МИТИЧЕСКИ ПЕСНИ

Към твърде ранна епоха според произхода трябва да се отнесат и митическите песни.
Те ни въвеждат към един свят на езически представи и вярвания, митове и образи на
свръхестествени същества. Това обаче не ни дава основание да твърдим, че тези песни
датират от предхристиянските времена. Историческите и битовите подробности в тях
подсказват по-късно възникване. Славяните не създават цялостна митологична система
подобно на гръцката или египетската, но утвърждават значителен брой митични образи.
Тия митични същества могат да бъдат разпределени в няколко групи:
❖ Олицетворяващи природни стихии: самодиви, самовили, вили, змейове, змеици,
лами. Самодивите и самовилите се възприемат като отражения на вихъра и
вихрушките или са горски духове, които живеят в горите и планините.
Обикновено се изобразяват като млади жени и девойки, надарени с чудна хубост.
Те са символи на волния живот и не познават никакви земни грижи. Имат
двойствено отношение към хората – или им правят добрини, или им пакостят.
Змейовете и змеиците са свързвани със светкавиците и гръмотевиците.
❖ Олицетворения на небесни светила: слънцето, месеца, звездите. В най-много
песни се явява слънцето. То има извънредна физическа сила – само за вечеря
изяжда „крава ялова и девет пещи кисел хляб“.
❖ Олицетворения на страшни болести: чумата, шарката, треска. Изобразяват се
като страшни жени. Развитието им е следствие от тежките епидемии, които
вземат много жертви.
❖ Свързани с предопределеността на съдбата: орисници – най-често в песенните
варианти са три жени, които идват на третия ден от раждането при детето, за да
му предскажат бъдещето. Решителен глас има последната от орисниците. Най-
много варианти имат песните, в които невеста е орисана да умре на сватбата си.

В митическите песни отношенията между митичните същества и човека се развиват в

битова среда. Затова тези песни се доближавата до битовите. Немалка част от тях са дял
от празнично-обредната практика. Елементи от митичните песни откриваме и в
юнашките песни и баладите.

ТЕМАТИКА НА МИТИЧЕСКИТЕ ПЕСНИ:

- Волният живот на самодивите;
- Женитба за самодива – израз на копнежа на човек по нещо изключително, което
надхвърля всекидневния живот;
- Самодивата може и да стане съпруга, да добие рожба.
- Самодиви грабят моми и овчари, понякога влизат в съревнование с тях по сила и
ловкост;
- Самодиви пакостят – затварят водата, грабят/ избиват деца, искат данък от овчари,
за да минат през планината;
- Самодиви помагат на ранени и болни;
- Овчар и самодива се надсвирват, надпяват, надиграват;
- Самодива погубва овчар;
 - Самодива се сприятелява с юнак – Крали Марко дължи силата си на самодива и
твърде често получава помощ от нея;
- Забравено на нивата дете е обгрижвано от самодиви;
- Песни, посветени на отношенията между хората и слънцето/ месеца / звездите:
отразяват култа на славяните към Слънцето. Славяните са имали бог на слънцето
– Даждбог. В народните вярвания слънцето се явява като неодушевен предмет –
пита, тепсия, гумно, връшник и др., но и като живо същество, често наричано
Горчо. Има семейство, сестра му е месечината/ опашата звезда на име Ангелина,
Марийца. Може да има и няколко сестри – Зорница, Вечерница, Керванджийка и
т.н. В немалко песни човекът побеждава слънцето по красота, греене или бързина.
В песните за слънцето основен е мотивът за слънчовата женитба. Другият ключов
мотив е надпревара със слънцето – най-често надгряване на слънцето със девойка
или съревнование с момък, който го изпреварва с бързия си кон. Обект на
интерпретация в митическите народни песни са и отношенията между слънцето и
слънчовата майка. Тя го чака за вечеря, а когато се прибира позакъсняло, слънцето
изповядва пред нея, че няма повече да грее, ако не вземе момата, която е харесало.
Те разкриват стремежа да се властва над природните сили. Някои от тези песни са
изпълнявани по време на коледните обреди. Песните с такава тематика са
изградени в широк епичен план, с разгърнат разказ, с подробно описание на
обстановка, герои, събития.
- Песни за сбъдване на зловещи сънища: зловещ предсватбен сън,
- Песни за разговори с мъртъвци;
- Песни за излизане от гроба;
- Песни за тъга на затворници;
- Песни за превращения.

ОБРАЗНА СИСТЕМА В МИТИЧЕСКИТЕ ПЕСНИ:

Самовилите: според Димитър Маринов те са красиви млади моми, които омайвали

юнаците. Живеят по високите руди/рудини=поляни, край планинските неначнати езера,
под сянката на витите елхи. Те се къпят в езерата, играят хоро, бързят своите хвърковати
коне и мятат своите стрели. Конете им са сур-елени, елени от друг род, а не от
обикновените, защото са крилати. Самовилите носят бяло облекло: бяла риза, тънка като
сянка, през която прозира снагата им, опасани са със зуница=опас – има цвета на дъгата,
но зеленото преобладава. Косите им са руси, дълги. На главите си носят венец от
самодивско цвете, с което цвете омагьосват или бильосват момците. Под мишниците си
имат леки криле, с помощта на които могат да хвърчат. Хвърчането им леко, подобно на
оня тих ветрец, наричан полибник. Рядко летят сами и най-често на групи. Всъщност на
групи се и къпят, и отпочиват, и играят и т.н.

Самодивите: отново по събраното от Д. Маринов те живеят по полето, в реките, край

мостовете, във вировете, край чешми и кладенци, срещат се и в клисурите или пещери.
Есен си отиват в село Змейково, а напролет се връщат. Излизали само нощно време да се
къпят в реките, вировете, кладенците, да перат ризите си или да поиграят хоро по
поляните. Могат да са женени или да са застарели моми. Причиняват най-вече пакости
на човеците, с което образът им се доближава до този на юдите. В народните песни са
обрисувани и като същества с необикновена лекота, бързина и смелост, с волност и
жизнерадост, със свободолюбие и непокорство.

Самодивите се явяват в човешки фигури: имат семейства, майки, мащехи, братя...

колкото и да са очовечени обаче винаги по характер са необикновени, неподдаващи се
на човешката воля.
Образът на самодивите се свързва и с животворящата сила – ако юнак погуби самодива,
то от очите й извират езера, от тънката й снага израства листно дърво, от русата й коса
изниква ситна трева детелина. Такива песни могат и да се чуят на Коледа, за да се измоли
плодородие.

Русалките: Д. Маринов разказва, че са много красиви моми с дълги руси коси и с криле.
Живеят накрай света и при нас дохождат веднъж в годината, през пролетта, когато трябва
да росят хлебородие върху цъфналите ниви. Това става през цялата седмица до
Спосовден, затова тази неделя се нарича Русалска неделя.

Змейове и змеици: народните вярвания представят змея като чудовище с люспи на риба,
с криле и четири крака като на гущер, според някои версии змеят има на челото си едно
око. Когато лети из въздуха изпуска искри, които могат да запалят сено, плява, снопи,
поради това и названието му е огнен змей. Наричан е още змей горянин, защото пази
нивите от градушки.

Най-популярната тема на народните песни за змейове е отвличането на моми и любовта

на змеици с момци. Залюбените от змейове девойки бягат от хората, не ходят на чешми
и седенки, странят от момците, не се плетат, не се кичат с венци и китки – твърдят, че
змеят не позволявал. Змейовете се явяват пред момите като красиви момци, невидими за
другите. Близките разбират за змея само по разговора на момата с него. В уречен ден
змейовете шумно грабват моми и ги отвеждат като свои жени в пещерите си. Змеиците
обикновено са женени за змейове, те любят тайно избраните момци. Девойките и
момците са залюбени най-често насила от змейовете и змеиците, затова се опитват да се
освободят от тая любов чрез „билки разделни“. Момите добиват нелицеприятен вид,
когато са залюбени от змейове: стават примерно жълто-зелени като пролетна коприва.

Хала/ Ламя: обитават дълбоки пещери или Долния свят. Ламята или халата е огромен
гущер с кучешка глава, с големи криле. В някои песни ламите са подобни на змейове с
три или девет глави. Когато лети предизвиква вихрушка, изкоренява вековни дървета,
отнася купи със сено, снопи, покриви; откъдето мине всичко изсъхва; спира извори,
предизвиква суша; халата носи черните градоносни облаци, има способността да глътне
човек или бивол. Срещу ламите се борят и змейове, които защитават ниви и посеви.

Разпространени са песните за двубоя между свети Георги и ламята, която е ненаситна за

човешки жертви, но светецът не допуска това. Този сюжет се свързва с античната легенда
за Тезей, който убива Минотавъра – изяждал юноши и девойки, които му били
изпращани като данък. Може да твърдим, че старият мит е християнизиран.
Вампири: невидими същества, нечестиви духове след смъртта на хора, които са били
убийци, грабители, безчестни.

Таласъми: имат вид на кучета, котки, вълци...; най-често давят хората. Явяват се на
места, където има заровено имане. Таласъмът е възприеман като пазител на постройки и
на здравето на хората, които ги обитават.

Орисници = наречници, наръчници, реченици: обикновено са три сестри, моми или

жени, които се явяват на третата вечер при новороденото и определят бъдещата му съдба.
Не може да се промени онова, което е предречено от тях. Тези образи са белег за това, че
много митични песни се изграждат върху вярването в магии, урочасване, сбъдване на
клетва.

Чумата: представяна е като грозна старица, с дълга невчесана коса, облечена в черни
дрипи, в ръцете с коса, с която отсича главите. Може да се яви като кадъна, черна
циганка, но и като девойка. В някои варианти се явява на бяла Неда, която тъче и от която
чумата иска два лакътя платно да завие детето си чумяче. Неда отказва и чумата погубва
близките на Неда. Изненадващ е вариантът, при който Бог сам учи чумата как да погубва.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ТВОРБИ:

СЛЪНЦЕ И МАРИЙКА

Разсадяла е ляпа Марийка

ранян босилек в малка градина.
Отде я видя ясноно слонце,
то си майци му тихо ромоне:
- Ой мале, мале, ти, стара мале,
зьоми ми, мале, ляпа Мария,
ляпа Мария за парво либе!
Зяла му майка ляпа Марийка,
ляпа Марийка за парво любе,
та е говяла девят години:
баби и дядо до три години,
лелям, деверям до две години,
стрику, стричини цяла година,
куму, кумяхи друга година,
парвому любе до две години.
Яснону слонце тихо ромоне:
- Ой мале, мале, ти, стара мале,
как да си правя сас нямо либе?
Зьоми ми, майчо, до друго любе,
до друго любе звязда Дяничка!
Зяла му майка до друго любе,
до друго любе звязда Дяничка.
Ага ми беше на венчявану,
ляпа Марийка борна светеше,
изгоря борна до тьонки порсте,
запали хи са й десниян ракав;
звязда Дяничка тихо ромоне:
- Мари Марийко, ляпа Марийко,
ако си ляпа, та сляпа ли си?
Изгоре борна до тьонки порсте,
запали ти са и десниян ракав.
- Ой звяздо, звяздо Дяничко!
Не сам ни няма, не сам ни сляпа,
говяла ми сам девят години:
баби и дядо до три години,
лелям, деверям до две години,
стрику, стричини цала година,
куму, кумяхи друга година,
парвому любе до две години,
пак ти не говя ни вянчилкя хи!
Ляпа Марийка тихо ромоне:
- Ой Боже, Боже, мили Господю,
та стори си ма лятно пилянце,
лятно пилянце и лястовичка,
да си ми фаркам по врют диняна!
Та си ми стана лятно пилянце,
лятно пилянце и лястовичка,
та ми исфаркна през пенжуркине.

Ахъчелебийско, дн. Ардинско (СбНУ 1, с. 28, № 7)

ЯНКО И САМОВИЛА

- Леле Янко, мили сину!

Ке те питам, ке те прашам,
сакам право да ми кажеш -
сека вечер коня ковеш,
плочи тураш чисто стребро,
клинци тураш водно злато;
вечер идеш, заран дойдеш;
да ми кажеш къде одеш?
- Мори мамо, стара мамо!
Лели прашаш, ке ти кажам -
одам, мамо, у пустиня;
тамо любам посестрима,
посестрима, самовила.
Она ме е закълнала
да не кажам каде одам!

Щип (Шапкарев, кн. I, № 3)

РАДКА И ЗМЕЙ

- Жениш ме, мамо, годиш ме,

ала ме, мамо, не питаш,
че женя ли се, или не?
Мене ме, мамо, змей либи,
змей либи, змей ще ме земе!
Ката ми вечер дохожда
и тази вечер ще дойде:
змейове - с коне хранени,
змеици - в златни кочии,
змейчета - в кола писани.
Като през гора ще вървят,
гора без вятър ще легне;
като през поле минуват,
поле без огън ще трепти;
като у дома ще дойдат,
къщата, мамо, ще пламне,
от четирите кюшета -
сакън да не се уплашиш!
Току туй Радка издума,
тънка е пушка гръмнала,
чемшир се порта отвори,
пълен се двор напълни
с змееве, още с змеици.
Змеици Радки думаха:
- Радо ле, мома хубава,
разплитай тънки плетейки -
нашенско ще те оплетем,
нашенско, Радо, змеинско!
Че си Рада оплетоха,
седнаха в златни кочии.
Вървели гора зелена,
настали поле широко -
насреща идат пет кола,
пет кола снопе и сяно.
Радка на змея думаше:
- Змейно ле, огнян, та пламен,
като си огнян, та пламен,
мож' ли запали туй сяно,
туй сяно, още туй снопе?
Змеят на Радка думаше:
- Радке ле, моме хубава,
снопето, Радке, запалям,
сяното, Радке, не мога,
че има билки всякакви,
кумата и кумунигата,
едностърка тинтява.
Ко си сеното запаля,
със тебе ще се разделя.
Радка бе хитра, разумна,
че си сеното запали,
че се със змея раздели.
Змеят си Ради думаше:
- Радо ле, моме хубава,
що бе тъй хитра, разумна,
че ме тъй хитро изпита,
та се от мене раздели!

Великотърновско (СбНУ 10, с. 21, № 4)

ДВАМА ДРАТЯ И СУРА ЛАМЯ

Припаднала е, коладе ле,

припаднала е тъмна мъгла,
не е било тъмна мъгла,
най е било сура ламя,
сура ламя сас три глави,
та обиде дур три земи.
Де я чули двама братя,
двама братя, два близнака,
тръгнали са двамицата,
да си гонят сура ламя,
сура ламя сас три глави.
Достигна я малък братец,
та си дръпна тънка сабля,
дваж засегна, триж отреза,
та отреза дор три глави.
Текнали са дор три реки:
първа река - жълто злато,
втора река - мед и масло,
трета река - ройно вино.
Провикна се добър юнак:
- Хайде злато по чифчии,
ройно вино по копачи,
мед и масло по овчари!

Бургаско (СбНУ 12, с. 4, № 5)

КАЛУДКА И ТРИ ОРИСНИЦИ

Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, синко, Стоене,
попитай, синко, булката:
що по двори ходи грижлива:
грижлива, та не весела,
под було черно заноси!
Дали е либе либила,
или й майка домиля?
Стоян Калудка думаше:
- Калудке, пръвно венчило,
Калудке, булка вчерашна,
нещичко ща та попитам,
правичко да ми обадиш:
що по двор ходиш грижлива,
грижлива, та не весела
и черно носиш под було?
Дали си либе либила,
либила, не си го зела?
Аз ли не съм ти на сърце,
или ми къща не аресваш!
Калудка дума Стояну:
- Стоене, моя пръвнино,
Стоене, ново венчило,
като ма питаш, да кажа,
правичко да ти обадя:
нито съм либе либила,
нито ми й мило за майка,
майка и либе - до време;
и ти ми си, холан, на сърце
и къщя ти са хубави;
аз като съм са сторила,
сторила и намерила,
че дошле да ма орисват
три жени, три орисници
Първата казва, орисва:
"Хай да земеме детето,
майка без дете да остане."
Втората казва, орисва:
"Ха да земеме майка му,
дете сираче да остане."
Третата казва, орисва:
"Мълчете, море, мълчете,
язи ща да го орисам:
да не земаме майка му,
да не земаме детето;
да расте, та да порасте,
да стане двайсе години,
майка му да го ожени,
под було булка да умре!"
Дорде Калудка издума,
и са от душа раздели.

Ямболско
ЧУМА И ОВЧАР

Стоян дружина думаше:

- Дружина вярна, сговорна,
каква ми тъга припадна
на моето сърце юнашко!
Да с' ида в село, да видя,
да не ми й мама умряла,
повардете ми стадото,
помамете ми псетата!
Дружина слуша Стояна,
повардила му стадото,
помамила му псетата,
Стоян във село отиде.
Като си в къщи привлезе,
майка му лежи в долен кът,
баща му лежи в горен кът
и двамата лежат умрели.
Чума сред къщи седеше,
чума Стояне думаше:
- Бре добря дошел на крака!
Три дни съм гора кършила,
два дни съм вода газила,
тебе, Стояне, да търся!
Докато чума издума,
Стоян се с душа раздели.

Шуменско (СбНУ 42, с. 106)

СИНОВЕН ГЛАС ОТ ГРОБА

Зачула са й, мамо, паша кърджалия.

Не е било, мамо, паша кърджалия,
най е било, мамо, чума моралия.
Чи й ходила, мамо, вредом по светето,
чи отиде, мамо, из Будима града,
чи не умори, мамо, де са двама, трима,
най умори, мамо, един син на мама,
един син на мама, мил мамин Стоенчо!
Чи го жале, мамо, сата Будим града,
чи го жале, мамо, се по три месеца,
сама мама му три годинки жале.
Ката сутрин, вечер на гроба му ходи,
свещи пали, мамо, и си жално плаче:
- Стани, стани, мамо, мамин ми Стоенчо,
стани, стани, мамо, на мама обади,
хубава ли й, мамо, къща под земята,
меко ли й, мамо, от земя постелка,
топло ли ти й, мамо, тънката покривка?
Чи то са й, мамо, на Бога смилило,
чи продума, мамо, мамин мил Стоенчо:
- Стига, мамо, мамо, на гроба ми плака,
стига, мамо, мамо, на гроба натяква!
Кълни, мамо, мамо, Марина белбера,
чи той ма обръсна на лют голям празник,
на лют голям празник, на Харалампия.

Еленско (СбНУ 27, № 44)