Приказката като съществен елемент в живота на детето

ТЕРАПИЯ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ (ПРИКАЗКОТЕРАПИЯ)

Приказката като литературен жанр действа възпитателно и

поучително и се явява средство и начин за натрупване на опит между
поколенията. Като направление от позитивната терапия, приказната
терапия може да се използва като помощно средство при широк спектър от
заболявания – емоционални, нервни разстройства, поведенчески
отклонения, агресия, обучителни трудности, проблеми на речта и езика,
проблеми от психичен и суматичен характер. Чрез приказката могат да се
подобрят възприятията и представите, паметта, въображението,
интелектуалните способности на децата.
Какъв е терапевтичния ефект на приказката?
Във всяка история героят намира изход от проблемната ситуация.
Той израства и се превръща в личност, която се справя с редица
препятствия. В този смисъл детето, което слуша и възприема приказка
умее да се справя по-нататък с различни премеждия и да намира решения
на създадената проблемна ситуация. Днес все повече психолози и
терапевти насочват своето внимание върху използването на приказката
като вид терапевтично и профилактично средство.
В Русия, град Санкт Петербург е създаден специален институт за
терапия с приказки като негов създател е психоложката Татяна
Евстигнеева. Тя оформя няколко етапа в развитието на тази терапия.
- Устно народно творчество. Неговото начало възниква още от
древността и създател с различните народи. По-нататък то
преминава в писмено творчество на приказки;
- Като втори етап авторът посочва процесът на събиране и
изследване на легенди, придчи, които имат възпитателен
поучителен характер.;
- Третият етап тя нарича интегративен. Това е концепцията на
Евсигнеева за комплексност на приказката. От една страна тя
разглежда приказката като духовен феномен, а от друга като вид
терапия с нейните възпитателни, образователни функции. Тя
разделя приказките на няколко вида:
 Първият вид е медиативни – при тях принципът е
медитация, която е взаимствана от източните страни;
 Вторият вид е психо-корекционни – създават се с цел да
въздействат върху детето или възрастния за повлияване на
точно определен начин на поведение. Подходящи са за
 проблемни деца и темата на този вид приказки е свързана
със страх от тъмното; страх от миене; детски капризи;
мързел и др.
 Следващият вид е художествени приказки – те принадлежат
към художествени форми, които са достигнали до днес и
като жанр те от своя страна се разделят на два типа:
народни приказки и авторски оригинални приказки;
 Следващият вид е тъй наречените дидактически приказки –
те са специално създадени от психолози с цел използването
им в учебно-възпитателния процес. Могат да бъдат
използвани в конкретна конфликтна ситуация, като
разкриват добрите и лошите страни на дадено действие.

- .