Professional Documents
Culture Documents
Untitled
Untitled
Така нацията се лута в страшния лабирин, изграден от десетилетия робство. Лирическият говорител
осветява пътя на свободата, изкарвайки на показ грешната посока, по която е поел народа.
В тъги, в неволи, младост минува, - Мотив за неосъществена младост, за прекъсването на естествения
кръвта се ядно в жили вълнува, ход на живота
погледът мрачен, умът не види - Лична обърканост, безперспективност
добро ли, зло ли насреща иде... - Загуба на умението да различава зло от добро
На душа лежат спомени тежки, - Тежко минало което възпрепядства сегашно развитие
- Липса на 3те основни екзистенциални опори – вяра, надежда.
злобна ги памет често повтаря,
Любов
в гърди ни любов, ни капка вяра, - Сън мъртвешки – свързано с духовна смърт, равнодушие,
нито надежда от сън мъртвешки примирение - тотално отчаяние, безперспективност, примирение с
да можеш свестен човек събуди! робството
Свестните у нас считат за луди, - Свестните у нас считат за луди – пътя към свободата в разрез с
глупецът вредом всеки почита: нечии интереси
"Богат е", казва, пък го не пита - Връхна точка за лицемерието, лъжата, непочтеността
колко е души изгорил живи, - Образите на тирани, които властват и са на почит сред населението
сироти колко той е ограбил => засилено чувство за анархия, неосъзнатост, неспособност на
и пред олтарят бога измамил народа да види истината, вместо това е потънал в лъжа и сякаш спи
с молитви, с клетви, с думи лъжливи. – не може да прогледне
- Народа, църквата, вестниците – всички са потопени в робско
И на обществен тоя мъчител
мислене, залъгвани от важни хора в чийсто интерес е те да не са
и поп, и черква с вяра слугуват; свободни
нему се кланя дивак учител, - Думи лъжливи – привидно, нимо, лъжливо съществуване на роба
и с вестникарин зайдно мъдруват, - Социална критика, сарказъм
че страх от бога било начало - Богатите нямат кауза – не се борят за свобода: свои-чужди = бедни-
на сяка мъдрост... Туй е казало богати
стадо от вълци във овчи кожи, - Критиката е насочена към робското племе, което приема всичко на
камък основен за да положи готово, няма собсвено мислене, поддава се на лъжите на „вълци в
на лъжи святи, а ум човешки овчи кожи“, към тяхната душевна ограниченост и примиримост
да скове навек в окови тежки! - Проблемът за робството в общочовешки контекст
Соломон, тоя тиран развратен, - В ретроспектативен план се извежда идеята че целия свят е робски
отдавна в раят нейде запратен, - Глупци – повтарят внесени идеи, без да вкарват мисъл – проблемът
с робското мислене още от далечно минало
със свойте притчи между светците,
- Ботевия лирически герой – непримирим, контрастиращ си с
казал е глупост между глупците, описаната обстановка
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи, - Светът привикнал хомот да влачи – навик, дълбото кодиран в
тиранство и зло и до днес тачи; съзнанията на хората – противодействие = борба
тежка желязна ръка целува, - Иронизиране на народа, социално разобличаване
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец... - Само борбата дава екзистенциална и социална перспектива
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
ТЕЗА:
1 мт:
2 мт:
3 мт: