ПРИКАЗКАТА

Приказките, според начина на създаване и разпространението, биват:

ФОЛКЛОРНА ПРИКАЗКА
АВТОРИЗИРАНА/ПРЕРАЗКАЗАНА ПРИКАЗКА
ЛИТЕРАТУРНА ПРИКАЗКА

ФОЛКЛОРНА ПРИКАЗКА: съществува в рамките на затворена/ патриархална култура

под формата на устни варианти. Особености на фолклорната приказка: регионална по
разпространение; в езиково отношение е диалектна; не е предназначена специално за
деца; категорията авторство напълно отсъства.
АВТОРИЗИРАНА ПРИКАЗКА: съществува в отворена културна система. Има
фиксиран писмен текст, общонационална е по разпространение; книжовна в езиково
отношение; предназначена специално за деца; има автор, който взема сюжет от
фолклора, но налага върху него представите на своето време, особеностите на
индивидуалния си стил, избора си на тематика. Авторът избира какво да вземе от
фолклора, всъщност по този начин превръща и сюжетът в детски. В случая може да
твърдим, че фолклорът е употребен.
ЛИТЕРАТУРНА ПРИКАЗКА: различава се от останалите два вида по това, че сюжетът
не се заимства, а се измисля от автора. Героят е изграден литературно, тоест той е
човешка индивидуалност, а не е типаж. Но литературната приказка има общо с
фолклорната, защото използва елементи от нея цитатно, като чужд текст и променя
значенията на старите фолклорни знаци. Литературни приказки създават Ангел
Каралийчев, Николай Райнов.
Общи елементи в структурата на приказките, независимо от начина на създаването и
разпространението им, са:
• Липса на правдоподобност/ преувеличение;
• Наличие на стандартни въведения „Имало едно време...“ или стандартни
заключения „И три дни яли, пили и се веселили...“.
• Действието се развива в безименно царство;
• Натрупване на епизоди без логическа връзка;
• Централен епизод е изпитанието/състезанието/противоборството;
• Наличието на клиширани/ общи места – жива вода, неродена мома, мълчалива
невеста, 3 братя/ 9 братя/ ....
• Лица с индивидуални черти=характери – няма. Героите са схематични. Те са
водени в своите мисли и дела изключително от един мотив, от една черта на
духа. Добродетелите и пороците на героите са разпределени грижливо – да не
се смесват в едно и също лице. Отношенията са изведени стереотипно –
устойчиви модели за любов, омраза, подвиг, страдание и прочие.
• Героите се подлагат на магически превъплъщения. Променят статута си –
бедното сираче накрая има богатство и власт;
• Наблюдава се противопоставяне, извеждане на опозиции: щастие-нещастие;
правда-кривда;
• Ярко изявена завръзка/интрига – в ПрЖ обикновено героят навлиза в чужда
среда: вълкът отива на гости на лисицата; във ВПр се започва обикновено с
действие, водещо към щета: скъсани чехли, открадната ябълка;
• Достига се в повечето случаи до щастлив край: приказката носи несъкрушим
оптимизъм.