Конфликтът като сблъсък на ценности в романа „Ноев ковчег“

11.12.2020, 23:40 ч.
КОНФЛИКТЪТ КАТО СБЛЪСЪК НА ЦЕННОСТИ
„НОЕВ КОВЧЕГ“, ЙОРДАН РАДИЧКОВ

Откриват се две основни противоречия, около които се изгражда идейното внушение на

книгата. От една страна е противоречието между безсмисления, подчинен само на природните
закони и случайността живот, наречен от автора „въшкав“, и осмисления живот, складираните и
подредени трохи на който си заслужава да бъдат пренесени отвъд. Второто противоречие е
между представата за човека като природа и неговата божествена същност, която го прави
различен от природата чрез умението му да различава доброто от злото. И тъй като в книгата
няма единен сюжет, основният конфликт се реализира не чрез сблъсък на две воли или два
интереса, а чрез иносказателни внушения, разпръснати в мозайката от различни истории и съдби.

Така например в най-дългия текст от книгата, „Щърков сняг“, виждаме противоречието

между „природния“ и „божествения“ живот, пречупено през различни съдби. Щъркелът е изгонен
от ятото по силата на природния закон. По силата на човешкия закон обаче селянинът го прибира в
плевнята си. Но през пролетта, още при първото излизане на щъркела от плевнята, той е убит от
събратята си отново по силата на природния закон, който казва, че слабото, недъгавото и
непригодното трябва да се отстранява, за да не се застрашава животът на здравите. Селянинът,
прибрал щъркела и оказал се по този начин благодетел, в друга своя роля е злосторник – използва
природния инстинкт на лисиците, за да убива мъжкарите, привлечени от миризмата на неговата
пленница. Щъркелът донася на своя спасител дълго чаканото дете. Но зад радостта на мъжа и
жената прозира предчувствието, че това е само поредният живот, обречен на смъртта. В разказа за
залавянето на Левски се сблъскват дивият интерес и благоговейната почит към делото на един
свят човек, ненапразно наречен Апостол. Но и този сблъсък приключва песимистично –
разказвачът признава, че образите на молещите се жени и на непознатия, завил с конския чул
отпечатъка от тялото на Апостола, са плод на бедното му въображение. И причината за този
песимизъм е, че в душата на роба са се натрупали огромните преспи на вцепенението и апатията.
А в разказа за сивия вълк и черното куче пък се прокрадва внушението, че всеки от нас носи в себе
си вълчия инстинкт да се нахвърли дори и върху най-близките си. Затова и краставото куче така
доверчиво се приближава към групата почиващи ловци – то разпознава в тях себеподобни и
любезно ги кани да споделят неговата трапеза от мърша.

Друга проява на основното противоречие са многобройните сблъсъци между безсмислените

човешки усилия за обезсмъртяване и дълбоките наслоения на мъдростта, които все пак успяват
да съхранят човешкото у човека. Един от запомнящите се образи е този на мъртвия китайски
диктатор Мао Дзедун, носещ в ръка своя портрет, върху който личат подметките на онези, които
са тъпкали и ритали този натрапен им образ като отмъщение за това, че диктаторът е съсипал
живота им. Впечатляващо е и ироничното сравнение между детската игра, създала снежния валяк,
който в един момент или се разпада, или престава да се движи, от една страна, а от друга –
втурването на хората подир някоя много важна, може би съдбоносна идея, която след време се
оказва ненужна и заменена от следващата. Тук алюзията е преследването на комунистическата
утопия е повече от прозрачна. Да не говорим за ироничния образ на хлебарките, които четат
написаното за тях. Прочели, че не са Божие, а дяволско създание, те отначало се възмущават, но
после се присъединяват към тези, които се гнусят и плюят:

На свой ред и човекът, щом забеляза, че Бог се гнуси и плюе, не пожела да остане по-назад
от Господа си. За да му у годи, той също се погнуси от хлебарките и плю... Дяволът, като видя
всичко относно хлебарката под трапезата, възмути се и от Господа, и от човека, плю с погнуса и
се отдалечи от тях!
Настъпи тишина. Една хлебарка рече: „Аз също се гнуся и плюя!“
Всички хлебарки в трюма се раздвижиха. Оживиха се дори старите хлебарки, гдето се бяха
прегърбили като галапагоски костенурки. Те спряха да четат текста между редовете и завикаха с
останалите в трюма: „Няма само вие да се гнусите и плюете!... Ние всички се гнусим и плюем!“

@bgmateriali.com