Никола Йонков Вапцаров

(1909-1942)
Роден на: 24.11.1909г. в Банско
Умира на: 23.07.1942г. в София (Осъден на смърт чрез разтрел заради подготвен атентат
срещу немските войски)
Образование: гимназията в Разлог; Морското машинно училище във Варна
Работи като: моряк; огняр; механик

Епоха: 30-те и 40-те години на 20 век;

Направление: реализъм с елементи на романтизъм;
Преобладаваща изказна форма: изповед; диалог; монолог; полемика
Литературен период: Българаската литература между двете световни войни

 Най- важното, за което се говори:

 Човекът с главно „Ч”- обособен е в самостоятелен цикъл в СБ „ Моторни песни”
(1940)-„ Песни за човека”.
 Вярата- не е декларирана пряко(това би превърнало стиховете му в пропаганда).
 Светът- човекът е жертва на несправедливия свят; после човекът се пробужда и
светът се променя; създаден е нов свят, който разкрива творческите възможности
на човека.
 Родината- традиционно тълкование; приемник на Вазовото виждане, че
отечеството е свято.
 Утопията- позицията му съединява две напълно различни неща: рационалният
живот на обществото и мечтата по един по- красив свят.
 Саможертвата- Вапцаров е близък на Смирненски по идейния патос на своето
творчество; различието им- във виждането за борбата и как трябва да се проведе.
Смирненски- една романтично утопична идея за бунта на световния пролетариат
Вапцаров- образът на борбата „се поглъща“ от един размисъл за самата борба и за мястото
на човека в нея

 Топосите:
заводът – „притиснал с мъка толкоз хора“
родината – „по-близка от майка дори“
небето – „летял бил / със пробна машина в небето“
земята – „се отърсва от отровната си плесен“

 „Моторни песни“ (1940г.) Единствената излязла приживе стихосбирка на

Вапцаров. Тя съдържа четири цикъла:
 1-ви цикъл, озаглавен „ Песен за човека“. Тук са поместени: „Вяра“ , „Завод“,
„Песен за човека“, „Пролет в завода“, „Спомен“, „Романтика“, Двубой“, „Писмо“
 2-ри цикъл „Песен за родината“: „Родина“, „Земя“, „Песен“, „Имам си родина“,
„Хайдушка“, „Елтепека“
  3-ти цикъл „Песни“: „Огняроинтелигентска“, „Любовна“
 4-ти цикъл „Песни за една страна“: „Испания“, „Сън“, „Песен за другаря“, „Песен
за жената“, „Писмо“

 Стихотворения за матура извън стихосбирката „ Моторни песни“

„Кино“
„Прощално“
Борбата е безмилостно жестока“

 Основни послания на Вапцаровото творчество:

 Светът е конфликтен. Човешката история е една постоянна борба между класите;
 Всеки човек е свързан със своето време, но е устремен с вяра и към едно по- добро
„утре“ на пролетарското щастие. То е постижимо чрез борбата и революцията;
 Вапцаровият човек е призован да развива и творчески да обогатява света.

 Особености на езика и стила на Вапцаров:

 Нахлуване на лексика от просторечието;
 Лирика НЕ с агитационен, а с разговорен характер;
 Творбите му съдържат някакъв разказ, т. е. съчетават в себе си „сюжетното“ и
лирическото начало;
 Животът често е персонифициран („живота – изпечен развратник“, „Живота без
милост ни вързва крилата със яки въжа“ ( „Епоха“) ); 
 Метафорният образ на хляба - символ на насъщното в човешкото битие;
 Барикадата (както и при Смирненски) символизира границата между двата свята;
 Новият свят – символно представен като: утро, зора, пролет;
 Образът на песента е двузначен – израз е както на човешкото у човека, така и на
способността на човека да има своу идеали;
 Освен прякото изображение на завода на машините, убиват човека, Поетът търси
матафори, чрез които да внуши дехуманизиращата същност на света (мерафори на
затвореното пространство: „затвор“, „капан“, „клетка“);
 Лирическо време – „вчера“ и „днес“ – това е времето на злото;  „утре“ е
романтичното и утопичното очакване на живота, който ще дойде „по-хубав от
песен, по-хубав от пролетен ден“;
 Графиката на стиховете е: раздвижена, динамична, стъпаловидна;

 Лирически адресати:
 Работникът, човекът на труда („Писмо“);
 Читателят („Песен за човека“);
  Лори („Сън“);
 Историята („История“);
 Заводът („Завод“); 
 Съпругата („Прощално“);
 Народът („Борбата е безмилостно жестока“);

Произведения за матура:

„Вяра“ – стихотворение; човекът и вярата; вярата като екзестенциална чов. ценност;

животът като ценност; живот, вяра и личност; вярата – утопично видение за човека и
света.

Две смислови части: първа – въвежда темата за живота, мотивът за борба с живота,
готовност за саможертва в името на живота; втора-въвеждаща е темата за вярата, поанта –
вярата е по силна от смъртта;
Разговорни думи и изрази; просторечие; диалогичност; реторични въпроси; екзотични
сравнения; олицетворения;
NB! Вярата е фундаментална ценност – без нея човекър престава да е човек!

„Писмо“  - стихотворение; пътят на вярата; сравняването на личността; смисълът на чов.

съществуване;
Лир. сюжет – вярата се постига с цената на тежък личен опит;
Противопоставяне в текста: надежди и мечти – празни химери и омраза – борба и любов –
нови надежди и мечти – вяра и саможертва;
Метафори и поредица от градирани сравнения; метонимия; заглавие; противоречив изказ;
анафори и алегория „Капана на живота“; 
NB! Осмислянето на преживените разочарования помага на човека да преоткрие вярата
си, пробужда отново способността му да мечтае.

„Песен за човека“ – стихотворение; духовното възкръсване на „злодея злосторен“;

способността да отриеш себе си;
Позицията на дамата – мизантроп и лир. герой – филантроп;
Метаморфозите на героя: омраза и страх, просветление, смърт и  прераждане;
Полемичност, низходяща градация, метафори;
Контрасти: мрак – светлина; добро – зло 
NB! Злото у човека е социално детерминирано (определено) – обеснимо е с
несправедливостта на света.
Импулсът за убийство е извън човека, т.е. престъплението не може да се корени в самата
пририда на човека.

„Сън“ – стихотворение; утопичното бъдеще; мечтата – убежище на човешкото; сънят

мечта и войната реалност;
Лори и Фернандес – участници в испанската гражданска война (1936 г.);
Разговорна реч; диалог; въпроси; контрасти;
Лир. сюжет – сънят на Фернандес, свързан с войната;
NB! Сънят мечта, въпреки своята нереалност измества войната реалност (мечтите и
копнежите, необходими за човека)
Сънят е мечта, утопия за новия свят!

„История“  - стихотворение; човекът и историята; историята и животът; историята,

животът и поезията;
Историята НЕ разказва за истинския чов. живот;
Живота като реалност; поезията като разказ за живота;
Реторични въпроси, сравнения, оксиморон, контрасти, хипербола, възклицания;
NB! Историята трябва да е мост между поколенията!
Човекът със своята човешка същност трябва да център на поезията и историята, защото
той е център на света, т.е. на живеенето!

„Завод“ – стихотворение, двубоят между човека и живота;

Първа и втора смислова част
Животът е анализиран „живот без маска и без грим- / озъбено свирепо куче“‘
Олицетворение; символи; контраст; синекдоха;

 „Кино“- стихотворение; човекът и изкуството ; смисълът на изкуството; истината и

фалша; между измислицата и реалността
Лир. Сюжет- едно посещение на филм; сблъсък на две противоположни гледни точки за
изкуството;
Метонимия; ирония;реторични въпроси; императиви; контраст; метафори
! Истинското искуство е сурово, грубо,честно; то вълнува, защото разказва за чов. Драма
във „времето барутно‘
Човек трябва да се имунизира срещу антиизкуството- независимо в какво време живее.

“ Прощално“- стихотворение; съкровеният свят на бореца за свобода; любовта- обещание

за вечност; безсмъртието „във“ и „чрез“ любовта; сбогуването с любимата
Метафората път –пристигането и заминаването( „Понякога ще идвам във съня ти“)
Посвещение „ На жена ми“
! Смъртта е безсилна пред любовта!
Няма  смърт, щом хората искат да са заедно!

 „Борбата е безмилостно жестока“ („Предсмъртно“)- стихотворение; борбата и

саможертвата; духовното безсмъртие; единието между личност и народ
Паратекст- няма заглавие; под текста са посочени часът и датата (14ч-23.07.1942 година)
Контраст- саможертвата която ти „дава“ вечност
Ирония и самоирония („ Борбата , както казват, е епична“)
Натурализъм („Разстрел, и след разстрела- червей“)
! Има  неща в живота, за които си заслужава човек да се бори и да умре!
Животът на индивида придобива стойност чрез живота на общността!
 Термини, които могат да се свържат с творчеството на Вапцаров (матура за
шестица):
 Вяра – ключов образ в творчеството на Вапцаров; чрез вярата лир. човек
преосмисля изцяло своето тежко битие и извървява пътя от отчаянието до борбата;
 Мизантропия – омраза към човека;
 Филантропия – обич към човека;
 Старозаветния образ на братоубиеца Каин („Песен за човека“);
 Животът – висша ценност за Вапцаров;
 Филипините – символ на романтични преживявания  и щастливи очаквания
(„Писмо“);
 Песента – извършва чудото на трансформацията („Песен за човека“); съдържа
цялата истина за битието‘
 Заводът – образ, представящ визията на поета за настоящето и мечтаното бъдеще;
 Сънят – амбивалентен образ; от една страна, означава видение за утопичното
бъдеще („Сън“), а от друга, представя преходното състояние между живота и
смъртта;
 Историята – инстанция на истината; представена е като митично същество, което
поглъща безименните човешки съдби;
 Буржоазният филм – сатирична метафора на фалшивото изкуство, на измислената,
напудрена действителност.