Дял № 2- Миналото и паметта

Урок № 1- Миналото и паметта в българската литература и в творчеството на Иван

Вазов
1.Темата за миналото и паметта в българската литература.
а/ началото на Възраждането
-"История славянобългарска" на Паисий Хилендарски-ползата от историческото знание и
негативите от забравата; авторът акцентира върху политическата, културната и духовната
история на народа; фактор са за национално самосъзнание
- "Изворът на Белоногата" на П.Р.Славейков-авторът представя идеализирания
патриархален свят на миналото; акцентира върху необходимостта да се отствоява
народностната чест и правото на свободен избор
-поезията на Христо Ботев ( "Хайдути", "Хаджи Димитър", "Обесването на Васил
Левски", "Борба")- възпят е подвигът на легендарните личности, олицетворение на
общонародния идеал- Чавдар войвода, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, чиято
саможертва е увековечена в стихотворенията; обезсмъртяване на героите; темата за миналото в
‚Борба“ акцентира върху сблъсъка между свободния човешки дух и робството
б/ След Освобождението
-"Кървава песен" на Пенчо Славейков- свързана е с героиката и трагизма на Априлското
въстание; месианската роля на българския народ, който е богоизбран да извърши духовни
подвизи; внушена е идеята за силната, изключителната личност, която ще изпълни мисията си
на народен водач
-Христо Смирненски-типът на митологизирания герой месия ( „Да бъде ден!“, „Ний“,
„Юноша“, „Йохан“) силата и енергията на преобразените тълпи, предтсавени като двигател
на промяната; изобразени са митологизирани фигури, универсални символи на промяната,
свободолюбието, бунта срещу несправедливата социална ситема: титанът Прометей, Спартак-
легендарсният водач на робите в Древен Рим
-Гео Милев- "Септември"-В 12 песен на поемата септември имаме преосмислени и разкрити
в негативна светлина образи от старогръцката литература( Ахил и Агамемнон) и
митология( Зевс, Юпитер, Ахурамдза, Индра, Тот, Ра, Йехова)-те се превръщат в представата
за грубата сила и антихуманния режим; поетът извършва богоборчески акт и детронира
фалшивите кумири и герои, символизиращи варварството, безразличието към човешкото
страдание
-Йордан Йовков- "Старопланински легенди"- Авторът разработва легенди от миналото и
търси в тях непреходни ценности: нравствения пример за способността на човека да
превъзмогне собствените си разрушителни страсти, да изживее душевен катарзис и да поеме
по пътя на доброто
-Никола Вапцаров- "Песен за човека", "История"-Разминаващите се гледни точки за
историята на обикновените хора и на историографските източници: Вапцаровият човек
отхвърля като недостоверни схематичните исторически писания и им противопоставя
изстраданата истина за преживяното, предадена от позицията на непосредствен свидетел
в/ след Втората световна война
-Димитър Димов- "Тютюн"-Димитър Димов се насочва към десетилетието, предхождащо
Втората светвона война( първта част на романа) и драматичния период на унищожителния
военен конфликт ( втората част на романа), като представя трагичните съдби на главните
герои- Ирина и Борис- на фона на социалнополитическите катаклизми; набляга на
катастрофичното в характерите на персонажите, обречени от историята на морална разруха,
гибел и забрава; Новият свят е абсолютно отрицание на старото общество, за което трябва да
изчезане всякакъв спомен
-Димитър Талев- "Железният светилник"-авторът поставя в центъра на изображение
движението за църковна и духовна независимост в Македония през възрожденската епоха;
изразява идеята за вечните духовни ценности, съхранени в паметта на поколенията;
историческото развитие е осмислено като непрекъснат процес на приемственост, като единство
на миналото, настоящето и бъдещето
г/ 60-те години на XX век- коренотърсачеството и интересът към селската
действителност
-Йордан Радичков- „Свирепо настроение“- митове и поверия на Северозапада(берковския
край)
-Николай Хайтов- „Диви разкази“-въкресява романтични, легендарни истории, разиграли се
в Родопите
-Васил Попов- „Корените“-сегашността тегли сок от историческите ни корени
-Ивайло Петров- „Преди да се родя“-преплитане на носталгията, иронията, гротеската и
пародията
д/ 70-те години на XX век-исторически романи
-Емилиян Станев- „Антихрист“-трагичната съдба на търсещия истината човек през изпълнения
с разнородни религиозни учения XIV век
-Антон Дончев- „Време разделно“-ислямизирането на част от българското население в
Родопите през XVII век
-Генчо Стоев- „Цената на златото“- трагичното крушение на Априлското въстание в
Перущица
е/ 80-те години на XX век- исторически романи
-Ивайло Петров- „Хайка за вълци“- в романа се съчетават два времеви плана- настоящето и
незабравимото минало, предопределило драмите, конфликтите и трагичния край на някои то
персонажите.
ж/ 90-те години на XX век и първите десетилетия на XXI век
-стихосбирката „Черешата на един народ“-Георги Господинов
-романите „Възвишение“ и „Чамкория“ на Милен Русков
-„Хавра“ на Захари Карабашлиев и др.
з/ балканска литература
-"Мостът на Дрина" на Иво Андрич
2. Темата за миналото и паметта в творчеството на Иван Вазов
а/ изграждане на представата за величествените и трагични моменти в националната ни
история
-пресъздава моменти от историята на Средновековието и Възраждането
-търси корените на съвременниците си в миналото
-темата за миналото е полярно раздвоена:
 * и народен подем, сплотяване на отделни прослойки в името на
националноосвободителния идеал („Под игото“ , „Епопея на забравените“)
*и разединение и пагубните последствия, разочарование от настоящето
б/ "Епопея на забравените"-митологичен модел на възрожденската епоха и култ към
легендарните герои; идеализация на миналото като морален коректив на обществената
действителност след Освобождението
в/ "Немили-недраги"- говори с носталгия по миналото и пораждащото разочарование от
настоящето
г/ "Под игото"-темата за националноосвободителната борба
д/ на Левски Вазов посвещава одата "Левски", разказите "Апостолът в премеждие",
"Чистият път", "Из кривините";
е/ епохата на Второто българско царство- романът "Светослав Тертер", повестта "Иван
Александър", драмата "Към пропаст", сборникът с поеми и балади "Легенди при
Царевец"
ж/ идеолог на нацията, национален митолог, изразител на колективното съзнание
Пр. повестта "Чичовци" и разказът "Хаджи Ахил"- колорите битов свят; негероичното
съществуване на "малкия" човек