РАЗДЕЛ II: ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР

ЧАСТ II: СЕМЕЕН КАЛЕНДАР

УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР
РАЗДЕЛ II

Румен Статков
“Прабългарският календар”
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

С
емейните обичаи и обреди отбелязват най-важните моменти от
човешкия живот. „Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж
умира”, казва народната поговорка. Всеки от обредните комплекси,
свързани с раждането, женитбата и смъртта има сходна структура.
В съвременното семейство в нашата страна най – типични празници, обреди и
ритуали са тези, свързани с „трите възлови момента” в личностния живот на
човека – раждането (именуването), създаването на ново семейство(брак) и
раздялата с починалите(погребение и възпоминание).

СЕМЕЕН КАЛЕНДАР

К
олелото на живота
Църквата на Преображенския манастир е невероятно красива.
Стенописите в храма са дело на талантливият самоковски майс-
тор - Захари Зограф.
Един от шедьоврите на майстора, изобразен върху южната ол-
тарна стена на църквата е “Колелото на живота”.
Върху него е изобразен жизнения път на човек от деня на неговото раждане,
израстването му като дете и юноша, когато човек бавно и полека се стреми на-
горе, преследвайки своите мечти и желания, съзряването му като младеж. Въз-
мъжаването му представя периода, в който човек, в разцвета на силите си,
удовлетворен от постигнатото до този момент в живота си е представен най-
отгоре на колелото, държащ в едната ръка скиптър, а в другата – торба с жъл-
тици, изобразен с корона на главата. След това следвайки хода на годините
започва стремглавото спускане надолу по колелото, когато човек достига до
периода на зрялостта, след което идва старостта и накрая – смъртта, изобразе-
на под формата на зъл демон. Всяка възраст, представена на колелото на жи-
вота е майсторски изрисувана от Захари Зограф. В средата на колелото е изоб-
разена млада жена, която държи чашата на суетата и удоволствията, като оли-
цетворение на самия живот. Освен нея на колелото присъстват дванадесетте
месеца и четирите годишни сезона. Освен тях деня и нощта са представени
чрез ангели или херувими, които дърпат яки въжета, за да завъртят колелото 3
на живота и то да следва своя ход.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

СВАТБА

ЕЛА СЕ ВИЕ, ПРЕВИВА 1 ЕЛА СЕ ВИЕ, ПРЕВИВА 2 девет месеца на сърце

фолклорна песен фолклорна песен и три години на раци!
Ела се вие, превива, Ела се свива, превива, – Дощеру моя майчина,
мома се с рода прощава: мома се с рода прощава: ти ми са збираш, торнуваш,
– Прощавай, родо голяма, – Прощавай, роде голема, ам мене кому оставеш;
и ти, рождена майчице. и ти, рождена майчице, утрину ранку да стане,
Хала ми прави, майчице, че аз ще ида далеко, водица да ми донесе,
дето си мене носила през девет реки дълбоки, оганьчек да ми накладе,
девет месеца на сорце през девет поля широки, дворену да ми размете...
и три години на роки. през девет гори големи, – Мале ле, стара мале ле,
На тебе, майко, оставям, през девет села в десето. оставем си та, мале ле,
в градинка ранен босилек: на мойта сестра по-малка:
недей го, майчо, оставя, ЕЛА СЕ ВИЕ, ПРЕВИВА 3 та ще ти вода дониса,
ами го чьосто поливай – фолклорна песен
та ще ти огань наклада,
с росица сут- Ела се свива, превива,
та ще ти дворье размита.
рин и вечер, мома се с рода прощава:
с дребни сол- – Прощавай, родо голяма,
зици по обед. и ти, рождена майчице,
4 дену си мене носила
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
СВАТБА
О бичаи и
сватба
традиции в българската
В миналото все-
ки български
празник е бил
съпроводен с
богата обред-
ност. Малка част
от обичаите са
се запазили в
наши дни. Нека
все пак надник-
нем в историята
и да видим как
са се женили
нашите баби.
Всичко започва
с майката на мо-
мъка. Тя играе
важна роля при
избора на годе-
ница за сина си. Свекървата много внимателно
избира мома, която да е работна, да е от доб-
ро семейство и да се ползва с добро име. Било
е практика момковата майка да прати дружки-
те си в дома на девойката, по друг повод, само
за да проверят отвътре дали момата е подхо-
дяща. След като решението, коя да е бъдеща-
та булка, е взето се изпращат годежари в къ-
щата на момата. Традицията повелява те да
отидат по тъмно, та да не ги види някой, ако
ги върнат. Преговорите се водят с родителите
на девойката, тя не присъства на разговорите.
Когато се уговорят, чак тогава я викат, за да и
съобщят за какво са дошли гостите. Момичето
трябва да уважи всяко решение на родителите
си. Насрочва се официална дата за годежа. Тя,
както и тази за самата сватба, не е случайна.
Задължително се избира ден, който е някакъв
празник и е след новолуние. Тържествата по
годежа и сватбата траели по 3-4 дни. Като
всеки ден се изпълняват някакви обреди,
свързани най-вече с извеждането на момата от
бащината къща.
По традиция, булката трябва да е млада, девс-
твена и окъпана в деня на сватбата. В младо-
женеца трябва да се бият емоциите на страх и
на нетърпение. Годежът е минал, дошъл е
сватбеният ден – уговорката кой на кого, как-
во дава е ясна, гостите са поканени, остава
само забавата да започне.
Обичаят изисква сватбата да е в празничен
ден, най-често в неделя. Подготовката започва
още от съботата, като се приготвя основния
сватбен реквизит: сватбените погачи, сватбе-
ното знаме, кумовото дръвче и сватбените
венци.
О месването на обредните хлябове има
различни названия – засевки, засев и
други. Погачи се правят в къщите и на двама-
та младоженци. Върху сватбените хлябове,
символично се изобразяват форми, които да
имат магическо въздействие върху младожен-
ците. В брашното се поставят пръстени на мо-
мъка и момата , което е символ на сключване-
то на брачния съюз. Замесването започва с
песен и трябва да бъде направено от жена,
чиито родители са живи. Прави се сладка пита
(Медник) и Кумови краваи.
Медникът е кръгла пита без украси. След като
се изпече, се намазва с мед и върху нея се
поставя сребърна пара. С разчупването на то-
зи хляб се слага край на старото и се слага
начало на новото семейно щастие.
Кумовите краваи представляват кръгли хлябо-
ве и дупка по средата. Тяхната богата украса
от змии и гущери, има за цел да пази човека –
неговият дом, земя и вода.
Това са източниците на плодородие и продъл-
жаване на рода. Други характерни изображе-
ния са птиците, като символ на семейството.
ватбеното знаме е бяло или червено, а
С понякога и в двата цвята. То е символ на
сватбеното шествие и се вее по целия път от
дома на младоженеца до дома на булката. Има
традиция която казва, че дръжката на знамето
трябва да е отсечена с един удар, за да е само
един и бракът. Използва се червен конец за
зашиване на платното към пръ-
та. Върху знамето се пришиват
и украси – цветя, зеленина. На
върха се поставя червена ябъл-
ка. Знамето се окача в дома на
момъка и се откача в деня на
5
сватбата.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
К умовото дръвце – този ритуал е свър-
зан с месенето на краваите. Използва се
клон от плодно дръвче с нечетен брой клони.
Украсява се с ябълки, цветя, червени конци и
се поставя върху кумовите краваи. Подготов-
ката на кумовото дръвце се прави от дружките
на булката. По-късно те искат откуп за него от
кума, за да му го предадат. Накрая дръвцето
се оставя на младоженската маса като символ
на творението на младото семейство.
Виенето на венци - венците се правят от лозо-
ва, трендафилова или шипкова пръчка, като
се украсяват с цветя и разноцветни конци.
Поставянето на венците върху главите на мла-
доженците осмисля съдържанието на
„венчавката”.
Към подготвителните обичаи са още сресване-
то и сплитането на косата на невястата и бръс-
ненето на младоженеца.
Р есането на момата е важен момент, чрез
това действие се символизира преминава-
нето й от мома към омъжена
жена. Този обред води начало-
то си от древните славяни, ко-
гато свободната коса е била
символ на свободен човек. Сла-
6 вянската девойка е носела ко-
сата си разпусната и не-
покрита, а след омъжване-
то – сплетена, което озна-
чавало изгубване на мо-
минството и настъпване на
зрелостта. Разплитането,
миенето и заплитането на
косата стават в деня преди
венчавката и често са
свързани с моминска вечер
– последната в бащиния
дом. Замяната на моминс-
ката плитка с немоминска
е в непосредствена връзка
с брачния акт в дома на
младоженеца. По време на
ресането, настроението в
дома на момата е тъжно.
Дружките я уговарят да не оставя моминство-
то.
Б ръсненето на младоженеца. На реса-
нето на момата отговаря бръсненето на
младоженеца, извършвано преди да вземе не-
вестата от дома й. То е тържествено и симво-
лизира края на ергенството. По време на бръс-
ненето под брадата на младоженеца се държи
кърпа, за да се съберат всички косми и да се
опазят от магия. След това сватбарите тръгват
за невестата. У момината къща, те намират
входната врата затворена. За да ги пуснат,
младоженеца трябва да се пребори с брата на
невестата или да разреши мъчни задачи, поня-
кога и да плати откуп.
Друг много важен ритуал по подготовката на
сватбата е каненето или калесването на гости-
те. Кумът е пръв от поканените. По обичай,
кум става кръстникът на младоженеца или ня-
кой негов родствен наследник. Гостите се ка-
нят с вино, като отпиването се счита за приета
покана.
Със забулването на момата, завършват грижи-
те към нея до напускането на бащината къща.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ватбата започва от дома на младоже-
С неца. Там се събират сватбарите и всич-
ки заедно тръгват към дома на булката. По път
минават да вземат кума, като има поверие, че
трябва да минат по път, който няма да ползват
на връщане. В противен случай, невястата щя-
ла да овдовее и да се върне в родната си къ-
ща.
По път към църквата е важно сватбата да пре-
мине през вода. Ако няма река, сватбарите
спират на кладенец. Ритуала символизира, че
момата ще мине по леко в новото семейство.
Н атрябва
влизане в църквата младоженците
да прекрачат с десния крак заедно,
за да вървят заедно цял живот. Свещеникът
венчава младите, поставя им сватбените халки

П ристигането на сватбарите в момина-

та къща. Невестата излиза да ги посрещ-
и ги захранва с хляб. На излизане от църква-
та, кумът хвърля сватбено жито, дребни пари,
не и пак се скрива. Домакините канят сватове- сухи плодове и бонбони върху сватбарите. Де-
те и по възрастните гости на трапеза, а млади- цата трябва да се търкалят по земята докато
те играят хоро. събират, та и в къщата на младите да се тър-
калят много деца.
Р итуалът със
забулване-
то - младо- В дома на младоженеца. От църквата,
сватбата се отправя към дома да младо-
женката отхвър- женеца. Там свекървата посреща младите с
ля булото два хляб, сол, мед и масло. Снахата трябва да
пъти, с което я бръкне в огнището и да се зацапа, като сим-
покрива най- вол, че вече е отменница в домакинството.
близката й прия-
Следва разтварянето на чеиза. Той се подреж-
телка. Това сим-
да на видно място, най-често в двора, та да
волизира съпро-
могат всички да го видят.
тивата на бъде-
щата невеста.
Едва при третото
Т рапезите
са богато
забулване мома- отрупани с
та скланя глава чудни гозби,
и приема да бъ- лее се вино и
де омъжена же- ракия. Докато
на. Булото е най-същественият външен белег, сватбарите се
с който годеницата става невяста. веселят, мла-
доженците
След това деверът трябва да обуе момата.
„говеят”, кое-
Обувките се носят от дома на младоженеца. В
то означава
дясната обувка се слага сребърна пара и така
да мълчат и
се поставя на крака на булката.
стоят прави.

П редаване
на кумо-
Традицията
повелява сна-
вото дръвце хата да говее
и сватбения от момента на
петел. Докато стъпването й
текът пребул- в чуждата къ-
ването, обува- ща. Мълчани-
нето и захран- ето й прик-
ването на мла- лючва, когато свекъра и свекървата и дадат
доженците, се прошка. Понякога се случва това да трае ня-
предава кумовото дръвче. За него се иска от- колко дни.
куп, и кума е длъжен да го пази до връщането Празникът продължава и през първата брачна
му в дома на младоженеца. Сходен ритуал е и нощ. Основният ритуал тук е „Свождането”, т.
предаването на сватбения петел. Петелът се е. , проверява се дали невястата е девствена.
предава на „заложника”, който обикновено е Ако това е истина,има белег по
роднина на момчето. Дружките на невястата ризата си, резултатът се опо-
играят с него и лъжат заложника. Той трябва вестява на гостите с пушек.
да се пазари и накрая да го откупи.
От този момент нататък тържес-

И звеждането на момата от дома й. Пе-

ят се прощални песни. Младоженците
се сипят с жито. Сватбата тръгва.
твото взима небивали размери.
Пие се „блага ракия” и се играе
„пъстро хоро”.
7
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

РАЖДАНЕ

СНОЩИ СЕ ДЕТЕ РОДИЛО

фолклорна песен
Снощи се дете родило,
одзаран майки продума:
– Що седиш, мамо, що гледаш?
Я вземи крива кобилка,
и вземи менци ковани,
донеси вода студена,
чисто ме, мамо, окъпи,
да растем и да пораснем,
да земем царю царството,
че ми е царство дедино;
и на везира везирството,
че ми е везирство бащино.

Най –важното в живота на българите било да

им се родят и да отгледат здрави, хубави и ум-
ни деца, да насочат пътят им към доброто и
радостта, да ги предпазят от страдания и беди
в живота. Със страх пред злото, което дебне
отвсякъде, но и с много фантазия и вдъхнове-
ние те извличали скрития смисъл от всичко,
първите дни на бременността някои спускат по
което можело да им помогне. „Къща без деца
тялото си калъп сапун на голо. После го пода-
огън да я гори”, „Децата са смисъла на брака и
ряват на бедни жени и се надяват, че така са
живота” казвали старите българи. Затова в
отстранили от себе си всякакво зло. Поверията
много обреди и обичаи единственият смисъл
казват, че ако преди раждането жената е дър-
на магическия ритуал е да се родят здрави и
жала топола детето ще бъде високо и стройно,
хубави деца, да е пълна къщата.
ако със слънцето се е гледала или с полумесе-
а да се роди хубаво бебе. Съществуват
З много поверия относно това, какво трябва
ца говорила детето ще бъде красиво и лично.

да се прави и какво – не, за да се роди здраво

дете. Според старите поверия бременната не
К акво се е правило за лесно ражда-
не. Щом започне раждането , бабата
акушерка трябва да се прекръсти, да запали
трябва да рита куче или котка, да прескача
кандилото, да прикади къщата и родилката с
ръжен, да яде върнат след пътуване хляб от
тамян, да затвори прозорци, врати. Да отвър-
мъжа си. Не трябва да ходи по разлята вода
же всичко завързано, да разплете косите на
или смет, а да ги заобиколи. Не трябва да кра-
родилката, да разкопчае дрехите и. Така раж-
де или яде скришом, защото откраднатото или
дането ще върви по лесно. Самото раждане се
изяденото скришом излиза като белег на дете-
пази в тайна. Никой освен не трябва да разбе-
то. Когато майката за първи път усети как де-
ре за него. Ако лоши очи “прозрат” родилката
тето и помръдва в утробата тя трябва да изме-
ще роди трудно. Можело не всички правила да
си питка от бяло брашно, да я начупи на пар-
бъдат спазвани, но молитвата към Света бого-
чета, да сложи мед и да я раздаде на близки и
родица винаги помагала.
роднини. И от тогава всяка сряда и всеки пе-
тък до раждането да раздава по В миналото българката спазвала традицията в
нещо на бедни и нуждаещи се деня на раждането да помоли свещеника да
хора. Смята се, че така детето прочете молитва за здраве на новороденото.
ще се роди лесно и ще бъде Днес тази практика почти не се спазва с изви-
здраво. Против уроки се носело нението, че раждането става в родилен дом.
връвчица с чеснов лук, а през Нищо не пречи там да се занесе светена вода,
8 с която да се поръсят детето и родилката.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

РАЖДАНЕ
слой ситна сол по всички части на тялото, след
РИТУАЛИ И ОБИЧАИ СЛЕД което пак се окъпва.
РАЖДАНЕТО
Когато раждането става у дома, пъпната връв 4 0-тият ден е очистителен. На него родил-
ката отива с бабата и детето в църква на
чиста молитва. Свещеникът и прочита молит-
се отрязва със сърп, което извършва бабата,
помощница при раждането. ва, поръсва и нея, и детето със светена вода и
с това родилката се връща към своето нормал-
Р одилката може да бъде насясвяна до тре-
тия ден след раждането от навяци, нави,
но отношение към света.
вследствие на което тя изпада в безсъзнание и
умира. Срещу навяците се обгражда леглото О т обичаите след раждането най-
тържествен е т. нар втора пита. Той става
няколко дена след раждането. На този обичаи
на майката и детето с въже, до главите им се
поставя сърп и лук, ръжен от огнището и др. бабата със зелена пръчка и здравец в ръка по-
канва младите съседски и роднински жени. Те
Родилката и детето биват напълно изолирани
пристигат с ястия, от които се образува голяма
след залез слънце от външния свят- вратите и
трапеза. Жените поднасят донесеното в дар на
прозорците се затварят плътно. Тези предпаз-
родилката, разменят благопожелания с нея,
ни средства се прилагат до 40-тия ден, в който
без да се ръкуват, като оставят на детето по
родилката отива на очистителна молитва при
една монета за сън. Угощението започва, като
свещеника и престава да бъде в особено поло-
бата издига питата над главата си, завъртва се
жение.
към четирите страни на света и на изток подс-

Р одилката и де-
тето се смятат
под покровителст-
кача и счупва опряната на главата и пита.
След трапезата жените се разотиват, без да се
сбогуват и обръщат към родилката, за да не
вото на св. Богоро- изгуби тя млякото си.
дица. Тя незабавно
напуска дома след
раждането, затова
В ярва се, че през третата нощ след ражда-
нето идват орисниците, влизат невидими
в дома, сядат край детето и определят негова-
има обичай да се
та съдба. И трите орисници имат свое мнение,
направи малка бо-
като това на третото е решаващо. За тях се
городична питка,
приготвя зад вратата трапеза.
намазана с мед. Тя
се изяжда от до-
машните с разни
условности, защото
захранват с нея и
родилката. По този
начин се нагостява и св. Богородица, за която
също се отделя част от питката.

Н овороденото първо
се поднася под ог-
нището, за да бъде
здраво. Следващата
важна грижа e закър-
мянето. Обикновено
това прави майката.
По време на кърмене-
то бабата държи над
К ръщаването на детето е един от най-
значителните семейни празници. Това се
случва десетина дена след раждането. За това
главата на родилката се грижат бабата и кръстникът. Кръстникът на
сито с хляб и чесън и много места има правото да да-
по един хляб под мишниците, за да бъде дете- ва име на детето, без да се съ-
то винаги сито. Характерно за българите е образява с желанието на роди-
осоляването на новороденото. Това става телите. Той е длъжен да облече
обикновено на третия ден след раждането. новороденото, като му подари
След окъпването детето се насолява с дебел пълен комплект облекло. 9
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
КРЪЩЕНИЕ
Р
ИТУАЛИ И ОБИЧАИ
Вечерта преди кръщенето жена от
семейството (но не майката) отива
при кръстника с бъклица вино,
прясна пита и вино, за да го
“калеса”. На следващия ден окъпват детето и
кръстникът/кръстницата го отнася в черквата.
Майката не присъства. Името на детето в ми-
налото е зависело от волята на кръстника. За-
това имената на семейството на кръстника се
предавали в семейството на кумеца. Много
рядко детето се е кръщавало с името на дядо
си, баба си, още по-рядко на баща си.
След църковния ритуал детето се занася у до-
ма, където го посрещат с пита, вино и цвете и
го предават на майката. Тя го
слага пред иконата на Света
Богородица и й се покланя три
пъти. Слагат детето в люлката
и за първи път го оставят само.
В друга стая са се събрали по-
10 канените от предния ден гости.
Всяка гостенка е донесла прясна пита, печено
пиле и вино. Като влязат в къщата, казват:
“Честито кръщене, честито име!” Домашните
отговарят: “Чест ти господ дал!” На трапезата
първо се слага пита и сол и всеки дава по не-
що за бебето: пари или дрешки.
В църквата кръщението се извършва според
требника. Младенецът се потапя 3 пъти в ку-
пела със светена вода в името на Отца, Сина и
Светия Дух. Така той се очиства от греховете
на родителите си, а кръстникът или кръстни-
цата (които от този момент стават духовни ба-
ща/майка на детето с духовно родство от пър-
ва степен и “отговарят” пред Бога за него) се
отрича от сатаната и дава обещание кръстени-
ят да живее праведен живот по Божия закон.
Куполът се обикаля 3 пъти, за да се изрази
радостта от съединението с вярата. От косите
на новопокръстения се отрязва малко кичурче,
символизиращо, че той става раб Божи. Върху
детето свещеникът полага кръст, за да му на-
помни, че трябва да приема изпитанията с
търпението на Христос.
От този момент младенецът вече носи и пода-
реното му от кръстника златно или сребърно
кръстче, което се освещава по време на ритуа-
ла. Всички присъстващи държат запалени све-
щи (символ на Божията светлина и просвеще-
ние), като най-голяма е свещта на кръщава-
ния. Остатъкът от нея може да се запази и за-
пали при друго важно празнично събитие в
живота му.
Кръстникът трябва да донесе в храма голяма
бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун за
извършване на ритуала, както и нови дрехи
(желателно бели), в които да бъде облечен
кръщелникът след обреда.
Те с чистотата и белотата си символизират по-
лученото вече опрощение на греховете. По
традиция и “дядо поп” се дарява с кърпа, а за
здравето на новопокръстения в храма се носи
пита, мед, бонбони, сладки. Задължителни
изисквания:
 Родителите на детето и кръстникът тряб-
ва да са източноправославни и кръстени.
 Родителите на детето не могат да са му
кръстници.
 Ако детето е под 40 дни, майката не мо-
же да присъства на обреда. Свещеникът
в друг ден чете на нея и детето специал-
на молитва.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

КРЪЩЕНИЕ

Д ЕЙСТВИЯ, ИЗВЪРШВАНИ ПРИ

КРЪЩЕНИЕТО:

 Отричане от сатаната. Днес за съвременното

мислене това е архаизъм. Много християни
се поддават на изкушението и го отхвърлят
от чина на тайнството. А какъв е смисълът?
Отричането от сатаната не означава отхвър-
лянето само на едно същество, а на цял све-
тоглед, основан на гордостта и себевъзнася-
нето, отделил човека от Бога и превърнал
живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на
идолопоклонството, проникнало в идеите и
ценностите на съвременния свят, които за-
робват живота на човека повече, отколкото
идолопоклонството на древното езичество.
 Изповядване на Христа. Тук кръщаващият
свободно изразява решението си, че се съ-
четава с Христа. Изповядване на лична вяр-
ност и служение към Спасителя. Това реше-
ние се потвърждава с произнасяне символа
на вярата.
 Помазване с елей. Елеят е символ на изцеле-
ние, светлина и радост, на живота като пъл-
нота, но и символ на помирение и мир. Той е
маслинената клонка, донесена от гълъба на
Ной, оповестяваща Божията прошка и поми-
рение с човека след потопа.
 Свещенослужителят помазва кръстообразно
кръщаващия се по челото, гърдите, ушите,
ръцете и нозете. Това е пресътворяване на
тялото и сетивата на човека.
 Обличането в бяла дреха е символ на духов-
на чистота и невинност, получена в тайнст-
вото, и задължение за запазването й.
 Запалените свещи и обикалянето около ку-
пела са израз на духовно тържество и ра-
дост. Запалените свещи напомнят, че кръс-
теният трябва винаги да гори духом. Кръгът
е символ на вечността, затова обикалянето
означава, че той трябва вечно да принадле-
жи на Христос.
 Подстригването на косите е символ на по-
корство и жертва. Ето първата
свободна и радостна жертва,
принесена от човека на Бога в
започващия нов живот. Косата
е символ и израз на красота и
власт.
11
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС
ОБИЧАИ ПРИ СМЪРТ И ПОГРЕБЕНИЕ
В ярата в прокобяванията във връзка със
смъртта е била много силна сред народни-
те маси. Народът е бил убеден, че съдбата на
човека е определена още при неговото ражда-
не, но не се знае кога е краят на неговият жи-
вот. Вярвало се и в прокобяващи смърт съни-
ща. Един от най-широко разпространените е
сънят за изпадане на зъб. Тук зависи дали зъ-
бът е преден или заден, с болка или без бол-
ка.
Много от прокобите произхождат от домашни
или недомашни животни. Смята се за прокобя-
ващо смърт виенето на домашно куче или ко-
гато кокошка пропее като петел. Кокошката
бива хващана и прехвърляна през къщата.
Значителна част от тълкуванията на прокоби
се дължат на асоциации с особености при пог-
ребението- покриване с бял покров, обличане
на друг с нови дрехи.
Агонията е означавана с бране душа. За това
се съди по много признаци - зачервяване на
лицето. Твърде често някои започват да общу-
ват с умрелите (да бълнуват). Обикновено аго-
низиращия се оставя да умре на постоянното
си легло. Щом започне да бере душа, в някои
случаи бива преместван на пода, като се вяр-
ва, че там по-лесно излиза ду-
шата. Тежко умиране се обяс-
нява с грехове.
При настъпване на агонията се
запалва восъчна свещ и тя се
слага над главата или в ръцете
12 на болния. Палят се и кандила.
Вярва се, че душата пътува из
тъмни пътища и и трябва светли-
на, за да не се обърка. При агония
на възрастен човек се вика све-
щеникът, за да го причасти.
Постоянен обичай е да се отварят
прозорците или врата. Щом умре
човек вкъщи, се покриват всички
съдове с вода. Това се прави и от
съседите. Наливането на нова во-
да става обикновено след погре-
бението. Излятата вода се смята
за мъртвешка и не бива да се пие.
Съществува обичай да се поддър-
жа домашният огън непрекъснато
40 дни след погребението.
Обичай е да се избягва дума за
умрелия и да не се споменава
името му.
Докато бъде погребан, покойни-
кът се пази да не бъде прескочен от котка, ко-
кошка или друго животно. Това е за да не се
овампири.
Тялото бива измито, като се употребява боси-
лек или сапун „за хубава миризма”. Рядко е
окъпването с вино. Ако мъртвият е жена, коса-
та бива сресана, а ако е мъж - го бръснат.
Строго се спазва след издъхването очите да не
остават отворени, защото и друг ще умре ско-
ро. Съдини, употребени при къпането, се чу-
пят веднага след него. Едновременно с окъп-
ването трупът се полива със светена вода.
След окъпването мъртвият се облича в чисто
облекло.
Мъртвият е покриван с покров - бяло платно,
дълго от главата до краката.
Свещеникът начертава на него с въглен ини-
циалите на мъртвия с череп и две бедрени
кости под него. Вярва се, че мъртвият се явява
пред бога на съд.
Вярва се, че умрелите имат същите нужди в
гроба като живите, затова в ковчега се оставят
неща за ядене и необходими вещи - лули, ог-
ниво, прахан, вино и др. Умрелият носи тези
неща на другия свят.
Против вампирясване се полага край трупа
кръст, чесън, икона, тамян и др.
Заедно с тези ритуали се извършват и такива,
които трябва да запазят късмета на умрелия за
дома. През пръстите на умрелия се прекарва
жито или брашно, трици, сол и др., които пос-
ле се забъркват в кърмата на добитъка.
 УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИТЕРАТУРА, 5 КЛАС

ОБИЧАИ ПРИ СМЪРТ И ПОГРЕБЕНИЕ

По този начин мъртвият не може да вземе със
себе си късмета на дома.
Известяване на смърт става с редки удари на
църковната камбана или със силно продължи-
телно виене. Мъртвият е оплакван от близките
си със силен глас. Смята се за срамно да не се
оплаква. Оплакването съдържа спомени и ха-
рактеристики на умрелия, като оплакването се
извършва само от жени.

Навсякъде се слага умрелия в ковчег от дъски,

за който се вярва, че не трябва да бъде скован
с гвоздеи. При изнасянето на мъртвия от дома
домашните и близките се прощават с него, ка-
то го целуват по челото или ръцете. След про-
щаването и съответната молитва от свещеника
се изнася мъртвият през вратата.
Особено внимание се отделя на мястото, къде-
то е лежал мъртвият. На мястото на главата се
слага чаша, чиния или друг съд. Това се прави
три или девет, понякога и 40 дни след смърт-
та, защото се вярва, че душата идва да се хра-
ни там.
Мъртвецът бива принасян до гробищата или с
кола, или на ръце. Гробището се намира обик-
новено близо до селото. Много често гробище-
то е около църквата до ХХ. Век. Гробът обик-
новено се копае близо до гроб на по-рано ум-
рели от същото семейство или рода, за да са
близо на другия свят. Гробната яма според те-
рена е около 1,8 м. дълбока. Тя не трябва да
пренощува незаровена, защото така и друг от
семейството ще умре скоро. Преди да се поло-
жи мъртвецът един от мъжете влиза в гроба,
измита го. Пръстта се натрупва направо върху
ковчега. След затрупването се разбива глинен
или друг съд. Първа грижа за гроба е да се
сложи откъм главата кръст, който при погребе-
нието е от дъска или от издялано дърво. Дър-
вените кръстове са временни и се заменят с
каменни. Върху тя е написано името на умре-
лия, възрастта и датата на неговата смърт.
Църковното опелo е възприето от народа като
необходим обред, без който се вярва, че мърт-
вия е вампирясал.
Няколко години след погребението при нужда
да бъде погребан друг в същия гроб или ре-
довно по обичай се прави разкопаване. Кости-
те биват измивани с вино, опявани отново и в
чиста торба заравяни до новопогребания. В
селище, където има костници при църквите, се
изважда само главата, измива се, завива се с
кърпа и и се слага шипка, ако е мъжка и след
като стои известно време в църквата, черепът
се пренася в костницата.
Всички погребални български обичаи са в за-
висимост от представите и понятията за душа-
та и смъртта. Душата е субстанция, тясно
свързана с тялото, но може да се отдели от не-
го във форма на пара, насекомо, птица. Напус-
не ли тя тялото, то остава безжизнено. Душата
притежава нуждите на тялото.
13