ГЛУХАРЪТ И ЛИСИЦАТА

Трансформиращ преразказ от името на

Глухара.
Аз бях кацнал на едно дърво.
Лисицата се приближи към мен и ми каза, че
ми чула гласчето и веднага дошла да ме
навести. Аз и благодарих за добрата дума. Тя
се престори, че не ме чува и ме попита какво
казвам, защото не чувала. Да съм бил слязъл
на тревицата да се поразходим и да се
разговорим, защото от дървото не ме чува.
Но аз ѝ казах, че ме е страх да слизам на
тревата, защото за нас, птиците, е опасно да
ходим по земята. Лисицата ме попита да не
би да се страхувам от нея. Казах ѝ, че не се
страхувам от нея, а от другите животни.
Всякакви животни има. Лисицата ми каза, че
е излязъл закон по цялата земя мир да има.
Сега животните не посягат едно на друго.
Казах ѝ, че това е хубаво, защото ето на,
кучетата тичат насам и ако беше както по-
рано тя трябваше да избяга, а сега няма от
какво да се страхува. Като чу за кучетата,
лисицата наостри уши и тръгна да бяга.
Попитах я накъде, сега има закон и кучетата
няма да я закачат. Но тя ми отговори, че не
се знае, кучетата може и да не са чули закона
и избяга.