Троица братя града градяха

Там, където човешката сила и възможности не

достигат, идва на помощ въображението. Раждат се митовете,
които предлагат обяснение на света .
 Магията на митологичното слово
прелива във вълшебните, фантастични сюжети на
приказките и в митическите народни песни.
Словото в митическите народни песни притежава
магическа и ритуална сила. По модела на
градящото Божие слово, чрез акта на изпяване или
произнасяне, се твори онзи свят на възможното
колективно добруване, над който индивидуалната
човешка воля е безсилна.
 Граденият свят е съвкупност от материални и
духовни притежания.
Гради се и самата човешка общност.
Връзките между хората, принципите и нормите на
общуване осигуряват здравината на рода, опорите
на колективното битие.
В българската народна
песен „Троица братя
града градяха”
митичното ясно се
откроява.
То присъства чрез
художествения мотив
за вграждането.
Жертвоприношението като
ритуален момент, чиято цел е да
откупи общността от
разрушителните сили на
природата, съществува в
човешката езическа култура от
най-древни времена. Пролятата
кръв, пожертваният живот са
елементи, свързващи световете на
необяснимото и реалното.
Милостта на одухотворената
природа струва живота на най-
ценните, на най-скъпите и близки
хора.
 Вграждането като акт на
жертвоприношение по българските земи
 Легендите за млади
жени, зазидани в
основите на мост,
чешма или сграда, за
да омилостивят бога,
който руши строежа,
са общи за всички
земи, в които някога са
живели българи.
Един от примерите в това отношение е Дяволският мост на
река Арда. Легендата разказва, че в моста е вградена сянката
на млада невеста, носила храна на майстора, която след това
починала. Според хората в Ардино това е самата жена на
майстора, изградил моста, а той вградил нейната сянка
нарочно, за да бъде мостът здрав и издръжлив. Удивително
е, че за 500г. мостът не е реконструиран нито веднъж.
Претворяването на легендата в митическата
народна песен “Троица братя града градяха”

https://www.youtube.com/watch?v=z9i9zeIfvLA
Уводното тристишие въвежда символичните образи на слънцето и месечината

...Троица братя града

градяха,
деня го градят по ясно
слънце,
нощя се сипе по
месечина...
 За човека Луната е Слънцето е символ на
символ на на мъжкото
преминаването от начало и авторитета на
живота към смъртта. Бащата. То е
Благодарение на фазите олицетворение
на Луната на топлината,
- на нейното светлината, живота.
“раждане “, “смърт”, Преходът от деня към
“възкресение”, древните призрачната мистичност
хора са на лунната нощ
осъзнавали своя поражда тревогата в
собствен начин на душите на тримата
съществуване в братя. Изпълва ги
Космоса . Древните са предчувствие за идващо
вярвали, че "Мъжете са зло и те потъват в него.
от Слънцето, жените от Невидима тъга се сипе и
Луната" , че са двата руши надеждата така,
аспекта на една както нощта руши
реалност, конструирана градежа им.
между мъжката и
женската енергия .
 БРАТЯТА
Братята са трима, както е и във вълшебните
приказки. Те са носители на родовото единство и затова
заедно участват в градежа – едно колективно действие на
съзидаване в името на общото благо.
 РАЗЛИКИТЕ МЕЖДУ БРАТЯТА
СТРУНИНОТО ЛИБЕ БРАТЯТА

 Не са верни на дадената
 Държи на дадената дума;
дума;
 Честен, достоен и неподкупен;
 Неискрени, егоистични,
лъжливи, жестоки;
 Искрено обича младата си жена
 Не държат на щастието на
и детето си;- своя брат,
 Качествата им ги правят
 Качествата му налагат една недостойни за уважение в
висша мяра – саможертвата в родовия свят.
името на общността и нейния
интерес.
 Струна невяста
Каква представа се
гради с името на
младата жена?

 тънка и стройна,
 чувствителна,
 трепетна
 Какви качества притежава Струна?

 вярна

 отзивчива,

 предана,

 трудолюбива,

 сръчна,

 любяща ,

 доверчива
Ролите на жената в патриархалния свят, представени
в образа на Струна невяста
 ... та си обаняй малкото дете, па си го
повий и нахрани го, и
 На майка : нахрани го, и приспи си го!

 ... па ми изпечи ранни хлебове, и опери

си бялото пране, па ми сготви ранна
прогимка!
 На домакиня:  Като ги видя Струна невяста, тя си на
либе тихо говори: – Оти ми, либе,
ником уникна, ником уникна, сълзи
оброни? – Ой Струно, Струно, млада
невясто, изпуснал съм си сребърен
пръстен, сребърен пръстен със червен
камък – изпуснах си го в Бялаго града! –
Ой либе, либе, Струнино либе, рипна ще
 На любима: Струна, извади ще го
 В патриархалния свят
жената има
преобразуваща роля. Тя
опитомява хаоса в
космос, трансформира
първичното, дивото,
разпиляното и мръсното
в цивилизовано,
омекотено,
подредено, чисто.
Защо красивата Струна невяста - едно от богатствата
на родовия свят, ще бъде принесена в жертва?
За да разберем това, следва да вникнем в
успоредното съществуване на два свята:
личен и родов.
 Човекът и неговият избор
ЛИЧЕН СВЯТ АЗ
 Свобода на избора;
 Съобразяване единствено с
индивидуалните потребности;
 Право на лично мнение, което
безпроблемно се отстоява;
 Самота и несигурност; страх
от смъртта, поставяща края на
индивидуалното човешко
време.
РОДОВ СВЯТ ние
 Вписване в рамките на родовия
морал;
 Действия в интерес на колектива:
семейството, рода, общността;
 Послушание, превес на
колективното над личното
мнение;
 Задружност, съобщност, усещане
за сила и вечност в цикличността
на родовото време.
 Песента представя
нравствената жертвеност на
личното в името на общото.
Белият град,
който братята строят,
е въплъщение на
родовото единство, което
може да бъде постигнато
единствено с цената на
болката, на отказа от личното
щастие в името на
общностното благо.
Душата се изпълва с
болка, но родовото
чувство крепне.
Градежът на
българското единство
става общо дело, макар
и заплатено с много
жертви. Една от тях е
Струна невяста, за която
плаче сърцето на
любимия.
Личната жертва е оправдана,
защото споява постройката
на колективното българско
битие.
Хаосът е станал космос,
чиито елементи са споени от
жертвата на младата жена и
болката на нейния любим..
Благодаря за вниманието!

Изработил: М. Камбурова
Преподавател по БЕЛ в СУ “П. Яворов”- гр. Пловдив