.1.

Христо Ботев – поет-революционер

твори – преди Освобождението;Късно възраждане, 60-те и 70те години на 19 век

направление – романтизъм;
елегии (стихотворение със скръбен парактер) – „Майце си”, „Към брата си”,
„Елегия”, „Обесването на Васил Левски;
балада (фантастични елементи)– „Хаджи Димитър”;
поема (лирико-епична творба с наченки на сюжет) – „На прощаване” (написано е по
повод желанието на Ботев да премине в България с четата на Жельо войвода);
стихотворения – „До моето първо либе”, „Моята молитва” (има епиграф), „Борба“

2.Иван Вазов – патриарх на българската литература

твори – преди и след Освобождението;
направление – романтизъм (творби посветени на борбата за свобода), реализъм
(действителността след Освобождението);
оди (стихотворения за възхвала) – „Епопея на забравените” (12 оди – „Левски”,
„Паисий” има епиграф, „Кочо” второ заглавие „Защитата на Перущица”,
„Опълченците на Шипка”); „Български език”, „При Рилския манастир” (част от
цикъла „В лоното на Рила”);
елегия – „Елате ни вижте”;
сатира – „Линее нашто поколение”;
стихотворение – „Отечество любезно”;
разказът – „Дядо Йоцо гледа” (три срещи – войника, началника и българската
железница)
повест – „Чичовци” – подзаглавие „Типове и нрави български от турско време”;
епиграф „Див глог, питомно грозде не става”; главни герои – Иван Селямсъзът,
Вараалам Копринарката;
роман – „Под игото” три части, Априлското въстание в Бяла черква и околните села;
основни мотиви – пиянството, слепотата и лудостта; гл.герои – Иван Кралича (Бойчо
Огнянов, графа), доктор Соколов, Рада Госпожина, чорбаджи Марко, Кириак Стефчов,
чорбаджи Юрдан, Иван Боримечката, Хаджи Ровоама, кака Гинка, Лалка и др.

3. Алеко Константинов – Щастливец

твори – края на XIX в., 90-те години
направление – критически реализъм
фейлетон (епико-публицистичен жанр със злободневен характер)
„Разни хора, разни идеали” 4 части, три монолог, четвъртата диалог; герои –
помощник-регистратор, политически престъпник, лъже-патриот, чичо и племенник;
книга –„Бай Ганю” – „Невероятните разкази за един съвременен българин”, 2част –
„Бай Ганьо пътува по Европа” и „Бай Ганьо в България”; антиподи – проф.Иречек,
Иваница Граматиков и студентите; приятели – Гочооло, Дочооло, Данко Харсъзина,
бай Михал, Гуньо Адвокатина. Бай Ганьо е търговец, депутат, журналист.

4. Пенчо Славейков – жреца-воин;

твори – края на XIXв. и началото XXв.
направление – поставя началото на модернизма в България, естетически
индивидуализъм;
част е от кръга „Мисъл” – д-р Кр.Кръстев, Яворов, П. Ю. Тодоров.
„Епически песни” сборник от него – „Ралица” – битово-психологическа поема,
герои– Ралица, Иво, Стоичко Влаха;
„Cis moll” – философска поема; Бетовен губи слуха си, сравнен е с Омир и Прометей
„Сън за щастие” – 99 лирически миниатюри – „Лъх не дъхва над полени”, „Спи
езерото”, „Самотен гроб в самотен кът”.

5.Пейо Тотюв Крачолов (Яворов) – драматичния;

твори – края на XIXв. и началото XXв.
направление – символизъм, творчеството му е разделено на два периода – социален и
символистичен; Част от литературния кръг „Мисъл“
поема – „Градушка”;
елегия – „Заточеници”;
любовни стихотворения – „Ще бъдеш в бяло”, „Две хубави очи”, „Стон” („На
Лора”) ;
философски стихотворения – „Две души”, „Сенки”, „Песен на човека”, „Маска”.

6.Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) – майстор на късия разказ;

твори – първата половина на XXв.
направление – социален реализъм;
разкази:
– „Ветрената мелница” – Лазар Дъбака, дядо Корчан, Христина;
– „Косачи” – Благолаж, Лазо, Стамо;
– „Задушница”– Стоилка и Станчо;
– „Мечтатели” – чичо Горан, селски доктор, който мечтае за бялата кукувица; Рустем;
– „На оня свят” – дядо Матейко;
– „Андрешко” – Андрешко и съдията;
„Под манастирската лоза” – сборник от него са:
– „Чорба от греховете на отец Никодим” – отец Сисой;
– „Занемелите камбани” – отец Йоаким и бедната жена;
повест – „Гераците” – осн.тема: разпадането на патриархалния ред; символи – герака,
бора; гл.герои – Юрдан Герака, Божан (Йовка), Петър, Павел (Елка, Захарин), баба
Марга, Матей Маргелан.

7. Димчо Дебелянов – бездомникът в нощта;

твори – началото на ХХ в.
направление – символизъм
елегии – „Черна песен”, „Да се завърнеш…”, „Помниш ли ,….”, „Спи градът”,
„Сиротна песен”
сонет (14 стиха) – „Пловдив”
стихотворения – „Един убит”, „Миг”, „Тиха победа” (военна лирика)

8.Христо Димитров Измирлиев (Смирненски, Ведбал) – слънчевото

дете на българската поезия
твори – началото на ХХ в.
направление –постсимволизъм;
стихосбирка „Да бъде ден” 1922г, от три части – Октомврийската революция в Русия,
Въстанието в Берлин на Спартакистите и децата на града;
поема – „Йохан” (Берлин);
елегия – „Стария музикант”;
лирически цикъл – „Зимни вечери”
стихотворения –„Да бъде ден!”, „Ний”, „Юноша”, „Цветарка”.

9.Гео (Георги) Милев Касабов – авангардистът

твори – началото на ХХ в.;
направление – експресионизъм;сп. „Везни“
поема – „Септември” / излиза в списание „Пламък“/– отразява Гражданската война в
България през 1923г.; 12 части, в 12 част съпоставка с гръцката литература и митология
( Троя – Агамемнон, Менелай, Ахил, Хекуба); единствен персонаж – поп Андрей;
символ – слънчогледите, кръста.

10.Атанас Далчев – поетът философ

твори – 20-те – 80-те години на ХХ в.;
направление- предметна, философска поезия; диаболизъм;
стихотворения – „Прозорец”, „Болница”, „Стаята”, „Къщата”, „Повест”,
„Книгите”, „Камък”, „Дяволско” – стихосбирка „Прозорец” (1926)

11.Елисавета Багряна (Белчева) – вечната и святата;

твори – почти целия ХХ в.;
направление – авангардна поетеса;
стихотворения – „Кукувица”(фолклорни мотиви), „Стихии”, „Потомка” (основна
темата – свободата, волността и виталността), „Вечната” (темата за майчинството).

12.Йордан Йовков – мъдрецът

твори – първите 40 години на ХХ в.;
направление – реализъм;
сборник „Старопланински легенди” – „Шибил” (Шибил /Мустафа/, Рада, Велико
Кехая, Мурат бей); „Индже” (Индже, Пауна, Найден/Гърбавото/, дядо Гуди, баба Яна/,
„През чумавото” (Тиха, Величко, Хаджи Драган);
сборник „Вечери в Антимовия хан” – „Албена”(Албена, Куцар, Нягул),
„Другоселец”(Торошко Каменаря, Татар Христо, Илия);
сборник „Женско сърце” – „Серафим”( Серафим/ангел/, Еньо, Павлина);
сборник „Песента на колелетата” – „Песента на колелетата”(Сали Яшар, Джапар,
Шакире), „Последна радост”(10 части – 5 война; 5 мир; гл.герои – Люцкан, дядо
Слави, Кръстан Касапина, Рачо Самсърът, Митьо Караколев).

13.Никола Йонков Вапцаров –огняроинтелигентът;

твори – 30-те – 40-те години на ХХв.;
направление – реализъм (поставя екзистенциални въпроси)
стихосбирка „Моторни песни” (1940)
стихотворения – „Вяра”, „Писмо(Ти помниш ли..)”, „Песен за човека”, „Сън” (отразява
Гражданската война в Испания), „История”, „Завод”, „Кино”, „Прощално”, „Борбата е
безмилостно жестока…”
14.Димитър Талев – родолюбецът (македонецът);
твори – 20-те – 60-те години на ХХв.;
направление – реализъм;
тетралогия – „Железният светилник”, Преспанските камбани”, „Илинден”,
„Гласовете ви чувам”;
първа част – „Железният светилник”; осн. тема – икономическото и духовно
възраждане на народа и родовото съхранение; символи – железният светилник,
иконостасът, пътят; гл.герои – Стоян и Султана Глаушеви (Кочо, Нонка, Неда, Лазар,
Катерина), Климент Бенков (Божана и Андрей), Аврам Немтур (Ния), Рафе Клинче.

15.Димитър Димов – чуждият

твори – 30-те – 60-те години на ХХ в.;
направление – реализъм;
романи – „Поручик Бенц”, „Осъдени души”, „Тютюн”
„Тютюн” – два варианта; осн.тема – социалната действителност в началото на ХХв. в
България и разрушителната страст между Ирина и Борис;символи – параклиса, есента,
гроздобера, „Никотиана;гл.герои – Борис Морев, Павел Морев, Стефан Морев, Ирина,
Лила, Чакъра, Динко, Мария, татко Пиер, Зара, Костов,Фон Гайер……