Песен за връщането към вярата в живота.

„Писмо“ на Никола Вапцаров

1. Творческа история
 Стихотворението „Писмо“ (познато и като „Ти помниш ли…“) е публикувано за първи път
през 1934г. във в. „Сирена“.
 По-късно, през 1940г., то е преработено и е включено в стихосбирката „Моторни песни“, в
цикъла „Песни за човека“.
2. Жанрът – стихотворение; изповеден характер; диалогична форма; обръщение към близък човек,
свързан с миналото на лирическия герой
 „Писмо“ („Ти помниш ли…“) е стихотворение, структурирано като изповед на лирическия
герой пред близък приятел;
 Чрез формата на писмото героят споделя своите чувства от преживяното до момента;
 Подлага на преосмисляне досегашното си съществуване и стойностите, върху които то е
било положено;
 Героят разсъждава върху екзистенциалните въпроси за мястото на отделната личност в хода
на историята, за саможертвата и смисъла на живота;
3. Заглавие
 Със заглавието е въведен мотивът за споделянето на вътрешните прозрения с близък човек;
4. Структура на текста
 Три условни части:
1) Спомени, свързани с общи преживявания на съвсем млади хора, въведени с въпроса „Ти
помниш ли…“
2) Настоящето на лирическия герой;
3) Визия за бъдещето;

5. Хронотоп (време и място на действието)

 Времето е представено линейно: минало – настояще – бъдеще, но и чрез опозициите
минало – настояще, светлина – тъмнина (нощ – ден);
 Пространството е представено във вертикал: горе – долу, небе – земя;
6. Герои и образи
 Лирически Аз
- Млад човек, чиито мечти са ограбени;
- Трансформира злобата в една нова съзидателна сила – борбата за красиво бъдеще;
- Готов на саможертва в името на своята мечта;
 Другарят
- Сходни характеристики с лирическия герой;
- Имат общо минало;
 Борбата
- Типично по ботевски – единственият начин за промяна на света;
 Вярата
- Екзистенциална човешка същност;
 Злобата (омразата)
- Демонична сила, отнемаща човешкото;
 Слънцето
- Символ на живота и светлината, но то е и изгарящият пламък;
 Пеперудата
 - Символ на устрема към красотата и мечтата, но тя е и знак за незначителното – носи
внушението за преходност и мимолетност на човешкия живот;
 Песента
- Израз на жаждата за красота и волност
 Машините, трюмовете (характерен белег за поезията на Вапцаров)
- Образът на кораба, пътуващ по вълните на неспокойното житейско море
- Трюмовете – в този контекст се превръщат в знак на ниското, затворено пространство
7. Проблеми
 Проблемът за духовното израстване на младия човек;
 За връзката човек – машина;
 За разминаването между мечта и реалност;
 За надеждите и копнежите;
 За „вярата в доброто и в човека“;
 За вярата в по-справедливото утре;
 За борбата;
 За смъртта;
7. Опозиции
 Безверие – вяра
 Младост – зрялост
 Минало – настояще
 Живот – смърт
8. Послания
 Човекът е търсеща и променяща се личност, която може да открие не само смисъла на
живота, но и на смъртта;
 Човекът не е сам в своето битие, а е част от общност със сходни проблеми, които трябва да
се решават заедно;
 Когато човек има ясни цели и мотивация, той ще открие и начин да постигне мечтите си;
 Въпреки трудностите на битието човек не трябва да губи вярата си във възможността за
по-добро устройство на света;