ВСИЧКИ ПРАВА

НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
СА ЗАПАЗЕНИ!
Никаква част от това издание
не може да бъде възпроизвеждана
под каквато и да е форма

РОБИНЯТА
и по какъвто и да е начин
без изричното разрешение на
ИК „БАРД" ООД.

За порьчки се обадете на т е л е ф о н
02/979 09 61
или ни посетете на интернет а д р е с
www.bard.bg
М о ж е би ще откриете книгата, която ви интересува.
Ще я получите направо вкъщи.

EDITED AND WITH INTRODUCTION BY

MAXIM JAKUBOWSKI
THE MAMMOTH BOOK OF
BEST NEW EROTICA

Collection and editorial material copyright

© 2009 by Maxim Jakubowski
© Елена Чизмарова, превод, 2012
© „Megachrom" - оформление на корица, 2012
© И К „БАРД" ООД, 2012

ISBN 978-954-655-322-5
БАРД
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА
 Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ 7
РОБИНЯТА 9
УБИЙСТВЕНО ИНТЕРМЕЦО 24
СНИМКИТЕ 30
ТРОПИЧЕСКА ИЗКУСИТЕЛКА 34
КОМПЛЕКТ ОТ ПОЛА И НАКОЛЕНКИ 43
ТАНАНИКАНЕТО НА ГОСПОДИН МЕРИДАУН 51
НЕИЗЛЕЧИМ РОМАНТИК 62
ДРУГАТА ЖЕНА 72
САМОТНАТА ОНАНИСТКА 84
ДИЙНА 89
ТРЕНИРОВЪЧЕН ЛАГЕР 98
НАРЦИС 106
СУПЕРКОЛАЙДЕР 112
A3 СЪМ ВИБРАТОРЪТ НА ДЖО 123
ЛЮБОВ ОТ ЧЕРНО-БЯЛ ФИЛМ 126
ИЗБУХЛИВОСТ 135
СУШЕНЕ 143
РАНЕН ЗИМЕН ВЛАК 150
ПЕТНА 167
НАЧАЛОТО , 186
НОЩ В КАМЕРУН 213
 СКРИТАТА СЪБЛАЗНИТЕЛКА 228
МАТЕЙ, МАРКО, ЛУКА И ЙОАН 236
НЕПОСТИЖИМОТО 245
КЪСНО ЗА ПОШЛЯПВАНЕ 265
ДЕТСКА ПОЗА 274
ВАЖНИ ПРЕДМЕТИ
ПОВЪРХНОСТ
290 ВЪВЕДЕНИЕ
296
ЛЕКО ОТКРЕХНАТА 309 МАКСИМ ЯКУБОВСКИ
РЪКАТА НА ВИКТОРИЯ 319
ПАЯК 326 Какво ви очаква в тази книга - удивителни емоции, едновре­
ЗАД МАСКАТА менно сексуални и интелектуални, създадени, за да удовлетворят
337
ТАНЦ СЪС СЕНКИ и най-развинтеното въображение.
353 Не преставам да се учудвам от способността на еротичните
ТАЙНИ В ЗАЛИВ ТЪРКИ 362 автори да създават нови предизвикателства и сценарии, пълни с
17 КРАТКИ ФИЛМА ЗА ХАДЕС И ПЕРСЕФОНА 367 похот, любов, желание, чувства, плам и лед.
ПРОБЛЯСЪК 381 Макар границата между еротика и порнография да е подвиж­
ПРОШКА 386 на - като тънка линия в пясъка, която се размества от вълните,
КОЛЕДНИ ПОДАРЪЦИ според мен в тези страници успяваме да избегнем вулгарността.
396 Мисля, че много читатели ще се съгласят с мен. Тези разкази
АМЕРИКАНКАТА 404 не са само за плътските удоволствия; те пресъздават образи и
ПАРАНОИЧНАТА ПОЛИ 418 личности със сложни отношения, които често може да изглеж­
СЪПРУГЪТ НА АВТОРКАТА НА ЕРОТИКА 425 дат странни за неопитното око. Човешкият фактор е не по-малко
ВЪРТЕЛЕЖКА 434 важен от секса, когато става дума за искрената провокация на
добрата еротика.
Някои имена може би са непознати за читателите; много от
авторите са нови. Все повече нараства броят на мъжете автори,
което доказва, че сексуалната чувственост не е територия само
за жените писателки. Седемнайсет от разказите са написани от
мъже; любопитните сред вас вероятно ще ги разпознаят под
псевдонимите или инициалите им.
Имаме не само британски, американски и канадски сътрудни­
ци, но и истории от Австралия, Нова Зеландия, Тайланд, Виетнам
и Италия. Ако бяхме решили да преведем разкази и от други ези­
ци, книгата щеше да е още по-международна.

7
 Препоръчвам на читателите да се издигнат над предразсъдъ­
ците си за еротиката. В тази книга ще намерите нещо повече от
груб секс и безлични герои, изпълняващи сексуален акт; повече
от срещата на мъж и жена, които се хвърлят в леглото. Тук има до­
бре написани, предизвикателни човешки истории. Нашият живот
- независимо дали това ни харесва, или не, е диктуван от сексуал­
ността ни. Отличните разказвачи, събрани в тези страници, ще ви
развълнуват и заинтригуват, ще ви накарат да се смеете и да пла­
РОБИНЯТА
чете. Надявам се да изпитате удоволствие от това приключение в ДЖУЛИЯ МОРИЗАУА
дълбините на човешкото сърце и тяло - еротика в най-добрата й
форма, събрана от стотици списания, книги и издания, както и от Скот прокара пръсти през косата ми и ми каза, че съм красива.
интернет. Подгответе се за пиршество на сетивата!
И когато го каза, ме погледна право в очите. Нямаше да отмести
поглед, докато не му отговоря. Знаех го, затова и аз се вторачих
в него. Разгледах очите му внимателно, за да не забравя никога
силата им. Синият им цвят бе толкова вълшебен, сякаш океанът и
небето се бяха слели след буря. Формата им - дълбоки и широко
разположени - напомняше за нежния приют на майчина утроба.
Миглите му бяха дълга и женствени, а веждите му - идеално из­
вити. Видях честността, страстта му и загадъчната история на го­
дините прикрита борба. Когато видяното ме накара да потръпна,
най-после се усмихнах леко и отвърнах:
- Благодаря.
Често ми се искаше двамата със Скот да бяхме от типа хора,
които можеха да се влюбят. От хората, които не се страхуваха да
направят това. Но за него аз бях само едно момиче, а той търсеше
жена, за която да се ожени. За мен той представляваше дом, далеч
от дома. Уютен чифт ръце, които ме прегръщаха много по-здраво
от тези на приятеля ми. И двамата искахме само да сме заедно,
защото това ни осигуряваше стабилност извън ежедневния ни
трескав и нещастен живот.
Отговорът ми го накара да се изчерви. Той ме придърпа неж­
но към себе си и ме целуна по челото. Целувка, каквато баща
дава на дъщеря си, когато я слага да си легне. Скот седеше в
креслото си за размисли - красива антика, тапицирана с вине­
ночервено кадифе, сякаш извадена от роман на Шарлот Бронте.

8 9
 Бях убедена, че креслото бе видяло доста гола кожа, страст и
тежко дишане. И затова го харесвах толкова много. Беше стра­
хотна мебел за секс.
Бях обяздила Скот и коленете започваха да ме наболяват. На­
местих се удобно в скута му, като краката ми увиснаха от едната
опора за ръце, а главата ми се отпусна удобно на другата. При­
тиснах задните си части плътно към чатала на Скот, преди да се
настаня.
- Къде е приятелят ти? - попита той.
- Не знам.
- Изглежда, че е истински задник.
Не отговорих. Приятелят ми не беше задник. Всъщност никой
мъж никога не се бе отнасял, с мен така добре като него. Но и два­
мата се отегчавахме взаимно.
Съсредоточих вниманието си върху високото тънко наргиле,
поставено върху скрина. Кървавочервено, украсено със сребърни
японски йероглифи, гравирани отстрани. Не знаех какво пише,
но сигурно бе нещо за спокойствие или хармония. Подхождаше
на прясната червена боя по стените. И на червените копринени
възглавници на леглото. На червените мъниста, висящи от рам­
ката на вратата. Всичко си подхождаше. Беше почти задушаващо.
- За какво мислиш? - наруши мълчанието Скот.
- Нищо - прошепнах.
- Не лъжи.
Зачудих се за момент. Замислих се за червеното, задушаването
и за начина, по който се чувствах с него.
- За живота - отговорих накрая.
- Какво за него?
- Не знам.
Той се наведе към мен, сякаш щеше да прошепне нещо в ухото
ми. Вместо това обаче го целуна, после бавно прокара език по
външната му страна и захапа месестата част около обицата ми.
Отпусна се назад и усетих напрегнатия му поглед. Помислих, че
се кани да каже още нещо, затова се завъртях към него.
- Обичам начина, по който изглеждаш, когато се замислиш за
нещо.
10
Скот и аз се запознахме на купон по случай Четвърти юли.
Отидох там, за да се видя с познати, с които не бях говорила от
известно време. А те се оказаха най-близките приятели на Скот.
Беше до бара, където наливаше питиета. Той е от онзи тип мъже,
които изглеждат най-добре изморени и рошави. Загледах се в
светлите му къдрици, които падаха върху челото му всеки път,
когато погледнеше надолу. Наблюдавах как розовите му устни се
изкривяваха леко настрани, когато търсеше определена бутилка.
Бях хипнотизирана от тях. Изглеждаха сякаш никога пе биха мог­
ли да изрекат лъжа. Нито пък шега. Той вдигна очи и улови погле­
да ми. Предложи ми да ми приготви питие.
- Какво ще пиеш? - попита.
- Диетична кола - отговорих. - Не пия алкохол.
- Браво на теб. Аз пък бих пийнал една водка с портокалов
сок.
Усмихна се, наля ми колата и ми я подаде. Когато пръстите
ни се докоснаха, мястото между краката ми започна да пулсира.
Не се разделихме през останалата част от нощта. Говорихме си
за всичко: за времето, за приема, за работата ни, за политика, за
Господ. Стояхме на хълма заедно и гледахме фойерверките над
реката. След като шоуто приключи, повечето хора си тръгнаха
или се върнаха в къщата, за да продължат да пият. Ние останахме.
Легнахме на тревата и си поделихме цигара марихуана. Търсихме
падащи звезди по небето, Светлините от града озаряваха хори­
зонта. Сенките на дърветата около нас напомняха за една от ин­
сталациите на Уорхол*. Ако не бяха блестящите звезди, гладкото
черно небе лесно можеше да бъде объркано с вода. От време на
време шумът от минаваща наблизо кола или смеховете от купона
отекваха по тревата. Но спокойното ни дишане надделяваше в на­
рушената тишина. След дълъг прекрасен момент мълчание Скот
проговори:
- Било ни е писано да се запознаем тук и да сме заедно тази
вечер.
* Анди Уорхол (1928-1987) художник, водещ представител на американския поп
арт - Б. пр.
II
 Не можах да се сдържа и се завъртях настрани с лице към
него. Усетих внезапен прилив на страст. Той също се обърна към
мен и обви ръце около кръста ми. Прокара бавно горещата си
ръка по гърба ми, първо по ризата, после - под нея. Когато ме
целуна, ми се стори, че топлината от тялото му се вля в моето.
Сложих ръка на тила му и го придърпах към себе си, за да го це­
луна. Езикът му беше като коприна в устата ми. Той го раздвижи
около моя. Беше идеално, като че ли бяхме репетирали преди.
Скот погали корема ми и мускулите ми се напрегнаха. Целунах­
ме се още по-силно и той нежно стисна кожата ми. Плъзна ръка
под сутиена ми и започна да масажира гърдата ми. Задържах
едната си ръка на тила му и пъхнах другата под ризата му, По­
галих лекото окосмяване под пъпа му и стиснах здраво зърната
му с палеца и показалеца си. Разбрах, че му хареса, защото от
гърлото му изскочи мек стон. Той бръкна под полата ми и сти­
сна бедрото и после задника ми. Аз преместих ласките си от
гърдите към чатала му. Усетих коравата мощ под джинсите му.
След като разкопчах панталона му, обвих ръка около члена му,
първо над боксерките, после - под тях. Загалих го отдолу-нагоре
и обратно. Дишането му се учести, а стоновете се усилиха. Той
последва примера ми и дръпна бикините ми настрани. Усетих
прохладния вятър върху влажната си кожа. Скот вкара пръстите
си в мен, първо един, после два, накрая три. Отдръпнах ръка за
миг и облизах дланта си, за да навлажня пениса му. Задвижих
китката си по-бързо, а той направи същото с пръстите си. Бе­
драта ни танцуваха заедно с ръцете, синхронизирани в ритъма.
Внезапно той се отдръпна.
- Спри, спри - прошепна Скот.
- Защо? Какво стана? - попитах.
- Нищо. Просто искам ти да свършиш първа.
Той седна, сграбчи глезените ми и ме придърпа към себе си.
Вдигна полата ми и свали бикините ми. Разтвори краката ми, а
аз затворих очи и положих глава на тревата. Усетих горещия му,
влажен език по срамните си устни и клитора си. Той започна бав­
но и нежно. Задишах трудно и изстенах леко. Скот раздвижи език
по-бързо, пъхна пръсти обратно в мен, ас другата си ръка. стисна
12
зърната ми. Веднага след като свърших, той бръкна в портфейла
си и извади презерватив. Разопакова го светкавично и го нахлузи
върху твърдия си член. Наведе се към мен, но спря и попита:
- Това искаш, нали?
Кимнах и го загледах как прониква в мен. Стиснах мускулите
си около него и разбрах, че му хареса. Почувствах се прекрасно с
пениса му вътре в мен.
Прекарахме останалата част от нощта на хълма. По едно вре­
ме двама мъже минаха покрай нас. Забелязаха ни, промърмориха
бързо извинение и се оттеглиха. Когато се зазори, все още бяхме
сами. Само няколко души бяха останали на купона, но всички се
намираха в къщата.
Оттогава прекарвах поне три нощи седмично с него. И никога
не се отегчавахме.
- В теб стават толкова много неща - продължи Скот. - И те ме
карат да искам да те опозная по-добре.
Усмихнах се и притиснах устни в неговите.
- Трябва ли да работиш утре сутрин? -- попитах.
- Не. А ти?
- Да, но аз бездруго никога не спя.
Той се протегна през рамото ми и грабна лулата си от перваза
на прозореца. Наблюдавах как внимателно я натъпка и дръпна.
След това ми махна да се приближа. Притисна уста към моята и
издиша дима в гърлото ми. Глътнах го и бавно го изпуснах, като
се закашлях леко. Забелязах дребните бръчици около устата му,
когато дръпна отново. Понякога, в моментите, когато бе изморен
и разсеян, изглеждаше стар. По онова време бях на деветнайсет,
а той бе дванайсет години по-голям. Все още изглеждаше млад
и здрав, но от време на време възрастта му личеше. Видях отра­
жението ни в огледалото. Изглеждахме великолепно заедно. За-
смуках врата му, но не прекалено силно, за да не оставя белези.
Пъхнах език в ухото му и го завъртях. Скот изстена. Винаги ха­
ресваше това.
- Внимавай - предупреди ме той усмихнато.
- Защо? - подразних го.
- Защото ме караш да ти правя лоши неща.
13
 - Точно това искам.
-Знам.
Захапах месестата част на ухото му. Толкова силно, че почти
разкъсах кожата му. Реакцията му бе да ме сграбчи през кръста
и да ме хвърли обратно на креслото. Сега той бе отгоре. Съдра
ризата и панталона ми и зацелува всяка част от тялото мц. Свали
сутиена и засмука втвърдените ми зърна. Пъхна пръсти в мен, но
само за миг, за да се увери, че съм влажна. После спря. Изправи
се и ме погледна. Усмихнах му се. И той се усмихна. Останахме с
приковани един в друг погледи, докато бавно се събличаше. Скот
смъкна джинсите си и коравият му пенис изскочи енергично. Той
обичаше да ходи без бельо. Обичаше да носи панталоните си ни­
ско надолу, така че горната част на окосмяването му надничаше
пад колана им. Започна бавно да се гали. Възбуждаше ме и ме
дразнеше. Позволяваше ми да гледам, но не и да пипам. След мал­
ко се върна при мен. Възседна ме и бутна члена си към устата ми.
Обви ръка около врата ми, достатъчно силно, за да ме възбуди, но
не и нарани. Подразних го с език. Едва докоснах главата на пени­
са му, после се отдръпнах. Целунах го, но не си отворих устата.
Близнах го, но не засмуках. Той започна да проявява нетърпение
и стисна врата ми по-здраво. Ухилих се. Сложих едната си ръка
на члена му, а другата - на задника му. Придърпах го към мен и
му позволих да проникне в гърлото ми. Задържах го в устата си
за миг, като притиснах устни към основата и завъртях език около
долната му част. Накрая го засмуках. Смучех силно, използвайки
всеки мускул в устата си, за да подразня нервите му. Скот осво­
боди врата ми от хватката си и премести ръка на тила ми, като ме
потикваше да се движа с желаната скорост. Отпусна глава назад,
затвори очи и изстена доволно.
Обичахме да си играем игрички. Любимата ни беше, когато
той влизаше в ролята на господар, а аз - на робиня. Обаждаше
ми се посред нощ и искаше пълен масаж на тялото. Ако бях в
настроение, а аз често бях, подкарвах към апартамента му, нами­
рах си място за паркиране и влизах в дома му, за да го обслужа.
Когато пристигах там, го намирах легнал по корем съвсем гол.
Виждах скования му, твърд гръб, отпуснатите мускули на задни-
14
ка му, русите косми, покриващи краката му. Често ми се искаше
веднага да се метна върху него. Но знаех, че трябва да съм добро
и търпеливо момиче и първо да му дам онова, заради което ме бе
повикал. Бавно се настанявах в крайчеца на леглото, като прокар­
вах нокти по прасците и бедрата му. Нежно пъхах пръст в задника
му, но само за миг. После сядах отгоре и се приготвях за пред­
стоящата работа. Държахме шише с масажно масло от ванилия
на нощното шкафче. Взимах го и изсипвах щедра доза от гъстата
течност на дланта си. Хладината й плъзваше по китката и тялото
ми и предизвикваше леко гъделичкане, което овлажняваше влага­
лището ми. После разтривах маслото по ръцете си и копринената
топлина проникваше в порите ми. Дишането на Скот се учестява-
ше заедно с увеличаването на нетърпението му. Влагах всичките
си сили в разтриването на маслото по гърба му. Той беше топъл
и мек като чисто пране, тъкмо извадено от сушилнята. Когато го
докосвах, имах чувството, че съм се отпуснала в гореща вана след
дълга седмица тежък труд. Уханието на ванилия ме замайваше и
ми се струваше, че се нося в облаците. Движех ръце от тила му
до задника и чак до пръстите на краката му. Понякога масажът
продължаваше около половин час, но обикновено той искаше да
го замени с друго още след няколко минути. Завърташе се и пре­
късваше работата ми.
- Слез от мен! Лягай на леглото! - заповядваше ми той.
Изпълнявах заповедта. Знаех какво предстоеше. Скот държе­
ше въже, усукано около една от старомодните колони на леглото.
Вдигаше китките ми над главата и ме завързваше към леглото.
Нямах право да говоря, освен ако той ми позволеше или искаше
да му отговоря на някой въпрос. И всичко, което казвах, трябваше
да завършва с: „Да, господарю." Скот винаги събличаше дрехите
ми в един и същи ред. Чорапите, полата или панталона, послед­
вани от ризата, която оставяше да виси на лактите ми. После ме
пляскаше силно с пениса си - по краката, по корема, по лицето.
Сваляше сутиена и бикините ми. Отстъпваше назад и се вторач-
ваше в мен. Разглеждаше влагата между краката ми, докато мас-
турбираше. Връщаше се при мен и разтриваше члена си в зърната
и клитора ми. Дразнеше ме и ми позволяваше да оближа главата
IS
му, за да усетя вкуса му. След това започваше да търка члена си
в клитора ми. Масажираше го, но не проникваше в мен. Задава­
ше ми реторични въпроси или настояваше да му обясня подробно
колко силно го желаех.
- Къде го искаш? - питаше той.
- В мен, господарю.
,- В коя част от теб?
- Където искащ да го сложиш, господарю.
Той ме питаше дали бе по-добър от останалите мъже. Дали бе
по-издръжлив. Дали ме караше да свършвам по-бързо. Настоява­
ше да му говоря мръсотии и да му описвам как исках да ме чука и
къде. И кой щеше да ни наблюдава. В някой момент казвах нещо,
което не го задоволяваше.
- Не исках да чуя тая шибана дивотия! - изкрещяваше той.
После ме обръщаше по корем, все още с вързани към легло­
то ръце. Сграбчваше ме през кръста и ме караше да застана на
колене. След това започваше да ме пляска по дупето. Удряше ме
толкова силно, че усещах болката и в ръцете си. И не спираше,
преди да му се извиня. Аз пък стисках зъби, докато болката ста­
неше толкова силна, че не можех да изтърпя повече.
- Съжалявам, господарю - изплаквах. - Моля те, прости ми.
Ще правя само това, което искаш, господарю.
- Обещаваш ли?
- Обещавам, господарю.
Скот спираше да ме удря, но ръцете му оставаха на дупето ми,
разтваряйки бузите му широко.
- Вярвам ти - отговаряше той. - Но това ще те научи да внима­
ваш повече следващия път.
И тогава усещах главата на члена му да масажира ануса ми.
Първо го навлажняваше със соковете от влагалището ми. После
бавно го вкарваше в мен. Стисвах мускули здраво около пени­
са му, а той изстенваше. След това проникваше все по-дълбоко,
докато целият влезеше в мен. И забързваше. Изпитвах внезапна
болка, когато го натикаше прекалено силно. Бедрата му се зад­
вижваха по-ускорено, а топките му се удряха в задника ми. Зара­
вях глава във възглавницата и стисвах въжето. В очите ми капе-
16
ше пот. Косата ми залепваше по врата. Колкото по-груб ставаше
Скот, толкова повече имах чувството, че му принадлежа напълно.
Исках да ми прави безброй неща. Да ме измъчва. Да ме използва.
Да ме наранява. Стоновете ми се усилваха, когато болката стане­
ше прекалена.
- Ще внимаваш ли повече следващия път? - питаше той задъ­
хано.
- Да, господарю - едва успявах да отговоря.
- Какво беше това?
- Да, господарю - повтарях по-високо.
- Не те чувам.
-Да, господарю!
- Все още не те чувам!
- Да! Обещавам да внимавам повече следващия път, господа­
рю! - изплаквах, после започвах да се моля. - Моля те, повярвай
ми, господарю! Моля те, моля те, повярвай ми!
Когато виковете и молбите ми се усилеха достатъчно, за да го
задоволят, той се облягаше на гърба ми, стисваше гърдите ми с
едната си ръка и галеше клитора с другата. Притискаше лицето
си към врата ми, а гърдите си - към гърба ми. Усещах учестеното
тупкане на сърцето му. Биеше в синхрон с моето. Сливахме се
в едно в тези моменти. Моменти на бурна страст и напрежение.
Понякога той свършваше в дупето ми, друг път го вадеше в по­
следната секунда и се празнеше върху гърба ми. Или пък изпръск-
ваше тила и косата ми. Когато свършеше, разтъркваше сперма­
та в кожата ми с члена си или с ръка. После лягаше върху мен,
прегръщаше ме и дишането ни се сливаше. Телата ни се сливаха.
Душите ни се сливаха.
Скот извади пениса си от устата ми и го плъзна надолу по тя­
лото ми, от брадичката до бедрата. По гърдите ми остана лека
влажна следа, която бързо се охлади от въздуха. Все още бях об­
легната на креслото, удобно настанена и в безопасност. Скот неж­
но разтвори краката ми. Запънах пети на ръба, на възглавницата.
Коленете ми бяха свити, а влагалището ми - широко отворено
за него. Той погали вътрешната част на бедрата и слабините ми,
после малките косъмчета, които бяха поникнали по тях. Коремът
17
 ми потръпна, когато той се наведе и целуна пъпа ми. Скот започна
да масажира клитора ми с палеца си и ме обля вълна от възбуда.
Тъкмо се канех да облегна глава назад и да затворя очи, когато го
улових, че ме наблюдава внимателно. Погледът му беше спокоен,
откровен и замислен. Никой от двама ни не проговори. Брадичка­
та му беше идеално гладка, порозовяла от скорошното бръснене.
Загледах се в устните му, към които бях неудържимо привлечена
още първия път, когато ги видях.
- Обичам те - прошепна той.
Не можах да се сдържа и се засмях. Меко, но неочаквано и
грубо.
- Не, говоря искрено - каза той. - Наистина те обичам.
Усмихнах се. Той се наведе и ме целуна набързо. Лека целувка,
с каквато мъж дарява приятелката си, когато са заобиколени от
членове на семейството. После замени палеца си с горещия си
език. Играеше си с клитора ми, като едва го докосваше. След мал­
ко впи устни в него и го засмука. Влагата ми потече по креслото, а
по тялото ми се разля великолепна топлина. След минути усетих,
че ще свърша, но си забраних, защото исках той да продължи.
Знаеше колко много ми харесва това. Беше наясно с най-добрите
места и идеалната техника. Също и с подходящата скорост и на­
тиск. Знаеше как да ме накара да пожелая да го чукам.
- Скот - промълвих задъхано. - Искам те в мен.
Чух го да съдира обвивката на презерватив, докато продължа­
ваше да ме лиже. Чух го да изстенва, когато проникна в мен. Чле­
нът му се овлажни много повече от влагалището ми, отколкото от
презерватива. Той се плъзна в мен гладко и прекрасно. Притиснах
лявата си пета към задника му, а с пръстите на десния си крак
ущипах кожата на кръста му. Той хвана глезените ми и ги поста­
ви на рамената си. Но не спря и за миг тласъците си. Вдигнах
глава, за да мога да виждам какво става. Исках да видя как ме
чука. Беше приказно. Той ме завъртя внимателно, за да не излезе
от мен. Наведе ме над облегалката на креслото и се покатери зад
мен. Продължи да тласка и да чука. Тази бе любимата ми поза, за­
щото проникваше в мен изцяло. Не виждах лицето му и емоциите
му оставаха загадка. Той ме чукаше все по-ожесточено и главата
18
ми непрестанно се удряше в стената. Креслото, притиснало ко­
рема ми, затрудняваше дишането ми. Коленете ми запламтяха от
търкането в тапицерията, а бедрата ми започнаха да потръпват.
Стоновете на Скот ми подсказаха, че се канеше да се изпразни.
Зачаках и се зачудих къде ли щеше да го направи. Дали щеше да
свърши в презерватива и да остане в мен? Или щеше да се измък­
не бързо, да съдере презерватива и да се изпразни на гърба ми?
Тази вечер се надявах да направи последното. Но вместо това, той
спря и се измъкна от мен. Завъртях глава към него.
- Свърши ли? - попитах.
Той поклати глава. После се изправи, взе ме на ръце и ме пре­
гърна здраво. Занесе ме до леглото, като че ли бяхме младожен­
ци, влизащи в хотелската стая, резервирана за медения ни месец.
Положи ме нежно на чистите чаршафи. Усетих пролетния аромат
на омекотителя върху възглавниците. Чаршафите бяха хладни под
тялото ми, меки и чисти като трева след изпаряването на сутреш­
ната роса. Краката ми бяха разтворени, готови за продължението.
Скот отново проникна в мен. Легна отгоре, но се повдигна на лак­
ти, за да ми бъде удобно. Целуна челото, бузите ми, брадичката
и накрая устните. И докато ме чукаше здраво, продължи да ме
целува. Никога не се целувахме по време на секс. Хапехме се,
ближехме и смучехме, но никога не се целувахме. Скот не се за­
бърза, както правеше обикновено. И не набута целия си пенис в
мен. Просто действаше спокойно и нежно. После хвана ръката
ми и сключи пръсти с моите. Потните ни длани се залепиха една
в друга. Внезапно се почувствах като неговото момиче, а той бе
моето момче. Заплашителна буца заседна в гърлото ми. Стори ми
се, че са ми изкарали въздуха. Дишането ми се затрудни, сякаш
бях заклещена в станция на нюйоркското метро в горещ и влажен
августовски следобед. Зави ми се свят, а стаята се завъртя пред
очите ми. Имах чувството, че се давя. Внезапно осъзнах причина­
та. Скот не ме чукаше. Правеше секс с мен. Любеше ме.
Скот и аз никога не бяхме излизали заедно. Пазехме отношени­
ята си в тайна. Връзката ни беше комбинация от самота и еротич­
ни желания. Но той представляваше нещо повече от другарче за
чукане. Беше добър приятел. Наслаждавахме се на разговори, ка-
19
 квито само си мечтаех да водя с приятеля ми, но знаех, че никога
нямаше да посмея. Можехме да прекараме часове заедно в пълно
мълчание и в това нямаше проблем. А сексът беше зашеметяващ.
Той ме задоволяваше напълно физически. Даваше ми онова, ко­
ето приятелят ми не можеше. Караше ме да се чувствам красива.
В този момент изпитах чувството, че обичам Скот. Стори ми
се, че бих могла да го обичам завинаги. Исках да избягам с него
и да прекарам остатъка от живота си в прегръдките му. И внезап­
но му повярвах. Вярвах му, че ме обича. Вярвах му, че ме обича
заради самата мен, а не заради циците и задника ми. Вече не се
чувствах като вещ или парче месо. Сливането на телата ни бе ис­
тинска връзка, а не само оргазъм. И тази неочаквана мисъл ме
прободе като нож. Очите ми се насълзиха и по възглавницата под
мен закапаха сълзи. Бях объркана. И за първи път ми се искаше
той да спре.
За миг Скот отлепи устни от моите и вдигна глава, за да си
поеме въздух. Напълно лишена от самоконтрол, замахнах и го
ударих силно по лицето. Той се закова шокиран, все още вътре в
мен. Погледна ме объркано. Не можеше да разбере дали играех,
или не.
- Това пък за какво беше? - учуди се той.
- Прекалено си нежен, господарю.
- Може би точно това искам в момента.
Гласът му прозвуча сериозно. Не престорено, не секси. А на­
пълно сериозно.
- Глупости - предизвиках го, после го шамаросах отново.
Времето спря. В очите му прочетох обърканите му мисли. Бол­
ка, страх, невяра, любов, омраза, страст, похот. И после - гняв. С
неочаквана сила, каквато не бях усещала никога преди, той стисна
врага ми с едната си ръка и запуши устата ми с другата. Хвърли се
върху мен с цялата си тежест и прикова бедрата ми с колена. После
започна да ме чука грубо и.яростно. Стори ми се, че ми бяха на­
бутали метална бейзболна бухалка. Чукаше ме толкова бързо, че
вече не усещах движенията. Единственото, което чувствах, бе че
вътрешностите ми се съдираха и органите ми биваха размазани.
Скот продължи да затиска устата ми с едната си ръка, а с другата
20
сграбчи косата ми и дръпна силно. После ме бутна обратно към
таблата на леглото. Захапа врата ми. Болката от зъбите му беше
непоносима и едва не ме накара да изгубя съзнание. Представих
си как приковаваха Исус към кръста. Опитах се да се отдръпна, но
силата ми не можеше да се сравнява с неговата. Забелязах малка
капка кръв на долната му устна. Знаех, че е моя. Всеки път, кога­
то тласваше грубо в мен, непозната и зловеща болка поглъщаше
всеки нерв в тялото ми. Без да спира да ме чука, той пусна косата
ми и ме зашлеви по лицето. Толкова силно, че изпитах зверска
болка в окото. Осъзнах, че лещата ми бе изскочила от ужасния
удар. Скот мй даваше същото, което аз му бях дала. Показваше
ми как се чувства. Сграбчи врата ми отново. Устата ми все още
бе запушена, но той размърда ръката си, така че сега и носът ми
бе покрит. Не можех да дишам. Това бе единственото, за което
мислех в момента. Не получавах въздух. Дробовете ми пламнаха.
Плачех. Кървях. Всичко ме болеше. Изпищях, но от гърлото ми не
излезе звук. Уплаших се, че ще умра.
- Така по-добре ли е? - изръмжа той.
Не можех да отговоря. Нямаше начин.
- По-добре ли е?
Цримигнах бързо, тъй като не можех да кимна. Дробовете ми
плачеха за въздуха, който вече не получаваха. Кръвта пулсираше
бясно в мозъка ми.
- А сега ме чуй внимателно - нареди ми той с дрезгав, запла­
шителен тон. - Ще се изпразня. И когато го направя, ще те пусна,
а ти ще ми кажеш, че ме обичаш. Разбираш ли?
Примигнах отново. Той продължи да ме чука безжалостно.
След миг застена от възбуда. Мускулите му се напрегнаха, а че­
люстта му се стегна. Той бързо махна ръце от врата и устата ми и
стисна гърдите ми грубо.
- Кажи ми, че ме обичаш - заповяда той решително.
- Обичам те - едва прошепнах.
- По-високо!
- Обичам те.
- Кажи го отново!
- Обичам те!
21
 -Повтори го! И наистина знаех. Разбирах. Бях съгласна. Бях осъзнала, че
- Обичам те! - изкрещях отчаяно. две отрицателни неща не правят едно положително. Лоша идея
По лицето ми потекоха сълзи. Започнах да се моля на Господ, бе двама откачени да се нахвърлят един върху друг с проблемите
в когото не вярвах, да го накара да спре. си. И то в леглото.
И той свърши. Изпразни се, но остана в мен. Телата ни запул- - Не знаеш каква власт имаш върху мен - заяви той откровено.
сираха заедно. Той притисна главата ми към своята. Зарови лице Мълчанието продължи дълго. Но не беше неудобно. Винаги бе
във врата ми. Забеляза сълзите ми и нежно ги избърса. Прегърна така с нас. Накрая му казах истината.
ме като дете. - Обичам те.
- Съжалявам - прошепна в ухото ми. - Аз също те обичам.
Исках да му отговоря: „Недей" или „Всичко е наред", но за­ Отново настъпи тишина. Никой от двама ни не искаше да за­
мълчах. твори. И аз, и той предполагахме, че другият ще прояви смелост­
- Изкарваш най-лошото в мен - продължи той. та да го направи първи. Накрая той се реши.
Усещах горещото му тяло до моето. Нежните му ръце галеха - Лека нощ - каза.
кожата ми. Усетих откровеността му. Болката. Любовта му. - Лека нощ.
- Знам - отговорих. - Знам. Изчаках да чуя затръшването от другата страна на линията.
Дори тогава не свалих слушалката от ухото си, преди да чуя пре­
дупредителното бипкане.
Не ми се обади цяла седмица. Очаквах го, разбира се. Исках да
му дам известно време. А и на себе си. През седмицата размиш­
лявах върху преживяното. Чудех се защо предпочитах Скот да ме
нагрубява и наранява, вместо да ме прегръща и обича. Защо мй
се струваше толкова нередно един мъж да е нежен? Защо не мо­
жех да се възбудя, ако нямаше насилие. Не се видях и с приятеля
си през тази седмица, защото синините по врата и бедрата ми се
нуждаеха от време да избледнеят. Трябваше да избегна разпитите,
за да мога да избегна истината.
Скот ми се обади в четвъртък в три сутринта.
- Здрасти, бебче.
Той винаги започваше разговорите ни по този начин.
- Здрасти - отговорих.
- Събудих ли те?
- Не. Тъкмо се канех да си лягам.
След кратко обсъждане на преживяното миналата седмица,
той каза:
- Не можем да правим това повече.
- Знам.

22 23

УБИЙСТВЕНО ИНТЕРМЕЦО
0'НИЙЛ ДЕ НОУ
Докато оркестърът се разсвирва, Жермен ЛеФавр влиза в теа­
тър „Сенгър" с грациозна походка, сякаш е Афродита, богинята
на красотата. Последният й любовник върви по петите й. Усе­
щам познатото пробождане в сърцето. Бивша Мис Университет в
Ню Орлийнс, бивша Мис Луизиана, първа подгласничка на Мис
САЩ, Жермен е и бивша обитателка на леглото ми.
Лицето й е зашеметяващо, устните й - карминеночервени, дъл­
гата й червена коса се спуска по гърба й в буйни къдрици. При­
лепналата рокля от тъмносиньо кадифе, с огромна цепка отпред,
разкрива дългите й крака, докато се разхожда лениво като котка.
Държи се, сякаш не обръща внимание на вторачените в нея погле­
ди, но аз я познавам добре. Забелязва ги.
С тънките си високи токчета Жермен е със същия ръст като
придружителя си, поредния футболист с широки рамена, гъста
коса и квадратна челюст. Той също е^млад, вероятно в началото на
двайсетте. Жермен е на трийсет и една, две години по-голяма от
мен, но полага страхотни усилия да изглежда по-млада. Безброй
нощи съм я наблюдавал как грижливо гримира красивото си лице,
докато го превърне в ангелско.
Най-после издишам шумно, когато тя сяда три реда пред нас,
точно пред приятелката ми. В сравнение с Жермен Алма Бърк
прилича на мишка заради късата си кестенява коса и малките си
кафяви очи. Тя стисва ръката ми нежно, докато оглеждам широка­
та й бежова пола и блузата й с висока яка.
24
Опитвам се да дишам нормално, но острата болка в гърдите ми
се разпростира към слепоочията, а устата ми пресъхва като Саха­
ра. Жермен е виновна за тази нестихваща агония, която ме обзема
всеки път, когато я видя. А това се случва често. Прекалено често.
Ню Орлийнс е малък град. Всички се познават. И аз познавам
Жермен, а споменът за кадифената й кожа ме преследва денонощ­
но. Като затворя очи, почти усещам меките й устни и стегнатото
тяло под мен.
Тя иска да забравя, че някога сме се целували.
Иска да се преструвам, че никога не сме се срещали.
Разкъсва ме на парчета всеки път, когато я видя, малко по мал­
ко, стигайки до сърцето ми, което иска да изтръгне от гърдите ми
и да стъпче с високите си токчета, докато се отдалечава.
- Добре ли си? - навежда се Алма към ухото ми.
Кимам и се мъча да възвърна нормалното си дишане, но теж­
кият чук продължава да набива мозъка ми.
Слава богу, светлините угасват и се понасят мелодичните то­
нове на увертюрата на „Ромео и Жулиета" от Чайковски. Преглъ­
щам сълзите си и забелязвам как Жермен се обръща към придру­
жителя си. Виждам профила й, чипото носле, пълните, чувствени
устни. Острата болка в гърдите ми се усилва.
Дали получавам инфаркт?
Надигам се и се запрепъвам по пътеката на залата към задната
част на театъра. Бутам вратата и излизам във фоайето. Никой нс
ми обръща внимание, докато залитам към тоалетната. Обливам
лицето си с вода, но тя не спира чука в мозъка ми, нито намалява
болката в гърдите ми. Е, поне ме охлажда леко. Стискам мивката
за опора.
Бавно болката намалява, пулсирането замира и дишането ми
се поуспокоява.
Изсушавам лицето си, оправям вратовръзката и се връщам об­
ратно в залата.
Алма ме хваща за ръка.
- Добре ли си?
Кимвам и я потупвам по ръката успокоително. Тя хваща длан­
та ми в своята, а оркестърът засвирва „Италианско капричио опус
25
45" от Чайковски. Затварям очи и се опитвам да се понеса с му­
зиката, да спра да мисля за устните на Жермен, за извивките на
тялото й, за топлината на кожата й. Образът й, застанала гола до
леглото, проблясва пред очите ми. Пищните гърди, светлите аре-
оли, плоският корем и грижливо подстриганото окосмяване меж­
ду дългите й крака. Бързо отварям очи.
Насилвам се да се усмихна на Алма и се принуждавам да ми­
сля за чудесните часове, които прекарахме заедно напоследък.
Филми в кино „Палас", балети, вечери в „Командирския дворец"
и „Арно". Но мислите ми се връщат към Жермен, към чувствени­
те устни и обвитите около мен крака и почти усещам меката плът
на влагалището й, когато прониквам в нея и виждам пламъка в
кобалтовосините й очи. Тя крещеше „О, Господи", когато се лю­
бехме, и ми казваше, че ме обича.
Повтаряше ми го често дори когато връзката ни вече се раз­
падаше, в очите й се появяваше отчужден поглед и я усещах как
умираше от скука. Каза ми, че отегчението от ежедневните ни
срещи било прекалено нетърпимо за нея. Наистина ми го каза.
Тези искрящи сини очи не бяха предопределени за семеен живот.
Тя беше тигрица и копнееше да ловува из нощния живот на Ню
Орлийнс вместо да прекарва вечерите си в апартамента ми.
Гневът ми нараства все повече, докато седя в театъра, а ор­
кестърът продължава да свири Чайковски - „Валс и полонеза" от
„Евгени Онегин". Алма гали нежно ръката ми, а аз кипя от ярост.
Има само един изход от тази болка. Мечтая си да удуша Жермен,
да извия красивия й врат, да смачкам ларинкса й, да изтрия този
поглед от очите й - изпълнения със съжаление поглед, който ми
хвърли, когато ме напусна. Погледът, който ми отправя, когато се
видим сега, ако въобще си направи труда да ме забележи.
Оркестърът се понася бавно по нежните тонове на „Увертюра
1812", а гневът ми се усилва заедно с музиката. Увертюрата се
издига и спуска по вълните, теглейки беса ми със себе си, докато
цимбалите възвестяват шумно финала и аз съм готов да избухна.
Излизаме в антракта и лампите светват, Мъча се да потисна
гнева си и да скрия яростта в очите си. Питам Алма дали би иска­
ла нещо освежително.
26
- Чаша шампанско ще ми дойде добре - усмихва се тя и се
обляга на стола. Жермен и любовникът й се надигат, а аз тръгвам
бързо по пътеката пред тях. Тя ще се отправи към дамската то­
алетна. Потеглям натам по застлания с плочки под и спирам до
мраморната колона до тоалетната; Построен през двайсетте годи­
ни, „Сенгър" изобилства с ниши и скрити кътчета.
Ако успея да я пипна, ще я издърпам зад колоната и ще я уду­
ша. Всичко ще приключи тук и завинаги. По лицето ми се стича
пот. Пред дамската тоалетна се образува опашка. Жермен, с чаша
шампанско в ръка, застава на опашката й се заговаря с руса жена.
Прекален*) е претъпкано.
Никога няма да успея да я хвана.
Избърсвам потта от лицето си с ръкава на сакото. Сърцето м«
тупти бясно в ушите, докато чакам. Опашката се движи бавно и
любовникът на Жермен застава до нея. Тя го хваща подръка и два­
мата се отдръпват от тълпата. Изскачам иззад колоната и ги виж­
дам да се връщат в залата. Тя ще трябва да се върне. Опашката
е прекалено дълга сега. И тогава загрявам. Програмата. Жермен
мрази Бизе. Ледена усмивка изкривява устните ми. Тя ще изчака
„Кармен" и ще отиде до тоалетната, когато там няма никого. Иде­
ално.
Грабвам чаша шампанско за Алма и се добирам до мястото си,
тъкмо когато светлините угасват. Започват началните тактове на
„Кармен", а аз се вторачвам в Жермен. Кога ще се надигне? Музи­
ката се усилва, но тя не помръдва.
Дали внезапно е заобичала Бизе заради бурната смяна на на­
строения в музиката?
Не. Сега се сещам. Тя ще чака интермецото. Вбесяващото ин­
термецо, краткия антракт в сюитата.
Навеждам се към Алма и и казвам, че се налага да отида до то­
алетната. Меката лигава музика на интермецото започва. Стигам
до пътеката в мига, когато Жермен става. Забързвам се, усещайки
как силата в ръцете ми се завръща.
Интермецо - бавно движение, разделящо главните части на
музикална композиция. Интермецо - бавно движение, разделящо
половините на живота ми. Половината с Жермен и тази след нея.
27
 Стигам пред дамската тоалетна тъкмо когато възрастна дама
влиза там. Не мога да проникна вътре. Жермен няма да е сама.
Надничам иззад колоната и виждам как тя се появява и си рови в
чантата. Високите й токчета потропват по плочките на пода.
Изчаквам най-подходящия момент и изскачам пред нея, без да
й дам време да ме изгледа със съжаление. Сграбчвам я за косата,
затискам устата й с ръка и я завличам зад колоната. Тя е толкова
лека, че се полюлява в ръцете ми. Усещам как юмруците й ме уд­
рят, докато я притискам към стената и протягам ръце към гърлото
й. Ледените й сини очи са ококорени от ужас.
Тя прави нещо, което не очаквам. Усмихва се, а после стисва
прекрасните си устни. Стискам я за гърлото и тя се мъчи да си
поеме дъх, но стиска красивите си кармименочервени устни. На­
веждам се и устните ни се докосват меко и нежно. Сърцето ми
забива лудо. Изгубвам силата си и я пускам, а аз се отдавам на це­
лувката. Езиците ни се преплитат, а телата ни се притискат едно
към друго.
Жермен ме бута към колоната и гърбът ми се притиска в нея,
после отдръпва устата си от мен. И двамата си поемаме въздух. Тя
ме поглежда в очите и отваря уста. Залепя я в моята и се връщаме
към целувката. Ръцете ми започват да мачкат гърдите й. Десният
й крак е обвит около мен. Премествам я и облягам гърба й на ко­
лоната.
Търкам се в бедрата й, притискам набъбналия си член към нея
и усещам как тазът й се движи заедно с мен. Поглеждам я отно­
во в очите и виждам нещо студено и чуждо, а тя притиска нещо
твърдо към гърдите ми. Внезапно ме пронизва остра болка. После
още едно рязко парване и чувам пукот. Жермен се отдръпва и ме
бута грубо, а аз не мога да запазя равновесие. Залитам и виждам
сребристия пистолет в ръката й.
Поглеждам надолу към обгорените дупки в гърдите ми и кръв­
та, която тече от тях. Падам и главата ми се удря в пода. Усещам
вкус на барут в устата си, както и медения аромат на кръв.
До Жермен застава мъж и я подкрепя. Взима пистолета от ръ­
ката й, а аз осъзнавам, че е в синя униформа - нюорлийнска поли­
ция. Би трябвало да стои пред театъра.
28
- Името му е Роджър Дейли - изплаква Жермен на ченгето -
Преследва ме от доста време.
Жизнерадостният ритъм на „Тореадорите" на Бизе отеква из
театъра. Горенето в гърдите ми намалява и ме обзема студ. Сърце­
то ми се разкъсва в тон с музиката. Отново изпитвам невероятна
болка и сълзите ме карат да виждам лицето на Жермен размазано.
Не мога да се съсредоточа.
Музиката замря. Пропадам в абсолютна тишина. Вече дори не
чувам биенето на сърцето си, нито затрудненото си дишане.
Продължавам да пропадам.
Отворени ли са очите ми?
Всичко е черно.
Опитвам да отворя очи.
Къде е ярката светлина, която би трябвало да видиш, когато
умираш?
Няма нищо.
Не, чакай, има нещо.
Светлина.
Дали аз се нося към нея, или тя се движи към мен?
Да, далечна светлина, която се приближава.
Да, да, движа се към светлината.
Това раят ли е?
Внезапно ме обзема познатият католически страх.
Адът ли е? Или чистилището? Дали ще се пека в ада?
Ще преживея ли отново всички злини, които съм вършил, до­
като си изплатя греховете?
Или в живота ми идва поредното интермецо?
Усещам внезапна топлина и...
Докато оркестърът се разсвирва, Жермен ЛеФавр влиза в теа­
тър „Сенгър" с грациозна походка, сякаш е Афродита, богинята
на красотата. Последният й любовник върви по петите й. Усещам
познатото пробождане в сърцето...
29

СНИМКИТЕ
Д. Л. КИНГ
- Имащ ли нещо против да го докосна?
Работех върху нов проект с образи, илюстриращи мъжкото
подчинение, Да, знам, тази тема се повтаря редовно при мен, но
пък страшно харесвам вида на овързан и пристегнат мъж. Тър­
сех обекти около двайсет и една или четирийсет и пет, затова се
обадих на господарите в международното общество. Обясних им
проекта и ги поканих да изпратят снимки, ако се интересуват и са
съгласни да дойдат до Ню Йорк за заснимането.
Репутацията ми е такава, че предложението за безплатни сним­
ки подмами хора от целия свят да се отправят към студиото ми.
Отговори ми дори една жена от Япония. Бездруго планирала пъ­
туване насам и ми изпрати великолепна снимка. Езиковите бари­
ери често престават да съществуват, когато сексът и изкуството
излязат на преден план. Казухиро бе невероятно преобразен от
сложното завързване с въжета от страна на Тацуми и щеше да е
чуде сна добавка къ м ш оуто.
Жената, застанала в студиото ми, сви рамена.
- Имаш картбланш. Виждала съм творбите ти и затова сме тук.
Прокарах нокът по зърното му и загледах реакцията.
- Как се казва?
.. - Джордан.
Господарката на Джордан щеше да получи подписана снимка
по неин избор в отплата на днешния сеанс. А също и право на
отказ за отпечатване на снимките на момчето й, преди шоуто да
бъде открито за публиката.
30
- Много добре, Джордан - измърках и се завъртях към госпо­
дарката му.
Попитах я дали бе донесла принадлеженостите му за бръсне­
не. Тя кимна и я помолих да ги подреди на масата до наклонения
бръснарски стол. Докато приготвяше всичко, наредих на Джордан
да свали анцуга си и да се настани на стола. След като завързах
китките и глезените му, повдигнах стола до удобна за господарка­
та му височина.
Анцугът беше широк, но ластикът му се беше отбелязал и
беше оставил белези, които щяха да излязат на филма, така че
ми се налагаше да изчакам. Е, като цяло не беше много зле. Ако
беше с джинси, положението щеше да е по-неприятно. Разбира
се, предпочитам момчетата да пристигат голи в студиото ми, но
това може да се случи само през зимата. Ботуши и палто изглеж­
дат прекалено странни през лятото. За да убия времето, настроих
осветлението.
Половин час по-късно бяхме готови да започнем.
- Добре - казах. - Когато говорихме, ти спомена, че предпо­
читаш да го бръснеш на сухо, с талк, но днес ще те помоля да
го направиш с крем за бръснене. Контрастът изглежда чудесно
в черно и бяло, особено лъскавата стомана и седефът на бръс­
нача.
Тя започна да бръсне Джордан, а аз - да снимам. Кадри в
близък план на облечената й в черна ръкавица ръка, притис­
каща надолу основата на ерекцията му, проблясващия на свет­
лината бръснач, полуобръснатия му чатал на фона на черния
копринен тоалет на господарката му. Отдалечен кадър на лице­
то му - отметната назад глава, затворени очи и отворена уста.
Снимах под ъгъл малко под краката му, улавяйки цялата сцена
заедно с ръбовете на черното хартиено руло, стойката на про­
жектора зад главата му и черните кабели, усукани по пода. По­
някога индустриалният вид може да е изключително интимен
и воайорски.
Представих си завършените портрети на стената на галерията.
Да, тези снимки щяха да паснат чудесно на Онези от миналата
31
седмица - бледостта на Джордан, контрастираща с обсидиано- Господарката му го поддържаше в отлична форма, също как­
вото и розовото на Джефри. Щях да ги представя като диптих*. то господарката на Джордан. Вероятно щях да ги събера заедно
Двамата щяха да са идеални за бръснарските снимки. за следващите снимки. Представих си в едър план как членът на
Снимах бързо, както винаги. Джефри проникваше в съблазнителния задник на Джордан. Както
- Добре, ако си готова с предната му част, настани го на четири казах, най-важен е контрастът.
крака на масата.
Господарката го освободи от стола и го поведе към ниската
маса за масаж. Членът му стърчеше гордо напред, докато вър­
веше. Жената го настани на масата, а аз се приближих и нежно
прокарах ръка по гърба му и надолу до идеално закръгления му
задник. Дишането му се учести, но му признах заслугата, че не бе
издал и звук, откак влезе в студиото ми.
- Много добре, Джордан, а сега сложи ръце на масата пред теб
- казах, като го потупах по дупето. - Точно така, а сега разтвори
крака - наредих, като нежно го побутнах към желаната поза.
Погалих твърдия му член и подръпнах топките му. Мускулите
му неволно потръпнаха.
- Чудесно, Джордан. По-късно господарката ти ще те възнаг­
ради - прошепнах му, докато галех задната част на бедрата му. -
Няма ли да е чудесно?
Усетих напрежението му, а от члена му капна малка капка от
течността, която се отделя преди еякулация.
Завързах го към масата с черните кожени каиши. Отново важен
бе контрастът. С Джефри щях да използвам бели кожени каиши.
Каква прекрасна двойка щяха да са.
Доволна, помолих господарката му да завърши бръсненето на
топките и ануса му. Докато нанасяше крема с четката за бръснене,
тя подразни пулсиращия му отвор. Безпомощен да се бори с усе­
щането, Джордан изстена.
Завърших първите кадри. Бях впечатлена от сдържаността на
Джордан и любопитна да видя как щеше да се справи със снимки­
те с изкуствените членове. Винаги обичам да обмислям работата
си предварително. И непрестанно се връщах към Джефри.

* Два образа (картини или икони), на закачени с пантички плоскости - Б. пр.

32 33

ТРОПИЧЕСКА ИЗКУСИТЕЛКА
СЕЙДЖВАЙВАНТ
Калдерата на вулкан Пакайа тлееше и кипеше под погледа на
Лиана. Омагьосана, тя стоеше толкова близо до ръба, колкото
акрофобията* й позволяваше.
- Ето я, пак живее опасно - закачи я Лио весело.
Той стоеше по-близо до туристическата група, на няколко ме­
тра ог нея.
- Трябва да видиш това - каза тя през рамо, щом го чу да се
приближава към нея. - Не е ли невероятно?
Разбира се, беше повече от невероятно. Ярки шарки от оранже­
во, розово и златисто създаваха зашеметяващ фон за гигантския
кратер на вулкана. Природата парадираше с могъщата си красота,
която надминаваше човешкото въображение.
- Гледката си заслужава мизерната разходка дотук - отсъди
Лиана, като обви ръце около Лио.
Тя огледа групата и забеляза изтощението по лицата на чле­
новете й. Какво им имаше на тези хора? Това беше екскурзия за
начинащи, за бога! Повечето не бяха по-стари от нея и Лио и лип­
сата на издръжливост й се струваше странна. Тя бе единствената
в групата с достатъчно енергия и любопитство да надникне във
вулкана.
- Загубена работа - прошепна. - Ще се приберат у дома и ще
разказват, че са били тук, но почти не загряват какво ги заоби­
каля.
* Страх от височини - Б. пр
34
- А ти щеше да се изкатериш по вулкана, ако можеше, нали? -
засмя се Лио.
- Да, разбира се! - извика тя, като се отдръпна от него и се
вгледа в лицето му. - Въздухът тук не те ли ободрява? Не искаш
ли да го погълнеш всичкия?
Лио беше много отстъпчив. Досега Гватемала очевидно му ха­
ресваше, но Лиана забеляза объркването в очите му, когато му
зададе почти риторичния си въпрос. Той винаги подкрепяше нуж­
дата й от приключения. Често я придружаваше на пътешествия,
които не му бяха съвсем по вкуса. Никога не й тежеше и бе нейна­
та скала. Тя наклони глава, за да го целуне.
Беше едва вторият им ден в Гватемала, но някакъв неясен глад
бе проникнал под кожата и в кръвта й веднага след пристигането
им. Лиана имаше чувството, че я тормози лека треска.
- Зашеметящ е, но ти май имаш нужда от повече физически
натоварване. Какво ще кажеш за едно дълго колоездене утре? -
предложи той, като я прегърна със силните си ръце.
- И може би плуване с шнорхели, ако има време?
Шумен автобус спря малко по-надолу от тях, точно до скупче­
ните пътешественици. По лицата на екскурзиантите се изписаха
облекчение и радост и те се надигнаха от земята и забързаха към
охладеното от климатика возило.
- О, не! Не автобус! - изстена Лиана. - Значи няма да се пораз­
ходим пеша надолу?
Двамата се отдалечиха от ръба на вулкана и пристъпиха към
екскурзоводката.
- Може ли да се върнем пеша? - попита Лиана.
- Скоро ще се стъмни и пътеката няма да се вижда - отговори
красивата гватемалка е приятен акцент.
- Винаги си нося фенер - каза Лиана, като потупа раницата си.
- Опасна ли е пътеката нощем? - попита Лио.
- Не, просто много тъмна - отговори жената през рамо, като
тръгна към автобуса. - Моля, последвайте ме и ще ви дам фор­
муляра.
- Лиана, защо не се качим в рейса? Няма смисъл да рискуваме
да се разхождаме в пълна тъмнина. Ами ако единият от нас падне
35
 и си счупи крака или нещо подобно? Не ми се иска да прекарваме
ваканцията в гватемалска болница.
- Не възнамерявах да се разхождам - ухили се Лиана и зарови
из раницата си.. - Ще тичам! - извика тя и триумфално извади
фенера си. - Няма проблеми, Лио. Не очаквам да дойдеш с мен.
Но аз трябва да направя нещо с енергията си и мисля, че три кило­
метра тичане надолу по хълма ще ми дойдат добре. Ти вземи рей­
са и ще се видим в хотела.
. Тя усети, че Лио не одобри идеята й. Знаеше, че щяха да се
разправят още няколко минути. Но бе убедена, че скоро щеше да
се затича надолу по хълма.
Лиана подписа формуляра на екскурзоводката и раздвижи кра­
ка, а моторът на рейса изръмжа. Двамата с Лио си махнаха и тя
остави автобусът да набере преднина.
Здрачът я подканваше със загадъчна настойчивост. Лиана из­
чака шумът от рейса да заглъхне и затвори очи. Въздухът я погали
като игрив любовник. Мекото съскане на вулкана непрестанно на­
помняше за безмилостната му природа. Тя закачи фенера на кола­
на си и се затича по наклонената пътека.
Стегнатото й тяло я караше да тича, за да освободи напре­
жението и да отхвърли раздразнителното си настроение. Но ду­
шата й настояваше да се порадва на спокойната тишина и да
се слее с околната среда. Двете желания упорито се бореха за
надмощие, затова се затича леко. Състезателният хъс бе заменен
със -съзерцание. Докато слизаше надолу, въздухът се сгорещи и
тя се изпоти.
Пътеката беше достатъчно широка и удобна за тичане. Вне­
запно се спусна тъмнина и Лиана натисна копчето на фенера. На­
около бе абсолютно тихо. Чуваха се само дишането й и бързият
ритъм на краката й по пясъчната пътека.
Десет минути по-късно, когато прецени, че се намира,на около
половината път до хотела, Лиана забеляза огън на няколко метра
от пътеката. Спря и се вгледа натам. Огънят изглеждаше малък и
тя се зачуди дали бе лагерен.
След миг чу човешки гласове. Мъжки глас меко пееше речита-
тив на език, който не звучеше като испански. Женски глас тана-
36
никаше и стенеше в странна хармония с мъжкия. Лиана се при­
ближи към звуците.
Ароматът на изгоряло дърво се смеси с някакъв по-сладникав
и лютив, който тя не можа да определи. Вероятно вид билка, но с
почти хипнотизиращи качества.
Когато стигна достатъчно близо, погледна над гъстата расти­
телност и камъните. Сети се за фенера си и бързо го загаси, за да
не я забележат. Светлината на огъня й бе напълно достатъчна.
Висок мургав мускулест мъж лежеше по гръб. Не носеше
нищо освен скромна украса за глава с мъниста и малки пера.
Очите му бяха затворени и очевидно бе изпаднал в нещо като
транс.
Върху него седеше закръглена жена, също гола, и тя с украса
на главата. Бе мургава, но не колкото мъжа. И двамата бяха покри­
ти с масло, което караше великолепните им мускули да блестят на
светлината от огъня.
Жената се завъртя и взе нещо. Когато отново се обърна напред,
вдигна длани към небето и Лиана видя тънки струйки олио да по­
тичат по ръцете й. Мъжът стисна гърдите й и започна да ги маса­
жира с течността, която покриваше телата им. Жената затананика
по-високо.
Свали ръце и ги постави на гърдите му. Но вместо да разтър-
ка олиото по тях, тя ги зарови между краката си, после плъзна
задника си като отъркваше слабините си по лъскавите му гърди.
Протегна ръка зад гърба си и хвана дългия му, дебел член, извит
нагоре като сърп от плът.
В мига, когато го докосна, и двамата се завъртяха към Лиана и
й се усмихнаха подканящо и весело. Тя замръзна на мястото си.
Погледът, който й хвърли жената, бе почти свръхестествен. Лиана
се почувства така, сякаш собственият й клитор се плъзгаше по
гърдите на мъжа.
Побърза да напусне мястото и се препъна в бързината си.
Двойката продължи да я наблюдава вторачено, прониквайки в нея
със сексуалната си аура. Тя стисна фенера, светна го, завъртя се на
пети и се затича надолу по пътеката.
37
 Вече спринтираше енергично. Разглеждането на околностите
се оказа лоша идея и сега тялото й просто пищеше за облекчение.
Краката светкавично я носеха напред. След секунди тя стигна до
подножието на хълма.
Не можеше да намали лудата си скорост. Профуча по пъстрите
улици на град Гватемала. Най-после приливът на адреналин стих­
на и тя осъзна, че не знае накъде отива. Облегна се на бяла, пряс­
но варосана къща, за да си почине. Дишаше тежко и приличаше
на беглец. Около нея градът кипеше от живот.
Тя тръгна по оживената улица и затърси такси.
-Сеньорита!
Лиана се завъртя към дрезгавия глас и видя възрастен уличен
търговец, седнал зад малката си масичка с дреболии, сгушена
между две кооперации. Наоколо имаше много госпожици, към
които може би се бе обърнал, но тя си знаеше, че викът му бе
предназначен за нея. Тръгна към него безстрашно, което я учуди.
Мъжът държеше някаква вещ и когато се приближи достатъч­
но, за да я види, той отвори ръка и й я показа. Лиана ахна. Беше
същата украса за глава с мъниста и пера като онази, която съвоку-
пляващата се двойка в гората носеше.
- Харесва ли ти? - попита той, като погали украшението. -
Жена с твоята сила трябва да притежава подобно нещо.
Търговецът се усмихна многозначително, загледан в обърка­
ното й лице.
Лиана искаше да побегне, но вместо това го попита защо се
нуждае от мънистата.
- Притежаваш огъня! Огъня, който мъжете боготворят! - от­
говори той, а ръцете му затрепериха леко. - Не го ли усещаш? -
попита с внезапно сериозен тон.
Тя се вторачи в него изумено и безмълвно.
Той избра една от джунджуриите, разпръснати по масата, и я
вдигна към лицето й. Беше малък медальон, оформен точно като
лъскавия фалос, който бе видяла върху пеещия мъж. Обзеха я
страх и параноя и изпотеното й тяло потръпна. Мъжът прокара
пръст по миниатюрния пенис, без да сваля очи от нея. Пулсът й
се ускори.
38
- Това е твоето царство, красавице. Коравите, мощни дарове на
много мъже, всеки вътре в теб, захранват огъня ти...
Тя отказа да слуша повече и побягна. Затича се лудо по улицата
и заблудено такси удари спирачки, за да избегне удара с нея. След
като й се накара на испански, шофьорът се съгласи да я отведе до
хотела, който се оказа по-близко, отколкото си мислеше.
- Мили боже! Добре лй си? - възкликна Лио, когато й отвори
вратата на бунгалото.
Тя осъзна^че вероятно изглежда ужасно.
- Какво стана? Нарани ли се? Или някой те нападна?
Лио беше притеснен и май обвиняваше себе си, задето я бе
оставил да се прибере сама.
Топъл ветрец раздвижи въздуха в стаята с дяволита чувстве­
ност. Тя се отдръпна от Лио, действие, което сякаш не бе поже­
лала сама. Прозорците и стъклените врати бяха широко отво­
рени, завесите се вееха и създаваха впечатлението, че мекият
вятър бе достатъчно нахален, за да нахлуе вътре. Той танцуваше
из стаята, докосвайки я нежно, а гъстата растителност навън
шумолеше.
Двойката остана неподвижно пред вратата. Лиана се подгот­
ви за милувката на топлия вятър. Усещаше инстинктивно, че той
се бе отправил точно към нея. Ласките му се плъзнаха по тялото
й, проникнаха през дрехите и я погалиха нежно. Кожата й по­
тръпна, а колената й се разтрепериха. Внезапно усети потръпва-
нето на влагалището си, което сякаш искаше да й напомни нещо.
Срамните и устни се овлажниха. Клиторът й копнееше да бъде
докоснат. Соковете й заплашваха да потекат по. вътрешността на
бедрата й.
Тя застана със затворени очи и позволи на възбудата да я зав­
ладее напълно.
Горещи устни докоснаха нейните и очите й се ококориха.
Лио стоеше пред нея гол, а дрехите му лежаха на купчина на
пода. Гъстите косми по тялото му погъделичкаха нагорещената
й кожа.
39
 Той притисна огромната си ерекция към нея и я зацелува
страстно. Лиана осъзна, че я разсъбличаше енергично, докато
езикът му изучаваше устата й.
Ръцете му галеха голата й кожа нежно и всеки сантиметър от
нея запламтя буйно, сякаш щеше да избухне.
През всичките години, в които двамата бяха заедно, Лиана ни­
кога не бе изпитвала толкова силно желание към Лио. Единстве­
ното, за което можеше да мисли, бе мощната му мъжественост.
Искаше й се да го погълне.
Когато Лио плъзна пръсти между краката й, тя извика от удо­
волствие и неволно изви гръб. Нежните и ритмични ласки върху
набъбналия й клитор я подлудиха. Възбудата й захранваше него­
вата - колкото повече Лиана се овлажняваше, толкова по-реши­
телни ставаха движенията на Лио. Мисълта как соковете й текат
върху енергичните му пръсти я замайваше от похот.
Тя свърши в ръката му, сякаш му поднасяше благодарността
си. Той продължи да я гали нежно, издигайки възбудата й до лу­
дешки висоти.
Лиана изстена гърлено, когато тялото й избухна в екстаз. Раз­
търси я див оргазъм, но осъзна, че това бе само част от освобож­
даването на сексуалното напрежение. Някакво невидимо при­
съствие проникна под кожата й и нахлу в мозъка и тръпнещото й
влагалище.
Тя изгледа Лио като прегладняло животно, което оглежда пляч­
ката си, и го дръпна към ниското широко легло в средата на стая­
та. Той коленичи до малкото сакче, което носеше със себе си не­
престанно, разкопча го и бръкна вътре.
Лиана се настани удобно на леглото и зачака. Странното спо­
койствие се смеси с бурната й страст и тя прокара ръце по гър­
дите си. Чувстваше се великолепно. Тя завъртя глава и забеляза
бутилка без етикет със златиста течност. Никой от двама им не бе
донесъл шишето от вкъщи, но тя се ухили, сякаш очакваше да го
открие там. Сипа малко от олиото върху дланите си, вдигна ръце
към тавана и го остави да се стече по тях. Сладникав аромат на
билки изпълни стаята.
40
Лио се приближи към нея, стиснал голям латексов вибратор
с познатата извита форма, която сякаш я преследваше толко­
ва много пъти тази вечер. Още когато видя члена на мъжа до
огъня в гората, тя знаеше, че просто бе предопределено тази
форма да проникне в нея. И й се стори напълно логично, че и
Лио го знае.
- О, даааа! - измърка тя и разтвори крака, за да го приеме.
Вибраторът проникна дълбоко във влагалището й и я сгорещи
като олиото по кожата й. Всяка вена и нерв в тялото й се събудиха
за живот. Лиана едва издържаше на напрежението.
С всеки тласък вибраторът я захранваше със загадъчната си
енергия. Засилваше похотта й и я караше да копнее за устата на
Лио върху клитора си. Той продължи да я чука с вълшебния уред,
а тя се съсредоточи да привлече устните му към центъра на удо­
волствието.
След секунди езикът му затанцува енергично по нажежената
й плът, облизвайки соковете й от вибратора, който се плъзгаше в
нея. Когато Лио засмука клитора й, тя избухна отново и застена
силно. Той се вторачи в нея с възхищение, каквото не бе виждала
никога преди. Пенисът му бе почти лилав и твърд като камък.
- Легни - потикна го тя. - Искам да ти доставя същото удо­
волствие, каквото ти достави на мен.
Той се подчини незабавно. Членът му стърчеше като пилон
за знаме. Лиана го засмука с ентусиазъм, който граничеше с лу­
дост. След малко тя усети, че Лио се приближава бързо към края и
спря. Искаше скъпоценната му сперма в горещото си влагалище,
а не в устата си.
Седна върху него и започна да го маже с ароматното олио. По­
сле плъзна стегнатите си гърди върху неговите и ги последва със
срамните си устни. Заля ги вълна от дива страст и енергия.
Накрая тя вкара дебелия му член в себе си. Влагалището й го
стегна възбудено и след секунди коравият му пенис изстреля те­
чен огън в нея. Изпразването му, диво и настойчиво, бе като уди­
вителната в края на дълго възклицание.
Двамата се сгушиха в прегръдките си, наслаждавайки се на ос­
вобождението. Лио прошепна:
41
 - Купих ти нещо.
- Какво?
Той бръкна в нощното шкафче, извади малка диадема с пера и
мъниста и я постави на главата й.
- Старият козел на улицата ми каза, че трябвало да ти я купя.
Не бях сигурен, че ще я харесаш.
- О, идеална е - измърка тя, после се усмихна и заспа с диаде­
мата на глава. КОМПЛЕКТ ОТ ПОЛА
И НАКОЛЕНКИ
ТОМАС РОШ

Слънцето хвърляше високи сенки по кожения панаир, наруша­

вани от време на време от ярки лъчи течен огън. Нямаше да се
стъмни още няколко часа, но залезът означаваше разхлаждане, за
което всички бяха благодарни.
Мадам Айрис си проправяше път през тълпата, водейки Tec
на каишка. Беше по-висока от Tec, метър и седемдесет и осем на
бос крак и почти великан с токове. Ниските войнишки ботуши на
Tec я караха да се чувства като кученце, влачено от господарката
си, а това й харесваше почти толкова, колкото нарастващата болка
между краката й.
- Ролф! Мечо! Виж, Tec! Ролф и Мечо са тук!
Tec не си спомняше да ги е виждала някога, но пък често на
очите й бе слагана превръзка. Айрис прегърна двама яки мъже,
издокарани в кожени бандажи и ботуши, единият космат, а други­
ят - напълно гладък. Вероятно са някакви хипари педали, поми­
сли си Tec, като завъртя очи. Айрис прегърна и двамата, после це­
луна Ролф (гладкия) по устните, след това четиримата се скриха
в сянката на фотографска будка, което определено не беше лесно.
- Как сте, момчета? Надявам се, че добре, като се има предвид
всичко.
Мелодичният глас на мадам Айрис едва достигаше до съзна­
нието на Tec заради шума от тълпата. Тя стоеше мирно, а каишка­
та й се полюляваше леко между гърдите й, когато господарката й
жестикулираше. Ако не се намираха насред улицата или ако Tec
42 43
 носеше наколенките си, тя щеше да коленичи до мадам Айрис
почтително и вероятно дори да вдигне очи към нея.
Но червените мрежести наколенки просто не подхождаха на
карираната пола, а кралица на модата като мадам Айрис не би
позволила несъответствия в тоалета на робинята си.
Tec се размърда и се сгърчи леко от острата болка в клитора си,
който непрестанно ту набъбваше и я дразнеше, ту се отпускаше
и после пак набъбваше. В инстинктивен опит да се освободи от
болката Tec упорито стягаше мускулите на влагалището си, което
въобще не й помагаше.
Ролф и Мечо стояха притиснати до господарката й. Смееха се
и бъбреха, сякаш Tec не бе там. Пренебрежението им или я обиж­
даше, или я възбуждаше, в зависимост от това дали клиторът й бе
набъбнал от удоволствие, или я болеше.
Тя се опита да разсее мислите си. Ролф определено имаше ве­
ликолепни гръдни мускули, а халките по зърната му бяха стра­
хотни. Какво бе татуирано на лявата му гърда? Май беше „Курва
кучка".
- ... точно това казах на робинята ми, Tec, преди малко - про­
мърмори мадам Айрис, после хвърли поглед към Tec и повиши
тон. - Путката й не може да бъде докосвана, затова просто ще
трябва да лиже повече!
Тримата се захилиха весело.
- Тя вече не го ли прави? - попита един от мъжете със смях.
Единственото обаче, за което Tec можеше да мисли, бе: „Пут­
ка?!"
Сигурно двамата педали влияеха така на господарката й, по­
мисли си тя.
- Всъщност тя ми призна, че е готова да направи другото - каза
мадам Айрис.
Ролф и Мечо се престориха на шокирани и удивени. Ролф, кой­
то бе невероятно готин според Tec, я шашна, когато се засмя.
- Кажи ми, че тя не е бисексуална. Тези хора са абсолютно
откачени! - изсмя се той..
Мадам Айрис го удари силно по ръката.
Ролф вдигна ръце в самозащита и каза сухо:
44
- Говоря за племето си.
Думите му причиниха ужасно напрежение под полата на Tec.
Тримата се сгушиха един в друг и зашепнаха, a Tec изпита
ужасна болка и възбуда. Преди да се усети, господарката й по­
даде каишката й на Ролф, който я изгледа похотливо, както само
хомосексуалист би могъл. Мадам Айрис изчезна между завесите
в задната част на палатката.
- Здрасти, Tec — измърка Ролф съблазнително. - Мисля, че не
бяхме представени един на друг.
Tec се поклони учтиво, но реверансът й още не бе идеален, въ­
преки часовете обучение с господарката й. А войнишките ботуши
не й придаваха елегантен вид.
Мадам Айрис надникна иззад завесите и изсъска:
- Псст! Арти приключи за деня и каза, че можем да използваме
мястото. Двайсет минути. Ясно ли е?
- Добре, скъпа. Дай ми десет - отвърна Ролф, като метна на
Tec многозначителен поглед, който я накара да потръпне, а после
се завъртя и целуна страстно Мечо.
- Хайде! - подкани го мадам Айрис. - Времето тече, кучко!
Tec послушно последва Ролф в палатката, не че имаше право
на избор. Мечо вървеше най-отзад и Tec изненадано усети ущип-
ване по задника си. Случиха се две неща. Първо, тя изпита сил­
но възмущение, а след миг то се замени с похот. Знаеше, че вече
няма право да решава дали щяха да щипят задника й, или да го
чукат. Нито дори дали клиторът й щеше да бъде пробит и украсен
с обица.
Tec се озова в малко помещение, украсено с бели прозрачни
завеси. Сенките на купонясващите отвън се виждаха ясно, чуваха
се и неприличните им разговори, дори миризмата на телата им се
усещаше. В кошмарно горещата платнена стаичка бяха оставени
снимки за проявяване, както и статив за камера. Малкото кошче
за боклук преливаше от хартиени кърпи. Някой от приятелите на
мадам Айрис бе правил доста мръсни снимки тук. Помещението
бе обзаведено с мизерно канапе, което не бе удобно, но все пак
побираше трима души, особено след като единият от тях бе скло-
45
 нен да се настани в скута на косматия тип, както мадам Айрис
направи, поемайки от Ролф каишката на Tec.
- Е? - каза тя, като прикова искрящите си зелени очи в трепе­
рещата си робиня. - Покажи им.
Tec си пое дъх, стисна подгъва на полата си и разкрачи крака,
за да може да се наклони назад и да покаже съкровището си.
Ролф се наведе напред ухилено. Беше толкова близо до Tec, че
тя усети горещия му дъх върху обръснатите си слабини.
- Боже, боже - промърмори той. - Това е съвсем прясно.
Ролф протегна ръка, сякаш щеше да докосне интимните й час­
ти, но вместо това я погали нежно по бедрата. Заля я гореща въл­
на и клиторът я заболя за миг. После острата болка изчезна и тя се
почувства добре. Затвори очи и задиша бавно. Ролф плъзна ръка
между краката й и погали бузите на дупето й. Tec стисна зъби, за
да потисне стона си, когато той загали срамните й устни.
- Не трябва ли да е превързан?
- Вече не - отговори мадам Айрис. - Тази сутрин свалихме
превръзките. Виждаш ли следите от лепенките?
- О, мразя това - въздъхна той и се наведе към нея.
Tec си помисли, че ще да я излиже, и започна да се овлажнява.
- Tec, дай ми раницата си - нареди й господарката й.
Замаяната Tec свали кожената раница от гърба си. В нея носе­
ше грима на мадам Айрис и тайните й покупки за деня. Знаеше,,
че тайните вероятно бяха играчки, с които господарката й щеше
да направи живота й много интересен през следващите седмици.
Беше права за тях, но не и за времето.
Настанена в скута на Мечо, мадам Айрис разкопча раницата и
извади чифт красиви карирани наколенки. Дали бе извадила къс­
мет, или ги бе поръчала нарочно? Е, нямаше значение. Модните
изисквания бяха спазени.
- Подарък за играчката ми - ухили се мадам Айрис. - Която,
Ролф, ще е личната ти прахосмукачка за следващите... - тя пог­
ледна елегантния сребърен часовник на слабата си китка, - седем­
найсет минути. Давай!
Тя подаде наколенките на Ролф, който ги пое благодарно, сва­
ли пластмасовата им връзка, разтегна едната и се наведе към Tec.
46
- Може ли, господине? - попита тя, като махна към рамото му.
- Разбира се - промърмори той.
Tec се облегна на мощното му рамо, вдигна крака си и го ос­
тави да нагласи наколенката. Той я плъзна над ботушите й и над
розовите чорапи с ръб, почти до малките карирани панделки, кои­
то подхождаха идеално на полата й. Ролф се наведе и я целуна по
бедрото, а опитният му език заигра по кожата й.
Tec се залюля. Той погали прасеца й, послелеко го плясна. Tec
послушно положи крак на земята и вдигна другия. Лявото й бедро
получи същите ласки, но Ролф се задържа повече на прасеца й и
го зацелува сдрастно. Tec полудя от желание. Болката вече не я
тормозеше, вероятно защото я заля вълна от ендорфини.
В мига, когато Tec свали крак, мадам Айрис дръпна каишката й
и я свали на земята. Лицето на робинята й се озова на сантиметри
от солидния член на Ролф, изваден от бандажа в кратката секунда,
докато Tec коленичеше.
Мадам Айрис продължи да тегли каишката, докато Tec сложи
уста върху блестящия член на Ролф. Той бе стоял на слънце цял
ден и миризмата му я замая за миг, преди да лапне пениса му, но
след секунди тя забрави за всичко друго и се почувства опиянена
от вкуса му.
Пръстите на Ролф галеха лицето й, а дебелият му член разпъва­
ше устните й. Усещането за кур върху езика й бе нещо, което й бе
липсвало през последните месеци. Изкуственият член на мадам
Айрис бе чудесна алтернатива, но както господарката й казваше
често, лешниците и бадемите си приличаха, но не бяха едно и
също нещо.
Най-вълнуващото бе, че господарката й я бе обучила орално
така добре, както Tec никога не би позволила на някое гадже да
го направи. Тя си пое дълбоко дъх, отпусна гърлото си и засмука
члена му до самата основа. Никога преди не беше успявала да го
направи и усещането я накара да се овлажни още повече. Беше
страшно възбудена от постижението си и му се кефи дълго вре­
ме, преди да осъзнае, че бе много по-лесно да смучеш изкуствен
член. Но пък в доволната въздишка на Ролф имаше нещо изклю­
чително приятно. Беше така добре обучена, че веднъж поела си
47
 дъх, нямаше нужда от повторно вдишване. След нея се чу силен
стон, после кратък смях, лек вик и Ролф плясна протегнатата ръка
на Мечо.
Когато Tec най-после си пое дъх, Мечо промърмори:
- Айрис, ти май каза, че Tec била бисексуална... Съжалявам, но
това момиче е педал.
- Ти май ще се опиташ да я отведеш у дома, а? - изсумтя Ай­
рис.
- Да, докарай вана - въздъхна Ролф.
Tec реагира на стона му, като се нахвърли отново върху члена
му, поемайки го дълбоко в гърлото си. Този път обаче не можа да
го задържи толкова дълго, тъй като гърлото вече я наболяваше. Но
пък целта й бе постигната и всички бяха впечатлени.
Последният път, когато бе правила минет, Tec не бе обучена.
Но сега, инстинктивно зае позата, която се очакваше от нея. Ръце­
те й бяха облегнати на бедрата на мъжа, краката й - широко раз­
творени, а дупето й - вирнато високо. Колената й почиваха удобно
върху новите наколенки. Tec бе страшно възбудена от идеята, че
господарката й бе похарчила толкова много, за да й осигури удоб­
ство, докато смучеше нечий член.
Устните й се плъзгаха нагоре-надолу по пениса на Ролф, оста­
вяйки леки следи от червило по смуглата му кожа. Тя редуваше
дълбоко засмукване с нежни ласки с език и устни около главата
му. Ролф очевидно се наслаждаваше на всичко, но особено много
на факта, че Tec действаше ентусиазирано. Мърмореше й, че била
отлична куросмукачка и очевидно е минала през професионално
обучение. Tec се зарадва на похвалите му, че е способна курва.
Тя се отдаде на удоволствието от смученето на великолепния
пенис на Ролф и за няколко минути забрави напълно, че мадам
Айрис я наблюдава и вероятно се възбужда.
Когато вдигна поглед, забеляза, че господарката й наистина бе
възбудена. Тя целуваше Мечо страстно, а той бе пъхнал ръка меж­
ду краката й, дълбоко под кожената й пола.
Това пък какво беше? Tec нямаше представа, че господарката
й си падаше по мъже. Но пък в началото на деня дори не си бе
мечтала, че по някое време ще прави минет.
48
Tec продължи да смуче енергично. Знаеше, че разполагаха с
ограничено време и се страхуваше от гнева на мадам Айрис, кой­
то щеше да се разрази над нея, ако не успееше да задоволи Ролф
напълно. Усещаше, че той се втвърдява все повече и дишаше все
по-тежко.
Внезапно Tec забеляза как мадам Айрис бръкна в раницата и
извади розов вибратор, очевидно не чисто нов, тъй като не бе опа­
кован, а и вече имаше батерии.
- Знаеш ли как да използваш това? - обърна се господарката й
към Мечо, като раздвижи задник нагоре-надолу по члена му.
Той се ухййи.
- Мога да опитам - отвърна той, натисна бутона и дръпна
прашките на мадам Айрис настрани.
В този миг устата на Tec смучеше нежно топките на Ролф,
най-вече защото гърлените му стонове я уплашиха, че той ще се
изпразни всеки момент, а все още им оставаха около единайсет
минути. Ролф очевидно се кефеше на действията й, а и тя се на­
слаждаваше толкова много на експеримента си, че почти не осъз­
наваше какво става около нея.
- Не върху мен! - рязко каза господарката й и се засмя леко, а
Мечо се ухили и се изплъзна изпод нея.
Той коленичи до Tec и поднесе жужащия вибратор към клито­
ра й. Тя се ужаси, че й предстоеше страховита болка, но след миг
се отдаде на удоволствието.
Вибраторът нежно докосна набъбналия й пробит клитор. Въ­
обще не болеше. Удоволствието бе толкова силно, че й се искаше
да закрещи. Възбудена до крайност, тя се опита да поеме целия
член на Ролф в гърлото си, но се задави, защото дишаше тежко,
издигайки се към оргазма.
Tec винаги се празнеше диво, когато я дразнеха дълго време,
а това удоволствие й бе отказвано, още откак пробиха клитора й,
най-вече защото мадам Айрис бе предвкусвала този момент.
Свършвайки, Tec извади пениса на Ролф от устата си и застена
шумно, без да й пука, че хората отвън щяха да я чуят. Изпразни се
толкова буйно, че забрави за минета, но ръката на господарката а
я оскуба леко и й напомни. Другата ръка на Айрис хвана дебелия
49
член и го поднесе към устата на робинята. Tec засмука отново, а
мадам Айрис стисна пениса с две ръце, за да усети пулсирането
му в мига на изпразването.
Tec се замая, когато горещата сперма потече в гърлото й. Не се
задави, а погълна всичко с изключение на няколко капки, които
потекоха по тънките пръсти на господарката й.
Когато се надигна, дишайки,тежко, брадичката й бе омазана
със сперма, а клиторът я болеше. Мечо отдръпна вибратора и го
изключи, после се наведе да целуне Ролф и Айрис.
- Много добре, Ролф - измърка Айрис. - Деветнайсет минути.
- Щях да свърша по-бързо - въздъхна той. - Но малката курва
се кефеше прекалено много.
- Хайде да върнем на Арти студиото му - каза господарката. -
Питие в „Жребеца"?
- Разбира се - усмихна се Ролф, поглеждайки Tec. - Само един
минет не е достатъчен за освещаването на чифт нови наколенки.
Триото се засмя. Мадам Айрис и Мечо пляснаха ръце, което
изглеждаше доста странно.
Е, не е чак толкова странно, като се имаше предвид всичко,
помисли си Tec.
50
ТАНАНИКАНЕТО
НА ГОСПОДИН МЕРИДАУН
СЕРВО
За много хора в Литъл Костърбейн бе странно, че господин
Меридаун, който идваше в града веднъж на всеки няколко годи­
ни, можеше да накара клиентите си да се усмихват от време на
време, макар да участваха в тъжния му труд. Господин Меридаун
бе палач на областта, както и на няколко други области, което го
правеше зает и преуспяващ човек. Винаги облечен в черно палто
и голяма триъгълна шапка, той се отличаваше от останалите, но
бе почти невъзможно да го видиш и следователно да го опознаеш.
Бездруго почти нИкой не би си направил труда. Веднага след като
се запознае с теб, палачът отново е самотен и не се сприятелява
с никого.
Блед и дебел, господин Меридаун имаше дълга червеникава
коса, която стигаше до рамената му. Гъста брада покриваше по-
голямата част от лицето му и напомняше за мъх по надгробна
плоча. Веждите му приличаха на щръкнали бодли. Виждаха го
да чете само Библията и го смятаха за целенасочен човек с богат
интелект.
Спестовният господин Меридаун отсядаше в хана на Стария
Джак, където държеше каруцата си, многобройните инструмен­
ти на мрачния си занаят и конете си. Тук бе много по-евтино от
странноприемницата и макар никога да не го признаваше, той
очевидно смяташе мястото за подходящо за положението и приз­
ванието му. Хората в града намираха това за напълно редно. Са­
мият собственик на хана, Стария Джак, бе свидливец, който чес-
51
 то повтаряше: „Това, което не можеш да видиш, е без значение,
особено като се има предвид, че повечето дреболии дори когато
ги видиш, нямат значение." Верен на себе си, вечер той палеше
много малко свещи, а тези, които горяха, бяха направени от лой и
воняха ужасно. Посетителите бяха благодарни, че след като изга­
ряха, свещите не биваха подменени. Там, до огнището на Стария
Джак, на светлината на няколко мизерни свещи, господин Мери­
даун пиеше силната си бира, тананикаше си и си бъбреше с всеки,
който се осмеляваше да говори с него.
Пиещите до късно седяха само на светлината от огъня, но тя
бе съвсем достатъчна да видят спътника на господин Меридаун.
Десет метра фино конопено въже лежеше до него и никога не го
напускаше. Той мажеше въжето с масло, връзваше го и го развърз­
ваше с любов, докато по него не останеше нито един възел. Беше
вещ експерт в занаята си, колкото и анонимен да бе като човек.
Няколко часа след пристигането на господин Меридаун в Ли-
тъл Костърбейн пред странноприемницата спираше каретата, коя­
то винаги се отбиваше тук по време на зловещите посещения на
палача. Отвътре излизаше забулена млада жена в траурни черни
тонове. Тя се настаняваше с мрачно достойнство в най-хубавата
стая и оставаше в нея до деня на публичното наказание, когато
баща й се захващаше за работа. Това бе Миранда, дъщерята на
господин Меридаун. Тя вдигаше воала си само пред няколкото
слугини, на които бе позволено да се доближават до нея. В тези
моменти се разкриваше най-милото, бледо и красиво лице, което
една девственица би могла да покаже. Когато хората от града се
струпваха да се насладят на осигуреното от палача развлечение,
тя се измъкваше кротко от гнездото.
Миранда беше мила и любезна. Винаги бе мечтала за домашно
животинче, но не би позволила коте или куче да страдат от дълги­
те мъчителни пътувания, докато следваше баща си от град на град
и от бесило на бесило. Където и да отидеше, красотата и любез­
ността й караха младите мъже и жени да копнеят да се доближат
до нея и да й служат. Тя им доставяше удоволствие с приятни,
разговори, но сърцето й беше другаде. По-сериозна любов дър­
жеше Миранда в лапите си и това бе страстта й да се упражнява в
52
изкуството на бесенето. Изпитваше неудържимо привличане към
свързаните със закона мъже, независимо дали бяха съдии, или
пристави, дребни крадци или престъпници. Освен това Миранда
обичаше всички видове мъже с дискретна, но пламтяща страст,
която нямаше нищо общо с правото.
Обичаше мъжете в най-чистия християнски смисъл, без сле­
да от похот, и внимаваше да си напомня това ежедневно. Но си
знаеше, че обича някои от тях по начин, който дразнеше пъпките
на гърдите й и малката подутинка между краката й. Непрестанно
мислеше за очите на млади мъже, понякога искрящи, а друг път
- замислени* Сравняваше носовете им от елегантните патрици-
ански форми до чипите нагли нослета. Изучаваше изрусените от
слънцето къдрици на фермерите, докато ги отвеждаха да изтър­
пят боя с пръчка. Широките им гърбове и мощните закръглени
задници, стегнати в кожени панталони, я караха да копнее да из­
пробва силата им. Тя плачеше искрено за тях, докато те хлипаха
под камшика на баща й. Но най-вече размишляваше за пенисите
им. Не изпитваше срам от мислите си, а смяташе това за тайното
си призвание.
Преди да навърши пълнолетие, тя не бе докосвала пенис, нито
бе виждала такъв отблизо, за да огледа внимателно размерите и
формата му. Искаше й се да премери членовете на младежите, да
ги изпробва и меки, и надървени, за да разбере разликата. Виж­
даше, че вечно изпъваха панталоните на младите си господари,
особено когато те я оглеждаха и й се усмихваха. Пенисите на по-
възрастните мъже също проявяваха интерес, но по-спокоен и ре­
зервиран. Миранда си представяше формата на пенис, надигащ се
бързо в преследване на целта си. И бе сигурна, че притежаваше
властта да надигне всеки пенис. Докато се унасяше в сън, пениси
в дълги редици танцуваха из мислите й. Пръстите й често намира­
ха начин да обогатят фантазиите й и тя бе добре запозната с вкуса
и желанията на собственото си тяло. Най-важното бе, че можеше
да ги удовлетвори.
Във фантазиите й плоските кореми и мощните гърди на селя­
ните приличаха на удобно легло, където би могла да си почине
с удоволствие. За съжаление, тя никога не можеше да изпробва
53
 уменията си, тъй като най-привлекателните за нея мъже вечно
увисваха на примката на баща й, преди да може да си поиг­
рае с висящите им части. Миранда бе най-силно привлечена от
младите и хубави престъпници. Чувстваше се близка с тях, тъй
като апетитите й бяха абсолютно обречени, както животът на
младежите. Мразеше мисълта, че някои от тях страдат и секун­
да повече, отколкото законът на Англия изискваше. Да бъдеш
обесен, бе достатъчно лошо за хубавците. Поне трябваше да
свърши бързо.
Мечтаеше да беси тези мъже опитно И нежно, както правеше
баща й, за да не страдат повече от необходимото. Когато беше
малка, а баща й - още чирак в Лондон, бе наблюдавала бесенето
на откраднали хляб гамени и умиращи от глад проститутки. Чес­
то тежестта на палача трябваше да бъде добавена към висящото
тяло, за да му помогне да се залюлее за последен път. Несръчна
работа, при която главата често се отделяше от тялото и трупът,
и палачът падаха в калта под бесилката. Други дни пък бяха пос­
ветени на ужасяващи наказания като разцепването на носове и
жигосването на престъпници. Подобни гледки и агонизиращите
писъци разбиваха малкото й сърце. Миранда даде обет пред бога
да се стреми към перфекционизъм.
Хората, които срещаха погледа на господин Меридаун, мър­
мореха: „Той е в компанията на мъртвите, а не на живите, да го
оставим там." Тези неразбиращи души, които го виждаха по този
начин, въобще не хвърляха поглед към слабата сянка на дъщеря
му, сладката Миранда.
Миранда бе извънбрачното дете на палача и перачка, която
се оказа лудо влюбена в опиума. След нейната смърт в ледените
води на Темза господин Меридаун реши, че той и дъщеря му ще
обикалят областите из страната, за да изпълнят волята на закона и
накажат виновните. Те нямаха собствен дом, но поне временните
им жилища не воняха на гнило като лондонските затвори. Ми­
ранда бе предмет на нежни грижи и любов от страна на баща си.
Всяко негово действие бе посветено на щастието и доволството й.
На свой ред, тя го радваше с пълно подчинение. Това можеше да
накара една по-обикновена жена да се превърне в бездушен пред-
54
мет, но Миранда притежаваше активен и хитър мозък, за който
бунтарството бе излишно. Тя не възразяваше срещу ограничени­
ята, просто намираше начин да прави точно Това, което искаше.
Господин Меридаун нямаше синове, нито някога щеше да има,
защото според него вече бе прекалено стар, за да си вземе нова
жена. Следователно той щеше да е последният Меридаун, окач­
ващ хора на бесилката.
Ненужно е да се споменава момичешката трагедия на дъще­
ря му. Никоя жена в Англия, тогава или сега, не можеше да зае­
ме скандалния пост на палач. И как ли щяха да наричат подоб­
на жена? „Налачка"? Всеки съдия би решил, че подобна безми­
лостна работа е неподходяща за майчинското сърце на жена. Но
Миранда притежаваше качество, което се среща често у жените.
Беше не само умна, но и много упорита. Не се молеше, а кипеше
като чайник. Баща й, който я обичаше повече от всичко на света,
се предаде и й позволи да стане тайният му чирак, за да я умилос­
тиви, макар да знаеше, че тя никога нямаше да може да упражнява
занаята. Дискретност и дегизировка направиха опита им учудва­
що лесен.
В някои отношения съвременните палачи са фокусници. В
по-жестоките отминали дни целта бе да видиш как осъденият се
дави, гърчи и люлее на края на въжето. Но с течение на времето
престъпленията, наказвани с бесилка, се увеличиха и тълпите ня­
маха търпение да наблюдават гърчещите се страдалци.
Науката се притече на помощ на правосъдието и завесите, спус­
нати около бесилките, скриха всичко. Също както фокусникът ва­
деше заек от цилиндъра, палачът дърпаше ръчка и престъпникът
изчезваше. Оставаше само тишина, нарушавана от скърцането на
въжето по гредата на бесилката. Господин Меридаун винаги уви­
ваше покрова лично, след като сваляше трупа. Покровът бе негов
близък приятел и макар никой да не знаеше за това, дъщеря му
присъстваше там, за да наблюдава постиженията му.
И защо този достоен човек да не се чувства добре при покрова?
Беше роден за това. Баща му беше палач в област Уест. Дядо му
бе обесил много престъпници и дори няколко дебели търговци в
областта около Доувър. Семейството му, поради очевидната литт-
55
 са на популярност, се местеше често, но всички оставаха верни
на занаята на палача дори когато работата загрубееше в по-теж­
ки времена. Изпълняваха гадни задължения като обезобразяване,
жигосване или рязане на езици и носове. А на времето, когато
роялистите и „Кръглите глави*" се биеха, изискванията към пала­
чите бяха безкрайни.
Членовете на семейство Меридаун смятаха, че съдбата им е
да бесят. И вероятно наистина бе така, тъй като някои хора вяр­
ваха, че Клодроуз Меридаун бил единият от двамата маскирани и
костюмирани палачи, отсекли главата на Чарлз Стюарт през 1649
година. А това бе великолепно изпълнена работа.
Господин Меридаун не споделяше с никого, освен с дъщеря
си, че малкото му име бе Просперо, защото смяташе, че името е
прекалено лековато за палач. Беше му дадено от пияния му баща,
който бе почитател на театъра. Миранда го намираше за много
забавно и често го наричаше „Магьосник", за да го дразни.
Но иначе тя грижливо изпълняваше задълженията си. Лъскаше.,
железните шипове и миеше кошниците от лепкавата утайка, която
се втвърдяваше и миришеше неприятно, ако не се почистеше вед­
нага. Грижеше се казаните да са пълни с горещи въглища, а после,
когато ги слагаха в каруцата на баща й, да са чисти и празни. Уве­
ряваше се, че всички ножове са остри и има достатъчно снопове
дърва, за да запалят огньовете под казаните с катран.
Най-голямото й удоволствие бе да следи за това вървите на
всички камшици да бъдат грижливо намазани с олио и излъскани,
така че оловните топчета, закачени по тях, да блестят красиво в
началото на всеки бой. Не беше жестоко момиче и гледаше на
закона като на спасител на реда и мира. Вярваше в това, защото
ужасната съдба на онези, които изтърпяваха отмъщението на за­
кона, служеше да предупреди останалите да стоят далеч от лъв­
ските му челюсти и лапи.
* Поддръжниците на Парламента по време на Гражданската война в Англия. По­
знати също и като Парламентаристи, те се борели срещу Чарлз I за установяване на
конституционна монархия - Б. пр.
56
Миранда изпитваше слабост към бесенето, защото то често
сполетяваше най-младите и хубави мъже, които бяха достатъчно
дръзки да си опитат късмета, без успех, разбира се, в бракониер­
ство, разбойничество по пътищата и кражби на овце. Тя ги успо­
кояваше нощем, като им пееше тихо, преди да ги поведат към бе­
силката. И неведнъж бе забелязвала, че въпреки всички непривле­
кателни последици от обесването, много от тези мъже умираха с
надървени членове и очевидно се празнеха в последния си миг.
Това бе ново откритие за нея и нещо, върху което да разсъждава,
когато мечтаеше за надървени членове.
Още откак стана пълнолетна, тя се вълнуваше от това велико
почитание към любовта, в което млади и хубави мъже в мига на
смъртта си не мислеха за спасението на душите си, а за плътски
удоволствия. Миранда нямаше представа, че страстта им бе не­
волна и не зависеше от тях. За нея това бе проява на смелостта им
или смъртна опасност за душите им, или и двете. Докато лежеше
в леглото си нощ след нощ, тя разсъждаваше върху тези неща,
като прокарваше ръце по тялото си, а пръстите й се спираха на
места, които й доставяха силно удоволствие.
И така, с натежало сърце, Миранда Меридаун се завърна в Лк-
тъл Костърбейн, когато областният съдия възложи нова работа на
палача. Осъденият беше на около двайсет и две години, почти на
нейната възраст. Тя отиде в затвора и дръзко поиска да го види.
Веднага й отказаха в името на почтеността, въпреки обяснението
й, че бе дошла да премери височината и теглото му, за да помогне
на баща си. Излъгаха я, че осъденият е болен от подагра. После
възмутено й казаха, че заслужавала бой с пръчка. Тя знаеше, че
баща й по-скоро би умрял, отколкото да изпълни подобно наказа­
ние. Желанието й да види високия младеж бе огромно и отказът
на тъмничаря само го засили.
С помощта на слугиня от странноприемницата, тя се преоб­
лече в парцали, свалени от гърба на проста селянка. Изпрани
грижливо, дори вехтите дрехи изглеждаха чаровно върху Миран­
да Меридаун. Разкриваха малко от златистата й коса, извивките
на младото й тяло и големите виолетови очи. Но въпреки това тя
57
 можеше да мине по пазарските улици в града, без да привлече
повече внимание от някоя изкаляна селянка.
След като се отби при билкаря, Миранда купи прясно месо,
хляб и малък пудинг, заедно с две големи хал би силна бира. По­
купките бяха предназначени за последната вечеря на осъдения,
който щеше да бъде обесен призори.
Миранда откри младия обект на желанията си в най-тъмната
килия в затвора. Той не беше в добро състояние и вонеше. Ле­
жеше там от две седмици и силно се нуждаеше от къпане. На
всичкото отгоре бе хранен само с долнопробна карантия, която
спестяваше пари на тъмничарите и им осигуряваше богата храна
за самите тях.
Миранда притежаваше неустоим чар и сега, в ролята на проста
селянка, тя убеди тъмничаря, в името на християнското милосър­
дие, да пусне брат й от затвора за една нощ, за да му даде възмож­
ност да се помири с Господ. Тъмничарят, вече леко пиян, изгълта
една от силните й бири и освободи момчето, като накара Миранда
да обещае, че ще го върне призори за бесенето. После мъжът се
усмихна топло и падна по лице на пода, както обикновено праве­
ше в този късен час на деня. Миранда знаеше от баща си, че лош
човек можеше да е глупав, но глупав човек не бе задължително
да е лош. Тя разумно прие, че тъмничарят бе от втория тип и за­
ключи, че ако той се събуди преди разсъмване, няма да вдигне
тревога. В противен случай, тя би размазала главата му с халбата,
за да гарантира мълчанието му.
Младежът бе непознат в града и не привлече никакво внима­
ние в мизерните си дрехи. Всички приеха, че просто отива някъде
с жена си. А и момчето не вонеше повече от другите селяни по
пътя. Двамата младежи отидоха в плевнята на фермата, където
живееше семейството на слугинята от странноприемницата. След
като влязоха вътре, единственото им осветление бе сребристата
лунна светлина, която се процеждаше през открехнатата врата. В
тази топла и приятна вечер не бе нужна друга светлина.
Чарът на Миранда бе толкова силен, че слугинята се бе съгла­
сила на това приключение, въпреки че ако ги хванеха, че укриват
беглец, щяха да я накажат с бой с пръчка, а може и нещо по-лошо.
58
Но никой не можеше да откаже на милия поглед и нежното докос­
ване на Миранда. След като се настаниха в плевнята, тя съблече
затворника, изкъпа го и го обръсна грижливо. Очакваше, че той ще
е ужасно слаб, но вместо това откри великолепни мускули и сила.
За нейно върховно удоволствие, сега тя си имаше прекрасен
пенис, който да изучава внимателно, а осъденият й се подчини с
удоволствие. Пръстите й загалиха нежно кадифения член. Дебе­
лите пулсиращи вени по него бяха невероятно интересни. А аро­
матната и дебела гъба, която го украсяваше отгоре, бе истинско
пиршество за очите й. Миранда докосваше, ближеше, целуваше
и наблюдаваше реакцията му. За нея този член бе сродна душа и
близък приятел.
Тя завъртя младежа, сложи малките си ръце на задника му и
разтвори бузите му широко. Притисна пръст към тъмната малка
звездичка в центъра и откри, че членът му се надигна в отговор на
действията й. Това бе приятна изненада. Тя вкара пръст в дупката,
докато галеше члена му, и след малко младежът изглеждаше готов
да припадне.
Най-после, когато Миранда изглеждаше задоволена от откри­
тията си, той вдигна брадичката й към своята и бавно притисна
устни към нейните. Двамата младежи бяха като залепени един
към друг. След миг Миранда се освободи и бързо съблече дрехите
си. Двамата се проснаха върху сламата и се заиграха. Целуваха се,
галеха се и се изучаваха взаимно. Въздишаха и се кикотеха и ско­
ро въобще не можеха да проговорят, защото устите им бяха заети
с някоя вкусна част от тялото на другия.
Той стисна китките й с едната си огромна ръка и я задържа не­
подвижна, докато целуваше всеки сантиметър по тялото й. Аро­
матът й се смеси с миризмата на сламата и животните. Пръстите
й погалиха зърната му и ги стиснаха леко, после тя плъзна ръце
надолу по тялото му. Когато отново стигна до члена му, действи­
ята й се забавиха. Докато го изучаваше внимателно, зърното на
едната й гърда полегна върху главата на пениса му. Миранда забе­
ляза, че той бе станал почти лилав и усети пулсирането му върху
себе си. Младежът изглеждаше неспособен да се възпротиви на
вниманието й и това й хареса.
59
 Превъзбуден, той притисна члена си към нея, за да я обладае, но
тя го стисна в ръка и му попречи да проникне във влагалището й.
- Не, не още - каза. - Искам да го разгледам и да усетя вкуса му.
Кой младеж би могъл да отхвърли подобно ласкателно насто­
яване? Той се отпусна на сламата и се разкрачи. Миранда се на­
дигна и свали останалите си дрехи. Коленичи между краката му
и го хвана за топките. Драсна ги нежно с нокът и започна да ги
масажира, докато пенисът му щръкна нагоре, копнеещ за повече
внимание.
Тя му го осигури, като прокара език по него. Реакцията му бе
изключително приятна - изви гръб и вдигна таза си към нея в
безмълвна молба.
Инстинктивно, тя реши да седне върху лицето му и да поднесе
слабините си към устата му. Езикът му се гмурна в мокрото море
на влагалището й, а тя енергично раздвижи задник върху лицето
му. Сетивата му се изпълниха с топлия влажен вкус и аромат на
тялото й. Миранда се мъчеше да се притисне колкото се може по-
силно към устата му.
За нейна изненада ръцете му се протегнаха и ущипаха зърната
й. Остра, но изключително приятна болка потече от тях към вла­
галището й и тя се загърчи. Младежът се изпразни мощно като
бик, излязъл в пасището за първи път след дългата зима.
Миранда се отпусна замаяно и откри, че членът му е точно
пред лицето й. Пое го в устата си и засмука енергично. Незадо­
волена от това, тя се завъртя и вкара дебелия му гладък пенис
в себе си. Някои млади дами знаят инстинктивно как да правят
това. Миранда бе усъвършенствала действието чрез комбинация
от самозадоволяване и изучаване на коравите членове, изпънали
панталоните, които ги криеха.
Освен това тя не беше девственица, както човек би могъл да
предположи. Беше се дефлорирала сама по време на среднощна
среща с краставица в топлата вана. И сега бе благодарна, че бе
свършила това по-рано.
Миранда язди младия престъпник дълго, но накрая билковата
отвара, която бе сипала в бирата му, го повали. Той потъна в дъл­
бок сън, а слугинята се появи в плевнята, както й бе наредено.
60
Двете с Миранда положиха младежа върху двуколка и го върна­
ха в килията му покрай тъмничаря, който още бе в безсъзнание
на пода.
Малко преди разсъмване младежът се събуди и откри госпо­
дин Меридаун, седнал срещу него в килията му. Този път палачът
не носеше въжето си, което сега се люлееше на бесилката отвън,
очаквайки поредната си жертва. Господин Меридаун си тананика­
ше и се усмихваше, без да проговори. Затворникът се опита да се
надигне, но все още бе под влияние на приключенията от предиш­
ната нощ, а и бездруго приставът и двамата му местни помощни­
ци пристигнаха, преди разговорът да започне.
Младежът бе отведен до бесилката. Там бе поставен върху ка­
пака и след няколко кратки думи относно величието на закона,
произнесени от местния земевладелец, усети примката около вра­
та си.
Господин Меридаун се наведе към ухото му и прошепна:
- Няма да използвам качулката, синко. Няма от какво да се
страхуваш. Дъщеря ми те чака долу.
Решил, че има надежда за спасение, младежът се усмихна. Па­
лачът затананика отново, пристъпи към ръчката и я дръпна.
Застанала отдолу, Миранда вдигна очи и видя как любовникът
й увисна. Пръстите й си играеха нежно с клитора й. Когато въ­
жето се стегна докрай около врата на младежа, той се изпразни
мигновено и умря. Миранда свърши в същия миг и се отдръпна
от гърчещия се труп. Задоволена, тя преряза въжето и остави тру­
па да падне на земята, откъдето щяха да го приберат хората на
съдията. Единственият звук, който се чуваше, бе тананикането на
господин Меридаун.
61

НЕИЗЛЕЧИМ РОМАНТИК
ЛИЗАБЕТ САРАЙ
Несъмнено тя е идеалната робиня.
Би трябвало да го знам. Обучил съм половин дузини робини
през последните двайсет години и съм си играл поне с още пет­
десет.
Сигурно ще се учудите, че това е възможно в Минеаполис, в
общността, която спазва закона и редовно ходи на църква.
Но защо да лъжа? Отдавна вече не ми е нужно да се доказвам.
Тук си имаме нашата собствена извратена общност, невидима за
хората, които не искат да ни видят, очевидна за посветените, кои­
то познават знаците.
Като нашийника на Илза. Ако не си един от нас и го забеле­
жиш, ще си помислиш, че е от онези колиета, популярни сред по­
читателите на Бритни Спиърс. Плитка от черна кожа, украсена
с малки диаманти. Вероятно ще очаквате и същата диамантена
обица на пъпа й.
Но ако наистина внимавате, ще забележите нещо необичайно в
начина, по който Илза я носи. Тя държи главата си високо, гърбът
й е изпънат, а грациозният врат - протегнат напред. Носи наший­
ника си като почетен медал. Разбира се, той си е такъв. Това е
подаръкът ми за нея след една година служба при мен. Истината
е, че тя ми прави подарък като го носи и ми показва пълното си
подчинение.
Илза никога не го сваля. Светлината на свещите го кара да
блести сега, докато разглеждам красивото й голо тяло. Китките й
са вързани с въже, закачено към кука на тавана. Няколко златис-
62
точервени кичура са се измъкнали от шнолата и падат по гърба й,
контрастиращи с тъмночервеното на белезите, оставени от кам­
шика ми по нежната й плът. Бялата й кожа е зачервена и изпотена
Коленича зад нея и облизвам солената капка от гърба й. Илза по­
тръпва от удоволствие при докосването ми. Награждавам я, като
разтварям бузите на дупето й и облизвам ануса й. Той е все още
разширен и влажен от лубриканта и спермата ми. Тя не може да се
сдържи и набутва задник в лицето ми, за да ме покани по-дълбоко
в себе си. Отдръпвам се и я плясвам силно.
- Не ти ли казах да стоиш мирно? - изръмжавам.
И двамата знаем, че гневът ми е престорен.
- Да, господарю - промърморва тя. - Съжалявам. Трудно е,
когато ме докосваш.
- Добре обучената робиня знае как да се контролира.
Не й казвам, разбира се, че тя е идеалната робиня.
- Очевидно имаш нужда от наказание. Обърни се.
Застанала на пръсти, с пръчката за разширяване между глезе­
ните й, тя успява да се завърти с лице към мен. Очите й са сведени
надолу, а дългите й черни мигли, толкова различни от златисто-
червената коса, хвърлят сенки по бузите й. Устните й са разтворе­
ни, а дишането - ускорено.
Искам да я плесна с камшика по пищните гърди, блестящи на
светлината на свещите, но вместо това започвам да я целувам. Тя
ми позволява да й се насладя и не се съпротивлява.
Свещи и целувки. Може да съм гаден стар господар, но все пак
съм неизлечим романтик.
Вярно е, че никога не съм виждал толкова пълно подчинение
като това на Илза. Намирам го дори леко страшно. Тя ми повтаря,
че би направила всичко за мен и почти й вярвам. Сигурен съм, че
си има лимити, всеки ги има. Това е същността на садомазохизма.
Но още не съм открил нейните.
Използвал съм всякакви видове камшици и хилки, щипки за
пране и скоби, електричество и горещо олио. Завързвал съм я гола
на балкона през януари. А не забравяйте, че сме в Минесота. След
десет минути, бледата й кожа посиня. Но тя не се оплака и не из­
ползва спасителната дума. Побързах да я вкарам в апартамента,
63
да я увия в одеяла и да я натъпча с горещ чай и бренди. А обожа­
нието в очите й не угасна и за миг.
Споделял съм я по време на купони и съм наблюдавал как при­
ятелите ми я бият и чукат в задника. А след това тя беше по-нежна
и внимателна към мен, откогато и да било преди. Никога няма да
забравя вечерта, когато поканих две от изгряващите звезди в общ­
ността ни, господар Акула и господарка Валънтайн, да дойдат да
я изпробват. Те бяха много груби с нея. Направиха й клизма и я
биха с пръчка, Акулата я чука с юмрук, а Валънтайн се изпика
върху нея. След всичко това Илза бе наранена и изтощена, но оче­
видно в блажено състояние.
- Знаеш, че винаги можеш да ги спреш, Илза - казах й по-къс­
но. - Те знаят спасителната ти дума и ще я зачетат.
- Но, господарю - промърмори тя сънливо, - исках да ти дос­
тавя удоволствие.
И, разбира се, тя ми доставя безкрайно удоволствие. Понякога
не мога да повярвам на късмета си да спечеля предаността на този
а:тел/робиня, която би могла да избере по-млад, хубав и енерги­
чен господар.
Често осъзнавам, че във връзката ни има нещо нередно, а и
нещо липсващо. Но мислите за това предизвикват неприятни тре­
воги, смътни, но досадни. ,
Сега мисля за нея, докато отпивам капучино от „Старбъкс" и
се опитвам да чета Мураками.* Възможно ли е човек да е толкова
послушен и кротък? Какво ли детство е имала Илза, за да се пре­
върне в подобна личност? Когато я попитах за това, тя ми отго­
вори, че детството й било обикновено. Дали й повярвах? Защо си
избра господар толкова по-възрастен от нея? Достатъчно стар, за
да и бъде баща. Тук сигурно се криеше някаква тайна, която тя не
желаеше да сподели дори с мен.
Внезапно мислите ми бяха прекъснати. Нещо се удари отзад в
стола ми. Кафето ми се изплиска от чашата и се разля в скута ми.
* Харуки Мураками, японски писател и преводач, носител на награда „Франц Кафка".
Творбите му са основно съсредоточени върху отчуждението и самотата - Б. пр.
64
Членът ми бе попарен от врялата течност през панталона и бок-
серките. Обзе ме дива ярост и се завъртях към виновника.
- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Трябва да вни­
маваш повече!
Не е нужно да крещя. Гласът ми показва ясно авторитета на
дългите години'доминиране.
- О, ужасно съжалявам!
Първото ми впечатление е за младост, закръгленост и леко ро­
шава глава, която е привлекателна по особен начин.
- Нараних ли ви?
Момичето забелязва кафето по панталона ми.
- О, боже! Толкова съм схваната!
Очите й са меки и кафяви, скрити от очила с метални рамки.
Докато тя гледа притеснено петното на скута ми, откривам, раз­
дразнено, че полусвареният ми пенис се втвърдява в отговор на
вниманието й.
Младата жена не пропуска гледката. В гласа й все още се дола­
вя загриженост, но вече има и следа от смях.
- Наистина се извинявам. Ще платя за химическото чистене,
разбира се.
- Няма нужда - отвръщам по-грубо, отколкото възнамерявах,
като придърпвам стола си към масата и се опитвам да прикрия
ерекцията си. - Прислужницата ми ще почисти лекето.
Неволно в мислите ми проблясва образа на Илза, застанала на
колене, гола, с изключение на нашийника, търкаща панталона ми
на старомодна дъска. А аз стоя над нея, мастурбирам и се празня
в косата й. Образът само засилва ерекцията ми. Мисля, че това
е ключът към съвършенството на велик господар: извратено въ­
ображение, което не спира да работи, дори в най-неподходящите
моменти.
- Моля ви, позволете ми да направя нещо, за да ви компенси­
рам. Ще ви черпя друго кафе.
Преди да успея да я спра, младата жена е до щанда и говори с
продавачката. Преструвам се, че чета, но разучавам жената вни­
мателно и се опитвам да я преценя.
65
 По-дебеличка е от общоприетото, но тежестта й е идеално
разпределена в съблазнителни извивки. Мекият зелен пуловер и
джинсите подчертават това.. Има права кестенява коса, която се е
опитала да хване на конска опашка, но няколко кичура са увисна­
ли около лицето й. Движи се решително, солидно и самоуверено.
Съпоставям тромавата й походка, докато се движи между масите
с двете чаши кафе, с елегантната грация на Илза. Въобще не може
и-да става дума за сравнение, но все пак откривам, че желая тази
жена.
Тя се настанява срещу мен.
- Двойно капучино с обезмаслено мляко, канела и шоколад,
нали? - пита и почти не ми дава шанс да кимна. - Предполагам,
че сте редовен посетител тук. Изненадана съм, тъй като не съм ви
виждала преди.
- Не съм забележителен - отбелязвам тъпо, тъй като знам, че
благодарение на височината и доминиращата ми личност, това въ­
обще не е вярно.
. - Не е така! - засмива се тя. - Както и да е, приятно ми е да се
запознаем, макар да съжалявам, че навредих и на вас, и на панта­
лона ви.
Тя се опитва да надникне под масата, за да прецени състояние­
то на члена ми, но аз вече бях сложил книгата в скута си.
- Аз съм Кейт - представя се и подава ръка. - А вие сте...?
- Риордан - признавам накрая, когато става ясно, че не мога да
избегна отговора.
- Какво необичайно име!
- Келтско е - обяснявам. - Традиционно в семейството ми.
- Е, звучи много романтично - усмихва се тя заразително. - С
какво се занимаваш, Риордан?
- Официално съм пенсионер. Ранна пенсия - добавям бързо.
- Бях директор на компания за дистрибуция на промишлено обо­
рудване. Сега се занимавам с различни неща. Играя на борсата.
Изнасям лекции за магистърски програми. Пиша.
Обучавам робини, мисля си потайно. Опитвам се да си пред­
ставя Кейт на колене и окована, но не успявам.
66
- Забелязах, че четеш Мураками и се зачудих дали си писател.
Неговите книги определено не са бестселъри - въздъхва тя и про­
тяга ръце над главата си, а пуловерът й се опъва съблазнително
и членът ми подскача нагоре. - Аз самата се трудя по роман. Ц
свободното си време, разбира се. Ежедневната ми работа е писане
на реклами.
- Е, поне е писане - отвръщам.
Тази жена ме обърква с агресивната си дружелюбност.
- Е, да... не е много забавно, но плаща наема.
Лицето й се озарява от някаква идея.
- Като гояорим за апартаменти, защо не дойдеш на вечеря в
моя? - пита тя и поставя ръка на бедрото ми. - Страхотна готвачка
съм. Всичките ми приятели твърдят така.
Кейт забелязва колебанието ми и засилва натиска.
- Моля те, Риордан, позволи ми да се реванширам за несръч-
ността си, като ти приготвя хубава вечеря. Какво ще кажеш за
утре вечер?
Странно е да чуя жена да ме нарича с малкото ми име, вместо
да се обръща към мен с „Господарю". Отново се чувствам обър­
кан. Знам, че би трябвало да откажа, не само заради мен, но и
заради Илза. Но не мога. Или не искам.
- Добре. В колко часа?
- Към седем?
Тя откъсва страница от тетрадката си и надрасква нещо с едър
почерк.
- Това са адресът и телефонът ми.
- Ъъъ... благодаря.
Къде изчезна обичайното ми красноречие?
Кейт поглежда часовника си и скача така рязко, че едва не об­
ръща собственото си кафе.
- О, боже, трябва да вървя! Закъснявам. Има ли нещо опреде­
лено, което не ядеш?
Поклащам глава, безмълвен пред зашеметяващата й енергия.
- Чудесно! Ще се видим утре - извиква тя, сграбчва ръката
ми и я стисва ентусиазирано. - Благодаря ти за любезността,
Риордан.
67
 Ръката и членът ми тръпнат едновременно с вихреното й от­
тегляне. Озадачен съм от собствената си реакция. Инстинктът ми
показва, че Кейт не се интересува от перверзни игри. Тя е млада,
свежа, похотлива и сто процента обикновена. А аз имам фантазии
за доминиране още от началното училище. Наистина не мога да
разбера защо перспективата за обикновен, неукрасен секс, без ни­
какви уреди, внезапно ми се струва толкова вълнуваща.
Илза ме чака до вратата, когато се прибирам у дома. Страшно
чаровна е в костюма си на френска камериерка: прозрачно бюстие
от черна органза, дантелена престилчица и гол задник. И наший-
ника, разбира се.
- Добър вечер, господарю. Би ли искал коктейл преди вечеря?
- Скоч с лед, моля.
Чувствам се неудобно с любимата си робиня след запознан­
ството с Кейт.
- Но мисля да излезем навън за вечеря. Облечи зелената коп­
ринена рокля. Без бельо.
- Разбира се.
Илза се опитва да потисне усмивката си и да остане сериозна и
почтителна. Обича да я извеждам навън и да я показвам. Вече си
представя меката коприна до голата си кожа.
Плясъкът на ръката ми по голия й задник я вади от унеса й.
- Къде е питието ми, робиньо? Трябва ли да те уча как да на­
правиш и дребна услуга?
- Не, разбира се, господарю. Веднага, господарю.
Тя забързва на острите си високи токчета. Възхищавам се на
зачервеното петно от ръката ми по бялата й плът, а тя изчезва в
кухнята. Наистина е идеална.
На следващата вечер завързвам Илза с верига към леглото.
- Трябва да изляза - обяснявам, като й подавам шише с вода и
гърне. - Имам работа и може да се забавя.
Защо я лъжа? И двамата знаем, че аз съм господарят. Свободен
съм да правя каквото си искам. Илза избра да приеме това. Ако
искам да се видя с друга жена, това си е мое право.
Осъзнавам, че ако отивах на садо-мазо купон или да помогна
за обучението на чужда робиня, щях да споделя истината с Илза.
68
Не си правя илюзии за тази вечер. Виждам ясно какво иска
Кейт. Знаех го дълго преди да ми отвори вратата, издокарана в
тясна червена рокля, която подчертава пищните й гърди и дебе­
лите бедра.
Дори не стигнахме до втора чаша вино. Със зашеметяваща
скорост Кейт ме повлича в спалнята и ме целува страстно. Съ­
блича дрехите ми с такъв плам, че почти ме притеснява. После ме
настанява на леглото и прави бавен стриптийз.
Смъква едната презрамка от рамото си и виждам черната дан­
тела, покрила кръглите й гърди. После и другата презрамка пада и
се разкрива великолепна гледка. Кейт няма нужда от подплънки.
Всъщност дантелата е толкова деликатна, че втвърдените й зърна
я изпъват до скъсване.
После бавно повдига полата си.
- Искаш ли още? - прошепва тя.
Надървеният ми член щръква нагоре. Потискам желанието си
да я сграбча, да съдера роклята й и да я обладая, и просто кимам.
Кейт съблича роклята си и разкрива черните си сатенени праш­
ки. Пенисът ме заболява. Не мога да понеса повече.
Тя също губи търпение. Смъква прашките, изригва ги настра­
ни и сваля сутиена. Две обли кълба бяла плът се изсипват пред
мен. Облизвам устни. Леко усмихната, Кейт се приближава до
мен и набутва една от гърдите си в устата ми.
Преди да се усетя какво става, лежа по гръб, а Кейт ме язди
здраво. Дивата й енергия е съсредоточена върху мястото, къде­
то се съединяват телата ни. Тя разтърква клитора си с една ръка
и щипе зърната си с другата. Стисвам я за задника и прониквам
докрай в нея, за да й дам това, от което се нуждае, за да свърши.
Наслаждавам се, разбира се, но съм някак си отдалечен. На­
блюдавам как телата ни се гърчат със същото спокойствие, с което
гледам чукаща се двойка на купон. Едновременно съм възбуден и
отдалечен. Членът ми е страшно корав, но съм далеч от празне­
нето.
Оргазмът на Кейт е шумен и див и за моя изненада, ме понася
със себе си.
69
 След чукането, Кейт ме храни в леглото и изпиваме две бу­ откажа? Внезапно осъзнах, че не само тя се нуждаеше от усъвър­
тилки бяло вино. После се сгушва в мен и покрива лицето ми с шенстване.
целувки. Когато влизам в спалнята, заварвам Илза да спи, свита на мо­
- Благодаря ти, Риордан - прошепва тя, вече полузаспала. - кета. Заблуден Лъч слънчева светлина прониква през завесите и
Беше чудесно. Великолепен любовник си. огрява златистите й къдрици. Илза прилича на ангел, но пък кой
Не отговарям. Какво мога да кажа? Ако мислиш, че това е ху­ ангел е имал розови белези от побой върху безукорната си кожа?
баво, трябва да ме изпробваш, когато имам камшик и щипки за Обземат ме вина и съжаление, силни като физическа болка. Не
гърди. я заслужавам. Трябва да я освободя.
Кейт заспива. Аз не. Премислям преживяното и се чудя какво Каня се да изляза от стаята, когато тя се размърдва.
направих и защо. Мисля за Илза, която ме чака окована, и в очите - Господарю - казва, без да се опитва да скрие усмивката си.
ми набъбват сълзи. - Прибра се.
Призори Кейт се обръща и ме пуска от прегръдката си. Обика­ Тя се надига на колене, разтваря крака и скрива ръце зад гърба
лям спалнята на пръсти, като събирам дрехите си. Забелязвам, че си, както съм я учил.
две от копчетата на ризата ми липсват, а Кейт хърка. - Липсваше ми - признава скромно.
Знам, че би трябвало да я целуна за довиждане, но се страху­ Напомням си, че трябва да съм строг с нея, да й предложа край­
вам да не я събудя. Измъквам се от апартамента й като крадец, ности на удоволствие и болка, които надминават всичко, изпита­
засрамен,и виновен, че я изоставям. но досега. Трябва да съм склонен да я докарам до точката, където
ми се доверява достатъчно, за да изрече спасителната дума, без
Не съм пушил от петнайсет години, но сега си купувам пакет
да се страхува от недоволството ми. Независимо какво щеше да
цигари и се мотая из празните улици, палейки една след друга,
ми струва това.
разтреперан от октомврийския студ
Трябва да съм свиреп и непреклонен, жесток и безмилостен,
Вече съм забравил за Кейт. Тревожа се за Илза. Струва ми се,
имунизиран срещу съмнения и страхове, за да съм господарят, of
че съм я предал по някакъв начин. Тя не иска нищо от мен освен
когото тя се нуждае.
да съм неин господар, да я обучавам и моделирам, да я насочвам
Но нали съм си неизлечим романтик, просто коленича до нея
към пълно подчинение. Да я усъвършенствам.
и я прегръщам.
И какво правя аз? Оставям я сама, за да преследвам обикнове­
на сочна хапка, която ме иска само заради коравия ми член.
Истината е, че съм мързелив. Но това не е всичко. Уплашен
съм. Казвам си, че не мога да проумея лимитите на Илза, но дали
наистина съм опитвал? Дали съм приел факта, че може би трябва
да й дам повече, да стигна с нея по-далеч, отколкото с която и да
е друга робиня?
Вероятно моите лимити би трябвало да бъдат разширени. Има
неща, които бих могъл да направя, уреди, които бих могъл да из­
ползвам, но никога не опитвах. Честно казано, те ме караха да
се чувствам неудобно. Но ако Илза искаше това, можех ли да й

70 71

ДРУГАТА ЖЕНА
ЕД АЙМАР
- Женен ли си? - попита Люляк 69.
Томас се бе запознал с нея късно през нощта, играейки домино
в интернет. Той спечели първите две игри, а тя - третата, пре­
ди някой от двама им да напише нещо в долната част на екрана.
Всъщност тя се осмели първа и го поздрави с кратко: „Здрасти".
Томас й отговори по същия начин.
И така се започна. Люляк 69 му каза, че имала съпруг, който
пътувал често, и три деца. Пошегува се, че понякога й се искало
децата също да пътуват с мъжа й. Томас се изненада, когато нау­
чи, че тя живееше в Болтимор - той бе само на четирийсет мину­
ти оттам, в Анаполис.
- Женен ли си? - попита тя.
Томас знаеше, че няма причина да каже истината. Нито пък да
вярва на това, което тя му казваше. Люляк 69 можеше да е тринай-
сетгодишно хлапе от Пенсилвания, травестит от Тексас или пък
студент от Тайван. Или пък можеше да е точно това, за което се
представяше: трийсет и една годишна жена от Болтимор, обмис­
ляща дали да се разведе със съпруга, за когото бе убедена, че от
две години й изневерява с една от съседките им.
- Разведен съм - излъга Том.
Иска ми се да бях, помисли си той.
Разговорът им продължи. Томас не се бе запознавал в интернет
с човек, с когото да споделя толкова много общи неща. Местожи­
веенето и възрастта бяха само началото. И двамата се бяха пре­
местили на Източното крайбрежие на ранна възраст, идвайки от
72
Запада. И двамата слушаха една и съща музика, харесваха същата
храна, посещаваха същите интернет сайтове. Страдаха от безсъ­
ние и се чувстваха отегчени.
- Идваш ли понякога в Болтимор? - попита тя.
Но едно от децата й я повика, преди той да успее да отговор? .
7
- Ще се върна веднага - написа тя.
Но не го направи.
Томас зачака, наблюдавайки плочките за домино, които не бяха
падали от часове, и накрая реши, че тя бе излязла от нета. Остана
на линия още около час, като лениво разглеждаше различни сай­
тове и си проверяваше имейла. Накрая се отказа, изключи компю­
търа, целуна спящата Джулия за лека нощ и се отпусна в леглото.
Напоследък Томас прекарваше доста време в интернет. Игра­
еше домино и пишеше на непознати. Обикновено беше на линия
и у дома, и в службата и дори бе започнал да обядва пред бюрото
си. Новата му страст бе изморителна. В деня след разговора с Лю­
ляк 69 се събуди изтощен, направи закуска и изпрати Джулия на­
вън. Службата му, където работеше като мениджър на рекламния
отдел, се намираше близо до дома му и той бе първият в офиса.
Томас се настани зад бюрото, влезе в сайта за домино и се зарад­
ва, когато след няколко минути се появи и Люляк 69;
- Съжалявам за снощи - написа тя. - Семейна драма.
- Няма проблеми - отговори той.
Тя искаше да узнае повече неща за него: къде работи и къде
точно живее, но Томас не се чувстваше удобно да разкрива по­
добна информация. Люляк 69 не споделяше резервираността му.
След няколко неясни негови отговора тя свободно започна да об­
съжда недоволството си от брака.
- Вече почти не се чукаме - каза тя.
Томас се надигна и затвори вратата на кабинета си.
- Това би депресирало и мен - отвърна той.
- Колко дълго си изкарвал без секс?
- Зависи... колко дълго бях тийнейджър?
Обръщането на разговора им към секса не го изненада - по­
вечето му разговори в интернет бяха на тази тема. На трийсет и
седем години Томас бе наясно какво ставаше по света, но май бе
73
пропуснал няколкото години, в които жените бяха станали сексу­
ално по-агресивни. Често му пишеха, че искат да ги чука в зад­
ника или да се изпразни в устата им. Искаха да бъдат пляскани,
чукани, завързвани, лизани. Искаха всеки отвор запълнен и чу­
кан грубо. Сексуалните им преживявания варираха от опасни до
странни. Една жена му каза, че правила секс в кино, друга - пра­
вила минет на кон.
- Сексът ли бе причината първата ти съпруга да те напусне? -
попита Люляк69.
Томас се замисли.
- Не. Сексът винаги беше чудесен.
- Защо тогава те напусна?
Томас имаше само един спомен защо жена му го бе напусна­
ла. Спомен, който преживяваше често в сънищата си или наяве.
Понякога го посещаваше неочаквано през деня в службата или
когато шофираше към къщи. Всичко друго от онази нощ преди
три години - телефонното обаждане, препускането към болни­
цата, неудобния начин, по който бе обяснил станалото на дъщеря
им, виждаше само като отделни снимки, но никога не смееше да
отвори албума с образи на истинското събитие.
- Запозна се с някого - излъга той.
- Ти изневеряваше ли й, докато бяхте женени?
- Веднъж - отново излъга той. - А ти?
-Веднъж.
- Струваше ли си?
- О, господи, да!
- Защо приключи?
- Чувство за вина.
Томас си спомни как чакаше да му съобщят състоянието на
жена му и се опитваше да не мисли за ужасния израз, използван
от доктора: „Измъкнали тялото й от колата..." Молеше се на Гос­
под, в когото не вярваше, тя да е добре и се тревожеше повече,
отколкото си бе представял, че е възможно. Изведнъж старец с
влажни сини очи, хванал заръка дребничка старица, се приближи
към него.
74
- Вие ли сте съпругът?
Томас се обърка. Трудно му бе да се съсредоточи.
- Какво?
- Вие ли сте съпругът? - повтори старецът.
- На жената от катастрофата? - добави дребничката жена.
- А , да.
- Ужасно съжаляваме - изхлипа старецът. - Не я видяхме. До­
ри не видяхме червения светофар. Вината беше изцяло наша.
- Ние шофирахме другата кола - обясни жената.
Томас се огледа наоколо. Всички в чакалнята наблюдаваха
малката иш драма.
Той се завъртя към стареца и внезапно усети нещо,, което не бе
изпитвал преди. Болката му не бе изчезнала, напротив, но знаеше,
че не иска и друг да страда като него. Стори му се, че пред очите
му се разкрива непозната пътека. Той се наведе към стареца и
прошепна:
- Знам, прощавам ви.
- Не знам дали бих могла да го направя отново - каза Люляк
69. - Може би. Но не искам друга връзка. Съпругата ти разбра ли
какво си направил?
-Не.
- Струваше ли си?
- Да - отговори Томас и го обзе чувство за вина. - А какво би
искала, ако не връзка? - попита той.
- Искам просто да правя секс.
Той се засмя, хвърли поглед към вратата на кабинета си и за­
въртя монитора само към себе си.
- Радвам се, че и това е един от общите ни интереси - сподели
той.
- И ти ли искаш същото?
- Ами аз съм мъж и сексът винаги е приоритет.
Внезапен имейл му напомни за плановете му за обед.
- Хей, трябва да изляза за момент. Ще бъдеш ли тук по-късно?
- Ще бъда - увери го тя.
Той изключи компютъра.
Минута по-късно го включи отново и се върна в сайта.
75
 - Мислех, че трябва да отидеш някъде - каза Люляк 69.
- Плановете ми се промениха - отговори Томас.
Не можеше да я остави.
- Винаги съм имала една фантазия - довери му се Люляк 69 в
края на работния ден. - Искаш ли да я чуеш?
- Иска ли питане?
- Добре. Просто срещам някакъв непознат... винаги си пред­
ставям в парка... виждам се как стоя до парапет и нося къса пола.
Мъж застава зад мен и вдига полата ми. Дори не се завъртам на­
зад и не виждам лицето му... Чувствам ръцете му около кръста си,
целувките му по врата си и твърдия му член. Бърз и груб... искаш
ли да чуеш нещо?
-Да.
- Започнах да се галя.
Томас вече бършеше сперма от клавиатурата си и се молеше
нлкой да не влезе в кабинета му. Той смачка влажната салфетка и
я метна в кошчето до бюрото.
- И аз също - отговори той.
- Галиш пениса си?
- Не точно.
- Слушай, искаш ли да продължим разговора по-късно? - по­
пита Люляк .69.
- По-късно довечера?
- Лично.
Планираха сексът им да е анонимен. Без истински имена, раз­
говори и официалности. После щяха да изтрият имената си от
сайта и никога вече да не се търсят. Хотелът щеше да е „Ренесанс"
в пристанището на Болтимор, а часът - един на обед. Преди да си
тръгне от службата, Томас си взе отпуск за следващия ден. После,
както правеше в края на всеки работен ден, подкара към къщата
на семейство Уилсън.
- Тя ще дойде след минута, Том - каза му Карън Уилсън, заста­
нала на прага.
76
Томас чу Джулия и дъщерята на Карън, Ребека, които се кико­
теха някъде зад нея.
- Мият грима си - обясни му Карън.
- Грим?
- Има ли проблем? - притесни се Карън. - Искаха да видят как
ще изглеждат и аз им позволих.
- Няма проблеми - увери я Том, макар идеята да не му харес­
ваше много. - А и е по-добре ти да надзираваш подобно нещо, а
не аз.
Томас имаше пълно доверие в Карън и Пол Уилсън. Бяха при­
ятели на жена му и настояха да направят всичко възможно, за да
му помогнат да отгледа Джулия, включително да се грижат за нея
през часовете между края на учебния ден и края на неговия рабо­
тен ден.
Джулия се появи до вратата. Бузите й бяха зачервени от търка­
нето, а над очите й се виждаха остатъци от сини сенки.
- Готова съм - заяви тя.
- Очевидно не си - отвърна Томас, а Карън се засмя.
Той приготви вечеря, когато се прибраха у Дома - пилешко с
ориз и зеленчуци. После дъщеря му се захвана с домашното си,
а той седна пред компютъра и потърси Люляк 69. Не я откри, а
Джулия приключи бързо с домашното си, затова изключи компю­
търа, прегледа работата на дъщеря си и двамата се настаниха пр
телевизора. Джулия заспа около девет и той я занесе в леглото,
върна се пред компютъра и откри Люляк 69 на линия.
- Развълнуван ли си? - попита го тя.
- Повече от развълнуван - отговори той. - Иска ми се да можех
да те чукам още сега.
Двамата мастурбираха заедно и Томас заспа чак към пет часа.
Будилникът го събуди в шест и половина и той изтощено се на­
дигна от леглото. Завлече се до стаята на Джулия и почука на вра­
тата й.
- Скъпа?
- Да, татко?
Джулия навърши дванайсет години преди месец и Томас се
чувстваше леко притеснен от промените в поведението й. Лако-
77
нично „татко" замени милото „татенце" и тя започна да изисква
повече зачитане на правото й на усамотение. Томас вече не се
чувстваше удобно да влиза в стаята й, без да я извика преди това.
Разговорите им също се промениха. Преди Джулия си бъбреше с
него за всичко, дори на теми, които вероятно не я интересуваха
много - какво баща й бе работил като дете и кои бяха любимите
му летни ваканции. Но сега проявяваше интерес само когато То­
мас я разпитваше за момчетата в класа й или за приятелките й.
Той влезе в кухнята, светна лампата и си припомни тайните си
планове за следобеда. Почувства се неочаквано щастлив, тъй като
не бе правил секс, откак жена му почина. После обаче започна
да се тревожи. Болести, измами, лъжи. Безброй неща можеха да
се объркат. Можеше да се озове във вана с изтръгнати органи. А
носеше отговорност за Джулия. Тези мисли го паникьосаха и той
положи усилия да ги прогони от главата си.
Тъкмо бе свършил приготвянето на яйцата и слагаше на масата
чаша портокалов сок, когато Джулия влезе в кухнята.
- Бъркани яйца? - изненада се дъщеря му. - По какъв случай?
- Няма случай - отговори Том. - Просто знам, че ги обичаш.
- Благодаря - усмихна се Джулия и лапна вилицата.
Всеки ден заприличваше все повече на майка си. Томас също
бе единственото дете в семейството си и никога не бе наблюдавал
как някой расте и се променя. Сега му се струваше невероятно с
каква скорост Джулия съзряваше. Понякога промените сякаш ста­
ваха нощем. Дъщеря му бе слаба, дори леко мършава, но бузите й
се окръгляха, а коремът и гърдите й започваха да се изпълват. Не
беше заради липсата на физически упражнения - Томас я водеше
на тренировки по футбол всяка събота, а доскоро и на тайкуондо
в неделя. Просто бе наследила фигурата на майка си. Томас често
се чудеше дали въобще бе взела нещо и от него.
Джулия остави вилицата си.
- Какво гледаш? - попита тя.
- Какво?
- Седиш вторачен в мен.
- Не осъзнавах.
- Е, престани - каза тя раздразнено.
78
Томас забърза към компютъра, когато Джулия отиде на учили­
ще. Люляк 69 не беше на линия, но му бе изпратила съобщение.
Обзе го неприятно чувство: Надяваше се, че тя не бе отменила
срещата.
„Не мога да спра да мисля за следобеда. Хотел „Ренесанс".
Един часа."
Томас изключи компютъра и се зарече да не го използва вече
- не искаше да изглежда обзет от нетърпение, ако Люляк 69 се
появеше на линия. Прекара сутринта на канапето, наслаждавай­
ки се на почивката и мисълта, че не върши нищо полезно. Яде
вредни храни, гледа телевизия и се пребори с желанието си да
мастурбира.
В десет часа си взе дълъг горещ душ и се отправи към Болти-
мор. Паркира до магазин близо до пристанището и си купи нови
дрехи - панталон, риза и кафяви обувки. После седна и се загледа
във водата, но внезапно се сети, че жена му обичаше това място.
Надигна се и тръгна. Беше почти един.
Хотелът бе съвсем наблизо. Той попита администратора дали
бе оставен ключ за господин Ботъмли (Люляк 69 го бе уверила, че
това не е истинското й име).
Администраторът затърси наоколо и Томас бе сигурен, че ня­
маше да получи ключ.
- Стая 606 - внезапно каза мъжът и му подаде малък плик.
Някаква жена се качи в асансьора заедно с него. Носеше шорти
и сандали, а пръстите на краката й бяха с отличен педикюр. Беше
учудващо привлекателна. Томас се зачуди дали прилича на Люляк
69, или пък бе самата тя.
Вратата се отвори на шестия етаж и той излезе сам. Стая 606
беше три врати по-надолу в коридора.
Томас беше нервен и почти трепереше, но успя да вкара карта­
та в процепа. Светна зелено и отвори вратата.
- Люляк? - попита той.
Не беше сигурен дали трябваше да добави и 69.
- Тук съм - отговори тя с треперещ глас.
Томас изпита облекчение, когато разбра, че тя е не по-малко
нервна от него.
79
 Влезе в стаята и усети, че дишането му бе учестено.
- Да запаля ли лампата? - попита той.
Отговорът й бе категоричен.
- Не. Но затвори вратата.
Подчини се незабавно. Стаята потъна в пълна тъмнина. То­
мас тръгна бавно към нея, притиснал ръка към стената. Опита
се да не звучи тромаво, когато се настани на леглото. Ръката му
докосна тялото й случайно. Усети допира на дантела и осъзна, че
Люляк носеше съблазнително бельо. Беше си представял, че тя
ще е предпазлива като него и готовността й го изненада. Легнаха
един до друг за миг, без да си говорят. Той тъкмо започваше да си
мисли, че нищо няма да се получи, когато тя се завъртя и легна
върху него.
Тялото й не беше тежко, но го притискаше силно. Томас се въз­
буди от усещането на бедрата й и търкането на венериния й хълм
в него. Почти не я виждаше в тъмното. Малък изпъкнал корем,
къса къдрава коса, извивката на рамото й, когато се наведе да го
целуне, уханието на парфюма по врата й. Устните й бяха напука­
ни.
Възбудата му нарастваше. Люляк вдигна комбинезона си, а той
свали ризата. Пръстите му я погалиха нежно и тя потръпна. Гър­
дите й се оказаха по-малки, отколкото си бе въобразявал - всяка
бе като малка топла кифла в ръката му. Тя се наведе и поднесе
зърната си към устата му. Изстена леко, разкопча панталона му и
хвана пениса му. Томас се събу и тя започна да масажира члена
му. Той се протегна към нея и ръката му изчезна между краката й.
Усети косми и влага. Люляк бе толкова възбудена, че ръката му се
плъзна и пръстът му проникна в нея прекалено бързо. Тя изохка,
а той й се извини смутено, после и двамата се засмяха.
Започнаха да се галят нежно и да се целуват страстно. Томас
си припомни времето, когато бе младоженец, вярваше, че никога
вече няма да целуне друга жена, и това го правеше щастлив. Но
сега изпитваше удоволствие от целувката с Люляк и от допира й.
Той подразни зърната й, които се втвърдиха под ръката му, а вла­
галището й се стегна около пръста му.
- Казахме, че няма да го правим - прошепна тя, - но...
80
Гласът й заглъхна.
- Какво?
- Мога ли да го лапна?
Той кимна и носовете им се докоснаха.
- Нямам проблеми с това.
- Добре - каза тя и се сгуши в краката му.
Ръката й обви пениса му и тя започна да целува и ближе гла­
вата му. После го засмука дълбоко и плъзна език по него. Томас
усети как изпълваше устата й и възбудата го зашемети.
- Ще се изпразня - предупреди я той бързо.
Тя спря и cS отдръпна от него.
- Донесе ли презерватив?
-Да.
- Сложи го - нареди му и се надигна от леглото.
Томас изчака за миг възбудата му да понамелее, после извади
презерватива от джоба на панталона си и го нахлузи. Видя силу­
ета й до леглото.
- Застани зад мен - каза тя.
Той се подчини. Люляк се наведе и вдигна задника си към
него. Проникна в нея прекалено лесно. Е, беше раждала, поми­
сли си той. След миг осъзна, че тя си играе със себе си, докато се
чукаха. Усети как пръстите й настойчиво масажираха клитора й.
Стоновете й се засилиха и се превърнаха във викове. Бе го ~ов да
свърши и се отдръпна леко от нея, но тя изви гръб и се притисна
към него.
- Изпразни се в мен - помоли го тя.
Мислите му препускаха лудо, но внезапно бяха пометени от
учудваща нежност, сякаш в тази тъмна стая бе намерил онова,
което му липсваше. Томас се изпразни мощно, като че ли искаше
да я удави, облегна се на изпотеното й тяло и се притисна към
нея. Интимността на мига очевидно я изненада, но тя го прие с
удоволствие.
Томас се измъкна от нея и се просна на леглото. Настаниха се
удобно един до друг. Дишаха тежко и се държаха за ръка. Стаята
миришеше на секс. Люляк се надигна и се облече. Томас я загледа
как обува обувките си, опряна на леглото.
81
 - Мога ли да те видя? - попита той. ще приключи толкова бързо. Чувстваше се така, сякаш някой бе
Тя се поколеба. спрял водата, докато пие от чешмата. Беше наясно, че никога вече
-Нали казахме... нямаше да се чуе с Люляк - тя рискуваше прекалено много. Но
- Имам предвид сега, на светло. Преди да си тръгнеш. пък той си нямаше нищо.
- О, не. Животът му се носеше надолу по наклонена плоскост. Дъщеря
Вратата се отвори и светлината от коридора проникна в стаята, му се отдалечаваше от него, работата му не бе интересна и не го
но Люляк изчезна толкова бързо, че Томас видя само тъмна къд­ вълнуваше, а сега правеше и секс с непозната. Колко странно ста­
рава коса. на всичко само заради една проклета нощ.
- Добре ли си? - попита го Джулия, когато излязоха от паркин­
По-късно през седмицата имаше родителска среща и Томас не га на училището.
успя да пропъди усещането, че той самият се бе накиснал в не­ - Естествено - отговори той.
приятности, когато говореше с учителите на Джулия. Зачуди се - Не изглеждаш добре.
как ли биха реагирали, ако научеха, че бе правил секс с непозната. -Защо?
Идеята му се струваше изключително безотговорна сега. Но ни­ - Знам си го - увери го тя. - Наблюдавам те.
кой от учителите не каза нищо лошо за дъщеря му. - Така ли?
- Джулия е добра ученичка, но е доста тиха... Е, това е напълно - Разбира се - каза Джулия, като кръстоса крака и прокара ръка
обяснимо, като се имат предвид обстоятелствата...
през косата си, както правеше майка й.
Томас се изненада, че я описваха като тиха. От развълнуваните
Сърцето на, Томас се сви от болка.
разговори с приятелките й и безкрайните й списъци с момчета бе
- Ти наблюдаваш мен, а аз - теб. Това е сделката ни.
решил, че дъщеря му е доста бъбрива в клас. Чутата от учителите
- Точно така - съгласи се Томас благодарно.
истина го притесни. Представата му за Джулия не бе вярна. Явно
Дъщеря му се сгуши до рамото му и потеглиха към къщи.
бе по-отдалечен от нея, отколкото си мислеше.
А най-лошото бе, че през последната седмица я бе пренебрег­
вал, тъй като мислеше непрестанно за Люляк 69. Искаше да я
види и да поговори с нея, но тя вече не бе на линия и имейлите
му до нея се връщаха поради грешен адрес. Томас знаеше само,
че живее в Болтимор, но не и къде точно. Той звънна в хотела и се
опита да открие жената, запазила стаята, но отказаха да му дадат
информация. Дори си помисли дали не трябва да тръгне от къща
на къща и да чука по вратите, докато тя му отвори. И колкото по­
вече време минаваше, толкова по-отчаян се чувстваше.
Не можеше да повярва, че Люляк го бе зарязала с такава ле­
кота.
Не можеше да се свърже с нея. Знаеше го добре, но бе ужасно
самотен. Не бе сигурен какво точно бе очаквал - връзка или поне
срещи от време на време, но определено не бе вярвал, че всичко

82 83

САМОТНАТА ОНАНИСТКА
ЕЛА РИДЖАЙНА
Живея в арката на площад „Вашингтон". Няма прозорци и за­
това напомня на гробница и предизвиква клаустрофобия, макар
че вътре прониква достатъчно въздух през ноздрите и устите на
мраморните статуии по фасадата. В редките случаи, когато се
нуждая от кислород, излизам навън през тайния капак в левия
джоб на панталона на Джордж Вашингтон.
Бях наета от Министерството по парковете и почивките да
изпълня проект за вътрешен дизайн, който изисква облицоване-
. то на вертикалните повърхности с доларови банкноти и засти­
лане на целия под с монети от двайсет и пет цента. Настанена
съм в малка спартанска стаичка на върха, докъдето стигам по
вита стълба от ковано желязо. Спя под стъклен панел в покри­
ва (единствения източник на дневна светлина), на метално вой­
нишко легло, под дебело одеяло от остра вълна. Предоставиха
ми и котлон, и малък хладилник, но почти не готвя. Предпочи­
там да се храня с вафли, спермата на парковите рейнджъри и
от време на време по някой фалафел от любимото ми място на
улица „Макдугъл'-'.
Работата ми изисква безкрайно търпение и старание и чести
почивки. Запълвам времето си като чета, пиша, мастурбирам и
забавлявам парковите рейнджъри, чиято работа налага същите
чести почивки. Всички те имат ключове и влизат в паметника
по обичайния начин - през вратичка в западната част на арката.
Налага им се да се навеждат, когато влизат, разсмиваща гледка,
84
особено като се имат предвид шапките им. Никога не знам кой
точно ще се появи, нито кога, а това придава малко вълнение на
дните ми. Признавам, че посещенията им са забавни, но вече
започва да ми писва от рейнджърите. Всеки от тях би искал да
изсипе семето си в мен и Да отглежда малки дръвчета, но аз не
съм съгласна. Нямам време да се занимавам с бебета и съм им
го обяснила. Помолих личен състав да ми осигурят „помощ в
развлеченията", някой, който да не е от парковия персонал, и те
се съгласиха.
Ще ти изпратят карта на парка на площад „Вашингтон", къ­
дето чер»ен кръг обозначава местонахождението на бряст, в чи­
ято хралупа е скрит ключ за вратичката към арката. Ще влезеш
в паметника и ще се качиш по задните стълби. Ще ме намериш
в малката ми мансарда, просната по корем на тясното легло,
гола, с изключение на чифт черни ботуши до средата на прасе­
ца. Краката ми са широко разтворени - запънала съм ботушите
към ъглите на металната рамка, така че ще видиш отлично как­
во става.
Аз мастурбирам, пъхнала ръце под себе си. Това е любимата
ми поза. Задникът ми подскача нагоре-надолу забързано, нещо
между алегро и престо, ако бях метроном. Тялото ми е изпънато
като струна, всеки мускул в краката, ръцете, рамената и гърба
е идеално изразен. Хълбоците ми потръпват, а зъбите ми скър­
цат, сякаш треперя от студ. Изключително чувствителният ми
клитор изисква тънък плат между пръстите ми и него. Извадих
късмет и открих наблизо магазин с неизчерпаем запас от тънки
памучни кърпички и сега една от тях е на мястото си. Любимият
ми рейнджър, онзи дето има чувство за хумор, вече ме посети
днес и преди да си тръгне, набута в задника ми руло монети от
четвърт долар, натъпкани в презерватив. Чудесна идея, като се
има предвид факта, че сложната ми мастурбация разчита на съ­
четание от тежестта на тялото ми и напрежението на пръстите
ми под мен, за да доведе до търсеното удоволствие. Става дума
за елементарна физика. Крайчецът на натъпкания с монети пре-.
зерватив стърчи от задника ми и напомня тъжната гримаса на
клоун.
85
 Ти се доближаваш към лявата страна на леглото, накъдето е
обърната главата ми. Лицето ми е на ръба. Тъмната ми коса е
рошава и пада върху бледото ми лице. Виждаш голямо кафяво
око, проследяващо погледа ти, част от нос и разтворени карми-
неночервени устни. Все още си напълно облечен. Разкопчаваш
палтото си и го сваляш заедно с баретата и шала. Наблюдавам
те как бавно разкопчаваш панталона си. Бих се протегнала да
опипам мекото рипсено кадифе, но ръцете ми са заети. Вадиш
члена си от скривалището му. Той е дебел и дълъг и вече пулсира
леко. Ситуацията не е подходяща за официално запознанство,
затова, вместо да се ръкуваш, ти поднасяш надървения си пенис
към устата ми.
Сваляш ризата и фланелката си, а аз те моля да задържиш
панталона и обувките. Настаняваш се на леглото между кра­
ката ми, разтваряш колената ми и опитваш, с пръсти и език,
блестящата белезникава течност, избликнала от тялото ми. Ля­
гаш върху мен, обувките ти притискат ботушите ми решител­
но, мощният ти братвурст пулсира до задника ми. Захапваш
леко врата ми и дръпваш косата ми. Токата на колана ти се
впива в кръста ми и те моля да я свалиш. Изтегляш колана си
от гайките с енергично движение, като опитен фехтовчик, ва­
дещ рапирата си от ножницата, и го мяташ на пода. Задникът
ми е леко наклонен напред, за да предостави достатъчно място
на ръцете ми отдолу. Тази поза ти предлага идеалния ъгъл за
проникване. Вкарваш члена си в мен, бавно, но решително, и
ме изпълваш. Започваш да ме чукаш, отначало съобразявайки
се с моята скорост, но скоро откривам, че аз следвам темпото
на движенията ти. Рулото монети в задника ми притиска чле­
на ти леко и те възбужда. Чукаш ме енергично и постепенно
ускоряваш. Събирам цялата си сила и събирам краката си един
до друг. Държа ги сковано, сякаш са залепени един към друг.
Обичам да правя това. Затруднява чукането ти, но пенисът ти
е толкова голям, че не се губи и милиметър. Усещаш неверо­
ятна теснота, като че ли чукаш девственица. Стискам бедра И
подсилвам ефекта.
86
Първоначалната идея бе, че ти ще ми помагаш. Все пак аз
съм онанистка, свикнала сама да си доставя удоволствие, бла­
годарение на самотата и ограниченията на професията ми. Но
ти имаш други планове. Използваш силата на мускулестите си
крака, за да разтвориш моите. Заставаш на колене, обгръщаш
тънката ми талия с ръце и ме вдигаш на колене. Поглеждам на­
страни и виждам стотици очи на Джордж Вашингтон, втораче­
ни в мен. Пускаш кръста ми и ме сграбчваш за ръцете. Те все
още масажират клитора ми, за да ме докарат до края. Но ти
не ми позволяваш да продължа. Заявяваш, че дните ми на уп­
ражнения са приключили и трябва да се науча да свършвам без
ръце. Конфискуваш кърпичката ми, поднасяш я към носа си и
вдъхваш богатия й аромат, после я пъхаш в джоба на панталона
си. Смъкваш го надолу, стискаш китките ми и ги придържаш
към гърба ми. Захващаш се отново с прекъснатото си действие,
този път гола плът до гола плът. Лицето ми вече е заровено в
чаршафа. Единственото, което се вижда отстрани, е дупето ми,
стиснатите ми зад мен ръце и членът ти, който влиза и излиза
от влагалището ми.
Знаеш какво правиш. Усещам, че финалът приближава. Дола­
вям, че и ти го усещаш и си точно зад мен в надбягването. Тлас­
каш с такава сила, че тялото ми залитва към таблата на леглото.
Ако не беше тя, щях да се търколя на пода. Зъбите ми отново
затракват - сигурен сигнал, че краят е наблизо. Ти си окуражен
от плодовете на труда си, от доказателството за ефекта, който
имаш върху мен. И внезапно се заИочва. Конвулсираме заедно:
влагалище, задник, пенис. Чуват се диви звуци. Чувстваш как
монетите в задника ми се движат. Освобождаваш се и изливаш
горещата си сперма в мен. Не спираш, докато топките ти не се
изпразнят напълно. Почиваме. Ти си отпуснат върху мен, мокър
от пот. Панталонът ти виси около глезените. Ръцете ти обгръщат
малките ми гърди. Биенето на сърцата ни се успокоява постепен­
но. Ти бавно започващ да събираш нещата си. Аз също имам ра­
бота за вършене. Обличам дълга кадифена рокля и черна палто и
те изпращам надолу по стълбите до малката вратичка. Излизаме
87
от арката в тъмнината на парка. Рейнджърите са се прибрали у
дома за нощта. Позволявам ти да запазиш ключа. Разделяме се.
Тръгваш на изток с уханния сувенир в джоба на панталона си.
Аз се отправям в обратната посока към Шесто авеню. Спермата
ти се стича по вътрешната част на бедрата, колената и глезените
ми. Рулото монети е все още в задника ми. Отправям се в търсе­
не на нови кърпички, в случай че не се върнеш повече при мен. ДИЙНА
ДОН ШЕЙ

Дийна Клейтън беше гордостта на област Гилмър, Западна

Вирджиния, планинско момиче, твърдо и искрящо като диамант,
което успяваше да се измъкне от баща си, когато бе пиян. Тя спе­
чели национална стипендия за висок успех, тъй като нямаше как­
во друго да прави с нечовешката си енергия и талант в място като
област Гилмър.
Стипендията я отведе в колеж Смит в Нортхамптьн, Масачу-
зетс, където тя издържа един семестър, преди да уведоми декана,
че мястото бе пълно с путки в карирани поли. Макар да бе само
на седемнайсет години, Дийна винаги говореше по този начин и
използваше подобни груби думи.
След Смит Дийна пристигна в Ню Йорк, където започна ра­
бота като полугола танцьорка и спечели друга стипендия, ттзи за
нюйоркския университет. Можеше да работи, каквото поиска, но
се чувстваше в безопасност в бара. Казваше, че знае какво точно
искат мъжете от нея и как да се справя с тях.

Баха, Мексико
Извън Тихуана купуваме ароматни зелени пъпки марихуана
от весел едноок стопаджия и се понасяме по брега към Енсе-
нада, където се настаняваме в мотел край морето. Вилата ни
е покрита с червена бугенвшия. В стаята на малката масичка,
която гледа към Атлантическия океан, е поставена кошница с
пластмасови цветя. Залязващото слънце огрява връхчетата на
гърдите на Дийна.

88 89
 -О, я стига.
- Наведи се леко назад.
- Моля те. Не мога. Аз просто...
- Знам. Млъкни и се наведи назад.
- Мразя това. Обичам го. Мразя те. О, Господи.
- Точно така. Сбогом.
Ню Йорк
Дийна ще се дипломира след един месец и вече си е осигурила.
стипендия за магистърска степен по политически науки в универ­
ситета в Калифорния. От два месеца живее в квартирата ми на
Източна Девета улица и през повечето време сме в сексуален екс­
таз. Имам чувството обаче, че всичко може да се разпадне за миг.
В Дийна има нещо неудържимо, опасна непридвидимост, която
разпалва страстта и тревогите ми.
Връзката ни не е лесна. Караме се много. Но никога не съм я
виждал да плаче, освен когато свършва. А в тези моменти я оби­
чам толкова силно, че ми се иска да попия болката й като гъба.
Чувствам го, още откак ми разказа за татко Клейтън и всичко, ко­
ето й бе причинил.
Но тази сутрин не изпитвам същото. Дийна става от леглото, а
единственото й облекло са малки бели бикини, украсени с розови
панделки. Първото, което прави, е да извади половин дузина голи
снимки от раницата си и да ми ги покаже. Всъщност са снимки на
най-интимните й части, направени от различни ъгли, а останалата
част от нея служи за фон. Черно-бели са, идеално фокусирани и
свирепи.
Аз току-що се бях събудил, а тя седна на леглото и ми показа
снимките. Не мога да се сдържа и се възбуждам. Знам, че иска да
я разпитам за мъжа, направил снимките, и какво е станало между
тях, но вместо това се протягам да сваля бикините. Когато пръ­
стите ми я докосват, тя става и се отдръпва от леглото, висока,
слаба, надменна.
- Недей. Закъснявам. Имам среща със съветника ми във фа­
култета.
- Проклета кучка!
90
- Поспри се малко, момче.
Подивял от похот, гледам как тя рови из раницата си и търси
дрехи. Навлича черно потниче, което изглежда изрисувано върху
гърдите й.
- Това ли ще носиш на срещата със съветника?
- Струва ми се, че си пада по мен. Мисля, че днес ще се опита
да ме свали.
- Какво ще направиш, ако стане така?
- Всичко, което той поиска.
- Добре, край. Изчезвай оттук. Вземи си партакешите и напус­
ни. Остави ми ключа. Не се шегувам.
- Ще се върна в моя си апартамент, ако искаш. Но съвсем не
съм приключила с този прекрасен лилав и пулсиращ член. Пог­
ледни го само. Май преди да тръгна, може да...
- Вън! По дяволите, не се шегувам! Изчезвай!
Баха, Мексико
На юг от Енсенада, остър нос земя се врязва в Атлантиче­
ския океан - Пунта Банда. Плуваме голи и се чукаме като морски
животни в плитките води. Ядем печени миди и пъпеш в дървения
ресторант край морето, а соковете текат по брадичките ни.
Очите на Дийна са котешки и зачервени. Аз съм загорял и изто­
щен от секс. Мога щастливо да умра още сега или да продължа
да живея дълго с нея. И двете перспективи са чудесни.
- Две текили, моля.
-Да, господине.
- Дай ми крака си.
-Какво?
Дийна хваща босия ми крак под масата и го плъзва между
краката си под широката пола. Повдига бедрата си и вкарва три
от пръстите ми в себе си. Очите й се затварят.
- Раздвижи си пръстите.
-Дийна, за бога...
-Раздвижи ги!
Неспособен да й възразя, изпълнявам заповедта. След малко
Дийна издава гърлен звук, прехапва устни и се загърчва върху кра-
91
ка ми като животно, набито на кол. Тъкмо когато отваря очи
отново, келнерът донася текшите. Тя поглъща своята на екс.
Лос Анджелис.
Шест месеца след като Дийна напусна Ню Йорк и потегли към
Калифорния, софтуеърната компания, за която работя, реши да ме
изпрати на курс в Ел Ей. Обаждам се на Дийна, седмицата преди
да отлетя натам. Не съм се чувал с нея от година, но разговорът ни
върви леко и тя, и лудостта й започват да ми липсват и го споде­
лям с нея. Тя казва, че аз също й липсвам. После избъбря няколко
възбуждащи неща по телефона, едно от които е, че наскоро е от­
крила жените като любовници.
Думите й ме възбуждат и тя го знае добре. Признава, че разго­
ворът ни е сгорещил и нея и се разбираме да си взема две седмици
отпуска след тридневния курс в IBM.
Дийна ме посреща на летището в Ел Ей, яхнала древен „Харли
Дейвидсън". Загоряла е до бронзовокафяво, а тъмната й коса се
вее от горещия вятър. Ключът й от „Фи Бета Капа*" е окачен на
гайка на джинсите й с тежък месингов ключодържател. Мятам се
на мотора зад нея и сключвам ръце под тениската й около гладкия
й, мускулест корем. Понасяме се по магистрала „Санта Моника"
към Венис.
Дийна живее на втория етаж в стара дървена къща близо до
плажа. Апартаментът е пълен с възглавници, слънце и миризма на
котешка урина. Веднага щом влизаме вътре, тя се нахвърля върху
мен.
- Моля те, свали си панталона и ми дай боксерките си.
Тя взема бельото ми и заравя лице в него. Не мога да устоя.
Грабвам я и я занасям в спалнята и не спирам, докато не се по­
чувствам скапан, пресъхнал и замаян.
По-късно се разхождаме по булеварда край плажа. Наслажда­
ваме се на кънкьорите, откачалниците и палмите на фона на за­
леза.
* Академично общество, включващо най-отличените студенти във водещите амери­
кански университети - Б . пр.
92
- Не мога да се съсредоточа в университета. Страхувам се от
успеха като всички жени. Получаването на докторска степен ме
изпълва с ужас. Все едно, че ми расте пенис.
- Тези страхове не са типични за теб. Сериозно ли мислиш да
напуснеш училище?
- Намалих броя на класовете. Присъединих се към няколко
женски групи за подкрепа. И преподавам един ден седмично в
колеж „Уотс".
- А този страх от успеха? Имам предвид, откога го имаш?
- От детските години. Мъжете са ме тренирали да се провалям
още от детството ми.
- Слушай, ако не искаш да вземеш докторска степен, това си
е твоя работа. Но не съм убеден, че трябва да обвиняваш мъжете.
Лично аз не се чувствам отговорен за решението ти.
- Да се върнем в къщата. Чукаш по-добре, отколкото говориш.
Дръпваме леглото в предната стая към големия прозорец, откъ­
дето можем да гледаме океана и плажа. Дийна застава пред мен и
бавно смъква бикините си.
- Харесва ли ти обръсната? Направих го зарзди една приятел­
ка.
Тя коленичи пред мен.
- Да, така е... о, господи... и на мен ми харесва.
Тя вдига глава от скута ми. Очите й са с цвета на океана зал
нея.
- По-късно, когато си в мен, искам да набуташ кубче лед в зад­
ника ми. Ще го направиш ли?
Главата й отново се заравя между краката ми. Прекалено скоро
усещам, че краят наближава. Не мога да го контролирам. Дийна
още не го знае и няма да го узнае, преди неволните спазми да ме
предадат и аз да започна да крещя. Знам, че ще приеме експлози­
ята в устата си.
Минават цели три минути, преди дишането ми да се успокои.
Най-после успявам да проговоря.
- Това беше велико. Олимпийско постижение.
- Ще получа ли медал?
93
 - Наблюдавах резултатите. Девет-осем, девет-осем, девет-пет,
девет-седем...
- Девет-пет? - пита тя с повдигнати вежди.
- Френският съдия - обяснявам.
Времето в Ел Ей минава чудесно и отново заобичвам Дийна.
Обичам високите й скули и чистата красота от Западна Вирджи­
ния, интелекта й, самотата в основата на сексуалните й подвизи.
Но малката къщичка във Венис започва да ни притиска и задуша­
ва. Нуждаем се от нова сцена за епическия ни разврат.
Наемаме тойота, намираме кой да се грижи за котките и поема­
ме към Мексико и полуостров Баха.
Баха, Мексико.
Дийна намира Томас на плажа, слабо момче, което дава коне
под наем и информация за ресторанти и забележителности. Яз­
дим пет километра през Юка и Котънуд към местния спа център,
построен до горещ минерален извор. Огромен, димящ басейн се е
образувал чрез запречването на дере под извора. Басейнът е огра­
ден с гладки каменни плочи и пълен с мексикански семейства.
Наемаме една от частните бани, малка стаичка с дървена пейка и
голяма каменна вана в средата. На стената над ваната има маси­
вен железен лост и чучур за горещата минерална вода.
Дийна е вече леко откачена от ездата. Събличаме се и изпуш-
ваме цигара марихуана. После тя ляга във ваната и разтваря крака
под гигантския чучур.
- Пусни го.
Коленича до ваната, сложил ръка на лоста, и се вторачвам в
гледката. Лъч светлина от високия прозорец осветява ароматния
дим във въздуха и колената на Дийна, стърчащи над ваната.
- Пусни го, моля те.
- Да почакаме още една минута.
Скоро цялото й тяло се движи нервно.
- Моля те. Достатъчно. Пусни го.
Дръпвам лоста и горещата вода се излива върху нея.
94
Дийна става неспокойна. Иска еротична сцена, която крие
истински риск. Приготвяме храна и манерки, бензин и компас и
се отправяме на юг от Енсенада. Под Розарио всичко е пустиня,
прашна пътека през мъртъв, обгорен от слънцето пейзаж. Само
от време на време виждаме купчини боклук и тенекиени бараки,
които ни напомнят на коя планета сме.
- Колата се нагорещи. Температурата на водата се покачи.
- Да спрем и да се поразходим.
Хоризонтът е трептяща от маранята, нарушена от сухото дере
на запад.
- Да отидем до дерето и да видим какво има на дъното.
Докато приближаваме, чувам силно тракане на кастанети. На
метър и половина от нас огромна гърмяща змия се приготвя да на­
падне. Змията е зашеметяваща на фона на голия пейзаж. Златните
ромбове по тялото й контрастират рязко с повдигнатите чернобе-
ли рогови пръстени. Дръпвам Дийна назад и усещам прилив на
адреналин. Тя се освобождава от мен и започва да обикаля около
змията.
- Дийна, слушай ме! Чуй ме!
- Погледни я. Виждал ли си нещо толкова красиво някога?
- Дийна, чуй ме. Не сме в Ел Ей. Тук няма спешно отделение.
Най-близкият лекар е на пет часа оттук!
Дийна застава на сантиметри извън обсега на змията и разкоп­
чава колана си. Смъква бавно шортите си и се освобождава от тях.
- Искам да го направим тук. Искам да съм отгоре, за да мога
да гледам змията.
- Това не е смешно, а извратено.
- Мухльо.
Дийна затваря очи и плъзва ръка между краката си. Змията по-
траква предупредително. Скачам и дръпвам Дийна назад. Не про­
явявам нежност. Когато я пускам, тя диша тежко.
-т- Мислех, че притежаваш еротично въображение! Мислех, че
имаш топки!
Тя изчаква, докато се качим в колата. Когато завъртам ключа,
ме удря силно по лицето.
95
 Ядем и пием каквото си искаме, без да се пазим, и накрая хра­
ната и водата ме наказват с висока температура и кошмарна диа­
рия. Дийна е като стегната пружина, откакто се върнахме от пус­
тинята, и не очаквам да ми помогне, но не съм подготвен за гнева,
който заболяването ми предизвиква. След двайсет и четири часа
гя беснее и се оплаква, че преувеличавам страданията си.
- Всички се разболяват от това. Нищо работа. Колко дълго ще
останеш в леглото?
- Остави ме на мира. Защо не отидеш някъде?
-Дай ми ключовете от колата. Ще отида до Трес Кабрас. Може
да послушам музика.
- Чудесно.
Опиумът в мексиканските камфорови лекарства ме зашеме­
тява и се унасям в неспокоен сън. Температурата ми спада към
два сутринта. Събуждам се с прояснен мозък, о/саден и неспо­
коен. Дийна е още навън. Изпивам студена бира и решавам да се
разходя по плажа.
Нощта е банално красива. Белите гребени на вълните блес­
тят на лунната светлина. Чувствам се леко замаян, но щастлив,
че се отървах от вируса. По-надолу по плажа виждам оградено­
то място, където Томас държи конете, и бараката, където жи­
вее. Приближавам се и забелязвам тойотата, паркирана зад ба­
раката, и светлина вътре. През прозореца виждам Дийна, гола,
яхнала Томас. Наблюдавам нежните извивки на гърба й, докато
се търка в момчето. Чувствам се като актьор в лоша пиеса, за­
дължен да изиграе ролята си и да изрече смотаните си реплики.
Отварям вратата. Дийна се завърта, слиза от Томас и за­
става спокойно. Тялото й блести от пот. Томас, ужасен, избяг­
ва през задната врата. Тънкият му пенис се мята смешно.
- Чудесно. Наистина чудесно.
- Ваканцията ни приключва след два дни. Ти какво очакваше?
Вечна любов? Къща с бяла ограда и рози?
-Не очаквах да съблазняваш деца от третия свят.
- Той е сладка малка курва, ако искаш да чуеш истината. Не­
винен, но с мръснишки инстинкти. Скимти като момиченце, ко­
гато му набутам нещо в задника.
96
Тонът на Дийна е спокоен, но забелязвам, че се мъчи да се
овладее и да пропъди сълзите си.
- Е, наслаждавай му се. Можеш ли да се върнеш в Ел Ей без
мен?
- Ти все още не загряваш, нали? Такъв шибан романтик си.
Истината е, че взривявам нещата, преди мъжете да го напра­
вят. Това е единственият начин, по който мога да запазя раз­
съдъка си.
- Имаш ли нужда от пари?
- Майната ти на теб и на парите ти, Джак.
- Джецк. Хубаво име. Подходящо. Ако някога се срещнем слу­
чайно, наричай ме Джак.
Ню Йорк.
Да, видях я отново, година по-късно, но не беше особено при­
ятно. Част от старата страст все още съществуваше, но дотогава
различията между нас се бяха задълбочили. Аз работех като тех­
нологичен консултант на големи корпорации, а тя бе радикална
феминистка.
Минаха още две години и получих съобщение на телефонния
секретар. Дийна бе взела докторската си степен.
Чудесно постижение за бедно, тормозено дете от област Гил­
мър. Опитах се да й звънна да я поздравя, но не знаех новия й
телефон.
Не съм сигурен какво се случи с Дийна. Ами ако е започна;^
да води обикновен живот?
Живот като моя?
97

ТРЕНИРОВЪЧЕН ЛАГЕР
КРИСТИНА ЛОЙД
Петима обитатели седят на моравата на дървени столове. Тук
е слънчево, а дърветата хвърлят пъстри сенки по тревата. Слън­
цето огрява петте чифта войнишки обувки, подредени пред мен.
Съветникът ни носи маратонки. Това ме изпълва с подозрение.
Наказанието не би трябвало да те кара да се чувстваш добре.
Чакам от известно време и коленете започват да ме болят. Стоя
на ръце и колене в началото на подкова от ботуши. Знам, че ко­
гато ми позволят да се раздвижа, коленете ми ще са зачервени и
ожулени от острата трева. Трябваше да облека по-дълга рокля.
Или да сложа наколенки. По дяволите, трябваше да бъда родена
с наколенки.
Лий има най-големите обувки и мога да преценя, че е водил
пълноценен живот. Вероятно дори е бил на военна служба. Май
говори за войната през последните петнайсет минути и би тряб­
вало да го слушам. Но не го правя. Вместо това броя дупчиците
за връзките на обувките му. Това е единственият начин да запазя
разсъдъка си. Три чифта дупки, обрамчени с метални пръстени.
Черните връзки кръстосват кожените езици, красиви като корсет.
Британски военни обувки, размер 12, стандартно издание за Вой­
ник 95. Знам това, без да питам.
• Хосе, мухльото, носи немски парашутистки обувки. Кожата е
изключително мека, на глезените има подплънки. Тези обувки ня­
мат нужда да бъдат разтъпквани. Преди да осъзная това, веднъж
се опитах да сваля един тип, възхищавайки се на парашутистките
му обувки, а той каза:
98
- Да, великолепни са. Прилегнаха ми веднага.
След това се отказах от свалката. Не търся Пепеляшка.
Лий е трябвало да разтъпче обувките си. Краката са го боляли,
кожата им се е покривала с мехури, чорапите са полепвали по ра­
ните му. Може да е слагал лепенки и да е опитвал солена вода, за
да втвърди пръстите си. При всички положения е трябвало да съ­
блазни обувките да се подчинят. И му се е налагало да страда. О,
да, Лий си е заслужил красавиците, а за да го наградя за болката и
търпението му, с радост бих облизала подметките му.
Снощи им се наслаждавах тайно. Сама с луната, издърпах
връзките, почистих мръсотията по езиците и изтърках боята. За­
палих свещ и коленичих над тях. Затоплих лъжица вакса над пла­
мъка. Лъснах ги четири пъти и ги оставих да съхнат няколко часа.
И сега са обратно на краката му, побелели от прах и очакващи
моето вълшебство.
- Ваксаджийче - обръща се към мен съветникът ни, защото
днес това е прякорът, за който настоях. - Какво искаш да напра­
виш?
Страшно съм възбудена и влажна. Той знае какво точно искам
да направя, защото му написах есе от дванайсет хиляди думи, а
оценката му беше пет минус. „Структурата му е нестройна, Кели,
а и не стигаш до никакви изводи."
Помислих си, че съветникът е пълен идиот. Няма изводи. Това
е всичко. Не схващаш ли? Краят не се вижда.
И сега стоя на ръце и колене, вторачена в петте чифта войниш­
ки обувки, които се нуждаят от любов и внимание. Толкова съм
възбудена, че едва успявам да коленича. Блокът за задържаните
се намира в далечния край на моравата и всеки Том, Дик и Хари
там вероятно е насочил бинокъла си към задника ми. Момчетата,
моите момчета, седят с разтворени крака, пъхнали панталони в
обувките си, за да мога да видя всичко, което си струва: всяка дуп­
чица и език, всеки шев, драскотина и песъчинка от иракски пясък,
заклещена в гънките на кожата.
Чувствам се замаяна като от халюциногени. Представям си, че
съм в картина на Ван Гог. Стоя в началото на подковата от крака,
а до мен на тревата е пластмасовата ми кутия с принадлежности
99
 - вакса, боя, различни четки, вода, чорапогащник, стари тениски,
нарязани на ленти. А господин Лари X. Кондъл ме пита какво
искам!
И какво, по дяволите, си мислиш, че искам, Конди? Последен
валс?
Сцената е направо главозамайваща. Петима мъже, изложили
обувките си на показ. И. всичко това е заради мен. Разбира се, те
също си имат проблеми, но тази седмица е мой ред. Участваме в
групова психотерапия. Проникваме в собствените си проблеми като
изучаваме проблемите на другите. Би трябвало да ни помогне. На­
пример научих какъв бе проблемът на Лий - той просто не може да
спре да мисли за путки. Иска да ги ближе, гали, докосва, мирише.
През първия ни групов сеанс той седеше с ръце в скута, вто­
рачен в пода, а ние го чакахме да проговори. Той е масивен тип,
доста над метър и осемдесет, с широки като врата рамене. Накрая
Лий затвори очи, стисна ръце с такава сила, че кокалчетата на
пръстите му побеляха, и се изповяда. Наблюдавах го, докато го­
вореше. Лицето му се изчерви, а ноздрите му потръпваха нервно.
Гласът му беше тъжен и засрамен, почти шепот.
- Единственото, заради което живея и мечтая, са путки - про­
шепна той.
Казвам ви, това е толкова полезно, че ме държи будна нощем.
Но сега е мой ред. Изповядването е ужасно унизително. Гър­
лото ми се стяга и се страхувам, че няма да мога да проговоря.
Вторачвам се в краката на Лий, в полепналите по подметките му
стръкчета трева и кожата ми потръпва от желание. То надделява
над страха ми и ме принуждава да говоря.
- Господине - започвам тихо, - искам да излъскам тези обувки
толкова добре, че да си видя отражението в тях.
- По-високо! - излайва Стив, като се намества на пейката.
Стив носи френски войнишки обувки, девети размер. Класи­
чески и семпли: шест чифта дупчици и широк маншет на глезена,
затегнат с две черни катарами. Яркото слънце блести като звезда
върху горната катарама. Не мога да отлепя очи от тях, но си пред­
ставям лицето му. Стив има тъмни цигански очи, които се опитват
да те привлекат в света му, и дебели чувствени устни. Дребен и
100
напрегнат, той изглежда тъжен понякога, но си личи, че е смахнат.
Има прекалено много безумия в главата му. Става за чукане и гс
знае, но това никога не е било проблем за мен.
Но все пак, той не носи английски обувки Войник 95, а Лий е
обут в тях.
- Господине - повтарям по-високо, - искам да излъскам тези
обувки толкова добре, че да си видя отражението в тях.
Чуха ме съвсем ясно. Никой не проговаря. Всички запазваме
мълчание, гласът ми отеква в седем объркани мозъка. Всички ме
гледат любопитно, а аз седя вторачена в краката им. Не знам как­
во да правя. Не знам дали би трябвало да кажа още нещо за жела­
нието си. Например колко се срамувам от него. Конди винаги по­
стъпва така - не казва нищо, докато положението стане прекалено
неудобно и някой наруши мълчанието.
Но аз не заговарям, нито някой друг. Чакам и чакам, докато
накрая Конди казва мило:
- Ваксаджийче, не се нуждаеш от позволението ми да напра­
виш това.
Не се прояви много професионално. Той не би трябвало да
проговаря първи, но вероятно е отегчен или надървен и иска ек-
шън. Но пък каза погрешното нещо и сега съм напълно парализи­
рана. Позволение? Той смята, че не мога да действам без позво­
ление? Господи, май дори не е прочел есето ми! Сама си вземам
позволението, още откак бях на четиринайсет години. Хващах го
за врата и просто си го взимах. По дяволите, нали точно подобно
поведение е причина да те заключат тук.
Чувала съм слухове за това, което става тук. Във външния свят
наричат лагера „Затвор за перверзници", макар че официалното
му наименование е „Поправителна рехабилитационна академия
за сексуални екстремисти" (ПРАСЕ). Вярват в терапията чрез от­
вращение, също като баща ми, когато ме откри да крада от цига­
рите му. Заведе ме навън в двора и ме накара да пуша, докато ми
прилоша.
Никога няма да ми писне от войнишки обувки. Никога няма
да се изморя да ги лъскам. Но сега не мога да дейстаам, защото
101
 Конди, с шибаната си противоположна психология, ми даде поз­
воление, а то ми причинява гадене.
Отново потъваме в мълчание, с което вече свиквам. Притес­
неното мълчание на банда отчуждени, заключени перверзници,
откачалници и фетишисти, всичките с надежда в сърцата. Сери­
озна работа.
Тук сме само защото сме извадили лош късмет. Аз? Хванаха
ме да крада обувки от магазин за военни запаси. Трябваше да си
стоя у дома и да се усмихвам, но изпитах желание за нещо пове­
че. Проявих небрежност и ме пипнаха. И си помислиха, че това
им дава право да насочат лъч светлина в душата ми. Спомням си
времето, когато хората имаха граждански права. Не беше много
отдавна. А що се отнася до Лий... Господи, страхувам се да си
представя какво са го заловили да прави.
След малко вдигам очи и улавям погледа му. Виждам как ада­
мовата му ябълка се движи из гърлото му и ми се налага да пог­
ледна настрани. Лий е толкова красив. Косата му е като кадифе и
макар да е едър и силен, в него се долавя определена меланхолия.
Челото му е вечно леко сбърчено, а изражението му е на човек,
който очаква да го наранят всеки момент.
Сигурно защото вечно си мисли за путки.
Поглеждам обувките му. Иска ми се да пъхна език в гънките
им, създадени от години ходене, маршируване, тичане. Край гла­
вата ми избръмчава пчела. Слънцето грее безмилостно и усещам
миризма на изпечена земя и трева. Имам късмет, че китките ми са
силни, защото тази поза е доста изморителна. Под роклята гърбът
ми е мокър от пот. Забелязвам потръпваме в плата на камуфлаж­
ния панталон на Лий. Ръцете му почиват послушно на бедрата и
вероятно е изпитал нужда да се понамести. Уха!
В тишината чувам преглъщането му. Слабините ми се стягат и
дишането ми се учестява.
- Лъсни обувките ми, Ваксаджийче - накрая казва Лий.
Гласът му е спокоен и хладнокръвен, макар и малко неуверен.
- Допълзи в краката ми и лъсни обувките ми.
Тонът му добива самоувереност и ме възбужда. Всички косъм­
чета по врата ми настръхват.
102
- Лъсни обувките ми, Ваксаджийче. Искам да видиш отраже­
нието си в тях. Искам те да заблестят като черни огледала. Бомбе­
тата им трябва да бъдат лъснати така идеално, че да видя путката
ти в тях.
Кратко мълчание.
- Мамка му! Извинявай, Кели. Наистина съжалявам - казва
той.
Не е нужно да се извинява, защото аз вече съм в краката му.
Развързвам обувките му. Кутията ми е до мен и вадя смачкания
лист с инструкции. Разполагам го на земята и. го затискам с две
четки. Знам инструкциите наизуст, но все пак изпитвам нужда да
ги прочета. Започвам да четкам обувките с четка от конски косми.
Обувките заблестяват, но не достатъчно. Огледалното излъскване
изисква труд и време.
Ръцете ми треперят, докато наливам вода в малка купичка. Зву­
кът ми действа освежаващо. В такова настроение съм, че мога да
сведа глава към купичката и да започна да ближа водата като коте,
но не искам да объркам момчетата още повече.
Инструкциите ми нареждат: „ Намокри част от плата и го из­
стискай. Трябва да е влажен, но не и от него да капе вода. "
Изстисквам плата и в купичката се отцеждат капки. Краката на
Лий са солиДни и не помръдват. Обувките му блестят и кожата се
нагъва красиво около глезените му. Вдигам очи нагоре. Тялото му
е като изваяна статуя в камуфлажния панталон и бялата тениска.
Рамената му са яки и неподвижни. Не ме поглежда, а е вторачен в
парче трева. Но знам за какво си мисли. Всички знаем за какво си
мисли денем и нощем, нощем и денем.
Нагласям се удобно и вдигам капака на кутия вакса, вдъхвайки
силната химическа миризма. Усуквам плата около пръстите си и
чета инструкциите:,,Постави малко количество вакса на плата.
Започни леко да го размазваш върху кожата на малки кръгчета.
Работи по отделните части на обувката. Малки кръгчета. "
Тази част винаги ме замайва. Ваксаджийските ми мечти са
осъществени. Започвам да търкам нежно. Повтарям кръгчетата
упорито и кожата заблестява. Нужно е дълго време. Слоевете боя
103
трябва да са тънки и да ги размазваш непрестанно. Към блясъка
няма кратък път.
Когато лъскам обувки, кълна се, че се превръщам в тях. Дейст­
вието е успокояващо и секси и изпадам в нещо като транс. Бих ис­
кала да го обрисувам като „свещенодействие", но съм възбудена
очите. Той застава зад мен с таблата си, но не казва и дума, а аз
не се обръщам. Усещам присъствието на едрото му здраво тяло.
После той се навежда към мен и прошепва в ухото ми:
- Кели, искам да излъскам путката ти.
И аз се разтапям. Просто се разтапям.
:

и изразът ми се струва богохулнически. Трудно е да се обясни. Е, Поглеждам обувките му и решавам, че трябва да му предложа
Htjca да опитам. Разгорещено, похотливо, медитационно състоя­ малко терапия, защото ние с Лий се разбираме отлично и двамата
ние, в което съм замаяна, но в същото време и будна. Възбудата е ще направим всичко да заблести.
в слабините ми и през мен тече река, бавна и топла, а клиторът ми
пулсира като малко сърце. Никой не може да ме достигне, изпит­
вам дива жажда, а малкото пулсиращо сърце е в центъра на цялата
шибана вселена.
Да, точйо това е усещането.
Докато стане време да заработя върху бомбетата, вече се чувст­
вам като Господ. И Господ има ужасно набъбнал клитор.
Най-после лицето ми се отразява в обувките на Лий и знам, че
почти съм приключила. Отне повече от час, а блясъкът е толкова
силен, че бих могла да се изпразня,
Утре ще поработя върху обувките на Стив, а вдругиден - върху
тези на Луис. После по парашутистките обувки на Хосе и тези на
Боби.
Ако ме питате, ще ви кажа, че терапията с отвращение по ни­
какъв начин не би могла да излекува фетишист, особено след като
съветниците не си правят труда да ти поднесат и гадното заедно с
хубавото. Нали разбирате, като електродите, които вървят с отка­
ченото ти инвестиране в бельо. Кълна се, тази институция щеше
да е закрита още преди години, ако не бе ръководена от банда
извратеняци, които се кефят да възлагат безсмислена терапия.
Но вечерта, когато стоя на опашка в трапезарията, гледам по-
благосклонно на всичко. Мястото прилича на цирк с какви ли не
откачалници, издокарани в гума, латекс, кожа и пера, пелени, бели
престилки и нашийници. Някои изглеждат изтормозени. Още не
са осъзнали какъв купон е тук. Други, които вече са наясно, се
хилят доволно като пословичната котка, изяла млякото.
Първо забелязвам обувките му, най-блестящите в трапезария­
та. Приличат на направени от мастило. Не мога да го погледна в

104 105

НАРЦИС
Н. ДЖ. СТРАЙТБЪРГЪР
Той не можеше да си спомни точния момент, когато се бе влю­
бил в сестра си. И макар „влюбен" да звучеше доста пресилено,
той вярваше, че това е подходящото описание на чувствата му.
Ставаше дума за страст, която го бе нападнала неочаквано като
уличен бандит.
Джозефин не знаеше, разбира се. Любовта му бе незаявена и
несподолена. Но му ставаше все по-трудно да пази тайна.
Джоузеф не само зяпаше сестра си продължително и получа­
ваше ерекция всеки път, когато тя се доближеше до него, но и
на няколко пъти едва не бе споделил чувствата си. Поради тази
причина бе започнал да я избягва, доколкото това бе възможно,
когато си бяха у дома с родителите. Дори не можеше да си пред­
стави последиците, ако внезапно заявеше любовта си и майка му
разбереше за нея.
Баща му беше сериозен играч в града и доходите му осигурява­
ха предостатъчно пари за поддръжката на огромната къща, двете
скъпи коли в гаража и великолепните семейни ваканции, на някои
от които дори и той присъстваше.
Но майка му бе тази, която ги бе отгледала. Тя беше родителят,
когото Джоузеф познаваше добре. Знаеше неврозите й, тревогите,
пристрасяването й към лекарства и пластична хирургия. И затова
пазеше в тайна увлечението си.
Но все пак трябваше да направи нещо.
Започна да наблюдава сестра си тайно, да се вмъква в стаята й
нощем, когато бе сигурен, че е заспала, и да стои вторачен в нея.
106
Докато гледаше спокойното й лице, му се струваше, че вижда себе
си в огледалото.
Джозефин бе с три минути по-голяма от него. С изключение
на факта, че бяха от различен пол, двамата бяха абсолютно еднак­
ви. Имаха еднакви тъмни и гъсти коси, извити вежди и безукорна
бяла кожа. След това идваха силните брадички, орловите носове и
плътните устни. Бяха един и същи ръст и с почти еднакви фигури.
Като деца двамата се кефеха на факта, че хората не можеха да
ги отличат и се забавляваха да си играят на „Познай близнака".
Играта приключи, когато гърдите на Джозефин пораснаха.
Двамата все <>ще си приличаха, но се отказаха да се опитват да
заблуждават и объркват гостите.
Може би желанието на Джоузеф към сестра му се зароди тога­
ва. Не беше съвсем сигурен. Един ден нямаше нищо, а на другия
- желание.
Джоузеф затърси книги, които можеха да хвърлят светлина
върху състоянието му. Подчерта си пасаж в биографията на актьо­
ра Монтгомери Клифт, който също имал близначка. Притеснени­
ят Клифт бе споделил с приятел, че често се будел сутрин, без да
знае кой точно близнак е. Това отразяваше чувствата ма Джоузеф
с впечатляваща точност.
Един ден Джоузеф заключи вратата си, съблече се и застана
пред огледалото. Вдигна ръце към мястото, където би трябвало да
се намират гърдите му, прибра члена си между краката и се въз­
хити на гледката. Беше невероятно удоволствие да се види като
сестра си. Не бе нужно голямо въображение. Ето я, точно пред
него. Трябваше само да погледне в огледалото.
Нужно му бе да изготви стратегия, за да открие дали Джозефин
изпитва подобни чувства към него. Седеше и я зяпаше с надеж­
дата, че сестра му ще каже нещо, което да окуражи изпълнението
на желанието му.
Сред книгите, струпани в библиотечката му, бе „Таксито" от
Вайълет Ледук, възбуждащ роман за трагичната сексуална връзка
между брат и сестра, проведена в закрит файтон, който ги разхож­
дал из Париж. Романът му се стори най-лесният начин да изпрати
завоалирано съобщение на Джозефин.
107
 Една нощ той се прокрадна в стаята на сестра си като призрак,
вдишвайки дълбоко ароматите й, толкова различни от неговите.
Застана до леглото й, както обикновено, с книгата в ръка. Загледа
Джозефин и отново си помисли, че се вижда в огледало.
Джозефин отвори очи и се вторачи в него.
- Какво правиш?
- Аз...ъъъ... - заекна той. - Исках да ти оставя тази книга...
тъкмо я прочетох и...
- Късно е.
- Да, знам. Не можех да заспя и тъкмо свърших книгата и...
исках да ти я дам веднага.
- Благодаря. Остави я на нощното шкафче.
- Лека нощ, Джо. Приятни сънища.
- Аха. Лека нощ.
Той се върна в стаята си и се просна разтреперан на леглото,
уплашен от безумието си. Най-после заспа и засънува сивите очи
на сестра си.
Рожденият им ден бе само след един ден. Трябваше да реши
какво да й подари. В зависимост от реакцията й на романа, щеше
да намери нещо лично и кодирано или нещо сестринско и просто.
Вечерта Джоузеф седеше в стаята си, когато сестра му влезе,
без да почука. Държеше тънката книжка в ръка. Размаха я под
носа му и попита:
- Защо ми я даде?
- Не ти ли хареса?
Тя го изгледа любопитно и остави книгата на масата.
-Не.
- 0 - той не успя да скрие разочарованието в гласа си. - Защо?
- Те умряха. Това беше ненужно.
Тя го изгледа, но той не успя да разгадае изражението й. Джо­
зефин се завъртя и излезе тихо от стаята.
Дълго време той лежа неподвижно под чаршафите, изпотен
въпреки голотата си. Джозефин бе прочела книгата. Не я беше
харесала. Но какво не беше харесала? Идеята за екзекуцията?
Развръзката?
- Те умряха. Това беше ненужно.
108
Той се опита да заспи.
Три часа по-късно Джоузеф бе все още буден. Лежеше, вто­
рачен в тавана, когато вратата се отвори тихо и сестра му влезе.
Тя затвори внимателно и се приближи до леглото му. Той едва
дишаше.
Джозефин застана над него и се вторачи в сивите му очи.
- Искам да те видя.
Издърпа чаршафа. Той инстинктивно се опита да се покрие,
но нещо го спря и отпусна ръце настрани. Сестра му заразглежда
любопитно силните му крака и надървения му член, гладките му
гърди, овлажнени от потта. Накрая се спря на лицето му.
- Твой ред е - каза тя.
Джозефин разкопча горнището на копринената си пижама, ко­
ето се плъзна по раменете й. Свали долнището и се разкри пред
него.
Той ококори очи и ченето му увисна. Все едно виждаше себе
си, но с друг пол. Сестра му беше невероятно красива.
Тя се наведе, побутна го леко и се покатери в леглото:
- Имам само един въпрос - каза тя.
- Какво? - дрезгаво прошепна той.
- Защо чака толкова дълго?
Джозефин го целуна по устните. Тялото й се залепи към не­
говото и двамата потрепериха заедно. Тя повтори целувката и се
плъзна под него, загледана в очите му.
Той се надигна и я загледа с възхищение. Погали тъмната й
коса, а тя въздъхна от удоволствие и затвори очи. Джоузеф започ­
на да изучава тялото й, запаметявайки всеки вкус и аромат.
Устата й беше сладка като теменужки, вратът и ушите ухае­
ха на кокос, мишниците й - на талк и мускус, гърдите й, бледи
като порцелан с розови кукленски зърна, имаха аромата на ва­
нилия и мляко. Пъпчето й, в което той пъхна върха на езика си,
имаше вкус на восък. И накрая, влагалището й, великолепното
й влагалище, го изненада с безброй различни вкусове - соле­
но, сладко и кисело едновременно, с аромат на море, трева и
джинджифил.
109
 Той я разтвори нежно с език, а тя повдигна бедра и му се пред­
ложи щедро. Изстена и погали косата му.
- Целуни ме. Искам да усетя вкуса си - каза тя.
Целунаха се, а Джозефин протегна ръка и хвана пениса му, на­
сочвайки го към себе си.
- Сега, Джо, сега.
Той проникна леко в нея, докато усети очакваното препятствие..
- Да, Джо, продължавай, моля те.
Той тласна по-силно и се плъзна в нея. Тя затвори очи, потръп­
на и се притисна към него. Той остана неподвижен за миг, докато
болката утихне.
Когато я усети да се размърдва под него, жадно вдигайки таза
си нагоре, за да го поеме по-дълбоко, той се задвижи. Облегна се
на лакти, за да наблюдава лицето й, после захапа леко зърната й.
Тя погали гърба му и плъзна ръце надолу към задника му, вкар­
вайки пръст в него. И през цялото време се движеха като един.
- Джо, Джо, Джо, прекрасно е.
- Джо, Джо, Джо, скъпа, толкова си красива. Виж члена ми в
теб и... 0, Джо!
Екстазът ги понесе вихрено и свършиха едновременно с дива
страст.
Лежаха неподвижно дълго време. Когато през прозореца про­
никна първата дневна светлина, Джоузеф неохотно се отлепи от
сестра си и се надигна. Тя прошепна в ухото му:
- Знаех си. Знаех си, че ще бъде така...
- Скъпа - отвърна той и я целуна нежно.
- Страхотна късметлийка съм. Беше великолепно. Все едно, че
се любех със самата себе си.
Той изпитваше абсолютно същото.
Майка му го чакаше в кухнята. Усмихна му се весело, но вочи-
те й се забелязваше едва прикрита тъга. Джоузеф седна до масата.
Баща му бе излязъл рано, както обикновено. Не присъстваше чес­
то на семейните сбирки.
Майка му донесе табла до масата. Постави голяма торта с
шестнайсет свещи пред него и миниатюрна тортичка с една свещ
вляво от него.
110
- Честит рожден ден, скъпи - каза тя, като го целуна и избърса
сълзите си.
Джоузеф се озадачи. Погледна майка си и тортичката с една
свещ.
- Какво е това? За кого? - попита той. - Къде е Джозе...
- О, скъпи - прекъсна го майка му, изгаряща от нетърпение да
приключи с ежегодната възпоменателна церемония. - За Джозе­
фин е. Знаеш.
- Да, но... - той вдигна очи към горния етаж, очаквайки сестра
му да се втурне надолу по стълбите.
- Шестнайсет свещи за годините, които си прекарал на този
свят - обясни майка му, като сведе очи. - И една свещ за скъпо­
ценния час, в който Джозефин живя.
Тя се задави от сълзи и избяга от кухнята.
Джоузеф я чу да плаче навън и се вторачи в тортата. По гърба
му пробяга ледена тръпка.
Джозефин, близначката му, по-голяма от него с три минути.
Идентичната му близначка, която живяла само час след раждане­
то. Как бе възможно това?
Не бе възможно. Това бе грешка. Майка му винаги бе имала
психически проблеми. Само лекарствата я предпазваха от исте­
риите.
Той духна свещите и се върна в стаята си. Застана пред врата­
та. Ами ако той беше луд? Може би...
Всички съмнения се изпариха, когато отвори вратата.
Джозефин лежеше гола на леглото. Тя го погледна с диво же­
лание, разтвори крака, прокара ръце по нежното място между тях
и му изпрати въздушна целувка.
- Честит рожден ден, Джо, Честит рожден ден и на двама ни.
111

СУПЕР КОЛАЙ ДЕР
ЧАД ТЕЙЛЪР
Кари Фактор беше келнерка. Поемаше късната смяна и пре­
карваше ранните часове на сутринта сама в ресторанта, където
отчиташе приходите. Веднъж телефонът звънна и тя вдигна бър­
зо. Беше някакъв старец, който я попита с какво е облечена. Тя
затисна слушалката между ухото и рамото си и му отговори, до­
като броеше банкнотите. Черни обувки и чорапогащник, черна
пола и черен сутиен, бяла риза и вратовръзка на сини и зелени
райета. Старецът се развълнува, когато тя спомена връзката и
поиска да узнае защо е облечена по този начин. Тя му обясни, че
работи като келнерка в ресторант и това е униформата й. Мъжът
й благодари и се извини, защото се бе опитал да набере номера
на секс телефон.
След като приключеше касата, Кари заключваше ресторанта
и хващаше такси до дома на Луис Клауд, когото наричаше „Лу"
и чукаше редовно. Запознаха се в ресторанта. Той си резервира
маса за един и вечеря бавнб и сам. Когато в заведението останаха
само двамата с нея, той плати в брой и й предложи да я изпрати
до стоянката за таксита.
Вървяха на прилично разстояние един от друг, когато, прибли­
жавайки магазин за телевизори, той се протегна и я хвана за ръка.
- Любимата ми витрина - каза и й посочи купчината пробляс­
ващи екрани. После Луис щракна с пръсти и телевизорите започ­
наха да се включват и изключват. Сменяха каналите си, усилваха
звука си или спираха да работят. Кари се изкикоти. Луис се ухили
и й показа дланта си.
112
- Универсално дистанционно - обясни й той, после прибра ус­
тройството в джоба си.
Двамата продължиха напред с бавна крачка. Апартаментът му
се намираше съвсем наблизо. Докато се качваха нагоре, тя го хва­
на подръка. Той отвори вратата на жилището си. Вътре ги нямаше
обичайните вещи. Нямаше снимки на семейството или гаджетата
му, нито колело в коридора. Имаше само огромен европейски те­
левизор и бутилка скоч, която Кари прие с удоволствие.
Тя седеше на червеното кожено канапе, стиснала чашата в
ръка, и изглеждаше впечатлена от всичко, което Луис й раз­
казваше. Той бе леко изнервен, докато споделяше сексуалната
си страст към предмети и неспособността си да се възбуди от
обичайното. Постепенно, успокоен от изражението й и мъл­
чанието й, той започна да обсъжда основните части на новото
си проучване: нови лекарства, безнадеждни случаи, ненаучни
техники. Когато Кари си разкопча обувките и вдигна колена
към брадичката си, той замълча за минута и се загледа някъде
над рамото й.
- Какво не е наред? - попита тя.
- Питието ти - отвърна той, като взе чашата й. - А и обувките
ти - добави тихо. - Бих искал да ги обуеш. Ако нямаш нищо про­
тив.
Тя нямаше нищо против. Оттогава, след като затвореше ресто­
ранта, Кари отиваше в квартирата му по-често, отколкото в своя
тристаен апартамент, пожълтял от скука, украсен само с вехто
грозно канапе и със забравено кисело мляко в хладилника. Жили­
щето на Луис бе чисто и вечно ново и интересно за нея. Леглото
му бе с размера на огромна маса и когато влезеше в спалнята в
един сутринта, той винаги лежеше в него.
Част от споразумението им бе тя никога да не си взема душ.
Кари се изкатерваше върху него с работните си дрехи, а обув­
ките й се закачаха в чаршафите. Ближеше зърната му, докато
членът му се надървеше, после той се събуждаше и я обръща­
ше по корем. Луис обичаше да съдира чорапогащника й и да я
обладава през дупката. Също така обичаше да се празни върху
113
полата и бялата й риза. Измъкваше се от нея навреме, за да ос­
тави следите си.
Беше дребнаво да причиняваш това на жена, която не искаше
друго, освен да бъде замалко далеч от тегавите си мисли, но Луис
го правеше точно поради дребнавост, а Кари го търпеше от уваже­
ние към недостатъка му.
Главите им бяха пълни с въпроси. В началото си бяха казали
общоприетите неща: не знам дали това ще свърши работа; правя
го за първи път от адски дълго време; не търся обвързване; аз съм
това, аз съм онова, наистина чувствам нещо - обичайните дрънка-
ници. Тогава разговорите бяха нещо, което пречеше на мозъка ти
да признае очевидното - само тялото ти вършеше някаква работа.
Луис обичаше да наблюдава устата и очите й. Някои хора те раз­
събличат с очи, а други просто стоят голи. Кари беше от втория
тип.
След секса тя се събличаше и вземаше душ. Когато се връща­
ше в леглото, Луис спеше дълбоко и носеше съдрания й изцапан
чорапогащник. Обичаше да го нахлузва по краката си, докато слу­
шаше как тя се къпе.
В представите на Луис Кари бе висока колкото него, понякога
дори по-висока. Той можеше да влезе не само в бельото, но и в
джинсите й и повечето й рокли. В изпробването им нямаше цере­
монии - просто вземаше дрехите от пода, обличаше ги, оглежда­
ше се и ги събличаше. Кари опипваше члена му, докато го праве­
ше, но нищо не се получаваше. Тя обичаше да бръсне лицето му
гладко и да му слага фондьотен. Украсяваше го с червило, което
после облизваше. Луис слагаше руж на зърната и срамните й уст­
ни, докато тя лежеше със завързани за леглото ръце и лакираше
ноктите на краката й. Тя му сподели за провалената си кариера на
танцьорка и той й купи балетни обувки.
Луис обичаше да изброява с пръсти клишетата, които вдъхно­
вяваха ерекцията му. Балетните обувки бяха третият пръст. Съсед­
ните бяха превръзки за уста, потъмнели от слюнка, бръсненето на
интимните й части, бели къси чорапки и прясно подстриганата й
коса.
114
Подстригването на косата започна през първия зимен месец.
Кари бе оставила косата си да расте на свобода дълго време. Луис
й запуши устата с носна кърпичка и скъси дясната страна на коса­
та й с два сантиметра. Тракането на ножицата й се стори оглуши­
телно. Същата вечер няколко от мъжете в ресторанта забелязаха
скъсената й коса. Всички жени, разбира се, се вторачиха в нея.
Кари се изчерви от притеснение и изпусна една чиния. Застана
пред огледалото в тоалетната за персонала и разроши косата си с
ръце, хапейки до кръв долната си устна.
Проблемът с подстригването бе, че не можеше да се напра­
ви постепенно. Ако не беше шокиращо, значи не й бе наложе
но никакво наказание. Седмица по-късно тя се появи на работа в
ужасяващ вид, подхождащ на откачена пънкарка или селянка по
време на война, обвинена в сътрудничество с врага.
Луис я подстрига, като я завърза за леглото и обездвижи врата
й с шнура от завесите. Коленичи разкрачен над гърдите й и из­
мъкна ножицата изпод матрака. Всичко изглеждаше нереално за
Кари, докато не усети как той отряза бретона й до корен. Внезап­
но стомахът й се сви. Когато приключи с подстригването, Луис
облиза сълзите от лицето й и я освободи. Тя се отпусна назад,
опипа чаршафите и се вторачи безмълвно в тавана, неспособна
да помръдне.
Това й харесваше. Обичаше да занемее, а мозъкът й да се оп­
разни от мисли. Луис бе забелязал, че след чукаке й трябваха поне
две-три минути, преди да може да свърже смислено изречение. А
когато успяваше да каже нещо, то никога нямаше нищо общо с
току-що случилото се - потенето, мръсотиите или дрехите, с кои­
то бе останала. Смяната на темата бе индиректна възхвала, която-
доказваше, че нямаше какво да се каже по въпроса за секса.
Остатъците от стодоларовата й прическа лежаха пръснати по
пода. Луис стана от леглото и отрязаните й кичури полепнаха по
петите му. Той се завлече до кухнята и извади ледена бутилка вод­
ка от фризера. Върна се в леглото и й наля пълна чаша - имаше
нужда от алкохола.
Той се усмихна, докато тя бършеше сълзите си с ръка и про­
карваше другата през окълцаната си коса, чудейки се какво ли би
115
 било да живеещ в дворците на руските царе. Двамата си размени­
ха детски спомени за попивателните „Милефиори"*, за коралите,
замръзнали в стъклената топка. Кари завъртя глава към тоалетка­
та, а обувките й оставиха черни следи по чаршафите. Започна да
го разпитва за подробности от сериите на „Стар Трек". Луис под­
несе чашата към устните си и вкара палеца си във влагалището й.
Тя затвори очи.
Не я пусна дълго време и тя закъсня за работа.
Кари се надигна бавно и се огледа. Отегчен от отражението
й, Луис се просна по гръб и я загледа отдолу-нагоре. Преброи
грапавините по гръбнака й и се възхити на красивите й рамене и
окълцаната й коса. Тя не изглеждаше така шокирана, както бе оч­
аквал. Видът й бе по-лош, отколкото преди няколко дни, когато бе
оправяла косата си в тоалетната в ресторанта, но тя се чувстваше
по-добре.
Кари започна да събира дрехите си от пода. Ризата беше смач­
кана и й се наложи да я изпъне по гърдите си. Оправи вратовръз­
ката и го помоли да й даде на заем чифт джинси. Той й каза, че ще
са й прекалено големи, но на нея не й пукаше. Нахлузи джинсите
му, закопча колана на последната дупка и се приближи към огле­
далото. Завъртя се, за да огледа задника си, плоския си корем и
малките си гърди. Луис наблюдаваше изражението й от леглото.
Накрая Кари нави ръкавите си и се гримира. Наведе се, целуна
го и излезе. Той се заслуша в стъпките й по коридора.
Обувките й бяха важно нещо: първото, което забеляза, и по­
следното, което чуваше всеки път. Веднъж той разкопча катара­
мата на лявата й „Мери Джейн**" и я притисна към слабините й.
Кари я опипа, после го подкани да я чука с нея. Облеченият с мека
кожа ток подпираше топките му, а пенисът му се търкаше във вър­
ха на обувката.
Кари прекарваше следобедите си по евтините магазини, за да
купува големи количеста от любимите си обувки. Купувачките
винаги я питаха за кого взема толкова много, а тя обясняваше, че
* Попивателни от цветно стъкло, изработени в Мурано, Италия - Б. пр.
* * Тип обувки с каишка отпред и катарама - Б. пр.
116
са за приятеля й. Добавяше, че той ги носи, докато се чукат. В това
време Луис чакаше навън в колата и броеше секундите, докато тя
се появеше с кутия обувки и жаден поглед.
Той често се чудеше дали това бе някаква терапия: дали след
като приключеха определен брой перверзни сценарии, най-на­
края истинските им личности щяха да се появят на бял свят. Ме­
сеци по-късно осъзна, че истинските им личности бяха будни и
действаха неуморно. Това не можеше да е тайна или мания. Не
бяха възбудени, не се кикотеха и долните им устни не трепереха.
Луис и Кари просто говореха един и същи език и не се уморяваха
да си бъбрят.
Той се надигна и започна да чисти апартамента.
Когато оберкелнерът видя косата на Кари, я изпрати у дома до
края на седмицата. Тя се върна в апартамента на Луис, откъдето
бе излязла само преди половин час. Той беше гол и чистеше пода
с прахосмукачка. Погледна я учудено, но тя му посочи косата си и
той кимна. Кари реши да отиде да измие чиниите.
Луис чистеше банята, когато тя влезе при него, все още с гу­
мените ръкавици, и хвана члена му. Започна да го гали и стиска.
Горещата вода от жълтите ръкавици се стече по него.
Луис разкопча колана на джинсите й и ги смъкна. Тя пусна
пениса му, завъртя се и бутна задника си към него. Гумените ръ­
кавици заскърцаха по ваната. Единственият път, когато се бяха
любили в нейния апартамент, също бе на пода на банята, който
приличаше на тротоар. Луис си спомни как бе притиснал лицето
й към него и я бе накарал да оближе плочките.
След като косата й порасна достатъчно, за да я залиже назад,
тя се върна на работа. Една вечер Луис я чакаше у дома, издока­
ран в чорапогащника й и обувките, които му бе купила. Около
един през нощта тя се метна в леглото и се оплака, че е отегчена.
Утеши го, че не от него, но той се замисли. Решиха да напуснат
града за известно време. Щяха да оставят тук дрехите си и всичко
друго. Луис реши да не жали кредитната си карта. Можеха да пъ­
туват с кола, но си купиха билети за самолет. Също така можеха
да гостуват на няколко общи приятели, но запазиха пътуването си
117
 в тайна. Не възнамеряваха да се виждат с хора или да разглеждат
нови места. Щяха да се радват само един на друг.
Но след като се качиха в самолета, настаниха се и си поръчаха
два джина, постепенно осъзнаха, че не се чувстваха като самите
тях. Луис се зачуди кои ли щяха да бъдат, когато пристигнат в хо­
тела. Кари просна рекламното списание на авиолинията в скута
си, загледа се през прозореца и зачака пръстите му да се плъзнат
под страниците. Не й се наложи да чака дълго. Малко момиченце,
което седеше от другата страна на пътеката и пиеше шоколадово
мляко, се вторачи любопитно в тях.
Градът изглеждаше по-голям, отколкото бяха очаквали, а хо­
телската стая - по-малка. Кари метна сака си на леглото.
- Нямам никакви дрехи - каза тя. - Ти също.
Луис я изчука в дрехите, които носеше. Тя заспа, нахлузила
боксерките му. Според него изглеждаше много по-добре в тях,
отколкото самият той. Луис включи телевизора и се загледа в ги­
гантските мравки, нападнали Ел Ей. Светлината от екрана под­
чертаваше формите на тялото й под чаршафа. Той прокара пръст
по ластичния колан на боксерките. Кари не се размърда. Започна
да я гали по задника и тя подсмръкна, прехапа долната си устна
и зачака.
Денят беше студен. Луис излезе навън, навлякъл съдрания й
чорапогащник под джинсите си. Кари беше боса под полата си.
Започнаха с мъжките магазини, където й купиха чифт джин­
си в неговия стил и три чифта боксерки с допълнителни шевове
около чатала. Тя купи тясна риза, която не оставяше много място
за бюста й, машинка за подстригване на бакенбарди, червила и
фондьотен, парфюм и тениски. Гримираха я в два различни ма­
газина. Кари слушаше внимателно обясненията на продавачките
за различни кремове и депилатоари. Внезапно реши отново да си
пробие ушите.
Луис не харесваше обиколките по магазините. Задължителни­
те разговори само забавяха нещата. Вместо това той обсъждаше
желанията си с Кари, докато вървяха по тротоара, а след като вле­
зеха вътре, само кимваше и се оттегляше в друга част на магазина.
118
Тя му купи балетни обувки с връзки до средата на прасеца, бели
чорапки и колоездачни шорти, нашийници и ръкавици до лакъ­
тя. Купиха си еднакви мушамени качулки. Кари избра най-голе­
мите чорапогащници и бански и купи рола панделки за мебели.
Луис седя търпеливо в балетен магазин и чете списание, докато
тя изпробваше черни пантофки и изчакваше продавачката, която
завързваше панделките им. Малко момиченце зае елегантна ба­
летна поза пред майка си. Луис бе готов да се закълне, че това бе
детето от самолета. Кари се върна при него, стиснала новите си
пантофки в ръка. Изглеждаше готова да заплаче.
В хотелската стая си поръчаха румсървис - сандвичи с пържо­
ла и салата и две бутилки хубаво червено вино - после започнаха
да отварят пакетите. Разполагаха всяка нова вещ на леглото и я
разглеждаха внимателно. Голи и затоплени от душа, изпробваха
дрехите, като се опитваха да си бъбрят и диша! спокойно, срав­
няваха лъскавината на кожата и уханието на новите обувки. Луис
я обу в новите боксерки, опипа чатала им и я накара да се изпи­
кае, за да наблюдава тъмното петно, разпростиращо се отпред,
и жълтата течност, която се стече по краката й. Кари му нахлузи
балетните пантофки и прокара пръст по прасеца му. На екрана на
телевизора се разхождаше гигантски гущер, който рушеше Токио.
Кари отряза две дълги парчета от панделката за мебели и го за­
върза за леглото. После го освободи, за да бъде завързана на свой
ред. Носеше балетните си пантофки и новата тясна риза. Луис из­
вади кожен колан от сака си и го размаха във въздуха. Кари захапа
възглавницата.
Ядоха и пиха. Когато филмите по телевизията свършиха, те за­
гасиха лампата и дръпнаха завесите. Преброиха звездите между
навеса на хотела и съседната кооперация. Кари лежеше в мокри­
те си боксерки, а влагата се просмукваше в матрака. Луис бе об­
легнал брадичка на ръцете си, облечени във вечерните ръкавици,
омазани със сперма. Членът му бе протрит, а зърната на Кари я
боляха.
- Обичам звездите - отбеляза тя, като изви врат, за да отпие от
виното. - Чувствам се дребна, когато ги гледам.
119
 - Започнах да уча физика в университета - сподели той. - Ис­
ках да се занимавам с нея, а не с медицина.
- Защо не го направи?
- Не е разумно - поклати глава. - Трябва да правиш нещо прак­
тично.
- Не го вярваш.
- Истина е.
- Обзалагам се, че това са думите на майка ти.
- Шшшшшт.
Тя се помъчи да сглоби ново изречение.
- Защо харесваше физиката?
- Заради драмата - отговори той, като постави чашата с вино
на гърдите си и разпери ръце. - Велики неща се случват в момен­
тите на сблъсък. Една сила се сблъсква с друга и бам!
Плясна с ръце и виното се разля. Кари се засмя. С развълнуван
глас той й разказа историята на „Хинденбург" в базата за призе­
мяване в Лейкхърст през 1937 година. Как огромният дирижабъл
се готвел да кацне, когато статично електричество протекло по
въжетата и го изгорило за трийсет секунди.
- И изтичащият водород просто експлодирал. Бум!
Кари разтьрка чатала си.
- Не знам какво щях да правя, ако не те бях срещнала - при­
зна тя.
Луис се завъртя към нея. На лунната светлина лицето й бе бяло
като хартия. Никога преди не бе заговаряла по въпроса. Той се
зачуди как да отговори, без да предизвика взрив.
- Щеше да срещнеш някой друг.
Кари вдигна крака и облегна балетните си пантофки на перваза
на прозореца.
- Харесвам тези обувки.
Той усети как членът му се втвърдява.
- Знам.
- Искам да спя с тях - каза тя и се протегна към члена му. -
Този чорапогащник е много мек. Приятно ли ти е да го носищ?
- Страшно.
120
- Трябва ли да направиш дупката с ръце?
Той се усмихна.
- Мога да използвам ножица.
- Бих се радвала да използваш ножицата.
Той прокара пръсти през косата й.
- Мога да използвам и машинката за подстригване.
-Да.
Той огледа веждите й.
- Мислиш ли, че е важно момичетата да имат коса?
- Да, за добрите момичета.
- Ами другите?
Дишането й бе затруднено.
- Кари?
- Не мисля, че трябва да имат - прошепна тя, като поднесе ча­
шата към устата си. - Мисля, че лошите не трябва да имат.
Той я изчака да го помоли.
- Ще донесеш ли машинката за подстригване? - каза тя накрая.
Луис се усмихна, целуна я и се надигна. Членът му бе надър-
вен. Кари се търколи и го целуна. Чашите паднаха на пода. Когато
Луис се върна при нея, тя тъкмо закопчаваше балетните панто­
фки. Спермата опръска дясната страна на лицето Й-. Кари прокара
ръка по нея и я облиза. Луис я целуна, проникна в нея и остана
вътре достатъчно дълго.
Лек ветрец повя през прозореца и разлюля завесите. Кари про­
веряваше твърдостта на члена му през няколко секунди. Той це­
луна зърната й и се зачуди дали да донесе машинката за подстриг­
ване. Беше жаден.
- Остана ли вино? - попита Кари.
- Изпихме бутилката - отговори той. - Но можем да поръчаме
още.
Зачуди се къде ли бяха захвърлили телефона.
- Бяло или червено?
- Не мога да реша.
- Добре, ще поръчам и двете.
- Не още - спря го тя. - Остани при мен. После ще поръчаш.
121
 - След минута.
- Обичам звездите - повтори тя. - Всичко изглежда толкова
далече.
Двамата безмълвно изброиха нещата, които желаеха.
- Твърд ли е членът ти?
- Протрит е.
- Какво е нужно, за да се втвърди отново?
Двамата лежаха един до друг, загледани в небето. A3 СЪМ ВИБРАТОРЪТ НА Д Ж О
М, КРИСЧЪН

Аз съм вибратор „Перлен заек", дълъг тринайсет сантиметра

и широк - четири, използван за засилване на сексуалното удо­
волствие. Произведен в Япония, бях купен за деветдесет дола­
ра от „Приятни вибрации" от двойката, дошла на почивка в Сан
Франциско. Бях избран между други подобни устройства заради
„игривия" ми (според Джо) и незаплашителен (неизречено, но
ясно, според Патрик) вид.
Приличам повече на детска играчка, отколкото на фалос. На
половината на ствола ми има кръг от половин дузина пластма­
сови перли, които вибрират енергично, когато съм включен. Под
тях се вижда комичен образ на заек, чиито дълги уши стимулират
клитора. От тях идва английският превод на японското ми име.
В добавка към заешките уши, вибрирам и трептя благодарение
на специално устройство в ствола ми. Всичко това се контролира
от прост механизъм в края на тънък кабел.
Няколко дни след продажбата ми на Джо и Патрик имах чув­
ството, че предназначението ми ще си остане недооценено. Но
по-късно, когато се прибраха у дома, бях приятно изненадан. Вне­
запно бях изваден от тъмната кутия и видях искрящи зелени очи.
- Хайде да го опитаме - предложи Джо.
Сложиха ми батерии, Джо натисна бутона и се закикоти весе­
ло. Патрик се ухили, но очевидно не ме хареса толкова, колкото
приятелката си. В този момент, когато Джо се смееше, а Патрик
се усмихваше напрегнато, реших, че ще бъда вибраторът на Джо.
- Хайде - каза тя, като свали тениската си. - Докосни ме с него.

122 123
 Тя хвана малката си, но красива гърда, и поднесе тъмнорозо-
вото зърно към него.
Патрик предпазливо докосна втвърденото зърно с леко вибри­
ращата ми глава. Джо изписка доволно.
- О, съжалявам - каза Патрик и ме изключи.
- Не, не, просто бях шокирана. Опитай отново.
Гласът й прозвуча като нежно мъркане. Тя отметна глава назад
и ентусиазирано изпъчи гърди. Прехапал долната си устна съсре­
доточено, той ме включи и настрои вибрацията ми. После започ­
на да дразни гърдите й с трептящото ми връхче и да търси следи
от неудобство по лицето й.
Но тя определено не се чувстваше неудобно. Ръцете й потръп­
наха, когато бях допрян до по-чувствителните й места, дишането
й се ускори и очите й се затвориха от удоволствие.
-- Добре - каза тя. - Уха!
- Харесва ли ти? - попита Патрик.
- Странно е, но приятно - отговори тя, като смъкна бикините
си и седнала на леглото, разтвори крака. - Опитай тук.
- Само секунда - прокашля се той, остави ме на леглото, срита
обувките си, свали панталона и боксерките си и ги метна в ъгъла.
Възбуден, той се наведе и я целуна, както само влюбените мо­
гат, и прокара ръка по втвърденото й зърно.
Прекъсвайки целувката, Джо го подтикна:
- Хайде, изпробвай го върху мен.
Тя се отпусна назад в очакване.
- Ето тук - каза, като отдръпна лилавата качулка на клитора си
и разкри червеното мънисто.
Патрик свенливо докосна съблазнителното място с вибрира­
щата ми глава.
Джо изстена мелодично и продължително и стегна мускулите
на задника си. Срамните й устни се разтвориха и овлажниха. След
миг очите й се отвориха и тя прошепна:
- 0, това е страхотно. Вкарай го.
- Добре, щом така искаш.
Бях плъзнат надолу по клитора й, между влажните устни, и
поставен пред входа.
124
- Готова ли си?
- Аха - отвърна тя възбудено.
Главата ми влезе първа. Ръководен внимателно с достатъчно
сила, за да проникна, се плъзнах в горещия влажен тунел. Вече не
бях девствен и удоволствието ми бе огромно също като на Джо.
Целта ми бе постигната.
Навътре, навън, обратно вътре и навън, солиден вибриращ ри­
тъм. Патрик усмихнато активира една от функциите ми и лентата
с перли завибрира. Откритие и за мен, и за Джо. Тя реагира с
гърлен стон.
Оргазмът^ бе мощен и шумен. Краката й се изпънаха, ръцете
й стиснаха чаршафите и тя застена високо. След като свърши, се
отпусна назад. Тялото й бе изпотено, а дишането - учестено.
- Уха - изкикоти се тя. - Страхотно.
- Радвам се - каза Патрик, като ме изключи и остави настра­
ни. - Отначало бях малко нервен. Страхувах се, че ще ти хареса
прекалено много... Но да те гледам беше адски възбуждащо. И на
мен ми хареса. Много.
Тя обви ръце около него и го покри с целувки.
- Чудесно. Надявах се, че и на теб ще ти хареса. Беше адски
забавно, по само защото ти го правеше.
Усмихната дяволито, тя добави:
- Знаеш ли, има и много други места, където да го изпробваме.
Не само върху мен, но и върху теб.
- Готов съм - усмихна се Патрик. - Хайде да си поиграем.
Аз съм вибратор „Перлен заек", който си почива в чекмеджето
на нощното шкафче, когато не е използван. Дълъг съм тринайсет
сантиметра и широк - четири, използван за засилване на сексуал­
ното удоволствие и бях произведен в Япония.
Но не съм само вибраторът на Джо. Аз съм устройство, из­
ползвано за засилване на сексуалното удоволствие и от Джо, и от
Патрик. И те, и аз сме много щастливи.
125

ЛЮБОВ ОТ ЧЕРНО-БЯЛ ФИЛМ
ЛАНДЪН ДИКСЪН
Стоях под дъжда и разглеждах надписа на витрината: „Търсим
работник".
Бутнах вратата на ресторанта и нахлух вътре заедно с влажния
вятър. Вратата се затвори плътно зад мен, а аз огледах мястото:
пред белия плот имаше високи столчета, облицовани с напука­
на червена мушама, сепарета, също тапицирани с такава, бели
пластмасови маси, черни и бели плочки на пода. Беше прекалено
осветено и вонеше на мазнина и препарат за чистене на кенефи.
И бе абсолютно безлюдно, с изключение на дребен мазен тип в
бяло, кацнал на столчето пред касата, който четеше книга с мека
подвързия.
Страхотно местенце.
Но минаваше полунощ, а аз умирах от глад. Оставаха ми около
сто и трийсет километра, преди да стигна до Сиукс Фолс и кон­
греса на областните управители от трите съседни щата.
- Ужасен дъжд - казах дружелюбно, като свалих шлифера си,
метнах го на облегалката на канапенцето в сепарето и се настаних
срещу него.
Дребосъкът пред касата вдигна кафявите си очи и ме погледна.
Тъмната му, лъскава коса бе сресана на път. Кафява незапалена
цигара висеше в ъгъла на устата му. Името на табелката му гласе­
ше: „Синджин". Той примигна няколко пъти с дългите си мигли,
после отново сведе глава към книгата си „Залагаш на черно и се
появява червено".
126
Извадих вехто меню от поставката на масата и го отворих с
надеждата, че храната бе по-добра от обслужването. После обаче
обслужването се подобри. Всъщност стана чудесно.
Червено шише кетчуп се търколи по пода и се удари в крака
ми. Вдигнах очи и я видях пред летящата врата към кухнята. За­
горяла блондинка в блестящо бели пола и блуза. Краката и ръцете
и бяха дълги и голи, меденорусата коса бе подстригана до рамене­
те, вълниста и лъскава. Очите й бяха сини и искряха, високите й
гърди се поклащаха, докато вървеше към мен. Гледката се отрази
чудесно на измъчените ми очи.
- Виждаш ли нещо, което да ти хареса? - многозначително по­
пита тя, като застана до масата.
На табелката й пишеше: „Криси".
- Ами... - включих се в играта, - апетитът ми наистина се уси­
ли.
Влажните й устни се изкривиха в усмивка.
- Хубаво е да видиш гладен мъж - изгука тя, хвърляйки пре­
зрителен поглед над рамото си към Синджин.
Той вече бе запалил чуждестранния си пирон в ковчега и диме­
ше с пълна сила.
- Храната също е евтина тук, нали? - попитах, като погледнах
менюто. - Надявам се, че на вкус...
- Тук няма да намериш нищо евтино! - прекъсна ме Криси с
искрящи очи.
Не можах да измъдря духовит отговор, затова си поръчах сан­
двич с пържола и черешова кола. Погълнах всичко и храната на­
тежа в стомаха ми. Блондинката се приближи към мен, изпъчи
гърди и попита:
-Десерт?
- Нещо сладко и лепкаво? - попитах.
- Пай*? - ухили се тя, размахвайки загорелия си крак.
- Разбира се! Какъв вид пай предлагаш, Криси?
- Кора.
Вдигнах очи от крака към гърдите й.
* Пай е често употребяван евфемизъм за женски полов орган - Б. пр.
127
 - Кора?
- Точно така, Франк - изкикоти се тя сладко.
Не бях наясно с новата игра. Името ми не е Франк, а и нейното
не бе Кора.
- Е, какъв вид пай? - напомних й.
Тя докосна с пръсти карминеночервената си долна устна, а си­
ните й очи проблеснаха.
- Хммм... не мога да си спомня точно. Всичките са в кухнята.
Ела да ги видиш.
Ресторантът вече бе празен. Синджин се бе изнесъл пет мину­
ти по-рано и единствените звуци бяха от дъжда, който ромолеше
по изпотените прозорци, и плющящия по мокрия асфалт вятър. А
да, и от биенето на сърцето ми.
Надигнах се от масата.
„Кора" ме поведе напред. Закръгленият й задник се полюлява-
ше, дългите й крака прошепваха нежно. Минахме през летящата
врата и влязохме в претъпкана, разхвърляна кухня. Тя спря пред
обсипан с брашно плот и се завъртя към мен. Тънките й пръсти
погалиха изящния й врат и се заиграха с горното копче на блузата
й.
- Къде са пайовете? - попитах, като се огледах наоколо.
Наистина обичам пай.
- Ти си скитник, нали? - попита Кора и започна да разкопчава
копчетата на блузата си. - Непознат в града.
- Всъщност, аз съм на път към...
- Не говори, Франк - прекъсна ме тя, като залепи пръст на
устните ми. - Звънна два пъти и аз дойдох. Това е единственото,
което има значение.
Приковах очи в нея, защото вече бе разтворила блузата си,
разкривайки бял сатенен сутиен, който подчертаваше гърдите й
прекрасно. Облизах устни, а сладникавият парфюм на мацето за­
мъгли разума ми. Не разбирах играта й, но не ми пукаше.
Тя ме прегърна и целуна, а гърдите й се притиснаха към мои­
те. Сграбчих я и жадно отвърнах на целувката, разтърквайки на-
дървения си член в топлото й тяло. Тя изстена и зарови пръсти в
тъмната ми коса.
128
- Пожелах те още в мига, когато те видях, Франк - промърмо­
ри тя.
Беше потънала в някакъв свой си свят, но реалността на пищ­
ните й гърди бе близка и скъпа за мен. Погалих ги и стиснах неж­
ните зърна, предизвиквайки стон на удоволствие. Тя разкопча
сутиена си и аз се притиснах към голата й кожа, масажирайки
гладката сгорещена плът и стискайки розовите зърна.
- Смучи зърната ми, Франк! - помоли ме тя.
Наведох се, облизах зърното и и го загледах как веднага се
втвърди. Тялото на Кора потръпна в ръцете ми. После тя се из­
мъкна от прегръдката ми и коленичи на пода. Разкопча панталона
ми и извади подутия ми член от боксерките. И двамата го загледа­
хме как се надървяше все повече в ръцете й.
Затреперих от възбуда. Тя ми се усмихна, а копринената й
ръка загали пулсиращия пенис. Заля ме вълна от удоволствие.
Кора го стисна за последен път и облиза главата му с връхчето
на езика си.
Внезапно усетих мирис на дим. Завъртях глава. Облаци бял от­
ровен дим проникваха през цепнатината в черната завеса, която
водеше към нещо като склад. Уплаших се, че става пожар.
- Какво, по...
- Това е само мъжът ми - успокои ме Кора, прокарвайки език
по члена ми. - Синджин обича да наблюдава.
Тъкмо се приготвих да отговоря и да прибера надървения си
пенис обратно в панталона, за да напусна тая мазна лудница, но
Кора налапа члена ми почти до края и забравих за всичко.
- Господи! - изстенах, потънал в нажежения кратер на устата
й.
Зарових пръсти в русата й коса и затреперих.
Тя енергично задвижи глава нагоре-надолу, засмуквайки члена
ми с кадифените си червени устни. Загали топките ми и ме накара
да се залюлея от възбуда.
Тъкмо когато щях да експлодирам, тя внезапно се отдръпна
от мен. Скочи и се метна на плота. Бутнах я назад, без да мисля,
съдрах полата и бикините й и се вторачих в овлажнения рус храст.
- Чукай ме, Франк! - извика тя и стисна гърдите си с ръце.
129
 Вдигнах краката й на рамената си и набутах надървения си
член във влажното горещо влагалище. Тя се загърчи из брашното,
стенейки, а аз започнах да я чукам.
Плотът скърцаше и из въздуха се носеше брашно, докато аз
чуках възбудената жена. Димът от воайора ни замъгляваше кух­
нята, но не успяваше да маскира силната отчаяна миризма на пот
и секс. Стиснах зъби и тласнах гранитния си член в нея. Бях като
подпален, вън от контрол, а тялото и топките ми тръпнеха от удо­
волствие.
- Да, Кора, да! - извиках и зачуках още по-свирепо.
Внезапно ме разлюля див оргазъм и експлодирах, изпълвайки
влагалището й с бял екстаз. Тя изпищя, краката и тялото й затре­
периха и също свърши,
Останах по-дълго от определения един час в ресторанта в Си-
укс Сити.
Скоро осъзнах защо никога преди не бях срещал жена като
Кора. Повечето хора, които разсъждават и действат като нея, са
заключени някъде далеч от обикновените типове като мен. Же­
ната живееше в сериозна самозаблуда, предизвикана от филмите.
Но не момичешки увлечения по идоли като Брад Пит или Том
Круз, нито мечти да се превърне в Катрин Зита Джоунс или Скар-
лет Йохансън. Не, това откачено маце имаше неудържим фетиш
по черно-белите криминалета от миналия век.
Тя ми разказа за тях с ентусиазма, който бе проявила по-рано.
Знаеше всичко за осветлението, за потайните им герои и съмни­
телните им свърталища, за сексапилните зловещи сюжети, за ар­
тистите и студиата. Това бе нейният алтернативен свят на светло­
сенки, мрачни бандити и зашеметяващи фатални жени, обречени
любовници и отчаяни самотници. Странен, вълнуващ свят, в кой­
то бягаше от мизерното си съществуване в Сиукс Сити.
Синджин задоволяваше желанието й за игра, както тя неговите
воайорски мераци. А сега аз се превърнах в третия смахнат в този
откачен любовен триъгълник. Бях заклещен между краката на лу­
дата мадама и тя не възнамеряваше да ме пусне.
130
Видяхме се отново на следващата вечер в изоставен склад на
брега на мрачната Мисисипи. Бях издокаран в шлифер и смачкана
шапка и играех ролята на Баниън, злото ченге. Криси/Кора беше
„Деби", гаджето на гангстер, което отчаяно искаше да се освобо­
ди от него. Синджин бе в обичайната си роля на воайор, пушещ
цигарата си в сянката.
От ръждясали тръби капеха непознати течности, малки краче­
та тичаха наоколо, а кули от щайги скърцаха предупредително,
когато Деби разигра сцената с опасната любов, като се измъкна от
малката си черна рокля и се просна върху купчина навити въже­
та. Просна се на колене и размърда загорелия си задник към мен.
Застанах зад нея, стиснах кръглите кълбета на дупето и и набутах
члена си във влагалището й. Силните й викове и моите стоноре
отекваха в мрачния, подобен на пещера, склад. Цигарите на Син­
джин димяха зад ръждясал метален стълб.
На следващата вечер театърът се разигра в тъмна уличка зад
долнопробен бар. Аз бях частното ченге „Сам", което залепи кра­
сивата, манипулираща мъжете „Бриджит" към мърлявата тухлена
стена и се опита да й изтръгне истината. Синджин беше третата
кофа за боклук вдясно. Наблюдаваше ни, пушеше и онанираше в
тъмнината.
Дъждовна нощ след дъждовна нощ театърът продължаваше.
Минахме през целия каталог от мошеници, загубеняци, уязвими
добри момичета и мадами с железни топки. Всичко това ми идва­
ше прекалено много. Аз самият съм почитател на филми с кунг-
фу, а и не обичам да позирам. Да не говорим и за факта, че шефът
ми наистина започна да се чуди защо толкова дълго поправях една
кола в Сиукс Фолс.
- Беше много забавно...
- Филис.
- Филис - обърнах се към сексапилната блондинка, която шо­
фираше към мизерен хотел в центъра на града. - Но трябва да се
върна на работа. Не мога да си позволя да загубя...
- Никой не може да се измъкне! - презрително отвърна тя, като
стисна волана здраво. - Започнахме това заедно и ще го свършим
заедно.
131
 Спряхме пред хотела и наехме стая 1313 от смотан админи­
стратор с усмивка с размерите на Айова. Филис отключи вратата
към мърлявата стая и извади бутилка уиски от хартиена кесия.
Напълни две мръсни водни чаши и погълна и двете.
- Луда съм по теб, Уолтър - въздъхна тя, като се вдигна на пръ­
сти и ме целуна свирепо, захапвайки долната ми устна до кръв.
Аз бях злочестият загубеняк, заловен в еротичните нокти на
коварната фатална жена. Играех игра, чиито правила не знаех. Не
познавах и играчите. Филис ме накара да коленича на изтрития
мокет и ми заповяда да оближа черните й високи токчета.
Вдигнах очи към дългите крака, обути в черни чорапи, и към
черната пола, под която нямаше бельо. Тя ми махна нетърпеливо
и аз сведох глава и облизах връхчето на обувката й.
Златна гривна проблясваше на левия й глезен. Сключих трепе­
рещите си пръсти около него, вдигнах крака й и прокарах език по
излъсканата кожа. После облизах и другото токче.
Филис свали розовия си пуловер, вдигна ръце към гърдите си и
стисна втвърдените зърна. Поднесе острото си токче към лицето
ми и аз послушно го засмуках в отчаяното си желание да й доста­
вя удоволствие.
След като боготворих краката й достатъчно дълго, тя разкопча
полата си и я плъзна надолу по голите си крака. Махна ми и аз
изпълзях между дългите й крака, където без колебание набутах
език в русата й козина.
- Да! - изстена тя и зарови пръсти в косата ми. - Лижи ме,
Уолтър!
Сграбчих стегнатите й бедра и енергично я заблизах. Тази ве­
чер тя бе още по-влажна. Ароматните й сокове и уханието на мус­
кус замаяха главата ми.
- Достатъчно! - спря ме тя и ми нареди да стана и да се събле­
ка.
Избърсах устата си с ръка, надигнах се и свалих дрехите си,
като огледах мизерната стаичка за издайническия дим. Филис ми
посочи напуканото огледало на стената и реших, че е двупосочно,
като онези в полицията. После тя ме събори на леглото и се метна
върху мен.
132
Хвана члена ми, насочи го към влажните си устни и седна вър­
ху него.
- Мммм, страхотно е, Уолтър - измърка и заби алените си но­
кти в космите по гърдите ми.
Стиснах гърдите й и се опитах да отговоря на енергичните й
движения с тласък нагоре. Но нямах нито сила, нито енергия. Фи­
лис обаче яздеше диво пениса ми и ме чукаше свирепо.
Вехтото легло скърцаше в агония. Блондинката забърза ри­
тъма. Таблата се удряше в олющените тапети. Лежах в локва от
пот, тялото ми бе отпуснато, но членът ми тръпнеше от сексуално
електричество.
- Да, Уолтър! Да! - изпищя Филис.
Тя заби нокти в гърдите ми и ме заязди като луда. Накрая из­
потеното й тяло се загърчи в див оргазъм заедно с моето. Щаст­
ливите й крясъци заглушиха задъханото ми скимтене, когато се
изпразних в дълъг оргазъм, но лишен от всякакви чувства.
Внезапно вратата се отвори и видях мъж. Огромен тип с раз­
мерите на мечка.
- Знаех си, че ми изневеряваш! - изкрещя той на Филис. - А ти
ще умреш, задник! - обърна се той към мен.
Филис отново заби нокти в плътта ми и ме прикова към лег­
лото. Раздвижи се бавно върху члена ми и погледна презрително
здравеняка до вратата.
- Най-после се усети, а, Ник?
Великанът се вторачи в нея, а огромните му, космати ръце се
свиха в юмруци.
- Уолтър, запознай се със съпруга ми, Ник - каза Филис/Бри-
джит/Деби/Кора/Криси.
После ме целуна смъртоносно.
Събудих се с вик и отблъснах черния ангел от себе си с нечо­
вешки усилия. Скочих на крака. Не знаех какво точно ставаше, по
дяволите, но бях сигурен в едно: бях определен за реалната роля
на изкупителната жертва. Щях да бъда обвинен, изоставен и съ­
сипан. Не се съмнявах в това.
Внезапно мъжът затрепери, а месестото му лице полилавя.
133
 - Не забравяй сърцето си, скъпи - ухили се жена му зловещо.
- Тръшни се от инфаркт или пък пречукай любовника ми - няма
значение. И в двата случая Синджин и аз ще получим ресторанта
и ще бъдем заедно.
Огледах отчаяно русото парче лед. Но беше прекалено късно
за сълзи. Хвърлих се към здравеняка и го накарах да залитне към
стената в коридора, стиснал гърдите си.
Полетях надолу по стълбите навън в тъмния град, между по­
лунощ и разсъмване. Нощен беглец, профучаващ по кошмарна
тъмна уличка без име. С последни сили успях да се метна на ми­
наващия покрай мен камион и изчезнах от града.
Смотан загубеняк беглец в опасна територия и съвсем сам.
Тип, отбил се в крайпътна кръчма, обречен в мига, когато отвори
вратата. Можеше ли изобщо да предположа?
134
ИЗБУХЛИВОСТ
НИКИ МАДЖЕНИС
Франки се появи неочаквано.
В бара, където се срещнаха за първи път, той махна на Сал и я
покани в сепарето си. Имаше великолепна усмивка и издишаше
дим, докато говореше, така че тъмното ъгълче на кръчмата се из­
пълни със синя мъгла.
- Много си красива, знаеш ли?
Сал се усмихна и седна. Отпи от джина си и задържа бучката
лед в уста, докато от нея остана само малко студено парченце.
- Но ще съм още по-красива гола, нали?
- Вероятно. Всъщност си мислех, че искам да те видя с пусна­
та коса.
Сал автоматично вдигна ръка към косата си. Тази вечер я бе
изправила, намазала с гел и вдигнала на кок. Няколко непокорни
кичура се спускаха покрай лицето й.
- Защо не я пуснеш, сладурче?
Сал сдъвка парченцето лед. Прикова очи в неговите и разкопча
шнолата. Косата й се спусна като дълга черна завеса до кръста.
- Много по-добре - кимна той. - А сега да поговорим за голо­
тата.
Той се наведе напред и ръцете му почти докоснаха тези на Сал
върху масата.
Когато най-после се протегна да я докосне, тя си знаеше какво
ще стане. Но все пак й харесваше очакването и възбудата на сил­
ното желание.
135
 - Какво ще правиш в петък вечер? - попита той.
В петък Сал го очакваше търпеливо. Позвъни се точно в осем и
половина и тя подскочи като ударена от електрически ток. Насили
се да не се втурне да му отвори и се опита да говори спокойно.
- Ало? - каза в домофона.
- Рапунцел, Рапунцел, разпусни си косата - засмя се той.
След един час бяха в леглото.
Това се превърна в петъчната им игра. Както той искаше, всяка
седмица Сал вдигаше косата си на кок, парфюмирана и блестя­
ща от балсама. Обличаше натруфени тоалети: копринени чора-
корсети, дантелени комбинезони, високи токчета и безукорен
грим, панделки и малки перлени копчета. Франки я харесваше
издокарана и готова да бъде разопакована.
Той пристигаше точно в осем и половина. Никога по-рано, ни­
кога по-късно.
Понякога Сал предлагаше да излязат на вечеря или на кино, но
Франки винаги отхвърляше идеите й.
- Нека да си останем тук - казваше той. - Предпочитам те гола.
След няколко седмици тя спря да предлага. Все пак също като
него бе луда по петъчните игри. Гореше от напрежение, когато
ги очакваше. Всеки път с приближаването на петъка, чувстваше
как я завладява мрачната странна магия на ритуала им. Струваше
й се, че чува дрънкане на барабани отдалеч, което се усилваше в
края на седмицата. В петък, в осем и половина вечерта, шумът им
я оглушаваше.
Беше вдигнала косата си с фиби и два черни емайлирани гре­
бена, Когато Франки й каза какво иска, тя се обърна към позла­
теното огледало над масата. Знаеше, че той обича да я наблюда­
ва как вдига ръце, сваля гребените и разпуска косата си. Тя го
гледаше в огледалото. Очите му проследиха дългата грива, която
се спусна до кръста й. Сал разлюля глава и стаята се изпълни с
ухание на кокос.
Застанала пред огледалото, тя зачака.
- Съблечи се - нареди й той.
136
Ръцете й трепереха, докато разкопчаваха копчетата и сваляха
дрехите. Тя ги срита настрани и застана гола пред него. Той не й
позволяваше да се покрие с ръце.
- Отпусни ръце настрани.
Сал знаеше, че Франки харесва контраста - тъмна коса и бле­
да кожа. Любимите му части бяха тези, които никога не виждаха
дневна светлина. Задържаше се най-дълго по тях с ръце, език и
зъби. Галеше дългия й врат и деликатната кожа от вътрешната
страна на ръцете й. Извивките на гърдите й. Интимните й части.
Тя се бръснеше грижливо и бе гладка като коприна. Само мини­
атюрно снопче покриваше клитора й, достатъчно съблазнително
за Франки, за да го подръпва с дългите си като на пианист пръсти.
След няколко дни Сал се обриваше и малки косъмчета поникваха
от червени петна, но си струваше заради петъчните нощи, в които
виждаше как очите на Франки потъмняват, усещаше как меките
му устни изучават слабините й.
Когато се чукаха, той я притискаше надолу, плъзваше се в нея
като нож и се движеше толкова бавно, че тя се чувстваше пропад­
нала в дълбоко безкрайно пространство. Беше секс като нощното
небе - безмълвен и величествен. А кожата му с цвета на мед бе
стегната и идеална. Франки се сливаше с нея и двамата се превръ­
щаха в две влажни листа, залепени заедно.
В даден момент оргазмът ги разделяше. Взрив, разцепващ все­
лената: нажежен до бяло, студен и ослепителен. Сал политаше в
космоса сама в блаженството си. Струваше й се, че преставаше да
съществува за няколко секунди. Съзнанието й бе напълно лишено
от мисъл, но изпълнено с екстаз.
После лежаха в усуканите чаршафи, Франки заравяше ръце в
косата й и й шепнеше думи, които тя не чуваше.
Сал трябваше да забележи предупредителните знаци, разбира
се, но кой може наистина да различи опасността от удоволствие­
то? Тя сънуваше кошмари: гротескни животни изскачаха от гар­
дероба, електрически кабели се усукваха около глезените й, теле­
фонни обаждания, в които другата страна мълчеше. Тя се будеше
задъхана и стресната.
137
 Минаха два-три месеца, без тя да забележи, че животът й се
промени. Върху уикендите й бе спусната завеса. Петъците бяха
свят ритуал. Получаваше седмичната си доза от обожанието на
Франки в една-единствена прекрасна нощ.
След това, когато спяха, той се увиваше с косата й, сякаш бяха
завързани заедно или плетяха нежна мрежа в съня си. Сал го оста­
вяше да се сгуши до врата й и се чудеше дали и той се чувстваше
хванат в капан като нея.
Останалата част от седмицата ставаше все по-безцветна в
сравнение с петъците. Сал излизаше все по-рядко, като убеж­
даваше самата себе си, че има нужда да си почине от напрегна­
тите игри през уикенда. Но не искаше да си признае истинската
причина: чакаше неочаквано обаждане от него. Трябваше да е
наясно с нещата. Франки звънеше в четвъртък, точно в седем.
Никога по-рано, никога по-късно. Седмица след седмица, риту­
алът никога не се променяше. Но тя все пак чакаше, обзета от
напразна надежда
В нощта, когато тя се появи в дома му, без да го предупреди,
беше повлякла малко куфарче зад себе си, бе издокарана с про­
зрачна черна блуза, тесен панталон и копринено бельо. Беше из­
брала кошмарно високи токчета, от онези, които я караха да върви
с миниатюрни крачки, изпъчен назад задник и разлюлени бедра.
Очите му се присвиха, когато отвори вратата. Беше сряда. Сре­
щата не бе по график.
Франки носеше костюм. Ризата му бе разкопчана на врата, а в
ръката си държеше телефон.
- Какво се е случило? - попита той, като погледна стълбището
зад нея.
- Нищо - усмихна се тя. - Просто исках да те видя.
Сърцето й се сви и заби лудо едновременно. Фалшива усмив­
ка бе залепена на лицето й. Стоеше, държеше каишките на ку­
фарчето си и се чувстваше като досаден търговски пътник, който
се моли да му отделят малко време. Светлината в коридора зад
Франки беше жълта и топла.
- Не се ли сети да ми звъннеш? - попита той, като задържа
вратата с ръка.
138
Тя поклати глава и в момент на вдъхновение вдигна ръце и
свали шнолата от кока си, Въздъхна и разлюля коса.
- Имах лош ден - обясни Сал. - Ще ме поканиш ли да вляза?
Мина цяла секунда. Във въздуха се носеше аромат на кокос.
- Разбира се - отвърна накрая той и отстъпи назад.
Апартаментът на Франки бе непозната територия. Токчетата й
затракаха по излъскания под. Той я вкара в кухнята, наля й чаша
вода от чешмата и я остави.
- Трябва да си взема душ - каза той.
Сал седна и се вторачи в зелените стени. Чу затварянето на
вратата на банята, после шума от душа. Кухнята беше гола. Подът
бе застлан с линолеум на чернобели квадрати, а осветлението бе
осигурено от редица халогенови лампи. В буркан на плота бяха
прибрани лъжици за готвене, бъркалки и ножици. На стената бе
закачен календар с излизащата от морето Венера. Под пея бяха
обозначени дати с различни цветове фулмастер - червени и черни
кръстове. Сал се вторачи в шифрираните дати и се размърда на
стола. Обувките й стискаха.
Обзета от внезапно вдъхновение, тя събу високите обувки, из­
лезе боса в коридора и провери затворените врати. Като крадец
обмисли възможностите си и накрая отвори вратата в дъното на
коридора.
Леглото на Франки бе огромно и разположено в средата на ста­
ята. Завивките бяха усукани. Сал винаги бе смятала, че той е ма­
ниакално спретнат и видът на неоправеното му легло предизвика
нежни чувства у нея. Стори й се, че бе видяла тайна, скрита в
смачкания бял лен.
С бързи движения тя съблече дрехите си и ги остави на купчи­
на върху стола. В курвенското си бельо се просна върху завивките
в леглото на Франки. Дързостта й я възбуди и тя се овлажни.
Пое си дълбоко дъх и усети лек аромат, останал по чаршафи­
те. Сладникаво-горчив и мускусен, едновременно познат и чужд.
Когато дръпна завивките, ароматът се надигна към носа й и тя
вдъхна мириса на друга жена. После видя дълъг червен косъм на
възглавницата. Франки отвори вратата, още мокьр от душа, увил
хавлия около кръста си.
139
 - Мамка му - изсумтя той под носа си. - Красива си.
Приближи се до нея, зарови пръсти в косата й, придърпа я към
себе си и я целуна страстно. Сал усети меките му устни, влажната
уста и нагорещената му кожа.
Тя се отдръпна и се надигна.
- Легни, Франки - нареди му тя.
- Заповядваш ли ми вече, сладурче?
Сал се усмихна широко.
Франки легна, а тя зае поза на стриптизворка. Наведе се бав­
но и разкопча жартиерите си. Свали чорапите и ги поднесе към
Франки като дар.
- Стриптийз, а? Тази изненада ми харесва - ухили се той, при­
ковал черните си очи в нея.
Сал заобиколи леглото и той вдигна ръце към нея, но тя ги
сграбчи здраво. Помъчи се да я целуне, но тя се отдръпна, събра
китките му и ги притисна към дървената рамка на леглото. Едва
тогава се наведе и залепи устни в неговите. Разсейваше го, докато
усукваше чорап между решетките на леглото и го увиваше около
китките му.
- Сал, бебче, не знаех, че си падаш по това.
Тя застана в края на леглото. Франки се засмя, а тя се усмихна
мило и завърза глезените му. Смехът му беше напрегнат, едновре­
менно изпълнен с очакване и тревога.
Сал го изпъна върху леглото.
- Не мога да помръдна - каза той.
-Знам.
Сал разкопча сутиена си и го метна на пода. Когато започна да
развързва сатенените панделки на бикините си, Франки облиза
усгаи.
Тя се приближи към него, размахвайки бикините си.
- Какво правиш сега? - попита Франки, когато ги прокара по
глезена и нагоре по бедрото му, по надървения му член и към ли­
цето му.
Остави го да вдъхне аромата й, после ги завърза стегнато над
очите му.
140
- Сега ме чуваш, но не можеш да ме видиш - прошепна му тя.
Този път Франки не се засмя, а тежко преглътна.
Сал разпиля косата си по него, уви пениса му в нея, погъделич-
ка топките му. Франки изстена. С бавни, хипнотични движения,
тя се люлееше напред-назад и го галеше с косата си. Членът му
лежеше на корема му, дълъг и корав.
Франки се загърчи настрани, като повдигаше таза си и се мо­
леше за още. Но Сал продължаваше нежното си изтезание. Спря
едва когато членът му заподскача.
Боса и безмълвна, тя се отдалечи от него.
В празната стая Франки опъна чорапите, с които бе вързан, в
опит да усети топлото й тяло.
Сал се върна след секунди и се наведе към ухото му. Поднесе
кухненската ножица към лицето му. Щрак-щрак. Металните ос­
триета се удариха едно в друго. Внезапно тялото на Франки се
скова.
- Сал? - попита той, като завъртя глава към звука, после невол­
но се отдръпна настрани. - Какво ста...
- Шшшт.
Тя постави пръст на устните му и го накара да замълчи.
Сал се настани върху него с ножицата в ръка и разтърка кли­
тора си в бедрото му. После се задвижи бавно, за да го накара да
усети горещата й влага на сантиметри от пениса си.
Докато се люлееше, тя вдигна ножицата.
- Какво правиш, Сал? - попита Франки, но тя не отговори.
Дишането й се учести, когато започна да реже косата си на два
сантиметра от скалпа си. Отрязаните кичури падаха върху Фран­
ки като листата на дърветата в късна есен. Тя знаеше, че той усе­
ща по тялото си косата, която го гъделичкаше и галеше, усещаше
и милувката на влагалището й по бедрото си. Клиторът й беше
набъбнал болезнено и се търкаше диво в кожата му.
Оргазмът й започваше, но този път тя не потъваше в студеното
блаженство. Намираше се някъде много по-близо до себе си. Ко­
ремът на Франки и усуканите чаршафи бяха покрити с отрязаните
й кичури. Тя пусна ножицата на леглото, докато яздеше бедрото
141
му към оргазма, който не искаше да сподели. Франки дори няма­
ше да може да види екстаза й. Само я чу как свърши шумно.
Когато се надигна от него, той започна да й се моли. Докато
Сал се обличаше, той се тръшкаше и дърпаше лентите найлон,
които го държаха здраво към леглото. Косата й го покриваше като
черна вълна цунами, гъделичкаше го и го измъчваше, но не дава­
ше облекчение на недокоснатия му корав член.
Сал го остави в леглото, обсипано с кичурите й и дългия издай-
нически червен косъм.
Франки може да си се кефи на косите, помисли си тя, докато
вървеше към къщи с високо вдигната глава, а пролетният ветрец
галеше голия й врат. Краката й бяха боси, не носеше бельо, а коса­
та й вече я нямаше. Той можеше да задържи всичко. За първи път
от месеци Сал се почувства свободна.
142
СУШЕНЕ
САМ ДЖЕЙН
- Шибан боклук! - извика Кей и скочи от пералнята.
Уредът беше почти мъртъв, а частите му - придържани от про­
мишлена лепенка. Несъмнено тя се нуждаеше от нова пералня, по
проклетото нещо й създаваше проблеми в най-важните моменти и
понякога Кей си мислеше, че просто се възползваше от силата си
върху нея. Тя изръмжа вбесено и срита пералнята с всичка сила.
В същия миг уредът заработи отново, като вибрираше лудо, по-
шумно от излитащ самолет. Кей светкавично седна отгоре. След
десет секунди тя свърши диво, стенейки от удоволствие. Усили­
ето очевидно бе изчерпало и последните остатъци от енергия на
уреда, защото, едновременно с оргазма на Кей, пералнята експло-
дира.
- Мамка му!
Кей, която бе хвърлена на пода, се вторачи в локвата от сапу­
нена вода, обсипана с изгорени жици и вонящи дрехи. Въздъхна
ядосано, когато си помисли за предстоящите разходи. Колко ли
струваха пералните напоследък? Сигурно идваха с всички въз­
можни допълнения - вграден факс, телефон и интернет връзка.
Май щеше да е по-добре да си купи просто един мощен вибратор.
Винаги можеше да изпере дрехите си в мивката. Но пък перал­
нята беше важно нещо. Без нея не би достигала такова върховно
удоволствие. Трябваше да я подмени.
- Майната й - промърмори, като се надигна и излезе от кухня­
та, за да обмисли положението.
143
 Кей живееше прост живот. Апартаментът й бе семпъл и поч­
ти отчайващо спартански. Имаше три помещения: кухня, спал­
ня/хол и баня. Холът, където се намираше в момента, съдържаше
само вехт матрак, одеяла, проснати на голия дървен под, и малък
телевизор в ъгъла. Кей не се интересуваше от изкуство или ук­
рашения. Смяташе ги за безсмислен излишък. Наслаждаваше се
на собствената си компания, макар че пералнята й се бе превър­
нала в необичаен приятел. Тази мисъл предизвика кратък прилив
на тъга, но жалейният й период приключи бързо. Беше време за
нещо ново. Но как? Трябваше да намери поне двеста лири за при­
личен модел пералня с достатъчно висока скорост на цикъла за
сушене. Но пък не разполагаше с такива пари. Всъщност въобще
не разполагаше с пари.
Потисната, тя грабна чантата си от пода и излезе, за да огледа
витрините на магазините. Бъркотията в кухнята си остана непип­
ната. Щеше да се заеме с нея по-късно. Перспективата да раз­
глежда скъпи перални през стъклата на витрините бе достатъчно
тегава. Чистенето щеше да й дойде в повече.
Площад „Олд Едуард" бе противно място. Тълпи хора се бу­
таха във всички посоки и вонеше на риба и месо от пазара. Ве-
гетарианката Кей едва се сдържаше да не повърне от миризмата.
Това, което й пречеше да яде месо, не бе любовта към животните,
а мисълта за гнусните мазни пържоли и филета в стомаха й. Но
дори без месарските щандове и стотиците хора, площадът все пак
си бе гаден. Кей предпочиташе да избегне пазаруването винаги,
когато бе възможно. В живота й бе имало само няколко случая, ко­
гато бе обзета от настойчивото желание да купува нещо. Седеше
си в апартамента и си купуваше храна от магазинчето на ъгъла. А
там не продаваха перални. Кофти работа. Ако продаваха, сигурно
щяха да са адски евтини.
- Момичето ми! - извика едър мъж и плесна изненаданата Кей
по тила.
- Какво искаш, мамка ти? - изръмжа тя и стисна юмруци, ся­
каш се готвеше за битка.
144
- Ами не знам. Един минет ще ми дойде добре. Но ще платя
допълнително за пълната програма.
Кей се озъби. Джед беше въплъщение на гадостта. Беше отка­
чен на тема секс и за съжаление, също така откачен по нея. Ни­
кога не успяваше да разбере това. Да, беше слаба и сравнително
привлекателна с тъмна къса коса и бледа кожа, но излъчваше гняв
и омраза. Не се смяташе за приятна личност, нито за нечия добра
приятелка и никога не бе имала желание да бъде такава. Защо
Джед, едър глупак, в най-добрия случай, имаше такъв мерак да я
чука, бе загадка за нея. Вероятно някои мъже просто се кефеха на
риска да бъдат кастрирани всеки момент.
- Не можеш да си позволиш разходите - презрително отвър­
на тя.
Джед се ухили широко.
- Искаш ли да се обзаложим? Току-що спечелих двеста и пет­
десет кинта от тотото. Мислиш ли, че струваш повече?
Кей се канеше да се отдалечи от него. Нямаше нужда от такива
простотии днес. Но когато се завъртя, погледът й бе привлечен от
блясъка във витрината на лъскав магазин за домашни потреби.
Подобно видение се срещаше само по филмите - неземен блясък,
съсредоточен около нещо толкова привлекателно, което момен­
тално я зашемети. Тя осъзна в миг, че бе намерила заместителя
- пералня с висока скорост на сушене, толкова съблазнителна, че
трябваше да е изложена в секс магазин.
Откъсвайки очи от красивото видение, тя се завъртя обратно
към Джед.
- Какво очакваш за двеста и петдесет кинта? - попита го тя.
Джед никога не бе и сънувал, че някой ден ще да влезе в дома
на Кей. Красивата Кей, за която бе сигурен, че никога нямаше да
чука. Повечето момичета, които познаваше, бяха лесни и ги бе
чукал безброй пъти. Но не и Кей. Тя устояваше на мераците му
неумолимо и Джед почти се бе примирил с това. Но се радваше,
че бе опитал днес. Печалбата му от тотото бе ниска цена за секс с
тази озадачаваща жена.
145
 - Пералнята ми експлодира - промърмори Кей, за да обясни
бъркотията в кухнята. - Обичам да седя върху нея, докато се из­
празня. Тя е единственото нещо, което ме вълнува сексуално, та
не мисли, че ще се кефя на секса с теб. Ще бъда отдалечена и не-
възбудена. Запазвам страстта си за новата си пералня.
Джед реши, че това бе справедливо и не обърна внимание на
наводнената кухня. Той последва Кей в хола и послушно седна на
матрака, а тя изчезна в банята. Върна се след малко и сърцето му
заби учестено. Кей застана пред него по черен дантелен сутиен и
прашки и размаха камшика с девет върви, който Джед бе купил от
секс магазина на площада.
Кей не се поколеба, а бутна главата на Джед напред толкова
грубо, че той се просна по корем на матрака. Тя го съблече, ос­
тавяйки само боксерките му, и завърза китките и глезените му с
презрамки от сутиен към пироните, които стърчаха от грубия под.
Краката му бяха широко разкрачени и разкриваха подутината в
боксерките му. Кей почти се усмихна. Отначало се бе надявала,
че всичко ще приключи бързо, за да си получи парите и да отиде
да си купи новата пералня, преди магазините да затворят. Не се
срамуваше, че щеше да прави секс за пари. Не беше проститутка,
но предложението на Джед бе прекалено съблазнително, за да го
отхвърли. И сега стоеше в тази поза, със съдбата на Джед в ръцете
си, и изпита садистично вълнение. Никога не се бе наслаждавала
на вниманието му, но и никога не си бе представяла, че той обича
да го малтретират. Просто трябваше да се възползва от възмож­
ността да причини болка и да измъчва човек, който й бе досаждал
неприятно през последните няколко години.
- Безполезен боклук - изсъска тя, като размаха камшика и го
плясна за първи път.
Той изсумтя, когато бичът удари гърба му, и мускулите на зад-.
ника му се стегнаха.
- Гадно псе! Ето ти още...
Този път Джед не можа да сдържи вика си, когато камшикът
ужили кожата му. Кей го биеше неуморно, зачервявайки кожата
му почти до кръв. После спря и остави Джед да скърца със зъби
146
в очакване. След няколко секунди тя бавно свали боксерките му,
които увиснаха грозно около завързаните му глезени.
Задникът му бе стегнат, докато очакваше поредното наказание,
а подутите му тестиси лежаха непокрити между краката. Кора­
вият му член почиваше между корема му и голия матрак. Кей бе
сигурна, че позата бе неудобна за него, но не толкова неудобна,
колкото щеше да я направи.
Тя нежно стисна топките му и той изстена от удоволствие. Но
деликатният й подход не продължи дълго. Кей размаха бича и ши-
бна задника на пленника си, като се увери, че краищата му ще
ужилят подутите тестиси. Джед изпищя от болка и изпита отча­
яно желание да прикрие слабините си, но завързаните му ръце му
попречиха. Тялото му се сгърчи, когато Кей го удари отново, без
да му даде възможност да се съвземе от предишната болка. Той
вече стенеше непрестанно, но агонията го възбуди до степен, ка­
квато никога преди не бе преживявал. Струваше му се, че членът
му гори в резултат на болката и възбудата. Топките му плачеха за
облекчение.
- Презирам те - изръмжа Кей и го плясна още веднъж, преди
да се настани на гърба му.
С ноктите си, за съжаление не така дълги и остри, както би
трябвало да бъдат, но все пак достатъчно ефикасни, тя издра за­
червените следи от бича. Джед изстена, тъй като не искаше да
проявява прекалена слабост. После с рязко движение Кей се плъз­
на настрани, дръпна лентите около китките му и го принуди да
се търколи по гръб. Усмихна се жестоко, когато огледа мъжката
му гордост. Среден размер. Нищо особено. Но си личеше, че е
страхотно възбуден.
- По принцип не ям месо, но сега ще направя изключение - за­
яви тя сериозно, после сведе глава и лапна члена му.
Засмука го нежно и постепенно започна да увеличава скорост­
та. Джед изскимтя въодушевено, готов да се изпразни. Кей осъзна >
това и захапа твърдия му пенис. Той изпищя, неспособен да кон­
тролира агонията и възбудата си, и изля горещата си течност в
устата й. Кей се насили да я преглътне наведнъж. Не обичаше да
гълта, но човекът й бе платил добра сума и не вървеше да изплюе
147
 спермата. А и следите от зъбите й, оставени по члена му, компен­ час, преди магазинът да затвори. Трябваше да купи пералнята
сираха недоволството й от гълтането. Изненада се и се впечатли, веднага, за да я получи същата вечер.
че Джед се надърви, секунди след като се изпразни.
- Значи искаш още? - ухили се тя, като смъкна бельото си и Когато започна да се здрачава, Кей вече гледаше щастливо но­
насочи ръцете му към тялото си. вата си пералня. Подхождаше идеално на кухнята й, която вече
Кей усети влагата между краката си и за миг се засрами от бе безукорно почистена. Нямаше залепени части. Нито повреди.
факта, че сеансът я бе възбудил. Никога преди не беше изпитвала Тръпнеше от нетърпение да я изпробва.
интерес към доминирането над мъж, а и въобще към мъжете. Но Кей я настрои на най-бързия цикъл за сушене и се ухили до­
сега, докато Джед енергично масажираше клитора й, тя усети как волно. Кацнал върху пералнята, Джед безпомощно очакваше мъ­
я залива гореща вълна. чението. Кей не можеше да се преструва, че следобедът не й бе
Зърната й бяха втвърдени и той засмука нежно едното. Не сме­ доставил удоволствие и не възнамеряваше да се лиши от живата
еше да се отнася с нея със същото неуважение, което тя бе проя­ си играчка. С дяволита усмивка, която обещаваше болка, тя из­
вила към него. Кей беше господарката му, а той бе прост роб. Да мъкна бича иззад гърба си и се приготви да плесне члена на Джед.
му позволят да й достави удоволствие, бе привилегия, за която бе Той поклати глава изумено. Не можеше да повярва на късмета
копнял дълго време. си. Кой би предположил, че загадъчната Кей бе прикрита садист-
- Достатъчно! - изръмжа Кей, като разкара лицето му от гър­ ка? Но пък нямаше смисъл да разсъждава върху това сега. Дългът
дите си. го зовеше. Той стегна мускулите си, затаи дъх и се приготви за
Искаше й се той да продължи още известно време, но й се на­
първия си бой върху пералня.
ложи да потисне стона си, тъй като бе ужасно упорита, а не смя­
таше, че би могла да устои дълго. Вместо това тя стисна пулсира­
щия му член и го яхна.
Джед се потруди усърдно да забави оргазма си, твърдо решен
първо да доведе Кей до края. И точно така стана. Въпреки опити­
те й да запази спокойствие, свирепото чукане ускори дишането й
и увеличи желанието й до лудост. За втори път този ден тя отмет­
на глава назад и свърши бурно. След секунди Джед я последва,
изливайки спермата си в тялото й.
- Мамка му - изръмжа тя задъхана.
- Това беше... - започна Джед.
- Да, да - прекъсна го тя, като си възвърна самоконтрола и за­
почна да се облича. - Къде са парите ми?
Лицето на Джед помръкна и той се почувства наранен от отно­
шението й, но сделката си беше сделка. Беше обещал да й плати.
- В джоба на панталона ми - промърмори той.
Кей зарови из джобовете му, измъкна пачка пари и излетя от
къщи, оставяйки Джед завързан на пода. Оставаше само половин

148 149

РАНЕН ЗИМЕН ВЛАК
С. САНЧЕЗ-ГАРСИЯ
- Къде е жена ти?
Тя лежеше върху синия юрган до прозореца, облечена в памуч­
на пижама. Красивата и гъста коса, черна със сребристи кичури,
бе разпиляна по възглавницата.
Чудя се дали жасминът бе виновен за неспокойствието й, по­
мисли си той. Седеше на ръба на леглото до нея и я наблюдаваше
тъжно. Малкият вентилатор, поставен на прозореца, раздвижва­
ше хладния нощен въздух, наситен с уханието на жасминовите
храсти, които бяха посадили заедно преди години, когато децата
бяха още тийнейджъри. Храстите изпълваха стаята със сладни­
кав еротичен аромат, съчетан със свежата миризма на земя след
дъжд. Някъде далеч в кухнята радиото свиреше песен на Франк
Синатра.
- Къде е жена ти? - повтори тя.
Щеше да продължи да му задава същия въпрос, докато й отго­
вори.
- Тя е точно тук, Ейми - отвърна той, като се протегна и погали
ръката й. - Не се тревожи толкова много.
- Ужасно е - промълви тя.
- Знам.
Тя се опита да седне, а в очите й набъбнаха сълзи. Той стисна
нежно ръката й.
- Всичко е наред. Не се тревожи.
Тя го погледна паникьосано.
- Къде е жена ти?
150
- Тя е тук, Ейми. Ти си жена ми. Знаеш го.
Каза й го спокойно и уверено, избирайки грижливо тона на
гласа си. Зарадва се, когато видя, че страхът изчезна от очите й и
тя се отпусна обратно назад.
- Хей, как си, скъпа? Добре ли си тази вечер?
- Ужасно е.
- Какво е толкова ужасно?
- Всичко - промърмори тя.
Той стисна ръката й отново, за да й напомни, че не е сама.
- Не се тревожи толкова. Тук съм. Тревожиш се прекалено
много.
Тя го изгледа учудено, сякаш току-що бе открила, че седи до нея.
-А...
Той усети как тя също стискаше ръката му.
- Съжалявам - извини се тя.
- Няма защо.
- Съжалявам.
- Всичко е наред.
Той задържа ръката й и я изчака да се успокои. Когато ръката
й се отпусна, той се надигна. Почувства се изтощен и самотен.
Уханието на жасмин действаше и на него.
Протегна се и погледна Ейми. В момента изглеждаше добре.
Тя се търколи настрани и памперсът за възрастни изскърца под
пижамата й.
- Стой тук - каза той. - Ясно ли е? Остани тук.
Тя послушно се настани по гръб и сключи ръце на гърдите си.
- Браво на моето момиче. Остани си така, а аз ще се върна след
миг.
- Стигнахме ли вече до Мобил?
Въпросът го закова на място. Мобил? Алабама? Това бе нещо
ново. Никога преди не го бе чувал. И не беше сигурен какво Ейми
искаше да чуе от него.
- Скоро - отговори той.
Тя се усмихна и затвори очи. Очевидно това бе правилният от­
говор. Той се извърна настрани. Видът й раздираше сърцето му
от болка.
151
 - Начинът, по който носиш шапката си... начинът, по който от­
пиваш от чая си... Спомените за всичко това... не, не могат да ми
ги отнемат.
Но всъщност могат, помисли си той. Прозя се и се зачуди
дали да спре радиото, което единствено му осигуряваше малко
компания. Отвори шкафчето в банята и извади пастата и четката
си за зъби. На долния рафт бяха подредени златисти шишен­
ца, предимно лекарствата на Ейми. Струваха цяло състояние, но
уви, не й помагаха. Нейната розова четка стоеше до неговата и
той се зачуди дали вече бе измил зъбите й тази вечер. Подобни
мисли винаги го плашеха. Скоро и аз ще нося памперси, поми­
сли си той. После изрецитира безмълвно номера на социалната
си осигуровка и номера на мобилния си. Преди няколко години,
когато всичко това бе ново за него, лекарят му бе обяснил, че
хората с Алцхаймер първо забравят номерата. И рецитирането
на определени номера се бе превърнало в малкия му талисман
срещу съдбата на Ейми.
Той затвори шкафчето и изстиска пастата върху четката. Пог­
ледна зъбите си в огледалото. Бяха леко пожълтели от кафето и
чая, от които не възнамеряваше да се откаже. Но все още си бяха
неговите зъби, дадени му от Бога. Нямаше чене, нито мостове.
Той започна да ги мие грижливо.
- Стигнахме ли вече в Атланта?
Устата му бе пълна с пяна и не й обърна внимание. Скоро щяха
да я отведат в старческия дом и тогава какво? Да започна отна­
чало? Имаше ли въобще интернет страници за запознанства на
хора на неговата възраст? Мисълта го изпълни с вина и той изми
лицето си със студена вода. Вторачи се в мивката и се заслуша в
радиото. Гадно копеле! Това е жена ти. Не е умряла още, ти, по­
хотливо дърто копеле. Не можеш ли да почакаш?
Той се замисли за Ейми, изгубена в пътуването си с влак. Не
съм аз виновен. И аз имам нужди. Все още съм здрав. И не из­
глеждам лошо. А в известен смисъл, тя вече е мъртва. Умря, кога­
то никой не я гледаше, просто тялото й още не е научило новина­
та. Жената, която обичах, изчезна. И ме остави с едно старо бебе.
Не съм виновен.
152
Той сипа малко ароматизирана вода за уста в капачката на ши­
шето и я изля в устата си. Лошият дъх винаги му бе проблем, тъй
като устата му бе прекалено суха. Но пък вече никой не се инте­
ресуваше от това.
Лекарят бе казал, че заболяването е най-вече наследствено.
Гени. Ничия вина. Баща ти си губи акъла, ти също. Не можеш да
се бориш с гените. Те са просто картите, които са ти раздадени.
Лоша кръв. Малка гадна бомба, която избухва в главата ти, а ти
не можеш да направиш абсолютно нищо. Само седиш и чакаш
шибаните гени да се скапят напълно. Каша вместо мозък. Няка­
къв прочут лекар бе заявил в списание „Таим", че болестта била
свързана със стреса. Искаше му се да закрещи на проклетия все­
знайко.
Добре, доктор Задник, аз ли съм виновен за стреса й? Не из­
карвах ли достатъчно пари? Не прекарвах ли достатъчно време с
нея и децата? Или пък аз бях прекалено стресиращ с дребните си
недоволства и изисквания? Може би ако й бях купил пухкаво ку­
ченце, което да гали... Или пък ако децата не ни бяха подлудява­
ли от време на време... оставяха ни внуците, когато положението
загрубееше, прибираха се у дома, когато не можеха да си намерят
работа, а после отново се изнасяха... Може би без да знам, съм
й го пожелал, нещо като безмълвно вуду проклятие. Или пък, и
това е най-страшната възможност от всички, доктор Задник, може
би вселената е огромен неудържим влак, носещ се по заледени-
релси, неуправляван от Господ или Исус, или някой друг. И няма
справедливост, нито милост или поне съчувствие. Най-ужасните
неща се случват на най-добрите хора и... кой знае дали можех да
направя нещо различно. Не исках това да се случи. По дяволите,
аз можех да съм в онази стая.
И все още можеш да си ти, приятелче, каза някакъв глас в гла­
вата му. Би ли ти харесало? Симпатична женичка в сестринска
униформа да ти вади члена от панталона, защото ти вече не пом­
ниш къде да го намериш, да го държи в топлата си ръчичка и да го
насочва, за да се изпикаеш? Какво ще кажеш за това, приятелче?
Или пък да ти сменя пелените, когато се накензаш и завониш? Да
153
не би да искаш да видиш този поглед на лицето й? Може би точно
това те чака занапред.
Той изплю синята пяна. Искаше му се да забие юмрук в огле­
далото.
- Стигнахме ли до Мобил?
Какво й ставаше с този Мобил днес?
- Не, Ейми, не още - извика той.
От радиото в кухнята долиташе гласът на Бъди Холи, който пе­
еше за Пеги Сю. Бяха гледали изпълнението му в училищната си
зала в Дълут преди милион години. Ейми участваше в театралния
състав и играеше в „Стъклената менажерия" на същата сцена, къ­
дето по-късно се появи Бъди Холи. След представлението Холи и
хората му потеглиха на запад към Мурхед и след няколко дни бяха
мъртви. Той и Ейми още не бяха гаджета. Това се случи много
по-късно, когато се видяха на среща на випуска. По онова време и
двамата вече имаха по един развод зад гърба си.
Той прибра четката и пастата и се опита да си спомни дали бе
измил проклетите й зъби.
Знаеше, че Ейми вече бе по-добре, защото бяха минали през
етапа с ужаса. В началото бе най-зле. Тогава започнаха първите
пристъпи на забрава и страх. Лекари с мрачен вид им показваха
рентгенови снимки, които обявяваха смъртната й присъда. Бавна
и мъчителна смърт. Ужасът й, че безпомощно ще изгуби себе си,
бе кошмарен. Веднъж изпита див гняв към Бога в ресторант, къде­
то видя старица, хранена внимателно от медицинска сестра. Ейми
знаеше, че скоро това щеше да стане и с нея.
- Просто ме застреляй, Рон - прошепна му тя същата нощ в
тъмното. - Ако някога стана такава, обещай, че просто ще ме за­
стреляш.
Той не й отговори.
- Жена ти у дома ли си е?
- Не! - изкрещя той. - Просто млъкни!
Гърлото му се сви при звука на собствения му глас и в очите
му бликнаха сълзи.
Тук не убиваме хора, Ейми.
154
Той загаси лампата в банята, но не можа да се принуди да из­
ключи радиото. Остави го да си работи и се върна в спалнята.
Въздухът още ухаеше силно на жасмин, а Ейми стоеше до легло­
то, подпряла ръка на стената.
- Добре ли си, скъпа?
При звука на гласа му, тя се завъртя към него. В очите й отново
се виждаше поглед на хванато в капан, ужасено животно.
- Къде е жена ти?
- Тя е тук, Ейми - отговори той, като я хвана за ръка. - Не се
тревожи толкова много.
Усмихна" му се и като че ли го позна за миг. Той нежно обви
ръце около нея и я притисна към себе си, усещайки пищните
й гърди, залепени към неговите. Ейми все още беше много ху­
бава жена. Трябваше да провери памперса й, преди да загаси
лампата.
Притесняваше го фактът, че тя стоеше права. Можеше да е
знак, че отново ще се замотае някъде, а когато го правеше в тъм­
ното, винаги се нараняваше. Гадно бе да се събуди и да открие,
че я няма в леглото, а после да претърсва къщата, за да види къде
е паднала, какво си е счупила или каква гадост е свършила на
килима.
Той я пусна и дръпна ластика на пижамата й, за да надникне
вътре. Носеше се остра миризма на урина. Е, да, беше ужасно
изморен, но щеше да е гнусно да я остави непреоблечена за са­
нитарката, която идваше сутрин. А и урината щеше да раздразни
обрива й, който тъкмо бе започнал да преминава.
- Ужасно е - каза тя.
- Кое е ужасно?
- Всичко - размаха ръце Ейми.
- Не се тревожи - каза той. - Няма да те оставя сама. Всичко
е наред.
Тя кимна.
- Добре. Така е по-добре.
- Слушай, трябва да те преоблека и после ще си легнем. Ста­
ва ли?
- Добре. Съжалявам. Ужасно е.
155

- Няма проблеми, Ейми. Просто трябва да свършим работата.
Хайде.
Той обви ръце около кръста й, завъртя я нежно и я поведе към
банята. Тя му се подчини хрисимо, гордата жена с магистърска
степен по класическа италианска литература. Когато минаха по­
край шкафа с хавлиите, той извади нов памперс от кутията.
Студените плочки докоснаха краката й и тя се поколеба за миг.
Той я Задържа през кръста и я побутна към тоалетната и коша
за пране до него. Позволяваше му да я ръководи и пасивната й
зависимост от него му се стори странно възбуждаща. Ейми би
направила всичко, което поискаше от нея тази нощ, наситена с
уханието на жасмин.
И за двамата бе най-трудно в началото, когато тя започна да за­
бравя и внезапно да се озовава на непознати места. После пък се
бунтуваше срещу всичко, което той правеше за нея. Няколко пъти
дори прояви склонност към насилие, като го удряше и избухваше
в диви пристъпи. Децата се канеха да я изпратят в старчески дом,
защото смятаха, че всичко това е прекалено тежко за него. Не мо­
жеше да го отрече, но пък те не знаеха абсолютно нищо за трудно­
стите. Веднъж се бе прибрал у дома и я бе намерил в кабинката с
душа, където се опитваше да си отреже косата с огромна ножица,
като мърмореше нещо за Данте и ада. Той се опита да и помогне,
а тя замахна към него с ножицата. Е, това вече бе трудно. А каква
точно бе Ейми сега? Послушна? Дали по това си падаха онези
извратеняци с белезниците и черните кожени одежди? Държаха
да притежават човек, който отива, където му наредят, и изпълнява
всичките им прищевки? Да, отчасти разбирам това, помисли си
той. В подобни нощи като тази. Определено имаше нещо в бла­
годарността на Ейми и пълното й доверие към нежния непознат,
повел я през мъглата, което му причиняваше неочаквани емоции.
Той я настани на клекалото.
- Съжалявам - каза тя.
- Няма защо, скъпа, всичко е наред. Просто трябва да те преоб­
лечем. Ще свършим работата и после ще си легнем.
- Благодаря ти.
156
Той я изгледа изненадано. Никога преди не му беше благодари­
ла. За миг в очите й се появи нещо от старата му любима жена, но
изчезна прекалено бързо.
- Моля - отвърна той с надеждата, че Ейми щеше да го разбе­
ре, преди отново да потъне в забравата си.
Взе памперса, отлепи лепенката и го постави до мивката.
- Ето, започваме.
Вдигна ръцете й настрани, за да може да свали долнището на
пижамата й и си спомни как сестрата му бе казала, че Ейми тряб­
ва да се опитва да върши тези неща сама, за да запази поне част
от нормалнвстта си за известно време. Тя стоеше до мивката, про­
тегнала ръце като послушно дете, а пищните й гърди изпъваха
горнището на пижамата.
Той се завъртя към нея, но думите, които изскочиха от устата
му, бяха:
- Трябва да свалим горнището ти, скъпа.
Тя го погледна тъпо и той се засрами. Ейми отпусна ръце и
задърпа подгъва на горнището си', но се обърка и спря.
- Моля те, скъпа - каза той. - Трябва да го свалиш. Направи го
заради мен, моля те.
- Стигнахме ли до Мобил?
- Мобил? Не още. Но скоро ще сме там.
Тя повдигна горнището над гърдите си и то се закачи за миг в
зърната й. После го издърпа над главата си и се освободи от него.
Тялото й все още бе слабо и стегнато. Едрите й гърди бяха леко
увиснали, но розови и съблазнителни. Дори в кошмарното си със­
тояние, мъглата и объркването си, тя все още бе най-привлекател­
ната жена в света за него. А фактът, че се нуждаеше от него и му
се доверяваше напълно, я правеше още по-красива. Беше свалила
горнището си само защото гой я помоли да го направи. А сега го
държеше в ръка и чакаше нарежданията му. Той го взе, остави го
на закачалката за хавлии и се вгледа в нея напрегнато. Прокара
нежно ръка по голия й корем и докосна белега от цезарового се­
чение от раждането на дъщеря им. Впечатли се, когато зърната й
се втвърдиха в отговор на докосването му. Преглътна затруднено
и установи, че ръцете му треперят, докато я гали.
157
 - Докторе?
- Не, Ейми, аз съм.
- Къде е жена ти?
- Ти си жена ми, Ейми. Ти си моята съпруга и много те обичам.
- Всичко наред ли е?
- Да, всичко е наред.
Тя стоеше изправена и му напомни за мраморните статуии,
които бе разглеждала с интерес, когато ходиха на почивка в Ита­
лия. Великолепните й зърна бяха кърмили децата ни, помисли си
той. А тя ми позволяваше да опитам млякото й. Времената, когато
кърмеше, бяха великолепни. Можехме да се чукаме без презерва­
тив, гърдите й бяха едри и пищни, а разгорещена от хормоните,
тя свършваше бързо и бурно. Драскаше ме, пищеше и хлипаше, а
твърдите й зърна пръскаха мляко наоколо и се смеехме като луди.
Това беше моята Ейми. В онези дни се празнеше много, а в Италия
преживяхме нощи, в които направо ме скапваше от изтощение.
Той застана пред нея и се възхити на голотата й.
- Помниш ли онзи остров? Бизентина или нещо подобно? Бя­
хме в един малък хотел. Внезапно токът спря и излязохме в гра­
дината посред нощ, а небето бе обсипано със звезди.
Ръцете му загалиха нежно гърдите й, но тя сякаш не забеляза,
а погледна настрани безучастно.
- В градината имаше жасминови храсти. Ти помириса аромата
им и ме събори на тревата. И свърши цялата работа. Събу пан­
талона ми, свали бикините си и ме набута в себе си, а от другата
страна на оградата хората вечеряха в кафенето. А когато свърши,
бе толкова шумна, че италианците спряха да ядат и заръкопляска-
ха. Обзалагам се, че оттогава започна да се интересуваш от жас­
минови храсти. Ти винаги се чукаше страхотно, Ейми. Знаеше ли
го, скъпа? Беше най-прекрасната сексбогиня и бе моя. Разбираш
лк какво ти казвам?
- Знам. Работех там.
- Аха... е, както и да е, беше страхотна в онези дни.
Ейми се усмихна.
-Добре.
158
Кожата й се сгорещи от докосването му, порозовя и заблестя на
светлината от шкафчето. Той подразни зърната й, които се втвър­
диха и уголемиха под пръстите му. За първи път Ейми като че ли
забеляза какво й правеше. Повдигна гърдите си с ръце и му ги
поднесе като дар. Той ги прие благодарно и залепи устни в зър­
ното й.
-Боби?
Боби беше синът им, когото бе кърмила преди повече от трий­
сет години. Какво ли си мислеше сега тази жена, която навремето
бе искала да се пробва като порнозвезда? Той зарови лице в пищ­
ните й гърди? но усети силна миризма на урина и му се поиска да
прокълне Господ.
Пусна гърдите й и насочи вниманието си към предстоящата
задача. Трябваше да свали долнището й и да смени памперса. Взе
чистия и го повдигна към нея. Искрящият блясък в очите й по­
мръкна.
- Трябва да свършим работата, Ейми. Да те почистим и да се
приготвим за лягане.
-АмиМобил?
- Не знам нищо за Мобил или Атланта, или каквото и да било
друго... - задави се той.
По дяволите, не искаше да плаче пред нея. Това ужасно щеше
да я разстрои.
- Аз просто... не мога..., мамка му. Майната му, трябва да те
преоблечем.
Той започна да се бори с пижамата й. Ейми стоеше изправена,
сякаш се опитваше да му помогне. Той смъкна долнището по за­
кръглените й бедра и потупа прасците й.
- Вдигни крак.
Тя се обърка и се опита да седне, но той я вдигна.
-Вдигни си крака.
Ейми отново направи опит да седне.
- Вдигни си шибания крак, глупачке.
Тя обаче стоеше неподвижно и внезапно му се поиска да я ша­
мароса. Да я плесне силно, задето му причиняваше всичко това.
Внезапно откри, че бе вдигнал ръка, но се удържа. Извърна се
159
 настрани, а очите му се напълниха със сълзи. Ейми стоеше зад
него объркана и гола. Горнището й бе на закачалката за хавлии, а
долнището - усукано в краката й. Приличаше на изнасилено дете.
Той вдигна ръка към очите си и скри лице зад завесата на душа,
като се опитваше да заглуши хлиповете си. Рамената му потръп­
наха и той притисна лице в миризливия найлон и зачака да се
успокои. Зад себе си чу Ейми да се движи, чу рязкото съдиране на
лепенка. Пое си дълбоко дъх и избърса лице в ръкава си. Когато
се завъртя към жена си, тя бе свалила памперса и го протягаше
към него, като го гледаше притеснено.
- Благодаря ти - каза той и го хвърли в коша.
Ейми протегна ръце.
- Съжалявам - прошепна тя. - Всичко е толкова гадно.
Той обви ръце около нея. Ейми беше топла, едра и пищна и той
я обичаше лудо и тъгуваше за нея. Тя се отпусна в прегръдките
му и след миг той се почувства готов да свърши. Пижамата й все
още бе усукана около глезените й. Той нежно потупа задната част
на бедрото й и тя сведе очи надолу. Най-после го разбра и вдигна
крака си. Той свали долнището и го метна на закачалката за ха­
влии.
Едно бързо измиване и смяна на памперса щяха да са доста­
тъчни. Взе меката пухкава гъба, с която я миеше, намокри я и
сипа малко сапун върху нея.
- Разтвори си краката, скъпа - каза, като вдигна гъбата и поту­
па вътрешната част на бедрата й.
Ейми го разбра, разкрачи се и зае героична поза с ръце на кръс­
та. Видът й го накара да се засмее. Остаряващата и гола Жена
чудо бе великолепна. За секунда си я представи със златно ласо
и корона.
Коленичи пред нея, сякаш щеше да се моли, и избърса с гъбата
гладката кожа на бедрата й. Изми грижливо като фризьор косми­
те- по слабините й, докосвайки срамните й устни, за да се увери,
че всичко е идеално чисто. После се погрижи за задника й, този
голям красив задник, който за него бе по-привлекателен от ли­
цата на повечето момичета. Залепи лице към венериния й хълм
и потръпна. Вместо да се възпротиви, тя се притисна към него и
160
зарови ръце в косата му. Всичко това му се стори нередно и из­
вратено. Но тя беше неговата жена. Кой друг освен него знаеше
колко бе красива?
Бебешката пудра бе оставена на казанчето на тоалетната. Взе
я и изсипа малко в ръцете си. Разтърка я по задника и бедрата й,
а когато пръстите му докоснаха срамните й устни, се замисли.
Да, не бяха прекалено сухи, там ставаше нещо. Ейми бе някъде
там, застанала сковано в позата на Жената чудо. Тя бе неговата
прекрасна индийска богиня, примитивна богиня на плодородие­
то, която, забравила себе си, се мотаеше по земята, вярвайки, че
е смъртна.
- Стигнахме ли до Мобил?
- Помниш ли - прошепна той на слабините й, - когато живеех­
ме на улица „Бартън", близо до малкото магазинче? Аз си загубих
работата и нямахме пари за наем и храна. Скарахме се. Ти въз­
намеряваше да се откажеш от училището си, а исках да продъл­
жиш. Каза, че ти било писнало от домакинска работа. Мразеше да
гладиш и да чистиш. Не помниш, но аз взех дъската за гладене и
те уверих, че аз ще гладя занапред. И ти направи нещо невероят­
но. Имаше ролки в косата си и приличаше на сателит. Заобиколи
дъската за гладене, коленичи и извади члена ми от панталона. Не
можех да повярвам на очите си. И започна да го смучеш, заста­
нала на колене под дъската за гладене. Казвал ли съм ти някога,
че ти беше най-сексапилната жена, която познавах? Мисля си за
това всеки ден. Представям си как ми правиш минет под дъската,
ролките падат от косата ти, а ти се трудиш усърднр, защото ме съ­
жаляваш. Тогава се изпразних в устата ти за първи път и прогорих
дупка в ризата, защото забравих какво правех. В онези дни ме ка­
раше да забравям всичките си грижи, Ейми. Запазих ризата дълго
време, защото видът на дупката винаги ме възбуждаше. А сега...
сега не е честно... Иска ми се да умра, тъй като не помниш каква
страхотна жена беше. Копнея да не беше толкова луда. Мамка му,
не мога да понеса болестта ти.
Той изсипа още малко пудра в ръката си и я размаза в окосмя­
ването й, като поспря за момент, за да целуне вътрешността на
бедрата й.
161
 - Може би точно заради това се жениш за някого. Искаш сви­
детел, който да разкаже на света, че си бил там. И ти беше там с
мен, Ейми. Познавах те.
Той колебливо докосна срамните й устни и пръстите му се на­
влажниха.
- Това е Мобил, нали?
Той отдръпна ръката си и я погледна. Какво, по дяволите, й
ставаше с този Мобил? Тя му се усмихваше, а очите й искряха.
Внезапно той осъзна какво виждаше в очите й. Разкритието
го зашемети с такава сила, че му се наложи да седна на ръба на
ваната, за да се овладее.
Мъгла или не, тя очевидно си спомняше нещо, което той бе
забравил. Мобил, Алабама, във влака за Савана. Канеха се да пре­
карат медения си месец в Савана и пътуваха натам с влак. Той
нямаше търпение да прави секс с нея, но тя държеше да изчакат
до Мобил. Нямаше да им е за първи път - това се случи още на
втората им среща, на канапето в дома на сестра й, където се мъче­
ха да не събудят семейството. Точно тогава той разбра, че това бе
жената, за която щеше да се ожени. Тази красива, добродетелна,
интелигентна републиканка с неутолим апетит. През първата им
брачна нощ се носеха напред в тъмнината на спалния вагон, це­
луваха се, натискаха се и се възбуждаха, но в Мобил имаше нещо,
което Ейми мразеше, и затова го принуждаваше да чака. Накрая
хамбарите се превърнаха в кооперации и търпението му се изчер­
па. Тя бързо свали дрехите му, после и своите. Запали лампата и
дръпна завесите. И той я облада, както тя искаше, права срещу ос­
ветения прозорец, за да ги види целият свят. Коравият му член из­
пълни до край тясното й влагалище, а влакът вибрираше и трака­
ше, докато телата им се търкаха едно в друго. Профучаха покрай
пътните бариери и край колите с бели и негри, със страхуващи
се от Бога семейства и деца, баби и бебета, вторачени в дръзката
гола курва от Вавилон, докато той я чукаше свирепо. Изпразни се
в нея, когато минаха бавно през кръстовище в центъра на града,
а тя извади мокрия му член и го залепи на стъклото, махайки за
поздрав на шашнатите хора по тротоара.
162
Е, това бе проклетият Мобил.
- Стигнахме ли до Мобил?
- Да, скъпа - отвърна той с дрезгав глас. - Там сме.
Тя се усмихна дяволито.
- Добре.
- Готова ли си за Мобил?
- Готова съм!
- Хайде тогава. Да застанем до прозореца. Това искаш, нали?
В Мобил сме.
-Мобил!
- Всичко, което поискаш, Ейми. Хайде да отидем в Мобил за­
едно.
Той я вкара в спалнята, обвил ръка около кръста й. Изненада
се на решителността, с която Ейми се движеше, Не я бе виждал
такава от дълго време. Пусна я и тя дръпна завесите, но след миг
се намръщи.
- Къде отиваме?
- Чакай - каза той и затърси отговор, притеснен да не изпусне
момента.
Внезапно осъзна, че задният двор бе потънал в тъмнина. Об­
легна я на стената и каза:
- Чакай, ей сега ще се върна.
lio-бърз от Кларк Кент, той разкопча първите две копчета на
ризата си и я смъкна светкавично. След миг изхлузи панталона и
боксерките си, а тя се вторачи в ерекцията му с интерес.
Затича се из стаята, като палеше всяка лампа, която види,
- Просто стой там! - извика и се втурна към кухнята, а твърди­
ят му пенис стърчеше нагоре.
Запали и лампите в кухнята и пусна радиото. Литъл Ричард
закрещя: „Мили боже, мис Моли!"
Светлините в задния двор? Ключът бе навън.
По дяволите, помисли си той. Това е идеята, нали? Да позво­
лим на съседите да ни видят и да се обадят на ченгетата. Или да
звъннат на Боби и Франи, за да отведат и мен в старческия дом.
Но тази вечер ще чукам жена си. 163
 Той отвори задната врата и изтича навън в нощта. Запали лам­
пата на терасата, а после и тази в двора, наслаждавайки се на
хладния нощен въздух.
Мобил, за Бога! Дами и господа, покажете билетите си на кон-
дуктора, вече сме в шибания Мобил и представлението започва.
Той се върна в къщата и мина през кухнята. Обзе го леко съм­
нение. Какво ли щеше да намери в спалнята? Дали Ейми бе заб­
равила величието на Мобил и се бе замотала нанякъде? Дали бе
заспала в килера, или бе паднала и се бе наранила? Или просто не
знаеше кой е дъртият пръдльо и защо така упорито се опитваше
да натика члена си в нея.
Но тя бе там и го чакаше до прозореца, заела позата си на Же­
ната чудо. Прекрасната му Ейми, с душата на порнозвезда. Голото
й тяло бе осветено, сякаш прожектори и камери очакваха велик
кадър.
- Мобил, Ейми! Вече сме в Мобил!
Тя разтвори ръце и той се хвърли в прегръдките й. Езикът й се
плъзна в устата му. Тя приклекна и размърда бедра, а коравият му
пенис проникна в нея с лекота. Ейми вдигна ръце над главата си,
старият й сигнал да целуне зърната й. Той замачка майчинските
гърди, стисна зърната й и ги засмука енергично.
За първи път от векове Ейми бе с него. Краката й бяха ши­
роко разтворени, бедрата й се движеха в ритъм с него. Двамата
дишаха учестено и издаваха животински звуци. Стоновете й се
превърнаха в писъци, краката й се сковаха, а влагалището й се
стегна. Колената й се подгънаха и тя се отпусна върху него, а той
се предаде на дивата сила на индийската богиня на плодородието.
Усети как спермата му експлодира в нея и това бе подаръкът й за
него, за лоялността му, за нощите му на въздържание, за дните, в
които почистваше след нея. Благодареше му за това, че бе останал
с нея през ужаса и халюцинациите и редките моменти на насилие,
когато я държеше здраво, шепнеше й и плачеше с нея, утешаваше
я и я лъжеше, че всичко ще се оправи, макар да знаеха, че Господ
ги бе изоставил на този неуправляван влак от унижения и забрава.
Светът бе жесток и всичко, което имаха, бе един друг. Всички мо-
164
жеха да вървят по дяволите. Той никога нямаше да остави Ейми.
И затова тя го притискаше плътно към себе си, обвила мощните
си бедра около него. За да не я напусне дори когато тя потъне в
пълна забрава.
Отпуснаха се един върху друг, той се измъкна от нея и усети
ръцете й да падат настрани. Погледна лицето й и сърцето му отно­
во се сви от болка. Ейми не беше обидена, нито уплашена. Но пак
изглеждаше загубена. Прегърна я и се потърка в нея, но тя отно­
во бе послушната кукла. Отдръпна се и тя погледна притеснено,
осъзнавайки, че е гола и влажна. Той дръпна завесите.
Дали съседите ги бяха наблюдавали? Дали щеше да чуе за това
на следващото събрание на организацията на собствениците? Но
пък какво ли можеха да им направят? На тяхната възраст сексът
не бе грях, а постижение.
- Ето - каза той, като й посочи леглото. - Защо не седнеш за
секунда, а аз ще оправя всичко. Ще донеса... ох, мамка му, Ейми.
Ще донеса памперса ти, скъпа.
Тя остана неподвижно на мястото си, а той я целуна по бузата.
Заведе я до леглото и я настани. По вътрешността на бедрата й
се стичаше сперма и той взе кутията със салфетки от нощното
шкафче и я протегна към нея. Ейми я изгледа безучастно. Той из­
вади няколко салфетки, придърпа я към ръба на леглото и избърса
слабините й.
След миг Ейми беше чиста. Той не можа да се сдържи и целуна
корема й, после коленичи и притисна лице във венериния й хълм.
- Къде е жена ти?
- Тук, Ейми - прошепна той. - Тя е тук и я обичам много. Това
си ти, Ейми.
- А - изненадано каза тя. - Уха!
Той вдигна насълзените си очи към нея.
-Уха?
- Да - усмихна се тя и за миг очите й погледнаха интелигентно.
- Мисли за това като за молитва - прошепна той.
После се надигна бавно, тъй като коленете го боляха, но се
чувстваше щастлив, задоволен и ужасно самотен.
165
 - Време е за памперса, Ейми - каза той. - Легни, моля те. Лег­
ни на удобното ни голямо легло, скъпа. Чакай. Позволи ми да те
погледам за малко, Просто искам да те видя такава.
Ейми се изтегна на леглото, разтвори крака, а пищните й гърди
се отпуснаха. Той застана над нея, наслаждавайки се на гледка-.
та. Тя забеляза погледа му, повдигна ръце над главата си и му се
усмихна съблазнително.
От радиото в кухнята долиташе гласът на Боб Дилън: „... с ней­
ната мъгла, амфетамините й, перлите й... тя е истинска жена. Да,
тя е. И прави любов като жена. Да, тя е..."
- Време е за почивка, Ейми - каза той. - Може да минем отно-
зо през Мобил утре сутрин.
- Разбира се - усмихна се тя дяволито, повдигна ръце още по-
високо и притвори очи.
Той влезе в кухнята, за да загаси лампите и да й донесе чист
памперс.
166
ПЕТНА
РОБЪРТ БЪКЛИ
Той бе на ръба на съня и мозъкът му се унасяше в объркани
образи. Гласът й, писъкът й, отекна в помътеното му съзнание
веднъж, после и втори път. Той се помъчи да се събуди, като се
чудеше дали наистина я бе чул. И тогава до ушите му долетя ясно
хлипане, което се превърна в отчаяно скимтене.
- Линда! - извика той, като се надигна.
Тишина.
- О, неее!
-Линда!
Скочи от леглото и се втурна бос надолу по стълбите, като едва
не падна, но успя да се задържи.
Линда седеше пред компютъра, без да усеща присъствието му.
Бе скована, ръцете й покриваха лицето, а раменете й потръпваха.
Всичко в поведението й издаваше... какво точно? Вина? Срам?
Страх? И със сигурност - изненада.
- Линда, какво става? Какво...
Тя се завъртя стресната. После кликна мишката отчаяно.
Той тръгна към нея, но тя извика:
-Не!
Вече стоеше зад нея, положил ръка на рамото й.
- Какво, по дяволите, става?
Тя вдигна към него насълзените си очи.
- О, Господи, Тим! О, Господи!
- Линда, какво става, скъпа? - попита той, като погледна екра­
на. - Какво видя?
167
 -Аз... аз просто...
- Да, какво?
- Потърсих колеж „Росин" в „Гугъл".
- Да. И какво?
' „Росин" бе колежът на Линда, малко училище във Вирджиния.
Наскоро й бяха изпратили покана за среща на бившите студенти.
Беше я видял върху купчината писма. Линда не си падаше по по­
добни мероприятия, а той самият никога не бе виждал колежа. За­
познаха се две години, след като се бяха дипломирали в различни
колежи от двата противоположни края на страната.
Брадичката й потрепери.
- Господи, какво става?
Той взе мишката от ръката й, кликна на „История" и затърси
посетените през деня сайтове.
-Не, Тим! Моля те!
- Шшшт.
Кликна и страницата се отвори. Очите му се ококориха при
образа на жена му. Една доста по-млада Линда.
Тъмната й коса падаше по рамената в гъста, лъскава конска
опашка. Линда се смееше весело, а тъмните й кафяви очи, очите,
в които се бе влюбил в деня, когато се запознаха, проблясваха на
светлината.
До нея имаше русо момиче, цяла глава по-ниско от Линда -
спомняше си, че беше дошло на сватбата им, стоеше до нея и се
опитваше да оближе бузата й.
Лицата на Линда и другото момиче - беше забравил името му
- бяха намазани с някакъв бял прозрачен гел.
Имаше и други снимки, а над тях - червен надпис: „СТУДЕНТ­
КИ, КОИТО ОБИЧАТ СПЕРМА".
- Това... това е порно страница - дрезгаво прошепна той.
- О, Тим, не е... искам да кажа... не съм...
Малкото заглавие отдолу гласеше: „Похотливи студентки
лесбийки^от „Росин" ближат сперма от прясно напръсканите си
лица".
Тим отстъпи назад. Линда? Лесбийка? Любителка на сперма?
Сънуваше ли?
168
- Тим... не можеш... не можеш да вярваш...
Нужен му бе миг, за да се съвземе.
- Линда, как, по дяволите... какво е това? Откъде дойдоха тези
снимки? Как...
- О, Господи, не знам, Тим. Помня кога бяха направени, но не
са това, което пише. О, Господи! Ами ако хората ги видят?
- Добре, опитай се да се успокоиш и ми разкажи каквото мо­
жеш. Каза, че помниш снимките?
- Бяхме... не знам... дори не мога да си спомня дали бяхме тре­
ти или четвърти курс тогава...
- Няма проблем. Просто ми обясни как се появиха на бял свят.
- Бяхме... нали разбираш... група момичета в общежитието.
Беше скучна нощ, а ние вечно правехме глупости, както всички
останали в общежитието.
- Какво правехте?
- Едно от момичетата обичаше глазурата на онези кифли с ка­
нела... нали знаеш, онези, които са в малък хартиен цилиндър.
Купуваш ги от супермаркета. Удряш цилиндъра в плота, тестото
изскача и ги слагаш във фурната и...
- Да, да, знам за какво говориш.
- Ами тя крадеше чашките с глазура, която трябва да разма­
жеш по кифличките, след като ги извадиш от фурната.
-Аха.
- И това подлудяваше всички нас. И една вечер решихме да й
дадем урок. Отидохме в града и купихме цял кашон тесто. Вър­
нахме се в общежитието, натиснахме я на леглото и размазахме
тон глазура по лицето и косата й. Беше само шега. Не бяхме жес­
токи, а и тя се смееше.
- Добре. Ами снимките?
- Бренда, нали помниш Бренда? Тя имаше полароид и направи
снимка на Али - момичето, което намазахме. Но после всички
започнахме да се държим глупаво и да размазваме глазура по себе
си. А Бренда продължи да прави снимки.
Тим заразглежда страницата, а Линда изскимтя отчаяно. По­
редната снимка показваше красив задник, намазан с глазура, коя­
то две момичета ближеха.
169
 - Господи! - въздъхна Тим.
- О, Господи, Тим! Моля те, повярвай ми... просто бяхме глу­
пави момичета.
Той присви очи и се съсредоточи в няколкото лунички и бенки
по задника.
- За бога, Линда, това е... това е твоят задник!
Сълзите й преляха, а от гърлото й изскочи горестен хлип.
Той стисна главата си за миг, после я прегърна.
- Стига, стига, скъпа. Знам, че просто сте били глупави моми­
чета. Това не означава нищо. А и е било преди двайсет години.
- Но... но... но... - едва успя да промълви Линда, - ако някой ги
види, ще си помисли...
Той я притисна по-силно към себе си.
- Да не се тревожим за това. Шансовете някой да ги види са
почти нулеви.
- Но аз просто написах „Росин" в „Гугъл". Всеки, който напра­
ви това, ще ги види.
-Ами... е...
Тя отново заплака.
- Ако някой попита, просто ще им кажем истината. Приятели­
те ни ще разберат.
- Но ако някой в службата... ако шефът ги...
- Не ти си ги сложила в сайта, така че какво би могъл да напра­
ви шефът ти? Ти си жертвата в случая.
- Не можем ли да измислим нещо? Не можем ли да ги накара­
ме да свалят снимките?
Тим се замисли. Това щеше да е идеалното разрешение на про­
блема.
- Не мисля така, скъпа. Тези сайтове имат толкова много нива,
че ще отнеме безкрайно дълго време да разбереш кой въобще ги
притежава. А и ще привлечеш повече внимание към тях.
- Но, Тим, трябва да направим нещо.
- Слушай, Линда, съдържанието на тези сайтове се променя
непрестанно. След седмица-две ще сложат други снимки. Мисля,
че просто трябва да си продължим живота, сякаш не знаем нищо
170
за тях. Ако някой заговори за снимките... ами, просто ще се дър­
жим като че ли не знаем за какво говорят.
- О, Господи, Тим... погледни коментарите.
-Какво? Къде?
Линда му посочи с разтреперан пръст редовете под снимките.
Тим ги прочете безмълвно. Знаеше, че и жена му също ги чете,
тъй като дишането й се ускори, а тя затрепери.
„Конската опашка има страхотна уста за минети. "
„Изглежда сякаш би могла да изсмуче сперма и от бейзболна
бухалка."
„Искам да набутам двайсет и пет сантиметровия си член в
задника й, докато тя лиже котето на приятелката си. "
- Пишат всички тези гадости за мен. Тим, погледни какво каз­
ват тези мръсници за мен.
Той не отговори. Беше омагьосан. Обзе го чувство за нереал-
ност, предизвикано от гнусните коментари на мъже, които искаха
да чукат Линда и да се празнят върху лицето й. Върху жена му?
Върху майката на децата му?
- О, Тим, не можем да останем бездейни.
Той се насили да отмести поглед от написаното.
- Скъпа, не мисля, че можем да направим нещо. Ще проверя
тук и там и ще звънна на адвоката ни, но предполагам, че и той
ще ни посъветва да не обръщаме внимание на сайта и да оставим
историята да отшуми.
- Да отшуми?
- Какво ще стане, ако решим да ги съдим? Просто ще привле­
чем вниманието на всички към тях. Да, сложили са снимките в
сайта без твоето позволение, но истината е, Линда, че си позво­
лила да снимат как приятелката ти ближе задника ти. И няма да
има никакво значение, че сте били само група глупави момичета
и всичко е било съвсем невинно.
Рамената й се отпуснаха отчаяно.
- О, Тим, чувствам се толкова омърсена... толкова осквернена.
171
 - Знам, скъпа, знам.
- Кой би направил подобно нещо? И как са се добрали до
снимките?
- Линда - поклати глава Тим. - Никой нямаше представа в как­
во точно ще се превърне интернет. Нямаше начин да предполо­
жил!, че някой ден целият свят ще може да види снимките ти.
- 0, Тим, целият свят!
- Каза, че Бренда ги е направила. Тя би ли ги сложила там?
Беше ли ти ядосана или нещо подобно?
- Не. За бога, дори не съм се чувала с нея от пет години.
- Ами... кой знае тогава, по дяволите. Може би бившо гадже ги
е откраднало от Бренда. Или ги е хвърлила на боклука и някой ги
е взел. Факт е, че всеки би могъл да се добере до тях и да ги пусне
в сайта. Бездруго сайтовете непрекъснато крадат един от друг.
- Тим! Искаш да кажеш, че снимките ми могат да се появят и
в друг сайт?
- Съжалявам, скъпа. Просто няма начин да знам. След като
веднъж се появят там...
- Господи! - изстена тя и зарови ръце в косата си. - Отсега
нататък, ако не ме повишават, винаги ще се чудя дали е защото ня­
кой е видял снимките на Линда, лесбийката, която обича сперма.
Раменете й се разтърсиха и тя захлипа.
- Ами ако момичетата ги видят?
Той се опита да я успокои.
- Няма да ги видят. Хайде де, нашите деца не разглеждат по­
добни гадости.
- Как можем да сме сигурни, Тим?
Тим я държа в прегръдките си, докато хлипанията й затихнаха.
Слава богу, че момичетата бяха на пътешествие с училището. Той
щеше да изтрие всички следи от сайта в компютъра, преди те да
се приберат у дома.
- Хайде да си лягаме, Линда. Ще се справим по-добре, след
като се наспим.
- Как въобще ще заспя?
Той й помогна да се качи горе.
172
Тим лежеше неподвижно със затворени очи, докато Линда се
въртеше неспокойно до него. Тя не можеше да заспи и кой би мо­
гъл да я обвинява? Снимките й се въртяха пред очите му, придру­
жени от зловещите коментари. Ама че гадория, помисли си той.
Е, поне Линда не беше гола на снимките, с изключение на она­
зи със задника й, но пък никой, който не бе интимно запознат с
луничките и бенките й, нямаше да го познае. Внезапно го осени
кошмарна мисъл. Линда бе събула панталона си и бе позволила на
две момичета да оближат задника й!
Е, децата в общежитията вършат дивотии. И той го бе правил.
Имаше съквартирант, който се напиваше като свиня и пикаеше
през прозореца на четвъртия етаж. А и самият той бе участвал в
състезание по мерене на пишки. Слава богу, всички бяха ужасно
пияни и никой дори не се сети да прави снимки.
Наясно бе, че Линда не беше разпусната курва, не и жената, за
която се бе оженил. Не и закопчаната догоре Линда, която бе пре­
калено свенлива да носи бански от две части. Но пък снимките и
контекстът, създаден от собствениците на сайта, сякаш бяха сът­
ворили друга личност. Тим се зачуди дали другата Линда, онази
от порносайта, се криеше някъде в сянката, готова да изскочи на
бял свят.
Мисълта накара члена му да подскочи.
Линда отново се завъртя. Тим се протегна и сложи ръка на хъл­
бока й, после се наведе и я целуна по рамото. Тялото й бе сковано.
Плъзна ръка под долнището на пижамата й и погали задника й.
Снимката на красивото й дупе се появи пред очите му.
Тя се завъртя по гръб и той погали корема й, после пръстите му
се плъзнаха към тъмното окосмяване на венериния й хълм.
- Не, Тим, моля те. Прекалено съм разстроена.
Линда бързо се обърна отново по корем.
- Просто разтрий гърба ми - помоли тя.
Пенисът му изскочи от дюкяна на пижамата, но той само въз­
дъхна и се подчини.
- Добре, скъпа. Разбира се.
Плъзна ръка по гърба й бавно и започна да я гали, като от вр;
ме на време се спираше на закръгления й задник. След малко ди-
173
шането й се успокои и тя заспа. Тим се зачуди дали да си направи
един бързак, но постепенно умората го завладя и той също заспа.
Линда стана и набързо излезе от спалнята, когато будилникът
звънна. Тим се изкъпа и облече и тъкмо се канеше да излезе, кога­
то се закова на място. Като провинил се ученик, той отиде на пръ­
сти до компютъра и го включи. Отвори страницата и се вторачи в
нея. Отново си помисли, че нито една от снимките не показваше
Линда гола. Но това бе само първата страница. Ако искаше да
види останалите, трябваше да плати. Проклет да е, ако даде номе­
ра на кредитната си карта на тези мръсници само за да задоволи
любопитството си. Той стисна мишката, за да затвори сайта, но
погледът му бе привлечен от коментарите. Имаше и нови. Госпо­
ди, явно доста хора посещаваха проклетия сайт. Последната за­
бележка гласеше: „Тя се нуждае от кайбоу с голям хуй, който да
сграбчи конската й опашка и да поязди задника и здраво."
- Гадно копеле - промърмори Тим.
В главата му проблясна образът на Линда, застанала на четири
крака, чукана от непознат. Реши да изключи проклетия компютър,
когато внезапно се сети нещо. Натисна бутон „История" и пре­
брои колко пъти бе отваряна страницата и кога.
- Линда!
Очевидно и тя бе надникнала в интернет, преди да отиде на
работа.
Вечерта я намери сгушена по халат и пантофи в леглото. Реши
да я остави да поспи и отиде да приготви вечерята. По-късно я
събуди нежно.
- Здрасти, гладна ли си?
Тя се размърда.
-Да, добре.
Линда седна и се протегна и той видя зърното й, когато халатът
се разтвори. Мина му през ум, че в сайта може би имаше сним­
ки и на напълно голата му жена. Насили се да отпъди мисълта и
слезе долу.
174
Линда се настани до масата, а той й поднесе чиния с печено
пиле и зеленчуци. Тя седеше мълчаливо и гледаше отнесено.
- Говорих с няколко човека днес. Просто хипотетично - каза
той. - Казаха ми точно това, което подозирах. Ще си създадем
повече неприятности, ако се опитаме да ги накараме да свалят
снимките.
Тя кимна.
- Толкова е нереално... да видя себе си и онези коментари...
- Скъпа, онези типове нямат представа коя си. За тях си просто
фантазия. Не биха те познали, ако минат покрай теб на улицата.
Линда го погледна с повдигнати вежди.
- Толкова различна ли изглеждам сега?
Звучеше като обвинение и той не отговори веднага.
- Не, разбира се, че не, скъпа. Но просто тогава си била на
двайсет, а сега си на четирийсет. Да, променила си се, но все още
си красивото момиче, за което се ожених. И мъжете се обръщат
след теб, виждал съм ги.
Тя сви рамене, лапна парче пилешко и го задъвка разсеяно.
- Косата ти - каза Тим. - Нямах представа, че е била толкова
дълга. Сигурно е стигала до кръста.
Линда кимна, но очите й не бяха фокусирани.
- Носеше я дълга до раменете, когато се запознахме - продъл­
жи той. - Харесвах я дълга.
Тим я погледна, а тя само кимна безмълвно. Момчешката й
подстрижка бе хубава, но той обичаше да си представя косата й
дълга, спусната като шал върху раменете й.
Линда преглътна и каза:
- Говорих с Джийни за това.
Той се скова, когато чу името на най-добрата приятелка на
Линда, разведената и бездетна Джийни.
- Мислиш ди, че това е добра идея? Колкото по-малко хора
знаят за съществуването на сайта, толкова по-добре.
-Джийни няма да разкаже на никого. Тя реши, че цялата исто­
рия е смешна.
- Смешна?
175
 - Да. Закарах я до вкъщи след работа и тя ме покани да й по-
гостувам. Отворихме сайта на нейния компютър.
- И тя реши, че е смешно?
Линда сви рамене.
- Джийни е живяла в общежитие. Каза, че е вършила много
по-откачени неща. Но не ми повярва, когато й казах, че няма мои
голи снимки. И използва кредитната си карта, за да влезе в сайта.
- Аз не бих рискувал по този начин. Кой знае какви са тези хора?
- Е, ако беше рискувал, щеше да видиш циците на Бренда.
- Бренда?
- Бях забравила. Някой грабна фотоапарата от ръцете й, а ние
свалихме блузата й и размазахме глазура по целите й гърди.
Линда го спомена съвсем небрежно, но после замръзна.
- 0, Господи, не мога да повярвам, че ти казах това.
- Скъпа, можеш ли да бъдеш разпозната? Имам предвид, кога­
то докосваш гърдите й?
- А? А, не, виждат се само ръце. Бренда има огромни гърди и
те запълват снимката.
- Линда, има ли още нещо за снимките, което би трябвало да
знам?
Тя го изгледа сякаш въпросът му бе абсурден. Той сви рамене.
-Джийни се смя на глас, когато прочете коментарите - каза тя.
- Да, тя има странно чувство за хумор.
- След известно време и аз се размях, но тя каза нещо...
- Какво нещо?
- Ами как може да има типове по целия свят...
-Да? Какво?
Линда се изчерви.
- Типове, които мастурбират, докато гледат снимките.
Тим внезапно усети хладното влажно място, където членът му
почиваше в боксерките.
- Ами... - прокашля се той. - Не бих мислил по този въпрос.
- Не мога да не мисля. Тим, струва ми се, че има мое второ аз,
което съществува някъде другаде, някаква мръсна малка курва...
Линда не довърши мисълта си. Замълча, а лицето й доби отне­
сен вид.
176
Беше мълчалива през останалата част от вечерта. Надигна се.
докато гледаха телевизия и без да каже лека нощ, отиде да си лег­
не. По-късно Тим се настани до нея в леглото и погали бедрата й.
Тя се завъртя по гръб, а ръката му се плъзна надолу и се заигра с
клитора й.
Тя покри ръката му със своята.
- Престани, Тим - каза Линда, но пръстите й насочваха него­
вите.
Внезапно тя се завъртя настрани и стисна бедра.
- Не сега. Наистина съм изморена.
Той отново остана с надървен член. Почувства се объркан, а
пръстите му бяха влажни.
Дишането й стана равномерно и тя заспа. Образите от сним­
ките отново се появиха пред очите на Тим. Този път включваха и
този на Бренда. Припомни си огромните й гърди, изпънали рок­
лята, с която бе облечена на сватбата им.
Линда беше докосвала тези гърди. Бе размазвала глазура по
тях. Дали му бе разказала всичко? Останалите момичета бяха об­
лизали глазурата от задника на Линда. Дали тя бе направила съ­
щото с гигантските цици на Бренда?
Пенисът му опъна палатка под чаршафа. Той стана и слезе
долу.
Отвори интернета и незабавно влезе в сайта. Имаше нови ко­
ментари. Всички искаха да натъпчат членовете си в устата на
Линда, да я чукат в задника и да я карат да лиже приятелката си.
След малко Тим се измори.
- Няма и една оригинална идея - промърмори той, после се
засмя мрачно. - Тъпаци.
Той погледна снимката, на която русото момиче ближеше зад­
ника на Линда. Осени го неочаквана мисъл: какво ти би искал да
й направиш?
Ръката му се плъзна под колана на пижамата и стисна члена му.
Той го извади от дюкяна и се отпусна назад. Представи си Линда
гола, държана от съквартирантките си. Срамните й устни са розо­
ви и блестящи, когато допира главата на пениса си към тях.
177
 - Моля те, недей - моли го тя, но той знае, че всъщност го моли
да я чука.
Ръката му се задвижи енергично. Той чукаше жена си свирепо
наум.
-Тим!
Не я беше чул да слиза по стълбите. Дори не бе сигурен, че чу
гласа й. Седна изправено и се опита да прибере члена си в пижа­
мата, но бе прекалено надървен. Завъртя се към нея със зачервено
лице.
-Линда, господи, съжалявам. Аз... просто... -той замълча при­
теснено, тъй като знаеше, че обясненията звучат тъпо.
Жена му го изгледа разгневено.
- Така ли си мислиш за мен вече?
-Линда, не, моля те...
- Може би ти се иска да вярваш, а? Да си представяш как разни
мъже се празнят върху лицето ми.
- Господи, не! Разбира се, че не...
Вече говореше на гърба й. Линда се качваше нагоре по стъл­
бите.
- Можеш да си останеш там! - извика тя. - По-разумно е.
- О, за бога!
Но нямаше смисъл да се моли. Чу как вратата на спалнята се
затръшна.
Срамуваше се, но след малко срамът се превърна в самосъ­
жаление, а накрая - в гняв. Нали Линда и приятелката й се бяха
смели на сайта? Да, бяха се позабавлявали, присмивайки се на
стотиците или хилядите анонимни типове, които онанираха, гле­
дайки снимките й. Добре, той беше надървен. Но пък нямаше
нищо чудно, след като тя го бе отхвърлила две нощи поред. А и
бе мастурбирал пред нейните снимки, за бога, а не пред образа на
някоя курва с гигантски цици.
На сутринта Линда се облече, слезе долу и мина покрай него,
без да отрони и дума.
Той се надигна, когато чу затварянето на външната врата, и се
опита да раздвижи схванатите си мускули.
178
- Майната й - промърмори той.
Когато пристигна на работа, колегите му се държаха на разсто­
яние от него. Искаше му се да намери повод да се скара с някого.
По дяволите, би тръшнал и шефа си на пода, ако му бе казал нещо
нередно. В края на деня се зарадва, че си тръгва, но не можеше да
реши дали да се прибере у дома. Зачуди се дали да се отбие в някой
бар, но гневът му се събуди отново и той се отправи към вкъщи.
Влезе и видя чантата на Линда на масата в кухнята. Съблече
палтото и сакото си и ги метна небрежно на стола.
Компютърът работеше.
Той кликна на „История" и преброи колко пъти бе влизано в
сайта. По дяволите! Линда също го бе разглеждала. Дали се ке-
феше на мръснишките коментари? Или пък преживяваше отново
удоволствието от облизването?
Тим изфуча нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж. Вра­
тата на спалнята беше отворена. Линда събличаше работните си
дрехи. Тя се вторачи в него за миг, после се втурна да затвори
вратата под носа му. Той я бутна енергично.
- Остави ме на мира - нареди му Линда.
- Трябва да поговорим.
- Не искам да говоря.
-Така ли?
Блузата й бе разкопчана почти до талията. Сутиенът й повдига­
ше гърдите й нагоре съблазнително.
Очите й проследиха погледа му.
- Говоря сериозно, Тим.
Той я бутна на леглото.
- Разкарай се! - извика тя.
Тим сграбчи блузата й и я свали енергично.
- Тим, престани!
Повдигна я на леглото и се опита да свали ципа на полата й.
- Престани, ще я скъсаш!
И сигурно щеше да я скъса, ако не бе успял да се справи с
ципа. Дръпна полата и бикините й надолу. Линда размаха крака,
но не го срита. Той задърпа сутиена й и го метна на пода.
179
 - Искаше да знаеш какво си мисля за теб, нали? А? Ето какво
мисля за теб!
Той смъкна панталона и боксерките си и се настани между
краката й.
- Н е ! Не искам! Неееее!
Тим се просна върху нея и притисна устни към врата й, после
засмука грубо зърната й.
- Недей... недей... - изохка тя, но зарови ръце в косата му и го
придърпа към себе си.
- Не искаш, а? - присмя й се той, като вкара пръсти във влаж­
ното й влагалище.
Линда изскимтя, когато чу подигравката му.
Той проникна в нея грубо, а тя изстена и сключи крака зад гър­
ба му.
-Копеле, копеле...
Гласът й затихна постепенно. Тласък след тласък той се на-
пъваще да се изпразни в нея. Тялото й трепереше под него, вла­
галището й се свиваше и отпускаше, сякаш искаше да изсмуче и
последните остатъци от течността му.
И двамата бяха задъхани и изтощени, но той се насили да се
надигне на крака. Застана до леглото и се загледа в нея за момент.
Краката й висяха от ръба, а от влагалището й капеше сперма.
Тим избърса челото си.
- Няма да спя на шибаното канапе довечера - заяви той реши­
телно, после влезе в банята и затвори вратата.
Пъхна се под душа, остави горещата вода да облее гърба му и
се опита да изпразни и мозъка си. Нямаше да мисли повече.
Когато свърши, уви хавлията около кръста си и излезе в кори­
дора, точно навреме да чуе как входната врата се затръшна.
- Ох, мамка му! Сега пък какво?
Той забърза надолу и обиколи стаите и кухнята. Накрая заста­
на насред хола, а хавлията падна на пода.
- Тъпанар - промърмори той, но остана на мястото си, гол и
разтреперан.
180
Чувстваше се адски глупаво. Къде ли беше отишла Линда?
Може би при Джийни, за да изплаче мъката си. Или пък да re
посмеят. На него.
Дали да й се обади? А не, майната й.
Той вдигна ръка и разтърка слепоочието си.
- Задник! Не можеш да изнасилваш жена си! Ама че кретен! -
скара се Тим на себе си.
Но вътрешният му глас го опроверга веднага.
- Изнасилване, друг път! И тя го искаше. Чукаше се диво, а
после се изпразни с такава сила, че костите й щяха да се строшат.
Освен това Там знаеше, че Линда продължава да влиза в сайта.
Бе обзета от нещо странно също като него.
- Но... - прошепна той в празната стая, - не можеш да се отна­
сяш с жена си по този начин. Не и с жена си...
Отново се зачуди дали да звънне на Джийни, за да се увери, че
Линда е добре, но реши да не го прави. По-разумно бе да я остави
да се наприказва с приятелката си и да не се меси. Но минаха ня­
колко часа и стомахът му се сви притеснено.
Тим нахлузи халата си и се заразхожда нервно. Беше десет
часа вечерта. Къде, по дяволите, беше Линда?
Към единайсет вече започваше да откача от тревога. Щеше да
се обади на Джийни.
Но никой не вдигна телефона. Беше петък вечер. Неомъжените
момичета скитореха в петък вечер. Дали Линда бе с нея? Дали въ­
обще бе отишла при приятелката си? Тим се запита дали да звън­
не в полицията и си представи разговора с някое отегчено ченге.
- Значи си се скарал с жена си? Остави й малко време да се
успокои, приятел.
Е, поне можеше да провери дали не бе станала катастрофа. В
единайсет и двайсет Тим взе телефона. Бе набрал само първата
цифра, когато чу колата на жена си. Слава богу! Изпита невероят­
но облекчение, но после се ядоса.
Ключовете й изтракаха, а след миг се чуха стъпките й. Токче­
тата й потропваха по плочките бавно и небрежно. Тя се появи и
Тим се ококори.
181
 Линда носеше кожено яке, което не бе обличала от години.
Задникът й бе стегнат в черна минипола, за която още преди вре­
ме бе казала, че никога вече няма да успее да облече. Но все пак се
бе натъпкала в нея и платът бе изпънат почти до скъсване. Чифт
ботуши над коляното с високи токчета завършваха тоалета. Ярко­
червено червило, леко размазано в ъгъла на устата и, допълваше
курвенския й вид.
Очите й го огледаха внимателно отгоре-додолу. Тим се отърси
от вцепенението си и осъзна, че халатът, му е разтворен.
- Пак ли се забавляваше сам, Тим? - подигравателно се ухи­
ли тя.
- Къде, по дяволите, беше?
Тя сви рамене небрежно и пристъпи към него. Какво беше това
по лицето й? Нещо бяло и прозрачно. Изглеждаше лепкаво. Бе
размазано над лявата й вежда и по дясната буза. Линда разкопча
якето си. Под него нямаше нищо друго. Виждаха се още лепкави
петна - по ключицата и гърдите й.
- Линда, какво... какво, по дяволите...
- Интересуваш се къде бях? Е, просто си помислих, че трябва
да се превърна в момичето, което искаш.
~ А? За какво говориш?
- Момичето, което твърдят, че съм била навремето - омазана
със сперма курва. Нали така?
-Линда, за бога...
- Намерих бар, Тим. И не отидох там да пия. Но открих
онова, което търсех. Най-големият... е, поне изглеждаше та­
къв, облегнат на бара. Господи, има вид на човек, който не се
е къпал цяла седмица, но си знаех, че има онова, от което се
нуждая.
- Линда! Какво говориш, за бога?
Якето й се плъзна надолу, разкривайки още петна по корема и
ребрата й.
- Потупах го по рамото и казах: „Искам да смуча кура ти".
Сърцето на Тим се сви, после заби лудо. В ушите му задумкаха
барабани.
182
- Обичам мъже, които не си губят времето с мислене. Преди да
се усетя, бях на колене и... господи, едва не се задуших с него. А
когато се изпразни... е, едва не се удавих.
Тим потръпна като ударен от електрически ток.
- Там имаше скапана маса за билярд, мили ми съпруже. Нали
;
разбираш, той не бе приключил с мен. Нито той, нито приятелите
му. Бяха поне шестима. Метнаха ме на масата като парче месо,
разтвориха ми краката и ме чукаха. О, как ме чукаха! И през цяло­
то време ме наричаха „курва" и „минетчийка". А това още повече
ме подлудяваше и ги молех да не спират.
Способността на Тим да разсъждава и да осмисли чутото бе
почти унищожена от шока. Чуваше всяка дума, но не можеше да
помръдне или проговори. Беше се парализирал, попаднал в плен
на зашеметяващата история, която жена му разказваше.
- След като приключиха с влагалището ми, ме обърнаха по ко­
рем. Никога преди не бях изпитвала желание да ме чукат в зад­
ника - страхувах се, че ще боли. Но барманът ме намаза с марга­
рин... е, поне казаха, че е маргарин.
Линда разкопча полата си и я захвърли на пода. Сега бе напъл­
но гола с изключение на ботушите. Отстъпи леко назад.
- Запазиха бикините и блузата ми за сувенир. Сега висят над
бара. Можеш да се отбиеш да ги видиш някой път.
Усмивката й се разшири и тя облиза устни провокативно.
- Господи, уплаших се, че очите ми ще изскочат, когато първи­
ят член проникна в задника ми. Но после мъжът започна ме чука
здраво и се изкефих. След него дойде втори, после трети и така
нататък. Не помня дори колко пъти се изпразних.
•Тя кръстоса ръце над гърдите си и размаза петното на рамо­
то си.
- Канеха се да ме оставят там, но ги помолих за още една услу­
га. Казах им: „Момчета, съпругът ми ще се разочарова, ако не се
изпразните върху мен." Е, както виждаш, те изпълниха молбата ми.
Тим се вторачи в жена си, застанала в предизвикателна поза.
По бедрата й се виждаха следи от сперма, също и по окосмяването
и пъпа й.
183
 - Е, съпруже? Нали точно това те възбужда? Жена ти, която е,
омазана със сперма курва?
В гърдите му се надигна горещ гняв.
- Какво се опитваш да докажеш, Линда?
Изражението й се промени за момент. Той се опита да го разга­
дае. Съжаление? Страх? Разкаяние?
Той отстъпи назад, но тя се приближи към него и възобнови
курвенското си поведение.
- Е, Тим, може да имам място и за още един. Имаш ли нещо
против да не си първи?
Той я сграбчи за лактите и я бутна на канапето. Преди да успее
да пристъпи към нея, тя коленичи и изпъна гърди напред. Тим
се наведе, плъзна ръце под свитите й колена, повдигна я, докато
самият той коленичи и я настани в скута си.
- Давай - презрително се ухили тя.
Членът му бе корав и май си бе такъв, откак тя започна да раз­
казва историята си. Нямаше търпение да я обладае. Проникна в
нея без колебание. Тунелът й бе горещ и влажен. Дали наистина
бе изчукала всички онези мъже? Дали той усещаше спермата им
по себе си? Зачука я свирепо, все по-бързо и силно, обзет от див
гняв, но тя отвръщаше на всеки тласък. Линда изпъна крака и ги
обви около кръста му.
Погледите им се срещнаха. И двамата бяха изпълнени с ярост.
После очите на Тим се насочиха към петното на бузата й. Линда
се ухили.
- Давай, знам, че искаш. Оближи спермата на любовника ми.
Направи го!
Той изръмжа и се поколеба. Трябваше да опита, за да докаже...
какво? Че съпругата му още му принадлежеше? Можеше ли да
понесе отговора? Беше ли готов да плати цената?
Той притисна устни към петното и го облиза. Беше сладко. Гла­
зура за торта.
- Кучка! - извика той.
Линда го беше изиграла. Но какво значение имаше? Беше го
подлъгала да опита и той го направи. Зачука я още по-яростно.
Искаше да експлодира в нея.
184
Писъкът й едва не проби тъпанчетата му. След миг течността
му се изля в нея. Тим потрепери и обви ръце около жена си:
По някакъв начин успяха да се доберат до горния етаж, падна­
ха в леглото и се чукаха... чукаха... чукаха, докато изтощението
надделя и двамата заспаха непробудно.
На сутринта Тим се протегна към нея, но бе сам в леглото.
Надигна се, като се намръщи от болка. Сигурно бе претоварил
мускулите си.
Намъкна чифт джинси и тениска и предпазливо слезе долу.
Намери я в кухнята, увита в дебелия й халат. Линда седеше до
масата и разсеяно разбъркваше кафето си.
Тим застана зад нея и протегна ръка към рамото й. Тя не обър­
на внимание на присъствието му. Той колебливо сложи ръка вър­
ху нея, затвори очи и каза бърза молитва. След миг Линда покри
ръката му със своята.
Той я завъртя към себе си и коленичи.
-Линда, аз...
Енергичното поклащане на главата й му показа, че нямаше
нужда да говори, да анализира или да се извинява. За нищо.
Тим положи глава на гърдите й и обви ръце около нея. Линда
отвърна на прегръдката му.
Нещо се бе променило. Нещо, което едновременно ги плашеше
и възбуждаше. Бяха минали през някаква врата и нямаше връща­
не назад. Щеше да им се наложи да се приспособят и да приемат
онова, което ги очакваше.
- Обичам те, бебчо - прошепна той.
Не можеше да си представи, че Линда би могла да го прегърне
още по-здраво, но тя успя. И това му каза, че накъдето и да ги
отведеше пътуването им, щяха да са винаги заедно.
185

НАЧАЛОТО
ПОЛИФРОСТ
- Камерън, какво ти става днес? - попита ме Джанин.
Вървяхме по коридора на гимназията към класната ни стая.
-Да - присъедини се и Тия, като присви великолепните си чер­
ни очи. - Ужасно си раздразнителна днес. Какво има?
- Прашките, които нося - отговорих. - Мразя проклетото нещо.
Група дванайсетокласници тръгна към нас. Джанин завъртя гла-
г-ч, за да провери дали някои от учителите или монахините от „Све­
та Тереза" бяха наоколо. Брегът беше чист. Тя дръпна полата си на­
долу и яркорозовите й прашки надникнаха над сивия фланелен плат.
Не пипнах полата си, но Тия смъкна своята още по-надолу от
Джанин.
- Убий ме с прашки! - извика едно от момчетата, когато мина­
ха покрай нас.
-Обичам те, Джанин! - каза друго.
- Искам те, Тия - обади се най-готиният.
Джанин им се усмихна съблазнително, но видя учител и бързо
вдигна полата си.
- Добро утро, госпожице Собовски - каза тя мило.
Минахме зад ъгъла и тръгнахме по главния коридор сред орди­
те униформени ученици.
- Не разбирам защо трябва да нося това нещо в задника си -
казах.
- Примири се, Камерън. Това е съдбата ти като жена - отвърна
Тия и се засмя. - Или поне това е съдбата ти като приятелка на
Джанин.
186
- А и колко пъти трябва да ти обяснявам, че никога няма да те
изчукат, ако се мотаеш наоколо в бабешки вехти гащи? - възму­
тено каза Джанин.
- Бикините ми си бяха идеални, нямаше нужда да ги изхвър­
ляш - отвърнах.
По настояване на Джанин още в десети клас, ние, трите прия­
телки, се зарекохме винаги да носим прашки под униформите си
на католическото училище. Когато настъпеше подходящият мо­
мент - наоколо нямаше родители и учители, Джанин ни даваше
знак да опънем прашките нагоре, така че да се виждат над строги­
те ни униформени поли.
- Извади късмет, че те спасихме - добави Джанин. - Иначе
щеше да водиш тъжния и скучен сексуален живот на останалите
тъпаци в града.
Тия взе думата.
- Те дори не знаят какво е хубаво чукане. Женят се за първия,
с когото преспят, и започват да раждат деца. И тогава всичко при­
ключва. Седят пред телевизора, дебелеят и никога вече не правят
секс.
- Знам, знам - съгласих се.
И наистина знаех. Собствените ми родители вероятно не бяха
правили секс, откак се роди по-малкият ми брат, Тим. Майка ми
беше още хубава, но носеше безформени бежови панталони и
блузи или поли до прасеца, направени от плат, който бе нарочно
намачкан. А пък баща ми вечно говореше, че ще положи усилия
да премахне огромното си шкембе, но никога не го правеше.
Неприятно ми бе да си мисля как родителите ми се целуват, да
не говорим за чукането. Струваше ми се, че животът им вече бе
приключил и бяха мъртви, но никой не ги бе погребал. Не исках
да съм като тях. Щях да поживея по-дълго.
Може би Джанин имаше право. Вероятно трябваше да започна
да водя сексуален живот, за да не стана като родителите си.
Но макар Джанин да говореше убедително, още не бях сигур­
на, че е права.
- Като говорим за секс, както правим винаги - обади се Тия, -
как върви проектът със загубването на девствеността ти?
187
 - Ами Майк иска да го направи с мен - отговорих. - Предпола­
гам, че ще свършим работата в събота вечер.
Отметнах коса назад и се опитах да говоря небрежно. Истина­
та бе, че не се чувствах спокойна. Винаги се разтрепервах, когато
заговорехме за загубването на девствеността ми.
Джанин нави ръкавите на бялата си риза. Правеше го, когато
ме поучаваше, че трябва да се лиша от девствеността си.
- Ти си единствената девственица в гимназията - каза тя пре­
зрително.
Тия кимна енергично.
- Да. Проявихме страхотно търпение с теб.
- Но не съм убедена, че Майк е подходящ да бъде първият -
възразих.
Бях свикнала да говоря откровено с приятелките си относно
интимни проблеми. И защо не? Очевидно всички мислеха само
за секс. Беше навсякъде около нас: по телевизията, в списанията,
които купувахме, в интернет. Определено бях изгледала сериозно
количество порно. Бащата на Тия и мащехата й имаха огромен
запас в чекмеджето на спалнята си. Бях наясно с чукане, минети
и всичко друго. Но когато ставаше дума за моя първи път, все още
се изчервявах.
Чух щракване на пръсти.
- Ками! - извика Джанин. - Къде си?
Отметнах кичур коса от лицето си. Надявах се, че приятелките
ми няма да забележат изпотяването ми.
- Понякога си мисля, че не ти пука за приятелството ни - каза
Тия. - Ако държеше на нас, нямаше да ни караш да се срамуваме
заради отказа ти да загубиш девствеността си.
Какво трябваше да направя, за да ме оставят на мира?
- Ще го направя с Майк. Този уикенд! Доволни ли сте?
Двете ми приятелки се спогледаха с повдигнати вежди.
- Щяхме да сме доволни, ако не беше толкова груба - каза Тия.
- Ками се опитва - успокои я Джанин, после се завъртя към
мен. - Направи ни услуга. Когато Майк те чука за първи път, на­
прави го в някоя скучна поза. Легни по гръб. Не се прави на ин-
188
тересна. Защото не искаш да ни изложиш, като омажеш всичко с
кръв. Не искаме всички в училище да ни се присмиват.
- О, Господи, да. Това е чудесен съвет - кимна Тия. - Почти
бях забравила какво беше първият път. Трябва да се увериш, че
няма да си посмешище в съблекалнята на момчетата.
Тия загуби девствеността си преди година. За нас, трите тий-
нейджърки, това бе праисторическо събитие.
- Не искаш кръв навсякъде.
Страхотно, помислих си, като се вторачих в пода. Надявах се,
че емоциите ми не са прекалено очевидни, макар вече да се бях
примирила с^одигравките относно девствеността ми.
- Както и да е - продължи Джанин. - Всичко ще свърши за
нула време. Лека болка, малко кръв и край.
- Ох - ухили се Тия. - А после аааах!
Потръпнах, а приятелките ми избухнаха в смях. Защо цялата
тази работа изглеждаше толкова сложна само за мен?
- Надявам се да сте прави, че е най-добре да изгубиш девстве­
ността си с тип, на когото не държиш. Като Майк.
- Разбира се, че сме прави! - възмутено отвърна Джанин. - Ни­
кога ли не ни слушаш?
Свалих раницата от гърба си и я притиснах към гърдите си,
сякаш исках да се предпазя от нещо.
- Разбира се, че ви слушам - отговорих, приковала очи в пода.
- Просто понякога се чудя дали не трябва да е нещо по-специал­
но.
Опитах се да прозвуча самоуверено, но се чувствах унизена от
емоциите си. Защо бях толкова уязвима на тази тема? Защо раз­
говорите за секс ме караха да се чувствам застанала на прага на
нещо невероятно?
- Не, момиче, не искаш да е специално - каза Тия. - Специално­
то е лошо. Бабите и дядовците ни са разсъждавали по този начин.
Тръгнахме по коридора към кабинета по история.
Истината е, че се тревожех дали бях емоционално готова.
Преспиването с някого за първи път не трябваше да е бог знае
какво. Но мисълта за момента, когато щях да загубя девственост­
та си, ме разтреперваше.
189
 Познат мъжки глас ме извади от унеса ми.
- Здрасти, Ками - каза Майк. - Ще се видим ли в събота?
- Разбира се - отговорих.
Тия и Джанин отстъпиха назад и се спогледаха. Майк не ги
забеляза.
- Страхотно - ухили се той.
Изглеждаше страшно готин в широките си джинси и тени­
ската, облегнал мускулеста ръка на стената. Трите спорта, кои­
то играеше, го поддържаха в отлична форма. Дори в досадната
училищна униформа, Майк ме караше да потръпвам. Но все пак
между нас нямаше нищо специално. Той ме огледа отгоре-додолу
и облиза устни.
- Изглеждаш жестоко, бебчо.
Погледнах го възмутено.
- Запази това изражение - ухили се той. - Харесваш ми раз­
дразнена. Е, трябва да влизам в клас.
- Абсолютен сладур - отбеляза Тия, докато го гледаше как
тича по коридора.
- А и как се движи - добави Джанин.
Двете избухнаха в смях, а аз отново се изчервих.
В часа по история гледахме видео за езическите култури, прие­
мащи християнството. Седях в тъмното и мислех за предстоящата
среща с Майк. Той имаше шофьорска книжка и щеше да ме вземе
от вкъщи. После на ресторант и може би на кино.
А след това... е, това беше сериозният въпрос. Тайно се надя­
вах, че родителите му щяха да са излезли някъде, за да останем
сами в дома му. В противен случай щеше да се наложи да останем
в колата му, а това ми се струваше тъпо. Исках да сме в къщата,
където имаше легла, канапета и кърпи.
Но докато се опитвах да си представя какво точно щеше да се
случи в събота, ме завладя и друго чувство, което първо се появи
в тялото ми, а после се пренесе и в мозъка ми.
Ежедневните образи на учебници, чинове и ученици бяха про­
гонени и заменени от други видения. Носех се над себе си и раз­
глеждах.
190
Видях се във великолепна бяла нощница, чиито ръкави бяха
поръбени със старинна дантела. Лежах по гръб. Бях много краси­
ва. Косата ми падаше около лицето и по чернозлатистия мрамо­
рен плот, върху който бях разположена.
Очите ми бяха отворени и уплашени. Вторачих се за миг в
собствения си образ. Дали това бе някакво видение от бъдещето?
Внезапно се озовах вътре във видението. Страхът се оказа благо­
говение. Бях изправена пред сила, каквато никога преди не бях
виждала.
Какво беше това около глезените ми? Ръцете и краката ми бяха
оковани. Замъчих се да се освободя, но в същото време се възхи­
щавах на стоманата и веригите, с които бях окована.
Не можех да избегна онова, което ме очакваше. Чух тежки
стъпки на обути в ботуши крака, последвани от стакатото на ви­
соки токчета. Заборих се с веригите, а тялото ми се гърчеше в
елегантния си затвор, обзето от страх и възбуда.
Усетих мекото, нежно докосване на женски ръце върху главата
си. Тя завърза превръзка на очите ми и ме целуна по устните. По­
срещнах езика й със своя. Не знаех коя е, но й се отдадох напълно.
О, къде отиде тя? Аха, усетих ръцете й на гърдите си. Нощницата
ми бе от великолепен прозрачен плат. Повдигнах тяло, за да по­
срещна допира й.
Но тя се отдръпна от мен. Зачудих се къде е. После усетих как
свалят превръзката от очите ми и видях мъж с качулка пред мен!
Приличаше на великан - гол и мускулест. И размерът на онова
нещо! Пенисът му бе огромен. Жената разтвори краката ми грубо.
Мъжът загали члена си и се настани между колената ми. Пенисът
му нарасна още повече.
В ръцете му се появи кожен каиш, който той уви около члена и
топките си. Погледнах го. Пенисът му отново нарасна. Щеше да
ме прободе като нож, но все пак това трябваше да се случи...
Някой ме плясна по ръката и изскочих от фантазията си. Джа­
нин се наведе към мен и завъртя очи.
- Господи, какво ти става днес? - прошепна тя. - От петнайсет
минути си в света на Ками!
191
 Класът още гледаше видеото, показващо образите на местни
деца по време на първото им причастие.
Изправих се и забелязах Сара Уокър, новото момиче в „Света
Тереза" със странния британски акцент. Тя ми се усмихна много­
значително.
Двете ми приятелки потеглиха към кабинета по геометрия, а аз
забързах към тоалетната.
Слава богу, вътре нямаше никого. Влязох в кабинката и затво­
рих вратата. Все още бях възбудена от фантазията си.
Нямаше начин да издържа още един час в това състояние. Пов­
дигнах полата си, седнах на клозета, плъзнах ръка по слабините
си и ахнах, когато осъзнах колко бях мокра.
Дишането ми се учести. Потънах в усещането и се опитах да
потисна стоновете си. Изпотих се от възбуда и объркване.
Опитвах се да се боря с образа на едрия гол мъж с кожения
каиш и разтворените ми насила крака. Нуждаех се образа, за да
подхраня възбудата си, но в същото време изпитах силен срам. До­
като си припомнях тласъците на мъжа, вкарах пръсти във влагали­
щето си, но те не ми осигуриха грубото и диво удоволствие, което
великанът ми даваше. Зарових из чантата си и извадих ластик за
коса. Усуках го около пръстите си и си представих, че бе каишът
около пениса на мъжа. Насочих пръсти към възбудения ми отвор.
Чух отварянето на вратата на тоалетната. Спрях и надникнах
през процепа на кабинката.
Страхотно, Сара Уокър. Тя пристигна в „Света Тереза" едва
преди две седмици. Имаше нещо загадъчно в нея. Първо, акцен­
тът. Беше британски, но звучеше, сякаш бе родена в много по-ек­
зотична страна.
След това идваше фактът, че никой не знаеше нищо за нея.
Дали беше богата, или бедна, никой не знаеше. Бях наясно с по­
ложението на останалите ми съученици. Кой беше разглезен, кой
работеше на две места след училище, кой бе някъде по средата.
Джанин твърдеше, че семейството на Сара било бедно и живеело
във фургон. Мъчели се да прикрият това, като говорели с изискан
акцент.
192
Джанин гледаше на нея отвисоко, но аз смятах, че Сара бе
страшно изискана с късата си, елегантно подстригана коса. По­
дозирах, че гарвановочерният й цвят се дължеше на боя, защото
кожата й бе много светла. А походката й правеше стандартнага
училищна униформа да изглежда като тоалет от модно ревю. Сара
нямаше нужда да подсилва сексапила си, както правеха Джанин
и Тия. Тя просто бе по-секси, също като човек, отбил се при нас
от най-жестокия купон в големия град. Толкова готина мадама не
можеше да живее във фургон.
Звънецът за следващия час иззвъня оглушително.
Мразех да закъснявам. Скочих и избърсах слабините си. На­
пръсках прашките с парфюм и ги дръпнах нагоре.
- Хей, кой е там? - попита Сара със съблазнителния си акцент.
Излязох от кабинката и се помъчих да прикрия изчервяването
си.
За щастие, Сара изглеждаше доволна да ме види.
- О, Ками, скъпа. Толкова се радвам - каза тя, като ме изгледа
любопитно. - Мили боже, имаш вид на човек с висока температу­
ра. Добре ли си? - измърка тя.
- Да - отговорих. - Но не съм сигурна. Може и да съм насти­
нала.
Сара пристъпи към мен и сложи ръка на челото ми. Потръп­
нах, но я оставих да провери температурата ми. Ръката й беше
приятно хладна.
- Топла си, дори изпотена - отбеляза тя.
- О, господи, съжалявам - отвърнах. - Не исках да...
- Не се страхувам от няколко дребни бацила - усмихна се тя.
Сара отвори луксозната си червена чантичка. Беше тип порт­
моне от алено кадифе, модно украшение, каквото никой друг в
училище не смееше да носи.
- Имам нещо подходящо за теб - каза тя, като извади старо­
модно бурканче.
Красотата му ме накара да ахна.
- Нали е хубаво? - попита тя. - Емайл и златни нишки.
Сара свали позлатеното капаче, а аз се вторачих омагьосана в
миниатюрните позлатени символи.
193
 - Великолепно е - казах.
- Знам - отвърна Сара, - Протегни си лявата ръка.
Изпълних нареждането, а Сара разклати бурканчето. Малки
лилави цветчета се посипаха в ръката ми. Бяха безтегловни.
- Ако ги сложим на клепачите ти, ще се почувстваш много по-
добре - каза тя.
Сара размаза нежните цветчета в ръката ми и те се превърнаха
в блестящ прах.
- Позволи ми да ти помогна - каза тя.
Затворих очи послушно и усетих лек натиск, докато англичан­
ката ме мажеше със странната пудра.
- Готово - отбеляза тя. - Сега си поеми дълбоко дъх три пъти
и ще се почувстваш по-добре.
И наистина стана така! Страхът и уязвимостта излетяха от мен.
Дишането ми стана по-дълбоко и спокойно.
- Уха, това е страхотно! - извиках. - Какъв е този прах?
Отворих очи и се погледнах в мизерното огледало в тоалетна­
та. Дори изглеждах по-добре. Никога не бих се сетила да сложа
бледолилави сенки на клепачите си. Но подчертаваха сините ми
очи, а и правеха още нещо. Какво ли беше? Е, както и да е, харе­
сах начина, по който изглеждах.
- Свърши работа - отвърна Сара. - Това не ти ли е достатъчно?
Кимнах щастливо. Вече не бях притеснената девственица, коя­
то вечно се извиняваше на Джанин и Тия. Сега виждах образ, кой­
то наистина ми харесваше: женствен, загадъчен и много красив.
Погледнах Сара, която шеговито ми намигна. Тя носеше същи­
те лилави сенки. Хвана ме подръка и двете излязохме спокойно от
тоалетната и тръгнахме към кабинета по рисуване.
Закъсняхме за часа и очаквах да ни се скарат, но всички ни
изгледаха възхитено.
- Харесвам тези сенки - прошепнах, когато седнахме една до
друга.
- Страшно ти отиват - отговори тя тихо.
По време на часа забелязах, че Сара, както винаги, правеше
малки фигурки. Независимо дали работеше с глина или рисува-
194
ше, резултатът винаги бе един и същ - човешки форми, но с три
очи и прекалено дълги крайници.
Сара се трудеше усърдно и творбите й бяха изключително ин­
тересни. Фигурките изглеждаха така, сякаш крайниците им бях?
извити толкова силно, че вените им изпъкваха. А пък по кожата
имаше люспи и зловещи подутини.
Аз също обичам творческата работа и днес се забавлявах с ри­
суването на абстрактни образи. Докато размахвах четката, въоб­
ражението ми се раздвижи.
Представих си, че се намирам в английска градина. Носех го­
ляма шапка, украсена с цветя, и дълга бяла рокля. Просторната
морава бе обрамчена с цветни лехи. Очевидно бе пролет, защото
въздухът ухаеше свежо.
Всички цветя бяха в различни нюанси на лилавото: редици
тъмни синьочервени рози, лилави лалета, лехи с петунии на бели
и лилави райета. Разхождах се сред цветята и въртях старомодно
чадърче в ръка.
Видях полата си и осъзнах, че е прозрачна, а отдолу не носех
нищо. Видях окосмяването по срамните си части. Усуках широка­
та пола около себе си, за да се прикрия.
Огледах градината, забелязах десетки жени с аристократичен
вид, облечени в същите прозрачни дрехи. Гърдите и слабините
им се виждаха ясно. Но те носеха дрехите си гордо. Разхождаха
се грациозно с чадърчета в ръка. Носеха огромни шапки с пера и
панделки.
Жените държаха главите си гордо вдигнати, защо и аз да не го
направя?
Сара си бъбреше и се смееше с тях. Какъв прекрасен ден! Рад­
вах се, че съм там. Сара ми махна. Нейната рокля не беше бяла, а
във великолепен бледолилав цвят и тялото й се виждаше ясно. Тя
вдигна чадърчето си, завъртя го и ми се усмихна загадъчно. После
продължи напред по моравата. Зад гърба й се виждаше красив
палат, украсен с кулички и високи комини.
Внезапно осъзнах, че се намирам в семейното й имение.
Колко мило от нейна страна да ме покани на гости! Забавлявах
се чудесно.
195
 Махнах й в отговор и се наведох да откъсна роза. Ароматът й
ме стресна. Ухаеше по начина, по който миришеше влагалището
ми, когато го погалих в тоалетната. Но вместо да прикрия мириз­
мата, я вдъхнах дълбоко.
В далечината видях и странните малки хуманоиди на Сара. Те
сервираха чай и играеха крикет, но не изглеждаха странни, а еле­
гантни като всички други.
Усетих допир по глезените си. Дали ме бе полазило насекомо?
Но пък докосването бе много по-приятно. Погледнах надолу и ви­
дях няколко от хуманоидите на Сара, които влизаха и излизаха
изпод полата ми.
Отначало ме полазиха деликатни тръпки.
Внезапно въображението ми се развихри с пълна сила. Опитах
се да се овладея, но около мен притъмня. Примигнах и се помъчих
да се върна към действителността и часа по рисуване, но не можах.
Намирах се в абсолютно тъмно място и не виждах нищо.
Малките хуманоиди се закатериха по мен. Няколко от тях въз-
седнаха бедрата ми и започнаха да се търкат в мен, както правеше
дакелът ми. Отправиха се към слабините ми. Размахах ръце, за да
ги отпъдя, но усещането беше учудващо приятно и ме накара да
се изкикотя. Влагалището ми се отпусна и почувствах как няколко
от малките същества проникват в него.
- Не можете да влизате там! - извиках.
Но влагалището ми бе на друго мнение и ги приветства жиз­
нерадостно. Беше изключително приятно. Никога преди не бях
изпитвала подобно нещо.
Срамувам се, но трябва да призная, че по онова време не ме
биваше в мастурбирането. Когато се мъчех да свърша, винаги се
напрягах и агонизирах.
А сега усещах малките същества в себе си. Мускулите ми се
отпуснаха и се почувствах разтопена от кеф.
Все още потънала във фантазията, загледах как сцената се
промени. Вървях по дълъг коридор, облицован в червено кадифе.
Беше червеното кадифе от чантичката на Сара. Движех се сред
червените вълни, на фона на които бялата ми рокля красиво кон­
трастираше.
196
- Ела с мен - прошепна в ухото ми съблазнителен женски глас
с британски акцент.
Беше Сара, разбира се. Тя ме обгърна с ръка.
- Толкова се радваме, че сй с нас днес - каза тя. - Забавляваш
ли се?
Не беше нужно да й отговарям. Тя знаеше как се чувствах. По­
веде ме по аления тунел към осветен от свещи отвор.
Приближихме го и ахнах от красотата му: стените бяха покри­
ти с черен сатен, а в средата на стаята стоеше лъскава мраморна
плоча.
- Ела тук - нареди ми Сара.
Настани ме бавно върху хладния мрамор. Легнах по гръб, а тя
се усмихна и прикова ръцете ми към плочата. Прокара червените
си нокти между краката ми и ги разтвори. Усетих студения метал
на вериги. Вече знаех къде се намирам. Мъжът с огромния член
щеше да се появи скоро.
Започнах да се боря с веригите. Изпотих се. Бях си сложила се­
риозно количество дезодорант сутринта, но не вършеше работа.
Не успяваше да се справи с обзетото ми от желание тяло. Отнача­
ло миризмата ме отврати, после ме изпълни със странна гордост.
Спрях да се боря с веригите.
Внезапно помещението се изпълни с ослепяваща светлина.
Чух познати гласове, които мърмореха загрижено. Примигнах и
когато отворих очи, видях съучениците си, учителя и свещеник,
които ме гледаха разтревожено.
Лежах на пода в часа по рисуване.
- Сигурно е припаднала - каза учителят.
Изненадах се, че главата не ме болеше от падането. Тялото ми
още тръпнеше от дяволското удоволствие. Дали втвърдените ми
зърна си личаха през бялата униформена риза? Вдигнах глава и
видях, че краката ми още са разтворени като на мраморната пло­
ча. Побързах да ги затворя. Заекнах и се опитах да обясня стана­
лото.
- Нямам представа какво се случи - казах.
Сара ми намигна.
197
 - Точно преди часа Ками ми каза, че май се разболява от грип
- обясни тя.
Учителят настоя да отида при училищната сестра, но вместо
това излязох навън. Чувствах се добре, дори учудващо добре.
През обедната почивка избягвах Джанин и Тия. Не исках да ми
досаждат с въпроси за инцидента. Не беше трудно да се отърва
от тях - страхуваха се да не ги заразя. Най-добрите ми приятелки
просто ме заобиколиха и се отдалечиха от мен.
Върнах се в тоалетната. Две съученички стояха пред огледало­
то и си слагаха спирала. Погледнаха ме, когато влязох, прибраха
си гримовете и побързаха да изчезнат, като си шепнеха и се кико­
теха.
Застанах пред мивката и плиснах вода върху лицето си. Дали
някога фантазиите щяха да спрат да ме тормозят? Погледнах очи-
-:с си. Лилавите сенки бяха наистина красиви, но трябваше да ги
изтрия. Намокрих хартиена кърпа и разтърках клепачите си. Но
сенките дори не се размазаха.
Вратата се отвори. Знаех кой влиза, още преди да чуя дълбокия
съблазнителен глас.
- Не прекара ли добре в часа по рисуване? - попита Сара, като
тръгна към мен.
Нещо в мен се прекърши.
- Шибаните сенки са виновни! Какво е това? Зловещо е! Ис­
кам да го махнеш!
-Добре - кимна тя.
Сара извърши странно движение с показалеца и кутрето си и
сенките изчезнаха от клепачите ми. Завъртях се енергично.
- Стой настрани от мен! Прекалено си странна! - заекнах и се
опитах да я заобиколя и да отида до вратата. — Джанин вероятно
е права за теб!
- Права е, че съм боклук, който живее във фургон? - попита
Сара. - Дива селянка? Това говорят за мен, нали?
Сара застана до мен. Бедрата ни се докоснаха леко. Повдигна
ръка и прокара нежно пръст по лицето ми.
198
- Истината е, че живеем в нещо като фургон - обясни тя. - Тук
сме само за известно време и после трябва да продължим пътя си.
Но знаеш защо сме тук, нали?
Поклатих глава, но внезапно потръпнах и се помъчих да си по­
ема дъх.
- Искаме те. Искаме те, защото имаш свещена кръв - обясни
ми тя. - Разбираш ли думата „свещена"? Става дума за нещо, ко­
ето не трябва да хабиш за Майк.
Отдръпнах се от нея. Но сега пък бях прекалено далеч от вра­
тата.
- За какво говориш? - попитах.
- Защо мислиш, че дойдох в това училище? - промърмори тя.
- Усетихме девствеността ти през цял континент и век. Дойдохме
да ти помогнем да се отървеш от нея и да осъзнаеш женската си
сила.
Сара ме побутваше към една от кабинките, докато говорехме.
Опитах се да се измъкна, но не успях. Чух щракването на клю­
чалката.
- Ето - каза Сара, като прокара ръка по полата ми. - Позволи
ми да ти покажа какво имам предвид.
- Но някой ще влезе - запротестирах.
Тя поклати глава.
- Не мисля така.
- Не чуваш ли? - извиках. - Някой вече е тук.
Завъртях глава към шума, но Сара привлече лицето ми към
нейното.
Бутна ме към стената и устните ни вече бяха на сантиметър.
Дали щеше да ме целуне? Джанин често говореше за ползата от
натискането с други момичета, дори бе намеквала, че самата тя
е правила лесбийски секс няколко пъти. Тия пък твърдеше, че се
натискала с друго момиче по време на летен лагер, когато била
още на четиринайсет години. Хвалеше се с това и искаше да е
сигурна, че всички момчета в училище го знаят. Но аз само бях
танцувала с други момичета и се бях опитвала да мастурбирам на
момичешки фантазии. Сега обаче се възбуждах все повече с всяка
изминала секунда. 199
 Сара прошепна в устата ми и усетих горещия й дъх, сладък и
замайващ.
- Можеш да позволиш на някой от съучениците ни да отнеме
девствеността ти и да очакваш най-обикновен и скучен живот.
Погледни родителите си, защото ще станеш абсолютно същата.
Или - продължи тя със съблазнителен глас, - можеш да преми­
неш през различен праг. Ако дойдеш в дома ми, ще прекараш
деня в невероятен лукс. Двете ще отидем заедно до мола и ще
си купим какво ли не. Ще вечеряш с нас и ще се наслаждаваш на
пиршество, каквото никога не си си представяла. Аз лично ще те
подготвя за важния момент. Ще те изкъпя в мляко и ще облека
парфюмираното ти тяло в бяла копринена рокля.
Думите й ме зашеметиха. Неволно отворих уста и пожелах от­
чаяно Сара да ме целуне.
Но тя само продължи да говори.
- После ще бъдеш отнесена в най-специалната стая на света...
- Черна и осветена от свещи, нали? Намира се в края на кори­
дора - прошепнах.
- Да, заведох те там в часа по рисуване, за да видиш за какво
става дума. Хареса ти, нали?
Преглътнах затруднено и кимнах. Чувах гласовете на съучени­
ците ми пред вратата на тоалетната. Надявах се да се разкарат и
да ме оставят със Сара завинаги.
- Заключено е! - извика някой.
- Заключено? Никога не е заключено - обади се друг глас. -
Наистина трябва да вляза вътре. Да отидем да помолим чистача
да отвори.
Чух ги да се отдалечават. Сара и аз останахме сами.
Усетих тялото й да се притиска към моето и нещо горещо да
прониква в устата ми.
Господи, целува ме жена, помислих си.
Върнах се обратно в черната стая. Мъжът с кожения каиш ме
чукаше, а жена нежно галеше главата ми. Комбинацията от ле­
кото докосване на жената и острата болка от грубите тласъци на
мъжа... Загърчих се. Това ли беше да стигнеш до оргазъм?
200
Във фантазията си отворих очи и видях жената над мен. Сара
ли беше? Да, Сара. Държеше огромен нож в ръка...
Помъчих се да се върна в действителността.
- Планираш да ме принесеш в жертва, нали? - извиках.
Въпреки страха ми, гласът мй все още бе дрезгав от възбуда.
Възбуда, каквато не знаех, че мога да изпитам.
- Да те убия? - измърка Сара. - Защо да правя подобно нещо?
Какво мислиш за мен и семейството ми? Че сме серийни убийци?
Тя се засмя и отвори кадифената си чантичка. Извади дълъг
тънък нож.
- Как го вкара в училище? Охраната не те ли видя? - попитах.
- Не минах през охраната - отговори Сара и поднесе ножа към
врата ми.
- Не ме убивай - замолих се, но в същото време изстенах въз­
будено.
Сара плъзна другата си ръка под полата ми.
- Ммм, много секси - прошепна тя. - Прашките ти отиват.
Отдръпна прашките настрани, разтвори срамните ми устни и
започна да масажира клитора ми. Уплаших се, че ще припадна
или умра от удоволствие. Внезапно спря и отдръпна ръката си.
Вдигна я и видях менструална кръв по нея.
- 0, не! - изплаках. - Толкова се срамувам. Мензисът ми тряб­
ва да дойде чак след три седмици!
Сара се засмя и махна с ръка. Кръвта се превърна в карминен
скъпоценен камък, който проблясна пред очите ми.
- Сега вече осъзнаваш ли каква скъпоценна кръв крие хименът
ти? - попита тя, като отдръпна ножа от гърлото ми и го прибра в
чантичката си. - Обади ми се, когато си готова - каза тя, като из­
плези език и постави кървавия камък върху него.
Очите й блестяха в екстаз.
- Ти си луда! - извиках. - Не бих се приближила до къщата ти.
Как мога да съм сигурна, че следващия път няма да използваш
ножа върху мен?
- Не можеш да си сигурна - засмя се Сара. - И точно заради
това искаш да дойдеш в черната стая и да откриеш дали ще го
използвам.
201
 Вратата се затвори тихо, когато тя излезе.
Отидох до мивката и се опитах да се овладея. Една от кабинки-
те се отвори и Джанин излезе от нея.
- Там ли беше през цялото време? - попитах.
- Разбира се - отвърна Джанин, ококорила кафявите си очи. -
Наистина ли чух онова, което смятам, че чух?
- Не знам-отговорих.
- Божествена кръв? Аромат? Откачена работа! Но и доста въз­
буждаща. И извратена. Уха!
Двете замълчахме. Облегнах се на стената и се успокоих. Вне­
запно пътят пред мен стана очевиден.
- Е, какво ще правиш? - попита Джанин.
- Трябва да си легна с Майк в събота. Тогава цялата тази лу­
дост ще приключи.
- Наистина ли мислиш, че така ще се отървеш от нея?
Както винаги, не можех да определя дали Джанин се тревожи
за безопасността ми, или се вълнува от подслушаното.
- Не се тревожи - отговорих. - Тя се интересува само от кръвта
на химена ми. Странно е, но не й пука за нищо друго. Не бих се
доближила до дома й. Веднага щом се изчукам с някого, магията
ще изчезне и тя ще изгуби интерес. Но не можеш да споделиш
това с никого. Обещаваш ли? Ще бъде опасно, ако Сара разбере
за плана ми.
- Разбира се, разбира се. Приятелки сме завинаги, нали? - из­
вика Джанин.
Тя изглеждаше доста раздразнена, както когато й се случеше
да прекали с кола - подскачаше наоколо, жестикулираше и бърбо­
реше непрестанно.
- Винаги съм я смятала за боклук. И бях права. Но не трябва
ли да проверим как точно стоят нещата? Да уведомим полицията
или местните новини, или училищния вестник?
Сложих ръце на раменете й, за да я спра.
- Не - казах сериозно. - Работата трябва да се извърши в пълна
тайна.
*
202
В събота вечер, когато се приготвях за срещата с Майк, се за­
чудих какво да облека. Джинси или минипола? Полата, разбира
се. Във важния момент, тя щеше да бъде свалена много по-лесно.
Облякох я и се погледнах в огледалото. Добре!
Фантазиите ми бяха прогонени и заключени в клетка в задната
част на мозъка ми. И там щяха да си останат завинаги, помислих
си решително.
Скоро всичко щеше да приключи. Девствеността ми най-после
щеше да се превърне в минало. А аз щях да съм в безопасност
от Сара. Ама че откачалка! „Скъпоценна кръв от химен"! Каква
дивотия.
Трийсет минути по-късно, когато се настаних в джипа на Майк,
той изглеждаше впечатлен.
- Хей, изглеждаш страхотно!
- Благодаря - отвърнах. - Ти също изглеждаш добре.
Майк не подкара колата.
Защо да чакам, помислих си.
- Слушай, и двамата знаем какво искаме. Хайде да отидем ня­
къде и да го направим още сега - предложих.
Майк ме изгледа стреснато. Дали не се проявих като прекалено
отворена? Момчешкото самочувствие е уязвимо нещо.
- Искам те страшно много - добавих бързо, за да го полаская.
- Не знам - отвърна той. - Възнамерявах първо да отидем на
кино и на вечеря.
Значи щеше да се мотае? Не можех да повярвам. А уж момче­
тата трябваше да са вечно надървени.
- Искаш ме, нали? - попитах, като облизах устните си съблаз­
нително.
- Да! - извика той. - Ами киното и вечерята?
- Не мога да чакам толкова дълго!
Майк запали колата и постави дясната си ръка на бедрото ми.
- Страхотно е, че го искаш, но да караме спокойно - каза той.
Хванах ръката му и я плъзнах под полата си нагоре към чатала.
Той я отдръпна.
- Наистина те искам - каза Майк. - Просто първо трябва да
пийна нещо.
203
 Извади кутия бира изпод седалката, отпи голяма глътка и ми я
подаде.
- Заведи ме някъде да се натискаме - настоях. - Не бъди такъв
мухльо. '
- Разбира се - кимна той. - Родителите ми ще излязат след
осем. Можем да отидем у нас.
- Нямам толкова време. Сигурно има къде да паркираме в
града.
- Закъде бързащ, бебчо? - попита Майк, но подкара колата.
След няколко минути завихме по пътя, който водеше към фер­
мите в края на града.
Въпреки нетърпението си, замълчах за няколко минути, за да
дам възможност на Майк да си възвърне гордостта. Очевидно
му се говореше за глупости, които нямаха нищо общо със секса.
Къде изчезна самоувереният сваляч от училище?
Подминахме и последните жилищни квартали. Отвъд тях има­
ше само полета и гори. Продължихме напред.
Писна ми да слушам за съотборниците му и хокея и хвърлих
бърз поглед към телефона си. Имах съобщение от Джанин. Натис­
нах бутона за гласовата поща. Майк продължи да дрънка.
- Ками - каза Джанин с необичайно развълнуван глас. - Не
знам дали вече си загубила девствеността си, но трябва да знаеш
нещо. Обади ми се веднага.
Изключих телефона и го прибрах в чантата си. Джанин веро­
ятно искаше да ме посъветва да сложа хавлия под йас, за да не
омажем всичко с кръв. Майната й.
- Защо не спрем тук? - предложих, като посочих място встра­
ни от пътя.
- Ченгетата патрулират по този път - каза Майк.
- Да, но ние ще свършим, преди да се появят.
Погледнах през прозореца към високите борове, разлюлени от
вятъра.
Неохотно Майк паркира колата и загаси фаровете. Помогнах
му да смъкне задната седалка, за да си осигурим достатъчно
пространство за секс. Той не бе донесъл възглавници и одеяла,
204
затова го бутнах долу и се покатерих върху него. Свалих полата
и блузата си. Майк облиза устни, когато ме видя по прашки и
сутиен.
- Щях да ти направя стриптийза, на който Джанин ме научи,
но няма време - извиних му се .
:
- Няма проблеми - отвърна той. - Това е достатъчно жестоко.
Звучеше нервно и развълнувано. Целунах го страстно, после
разкопчах панталона му.
- Хей, хей, хей! - извика и дръпна ръката ми.
- Какво става? - учудих се. - Не искаш ли да ме чукаш?
Той ме погледна засрамено. Изглеждаше ужасно свенлив.
- Никога преди не съм го правил - призна той.
- Какво? - едва не изпищях. - Не си го правил? Нали си учи­
лищният жребец?
- Слухове - обясни притеснено.
- Страхотно! Още един девственик!
- Съжалявам - каза той. - Може ли да започнем отначало? Ха­
ресвам те. И искам да го направим, но не по този начин. Звучи
странно, но смятам, че сексът първия път е специален, а не нещо,
което просто да премахнеш от пътя си.
Втрещих се. Плановете ми се провалиха. Но в същото време
изпитах силно вълнение. Майк бе изрекъл тайна парола, която от­
вори душата ми. Търколих се и легнах до него.
- Напълно съм съгласна - казах. - Но всички се опитват да те
накарат да се чувстваш като идиот, ако разсъждаваш като нас.
- Значи и двамата вярваме, че загубването на девствеността ни
е нещо специално - каза той. - Може би сме идеални един за друг.
Замълчах за момент. Чувствах се чудесно и смятах, че мога да
споделя всичко с Майк.
- Познаваш ли Сара Уокър от училище? - попитах.
- Разбира се - отговори той. - Странната мадама с още по-
странен акцент. Всички я познават.
- Е, не ми се смей, но тя е някакъв вид демон. Може да ти проз­
вучи абсолютно откачено, но тя иска нейните хора, семейството й
или бог знае кой, да отнемат девствеността ми.
- Уха - изсумтя той.
205
 Е, не беше много красноречив, но в гласа му се долавяше ис­
крено съчувствие.
- Да - кимнах. - Обясни ми, че щели да ме глезят и да се от­
насят страхотно с мен преди това. А после щели да ме облекат
и отведат в зашеметяваща черна стая, където ще ме завържат на
мраморна маса. Но има и нещо още по-странно. Мисля, че може
да ме убият.
- Откачена история - каза Майк.
Кимнах. Зърната ми се втвърдиха. Дали беше заради интимния
момент с Майк? Или заради спомена за ножа на Сара, опрян в
гърлото ми, и пръстите й, заровени във влагалището ми?
- Абсолютна лудост, но не мога да спра да мисля за това - при­
знах. - Идеята, че мога да умра, докато се чукам за първи път, ме
възбужда страхотно.
Майк се замисли.
- Какво? - попитах. - Кажи ми за какво мислиш?
- Не си единствената - отговори той.
1
- Какво?
- Всички в училище я познават. И всички, които са още дев­
ствени, са били канени от нея да го направят по този начин. Тя
изпитва желания към много от нас. И трябва да ти кажа, че в учи­
лище има много повече девственици, отколкото си мислиш.
Внезапно се почувствах измамена. Какво ми ставаше? Защо
шпитвах разочарование вместо облекчение? Стегнах се и казах:
- Това е невероятно. Дали би трябвало да направим нещо по
въпроса?
- Не знам - отговори Майк. - И аз самият мислех за това. Също
така си мислех какво Сара ми каза, че ще ми направи. Господи,
тази кучка може да те подлуди!
, Забелязах подутината в джинсите на Майк и не можах да се
сдържа. Протегнах ръка и стиснах надървения му член. Той из­
стена, затова отново го стиснах. Усетих как се навлажнявам. Доб­
лижихме се един до друг и се целунахме страстно.
Сърцето ми биеше лудо, когато вдигнах глава. Навън луната
още блестеше, околността бе тъмна, а клоните на дърветата още
се люлееха. Но имаше и нещо различно. Огледах се и видях дви-
206
жещи се форми. Внезапно осъзнах, че не бяха клони на дървета
или храсти.
- Заключи вратите! - извиках.
- Какво? - учуди се Майк. - Наоколо няма никого... О, господи!
Той също ги видя. Мрачни високи фитури в дълги черни палта
вървяха към нас.
Майк се задвижи енергично и занатиска бутоните.
Начело на групата вървеше Сара. Бялата й кожа блестеше на
лунната светлина, късата й коса изглеждаше красива и зловеща.
- Наистина ли мислехте, че можете да го направите без нас? -
извика тя.
Бе все още далеч, но гласът й отекна в джипа.
- Мамка му, кучката е довела цялото си семейство! - каза
Майк. - Нямаме шанс. Ще ни очистят. Ще ни принесат в жертва.
- Трябваше да се сетя, че Джанин ще се раздрънка! Но можем
да се справим. Знам какво трябва да направим.
- Да не би да имаш пистолет? - учуди се Майк.
- Трябва да се изчукаме колкото се може по-бързо.
- Просто ей така?
- Няма друг начин - казах, като го погледнах в очите. - След
като загубим девствеността си, вече няма да сме интересни за тях.
Хващай се за работа.
- Лесно ти е да го кажеш - отвърна той. - Как да действам при
тези обстоятелства?
Светкавично смъкнах панталона му и засмуках члена му. Сто­
ри ми се, че винаги съм знаела как да правя минет.
- О, Господи, Ками, това е страхотно - изстена той. - Наистина
съм надървен. Това е най-великото усещане! Мамка му! - внезап­
но каза той. - Приближават се.
- Добре. Вече си надървен. Захващай се за работа. Трябва да
го направим колкото се може по-бързо. В противен случай ще сме
техни.
Погледнах навън. Мислех, че Сара и семейството й тичат към
нас, но те вървяха бавно и бяха поне на двайсет метра от колата.
Тя ми се усмихна и се заразхожда грациозно, както бе правила в
английската градина в часа по рисуване. И сега носеше същата
207
 бледолилава рокля, а мъжете бяха облечени в старомодни кос­
тюми.
Майк също ги видя.
- Играят си с нас - каза той. - Не знам какво да правя.
Въздъхнах нетърпеливо.
- Лягай - наредих му.
Той се подчини. Надникнах навън. Сара и мъжете бяха изчез­
нали.
- Къде са? - попита Майк.
Затропаха по прозорците на джипа. Бяха притиснати към стък­
лата и ни зяпаха. Видях мъжа от черната стая.
Потръпнах, но знаех, че трябва да сваля прашките си. Мъжьт
прокара огромния си яркочервен език по стъклото.
- По-добре е да затвориш очи - посъветвах Майк.
- Ами презерватив? - попита той. - Не нося със себе си. Ми­
слех, че ще отидем у нас, където мога да взема няколко презерва­
тива от резервите на големия ми брат.
- Нямаме време да се тревожим за презервативи - прекъснах
го.
Коленичих и го възседнах. Семейството на Сара се вторачи в
нас.
- Проклети да сте! - изпищя Сара.
Лицето й бе зловеща маска.
- Няма да стане - уплаши се Майк.
- Ще го направя да стане - успокоих го.
Хванах члена му в ръка, наместих се и се настаних върху него.
Сара и семейството й започнаха да клатят джипа. Двамата с Майк
се търколихме в задната част на колата.
- Не можете да го направите без мен! - изкрещя Сара.
Бандата откачалници залюля джипа и почти го преобърна. Сара
примигна и лунната светлина изчезна. Беше абсолютно тъмно.
- О, не! - извиках. - Заведе ни в черната стая.
Наистина бяхме там.
- Да - отвърна Майк. - Усещам студения мрамор под зад­
ника си.
-Дръж се!-казах.
208
Видях Сара с нож в ръка да се приближава към нас. Покатерих
се върху Майк. Трудно му бе да задържи ерекцията си. Стиснах
го няколко пъти и го втвърдих. Насочих члена му към девственото
си отвърстие.
Нервните окончания във влагалището ми усетиха кадифената
глава на пениса на Майк. Ахнах, когато тялото ми прие пулсира­
щия орган. Почувствах се като ангел, носещ се в небето, после
като дявол, горящ в пламъците. Накрая нещо се скъса.
- О, Господи - изохках.
- Вътре съм - каза Майк.
Усетих горещината на кръвта, която потече от мен.
- Наистина боли - прошепнах и паднах върху гърдите на Майк.
Когато вдигнах глава, видях, че отново сме в джипа, който вече
не се люлееше. Навън Сара изплези език. Върху него бе кървави­
ят скъпоценен камък, който бе взела от мен.
- Защо не се махат? - извика Майк. - В теб съм, но още са тук,
Сара изкрещя оглушително.
- Тук са заради теб - казах. - Искат девствената ти душа.
Майк затласка енергично в мен.
- Не знам дали мога да остана твърд, когато те са навън - каза
той.
Чу се шум от разбито стъкло, когато юмрук проби страничния
прозорец.
- Представи си, че завързваш пръстен около члена си - про­
шепнах. - Разкажи ми за това.
- О, Господи, Ками, ако момчетата от отбора ме чуят да казвам
това...
- Хайде, Майк!
- Добре, добре - прошепна той. - Завързвам...
Не можа да довърши. Нещо остро удари прозореца.
- Майк, трябва да свършиш - настоях.
Той се прокашля.
- Завързвам пръстена на кура си!
Огромният мъж вкара ръка през счупеното стъкло. Облиза
окървавената си китка, после отключи вратата.
- О, не! - извика Майк, а самоувереността му се изпари.
209
 Припомних си съвета, който Тия веднъж ми бе дала. Протег­
нах ръка и стиснах топките на Майк.
- Пръстенът върху кура ти го прави два пъти по-голям - про­
шепнах.
Наистина беше така. Усетих как Майк нараства в мен, събуж­
дайки чувства, каквито никога преди не бях изпитвала. Дали щях
да получа оргазъм за първи път? Приковах очи в тези на Сара,
докато яздех лудо Майк.
Мъжът влезе в колата. Държеше ножа на Сара и го насочи към
гърлото на Майк. Задвижих се още по-бързо. Майк изстена и го
усетих да тласка силно.
- Велико! - изкрещя той и се изпразни.
Настъпи невероятна промяна. Красивата Сара, деформирана
от яростта си, заотстъпва. Мъжът изръмжа и ножът замръзна във
въздуха.
Огромни буци покриха цялото семейство. Глава с три очи из­
скочи изпод нежната бяла кожа на Сара. Тя захлипа и се превърна
в един от онези хуманоиди, които вечно рисуваше.
- Бебчо, обичам те - изстена Майк.
Спермата му се смеси с кръвта ми и потече по бедрата ми. Ви­
дях как кървавият камък се спука в отворената уста на Сара. Кръв
оплиска устните и врата й. Внезапно тя и мъжете се стопиха в
лунната нощ.
Майк и аз лежахме на пода на джипа. Колата изглеждаше недо­
косната, с изключение на последиците от секса.
Подкарахме обратно към града. Зачудихме се как да постъ­
пим. Решихме да не се обаждаме в полицията. Какъв смисъл
имаше? Кой щеше да ни повярва? А и вече бяхме в безопасност
от Сара.
Мълчахме, докато карахме през уютните светлини на пред­
градията. Потръпнах, като си помислих колко близо бяхме до
смъртта. Не беше ли чудесно, че оцеляхме? А и вече бях истинска
жена. Можех да се разхождам из училище с високо вдигната гла­
ва. Джанин и Тия нямаше вече да ми се подиграват заради дев­
ствеността.
210
Извадих пудриерата и си оправих грима. В малкото огледалце
се опитах да открия изисканата жена, която вече бях. Изглеждах
различно. Какво ли беше? Да, за първи път забелязах колко силно
приличах на майка ми.
Затворих пудриерата.
- Всичко наред ли е? - попита Майк.
- Разбира се - отговорих.
- Обзалагам се, че се радваш, задето оцеляхме. Също като мен.
- Да - кимнах.
Радвах се, че оживях. Просто не изпитвах същото щастие като
Майк.
Минахме покрай гигантския мол. Винаги преди се гордеех с
него: най-големия в съседните три щата, с най-модерните магази­
ни. Около киното се мотаеха двойки. Като дете нямах търпение да
тръгна по срещи там.
- Хей - каза Майк. - Какво ще кажеш да отидем на кино след­
ващата събота?
- Разбира се - отговорих. - Искам да гледам новата серия на
„Спайдърмен". Макар че след всичко, което преживяхме тази ве­
чер, ще ни се стори детска работа.
- Нямам проблеми с това - отвърна Майк.
Знаех, че наистина се чувства така. Аз обаче се чудех какво ли
Сара и бандата й щяха да правят следващата събота? Вероятно
щяха да напуснат района. Може би дори нашия век. Сара можеше
да отиде навсякъде.
Аз пък щях да отида на кино в мола.
Завихме към дома ми.
- Искам да ходим сериозно - каза Майк.
- Защо не? - отвърнах, после осъзнах, че трябваше да проявя
повече ентусиазъм. - Ще бъде чудесно - добавих.
- Не се притеснявай за кръвта в колата - успокои ме той. - Ще
се погрижа за нея.
- Благодаря - усмихнах му се.
Той ме хвана за ръка. Погледнах към сключените ни пръсти и
видях ръцете на родителите си вместо нашите. Потръпнах силно.
- Добре ли си? - попита Майк. 211
 Спомних си нещо.
- Трябва да си проверя съобщенията - казах и извадих мобил­
ния.
- Разбира се - кимна той кротко, сякаш вече бяхме стара же­
нена двойка.
Натиснах бутона за съобщенията и се вслушах в гЛаса на при­
ятелката ми.
- Ало, Ками? Исках да ти кажа нещо - започна Джанин със
задъхан глас. - Не знам как да го кажа, но... е, просто ще го кажа.
Тя замълча. Знаех какво щеше да ми каже, още преди да чуя
думите. Сърцето ми заби лудо със смесица от страх и завист.
- Трябва да ти призная нещо. Казах на Сара Уокър за теб и
Майк. Не възнамерявах да го правя, но тя ме целуна и внезапно
осъзнах, че й разказвам всичко. Има и нещо друго, което трябва
да ти призная. Е, станаха две изповеди, нали? Ето и втората. Аз
никога не съм спала с никого, Ками. Точно така, девствена съм.
Просто се правех на опитна. Когато Сара погали гърдите ми, не
можах да се сдържа и го споделих с нея. Помислих си, че ще ми
се присмее, но тя бе много мила и изпълнена със съчувствие. И
сега съм в къщата й. Невероятна е! Навън изглежда като обикно­
вен фургон, но вътре е страхотно! Кадифе, свещи и мрамор. И
семейството й е прекрасно. Мъчно ми е, че ще напуснат града.
Иска ми се да познавах Сара по-добре. Както и да е, те излязоха
замалко тази вечер, но вече се върнаха и ме обсипват с безкрайно
внимание. Ужасно съжалявам, че нарекох Сара „боклук". О, ня­
мам време да говоря повече. Ще дойдат да ме вземат. Готова съм
за тях. Нося невероятната бяла рокля, която Сара ми даде. И тя
ще ме поведе по червения коридор към черната стая. Ками, това
е най-великият момент в живота ми. Ще загубя девствеността си!
Нервна съм, разбира се, но Сара ми каза, че ще прекрача прага за
нула време. Нямам търпение да видя какво е от другата страна!
212
НОЩ В КАМЕРУН
КЕЛИ ДЖЕЙМИСЪН
ПРОСТО ХАРМОНИЧНО ДВИЖЕНИЕ = Движение, което се
повтаря в постоянен модел отново и отново.
Нс ми е нужно да търся много, за да открия нещо, свързано с
физиката. Нито ми се налага да търся много, за да намеря готин
задник.
Не завърших гимназия, но знам всичко за енергията и инерци­
ята. Изкарвам повече мангизи със стриптийз отколкото съученич­
ките ми, които постъпиха в колеж, за да учат за учителки, меди­
цински сестри или психолози, и определено мога да си позволя
лъскава кола с всички глезотии по нея, но съм лоялна на вехтия
ми тъмносин форд ескорт. Живея сред пасмина изнервени наема­
тели в откачено малко местенце в града: разкарах се колкото се
може по-далеч от тъпите предградия.
На тринайсет години въстанах срещу авторитетите, когато ме
нарекоха „лоша". Лоша заради това, че ми пораснаха гърди, про-
пуших и пропих бира. Освен това седях полугола с момчетата на
върха на хълма, зяпах падащите звезди и се опитвах да забравя ге­
ометрията, „Великият Гетсби" и възрастните, които не разбирах.
Влажната бирена бутилка, първият ми чифт рокерски ботуши и
треперещите ръце на момчетата ме накараха да забравя музика­
та, мечтите си да стана пианистка, тегавата шейсетчасова работна
седмица на родителите ми, хладилника, обсипан с магнити, които
придържаха купони, пазарски списъци и рецепти. Научиха ме, че
213
възрастните се страхуват, а лицата им приличат на празни места
около маса, където преди бе седял някой.
Никога не погледнах назад. Танцувах и усещах хладния нощен
въздух по лицето си. В ръката си държах бутилка бира. Научих
се да търся падащи звезди и се чудех дали и други го правят. Не
съм виждала такава от дълго време, но продължавам да търся.
Когато на девет години видех падаща звезда, винаги си пожела­
вах нещо. Пожелавах си да отлетя от това място, където някога е
имало нещо.
Нищо чудно, че съм практична като ежедневната мъгла, при­
тискаща гърдите на този мърляв град, делова като банков чинов­
ник, осребряващ чекове и приемащ депозити в задната стаичка
на клуб. Всъщност въобще не става дума за транзакции. Когато
всичко е наред, като спонтанен идеално хореографиран танц, ста­
ва дума за връзка и падане, надолу и встрани, но винаги заедно
във всички части от живота. Не говоря за бедра, задници, гърди и
пениси, а за чувството, че си жив в дадения момент.
Лично аз никога не съм изпитвала подобно нещо към никого,
но продължавам да гледам към небето. И искам да го погълна ця­
лото.
Вторник вечер. Упорит дъжд. Не спря, а продължи до ранна ут­
рин, след като дори и последните клиенти си тръгнаха към вкъщи
с прогизналите си, бездушни мечти, надяващи се да подремнат
малко, преди да се отправят към стерилните си служби за кафе и
идиотски бизнес разговори.
Аз съм малко зъбно колело в клубната машина, затихнало
във внезапната тишина на празнотата. Все още с лъскав сутиен,
прашки и бели обувки с високи тънки токчета, спирам и заставам
до рояла. Броя зелените банкноти, притиснати към плътта ми от
нетърпеливи ръце. Мисля си, че роялът вероятно е най-сложни­
ят ръчно изработен механизъм в света. Веднъж четох, че имал
дванайсет хиляди части, най-вече дървени, и били нужни четири
години, за да стигне от гората до концертната зала или стриптийз
клуба. Погалих красивото дърво и се зачудих какво ли би било
да изчукам един от мъжете, изработили частите, да засмуча пръ­
стите на човек, вдъхнал живот на машина, способна да произве-
214
де най-нежните звуци, сръчни пръсти, които разпъват и запълват
влагалището ми. Да ме обладае мъж, чийто свят се състои от кла­
виши, струни и звуци.
Уха, я виж кой е тук... Устата. Слухът е, че тя и шефът дви­
жели с банда рокери и тя бияа обслужващата крава. Използвали
я за какво ли не, най-вече за минети. Веднъж духала на двайсет
души в мъжкия кенеф срещу три бири. Сега членовете на бандата
са мъртви или в затвора... с изключение на шефа, който намерил
пари да купи клуба... и Устата. Предполагам, че това я прави пре­
даваната от ръка на ръка играчка за чукане... все още я подмятат
наоколо...
Застанах сред синята мъгла от цигарен дим във влажния бар
и натиснах няколко клавиша. Звукът се разпръсна постепенно,
вплете се в педалите и секса, похотта и танците, които се вих-
реха в клуба само преди час. Роялът има хидравлично подемно
устройство. Издига се бавно към тавана и се спуска надолу, а мла­
дата жена върху него люлее голите си гърди предизвикателно към
вторачените мъже. Скъп реквизит, популярен сред танцьорките
и мъжете в делови костюми, вратовръзки и тъмни потни чорапи,
които се смятат потиснати от часовници, ипотеки, деца и дебели
съпруги.
Дъртата обслужваща крава не спира да дрънка... шефът твър­
ди, че това не го притеснява... просто трябвало да й държат устата
пълна и тогава само щяла да сумтй...
Танцувала съм върху рояла. Когато бях на десет години можех
да свиря. „Импровизирана фантазия", „Либещраум", „Недовър­
шената симфония". Разбира се, вече съм забравила онова, което
знаех като дете.
Мисли се за хитра... но е дърта за този бизнес, поне тук в гра­
да... тя е единствената, която се чука с шефа, приятелите му и
тузарите. Прекарва по-голямата част от живота си на колене в зад­
ната стаичка, мъжката тоалетна и кабинета на шефа... очевидно й
харесва...
Представям си как лягам върху рояла и се чукам над струни­
те и клавишите на великия символ на цивилизацията. Разтворени
крака, плът, настроена към звуци и движение, влага и мъжестве-
215
 ност. Защо не съм го направила върху това модерно превъплъще­
ние на изобретението на майстора на клавесини, решил да зарад­
ва флорентинския херцог? Мъж от началото на осемнайсети век,
който знаел, че в света съществува нещо повече от изпъването на
струни...
Тя би могла да отиде да работи в Дъбюк, Айова, или в някоя
друга подобна дупка в тъпата част на страната, но не мисля, че ще
го направи... не я виждам да духа в мъжката тоалетна в Дъбюк...
но пък мога да си я представя как прави минети на шофьорите на
тирове в крайпътните ресторантчета... това е най-подходящото за
пенсионирането на дъртата кучка.
- Чудя се дали си мислиш същото като мен?
Вдигам ръце от клавишите (вече ги правят от смърч, а не от
слонова кост, тъй като слоновете са застрашен вид) и вдигам очи
към Джоунс, мускулестия, татуиран охранител на клуба, застанал
до мен, метър и деветдесет и сто килограма. Джоунс и аз сравних­
ме белезите и татуировките си една вечер след затваряне на клу­
ба. Той има повече от мен. Започнал да се татуира и да си проби­
ва дупки за обици, когато бил едва на четиринайсет години. По­
питах го как се е чувствал, когато са му направили татуировката
на пениса. Той каза, че било експлозия от болка, сякаш времето и
членът му били разтегнати безкрайно.
Е, тя определено се предлага безсрамно на всички,., всеки иди­
от е прониквал в гадната кофа за сперма...
Говорихме, пихме водка и решихме, че всички обичат да ги из­
ползват. Ако се отдам на въображението си, Джоунс ми заприлич­
ва на флорентински херцог. Човек, който не е успял да се сдобие
с богатство и слава, но на когото не му пука от това и продължава
да води безгрижен живот. Опитах се да му обясня как се съчета­
ват електроните в медните окиси, които са проводници на супер-
високи температури. Той пък се опита да ми обясни най-дългия
период на загуби в Националната хокейна лига, рекорд, поставен
от „Акулите" от Сан Хосе. Разказах му за изглаждането на гърди,
промяна на тялото, упражнявана в Камерун. Майките пристягат
и сплескват гърдите на навлезлите в пубертета момичета, за да
ги направят непривлекателни за мъжете, като вярват, че така ще
216
предотвратят изнасилване и прекалено ранни бракове. Налагат ги
с нагорещени камъни, колани, чукала, превръзки и притискат или
удрят оформящите се гърди. Местните организации се опитват да
сложат край на тази практика. Казах му, че четири милиона мо­
мичета вероятно са преживели това мъчение, плакали са от болка,
покривали са се с мехури и възпаления и дори са се разболявали
от рак. И накрая все пак забременявали и се омъжвали.
Господи, тая дрънка най-големите тъпотии... дрън-дрън-дрън...
не трябва да обръщам внимание на нищо, което излиза от устата
й... нека си дрънка... това, което влиза в устата й е интересно. Осо­
бено членът»ми... тя обича тоя дебел татуиран член... украсите ми
осигуряват доста путки...
Джоунс не знае какво да каже, затова замълчава. Аз също не
проговарям. Пием още водка. Той пита:
- Къде е Камерун?
- Република в централна Африка. Хората го знаят най-вече за­
ради футболния им отбор. Използват дървени чукала, за да смач­
кат гърдите. Или пък нагорещени банани и черупки от кокосови
орехи.
- Аха - изсумтява той.
Никога не ми казва „не"... не иска да се чука, а го засмуква
здраво... без колебание... обича спермата в устата си, също като
онези момченца, които се мотаят из обществените бани.
Иронията в това е, че той е охранителят, чиято работа е да ме
предпази да не бъда изнасилена от пияниците вечер. Чукала съм
го преди и не мога да се оплача. Но никога не сме го правили на
пианото.
- Винаги има време за малко физика - казвам.
Физика? Какво, по дяволите, дрънка за физика? Не знае нищо
за физиката... квантово това, относително онова... ако е толкова
добра по физика, защо духа на тузарите в кабинета на шефа и
размята дъртия си задник и увисналите си цици... тренировките
вече не й помагат... тоя увиснал задник... но тя е похотлива дърта
кучка...
Изморена съм, но мисълта за твърд пенис ме съживява. Иска
ми се да накарам Джоунс да влезе в ролята на Готфрид Силберман
217
- производител на органи и пиана от Дрезден - и да проникне в
мен, да потърси музиката в мен и да настоява, както Бах направил
веднъж, за да чуе по-хубав звук. И може би този път ще намерим
по-хубав звук.
... членът ми прокапва, когато си помисля за мъжете, които е
прекарала днес... колко ли бяха? Пет, шест, петдесет? Добре, че
сме сами в клуба... студено влажно петно на чатала ми...
Смъквам панталона му до коленете. Мускулестите му крака са
като заплашителни дънери на дървета в лицето ми... Господи, кур­
вата ме сграбчва преди да кажа и дума... кучката наистина си пада
по минетите... Първото усещане за члена му в устата ми, твърдите
му косми в лицето ми, мускусното ухание на мъж... стоновете ме
възбуждат страхотно... искам да изрисувам нещо с устните си...
татуировка на черна пантера, която се бори с кобра върху част
от мускулестия му задник, надолу по пениса му... коравият член
изпълва устата ми... кобрата се надига... очите на черната пантера
блестят... Кучко, набутай го в гърлото си...
Изпитвам дива нужда от татуирания член... цялата съм език и
уста, и горещина, и квадратна челюст.,, стисни циците ми, оскуби
ме, заповядай ми да смуча и да гълтам като курва и... твърд, пре­
калено твърд... чукане в неоновия свят, където всичко е хазарт и
ослепително откачено шоу. Това е, това е, което искам. Разгонена
кучка, засмукала член, пулсиращ, надървен, лилав.
- Изкарваш достатъчно, не е нужно да проституираш. Колко
човека обработи днес?
Тя изстенва и заравя глава в чатала ми.
- Отговори, курво!
Дебелият му член тръпне под устните ми. Прокарвам език по
корема му, нагоре по гърдите, врата, целувам адамовата му ябъл­
ка, усещам пулса му и твърдостта на челюстта му, накрая облиз­
вам ухото му и прошепвам:
- Аз съм лошо момиче. Путката ми те иска сега.
Не го поглеждам в очите. Когато се моля, няма лица.
... още не искам да чукам дъртия парцал... да използва-уста­
та си...
218
- Не още, кучко, смучи. Заслужи си чукането. Колко дъртаци
изсмука днес, курво?
Навеждам се и засмуквам с такава сила, че устата ме заболява.
Той ме вдига за косата. Стоманените му пръсти пробождат влага­
лището ми. Той ги вади и ме принуждава да изсмуча собствените
си сокове. Ухилвам се. Момиченцето в мен, онова, което мастур-
бира под душа, фантазирайки си за дъртаци с големи кореми и
твърди членове, ме наблюдава как си играя със себе си. Треперя
от желание, краката ми се подгъват, а той стисза слабините ми е
другата си огромна ръка.
- Не се шегувам, кучко... захващай се за смукане...
- Чукай ме, Джоунс, моля те - изохквам.
- Млъкни, кучко. Ще те чукам, когато съм готов... още не съм
те чул да молиш... молиш ли се, кучко?
Коленича, облизвам вътрешността на мускулестите му бедра
и той изстенва.
- Не мога да те чуя, кучко... моли се...
Облизвам члена му и го засмуквам. Той ме дръпва нагоре и
смъква сутиена и прашките ми. Коленичи в краката ми и ги раз­
тваря.
- Господи, мокра си - възкликва и облизва собствените си пръ­
сти.
- Моля те, моля те, чукай ме. - Чукай ме веднага, преди да се
изпразня на пода,
Той мята дрехите си настрани и ме отнася до пианото.
Представям си, че е мъж, прогонен в изгнание заради непри­
лични действия с безброй жени, след разграбването на Рим дрез
1527 година. Изкривяване на историята, но това е моето въобра­
жение. Той произхожда от знатен род италиански покровители на
музиката и се кани да възстанови репутацията на семейството си.
Бута ме на пианото и се изкатерва върху мен. Забелязвам кра­
сивите му крака и се чудя дали си е правил педикюр.
Мисля си как мисионерската поза е най-малко любимата ми.
Предпочитам да съм на колене с вирнат във въздуха задник. Поза,
която показва всичко, дори леката миризма, идваща от мястото
над влагалището ми - между изпълненията кензах. Използвах
219
влажни кърпички, но нямах време да се изкъпя. Искам да ме чука може да свири стакато ноти с повече бързина и контрол отколкото
силно, да ме накара да забравя, че съм прекалено стара за това, че на вертикално пиано.
бирата има гаден застоял вкус и не съм виждала падаща звезда от Ритам го, хапя го, но това само го подлудява. Чука ме, сякаш
години. иска да ме съдере. Изпищявам и захапвам ухото му с такава сила,
че потича кръв.
Пенисът на мъжа в мен? Генеалогия, усложнена от безброй не­
- Какво, по дяволите, кучко...
законни деца и склонността на някои от членовете на семейството
Той поглежда настрани. После вдига очи нагоре и осъзнава, че
да се освобождават един от друг чрез убийство. Опасен мъж с
остава само половин метър, преди пианото да размаже телата ни
опитни устни и ръце, които стискат болезнено втвърдените ми
в тавана.
зърна. В бързината си да ме обладае той тромаво натиска с крак
... Мамка му, шибаното нещо се вдига нагоре... проклетият под
клавишите, които издават дисонансни звуци. Прониква в мен. В
е на майната си... господи, таванът е на сантиметри от нас... ще
главата ми е черно и бяло. Аз, остра и плоска, съм металната рам­
бъдем заклещени... но проклетото нещо не може да ни размаже...
ка на пианото и опънатите му струни.
ще се оправим...
Италианският ми граф е нетърпелив. Наглася се върху мен и
- Мамка му! - само изсумтява той.
някак си извърта краката си навън. Струва ми се, че чувам струни­
Поглежда ме в очите. Зениците му приличат на тъмни мрамор­
те на рояла да вибрират, макар никой да не е натиснал клавишите.
ни топчета.
Чувам и стоновете на хиляди селянки от четиринайсети век дока­
- Мамка му!
то графът ме чука грубо. Ако пенисът ми принадлежеше, щях да
Все още е в мен, когато се залепя в тавана. Едно от токчетата
го чукам до пълно скапване.
ми се прекършва. Звукът е като от счупена кост.
... Тишина... кучката най-после притихна... мястото е тихо... по
дяволите, тя е адски мокра...
ДОПЛЕРОВ ЕФЕКТ = Когато към теб се носи линейка с вие­
Той тласка по-силно.
ща сирена, звукът, който чуваш е пронизителен, защото звуковите
- Ти си мръсна курва... моли ме да те чукам, кучко...
вълни пред линейката са смазани в едно от движещото се возило.
Той прониква в сърцевината ми и скоро ми се струва, че се
Това кара повече вибрации да достигат до ухото ти за секунда и
издигам нагоре. Устата му е върху моята, вените на врата му из­
води до пронизителен звук. Когато линейката те подмине, звукът
мъкват.
се снишава. Зад нея има по-малко вибрации в секунда, следова­
- Искам да те чукам в задника, кучко!
телно се чува по-нисък звук. Тази промяна във височината е из­
Той вечно иска да ме чука в задника.
вестна като Доплеровия ефект.
- Забрави за задника ми.
Проклет натиск... ще ме набута през тавана... не мога да ди­
Стисвам влагалищните си мускули около надървения му пенис
шам...
и той изстенва.
Сто килограма мъжка плът размазват гърдите ми, когато се
- Господи. Ще се изпразня... трябва да спра...
притискаме в тавана. Не мога да помръдна. Той е в мен и нещо
Осъзнавам, че наистина се издигаме нагоре. Приближаваме се
мокро потича в цепнатината на задника ми, мирише на сперма,
към тавана. Джоунс сигурно е натиснал лоста с крак. Не разбира
говна, пикня, гнилоч, смърт, кръв. Господи, виждам ни като два­
какво се случва, но продължава да ме чука свирепо.
ма прокълнати в картините на оня откачен холандец Йеронимус
Роялите имат специален лост, който прихваща чукчето до стру­
Бош. Добре дошли в религиозното братство на нашата дева... О,
ните. В тази позиция, с чукчето, облегнато на лоста, пианистът
221
220
Господи, Джоунс се опитва да говори, но само сумти. После му
потичат лиги. Охва и се опитва да говори. Лицето му е изкривено,
ококорените му очи се пулят, устата му е отворена, но не излиза
звук, а само слюнка повърната кафява супа върху пианото. По­
средствен стриптийз клуб, оживен с повдигащо се пиано и танцу­
ващо върху него момиче, реална картина на Бош.
Вцепененост, октави над основния тон, горещина, влага, теч­
ност, не искам да мисля за притиснатите вътрешности на Джоунс,
вонящ въздух, мокрота, гадост от ануса и устата. Средновековни
уреди за мъчения, хора, смазани от други хора заради религия,
размазани на каша, плът, слята с кости. Размазани заради чукане.
Куче се зъби на беден старец. Нещо поддава, костите му пробиват
плътта бавно, мозъкът му избликва. Изпищявам. Крака, заклеще­
ни в италиански туристически капан, стотици хора ме притискат,
усти с черни прогнили зъби зеят отворени, горещи и миризливи
се смеят на изложбата в музея, показваща древни уреди за мъче­
ния, задвижвани от демонични птици с човка и жабешки крака.
Мисля, че чувам някакъв далечен звук. Вой? Кънки върху леда?
Платна над кораби с глупци. Кокосови орехи размазват малки
гърди, кокосово мляко капе върху плът. Все по-затруднено ди­
шане. Мисля си как Джоунс е бил звезда във футболния отбор в
училище и започвам да виждам ярки петна, малки падащи звезди
и училище.
Имах учител по биология, който веднъж ни разказа за експери­
мент със задушаване на кучета. Поставяли гумени маски на гла­
вите им и били нужни само осем минути, за да получат инфаркт.
Това ме натъжи. Кучетата се гърчели преди смъртта. Джоунс се
гърчи.
Искам да го придърпам по-близо и да покрия писъците му с
целувки, но се чувствам като мокър педал под гигантски крак и
осъзнавам, че се опитвам да пищя, но нищо не излиза от устата
ми. Дебела грозна курва поглъщаща небето... Мъж току-що умря в
мен, членът му е още в мен, въздух изскача от дробовете ми, мал­
ки спирали от дишане като смукане на млечен шейк през сламка.
Падащите звезди са бонус към наблюдаването на небето. Ако го
гледам в тъмна нощ, ще забележа няколко ярки проблясъка. Мете-
222
ори. Кучета лаят в тъмнината. Имам нужда само от одеяло, гледка
към небето в тъмна безлунна нощ, студена бира, но ако гледам
настойчиво, никога не ги виждам. Не съм сигурна от колко време
сме там горе. Повече от осем минути със сигурност. Струват ми
се като осем часа. Вече виждам падащи звезди...
Някой натиска лоста и роялът се снижава към пода. Падащите
звезди са прах от космоса, сблъскващ се с висока скорост с въз­
душните молекули. Това е всичко. А какви са тези?
- Не ставай - нарежда ми санитар.
Започват внимателно да отделят тялото на Джоунс от моето.
Единият казва:
- Чакай.
Осъзнават, че Джоунс е в мен от часове и си шепнат нещо.
- Ще усетиш внезапна промяна в кръвното налягане, когато го
преместим - обяснява ми единият.
Говорят си тихо и чувствам още една малка смърт, когато отде­
лят Джоунс от мен.
- Трябва да разберем какви са " - ляванията ти. Ще те отве­
дем с хеликоптер до спешното отделение.
- Жива ли съм?
Изпитвам нелогично желание да изкрещя: „Сексът е страхотно
нещо"! Това щеше да разсмее Джоунс.
- Просто се отпусни и ни се довери.
-Добре. Той е...
- Страхувам се, че да. Ти си страхотна късметлийка. Той е бил
размазан в тавана, но тялото му е защитило твоето.
Аз съм богатство, придобито в битка. Чудя се дали Джоунс е
запазил футболните си награди от гимназията. Дали са прибрани
някъде в мазето му и само събират прах. Прах. Падащите звезди
изчезнаха.
Аз съм късметлийка? Гърдите ми са размазани като палачинки.
Мисля си за момичетата в Камерун и вече ги познавам. По кожата
ми има отпечатъци от костите на Джоунс. Приличат на легло от
пирони, сложено върху мен. Шашвам всички, когато сядам и се
опитвам да тръгна. Само дето забравям за счупеното си токче и
политам в ръцете на санитаря.
223
 - Спокойно - казва той. - Спокойно.
Оставям ги да ме отведат в спешното отделение и да ме прегле­
дат. Няма нищо счупено. Никакви наранявания. Предписват ми
конски хапчета, за да предотвратят инфекцията, която може да е
била причинена от пениса на мъртвеца в мен в продължение на
осем часа. Опитвам се да не мисля за това по-късно, когато седя
в кухнята в малкото ми апартаментче, ям попара с обезмаслено
мляко и пия черно кафе.
Няколко седмици по-късно най-после събирам смелост да тан­
цувам в клуба. Нощта свършва и се готвя да си тръгвам. Знам, че
никога вече няма да танцувам върху рояла. Виждам собственика
на клуба да говори с груб на вид мъж.
- Значи това е прочутото пиано - казва той.
С грубите си ръце изсвирва нещо красиво, после поклаща гла­
ва.
- Не е настроено. Ама че срам.
Акордьорът на пиана е точно какъвто си го представям. Не е
красив. Не е добре облечен. Преминал е разцвета си. Има леко
шкембе. Погледите ни се срещат. Нося тесни джинси и малка бяла
тениска, която не оставя много на въображението, но той дори
не хвърля втори поглед на циците ми, а застава до пианото. То
се разтваря пред него като евтина курва и той не може да отдели
очи от струните и вътрешностите му. Джинсите му са вехти, ръ­
цете - мазолести. Знам, че ще го чукам до забрава. После ще съм
сънливо вторачена в небето, ще поглъщам падащите звезди и ще
чакам да стане нещо, което да обясни инцидентите. Представям
си задника си във въздуха, докато той ме чука с дебелия си член, а
мазолестите му пръсти ме разтварят, за да ме огледа, както прави
с рояла. Не мога да го обясня, затова няма и да се опитвам. Какво
има за оправяне? Защо трябва да бъда наказвана? Аз съм тази,
която възнамерявах да стана.
Кристофоро? Италианският граф, изобретил първото пиано
преди триста години, умрял в неизвестност. Джоунс ще бъде пом­
нен още кратко време.
Поглеждам акордьора. Пианото и мъжът са идеалната смесица
•от изкуство и физика. С впечатляващото си несъвършенство той
224
е най-прекрасното нещо, което някога съм виждала. Изглежда ся­
каш би могъл да победи и дявола в битка. Не мога да го обясня,
затова няма и да се опитвам.
Оставам будна до късно. Зяпам прогнозата за времето. Спя до
късно. На следващата вечер подкарвам към каньона, паркирам
вехтия си тъмносин форд на тревата, грабвам одеяло и бира и се
изкатервам високо.
Просвам одеялото под небето, сядам, отварям бирата и отпи­
вам първата студена глътка.
Когато бях малка, баща ми, преди двамата с мама да се разде­
лят, ме водеше тук. Сядахме на одеяло, същото като това, и гле­
дахме небето.
- Хората виждат звездите различно - казваше той, като раз
рошваше косата ми с голямата си ръка. - Докато не изучиш небе­
то, няма да знаеш, какво виждаш.
Разказваше ми истории за купчини звезди, митове и легенди,
за групи млади жени, обикалящи из небето. Небето. Готическа
картина. В някои от историите, сестрите бяха загубени. Като Пле­
ядите. Седем сестри. Но с невъоръжено око можеш да видиш само
шест. Седмата, най-младата и липсваща сестра, проливала сълзи,
които затъмнявали светлината от очите й. Или пък плачела, защо­
то всичките й сестри, с изключение на нея, се омъжили за богове.
Баща ми работеше в аптека. По цял ден сипваше хапчета в
пластмасови флакони, пръстите и тъмните косъмчета по китките
му бяха покрити с фин бял прашец. Той ми разказа за богините,
когато бях в средното училище и после остави майка ми заради
мъж. Плеядите са купчина звезди в съзвездие Телец. Електра е
най-младата сестра, която никой не може да види.
- Може би някога е светела по-силно - казваше баща ми. -
Може би някога е имало седем сестри в небето.
Седемте сестри:
Алциона - съблазнена от Посейдон, бога на морето.
Астеропа - изнасилена от бога на войната.
Калеано - съблазнена.
Електра - съблазнена.
Майа - съблазнена.
225
 Меропа - омъжена за простосмъртен.
Тайгета - съблазнена.
Събличам дрехите си и лягам гола на одеялото. Поглъщам то­
плината от земята. Все едно съм в океана. Слушам горещия дъх
на вятъра, чувствам го как облизва тялото ми. Орион е наблизо.
Сестрите ми преди мен са знаели това. Но са избягали от него. Не
бих избягала от мъж като Орион.
Земята стене под мен, сякаш усеща мислите ми.
Гола, аз съм време и пространство, най-младата сестра, клетъ­
чен спомен, звезда, съблазнена от морски бог. Представям си как
Кронос хвърля отрязаните генитали на баща си в океана. Солена^-
та вода се пени около тях, Афродита се издига от морската пяна.
Измъквам пръсти измежду краката си и ги вдигам към небето.
Сестрите. Вслушвам се в дрезгавото им шепнене.
Астролозите твърдят, че съзвездие Телец управлява гърлото.
Все още усещам вкуса на Джоунс! Виждам го в течното време,
което е клубът. Бош се произнася Бос на холандски. Никога не
съм имала нищо против да се движа по сцената, окъпана в черна
светлина, столовете на мъжете, подредени в кръг, насочени като
звезди към центъра ми. Охранители като Джоунс обикалят място­
то. Надигам се и сядам. Седя дълго време. В небето се забелязват
нюанси на по-светлосиньо, като вените под розов език. Пия бира,
обличам се, хвърлям последен поглед към небето, но не чувствам
нищо и се връщам при колата. Грабвам ризата на Джоунс от се­
далката и я притискам към носа си. Той я бе оставил в клуба и аз
я взех... ами после. Исках нещо негово. Колко ли време трябваше
да мине, преди тази остра мъжка миризма да изчезне от света?
Подкарвам бавно.
Не съм виждала падаща звезда от години. Чудя се дали някой
друг е виждал. Падащите звезди са прах от космоса, сблъскващ се
с висока скорост с въздушните молекули. Това е всичко, И си луд,
ако вярваш в нещо друго.
През следващите няколко седмици си правя татуировка, коя­
то покрива и двете ми гърди и слиза надолу към вътрешността
на бедрата ми. Когато съм гола, изглеждам облечена с кимоно.
226
Влюбвам се в болката. И воалите. Задните седалки на такситата.
Лицемерието. И отново в Джоунс.
Когато танцувам, си представям, че съм трупа на млада афри­
канка. Започвам да горя. Летя около селския площад, плаша тър­
говците и те се разбягват, събаряйки сергиите си. Аз съм тимпани,
песен, храна, палмово вино. Хората носят дарове: Ананаси, бана­
ни, захарна тръстика, живо пиле. Всички носим, каквото имаме.
В клуба, издигнат на улицата като гигантска ерекция между
стара църква и свърталище на наркомани, мъжете ме гледат как
танцувам. Очите им търсят нетърпеливо проблясък от влажни
слабини, ръцете им искат да стиснат гърда, членовете им опъват
панталоните им и копнеят да бъдат засмукани. Аз, с червените
дракони, татуирани в меката ми плът, съм нещо като църква, но
само в математическо отношение. Старите норвежки църкви имат
дракони по покривите, в случай че предците викинги не са довол­
ни от християнските обреди вътре. Музиката се променя, светли­
ната се променя. Сега съм бяла купчина памук, очакваща да бъде
прибрана от дългите загорели пръсти на селянин, който си мисли
само за хладната джамия. Цветно килимче за молитви с маслени
петна върху него. Къпя се в река от светлина. Господ вече не ме
чака да се прецакам. А ако вярваш нещо различно, значи си лайно.
Обичам вкуса на мъжете. Обичам бъркотията в чекмеджето
ми за бельо. Стаите тук са големи, пепелниците - мръсни. Окос­
мяването ми е подстригано ниско, само в средата на венериния
ми хълм има сложна прическа. Яркосини нокти разтварят срамни
устни. Ярка изкуствена светлина. Обичам я. Гърдите ми горят.
Страшна ли съм? Не съм винаги красива. Повечето време въ­
обще не съм красива. Нали разбираш, мога да съм теб. Тук, в тази
светлина, където целият свят е настроен срещу мен.
227

СКРИТАТА СЪБЛАЗНИТЕЛКА
САСКИЯУОКЪР
Даниел коленичи пред мен. Заобикалям го с бавни стъпки, Ви­
соките ми кожени ботуши издават тих звук, когато се допрат един
в друг. Те са всичко, с което съм облечена. Даниел е гол до кръста,
а ръцете му са завързани зад гърба. Възхищавам се на тялото му,
стегнато и мускулесто, когато коленичи на пода пред мен, с гордо
изпънати гърди. Разсъждавам върху факта, че ми принадлежи и
е мое послушно животинче, и ме обзема чувство за могъщество.
Сексуален еликсир, който ме кара да разцъфтя. Вътрешностите
ми се свиват, а слабините ми се овлажняват с всяка изминала се­
кунда.
Главата му се движи почти незабележимо, докато ме наблюда­
ва, и аз се наслаждавам на боготворящия му поглед. Членът му е
твърд под избелелите черни джинси, но знам, че това ограниче­
ние му харесва, също както му харесва китките му да са завързани
зад гърба. Даниел е нащрек и опънат като струна от желание. Това
ми вдъхва още повече сила.
Обикалям го, придърпвам стол зад него и сядам. Над рамото
му виждам отражението ни в огледалото. Той също го поглежда.
Идеалният образ на жена и любовник.
Прокарвам ръка по гърба му. Мускулите му се стягат. Знам, че
копнее за повече, за по-живо нападение върху сетивата му: кам­
шика. Карам го да чака. Облягам се на стола, вдигам крак и опи­
рам острото си токче между лопатките на раменете му, като го
побутвам напред. Той изстенва, а тялото му се извива. Знам колко
точно болка иска и от колко се нуждае. Тялото ми отговаря на ре-
228
акцията му. Кожата ми се нагорещява. Скритата ми съблазнителка
изскача на бял свят - скритата жена, която Даниел разпозна и на
която ме представи.
- Откъде знаеше, че ще си падна? - попитах го в нощта, когато
се запознахме.
- Видях скритата ти съблазнителка. Исках да я опозная. Исках
да я опитам.
Аз също.
Така започнахме.
Запознахме се на музикално събитие. Присъствах там, за да
го заснемала ръководство, рекламиращо местни групи. Бях сама,
както обикновено, когато работя. Облякох се строго, за да не ме
притесняват - войнишки ботуши, черен военен панталон с колан
с капси, спортен сутиен, гол корем, разкриващ татуировките ми.
Беше гореща нощ и от асфалта лъхаше жега. В кръчмата от­
крих, че залата за концерти е голямо пространство на втория етаж,
което бързо се изпълваше с почитатели на алтернативната муза,
облечени в черно фетишисти. Разположих се до колона близо до
предната част, откъдето виждах чудесно сцената и публиката. Ат­
мосферата вече трептеше от енергия, когато музиката започна.
Бях заета със снимането на първата група, когато усетих, че ня­
кой ме наблюдава. Огледах тълпата. Мъжът привлече погледа ми,
кимна, усмихна се и тръгна към мен. Целият в черно, той имаше
вид на учен с рошава коса и слабо лице.
Наведе се към мен, за да надвика музиката, представи се и за­
говори за това, което правех.
- Хубав фотоапарат. Това хоби ли ти е?
- Започна като хоби. Този път е работа. Снимам изпълненията
за ново музикално списание.
Той кимна.
- Не съм те виждал наоколо преди.
- Тъкмо се преместих от другия край на Лондон - отговорих и
кимнах към хората зад него. - Тълпата изглежда забавна.
- Така си е.
Усмивката му бе толкова заразителна, че веднага бях привле­
чена от нея.
229
 Като си припомням как се развиха събитията в онази нощ, чес­
то си мисля колко ли щях да се изненадам, ако бях усетила накъде
отиват нещата. Опитах се да не се разсейвам от работата си, дока­
то отговарях на въпросите му. В него имаше нещо много привле­
кателно, което не можех да определя точно. Дали причината бе, че
ме гледаше с такова внимание?
По време на почивката между групите си позволих да си по-
бъбря спокойно. Той заговори за астрономия. Беше интелигентен
и забавен и бързо ме накара да се засмея. Кефех се страхотно на
разговора. Тълпата около нас се раздвижи, парад от пауни, неясни
черни очертания, кадифе, блясък, метал - визуално пиршество.
Музиката на диджея накара пулса ми да се ускори. Или пък това
бе заради вниманието на Даниел и факта, че цялото бе отделено
на мен? Изцяло за мен. О, да, бях пристрастена, макар още да не
знаех защо.
Когато започна да ме сваля, той го направи фино, без да пре­
късне разговора. Бръкна в джоба на рокерското си яке и извади
малък предмет от черна кожа. Завъртя го в ръка, привличайки
вниманието ми към него. Видях, че е черна маска. Даниел вдигна
очи и замлъкна.
Преценяваше реакцията ми на маската.
Пулсът ми се ускори и ме обзе вълнение.
Той присви очи и ми се ухили весело. Отвърнах на усмив­
ката му. Видях, че няколко души зад него бяха вторачени в нас.
Част от мен искаше да си тръгне оттук. Играта, която си игра­
еше с мен пред тълпата, щеше да привлече внимание. Но той
събуди нещо в мен, а и поведението му бе едновременно поч­
тително и страшно секси. Действаше на любопитството ми, а и
ме възбуждаше.
- Ще ме завържеш ли? - попита, като ме погледна внимателно.
Кимнах усмихнато. Никога преди не бях вършила нещо по­
добно, но сега бях готова за приключението. Даниел нахлузи
маската на главата си и- я нагласи. Кожата бе черна и лъскава и
отразяваше светлините от сцената. Той се завъртя и наведе, за да
завържа връзките, които вървяха от задната част на черепа му
до тила.
230
Това просто действие ме възбуди и подготви за предстоящото.
Фотоапаратът се люлееше на врата ми, докато се движех на­
около. Връзките бяха меки и приятни в ръцете ми. Наслаждавах
се на усещането за контрол, когато придърпах меката кожа. Тя
нежно обгърна черепа му. Опитах се да се съсредоточа върху за­
дачата, но осъзнавах реакцията си, както и вниманието на тълпата
около нас. Хората ни наблюдаваха и това още повече ме възбуди.
Когато свърших, Даниел се завъртя към мен, а очите му про-
бляснаха весело през дупките. Той дръпна ципа от устата и про­
дължи разговора небрежно. Втората група се качи на сцената.
Певицата, зашеметяваща пънкарка в кожени джинси и корсет с
метална украса, подскачаше енергично по сцената, докато пееше.
Даниел и аз се заклатихме в такт с музиката и внезапно, без пре­
дупреждение, той се просна на колена пред мен. Отпусна се назад
и ме погледна с възхищение. Разсмях се, а очите му проблеснаха,
когато се протегнах и инстинктивно сложих ръка на главата му.
Почти го усещах как ме подтиква. Погалих главата му, а той я
разтърка в бедрата ми мило като коте. Невероятно чувствено бе и
влагалището ми се сгорещи и овлажни. Възбудата и присъствието
на околните ми подействаха странно. Не можех да повярвам на
очите си и по някаква причина не можех да спра да се усмихвам.
Нещо в мен отговаряше на Даниел и се чувствах превъзходно.
- Отвличаш вниманието на хората от групата - подкачих го,
когато се изправи.
- А, те нямат нищо против, приятели са.
Той погледна към сцената и аз осъзнах, че певицата го наблю­
дава и му се усмихва. Тя ми намигна. Почувствах се приветствана
мило и странно у дома си.
Даниел отново бръкна в коженото си яке. Зачудих се какво ли
щеше да извади този път. Той измъкна камшик с девет кожени
върви. Камшик! Загледах го как заоправя вървите. Сърцето м;;
заби лудо. Не можех да си представя накъде отиват нещата. Поне­
се ме лудешко влакче от емоции. Над рамото му видях, че някол­
ко човека от публиката бяха напълно омагьосани. Мъже. Гладни
мъже със завист в очите. Дали мислеха, че сме заедно? Че сме
част от програмата?
231
 Внезапно певицата скочи от сцената и тръгна към нас, продъл­
жавайки песента си. Взе камшика от Даниел и му посочи пода.
Той коленичи и се наведе. В ритъм'с музиката тя започна да шиба
горната част на тялото му през якето. Даниел изпъна якето по себе
си и забелязах, че под него имаше нещо. Носеше кожени колани
под дрехите си. Влагалището ми потръпна.
Певицата ми подаде камшика и се усмихна, после скочи обра­
тно на сцената. Остана близо до нас, а прожекторите ни осветя­
ваха. Обзеха ме моментен страх и колебание, после диво желание
да го направя, да поема контрола. Знаех какво да направя и защо.
Пристъпих към него и той мепогледна с очакване. Стиснах дръж­
ката на камшика и прокарах вървите по другата си ръка. Какво ли
щеше да е да шибам някого с камшик? Тялото ми реши, че ще е
чудесно. Съмненията ми се изпариха, когато си напомних, че той.
го иска. Даниел се наслаждаваше на боя. Значи и за мен щеше да
е приятно.
Публиката образува полукръг около него. Застанах пред хората
с лице към сцената. Музиката бумтеше в ушите ми и ми вдъхваше
още повече сила. Сетивата ми бяха претоварени, но разсъдъкът
ми бе учудващо ясен. Контролих положението.
0, Господи, чувствах се страхотно. Бях мокра, а влагалището
ми пулсираше.
Прокарах кожените върви по гърба му. Ремъците под дрехи­
те му ясно си личаха. Докато размишлявах как ли щяхме да се
чувстваме, нещо запламтя в мен: нужда и желание. Пляснах го по
рамото, после и по другото. Даниел потръпваше при всеки удар,
а от мен избликваха сокове. Усещането за надмощие, диво и из­
вратено, ме стресна със силата си. Заля ме вълна от удоволствие.
Наведох се и пъхнах ръка под якето му. Стиснах кожените ремъци
и ги опънах.
Даниел сложи ръце на пода и се подготви за предстоящото.
Осъзнах, че бях уцелила нещо.
- Лошо момче - прошепнах в ухото му.
Надигнах се и отстъпих настрани. Върнах се до колоната, все
още с камшика в ръка. Сърцето ми биеше лудо. Не можех да по­
вярвам какво бях направила, а най-вече не можех да повярвам
232
колко добре се чувствах. Даниел запълзя на колене към мен като
питомна пантера. Остана в краката ми до края на представлени­
ето, като нежно търкаше глава в мен. Галех го по главата между
снимките. Обзе ме пълно спокойствие. Все още бях възбудена,
стресната и объркана от реакцията си, но в същото време изпит­
вах чувство на честност и осъзнаване.
Това ми вдъхна сила. Цялото преживяване приличаше на ис­
тински секс: възбуда, климакс, превъзходство. Никога дори не си
бях помисляла, че мога да се кефя на доминирането над мъж и да
го бия на обществено място, но точно така стана. И съдейки по
обожанието»в краката ми, това бе двупосочно.
Изпълнението приключи, светлините угаснаха и внезапно
всичко стана прекалено реално. Вече не исках да ме гледат втора­
чено. Нуждаех се от питие. Исках да премисля случилото се. Чле­
новете на групата бяха с Даниел, който стоеше прав и си бъбреше
с тях. Може би ако не бях аз, щеше да отиде при някоя друга. Но
каквато и да бе причината, поради която ме бе избрал, тя промени
живота ми. Грабнах си нещата и тръгнах към бара на долния етаж,
където си поръчах двойно уиски и го изгълтах на екс. Краката ми
бяха като желе, когато оставих чашата и се наканих да си тръгна.
Даниел слизаше надолу по стълбите. Маската бе изчезнала.
Исках да се прибера у дома и да помисля, да се порадвам на
странната еуфория, която ме бе обзела по-рано. Но ако си тръгнех
сега, дали някога щях да го видя отново? Не бях сигурна колко
далеч по тази пътека исках да стигна, затова отворих вратата п
излязох навън. Беше валяло и улицата бе различна от преди, ко­
гато влязох в кръчмата. Аз също бях различна. Втурнах се нагоре
по хълма към спирката. Чух отекващи стъпки зад мен. Знаех, че
принадлежаха на Даниел. Спрях и се завъртях към него.
Той вдигна ръце в жест, че се предава.
- Не възнамерявах да те преследвам, но нещо ме накара да го
направя.
Кимнах. Не се страхувах от него. Осъзнах, че се страхувах от
себе си. От непознатата в мен, която бе изскочила на бял свят тол­
кова бързо и неочаквано. Скритата ми съблазнителка, както щях
да я определя по-късно.
233
 - Беше много добра - прошепна той и погали нежно ръката ми. Челото му е облегнато на слабините ми.
- Защо дойде при мен? - Благодаря ти, господарко.
- Разбрах, че искаш да си поиграеш. Така беше, нали? Усещам дъха му върху кожата си. Искам да ме изпълни физи­
Беше прав и това ми се стори изнервящо. Все още галеше ръка­ чески, както ме изпълва емоционално и духовно.
та ми. Забелязах, че сега се чувствахме равни. Всъщност съблаз­ - Легни - нареждам му.
нителните му милувки ме накараха да си помисля, че е загрижен Той се просва по гръб и разкопчава дюкяна си. Знае какво ис­
за мен. Неувереността ми се завърна. кам. Членът му изскача нагоре, дълъг и твърд. Яхвам го и го по­
- Трябва да вървя. емам в себе си. Плътта ми го поглъща жадно, а токчетата ми се
- Недей. Не го отричай. забиват в хълбоците му. Поглеждам го в очите. Знам, че онова,
Даниел се усмихна с надежда, но долових съжаление в очите което Даниел видя в мен, можеше никога да нс бъде открито от
му. Мислеше, че наистина ще изчезна. някой друг, и това ме кара да го дращя от страст, докато яздя члена
- Никога преди не съм правила това - признах. му. Той първи я разпозна в мен. Каза ми, че може да ми покаже
Исках той да узнае това. истинската ми същност.
Даниел се вторачи в мен и след секунда пристъпи по-наблизо Любя го грубо и свирепо. Използвам го и поглъщам всичко,
и ми се ухили дяволито. Обгърна ме с ръце и се почувствах в което ми дава, докато тялото му се сгърчва под мен. Даниел се
пълна безопасност, но също така и любопитна, и искаща повече. изпразва в мен, а после и аз свършвам диво, радвайки се на силата
Непознат човек да има такъв ефект върху мен? Сигурно защото си и облекчението. Скритата съблазнителка царува.
бе разпознал половинката си в мен.
- Искаш ли да го направим отново? Някъде на по-усамотено
място?
В главата ми запрепускаха образи и фантазии, които никога
преди не бях имала. Те ме нападнаха с еротичния си потенциал и
обещанието за удоволствие.
- Може би - промърморих.
Стояхме в мрака на влажния тунел, а по мокрите от дъжда ули­
ци около нас фучаха коли. Нямаше нужда да казваме повече. Ко­
гато Даниел наклони глава и притисна устни в моите, скритата ми
съблазнителка прошепна: „Не се.извръщай."
Не го направих.
Не можех.
И ето ни сега, месеци по-късно. Радвам се, че не го отритнах
онази нощ. Протягам ръка и го развързвам, преди да грабна кам­
шика. Белегът от токчето ми на гърба му прилича на центъра на
мишена. Използвам го, за да се съсредоточа, защото боят с кам­
шика ме замайва толкова силно, че се нуждая от котва. Когато
приключвам, а Даниел трепери от желание, заставам пред него.

234 235

МАТЕЙ, МАРКО, ЛУКА И ЙОАН
АЛИСЪН ТЕЙЛЪР
Не възнамерявах да ги изчукам всичките.
Матей, Марко, Лука и Йоан
Охраняват леглото, върху което лежа.
По принцип не съм такова момиче.
Четири ъгъла на леглото ми,
Четири ангела около главата ми.
Всъщност аз съм изключително моногамна... или поне бях та­
кава в миналото.
Един да наблюдава и един да се моли,
И двама да отнесат душата ми.
Но никога преди не съм помагала с уроците на четири момчета.
Никога не съм откривала, че ме привличат четирима мъже едно­
временно. Оправданието ми е, че просто не можех да се сдържа.
Всеки от тях е уникален и изпълнен с желание. А след като приех
единия в леглото си, открих, че ми бе невъзможно да отхвърля
следващия.
Разбира се, другите хора виждаха положението в различна
светлина.
236
- Защо, по дяволите, учиш този предмет? - попита майка ми
строго, когато научи разписанието ми.
- Френски? Винаги съм искала да науча френски.
- Не френския - изсумтя тя. - Другия.
- Древно гръцко изкуство ? - опитах, като се намръщих, доло­
1
вила гнева й през телефонната слушалка. - Знаеш, че се надявам
да отида в Атина другото лято...
- Религиозния - прекъсна ме тя. - Онзи с Христос.
Записах се в класа по християнска иконография, който за­
почваше в осем сутринта, защото отговаряше на графика ми, а
не на духавността ми. Свършвах в девет и половина, успявах
да отида на френски в десет три пъти седмично, а после бях
свободна до късния следобед и лекциите по история на изку­
ството, което ми оставяше време за работата ми в седмичния
вестник.
- Неприлично е - настоя майка ми. - Добро еврейско момиче
като теб да учи подобен предмет...
Тя си мислеше за неприлично? Неприличното нямаше нищо
общо с класа, а само е моите фантазии.
Класът по иконография бе последният ми избор, но единстве­
ният, който все още бе незапълнен, когато извикаха номера ми.
Непрестанно си напомнях, че е важно да вземам приличен брой
предмети всеки семестър. Дори почти си повярвах, че християн­
ската иконография ще се окаже полезна в бъдещия ми живот. Е,
не можех да си представя, разбира се, колко полезна щеше да се
окаже за любовния ми живот.
Три дни седмично потеглях надолу по хълма от общежитие­
то към учебната зала, като отчаяно се опитвах да си припомня
различните икони, които бяхме обсъждали. За непрактикуваща
еврейка темата бе странна като гръцкия. Само дето аз се справях
чудесно с древногръцката история.
- Харесва ли ти? - попита майка ми след първата седмица.
- Разбира се - отговорих. - Защо да не ми харесва?
Матей, Марко, Лука и Йоан
Охраняват леглото, върху което лежа.
237
 Пеех си детската песничка, докато влизах в залата.
Четири ъгъла на леглото ми,
Четири ангела около главата ми.
Заех обичайното си място в задната част на залата. Държах ка­
фето си в ръка и бях готова да науча още нещо за изкуството от
християнска гледна точка.
Един да наблюдава и един да се моли,
И двама да отнесат душата ми.
Истината беше, че не можех да се съсредоточа напълно върху
видеото, нито върху монотонните думи на професора. Причината
бяха състудентите ми. По-точно четирима от тях. Готините спор­
тисти на предната редица, които вечно закъсняваха и очевидно
се бяха озовали в този клас по същата причина като мен - всичко
друго вече е било заето.
Слушах ги да се шегуват един с друг, никога не ги виждах да
отварят учебник, нито дори да поглеждат към екрана. Кръстих ги
Матей, Марко, Лука и Йоан. Тъмнокосият Матей бе мъжът. Чер­
венокосият Марко бе лъвът. Лука имаше бръсната глава и безброй
татуировки. Той определено беше волът. А Йоан, най-кроткият и
финият, бе орелът.
Матей, Марко, Лука и Йоан
Охраняват леглото, върху което лежа.
Въпреки намесата им във фантазиите ми, полагах всички уси­
лия. Водех си подробни бележки. Закачах образи на икони върху
таблото си за бележки и над леглото си. Бях твърдо решена да по­
кажа на невярващото си семейство, че мога да се проявя страхот­
но в клас, към който нямах интерес. Но пък интересът ми нарасна
през седмицата преди изпитите, когато четворката изпрати Йоан
да ми зададе въпрос.
- Ще учиш ли с нас?
238
-Моля?
- Много сме зле. Сериозно. Загубихме бас и се наложи да се
запишем в този клас. Нямам желание да го вземам отново, а още
по-малко да се проваля безславно. Ти очевидно знаеш какво пра­
виш. Ще учиш ли с нас утре вечер? Би ли ни помогнала?
- Ученето в група никога не ми се е отдавало - признах честно.
- Предпочиташ да ни вземеш един по един?
Начинът, по който зададе въпроса, ме накара да се зачудя дали
не предлагаше нещо съвсем различно от ученето. Но се престо­
рих, че не долавям намека и кимнах.
- Разбира се, така ще е по-добре.
Загледах го как започна да изготвя графика ни за единствената
седмица, която ни оставаше. Матей в понеделник и четвъртък.
Марко във вторник и петък. Лука в сряда и събота.
- Това ти оставя само неделята - отбелязах.
- Аз съм най-умният от четиримата - ухили се той.
Когато първият се появи с двайсет минути закъснение, с кафя­
ва хартиена кесия в ръка и без раница и учебници, си помислих,
че обзалагането на класове не е единственият хазарт, на който
малката им групичка се радваше.
- Имам помощни картички - казах му, като го пуснах да влезе
в стаята ми в общежитието.
- Аз пък имам водка.
- Не мисля, че водката ще ти помогне да изкараш изпита - ус­
михнах се, като се опитах да не прозвуча прекалено майчински.
- Но може да ми помогне да се набутам там - отвърна той и
кимна към леглото ми.
- Чух, че сте загубили бас и затова учите в този клас.
Той кимна. Не изглеждаше ни най-малко засрамен от инфор­
мацията.
- Значи си комарджия?
Той отново кимна и отвори водката.
- Хайде тогава да се обзаложим. Ако изредиш правилно десет
от предметите на картичките, ще изпия чаша водка.
- Не донесох чаши.
- Ще пия от бутилката - отговорих спокойно.
239
 Но Матей имаше други планове.
- Да опитаме нещо друго - предложи той. - Събличаш се и
лягаш на леглото. Ще те покрия с картите. Ако уцеля правилен
отговор, ще махна картата. И така, докато останеш напълно гола.
- И как ще ти помогне това за изпита?
- Обречен съм - призна той. - Но искам поне да се позабавля­
вам малко.
Против убеждението си се съблякох и разположих картите по
тялото си. Матей се извърна настрани любезно, докато се наста­
нявах удобно. Когато бях готова, той застана до леглото, вторачи
се в картите и се опита да запомни какво представлява всяка ико­
на. Провали се напълно, но положи толкова усилия, че се разсмях
и картите изпадаха от мен. Спрях, когато го видях да се вторачва
в голото ми тяло.
Матей, Марко, Лука и Йоан
Охраняват леглото, върху което лежа.
Думите се завъртяха в главата ми, когато той съблече дрехите
си и се просна до мен.
- Кой би си помислил, че християнската иконография е толко­
ва възбуждаща? - изръмжа, точно преди да се изпразни.
Във вторник се зарекох да съм по-добре подготвена. Разтворих
учебниците на леглото, така че да няма шанс за игрички. Обля­
кох най-вехтия си сив анцуг, прибрах тъмната си коса на опашка
и си сложих очилата. Марко май не забеляза. Появи се с раница
на гърба, за разлика от Матей. Но в раницата нямаше учебници,
тетрадки или дори молив. Вместо това извади най-сексапилния
комплект бельо, който някога бях виждала. Етикетът ми показа,
че бе отгатнал мярката ми отлично.
- Страхотно си падам по брюнетки в черно - каза той, като ми
подаде дантеленото бельо. - Особено такива, които носят сладки
интелектуални очилца като. твоите.
- Защо да обличам това? - попитах. - Би трябвало да учим.
Той ми се усмихна дяволито.
240
- Така ли? Както учихте снощи?
Обля ме червенина. Марко беше готин с дългата си рижава
коса и широката си усмивка. Той намери уредбата ми, докато сва­
лях етикета и обличах бельото и след миг от колоните се понесе
„Пинк Флойд".
- Не искаш ли да опиташ с ученето? - попитах.
- Не можеш да ми преподадеш цял семестър за една нощ -
меко отговори той.
- Имаме два урока - възразих. - Може да успеем да ти изкара­
ме изпита.
Той поклати глава.
- Нямам мозък за тези дивотии. А и изглеждаш великолепно.
Направо ми се иска да те изям.
Коя бях аз, че да споря с лъв? Той ме просна на бюрото, разтво­
ри краката ми и облиза ръба на черните сатенени бикини.
Четири ъгъла на леглото ми,
Четири ангела около главата ми.
Видях звезди, когато свърших, после той ме вдигна от бюрото/
завъртя ме и смъкна мокрите ми бикини. Изчука ме здраво, дока­
то аз зяпах таблото над бюрото, образите на ангели със златисти
ореоли и изготвения от Йоан график за учене. Определено чети­
рите момчета се нуждаеха от чудо, за да изкарат изпита.
Но Марко не се нуждаеше от чудо, за да ме докара до оргазъм.
Срядата доведе Лука.
А Лука донесе марихуана.
- Реших, че картинките ще изглеждат по-добре, ако сме омая­
ни - каза той.
- Може би - съгласих се. - Но не мисля, че ще научиш нещо.
- Така ли? - възкликна той. - Не смятам, че това е вярно. До­
колкото чух, ти си превъзходна учителка.
Изчервих се за пореден път, а това накара Лука да се усмих­
не, сякаш бе изкарал шестица по труден предмет. Загледах го
как майсторски свива цигарата, запалва я и дръпва дълбоко, пре­
ди да ми я подаде. Когато поклатих глава отрицателно, той ме
241
 сграбчи за тила, придърпа ме към себе си и ме целуна, като в
същото време издиша, така че дробовете ми се изпълниха с аро­
матния дим.
Оказа се прав. Картинките бяха по-хубави, когато бяхме зама­
яни. Разгледахме древните стенописи с избелели, но красиви цве­
тове, после се спогледахме и се разсмяхме.
- Обикновено съм омаян в клас - каза Лука. - Затова никога не
си водя бележки.
- Не си водиш бележки, защото не ти пука за нищо друго освен
за пънк-рок и футбол.
Той ме изгледа за момент, после се ухили.
- Звучи като заглавието на една от песните ни. Много си на­
блюдателна.
Свих рамене.
- А забелязвала ли си ме да те наблюдавам?
-Да.
- И да се чудя как изглеждаш под дрехите си.
Сърцето ми заби ускорено. Бях си обещала, че двама са ли-
мита ми - Матей и Марко. В леглото ми нямаше място за трети.
Но Лука беше настойчив. Загали ме нежно през джинсите, после
разкопча дюкяна си. Уханието на марихуана ни обгръщаше, а това
бързо доведе до ухание на секс.
Коя си мислех, че съм? Заменях ученето с удоволствие? Можех
ли да поддържам подобен график? Честно казано, не мислех, че
е възможно. Опитах се да планирам уроци, но в продължение на
шест дни се озовавах в леглото с учениците си. Един след друг.
Знаех, че ще се чувствам отговорна, ако момчетата се провалят на
изпита. Но веднага след като единият си тръгваше, започвах да
мечтая за следващия.
Неделята трябваше да е ден за почивка. Вместо това се подгот­
вих за Йоан. Открих, че ми се искаше той да бе първи. Защото по
никакъв начин нямаше да спя с него. Бях прекарала останалите
момчета по два пъти. И те със сигурност бяха разказали на Йоан.
А той бе мозъкът на групата. Нямаше и да ме погледне повторно,
след като вече знаеше, че съм спала с приятелите му.
242
Така ли беше?
Йоан изглеждаше готов да учи. Хареса картите ми. Одобри за­
писките ми, подредени по цветове. Хареса и начина, по който го
гледах над очилата. Или поне така каза.
- Кои са тези четиримата? - попита той накрая.
Изчервих се и вероятно придобих ужасния вид на цвекло.
- Матей, Марко, Лука и Йоан - отговорих и се зачудих дали
той би могъл да отгатне, че с тези имена бях кръстила него и при­
ятелите му.
Прякори, от които не можех да се отърва, дори когато се чука­
хме.
- А за какво са бележките?
- Всеки от тях е представен по различен начин - отговорих,
като се опитах да запазя спокойствие. - Мъжът, лъвът, волът и
орелът.
- И кой съм аз? - попита той.
Осъзнах, че наистина бе най-умният от групата. Само той ме
бе разкрил.
- Не можеш ли да отгатнеш?
Сините му очи заискриха.
- Вероятно мога, но предпочитам ти да ми кажеш.
- Не - поклатих глава. - Помисли. Матей, Марко, Лука и Йоан.
Охраняват леглото, върху което лежа. Четири ъгъла на леглото
ми, Четири ангела около главата ми...
На вратата се почука и усетих внезапна промяна в момчето до
мен. Йоан бутна бележките си настрани, загаси лампата на бюро­
то, после бавно отиде до вратата и я отвори, за да пусне в стаята
ми триото, което ме очакваше.
Поех си дълбоко въздух. Нямаше начин.
Никакъв начин...
Но, разбира се, имаше. Ангелите влязоха и ме вдигнаха. Поло­
жиха ме на пода вместо на тясното легло. Съблякоха дрехите ми.
Обвиха ме с телата и топлината си. Мъжът. Лъвът. Волът. Орелът.
Йоан не бързаше. Остави приятелите си да ме подготвят, после
се настани върху мен и започна да ме чука пламенно.
243
 Един да наблюдава и един да се моли,
И двама да отнесат душата ми.
Бях ли ги научила на нещо?
Не. Те бяха тези, които научиха мен. Дадоха ми най-великото
удоволствие в една-единствена вечер. Действаха бавно и страст­
но. Рисуваха картини с устните си по мен, с пръстите си по кожа­
та ми.
Въобще не учихме, но останахме будни цяла нощ. Влязохме
в клас с кръвясали очи. Смяхме се, когато раздадоха изпитите.
Чувствах се избеляла като един от старите стенописи, но също
така красива.
Йоан се засмя, когато показаха снимките на четиримата апос­
толи. Знаех си, че ще отговори правилно на поне един от въпро­
сите. Един от многото.
Но вие искате да узнаете всички резултати от изпита, нали?
Е, няма да ви лъжа. Те се провалиха. Ужасно. С навиците сй за
учене просто нямаше начин да изкарат. Но това не беше проблем.
Нали разбирате, това бе само изпит по средата на семестъра.
Разполагаме с предостатъчно време за учене преди крайните
изпити.
244
НЕПОСТИЖИМОТО
ЛИВИЯЛУЕЛИН
... хиляда и едно...
Навремето, много отдавна, имах една мечта, момичешка фан­
тазия, която почти бях забравила. Спомням си я днес, в най-самот­
ния ден от всички досега. Стоя сама в прахта на арена. Жребец с
огнени очи ме гледа свирепо, по устните му има пяна. Отстъпва
назад и сяда на земята. Не помръдвам. Преструвайки се, че не го
виждам и не се интересувам от него, се превръщам в непостижи­
мото, в онова, за което копнее.
Минава известно време и дивото животно се приближава към
мен. Любопитството надделява над страха му. Танцуваме в праз­
ната арена, крайниците ни се сплитат колебливо и накрая го ях­
вам. Обяздвам мощното му тяло, горещи мускули потръпват под
краката ми. Той подскача лудо и се бори с тежестта ми. Но аз се
държа здраво и чакам страхът му да премине.
И той преминава, защото животното иска да е под моята ко­
манда, иска да бъде опитомено. Но чак след като го яздя до изто­
щение и той все още се стреми да бъде погален от мен, осъзнавам,
че съм спечелила. Обич и доверие го привързват към мен, а аз се
навеждам към изпотения му врат и прошепвам в ухото му:
- Вече си мой.
Разбира се, в действителния свят няма диви животни. Няма
жребци с огнени очи, нито свирепи дракони. Не съществува нищо
диво, а аз съм стара. Двайсет години скапани служби и нищо сре­
щу тях. Подвивам опашка и прекосявам Америка, за да се върна
245
 в родния си град. Ще падна в дупката на старческите си години и
никой няма да ме помни. Поне така си мисля, докато шофирам по
магистралата. Хълмистата част и Елънсбърг се появяват в доли­
ната, огрени от златистото залязващо слънце.
За двайсет години няма никаква разлика. Сградите на колежа
все още се издигат като неоготически кралици от равнината, раз­
нообразена само с леката издутина на хълм Крейг и белия гръб­
нак на стадиона. Пред мен фучат коли и рубинените им стопове
изчезват в гърлото на града. Свалям прозореца си. Горещ вятър
погалва лицето ми. Приятна и чиста миризма като уханието на
първия ми любовник в нощта, когато загубих девствеността си на
хлътналото легло в общежитието. Той беше отхранен с царевица
жребец с яки крайници и мощен член. Бях забравила колко оби­
чах този аромат и вкуса му в устата и дробовете ми. Бях забравила
прекалено много неща.
Ярки светлини огряват края на града, кръгове в бонбонени цве­
тове се въртят над къщите и дърветата. Изчезват, когато навлизам
навътре в долината, но след като вече ги видях, знам за какво да
се ослушвам. Музика от латерна над шума от тълпите. Звуците и
светлините означават, че в града има панаир, а с панаира идва и
родеото: коне и бикове и мъжете с тях.
Утре ще прекося Каскадите*, ще стигна до къщата, в която съм
родена, и ще се промъкна вътре. Ще седя до прозореца и ще си
припомня всичко, което загубих в живота, защото вечно мечтаех
за нещо друго. Малкото градче под мен е последното мънисто в
огърлицата, която се къса от години. Скоро и то ще изпадне. Ще
ми остане само връзка, която не ме свързва с нищо, освен с безпо­
лезните ми детски мечти.
Тогава старата ми фантазия нахлува в мозъка ми и отблъсва
действителността настрани. Намествам се на седалката и се опит­
вам да се отърся от тежестта на августовската жега. Под дрехите
ми се стича пот и се събира между краката ми. Имам нужда от
душ. Не, имам нужда от нещо диво. Обзема ме приятна болка,
когато си представям хладна вода и грубите ръце на непознат с
* Планинска верига в западната част на Северна Америка - Б. пр,
246
каменно лице, който прокарва насапунисаните си ръце по гърдите
ми. Повдигам крак и насочвам зачервения връх на...
Яростен клаксон ме изважда от фантазиите ми. Потръпвам
и набивам спирачки. Оставям колата, която едва не ударих, да
изчезне в движението пред мен. Разтърквам ръце в роклята си,
стискам волана и се съсредоточавам. Мислите ми още се лутат.
Едно нещо, което никога не направих в Елънсбърг преди години.
Последното мънисто, последното блестящо бижу. Последен шанс
да го уловя, преди да падне.
В мозъка ми проблясват имена на хотели, но вероятно всички­
те ще са претъпкани. Няма значение, вече знам къде ще прекарам
нощта.
... хиляда и две...
Паркирането в северната част на университетското градче ми
отнема половин час, а пътуването до панаира - още толкова. Най-
после се смъквам по стъпалата на автобуса в онзи странен час
преди стъмване, когато сенките се оцветяват в сребристо и всич­
ко изглежда по-ясно. Плащам билета и влизам, като поспирам за
миг, за да огледам задната част на арената, направена от червени
тухли. Тълпи от хора нахлуват вътре енергично. Тази вечер тук
ще са биковете, най-страхотните животни в страната. Всеки ездач
трябва да се задържи на гърба им само осем секунди, но аз знам
добре как осем кратки секунди могат да променят цял живот.
Вляво от мен парк „Мемориъл" е превърнат в лунапарк, където
въртележки издигат пищяши деца във въздуха. Величественото
виенско колело се извисява над всичко като портал към друг свят.
Ухания на пуканки и дървени стърготини, скара и кожа изпълват
въздуха. Прилича на огромен семеен пикник. Чувствам се чужда
и смотана - жена на средна възраст в провиснала памучна рокля,
която се опитва да не пречи на никого. Замотавам се около сер­
гиите, приковала очи в мъжете, млади и стари. Мъже с деца, със
съпруги и приятелки, мъже с приятелите си. Каубойски шапки
и джинси, обръснати лица и светли ризи. И всички са с някого.
Покрай мен минава двойка гимназисти. Момчето е пъхнало ръка
247
 в колана на джинсите на момичето, които разкриват гладка за­
горяла кожа. Нейната ръка е на тила му и гали нежно косата му.
Влюбени са.
Паникьосано заставам в задната част на сергия за захарен па­
мук, далеч от всички. Какво, по дяволите, си мислех? Мястото ми
не е тук. Малкият панаир не е в Пулаюп*, където десетхилядни
тълпи изпълват пространството. Там мога да се изгубя в бъркоти­
ята. Но тук изпъквам прекалено много. Едра жена, търсеща секс.
Мръсница. Курва. В джоба на роклята ми билетът за шоуто се
смачква на малка топчица. И някак си пада на земята, когато се
отдалечавам.
Доброволка ми показва къде са изложбите и ме насочва към
пшщовете за бира. Погледът в очите й ми казва, че тя е жена, ко­
ято е добре запозната с алкохола, и копнее да се понесе към него
в мига, когато лунапаркът затвори. Благодаря й и продължавам
напред, твърдо решена да стигна до оборите преди да затворят.
Може би ще намеря някого там, мърляв работник, който няма
нищо против пет минути чукане с отчаяна жена, бягаща от себе
си. Потискаща мисъл, която ме води натам.
Спирам до състезателната писта, обграждаща трибуните. Зад
оградата от телена мрежа виждам кон и ездач, които приближават
бързо към мен. Викове от арената заглушават металическия глас
на говорителя. Дали някой е бил хвърлен от бика или е спечелил?
Завъртам се в мига, когато каубоят улавя погледа ми. Не че и аз
не го гледах. Но това, което ме привлича, е конят - дорест, висок
и лъскав, с идеална форма. Кобилата е прекрасна и момчето се
усмихва, когато чува възхитеното ми ахване.
Да, момче. Малко по-голямо от тийнейджър, толкова свежо и
младо, че сърцето ми се свива от болка. Но когато ми намига, се
изчервявам и ухилвам като момиченце. Не е моят тип - прекалено
млад и красив е, но напоследък вземам това, което мога.
- Много е красива - казвам.
Кобилата отмята глава, тъмните й очи ме наблюдават изпод
гривата й. Устата й сякаш казва: „Не се предавам".
* Град в щат Вашингтон - Б. пр.
248
- Не й го казвай - отвръща момчето, като насочва кобилата към
оградата. - Бездруго има прекалено високо мнение за себе си.
- Може ли да я докосна?
- Разбира се. Тя е нежна.
Момчето ме наблюдава как галя дългата муцуна. Очите му не
се отделят от мен.
- Знаеш ли, че вървиш в грешната посока? - казва накрая мом­
чето. - Входът за родеото е натам - сочи ми то.
Аз посочвам в обратната посока.
- Да, но бирата е натам.
Момчето ое засмива и докосва шапката си.
- Да, госпожо, може да се видим там по-късно.
- Съмнявам се. Не изглеждаш достатъчно възрастен да шофи­
раш.
- Но управлявам нея, нали? - кимва той към кобилата.
Засмивам се.
- Мисля, че е точно обратното.
Момчето ми намига.
- Повярвай ми, достатъчно възрастен съм, за да върша доста
неща. Може да ти го докажа по-късно.
Той повежда кобилата и ме оставя да се насладя на комплимен­
та. Завъртам се изчервена и се блъсвам право в...
Думите замръзват на езика ми. Мъжът, застанал пред мен, се
вторачва в очите ми със студено лице. Струва ми се, че съм уда­
рена от черен лед. Но докато успея да си поема дъх, той вече е
изчезнал в тълпата* Хората се бутат в мен, докато стоя закована
на мястото си и треперя в горещината. Всичко, което помня от
лицето под тъмната каубойска шапка, ми напомня за Маунт Еве­
рест - черните цепки на очите му, обветрените ъгли на профила
му. Лице, с което мога да се самоубия. И защо пък трябва да се
чудя как изглежда. Не искам да мисля за това. Но не мога да
спра.
Постепенно се раздвижвам отново, но не мога да си спомня
накъде съм тръгнала, нито какво ще се случи, когато пристигна.
... хиляда и три...
249
 Не виждам земята около нас, когато пикапът му най-после спи­
ра. Но знам, че съм близо до Кититас, малкото градче на изток от
Елънсбърг. Открих го в обора с биковете и ми бяха нужни повече
от осем секунди да привлека вниманието му. Но някак си го убе­
дих, накарах го да съжали жената без дом, без подслон за през
нощта. И когато светлините угаснаха и портата се затвори, той ми
позволи да го последвам вън от Елънсбърг и надолу по тихите пъ­
тища към дома му - малко бяло бунгало, заобиколено от огромни
дървета и безкрайното чисто небе.
Спирам двигателя. Обгръща ме тишина, от онзи вид, който се
среща само в планините, в спящите долини и равнини. Струва ми
се, че някой тъкмо е вдигнал възглавницата от лицето ми и ми е
позволил да дишам отново.
Той вече е излязъл от пикапа. Едро овчарско куче се търкаля
в краката му. От лицето му се излъчва кротко удоволствие, което
изличава остротата на годините. Наблюдавам го как гали меките
уши на кучето и ме полазват тръпки. Кожата ми гори като при
първата ми среща в гимназията. Никога не съм мислила, че от­
ново мога да се чувствам по същия начин. Грабвам чантата си и
излизам от колата. Ще го накарам да забрави за кучето дори и да
е само за тази нощ.
Следвам го по черния път и изминавам няколкото крачки до ве­
рандата. Възвърнал каменната си физиономия, той ми отваря вра­
тата и ми махва да вляза вътре. Минавам покрай него притеснено
като неканена гостенка. Честно казано, не мислех, че ще стигна
дотук. Той шофираше към дома си толкова бързо, че ми се наложи
да го преследвам през по-голямата част от пътя.
- Седни - покани ме.
Настанявам се на вехто кафяво канапе, а той закача шапката си
и прокарва ръце през косата си. Без широката периферия част от
строгостта му се губи. Избърсва ръце в джинсите си и се вторачва
в пода. Ботушът му разтърква нещо невидимо. Нервен ли е?
-Бира?
Кимам и той изчезва в кухнята. Седя възпитано около мину­
та, после решавам, че ми е предоставил шанса да се поогледам
наоколо. Какъв човек е? Обикалям стаята и търся отговори. Е, не
250
е глупав. Библиотечката до телевизора е претъпкана. Прокарвам
пръсти по кориците: Пиншон и Керуак седят до Маккарти. Под
тях има лавица с дебели технически ръководства по земеделие.
По избелелите кремави стени висят плакати - селски пейзажи,
снимка на Анзел Адамс на Скалистите планини. Но няма негови
снимки, всъщност няма абсолютно нищо лично. Все още не знам
нищо за него, освен това, че ме иска тук. Ако има мерак да ме
чука, не е проявил интерес досега.
-Четеш ли?
Той стои до вратата с бирите в ръка. Лицето му изглежда раз­
веселено. Е, не мога да се престоря, че не зяпах наоколо.
- Вече не много. Отървах се от повечето си неща, когато ми се
наложи да се преместя. Книгите изчезнаха първи.
Той не отговаря. Копнея разговорът ни да продължи и вадя
едно от ръководствата от библиотеката.
- „Ръководство за световните реколти и добитък"? Това леко
четиво ли е?
- Не чета леки книги.
Остави бирите на масата. Изглежда, че разговорът за книгите
е приключил. Отпускам се обратно на канапето. Той се връща до
вратата и отпива от бирата. Очите му не ме напускат и за миг. Пия
притеснено. Струва ми се, че ме преценява и оглежда, както би
постъпил с кон, преди да реши дали си струва да го поязди.
Събирам кураж и отговарям на погледа му. Косата му е по-
дълга, отколкото си мислех и има повече посивели косми. Тъм­
нокафяви очи, леки бръчици около устата. Моята възраст или
малко по-стар. Не е красив, но е привлекателен. Устата му е вели­
колепна. Твърда и суха, опитна, уста на мъж. Изпитвам внезапно
желание да усетя тази уста по гърдите си и между краката си и
потръпвам неволно.
- Студено ли ти е?
- Не - промърморвам, като се изчервявам и заигравам с етике­
та на бутилката.
Той обаче знае защо потръпнах. Време е да се направя на свен­
лива.
- Ще имам нужда от чаршафи за канапето.
251
 Той ми хвърля Погледа. Познавам този поглед. Сардонична ус­
мивка, придружена от повдигнати вежди и леко въртене на очите.
Майка ми ме гледаше така, когато я лъжех, че не се пипам. Знаех,
че той нямаше да ме остави да прекарам нощта на канапето. И
двамата го знаехме. Затова ми хвърля Погледа. Все едно, че раз­
вява червено наметало пред бик. Отпускам се назад. Гърбът ми е
скован, лицето - напрегнато.
- Какво.
Не задавам въпрос, а го предизвиквам. Той не отговаря. Започ­
ва състезание за надмощие. Но нетърпението ми ме проваля. За­
говарям с лек тон, но не мога да прикрия гнева си.
- Какво? Какво толкова смешно казах?
Той поклаща глава.
- Моля те. Не ме последва по целия този път само заради ка­
напето ми.
- Е, не те последвах тук, защото съм курва, ако това имаш
предвид.
Изстрелвам думите като куршуми. Допускам грешка. Тялото
му се стяга така, както змията се отдръпва назад, преди да нападне.
- Не ме залъгвай с тези дивотии.
Плътният му глас излъчва заплаха. Пренебрегвам го.
- Какви са тия дивотии? Просвети ме, моля те.
- Държиш се, сякаш не знаеш защо си тук. Прекалено стара си,
за да се преструваш, че не знаеш какво става.
Долавям носов говор в тона му, доста провинциален. Бих се
засмяла, ако не бях толкова изнервена. Но не мога да спра да го
дразня.
- Е, ако съм прекалено стара, за да те разбера, предполагам,
че съм и прекалено стара, за да се чукам. Проблемът е разрешен.
Отпускам се назад и допивам бирата.
- Остави шишето, кучко, и ела тук. Не разполагам с цяла нощ -
казва той и поглежда часовника си. - Някои от нас работят.
Това е.
-Майната ти!
Тръшвам бутилката на масата и си грабвам чантата. До вратата
има само пет крачки, но не успявам да я достигна. Внезапно той
252
се озова там, обвил ръце около мен, както вероятно е постъпвал
хиляди пъти с животни, по-диви и силни от мен. Завърта ме и
покрива лицето ми с целувки. Изненадвам се колко страхотно се
чувствам да бъда държана и целувана от него. Няма никаква пое­
зия, само грубо желание. И това е всичко, от което се нуждая. Все
още ми се иска да го ударя, но бях права за устните му. Тялото ми
потреперва от желание да го изчукам. Той ме залепва във врата­
та. Отговарям на движението на бедрата му, дишам задъхано и
разтварям крака, потърквам слабините си в твърдата подутина на
джинсите му. Но когато се протягам към ципа му, той се отдръпва
и ме повлича през стаята. Запрепъвам се след него, устните и бу­
зите ми горят от грубата му четина.
Спалнята е тъмна и той я оставя така. Луната е ярка и виждам
всичко: твърди мускули, капчици пот, пламъка в очите му...
... хиляда и четири...
Няма любовна игра. Той съблича дрехите си делово, а аз оста­
вям роклята ми да падне на пода и я сритвам настрани. Отпускам
се на леглото и едва успявам да полегна, когато той се озовава
върху мен. Съдира бикините ми и те изчезват. Не ме гледа, не ме
докосва, не ме гали. Не съм там.
В сумрака забелязвам белега на корема му, бял на фона на заго­
рялата кожа. Напомня ми за последното парче светлина над пла­
нините, преди слънцето да залезе. Разтваря краката ми широко и
слага ръка на рамото ми, сякаш се страхува, че ще скоча от лег­
лото. Не греши. Това не е каквото исках - той ме контролира на­
пълно и няма никакво опитомяване или нещо подобно. Извивам
врат и виждам пениса му, дълъг и твърд. Той го гали енергично,
после се смъква върху мен и прониква във влагалището ми. За­
тварям очи и се намръщвам. Един опитен тласък и съм прикована
към чаршафите като пеперуда върху дърво. Изстенвам от болка,
но той не обръща внимание на намека ми. Чука ме свирепо и не
забавя. Но не издава и звук. Няма стонове и охкания, нищо, което
да демонстрира удоволствие.
253
 Лунната светлина от прозореца се отразява в тавана. Гледам
сенките, които танцуват по него, но не могат да ме разсеят от бол­
ката. Вдигам ръце, като си мисля, че ако ги опра в гърдите му, той
ще забави. Движението ми предизвиква неочаквана реакция. Той
сграбчва китките ми и ги натиска в матрака. Ритам диво, но не ми
обръща внимание, вероятно дори не усеща ударите. Членът му
влиза и излиза от мен, самоуверено и методично. Инстинктивно,
въпреки желанието ми, хълбоците ми се повдигат в отговор. Вла­
галището ми се стяга и овлажнява. Болката не намалява, но и не
се влошава.
Той се притиска към мен, размазвайки гърдите ми. Пот потича
от горещата му кожа по моята. Долавям острия му аромат на мус­
кус. Заравя глава във врата и косата ми. Движи се в мен и мърмо­
ри на странен език, който не чувам добре. Страхът и гневът ми се
изпаряват, заменени от учудване. Той е някъде далеч от мен и не
мога да го последвам. Дали ме вижда там? Дали съм в мечтания
му пейзаж? Той ме избра. Макар че с това лице и очи би могъл да
си осигури всяка жена. Искаше мен. Но сега не е с мен.
- Спри - казвам.
Не ме послушва и опитвам отново.
- Спри за секунда - повтарям. - Къде си?
Последното, което очаквах, бе, че ще ме сграбчи за лицето. Две
едри ръце държат главата ми здраво. Устните му докосват моите,
когато заговаря.
- Какво имаш предвид?
- Където и да си, аз не съм там. Аз съм тук.
Не отговаря, а само въздъхва и продължава да чука като дви­
гател, който не може да спре. Боря се с него и се опитвам да го
спра, но е прекалено силен. Бута ме надолу и приковава ръцете ми
между двама ни.
- Нараняваш ме - изохквам.
- Тогава ме накарай да спра. От какво се страхуваш? Мога да
го понеса.
Напрегнатите му думи, нуждата и желанието му ме объркват.
Сега аз нямам отговор. Дали иска да го удрям в лицето, или да
254
стискам топките му, докато изпълни онова, което му наредя? Това
не съвпада с фантазията ми.
- Моля те, просто забави.
- Накарай ме.
- Какво?
- Накарай ме - повтаря с умолителен тон.
Това ме притеснява.
- Не мога да те накарам. Ти си два пъти по-силен от мен.
- По дяволите, ужасно си упорита.
Не загрявам дали ми се присмива, или го прави от отчаяние.
- Майната ти. Не съм добиче. Не можеш да ме пречупиш.
- Пречупил съм всичко.
Мъката и безнадеждността в гласа му ме озадачават. А той май
дори не знае, че са там.
- Не можеш да ме пречупиш - повтарям с разтреперан глас.
В очите ми набъбват сълзи, но отказвам да заплача.
- Няма да спечелиш.
Кратко мълчание. После глас в тъмното.
- Винаги печеля.
Устата му покрива моята, езикът му се плъзва вътре. В гърлото
ми се оформя протест, но се изпарява бързо. Членът му приковава
цялото ми внимание, тласкайки силно както преди да го прекъсна.
Господи, толкова е болезнено и толкова хубаво в същото време.
Движението на бедрата му, начинът, по който основата на пениса
му се търка в клитора ми, гладкият прът от плът, който ме изпъл­
ва, сякаш е роден за мен. Ноктите ми се забиват в гърба му, устата
ми захапва рамото му, когато свършвам. Още няколко тласъка и
той спира рязко, като че ли е загубил интерес. Почива си върху
мен, сърцата ни бият заедно. Мускулите ми са стегнати с такава
сила около члена му, че не би могъл да излезе от мен. Но той не
издава и един стон. И не се празни.
Главата му лежи на рамото ми, дишането му е спокойно и бавно.
Смея ли? Докосвам леко влажната му коса - предпазлив опит да
покажа топлота. Но в мига, когато усеща докосването, той се на­
дига и изплъзва от мен, после се претъркулва и се свива като дете.
И заспива.
255
 ... хиляда и пет...
Вторачвам се в тавана. Над покрива на къщата звезди летят
по безоблачното небе. Всичко отдолу спи. Коне и бикове - и
всичките мъже край тях. Всички са в безопасност в домовете
си, освен мен. Ръката ми се протяга към сплъстената му коса.
Никой никога не ме е чукал здраво като него, а и никога преди
не съм свършвала по този начин. Чудя се дали да го събудя. На­
дявам се да обвие ръце около мен и да ме прегърне, но мисълта
за грубостта му ме сдържа. И защо не се изпразни? Защо ме чука
така свирепо, без никакво удоволствие за самия него? Само за да
докаже, че може?
Е, вероятно това бе причината: копелето просто можеше да го
направи. Остави го на мира, нареждам си. По-добре да спи, от­
колкото да се събуди и да ме пребие. Извадих късмет, че не го
направи по-рано. Преди ми се е случвало да не съм късметлийка.
Търкулвам се настрани от него и придърпвам чаршафа върху из­
морената си плът. Затварям очи и се съсредоточавам върху вятъра
и звездите.
Но часовете се влачат бавно, отбелязвани от електронното
тиктакане на часовника на нощното шкафче до мен. Не мога да
заспя, а сега трябва и да се изпишкам. Той не е помръднал, само
прехвърли единия си крак върху моя. Ако се надигна, ще го събу­
дя. Но наистина трябва да пишкам. Опитвам се да не клатя легло­
то, докато издърпвам косата си изпод главата му. Той се размърд-
ва, но не проговаря. Не поглеждам назад, за да видя дали е буден,
и влизам в тъмната баня. Едва когато затварям вратата, напипвам
ключа за осветлението и въздъхвам облекчено.
Банята има спартански вид като останалата част от къщата.
Сядам на тоалетната чиния и се вторачвам в простата завеса за
душа, полуизстисканата паста на плота, нащърбената чаша със
самотна четка за зъби. По стените няма нищо освен огледало над
мивката и малко венче от сухи рози и ронещи се треви. Не е нещо,
което човек като него би купил. Тук някога е имало жена.
Пускам водата и ставам. Завличам се до мивката и изчаквам да
потече топла вода. Намокрям крайчеца на хавлия и я прокарвам
256
между краката си, пренебрегвайки болката. Ще премине. След
по-малко от ден ще си бъда у дома, а всичко това ще е далечен
спомен. Просто още една глупава мечта...
Оставям хавлията. Тъпата болка тупти като второ сърцебие­
не. Кръв, пулсираща по всички тайни места, където бе той преди
малко. Това е всичко, което имам от него - болката на мястото,
където ме бе изпълнил и където ме остави. Искам ли да я залича
толкова бързо?
Напълвам нащърбената чаша. с вода. Пия и се поглеждам в
огледалото. Жената, която ме гледа оттам, е чужда, но и позна­
та - младото момиче от миналото ми. Призрак с леки бръчици
около очите и устата, но още по-красив от възрастта. Бледо
лице, обградено от рошава кестенява коса, зачервени от гру­
бата му четина бузи и разширени зеници, Капка вода се стича
от подутата ми долна устна. Това ли вижда той? Представям
си как застава зад мен, прегръща ме и залепя устни към рамо­
то ми. Образът е толкова силен, че поглеждам настрани, за да
проверя дали наистина е тук. После връщам очи към огледа­
лото.
Каква бих могла да бъда с него. Ако исках.
- Престани, Катрин - прошепвам. - Това е просто още една ,
мечта.
Но образът и чувството си остават.
... хиляда и шест...
Почукване по вратата и образът изчезва.
Каня се да кажа, че ще изляза след секунда, но той вече отваря.
- Добре ли си? - пита, като ме оглежда внимателно с безизраз­
но лице.
- Добре съм. Бях жадна.
- От доста време си тук.
Прави ми знак, че иска да влезе. Подавам му чашата и минавам
покрай него, като внимавам да не издам желанието си да побягна.
- Не заспивай - казва той, преди да затвори вратата. 257
 Забелязвам, че я оставя леко открехната. Тънката ивица свет­
лина ми помага да стигна до леглото, където се свивам и вслуш­
вам в звука на течаща вода. Нощта нахлува през прозореца като
бурна река. Чувам шумолене на листа и далечен кучешки лай.
Светлината угасва и въздъхвам. Не искам всичко това отново -
грубото докосване, безличното пробождане на плът. Сърцето ми
бие лудо. Свивам се на топка, уплашена, че сърцето ми ще изско­
чи през гърлото ми.
Той се движи из стаята, лек и невидим. Тялото ми го усеща
да стои над мен и да ме гледа. Иска ми се да му откажа, да му
обясня, че мускулите ме болят и съм наранена и насинена. Искам
да заплача и той да пресуши сълзите ми с целувки. Но няма да го
направи. Приближава се към мен.
Вторият път е абсолютно различен от първия.
Косата ми се плъзва встрани от лицето. Той я гали нежно и я
прибира зад ушите ми. Очите ми се приспособиха към тъмнината
и виждам как суровото му лице се смекчава. Един пръст опипва
брадичката ми и се премества на устните ми. Другата му ръка се
надига. Подготвям се, но не се извръщам. Пръстите му избират
кичур коса и го разделят на три. Нещо задрасква в гърлото ми,
когато осъзнавам какво прави. Сплита косата ми нежно на плит­
ка. Докосването му е успокояващо. Сантиметър по сантиметър
краката ми се разтварят и притискат в неговите. Сядаме един до
друг с наведени глави. Той облизва пръст, преди да приглади не-
послушните кичури. Майка ми правеше така.
Когато стига до края, завързва косата спретнато, завърта гла­
вата ми и започва нова плитка. Премествам се по-близо и прех­
върлям крак върху неговия. Коляното му е опряно в слабините
ми. Лявата ми ръка небрежно поляга на бедрото му. Той не ме от­
блъсва. Бавно сплита плитката, а аз протягам ръка към пениса му.
Той завързва косата и прокарва ръце по лицето ми. Облива ме
гореща вълна. Коляното му се размърдва и аз се притискам в него,
овлажнявайки го. Той стисва плитките ми и ме привлича към себе
си. Не е нужно да виждам, за да знам къде са устните му - дола­
вям горещия му дъх.
- Не си отивай - прошепва той. - Не си отивай.
258
Всяка дума е целувка и молба.
- Не отивам никъде.
Сърцето ми се свива. Ще започне ли отново? Но отговорът му
ме изненадва.
- Не си отивай у дома.
Още целувки. Ръцете му се спускат към кръста ми.
- Остани тук.
- Не мога да остана. Трябва да се прибера у дома.
- Домът ти не е там.
Думите му са жестоки, но верни. Твърдата му длан се плъзва
към гърдите ми. Пръстите му започват да стискат зърната ми.
- Бягаш към нищото.
Нямам отговор. Нито за него, нито за самата себе си. Прос­
то го оставям да говори. Заслужава си. Ръката ми се раздвижва
върху твърдия му член и копринената глава. Потърквам я нежно.
Той изстенва, но се отдръпва. Устните му се спират върху зърнаТа
ми, после слизат надолу. Отпускам се назад върху възглавниците.
Устата му ухажва интимните ми части до пълно подчинение. И
най-после загрявам: това е състезание. Той ше ме накара да се
изпразня като животно, после ще си тръгне, без да мога да му дам
и секунда удоволствие, защото той контролира положението. А
аз ще бъда оставена гола в прахта, с наслада и болка, звънтящи в
костите ми като камбани.
Пречупил съм всичко. Винаги печеля.
Нали точно това каза?
Той ме прегръща, прониква в мен и отново чувствам, че се
давя. Не свършва и не ми казва защо. Горещи сълзи и болка след­
ват оргазма. Но този път той ме държи, люлее ме като бебе, докато
нощта избледнява в розово утро. Изтощена и омекнала, потъвам
в полусън, изпъстрен с неясни образи. Намирам се в Каскадите,
покрити със сняг върхове под звездното небе. Няколко думи дос­
тигат до нас, шепот на радио за сърцето, минаващо от едно отпус­
нато тяло в друго. Позволи ми да се подчиня. Достигам черните
земи на съня, обзета от страх, когато осъзнавам, че не знам откъде
дойдоха думите - от мен или от него, от планините или небето.
*
259
 . хиляда и седем.
Слънце и птичи песни. Преди да отворя очи и да се протегна,
разбирам, че вече го няма. В къщата цари сладко-горчиво спокой­
ствие.
Тънък кариран халат лежи на ръба на леглото. Не беше там
снощи. Гънките в плата ми подсказват, че не е бил обличан от го­
дини. Нахлузвам го и вдигам ръка към носа си. Платът ухае леко
на него. Усещам аромата му и в кожата, и в косата си. Прокарвам
език по устните си. Той е и там.
Влизам във всекидневната, този път почтително, сякаш съм в
църква. Прозорците са затворени и във въздуха висят прашинки
като мъртви звезди. От кухнята се чува часовник, който отбро­
ява секундите. Следвам звука. Слънце облива стаята и избелва
завесите. Усещам аромат на кафе и яйца. Наливам си чаша кафе
и сядам на стол, все още леко схваната от предишната нощ. Но не
се чувствам зле. Всъщност не съм била толкова спокойна и урав­
новесена от години.
Той ми е оставил бележка и карта на масата под червена ябъл­
ка. Плъзвам бележката към себе си и я прочитам. Спретнати бук­
ви, написани със синя химикалка.
„Ще работя на панаира днес. Във фурната има чиния за теб.
Вземи си каквото искаш от хладилника. Ще се прибера около
осем."
Чиния във фурната. Приближавам се до печката и отварям вра­
тата на фурната. Топъл въздух облива лицето ми. Чиния, покрита
с фолио, стои на решетката. Грабвам кърпа за ръце, вадя чинията
и махам фолиото. Бекон, яйца и препечени филийки. Той ми е
приготвил закуска.
Наливам си втора чаша кафе и сядам да закуся, вторачена в
бележката. Няма „Благодаря за всичко", нито „Беше прекрасно".
Е, те не са в стила му. Разтварям картата. Той е очертал червена
линия от нищото през Кититас към магистрала 90. Бележка, ябъл-
260
ка и път за измъкване. След всичките му протести, той иска да си
тръгна. Иска да...
- У дома - казвам на тиктакащия часовник.
Но думата вече не ми звучи добре. Може би защото, когато си
помисля за дома, не знам какво би трябвало да видя.
Веднъж баща ми каза, че човек не можел да живее в оазис.
Можел да спре, да пие вода, да си почине, но после трябвало да
продължи и да намери пътя към дома си. А това е само оазис, каз­
вам си, докато мия чиниите и ги поставям на сушилнята. Място,
където да полегнеш на сянка, далеч от горещото слънце. Заставам
под душа и поглеждам венчето на стената. Да, само място, къ­
дето да си починеш, преди да продължиш нататък. Плитките ми
натежават от водата, но не ги разплитам. Очите ми се замъгляват
от сапуна. Приглаждам чаршафите и възглавниците. Той ще спи
върху тях довечера.
Трябва да тръгвам.
Можех да разгледам всичките му вещи, но не го правя. Той
заслужава нещо по-добро. На излизане надниквам във втората
спалня. Не мога да се сдържа. Натискам ключа за осветлението и
виждам кашони, стар пътнически сандък, прашни чаршафи, по­
крили маси и столове. Повдигам чаршаф, под който се крие малка
библиотечка. Трофеи, купи и панделки, провъзгласяващи едно и
също: ПЪРВО МЯСТО, ПЪРВО МЯСТО, ПЪРВО МЯСТО. Дати­
те. Той е спечелил някои от наградите в Елънсбърг през същите
години, в които и аз живеех там. Борили сме се, кървяли сме и сме
спали в същото малко градче, под същите звезди. Пускам чарша-
фа обратно.
Отворена кутия седи върху купчината. Придърпвам я и пре­
глеждам снимките в евтини рамки. Млад мъж с гарвановочерна
коса, обрамчила строго и решително лице, яздещ бик след бик.
Зад него море от лица: съдии и публика. Прожекторите осветяват
мъжа и животното. Странно е да видиш такава сила и ярост зад
помътените стъкла. В една от снимките бикът рита толкова мощ­
но, че задните му крака са по-високо от главата на ездача. Но на
никоя от снимките ездачът не пада. Всеки път успява да отбележи
261
 осемте секунди. Яростта в снимките е на ездача, а не на бика. Чо­
век, който винаги печели и никога не изпуска юздите.
И все пак мен ме пусна.
Връщам снимките в кутията и я поставям на купчината. Вни­
мавам да затворя вратата зад себе си и да оставя всичко, както
си беше преди. Часовникът ми показва два. Време е да потегля.
Чакат ме шест часа шофиране и искам да прекося прохода преди
смрачаване. Загасвам лампите, затварям прозорците и разтребвам
кухнята. Взимам бележката и картата и оставям ябълката. Мъча
се да заключа предната врата, но осъзнавам, че не се заключва. И
вероятно никога не се е заключвала. Тук няма нужда от подобно
нещо. Невероятно.
Мятам чантата си на седалката, паля колата и не се обръщам
назад. Чудесно е да съм отново на път и свободна. Е, нещата не
се развиха както планирах, но пък кога ли е ставало така? Сгра­
ди профучават край мен, докато карам бързо през Кититас към
магистралата. Беше приключение, нещо, което да си припомням,
когато остарея и не ми остане нищо друго. Последното мънисто
от огърлицата, искрящо като очите на непознат...
... стоя до колата. Паркирана е на прашна отбивка встрани от
магистралата, високо над долината. Оттук виждам Елънсбърг,
блясъка на виенското колело, прозорци и фарове, осветени от сле­
добедното слънце. Кититас лежи на изток, зелено бижу в древна­
та земя. Вляво е Кли Елъм, друго малко градче с безброй дървета.
А между тях реки от пътища и ферми. Земята гъмжи от живот от
хоризонта до снежните Каскади. Това не е оазис, а империя.
Ще се прибера около осем, пише на бележката в ръката ми.
Гледам я вече три часа, почти четири. Кожата ми е нагорещена от
слънцето. Ще се прибера. Той е внимателен човек, пестелив на
думи. Това го знам. Написал е три неща, които трябва да знам, и
ми е оставил карта. С каква цел тогава ми казва, че ще се прибере?
Защо да ми пука, че ще си е у дома в осем? Тогава би трябвало да
се върна. Но няма да го направя. Той спечели отново. Губил ли е
някога?
Скоро ще се стъмни. Слънцето все още е високо, но светлината
се промени. Поглеждам към планините, но не виждам нищо, не
262
усещам нищо. Единственото, което ме вълнува, е в ръката ми. На­
писано на лист хартия, кратко загадъчно изречение. Завъртам се
и вадя картата от колата. Червена линия с два кръгли края. Кръго­
вете ме гледат като очите на бик. Животно, което винаги печели и
никога не му позволяват да се предаде. Каква ли е любовната му
фантазия? Какво ли е непостижимо за него?
Накарай ме да се подчиня.
Движението е кошмарно. Панаирът затваря и каравани, и ре­
маркета задръстват улиците. Проправям си път през Елънсбърг
към магистралата до Кититас, после настъпвам газта и се връ­
щам в къщата? Гумите ми разпръсват чакъл по пършивата морава.
Прозорците се оцветяват в оранжево от залязващото слънце. Ран­
ният вечерен вятър разлюлява плитките ми. Отварям багажника
и се заравям в кашоните. На дъното има тънки кожени каиши,
прикачени към петнайсетсантиметрови пръчки от полирано дър­
во. Може и да греша. Ами ако той ме удари? Или нещо по-лошо?
Бележката потъмнява от потта ми. Стисвам я здраво, докато се
качвам по стъпалата към къщата, и се моля да съм права.
Всичко е така, както го оставих. Отварям прозорците и запал­
вам лампата. Той ще види колата ми. Не мога да се скрия. Не ис­
кам. Ще му покажа, че ездачката е готова и състезанието вече е
започнало. Оставям спалнята тъмна. Събличам се, нагласям сбру­
ята около хълбоците си и се настанявам в средата на леглото.
Часовникът тиктака, вятърът въздиша тъжно. Сенки се прос­
тират из стаята. Чакам търпеливо, а в краката ми е ябълката. Ча­
совникът показва почти осем. Чувам двигател в далечината. При­
ближава се бързо към къщата и накрая спира под прозореца.
Шум от тичащи крака. Вратата се затръшва, по дървения под
тропат ботуши.
... хиляда и осем...
Навремето, много отдавна, имах една мечта, момичешка фан­
тазия, която почти бях забравила. Спомням си я тази вечер, най-
самотната нощ от всички досега. Чакам сама на бялата равна аре­
на. Жребец с огнени очи ме гледа свирепо, устните му са отдръп-
263
 нати назад от гняв или шок. Не се трогвам. Протягам ръце нагоре
и поглеждам настрани. Преструвайки се, че не го виждам и не се
интересувам от него, се превръщам в непостижимото, в онова, за
което копнее.
Минава известно време и дивото животно се приближава към
мен. Любопитството надделява над страха му. Целува ръцете и
краката ми. Избърсвам потта от кожата му и прокарвам ръце по
тялото му. Там, където преди царуваше самотата, разцъфтява
страст. Танцуваме на празната арена, крайниците ни се сплитат
колебливо и накрая го яхвам. Обяздвам мощното му тяло, горещи
мускули потръпват под краката ми. Той подскача лудо и се бори
с тежестта ми. Но аз се държа здраво и чакам страхът му да пре­
мине.
И преминава, защото той иска да е под моята команда, иска да
бъде опитомен. Но чак след като го яздя до изтощение и той все
още се стреми да бъде погален от мен, осъзнавам, че съм спечели­
ла. Обич и доверие го привързват към мен, а аз се навеждам към
изпотения му врат и прошепвам в ухото му:
- Вече си мой.
264
КЪСНО ЗА ПОШЛЯПВАНЕ
РЕЙЧЪЛ КРЕЙМЪР БЪСЕЛ
Лора закъснява. Не мога да пренебрегна факта, че часовнико­
вата кула пред апартамента ми тъкмо шумно отброи шест, а мо­
мичето, което ще нашляпам, още не е тук. Разхождам се из спал­
нята и прокарвам пръсти по уредите, които съм подготвил. Мини­
атюрна кожена хилка, дребна играчка, чийто лай винаги ще е по-
страшен от ухапването. Дълга линия, облицована за максимално
въздействие. Лъскава черна плоска бухалка, здрава и силна като
мен. От едната и страна има пухкава кожа за моментите, когато
искам да я успокоя или просто да я прилъжа, че е в безопасност.
Следват коланът ми и дървена хилка. Вероятно няма да използвам
всичките, но обичам да съм винаги готов.
Разхождам се наоколо и се опитвам да не се ядосвам прекалено
много. Срещите ни са с цел забавление и взаимно удоволствие,
като тя се навежда над коляното ми или се просва в скута ми.
Понякога сядам на стол, напълно облечен, а тя се съблича и ляга
върху мен и дългата й черна коса докосва пода. Трябва да я изча­
кам да застине неподвижно, тъй като идеалната смес от нерви и
възбуда кара тялото й нежно да потръпва.
Взимам колана и се шляпвам по ръката. Шумът и ужилването
ме връщат обратно на земята. Поглеждам часовника и виждам,
че са минали още десет минути. Говорили сме за това безброй
пъти. Опитвал съм да й набия в главата колко важна е точността
не само когато се среща с мен, но по принцип. Грубо е да закъс­
няваш. Обиждаш човека, с когото се виждаш. Тя винаги кима
послушно и аз се предавам, макар че веднъж почти я изпратих
265
 у дома без любимото й пошляпване. Но членът ми ме накара да
се предам, въпреки че урокът щеше да й подейства повече, ако
бях по-силен.
Срещите ми с Лора са ограничени само до пошляпването.
Нали разбирате, макар да съм доминантен до мозъка на костите,
съм влюбен в дръзка, умна послушничка на име Еванджелин. Тя
знае, че ме върти на тънките си деликатни пръсти, а на мен това
ми харесва. На пръв поглед аз държа контрола и й казвам кога
може или не може да носи бикини, надзиравам пробиването на
дупки за обици по зърната й и се налагам, когато мога. Знам, че тя
се овлажнява, когато й заповядвам. В претъпкания влак в метрото
й нареждам да си разтвори краката широко. Тя се обръща и ме
поглежда вбесено, но и възбудено, и изпълнява заповедта. Само
се прави на ядосана, защото бикините й вече са мокри и тя се чуди
какво още ще й наредя да прави по-късно.
Имаме свободна връзка, но вратата не е напълно отворена.
Държим я леко открехната, така че други жени, като Лора, да вля­
зат и да си получат наказанията, за които и те, и аз копнеем. Но
колкото и да се възбуждам, Еванджелин ми забранява да чукам
останалите. Засега успявам да хвърля цялата си енергия и жела­
ние в малките си пиеси, макар понякога да е прекалено трудно да
устоя на влажните срамни устни, които мога да докосвам, но не
и да усетя около члена си. Лора е най-сериозното ми изпитание и
понякога я удрям прекалено силно, защото не знам какво да правя
с дивата си възбуда. Еванджелин печели от това, защото идва при
мен, след като съм си играл с Лора, и я чукам така свирепо, че е
натъртена дни след това.
Най-после сядам на леглото и слагам ръка на чатала си. Няма
начин да симулираш шляпането на задника на красиво, похотливо
момиче, когато си сам. Гледането на порно просто не ми върши
работа. Нуждая се от плът и кръв. Искам да чуя молбите й, да се
вгледам в лицето й и да видя изписаните по чертите й отговори.
В шест и четирийсет и пет най-после на вратата се позвъни.
Трябва да призная, че почти не очаквах да дойде тази вечер. Може
и никога вече да не се видим и ще бъда разочарован, но какво
мога да направя? Така че съм отчасти изненадан, отчасти възбу-
266
ден и отчасти раздразнен, когато отварям вратата и я виждам как
се мъчи да издуха изпотените кичури от лицето си. Изглежда раз­
каяна и неспретната, но дяволски секси. Наближава трийсетте,
но се облича като ученичка. Сега е с карирана шотландска пола,
стратегически съдрани мрежести чорапи, черни обувки с висока
платформа, малко бяло потниче без сутиен, което позволява на
всеки да види двойните обици, украсяващи зърната й. Косата й е
сплетена на плитки, около очите е размазан черен грим, а устата
й пламти с яркочервено червило. Устните й са адски съблазнител­
ни, дори повече от задника й. Доста пъти съм фантазирал, че на-
бутвам члена сп между тях и я оставям да направи онова, в което
съм сигурен, че е страшно добра.
Начинът, по който прави засрамена гримаса, с отворена уста
и повдигнати вежди, ме изпълва с желание да я изчукам. Но след
като не мога да го направя, показвам раздразнението си.
- Защо закъсня толкова? - питам и блокирам пътя й с тялото
си, макар да копнея да я сграбча и целуна силно.
- Влакът закъсня, а и забравих нещо у дома... - извинява се тя
с хленчещ глас.
В очите й блестят извинение и предизвикателство. Знам, че не
е закъсняла нарочно, за да я нашляпам по-силно - не е нужно да
си играем подобни игрички. Просто е закъсняла, както се случва
често, и приема, че този, който я чака, ще прояви търпение и ще
й прости. Всичките й приятели са свикнали и примирили с това.
Дори аз почти го приемам, но срещите ни са специални. Обясних
й ясно, че трябва да се отнася с тях сериозно, ако е истински от­
дадена на играта.
Но закъснението й не означава, че няма да се опита да ме под-
разни, за да проявя енизхождение към нея. Пристъпя напред и ме
побутва. Накрая се предавам и я пускам вътре. Ръката й автома­
тично се насочва към члена ми.
- Липсвах ли ти? - ухилва се тя, докато масажира пениса ми.
Правилата на връзката ни са ясни: мога да я пошляпвам и мо­
жем да сме голи, но Еванджелин не иска да докосвам интимните
й части, нито тя моите. Намерили сме начини да стигнем до края
на ограниченията, но се придържам към тях, макар понякога да
267
 ми е адски трудно да гледам как влагалището й се овлажнява все
повече, докато шамаросвам задника й, а не мога да усетя точно
какво й причинявам.
Сграбчвам ръката й и я бутам зад гърба й. Лора е нахакано
момиче и веднага се опитва да се бори с мен, започвайки борба,
която със сигурност ще спечеля.
- Няма ли да кажеш, че съжаляваш? - питам, като приковавам
ръцете й към стената над главата.
Бузите й са зачервени, а дишането - учестено, когато се преда­
ва на мъжката ми сила. Знам, че кратката обездвиженост я кара да
копнее да бъде напляскана и изчукана.
- Може би - отвръща тя с най-сексапилния глас, който някога
съм чувал.
Дори ако липсваха зашеметяващото тяло и мазохистичните й
склонности, гласът й можеше да ме възбуди с лекрта.
- Може би? Аз пък си мисля, че е сигурно. Ще те накарам да
кажеш, че съжаляваш, момиче. Закъсня четирийсет и пет минути!
Трябваше да изляза и наказанието ти щеше да е да се прибереш у
дома с бледо като в момента дупе. Но ще те накарам да си платиш,
не се тревожи.
Членът ми се надърви, когато изговорих строгите думи. Тя ми
се изплези, но се просна на пода послушно, когато пускам ръцете
й и я бутам надолу. Решавам да започна още тук. Издърпвам обув­
ките й и ги хвърлям в другия край на стаята, където се приземяват
шумно.
- Ще получиш четирийсет и пет удара - по един за всяка мину­
та закъснение. Може и да си мислиш, че това е нищо, но няма да
ги нанеса с ръка, не съм толкова тъп - казвам и повдигам полата й.
Съдирам мрежестите чорапи и звукът прозвънява приятно
в ушите ми. Обикновено тя се съблича напълно, но полата й е
толкова къса, че буквално виждам задника й и малката дрешка,
повдигната над извивките й, и белите памучни бикини около ко­
ленете й.
Членът ми се притиска към корема й и тя прави всичко въз­
можно да ме накара да се изпразня в панталона, като се гърчи и
се бута в мен. Забивам пръсти в гъстата й черна грива и дърпам.
268
Вратът й се накланя назад. Дърпам още по-силно и тялото й се
загърчва от удоволствие.
- Стой кротко, Лора. Така ще ти хареса повече. Ще броиш
вместо мен, а ако сгрешиш, почваме отначало. Но знам, че няма
да сгрешиш - казвам строго.
Тя ме поглежда с леко отворени влажни устни, широко от­
ворени искрящи очи и тръпнещи ноздри. Нуждата й да бъде
напляскана личи ясно като татуировка по кожата й. Наясно съм
какво й действа и знам как да я отведа във вълшебното място
само със звука на гласа си и просто оскубване или щракване на
пръстите ми.
Пускам косата й и от устните й изскача лека въздишка. Зад­
никът й е точно пред мен, закръглен, блед и идеален. Лора има
достатъчно месо по костите си, което прави дупето й великолепно
за напляскване. Прекалено слабите момичета ме карат да се стра­
хувам, че може наистина да ги нараня. Обичам задници, които са
достатъчно широки да понесат сериозно наказание и трябва да ги
плясна няколко пъти, за да покрия цялата буза. Слагам лявата си
ръка на кръста й и палецът ми докосва леко горния ръб на ануса й.
Иска ми се да го вкарам в сладката набръчкана дупка, но запазвам
това за Еванджелин. С Лора само танцуваме по ръба на желание­
то си и се стремим да се задоволим с ограниченията.
Притискам тялото й надолу, за да не може да се загърчи след
първия удар. После вдигам ръка и я стоварвам върху дясната й
буза. Чувам плясъка и виждам кожата й да порозовява.
- Един, господине - казва тя високо и ясно.
Винаги започва така, сякаш иска да ми покаже колко е силна,
макар и просната в скута ми. Но ако си върша работата добре,
накрая вече скимти измъчено.
Завъртам я леко, за да я наглася под най-удобния ъгъл, после
наказвам по същия начин и лявата й буза.
- Две, господине - казва тя послушно.
Продължавам до десет и дланта ме заболява. Спирам и разтри­
вам ръка в плътта й, готов да мина към следващото ниво.
- Стани - нареждам й и я избутвам безцеремонно от себе си.
269
 Членът ми се търка болезнено в джинсите ми и умирам да го
извадя и да се погаля поне за минута, но знам, че това ще ме отве­
де до опасна територия. Ако устата й се доближи до него, колкото
и да съм луд по Еванджелин, надали ще устоя, затова го задържам
в панталона и решавам да удовлетворя възбудата си по друг на­
чин. Лора отново ме поглежда умолително и ми показва колко е
възбудена.
- Наведи се над леглото - казвам и тя отива до него.
Знае, че не искам да променя нищо от вида си. Сега не само ще
я видя наведена, но и обиците й ще се притиснат към чувствител­
ните зърна и ще я подлудят още повече. Полата й пада надолу и
погалва задника й, но аз я избутвам нагоре. Забелязвам, че черве-.
нината по бузите й е избледняла леко. Взимам колана, стисвам го
здраво в ръка и го прокарвам леко по дупето й.
- Ммммм - изстенва тя, потънала в мечтите си.
Налага се да я извадя от мястото, където се намира в момента,
и да я върна при мен. Бутам колана към устата й и тя отваря очи
стреснато.
- Целуни го, после ми кажи кой номер следва - нареждам.
Нещо се раздвижва в мен и подува не само пениса ми, но и въ­
трешностите ми, когато устните й се разтварят. Тя целува колана
шумно, после казва спокойно:
- Единайсет, господине.
Очите й ме следят внимателно, не толкова умолително, колко­
то търсещо, очите на равностоен партньор в играта. Знае колко
обичам да я пляскам, а аз знам колко отчаяно тя се нуждае от това,
но и двамата продължаваме играта, засилвайки тръпката.
- Приготви се - казвам и заставам над задника й.
Нещо в женското дупе го прави да изглежда още по-съблаз­
нително, когато е щръкнало във въздуха като нейното. Кръгло и
твърдо, сякаш е създадено точно с тази възбуждаща цел. Коланът
изплющява във въздуха, музика за ушите ми. Удрям въздуха от­
ново, точно до задника й, и тя изпищява, звук по-красив от песен.
После я удрям и коланът ужилва кожата й по начин, по който ръ­
ката ми просто не може.
270
- Единайсет - произнася тя с глас на робот, сякаш не съобщава
номер, а това е нормалната реакция, когато човек е бил ударен
зверски.
Болката разцъфтява по кожата й с красив белег, който имам
желание да целуна. Отнемането на болката от нея е почти толко­
ва възбуждащо, колкото причиняването й, но все още ми остават
трийсет и четири удара.
Замахвам с колана към мястото, където бузите на дупето се
срещат с горната част на бедрата й, към вълшебната чувствител­
на и нежна плът. Също както когато чукам и се опитвам да не се
изпразня, сега трябва да мисля за нещо различно от красотата на
зачервените й извивки, позата, която подканва към секс, съблаз­
нителния език на тялото й. Понякога се чудя дали ограничения­
та на срещите ни не са прекалени. Еванджелин има сърцето ми,
но пък бих могъл да споделя члена, ръцете, устата и силата си с
Лора. Но вместо това трябва да изразя всичко в ударите, в които
се излива емоционалната ми енергия.
Лора извиква номерата, когато коланът изплющява по дупето
й, и разтваря крака достатъчно, за да ми покаже какво има между
тях. Не съм й нареждал да го прави, но и не съм я спирал. За мо­
мент я оставям, прекалено въодушевен от розовия блясък, за да
споря. На двайсет и петия удар пускам колана и взимам дървената
хилка. Мога да настоявам за превръзка на очите, но обичам погле­
да й, когато види какво държа - наполовина ужасен, наполовина
изпълнен с копнеж. Еванджелин има същия поглед точно преди
да се изпразни, сякаш е изкушена да ме бутне настрани и да се за­
държи на ръба, вместо да се спусне във водопада. Работата ми е да
я побутна напред, защото наградата винаги е по-велика от риска.
Болката продължава само няколко мига, но Лора ще се наслаж­
дава на удоволствието дни наред. Вдигам играчката, която напом­
ня за хилка за пинг-понг, но е по-дебела и има дупки по нея, после
извивам ръка и шибвам зачервената й буза.
- Двайсет и шест - прошепва тя приглушено.
Спирам и прокарвам пръсти по кожата й, после я ущипвам. Ко­
ленича до нея и разтварям бузите й, вторачен в забранения плод
на влагалището й.
271
 Искам Лора да се изпразни, но не мога да прекъсна играта.
Нанасям последните удари с дебелата кожена бухалка, чиято лъс­
кава повърхност е прекалено жизнерадостна за ужилването, което
причинява. Гласът на Лора се издига и спада, докато ръката ми
прави същото. Задникът й вече съперничи по червенина на уст­
ните й.
Ако вместо нея беше Еванджелин, просто щях да смъкна ципа
на джинсите, да застана зад нея и да набутам члена си в чакащата
дупка. А тя щеше да се стегне около мен и очите й да се изпълнят
със сълзи, докато аз установявам възхитено как жегата от тялото
й се влива в моето. После щях да излея горещата си лава в тесния
й тунел, в наистина вулканично изригване. Но това е Лора, парт­
ньорката ми в игрите, играчката ми.
И тъй като е тя, а не приятелката ми, ще трябва да изчакам и
да онанирам, когато си тръгне. Но тя не може да чака и двамата
го знаем.
- Легни по гръб - заповядвам.
Нужни са й няколко секунди, за да се настани. Опитва се да
свали бикините си, но хващам ръката й.
- Задръж ги - казвам, като ги смъквам до глезените й.
Заставам между краката й, а надървеният ми член се опитва да
смъкне ципа ми. Преди Лора беше колеблива и само докосваше
клитора си от време на време, като се отдаваше на истинска мас­
турбация след около половин час.
Сега обаче се захваща веднага с нея. Набутва три пръсти дъл­
боко във влагалището си, а с другата си ръка стиска силно зър­
ната си.
- Точно така! Чукай се, Лора. Това е наградата ти за понасяне
на наказанието като добро момиче, макар да закъсня много и да
си лоша до мозъка на костите си.
Обичам да я наказвам и награждавам, да посея семената на
съмнението в нея, за да ми даде причина да продължа да я пляс­
кам.
- Представи си как членът ми се плъзва в устата ти. Аз съм
върху теб, ръцете ти са вързани над главата ти, а устните ти са
разтворени и готови. Приятелката ти, Кайра, те чука с вибратор,
272
а пенисът ми е в устата ти. Ти не можеш да помръднеш, но се на­
слаждаваш на факта, че две от дупките ти са запълнени.
Усещам, че думите ми я възбуждат, тъй като пръстите й се
свиват, лицето й потръпва, а очите й се отварят и ме поглеждат.
После, когато удоволствието се засилва, се затварят отново. Ча­
кам триумфално да видя оргазма, който я понася и я кара да се
гърчи. Пускам я и оставям бикините й да се изплъзнат настрани.
Страхотно съм възбуден и ужасно ми се иска да я докосна и да й
помогна да стигне до края.
Тя ми подарява бикините си, сувенир, който да ме радва до
следващия път, малка тайна, компромис между верността ми към
Еванджелин и неутолимия ми копнеж по Лора и сладкия й задник.
- Следващата седмица в шест, нали? - питам, когато тя обува
гигантските си обувки.
Лора кимна. Стисвам брадичката й и се вторачвам в очите й.
- Не закъснявай или наистина ще си получиш заслуженото -
предупреждавам я строго.
Но не мога да я уплаша, защото, независимо колко закъснява,
изпитвам непреодолимо желание да я напляскам и копнея по зад­
ника й дори когато пред очите ми са извивките на любимата ми.
И независимо какво използвам върху Лора, когато е наведена,
нито колко жестоко я шамаросвам, тя знае кой всъщност държи
бухалката във връзката ни. Настанила ме е точно там, където иска
- над нея с вдигната ръка и твърд член. А честно казано, това е
мястото, където искам да бъда.
273

ДЕТСКА ПОЗА
ДАУИ РАЙЪН
Винаги съм смятал, че тя носи най-красивото име. Дори преди
да се влюбя в нея, името ме привлече и бях свършен. Все още не
мога да го кажа, без да изпадна в носталгия, или да го чуя, без да
замълча и да се засрамя като пубер, ужасен, че говорещият може
да прочете мислите ми и да разбере, че все още съм влюбен след
всички изминали години. Връзката ни беше велико нещо за мен,
все още е, като митично преследване на любовта, което тормози
сърцето завинаги. Следобедът, когато се сбогувахме, си тръгнах
и суеверно продължих да гледам напред. Исках да се обърна и да
я видя как плаче, но не можех да рискувам да накарам земята да я
погълне и да я отнеме от мен завинаги. Можех да се върна някой
ден и да се видим отново. Изминаха пет дълги години и отчаяно­
то желание все още ме тормозеше. Преживях и други истински
връзки, полагах усилия в кариерата, опитвах да се науча да свиря
на китара, да рисувам, да направя музикален синтезатор съвсем
сам - монтаж от много преживявания, които изглеждаха вълнува­
щи, и когато потъна в спомени харесвам видяното. Хубави богати
сцени, напомнящи за Керуак. Живях откак Лили... Лиииилииии...
Лиииииилиииии... всъщност не.
Ако някой ми беше казал, че следващия път, когато видя Лили,
тя ще е на колене на пода, с вирнат във въздуха задник, изпълня­
ваща нещо, което прилича на акробатика в забавен кадър, щях да
се изпълня с еротично очакване. Щях да подготвя духовити и яз­
вителни забележки и вероятно щях да запазя добрата си физиче­
ска форма, да се откажа от марихуаната и мексиканските Тестени
274
изделия. Все още щях да съм красивият млад Адонис, в когото тя
се влюби и за когото плака. Но никой не ми каза и макар да видях
Лили в секси поза, единственото ми желание бе да се пробода в
сърцето и да изтръгна шибаното нещо от гърдите си. Земята не я
беше погълнала, тъй като се намираше точно пред мен. Велико­
лепна, стегната и гъвкава фигура, бяла, руса, без никакви тлъс-
тини. Беше превъплъщението на онова, което си представяме,
когато говорим за здраве и красота. Образ от реклама на кисело
мляко.
Натъкнах се на нея в студио за йога и тай чи в центъра на гра­
да. Бях се върнал в Бостън да уча право, последно усилие да за-
твърдя съществуването си и да се насоча нанякъде. Това бе пър­
вата ми година и вече си мислех да се откажа и да се върна в
профсъюза. Предишната година бях работил за кампанията на
„Справедливост за чистачите", най-вече правейки щампи на те­
ниски и пушейки марихуана в тоалетната. Преструвах се на сил­
но заинтересован. Поне в правния факултет наистина изпитвах
интерес. Държах да не съм най-глупавият, мързелив и грозен тип
в залата. Бях почти сигурен, че се провалям. Интересувах се от
чукане. Бях се превърнал в нещо като развратник, не нарочно. Ко­
гато ставаше дума за жени, се проявявах доста късогледо. Може
би заради възрастта ми или невярата ми в Бога, или каквито и да
са други културни заболявания, от които човек страда в наши дни,
но единственото, което исках, бе да забия глава между два крака,
да вляза в тунела и да изскоча оттам навреме. Мамка му. Вероятно
може да се каже, че бях неспокоен и неудовлетворен. Истинската
любов за мен започваше и свършваше с Лили. Не бях убеден как­
во точно представляваха останалите ми връзки. Мисля, че нещо
приключи и за нея в деня, когато заминах, защото не след дълго
тя влезе в йога студиото, за да прочисти мозъка си и да излекува
сърцето си и никога не си тръгна.
В нея имаше нещо, което не бях приел сериозно. Спомням си
я как четеше „Селестинското пророчество*" и ме обвиняваше,
че съм енергиен вампир, но си мислех, че се шегува. Оказа се
* Книга на Джеймс Редфийлд за новото духовно пробуждане - Б. пр.
275
 обаче, че е говорела напълно сериозно. Лили беше откачена на
тема „Нова ера" и както самата тя се определяше, бе „мисионерка,
монахиня и работохоличка". Работеше седемдесет часа седмично
в студиото, продаваше кичозни будистки украшения и безполез­
ни мехлеми, популяризираше холистиката и мистицизма, ядеше
само кафяв ориз, не правеше секс, спеше по пет часа на нощ на
постелка на пода, лишаваше мозъка си от мечти и кислород и
дори живееше във фитнес центъра „Нова зора" от четири години.
Лили беше в секта.
Фитнес „Нова зора" не беше типичната секта. Обичайните по­
казатели отсъстваха. Нямаше водач от мъжки пол с дълга коса,
привличащ сексуално членовете. Нямаше изолирано имение или
зловещо очакване на Армагедон*, нямаше печатни памфлети,
провъзгласяващи края на света. „Нова зора" имаше студиа нався­
къде и предлагаше безплатни курсове и лечебни сеанси на по­
сетители, които идваха за първи път. Имаше си бизнес модел и
легионите й, лоялни и себеотдадени като всяка друга група рели­
гиозни откачалки, бяха целомъдрени продавачи, твърдо решени
да постигнат добра печалба за центровете си. Бяха усмихнати,
дружелюбни, привлекателни младежи, които приветстваха всеки
с отворени обятия.
Трябва да призная, че никога не съм се интересувал от йога.
Отидох на курса само защото беше безплатен и заради реклама­
та, която видях в „Старбъкс". На нея имаше снимка на красива
брюнетка в бял лен, седнала в поза „Лотос" и ухилена замечтано.
Беше черно-бяла и не много добре заснета, но се виждаха очерта­
нията на интимните части на момичето. Купих си чифт пантофи
за тай чи и взех влака до Копли.
„Нова зора" бе сгушена между книжарница „Барне и Нобъл"
и „Бъргьр Кинг". Със същия успех можеше да е „Кървс**", виде-
отека или приют. Бях посрещнат от момиче с бръсната глава и
фигура на сърна, не по-възрастно от двайсет и пет години. Името
* Последната битка между Бог и Сатаната - Б. пр.
** Фитнес клуб за дебели жени - Б. пр.
276
му беше Дейзи. Дейзи разтри раменете ми, провери чакрата* ми
и ме поведе към задна стаичка за консултация. Настани ме върху
синя гумена постелка, която миришеше на потта на милиони ве­
гетарианци. Нагласи крайниците ми, все едно че бях разпънат на
кръст, и постави вибриращо устройство с бъбрековидна форма на
корема ми, после на гърдите, разочароващо избягвайки зърната,
после го прокара по вътрешната част на бедрата ми, по прасците
и надолу до ходилата.
- Имаш много блокирани меридиани - каза Дейзи.
- Така ли?
Тя изключи устройството и постави ръцете си на корема ми.
Натисна лишената от мускули плът и замасажира тлъстината, по­
криваща подутите ми жлези.
- Усещам ги ясно - каза тя, като натисна толкова силно, че едва
не се напиках. - Можем да ги оправим. Ще се изненадаш какъв
резултат ще имат върху здравето и самочувствието ти само някол­
ко сеанса. Някои от лечителите ни вършат чудеса.
- Мисля, че и малко сок от червени боровинки ще свърши ра­
бота - пошегувах се, но тя не се засмя.
- Ако се запишеш сега, можем да ти осигурим четири поло­
винчасови сеанса само за петстотин долара. Обикновено вървят
по сто и петдесет единия, но виждам, че имаш отворено сърце.
- Е, дойдох най-вече заради йогата, но благодаря - отвърнах.
- Не е нужно да вземаш решение веднага. Ще поговорим след
курса.
Тя сложи ръка под главата ми, затвори очи и повдигна тяло­
то ми в седнало положение. Движенията й приличаха на смешен
танц, а не на грацията, която идва с истинските тренировки. Сед­
на срещу мен, скръсти ръце и се вторачи в очите ми с нещо, кое­
то приех за сексуален намек. Номер в продажбите? Дейзи си пое
дълбоко дъх.
- Замислял ли си се някога за собствената си сила? Имам пред­
вид, чудил ли си се искрено? - попита тя. - Чувствал ли си някога,
че притежаваш огромен запас от енергия, която протича през теб
* Енергиен възел в човешкото тяло - Б. пр.
277
 и останалата част от света? Нещо като сила, в чието съществуване
си напълно убеден?
- За сексуална енергия ли говориш? - усмихнах се флирта-
джийски.
- Нещо подобно - отговори тя, запазвайки спокойната си поза
и култовия поглед. - Но е повече любовна енергия, нещо като те­
лефонна линия, която ни свързва и ни позволява да споделяме
информация и мъдрост.
-Аха.
- Чувал ли си някога историята за маймуните? - попита тя.
- Бонобо*?
- Не знам дали са били бонобо - продължи. - Но бе публику­
вано проучване за два острова с две отделни общества маймуни.
Един ден на единия остров, женска маймуна ядяла плод, който
расте и на двата острова. Решила, че вместо да го изяде направо
от дървото, първо ще го измие в потока. Започнала да мие пло­
довете си, преди да ги яде и научила и другите маймуни да го
правят. След известно време всички маймуни на острова миели
плодовете си, преди да ги ядат, което е страхотно. Но най-велико­
то е, че скоро след това, без никакво външно влияние или насока,
маймуните на другия остров започнали също да мият плодовете
си!
-Невероятно!
- Нали? - усмихна се тя. - Това е неопровержимо доказател­
ство за съществуването на тези споделени енергии, които проти­
чат между нас. Тук, в „Нова зора", искаме да научим хората как
да овладяват тази енергия, дая използват за добро и да отхвърлят
злото.
Маймунската история звучеше интересно, но чак пък неопро­
вержимо доказателство за вълшебни информационни вълни? Те­
лепатия? Студентът по право у мен се нуждаеше от по-солидни
доказателства.
- Но откъде знаеш? - попитах.
- Какво имаш предвид?
* Шимпанзе-джудже - Б. пр.
278
- Откъде знаеш, че е била виновна тази енергия? Може плодът
просто да е имал по-добър вкус след измиването. Защо трябва
да е телепатия? Защо да не е само практично приложение на две
различни маймуни бонобо?
- Не мисля, че бяха бонобо - поправи ме тя. - Май бяха шим-
панзета.
- Бонобо са шимпанзета - уведомих я. - А шимпанзетата не са
маймуни.
- Е, както и да е, това е сериозно проучване, публикувано в
научно списание.
- Кое списание?
- Не съм сигурна, но мога да разбера - предложи тя. - А сега
ми позволи да те отведа в студиото.
Надигна се енергично, без да си помогне с ръце, демонстри­
райки стегнатите мускули на задника си.
- Днешният безплатен курс е ръководен от една от най-мъдри­
те ни учителки. Въведение в дишането и смеха.
Никога не ми бе идвало на ум, че дишам и се смея погрешно и
един ден ще ми се наложи да взимам уроци, за да науча правилна­
та техника. Също така не си бях представял, че подобни основни
функции изискват усъвършенстване. Но бях достатъчно широко
скроен, за да се усъмня в собствените си западняшки навици за
вдишване-издишване и смях. Нямах причина да съм циничен,
поне засега, и реших да продължа. Останах с погрешното впе­
чатление, че бръснатата хубавица, която ме прегледа, искаше да
я чукам. Щях да посветя следобеда на потенциалната ни косми­
ческа връзка. Освен това Дейзи ми каза, че имам отворено сърце,
което накара тъжната маймуна в мен да се почувства поласкана
и разбрана. Погъделичка самочувствието ми, а подобно действие
винаги ме потиква да се включа в нещо откачено. И най-дребният
комплимент унищожава здравия ми разум и ме изпраща на кръс­
тоносен поход. Дейзи трябваше да ми каже само, че имам красиви
очи, и щях да й напиша чека веднага.
Тя ме поведе към студиото. Там свиреше успокояваща музика
и всички членове се прегръщаха, когато минаваха един покрай
друг. Почувствах се като пълен идиот.
279
 И внезапно я видях.
Трудно е да се каже какво точно ни привлича към определени
хора, какво ни кара да мислим, че нещо е любов, а друго не е.
Може пък да има метафизично обяснение. Единственото свято в
живота ми досега бе чувството за извънземната ми връзка с Лили,
историята, която си разказвах за това как душите ни се сливат. За
първи и единствен път пропастта между мен и останалата част от
света бе запълнена с най-великолепното спокойствие. И безгриж­
но захвърлих всичко това заради някакво неясно бъдеще. Веро­
ятно обаче бе по-скоро от страх, че вълшебната приказка не бе
реална, че никога не съм бил свързан с Лили, а душата ми ще си
остане бездомна завинаги, че любовта въобще не съществува, а
има само страх и очакване за смърт, бърза и безсмислена. В под­
държането на мита имаше свобода и безопасност. Предполагам,
че точно заради това видът на Лили след всички изминали години
предизвика подобна реакция у мен. Наведено надолу куче, късо
подстригана коса, стъклени очи, красива уста, рецитираща няка­
къв санскритски текст (дали пък не беше корейски), предназначен
да повлияе на диафрагмата. Лили беше учителката. Не можех да
се науча как да дишам и да се смея от нея. Преди се бяхме смели
и дишали заедно и макар да бе страхотно, тя определено не бе
съвършена. Заех мястото си в задната част на класа и потиснах
сълзите си. Любовта на живота ми, жената, която всеки ден се
надявах да видя отново, стоеше пред мен, а аз исках само да си
халосам главата в стената.
Знаех, че Лили не беше Далай Лама. Не бе възможно да е по­
стигнала просветление за толкова кратък период от време. А и
как човек преминава доброволно от чукане в кенефа на мизерен
бар до медитация под свещеното дърво? И как това се превръща в
печелившо начинание? Още дори не бях говорил с нея, но вече й
бях ядосан. Учителка по какво? Лечителка на какво? Магията, ко­
ято живееше в мен и ме поддържаше през всичките тези години,
и образът на Лили, моята Богородица, бяха унищожени в мига,
когато научих, че тя наричаше себе си учителка, лечителка, миси-
онерка, монахиня. Душата ми се почувства осиротяла. Сега Лили
се продаваше на всеки, готов да плати! Под дегизировката на йога
280
и тай чи. Гледах я как прегръща напълно непознати, как слага
ръце на задниците им по време на упражненията, как затваря очи
и се усмихва. Искаше ми се таванът да падне върху нея. Или вър­
ху мен. Когато бях по-млад, имах навика да се будя рано и да се
разхождам покрай реката. Срещах група камбоджанци, които се
разхождаха заедно, и вървях след тях, имитирайки походката им.
Те размахваха ръце и ги вдигаха до брадичките си. Аз също го
правех и вярвах, че това е най-добрият начин за ходене, докато
не загубих равновесие и не се спънах. Още тогава трябваше да си
науча урока и вероятно го бях направил, защото класът по дишане
и смях ми заирилича на фарс. При това до такава степен, че се уп­
лаших за физическата си безопасност. Лили ни нареди да дишаме
бързо, докато удряме бъбреците си с юмруци и подскачаме. Вед­
нага почувствах, че ми се вие свят и може да припадна. Накара ни
да се смеем монотонно. После трябваше да повтаряме „Смешни
бъбреци, смешни бъбреци". Стигнахме до дробовете и главите си
и накрая почнахме да се потупваме по подмишниците, крещейки:
„Обичам подмишниците си!"
Никога преди не съм се занимавал с йога, но бях сигурен, че
нямаше нищо общо с това. Бях прекалено замаян, за да се трево­
жа. Групата ни се състоеше от двайсетина души, пеещи хвалебст­
вия за мишниците си без никаква ирония.
Огледах помещението и забелязах Дейзи. Подскачаше с такава
енергия и галеше подмишниците си с такъв ентусиазъм, че почти
ме накара да повярвам в ползата от упражнението. По лицето й
се стичаха сълзи. Възрастен кореец стоеше до вратата със скръс­
тени ръце и кимаше утвърдително към Лили. Одобрението му я
накара да се усмихне по начин, който ми взе акъла. Онази Лили
от въображението ми не се нуждаеше от ничие одобрение. Беше
самостоятелна гениална професорка по изкуство или лекарка в
„Маунт Синай", работеща през лятото за „Доктори без граници".
Тя приключи урока с десет минути „Детска поза", йога поза,
където коленичихме и положихме глави на пода, а Дейзи мина
от ученик на ученик, подканвайки ни да подпишем тримесечен
договор за курсовете им. Шокирах се, когато видях как доста
хора се съгласиха да платят наглата цена. Петстотин долара за
281
 неограничен брой класове и гарантирана лична връзка с учителя
ти. Още повече се шокирах, когато собствената ми ръка надраска
подписа ми на пунктираната линия, но вярвах, че съдбата ме е
довела тук по някаква причина. Бих направил абсолютно всичко,
за да съм отново в компанията на Лили.
След като се надигнахме, ни поднесоха чай и започнахме да се
запознаваме. Поех си дълбоко дъх и отидох при Лили. Тя обсип­
ваше е прегръдки и похвали всеки, който се доближеше до нея.
Застанах на опашка и зачаках реда си. Когато се спогледахме, тя
не ме позна веднага.
- Лили, аз съм - заявих и разтворих ръце за прегръдка, показ­
вайки тъмните кръгове пот под мишниците си.
- О, Господи! - извика тя, като обви ръце около врата и ме за-
целува по лицето и главата. - О, Господи! Не мога да повярвам!
Сложи ръка на закръгленото ми шкембе и го потупа.
- Мина толкова време - каза. - Погледни ни. Остаряхме.
- Не и ти. В идеална форма си.
- Е, трябва да съм добра реклама за центъра - пошегува се тя.
Въпреки потта, нервите и отвращението ми от избора й на про­
фесия, не можах да се сдържа и я помолих да вечеря с мен.
- Бих искала, но трябва да попитам наставника си - отвърна,
като посочи корееца с каменно лице, застанал до вратата.
- Нуждаеш се от разрешение?!
- Не, мога да отида навсякъде, където поискам. Това е само
учтивост Обикновено имаме събрания вечер, а през повечето дни
имам курсове, затова не ми остава много време за други неща. Но
е страхотно! Искам да ти разкажа всичко и да науча какво става
с теб.
Тя ме целуна отново и отиде при наставника си.
Сведе глава, когато му заговори и ми се стори, че разговорът
им продължи повече, отколкото бе необходимо. Усетих очите му
върху себе си. Оглеждаше ме внимателно, сякаш искаше да пре­
мери силата ми и да прецени дали представлявах заплаха. Оче­
видно не му се сторих опасен, защото Лили се върна при мен с
усмивка.
282
- Той каза, че мога да тръгна веднага, но трябва да се върна до
осем. Всички лечители ще учат нова форма на терапия с върхове­
те на пръстите, предназначена да облекчи симптомите на лупус.
Но това е друга история. О, нямам търпение да споделя всичко с
теб!
- Не трябва ли да отидеш на лекар, ако имаш симптоми на лу­
пус? - попитах, но не получих отговор.
- Е, къде ще ме заведеш? - попита тя. - Хайде да отидем в онзи
ресторант за суши, където ходехме навремето.
- Спомням си мястото - отвърнах. - Спомням си как някой
изпи прекалено много саке и започна да си играе с мен под масата.
- Скъпи, не прибързвай.
- Имаме ли време да се преоблечем?
- Вероятно не - отговори тя, като ми метна хавлия. - Просто си
избърши лицето и никой няма.да разбере нищо.
Все още беше безумно сладка.
До този момент ми се искаше да вярвам, че Лили не се бе про­
менила много. Също така исках да вярвам, че можеше да има
нещо в тези дивотии, с които се занимаваше. Но най-вече исках
да остана насаме с нея. Изпитвах нужда да чуя какво бе съществу­
вало между нас навремето, да получа потвърждение за всичките
си копнежи.
Отидохме пеша до ресторанта. Лили дори ме хвана подръ­
ка, сякаш се бяхме върнали във времето, когато бяхме влюбени.
Очаквах повече ограничения и нервност от нейна страна, но бър­
зо се оказах погълнат от интимност и доверие. Точно това бях
искал през последните пет години. Но пък ми се стори прекалено
лесно, а и след като я бях видял как с лекота прегръща напълно
непознати във фитнес клуба, бях настроен скептично относно ис­
креността. Сърцето ме заболя от желание. Тя все още бе ужасно
сексапилна.
Лили ми разказа за новия си живот. Не само преподавала йога,
но и участвала в движение за духовно пробуждане. Прекарала
две седмици на червените скали до Седона, седнала в енергийна
вихрушка, като се раздвижвала само за да пие вода. Дори не ста­
вала да пишка. Разказа ми за постелката на пода, където спяла,
283

и как споделяла стаята с пет други жени. Каза, че не била пра­
вила секс поне от две години, тъй като това било нещо, на което
не гледали с добро око в движението, но изборът си бил неин и
никога преди не се била чувствала толкова щастлива. Разказа ми
за празнината в сърцето си, която внезапно се запълнила, когато
започнала да се занимава с йога. Аз пък й обясних, че харесвам
собствената си празнина, която ме приближава до всички остана­
ли. Лили спомена, че миналата седмица прекарала осем часа, из­
пълнявайки един и същи поклон, като в същото време рецитирала
текст, който трябвало да спаси света. Преди се била покланяла по
хиляда пъти, но четири хиляди поклона я скапали. Освен това ми
намекна, че се била отказала от всичките си вещи, отказала се от
университета, за да се отдаде на призванието си на месия. След
това пък ми намекна, че вероятно щяла да прави секс някой ден.
Аз отговорих, че съм подходящият човек за работата и й отворих
вратата на ресторанта.
Поръчах бутилка саке и гигантска порция сурова риба. Лили
си поръча минерална вода и купа ядки.
- Можеш да поръчаш каквото си искаш - казах. - Аз черпя.
- Точно това искам - отговори тя.
Лили се помоли над купичката си, после предпазливо лапна
няколко ядки. Аз натъпках огромно парче сьомга в устата си, из­
пих чаша саке на екс, избърсах устата си и събрах смелост да
заговоря.
- Е, хайде да чуем, Лили. Каква е цялата история с „Нова зора"?
Въобще не ми прилича на йога. Как се забърка с тези типове?
- Нали вече ти обясних за празнината ми и всичко друг» - от­
върна тя отбранително.
- Да, но какво целиш с участието си в тази група? Какъв е сми­
сълът да правиш тези упражнения по цял ден всеки ден?
Тя избърса устата си, наклони глава и внимателно подбра ду­
мите си.
- Може ли първо да ти разкажа една история? - попита и изча­
ка да кимна. - Искам да ти я разкажа. Всеки път, когато си я раз­
казвам, си припомням защо се занимавам с това и какво е приз­
ванието ми.
284
- Разбира се. Давай.
- Знаеш ли, че като дете никога не плачех?
- Никога?
- Никога. Докато станах на девет години. Спомням си ясно.
Накарах майка ми да се надбягваме до предната врата. Но само
след няколко секунди се спънах, паднах по лице и си разбих бра­
дичката.
- Да, това изглежда подходящ момент да пролееш няколко съл­
зи.
- Да! Абсолютно същата мисъл ми дойде и тогава. Затова го
направих. Но не само плаках, а хлипах, пеех болката си в писк­
ливо сопрано, повдигнала лице към небето. Не можех да спра.
Не исках да спра. А когато почувствах, че ще спра, запищях още
по-силно. Крещях, разтърквах издраното си коляно, вторачена в
малките капки кръв. Откачих. И преживях това, което сега считам
за религиозно преживяване.
- Какво правеше майка ти през цялото време? - попитах.
- Прегръщаше ме и ме успокояваше, разбира се.
- Но не беше ли шокирана? Имам предвид, никога преди не те
е виждала да плачеш.
- Беше разтревожена, но това не бе изолирано събитие. По-
късно вече плачех за всичко. Телевизионни реклами, малки ку­
ченца, вкусни храни, какво ли не. Можех да се изразя само по
този начин. Превърнах се в ревла. В училище ме закачаха. Можех
да зарева всеки миг и всички го знаеха. Хората започнаха да се
дразнят. Спомням си напрежението в класната стая, когато щеше
да бъде споделено нещо важно или интересно, а съучениците ми
се притесняваха, че ще се разплача неудържимо. Директорката
дори насрочи лична среща с мен преди часа по биология, когато
щяхме да гледаме ,Чудото на живота", документален филм, който
показва раждане. Каза ми, че ще ме помолят да напусна класната
стая, ако емоциите ми разстроят останалите ученици.
- А ти какво отговори?
- Нищо. Само се разплаках.
- Защо ми разказваш всичко това? - учудих cs.
285
 - Опитвам се да хвърля светлина върху жената, която съм. Не
мисля, че наистина ме познаваш. И никога не си ме познавал. Рев-
ла съм си. От години. От онзи ден, когато се научих как да черпя
от тази енергия, чувствам нещата по дълбок, първобитен начин.
Различна съм от теб. Изпитвам болка.
- И аз изпитвам болка - признах.
- Но не си ревльо. Не искаш да се хвърлиш в болката, да ви­
диш колко невероятна е тази енергия, да осъзнаеш, че въобще не
е болка, а сила на милиони години, съсредоточена в мозъците ни,
предоставяща ни възможността да се излекуваме отвътре. „Нова
зора" ме научи как да лекувам себе си.
-- Значи вече не плачеш?
- Плача непрестанно.
- Не разбирам.
- Ще трябва да дойдеш в планината за уикенда, за да схванеш.
Мога да ти осигуря частична стипендия. Ще ти струва само една-
две хилядарки, но ще научиш страшно много за себе си.
- Ти ще бъдеш ли там?
-Нещо такова.
- Не искам да ходя, ако не мога да съм с теб - казах, изненад­
вайки самия себе си с младежкия си глас. - Ще отида само ако и
ти си там.
- О, я стига! Никой от нас не е никъде наистина, но същевре­
менно сме навсякъде през цялото време. А времето не е нищо.
- Няма да отида - казах упорито и натъпках парче риба в ус­
тата си.
- Помисли - посъветва ме тя, като съблазнително облиза солта
от фъстък, после си погледна часовника и се намръщи. - Време е
да тръгвам.
- Чакай, Лили - спрях я. - Трябва да знам нещо. Отдавна ми се
иска да ти задам един въпрос, макар да не съм убеден, че държа
да узная отговора.
- Можеш да ме попиташ.
- Е, просто трябва да знам, защото... ами... през цялото това вре­
ме се тормозех, че не знам... Преди всички тези години бях лудо
влюбен в теб, но никога не разбрах дали и ти изпитваше същото.
286
Лили наклони глава с маниера на изпълнен със съчувствие ле­
чител и се усмихна. Очите й бяха небесносини, но погледът й на­
помняше на два бурни водовъртежа, поглъщащи действителност­
та и изплюващи я подредена цо друг начин.
- Мислех, че никога няма да спра да плача - каза тя. - Но прос­
то съм си такава.
Тя Ье надигна, докосна лицето ми нежно и ме целуна по бузата.
После каза с тона на Кетрин Хепбърн:
- Довиждане, любовнико.
Разплаках се. Не див рев, само няколко сълзи и тъжно израже­
ние на лицечго ми.
Лили се засмя.
- Ето - каза тя и се завъртя да си тръгне.
- Чакай, Лили - извиках. - Трябва да узнаеш още нещо.
- Какво?
- Не обичам подмишниците си! - изкрещях. - Всъщност мразя
ги. Фантазирам как ще ги отрежа и изхвърля от тялото си. Из­
питвам същото и за останалите си части. Не мисля, че в тялото
ми има нещо смешно. Мъчи ме ужасна болка. Будя се сутрин и
се мразя. Представям си как стената ми е пробита от бормашина,
която пробива и главата ми. Това е единствената мисъл, която ми
носи някакво облекчение. А в това няма нищо смешно.
Лили се ухилва, изпраща ми въздушна целувка и излиза.
Чувам щастливата двойка на съседната маса как се подсмива
на думите ми. Промърморвам под нос да вървят на майната си.
Келнерът пристига и си поръчвам пържени банани и сладолед
със зелен чай. Отначало си помислих, че ме е обзела параноя, но
вече съм сигурен, че един от облечените в лен корейски учители .
се мотаеше из суши ресторанта, като се преструваше, че не ни
наблюдава. Тръгна си заедно с Лили, нещо катопридружител или
надзирател. Потопих банана в топящия се сладолед и се зачудих
дали да не отида до тоалетната, където да мастурбирам. Бях неу­
тешим и разстроен.
Не възнамерявах да се върна в „Нова зора", но следващата
седмица се усетих, че вече бях платил петстотин долара за три
месеца. Може би Дейзи още не бе достигнала целомъдрената
287
 фаза в сектата и все още имах шанс. Най-важното бе, че още усе­
щах любовната енергия, която ме свързваше с Лили. Не знаех
какво да кажа или направя, когато я видя, просто копнеех да съм
до нея. Това бе единственото, за което мечтаех през последните
пет години.
Този път си занесох лична постелка за йога и по-леко горнище.
Дейзи стоеше на рецепцията и с делови вид подреждаше папки.
Приближих се и я поздравих.
- Помниш ли ме? - попитах.
Тя наклони глава и се намръщи леко.
- Да, мисля, че те помня - отговори. - Имаш ли нещо против
да изчакаш тук за секунда?
Завъртя се и влезе през врата, на която пишеше „Само за пер­
сонала". Върна се с познатата ми от рекламата в „Старбъкс" брю­
нетка. Вторачих се в нея зашеметено. Дейзи бе довела звездата на
фитнеса да поговори с мен.
Поздравих я, но брюнетката не ме приветства въодушевено.
Очевидно бе американка, вероятно от ирландски произход, но
говореше по накъсания начин като корейските учители, с които
работеше. Наклони глава, прехапа долната си устна и каза:
- Не те искаме.
Не бях сигурен какво точно имаше предвид.
- „Нова зора" не те иска за клиент - уточни тя.
- Но аз платих за три месеца - възразих.
- „Нова зора" ще ти върне парите - успокои ме тя. - Но сега ще
те помолим да си тръгнеш.
- За какво, по дяволите, говориш? - избухнах. - Къде е Лили?
Какво стана с Лили?
- Прехвърли се другаде. Не иска да бъде отвличана от пътува­
нето си. Караш я да плаче и не може да спре. Отнемаш енергията
й. Страхуваме се, че имаш лоша енергия. Не си готов за нашите
методи.
- Мислех, че това е студио за йога, където всеки може да дой­
де. Наруших ли някакви правила?
Почувствах се обиден.
288
- Дай ни десет хиляди долара и отиди в пустинята, за да меди­
тираш с учителите, тогава може да променим мнението си.
Казах й, че не е с всичкия си и си тръгнах. Бях бесен*. Зачу­
дих се дали бих могъл да предприема законови действия срещу
тях. Съдирах рекламите им по-стълбовете и реших да се върна в
„Старбъкс" да унищожа и тези, които са там. Но когато стигнах,
видях нова реклама и се разплаках като бебе. На снимката бе мо­
ята Лили, направила мост и носеща се в космоса между Сатурн
и Юпитер. Отдолу имаше надпис: „Бъди господар на собствената
си вселена. Присъедини се към фитнес клуб „Нова зора" днес."
Отнесох рекламата у дома и я закачих на стената. Влязох в
интернет и затърсих информация за „Нова зора". Движението се
подвизава под различни имена, но бизнес моделът е един и същ.
Крадат хора, карат ги да мислят, че пътуват към просветление­
то. Някъде в Аризона си имат водач, който притежава собствено
игрище за голф. Пише книги, които членовете трябва да четат.
Оприличава се на Исус и Буда, но запознатите го наричат „Новия
пастор Муун". Притежава и конюшни, а по врата на жена му ви­
сят златни вериги. Твърди, че можел да тренира хората да общу­
ват чрез телепатия като маймуните.
Не можех да чета повече. Влязох в любимата си порно стра­
ница, за да си прочистя мозъка. Нарича се „Похотливи лекарки".
Кликнах на видео с две жени и пациент с превръзка на коляното.
Лекарката и сестрата, едрогърди и руси, го съблазниха да си на­
правят тройка. Идеята е една и съща всеки път, само актьорите
са различни. Харесва ми. Увеличавам звука и се вслушвам в сто­
новете на младата сестра която пациентът чука на задна праш­
?
ка. Лекарката, седнала разкрачена на болничното легло, махна на
сестрата, за да я подкани да я излиже. Внезапно обаче се случи
нещо странно. Вместо да сведе глава към клитора на лекарката,
сестрата се вдигна нагоре. Двете жени се спогледаха и сестрата
облегна глава на гърдите на лекарката и сякаш изпадна в екстаз.
Лекарката погали нежно главата й, целуна я, а сестрата прошепна
нещо, което прозвуча като „мамо". Дори мъжът с превръзката бе
трогнат и започна да чука по-нежно.
Бих дал всичко, за да съм част от тази света троица.
289

ВАЖНИ ПРЕДМЕТИ
САВАНА ЛЕЙ
Лицето ми бе толкова горещо, че можех да изпържа яйце върху
него. Но въпреки това реших да изпълня плана си. Нахлух в ка­
бинета на професор Гордън, метнах предложението си на бюрото
му и казах:
- Казвам се Джулия Лоу и искам да засмуча члена ти.
Той пребледня като платно и изпусна химикалката си.
Посочих предложението си с трепереща ръка.
- Това е за проекта ми по антропология. Разбираш ли? Трябва
. да представя уменията си за участие и наблюдение върху част от
общественото, поведение, затова избрах феномена на отношени­
ята между студенти и преподаватели. Не искам да кажа, че ще се
преструваме на влюбени или нещо такова - успокоих го. - Само
физическа връзка, а аз ще наблюдавам промените в обществените
ни отношения. Планирам да започна веднага, като се пъхна под
бюрото ти и ти направя минет.
Професор Гордън, вече зачервен не по-малко от мен, взе про­
екта ми и провери, че вътре пишеше същото, Потвърди, че му каз­
вам истината, или пък просто се опитваше да върши нещо, докато
се съвземаше от шока.
- Не нося сутиен - казах, за да му помогна да се настрои по
нужния начин.
Той заекна нещо неразбрано, от което долових само думата
„неетично".
- Неетично, друг път! - възразих енергично. - Не съм записана
в нито един от класовете ти. Дори не съм в твоя факултет. Не го-
290
воря руски и не изпитвам желание да го науча. Никога няма да си
в положение да ме оценяваш. Нито ти, нито някой от близките ти
колеги. Затова избрах теб.
Всъщност това не беше вярно. Причините, които му избро­
их, бяха само заблуда. Истината е, че го избрах, защото му бях
дала най-високата оценка от собствената си таблица за оценяване
на професори: ГДГИ (Трябва да го имам). През последните три
седмици проведох изчерпателно проучване на професорските
интимни части, оценявайки ги по следния начин: НПНВ (Нева­
лиден поради напреднала възраст), ПФУ, АХА, НЛ (Не лош), ОВ
(Определеночкусен) и гореспоменатото ГДГИ. В съответствие с
практиката на университета и моите собствени идеи, проучването
ми бе равностойно по отношение на пола. Единствената разлика
бе, че с професорите от женски пол добавях и ВНППД (Винаги
носи пола, по дяволите).
Е, добре, може ли да призная още нещо? Оценката на Гордън
дойде още преди проекта. Много преди него. Желаех проклетото
копеле от година. И благодарение на семинара по антропология,
най-после събрах смелост да си измисля оправдание.
Наблюдавах Гордън от дълго време. Или по-точно, наблюда­
вах тежката, могъща издутина в панталона му. Говорим за нещо
страшно сериозно, почти прекалено хубаво, за да е истина. Жела­
ех го, но той бе толкова сдържан и интелектуален.
Но сега трябваше да работя по проект за човешкото поведе­
ние и си помислих: добре, интелект за интелектуалеца. Струва­
ше си да опитам. Можех да се престоря, че е закачка или шега. А
ако всичко друго се провалеше, щях да стоваря вината върху ан­
тропологията.
Обектът на еротичните ми желания сега заекваше нещо за
възрастта ми.
Е, бях подготвена за това. Извадих шофьорската си книжка, ко­
ято сочеше, че съм на двайсет и две години.
- Не, аз... аз... не исках да кажа, че е незаконно - промълви той,
чаровно объркан и смутен. - Просто имах предвид, че в сравне­
ние с мен си...
- Жизнена и желана - прекъснах го. - Не лъжи.
291
 Заобиколих бюрото му и се настаних върху него, близо до CTО-
ла му.
- Откога? - попитах. - Откога не си се чувствал жив?
Той отмести очи настрани.
- Това е... това няма значение.
- Глупости. Това е най-важното - възразих и се протегнах към
ципа му.
Той се опита да ме отблъсне.
- Джулия... не разбираш.
Поех сериозен риск (това можеше да се тълкува като издева­
телство) и бръкнах в боксерките му.
Замръзнах.
Беше студен. Студен и неподвижен като гума. Беше гума! Беше
фалшив!
Ококорих се шокирано.
Той отказа да ме погледне в очите.
- Професоре... какво... - заекнах стреснато.
Дали беше травестит? Дали бе роден като ухилено момиченце
с панделка в косата? Дали шокираните му родители все още се чу­
деха какво бяха объркали с малката си Джорджина?
Гласът му бе тъжен и накъсан.
- Преди около десет години имах... стана инцидент...
Бях прекалено зашеметена, за да разбера.
- Какво? Какво имаш предвид?
- Имам предвид инцидент. Ще ми простиш, че не искам да на­
влизам в подробностите.
Ужасяващи сцени - нападение на страшно куче или луд човек
- затанцуваха в мозъка ми.
- О, Господи - прошепнах.
Той взе ръката ми и я отмести леко встрани. Усетих дебели бе­
лези.
- Беше.., зловещо събитие - продължи той. - И много сериоз­
но. Годеницата ми ме разочарова силно, тъй като дори не се опи­
та да прояви лоялност. Но напоследък мисля, че направи услуга
и на двама ни.
292
- Искаш да кажеш, че си загубил...
-Да, загубих го. Пикая като жена, макар да не се чувствам като
такава. Вероятно мислиш, че малкият ми тотем е жалък. Но ми
напомня за... за човека, за когото все още се смятам.
Е, отговорих по единствения възможен начин.
Свалих панталона му, дръпнах надолу тесните боксерки, сти­
снах проклетото нещо и го натъпках в устата си. Цялото.
И засмуках.
Смучех, за да потисна шока и страха си. Смучех, за да залича
онова, което му се бе случило. Смучех, за да заплюя годеницата
му, която не бе направила услуга и на двама им. Смучех за Хрис­
тос, защото той, в безкрайната си обич, би дал, и вероятно чрез
мен даваше, милост на този човек. Смучех за Христос, за вярата
и катедралата, дори за старата сестра Ансилита.
Точно така. Смучех за църквата. Смучех за освещаването.
Смучех за ритуала. Смучех за светостта. Смучех за богохулство­
то. Смучех, за да не се чувствам толкова тъпа. Смучех заради са­
мото нещо!
Все пак аз бях антрополог, студентка, която изучаваше артефак­
ти и значителни предмети. Тотеми. Да, смучех за интелекта този
член, който не бе такъв. Смучех за Симон дю Бовоар. Този, който
не е член, но е нещо повече. Смучех за Робърт Десно. Смучех за
собствената си уста: в нея, меката гума представляваше граници,
които не знаех, че имам. Граници, които се заличаваха в момента.
Сред останките им започнах да смуча, защото бях мокра. Ов­
лажняла за всичко от гадния му вкус и странното усещане до из-
куствеността му, трагедията и гордостта му.
Желаех гумената играчка на професор Гордън. Смучех я, бли­
жех и галех.
- Господи - каза той със странен глас. - Господи.
Нещо се размърда до гърдите му. Останките му.
- Мили боже! - извиках. - Какво да правя? Какво да правя?
- Не знам.
Започнах да лижа назъбените белези.
Спомних си професорката си по антропология от първи курс
(Шепърд, позасгаряла хипарка, която много обичах). Спомних си
293
 думите й: ,Koгamo живеех с племето Мегоно, спях в бараката с
другите жени и децa. Всички лежахме заедно на пода и децата
се напикаваха на сън. Будех се мокра. Тук, разбира се, не бих то­
лерирала подобно нещо. Но там правилата бяха различни. Друга
страна." Тя замълча за момент и се вгледа в нас. „Винаги тряб­
ва да сте готови да си съберете багажа и да изчезнете, нали!"
Когато Гордън се изпразни, спермата му бе рядка и водниста.
Наблюдавах я как се разля по него.
- Панталона ми! - извика той.
И двамата се разсмяхме.
- Чакай - казах и я облизах. - Пфу! - изсумтях и избърсах уста.
- Съжалявам. Никога не съм гълтала.
- Можеше спокойно да ме заблудиш.
Спрях и го погледнах. Един от малкото пъти, в които наистина
поглеждах в нечии очи. Бяха искрящи и весели.
- О... - започнах, но не знаех какво да кажа освен името му и
избухнах в плач.
След всичко това, как щях да го наричам „професоре"? Но пък
никога не го бях наричала нищо друго. Всъщност никога преди не
бях говорила с него, макар да го бях зяпала дълго време.
Той се засмя притеснено, но очите му още искряха.
- Наричай ме по име - каза нежно.
- Джордж - промълвих. - Джордж.
- Джулия - отвърна той и хвана ръцете ми.
Наведе се и ги целуна. Невероятно интимен момент. Устните
му по дланите и кокалчетата ми.
Целуваше чудесно, решително, с топли, сухи устни. Помислих
си, че сигурно е било страхотно, когато е можел да те положи на
леглото и да те изчука. Дяволът ли те ревнуваше, Джордж?
Най-после той зарови лице в ръцете ми и се притисна в тях.
- Джулия - прошепна той. - Джулия.
Никой мъж досега не бе произнасял името ми по този начин.
Нещо като съд, в който можеше да сложи всичко.
Знаех, че онова, което искаше да вложи в момента, бе значе­
ние. Нали и аз изпитвах същото? Исках да му кажа толкова много
294
неща, когато се опитах да изрека името му за първи път. Щеше да
ми се наложи да измислям думите, защото те не съществуваха, но
сега си мислех, че ще успея.
Вече знаех повече. Щеше да ни се наложи да се борим. И два­
мата. Но вярвам, че и той бе научил нещо за това, като се има
предвид начинът, по който бе живял. Що се отнася до мен, бях
тренирала за дълги пътешествия и усъвършенствала издръжли­
вия си мозък чрез дълги нощи четене на проза, която само мо­
жеше да ме отдалечи още повече от онова, което писателите се
опитваха да предадат.
- Джулия - каза той отново с дрезгав глас.
- Шшшт - спрях го и погалих косата му. - По-късно. По-късно.
А сега... позволи ми да видя очите ти.
Единствената светлина в стаята.
Странно. Дори не знам вече къде бе започнало всичко това.
Не знам колко дълго останахме така. Но това е, скъпи профе­
сор Май, причината, поради която не се върнах в клас, в нито
един от класовете, и се отписах от колежа. Надявам се да ме раз­
берете. Моля, приемете това не като проект, а като доказателство,
че онова, на което антропологията ни учи, надминава относител­
ността на външните преживявания и стига до тази на вътрешните.
Откритото от изследователи като Майа Дерън може да бъде наме­
рено в коридора. Бях отишла далеч, за да намеря нещо повече от
онова в книгите.
П.С. В случай, че се чудите, професор Шепърд получи ВНППД.
295

ПОВЪРХНОСТ
КРИСТИНА РАЙТ
Беше началото на май и плажът бе безлюден. Майкъл го пред­
почиташе такъв. Седнал на плажа в Нагс Хед, Северна Каролина,
зачетен в последния трилър, той приличаше на доволен ерген, ка­
къвто би трябвало да бъде, само дето продължаваше да чете една
и съща страница, тъй като мозъкът му непрестанно се връщаше
към момента, когато можеше да се върне на работа и към живота.
Тогава я видя.
Много красива. Тъмна коса се спускаше до раменете й, дълги
крака танцуваха по пясъка. Отне му една минута да осъзнае, че тя
гони две малки тъмнокоси деца.
Беше минало толкова дълго време, откакто бе ходил на среща
за последен път, че бездруго нямаше да знае как да подходи към
нея. Не, нуждаеше се само от почивка и спокойствие. Цял ме­
сец от нищо друго освен собствената му компания. Лекарят му го
беше наредил. Трябваше да е прекрасна ваканция, но му се стру­
ваше ужасна. Почивката не беше част от живота му, но пък същи­
ят този живот се забавлява, като го срита в топките точно когато
си мислеше, че е на върха на света.
Майкъл се скри зад тъмните си очила и загледа красивото мо­
миче на плажа. Нямаше значение, че може би бе на половината на
неговите години и си играеше с две деца, които сигурно бяха ней­
ни. Може би имаше и съпруг, който бе едър тъп здравеняк. Беше
сладка и сексапилна и членът му се надърви, докато я наблюдава­
ше как гони червена плажна топка към морето. Малко гориво за
296
фантазиите нямаше да му навреди. Ако не можеше да прави секс,
можеше поне да си мечтае.
Видя я отново на следващия ден и този път и съпругът й бе с
нея. Оказа се прав за него - беше мускулест и приличаше на мане­
кен, също като жена си. Изглеждаха идеалното семейство, но ряд­
ко се поглеждаха или си говореха, а когато го правеха, очевидно
бе реакция от действията на децата.
Децата и съпругът носеха бански костюми. Малкото мо­
миченце бе в ярколилав бански, а бащата и синът - в еднакви
жълти шорти. Жената обаче носеше шорти и широка розова те­
ниска. Тениската висеше над шортите. Изглежда имаше велико­
лепно тяло и Майкъл се зачуди какво ли крие. Погледна собстве­
ната си бяла тениска и черния си бански и поклати глава. Тряб­
ваше да се върне на работа, за да спре да размишлява над живо­
та на непознати хора.
Говори с нея на третия ден. Децата не бяха наоколо, а той бе
дошъл на плажа по-рано от обикновено, защото следобедът обе­
щаваше дъжд. Тя вървеше сама до морето, обвила ръце около сла­
бото си тяло, сякаш се страхуваше, че вятърът може да я събо­
ри. Не изглеждаше невъзможно. Силен порив отнесе бейзболната
шапка от главата й и я търколи по пясъка към Майкъл. Той се за­
тича към нея, преди да бъде захвърлена в океана.
Момичето бе задъхано, когато стигна до него, а бузите му бяха
леко зачервени.
- Благодаря.
Майкъл й подаде шапката и пръстите им се докоснаха.
- Няма проблеми. Децата вкъщи ли са днес?
Тя го изгледа изненадано за момент, по разтревожения начин,
по който жените гледат понякога, когато непознат проявява пре­
калено силен интерес към тях. После лицето й се отпусна. Веро­
ятно си го припомни от предишните дни.
- Съпругът ми ги заведе в Кити Хоук на състезание с хвърчила.
- Аха - кимна той и погледа небето, което бързо се покриваше
с тъмни буреносни облаци. - Не е много хубав ден за хвърчила.
- Май не.
297
 Стояха един до друг и се чувстваха неудобно. Той искаше да
каже нещо духовито и чаровно, но бе с около двайсет години по-<
възрастен за това.
- Аз съм Майкъл Ливайн - представи се и протегна ръка, тъй
като искаше да я докосне отново.
Тя се поколеба за миг, после се здрависа с него. Ръката й беше
хладна и мека.
- Кейт Галагър.
- За първи път ли сте тук?
Тя поклати глава, а вятърът разлюля дългите й кестеняви кичу­
ри в различни посоки.
- Не. Родителите на мъжа ми са собственици на къщата. Идва­
ме тук всяка година за две-три седмици.
- Е, значи ще се видим пак. Аз съм тук за цял месец.
Майкъл не можа да разгадае изражението й.
- Чудесно.
- Ако някога се нуждаете от нещо, обикновено съм тук на
плажа.
Той се опита да не прозвучи като сваляч, но знаеше, че не успя.
Искаше я. Нямаше логика, но след няколко дни наблюдение, той
знаеше как би усетил тялото й под своето, как стоновете й щяха
да звучат в ушите му, когато я чука.
- Ами... благодаря - каза тя и отстъпи назад, като се усмихва­
ше нервно. - Май трябва да се прибирам. Съпругът ми скоро ще
се върне.
По начина, по който произнесе думата „съпруг", Майкъл раз­
бра, че тя просто искаше да му напомни за съществуването на
мъжа й. Нямаше нужда да му напомня.
Вечерта, докато мастурбираше, Майкъл си мислеше за нея.
Нещо в поведението й и вечно прикритото от дрехи тяло, го по-
тикваше да я съблече. Бавно. Възбуждайки и себе си, и нея.
Той изстена името й, когато се изпразни.
Не я видя два дни. Валя обилно, а океанът се пенеше в черни
зловещи вълни. Майкъл стоеше до прозореца, пиеше кафе без ко­
феин и се мръщеше. Искаше да я види отново.
Нахлузи дъждобрана и дръпна качулката върху главата си.
298
Каза си, че излиза без определена цел, само да се поразсее. Но
откри, че върви по плажа към нейната къща.
Знаеше, че щеше да се прояви като глупак, но продължи на­
пред, докато стигна до дървените стъпала към предната й врата.
На частния път нямаше коли и той се разочаро??, когатр осъзна,
че тя не си беше у дома. Завъртя се да си тръгне, без дл почука, но
я видя да стои зад вратата.
- Здрасти - каза тя, сякаш го беше чакала.
Днес носеше тъмносиня тениска, която стигаше до половината
на бедрата й. Майкъл не разбра дали отдолу имаше нещо. Веро­
ятно да, тъй «ато Кейт не изглеждаше от типа жени, които биха
се мотали наоколо полуголи. В нея имаше нещо благоприличие и
възпитано. Истинска дама. Това му се стори страшно сексапилко.
- Здрасти - каза той и пъхна ръце в джобовете на дъждобрана.
- Просто се разхождах...
- В дъжда? - прекъсна го тя.
- Да. Глупаво, а?
Лека усмивка разтвори устните й.
- Всъщност мисля, че е чудесно. Преди много обичах да ое
разхождам в дъжда.
Майкъл искаше да я попита защо вече не го прави, но се стра­
хуваше, че ще спре да се усмихва, затова замъл»а.
- Е, та както се разхождах, си помислих да проверя дали ти и
семейството ти не бихте искали да дойдете на вечеря.
Не знаеше откъде му дойде тази идея. Не искаше да ги кани
на вечеря. Поправка, не искаше съпругът и децата й да дойдат на
вечеря. Искаше Кейт за себе си, което бе още по-глупаво от раз­
ходката под дъжда.
- Ами... не знам.
- Добре. Съжалявам. Не исках да те притеснявам - каза той,
ядосан на себе си.
Вратата се открехна.
- Чакай! Извинявай, не исках да се държа грубо.
Гласът й беше мек и топъл.
- Влез вътре. Изпий едно кафе с мен.
Майкъл разбра, че тя е сама.
299
 - Благодаря - усмихна се той, после свали дъждобрана и го
закачи на кукичка до вратата.
Последва я в къщата, която бе същата като неговата. Кухнята
се намираше вляво, всекидневната гледаше към океана, само ка­
мината бе на различна стена от неговата.
Къщата беше тъмна и това я правеше по-интимна.
- Искаш ли кафе? Тъкмо го направих.
Майкъл не искаше кафе. Изпитваше желание да я привлече
към себе си и да усети тялото й. Но кимна любезно.
- Разбира се. Звучи чудесно.
Кейт влезе в кухнята и се върна с две огромни керамични чаши.
Седна на стола до прозореца, а той се настани срещу нея. Пиха ка­
фето си безмълвно в продължение на няколко минути, загледани
през прозореца към океана.
- Къде е... - внезапно той осъзна, че не знаеше името на съпру­
га й. - Къде са всички?
- Отидоха до Вирджиния Бийч за уикенда. Свекърът и свекър­
ва ми живеят там.
- А ти защо не отиде?
- Не се чувствах добре. Мислех си, че два дни почивка ще ми
помогнат.
Думите й прозвучаха правдоподобно, но той усети лъжата.
- Е, надявам се да не се обидиш, когато ти кажа, че се радвам,
задето не се чувстваше добре.
Тя не се усмихна, но не изглеждаше ядосана.
- Аз също.
Нещо се случи. Дистанцията между двамата непознати се за­
личи.
Продължиха да си пият кафето, но вече се наблюдаваха един
друг. Майкъл забеляза, че ръката й трепери леко. Но погледът й
бе стабилен.
- Женен ли си? - попита тя накрая. - Деца?
- Разведен. От пет, не, шест години - поклати глава той. - Ня­
мах време за деца, а сега съм прекалено стар, за да мисля за това.
Тя остави чашата си и подви крака под себе си.
300
- Не си прекалено стар. Можеш да намериш по-млада жена,
която ще иска да има деца с теб.
Той се потупа по гърдите.
- Коя би ме искала? На петдесет и шест години съм, оплеши-
вявам, имам бурсит в рамото и нечие чуждо сърце.
Тя го изгледа изненадано.
- Наистина ли? Олеле.
Не бе възнамерявал да споделя всичко това и се учуди защо го
направи.
- Да. Оставаше ми само един месец живот и вече бях уредил
нещата си, когато сърцето се появи.
- Невероятно.
Той остави чашата на масата.
- Предполагам, че е така. Но понякога се чудя какъв е смисъ­
лът. Сам съм, не мога да правя много от неща, които правех пре­
ди, а най-хубавите ми години отминаха. Може би удължаването
на живота не беше много добра идея.
Тя спусна крака на пода и се наведе към него, загледана на­
прегнато в очите му.
- Но си жив. А това означава нещо. Жив си!
Каза го толкова страстно, че той не посмя да спори с нея.
- Не ми обръщай внимание. През повечето време съм благо­
дарен.
Кейт се отпусна назад, сякаш задоволена от отговора му.
- Знам. Трудно е, нали?
- Кое?
- Да разнасяш тайната на собствената си смъртност, като зна­
еш, че повечето хора нямат представа за това.
Майкъл не беше разсъждавал по този начин, но тя бе права.
Често, когато излизаше с приятелите си, той се чудеше дали има­
ха представа какво бе да знаеш, че днес може да е последният
ти ден. Или утре. Или пък след една седмица. Чудеше се дали
въобще мислеха за смъртта. Той не го бе правил преди. Но един
ден сърцето му започна да върши странни неща и той се отказа от
любимите си храни, спря да играе голф и качи десет кила. Отна-
301
 чало мисълта за смъртта го ужасяваше, но после я прие и бе готов
да я посрещне. Но сега отново я мразеше и се страхуваше от нея.
- Откъде знаеш? - попита той.
Кейт се вгледа в лицето му. Стори му се, че искаше да го запа­
мети.
-Минах през това.
Той се канеше да я попита какво има предвид, тъй като вече
бяха навлезли толкова дълбоко в непозната територия, че един
по-интимен въпрос беше без значение, но тя стана. Майкъл се уп­
лаши, че ще го помоли да си тръгне, но тя не го направи. Вместо
това повдигна тениската над корема си.
Носеше чифт спортни шорти, както той бе предположил. Май­
къл се изненада от контраста на бледия й корем на фона на загоре­
лите ръце и крака. Дъхът му спря, когато Кейт дръпна тениската
нагоре към гърдите си.
Не носеше сутиен. Дясната й гърда беше красива и пищна, зър­
ното бледорозово. Но там, където трябваше да е лявата, имаше
само грозен тъмнорозов белег.
Тениската скриваше лицето й, докато той я оглеждаше. Очите
му се местеха от едната й гърда на другата, от идеалното към де­
формираното, от здравото към болното. Надяваше се, че тя вече
бе напълно здрава, след като бяха премахнали болната й част.
След няколко секунди, тя дръпна тениската надолу. Лицето й
беше безизразно, но Майкъл знаеше какво й бе струвало да му се
покаже. Не само плътта и белега си, но и онази част, която никой
не можеше да види; Уязвимостта.
Тя стоеше, гледаше го и чакаше.
-Благодаря ти.
Кейт кимна.
- Страхотна двойка сме, а?
- Да, така е.
- Не знам защо го направих. Мисля, че просто вече не ми пука
- каза тя меко. - Ерик, съпругът ми, не обича да говори за това.
Дори не иска да ме погледне.
- Какво искаш, Кейт?
302
Би могъл да й каже безброй неща, но това му се стори най-ва­
жното.
Тя не отговори. Стоеше неподвижно под тениската, която кри­
еше болката й, и го наблюдаваше. После бавно протегна ръка към
него. Бледорозовият й лак за нокти бе леко олющен, красив, но
несъвършен. Като нея.
Майкъл се наведе и хвана ръката й. По лицето й се изписа из­
ненада, когато той я дръпна в скута си. Но се сгуши'в него, сякаш
имаше нужда точно от това.
Той се наслаждаваше на тежестта й, на начина, по който голите
й крака се търкаха в него, а ръцете й обвиваха врата му. Членът
му се втвърди под задника й и той се размърда притеснено, за да
скрие това, но тя зарови лице във врата му.
- Не мърдай - прошепна. - Нека да те усетя.
Той се отпусна назад, прегърна я през кръста и облегна бра­
дичка на главата й. Потъна в аромата й, топъл и свеж. Беше възбу­
ден, почти болезнено, но не смееше да помръдне. Не и докато тя
не го поискаше.
Най-после тя вдигна глава и го погледна.
- Кажи ми, ако допускам ужасна грешка.
Майкъл нямаше представа дали тя допуска грешка, но не въз­
намеряваше да я отблъсне.
- От какво се нуждаеш? - попита той.
- Нуждая се... нуждая се... не знам. Просто се нуждая.
Гласът й прекъсна. Той се наведе и притисна устни в нейните,
без да чака разрешение. Отначало меко, после по-силно. Доста­
тъчно силно да усети зъбите й зад устните. Беше разкъсван от
желанието да е нежен с нея и в същото време максимално груб, за
да заличи всичко, което бяха преживели.
Тя не се съпротиви на целувката, а го придърпа към себе си и
го целуна страстно. Настани се удобно в скута му, като го обязди
и зарови ръце в косата му. Целунаха се с дива страст, каквато той
не бе изпитвал, или поне не помнеше. Езикът й влезе в устата му,
а пенисът му запулсира и закопня да проникне в нея.
Майкъл плъзна ръце под тениската й, стисна я през кръста и я
придърпа към Чатала си. Тя се стегна за миг, когато пръстите му
303
 докоснаха гръдния й кош. Палецът му погали кадифената кожа на
гърдата й. Другият палец опипа само белега. Но това не го стрес­
на и не прекъсна целувката. Знаеше какво крие Кейт и това няма­
ше значение.
Тя се отдръпна от него задъхано и се вторачи в очите му. Ней­
ните бяха зелени, изпъстрени със златисто и кафяво. Зениците й
бяха разширени.
- Това... дали би трябвало...
Майкъл залепи пръст на устните й.
- Не питай. Просто не говори.
Тя се поколеба за миг, после кимна. Надигна се от скута му, а
той потисна стона си, когато коляното й докосна ерекцията му.
Кейт му протегна ръка в жест на доверие и уязвимост. Той стана и
хвана ръката й. Остави я да го поведе по коридора.
Знаеше къде отиваха. Къщата му имаше същото разположение.
Спалнята се намираше в края на коридора, а вратата беше отво­
рена. Преди да влязат, минаха покрай още две спални, обсипани
с играчки и дрехи. Кейт гледаше право напред, сякаш се страху­
ваше да види другите части от живота си. Спалнята беше в сиво
и синьо. Приличаше на океана и небето зад големия панорамен
прозорец.
- Само тази вечер - каза тя, като прокара ръце по ризата му. -
Това не може да се случи отново.
Той се усмихна. Искаше да разведри настроението й.
- Само тази вечер? Разполагаш с целия уикенд, нали? Сигур­
на ли си, че искаш да се откажеш от всичко това? - потупа се по
гърдите той.
Кейт примигна, сякаш не знаеше как да изтълкува думите му.
После се усмихна леко.
- Прав си. Ще видим как ще мине тази вечер.
- О, Господи, и това ако не е изпитание.
Дъждът плющеше по покрива неуморно. Кейт скочи на легло­
то и коленичи пред него. Започна да го разсъблича, разкопчавайки
ризата му с бавни, неумели движения.
Той сложи ръка над нейната.
304
- Не е красиво - предупреди я. - Мога да остана с ризата, ако
искаш.
Тя вдигна очи към него.
- Искаш ли аз да остана с моята?
Уязвимостта в очите й бе толкова силна, че той я усети в кости­
те си. Майкъл поклати глава.
- Не. Искам те гола. Искам да целуна всяка част от теб.
Кейт се съсредоточи върху копчетата му, но бузите й порозовя-
ха, когато каза:
- Добре.
Скоро ризата му бе разкопчана и тя я разтвори така, както бяха
разтворили гърдите му, за да му дадат ново сърце. Той я зачака
да потръпне. Не се бе събличал пред жена след операцията, но
знаеше как изглежда.
Тя не потръпна. Наведе се и целуна гърдите му. Това го заше­
мети. Придърпа я към себе си, пъхнал ръце под тениската й, по­
сле в колана на шортите й. Кейт не носеше бикини отдолу. Това го
изненада и възбуди. Той стисна голия й задник и я целуна страст­
но. Стори му се, че членът му ще да изскочи през панталона.
Тя отново се отдръпна назад. Очите й бяха замъглени, дишане­
то - тежко като неговото. Протегна ръка към кръста му и разкоп­
ча джинсите му. Шумът от ципа заглуши проливния дъжд. Беше
твърд и тежък в хладната й ръка. Майкъл изстена, когато тя сти­
сна леко главата на пениса му.
Загледа я как го загали по-усърдно. Откакто бе правил секс за
последен път, мина прекалено дълго време, за да я остави да го
докосва по този начин, но нямаше сърце да я спре.
Тя някак си усети наближаващия му оргазъм и забави движе­
нията си.
- Имам нужда от теб - промърмори с наведена глава.
Майкъл не бе сигурен дали говори на него, или на члена му.
Нежно се отдръпна от нея и я бутна на леглото. Шортите й
вече бяха смъкнати до колената и той бързо ги свали. Тениската
й все още предпазваше скромността й, но не възнамеряваше да
я остави на мястото й. Леша до нея, а пенисът му надникна от
305
 джинсите. Тя преметна крак върху хълбока му, а ерекцията му се
отърка в бедрото й.
И двамата изстенаха. Той смъкна джинсите и боксерките си
светкавично. Тя го загледа развеселено как се освобождава от
тежкия плат. Кейт изглеждаше хищна, гладна и изпълнена с же­
лание. Въобще не приличаше на сдържаната жена, която бе ви­
дял във всекидневната. Майкъл се зачуди за миг дали щеше да се
справи с всичко, което му предстоеше.
Протегна се към тениската й, но тя нежно бутна ръката му
настрани и я съблече сама. После легна и му позволи да я раз­
гледа внимателно. Беше невероятно щедър дар, за който бе бла­
годарен.
Кейт беше наистина зашеметяваща. В мъждивата светлина от бу­
рята изглеждаше великолепна и перфектна. Здравата й гърда беше
красива, с тъмно и твърдо зърно. Макар никога да не я бе виждал
различна, той се изпълни с мъка заради загубата на другата й гърда.
Струваше му се адски жестоко да откраднеш подобна красота.
Тя лежеше с напрегнато тяло, сякаш се страхуваше да не бъде
отхвърлена. Майкъл се усмихна.
- Много си хубава.
-Бях.
- Все още си.
Не й даде възможност да спори. Покри тялото й със своето.
Членът му се пъхна между бедрата й, намирайки топлота и влага.
- Трябва да го направя бавно - каза той извинително. - Трябва
да внимавам със сърцето си, поне за известно време.
- Можеш ли да го направиш? - попита тя с невинно ококорени
очи.
- Мога да опитам.
Кейт се вгледа в него за миг. Напрежението напусна тялото й, а
тя разтвори крака и се подготви за него.
Беше мокра, а той бе корав като камък и проникна в нея леко
и гладко.
Тя вплете пръсти в косата му, привлече главата му към себе си
и пое стона му така, както тялото й поемаше члена му. Майкъл се
почувства у дома.
306
Притискаше се към нея, пъхнал ръце под задника й. Когато
тласъците му се ускориха и станаха по-животински, той усети
нежните й пръсти на рамото си.
- Спокойно - прошепна му тя. - Бавно, давай бавно.
Помисли си, че я е наранил, но осъзна, че тя се тревожи за него.
- Майната му - прошепна той, - Нуждая се от теб.
Кейт не възрази, когато той проникна в нея отново. Стегна
краката си около него и заби нокти в рамената му. Тихите й сто­
нове го подлудяваха. Искаше да я чука, докато тялото му не го
предадеше.
Тя се напрегна и повдигна хълбоци. Това ограничи тласъци­
те му, но Майкъл знаеше, че тя го прави заради собственото си
удоволствие и това го зарадва. Кейт плъзна ръце надолу и стисна
задника му, а той й позволи да контролира мощните му тласъци.
- Да - изстена в деликатното й ухо. - Хайде, Кейт, изпразни се.
Тя изви гръб и извика, а членът му едва не изскочи от влага­
лището й. Собственият му оргазъм бе като вълна, понасяща го
навътре, преди да успее да си поеме дъх. Сърцето му биеше лудо
в гърдите, но не му пукаше. Знаеше само, че ръцете и краката на
Кейт са около него, а топлото й тяло поглъщаше пениса му жадно.
Най-после дишането му се нормализира и сърцето му забави
ритъм. Кейт потръпна под него и той се уплаши да не би да плаче.
Изтърколи се от нея и се вдигна на лакът. Тя се смееше.
- Не е точно реакцията, на която се надявах - каза той, но сме­
хът й бе заразителен и откри, че се хили като идиот. - Не ласкаеш
уменията ми.
- Просто си мислех нещо. Радвам се, че сърцето ти е по-силно,
отколкото ме накара да повярвам.
- Аз също.
Вторачиха се един в друг и в стаята се възцари тишина. Дъж­
дът най-после поспря. Небето притъмняваше със спускането на
нощта. Кейт заговори след няколко минути.
- Благодаря ти.
Той притисна пръсти към устните й и тя ги целуна. После
бавно погали бузата и врата й. Усети я да се напряга, но успокои
307
 пламналата й кожа с нежни ласки. Белегът на гърдите й бе по-
хладен от околната кожа. Беше по-стар от неговия и не толкова
зловещ, но все пак белег
Майкъл се вгледа в лицето й. Видя сълзите, които се стичаха
от очите й, но не се опита да спре плача й. Лежеше до нея, галеше
съсипаната кожа и я оставяше да се наплаче.
Кейт се оказа права. И двамата бяха живи. И това бе единстве­
ното, което имаше значение. ЛЕКО ОТКРЕХНАТА
ДЖЕРЕМИ ЕДУАРДС

Първо, тя започна да оставя вратата леко открехната. По-скоро

затворена, но не съвсем. Достатъчно открехната, така че веселото
ромолене на водопада долиташе през пролуката, създавайки тиха
музика, придружаваща ивицата светлина, която виждах от другия
край на тъмната спалня.
В първите няколко случая, отдадох това на небрежност. Пред­
положих, че Бернадет бе искала да затвори вратата, но не я бе
бутнала достатъчно силно. Но скоро забелязах определено пове­
дение. Тънкият лъч светлина се превърна в надежден показател,
че Бернадет е вътре и пишка. Това бе единственото време, когато
вратата бе леко открехната. Статистиците биха го нарекли „съот-
нешение едно към едно". Ако Бернадет пишкаше, вратата бе от­
крехната. Ако вратата бе открехната, Бернадет пишкаше.
Това ме възбуждаше. Не знаех защо ми се струваше, че пет
сантиметра осветена цепнатина ме приближаваха до собствената
ми съпруга, но бе така. Това бе жена, която чуках почти всяка нощ
през последните три години, чиито интимни части бях изучавал,
дразнил и целувал. Познавах всяка от ерогенните й зони по-добре
от собствения си член. Но внезапно започнах да се възбуждам от
звука на пишкането й зад открехнатата врата.
Свикнах с новия й навик и зачаках да видя дали нещо щеше да
излезе от него. Дали Бернадет очакваше нещо от мен?
Няколко седмици по-късно тя започна да ми говори през про­
луката. Имахме си правило да не се опитваме да говорим, когато
не виждаме лицата си. И двамата бяхме израснали в домове, къде-
308
309
 то членовете на семейството си крещяха един на друг от далечния
край на къщата, от подножието на стълбището и дори от двора, и
бяхме твърдо решени да се държим по-цивилизовано. Знаехме от
ранна възраст колко лесно е да чуеш и изтълкуваш нещо погреш­
но, когато не виждаш събеседника си. Затова правилото ни беше,
че ако трябва да кажа нещо, Бернадет не е до мен, отивах и я на­
мирах. Тя правеше същото.
Следователно Бернадет трябваше да знае, че ако ми заговоре­
ше през леко открехнатата врата, аз инстинктивно щях да вляза в
банята, за да улесня разговора ни. Все пак тя очевидно не може­
ше да отиде никъде в момента, така че аз трябваше да го направя.
Първият път, когато се случи, инстинктът ме подкара към ба­
нята, преди да осъзная последиците. Но когато видях жена си,
елегантно кацнала на тоалетната чиния, със смъкнати надолу би­
кини, усетих, че навлизам в непознато пространство. Почувствах
се, сякаш бях проникнал в светилище. Макар да познавах баня­
та ни отлично, в този момент тя се превърна в свещено място на
женската загадка. Мястото, където пишкаше жена.
Тя ме питаше дали бяха останали гъби. Предишната вечер
сготвих гювеч и тя се чудеше дали бях употребил всички гъби.
Беше логичен въпрос за шест часа вечерта, когато и двамата мис­
лехме за вечеря. Но дали наистина ли се нуждаеше от отговор,
преди да се върне от краткото си посещение в банята?
Вторачих се в краката й, изскочили изпод полата с похотлива
небрежност, и внезапно усетих, че се надървям. За нищо на света
не можех да си спомня дали бяха останали гъби, или не.
Макар Бернадет да бе свършила да пишка, преди да вляза в ба­
нята, тя очевидно не бързаше да отмести голия си задник от кле-
калото. Останахме по местата си и докато мърморех нещо за хла­
дилника, забелязах, че усмивката й грее по особен начин.
Най-после тя се протегна назад, за да се избърше, показвай­
ки ми рутинна женска дейност, която никога преди не бях виж­
дал. Направи го изключително изящно, което ме впечатли. Освен
това, го направи изотзад, което ми се стори още по-секси. Усетих
как пенисът ми запулсира. По някаква причина това хигиенич-
310
но действие подчерта мекотата на жена ми и направи желанието
ми по-нежно. Облегнах се на тоалетката, за да запазя равновесие.
През нощта, когато се любихме, мислех за видяното преди ве­
черя.
Постепенно цепнатината във вратата започна да се разширява.
Ненужните разговори, които Бернадет започваше, се превърнаха
в ритуал. При това тя ги започваше, след като привършеше с чиш-
кането, но преди да се избърше. Не разбирах мотивите й, но зна­
ех, че ритуалът ме възбуждаше, а Бернадет грееше. Най-после за­
грях, че точно това бе мотивацията.
Една вечер нещата се промениха напълно.
- Ще можеш ди да ме закараш до работата утре? - попита Бер­
надет.
Заговори ми, секунди след като бе влязла в банята. Прибрах се
у дома преди няколко минути и я намерих да ме чака в спалнята.
Забелязах, че разкопчаваше джинсовата си пола, докато влизаше
в банята.
След като чух гласа й, погледнах широката ивица светлина с
радостно очакване. Влязох вътре.
Бернадет беше съблякла полата и бикините си и седеше на тоа­
летната чиния с широко разтворени крака. Виждах всичко от пъпа
й надолу.
Седеше гола и съблазнителна и ме чакаше. От нея не бе изляз­
ла и капка.
Заеквах нещо за утрешното шофиране, когато се зачудих защо
никога преди не бях влизал да гледам. Как можех да пропусна
този прекрасен еротичен феномен? Гладки бедра, чувствен ве­
нерин хълм, великолепни срамни устни... фон за едно от най-
зашеметяващите чудеса на природата - пишкаща жена. Жена,
разтворила краката си, предала се на блаженството на уринира­
нето, позволяваща, дори настояваща, да наблюдавам всяка капка,
потекла от нея.
Бях омагьосан от факта, че поради силната струя не можех да
видя източника. Останах с илюзията, че урина идваше отвсякъде.
Беше невероятно зрелище.
311
 Бернадет излъчваше повече сексуалност, отколкото когато и да
било преди. Простият биологически процес очертаваше женстве­
ността й ясно и в анатомично, и в сексуално отношение. Реших,
че това бе точният контекст, в който да й се възхищавам. Разкра­
чената Бернадет, отдала се на биологичната си нужда, вероятно бе
най-красивата Бернадет, която някога бях виждал.
Като пълен идиот все още се чувствах задължен да отговоря
дали щях да я закарам до работата на следващия ден. Помъчих се
да се съсредоточа, въпреки факта, че ръката ми бе в боксерките,
където ожесточено галеше члена ми.
- Ъъъ... трябва да съм в службата малко по-рано...
Тя незабавно ме прекъсна.
- Шшт! Моля те, Дерек, млъкни. Млъкни, скъпи. Млъкни и ме,
гледай - нареди ми тя. - Просто ме гледай как пишкам, за бога.
Лицето й беше като омагьосано, докато ме гледаше как я на­
блюдавам. Опита се да се разкрачи още повече. Беше физически
невъзможно. Бузите й бяха зачервени, а очите - полупритворени,
макар и все още съсредоточени върху мен. Гърчеше се и очевид­
но изпитваше удоволствие. После се засмя, странна смесица от
наслада и облекчение.
- Гледаш ме. 0, господи, гледаш ме!
Беше невероятно възбудена. Притисна ръце към слабините си.
Затвори очи и извика името ми.
Все още уринираше мощно върху пръстите си, докато ор­
газмът я разтърсваше. Представих си усещането от топлата теч­
ност върху ръцете й. И тогава се изпразних върху бедрата й.
Изпробване на водата
Той не го знаеше, но манията ми започна една вечер, когато
приятелите ни Тами и Крейг дойдоха у дома на бира. Тръгнаха
си към полунощ и за стотен път тази вечер трябваше да се изпи­
кая. Затичах се нагоре и на път към банята започнах да смъквам
бикините си. Тъкмо бях затворила вратата зад себе си, когато чух
стъпките на Дерек по стълбите. Когато седнах на тоалетната чи­
ния, знаех, че вече е в спалнята.
312
Течността изскочи бързо от мен, после бавно и приятно. Осъз­
нах, че докато мускулите ми се отпускаха, а нервите ми се на­
слаждаваха на уринирането, ме обзе страхотна възбуда. След три
години брак мисълта, че Дерек е от другата страна на вратата,
докато аз седя гола и възбудена, ме подлуди.
Много пъти в миналото почти бях стигала до оргазъм, дока­
то пишках, но винаги в тези случаи бях сама. Никога не се бях
сещала да ги свържа със сексуалния си живот с Дерек. Но сега
осъзнах, че копнеех за нещо повече. Исках Дерек да е при мен, да
ме гледа, да сподели преживяването, да види вълната от удоволст­
вие, която ме вблива, да потопи ръка във водата ми, да докосне
голотата ми и да усети влагата ми.
Помислих си, че с неприлично разтворените ми крака и ури­
ната, която се изливаше от мен, бях лишена от задръжки, открита
и чувствена на ниво, съперничещо или дори надминаващо отда­
ването ми по време на секс. Цялото ми тяло бе обзето от дивото
удоволствие на това, което се случваше между краката ми. Пи­
каех, както само жена би могла да го направи. Насладата се раз­
простираше по места, които само жена притежаваше. Чувствах се
първобитно свързана с женствеността си. Искаше ми се да урини­
рам завинаги. Внезапно загрях, че като сексуално същество, това
вероятно бях истинската аз - похотлива, естествена жена, чиито
интимни мускули и нерви танцуваха в екстаз около потока й. От­
чаяно ми се искаше Дерек да се запознае с тази жена.
Удължих момента максимално, но накрая просто не можех
да пишкам повече. Докато топлите капки все още се стичаха по
най-чувствителната ми зона, мастурбирах, кацнала на тоалетната
чиния със смъкнати бикини. Чувах Дерек да се движи из стаята,
докато се празнех. После нежно облизах пръстите си.
По-късно се нахвърлих върху Дерек по-ентусиазирано от
обикновено. Докато влагалището ми пулсираше около него, фан­
тазирах, че пикая в негово присъствие.
Знаех, че трябва да изпробвам водата. Затова започнах да „за­
бравям" да затварям вратата напълно. Започнах да му говоря от
банята, за да влезе при мен тъкмо когато бях свършила, но все
още бях по гол задник.
313
 След това настъпи моментът да предприема следващата
стъпка.
Спомням си, че тази вечер носех къса джинсова пола. Усетих
бавното лениво наближаване на нужда, около трийсет минути
преди той да се прибере у дома. След като взех решение да го
изчакам, предизвикателството стана приятно. Превърнах го в ав-
тоеротична игра, подхранвайки извратената си склонност към
„задържане", нещо, за което бе време да разкажа на Дерек. Дали
това щеше да го възбуди? Нуждата ми се засили и на моменти ми
се струваше, че ще загубя и ще се напишкам в спалнята. Мисълта,
«е Дерек щеше да ме види в подобно положение, ме възбуди още
повече. Кръстосах крака и притиснах ръка към чатала си, за да
овладея прииждащото наводнение. Като опитна жена, която удъл­
жава мастурбацията си, за да се наслади по-дълго на удоволстви­
ето, нямах желание да се облекча, защото знаех, че когато най-
после мигът настъпи, щях да бъда разтърсена от преживяването.
Отчасти се надявах Дерек да се прибере по-бързо и да ме придру­
жи в банята, но от друга страна ми се искаше да се забави, за да
продължа да стискам крака и да се забавлявам с гъделичкането
отвътре.
Най-после той се върна и го повиках в банята с някакъв тъп
въпрос. Изпиках се толкова мощно, че и най-великият оргазъм
бледнееше пред това. И Дерек видя всяка капка и струя. Бях в ши­
бания рай, разкрачена на тоалетната пред него. Той беше ужасно
сладък и се опитваше да отговори на незначителния ми въпрос за
колата, докато аз му показвах какво е нежна дама да пикае като
кон, след като нарочно се е забавила с половин час.
Не вали, а се излива
След тази нощ уринирането на съпругата ми се превърна в
едно от развлеченията в живота ни. Вечерите ни често бяха съ­
средоточени около Бернадет, която пикаеше весело, докато аз я
наблюдавах, седнал на плочките в банята. Тя мастурбираше лудо,
като понякога дори не изчакваше струята й да отслабне. Аз също
онанирах и обикновено се празнех, докато тя се изливаше с пъл-
314
на сила. Понякога моята ръка галеше мокрите й слабини вместо
нейната. Но каквито и да бяха подробностите, усещането за ин­
тимност бе неописуемо.
Винаги, когато гледах Бернадет, си мислех колко е красива.
Напоследък същата мисъл бе придружена от въпроса: „Ще й се
наложи ли да пишка скоро?" Вероятно щях да се притесня от ма­
нията си, ако не бях убеден, че Бернадет я одобрява и дори окура­
жава. Скоро вече не се чудех кога ще са смъкнати бикините й. Тя
започна да ме уведомява, когато усетеше течната тръпка в себе си.
Когато пиехме вино на вечеря, я гледах как отпиваше и изу­
чавах лицесо и позата й. Чудех се дали вече започва да изпитва
нуждата. С всяка лека промяна в положението, с всяка глътка от
виното или водата, очаквах неизбежното. А в нощите, когато си
отваряше бира, едва се сдържах, докато си представях течните
последици.
Представете си, че сте се озовали на брега на река Ниагара,
а водопадът е бил спрян с някакво вълшебство. Представете си,
че никога не сте знаели, че там въобще има водопад. А пък ако
знаехте за него, щеше да ви липсва. От време на време изпитвах
същото относно интимните части на жена ми. Бяха си красиви
както винаги, но в определени моменти копнеех да ги видя, когато
от тях се изливаше урина.
Един ден, когато вечеряхме в ресторант в центъра с Тами и
Крейг, осъзнах колко съм се пристрастил към уринирането на Бер­
надет. Наслаждавахме се на подбрана колекция вина с огромно
количество вода с лимон към тях, а аз непрестанно се чудех кога
Бернадет щеше да се извини и да стане от масата. Вниманието ми
непрестанно се насочваше към езика на тялото тк. Дали долавях
напрежение, или преместване на тежестта? Аз самият скоро щях
да потегля към тоалетната и се чудех дали приятното дразнене,
което усещах зад ципа на панталона, съвпадаше с усещането в
бикините на Бернадет. Докато размишлявах над собствения си
пълен резервоар и очаквах прекрасното облекчение и дразнене,
си представях, че и тя изпитва същото.
Дразнеше ме фактът, че нямаше да мога да я придружа в дам­
ската тоалетна. Шокирано осъзнах, че се интересувам повече от
315
образа на Бернадет, уринираща мощно в блестящата тоалетна на
ресторанта, отколкото от великолепното вино, вкусната храна в
петзвездното заведение и светския разговор. Зачудих се какво ли
биха си помислили приятелите ни, ако знаеха, че съзнанието ми
е фокусирано върху радостите, които жена ми изпитваше, когато
сдържаше нуждата си, и върховното удоволствие, разпростиращо
се по ерогенните й зони, когато се освобождаваше. Е, вероятно не
биха изчакали дори идването на сметката.
Въпреки светските ми скрупули, мислите ме отнасяха все по-
далеч от разговора в ресторанта. Забавлявах се с откачената идея
колко секси би било въобще да не посетим тоалетната и едно­
временно да намокрим гащите си. Никога преди не ми бе идвало
наум да търся сексуално удоволствие чрез фантазията как пикая в
дрехите си. Но седнал до елегантната маса в ресторанта, си пред­
ставях какво вълшебство би било да наблюдавам как Бернадет се
напикава тихо, докато и аз самият усещам топлота и мокрота в
скута си. Собственото ми физическо блаженство щеше да подси­
ли воайористичната тръпка от изучаването на лицето на Бернадет,
докато тя уринира. Ах, да можех да държа ръката й над масата и
да гледам как чертите й омекват, когато се предава на мокрота­
та. Ах, да можех да надникна под масата и да видя как нежните
й колена потръпват, а красивият й панталон потъмнява от влага.
Макар да се надървях от тези мисли, бях достатъчно разумен, за
да ги оставя настрани за употреба у дома, а не да ги споделя с
приятелите си в ресторанта. Неохотно отблъснах фантазията на­
зад, преди да се изпразня или напикая в панталона си. И тогава
очите ми срещнаха тези на Бернадет. Сигурно бе забелязала за­
мисленото ми лице, защото усмивката й загатваше за удоволствие
и любопитство.
Най-после тя се надигна и потегли в посоката, накъдето оти­
ваха дамите, изпили прекалено много вода и вино. Наблюдавах
съблазнителното й дупе, докато се отдалечаваше. После, докато
се преструвах на заинтересуван от обсъждането на местните джаз
квартети, се зачудих колко силна щеше да е струята на Бернадет,
колко дълго щеше да продължи и колко широка щеше да е усмив-
316
ката й, докато се наслаждаваше на усещанията. Дали щеше да се
опипва и да желае да съм до нея? Дали в съседната кабинка щеше
да седи жена, която да чуе лекото изскимтяване, когато Бернадет
свършеше?
Моят ред да напусна масата дойде скоро, след като Бернадет
се върна с лъчезарен вид. Бях съвсем сам в мъжката тоалетна.
За първи път в живота си, реших да се изпикая седнал. Затворих
очи и си представих, че съм Бернадет. Чувствах се страхотно, но
знаех, че трябваше да се приберем у дома и да се изчукаме, преди
да откача напълно.
Когато пристигнахме в къщата, Бернадет ми показа ясно, че
пикочният й мехур отдавна е забравил отиването до дамската тоа­
летна. Типично за нея, без никакви задръжки, тя ми демонстрира
приятната смесица от нужда и възбуда, които изпитваше, докато
се удържаше.
Бързайки зад полюляващия й се задник нагоре по стълбите, по­
чувствах, че тузарската вечеря с приятелите ни бе само прелюдия.
Влязохме в спалнята и светнах лампата.
- Хайде - извика тя и ме задърпа към банята.
Спрях. Изглеждаше абсурдно, но знаех какво искам.
- Чакай - казах задъхано.
Тя се засмя весело.
- Дерек, ако изчакам още малко, ще си намокря панталона.
- Да - отвърнах обнадеждено.
Бернадет ококори очи.
- Е, освен ако не искаш... - примирих се.
Зачаках да видя дали щеше да се втурне към банята. Но тя ос­
тана на мястото си и блесналите й очи осветиха стаята.
- О, Дерек - изстена тя и се предаде на удоволствието.
Потръпна, когато започна да се облекчава. След миг стискаше
здраво панталона си, празнувайки с дръзки милувки онова, което
се случваше под него.
Беше мой ред да застина на място. Загледах как течността се
просмуква в плата, потича надолу по краката й я образува локва
на дървения под. Беше божествено преживяване.
317
 Бернадет се смееше, танцуваше и стенеше. Беше омагьосана
от чувствената си забрава. Мокреше панталона си заради мен и се
забавляваше безумно.
Най-после, докато урината й още струеше обилно, тя смъкна
панталона и мокрите си бикини, за да видя всичко. Възхитих се
на великолепната естествена каскада. Боготворях течността, коя­
то се изливаше от красивите розови срамни устни на дама, стиг­ РЪКАТА НА ВИКТОРИЯ
нала до оргазъм.
Беше водопад Ниагара, където всичко действаше с пълна сила. ЛИЗЕТАШТЪН

Лондон, Англия, 1890 година

Всекидневната бе толкова тиха, че Виктория чуваше тиктака-

нето на големия часовник в коридора. Слънчева светлина нахлу­
ваше през дантелените завеси и осветяваше елегантните мебели.
Най-финият семеен порцеланов сервиз бе подреден на бялата
покривка. Следобедният чай бе придружен с прясно изпечени
френски сладкиши. Седнала удобно в едно от креслата с висока
облегалка, Виктория постави облечената си в дантелена ръкавица
ръка върху другата, нагласи широката си пола и се вторачи в Ал-
джернън, който коленичи пред нея.
Знаеше какво предстоеше.
Очакваше този ден от месеци.
Преди той да заговори, тя знаеше какво щеше да чуе.
За първи път бяха заедно без надзор. Ако Алджернън не бе
дошъл в къщата точно с тази цел, родителите й нямаше да й поз­
волят да остане насаме с посетителя. Идеята да е насаме с мъж бе
толкова скандална, че цивилизованото общество въобще не може­
ше и да помисли за подобно нещо.
- Скъпа Виктория - започна той.
В треперещия му глас се долавяше леко съмнение. Виктория
хареса това. Означаваше, че той не бе напълно убеден в положи­
телния й отговор. Рунтавите му мустаци настръхнаха от притес­
нение. Адамовата му ябълка потръпваше нервно над вратовръз­
ката. Големите му тъмни очи я гледаха с неприкрито обожание.

318 319
 Видът му бе на човек, чието бъдещо щастие зависеше от отговора
й на въпроса му.
Виктория се зашемети от усещането за мощ, което се надигна
в нея.
- Говорих с баща ти - продължи Алджернън. - Обсъдих въпро­
са с моите родители и с работодателя. Дори получих одобрение
от епископа. Но сега е време за най-важния отговор, скъпа моя.
Виктория, дойдох да поискам ръката ти.
Тя се усмихна самодоволно, но прикри усмивката си. Лицето й
си остана неподвижна маска.
- Алджернън - промърмори. - Не знам какво да кажа.
- Кажи да - бързо й подсказа той.
Тя си позволи да се усмихне скромно.
Алджернън бръкна в джоба на сакото си и извади малка по­
златена кутийка. Едва не я изпусна в бързината да отвори капаче­
то и да й покаже старинен пръстен, украсен с миниатюрни скъпо­
ценни и полускъпоценни камъни. Виктория разпозна модерните
напоследък пръстени „ЛЮБИМА". Хаотичният избор на цветове
я накара да си помисли, че пръстенът прилича повече на детско
украшение, отколкото на истинска демонстрация на любов.
- Това е просто символ на обричането ни един на друг - обяс­
ни той.
- Да - съгласи се Виктория, без да направи опит да вземе би­
жуто. - Прост символ. При това ми се струва, че наблягаме на ду­
мата „прост".
Алджернън примигна изненадано.
Тя усети, че бе време да изпробва темперамента му. Изпъна
гръб, решила, че й харесва той да стои на колене пред нея, и каза:
- Искаш ли да те смятам за потенциален съпруг?
- За мен ще бъде чест.
- Тогава си извади члена. Искам да видя какво ще получа.
Думите увиснаха във въздуха. Часовникът в коридора продъ­
лжи да тиктака шумно. Алджернън се вторачи в лицето йс почти
комично изражение.
- Виктория? - прошепна той объркано. - Мисля, че не те чух
правилно. Би ли ми простила и повторила?
320
- Извади си члена - повтори Виктория спокойно. - Ако ще об­
мислям брак с теб, трябва да съм сигурна, че носиш нещо по-
впечатляващо от смотания малък пръстен, който току-що ми
предложи.
Бузите на Алджернън порозовяха.
Виктория усети как мускулите на влагалището й се стягат, до­
като го наблюдаваше как се гърчи от притеснение. Срамът и не­
удобството му бяха невероятно възбуждащи. Мисълта, че тя бе
предизвикала подобни чувства, овлажни срамните й устни.
- Ако ме искаш за съпруга, имам право да знам какво мъжът
ми ще донесб в семейната спалня. Извади си члена и ми го пока­
жи или ще помоля един от слугите да те изпрати.
Алджернън отново се поколеба. Виктория едва се сдържа да
не стисне бедра, наслаждавайки се на дилемата му. Под стегнатия
корсет зърната й бяха твърди като камък. Възбудата едва не я на­
кара да се залюлее на стола.
- Разкопчай си панталона. Покажи ми члена си. Или си тръгни
и кажи на родителите, работодателя и епископа, че съм отхвърли­
ла предложението ти. Изборът си е твой, Алджернън. Но го на­
прави бързо. Чаят изстива.
Той започна да разкопчава нервно копчетата на панталона си.
Кутийката с пръстена падна на пода и просташкото бижу се
търколи на ориенталския килим. Лицето на Алджернън бе в
тъмночервения цвят, който Виктория бе виждала по бузите на
ядосани пияници и побойници. На неговата интелигентна фи­
зиономия цветът бе изненадващо привлекателен. Тя сведе очи в
мига, когато той извади члена си. Отпуснатата розова плът висе­
ше тъжно от дюкяна му.
- Не е много голям, а? - презрително каза тя.
- Става по-голям - защити се той.
- Тогава го направи по-голям - заповяда му тя. - Защото в мо­
мента жалкият годежен пръстен изглежда по-добре.
За миг й се стори, че той ще откаже. Ако имаше момент, в кой­
то бе вероятно да се възпротиви на авторитета й, то бе точно този,
когато бе обидила подаръка и мъжествеността му. За да се увери,
че нямаше да се възползва от възможността да избяга при семей-
321
 ството и приятелите си, тя повдигна полата си и му показа обутия
си в копринен чорап глезен.
- Направи го достатъчно голям - подтикна го, - и може да ти
кажа „да".
Алджернън започна да онанира.
Погледът му бе прикован в глезените й, а ръката му се дви­
жеше бързо нагоре-надолу по члена му, който постепенно нарас­
тваше и надебеляваше. Юмрукът му бе стегнат около основата и
закръглената глава потъмняваше все повече.
- Престани да онанираш ~ заповяда Виктория.
Той се подчини незабавно.
Тя се ухили, въодушевена от лекотата, с която се бе предал на
заповедта й.
- Прилична дължина.
Надяваше усмивката й да не е прекалено широка, за да не му
покаже, че го желае. Предложението му за брак бе важен момент
във връзката им. Трябваше да накара Алджернън да разбере, че
тя ще държи контрола оттук нататък, а той ще се превърне в нейн
роб до края на живота им.
- Знаеш ли как да използваш този член? - попита тя.
- Аз... мисля, че знам какво... какво да правя с него - заекна той.
- Можеш да продължиш да онанираш, докато обсъдим услови­
ята ми - заяви тя високомерно.
Автоматично ръката на Алджернън се върна върху члена му.
Галеше го бавно и след малко успя да откъсне поглед от глезените
й и да я погледне в лицето. Убедена, че ще го контролира по-лес­
но, ако не я гледа в очите, Виктория повдигна полата си по-висо­
ко. Показа му прасците си, доволна, че днес бе обула най-тънките
си чорапи. Когато повдигна полата си още малко, Алджернън за­
почна да движи ръката си по-бързо.
- Привързан ли си към мустаците си?
Той се обърка.
- Растат на лицето ми - тъпо отвърна. - Това ли имаше предвид?
- Не, Алджернън - разочаровано отговори тя. - Знаеш много
добре, че нямах това предвид. Питах дали би си обръснал муста­
ците, ако се съглася да се омъжа за теб.
322
Тя повдигна полата отново и разкри коленете си. Още няколко
сантиметра и той щеше да види ръба на чорапите й и бялата плът
на бедрата й.
- Не харесваш ли мустаците ми?
- Видът им не ме притеснява - измърка Виктория. - Повече
се тревожа за начина, по който ще се чувствам, когато ме лижеш.
Той се скова.
Виктория усети, че Алджернън бе на ръба на оргазма и се въз­
хити на задръжките му. Очите му се замъглиха, а устата му уви­
сна отворена, сякаш напълно бе изгубил самоконтрол. Тя повдиг­
на полата си.
Погледът му се насочи към ръба на чорапите й. Очите му се
разшириха, когато видя бледата плът на бедрата й. Облиза уст­
ни, когато забеляза къдриците, които покриваха най-интимните
й тайни.
Виктория не само бе избрала най-фините си чорапи за среща­
та, но и не бе сложила бельо. Това бе прекалено дръзко поведение
за млада дама, но смелостта й пожъна страхотен успех.
- Да изпробваме ли какво е усещането от мустаците ти вър­
ху мен? - предложи тя. - Една дама има право да узнае подобни
неща, преди да се обвърже за цял живот. Искам да ме излижеш, за
да реша дали да запазиш мустаците си.
Алджернън кимна.
Възбудата му бе толкова силна, че не му позволяваше да гово­
ри. Все още онаниращ, той коленичи пред нея и снижи лице към
слабините й.
Виктория стаи дъх, когато езикът му се допря в нея. Копнееше
да се съсредоточи върху удоволствието, което щеше да й предос­
тави. Но и искаше да прецени как ще се чувства, когато рунтавите
му мустаци докоснат нежната кожа на интимните й части. Бореше
се усърдно да се сдобие с контрола в бъдещите им отношения, а и
държеше да запази маниерите си на млада дама.
Но възбудата постоянно разсейваше мислите й.
Мек език облиза срамните й устни.
Тя изви гръб.
323
 Горещият дъх на Алджернън се оказа подлудяващо възбужт
дащ. Той подразни устните й ловко и тя се замая от нуждата да
свърши. Усети, че той се наглася внимателно и се опитва да не
допре грубите си мустаци до нежната й плът. Виктория вече бе
напълно убедена, че мустаците трябва да си отидат.
- Клитора ми - обади се тя. - Оближи ми клитора.
Това беше проверка. Ако Алджернън разбере нареждането й и
намери клитора й, щеше да го вземе за съпруг. Но ако се отдръпне
назад и я изгледа озадачено, щеше да го отхвърли.
Езикът му загали пулсиращия клитор. Удоволствието я накара
да изстене. Виктория притисна ръка към устата си, за да потисне
писъка си. Притисна рамене към облегалката и бутна таза си към
Алджернън. Нуждата от облекчение бе силна и преди, но сега,
докато езикът му правеше лениви кръгове около набъбналия й
клитор, тя осъзна, че само секунди я деляха от екстаза. Знаейки,
че трябва прояви сдържаност, и твърдо решена да не покаже на
Алджернън собствената му сила, тя се стегна и каза:
- А сега вкарай език в дупката ми.
Той беше по-послушен, отколкото се бе надявала.
Езикът му се плъзна бавно от клитора й и се настани между
срамните й устни. Топлината беше божествена. Интимната ласка
я замая и тя стисна облегалката, за да запази самообладание. Ези­
кът му проникна по-дълбоко и я издигна в облаците. Вътрешните
й мускули потръпнаха, а шокът от удоволствието бе толкова си­
лен, че й се искаше да закрещи.
С впечатляващо хладнокръвие Виктория запази строгия си
вид по време на оргазма. Тялото й затрепери, но тя не позволи на
Алджернън да види какво удоволствие й бе доставил. Отблъсна
лицето му настрани, оправи полата си и отново се настани с бла-
гоприличен вид на креслото.
- Това беше приятно - заяви тя, като погледна надолу и видя,
че ръката му още галеше члена му.
Идеята да го усети между краката си внезапно й се стори гла­
возамайваща. Алджернън бе запалил огън в слабините й и тя си
представяше как пламъците му щяха да нараснат, когато вкараше
324
члена си в нея. С невероятна самодисциплина тя прогони мисълта
от мозъка си и го погледна хладно.
- Продължавай да правиш това, докато ми се възхищаваш -
каза тя. - А аз ще ти изложа условията, на които трябва да отгово­
риш, преди да се съглася да стана твоя съпруга.
Той кимна радостно и плъзна ръка по пулсиращия си член.
- Първо - каза Виктория, - ако искаш да съм твоя жена, ще ми
подариш хубав годежен пръстен, а не тоя боклук, който ми даде
преди малко.
Той започна да се извинява, но беше прекъснат.
- Диаманти - обясни му тя. - Големи. И са по-красиви в обков
от бяло злато. Второ, и това е много важно: ако искаш да опиташ
вкуса на интимните ми части отново, обръсни проклетите мустаци.
- Разбира се.
- Трето, и то е най-важното. Искам да знаеш, че аз ще контро­
лирам отношенията ни. Можеш да ходиш на конни състезания и
мъжки клубове. Можеш да напредваш в кариерата, както е редно
за джентълмен в наше време. Но когато си у дома, ще падаш на
колене, когато ти наредя, и ще се подчиняваш на всяко нареждане.
Приемаш ли това условие, Алджернън?
Виктория видя колебанието по лицето му. След миг съпроти­
вата му се стопи. Тя оправи богатата си пола, като му позволи да
види за миг влажните срамни устни, които тъкмо бе вкусил. Зна­
еше си, че тази гледка го спечели напълно.
- Разбирам и приемам - изстена той. - Ти ще контролираш
отношенията ни.
Усмивката й бе доволна и весела. Тя му махна да се приближи
към нея и каза:
- Много добре. Скоро можеш да си тръгнеш и да кажеш на
родителите си, работодателя и епископа, че съм се съгласила да
се омъжа за теб.
Погледът й проблясна дяволито, когато протегна ръка към чле­
на му. Обви облечените си в дантелена ръкавица пръсти около
него и добави:
- Но преди да си тръгнеш и да направиш всичко това, не каза
ли, че искаш ръката ми?
325

ПАЯК
ДОНА ДЖОРДЖ СТОРИ
Бягство. Напуснах Токио, за да избягам от неприятностите -
вълнуващ, пристрастяващ секс с женен мъж. Уредих си няколко
работи за преподаване на английски в Киото, наех си студио в
луксозна кооперация в западняшкия район и планирах да пре­
карвам свободното си време в размисли над тлеността на живота
сред красивите храмове, Нямаше да има повече чукане в общест­
вени тоалетни, нито анален секс в горещи минерални бани след
полунощ, нито минети в купето в „Шинкансен*". За съжаление,
забравих да добавя „няма да позволявам на красиви съседи да ме
завързват и чукат до умопомрачение" към списъка, но дори не се
сетих за това, докато отново не се озовах в затруднение.
Провалът на добродетелността ми започна, когато излязох да
пера. Маркучът за студената вода на пералнята се намираше до
предната ми врата и винаги първо измивах праха от капака на ма­
шината. И точно това правех, когато видях Ито за първи път.
Всъщност това, което правех, бе да пищя като луда, защото
след като отмих паяжините зад пералнята, внезапно се запознах
с нов съсед, когото никак не се зарадвах да видя - огромен паяк.
Проклет гигантски паяк, голям колкото ръката ми, с космати кра­
ка с размера на пръстите ми.
Пищях и подскачах високо, после насочих маркуча (единстве­
ното ми оръжие) към едрото кафяво тяло на паяка. Това обаче се
оказа грешка, тъй като шибаното същество подскочи два метра '
* Японски свръхскоростен влак - Б . пр.
326
и изчезна в бурените, встрани от пътеката. Несъмнено вече пла­
нираше контраудара си срещу мен. И знаеше къде точно да ме
намери.
Все още скимтях, когато чух дълбок глас откъм балкона горе.
- До шитан десу ка? Какво става?
Вдигнах глава и видях слаба мъжка фигура, облегната на пара­
пета с цигара в ръка. Името му беше Ито, макар да не го разбрах
тогава, нито през следващите няколко дена. Започнах да го на­
ричам с малкото му име, Тошима, едва след като бяхме правили
бурен секс. Но в онзи момент, с разтуптяно от страх сърце, без­
мълвно го кръстих „най-готиният бонбон, който бях виждала от
дълго време".
- Паяк - отговорих на лош японски. - Наистина голям. Толкова
голям - добавих и протегнах ръка със свити пръсти в позата на
паяк.
Ито повдигна вежди.
- Паяк?
- Много страшен паяк.
Може и да беше тарантула, но нямах речник подръка, за да по­
търся думата на японски.
Признавам, че отчасти се надявах Ито да слезе и да ми помог­
не. Нямаше да е първият път, рогато умоляващите ми сини очи
привличаха хубав японец. Но Ито само ми се ухили хладно. Не
само не предложи да помогне на дама, изпаднала в затруднение,
но дори изглежда се кефеше да ме наблюдава как се гърча.
През следващите няколко дни си създадох навика да надничам
зад пералнята, преди да си вляза в апартамента. Претърсвах и ста­
ята си с напрегнато тяло, оглеждайки всеки ъгъл и цепнатина за
следи от зловещото осемкрако чудовище. Неведнъж се събуждах
с усещането, че нещо се движи по гърдите ми, но тъй като никога
не намерих паяци в леглото, най-после се убедих, че неприятно­
стите ми бяха изчезнали.
Видях Ито отново до пощенските'кутии. Беше в сряда вечер
след класа ми по английски в „Хитачи". Костюмът на продавач, с
който бе издокаран, и вратовръзката му ме накараха да предполо-
327
 жа, че се прибира от работа. Изглеждаше по-изморен и възрастен
отколкото в неделя сутрин, когато ми бе направил впечатление на
арогантен студент. Тъмните му очи проблеснаха дяволито, когато
ме забеляза.
- Да си виждала нещо страшно напоследък? - попита той.
- Не и до този момент.
Японският ми беше достатъчно добър за флиртуване, ако не
съм уплашена до смърт.
Той се ухили и ме покани на пържено фиде в ресторантчето до
станцията на метрото.
Зачудих се дали да му откажа. Все пак ми се бе присмял в мо­
мент на нужда. Но по някаква необяснима причина, не можах да
го отблъсна. Нито тогава, нито по-късно, когато ме покани да оти­
да на караоке с него и приятелите му, нито когато ми предложи да
вечеряме в „Кауарамачи Санджо", луксозен японски ресторант.
Да, привличането бе чисто физическо. Трудно бе да устоиш на
тъмните кадифени очи и гъстата черна коса. Идеално оформени­
ят му задник и мускулестите му ръце също ме подканяха да ги
проуча по-отблизо, а след две-три бири забелязах дори чара на
подигравателната му усмивка.
Освен това Ито правеше нещо, което ме възбуждаше повече,
отколкото всеки друг от мъжете тук. Говореше ми само на япон­
ски. Бях свикнала да съм уважаваната английска „сенсей*", дори
в леглото, но сега аз бях тази, която трябваше да търси правилна­
та дума, докато той ме наблюдаваше спокойно. Дори поправяше
грешките ми, при това не прекалено любезно понякога. Открих,
че се кефя на това езиково надмощие, или поне тялото ми се ке-
феше. След една вечеря, по време на която се мъчех да се справя
с разговора с Ито, бикините ми бяха толкова мокри, че се бях уп­
лашила да не усети миризмата ми.
Определено бях готова да заменя медитацията с малко сумо на
фугона ми, но и след третата ни среща Ито само ми се поклони
учтиво и се качи горе в апартамента си. Прибрах се у дома, сме-
* Учител - Б. пр.
328
них си мокрото бельо и се проснах пред телевизора, където се
опитах да реша дали да мастурбирам, или да заспя.
После на вратата се почука. Доставчиците и досадните мормо­
ни обикновено идваха през деня, а и не очаквах никакви посети­
тели. Отидох до домофона и попитах любезно на японски кой е.
- Боку да йо. Ито.
Край на сухите ми бикини. Само звукът на ниския, леко дрез­
гав глас накара соковете ми да потекат. Бързо придърпах памуч­
ния си халат върху нощницата и отворих вратата.
- Забравих нещо - каза той. - Мога ли да вляза?
Никога на беше влизал в апартамента ми - какво можеше да е
забравил?
Не ми се наложи да се чудя дълго. Ито ме бутна грубо към
стената в коридора. Изненадах се от силата на слабото му тяло.
Ръцете и краката му се увиха около мен, сякаш имаше повече от
един чифт от тях. Кръстосахме погледи. Очите му блестяха в сян­
ката и щях да се разтреперя, ако не бях прекалено зашеметена, за
да помръдна.
Но Ито се размърда. Пръстите му бяха меки и влудяващи. Пър­
во докосна бузата ми, странно нежен жест, от който по тялото ми
потече ток. Ръката му се плъзна по врата и рамото ми, проникна
под халата и ущипа зърното ми под нощницата. Където ме докос­
неше, кожата се нагорещяваше и ставаше по-гладка, като че ли
увиваше плътта ми в гореща влажна коприна. Другата му ръка се
пъхна под халата и погали задника ми.
Изстенах.
Той се усмихна и мушна пръст под ластика на бикините ми,
за да погали подутите ми срамни устни. Ахнах, когато докосна
клитора ми. Ито бе оставил вратата полуотворена - точно риско-
ваните сексуални игри, от които се бях зарекла да се откажа. Но
колкото повече масажираше клитора ми, толкова повече харесвах
идеята да го направим тук, така че цялото Киото да ни види.
- Винаги ли се овлажняваш толкова бързо? - попита той, като
вдигна лъскавия си от влага пръст.
Преди да успея да му обясня, че той бе виновен за това, запо­
чна да рисува по устните ми със собствените ми сокове, присвил
329
очи съсредоточено, сякаш полагаше истински грим. След това се
наведе и ме целуна. Първата ни целувка с вкус на китайски под­
правки, бира и дивото ми желание.
Той се отдръпна първи.
- Разбрах, че цяла вечер имаше нужда от това. Моля, приеми
извинението ми, задето не помогнах по-рано. До следващия път
- каза той и си тръгна, без дори да си направи труда да затвори
вратата зад себе си.
Не бях сигурна дали да го прокълна, или да се засмея, но поне
плановете ми за остатъка от вечерта бяха определени. Щях да
мастурбирам. Завлякох се в стаята, проснах се на футона и вдиг­
нах нощницата си нагоре. Ито се оказа прав. Бях изключително
мокра. Цялото ми тяло бе покрито с тънък слой пот. Ръцете ми се
плъзнаха по гърдите, стиснаха зърната, после продължиха надолу
към набъбналия ми клитор. Лекият мляскащ звук на възбудени
срамни устни изпълни ушите ми. Не можах да устоя и облизах
лепкавите сокове, бавно и послушно, сякаш смучех пръстите на
Ито, а не собствените си. Внезапно ръцете ми като че ли станаха
по-силни и здрави. Движеха се по тялото ми не толкова, за да ми
доставят удоволствие, а за да ми напомнят, че бях увита като па­
кет в невидими връзки, които се притискаха нежно в кожата ми и
ме подготвяха за предстоящото пиршество.
Матасерарета. „Накара ме да чакам безпомощно". Само да
произнесеш думата е достатъчно мъчително, но когато живееш в
Япония, научаваш как чакането се вплита в живота до такава сте­
пен, че наистина се нуждаят от специална дума за него. Бях свик­
нала да чакам „Йошида" - връзката, в.която чукаш женен мъж, но
Ито бе необвързан, или поне така ми каза. Но почти цяла седмица
след обещаващото ни приключение в коридора, той не се появи.
Чакането наистина беше вбесяващо, но имах чувството, че ще
се върне за повече.
Оказах се права.
Тъкмо се бях прибрала от вечерния си клас в Оцу и още преди
да вкарам ключа в ключалката, усетих нечие присъствие в дома
си. С разтуптяно сърце открехнах вратата и надникнах в тъмната
330
стая. Тъмна, с изключение на огънчето от цигара и мъжки силует,
очертан на фона на градските светлини отвъд прозореца.
Запалих лампата. Ито ме погледна спокойно откъм футона,
който бях оставила на пода, тъй като съм небрежна домакиня.
- Уплаши ме.
Пулсът ми все още бе ускорен, но вече по различна причина.
- Красива си, когато си уплашена - отвърна той и ми махна да
се приближа към него.
Подходящият отговор щяха да са няколко груби думи от рода
на „Ужасно нагло е да ме пренебрегваш цяла седмица, а после
да нахлували в дома ми като шибан извратеняк". Но не знаех как
точно да кажа „шибан извратеняк" на японски, а речникът ми бе
на дъното на чантата. Освен това изпитвах любопитство относно
следващия му ход.
Покорно, като добре възпитана японска госпожица, седнах до
него. Футонът беше топъл и се зачудих от колко време Ито седеше
и чакаше.
Той прокара ръка по гърба ми с делови жест.
- Тази риза важна ли е за теб? Скъпа ли е?
- Не особено. Просто нещо, което обличам за работа.
Той кимна и се протегна към ниската масичка до футона. За­
белязах бутилка саке до една от японските ми чаши за чай. Ито
натопи пръсти в чашата и пръсна по няколко капки от прозрачна­
та течност върху гърдите ми. Зърната ми незабавно се втвърдиха.
Мускулите на корема ми се стегнаха, сякаш студените пръсти на
Ито се бяха пъхнали и под полата ми.
- Хей, престани, ще ми съсипеш ризата - запротестирах.
Той се усмихна леко, хвана яката от двете страни и дръпна
здраво.
Изпищях при звука от съдран плат. Наоколо се разхвърчаха
копчета.
- Мисля, че вече я съсипах. Съжалявам.
- Да ти го начукам - извиках на английски.
Въпреки твърденията му, че английският му слаб, Ито ме раз­
бра идеално.
- Разбира се, ако това искаш.
331
 Разбира се, че го исках.
След малко, когато бях легнала под него и бях прикована меж­
ду краката и твърдия му член, съдбата на някаква си смотана бяла
риза въобще не ми изглеждаше важна.
Но трябваше да изтърпя още чакане. Ито гали и целува гърди­
те ми дълго, сякаш в продължение на часове, докато накрая зас-
кимтях и се надигнах към него. Чаршафът под мен бе подгизнал
от потта и соковете ми. Най-после той се смъкна надолу, обвил
ръка около бедрата ми, за да задържи краката ми един до друг,
докато дразнеше клитора ми с върха на езика си. Инстинктивно
се опитах да разтворя крака, но Ито не ми разреши.
- Не мърдай. Не издавай звук - прошепна той.
Потиснах стона си. Не беше лесно да лежа неподвижно и без­
мълвно, докато вълшебният му език изпращаше електрически
шокове от удоволствие по гърба ми. Всъщност подозирах, че ско­
ро щях да се затърча и застена.
- Мога ли да свърша? - промълвих.
Ито ме погледна.
- Това беше грешка.
- Думата ли сгреших?
- Проблемът е, че въобще не трябваше да питаш - отвърна той,
като се отдръпна от мен и запали цигара.
Знаех, че това нямаше нищо общо с японската култура, тъй
като жененият ми любовник винаги обичаше да го предупрежда­
вам, за да може да проникне в мен навреме за върховния финал.
Ито си създаваше свои собствени правила, но бях прекалено въз­
будена, за да се предам толкова лесно този път. Освен това той ми
дължеше нещо в замяна на съдраната риза.
Изпълзях до него и поставих ръка на издутината в джинсите
му.
- Ако обещая да се държа добре, ще ме изчукаш ли?
Той се вторачи в мен с присвити очи.
- Ще направя всичко, което поискаш - добавих.
Ито дръпна дълбоко от цигарата.
- Добре. Дай ми колана на халата си. Също и чорапите, които
носеше. А и още нещо - шал или друг чифт чорапи.
332
Със завързани Над главата китки и с бедра и глезени, омотани
със здраво стегнати чорапи, бях изложена напълно на милостта
му, но в същото време получих и място на първия ред за стриптий­
за, който определено не ме разочарова. Ито изглеждаше чудесно
гол. Мускулести рамене, гладки златисти гърди и необрязан пе­
нис, надървен и щръкнал нагоре. Ако не бях завързана, нямаше да
мога да устоя да обвия ръце около него, да оближа подутата глава
и да засмуча члена му. Докато лежах и точех лиги, си помислих,
че оралният секс май бездруго бе единствената ни възможност.
Как би могъл да ме изчука, след като краката ми бяха завързани
толкова стегнато?
Ито обаче не изпитваше съмнения. Извади презерватив от
джоба си, яхна ме и набута пениса си между бедрата ми. Нагласи
се удобно и се плъзна в мен.
Ограничените ми движения определено бяха плюс. Кораво­
то му стъбло притисна клитора ми, а влагалището ми бе толкова
стегнато и подуто, че усетих как членът му ме разпъваше, докато
влизаше и излизаше от влажната ми дупка. Ито беше истински
октопод - навеждаше се да засмуче едната ми гърда, докато стис­
каше зърното на другата с ръка. След нула време оргазмът, който
бе отложил, се завърна обратно и в стомаха ми загоря огън. Този
път нямаше да поискам позволението му да свърша. Затворих очи
и потиснах виковете, когато удоволствието избухна и ме накара
да се затърча под връзките.
После лежахме прегърнати, а съдраните ми чорапи и риза бяха
струпани около нас.
- Мислех, че си ме забравил - признах.
Лесно ми бе да го направя сега, когато той лежеше плътно до
мен и се усмихваше нежно и с благодарност.
- Още една грешка - отвърна лениво и погали косата ми. -
Мисля за теб непрестанно. Трудно ми бе да изчакам, но знам, че
изненадите те възбуждат. А това възбужда мен.
Усмихнах се потайно, сгушена в рамото му.
Ито си падаше по мен не по-малко отколкото аз по него.
333
 Два дни по-късно Ито се появи пред вратата ми. Носеше пода­
рък, опакован в традиционния плат.
Усмихнах се, когато видях какво имаше вътре: навито златно
въже, ухаещо на прясно окосена трева.
- Благодаря, но какво ще правя с него?
- Познаваш ли шибари? - попита той с искрящи очи.
- Онези порно снимки, на които жените са завързани по такъв
начин, че изглеждат хванати в паяжина? - отвърнах с надеждата,
че дръзкият ми тон щеше да прикрие възбудата ми.
- Забравих, че се страхуваш от паяци. А не трябва. Те носят
хубав късмет.
- Онова нещо не беше обикновен паяк, а тарантула.
След първата ни среща бях проверила японската дума - хоро-
гумо - паяк-проститутка, дума, която внезапно ми се стори про­
роческа,
- Големите паяци носят още по-голям късмет.
Засмях се с неудобство.
- Не съм напълно убедена в това.
Той повдигна вежди.
- Позволи ми да те науча.
Поколебах се. Ако наистина възнамерявах да се откажа от пер­
верзния секс, сега бе времето да очертая границата. Но не можех
да отрека, че Ито бе добър учител. Японският ми вече се бе подо­
брил, а и бях любопитна какво можеше да ме научи за въжетата и
за света с различни правила, може би дори и за големите страшни
паяци.
А и бях толкова възбудена от идеята, че Ито щеше да ме завър­
же, че вече се подмокрях.
И така, изпълних заповедта му, съблякох се и седнах на фу­
тона с изпънат гръб и подгънати под мен крака, в традиционния
японски стил. Ито кимна одобрително, уви двойното въже около
кръста ми и мушна краищата в примката, за да направи колан.
- Легни и вдигна крака към гърдите си.
Загледах го как няколко пъти усука въжето около сгънатия ми
крак, свързвайки бедрото с пищяла ми. После го завърза под коля-
334
ното ми. Въжетата бяха по-меки, отколкото очаквах, и изглеждаха
учудващо красиво.
- Дай ми ръката си.
Протегнах леко треперещата си ръка към него. Той уви въжето
около китката ми, после я привърза към коляното. Десните ми
крак и ръка получиха същото внимание. Накрая лежах по гръб
с широко разтворени крака, а Ито очевидно се наслаждаваше на
гледката. Под пламенния му поглед усетих как срамните ми устни
се подуха и зачервиха, после, за мой срам, от мен потекоха горе­
щи сокове.
Ито прокара пръст по мократа цепнатина на задника ми.
- По-добре ще е, ако затвориш очи. Паяците може да са грозни,
но е приятно да те докосват.
Преглътнах затруднено. В какво се бях забъркала? Но на този
етап вече не можех да откажа. Затворих очи.
За миг нямаше нищо освен хладния въздух по голата ми плът,
после усетих нежно докосване от ръба на въжето надолу по бе­
дрото. Разбира се, бяха само пръстите на Ито, но зад спуснатите
ми клепачи проблясна образът на дебелите кафяви крака на паяка.
Стомахът ми се сви. Осъзнах, че съм затаила дъх.
Пръстите слязоха по-надолу, дразнейки дупето ми. И преди
бях позволявала на любовниците си да ме пипат там, но те винаги
бързаха да вкарат нещо вътре - пръст или член. Ръката на Ито
загали нежно чувствителната ми кожа. Загърчих се като малко ку­
ченце, което иска да зарадва господаря си,
- Промени яи си мнението за паяците вече?
Изстенах. Това бе единственият отговор, който успях да дам.
Както и преди наказанието последва светкавично. В следва­
щия миг паякът и приятното усещане изчезнаха.
- Харесва ми. Моля те, направи го отново.
Ако Ито искаше да му се моля, щях да го направя. Бях готова
на всичко, за да върне пръстите си върху мен.
- Не, мисля, че сега паякът е гладен.
Напрегнах се, очаквайки ухапване, но вместо това почувствах
копринена мекота, притисната към ануса ми. Този път не бяха
пръсти, а устните на Ито, които ме целуваха на забраненото мяс-
335
то. Едва не се изкикотих - паяците целуваха ли задници? Но после
усетих горещия език, проникващ в тясната дупчица. Смехът ми
се превърна в стон. Почувствах познатото изтръпване в пръстите
на краката си, зъбите и клитора. Цялото ми тяло се разтапяше. В
малкото ъгълче на мозъка, все още способно да разсъждава, си
припомних, че паяците правеха точно това - превръщаха тялото
на жертвата си в супа, после изсмукваха сладкия сок.
Е, не беше най-ужасната смърт, която можех да си представя.
Стана още по-хубаво. Пръстите се завърнаха, пълзейки леко по
корема ми надолу към клитора.
- Това е великолепно. Паяците са хубаво нещо - промърморих.
Крайниците ми потръпнаха безпомощно в златната паяжина
на Ито. Заклещена между гъделичкащите пръсти и енергичния
език, можех само да се надигна нагоре. Извих гръб и се загърчих
р див оргазъм. Стоновете ми бяха толкова силни, че сигурно събу­
диха някои от съседите.
Когато отворих очи, Ито ми се усмихваше, също като при пър­
вата ни среща. Наведе се и залепи устни в моите. Сега беше мой
ред да му се насладя.
Да, преместих се в Киото, за да избягам от откачен секс. Спо­
ред мен това означаваше целомъдрен живот или кротка връзка,
затъмнено помещение и мисионерска поза. За щастие, Ито ме
очакваше в Киото, за да ми напомни, че ако си открит за нови пре­
живявания, животът в чужда страна може да е пълен с изненади.
А някои от тези изненади са изключително приятни.
Освен това, благодарение на него, след онази нощ започнах да
гледам на паяците по различен начин. Все още ме плашат, осо­
бено големите, нр вече не се опитвам да ги убия. Усмихвам се и
гледам как бързат да се скрият, като си припомням, че късметът
има различни образи.
336
ЗАД МАСКАТА
СОФИ МУЕТ
Това беше моментът. Тази вечер. Най-великото изпълнение в
кратката ни, но богата кариера.
„Звездата на Лукезе. Шестдесет карата сапфир с размера на
юмрук. Кара те да мислиш за Карибско море, за летата от детски­
те ти години, за очите на полузабравен любовник.
В тюркоазените ръкавици от еленова кожа дланите ме засърбя-
ха. Не се потях, не бях нервна. Всичко бе в очакването. В любов­
ната игра.
Джордж и аз бяхме страхотен екип. Не бих казала, че аз бях
мозъкът, а той - мускулите, но все пак имаше нещо такова. Джор­
дж имаше невероятни ръце - солидни и деликатни. Знаеше точно
как, кога и къде да докосне, за да получи желаната реакция. Ни­
кой сейф, охранителна система и аларма не можеха да устоят на
ласките му. Бяха безпомощни под допира му.
Като жени.
О, да, ръцете на Джордж можеха да ме доведат до див оргазъм.
Проблемът бе, че когато се подготвяхме за дадена задача,
Джордж се въздържаше от секс. Твърдеше, че той го разсейвал, а
трябвало да се съсредоточи напълно.
Това обаче ме изнервяше леко, ако разбирате какво имам пред­
вид.
Тоалетът ми тази вечер не ми помагаше. Изработеният по
поръчка корсет ми прилягаше като ръцете на любовник, стяга­
ше талията ми и караше гърдите ми да изпъкват съблазнително.
337
 Твърдите ми зърна се търкаха в деликатната копринена подплата.
Дразнеха ме и ме предизвикваха.
Джордж можеше да е човекът, способен да измъкне тайните на
алармена система, но аз бях гази, която ни уреди тук. Той винаги
твърдеше, че с красноречието си мога да проникна или да се из­
мъкна отвсякъде.
Погледнах надолу към съблазнителното си деколте. Да, можех
да дрънкам, но и момичетата помагаха.
Не мога да ви кажа колко пъти съм била спирана заради преви­
шена скорост и съм си тръгвала без глоба. Мога да убедя собстве­
ника на луксозен магазин, че наистина съм закупила предмета,
но съм загубила разписката и заслужавам да ми върнат парите.
Както казват хората, мога да очаровам планински лъв да си свали
козината.
Уреждането с покани за частния прием във „Венецианеца"
беше детска работа.
А, „Венецианеца". Типично американско сливане на декадент­
ската красота на Ренесанса с лъскав луксозен небостъргач и двай­
сет и четири часовата лудост, с която Лае Вегас е прочут. Огромно
казино, восъчен музей и разходка с гондола по фалшивите кана­
ли. Ама че кич!
Но тази вечер пищното зрелище би било одобрено от истински
венециански дож в церемониална роба. Във „Венецианеца" се по­
мещаваше и вегаският клон на световноизвестния музей „Гуген-
хайм". Днес музеят бе домакин на грандиозен благотворителен
бал в чест на последната изложба „Бижутата на Венеция". Под­
дръжниците на музея, любителите на изкуството и членовете на
висшето общество бяха натъпкани в най-голямата бална зала на
хотела, всички издокарани в изработени от върховните дизайнери
тоалети от Ренесанса.
И маски.
А това щеше да направи задачата ни - да изчезнем със „Звезда­
та на Лукезе" - много по-лека.
Да си придадеш фалшива самоличност, когато не трябва да по­
кажеш лицето си, е детска работа. Маските бяха задължителни
на приема. Моята собствена бе изделие от паунови пера и перли,
338
направена да подхожда на роклята ми. Трябваше да вляза в ролята
си на неприлично богата покровителка на изкуствата.
За по-голяма достоверност на маскарада, посетителите бяха
помолени да си изберат образ, в който да се вживеят. Ние бяхме
представени като граф Джовани Бели и съпругата му Франческа.
Влязохме вътре самоуверено, сякаш притежавахме мястото. С
впечатляваща титла и съответния тоалет хората приемат, че си в
списъка на гостите.
Балната зала изглеждаше като от друг век или от друг свят.
Жени в корсети и украсени с мъниста рокли, мъже в кадифени
сака и клинове. Хора, облечени като сатири, нимфи, божества и
други приказни същества, обрисувани в ренесансовото изкуство.
Хора в обикновени вечерни тоалети (е, добре, скъпата идея на
„Вог" за обикновени), но също с изящни маски.
Среброкоса жена, висока и елегантна, в черно кадифе със
сребърни бродерии и със строга сребърна маска, закриваща ли­
цето й, водеше забележително костюмиран антропоморфен лео-
пард на каишка. Двойка, за която бях готова да се закълна, че са
Брад и Анджелина, си бъбреше с ренесансова дама, от вида на чи­
ято смарагдова огърлица ме засърбяха пръстите, макар почти да
се бях добрала до „Звездата на Лукезе".
Толкова близо. Толкова шибано близо.
Бяхме определили момента си за пристигане половин час пре­
ди огледа. Това щеше да ни осигури време да се смесим с тълпата
и да се превърнем в анонимна част от нея. По-късно никой няма­
ше да си спомня за нас. Не се отличавахме, не изглеждахме или
звучахме различно от всички останали тук.
Целта на бала бе да се отпразнува фактът, че музеят във „Вене­
цианеца" бе взел назаем „Звездата на Лукезе" от „Гугенхайм" във
Венеция. Всички тук (освен нас, разбира се) бяха дарили огромни
суми, за да подпомогнат това. Заради това те и ние получавахме
възможността да я видим първи, преди да я изложат в музея.
Обявиха огледа и напълнихме чашите си с шампанско в очак­
ване. Вратата (приличаше на дървена, но бе облицована със сто­
мана) се отвори и се втурнахме напред. По любезен светски на­
чин, разбира се.
339
 Не ми се наложи да потискам реакцията си, тъй като всички
ахнаха и замърмориха, когато видяха Звездата. Привличах доста­
тъчно внимание върху себе си, правейки незабележителни комен­
тари пред хората около мен, за да не позволя на никого да забеле­
жи, че Джордж оглеждаше витрината затвор и преценяваше дали
отговаря на проучванията ни.
Скоро ни върнаха обратно в главната бална зала. Метнах по­
глед, изпълнен с копнеж, през рамо.
Скоро. Скоро, бебче.
Оставих настрани недокоснатото си шампанско (никакви ве­
щества, които влияеха на мозъка, преди да изчезнем безопасно) и
лапнах сухарче с хайвер „Белуга". После огледах другия поднос,
на който имаше хапки с омар и сурово телешко „Коби". Този при­
ем определено си беше тежкарски.
Джордж изглеждаше хладнокръвен и спокоен зад маската си
на Арлекин, украсена с богати медни, златисти и смарагдовозе-
лени тонове, които подчертаваха цвета на очите му. Типично. Той
притежаваше невероятна сексуална енергия, която трансформи­
раше в решителни действия.
Моята работа бе да излъчвам колкото се може повече сексапил.
Точно преди да потеглим към приема, Джордж изпрати шифъра,
който щеше да изпрати фалшивите образи (бях ги измъкнала от
уредник на музея под претекст, че пиша статия за списание) до
охранителните камери и да извади от строя няколко важни систе­
ми за достатъчно дълго време, за да откраднем Звездата.
Сега задачата ми беше да разсея охранителя. Възхитих се
отново на пищното си деколте и погалих нежната плът с пръст.
Нямаше да имам проблеми със стратегически флирт. Освен ако
охранителят, когото очаквах, не се бе сменил с щастливо женения
бивш морски пехотинец. В този случай щях да се престоря, че
припадам, и да се надявам на най-добрия възможен изход.
Отворих джобния си часовник, хитро маскиран като колие.
Беше време.
Докоснах ръката на Джордж и прошепнах в ухото му, сякаш се
канех да отида до дамската тоалетна.
340
После подминах тоалетната и се отправих по служебното стъл­
бище към казиното, после още един етаж надолу до безлюден,
блокиран коридор.
Служебният вход към стаята, където бе изложена „Звездата на
Лукезе", се намираше в този коридор.
Пред входа стоеше охранител. Не направих опит да го избягна,
а се приближих до него с протегната ръка. Другата ми ръка леже­
ше грациозно над сърцето, привличайки внимание към деколтето
ми.
- Много съжалявам - казах с престорен южняшки акцент, тъй
като мъжете си падат по него, - мисля, че обърках пътя.
- Така изглежда, госпожо. Този район е забранен за достъп.
Охранителят не бе човекът, когото очаквах да видя. Проучва­
нето на персонала на „Венецианеца" ме бе подготвило за петде-
сетгодишен негър, а не за бял мускулест здравеняк в средата на
трийсетте.
При това ужасно сладък. Големи кафяви очи, вълниста тъмна
коса и мощни гърди, на които бих се сгушила с удоволствие след
бурен секс.
Явно бяха наели допълнителни служители за това събитие.
Щях да се позабавлявам добре с разсейването този път. Всъщност
не по-малко, отколкото с онзи, когото очаквах.
Докоснах нежно задната част на ръката му.
- Видяхте ли един мъж да минава оттук? Придружен от черве­
нокосо момиче с фигура на танцьорка?
Бинго. Избрах идеалната лъжа. Смесицата от загриженост, съ­
чувствие и любопитство можеше да ми свърши чудесна работа.
Той поклати глава.
- Страхувам се, че не - отговори той с чаровен тексаски ак­
цент. - Някой май е приел рекламата „Каквото става във Вегас, си
остава във Вегас" прекалено сериозно, а?
Долната ми устна потръпна за секунда, преди да изпъна ра­
мена и да се стегна. Жестът ми намекваше за опит да прикрия
мъката си.
- Вината не е в рекламата или града - въздъхнах тъжно. - Нали
разбирате, когато е дискретен, не е толкова лошо. Но да ме остави
341
 там сама... да се измъкне от балната зала и да ми покаже ясно, че
възнамерява да се позабавлява... това е прекалено много.
Придадох си засрамен и ядосан вид. Знаех, че маската скрива
лицето ми, но се надявах фалшивите ми чувства да се отразят в
очите ми.
Очи, които проблеснаха от напиращи сълзи.
- Ужасно съжалявам! Не би трябвало да говоря за това с на­
пълно непознат човек.
Едрият тип, на чиято униформа бе избродирано името Джо,
сви рамене.
- Понякога е по-лесно да поговориш с непознат. А и вие сигур­
но сте вбесена като оса.
Докато говорехме, пристъпвах по-близо към Джо, отдалеча­
вайки го от входа на коридора. Пресметнах бързо колко време бе
изминало. Джордж сигурно вече бе на върха на задното стълбище
и се канеше да влезе в коридора, когато му дам знак,
Беше време да засиля разсейването.
- Вбесена означава ядосана и луда - казах, като пристъпих
достатъчно близо до него, за да усетя смесицата от аромата на
здрав мъж и евтин, но не неприятен одеколон. - Чувствам се и
двете. Унизена съм. Но пък... той губи, нали? Щом той може да
играе тази игра, защо и аз да не го направя?
Още една стъпка и усетих горещината, която се излъчваше от
тялото на Джо. Докоснах закаченото на китката ми ветрило с пера
и се свързах с Джордж.
- Госпожо? Сигурна ли сте... - учтиво възрази тексасецът, до­
като обвиваше ръце около мен.
- Тази вечер съм Франческа - прошепнах и го целунах.
Целунах го много по-страстно, отколкото възнамерявах.
Бях планирала лек флирт и малко целувки, а после да избухна
в плач, предизвикан от чувство за вина и ревност. Повечето мъже
нямаха идея какво да правят с разплакана жена. Охранителят
щеше да ме успокоява и безпомощно да ме потупва по гърба, а аз
щях да вдигна достатъчно шум, за да дам възможност на Джор­
дж да извади „Звездата на Лукезе" от витрината и да се върне на
стълбите.
342
Промяна на плановете. Вместо да се разплача, удължих целув­
ката.
Защото, въпреки протестите на Джо, той очевидно се забавля­
ваше чудесно.
Ръцете му обгърнаха стегнатата ми в корсета талия, а аз раз­
творих устни и облизах ъгълчето на устата му. Той ме придърпа
към себе си, а гърдите ми изскочиха още по-впечатляващо над
ръба на корсета. Полиестерът не е секси плат, но ми стана ужасно
приятно, когато униформата на Джо се притисна в нежната плът,
която обикновено не излагам на показ.
Потиснатата сексуална енергия, натрупала се откакто започ­
нахме да планираме обира, се надигна към повърхността.
Протегнах ръка, за да погаля лицето му, принуждавайки го да
задълбочи целувката. Когато езикът му проникна в, устата ми, не
можах да сдържа стона от удоволствие.
- Франческа - прошепна той. - Екзотично име за екзотична
дама.
Плъзна ръце по гърдите ми и зърната ми се втвърдиха.
- Но не си истинска дама, нали?
Застинах, тъй като се уплаших, че бе доловил измамата. Но той
просто измъкна гърдите ми от корсета. Погали зърната ми, а аз се
вкопчих в ръцете му.
- По-скоро приличаш на куртизанка - каза той. - Куртизанка
която дръзко изкушава мъжете.
Стисна зърната ми и плътта между краката ми запулсира.
Продължи да ги масажира, докато устните му лениво изучава­
ха врата ми, ушите, ключицата, гърдите ми. В мига, когато устата
му се затвори около едното ми зърно, бедрата ми вече се движеха
в ритъм. Той бе наведен над мен и смучеше страстно зърната ми,
така че бедрата ми не се опираха в нищо.
След миг обаче Джо се изправи и слабините ми се притиснаха
във впечатляващата издутина на панталона му.
- О, какво има тук? - измърках.
Неспособна да се удържа - надървен пенис е изключително
привлекателно и забавно нещо - притиснах ръка към издутината.
Усетих как членът му запулсира и се въодушевих.
343
 , Дали въобще имаше по-добър начин да разсееш един мъж?
Коприната и брокатът по роклята ми прошумоляха, когато се
смъкнах на колене.
- Мили боже - изстена Джо, когато смъкнах панталона му.
Членът му изскочи навън. Дълъг, леко извит и с тъмна глава.
Започнах да си свалям ръкавиците, но той прошепна:
- Не. Остави ги.
Не виждах смисъл да споря. Поех го в устата си и стиснах ос­
новата му с ръка, докато смучех.
Срамните ми устни се овлажниха. Усещах как се търкат една
в друга, а клиторът ми пулсираше между тях. Но колкото и да бе
съблазнително да пъхна ръка под полата си и да се погаля, успях
да се удържа. Първо, обичам да правя минети. Второ, трябваше да
съм нащрек за звуци от Джордж и да съм сигурна, че Джо нямаше
да забележи нищо друго освен онова, което му правех.
По реакцията му разбрах, че нямаше да забележи и стадо сло­
нове, препускащи по коридора. Той сложи ръце на главата ми и
набута пениса си по-дълбоко в гърлото ми.
- 0, да, точно така - каза с глас, дрезгав от желание. - Погълни
го. Смучи го. Играй си с топките ми.
Изстенах в съгласие и се подчиних на заповедта.
- Харесва ти, когато ти нареждам какво да правиш, нали? - по­
пита той. - Лошо момиче. Точно така, смучи. Използвай ръцете
си. Кожата на ръкавиците е адски приятна. По-бързо.
Увеличих натиска и скоростта. Оргазмът му наближаваше и
исках да му помогна. Обичах усещането за сила и контрол.
Той изстена нещо неразбираемо и се изпразни мощно. Залю­
лях се на пети, доволна от щастливото, леко глупаво изражение на
лицето му. Е, Джордж вероятно нямаше да се зарадва, ако разбере
какво бях направила, но определено свърши работа. С подобен
метод за разсейване никой охранител нямаше да чуе лекия шум,
който Джордж издаваше.
Отделих доста време на охранителя по две причини. Трябваше
да го разсея добре, а и Джо имаше адски вкусен член и уста, която
говореше мръсотии.
344
Къде, по дяволите, беше Джордж? Деликатна операция като
тази, може би изискваше повече време, отколкото бяхме плани­
рали.
Внезапно коридорът заприлича на гробница. Беше ужасно тих,
липсваха дори обичайните звуци, които чуваш дори в безлюдния
коридор на оживен хотел. Уплаших се, че Джо може да чуе даже
дишането на Джордж в другата стая, да не говорим за сложните
действия, нужни за кражбата на Звездата.
Можех да мина към план номер две: сълзи, объркване, разка­
яние.
Но влажйите ми срамни устни и пулсиращият клитор бяха на
друго мнение.
И тяхната идея ми се стори много по-забавна. Никога не съм
обичала да разигравам сценария с разплаканата жена, макар да е
ужасно ефикасен. Но пък скапваше грима и т.н.
Изправих се грациозно и се залюлях леко на високите токчета.
(Да, упражнявам се в такива неща. Струва си да си гъвкав, а гра­
циозността подсилва еротичния фактор на разсейването, когато
се наложи).
Притиснах се към Джо. Вероятно рискувах няколко капки
сперма по брокатената рокля, но бездруго не възнамерявах да я
нося за в бъдеще. Е, Джордж бе намекнал, че след като приклю­
чим с работата, ще се позабавляваме с корсета и почти прозрачни­
те копринени гащи без дъно - исторически акуратни и практични,
когато полата ти е сто декара.
Целунах Джо и му позволих да усети собствения си вкус на
устните ми,
Копринените гащи се навлажниха още повече.
Изстенах „моля те" в устата му. Не ми се наложи да се престру­
вам на изпълнена с желание. Треперех от възбуда.
- Молиш ме за какво? Кажи ми какво искаш, Франческа.
Едрите му ръце загалиха чувствителните ми гърди, докосвай­
ки леко втвърдените ми зърна. Притиснах се към него, опитвайки
се да ги набутам в ръцете му.
Не стана. Той бе наясно с желанията ми.
345
 - Трябва да ми кажеш какво искаш, ако се надяваш да го полу­
чиш - отвърна Джо.
Докато говореше, стисна едното ми зърно, неочаквано и силно,
изпращайки електрически ток по тялото ми.
- Моля те - едва успях да прошепна.
- Молиш ме за какво? - повтори той, като продължи да си иг­
рае със зърната ми.
Това беше работа. Трябваше да съм съсредоточена, макар тя
да предлагаше много повече от вкусни ордьоври. Но, дявол да го
вземе, цялото тяло ме болеше от възбуда, а аз не бях като Джордж
- способна да превърна желанието си в нещо друго.
Поех си дълбоко дъх и казах:
- Моля те, накарай ме да се изпразня. Не ми пука как. Просто
го направи.
Той се ухили като котка, намерила не само млякото, но и цяло
печено пиле. Завъртя ме и ме залепи за стената. Нямах нищо про­
тив, тъй като коленете ми вече трепереха и надали щяха да ме
задържат права още дълго.
- Вдигни си полата - заповяда ми Джо.
Гласът му бе плътен и богат като тъмен шоколад или старо
бордо.
Подчиних се незабавно и смачках скъпата коприна, сякаш
беше евтин памук. Почти удавена от плата, не виждах добре какво
правеше, но се почувствах страхотно.
Кракът му разтвори моите безцеремонно. Груб полиестер до­
косна фината коприна и влажната ми плът. Той се гърка в мен ня­
колко секунди, докато соковете ми направиха петно на униформа­
та му. После се отдръпна и пъхна пръсти в процепа на гащите ми.
- Подгизнала си от влага - промърмори той. - Лошо развратно
момиче. И толкова секси.
Пръстите му замасажираха клитора ми, а аз заскимтях тихо и
светът ми се съсредоточи между краката ми. Джо задейства и дру­
гата си ръка, плъзвайки два пръста във влагалището ми.
Вкопчих се в раменете му и след миг се изпразних диво, ся­
каш нямаше нито утре, нито вчера, а само едно зашеметяващо
днес.
346
Когато успях да фокусирам погледа си, видях, че Джо бе на-
дървен отново. Или пък просто бе един от онези щастливци, кои­
то си оставаха твърди дори след празненето, ако положението бе
достатъчно интересно.
Комплимент за мен и в двата случая.
Много объркващ комплимент. Да, бях свършила, но последни­
те няколко месеца бяха прекалено целомъдрени и дълги и един
оргазъм, макар и мощен, не бе достатъчен. Все още пулсирах, го­
това за секс.
Трябваше да запазя желанието си за Джордж, който щеше Да
е спокоен сяед изпълнението на задачата. Спокоен и пламтящ от
натрупаната сексуална енергия, потискана толкова дълго.
Но това не ми попречи да се вторача в ерекцията на Джо с
копнежа на бедно момиченце, застанало пред витрината на „Ти-
фани". Пенисът му бе твърд като скъпоценен камък, но много
по-горещ...
Осъзнах какво правя, стегнах се и отворих уста, за да изпълня
следващата част от представлението (нерви и чувство за вина).
Но преди да успея да кажа нещо, Джо ме хвана за ръка.
- Искам да съм в теб - прошепна той с дрезгав и хипнотичен
глас. - В края на коридора има килер за електрическата инстала­
ция. Ела - задърпа ме той.
Крадецът на бижута в мен запя от радост. Единственото по-
добро от разсеян охранител бе липсващ охранител.
Жената в мен изстена възбудено. Представих си как пенисът
му прониква в мен изотзад, бавно, сантиметър по сантиметър, и
макар да имаше по-хубави места, където да го направим - в една
от празните изложбени зали например, за да съм заобиколена от
неща, които бих откраднала, вече не ми пукаше.
Започнах да обмислям положението. Може би Джо просто си
убиваше времето в служба, която не го вълнуваше, и бе готов да
рискува безценно, но безразлично за него бижу, за да получи бу­
рен секс.
От друга страна, всичко това изглеждаше прекалено удобно, а
това ме изпълни с любопитство и изнерви. В нашата работа почти
нищо не бе лесно и удобно.
347
 Играй си ролята. Бях дама от висшето общество, платила се­
риозни мангизи, за да докарат „Звездата на Лукезе" във Вегас и
трябваше да изглеждам поне леко загрижена за бижуто.
- Не трябва ли да охраняваш? - попитах, като посочих вратата.
Джо сви рамене.
- Мястото е обезопасено. Алармите ще изпищят, ако някой
дори си поеме дъх тук. Наеха някаква тузарска охранителна фир­
ма и включиха безброй сложни аларми. Мястото си се охранява
само. Ние сме само за подкрепа.
- Е, това ме успокоява.
И наистина беше така. Джо беше просто мърляч, секси мърляч,
който разчиташе, че алармената система щеше да свърши работа­
та му.
И тя щеше да я свърши, ако аз не бях обезвредила половината,
а Джордж не довършваше работата, докато аз и Джо си играехме.
Е, поне Джо щеше да се порадва на див секс, преди да го уволнят.
Той прокара ръце по голите ми гърди и ме накара да забравя
за угризенията си и страховете, че Джордж може да тръгне да ме
търси и да чуе странни звуци от килера.
Добре де, отчасти си мислех, че той си го заслужаваше. Бях
луда по него. Но пък една жена може да издържи само на опре­
делено количество целомъдрие. Особено когато мъжът, с когото
иска да наруши целомъдрието, лежи до нея в леглото, но се въз­
държа.
Килерът беше мизерен, обсипан с жици и кабели, непроветрен
и изпълнен с машинни звуци. Миришеше на прах и едва се съ­
брахме вътре.
Но в този момент не ми пукаше. Нямах време да се тревожа за
атмосферата. Единствената любовна игра, която си позволихме,
бяха няколко груби, но сладки целувки. Когато Джо ме завъртя,
за да мога да се облегна на стената, студеният сив шкаф за бушо­
ните, до който се допрях, ме накара да настръхна. Тръпка, която
само увеличи възбудата ми.
Докато Джо се мъчеше да реши какво да прави с огромната ми
пола, за миг се зачудих дали да не отвия няколко бушона, за да
предизвикам суматоха и да прикрия оттеглянето на Джордж. Но
348
после членът му докосна нагорещените ми интимни части и след
дългото въздържание влагалището ми просто погълна велико­
лепния член на Джо. Не си спомням прехода от лекото докосване
до здравото страстно чукане. Пенисът на Джо блъскаше силно в
мен, галейки отдавна недокосваните места, които дори най-до­
брият вибратор не може да задоволи като истински член. Една от
ръцете му стискаше зърната ми, а другата се пъхна под полата и
замасажира клитора ми.
Тласках назад с пълна сила. Нямаше време за нежност и фи­
нес. И точно това исках. Копнеех да усетя пламенния екстаз на
оргазма и да взема Джо със себе си.
А и трябваше да бързаме. Джордж сигурно вече бе приключил,
а Джо бе изоставил поста си. Не знаех за него, но опасността само
ме възбуждаше още повече.
Ако не бях пристрастена към адреналина, все още щях да съз­
давам охранителни системи, вместо да ги обезвреждам. Падах си
по рисковете, а тази задача бе най-рискованата досега.
Пръстите на Джо намериха най-точния ритъм върху клитора
ми. Членът му чукаше енергично, а бедрата ми се люлееха като
на танцьорка.
Стори ми се, че нещо се бе повредило в електрическата сис­
тема, защото внезапно всичко притъмня, после експлодира около
нас.
Не видях звезди, когато се изпразних. Не точно. Видях „Звез­
дата на Лукезе", клонирана петдесет пъти и танцуваща зад клепа­
чите ми.
Обвиха ме силни ръце.
- Моята добра и лоша Франческа. По-щастлива ли се чувстваш
сега?
- О, Господи, да.
Талантливият охранител се ухили весело.
- Понякога най-доброто отмъщение е да получиш нещо и за
себе си.
А, да, трябваше да си играя ролята.^
Прошепнах с леко объркан глас:
- Да, предполагам, че е така. Беше чудесно.
349
 Дълбок дъх. Доволна, но притеснена усмивка. Внезапна трево­
га. Оправяне на полата и грима с треперещи ръце.
Излязохме от килера точно навреме.
- Ето те! - извика Джордж и забърза към нас с леко разрошена
коса и поизкривена маска. - Търсих те навсякъде. Горкото моми­
че се почувства лошо и му помогнах да намери хотелския лекар.
А когато се върнах, ти беше изчезнала.
Добре изиграно, с тревога и вина в гласа. После той присви
очи към Джордж.
- Кой е този?
- Тръгнах да те търся и се загубих, скъпи - казах бързо. - Той
ми обясняваше как да се върна в балната зала.
Джо плясна Джордж по гърба. Жестът бе достатъчно силен, за
да го накара да залитне, но Джо го хвана.
- Трябва да държиш прекрасната си дама под око - каза Джо
приятелски. - Нали не искаш да се изплъзне от теб.
- Да - отвърна Джордж, като го изгледа подозрително.
Затаих дъх. Уплаших се, че ще усети какво бяхме направили.
Но той каза само:
- Да, ще го направя.
Пътувахме в пустинята към Ел Ей, когато мобифонът ми дрън-
на, за да ме уведоми, че имах съобщение.
„Предполагам, партньорът ти не е забелязал, че му гепих
телефона. А това означава, че не е забелязал и липсата на още
нещо."
Вторачих се в екранчето. Блясъкът му бе единствената светли­
на по равната права отсечка на пътя. Люкът на покрива ни бе от­
ворен, за да се наслаждаваме на ярките звезди. Хладният въздух в
пустинята нахлуваше през него и ме накара да потръпна.
- Какво има? - най-после попита Джордж.
- Дай да видя Звездата.
- Фран, в пустинята сме. Не мога просто да отбия и...
- Довери ми се. Дай да видя Звездата.
350
Джордж раздразнено намали и отби на банкета. Ако се появе­
ше ченге, щяхме да обясним, че имаме проблеми с колата.
След като напуснахме „Венецианеца", се отбихме на паркинг,
където сменихме костюмите си с джинси и фланелки. Джордж
зарови из бъркотията на задната седалка и намери сакото си.
- Тук е - каза той, като изпъна плата, за да ми покаже издути­
ната в скрития вътрешен джоб.
- Трябва да я видя - отвърнах.
- Добре - изсумтя той.
Извади кесията, развърза я и изсипа камъка в ръката си. Под­
несе ми го.
Беше много красив.
Много красиво синьо стъкло. Същият размер и тегло като Звез­
дата, но стъкло.
Пребледнях и се разтреперих.
- Мамка му! - изрева Джордж, като грабна камъка от ръката
ми и го метна през люка.
Той изчезна в пясъка. Джордж не ме погледна, но си личеше,
че е наясно с вината ми.
Ама че съм идиотка. Шибана похотлива идиотка.
Дикцията на Джо се бе променила, докато говорехме. Все още
се долавяше тексаският акцент, можеше дори да е истински, но с
увеличаване на възбудата, селското момче се бе превърнало в по­
тискан и образован мъж.
А този факт трябваше да ми покаже, че истинският му глас бе
онзи, с който говореше, когато мозъкът му не действаше на пълни
обороти. Но аз бях прекалено заета с желанието си за секс, за да
забележа.
Месец по-късно отново бях на път. Сега пътувах на юг.
Обичах Джордж. Наистина. И обичах да работя с него. Но бед­
ствие като загубата на „Звездата на Лукезе" можеше да съсипе и
най-солидните трудови взаимоотношения.
Личната ни връзка се скапа със същата лекота. Очевидно Джор­
дж губеше интерес към секса не само когато планираше обир, но
и когато се-проваляше.
351
 Джо, или каквото бе истинското му име, ми изпрати ново съоб­
щение. Бил впечатлен от способността ми да разсъждавам бързо
и да се оправям в трудни положения. Ако съм се чувствала готова
за „повишение", той би искал да преговаря.
Когато му отговорих, ми даде името на бар в Тихуана. Щял да
чака там един час в определена вечер, ако съм искала да отида.
Отворих люка на покрива, наслаждавайки се на вятъра, който
рошеше косата ми. Звездите не бяха впечатляващи като сапфири ТАНЦ СЪС СЕНКИ
с размера на юмрук, но бяха страшно красиви. АЛАНА НОЕЛ ВОТ
Винаги е важно да имаш план „Б".
Седем седмици след като започнах да го чукам и само трийсет
минути след като го поканих на вечеря с мен и сина ми, двайсет
и шест годишният ми любовник падна от бъги и си счупи три
гръбначни прешлена.
Не беше едър мъж - метър и шестдесет и осем, може би около
шестдесет кила с мокри дрехи. Момчето със счупените прешлени
ми разказа по-късно, че баща му го наблюдавал през прозореца
как профучава по чакъла в бъгито и го оставил да лежи там по­
ловин час, преди да отиде да провери какво е станало. По каква
причина един баща може да остави сина си да лежи на земята?
Според мен това си беше чисто изоставяне. Жестоко. По същия
начин бащата на сина ми го изостави - още преди да се роди.
Любовникът ми звънна от болницата.
- Мисля, че си счупих гръбнака. Не знам кога ще ти се обадя
отново. Уплашен съм. Сестрата каза, че май съм си счупил гръб­
нака. Мамка му, страх ме е.
- Какво? - извиках и го чух да плаче. - Къде си?
- В болницата.
- Кой е с теб?
- Татко. Мама.
- В коя болница?
- „Кайзер".
- Кой „Кайзер" по-точно.
- В Сънисайд.
- Искаш ли да дойда? Ще дойда веднага.

352 353
 - Магия - каза той.
- Какво?
-Магия-повтори.
Бяха го натъпкали с морфин.
- Скъпи, не те разбирам.
За моя изненада започнах да плача. Той беше само едно хлапе,
лсето чуках.
- Бившата ми е тук - заяви той.
Какво точно знаех за бившата му приятелка? Били заедно че­
тири години. Разделили се три месеца преди да започна да го чу­
кам. Веднъж го попитах защо.
- Карахме се - отговори той.
Тя била студентка по медицина. Неговата възраст. Достатъчно
за нея. Тя беше там, а аз - не.
Най-дългият период, в който бях оставала с даден любовник,
бе две години. А когато той си тръгна, се радвах, че го направи.
Винаги се чувствах доволна, когато ме напускаше, защото, ако
отблъснеш един мъж с безразличието си, го правиш, за да задър­
жиш контрола и да не ти се налага-да изтърпяваш мъката от изо­
ставянето.
В крайна сметка всеки мъж те напуска и те оставя да ближеш
раните си.
Запознах се с Момчето със счупения гръбнак, когато бях на
трийсет и девет години, след като взех магистърската си степен и
започнах работа в офис, която ежедневно ми напомняше как бях
мечтала да стана преподавателка по литература, изискана и ува­
жавана. Само дето не можах да си намеря такава работа, защото
не бях публикувала научни статии в „Ню Йоркър" или „Атлантик
мънтли". Но пък вярвах, че в живота получаващ това, което ис­
каш, като Момчето със счупения гръбнак. Исках го и затова на­
писах:
„Трийсет и девет годишна самотна майка и бивша стрипти-
зьорка с магистърска степен търси любовник. Възраст: 21-27,
сладък, образован и срамежлив. "
354
Това момче щеше да стане първият ми любовник от пет години
и го избрах, защото писмото му беше кратко и мило и бе уплашен
от мен, което щеше да ми предостави контрола.
„Наистинали съществуваш? Аз съм в средата на двайсетте,
електротехник. След като имаш магистърска степен, значи си
умна, което е малко страшно. А ако си била стриптизъорка, си­
гурно си ужасно секси, а това също ме плаши. Надявам се да ми
отговориш. Ако искаш, ще ти изпратя снимка."
Бившата му приятелка бе изрязана от първата снимка, която ми
изпрати. Това ме изпълни едновременно с презрение и раздраз­
нение. Не го разпитвах за нея в писмата. Пишехме си за музика,
филми и сексуални фантазии. Исках да го завържа. И той искаше
да го завържа. Първият път, когато говорихме по телефона, усе­
тих как тялото ми се загрява от желание за секс и се кикотих за­
маяно. Има съвсем малка разлика между сълзите от смях и онези,
когато плачеш с такава сила, че повръщаш. Улових на въдицата
новия си любовник, това слабо неподходящо момче, тази драма в
маратонки. Досега никой не ми бе подхождал толкова малко.
Месец преди да си счупи гръбнака, любовникът ми трябваше
да се изнесе от квартирата, която споделяше с още четири мом­
чета, и се пренесе в алартаментчето над гаража на родителите си.
Седмица по-късно ми се обади на път към Айдахо, за да ми съоб­
щи, че приятелят му бил убит в пиянско сбиване и той отивал на
погребението. Не плака. Каза, че винаги бил очаквал насилствена
смърт за приятеля си.
И насред всичко това Момчето със счупения гръбнак ми се
обади, за да ме пита дали не ми звъни прекалено често. Неуве­
реността му ме караше да се чувствам всемогъща, удобно непри-
вързана и развеселена. Мислех си за него само като за вдъхнове­
ние и удоволствие. Аз самата бях такава за мъжете цял живот. Да,
Момчето със счупения гръбнак беше егоист, бе доста безразсъ­
ден, а в добавка към страстта си да се наранява при инциденти,
имаше опасна работа, където си играеше с електрически ток с
голи ръце. Просто чакаше да бъде изгорен. По времето, когато се
355
 запознахме, той вече имаше зелена карта за медицинска мариху­
ана и гълташе обезболяващи хапчета като бонбони. И това преди
да си счупи гръбнака. Беше си наркоман и миришеше като такъв:
трева и никотин, пот и одеколон, и нагорещени жици. Замайваща
смесица, която жена на средна възраст вдишваше като кокаин.
Една вечер Момчето със счупения гръбнак пристигна в апарта­
мента ми, след като бях сложила сина ми да си легне, и се настани
на кресло във всекидневната, сякаш бе роден там. И заговори по
мобилния си. Аз седях на няколко метра от него, отпивайки вино
и изучавайки чертите на лицето му, развеселена и отдалечена, но
вдъхнах аромата му толкова много пъти, че се замаях от сладост­
та му, смъкнах се на колене, изпълзях до него и застанах между
облечените му в джинси бедра. Горната част на тялото ми се про­
сна в скута му, а главата ми полегна на гърдите му.
Почувствах се чудесно, като малко момиченце в скута на баща
си. Уютно. Щастливо. Той докосна косата ми, погали ме, а аз вди­
гнах глава, за да погледна в очите му и видях момченце с весела
гримаса на лицето.
На двайсет и първи декември оперираха Момчето със счупения
гръбнак, за да оправят трите му счупени прешлена. По-късно той
ми каза, че актьорът Едуърд Нортън претърпял същата операция.
Лекарят му казал, че била експериментална. Никой не знаел какво
ще стане, когато циментът в гърба му се разтвори, нито дали ще
е парализиран, когато навърши четирийсет. Момчето със счупе­
ния гръбнак ми разказа това, след като се бяхме чукали, телата
ни лежаха преплетени на матрака в спалнята ми, а наоколо горяха
свещи, които ухаеха на захарни бисквити и канела, на истински
дом и кухня. И въобще не бихте си помислили, че той е счупил
гръбнака си преди пет седмици. Прокарах пръстите на дясната си
ръка по белега над десния му бъбрек, а после докоснах малките
разрези около трите прешлена на кръста му. Погалих лицето му,
лявата му ръка и гръбнака му.
Той се усмихна и каза:
- Имаш успокояващ допир.
Измъченото му тяло предизвикваше нещо повече от любовно
желание у мен. Исках да го излекувам. Също когато синът ми пад-
356
на от скейтборда си и се разплака. Но никога не попитах Момчето
със счупения гръбнак защо бе карало толкова бързо в деня, когато
го поканих на вечеря. Не исках да чуя отговора му.
На Нова година той ми звънна по телефона и ме попита с кол­
ко мъже съм била. Засмях се. Това бе реакцията ми в подобен
момент. Защото това не бе въпрос, предизвикан от желание или
любопитство. Чух обвинение. И се засмях. Друга реакция би до­
вела до лудост. Подобно нещо се случи в нощта, когато съобщих
на бащата на сина ми, че съм бременна. Той седеше в единия край
на канапето, скръстил ръце на гърдите си, приковал очи в стена­
та. Аз седях в другия край с разтреперани ръце, приковала очи:
в него. Чаках известно време, но накрая просто не можах да из­
държа, защото имах чувството, че очаквам смъртта. Изгоних го.
Мразех го. А той не виждаше болката ми.
Но в новогодишната нощ раздразнението ми бе меко като бял
хляб, натопен в сос. С други думи, вече бях изпила няколко чаши
вино.
- Мога да преброя на пръстите си момичетата, с които съм бил.
- Браво на теб.
Бях по-възрастна от него, имах минало. Опит. Белези. Но не и
съжаления. Повтарям. Белези.
- Защо не ме помоли да дойда в болницата?
Ето така постъпваха любовниците. Нахвърляха се един върху
друг. Лежах на канапето, съжалявах, че виното ми бе свършило, и
зяпах плаката на Мерилин Монро на стената.
- Защото си имаш други отговорности - отговори той.
Долових възмущение в гласа му. Дразнеше се, че бях майка.
-Да, имам.
- Освен това бившата ми приятелка щеше да дойде и не знаех
кога точно.
- Това е истинската причина, задето не ме повика.
- Държа на нея. Не знам какви точно са чувствата' ми към теб.
- Няма значение.
- Знаеш ли колко пъти ми се искаше да си ти, а не тя?
Гласът му се смекчи и изпълни с разкаяние. Беше доста надру­
сан.
357
 Разплаках се. Гневът ми се замени с копнеж. Той сложи ръце на колената ми. Краката ми не спираха да тре­
- Липсваш ми - признах. перят.
- Искам да те видя - отвърна той. - Хей, бебче, добре лй си?
-Как? -Не.
Беше погълнал доста обезболяващи, дрога и приспивателни. Легнах настрани на матрака и притиснах възглавницата към
- Не знам. лицето си. Момчето със счупения гръбнак легна до мен.
Любовниците копнеят за физическа близост, която да излекува -Хей.
всички рани. Да, секс. Бих го погълнала като вкусно ядене. Усетих тежестта на дребното му тяло зад гърба си. Завъртях
- Ще дойда да те взема - заявих. се и го погледнах. Бледо слабо момче с пухкави косми по задни­
- Наистина ли? ка. Младото му тяло изглеждаше старо. Косата на темето му бе
-Да. започнала Д*а оредява. Нещо привлече погледа ми в отблясъка от
- Искам да го направиш. коледните лампички. Осветеното му теме приличаше на ореол.
-Добре. Веждите му бяха извити по странен начин. Притиснах пръст към
- Сериозно ли говориш? бакенбарда му и погалих наболата по бузата му четина. Имаше
-Да. слабо бледо лице. Обичах го. Виждах бъдещето си в това лице.
- Ще дойдеш да ме вземеш? - Изчукай ме отново - казах.
-Да. Той проникна в мен и започна да тласка. Потта му се посипа по
Надигнах се и примигнах към коледните светлинки. Как можех бретона и челото ми. Тялото ми също бе покрито с нея. Прилича­
да събудя сина си, а после да шофирам след толкова много вино? ше на една от онези реклами за кремове за тяло, които гарантират,
- Сериозна ли си, бебче? че ще накарат кожата ти да заблести. Исках да усетя потта му под
~ Не знам. ноктите си и издрах гърба му. Прегърнах го здраво, за да почувст­
Отпуснах се обратно на канапето. Бях объркана. вам как кожите ни се залепят една в друга. Той се извини:
- Ще ми се обадиш ли утре? - Съжалявам, че се потя толкова - каза и спря да чука, за да се
Мълчание. От онова, което се възцарява в джунглата, когато избърше с тениската си.
жертвата си разменя ролята с хищника и той се оттегля, престру­ - Харесва ми - успокоих го.
вайки се, че никога не я е преследвал.
Той продължи да се поти и да чука, но не се изпразни. Зачудих
Последният път, когато видях Момчето със счупения гръбнак, се дали бе изтръпнал от дрогата и хапчетата.
знаех, че е за последно. Разбрах го по начина, по който ме чукаше.
Повече от час. Свирепо и грубо. В един момент влагалището ми - Искаш ли да го извадиш и да се изпразниш на лицето ми? -
изплака. изпробвах го.
- Искаш ли да спра? - попита той. - Да. Ще ми разрешиш ли?
-Да. Аха. -Да.
Усетих как побеснявам. Той тласна още по-силно в мен.
Момчето се измъкна от мен. Членът му още бе твърд. Всеки - Искаш ли да се обърна и да ме чукаш на задна прашка?
прекрасен сантиметър от него. С блестящи следи от мен. От коп­ -Да-
нежа ми. От желанието ми. - Искаш ли да ме чукаш в задника?
- О, да! Искам.
358 359
 - Щ е ти позволя. та по лицето ми коса. Изглеждах безукорна на меката измамна
- Наистина ли? светлина.
- Аха. Давай. Момчето със счупения гръбнак изстена под мен. Стисна бедра­
Момчето със счупения гръбнак беше дребно, а му се искаше да та ми с ръце.
е висок и силен мъж, за да ме обладае могъщо. Бе толкова притес­ - По дяволите - извика той ' - Не искам да се празня. Не искам
нен от недостатъците си, че не можеше да свърши. Освен това се това да свърши. Чувствам се страхотно във влагалището ти.
притесняваше, че исках само едно от него. - Усещаш ли ме? - попитах.
-Чукай ме. Не спирай. Чукай ме - изстенах страстно. - Чакай. - Усещам те.
Момчето със счупения гръбнак вдигна глава от матрака. Уда­
Зад всеки белег има история на страдание. В подходящата рих го силно по лицето и той ахна. Аз също.
светлина, мека и слаба, никой не може да види белезите ми. Из­ Любовникът ми се ококори.
глеждам безукорна. Но тялото ми е покрито с белези. Някои са ре­
- Бебче, защо, по дяволите, го направи? - извика той. - Ще се
зултат на жестокост, като онзи на крака ми, получен в осми клас,
когато съседските хлапета метнаха запалена пръчка динамит към изпразня.
мен на автобусната спирка. Чух звук. Пронизителна безпомощност. Точно така. Той пот­
- Приятелката ти е дебела, а ти си грозна - извикаха те. репери под мен. Зайче между краката ми, криле на ястреб. Видях
Другите бяха в резултат на нараняване, например от колоездач­ очите си в огледалото.
ния ми инцидент през 1982 година, който ме изпрати в спешното
отделение, където баба ми каза на лекарите:
- Да не сте посмели да обръснете главата й!
Докторът искаше да обръсне главата ми, за да почисти чакъла
от скалпа ми. Все още имам чакъл в скалпа и белези по челото,
лактите, лявото бедро и колената.
Останалите белези, дузини, са резултат на нанесени от самата
мен рани. Дерях кожата си с нокти, а после носех ризи с дълги ръ­
кави, за да прикрия раните и белезите. Веднъж снаха ми забеляза
ръцете ми на слънчева светлина и попита:
- Обрив ли имаш?
Не, не беше обрив, а белези. Не исках Момчето със счупения
гръбнак да ги види. Не исках да забележи уязвимостта ми, неуве­
реността. Не му се доверявах за подобни неща.
- Чакай - спрях го и го претърколих, за да се настаня отгоре.
Яздих го здраво и наблюдавах отражението ни в огледалната
врата на гардероба. Повдигах тялото си, за да видя мускулите
на бедрата си, тъмното ми окосмяване, тежките гърди, паднала-

360 361

ТАЙНИ В ЗАЛИВ ТЪРКИ
ГУЕН МАСТЪРС
Двигателят на бъгито ръмжеше тихо между краката ми. Горе­
щината от мотора пареше кожата ми. Навсякъде имаше кал - по
гумите, двигателя, дори ръчките. Избърсах част от нея и погле­
днах пръстите си. Ръцете ми бяха покрити с кал. Дългата ми коса
бе хваната на конска опашка и пъхната под бейзболна шапка.
Дори кепето бе покрито с кал.
- Страшно си секси - провлече приятелят ми.
Чък седеше върху своето собствено бъги, зелено на цвят, но
сега кафяво. И той бе покрит с кал като мен.
Завъртях се към него и се ухилих. Вдигнах ръце, за да му пока­
жа, че всеки пръст бе омазан с кал.
- По-красиво от лак за нокти - заяви той.
- Какво е лак за нокти?
Той се засмя и ми намигна.
- Ще се състезаваме ли?
-Накъде?
Чък кимна право напред. Искаше да подкара през средата на
гигантската кална локва. Вторачих се в нея за миг, после погле­
днах Чък. Той повдигна окаляните си вежди. Приличаше на мие­
що мече. Единствените чисти петна по лицето му бяха кръговете
около очите му.
Не отговорих, а само натиснах газта. Гумите ми изсвистяха и
се понесох напред, гмуркайки се без колебание в калта. Намалих
скоростта, когато стигнах до ръба на локвата. Чък летеше няколко
метра зад мен.
362
Двигателят изръмжа. Калта полетя нагоре зад бъгито в широка
й висока арка. От брега долетяха викове - хората, които зяпаха и
очакваха реда си. Моторът на Чък изрева и след миг той се озова
пред мен, хвърляйки кал в лицето ми. Увеличих скоростта и из­
скочих от локвата, но той все още бе далеч пред мен.
- Дяволите да те вземат! - изкрещях и Чък се засмя.
Понесох се по откритото поле в преследване на Чък. Той стиг­
на до оградата и се завъртя обратно, а аз все още бях около пет
дължини зад него. И бях покрита с кал. Той се ухили триумфално
и форсира двигателя. Ауспухът му беше запушен.
Двигателят му умря.
Засмях се високо.
- Давай, смей се, малко лайно - изръмжа той и се опита да
стартира бъгито.
Никакъв резултат. Двигателят бе наводнен. Чък се вторачи в
мен и срита бронята.
- Е, ти спечели - казах усмихнато.
- Това не ми помага - отвърна той, като се опита да прикрие
усмивката си.
Слязох от бъгито. Чък се отдръпна назад и ми направи място
в неговото. Яхнах го и избърсах калта от лицето му с пръсти. Той
ме целуна по носа.
- Имам ли кал по носа? - попитах.
- Не е толкова лошо.
- Не мога да кажа същото за теб.
Чък се ухили и измъкна мокър парцал от джоба на калните си
джинси. Парцалът изглеждаше шокиращо бял на фона на околна­
та мръсотия. Избърса лицето ми, после и своето.
- Много си умен - похвалих го, а той развя парцала като знаме.
- Ако не можеш да победиш калта, трябва да се научиш как да
се справяш с нея - отбеляза.
- Очевидно си прав.
Той се ухили и ме целуна страстно. Устните му бяха меки и
топли. Лицето му бе влажно.
- Ужасно си сладка - каза.
363
 Усмихнах се на зелените му очи. Протегнах ръка и вдигнах ан­
цуга си нагоре. Очите на Чък засияха, но помръкнаха след миг,
когато осъзна, че имах потник отдолу.
- Трябваше да знам - изсумтя той.
- Искаш ли да видиш повече?
- Иска ли питане?
Изправих се, а Чък ми се ухили похотливо. Разкопчах джин­
сите си и започнах да ги смъквам. Мъжете на отсрещния бряг
закрещяха и заподсвиркваха. Носех къси шорти под джинсите.
Разочаровани стонове долетяха от тълпата, макар да знаеха, че
нямаше да се съблека наистина пред пасмина напълно непознати.
Чък поклати глава.
- Знаеш как да ме възбудиш.
Метнах анцуга настрани. Седнах на чистото място. Протегнах
ръка и разкопчах джинсите на Чък.
- Хей - извика той. - Какво правиш?
- Проверявам да видя дали наистина си възбуден - промърмо­
рих и го целунах.
Плъзнах ръка в джинсите му, Не беше много твърд, но след ня­
колко ласки щръкна гордо нагоре. Главата на члена му надникна
от отвора в джинсите. Чък се огледа наоколо, а аз се приближих
към него, за да го скрия от любопитни зяпачи.
- Не мога да повярвам, че правиш това насред калта - ухили
се Чък.
- Аз пък не мога да повярвам, че ми позволяваш - отвърнах.
Той обгърна талията ми с ръце и ме стисна здраво, докато смък­
вах джинсите му надолу. Можех да опипам всеки сантиметър от
прекрасния му пенис и никой не можеше да ме види. Наведох се
напред и челата ни се докоснаха. Стиснах пениса му и задвижих
ръка енергично. Чък въздъхна.
- Защо вършиш такива неща? - прошепна той.
- Какви неща?
- Галиш ме насред калта пред очите на всички.
- Никой не ни гледа, нали?
Чък си пое дълбоко дъх. Членът му вече пулсираше в ръка­
та ми.
364
-Не.
- Но нямаше да имаш нищо против, ако гледаха, нали?
Изчервяването му бе адски сладко. Засмях се, а той се изчерви
още по-силно.
- Върша тези неща, защото обичам да ти доставям удоволст­
вие - казах.
- Ще ти се реванширам по-късно.
Ухилих се. Чък определено не беше от типовете, които биха се
кефили, а после не биха си направили труда да върнат услугата.
- Знам, че ще го направиш.
Членът му потръпваше всеки път, когато докосвах чувствител­
ното място под главата. Сложих палеца си там и го замасажирал
бавно. Чък изстена. Дишаше тежко и не забелязваше абсолютно
нищо, което се случваше в калта. Ръцете му стискаха талията ми
все по-силно. Целунах го страстно и той се загърчи.
- Ще ме накараш да се изпразня - промърмори.
- Добре.
- Не знам какво да правя - засмя се той.
Не спрях. Цялото му тяло беше напрегнато. Бе на ръба. Нама­
лих скоростта. Все още не исках да свърши.
- Не знаеш какво да правиш?
- Къде ще се изпразня?
Усмихнах му се дяволито.
- Където си поискаш.
-Но...
Накарах го да замълчи с целувка. Той затвори очи и изстена.
Стиснах члена му по-здраво и задвижих бързо ръка; След секунди
Чък се изпразни между нас. Покрих главата на пениса му със сво­
бодната си ръка и продължих да движа другата. Той стисна зъби
за миг, после си пое дълбоко дъх. Ръцете му пуснаха талията ми.
Засмя се леко.
- Езичница такава.
Вдигнах ръка към устните си. Чък се ококори. Облизах всичко,
което бе по ръката ми. Той се засмя весело, когато му намигнах
съблазнително. После се протегнах и закопчах джинсите му.
365
 Чък обви ръце около мен. И двамата забравихме, че моите дре­
хи бяха чисти за разлика от неговите. Студената кал, която намок­
ри потничето ми, ме накара да изпищя и да се отдръпна.
Чък се засмя и протегна ръка, за да завърти ключа. Двигателят
изръмжа при първия опит.
- Поправи го - извика той с престорена изненада. - Страхотна
майсторка си.
Сгуших се в него. Отново бях покрита с кал, така че защо не? 17 КРАТКИ ФИЛМА
Целунах единственото чисто място на врата му, а той въздъхна ЗА ХАДЕС И ПЕРСЕФОНА
доволно.
- Бебчо - каза, - мислите ти са мръсни като бъгито. ЕЛСПЕТ ПОТЪР

Той обсипваше спалнята им с нарциси всеки път, когато Пер-

сефона се завръщаше, защото знаеше, че тя ги намира красиви.
Цветята не живееха дълго в подземния свят, но ароматът им оста­
ваше. За Хадес цветята не ухаеха по-сладко от кожата и.
Брат му Посейдон избухна в смях, когато Хадес му сподели
това. Проснат на трона си от корал, лениво опипващ гърдите на
морската нимфа, сгушена в скута му, Посейдон мушна Хадес
с тризъбеца си. Понякога Хадес си мислеше, че тризъбецът бе
нещо като помощен фалос за брат му.
- Диване! Омая момичето с нарциси! Те не обичат да си спом­
нят първия път, дори Зевс знае това.
Хадес знаеше, но какво друго можеше да направи? В неговия
свят нямаше цветя, така че той просто нямаше представа дали тя
харесва и други освен нарцисите. Трябваше му нещо, с което да
й покаже, че завръщането й бе специално за него, а тя се отна­
сяше презрително със златото и бижутата му, независимо колко
изкусно бяха изработени.
Посейдон реши проблема по своя си начин - предложи му ним­
фа, която да облекчи напрежението му. Безполезен развратник.
Въпреки широката й усмивка, разкриваща малки перлени зъби, и
ръката й, която се спусна решително надолу по корема му, Хадес
знаеше, че нежното създание в прозрачна одежда се страхуваше
от него. Не можеше да понася треперенето на жените, когато сед­
неше близо до тях, нито гримасите им от студените му ръце, кои-

366 367
то им напомняха за мразовития гроб. Той желаеше Персефона и
никоя друга. Ако въобще можеше да я дочака, разбира се.
Чакането бе най-трудната част.
Искаше тя да го дари с усмивката си, но не онази тъжната и
ужасяваща, която хвърляше на простосмъртните, а лъчезарната
усмивка на млада девойка, каквато бе някога.
Точно това бе целта на нарцисите.
Можеше и да не заслужава усмивките й, но копнееше за тях.
Сестра му Деметра винаги го караше да си пожелае да е някъ­
де другаде. Всеки път, когато видеше матронската й фигура, си
спомняше как навремето го бе отхвърлила и се бе мушнала в лег­
лото на Зевс, а после и в това на Посейдон. Трябваше да признае,
че не го бе направила, за да го измъчва, но с това се зае Зевс. На­
дълго и широко. Той винаги описваше завоеванията си, галейки
пищната си брада, сякаш бе плодовитата плът на Деметра. А от
съюза им се роди Персефона.
От Посейдон последва обичайното самохвалство за мъжките
му способности. Не само Деметра, но жена след жена, понякога
няколко едновременно, се поддаваха на безгрижния смях на По­
сейдон и похотливите му ръце.
Хадес беше по-блед и по-слаб от братята си, а косата и очите
му - по-тъмни, сякаш отразяваха тъмнината на долния свят. Носът
му бе дълъг, устните деликатно очертани, очите - с натежали кле­
пачи на сънлив или изпълнен с презрение човек. Не се смяташе
за грозен. За разлика от братята му ръцете му не бяха мазолести,
а нежни и гладки, хитонът му винаги бе изряден, сандалите му -
никога износени или протьркани. Беше гладко обръснат, тъй като
чувстваше, че брадата му придава вид на развратник. Подстригва­
ше гъстата си коса късо. Да, тялото му бе прекалено напрегнато,
за да е красиво, знаеше го, но пък и не беше отблъскващ.
Можеше да разпознае себе си в статуите, които простосмърт­
ните изработваха в негова чест, макар да бяха доста малко, а и
бе боготворен, независимо че преклонението се изразяваше в
молене за милост и удряне на главите им в земята. И беше богат.
368
Всички скъпоценни камъни и метали под земята му принадле­
жаха. Не разбираше защо жените не само му отказваха, но и го
избягваха.
Разбира се, ако Деметра нето бе отритнала, Персефона може­
ше да е негова дъщеря, а не на Зевс, следователно не можеше да
му стане съпруга. Е, май така бе по-добре. Само не знаеше дали и
Персефона бе на същото мнение.
Тя трябваше да обвинява Зевс за положението си, а не Хадес.
Зевс бе нейн баща и той я бе дал за съпруга. Хадес само взе онова,
от което се нуждаеше.
Започна се с нар. Персефона не желаеше да общува с него до­
броволно, затова законовите действия бяха единственият източ­
ник за помощ. Тя беше яла, следователно бе възнамерявала да
остане. Хадес представи фактите на Зевс, който се съгласи с него,
вероятно защото му бе писнало да слуша вечното мрънкане на
Деметра за дъщеря им. Не беше така романтично, както Хадес се
бе надявал, но поне имаше откъде да започне.
Никога не забрави как устните й смучеха плода. Брадичката й
бе омазана в аленочервено, а очите й го погледнаха предизвика­
телно, когато я откри.
Хадес положи огромни усилия за сватбата им и макар да не
можеше да позволи на Персефона да напусне неговия свят, за да
прекара традиционния предсватбен период с майка си, той спази
всички ритуали и направи нужНите жертвоприношения. Украси
таваните на двореца с диаманти и ги накара да светят с докосване­
то си. Застла подовете с пухкав мъх в цветовете на най-красивите
скъпоценни камъни, подредени във фигури, изобразяващи война­
та с Титаните. В добавка към жертвения пир той уреди и земни
храни, любимите на Персефона: смокини, сирене - бяло и глад­
ко като кожата й, различни видове маслини. После се стегна и по­
кани сестра си Деметра. За щастие, старата Хеката взе Деметра
под крилото си, веднага щом сестра му пристигна, и предотврати
грозните разправии.
Започнала с песен, сватбата продължи с процесии, даряване на
подаръци, пречистващи бани и жертвоприношенията на детски-
369
 те дрехи на Персефона. Тя поднесе кичур от косата си на Арте-
мида и помогна да раздадат прясно опечен хляб на гостите. Хадес
изтърпя всичко, приковал очи единствено в булката си. Трепере­
щите му пръсти бяха скрити в гънките на хитона. Персефона не
изглеждаше уплашена, а по-скоро високомерна като Хера, прие­
маща почестите на гостите си като тяхно задължение.
Персефона прекара цялата церемония мрачно вторачена през
воала в майка си. Благодарение на божествените си способности
Хадес виждаше ясно лицето й. Персефона изглеждаше ядосана на
Деметра, но той не разбираше защо.
Е, щеше да е щастлива, когато останеха насаме. Със сигурност.
Вероятно се започна преди нара, с нарциса;
Да, той я бе подмамил в своя свят с великолепното ухание на
цветето. Почувства се изненадан и облекчен от лекотата, с която
тя го последва.
Ако не бе Хадес, някой друг щеше да направи Персефона своя
съпруга, може би дори някой, който не беше бог. А тя заслужава­
ше нещо по-добро. Заслужаваше бог. Царят на мъртвите си бе се­
риозна работа.
В първата им брачна нощ той я отнесе в спалня, чиито стени
бяха украсени със злато и сребро, отразяващи светлината също
като очите й. Хадес обичаше хладните гладки камъни, но не тол­
кова, колкото топлата податлива плът, твърде рядко срещана в не­
говия свят. Положи Персефона върху възглавниците и пухкавите
кожи. Носеше се лека музика от цитра. Коленичил пред нея, той
свали фибите и цветята от косата й и разпиля топазените кичури.
И през цялото време очите му не помръдваха от ръцете й.
Но тя не го поглеждаше, а когато погали бузата й, нежно като
крилце на пеперуда, Персефона се извърна настрани.
Хадес й бе дал златни фибули*, за да закачи пеплоса** си, и
пояс от телешка кожа, избродиран със сърма и украсен с перли.
* Метален предмет за закопчаване и украса на облеклото, употребяван от бронзова­
та епоха до ранното Средновековие - Б. пр.
** Древна Гърция: връхна женска дреха, изтъкана от знатни девойки - Б. пр.
370
Той внимателно разкопча фибулата на лявото й рамо. Ръцете му
не трепереха, когато смъкна дрехата над пояса й.
Гърдите й блестяха в розово, зърната им бяха тъмни като
смокини. Стори му се, че държи дюли в ръцете си - гърдите
й бяха също така закръглени, тежки и ароматни, но по-меки.
Персефона ухаеше на пресен хляб и нарциси. Очите й, тъмни и
големи, се спуснаха надолу към ръцете му, после обратно към
лицето, но се отместиха от него, веднага щом забеляза, че той
я наблюдава.
Хадес имаше пълно право да я докосва. Той протегна ръце към
гърдите й и прокара палци по зърната, които незабавно се втвърди­
ха. Кожата й бе мека и гладка като талка, размазан по пръстите му.
Той засмука зърното й жадно и свали пояса и пеплоса й. Пер­
сефона потръпна леко.
Хадес се наведе и я целуна. Устата й бе влажна и пърхаща
като крилцата на пеперуда, изскачаща от пашкула. Освен това бе
хлъзгава като съществата, които живееха в подземните басейни.
Той захапа нежно пълните й устни, като се надяваше, че и тя ще
постъпи по същия начин.
Накрая му се наложи да се отдръпне, за да не стовари върху
нея свирепия си глад, който не можеше да бъде утолен дори с ам­
брозия. Насили се да й се усмихне и погали деликатната й буза с
опакото на ръката си. Устните й докоснаха пръстите му леко, но
не нарочно.
Измъчен, Хадес въздъхна тежко.
- Погледни ме - каза той. - Няма да те нараня, Персефона.
Тя вдигна тъмните си очи към него, но те блестяха от гняв, а
не страст.
Хадес потръпна.
- Искам само да ме погледнеш - каза той меко.
- Мразя те - отвърна тя и се извърна настрани.
Широко отворените й очи бяха приковани в стената.
Е, все пак щеше да му достави удоволствие. Брачната им нощ
щеше да е идеална. Стиснал зъби, Хадес разкопча хитона си.
Пръстите му трепереха, но когато голата му плът се допря в ней­
ната, той почувства, че бе готов да избухне.
371
 Усещаше уханието и на мускус, напомнящо на гъбите, кои­
то простосмъртните ядяха. Стисна бедрата й с ръце и повдигна
таза й към устата си. Погали с език нежните й листца, засмука
тичинката й и я притисна леко между зъбите си. Персефона из­
стена шумно като съсипана душа, попаднала в преизподнята. Той
щеше да се отдръпне от нея, ако в същия момент тя не бе заровила
пръсти в косата му. Хадес се зарадва, а следващият й стон изпъ­
лни сърцето му с надежда.
Персефона въздъхна и се отпусна. Той положи лекото й тяло на
възглавниците и погали гърдите и лицето й. Ръката му се отпусна
нежно върху бузата й, докато я целуваше.
- Мразя те - каза тя.
Персефона отхвърли презрително топаза и смарагда, аметиста
и тормалина. След като го отблъсна така грубо, Хадес се качи в
горния свят, за да й донесе цветя, но тя ги метна в лицето му.
Първият път, когато Персефона го остави, за да отиде при май­
ка си, Хадес не я придружи. Не изпитваше абсолютно никакво же­
лание да види Деметра. Старата вещица Хеката придружи жена
му вместо него. Хадес се престори, че не търси в лицето и очите
на съпругата си тъга или радост.
Нямаше да е прилично да изпрати Персефона сама, но ако той
отидеше, щеше да изглежда прекалено вманиачен по нея. Хеката
беше добър компромис. Привилегиите й в подземния свят дати­
раха от далечното минало, преди да започне неговото царуване.
Хадес знаеше, че и тя имаше нещо общо с раждането на просто­
смъртно дете, но не му пукаше за това. Персефона не можеше да
роди след връзката си с Царя на мъртвите.
След като даровете му се оказаха безполезни, Хадес реши да
спечели Персефона с поезия. Резултатът бе толкова печален, че
той се отказа от повторен опит.
За известно време между Хадес и жена му имаше известно
приятелство. Персефона знаеше, че Тезей и Пиритой се канеха
372
да я отвлекат. Хадес й го съобщи и сподели с нея плана си да я
запази в безопасност. Тя се засмя доволно, когато чу простия,
но хитър план, и дори се захвана да наблюдава напредъка на
героите в техния свят всеки следобед, сгушена до мъжа си на
канапето от кедрово дърво, постлано с меки вълнени килими. За
нейно удоволствие Хадес превърна една от стените в огромен
прозорец, през който следеше натрапниците като самия Танатос,
суров и неумолим. Двамата заедно гледаха как застаряващите
герои разсеяха Цербер с медени питки. Персефона гукаше над
чудовищното създание, сякаш бе пухкаво кученце. Хадес се за­
смя, когато тя си измисли собствени разговори с двамата герои.
- Тезей! О, пропаднах в тази дупка! Ако ме измъкнеш, ще ти
смуча члена!
- Не! Мощната ми мъжественост няма да бъде близана от теб,
а само от Хадес!
- Тогава и аз ще взема Хадес за моя булка, защото моето жела­
ние е да те следвам!
Понякога Хадес си мечтаеше, че още някой заблуден глупак
ще се опита да отвлече жена му, за да могат отново, да преживеят
подобни щастливи времена, две същества с една и съща цел.
Персефона никога не го търсеше, за да се любят, но мрънкаше,
когато я оставеше на спокойствие.
Ръцете й по тялото му никога не бяха нежни, но той приемаше
грубостта й и дори й се радваше - все пак бе по-добра отколкото
никакво докосване.
Персефона парадираше с удоволствието, което бе намерила
при Адонис, или поне така изглеждаше. Хадес стискаше зъби и
търпеше. Отказваше да погледне. Не можеше да понася смеха им,
долитащ от стаята й за шиене, докато Персефона галеше Адонис
и му шепнеше. Хадес си представяше какви ли не ужасни неща,
вероятно по-лоши от действителността, защото Афродита, по­
кровителката на Адонис, не би позволила на Персефона подобни
волности с любимия й.
373
 Цялото му време в подземния свят бе заето. Персефона раз­
веждаше Адонис из двореца като домашно козленце. Държеше го
за ръката или китката, а веднъж - за косата.
Но никога не докосваше Хадес, ако можеше да го избегне.
Тя целуваше Адонис за поздрав и раздяла, при това не само
лек допир по устните му, а страстна дълга целувка, която при­
ключваше като прокарваше устни по бузата и ухото му. Персефо­
на държеше Хадес да види всичко това и той наблюдаваше, без да
мигне. Но вътрешно се гърчеше. Той трябваше да е на мястото на
Адонис: обект на възхищението й и източник на удоволствието
й. Но пък не бе красив като Адонис, от усмивките му изстиваха и
най-смелите простосмъртни души, а докосването му по някакъв
начин отблъскваше невинността.
Адонис нямаше избор при посещенията си. И поради тази
причина Хадес не можеше да го унищожи, макар ужасно да му
се искаше. Не беше като Зевс, който упражняваше силата си за
дребнави отмъщения и лесни съблазнявания. Вместо това Хадес
си доставяше удоволствие, като обикаляше царството с каляската
си. Броеше богатствата си, възхищаваше се на любимото си укра­
шение - лапитския принц Пиритой, седнал на стола на забравата
с широко отворени празни очи. После си представяше Адонис на
този стол или на празния, който бе пленил Тезей: справедливо
наказание за мъжете, опитали се да му отнемат съпругата и лю­
бовницата.
Неизбежно той се завръщаше в семейната спалня след скром­
ната си вечеря от маслини, хляб и агнешко, където се преструва­
ше, че не очаква Персефона с нетърпение.
Персефона се завърна в леглото на Хадес, когато Адонис най-
после я напусна. След принудителното целомъдрие, въздържа­
нието бе невъзможно за Царя на мъртвите. Можеше лесно да
се нахвърли върху жена си и да си осигури удоволствието, без
да мисли за нейното, но гордостта му не позволяваше подобно
нещо. Не би я оставил незадоволена и усъмнена във възмож­
ностите му.
374
Тялото на Персефона участваше страстно в любенето им, но
думите й убиваха.
- Адонис - прошепна тя задъхано, - ме кара да забравя думите
си. С едно докосване той...
Но си моя, а не негова, помисли си Хадес. После, докато лежа­
ха изтощени, той каза:
- Адонис не те обича.
- Знам - отвърна тя спокойно, сякаш говореше за нещо абсо­
лютно незначително. - Не може да ме обича - добави тя, после
замълча за момент. - А аз не мога да обичам теб.
- Няма Значение. Аз съм твой съпруг. А той е само любовник.
- Има вкус на мед и цветя. Докосването му е като слънцето и
вятъра.
- Той е за горния свят. А ти си за подземния, също като мен. Ти
си царицата на този свят. Бъди доволна от това, което имаш.
- Ще те оставя много скоро, съпруже.
- Когато оставиш нашия свят, Адонис няма да е твой. Той оби­
ча Афродита. Ти го взе, когато пожела, за да си доставиш удо­
волствие, но не можеш да го запазиш.
- Взех го, както ти взе мен.
- Да, за да бъдеш моята царица.
- Не ми пука, че съм царица.
Той знаеше, че жена му лъже, но вече по-мъдър, отколкото на­
времето, не каза нищо.
Хадес често си мислеше, че щеше да е напълно съсипан без
Персефона.
- Води те за топките ти - подигра му се Посейдон, но Хадес
отбеляза, че похожденията на брат му никога не завършваха до­
бре нито за него, нито за някой друг.
Не, Хадес знаеше, че верността в брака е най-разумното нещо
за един цар, а и най-приятното. И желаеше Персефона. О, как
само я желаеше!
След като Адонис беше убит, Хадес възнамеряваше да подари
на Персефона букет от алените анемони, пораснали от кръвта му.
375
Това щеше да е не само спомен за любовника й, но и напомняне,
че бракът им бе вечен.
Но размисли и промени мнението си преди пристигането й.
Реши просто да я накара да забрави, че тялото й бе познавало и
друг.
Хадес създаде прозорци към горния свят, за да наблюдава жена
си как тъпче сочно грозде в устата си, плете вълнени дрехи, гони
малките си прасенца весело и танцува под слънцето с прислуж­
ниците си, докато всички се заливат от смях. Но не можеше да я
гледа дълго, преди тялото му да се възбуди и да закопнее за облек­
чение. Нимфата Минти бе достатъчно възбудена, от великолепна­
та колесница на Хадес и четирите гарвановочерни коня, които я
теглеха, за да се съгласи да си легне с него, при условие, че конете
наблюдаваха. Нимфите имаха странни вкусове, но Хадес не въз­
намеряваше да спори. Готов да проникне в мекия тунел на Минти,
той бе стреснат от нежен дъх по врата си.
- Мисля, че няма да стане, съпруже - промърмори Персефона
в ухото му. - Не забравяй от какво се отказах заради теб.
Тя обви едната си ръка около кръста му, а другата размаха пред
уплашеното лице на нимфата.
Хадес откри, че счуканата мента беше приятно ухаещо легло
за правене на любов. Персефона захапа долната му устна, прока­
ра нокти по гърба му и застена. Изви гръб назад и загука в гърло­
то му като гълъбица.
Но очите й бяха затворени.
Докато се мотаеше из коридорите на двореца, Хадес чуваше
дрезгавото кикотене на Хеката, примесено със сладкия смях на
Персефона. Веднъж, когато отиде да поднесе ежегодните си по­
читания на старото копеле Кронос, той се натъкна на двете жени,
които се разхождаха из Елисейските полета* хванати подръка.
Според Хадес дружбата им помагаше на Персефона да приеме
живота си в неговия свят.
* Митично място, където блаженстват душите на героите и победителите - Б. пр.
376
Той се зачуди дали някога го обсъждаха. Реши, че е по-добре
да не знае какви точно съвети даваше Хеката на жена му.
Взел Персефона от обятията на майка й, Хадес смяташе, че е
редно тя да приеме Хеката като странен и загадъчен заместител
на Деметра.
Като негова царица, Персефона имаше право да противоречи
на издаваните от Хадес присъди, затова той прояви милост и поз­
воли на Орфей да напусне света на мъртвите заедно с Евридика.
Но певецът не можа да устои и погледна назад, като по този начин
върна сянката на Евридика необратимо към смъртта.
По-късно Персефона тъжно наблюдаваше как Орфей, безраз­
личен към съдбата си, позволи да бъде разкъсан от менадите.
- Аз съм виновна за това - каза тя. - Мислех, че любов като
тяхната ще издържи на всичко. Но трябваше да ги оставя на мира.
Хадес я прегърна нежно.
- Никой не може да избяга от съдбата си - напомни й той. - Не
си виновна.
Персефона не реагира и той добави:
- Те ще бъдат заедно отново. Когато Орфей се присъедини към
любимата си, ще бъдат завинаги заедно в Елисейските полета.
- Хеката ми каза...
-Да?
- Няма да разбереш.
- Аз съм царицата тук, нали? Аз съм Царицата на мъртвите.
Простосмъртните гледат към мен, когато молят за услуги.
- Вярно е - потвърди Хадес, като стисна ръце зад гърба си, за
да се удържи и да не я прегърне в деня на завръщането й.
Персефона изглеждаше по-царствена от когато и да било пре­
ди. Дългата коса на красивата му булка беше прихваната с венец и
ухаеше на напечени от слънцето камъни. Тя посрещна погледа му,
без да мигне. Лека усмивка украсяваше розовите й устни.
Тя бе украсила спалнята им с пъстри картини, изобразяващи
сеитба и оран, цветя и плодови дръвчета, но в ъгъла имаше и нов
377
триножник, увенчан със сребърни статуетки на змии. Навито
въже лежеше върху покривката на леглото.
Хадес пристъпи към жена си. Тя вдигна ръка и каза:
-Спри.
Хадес се подчини. Персефона внезапно му заприлича на ня­
кого. Не на Деметра. Сестра му носеше отговорностите си също
като Персефона, но без това чувство за удържана сила. Артемида
притежаваше силата, но не и спокойния контрол. Атина бе мъдра,
но и жестока. Бе напълно различна и от девствената Хестия, ви­
наги безучастна към всичко.
Очите й показваха, че сякаш бе наясно с всяка негова дума,
преди той да я изрече, което му напомни за Хеката. Стори му се,
че старицата бе станала истинската майка на жена му.
Но Персефона бе и самата себе си. Приличаше на него повече
отколкото на другите обитатели на Олимп. Но и не само това, тя
самата представляваше сила и могъщество.
- Какво искаш от мен, царице? - попита той и тя му се
усмихна.
Въжето привърза китките и глезените му към стълбовете на
леглото като Иксион към пламтящото колело. Персефона стоеше
в краката му, облечена в бял пеплос, а голите й ръце бяха оцве­
тени в розово и лимоненожълто от лампите. Косата й падаше по
гърба, а няколко кичура се бяха залепили на гърдите й. Тя огледа
внимателно голото му тяло. Хадес не знаеше дали бе доволна от
вида му, или от стегнатите въжета.
- Искаш ли да те докосна? - попита тя студено, но очите й
искряха.
Той, разбира се, искаше, но не можеше да реши какъв отговор
очакваше жена му. Беше грешил доста пъти.
Персефона дръпна едно от въжетата и той побърза да отго­
вори:
- Винаги искам да ме докосваш.
- А ако предпочета да не го направя?
Той замълча за миг.
- Не го прави - най-после отвърна Хадес.
378
Персефона се заразхожда из стаята, обмисляйки отговора му.
Хадес въздъхна облекчено, когато пръстът й докосна гърдите му и
се спусна надолу, спирайки точно над пъпа, където тя заби нокът.
Той потръпна възбудено. Ноктите й одраскаха леко ключицата му,
после тя пъхна пръсти в устата му.
- Ще ти позволя да получиш това - каза тя.
Хадес засмука пръстите й въодушевено и захапа нежно връх­
четата им. Персефона разтвори устни, но не проговори.
Отдръпна ръката си и я поднесе към устата си. Хадес загледа
възбудено как жена му предизвикателно облизва пръста си, а по­
сле погалва лявото му зърно с него. Той потръпна от милувката.
Тя стисна силно зърното му и това изпрати електрически шок към
фалоса му.
Ръката й погали кожата му.
- Това ми харесва - бавно се усмихна Персефона.
Искаше му се ръцете му да бяха свободни. Поне едната. Въоб­
ражението му го караше да си представя усещането от гладката й
кожа по ръцете му и притиснатите към него пищни гърди. Илю­
зията бе невероятно силна и за момент му се стори, че бе успял да
освободи ръцете си. Но не го направи.
Персефона се наведе и захапа вътрешната част на бедрото му.
Усмихна се и захапа отново. Кожата му запламтя ст зъбите и езика
й. Тя поспря и го погледна с притворени очи, дива и съблазнител­
на. Той отпусна глава назад и си пое дъх. Персефона го ухапа леко
над коляното. Хадес копнееше тя да го приеме в тялото си. Беше
я взел, а сега тя взимаше обратно.
- Затвори очи - нареди му тя.
Лишен от зрение, той сякаш чувстваше как въздухът около
него се насочва към нея като боготворящ към идол. Искаше му се
да започне да я моли. Спомни си какъв бе животът му преди нея,
преди ласките й, независимо, че тя го докосваше с омраза.
- Кажи го.
- Моля те - изстена той.
-Не.
Персефона не искаше бижута. Не искаше злато. Тя...
379
 - Ще... ще те освободя - отчаяно каза той. - Искаш ли да се
освободиш от мен, Персефона?
Леглото изскърца от тежестта й. Краката й се стегнаха около
него, когато тя пое пениса му в себе си. Дъхът й изскочи в нежен
стон.
- Не - отговори тя. - Аз съм твоята царица.
ПРОБЛЯСЪК
ПОРША ДА КОСТА

- Какво, по дяволите, е това?

Ето го отново... проблясък от светлина от вилата на носа. Дали
е това, което си мисля? Дали някой там ни шпионира с бинокъл?
- Какво става? - изсумтява Гавин изпод хавлията, която е про­
снал върху лицето си, за да се предпази от слънцето.
Изненадана съм, че дори ме е чул, въпреки футболния комен­
тар по радиото. Мислех си, че е абсолютно погълнат от Джон
Мотсън* и Европейската купа. Смятах, че не ми обръща никакво
внимание, но очевидно не съм била права.
- Нищо... не съм сигурна... просто непрестанно виждам про­
блясък от нещо откъм вилата ей там.
Внезапно бях обзета от неохота да споделя подозренията си.
Все пак бяха доста глупави. Хората вечно гледат към морето с
бинокли. С нищо не мога да докажа, че който и да е във вилата,
гледа точно нас, ако въобще използва бинокъл. А и може просто
да е отражението от слънцето в стъклата на прозорец.
- Добре - промърморва Гавин и протяга ръка, за да оправи
банския си, като в същото време увеличава звука на радиото с
другата.
Мамка му! Значи все пак не ме слушаше.
Желанието на Гавин всъщност бе да си останем във вилата и
да седи пред телевизора, вторачен в тъпия си футбол, вместо да
ме слуша. Аз лично бих се изкефила на малко бурен следобеден

* Английски футболен коментатор - Б. пр.

380 381
 секс, но той, в типично мъжко настроение, изглеждаше абсолют­
но доволен от бирите и мача.
Това е първата ни ваканция заедно, а днес е най-слънчевият
ден, откакто пристигнахме тук, затова настоях да отидем на плаж
въпреки футболния мач. Трябва да призная, че Гавин понесе това
достойно. Познавам мъже, които биха започнали да се цупят, ако
им се наложи да се задоволят с радиото вместо с телевизора.
Ах, ето го отново! Този проблясък...
Какво зяпаш, проклет извратеняк? Тук не става нищо, което да
гледаш и да онанираш... е, нямаше да е лошо, ако ставаше!
Не се оплаквам. Всъщност откакто пристигнахме във вилата,
имаше доста секс и многобройни оргазми. Но съвсем простички
неща, ако разбирате какво имам предвид. Мисионерска поза, ру­
тинна любовна игра, малко орален секс. Задоволяващо и адски
нежно на моменти, но просто му липсваше нещо диво и вълнува­
що. Нямаше приключение. Нямаше лудост.
Нищо дръзко и откачено не ставаше на обществено място, до­
като някой наблюдава през бинокъл.
Какво, по дяволите, ми ставаше? Това пък откъде дойде?
Трябваше да съм възмутена от идеята, че някой ни шпионира,
докато се любим. Но пък проклетата мисъл просто се заклещи в
главата ми. Вместо да наклоня чадъра, така че далечният ни зяпач
да не може да ни види, аз станах и го дръпнах настрани, за да не
пречи на гледката, Освен това вдигнах ръце и изпълних манекен-
ско движение, бръсвайки косата от лицето си по начин, по който
гърдите ми да изпъват банския и поздравят слънцето.
Нагледай се на това, който и да си, предизвиках зяпача и про­
карах ръце по врата, рамената и гърдите си. Бавно и нежно, сякаш
наистина си падам по себе си... Жалко, че няма още по-голяма
публика. Само аз и Гавин сме тук днес следобед. Това си е нещо
като частен плаж за няколкото вили, струпани в края на дюните.
Не можеш да стигнеш до тук по пътя, така че няма минувачи и
златистият пясък е само на наше разположение.
- Какво правиш, скъпа?
Подскачам и се завъртам. Откривам, че Гавин е махнал хавли­
ята от лицето си и ме наблюдава, сключил ръце зад главата си
382
и присвил очи срещу слънцето. Жалко, защото очите му са най-
великолепната му черта - кафяви като бренди, тъмни, дълбоки и
секси.
- Просто се оглеждам наоколо. Разучавам пейзажа.
- Добре - промърморва той равнодушно и незаинтересовано. -
Просто внимавай с воайора.
Внезапно насочва към мен онзи поглед, който ми показва, че
вече е някъде далеч, въпреки миниатюрните ми бикини и секса-
пилното ми тяло. Мотсън вече дрънка разгорещено за дузпи и
многохилядна публика. Гавин затваря очи и отново слага хавлия­
та на лицето си.
Мамка му!
Но не мога да му се ядосвам дълго време. Моят Гавин е стра­
хотен пич. Висок, як и почти красив въпреки размера си. Секса-
пилно момчешко лице с чип нос и тъмна къдрава коса. А когато
няма мачове, той е направо невероятен! Внимателен. Грижовен.
Нежен. Освен това е интелигентен, образован и адски забавен.
Да, ти там във вилата... огледай хубаво и мен, и миниатюрни­
те ми бикини, както и прекрасното ми гадже с умопомрачително
тяло и огромен член, скрит в банския.
Колкото повече си мисля за зяпача, толкова повече се разго-
рещявам. Не само от слънцето. Коленича на одеялото, грабвам
шишето с крем против слънце и завъртам капачката. Изсипвам
щедро количество в ръката си и започвам да го размазвам бавно и
изкусително по лицето, раменете и ръцете си.
Затварям очи и си представям как мъжът във вилата ме зяпа
ококорено. Които и да са хората там, те наблюдават с копнеж как
се галя и как Гавин се събужда и започва да ми помага да разма­
жа крема. Той става все по-дързък и сваля сутиена ми, а зяпачът
въздъхва с одобрение. Всичко е адски истинско и внезапно осъз­
навам, че бикините ми са мокри, а зърната ми стърчат нагоре и се
търкат в сутиена.
- О, мамка му! Ще си сваля горнището!
Хавлията пада от лицето на Гавин.
- Ами оня тип във вилата?
383
 Футболът е забравен. Или просто е започнало полувремето. За
моя изненада Гавин изключва радиото.
- Майната му! Ако въобще го има.
Разкопчавам сутиена и го мятам на одеялото.
- Трябва да сложиш малко крем върху красавиците - заявява
Гавин весело, като коленичи и се протяга към шишето. - Не ис­
каш да изгориш великолепните си цици, нали?
Той се надига и забелязвам, че и още нещо се е изправило.
Гавин има големи ръце, но са много опитни и нежни. Той е
компютърен инженер и се справя с лекота и с най-дребните и
крехки компютърни части. По същия начин, по който пръстите му
мажат гърдите ми сега. Нежни кръгове, палци, които се плъзгат
по зърната ми отново... и отново... и отново...
Все още си представям, че имаме публика. Зяпачът също е въз­
буден, макар да не знам дали е мъж, или жена. Или пък двой­
ка? Виждам ги застанали до прозореца как си подават бинокъла.
Единият, който наблюдава, онанира с една ръка, докато другият
използва и двете си ръце, за да си достави удоволствие.
Гавин вече диша тежко и стиска гърдите ми почти грубо.
Това ми харесва! Кара ме да се чувствам като долна курва, но
и адски възбудена в същото време.
- Мисля, че вече са приключили - промърморвам задъхано.
Искам го. О, господи, искам го ужасно силно.
- Да бе - изсумтява той.
Поглеждам в очите му, които са почти черни от похот. Гавин
грабва шишето и изсипва огромна доза в ръката си.
- Дай да ти намажа гърба... и отпред... завърти се малко.
Когато се измъквам от бикините, ръцете му ме нападат отвся­
къде. Едната се спира върху задника ми, а другата се насочва на­
право към клитора ми.
Това не е просто. Не е рутина. Невероятно е! Гавин ме масажи­
ра и гали, размесвайки крема със соковете ми. Треперя и се гърча,
но той не се откланя от мишената. Обвивам ръце около врата му
и се притискам към едрото му силно тяло и твърдия му член. Тол­
кова е надървен, че изскача от банския.
384
- О, бебчо - измърква той нежно, без да спира да ме гали. -
Толкова си секси. Нищо чудно, че хората те зяпат. Обзалагам се,
че онова копеле там онанира като лудо в момента. Иска му се да
е на моето място.
О, господи, това е!
Свършвам диво. Тялото ми се гърчи, а Гавин пъхва пръст във
влагалището ми. Мисълта за воайора ме кара да се изпразня така
свирепо. Идеята за възбудени очи, вторачени в нас, наблюдаващи
как се търкаме и притискаме един към друг на пясъка.
Погледни хубаво, извратеняк! Или извратеняци! Свършвам от­
ново и забивам ръце в солидните мускули по гърба на Гавин.
Има само едно нещо, което искам повече от зяпача, гледащ как
се празня. И то е огромният корав член на красивото ми гадже да
проникне в мен.
- Сладурче, искам да те чукам - изстенва Гавин, сякаш прочел
мислите ми.
Изскимтявам, когато ръцете му се оттеглят, но после започвам
да мъркам окуражително, когато той ме разполага на одеялото и
сваля банския си. Бръкна в плажната чанта и извади презерватив,
което ме накара да се чудя дали днес е мислил само за футбол.
Лошо момче!
Внезапно влиза дълбоко в мен. Великолепният му пенис ме из­
пълва и отново започвам да се гърча. Имам чувството, че е десет
пъти по-голям от обикновено. Знам, че и той се кефи на идеята,
че някой ни зяпа.
Това ли искахте да видите, извратеняци? Как ние двамата се
чукаме като луди на обществения плаж? Е, погледнете хубаво!
Вижте ни и си пожелайте да бяхте тук с нас!
Прекалено много е... просто прекалено! Свършвам отново.
Крещя лудо, гърча се, ръцете ми се плъзгат по намазания с крем
гръб на Гавин. Краката ми са обвити около неговите.
И той свършва с мен. Изревава като бик, сковава се, после
затласква свирепо в оргазъм, който сякаш продължава завинаги.
Поглеждам към вилата и слънцето отново проблясва.
385

ПРОШКА
КРЕЙГ ДЖ. СОРЕНСЪН
Вон погледна отблизо етикета, сякаш искаше да изяде краси­
вия образ на кутията с очите си. Едното разнебитено колело на
пазарската количка тракаше ужасно, въпреки че я буташе бавно
по пътеката между рафтовете. Дребна жена вдигна очи от кутия
спагети и му се усмихна сладко.
Тя беше клекнала, но се надигна и сложи кутията в почти
празната си количка до буркан сос маринара и голям резен сире­
не пармезан. Вон й се усмихна в отговор и я огледа. Със своите
метър и шестдесет и седем той изглеждаше доста висок в срав­
нение с нейните метър и четирийсет и шест. Макар и не забе­
лежително красива, тя имаше приятно лице и бледосини очи.
Жената тръгна към пакетите ориз в края на рафта. Очите на Вон
проследиха закръгления й задник, стегнат в избелели джинси.
Той въздъхна. Тя завъртя глава и улови погледа му. Усмихна му
се широко.
Жената фучеше от пътека на пътека. Вон се опита да прецени
времето си правилно, за да може отново да мине покрай нея, но тя
бе прекалено бърза. За негов късмет, тя избра най-бавната касиер­
ка в магазина и й се наложи да почака доста време, облегната на
количката си. Вон застана до следващата каса.
Жената му се усмихна мило и искрено. Леките бръчици около
очите и устата й сочеха, че вероятно е поне пет години по-въз­
растна от него, ако не и десет. Не му пукаше. Тя беше идеална.
Великолепна.
386
Но Вон знаеше местата, където да търси подходящата жена, а
бакалницата не беше сред тях. Опита се да разчете лицето й, до­
като разтоварваше количката си.
Вон натъпка покупките си в багажника на вехтата си хонда си-
вик. Потръпна, когато чу звук от отваряне на багажник зад себе
си. Дребната жена постави двете си торби в огромния кадилак
ескалейд. Тя му кимна леко.
Той се усмихна и се опита да не се вторачва в нея.
- Здрасти, аз съм Мадлин - каза тя с приятно дрезгав глас.
Мадлин. Вон се усмихна сдържано, а в главата му се чу смехът
на Бийвъс и Бътхед*. Той сведе очи към лявата й ръка и безимен­
ния пръст, украсен с гигантски диамант, който можеше да огъне
дъбов клон. После погледна отново задника й. Идеален. Въздъ­
хна примирено. По дяволите. Никога не се замесваше с омъжени
жени.
Но тя беше толкова идеална.
Нослето й се намръщи леко, когато забеляза вперените в пръс­
тена й очи. Вдигна ръка и наклони глава.
- Аз го платих. Реших, че мога да му се кефя още известно вре­
ме - каза и завъртя пръстена. - Гаден развод. Вероятно би трябва­
ло да сложа диаманта в нов обков.
Вон се почувства като футболист, внезапно открил пробив в
стената на противника. Подготви се да се втурне напред, но зна­
еше, че между него и крайната точка има осемдесет метра. Ши­
роко отворени очи и солиден напредък - не трябваше да изгори
прекалено бързо.
Краката в джинсите й изглеждаха чудесно оформени. Малките
й гърди бяха високи и закръглени. Всичко щеше да пасне идеал­
но. Той се намести в панталона си.
- Аз съм Вон - представи се, като небрежно показа липсата на
венчална халка на безименния си пръст.
- Вон? Интересно име - отвърна тя, като се облегна на джи­
па си.
* Популярни анимационни герои на MTV - Б. пр.
387
 Той затвори багажника си.
- Всъщност това не е малкото ми име. Малкото ми име е Хел-
Мут, но е толкова тъпо, че просто се представям като Вон - обясни
и скръсти ръце. - Значи искаш да му го върнеш?
- Не, направих това отдавна, веднага след като го хванах да ми
изневерява. Вече тичам към другия край на корта - отговори тя.
Вон се засмя на спортния термин, подхвърлен небрежно от
такава дребна женичка. Тя му се ухили и му намигна. Сигурно
щеше да се радва на компанията му и без другото нещо. Случвало
се беше и преди.
Вон оправи широкото си сако и вратовръзката си от изкуствена
коприна. Никога преди не беше идвал в този ресторант, но знае­
ше, че е тузарски. Не се обличаше елегантно и въпреки официал­
ния му костюм, днешният ден не бе изключение. Но пък Мадлин
бе пожелала да се срещнат тук.
Сервитьорката го отведе до масата. Мадлин вече бе поръчала
бутилка великолепно бяло вино и с ловко движение му наля чаша.
Той се настани и огледа елегантната й вечерна рокля от тъмносиня
ice-прина. Златистият шал на раменете й имаше същата шарка на
листа като левия край на роклята й. Вон се почувства не на място,
като улична котка, попаднала в кухнята на тежкарски ресторант,
където се чуват носови френски фрази. Той не се впечатляваше от
финес и елегантност, но това място го зашемети. Отвори менюто.
Нямаше цени. Сърцето му спря и едва не разля виното си. Щом
трябва да питаш за цените, значи не можеш да си ги позволиш.
Той предпазливо извади портфейла си под масата и погледна са­
мотните банкноти вътре.
- Аз черпя, Вон. Надявам се, че няма да се обидиш.
Вон небрежно затвори портфейла си.
- Ами... ако настояваш...
Той облегна лакти на масата и се загледа в забързаните келне­
ри, които ухажваха уважаваните гости на ресторанта.
Сервитьорката им беше грациозна газела с яркочервена коса,
хваната на конска опашка, и снежнобяла кожа. Вон се удържа по
време на ордьоврите и основната част от вечерята, но очите му го
388
предадоха, когато момичето дойде да вземе поръчката за десер­
та. Задничето му танцуваше съблазнително под лъскавата черна
пола. Вон бързо насочи поглед обратно към Мадлин, която му се
ухили широко.
- Твоят задник е по-хубав, Мадлин - призна той.
Тя повдигна вежди и се изсмя толкова силно, че всички наоко­
ло се завъртяха към тях.
Вон никога не бе излизал с жена като нея. Наложи му се да
импровизира. Разбираха се чудесно, но бе най-разумно да кара
бавно с жена, с чиито предпочитания не бе наясно. Особено жена
като нея. Не им поднесоха сметката, а Мадлин небрежно връчи
платинената си кредитна карта на оберкелнера.
Тръгнаха към паркинга. Мадлин вървеше грациозно на златни­
те си десетсантиметрови токчета. Вон се вторачи в танцуващия
й задник. Накрая я последва към черно спортно БМВ. Тя му се
усмихна сладко.
Прекарах чудесно, Вон.
Той взе малката й ръка в своята.
- Аз също, Мадлин.
- Би ли искал да ме придружиш за едно последно питие?
Вон си пое дълбоко дъх.
- Утре трябва да ставам рано.
-Разбирам.
Той. се наведе и я целуна нежно. Дъхът й ухаеше на шоколад и
г
мента. Тя деликатно постави ръка на рамото му. С другата държе­
ше малката си вечерна чантичка, украсена с бижута.
- Надявам се да се видим отново - каза тя, като събу обувките
си и седна в БМВ-то.
Вон кимна.
- Следващият път аз черпя.
- Разбира се.
Той се облегна на хондата си я загледа как изфучава от пар­
кинга.
В „Пържола и бира" Мадлин се чувстваше не по-малко удоб­
но, отколкото в любимия си тузарски ресторант. Носеше избелели
389
 джинси и потник, покрит с фланелена риза, завързана на кръста.
Пиеше от неговата бира и ядеше като дървар след тежък ден. И
разговаряше интелигентно на всяка тема, която Вон подхващаше.
Той въздъхна тежко, когато закръгленото й задниче изчезна към
тоалетната.
Вон остави щедър бакшиш на пъпчивия келнер и двамата с
Мадлин излязоха на паркинга. Миризма на бензин и шум от коли
ги придружаваха, докато вървяха към БМВ-то.
- Утре ще ставаш ли рано? - попита тя, като го хвана за ръка.
-Не.
- Искаш ли да пийнем по едно?
- Разбира се.
Сърцето му заби, когато тя свали гюрука. Хладният есенен
въздух нахлу в колата заедно със звездите. Вените по ръката на
Мадлин изпъкнаха, когато тя хвана лоста за скоростите. Вон сти­
сна облегалката за ръце като човек, страдащ от аерофобия, когато
самолетът зафучи по пистата. Мадлин потегли бързо по планин­
ския път, който се стесняваше над пропаст, в чието дъно шумеше
река.
Тя зави по дискретен частен път, после се протегна и го потупа
поръката.
- Надявам се, че не те уплаших много. Но какъв смисъл има да
караш спортно БМВ, ако не попрекалиш малко?
- Така си е - отговори той, като се насили да се държи небреж­
но.
Къщата се издигаше внушително на хълма над града. Мадлин
го хвана за ръка и го въведе вътре. Посочи му бяло кожено канапе
и той се отпусна в единия му край. Тя му донесе фин коктейл и
той отпи.
Мадлин се настани в другия край на канапето.
- Не излизам много, откакто бракът ми се провали. Честно
казано, още съм доста ядосана - призна тя, като отпи и облиза
устни. - След като изчука друга жена, той имаше наглостта да ме
съди за издръжка! Копеле. Съжалявам само, че единственото, ко­
ето направих, бе да не му дам абсолютно нищо. Бил ли си някога
женен, Вон?
390
- Не. Вероятно никога няма да се оженя.
- Не казвай такова нещо. Просто не си намерил подходящата
жена - заяви тя.
Вон се зачуди дали да обясни, но само сви рамене.
Всеки път, когато Мадлин" се надигаше, Вон я проследяваше
с очи. Кръстоса крака, когато тя се върна и му подаде ново пи­
тие. Този път седна до него. Той беше корав като стоманена греда.
Събра смелост и я целуна. Тя отвори широко малката си уста.
Започнаха да се целуват и натискат като ученици. След малко тя
се изправи и му протегна ръка. Усмихна се сладко и го поведе към
спалнята. Розовите лъчи на изгряващото слънце нахлуха през ши­
рокия прозорец. Вон завъртя глава и остави очите си да се прис­
пособят, после се завъртя към леко хъркащата Мадлин. Най-по­
сле може да оцени красотата на сребристите чаршафи, които бяха
прошепвали нежно в нощта. Сега сатенената покривка бе паднала
на персийския килим. Мадлин спеше по корем, извърнала усмих­
натото си лице към Вон. Гърбът й бе извит към долина, която се
издигаше към двете идеални полукълба на дупето й, покрито със
сребристия чаршаф. Вон стисна чаршафа с пръстите на краката
си и бавно го дръпна надолу. Сега само левият й прасец бе покрит.
Беше по-идеална, отколкото си бе представял.
Беше.имал големи, малки, плоски и закръглени задници. Беше
се наслаждавал на тъмни и светли, ориенталски (бяха представе­
ни няколко нации) и един латински, свързан с игрива женичка на
име Дестина. Гърчещи се или скромни, борещи се или молещи
се. Всякакъв размер и форма. И бе намирал по нещо, на което да
се кефи. Беше усъвършенствал уменията си като опитен дърво­
делец, който се учи как всеки вид дърво реагира на различните
инструменти.
Крайчецът на чаршафа, покрил члена му, се изду като палатка.
- Мммм - измърка Мадлин, приковала очи в пениса му.
Тя протегна ръка и го погали, после дръпна чаршафа и го въз-
седна. Влагалището й ухаеше свежо, когато се разтвори и го пое в
себе си. Ужасно му се искаше да я плесне. Деликатен медальон с
оникс се люлееше над зърната й. Той повдигна таза си към нея и
стисна задника й здраво. Мадлин ахна и отметна глава назад. Вон
391
огледа красивите й бели зъби. Свали едната си ръка от дупето й и
разтвори пръсти. Въздъхна и прехапа устни. После отново загали
нежно гладката й кожа.
Замисли се за кретена, който се бе оженил за нея, а после й бе
изневерил. Вон познаваше много жени, но Мадлин бе уникална.
Любеше се като ангел. Зърната й галеха члена му като коприна.
Той се залюля с нежните й тласъци и видя как бузите й порозо-
вяха от безмълвния разтърсващ оргазъм.
При следващите им срещи Мадлин плащаше за тузарските за­
ведения, а Вон - за евтините. Една вечер, когато той трябваше да
е на работа рано на следващия ден, я последва към дома й като
тежък вагон, закачен с въже за бънджи скокове към препускащ
локомотив. Намери я облегната на кадилака и широко усмихната.
- Съжалявам - извини се тя.
Той сви рамене.
Мадлин остана до джипа. Погледна го, после насочи очи към
Вон.
- Знаеш ли, мразя това проклето нещо - каза тя, като удари
кадилака с лакът.
- Така ли? Защо тогава го караш?
- Принадлежеше на съпруга ми. Предполагам, че се чувствам
виновна, че седи тук неизползван, затова го изкарвам от време на
време. Знаеш ли какво? Ще ми направиш услуга, ако го вземеш.
- Не мога да си го позволя - отвърна Вон притеснено.
- Не искам нищо за него. Платен е. И са навъртени само около
седем хиляди километра. Можеш да го продадеш, ако искаш.
Вон сви рамене.
- Не, благодаря.
В мозъка му загоря пилотното пламъче, което искаше да под­
пали жадната пещ. Ужасно му се искаше нещо. Не бяха се разби­
рали да не се виждат и с други хора, но той искаше да е верен. Но
пък фантазиите можеха да го отведат само до определено място.
- Наистина ще ми е приятно, ако го вземеш.
- Не, не го искам. Просто го продай!
-Аха.
392
Тя замълча намръщено, разтърка ръце и погледна Вон, после
колата.
- Бих искала да ти дам нещо - каза тя меко, а лицето й се ус­
покои.
Очите на Вон се спряха върху тънката й талия. Смея ли да пь
искам? Срещна строгия й поглед. Не, тя нямаше това предвид.
- Даваш ми много, Мадлин. Не се нуждая от нищо.
Изражението й го озадачи. Не бе наясно дали бе ядосана, или
щастлива. Стори му се, че би трябвало да каже още нещо, но не
знаеше какво.
- Вон,«разказах ли ти за нощта, когато го хванах?
Вон не искаше да слуша за това, но тя копнееше да му разкаже.
Раната в душата й още гноеше. Мадлин бе самотна жена. Беше му
признала, че трудно се доверява. Животът й бе пълен с пари, но
лишен от честност и откровеност.
- Не, Мадлин.
Тя оправи бежовата си ленена пола.
- В моята собствена къща. Правеше го в собствения ми дом.
Не знам дали беше проститутка, но приличаше на такава. Слава
богу, мразя оръжията, защото, ако имах пистолет, той вече щеше
да е мъртъв. А и проститутката.
Зениците й се свиха като малки черни дупчици в долината на
смъртта. По гърба на Вон полазиха тръпки. Мадлин се насили да
се усмихне.
- Изгорих чаршафите и изхвърлих матрака, но стомахът още
ме боли. Нещо като развалено ядене, което не мога да повърна
- обясни тя, като избърса сълзите от бузите си и се прокашля. -
Дори се зачудих дали да не... как го наричат? Дали да не сключа
договор с наемен убиец.
Вон се ококори.
- Но никога не бих направила подобно нещо. И не знам как да
се освободя от гнева.
Вон изпита странно чувство. Все едно се намираше в центъра
на ураган. Тежкият му зеленикав въздух бе успокояващ, но и за­
плашителен.
- Просто го насочи - каза той с разтуптяно сърце.
393
 - Към какво?
Вон се ухили широко. Щеше да си получи желаното. Вълну­
ваше се от предстоящото, но и се страхуваше, че предложението
щеше да я отврати.
- Играла ли си някога?
- Да, в училище. Защо? - учуди се тя.
- Не можеш да му направиш нищо, затова трябва да намериш
заместник.
- Какъв заместник? - попита сковано.
Сърцето на Вон заби лудо.
- Някого, когото да накажеш. Да излееш гнева си върху някого.
- Мислиш ли, че ще помогне?
- Защо не?
Тя завъртя глава леко, но погледът й остана прикован в него.
- Какво имаш наум?
Имаше безброй начини и Вон знаеше всичките. Беше използ­
вал пръчка, бухалка, дори камшик. Наведени над бюро или маса,
облегнати на плот, обгърнали краката си с ръце. Облечени в кожа,
дантела и лен. Но най-хубавото винаги беше нагорещена червена
ръка върху свежо бяло дупе, проснато в скута на мъчителя. Кла­
сиката никога не излиза от мода.
Вон убедително изигра ролята на заловен в изневяра съпруг.
Свали джинсите си и се просна в скута на Мадлин. Малката й
ръчичка плясна силно задника му. Тя потръпна и чувствата й из­
бликнаха като контролирана експлозия. Вон се намръщи. Мадлин
ахна, когато усети коравия му член в скута си. Удари го по-силно,
а от очите й се изля порой.
Задникът на Вон тръпнеше от ударите, когато той се надигна и
грабна панталона си.
-Чакай.
Членът му омекна, когато Мадлин излезе от стаята и се върна
с бурканче в ръка. Въздъхна и каза:
- Още не сме свършили.
Седна в средата на канапето, а Вон полегна отново в скута й.
Сърцето му заби лудо. Усети аромат на рози, после почувства сту-
394
дения крем. Мадлин го разтри в кожата му и въздъхна, когато чле­
нът му отново се надърви. Махна му да седне до нея.
За първи път тя се наведе и пое пениса му в устата си. Ръката
й загали топките му. Облеченото й в коприна дупе бе достатъчно
близо до него. Той го помилва нежно. Мадлин не носеше бельо.
Членът му запулсира, когато тя го пое дълбоко в гърлото си.
Вон стисна дупето й здраво, а тя повдигна полата си и го възседна.
- О, господи - заповтаря той, когато Мадлин увеличи скорост-
та.
Ръцете му се свиха в юмруци и той експлодира Дълбоко в нея.
- Простено е - прошепна тя в ухото му.
Никой от двамата не искаше да се отдръпне от пропастта, коя­
то се създаде между тях. Видяха се няколко пъти, но се разделяха
в края на всяка вечер. Една нощ Мадлин настоя Вон да отиде в
дома й. Стоповете й останаха пред очите му по целия път. Когато
той излезе от хондата си, тя стоеше до кадилака.
- Наистина бих искала да го вземеш.
-Не.
- Настоявам.
Той поклати глава.
Тя продължи да упорства. Отказите му зазвучаха по-енергич­
но. Накрая Вон избъбри ядосано:
- Не искам шибаното нещо, Мадлин!
Тя се ухили.
- Бях лошо момиче, нали?
Вон повдигна вежди изумено. Тя се завъртя и разлюля дупето
си съблазнително. Очите му се впериха в ориенталската рокля от
яркочервена коприна, прилепнала на идеалното задниче. Мадлин
спря до вратата и погледна назад. Размаха пръсти към изчервено­
то му лице.
Вон прехапа долната си устна и пристъпи към къщата.
395

КОЛЕДНИ ПОДАРЪЦИ
Т. С. КАЛИГАРИ
Силви изпитваше любопитство към Дядо Коледа. Беше краят
на втората седмица, все още преди средата на декември, и тя бе
отегчена. Дядо Коледа сигурно също скучаеше - все още не идва­
ха много деца, тъй като родителите мислеха, че е още твърде рано
за коледни емоции.
А това означаваше, че Силви трябваше да се погрижи сама за
развлечението си. Беше се записала като доброволка в благотво­
рително дружество, което се грижеше за бедни семейства, но ро­
лята на един от елфите на Дядо Коледа бе по-скучна, отколкото си
бе въобразявала.
А пък самият Дядо Коледа... той бе истинска загадка. Дали бе
стар, или млад? Дебел, слаб или мускулест? Силви го виждаше
само издокаран в костюма: голямо шкембе, пухкава бяла брада
и коса, яркочервен костюм, поръбен с бяла кожа. Момичетата -
Джанин, Ашли и Силви - носеха черни боти с високи токчета,
къси червени поли, поръбени с бяла кожа, тесни ризи и малки
жакетчета. Елфите бяха тук, за да връчват опакованите подаръци
на децата, след като те поседяваха в скута на Дядо Коледа, както
и да осигуряват приятна гледка за родителите, докато чакат хла­
петата.
Силви се мушна зад завесата, за да грабне още няколко пода­
ръка. Къдравият Йън бе коленичил пред Кевин. Смъкваше надолу
боксерките му и притискаше лице към твърдата издутина.
Силви спря и завъртя очи.
- Трябва ли да го правите тук?
396
Йън се обърна към нея, стиснал члена на Кевин в ръка.
- Ревнуваш ли, скъпа?
Тя въздъхна.
-Да.
Кевин се засмя и насочи главата на Йън обратно към пениса си.
- Поне бъдете тихи - промърмори Силви. - Не искате да упла­
шите хората, дошли да видят Дядо Коледа.
Кевин се усмихна и затвори очи. Устата на Йън се отвори бав­
но и членът на приятеля му се плъзна в гърлото му.
Силви ги загледа за момент. Момчетата бяха избрани заради
фигурите и външния си вид и тя се възхити на мускулестите бедра
на Кевин, чиято плешива глава блестеше като излъскан мрамор.
Ангелските къдрици на Йън се залюляха красиво, когато устата
му лапна впечатляващо дебелия член.
Очевидно двамата не се тревожеха, че някой може да ги види.
Силви се завъртя. Беше възбудена. Може би трябваше да предаде
чувствата си на Дядо Коледа и да провери реакцията му. След
като взе няколко пакета, опаковани в „момчешка" хартия, тя мина
зад кадифената завеса. Дядо Коледа седеше на трона си и наблю­
даваше хората, които се разхождаха из мола. Никой не се отпра­
вяше по червения килим засега.
Пакетите за момчетата отиваха вляво от Дядо Коледа, а за мо­
мичетата - вдясно. Силви застана пред него и се наведе да остави
пакетите. Отпусна си доста време, тъй като знаеше, че в тази поза
късата пола разкриваше белите й мрежести чорапи, белите праш­
ки и дупето й. Подреди подаръците няколко пъти, за да се увери,
че Дядо Коледа няма да пропусне гледката. Изправи се, когато чу
някакво дете да се приближава към тях. Завъртя се и мина покрай
Дядо Коледа, като му намигна весело. Той се вторачи в нея и едва
успя да отмести очи към малкото момченце, което застана пред
него.
Дядо Коледа имаше невероятни сини очи. Е, нищо чудно, нали
произхождаше от Северния полюс. Но все пак, как ли изглежда в
действителност? Дали си струваше да бъде свалян? Можеше ли
да го накара да се разтопи? Беше попитала Йън как изглежда Дядо
Коледа, но той й бе обяснил, че си тръгвал, преди старецът да се
397
съблече и да свали брадата и косата си. Утре щеше да увеличи ми­
зата, за да види дали Дядо Коледа ще загуби хладнокръвието си.
На следващия ден Силви обу черен мрежест чорапогащник за
по-добър контраст с маслинената й кожа и не носеше бельо. Беше
едва вторник и още нямаха работа, така че доколко можеше да из­
куси Дядо Коледа? Трябваше да внимава - можеше да не се окаже
забавната игра, която искаше.
Следобед, след като Силви се замота около Дядо Коледа ня­
колко пъти, навеждайки се, за да му покаже нещо повече от мре­
жестите чорапи, те трябваше да позират за групова снимка с цел
реклама. Ашли, Йън и Джанин ги нямаше, така че щяха да са
само Кевин, Майкъл и Силви. Фотографът пристигна точно след
натоварения обеден час и започна да ги насочва към местата им.
Искаше игрива снимка и помоли Кевин да се облегне на лявото
рамо на Дядо Коледа с протегнат подарък. Майкъл коленичи в
краката на Дядо Коледа, а Силви седна на дясното му коляно, на­
ведена напред. Ръката на Дядо Коледа я придържаше на мястото й
и тя осъзна, че всъщност ръката му стискаше бедрото й.
Докато фотографът ги разполагаше, Силви усети пръстите на
Дядо Коледа по бедрото си. Нямаше бельо, а и мрежестият чора­
погащник не представляваше истинска бариера, така че по край­
ниците й се разпростря приятна топлина. Пръстът на Дядо Коледа
се мушна в мрежата, съдра дупка в нея и се насочи към влажното
й влагалище. Силви не смееше да помръдне, за да не привлече
внимание, но Дядо Коледа беше хитър. Той изчака фотографът да
се заеме с останалите, преди да зарови по-дълбоко.
- Добре, приятели, последна снимка. Ти - посочи той Силви,
- остани си на мястото и обвий ръка около врата на Дядо Коледа.
Залепи бузата си в неговата и се усмихни широко.
Докато Силви притискаше буза към пухкавата брада на Дядо
Коледа, пръстът му се плъзна в нея. Изскимтяването й беше недо­
ловимо и тя прошепна:
- О , Дядо Коледа...
Фотографът щракна последната снимка и всички, с изключе­
ние на Дядо Коледа, се Изправиха. Силви усети бавното измъква-
398
не на пръста му, когато се надигна. Тя потръпна, все още завла­
дяна от удоволствието. Дядо Коледа я изгледа небрежно, облиза
пръста си и извика весело:
- Хо, хо, хо.
Силви се пъхна зад завесата, тъй като Майкъл щеше да прека­
ра следващата смяна отпред с Дядо Коледа. Тя сграбчи Кевин за
ръка и попита:
- Сигурен ли си, че никога не си виждал Дядо Коледа без кос­
тюма?
Дяволита усмивка озари лицето на Кевин.
- Ами той е весел... има бяла коса...
Тя го плясна по ръката.
- Не, умнико. Говоря за човека, който играе Дядо Коледа. Имаш
ли представа как изглежда под костюма?
Кевин я изгледа любопитно.
- Съжалявам, скъпа, той винаги се преоблича най-късно и
обикновено сме изчезнали по времето, когато сваля загадката. И
какво точно проверяваш в списъка си?
Тя сви рамене.
- Всъщност нищо, Просто съм любопитна.
- Лошо или добро момиче? - засмя се Кевин и тръгна да вземе
няколко подаръка.
В сряда Силви бе последна смяна. Ащли и Йън също бяха там.
Когато излезе отпред, Дядо Коледа й се усмихна и каза:
- Ето я любимата ми помощничка. Имам нещо за теб.
Той й подаде малко плоско пакетче.
- Какво е това? - попита Силви.
- Малко подаръче за добър елф. Замяна на онова, което съси­
пах.
Силви повдигна вежди, после се усмихна и се пъхна зад заве­
сата, за да отвори подаръка. В пакетчето имаше чифт мрежести
чорапи, черни и копринени, за да подменят съдрания чорапогащ­
ник. Към тях имаше и дантелен колан с жартиери, Много по-сек-
си от чорапогащника. Идеята да обуе чорапите изпълни Силви с
399
 вълнение. Краката й затрепераха от нетърпение. Дядо Коледа не
можеше да направи нещо повече от вчера и тя искаше да го под-
разни още малко.
Преоблече се в почивката си, овлажнявайки се при мисълта, че
носи само чорапи и къса пола. Беше облякла и червено сатенено
бюстие. Реши да съблече ризата и да я прибере в шкафчето си.
Остави незакопчани трите горни копчета на жакетчето, но нищо
повече. Не можеше да изглежда прекалено курвенски.
Останалата част от вечерта бе заета от тълпи хлапета и Силви
успя да предложи на Дядо Коледа съблазнителната гледка едва
няколко пъти. Молът започна да се опразва и затвориха къта на
Северния полюс. Прибраха подаръците, спуснаха завесата и уга­
сиха лампите. Всички си тръгнаха и Силви се канеше да отиде да
се преоблече. Поседна за момент на една от масите и отпи глътка
вода. В същия миг влезе Дядо Коледа.
Сърцето й подскочи, когато той спря, погледна я и тръгна към
нея. Какво ли щеше да направи?
Той започна да сваля ръкавиците си и каза:
- Любимият ми елф. Хареса ли ти подаръкът ми?
Приближи се, застана точно пред нея и я докосна.
Тя вече не се чувстваше толкова дръзка и отговори бързо:
- Да, благодаря. Много мило.
- Носиш ли ги?
Преди да успее да отговори, той разтвори краката й с коляно
и стисна бедрата й под полата. Прокара ръка по вътрешността на
бедрото й. Пръстите му погъделичкаха плътта над чорапите. Сил­
ви се опита да го забави.
- Защо не си свалиш брадата и корема?
Той се ухили, а ледените му сини очи заблестяха.
- Какво те кара да мислиш, че не са истински? - попита и ръ­
ката му се плъзна нагоре между краката й.
Силви прехапа долната си устна, когато докосна къдриците по
интимните й части.
- Никой няма такава коса - изстена тя.
Той се приближи, доколкото му позволяваше масата.
400
- Но не искаш да отвориш подаръка си прекалено рано, нали?
Завъртя таза си и разтвори краката й още по-широко. Силви
усети, че се хлъзва и остави чашата си настрани. Сграбчи го за
раменете, без да знае дали го прави, за да се задържи, или да
го привлече към себе си. Дръпна я към ръба на масата. Тя не
падна само защото бе обвила крака около него, а той държеше
задника й.
Силви запротестира, когато Дядо Коледа притисна устните и
изкуствената си брада към лицето й, но после усети горещината
между срамните си устни. Твърдата глава на члена му се плъзна
по клитора й, изпълвайки я с диво желание.
Тя се забори със себе си. Кой беше този човек под брадата и
червения костюм? Можеше да е кой ли не. Смотанякът в лабора­
торията, където работеше, пощаджията й, ядосайият съсед, който
живееше на долния етаж. Но рационалните й мисли се изпари­
ха благодарение на хлъзгавото удоволствие, което напираше към
влагалището й. А и не беше ли още по-възбуждащо да не позна­
ваш истинското лице на мъжа, който ще те чука? Освен това сама
бе започнала цялото приключение.
Той я дръпна към себе си, стиснал задника й. Силви ахна, по­
сле изстена, загубвайки битката с изкушението. Обутите й в коп­
ринени чорапи крака се сключиха около кръста на Дядо Коледа.
Той я повдигна от масата и бавно вкара дебелия си член в мокрото
й влагалище. Тя се плъзна надолу, вагиналните й мускули се стег­
наха и той също изстена.
Набучена на пениса му, Силви увисна на врата му за миг, за­
ровила лице в бялата коса. Под нея усети аромат на мускус, земя
и дървета. Див, здрав аромат. Изстена и се повдигна на коравия
прът, за да се спусне отново надолу.
Позата не бе лесна, но той я държеше и й помагаше да се из­
дига и плъзга надолу. Силви трепереше от усилието и възбудата.
- Няма ли да ни заключат в мола? - изстена тя, но бързо cе
предаде на свирепата страст.
Нагоре-надолу, нагоре-надолу, отново и отново. Горещината от
търкането овлажни и двамата с нейните сокове. Силви дръпна ко-
401
сата и брадата му, но не видя нищо, заслепена от похот и желание. Силви се засмя и оправи дрехите си.
Дядо Коледа продължи да тласка диво. Дъхът и потта им се сля­ - Така ли? Нямаш ли списък и не го ли проверяваш два пъти?
ха, също и стоновете. Клепачите на Силви запърхаха, а сърцето й Майкъл наклони глава.
заби лудо. Цялото й тяло потрепери и се стегна около неговото, - Проверявам го и си и в.двата списъка. И при лошите, и при
когато я завладя невероятен оргазъм. Дядо Коледа тласна още по-
добрите момичета. Какво ще кажеш да се преоблечем и да те чер­
силно и в очите й избухна светлина... хиляди снежинки, искрящи
точици от удоволствие и страст, които се уталожиха бавно, когато пя няколко питиета?
телата им спряха да вибрират. Силви потръпна от удоволствие. Коледата щеше да е прекрас­
Разумът й се завърна и Силви осъзна, че сега бе моментът на на, а Дядо Коледа бе изпълнил всичките й желания.
истината. Лицето й още бе заровено във врата на Дядо Коледа,
но вече бе свалила маскировката му. Тя бавно се отдръпна назад,
въздъхна и отвори очи. Той имаше черна коса и същите зашеме­
тяващи сини очи. Брадичката му бе заострена, а веждите му бяха
повдигнати дяволито. Усмихна й се.
- Е, малък елф, разопакова подаръка си доста рано.
- Аха.
Тя затвори очи за момент, когато той я остави обратно на маса­
та и се измъкна от нея.
- Всъщност ти разопакова подаръка си първи. Но сега трябва
да вървим. Със сигурност ще ни заключат тук.
Той закопча ципа си, после свали шкембето, разкривайки стег­
нато, но не прекалено мускулесто тяло. Силви хареса вида на по­
даръка си и се усмихна облекчено.
- Няма нужда да се тревожиш за това - успокои я той. - Аз
съм шеф на охраната на мола. Доброволно поех ролята на Дядо
Коледа.
Тя се засмя и отвърна;
- Аз също. Имам предвид доброволната дейност. Иначе работя
в лабораторията отсреща. Името ми е Силви.
Той пусна подплатения корем на пода, приближи се и я целуна.
- Е, елф Силви, аз съм Майкъл. Благодаря ти за великолепния
подарък. Ако изиграеш картите си правилно, ще получиш още
няколко подаръка преди големия ден.
Той й помогна да скочи от масата, обгърнал гънката й талия с
топлите си ръце.

402 403

АМЕРИКАНКАТА
МАКСИМ ЯКУБОВСКИ
Корнелия взе метрото от летище „Шарл де Гол". С такси щеше
да е по-бързо и по-лесно, особено след седемчасовия полет, но тя
знаеше, че трябва да остане колкото се може по-незабележима.
Таксиметровите шофьори имаха лошия навик да си спомнят ви­
соки слаби блондинки, най-вече онези, които не желаят да водят
безкрайни разговори и да разкриват дали това бе първото им по­
сещение в Париж и дали идваха тук на почивка.
Тя знаеше, че из летището и влаковия терминал са разположе­
ни безброй охранителни камери, затова бързо се преоблече в мър­
лявата тоалетна, веднага след като взе куфара си от лентата. Ко­
гато се отправи към влака, сив шал скриваше русите й къдрици,
а тоалетът й бе абсолютно различен от този, с който бе пътувала.
Дегизировката не беше идеална, но поне щеше да свърши работа
да размъти водата в случай на грижливо разследване.
Пътниците в метрото до Париж изглеждаха сиви и изморени,
измъчени роби на затъпяващото пътуване до службата. Двойка
тийнейджъри от арабски произход, които слушаха рап на айпо-
диге си, я изгледаха похотливо, но безразличието й сломи енту­
сиазма им и не я притесняваха по целия път до Люксембургските
градини, където слезе.
Предишният ден си беше запазила стая по интернет в малко
хотелче. Регистрира се с фалшивото име от резервния си паспорт
- канадския, който почти не бе използвала преди. Изкъпа се и си
почина, преди да слезе с асансьора в лобито по обед. Забеляза, че
младата администраторка, която я регистрира, бе сменена. Върна
404
се спокойно до стаята си, натъпка малко дрехи в чантата си, слезе
отново до лобито и напусна хотела. Петнайсет минути по-късно
се регистрира в друг хотел близо до площад „Одеон", този път
под истинското си име. Тази резервация бе направена по телефо­
на от Ню Йорк преди около седмица. Сега бе горда наемателка
на две хотелски стаи под две различни имена и националности.
И двете стаи бяха шумни и гледаха към оживени улици, но това
бе Париж, а и бездруго не бе тук на почивка. Бе тук по работа.
Настани се в новата стая, подремна и преди вечеря излезе навън и
хвана такси до площад „Опера". В пощата на „Американ експрес"
я очакваше дебел подплатен плик. От него извади ключа, закупен
в Бруклин Бийч от руска връзка, която използваше от време на
време. После хвана друго такси до гара „Север", където намери
шкафчето, което се отваряше с ключа. Пакетът бе анонимен и не
прекалено обемист. Тя купи вестник „Либерасион" и небрежно
уви с него пакета. Тръгна към станцията на метрото и хвана влака
обратно до „Одеон". В стаята си разопакова пакета и стисна пис­
толета „Зиг Зауер". Любимото й оръжие. Идеално.
Италианката винаги бе предпочитала по-възрастни мъже. Ня­
кои от приятелите и състудентите й в Римския университет вечно
се шегуваха, че очевидно е имала проблеми с баща си. И наис­
тина, отношенията й с татенцето гастроентеролог бяха доста на­
прегнати, колебаещи се между обич и кипящ гняв. Но все пак той
я бе разглезил ужасно.
Момчетата на нейната възраст изглеждаха смотани и несръч­
ни, безинтересни, груби и тъжно предвидими. Тя инстинктивно
отблъскваше допира им. Не че сама знаеше какво точно иска.
Винаги когато я питаха за плановете й за бъдещето, тя отго­
варяше шеговито (или пък не), че възнамерява да се омъжи за
посланик и да има много деца. Когато Пепино, името, с което на­
ричаше много по-стария си любовник чужденец, за да не могат
родителите й да го идентифицират, я разпитваше за това, тя до­
бавяше, че посланикът трябва да е чернокож, едър и силен мъж,
не само по размери, но и като личност. Пепино се усмихваше
безмълвно, издавайки собствените си страхове и предразсъдъци,
405
 и й казваше, че ще затрие възможностите си, ако се превърне в
обикновена съпруга. Все пак това бе млада жена, която на двайсет
и две години имаше степен по езикознание, говореше пет езика
и със сигурност би станала страхотна журналистка или чуждес­
транна кореспондентка един ден.
Връзката й с мъжа, когото тя и приятелите й наричаха Пепино,
продължи над една година и той бе първият, когото бе изчукала.
За нейна изненада, той й бе станал не само любовник, но и учител
по секс. Беше едновременно невероятно нежен и грубо агресивен.
За първи път се бе натъкнала на мъж, който я разбираше толкова
добре, че имаха едва ли не телепатична връзка, когато бяха разде­
лени. Но пък бе два пъти по-стар от нея, живееше в друга страна
и бе женен, което изостряше копнежа и ревността й до лудост.
Любовта им бе красива, но травмираща. Накрая принудителната
раздяла вече не можеше да бъде успокоена с телефонни разгово­
ри, имейли и думи. За да запази нормалността си, тя бе задължена
да Скъса с него, макар да го обичаше. Предстояха й цял живот
приключения и какво ли не още, а той вече бе изживял своя. Сега
беше нейното време. Решението беше болезнено и той естествено
го прие зле. Не че нейното състояние бе много по-добро. Чувства­
ше се разкъсвана от съмнения, болка и съжаление, припомняйки
си дните и нощите с него, шокиращата им интимност, удоволст­
вието'и усложненията, радостта и тъмнината. Безсънните нощи и
безмълвната мъка я следваха и през деня и тя се съгласи да посети
една от приятелките си от Лисабон, която живееше в Париж. Иро­
нично, тъй като Париж бе градът, където Пепино винаги бе искал
да я заведе.
Беше влажна пролет и досаден дъжд обсипваше паветата в Ла­
тинския квартал с тъжна меланхолия. Флора бе отишла в къщата
на баба си и дядо си в провинцията, оставяйки италианката сама
за няколко дни. Отначало тя очакваше този момент с нетърпение,
гю вече се чувстваше ужасно самотна. Когато не беше заета с изу­
чаването на града, спомените не я оставяха на мира.
Седеше и четеше книга на Итало Калвино на терасата на „Две­
те маймуни", пиеше кафе и наблюдаваше минувачите - елегантни
жени, младежи, които изглеждаха сладки, но със сигурност щяха
406
да се окажат скучни - когато чу съблазнителния глас на лошия
мъж над рамото си.
- Това е чудесна книга, госпожице - каза той. - Завиждам ви,
че я четете за първи път. Наистина.
Джули вдигна очи към него. Изглеждаше по-възрастен. Не мо­
жеше да е не е така.
Корнелия предпочиташе невежеството. Работата си беше ра­
бота и бе по-разумно да не е наясно с мрачните причини, когато
получаваше задача.
Дали мишената бе откраднала от някого, измамила, излъгала,
убила, предала? Нямаше значение.
Корнелия знаеше, че сърцето й е ледено. Това улесняваше ра­
ботата й, не че си търсеше оправдание. Убиваше и невинни, и
виновни с еднаква лекота. Не търсеше причините.
Беше получила тънко досие за мишената си в Париж, половин
дузина страници с информация за навиците му и местата, които
посещава редовно, както и няколко снимки. Всичко бе прибрано
в кафявия плик, пъхнат между черните й кашмирени пуловери в
куфара. Бе добавила и няколко страници от финансовата рубри­
ка на „Ню Йорк Таймс" и раздела за международни инвестиции
на „Уол Стрийт Джърнъл", в случай че някой митничар реши да
провери багажа й на летището. Мишената бе мъж в края на чети-
рийсетте, хубав по груб, мъжествен начин, който се харесваше на
някои жени. Висок, с посивяла по слепоочията коса и елегантен
вид. Корнелия разгледа внимателно една от снимките и забеляза
студените зелени очи и стоманената решителност зад изкривена­
та усмивка. Опасен човек. Лош човек.
Но всички те имаха слабости, а неговата очевидно бяха жените.
Обикновено бе така. Корнелия въздъхна. Продължи да чете ин­
формацията и да си води бележки. Накрая включи лаптопа и влезе
в интернет, за да намери клубовете, които плячката й посещаваше
редовно. Намираха се из целия град, но основните бяха съсредо­
точени в Льо Маре* и близо до Лувъра. Тя си записа подробно-
* Квартал в Париж на десния бряг на Сена - Б. пр.
407
стите за „В множеството", „Замъкът на лилиите", „Свещите" и
„Крие и Ману" и разучи съответните уеб страници. Беше ходила
в подобни суинг* клубове в Щатите и по работа, и за удоволст­
вие, но ги намираше доста гнусни. Може би парижките щяха да
се окажат по-добри, но се съмняваше. Не се стесняваше от секс
на обществено място, да не говорим за ексхибиционизъм - все
пак беше стриптизьорка преди години и се кефеше на работата
си, но смяташе, че сексът е нещо лично. Но пък винаги бе имала
проблеми с любовните връзки и представата за секс и можеше да
признае обърканите си чувства в това отношение.
Зачуди се дали сексът в Париж щеше да е различен.
Надигна се от леглото, където бе разпиляла листата и снимки­
те, изключи лаптопа и влезе в малката баня. Свали тениската си,
смъкна белите памучни бикини и се огледа в огромното огледало.
И пророни сълза.
Лошият мъж нямаше проблеми да свали младата италианка.
Притежаваше богат опит и подмамваща елегантност. А и тя още
страдаше за Пепино и бе лесна и уязвима плячка. Първият й лю­
бовник я бе предупредил, че никой мъж никога нямаше да я обича
силно като него, нито да я докосва със същата нежност. Дълбоко в
сърцето си тя знаеше, че бе прав. Но пък бе адски лесно да падне
в ръцете на французина, за да продължи живота си. Беше наясно,
че той иска само да я изчука и да я използва, но засега това бе дос­
татъчно добро за Джули. Чувстваше се изгубена, а бурният секс
бе добър начин да погребеш миналото и болката. Новият мъж ня­
маше да я обича, той бе просто приключение. Защо не? Това беше
Париж, нали? А пролетта скоро щеше да бъде заменена от лятото
и тя не можеше да понесе мисълта да се върне в Рим, да започне
да учи за доктората си и отново да бъде издържана от баща си.
Звънна вкъщи и уведоми родителите си, че ще остане в Париж
още няколко месеца. Последваха протести и свирепи разправии,
но тя бе свикнала да манипулира мама и татко. Увери ги, че вече
е достатъчно възрастна, за да прави каквото си иска с живота си.
* Клубове за групов секс и размяна на партньори - Б. пр.
408
- Трябва да уважавате и мен, и нуждите ми - каза им не за
първи път.
- Имаш ли нужда от пари? - попита баща й.
- Не. Намерих си работа. Помагам в една книжарница - излъга
тя.
Французинът (спомена й, че бил бизнесмен, нещо свързано с
внос и износ) й нареди да се нанесе при него и Джули прие. Не мо­
жеше да остане при Флора, без да й разкаже за новата си връзка.
Отначало й бе приятно да спи в леглото с мъж. Да усеща то­
плината му, да се събужда до голото тяло до себе си. И да се чув­
ства запълнена до край, когато той я любеше. Да усети отново ко­
равия член, който я разпъваше безмилостно. Да го поеме в уста­
та си, да чуе стоновете на мъжа, когато той се празнеше и креще­
ше мръсотии или религиозни епитети, да усети горещите вълни,
заливащи влагалището й, сърцето и мозъка. Разбира се, всичко
това й напомняше за Пепино, но пък бе различно. Не виждаше ри­
бешка физиономия в мига на оргазма, а само отчуждено задовол­
ство и почти жестокост, когато я довеждаше до края, но се отте­
гляше и си играеше с нея като котка с мишка и й се радваше като
на предмет.
През деня той често я оставяше рано сутрин и отиваше на ра­
бота. Джули проучваше Париж и попиваше аромата на града, раз­
хождайки се с дълги неравни крачки. За първи път от години от­
ново се чувстваше като циганка, като тийнейджърката, която жи­
вееше из улиците на Рим и се наслаждаваше на безсънни нощи,
мотаейки се по кафенетата с банда приятели или сама. В Белвил
тя откри сладкарница с безумно сладки арабски деликатеси. Бли­
зо до метростанция „Санси-Дюбентон" се запозна с млад търго­
вец на дрога, който й продаде евтина марихуана. Разбира се, тя
никога нямаше да я пуши в апартамента на мъжа. Също както с
Пепино знаеше, че по-възрастните мъже не одобряват друсането,
сякаш никога не са били млади. Не харесваха и „Клаш"*... Той й
оставяше пари, когато излизаше, но тя бе пестелива и никога не
харчеше всичките, нито искаше повече.
* Английска пънк-рок група - Б. пр.
409
 Вечер, след безгрижните разходки из града, я водеше по лук­
созни ресторанти. Беше му сготвила няколко пъти, но той не си
падаше по спагети и доматен сос или каквато и да била италиан­
ска храна. След вечеря се връщаха в апартамента, където я чу­
каше. Все по-свирепо. Тя не се съпротивляваше и пасивността й
нарастваше, което предизвика лошия мъж да отиде още по-далеч.
Една вечер завърза ръцете й. Джули му позволи.
Скоро той се почувства окуражен да изпробва границите й.
Тя знаеше, че нещата отиваха в погрешната посока и трябва­
ше да отхвърли опитите му за доминация. Но мисълта да остави
странния си нов живот в Париж и да се завърне в Рим я караше
да се чувства победена и да си признае, че не трябваше да къса с
Пепино и да разбива сърцето му. Може би това бе форма на по­
каяние, начин да накаже себе си. Вече не знаеше. А дали въобще
някога бе знаела?
Една тъмна вечер той завърза ръцете и краката й за леглото и
въпреки протестите й, решително обръсна гъстото гарвановочер-
но окосмяване по слабините й. Остави я плешива, гола катодете,
което не само предизвика сладко-горчиви спомени за по-младите
й години, но и силно чувство на срам, тъй като никога не бе раз­
решавала на Пепино дори да я подстриже.
На следващия ден французинът я нашляпа по дупето с колана
си и й остави белези.
Следобед, седнала в киното близо до площад „Одеон", тя не
разбра почти нищо от филма, тъй като непрестанно се мъчеше да
се настани удобно в поза, която да не й напомня за наказанието
предишната вечер. Менструалните й болки също бяха започнали,
силни както винаги. Веднъж й бяха казали, че ще изчезнат едва
спед като роди първото си дете.
Тази вечер мъжът искаше да я чука както винаги, но тя му при­
зна, че мензисът й е започнал. Той се ядоса. Щеше да побеснее,
ако бе разбрал, че веднъж бе позволила на Пепино да я люби в
такъв ден и кървавото общуване бе един от най-шокиращите й и
ценни спомени. Лошият мъж я разсъблече брутално, завърза ръ­
цете й зад гърба, бутна я на пода, навлажни със слюнка члена си и
410
ануса й и вкара коравия си пръст в дупето й. Тя изпищя от болка
и Той й запуши устата със собствените и бикини и продължи да я
чука безмилостно. Джули си спомни как веднъж, докато лежаха с
Пепино в леглото, го бе уверила, че никога нямаше да се съгласи
да прави анален секс с него или с когого и да било друг. Знаеше,
че това е поредното й предателство. Болката вече й бе нещо добре
познато. Никога не бе мислила, че толкова лесно ще скъса с ми­
налото си.
По-късно, докато лежаха неподвижно, лошият мъж каза;
- Следващата седмица ще продължа обучението ти. Ще те за­
веда в един клуб, където ще гледам как ще те чука напълно непо­
знат, мое сладко италианско момиченце.
Джули не отговори. Когато излезе от апартамента, той взе клю­
човете й от чантата и я заключи вътре. Намираха се на петия етаж
и нямаше изход. Джули въздъхна.
Нощното небе бе обсипано със звезди и по Сена проблясваха
хиляди светлинки.
Таксито остави Корнелия на ъгъла, където се намираше клуб
„Свещите". Тя потърси прилично кафене и седна до маса, която
гледаше към улицата, и където щеше да е видима за всички ми­
нувачи. Беше един от редките случаи, когато си беше сложила
червило, алено петно по тънките й устни. Носеше прозрачна бяла
риза и както винаги, нямаше сутиен. Късата черна пола подчерта­
ваше безкрайно дългите й бледи крака. Беше разрощила косата си
и русите й къдри напомняха за гъста гора. Отпиваше бавно чаша
вино, оставила „Вдовица за една година" от Джон Ървинг на ма­
сата до гарафата с вино.
Стръвта бе хвърлена. Самотна американка в Париж в петък ве­
чер, само на няколко метра от прочут суинг клуб. Американката.
По-рано бе открила чрез щедър бакшиш и намек за допълнител­
на награда от друго естество, обещана на портиера на клуба, че
мишената й планираше да посети мястото тази вечер. Кувертът
за самотни жени бе евтин, но тя вярваше, че ще привлече по-мал­
ко внимание, ако беше част от двойка. Беше научила, че самотни
411
 мъже често се събираха тук, за да си търсят партньорки, преди да
влязат в клуба.
Информацията й се оказа вярна и за по-малко от час й пред­
ложиха два пъти да я придружат до клуба. Дори не се наложи да
кръстоса крака и да разкрие липсата на бельо. Първият беше пре­
калено мазен за вкуса й, а и начинът му на говорене я подразни -
изразяваше се бавно и внимателно, както някои французи правят
автоматично в присъствието на чужденци. Тя го разкара любезно.
Вторият кандидат беше по-подходящ - бизнесмен на средна въз­
раст с отлично скроен костюм и почти приличен одеколон. Той
дори й изпрати чаша шампанско, преди да се приближи към нея.
Беше прекалено стар, разбира се, но в Париж често се срещаха
дъртаци с млади жени. Виновни бяха водата или въздухът, или
Бог знае какво.
Споразумяха се, че след като влязат вътре, тя не бе задължена
да остане с него или да го чука. Поне отначало. Може би по-къс-
ис, ако никой от двама им не си намереше някой по-подходящ.
Той лесно се съгласи. Корнелия знаеше, че е представителна, ви­
сока и красива жена със собствен стил и обезпокояващо видима
смесица от ум и предизвикателство.
Въпреки тузарската си репутация „Свещите" бе точно каквото
беше очаквала. Изискан по вулгарен, но шикозен начин. Прекале­
но много приглушени светлини, завеси, излъскан паркет, тъмни
ъгълчета, пищни стълбища, водещи към частни стаи и странна
миризма на секс, евтин парфюм и дезинфектанти, напомняща на
кабинките по американските секс магазини или кичозните ста­
ички за частни танци в стриптийз клубовете, където бе работила
навремето.
Тя прекара известно време до бара заедно с кавалера си и се на­
слади на щедро поръчаното шампанско. Позволи му да й покаже
няади от забележителностите на клуба, където очевидно бе чест
посетител. Вече бе наясно с разположението на терена. Предложи
на дъртака да потанцува с него.
- Това не е моето амплоа - възрази той грубо.
- Това ме загрява - обясни му тя.
412
Той кимна доволно.
- Давай тогава — каза. - Може да се срещнем по-късно, ако
искаш.
- Да - отговори Корнелия. ;
От дансинга тя имаше идеална гледка към новопристигащите,
които се отправяха към по-интимните части на клуба. Корнелия
се задвижи замечтано сред прегърнатите двойки. Винаги бе оби­
чала да танцува. Това правеше стриптийзите поносими. Тя затво­
ри очи, понесена от меката музика. От време на време, по рамото
нежно я потупваше ръка и получаваше покана да се присъедини
към мъж, жена или двойка в някоя от частните стаи. Но всеки път
тя отхвърляше поканата с мила усмивка. Никой не настояваше,
тъй като всички се подчиняваха на правилата' в клуба.
Сред френските песни, които не бе чувала преди, тя разпозна
парчета на Луна и Ник Кейв. След малко забеляза новата двойка,
която се настани до бара.
Момичето не можеше да е на повече от двайсет и пет, с гъсти
тъмни къдрици, спускащи се по рамената, и несръчна, не мно­
го женствена походка. Гърбът на младата жена бе гол и тънката
плетена блузка разкриваше бледа плът. Тя носеше бяла пола до
глезените, през която се виждаха дълги крака и закръглен задник,
малко по-голям отколкото би искала, но това несъвършенство я
правеше великолепна. С дълбоки кафяви очи и диво циганско из­
ражение, тя напомни на Корнелия за хлапе, което още не бе узря­
ло напълно. Носеше черни обувки с високи токчета, от които не
се нуждаеше, тъй като бе почти толкова висока, колкото Корне­
лия. От нея се излъчваше тъжна чувственост, докато изпълняваше
нарежданията на придружителя си и се настаняваше на високо
столче до бара. Мъжът поръча, без да я попита какво иска. Очите
й се застрелкаха из помещението, оглеждаше останалите посети­
тели и ги преценяваше. Очевидно идваше тук за първи път.
Корнелия се вгледа внимателно.
Мъжът с екзотичната млада жена бе нейната мишена. Лоши­
ят човек. Информацията й се оказа точна. Докато наблюдаваше
двойката, Корнелия пропъди музиката от главата си.
413
 След по-малко от половин час тя вече се бе запознала с тях и
предложи на новите си приятели да се преместят на по-уединено
място. По време на разговора им италианката почти не прогово­
ри, оставяйки по-възрастния си приятел да задава въпроси и да
флиртува открито с красивата американска блондинка, която си
търсеше местни вълнения. Отначало мъжът изглеждаше колеб­
лив, сякгш посещението в „Свещите" бе с различна цел.
- Никога преди не съм била с жена - промърмори италианката
на мъжа.
- Да не би да предпочиташ да потърся негър, който да те изчу-
ка тук пред всички? - отвърна той.
- Не - прошепна тя.
- Значи се разбрахме - реши той, като стана и галантно хвана
ръката на Корнелия. - Както и да е, ти най-вече ще наблюдаваш,
защото възнамерявам да се насладя на компанията на новата ни
американска приятелка. Можеш да гледаш и да се учиш. Нами­
рам, че си доста пасивна и лишена от въображение, скъпа моя
циганко. Сега ще видиш как се чука истинска жена.
Джули сведе очи и се надигна да ги последва.
След като си намериха празна стая на горния етаж, Корнелия
се извини набързо и настоя, че трябва да отиде до гардеробната,
за да вземе нещо от чантата си, както и да донесе чисти хавлии,
които несъмнено щяха да им потрябват.
- Американците винаги държат на хигиената - усмихна се ши­
роко лошият човек. - Ще те чакаме - добави той, като нареди на
младата си приятелка да започне да се съблича.
- Ще оставя и дрехите си - каза Корнелия, като се завъртя. - Не
бих искала да ги намачкам.
- Идеално - кимна мъжът и насочи вниманието си към бледите
голи гърди на Джули, като стисна силно зърната и, докато тя се
измъкваше от дългата бяла пола
По задника й се виждаха червени белези.
. Няколко минути по-късно, когато Корнелия се върна, лошият
човек бе смъкнал панталона си, а италианката му правеше минет.
Пръстите му стискаха косата й здраво, а главата й бе притисната
неудобно в чатала му. Тласъците му я караха да се дави. Той за-
414
въртя глава към Корнелия, русо видение, голо и хванало купчина
хавлии в ръка.
- Великолепна си - каза той и отпусна главата на Джули. -
Наистина царствена - добави, като огледа тялото на Корнелия.
- Много ми харесваш.
Вниманието му се съсредоточи върху слабините й.
- Татуировка? Чудесно. Какво е?
Корнелия се приближи към двойката. Мъжът извади члена си
от устата на младата жена и й позволи да си поеме дъх. Сложи
ръка на лявата гърда на Корнелия и присви очи към бръснатите й
интимни части и татуировката там.
- Пистолет? Интересно - отбеляза той.
- Зиг-Зауер - отвърна Корнелия.
Той погледна разтревожено за миг, но после се успокои и ким­
на на американката да замени Джули и да се погрижи за надър-
вения му член, Корнелия нежно помоли момичето да се дръпне,
за да заеме мястото му. Италианката отстъпи назад към леглото.
Корнелия коленичи. Докато устата й се приближаваше към пе­
ниса, тя извади пистолета изпод белите хавлии, постави го под
брадичката на лошия човек и натисна спусъка.
Заглушителят свърши чудесна работа и изненаданият писък на
Джули се оказа по-шумен от изстрела, който отнесе горната част
на черепа на мъжа и пръсна мозъка му. Той падна на земята, а
Корнелия смекчи удара с протегнатата си ръка.
- Господи - ахна Джули и погледна въпросително Корнелия,
която се изправи с пистолета в ръка, гол ангел на смъртта.
- Той беше лош човек - обясни Корнелия.
- Знам - отвърна италианката. - Но.,.
- Просто бизнес. Нищо лично.
-Значи...
- Шшшт - прекъсна я Корнелия. - Облечи се.
Младата италианка стоеше като закована на пода и Корнелия
не можа да се удържи да не я огледа.
- Много си красива - отбеляза тя.
- Ти също - отговори момичето със зачервено лице.
Корнелия скри пистолета в хавлиите.
415
 - По принцип бих убила и теб - каза тя. - Правилото ми е да
не оставям свидетели. Но не обичам да убивам жени. Облечи се,
изчезни и забрави за него. Не знам дали го познаваше добре...
предполагам, че не е много отдавна. Намери си млад мъж. Живей.
Бъди щастлива. И...
- Какво?
- Забрави ме. Забрави как изглеждам. Не ме познаваш. Никога
не си ме виждала.
Джули кимна в съгласие и нахлузи блузата си, разрошвайки
тъмните си къдрици. Другата жена не бързаше да се облече. Оче­
видно се чувстваше удобно гола. Тялото й беше бледо, но по раз­
личен начин от това на италианката. Джули не можа да определи
естеството на разликата.
Корнелия я загледа как бързо нахлузва дрехите си.
- Върни се в Рим. Това никога не се е случвало. Просто си в
Париж, Джули. Друго място.
прекарала голяма част от тийнейджърските си години. Но знаеше,
че ако седне сама в кафене, някой можеше да я обезпокои и да се
опита да я сваля, а тя не изпитваше желание за разговори тази ве­
чер. Затова се върна в хотела и заспа дълбоко. Нощ без кошмари
или спомени.
Униформеният мъж подаде паспорта на Корнелия.
- Надявам се, че изпитахте удоволствие от посещението си
тук, госпожице?
Американката му се усмихна мило.
- Абсолютно - отговори тя и се отправи към залата за замина­
ващи.

Обратно на улицата Джули се почувства объркана за момент.

Всичко бе станало невероятно бързо. Тя се изненада, когато осъз­
на, че не бе така шокирана, както би трябвало да бъде. Просто
нещо се бе случило. Приключение. Първото й приключение след
Пепино. Тя прошепна тихо истинското му име. Парижката нощ
не й отговори.
Провери чантата си. Имаше достатъчно пари за евтин хотел за
тази нощ. Утре щеше да хване влака за Рим.

Докато вървеше към Сена, забеляза идеално осветения Лувър.

При четвъртия си опит Джули намери евтин хотел на улица
„Мосю ле Принс". Стаята беше на четвъртия етаж и тя едва се
побра в миниатюрния асансьор. По-късно излезе навън и си купи
палачинка от будка на близкия ъгъл. Пред кината се извиваха дъл­
ги опашки най-вече от хора на нейната възраст. Нямаше по-стари
мъже. Тя тръгна към Нотр-Дам и се замота в малка книжарничка,
където лениво запрелиства изложените книги. Ужасно й се пиеше
кафе, но книжарниците в Латинския квартал не продаваха кафе,
за разлика от любимото й място в Рим - „Фертинели", където бе

417

ПАРАНОИЧНАТА ПОЛИ
ТАРА АЛТЪН
Тази сутрин, когато се събудих, открих, че приятелят ми иска­
ше да му направя минет. Не бях в настроение и му казах, че носът
ми е запушен и ако изпълня подобен номер, несъмнено ще се за­
душа и умра. Вероятно прозвучах мелодраматично, но мисля, че
това промени решението му. Честно казано, напоследък изпитвам
странни чувства по отношение на нас като двойка. Нещо липсва
в секса и се тревожа, че аз съм виновна за това. Имам си и други
проблеми. Може би съм просто параноичка, но се страхувам, че
имам лош късмет.
Когато излязох от спалнята, открих още доказателства за из­
чезващия ми късмет. Котката ми беше повърнала на мокета пред
вратата и едва не стъпих в гнусната купчинка. След като почистих
драйфаного, си промених решението да ям бъркани яйца на закуска.
В службата бях почти смачкана до смърт от идиот, който на­
тискаше копчетата на асансьора като луд. Ако не носех огромна
чанта и торба с обеда си, щях да бъда размазана. Слава богу, не
съм от мъжки пол, защото топките ми щяха да бъдат премазани
със сигурност. Вторачих се мрачно в говедото, отговорно за инци­
дента, и се зачудих дали, ако бях мъж с размазани топки, щях да
получа обезщетение за трудова злополука.
Влязох в офиса и забелязах, че в една от кутиите за дарения за
бездомници лежеше нещо странно. Хората носеха какви ли не иди-
отщини - малки шишенца шампоан, взети от хотели, прашни кон­
серви със зеленчуци от домовете си и безброй други дивотии. Днес
имаше нещо кафяво и космато. Мили боже, стори ми се, че в кутия-
418
та бе пропълзял гигантски плъх и бе умрял там. Но пък изглеждаше
прекалено голямо за плъх. Дали някой бе донесъл мъртво животно,
за да нахрани гладните? Това беше ужасно нехигиенично.
После осъзнах, че приличаше на наметка от норки, което бе
още по-лошо. Не можех да си представя бездомник с измита с
шампоан коса, поглъщащ грах с изтекла годност, издокаран в на­
метка от норки.
Отчасти ми се искаше да бръкна в кутията и да проверя какво
бе проклетото нещо, но кой бърка в кутия за дарения? Все едно да
си пъхнеш ръката в буркан за келнерски бакшиши, за да видиш
дали това наистина е новата монета от двайсет и пет цента. Забър­
зах към бюрото си, за да не закъснея.
През следващите два часа оставих загадката с кожата да ме
тормози, но накрая някой прибра още няколко прашни консерви
в кутията и сложи странното нещо отгоре. За мое облекчение то
се оказа мече, при това много сладко. През останалата част от
сутринта обмислях как да го гепя и отнеса у дома. Отново ми се
прииска да имах топки.
През почивката си слязох долу до сладкарницата. Възнамеря­
вах да си купя пакет кашу, все още придържайки се към проклета­
та си диета, когато погледът ми падна на пакет „Зингърс", малки
кексчета, пълни с крем и покрити с глазура. Можех да се закълна,
че касиерката пресмяташе калориите наум, докато ми вземаше па­
рите. Прекалено много се срамувах да изям кексчетата на общест­
вено място, затова се пъхнах в тоалетната и се настаних в кабинка.
Пишкането и яденето на кексчета едновременно се оказа изклю­
чително приятно. Ако имах топки, нямаше да ми е лесно, защото
щеше да ми се наложи да държа члена си с едната ръка, а кексчето
с другата, но понеже съм момиче, ръцете ми бяха свободни.
Преди да се кача обратно горе, се зазяпах в таблото за обяви
до стаята за пушачи. Рекламата за клуб за кючек още висеше там.
Представих си как играя кючек. Щеше да е забавно да се тресеш
пред публика. Все още имах подходящата фигура, въпреки кекс­
четата от време на време.
Чух музика за кючек в главата си и тъкмо се канех да разлюлея
бедра, когато забелязах мъж, който излизаше от стаята за пушачи.
419
 Мили боже. Беше дребосъкът с мустаци и перука, който навре­
мето работеше в нашата компания. Мисля, че се казваше Питър.
Бях чула, че когато го уволнили, охраната го придружила навън
от сградата.
Минаха месеци, докато науча защо бе уволнен, но накрая една
от секретарките ми каза клюката. Бил воайор. Дори нямал тър­
пение да се прибере у дома. Първият път, когато го хванали, му
отправили писмено предупреждение. Вторият път бил извикан в
залата за събрания от шефа ни и започнал да се кара с него и да го
ругае, затова охраната го изритала навън.
Не познавах човек, който да е бил уволнен, задето е разглеж­
дал порно в службата. Искаше ми се да се втурна след него и да го
питам кои сайтове бе зяпал, но щях да закъснея.
Качих се горе с асансьора и се зачудих защо Питър въобще
се бе върнал в сградата. Дали искаше отмъщение? Не исках да
си представям как влиза в службата с пистолет в ръка и започва
да търси началниците, докато безпомощните секретарки се крият
под бюрата си и се молят никога да не са го поглеждали мръсно.
След като се настаних зад бюрото, не можех да спра да по­
глеждам през рамо всеки път, когато вратата се отвореше. Адам,
сладкият ми колега, който седеше до мен, забеляза странното ми
поведение и повдигна вежди. Не искам да звуча банално, но той
имаше невероятни сини очи и трапчинки, достойни за филмова
звезда. Дрехите му винаги бяха безукорни, а той знаеше отлично
имената на известни дизайнери. На всичкото отгоре, беше висок
и с умопомрачителна фигура. Все още не можех да реша дали бе
гей, или метросексуален, но вечно си повтарях, че това няма зна­
чение, тъй като си имах приятел. Но въпреки това го разглеждах
внимателно, когато смятах, че не ме вижда.
Не можех да споделя с него подозренията си, че дребен мъж с
перука се кани да убие всички в офиса, затова издрънках първото,
което ми дойде в главата.
- Влюбена съм - изтърсих.
Той ме изгледа изненадано. Дали мислеше, че признавам чув­
ствата си към него?
- В онова мече - посочих кутията за дарения.
420
- Ами вземи го - отвърна той. - Никой дори няма да забележи.
- Да бе, сякаш ще отнема играчката от дете в нужда - казах
притеснено.
Той ми се усмихна весело и се върна към работата си.
Дойде време за обед. Слава богу, всички бяха живи. Реших да
зарежа пакетираната си храна и да се отправя към кафенето, за
да видя дали Питър още се мотае наоколо. Нямаше го. Купих си
малка кутийка с арабски пастет и пита и се отправих към люби­
мото си място, където отворих кутията и осъзнах, че пастетът им?
същия цвят като издрайфаното от котката тази сутрин.
Метнах кутията в боклука и отидох да разгледам отново табло­
то за обяви до пушалнята. Забелязах обява за продажба на папагал.
Кой би платил хиляда и пестотин кинта за птица? Не и аз. После
видях, че една от колежките предлагаше козметика „Мери Кей".
Визитните й картички бяха от онези, които печаташ на домашния
си принтер. Тя бе последният човек, от когото бих приела съвет за
гримиране, защото линията на фондютена над брадичката й вечно
си личеше. Не я ли бяха научили на нищо в „Мери Кей"?
Стомахът ми къркореше. Бях още гладна. Завъртях се към авто­
мата за закуски зад мен, когато чух странен звук в коридора.
Звучеше така, сякаш някой смучеше енергично замръзнала кола
през сламка. Дали някой се тъпчеше тайно? Трябваше да узная.
Тръгнах на пръсти и надникнах зад ъгъла, където, за моя изне­
нада, видях Питър, застанал на колене и засмукал члена на Адам.
Мили боже! Вече знаех точно какво порно бе разглеждал.
Знаех, че трябва да се завъртя и да побегна обратно, но не го
направих. Исках да позяпам. Отначало реших, че е защото Питър
правеше разни неща, които дори не се бях сещала да правя по
време на минет. Смятах, че просто трябваше да си мърдам главата
нагоре-надолу, докато мъжът се изпразнеше, но Питър бе адски
изобретателен. Използваше и ръцете си и се държеше, сякаш му
бе приятно. Може би трябваше да си водя бележки за следващия
път, когато ми се наложеше да правя минет.
После реших, че причината да не искам да си тръгна е шокът
от размера на члена на Адам. Пенисът на приятеля ми е скромен
и тънък, освен това не е обрязан. Членът на Адам обаче даваше
421
 ново значение на думата „огромен". Беше обрязана, мощна лю­
бовна ракета.
Но въпреки изучаването на нови минетчийски умения и огро­
мния член, осъзнах, че стоях там и по друга причина. Бях страхот­
но възбудена, което ме изненада безкрайно. Но пък кога бях виж­
дала истински хора да правят секс? Гаджето ми дори не обичаше
да го прави на запалени лампи.
Момичешките ми долни части бяха мокри и пулсиращи. Бях
задъхана, а ръцете ми - потни. Искаше ми се да разкопчея горно­
то копче на ризата сй, за да мога да дишам.
Внезапно Адам отвори очи и ме погледна. Потънах в дълбоки­
те му сини очи и по изражението му разбрах, че той бе наясно с
присъствието ми там.
Засрамена до сълзи се завъртях и се втурнах към тоалетната,
където се заключих в кабинка.
Стоях дълго време, поемах си дълбоко дъх и се опитвах да се
успокоя, но образите на Адам и Питър не напускаха главата ми.
Не можех да съм воайорка. Воайорите бяха мъже на име Том, ко­
ито се мотаеха из хорските кооперации нощем и надничаха през
прозорците, а не момичета на име Поли. Разбира се, понякога
обичах да гледам по няколко пъти сексуалните сцени от любовни­
те филми, когато наоколо нямаше никого, но това беше невинна
работа. Всеки го прави, нали?
Двайсет минути по-късно, когато най-после излязох от тоалет­
ната, не се чувствах по-добре. Мислех да се оправдая с прилоша-
ване и да се прибера у дома. Как можех да прекарам останалата
част от деня, седнала до Адам, след като бях видяла всяка подроб­
ност от мъжествеността му? Как можех да седя с това пулсиране
между краката си, което упорито отказваше да ме напусне?
Докато се приближавах към бюрото, забелязах, че Адам бе по­
гълнат от работата си. Но бузите му още бяха леко зачервени. Дали
бе приключил с Питър? Слава богу, той дори не погледна към мен.
С мисълта, че това вероятно бе най-ужасният ден в живота ми,
се стоварих на стола, готова да звънна на шефа и да му кажа, че
съм болна и се прибирам у дома. Но внезапно осъзнах, че имаше
нещо неудобно под задника ми.
422
Дръпнах стола си бавно назад, наведох се и си повдигнах по­
лата. Видях някаква буца. Дали се бе изпълнило желанието ми
да имам топки? Ръцете ми затрепериха, когато повдигнах полата
още малко, за да видя какво се бе случило. Между краката ми
имаше нещо кафяво и космато-. Мили боже! Интимните ми части
избухнаха от стреса! После забелязах две черни очи, вторачени в
моите, и муцуна, почти докосваща клитора ми.
Адам бе откраднал мечето и го бе оставил на стола ми, а аз
седях върху него, сякаш ми правеше орален секс!
Знаех, че трябва да извадя мечето изпод мен, но тялото ми бе
толкова възбудено, че не ми пукаше кой или какво бе там долу.
Бедрата ми се стегнаха около твърдата муцуна на играчката.
Затворих очи и се върнах обратно в дните, когато ритмично
стисках възглавница между краката си, за да получа оргазъм. Това
бе в тийнейджърските ми години. Бях унищожила доста възглав­
ници по този начин, но вече бях по-стара и знаех, че контролирам
различни мускули там долу.
Беше нещо като да яхнеш пенис, докато си върху мъж, но това
бе от външната част на бикините ми. Задържах тялото си непод­
вижно и се съсредоточих върху стискането на мускулите от въ­
трешната част на бедрата ми около муцуната на мечето. Бавно
залюлях бедра и клиторът ми се отърка в черното носле.
По тялото ми се разля гореща вълна и стиснах бюрото за опо­
ра. Косата ми пареше по врата, а горното копче на блузата ми ме
подлудяваше.
Стиснах с пълна сила, поех си дъх и размърдах задник. Му
цуната на мечето помръдна леко. Още малко вляво. Наместих се
и уцелих точното място. Понесе ме див, зашеметяващ оргазъм.
Представих си лицето на Адам, докато се празнеше. Стори ми се,
че сърцето ми спря.
В мига, когато отпуснах изтормозеното мече и слязох обра­
тно на земята, отворих очи. Действителността ми подейства
като леден дущ. Мили боже! Бях правила секс с детска играчка
насред офиса! Никога нямаше да преживея срама, ако някой ме
беше видял.
423
 Забързано огледах стаята, като се молех никой да не ме е забе­
лязал. Видях, че Адам гледаше към мен.
- Опа - казах колкото се може по-невинно и извадих мечето
изпод себе си.
Искаше ми се да го целуна за помощта му, но натъпках новия
си любовник в торбата под бюрото.
- Наистина ли направи това, което си мисля, с мечето? - попи­
та Адам.
Вторачих се в него ужасено. Не е бил погълнат от работата си!
Видял е абсолютно всичко!
За моя изненада, той протегна ръка между краката си и се на­
гласи. Защо ли го правеше, особено след като преди малко му
бяха духали? Възможно ли бе да се е надървил от това, че ме е
гледал да правя секс с мечето?
Внезапно ме осени мисъл.
- Бисексуален ли си? - прошепнах.
Той кимна,
- А това изпълнение с мечето е едно от най-възбуждащите
неща, които някога съм виждал - каза.
- Приятно ли ти беше да ме гледаш? - попитах.
Той кимна ентусиазирано.
Усетих ново пулсиране там долу. Никога не ми се бе случвало
такова нещо след оргазъм. Обикновено изстивах веднага. Дали се
възбуждах отново от мисълта, че Адам ме бе наблюдавал?
Клиторът ми потръпна. Искаше ми се още. Стори ми се, че
пред мен се е отворил нов свят от възможности. Може би не бях
виновна за сексуалните проблеми с гаджето ми. Може би нямах
лош късмет. Беше чудесно, че котката ми повърна и аз се отказах
от обеда, за да видя как правеха минет на колегата ми.
Приближих се до бюрото, опитвайки се да осмисля идеята, че
бях не само „Параноичката Поли", но и „Воайорката Поли".
Кракът ми срита торбата и мечето изпадна навън. Наведох се
да го прибера, когато чух прокашлянето на Адам.
- Мисля, че още е прекалено рано да отнесеш у дома новия ни
малък приятел - каза той.
424
СЪПРУГЪТ НА АВТОРКАТА
НА ЕРОТИКА
ДЖ.Д.МЪНРО
Съпругът на авторката на еротични романи отвори предната
врата и излезе навън. Бос, с отворен дюкян, той бе прекъснал дей­
ността си, когато чу лай и котешки вой.
Котката на жена му, извила гръб, съскаше от жълтата саксия на
прозореца. Невенчетата контрастираха красиво на настръхналата
черна козина. Той закопча джинсите си и огледа двора за винов­
ното куче, но очите му срещнаха тези на съседа.
- Съжалявам! - извини се съседът, като стисна каишката на
уплашеното куче с издран нос.
Той забеляза отворения дюкян на съпруга на авторката ка еро­
тични романи.
- Ооо, жена ти сигурно си е у дома. Обзалагам се, че прекар­
ваш доста време със смъкнат панталон, след като си женен за пи­
сателка на порно. Правите проучвания, нали?
- Аха. Е, трябва да се прибирам. Тя ме чака.
- Не ми позволявай да те бавя!
Съпругът на авторката на еротични романи махна с ръка и от­
несе вбесената котка у дома. Тя одра китката му и скочи на сво­
бода. Но вместо да се хвърли към голата възбудена жена, която
съседът си представи, той се върна в тоалетната, за да довърши
прекъснатото си уриниране.
Приятелите и съседите му завиждаха и си представяха непрес­
танни бурни оргии и див секс. Мислеха си, че жена му вечно се
425
 занимава със сексуални ръководства и порно сайтове, а не списа­
ния с рецепти и идеи за украса на дома като техните.
Всъщност като съпруг на авторка на еротични романи, той по­
дозираше, че получава по-малко секс от тях. Не знаеше дали да
разсее заблудите им, за да му съчувстват, или да продължи да се
радва на незаслуженото им възхищение. Все пак те си мислеха,
че е страхотен любовник, за да се ожени за похотлива красавица,
докато те са се вързали със смотани домакини, които се интере­
суват повече от дрямката си, отколкото от вибратори. Но пък има
и яо-лошй неща, които приятелите на един мъж можеха да си въ­
образят. Оказваха му безгранична почит, а тя се среща рядко при
моногамните мъже от предградията, които не се занимават със
спорт. Колко ли празен щеше да е животът им, ако вече не можеха
да се радват и боготворят майсторлъка му? И кой беше той да ги
разочарова като поправеше грешките им?
Докато се чудеше дали да погледа телевизия, или да подремне,
авторката на еротични романи отвори вратата на кабинета си. Ла­
зерният й принтер шепнеше леко зад нея. През последния месец.той
изразходваше повече енергия върху секса, отколкото мъжа и жената.
- Всичко наред ли е? - попита тя.
- Да, само тъпият Руфъс преследваше Фризбихед отново и тя
ме одра - показа той наранената си ръка.
- Трябва да почистиш раната. В шкафчето в банята има ан­
тисептичен крем. О, имаш ли нещо против да измиеш чиниите?
Трябва Да си предам книгата.
- Разбира се, скъпа. Слушай, може ли да поговорим? Аз...
- Мамка му, забравих идеалната дума. По дяволите, прекарах
последния половин час с речника, а сега... тъпо псе! Някой трябва
да го пречука!
Тя грабна котката и затвори вратата.
Искаше му се тя да прекара половин час с пръста си в нещо
друго, а не в речника.
Вечерта той й предложи да прекарат известно време заедно,
тъй като е краят на седмицата, но тя го подкани да отиде да гледа
мача с приятелите си.
426
- Излез и се позабавлявай. Беки иска да обсъдим историята,
върху която работя.
- Онази в ледения замък в Гренландия?
- Не е в Гренландия. Таен фиорд в Свалбард*. Не мога да из­
мисля как да осигуря достатъчно топлина на героите ми, за да
могат да се възбудят. Става ми студено само като се сетя за това.
А сега са на кораб. Само господарят слиза на брега и това дава на
любимия му роб време да свири тайно на цигулка. Но, разбира
се, някой го чува да свири „Каприче" на Паганини и го намира,
а после той трябва да реши дали да остане доброволно на борда.
- Все още ли се занимаваш с гейовете? Мислех, че ти писна от тях.
Той знае по-добре от всекиго, че и лекарят, й зъболекарят им са
отбелязали силния й рефлекс за давене, който прави невъзможни
някои дейности в спалнята.
- Плащат по-добре, а ти самият каза, че трансмисията на джи­
па ще се скапе всеки момент. Както и да е, робът ще има гиш, така
че трябва да направя някои проучвания, преди Беки да се появи.
- Аз знам как да приготвя киш**.
- Не киш, а гиш. Обица там долу.
- Олеле.
- Така е. Трябва да си легна рано, за да свърша безброй неща
утре сутрин. Имаш ли нещо против да легнеш на канапето, когато
се прибереш, за да не ме събудиш?
- Какво ще кажеш да си легнем заедно?
- Смешник. Омъжих се за теб заради чувството ти за хумор.
Той получава аплодисменти, когато влиза в бара. Приятелите
му разчистват бързо стола му.
- Пийни една бира! - извиква Дийн. - Сигурно си скапан!
- Пий - присъединява се Дъг. - Имаш нужда от течности.
- Удари нещо по-силно, приятел - съветва го Дейв. - Нямаш
време за халба. Трябва да се върнеш при женичката.
Всички си поглеждат часовниците.
* Архипелаг в най-северната част на Норвегия - Б. пр.
** Пирожка с месо и зеленчуци - Б. пр.
427
 - От колко време се нуждаеш, за да заредиш батериите, чове­
че? Ще ти кажем, когато времето ти изтече.
Мобифонът му звъни.
- Жена ми е. Трябва да вдигна.
- Време за десерт! - засмиват се всички. - Втората порция!
- Имаш ли нещо против да купиш мляко на път към къщи? -
пита жена му. - Ще пека хляб утре.
- Разбира се, скъпа.
Иска му се жена му да си играеше с друго, а не с брашното.
Единственото нещо, което се надигаше в тяхната къща, бе тесто­
то. А вместо това можеха да помачкат неговото месо. Да разбият
яйцата му. Да похапнат нейната кифличка. Да загреят кошничката
й. Да приготвят тесто за бебе и да го пъхнат във фурната.
- Е, какво искаше любимата? Хайде, можеш да ни кажеш.
- Иска нещо във фурната.
Всички изврещяват и го тупат по гърба. Бирата се разлива по
ризата му.
- Хайде, човече, разкажи. Никога не споделяш нищо.
Той попива мократа си риза разсеяно, погълнат от въображе­
нието си.
Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, наме­
ствайки могъщата си мъжественост. Жена му застива с чаша­
та чай в ръка.
- Рано се прибираш, скъпи - казва тя с вълнение над облака от
жасминова пара.
. - Писна ми - изръмжава той. - Бъди моята курва или ще из­
дам писателския ти прякор на съседите.
Ръката й се вдига към почервените й устни. Тя оставя чаша­
та/и пада на колене.
- Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи.
Повдига фланелената си нощница и разкрива червено данте­
лено боди, изрязано на зърната.
- Хей! - извиква Дийн в ухото му. - Хей, смотаняк!
- Земя до Жребеца - обажда се Дъг. - Ще ни разкажеш ли ня­
коя мръсотия най-после?
428
- Да, акълът ти определено е в калта - ухилва се Дейв и поръч­
ва поредните бири. - Трябваше да си видиш изражението.
- Е, нали знаете, това е нещо лично. Съпруг и съпруга.
- Да. И трийсетте хиляди души, които четат историите й!
Не може да обвинява жена си за сегашния си статут като икона
на мъжеството. Тя искаше да запази сексуалните си романи в тай­
на, но той издрънка новините пред целия свят, когато пристигна
чекът от „Пентхаус". Не бе обмислил последиците. Е, може би
малко. Гордееше се с факта, че й позволява да работи подобно
нещо. Не ограничаваше обществените перверзни на жена си, а
им разрешаваше да маршируват по рафтовете на книжарниците
и будките за списания. Това бе неговата демонстрация на учас­
тието му в новата раса на Глория Стайнъм* от незаплашителни
мъже. Кой друг съпруг щеше да е толкова уверен в мъжественост­
та си, че да окуражава жена си в сексуалните й истории, особено
след като те не включваха собствения му пенис? Всъщност в тях
участваха безброй измислени пениси.
Иронично, но по това, което бе чул, кварталът му се нареж­
даше на едно от първите места по правене на секс седмично в
сравнение с повечето предградия. Това отчасти се дължеше на
вдъхновението, предизвикано от авторката на еротични романи
и съпруга й.
Дали искаше приятелите му да узнаят истината, или предпочи­
таше да се откроява сред тях като мъжът с най-активен сексуален
живот? Като рядко срещан звяр, който трябваше да утолява дивия
апетит на съпругата, си? Мъжът, който се радваше на удоволстви­
ето да участва във всеки мръсен сценарий, създаден от съпругата
му? Съседите му гледаха на него като на красавеца от обложката
на романтичните романи. Той не косеше моравата като останали­
те смотаняци, а се наслаждаваше на катеричката на жена си.
- Всичко е измислица - най-после отговаря той на приятелите
си. - Не е задължително да извършиш убийство, за да напишеш
криминале.
* Американска журналистка, призната за лидер на феминисткото движение - Б. пр.
429
 Те се засмиват и разклащат бедра предизвикателно. Жена в
края на бара ги изглежда отвратено и отнася виното си до отдале­
чена маса.
Дийн забелязва издраните му китки.
- Уха! Тя май се е поувлякла, а?
- Е, с какво ще те забавлява малката женичка довечера? - пита
Дъг.
- Една нейна приятелка ще идва у дома.
- Ти, куче проклето! - изревава Дейв и избърсва бирата от мус­
таците си. - Тройка!
Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи, наме­
ствайки могъщата си мъжественост. Жена му и приятелката
й застиват с чашите чай в ръце.
- Писна ми - изръмжава той. - Бъдете моите курви или ще
изтрия „Американски идол " от видеото.
Ръката й се вдига към начервените й устни. Тя оставя чаша­
та и пада на колене:
- Разбира се, каквото пожелаеш, скъпи. И ти си съгласна,
нали, Беки?
Тя повдига анцуга си и разкрива черно кожено боди, изрязано
на зърната. Беки, дребна, лека и гъвкава, вече е на пода, твърдо
решена да лапне члена му преди жена му. Гърдите й се изсипват
от пуловера, когато запълзява към него.
- Копнеех да ме пожелаеш! Всичките ми греховни истории
са само мизерни повторения на фантазиите ми за теб! Ела при
мама, красив кренвирш, и ме обработи.
- Това е мръсна работа, но някой трябва да я свърши.
Малко по-късно, когато си тръгна от бара, подсвирквания и
вой го последваха навън в дъждовната нощ.
Той паркира на частния път на улица „Сидър Лейн" номер 613
и огледа тъмната къща. Събу обувките си на терасата и ги внесе
вътре, като внимаваше да не вдига шум по дървения под. Жена му
спи леко и най-малкият шум я събужда и нарушава ритъма й за
седмици.
430
Той чу гласа й и открехна вратата на спалнята. Жена му седеше
в леглото с молив и кръстословица в ръка. Чаена чаша и чинийка
лежаха на юргана.
- Радвам се, че се прибра - прозя се тя. - Спаси ме от самата
мен. Тъкмо се канех да си послужа с измама.
- Защо още не спиш? Мислех, че трябва да започнеш работа в
ранни зори.
- Не можах да заспя. Липсваше ми - отговори тя и потупа лег­
лото до себе си.
- Чакай малко - той посочи млякото. - Трябва да го прибера в
хладилника.
- Затопли ми чая, докато си в кухнята - помоли го тя и му по­
даде чашата.
Той я сложи в микровълновата за двайсет секунди. Струваше
му се, че не върши много неща за нея, с изключение на смяната
на маслото на колата й или отварянето на някой буркан. Но ако тя
се чувстваше удобно на канапето, потънала в книгата си, редовно
му протягаше чашата си с чай. Беше се усъвършенствал в това да
преценява колко секунди са нужни, в зависимост докъде е пълна
чашата. Тя обича горещ чай, но не прекалено горещ.
Подава й го и се протяга до нея. Тя сбърчва нос, когато отпива.
- Прекалено горещ ли е?
Невъзможно.
- Не. Но е от лайка.
- Мислех, че мразиш лайка.
- Мразя я. Вони на кон. Имам чувството, че съм в някой обор в
Кентъки. Но е полезна. Помага за хубава кожа и по-добро зрение
или памет, или нещо такова. А аз съм вече стара и дебела. Нуждая
се от всичката помощ, която мога да си осигуря. Мислиш ли, че
трябва да си боядисам посивялата коса?
Олеле, лош ден, осъзнава той.
- Каква посивяла коса?
- Не ти вярвам, но благодаря, скъпи. За какво си бъбрихте с
момчетата тази вечер?
- За онова шоу с раците. Заснели последния епизод в бара, къ­
дето бяхме.
431
 - „Най-смъртоносните раци"?
- Не. Ядох от тях веднъж и не са нещо, което би искал да за­
снемеш.
Тя се засмива.
- Какво друго?
- За мача и разни други такива.
Тя завърта очи.
- Вие, момчетата нямате въображение.
Той затръшва вратата зад себе си и влиза бързо вкъщи. Гола,
жена му е яхнала любимия си стол, притиснала гърди към обле­
галката. Краката й са широко разтворени. Татуировки на голи
жени покриват гърба й.
- Здрасти, скъпи - поглежда го през рамо. - Виж какво ми
направиха днес. Излязох да си купя обувки, нали знаеш, от онези с
подсилени арки? А, това ми напомня, че трябва да си взема глю-
козамина по-късно. Както и да е, имах мерак за нещо по-забав­
но. Работата ме скапва напоследък. Започнах с обувки с високи
токчета и свърших с татуировки и обици по зърната и клитора.
Ела да видиш.
Тя се завърта и мята крака върху облегалките за ръце.
-Намажи ме с крем и ме изчукай в задника. Колкото се може
по-силно. А утре ще купим нещо забавно и за теб. Може би пръс­
тен за члена. Макар че може да е трудно да намерим достатъч­
но голям. Май ще трябва да направим специална поръчка.
- Не мислиш така, нали?
Тя затвори книгата си.
- Изпробвай ме.
- Какво носиш под нощницата?
Тази вечер е фланелената нощница, изрисувана с маргаритки.
Беше нощница за кърмачки, купена по погрешка. Имаше безброй
удобни копчета, които тя сега започна да разкопчава.
- Отгатни, господин Умнико.
- Нищо.
- Точно така.
432
- Любимото ми.
- За какво наистина си говорихте? Пак ли те тормозиха? Всич­
ките мечтаят за анален секс, но се страхуват да си го поискат?
Сякаш това ги превръща в педали или нещо подобно.
Тя искаше да поговори още малко. Той не бързаше. Това бе
нещо, което липсва във всички секс филми: небрежните разгово­
ри. Знаеше какво точно представляват незначителните й въпроси.
За друг човек можеше да изглеждат като лениво бърборене, но
той разпознаваше признаците: любовна игра. Ново запознанство
след ежедневната раздяла на монотонния живот. Подновяване на
връзката преди настъпване на интимността. Но ако прибърза и се
опита да мине по краткия път, всичко щеше да свърши, още преди
да започне. Тя ще спре двигателя.
- Мислят си, че ще правя тройка.
' Тя огледа стаята.
- Е, котката винаги може да се присъедини.
- Тя обаче не е котенцето, което имах наум.
- Така ли?
Ръката му се плъзна под нощницата и погали вътрешната част
на бедрото й. Нейната ръка се насочи към дюкяна му и тя започна
да разкопчава копчетата. Часовете тракане на клавиатурата са на­
правили пръстите й доста силни.
- Мислех си - казва той, като погали окосмяването на венери­
ния й хълм, - че и аз може да напиша история.
- Разбира се. Всички си мислят, че е адски лесно. Но я се опи­
тай да измисляш нови идеи непрестанно.
- Да - съгласи се той, а пръстът му уцелва мишената. - Сигур­
но е трудно.
433

ВЪРТЕЛЕЖКА
КРИС САКНУСЕМ
Нощ. Топла. Влажна. Огромен, почти обезлюден панаир със
странни гигантски клоунски глави, които надничат от тъмнина­
та... статуите на смешни герои по затворените въртележки из­
глеждат заплашителни... изоставени будки... счупени лампи...
силуети на хора, които не се виждат достатъчно ясно, за да разбе­
реш намеренията им.
Отиваме до въртележка, която все още работи. Прилича на
огромна рулетка, която се издига на централната си ос. Мъжът,
който я управлява, има лице на бял селянин, но тяло на черен кул-
турист. Никой не седи в кошниците около нас. Малкото хора са от
другата страна на колелото и не можем да ги видим.
Въртенето започва и скоростта се увеличава. Издигаме се и
едновременно виждаме повече и по-малко от панаира, сенките и
затворените будки. Забелязваш ритъма на издигането и въртенето
и казваш:
- Напомня на секс машина.
- Да и на машина на времето - отговарям.
После се възбуждаме... докосваме се... целуваме се... и се чу­
дим какво ли ще е да се изчукаме, докато летим над призрачния
панаир. Ти носиш прозрачна бледозелена рокля, но нямаш бики­
ни, а аз съм обут в широк панталон от микрофибър. Ти си влажна
и готова. Лесно го вкарвам и изкарвам. Можеш да ме яздиш, дока­
то хвърчим все по-високо и по-бързо над земята.
Никой не може да ни види, защото сме прекалено далеч от зе­
мята и се движим адски бързо. Надигаш се и се спускаш на члена
434
ми, който те запълва и се надървя все повече. Отначало ме яздиш
като конче на въртележка, а аз си играя с циците ти. Влагалището
ти е разкошно. Мокро, но не прогизнало. Стегнато. Усещам сте­
ните му около главата на члена си като дълбока мускулеста уста.
Започвам да тласкам силно в теб и дърпам нагоре прозрачната ти
рокля, за да открия задника ти. Разтварям бузите му и стискам ме­
сото ти в ръцете си. Напрежението се увеличава и пляскам дупето
ти, а ти се притискаш в гърдите ми, за да потъркаш клитора си в
основата на пениса ми.
Вкарвам пръст в ануса ти... гърдите ти са вън от роклята и ус­
тата ми се движи между зърната, които изглеждат по-големи и
тъмни от когато и да било преди, твърди и влажни, щръкнали на­
горе, почти копнеещи да бъдат отхапани.
Въртенето се ускорява заедно с глада ни... като мания, с която
сме заразили машината... тъкмо когато и двамата сме готови да
се изпразним, се чува силен звук от чупене и се виждат искри от
нещо, което прилича на неонови звезди... после стомана и кабели
прехвърчат покрай главите ни и крайниците на някой от друга­
та страна на колелото прелетяват край нас и усещаме замайване,
когато цялата въртележка се отделя от оста и се накланя лудо,
размятайки ни из въздуха.
Отделяме се един от друг едва когато падаме в блатото от дру­
гата страна на панаира. Виждаме далечното отражение на свет­
лините от въртележките, но ни се струва, че всичко е било пре­
ди милиони години. Чуват се викове и сирени, но се отдалечават
много бързо. Паднали сме в блато. Полускрити от водите бунгала
и булдозери, покрити с мъх, се таят около нас. Надигат се кърко-
рещи мехури. Огромна сладоледена фуния от фибростъкло плава
до нас. Ти усещаш нещо да се допира в крака ти и изпищяваш.
Може да е костенурка. Или пък нещо друго. Очевидно във водата
има и други неща освен пазарски колички, покрити с водорасли, и
откраднати пътни знаци. И двамата започваме да се паникьосваме
и се чудим къде сме попаднали.
Виждаме мираж пред очите си - желязо и дърво. Прилича на
лодка... или по-скоро... ферма, построена върху ръждясал шлеп.
435
 Плуваме към нея... порутената стълба е близо до нас. Ти се из-
катерваш първа. Роклята ти е съдрана на гърба и когато стигаш
до върха, задникът ти е право в лицето ми. За момент забравям
всичко станало. Искам само да те изчукам в задника точно там, на
палубата на шлепа. После бухал профучава покрай нас, стиснал
дебел воден плъх в ноктите сй, и аз си спомням какво се случи. Не
знаем къде сме. Може да сме попаднали в отровно блато. И кой,
по дяволите, живее в този ръждясал шлеп? И дали наистина сме
още живи?
Проблясват лампи и се чува музика. Нещо сладникаво и старо.
Музика от петдесетте, на чийто фон да си сипеш мартини и да от­
ведеш момичето в леглото. Уплашени сме. Мокри сме... изглежда
пз сме наранени, но се нуждаем от помощ. Затова влизаме вътре.
Без да чукаме. Вратата е отворена.
Вътре има повече комари отколкото навън, но отначало гледка­
та е странно жизнерадостна и успокояваща в сравнение с онова,
което очаквахме. Членът ми е още твърд от вида на задника ти
пред мен, докато се качвахме на борда, но в момента не можем да
си позволим да се чукаме.
Помещението, в което влизаме, е грозна стара селска кухня с
ужасни шкафове, боядисани в зелено и жълто, и отрупани с ки-
чозни дреболии. Хладилник, обсипан със сувенирни магнити...
замразена вечеря, която сега дими на масата, сякаш обитателят
на дома се кани да седне да яде. Викаме, но никой не отговаря.
Чакаме, но никой не идва. Надникваме в следващата стая.
В голям фенер гори свещ, която осветява стените. По тях има
животински глави. Стотици. Елени и диви котки, прасета, мага­
рета, дори мишки. Всички са изкусно препарирани и наблъскани
плътно една до друга. Свещта хвърля отблясък в коридора и виж­
даме още животински глави - риби, змии и птици. Котки. Кучета.
Коне. Изстиваме от ужас. Цялото място прилича на зловещ му­
зей на препарирането, и в същото време е невинно като ферма.
Контрастът ни кара да настръхнем. И все още никой не отговаря.
Не се чува никакъв звук. Само къркоренето на водата в блатото и
плаващите боклуци, които се удрят в шлепа.
436
След кратко чудене и спорене какво да правим, решаваме да
огледаме навсякъде. Взимам свещта и тръгваме от стая на стая.
Всичките са точно такива, каквито очакваш да видиш във ферма.
С изключение на препарираните животни. Жаби, зайци и дори
няколко зловещи палячовски глави от панаира. Слава богу, пласт­
масови.
Но в нещо като всекидневна, където стои телевизорът, има
маса, на която е подреден миниатюрен къмпинг. Перфектни мал­
ки каравани. Палатки. Коли и хора... дървета, направени от картон
и плат. Всичко е с идеални пропорции... в подредбата се долавя
странен ред... всички хора и коли са разположени около сребриста
каравана... внезапно осъзнаваме...
Миниатюрният къмпинг е подреден като игра.
-В същия миг чуваме звук навън, който ни кара да застанем на­
щрек.
Звукът... всъщност са два. Единият е притесняващо наблизо,
но не можем да го определим. Струва ни се удължение на тре­
вогата ни, сякаш чувствителните канали на интимност и страх
между нас са избягали и сега оживяват в странния шлеп. Другият
е по-ясен и завладяващ. Ромолене на вода... като че ли шлепът се
е отдалечил от мястото си в блатото и металните трупове... и сега
е в в бърз поток... отправил се е на някъде... но не знаем накъде.
Излизаме бързо на палубата, блъскаме се един в друг и изпускаме
свещта в бързината.
Гледката навън наистина е зашеметяваща. Шлепът се е измък­
нал от блатото и навлиза в залив.
Пред нас има две неща. По-близо е ферибот с размера на го­
лям кораб. Всички прозорци са осветени, а лампички на фибро-
оптични кабели украсяват страните му. Странното е, че от горна­
та палуба скачат хора, а тя е доста високо над водата. Хората се
мятат, като че ли са пияни или замаяни. Следват ги парчета дре­
хи... старомодни кутии за шапки... вестници и списания... и пари.
Изглежда сякаш бали с пари са били съдрани и хвърлени през
борда. Банкнотите се спускат над пристанището... някои прелитат
покрай нас.
437
 Второто и още по-внушително нещо пред очите ни е град, ос­
ветен от прожектори, чиито лъчи се движат напред-назад, и раке­
ти, които може да са фойерверки или бомби.
Част от него напомня за Лофлин, Невада, сгушен във верига
скали... но с гигантски лица, издялани в камъка... билбордове,
сриващи се по насипите... огньове и подслони в скалите. Частта,
която гледа към водата, прилича повече на Луисвил или Мемфис,
американски градове край реката, но с азиатски и арабски нюан­
си. Като Дамаск или Меконг. Трудно е да си сигурен в нещо, тъй
като градът буквално се срива, докато го гледаме. Огромни маши­
ни за разрушаване го нападат като динозаври, размазващи макет
на град. Виждаме високи кранове и топки за рушене, осветени
от прожектори. Мъже с неоновозелени каски по кея... с маски на
лицата... хора с кутии за храна вместо глави... Град на идиотите...
напълно откачен. На огромно скеле хиляди хора висят и се кате­
рят като маймуни... всички носят оранжеви гащеризони и фенери
по главите. Толкова са много, че от тях постройката прилича на
небостъргач, който се гърчи от нестабилност. От време на време
един от катерещите се пада и незабавно някой друг заема мястото
му. Все повече хора се тълпят долу и потикват останалите да се
изкатерят по-високо и постройката добива истинска форма, макар
че много от хората падат.
Разглеждаме сцената няколко минути и се опитваме да я ос­
мислим... внезапно осъзнаваме, че свещта, която изпуснахме във
фермата, е подпалила мястото. Прозорците и рамките на вратите
пукат от горещината, разбити стъкла валят по палубата, пламъци
избухват навън. Движим се към катастрофа с гигантския ферибот
със скачащи хора и валящи пари... ние сме на шлеп с горяща фер­
ма... приближаваме се към напълно откачен град. Целият зловещ
ад пред очите ни ни зарежда със сила. Искахме проблеми и ярки
светлини и си ги получихме. Най-добрата ни възможност е да ско­
чим от шлепа, преди да се ударим във ферибота. Но пък осъзна­
ваме, че можем да бъдем разкъсани от перката или да се удавим
във вълната. Освен това не сме уверени в късмета си, защото си
спомняме въртележката. И тогава се случват две неща.
438
От фермата изскачат хора с животински глави. Сигурно са
били зад стените - затворени или просто наблюдаващи ни тайно,
но никога няма да узнаем, тъй като се мятат от шлепа в залива.
Цялата постройка избухва и едва не ни запраща във водата. После
чуваме глад отдолу. Мислим, че е някой от хората с животински
глави, но всички те са мъртви и обгорени.
Вика едър дебелак на сал. Няма ръце и не може да гребе. Той е
в още по-опасно положение от нас и ще бъде размазан от ферибо­
та. Но ако и ние сме в него и гребем, можем да стигнем до земята.
Скачаме. Не си казваме нищо... само...
В последната секунда ти се завърташ и се втурваш обратно във
фермата. Мисля си, че това е краят. Тя е изгорена. Мъртва.
Но после се връщаш. Стискаш караваната от миниатюрния
къмпинг. Роклята ти гори. Прелиташ покрай мен, хващайки ръка­
та ми... скачаме в залива, а цялата ферма избухва... парчета дърво,
разтопени магнити и почернели животински глави падат зад нас.
Плясваме във водата на около пет метра от рафта и плуваме
към дебелака. Ти си по-близо и стигаш първа. После правиш
нещо, за което съм ти благодарен, макар гледката да ме шокира.
В мига, когато се настаняваш в малкия жълт рафт, пускаш карава­
ната, грабваш едно от греблата и удряш дебелака в главата, съба­
ряйки го във водата. Изкатервам се до теб, взимам другото гребло
и също удрям човека с пълна сила. Ти започна, а аз трябва да до­
върша. Инстинктивно разбирам идеята ти. Не го познаваме. Не
му дължим нищо. Навсякъде около нас цари разруха. Може вече
да сме мъртви и да сме попаднали в ада. Имаме само един друг.
Започвам да греба като луд. Бива ме. От дете съм добър гребец.
Изплъзваме се от пътя на ферибота в мига, когато удря шлепа.
Обгорената ферма се плъзва в пристанището, отнасяйки живо­
тинските глави и миниатюрните хора със себе си... пламъците из­
бухват за последен път и угасват. Фериботът продължава напред.
Пътниците все още се мятат от него, лампичките блестят, от дуп­
ката, съдрана от удара с шлепа хвърчи вода и счупено дърво. Но
ние сме прекалено заети да се борим с вълните и да се опитваме
да се задържим на сала.
439
 Гребем към града. По брега горят огньове. Някои изглеждат
нарочно запалени, натъпкани с мебели. Други са пушещите тру­
пове на коли и машини. Нямаме избор. Рафтът е прекалено малък,
за да рискуваме да прекосим залива, а и нямаме представа накъде
отиваме. Виждаме хора извън огнените кръгове по кея. И всичко
това е под порутена бетонна стена, овенчана с бодлива тел. Хора­
та ловят риба, без да обръщат внимание на хаоса около тях. Други
са заети с игри. По-надолу, в сенките от огньовете и светлините
на самоунищожаващия се град, стават по-зловещи неща. Изна­
силвания, разкъсване на крайници, непознати ритуали.
Зад нас хората започват да бутат коли от ферибота. Не знаем
дали се опитват да облекчат товара, за да не потънат, или се на­
слаждават на вандализма, защото крещят жизнерадостно, когато
колата падне в залива.
Трябва да насочим вниманието си обратно към сала и да избег­
нем скалите и боклуците край брега. Навсякъде в мръсната пяна
плуват кутии от машинно масло и пластмасови бутилки. Също и
други неща, които изглеждат по-остри и опасни. Но се движим по
вълните от ферибота и насочваме сала към гранитната стена на
кея. Държа миниатюрната каравана.
След като стигаме до другата страна на стената, точно под
светлините на града, виждаме, че сме спрели пред двама мъже от
славянски произход. Единият седи до огъня и държи каишката на
овца, сякаш е куче. Другият е разположил редица огромни краси­
ви черупки от миди пред себе си. Ако бяха по-малки, щеше да при­
лича на уличен търговец на бижута. Но тези раковини приличат
повече на приюти. Достатъчно големи са, за да подслонят хора.
- Добре, че успяхте - казва Човека Мида и издухва носа си.
Не сме убедени в това. И в двамата мъже има нещо зловещо.
Оглеждаме се и разбираме, че живеят тук. Зад тях има голям рафт
с двигател, готварски прибори и нещо, което прилича на открад­
нати електрически уреди, свързани с дизелов генератор. Но сла­
вяните поне не разкъсват никого на парчета. Засега.
Отварям уста, за да попитам нещо, но осъзнавам, че не знам
кой въпрос да задам първо. Човека Мида заговаря преди мен.
440
- Ще вали... трябва да се подслоните в раковина. Първата нощ
е безплатна.
Идеята да влезем в една от гигантските черупки не ни привли­
ча. Дъждът изглежда най-незначителният ни проблем.
Над главите ни избухват фойерверки и усещаме първите капки
на бурята. Тежки, нажежени капки, като че ли магнезият от раке­
тите се е смесил с влажния въздух. По плажа и скалите виждаме
хора, които търсят подслон. Не е обикновен дъжд, а киселинен.
Две едри капки пушат по ръцете ти и усещам миризма на изго­
рено.
Мъжът с овцата повежда животното към подслон, който при­
лича на огромна пощенска кутия. Двамата с Човека Мида навли­
чат предпазни костюми. Кожата ни започва да гори. Ти скачаш
в една от раковините и капакът се затръшва зад теб и изщраквя
като ключалка. Обзема ме лошо чувство, по-лошо дори от дъжда,
който подозрително спира.
, - Какво стана с дъжда? - питам.
- А, започва и спира - отговаря Човека Мида с гадна усмивка.
- Пуснете я навън - казвам.
- Разбира се - кима той. - Дай ми онова, което държиш в ръка­
та си, и ще й отворя. В противен случай, ще имаш нужда от нещо
по-сериозно от чук, за да отвориш.
От водата долита силен звук - съдиране на метал и дърво - и
фериботът започва да потъва.
- Ще имаш време да помислиш по въпроса - казва Човека
Мида, като вади лъскав харпун с размера на пушка с рязана цев.
Той я насочва към мен, докато Човека Овца завлича лодката им
до водата, после я връща назад и двамата потеглят към ферибота,
където хората още мятат неща и скачат. Някои от телата падат
по колите, които още не са потънали, с гаден звук от трошене на
кости и давене.
Решавам, че нищо не ми струва да им дам миниатюрната ка­
равана, но нещо ме кара да се съпротивлявам. Металът е хладен
в ръката ми и странно успокояващ. Ценен. Но ако му дам кара­
ваната, когато се върнат, как мога да съм сигурен, че ще отво-
441
 ри раковината? Човека Мида не изглежда от хората, които биха
спазили честната си дума. Не знам какво да правя. Но след като
ритам раковината няколко пъти и я удрям с камък, съм почти си­
гурен, че ще е невъзможно да я отворя със сила. Дори не знам
дали можеш да дишаш вътре. Започвам да откачам от страх и се
разхождам нервно по мръсния пясък. После чувам глас. Женски
глас. Но не твоя.
Долита изпод купчина водорасли до огъня на Човека Овца.
Жена изпълзява навън. По кожата й са полепнали водорасли. Тя е
гола и много красива, но забелязвам, че има открити рани по тя­
лото, сякаш се е заровила във водораслите, за да облекчи болките
си. Казва ми, че мъжете са отишли да крадат от ферибота. Били
нещо като пирати мародери. Разполагам с малко време да отворя
раковината. Но има само един начин да го направя.
Трябва да се изпикая, а после да се изпразня върху нея. Отна­
чало не вярвам на жената, но пък нямам избор. Затова уринирам
върху раковината и за моя изненада и облекчение, тя започва да
съска и да омеква.
- Бързо! - казва жената. - Трябва да се изпразниш върху нея.
Страхотно, мисля си. Нямах проблеми с уринирането, всъщ­
ност умирах да се изпикая. Но не съм убеден, че мога да го вдигна
тук... не и с разкъсваните хора и сриващия се в пламъци град от
другата страна на стената. Жената сваля няколко водорасли, за да
ми покаже гърдите си. Големи и закръглени, великолепно офор­
мени. Прекрасна гледка, въпреки няколкото рани по тях. Започ­
вам да си мисля, че тя иска да я изчукам и да се изпразня върху
раковината. Но когато сваля и останалите водорасли, виждам, че
влагалището й е покрито със загнояли рани... бактерийно петно,
обграждащо отворена,рана, по която тя е залепила пиявици, за
да изядат част от гнойта. Под пиявиците малки бели червеи из­
пълзяват от мъртвата плът. Искам да повърна. Тя се покрива с
водораслите.
После се приближава на колене към мен и вади члена ми от
панталона. Устата й е великолепна, с плътни чувствени устни...
скоро тя ме лиже и смуче и диша върху мен. Прокарва език по
442
главата, следвайки очертанията й. Засмуква няколко сантиметра в
топлата си влажна уста, без да раздвижи врата си. Струва ми се,
че бавно поглъща пениса ми. Втвърдявам се от смукането и глед­
ката. По-дълбоко, От този ъгъл, раните не се виждат. Тя е много
красива, на около трийсет години, с яркочервена коса и големи
твърди гърди, които се докосват до топките ми.
Междувременно раковината пуши и се разтваря. Чудя се дали
си още жива. Дали можеш да видиш и чуеш какво става. Какво си
мислиш. Какво би си помислила.
Жената с водораслите увеличава скоростта, прокарвайки ме­
ките си илътни устни по главата и основата. По-бързо. Главата й
подскача нагоре-надолу, гърдите й се люлеят ритмично. Започвам
да се чудя какво ще й направят мъжете, когато се върнат и разбе­
рат, че ни е помогнала. Изпитвам нежност към нея... примесена с
дива похот. Внезапно дори гноящите й рани изглеждат еротични.
Готвя се да се измъкна от устата й и да се изпразня. Но когато
членът ми се изплъзва от устата й, която не ми се иска да напус­
кам - отчасти ми се иска да свърша в гърлото й или върху гърдите
й - тя ахва и казва:
- Не, трябва да получа спермата ти! Нуждая се от нея заради
раните си. Тя ще ме излекува.
Ще се изпразня. Трябва да взема решение.
- Не мога - отговарям. - Трябва да отворя раковината.
. - Тя вече е мъртва - казва жената.
Нещо в очите й ми подсказва, че лъже. Отблъсвам я настра­
ни и се втурвам към черупката. Лъсвам бастуна за последен път
и се празня. Спермата излита и заблестява в сребристо на слън­
цето. Пада върху разпадащата се раковина и започва химическа
реакция, която се разпростира върху повърхността като фосфо­
ресцираща сянка. Скоро цялата раковина пулсира и се втечнява.
Завъртам се към жената, която е паднала на пясъка. Изстисквам
члена си и последните няколко капки сперма падат върху разтво­
рените й крака. Гнойните инфекции се сгърчват и белите червеи
се оттеглят. Капките облекчават разложението до известна сте­
пен. Увивам я с водорасли и дишането и се успокоява. В този миг
експлозия разтърсва ферибота и той потъва по-дълбоко.
443
 Завъртам се към раковината и те виждам жива. Гърчиш се в
нещо, което прилича на нишесте от плацента. Мокро е и лепкаво,
а ти се бориш истерично с него, но очевидно не наранява кожата
ти. След минута вече съм те изкарал навън и те водя към водата,
за да те измия.
Водата не е приятна, но е по-добра от гнусната раковина, а ти
си толкова облекчена задето си навън, че не ти пука. Но си гола и
трябва да избягаме, преди пиратите да се върнат. Не съм сигурен
как да действам.
После се връщаме до останките от раковината, където оставих
караваната. Жената с водораслите се размърдва, когато минаваме
покрай нея.
- Овцата ще й даде дрехи - промърморва тя.
- Коя е тази? - питаш.
- Приятелка - отговарям.
Дори не ми идва наум да питам как и защо овцата ще ни даде
дрехи за теб. Отивам до голямата пощенска кутия и откривам, че
вътре е просторна като хангара на селско летище. Стотици виет­
намци се трудят по стари шевни машини и станове, подредени в
редици. Един от тях, млад мъж, който май е бригадирът, изоставя
купичката си с прозрачна супа и дръпва няколко дрехи от купчина
с дефектни изделия. Тоалетът мирише леко сладникаво на бебета
и плодородни полета през пролетта. Той ми подава кожена жилет­
ка и изрязан на задника кожен панталон, както и чифт мокасини
от агнешка кожа.
Връчвам ти ги, а ти мърмориш, че трябва да се мотаеш наоколо
с гол задник. Обяснявам ти, че не разполагаме с много време... а
ти решаваш, че не са толкова лоши. Издокарваш се, аз грабвам
караваната и изчезваме, изоставяйки Жената с водораслите, коя­
то май също е избягала. Салът с мъжете се завръща, натоварен с
неща, които не виждаме ясно.
Отнема ни известно време да се изкатерим по скалите и наме­
рим достатъчно широка пролука, през която да минем. Непрес­
танно избухват фойерверки или бомби... трясък на съдран ме­
тал... сриване на сгради... сирени... крясъци... но продължаваме
444
напред... границата между града и водата е по-зловеща, отколкото
изглеждаше отдолу. Изранени хора се мотаят между пилоните и
камъните. Кататоници. Трупове. Изненадвам се, че видът на го­
лия ти задник ме радва, докато бягаме. Останали са ми само пър­
вични мисли. Това е добре, тъй като ме държат нащрек.
Най-после достигаме до града и се озоваваме на павирана
улица като в долната част на Манхатън. Огромно знаме плюши
на пилон. Стодоларова банкнота. Виждаме парк, пълен със ста­
туи, покрити с бели брезенти... група хора се кланят на паднала
електрическа кула, която са облегнали на стара тухлена сграда с
мраморни колони отпред. Булдозери събарят стена по-надолу по
улицата... от дупки в паветата изригва вода... хора в инвалидни
колички стоят под струите.
Мъж в шлифер, стиснал малък аквариум, се втурва към нас.
- Преследването започна! Внимавайте! Внимавайте!
Спъва се и изпуска аквариума на паветата. Разбива се на хи­
ляди парчета, а от него изпадат яркооцветени тропически риби.
Няма време да спасим рибите, защото механичен трясък отеква
по малкото останали постройки. Банда рокери профучава по ули­
цата. Каските по главите им блестят в металически цветове. Роке-
рите форсират моторите си в преследване на група мъже на сред­
на възраст по бельо... държат пики в ръце... или церемониални ме­
чове... приличат на пикадори, изскочили от корида. Гледката ми
напомня за тичането на биковете в Памплона. Рокерите пресле
ват и ловуват... хвърлят оръжията си и заковават по-възрастните
мъже, които бягат паникьосано. Някои успяват да се измъкнат и
биват приветствани с букети рози или глави на прасета. Други са
намушкани, размазани или прегазени. Вмъкваме се в странична
уличка, далеч от хаоса.
Появява се файтон... влачен е от хора, мъже и жени, голи и с
тежки кожени наочници.
След лудостта с рокерите, смятаме, че можем да се справим с
по-бавната група и викаме:
-Спрете!
Те спират.
445
 На мястото на кочияша седи разложен труп в смокинг.
- Къде отивате? - питаме.
Мъжът с наочниците, който води групата, отговаря:
- Където господин Хюго иска.
Споглеждаме се. Те май не осъзнават факта, че господин Хюго
е мъртъв. Очевидно не усещат вонята му. И просто се мотаят на­
около в кръг.
- Господин Хюго не се чувства добре - казвам. - Той иска да
ни заведете някъде. Иска да ни отведете до...
Объркан съм. Нямам представа къде би трябвало да отидем.
Нито къде е безопасно.
- Зоологическата градина! - извикваш.
Гледаш към скалите, където стои рушащ се билборд с жена
в бяла престилка, която държи няколко папагала в гигантската
си ръка. Надписът гласи: „ЗООЛОГИЧЕСКАТА ГРАДИНА Е ЗА
ВАС... всички въпроси за живота... забавни игри...
Приемам идеята. Зоологическата градина може поне да ни
осигури подслон. Може би. Обикновено зоологическите градини
сз открити просторни места с богата растителност. Затова скача­
ме до господин Хюго, където вонята на разложено е непоноси­
ма... но нашите приятели с юзди и наочници не забелязват това.
Изглеждат щастливи, че поемат в определена посока.
С изключение на друга банда рокери, които са хванали с ласо
няколко млади момичета по бикини и ги жигосват по задниците
с нажежено желязо, не виждаме никой друг на пътя - само сенки
на бягащи хора и светлини от трактори по далечните улици. За
наша изненада един от рокерите сваля синята си каска и разтърс­
ва гъста рижава грива. Разбираме, че е сексапилна азиатка със
заплашителна усмивка и вампирски зъби.
Зоологическата градина се оказва зловещо запуснато място,
пълно с ями и клетки с изкуствени животни, направени от стиро-
пор и олющена пластмаса. Единственото осветление е от мъжди-
вите оранжеви охранителни светлини, разпръснати по стълбове.
Единствената истинска сграда е тъмен стъклен павилион с шес­
тоъгълна форма. Срещу него има мърляв двор, пълен с бараки
446
и дупки, заобиколен от висока стоманена ограда с ужасяващи
остриета на върха, покрити с яка телена мрежа от онези, които
използват понякога за обезглавяване на животни в кланиците.
Зад решетките има стотици Мръсни деца, издокарани като кукли.
Имат страховит вид на оранжевата светлина. Започват да сканди­
рат, когато виждат нас и караваната:
- Джунджурия-пердах.,. джунджурия-пердах...
Не знаем дали да съжаляваме мърлявите сирачета, или да се
страхуваме от тях. Дали са се скупчили тук в търсене на защита,
или са затворници? И чии затворници са?
Отговорът не се забавя, защото едно от тях получава припадък.
Останалите започват да крещят:
-Пазач... пазач... пазач!
Сочат и жестикулират трескаво... виждаме приближаващи фа­
рове на хълма.
Пазачът, който очевидно е източник на див страх за децата, се
появява, яхнал огромна косачка. Изскача от тъмнината на сава-
ната, която всъщност е бунище с лъвове от фибростъкло, теленк
антилопи и мизерни жирафи, направени от прътове за бетонни
стени. Пазачът е облечен в бял гащеризон и носи очила за нощно
виждане.
За наша изненада, виждаме, че пазачът не само е жеНа, но и
прилича страхотно на Йоко Оно. През рамото й е метната пушка
със стрелички за приспиване на животни.
- Пазач! Пазач! - сумтят децата, въртят се нервно и получават
епилептични припадъци.
Други повтарят някаква дума, която звучи като „фъстък".
- Добре, виждам, че сте ми донесли подарък - казва Пазача,
като посочва караваната с пушката си. - Дайте ми го и можете да
отседнете в езерото на хипопотамите. Там водата е най-чиста.
- Няма да отсядаме при някакви шибани хипопотами - каз­
ваш ти.
- Вероятно тогава бихте предпочели да нахраните децата - от­
връща Пазача с гадна усмивка.
- Защо ти не ги нахраниш? - питаш.
447
 - Точно това имам предвид - засмива се Пазача.
Осъзнаваме, че тя възнамерява да нахрани децата с нас. Хла­
петата изглеждат достатъчно гладни, свирепи и откачени, за да ни
разкъсат на парчета.
- Няма да ти дадем нищо - казвам.
Все пак ние сме двама, а децата са на сигурно място в клетката.
- Може би ще си промените мнението, когато видите Фъстъка
- отговаря тя и свирва със сребърната си свирка.
Споменаването на името и пронизителният писък на свирката
подлудяват децата. Заприличват ми на птици в клетка.
Внезапно разбираме защо. От другата страна на зоологическа­
та градина, откъм скалите, се приближава гигантска фигура. Ви­
соко около седем метра чудовище, което върви и се разпада. Тя­
лото му е като смолисто петно, изградено от превръзки и восъчни
пити, които се разтварят и изливат, докато се движи. Главата му
е огромно гнездо, от което непрестанно излитат оси и стърше­
ли. Изражението на лицето му не може да се задържи повече от
няколко секунди, тъй като то всъщност е това, което насекомите
нравят от него. Децата крещят;
- Фъстък! Фъстък!
Плачат и се насират в гащите.
Навсякъде, където чудовището стъпва, остава нещо размаза­
но като кленов сироп или мед... американска горчица... меласа.
Предметите, попаднали в петното, са следвани от облаци пчели
и мухи.
Отблизо долавяме гнусна миризма на меласа и препарати за
дизинфекция, използвани в обществени тоалетни. Чудовището
капе, а лицето му се преобразува от осите.
- Сега - казва Пазача, - ако не ми дадете подаръка, ще го да­
дете на Фъстъка.
Подавам ти караваната и се подготвям да ти кажа да бягаш, до­
като аз отвлека вниманието на чудовището. Знаем, че проклетото
нещо не може да се движи бързо.
Жълта лепкава храчка се пльосва в краката ми... усещам как
ръцете ти поемат караваната... плъзват се по гладкия метал. Дока-
448
то го правиш, чувам изщракване и покривът се отваря като кутия.
Това изненадва и двама ни и отместваме погледи от Фъстъка и
клетката с олигавените деца.
Вадиш впечатляващ уред от караваната. Нещо като кристален
камертон... като голям ядец, направен от фино стъкло. Хипнотич­
на гледка... и има същия ефект върху Пазача, Фъстъка и децата.
Внезапно желанието ни да запазим караваната, което изглеждаше
глупаво и нерационално преди, е напълно оправдано. Блясъкът на
предмета и усещането му в ръката ти са безценни. Освен това, той
май има свой вътрешен живот, тъй като теглото и отражението му
се променят с докосването.
Фъстъка оглежда ядеца, а осите гъмжат по лицето му. Той из­
дава звук като запушена мелачка за боклук и протяга дебела смо­
листа ръка. Иска го. Дали за да го изяде, или да си играе с него?
Гнусният вид на чудовището те кара да изпуснеш ядеца. Аз го
взимам. Сега блести в зелено като нещо радиоактивно. А кога­
то го повдигам, ядецът улавя отражението на една от оранжевите
светлини до клетката на децата.
Струва ми се, че избухва калейдоскопична граната. Лъчите
светлина се събират в един мощен лъч, наподобяващ лазер, който
изскача от ядеца. Когато го повдигам още малко, лъчът попада
върху главата на Фъстъка и я подпалва. Гнездото избухва в топка
червени пламъци. Лепкаво парче тяло се откъсва и чудовището
пада върху стоманените остриета около двора на децата и започвя
да се топи. Вбесени стършели изпълват въздуха като шрапнели.
Децата започват да размазват ръцете и лицата си в жълтото меко
желе... след секунди Фъстъка е локва карамелизиран мед и кух­
ненски прибори, като училищен стол, наводнен с урина на диабе­
тици и желе.
Пазача побеснява и насочва пушката си към нас. Лъчът от
ядеца е изчезнал и аз не мога да уловя отново отражението от
оранжевите лампи. Почти чувам трясъка от стрелата, която ще ме
уцели. Или теб. С нас е свършено... освен...
Ти протягаш ръка към ядеца... вероятно мислиш, че внезапно
съм се вкаменил... не знам... но в този миг едно от стъблата му
449
 зазвънява. Ясен звук, подобен на камбанка... точно като звука на
камертон. След като го чуваш, удряш камертона още по-силно и
се чува звук от разбит кристален полилей.
Пазача изпуска пушката и притиска ушите си с ръце. Децата
започват да вият като линейки. Въздухът вибрира.
Всички прозорци на сградата избухват... наоколо летят остри
парчета стъкло... от павилиона излитат стотици прилепи. Те по­
литат напред в черен дим от плющящи крила. Някои ни удрят по
главите, други хапят и дерат, когато профучават край нас. Но до­
като ние размахваме ръце и насочваме ядеца към тях, те покриват
Пазача напълно като черни чаршафи, залепени към главата й. Тя
се превръща в купчина кожени крила и свирепи зъби. Търкаля се
и се гърчи безпомощно под тях.
Децата улавят няколко заблудени прилепа и започват да ги гри­
зат, докато са още живи. Или пък ги хващат за крилата и ги уд­
рят в земята, преди да им отхапят главите. Други от децата не са
достатъчно ловки и биват ударени в лицето. Кръвта от раните се
стича по обезумелите им физиономии, а те препускат паникьоса-
ко из клетката.
Без да промълвим и дума, ние скачаме на косачката и изфу-
чаваме нагоре по хълма. Докато минаваме покрай тъжните, об­
сипани с боклук ограждения, лампите светват И се чува записан
жизнерадостен женски глас, който говори за животните и про­
изхода им. Стършели и прилепи се опитват да ни преследват, но
ги оставяме зад себе си, когато прелитаме през горичка изкуст­
вени дървета, направени от твърдо синтетично влакно. Пейза­
жът, който се разкрива пред нас, представлява нещо като военен
мемориал. В центъра му стои бронзов танк „Шърман" с размер
на църква.
Най-после стигаме до широк булевард с улични фенери от ко­
вано желязо и изгорени коли. По средата са завлечени паркови
пейки, които образуват барикади. По-надолу виждаме искри от
заварки и хлапета, които изпълняват сложни номера на скейтбор-
дове. Изоставяме косачката. Чуваме някой да крещи:
-Парцали! Парцали!
450
Виждаме старомодна количка на търговец на парцали, но ке
е теглена от кон, а от огромен сив неаполитански мастиф, висок
около два метра, най-голямото куче, което някога сме виждали. То
изглежда полузаспало в тежкия си впряг, или просто е оглушало
от крясъците.
На количката седи червенолик мъж с брада и копринена шап­
ка, напомняща на смачкан цилиндър. Изглежда изморен и скапан.
До него седи. лъскава черна маймуна, много по-добре гледана от
рошавия, болнав мъж. Маймуната носи бяла свещеническа роба.
Мъжът вижда, че сме съвсем близо до него, но продължава да
крещи високо:
- Парцали! Парцали!
- Защо са ни парцали? - питаш ти. - Особено сега.
- Не можеш да стигнеш от парцалите до богатството, ако ня­
маш парцали, нали? - отговаря мъжът.
Не знаем какво да кажем... после мъжът се свлича... не като
припаднал или получил инфаркт човек... по-скоро като машина,
която е спряла да работи. Поглеждам те и виждам, че държиш
ядеца. Чудя се дали това е причината за припадъка на мъжа. По-
сЛе и двамата загряваме, че той е някакъв вид машина. Играчка...
или уред. Собственикът на каруцата, или господарят, всъщност е
маймуната, която очевидно забелязва осенилата ни мисъл.
- По-бързи сте от повечето, но пък сте и по-тъпи от някои -
казва маймуната, като се засмива дрезгаво. - Е, какво ще бъде?
Парцали или останки?
- Искаме да узнаем къде се намира това място и какво би тряб­
вало да направим - казваш.
- Мястото си е тук - отговаря маймуната и отново се захилва,
сякаш казала страхотен виц.
- Но какво би трябвало да направим? - повтаряш с безпомо­
щен и отчаян глас. - Искаме да изчезнем оттук. Веднага!
Може би нещо в тона ти повлиява на маймуната или пък е
виновен размаханият към нея ядец, но изражението й се пре­
меня драматично и тя внезапно заприличва едновременно на
куче и човек. После протяга ръка към мъжа, който е подпрян до
451
 нея като мебел. Грабва ексцентричната му шапка и я слага на
главата си.
- Някои въпроси изискват шапка - казва маймуната.
Тя седи неподвижно дълго време и започваме да се чудим дали
и маймуната е машина. Но най-после излиза от транса и заявява:
- Питате какво би трябвало да направите... сякаш аз знам. Ето
какво ще ви кажа. За да се измъкнете... вероятно... би трябвало да
се опитате да останете.
Идеята за говореща маймуна с огромна копринена шапка вече
не ни стряска. Видяхме толкова необикновени и ужасяващи неща,
че нещо трудно ще ни ни притесни. Но съветът, който всъщност
не очаквахме да получим, ни шашва.
Маймуната изглежда доволна от препоръката си и връща шап­
ката на главата на мъжа. Той се оживява и закрещява:
- Парцали! Парцали!
Огромният сив мастиф също се раздвижва и каруцата потегля,
без да чуем друга дума от маймуната. След известно време ехото
от гласа на мъжа и тракането на колелата заглъхват по улицата.
А ние оставаме да се чудим какво имаше предвид маймуната. И
какво въобще означава този кошмар? Защо, как и кога можем да
изчезнем оттук?
И това ни връща към съвета. За да се измъкнем, трябва да се
опитаме да останем.
Май има някаква логика. За да намериш нещо, което си загу­
бил, трябва да спреш да го търсиш. Но ако се опитаме да останем,
къде ще се подслоним?
- Трябва да се измъкнем от тая гнусна военна зона - казваш.
- Това си е лудница, чиито пациенти вилнеят из площадка за из­
пробване на бомби.
- Имаме нужда от удобна позиция - решавам.
Оглеждаме скалите... бараките по цепнатините... нещо, което
прилича на стари миньорски тунели с жълти светлини в тях. По­
сле... високо над билбордовете и малките ограждения забелязва­
ме плато и някаква будка. Трябва да изчакаме, докато прожекто­
рите, кръстосващи небето, се плъзнат покрай нас... но когато това
452
става, виждаме кабели, опънати над пропастта между скалите...
и друга стена на каньон. Нещо като лифт се движи над града. А
кабинката му, увиснала на четвърт от пътя от платото, изглежда
точно като нашата каравана.-
Не можем да пренебрегнем приликата. Сигурно означава нещо.
Не знаем какво друго да направим, затова потегляме към скалите,
понесли ядеца. Ще се опитаме да стигнем до лифта.
Изминаваме около три километра, без да видим никого, освен
стара телефонна кабина, натъпкана с крещящи хора, някои от ко­
ито са с изкълчени крайници или са се наранили, когато са се оп­
итвали да се натъпчат вътре. Профучаваме бързо покрай тях, за­
щото не искаме да се замесваме в проблемите им. Не знаем дали
са там по собствен избор, търсейки подслон, или е някакъв вид
състезание. Или пък са били насила вкарани вътре? Няколко от
лицата в кабината, притиснати към напуканите стъкла, определе­
но са лица на мъртъвци.
След като стигаме до подножието на скалите, перспективата да.
стигнем до платото ни се струва изключително привлекателна, но и
страшна. Скалите са стръмни и зловещи, с безброй пролуки и скри­
валища... кой знае колко враждебни, параноични или просто зли хора
или същества чакат да ни устроят засада. Тревожа се, че ще се кате­
риш с мокасини на краката. Чувствам се изтощен. Целият ни проект
изглежда безнадежден, особено в тъмнината. Бляскавият ядец оче­
видно отбелязва уплахата ми, защото пулсира и притъмнява.
Тогава, точно когато започваме да пъхтим и охкаме, плъзгайки
се по камъните и чудейки се дали няма да ни уцели снайперист,
или някой от двама ни ще падне в пропастта, ти започваш да се
хилиш истерично. Мисля си, че си откачила. И какво ще правим
сега? Смееш се толкова силно, че пръдваш, а това разсмива и мен.
Преживяхме толкова много. Може дори да сме мъртви. Всичко е
безнадеждно. Лекото ти попръцване ни помага да се освободим
от напрежението и да облекчим емоциите си. Нещо като секс. Пъ­
лен, неограничен срив. Но заедно.
Едва когато сме се наемели до сълзи, успявам да разбера, че со­
чиш към нещо в тъмнината. Вглеждам се упорито и най-после го
453
 забелязвам. Проклет да съм! Ескалатор, вграден в скалите. Спрет­
нат и бляскав като водопад от метал. Всичките ни усилия се оказаха
напразни. Системата е защитена от висока клетка... това означава
зловещо изкачване нагоре... без изход, ако попаднем в засада... но
все пак е начин да стигнем до горе. При това бърз. Сърцата ни бият
лудо по целия път... чудим се дали някой - или нещо - ни чака...
- Ако това нещо внезапно спре, ще се опитаме да разбием ба­
риерата и да се измъкнем отстрани - казвам. - Не искаме да ни
приклещят и заловят живи.
Думите ми звучат ужасно, но все пак ни вливат енергия. Чувст­
ваме се по-живи благодарение на опасността. Страхът и очаква­
нето ни действат като адреналин и афродизиак. Искам да мина
първи, в случай че ни очакват неприятности. Но ти настояваш да
се качиш на по-горното стъпало.
- Искам да гледаш задника ми през целия път - казваш. - Съв­
сем първично. Нуждая се от животното в теб. Обещавам ти, че
няма да пръдна повече.
И двамата се засмиваме. Настроението ни се подобрява. За­
едно сме. И по-решителни. Действаме активно, а не се мотаем.
Страхът ни е още силен. Плътен като миризма на пот или месо.
Ако това е някакъв наркотик, който ни е зашеметил, обърканият и
откачен етап вече е зад нас. Напълно съсредоточени сме.
Бдителното, готово за бой, но оптимистично настроение ни по­
вежда нагоре... и ни дава илюзията, че сме защитени. Камертонът
отново засиява ярко.
Стигаме до платото без инциденти и без да видим никого. След
като се озоваваме на върха, ти клякаш да се изпикаеш. Под нас
гърмят фойерверки, железните разрушителни топки и тълпите
маскирани и обезобразени хора.
Платото е самотно голо място. Будката е покрита с дъски и об­
сипана с дупки от куршуми. Вътре не се виждат машини и уреди
- яяма начин да повикаме кабинката обратно. Навсякъде се валят
боклуци. Сутиени, презервативи, гилзи, спринцовки и парчета
разбити японски играчки. Но кабелът към караваната изглежда
здрав и отлично опънат. В отблясъците от огньовете долу виж-
454
даме няколко чайки, кацнали на него. Изглеждат призрачни но
може да са дружелюбно настроени.
Преброяваме чайките и преценяваме, че трябва да изминем
около двеста метра над пропастта. Разстояние, което човек би
преплувал и пиян в гореща лятна вечер. За първк път откакто пад­
нахме от въртележката в онзи друг живот, се чувствам спокоен и
самоуверен. Но ти надникваш над ръба и казваш:
- Не мога да го направя. Ужасявам се от височини. Трябва да
останем тук.
Незабавно усещам как избухват собствените ми страхове.
Пропастта е дълбока поне триста метра. Какво си мислех? Няма
начин. Това си е чисто самоубийство. Откачено като наранените
сенки, които се лутат из руините. По-добре да се скрием в будката
и да чакаме да се появят хората с оръжията и спринцовките. Може
и да не разберат, че сме там. Или пък може да се присъединим към
племето им, каквото и да е то. Ядецът притъмнява.
Но в този миг един от прожекторите долу осветява увисналата
на кабела кабинка. Тя е абсолютно същата като караваната. Не е
възможно да стигнем дотук и да преживеем толкова много, ако
това не означава нещо. Каква друга надежда ни остава? По ня­
какъв начин бяхме привлечени към лифта. Писано ни бе да го
намерим и да стигнем до него.
- Трябва да отидем там - казвам. - Но не съм достатъчно си­
лен, за да те нося. Как да се справим? Трябва да опитаме.
Никога не си изглеждала толкова бледа... толкова си бяла, че
приличаш на оживяла заблудена светлина от прожектор. Бяла
като чайка. Но отговаряш ясно:
- Искам да си в мен, докато се придвижваме натам. Ако имам
за какво друго да мисля, ще успея. А ако ще падаме, искам да
паднем по този начин.
Завърташ се и разлюляваш задник, после разтваряш панталона
си отпред, за да ми покажеш срамните си устни. Адски невинно и
в същото време неприлично.
Това ми напомня за първия път, когато погледнах голо момиче
открито и без срам. Момиче, чиято кожа можех да погаля и вкуся.
455
 Не плакат на някоя хубавица от „Плейбой", а истинска жена от
плът и кръв, при това достатъчно близо до мен, за да помириша
аромата й... да узная, че всички жени ухаят, но по различен на­
чин. Страхът и удоволствието... разбирането, че всички идваме
оттам... и все пак не изпитваме фобия от майките си и изгубеното
чувство за безопасност в утробата... грубото, но чисто желание...
приемане, че това е основата на всичко.
Скоро сме преплетени един в друг. Бавно и унесено. Плъзгаме
се напред в тъмнината като гъсеници. Стиснали сме здраво дебелия
кабел. Миризмата на метал ни възбужда. Ти обвиваш дългите си
крака около кръста ми, движа се бавно в теб, но тласкам... не само
те чукам... но и набивам себе си в теб... чукам и двама ни по про­
тежението на дългата стоманена жица... Чайките пищят и излитат.
Прашното плато изглежда на километри и години отдалечено
от нас... не помним момента, когато се отделихме от каменната
стена и заритахме из тъмния въздух. Ние сме просто едно съще­
ство, което се гърчи по кабела... опасността от падане ни сближа­
ва още повече.
Странно е, защото всеки мъж редовно копнее да чука. Да про­
никне. Да тласка. Да, минетът беше великолепен и ме възбуди
страхотно... нежността, финесът и играта, гушкането и целув­
ките,., всички тези удоволствия са безкрайно привлекателни. Но
внезапно искаш само да проникнеш и да тласкаш. Да притежаваш
и владееш. Копнееш да проникнеш отвъд основното... да усетиш
как влагалището се разтваря около твърдия ти пенис. Да команд­
ваш и контролираш ритъма. Да се изпразниш диво. Да крещиш
и да тласкаш. Да разбиеш прозорците и вкараш дъжда вътре. Да
изчукаш всичко. Искаш да стенеш и ревеш като животно. Искаш
да получиш за секунда правото да нараняваш. А после насилието
и първичните желания да те върнат обратно към нормалното. От­
критието на съществото в теб, прегърнато от чудовището, смуче­
що жадно плодородното място. Да пуснеш съществата да вилнеят
в компанията на друг демон. Те пулсират и блестят, когато полу­
чат тази възможност. Копнежът им, вече утолен, излъчва светлина
и горещина... и желание. И още жажда за живот.
456
Но има и други моменти, когато човек иска да се съсредоточи
върху устата си. Да лиже и смуче влажни срамни устни. Да драз­
ни малката пъпка на клитора, женския пенис. И зърната... върхов­
ната критична точка... не само да лиже нежния и сочен женски
анус, но и да го погълне. Да пирува там, където жената кенза... да
се предаде... да обслужва и да консумира. Да се предаде на орал­
ното дете в себе си. Да вкуси. Да даде и да хапе. Да бъде унизен и
да царува. Да не се тревожи накъде води това.
Откривам, че сега съм точно там.
Невъзможността да реализирам оралния си копнеж... бавното
навлизаЛ на члена във влагалището е единственият източник на
сексуален контакт... това засилва връзката ни. Зърната ти горят
и желаят устата ми. Надървеният ми член прониква все по-дъл­
боко... усещаш как клиторът ти тръпне от въображаемите ласки
на езика ми... задникът ти е изложен на вятъра и тъмнината...
копнееш устните ми да се залепят към него... но не можем да
направим нищо, освен да се гърчим заедно и да не поглеждаме
надолу.
Достигаме до кабинката и се празним едновременно. В мига,
когато се добираме до покрива, ни заливат бурните вълни на орга­
зма... вибрацията на копнежа и задоволяването му ни превръщат в
електрически ток. Направихме онова, което целяхме.
Почти веднага настроението ни се разваля. Изкатерваме се и
се просваме на пода на кабинката. Мускулите ни болят зверски.
Внезапно изпитваме див глад и се страхуваме, че можем да умрем
от него. Нямаме никакви хранителни запаси. Нямаме дори вода.
Какво очаквахме да намерим тук? Само защото кабинката прили­
чаше на караваната? Как вярвахме, че можем да живеем само от
секс и вятър?
Чайките се завръщат, любопитни или враждебни. Струпват се
по прозорците и започват да ги удрят с човки. Сгушваш се в мен...
очакваме края... и двамата смятаме, че ще е нещс като обречените
мисии на полярните изследователи, за които сме чели... трагично,
но мирно се отпускаме във вечен сън, докато вятърът плющи из­
вън найлоновата палатка.
457
 Една от призрачните бели птици се удря силно в прозореца,
чупи си врата и пада. Може би след като болките от глада преми­
нат, делириумът, който ще дойде с жаждата, ще ни освободи. Ще
бъдем завинаги свободни и мъртви.
Всичко отвън притихва. Люлеем се в огромната каравана над
зловещия град. Чуваме само далечни звуци от взривове и писъ­
ци... и от време на време виждаме ярките лъчи на прожекторите.
Мислите ни отстъпват пред умората и желанието да се предадем.
Внезапно чуваме отново крясъка на чайките. Летят наоколо, но
този път не нападат прозорците на кабинката.
Също както гарваните, нахранили Илия в пустинята, чайките
се връщат при нас с храна, вероятно от някой разбит супермаркет.
Увехнали марули и леко мухлясали плодове. Консерви с боб, месо
и лук. Торби с грах и леща. Пастърма. Шоколад! Сладкиши от
мюсли, пушена шунка, консервирана риба тон... протеини... маз­
нини и витамини. Вземам всичко, което донасят и оставят на по­
крива... нахвърляме се върху провизиите... дори не усещаме вкуса
им, а само приемаме храната и възможността да продължим. Вся­
ка хапка е пиршество и чудо.
Наслаждаваме се на яденето така, както преди малко искахме
да се насладим на телата си. Осъзнаваме, че ще останем живи
още известно време.
- Това може би е решението - казваме едновременно.
В момента, когато проговаряме, в кабинката се появява старец.
- Ти пък откъде дойде? - изкрещяваме заедно.
- Винаги, когато вземеш две думи и ги потъркаш заедно като
пръчки... - свива рамене той. - Аз съм Стареца. Няма да остана
дълго. Винаги съм тук.
Наистина е стар. И мръсен. Прилича на плашило, забравено на
полето. Но мирише хубаво. На топли банички в хартиена кесия.
- Какво да правим? - питам.
- Непрестанно задавате този въпрос - отговаря той, като вдига
ръка, която изглежда прекалено голяма за слабото му тяло. - Защо
не опитате да подкарате кабинката? Държите лоста.
- Това ли е лостът? - питаш, като вдигаш ядеца.
458
Той отново си е променил формата и сега прилича на нещо,
създадено от човек. Промишлено, но красиво.
- Защо не опитате? - казва Стареца и ни посочва процеп в таб­
лото, който очевидно е изработен, за да побере точно такава форма.
- Откъде да знаем, че можем да ти вярваме? - питам.
Той се усмихва.
- Имаш предвид, как можеш да ми се довериш? - отвръща. -
Кажи ми, кой ти даде лоста?
- Твоята къща ли беше онази с животинските глави? - изпис-
кваш. %
- За какво говориш? - учудва се той. - Нямам нужда от къща.
Аз съм Стареца. Имам предвид, че начинът, по който сте се добра­
ли до лоста, означава, че може да ми се доверите.
- Къде отива кабинката? - извикваме едновременно.
- Аз пък откъде да знам? - поклаща глава той. - Вие държите
лоста.
- Тук сме в безопасност - казвам.
- Не знаем къде отива кабинката - добавяш.
Наблизо избухва ракета и кабинката се залюлява.
- Безопасност - повтаря Стареца.
Виждаме хора, които вървят по кабелите. На главите им има
каски с фенери. Отначало са само двама. После се появяват по­
вече. Някои се гърчат по кабела, други се придвижват с помощта
на ръцете си. Трети са пъргави като гризачи и вече наближават
кабинката.
- Вие си решавате - кимва Стареца. - Аз изчезвам.
- Чакай! - извикваме. - Няма да скочиш оттук!
- Не, няма да скоча - отговаря той, сякаш сме пълни тъпаци.
И наистина се чувстваме такива.
- Но какво ще стане? Къде сме и как да се измъкнем? - питам.
- Въпросът, който би трябвало да си задавате, е как се добрахте
до лоста - отговаря той.
- Кабелът просто изчезва в тъмнината - отбелязваш.
- Тъмнината е вечна, докато не зададеш правилния въпрос -
казва той и изчезва пред очите ни.
459
 Мамка му!
Някои от хората с фенерите доближават кабинката. Чайките се
скупчват около тях. От града долу излитат балони. Сребърно фо­
лио, яркорозови и карминеночервени сърца. Един от катерещите
се е готов да скочи върху покрива на кабинката. Не знаем какво
искат тези хора, нито как да постъпим. Но не ни се струва разум­
но само да чакаме тук като идиоти. Освен това, колко души може
да издържи кабелът? Струва ни се, че сега е подходящият момент.
Отново,
Пъхваме ядеца в процепа, който Стареца ни показа, и го дръп­
ваме. Очакваме кабинката да се понесе напред, но усещаме само
силен порив на вятър. Дъното на кабинката е паднало. Подът е
изчезнал и ние висим отстрани... остатъците от хранителните за­
паси политат надолу.
- Шибаняк! - изкрещяваш. - Шибаняк!
Старецът се появява във въздуха.
- Измами ни! - извикваш.
- Не е вярно - отговаря той спокойно. - Не ви казах как се
движи кабинката.
- Какво да правим сега? - извикваме едновременно. - Да пад­
нем и да се пребием?
Той се намръщва, сякаш сме глупави деца.
- Не мисля, че много ви бива в падането. Защо не се опитате да
намерите нещо. Просто хванете лоста.
Изчезва отново. Не можем да се задържим повече... нямаме из­
бор... дърпаме ядеца в мига, когато двама души скачат на покрива
на кабинката. Стисваме го здраво и пускаме кабинката... Крещим
ужасено... но и сме въодушевени от решението си. От освобож­
дението.
Не прилича на падане.
След секунда... или милион години... страхът от падането се
стопи и сега изпитваме удоволствие и могъщество. Същите, ка­
квито изпитвахме на въртележката на панаира. Няма логика, но
и в нищо, което ни се случи от панаира насам, няма логика. И
есе пак се чувстваме напълно естествено. Като нещо, което ни
460
е било писано да направим и сме правили и преди. Просто сме
забравили.
Ако падаме, защо земята не се надига към нас? Защо руша­
щият се град с прожектори и откачени тълпи не се приближа­
ва? Всъщност светлините и шумът се отдалечават. Чувстваме се
фантастично, като че ли телата ни се разтварят, за да погълнат
нощта. Смеем се лудо, сякаш приели силна дрога. От очите ни
текат сълзи.
Хората започват да скачат от кабела и да се закачат за нас. Не
се страхуваме. Появяват се и още хора - по скалите и кабела и от
двете страни. Хвърлят се и политат надолу, придружени от чайки­
те, прилепите и балоните.
Заедно образуваме плътен кръг. Фенерите им проблясват. Раз­
ширяващото се колело се върти лудо, а ядецът грее в средата. По­
глеждам спиците на колелото, крайниците, крилата и платовете,
размазани заедно. Все повече хора скачат и участват в изгражда­
нето и увеличаването на въртящата се машина. Кристал. Пера.
Кръв и кости.
И все пак не чувстваме, че падаме. Чувстваме, че сме потегли­
ли на ново пътешествие. Към нов дом.
Каталог,
нови и очаквани заглавил.
Промоции с големи отстъпки
и още на нашия интернет адрес
www.bard.bg
461
 МАКСИМ ЯКУБОВСКИ
РОБИНЯТА
Английска, първо издание

Превод Елена Чижарова

Редактор Валя Иванова
Художествено оформление на корица „Megachroi
Компютърна обработка ИК „БАРД" ООД
Анна Балева
Печат „Полиграфюг" АД - Хасково

Формат 60/90/16

ИК „БАРД" ООД - София 1124

жк „Яворов", бл. 12А, вх. II
e-mail: office@bard.bg