ТЕРАПИЯ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ

През историята на човешката цивилизация, винаги са се разказвали истории, които са

били обмен на жизнен опит, естествени и непосредствени форми за контакт,
взаимодействия и общуване между хората. От векове народната мъдрост на различните
етноси се предава от поколение на поколение под формата на притчи, легенди, митове,
приказки и сказания. Терапевтите, които използват в работата си приказки, изхождат от
базовата позиция, че познанието е нещо съкровено, както за самия себе си, така и за
околния свят. Именно използването на тези съществуващи познания, превръщащи се в
даден момент в психо-терапевтични, залягат и в терапията с приказки. Този литературен
жанр (приказката) по неосъзнат начин действа възпитателно или поучително на младото
поколение. Тя се явява своеобразно възпитателно средство и начин за натрупване на
опит между генерациите. Динамиката на новото време, компютърните и медийните
технологии, както и промените в обществените и социални структури в глобален план,
наложиха и отпечатък при четенето, слушането или разказването на приказки. В днешно
време употребата на жанра на приказките е намаляла чувствително, когато става дума за
техния класически вариант, но в какъвто и вариант да са представени или реализирани,
приказките имат за цел да развличат, да действат на емоциите, да отвличат вниманието
от напрегнатото ежедневие.

Като направление от позитивната терапия, приказната терапия може да се използва като

помощно средство при доста широк спектър от заболявания - емоционални и нервни
разстройства, поведенческо отклонение и агресия, аутизъм, обучителни трудности,
проблеми на речта и езика и при много други здравословни проблеми от психичен и
соматичен тип. Чрез приказката може да се подобрят възприятието и представите,
вниманието, паметта, въображението, интелектуалните способности, както и
емоционалното равновесие.

Приказката има комплексен характер и влияе благотворно и градивно върху личността на

човека. Като част от литературното наследство и мъдрост, от древността, приказките и
притчите съдържат в себе си различни нива на възприемане. Най-широко се използва
интелектуалното възприемане на текста и получаване на информация. Изразява се чрез
развитието на случката в приказката и вземане на поука от нея.

Къде се крие терапевтичният ефект на приказката?

Във всяка история, героят намира изход от проблемна ситуация. Израства, превръща се в
силна личност и се справя с редица препятствия. Накрая приказката завършва винаги с
победата на доброто, красивото и моралното. Житейският опит на едно дете е малък и в
процеса на израстване, то се сблъсква с редица непознати за него препятствия, което е
сложна емоционална задача. Тук идва на помощ приказката, в която детето открива в
лицето на даден герой себе си. Слушайки приказката, то научава как героят се справя с
различни премеждия и винаги намира решение. Мобилизира се и успява да победи.
Това води до натрупване в съзнанието на детето знания и примери, които то използва в
необходимите за това моменти от своето израстване, като реакции на заобикалящия го
свят.

Обмяната на истории и жизнен опит, са естествена форма на взаимодействие между нас.

Затова се смята, че и терапията с приказки е естествена форма на обмяна и предаване на
опит, органична система за възпитание на новото поколение. Основата на терапията с
вълшебни истории е образуване на връзка между приказните събития и процесите в
реалния живот.

Днес психолози и терапевти насочват своето внимание и усилия за използването на

приказките като вид ефективно терапевтично и профилактично средство. По темата
приказкотерапия и нейната методология се появяват много научни изследвания,
разширява се сферата на институциите, които предлагат терапия с приказки в своята
конкретна дейност.

В Русия (гр. Санкт-Петербург) е създаден и специален институт за терапия с приказки,

като движеща личност, а в практическото приложение и разпространението на този вид
терапия е Татяна Зинкевич-Евстигнеева (по Попов, Т., 2004). Тя е автор на няколко труда,
които оформят научния облик и методологията на работа при терапията с приказки.

Развитие на етапите при терапията с приказки

В областта на терапията с приказки, психолози и терапевти очертават няколко основни

етапа при реализирането на процеса на въздействие. Няма строго разграничаване на
всеки отделен етап – те се видоизменят, отстъпват място на следващия етап или вървят
съвместно. Етапното развитие и характеристика което ще посочим по-долу е според Т.
Евстигнеева, която разграничава следните етапи:

- Устно народно творчество. Неговото начало се корени още в древните векове и

негов създател са различните народи. Процеса на устното народно творчество по-късно
се е превърнал в писмено и продължава и до днес.

- Събиране и изследване на митове, легенди, притчи, предания и приказки.

- Често се използва прийома „съчини, създай приказка“. тези подходи използват

приказката като техника, като средство за психодиагностика, корекция и развитие на
личността. Затова този етап в развитието на тази терапия е наречен психотехнически.

- Интегративен. Етапът се свързва с формирането на концепцията за комлексността

на терапията с приказки, с духовния подход към приказките, че тази терапия е органично
свързана с човешкото възприятие, с възпитателната и образователната системи и се
използва с успех от много поколения.

Според същата авторка Т. Евстигнеева (по Попов, Т., 3004), в психотерапевтичната

практика се използват няколко вида приказки.

Медиативни приказки. Основният принцип при тях е медитацията заимствана от Изтока.

Този тип приказки се създават за натрупването на положителен образ, снемането на
психоемоционално напрежение, моделирането на позитивни по-добри
взаимоотношения, за развитието на личностния потенциал.

Психокорекционни приказки. Те се създават специално с цел да въздействат върху

детето или възрастния, за повлияването на точно определен начин на тяхното
поведение. Този тип приказки са много подходящи за така наречените „проблемни
деца“, които са с неадекватно и неефективно поведение. Темата на подобен род
приказки най-често е свързана със: страх от тъмното; страх от миене; детски капризи;
самохвалство и високо самочувствие. Този род приказки разкрива дълбокия вътрешен
смисъл на събитието. Това са истории, които помагат да се прозре и осмисли другата
страна на нещата.

Художествени приказки. Те са резултат от многовековната мъдрост на отделните народи.

Към тях принадлежат художествени форми, които са достигнали до нас като приказки,
притчи, митове и истории. Като художествен жанр, те се разделят на два типа: народни
приказки и авторски приказки. В художествените приказки има интегративност между
психокорекционни, психотерапевтични и дидактически аспекти.

Дидактически приказки. Те са специално създадени от педагозите с цел използването им

в обучението и цялостния учебно-възпитателен процес. Те могат да бъдат различни в
зависимост от конкретната конфликтна ситуация, като разкриват добрите и лошите
страни на дадено действие.