Л ел и к о н - з * кн и ги т е и хорлт а

Обща пей колегия

10.00ПВ
1 022405 000002
^АгчУ'А'.ЬеПкоп.Ьд
 ТРИФОН ТРИФОНОВ

ОБЩА ПСИХОЛОГИЯ
учебник

(четвърто преработено издание)

 ТРИФОН ТРИФОНОВ

ОБЩА
ПСИХОЛОГИЯ
учебник

(че твъ р то п р е р а б о те н о и зд а н и е )

П арадигма
У ч е б н и къ т е п р е д н а з н а ч е н з а с т у д е н т и о т в и с ш и т е и
по л уви сш и те уч е б н и з а в е д е н и я , п о л е з е н щ е б ъ д е и з а
учители, и н с п е кто р и , с п е ц и а л и с ти - п с и х о л о з и и п е д а го з и ,
работещ и в о б л а стта н а о б р а з о в а н и е т о , ку л ту р а та , тр у д а .
 УВОД

ОБЩОЧОВЕШКОТО В ПСИХИКАТА НА ЧОВЕКА

И ПРЕДМЕТА НА ОБЩАТА ПСИХОЛОГИЯ

Съществува ли общочовешкото в психиката на хората, живели в

миналото, живеещи понастоящем и онези, които ще живеят в бъде­
ще? Отрицателният отговор поставя под съмнение предмета на обща­
та психология, тъй като тя изучава психиката в общ план без оглед на
историческо време, раса, пол, народност. И все пак къде трябва да
търсим общочовешкото в психиката на хората, което може да бъде и е
предмет на общата психология, наричана генерална психология от ре­
дица автори? Всички психични феномени от усещанията до съзнание­
то на нормалните хора се включват в предмета на общата психология.
Друг е въпроса за нюансите в тези феномени, които доминират у раз­
личните хора в зависимост от тяхната раса, народност и пол. У всеки
човек има усещания, възприятия, представи, въображение, памет, мис­
лене, чувства и воля, характер и темперамент, способности и съзна­
ние. Това не изчерпва ли въпроса за общочовешкото в психиката на
хората като предмет на общата психология?
Тази постановка е задоволявала авторите на учебници и моног­
рафии по обща психология. Всъщност това е само в рамката на пред­
метът й, а същността й остава скрита, предметът на общата психоло­
гия е много по-дълбок и сложен1. За Фройд тя е природна наука, за
социалните психолози общата психология е социална наука, за не мал­
ко философи е философска наука.
Общата психология макар да има за предмет психиката на хората
без оглед на тяхната раса, пол и народност и макар да се основава на
биологията и философията и да отчита ролята на социалната програ­
ма в развитието на човека не е нито философска, нито биологична,
нито социална наука. Мозъкът като отразяващо е природно явление,
отразеното е предмет главно на гносеологията, а протичането на пси­
хичните процеси се основава на физиологията. Що се отнася до соци­
алното, то е неделимо от отразеното. И психичното е немислимо без
тези три страни - биологичното като отразяващо, гносеологичното в
синтез със социалното като отразено. Същността на психичното е в

1 По-подробно за предмета на общата психология виж гл. втора.

5
своеобразния синтез на три аспекта. Но тези три аспекта, конкрети­
зирани към предмета на общ ата психология и разгледани в истори­
чески аспект от първия човек до днешния търпят диференциация и
поляризация: от една страна генетична диференциация в отразява­
щото (Мозъка), от друга страна социална поляризация на отразява­
щото се (Обществено-политически строеве, класи, партии и пр.), и от­
тук настъпващите нюанси в отразеното, т. е. психиката на хората. Сле­
дователно предметът на общата психология остава проблематичен.
Изследваният набор от гени н а учени (Гените с а събрани от хора в
различни части на света) и отделените вериги от Д Н К доказват, че в
корена си човечеството има една-единствена ж е н а , живяла преди 200
000 години, в резултат н а което с е появиха статии със заглавия „Пет
милиарда кръвни роднини“. Учени установяват, че „в рамките на ми-
тохондриалната ни Д Н К ние см е много повече сродени, отколкото който
и да е друг вид гръбначни или бозайници. Затов а щ е намерите приме­
ри с хора от Нова Гвинея, чиято Д Н К е по-близка до та зи н а азиатци,
отколкото н а други жители на Нова Гвинея1“. Анализирайки тази теза
н а Стоуникинг стигаме до извода з а младостта н а човечеството на
основата на Д Н К и същевременно до поляризацията му в резултат на
различните социални програми, отразявали се върху развитието му.
Приемайки тезата з а младостта на човешкия род, стигаме до извода
з а недостатъчната му генетична диференциация, а оттук и недостатъч­
ната му специализация. Общият корен (Д Н К ) е недостатъчно дифе­
ренциран. Естествено развитието на индивидите се осъществява не
само чрез диференциацията н а генетичния му код, но той има изклю­
чително важно значение з а психичните механизми, в това число и з а
здравословното му физическо състояние (Нали пет хиляди от болес­
тите имат наследствен характер). Психическото развитие не е неут­
рално от генетичния код. Учени твърдят, че 80 % от развитието на спо­
собностите се дължи на наследствеността.
Въпреки недостатъчната генетична диференциация човечеството
е постигнало изключително много в развитието си, особено през пос­
ледните 5-6 десетилетия, в сравнение с неговата предишна история.
Този факт не давали приоритет н а социалните програми в развитието
на хората и не подценява ли ролята на генетичната програма? Щом
като се посочва, че по-големият процент от развитието на способнос­
тите се дължи на наследствеността веднага изниква въпроса генът не

1Стоункинг, Наука и техника, БТА, 1988, кн. 9.

6
е ли проспал възможностите си в продължение на десетки хиляди го­
дини, а едва сега за няколко десетилетия е ускорил възможностите
си? Щом генът в продължение на десетки хиляди години не е проявил
самоактуапизацията си за да изведе човечеството на днешното рав­
нище следва изводът, че наличните условия през тези 5-6 десетилетия
са го провокирали и са довели до форма на мутации в него за да се
ускори развитието на човека или пък социалните условия пряко са
действали в това развитие.
Учени установяват, че еволюцията при човека е станала на едно
място в Африка и при една жена, чиито потомци се разпръсват по
света, формират се раси, етноси, образуват се групи ДНК, изграждат
се различни типове личности както на диференциацията на гена, така
и на поляризацията в социалните програми. Общочовешкото е зало­
жено в гена на новороденото човешко същество. Постановката на фи­
лософи, че новороденото е природен индивид и че не съдържа в себе
си нищо човешко1, отхвърля изцяло генетичната принадлежност на чо­
века към човека. Тази постановка подсказва че и от животното може
да се роди и израсне човешко същество. Що се отнася до примерите
с деца, попаднали при животни и усвоили аналогични умения, следва
да поставим въпроса: колко дълго тези деца са живели, създали ли са
поколения от животни? Усвояването на животински навици и умения
от деца, попаднали при животни, още не означава, че човешкото е
елиминирано, то е потиснато и атрофирано, но това още не означава
че новороденото човешко същество не носи у себе си човешкото в
генетичния си код.
Отначало, когато единствената прамайка е започнала да ражда
хора до днешния ден човечеството претърпява в развитието си слож­
на генетична диференциация и социална поляризация като генетична­
та, както се установява от учените изостава в сравнение със социал­
ната. Последната е много по-гъвкава макар и не толкова сложна във
верижно отношение. На даден етап от разгръщането на генетичната
програма и на основата на същата се групират хората по раси и етно­
си за да започне поляризацията им на „Ние“ и „Не-ние“. Историята е
достатъчно богата на факти за да докаже ролята на социалната поля­
ризация на хората. Земята е наситена с кости от битки в резултат на
етническото разделение на хората - факт, който се потвърждава и от
сегашните събития. Генетичната диференциация все повече е отстъп-

1Ж. Желев, Човекът и неговите личности, С., 1991, с. 24.

7
вал а н а с о ц и а л н а та п ол яр изация, ко ето с е е отразявало и върху пси­
хо л о ги ческата стр уктур а н а л и чно стта със съответните й психични фе­
н о м ени . С ъ щ еврем ен н о о б а че устойчивостта и стабилността на гене­
ти ч н а та п р о гр а м а п родъ лж ава д а д е те р м и н и р а общопсихичното у чо­
века. Един аф р и кан ец от М о за м б и к м о ж е д а с е о к а ж е много по-бли­
зък родств ен ик по о тн ош ени е н а генетичния си код с ескимос, откол-
кото д в а м а родни братя, пол яр изи рани на осн овата на социалната
п ро гр ам а. М о ж е м ли д а п рием ем , че те зи две личности от двата полю­
с а н а зем н о то кълбо п р и теж ав а т много по-общ и психични феномени в
резултат н а б л и зката си генетична про гр ам а, отколкото наличието на
общ и психични ф еномени при д вам ата братя, поляризирани от поли­
ти чес ки и класов принцип? Генетичната п ро гр ам а детерминира меха­
н изм ите, принципите и зако н о м ер н о с ти те в психичното като общоп-
сихично у всички хора и като предм ет на общ ата психология, а социал­
н ата п р о гр ам а д етерм ин ир а нагласи, настроения, възгледи, отноше­
ние, морал, т. е. со циалн ата п ро гр ам а детерм инира надстроечното в
общ опсихичното, което вече п р екр ачв а прага на общ ата психология и
е предм ет на социалната психология. Оттук следва, че основен фунда­
м ент н а общ опсихичното в чо века е генетичната програма. О т тази
постано вка веднага изни ква и контравъпросът:
- С ам о в генетичната про гр ам а ли трябва да търсим общопсихич­
ното и тя ли е която им а приоритетно място в обединяването на хора­
та? Всъщност поставихме два въпроса, единият з а приоритетното място
н а генетичната програм а в общ опсихичното и другия з а ролята й в
обединението на хората. Генетичната програм а бидейки фундамент
н а общ опсихичното определя не сам о механизмите, принципите и з а ­
кономерностите, тя детерм инира в най-голяма степен емоциите и чув­
ствата, интелекта и способностите, биологичната мотивация и в пове­
дението на човека, генетичната програм а детерминира и нюансите
във формите на редица психични феномени като видовете тем пера­
менти, нюансите в паметта, в това число и сам ата памет, също и струк­
турата на темперам ента, под нейна власт с а интероцептивните усещ а­
ния и редица други психични феномени като общочовешки. Следова­
телно в голяма степен общопсихичното като предмет на общ ата пси­
хология се корени в генетичната програма.
Същевременно обаче социалната поляризация със своята гъвка­
вост ощ е в най-ранни времена от развитието на човечеството започ­
ва своята конструктивно-деструкивна роля върху психиката на чове­
ка. Раси, етноси, народности и нации, религия и държави, класи и пар-

8
 тии слагат отпечатъци върху общопсихичното, започват да го форми­
рат по свой образец, започват да обединяват хората на основата на
социални претенции. Общопсихичното е пропукано, деформирано и
центрирано в определени линии, прокламирани от съответните инсти­
туции.
Успоредно с тези институции, които в името на приемливи за вре­
мето си идеи, макар и не рядко фалшиви и тенденциозни, се разгръща
и линията на глобално обединяване на хората на основата на общочо­
веш кото. П рез средновековието латинският език играе тази роля, той
сближ ава хората, поддържа общочовешкото, религиите също обеди­
няват хората в големи конгломерати, и макар да си противоречат една
спрям о друга, съдържат в себе си общи човешки ценности. Голяма
роля за изграждане на общочовешки феномени на основата на анало­
гични средства играе музиката като общ език между народите, като
средство за извисяване на човека, през последните десетилетия тези
средства нараснаха изключително много-телевизия, мода, танци, пол­
зването на едни и същи предмети от хора в различни краища на света,
приемствеността в законодателството между народите, дипломати­
ческите контакти и изградените общоевропейски и световни форуми
и организации и редица други и то в изключително голям диапазон
средства не само разгръщат общопсихични феномени, детерминира­
ни от генетичната програма като например общи способности при пол­
зването на един и същ уред, а и формиране на общи настроения, пси­
хични феномени, като интересите, мотивите, морала, нагласите, пси­
хични състояния, мисли и чувства.
Този процес на формиране на общочовешки феномени чрез ико­
ном ически, политически, културни и нравствени механизми и средст­
ва протича както стихийно, така и съзнателно организирано. Борбата
за мир, защ итата правата на човека, научните и културни форуми от
световен мащаб, космическите полети, преките контакти на хората от
различни страни и континенти, даже ползването на едни и същи обув­
ки, модни прически - всичко това макар на пръв поглед да изглежда
че ф ормира само ситуативни психични феномени като настроения,
преживявания, навици и привички, всичко това постепенно се прев­
ръща в общ опсихични феномени, факт, който разширява периметъра
на общ ата психология за сметка на социалната психология, която се
изгради на основата главно на социалната поляризация между хора­
та.

9
 П ътищ ата и с р е д ств а та з а ф ор м и ра н е на о бщ очовеш ки феноме­
ни в пси хи ка та на хо ра та с а м н о го и р а зл и ч н и . З н ачи м е въпросът за
и зход ните п о зи ц и и и в р авн и щ е то на хо р а та о т ко е то за п о ч ва форми­
р ан е то на о б щ очовеш ко то в пси хи ка та им . А ко хо р а та о т различните
нации, е тн о си и дъ рж ави с а на н и с ко р а зв и ти е не същ ествува ли опас­
н о ст о бщ очовеш ко то д а се и згр а д и ка то една ка р то н е н а кутия в която
се разгръ щ ат борби и нега ти вн и с тр а с ти м еж д у разл и чн и те етноси и
гр уп и р о в ки на хо р а по парти и , ф акт, ко й то я р ко с е наблю дава и понас­
тоящ ем в редиц а части на све та , о со б е н о в т. н ар . посттоталитарни
стра н и ? А ко чове къ т е на н и с ко пси хи ч н о н и во и си л н о поляризиран
на о сн о ва та на ф алш иви ко н ц е пц и и , тряб ва ли д а го изм ъ чвам е за да
ф орм ирам е у него о бщ очовеш ки ф еном ени или д а ч а ка м е да израсне
интелектуално и тога ва д а разгръ щ ам е у н е го общ очовеш кото?
П ри търсенето на пътищ а з а и згр а ж д а н е на общ очовеш кото в пси­
хи ката на хората трябва д а се отчита степе н та на интелектуалното им
р азви ти е : при н и с ко р а зви ти в интелектуално отнош ение хо ра трудно
с е ф орм ират общ очовеш ки ф еном ени в пси хи ка та им , това се потвър­
ж д ав а и се га о т р азл ичните е тн и че ски битки в И зто чн а Е вропа.
П ри изясняването на то зи въ прос не следва да се отм инава и про­
ти вополож ния те зи с, а им енно - дали пъ к при в и со ко р а зв и ти в инте­
лектуално отнош ение хора, с я р ко оче рта на индивидуализация, общ о­
човеш кото ням а да срещ не съ протива? Н им а не е по -л е сно да ф орми­
рам е общ и пси хо л оги чески ф еном ени, н агл аси и ориентации у хора с
н и с ко интелектуално р азвитие, о тко л ко то да се стрем им д а обединя­
вам е яр ко изявени личности?
П ри по-висш ата специал изация и р азви ти е на хората, д а ж е и при
наличната им яр ка индивидуализация са налице м ного по -зн а чи м и
предпоставки за ф орм иране на общ очовеш ки ф еном ени, о ткол кото
ко га то те са в първоначалния си зоологизъ м и н ед ор азвито ст. У н и ско
развитите хора генетичната пр ограм а не е успяла д а се разгъ рне, об-
щ опсихологичните ф еномени са в ранния си стадий, социалната п р о г­
рам а едностранчиво е пр ово ки р ал а генетичната, униф икацията при
тези хора е тотална, непр е ци зи ра но е въ зприем ано новото, степента
на подраж ание е била водещ а, в резултат на ко ето у тях се ф орм ират
изклю чително едностранчиви по зи ц и и и устойчиви психични барие­
ри, които ги правят неспособни да въ зприем ат новото и да с е пром е­
нят. При ви со ко развитите индивиди общ очовеш кото в психиката им
се изграж да на основата на свободата на м исълта и м ногостранното
пресяване на инф ормацията.

10
 О б щ о ч о в е ш ко то в п си х и ката н а х о р а т а е з а л о ж е н о н е с а м о в ге ­
н е ти ч н а та им п р о гр а м а , то е и в м е х а н и зм и те н а п си х и чн о то , в п р и н ­
ц и п и те и з а к о н о м е р н о с ти т е н а ф ундам ен талн ите психичн и ф е н о м е н и ,
то е в съ д ъ р ж ани ето н а п си х и ката, в о б щ и те чо в еш ки ц е н н о с ти , с к о и ­
то о б щ а т а психология р а з ш и р я в а своя п р е д м е т з а с м е т к а н а с о ц и а л ­
н а т а психол огия, то е в са м и я ж и в о т н а п си х и ката у в с и ч ки х о р а .
П с и х и к а та с и и м а св ой б огат ж и в о т, н е с р а в н и м с ж и в о т а , н а п р . н а
съ рц ето , ко е т о ф ункц ион ир а като е д н а а к с и о м а т и з и р а н а с и с т е м а . Ж и ­
вотът н а п с и х и ка т а е във в з а и м о з а в и с и м о с т та м е ж д у п си х и ч н и те ф е­
н о м е н и в й е р а р х и ч е с к а т а стр укту р а н а п си хи ката, в м е х а н и з м и т е н а
р е ч т а , в дъ лбоко з а л о ж е н и т е ц е н тр о в е н а ем о ц и и те в м о зъ ка н а ч о в е ­
ка . Н а д с т р о е ч н и т е п сихични ф ено м ен и, ф о р м и р а н и н а о с н о в а т а н а
с о ц и а л н а т а п р о гр а м а в с е п о в е ч е щ е отстъ пват м ясто н а о б щ о ч о в е ш ­
к о то в с е б е с и с ко е т о перим етърът н а о б щ а т а психология в с е п о в е ч е
щ е с е разш ирява.

11
 ЧАСТ ПЪРВА

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ
ВЪПРОСИ НА ПСИХОЛОГИЯТА

Глава п ъ р ва

ЕТАПИ В РАЗВИТИЕТО НА УЧЕНИЕТО

ЗА ПСИХИКАТА

Етапите в развитието на учението за психиката отразяват криво­

личещите ходове на човешката мисъл в проникването и изучаването
на една от най-сложните форми на отражение на действителността -
човешката психика. Човечеството в своето м ноговековно същ еству­
ване, възприемайки природните явления, изграж да богат диапазон от
представи и понятия за света. Едни от схващ анията вярно отразяват
нещата и явленията, с други човечеството се д окосва до истинността
на заобикалящия го свят, а трета група съдържа погреш ни възгледи и
днес в много слаборазвити, даже и цивилизовани страни под влияние
на религията немалък брой хора продължават да си изграж дат и да
живеят с неверни понятия и образи за редица събития от природните
явления и историческите събития.
Натрупаното в човеш кото съзнание се предава от поколение на
поколение, като едни от схващ анията се ф ормират по интуитивен път,
други се налагат от религиите, трети се основават на ф илософ ски кон­
цепции за природата и психиката, четвърти се опират на постиж ения­
та на частните науки, за да се стигне до анализирането на психичното
като предмет на самостоятелна наука - психологията.

1. ЖИТЕЙСКО-ПРАКТИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
Ж итейско-практическата психология вклю чва кръг от представи
и понятия, родени в стремежа на първобитния ч ове к да си обясни при­
родните явления. Раждането и смъртта, съновиденията и болестите,
необяснимите за тогава природни явления като гръмотевиците и зе­
метресенията принуждават първобитния човек да си изгради една сво ­
еобразна психология, намерила и зр а з по-късно в култове, тотем и, ри­
туали.

12
 Най-ранният етап от развитието на учението за психиката носи
белезите на наивността на човешките представи за света и природни­
те събития. Това е етапът на житейските познания на човека за при­
родните явления. Житейската психология възниква като отзвук на не­
обходимостта човек да си обясни и се предпази от природните явле­
ния, като осигури съществуването си. Изградена главно върху циклич­
ното повторение на сбъдващите се и несбъдващите се събития, въз
основа на които човек създава обичаи и традиции, житейско-практи­
ческата психология пуска дълбоки корени в душата на необразования
човек, превръща го в пленник на традициите.
Житейско-психологическите познания на хората за природните
явления и за собственото им поведение все повече се обособяват в
рамките на различните групи, етноси, народности. В периода на ези-
чеството се раждат голям брой аналогични празници. По-късно обра­
зуването на държавите от различните етноси броят на празниците се
увеличава и той е бил най-много там, където са групирани повече ет­
носи в рамките на една държава. За пример може да се посочи Бълга­
рия.
Житейско-практическата психология е богата на образи у хората.
Всеки етнос изгражда своеобразна система от образи за природата,
събитията, обществото и собствения си свят. И тази система от обра­
зи намира израз в празници и обреди, предава се от поколение на
поколение и макар да й липсва научна аргументираност, тя детерми­
нира поведението на хората от раждането до смъртта. Елементите на
истинност в тази система са се основавали на сбъдването и несбъд-
ването на събитията. Езическите поверия, обичаи, традиции, измис­
лените божества и тотеми, вещици и орисници, превърнали се в ус­
тойчиви образи в психологията на хората, стават втора тяхна приро­
да, която ограничава мисълта им, детерминира поведението им. Като
пример на много божества може да се посочи древна Гърция.
Житейско-практическата психология, просъществувала хилядоле­
тия, се характеризира с редица особености, между които по-значими
са следните: а ) жит ейско-практ ическата психология се слива с бита и
нравит е н а хората, превръщ а се в регулат ивна ф ункция на поведение­
то и м ; б ) въ зниква интуитивно в резултат на случайно сбъднати съби­
тия;в ) н о с и голям а емоционалност ; г) подлеж и на обогатяване и обно­
вя в а н е ; д ) характ еризира се съ с силна вяра у хората, прераснала в
т радиционализъм; е ) в резулт атна многократ но повт орение на пре-

13
 живяванията придобива нормативно-оценъчен характер;ж ) липсва на­
учна аргументираност и обоснованост на събитията.

2. РАЗВИТИЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА ПСИХИКАТА

ПОД ВЛИЯНИЕ НА ФИЛОСОФИЯТА
В т о з и т р е т и е т а п с х в а щ а н и я т а з а п с и х и к а т а с е и з г р а ж д а т на ос­
н о в а т а н а р а з л и ч н и т е ф и л о с о ф с ки възгледи за м а т е р и я т а и душата.
Н а и в н о -м а т е р и а л и с т и ч е с к и т е с х в а щ а н и я з а д у ш а т а с е о ф о р м я т още
п р е з VII в. пр. н. е . Т а л е с (о к. 6 2 4 -5 4 7 г. п р . н. е .) и Д е м о к р и т (ок. 460-340 г.
пр. н. е .), д р е в н о гр ъ ц ки ф ил ософ и, с х в а щ а т д у ш а т а к а т о ч а с ти ц а от
о б щ а т а с у б с та н ц и я н а с в е т а . З а тях д у ш а т а о ж и в о т в о р я в а х о р а т а . При­
е м а й к и тр и т е о с н о в н и е л е м е н т а (в о д а, въ здух и огъ н) к а т о градители
н а с в е т а , в то в а ч и с л о и н а ч о в е к а , Х е р а к л и т (5 3 0 -4 7 0 г. п р . н. е.) твър­
ди, ч е п с и х и ка т а с е р а ж д а о т в о д н о т о н а ч а л о в о р г а н и з м а и с е връща
към него. Д у ш а т а с е и з п а р я в а о т в л а га та и въ зв р ъ щ ай ки с е в то в а влаж­
н о съ стояни е, за ги в а .
З а Д е м о к р и т д у ш а т а е т е л е с н а , тя е с в о й с т в о н а м а т е р и я т а . П а р ­
м ен и д (кр ая н а VI и н а ч а л о т о н а V в. п р . н. е .) п о д д ъ р ж а с т а н о в и щ е то
н а Х е р а кл и т з а у м с тв е н о то и ч у в ств ен о то , тв ъ р ди, ч е п с и х и ч е с к о т о е
см еси ц а от различни елем енти.
П и та го р е й ц и те (П и т а го р - V I в. п р . н. е .) тв ъ р д е й ки , ч е чи сл о то
л е ж и в о с н о в а та н а ч у в ств ен и те в е щ и , първи п р а в я т о п и т д а о ткр и я т
за в и с и м о с т та н а ч у в ств ен и те в п е ч а тл е н и я о т и з м е н е н и я т а във ф изи­
ч е с к и т е величини. А л ке м е о н (VI в. пр. н. е .) п р а в и о п и т д а о б о с н о в е
п о л о ж е н и ето , че гл авн ият м о зъ к е о р га н н а п с и х и к а т а . Т о в а у с та н о в я ­
ва, като п р о учв а р а з л и ч н и т р а в м и върху м о зъ к а . Т а к а т о й с е с т р е м и
д а д о к а ж е о б у сл о в е н о стта н а п с и х и ч е с ки т е я в л ен и я о т ф и з и ч е с ки т е
въздействия и о т въ тр еш н ите о р га н и ч е с к и ф а кто р и . А н а к с а г о р (ок.
5 0 0 -4 2 8 г. пр. н. е.) и зд и га т е з а т а з а у м а ка т о о р г а н и з а т о р н а тя л о то и
като степ ен н а съ въ рш енството н а т е л е с н а т а о р га н и з а ц и я .
Р азв и ти ето н а ф илософ ията в д р е в н а Гърция с л а га н а ч а л о т о н а
изучав ан ето н а психичното: Д е м о к р и т с ъ зд а в а те о р и я з а у с е щ а н и я та ,
Х и п о кр а т (4 6 0 -3 7 7 г. пр. н. е.) кл а с и ф и ц и р а т е м п е р а м е н т и т е , С о к р а т
(469-399 г. пр. н. е .) и зд и га т е з а т а з а р а з у м а ка т о в сем о гъ щ д в и га тел
н а поведението.
В д р ев н а Гърция р а з в и ти е т о н а у ч е н и е то з а п с и х и ка т а б е л е ж и у с ­
пехи при П латон (42 8-3 48 г. пр. н. е.) и А р и с то те л (3 8 4 -3 2 2 г. пр. н. е .).
Първият въвежда д е л е н е н а д у ш а т а н а р а з у м , м ъ ж ес тв о и въ ж деле­
ние, като твърди, че д уш ата н е е с в ъ р за н а с м а те р и я та , то й с л а га н а ч а -

14
л о то н а д уа л и зм а в п сихо л оги ята, и зка зв а м нение за сп о со б н о сти те .
А р и сто те л н а п и с в а тр уд з а душ ата, и зд и га идеята з а е д инството на
тя л о и д уш а, р а згл е ж д а усещ анията ка то пъ рвична по зна ва те л на с п о ­
с о б н о с т, р а зкр и в а ре д и ц а а со ц и а ц и и , съ зд а ва теория за ф орм иране
н а ха р а кте р а .
О св е н в уче нията на д р е вно гр ъ ц ките ф илософ и п си хи ка та е о б е кт
н а и зя сн я в а н е и на уче ните о т д р евния Рим. Л укр е ц и й (I в. п р . н. е.) в
п о е м а та с и „З а п р и р о д а та “ поддъ рж а схващ анията на Д е м о кр и т за
п с и х и ка та , и з к а з в а м исл и з а вр ъ зка та м еж ду м исл енето и усещ ането.
Гален (129-199 о т н. е.) р а зш и р я ва кл асиф икацията на те м пе р а м е нти­
те , с л а га н а ч а л о то н а учението з а съ зна ние то . А вгустин (354-430) сл а ­
га н а ч а л о то н а во л унта р изм а . А вгустин и П лотин (204-270), п р и зн а ­
в а й ки на л и чи е то на за л о ж е н в душ ата о п и т, ф актически сл а гат нача­
л о то н а и н тр о с п е кц и о н и зм а в р а згл е ж д а не то на психика та .
У ч е н и я та з а п си хи ка та в ра м ките на разл ичните схващ ания, гл ав­
н о о т ф илософ и о т XV, XVI и XVII в. с а о гр а ни че ни , л и п сва т цялостни
(н а уч н и и н е н а учн и ) ви ж д ания за п сихика та , д а ж е и в светл ината на
е д н и ил и д р уги н а п р а вл е ния на научната област.
З а с л у ж а в а д а с е отбел еж и и наличието на схващ ания на бъ лгарс­
ки уч е н и з а п си хо л о ги я та п р е з ср е д н о ве ко ви ето . Т а ка н а п р им е р Й оан
Е кза р х и з к а з в а сл е д н ите м исл и: „А те (сетивата) сл уж а т на ум а ка то
р о б и н и и м у п р е п р а щ а т, сп о р е д ка кто в ся ко ед но им а е сте стве н о уст­
р о й с тв о , ур е д б а и си л а з а до б р о изб и р а не или св о й ств о за изб ягва не .
З а щ о то о н о в а , ко е то о ко то въ зпр ие м а с гледане или ухото съ с слуш а­
не , ил и н о зд р и те съ с си л а та н а м и р и са, или устата съ с сл о во то и вку­
с а , ил и о с е за н и е то с похващ ане, ко е д а е ка че ство , в ся ко о т се тивата
го о т кр и в а и р а б о л е п н о съ общ ава на ум а ка то на св о й ц ар, за д а полу­
ч и о т н е го н о в о д о ста тъ чн о въ звиш ение, р азд ел ено и по л е зн о н а р е ж ­
д а н е 1.“
Й о а н Е кза р х и з к а з в а ценни м исли з а въ ображ ението, пам етта и
р а зу м а . П о съ щ о то вр е м е в а р а б ски я св я т И бн-С ина, р а зр а б о тва й ки
м е д и ц и н с ки и ф ил ософ ски въ п р оси , и зка зв а м исли и за психично то ,
ка то п о с о ч в а , ч е п си хи ч е ски те ка ч е ств а с а проявление на есте стве н и­
те с и л и . И бн-Р аш и д и зд и га те за та за потенциален и а ктиве н ум .
В с р е д н о в е ко в н а Е в р о п а Т . А кв и н с ки (1225-1274), р а зв и в а й ки те ­
о л о ги я та , п р а в и о п и т д а съ здад е йерархия на душ евните явления на

1Йоан Екзарх, „Из шестоднева“, сб. Старобългарски страници, С.,

1968, с. 575.
15
основата на феодалната йерархия. Той посочва три вида способности
- растителни, животински, човешки.
Третият етап от развитието на учението з а психиката се характе­
ризира със следните особености: а ) сл а га с е началот о н а научни еле­
мент и вучениет о з а психикат а; б ) знаният а з а психикат а са подчинени
н а схващ аният а н а ф илософ ит е з а свет а, материята, зем нот о начало;
в ) истинността в знаният а з а психикат а с е д о б и в а п о в е ч е п о ем пири­
че н път; г) знаният а з а психикат а и з а психологият а с а дост ояние на
м ал ъ к б р о й хо р а гл авно ф илософ и.

3. УЧЕНИЯ ЗА ПСИХИКАТА, ПОРОДЕНИ ВЪВ ВРЪЗКА

С РАЗВИТИЕТО НА ЧАСТНИТЕ НАУКИ
Постиженията в областта на частните науки дават тласък и върху
развитието на учението з а психиката. О щ е п рез XIII век Р. Бекон
(1214-1292) застава срещу схоластиката, слага началото на номина­
лизма като своеобразна изява на материализма.
Френсис Бекон (1561-1626) застъпва опитното, експерименталното
познание, разработва нова методология на познание - индукцията -
движение на мисълта от опита към ума. Д екарт в XVII век разкрива
рефлекторната природа на поведението, говори за „нервни машини“,
но си остава дуалист. Той преобразува понятията з а душата в понятия
на съзнанието, стои на позициите на материалистическия детермини-
зъм. Според него взаимодействието на организма със средата се осъ­
ществява посредством т. нар. от него нервна машина, състояща се от
мозък и нервни тръби. Той защ итава постановката, че не душата, а
дейността на рефлекторната машина с тялото е детерминанта на ши­
рок кръг психични явления.
Хобс (XVII в.), родоначалник на детерминистическата психофизи­
ология, счита з а единствени само механическите движения, валидни
и за психиката. Умът з а Хобс е сметачна машина, а законите на психо­
логията това са закони на механиката.
Спиноза (XVII в.) защитава принципа на детерминизма. Според
Спиноза тялото и душата не могат да си взаимодействат, техните фун­
кции се определят от външни причини. Всъщност това е психофизи-
ческият монизъм. Спиноза създава теория за афектите и страстите,
развива постановки за влечението и желанието, посочва три степени
на знанията - чувствени, априрорни и висши, получени чрез интуици­
ята.

16
 Лайбниц (XVII—XVIII в.) за първи път издига тезата за безсъзнател­
ната психика, посочвайки перцепцията като неосъзнато възприятие и
аперцепцията като осъзнато възприятие, което включва внимание и
памет, създава учение за монадите, като им приписва стремеж.
В XVIII в. в областта на учението на психиката господства рацио­
нализмът, само на разума се приписва способността да дава позна­
ния. По-късно под влияние на иднустриалните революции и икономи­
ческите изменения се засилва стремежът към практическо приложе­
ние на знанието, в областта на психологията се оформят емпиризмът
и сенсуализмът. Хартли въвежда закона за асоциациите и идеите, асо­
циациите се превръщат в универсални категории, с тях се обяснява
цялата психическа дейност. Физиката на Нютон служи за основа на
схващанията на Хартли за психиката. Той създава паралелизма меж­
ду нервното и психичното, стреми се да обясни безсъзнателното с
дейността на нервния субстрат, прави опит да съедини рефлекса с
асоциациите, волевото поведение за него е съединение на сензомо-
торните реакции с речта, извежда волята и мисленето от асоциатив­
но-рефлекторния принцип. Хартли е един от първите, които изследват
ролята на речевите реакции в организацията на волевия контрол и
развитието на абстрактното мислене. Той разработва и въпроси от
мотивацията на поведението.
Хр. Волф (XVIII в.) развива проблема за способностите, като за
главна способност счита способността да си представяме. Волф прев­
ръща психофизическия проблем в психофизиологичен.
В края на XVIII в. във Франция се слага началото на материалис­
тическото интерпретиране на психиката. Ламетри пише книга за чове­
ка машина. Кондиляк и Русо, Хелвеций и Дидро изказват ценни мисли
за психиката. Броят на учените, развили свои мисли в частните науки
и отделили място на психиката, все повече нараства. По това време и
философията, завоювала сравнително голям терен в разработките на
Кант и Хегел, по-късно на Маркс и Енгелс, допринася много за разви­
тието на учението за психиката. Кант издига в култ чистия разум. В
този период се слага и началото на редица школи и направления в
психологията като наука.
Четвъртият етап от развитието на учението за психиката се харак­
теризира със следните особености: а) правят се сполучливи опити да
се свържат постиженията в частните науки с психиката, като постиже­
нията в областта на природните науки се свързват, макар и механич­
но, с постановки за психиката.

17
 4. НАПРАВЛЕНИЯ И Ш КОЛИ В ИЗУЧАВАНЕТО
НА ПСИХИЧНИТЕ ЯВЛЕНИЯ
Д о ка то н а п р а вл е н и я та о п р е д е л ят н а ч и н а н а интерпретирането на
п сихични те явления и за ко н о м е р н о с ти о т ф илософ ски позиции, то шко­
л ите с е х а р а кте р и зи р а т съ с с р а в н и те л н о ч а сти ч н о обединяване на гру­
п а у ч е н и на п р и н ц и п а н а д а д е н о схва щ а н е , те о р и я . В съ щ ност теория­
та п о д а д е ни въ п р о си о б е д и н я ва уч е н и в р а м ки те на дадена школа.
Е дни о т ш кол ите с е и згр а ж д а т н а о с н о в а та на д ъ л боки теоретически
п о зи ц и и , вал ид ни з а н я ко л ко н а уки , а д р уги о т ш кол ите се изграждат
въ рху ча сти ч н и въ п р о си о т уч е н и е то з а п си хи ка та .
Ш кол ите се съ зд а в а т на о с н о в а та на ко н ц е п ц и и за психичните
я вл е ния, м е ха ни зм и , п р и н ц и п и и за ко н о м е р н о сти . Н есъм нено много
о т ш кол ите се съ зд а в а т и въ рху ф илософ ски ко н ц е п ц и и . Н априм ер ду-
а л изм ъ т ка то ф ил ософ ско на п р а вл е ни е нам ери и зр а з и в психология­
та . К а н т съ зд а ва общ а те о р и я з а п о зн а н и е то , ко я то се о тр а зя ва и вър­
ху р а зб и р а н е то з а усе щ а нията . С ъ гласно та зи те о р ия с усещ анията
о п о зн а в а м е вещ ите з а н а с, а не вещ ите в се б е си , чо ве къ т притежава
р а зум , а п р и о р е н (пред и о п и та ), на уки те им а т р абота с явленията и
за то в а не м о га т д а п р е те нд ир ат з а и с ти н с ко зн а н и е . С ъщ ото се отна­
ся и з а психол оги ята.
И згр а д е ни те п р е з XVIII в е к ш кол и в психо л оги ята с е о сно ва ва т на
а н а л и зи р а н е то на ко н кр е тн и п сихични явления п р и д ом иниране на
е м п и р и ч н о то им р а згл е ж д а не .
Позит ивизмъто представител О . К о н т п р о въ згл а сява психология­
та за о п итна на ука . Р ационалното отстъ пва м ясто на непосредствено­
то . П о-къ сно с р а зви ти е то на ча стните н а уки психол огията се свъ рзва
с м е ха ника та , о п ти ка та , геом етрията, п о р аж д а с е д етерм инизм ъ т като
о сн о в е н п р и нц и п на научната психол оги я, ф и зи къ т Р. Д е ка р т поставя
въ п р оса з а вр ъ зка та м еж ду м атерията и п сихика та . И зходните м у по­
л о ж е ни я са : „А з зн ая себе с и ка то мисъл и а з б е зусл о вно не зная себе
си ка то м озъ к. И стинно е са м о м исл енето и то е крите р ий за своята
д о сто ве р н о ст. О станалите психични явления с а бедни и те м о га т да ни
заблудят“ .
Емпиризмът с представител Д ж . Л о к ф окусира вним анието на уче­
ните върху о пита , зн ан и е то с е о сн о ва в а са м о на опита, опитът е дуа-
л истиче н - вклю чва в себе си влиянието на външ ния свят и собствени­
те д ействия на душ ата, т. е. вътреш ния опит.

18
 Сенсуализмъг, произтичащ от емпиризма, преувеличава ролята
на сетивата и сетивното познание, сетивата за сенсуалистите имат
решаващ о значение в опознаването на света.
Д окато рационализмът пренебрегва ролята на сетивата и преуве­
личава ролята на мисленето, то при емпиризма е обратното.
Асоциационизмът фиксира вниманието на учените върху ролята
на асоциациите. Той е налице още при Платон, който твърди, че всяко
знание е припомняне, спомняне по асоциация. Аристотел също под­
държа постановката за ролята на асоциациите в психиката, формули­
ра няколко вида асоциации. Асоциациите стоят в центъра на учението
за психиката на Спенсер, Хербарт. Асоциацията се превръща в основ­
но понятие на психологията.
функционализмът наложи парционалното изучаване на психич­
ните явления, функционалистите разглеждат психиката като линейно
разполож ена, а емоциите само като биологично детерминирани, фун­
кционализмът отхвърля необходимостта да се изучават психичните яв­
ления във връзка и взаимодействие.
Структурната школа о представител Титченър (1867-1927) издига
тезата, че психологията трябва да се изгражда по принципите на при­
родата, на непосредствения опит. Основната задача на психологията
е да опиш е структурата на съзнанието.
Бихевиористите пренебрегнаха съзнанието, като фокусираха вни­
манието си върху изучаването на поведението и средата, наложиха
постановката за психиката като функция на стимулите (8 - В). Във връз­
ка с това бихевиористите направиха опит да променят и категориал-
ния апарат на психологията. Необихевиористите, виждайки недоста­
тъците на постановката за психиката, като пряка функция на стимули­
те, въведоха между 3 - В т. нар. междинни променливи.
Гэщалтпсихологията (терминът „гещалт“ означава форма, струк­
тура), възниква под влиянието на новите идеи във физиката, съгласно
които трябва да се изучава цялостният образ, цялото, а не частите.
Цялото не може да се сведе до елементите, формата и структурата
стават център в изучаването на психиката. На базата на проучването
гещалтпсихолозите формулират редица закони в психологията.
Една от наложилите се школи е теорията на полета с представи­
тел Курт Левин. За него полето е структура, динамично тяло, в тази
структура се разгръща поведението. Авторът на тази теория слага на­
чалото на т. нар. топологическа психология.

19
 Преврат в разбирането, респективно в изучаването на психиката,
правят И. М. Сеченов и И. П. Павлов с р азкри в ан ето н а принципите и
механизмите на висшата нервна дейност и ф изиологичното изучава­
не на психиката. Разкритите от И. П. Павлов физиологични механизми
и закономерности на висшата нервна дейност н асо чват вниманието
на психолозите към обективното изследване н а психичните явления.

5. ПОДХОДИ В ИЗУЧАВАНЕТО
НА ПСИХИЧНИТЕ ЯВЛЕНИЯ

Разликата между направленията, школите и подходите в изучава­

нето на психичните явления се свехщ а не сам о до д и а п а зо н а на обх­
ващане на тези явления: направленията имат претенциите да дават
цялостна насока на интерпретиране на психиката, ш колите включват
кръг от въпроси, докато подходите я разглеж дат от определен ъгъл на
зрение. Зад подходите също се крие теория и тя е, която детерм инира
разглеждането на психичните явления.
Б иологичният п од ход , наложен най-отчетливо в края на миналия
век, се свежда до тезата за наследствената детерминираност на пси­
хиката и ограничеността в развитието й от дейностите. Изследвания­
та на десетки учени психолози доказваха зависимостта в развитието
на психичните явления от наследствеността.
В проучването на психичните явления нам ир а ш ироко място и со­
циологическият подход, съгласно който всяко психично явление по от­
ношение на своето формиране и развитие зависи с а м о о т общ естве­
ните условия.
С оциологическият п о д хо д дойде в психологията като противовес
и реакция на биологическия, чр ез него настъпи нов етап в психологи­
ческите изследвания, издигна ги н а научна висота и направи опит да
ги обоснове чрез дейностите. С то зи подход с е роди философското
интерпретиране на психиката, съгласно което психолозите трябваш е
да изследват степента на обективност н а о тразеното във и ч р ез пси­
хичните явления от външния свят. Т о зи подход, от ед на страна, съ­
действа на психологията да се издигне н а сравнително голяма висота,
но, от друга страна, отклони психолозите о т процесуалното изследва­
не на психиката.
В последните десетилетия в изучаването н а психичните явления
намериха място и подходи като сист емно-ст рукт урният , инф о рм ац и­
онният, изом орф ният и м оделиранет о. Системно-структурният подход
позволи на психолозите чрез р азглеж дането н а психиката като систе-

20
м а със съ ответните п о д с и с т е м и д а в н и к н а т и р а з к р и я т р е д и ц а о с о б е ­
ности н а цялото и ч а с ти те в п с и х и ч н и те я в л е н и я . В с ъ щ н о с т с и с т е м н о -
стр уктур ният подход д о й д е к а т о о т з в у к н а п р и л о ж е н и е т о н а к и б е р н е ­
ти к а т а в п р и р о д н и те н ауки .
И н ф о р м ац и о н н и я т п о д х о д п о с в о я т а с ъ щ н о с т и м а з а п р е д м е т с ъ ­
д ъ р ж ан и ето н а п с и х и ка т а и и н т е р п р е т и р а н е т о й о т г л е д н а т о ч к а н а
м е р н и те ед и н и ц и з а и н ф о р м а ц и я - б и т о в е т е . О с о б е н о го л я м о п р и л о ­
ж е н и е н а м е р и т о з и п о д ход п р и и н т е р п р е т а ц и я т а н а п о з н а в а т е л н и т е
п сихични п р о ц е с и , където и н ф о р м а ц и я та , к о я т о т е н о с я т , м о ж е д а с е
и з м е р в а с р а в н и т е л н о б ъ рзо. М о д е л и р а н е т о с е и з п о л з в а с о г л е д п о -
ц я л о стно то и з у ч а в а н е н а п с и х и ч н и те я в л е н и я . В с ъ щ н о с т м о д е л и р а н е ­
то и инф орм ационният подход с а с в о е о б р а з н о п р и л о ж е н и е н а с и с ­
те м н и я п од ход в и з у ч а в а н е т о н а п с и х и ч н и т е я в л е н и я .
И зо м о р ф н и я т п о д ход с е с в е ж д а д о п р е н а с я н е т о н а е д н и е л е м е н ­
ти о т е д н а в д р у га н а у к а , п о -т о ч н о н а п р и н ц и п и и п о с т а н о в к и о т е д н а
с ф е р а н а н а у к и те към д р у га тя х н а с ф е р а , з а и м с т в а н е н а п о с т и ж е н и я
н а п р и м е р о т ф и з и к а т а и с о ц и о л о ги я т а в п с и х о л о г и я т а .

21
 Глава втора

ПРЕДМЕТ НА ПСИХОЛОГИЯТА

1. ТРУДНОСТИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ ПРЕДМЕТА

НА ПСИХОЛОГИЯТА
П ри определянето п редм ета н а о бщ ата п сихол оги я учените са сре­
щ али тр уд но сти, ко и то м о га т д а бъ дат ф орм ул ирани в следните четири
пункта:
1. И сто ри ята на п сихо л оги я та е и сто р и я н а б о р б а та м еж ду раз­
л ичните направл ения и ш кол и, в р е зул та т на ко е то учените са отдава­
ли п р ио р ите т на едни въ п р оси о т пси хо л оги я та, ка то с а пренебрегва­
ли д р уги. Т о в а се е о тр а зи л о върху п ъ л ноценното р а зви ти е на психо­
л огията, а оттам и върху о пред ел янето на пре д м е та й.
2. Б ъ рзото р а зви ти е на кл о но ве те на п сихо л оги ята п р е з послед­
ните 50 години и стрем еж ъ т на учените о т те зи кл о н о ве д а иззем ват
проблем и о т общ ата психол оги я б е з д а я о б о га тя ва т с частноприлож -
ните си зн ан ия, получени о т изсл е д ва нията в сф ерата на д есетките й
кл о но ве . П роцесъ т на обогатяване на общ ата психол оги я с постиж е­
нията на кл оновете й се о ка за труден.
3. М еж динното п о лож ение на психол оги ята в триа д а та науки: фи­
л ософ ските, естествените и социал ните. О т ф илософ ски, п о-точно от
гно се о л о гиче ски п о зиц ии о б е кт н а р а згл е ж д а не в психично то е съдър­
ж ателната м у стр а на , т. е. ве р но стта на о тр а зе н о то в м о зъ ка от външ­
ния свят. К ато предоставим то в а на гносеол огията, за психологията
о ста ва процесуалното. Н о с него психол огията почти се сл ива с ф изи­
ологията на висш ата нервна д е й н о ст и п о-точно пр оцесуал ното в пси­
хика та се отъж дествява с ф изиологичните м еханизм и на психичното.
4. С оциалният обл ик на психично то нам ери и зр а з в стр е м е ж а на
учените да разгл еж д ат психика та в за ви си м о ст о т общ ествените усло­
вия, д а търсят развитието й в за ви си м о ст о т те зи условия, изоставяй­
ки на заден план процесуал ното и стр уктур а та на психичното.
Т ези трудности и понастоящ ем все ощ е не са преодолени напъл­
но.
П ри ф ормулираната по ста но вка на въ проса з а предм ета на п си­
хологията, а им енно: психичното не следва да се интерпретира о т гно-
сеологична гледна то чка , нито о т ф изиологична, нито пъ к от социална,
психологията се о п р а зва о т съдърж ание. А те зи три страни в и зуча ва ­
нето н а психичнот о - гносеологичнат а (отразеното), физиологичната

22
(механизма на психичното) и социологичната (формирането и разви­
тието на психичните явления като функция на социалната среда) вза­
им но се допълват и в своя комплекс характеризират монолитността
на психичното, неговото единство. Противопоставянето на тези три
страни при интерпретирането на психичното не води до положителни
резултати. Психичното като най-висша форма на отражение и пред­
мет на психологията трябва да се разглежда в единство, като се про­
учва и като отражение на външния свят и като процес, без да се отъж­
дествява с физиологичния му механизъм, и в процеса на развитие в
зависим ост както от социалните условия, така и от биологичната струк­
тура на индивида, от нейната динамическа характеристика.

2. ПСИХИЧНИЯТ Ж ИВОТ НА ЧОВЕКА КАТО

ПРЕДМЕТ НА ПСИХОЛОГИЯТА
Общата психология изучава психичните явления, механизми, прин­
ципи и законом ерности в протичането на психиката, изучава ги като
отражение на външната действителност и като функция на мозъка, или
накратко общата психология изучава психичния живот на човека. Пси­
хичните явления това са усещане, възприятия, представи, мислене,
внимание и въображение, чувства и воля, характер, темперамент, спо­
собности. Тези явления като отражение на външния свят имат свое
съдържание, своя процесуална същност, формират се в дейностите.
Н апример възприятието отразява и е отражение на предметите
като цяло. Но възприятието съдържа свои физиологични механизми,
които се развиват в коровите представителства на участващите ана­
лизатори при отразяването на предмета. Възприятието се формира в
зависим ост от характера на обектите и тяхната динамика и статика,
възприятието може да отразява връзки и отношения между хората
(възприем ането на човек от човека). Именно в тези три страни се из­
граж да процесуалната структура на процеса възприятие като най-съ­
щ ествена особеност в предмета на психологията.
Д окато процесуалната същност носи белезите на единичното, нап­
ример на процеса усещане или възприятие, то закономерността включ­
ва в себе си общи процесуални и отразителни механизми за всички,
за някои или сам о за един психичен процес. Има закони, които детер­
м инират протичането на група процеси, има закони, които детерми­
нират протичането на един или всички процеси.
М еждинно положение заемат принципите на психичната дейност,
те стоят по-високо от физиологичните мехаминзми и по-ниско от зако-

23
ном ерностите. В секи един пр и нц и п и м а с в о й д и а п а зо н на действие
по отнош ение на едни или д р уги п си хи чни явления.
Психичните явл е ни я имат с в о я количест вена и качествена харак­
теристика. Количествената им х а р а кте р и сти ка се све ж д а до градаци­
ите на количествения и зр а з на даден п р и зн а к или един или друг про­
цес. Н априм ер обемът на въ зприятието и м а определен диапазон с
долен минимум и горен м аксим ум на въ зпр ие м а не на циф ри за опре­
делено врем е. П ри разл ичните хо р а то зи д и а п а зо н е различен. Коли­
чествената ха р а ктеристика на психични те явления ста на обектна изу­
чаване преди сто години, ка то н а й-я р ко се и зр а зи п р е з последните 30
години.
Качествената ха р а кте р и сти ка на психични те явления се свежда
до разкр иван е на съ щ ествените им бел ези - усто й чи в о ст, динамич-
ност и д р., до изясняване връ зките и за ви си м о сти те пом еж ду им.
Предметът на психологията не сл едва д а се све ж д а сам о до об­
щ ата постановка за изучаване на явленията, м еханизм ите, принципи­
те и законом ерностите в психиката. Н еобходим о е д а с е вникне в кон­
кретните характеристики на психичните п р о ц е си, съ стояния и свойст­
ва на психиката. О бщ ата психология, ка то и зуча ва психичното явле­
ние в работата на м озъ ка ка то о траж ение на д ействителността и като
го разглеж да в процеса на ф орм иране и р а звитие , не трябва да пре­
небрегва частните характе р истики на психичните явления.
П сихология означава учение за душ ата, учение з а психиката: „пси-
хе“ - душ а, и „л о го с“ - учение. Н о р а зкр и в а н е то на съ щ ността на пси­
хологията означава д а се вн икне в психичния ж и в о т на чо ве ка , на не­
говата мотивация и способности, и зи скв а д а се р а зкр и я т принципите
и м еханизмите на психичното ка то отраж е н ие на външ ния свя т и фун­
кция на м озъка. Р азкриването на предм ета на психол огията изи сква
да се даде пълна и обективна научнообоснована ха р а кте р истика на
психиката, да се разкр ият нейната съ щ ност и ф орми на изява. Затова
ще излож им най-същ ествените ха р а кте р истики на психичното.
Психичното е висш а ф орма н а от ражение н а предметите и явле­
нията на външ ния свят и състоянието н а вътрешните органи н а човека.
Съпоставено с другите ф орми на отраж ение, психичното стои на вър­
ха на пирамидата на различните ф орми на отраж ение. К ато най-вис-
ша форма на отраж ение психичното с е осъщ ествява посред ством о п ­
ределени механизми на м озъ ка, ка то им а за предпоставка активното
участие на анализаторите, ирадиацията и концентрацията на протича­
щите в кората на м озъ ка процеси. З атова психичното е и ф ункция на

24
м озъ ка, то се ф ормира и протича в кората на м озъ ка като субективно
отраж ение на обективните неща.
К ато субективно отраж ение на обективните нещ а психичното не е
сам о копие , о б р а з на обекта, но е в зависим ост и от субекта, от него­
вия психичен опит, налични психични състояния, от неговия социал­
нопсихол огически статус. О бектът на въздействие м ож е да бъде един
и същ към групата и колектива, но отраж ението и реакцията от дейст­
вието на то зи о бект търпят влиянието на дълбоко личностното в чове­
ка , на неговия мироглед, потребности, интереси и м отиви, съ знание и
знания. З атова психичното е не сам о отраж ение на външ ния свят, но и
субекти вно отраж ение, вътреш но детерм инирано, преж ивяно от лич­
ността. Ч о в е к не е отворена систем а, която сам о възприем а и реаги­
ра. Д а ж е и в низш ите същ ества отражението се пречупва в за ви си ­
м о ст от морф ологията и ф ункциите на отразяваното. З атова о тр а зе ­
ното (об разъ т и процесът, те са неделими) е функция ка кто на обекта
(отразяващ ото се ), та ка и на субекта (отразяващ ото). И м енно ту к се
и згр а ж д а и процесуалната структура на психичното като най-същ ест­
вена в предм ета на психологията. П роцесуалната структура обединя­
ва гно се о л о ги чно то (отразяващ ото се и отразеното вече като о б р а з,
ко е то същ о детерм инира процеса и се вклю чва в процесуалната стр ук­
тур а ), ф изиологичното (конкретния ф изиологичен механизъм).
З а необход им остта о т изследването на процесуалната структура
на психи чно то Л . И. Анциф ерова посочва: „Н еобходим е преход от
стр уктур н о-ста ти чн ото изследване на психичната организация на лич­
но стта към процесуално-динам ичната“1.
П сихичнот о като от ражение е и същ евременно активен п р о ц е с на
вя р н о от разяване н а външ ния свят, процес, в който субектът преценя­
ва, об о б щ а ва, тъ рси , осм исл я, стрем и се да вникне в съ щ ността на
о тр а зя ва н о то явление. Т ази осо бе но ст на психичното е и п редпостав­
ка з а р а зв и ти е то на л ичността.
П си хи чн о то е не са м о вярно отраж ение, но и притеж ава сп о со б ­
но стта д а и зп р е в а р в а отразяваното, действителността, т. е. човекъ т,
о тр а зи л р е а л н ата д ействител ност, притеж ава спо со б но стта да пред­
ви ж д а п р о м е н и те й . П оср е д ство м въ ображ ението и пр о це са тв о р ч е с­
тв о ч о ве къ т н е са м о п редвиж д а, но и пресътворява предм етите о т вън­
ш ния св я т, п р о м е ня све та .
 П сихичното се х а р а кте р и зи р а и съ с св о я общ ест вен характер. От
раж дането на детето д о см ъ ртта н а с та р и я ч о в е к со циа л на та действи­
телност определя н а со че но стта на ч о в е ка .
Х арактерна о со б е но ст на п си хи ч н о то е , че то с е ф орм ира в дей­
ностите. Като процес и ка то о б р а з п си хи ч н о то , изо б щ о психиката на
човека се р азвива главно в д ейно стта .
П сихичното се ха р а кте р и зи р а и съ с св о я та усто й ч и в о ст. Невина-
ги психичното с е пром еня та ка б ъ р зо , ка кто се пр о м е ня т материални­
те условия. К огато България пада п о д ту р с ко р о б ство , българинът про­
меня своите интереси, н а со че но ст, но ха р а кте р ъ т м у не се промени
та ка лесно.
П сихичното е и носител н а инф орм ация. И нф орм ационният ха­
рактер на психичното става о б е кт на изуча в а н е п р е з последните 30
години. С пособността на м о зъ ка д а въ зпр ие м а и пр е ра б о тв а инфор­
мация позволи на учените д а вн икна т в инф орм ационната съ щ ност на
познавателните психични процеси, д а оче р та ят ф ункциите в психика­
та.
Характерна о со бе но ст на психичното е единството м у с ф изиоло­
гичното. П сихичното е неделимо о т протичащ ите ф изиологични про­
цеси в кората на м озъ ка. П сихичното е не с а м о о б р а з о тр а ж е н и е , то е
и процес, който протича в ко р а та на м озъ ка, и то зи пр о ц е с е свъ рзан
с преживяване.

3. МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИ
ОСНОВИ НА ПСИХОЛОГИЯТА
М еждинното полож ение, ко е то психологията за е м а в систем ата
на общ ествените и естествените науки , й прид ава о со бе н характер.
М етодологията е необходима за вси чки науки, но пр и едни о т тях има
фундаментално значение, а при други се изявява ко све н о . Н априм ер
химията и м атематиката не са та ка тясно свъ р за ни с м етодологията,
както психологията.
От друга страна, липсата на познания за естественото, за ф изио­
логичните механизми на психиката същ о е било п р е д по ста вка да се
задържа психологията. Щ ом не се п о зна ва т м еханизм ът н а едно явле­
ние, възникването и протичането му, несъ м нено не р а зкр и та о ста ва и
същ ността му.
И зхождайки от тези поста но вки , м ож ем да ф орм улирам е и по-
конкретните въпроси на м етодологията в областта на психологията.
По отнош ение на методологията (в областта на психологията) м огат

26
д а бъдат интерпретирани м ного въпроси, но по-значим и от тях с а след­
ните: З а отнош ението меж ду материалното и идеалното, м еж ду п си ­
хичното и м атерията; З а предмета на психологията; О тнош ението м еж ­
ду психичното и ф изиологичното; З а класиф икацията на психичните
явления; З а ф орм ирането и развитието на личността; З а общ ествения
ха р а кте р на психиката; З а гносеологичното и процесуалното в п сихи­
ка та ; М етодите на психологията.
ф орм улираните въпроси м огат да бъдат интерпретирани в ш иро­
ка светл ина. В случая ще се спрем накратко на все ки един.
И зве стн о е, че основният въпрос на ф илософ ията е въпросът за
отнош ението м еж ду м атериалното и идеалното. Т ози въ прос реф лек­
ти р а в психологията. П о-къ сно с напредъка на частните науки при р а з­
кр и в а н е то на ф изиологичното се наложи психоф изиологичният пара-
лелизъм , психично то и ф изиологичното бяха обекта на и зясняване ка ­
то п р о ц е си , протичащ и успоред но. И м енно тези два въ проса - идеал­
но то и м атериалното, психичното и ф изиологичното, детерм инират
пре д м е та на психологията в главни линии.
Н аучният а на л из на висш ата нервна дейност, извърш ен о т И . М .
С е че но в и И. П. П авлов, послуж и като ф ундамент на психичното. В
„Р еф л екси на главния м озъ к“ И. М . С еченов р а зкр и реф лекторната
п р и р о д а на п сихичното. Ф орм улираните три звена (първо звен о - въз­
буж д ан е в о р га ните на сетивата; второ звен о - процесите на въ збуж ­
д а не и за д ъ р ж а не в м озъ ка; трето звен о - външ ните движ ения и дейс­
тви я н а ч о ве ка ) о т И. М . С еченов послуж иха като о сн о ва за изясн яв а ­
нето на психични те пр о ц е си, изграж дащ и се спо р ед автора на о сн о ­
ва та на вто р о то , централното звено.
Р а зкр и ва н е то на реф лекторната природа на психичното по зво л и
на п си хо л о зи те д а о п о зн а я т неговите м еханизм и и се о свобод ят от
и д е а л и стиче ските конц епции з а т . нар. не зависим ост н а психиката, на
п си хи ч н о то о т сом атичното.
Н есъ м нено д о ра зр а б о тката на ф илософ ските въ проси на п сихо ­
л о ги я та продъ лж и о т м н ого психол ози и философ и. Л . С . В и го тски ф ор­
м ул ира н я ко и за ко н о м е р н о сти на психичната д ейност, А. Н . Л еонтиев
р а зр а б о ти въ пр оси и з областта на ф орм ирането и р а звитието на п си ­
хи ка та , С . Л . Р убинщ айн р азгл еда ш и ро к д иа п азон о т ф илософ ските
въ п р о си н а психол оги ята.
П роблем ъ т з а вр ъ зка та м еж ду психологията и е сте ство зн а ние то
им а с в о я те о р и я и исто р и я . И сторията е сравнително ясна, но въ про­
си те н а те о р и я та и д не с будят противо р е чиви м исл и. П остан о вките

27
 още на Декарт за рефлекса, експерименталният метод на Г. Фехнер,
експерименталните постижения на Вунд естествено допринесоха за
сближаването на психичното със своя субстрат. Но главната и водеща
роля за обогатяването на психологията принадлежи на И. М. Сеченов,
който в труда си „Рефлекси на главния мозък“ разработи и доказа
тезата за единството на психичните и физиологичните явления. Реф­
лекторната теория на И. М. Сеченов за психиката е главният стожер,
върху който психологията стъпи в по-нататъшното си развитие. Тази
теория бе мащабно разработена в различни насоки от И. П. Павлови
неговите ученици.
Без да продължаваме да изброяваме още въпроси на психологи­
ята и естествознанието и ролята на постигнатото в изучаването на
мозъка за развитието на психологията, трябва да посочим, че благо­
дарение на този съюз понастоящем последната завоюва завидни по­
зиции в системата на науките, родиха се много клонове на психологи­
ята. Наред с това обаче трябва да посочим, че в продължение на ня­
колко десетилетия уклонът към физиологизирането на психичното за­
бави до известна степен и развитието на психологията. След като хи­
лядолетия психичното е било мистифицирано, сега с отварянето на
вратите за вникване в същността му приемливо е да се отдели време
за изучаването на механизмите на психиката.
Психологията като наука винаги е била арена на спорове. С тези
принципи психологията не само се извисява на високо равнище в ин­
терпретацията на психичните явления, но се и обогатява.
Принципът на детерминизма като противовес на субективното тъл­
куване на психиката позволи на психолозите да разкрият обуслове­
ността й от дейностите, да вникнат в механизмите й като функция на
мозъка: Например ако проучваме психичните състояния у деца по вре­
ме на урок, трябва да изходим от конкретно създалата се обстановка,
от характера на дейността, като отчетем и механизмите на протичане­
то на тези състояния.
Принципът на единство на съзнанието и дейността позволява на
психолога и педагога да организират така дейността на децата в учи­
лище, че чрез нея те по-пълноценно да осъзнават събитията, да проя­
вяват активност.
Принципът за развитието на психиката позволява на педагога да
планира, организира и провежда такива форми на обучение и възпи­
тание, чрез които да се осигуряват условия за активно участие на де­
цата в тях с оглед развитието на психиката им. Генетическият принцип

28
разкрива възможностите на изследователя да проникне в предпос­
тавките, условията и причините за пораждането на даден психичен
феномен, да се отчетат измененията на изследвания процес.
Предметът на общата психология се обогатява и от развитието на
науките, близките и далечните от нея. Аналогията между психологията
и далечните от нея науки понякога води до разкриване на неподози­
рани възможности за изясняване същността на психичните явления.
Това ясно се очерта през последните десетилетия с развитието на
нови области от знанието, като кибернетиката, информатиката, теори­
ята на управлението, моделирането и програмирането на психичните
процеси. Актуалните проблеми на съвременната обща психология по­
настоящ ем се раждат в синтез на общата психология с най-новите
клонове на знанието, включващи дялове от природните и обществе­
ните науки.
Предметът на научната психология не се ограничава само до опи­
санието на психичните явления, а „... изисква да се премине от описа­
ние на явленията към тяхното обяснение. Последното предполага да
се разкрият законите, на които са подчинени тези явления. Ето защо
наред с психологическите факти предмет на психологията стават и пси­
хологическите закони“2. Научната психология е непрекъснат процес
на обогатяване и разширяване на знанията на психиката на хората.

4 . П Р О Ц Е С У А Л Н А СТРУКТУРА Н А ПСИХИЧНОТО

Предметът на психологията не може да се изчерпи само с поста­

новки, отнасящ и се до психичните факти, закономерности и механиз­
ми на психиката3. В „Обща психология“ , изд. Н. И., 1976 г., А. В. Петров­
ски прави опит да доуточни и разшифрова посочените по-горе също
от него изводи. Във връзка с това той посочва: „Очевидно е обаче, че
посоченото определение се нуждае от твърде съществени пояснения,
както и традиционните определения на предмета на психологията, спо­
ред които тя е наука за психичните процеси, свойства, състояния и
т. н. не може да разкрие същността на психиката, на нейната специфи­
ка4. С включване на механизмите и закономерностите в предмета на
психологията А. В. Петровски прави опит да излезе от т. нар. традици­
онно определение на тази наука. А. В. Петровски, разглеждайки па-

2 О бщ а психология, под ред. на А В. Петровски, С., 1976, с. 9.

3 Пак там , с. 10.
4 Пак там , с. 10.
29
раграфа „Мозък и психика“ в същата глава на учебника, като се стре­
ми да предпази читателя от физиологизацията на психичното, посоч­
ва: „Ето защо стремежът да се запази последователно материалисти­
ческият подход към психичните явления е водел до отъждествяването
на психичното с физиологичното и до опит да се замени психологията
с физиологията“5. От друга страна, като анализира процеса отраже­
ние в психиката, А. В. Петровски посочва, че „изследването на специ­
фиката на психическото е било съществено затрудняващо поради то­
ва, че в съдържанието и структурата на психиката нервно-физиоло­
гичните процеси не са били представяни и са оставали недоловими“6.
Оттук следва, че ни най-малко трябва при анализирането на процесу­
алното в психиката да се пренебрегват нервно-физиологичните про­
цеси. И това е напълно приемливо.
Постановката - да се запази нервно-физиологичният субстрат на
психиката при анализирането на психичното, без да се отъждествява
физиологичното с психичното - е приемлива, но тя се нуждае от до-
разработка, нуждае се от конкретизацията при анализирането на вся­
ко психично явление. Въпросът е не само да се посочват физиологич­
ните механизми на психичното, което пак по мнението на същия автор
е уклон към физиологичното, а да се види синтезът на психичното с
физиологичното. По мнението на А. В. Петровски бариерата може да
се преодолее чрез постигнатото в изследването на психиката с по­
мощта на новите научни направления - кибернетиката и информаци­
онния подход. Специално внимание А. В. Петровски отделя на сигна­
ла. „Изследванията през последните години, които бяха провеждани
от психолозите, физиолозите и кибернетиците, дават възможност, из­
хождайки от трактовката за сигнала, приета в кибернетиката, да се
вникне още по-дълбоко в своеобразието на психичното в сравнение с
нервното, на което то е функция“7.
Като продължава да анализира същността на психичното, А. В.
Петровски стига до два извода, с които счита, че успява да освободи
предмета на психологията от общите постановки за психичното и от
физиологизацията на същото. Тези изводи се свеждат до следното:
психичните процеси в съдържателно отношение не носят нищо в себе
си от физиологичните, психичните процеси съдържат характеристики-
те на външ ните обекти. Като изхожда от теорията на информацията,
авторът заклю чава, че в структурата на сигнала се въплъщава свойст­
вената на психиката специфична представа за външния свят®.
С първия извод А. В. Петровски се стреми да се освободи от фи-
зиол огизацията на психичното, а с втория - да докаже, че все пак „ не­
пълнотата на намиращата се в нервния код информация трябва да
бъде ком пенсирана с преобразуването на самия ситна/Л . (курсивът
м ой - Т р. Т р.). О ттук следва, че предметите от външния свят запазват
своята относителна самостоятелност (форма, големина) в образа бла­
годарение на преобразуването на самия сигнал, в резултат пък на ко­
ето следва и активността на психиката. Така А. В. Петровски успява да
съчетае гносеологичното (отразяваното и отразеното) с информаци­
онния обл ик на психиката и без да пренебрегва физиологичния меха­
низъм , да затвори кръга на психиката. Тези постановки могат успеш­
но да се ползват за изясняване същността и механизмите на психич­
ното. Н о същ ият то зи подход следва да намери приложение не само в
увод ната глава на един учебник, но и при разглеждането на конкрет­
ните психични явления, м акар че въпросът за процесуалната структу­
р а на психичното остава открит.
П ри интерпретирането на този въпрос следва гносеологизацията
и ф изиологизацията на психичното, без да бъдат елиминирани, да от­
стъ пят м ясто на процесуалното в него, на процесуалната структура на
психичното. П оследната може да бъде изяснена, като се ползва пос­
тигн а то то в психологията, като не се изпуска изпредвид теорията на
отраж ението, постигнатото в рефлекторната теория на психичното, пос­
тиж е нията в кибернетиката, информационният подход и системност-
руктур ни ят подход.
К а кв о трябва да разбираме под процесуална структура на пси­
хичното? П ри изясняването на този термин ще изхождаме от следни­
те п о ста н о вки : психичните явления разглеждаме като вид системи;
в ся ка си сте м а им а своя структура; в структурата на системата благо­
д аре н ие на ф ункциите й се развиват процеси.
И зхо ж д а йки от тези положения, можем да формулираме в обем­
но отнош ение ка кв о съдържа процесуалната структура на психично­
то. П роцесуал ната структура на психичното съдържа: 1. Механизмите
на нервно-ф изиологичния апарат, без който не може да се формира
п с и х и ч е н п р о ц е с . 2. С т а т и ч н а т а х а р а к т е р и с т и к а н а о б р а з а ка то фор­
м и р а н , к о й т о н о с и в с е б е с и б е л е з и т е н а п р е д м е та , п р е д и з в и ка л про­
ц е с а и ф о р м и р а л о б р а з а в к о р а т а н а м о з ъ к а . 3. Д и н а м и ч е с к а т а харак­
т е р и с т и к а н а п р о ц е с а , т . е. о н о в а , к о е т о п р о т и ч а (или е протичало),
к о г а т о о б р а з ъ т с е ф о р м и р а . Х а р а к т е р и с т и к и т е н а п р о ц е с а могат да
б ъ д а т д и ф е р е н ц и р а н и н а и н ф о р м а ц и о н н и , в к о и т о с е в кл ю ч в а т струк­
т у р н и т е и с т а т и ч е с к и т е , н а е н е р ге т и ч е с к и , о п е р а ц и о н н и и функцио­
н а л н и . В т о з и о б о б щ е н в и д т е с а р а з р а б о т е н и о т Л . М . В е ке р 10.
О т н о с и т е л н а т а п р и н а д л е ж н о с т н а х а р а кте р и с ти ки те : статистичес­
к и т е и с т р у к т у р н и т е къ м о б е кта , а е н е р ге т и ч е с ки т е , о п е р а ц и о н н и те и
ф у н к ц и о н а л н и т е къ м м е х а н и з м а н а п р о ц е с а , н е с л е д в а д а бъде единс­
т в е н и я т д о в о д д а н е п р и е м е м п о с т а н о в ка т а , ч е съ щ ите те з и характе­
р и с т и к и н а д а д е н е та п о т п а р ц и о л н о то с и д е й с тв и е с е обединяват и
ф у н к ц и о н и р а т п о д о б щ и з а к о н о м е р н о с т и , б л а го д а р е н и е н а ко и то се
р а ж д а и с ъ щ е с тв у в а п с и х и ч н и я т п р о ц е с .
П с и х и ч н и я т п р о ц е с , в ъ зн и кн а л о т о б е кта и п р о ти ч а щ в о р га н а (ко­
р а т а н а м о з ъ ка ), в съ д ъ р ж а те л н о о тн о ш е н и е е п р о е кц и я н а обекта, но
п р о ц е с у а л н о т о з и п р о ц е с о б е д и н я в а х а р а кте р и с ти ки н а о р га н а и от­
р а з е н о т о с ъ д ъ р ж а н и е н а о б е кта . С р е щ а та н а о б е кта (външ ният пред­
м е т) и с у б с т р а т а (ко р а т а н а м о зъ ка ) е с р е щ а н а д в е м а те р иа л ни явле­
н и я , р а ж д а щ и п с и х и ч е н п р о ц е с , не д о л о вим з а н е п о ср е д ств е н и наб­
л ю д е н и я . П р и т а з и с р е щ а з а ко н о м е р н о с т и т е н а суб стр а та , приели и
з а п о ч н а л и д а о б р а б о т в а т съ д ъ р ж а н и е то н а о б е кта , с е о бе д инява т с
н е го в и т е х а р а к т е р и с т и к и и за ко н о м е р н о с т и . С и м б и о за та м е ж д у з а к о ­
н о м е р н о с т и т е н а с у б с тр а та (м о зъ ка ), ф о р м ир а ни във ф илогенетично-
т о м у р а з в и т и е , и за ко н о м е р н о с т и т е н а о б е кта (въ зпри ем ания пред­
м е т), о б е к т и в н о д е й с тв а щ и в не го , е на й-гол ям а във висш ите психични
п р о ц е с и , з а т о в а и та м м е ха н и зм и те н а п си хи чн о то не м о га т д а с е от­
ч е та т т а к а я р к о , к а к т о с е о тч и та т н а п р и м е р п р и усещ ането и въ зпр ия­
ти е т о . К о л к о т о п о -в и с ш е п р о ц е съ т, т о л ко в а п о -скр и ти с а състоянията
н а о р га н а н о с и т е л . П р о ц е с у а л н а та стр уктур а на п сихичното и зр а зя в а
в с и н т е з п р е д м е тн о с тта и съ д ъ р ж а н и е то н а психичното, м е ха низм а и
д и н а м и ка та н а п р о ти ч а н е то му, в то в а числ о и неговата статика. И менно
в т о з и с и н т е з , д е й с тв а щ ка то с в о е о б р а з н а систем а, с е реализир а п р о ­
ц е с у а л н а та с т р у кт у р а н а п си хи ч н о то , в т а з и стр уктур а п ротичат пр е ки
и о б р а т н и в р ъ зки , т у к с е п р е о б р а з я в а сигналът, тук ре о че р та ва д е й с­
т в и е т о н а и н ф о р м а ц и о н н и те и ф ункционал ните, на енергетическите и

10Л. М. Векер. Психические процессы, т . I, Л., 1974.

32
о п е р а ц и о н н и те х а р а кте р и с ти ки на п сихичното, ту к с е р е а л и з и р а и
п р и н ц и п ъ т н а д е те р м и н и зм а , ко й то п о зво л и да с е обед инят р а з л и ч н и ­
те х а р а кт е р и с т и ки н а п сихичното, ка то гн о се о л о гиче ска та , ф и зи о л о ­
ги ч н а та и с о ц и а л н а та “ 11.

5. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПСИХИЧНИТЕ ЯВЛЕНИЯ

П ро б л е м ъ т з а кл асиф икацията на явленията в една н а у ка е п р и з ­
н а к з а с те п е н та н а р а зви ти е то й. В областта н а психологията п р о б л е ­
мът з а кл а с и ф и ка ц и я та н а психичните явления с е р а згл е ж д а в на й-
о б щ пл ан. П с и х и ч н и те явления с е р а згл е ж д а т ка то психични п р о ц е си ,
п с и х и ч н и съ с то я н и я и психични сво йства , ка то психичните п р о ц е си с е
д е лят н а п о зн а в а те л н и , ем о цио н ал ни и волеви. Към п о зна ва те л ните
с е п р и ч и с л я в а т усе щ а нията , възприятието, представите, въ о б р а ж е ни ­
ето , п а м е тта и м исл е не то , а към ем оционалните - чувствата п о съдър­
ж а н и е и ч у в с тв а та п о си л а и тр а йно ст. П ри волевите п р о ц е си вол ята
з а е м а ц е н тр а л н о м я сто . Т о в а деление е твърде усл о вно . П сихичните
съ с то я н и я с е за га т в а т в учебниците по психология, но не с е р а зр а б о т­
в а т в с п е ц и а л н и глави. Към психичните св о й ств а или о со б е н о сти , ка к-
т о н я к о и а в т о р и ги н а р ича т, с е вклю чват темпераментът, хар а кте р ъ т и
с п о с о б н о с т и т е . Едни а вто р и ги н а р ича т психични св о й ства , д р уги -
п с и х и ч н и о с о б е н о с ти , а тр е ти ги на ричат и качества. Терм инъ т п с и ­
х и ч н и о с о б е н о с т и е те с е н п о съ дъ рж ание и не м о ж е д а обхване въп­
р о с н и т е п с и х и ч н и явления. С равнително най-често с е и зп о л зв а те р ­
м ин ъ т п с и х и ч н и с в о й с т в а . Н еудобството н а то з и те р м ин с е кр и е в т о ­
ва, ч е ка ч е с т в а т а н а р е д и ц а о т психичните п р о ц е си съ щ о с е н а р и ча т
с в о й с т в а . Н а п р и м е р въ зпр иятие то съдържа обем, то чн о ст, ко н ста н т-
н о с т. В ъ п р е к и т о в а с ч и та м е , че т о з и те р м ин е най-прием лив, то й обх­
в а щ а и в о б е м н о о тн о ш е н и е въ просните психични явления и ко р е с ­
п о н д и р а с те р м и н о л о ги я та н а другите разд ел и, а им е н но - п си хи чн и
п р о ц е с и , п с и х и ч н и с ъ стоя н ия и п сихични сво йства .
П с и х и ч н и т е явл ения м о га т д а бъдат класиф ицирани въ з о с н о в а на
р а з л и ч н и к р и т е р и и . Н а й-о бщ ият кр ите р ий , ко й то м о ж е д а с е и зп о л з­
ва , е у с т о й ч и в о с т т а в п р о ти ч а н е то им. В т а з и вр ъ зка , ка кто п о со чи х­
м е , т е с е р а зд е л я т н а п с и х и ч н и п р о ц е си, п сихични съ стояния и п с и ­
х и ч н и с в о й с т в а . А к о и зх о д и м о т генетичния п р инц и п п ри ф ор м ир а не ­
т о и м , щ е с е у б е д и м в п р а в и л н о то им деление; пр о ц е си те с а кр а тко т­
р а й н и , н о м н о го к р а т н о т о им п о вто р е н и е в ед на или д р уга ф орм а води
до ф ормирането н а е д но или д р у го п с и х и ч н о с ъ сто я н и е . И процесите
и състоянията имат з а д е те р м и н а н та о б е кт и в н и т е усл о вия , формира­
ното психично съ стояние в р е зул та т н а м н о го к р а т н о т о с и повторение
п р е ра ства в черта н а ха р а кте р а , п р е р а с т в а в п с и х и ч н о свойство. Ни­
ма вдъхновението ка то п с и х и ч н о с ъ сто я н и е не с е е ф орм ирал о на ос­
новата на протичането на ед ни или д р уги п с и х и ч н и п р о ц е си , породени
в подходяща о б ста но в ка ? Н и м а м н о го к р а тн о то п о в то р е н и е на едно и
също психично състояние, н а п р и м е р съ сто я н и е то н а стр а х в едно дете
няма да изград и в не го а н а л о ги чн и ч е р ти в х а р а кт е р а ка то психично
свойство вече на л ичността?
Критерият вр ем етраене в п р о ти ча н е то на п си хи ч н и те явления ка­
то изходен пункт в кл асиф икацията им е в у н и с о н с процесуалната
същ ност н а п сихиката ка то на й-съ щ е стве на о с о б е н о с т в предмета на
психологията.
Класификацията на психичните явления н а п сихични процеси, пси­
хични състояния и психични с в о й с т в а с е о с н о в а в а не с а м о на крите­
рия времетраене в п р отичането им , в т о в а ч и с л о и п р и формирането
им, но и на критерия стр уктур н ост, ко й то д о пъ л ва кр и те р и я времетра­
ене в протичането им.
Психичните п роцеси, състояния и св о й ств а , р а згл е д а ни в дъгата
о б е кт -с у б е кт , по ка зва т, че п сихичните с в о й с т в а п р и те ж а в а т най-дъл­
б о к личностен облик. К о л ко то п о -усто йчи во е д а д е н о п си хи чн о явле­
ние, толкова по-дълбоколичностно е то. П сихичните св о й с т в а с а трай­
ни явления в структурата на психиката.
П о отнош ение на на чина на о тр а зя ва не на д е йствител но стта п о з­
навателните психични п р о ц е си се кл асиф ицират на: а) пр о ц е си , които
отразяват действителността в о б р а зи . Т у к с п а д а т представите, въоб­
ражението; б) процеси, ко ито о тр а зя ва т действител ността в п о зн а ва ­
телни характеристики. Т ук спа да т м исл енето и н я ко и видове памет.
Т ова деление е условно, за щ о то в пам етта съ щ о с а налице обр а зи.
Делението е на о сновата на д ом иниращ ия о б л и к на о тр а зя ва н е на
действителността.
Познавателните психични п р о це си м о га т д а бъдат класиф ицира­
ни на процеси, които о тр а зява т п р едим но въ нш новидим ото о т явле­
нията на външния свят и процеси, ко и то о тр а зя ва т същ ността на явле­
нията.

34
 6. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ НАУКИ
П роблем ъ т на класиф икацията на психологическите науки з а пър­
ви път с е по ста вя от В. Вунд. О бстойна р а зр а бо тка той нам ери в съ­
ве тска та психология о т психолози С. Л. Рубинщайн, П. А. Рудик, К . К.
П латонов, А. В. П етровски. Сравнително пълно и конкр етно то зи п р о б ­
лем е пр е д ста вен от Г. Д . П ирьов12. П ри класиф ицирането на п сихо л о ­
ги че с ки те на уки то й изхо ж д а от следните принципни полож ения:
1. Д а с е отчита реално съществуващият факт за р а зкл онението на
п сихо л оги ята ка кто по пътя на вътрешната й диференциация, т а ка и в
п р о ц е с а на интеграцията й с другите науки.
2. Д а с е имат предвид ка кто теоретичните, та ка и практичните съ­
о б р а ж е н и я за необходимостта от класификация на създалата се вече
с л о ж н а с и с те м а на науката.
3. Д а с е нам ерят критерии, въз о сно ва на ко ито да се извърш и
та зи кл асиф икация, з а да се обхванат всички оф ормени или в п р о це са
на оф о р м яне кл о но ве на науката.
4. К а т о с е д ъ рж и см е тка за взаим ната връ зка м еж ду о сно вн а та
н а ука - о б щ а та психология и клоновете, ка кто и между сам ите кл о но ­
ве, д а с е и зб е гн е дублирането на някои от тях.
К а т о и зх о ж д а о т те зи полож ения, Г. Д . П ирьов представя кл а си­
ф ика цията н а п сихо л оги ческите науки по следния начин:
 Предлаганата класификация на психологическите науки според Г.
Д . Пирьов не може да бьде изчерпателна, нито да дава абсолютно и
строго разграничение на дисциплините.

7. М ЕТОДИ НА ПСИХОЛОГИЯТА

Разглеждането на психичното като отражение на обективната дейс­

твителност и като процес на мозъка, анализирането му от гледна точ­
ка на неговото възникване и протичане, вникването и разкриването
на механизмите, принципите и закономерностите на психичната дей­
ност изискват ползването на такива методи, които ще позволят на
изследователя да очертае с ъ щ н о с т на тези явления.
Разглеждането на психиката в единство с д е й н о с т ката отраже­
ние на външния свят изисква да ползваме такива методи, които ще ни
позволят да разкрием връзките в зависимостите между психичните

37
явления, тяхната външна и вътрешна детерминираност, йерархичес­
ката им структура.
Наблюдението се наложи във връзка с развитието на познанието
на психолозите за същността на психиката и умението им да отчитат
по външни признаци протичането на психичните явления. Като метод
наблюдението се ползва при следните изисквания: да бъде целенасо­
чено, да се провежда при правилна организация и при наличие на
предварителна подготовка, да са налице условия за регистриране на
изводите, умение на изследователя да вниква в наблюдаваното явле­
ние на фона на цялата психика.
Наблюдението е насочено към протичането на наблюдаваното пси­
хично явление и към неговата реализация, обективизация в дейност­
та. Чрез наблюдението наблюдаващият се стреми да улови процеса в
неговото възникване, протичане и реализация в продукта.
Наблюдението като метод в психологията и зи с кв а висока подго­
товка, изисква способност да се наблюдават и се р а зкриват същест­
вените страни в протичането на психичната дейност. Наблюдението
изисква както висока личностна подготовка, та ка и конкретна подго­
товка. Например учителят наблюдава въ зникването и протичането на
психичните състояния у деца с холеричен темперамент. Това наблю­
дение изисква да се познават същността и изявата на холеричния тем­
перамент, да се познават психичните състояния в наблюдаваната въз­
раст и още по-конкретно да се долавят тези състояния у холеричните
деца в определени ситуации.
Наблюдението се използва ш ироко о т психолози, писатели, скул­
птори, художници, учители, педагози, родители. Наблюдението се нуж­
дае от умение да се регистрират резултатите и да се интерпретират.
Нерядко наблюдението може да заблуди наблюдаващия.
Във връзка с наблюдението се използва, макар и в ограничена
степен, и самонаблюдението. Самонаблюдаващиятсе преценява твър­
де субективно резултатите, невъзможно е да се самонаблюдава в про­
цеса на протичането на явлението, защ ото наблюдаваното променя
своя облик.
Самонаблюдението може да се осъществява по отношение на пре­
живяното, т. е. котата самонаблюдаващият се насочва мислите си към
онова, което е било в близкото минало, като го сравнява със ситуации
от аналогичен характер, преценява ка к е реагирал и ка к би трябвало
да реагира, т. е. когато наблюдението се използва в светлината на
една самооценка на преживяното.

38
 Ц ентрално място в психологическите изследвания заема експе­
риментът с.неговите разновидности - лабораторен, естествен, педа­
гогически. Експериментът е насочен към разкриване и отчитане на
количествената страна на психичните явления. Като метод той се на­
лага от немския психолог Бунд в Лайпциг.
Експерименталното проучване на психиката се осъществява в ла­
боратории с подходяща и специално за целта изработена апаратура.
В най-ш ирок смисъл е застъпено проучването на възприятията, па­
метта, мисленето, вниманието. Сравнително по-трудно се поддават
на експерим ентално изучаване чувствата, волята.
П ре з последните десетилетия експериментът зае първостепенно
място ср е д методите на психологическите изследвания. Създадени са
специални лаборатории, оборудвани с апаратура за изследване на
психиката в различни области на действие. Ш ироко място в тези ла­
боратории намериха въпроси като професионалното ориентиране, про­
ф есионалния подбор, квалификацията на кадрите. В психологическа
светлина най-ш ироко се изследват информацията, програмирането и
моделирането на психичните явления.
У сп оред но с експеримента се наложиха и тестовете като специ­
ални задачи за изследване на отделни свойства на психичните явле­
ния. П онастоящ ем тестовете намират приложение почти във всички
клонове на психологията. Както апаратните изследвания, така и тези
с тестове и зи с кв а т внимателен подбор на методики и показатели,
стриктно сп а зва не на указания за провеждане на изследванията, об­
работка н а резултатите на съвременното научно равнище и способ­
ности з а интерпретация на получените резултати.
В психологията с е е наложил и асоциативният експеримент. По
своята съ щ ност то й се свеж да до произнасяне на думи през интерва­
ли о т 10-20-30 секунди. На всяка една дума изследваният отговаря с
първата появила се дума в речта му, със специално подбрана такава
от речниковия му състав или пък с няколко думи. Думите дразнители
са подбрани предварително, подготвени са и протоколи за нанасяне
на отговорите от изследвания. П ри изследването се отчита времето
за отговора, думата отговор или думите, с които е отговорил изслед­
ваният на дум ата дразнител.
Експериментът в областта на общата психология се обогатява и
под влияние на развитието на отделните клонове на психологията, къ-
дето прилагането му е много богато и носи конкретния характер на
дейността. Развитието на трудовата и инженерната психология, изс-

39
л е д в а н и я т а в ъ в в р ъ з к а с к о с м и ч е с к и т е п о л е т и н а л о ж и х а ползването
н а ш и р о к д и а п а з о н о т с п е ц и а л н о з а ц е л т а р а з р а б о т е н и апаратури.
Л а б о р а т о р н и я т е к с п е р и м е н т с е о б о г а т и и в о б л а с т т а н а медицинската
п с и х о л о ги я .
Ш и р о к о п р и л о ж е н и е и р а з в и т и е н а м е р и и е с те с тв е н и я т експери­
м е н т. И з с л е д в а н и я т а в о б л а с т т а н а с о ц и а л н а т а пс и х о л о ги я , на детска­
т а и п е д а го ги ч е с к а т а п с и х о л о ги я д о п р и н е с о х а м н о го з а обогатяването
н а т о з и в и д е к с п е р и м е н т , р а з р а б о т е н н а в р е м е т о о т Л . Ф . Лазурски.
А н а л и з и р а н е т о н а п р о д у к т и т е о т д е й н о с т т а н а ч о в е ка като метод
с ъ щ о д а в а н а д е ж д н и р е з у л т а т и и у с п е ш н о м о ж е д а с е п о л зв а в детска­
т а и п е д а го ги ч е с к а т а п с и х о л о ги я , в о б л а с т т а н а тр у д о в а та психология,
в т о в а ч и с л о и в о б щ а т а п с и х о л о ги я . И м е н н о в п р о и зв е д е н о то (мате­
р и а л н и и д у х о в н и ц е н н о с т и , п р е д м е т и н а тр у д а , п р о и зв е д е н и я на из­
ку с т в о т о , р и с у н к и , п и с м е н и с ъ ч и н е н и я и т. н.) с е о б е к т и в и р а психика­
та на л ичността, нейните с п о с о б н о с ти и преж ивявания.
Ш и р о к и в ъ з м о ж н о с т и з а п р о у ч в а н е на п си х о л о ги я та на личност­
т а ч р е з т о з и м е то д с е о с и гу р я в а в о б л а с т та н а учебно-възпитателната
р а б о та . Т у к с а н а л и ц е ус л о в и я з а п ъ л н о ц е н н о то м у прилагане. Тук мо­
ж е у с п е ш н о д а с е п р и л а га и ге н е ти ч н и я т м етод. В съчетание двата
м ето д а , п р и л а га н и с и с т е м н о , п о з в о л я в а т на пси х о л о га д а р а зкр и е сте­
п е н та на р а з в и т и е т о на п с и х и ч н и т е п р о ц е с и у д ецата, д а оцени техни­
те с п о с о б н о с т и и п р о гн о з и р а по -н а та тъ ш н о то им р азви ти е .
К а то м етод в п си хо л о ги я та с е е н а л о ж и л а и беседата. Способ­
н о с тта д а се и з в л и ч а и н ф ор м ац ия з а п с и х и ка т а на п а ртн ьо р а посред­
с т в о м бе сед а, д а с е д о л а в ят н е го ви те пр е ж и в я в а н и я , пси хи чни състо­
яния, ч у вства и н а стр о е н и я е с р а в н и т е л н о р яд ка с п о с о б н о с т у хората.
И зи с кв а н и я т а към т о з и м ето д се с в е ж д а т д о необходим остта да
с е о че р та е в ум ств е н пла н и з в е с т н а п р о гр а м а з а пр овеж дането на
бесед ата, ум е н и е д а с е п р о в е ж д а р а з го в о р , с п о с о б н о с т д а с е отчита
о б щ ото п с и х и ч е с ко съ сто ян и е на па ртньо р а.
К а то р а згл е ж д а въ п р о са з а кл асиф икацията на методите в психо­
логията, Г. Д . П и р ь о в 13 ги по д ре ж д а, ка кт о следва:
 Методите в областта на общата психология с а съпроводени с раз­
работката на конкретни методики за изследване. Методиката като сво­
еобразна форма на реализация на един или няколко метода изисква
разработка на специална програма, свеждащ а се до следните основ­
ни пунктове:
- Цел на изследването.
- Методи на изследването.
- Показатели за изследване.
- Избор на инструментариум за изследване на показателите на
психическата дейност.
- Обем на изследванията - извадка, времетраене.
- Статистическа обработка на резултатите. Тук се ползват след­
ните видове анализи - факторният анализ, алтернативният анализ, ко-
релационният и вариационният анализ.
- Качествен анализ на резултатите.

42
 Глава трета

РАЗВИТИЕ НА ПСИХИКАТА И СЪЗНАНИЕТО

1. РАЗВИТИЕ НА ПСИХИКАТА ПРИ ЖИВОТНИТЕ

В своето развитие материята преминава различни форми на дви­
ж ение, за да се стигне до биологичната, която от своя страна в резул­
тат на постоянно настъпващите изменения в отражението се дифе­
ренцира в своеобразни форми, които са израз както на същността на
биологичното отражение, така и на настъпващите промени в органи­
ческата природа.
Във връ зка с поставения въпрос заслужават внимание следните
форми на биологично отражение, а именно - дразнимостта и тропиз-
мите. Д разним остта е една от най-низшите форми на реагиране на
ж ивите организм и. Обикновено дразнимостта се изявява само при
наличието на значими за организма дразнители, т. е. такива, които
сигнализират с нещо на живия организъм. Дразнимостта съдържа спо­
собността да се възприема дразнението, съдържа и способността про­
водим ост на дразнението, както и съответно реакция, с която се зат­
варя веригата. Д разнимостта е налице за всяка жива клетка, прите­
ж аващ а в някаква степен свойствата пластичност, реактивност, инер­
тност.
Тропизм ът също е форма на реагиране на живите организми. Той
с е изявява в няколко форми: фототропизъм - реагиране на живите
о р га низм и под влияние на светлината; термотропизъм- реагиране на
ж ивите о рганизм и на топлина; хемотропизъм- реагиране на живите
организм и на определена физико-химична среда; топотропизъм- сво­
е о бр а зна ф орма на реагиране, по-скоро преместване под влияние на
м еханически дразнители. Значими промени в развитието на нервната
систем а настъпват с появата на централната нервна система-увели­
чават се обемът и ролята на кората на главния мозък, като наред с
това настъпват процеси на по-пълно подчиняване на по-ниско лежа­
щите отдели на по-висшите такива. При животните наличието на цент­
рална н ервна система е свързано с ярко очертаното развитие на ед­
ни или други рецептори (при кучето обонянието, при птиците зрение­
то) за см е тка на други, в чиято основа лежи известна диференциация
на отделните участъци в кората на главния мозък.
По-висш а степен на функционално образуване със заложени фор­
ми на реагиране са инстинктите. Те са система от безусловни рефлек-

43
си, чието разгръщане става в рам ките н а рода и при съответните усло­
вия.
При низшите същества, наприм ер при червеите, инстинктивните
форми на поведение изразяват родовата им памет. Живите същества
с ганглийна нервна система (също червеите) си изработват и условни
рефлекси. Инстинктивните форми на поведение придобиват верижен
характер, разгръщат се в съответната обстановка и условия. Сравни­
телно сложно е поведението при по-висш ите същества. Сложни са
инстинктивните форми на поведение у рибите, птиците, бозайниците.
Инстинкти като отглеждане на потомство, хранителния инстинкт, по*
ловия инстинкт и други съдържат верига от действия. Въпреки всичко
инстинктите са ограничени в рамките на предварително заложена в
генетиката на живото същество програма. Например оса, преди да
вкара плячката си в скривалището си, влиза и го оглежда, после отно­
во влиза с плячката. Ако преместим плячката малко по-настрани от
дупката на скривалището, осата отново влиза. Това може да продъл­
жи до безкрайност.
Вродените форми на поведение се предизвикват от строго опре­
делени сигнали. Например жабата се хвърля върху плячката си само
когато последната е в движение.
Инстинктите като система от безусловни рефлекси протичат в съ­
четание с условните рефлекси. Затова инстинктът се развива на осно­
вата на опита, а не само на вродената програма. Но условните реф­
лекси се образуват само в пределите на инстинктивните програми на
поведение. Например пчелите добре различават формите на цветове­
те и ако поставим съдове със захар и рисунки върху съдовете под фор­
мата на цветя, известни на пчелите, те лесно навлизат и се спускат
върху захарта. Освен това условните връзки у насекомите се образу­
ват най-добре на дразнители, които сигнализират началното разгръ­
щане на инстинктивните програми на поведението, или т. нар. пускови
сигнали.
Поведението на насекомите се характеризира с тяхната обща це­
лесъобразност и съгласуваност, т. е. те действат без „обмисляне“, ня­
ма преработка на информацията. Щом се подаде сигнал, следва реак­
ция, всичко е стереотипни реакции, изработени в еволюцията на раз­
витието им. Тези особености на инстинктите се използват от човека
за борба с вредителите и по-конкретно за борба с гъсениците. През
размножителния период пеперудата на този вредител известява са­
меца за своето присъствие, като изпраща по вятъра миризливи „ви-

44
зитни картички“ . Почувствали миризмата, самците летят към мястото
на срещ ата. Учените синтезират вещество със същата миризма, на­
м азват големи хартиени площи с лепило и върху него поставят това
вещество. Самците се лепят върху лепилото и загиват.
П о-висш а форма на развитие при живите същества съдържат на­
виците. Еволюцията на нервната система се развива в зависимост от
средата, в която животното обитава, от особеностите на неговия орга­
низъм. З аедно с усложняването на функциите на рецепторите, както и
на сигналната дейност, се развива и поведението на животните, изоб­
щ о на ж ивите същества. Поведението при тях крие сравнително ши­
р о к д иа п азон от форми на изява. Например движенията и позите при
червеите са своеобразен техен език, форма на поведение, с която те
сигнал изират полова готовност; при кокошките са налице пози на под­
чинение сп р ям о петлите; когато млад вълк нападне водача на глутни­
цата и пож елае да стане водач, но старият го притисне, тогава млади­
ят веднага заем а поза на подчинение, след което следва прошка от
стр а на на водача. Езикът и звучите са форми на изява на психиката и
поведението. Д о ка то при човека, изобщо при хората са налице 2 500
е зи ка, твърде много за нашата малка планета, то при по-низшите от
чо ве ка същ ества езиците също не са малко, макар повечето от тях да
и зр а зя ва т ню анси на звуци, пози. Колкото на по-високо ниво стои
ж иво то същество, толкова и формите на поведение са по-сложни. Нап­
р им ер при вр а ни се наблюдава как те следят движението на парче
месо, вка р а н о в дълга тръба, и чакат пред другия край на тръбата, за
да го грабнат, след като бъде изтеглено с връв. В по-висша степен се
изявяват котки, кучета, шимпанзета. Маймуната извършва голяма про­
учвателна д е йно ст при снабдяване с храна, фактът, че у шимпанзета-
та с е наблю дават 81 менюта, показва изострените аналитични спо­
собности на маймуните. Асоциациите са силно развити. Освен това
висш ите ж и во тн и притежават способност за пренасяне на навиците
от една на д р уга дейност. Ориентировъчните манипулации са израз
на п р а кти ч е с ко мислене у висшите животни.
В а ж н а с тр а н а в развитието на психиката на живите същества до
стадия на ч о ве ка има и индивидуално поведение на живото същество
и преди в с и ч ко оно ва индивидуално поведение, което се разгръща не
са м о на о сн о ва та на вродените програми, но и на основата на влияни­
ята и по-то чн о на постоянно изменящата се среда. Затова и индивиду­
алното п о вед ение на животните зависи: я... от видовия опит, фикси­
ран в м еханизм ите на безусловно рефлекторното, инстинктивното по-

45
ведение, и от индивидуалния опит, ко й то се ф о р м ир а в онтогенетично
развитие; при то ва основната функция, която изпълняват механизми­
те на формиране индивидуалния опит, се съ стои в приспособяване на
видовете поведение към променливите елементи на външ ната среда“1.
И зучаването на проблемите за р азвитието на психиката доприна­
сят изклю чително м ного з а р а зкр и в а н е не с а м о на психологията на
ж ивите по-низш и от чо ве ка същ ества, но и з а изво ди о тно сно разви­
тието на психиката у хората.

2. РАЗВИТИЕ НА ПСИХИКАТА ПРИ ЧОВЕКА

Н а ш ирока о сно ва то зи проблем се интерпретира о т А. Н. Леонти­
ев в книгата му „Проблеми на развитието на психиката“ . И сторически­
ят подход в изучаването на психиката на човека, т. е. изучаването на
психиката от оня „момент“ , в който животното е станало човек, до днес
в процеса на развитието на човечеството съдържа м ного и неуточне­
ни проблеми. Тук се вклю чват проблемът за биологичното и социал­
ното в човеш ката психика, проблемът за ролята на средата и общест­
вото за развитието на психиката, вклю чва се проблемът за ролята на
създаването и създаденото от човека и редица други проблеми, които
очакват пълноценно изясняване. В та зи част на поставения проблем
ще изложим общоприети постановки, без да навлизаме в различните
детайли на проблема.
Първият проблем , който следва д а бъде обектна изясняване, е за
действието на биологичните за ко н и в развитието на човека и въ зм ож ­
ностите м у д а се р а зви ва н а по -висо ка степен на основата на тези
закони. А. Н. Леонтиев основателно отрича постановката, че в бъдеще
няма да се стигне до нов човек в резултат на действието на биологич­
ните закони в еволюцията на развитието. Преходът на маймуната в
човек се осъществява в няколко стадия, първият от които е подготов­
ката за този преход. Вторият - стадият на питекантропуса, и последва­
лият след него стадий на неандерталеца представляват стадии, които
може да се нарекат преходни към човека от съвременен тип2. Тези
стадии протичат на основата на биологичните закони. Успоредно с
това във връзка с развитието на трудовата дейност, т. е. под влияние­
то на социалните фактори, биологичните закони, започват да отстъп­
ват място на социалните. И следващият „... преломен момент във фи-
 л о ге н е зи с а н а ч о в е ка настъпва при преминаването му към стадия на
не а н тр о п уса , т. е. към стадия на напълно формиралия се биологично
чо в е к - ч о в е ка о т съ врем енен тип. Този прелом се изразява в това, че
о б щ е с тв е н о -и с то р и ч е с ко то развитие на човека напълно се освобож­
д а ва о т пр е д и ш н а та си за ви си м о ст от морфологичното развитие. По­
явява с е е р а та на го сп о д ств о единствено на социалните закони“3. С
това, р а з б и р а се, не следва да се отчита, че филогенетичното разви­
тие на ч о в е ка е п р е кр а тен о , че биологичните закони са престанали да
д е йства т върху чо ве ка .
В тор ия т в ъ п р ос о т филогенетичното развитие на човека, след ка ­
то в е ч е той е ст анал човек, с е отнася д о развитието на психичните м у
п р о ц е с и и д о възможност т а д а възникнат но ви психични явления, т. е.
в хил ядолетната и сто р ия на развитието на човечеството възникнали
ли с а н о в и п с и х и ч н и явления в човека, или той се е развивал на осно­
вата на о н е з и о т тях, ко и то е имал, когато е станал човек. Ако хвърлим
един ре тр о спе ктиве н поглед на психичните процеси, състояния и свойс­
тва в ч о в е ка , ко га то то й е станал човек, и на сегашния човек, ще ви­
дим, ч е н о в и п с и х и ч н и явления не са възникнали. На основата обаче
на съ щ ествуващ ите, ста бил но обособени психични явления, са въз­
никнали р а з н о в и д н о с ти о т функционален характер. Първобитният чо­
ве к не е п о зн а в а л ко м а н д н о то табло на самолета, следователно не е
пр ите ж ава л о п е р а ти в е н о б р а з, не е притежавал операционни и кон­
цептуални модели.
О т изтъ кн а ти те п о с та н о в ки за развитието на психиката до поява­
та на ч о в е ка и сл е д не го ва та поява може да се направи изводът, че в
първия п е р и о д , ко й то е траел милиарди години, психиката се е разви­
вала у с п о р е д н о с био л о ги ч н о то развитие на човека. След като той се
появява, п с и х и ка та за п о ч в а д а се развива вече на основата на общес­
тве н о -и с то р и ч е с ки я о п и т под влиянието на социалните закони, на о с­
новата на б и о л о ги ч н о стр уктурираното, въз основа на което функцио­
нират и п с и х и ч н и те п р о ц е с и , ка то усещане, възприятие, памет, мисле­
не, п р е дста ви, въ о б р а ж е н и е . Р азбира се, тези процеси в днешния чо­
век ко р е н н о с е р а зл и ч а в а т по степен на развитие от процесите на
първобитния ч о в е к. В дне ш ни я чо ве к процесите са развити и действат
в ш и р о к д и а п а з о н о т ф ункции. М исленето на днешния човек не е при­
кова н о в р а м ки т е н а ка м е н н а та брадва, улова на животни и възпроиз­
водството на ч о в е ка . Щ о с е отнася до други прояви на психиката, като
мотиви, воля, ценности, преценки - това всичко е изменено. Волята
както знаем, е функция и на интелекта, т. е. колкото повече е развит
интелектът на човека, толкова и волята му е по-силна и целенасочена
освободена от онази слепота, която съществува при първобитния чо­
век. Изменени са и психичните състояния на човека.
Третият в ъ п р о с от п р о б л е м а з а развит иет о н а психикат а у човека
с е от насяло индивидуалнот о развит ие н а ч о в е ка , съответно и разви­
тие н а психикат а му. Т о з и п р о б л е м е о б е к т н а в ъ з р а с т о в а т а психоло­
гия най-напред, п о сле с та в а о б е к т н а п р о ф е с и о н а л н а та психология
(трудовата), ка кто и н а о б щ а та и с о ц и а л н а та п с и х о л о ги я , на геронто­
логията. С л едователно р а зв и ти е то на п с и х и к а т а на ч о в е к а о т ражда­
нето му д о см ъ ртта е о б е кт н а м н о го к л о н о в е н а с ъ в р е м е н н а та психо­
логия.
Като теоретичен проблем ра звитие то на п си хи ка та у чо в е ка е обект
н а вним ание от р а зл и ч н и гледни то ч ки . В с ъ в е тска та психологическа
наука т о зи проблем с е диф е р е нцир а в д ве н ю а н с и р о в к и - едната с
представител А. Н. Л е о нтие в, ко й то за щ и та в а те за та , че п си хи ка та на
чо в е ка се р а зв и в а в п р о ц е с а на п р и св о я в а н е н а с ъ зд а д е н и те о т чове­
чеството (вси ч ко онова, ко е то е съ здал чо ве къ т и ко е то с е предоставя
на родения ч о в е к з а по лзва не във врем ето, п р е з ко е то т о й ж ивее), и
на С. Л. Рубинщайн, ко йто не о тр ича та зи п о ста н о в ка , но добавя, че
психиката на съврем енния ч о в е к с е р а зв и в а и в п р о ц е с а на съ здава­
нето на нови оръдия, продукти - сто ки . П о наш е м н ен ие те зи д ве схва­
щания в заи м но с е допълват, за щ о то не м о ж е д а с е отдели единият от
другия процес - ч о в е к у с во я ва и сътворява, съ тво р ява и усво ява .
Следващият въ прос о т проб лем а з а развитието н а психикат а се
от насядо изменениет о в резултатна настъпилите и зм е н е н и я в органа
й м озък. И звестно е, че еволю цията в развитието на ж и ви те съ щ ества
до появата на м о зъ ка продъ лж ава приблизително тр и м ил иард а годи­
ни. И менно преди то л ко ва години с а се появили върху све то вния о ке ­
ан първите купчинки под формата на едноклетъчни о р га низм и. Т е п р и ­
тежавали свойството д р азним о ст и сп о со б но ст за п редаване на въз­
буждането, т. е. свойството проводим ост. П о-късно едноклетъчните
се обединяват в колонии и се пораж дат многоклетъчните, ко и то не са
притежавали орган за управление.
Още по-късно се стига до плоските червеи, които притеж ават ко ­
манден център на нервната система. П ри бозайниците се р а звив а к о ­
рата на мозъка, развиват се асоциативните отдели на кората. У сл ов­
ният рефлекс прави преврат в развитието на живите същества. П ри

48
 в и с ш и т е ч е р в е и то й с е ф о р м и р а з а п ъ р в и път, п о с л е и д в а р е ф л е к то р ­
н а та д ъ га . Н о п ъ р в а т а „т у х л и ч ка “ в р а зв и т и е то на п с и х и к а т а е а с о ц и а ­
ц и я та , в т о р а т а тухл а е в то р а та с и гн а л н а с и с те м а , къ д е то с е и з гр а ж д а
н о в п р и н ц и п з а к о д и р а н е и о б р а б о т ка н а ин ф о рм а ц и я та .
Н а с т ъ п в а т и з м е н е н и я в те гл о то н а м о зъ ка . Т о в а р и р а о т 1020 д о
1970 гр а м а , к а т о ч е т и р и п е ти о т н е го е во д а . П р и м ъ ж е те т е гл о то н а
м о з ъ к а е с ъ с 150 гр а м а п о в е ч е о т т о в а н а ж е н и те . У в е л и ч а в а н е т о н а
м о з ъ к а е с т а н а л о в п р е х о д а къ м п ъ р в о б и тн и я ч о в е к.
П осл е д ни ят въ прос о т проблем а за развитието на п си хи ка та се
о т н а с я д о развит иет о и ч р е з приемст веност т а м е ж д у по ко л е ни ят а в
епохит е. Р а з в и т и е т о н а и н те л е кта н а ч о в е к а не въ р ви в у н и с о н с п р о г ­
р е с а н а ч о в е ч е с т в о т о . Н е р я д к о ку л ти в и р а н о то б и в а у н и щ о ж а в а н о о т
в а р в а р с к о т о , т о е з а п о ч в а л о о т н о в о . О с ъ з н а та та с п о с о б н о с т , п р и с ъ ­
щ а с а м о н а ч о в е к а , д а н о с и в с е б е с и н а с л е д с т в о то н а м и н а л и те п о к о ­
л е н и я и д а с е ч у в с т в а ч а с т и ц а о т тя х н е р я д ко б и в а н а р у ш а в а н а и п р е ­
к ъ с в а н а , и з п е п е л я в а н а . С в е т о в н а т а и с то р и я ка т о ц я л о не с е е р а з в и ­
в а л а п р а в о л и н е й н о в п р о гр е с и в н а н а с о к а - р а з в и т и е т о н а к у л ту р и те и
ц и в и л и з а ц и я т а н е в е д н ъ ж с а б ил и у н и щ о ж а в а н и . П р и е м с т в е н о с т т а къ м
п р о г р е с а е б и л а н а р у ш а в а н а - и д в а л и н а р о д и , р а зц ъ ф тя ва л и ку л ту р и ,
д о к а т о с е с т и г н е д о р а з к о ш а , к о га т о ж и л и щ е т о о т п о т р е б н о с т с е п р е в ­
р ъ щ а в с а м о ц е л з а п о к а з , а о б л е кл о т о - в л у к с з а д е к о р а ц и я , с л е д
к о е т о и д в а л и д р у ги н а р о д и , п ъ р в и ч н о д и в и , у н и щ о ж а в а л и в с и ч к о и
в ъ р х у к у п и щ а т а р а з в а л и н и з а п о ч в а л и о т н о в о , з а д а ги п о с л е д в а с л е д
в р е м е с ъ щ а т а у ч а с т . М е ж д у Д а м а с к и Ш и р а з с а с е и зр е д и л и в п р о д ъ л ­
ж е н и е н а 5 000 го д и н и ш е с т ц и в и л и за ц и и . К о га т о Х а й н р и х Ш л и м а н тъ р с и
О м и р о в а та Т р о я в м естн остта Х исарл ъ ка р а зкр и в а 9 насел ени се л и ­
щ а 4.
Ш ум ерите идват от планините и полагат основите на своята дър­
ж а в а м еж ду Тигър и Ефрат, в междуречието, където по-късно израства
вавилоно-асирийската култура. Историци и археолози твърдят, че те
с а първите народи, заселили се в М есопотамия. Египетската цивили­
зация разцъф тява около Нил. Индусите слагат началото на своята дър­
ж а в а кр ай р еки те Нил и Ганг, а китайците - край реките Хуанхе и Анц-
зш цян - всички с а търсили м еждуречие. Планинските култури с а м ал­
ко, губят с е или липсват. М айте и ацтеките създават своята култура на
н ай-ви со ките плата на зем ята. Но да оставим това на историците и
ар хео л озите. З а н ас е по-важ но, м акар човечеството да се е движело

4 К. В. Керам. Богове, гробници и учени, С., 1978, с. 256.

49
напред, не ряд ко т е зи преход и с а бил и ф атални з а р а зв и т и е то на пси­
хика та на хората. Н им а в България в кр а я н а XIV в. не с е получава
съ щ о п р екъ сване н а културното ни р а зви ти е ?
Развитието на пси хи ка та за п о ч н а л о о т н и зш и те ста д и и на живо­
та, сти га своя връх в лицето н а ч о в е ка , з а д а тр ъ гн е в е че п о линията на
социа л но -исто р иче ските и общ ествените з а ко н и , б л а го д а р е ние на ко­
ито вся ко следващ о по ко л е н ие з а в о ю в а п о -в и с о ки п о сти ж е н и я във
в си ч ки области на ж ивота.

3. РАЗВИТИЕ НА СЪЗНАНИЕТО
М еж ду психиката н а ж ивотните и т а зи на ч о в е ка същ ествуват ко­
р е нни различия. М исленето при чо ве ка , р а зв и в а н о в п р о ц е с а на тру­
д а и общ ествената дейност, притеж ава осо бе но сти, ко и то л ип сва т при
ж ивотните. П ри чо ве ка с а налице видове м ислене и ф орм и на мисле­
нето, ко ито липсват при ж ивотните. Съзнаниет о ка то в и сш а ф орм а на
о тр а ж е н ие на действителността, присъщ а са м о з а чо ве ка , прит ежава
общ ест вено-ист орически характер. Н ай-същ ественото р а зл и чи е меж ­
д у чо ве ка и ж ивотното е, че при първите ра звитие то на пси хи ка та е
п ротичало п о з а ко ни те на биологичната еволюция, а пр и ч о в е ка - по
за ко н и те на общ ествено-историческото развитие, в резул тат на което
с е ф орм ира и съзнанието. Наличието на а б страктно м исл е не у чове­
ка , наличието на е зи к и реч и на трудова дейност, а същ о т а ка и съпът­
ствалите чо ве ка исторически събития, които уско р я ва т со бствен о то
му о съ знаване - вси чки тези предпоставки довеждат д о ф орм ирането
на съ зна ние то като висш а ф орма на отраж ение на действителността.
Втората о со б е н о ст на съзнанието се свеж д а до това, че пр и него
винаги с е подхож да съ с знание, с наличието на натрупани зн ан ия, ко ­
ито с е и зп о л зв а т о т човека, осм ислят се, за да с е стигне д о съ зна ние ­
то. З нанието с е „и зп о л з в а “ от съзнанието, м акар последното д а се
изв л и ч а о т битието, знанието обогатява съзнанието.
Следващ ата о со б е но ст на съзнанието е, че то се ха р а кте р изир а с
отделяне н а субекта от обекта. З а д а м о ж е да протече съзнанието,
н уж н о е субектът д а се отдели о т обекта, да види собственото с и а з, да
пр е це ни и осм исл и себе си, поведението и постъпките си. С ъзнанието
с е ха р а кте р и зи р а и с определено отношение. Отнош ението съдържа
оценъ чно-волев и е м оционал ен момент, които активизират съ знание­
то , пр ид ава т м у действен характер. Д р уга особеност на съзнанието,
с а наличието и ролята на е зи ка . К ога то ч о в е к говори и пише, той пре-

50
ценява, създава и осъзнава. Способността на човека да си дава отчет
за постъпващата в него информация е форма на изява на съзнанието.
Съзнанието се изразява и в целенасоченат а дейност н а чо ве ка .
ф ормирането на целите, целеполагането, осъзнаването на подбудите
и превръщането им в мотиви е немислимо без съзнанието. Изобщо
целенасочената дейност на човека заедно с вземането на решения
характеризира степента на развитие на съзнанието.
С ъзнаниет о е продукт от общественото развит ие н а чо ве ка . В го­
лемите исторически събития най-ясно проличава неговата роля, в тях
то най-бързо се развива и извисява. Нали и Вазов за Априлското въс­
тание посочва - „За няколко дена тайно и полека народът порасна на
няколко века“.
Съзнанието е свързано и се осъществява при едно засилено пре­
живяване на осъзнаването. Емоционалността се включва, подлага се
на преценка в процеса на осъзнаването.
Съзнанието е и обобщено отражение на най-значимите за лич­
ността събития и информация, то е вглеждане и осъзнаване на собст­
вения опит. Психиката е характерна и присъща и за животните и за
новороденото, и за бавноразвиващия се човек. Съзнанието е присъ­
що сам о на личността, формираната в обществените условия личност.
Психиката по обем е много по-голяма от съзнанието. Съзнанието
е върхът в развитието на психиката. Най-висш ият вр ъ х е са м о съ зн а н и ­
ето, р а з б и р а н о като обърнат о къ м се б е с и съ знание.
О т позицията на информационния подход цялата информация, ко­
ято човек възприема, може да се градира, както следва: осъзнато,
частично осъзнато, неосъзнато. Неосъзнатото се препраща в подсъз­
нанието, част от частично осъзнатото и напълно осъзнатото се транс­
формира към съзнанието, а другата част си остава в рамките на пси­
хиката, и по-точно в диапазона на познавателните психични процеси,
като се автом атизира под формата на навици, които можем да наре­
чем автоматизирано неосъзнавано. Видни представители на филосо­
фията и психологията, които са разработвали въпроси на съзнанието,
на съзнателното и подсъзнателното, са И. П. Павлов, Д. Узнадзе, Л. С.
Виготски, ф . В. Басин и др. В социалната психология броят на работе­
щите в областта на съзнанието е голям. И. П . Павлов посочва, че
душевният, психическият живот се строи просто от съзнателно и без­
съзнателно“5. Д . Узнадзе посочва: „Психиката включва в себе си два

5 И. П. ПавлоВ. Полн. собр. соч., т . 3, кн. 1, М., 1953, с. 105.

51
големи, еднакво необходими ко м п о н е н та на явл е нията - компонентна
съзнателните и ко м п о не н т на не съ зна те л ните п си хи ч н и преживява­
ния, които п р е дста вля ва т... с а м о д ве сте п е н и н а р а зви ти е то на един­
ната психика“8. Л. С. В иготски о тбелязва, че с а м о съ зн а н и е то е соци­
ално съзнание. И. И. Ч еснокова, р а згл е ж д а й ки въ п р о си те на самосъз­
нанието в по-разгърната ф орма, п р а в и о п и т д а р а з к р и е механизмите
му. „Психологическият механизъм на са м о съ зн а н и е то им а интегратив­
на функция. Във всеки а кт на с а м о съ зн а н и е то с е въвличат не само
отделни психични п р оцеси в р а зл и чн а та им ко м б и н а ц и я , но също и
цялата личност - систем ата о т нейните п си хи чн и с в о й с т в а , особенос­
ти на мотивацията, придобитият о п и т на р а зн и те р а в н и щ а н а обобще­
ния, накрая емоционалното състояние н а л ично стта в дадения момент“7.
Следва да отбележим, че в о бластта на съ зна те л но то и безсъзна­
телното, както и по въ проса з а п сихична та стр уктур а н а съзнанието,
има да се уточняват ощ е редица въ проси.
Сравнително сполучлив о пит д а р а зкр и е м е ха н и зм а н а съзнател­
ното и безсъзнателното пр а ви ф . В. Б асин: „И м а н а и сти н а много ос­
нования да се мисли, че п р и о пределени случаи не о съ зна тите форми
на висшата нервна д ейност с е проявяват ка то а нта го н и сти на тези
мозъчни процеси, които л еж ат в о сн о в а та н а съ зна ние то , т. е. проявя­
ват активност, която препятства работата н а съ зн а н и е то и я дезорга-
низира. Същевременно няма н и ка кв о о с н о ва н и е те зи антагонистични
отношения да се разглеждат като единствена и но р м а л на в р ъ зка меж­
ду съзнателното и безсъзнателното“8. К а то ко н кр е тн а п р о я в а и връз­
ка между съзнателното и подсъ знателното с е р а згл е ж д а процесъ т ин­
туиция. Като дълго подготвен пр о ц е с на съ знанието и мисленето, не
довел до резултати, т о зи п р о ц е с с е прехвърля в подсъ знател ното за
„допълнителна“ обработка, след ко е то изплува о тново в съ знанието
като решена в общи линии задача.
В психологията и по-точно в областта на социалната психология
съзнанието се класиф ицира, ка кто следва: индивидуално съ знание,
колективно съзнание, кла со во -па р тий но съзнание, общ ествено съ з­
нание. Към общ ественото съ знание с па да идеологията.
Развитието на съ знанието про тича в различни форми, м еж ду ко и ­
то могат да бъдат п осочени следните:
 а) В началото съ знанието се откроява във формата на психичен
о б р а з, ч р е з ко й то пред субекта се откр ива околният свят.
б) П о-къ сно на втория етап предмет на съзнанието ста ва д е й но ст­
та, за п о ч в а о съ зна ва не действията на други хора, а чр е з тях со б ств е ­
ните действия.
в) Н а третия етап съзнанието се превръщ а в сво е о б р а зн а вът­
р е ш на д е йно ст, в чийто план се включват операциите на ум а и инте­
лекта, т. е. ч р е з наличните операции, ф ормирани преди съ знанието,
за п о ч в а ф ункциониране н а сам ото съзнание, осъщ ествява се не го во ­
то ра звитие .
С р е д ства та и формите за развитие на съзнанието у хората и на
р а зл и ч н и те видове съ знание, както посочихме, имат ш и ро к диа пазон .
Към ср е д с тв а та м о га т да бъдат посочени следните:
а) впл итане на личните мотиви в обществените;
б) на л ичие то на големи цели пред нациите, народите, ко л е ктиви­
те, отд елните личности;
в) в ъ зм о ж н о с ти з а самоутвърждаване и развитие на личността;
г) у н и с о н м е ж ду развитието на способностите и съ знанието у хо­
рата;
д) на л ичие то на големи събития, които сплотяват хората.
П о по сле д ния пункт - средство за развитие на съ знанието, С. Л.
Р уб инщ а йн п о с о ч в а : „С а м о ко га то с е изучава психиката на хората от
т а к о в а п о ко л е н и е , п р е з ж и вта на което с а станали големи и сто р иче с­
к и п р о м е н и , р а зр уш а ва н ето на един и зараж дането на друг общ ест­
вен с тр о й , с а м о то га в а психологията реално участва в преустрояване­
т о н а п си хо л о ги я та на хората. Т ова преустрояване с е явява т у к в п р о ­
ц е с а н а с а м о т о индивидуално онтогенетично развитие. В и сто р и че с­
ки те е п о х и , пр е дш ества щ и те зи револю ционни периоди и послед ва­
щ ите, п си хо л о ги я та им а работа със за ко ном ерностите на онтогене-
ти ч н и я п р о ц е с н а р а зви ти е то на индивидите, ко йто про тича в едни и
съ щ и о б щ е с тв е н о и с то р и ч е ски условия“9.
К ъ м с р е д с т в а та з а р а звитие на съ знанието могат д а бъдат п о с о ­
че н и о щ е р е д и ц а др уги, ка то напр им е р уско р е на та со циал изация на
ч о в е ка , ч р е з ко я то то й пр ид об ива представа за себе си, о съ зна ва со б ­
ств е н а та с и л и ч н о с т, со б ств ен о то си аз. П ри уско р е на та со ц и а л и за ­
ция с ъ зн а н и е т о и с а м о съ зн а н и е то с е съпоставят, п ом еж д у им в ъ зни к­
в а т д и а л е к т и ч е с ки п р о тиво р е чия , ко ито я сно се очертават в сем ейния
бит и поддържаното на традиции; празници» които не са 8; унисон с
идеологията като форма на обществено съзнание.
Обикновено, когато се разглежда съзнанието, се посочват харак­
терните му особености» но връзката на съзнанието е другите психични
явления и протичането на процеса осъзнаване остава скрит* В тази
насока следва да се има предвид фактът,, че съзнанието и осъзнаване­
то като процеси се реализират не, чрез вътрешното отражение, а чрез
съпоставяне на отразеното с външната действителност. Именно в то­
зи процес, когато личността съпоставя, връща своята психика към обек­
тите, които са я породили; именно; тук става и осъзнаването; тук се
осъществява възникването на самосъзнанието. Именно чрез съпос­
тавката на образи и процеси, породени от хора, събития, обекти, със
същите тях, възниква осъзнаването. 8 този аспект съзнанието се явя­
ва не само висш психичен процес; но и процес с регулативен характер
на поведението и на цялата психика Затова с е посочва; че съзнание­
то е гледна точка, съзнанието е отношение. Затова и съзнанието не се
покрива е психичната дейност, то се включва в нея; като висша нейна
степен, без да я покрива. Съзнанието фокусира е себе си и реконстру­
ира не само познавателните психични процеси, връщайки ги към обек­
тите, които са ги породили; но и чувствата и емоциите. Съзнанието е
преживяване, съзнанието е целеполагане.

64
 ЧАСТ ВТОРА

ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ, с ъ с то я н и я
И СВОЙСТВА НА ЛИЧНОСТТА
Г л а в а ч е тв ъ р та

УСЕЩ АНЕ

1. ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ
Б л а го д а р е н и е на разл ичните видове усещ ания по непосредствен
н а ч и н п о л уч а в а м е инф орм ация за заобикалящ ия ни свят и за съ стоя­
н и е то н а въ треш ните с и органи. Богатството на ума, р азвитието на
и н те л е кта и п си хи ч н о то развитие на чо ве ка започва да се осъщ ествя­
в а о щ е с л е д р а ж д а н е то на детето посредством получаваната инф ор­
м а ци я о т р а зви в а щ и те с е рецептори и формиращите се усещ ания в
ко р о в и т е п р е д ста в ите л ства на анализаторите. От степента н а р а зв и ­
ти е то н а а н а л и за то р и те за ви си точността на възприеманата инф ор­
м ация.
Ч р е з усе щ а н и я та ч о в е к „контактува“ с външния свят, о р ие нтир а
с е в о б с та н о в ка та , благодарение на тях той е просъщ ествувал в р а н ­
н о то с и и с т о р и ч е с ко р азвитие, предпазвайки се о т о п асни за ж и в о та
м у с и ту а ц и и , ка то получава информация з а състоянието на вътреш ни­
те с и о р га н и .
У с е щ а н и я та с а първите психични единици, първите „тухлички“ , с
ко и т о з а п о ч в а и згр а ж д а н е то на психиката. Първите впечатления за
с в е т а де те то п о л уча в а ч р е з усещ анията си, непосредствено по зна ни е
и п р а кти ч е с ко -д е й с т в е н о то мислене при чо ве ка се о сно ва в а т н а у се ­
щ а н и я та и въ зприятията. Те ни дават сравнително вярна п р едстава за
о н о в а , ко е т о ни за о бикал я, за то ва усещ ането е вид познавателен п си ­
хи ч е н п р о ц е с .
Усещ анет о е най-низш ият , най-елементарният пси хи че н п р о ц е с ,
то е о т р а ж е н и е н а отделни сво й ства на предметите от външ ния свят
ил и н а с ъ с то я н и е то н а вътрешните ор га ни при непосредственото въз­
д е й с т в и е н а др азните л ите .
У с е щ а н е то е на й-ни зш ият познавателен процес, защ ото е о тр а ­
ж е н и е н а о тд е лн и с в о й с тв а , о тр а зя ва отделни с трани на предметите,
о т р а з я в а въ нш но видим ото. З а д а се р а зкр и е същ ността и за ко н о м е р ­

55
 ността на явлението, е необходимо да се подложи на анализ отразе­
ното, необходимо е да се включи мисленето в този анализ.
Усещането позволява на субекта да възприема непосредствено
предметите и явленията и да ги наблюдава. Силата на усещането е в
това, че обект и субект са в единство, дразнител и образ във връзка.
Като познавателен процес усещ ането е обект на внимание и ана­
лиз от философи, психолози и филолози. Направленията във фило­
софската интерпретация на психиката се отразиха и върху схващани­
ята за усещането.
Сенсуалистите преувеличават ролята и значимостта на усещани­
ята в психиката и в живота на човека. З а сенсуалистите усетливостта
е мерило в живота на човека.
Усещането е „... начален момент на сензом оторната реакция“1...
и същевременно елементарен познавателен акт. То спада към позна­
вателните психични процеси и м акар да е отражение на частичното и
външното в предмета, прекрачва тази граница, свързва се със съзна­
нието. „Бидейки отначало компонент на сензорната реакция, усеща­
нето след това се превръща в съдържание на съзнателната познава­
телна дейност, насочена към съответното качество на предмета или
явлението. Усещането - това е винаги единство на сетивно съдържа­
ние и дейност, процес“2. В тази светлина усещ ането, спадайки към
познавателните сетивни процеси, съдържа в себе си и общото от пред­
метите и явленията. Общото се изявява във и чрез единичното.

2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА УСЕЩАНЕТО
Усещането притежава статична и динамична характеристика. Ста­
тичната характеристика на усещането се определя от пълната детер-
минираност на процеса, тя се съдържа в гносеологическата му същ­
ност като образ на обективните неща.
Статичната характеристика на усещ ането е изразена в качество­
то му модалност. Специализацията на анализаторите е формирала в
човека възможността да възприема и отразява определени физичес­
ки и физико-химически особености на дразнителите в определен диа­
пазон на въздействието им.
Например за зрителното усещане това са цветовете, за обоняни­
ето - миризмите и т. н. Всеки рецептор възприема и предава на мозъ-
 к а определено въздействие от действителността. Именно тази специ­
ф ичност на усещанията - да отразяват определена форма на движе­
нието н а материята при строга детерминираност на рецептора, нари­
чам е модалност на усещанията. Тя им придава качествена характе­
р истика. В зрителния анализатор се формира зрително усещане, в
обонятелния - обонятелно, в слуховия - слухово.
Пространствено-временната структура на усещането също харак­
те р и зи р а статичния му облик. Класическите разбирания за усещане­
то потвърждават строгата му локализация в зависимост от обекта ка­
то негово отражение. Усещането се формира на основата на отраже­
нието, в което движението и преместването в пространството са не­
отм еним и атрибути. Отразеното в усещането има за основа изходна­
та характеристика на пространствено-временната структура на пред­
метите и явленията. Към пространствено-времевата структура на усе­
щ ането спада и неговата продължителност, включваща както латент­
ния период, който е различен за различните усещания, така и породе­
ните послеобрази.
П од динамична характеристика на усещането разбираме проце­
суалната верига и развиващите се в нея различни форми при проти­
чането на процеса усещане, като отражение на свойствата на отдел­
ните предмети или състоянието на вътрешните органи. Усещането въз­
н и кв а в резултат на дразнител, чийто процес на въздействие върху
съответния рецептор поражда дразнение, в резултат на което се офор­
мя и са м а та възбуда, т. е. възниква процес. От рецептора дразнение­
то с е предава на аферентните пътища, зад а стигне до коровото пред­
ставителство на същия рецептор, където се формира усещането. Ана­
лизаторът, вклю чващ рецептор, аферентни нерви и мозъчен участък,
е анатомоф изиологическият апарат на усещането. В тази най-обща
верига на движението на енергията, породена от външния дразнител
и трансф орм ирана в нервен процес, се развиват редица парциални
ф орми на процесуалната същност на усещането, което обогатява ди­
нам ичната м у характеристика. Към тези форми спадат интензивност-
та н а усещанията, праговете на усетливостта, адаптацията и взаимо­
действията м е ж д у усещанията, синестезията и сенсибилизацията, по­
ложителните и отрицателните послеобрази.
Усещ анията се характеризират и с т. нар. интензивност, изразена
във Вебер-фехнеровия закон, който разкрива зависимостта между пси­
хичната величина на усещането и физическата величина на дразните­
ля. Т ази за ви сим о ст е изразена в следната формула: 3 = К1дУ + С,

57
където 5 е ин те нзив но ст н а усе щ а н е то , V - с и л а т а н а д разнител я, К и С
- константи. В ра м ките н а т а з и х а р а к т е р и с т и к а (инте нзивн остта на
усещ анията) следва д а ф о р м ул ир а м е и п р а го в е т е н а усетливостта. Те
биват:
Подпраговаусет ливост , т. е. о н о в а м и н и м а л н о д р а з н е н и е от драз­
нителите, което не п р е д и з в и кв а о с ъ з н а то у с е щ а н е , н о въздейства на
организм а. О рганизм ът не е в съ сто я н и е д а о т р е а ги р а н а вси чки драз­
нители от околната среда, за щ о то м н о го о т д р а з н е н и я т а остават нео­
съзнати. П одпраговата у с е тл и во ст м о ж е д а п р е д и з в и к а доминантни
огнищ а в кората, в резултат на ко е то и д ва т х а л ю ц и н а ц и и те .
Д о л е н абсолю т ен п р а г н а усетливостта, т. е. о н а з и усетливост,
която се пораж д а от м а кси м а л н а та си л а н а д р а з н и те л я , сп о со бна да
п р е д извика усещ ане с р а вн о д е й ств а щ а а д е к в а т н о с т н а същия драз­
нител.
Различит елен п р а г н а усетливостта, т. е. о н а з и е д в а забележима
р а зл ика меж ду две усещ ания, п о р о д е н а в р е зул та т на минималната
р а зл ика в силата на съответните д р а зн и те л и .
Ф о рм ул ираните прагове на усе тл и в о стта и м а т р а зл и ч е н диапа­
зо н ка кто при различните а н а л иза то р и, т а к а и п р и е д н и и същ и анали­
за то р и в различните хора. Въ зрастта, полът, о с о б е н о професионал­
ните заним ания ню а нси р ат д и а п а зо н а на п р а го в а та усе тл иво ст.
Адаптацията е процес на и зм е н е н и е (в п о з и т и в н а или негативна
ф орма) на усетливостта под влияние на д р а зн и те л и те , предизвиква­
щ и усещ анията, или под влияние на на стъ пил ите и зм е н е н и я в проце­
сите възбуждане и задърж ане на централ ните отд ели н а анализатори­
те. Адаптацията е и зр а з не с а м о н а вл ияни ето н а д р а зн и те л и те , но тя
е и з р а з на ко р а та на мозъка.
П родълж ителното въздействие на д а де н д р а з н и те л върху рецеп­
то р а притьпява реактивността на ко р о ви те кл е тки н а а на л изаторите и
води д о и зч е зв а н е на усещ ането.
А налогичен процес настъпва и п р и д е й ств и е то н а с и л е н дразни­
тел (прем и наването о т тъмно в м н ого светло). П о н и ж а в а н е то на усет­
л и в о с тта п р и двете ф орми на адаптация, н а р е ч е н и с о бщ ия термин
не га ти в на адаптация, е един о б икно ве н п р о ц е с н а усе щ а нията .
У ве л ича ва не то на усетливостта (п р е м и н а в а н е то о т с ве тл о в тъм­
но) н о с и н а зв а н и е то п о зитив на адаптация. Щ о с е о тн а ся д о измене­
ни ето в усе тл иво стта под влияние на и зм е н е н и я та в съотнош ението
м е ж д у въ збуж д ан е то и задърж ането, сл е д в а д а о тб е л е ж и м , че там то-

58
в а с т а в а в р е зул та т на индукционните взаим оотнош ения м е ж д у те зи
процеси.
А д а пта цио нн ите въ зм ож ности на анализаторите с а различни. Н ап­
р и м е р ус е тл и в о с тта на зрителния анализатор м о ж е д а н а р а ств а хиля­
д и пъти.
А д а п та ц и я та е р а зл и ч н а по сил а з а различните видове усетли-
во ст. Н а п р и м е р тр уд но се поддава на адаптация слуховият а н а л и за ­
т о р . П р и б о л ка почти не настъпва адаптация. З а д о пи р адаптацията
н а стъ п в а бъ р зо . У ста но ве н и с а различия в адаптацията при усещ ания
о т е д и н и същ и род. Н а п р им е р при усещ ания за м ир и с адаптацията е
р а з л и ч н а з а р а зл ичните м иризм и.
А д а п та ц и я та ка то п р о це с на изменения, настъпващ и в р е ц е п то ­
р ите , с ъ о тв е тн о и изм енения на възбудимостта в ко ровите п р е д ста в и ­
те л с тв а н а а на л иза то р ите , им а значение и за зд р а во сл овно то съ стоя­
ни е н а ч о в е ка . П реходите лято-есен и зим а-пролет дават о тр а ж е н и е
въ рху зд р а в е то на хората.
А д а п та ц и я та о сигур я ва баланса на о р га н и зм а сп р ям о о ко л н а та
ср е д а , а д ап та ц и ята о сигур ява и баланса в психичните състояния на
л и ч н о с тта .
У с е щ а н и я та с е ф ормират под влияние на въздействието на о п р е ­
д е л е ни д р а зн и те л и (сила, диапазон) в центровете на съответните а н а ­
л и за то р и , т. е. в о н е зи части на кората на мозъка, където завъ рш ват
р ецепторите, по средством аферентните пътища. В по-слаба ф орма усе­
щ а ни ята с е ф о р м ир а т и в разклоненията на анализаторните центро­
ве, къ дето с е осъщ ествяват връзките между различните а на л изатори.
А н а л и з а т о р н и те центрове не с а статично локализирани. В заи м о д е йс­
тв и я та м е ж д у усещ анията с е осъщ ествяват и на о сно ва та на д е йства ­
щ ите с р а з л и ч н а с и л а дразнители. П онякога слабите зв уко ви д р а з н и ­
те л и п о в и ш а в а т усетливостта на зрителния анализатор. Т а ка се ф ор­
м и р а и сенсибилизацият а като ф орма на повиш ена чувствителност. В
о с н о в а т а с и тя и м а з а п редпоставка законите на индукцията.
Синестезията пък е ф орма на усещане, възникнало в даден ана ­
л и з а т о р не п о д влияние на аналогичен на то зи анализатор д разнител,
а п о д вл ия ни е на д р азне не то от дразнител, типичен за друг ана л иза ­
т о р , н а п р и м е р слуховото дразнение м ож е да пр е дизвика цветово усе ­
щ а не , или т. нар. „цветен слух“ , притеж аван о т някои видни ко м п о зи ­
то р и .
В за и м о д е й с тви я та м еж ду усещ анията имат за п р е дпо ста вка ко м ­
п л е к с н о то влияние на дразнителите върху рецепторите и ирадиацията
н а въ збуд а та във и м еж ду някол ко корови центъра на съответните ана-
59
лизатори. Взаимодействието между усещанията м ож е да бъде в рам­
ките на различни анализатори и в рамките на един и същ анализатор.
Що се отнася до послеобразите, може да се посочи следното:
положителните послеобрази се свеждат до възникването на усещане
след прекратяване на дразнението. Тези образи с а резултат на инер­
цията във възбудата. Отрицателните послеобрази се характеризират
с пренасянето на едно усещане (образ) от един обект върху друг обект.
Процесуалната структура на усещането се изграж да от единство­
то на неговата статична и динамична характеристика и от протичащи­
те физиологични механизми при формирането на процеса. Процесу­
алната структура на усещането зависи от конкретния характер на драз­
нителя, от облика на формиращото се усещане, от предишния опит на
човека, от собствената му активност при отразяването на предмета.
Докато нервно-физиологичните механизми на усещането могат да бъ­
дат представени най-общо в дъгата: дразнител - рецептор - аферент-
ни пътища - корово представителство на процеса - усещане,' то про­
цесуалната структура на усещането е много по-сложна и варира в за­
висимост от посочените по-горе предпоставки.
Процесуалната структура на усещането се изграж да на основата
на редица механизми и има за предпоставки характеристиките на про­
цеса (статична и динамична).
Усещането е една относително отворена, външно детерминирана
система с частична вътрешна детерминация, система, функционира­
ща на принципа на относителната саморегулация. Трансформиране­
то на механичната енергия в нервен процес, пренасянето на възбуда­
та по аферентните пътища до съответното представителство на ре­
цептора са своеобразни функционално зависими механизми на вън­
шната детерминация. Последователното диференцировъчно задържа­
не в коровото представителство на анализатора, протичащите обрат­
ни връзки от него до рецептора посредством участието на по-висши
психични процеси са функции главно на вътрешната детерминация.
Вътрешната детерминация на усещането се осъщ ествява като чрез
преобразуването на сигнала, т. е. чрез „обогатяването“ на физиоло­
гичния код, така и чрез протичащите преки и обратни връзки в систе­
мата. „Анализаторът - посочва Б. В. Ломов - представлява система,
включващ а преки и обратни връзки, които осигуряват неговата само­
регулация“3.
 3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА УСЕЩАНИЯТА
Класификацията на усещанията може да се извърши на основата
на специализираната функция на рецепторите и начина на информа­
ционното въздействие. В зависимост от това усещанията биват: инте-
роцептивни, проприоцептивни и екстероцептивни усещания.
Интероцептивните усещания носят информация за състоянието
на вътрешните органи на организма, затова се наричат още органи­
чески усещания. Към тях спадат гладът, жаждата и др. Тази категория
усещания с а свързани със задоволяването на органическите потреб­
ности на личността. Наред с това тези усещания, макар и да са дълбо­
ко органически, се отразяват и върху съзнанието, придобиват индиви­
дуален характер, придружени са с емоционална окраска и своеобра­
зен тон, те са съпроводени с наличието на двигателни импулси и на­
мират и зр а з в т. нар. афективна усетливост. Интероцептивните усе­
щания се характеризират с напрежение на целия организъм, имат своя
динамика на изменение, преминават във влечения и стремежи, т. е. от
чисто органически се превръщат в личностни, ангажират съзнанието,
пораж дайки едни или други мотиви за действия. При глад и ж аж д а
човек действа в една или друга насока.
Проприоцепт ивни -т о в а са усещанията, които отразяват състоя­
нието на мускулите, сухожилията. Тази категория усещания носят ин­
формация за положението на тялото в пространството. Усещанёто за
равновесие, макар и да се формира на основата на няколко мозъчни
компоненти (вестибуларния анализатор, малкия мозък, участието на
подкорието), мож е да бъде причислено към тази категория усещания.
Проприоцептивните, т. е. двигателните усещания имат огромно значе­
ние з а овладяване на действия, движения, операции.
Екстероцептивниусещант - към тези усещания спадат тактилни-
те, зрителните, слуховите, обонятелните, вкусовите. В познавателно и
ориентировъчно отношение тази категория усещания играят огромна
роля в развитието на личността. Зрителните усещания имат за драз­
нител светлината с диапазон на въздействие от 390 до 800 милимикро­
на, като за различните цветове този диапазон е различен. Зрителните
усещания носят най-голямо количество информация, адаптацията при
тези усещания е голяма.
При зрителните усещания се пораждат и т. нар. послеобрази -
положителни (наличие на зрително усещане след прекратяването на
дразнението) и отрицателни (пренасянето на един образ от един обект

61
върху друг обект). П олож ителните п о с л е о б р а зи с а ф ункция на инерци­
ята на възбудата, а отрицателните с а ф ункция н а у м о р а та на ретината.
Слуховите усещ ания им ат за д р а зн и те л з в у к о в и т е вълни с диапа­
зон на въздействие от 16 до 22 000 херца. З в у ко в е те с п о р е д характера
на породените усещания биват м узи ка л н и зв у к о в е и ш ум ове (трясък,
грохот, шумолене и др.). Слуховите усе щ а ния с е х а р а кте р и зи р а т с ви­
сочина, сила и тембър.
Вкусовите и обонятелните усещ ания и м а т з а р е ц е п то р и вкусови­
те луковици и обонятелните клетки. Д и а п а зо н ъ т н а инф орм ацията при
тези усещания е различен за ч о ве ка и ж иво тн и те .
Н а основата на ком плексната д е йно ст на а н а л и за то р и те се фор­
мират осезателните усещания (Взаим одействие м е ж д у ко ж н и те и д в м
гателните усещания), акцелерационни усещ ания (Взаим одействия меж­
ду усещанията з а равновесие, ко ж ни и д вигателни).
В групата на тактилните усещ ания с п а д а т и тем пе р а тур ните , кои­
то биват за топло и хладно. В морф ологично о тн о ш е н и е те зи усеща­
ния не са свързани със строго ф иксирани м еста п о тялото.
Важно място в екстероцептивните усещ ания за е м а т и те зи за бол­
ка, или по-общо усещанията, които ф ормират ко ж н а та усетливост. Усе­
щ анията за болка имат динамичен характер, п р о м е н я т се , ирадират.
По ф р е й средно на 1 кв. см от повърхността на тя л ото с е нам ират по
100 точки за болка.
В зависим ост от начина на въздействие върху р е це п то ри те ексте­
роцептивните усещания биват контактни (осезател ни, вкусов и ) и дис-
тантни (зрителни, слухови, обонятелни).

4. РАЗВИТИЕ НА УСЕЩАНИЯТА И УСЕТЛИВОСТТА

И зклю чително голяма е ролята на усещ анията и усетл ивостта за
психиче ско то развитие на децата от ранното д етство, предучилищ на­
та и началната училищ на възраст. Усещ анията и усе тл иво стта подпо­
м агат интелектуалното развитие на подрастващ ите, ко л ко то повече
д о м и н и р а т позитивните усещ ания, толкова по-пъ лноценно и цялостно
се р а зв и в а детето.
О щ е п р и четиримесечните бебета се проявяват интероцептивни-
те усещ ания, вкусова та и тактилната усетливост все по ве че с е дифе­
р е нцир а . В предучилищ ната и началната училищ на в ъ зр а с т с е офор­
мят п р а гове те на усетливостта - долен абсолю тен праг, различителен
праг, д ецата долавят ню ансите в цветовете, интонацията в речта, за­
п о ч ва т д а р а зл и ч а ва т по зитивно то и негативното в и з к а з а не са м о по

62
см и съ л а , н о и п о интонацията на ка за но то . П р и ка зки те , р а зка зи т е ,
сти хо тв о р е н и я та р а зв и в а т не са м о усещанията, но и праговете на усет-
л ивостта. О с о б е н о голям о значение имат песните, м узикалното и и зо б ­
р а зи те л н о то и зку с тв о .
В п р о ц е с а на р а зви ти е то на усетливостта на о сн о ва та на р а зл и ч ­
ните у с е щ а н и я с е ф орм ират и се нзо р ни те способности.
Л и ч н о с тн и я т х а р а кте р на усещ ането нам ира и зр а з не с а м о в с е н ­
з о р н и т е с п о с о б н о с т и и не с а м о в отделните актове на въ зп р ие м а не с
е д но или д р у го се тиво, но и в се нзо р на та култура на чо ве ка , чийто
ба л а нс, н а м и р а щ и з р а з в степента на развитието на анал изаторите, е
п р е д п о с т а в к а з а м н о го стр а н но то развитие на човека.
Л и ч н о с тн и я т ха р а кте р на усещ анията нам ира и зр а з и в интеро-
це п ти в ни те усе щ а ния , т. е. в органическите усещ ания, ко ито м огат д а
п р е р а с н а т във влечения, желания, потребности, стават мотиви за д е йс­
твия.
К о м п л е кс ъ т о т усещ ания ф ормира и т. нар. емоционален то н у
ч о в е ка . П р а в и л н а та д о зи р о в ка на усетливостта ф ормира п о ло ж ите ­
лен е м о ц и о н а л е н тон, д о ка то пренасищ ането с определен вид инф ор­
м ация з а с м е тка на други видове пораж да отрицателен емоционален
то н у ч о в е ка . С е нзо р н о-се тив на та култура, в чиято о сно ва л еж и д о зи ­
р а н а та ус е тл и во с т, е неделима част от цялостната култура на човека.
М о ж е д а с е предполага, че установката към нещо у човека има за пред­
п о с т а в ка и м е н н о та зи усетливост. Правилната д о зи р о вка в разл ични­
те ви д о в е ус е тл и во с т осигурява оптималното протичане на възбудни-
те и за д р ъ ж н и те пр о ц е си у човека, което от своя стр а на е една от
п р е д п о с та в ки те з а здравосл овното му състояние.
У с е тл и во с тта е свъ р за на и с типологическите особености на лич­
ността. И зсл ед ва н ия та на И. П. Павлов, Б. М. Теплое и В. Н. Небили-
цин п о ка зв а т, че п о казател и от усетливостта са в корелационни за ви ­
с и м о с ти с ра зл ичните типове висш а нервна дейност. Затова усещ ане­
то ка то п р о ц е с , м а ка р д а е присъщ о и на животните, при човека прите­
ж а в а л и ч н о с те н обл ик, нам иращ и зр а з в редица негови особености.

63
 Глава пета

ВЪЗПРИЯТИЕ

1. ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ
Чрез възприятието получаваме информация за цялостната струк-1
тура (обем, цвят, форма) на предметите и явленията, чр е з възприяти­
ята извършваме нагледно-действения анализ на елементите на възп­
риеманите обекти, чрез възприятията сравнявам е възприеманото с
по-рано възприетото, ползвайки предишния си опит.
Като познавателен процес възприятието се разглежда сравни­
телно най-пълно в общата психология, в инж енерната психология и в
социалната психология. В социалната психология възприятието се ин­
терпретира от позицията на контакта между хората, при възприема­
нето на човека от човека (човек - човек; човек - хора; хора - човек1).
Възприемането на човек от група хора и възприемането на един човек
от група, какъвто е случаят с педагога и учениците, р а зкр ив а редица
особености, необходими за оптималното протичане на обучението и
възпитанието. В този процес намират изр а з не са м о качествата на
възприятието (обем, точност и др.), а и мисловните процеси, защото
възприемащият преценява, сравнява, прави изводи.
В областта на инженерната психология възприятието се разра­
ботва от голям брой учени като Б. ф. Ломов, А. В. Запорожец, Л. А.
Лернер, В. П. Зинченко. Може да се посочи с основание, че възприя­
тието като познавателен процес се разработва на ш ирока основа как-
то в общата психология2, така и в подразделенията на психологичес­
ката наука.
Постиженията в областта на инженерната психология при изслед­
ване на възприятието обогатяват познанията на специалистите в дру­
гите обасти на психологическите знания. Например постановките на
Л. А. Чистович3 за ефективността на възприятието и предпоставките,
от които зависи то, могат да се използват и в другите клонове на пси­
хологията.
 Възприятието е познават елен психичен процес, отразяващ св о й с ­
твата н а предметите отвънш ния свят п р и тяхното непосредст вено въ з­
дейст вие. Възприятието отразява предметите и явленията в цяло.
Въ зприятието се изучава не само от психолози, а и от учени, п р и ­
надлеж ащ и към ф изиологията и физиката, в резултат на което м н ого
страни о т въ зприятието, като възприятие за време и движ ение, въ зп ­
риятие з а пр о стр ан ство , а също така и въпросът за илю зиите с а и з с ­
ледвани многостранно. Най-много спорове са възникнали за същността
на илю зиите. Т ео р ии като тази на гещалпсихолозите, теорията з а д ви ­
ж е ние то на очите, теория за смесената невронна активност, теория
за ко н тр а с та и асимилацията са си съперничели в изясняването на
въ проси и з областта на възприятието“.

2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗПРИЯТИЕТО
С л о ж н остта в характеризирането на възприятието про изтича о т
факта, че то е предмет на изучаване не само от психологията, а и от
биоф изиката, кибернетиката, неврофизиологията, теория на инф ор­
мацията, в т. ч. психиатрията. Това идва да обясни и сл ож ността на
то зи п р о це с. М ногоаспектният характер на възприятието се обяснява
и от потребностите на практиката. Конструирането на съвременната
те хни ка з а ко с м о с а , сложните апарати в производството налагат п р о ­
учването н а възприятието, съответно съобразяването на командните
табла с въ зм ож ностите на перцептивната система на човека. Всъщ­
ност те зи два въ проса - науките, включващи възприятието в своя об­
сег, и потребностите на практиката, са неделими и взаимно се опре­
делят.
С татичната характеристика на възприятието е израз на отразено­
то в ка че ство то на образ на предмета с аналогичните му свойства
като цялостност, константност, обем и точност, съответно и пълната
дете рм инир а но ст на образа от предмета.
А налогично на усещането, възприятието е напълно дет ерминира­
н о о т дразнителите на външната среда и състоянието на организм а.
К ато п сихичен процес възприятието съществува само тогава и дотол­
кова, д о ко лкото е налице дразнител. Възприятието се поражда, кога-
то д разнителят „задейства“ един или няколко рецептора, и „изче зва “
(възприятието), когато дразнителят прекрати своето действие спрям о
рецепторите. Тази еднозначност, ад екватност на възприятието от и
спрямо дразнителя го прави напълно детерм иниран процес.
Посочвайки тази особеност на възприятието, следва да имаме
предвид факта, че една голяма част от информацията, идваща от драз­
нители, остава извън обсега на възприятието, т. е. д виж и се по нео­
съзнати канали, без да стигне до съзнанието.
Качеството обем на възприятието намери ш и р о ко приложение в
инженерната психология при конструирането на табла за управление
на техниката. Термини като сензорно пресищ ане, се н зо р е н глад, оп-
тималност във възприемането на сигналите имат ш и ро ко приложение
в инженерната психология.
Обемът на възприятието това е всъщност сп о со бно стта на човека
да възприеме за минимум време определен брой цифри, букви, фигу­
ри. По отношение на цифри се е наложила постановката на Мюлер, а
именно 7+2, т. е. от 5 до 9 цифри е оптималната въ зм о ж но ст на човека
да възприема. Несъмнено точността във възприемането зависи от мно­
го показатели, по-важни от които са професионалната насоченост, умо­
рата, възрастта.
Качеството точностна възприятието осигурява истинността на по­
лучаваната чрез рецепторите информация. Обемът на възприеманата
от рецепторите информация е различен. Той за ви си о т структурата и
функцията на анализатора.
Като посочваме диапазона на рецепторите по отнош ение на спо­
собността им да възприемат дадена информация, следва да отбеле­
жим, че процесът на възприемането не се осъщ ествява механично.
Налице е подбор на информацията и механизмът на то зи подбор все
още не е уточнен. Дали това е процес на ограничаване посредством
специални механизми, на отхвърляне на едни и пр о пускан е на други
сигнали, дали този подбор се осъществява в за ви сим о ст о т потреб­
ността на организма, или пък се извършва на основата на ориентиро­
въчния рефлекс - тези въпроси не са намерили точни отговори в пси­
хологията. Може би действат в комплекс и трите посочени форми.
Точността на възприятието се свежда до способността на човека
да възприеме определено количество информация в цифри, букви, фи­
гури. Точността на възприятието е в зависимост от обема на въ зпр ие
маното. В образователната практика и в управлението на техниката
точността на възприятието играе важна роля. Възприемането на пред­
мета с няколко рецептора, например ябълката - форма, цвят, вкус,
мирис - характеризира качеството цялостност на възприятието. Це-

66
лостността н а възприятието се ф ормира на основата на ко м пл е ксно ­
тодейст вие на предмета върху сетивата. Затова целостността на въз­
приятието се изгр а ж д а в резултат на комплексната дейност на анали­
заторите.
К аче ство то константност на възприятието е способността на чо­
века да о тр а зя ва свойствата на възприеманите предмети в опреде­
лен неизм енен порядък, т. е. така, както са дадени по местоположе­
ние и ред. Това сво йство на възприятието се осъществява благодаре­
ние на съвместната дейност на анализаторите в процеса на възприе­
мането на обекта. Т ази дейност се осъществява в перцептивната си с­
тема благодарение на която се осигурява определена относителна ста­
билност н а заобикалящ ите ни предмети. Например хора, живели сред
горите и възприемали дърветата отблизо, след като излязат на откри­
то или им се по ка ж а т аналогични дървета на голямо разстояние, те ги
въ зприем ат като малки, а не като отстоящи на разстояние.
Подборът и пресяването на информацията, осъществени чрез пер­
цептивната систем а, осигуряват константността на възприятието. Бла­
годарение на то ва свойство на възприятието и на тази способност на
перцептивната систем а се осъществява и ориентацията на човека. Го­
лемите предм ети в околната среда биха дезориентирали човека, ако
л ипсваш е константността на възприятието.
Възприятието е не сам о образ, т. е. отразено от нещо, то е и про­
цес. Д о ка то статичната характеристика изразява отразеното в качес­
твото на о б р а з на предмета, то динамичната характеристика изразя­
ва п р о ц е са ф ормиране на възприятието и създаването на образа. Д и­
нам ичната характеристика на възприятието се разкрива чрез негова­
та интензивност, скорост, структурност, осмисленост, моралност, пред-
метност. Н априм ер посредством функционалните връзки между ко-
ровите представителства на рецепторите се изгражда многозначната
модалност на възприятието. При усещането модалността е еднознач­
на защ ото отразява сам о едно свойство на предмета.
П редметността се свежда до способността на личността да съот-
несе и съпостави получените сведения чрез и във възприятието с обек­
та, от ко йто с а получени тези сведения. Това е процес на обективира-
не на субективното (на възприятието) при наличието на обект. Този
процес е сравнително лесен, защото и образът (възприятието) е в нас,
и обектът (предметът), който го е предизвикал е пред нас. От предмет­
ността на възприятието произтича отчасти и ориентировъчната функ­
ция на психиката, която има ж изнено значение за човека и животното

67
в средата. Чрез ориентировъчната функция н а п си хи ка та на базата на I
обратните връзки се реализира и регулиращ ата ф ункция на поведени­
ето на човека в средата, осъщ ествява се адекватен ко н та кт на живите
същества с околността. Благодарение на та зи ха р а кте р истика на въз­
приятието човек си изработва адекватно поведение в средата, сменя
формите на възприемане, адаптира се.
В резултат на комплексната дейност на а н га ж ир а ните от дразни-1
теля анализатори се формира и структурността на възприятието. Струк-
турността има повече функционален характер, т. е. и згр а ж д а се в про­
цеса на възприемането на предмета. Най-отчетливо та зи структура е
изразена в областта на слуховото възприемане, при скулптурата, ар­
хитектурата. Композиторът или изпълнителят пр ите ж ава способност­
та да възприема цялостно в съответната структура музикалното про­
изведение.
Осмислеността и обобщеността на възприятието се осъществя­
ват чрез взаимната връзка между сетивната и абстрактната степен на
познание. Възприятието, бидейки компонент на сетивната степен на
познание, не остава на това равнище, а още в процеса на формиране­
то си се свързва с мисленето, с речта, интелектът се подхранва с пре­
ки впечатления, чието осъзнаване обогатява и самия процес възприя­
тие.
Осмислеността и обобщеността на възприятието с а неделими.
Обобщеността се свежда до отразяване във възприятието на същест­
вените страни на предмета, а осмислеността - до осъзнаване връзки­
те между тези страни.
Осмислеността и обобщеността на възприятието имат изключи­
телно важно значение за усвояването на знанията от учениците. Уме­
нието на учителя да насочва вниманието на учениците към съществе­
ните признаци на явленията, да предизвиква съзнанието им за осмис­
ляне на тези признаци е основно изискване в учебния процес.
Осмислеността и обобщеността на възприятието играят важна ро­
ля и при формирането на понятия у учениците в рамките на програм­
ния материал по различните предмети.
Възприятието протича в определено време, с определена скорост.
Скоростта на възприятието зависи от характеристиките на обекта и
по-точно от това, което субектът има да възприема и от поетапно про­
тичащите частични процеси (забелязване, отдиференциране на час­
тите, кодиране на информацията и т. н.) в цялостния процес възприя­
тие. Скоростта на възприятието е изключително важен показател при

68
проф есионалния подбор за професии, където се изисква бързина на
реагирането.
Силата, с която обектът въздейства върху сетивата ни и общо вър­
ху субекта, определя и силата на протичането на процеса възприятие,
определя и въздействието на възприятието върху другите психични
процеси. Следователно динамиката на протичането на процеса е всъщ­
ност до голяма степен и функция на интензивността на възприятието.
Въпреки това обаче информационните процеси не могат да се от­
делят от сво я носител, от своя субстрат. Ето и някои факти в това отно­
шение. „С ледва да отбележим, че по наличните оценки с мозъка са
свъ рзани о ко л о три милиона сензорни нервни влакна. Всяко влакно
във все ки м омент от време може да се намира или във възбудено, или
в невъзбудено състояние, като след възбуждането настъпва рефлек­
торен период, чиято продължителност е 0,5 мек, и само след прекра­
тяването на то зи период влакното може отново да се възбуди... По
такъв начин в границите на секундата съществуват около 23 000 000.200
въ зм ож ни състояния на тези мрежи от сензорни влакна. Като имаме
предвид големината на тази цифра, става ясно, че възприятието не
м ож е да бъде сравнено с някакви прости съотношения във възбужда­
нето на нервните клетки. За да се разберат механизмите на възприя­
тието, н уж но е внимателно да се разглеждат принципите и правилата,
които определят структурата и организацията на входните сигнали“5.
Именно от организацията на входните сигнали започва да действа про­
цесуалната структура на възприятието. Като процес от сетивната сте­
пен на познание възприятието не е еднопосочно стереотипно отраже­
ние на обектите. То е една своеобразна система на отразяване, регу­
лиране на отразяваното посредством отразеното и всичко това се
осъщ ествява благодарение на коригиращата роля на обратните връз­
ки, възникващ и в коровите представителства на анализаторите и про­
тичащи към рецепторите с оглед коригиране на възприеманото от обек­
та. О т тази гледна точка „възприятието представлява своеобразно са­
морегулиращ о се действие, което притежава механизъм за обратна
връзка и се нагажда с особеностите на възприемания обект и услови­
ята на неговото съществуване“5.
 О братните в р ъ зки п р и въ зп р и я ти е то о с и гу р я в а т то чн о то опозна­
ване на обекта, чр е з тях с е о с ъ щ е ств я в а с а м о р е гу л а ц и я та на процеса
възприемане.
Разгледано като пр о ц е с, ка то явл е ние , ко е т о п р о ти ч а и се форми­
ра, о тразявайки предметите и явл е нията в цяло, въ зприятието съдър­
ж а редица процесуално д ина м и чн и о с о б е н о с ти .
К ато процес то пр о тича ка кто сл е д в а: о т кр и в а н е н а обекта; отде­
ляне на признаците в него; з а п о зн а в а н е с о тд е л н ите п р изна ц и в него;
създаване на цялостен образ.
В та зи най-общ а схема на въ зприятието, п о -то ч н о н а възприема-1
нето се очертават редица вътреш ни м е ха ни зм и . П ре д и вси чко следва
да се има предвид фактът, че въ зприятието е ед ин а ктив е н процес на
търсене, опипване, проследяване, п р о ц е с, в ко й то м оторните дейст­
вия заемат важ но място. П ри а н а л и зи р а н е на п р о ц е с а възприемане
се посочват следните видове движ ения:
а) търсещи, изграж дащ и се и ко р и ги р а щ и д в и ж е н и я . Това са дви­
женията, с които се осъщ ествява или ф ор м ир а та к а наречената изход­
на позиция на възприемането;
б) гностически движения, или д виж е ния , ч р е з ко и то се осъщест­
вява опознаване на обекта;
в) сакадически движения, т. е. с ко ко о б р а з н и прем ествания на ре­
цепторите, преди всичко на очите от о б е кт на о б е кт с голям а бързина.
Възприятието като процес, ра згл е ж д а но о т по зи ц и и те на перцеп-
тивната дейност, съдържа следните равни щ а н а перцептивното дейс­
твие: откриване, различаване, идентиф икасация и опо зна ва не . Тези
четири равнища на перцептивното действие о тго ва р я т на четири ета­
па в протичането на възприятието като действие.
Възприятието като перцептивно действие съ дъ рж а м н ого вариан­
ти на връзки, три от които са по-значими, а им енно:
а) П - С (перцепция - субект) - то ва с а р од вр ъ зки, ко ито отразя­
ват връзката на възприятието с целия душ евен м ир на човека;
б) П - О (перцепция - обект) - това с а връ зки, ч р е з ко ито човекът
о п о зн а ва външния свят;
в) П - О - С (перцепция - обект - субект) - то ва с а род връзки,
ко ито отразяват взаимодействието между миналия опит, субекта и
обекта.
Статичната характеристика (цялостност, константност, обем, точ­
ност) и динам ична характеристика (интензивност, ско р о ст, структур-
ноет, о см исленост, модалност и предметност) на възприятието изг­

70
р а ж д а т п р о ц е с у а л н а т а м у стр уктур а , която на м и ра и з р а з в м е ха низ­
м ите н а т о з и п р о ц е с , я р к о и зр а зе н и п р и ф орм ирането му.
ф о р м и р а н е т о н а въ зп р и я ти е то ка то действие, ка то пр о ц е с е едно
с л о ж н о о б р а зу в а н е , ко е то съ дъ рж а ф ункционални механизми (сен зо р ­
ни ф ун кц и и н а р а зл и ч н и те м одалности), о п е раци онни м еханизм и (то­
ва с а м е х а н и з м и те , и згр а д е н и на базата на диф еренцировките в инди­
видуал ния о п и т, те с е и з р а зя в а т в съпоставяне, преценка и т. н.), моти-
в а ц и о н н и м е х а н и з м и (това с а м еханизм ите на насочване, подбиране,
н а р е ж д а н е ).
И м е н н о ч р е з те зи м еха низм и и с просецуалната си структура въз­
п р и я ти е то и м а я р к о о ч е р та н л ичностен характер.

3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА
В ъ зп р и я ти я та м о га т д а бъдат класиф ицирани на основата на ня­
ко л ко п р и з н а к а . Н а п р и м е р на осно ва та на анализаторите възприяти­
ята б и в а т зрит елни, сл ухови, обонятелни, тактилни, вкусови. О бикно­
ве н о р я д ко с е ср е щ а т възприятия, ф ормирани на основата сам о на
ед ин а н а л и за то р . В п овечето случаи анализаторите действат ком п­
л е кс н о п о д в о й ки или тр о й ки , то га ва и възприятията биват зрително-
сл ухо ви, зр и те л но -та кти л ни и т. н.
В ъ зп р ия тия та на ба за та на анализаторите могат да бъдат класи­
ф иц ирани н а ни зш и и висш и. Към висш ите спадат възприятията, свър­
за н и с въ зп р и е м а н е на музиката, скулптурата, художествените произ­
ведения. Към ни зш ите сп а д а т възприятията, свързани с възприемане­
то н а пре дм е ти .
Н а о с н о в а т а н а ф ормите, необходими за съществуване на мате­
рията, а и м е н н о п р о стр ан ство то , времето и движението, възприятия­
та биват: възприят ия з а пространство, за врем е, з а движ ение.
В ъ зп р ия тие то з а пр о стр ан ство вклю чва в себе си възприемането
н а ф орм ата, голем ината, дълбочината, отдалечеността и посоката на
предм етите. Към то в а възприятие спадат и зрителните илюзии.
М еха н изм и те на възприятие за пространство се свеждат до нерв­
ните в р ъ зки м е ж д у двете полукълба, или т. нар. комисурални връзки.
В ъ зп р и е м а не то на формата на предметите се осъществява чрез
зрител ния, тактилния и кинестичния анализатор при обединяване на
д е й но стта им. В ъ зприем ането на предметите и самото възприятие ка­
то п си хи ч е н п р о ц е с за ви си от големината на предмета, разстоянието
му д о очите, о све те но ст, контраст и други показатели.

71
 Възприемането на голем ината на п р е д м е ти те с е осъществява чрез
механизмите на а ко м о д а ц ия та и ко н в е р ге н ц и я т а и за в и с и от големи­
ната на изо браж ението на п р е д м е ти те въ рху р е ти н а та на окото и от
отдалечеността на очите у наблю дателя. В ъ зп р и е м а н е то на дълбочи­
ната и отдалечеността на п р е дм е ти те с е о с ъ щ е с т в я в а благодарение
на бинокулярното зрение.
Възприемането на п о с о ка та на п р е д м е ти те с е определя от място­
то на тяхното изо б р а ж е н и е върху ре ти н а та н а о к о т о и положението на
тялото спрям о предметите.
При възприемането на п р е дм е ти те се ф о р м и р а т т. нар. зрителни
илюзии. И звестни с а н я ко л ко та ки в а . Н а п р и м е р ил ю зия на пресича­
нето, илюзия на конц ентричните о кр ъ ж н о с ти . З рителните илюзии имат
голямо значение в ж и в о ти н с ки я свят. М и м и кр и я т а (сливане с фона)
намира прилож ение при м н о го ж и в о тн и , ко га то те тр я б ва да се пред­
пазват и самосъхраняват.
Възприемането з а врем е о тр а зя в а о б е кти в н о то протичане (про­
дължителност, ско р о с т, посл е д о ва те л но ст) на предм етите и явления­
та от действителността. То, ка кто и в ъ зп р ие м а не то на предметите, слу­
ж и за ориентация на ч о в е ка в ср е д а та . К а то м е ха ни зм и на възприяти­
ето за време се п о со чва т см я на та на възбудата съ с задържането, угас-
ването на процесите. В ъ зпр иятие то з а в р е м е не п р и те ж а в а статични
механизми (специални а н а л и за то р и ), м е ха низм ите м у са функционал­
ни.
Възприятието за вр е м е е о б р а тн о п р о п о р ц и о н а л н о на представа­
та за време, т. е. ко л ко то п о -б а в н о е п р о тича л о дадено време, толкова
по-бедно изгл еж да то в п р е д ста в а та и, обратно, ко л ко то по-бързо, с
много събития на ситен о е п р о ти ча л о д а де но време, тол кова по-богато
е то в представата. Н а п р и м е р 10 д ни, п р е ка р а н и в болнична обстанов­
ка, протичат бавно, а 10 дни, п р е ка р а н и в е в р о п е й ска столица, проти­
чат бързо. Но ко га то сл е д 6 м е се ц а се опитате да си представите вре­
мето в болницата и вр е м е то в е в р о п е й с ка та столица, ста ва обратното
- представата за бол ницата е бедна, а представата за времето в съот­
ветната столица е богата. „ Възприятието з а врем е е отражение н а обек­
тивната продължителност, н а скоростта и последователността н а яв­
ленията отдействителносттаГ1 (подч. на автора). П ри възприятието за
време и определянето м у голям а роля играе динамичният стереотип.
Най-ярко той се изявява в опред ел яне точността на времето за събуж-
дане. Б л а го д а р е н и е на изградения динамичен стереотип събуждането
м о ж е д а с е о съ щ ествя ва сравнително точно.
В ъ зп р и я ти е то з а д ви ж е н и е има за механизми зрителния и кинес-
те тичн ия а н а л и за то р , а з а обективни параметри - скоростта, ускоре­
нието и п о с о к а т а на движ ението. Това възприятие, както е известно,
о тр а зя в а и зм е н е н и е то в полож ението на обектите в пространството'.
В ъ зп р ия тия та б ива т преднамерени, т. е. с цел, и непреднамерени,
или н е в о л е ви въ зприятия. Волевите възприятия прерастват в наблю­
д ателност.
Към в ъ зп р ия тия та о бект на анализ е и процесът наблюдение. То­
зи п р о ц е с и м а в а ж н о значение не само в педагогическата работа на
учителите, н о и във вси ч ки области на практиката, в литературата, в
тво р ч е с тв о то . Н аблю дателността на писателя е едно от изискванията
з а т в о р ч е с ки т е м у успехи. Способността да се подбират възприятия­
та, п о -то ч н о обектите, да се прави подбор на онова, което възприема­
ме, го в о р и з а и зо с тр е н а наблюдателност в личността.
Н а б л ю д ател ността като качество наличността играе изключител­
но гол ям а роля в успе ш но то протичане на обучението и възпитанието
на децата. А гр о н о м ъ т наблюдава растенията, лесовъдът наблюдава
дърветата, учителят наблю дава психиката и развитието на личността
по ср ед ством дейността, посредством поведението и продуктите на дет­
ския тр у д - д о м а ш н и работи, рисунки и др. Наблюдението при учителя
е и зкл ю ч и те л н о труден процес, защото обектът е труден и сложен,
за щ о то е в п р о ц е с на противоречиво развитие.
Н абл ю д ател ността на педагога е предпоставка за психологичес­
ко п р о у чв а н е н а учениците, за опознаване на техните способности,
те м п е р а м е н т и ха рактери, за преценка на протичащите в тях по време
на у р о к пс и х и ч н и състояния. Разработката на планове за индивидуал­
но р а зв и ти е на учениците изи сква развита наблюдателност в учителя,
за д а м о ж е д а въ зприем е, обобщи, осмисли и прецени степента на
р а зви ти е то н а уче ника, на неговите наклонности и развиващи се спо­
со б но сти , д а м о ж е д а проектира изграждането му като личност.
Н абл ю д ател ността на педагога е необходима и за преценка на
продуктите о т тво р че ств ото и дейността на учениците, необходима е
по вр е м е н а у р о к, на екскурзия, в извънурочната и извънкласната ра­
бота. Х а р а кте р н о то и значим ото в наблюдателността на педагога е да
о ткр и в а з а д въ нш но видимото тенденцията, трайното, онова, което
пр е д сто и д а се р а зви в а .
 4. РАЗВИТИЕ НА ВЪЗПРИЯТИЯТА
В р а н н о т о д е т с т в о п р и о р и т е т в р а з в и т и е т о н а в ъ з п р и я т и я т а имат
зр и те л н и т е и с л у х о в и те , о б о н я т е л н и т е и т а к т и л н и т е . П о - к ъ с н о и срав­
н и те л н о б а в н о с е р а з в и в а т в ъ з п р и я т и я т а з а в р е м е . П р о х о ж д а н е т о на
д е ц а та п о д п о м а га р а з в и т и е т о н а п р о с т р а н с т в е н и т е в ъ зп р и я ти я , във
в т о р а та и о с о б е н о в тр е т а т а го д и н а п о д в л и я н и е н а к о м п л е к с н а т а дей­
н о с т н а а н а л и за то р и те в ъ з п р и я т и я т а с е р а з в и в а т и н т е н з и в н о . Назо-
в а в а н е то н а п р е д м е ти те о с и гу р я в а п о с т е п е н н о т о о с м и с л я н е н а възп­
р и е м а н о то . В п р е д у ч и л и щ н а та в ъ з р а с т п о з н а в а н е т о н а цветове те и
ф о р м и те о б о га тя в а в ъ зп р и я ти я та . Р и с у в а й к и д е т е т о в ъ з п р и е м а пред­
м е ти те не с а м о ц я л о с тн о , н о и д е т а й л и те и м . В н а ч а л н а т а училищна
в ъ з р а с т с е р а з в и в а о б е м ъ т н а в ъ з п р и я т и я т а , т о ч н о с т т а с е д иф еренци­
р а , р а з в и в а с е и на б л ю д а те л н о стта .
В ъ зп р и я ти е то е п р о ц е с в с е т и в н а т а с т е п е н н а п о з н а н и е . Въ зприя­
тие то с л у ж и ка то п ъ р в о о с н о в а з а р а б о та та н а м и с л е н е т о , п а м е тта , пред­
с т а в и те и въ о б р а ж е н и е то .
В ъ зпр иятие то е н е с а м о ф ундам ент о т и н ф о р м а ц и о н н а гл е д н а точка
з а п о -в и с ш и т е о п о с р е д с т в а н о п р о т и ч а щ и п р о ц е с и , н о т о с е о съ щ ест­
в я в а в с ъ в м е с тн а д е й н о с т с тях. К о га т о ч о в е к в ъ з п р и е м а , т о й и мисли,
к о га т о м и с л и , т о й и з в и к в а о б р а з и ч р е з п р е д с т а в и т е , к о и т о п о -р а н о са
п о л у ч е н и ч р е з въ зп р и я ти е то .
В ъ зп р и я ти е то , б и д е й ки н а п ъ л н о д е т е р м и н и р а н п р о ц е с , н е о ста в а
н а н и в о н а с е т и в н а т а с те п е н н а п о з н а н и е , а с е д е т е р м и н и р а и о т р е д и ­
ц а д р у ги въ тр е ш н и м е х а н и з м и , ка т о м о ти в и те , и н т е р е с и т е , ч у в с тв а та ,
те м п е р а м е н т а , с п о с о б н о с т и т е и р е чта . Н а о с н о в а т а н а в ъ т р е ш н и т е де­
те р м и н а н ти и с п е ц и а л и зи р а л и те с е а н а л и за то р и в ъ з п р и я т и е т о с е п р е в ­
р ъ щ а в д ъ л б о ко л и ч н о с т е н п р о ц е с , к а т о п р и д а в а с в о е о б р а з е н о б л и к
н а е д н и ил и д р у ги о с о б е н о с т и н а л и ч н о с тта , н а м и р а щ и и з р а з в с а м и я
п р о ц е с н а в ъ зп р и я ти е . Във в р ъ з к а с т о в а с а н а л и ц е с л е д н и т е т и п о в е
в ъ зп р и я ти я , т и п и ч н и з а р а з л и ч н и т е х о р а , с п а д а щ и къ м т я х - с и н т е т и ­
ч е н и а н а л и т и ч е н т и п ; о п и с а т е л е н и о б я с н и те л е н т и п ; о б е к т и в е н и с у ­
б е к т и в е н ти п .
В ъ з п р и я т и е т о к а т о д е й н о с т е ф ун кц и я не с а м о н а в ъ з п р и е м а н о т о
с ъ д ъ р ж а н и е о т в ъ н ш н а та д е й с т в и т е л н о с т , т о н о с и в с е б е с и я р к о и з р а ­
з е н и л и ч н о с т н и х а р а к т е р и с т и к и , м е ж д у ко и т о а п е р ц е п ц и я т а з а е м а з н а ­
ч и т е л н о м я с то . А п е р ц е п ц и я т а е т и п и ч н а о с о б е н о с т н а в ъ з п р и я т и е т о ,
п о -с к о р о н а п р о ц е с а в ъ з п р и е м а н е , в к о й т о н а м и р а и з р а з п р е д и ш н и я т
о п и т н а ч о в е к а . П с и х и ч е с к и я т ж и в о т н а ч о в е к а , н е го в а т а н а с о ч е н о с т
„п р о м е н я т“ въ зп р и е м а н о то съ дъ рж ани е, пр и д а в а й ки м у с в о е о б р а з е н
о б л и к.
74
 Глава ш еста

ПАМЕТ

1. ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ
П с и х и ч н а т а д е й н о с т с е х а р а кт е р и з и р а не са м о с въ зп р ие м а не на
о бектите о т в ъ н ш н и я с в я т, н о и съ с за п о м ня не и съхранение на въ зп­
риетото. С п о с о б н о с т и т е н а ч о в е к а д а за по м ня, съхранява и в ъ зп р о и з­
веж д а м у п о з в о л я в а д а н а т р у п в а о п и т, д а обобщ ава натрупания и д а
го п о л зва , к о га т о е н е о б х о д и м о . Т ези п р о ц е с и н а запом няне, съ хране­
ние и в ъ з п р о и з в е ж д а н е , съответно за б р а в я н е н а запом ненот о н а р и ­
чам е памет. Във в р ъ з к а с и зя с н я в а н е то н а същ ността на паметта с а се
оф орм или р а з л и ч н и т е о р и и , ко и т о д а тир а т ощ е от врем ето на А р и сто ­
тел, ко й то с л а га н а ч а л о т о н а т . н а р . а со ц иа тив на теория, съ гласно к о ­
ято в р ъ з ка т а м е ж д у п с и х и ч н и т е п р о ц е с и се осъщ ествява чр е з съ еди­
няването и м в о с н о в а т а н а с ъ се д ств о то , сход ството и ко н тр а ста ка то
три т и п а а с о ц и а ц и и .
А с о ц и а ц и о н и з м ъ т к а т о п с и х о л о ги ч е с ка теория за пам етта на м и­
ра ш и р о ко п р и л о ж е н и е и д о м и н и р а в схващ анията п о въ проса з а въз­
ни ква н е то и п р о т и ч а н е т о н а п с и х и ч н и те пам етови про це си. С пециал­
но з а п а м е тта а с о ц и а ц и о н и з м ъ т не е в съ стояние д а изя сн и пр оцесите
за п о м н я н е , с ъ х р а н е н и е и в ъ зп р о и зв е ж д а н е . А социац ионизм ъ т с е о г­
раничи с а м о д о в ъ з п р о и з в е ж д а н е т о . М а ка р че им енно психол оги чес­
ките т е о р и и б и с л е д в а л о д а д а д а т о тго в о р на пам етовите пр о ц е си, т о ­
ва в с е о щ е н е с е е о с ъ щ е с т в и л о . П ам е тта се о к а з а сл о ж е н п р о ц е с,
за то ва и п р и и н т е р п р е т и р а н е т о й с е п о р о д и ха няко л ко теории.
К ъ м п с и х о л о ги ч е с к и т е т е о р и и з а пам етта с п а д а и гещ алтпсихоло-
гиче ска та , с ъ гл а с н о ко я т о п р о ц е с и т е н а пам етта се определят о т о р га ­
н и за ц и я та н а з а п о м н е н и я м а те р и а л , а са м а та о р га н и за ц и я за в и с и и
се о п р ед е л я о т п р е д в а р и т е л н о з а л о ж е н а в п сихика та структура. Сле­
д ователно п р е д в а р и т е л н о з а л о ж е н а т а стр уктур а определя о р га н и з а ­
цията н а м а т е р и а л а , п о с л е д н а т а п ъ к о пред ел я о птим а л но то п р о ти ча ­
не н а п а м е т о в и т е п р о ц е с и .
В ъ п р о с ъ т с е с в е ж д а д о т о в а , д али о р га н и за ц и я та н а м атериал а
налага н я к а к в а с т р у к т у р а н а за п о м н я н е т о и обр а тно . З а гещ алтпсихо-
л озите п р е д в а р и т е л н о з а л о ж е н а т а с т р у кту р а определя напълно о р га ­
ни за ц и я та н а м а т е р и а л а .
Ф и з и о л о г и ч н а т а т е о р и я н а п а м е тта с е о с н о в а в а н а п о стиж е ния та
в о б л а с тта н а и з с л е д в а н е т о н а в и с ш а т а н е р в н а дейност, з а з а к о н о ­

75
м е р но стите й, н а п р о т и ч а н е т о н а в ъ з б у д н и т е и т о р м о з н и т е процеси в
ко р а та на м о зъ ка . П о с т и ж е н и я т а н а И . М . С е ч е н о в , к о й т о определя
пам етта ка то в ъ з п р о и з в е ж д а щ а у с е щ а н и я т а с п о с о б н о с т , и на И. П,
П авлов, ко й то р а з к р и с в о й с т в а т а н а п р о ц е с и т е в ъ з б у ж д а н е и задър­
ж а н е и п о -к о н к р е т н о р а з к р и с ъ щ н о с т т а н а у с л о в н а т а в р ъ з к а и нейния
а кти в е н х а р а кте р , т. е. с п о с о б н о с т т а й д а с в ъ р з в а н о в о т о с ъ с старото
о б р а зу в а н е , д о п р и н е с о х а з а р а з к р и в а н е м е х а н и з м и т е н а паметовите
п р о ц е с и и п о -к о н к р е т н о р о л я т а н а п о д к р е п я н е т о п р и о б р а зу в а н е то на
усл о вния р е ф л екс. П р о ц е с ъ т п о д к р е п я н е с е с в ъ р з в а с ц е л и те на дейс­
тви е то , с п р е д с то я щ а та цел . В с я к о е д н о п о д к р е п я н е п р и образуване­
то н а у с л о в н и я р е ф л е кс е с т ъ п а л о къ м п о с т и га н е т о н а це л та .
П о с т и ж е н и я та в о б л а с т т а н а н е в р о ф и з и о л о г и я т а и п о -ко н кр е тн о в
уста н о в я в а н е р о л я та н а к о н т а к т м е ж д у и з х о д н и т е а к с о н и н а дадени
н е р в н и кл е тки с д е н д р и т и т е н а д р у ги к л е т к и п о з в о л и х а д а с е разкрият
м е х а н и зм и те н а п а м е т о в и т е п р о ц е с и о т р о д а н а р е в е р б а ц и я т а и пре­
хо д а о т к р а т к о в р е м е н н а т а в д ъ л го в р е м е н н а т а п а м е т. И з о б щ о пости­
ж е н и я та във ф и з и о л о ги ч н и т е и з с л е д в а н и я н а м о з ъ к а - невроф изио-
л о ги ч н и , н е в р о к и б е р н е т и ч е с к и и д р у ги , п о с т е п е н н о н а л а га т е д ни или
д р у ги с х в а щ а н и я з а п а м е т о в и т е п р о ц е с и , о ф о р м я т с е т е о р и и или най-
м а л ко то с е и з к а з в а т м и с л и з а т е о р и и в о б л а с т т а н а п а м е тта .
Б и о х и м и ч н и те и з с л е д в а н и я и п о с т и гн а т о т о в т а з и о б л а с т п р и про­
уч в а н е то н а т. н а р . б и о х и м и ч н и р е а к ц и и , о б р а з у в а н е т о н а протеини,
н а л и ч и е то н а н е о б р а т и м и х и м и ч н и и з м е н е н и я в к л е т ки т е д о в е д о х а до
ф о р м и р а н е то н а р е д и ц а с х в а щ а н и я з а з а п о м н я н е т о . П о -к о н к р е т н о из­
с л е д в а н и я та в о б л а с т т а н а ге н е т и ч е с к а т а п а м е т и н е й н и я н о си те л -
д е з о к с и р и б о н у к л е и н о в а т а к и с е л и н а (Д Н К ) и р и б о н у к л е и н о в а т а ки се ­
л и н а (Р Н К ) к а т о н о с и т е л н а и н д и в и д у а л н а т а п а м е т, ф о р м и р а х а и гене­
т и ч е с к а т а т е о р и я з а п а м е тта . Б о га ти те в ъ з м о ж н о с т и н а Р Н К п о о тно ­
ш е н и е н а ко л и ч е с т в о т о к о д о в а и н ф о р м а ц и я п о з в о л я в а т д а с е в н и кн е
в о н т о ге н е т и ч е с к и т е в ъ з м о ж н о с т и н а за п о м н я н е т о .
П р а к т и ч е с к а т а з н а ч и м о с т н а п р о ц е с а п а м е т в о б р а з о в а те л н а та
п р а к т и к а и н е о б х о д и м о с т т а д а с е п о м н я т го л я м о б е м о т з н а н и я същ о
н а с о ч в а т у ч е н и те къ м п р о ц е с и т е н а п а м е т т а - з а п о м н я н е , с ъ х р а н е н и е
и в ъ з п р о и з в е ж д а н е , в т. ч. и з а б р а в я н е . П р е з п о с л е д н и т е д е се ти л е ти я
п о тр е б н о с тта д а с е и з гр а ж д а т т е х н и ч е с к и у с тр о й с т в а съ с з а л о ж е н а в
тях голям о б е м и н ф о р м а ц и я с ъ щ о н а с о ч и уч е н и те къ м д е та й л н о то п р о ­
уч в а н е на п а м е то в и те п р о ц е с и .

76
 2 . Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А НА ПАМЕТТА

В п р о у чв а н е то н а пам етта с оглед моделирането й в техниката

учените вя р ва ха в бъ р зо то р а зкр ив ан е на механизмите и структурата
на то зи п р о ц е с . И зсл ед ва н ия та обаче показаха, че мозъкът ревниво
пази та йн ите с и п о о тно ш е н ие на процеса памет. И днес липсва един­
но и цял о стно , м о н о л и тн о становищ е за паметта. Паметта можем да
откриев в р а в н и щ а та на запом нянето, в йерархията на механизмите
на пам е то вите п р о ц е с и , в количествено-структурните й особености и
не на п о сл е д н о м я с то в личностния аспект на помненето, съхранение­
то, в ъ зп р о и зв е ж д а н е то и забравянето. Тези аспекти в сложността на
паметта о с та в а т и д н е с ощ е ненапълно изяснени. Тези непълноти в
знанията на у ч е н и те з а пам етта пречат да се вникне в процесуалната
структура н а т о з и п р о ц е с , в неговата динамична и статична характе­
ристика.
С та тичн а та х а р а кте р и с ти ка на паметта е израз на онези устойчи­
ви сво й с тва н а п р о ц е с а памет, които се изграждат на параметри, дейс­
тващи гл а вно в м е ха н и зм и те на паметта. Към свойствата, определящи
статичната х а р а кте р и с ти ка на паметта, спадат: многоканалността, мно-
гоуровеността, многовариантността, адекватността и косвената й де-
терминираност.
ф о р м и р а н е т о н а пам етта се осъществява посредством екстеро-и
нтер о р е це пто ри те . В с е ки един о т тях носи информация в рамките на
даден д и а п а з о н , ч и я то о с н о в а е в своеобразната специализация на
рецептори, а ф е р е нтни пътищ а и ко р о ви клетки. Следователно по от­
ношение н а ф о р м и р а н е то с и пам етта съдържа белезите на един мно­
гоканален п р о ц е с .
П ам е тта с е х а р а кт е р и з и р а и с многоуровеност. Известно е, че
съ хранението с е р е а л и з и р а н а някол ко ра вни щ а -л о гиче ско , психич­
но, ф и з и о л о ги ч н о , б и о х и м и чн о . Т ази многоуровеност даже само на
един о т п а м е то в и те п р о ц е с и - съхранението - разкрива сложността
на пам етта и п е р с п е к т и в и з а ползването й в техниката, където успеш­
но е за л о ж е н а в е р ти ка л н а т а памет. Аналогично е и с останалите па-
метови п р о ц е с и - з а п о м н я н е то , възпроизвеждането и забравянето.
П ам етта е и гл о б а л е н п р о ц е с, т. е. тя се реализира не в строго
определени з о н и в ко р а т а н а м озъ ка, а обхваща много корови клетки.
Глобалността н а п а м е тта о б хва щ а не са м о структурата й, но се преп­
лита и с ф у н кц и и те й, т. е. нал ице е въ зм ож ност за пренасяне (интер­
ференция) н а з а п о м н я н е т о о т е д н а ко р о в а зона в друга. Глобалността

77
на паметта се крие и във в ъ зм о ж н о стта й д а с е р е а л и з и р а не самое
коровите клетки, но и чр е з условни вр ъ зки.
Паметта е и многовариант ен пр о це с, т. е. п о м н я т с е различни фор­
ми и явления, в ч о ве ка с а налице р а зл и чн и в и д о в е п а м е т - зрителна,
образна, двигателна и т. н. С та зи сво я х а р а кте р и с ти ка паметта заема
централно място в останалите психични п о зн а в а те л н и процеси, за-
щото ги подхранва с р азлични видове инф орм ация. П ам етта дава ма­
териал на представите и въображението, н а м исл е не то .
Паметта е и ко све н о дет ерм иниран п р о ц е с, т. е. паметовите про­
цеси (запомняне, съхранение и въ зп р о и зве ж д ан е ) пр о тича т на осно­
вата на по-рано получена ч р е з други п р о ц е си инф орм ация. Немисли­
мо е да има памет без възприятие, не м и сли м о е д а с е осъщ естви въз­
произвеждането, без да е имало съ хранение, н е м и сл и м о е д а е имало
съхранение, без да е имало запом няне.
Адекватността на паметта е същ о зн а ч и м а не й н а характеристика.
Адекватността има ш ирок д иапазон: а д е ква тн о ст на дразнителите,
адекватност на съхранението и въ зп р о изве ж д ан е то , адекватност на
забравянето по отношение на възприето и за п о м не но , забравя се оно­
ва, което е било запом нено, пом ни с е о нова, ко е то е б ил о възприето.
Паметта се характеризира и с наличието на и зв е с тн а относител­
на самостоятелност и операционализираност в пр о ти ча н е то на паме­
товите процеси и техните качества, като с ко р о с т, то ч н о ст, обем, го­
товност, услужливост и др., благодарение н а ко и то с е оф орм я и дина­
мичната й характеристика. Паметта въ преки голям ата с и сл о ж н ост се
р еализира чрез операционализирането на ка че ства та и паметовите й
п р о ц е си в м ного дейности. Т ова е позвол ил о на учените д а я заложат
във висш ите технически устройства.
Паметта с е характеризира с ш и ро к д и а п а зо н о т качества, като
с ко р о с т, точност, трайност, готовност, услуж ливост, обем . Всички те,
н о с е й ки индивидуален и личностен характер, п о зво л я ва т на изследо­
вателите д а изведат паметта на едно в и со ко ра вни щ е с тр а йни стой­
н о стн и показател и, някои от които с а облечени в м ате м а ти че ски фор­
мули.
ф о р м ул ир а ните ха р актеристики на паметта ни д а ва т основание
д а п о со чи м , че п о отнош ение на други психични явления, о со б е н о поз­
навателните, тя с е х а р а кте р изир а и със своята фундаменталност. фун­
д ам ентал ният ха р а кте р н а паметта с е осно ва ва не са м о на посочени­
те й по -го р е ха р а кте р и сти ки , но и на мястото й в систе м а та на другите
пр о ц е си . У се щ а не то и въ зприятието реф лектират в за по м няне , а мис­

78
ленето, п р е д с т а в и т е и в ъ о б р а ж е н и е то протичат д о голяа сте п е н на
о сн о в а та н а и н ф о р м а ц и я та , ко я то пам етта но си със себе си. И в с тр у к­
турно, и въ в ф у н кц и о н а л н о о тно ш е н ие , и по п р иносим обем инф орм а­
ция п а м е тта з а е м а с р е д и щ н о м ясто в познавателните психични п р о ­
цеси на ч о в е к а . Д и а л е к т и ч е с к и и ф орм алогически процесите за п о м ­
няне, с ъ х р а н е н и е и в ъ зп р о и зв е ж д а н е с а взаи м но свъ рзани, п р о и зти ­
чат е д ни о т д р у ги , п о м е ж д у им е налице вътрешна д етерм инираност,
ко е то и з гр а ж д а д и н а м и ч н а т а ха р а кте р истика на п роцеса памет. Тъй
като з а п о м н я н е т о е н е м и с л и м о б е з възприятието, т. е. з а д а за п о м ним
нещ о, н у ж н о е д а с м е го въ зп р ие ли преди това, така и съхранението е
н е м и с л и м о б е з з а п о м н я н е то . А нало гичн о е полож ението и с въ зп р о ­
и зв е ж д а н е т о и за б р а в я н е то .
П р о ц е с и т е н а па м е тта , разгл е да ни в единство от гледна то ч ка на
о б е м а п р е н о с и м а ин ф о рм а ц ия , п о ка зва т, че не всичко, което см е съх­
ра нил и, м о ж е м д а в ъ зп р о и зв е д е м , т. е. налице е намаляване, м а ка р
че и н ф о р м а ц и о н н и я т е кв и в а л е н т н а обем а преносим а информация се
з а п а з в а . В т о р а т а о с о б е н о с т на паметовите процеси о свен загубата
на и н ф о р м а ц и я та с е с в е ж д а д о спо со бно стта им да кодират и преко-
д и р а т и н ф о р м а ц и я та , ко я то п ренасят. Възприетото о т сетивата и пре­
н е се н о п о а ф е р е н те н път в ко р а та на м озъка е подложено на ко д ир а ­
не п р и з а п о м н я н е т о и съ хра н ен ие то и декодиране при в ъ зп р о изве ж ­
д ането. П р е к о д и р а н е т о е п р о ц е с на превеждане на информацията от
ед ин н а д р у г к о д - б и о л о ги ч е н , хим ичен и т. н.
З а п о м н я н е т о е п р о ц е с н а за печатване на възприетото чр е з свър­
зв а н е то м у с п о -р а н о за п о м н е н о то и съхраненото. Запомнянето е пър­
вият п о в р е м е н а о с ъ щ е с тв я в а н е на паметта процес, реализиращ се
н а о с н о в а т а н а п р я к а т а детерм инация на онова, което се запомня. П о­
на та тъ ш но то п р о т и ч а н е н а п р о ц е сите в паметта за ви си от това, к а к се
е о с ъ щ е с т в и л о з а п о м н я н е то . К а то процес запомнянето е дълбоко лич­
н о с тн о и м о т и в и р а н о п с и х и ч н о явление. К акво , кол ко и ка к ще за п о м ­
ни л и ч н о с т т а д а д е н м а те р иа л , д о голяма степен зависи в ка кв а степен
го в к л ю ч в а в с ф е р а та н а м отивацията и потребностите си, доко лко и в
к а к в а с т е п е н е б и л о в о б с е га на д ейността на човека. Ч овек м о ж е да
въ рш и м н о го д е й н о с т и и п о ра зл иче н начин - един автоматично и с
д о с а д а , д р у ги с е м о ц и и и цел енасоченост, затова и помненето, осъ­
щ е с тв е н о н а о с н о в а т а н а д ейността, за ви си до голяма степен от бъде­
щ ата п о т р е б н о с т н а л и ч н о с тта , д о ко л ко тя вижда и преценява тази
п о тр е б н о с т.

79
 З апом нянето е ф ункция не с а м о и н е т о л к о в а н а възприятието, но
гл авно д о ко л ко и в ка кв а сте п е н въ зп р и е то то щ е бъ де вклю чено като
потребност в целеобразуването. П ри студ ентските и зп и т и потребността
е вклю чена в целеобразуването, н о н е р я д ко тя с е с в е ж д а до стреме­
ж а з а получаване на добра оце нка , з а то в а и п о м н е н е то с е прекратява
с п рикл ю чването на изпита. З ап о м н ян е то с е х а р а к т е р и з и р а с няколко
о собености, една от които е изб ир а тел но стта му. И зб о р ъ т в запомня­
нето се определя от своя стр а на о т м отивите и и н те р е си те , целите и
ценностите з а личността, от нейните п о тр е б но сти.
Запомнянето бива краткотрайно и дългот райно. Краткотрайното
запом няне, както по ка зва и терминът, е о гр а н и ч е н о в р а м ки те на вре­
мето, т. е. осъщ ествява се за кр а тко време. К р а тк о тр а й н о то запомня­
не също е функция на редица личностни атрибути, ка то д е й н о с т и
потребностите на човека. В инженерната психол огия краткотрайното
за пом няне нам ира голямо приложение, а в о бл астта н а експеримен­
талната психология е обект на многостранни пр о учва ния.
Обемът, точността и последователността ка то ка ч е с тв а на крат­
ко тр а йно то запом няне зависят от вида на поднесения ч р е з експози­
ция материал, от времетраенето на възприемането, о т н а чи н а на под-
р е де н ост на информацията.
Дълговременното запомняне е свързано с изв е стни изменения в
хо ровите клетки и е вклю чено в далечните пе рспективи и целеобразу-
вания на личността като нейна потребност. И зм ененията в хоровите
кл е тки в резултат на импулсите пораждат т. нар. реве р ба цио нн и про­
це си (движения на информацията по затворени кръгове), ко и то осигу­
р я ва т дълговременно запомняне. Всъщност запомнянето като процес,
н е за в и с и м о дали е дълготрайно или оперативно, се осъщ ествява не
с а м о ч р е з ревербацията, но и чрез прекодирането и код ирането, ре­
ко н с тр у кц и я та и интерференцията на запомнения материал.
О п е ра ти вно то запом няне се характеризира със за п о м ня не на от­
д е л н и по р ц и и о т даден материал, обособени в рамките на операции,
д е й с тв и я и д виж ения, обуславящи текущата дейност на човека. Опе­
р а ти в н о то за п о м н я н е е една своеобразна последователна серия от
з а п о м н я н е на въ зприем ания материал, обслужващ дейността на чо­
в е ка в кр а тъ к п р ом еж д утъ к о т време.
З апом нянет о би ва с ц е л и б е з цел, или преднамерено и непредна­
м е р е н о Н е съ м не но там, където е налице цел, налице е и ви со ка умст­
в е н а а кти в н о с т, ш и р о к д и а п а зо н от включени в дейността на психика­
та це н тр о в е , съ отв е тно и за по м няне то е дълготрайно и пълно. И, об-
р а тн о , п р и н е п р е д н а м е р е н о т о з а п о м н я н е д е й с тв а т н е о съ зн а ти м е ха ­
н и зм и .
М о г а т д а б ъ д а т п о с о ч е н и и д р у ги в и д о в е за п о м н я н е , ка то л о г и ч е с ­
кото и м е ха н и ч е ско т о . Л о г и ч е с к о т о з а п о м н я н е з а е м а ц е н тр а л н о м я с ­
то в п р о ц е с а н а у с в о я в а н е т о н а зн а н и я та , з а то в а о б с то й н о с е р а з г­
л е ж д а в п е д а г о г и ч е с к а т а п с и х о л о ги я . О б и к н о в е н о ка то п р е д п о с та в к а
за л о г и ч е с к о т о з а п о м н я н е п р и у с в о я в а н е т о на м атериал а с е п о с о ч в а т
сл е д н и те з н а ч и м и и з и с к в а н и я : р а з р а б о т к а на план з а за п о м н я н е то ,
ф и к с и р а н е в н и м а н и е т о въ р х у гл а в н и те съ дъ рж ателни и зн а ч и м и п у н к­
то ве о т м а т е р и а л а , к о и т о о б е д и н я в а т гр уп и ф акти, си сте м а ти зи р а н е то
на м а т е р и а л а , и з п о л з в а н е т о н а с р а в н е н и е то и други п р и й о м и , кл а с и ­
ф и ц и р а н е то н а м а т е р и а л а , за у ч а в а н е т о м у п о части, по дче р та ва н е на
зн а ч и м и те п о л о ж е н и я , с в ъ р з в а н е т о м у с по -р а но за п о м не но то и вкл ю ч­
в а н ето м у в п о т р е б н о с т и т е н а л и ч н о с т т а и най-вече в дейността.
С ъ хр а не ни ет о н а за п о м н е н о т о е вто р ия т последователен пам е-
то в п р о ц е с , к о й т о з а е м а ц е н т р а л н о м я сто във в си ч ки п р о ц е си н а па -
м е тта :а ко е н а л и ц е с ъ х р а н е н и е , б и л о е нал ице оптим а л но за п о м ня не ,
а ко е н а л и ц е с ъ х р а н е н и е , щ е и м а и в ъ зп р о и зве ж д а н е . С ъ хранението
ка то п р о ц е с т о в а е з а д ъ р ж а н е н а за п о м н е н о то . З ад ъ рж ането за в и с и
п очти о т с ъ щ и т е п р е д п о с т а в к и , о т ко и то за в и с и и д ълготрайното и л о ­
ги ч е с к о т о з а п о м н я н е . С ъ х р а н е н и е то е с в ъ р за н о с изм енения в суб ст­
ра та н а п а м е т т а ( к о р о в и т е кл е тки ), с настъ пването на реве р ба цио нн и
п р о ц е с и в п о -го л я м д и а п а з о н и н а й -ве че с наличието на а кти в н о д е й с ­
тващ и п о т р е б н о с т и и м о т и в и н а л и ч н о с тта в п р о ц е са на д е йно стта й.
М е х а н и з м и т е н а с ъ х р а н е н и е т о в с е о щ е о ста ва т с кр и ти и м ал ко и зя с ­
нени з а у ч е н и т е . С ъ х р а н е н и е т о з а в и с и о т усто йчиво стта на усл овните
в р ъ зки , о т н а с т ъ п и л и т е и з м е н е н и я в ко р о ви те клетки, о т о р и е н ти р о ­
въ чната а к т и в н о с т н а к о р о в и т е по ле та , о т м еха низм а на д ом инантата
и от а к ц е п то р а н а д е й стви е то .
К ъ м з а п о м н я н е т о с п а д а и спом нянет о, в ко е то с а налице ел ем ен­
ти н а в ъ з п р о и з в е ж д а н е .
Т р а й н о с т т а н а с п о м н я н е т о з а в и с и о т м н о го ф актори. Ето един с п о ­
мен, о п и с а н о т Л а м а р т и н , з а б а щ и н а та къща: „Е то гнездото, ко е то ни
п а зе ш е т о л к о в а го д и н и о т д ъ ж д ; о т студ, о т глад и о т вятър; гнездото,
гдето с м ъ р т т а и д в а ш е п о р е д , з а д а взе м е бащ ата и м айката, отгдето
д ецата и з л и т а т е д н и з а е д н о м я сто , д р уги з а друго, трети з а вечността.
И м а к а р с е г а т о д а е п у с т о , сту д е н о и л иш е но о т вси чки те зи на стр о е ­
ния, а з о б и ч а м д а го в и ж д а м , о б и ч а м д а сп я там п о ня ко га , ка то че ли
при п р о б у ж д а н е т о с и щ е чуя гл а с а н а м а й ка си, стъпките на бащ а си,

81
веселия ви к на с е стр ите с и и цел ия т о з и ш ум н а м л а д о с тт а , на живота
и любовта, който кънти з а м е н е с а м о п о д с т а р и т е гр е д и , който няма
другиго о свен мене, з а д а го с л у ш а и п о в т а р я о щ е м а л к о врем е“1.
С помнянето в о п и с а н и я с л у ч а й е н а с и т е н о с м н о го е м оции и пре­
ж ивявания, ко ито го п о д х р а н в а т и о б о га тя в а т. З а т о в а запомнянето и
спомнянето за в и с я т в го л я м а с те п е н о т н а л и ч и е т о н а емоционални
преживявания в тях о т то зи , ко й т о е з а п о м н и л ф а кти , събития.
В аналогична с в е тл и н а м о га т д а бъ д а т и н т е р п р е т и р а н и и думите
на Сент Бьов за сп о м е н и те о т м л а д о стта : „ К о г а т о ч о в е к остарее, към
коя възраст на ж и в о т а с и м о ж е д а с е въ р н е т о й с уд о в о л ств и е , ако не
към младостта? Бих к а з а л д о р и , къ м ко я д р у га в ъ з р а с т би могъл да се
върне, за д а з а и н те р е с у в а д р уги те и д а ги з а н и м а в а с в е р е н и искрен
р а зка з? Зрялата в ъ зр а с т е о с тр а , суха , з а гр и ж е н а : съперничества и
амбиции, пусти с тр а с ти и о м р а з и ни за в л а д я в а т; несправедливости,
често преувеличени, ни р а зя ж д а т, н о м л а д о стта е и з б а в е н а от всичко
това; д о р и нейните с тр а д а н и я и н е в о л и с а п р и д о б и л и н я ка къ в чар“г.
З апом нянето з а в и с и о т р е д и ц а у с л о в и я , ка т о е д н о о т тях е повто­
рението. В изсл е д ва ни я та н а п а м е тта е у с та н о в е н о , ч е еф ектът от пов­
торението за в и с и о т то в а , д а л и с е за у ч а в а н о в м а те р и а л , дали повто­
рението е под ф о р м а та н а у п р а ж н е н и е з а за п о м н я н е , или пък е за
пр е гов о р на по -го л е м и п о р ц и и зн а н и я . В т а з и н а с о к а е установено, че
повторенията тр я б в а д а бъ дат р а зп р е д е л е н и р а в н о м е р н о във време­
то, материалът д а с е гр у п и р а н а о с н о в а та на о б щ и п р и зн а ц и .
Роля за за п о м н я н е т о и гр а я т ц е л е н а со че н о стта н а личността, ак­
тивността и с м и с л е н о с т т а п р и за уча ва н е то , на л и чи е то на единство
м еж ду думи и о б р а з и (то в а о с о б е н о е не обход им о п р и д е ц а та о т 6-7-
годиш на въ зр а ст).
В ъ зпр о и зве ж д а не т о ка по п р о ц е с на а ктуа л иза ция н а запом няне­
то м о ж е д а бъде с ъ зн а те л н о и не съ зна те л но . П ри съ зна те л но то възп­
р о и зв е ж д а н е е на л и ц е цел п р е д лично стта , налице е ф о куси р о в ка на
вним анието, д о ка т о п р и не съ зн а те л н о то въ зп р о и зв е ж д а н е образите
и събитията в ъ зн и кв а т н а о с н о в а т а на случайни д р азнител и.
В о б р а зо в а те л н а та п р а к т и к а в ъ зп р о изве ж д ан е то се е наложило
като о сно ве н , н е р я д ко и е д и н ств е н кр ите р ий за усп е ва е м о стта на уче­
ниците и студентите. П р а к т и ка т а о тд а вна е д оказала, че механичното
в ъ зп р о и зве ж д а н е н о с и в р е д а н а интелектуалното развитие на хората,

' Цитирано по М. Арнаудов, Психология на литературното

творчество, С., 1965,с. 96.
2 Цитирано по М. Арнаудов, пое. съч., с. 97.

82
з а то в а в ъ з п р о и з в е ж д а н е т о с л е д в а д а с е вклю чи по въ зм о ж но ст в оп-
р е д м е тя в а н е то н а п о т р е б н о с т и т е , в реализа цията на дейностите и на­
м е р е н и я та , д а б ъ д е е д н а в е р и га в цял остната д е йно ст на човека.
З а б р а в я н е т о к а т о п р о ц е с з а е м а м ясто в паметовите процеси, той
е е д и н -е д и н с т в е н р е з у л т а т н а д е й н о стта на психиката и чо ве ка като
цяло, м о ж е б и и е д н а в ъ тр е ш н а не о б хо д им о ст и за ко н о м е р н о ст в пр е ­
р а б о тка та н а и н ф о р м а ц и я т а в ж и в и т е систем и. Забравянето като п р о ­
цес съ щ о з а в и с и о т р е д и ц а п р е д п о с та в ки : забравя се онова, което не
е в к л ю ч е н о в с и с т е м а т а н а з н а н и я та и е останал о изол ирано от дей­
но стта и п о т р е б н о с т и т е н а ч о в е к а ; за б р а вя се онова, което е извън
о б се га н а ц е л е о б р а з у в а н е т о н а ч о в е ка . В основата на забравянето
л е ж а т с ъ щ о с л о ж н и м е х а н и з м и о т р о д а на заторм озяването, индукци­
онни те в з а и м о о т н о ш е н и я м е ж д у ко р о в и те полета, липсата на дом и­
нанта п р и з а п о м н я н е т о и д р уги .
З а б р а в я н е т о е б и л о о б е к т н а изуча в ан е от много педагози, психо­
л о зи, в т о в а ч и с л о и ф ил о со ф и, невроф изиол ози. Още Ебингхаус по­
со ч в а , ч е б ъ р з о т о з а б р а в я н е е нал ице и като механизъм действа вед­
нага с л е д з а у ч а в а н е т о , з а т о в а е н уж н о повторение на запомнянето. В
п е д а го ги ч е с к а т а п с и х о л о ги я с а п о со че н и редица условия за преодо­
л яване н а з а б р а в я н е т о , п о -в а ж н и о т ко и то са: запомнянето и повторе­
нието д а и м а т и з б и р а т е л е н ха р а кте р , съхранението да се вклю чи в
д е й н о с тта н а л и ч н о с т т а , д а с е за п о м н я на порции, без д а се губи цяло­
то в з а у ч а в а н е т о и д р у ги п о д о б н и изи сква ни я.
Ц я л о с т н о т о п р о т и ч а н е н а па м е то вите процеси осигурява наличи­
ето и ф о р м и р а н е т о н а в и д о в е те пам ет, осигурява кодирането и преко-
д и р а н е то н а и н ф о р м а ц и я та , о б о га тя ва психичната дейност (постоян­
ната с м я н а н а п р о ц е с и т е п о о тн о ш е н и е на изискванията на пр актика­
та р а ж д а б а л а н с в п о в е д е н и е т о на личността) на човека, благодаре­
ние н а п а м е т о в и т е п р о ц е с и с и ф о р м ир а т и асоциациите, създават се
си сте м и о т у с л о в н и в р ъ з к и и п о зна ва те л ни психични структури, изг­
р а ж д а т с е п о н я т и я и с т р у к т у р и о т понятия. И зобщ о паметовите проце­
си л е ж а т в о с н о в а т а н а п р о ти ч а н е то на редица други психични проце­
си, з а т о в а с е с ч и т а , ч е п а м е тта е един фундамент, осигуряващ цялос­
тно стта и м о н о л и т н о с т т а н а л ично стта . Разкъсаната памет води до раз­
падане н а л и ч н о с т т а .
О с в е н с т а т и ч н а и д и н а м и ч н а ха р а кте р и сти ка паметта притеж ава
и с в о я п р о ц е с у а л н а с т р у к т у р а , в ко я то се преплитат динамични и ста­
тичн и х а р а к т е р и с т и к и , у ч а с т в а т и ф изиологични механизми на някол­
ко р а в н и щ а . П а м е т т а е о т н о с и те л н о обособен с вътрешна и външна

83
 детерминация процес. Тя е ед на си сте м а , ч и и то п р о ц е с и (запомняне, I
съхранение и въ зпроизвеж дане) п р е д ста в л я ва т и вид подсистеми с
външна детерминация. Външ ната д е те рм и на ц и я на пам етта има отно­
сителен характер, защ ото за п о м н я н е то е бил о в м иналото, а вътреш­
ната й детерминация с е св е ж д а д о з а в и с и м о с тта на съхраненото и
възпроизвежданото от психични явления ка то волята и мотивите, мис­
ленето. Запомнянето и съ хранението съ дъ р ж а т п о сто ян ни параметри
в лицето на онова, което тр ябва да с е п о м н и , и п р о м е нл иви парамет­
ри в лицето на онова, ко е то см ущ а в а ф ункциите им. И двата процеса
са детерминирани от протеклите по -р а н о и се га протичащ ите в кората
на мозъка механизми.
Процесуалната структура на па м е тта вкл ю чв а кодирането и пре­
образуването на сигналите в пам етовите п р о ц е си, вклю чва и йерар­
хическите нива (биохимично, ф изио ло гичн о , а со циа тивно ), на които
протичат процесите. В те зи р а вни щ а се осъщ ествява преобразуване­
то на сигналите, които тр ябва д а бъдат съ хранени в ня ка кв а последо­
вателност и цялостност. Й ерархията на механизм ите в паметовите про­
цеси и на паметта като цяло п р и д ав а сл о ж е н ха р а кте р на процесуал­
ната структура на паметта. Д а ж е процесът за бр а вяне е трудно да бъде
обособен в някаква п о д си сте м а и разгледан о т процесуална гледна
точка.
Процесуалната стр у кту р а на паметта за ви си о т това, „ка кво се
помни“ и „ка к се по м н и “ . Н а о сн о ва та на това се изгр а ж д ат и типовете
памет.
Още о т първата го д ина на детето до старческа въ зраст можем да
открием тези различия, чиято пъ р воо сн ова е в дейността, и онези ин­
дивидуално-своеобразни психоф ичиологични механизми от типа на
темпераментите, с игн ал ни те систем и, степента на развитието на раз­
личните анализатори, ко и то вътреш но детерминират и определят един
или друг тип памет.
В психологията с а и зв е с тн и три типа памет сред хората, а именно
- нагледно-образен, сло ве сно -л о ги че н, и л и абстрактен, и междинен.
Всички те са на базата на взаим оотнош ението между сигналните сис­
теми и на степента на р а звитие то им в процеса на цялостно развитие
на личността.
Характерно за нагл едно-образния тип е, че помни образи и съби­
тия, умее да носи в паметта с и образите, изявява се в областта на
изкуствата, докато словесно-абстрактният тип се характеризира с пом-

84
ненето н а п о н я ти я и с ъ ж д е н и я , ф ормули, концепции. Този род хо р а се
изявява т в н а у ка та .
М е ж д и н н и я т т и п с е ха р а кт е р и з и р а с приблизителен баланс в пом ­
ненето н а ф а кти и с ъ б и ти я , о тр а зя в а щ и предмети и думи, т. е. от двете
сфери н а п с и х и к а т а - с е н з о р н а и интелектуална.
О тго в о р ъ т н а в ъ п р о с а , к а к в о се пом ни, определя различните ти­
пове п а м е т, а о т го в о р ъ т н а въ п р оса , ка к се помни, е допълнение и
х а р а кте р и с ти ка н а п ъ р в и я въ пр ос.
Т и п о л о ги ч е с к и т е о с о б е н о с т и н а паметта, изграж дайки различни­
те тип о ве л и ч н о с ти , и м а т д ъл бок личностен характер и притежават сво­
е о б р а зн а п р о ц е с у а л н а с тр у кту р а . П ри нагледно-образния тип проце­
суалната с т р у к т у р а п р о т и ч а в р а м ки те на първата сигнална система,
помни се , с ъ х р а н я в а с е и с е в ъ зп р о и зв е ж д а образът в динамично ис-
татично о тн о ш е н и е , о б р а тн и т е в р ъ зки, осигуряващ и задържането на
обр а за , с а с л а б и , п о с л е д о в а те л н о с тта на възпроизвеж дането често
се губи.
П р и с л о в е с н о -л о ги ч н и я ти п процесуалната структура протича на
основата н а вз а и м н а т а вр ъ зка меж ду мислене и възпроизвеждане (ста­
ва въ п р ос з а л о ги ч е с к о т о и с м и с л о в о то въ зпроизвеж дане, а не за ме­
ханичното), ка т о п р о ц е с у а л н а т а стр уктур а вече не е копие на процеса,
за п о м ня не , а с л е д в а х о д а н а с м и сл о в о то съдържание на въ зпроиз­
веж дането.
П р о ц е с у а л н а та с т р у кт у р а в най-общ аспект се изгражда върху фун­
кци о на лн а та и с т р у к т у р н а т а йе р архия на паметта върху функционал­
но -стр уктур ни я й о б л и к.

3. ВИДОВЕ ПАМЕТ
Н а о с н о в а т а н а а н а л и з а т о р и т е паметта бива зрителна, слухова,
двигат елна, осезат елна, в к у с о в а , обонятелна. Това делене на паметта
има не с а м о с т а т и ч е н о б л и к, т. е. за в и си не сам о от формираните в
човека о р га н и (р е ц е п т о р и ) и те хни те м еханизми, но зависи и от дей­
ностите. У ч е н и к ъ т, к о й т о е п р и у ч е н да пом ни текстове чрез зрението,
по сте пе н но р а з в и в а зр и те л н и я с и анал изатор. Ученик, който е приу­
чен да п о м н и гл а в н о ч р е з с л уш а н е , р а зв и в а слуховия си анализатор.
У п р а ж н я в а н е то н а р а з л и ч н и т е проф есии също формира у човека един
или д р у г ти п п а м е т.
1. С п о р е д х а р а к т е р а н а п с и х и ч н а та активност, която преобладава
в д е йно стта , п а м е т т а б и в а : д в ига те л на , емоционална, образна, сло­
весн о-л о гична .

85
 2. Според характера н а целите н а д е й н о с т т а па м е тта бива непред­
намерена и преднам ерена.
3. Според продъ лж ителността н а за тв ъ р д я в а н е то и съхраняване­
то на материала паметта бива: к р а т к о т р а й н а , дълготрайна, оператив­
на.
Двигателна памет. Х а р а кте р и зи р а с е съ с за п о м н я н е на движе­
ния, действия, операции, р е а кц и и , ко и т о в е д н а или друга степен в
зависимост от характера на д е й н о с тта ф о р м и р а т умения и навици, ,
изграждат привички. Д ви га те л на та п а м е т з а е м а голям дял в ламето-
вите процеси и ср е д видовете пам ет. Д в и га те л н а та па м е т е характер­
на за всеки човек, но най-голям о п оле за е м а в п р оф есиите в областта
на спорта, управлението на тр а н с п о р та , в тр у д о в а та дейност, при раз­
лични професии, ко ито п р е дявяват сп е ц и ф и чн и и зи скв а н и я към чове­
ка и движенията му. ф о р м и р а н е то н а д ви га те л н а та па м е т и изяватай |
е в пряка корелация с д виж е ния та , ум е ни ята и навиците. Връзката на
двигателния анализатор с вс и ч ки д р уги а н а л и за то р и , наличието на об­
ратни връзки при изпъ лнението н а д ви ж е н и я та , а съ щ о така и нарас­
налата естетическа по тр е б н о ст о т х а р м о н и ч н и д в и ж е н и я на всеки чо­
век и хармонично ра зви то тяло п р и д а в а т о с о б е н о гол ям о значение на
двигателната памет.
Друга характерна о с о б е н о с т н а д вига те л на та п а м е т е сравнител­
но голямата й устойчивост, тр а й н о ст. Д в и ж е н и я та п очти не се забра-
 С л о в е сн о -л о ги ч н а памет. Словесно-логична памет се свеж да до
п о м н е н е то н а п о н я ти я , съ ж д е ния , формули, концепции и други от този
род. Тя е е д н а о т на й -тр уд н и те видове памет. Трудността идва не сам о
от ха р а кте р а н а за п о м н е н о т о , но и о т умението то да се систематизи­
ра, да с е о б в ъ р ж е в ред. О б и кн о в е н о то зи род материал се губи лесно
в с л о ж н а т а с т р у к т у р а н а психика та . Главно седалище на словесно-
л о ги чн а та п а м е т е в то р а та си гн ал на система.
В то р а та х а р а к т е р н а о с о б е н о с т и същевременно трудност на този
род п а м е т е й е р а р х и ч е с ка та й структура. Д окато другите видове памет
имат п о -н е п о с р е д с т в е н ха р а кте р ка кто по отношение на материала,
ко йто с е п о м н и , т а к а и п о отнош ение на вътрешната си структура, то
сл о ве сн о -л о ги ч н а та па м е т е многоф азно детерминирана. От една стра­
на, то в а , ко е т о тр я б в а д а с е пом ни, е облечено в символи - думи, а не
предм ети, с л е д о в а те л н о о щ е в думата е налице обобщение, от друга
стр а н а във в т о р а т а с и гн а л н а систем а запомнянето под формата на
думи, съ ж д е н и я , п о нятия и концепции следва да се подреди, да се пре­
върне във въ тр е ш н о п р и с ъ щ о качество на личността. А подреждането
на за п о м н я н е то , и згр а ж д а н е то на йерархическа структура на поняти­
ята и ко н ц е п ц и и т е е с л о ж е н процес. Лесно е да се запомни и възпро­
изве де о б р а з , п р е д м е т, ем оционални изживявания, но да се помнят
съ ж дения и д а с е въ зп р о и зве ж д а т, това е сложна работа, затова и
то зи р о д п а м е т ч е с т о п р е р а с тв а в механична, в механично заучаване
на д ум и, т е кс т о в е .
О б р а зн а памет. Т о з и р о д памет се характеризира с помненето на
събития и п р е д м е ти , р оди ли образи, характеризира сес ангажираност
на п ъ р в а та с и гн а л н а с и с те м а на човека и активното участие на сен­
зо р н а та сф е р а . О б р а зн а та памет заем а голямо място в психиката на
п о д р а ств а щ и те , къ де то тя д о м ини ра при децата в ранните възрасти.
Н а й-го л я м дял о т о б р а зн а та памет заема зрителната образна па­
мет. И п о о б е м н а инф орм ация, и по значимост зрителната образна
пам ет з а е м а п р и о р и т е т в действията на човека и в психиката му в
с р а в н е н и е с д р у ги те ви д о в е памет. Останалите видове образна памет
- сл ухова, о б о н я те л н а , вкусова , осезателна - са свързани главно с
п р е д о х р а н и те л н а та роля н а те зи рецептори в живота на човека, свър­
за н и съ с за д о в о л я в а н е то на потребностите му и намират израз в ня­
кои п р о ф е с и о н а л н и де йно сти.
О б р а з н а т а п а м е т е о с н о в а на творческата дейност на хората в
изкус тв о то .

87
 А к о све д е м па м е тта д о н а ч и н а н а з а п о м н я н е т о и разбирането,
эга в а тя м о ж е да се кл а си ф и ц и р а н а м е х а н и ч н а и л о ги чн а . В зави»
ю ст о т участието на волята и п о -то ч н о в з а в и с и м о с т о т степента 1 И
частието й пам етта би в а во л е ва и н е в о л е ва .
С поред характера на п р одъ лж ител ността на затвърдяването исьх
аняването паметта бив а кр а тко тр а й н а , о п е р а т и в н а и дълготрайна.
В си ч ки видове пам ет н е за в и с и м о п о ка къ в к р и те р и й са класифи-
ир ани с а взаи м но свъ р за ни , п р е м и н а в а т ед ни в д р уги. Образната
рителна пам ет м о ж е да бъде и е м о ц и о н а л н а , м о ж е д а прерасне в
ловесно-логична, кр а тко тр а й н а та м о ж е д а п р е р а с н е в дълготрайна,
еволевата във волева.
Човеш ка и м аш инна памет. Р азвитието н а ч о в е ш ка та памет и чо!
еш ко то мислене стигна дотам че за п о ч н а д а съ тво р я ва техника с ана-
о ги чн и на себе си качества и сво йства . Т о в а най-пъ л ноценно сега се
зр а зя в а в роботите и е л ектронноизчи слител ни те м аш ини, в компют-
|ите. М еж ду тях и човеш ката памет с а п о стигна ти най-бл изки анало­
зи. Организацията на паметта в техническите устр о й ств а включва вън-
ж о - и вътреш нозапомнящ и устройства, буф ерно устр о йство, което
е поставя пом еж ду им. Запом нянето пр и м аш и ната ста в а по-елемен-
арно и ч р е з команди и по строго определени канали, п р и човека дейс-
за принципъ т на асоциирането. П ри прехода на инф орм ацията от ед-
о към д р уго ниво (при човека) се изм енят и ф ункционалните значе-
ия на съ храним ата информация.

4. РАЗВИТИЕ НА ПАМЕТТА
В р а нно то детство възприятията и паметта в за и м н о се допълват,
 Гл ава с е д м а

ПРЕДСТАВИ

1. ТЕОРЕТИЧНИ П О С ТА Н О В КИ
В о п о зн а в а н е то на пр е д м е ти те и я в л е н и я т а ч о в е к и з п о л з в а не са­
м о неп о ср е д стве ния с и о п и т ч р е з у с е щ а н и я т а и в ъ зп р и я ти я та , но и
п о -р а н о въ зприетото и з а п а з е н о в с ъ з н а н и е т о , з а д а г о въ зо б но в и ка­
то о б р а зи. В ъ зпроизвеж данет о н а сет ивнот о п о з н а н и е п о д формата
н а о б р а зи н а р и ча м е предст ави. Т е о с и г у р я в а т н а ч о в е к а възможност­
та м н о го кр а тн о да „и з в и к в а “ в с ъ з н а н и е т о с и н е о б х о д и м и т е образи,
з а д а ги о п о зн а е и п о л зв а п р и д о с т и га н е т о н а и с т и н а т а . В областта на
л ите р а тур но то тв о р ч е с тв о и и з о б щ о в с ф е р а т а н а и з к у с т в о т о възпро­
и зв е ж д а н е то на о б р а зи те е е д и н н е о т м е н и м п р о ц е с .
П ред ставите сп а д а т към с е т и в н о т о п о з н а н и е , ф о р м и р а т с е в пър­
ва та си гн а л н а с и сте м а , д о ка то п о н я ти я та в е д и н с т в о с д у м и т е и мис­
л енето, в е д инство с р е чта п р о ти ч а т във в т о р а т а с и г н а л н а систем а.
П ре д ста ви те за е м а т о с о б е н о м я с то в й е р а р х и я т а н а психичната
д е й н о ст. С лед усе щ а ния та и в ъ зп р и я ти я та , к о и т о о т р а з я в а т предмети­
те и явленията п р и н е п о с р е д с тв е н о то и м в ъ з д е й с т в и е , с л е д в а съхра­
нението. В ъ зп р о изве ж д ан е то н а съ хр а н е н о то о т в ъ з п р и я т и я т а по д фор­
м а та н а о б р а зи н а р и ч а м е п р е д ста в и . З а т о в а предст авит е с е опреде­
лят като о б р а з и н а предмет и и я вл е н и я, коит о в м о м е нт а н е действат
в ъ р х у нашит е сетива, и л и предст авит е с а п о зн а в а т е л н и п с и х и ч н и о б
р а з и , ф о р м и р а н и н а основат а н а п о -р а н о възприет от о ч р е з рецепто­
рите. Предст авит е отразяват пр о ст ранст вено-врем еннит е отношения
н а предметите.
П р е д с та в и те с е ф о р м и р а т н а о с н о в а т а н а п о -р а н о въ зп р и е то то
ч р е з с е ти в а т а , н а о с н о в а т а н а в ъ зо б н о в я в а н е то н а о с т а н а л и т е о т въз­
п р и я т и е т о сл е д и в к о р а т а на м о зъ ка и п о -т о ч н о в к о р о в и т е п р е д с та в и ­
те л с т в а н а о н е з и р е ц е п то р и , с ко и т о с м е в ъ з п р и е л и о б е к т а , з а д а го
в ъ з о б н о в и м с е га о т н о в о п о д ф о р м а та н а п р е д с т а в а .
Н а п р и м е р Х е р б е р т твъ рд и, ч е п р е д с т а в а т а „п о т ъ в а “ в п о д с ъ зн а ­
н и е т о , т. е. п о д п р а га н а с ъ зн а н и е то , з а п а з в а с е т а м , з а д а с е появи
о тн о в о. Н есъ м нено ли пса та на познани я з а п р и н ц и пи те и за ко н о м е р ­
н о с т и т е н а в и с ш а т а н е р в н а д е й н о с т с а во д е л и у ч е н и т е д о п о гр е ш н и
п о с т а н о в к и п р и и з я с н я в а н е т о н а м е х а н и з м и те н а п с и х и ч н и т е п р о ц е ­
си , в то в а чи сл о и н а представите.

90
 2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕДСТАВИТЕ
К а т о п с и х и ч н и я в л е н и я предст авит е с а о б р а зи , които отразяват
цялост но и л и от делни сво й ст ва н а п о -р а н о възприетите предмет и, я в ­
л е н и я и п р о ц е с и . Х а р а к т е р н о т о з а п р е д ста в ите е и то ва , че п р и тях
в ъ з п р о и з в е ж д а н е т о е п о д ф о р м а та н а о б р а зи .
П р е д с т а в и т е п р и т е ж а в а т с та т и ч н а и д ин а м и чн а ха р а кте р и сти ка .
Към с т а т и ч н а т а х а р а к т е р и с т и к а н а пр е д ста в ите спадат: нагл едността,
бледостта, ф р а гм е н т а р н о с т т а . З а в и с и м о с тт а на те зи ка че ства н а п р е д ­
ста ви те о т д е й с т в а л и я п о -р а н о о б е к т върху р е ц е п то ри те им п р и д а в а
с та ти ч е н о б л и к . Б л е д о с т т а н а п р е д с та в и те ид ва от л и п са та на о т р а з е ­
ния о б е к т п р и в ъ з п р о и з в е ж д а н е т о н а не го ви я о б р а з. О тр а зе н о то е
било п о -р а н о н а л и ц е , с е г а т о л и п с в а , то е с а м о в о б р а за . П р е д ста ва та
е т о л к о в а п о -б л е д а , к о л к о т о п о -с л а б о з а п е ч а та н о в п а м е тта е б ил о
съ б итие то . П р е д с т а в а т а е б л е д а и о т ф акта, че вр е м е то от в ъ зп р и е м а ­
нето н а п р е д м е т а д о в ъ з п р о и з в е ж д а н е т о м у ка то пр е д ста в а е н а л о ж и ­
л о н о в и с ъ б и т и я , н о в и п р е д с т а в и . Н е с ъ м н е н о им а о б р а зи , ко и то с в р е ­
м ето с т а в а т п о -я р к и в ч о в е к а , н о тя х то й м н о го к р а тн о в ъ зп р о и зв е ж д а ,
те с а с ъ п р о в о д е н и с го л я м а е м о ц и о н а л н о с т и дъ л бо ко л и ч н о с тн а з н а ­
чим ост н о ся т в се б е си.
Н а г л е д н о с т т а н а п р е д с т а в и т е и д в а о т то в а , ч е ч о в е к в ъ з п р о и з ­
в е ж д а в ъ н ш н о в и д и м и т е б е л е з и н а я вл е н и е то . Т о в а п о л о ж е н и е д а в а
в ъ з м о ж н о с т н а ч о в е к а д а ги „ и з в и к в а “ м н о го к р а т н о и д а ги а н а л и з и р а
на м н о го р а в н и щ а , д а ги з а д ъ р ж а в с ъ з н а н и е т о си .
ф р а г м е н т а р н о с т т а н а п р е д с т а в и т е с е о с н о в а в а на ча сти ч н о то въ з­
п р о и з в е ж д а н е н а в ъ з п р и е т о т о , т о с е в ъ з п р о и з в е ж д а о ткъ с л е ч н о ка т о
е д н а н е у с т о й ч и в а д и н а м и ч н а л о к а л и з а ц и я , к о я то ту с е п о я в я в а , ту бя ­
га. В и н а ги , к о г а т о с е о п и т в а м е д а в ъ з о б н о в и м д а д е н о съ битие , т о и д в а
ту о т е д н а , т у о т д р у г а с т р а н а и п о ч т и н и к о га в за в ъ р ш е н вид.
В ъ з п р о и з в е ж д а н е т о н а п р е д м е т а с ъ д ъ р ж а и п о -р а н о н а т р у п а н а
и н ф о р м а ц и я , т. е . и н ф о р м а ц и я о т н е к о л к о а к т о в о в ъ зп р и е м а н е н а п р е д ­
м е та . З а т о в а о б р а з ъ т - п р е д с т а в а и м а о б о б щ а в а щ о -к о н к р е т е н х а р а к ­
те р , т. е ., о т е д н а с т р а н а , е к о н к р е т е н , а , о т д р у га с т р а н а , т о й с ъ д ъ р ж а
о б о б щ е н а и н ф о р м а ц и я , с ъ х р а н е н а в ко р а та на м о зъ ка от н е ко л ко а к-
то в о то в ъ з п р и е м а н е н а п р е д м е та , ко й т о се га въ зп р о и зв е ж д а м е ка то
о б р а з. З а т о в а п р о ц е с у а л н а т а с т р у кт у р а н а ф орм ирането на пр е д ста ­
вата с ъ д ъ р ж а м е х а н и з м и о т р о д а н а а со ц и а ц и и те , а кти в и за ц и я та н а
ко р о в и п р е д с т а в и т е л с т в а н а а н а л и за то р и , не посредствени вр ъ зки м е ж ­
ду с ъ х р а н е н о и в ъ з п р о и з в е ж д а щ о се.

91
 Д инам ичната х а р а кте р и с ти ка н а п р е д с т а в а т а ка то компонентна
процесуалната й стр у кту р а с е о б о га тя в а и о т въ зм о ж н о стта на образа
да усилва собствения с и м е ха низъ м . В з а в и с и м о с т о т редица особе­
ности и п редпоставки, ка то з н а ч и м о с т т а н а о б р а з а на личността, бо
гатството му, на ситен о стта м у с е м о ц и о н а л н и преживявания, същщ|
образ м ож е да усили со б с тв е н и я с и м е ха н и зъ м , д а предизвика иуско '
ряване на сърдечния пулс, д а за с и л и д е й н о с тта на вегетативната нер­
вна система. П о н я ко га об р а зъ т д е й с тв а м н о го п о -сил н о от факта.
О бразът п р и те ж а в а с п о с о б н о с т т а д а ус и л в а и самия себе си, е
това число и други п сихични п р о ц е с и . Т а з и о с о б е н о с т ярко се очерта ]
ва при представите, с ко и то о п е р и р а въ о бр а ж е ни е то , за разлика от
представите на паметта, къ дето въ тр е ш на та регулация е значително
по-слаба о т та зи, която п р о ти ч а в п р е д ста в и те на въображението.
П роцесуалната стр у кту р а н а п р е д ста в и те им а за основа и първо­
източн ик съхранените о т въ зп р ия тия та и усе щ а ния та следи. Известно
е, че след прекратяване на д р а зн и те л и те въ зприятието се съхранява в
някаква степен и ф орма, ка то е д на ч а с т о т съ храненото избледнявай
не се въ зп р о изве ж д а, д р у га ч а с т о т н е го м о ж е да бъде възпроизведе­
на под ф ормата на понятие или о б р а з. С ъ храненото м ож е да се запа­
зи за дълго или кр а тко в р е м е в з а в и с и м о с т о т ре ди ца условия.
В ъ зпр о изве ж д ан е то на съ хр а н е н о то под ф ормата на представи
м ож е да протича п а с и вн о и а кти в н о . П ри п а си вн о то възпроизвежда­
не въ зникналите п редстави см ущ а в а т хода н а протичащ ия мисловен
процес. К ога то студентът учи з а изпит, в съ зна ние то му могат да
луват различни о б р а зи , ко и то д а по п р е ч а т в усво ява н ето на знанията.
П ри активното и съ зна те л но въ зп р о и зв е ж д а н е представата се вклю1!
ва в структурата на м исл о вн ия п р о ц е с, обогатява го, подпомагайки
протичането му.
П о-ко н кр е тно процесуалнат а структура н а представата се осно­
ва ва н а вътрешната дет ерм инация н а о б ра за , н а взаимодействието
м е ж д у сигналните сист еми, отчасти и н а активната дейност на доми­
нантата.
К акто виж дам е, в п р о ц е суа л н а та стр уктур а на представата се
вклю чват и участват м е ха ни зм и , ко и то показват, че образите са дъл­
боко свъ рзани с л ично стта , п р и те ж а в а т л ичностен облик. А ко разгле­
даме видовете п р е д ста в и на о сн о в а та на рецепторите, ще видим, че у
едни хора до м и ни ра т зр ите л ните, у други м узикалните представи, а у
трети двигателните пр е дста ви. У д р уги хора са по-ярко изявени слухо­
во-двигателните или зрително-двигателните представи. Въз основа на

92
това се о ф о р м я т и х о р а н а сл уховия, на зрителния или двигателния
тип.
И н д и в и д у а л н о -л и ч н о с т н и те различия в представите на хората са
налице и п о о т н о ш е н и е на яр ко стта , ж ивостта и устойчивостта на пред­
ставите. И м е н н о н а о с н о в а т а на то зи критерий се отличават и хората
по о тн о ш е н и е н а д о м и н и р а щ а та роля на първата сигнална система.
Това с а хо р а т а н а с е т и в н о т о п о зна ни е, представителите на изкуство­
то, на о б р а з н и я ти п .

3. ВИДОВЕ ПРЕДСТАВИ
П р е д с та в и те б и в а т е д и н и ч н и я обобщ аващ ият общи. Единични­
те пр е д ста в и о т р а з я в а т отделни събития, факти, докато общите предс­
тави о тр а з я в а т н я ко л ко ф акта, предмети, явления, но обединени в не­
що съ щ е с тве н о о б щ о . Н а п р и м е р представата за планина, за хижа, за
море е об щ а п р е д с та в а . Т о з и род представи са богати на съдържание,
ф ункционал но те с е р а зв и в а т в първата сигнална система, но са свър­
за ни с в то р а та , с ко я то дум а та ги обединява. При единичните предста­
ви дум ата е и д е н ти ч н а с ко нкр етния образ, с конкретното възприятие,
с ко н кр е тн и я п редм ет. И единичните, и общите представи се включват
в п р о ц е с а ф о р м и р а н е н а понятия, нещо повече, те заемат централно
място в т о з и п р о ц е с . Е диничните представи прерастват в общи, общи­
те в понятия.
В о б л а стта на чо ве ш ки те дейности намират място и единичните, и
общ ите п р е д с та в и . В и зкуство то и техниката човек си служи и с двата
вида п р е д ста в и . В об учението на децата през първите години домини­
рат ед и н и ч н и те пр е д ста ви. В по-горните възрасти доминират общите
представи и понятията.
О бщ ите с а по-бледи, но по-богати на съдържание, единичните са
по-ярки, н о по -бе д ни по съдържание.
П ре д ста ви те м о га т д а бъдат класифицирани на основата на ре­
цепторите, т. е. д а бъдат слухови, зрителни, двигателни. Тези предста­
ви същ о м о га т д а п р е р а с н а т в общи. функционално те се развиват в
съответните ко р о в и представителства на анализаторите.
П ре д ста ви те , ф орм ирани на базата на рецепторите, заемат важ­
но м ясто в пр о ф е сио на л на та дейност на хората.
К а то м е х а н и зм и различните представи се формират и развиват в
първата с и гн а л н а си с те м а с участието на втората. Всъщност това е
р е ко н с тр у кц и я на а со циа ции и условни връзки, възпроизвеждане на
съ храненото с огл ед реш аването на определена задача.

93
 Исторически изм енението в съ д ъ р ж а ни ето на представите еп р Л
цес на обогатяването им с ново съ дъ р ж а ни е и отхвърляне на ненуж*
то. С времето и с прогреса чо в е к все п о в е ч е с е освобождава от»
нужните и погрешно ф ормирани п р е д ста ви, ка то формира нови вун Л
сон с постиженията в науката.
Този процес се отнася ка кто з а по ко ле н ията , така и за отделим
човек в процеса на неговото индивид уално развитие. Двигателните
представи се развиват и обогатяват, уто чнява т и взаимодействат по■
между си най-пълноценно у хора, изпъ лняващ и дейности, изискващиI
непрекъснато участие на точни и ко о р д и н и р а н и движения.
Особеното място на двигателния а н а л и за то р в системата на ана­
лизаторите е предпоставка з а ф о р м ирането на зрително-двигателни
и слухово-двигателни представи. Те с а с в о е о б р а зн о богатство на чо­
века. Не е трудно да се убедим, че въ зпр ие м а на та информация, нал-1
ример от едно музикално предаване, е то л ко в а по-богата, колкото по-
богати музикални образи пр и те ж ав а чове к. Новоизграждащият музи­
кален образ „събужда“ и а кти в и зи р а серия други по-рано изградени
образи. Човек, който не пр и те ж ав а м узи ка лн и образи, не е в състоя­
ние пълноценно да въ зприем е и получи пълна естетическа наслада отI
едно музикално произведение.
Процесът вживяване в нещ о въ зприем ано се основава именно на
дълбокото възприемане на явлението, на сп о со б но стта да го видим
образно, да го вклю чим в систе м а та на собствените си образи. Ето
как Йовков е описал в литературна ф орма вж ивяването:“ Бедният Бал­
кан! Той изглеждаше неузнаваем сега: отслабнал, измъчен, с угасна­
ли и влажни очи, в които поглеж даш е няка ква безмълвна и голяма
скръб, едно дълбоко, почти чо ве ш ко страдание. Разбрано и ясно, и
без думите, които му л ипсваха, тия изразител ни очи разказваха, оп­
лакваха се, ридаеха... Той беш е ум орен, из разкритите му уста висеше
влажният му език, от те ж ко то и уско р е н о диш ане с е люлееше цялото
му тяло... доверчиво и кр о тко поглеж да с угасналите си тъжни очи.
После пристъпва... п рестава д а диш а силно, затваря очи и подлага
глава да го помилват“ .
Активното и съзнателното изп о л зва не на представите позволя­
ват на човека да вникне в бъдещето. Представите заем ат значително
място и по време, и по обем в човеш кия интелект. Като образи на
действителността представите пораж дат и поддържат душевно-интим­
ния комфорт на човека. Въ зпроизвеж дането на миналото под форма­
та на представи а ктив изир а чувствата, поддържа един приповдигнат
емоционален тонус. Исторически представите у хората са се форми­
рали и изменяли в зависимост от мястото на човека в обществото и
природата, в зависимост от настъпващите изменения в света, които
са станали и в резултат на представите.

4. РАЗВИТИЕ НА ПРЕДСТАВИТЕ
Развитието на представите предполага възприето и съхранено.
Обаче в ранното детство не всичко, което децата възприемат и съхра­
няват, могат да възпроизведат под формата на представи. В тази въз­
раст представите са неустойчиви, фрагментарни и бледи.
В предучилищната и началната училищна възраст представите,
изградени на основата на зрителното, двигателното и слуховото възп­
риятие стават все по-точни и последователни, обемът им се увелича­
ва. Рисунките по представа, разказите по наблюдение, движенията
при изработване на фигури допринасят за обобщеността на предста­
вите, фрагментарността им отстъпва на обобщението в представяния
предмет, осмислеността става по-дълбока. В началната училищна въз­
раст се развива наблюдателността, срещат се различни типове деца
на основата на паметта. Рисувайки, едни щрихират предмета, други
загатват детайли, трети рисуват с увлечение предмета цялостно, раз­
красяват го, допълват го. Развитието на паметта подпомага и развити­
ето на речта и мисленето.

95
 Глава о с м а

ВЪОБРАЖЕНИЕ

1. ТЕОРЕТИЧНИ П ОС ТА НО ВКИ

Усещ анията и въ зприятията о тр а зя в а т не п о ср е д ств е но с в о й ^ Н

та на предметите и явленията. П ре д ста ви те въ зпроизвеж д ат във в»;
н а о бр а зи съхраненото в паметта. В ъ о б р а ж е н и е то с е издига над в » И
ки тях, чр е з него чо ве к по л зва на тр упа не то в пам етта и възпроизведе
нота в представите, като съ зд а в а но ви о б р а зи , модели, проекти. Въ
о б раж ението е ф антазна дейност, ко я то н а м и р а и з р а з в творчество
то, сл ивайки се с него.
Не са м о създаденото от чо в е ка е д е ло на не го во то въображение.
Ч о в е к притеж ава въ зм ож ността ч р е з въ о бр а ж е ни е то си да създавай
о б р а зи, които никога не могат да се ре а л изир а т, въображението над­
хвърля границите на достиж им ото, ч р е з не го ч о в е к м о ж е да
не разл ож им и явления.
К ато процес въображението въ зни ква в б о р ба та на човека за съ­
щ ествуване, в процеса на трудовата д ейност, ко га то е трябвало да си
изр а бо тва първите оръдия на труда, когато е трябвал о да си приспо-1
со б и жилищ е, да нагоди наличните условия з а ж и ве е не . Процесът на-Я
га ж да не е траел много години в историческото р а звитие на човечест­
вото, но заедно с него започва да проблясва и процесът прибавяне, 1
процесъ т допълване. Именно оттук за по чва да се р а ж д а въображени­
е то у човека. В многохилядолетната история на съществуването на
ч о в е ка въображението се развива изклю чително бързо. Сравнено с I
д ругите психични п р о ц е с и -у се щ а н е , възприятие и памет-въображе­
ни ето е направило гигантски стъпки напред. С равнете първобитния
ч о в е к, ко й то е бил скован за съществуващото, с днеш ния творец а
те хни ка та , изкуството.
П ро ц есъ т въображение, съществуващ на о сно ва та на наличните
п р е д с та в и и възприем аната действителност, п р итеж ава способност­
та д а съ зд а в а нови образи. Затова въображениет о е по -висш отпред­
ст ава та п р о ц е с, защото работи н е с едни, а с м ного предст ави, защо-
тореконст руира, пр е о б р а зя ва и изм еня образите н а представите, из­
п о л з в а й к и елементи от тях п р и създаването на н о ви я образ. Дълъг е
п р о ц е с ъ т на съ зд а ван е на нов образ независимо в коя област ще на­
м е р и п р и л о ж е н и е то й —в изкуството, техниката или науката. В. Паус-
т о в с к и по п о во д ролята на въображението и художественото творчес-

96
 тво п и ш е : „ В с я к а м и н у т а , в с я к а с л у ч а й н о п о дхвъ рл ена д ум а или п о г­
лед, в с я к а д ъ л б о к а и л и ш е го в и т а м исъ л , в с я к о не д о л о в и м о д в и ж е н и е
на ч о в е ш к о т о с ъ р ц е п о д о б н о н а хв ъ р ч а щ и я пух на то п о л а или на о тр а ­
зе на та з в е з д н а с в е т л и н а в н о щ н а т а л о к в а с а пр а ш и н ки от зл а те н прах.
Ние, л и т е р а т о р и т е , и з в л и ч а м е го д и н и н а р е д те зи м ил ио н и п е съ чи н ки ,
съ б и р а м е ги и н е у с е т н о з а с а м и т е с е б е с и п р е вр ъ щ а м е ги в с п л а в и
след т о в а и з к о в а в а м е о т т а з и з л а т н а с п л а в сво я та „зл а тн а р о з а “ -
п о ве ст, р о м а н и л и п о е м а “ 1.
В ъ о б р а ж е н и е т о р а б о т и с п р е д с т а в и . П ам е тта и м и сл е не то съ щ о
о п е р и р а т с п р е д с т а в и , н о п р и тя х р а б о т а т а с п р е д ста в ите не е н а с о ч е ­
на къ м с ъ з д а в а н е н а н о в и о б р а з и . П о т о з и в ъ п р о с ето к а к в о п и ш е И в.
В а зо в въ в „ В и д я н о и ч у т о “ : „М и с ъ л т а м и с е по вр ъ щ а да ле ко , д а л е ко в
м и н а л о то ; тя л е т и и з м ъ гл я в а т а и п р и з р а ч н а о б л а ст на вр е м е н а за б р а ­
вени, п о т ъ н а л и в о к е а н а н а в е ч н о с т т а . В ъ о б р а ж е н и е то м и, ка то ед ин
а р х е о л о г п р и р а з к о п к и , т ъ р ш у в а , р о в и , дълбае в с п о м е н и те на д е ти н с­
тв о то и н а ю н о ш е с т в о т о ; т о п о в е ч е и п о в е ч е с е увл ича в усил ия та с и и
н а м и р а в о н а я д а л е ч н а з а м е н е п о х а н е щ а м или, о б р а зи с тр а н н и з а т ­
р у п а н и в д ъ б р а к а н а з а б р а в а т а , и с н а с л а д а с е с п и р а н а тях и не и с к а
д а с е р а з д е л и с т я х . Б о ж е , п р и п ъ р в о т о к о п в а н е н а м о ти ка та м у ка къ в
р ой о т в и д е н и я и з с к о к н а х а н а гр о б и щ а т а н а ум р е л и те р а б о ти! И в ъ з к­
р ъ с в а т с е г а в гл ъ б и н и т е н а п а м е т т а м и бл е ди о б р а з и и в с и ч ки те с а тъй
м ил и и р о д н и н а с ъ р ц е т о м и “ 1 2.
В ъ о б р а ж е н и е т о н е ч а к а с а м и д а и з п л у в а т о б р а зи те н а пр е д с та в и ­
те, т о ги т ъ р с и , п р е д и з в и к в а ги , п о д р е ж д а ги, п о д б и р а н а й -зн а ч и м и те
о т тях. Т о .....с е я в я в а с а м о с т о е н с т р о и т е л е н п р и н ц и п , р а в н о з н а ч е н с
р а з у м а , п р и к о е т о и д в а м а т а с е п о л з в а т о т д а д е н о то в о п и т а ил и в
п а м е тта , с л у ж е й к и с и о б а ч е с р а з л и ч н и м е то д и . О б щ о з а в ъ о б р а ж е ­
н и е и р а з у м с п р я м о п а м е т т а е с в о б о д н о т о и тв о р ч е с к о т о в те з и ф ун к­
ции, а р а з л и ч н а е с т е п е н т а н а с ъ з н а в а н е и н а я с н о та , с ко я то и з п ъ кв а т
или с е г р у п и р а т в с л о ж н и с ъ ч е т а н и я о тд е л н и те е л е м е н ти 3.

2 . Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А Н А ВЪ О Б РА Ж ЕН ИЕТО

В ъ о б р а ж е н и е т о е п р е д и в с и ч к о ед ин д инам и чен процес, в който

с та ти ч н и те е л е м е н т и с а н а л и ц е д о то л ко в а , д о ко л кото то о п е ри ра с
представи.

1 К. ПаустоВски, Соч., т . 2, М., 1957, С. 493.

2 ИВ. Вазов. „Люляка ми замириса“.
3М. Арнаудов, Психология на л итературното творчество, С., 1965,
с. 174.

97
 Статичността на въ ображ ението н а м и р а и зр а з във вътрешната I
детерминираност на представите, с ко и то въображението оперира, 1
Всяка една представа е за п а зи л а в се б е си контурите на предмета,
съхранила е до изве стна сте пе н не го ва та схе м а тичн ост и статичной. 1
Затова вътрешната детерм инация на представите, т. е. зависимостта;
им от по-рано възприетото, е с в о е о б р а зе н статичен механизъм, който
независимо от предпоставките, ко и то го пр е дизвиква т, има строго оп-;
ределени функции - да въ зобнови съ храненото.
Въображението ка то п р о ц е с тр я б ва да „с е съобразява“ с налич-!
ните представи, да за п о ч н е р абота с тях та кива , ка квито са. Стати
ността на въ ображението с е о ч е р та в а ср а вни те л н о ярко в началото
на неговата дейност, т. е. то га ва , ко га то то з а п о ч в а работа „със суров
материал“ .
Статичността на въ ображ ени ето м о ж е да се о ткрие и в способ­
ността на твореца по ср ед ством въ ображ ени ето да си представи край­
ния продукт на труда в лицето на даден о б р а з или систем а от образи.
Несъмнено крайният пр о д укт о т труда, п редставен във вид на образ, е
своеобразна вътрешна детерм инация, д а ж е мотивация за активизи­
рането на човека, освен това то зи о б р а з служ и като модел, който трябва
да се коригира, да се допълва и изм еня, до ка то се създаде истинският
образ, който тр я б ва д а се ре а л и зи р а в изкуство то , техниката, науката.
В то зи процес също са налице статични моменти. Човекът, избързвай-
ки да създаде предварителен о б р а з на тъ рсенето, нерядко сковава
въображението си с то зи о б р а з или най-м ал кото то зи образ съдържа
статични елементи, ко и то п р е ча т на тво р е ца да го доусъвършенства.
Статичността пр и въ о бр а ж е ни е то м о ж е да се види и във функция­
та му. П роцесът тъ рсене п р и о бр а зи те е по-ш аблонен о т процеса тър-
 3. С хемат изация- процес на ограничаване на белези и черти от
образи с оглед уточняване контурите на образа.
4. Т ипизация- аналогичен на схематизацията, но функционално и
съдържателно процесът протича на основата на защриховане на ти­
пичното и същественото в образа при отстраняване, елиминиране на
несъщественото.
В тези форми се изразява динамичната характеристика на въоб­
ражението. Аглутинацията като процес на обединяване, на „слепва­
не“, както се посочва, на образи, които нямат реално значение за жи­
вота, а се ползват в условен характер, протича чрез възобновяване
на представите от паметта, възпроизвеждане на паметовите еталони
и комбинацията им в образи. Динамичността тук се свежда до проце­
са търсене и намиране на най-удачното съединяване на представите,
за да се получи приемлив образ, макар и нереален. Протичането на
хиперболизацията предполага преобразуването на информационни­
те сигнали като носители на образа, докато при аглутинацията този
вътрешен процес липсва. Тук става реконструкция на образа. Нама­
ляването или увеличаването на образа не може да се осъществи така
лесно, както става това при аглутинацията. Следователно динамични­
ят характер на процесите при хиперболизацията е свързан с протича­
нето на по-дълбоки процеси, отколкото при аглутинацията.
При схематизацията и типизацията процесите имат аналогичен
характер - представите се възпроизвеждат, за да започне конструи­
рането на търсения образ, представите се синтезират, за да се полу­
чи типизираният образ. Но и при двата процеса - схематизация и ти­
пизация, е налице преустройство на представите, разрушаване на на­
личните, а не механично сглобяване. Търсенето, оценката, сравнение­
то, аналитико-синтетичната дейност заемат централно място в посо­
чените форми на въображението. Протичането на тези форми е не­
мислимо без асоциациите и тяхната реконструкция.
В динамичната характеристика на въображението се включва и
етапът създаване на своеобразни психични модели като междинни
продукти на творчеството. Чрез тези модели творецът успява да свър­
же изградения краен продукт на модела, т. е. неговия образ, с начал­
ната фаза на дейността. Междинният продукт, изразен под формата
на психични модели, спом ага на твореца пълноценно да се приближи
към търсения образ.
Детайлната динамична характеристика на въображението зависи
от конкретната дейност на твореца. Най-напред зависи от това, в коя

99
облает се работи - техн ика, и зкус тв о , н а у к а . А к о въображението про­
тича и е насочено към съ зд ав а н е н а м о д ел и в техниката, процеси
протича по едни канали и м ех ан и зм и ; а к о д е й н о с тта е в областта на
поезията и реж и сур ата, п р о ц ес и те п р о ти ч а т п о д р уг начин, ако пък
дейността е в киното и театъра, та м м е х а н и з м и те с а други.

3. ВИ Д О В Е В Ъ О Б Р А Ж Е Н И Е

Въображението бива пасивно и активно. Пасивното бива предна­

мерено (с цел) и непреднамерено. П ас и в н о то въображение протича
на нивото на обикновеното в ъ зп р о и зв еж д ан е н а о б р ази и комбинаци­
ята им във фантазии, при изклю чително сл аб или липсващ контролна
мисленето.
Пасивното преднамерено въ ображ ение е един частичен процес
на възпроизвеждане на образи и ко м бинацията им във вериги от ре­
ално приемливи и преживени събития, д о като непреднамереното кло­
ни към създаването на нереални образи.
А к т и в н о т о в ъ о б р а ж е н и е с е х а р а к т е р и з и р а с ц е л е на со чен о ст и
о с ъ з н а т а м о т и в и р а н о с т . Акт ивнот о в ъ о б р а ж е н и е б и в а пресъздаващ о
и т ворческо. П ъ р в о то - п р е с ъ з д а в а щ о т о в ъ о б р а ж е н и е , е характерное
п о з н а в а т е л н и я с и х а р а к т е р , т о е н а л и ц е в ъ в в с и ч к и п р о ц е с и - обуче­
н и е , з а у ч а в а н е н а д е й с т в и я , п р о ф е с и о н а л н и у м е н и я и д р у га д е - когато
т р я б в а д а с е в ъ з о б н о в я т с и с т е м и о т а с о ц и а ц и и п о д ф о р м а т а на обра­
з и з а о н о в а , ко е т о с м е ч е л и , ч е р т а л и , з а у ч а в а п и . О с о б е н о гол ям о при­
л о ж е н и е н а м и р а п р е с ъ з д а в а щ о т о в ъ о б р а ж е н и е п р и п р е д м е т и като ге­
о гр а ф и я та , и с то р и я та . П р е с ъ з д а в а щ о т о в ъ о б р а ж е н и е е е д и н неотме­
н и м п р о ц е с н а ц я л а та п с и х и ч н а д е й н о с т з а в с и ч к и х о р а .
Т ворческот о в ъ о б р а ж е н и е е п р о ц е с н а с ъ з д а в а н е н а н о в и обра­
з и , чиет о р е а л и з и р а н е в о д и д о о б огат яване н а дейст вителност та (ду­
х о в н а и м ат ериална) с ц е н н и продукт и. Т во р ч е ско т о в ъ о б р а ж е н и е о
е д и н с л о ж е н аналит ико-синт ет ичен п р о ц е с в работ ат а н а м о зъ ка , про­
ц е с , п р и койт о с е и зв ъ р ш в а р е ко н с т р у кц и я н а о б р а з и , трансформа­
ц и я н а а с о ц и а ц и и п р и акт ивно участ ие н а чувст ват а и мисленет о. И
т о з и п р о ц е с не с л е д в а д а с е с х в а щ а к а т о м и г н о в е н , а к а т о е д и н про­
д ъ л ж и те л е н п о в р е м е п р о ц е с , ко й т о м о ж е д а т р а е го д и н и , д о ка то се
с ъ зд а д е т ъ р с е н и я т о б р а з , т е х н и ч е с к о т о за д а н и е .
И з я в а т а н а т в о р ч е с к о т о в ъ о б р а ж е н и е з а в и с и и о т съвместната
д е й н о с т н а д в е те с и гн а л н и с и с т е м и и с в ъ з н и к в а н е т о н а с л о ж н и меха­
н и з м и о т т и п а н а р е в е р б а ц и я та , р а з п а д а н е т о и о б е д и н я в а н е т о н а връз-

100
ките в нови системи, прегрупиране на образите и следите от тях, пре­
образуване на представите.
За силата на творческото въображение и изобщо за силата на
образите като механизми говори и влиянието им върху органическите
процеси, фактът, че при наличието на особено силни образи човек
може да повиши пулса, температурата, говори за значимостта на тези
образи за личността и задоволяването на потребностите й.

4. ВЪОБРАЖЕНИЕ И ТВОРЧЕСТВО

Въображението е процес на изграждане, на строене при ползва­

не на по-рано натрупан материал. Мисленето също изгражда, но глав­
но чрез понятия, а въображението чрез образи. Възпроизвеждането
на представите, способността на човека да живее с тях, да ги задър­
жа, реконструира и ползва при въображението, е сложен творчески
процес. За разлика от паметта, която съхранява и възпроизвежда без
промяна на запомнянето или с известни изменения, настъпили в ре­
зултат на забравянето, въображението изгражда нещо ново. Чрез об­
разите, които съдържа, то се издига и над същността на психичното
като вярно отражение на явленията. Илюзорната действителност чрез
въображението се превръща в естетическа наслада.

„ден и нощ бръшлян посяга

към тополина снага,
вейки гъвкави протяга
сумилителна тъга“.

Или

„Върни се, облако неверен,

почакай, пакостнико черен,
неделя, две, ... ела тогази,
страшилище!А облак лази,
расте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещ о... Милост няма!
И дебне п а к беда голяма

П оетическото творчество не е една обикновена верига от предс­

тави, а процес, съпроводен и с емоционални преживявания, благода­
рение на кои то об разите придобиват естетическа наслада. Емоцио-
налността в поетическото творчество е неделима от въображението.

101
Нерядко то се поражда и от нея. Нали и Йордан Йовков посочващ
образите са го преследвали, нарушавайки сънищата му.
П оезия и ж и в о п и с , а р хи те ктур а и скул п тур а , научно и технически
творчество с а области, в ко и то ч о в е ш к о т о въ о бр а ж е ни е взема а к т I
но участие, ф а нта зна та д е й н о ст в тв о р ч е с т в о т о пр о тича в широка са
норам а. Т ази дейност е п р е д и з в и кв а л а вн и м а н и е то не само напейте]
л о зи, но и сам ите тво р ци с а п р о явява ли и н те р е с към психологията «а
собствената си тво р ч е ска д ейност. З н а ч и м о м ясто в тази дейност за
ема процесуалната й структура, за то в а ще пр о сл е д им протичането^
Творчеството като психичен п р о ц е с, н е за в и с и м о в коя областна
дейностите е, протича в една глобална п а н о р а м а с известни нюанси­
р о вки по отнош ение участието на едни или д р уги психични процесив
за ви сим о ст от сферата на тво р че ството . З а д а обосновем нагледно
та зи теза, ще си послуж им с теоретичен о бщ модел на творчеството.
Характерно за първия етап от общ ия модел на творчеството, т. е.
възникването му, е, че с а налице и зв е стн и р азл ичия в процеса въз­
никване на творчеството. Тези различия с а налице както при различ­
ните видове творчество (художествено, научно и д р .), така и в рамките
на едно и също творчество. Н априм ер научното творчество може да
въ зникне по различен начин.
Т ози първи етап на общия модел на тво р че ството се характеризи­
р а с м ного форми на пораж дане на п роцеса творчество. Ще формули­
рам е някои постановки за първия етап о т п роцеса творчество при раз­
личните видове творческа дейност.
В ъзникването на научното творчество (Н1) е било обект на разг­
л е ж д ане от м ного автори. Н апример Р. ф ини класиф ицира учените на
хо р а със синтетичен ум и хора с евристичен талант.
Естествено, а ко вникнем в психологическите особености на тези
кате го р ии учени, не е трудно да се убедим в постановката за различ­
ните ню а н си р о в ки на възникване на процеса научно творчество. А
П ол и ка р о в4 цитира повече от 25 мнения на учени за психологическите
и зи скв а н и я на научното творчество, между които могат да се отделят
9 ф орм улировки, отнасящ и се по наше мнение з а първия етап от това
тво р ч е ств о. Те са следните: възприемчивост, наблюдателност, спо­
с о б н о с т да се удивляваме или неразбиране на очевидното, вндъхно-
вение, интуитивно чувство за природата, правилно поставяне на въп-
 росите, виждане на същественото, смелост, идеи, чувство за разпоз­
наване на благоприятния, макар и неочакван обрат на явленията.
Разглеждайки първия етап от творчеството, можем да посочим,
че като процес на възникване то изисква сравнително широк диапа­
зон от способности с компоненти както от интелектуалната, така и от
сензорната сфера. Творчеството може да възникне в резултат на хрум­
ване на наблюдателност, на логическа последователност в разсъжде­
нията и т. н.
Наличието на широк диапазон от форми на поява на художестве­
но творчество - музика, живопис, скулптура, литература, архитектура,
кино и театър, се доказва и с постановки и мнения на учени на автори,
изявили се в тази област. М. Арнаудов посочва, че при творческата
дейност надмощие добиват пресните и силно раздвижили духа ни кон­
кретни възприятия, особено тези от сферата на зрението и слуха, бо­
гати с множество отсенки и с дълбок резонанс в емоционалните пре­
живявания. „Музикалното на едно стихотворение ми се носи много
по-често пред душата, когато седна да пиша, отколкото ясното поня­
тие на съдържанието“5*(Шилер). „Чувството у мен отначало е без опре­
делен и ясен предмет: този предмет се оформява едва по-сетне. Из­
вестно музикално възбуждане на духа върви пред него и по стъпките
му дохожда после поетическата идея“5(Шилер). „Мотивът ми се явява
като една мелодия. Като река да си го тълкувам как е, то е настроени­
ето. Това настроение ти се явява като една мелодия, която ти звучи в
душата... Оттам си обяснявам тази музикалност на моя стих... Преди
всичко музиката на стиха, после иде словото, после иде съдържание­
то“7(Яворов). „Когато един добър скулптор моделира една статуя, как-
вато и да бъде тя, той трябва да схване отначало с все сила общото
движение; после до края на своята задача той трябва да поддържа
енергично в пълна светлина на своето съзнание идеята на цялото, за
да отнася непременно към нея и да прикрепя тясно най-малките под­
робности на произведението си“5(Огюст Роден).
При ръководното и педагогическото творчество също не липсват
различни форми. И там наблюдателността, виждането на съществено-

5 Цитирано По М. Арнаудов, Психология на литературното

творчество, С., 1965, с. 356.
5Пак там.
7Пак там, с. 360.
5Пак там, с. 371.
103
то могат да породят творчество и по-точно да станат първоизгочн»
на процеса творчество. Но при ръководното и педагогическото твоД
чество също не липсват различни форми. И там наблюдателност»
виждането на същественото могат д а породят творчество и по-точЛ
да станат първоизточник на процеса творчество. Но при ръководното
и педагогическото творчество доминират целенасочените волевиум-1
лия още отначало, които не липсват и при другите видове творчества, 1
з а разлика от хрумванията и догадките, които са налице например
при художественото творчество.
П о с о ч е н и я т д и а п а з о н о т д е й н о с т и , н а л и ч и е т о н а различни нива
н а т в о р ч е с т в о , с п о с о б н о с т т а н а ч о в е к а д а в ъ зп р и е м а действителността
ч р е з р а з л и ч н и т е с е т и в а п о р а ж д а т р а з л и ч н и ф о р м и н а творчество.У
в с е к и го м о ж е д а с е п о р о д и идея, д а з а з в у ч и м ел одия, т. е. у много!
х о р а е н а л и ц е т о з и п ъ р в и е та п н а т в о р ч е с т в о т о , д о ка т о във всеки след
в а щ е та п б р о я т н а т в о р ц и те н а м а л я ва , з а щ о т о и и зи сква н и ята натвор-1
ч е с т в о т о с е с п е ц и а л и з и р а т и н а р а с тв а т.
Н о ко л к о т о и р а з л и ч н и , и с го л ям д и а п а з о н д а с а формите нагоя
в а н а т в о р ч е с т в о т о п р и ф о р м ул и р а н и те ч е ти р и го л е м и дяла - научно,
т е х н и ч е с к о , х у д о ж е с тв е н о , р ъ к о в о д н о и п е д а го ги ч е с к о - между тях и
н а т о з и п ъ р в и е та п с ъ щ е ств ув а т о б щ и и з и с к в а н и я .
В т о р и я т е та п о т о бщ ия м о д е л н а т в о р ч е с т в о т о (Н2) съдържа чети­
р и в и д а тв о р ч е с т в о : н а у ч н о т в о р ч е с т в о ; те х н и ч е с к о творчество; худо
ж е с т в е н о т в о р ч е с т в о ; р ъ ко в о д н о и п е д а го ги ч е с ко творчество.
Х а р а к т е р н о з а т о з и вто р и етап н а о б щ и я м о д е л на творчествотое
ф о к у с и р о в к а т а н а п о зн а в а те л н и т е п с и х и ч н и ко м п о н е н ти върху твор­
ч е с к и я п р о ц е с , пълно с л и в а н е на т в о р ч е с к и я п р о ц е с съ с способнос­
т и т е п р и з а п а з в а н е на и з в е с тн и р а зл и ч и я з а в и д о в е те творчество.
П р и в то р и я е та п с п о с о б н о с т и т е с а с п е ц и а л и з и р а н и в сферата на
и н т е л е к т а (з а н а у ч н о и те х н и ч е с к о т о т в о р ч е с тв о ) и в сф ерата на обра­
з и т е (з а х у д о ж е с т в е н о т о тв о р ч е ств о ).
И н а у ч н о т о , и те х н и ч е с к о т о т в о р ч е с т в о п р е з т о з и втори етап се
х а р а к т е р и з и р а т с ъ с съ б и р а н е на ин ф о рм а ция, ф ор м ул ир а не на хипо­
т е з и , с ъ п р о в о д е н и с а с ко н ц е п ц и и , понятия и о б р а зи . Н о в този втора
е т а п и п р и н а у ч н о то , и п р и те х н и че с ко т о тв о р ч е с тв о л и п с в а още отк­
р и в а т е л с к а т а ф ун кц и я или а к о е налице, тя е на н и с к о равнищ е.
Т р е т и я т е т а п о т т в о р ч е с к и я п р о ц е с (НЗ) е о ткр и в а те л ски , присъш
е н а та л а н т и т е и ге н и и те , п р и н е го д е й с тв а интуицията. В този етап
с п о с о б н о с т и т е , т и п и ч н и з а п р е д иш ния етап, губят св о я та роля и същ­
н о с т . З а т о з и е та п и м а и з к а з в а н и я н а учените и тв о р ц и на изкуството-

104
Н а п р и м е р В а т е р в п и с м о о т 20 ю н и 1859 го д и н а п р и зн а в а , че н о си
о тд а в н а в с е б е с и и д е я т а з а е д н а к о м п о з и ц и я , п р е д и д а м о ж е д а я
въплъти в м о т и в , и к о г а т о т о з и м о т и в е н а м е р е н на й-се тне „ с м ъ лние­
н о с н а с в е т л и н а “ , т о й п а к н е го с м я т а с ъ в с е м зр я л з а ф и ксир а не , п о н е ­
ж е бил я с е н с а м о н а с ъ з д а т е л я с и .
В п о д о б н а с в е т л и н а и з к а з в а м и с л и и А н д р е Ж и д : „М н о го вечери
въртях и б и е х с ю ж е т а в г л а в а т а с и , б е з д а п о с ти гн а и на й-м а л ко то сгъ с­
тява не , н о и б е з д а гу б я у в е р е н о с т т а ч е то ще настъпи. Чуд на те чн а
м а те р и я , к о я т о о т н а ч а л о д ъ л го с е п р о т и в и н а втвърдяването, но в ко я ­
то ч р е з н е у м о р н о р а з к л а щ а н е и б и е н е твъ р д ите ч а стици с е сгл о бява т
и о тд е л я т н а й - с е т н е о т с у р о в а т к а т а . С е га ве че а з д ъ р ж а вещ еството,
ко е то т р я б в а с а м о д а о м а ч к а м и о м е с я . А к о ч о в е к не зн а е о тна п р е д по
опит, ч е ч р е з у с и л е н о б и е н е и р а з к л а щ а н е на пенестия ха о с щ е п о с ­
тигн е ч у д о т о , б и с е о т к а з а л о т и гр а т а “ 9.
Т а л а н т ъ т и г е н и я т н а й -о ч е б и й н о н а м и р а т и з р а з в третия етап на
т в о р ч е с к и я п р о ц е с , в к о й т о п о н я к о г а с е и зр а з я в а интуицията.
Б е з д а ц и т и р а м е и з в е с т н и м и с л и и и зк а зв а н и я на видни учени
ка то А . П о а н к а р е ( и н т у и ц и я т а е с в ъ р з в а н е н а ча сти в цяло), Хелмхолц,
Л. Л а н д а у , П . К а п и ц а , X . А л тш у л е р , П . М ед вед е в, М. Б асин и други за
н я ко и о с о б е н о с т и н а и н т у и ц и я т а , с л е д в а д а о тбе л е ж им , че процесуал­
ната с ъ щ н о с т н а т о з и п с и х о л о г и ч е с к и п р о ц е с не е достатъчно изя сн е ­
на. П р и е м л и в о з в у ч а т с х в а щ а н и я т а н а п о с о че н и те а вто р и, че интуици­
ята н е е з а д ъ л ж и т е л е н п р о ц е с в т в о р ч е с к а т а и д р уга дейност, че тя
ид ва в и н а ги с л е д п р о д ъ л ж и т е л н а у м с т в е н а р а б о та и по-често, когато
сл е д т а з и р а б о т а с л е д в а п а у з а и м о зъ къ т с е о св е ж и .
П р о ц е с у а л н а т а с ъ щ н о с т н а и н туи ти в н и я т п р о ц е с вклю чва тр и ета­
па.
П ъ р в и я т е т а п н а и н т у и т и в н и я п р о ц е с е етапът търсене, пр и който
„ п “ т а к т и к и н а о с ъ з н а т и я п р о ц е с н е с а д о ве л и д о ни ка къ в резултат, но
с а п о д го т в и л и н а с т ъ п в а н е т о н а п р о ц е с а интуиция.
В т о р и я т е т а п н а и н т у и т и в н и я п р о ц е с е етапът, когато се раж да
ид е я та и л и п р а в и о т к р и т и е т о . Т о й с е гр а д и върху развал ините на пър­
вия. Е т а п ъ т т ъ р с е н е т р я б в а д а п р е м и н е з а д а п роблесне идеята.
Т р е т и я т е т а п е с ъ с с ъ з н а т е л е н ха р а кте р . Т ой им а резултативен
ц е нтъ р с н я к о л к о р е ш е н и я , е д н о о т к о и т о е водещ о. Интуицията често
р а ж д а н я к о л к о в а р и а н т а н а в ъ з м о ж н и реш ения.

9 Цитирано по М. Арнаудов, пое. съч., с. 379.

105
 П р о ц е с у а л н а та с тр у кту р а н а въ о бр а ж е ни е то , очертана в изложе-1
ните п о с та н о в ки , п о ка зв а , че то им а з а пр е д п о ста вка сложната анали-1
т и ко -с и н те ти ч н а д е йно ст на психика та , в която м ож е да открием иде­
та й л н и те м у ха р а кте р и сти ки . Те с е и згр а ж д а т на обективни предпос-'
та в к и - пр о б л е м на та ситуация, вътреш ната м отивираност на въобра­
ж е н и е то о т ч увств а и о брази.
В ъ ображ ението и процесът тво р че ств о не с а някакви митичнияя-1
ления, присъ щ и на определен бр о й хора. Във в се ки човек, във всяко
д ете ф антазната д е йно ст м о ж е д а се р а зви е и намери реализация в
е д н а или друга дейност.
В съ врем енното общ ество гриж ите за развитието на подраства­
щ ите, активно то участие на общ еството за развитие на талантите, за
р а згр ъ щ ан е на детското въображение и реализацията му в изкуство­
то, с а усл о вие з а изр а стван е на все ки младеж и девойка, за пълно­
ц енната им изява в една или друга дейност.
В р ъ зка та на въ ображението с паметта и представите, с мислене­
т о и ем оциите, активното му въздействие върху органическите проце­
с и м у пр ид ава т дълбоко личностен характер, намиращ конкретен из­
р а з в степента на неговото развитие и в доминиращ ата роля на едни
или д р уги о б р а зи, породени на основата на различните анализатори.
С тепента на развитието на въображението, изявяващ а се в яркостта я
ж и в о с тта на представите, звуковете, тоновете, е общоизвестна поста­
н о в ка в областта на изкуството. Това са т. нар. хора, които благодаре­
н и е на я р ко стта на въображението „виж д ат“ и „чуват“ образи и звуко­
ве, п о -р а н о възприети. Д ид ро си е въобразявал събеседника и „чувал'
въ зр а ж е н ия та . У Я воров при раждането на стиховете най-напред е
ид ва л а мелодията.
Л и ч н о с тн и я т характер на въображението ярко е изразен и в т.
нар. зр ите л ни или слухови типове личности, у които доминира разви­
ти е то на един или д р уг анализатор, заемащ централно място в натруп­
ва н ето на впечатления и оформянето им по-късно в образи. Това всъщ­
н о с т е един о т критериите за изявата на творците в различните облас­
ти н а и зку с тв о то - м узика, ж ивопис, поезия, скулптура и други облас­
ти.
В ъ о бр а ж е ни е то е процес, който се реализира при участието на
м и сл е не то , волята, чувствата и вниманието, а като факт то е немисли­
м о б е з предиш ните възприятия, без паметта, без реконструиращата
ф ункция на м озъка.

106
 Един о т н а й -б о га т и т е п о в ъ з м о ж н о с т и з а пр е съ зд а ва не на д е йст­
вителността п р о ц е с и в ч о в е ш к а т а п с и х и ка е въображението. Р азвити­
ето му в х о р а та з а в и с и о т и с т о р и ч е с к и т е епохи, о т въ зм ож ностите на
държавници и у ч е н и д а о т к р и в а т п е р с п е кт и в и в развитие на науката и
техниката. В ъ о б р а ж е н и е то - т о в а е д ъ р зо стта на човечеството сп р ям о
настоящето и с т р е м е ж ъ т м у д а съ тво р я ва нови и нови ф орми и з о б ­
ластта на т е х н и ка та , и з к у с т в о т о , битието.
ф а н та зи я та н а х о р а т а и н а р о д и те за в и си о т времето, в което ж и ­
веят, от е по хата, о т д уха н а в р е м е то . С ъ здаването на велики п р о и зве ­
дения на и зк у с т в о т о и те х н и ка т а ка то тво р е ни е на отделни личности и
колективи в с ъ щ н о с т е и з р а з н а общ ия чове ш ки дух и неговата потреб­
ност в ко н к р е т н о т о и с т о р и ч е с к о врем е. Отделните личности „улавят“
идеите на в р е м е то и ги п р е с ъ тв о р я в а т във велики художествени п р о ­
изведения и те х н и ч е с к и о ткр и ти я.
В ъ о б р а ж е ни е то н е е п р о ц е с с а м о на създаване на образи. Ф а н -
тазната т в о р ч е с к а д е й н о с т п р о н и к в а и е необходима и във философи­
ята, и в л о ги ка та п р и о ткр и в а н е т о на за ко н и и законом ерности. Хегел
е обичал п р е д в а р и те л н о д а че р та е теоретичните си постановки.
Същ ността н а о б р а з и т е не се св е ж д а с а м о до представяне на съ­
бития, въ зп р и е ти п р я к о о т ч о в е ка . О б р а зи от исторически събития,
образи о т п о е зи я та , бе л е тр и сти ка та , киното, театъра, графиката, тех­
никата, и зо б щ о д и а п а з о н ъ т на о б р а зи те при въображението е голям.

5. ОПЕРАТИВНИ ОБРАЗИ, БЛЯНОВЕ, МЕЧТИ,

НАДЕЖДИ, СЪНИЩА
О п е ра ти вни ят о б р а з е н о в вид обр а зува н е в системата на образ­
ното въ зп р ие м а не , в ъ зн и кн а л о т наличната техника и необходимостта
тя да се уп р а вл яв а .
О п е ра ти вни ят о б р а з в кл ю ч в а елементи на възприятието, предс­
тавата и въ о б р а ж е н и е то и с е р е а л изир а като образ благодарение ре­
гулиращата ф ункция на вн им а ни ето. По своята същност оперативният
образ с е с в е ж д а д о ф о р м и р а не то на такъв образ на упрадвляемия
обект, б л а го д а р е н и е н а ко й то се осъщ ествява точно и ефикасно уп­
равление на си с те м а та . О пе ра ти вни ят образ има функционален ха­
рактер, за щ о то с е ф о р м и р а в п р о ц е са на управлението на обекта и
изчезва за е д н о с ъ с с н е м а н е то на обекта от съзнанието на човека ка­
то управляем о бе кт.
О п е р а ти вн и ят о б р а з съ дъ рж а елементи на представата и въобра­
жението, то й п р е д с та в л я в а сво е о б р а зе н аферентно-ефекторна пси-

107
хична структура, защ ото н о си в се б е си зад ад е н и елементи в образен
вид и защ ото получава инф ормация о т изпъ лнението на заданието. От
една страна, оперативният о б р а з с е б а з и р а на получената информа­
ция, въз о сно ва на която трябва да се д е йства, от друга страна, този
образ има за пр едпо ставка предвар ителн о ф орм ирани модели науп* |
равлявания обект, а, от трета стр а н а , е налице постъпващ а информа- ;
ция. Тази триада на о перативния о б р а з се и з гр а ж д а в комплексната :
дейност на двете сигнални систем и.
Б лянът е вид о б р а зн о м ислене, ко е то не се о сно ва ва на реални
предпоставки з а осъщ ествяване, а по св о я та съ щ н о ст е едно своеоб­
р азн о емоционално изж и вява н е , с в о е о б р а з н о психично състояние,
вид откъсване от действителността. П о н ачал о бленуването се харак­
тер и зи ра с о б рази, ко и то с а били в съ зн а н ие то на човека, наред с
това въ зникват о бра зи, ко ито ч о в е к са м с и създава, налице е една
засил ена емоционална о к р а с к а на о б р а зи те , едно своеобразно пре­
насяне отвъд реалното битие. З а то в а блянът се отъждествява с днев­
ното сънуване, блянът е сън и н ер е ал н а р еалност. В секи човек може
да изпадне в състояние на бленуване, но д о ка то при реално мисле­
щия и делови чо ве к това е м им оходно съ стояние, то при човек с настъ­
пили отклонения в психика та бл енува нето с е превръщ а в една вът­
реш на необходимост, то ста в а р еа л н ост, на ко ято чове к се наслажда­
ва.
Щ о се отнася до мечтите и н ад еж дите, те с а ежедневен спътник
на всеки човек. Д о ка то блянът ка то о б р а з се и згр а ж д а извън контрола
на съзнанието, то мечтата е един с в о е о б р а з е н м ост между настояще­
то и бъдещето.
Н адеждата като о б р а з е ср а в н и те л н о см ътна, по-малко видима
зрим о. Мечтата усилва психиката, за щ о то е по-осъзната и видима, зри­
ма. И мечтата, и надеж дата с а утр е ш н о то битие на човека, неговото
собстве но а з, видяно в бъдещ ето. И м ечтата, и надеж дата са дълбоко
интим ни образи.
Н есъмнено има мечти ч и с то индивидуални, насочени към задово­
ляване на дребни по тр е б н о сти о т л и ч е н ха р а кте р , им а мечти, свърза­
ни с прогреса и бл аго ден ствие то на цял ото чове чество , те са своеоб­
р азен устрем напред.
С ънищ ат а въ зн и ква т на о с н о в а т а на съня ка то своеобразни обра­
зи на по-рано пр е ж и вя н о то .
По отнош ение на инф ор м ац ията , ко я то сънищ ата носят, те могат
да бъдат кл асиф ицирани, к а кт о сл е д ва :

108
 1. Сънища, отразяващиминалитепреживяванияна човека. В тази
категория съ нищ а н я м а не д о р азум е ния в хората, макар че немалко от
тях продълж ават д а тъ р с я т н я ка кв о предзнаменование. Човек е пре­
живял събития, ко и т о с е я вя ва т насън през интервали от време и в
зависимост о т с о б с тв е н о то м у състояние.
Тази ка те го р ия съ нищ а биват д ва вида: едни от тях сравнително
точно о тр а зя ва т п р е ж и в я н о то и други, които са облечени в нови обра­
зи, смесват с е о б р а з и и събития по време и накрая се получават нере­
ални образи.
2. Сънища, „предсказващи"близкотоутре. Това са сънища, които
носят инф ормация с н е о с ъ зн а т характер, както и всички други съни­
ща, но при тях не о с ъ зн а то с тта идва о т физиологичното здравословно
състояние н а о р га н и зм а . З а по -я сно ще си послужим със следния при­
мер. Дете ка то м а л ко съ нува м ечка, след два дни случайно се разбо­
лява. Бабата н а д е те то п р е д и то ва неведнъж е казвала - сънуваш ли
мечка, о ч а кв а те болест. О бр а зъ т и думите са запомнени, направили
са силно впечатление. Събитието случайно се повтаря и потретва, ма­
кар и не в по р яд ъ к н а заболяванията. О тново се припомня и запомня.
И се получава е д н а з а тв о р е н а верига в съзнанието. Преди заболява­
не, в процеса на ин куб а ц и о н н и я период на болестта, човек не усеща
през деня болестта; п р е з нощ та образът на мечката изплува, защото
той е готов, ф о р м ир а н п р е д и заболяването. Това може да се случи от
десет заболявания н а д в е или три, но хората са възприели тази кате­
гория сънищ а ка то „п р е д с ка зв а щ и “ .
Аналогични л о ш и съ нищ а м огат да станат наистина причина за
нещастие, за щ о то ч о в е к, сънувал аналогичен сън, предсказващ лоши
събития, сънят м у м о ж е п р е з деня д а стане смущаващ фактор и човек
да катастроф ира или п р е ж и в е е нещ астни случки.
Към съ нищ ата и съ новид енията спада сомнамбулизмът (лунати-
зъм), съновидение, п р и д р у ж е н о с ходене насън. Малкото дете може
да стане п р е з н о щ та и д а продъ лж и играта си с играчките, да ги наре­
ди и пак д а легне д а сп и .
Към о б р а зи те с п а д а т и халю цинациите - това са изключително
ярки образи, п р и д р у ж е н и съ с звуци (зрителни халюцинации), мириз­
ми и други. Т ук с п а д а т и ейдитичните обр а зи - това е ярко виждане и
задържане за п р о дъ лж ите л но врем е на известни образи. Ейдитици са
били Гьоте, Н ю то н, С п и н о за , Бунд.

109
 6. РА ЗВ И ТИ Е НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО
^ Р а Ш |1 т а и о 'н а - ^ я в д .Щ б Щ е т о ^ е » ^ в ь ш Ж 0 ^ - ^ о Ш § Ш Й Щ ^ Н а т -
Ж ^ - ' ощ е1 дацата .обйцАТ да рисуват, те свирят на
^^б тр ум ^тй^^е я^^ц и тиС Т т^ ^ ч Л н Ш а Д ^Д ^^^^эп ьл т^ тш
0 3 р т ^ ч ^ ^ % ф Ъ ^ н е™ ^ В ъ д б ^ ^ е й и е т У п о д п ( ^ щ а т в® 1 |ю к а д О и
я е й ~ ^ Я ^ ^ ш ^ Щ р д ш ^ Ж .О Т рдд ^ п Ь д С ь з @ ^ 1 д а т с ш ^ 9 о | ш ^ Д |е, ^ялима
З Д Ш Ж ^^д нтуи ц и Я
Ю 'З ^ Й Н и Щ Щ | Ш Н ^ Ш а Ь л и т о е ц а т а ^ с т ш меЖ т а м да обх-
‘ М Й а т 1ташявя|т'б1Шв^^1ащ^^ й м да п о д р а та в й ^т н а ерзрастните
^ , ‘о Ш б о Ш а м К Ъ 'йм ^М З Гр е ф л ё х д а „ Щ о ё + Ь в а ^ 3 ) 'р и н а Лресьздава-
■Щрхо^ о т З ^ м ' н% . й м вь о б Ъ а ж е ни^л ^л а ™ ^*б П яй о ве .
] « ё ч т и У * т я х с ^ п Ш щ е т ^ ^ в Ь !то р а Ж ‘е н ^ е т б , т | О р у с ь т в о о я в а т п & Ш й
н а ч и н п о с т и гн а т о т о о т в ъ з р а с т н и т е . З а _тзх тов^Ю ~ во р ч§ с)<и процес.
З а е д т е ге Ш ё о т к р У @ 1 ^ < р 'н а ^ т ъ о р е й р т а о 1 в ъ З г^ ё т н и т е ~ ш га |а & п&
Г0Р ^ 1 И » № 0 6 нР и д а т в в д ш з а кти вното учас-
■'таена
■ щ з и т е л а р Д е т с тв а . В ^ г е з й * ^ Д р д ё и н о с т и т а а с Т в 1 ^ П Б о ш е с к6 т о Въ­
о б р а ж е н и е .И щ Д ^ щ с т р Д И ^ ш а ^ ^ п о и а Я г о и съхс^генотота-
р а н о и ч р д а и н т $ т Ж |о * и творЕ цначаш -
т а у ч и ш / ^ т а вь^ ^ ^ д ё Ъ ч е ^ ^ ^ д ^ Ш ^ в и Д2а г^ ^ 5 Я ^ И :)б^ ^ Ж 6
п р е с ъ з д а в а н е т о На * д Ш д Й 1^ ^ ^ Я - _ ё й Й В ^ а с ^ ^ щ ^ а ' ^ Л з я Е Ш т
п о в е ч 1 гв м Д ж а щ э д Д ^ Я з о б р а з й т е л н о ^ ^ а к у с т в о . Б ^ з и д !
творческааИ ност се
че ско то .

110
Я
 МИСЛЕНЕ;

1. Т Е О Р Е Т И Ч Н И П О С таН О В К И

П о сто я н н о б ъ з н и к щ щ а Ш Щ ра зкш ва сьц ц -

а а д т а й а я в л е н и я та И д Г ш Ш а ю ед н й ^ М д р у Т и ^ Щ т е ^ К и и"те о |$ й
{ “ т к'-щ - за д а ч и е д о в е л а д о п о я е м а Д Д ч о а З Д ко то м ж а тене, ПсШ ^ ^
г т а дейност п р о т и ^ а ^ К ^ ^а д с ц д а а т'а на о ^ ^ ж е .с кО и то въображе-
г г ||д а |) а б о т и .и в с б ё о а ж н Я посредством усе В Д у
зъсЯТоиятията. ч к ^ о | И 6 в н е т ^ ^ р а ц и й № ^ й з Й*< Ж к
^ ^ ^ ж а в н е н ^ ^ ^ ф б щ е н й § ^ а ^ ® [ | ? у и я . 1ц | ^ ^ Р ^ ш т а с # й ^ № ^ й а
Г ж в м о ко 0ТД & ^ В Д З ? и ж а .и п а й к з г г а б Я а г о д а т е | 1 и е на м т о ш Ц ;
^ Щ а М ’е р а Ш а Д ^ о Т О Ж ж а 'В ю Ж о с о б Ш Г с т ^ з а д Ж с о е д с т в а й о от-
^ ^ ^ щ и е на 'Д ^ ^ т е И т а Ж ю д ^ № д Ш н и я т а и в ь з п ш ш я т а ни“дават
Н ж Ш л Ж 'з а ! в ‘Ш ± 1 н и ^ З е д е з й На З д ^ й и з Щ . МисЬЗД*ДО. н Ип о |в д д Ш ^ 1
да Щ з к щ | ‘м Т й чи н н с |щ а ? ^ Ъ ^ Ж ^зЦ о 'н о М е о н о с^га .;.
& З У п т о ДоСзДЯия чШ ^ й т Ш ж 1 ^1Ш т т тоЖ_билй н$ о б ж Ш Ш
Му шМЙ йабщДа е нжакеа невИшатацмЕ за ДЗЖ Ж рЙяфи^ош
и з 1 Ш и а ш г > Ш ^ Ш 'о т о ^ ^ ш и ж е о т в рпИИюШ е1|ия. 3 ^ о ^ ш 6 % ^ т А 0 &
8е>||Ш 4 У ^ е-в^ ^ Е г - е О а п р о б л е щ то й ж Ж Ь р и ч и 1 И ш К 5 Й ® Й
/ е т м Г ж а ’о ш т а т а оШност.
Като п о з н а н и е и ( ш о п р о ц е с м исленето е о б е к ^ ^ ^ Л а н ж ^ Е
тас ш д в а й ^ т | Щ г о г , о сШ г л с и х о Ж з и , ф изж ш ози. м И ^ Я о . Щ ^ а
^ ^ Е 8 ш ' ё Й ® ® к а 1И л о ги ка та и к и б е р Ж и к а т а ^ Н М | Ш ^ щ ^ И
М о Щ й й О ^ ^ ^ Ж о Л з с л й о Я с е и в т4^чесЕ Ш ш ш Я М д !1 ж 1
М кщ ^ В е ^ ^щ Е га -
1 ^ В г а т е л а В а н ето><Р м и с л е н ^ ш : а с ^ ^ ^ ^ щ ^ К Я к о насоки,
" е Г О д п М и П а ^ Ш р т р о с п е к ц и о ш с т и т е . 3 # и н _ ^ ^ ^ щ ш н а т а психо­
логия м и сл е не то е чист, д уш е ве н акт, несвьщ Д ^ ^ ^ р З този акт
ч р е з с а м о н а б л ю д |1 ^ щ Ш
^ Т Д ^ ^ с и с щ г е щ р / л е ж д а т м и с л е н е ш “в ш м К и ж н а повед ^щ е-
то, 1^ ш Д я в агтма т п ^ нд щ р бите и г р е ш к и т И Ж ш ^ ^ щ р б р е г в с Р щ ^ И
^ Ж ^ ^ Н щ ^ С Т г а щ Ж с л е н е т о във о е р и г а т Я а д Ь ^ Ж а т е л н и т ё ^ ^ Я
цес Е В тпсихолозите м и с л И а т а а а & и Д ж ' ^ В Д
б ш Я ш о с т н Д т Р Ш У Ш с в ъ р з а ® с идеята
'г Д В ш л Д ^ о т а ^ тСТлонтиФ ииигзат м исленето . ^ ъ ^п д Я | и е И И |
из д и га й ки тезатж тяям а ги ш р т 5 ^ ш з ^ ш ! й д а д ;
отд Я Щ п р и о щ !В а Я !^ ^ Щ |д Ж а -

111
 ни е. В я р н о е, ч е м и с л е н е т о ч е р п и м а т е р и а л о т у с е щ а н и я т а и не само
о т тях, н о м и с л е н е т о н е о с т а в а н а р а в н и щ е т о н а п о л у ч е н о т о в усеща­
нията. М и с л е н е т о е и н с т р у м е н т з а п о л у ч а в а н е н а н о в и зн а н и я , какви-
т о не с а з а л о ж е н и в у с е щ а н и я т а .
В п р о т и в о в е с н а с е н с у а п и с т и т е р а ц и о н а л и с т и т е отд а до ха прио­
р и те т н а р а з у м а , п р е н е б р е г в а й к и с е т и в н о т о п о з н а н и е , и п о този на­
ч и н р а з к ъ с а х а в е р и га т а н а п с и х и ч н а т а д е й н о с т , н е у с п я х а д а направят
преход от с е ти в н о то п о з н а н и е къ м а б с т р а к т н о т о м исл ене.
Л . С. В и го т с к и о б р ъ щ а в н и м а н и е н а в р ъ з к а т а н а мисленетосдейс-
тв и я та , С . Р. Р у б и н щ а й н и з с л е д в а о п о с р е д с т в а н и я и о б о б щ е н харак­
т е р н а м и с л о в н а т а д е й н о с т , А . Н . Л е о н т и е в р а з г л е ж д а мисленето от
п о з и ц и я т а н а и н т е р и о р и з а ц и я т а , В . Н . П у ш к и н о т д е л я голям о внима­
н и е н а т в о р ч е с к и я х а р а к т е р н а м и с л е н е т о , к а т о го р а з гл е ж д а във връзка
с е в р и с т и к а т а , а О . К . Т и х о м и р о в а н а л и з и р а м и с л о в н и т е операции
въ в в р ъ з к а с к и б е р н е т и к а т а .
М и с л е н е т о с е и з с л е д в а и о т а в т о р и к а т о Ж . П и а ж е , Д . Брунер, К
Д у н к е р , Д ж . Г и л ф о р д , Л . С е к е й , А . И ю е л и Г. А . С а й м о н , Д ж . С. Шоуи
д р у ги .
Н а п р и м е р Ж . П и а ж е и з с л е д в а м и с л е н е т о в д е т с к а възраст, като
о тд е л я п о в е ч е в н и м а н и е н а с и с т е м н о - с т р у к т у р н и я а н а л и з на мислов­
н и т е о п е р а ц и и , р а з г л е ж д а й к и ги в ъ в в р ъ з к а с ге н е ти ч е с ки я подход.
З н а ч и т е л н о м я с т о Ж . П и а ж е о т д е л я н а м и с л о в н и т е о п е р а ц и и , защита­
в а й к и т е з а т а : „ О п е р а ц и и т е п р е д с т а в л я в а т и н т е р и о р и з и р а н и действия,
к о и т о с а с т а н а л и о б р а т и м и и с а г р у п и р а н и в с и с т е м и , подчиняващи се
н а с в о и т е з а к о н и н а к о м п о з и ц и я т а “ 1. И н т е р и о р и з а ц и я н а действията
о б р а т и м о с т н а о п е р а ц и и т е , и з г р а ж д а н е н а с и с т е м и о т т я х - в тази свет­
л и н а Ж . П и а ж е и н т е р п р е т и р а в ъ п р о с и т е н а м и с л е н е т о , стигайки до
п о с т а н о в к а т а з а и н т е л е к т а к а т о в и с ш а с т е п е н н а р а в н о в е си е . Несъм­
н е н о Ж . П и а ж е , к а т о и з в л и ч а л о г и ч е с к и т е с т р у к т у р и о т социалните
я в л е н и я и д е й с т в и я , и з п у с к а п р е д м е т н о т о с ъ д ъ р ж а н и е на дейността
Д ж . Б р у н е р р а з г л е ж д а м и с л е н е т о о т к и б е р н е т и ч е с к а гледна точ­
к а , в ъ в е ж д а й к и п о н я т и я т а с т р а т е г и я , и н ф о р м а ц и я в мисловните опе­
р а ц и и . А в т о р ъ т п р е д л а г а н я к о л к о с т р а т е г и и н а р а зс ъ ж д е н и я . Мисле
н е т о с е р а з г л е ж д а в ъ в в р ъ з к а с т в о р ч е с т в о т о и о т а в т о р и като Г. Пойа
Л . С е к е й . А в т о р и к а т о А . Н ю е л и Г. А . С а й м о н , Д ж . С . Ш о у разглежда1

1 Ж . Пиаже, Роль д е й с тв и я в формировании мышления, Вопроса

психологии, № 6 ,1 9 6 5 .
мисленето във връ зка със съвременните технически устройства и въз­
можности да се залагат в тях едни или други мисловни операции.
Мисленетосеразглежда катосложенпсихическипроцеснаопос-
редствано познание, осъществявано чрезанализи синтез, абстрак­
цияи обобщение на същественисвойстваи закономерностив пред­
метитеи явленията. Като опосредствано познание мисленето опери­
ра с готови образи и понятия, с паметта и възприятието. Мисленето е
и процес, при който оперираме непосредствено със самите предмети
и явления, като ползваме миналия си опит.

2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИСЛЕНЕТО

Една от характерните особености на мисленето е неговата слож­

надетерминация. Д окато усещанията и възприятията са пряко детер­
минирани, мисленето се характеризира с т. нар. косвена детермина­
ция. Човек мисли, разсъждава, анализира на основата на по-рано въз­
приетото, на основата на натрупаните възприятия и представи, поня­
тия, т. е. човек мисли с образите и символите на обектите, а не със
самите обекти. В това се заключава и неговата сложна детерминация
- човек може да мисли, наблюдавайки, може да мисли, използвайки
по-рано натрупаното в психиката, може да мисли, едновременно въз­
приемайки и ползвайки по-рано натрупаното.
Втората особеност на мисленето е неговата обобщеност. Под обоб-
щеност на мисленето се разбира способността на човека да мисли и
разсъждава с понятия и обобщени представи, които по своята същ­
ност съдържат в обобщена форма информация за много факти от дейс­
твителността. Например детето, използвайки понятието стол в своите
разсъждения, се абстрахира от конкретния стол и представата му, а
разсъждава със самото понятие като обобщено познание за много и
различни видове столове, извличайки от тях характерното за стола.
Обобщеността на мисленето се изразява и в способността на чо­
века да прави изводи и чрез мисленето да стига до закономерности,
принципи, постановки, които не се поддават на пряко наблюдение.
Третата особеност на мисленето е неговата абстрактност, т. е.
способността на човека да се освобождава от незначителните и вто­
ростепенни белези на явленията, да насочва мисълта си към същест­
веното, а не сам о към външно видимото в явленията, да формира по­
нятия на основата на същественото в предметите и отразените им бе­
лези в представите.

113
 Във в р ъ з к а с д о с е га ф о р м у л и р а н и те о с о б е н о с т и н а мисленето се
о ч е р т а в а и с л е д в а щ а та - опосредст ваност т а н а м и с л е н е т о , свеждаща
с е д о с п о с о б н о с т т а н а ч о в е к а д а р а з с ъ ж д а в а и с т и га д о истини опос-
р е д с т в а н о , ч р е з н е щ о д р у го , ф о р м и р а н о и н а т р у п а н о в психиката и
и н те л е кта (по н ятие , п р е д с та в и , с ъ ж д е н и я ), и в т о р о , опосредстваност­
та с е и з р а з я в а в с п о с о б н о с т т а н а ч о в е к а п о с р е д с т в о м е д ни признаци
д а с т и га д о и зв о д и з а с ъ щ н о с тта н а я в л е н и е т о , т. е . изп о л зва йки на­
л и ч н о то , д а сти га д о и з в о д и з а т ъ р с е н о т о .
С та ти ч н а та х а р а к т е р и с т и к а н а м и с л е н е т о н а п о м н я статичната ха­
р а кт е р и с т и к а на в ъ о б р а ж е н и е то . И п р и д в а т а п р о ц е с а е налице голя­
м а д и н а м и ч н о с т, н о и п р и д в а та п р о ц е с а и м а м о м е н т и на улавяне, на
з а с т о й , на н я ка кв и м и гн о в е н и з а д ъ р ж а н и я , п р и к о и т о м исловните опе­
р а ц и и „у л а в я т“ п о с о ч е н и те п о -го р е с т а т и ч н и х а р а к т е р и с т и к и от рода
н а о б о б щ е н о с тта , а б с т р а кт н о с т т а и д р .
М и с л е н е то е д и н а м и ч е н п р о ц е с н а п о л з в а н е н а натрупаното в па­
м етта, н а р е ко н с тр у кц и я та му, н а т ъ р с е н е и о т к р и в а н е на неизвестно­
то . Д а ж е и ко га то м исъ л та с е з а д ъ р ж а з а о п р е д е л е н о време, даже и
т о га в а с е с тр е м и д а в н и к н е в с ъ щ н о с т т а н а я в л е н и я та , като разкрие
н е го в и те о с о б е н о с ти . П о е т а п н о т о п р о т и ч а н е н а м и сл о в н и те операции
п р и а н а л и з н а д а д е н о с ъ б и ти е и л и п р е д м е т , я в л е н и я д о ка зв а , че както
и н д у кти в н о то , т а к а и д е д у к т и в н о ю м и с л е н е с е ха р а кте р и зи р а т с про­
ти ч а н е то н а р е д и ц а п р о ц е с и н а о б о б щ е н и е и а н а л и з , н а абстракция и
си н те з.
С п о с о б н о с тта н а м и с л е н е то д а и з п р е в а р в а о б е кти в н о то протича­
не н а п р о ц е с и те и ч о в е къ т д а п р е д в и д и к р а й н и я и з х о д н а дадено явле­
ние, и зх о ж д а й ки и о п и р а й к и с е н а н а л и ч н и т е ф акти, п о ка зва каква
с л о ж н о с т съ д ъ р ж а д и н а м и ч н а т а х а р а к т е р и с т и к а н а мисленето. Като
с п а з в а з а ко н и те н а л о ги к а т а и к а т о с е о п и р а н а х о д а н а протичащите
явления, ч о в е к п о с р е д с т в о м м и с л е н е т о с и д а в а п р о гн о з и з а събития и
п р е д в и ж д а п р о ти ч а н е то н а з а к о н о м е р н о с т и . Д оказателственосттана
ф актите п о с р е д с тв о м п о л з в а н е т о н а л о ги ч е с к и т е з а к о н и служи като
о с н о в а з а п о с ти га н е н а т ъ р с е н о т о . В с л у ч а я е на л и ц е подбиране на
ф актите, с ъ п р о в о д е н о с а н а л и з и р а н е н а п о н я ти я и тяхното подрежда­
не, изв л и ч ан е н а с е н т е н ц и и , с ъ о т в е т н о и п р о гн о з и р а н е като краен ре­
зултат на р а зс ъ ж д е н и я та .
С в о е о б р а зн а та т р и а д а , в к о я т о п р о т и ч а м и с л о в н и я т процес, а
им е н но - тъ р се н е то , н а л и ч н о т о в п р а к т и к а т а и н а тр уп а н и я опит в чо­
века, кр ия т за д с е б е с и м н о го с т р а н н о п р о т и ч а щ и п р о ц е си , които очер­
тават д и н а м и ч н а та х а р а к т е р и с т и к а н а п р о ц е с а м и сл е н е в общата Щ

114
 процесуална структура. Когато' човек търси да създаде нещо, той си
изгражда проект на търсенето в съзнанието си и този проект се прев­
ръща в активна вътрешна детерминанта на твореца. Наред с това той
трябва непрекъснато да се връща към практиката и към собствената
си памет, като коригира неточностите.
Целеполагането и планирането очертават последователно дина­
мичния характер на мисленето.
Друга особеност на мисленето е неговата избирателност спрямо
обектите на разсъждения и откривателската му функция. Човек не мис­
ли върху всичко, което е обект на възприятията му, а само върху оно­
ва, което е свързано главно с неговите и на обществото потребности.
Процесуалната структура на мисленето има широк диапазон: от
една страна, възникването и протичането на процеса мислене е обект
на изучаване на психологията, от друга страна, логиката и по-точно
формалната логика изучава познавателните резултати от мисловния
процес. Логиката изучава закономерностите и съотношенията между
формите на мисленето, общата психология изучава „закономерности­
те на протичането на мисловния процес, който довежда до познава­
телните резултати, и удовлетворяващи изискванията на логиката. И
логиката, и психологията изследват една и съща познавателна дей­
ност, но от различни страни, в различни качества: логиката - предим­
но от гледна точка на резултатите (продуктите на мисленето - понятия,
съждения, умозаклю чения), а психологията - от страна на процеса“2.
Посочените по-горе постановки убедително показват, че мисле­
нето като процес следва да се разгледа и от психологическа, и от ло­
гическа гледна точка. От психологическа гледна точка мисленето като
процес се осъщ ествява посредством мисловните операции анализ и
синтез, сравнение и обобщение, абстракция. Но това са операциите
на мисленето, а самият процес на мисленето не се изчерпва само с
тях, той се реализира чрез тях. Трябва да отбележим, че разкриването
на мисленето като процес все още е една нерешена научна задача.
Трудностите идват от широкия диапазон на мислителната дейност, мно­
говариантния характер на мислите, сложната им външна и вътрешна
детерминираност, голямото разнообразие в протичането на процеси­
те.
Процесуалната структура на мисленето винаги има конкретен ха­
рактер в рамките на различните видове мислене, т. е. ако ние искаме

2Обща психология, под ред. на А. В. Петровски, С., 1976, с. 323-324.

115
да разкрием процесуалната същност на мисленето или мисленето ка]
то процес, трябва да се обърнем към неговата същност и да видим
каква е дейността и оттук - какъв вид мислене е налице. Следователно
процесуалната структура на мисленето се усложнява и следва да се
разглежда в три аспекта: първо, от позициите на логиката и по.конк-
ретно протичането на формите на мисленето, второ, от позициите на
психологията на основата на мисловните операции и трето, на осно­
вата на различните видове мислене. Именно в тази светлина ще изяс­
ним формулирания въпрос.
Л о гика та изучава л о гиче ските ф орм и на м исленето - понятия, съж­
дения и у м о за кл ю че ния . П р о ц е суа л н а та стр у кту р а на понятието има
д ве стр а н и : о т една стр а н а , щ ом и з к а ж е м д а д е но понятие, например
пл анина, пр е д н а с о б р а зн о м о га т д а изп л ув а т едни или други планини,
ко и то п о -р а но с м е въ зприели. В сл учая п онятието като своеобразен
възел с е р а зв ъ р зв а на о с н о в а та н а а с о ц и а ц и и те и ние си представя­
м е въ зпр ие то то по-рано. Във вто р и я сл учай понятието разкрива поз­
навателната си същ ност п о ср ед ством определението на понятието т а ­
нина, б е з да с и представям е е д н а или д р уга ко н кр е тн а планина. В то­
зи случай „р а зв р ъ зв а н е то “ н а п о ня тие то ста в а посредством съжде­
ния. С ъждението р а з кр и в а о п о с р е д с тв е н о вр ъ зките между предмети­
те и явленията, р а з кр и в а те хни те с в о й с т в а . Съжденията биват общи,
ча стн и и единични. В общ ите съ ж д е н и я е налице утвърждаване или
о тр ича не на нещ о о бщ о з а д а д е н а гр упа , з а в си ч ки явления от група­
та. Н а п р и м е р „В с и ч ки студ енти с а м лади х о р а “ . Съждението „някои
студенти с а м ом ичета“ е ед н о ч а с тн о твъ рдение, а единичните съжде­
ния с е о тнасят з а е д иничн и ф акти.
Съжденията като ф орми на м исл енето им ат непосредствен и опос-
редствен характер, т. е. м о га т д а с е о б р а зу в а т на основата на конкрет­
но въ зприем аното или н а о с н о в а т а н а п о -р а н о възприетото.
У м о за кл ю че ние то е ф о р м а н а п р о ти ча н е на мисълта, при която от
наличните две или по ве ч е с ъ ж д е н и я с е и зв л и ча нова мисъл. Умозак-
лю ченията с а ин дуктивни , ко га т о м исъ л та с е д виж и от конкретното
към общото, и дедуктивни, ко га то о т о бщ о то полож ение извличаме час­
тното.
Следователно индуктивните и дедуктивните умозаключения, вто­
ва число и силогизмите като форми на мисленето, съдържат своя про­
цесуална същност, която се свежда до разкриване на търсенето. Ко­
гато студентът, наблюдавайки проявите на ученика, стигне до съотве­

116
тен извод, е н а л и ц е д в и ж е н и е н а м и с ъ л та о т ко н к р е т н о т о къ м о б щ о то .
И тук се о ч е р т а в а п р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а на м и с л о в н и я п р о ц е с .
Като п р о ц е с о т п с и х о л о г и ч е с к а гл е д н а т о ч к а м и сл е н е то с е и з я с ­
нява на о с н о в а т а н а м и с л о в н и т е о п е р а ц и и а н а л и з и си н те з, с р а в н е ­
ние и о б о б щ е н и е . Р а з ч л е н я в а н е т о н а ц я л о то н а ча сти, ко и то и зс л е д ­
ваме, е е д н а о т н а й -п р о с т и т е ф о р м и н а м и сл о в н и те о п е р а ц и и . Т а з и
форма бива н е п о с р е д с т в е н а (ко га то а н а л и зи р а м е факти и събития ч р е з
пряко н а б л ю д е н и е ) и о п о с р е д с т в е н а (ко га то а н а л и зи р а м е ф акти и съ ­
бития на о с н о в а т а н а п р е д с т а в и и п о ня тия ) (или пък ко м б и н и р а н о ).
Синтезът, т о в а е о б е д и н я в а н е н а ча сти те в цяло. А н а л о ги чн о на
анализа то й б и в а н е п о с р е д с т в е н и о п о с р е д с тв е н . О б и кн о в е н о д ва та
процеса п р о т и ч а т за е д н о .
В п р о ц е с а н а а н а л и з а и с и н т е з а се о съ щ ествява и ср а вн е н и е то ,
то върви у с п о р е д н о с тя х и и м а п р е д н а зн а ч е н и е то д а съ де йства за
разкриване р а з л и ч и я т а и м п о с р е д с т в о м съ по ста в ян е на общ ите с тр а ­
ни в предм етите.
В а н а л о ги ч н а с в е т л и н а п р о т и ч а т и о бобщ ени ето и а бстр а хи р а не ­
то като м и с л о в н и о п е р а ц и и . В п р о ц е с а на а на л иза и ср а вн е н и е то се
стига до о б щ и те и с ъ щ е с тв е н и п р и з н а ц и , а то ва ста ва и чр е з а б стр а ­
хирането о т н е с ъ щ е с тв е н и те , з а д а с е сти гн е д о обобщ ение на съ щ ес­
твените.
П р о ц е суа л н а та с т р у к т у р а на т е з и м исл о вн и о перации е с л о ж н а
Ако взем ем е д и н к о н к р е т е н п р и м е р , м о ж е м д а р а зкр и е м процесуал ­
ната съ щ ност н а п р о т и ч а щ и т е в м о зъ ка пр о ц е си, валидни з а то зи п р и ­
мер. А ко в з е м е м д р у г п р и м е р , щ е р а зкр и е м други ф орми на п ротича­
не на м и с л о вн и те п р о ц е с и . Р а зкл о н е н и я та на мисълта при ползване
на асоциациите, д е й с т в и е т о н а ре ф л екса „щ о е то ва “ , стереотипите от
асоциации, у га с в а н е т о и а кт и в и з и р а н е т о на условните връ зки - вси ч­
ко това с е о с ъ щ е с т в я в а в ко н к р е т н а та дейност.
П ро ц есуа л на та с т р у кт у р а н а м исл енето о т психологическа гледна
точка м о ж е д а с е р а з к р и е и ч р е з по -о бщ и механизми, като наличието
на р а зр а б о тка н а п л а н а з а д е й с тв и е в м исловната дейност, и згр а ж д а ­
нето на х и п о те зи в р а зс ъ ж д е н и я та , оче р та ва не на поетапните ходове
на м исленето. Т у к ве ч е с е п р е м и н а в а о т процесуалната п л о ско ст в
личностната, ч и е то а н а л и з и р а н е и зи с к в а д а изходим о т типологията
наличността.
М исленето б и в а нагледно-дейст вено, нагл едно-образно и абаст-
рактно. Н а гл е д н о -д е й с тв е н о то м исл е не се характеризира с протича­
не на мисълта и м и с л о в н и те о п е р а ц и и на осно ва та на конкретните

117
д е й с т в и я , о п е р и р а н е т о с м а т е р и а л и , и г р а ч к и , у р е д и , о т ч и т а н е на циф­
р о в и п о к а з а т е л и и т . н . П р и т о з и в и д м и с л е н е , т и п и ч н о з а д ецата от
п р е д у ч и л и щ н а в ъ з р а с т , п р о ц е с у а л н а т а м у с т р у к т у р а с е с в е ж д а до об­
р а з у в а н е н а м и с л о в н и в р ъ з к и и о п е р а ц и и и и з в л и ч а н е н а с ъ ж д е н и я на
о с н о в а т а н а в и д и м о т о . П о т о з и п ъ т е м и н а л о и ч о в е ч е с т в о т о в своето
и сто р и че ско развитие.
Н а г л е д н о - о б р а з н о т о м и с л е н е п р о т и ч а н а о с н о в а т а н а о б р а з и , пря­
к о ф о р м и р а н и в п р о ц е с а н а в ъ з п р и е м а н е т о н а п р е д м е т и т е или фор­
м и р а н и п о - р а н о , н о с е г а и з в и к в а н и в с е н з о р н а т а с ф е р а с о гл е д реша­
в а н е н а п о с т а в е н а т а з а д а ч а . П ъ р в а т а ф о р м а - п о л з в а н е н а п р я к о фор­
м и р а н и о б р а з и , е т и п и ч н а з а д е ц а т а о т п р е д у ч и л и щ н а в ъ з р а с т , а вто­
р а т а ф о р м а с е и з п о л з в а и о т в ъ з р а с т н и т е . П р о ц е с у а л н а т а структура
н а т о з и р о д м и с л е н е с е с в е ж д а д о з а д ъ р ж а н е т о н а ф о р м и р а щ и т е се и
ф о р м и р а н и о б р а з и , с в ъ р з в а н е т о и м в с и с т е м а ч р е з а с о ц и а ц и и и раз­
кр и в а н е на тъ рсен ето.
П р и а б с т р а к т н о т о м и с л е н е , о с ъ щ е с т в я в а н о н а о с н о в а т а на поня­
т и я т а и с ъ ж д е н и я т а , п р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а с е с в е ж д а д о посочени­
т е п о - г о р е м е х а н и з м и , т и п и ч н и з а л о г и ч е с к и т е о п е р а ц и и . Абстрактно­
т о м и с л е н е е е д и н т р у д е н з а р е а л и з и р а н е п с и х и ч е н п р о ц е с . Лесно е
д а с е м и с л и н а г л е д н о , л е с н о е д а с е в ъ з п р и е м а , з а п о м н я , възпроиз­
в е ж д а , н о д а с е ф о р м и р а м и с ъ л н а б а з а т а н а п о н я т и я , ф о р м и р а н и пос­
р е д с т в о м д р у г и , е т р у д н а з а д а ч а , к о я т о у б я г в а о т о б с е г а н а много хо­
ра.
В и д о в е т е м и с л е н е н е с е и з ч е р п в а т с а м о с нагледно-действеното,
а б с т р а к т н о т о и н а г л е д н о - о б р а з н о т о . П р е з п о с л е д н и т е десетилетия пси­
х о л о з и т е н а с о ч и х а у с и л и я т а с и к ъ м п р о у ч в а н е н а еврист ичнот омис­
л е н е , о пе р а т и вн о т о и т е хн и ч е ско т о . С ъ в е т с к и я т п с и х о л о г В. Н. Пуш­
к и н 3 о т д е л и г о л я м о м я с т о в и з с л е д в а н е т о н а е в р и с т и ч н о т о мислене.
В ъ в в р ъ з к а с т в о р ч е с к а т а д е й н о с т , о с о б е н о в о б л а с т т а н а технически­
т е о т к р и т и я , с е п о с т и г н а х а з н а ч и т е л н и у с п е х и в р а з к р и в а н е т о на същ­
н о с т т а н а т в о р ч е с к о т о , п р о д у к т и в н о т о м и с л е н е . „Х а р а кте р и с ти ка та на
т в о р ч е с к о т о ( п р о д у к т и в н о т о ) м и с л е н е к а т о с п е ц и а л н а о б л а с т на пси­
х о л о г и ч е с к о т о и з с л е д в а н е и м а п р и н ц и п н о з н а ч е н и е з а открояване на
п с и х о л о г и я т а н а м и с л е н е т о , з а р а з р а б о т к а т а н а е кс п е р и м е н та л н и ме­
т о д и з а н е г о в о т о и з с л е д в а н е “ 4.
 Творческото м исл е не с е ха р а кте р изир а с редица особености, ко­
ито според Г. П ирьов с е о тна ся т главно до личността на твореца. Г. Д.
Пирьов посочва сл едните особености на творческото мислене: ори­
гиналност в протичането на мисълта, плановост на мисленето, пови­
шена активност, в и с о ко ка ч е с тв е н а мотивировка5. Един от съществе­
ните белези на тв о р ч е с ко то мислене е интуицията като сложен про­
цес на движения на мисълта на ско кообразни ходове чрез непосредс­
твено достигане до истината, процес, който трудно се поддава на от­
читане по собствени преж ивявания6.
Ако разгледаме м исленето в по-ш ирок аспект, ще видим, че то
бива теоретично и пр а кти ч е ско в зависим ост от изходната позиция на
субекта, а също та ка и в за ви си м о ст от характера на обекта, породил
мисловния процес.
Мисленето бива ковергент но- когато търсим един отговор, и д и ­
вергент е- когато се тъ рсят различни отговори.
Обект на внимание в инженерната психология е и т. нар. опера­
тивно мислене, което намери пълноценна разработка от психолозите.
Необходимо е д а се посочи, че в какъвто и вид да протича мисленето,
винаги в основата му са налице някакви знания, елементи от знания.
Изходната точка в мисловния процес е търсенето, но протичането му,
доказателствеността му се основават на знания. Знанието е факт, то е
въздухът за мисленето.

3. РАЗВИТИЕ НА МИСЛЕНЕТО
На основата на ориентировъчните реакции още от втората годи­
на на ранното детство за п о чва развитието на мисленето у децата. В
колкото по-голяма степен те са възприемали и съхранявали възприе­
тото в толкова по-голяма степен се развива и мисленето им. Мислене­
то предполага не сам о възпроизвеждане на съхраненото, но и прера­
ботката при възпроизвеж дането му чрез съответните мисловни опе­
рации анализ, синтез и сравнение при търсенето на отговор на поста­
вения въпрос.
В предучилищна възраст се развива нагледно образното мисле­
не, мисловните операции протичат на основата на съхраненото под

‘ Г. А Пирьов (ред.) Психологически проблеми на мисленето, С.,

1971, с. 7.
“ Проблемът за интуицията у нас е изследван от Ст. Василев в
книгата „Интуиция и творчество“, С., 1978.
119
ф о р м а т а н а п р е д с т а в и . В н а ч а л н а та уч и л и щ н а в ъ зр а ст образното мис-
л е н е с е р а з гр ъ щ а в с е п о в е ч е ка т о н а гл е д н о д е й ств е н о на основата на
п р о ц е с а о б у ч е н и е . М и с л е н е т о в с е п о в е ч е с е о богатява чрез форми­
р а щ и т е с е п о н я ти я в о б у ч е н и е то , р е ч та з а п о ч в а д а о ка зв а своето об­
р а т н о в ъ з д е й с т в и е въ р ху р а з в и т и е т о н а м исл е не то . Сензомоторните
о п е р а ц и и п р е м и н а в а т в о п е р а ц и о н н и , а те в л о ги ч е ски , както посочва
Ж . Пиаже.
М и с л е н е т о с е р а з в и в а в п р о ц е с а на д е й н о сти те и заедно с речта.
У м е с т н о е д а с е о тб е л е ж и , че н е м а л ъ к е б р о я т на проучванията на
м и с л е н е т о в е д и н с т в о т о м у с р е ч та . Т а з и л иния р а зкр и в а широка па­
н о р а м а з а и з у ч а в а н е и н а р е ч та , и н а м и сл е н е то ка кто в общата психо­
л о ги я , т а к а и в д е т с ка т а , в т о в а ч и с л о и в деф ектологията. Чрез слово­
т о м и с ъ л та п р и д о б и в а м а те р и а л е н х а р а кте р . К ол ко то повече е усъ­
в ъ р ш е н с т в а н а с л о в е с н а т а ф о р м а , т о л к о в а и мисълта е по-ясна, и об­
р а т н о , к о л к о т о п о -д ъ л б о ко ч о в е к в н и к в а в детайлите на нещата чрез
за д ъ л б о ч е н и р а з с ъ ж д е н и я , т о л к о в а п о -я р к о и зп ъ ква необходимостта
о т е з и к а , н е го в а т а т о ч н о с т и пъ л нота, послед овател ност. Затова и чо­
в е ш к о т о м и с л е н е е с в ъ р з а н о с е з и к а и ре чта . Речта фиксира мислите,
п р и д а в а и м м а те р и а л е н х а р а к т е р и о с и гу р я в а предаването им от по­
к о л е н и е н а п о ко л е н и е , ф и к с и р а ги в п и с м е н а та историческа памет.
Р а з в и т и е т о н а м и с л е н е то е и п р о ц е с н а развитие на качествата
на мисленето, а и м е н н о - последователност, гъвкавост, самостоятел• |
ност, дълбочина, бързина на мисълта. Р а звитие то на тези качества е [
е д и н п р о д ъ л ж и те л е н п р о ц е с н а ус и л и я о т стр а н а на учители и родите- •
л и , в т о в а ч и с л о и н а т р е н и р о в к и , и с а м о сто я те л н и усилия.
Р а з в и т и е т о н а м и с ъ л та е с в ъ р з а н о с ра звитие то на сигналните)
с и с т е м и . В п ъ р в а т а с и гн а л н а с и с т е м а д о м и н и р а т образите, развитие-|
т о й е с в ъ р з а н о с р а з в и т и е т о н а о б р а з н о т о мислене, докато втората.
с и гн а л н а с и с т е м а е с в ъ р з а н а с р е ч т а и а б стр а кто н о т мислене.

120
 Глава десета
ВНИМАНИЕ

1. ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ
В психичната д е й н о с т вним анието заем а особено място. За раз­
лика от другите п сихични п р о це си, които в някаква степен са свърза­
ни функционално с о тно си те л но определени и фиксирани физиоло­
гични особености на с в о я носител - мозъка, за вниманието, изразя­
вайки насочеността на психика та към задоволяването на някакви пот­
ребности, не м о ж е д а с е п о с о чи същото. Т о се превръща в един регу­
лиращ психиката м еханизъм , ко йто осигурява протичането на психич­
ните процеси. В ним анието е с во е о бр а зе н организатор на човешката
психика, без д а п р и те ж а в а познавателен характер, то осигурява про­
тичането на познавателните психични процеси и опознаването на обек­
тите, породили те зи п р о це си. З атова физиологичните му характерис­
тики имат ш и рок д и а п а зо н . Т а зи и други особености са давали осно­
вание на едни или д р уги а вто р и д а изка зва т различни постановки за
него. Чисто психо л оги ческо то направление му придава приоритетни
функции пред другите психични процеси, без да вниква във физиоло­
гичните му особености. И зследователи като Н. И. Ланге ограничаваха
вниманието и по-то чн о колебанията му до чисто биологични ритми.
Разработките на А. А. У хтом ски за доминантата и на И. П. Павлов за
механизмите на висш ата н ервна д ейност допринесоха за изясняване
на същността и о со бе но стите н а вниманието.
Вниманието е насочеността на психиката, респективно съсредо­
точеносттаиразпределителносттана едниилидругипсихичнипроце­
си(поединично или в комплексдействащи), къмзначими (трайниили
ситуативни)илинезначими, но ярки външниобектииливътрешнисъс­
тоянияналичността. Вниманиеторегулира, контролираи организира
протичанетона психичнатадейност.
В едни моменти, в за ви с и м о ст от характера на дразнителите, вни­
манието може да с е изяви чр е з разпределеността си, в други случаи
чрез съсредоточеността си, но при всички положения е налице насо­
ченост на психиката. Д а ж е и при непроизволното внимание, възник­
ващо под влиянието на непредвидени дразнители, даже и тогава е
налице насоченост на психиката. Затова насочеността на вниманието
е основна негова характеристика. Насочеността може да притежава

121
р а з л и ч н и с т е п е н и в з а в и с и м о с т о т с и л а т а н а п о т р е б н о с т и т е и харак­
те р а на д разнителите.
В н и м а н и е т о е о б е к т н а и з с л е д в а н е о т а в т о р и к а т о А . Ф . Добри-
н и н , к о й т о д е с е т и л е т и я н а р е д и з с л е д в а в и д о в е т е в н и м а н и я , от И. В.
С т р а х о в , к о й т о и з с л е д в а в н и м а н и е т о в ъ в в р ъ з к а с типологическите
о с о б е н о с т и н а в и с ш а т а н е р в н а д е й н о с т , а Б . Г. А н а н и е в изследва проб­
л е м а з а въ зпитанието н а вним анието.
В у ч е б н и ц и т е п о о б щ а п с и х о л о г и я 1 в н и м а н и е т о с е разглежда в
р а з д е л а „ Л и ч н о с т и д е й н о с т “ . О с н о в а н и е з а в к л ю ч в а н е т о на внимани­
е т о в т о з и р а з д е л с ъ щ е с т в у в а , т о е п р о ц е с н а л и ч н о с т т а , чрез него
в с и ч к и д р у г и п р о ц е с и с е с в ъ р з в а т с д е й н о с т т а . К а т о процес, който
„ о б с л у ж в а “ г л а в н о п о з н а в а т е л н и т е п с и х и ч н и п р о ц е с и , вниманието е
н е д е л и м о о т т я х и м а к а р д а н о с и д ъ л б о к о л и ч н о с т е н ха р а кте р , би тряб­
в а л о д а с е р а з гл е ж д а з а е д н о с тях.

2. Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А НА ВНИМАНИЕТО
Д а с е х а р а к т е р и з и р а в н и м а н и е т о т о в а щ е р е ч е д а с е охарактери­
з и р а п с и х и к а т а в д е й с т в и е с ъ о б р а з н о п о т р е б н о с т и т е на личността,
к о и т о я н а с о ч в а т в о п р е д е л е н а о б л а с т , з а т о в а в н и м а н и е т о е своеоб­
р а з е н м е х а н и з ъ м н а п с и х и ч н а т а д е й н о с т , м е х а н и з ъ м , ко й то притежа­
в а р е д и ц а о б щ и и с п е ц и ф и ч н и о с о б е н о с т и . К ъ м о б щ и т е особености на
в н и м а н и е т о с п а д а т с л е д н и т е : насоченост, избирателенхарактерисъс­
редоточеност на психиката, интензивност на ангажираните психични
процеси.
ф о р м у л и р а н и т е о с о б е н о с т и н а в н и м а н и е т о п о ка з в а т , че то е ме­
х а н и з ъ м , а н е п о з н а в а т е л е н п р о ц е с , м е х а н и з ъ м , к о й т о се отнася до
цялата пси хи ка .
Насочеността н а п с и х и к а т а с е с в е ж д а д о ф о ку с и р о в ка та на едни
и л и д р у г и п с и х и ч н и я в л е н и я в д а д е н а о б л а с т п о д вл ия ни е на външни
д р а з н и т е л и и л и в ъ т р е ш н и п р е д п о с т а в к и . Н а с о ч е н о с т т а на психиката
о п р е д е л я и п с и х и ч н и я о б л и к н а ч о в е к а в е д н а и л и д р у га сфера на дей­
н о с т и т е , х а р а к т е р и з и р а н е г о в и т е п о т р е б н о с т и , н а гл а с и и установка.
Избирателниятхарактерна в н и м а н и е т о с е с в е ж д а д о диференци­
а ц и я т а н а о б е к т и т е в з а в и с и м о с т о т т я х н а т а з н а ч и м о с т з а субекта или
в з а в и с и м о с т о т т я х н о т о в н е з а п н о и с и л н о в ъ зд е й с тв и е върху личността.
Д о к а т о н а с о ч е н о с т т а н а п с и х и к а т а к а т о гл о б а л е н и з р а з на внимание-

1 Виж Обща психология, под ред. на А. В. Петровски, С., 1976.

1 22
 то характеризира л ичността, то избирателният характер на внимание­
то носи белезите главно на ситуациите.
Съсредоточеносттана вним анието пък се свежда до игнориране
на едни обекти и продълж ително задърж ане на психиката върху други
обекти. По този начин с е р е а лизир а и другата особеност на внимани­
ето, а именно неговата задълбоченост, свеждащ а се до проникване в
същността на изследваните предмети чрез ангажираните психични яв­
ления.
Общите особености на вниманието са израз преди всичко на ком­
плексното действие на редица психични процеси. Зад общите особе­
ности на вниманието се кр ия т устойчиви психични явления, като инте­
ресите, мотивите, ценностите, нагласите, ориентациите. Например сту­
дентът има въ зм ож ност д а участва в много кръжоци, но той има инте­
реси към психологията. Н еговата психика е насочена към литература­
та по психология, за то ва той с е изявява активно по време на семинар­
ните занятия. Участва в експериментални проучвания по психология.
Психическата му д е йно ст е интензивно ангажирана и насочена в тази
област.
Към специфичните особености на вниманието спадат устойчивост­
та,разпределеността, колебанието, подвижността,респективноинер­
тността,превключваемостта.
Устойчивостта на вниманието се свеж да до продължително ин­
тензивно съсредоточаване на едни или други психични явления в за­
висимост от характера на дейността, която вършим. Необходимостта
продължително врем е д а задърж ам е своята психика върху обект ха­
рактеризира устойчивостта на вниманието. Показателят устойчивост
е преди всичко показател по отношение на времето, а то е функция на
характера на дейността. И м а дейности в производството и транспор­
та, в научната сфера, които и зи сква т продължителна устойчивост на
психиката.
Диапазонът на устойчивостта на вниманието и времетраенето ва­
рират. Например при една д ейност с а ангажирани един или два пси­
хични процеса, следователно диапазонът на вниманието е малък. При
друга дейност с а а нгаж ирани много психични процеси. Тогава гово­
рим за голям диапазон.
Различия с а налице и по отношение на времето. В някои дейнос­
ти това време е в отрязъка на секунди или минути. В други дейности,
разбира се, с прекъсвания, то трае с часове. При активно възприема­
не на лекция диапазонът на устойчивостта е сравнително голям.

123
 У с то й ч и в о с тта н а в н и м а н и е т о з а в и с и н е с а м о о т д е й но стта , но и
о т а кти в н о с тта , ил и п о -т о ч н о о т с т е п е н т а н а а к т и в н о с т у личността.
В ъ треш ната а к т и в н о с т о п р е д е л я и у с т о й ч и в о с т т а н а вн и м а н и е то . Как-
ва то и и н т е р е с н а л е кц и я д а с е п р о ч е т е , а к о л и п с в а отнош ение, ще
л и п с в а и м и с л и те л н а а к т и в н о с т у с т у д е н т а .
С л е д в а щ а та х а р а к т е р и с т и к а н а в н и м а н и е т о е н е го в о т о колебание,
с в е ж д а щ о с е д о к р а т к о в р е м е н н о т о н е в о л н о и з м е н е н и е в интензив­
н о стта н а а н га ж и р а н и т е в д е й н о с т т а п с и х и ч н и п р о ц е с и . П онякога и в
н а й -го л я м а та с т е п е н н а у с т о й ч и в о с т н а п с и х и к а т а , д а ж е и когато слу­
ш а м е с т р е л ки т е н а с т е н н и я ч а с о в н и к , н а с т ъ п в а т м о м е н т и на понижа­
в а н е или п о в и ш а в а н е и н т е н з и в н о с т т а н а п с и х и к а т а . Т е з и скокообраз­
ни и з м е н е н и я в у с т о й ч и в о с т т а н а в н и м а н и е т о с е д ъ л ж а т н а различни
п р и ч и н и и и м а т р а з л и ч е н д и а п а з о н . П о д и а п а з о н т е м о га т да бъдат в
р а м ки т е н а с е к у н д и , н о м о га т д а с т и г н а т и д о м и н у т и . В с и ч к о зависи от
в ъ тр е ш н а та а к т и в н о с т н а л и ч н о с т т а , о т с и л а т а н а т о р м о з н и т е процеси
и о т р е д и ц а д р у ги в ъ н ш н и и в ъ т р е ш н и ф а к т о р и , ф и з и о л о ги ч н и т е меха­
н и з м и н а к о л е б а н и е т о н а в н и м а н и е т о м о г а т д а с е т ъ р с я т и в настъпва­
щ и те а д а п т а ц и о н н и п р о ц е с и , в у м о р а т а и д р у г и п о к а з а т е л и .
К о л е б а н и е т о н а в н и м а н и е т о е е д н а е с т е с т в е н а динам ическа ха­
р а к т е р и с т и к а н а п с и х и ч н и т е п р о ц е с и , в к л ю ч е н и в о п р е д е л е н а дейност.
Б л и з к о д о к о л е б а н и е т о н а в н и м а н и е т о е и с л е д в а щ а та динами­
ч е с к а х а р а к т е р и с т и к а н а т о з и п р о ц е с , а и м е н н о — подвижността, рес­
п е к т и в н о и н е р т н о с т т а н а в н и м а н и е т о . П о д в и ж н о с т т а н а вниманието
с е с в е ж д а д о с т е п е н т а н а г ъ в к а в о с т т а н а а н га ж и р а н и т е психични яв­
л е н и я в о п р е д е л е н а д е й н о с т , к ъ д е т о с е и з и с к в а и ус то й ч и в о с т. Бързи­
я т п р е х о д о т е д и н к ъ м д р у г о б е к т , б е з д а с е н а р у ш а в а продължител­
н о с т т а н а у с т о й ч и в о с т т а н а п с и х и к а т а , е е д н а е с т е с т в е н а и често сре­
щ а н а ф о р м а н а и з я в а н а п с и х и к а т а н а ч о в е к а в д е й н о с ти те . Подвиж­
н о с т т а н а в н и м а н и е т о н е с е с в е ж д а д о к о л е б а н и е т о му, а д о временно
п р е к ъ с в а н е н а у с т о й ч и в о с т т а н а с ъ щ о т о и о т н о в о вр ъ щ а н е към нея в
л и ц е т о н а д а д е н и я о б е к т . Б ъ р з и н а т а н а п о д в и ж н о с т т а за в и с и от реди­
ц а в ъ тр е ш н и м е х а н и з м и , к а т о т и п о л о г и ч е с к и т е о с о б е н о с т и на висша­
та н е р в н а д е й н о с т , х а р а к т е р а н а д р а з н и т е л я , у м о р а т а и т. н.
П р и н а л и ч и е т о н а м н о г о з а б а в е н а п о д в и ж н о с т го в о р и м за инерт­
н о с т н а в н и м а н и е т о , з а з а б а в е н и р е а к ц и и , з а п р о д ъ л ж и те л н о и безос­
н о в а т е л н о ф и к с и р а н е н а м и с ъ л т а в ъ р х у д а д е н о б е к т и неадекватни ре­
а кц и и на н о в о п о я в и л и т е с е д р а з н и т е л и .

124
 Близко до тези характеристики на вниманието е и неговата прев-
ключваемост, т. е. способността наличността за бьрз умствен преход
от един към друг предмет, от една към друга операция.
Превключваемостта на вниманието зависи от дейностите и от съ­
отношението между възбудните и задръжните процеси по отношение
натяхната сила, подвиж ност и равновесие. Едни операции и дейности
изискват бързо преминаване от един към друг предмет, други дейнос­
ти изискват също бързо превклю чване, но продължително задържане
на операцията. Изобщо ритъмът в изпълнението на повечето от дей­
ностите налага различни съотношения и пропорции в превключвае­
мостта на вниманието и в съотношението му с устойчивостта. Най-
ярко този ритъм е очертан при работата на учителя по време на урок.
Превключването на вниманието може да се осъществява волево
и неволево, като първото е функция на съзнателната дейност на чове­
ка, а второто зависи от облика на случайно появили се дразнители.
Понякога и сравнително кратката превключваемост може да струва
живота на човека, а понякога и дълговременната разсеяност може да
води само до загуба на време на човека.
Вниманието се характеризира и с разпределеност. Всъщност то­
ва е свойство на психиката и същевременно способност на човека
едновременно с различна степен на осмисленост да извършва някол­
ко операции. Едновременното извършване на различни операции от
човека е обусловено от съвременната сложност на труда, наситен с
богата техника. Д окато преди 50 години занаятчията последователно
е изявявал едно или друго свойство на вниманието си в изработката
на предмета, сега операторът трябва да ангажира психиката си по раз­
лични и понякога противоположни един на друг показатели.
Разпределеността на вниманието може да се разглежда в някол­
ко аспекта по отношение на вътрешните механизми, детерминиращи
това свойство на психиката в дейностите. На първо място, това е ме­
ханизъм на изключително бързо превключване и преминаване от един
към друг обект. Това създава понякога илюзията за едновременно из­
вършване на различни операции. В основата му лежат индукционни
отношения на процесите възбуждане и задържане.
На 8торо място, разпределеността на вниманието се осъществя­
ва посредством наличието на йерархични нива на съзнателна актив­
ност. На едно ниво процесите протичат при висока активност и човек
изпълнява важни операции; на друго ниво в същото това време изпъл­
нява действия, превърнали се в навични и малко осъзнати. Можем да

125
 изб рои м ощ е нива на съ отнош ения м е ж д у съ знателното и несъзна­
телното изпълнение на о пе ра ци ите в работата, осигуряващи разпре-
делеността на вниманието. В то зи смисъл правд опод обно звучи и пос­
тановката на С. Л . Рубинщайн, че проблем ът з а вниманието е проблем
за регулацията на по зна ва те л на та д ейност.
Н ивата на ра зп р ед е л е но стта на вним а ни ето зависят от обектите,
о т предметите, вклю че ни з а о п е р и р а н е в съ ответната дейност. Слож­
ните съ вм естни д ействия м е ж ду хо р а та в е д на и съща дейност налагат
голям а ко о рд инация и р а зп р е д е л е н о ст н а вним анието в изпълнение­
то на операциите. И б л а годарение на въ зм о ж н о стта за автоматизира­
не на редица д е йно сти с е съ зд а в ат и п р е д п о ста вки за разпределе­
н о с т на вним анието.
Към ха р а кте р и сти ки те на вн и м а н и е то сп а д а и разсеяността. Пос- 1
ледната им а д ве ф орми на изя в и: п о л о ж ите л на разсеяност, когато чо­
ве к всл ед ствие на гол ям а за д ъ л бо че но ст неумело координира опера­
циите си в други области на с в о я та д ейност, и отрицателна разсея­
ност, с ве ж д ащ а с е д о н е с п о со б н о стта на ч о в е ка да се съсредоточи
върху даден обект. В тората р а зс е я н о с т - отрицателната, може да се
дълж и на ум ора, на и зв е с тн а д и сха р м о ни я м еж ду възбудните и зад-
ръж ните п р о ц е с и в ко р а та н а м о зъ ка и на редица други причини.
К а то р а згл е ж д а м е по е д и н и ч н о сво й ств а та на вниманието и го ха­
р а кте р и зи р а м е ка то п р о ц е с, сл е д в а д а отбележим , че тези свойства
на вним а ни ето с а в з а и м н о с в ъ р за н и и п р о тича т в различен порядък
Н а п р и м е р по л о ж и те л на та р а з с е я н о с т е ф ункция на голяма задълбо­
ченост, и н те н зи в н о с т и у с то й ч и в о с т на вниманието. От друга страна,
задълбочеността е н е м и с л и м а б е з голям а интензивност и устойчивост
на вним анието. В а н а л о ги ч е н п о р яд ъ к м о га т да бъдат разглеждания
д ругите с в о й с т в а на в н и м а н и е то . И в с и ч ки те зи комбинации зависят
о т порядъ ка на д е й с тв и е то н а предм етите. „Вниманието към обекта -
п о со ч в а К. С. С т а н и с л а в с ки - п р е д и з в и кв а естествена потребност да
се н а п р а ви нещ о с не го . А д е й ств и е то о щ е повече съсредоточава вни­
м анието върху о б е кта . П о т о з и на чин , сл и в а й ки се и взаимно препли­
та й ки с е с д е й с тви е то , в н и м а н и е т о с ъ зд а в а зд р а ва връзка с обекта4-
В н им а ни ето м о ж е д а с е х а р а кт е р и з и р а и о т гледна точка на функ­
циите ко и то и зп ъ л н я ва . П о с о ч в а т с е сл едните функции на внимание­
то: първо, в п о д б о р а н а зн а ч и м и т е з а субе кта предмети, свързани с
п о тр е б но стите н а ч о в е к а ; вто р о , в с п о с о б н о с тта на вниманието да за-
държа и с ъ х р а н я в а т е з и о б е к т и и н а т р е т о м я с т о , в н и м а н и е т о изпъ лня­
ва р е гул а ц ио нна и к о н т р о л н а ф у н к ц и я в п р о т и ч а н е т о н а пси хи чн и те
процеси и п р е д и в с и ч к о н а п о з н а в а т е л н и т е п с и х и ч н и п р о ц е с и - у с е ­
щането, в ъ з п р и я т и е т о , м и с л е н е т о , п а м е тта , в ъ о б р а ж е н и е то и п р е д с ­
тавите.
Като р е гу л а ц и о н н а и к о н т р о л н а ф ун кц и я в н и м а н и е т о с е и зя в я в а
на различни н и в а , д в е о т к о и т о с а я р к о о ч е р т а н и - н а с е н з о р н о ниво,
когато р е гу л и р а и к о н т р о л и р а т е к у щ а т а у с е т л и в о с т и въ зп р и е м а н е то
на инф орм ацията, и н а и н т е л е к т у а л н о н и в о , ко га т о ч о в е к о б р а б о тва
информация ч р е з п о н я т и я и с ъ ж д е н и я , к о н ц е п ц и и и р а зсъ ж д е н и я .

3. ВИДОВЕ ВНИМАНИЕ
В з а в и с и м о с т о т у ч а с т и е т о н а с ъ з н а н и е т о и во л я та в пр о ти ча н е то
на процесите н а в н и м а н и е т о п о с л е д н о т о б и в а во л е в о , н е во л е во \л п о с -
леволево.
Н ево л е во то в н и м а н и е и м а з а п р е д п о с т а в к а д е й ств и е то на ф акто­
ри като: о с о б е н о с т т а н а с а м и я д р а з н и т е л (сил а, я р ко с т, в н е за п н о с т и
действие). Т а к и в а д р а з н и т е л и о т к л о н я в а т вн и м а н и е то о т една към друга
сфера и то о с т а в а и з в ъ н в о л я т а н а ч о в е к а . Н а п р и м е р вн е за п е н тр я съ к
от предмет, в н е з а п н о с п и р а н е н а ко л а .
На второ м я с то , н е в о л е в о т о в н и м а н и е в ъ зн и кв а в резултат на д р а з­
нител, н о с е щ н о в о с т и , н о с е щ х а р а к т е р н а и н е и з в е с т н а инф орм ация.
Такива д р а з н и те л и с ъ щ о о т к л о н я в а т ч о в е к а о т е д н о към д р уго д е йст­
вие. Когато н а м а л к о д е т е з а п р ъ в п ъ т с е п о к а ж е н о в а и гр а ч ка , то на ­
сочва в н и м а н и е то с и къ м не я .
На тр е то м я с т о , н е в о л е в о т о в н и м а н и е в ъ з н и кв а в р езул тат на п о ­
явата на зн а ч и м и и з а л и ч н о с т т а д р а з н и т е л и , ко и т о п р е д и з в и кв а т мо­
тиви или с е в к л ю ч в а т в м о т и в и т е и п о тр е б н о с ти те н а ч о в е ка . В то зи
случай ч о в е к с ъ щ о е с к л о н е н д а и з я в и н е в о л е в о то си вн им а ни е. Н а п ­
ример дълго т ъ р с е н и д а м с к и б о т у ш и , з а б е л я з а н и на витрината, пр е ­
дизвикват н е в о л е в о т о в н и м а н и е . В с л у ч а я е на л и ц е с ъ вп а д е ни е м е ж ­
ду външното, с л у ч а й н о т о и п о т р е б н о с т т а , въ тр е ш но то състояние.
П ром ени в п о в е д е н и е т о , в о к а л н а т а м и м и к а н а учителя пр е д деца­
та също п р е д и з в и к в а т н е в о л е в о т о в н и м а н и е . А к о кл а съ т ш уми и учите­
лят повиш и ил и п о н и ж и гл а с , н а с т ъ п в а ти ш и н а , сл е д в а вол евото вни­
мание и уч е н и ц и те п о -п ъ л н о ц е н н о в ъ з п р и е м а т пр е по д а ва н о то .
Н ево л е во то в н и м а н и е в ъ з н и к в а и в р е зул та т н а натрупания п р е ­
дишен о п ит у ч о в е к а . Н а п р и м е р ч о в е к , п р о д а л уп р а вл яв а на та от него
дълги години к о л а и з а б е л я з а л я с л е д в р е м е , в е д н а га на со ч в а вн им а ­

127
нието си към нея. Ж ен а, която носи рядко срещ ано манто, вижда съ­
щото манто на друга ж ена, веднага насочва вниманието си. Изграде­
ната установка към нещо под ф ормата на интереси, наклонности и
мотиви е една предпоставка з а изявата на неволевото внимание. Мо­
гат да бъдат посочени и други външни и вътрешни предпоставки ифак­
тори, които предизвикват безволевото внимание. Като характеристи­
ка на психиката неволевото внимание е напълно закономерно явле­
ние в психичната дейност на човека. По своята същност то изпълнява
охраняващи личността функции, сигнализира, насочва, включва нови
дразнители в обекта на умствената дейност.
Умствената активност на човека протича не само на основата на
неволевото, но главно на основата на волевото внимание, то е съзна­
телно и волево протичане на едни или други психични процеси вопре­
делена форма на дейност при наличието на цел на човека. Характер­
но з а този вид внимание е не ролята и силата на външните дразнители
и фактори от този род, а онази вътрешна активност на психиката, коя­
то е подчинена на определена цел.
Волевото внимание е свързано с цялостното умствено развитие
на личността. Волевото внимание протича на основата на определена
цел, на основата на налични потребности, мотиви, развити психични
процеси, а не на базата на случайно появили се дразнители, кактое
при неволевото внимание. Вътрешната йерархическа структура на пси­
хиката, натрупаният социален опит обуславят свойствата на волевото
внимание. При волевото внимание човек оперира несъмнено не само
с понятия и съждения, напротив, той се опира и на обектите, предме­
тите, техниката, която управлява, но всичко това е подчинено на опре­
делена цел, има специално предназначение в трудовата дейност на
човека. Именно тази сложна координация между непосредствено дейс­
тващ и предмети, м акар и целенасочено подбирани, от една страна, и,
от друга, наличните психични явления, от рода на мотиви, интереси,
понятия, съждения и други, налагат участието на волевото внимание.
То се характеризира с известна степен на автоматизираност, т. е. оно­
ва, което е било волево, съзнателно и целенасочено, след време бла­
годарение на многократните повторения става неволево, т. е. превръ­
ща се в стандартно автоматично действие. Този род внимание има
голямо значение з а ф ормирането на навици, установки, стереотипи
на действия в процеса на учебно-възпитателната работа.

128
 Н яко и а в т о р и 3, к а т о р а з г л е ж д а т в и д о в е т е в н и м а н и е , о т д е л я т м я с ­
то на к о л е к т и в н о т о , г р у п о в о т о и и н д и в и д у а л н о т о в н и м а н и е . К о л е к т и в ­
ното в н и м а н и е с е р а з г л е ж д а к а т о ф у н к ц и я н а и з и с к в а н и я т а н а о п р е ­
делена д е й н о с т о т с т р а н а н а к о л е к т и в и о т х о р а , н а п р и м е р б р и г а д а ,
която и з п ъ л н я в а е д н о р о д н и о п е р а ц и и , п а р а л е л к и у ч е н и ц и в к л а с п о
време на п р е п о д а в а н е н а у р о к а .
Г р у п о в о то в н и м а н и е с е р е а л и з и р а , к а к т о и к о л е к т и в н о т о , в з а в и ­
симост о т б р о я н а х о р а т а , к ъ м к о и т о с а н а с о ч е н и и з и с к в а н и я т а н а д е й ­
ността. И н д и в и д у а л н о т о в н и м а н и е с е о т н а с я д о л и ч н о с т т а .
В ним анието м о ж е д а б ъ д е к л а с и ф и ц и р а н о и н а о с н о в а т а н а н а с о ­
чеността н а п с и х и к а т а к ъ м в ъ н ш н и т е о б е к т и и л и к ъ м п р е ж и в я в а н и я т а
на човека. В н и м а н и е т о , н а с о ч е н о к ъ м п р е ж и в я в а н и я т а , и л и п о - т о ч н о
вниманието, п о р о д е н о о т т я х ( ч у в с т в а , п а м е т , о б р а з и , м и с л и ) , ф о р м и ­
ра редица п о л о ж и т е л н и ч е р т и в л и ч н о с т т а , к а т о в н и м а т е л н о с т , г о т о в ­
ност на д е те то д а в ъ р ш и п р о д ъ л ж и т е л н о в р е м е е д н о и с ъ щ о з а н и м а ­
ние, у в л е ка те л н о с т. Т о з и в и д в н и м а н и е , н а с о ч е н о н е к ъ м с а м о ц е л н и
преживявания, а к ъ м т в о р ч е с к о и з п о л з в а н е н а с р б с т в е н и я с и и н т е ­
лектуален п о т е н ц и а л в д а д е н а о б л а с т , с ъ д е й с т в а з а р а з в и т и е т о н а и н ­
телекта на ч о в е к а .
В н им а ни ето, и з р а з я в а щ о с е в н а с о ч е н о с т т а н а п с и х и к а т а к ъ м в ъ н ­
шния свят, н о с и б е л е з и т е н а и з и с к в а н и я т а н а с р е д а т а , к ъ м к о я т о е
насочено.

4. РАЗВИТИЕ Н А ВНИМ АНИЕТО. ВНИМАТЕЛНОСТ

Развитието н а в н и м а н и е т о е с в ъ р з а н о с р а з в и т и е т о н а ц я л а т а п с и ­
хична д е й н о с т и с е о с ъ щ е с т в я в а в р а з л и ч н и т е ф о р м и н а д е й н о с т - в
играта, у ч е н и е т о и и з и с к в а н и я т а н а п р о ф е с и и т е , в о б л а с т т а н а и з к у с т ­
вото.
Р азв итие то н а в н и м а н и е т о н а м и р а и з р а з в о б о б щ е н о т о с в о й с т в о
наличността в н и м а т е л н о с т . Т я е с в о е о б р а з е н и з р а з н а н а с о ч е н о с т т а
на човека, н а н е г о в а т а п с и х и к а к ъ м д а д е н о б е к т . В н и м а т е л н о с т т а с е
проявява в н а й - р а з л и ч н и о б с т о я т е л с т в а . Н а п р и м е р , к о г а т о ч о в е к и з ­
вършва о т го в о р н и п р о ф е с и о н а л н и ф у н к ц и и - о п е р и р а н е н а б о л н и , у п ­
равление н а с л о ж н и т е х н и ч е с к и у с т р о й с т в а , п о д г о т о в к а з а и з п и т . Н о
вниманието и в н и м а т е л н о с т т а с а н у ж н и и п р и п р и г о т в я н е т о н а х р а н а
от дом акинята.
 В н и м а т е л н о с т т а н а м и р а и з р а з и к о г а т о ч о в е к е в но ва обстанов­
к а , п р и н е п о з н а т и х о р а . В н и м а т е л н о с т т а е с в о е о б р а з н о волево насоч­
в а н е н а п с и х и к а т а к ъ м о б с т а н о в к а т а , х о р а т а и къ м с е б е си. На основа­
т а н а в н и м а т е л н о с т т а с е о ч е р т а в а т т р и т и п а в н и м а н и е , три типа лич­
н о с т и , а и м е н н о - в н и м а т е л н и , н е в н и м а т е л н и , р а з с е я н и . Докатонев-
н и м а т е л н о с т т а е с в ъ р з а н а с ч е р т и т е н а х а р а к т е р а , т о разсеяността е
с в ъ р з а н а с и н т е л е к т а н а ч о в е к а , с п с и х и ч н а т а м у д е йно ст.
О с о б е н о с т и т е н а в н и м а н и е т о п р е р а с т в а т в ч е р ти на характера,
д а в а т о б л и к н а л и ч н о с т т а в с о ц и а л н а т а и т р у д о в а т а обстановка.
З а д а с е р а з б е р е с ъ щ н о с т т а н а в н и м а т е л н о с т т а , правилно етяда
с е р а з г л е ж д а в з а в и с и м о с т о т и н т е р е с и т е и м о ти в и те , да се свързвас
л и ч н о с т н и я с т а т у с н а ч о в е к а . Н а т о з и ф о н щ е и з п ъ кн е и вътрешната
д е т е р м и н и р а н о с т н а в н и м а т е л н о с т т а . Р а з с е я н и я т м о ж е да прояви го­
л я м а в н и м а т е л н о с т к ъ м н я к о г о , о т к о г о т о м о ж е д а о ч а кв а полза.
С в о й с т в а т а н а в н и м а н и е т о и в н и м а т е л н о с т т а с е развиват в дей­
н о с т и т е и ч р е з т р е н и р о в к и н а м и с ъ л т а . В у ч е б н а т а д е й н о ст при усвоя­
в а н е т о н а з н а н и я т а в н и м а н и е т о и в н и м а т е л н о с т т а и м а т решаващо зна­
ч е н и е . У м е н и е т о н а у ч и т е л я д а п о с т а в я в ъ п р о с и , д а на со чва психична­
т а а к т и в н о с т н а д е ц а т а , д а о с и г у р я в а п а у з и п р и у р о к а , з а д а ги активи­
з и р а о т н о в о , ф о р м и р а п о л о ж и т е л н и к а ч е с т в а н а вним анието у учени­
ците.

130
 Глава единадесета

РЕЧ

1. Р О Л Я И З Н А Ч Е Н И Е Н А РЕЧТА
ЗА ПСИХИЧНАТА ДЕЙНОСТ

Речта е с п е ц и ф и ч е н ф е н о м е н н а ч о в е ш к а т а п с и х и к а , н о с и т е л н а
отличителни п р и з н а ц и , к о и т о п о с т а в я т ч о в е к а н а д о с т а н а л и т е ж и в о ­
тински ви д о в е . Т я е в и с ш а ф о р м а з а о с ъ щ е с т в я в а н е н а в з а и м о о т н о ­
шенията м е ж д у х о р а т а . Е з и к о п о д о б н и т е с р е д с т в а з а о б щ у в а н е , и з п о л ­
звани от ж и в о т н и т е з а с ъ о б щ е н и е и с и г н а л и з и р а н е , с а р е ф л е к т о р н и
механизми, к о и т о с т о я т д а л е ч п о д р а в н и щ е т о н а р е ч та . С т о ч е н т а н ц и
звук пчелата с ъ о б щ а в а н а о с т а н а л и т е п ч е л и б е з п о гр е ш н о м я с т о т о , къ -
дето им а б о га т а п а ш а . Н е з а в и с и м о о т го л я м а т а т о ч н о с т и п р е ц и з н о с т
на съ об щ ението н и т о т а н ц ъ т , н и т о б р ъ м ч е н е т о , к о л к о т о и с ъ в ъ р ш е н и в
предаване н а к о н к р е т н а т а и н ф о р м а ц и я д а с а , м о га т д а с е с р а в н я т с
богатите в ъ з м о ж н о с т и н а ч о в е ш к а т а р е ч .
Р е ш а в инт еграт ивен ф акт ор, к о й т о о б е д и н я в а м н о го о б р а з н и я п с и ­
хичен ж и в о т н а ч о в е к а и го и з р а з я в а ч р е з с п е ц и ф и ч н и е з и к о в и с р е д с ­
тва. „Ч о в е к р а б о т и , д е й с т в а , м и с л и , т в о р и , ж и в е е , б и д е й к и п о т о п е н в
съдържателния с в я т н а е з и к а п и ш е В . А . З в е ги н ц е в . Е з и к ъ т в п о с о ч е ­
ния а сп е кт е х р а н и т е л н а с р е д а з а с а м о т о с ъ щ е с т в у в а н е н а ч о в е к а и
във всеки с л у ч а й е з и к ъ т з а д ъ л ж и т е л н о п р и с ъ с т в а въ в в с и ч к и о н е з и
психични п а р а м е т р и , к о и т о ф о р м и р а т с ъ з н а т е л н о т о и д о р и б е з с ъ з н а ­
телното п о в е д е н и е н а ч о в е к а “ 1. Е з и к ъ т к а т о с р е д с т в о з а р е ч е в а д е й ­
ност и зр а з я в а и у т о ч н я в а м и с ъ л т а , и з р а з я в а и п р е д и з в и к в а ч у в с т в а ,
участва в з а п о м н я н е т о , а к т и в и з и р а п р е д с т а в и т е . М о ж е д а с е к а ж е , ч е
езикът е н о с и т е л н а з н а н и е т о , с н е г о в а п о м о щ с е с ъ х р а н я в а н а у ч н а т а
мисъл, о с ъ щ е с т в я в а с е о б м я н а н а ку л т у р н и д о с т и ж е н и я . Д о к а т о в п о ­
тока на р е ч та с е р а з к р и в а т е м п е р а м е н т ъ т , о т р е ч е в о т о п о в е д е н и е м о ­
же да с е съ д и з а х а р а к т е р а и с п о с о б н о с т и т е . С д у м и м о ж е д а о б о д ­
рим, но и д а о г о р ч и м ч о в е к а . Р е ч т а в л и з а въ в в з а и м о д е й с т в и е с о с т а ­
налите п с и х и ч н и я в л е н и я и о к а з в а в ъ з д е й с т в и е въ р ху р а з в и т и е т о и м .
Тя оформя ку л т у р а т а н а п о в е д е н и е т о , с т и м у л и р а в ъ о б р а ж е н и е т о , п р е ­
дизвиква м и с л е н е т о . Г р и ж а т а з а р а з в и т и е т о н а р е ч т а е г р и ж а з а р а з ­
витието н а ч о в е к а .
 2. С Ъ Щ Н О С Т И О СО БЕНО СТИ НА РЕЧТА

Р е чта е с л о ж е н ф е н о м е н н а ч о в е ш к а т а п си хи ка . Тя участва като

„с ъ с т а в н а ч а с т в д е й н о с т о т п о -в и с ш п о р я д ъ к“ 2 и се изявява със собс­
т в е н а с ъ щ н о с т и п р е д н а з н а ч е н и е в о б л а стта на психичната дейност.
Д ъ л б о ка т а с ъ щ н о с т н а р е ч е в а та д е й н о с т се корени във взаимо­
д е й с т в и е т о ч о в е к - ч о в е к , ко е т о е ко м п о н е н т на отношението човек-
с р е д а . Н е й н о то к о н к р е т н о п р е д н а з н а ч е н и е е д а осигури общуването
м е ж д у х о р а та .
О б щ у в а н е то с е р е а л и з и р а съ с сп е ц иф ичн и речеви средства, кои­
т о п р а в я т в ъ з м о ж н о и зр а з я в а н е т о и въ зп р и е м а н е то на преживявани­
ята , м и с л и те , зн а н и я та , к а к т о и н ю а н с и те на психичната дейност, т. е.
п р а в я т в ъ з м о ж н о о с ъ щ е с тв я в а н е то н а целта на общуването-речева­
т а д е й н о с т д а о с и гу р и р а з м я н а на о п и т, с ко й то д а съдейства на разви
т и е то . В т о з и с м и с ъ л р е ч та е ц е л е н а со ч е н а д ейност, за която езикъте
о с н о в н о с п е ц и ф и ч н о с р е д с т в о з а общ уван е . К а то психичен феномен
р е ч т а и зп ъ л н я в а и з в ъ н е з и ко в и за д а ч и с е зи к о в и средства.
Речеват а д е й но ст с е р е а л и з и р а п о д в а начина, п р и които езикът
и м а о п р е д е л е н а р о л я и място. Първият н а ч и н това е речепроизводст-
в о г о , т. е. съ здаванет о н а речт а, а вторият - въ зприем ане то и осмисА
лянет о н а речт а. П р и пъ р вия н а чи н , ко га то се съ здава речта, когато се
го в о р и или п иш е , к о га т о тр я б в а д а с е предаде някакво съобщени
з н а н и е ил и мисъ л, у то ч н е н о то съ д ъ р ж а н и е с е оформя лингвистичес­
к и , о б л и ч а с е в е з и к о в а ф орм а. П р и вто р ия на чин изградената езико­
в а ф о р м а с е в ъ зп р и е м а и ч р е з нея с е р а з кр и в а съдържанието, стига
с е д о с м и с ъ л а , в л о ж е н в л и н гв и с ти ч е с ки я модел.
Р ол ята на е з и к а в ц я л о стния ко м ун и ка ти в е н акт, когато създава­
н е то и в ъ зп р и е м а н е то н а р е ч та о б р а з у в а т цялостен процес на речева­
т а д е й н о с т , е д а бъде с р е д н о зв е н о . Т ой е п о ср ед ни к между общува­
щ ите л и ц а , то й е с р е д с т в о з а р а з м я н а на мнения, той е код, носител на
и н ф о р м а ц и я , ко я то с е к о д и р а и д е ко д и р а п р и речевата дейност. Са­
м и я т е з и к не е п с и х и ч е н ф акт, н о ч р е з н е го с е осъществява речевата
д е й н о с т , ч и и то п с и х и ч н и п р и з н а ц и с а за л о ж е н и в нейното създаване
и в ъ зп р и е м а н е .
С ъ зд а в а н е то на р е ч та е с л о ж н а психолингвистическа дейност, ко­
я то о б е д и н я в а п с и х о л о ги ч е с к и и л и н гв и с ти ч е с ки елементи в единен
и н те гр а л е н п р о ц е с на с ъ зд а в а н е то . П р и то з и сл о ж е н процес смисло-

3 А. А. Леонтиев. Психолингвистические единицы и порожд

речевого высказывания, М., 1969, с. 135.
вота изграждане на р е ч та в н а с я с ъ д ъ р ж а н и е в е з и к о в а т а ф о р м а , а
лингвистическою й о ф о р м я не п о д п о м а га уто ч н я в а н е то на см и съ л а .
При взаимодействието н а п с и х о л о ги ч е с к о и л и н гв и с т и ч е с ко п р е ц и з и ­
ране и уясняване с е о съ щ е ствя ва р е ч е в а та д е й н о ст. Пътят о т в ъ з н и к­
ване на смисъла към е з и к о в о оф о р м яне , з а д а с е пр е да д е на р е ц и п и ­
ента, това е пътят за с ъ зд а в а н е н а речта.
Психолингвистическите п р о учв а ни я , н а со че н и към р а з к р и в а н е на
речта, установяват, че п р о ц е с ъ т н а съ зд а в а н е с е о съ щ е ствя ва н а ня­
колко равнища, които о б р а зува т модела на съ здаването на речта. В ся ко
равнище има свои з а ко н о м е р н о с т и и о бхва щ а о с н о в н и м о м е н ти на
процеса, като наприм ер: м о тив а ция на и зк а зв а н е то , в ъ зн и кв а н е на
замисъла, избор на в а р и а н т з а о съ щ ествя ва не на см исъ ла, л и н гв и с ­
тическо оформяне и съ по ста в ян е на р е а л иза ц ия та съ с са м и я з а м и ­
съл. С други думи и н а кр а тко , п р о ц е съ т на съ зда ван е то на р е чта съ­
държа и разрешава д ва о с н о в н и в ъ п р о са - ка кв о д а се к а ж е и к а к д а
се каже. Единият въ прос с е о тн а ся д о съ дъ рж анието, а д р угия т - д о
формата на изказването.
Възприемането на речта съ щ о е д и а л е кти че ски сл о ж е н п р о ц е с,
при който интегрираните п си х о л и н гв и сти ч е ски елем енти се въ зп р и е ­
мат в единство. И тук съ щ ествува вза и м о д е й стви е , ко е то д о п р и н а ся
за осъществяването на р е че ва та д е йно ст. Л и н гв и сти ч е ска та ф орм а
облекчава или затруднява р а зкр и в а н е то на см исъла, а о см и сл я н е то
наизказването подпом ага д а с е преодолеят някои лингвистиче ски не с­
полуки от правоговорен или п р а в о п и с е н ха р а кте р . В ъ зп р ие м а не то на
речта по същество то ва е р а зб и р а н е то на вл ож ения см исъ л, л и чн о
осмисляне на въ зприетото и р а з кр и в а н е на м отивацията.
В цялостния п р о це с на р е чевата д е й н о ст съ здаването и въ зп р и е ­
мането на речта о б р а зува т е д и нств о, ко е то се о сн о в а в а на единен
общ смисъл, от него се тръгва п р и съ здаването, д о него тр ябва д а се
стигне при възприемането на речта. Т о в а е д инство се проявява в един
общлингвистически и зр а з, д о ко й то се стига , когато се съ зда ва речта,
иот който се тръгва, ко га то с е въ зпр ие м а .
Особеност на п си хо л и н гв и сти че ска та о р га ни за ц и я на речевата
дейност е нейната „о гр о м н а гъ вка во ст и п о л и ф ункц ионалност“3- ка к-
то отбелязва А. А. Л е о нтие в," к о е т о о си гур я в а въ зм о ж н о ст за м н о го ­
вариантно решаване на речевите проблем и. „Р ечевата о р га ни за ц и я 1

1А А. Леонтиев, Психолингвистические единицы порождение ре­

чевого высказывания, М., 1969, с. 83.
133
в л и з а к а т о ч а с т в п о - с л о ж н а с и с т е м а , и м а щ а м н о г о в ъ з м о ж н и състоя-I
н и я , и з б о р ъ т н а к о и т о н а с в о й р е д е о б у с л о в е н о т в к л ю ч в а н е т о на тази
с и с т е м а в о щ е п о - с л о ж н а с и с т е м а , с и с т е м а т а н а о т н о ш е н и я на човека
с о б щ е с т в е н а т а д е й с т в и т е л н о с т “ 4.
Д р у г а с ъ щ е с т в е н а о с о б е н о с т н а ч о в е ш к а т а р е ч е в а д е йно ст е ней­
н а т а и з к л ю ч и т е л н а п р о д у кт и в н о с т ,; к о я т о с е и з р а з я в а в създаването
н а и з в ъ н р е д н о г о л я м б р о й и з р е ч е н и я . „ Н и е п о с т о я н н о с м е длъжници
д а с ъ з д а в а м е и д а р а з б и р а м е н о в и и з р е ч е н и я . Т о з и ф а кт често пре­
д и з в и к в а у д и в л е н и е “ 5 - п и ш е Д . С л о б и н . К а т о с е и з к л ю ч и механично­
т о , б у к в а л н о п о в т о р е н и е н а н а и з у с т е н и и з р е ч е н и я , м о ж е д а се каже,
ч е в с я к о н о в о с ъ з д а д е н о и з р е ч е н и е е у н и к а л н о и н е п о в т о р и м о . Колко-
т о и б л и з к и п о ф о р м а и с ъ д ъ р ж а н и е д а с а и з р е ч е н и я т а , ко и то изразя­
в а т е д н а м и с ъ л , к о г а т о с а и з к а з а н и о т р а з л и ч н и х о р а или от един и
с ъ щ и ч о в е к в р а з л и ч н о в р е м е , т е п р и т е ж а в а т с в о е о б р а з и е и по-голе-
м и и л и п о - м а л к и о т л и ч и я , в т о в а е е д н о о т д о к а з а т е л с т в а т а за способ­
н о с т т а д а с е с ъ з д а в а т б е з к р а й н о ч и с л о и з р е ч е н и я . В т а з и връзка Д.
С л о б и н п о с о ч в а и д р у г о д о к а з а т е л с т в о . „ З а д а с е уб е д и м , че числото
н а и з р е ч е н и е т о н а и с т и н а е б е з к р а й н о , о п и т а й т е с е д а направите след­
н и я е к с п е р и м е н т : в з е м е т е к о я т о и д а е к н и г а , и з б е р е т е о т нея което и
д а е и з р е ч е н и е и ч е т е т е к н и г а т а п о - н а т а т ъ к д о т о г а в а , д о ка то не срещ­
н е т е с ъ щ о т о и з р е ч е н и е . И а к о н е п о п а д н е т е н а ц и та ти , ско р о ще се
у б е д и т е в б е з п о л е з н о с т т а н а с в о и т е у с и л и я . И з р е ч е н и я т а в преобла­
д а в а щ о т о м н о з и н с т в о с а я в л е н и е у н и к а л н о “ 6. Г о л я м а т а продуктивност
н а р е ч е в а т а д е й н о с т с е д о к а з в а и с и з р е ч е н и я т а в п р е р а зка зи те , кои­
т о с е р а з л и ч а в а т о т и з р е ч е н и я т а в о р и г и н а л н и я р а з к а з , въпреки че
предават едно и същ о съдърж ание.
Е в р и с т и ч н и я т х а р а кт е р н а р е ч е в а т а д е й н о с т е д р у га нейна особе­
н о с т . О т м н о г о т о в ъ з м о ж н и в а р и а н т и з а и з р а з я в а н е с е избира, откри­
в а и л и п р и е м а е д и н . И з б о р ъ т м о ж е д а с е и з в ъ р ш и б ъ р зо , внезапно,
м и г н о в е н о , н о м о ж е д ъ л г о д а с е т ъ р с я т т о ч н а т а м и с ъ л и сполучливият
и з р а з п р и с ъ з д а в а н е т о н а р е ч т а и л и в я р н а т а и н те р п р е та ц и я и адек­
в а т н а т а м о т и в а ц и я п р и в ъ з п р и е м а н е т о н а р е ч т а . „И зкл ю чи те л н о важ­
н о е д а с е п о д ч е р т а е - п и ш е А . А . Л е о н т и е в в п р е д го в о р а към психо*
л и н г в и с т и к а т а н а С л о б и н и Г р и н , - ч е к р а й н и я т п р о д у к т н а речта не ни

4 А. А. Леонтиев, Психолингвистические единицы порождение ре­

чевого высказывания, М., 1969, с. 83.
5 Слобин Д. и Д ж. Грин. Психолингвистика, М., 1976, с. 28.
6 Пак т а м .

134
е даден в н а ч а л о т о в н и к а к ъ в в и д ; р е ч е в а т а д е й н о с т е т в о р ч е с к и п р о ­
цес, а не п р о с т о п р е к о д и р а н е н а с м и с ъ л а в т е к с т “ 7.
О собеност н а р е ч е в а т а д е й н о с т е в з а и м о д е й с т в и е т о м е ж д у н е й ­
ните о с н о в н и к о м п о н е н т и - п с и х и ч н и и л и н г в и с т и ч е с к и . В ъ р х у е з и к о ­
вата а к т и в н о с т о к а з в а т п о л о ж и т е л н о и л и о т р и ц а т е л н о в л и я н и е р а з ­
личните п с и х и ч н и с ъ с т о я н и я , к а т о р а з с е я н о с т , т р е в о ж н о с т , е м о ц и о ­
нална в ъ зб у д а , с ъ с р е д о т о ч е н о с т , у в е р е н о с т , у д о в л е т в о р е н о с т и т . н .
На е зи ко в а та с п о с о б н о с т с е о т р а з я в а т к а ч е с т в а т а н а п с и х и ч н и т е п р о ­
цеси и с в о й с т в а , к а т о т р а й н о с т н а п а м е т т а , ш и р о т а и г ъ в к а в о с т н а м и с ­
ленето, б о г а т с т в о н а в ъ о б р а ж е н и е т о , б ъ р з и н а н а т е м п е р а м е н т а и т . н .
От своя с т р а н а л и н г в и с т и ч н и т е к о м п о н е н т и н а р е ч е в а т а д е й н о с т в л и ­
яят върху з а п о м н я н е т о , п о д п о м а г а т у т о ч н я в а н е т о н а м и с ъ л т а и п р .
В заи м одействието м е ж д у п с и х и ч н и т е и л и н гв и с ти ч е с ки т е к о м п о ­
ненти на р е ч т а о б р а з у в а е д и н с т в о , в к о е т о с е с ъ х р а н я в а о т н о с и т е л н а ­
та им с а м о с т о я т е л н о с т . Т о в а е д и н с т в о и с а м о с т о я т е л н о с т с е и з я с н я ­
ват при у т о ч н я в а н е н а о т н о ш е н и е т о е з и к и м и с л е н е . В л и т е р а т у р а т а
по този в ъ п р о с н а п ъ р в о м я с т о с е о т б е л я з в а т я с н а т а в р ъ з к а м е ж д у
тези д ва к о м п о н е н т а : „ М и с ъ л т а с ъ щ е с т в у в а в д у м и т е и с е и з р а з я в а
чрез тях“ 8. О б е д и н е н и о т р е ч е в а т а д е й н о с т , е з и к ъ т и м и с л е н е т о о б р а ­
зуват е д и н с тв о , н о н е т ъ ж д е с т в о и в т о в а е д и н с т в о с е и з р а з я в а т т я х н а ­
та специф ика и о т н о с и т е л н а с а м о с т о я т е л н о с т , к о е т о о б у с л а в я р а з л и ­
чията и н е с ъ в п а д е н и я т а к а к т о н а м и с л е н е и е з и к , т а к а и н а м и с л е н е и
реч: „... т е ч е н и е т о и д в и ж е н и е т о н а м и с ъ л т а н е с ъ в п а д а п р я к о и н е п о с ­
редствено с р а з г р ъ щ а н е т о н а р е ч т а . .. Т о в а , к о е т о в м и с ъ л т а н е с ъ д ъ р ­
жа сим ул антно ( е д и н о в р е м е н н о ) , в р е ч т а с е р а з г р ъ щ а с у к ц е с и в н о ( н е п ­
рекъснато)“9- о т б е л я з в а Л . С . В и г о т с к и . В п е ч а т л е н и я т а н а А . А й н щ а й н
от с а м о н а б л ю д е н и я т а н а д с о б с т в е н а т а у м с т в е н а д е й н о с т и з р а з я в а т
различията м е ж д у е з и к и м и с л е н е . „ Д у м и т е н а е з и к а и в т а з и ф о р м а , в
която се п и ш а т и л и п р о и з н а с я т , н е и г р а я т , к а к т о м и с е с т р у в а , н и к а к в а
роля в м е х а н и з м а н а м о е т о м и с л е н е . П с и х и ч н и т е с ъ щ н о с т и , к о и т о с л у ­
жат като е л е м е н т и н а м и с ъ л т а , с а н я к а к в и з н а ц и и л и п о в е ч е и л и п о -
малко я вн и о б р а з и , к о и т о м о г а т „ п р о и з в о л н о “ д а с е в ъ з п р о и з в е ж д а т
и ком бинират“ 10.

7Д. Слобин и Д ж. Грин, П сихолингвистика, М., 1976, с. 15.

8Общая психология, под ред. В. В. Богословского, А. Г. Ковалева, А.
А. Степанова, М., 1981, с. 258.
9 С. Л. Выготский, Избранные психологические исследования, М.,
1956, с. 377-378.
10Цит. по Д. Слобин и Д ж . Грин, Психолингвистика, М., 1976, с. 172.

135
 Р епрезент ат ивнат а р о л я н а е з и к а , к о я т о с е с ъ с т о и в ъ в възмож­
н о с т т а д а с е и з р а з я т в р е ч е в а ф о р м а в п е ч а т л е н и я , и з ж и в е н и преди
и з в е с т н о в р е м е , с ъ з д а в а д р у г а с ъ щ е с т в е н а о с о б е н о с т н а р е ч е в а та дей­
н о с т . О т т р и т е н а ч и н а н а р е п р е з е н т а ц и я ( д е й с т в и е , о б р а з , е зи к) ези­
к ъ т е в ж и в а , н е п о с р е д с т в е н а в р ъ з к а с п с и х и ч н а т а д е й н о с т , ко е то уве­
л и ч а в а о п о с р е д с т в е н и т е м у в ъ з м о ж н о с т и з а п р е д а в а н е н а о п и т и зна­
н и я , а б л а г о д а р е н и е н а т о в а н а м и р а и п о - ш и р о к о п р и л о ж е н и е в обуче­
нието.

3. Ф У Н К Ц И И Н А РЕЧТА

Ф у н к ц и и т е с а с в ъ р з а н и с о с н о в н и и с ъ щ е с т в е н и п р и з н а ц и на ре­
ч е в а т а д е й н о с т , т е п р о и з т и ч а т о т п р е д н а з н а ч е н и е т о н а р е ч т а да слу­
ж и н а о б щ у в а н е т о м е ж д у х о р а т а з а о м б я н а н а о б щ е с т в е н и личен опит
с ъ с с п е ц и ф и ч н и е з и к о в и с р е д с т в а , т я х н о т о и з я с н я в а н е д о пъ л ва същ­
н о стн а та х а р а кте р и с ти ка н а речта.
Е д н а о т ф у н к ц и и т е н а р е ч т а е д а п р е д а в а в е з и к о в а ф орм а обоб­
щ е н и я опит , в л о ж е н в н а у ч н а т а и п о п у л я р н а т а л и т е р а т у р а , в мъдрост­
т а н а у с т н и т е п р е д а н и я н а п о к о л е н и я т а . Т а з и ф у н к ц и я с е о сн о ва в а на
в ъ з м о ж н о с т и т е н а е з и к о в и т е с р е д с т в а , н а д у м и т е и и зр е че н и я та да
и з р а з я в а т п о н я т и я и с ъ ж д е н и я и ч р е з с м и с ъ л а и з н а ч е н и е т о , вложени
в е з и к о в а т а о б в и в к а н а л о г и ч е с к и т е к а т е г о р и и , д а о б о б щ а в а т. Всяка
д у м а п о к а з в а о б о б щ е н и е н а г р у п а с р о д н и п р е д м е т и . Д у м а т а стол е
о б о б щ е н и е н а в с и ч к и в и д о в е с т о л о в е , д у м а т а т р и к р а к о сто л че обоб­
щ а в а в с и ч к и с т о л о в е о т у т о ч н е н и я в и д . Д о р и с о б с т в е н и т е им е н а може
д а о б х в а щ а т г р у п а п р е д м е т и . Н а п р и м е р : Ш а р о е и м е н е н а едно-един-
с т в е н о , а н а м н о г о к у ч е т а . С т е п е н у в а н е т о н а о б о б щ е н и я т а с помощта
н а д у м и т е о б о г а т я в а в ъ з м о ж н о с т и т е н а р е ч т а . Д у м а т а м е б е л обхваща
п о - г о л я м а г р у п а п р е д м е т и с п о в е ч е р а з н о в и д н о с т и , о т к о л ко то думата
с т о л . С и з р е ч е н и я т а с е и з р а з я в а т к а к т о к о н к р е т н и с и ту а ц и и , така и
п о - г о л е м и о б о б щ е н и я о т р о д а н а п р а в и л а , и з в о д и , законом ерности.
О б о б щ е н и е т о н а з н а н и я т а и о п и т а е е д н а о т о с н о в н и т е функции на
речта.
Д р у г а ф у н к ц и я н а р е ч т а , о б у с л о в е н а о т п р е д н а з н а ч е н и е т о й за
о б щ у в а н е , с е о т н а с я д о с ъ о б щ а в а н е н а к о н к р е т н и д а н н и , факти, съби­
тия. Т а з и ф у н к ц и я е с в ъ р з а н а с н а з о в а в а н е т о н а п р е д м е т и т е и явлени­
я т а о т д е й с т в и т е л н о с т т а . Р а з л и ч н и т е п р е д м е т и , п р и з н а ц и , действия,
о т н о ш е н и я с е н а з о в а в а т с р а з л и ч н и д у м и , к о е т о д о п р и н а с я и за тяхно­
т о е з и к о в о р а з г р а н и ч а в а н е и о т л и ч а в а н е . Б л а г о д а р е н и е н а тази осо­
б е н о с т е з и к ъ т о т р а з я в а б о г а т с т в о т о н а з а о б и к а л я щ и я ч о в е ка свят и

136
опосредствено и з р а з я в а м н о го о б р а з и е т о ч р е з н о м и н а ти в н а та ф унк­
ция на речта.
Комуникативната ф ункц и яна р е чта осъщ ествява предаване на з н а ­
ния, чувства, отно ш е н ия ч р е з ин ф о рм а ц и о нна та , и зр а зи те л н а та и п о ­
велителната с тр а н а н а р е ч е в а та д е й н о ст.
„Инф ормационната с т р а н а с е п р о я в я ва в пре да ва н е на зн а н и я и
есвързана тясно с о б о б щ а в а щ а та и н о м и на тив на та ф ункция. И нф ор­
мационната стр а на п р е д п о л а га у м е н и е д а с е на м е р и дума, и з р а з я в а ­
ща точно мисълта, тъй ка то тя тр я б в а д а п р е д и з в и ка същ ата м исъл и
представа у въ зприем ащ ия.
Изразителната ст рана е с в ъ р за н а с предаване на чувств а и о тн о ­
шения на говорещ ия къ м п р е д м е та и съобщ ението. П о гласа на ч о ве ка
определят дали той е с п о к о е н , или развъ лнуван, дали се сърди, или е
благоразположен.
Повелителната ст рана е н а со ч е н а към подчиняване д ействията
на слушателя на за м и с ъ л а н а го в о р е щ и я “ " .

4. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РЕЧТА

Изключително с л о ж н о е д а с е ха р а кте р и зи р а речта от психологи­
ческа гледна то ч ка , за щ о то тя, о т една страна, е л ичностно сво й ство ,
изразява цялостната л и ч н о с т, о т д р уга страна, притеж ава ко нкр етни
психологически м е ха ни зм и . Т е з и д ве стр а ни са неделими, но им ат и
относителна са м о сто я те л н о ст.
Видяна о т л и ч н о с тн и п о зи ц и и , речта м о ж е д а бъде о ха р акте р изи­
рана в сравнително по -о б щ а с п е кт. Т ук м о ж е д а бъдат посочени реди­
ца белези. Едни о т тях с е с в е ж д а т д о нейната цялостност. Речта тряб­
ва да изразява е д на за въ р ш е н а цялостна мисъл на говорещ ия, за да
може съответно д а бъде р а зб р а н а . Н е без значение е и яснотата на
речта, която се отна ся д о то ч н о то и правил но изговаряне на зв уко в е ­
те, така че пр о и зн е с е н и я т и з р а з д а с е въ зприем е и разбере. Богатст­
вото на речта е обобщ ен белег, ко й то вклю чва ню анси, дълбочина,
топлота, п р еценка з а ва р иа ц и и.
Съществена х а р а кте р и с ти ка н а речта е нейната осм исленост и
точност. О см исл еността н а речта, то ва е съдържателният, см исловият
й аспект. К о л ко го п о -б о га то и то ч н о о тр а зя ва мислите и ко л ко го по ве ­
че мисли носи, то л ко в а тя е по -см исл е н а и точна. Смисълът на речта
изразява мисълта на човека,,. мэюупамщВ® в- н е ш у ':'ш ^ я 1аваяуН Г
д е й етвйТ ^Ь эстаао еал к ф е с т в а » . р@ жягев отнасят до'личността,
защото т а я жарщ терйзират о^Ъ звлю читеяно важна т м н а точка •
зш яията,Ш ственйяш б а ^ ^ А а Л е е ^ ^ ^ К л е т о ' М:|!:йа^Я Ьднаетт®
:И:Ь И С'МЙ^ЖйО'
р'разгйёдам а 1 & 0 ' процес, отщ |ю Ж есу|рв8 ''вд е пн а д уа ... речииз-
разя:вагй^шнишежо> Ш ‘ ^ » р е ^ Я п !е и га л о ги ч е 'с к и мохацНзг*:* кс!ц
обуславя* е ъ зд а И е т% в й ’.|||)«емш!етру, разбиртето:Ц1^ ^ ч я1а|,,ш Д
дат е з т р в м т способности и активността на щрвека. и р о ц |с » 1|Ж
рием ам еШ речтЬ е еаижсяожежпсихРяогически.1 мехаркзм',, я « ^к
"Щ н в . а с п е к т на въЖ рием анетоЖ асвеш ичке тй и ^ ш а -л Ж
ии^т. В ъ й р и е м а ^ Р о на рЩ и? <жЖ шактеризИ|р& в ь е ; свои ес©бе№
'.1ИШа'Иьрво>мя:Стокьм.1^^падатяособнос«а'.начовеЖ @ -вьзлрие-
ме: и м е Я о р е ч^а не непосредствени яразж т^щ отроданаяреам Ш ь
те' и' ш я е а и т а .з о в а © обобщ ш о- В'нзп|з1ш и е ,.,€ й в ъ м ^
ириеквфето-да- се. вниква в: същ Ш )сттажа възП|ррмащ а1ш ,1същев?
менно> |Щ ч|е о тр е а м р в Р ъ ж о ^ реч. Т огЖ ройвъ зЯ м я™ » е една обоб­
щена форма, сигнализационна форма на въз Д йем аЩ ж реагирай!
Тази форма пред^ш ага. еяедеЩ и] съсредоточеност наШ^еълвава №
ворещ ш уг въ ф ри ем .а|^К , Т я предполага ептеобиоете! за обем ь!
мисли « Ж м и . Именино- заради това и- възприеманет^иа^речитка®
(.«роцес. иаобЦуваме се разглеж да в областта на социалната психож
" тМиян,
Речта като итоцее се[о§ш ч,а Ц д |м ж . фразуоюречения^.чиетоиВ
биране реигурява- и процеса: общ уване. Това е дълбоко съзнатещ
процес,: о с Ш е ^ Д о о :Ц ^ З пр.И' (^Ш о о е о съ щ ^вя в а ко я и р а н Б о* стра-
Щ й на т & и .к о й т о п о Ж , реч^а*и д е к о ш р а н е |м т р а м
то- а въа ж мема,,:

5. М Е Х А Н И З М И Н А РЕЧТА
М ехаШ змите. на речЖ се свеж дат пте-ди ^Я Я ^^^И дапегичес*
ката структура "на речт^Я а речовото действ^Е/М огат яа::бъда* посо­
чени рЛеШ йте м е х а н и зм :
а | й зуа н измажа- програ1щ 111|е мйречевото: изказваме -т и е *
: ..«гражданеем!^ речрь '
Към това. въ треш но® о.фам:.|раме ма говорното изказвано спа­
дат редица до.пъ/8Й|фни: мехдй р зми,, като враматй:ческол|зогноэяы
ие на синтактичната к ^ Я р у к ^ М 1;'второ - запомняне, съхраиеяЖ
реая.:ийшшна!'хжактери&т?и!киже я & я Щ Щ к ■

ВИ;
 б) М еханизъм н а м о то р н о п р о гра м ир ан е .
в) М еханизъм на о с ъ щ ествя ва не на звученето на речта.
Механизмите н а р е чта за е м а т едно о т централните места в психо-
лингвистиката, тяхната съ щ н о с т и ко нкр етни ф орми на изява подле­
жат на допълнителни пр о учва ния.
Механизмите н а р е чта им ат м н огоаспектен характер. П оследова­
телно ще а нал изирам е тяхната същ ност.
Локализация на речта. З а л о ка л и за ция та на речта има две стано­
вища, изразяващ и т. нар. с та тич н а л окализация и динамична локали­
зация. Статичната л о ка л и за ц ия се отнася д о разкритите от П. Б рока и
К. Вернике центрове на речта, нам иращ и се в лявото задно полукъл­
бо. Тези постановки на п о со че н ите автори се основават на конкретни
изследвания, д о ка зва щ и , че при увреж дане на разкритите центрове
настъпват нарушения на п р о изно ш е н ие то в речта. Тези изследвания
са правени във втората по ло вина на миналия век.
Проучванията на Д . Д ж о к с ъ н (1835-1911) установяват, че ра зкр и­
тите от П. Б рока и К. В е р н и ка центрове на речта не изчерпват физио­
логичните й механизм и и че с а налице слож ни функционални структу­
ри, налице е една йе р а р хи ч е ска организация на речта, която се нари­
ча динамична локализация. И зследванията на Н. А. Бернщайн, на А. Р.
Лурия, А. И. Л еонтиев и П. К. Анохин доказаха, че физиологичните ме­
ханизми на речта с а една сл о ж н а организация от няколко функцио­
нални системи, ко ито представляват една слож на йерархия, една сис­
тема от йерархически характер.

6. ВИДОВЕ РЕЧ
Пълна класиф икация на различните видове реч не е създадена,
не е открит и единен, о с н о в е н критерий за делене. В съветската лите­
ратура ш ироко с е и зп о л зва като п р и зн а к за делене и класификация
екстериоризацията и интериоризацията. Въз основа на него речта се
дели на външ на и вътрешна. Външната реч от своя страна е устна и
писмена - въз о с н о в а на формата, в която се изразява. Речта бива
диалогична и м онологична въз о сно ва на непосредственото участие
на общуващите страни.
Диалогичната реч е вид реч, при който се осъществява непосред­
ствена размяна на мнения и опит меж ду двама или повече събеседни­
ци. Това е реч, която най-отчетливо изразява основната същност на
речевата дейност д а бъде средство за общуване. Становище или въп­
рос на един от събеседниците предизвиква мисъл или отговор и така

139
следва по-нататък размяната на мнения. Характерни особености на
диалогичната реч са:
а) ситуативност - когато речта е за в и си м а от обстановката, в коя­
то протича, и от предмета, за който с е разговаря. Измененията на
ситуацията или предмета изменят и п о со ка та на диалога;
б) реактивност, когато речта и зр а зя ва непосредствена реакция
на участващите в диалога, предизвикана о т речевото поведение и го­
ворещите;
в) друга особеност на диалогичната реч е взаимното допълване и
изясняване на въпросите, върху които се разговаря, от страна на съ­
беседниците;
г) организацията и структурирането на диалогичната реч не е пред­
варително програмирано, тя зависи от движението на мисълта в хода
на диалога.
Диалогичната реч се реализира преди всичко в устна форма. Тяе
изразител на устната реч.
М онологичната реч отговаря на предназначението да бъде сред­
ство за общуване. Характерът на общуването при нея се проявявало
своеобразен начин. Тя е разгърнато индивидуално изложение на мис­
ли, знания или опит, изграж да се в отговор на лично или обществено
поставен проблем, тема или задача с цел съдържанието й да стане
достояние на друго лице, на група хора или на цялата общественост.
Реакциите на слушателите, които се изразяват чрез вниманието, от­
делни реплики, мимика, жестове, п оказват ка к се възприема моноло­
гът. Понякога тези реакции мож е да предизвикат изменения в хода и
съдържанието на изложението.
Съществена особеност на монологичната реч е стремежът на съ­
държателната й страна. Тя се отличава с цялостност, определя се от
замисъла на говорещия, мож е да бъде предварително програмирана
и структурирана, характеризира се с последователно, системно и свър­
зано изложение. За да бъде разбрана и въздействаща, монологична­
та реч трябва да бъде логически обоснована, общите постановки и
мисли да се конкретизират, а фактите да са представени ситуативно,
да се опишат и анализират.
Монологичната реч може да бъде изразена в устна и писмена фор­
ма.
Външната реч притежава такива средства за изразяване, които
правят възможно непосредственото възприемане на речта от реци­

140
 пиента, от този, към когото е насочена. Типични представители на вън­
шната реч са устната и писмената реч.
Писмената реч е своеобразен начин на общуване, при който се
използва допълнително средство з а означаване на езиковите явле­
ния (фонеми, думи, изречения). М атериализирането на речта чрез п и с­
мени знаци разширява сферата на общуване във времето и простран­
ството. Благодарение на писмената реч ние се запознавам е с м исли­
те и вълненията на хората, живели много преди нас. А нашите знания
и възгледи, изразени писмено, м ож е да станат достояние на тези, ко ­
ито ще живеят в бъдещето след нас. Това, което е написано, м ож е да
сечете на стотици километри далеч от мястото на създаването му.
Важна особеност на писмената реч е, че не притежава допълни­
телни средства за въздействие освен думите. При устната реч интона­
цията, мимиката, жестът мож е д а допълнят и изяснят съдържанието,
когато не се намери подходяща дума. При писмената реч е необходи­
мо да се употребят точни думи и изр а зи и в този смисъл е по-богата в
езиково отношение на устната реч.
Липсата на непосредствен събеседник лишава писмената реч от
ответна реакция, за да се коригира изложението, за да бъде предста­
веното по-ясно и разбрано. А това и зисква съдържанието да се и зр а ­
зи точно и достъпно, за да бъде правилно възприето и осмислено.
Вътрешната реч не ползва комуникативни средства, достъпни за
възприемане от външни събеседници. Тъй като е реч за себе си, тя не
се нуждае от точност на фразите. Отличава се с фрагментарност и
откьслечност. Понякога е достатъчна една дума, за да се изясни ми­
сълта, за да се припомни случай или правило. Чрез вътрешната реч
човек обсъжда със себе си предстоящата дейност, планира и програ­
мира решаването на проблеми и задачи.
Класификацията, която А. Р. Лурия предлага, обединява популяр­
ните видове реч, при което се получават 4 основни вида:
а) устна диалогична реч;
б) устна монологична реч;
в) писмена монологична реч;
г) ефективна реч, която изразява отношение и се реализира чрез
възклицания и междуметия („Разбира се“ , „Е“ , „Д а “ , „Н е“ и др.).
Оригинална класификация на видовете реч предлага Ф . Кайнц.
Тойустановява 5 вида речеви изказвания:
а) инициативна или спонтанна е тази реч, която сам Кайнц опре­
деля, която се проявява в случаите, когато „някой“ по собствена ини­

141
 циатива и със самостоятелен и зб о р н а е з и к о в материал формулира
усвоеното и обработено от него сам ия пр е дм е тн о и смислово съдър­
жание с помощта на изр а зн ите ср е д ства на е з и к а '2;
б) реактивната реч сп о р е д К а й н ц е о тго в о р на поставен от събе­
седника въпрос;
в) стохастическата реч с е осъщ ествява п р и възпроизвеждане на
текст, научен наизуст;
г) семантическа афазия - налице е наруш аване на логико-грама-
тическите отношения между думите;
д) сензорна афазия - наруш ава се зв уко ви я т анализ на думите
при възприемане на речта.

7. РАЗВИТИЕ НА РЕЧТА
Развитието на речта върви за е д н о с р азвитието на мисленето.
Усвояването на думите, ф орм ирането на понятията като обобщение
на няколко предмета от определен р о д и обозначаването им със съот­
ветната дума, изграж дането на съ ж денията и умозаключенията като
процес на развитие на м исленето е и п р о ц е с на развитието на речта.
По проблема за развитието на речта у децата от ранните възрас­
ти има изключително много изследвания и научни разработки. Бран­
ното детство 1* в предучилищ ната въ зр а ст м еж ду развитието на мис­
ленето и речта не винаги същ ествува харм ония - недостатъчното ос­
мисляне на думите, липсата на ясно та в и зка за , липсата на последо­
вателност в изказването потвъ рж дават това. З атова още в ранното
детство усвояването на думите ка то сигнал и за децата следва да бъде
съобразено със степента на р а зви ти е то на м исловните им операции.
Слушането на речта със съответната интонация при произнасянето на
думите подпомага ум ственото р а зви ти е на децата. Установено е, че
при деца от ранното детство, на ко и то м а л ко се говори изостават в
умственото си развитие. М ного о т тво р ци те на словото - писатели и
поети - в ранното си детство с а имали въ зм о ж но ст да слушат разкази,
рецитации.
Значение за развитие на речта им ат и разговорите между деца и
възрастни, а също и м еж ду сам ите деца, о со б е н о когато са на близка
възраст в семейството. Търпението на въ зрастните последователно и
достъпно да отговарят на въ просите на децата също подпомага разви-
 Глава дванадесета

ЕМОЦИИ И ЧУВСТВА

1. ТЕ О Р Е Т И Ч Н И ПОСТАНО ВКИ

Е м о ц и и т е и ч у в с т в а т а с е р а з гл е ж д а т о т сравнително голям брой

а в т о р и , н а л и ц е с а р а з л и ч н и к о н ц е п ц и и и на правл ения в изясняването
н а м е х а н и з м и т е и с т р у к т у р а т а и м . Е д ни о т учените (В. Вунд, Е Титче-
н ъ р , К ю л п е , Р и б о , Б е н , С п е н с е р ) р а з гл е ж д а т емоциите в тясна връзка
с ъ с с ъ з н а н и е т о и с л а га т н а ч а л о т о н а интелектуалистичната концеп­
ц и я н а ч у в с т в а т а . Е м о ц и и те з а т е з и уч е н и с а своеобразна форма на
п с и х и ч н и т е я в л е н и я и к а т о т а к и в а те с а тя хна характеристика. Застъп­
в а с е с т а н о в и щ е т о , ч е ч у в с т в а т а н я м а т с в о е съдържание, а са изява
н а п с и х и ч н и т е п р о ц е с и , тя х н а с т р а н а .
Д р у г и у ч е н и к а т о У . Д ж е й м с , С. Л а н ге , Д ж . Уотсън, застават на
п р о т и в о п о л о ж н о с т а н о в и щ е , т в ъ р д е й ки , че емоциите възникват в ре­
з у л т а т н а и з м е н е н и я т а във в ъ тр е ш н и те о р га н и . Всяко възприятие -
р а з с ъ ж д а в а т т е - в о д и д о п р о м е н и в о р га н и зм а , изразът на тези про­
м е н и с а е м о ц и и т е . П о д о б н о е с т а н о в и щ е то и на бихевиористите.
В и д н о е , ч е д о к а т о е д н и те о т тях (Вунд, Кю лпе) откъсват чувствата
о т ф и з и о л о ги ч н и т е п р о ц е с и , т о в то р а та гр у п а учени свеждат емоциите
д о ф и з и о л о ги ч н и т е р е а к ц и и . И д в е те схва щ а н ия не обясняват научно
с ъ щ н о с т т а н а ч у в с т в а т а и е м о ц и и те .
Т р е т а гр у п а у ч е н и (3. Ф р о й д и д р .) р а згл е ж д а т емоциите в единс­
т в о с и н с т и н к т и т е и ф о р м у л и р а т ч е ти р и н а д е с е т емоционални качест­
в а (гн я в , ч у в с т в о з а з а в и с и м о с т и д р .). Б иологизаторската теория из­
в е ж д а е м о ц и и т е о т ф и з и о л о ги ч н о то . Н е съ м н е н о емоциите са свърза­
н и с б и о л о ги ч н о т о : о т е д н а с т р а н а , п р о м е н и те в органическата приро­
д а н а ч о в е к а (глад, ж а ж д а , с и то с т) п о р а ж д а т емоции; от друга страна,
п о р о д е н и т е е м о ц и и о т в ъ з п р и е м а н е т о на външ ния свят могат да пови­
ш а т п у л с а , д а п р е д и з в и к а т и з п о т я в а н е , н о не това е същественото за
е м о ц и и те .
Е м о ц и и те и чу в с тв а та с а с в ъ р за н и с д ействия и предизвикват дейс­
тв и я , н о т е з и д е й с т в и я н е с а ф ун кц ия , к а к т о фройдистите твърдят, са­
м о н а е м о ц и и те , а и н а п о тр е б н о с ти те , н а м отивите и съзнанието, за­
т о в а б и о л о ги з а т о р с к а т а т е о р и я н е д а в а в я р н а трактовка на формули­
р а н и я п р о б л е м . „Ч у в с т в а т а н а ч о в е к а - п о с о чв а С. Л. Рубинщайн, -

144
това е неговото о тн о ш е н и е към све та , към това, ко е то той изп итва и
вьрши във ф ормата на н е п о с р е д с тв е н о п р е ж и в я в а н е “ 1.
К. Изард2, като р а згл е ж д а в ъ п р о са з а схващ анията в интерпрети­
рането на емоциите, п о с о ч в а н я ко л ко ко нц епци и. Една от тях е психо-
аналитическата ко нц еп ци я з а аф екта и м отивацията с представител 3.
Фройд. Според та зи ко н ц е п ц и я е м о ции те с е о сно ва в а т на и н стинк­
тивните влечения, ко и то р а ж д а т т. нар. ин трапсихична сила.
Тя бива безусл овна, ц и кл и ч е с ка и избирателна.
Втората конц епция с е и згр а ж д а на схващ ането з а възбуждането,
активацията и изм е р е н и е то н а ем оциите. Т а зи концепция за п о чв а от
В. Бунд, Спенсер и н а м и р а и з р а з в н я ко л ко на со ки, в които емоциите
се интерпретират ка то въ треш но въ збуж дане и стр е м е ж а д а с е нам е­
рят критерии за и зм е р в а н е то им, в т. ч. на удоволствието и неудовол­
ствието.
В когнитивната ко н ц е п ц и я чувств а та с е разглеж дат като емоция
на разума, на с о б с тв е н о то „ А з “ , ем оциите, ка то резултат на оценката,
направена от някого.
Постановката на С. Л . Рубинщ айн з а чувствата като и зр а з на от­
ношението ни към средата, ка то и з р а з на отнош ението на субекта към
обекта, постановката на А. А. С м и р н о в з а връ зката на чувствата с пот­
ребностите, на П. А. Я ко б с о н з а а ктивния ха рактер на чувствата слу­
жат като основа в ин те рп р е ти р а не то на конкр етните въпроси о т този
сложен проблем. К ато р а згл е ж д а м е р а зл ичните схващ ания в психо­
логията на чувствата, необходимо е да направим разграничаване между
емоции и чувства. В ж и те й с ка та п р а кти ка та ка в а р а зл ика почти не се
прави. Когато се уто чнява т те зи понятия, необходимо е д а се изяснят
следните въпроси: К а к в а р а зл и ка съ щ ествува м еж ду емоциите в ж и ­
вотното и емоциите в чо ве ка ? Във вр ъ зка с то ва изпъ кват и двата ас­
пекта на емоциите - съ дъ рж ателният им а спе кт, т. е. детерм иниращ а­
та роля на съдържанието, и д ина м и чн ия т им а спект, т. е. възникването
и протичането на ем оциите. Д о ка т о ем оциите се изр а зява т в д виж е­
ния и многообразни тел есни изм е не ния 3, то чувствата, наприм ер чув­
ството на отговорност, д р угар ств о , патриотизъ м , имат голям съдър­
жателен диапазон, п о р а ж д а т отнош ение.
Като разглежда първия въ п р о с з а ра зл ика та меж ду емоции и чув­
ства Я. Рейковски пиш е: „Ц е л ия т п редставен д о то зи момент анализ
с е о т н а с я д о е м о ц и о н а л н и п р о ц е с и , с в ъ р з а н и с действието на еле­
м е н т а р н и р е гу л а т и в н и п р о ц е с и , с ъ с з а д а ч а д а о си гур я т биологичното
р а в н о в е с и е м е ж д у о р г а н и з м а и с р е д а т а . Т о з и р о д процеси са общиза
ч о в е к а и ж и в о т н и т е . У ч о в е к а в и с ш и т е е м о ц и и въ зни ква т благодаре­
н и е н а ф у н к ц и о н и р а н е т о н а п с и х и ч н а о р га н и з а ц и я о т висш тип. Източ­
н и к н а е м о ц и и е н е с а м о у д о в л е т в о р я в а н е т о н а биологичните потреб­
н о с т и , н о с ъ щ о т а к а и з а д о в о л я в а н е т о н а п си хи чн и те и социалните
п о т р е б н о с т и . Т е з и е м о ц и и с е о п р е д е л я т к а т о ви сш и и се назовават
п о н я к о г а с т е р м и н а „ ч у в с т в а “ 4. Е м о ц и и т е с а на л ице и при човека, и
п р и ж и в о т н и т е , н о п р и ч о в е к а е м о ц и и т е с а с о ц и а л н о и исторически
о б у с л о в е н и . „У х о р а т а е м о ц и и т е Са п о -б о га т и , п о -сл о ж н и “*. Чувствата,
п о р о д е н и о т с о ц и а л н и т е и и с т о р и ч е с к и т е у сл о в и я , т. 6. чувствата по
с ъ д ъ р ж а н и е - и н т е л е к т у а л н и , н р а в с т в е н и и есте тиче ски, са само чо­
в е ш ки .
Е м о ц и о н а л н о с т т а е с в о е о б р а з н а индивидуално-психологическаха-
р а к т е р и с т и к а , з а т о в а и В. Н е б е л и ц и н я р а з гл е ж д а Във връзка с темпе­
р а м е н т а . К а т о х а р а к т е р и с т и к а н а е м о ц и о н а л н о с т т а Небелицин посоч­
в а в п е ч а т л и т е л н о с т т а (а ф е к т и в н а т а в ъ з п р и е м ч и в о с т на субекта), им-
п у л с и в н о с т т а (б ъ р з и н а т а , с к о я т о е м о ц и я т а с е превръща в подбуди-
т е л н а с и л а ) и л а б и л н о с т т а ( с к о р о с т т а в с м я н а т а на преживяванията).
Е м о ц и и т е и ч у в с т в а т а с а о с о б е н р о д п р е ж ив я ва ния . Докато емо­
ц и и т е с а с в ъ р з а н и с у д о в л е т в о р я в а н е т о и неудовлетворяването на ед­
н а и л и д р у га п о т р е б н о с т н а и н д и в и д а , н а п р и м е р потребността от за­
д о в о л я в а н е н а о р г а н и ч е с к а н у ж д а и п о р о д е н и т е о т нея преживява
н и я , т о ч у в с т в а т а о т р а з я в а т у с т о й ч и в и в р ъ з к и н а субекта с обекта. За
т о в а с е р а з гл е ж д а т к а т о с в о е о б р а з н о с о ц и а л и зи р а н и емоции в об­
щ е с т в е н о -и с т о р и ч е с к а о б у с л о в е н о с т и в е р б а л и зи р а н а същност, съ­
д ъ р ж а щ а в с е б е с и д ъ л б о к а м о т и в а ц и я . Д о к а т о п р и животните емоци­
и т е с а п р е д и в с и ч к о к о м п о н е н т и н а б е з у с л о в н и т е рефлекси, на инс
т и н к т и т а (к о га т о н а ж и в о т н о т о о т н е м а т н о в о р о д е н о то , то издава спе­
ц и ф и ч н и з в у ч и , н о а к о ч о в е к г о у н и щ о ж и п р е д неговия поглед, живот
н о т о н я м а д а и з п а д н е в я р о с т и д а н а п а д н е ч о ве ка ), то при човек
е м о ц и и т е (р а д о с т и з л о б а , т ъ га и н е н а в и с т , с м я х и тревога) представ
л я в а т к о м п л е к с н и п р е ж и в я в а н и я , д е т е р м и н и р а н и о т образи и съби
т и я , к ъ м к о и т о ч о в е к ъ т п р и т е ж а в а у с т о й ч и в о отнош ение. Затова емо
ц и и т е п р и ч о в е к а с а к а ч е с т в е н о р а з л и ч н и о т ем о ции те при животните
 Положителните емоции активизират потенциалните възможнос­
ти на човека, действат благоприятно върху здравословното му състоя­
ние, докато отрицателните емоции (разочарование, страх, неудовлет­
вореност, скръб) в зависимост от тяхната сила се отразяват неблагоп­
риятно върху умствената дейност, понякога довеждат и до соматични
заболявания. Исторически емоции възникват в хода на еволюцията
като своеобразен механизъм, сигнализиращ на субекта за значими -
позитивни и негативни - дразнители. Емоциите като състояние на пре­
живявания са дълбоко интимни, те протичат в индивида като своеоб­
разна реакция на задоволена или незадоволена потребност. Но емо­
циите имат по-широк диапазон от потребността, те са сигнали на ця­
лостното състояние на организма, а не само на формираното в инди­
вида в процеса на индивидуалното му развитие. Това се потвърждава
от връзката на емоциите с вътрешната среда на организма и зависи­
мостта на емоциите от коровите и подкоровите процеси. Дразненето
и възбуждането на хипотапамуса предизвиква различни по съдържа­
ние емоционални състояния, като например полов оргазъм, ненавист,
глад, враждебност и други. Това показва, че в процеса на развитието
наживите същества действалите върху тях позитивни и негативни драз­
нители са формирали тези центрове, които сега въпреки социалната
същност на човека са се запазили в снет вид и продължават да бъдат
своеобразен източник на емоции.
Емоциите са обусловени главно от жизнената среда на човека, от
контактите му с обществото, те имат не само биологичен субстрат,
като непосредствени преживявания, те са свързани със съзнанието,
неделими са от развитието на човека като личност. Наличните емо­
ции в човека се превръщат в устойчиви форми на емоционални отно­
шения, стават мотиви за действия.
Положителните емоции стимулират психичната дейност, докато
отрицателните също могат да стимулират човешката активност, но с
оглед да се избегне опасността. Например съмнението и страхът чес­
то предизвикват човека да действа, за да избегне о п а с н о с т . Много
често хора, в които доминират отрицателните емоции, избързват, при­
бързват в решенията и действията си, непреценявайки пълноценно
наличната ситуация. Възхищението, р а д о с т , наслаждението са по­
ложителни емоции.
Емоциите имат външноизразени средства, описани още от Ч. Дар­
вин в книгата му „Израженията на емоциите в човека и животните“
(1872 г.), свързани са и с изменения в пулса, дишането, обмяната на
веществата.
147
 Д о к а т о е м о ц и и т е с а с в ъ р з а н и т я с н о с б и о л о г и ч н о т о в човека, то
ч у в с т в а т а с е о п р е д е л я т к а т о с о ц и а л и з и р а н и и х у м а н и з и р а н и емоцио­
н а л н и п р е ж и в я в а н и я . П ъ р в о и з т о ч н и к н а ч у в с т в а е со ц и а л н а та среда.
Л ю б о в т а к ъ м р о д и н а т а , п а т р и о т и з м ъ т к а т о ч у в с т в о , лю бовта между
х о р а т а с а и з р а з н а у с т о й ч и в и с о ц и а л н и и социалнопсихологически
о т н о ш е н и я м е ж д у с у б е к т а и о б е к т и т е о т в ъ н ш н и я с в я т . Посочвайки
т е з и с ъ щ е с т в е н и р а з л и ч и я м е ж д у ч у в с т в а и е м о ц и и , т р я б в а да отбеле­
ж и м , ч е ч у в с т в а т а „ с е о б в ъ р з в а т “ с е м о ц и и т е в п р о ц е с а н а протичане­
т о н а п ъ р в и т е . К о г а т о о п ъ л ч е н ц и т е с е б и я т н а Ш и п к а , любовта към
о т е ч е с т в о т о и о м р а з а т а к ъ м п о р о б и т е л я е з а в л а д я л а цялата им вът­
р е ш н а с ъ щ н о с т - с ъ с с ъ о т в е т н и т е е м о ц и о н а л н и п р е ж и в я в а н и я и всич­
к и т е и м с п ъ т н и ц и - п р о м я н а т а в п у л с а , д и ш а н е т о и т. н. З атова и струк­
т у р а т а н а ч у в с т в а т а е с л о ж н а . П р о ц е с у а л н о т е п р о т и ч а т на основата
н а п о в е ч е и м н о г о з н а ч и м и з а ч о в е к а п а р а м е т р и : о б р а з на обекта (ро­
д и н а , р о д н о м я с т о и т . н .), а к т и в и з и р а н и п с и х и ч н и явл е ния (мотиви,
н р а в с т в е н и и е с т е т и ч е с к и п о т р е б н о с т и ) ; а к т и в и з и р а н о подкорие (хи-
п о т а л а м о - л и м б и ч е с к а т а с и с т е м а , п о д к о р о в и ц е н т р о в е ). Чувствата и
е м о ц и и т е н е т р я б в а д а с е п р о т и в о п о с т а в я т е д н и н а д р у ги . Напротив,
ч у в с т в а т а с а м н о г о п о - с и л н и , к о г а т о с а в с и н т е з с е м о ц и и те , макар че
м е ж д у ч о в е ш к и т е и ж и в о т и н с к и т е е м о ц и и с ъ щ е с т в у в а голяма разли­
ка.

2. М ЕХАНИЗМ И Н А Ч УВ С ТВ АТА И ЕМОЦИИТЕ

М е х а н и з м и т е н а ч у в с т в а т а и е м о ц и и т е и м а т ш и р о к диапазон. В
н а й - о б щ а с п е к т к а т о м е х а н и з м и н а т е з и п р о ц е с и с е п о с о ч в а съвмест­
ната д е й н о ст на ко р а та и п о д ко р и е то .
Д и ф е р е н ц и а л н и т е п р о у ч в а н и я п о к а з в а т , ч е м е х а н и з м и те на чувс­
т в а т а и е м о ц и и т е м о г а т д а б ъ д а т к о н к р е т и з и р а н и н а подкорови и но­
р о в и . В п о д к о р и е т о с а у с т а н о в е н и с л е д н и т е м е х а н и з м и : механизъм на
е м о ц и о н а л н о т о д и ф е р е н ц и р а н е ; с а м о с т о я т е л н и ц е н т р о в е , хипотала-
м о л и м б и ч е с к а т а с и с т е м а , р е т и к у л я р н а т а и н ф о р м а ц и я , решетъчните
с т р у к т у р и , с в ъ р з а н и с л и м б и ч е с к а т а с и с т е м а , р е гу л а ц и я т а на вегета­
т и в н и т е ф у н к ц и и 6.
Ц е н т р а л н о м я с т о о т п о с о ч е н и т е м е х а н и з м и н а ч ув с тв а та и емоци­
и т е з а е м а х и п о т а л а м о - л и м б и ч е с к а т а с и с т е м а в р а з в и т и е т о , протича­
н е т о и у ч а с т и е т о н а е м о ц и и т е . Р е т и к у л я р н а т а ф о р м а ц и я не притежава
специфични ф ункции, тя а к т и в и з и р а д е й н о с тта на д р угите м е ха н и зм и
на мозъка, п р е с я в а и з а д ъ р ж а ин ф о рм а ция та , ко я то с е и з п р а щ а за
кората на м озъ ка.
Експерим енталните и зс л е д в а н и я в та зи о бл а ст д адоха о с н о в а н и е
научените да н а р е ка т т е з и ц е н тр о в е „е м о ц и о н а л е н м о зъ к“ . У д ов о л ст­
вието и неуд овол ствието, гне в ъ т и страхът, р а д о стта и тъгата и д р уги
са тясно свъ р за ни с о п р е д е л е н и ц е н тр о в е . Ц ентровете з а н а сл а ж д е ­
ния и страдания с е н а м и р а т и м е н н о в т а з и систе м а . Т о з и факт, р а з к ­
рит с помощта на е л е ктр о д и , п р о м е н и пре д ста в ата на учените з а м е­
ханизмите, д а ж е и з а и з т о ч н и ц и те на ем оциите. Н о той не ни д а ва
основание да сч и та м е , ч е и зт о ч н и къ т на е м о ции те и чувствата е с а м о
в лимбическата с и с т е м а ил и някъ де д р угад е в ко р а та , и д а е л им ин ир а ­
ме ролята на о с н о в н и я изт очни к н а чувствата, а им е н но социалнат а
среда, дейностите, в това ч и с л о и природнат а среда.
Центровете на с т р а д а н и я с а р а з п о л о ж е н и в р а зл ични отдели на
мозъка и с а св ъ р за н и с е д и н н а си с те м а , всл ед ствие на ко е то о тр и ц а ­
телните емоции с е п р е ж и в я в а т о т целия ор га низъ м , превръщ ат с е в
едно цялостно н е б л а го п р и я тн о съ стоян ие . Ц ентровете на на сл а ж д е -
нията са р а зп р ъ сна ти п о цял ата к о р а на м о зъ ка и с а п о -н е за ви си м и
един от друг, з а то в а и р а зл и ч н и те ви д о в е полож ител ни е м оции п о -
рязко се р а зл ича ва т е д ни о т д р уги , о тко л ко то отрицателните п р е ж и ­
вявания.
Към м еханизм ите н а ч у в с тв а та с п а д а т и б езусл овни те стим ули и
по-конкретно п р е о б р а зу в а н е то н а неутралните стим ули в е м оционал ­
ни стимули - ед ин и зк л ю ч и т е л н о в а ж е н м еханизъм з а поддъ рж ането
на емоционалния т о н у с н а ч о в е ка . З а осъ щ ествяването на то зи меха­
низъм според Р е й к о в с ки е н е о б хо д и м о д а с е съ здават е м оционал ни
реакции и д а с е о с ъ щ е с тв я в а ге н е р а л и за ц и я на ем оционал ните сти ­
мули. „Неутралните с ти м у л и - п о с о ч в а Я. Р е йко вски, - ко ито са подоб­
ни на стимула, п р е д и з в и кв а щ е м о ц и и , са м и трябва д а прид обият с п о ­
собността да п р е д и з в и кв а т е м о ц и и те “7.
Регулативната ф ун кция н а ко р а та , усл о вните реф лекси, п р о тича ­
щите възбудни и за д р ъ ж н и п р о ц е с и в ко р а та ка то функция н а д е й но ст­
та пораждат едни или д р у ги е м о ц и о н а л н и състояния, чувства и е м о ­
ции, налице с а си л ни или с л а б и п р е ж и в я в а н и я на ч овека.
Нагласите същ о и гр а я т го л ям а р оля з а въ зни ква не то и п ротичане­
то на емоциите. Н а гл а сите н а м и р а т и з р а з в съ здаването на пр о гра м и-
т е з а д е й с т в и я , с в ъ р з а н и с а с о ч а к в а н е т о з а о д о б р е н и е , уважение,
в ъ з х и щ е н и е , н е ж н о с т , с ъ р д е ч н о с т , с и м п а т и я , п о кр о в и т е л с т в о , послу­
ш ание, п о ко р н о с т и др.
И з т о ч н и ц и т е и м е х а н и з м и т е з а в ъ з н и к в а н е н а е м о ции те и чувст­
в а т а в з а и м н о с е д о п ъ л в а т , п о - с к о р о п р о е к т и р а т пр о ц е суал на та струк­
т у р а н а е м о ц и о н а л н а т а с ф е р а . И з т о ч н и ц и т е и м е х а н и з м и т е за възник­
в а н е т о н а е м о ц и и и ч у в с т в а с а с в о е о б р а з н а п р о е к ц и о н н а мрежа, на
ч и я т о о с н о в а с е и з г р а ж д а п р о ц е с у а л н а т а и м с т р у к т у р а . Не е безинте­
р е с н о д а с е п о с о ч а т р е з у л т а т и о т и з с л е д в а н и я т а н а хора, болни от
т е ж к а х и п е р к и н е з и я , в ъ р х у х и п о т а л а м о л и м б и ч е с к а т а им система с цел
у с т а н о в я в а н е ц е н т р о в е т е н а у д о в о л с т в и я . Т а к и в а изследвания са пра­
в е н и о т В . И . С м и р н о в и О у л д з . И з с л е д в а н и я т а п о к а з в а т , че само ня­
к о и в и д о в е д р а з н е н и я п р е д и з в и к в а т е м о ц и и . В х о д а н а дразненето в
б о л н а т а с е п о я в я в а л а с е к с у а л н а в ъ з б у д а с н е о б и к н о в е н а интензив­
н о с т , к о я т о п р е м и н а в а л а в о р г а з ъ м и с е п р е к р а т я в а л а след изключва­
не то н а то ка .
Н а с т ъ п и л е с ъ щ о т а к а о с т а т ъ ч е н е ф е к т о т о с о б е н род. Болната
з а п о ч н а л а ч е с т о д а п р е с т о я в а в л а б о р а т о р и я т а и д а разговаря с ра­
б о т н и ц и т е т а м ... О с о б е н о с е и н т е р е с у в а л а о т сл уж и те л я , от когото за­
в и с е л о п р о в е ж д а н е т о н а п р о ц е д у р а т а 8.
ф и з и о л о г и ч н и т е м е х а н и з м и н а е м о ц и и т е с а в п р о ц е с на проучва­
н е о т у ч е н и т е . Н е м о ж е д а с е о т р е ч е п о с т а н о в к а т а , ч е те зи механизми
и ц е н т р о в е с а р а з п о л о ж е н и в й е р а р х и ч е с к а с тр у кту р а , т. е. едно и съ­
щ о п р е ж и в я в а н е , е м о ц и я м о ж е д а с е п о р о д и и д а пр о те че на основата
на няко л ко по д ко р о в и це нтр о в е и м еханизм и.
Н е п о -м а л к о з н а ч е н и е з а п р о т и ч а н е т о н а ч у в с тв а та има и личното
с ъ с т о я н и е н а о р г а н и з м а и о с о б е н о п о р о д е н о т о сам очувствие като из­
р а з и н а т о в а с ъ с т о я н и е , и н а м я с т о т о н а ч о в е к а в общ еството. Следва
д а о т б е л е ж и м , ч е п о т р е б н о с т т а , ц е н н о с т т а , а с л е д то в а и породените
ч у в с т в а с а и з р а з н а к о м п л е к с н о т о д е й с т в и е н а ш и р о к кръг дразните
л и . И т о в а е н а й - ч е с т о с р е щ а н о т о я в л е н и е п р и п р отичането на чувст­
в а т а . О б е к т и в е н ф а к т о т р е а л н а т а д е й с т в и т е л н о с т , полученият образ
н а ф а к т а , н а л и ч н о в ъ т р е ш н о с ъ с т о я н и е - в с и ч к о т о в а поражда и чувс­
т в а т а . Т о г а в а и с и л а т а н а п о с л е д н и т е е го л я м а , тя н е е просто интелек-
т у а л и з и р а н а п о т р е б н о с т и и н т е л е к т у а л и з и р а н о чувств о , а съдържа бе
га т з а р я д о т е м о ц и и и п р е ж и в я в а н и я .
 3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕМОЦИИТЕ И ЧУВСТВАТА
Чувствата са свързани с обе ктив на та д ействител ност, ч р е з тях и з ­
разяваме отношението си към въ зп р ие м а ните о т нея явления, те с а
израз на нашето собствено съ стояние. Труд но е д а отделим е м о ц и и те
от чувствата. Те са свъ рзани с м о тив а ц ио нн ата сф ера и п о тр е б н о с ти ­
те, с биологичното и ценностните о риентации. Д о ка то ем оциите, ка кто
сеизразява И. П. Павлов, с а о н е зи им пулси, ко и то по д кр о и е то и з п р а ­
ща в кората на мозъка, то чувствата са о н а зи ин те гра ти вна х а р а кте ­
ристика на психиката, която обед инява в себе си и о б р а зи , и им п ул са
в едно цяло в лицето на ф орм иралото се отнош ение у на с към обе кта ,
иличувствата са изр а з на отнош ението на субекта сп р я м о зн а чи м и те
за него образи9. Емоциите не с е и зче р п в а т са м о с им пулсите о т п о д ­
корието, протичащи към ко р а та п р и ф орм ирането на едни или д р уги
чувства. Емоциите също ха р а кте р и зи р а т състоянието на л ичността, те
саедин своеобразен фон, на чиято о с н о в а могат д а се оф орм ят сил ни
иярки чувства.
Чувствата са и зр а з н а отношението н а субекта къ м обекта. В ся ко
познание е свързано с чувства, в с я ко чувство и зр а зя в а н я ка кв о о тн о ­
шение към обекта, който го е породил. П ри едни чувства отнош ението
есилно, ярко изразено, при други е слабо, д а ж е невинаги пълноценно
осъзнато. Колкото по-силно е отнош ението на л ичността към п о р о д и ­
лиячувствата обект, толкова активността на чо ве ка е по-голяма. З а в и ­
симостта обект - субект (чувства - отнош ение) - а кти в н о ст на суб е кта
съдържа различни вариации, ко ито п роличават най-добре при р а з ­
личните видове чувства. П ри гняв и л ю бов връзките и за ви си м о сти те
между обекта и субекта с а тесни при за п а зв а н е на съответните п о л ю ­
си-при гнева негативни чувства, а при лю бовта позитивни.
Чувствата са и зр а з н а д а д е н а потребност. Чувствата с а свъ р за ни
с потребностите и възникват, по р аж д а т се в за в и си м о ст о т наличните
вчовека потребности - естетически, нравствени, ф изиологични и т. н.
А. П. Симонов разглежда чувствата като ф орма на взаи м о де йствие
между потребността и вероятността з а достигането на целта. Т ой п р а ­
ви извода, че емоцията е функция на потребността и на ра зл ика та на
информацията, необходима з а нейното удовлетворяване, и инф орм а­
цията, с която субектът разполага.
Съгласно тази постановка ем оцията е тол кова по-силна, ко л ко то
поюскъдна е информацията в чо ве ка з а удовлетворяване на дадената
п о т р е б н о с т . П о л о ж и т е л н и е м о ц и и в ъ з н и к в а т , к о га т о е налице преви­
ш е н о к о л и ч е с т в о и н ф о р м а ц и я , т . е . п о л у ч е н а е п о в е ч е информация в
с р а в н е н и е с т а з и , к о я т о с у б е к т ъ т е п р о г н о з и р а л д а получи. При отри­
ц а т е л н и т е е м о ц и и е н а л и ц е о б р а т н о т о - н а л и ч н а т а информация е по­
м е т к а о т н е о б х о д и м а т а з а з а д о в о л я в а н е н а съ о тв е тн а та потребност,
и л и н а л и ч н а т а и н ф о р м а ц и я е в п р о т и в о р е ч и е с о ч а кв а н а та по отноше­
ни е н а тя хн а та зн а ч и м о с т з а суб е кта .
П о с о ч е н и т е п о с т а н о в к и н а С и м о н о в и з р а з я в а т една значима стра­
н а в п р о т и ч а н е т о н а ч у в с т в а т а , н о т е н е с а в с ъ с то я н и е да изчерпят
ц я л а т а и м с ъ щ н о с т . О т н о ш е н и е т о н и к ъ м о б е к т и т е н е мож е да се обх­
ва н е ч р е з инф о рм а цио нни я подход.
Чувст ват а п р и т е ж а в а т с и г н а л н а ф ун кц и я . Инф ормационната същ­
н о с т н а ч у в с т в а т а н а м и р а и з р а з в с и г н а л н а т а и м зн а ч и м о ст за човека, I
С и г н а л и т е с а н о с и т е л и н а и н ф о р м а ц и я , з н а ч и м а т а или многозначима-
т а з а ч о в е к а и н ф о р м а ц и я п о р а ж д а и с ъ о т в е т н и т е чувства, ражда се
о б р а з ъ т н а о б е к т а , и з г р а ж д а с е в п е ч а т л е н и е т о , о б р а зъ т активизира
е д н и и л и д р у г и с и с т е м и , к о и т о с ъ щ о и з п р а щ а т и м п ул си към образа,
и з г р а ж д а с е е д н а о т н о с и т е л н о з а т в о р е н а с и с т е м а , в която циркулира
и н ф о р м а ц и я . Т а к а п о л у ч е н и я т о б р а з с е о б о га т я в а , коригира, уточнява
и л и о т х в ъ р л я , з а д а и з ч е з н е и ч у в с т в о т о и л и с е за с и л и , ако образътсе
о б о га тя в а .
В т а з и п о д с и с т е м а н а м и р а и з р а з и регулат ивнат а функция на чув­
ствата. П о с л е д н а т а с е о с ъ щ е с т в я в а и ч р е з с ъ о тв е тн о то изразяване-
д ви ж е н и я , действия.
Е м о ц и о н а л н и т е п р е ж и в я в а н и я с п о -я р ъ к и з р а з , ка то например ра­
д о с т т а и с т р а х а , з л о б а т а и г н е в а , у д о в о л с т в и е т о и яростта, оказват
г о л я м о в л и я н и е к а к т о в ъ р х у п р о т и ч а н е т о н а ф и зи о л о гичн ите процеси,
т а к а и в ъ р х у п с и х и к а т а н а ч о в е к а . Ч о в е к р е а г и р а на емоционалните
с т и м у л и , р е а г и р а с м и м и к а и в о к а л н а м и м и к а , р е а ги р а с едни илидру-
г и п с и х и ч н и я в л е н и я , к а т о ги в к л ю ч в а в и н ф о р м а ц и о н н а та обработка
н а с и г н а л а , п о р о д и л ч у в с т в о т о . Н а о с н о в а т а н а въ зприетия сигнал чо­
в е к п р о м е н я с в о и т е м и с л и и д е й с т и я , т. е . е м о ц и и т е с е превръщатв
о р г а н и з а т о р и , с ъ о т в е т н о и д е з о р г а н и з а т о р и н а ч о ве ш ката психика и
п о в е д е н и е з а п о - к р а т к о и л и п о -д ъ л го в р е м е . И л и „... емоционалният
п р о ц е с с е н а м е с в а в и з в ъ р ш в а щ и т е с е в м о м е н т а м исл овни процеси-
в ъ з п р и я т и е , у ч е н е , п р и п о м н я н а , в ъ о б р а ж е н и е , ф антазиране, мисле­
н е “ 10.
 Чувствата и емоциит е прит еж ават мот ивационна си л а , ф о р м и р а т
мотиви за действие, и то м н о го с и л н и м о тив и, н а м и р а щ и и з р а з в з а ­
мисъл за убийство, р е а л и зи р а н е н а са м о уб и й ств о . В тр а ге д и и те на
Шекспир това е яр ко очертано.
Мотивационната сил а н а ч у в с тв а та е с и л н о и з р а з е н а и в ч у в с тв а ­
та, породени във вр ъ зка съ с за д о в о л я в а н е на био л о ги чн и те п о тр е б ­
ности (глад, жажда).
Сигналната и регулативната ф ункция на е м о ции те и ч ув ств а та с а
съществени техни ха р а кте р и сти ки . Тях м о ж е м д а ги о ткр и е м в м о ти в а ­
ционната сфера на човека, в о р га н и за ц и я та на п овед ението му, в д е й с ­
твията му. Наситените с м н ого е м о ц и и д е йствия не с а то чни, л и п с в а
им съзнателна регулация.
Чувствата се характ еризират и с ъ с своята си л а и слабост , т. е.
могатда протичат силно, за вл а д яв а йки цялата ко р а на м о зъ ка , в т. ч. и
съзнанието, а могат д а п р о тича т и н е за б е л я за но , д а ж е и з а носител я
им.
Чувствата се характ еризират и с ъ с своят а д и н а м и ка , ко я то с е и з ­
разява в начина на протичането им п о о тн о ш е н и е на вр е м е то и си л а ­
та, с която протичат. Ч увствата м о га т д а пр о ти ча т бавно, м о га т д а въ з­
никнат като слаби, после п о с те п е н н о или о тве д нъ ж д а с е за сил ят.
Чувствата се характ еризират и съ с своята полярност , т. е. м о га т
дабъдат положителни и отрицател ни. П ол о ж ител ните ч ув ств а а кти в и ­
зират човека в тво р ч е ска н а с о ка , д о ка то о трицател ните м о га т д а го
потискат. Към положителните ч у в с тв а сп а д а т радостта, о т зи в ч и в о с т­
та, към отрицателните сп а д а т гневът, о м р а за та , тъгата.
Чувствата се характ еризират и съ с своята амбивапент ност . П ри
нея чувствата - положителни и о тр ица те л ни - п р е м и н а в а т ед ни в д р у ­
ги, сливат се. Например о бичта п р е м и н а в а в р е вно ст.
Чувствата притеж ават и ка ч е с тв о то неопределеност . Т а к и в а чув­
ства са налице, когато о тно ш е н ие то н а су б е кта къ м о б е кта е не я сн о ,
потребност е слаба, за то в а и ч увств а та о ста в а т в зо н а та на н е о п р е ­
деленост.
Чувствата са носители и н а съ дъ рж ание. В съ щ но ст съ д ъ р ж а ни ето
на чувствата се оформя на б а за та на съ д ъ р ж а ни ето о т о б е кта , ко й то
възприемаме, и породилото с е о тн о ш е н и е в л и чно стта . П р е к о м е р н о ­
то повторение на едни и същ и си туа ц и и н а въ зп р и е м а н е на о б е кти и
възпроизвеждане на ана л о гични о тно ш е н ия вод и д о ф о р м и р а н е то на
качества в личността о т р о д а н а д о б р отата, гне в л и во стта , л ю б о зн а ­
телност, равнодушието, о тзи в ч и в о стта . Т а з и с тр а н а на чув ств а та е

153
м н о г о в а ж н а , т я н и п о з в о л я в а д а р а з к р и е м м и н а л о т о на човека, ви*. '
д а й к и с е г а в н е г о е д н и и л и д р у г и о ф о р м е н и ч е р т и и качества.

4. П Р О Ц Е С У А Л Н А ТА С ТРУКТУРА
Н А Е М О Ц И И Т Е И ЧУВСТВАТА
П р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а н а е м о ц и и т е и ч у в с т в а т а има за основ­
н и п р е д п о с т а в к и въ нш ни т е и зт о ч н и ц и , ф изиол огичнит е м е ха ни зм у
и т о и г р а я т р о л я т а н а с в о е о б р а з н и т р а н ш е и в и згр а ж д а н е то й. Проце­
с у а л н а т а с т р у к т у р а н а е м о ц и и т е и ч у в с т в а т а с е и з гр а ж д а и на основа­
т а н а д и н а м и ч н а т а и с т а т и ч н а т а х а р а к т е р и с т и к а н а чувствата.
З а д а о х а р а к т е р и з и р а м е п р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а наемоциитеи
ч у в с т в а т а , т р я б в а д а и з х о д и м н е с а м о о т м е х а н и з м и т е им, но и от сын
н о с т т а н а т е з и п р о ц е с и . К . И з а р д с ч и т а , ч е т е с а фундаментални явле­
н и я , з а щ о т о „ в с я к о о т т я х и м а : а ) с п е ц и ф и ч е н вътрешнодетерминиран1
н е р в е н с у б с т р а т , б) х а р а к т е р н и м и м и ч е с к и и л и нервномускулни изра­
з и т е л н и к о м п л е к с и и в) о т л и ч а в а т с е с ъ с с у б е к т и в н о преживяване или
ф е н о м е н о л о г и ч е с к о к а ч е с т в о “ 11.
О т е д н а с т р а н а , е м о ц и и т е и ч у в с т в а т а п р и т е ж а в а т външна детер-
м и н и р а н о с т с о т н о с и т е л е н х а р а к т е р (н е в с и ч к о , ко е то виждаме и чу­
в а м е и л и в ъ з п р и е м а м е с п е р ц е п т и в н а т а с и с т е м а , м о ж е да породи чув­
с т в а ) , о т д р у г а с т р а н а , п о о т н о ш е н и е н а в ъ т р е ш н а т а си физиологична
с т р у к т у р а ч у в с т в а т а и е м о ц и и т е с а п р е д с т а в е н и н а няколко равнища,
к а т о н я к о и о т т е з и р а в н и щ а и м а т а н т а г о н и с т и ч н и полю си. На фонана
т а з и с т р у к т у р н о - ф у н к ц и о н а л н а м р е ж а , п о -т о ч н о н а механизмите й,се
р а з в и в а „... е м о ц и о н а л н и я т п р о ц е с к а т о о т го в о р на регулационните
м е х а н и з м и н а с и г н а л и т е , к о и т о и м а т з н а ч е н и е з а биологичното рав­
н о в е с и е н а с у б е к т а “ 12.
В п о с о ч е н и я а с п е к т п р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а на емоциите и чувс­
т в а т а и з п ъ к в а к а т о е д н а с л о ж н а д и н а м и ч н а с и с те м а , външно- и вьт-
р е ш н о д е т е р м и н и р а н а , с п о с т о я н н и п а р а м е т р и , отговарящ и на различ­
н и т е ц е н т р о в е з а у д о в о л с т в и е и н е у д о в о л с т в и е , а, о т друга страна,с
п р о м е н л и в и п а р а м е т р и , и з я в я в а щ и с е в л и ц е т о н а положителните*
о т р и ц а т е л н и т е ч у в с т в а и в с и г н а л и т е с ъ с з н а ч и м о с т наличността.
С л о ж н о с т т а н а п р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а н а ем оциите и чувстват!
п р о л и ч а в а и о т ф а к т а , ч е т е м о г а т д а б ъ д а т и зс л е д в а н и на много рав
нища: нервно-мускулно, нервно-ф изиологично, психично. С ложност­
та на анализираната структура проличава и от посочените характе­
ристики на чувствата, като техния полярен характер, способността им
да се адаптират.
Процесуалната структура най-ярко проличава, ако разгледаме чув­
ствата и емоциите като вид система и разкрием нейните особености.
Особеност на емоционалната система е нейната ограниченост.
Това нейно свойство се изграж да на параметри като вродеността на
системата, трудността в контролирането й, наличието на натрупани
следи от миналото в паметта и възможността им да предизвикват емо­
ции.
Втората характерна особеност на емоционалната система се свеж ­
да до степените на свобода в нея. Според К. Изард емоционалната
система притежава 10 степени на свобода в сравнение например със
системата на подбуждане. Ето някои от тях: свобода във времето на
протичане на емоциите, свобода в интензивността им, свобода в плът­
ността им, свобода във вероятността им на възникване, „свобода“ в
избора на обекта, предизвикващ емоциите, свобода в комбинациите
помежду им.
Посочените характеристики на емоционалната система подсказ­
ват каква сложна система е процесуалната им структура, какви про­
цеси протичат в посочените характеристики на тази система. М акар
вътрешно- и външнодетерминирани, емоциите си остават свободни
във времето, в силата, в плътността, във вероятността на възникване­
то им. Може да се посочи, че процесуалната структура по отношение
на вътрешните си механизми притежава вероятностен характер.
В процесуалната структура на емоциите, разгледани като систе­
ма, протичат прави и обратни връзки (положителни и отрицателни) на
няколко равнища: първо, те протичат между сигнала, възбудения ме­
ханизъм, емоционалното преживяване и неговата мимическа изява;
второ, те протичат между полярните чувства и техните антагонистич­
ни огнища; трето, те протичат в самите механизми на чувствата - кора
и подкорие.
Януш Рейковски, като разглежда функционалните характеристи­
ки на емоциите, изтъква няколко техни особености, които ни позволя­
ват по-отчетливо да видим процесуалната им структура и протичащи­
те в нея преки и обратни връзки. Той посочва, че когато характеризи­
раме емоциите, трябва да си даваме сметка за: 1) процесите, пораж­
дащи емоциите (състояние на кората, условен сигнал, безусловен сти-

155
м у л ); 2) з а п р о ц е с и т е , о р г а н и з и р а щ и е м о ц и и т е (центровете на кората
и п о д к о р и е т о ) ; 3) з а п р о ц е с и т е , о б у с л а в я щ и з н а к а на емоцията(лщ-
б и ч е с к а с т р у к т у р а , о б л а с т н а п о д х ъ л м и е т о и д р .); 4) за активизиращи­
т е п р о ц е с и ’3.
П р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а м е ж д у е м о ц и и т е и чувствата е своеоб­
р а з н а р е г у л а ц и я м е ж д у в р о д е н и и п р и д о б и т и м е ха н и зм и , протачан»
п о д к о р и е т о и к о р а т а н а м о з ъ к а , м е ж д у п с и х и ч н и т е и физиологичните
п р о ц е с и , н а м и р а щ и и з я в а в ъ в в ъ н ш н о и з р а з н и т е мимически средства
и в п о в е д е н и е т о . Т е з и м е х а н и з м и п р и т е ж а в а т способността дасьзда
в а т с п е ц и а л н а е м о ц и о н а л н а м о т и в а ц и я , д а у с и л в а т потребността от
и н ф о р м а ц и я , д а п о д б у ж д а т къ м д е й с тв и е .

5. В ИД О В Е Е М О Ц И И И ЧУВСТВА

З а в и д о в е т е е м о ц и и и ч у в с т в а с ъ щ е с т в у в а т разл ични постановки

Н а п р и м е р В . В у н д п о с о ч в а , ч е в ч о в е к а с а н а л и ц е над 50 000 чувства
Т и т ч е н е р ги с в е ж д а с а м о д о у д о в о л с т в и е и неудоволствие. Същият
а в т о р в ъ з о с н о в а н а д р у г и к р и т е р и и гр у п и р а емоционалните явления
н а а ф е к т и , н а с т р о е н и я и с л о ж н и ч у в с т в а (интелектуални, естетичес­
к и ) . У о т с ъ н к л а с и ф и ц и р а е м о ц и и т е н а т р и т и п а р е а кции-стр а х, ярост
и л ю б о в . В н а й - о б щ а с п е к т е м о ц и и т е м о г а т д а бъдат класифицирани
н а п о л о ж и т е л н и и о т р и ц а т е л н и . В о с н о в а т а н а положителните и отри­
ц а т е л н и т е е м о ц и и л е ж а т н е с а м о а н т а го н и с т и ч н и т е огнища в подкори­
е т о , н о и х а р а к т е р ъ т н а с и г н а л и т е о т в ъ н ш н а т а ср е д а , социалната сре
д а , п р е д и з в и к а н и т е о б р а з и в с ъ з н а н и е т о . П олож ителните и отрица­
т е л н и т е е м о ц и и н е с л е д в а д а с е о г р а н и ч а т с а м о д о механизмите име
к о р а т а и п о д к о р и е т о . „ Т р я б в а д а с е п р и е м е , ч е отрицателната емоция
е с л о ж н о я в л е н и е . Т я д е з о р г а н и з и р а п р о т и ч а н е т о на д е й н о с т , която
е д о в е л а д о н е й н о т о п р о я в л е н и е , а о р г а н и з и р а та ки в а дейности, зада­
ч а т а н а к о и т о е н а м а л я в а н е т о н а в р е д н и т е с и гн а л и или тяхното отст­
р а н я в а н е . С л е д о в а т е л н о о т р и ц а т е л н и я т п р о ц е с и м а както дезоргани-
з и р а щ , т а к а и о р г а н и з и р а щ к о м п о н е н т “ 14.
Ч у в с т в а т а б и в а т н и з ш и и в и с ш и . Н и з ш и т е ч увств а съдържат мно-
г о о б щ и п р и з н а ц и з а ч о в е к а и ж и в о т н и т е , б е з д а с а тъждествени,
 Низшите чувства се преж ивяват в следните форми или биват след­
ните: настроения, афекти, страсти, чувствен тон, емоции, стресови със­
тояния. Настроението е общ о, слабо и сравнително продължително
емоционално състояние. То м о ж е да се породи от един или о т ш и ро к
диапазон дразнители, м еж ду ко ито в а ж но място за е м а т вътрешните
органи и положението на ч о ве ка в общ еството. Н астроенията биват
положителни и отрицателни, те протичат в динамика, продължават ча­
сове или повече време, чо ве к винаги или почти винаги е в няка кво
настроение.
Според Б. Д. П аригин настроението следва да се употребява в
много по-широк смисъл за о зна ча ва н е ка кго на ем оционалното съ с­
тояние, така и на общата на стр о йка , насочеността, ориентацията на
всички проявления на психиката на индивида и социалната група. С по­
ред същия автор чувството е м ного п о-просто образуване в ср а вне ­
ние с настроението. П оследното е м н ого по-сл ож но по своята структу­
ра, то включва в себе си осъзнатото и неосъзнатото, ем оционалното и
рационалното.
Б. Д. Паригин разглежда настроението в рамките на социалната
психология и по-конкретно в р ам ките на общ ествените чувства, къде-
то наистина настроението вклю чва та ки в а ком поненти, ка квито той
посочва.
Афектите са емоционални процеси, бързо възникващ и, завладя­
ващи поведението на човека, наруш аващ и волевия съзнателен конт­
рол върху поведението. Аф ектите са като буря - гняв, възмущение,
прекалено голяма радост. Афектите са полярни, отразяват се ярко върху
поведението, сърцебиенето, обм яната на вещ ествата, афектите водят
до умора и отпадналост, осо бе но отрицателните.
Страститеса силни, продължителни чувства, които завладяват съз­
нанието на човека и го ка на л изи ра т в определена посока. „Аф ектът-
казва Кант-д ейства като водно течение, което скъ сва бента; страст­
та като поток, който дълбае все по-дълбоко в леглото си... Афектите са
честни и открити, страстите, н а о п а ки, лукави и пр икр ити“ 15. Н апример
страстта към алкохолизма, към ня ка кв а определена работа в областта
на изкуството или науката. Страстите ста ва т все по-силни с времето,
когато се възпроизвеждат.

15Цитирано по М. Арнаудов, Психология на литературното твор'

чество.С., 1980, с. 70.

157
 Ч увст вен т о н - т о в а е с в о е о б р а з е н к а ч е с т в е н оттенъ к на психика­
та , с ъ д ъ р ж а щ в с е б е с и у м е р е н а д о з а е м о ц и и . Ч увстве ни ят тон се из­
р а зя ва в отнош енията м е ж д у хо р а та .
Ч у в с т в е н и я т т о н с е с в ъ р з в а с р а з л и ч н и т е в и д о в е усещания ивьз-
п р и я т и я , ф о р м и р а щ и с е н а о с н о в а т а н а а н а л и з а т о р и т е . На базата на
е д н и ил и д р у ги в ъ з п р и я т и я , г л а в н о в о б л а с т т а н а цветовете, миризми­
те , в к у с о в е т е , м о ж е д а с е п о р о д и е д и н и л и д р у г чувствен тон. Всъщ­
н о с т т у к с е и м а т п р е д в и д и с т е п е н т а н а у с е т л и в о с т т а , нейната силаи
зн а ч и м о с т з а чо ве ка .
Ст ресовит е съ ст о я н и я в ъ з н и к в а т в н е о б и ч а й н и ситуации при не­
д о с т и г н а в р е м е и и н ф о р м а ц и я , п р о м е н я т с ъ щ е с т в е н о поведението на
ч о в е к а , п о с т а в я й к и го в н е п р и в и ч н о и н е с т а н д а р т н о състояние. Стре­
с о в и т е с ъ с т о я н и я о б х в а щ а т ц я л а т а п с и х и к а , д а в а т н а со ка на поведе­
н и е т о . В ъ з н и к в а т п р и н а в о д н е н и я , гр ъ м , ка т а с т р о ф а , опасна ситуация
в управл яв аната техни ка.
В и с ш и чувст ва. В и с ш и т е ч у в с т в а с а т и п и ч н и с а м о за човека,тесе
п о р а ж д а т о т с о ц и а л н а т а д е й с т в и т е л н о с т , о т кул тур а та , науката, исто­
р и я та , и з о б щ о о т о б щ е с т в е н и я н а ч и н н а ж и в о т .
В и с ш и т е ч у в с т в а б и в а т м о р а л н и , инт елект уални, естетически, прак­
т ически. М о р а л н и т е ч у в с т в а ( ч у в с т в о з а д ъ л г и отговорност, любов и
д р у ж б а и д р у ги ) с а с в ъ р з а н и с н р а в с т в е н о с т т а , с нравствените норми
н а о б щ е с т в о т о , о б щ е с т в е н и я с т р о й , к л а с а т а , па р ти я та . Моралнитечув-
ства им ат кл а со в ха р а кте р .
П р а к т и ч е с к и т е ч у в с т в а п р о и з т и ч а т о т р а б о т а т а на човека в съот­
в е т н а т а п р о ф е с и о н а л н а д е й н о с т . Т р у д о в а т а д е й н о с т и по-точно про­
ф е с и о н а л н а т а р а ж д а ш и р о к д и а п а з о н о т ч у в с т в а - им енно тези чувст­
в а , п о л о ж и т е л н и и о т р и ц а т е л н и , н а р и ч а м е п р а кт и ч е с ки .
Е с т е т и ч е с к и т е ч у в с т в а с а с в ъ р з а н и с в ъ зп р и е м а н е то и преживя­
в а н е т о н а к р а с и в о т о и п р е к р а с н о т о . П р о и з в е д е н и я т а на изкуството,а
с ъ щ о и п р и р о д н и т е к р а с о т и р а ж д а т б о г а т д и а п а з о н о т естетически чув­
с тв а .
Ф о р м и р а н е т о н а у с е т к ъ м к р а с и в о т о о щ е у д ецата в ранна въз­
р а с т и з г р а ж д а у т я х к р и т е р и и з а в ъ з п р и е м а н е н а красивото, създава
с и с т е м а , о т н а в и ц и и п р и в и ч к и з а е с т е т и ч е с к о н а сл а ж д е ние от произ­
в е д е н и я т а н а и з к у с т в о т о , н а у ч а в а ги д а у в а ж а в а т създаденото от пре­
д и ш н и т е п о к о л е н и я и с а м и д а с е с т р е м я т къ м с ъ зд а в а н е на естетичес­
ки ц енности.
И н т е л е к т у а л н и т е ч у в с т в а с е п о р а ж д а т в п р о ц е с а на интелектуал­
н а т а д е й н о с т . К ъ м и н т е л е к т у а л н и т е ч у в с т в а с п а д а т възхищението, лк>

158
бознателността, удивлението, чувство то за уве р е но ст. И нтел ектуал ­
ните чувства са един неотменим спъ тн ик и с в о е о б р а зн а ф орм а на п р е ­
живяване на личността в пр о ц е са на о б учението и ум ств е н о то й р а з ­
витие, те се пораждат и в п р о ц е с а на научните о ткрити я и и зо б р е те ­
ния и същевременно подтикват ч о в е ка з а а кти в н а у м ств е н а д е й но ст.
Висшите чувства се изявяват в ко м п л е кс - в интелекта и п о ве д е ­
нието на личността. С оциал но-хум анизираната им с ъ щ но ст и зд и га ч о ­
века над животинското царство, превръщ а го в тв о р е ц на ц е нн о сти.

6. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧУВСТВАТА
За разлика от познавателните психични п р о ц е си чувств а та и м а т
ярък и забележим външен изр а з. Те на м и ра т и зр а з в м им иката, па нто -
мимиката и вокалната мим ика. П ри по-силните чувства не е тр уд но д а
рабележим изменение в цялото поведение на ч о ве ка - цвят на лицето,
изменение на гласа, наличие на ж е стов е . Л а б р ю е р в сво и те „М а к с и ­
ми“ посочва: „В тона на гласа, в очите и в изгледа на лицето, ко е то
говори, има не по-малко кр а сно р е чие , о тко л ко то в и зб о р а на дум ите.
Всички чувства имат свой гласов тон, св о и ж е сто в е и л иц е во и з р а ж е ­
ние, присъщи тям; и тази връ зка, д о б р а или лош а, приятна или н е п р и -
гятна, прави хората да ни ха р е сва т или д а не ни ха р е сва т“ .
Чувствата намират и зр а з и във ф ункционирането на въ треш ните
органи - засилване на пулса, изпотяване, по виш ава не о б м я на та на
веществата. Всъщност то ва е и експресият а н а чувст ват а- п р о м я н а ­
та, настъпващите изменения във външ ния вид на ч о в е ка в резул та т на
преживяванията от едно или друго чувство.
Важно място в развитието и въ зпитанието на ч о в е ка за е м а ф ор­
мирането на способност за владеене на е ксп р е сия та . З ае д но с п о в и ­
шаването на културата на ч о ве ка се за си л в а и та зи сп о со б н о ст. Всъщ -
носттова е проблем на социал ната психология и п о -то чн о п си хо л о ги ­
ятана контакта между хората.
Чувствата имат дълбоко л ично сте н ха р а кте р - п о св о я та по ява ,
протичане, мотивация и външ ен и зр а з, по ве д ен ие и м им ика , - чувст­
ватаизразяват дълбоко л ично стно то в чо ве ка . „И зб о р ъ т“ на обектите,
пораждащи чувства (външни дразнители, о б р а зи, о р га н и ч е ски по тр е б­
ности), до голяма степен за в и с и от л ично стни я статус на ч о в е ка . П р о ­
тичането на емоционалните съ стояния у ч о в е ка същ о за в и с и о т сте ­
пента на развитие на ко гни тивната му си сте м а . Я р ко стта в и зр а зн и те
средства на чувствата и ем оциите но си индивид уално л и чн о сте н а с ­
пект. Плановостта в протичането на чувствата, см яна та н а едни чувс-

159
 т в а с д р у г и с е д ъ л ж и д о г о л я м а с т е п е н н а т и п о л о ги ч е с к и т е особености
на висш ата не р вн а д ейност.
Б а л з а к п о с о ч в а , ч е ж е н и т е и м а т н е п о д р а ж а е м талант да изразя­
в а т ч у в с т в а т а с и , б е з д а п р и б я г в а т д о т в ъ р д е ж и в и д ум и, тяхното крас­
н о р е ч и е с е з а к л ю ч а в а о с о б е н о в а к ц е н т а , ж е с т а , държането и погле­
дите.
И н д и в и д у а л н и т е о с о б е н о с т и н а ч у в с т в а т а м о га т и следва да се
т ъ р с я т и в т е м п е р а м е н т а . Р а з л и ч н и т е т и п о в е те м перам енти се харак­
т е р и з и р а т с р а з л и ч н и ч у в с т в а - п о д и н а м и к а , в ъ зни ква не и протича­
н е , п о и з я в а и т р а й н о с т , п о с и л а и д о м и н и р а н е , п о отношение на по­
л я р н о с т - с т е н и ч н и и а с т е н и ч н и . И н д и в и д у а л н и т е особености могат
д а с е т ъ р с я т и в ъ в в ъ з р а с т о в и т е о с о б е н о с т и н а хо р а та . Заедно с въз­
р а с т т а ч у в с т в а т а в с е п о в е ч е с а п о д к о н т р о л а н а съзнанието, засилва
се владеенето на е ксп р е си я та .
В ъ н ш н о и з р а з н и т е с р е д с т в а н а ч у в с т в а т а о ч а кв а т своето описа­
н и е о т е с е и с т и , п и с а т е л и , х у д о ж н и ц и . Н е е б е з зн аче ни е да покажем
к а к С е н е к а в и ж д а г н е в а с н е г о в и т е м и м и ч н о и з р а з н и белези. „Акоис­
к а ш д о к а з а т е л с т в о , ч е т е з и с а з а в л а д е н и о т гн я в , не с а с ума си, пог­
л е д н и т я х н а т а в ъ н ш н о с т : з а щ о т о т ъ к м о я в н и т е б е л е зи на лудостта,т.е
д р ъ з к и я т и з а п л а ш и т е л е н п о г л е д , м р а ч н о т о ч е л о , страшното лице,ус­
к о р е н и я т в ъ р в е ж , р а з т р е п е р а н и т е р ъ ц е , п р о м я н а т а на цвета на лице­
т о , у с и л е н о т о и з а п ъ х т я н о д и ш а н е , с е н а б л ю д а в а т и при гнева. Очите
с е в ъ з п л а м е н я в а т , м я т а т и с к р и , ж и в а ч е р в е н и н а по кр ива цялото лице
п о д в л и я н и е н а к р ъ в т а , к о я т о н а х л у в а в л и ц е т о , устните треперят, зъ­
б и т е с а с т и с н а т и , к о с а т а н а с т р ъ х в а , д и ш а н е т о е затруднено и съскаво,
с т а в и т е п р а щ я т п р и и з в и в а н е т о с и , н е я с н и и откъслечни изрази се
п р и м е с в а т к ъ м с т о н а и р е в а , р ъ ц е т е н е п р е с т а н н о с е докосват, нозете
с е у д р я т о з е м я т а , ц я л о т о т я л о е в д в и ж е н и е “ 16.

7. РА ЗВ И ТИ Е НА ЧУВСТВАТА
Р а з в и т и е т о н а ч у в с т в а т а у д е ц а т а е в з а в и с и м о с т от въ зраст им
и о т п с и х о с о ц и а л н и я к л и м а т в с е м е й с т в о т о , о т способността на близ-
к и т е д а п р е д и з в и к в а т у д е ц а т а п о л о ж и т е л н и е м оционал ни състояния
П р е з р а н н о т о д е т с т в о д о м и н и р а т ч у в с т в а т а , п о р о д е н и на основата#
б и о л о г и ч н и т е п о т р е б н о с т и у д е ц а т а , о р г а н и ч е с к и т е чувства катовики
п л а ч с а о т р и ц а т е л н и , с ъ с т о я н и е т о н а с п о к о й с т в и е , гуканетосаизр# ;

16 Сенека, „За гн ев а“, ц и т . по М. Арнаудов, пое. кн., с. 75.

160
на положителни чувства. З а д о в о л е н и те п о тр е б н о сти п р е д и з в и кв а т п о ­
ложителни е м оционал ни съ стоя н и я у децата.
В предучилищна в ъ зр а с т не р я д ко с е и зя в я в а т а ф е ктивни с ъ сто я ­
ния и негативизъм у де ца та . Т е з и чу в с тв а вече и з р а з я в а т и з в е с т н о
отношение у тях към то ва , ко е то ги за о б и ка л я и п р е д и з в и кв а н е о с ъ з­
ната мотивация в по ве д ен и е то им . С ил а та на въ збудните п р о ц е с и д о ­
минира над задръж ните, з а т о в а и чув ств а та не р я д ко о с та в а т и зв ъ н
контрола на п о знавател ните п с и х и ч н и пр о ц е си .
В предучилищна и на ч а л на в ъ зр а с т в п о ве д ен ие то н а д е ц а та на ­
мират израз полярните ч у в с тв а - р а д о ст, плач, а ф ективност, съ рд л и-
вост. Развиват с е и н р а в с тв е н и те чувств а . О тно ш ен ие то им къ м б л и з­
ки и познати, към то ва , ко е то ги за о б и ка л я в с е п о ве че ста в а во д е щ
детерминатор на по л о ж и те л н и те и отр ица те л ните нр а в ств е н и чувст­
ва. В тази насока голям а е ро л я та на родители и учители з а п р е д и з­
викването на полож ител ни н р а в с тв е н и чувства. П ол о ж ите л ните ч увс­
тва стимулират развитие то , във в р ъ зка с то в а голям дял з а то в а р а з ­
витие има и с п о со б н о стта н а д е ц а та д а и з р а зя в а т пол о ж ите л ните с и
чувства-да се р адват и см е я т, д а п р е ж и в я в а т пълноценно д е тство то
си. Особено голяма роля з а р а зв и ти е то н а децата и м а т е сте тиче ските
чувства.

161
 Глава тринад есета

В О ЛЯ

1. Т Е О Р Е Т И Ч Н И П О С Т А Н О В К И
В п с и х и к а т а н а ч о в е к а с а н а л и ц е н е с а м о п р о ц е с и с познавателен
х а р а к т е р , к а т о у с е щ а н и я т а , в ъ з п р и я т и я т а , м и с л е н е т о и др., не само
п р о ц е с и , с к о и т о и з р а з я в а м е о т н о ш е н и е т о с и к ъ м я вл е ния та и хората,
н о и п р о ц е с и , ч р е з к о и т о р е а л и з и р а м е с в о я т а д в и га т е л н а активност,
р е а л и з и р а м е с в о и т е ц е л и , н а м е р е н и я и м о т и в и . Ч о в е к се реализира
н е с а м о к о г а т о с ъ з д а в а о б р а з и в с ъ з н а н и е т о с и , къ д е то са нужни не
п о - м а л к о н а п р е ж е н и я , о т к о л к о т о н а п р и м е р д а п р е х в ъ р л и петтонастро
и т е л е н м а т е р и а л , ч о в е к с е р е а л и з и р а и в с в о и т е п р е днам ерени и неп­
р е д н а м е р е н и д е й с т в и я , в п о с т и г а н е т о н а о п р е д е л е н и цели чрез из- !
пъ л не ни е то на с и с те м а о т д в и ж е н и я и д ействия.
Т е з и д е й с т в и я и д в и ж е н и я , с ъ з н а т е л н о р е г у л и р а н и от човека,са
о б е к т н а р а з г л е ж д а н е в ъ в в о л я т а . В о л я т а с е р а з г л е ж д а в тясна зави­
с и м о с т о т л и ч н о с т т а , з а щ о т о к о г а т о ч о в е к с и п о с т а в и цели и намере­
н и я , к о г а т о п р е о д о л я в а т р у д н о с т и , к о г а т о п л а н и р а действиятаси-вьв
в с и ч к о т о в а и з р а з я в а л и ч н о с т н и я с и с т а т у с , п о к а з в а се бе си. Той из- ;
р а з я в а с е б е с и и к о г а т о и з г р а ж д а о п р е д е л е н о б р а з н а фантазията, но
т о в а о с т а в а к а т о ч е л и н е в и д и м о , з а т о в а и п с и х о л о з и т е с а склоннира
с в ъ р з в а т л и ч н о с т т а с п о - я р к о в и д и м а т а и з я в а в л и ц е т о на волята,чув­
ствата.
В о л я т а е с л о ж н а , а к т и в н а и с ъ з н а т е л н а п с и х и ч н а дейност, в която
с е и з р а з я в а и р е а л и з и р а л и ч н о с т т а . С л о ж н о с т т а н а волята се състои
в т о в а , ч е , о т е д н а с т р а н а , с е о с ъ щ е с т в я в а н а о с н о в а т а на определен»
ц е л и , п р и у ч а с т и е т о н а н я к о л к о п о з н а в а т е л н и п с и х и ч н и процесииизис-
к в а а к т и в н о у ч а с т и е н а д в и г а т е л н и я а н а л и з а т о р . В о л я та не се изразя­
в а с а м о в д в и ж е н и я т а и д е й с т в и я т а , н е с а м о в пр е од о л яв а не то на труп-
н о с т и о т ф и з и ч е с к и х а р а к т е р , н о и в т р у д н о с т и о т ум стве ния план,не
м и р а и з р а з в у м с т в е н и т е д е й с т в и я , к о е т о й п р и д а в а и активен харак­
т е р . В о л я т а з а р а з л и к а о т м и с л е н е т о и л и п а м е т т а п о -я р к о се изразява
и п о - т я с н о е с в ъ р з а н а с д е й н о с т т а . О с в е н т о в а д е йно стта съдържа
т р а н с л а т о р и , к о и т о с а и н а в о л я т а . С т а в а в ъ п р о с з а движенията, дейс­
т в и я т а и у м е н и я т а , ч и е т о р а з г л е ж д а н е с л е д в а д а с т а н е именно в ре*
к и т е н а н а с т о я щ а т а гл а в а .
В о л я т а е т а к ъ в п р о ц е с в п с и х и к а т а , к о й т о е д а в а л основания на
м н о г о а в т о р и д а и з к а з в а т р а з л и ч н и с т а н о в и щ а . З а р а зл и ка от позив-

162
вателните процеси, ко и то им а т с р а в н и те л н о „п о -ч и с т а с т р у кт у р а “ , в о ­
лята се смесва с м н ого д р уги п с и хи ч н и ко м п о н е н ти , ф у н кц и о н и р а и с е
реализира чрез тях, д а ж е ня ко и о т ин те ле ктуа л ните с е в к л ю ч в а т в нея.
Друго направление е интелектуалното с п р е д ста в и те л и Х е р б а р т,
Мойман. Според те зи а вто р и и з т о ч н и к на вол ята с а п р е д ста в и те , п о ­
точно волята се р а згл е ж д а ка то б о р б а на п р е д ста в ите , ка то н а й -я с н а ­
та от тях изпъква, пр е вр ъ щ а й ки с е в м о тив на во л е во то д е й ств и е . И с ­
тинността на това на п р а вл е ние е във ф акта, че во л е во то д е й с тв и е м о ­
же да възвикне и о т п о тр е б но сти, п о р о д е н и в п р е д ста в и те на ф она н а
представите. П огреш ността м у с е с в е ж д а д о то ва , че вол ята е о гр а н и ­
чена само до представите, и з к л ю ч в а й ки цялата с л о ж н а в е р и га н а в о ­
левите процеси, изхож д ащ а и р е а л и з и р а щ а с е в д е йно стите .
Следващото направление е о с н о в а н о на в р ъ зка та на волята с чув­
ствата и носи названието е м о ц и о н а л н о н а п р а вл е ние . С ъ гла сн о то в а
направление, чиито п р е дста вите ли с а В. В унд и Рибо, чув ств а та с а
тези, които подбуждат ч о в е ка към д е й стви е , те с а в о сн о в а та на вол е­
вия акт. Волевото д ействие е н е м и сл и м о б е з ч увств а и на о с н о в а та н а
тях може да възникне вол евият акт, но гл а вни ят не го в и з т о ч н и к с и о с ­
тават потребностите и целите на ч о в е ка . С л е два щ о то н а п р а в л е н и е е
волунтаристичнотос представител Ш о п е нха уе р . С п о р е д то в а н а п р а в ­
ление волевият акт е „ч и с т “ и п р о ти ч а н е за в и с и м о о т ин телекта и ч у в ­
ствата. Страданието идва от ж е л а н и е то , а к о л и п с в а ж е л а н и е , н я м а д а
има и страдание - то ва е те зи с ъ т на п р е дста вите ли те н а во л ун та р и с­
тичното направление.
Съществува и т. нар. м е ха н и ч е ско на п р а вл е ни е , съ гл а сн о ко е то
волята е проста сум а о т р е а кц и и и реф лекси, п р и ч и н а та з а д е йствия та
е в инстинктите, волята е един о с ъ зн а т ин стинкт.
Волята е сл о ж е н и акт ивен п р о ц е с н а съзнат елно р е гул и р а н е н а
действията, по р о де ни от дадена потребност, съ п р о в о д е н и с б о р б а н а
мотивите, взем ане н а р е ш е н и е и п р е о д о л я в а н е н а вът реш ни и въ нш ни
трудности.

2. ПРОЦЕСУАЛНА СТРУКТУРА
НА ВОЛЕВИТЕ ДЕЙСТВИЯ
Волята като сл ож ен, съ зна те л ен и а кти в е н п си хи че н п р о ц е с се
реализира в една богата п а н о р а м а о т п си хи ч н и п р о ц е с и и ф изио л о ­
гични механизми. Н е пр ие м л иво е стр уктур а та на вол евите д е йствия
да се разглежда вън о т ф и зи о л о гичн ите м е ха н и зм и н а те зи действия.
Ако за другите психични явления то в а д е ле не м о ж е д а с е п р ие м е , ма-

163
к а р и у с л о в н о , п р и в о л я т а т а к о в а е д н о д е л е н е н а механизмите ико» ;
п о н е н т и т е й в о д и д о м е х а н и ч н о р а з г л е ж д а н е н а во л е ви я акт, на сама,
та воля.
С т р у к т у р а т а н а в о л е в и т е д е й с т в и я е н е д е л и м а о т механизмите и.
Д а ж е и п р и а н а л и з и р а н е т о н а п р о с т и т е в о л е в и д е й стви я , съдържащ»
д в а к о м п о н е н т а - ц е л и и з п ъ л н е н и е , - е н е о б х о д и м о да се изхождаот
м е ха н и зм и те н а вол ята.
В о л е в и т е д е й с т в и я с а т и п и ч н и ч о в е ш к и д е й с т в и я , съпроводеше
а к т и в н о т о у ч а с т и е н а с ъ з н а н и е т о и п о з н а в а т е л н и психични процеси,
к а т о м и с л е н е т о , в н и м а н и е т о , п а м е т т а , в ъ з п р и я т и е т о . Структурата на
в о л е в и т е д е й с т в и я с е с в е ж д а д о н а л и ч и е т о н а ц е л и нейното осъзна
в а н е , р е ш е н и е и н а т р е т о м я с т о д е й с т в и е . В п о -о б щ план тази структу­
р а с е р а з г л е ж д а в с л е д н и т е з в е н а : о с ъ з н а в а н е н а целта, планираш,
и зпъ л нение.
В п р о ц е с у а л н о о т н о ш е н и е п ъ р в и я т а к т о т в о л е в о т о действие-цел­
та и нейното осъ знаване - п р о т и ч а п р и н а л и ч и е т о на потребност,
ж е л а н и е , м о т и в и , б о р б а н а м о т и в и т е . В ъ з н и к в а н е т о на потребносттае
с в ъ р з а н о с н а л и ч и е т о н а н а р у ш е н о р а в н о в е с и е в личността, чиетовъз-
с т а н о в я в а н е е с в ъ р з а н о с н а п р е ж е н и е , п о р а ж д а н е на влечениеиже-
л а н и е . А к о п р е п о д а в а т е л я т у с п е е д а п р е д и з в и к а и н те ре с у студените
п о д а д е н п р о б л е м , м о ж е д а с е п о р о д я т у т я х п о тр е б н о с ти и желание,
с ъ о т в е т н о и в л е ч е н и е з а ч е т е н е н а д о п ъ л н и т е л н а литература по този
п р о б л е м . В л е ч е н и е т о , ж е л а н и е т о и и н т е р е с и т е в с е повече усилваш-
р е б н о с т т а у с т у д е н т и т е , н а с т ъ п в а п р о ц е с ъ т н а по-пъ лно осъзнаваш
н а п о т р е б н о с т т а , в ъ з н и к в а м о т и в ъ т з а с и с т е м н о пр о учва не на пробле­
м а , п о р а ж д а с е и л и м о ж е д а с е п о р о д и б о р б а н а мотивите за разра­
б о т к а н а д и п л о м н а р а б о т а п о д а д е н в ъ п р о с о т п р о бл е м а. В този пра
ц е с н а б о р б а с е ф о р м и р а и ц е л т а к а т о к р а е н р е зул та т на волев®
д е й с т в и е . Н о ц е л т а м о ж е д а в ъ з н и к н е и п р е д и потребността, преди
в л е ч е н и е т о и ж е л а н и е т о . Н а п р и м е р , к о г а т о с т у д е н т с и постави за цел
д а з а в ъ р ш и в и е ш е о б р а з о в а н и е с о т л и ч е н у с п е х . В то зи случай пот­
р е б н о с т и т е , в л е ч е н и я т а и ж е л а н и я т а с л е д в а т х о д а н а целта, разгръ­
щ а т с е п о о т д е л н и т е п р е д м е т и , в с е п о - п ъ л н о с е о с ъ з н а в а потребност­
т а и о б о га тя в а цел та.
В ъ з н и к н а л а т а п р е д с т а в а з а к р а й н а т а ц е л н а волевото действие
а к т и в и з и р а а ф е р е н т н и к л е т к и в к о р а т а н а м о з ъ к а , ко и то се свързвате
к л е т к и н а д в и г а т е л н и я а н а л и з а т о р , к а т о м е ж д у е д ни те и другите се
р а з в и в а т п р о ц е с и н а и р а д и а ц и я и и н т е р ф е р е н ц и я . Т ук, втовавзаимо
д е й с т в и е , с е п о р а ж д а т в л е ч е н и е т о и ж е л а н и е т о , настъпват процео

164
на безпокойство, в ъ з н и к н а л и т е и м п у л с и , п р е д и з в и к а л и н е у д о в о л с т ­
вие в личността, в с е п о в е ч е с е о ф о р м я т в о п р е д е л е н а п о т р е б н о с т , н а
чиято основа в ъ з н и к в а т м о т и в и з а д е й с т в и е .
Видно е, че п ъ р в о т о з в е н о о т п р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а н а в о л е в о ­
то действие м о ж е д а п р о т е ч е к а к т о п о в е р и г а т а в л е ч е н и я - * ж е л а н и е
-» потребност - * м о т и в и - * ц е л , т а к а и п о в е р и г а т а ц е л - * в л е ч е н и е - »
желание - » п о т р е б н о с т —*• м о т и в и з а д е й с т в и е .
Когато е д ин м л а д е ж с и п о с т а в и з а ц е л д а с т а н е ш а м п и о н п о в д и ­
гане на теж ести, у н е го м о ж е д а л и п с в а п о т р е б н о с т , в л е ч е н и е , ж е л а ­
ние да тренира, н о р е а л и з и р а н е т о н а ц е л т а н а л а г а т о в а и п о с т е п е н н о
входа на и зп ъ л н е н и е то н а т е з и о п е р а ц и и в ъ з н и к в а т в л е ч е н и е и ж е л а ­
ние, оформя с е п о т р е б н о с т т а , ц е л т а в с е п о в е ч е н а м и р а р е а л и з а ц и я .
Когато друг м л а д е ж о щ е о т м а л ъ к в д и га т е ж е с т и , у н е го с а н а л и ц е в л е ­
чение, интерес, о ф о р м я с е п о т р е б н о с т , з а д а с т и г н е д о ц е л т а , к о я т о о т
своя страна р а з гр ъ щ а о щ е п о в е ч е п о т р е б н о с т т а .
При о п и с а н и те д в а с л у ч а я ц е л т а с е е р е а л и з и р а л а и в с л е д н и т е
два акта на в о л е в о то д е й с т в и е - р е ш е н и е т о и д е й с т в и е т о . Т е з и д в а
акта протичат н а о с н о в а т а н а в з а и м о д е й с т в и е т о м е ж д у к о р о в и к л е т к и
на породеното д о м и н а н т н о о г н и щ е в к о р а т а н а м о з ъ к а - д а с е с т а н е
шампион, в ко е то о гн и щ е с е р а з г р ъ щ а т п о з н а в а т е л н и п с и х и ч н и п р о ­
цеси, като м и с л е н е то и п р е д с т а в а т а , а , о т д р у г а с т р а н а , с ъ щ о т о т о в а
огнище се с в ъ р зв а с а ф е р е н т н и т е к и н е с т е з и ч е с к и к л е т к и н а д в и га т е л ­
ния анализатор, к а т о п о р о д е н а т а в т е з и к л е т к и в ъ з б у д а с е п р е п р а щ а
към аферентните к л е т ки н а с ъ щ и я а н а л и з а т о р , ч р е з к о и т о с е о с ъ щ е с ­
твява движението к а т о т р е т и а к т н а в о л е в о т о д е й с т в и е . Н о с т о в а н е
приключва в о л е в о то д е й с т в и е . Т о е в е р и г а о т д е й с т в и я и в с я к о п ъ р в о
действие с и гн а л и з и р а н а ц е н т р а л н а т а н е р в н а с и с т е м а з а п о л у ч е н и я
резултат. Т ози п р о ц е с П. К . А н о х и н н а р и ч а о б р а т н а а ф е р е н т а ц и я . А к о
действието е било ц е л е с ъ о б р а з н о , с л е д в а в е р и г а т а о т д е й с т в и я . В с л у ­
чая са налице п о л о ж и т е л н и о б р а т н и в р ъ з к и . А к о д е й с т в и е т о е н е ц е л е ­
съобразно, се р а з в и в а т о т р и ц а т е л н и о б р а т н и в р ъ з к и , к о и т о м о б и л и ­
зират системата, и з в ъ р ш в а т с е к о р е к ц и и в не я .
Сложните в р ъ з ки м е ж д у м е х а н и з м и т е н а в о л я т а - ф у н к ц и я т а н а
двигателния а н а л и з а т о р , в р ъ з к и т е м у с д р у ги т е а н а л и з а т о р и , н а л и ч и ­
ето на огнище с о п т и м а л н а в ъ з б у д и м о с т в к о р а т а н а м о з ъ к а , р о л я т а н а
акцептора на д е й с тв и е , а к т и в н о т о у ч а с т и е н а с и с т е м и к а т о п о д б у д и -
телната, ко гн и ти вн а та и д в и га т е л н а т а в п р о т и ч а н е т о н а в о л е в и я п р о ­
чее придават и з к л ю ч и т е л н о с л о ж е н х а р а к т е р н а п р о ц е с у а л н а т а с т р у к ­
тура на волевия а кт. Д в и г а т е л н и я т а н а л и з а т о р е п о д л о ж е н н а б о м б а р -

165
д и р а н е т о с и н ф о р м а ц и я о т в ъ н ш н и я с в я т , о т о р г а н и ч е с к и т е потреб- ;
н о с т и н а ч о в е к а и о т н е г о в а т а п с и х и к а , о т н е г о в о т о съ зн а н и е , мисле- [
н е . И н ф о р м а ц и я т а о т т е з и и з т о ч н и ц и , а т а к у в а й к и д ви га те л н и я анали- I
з а т о р п о е д и н и ч н о в д и а д и и л и в т р и а д и , г о п о с т а в я п р е д алтернатива-
т а д а с и и з р а б о т и т а к т и к а н а д е й с т в и е - к о я и н ф о р м а ц и я и на кое рав­
н и щ е д а я з а д ъ р ж и , з а к о л к о в р е м е и к о я и н ф о р м а ц и я д а обективирав
д е й с т в и е . В т о з и е т а п н а п р е с я в а н е н а и н ф о р м а ц и я т а в двигателния ;
а н а л и з а т о р с е р а з в и в а т п р о ц е с и н а а н а л и з и с и н т е з , действат поло­
ж и т е л н и и о т р и ц а т е л н и о б р а т н и в р ъ з к и . Д о к а т о в п ъ р в и я етап напос-
т ъ п в а н е н а и н ф о р м а ц и я т а в д в и г а т е л н и я а н а л и з а т о р процесуалната
с т р у к т у р а н а в о л я т а п р и т е ж а в а о с о б е н о с т и т е н а е д н а относително от­
в о р е н а с и с т е м а с п р о м е н л и в и п а р а б е т р и , п р и в т о р и я процесуалната
с т р у к т у р а и м а о б л и к н а а б с о л ю т н о з а т в о р е н а с и с т е м а с динамичен
х а р а к т е р и п о с т о я н н и п а р а м е т р и н а д е й с т в и я . З а щ о т о в т о з и етап тряб­
в а д а с е в з е м е р е ш е н и е к а т о и з р а з н а а к т у а л и з а ц и я т а н а системата.
С л е д в а е к с т е р и о р и з а ц и я т а н а р е ш е н и е т о , п р и в е ж д а н е т о му в дейст­
в и е . Т о в а е т р е т и я т е т а п в п р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а н а волята.
В о л я т а е н е д е л и м а о т в т о р а т а с и г н а л н а с и с т е м а , регулацията на
в о л е в и я п р о ц е с с е и з в ъ р ш в а ч р е з у м с т в е н и т е д е й с т в и я . Активизира­
н е т о н а к о г н и т и в н а т а с и с т е м а п р и н а п р е г н а т а т а у м с т в е н а дейност се
о с ъ щ е с т в я в а и м е н н о ч р е з в о л я т а . А к т и в и з и р а н е т о н а представите,
в к л ю ч в а н е т о н а в ъ о б р а ж е н и е т о , и з г р а ж д а н е т о н а н о в и образи-това
е д е л о н а в о л е в и я а к т . Е д и н с т в о т о м е ж д у к о г н и т и в н а т а и двигателната
с и с т е м а в п р а к т и ч е с к а т а д е й н о с т , т . е . е д и н с т в о т о м е ж д у мислене«
д е й с т в и я , н а й -п ъ л н о ц е н н о х а р а к т е р и з и р а волята.
П р о ц е с у а л н а т а с т р у к т у р а н а в о л я т а и м а з а п р е д п о с т а в к а не само
ф и з и о л о г и ч н и т е м е х а н и з м и м е ж д у д в и г а т е л н и я и д р у ги те анализато­
р и и ц и р к у л а ц и я т а н а и н ф о р м а ц и я т а п о м е ж д у и м , н о и психичната три­
а д а : в ъ з п р и е м а н е - д е й с т в и е ; в ъ з п р и е м а н е - о с м и с л я н е - действие.
Т у к е н а л и ц е и д и а д а т а ; з а д ъ р ж а н е в у м с т в е н п л а н -д е й с тв и е , т. е. вън­
ш н о т о з в е н о к а т о п ъ р в о и з т о ч н и к в м о м е н т а л и п с в а , т о е било някога
В т о з и п р о ц е с ц е н т р а л н а р о л я и г р а я т в т о р о с и г н а л н и т е връзки, които
и м а т с п о с о б н о с т т а д а п р е н а с о ч в а т и н ф о р м а ц и я т а о т едно или друго
м я с т о . В т о р о с и г н а л н и т е в р ъ з к и и с ъ з н а н и е т о с и и з р а б о т в а т програма
н а д е й с т в и е . И к о г а т о н а ч о в е к с е н а л о ж и д а и з в ъ р ш и б ъ р зо неочаква­
н и о п е р а ц и и , н а п р и м е р п р и у п р а в л е н и е т о н а к о л а , к о л к о т о повече прог­
р а м и с а н а л и ц е в н е г о , в с ъ з н а н и е т о м у , т о л к о в а п о -го л я м а е вероят­
н о с т т а д а и з б е р е и и з п ъ л н и н а й - а д е к в а т н а т а з а с и т у а ц и я т а програма.
Н е с ъ м н е н о с ъ з н а т е л н и я т х а р а к т е р н а в о л я т а , условно-рефлекторният

166
й механизъм са предпоставка за по-бързо изработване на пр о гр а м а
за действие и при необичайни ситуации.

3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОЛЕВИТЕ ДЕЙСТВИЯ

Структурата на волевия акт м ож е да се ра зкр ие и чр е з вн икв ан е в
неговите характеристики, една от които е съзнателността. П роти чане­
тона информацията в двигателния анализатор, изработването на пр о г­
рама за действие и регулацията на действията се осъщ ествяват о т съ з­
нанието.
Друга характеристика на волевия а кт е свободат а н а действията.
Тази особеност се свежда до въ зм ож ности за вариране при р е ализа-
[циятана конкретните нейни форми и действия.
Изявата на човека като личност във волевия акт за р а зл и ка о т
функционирането на редица явления предимно от познавателната сфе­
ра, кьдето човек не влага цялата си личност, при волята личността се
Сзявява сравнително пълноценно; а ко ли не и цялостно. Т ази о со б е ­
ност на волята се корени в наличието на компоненти във волята ка то
потребностите, мотивите. Те притеж ават обобщ аващ характер, ч р е з
тях се слага началото на дълбоко личностния характер на волевите
действия.
Наличие на ц е л и - целта е един от водещите критерии, водещ а
характеристика на волята. В за ви си м о ст от характера на целите след­
вати особеностите на другите компоненти на волята. Целта ко о р д и н и ­
ра волевия акт.
Обмисляне на пътищата з а постигане н а целта-таз\л ха р а кте р и с­
тика е функция на интелектуалните операции, на мисленето. Ч рез та зи
функция интелектът транслира целта в ко нкретни планове и та кти ки
надействия. „Всички тези процеси (става въпрос за процесите, с ко и ­
тосе постига целта, бел. наша) представляват о т себе си интелектуал­
ни моменти, включени във волевия а кт“ '.
Вземане на р е ш е н и е - та зи осо б е но ст на волята съдържа богата
психологическа характеристика. Не б е з о сно ва н ие в областта н а уп­
равлението проблемът за взем ането на решения е п р ераснал в р а з­
дел, в който се разглеждат въпроси от та ктиката и стратегията н а у п ­
равлението, наличието на оптимален обем инф ормация и ум елото й
разполагане. Тук се разглеж да и въпросът за борбата на мотивите,
п р е ж и в я в а н е т о н а в ъ т р е ш н и т е к о н ф л и к т и , настъпващото облекчение
след взем ането на реш ение.
В олевият акт се хар актер и зи р а и чрез борба на мотивитекато
с ъ щ е с т в е н а и з н а ч и м а х а р а к т е р и с т и к а н а волята.
С л е д в а щ а т а х а р а к т е р и с т и к а с е о тн ася до изпълнениетонареше­
нието. В с ъ щ н о с т т о в а е е д и н е т а п във в о л е в и я акт, който е свързано
н а п р е ж е н и е т о , с ъ с с а м о ч у в с т в и е и с а м о п р е ж и в я в а н е за собственото
а з . И з п ъ л н е н и е т о н а р е ш е н и е т о е с в ъ р з а н о също с преодоляване на
п р е п я т с т в и я , к о и т о м о г а т д а б ъ д а т в ъ н ш н и и вътрешни.
Н е б е з з н а ч е н и е з а волевия а кт е и регулационната му функция
с п р я м о п о в е д е н и е т о . Т а з и х а р а к т е р и с т и к а и м а интеграционен харак­
т е р . „ Р е г у л и р а н е т о н а п о в е д е н и е т о с е з а к л ю ч а в а не само в тормозе-
н е т о и з а д ъ р ж а н е т о н а н е ж е л а т е л н и т е з а л и чно стта подбуди и дейст­
в и я , т о с е и з р а з я в а и в т о в а , ч е ч о в е к н а с о ч в а своята активност в
о п р е д е л е н а л и н и я , в н а с я й к и н е о б х о д и м а т а енергия в своите дейст­
в и я “2.
ф о р м у л и р а н и т е х а р а к т е р н и о с о б е н о с т и н а волевия акт са израз
и н а н е г о в а т а с ъ щ н о с т , и з я в а , а д о и з в е с т н а степ ен показват и място­
т о м у с р е д д р у ги те п си хи чн и явления.
С т р у к т у р а т а н а в о л е в и я а к т с е о с н о в а в а н а потребностите начо­
в е к а и с е о б о с н о в а в а и о с ъ з н а в а о т м о ти в и те . К а то първоизточник на
в о л е в и я а к т п о т р е б н о с т т а м о ж е д а в ъ з н и к н е о т много източници, кои­
т о м о г а т д а б ъ д а т о б е д и н е н и в т р и : 1) въ нш ния свят като източник на
п о т р е б н о с т и , п о - т о ч н о к а т о и з т о ч н и к , о т ко й то могат да се породят
п о т р е б н о с т и в ч о в е к а ; 2 ) д у ш е в н и я с в я т н а чо в ека като източник на
п о т р е б н о с т и (п р е д с т а в и , м и с л и , с п о м е н и , нам ерения) и 3) задоволя­
в а н е т о н а о р г а н и ч е с к и т е н у ж д и у ч о в е к а к а т о източник на потребнос­
т и . Т е з и и з т о ч н и ц и с а п р е п л е т е н и - д е й с т в и я т а н а човека и външния
с в я т с а и з т о ч н и к н а п с и х и к а т а , п о с л е д н а т а , отразявайки света, поражда
е д н и и л и д р у г и п о т р е б н о с т и у ч о в е к а (е с те ти ч е с ки , интелектуални и
д р . ) , п о т р е б н о с т и о т и з м е н е н и е н а с в е т а , в то в а число и удовлетворя’
в а н е н а н уж д и те н а о р ган и зм а .
П о т р е б н о с т т а к а т о и з р а з н а н а р у ш е н о т о равновесие на организ­
м а с ъ с с р е д а т а , р а з б и р а н а в н а й -ш и р о к и я см исъ л на думата катопро*
ц е с , к о й т о п о д б у ж д а к ъ м д е й с т в и е и н а с о ч в а човека, има фундамен-
т а л н о з н а ч е н и е з а с т р у к т у р а т а н а в о л е в и я а к т . Потребността включва
в с е б е с и ш и р о к к р ъ г л и ч н о с т н и м е х а н и з м и , тл а с к а човека към дейст­
в и е , т я н е е н я к а к в а ч а с т и ч н а с т р а н а о т п с и х и к а т а н а личността.Тозй
аспект на потребн о стта о п р е д е л я и п о -н а т а т ъ ш н о т о п р о т и ч а н е н а в о ­
левия процес.
Потребността и ж е л а н и е т о з а за д о в о л я в а н е т о й а к т и в и з и р а т к о г-
нитивната си стем а н а ч о в е к а , з н а н и е т о с е в кл ю ч в а в а п а р а т а н а м и с ­
ловните операции, тъ рсят с е и з х о д и з а у д о в л е т в о р я в а н е н а п о т р е б ­
ността и желанието.
Възникнала, п о т р е б н о с т та с е о б л и ч а в м о ти в и , в л и з а в м о т и в а ц и -
онната сфера, в н а с о ч е н о с т т а н а ч о в е к а . В т о з и е т а п н а в о л е в и я а к т
потребността с е усилв а, т л а с к а ч о в е к а към д е й с т в и е . „ М о т и в а ц и о н н а -
та сфера има пряко о т н о ш е н и е към в о л е в а т а д е й н о с т н а ч о в е к а з а т о ­
ва, защото в м о ти в а ц и о н н а та с ф е р а с а з а л о ж е н и т е з и п о д б у д и те л н и
сили, които насо чв ат ч о в е к а към и з в ъ р ш в а н е н а в о л еви д е й с т в и я , о п ­
ределят характера н а п с и х о л о ги ч е с ки т е усл о в и я н а о с ъ щ е с тв я в а н е то
на волевия акт“3.
С възникването н а м о ти в и те к о гн и т и в н а т а и м о т и в а ц и о н н а т а с ф е ­
ра трябва да и зрабо тят р е ш е н и е . В сл уч а я ко гн и т и в н а т а с ф е р а с л у ж и
като база на м о ти в а ц и о н н а та. П о с л е д н а т а , а к т и в и з и р а й к и п ъ р в ата,
включвайки я в д е й ств и е з а с р а в н е н и е и а н а л и з , у с п я в а д а й н а л о ж и
активна творческа д е й н о с т , в р е з у л т а т н а к о е т о с е и з р а б о т в а и р е ш е ­
нието. В този етап м и с л е н е т о и и н те л ектъ т р а б о т я т а кт и в н о , з а щ о т о
трябва да се прецен и в с и ч к о и з в ъ р ш е н о , з а щ о т о п р е д с т о и д е й с т в и е ­
то, реализацията.
След реш ението и д в а п л а н и р а н е т о н а в о л е в и я а к т , в к о й т о ч о в е к
трябва да о чертае е т а п и т е н а д е й с т в и я та , д а п р е ц е н и в с и ч к и н е го в и
форми и да избере с р е д с т в а т а з а п о с т и га н е т о м у. М е ж д у ц е л т а и с р е д ­
ствата трябва д а и м а п о к р и т и е . А к о м л а д е ж ъ т е с т а н а л с т у д е н т и р е ­
шил с отличие да зав ъ р ш и в и с ш е т о с и о б р а з о в а н и е , т р я б в а д а п о д б е ­
ре адекватни з а целта с р е д с т в а , к а т о с и с т е м н о п о с е щ е н и е н а л е к ц и ­
онните курсове, с т а р а т е л н а п о д го т о в к а з а у п р а ж н е н и я т а , за д ъ л б о ч е ­
но проучване на у ч еб н и ц и те и д о п ъ л н и те л н а т а л и т е р а т у р а . З а т о в а съ­
държателната с т р а н а н а во л ев и я а к т и м а р е ш а в а щ о з н а ч е н и е з а р е а ­
лизирането н а волята к а т о п р о ц е с .
Щом като д е й ств и е то е п л а н и р а н о , и д в а р ед ъ т н а и з п ъ л н е н и е т о .
Човек може да п р и т е ж а в а и н те л е к т у а л н и в ъ з м о ж н о с т и з а в з е м а н е н а
правилни реш ения, н о д а с р е щ а го л е м и з а т р у д н е н и я в и з п ъ л н е н и е т о .
Изпълнението е ед ин о т тр у д н и т е е т а п и н а в о л е в и я а к т . Н е р я д к о п о т­
ребностите, които с а п о д ти кв а л и ч о в е к а з а д е й с т в и е , з а п о ч в а т д а у г а с ­
ват, мотивите о тсл аб ват, ж е л а н и е т о и з б л е д н я в а и ч о в е к п о с т е п е н н о
о т с т ъ п в а о т р е ш е н и е т о с и . Н у ж н о е я с н о в и ж д а н е з а резултата отдейс­
т в и е т о , н е о б х о д и м о е д а с а н а л и ц е н а в и ц и , си стем н и условия и дейст­
вия, и згр а д е н стер ео ти п н а действие.
К о г а т о р а з г л е ж д а м е в о л е в и я п р о ц е с , необходим о е да се отчита
з н а ч и м а т а р о л я н а ц е л и т е в т о з и п р о ц е с и необходимостта от тяхното
д ъ л б о к о о с ъ з н а в а н е . Ц е л и т е и в о л е в и те усилия имат решаващо зна­
ч е н и е з а в о л е в и я п р о ц е с . К о л к о т о п о-д ъ л б око и ясно са осмислени
ц е л и т е , т о л к о в а ч о в е к щ е в л а га п о -п ъ л н о ц е н н о енергията си чрез во­
л ев и те усилия.

4 . К А Ч Е С Т В А Н А ВО ЛЯ ТА
К а ч е с т в а т а н а в о л я т а и с т е п е н т а н а тяхното развитие придават
е д и н и л и д р у г о б л и к н а л и ч н о с т т а п р и изпъ лнението на волевия акт.
О б и к н о в е н о в л и т е р а т у р а т а п о п с и х о л о ги я к а т о качества на волятасе
п о с о ч в а т с а м о с т о я т е л н о с т т а и р е ш и т е л н о с т т а , насто йчиво ст и са­
м о о б л а д а н и е т о , с м е л о с т т а и х р а б р о с т т а , целеустремеността.
С а м о с т о я т е л н о с т т а к а т о к а ч е с т в о н а волята с е изявява в устойчи­
в о с т т а н а и з п ъ л н е н и е т о н а в з е т и т е р е ш е н и я , в наличието на инициа­
т и в а з а д е й с т в и е , в п р а в о л и н е й н о с т т а н а поведението и липсата на
к о л е б а н и е , н е п о д а т л и в о с т къ м в н у ш а е м о с т при изпълнение на дейст­
вията.
Самостоятелността се п р о я в я в а к а т о качество , характеризиращо
л и ч н о с т т а п о о т н о ш е н и е н а с п о с о б н о с т т а й както д а взема решениям
п о е м а о т г о в о р н о с т , т а к а и в д е й с т в и я т а , в изпълнението на взетите
р е ш е н и я . С а м о с т о я т е л н о с т т а н а в о л я та х а р а кте р и зи р а личността от
г л е д н а т о ч к а н а с о б с т в е н о т о й „ а з “ и п р о я в а т а на това „аз“ в ситуации
п р и с ъ б и т и я о т з н а ч и м х а р а к т е р . С а м о с то я т е л н о с т та е всъщност соб­
с т в е н о т о с а м о у с е щ а н е в д е й с т в и я - в ъ тр еш н и (умствени) и външни
Решителността., р е с п е к т и в н о н е р е ш и т е л н о с т та , е качество, което
х а р а к т е р и з и р а ч о в е к а п о о т н о ш е н и е н а б ъ р зи н ата във вземането на
р е ш е н и я , в т я х н о т о и з п ъ л н е н и е . Р е ш и те л н и я т чо в ек проявява акурат
н о с т , г о т о в н о с т , д е й с т в е н о с т и , о б р а т н о , нереш ителният проявявако­
л е б а н и е , с ъ м н е н и е . Р а з б и р а с е , р е ш и т е л н о с т т а м оже да е изразна
с л я п а с и л а и н е о б м и с л е н о с т . З а д р е ш и т е л н о с т т а също се крият мно-
г о в а р и а н т н и р е ш е н и я , н о т е п р о т и ч а т б ъ р з о и в определена целенасо-
ченост.
Настойчивостта с е и з р а з я в а в п о сл ед о в ател н о то преодоляване
н а в с и ч к и в ъ н ш н и и в ъ т р е ш н и п р е п я т с т в и я и завършване на започна-

170
 тото докрай. Н а с т о й ч и в о с т т а с е х а р а к т е р и з и р а с п р о д ъ л ж и т е л н о и я с ­
но очертана п о з и ц и я в д е й с т в и я т а .
Р еш и тел но стта и н а с т о й ч и в о с т т а , ф о р м и р а н и в п р о ц е с а н а с о ц и ­
ализацията н а ч о в е к а и п о - к о н к р е т н о п р и п р е о д о л я в а н е н а з н а ч и м и
трудности в ж и в о т а , с ъ д ъ р ж а т р а з л и ч н и н и в а н а р а з в и т и е . Е д в а л и
могат да с е о т к р и я т д в а м а ч о в е к а , в к о и т о т е з и к а ч е с т в а д а б ъ д а т н а
еднаква с т е п е н р а з в и т и и д а с е и з я в я в а т в е д н а к в а ф о р м а . У е д н и
хора р е ш и те л н о с тта е п о в е ч е р а з в и т а в у м с т в е н п л а н , в д е й с т в и я т а н а
ума, у други х о р а р е ш и т е л н о с т т а с е и з я в я в а я р к о и в п р а к т и к а т а , п р и
постигането н а о п р е д е л е н и ж и т е й с к и ц е л и .
Р еш и тел но стта и н а с т о й ч и в о с т т а н а м и р а т п о - п ъ л н о ц е н е н и з р а з ,
когато човек с е с т р е м и д а п о с т и г н е н е щ о в и м е т о н а к о л е к т и в а , в и м е ­
то на народа, о т к о л к о т о к о г а т о и с к а д а з а д о в о л и л и ч н и с в о и п о т р е б ­
ности. М о н о л и т н о с т т а н а л и ч н о с т т а , с о ц и а л н о п о л и т и ч е с к и я т й с т а т у с
оказват го лям о в л и я н и е в ъ р х у и з я в а т а н а ч е р т и т е н а в о л я т а .
Важно к а ч е с т в о н а волята е ц е л е у с т р е м е н о с т т а . Т я о п р е д е л я д о
голяма степен личностното развит ие , т я д е т е р м и н и р а т а в а н а в р а з в и ­
тието на човека. Поставянето н а р е а л н и и о б щ е с т в е н о з н а ч и м и ц е л и
позволява н а ч о в е к а д а р а з в и е с п о с о б н о с т и т е с и , д а и з г р а д и у с е б е
си позитивни м о р а л н и ц е н н о с т и , о т г о в а р я щ и н а ц е н н о с т и т е , с ъ т в о р е ­
ни от народа. Д р е б н и т е ц е л и , т и ч а н е т о п о д и р м о д н и т е я в л е н и я , ж е л а ­
нието да с е п о с т и г н е н е щ о п о н а й - л е к и я н а ч и н с н и ж а в а т и н т е л е к т а н а
човека, а т р о ф и р а т п о т е н ц и а л н и т е м у в ъ з м о ж н о с т и , ч о в е к с е п р е в р ъ ­
ща в един о б и к н о в е н х и т р е ц , к о й т о м и с л и с а м о з а с о б с т в е н и я с и д ж о б
истомах. Я с н и т е ц е л и в и м е т о н а о б щ е с т в о т о , н а л и ч и е т о н а п р о г р а м а
задействие ф о р м и р а т м о р а л н и я о б л и к н а ч о в е к а . Н а л и ч и е т о н а п е р с ­
пективи з а б ъ д е щ е т о , с т р е м е ж ъ т н а ч о в е к а д а с и п о с т а в я г о л е м и ц е л и
го правят с п о с о б е н и у с т о й ч и в в д е й с т в и я т а , т о й не се поддава на
настроенията с и , н е с е „ з а г у б в а “ в д р е б о л и и т е .
Сам ообладанието изразява въ треш ната сила н а ч о в ека, с п о с о б ­
ността муда се въздържа от действия, когато е необходим о в и м ето н а
дадена цел. Самообладанието е противополож но н а гнева, я р о с тта,
страха и афективните състояния. Т о и м а з а въ треш на п р е д п о с та в ка
тормозните функции на определени корови п р о ц еси , то и м а з а п р ед ­
поставка съзнанието и мисленето.
Да се прояви самообладание в с л о ж н а о б стан о в ка, то в а зн а ч и д а
овладееш и ръководиш собствените си п р еж и в я в ан и я при н ал и ч и ето
наголям обем информация или с малък о б ем , но з н а ч и м а з а си ту ац и ­
ята и човека и непредвидено въ зникнал а. О с о б е н о нео б хо д и м о е с а -

171
м о о б л а д а н и е т о п р и д е й н о с т и в к о с м о с а , н а работа под земята, вра­
з у з н а в а н е т о , т р а н с п о р т а и в о е н н и те о п е р а ц и и . Самообладанието е
н у ж н о и н а и з п и т.
С м е л о ст т а и х р а б р о с т т а и з р а з я в а т с и л а т а н а ч о в е ка в значиш
с и т у а ц и и . Х р а б р о с т т а е н а с и т е н а с п о - г о л я м а е м о ц ио н ал но ст, докато
с м е л о с т т а е п о - ц е л о м ъ д р е н а . И д в е т е к а ч е с т в а н а волята придават
я р ъ к и н д и в и д у а л е н о б л и к н а ч о в е к а . М л а д и т е х о р а притежават склон­
н о с т д а ф о р м и р а т в с е б е с и т е з и к а ч е с т в а , п р и т е ж а в а т и готовност да
ги и з р а з я в а т в д е й с т в и я .
В о л е в и т е к а ч е с т в а о б р а з у в а т е д н а ц я л о с т н а с и с т е м а в психиката
н а ч о в е к а и в н е г о в о т о п о в е д е н и е . Н е т р я б в а д а с е счита , че волевите
к а ч е с т в а с а ф у н к ц и я с а м о н а п о д б у д и т е л н а т а с и с т е м а в човека. Зад
т я х с е к р и я т м о р а л ъ т н а ч о в е к а , н е г о в а т а и д е о л о ги я и политически
с т а т у с . В о л е в и т е к а ч е с т в а с е ф о р м и р а т в п р о ц е с а н а моралното раз­
в и т и е н а ч о в е к а , т е с а и з р а з н а м о р а л н и т е м у ц е н н о с т и . Решителност
ч о в е к м о ж е д а п р о я в и , к о г а т о с п а с я в а ж и в о т а н а хиляди хора, реши­
т е л н о с т ч о в е к м о ж е д а п р о я в и и к о г а т о у н и щ о ж а в а ж и в о та на хиляди
х о р а . З а т о в а в о л е в и т е к а ч е с т в а с а ф у н к ц и я и н а м о р а л а на човека, на
н е г о в о т о в ъ з п и т а н и е и н о с я т х а р а к т е р н и т е о с о б е н о с т и на обществе­
н о -п о л и т и ч е с к и я с тр о й .
Ф о р м и р а н е т о н а в о л е в и те к а ч е с т в а е един сложен и продължите­
л е н п р о ц е с , ко й то з а п о ч в а в д е т с к и т е години, им а за предпоставка
б и т и е т о н а ч о в е к а и п о -к о н к р е т н о м н о го кр а тн о повтарящите се пси­
х и ч н и съ сто я н и я .
С а м о в с ъ б и т и я т а и и з к л ю ч и т е л н и т е с и т у а ц и и най-пълноценно се
ф орм ират волевите ка че ства н а л и чн о стта .
В л и ч н о с т т а н а ч о в е к а с е ф о р м и р а т п о л о ж и т е л н и и отрицателни
ч е р т и н а в о л я т а . К а т о з а п о ч н е м о т н я к о и п а т о л о г и ч н и състояния, като
н а п р и м е р а б у л и я т а ( б о л н и я т р а з с ъ ж д а в а п р а в и л н о , н о е загубил спо­
с о б н о с т т а д а ж е л а е , ж и в е е в н я к а к ъ в с ъ н ) , и с т и гн е м д о капризите,
у п о р с т в о и д р у г и , к о и т о с а н а п ъ л н о н о р м а л н и и с р е щ а н и състоянияи
ч е р т и у х о р а т а , щ е в и д и м , ч е в т а з и н а с о к а п р е д п сихо л оги я та и преди
в с и ч к о п р е д п е д а г о г и ч е с к а т а н а у к а с т о я т в а ж н и за д а ч и . Обикновено
в т а з и н а с о к а с е п о с о ч в а р о л я т а н а т р е н и р о в к а т а , н а режимите на
т р у д а , н е о б х о д и м о с т т а о т с и с т е м н о и з п ъ л н е н и е н а планираните зада­
ч и , и л и , к а к т о н а р о д ъ т с е и з р а з я в а , д а н е с е о с т а в я днеш ната работа
з а утре.
В о л я т а е м о т о р в ч о в е ш к о т о р а з в и т и е , т я е д в и га т е л не само на
п о в е д е н и е т о , н о и н а ц я л о с т н а т а п с и х и ч н а с ъ щ н о с т , н а цялостната со-

172
циална същ ност на ч о в е к а . В о л я т а е р е а л и з а т о р и с а м о р е а п и з а т о р н а
личността.

5. ОБЕКТИВИЗАТОРИ НА ВОЛЯТА
В обективиза то р ите н а в о л я т а в к л ю ч в а м е с л е д н и т е к о м п о н е н т и :
движения, действия, о п е р а ц и и , у м е н и я , н а в и ц и , п р и в и ч к и , с т е р е о т и ­
пи. Всъщност то в а с а к о м п о н е н т и т е н а е ф е р е н т н а т а ч а с т о т д в и г а т е л ­
ния анализатор, с тя х т о й с е о б е к т и в и з и р а , о б е к т и в и з и р а с е и ц я л о с т ­
ната структура на в о л е в и я а кт . Д ъ л ги го д и н и в п с и х о л о ги я т а с ъ щ е с т в у ­
ваше направление, с п о р е д к о е т о в о л я т а с е с в е ж д а ш е с а м о д о д в и ж е ­
нията, без да се п р а в и о п и т д а с е в н и к н е в п р е д ш е с т в а щ и т е к о м п о н е н ­
ти, които всъщ ност к о н с т р у и р а т в о л е в и я а к т . В с и ч к и п о с о ч е н и п о -г о ­
ре обективизатори н а в о л я т а и з р а з я в а т п с и х и ч н и я а к т в к о н к р е т н и т е
ситуации. Затова п о с л е д о в а т е л н о щ е а н а л и з и р а м е с ъ щ н о с т т а и в и д о ­
вете обективизатори н а в о л я та .
Движенията с а н а й -д р е б н а т а и н е д е л и м а ч а с т о т р а б о т н и я п р о ­
цес. Движението е е л е м е н т н а д е й с т в и е т о .
Според ф ункциите, к о и т о и з п ъ л н я в а т , д в и ж е н и я т а б и в а т : 1) р а б о т ­
ни, или изпълнителски - ч р е з т я х с е в ъ з д е й с т в а н е п о с р е д с т в е н о в ъ р х у
труда, те са х а р а кте р н и з а п р о ф е с и и , к ь д е т о т е х н и к а т а е з а с т ъ п е н а в
ниска степен; 2) гн о с т и ч е с к и - н а с о ч е н и с а къ м о п о з н а в а н е н а п р е д ­
мета на труда (и з м е р в а н е , п р о б и в а н е ) ; 3) п р и с п о с о б и т е л н и - с в ъ р з а ­
ни са главно с ф ун кция та н а р а б о т н а т а п о з а ; 4) с е м а н т и ч е с к и - с ъ щ е с ­
твуват при пр о ф е сиите с к о м у н и к а т и в е н х а р а к т е р ; 5) и д е о м о т о р н и -
обединяват д виж ения и п р е д с т а в и , о б я с н я в а т с е с в р ъ з к а т а м е ж д у а ф е -
рентните клетки н а д в и га т е л н и я а н а л и з а т о р и о с т а н а л и т е я д р а н а м о ­
зъчната кора.
Действието е к о м п л е к с от д в и ж е н и я , и з п ъ л н я в а н и б е з п р е к ъ с в а ­
ния, т. е. то пр е д с та в л я ва о т д е л н и а к т о в е н а д е й н о с т т а , н а с о ч е н и к ъ м
определени цели. В о т н о с и т е л е н а с п е к т д е й с т в и я т а м о га т д а б ъ д а т в ъ н ­
шни и вътрешни, п р е д м е т н и и у п р а в л я в а щ и .
Операцията е съ в куп н о ст от д в и ж е н и я и д е й ст в и я , о б о с о б е н а е
кат частот т ехнологическия п р о ц е с? , т я е с и с т е м а о т д в и ж е н и я и д е й с ­
твия, подчинени н а о п р е д е л е н з а м и с ъ л 5, в т р у д о в и я п р о ц е с . О п е р а ц и -
и т е о б е к т и в и з и р а т в о л я т а в п р е д м е т а н а т р у д а и в кр а й н и я резултатог
т р у д а , в с а м и я п р о д у к т н а т р у д а . О п е р а ц и и т е б я х а о б е кт на детайлно
и з у ч а в а н е о т Т е й л ъ р , Д ж и л б е р т , Ф о р д с о г л е д и к о н о м и я на труд. Опе­
р а ц и и т е и т я х н о т о и з у ч а в а н е б е ш е п р е д м е т н а биомеханиката.
У м е н и е т о е с ъ з н а т е л н о и ц е л е н а с о ч е н о де й ст ви е . То се осьщест
в я в а ч р е з к о м п л е к с о т д е й с т в и я п р и а к т и в н о т о у ч а с т и е на мисленето,
У м е н и я т а и м а т ш и р о к д и а п а з о н , м о г а т д а б ъ д а т д вигателни, сензорни,
с е н з о м о т о р н и , и н т е л е к т у а л н и , к о м у н и к а т и в н и и др.
П р о ц е с у а л н о ф о р м и р а н е т о и п р о т и ч а н е т о н а умението зависиш
н е г о в а т а с ъ щ н о с т . К . К . П л а т о н о в д а в а с л е д н а т а с х е м а на формиране
н а ум енията:

Е та п и П с и х и ч н а стр у кту р а
П ъ рвоначално ум ение О с ъ з н а в а н е целта на действието итърсене
н а с п о с о б и з а неговото изпълнение, които
с е о п и р а т н а п о -р а но придобитите знании,
н а в и ц и и д е й н о с ти по метода на пробитеи
гр е ш ки т е .
Н ед остатъ чно ум е л а д е й н о с т Н а л и ч и е н а зн а н и я за способите на ида
н е н и е н а д е й ств и е то и използването наго
р а н о п р и д о б и ти те , неспецифични задаве­
н а т а д е й н о с т навици.
О тд елни об щ и ум ени я В и с о к о р а з в и т и , но тесни умения, необходи­
м и з а р а з л и ч н и видове дейност. Например
у м е н и е д а с е планира собствената дейност,
о р га н и з а т о р с к и умения и т. н., които сегру­
п и р а т в о б щ и умения.
М айсторство Т в о р ч е с к о и зп о л зв а н е на различнитеуме-
ния.

Н а в и ц и т е с а а в т о м а т и з и р а н и у м е н и я . О т н а ч а л о са били сьзна
т е л н и д е й с т в и я , в к о и т о м и с л е н е т о а к т и в н о е у ч а с тв а л о , но в резултат
н а м н о г о к р а т н о т о п о в т о р е н и е и с о г л е д и к о н о м и я на умственаенер
г и я д е й с т в и я т а с е а в т о м а т и з и р а т , с ъ з н а н и е т о и мисленето се ос»
б о ж д а в а т о т п р о ц е с у а л н а т а с ъ щ н о с т н а д е й с т в и я т а и се насочваткьм
н е г о в и я р е з у л т а т . П р и н а в и ц и т е с ъ з н а н и е т о и м и сл е н е то винаги мотат
д а с е в к л ю ч в а т , а к о н а с т ъ п и т а к а в а п о т р е б н о с т . Етапите при форм*
р а н е т о н а н а в и к а з а в и с я т о т н е г о в и я х а р а к т е р . У становени са по^
щ и е т а п и , к о и т о и м а т п с и х о л о г и ч е с к и и п е д а го ги ч е с к и аспекти пост*
нош е н ие ф о р м и р а н е то н а на вика .

174
 От психол огическа гл е д н а т о ч к а в н а й -о б щ и л и н и и н а в и к ъ т с е ф о р ­
мира последователно и п о е т а п н о , к а к т о с л е д в а :
разбиране и у с в о я в а н е н а с ъ о т в е т н о т о п р а в и л о , т. е. у с в о я в а н е
на необходимите з н а н и я ;
преодоляване на п ъ р в о н а ч а л н и т е т р у д н о с т и п р и у с в о я в а н е н а д в и ­
женията и д ействията;
усъвършенстване н а н о в и я н а ч и н н а д е й с т в и е ;
закрепване н а п о с т и гн а т о т о и и з п о л з в а н е т о м у в п р а к т и к а т а ;
ново ус ъ въ р ш е н с тва н е н а ф о р м и р а н и т е и з а к р е п е н и е л е м е н т и н а
навика до степен н а м а й с т о р с т в о .
Тези етапи с а с ъ п р о в о д е н и с ъ с с л е д н и т е м о м е н т и : 1) о б е д и н я в а ­
не на редица д в и ж е н и я в е д н о ц я л о с т н о д е й с т в и е ; 2) о т с т р а н я в а н е н а
излишните действия и н е н у ж н о т о н а п р е ж е н и е ; 3) п р е м и н а в а н е о т н е ­
посредствено з р и те л е н к о н т р о л к ъ м о б щ с е т и в е н к о н т р о л , в р е з у л т а т
на което се ф о р м и р а у р а б о т н и к а у с е т з а с и т у а ц и я .
Привичките с а з а к р е п е н и у м е н и я и н а в и ц и , п р е в ъ р н а л и с е в пот ­
ребностиза о р га н и зм а . З а р а з л и к а т а м е ж д у у м е н и я , н а в и ц и и п р и в и ч ­
ки се посочва с л е д н и я т п р и м е р : к о г а т о д е т е т о с е у ч и и с е н а у ч и д а с е
измива сутрин, е н а л и ц е у м е н и е , к о г а т о з а п о ч н е д а в ъ р ш и т а з и р а б о т а
автоматично, б е з д а м и с л и , е н а л и ц е н а в и к , к о г а т о з а п о ч н е д а я в ъ р ш и
всяка сутрин, б е з н и к о й д а го к о н т р о л и р а , е н а л и ц е п р и в и ч к а .
Стереотипът е к о м п л е к с от а вт о м а т и зи р а н и де й ст ви я. О б е к т и в и -
заторите на волята с е гр у п и р а т в с и с т е м и о т с т е р е о т и п и , к о и т о у л е с ­
няват дейностите н а ч о в е к а . С т е р е о т и п и т е с ъ д ъ р ж а т в с е б е с и д в и ж е ­
ния и действия, у м е н и я и н а в и ц и , н о гл а в н о п р и в и ч к и . С т е р е о т и п и т е
като системи от а в т о м а т и з и р а н и д в и га т е л н и а к т о в е и к о н о м и с в а т у м с ­
твена енергия на ч о в е к а , ф о р м и р а н е т о н а в с е к и с т е р е о т и п е с в ъ р з а н о
с преодоляването н а р а з л и ч н и в ъ т р е ш н и т р у д н о с т и , к о е т о с е о с ъ щ е с ­
твява благодарение н а в о л я т а и а в т о м а т и з и р а щ и т е с е д е й с т в и я . В ж и ­
вота на човека с ъ щ е с т в у в а т о с н о в н и и ч а с т и ч н и с т е р е о т и п и . О с н о в ­
ните са преходите о т д е т с к а гр а д и н а в у ч и л и щ е , о т у ч и л и щ е к ъ м п р о ­
фесията, от тр уд о ва та д е й н о с т к ъ м п е н с и о н н а т а в ъ з р а с т . Ч а с т и ч н и т е
са свързани с п о -к о н к р е т н и а к т о в е о т ч о в е ш к а т а д е й н о с т .

6. РАЗВИТИЕ НА ВОЛЯТА
Развитието н а в о л я та з а п о ч в а о щ е с р а ж д а н е т о н а д е т е т о . В с л у ­
чая не става в ъ п р о с т о д а с и п о с т а в и ц е л и и з а д а ч и и д а п л а н и р а и з ­
пълнението им, а з а н а л и ч н и я о п т и м а л е н р е ж и м н а д е т е т о —п о д с у ш а ­
ване, кърмене в о п р е д е л е н о в р е м е , н о с е н е н а р ъ ц е , с п а н е и б о д ъ р с т -

175
в а н е - в с и ч к о т о в а с л а г а н а ч а л о т о н а сте р е о ти п и на поведение, на
о с н о в а т а н а к о и т о с е р а з в и в а т в о л е в и т е п р о ц е си .
Р е ж и м и т е с ъ з д а в а т с т е р е о т и п и , с те р е о ти п и те в по-горните въз­
р а с т и ф о р м и р а т у м е н и я , у м е н и я т а - н а в и ц и , а навиците изграждат при­
в и ч к и у д е ц а т а - т е з и ф е н о м е н и с а в о с н о в а т а на развитието на воля­
т а . В с и ч к о т о в а , и з г р а д е н о с ъ з н а т е л н о ил и полусъзнателно като ре­
ж и м и с т е р е о т и п и л я га в о с н о в а т а н а п о в е д е н и е то на детето, освобож­
д а в а м и с л о в н и т е м у ф у н к ц и и з а ц е л е н а с о ч е н а дейност, формирау не­
го ч у в с т в о з а о т го в о р н о с т и сам остоятелн ост.
М о р а л и з о в а н е т о , н р а в с т в е н и т е по учен ия , препалените съветифор­
м и р а т н е г а т и в н и ч е р т и н а в о л я т а у д е ц а та . Целта, планирането и из­
п ъ л н е н и е т о н а о п р е д е л е н и з а д а ч и в р а м к и т е на деня и седмицата след­
в а д а с е о с н о в а в а т н а п р е д в а р и т е л н о и згр а д е н и режими у детето, ане
д а б ъ д а т д и к т у в а н и п о д ф о р м а т а н а н а гр а д и - а ко направиш това ще
п о л уч и ш то ва .
С в о б о д а т а н а в о л я т а н а м и р а и з р а з в инициативността и целена-
с о ч е н о с т т а н а д е т с к а т а л и ч н о с т п о п о с о к а на по-далечни перспекти­
в и . В п о - г о р н и т е в ъ з р а с т и - с л е д о с м а т а и деветата година-децата
с а м и ж е л а я т д а с и п о с т а в я т з а д а ч и , с а м и д а ги изпълняват като израз
н а к а ч е с т в о т о с а м о с т о я т е л н о с т н а в о л я та им.
 Глава четирин ад есета

ТЕМПЕРАМЕНТ

1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЕМПЕРАМЕНТА
Характеризирането на те м п е р а м е н та ка то п с и х и ч н о я в л е н и е е з а т ­
руднено от мястото, ко е то т о й з а е м а в с и с т е м а т а н а п с и х и к а т а : о т е д ­
на страна, темпераментът е т я с н о п р е п л е те н и н е д е л и м о т т и п а в и с ш а
нервна дейност, а, о т д р у га с т р а н а , т е м п е р а м е н тъ т о к а з в а в л и я н и е и
вътрешно д етерм иниране п р о ти ч а н е то н а в с и ч к и п с и х и ч н и я в л е н и я .
Именно поради то ва и л и п с в а т п р е к и п о ка з а т е л и , к о и т о го х а р а к т е р и ­
зират: от една страна, с е и з п о л з в а т п с и х и ч н и п о к а з а т е л и и п о -т о ч н о
особеностите в д и н а м и ка та на п с и х и ч н и те я вл е н и я , а , о т д р у га с т р а н а ,
се използват чисто ф и зи о л о ги ч н и п о ка з а т е л и , к о и т о с а п р и с ъ щ и н а
типовете висша не р вн а д е й н о с т.
Темпераментът е ф еном ен, о с о б е н о с т н а л и ч н о с тта , к о я т о с е х а ­
рактеризира с и зкл ю ч и те л н о у с т о й ч и в и с в о й с т в а н а п с и х и к а т а . Н е е
необходимо да се п р а вя т е кс п е р и м е н т а л н и и з с л е д в а н и я , з а д а с е у б е ­
дим, че едни от хо р а та с а с п о к о й н и , б а в н и , у р а в н о в е с е н и , п с и х и ч н и я т
имживот протича по е д н а у тъ п ка н а л и н и я . Д р у ги п ъ к с а б ъ р зи , с п р и х а ­
ви, обидчиви, често с м е н я т е м о ц и о н а л н и те с и с ъ сто я н и я . В о с н о в а т а
на тази изява на п с и х и ка та л е ж а т в р о д е н и о с о б е н о с т и и д а в а т о б л и к
на протичането н а п с и х и ч н и те п р о ц е с и .
Темпераментът с е х а р а кт е р и з и р а с б ъ р зи н а та , с ъ о тв е тн о б а в н о с т ­
та в протичането н а п с и х и ч н и те п р о ц е с и , х а р а к т е р и з и р а с е и с б ъ р з и ­
ната на възникването им . П р и е д н и х о р а и п о з н а в а т е л н и т е , и в о л е в и ­
те, и емоционалните п р о ц е с и в ъ з н и кв а т б ъ р з о и б ъ р з о п р о т и ч а т . Т о в а
може да се установи и в п р о ц е с а н а и гр а т а н а д е ц а та , и п р о т и ч а н е т о
на мисловната д е йно ст, и в тр у д а . У д р у ги х о р а п р о ц е с и т е п р о т и ч а т
бавно.
Третата о с о б е н о с т н а т е м п е р а м е н т а с е с в е ж д а д о д и н а м и к а т а
(темп и ритъм) на п р о ти ч а н е то н а п с и х и ч н и те п р о ц е с и . П р и е д н и х о р а
процесите протичат с е д н а къ в т е м п и р и тъ м (б ъ р зо ил и б а в н о ), п р и
други хора и поведението, и м и с л о в н а та , и е м о ц и о н а л н а т а и м д е й н о с т
се характеризират с го л я м а п р о м е н л и в о с т - в е д н и с л у ч а и з а п о ч в а т
бързо, после за п о ч в а т д а п р о т и ч а т б а в н о , п о с л е п а к б ъ р з о и т. н . О т ­
тук и психичните съ стоя н ия с е м е н я т у т е з и х о р а тв ъ р д е ч е с т о .
Следващият п о ка за те л с е о тн а с я д о си л а та н а п р о ти ч а н е то н а п р о ­
цесите. При едни х о р а п р о ц е с и т е с е х а р а к т е р и з и р а т с го л я м а с и л а ,

177
п р и др уги с п о -м а л к а с и л а . В п с и х о л о ги я т а то з и показател носи назва­
н и е т о и н т е н з и в н о с т . Н е с ъ м н е н о с и л а т а н а протичането на процесите
о п р е д е л я и т р у д о с п о с о б н о с т т а , и р аб о то с п о со б н о стта на човека, не­
го в а т а и з д р ъ ж л и в о с т .
С л е д в а щ а т а о с о б е н о с т н а т е м п е р а м е н т а с е свежда до големия
д и а п а з о н н а и з я в а н а е д н о и с ъ щ о н е го в о свойство. Например интен­
з и в н о с т т а или у с т о й ч и в о с т т а н а п р о т и ч а н е т о н а процесите има широк
д и а п а з о н н а и з я в а . А к о п р и е м е м ч е п р и ед ин чо век процесите са сил
н и и у д р у г ч о в е к п р о ц е с и т е с а с и л н и , то ф ормите на изява на силата
с а м н о го и п р и д в а м а т а . Е д н о и с ъ щ о с в о й с тв о намира многозначни
изяви.
Д р у г а о с о б е н о с т н а т е м п е р а м е н т а е наличието на комплексна изя­
в а н а с в о й с т в а т а му. И у с т о й ч и в о с т т а и интензивността, изобщо всич­
ки н е го в и с в о й с т в а р я д к о с е и з я в я в а т в ч и с т вид.
К а т о о с о б е н о с т н а т е м п е р а м е н т а м о ж е д а се посочи и изявата на
с в о й с т в а т а м у н е з а в и с и м о о т с ъ з н а н и е т о , целите, мотивите, интере­
с и т е . Ч о в е к н е с е р ъ ко в о д и в д е й с т в и я т а с и от своя темперамент, а го
изявява, б е з д а ж е л ае .
Е м о ц и о н а л н а т а в ъ з б у д и м о с т к а т о св о й с тв о на темперамента из
р а з я в а р и тъ м а н а п р о т и ч а н е т о н а е м о ц и и т е в различните темпера
м е н т и . Х о р а т а о т р а з л и ч н и т е т е м п е р а м е н т и по различен начин изра­
зя в а т чув ств ата си.
С и л а т а н а е м о ц и и т е е с ъ щ о е д н о о т я р к о очертаните свойства на
т е м п е р а м е н т а . Т о в а с в о й с т в о н а м и р а и з р а з в афектите, в страстите,в
п р о т и ч а н е т о н а е м о ц и о н а л н и т е съ сто я н и я . Т о има и редица емоцио­
н а л н и п о к а з а т е л и о т р о д а н а р е а к ц и и т е - б ъ рзина, точност, реагиране
на ко м пл ексн и д р азни тел и.
Р е а к т и в н о с т т а и а к т и в н о с т т а с ъ щ о ха рактери зир ат темперамен-
т а . Н а й -я р к о т е з и с в о й с т в а с а о ч е р т а н и в д в а та крайни типа темпера­
м ен ти - ф л е гм а ти к а и х о л е р и ка .
Е к с п е р и м е н т а л н и т е п о к а з а т е л и н а реактивн о стта се свеждаш
д о р е а к ц и и т е - б ъ р з и н а н а п р о с т а р е а к ц и я , бро й на грешките придейс­
т в и е т о н а з а т о р м о з я в а щ д р а з н и т е л и др уги.
У м о р а т а е с ъ с т о я н и е , к о е т о х а р а к т е р и з и р а темперамент от глед­
н а т о ч к а н а и з д р ъ ж л и в о с т т а н а х о р а т а с р азл и чн и те темпераменти на
к о м п л е к с н и д р а з н и т е л и , п р о д ъ л ж и т е л н а работоспособност.
П с и х и ч н и т е с ъ с т о я н и я р и ги д н о с т , екстроверсия-интроверсиясь-
щ о с а свойства н а тем п ер ам ен та.

178
 Психологическата х а р а к т е р и с т и к а н а т е м п е р а м е н т а е с л о ж н а . К о -
гато се анализира те м п е р а м е н т ъ т о т п с и х о л о ги ч е с к а гл е д н а т о ч к а , с е
посочва, че той с е и з р а з я в а в с в о е о б р а з н а д и н а м и к а н а п с и х и к а т а н а
основата на процесите на в и с ш а та н е р в н а д е й н о с т. П о с о ч в а т с е и о б о б ­
щени показатели, х а р а к т е р и з и р а щ и р а з л и ч н и т е т и п о в е т е м п е р а м е н ­
ти, а именно с е н тз и т и в н о с т т а и р е а к т и в н о с т т а , а к т и в н о с т т а н а в о л я та ,
темп на реакции, е м о ц и о н а л н а в ъ з б у д и м о с т и д р . А к о о б а ч е в н и к н е м
в същността на в ъ п р о с а , н е е т р у д н о д а с е уб е д и м , ч е п с и х о л о ги ч е с к а ­
та характеристика на те м п е р а м е н т а и м а м н о го п о -го л я м р е ги с тъ р . Е м о ­
циите и протичането и м с а я р к о о ч е р т а н и о т т и п а т е м п е р а м е н т . Д в и г а ­
телната сфера и и зя в а т а й въ в в с и ч к и о б л а с т и н а ж и в о т а е в з а в и с и ­
мост и от те м п е р а м е н та . И з о б щ о п с и х о л о ги ч е с к а т а х а р а к т е р и с т и к а
на типовете те м п е р а м е н ти н е т р я б в а д а с е о гр а н и ч а в а в е д н и и л и д р у ­
ги показатели, м а к а р ч е в е д н и о т т я х е п о -я р к о о ч е р т а н а , а в д р у ги п о -
слабо изявена.

2. ТЕМПЕРАМЕНТИ И ТИПОВЕ
ВИСША НЕРВНА ДЕЙНОСТ
Въпросът з а в р ъ з к а т а н а т е м п е р а м е н т а с т и п а в и с ш а н е р в н а д е й ­
ност, за тяхното е д и н с т в о и р а з л и ч и е е о б е к т н а в н и м а н и е о т м н о го
учени. Известно е, ч е ти п ъ т в и с ш а н е р в н а д е й н о с т е ф и з и о л о ги ч н о
явление, чиято с ъ щ н о с т с е с в е ж д а д о д и а л е к т и ч е с к о т о е д и н с т в о о т
свойствата на в ъ зб у д н и те и з а д р ъ ж н и т е п р о ц е с и в к о р а т а н а м о з ъ к а .
Свойствата си л а (слабост ), п о д в и ж н о с т (б ъ р з и н а и ба вно ст ) и у р а в н о -
весеност (неуравновесеност ), н а в ъ зб у д н и я и з а д р ъ ж н и я п р о ц е с в с в о ­
ето единство и с ъ ч е та н и е , в с в о я т а п р о п о р ц и я о п р е д е л я т т и п а в и с ш а
нервна дейност. Темперамент ът е п с и х и ч н о ка че ст во н а личност т а,
което определя и нди ви д уа л н и т е о с о б е н о с т и в д и н а м и ка т а н а п с и х и ч ­
ните процеси, съ ст ояния и сво й ст ва . „Т е м п е р а м е н т ъ т , п о с о ч в а С . Л .
Рубинщайн, то в а е д и н а м и ч е с к а х а р а к т е р и с т и к а н а п с и х и ч н а т а д е й ­
ност на индивида“ 1. Т е м п е р а м е н т ъ т е и и з р а з н а о с н о в н и т е с в о й с т в а
на типа висша н е р в н а д е й н о с т . Т е м п е р а м е н т ъ т п р и т е ж а в а с в о й с т в о т о
да характеризира и н д и в и д у а л н о т о в п с и х и ч н а т а д е й н о с т .
 К а т о р а з г л е ж д а в ъ п р о с а з а в р ъ з к а т а м е ж д у т и п а и темперамента,
В . С . М е р л и н п о с о ч в а н я к о и з а в и с и м о с т и , а и м е н н о : „Н ям а нитоедин
п о к а з а т е л н а т е м п е р а м е н т а , к о й т о д а н е к о р е л и р а с някакви показа­
т е л и н а с в о й с т в а т а н а н е р в н а т а с и с т е м а “ 2. Н о т а з и вя р н а постановка
н е о г р а н и ч а в а в ъ з м о ж н о с т и т е н а п о к а з а т е л и т е н а темперамента и на
т и п а в и с ш а н е р в н а д е й н о с т . „ Е д н и и с ъ щ и в ъ н ш н и проявления могат
д а с л у ж а т з а п о к а з а т е л и и н а п с и х и ч н и т е , и н а ф изиологичните свойс­
т в а . Т а к а н а п р и м е р а б с о л ю т н и я т с е н з о р е н п р а г м о ж е д а бъде показа­
т е л н а с е н з о р н а т а ч у в с т в и т е л н о с т и з а е д н о с т о в а показател на сила­
т а н а в ъ з б у д н и я п р о ц е с “3.

3 . К Л А С И Ф И К А Ц И Я НА ТИПОВЕТЕ ВИСША
НЕРВНА Д Е Й Н О С Т И ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ
С ъ о т н о ш е н и е т о м е ж д у т и п о в е т е в и с ш а н е р в н а д ейност и темпе­
р а м е н т и т е н а й - я р к о с е о ч е р т а в а н а ф о н а н а кла сиф ика цията им. Пър­
в а т а к л а с и ф и к а ц и я н а т е м п е р а м е н т и т е п р и н а д л е ж и на Хипократ
(4 6 0 -3 7 7 г. п р . н . е .). В ъ з о с н о в а н а б о г а т а на бл ю д а те лн ост древно­
г р ъ ц к и я т у ч е н п р а в и с р а в н и т е л н о т о ч н а х а р а к т е р и с т и к а за времето си
н а ч е т и р и т е о с н о в н и т е м п е р а м е н т а : с а н г в и н и к , хо л ер ик, флегматик,
м е л а н х о л и к . О г р а н и ч е н и т е п р е д с т а в и н а у ч е н и я го довеждат до нена­
у ч н о т ъ л к у в а н е н а т е м п е р а м е н т и т е . Т о й и з х о ж д а о т основните за тога­
в а с х в а щ а н и я н а ф и л о с о ф и т е з а т е ч н о с т и т е в о р га н и з м а (кръв, слуз,
ж ъ л т а ж л ъ ч к а , ч е р н а ж л ъ ч к а ) и в з а в и с и м о с т о т п р о по р ц ия та им обяс­
н я в а н а л и ч и е т о н а е д и н и л и д р у г т е м п е р а м е н т . П о -къ сн о , през втория
в е к о т н . е ., р и м с к и я т у ч е н Г а л е н п о с о ч в а 13 тем перам ента, като ги
х а р а к т е р и з и р а и о т п с и х о л о г и ч е с к а , и о т н р а в с т в е н а гледна точка. К.
Ю н г п о с о ч в а д в е к а т е г о р и и т и п о в е , т . е . д в а т и п а : екстроверти (психи­
к а т а и м е н а с о ч е н а к ъ м в ъ н ш н и я с в я т гл а в н о ) и и н тр о в е р ти (психиката
и м е н а с о ч е н а къ м с о б с т в е н и т е п р е ж и в я в а н и я ) . Е. К р е чм е р изграща
д в о й н а к л а с и ф и к а ц и я н а р а з л и ч н и п р и з н а ц и н а тип о ве те . От една стра­
н а , и з х о ж д а й к и о т т е л е с н о т о у с т р о й с т в о и ха р а кте р о л о ги чн и те особе­
н о с т и , К р е ч м е р п о с о ч в а т р и т и п а : п и к н и ч е н - о т л и ч а в а се със закръг­
л е н а ф о р м а , в е с е л н р а в , с ъ с с к л о н н о с т к ъ м у д о б с тв а та ; естетичен тип
- с л а б о и в и с о к о т я л о , х а р а к т е р и з и р а с е с а ф е кти в н о с т, пресметни-
воет; атлетичен т и п - х а р а к т е р и з и р а с е с ъ с с и л н о р а з в и т а м у с к у л а т у ­
ра и, от друга с т р а н а , с т у д е н и н а , б л а г о р о д с т в о , п е д а н т и з ъ м .
Към втората к л а с и ф и к а ц и я К р е ч м е р о т н а с я д в а т и п а : ш и з о т о м е н
тип, ха р а кте р изир а щ с е с л е с н а в ъ з б у д и м о с т , н е с о ц и а п н о с т , е к с ц е н т -
ричност, и вто р и я , н а р е ч е н ц и к л о т о м е н , х а р а к т е р и з и р а щ с е с д о б р о ­
душие, б е з п р и н ц и п н о с т .
Проблемът з а к л а с и ф и к а ц и я т а н а т и п о в е т е е и н т е р е с у в а л м н о г о
учени. И. П. П а в л о в п о с о ч в а , ч е т и п о в е т е с а м н о г о п о в е ч е о т 4 , т о й
посочва циф рата 24 т и п а . Щ о с е о т н а с я д о р а з л и ч и я т а н а в и д о в е т е
типове, там съ щ о л и п с в а е д и н н о м н е н и е . О щ е Х е р а к п и т г о в о р и з а д в а
вида меланхолия, т и п и ч н а з а с л а б и т е т и п о в е . А р и с т о т е л г о в о р и з а х о ­
леричен м е л а нхо л ик. И . П . П а в л о в , к а т о р а з г л е ж д а к р и т е р и и т е з а к л а ­
сификацията н а т и п о в е т е , п о с о ч в а , ч е и п р и с л а б и т е т и п о в е в а р и а ц и ­
ите се основават п р е д и в с и ч к о н а с ъ щ и т е с в о й с т в а , п о к о и т о с и л н и т е
типове се п о д р а зд е л я т4.
Като и з х о ж д а м е о т т е о р е т и ч н и т е п о с т и ж е н и я з а п р о б л е м а н а т и ­
повете и от д ъ л го го д и ш н и с о б с т в е н и п р о у ч в а н и я , м о ж е м д а п о с о ч и м
16типа в к л а с и ф и к а ц и я т а н а т е м п е р а м е н т и т е , о т к о и т о о с е м с и л н и и
осем слаби5.
Силата и с л а б о с т т а , б ъ р з и н а т а и б а в н о с т т а , у р а в н о в е с е н о с т т а и
неуравновесеността с а о с н о в н и т е с в о й с т в а н а в ъ з б у д и т е и з а д р ъ ж н и -
те процеси. Н е с ъ м н е н о т е з и с в о й с т в а п о д л е ж а т н а к о н к р е т и з а ц и я и
допълване. В л и т е р а т у р а т а о с в е н т е з и с в о й с т в а с е п о с о ч в а т и д р у г и ,
като например д и н а м и к а т а н а в ъ з м у ж д а н е т о и д и н а м и к а т а н а з а д ъ р ­
жането, л а б и л н о ст н а н е р в н и т е п р о ц е с и . С ч и т а м з а п о - у б е д и т е л н о д а
приемем с а м о с и л а т а ( с л а б о с т т а ) , п о д в и ж н о с т т а ( б ъ р з и н а и б а в н о с т )
и уравновесеността, р е с п е к т и в н о н е у р а в н о в е с е н о с т т а н а д в а т а п р о ­
цеса при и з гр а ж д а н е т о н а к л а с и ф и к а ц и я н а т и п о в е т е и т е м п е р а м е н ­
тите.
Общата к л а с и ф и к а ц и я н а т и п о в е т е в и с ш а н е р в н а д е й н о с т м о ж е
да бъде п р е д с та в е н а , к а к т о с л е д в а (ф и г. 1 ).
 При и з гр а ж д а н е т о н а к л а с и ф и к а ц и я н а т и п о в е т е и з х о ж д а м е о т
следните о с н о в н и п о л о ж е н и я :
а) Силата и п о д в и ж н о с т т а с а о с н о в н и т е с в о й с т в а н а в ъ з б у д н и т е и
задръжните п р о ц е с и .
б) В ь зб уд н и я т и з а д р ъ ж н и я т п р о ц е с с а п ъ р в и ч н и т е и о с н о в н и т е
елементи на т и п а в и с ш а н е р в н а д е й н о с т .
в) П р о ц е си те м о г а т д а б ъ д а т с и л н и и с л а б и , б ъ р з и и б а в н и , у р а в ­
новесени и н е у р а в н о в е с е н и , к а т о в с я к о е д н о с в о й с т в о е к а ч е с т в е н о
определено с го л я м д и а п а з о н к о л и ч е с т в е н и в а р и а ц и и .
г) С во й с тва та н а п р о ц е с и т е с а п а р а м е т р и т е , п о к о и т о с е и з г р а ж ­
да структурата н а т и п а .
д) С тр уктур а та н а т и п а с е о п р е д е л я о т р а з л и ч н о т о с ъ ч е т а н и е н а
свойствата н а п р о ц е с и т е , к а т о п р и н а л и ч и е т о н а с и л е н в ъ з б у д е н п р о ­
цес типът с п а д а къ м с и л н и т е и о б р а т н о .
е) У р а в н о в е с е н о с т т а н а п р о ц е с и т е е ф у н к ц и я н а с и л а т а и п о д в и ж ­
ността на д в а та п р о ц е с а , т. е . в ъ з б у д н и я т и т о р м о з н и я т п р о ц е с м о г а т
да бъдат у р а в н о в е с е н и и л и н е у р а в н о в е с е н и п о с и л а и у р а в н о в е с е н и
или н е ур а вн ов е се ни п о п о д в и ж н о с т , у р а в н о в е с е н и и л и н е у р а в н о в е ­
сени по сил а и п о д в и ж н о с т .
Какво с ъ о т н о ш е н и е с ъ щ е с т в у в а м е ж д у у с т а н о в е н а т а к л а с и ф и к а ­
ция на типовете и к л а с и ф и к а ц и я т а н а т е м п е р а м е н т и т е ? Н е е т р у д н о д а
се види, че в к л а с и ф и к а ц и я т а н а т и п о в е т е , м е л а н х о л и к ь т с п а д а к ъ м
слабите ти п о ве , к а т о з а о с н о в е н п р и е м а м е N9 13 (с л а б , б а в е н , у р а в н о ­
весен), с а н гв и н и к ъ т е а н а л о г и ч е н н а N 2 1 (с и л е н , б ъ р з , у р а в н о в е с е н ) ,
I флегматикът н а N 2 4 ( с и л е н , б а в е н , у р а в н о в е с е н ) . О с т а н а л и т е ш е с т т и ­
па от силните с е о ч е р т а в а т к а т о х о л е р и ц и . А н а л о г и ч н о е п о л о ж е н и е т о
и при слабите т и п о в е . И т а м с е о ч е р т а в а т ш е с т н е у р а в н о в е с е н и .
Ако п р и е м е м в с и ч к и с л а б и т и п о в е з а м е л а н х о л и ц и , н е з а в и с и м о
дали са д в о й н о и л и е д и н и ч н о н е у р а в н о в е с е н и , т . е . н е у р а в н о в е с е н и
по сила и п о д в и ж н о с т и н е у р а в н о в е с е н и с а м о п о с и л а и л и с а м о п о
подвижност, и п р и л о ж и м т о з и к р и т е р и й н а к л а с и ф и к а ц и я т а к ъ м и з с ­
ледваните о т н а с 150 д е ц а о т 7 д о 9 г о д и н и , щ е п о л у ч и м с л е д н о т о п р о ­
центно р а з п р е д е л е н и е н а п р о у ч е н и т е ( в ж . т а б л . 1).
Общо в к л а с и ф и к а ц и я т а с е о ч е р т а в а т с и л н и и с л а б и т и п о в е , б а в ­
ни и бързи, у р а в н о в е с е н и и н е у р а в н о в е с е н и и м е ж д и н н и ( у р а в н о в е с е ­
ни по сила и н е у р а в н о в е с е н и п о п о д в и ж н о с т и о б р а т н о ) .

183
 4 . Т И П О Л О Г И Я Н А ТЕМ ПЕРАМ ЕНТИТЕ

П р е д в и д н а т о в а , ч е в р а м к и т е н а един учебник е невъзможно да

с е н а п р а в и х а р а к т е р и с т и к а н а ус та н о в е н и те 16 типа, ще се ограничим
с а м о с ч е т и р и т е т и п а т е м п е р а м е н т и - сангвиник, холерик, флегматик,
м е л а н х о л и к (в и ж п р и л о ж е н и т е х а р а кте р и сти ки ).
Холерици. Д е ц а т а х о л е р и ци в първи и втори клас се очертават
я р к о с р е д д р у г а р ч е т а т а с и . И зп ъ к в а т ка то бързи и сприхави в поведе­
н и е т о с и . И д в а т н а у ч и л и щ е м а л к о плахи и неуверени, но това е само
п р е з п ъ р в и те д н и . О щ е в п ъ р в а та с е д м и ц а те с е ориентират в училищ­
н а т а о б с т а н о в к а , о с в о б о ж д а в а т с е о т стеснени ето си, държат се сво­
б о д н о къ м у ч и те л я и д р у г а р ч е т а т а с и , д а ж е някои от тях стават дръзки,
н е в ъ з д ъ р ж а н и и с а м о у в е р е н и . В ч а с проявяват голяма активност, вди­
г а т н е с п о к о й н о р ъ ка , и з п р а в я т с е , н асто яват д а бъдат изпитани. Ста­
в а т н е в ъ з д ъ р ж а н и , к о га т о уч и те л я т и з ч а к в а всеки ученик да омбисли
о т г о в о р а с и . А к о п р и д в е -т р и вди гания н а ръка учителят не ги изпита,
т е с е о т п у с к а т и п р е с т а в а т д а в д и гат ръка, не внимават, отклоняват се
о т з а н и м а н и я т а . П р и п р е п о д а в а н е т о н а нов материал са активни, но
н е п р е з ц е л и я ч а с . П р и р а з к а з б ъ р зо с е изморяват, при беседа издър­
ж а т н а й -д ъ л го в с р а в н е н и е с д р уги те ти по ве. Д о голяма степен рабо­
т о с п о с о б н о с т т а и м з а в и с и о т съ стоянието. Възбудят ли се, не отстъп­
в а т н а н и к о го п о о т н о ш е н и е н а акти в н о ст. П ри интересни и добре ор­
г а н и з и р а н и у р о ц и х о л е р и ц и т е с а извъ нредно много работливи. Скуч-

184
 ни ли са уроците, п о з н а в а т л и м а т е р и а л а , н е в н и м а в а т . В с а м о с т о я ­
телните занимания и з д ъ р ж а т п р о д ъ л ж и т е л н о в р е м е .
Движенията им с а б ъ р зи , х о д ъ т - н е р а в н о м е р е н , м и с л и т е и м с к а ­
чатотобект на обект, ко га то го в о р я т , н е с е д о и з к а з в а т , п р е м и н а в а т о т
еднамисъл на друга. П о д д а в а т с е н а о б у ч е н и е и б ъ р з о о в л а д я в а т у ч е б -
нияматериал, осо бено п о а р и т м е т и к а . Т е с и о с т а в а т н е н а д м и н а т и в
бързото устно см ятане. С б ъ р з и н а т а с и п р и р е ш а в а н е н а з а д а ч и п р е ­
чат на другите ученици. З а с м е т к а н а б ъ р з и н а т а д о п у с к а т г р е ш к и в
точността. От всички ти п о в е д е ц а т е н а й - м н о г о г р е ш а т п р и р е ш а в а н е ­
тона задачи и п р и м е р и . Ч ест о я в л е н и е е х о л е р и к , о т л и ч н и к п о а р и т ­
метика, да направи ко н т р о л н а з а д о б ъ р . Ч а с о в е т е п о а р и т м е т и к а з а
тяхсанай-любимите, р а б о т о с п о с о б н о с т т а и м е г о л я м а .
Четивната техника о в л а д я в а т с р а в н и т е л н о б ъ р з о и л е к о . Ч е т а т б ъ р ­
зои с чувство, вярно д о л а в я т и и з р а з я в а т м и с л и т е н а а в т о р а . С т и х о ­
вете рецитират точно и и з р а з и т е л н о .
Пишат бързо, в е д н а и с ъ щ а б у к в а м о г а т д а д о п у с н а т н я к о л к о и з к ­
ривявания. Заоблеността н а б у к в и т е е н е о п р е д е л е н а . П о в е ч е т о о т б у к ­
вите са заострени. П р и п р о д ъ л ж и т е л н о у п р а ж н я в а н е в п и с а н е с а м о
на букви постигат и з в е с тн и у с п е х и , н о к о г а т о с ъ е д и н я в а т б у к в и т е в
{ри,веднага проличава н е у р а в н о в е с е н о с т т а н а п р о ц е с и т е и м . В к р а я
научебната година п о с ти га т и з в е с т н и у с п е х и в п и с а н е т о , н о п р е з л я ­
тото забравят и в н ач а л о то н а с л е д в а щ а т а г о д и н а к а т о ч е л и н а н о в о
започват да се учат д а п и ш а т . П и с а н е т о и м е е д р о , н е о ф о р м е н о . П р и
преписна текст нуж н о е д а и м с е н а п о м н я , ч е н е т р я б в а д а б ъ р з а т , а д а
оглеждат написаното.
По отношение н а у с в о я в а н е т о н а н а в и ц и т е х о л е р и ц и т е к а т о ч е л и
неса способни да у с в о яв а т к а к ъ в т о и д а е н а в и к . Ц я л а г о д и н а у ч и т е л я т
изисква и ги учи д а сто ят п р и л и ч н о , н о щ о м с е з а п а л я т , з а б р а в я т , и з п ­
равятсе и вдигат в и с о ко р ъ ка , л я га т н а ч и н а , к о г а т о с е и з м о р я т . С л е д
свършване на ч а са м о ж е с т и ч а н е д а с е в т у р н а т н а в ъ н , а с л е д в а щ о т о
междучасие да не им с е с т а в а о т м я с т о т о . Х о л е р и ц и т е с е д в и ж а т п о
двата крайни полю са - в ъ зб у д н а и л и т о р м о з н а . У с в о я в а н е т о н а н а в и ­
ците при тях трае най-дъ лго в р е м е . К о г а т о в ъ р ш а т н е щ о , т е н е г л е д а т
как го вършат, а гледат к р а я , гл е д а т д а г о с в ъ р ш а т . Н у ж н о е д а с е з а ­
държат, да се приучат д а о г л е ж д а т н а п р а в е н о т о . С л е д н я к о л к о з а б е ­
лежки в тази н асо ка хо л е р и къ т с е с е п в а , в и ж д а г р е ш к и т е с и , н е п р и я т ­
но му е. Изискванията т р я б в а д а б ъ д а т с и с т е м н и , д а с е с ъ ч е т а в а т с
поощрения. П о о щ р е н и я та и м д е й с т в а т д о б р е .

185
 П о д р а ж а н и е т о е с и л н о у х о л е р и ц и т е о т т а з и възраст. Те се уели-
ч а т и о т д р у г а р ч е т а т а с и , и о т у ч и т е л я с и . Б ъ рз ли е учителят им, бързи !
с а и т е ; ш у м и л и кл а с ъ т, д в о й н о п о в е ч е ш ум ят и те. Холериците са
б а р о м е т ъ р н а к л а с а . Е м о ц и о н а л н а т а и м с ф е р а е богата. Мисълта име
н а х о д ч и в а . Р е ш е н и я в з е м а т б ъ р з о . О б и ч а т д а се налагат и постигат
т о в а . С ъ р д я т с е п о д р е б н и п о в о д и . Т е с а к а т о остър камък, трудно им
с е н а м и р а м я с т о в п о с т р о й к а т а , р е с п е к т и в н о в колектива. Запалят ли
с е в р а з г о в о р и - н и к о й н е м о ж е д а в з е м е д у м ата от тях. Прекъсват,
а п о с т р о ф и р а т , д у м и т е и м и д в а т н а в р е м е , ж е с т о в е те помагат. Мислите
и м и з п р е в а р в а т д у м и т е . В к о л е к т и в а с е о ч е р та в а т като инициатори.
К р а т к и т е з а б е л е ж к и , н а п р а в е н и с п о д х о д я щ та кт, помагат на холерика
д а и з г л а д и р е д и ц а н е у р а в н о в е с е н и с т р а н и о т поведението си. Крити­
к а т а го н е р в и р а , о т б л ъ с к в а го о т к о л е к т и в а .
У с п е х ъ т н а х о л е р и ц и т е в а р и р а о т с л а б д о отличен. Многоотхоле-
р и ц и т е с а п ъ л н и о т л и ч н и ц и , д р у ги - д о б р и по успех, а има и слаби. При
с и с т е м н и и з и с к в а н и я и в н и м а т е л е н п о д х о д всички холерици могат да
б ъ д а т о т л и ч н и ц и п о в с и ч к и п р е д м е т и . П о отн ош ени е на успеха и фор­
м и р а н е н а в о л я т а х о л е р и к ъ т с е н у ж д а е о т м н ого грижи.
флегматици. Т е с а б а в н и , с п о к о й н и и уравновесени деца. Никога
и з а н и щ о н е б ъ р з а т , п о -м а л к о с е въ лнуват и трогват от промените в
о к о л н а т а с р е д а . Н е р в н а т а с и с т е м а е з д р а в а и силна. Походката име
б а в н а и с е д н а к в о т е м п о . Н е и з п а д а т в с и л н а възбуда, в която често
и з п а д а т х о л е р и ц и т е , н и т о п ъ к п о з н а в а т кр а й н и я тормоз-типично със­
т о я н и е н а м е л а н х о л и ц и т е . Н а у ч и л и щ е и д в ат незабелязано, в класна­
т а с т а я в л и з а т к р о т к о и т и х о , в м е ж д у ч а с и е т о гласът им не се чува.
Т р у д н о м о ж е д а с е р а з б е р е д а л и ж е л а я т д а с е учат. Като че ли са
б е з р а з л и ч н и къ м у ч е н и е т о . З а р а б о т а в ч а с с е подготвят бавно, често
з а к ъ с н я в а т . Н е д а в а т в и д , ч е м и с л я т а к т и в н о . Стоят спокойно. Не вди­
г а т в и с о к о р ъ к а , н е с е и з п р а в я т и н а в е ж д а т , не настояват да бъдат
и з п и т в а н и . Ж е л а т е л н о е п р и в с е к и ф л е гм а ти к д а седне холерик. Флег-
м а т и к ъ т е с п о к о е н , у р а в н о в е с я в а х о л е р и к а , действа му успокоително,
а п о с л е д н и я т а к т и в и з и р а ф л е гм а т и к а . Т а к а взаим но се допълват.Ко-
га т о у ч и те л я т з а д ъ р ж и к л а с а с л е д б и е н е н а звънеца, флегматиците стоят
с п о к о й н о , к а т о ч е л и н и щ о н е с е е сл уч и л о , холериците и сангвиниците
с е нервират.
ф л е г м а т и ц и т е т р у д н о с е в к л ю ч в а т в колективни мероприятия.Сла­
б о с е т р о г в а т о т е н т у с и а з м а н а д р у ги т е . Ч е с т о играят сами. Трудной
з а п а л в а т . В с а м о с т о я т е л н а т а р а б о т а с а съсредоточени и упорити,ув­
л е к а т л и с е , р а б о т я т п р о д ъ л ж и т е л н о . Н е б ъ р зат д а привършат запоя

186
натото, вр е м е то н е ги т р е в о ж и , у в л и ч а т с е о т т о в а , к о е т о п р а в я т , о с о ­
бено рисува н ето, а к о и м с е у д а в а . В р а з г о в о р а и з ч а к в а т д р у г а р ч е т а т а
си, не ги п р е къ с в а т. О ч е р т а в а т с е к а т о м ъ л ч а л и в и д е ц а . З а у ч и л и щ е
често за къ сн я ва т. Н а у ч и т е л я н е в ъ з р а з я в а т , и з п ъ л н я в а т и з и с к в а н и я ­
та му без е н ту с и а з ъ м к а т о з а д ъ л ж е н и я . П р и у с в о я в а н е т о н а н а в и ц и т е
у флегматика с е ч у в с т в а с и г у р н о с т . М и с ъ л т а м у е б а в н а , н о т р е з в а ,
решенията - о б м и с л е н и .
ф легм атиците с а м и и л и с м а л к а п о м о щ о т у ч и т е л я у с в о я в а т п р а ­
вилното и к р а с и в о п и с а н е , к о е т о п р и т я х и д в а п о -к ъ с н о . Т о е и з р а з н а
точната и ф ина д и ф е р е н ц и р о в к а н а д в а т а п р о ц е с а - в ъ з б у д н и я и т о р -
мозния. Ч е те не то у с в о я в а т п р а в и л н о и б е з гр е ш к и . З а у ч е н т е к с т ч е т а т
по-бавно о т д р у ги те т и п о в е . П о - б а в н о з а у ч а в а т с т и х о в е н а и з у с т . Б а в ­
но работят и в ч а с о в е т е п о а р и т м е т и к а , ф л е гм а т и ц и о т л и ч н и ц и п о а р и т ­
метика м н ого п о -б а в н о р а б о т я т о т о т л и ч н и ц и х о л е р и ц и и с а н г в и н и ц и .
Трудно п р е м и н а в а т о т е д н о с ъ с т о я н и е в д р у го , з а т о в а п р и с м я н а т а н а
методите - б е с е д а с р а з к а з - н е в с я к о г а в д и га т р ъ к а . Р а б о т о с п о с о б ­
ността им е го л ям а . М о г а т д а в ъ з п р и е м а т с ъ с р е д о т о ч е н о п р е п о д а в а ­
ния материал п р е з ц е л и я ч а с . П о н я к о г а с е в гл ъ б я в а т в с е б е с и и с е
откъсват о т у ч и л и щ н а т а о б с т а н о в к а . Н у ж н о е д а с е в д и га т п о -ч е с т о , з а
да се а кти в и зи р а т. Д о к а т о с а н г в и н и к ъ т и х о л е р и к ъ т в н и м а в а т п р и и н ­
тересни ур о ци, т о ф л е гм а т и к ъ т н е п р о м е н я с ъ с т о я н и е т о с и в у р о к а .
Със своята б а в н о с т и у р а в н о в е с е н о с т ф л е гм а т и к ъ т с е н а л а га н а д д р у ­
гите типове и с л у ж и з а п р и м е р в п о д д ъ р ж а н е т о н а р е д а и д и с ц и п л и н а ­
та в час. Не е з а а к т и в п р и ф о р м и р а н е т о н а к о л е к т и в а , н о е н а д е ж д н а
опора на а кти в а . В е м о ц и о н а л н о о т н о ш е н и е н е е т о л к о в а б е д е н , к а к т о
обикновено с е м и с л и и к а к т о и з г л е ж д а н а п р ъ в п о гл е д . Д о к а т о с а н г в и ­
никът и хо л ер икъ т в е д н а га р е а г и р а т , и з р а з я в а т ч у в с т в а т а с и , т о ф л е г­
матикът се за д ъ р ж а п р о д ъ л ж и т е л н о в р е м е в е д н а к в о с ъ с т о я н и е , ч у в с ­
твата му се ге н е р а л и з и р а т . З а т о в а с т р о г и т е и з и с к в а н и я н е с а н у ж н и
към него, той с е п о п р а в я о т е д н а з а б е л е ж к а , ф л е гм а т и к ъ т , п р и в и к н а л
веднъж да п о л у ч а в а о т л и ч н и б е л е ж к и , д ъ р ж и н а тях.
С ангвиници. Т о в а с а с и л н и и б ъ р з о н а г о д и м и к ъ м п р о м е н и т е в о б ­
становката д е ц а . В п ъ р в и к л а с и д в а т с ж е л а н и е и и н т е р е с . Н е ч у в с т в а т
страх от учителя и с т е с н е н и е о т н о в а т а о б с т а н о в к а . Б ъ р з о и н а в р е м е
се подготвят з а у р о к а , н е с т а в а т п р и ч и н а з а н и м а н и я т а д а з а п о ч н а т п о -
късно. Веднага с е н а г а ж д а т з а в ъ з п р и е м а н е н а н о в и я м а т е р и а л . Р а б о ­
тоспособността и м е го л я м а . М а к а р и и з м о р е н и , б ъ р з о с е м о б и л и з и ­
рат и дават то ч н и о т г о в о р и . Н о в и я т м а т е р и а л в ъ з п р и е м а т с б у д н о в н и ­
мание. Л и п с в а л и и м и н т е р е с к ъ м у р о к а , н а р у ш а в а т д и с ц и п л и н а т а . Р а д -

187
 ват се и повишават тон, когато в процеса на преподаването открият
новото и стигнат до извода. Преговорът не им се прави. При смяната
на методите бързо с е ориентират, вдигат високо ръка. Неприятно им
е, когато ги изпреварват другите. В самостоятелната работа умеятда
се съсредоточават, довършват започнатото. С ж ар започват работа­
та, сърдят се, когато сгреш ат. При предстоящи задачи силно се вълну­
ват. Мисълта з а предстоящ а екскурзия, кино или театър ги обхваща
изцяло. Емоционалната им сф ера е богата. При смях и шеги повиша­
ват тон. Строгите забележ ки веднага ги респектират, застават прилич­
но и с а готови з а работа. Бързо преминават от едно състояние вдруго
- ценно, извънредно ценно и необходимо з а обучението качество. Раз­
пределеното и концентрирано внимание се развива най-напред при
тях. Проявяват с е като колективисти. Заедно с холериците са окотои
ухото на учителя. Първи виждат и откриват хубавото и лошото в класа,
сигнализират и з а едното, и з а другото. С активността си активизират
флегматиците, помагат на меланхолиците да се отърсят от страха си,
сплотяват колектива около себ е си. О бичат да бъдат първи и да се
налагат. Поддават се на внушения, похвалите им действат добре. Ак­
тивността и инициативността у сангвиника се проявявате положител­
на и в отрицателна насо ка. Сангвиникът еднакво бързо и лесно усвоя­
ва и хубавото, и лошото. З атов а е нужно да се държи по-отблизо, да не
с е изпущ а. Често пъти чувствата доминират в поведението им. Когато
сангвиникът получи отлична бележка, а това е често явление при него,
той подскача от радост, забравя, че е в час, вдига високо тетрадката и
п о ка зв а ш естицата на всички. Дъ рж и з а отличните бележки и получа­
ва такива. Н еуспехите в обучението изживява силно, но за кратко.
Говори бързо, разпалено, със стр аст и убедителност. Мислите му те­
ка т гладко, думите идват навреме.
П исането усвояват бързо и точно изписват буквите. Диференци-
р овката на процесите им е силна. Н аслаждават се на хубаво написана
дом аш на, на успеш на рисунка, на добре изработен предмет. Четенето
на срички и съединяването им в думи усвояват правилно, без удължа­
вания на гласните и накъсване на сричките. Стихотворения научават
много бързо. Бързо и правилно усвояват правилата по математика.
П ри нов вид зад ачи бързо с е ориентират. Похвалите и поощренията
им действат добре, р азвиват инициативността и активността им. Стия
си качества сангвиникът е център на внимание за всички ученици в
клас, сплотява ги около се б е си, учи ги на колективен живот, самият
той с е проявява като добър колективист.

188
 М еланхолици. Д е ц а та меланхолици в п ъ рви и вто р и кл а с с а с р а ­
межливи, не ув ер е ни и страхливи. Видът им е и зм о р е н и че сто буди
съжаление у око л ните . В ся ка н о в а стъ пка на м еланхолика е мъчение.
Чувството на съ м не ние не го на п уска . С неохота с е ка ч в а н а ка те д р а ­
та, не ув ер е но в зе м а тебеш ира, стр а хува с е д а н е сгр е ш и, д а не м у се
присмеят. Често съ м нение и недоверие, п л ахо ст и кол ебание съпътст­
ват меланхолика. К ога то някой п ож ел ае д а говори с тях, о тговарят кр а т­
ко. С м яна та на о б ста но в ка та - о т се м е йств о то в училищ ето, е мъчите­
лен п р о ц е с з а меланхолиците. В началото н а годината те зи д е ц а с а
незабелязани в клас, не вдигат ръка, м а ка р и д а зн а я т отго во р а . С тра­
хуват с е д а не сгреш ат. Н еобходим о е учителят д а ги п о д ка н ва вн им а ­
телно, с л а с ка в то н д а с е обръщ а към тях. К о га то станат, б ъ рзат да
отговорят и да седнат. Дългите отго во р и, продължителното стоене под
погледите н а д ругарчетата им е изм о ри те лн о и неприятно з а тях. Н уж ­
но е п о сто ян но да с е приучават към това. К ога то учителят п остави
въпрос, меланхолиците гледат надолу, страхуват с е д а не ги п осочи,
преди д а с а обм ислили отговора. В ча с работят тихо и незабелязано,
не обичат д а с а о б е кт н а внимание. С бъ ркат ли, отчайват се и п р е кр а ­
тяват работата си. Учителят оста ва с впечатление, че не с е интересу­
ват от учебния материал, а някои учители ги смятат з а б а вн о ра звива -
щи се. В съ щ ност работата съвсем не е такава. М еланхоликът е тип,
който с е по дд а ва н а обучение, м о ж е да получава отлични бел еж ки и
да се и зд игн е в науката. С ам о че той върви по д руг път, върви по л ини­
ята на са м остоятелността и резултатите о т труда пр и него идват по-
късно. В първи и вто р и кл а с тези деца с е нуждаят от м ного гр иж и о т
учителя. Т е с а н е ж н и цветя, ж ивотъ т ги брули о т вси чки страни, вси чки
дразнители им д е йства т заторм озяващ о. З а тях трябва вси чки да се
грижат, з а д а на д ж ивеят чувството на страха си, д а се отърсят о т бо­
лезнената с и чувствителност. В противен случай в горните кл асове те
се оф ормят ка то с а м о ж и в и и ка п р и зн и членове на колектива. В час
стоят п р ил еж но , не пр е ча т на учителя и другарчетата си. Случва се
така, че учителите с а ул иса ни в работата си с будните и непослуш ните
деца, за б р а вя т з а същ ествуването на меланхолиците и не полагат гри­
ж и з а въ зпитанието им.
П исането п р и м еланхолиците за п о чва с правилни очертания на
буквите, с необходимия накл он и ж еланата дебелина и тънкост. О стро­
тата на буквите е м а л ко по-голям а от необходимата. И звънредно вни­
мателни и гр иж л и ви с а меланхолиците п ри писането на буквите. П ри
преписване на те кс т или п р е р а зк а з резултатите с а различни, ка кто с а

189
р а з л и ч н и и с а м и т е м е л а н х о л и ц и . (В к л а с и ф и к а ц и я т а установихме осем
с л а б и т и п а .) Е д н и п и ш а т б ъ р з о и г л е д а т д а п р и в ъ р ш а т , други пишат
с п о к о й н о и б а в н о , т р е т и о т с т р а х д а н е с г р е ш а т н е у с п я в а т и половина­
т а д а п р е п и ш а т . К а к щ е п р о т е ч е у р о к ъ т з а т я х , м н о г о за ви си от държа­
н е то н а у ч и те л я в н а ч а л о т о н а ч а с а . П р и б ъ р з о т о у с т н о смятане и фрон­
т а л н и т е б е с е д и о т б я г в а т д а в з е м а т у ч а с т и е , с т р а х у в а т се от бързите
о т го в о р и . К о г а т о с а у в е р е н и в з н а н и я т а с и , г о в о р я т свободно и дават
о т л и ч н и о т г о в о р и . Т р у д н о м и н а в а т о т е д н о с ъ с т о я н и е в друго при смя­
н а н а м е т о д и т е . Т р у д н о с е о р и е н т и р а т в н о в а о б с т а н о в ка , колебливи
с а , н е м о га т д а в з е м а т б ъ р з и р е ш е н и я . Р а б о т о с п о с о б н о с т т а им е голя­
м а в с п о к о й н а о б с т а н о в к а , в ч а с с е и з м о р я в а т м н о го бързо поради
м н о го т о д р а з н и т е л и . П о о т н о ш е н и е н а д и с ц и п л и н а т а те като че ли са
в ъ з п и т а н и и н е с е н у ж д а я т о т г р и ж и и и з и с к в а н и я . Възпитанието при
тя х т р я б в а д а б ъ д е в д р у г а н а с о к а - д а с е р а з в и в а инициативността им,
д а с т а в а т с в о б о д н и в д ъ р ж а н е т о с и . Н у ж н о е п о -ч е с т о д а се включват
в и гр и , д а и м с е д а в а т п о р ъ ч е н и я . В и г р и т е м е л а н х о л и къ т се отпуска, в
д р у га с в е т л и н а и з п ъ к в а , с т а в а с в о б о д е н .
Х о л е р и к ь т и м е л а н х о л и к ъ т с а д в а т а к р а й н и , неуравновесени ти­
п а . П р и х о л е р и к а в ъ з п и т а н и е т о т р я б в а д а б ъ д е н а с о ч е н о по посока
р а з в и т и е т о н а з а д р ъ ж н и т е м у п р о ц е с и , къ м в ъ зп и та в а н е задръжки в
р е а к ц и и т е и м и с л и т е м у , в г о в о р а и п о в е д е н и е т о му. П ри меланхолика
- о б р а т н о , н у ж н о е в ъ з п и т а н и е т о д а б ъ д е н а с о ч е н о към развитие на
в ъ з б у д н и т е м у п р о ц е с и , р а з в и в а н е н а а к т и в н о с т и сво б о д а на дейст­
вията и ко л е кти в а.
ф л е г м а т и к ь т и с а н г в и н и к ъ т с а ц е н т р а л н и т и п о в е . Първите са цен­
н и с н а в и ц и т е с и в к л а с , а в т о р и т е - с и н и ц и а т и в н о с т т а си в колектива.
Т а ка в за и м н о с е д о пъ л ват.

5. Т Е М П Е Р А М Е Н Т И И ДЕЙНОСТИ
К а к в а е в р ъ з к а т а м е ж д у п о с т и ж е н и я т а н а х о р а та в дейностите, |
п р о ф е с и и т е , и з к у с т в о т о , с п о р т а , н а у к а т а и те м п е р а м е н ти те и дали съ­
щ е с т в у в а н я к а к в а в р ъ з к а в т а з и н а с о к а ? Н е е м а л ъ к б роят на учените,
к о и т о т ъ р с я т т а з и в р ъ з к а и п о с т и г а т з н а ч и т е л н и усп е хи. Така напри­
м е р Б. М . Т е п л о в у с т а н о в и к о р е л а ц и о н н и з а в и с и м о с т и меж ду слабите
т и п о в е и м у з и к а л н и т е с п о с о б н о с т и . В. С . М е р л и н п р о учв а зависимостта
м е ж д у т е м п е р а м е н т и т е и и з я в а т а и м в м а с о в и п р оф есии и преди всичко
в о б л а с т т а н а т ъ к а ч е с т в о т о , р а б о т а т а н а ко н в е й р . Н е съ м н е н о межйУ
о с о б е н о с т и т е н а т е м п е р а м е н т и т е и п р о ф е с и о н а л н и те изи сква ни я съ­
щ е с т в у в а т з а в и с и м о с т и : ф л е гм а т и ч н и я т те м п е р а м е н т п о -д о б р е би са

190
 изявявал в р е д и ц а п р о ф е с и и и дейности, в които холеричният темпе­
рамент би с е ч у в с тв а л н е с п о ко е н , д а ж е би се невротизирал. Анало­
гично е п о л о ж е н и е то с ъ с с а н гв и н и ка и с меланхолика. Съществуват
пофесии и д е й н о с ти , ко и т о и зи с кв а т о т упражняващите ги да прояявя-
ват нап р е ж е н ия и в и с о к а изд ръж л ивост. Затова и проблемът за про­
фесионалната п р и го д н о с т д о голяма степен би следвало да се осъ­
ществява на о с н о в а т а н а проучванията на типологическите особенос­
ти на висш ата н е р в н а д е й н о с т и по-конкретно на силата и слабостта,
бързината и б а вн о с тта , ур а вновесеността и неуравновесеността на
възбудните и т о р м о з н и т е пр о ц е си. Т ези свойства са във връзка с умо­
рата и преум ората, с н а п р е ж е н и е то , с устойчивостта към силни и нео­
чаквани д р а зн и те л и , с м о но то н на та работа и редица други изисква­
ния към п сихични те п р о ц е с и , чиято динам ика се определя от темпера­
мента.
С о сно в а н и е м о ж е д а с е п осочи, че между темпераментните осо­
бености на х о р а та и и зи с кв а н и я т а на професиите съществуват връзка
и зависимост. Х ората, п ринад леж ащ и към даден темперамент, срав­
нително по -л е сн о биха усво я ва л и даден кръг професии и, обратно, по-
трудно биха с е с п р а в я л и с проф есии от друга област с противополож­
ни изисквания на с в о й с т в а та на темперамента. Що се отнася до пос­
тиженията на х о р а та в де йно стите на основата на темпераментните
изисквания, сл е два д а отбележ им , че при наличието на известни съв­
падения м еж ду те м п е р а м е н т и професия може да се очаква, че всеки
би се изявил пъ л но це н но и би стигнал високо професионално майс­
торство. С ъ щ ествуват р а зл ичия в стила и начините на изявата на хо­
рата от р а зл ичните ти п о в е темпераменти; докато меланхоликът върви
по пътя на пр о ф е си о на л но то м айсторство тихомълком и без афиши­
ране на п о сти ж е н и я та си, п р и са нгвиника и холерика е обратно - те
обичат да п о ка зв а т постигна то то , ж елаят да бъдат на показ. Несъмне­
но човек не с е р ъ ков о д и в сво я та дейност от типологическите и темпе­
раментните с и о с о б е н о с ти , но той ги изявява в дейността си без да
желае. Затова и п р о учв а ния та на темпераментните особености у хо­
рата биха д о п р и н е с л и з а правил ното разпределение на работната си­
ла ло преоф есии и д е йно сти, проф есионалното ориентиране и профе­
сионалният п о д б ор биха с е издигнали на по-голяма висота.
Развитите п о -го р е п о с та н о в ки се отнасят не до всички професии
и дейности, а с а м о д о определен кръ г професии, които предявяват
специфични и зи с кв а н и я и не м огат да се усвояват от всеки, който по­
желае, или а ко с е усвоят, р и ско в ете в упражняването им биха били за

191
 см е тка н а з д р а в о с л о в н о т о с ъ с т о я н и е н а хо р а та . Едно изследване нз
зл опол уките и а в а р и й н и те с и т у а ц и и б и н и п о д с к а з а л о и би доказало
и зв е стн а з а в и с и м о с т м е ж д у и з и с к в а н и я т а н а проф есиите и несъвпа­
д енията на те м п е р а м е н тн и те о с о б е н о с т и с т е з и изисквания. Има про­
ф есии, ко и то м о га т д а с е у с в о я т о т в с е к и б е з о гл ед на темпераментни
о с о б е н о с ти , но и м а и п р о ф е с и и , к о и т о м о га т д а с е усвоят и упражня­
ват пъ л но це н но о т х о р а с о п р е д е л е н и т и п о л о ги ч е с ки особености на
ви сш ата н е р в н а д е й н о с т.
К о га то р а згл е ж д а м е в ъ п р о с а з а п р о ф е си и те и темпераментните
о с о б е н о с ти на х о р а та , с л е д в а д а о б ъ р н е м в н и м а н и е и на въпроса за
изм е не нията , з а п р и с п о с о б я в а н е т о н а т и п а и тем перамента към съот­
ветните д е й н о сти . И з в е с т н о е, ч е ти п о л о ги ч е с ки т е особености са вро­
дени и се п р е д а в а т п о н а с л е д с т в о . П р о ф е си о н а л н а та дейност и прак­
тиката в ш и ро ки я см и съ л н а д у м а та и з гр а ж д а т систе м и от връзки, асо­
циации, п с и х и ч н и о б р а зу в а н и я , ко и т о д е те р м и н и р а т поведението и
д ействията на х о р а та о т р а зл и ч н и т е ти п о в е . А к о наприм ер в професи­
ята водач на м о то р н о п р е в о з н о с р е д с т в о наблю давам е трима човека,
п р ина д л е ж а щ и къ м хо л е р и ч н и я , с а н гв и н и ч н и я и флегматичния темпе­
рам ент, ще у с та н о в и м р а зл и ч и я , в ч и я то о с н о в а леж и темпераментът.
Ф л е гм а тикъ т п р и н у ж д а м о ж е б ъ р зо д а р е а ги р а , д аж е по-бързо от хо­
л е ри ка , н о то в а не о з н а ч а в а о щ е че ф легм атикът се е изменил и пре­
минал в гр уп а та на бъ р зите ти п о в е . И зм е не ни ята настъпват бавно. Не­
обход им о е у с в о е н о то о т д е й н о стта , а к о то не е в унисон с темпера­
мента (ко га то ф легм атикъ т р е а ги р а б ъ р зо , то ва е в р а зр е з с неговата
п р ир о д а ), т а ка д а с е тр а н с ф о р м и р а , че д а с е превърне в стил на рабо­
та, д а с е в к о р е н и д ъ л б о ко в п о в е д е н и е то на индивида. А това става
м н ого тр уд н о и а к о н и е р е ш и м д а го по сти гн е м бързо може да невро-
ти з и р а м е л ично стта .
В с е ки те м п е р а м е н т п р и те ж а в а с в о и особености, които, отнесени
към р а зл и ч н и те д е й н о с ти , н а м и р а т п о кр и ти е в една или друга от тях.
П р а кти ка та е п о ка за л а , че х о р а та о т р а зл и чн и те типове могат да пос­
тигн а т въ рхови п о с ти ж е н и я в е д н а или д р уга област.
А к о в н и кн е м п о -к о н кр е т н о в зн а ч и м о стта на свойствата на въз-
будните и то р м о зн и те п р о ц е с и и ги съ по ста в им със социални ценнос­
ти, ще о ткр и е м д р у га с т р а н а н а въ п р о са . П о този въпрос А. Г. Иванов-
С м о л е нски п о с о ч в а сл е д н о то : „П р е д и в си ч ко значението на силата
на нервната си с те м а в ч о в е ш ко т о об щ е ств о д о голяма степен отстъп­
ва на зад ен пл ан в с р а в н е н и е съ с значениет о на социалната ценност
на л ичността, а те зи д в е понятия - н е р вн а сила и социална ценност,

192
далеч н е в с я к о г а с ъ в п а д а т и н е в ъ в в с и ч к и с л у ч а и ха р м о н и р а т . С л е д о ­
вателно, к а т о н е о т р и ч а м е п о л о ж и т е л н о т о зн а ч е н и е н а с и л н а та и о с о ­
бено у р а в н о в е с е н а т а н е р в н а с и с т е м а з а ч о в е ш к а т а л и ч н о с т, н и ко га
не т р я б в а д а з а б р а в я м е р ъ к о в о д н о т о з н а ч е н и е н а н е й н а та с о ц и а л н а
ц е н н о с т...“ 6
Д р у г а т а с т р а н а н а в ъ п р о с а з а ц е н н о с т т а н а л и ч н о с тта и с в о й с т в а ­
та на н е р в н а т а с и с т е м а с е с в е ж д а д о п о л о ж и т е л н о т о и о тр и ц а те л н о то
з н а ч е н и е н а е д н и и с ъ щ и с в о й с т в а у е д н а и съ щ а л и ч н о ст, п р о я в я в а н и
в р а з л и ч н и о б с т о я т е л с т в а . А к о п р и е д н и о б с то я те л с тв а и п р и ко н к р е т ­
но д а д е н м о м е н т с и л а т а н а н е р в н а т а с и с т е м а м о ж е д а и зи гр а е п о л о ­
ж и те л н а р о л я ч р е з о п р е д е л е н к о м п л е к с п с и х и ч н и явления или с е д н о
от тях, н о в д р у г и о б с т о я т е л с т в а с ъ щ о т о т о в а с в о й с т в о , и зя в е н о съ с
съ щ ите п с и х и ч н и я в л е н и я , м о ж е д а и з и гр а е о тр и ц а те л н а роля. С ъ щ о­
то с е о т н а с я и з а д р у г и т е с в о й с т в а н а те м п е р а м е н та .
 Глава петнадесета

ХАРАКТЕР

1. ТЕО РЕТИЧНИ П О С ТА Н О ВКИ ,

ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ХАРАКТЕРИ СТИКА

Х а р а кте р ы подобно на те м п е р а м е н та и способностите като най-

важни психични структурни ед иници в л ичността става обект на вни­
мание сравнително най-рано. О щ е Т еоф раст (1\/-1И в. пр. н. е.) състави
т. нар. характеристики, изр а зя ва щ и виж данията му за характера, как-
то и Хипократ съставя ха р а кте р и сти ки на четирите темперамента. Те­
офраст описва характера о т по зи ц и и те на обществения живот, като
изтъква индивидуалните о со б е но сти на хората, рисувайки пороците
им, изградени под влиянието на мотиви, като користта, угодничество-
то. Е. Кант интерпретира ха р а кте р а на хора, ръководени от максима,а
Е. Ф р о м разглежда характера в чисто социален план. А. Бен смята, че
трябва да се създаде наука з а ха р а кте р а (характерология). Това ста­
новище се поддържа и от други учени, които разглеждат характера
във връзка с народопсихологията.
Рибо поддържа постановката з а вродеността на характера, затае­
ната му връ зка с чувствата и волята. П о-къ сно се налага схващането,
че характерът съдържа в себе си не особености на отделните свойст­
ва на психиката, а сво йства та на цялата личност, като последните на­
мират и зр а з в насочеността й (В. Щ ерн), или като подбуди за дейст­
вие (Л. Клагес), или като с кл о нно сти и отношения (А. Лазурски).
В психологията с а се оф ормили три направления за характера: 1)
биологично направление с представител Кречмер, според когото во­
дещо в структурата на х а р а кте р а е наследствеността; 2) психоанали­
тическо с представители 3. Ф р о й д , Ю нг и д р „ които не отричайки нас­
ледствеността в характера, отдават приоритет на когнитивната систе­
ма; 3) регулативно, съ гласно ко е то характерът се разглежда във връз­
ка с насочеността на ч о ве ка (с представител Шпрангер).
П осочените схващ ания, м а ка р да съдържат и позитивни елемен­
ти, не изчерпват същ ността на характера. Характерът се разглежда
като систем а от същ ествени и устойчиви свойства на личността, като
при конкретизацията на та зи по ста но вка липсва единно становище У
авторите. Н апример Б. Г. Ананиев в структурата на характера включва
компоненти като ж изне н ата на со че но ст (потребности, интереси, идв­
али), нравствени привички (привързаност, усет), комуникативни свойс-

194
 тва (отнош ение къ м х о р а та ), с а м о о ц е н ка (отнош ение кьм себе си), во ­
ля и ин телектуал ни с в о й с т в а , е м оцио н ал но -д ина м иче ски проявления,
произтичащи о т т е м п е р а м е н т а 1.
А. Г. К о в а л ь о в и В. Н. М яси ш че в разгл еж д ат въпроса з а сво е о бр а ­
зието на х а р а кт е р а в з а в и с и м о с т от мирогледа. С поред тях м ирогле­
дът чрез с в о я та ш и р о та , дълбочина, цялостност, убеденост, действе-
ност прид ава с в о е о б р а з и е на характера. П о същия въпрос А. П етков
посочва, че м ирогл едъ т, з а д а ста не ком понент в структурата на ха­
рактера, тр я б ва д а п р е м и н е п р е з убеждението, след това в мотиваци­
ята2.
За вр ъ зка та н а х а р а кте р а с ком поненти на личността и зка зва ста­
новище Н. Д . Л евитов. С п о р ед него волята е основен компонент в струк­
турата на ха р а кте р а , н о д о ка кв а степен и как чертите на волята се
вплитат в стр у кту р а та на ха р а кте р а - тези въпроси се нуждаят от до ка ­
зателства и те о р е ти ч н и о б о с н о в ки . А. Балон, като разглежда характе­
ра, обръща вн и м а н и е на изявата на целостта на личността. Характе­
рът на индивида с п о р е д А. Балон се определя като негов обичаен или
постоянен в д е йствия та м аниер, изразяващ проявяването и целостта
наличността. Б уквал ни ят см исъл на понятието характер означава от­
печатък, изо б р а ж е н и е . Характеръ т това е „съвкупността от индивиду­
ално-своеобразни психични свойства, които се проявяват в типични
за дадена л и ч н о с т на чин и на дейност, проличават в типични обстоя­
телства“3. Х арактеръ т е сл о ж н о образувание в психологията на лич­
ността, с ъ вкуп но ст от същ ествени и устойчиви дълбоко индивидуални
и типични с в о й с тв а на нравствено-психичната и регулативната систе­
ма на личността. С ложността на характера произтича от неговата струк­
тура, в която се преплитат м ного йерархически равнища от психиката,
в него пр о н и кв а и биологичното у човека (чрез типа висша нервна
дейност), о све н то ва ф орм ирането на характера е един много сложен
процес. Социалната ср е д а детерминира всички други равнища от пси­
хиката, които се преплитат и участват във формирането на характера.
Характерът, бидейки с л о ж н о образувание, съдържа в себе си съ­
ществени сво й ства на нравствено-психичната система в човека. Ха­
рактерът изр а зя ва и отнош ението на човека към това, което го заоби­
каля - отнош ение към хората, вещите, себе си, труда. Тези отношения
с а и с в о е о б р а з н а н р а в с т в е н о с т н а л и ч н о с т т а , з а т о в а т е с а съществе­
ни и у с то й ч и в и .
О т н о ш е н и е т о н а ч о в е к а къ м т р у д а и х о р а т а е к р и т е р и й з а нравст­
в ения о б л и к н а ч о в е к а . З а т о в а х а р а к т е р ъ т е и с в о е о б р а з е н морал или
п о-точн о ха р а кте р ъ т п р о с м у к в а в с е б е с и у с т о й ч и в и и съ щ ествени нрав­
с т в е н о -п с и х и ч н и к о м п о н е н т и , к о и т о с е ф о р м и р а т в с о ц и а л н а т а среда.
Х а р а к т е р ъ т с ъ д ъ р ж а в с е б е с и к а к т о д ъ л б о ко и н д и в и д у а л н и особенос­
ти , ф о р м и р а н и н а о с н о в а т а н а т и п а в и с ш а н е р в н а д е й н о с т , н а темпе­
р а м е н т а , т а к а и т и п и ч н и з а г р у п а х о р а , с ъ с л о в и е , к л а с а черти, форми­
р а н и в п р о ц е с а н а д е й н о с т т а п о д в л и я н и е н а м и р о гл е д а , идеалите,
м о р а л а . З а т о в а характерът в синтез отиндивидуални и типични свойс­
тва на личността. Т е з и с в о й с т в а н е о с т а в а т с а м о н а равнищ ето на
н р а в с т в е н о -п с и х и ч н а т а с и с т е м а , а п р о н и к в а т и в р егулатив ната сис­
т е м а н а л и ч н о с т та , т. е . характерът обобщава характерни черти отемо­
циите, волята, потребностите, мотивите, интересите. Т е з и компоненти
н а л и ч н о с т т а о к а з в а т в л и я н и е въ рху с т р у к т у р а т а н а х а р а к те р а , затова
т о й о б о б щ а в а с ъ щ е с т в е н и и у с т о й ч и в и с в о й с т в а и о т т а з и система.
Х а р а к т е р ъ т , м а к а р д а е с о ц и а л н о -п с и х и ч н о о б р а з у в а н и е , носи в
с е б е с и д ъ л б о ки я о т п е ч а т ъ к н а б и о л о г и ч н о т о в ч о в е к а . Типът висша
н е р в н а д е й н о с т е к а н а в а т а , въ рху к о я т о с е н а с л а г в а т преживявания,
в п е ч а т л е н и я , о т н о ш е н и я , з а д а с е ф о р м и р а х а р а к т е р ъ т под формата
н а с в о е о б р а з н а с п л а в о т м е х а н и з м и и с ъ д ъ р ж а н и е , о т р а з е н о от външ­
н ата среда.
Х а р а к т е р ъ т п р и т е ж а в а р е д и ц а качества, к о и т о м у придават един
ил и д р у г о б л и к . Н а п р и м е р силата и слабостта к а т о к а ч е с т в а на харак­
т е р а с а с е н а л о ж и л и в ж и т е й с к а т а п р а к т и к а , в х у д о ж е с тв е н а та литера­
т у р а , в н а у ч н и т е р а з р а б о т к и п о п р о б л е м а . Т е и з р а з я в а т степента на
с и л а т а н а и з я в а т а н а х а р а к т е р а и н е г о в и т е ч е р т и . К а ч е с т в а т а дълбоки
повърхностен изразявах с т е п е н т а н а у с т о й ч и в о с т т а н а характера. До-
к а т о п о в ъ р х н о с т н и я т х а р а к т е р е и з г р а д е н н а о с н о в а т а н а по-леките
п р е ж и в я в а н и я и с е х а р а к т е р и з и р а с н е г о л я м а у с то й ч и в о с т, то при дъл­
б о к и я х а р а к т е р с и л а т а н а п р е ж и в я в а н и я т а е го л я м а и тр а й н а .
Качеств ата многостранности едностранчивостмзразявах диапа­
Активността и пасив­
зо н а , в ко й то с е и зя в я в а х а р а к те р ъ т н а ч о в е к а .
ността к а т о к а ч е с т в а п р и д а в а т я р к о о ч е р т а н о б л и к н а характера на
ч о в е к а . Д о к а т о а к т и в н о с т т а е в з а в и с и м о с т о т н а с о ч е н о с т т а на чове­
к а , т о п а с и в н о с т т а е с в ъ р з а н а с ъ с з а к р е п е н и ч е р т и , изявяващ и се пр|/
ти пични о б с то я те л с тв а .

196
 Характерът изразява известно отношение на човека, затова към
качествата му спадат и позитивната и негативната насоченост. Не е
трудно да преценим, че в една личност е налице позитивна насоче­
ност на характера или доминират черти с такава насоченост, докато в
друга личност доминират черти с негативна насоченост.
Следващите две качества на характера са откритост и затворе­
ност, Откритият характер може да се изяви с черти като импулсив-
ност, принципност, дързост, докато затвореният характер може да се
изяви в черти като мълчаливост, мнителност, срамежливост, ковар­
ност.
Хармоничността и дисхармоничността като качества на характе­
ра изразяват степента- на равновесие между досега посочените ка­
чества, затова може да ги разглеждаме като функция на всички други
качества.
При разкриването на същността на характера важно място заема
спойката на чертите на характера в едно цяло, степента на тяхната
цялостност и устойчивост. Защ о например при един човек чертите на
характера така са изградени, че всяка една е ярко очертана, остро се
изявява в действията на човека, а в друг човек чертите се преливат,
липсва острота.
В тази светлина съвсем в друга плоскост и яснота ще се изявяват
и структурните свойства на характера, а именно - цялостност на ха­
рактера, по-скоро степента на цялостност на характера (тя не е абсо­
лютна), степента на дълбочина на характера, силата на характера, ус­
тойчивостта или променливостта на характера, т. е. динамиката на
характера, пластичността на характера, хармонията или дисхармони-
ята в чертите му.
Във връзка със степента на развитие на чертите и тяхната спое-
ност се очертават различни характери, между които можем да посо­
чимследните:
1. Силно развити черти на характера, стабилно свързани помеж­
ду си и подчинени на една общ онародна цел, раждат монолитна сис­
тема на характера. Ярък пример в това отношение е бил характерът на
Левски. Ето какво пише за него М. Макдермот: „Тайната на неговия
успех се крие във факта, че всяко от неговите качества било точно
уравновесено с друго, привидно противоположно, но всъщност до-
пьлващо първото. Бил е фантастично смел и въпреки това никога при­
бързан, винаги е знаел кога да избяга; рядко хладнокръвен и все пак
топъл и сърдечен в отношението си с хората; закален като стомана от

197
Опорните то ч ки , о т ко и то м о ж е да се изходи за разкриване структура­
та на характера, в и д и м о липсват.
Характерът с е и згр а ж д а на основат а на типа висш а нервна дей­
ност, той е и пъ р вото р а вни щ е , което „с е включва“ като функционално
звено в стр уктур а та н а ха р а кте р а , в неговата структура.
Тем пераментът, к а к г о зн ае м , се изгражда на основата на типа
висша нервна д е й н о с т. Темпераментът е второто динам ично равни­
ще, което същ о с е п р о с м у кв а в структурата на характера. Третото рав­
нище, това с а психичнит е състояния. Над тях се изграждат способнос­
тите. Ако п р и е м е м то в а е та ж н о разполож ение на психиката, в което
чувствата п р о н и кв а т във в с и ч ки етажи, изниква въпросът, къде е мяс­
тото на характера. З а ха р а кте р а се посочва, че е утаена психика, зато­
ва при р а згл е ж д а не то м у тр я б ва да се отчитат много явления: биоло­
гични (характерът в с м у кв а в се бе с и черти на типа висша нервна дей­
ност), психични (хар а ктер ъ т е немислим без когнитивната система),
емоционални (ч у в с тв а та с е преплитат с характера), волеви (характе­
рът носи волеви о б л и к), нр а встве ни (характерът е и морал). Именно в
тази най-обща п а н о р а м а тр я б в а д а се търси структурата и същността
на характера, к а то н е с е и з п у с к а водещ ата роля на социалната среда
във ф ормирането н а ч е р ти те н а характера.
Характерът е и н те гр а л н о сво й ство в психиката на личността. В
него с пресети и ута е н и ко м п о н е н ти о т цялостния психичен склад, в
т. ч. от моралния о б л и к н а ч о в е ка . В характера рефлектират емоцио­
нални п р е ж ив я ва ния и интелектуални операции, рефлектират нравст­
вени ценности и в о л е в и ха р а кте р истики .
Чувствата ка то отнош ение, наситено с преживяване, придават емо­
ционален о б л и к н а е д ни или д руги черти в структурата на характера.
Мотивационната сф е р а и волята същ о придават своеобразен облик
нахарактерологичните че р ти. И нтелектът и изобщо когнитивната сис­
тема в сво е то ф у н кц и о н и р а н е с е вплита в структурата на характера.
М оже д а с е п о с о ч и , ч е чувства , воля и интелект изграждат една
цялостна м р е ж а , в ко я т о с а р а зп о л о ж е н и чертите на характера. В та­
зи мрежа м орал ъ т с л у ж и ка то фон, върху който се изявяват характе-
рологичните че р ти. К а т о п о с о ч в а м е връзките на характера с други пси­
хични явления, т р я б в а д а о тб е л е ж и м , че те зи връзки не са еднопосоч­
ни и еднозначни, н а п р и м е р типъ т ви сш а нервна дейност не се снема в
същия си вид в х а р а кте р а . М е ж д у сво йства та на типа висша нервна
дейност и ч е р ти те н а х а р а кт е р а същ ествуват и противоречия.

199
н е с го ш гге и о ш с н о с ш т е н а е вбя^жи а о т . б е з д а з агЪуб ее ^загуб и при-
съ щ ата.с и ч о в е щ и н а . Т о й с ъ ч е т а в а тв Н З Й о р т н а Щракте.р'а'Щнежоп ли-
р и з ъ Я к о й т о (тоави н & р о - м а п Щ в п е ч а ^ д Ш и е о т З й у м и т е К а т а му сме­
л о с т. Т ю го в и д а в е с е л н р а в и х Я к д а з ^ Ж и в о т с т & и т е ф т 1 а т с добро-
в о д м Ж м у с Щ е о т р й о д а и е И' го т о в н о с т т а му"1г ^ ф р и ё ш а д н а раина
см ъ р т. Т о й е р о д е н в о д а ч , съ с Ж ш а н и Я з а с в о ^ а и с т ш и ч е с к а ролаи
с ъ щ е в р е м е н н о с к р о м е Н , б е з щ ч н и & Ш ц и и . . . т о в й изпъ лненосъчета-
н и е . с ^ т о м а н е н а тв ъ р д о с т и ч Ж с т в и т е ^ т а с т .'о т плам ъ к и лед, от а р а
и л и п с а н а и л ю з и и с ъ з д а в а е д ш , х а р а к т е р с н ер б д кн о в о д а симетрщд
Н еслу ч а й н о х о р а т а с |ъ р з в а л и о б р а з а " м у с п р е д с т а в а т а з а с в е л И Я
в м е с т о д а о п и с в а т х а р а ж е р а м у с о п р е д е л е н и ф и т е т и . действителна­
т а с г ю ж н о с т ® н е го в и я х а р а к т е р е п р и к р и т а о т общ аталму х а р м о ^ И
к о е г о напомню.' х а р м о н и я т а н щ д й а м а й г а , къд<#то.никой от о т д е т ^ Я
с т е г и т е и з п щ р а н а ® г Ш у р а т 8 ж д в е т н И т е о тб л я съ ц и н а всяка е д н ? Я
с л и в а т е кр и ф д л н и я блясък н а ц я л о тс г^ ;
2. С и л н о .р а зв и ти ч е р т и л т о с л а б у с в ъ р з а н и помежду си, из И Я
дат ха р а кте р а , в к о й т о ё д и н и ч н о то ч е с то и зпъ ква, придавайки ощ щ |
и л а б и л н о ст М целия х а р а кт е р и на л и ч н о с т т ^ Ч
3. С л а б о р а з в и т и ч е р т и , н о с в ъ р з а л и п о м е ж д у с и , създават харЯ
т е р о п л а с т и ч й о п о в е д е н и е , ч и й т о н о * ж * е л н е "блести с цйщр.
4 . С л а б о р а з в и т ш н о н е с в ъ р з а н и ф о м е х к д д т е и черти с ъ зд а в а щ
р а к т е р , в ко и |гр л и б р в а м о н о щ т н о с т , д а ж е и о тд ел н и т а черти не
тя т.
П р и с л а б о р а з в и т и т е ч е р т и и '^ с т а б и л г а ^ с в ъ р з ш и помехкдуИ
н е р я д к о в д о в е д е н и е т о н а ч о в е к а и з п л у в а т те м п е р а м е н тъ т и типьт вй
ш а н ёр вн^д айност.

2. СТРУКТУРА НА ХАРАКТЕРА
З а д а с | т е п р е д е л д «с тр у кту р а та ц | х а р а к т е р а 1т. е. д а се р аз я Я
к о м р о н е н т и т е м у , м е & б х о д и щ ) е н а й -ц а п р е д Щ закщ Я да се ЁадР
н Й ч щ с т б л и ж й т е д о н е г о п с ш и ч н и г у л е н и я .% < о з а Д В гте в с и Д
я в л щ й я товерне е н е о б х о д и м о ! з а х а р а к т е р ^ н а л о ж Л л н о , з а Л
т о й , к а к т о с ® о с о ч в ж е з а Й М т е н о п щ |и о ,;,№
з а с т ^ к т у р а | а н а Я р а к т е р д ; р е с в е ж д а т д с ^ э е д н о т а характш л е
и з щ а ж д а м |р е н 6 1 ё л ! а н а с в о й с т в а т а н а т е м п е р а м е ж а , най-яркЗ»е
и з р а з я в а ч р ё з ч е р т я г е - н а в о л й т а , щ & о п р е р а с т в а т в1негови че|и.

1 М . М а к д е р м о ^ п . А п о с т о л ъ т на-свободаТгГа, С., ТЭ7.7, с. 2 6 0 ^ &

 О п и т и з а р а з к р и в а н е с т р у к т у р а т а н а х а р а к т е р а с а правени от ма­
лък б р о й а в то р и , м е ж д у ко и то е и Н . Т . Л е в а н д о в с ки 5. Т ой се опитва да
ф о р м у л и р а ф а кто р и , ч р е з ко и то д а и з ч е р п и стр укту р ата на характера.
Във в р ъ з к а с т о в а т о й п о с о ч в а с л е д н и т е т р и ф актора: общ а активност
н а л и ч н о с т т а с 1 6 ч е р т и (р е ш и т е л н о с т , ен ер ги ч н о ст, самоувереност,
с а м о с т о я т е л н о с т и д р .); у м е н и е ч о в е к д а в л ад ее с е б е си с 14 черти
(п р и л е ж н о с т , д и с ц и п л и н и р а н о с т , с д ъ р ж а н о с т, организираност и др.);
о т н о ш е н и е към х о р а т а с о б щ о 9 ч е р ти (о тзи в чи в о ст, вежливост, гъвка-
в о с т, т а к т и ч н о с т , о т к р о в е н о с т и д р .).
П а к във в р ъ з к а съ с с т р у к т у р а т а н а х а р а к т е р а цитираният автор
п о с о ч в а 40 ч е р ти н а л и ч н о с т та , к а т о ги гр у п и р а в 5 групи, както следва:
ч е р т и н а т е м п е р а м е н т а , ч е р т и , ти п и ч н и з а общ уването, черти, изявя­
в а щ и с е в тр у д о в и я ко л е к т и в , ч е р т и н а х а р а к т е р а и черти, характери­
з и р а щ и л и ч н о с т т а к а т о цяло.
С т р у к т у р а т а н а х а р а к т е р а е с л о ж н а , з а щ о т о в него се преплитат и
о т р а з я в а т к о м п о н е н ти о т волята, ин телекта, чувствата, в характера реф­
л е к т и р а т ти пъ т в и с ш а н е р в н а д е й н о с т и тем перам ентъ т, отразява се и
м о р а л ъ т. В ъ п р е ки т а з и с л о ж н о с т в структурата на характера могатда
бъдатразкрити следните компоненти: черти на характера, съзвездия
от черти, симптомокомплекси.
Чертите с а о сн о вн и те елементи в структурата на характера, фор­
м ира н ето и изявата на хара ктер а се осъщ ествява чрез тях. Чертите на
ха р а кте р а м ога т да бъдат класиф ицирани на две основи: 1) на основа­
та н а до м инир а щ ия им о б л ик на чувства, воля, интелект, морал; 2) по
степе н та н а о боб щ еност и м ногозначност. Към втората група черти по
п р и з н а к а о б об щ ен о ст и м н о го зн а ч н о ст спадат убедеността и прин-
ци пно стта, о ткр о ве н о стта и великодуш ието, възвишеността. Тези чер­
ти с а богати н а съдърж ание, за д тях се крие ш ирок диапазон от прежи­
вявания з а р а зл и ка о т черти като обаятелността и свенливостта идру­
ги о т то з и род.
М ога т д а бъдат по со ч е н и следните черти на характера с домини­
р ащ н р а в ств е н о б л ик: алтруизъм, безкористност, благородство, гос­
т о п р и е м с тв о , го рд о ст, двуличие, егоизъм, искреност.
В то ра та гр упа с а черти на характера с доминиращ интелектуален
о блик. Т у к спа д ат: вглъбеност, внуш ителност, впечатлителност, наб­
л ю дателност, хладина, въ звиш еност, дълбочина, завист.
 Към третата група спа да т черти с дом иниращ емоционален об­
лик, а именно: добродушност, доверчивост, малоценност, мълчапивост,
нежност, обичливост, привъ рзаност, свенливост.
И към четвъртата група спа да т черти на характера с доминиращ
волеви облик: безстрашие, дързост, експанзивност, жертвоготовност,
жестокост, ж изненост, практичност, импулсивност.
Списъкът на черти под горната класификация може да бъде про­
дължен, но по-важното е да се посочи, че тези черти взаимно преми­
нават едни в други - емоционалните в интелектуални, интелектуалните
в нравствени, а те във волеви, в личностни и характерологични. П ре­
ходите на чертите носят белезите на конкретните преживявания. А ко
например при едно дете ем оционалните черти, развивали се в нега­
тивна посока, прераснат в нравствено-характерологични, то се офор­
мя като коравосърдечна л ично ст и, обратно, а ко емоционалните са
били с позитивен зн а к (детето е обградено с ласки и обич), то се офор­
мя като любвеобвилна личност. И зобщ о комбинациите в тази на со ка
имат широк диапазон и те р а зкр и в а т една богата насока в изучаване­
то на характера на личността.
От една страна, ч р е з изявата на ф ормираните в миналото черти
на характера можем да р а зкр и е м душ евността на човека и, о т друга
страна, да прогнозираме поведението му. Не без основание ром анис­
ты Мороа пише: „А ко а з успея да възстановя в ума си характера на
една жена във всички подробности, които ми загатва усм ивката й, ме­
ланхолията й, а з ще бъда в състояние да предвидя авълненията и по с­
тъпките на тази пленителна личност, тъй като всичко, което ги предоп­
ределя, е дадено вече в духовния обр а з, който нося в себе си е ча ст от
мене“.
Характерът представлява една сл о ж н а система, в него според Гно­
тележи известна необходимост, известна последователност, т. е. вед­
нъжформирана, систем ата за п о ч в а да действа в известна относител­
на самостоятелност. Ч овек, ф ормирал в себе си черти на характера
си в една обстановка пр им е р но преди 30 години и сега ж ивее и работи
всъвсем друга обстановка, ф орм ираните по-рано черти се за п а зва т в
новата обстановка.
Втората група ко м поненти в структурата на характера са съ зве з­
дията от черти. В ха р а кте р а на все ки чо ве к м ож ем да открием по ня­
колко съзвездия. Т ова с а черти, обединени във вид на подсистема,
като у всяко съзвездие е налице център с една черта и няколко други,
групирани около основната.

201
1Е Съзвездията имат ф ^ ^ ^ И о ^ ^ ^ щ с и т у е И ^ н л<|шктер, |ъе. въз-
® щ ф т п .^ ^ й р е д й й ш а с ^ н ^ д и я , .чертите се обвързват пом,§>едси11
В8?Щзй.ёстъ1вЗ‘К& ''на.п&чносД а. ка то л л е д врел/те чертал© се разпадат.
Дапример^Дко падеУ човек е имал теж ки ПРйВтвяещ йй в опрё&лено
В р м е и място, т о т а в л о ^ Н е ш ф го ||1а тое§ м ясто р й оформя йеци-
^ ч н о съзвездие от черт и, ко и т о се ф ззппоиЗвеж датш ж е $ Грй .спо­
мен.
НаЙ-ГЩЯМа ШШЙОСТ.;И!Я1о Л О аД срв|13^№ри
ЦГйГна х а р а к т е р а м птом том ;п л д ||л . Да ре разкрке срганщация-
га на характера, неговата структура от черти, групйрадостта ш в сие-
ВМ"И 'Иф в ^ и т е ® ш я ва !Й Ж Ь е д ® и з кД ||ж т е л н < ? р ^ 1на '| 1шЖа. В
съветската психоЯрЕическа Ш те р ,^ ^ Ш се поточват следните систе-
моком плещи в структурата на харй р‘ера.
1. С ^ ^ т л о к о ^ щ е к с , о Ш д и н ^ ^ ш 4 8 0 й с т в а , и ф ф я в а :щ 1 Я н о ||ф 4
то нЗ Д нсстта Щ У к$®ш р!ф ацйстдел н й ш хо ра П ук опадатйтзив-
чивостта, състрадателността, в за ш о п о м о в ^ а , д р у® ство т< | искре­
ността и др.
? 2 .:С и И § м о кО :у щ е кс ;,^ ^ д и н я § ^ ^ В в о й 0 р а , изразяваш гетоава-
Е ието ни Щ м труда. Тук спадат трудолюбиетр^и др | | Д иемчйВООГга.
И щ в н о с т т а , стар^геЛ ността и д р у |||ч
3. С ^щ м о ш м пл е ксТ Д б ед и н д е ф д свойства, иДа&яваа Р а Вйш я
Детето на Д р е к а къМ_дещИ1§, Т ук спадат грйжлйвостта, при1ЭД|Иосг-
г а и д р уги п
4. О й Я В м оком пл екс, й ^ | И н я щ ш сврЩрва, изразяващи ртноше-
И е т о н д л щ н о с т г а К Ъ М саУщт с еб еТ р . т у к сгУадатсамопюЛийтп слип-
Еадеянобтфй, сак^кувствирто, гордостта и ^ р р м н о с тта й Ж Я гдоуги.
Наличието .на ^ р т и д Ш в е з аШЙи оим йШ м окШ тейЙ Д ^ ^ ^ите
то м е ж д у йм изграждат една сложна структура на.х811жтера.

Э Ж Л А С И ф И Н С А Ц И Я И Т И П О Л О Г И И Н А ХАРАКТЕРА

.■ Типологията на.хара]<ггера мрЯе да се йзградивьз основа на до-

жлиниращаха ройщ ф съдъ^ателнЬ-структурната страна чаЖжост-
та. Ако ф ^ м е м з^ф сноба рёакйкЩ о-диШ мичнат^страна ймч*юст-}
П а ,.тогава ф -ф и рщ зи во е д а се употребява терминът класификация
И а характШ а. Класификацията н«1 характера м ож еШ се извъши вьз
основа нЙ качесхв!(га на<!!Щия,!К$я!Цо фг^ р ^ ира Д а в пр^Щ рая па­
раграф. Качествата сила. ксл аб оет, дълб.о|ина иШ иткосЯ |огост-
^ Й н н о с т ,, | Я » д н о с т р а у ч и в о ^ а к т » # © с т и о » и в н о < Я 1 ) з и т и ^ к . н в » >
#тивна насоченост, откритост и затвореност, хармОЩ чност^м^ар-

202
 моничност м о га т д а б ъ д а т и з п о л з в а н и к а т о о с н о в н и к р и т е р и и з а кл а ­
сификация на х а р а к т е р а . Т р я б в а д а о т б е л е ж и м , ч е п р о б л е м ъ т з а кл а ­
сификацията на х а р а к т е р а о с т а в а н е и з я с н е н в п с и х о л о ги я та .
Като п р и е м е м д о м и н и р а щ и я о б л и к н а р е а к т и в н о -д и н а м и ч н а т а
страна в л и ч н о с тта и к а т о и з х о ж д а м е о т п о с о ч е н и т е 7, с ъ о тв е тн о 14
качества, м о ж е м д а и з гр а д и м е д н а с р а в н и т е л н о п ъ л на кл а с и ф и ка ц и я
на характера о т 64 в и д о в е х а р а к т е р и . Н а п р и м е р въ з о с н о в а н а д в а т а
критерия сил а и с л а б о с т с а н а л и ц е д в а в и д а х а р а к т е р и - с л а б и и с и л ­
ни. Ако в та зи л и ч н о с т с а о ч е р т а н и и д р у ги т е д в е ка ч е с т в а - д ъ л б о ч и н а
и повърхностност, м о ж е м д а п о с о ч и м с л е д н и те х а р а кте р и . С ил е н, дъл­
бок характер, с и л е н п о в ъ р х н о с т е н , с л а б д ъ л б о к и с л а б п о в ъ р х н о с те н
характер.
Хора със с и л е н и д ъ л б о к и х о р а с ъ с с л а б х а р а к т е р л е с н о м о га т д а
се забележат в ж и т е й с к а т а п р а к т и к а . П о -тр у д н о е д а с е о т к р и я т с и л н и ­
те и слабите дъ л б о ки х а р а к т е р и , з а щ о т о п р и тях е на л и ц е н а п р ъ в п о г­
лед едно ви дим о п р о т и в о р е ч и е , а и м е н н о - с и л а т а и п о в ъ р х н о с тн о с т-
та, а също та ка с л а б о с т т а и д ъ л б о ч и н а та . С и л а та е в п о л о ж и те л н а ко -
релационна з а в и с и м о с т с д ъ л б о ч и н а т а , а с л а б о с т т а с п о в ъ р хн о стта .
Въпреки това ч е р ти те н а х а р а к т е р а м о га т д а бъ да т си л н и , з д р а в о с п о ­
ени помежду си , н о д а с е р а з гр ъ щ а т н а п о в ъ р х н о с т н а о с н о в а ; ч е р ти те
на характера м о га т д а бъ д а т с л а б и , н о д а к р и я т в с е б е с и д ъ л б о ч и н а п о
отношение на п р е ж и в я в а н и я т а .
Хората съ с с и л е н и д ъ л б о к х а р а к т е р с а о б и к н о в е н о те ж к и в п о в е ­
дението си и в л а с тн и в и з и с к в а н и я т а с и , д о к а т о х о р а т а съ с с л а б ха ­
рактер са скл о н н и д а с е н а га ж д а т къ м о б с т а н о в к а т а и си туа ц и и те , п р о ­
явяват гъ вкавост в ж и т е й с к а т а п р а к т и к а , б ъ р з о с м е н я т п с и х и ч н и т е с и
състояния. З а с и л н и т е и п о в ъ р х н о с т н и х а р а к т е р и с а п р и с ъ щ и сти хи й -
ността и и м п у л с и в н о с тта в п о в е д е н и е т о , д о к а т о с л а б и те и д ъ л б о ки ха ­
рактери са п о ве ч е с к р и т и и т р у д н о д о л о в и м и з а н а б л ю д е н и е .
Ако към ф о р м у л и р а н и те к а ч е с т в а п р и б а в и м о щ е д в е - а к т и в н о с т ­
та и пасивността, щ е п о л у ч и м 8 в и д а х а р а к т е р и . П р и с л е д в а щ и те д в е
качества - м н о го с т р а н н о с т и е д н о с т р а н ч и в о с т , б р о я т н а х а р а кт е р и т е
стига 16. В своя за в ъ р ш е н в и д кл а с и ф и к а ц и я т а в к л ю ч в а 64 ви д а х а р а к ­
тери*. Ето някои о т тях;
1. Силен, д ъ л б о к, а к т и в е н , м н о го с т р а н е н , п о з и т и в н о н а с о ч е н , о т­
крит, х а р м о н и ч е н .

* Ако разместим м е с т а т а на ка ч е с тв а та , б р о ят на Зидовете ха^

рактери надхвърля 1500.

203
 рет16. Силен, дълбок, пасивен, едно<лранещ !еГ0тив1ю насочен, дис-
х а р г й о н и '- н ^ ®
48. С л а б , д ъ ^ в д Ю т а с ш Й к е д н о с т р а н е Л Ъ ш и в н о 'й с о ч е н , зат­
в о р е н ,. д и с ^ э р м о н щ а н .
г- 60. С я р б , п я й т ж п а с и ^ ^ % н о г о с т р а н е н , ,н е 1
г й т и ® .||а с о ч е н , зат­
ворен, д исЩ рм онЙ щ Н ,
Н ом 'ф а 1* 16.48, 60 са о т о тн о сител н о п ъ ш а та класификация на
у а р а кге р щ ко я то т ж ^ е п р е д о т а в я М ^ З
Трябддда о т ^ ё ж и Л н е в ъ в в с я к а о д ш о с т р а г^ р и ц е и ярко
о ч е р т а н г и т о с о ч е н и т е 14 к а ц ф т в а . В е д н а л и ч н о с т м о ж е Д&С® налице 4
и л и 8 к а ф р т в а , в д р у г а 3 | щ ' 6 к а ч ё Я в а и т о г а в 4 х а Ра|9 | р ът на тези
я и ч н о с т ^ н е с е в к л ю ч в а в п о с о ч е н и т е 64 в й Ж х а о а к т е 1 ж Например
п р и н а л и ч и е т о н а й & е с т в а к а т о с и л а , а кти в н щ с т, о т к р и т о с т с е оформя
х а р а к т е р в .д л е д н и я .ви д : с и л е н . ак1Ф 1 н > о т |ф № ^ а р м о щ К е к Другите
к а ч е с т в а 5 и п с в а т к л и ч н о с т © или н ^ ш г а т , , ^ ^ са ярко
о ч е р т а н щ Т о в а н^ и з к л ю ч ш 'в ъ з м о ж т о с т т а д ^ ^ щ е с | и в а т в хората
п о с о ч е н о т е т , с ъ с д а е т н о 14 '^ м е с т в а в ъ з о с н о щ т а ко и т & с е изгражда
е д н а ц я л ж |н а к л ^ ш ф и к а г ^ И д х а И е тр р а .
Т р я б ^ е д а о т ь ё ж ж и м . ^ р п и т и ^ и з г р а ж д й н е на класификация
н а х а р а к т е р а с а п [т а § е н и . Н ^ т а и м е р ^ М - К о р в д р в п о с ш в а следните
т и п о в е х ^ т а к т е р и ^ р а с т н о ^ ^ ^ т е л е г д и п , й р Ш й | | 0 деятелен тип, зат­
в о р е н о д е я те л е н т а п Т у п о р и ^ д е я т е л е ^ ип. а гж № е н ® Н й п у л с и в н о
д е я т е л е н т и п , п а С Ш Э н т и п 6.
П р и О Щ и в о е , к о т а т о С Щ п о т р е б я р а гю й я т а е т о ти п о ве характери,
да се и м Т п р е д в и а Я д ь р ^ е тр л н о с т Я ^ р н ^ ^ т р а н Д щ ^ ч н о с п а ,
д о м и н и р а щ а т а й р с а д п р е д р ^ а к т и в н ^ и н а м и ч н а т а . П остегна та е из­
х о д н о п о л о ж е н и е м к л а с й р и ф ц и я н & % р р а кте.ра 7 а п ъ р в ж а р основна
з а ф о р м и р а н е н а т а п о в е х з й а с т е р И Т ^ р и м е [ Я 6 взе м е м следния вид
х а р а к т е р Т Р р и л е н , Д ъ л б о к , г Я р и в е н , < Щ о с т р а й ш ? н е га т й р н |> насочен,
о т к р и т , Й ^ ^ р м о Ж е н ,(N9 тд о т к л а с и ф и к а ц и я т а ). Н а о ш ш а т а на то­
з и в и д х а р а к т е р ц о [ а т д а с Ж ф о р м и р а т р а з щ ® и :т и п о ^ ^ Ж р а к т е р и -
н а р о д н о с т е н , к л а с о в , а в р а б и т е н а р а с о в и я д ь щ е с т в у Д гв а р и а ц и и ,
к о и т о с ъ щ о м о г а т д а с е ф о р м и р а т п р и го р н и я в.ид характер. Следова­
т е л н о р е ф | и в н о - д | щ а м и ч ж 1 : с т р а з д Д ь д ь р Щ ^ я н с Р оту1<турна1а^
Л и чн о стта пр е д ста в л ява т ед но единство, в к о ® в з а в и в ш ост от ге­
н е т и ч н и п р е д п о с т а в к и и с о ц и а л н и кс Ж Г ю н е н т 1^ б р ф о р м ф ^ характер,
к о й т о м о щ | д а п р и ^ р ^ а в а ш ч е с т в д к ^ г о го р ^И о ч е Ж ш ^ и д ь щ е зр е -
м е н н о д а т щ и н а д л е ж и къ м д к д е н ти п Й а р а кте р .
 Въз о с н о в а н а с о ц и а л н о - и с т о р и ч е с к и т е с ъ б и ти я с а с е ф о р м и р а л и
различни т и п о в е х а р а к т е р и в р а з л и ч н и т е е п о х и , е т н о с и , н а р о д н о с т и и
нации. Д о ка т о п р и к л а с и ф и к а ц и я т а н а х а р а к т е р и т е к а т о к р и т е р и и п р и ­
ехме ф о р м ул и р а н и те 14 к а ч е с т в а , т о с е г а п р и т и п о л о ги я т а н а х а р а к т е ­
ра са налице д р у ги к р и т е р и и , м е ж д у к о и т о о т н о ш е н и е т о з а е м а ц е н т ­
рално място. Н а п р и м е р х а р а к т е р ъ т н а ф е о д а л а и х а р а к т е р ъ т н а к р е ­
постния се л ян и н с е р а з л и ч а в а т п о ч е р т и , с т р у к т у р и , н о с ъ щ е с т в е н а т а
разлика е в о т н о ш е н и е т о , к о е т о я р к о п р о л и ч а в а в х а р а к т е р а н а е д и ­
ния и другия.
Относно т и п о л о ги я т а н а х а р а к т е р а о щ е Т е о ф р а с т о п и с в а р а з л и ч ­
ни типове х а р а к т е р и , к а т о з а к р и т е р и й и з п о л з в а н р а в с т в е н о с т т а .
В и с то р и ч е с ки а с п е к т м о г а т д а б ъ д а т п о с о ч е н и р а з л и ч н и т и п о в е
характеристики - к а т о а р х и т и п х а р а к т е р , е т н и ч е с к и и н а р о д н о с т е н , н а ­
ционален, х а р а кт е р и , и з г р а д е н и н а о с н о в а т а н а р е л и ги и т е , к л а с о в х а ­
рактер. Без д а с и п о с т а в я м е з а ц е л д а п р а в и м х а р а к т е р и с т и к а н а т е з и
типове ха р а кте р и , н е о б х о д и м о е д а о т б е л е ж и м , ч е м е ж д у тя х с а н а л и ­
це прием ственост и д о п ъ л в а н е н а ч е р т и и к а ч е с т в а , ф о р м и р а н е н а
нови, които ни д а в а т о с н о в а н и е д а с ч и т а м е , ч е м е ж д у х а р а к т е р и т е с ъ ­
ществуват п р и е м с т в е н о с т и п р о т и в о р е ч и е . В а р х е т и п а х а р а к т е р с а з а к ­
лючени по -я р ко и н с т и н к т и т е , ч е р т и т е в т р з и х а р а к т е р н о с я т б е л е з и т е
на общите н а с т р о е н и я в ч о в е ш к и т е о б щ н о с т и , т о й с п о р е д П. З а р е в е
.историческа д о к у м е н т а ц и я “ , к о я т о м о ж е и п о н а с т о я щ е м д а с е о т к ­
лючва и и зя в яв а в д н е ш н и я т и п х а р а к т е р 7.
На о сн о ва та н а е т н о с и т е с е ф о р м и р а т н о в и ч е р т и в х а р а к т е р а н а
хората, п р и н а д л е ж а щ и к ъ м е д и н и л и д р у г е т н о с , и н с т и н к т и в н о т о в с е
повече отстъпва м я с т о н а с о ц и а л н о - и с т о р и ч е с к о т о п р и е т н и ч е с к и я х а ­
рактер. В н а р о д н о с т н и я и н а ц и о н а л н и я х а р а к т е р с е з а п а з в а т ч е р т и о т
етническия, но с е ф о р м и р а т и н о в и , д о к а т о к л а с о в и я т т и п х а р а к т е р с е
изгражда вече н а о с н о в а т а н а г о л я м а п о л я р и з а ц и я м е ж д у х о р а т а , о б ­
хващаща и к о н о м и ч е с к о т о и м м я с т о в ж и в о т а , с о ц и а л н о т о н е р а в е н с т ­
во.
Въпреки р а з л и ч и я т а в т и п о в е т е х а р а к т е р и ч о в е ч е с т в о т о н о с и в
себе си о б щ о ч о в е ш ки ч е р т и , м а к а р ч е о щ е е т в ъ р д е р а н о д а с е г о в о р и
за общочовешки х а р а к т е р и .

7П. Зарев, „Българска народопсихология и художествена л и те р а ­

тура, С., 1983, с. 21-23.

205
 4. Ф О Р М И Р А Н Е Н А Х А Р А К Т Е Р А
'^щ актерЗ^Щ ема^Щ Ааме^&лно място в структурат^ша личшст»
та, за|бва при фОШ'И|рЖ>вто!ЭДдаейс1г4^ ф а к^И Щ ? ^ссЛалйМ^Ж -
да, действат библогичф фактррЩ&ктивно действие оказва и моралът.
4.1. ф о р м и р а н е ч е р т и н а х а р а к т е р а
С Т щ й ту р и р а н е то н‘а х а р а к т е р а з а п о ч в а с ф о р м и рането на верти в
р а н н а в ь з р а р т. Т е п р и т е ж а в а т н ю а н < ж о т •е |Й щ |о н а й н а ® 1, в о ф и а , а
‘‘ й о -к ъ В ю от и н те л е кт у а л н а т а й. "н р а в с т в е н а та с ф е р а . Т ова е първият
■етап в и з гр а ж д а н е т о Щ х а р а к т е р а . Т о й с е о съ щ ес тв я в а посредством
игрите и з у Ж а н и яФ ана д е й н ^ в с е м е й с т в о т о и в д е тс ка т Др'эдйма,
От теоретданите постановки за същността и структуратаЖа ха­
р а кт е р се р а ж и ра, ад в иегбфефдаЖфат амодиотвнЬ пр^ийва-
нийДтелеИТ^ниИ;б0лев1Д Ьце(Ж, които обвързвате нбавстее-
ността. Ето защо първоначално формираните чертщюсят обфка на
]| лгезиЯвЬцебй. Ако рфгледамЛ| пътищата на формираадто науад®% ||
г ра в ранно детство, ще установим,, че ^ Я Ж и И Я Ш прР7Аирте I
псишчни състояния ре формират черти с опр|делен облф^. Натомар
мн^Вж)адар7° повЛрбние наедно иди Д РУ^^ВИХИ^ЙйьсТсМйесъс
силен емосВналенжаряд:^Щ й до формирането на черти с шЬфш- 1
- нална окраска. Многократното повторение на лсихЙЗр състояния с
ак^рЭ-< деййвен рЩ иент форм ирасчерти на характера с волеви ню-
аш Д . 'Познавателните псм И щ и съЪ+бяни^ШтагатЖж-'алот^ш име- ч
' дектуални черти. Т е а т р и групи черти са свързани е иОавствейоспаи л
когато съдържанието й се включи в някои оттФ^ те :придобие||щ нрав­
ствен облик.
| К ъ м че р ти те н а х а р а к т е р а с д ф р н н и р а щ ем о цйб Щ ш ен облик могат л
д а бъдат в кл ю чен и сл е д н и те : с ъ р д е ч н о с т д р жностЖйзненВ&тГсвен-
Г ж и в о р т , ч у в Й т в и т е л щ |п то п л о т а , с п р и х а в о с т , податш вост;®пулсив-
Н О С Т И Д Р ..:^
Ч е р ти те с д о м и н и р а щ е м о ц и о н а л е н о б л и к з а п < Я в а т д |Ж форми-:
р а т н а й -р а т о в с р а в н е н и е с д р у ги те ч е р т и н а х а р а к Л |)а , В рЩ'лтагйа
за д о в о л е н ж и л и н е з а д о в о л е н и б й о л о г и ч н В о т р е & ® т и д а Ж ) запоя-:
ва'т|а п р е ж и в я в а , п о р а ж д а т с е е м о ц и и , ко и то м о г а т д а се превърнат в
д о м и н и р а щ е м о ц и о н а п е н о б л и к - т о в а е п ъ р в ата пиния, хощрапочва;
Д а 'д е й с тв а с л е д р а ж д а н е т о н а д е т е т о . К о г& то гр е й ^ в я в а н Л |с а :п о ^
ло^<ителн4 д е т е т о 1т у к а , р а д в а с е Т у д о в л е т в о р е н о е , ако преживявани­
ята с а о тр и ц а те л н и , то п л а ч е , н е с п о к о й н е е , а резултат щ уоетосе
ф о р м и р ат и а н а л о ги ч н и ч е р т и н а х а р а к т е р а .

206
 Наред с формирането на черти с доминиращ емоционален облик
се осъществява и процесът формиране на черти с доминиращ волеви
облик. Като черти на характера с волеви облик могат да бъдат посоче­
ни следните: целенасоченост, самостоятелност, взискателност, сам о­
обладание, упоритост, устойчивост, акуратност, въздържаност, невъз­
държаност, лабилност.
По-късно, след 8-9-ата година, се зараждат черти с интелектуален
облик. Такива са наблюдателността, силната възприемчивост и л ю ­
бознателност, разсеяността, съобразителността, проницателността (та­
зи черта се формира в следващите възрасти и не у всекиго е налице),
посредствеността, хитростта и др.
Като черти на характера с доминиращ нравствен облик могат да
бъдат посочени следните: откровеност, гордост, искреност, егоизъм,
доверчивост, честност, скром ност, вежливост, принципност, безчес-
тае, двуличие и др.
Като посочваме тези черти с доминиращ емоционален, волеви,
интелектуален и нравствен облик, следва да отбележим, че м ного от
Щях се формират и в по-късните възрасти, а не само в ранното детство.
Формирането на черти на характера с един или друг облик е сло­
жен процес. Още след раждането на детето наред с биологичните пот­
ребности започва да действа и социалната среда при формирането
на характера - външният свят с цялото му многообразие. Детето за ­
почва да се усмихва на движенията и говори на близките, радва се
или плаче, в зависимост от това, ка к се отнасят с него. Реакциите към
външния свят също могат да бъдат положителни или отрицателни, сил-
ниили слаби.
Всяка черта на характера се ф ормира не от еднократното дейст­
вие на индивида, не от единичната реакция, а в резултат на м ногок­
ратното повторение на психичните преживявания. Затова ф ормира­
нето на чертите на характера не трябва да се разглежда като един
завършен процес в детската и ю нош еската възраст. Първите години
имат изключително важ но значение за формирането на чертите на
характера у подрастващия, в тези години се проектира конструкцията
нахарактера, полагат се основите му, в които емоциите остават трай­
ниследи.

4.2. формиране на съзвездия о т ч е р ти на характера

Какво представляват съзвездията от черти на характера у човека
иулесняват ли те възпитателната работа? Съзвездието представлява

207
гр у п а ч е р т и , о б е д и н е н и о к о л о е д н а в о д е щ а , з д р а в о свързани с нея,
в ъ з п р о и з в е ж д а щ и с е п р и н а л и ч и е т о н а м о ти в и и ад екватн и ситуации.
Т о в а е с и с т е м а о т ч е р т и , ко и т о п р и а к т и в и з и р а н е т о н а ед на се възпро­
и з в е ж д а т и з а п о ч в а т д а д е й с т в а т . П о л у ч а в а с е ед ин почти затворен
кръ г о т ч е р т и , к о и т о у с и л в а т п р е ж и в я в а н и я т а н а ч о в е ка и намират ярък
и з р а з в п о в е д е н и е т о му. Т о з и кр ъ г м о ж е д а с е въ зпроизведе и активи­
з и р а к а к т о о т в о д е щ а т а в н е го ч е р т а , т а к а и о т други, принадлежащи
към с ъ з в е з д и е т о . Д о с т а т ъ ч е н е е д и н а д е к в а т е н дразнител, за да се
а к т и в и з и р а д а д е н а ч е р т а , ко я т о д а о б е д и н и о стан ал и те. Многократни­
т е е д н а к в и или р а з л и ч н и п р е ж и в я в а н и я п р е д и з в и ка н и в различно вре­
м е и о т р а з л и ч н и д р а з н и т е л и , с а ф о р м и р а л и ед ни или други черти,
к о и т о с а с е гр у п и р а л и о к о л о е д н а в о д е щ а , з а т о в а съзвездието носи
б е л е з и н а р а з в и т и е т о н а л и ч н о с т т а . Н а п р и м е р д а взем ем една воде­
щ а ч е р т а н а х а р а к т е р а , к а т о ч е с т н о с т т а , ф о р м и р а н е т о й може да е
з а п о ч н а л о о т п о с тъ п к а , п р и к о я т о п о д р а с т в а щ и я т е преживял възму­
щ е н и е и р а з о ч а р о в а н и е . Т о в а п р е ж и в я в а н е м о ж е д а положи начало­
т о н а п р о т и в о п о л о ж н и п о л о ж и т е л н и ч е р т и , ка т о отзивчивост, топлота,
з а г р и ж е н о с т и в е ж л и в о с т , у в а ж е н и е и с о л и д а р н о с т . Т ози процес се е
р а з в и в а л н а ф о н а н а б и т и е т о н а л и ч н о с т т а , в ко йто с а били налице и
д р у ги п р е ж и в я в а н и я , ф о р м и р а л и с а с е и др уги съзвездия. Именно то­
з и ф а к т к р и е в с е б е с и в ъ з м о ж н о с т и з а д и а гн о сти ц и р ан е на характе­
ра.
Н е е н е о б х о д и м о п е д а го гъ т д а п о з н а в а в с и чки черти и съзвездия
в х а р а к т е р а н а п о д р а с т в а щ и я , з а д а о с ъ щ е с тв я в а учебно-възпитател­
н ия п р о ц е с в к л а с а . Н е о б х о д и м о е д а п о з н а в а водещ ите черти, чрез
к о и т о в д е й н о с т т а с а и з гр а д е н и е д н и или др уги съзвездия. Този факт,
р а з г л е д а н о т п о з и ц и и т е н а п е д а го га , о щ е п о в е ч е улеснява възпита­
т е л н а т а р а б о т а , з а щ о т о д о с т а т ъ ч н о е д а с е ф о р м и р а т 3-4 положителни
и с и л н о р а з в и т и ч е р т и , з а д а п р о д ъ л ж и п ро ц есъ т на формиране на
с ъ з в е з д и я о к о л о тях. Н а п р и м е р в р е з у л т а т н а отрицателни преживя­
в а н и я у д е т е т о с е е ф о р м и р а л а ч е р т а т а ж е с т о к о с т . Т ази черта се прев­
р ъ щ а в ц е н тъ р и о к о л о н е я с е з а р а ж д а т ч е р т и като грубост, суровост,
м н и те л н о с т. З а д т а з и в з а и м о з а в и с и м о с т и последователност при фор­
м и р а н е т о н а ч е р т и в с ъ з в е з д и я т а с е к р и е и з в е с тн а логика, посочена
о т Л . С . В и го т с к и . „ Л о г и к а т а н а р а з в и т и е т о н а ха р а кте р а е такава, как-
в а т о е л о г и к а т а н а в с я к о р а з в и т и е “1. Т а з и мисъл н а Л. С. Виготски под­
ч е р т а в а т я с н а т а з а в и с и м о с т м е ж д у р а з в и т и е т о н а характера и разви­
ти ето н а ли чността.

1 В ы г о т с к и , Л . С., С о б р . с о ч., т . 5, М., 1983, с. 156.

208
 В п о ве д е н и е то н а д е ц а т а с е з а б е л я з в а т в о д е щ и че р ти. А к о п о -
внимателно а н а л и з и р а м е т е з и ч е р т и н а о с н о в а т а на к о н к р е т н а си т у а ­
ция, ще откр и е м , че те с а с в ъ р з а н и с р е д и ц а д р у ги р а з в и т и в п о -с л а б а
степен, но д о п ъ л в а щ и и о б о га т я в а щ и п ъ р в и те , з а т о в а в х а р а к т е р а н а
всяка л и ч н о с т м о ж е м д а о т к р и е м 2-3 с ъ з в е з д и я о т че р ти , к о и т о д а в а т
облик на п о в е д е н и е то й. А к о с е о п и т а м е д а р а з гл е д а м е и и зс л е д в а м е
броя на чертите н а х а р а к т е р а и гр у п и р а н е т о им в с ъ зв е зд и я в р а з л и ч ­
ните възрасти, с ъ щ о щ е о т к р и е м з а в и с и м о с т и . З а е д н о с у в е л и ч а в а н е ­
то на възрастта н а р а с т в а б р о я н а ч е р ти те с ин те л е ктуа л е н о б л и к, з а ­
силва се и ро л я та н а ч е р т и т е с в о л е в и о б л и к. Е м о ц и о н а л н и те че р ти се
обогатяват о т с о ц и а л н а т а с р е д а , б и о л о ги ч н и я т м е ха н и зъ м във ф о р м и ­
рането им в с е п о в е ч е о т с т ъ п в а м я с т о н а м е х а н и з м и , ф о р м и р а щ и с е
на основата н а с о ц и а л н и т е к о н т а к т и и о б щ у в а н е то м е ж д у хо р а та . Във
връзка с то ва у в с я к а е д н а ч е р т а н а х а р а к т е р а е на л и ц е н р а в с т в е н
компонент, а т о в а о з н а ч а в а , ч е и з я в а т а й в п о в е д е н и е то н а л и ч н о с т т а
може да бъде п р е ц е н я в а н а о т гл е д н а т о ч к а н а н р а в с т в е н о с тта . К о га т о
детето въ зприем а то п л и те г р и ж и н а с е м е й с т в о т о и о ко л н а та с р е д а или
бездушието й, у н е го с е ф о р м и р а т ч е р ти н а х а р а к т е р а с е м о ц и о н а л е н
или волеви о б л и к, н о в т е з и ч е р т и е з а л о ж е н и н р а в с т в е н ко м п о н е н т.
С увел ича ва не то н а в ъ з р а с т т а и с о б о га тя в а н е то на ко н т а к ти те н а
децата чертите с е о б о с о б я в а т в с ъ з в е з д и я , в р ъ зки т е п о м е ж д у им с т а ­
ват по-устойчиви и б р о я т и м н а р а с т в а , з а д а с е о ф о р м и е д и н с р а в н и ­
телно цялостен х а р а кт е р .
Съзвездията с е и з г р а ж д а т н е с а м о о т п о л о ж и те л н и ил и о т р и ц а ­
телни черти, а и о т д в а т а в и д а . Н а п р и м е р у у ч е н и к а В. П. н а о с н о в а т а
на уравновесения и с и л е н т и п в и с ш а н е р в н а д е й н о с т и п р и во д е щ а та
роля на се м е й с тв о то и у ч и л и щ е т о (ч р е з п о х в а л а и п о о щ р е н и я ) е ф ор­
мирана чертата с а м о у в е р е н о с т , о к о л о к о я т о с а с е гр у п и р а л и с л е д н и ­
течерти: оптим изъм , у с т р е м е н о с т , п р е д п р и е м ч и в о с т, д ъ р зо ст, ал чн о ст,
практичност, н а б л ю д а те л н о с т , с д ъ р ж а н о с т .
За център на с ъ зв е зд и я та м о га т д а п о с л у ж а т не с а м о о с н о в н и черти
с богато съ дъ рж ани е, н о и в т о р о с т е п е н н и . Н а п р и м е р з а гр и ж е н о с т т а
може да породи ч е р ти к а т о с ъ м н е н и е и с тр а х , ко л е б а н и е , а к т и в н о с т и
бруталност, и н и ц и а т и в н о с т и з л о б а . Б е з р а з л и ч и е т о м о ж е д а с е п р е ­
върне в център н а с ъ з в е з д и е с ч е р т и к а т о гр у б о с т и н а ха л ств о , б е з д е ­
лие и отчаяност. Л ю б о з н а т е л н о с т т а м о ж е д а п о р о д и и р а з в и е че р ти
като наблю дателност, и н и ц и а т и в н о с т , в гл ъ б е н о с т и д р.

209
 4 .3 . ф орм иране на с и м п то м о ко м п л е кс и в характера
Н а р е д с ф о р м и р а н е т о н а с ъ з в е з д и я в х а р а к т е р а н а личността се
ф о р м и р а т и т. н а р . с и м п т о м о к о м п л е к с и . Т е пред ставл яват групи от
ч е р ти н а х а р а к т е р а , ко и т о и з р а з я в а т о т н о ш е н и е т о н а личността към
р а з л и ч н и с ф ер и о т д е й с т в и т е л н о с т т а . Т е з и ко м п л е кс и от черти напо­
д о б я в а т с ъ зв е з д и я т а , к о и т о в е ч е а н а л и з и р а х м е . Въ преки това помеж­
ду им с ъ щ е с т в у в а з н а ч и т е л н а р а з л и к а . Д о к а т о в центъ ра на съзвезди­
я та с т о и д а д е н а ч е р т а н а х а р а к т е р а , с и м п т о м о к о м п л е к с и те се изграж­
д а т н а о с н о в а т а н а о т н о ш е н и е т о н а л и ч н о с т т а към хо р ата, към себе си,
към т р у д а и към в е щ и т е . Н а й -р а н о с е ф о р м и р а симптомокомплексът
о т н о ш е н и е към х о р а т а , т о й с ъ д ъ р ж а ш и р о к д и а п а з о н от черти и про­
д ъ л ж а в а д а с е и з г р а ж д а д о к р а я н а ч о в е ш к и я ж и в о т з а разлика от
д р у ги те с и м п т о м о к о м п л е к с и .
О т н о ш е н и е т о към х о р а т а у д е т е т о з а п о ч в а д а с е изгражда в се­
м е й с т в о т о , п р е р а с т в а в о т н о ш е н и е към д р у га р и те от детската гради­
н а , у ч и л и щ е т о , а п о -къ с н о и в тр у д о в и я ко л е кти в . Т а м се формират и
ч е р т и т е , с в ъ р з а н и с а н а л и з и р а н и я с и м п т о м о к о м п л е к с . Всяка черта
в п о с л е д с т в и е тъ р п и к о р е к ц и и , и з м е н е н и е , д опъ лване и обогатяване,
з а щ о т о к о н т а к т и т е в и н а ги в н а с я т н о в и е л е м е н т и в съдържанието и
структурата н а характера.
С л е д в а щ и я т с и м п т о м о к о м п л е к с - о т н о ш е н и е към вещите, се фор­
м и р а о щ е в д е т с к а в ъ зр а с т, к а т о з а п о ч н е м о т играчките, чийто брой
- в с е п о в е ч е н а р а с т в а и с т и г н е м д о у ч е б н и ц и т е , навсякъ де ще открием
в ъ з м о ж н о с т з а ф о р м и р а н е н а ч е р т и , ко и т о с е обогатяват, като придо­
б и в а т в с е п о в е ч е н р а в с т в е н о б л и к.
С и м п т о м о к о м п л е к с ъ т о т н о ш е н и е към тр у д а и м а много измерения,
н о н а й -ц е н н о т о о т тя х с и о с т а в а н р а в с т в е н о т о , з а то в а формирането
н а я р к о и з р а з е н и в о д е щ и ч е р т и с ъ д е й с т в а и з а изграж дането на този
с и м п т о м о к о м п л е к с у п о д р а с т в а щ и т е . Н а п р и м е р системността има из­
кл ю ч и те л н о в а ж н о з н а ч е н и е з а в ъ зп и та н и е т о н а подрастващите. Тази
ч е р т а н а х а р а к т е р а в а н а л и з и р а н и я с и м п т о м о ко м п л е кс се формира
н а о с н о в а т а н а д и н а м и ч н и я с т е р е о т и п и ус то й ч и в о с тта на поведение­
то .
С л е д в а щ и я т с и м п т о м о к о м п л е к с с е о тн а с я до отношението налич­
н о с т т а към с е б е с и , т о й с е ф о р м и р а н а й -т р у д н о и често човек не успя­
в а д а п р е ц е н и с е б е с и и д а и з гр а д и е д и н п р и е м л и в модел на поведе­
н и е с п р я м о и з и с к в а н и я т а н а о б щ е с т в о т о и со б с тв е н а та си психическа
с т р у к т у р а . К ъ м т о з и с и м п т о м о к о м п л е к с с п а д а т черти на характера ка­
т о го р д о с т, с д ъ р ж а н о с т , с а м о с т о я т е л н о с т , с кр о м н о с т , самонадеяност

210
и др., които и з гр а ж д а т е д н а с в о е о б р а з н а п и р а м и д а , н а въ р ха н а к о я т о
е собственото „А з “ . К о га т о ч о в е к м и с л е н о го п р о и з н е с е , и н ф о р м а ц и я ­
та тръгва по о б р а те н път, з а д а в ъ з п р о и з в е д е с ъ з в е з д и я и ч е р т и н а
характера, н а м и р а щ и и з р а з в п р е ж и в я в а н и я и п о в е д е н и е .
ф орм ирането н а т е з и ч е р т и з а п о ч в а в н а й -р а н н а в ъ з р а с т п о пътя
на реакцията на д е те то с п р я м о п о х в а л и т е и з а б е л е ж к и т е о т с т р а н а н а
родители и б л и зки . В с я к о д е й с т в и е и ф о р м и т е н а п о в е д е н и е н а д е т е т о
в които се за б е л я зв а н а ч а л о т о н а е д н а ил и д р у га п о л о ж и т е л н а ил и
отрицателна че р та , с л е д в а д а бъ де о б е к т н а п р е ц е н к а , п о т в ъ р ж д е н и е
или отрицание о т с т р а н а н а с е м е й н а т а и н а о б щ е с т в е н а т а с р е д а . Т о в а
е един сложен п р о ц е с н а к о р и г и р а н е и з а т в ъ р д я в а н е н а ч е р ти н а х а ­
рактера по пътя н а о б р а т н а т а в р ъ з к а . П р е ц е н я в а й к и п о с т ъ п к и т е н а
детето, родители и у ч и те л и п р о е к т и р а т р о л я та и м я с т о т о н а т е з и п о с ­
тъпки и съответните ч е р т и н а х а р а к т е р а в б ъ д е щ о то р а з в и т и е н а п о д ­
растващия и и зв ъ р ш в а т к о р е к ц и я , у т в ъ р ж д а в а т п о л о ж и т е л н о т о с о г ­
лед да се о съ щ естви е д и н о п т и м а л е н м о д е л н а с о б с т в е н о т о „ А з “ в
социалната среда.

4.4. формиране на к а ч е с т в а на х а р а к т е р а
В резултат на м н о го к р а т н о т о п о в т о р е н и е н а е д н а ил и д р у га ч е р т а
на характера в п о в е д е н и е то н а л и ч н о с т т а , а съ щ о т а к а и в з а в и с и м о с т
от значимостта й тя п р и д о б и в а е д н и ил и д р у ги к а ч е с т в а , к а т о с и л а ,
слабост, дълбочина, м н о го с т р а н н о с т и д р .
Посочените 14 к а ч е с т в а х а р а к т е р и з и р а т е д н и ил и д р у ги ч е р т и п о ­
отделно, х а р а кте р и зи р а т гр у п а ч е р т и в е д н о и л и д р у го с ъ з в е з д и е , ха ­
рактеризират и ц я л о с тн и я х а р а к т е р . Н я к о и о т т е з и ка ч е с т в а м о ж е д а
липсват, други д а с а н а л и ц е , т р е т и д а с а с а м о з а га т н а т и и д а з а е м а т
междинно по ло ж е ние , в е д и н х а р а к т е р м о га т д а б ъ д а т н а л и ц е т р и ил и
четири качества, а в д р у г д а б ъ д а т п о в е ч е .
формирането н а ка ч е с т в а т а н а х а р а к т е р а у п о д р а с тв а щ и те с е о с ъ ­
ществява в п р о д ъ л ж е ние н а 17-18 го д и н и , д а ж е и п о в е ч е , н о о б и к н о в е ­
но при 18-годишните м о ж е д а о т к р и е м в е ч е о ч е р т а н и к а ч е с т в а н а х а ­
рактера. Проблемът з а ф о р м и р а н е т о н а к а ч е с т в а т а н а х а р а к т е р а м о ­
же да бъде о бект за и з я в я в а н е о т м н о го гл е д н и т о ч к и , е д н а о т к о и т о с е
свежда до п р о с л е д я ва н е н а п р о ц е с а въ в в ъ з р а с т о в а с п е к т , к а т о с е
отчете и реш аващ ата р о л я н а в ъ з п и т а н и е т о . Т у к е н е о б х о д и м о д а п о ­
сочим, че не гл авно в ъ з р а с т т а е т а з и , к о я т о о п р е д е л я д а л и х а р а к т е р ъ т
на подрастващия щ е бъ де о т к р и т и з а т в о р е н , с и л е н и л и д ъ л б о к, а с о ­
циалната среда, с е м е й с т в о т о и у ч и л и щ е т о , п р о ц е с ъ т в ъ з п и т а н и е . В ъ з-

211
 рД Й тта & р а м о о д н Д стълба^ :д
д р у ги ка н О е тй а м о га т д а д р й д о б й я т п ф я р ъ к о 6Дй «>
1П р а в й д н в '
данной е ^ р е о ш к ш г й ^ ^
с и с т е м а т а ' и а в ъ з п и т а н и е в у П и Ш ц е ^ 'н й Д Н к б това оа ПрбдПйсШиш!
1 ф а к т о р и с о п р е д е л я щ о зи а н о н и е при'харм онйН Н рго ф йрш ранщ й Я

с ъ о б р а з н о т о задО вояяааы ейа(Т‘ю Т ре бк6 сгите Д зййиовЛюсгЬтвьзрасъ

, т а и и у а д и т о /к о н т ш и т а ^ ^ ^
з и б т о н а /ю й н о с т т а о о гю н а ^ е д о в и в ^ б е Т о о б О га Т й н а п с в д а ш я ж я з й т -
н т а щ е т ё т О Ш ! р м о н ий И0 п о д р е ж а прежипяванйЯтеПйу й служи катосс-
М 8 в а ; в ъ р ^ к о я т о ср'обЩ дёб^йяоа'прО Д бсъ т ф брйиране йд|гтествата
.н а х а р а к т е р а /
 Глава ш е с тн а д е с е та

СПОСОБНОСТИ

1. Т Е О Р Е Т И Ч Н И П О С Т А Н О В К И

Ролята, която спо со бно стите с а игр а л и във ф и л о ге н е ти ч н о т о р а з ­

витие на човечеството и о н то ге н е ти чн о то р а з в и т и е н а л и ч н о с т т а , а
същотака и ролята, която ни с е п р е д о ста в я п о н а с то я щ е м и в б ъ д е щ е в
човешкия напредък, е дало и д а в а о с н о в а н и е н а м н о го у ч е н и о т н а й -
различни науки да се за ни м а ва т с п р о б л е м и те им. О щ е д р е в н о гр ъ ц к и ­
ятфилософ Платон посочва, че х о р а та п о с в о и т е с п о с о б н о с т и в и н а ги
са различни: едни са родени з а у п р а в л е н и е , д р у ги з а усл уги , а т р е т и
за земеделие и занаятчийство. И с п а н с ки я т л е к а р X. У а р т е в к н и га т а
си„Изследване на с п о со б но стите къ м н а у ка та “ и з к а з в а п о д о б н и м и с -
н: нека дърводелецът не с е з а н и м а в а съ с зе м е д е л и е , а т ъ ка ч ъ т с
архитектура, нека юристът не с е з а н и м а в а с л е че н и е , а м е д и къ т с а д ­
вокатска работа, нека всеки д а с е з а н и м а в а с а м о с т о в а и з к у с т в о , къ м
което има природен д а р “ ’ . Т о в а н а п р а в л е н и е в у ч е н и е то з а с п о с о б ­
ностите, съгласно което п ослед ните с е п р е д а в а т п о н а с л е д с т в о и н е
сеизменят в практика, на м и ра я р ъ к и з р а з в пе д о л о гия та .
Като реакция на то ва на п р а вл е н и е н а с п о с о б н о с т и т е с е о ф о р м я и
социологизаторското на п р а вл е ние с п р е д ста в и те л и Д ж о н Л о к и Х е л -
вецийпрез XVII и XVIII в. К р и ти ку в а й ки за щ и тн и ц и те н а н а с л е д с т в е н и я
характер на способностите, п р е д ста в и те л и те н а с о ц и о л о г и з а т о р с к о ­
то направление издигат те за та , че в с и ч ки х о р а с н о р м а л н а н е р в н а
организация притежават ед н а кви у м с тв е н и с п о с о б н о с т и . С о ц и о л о ги ­
заторското направление в уч е н и е то з а с п о с о б н о с т и т е , м а к а р д а с ъ ­
държаедностранчиви п о с та н о в ки (за е д н а кв о с т т а н а у м с т в е н и т е с п о ­
собности ухората), изи гр а п о л з о т в о р н а ро ля, ка т о о т к р и е д н а ш и р о к а
панорама за изследване на с п о с о б н о с ти те .
В средата на XIX и в на ча л о то на XX в. о т н о в о с е н а л а га б и о л о ги -
заторското схващане з а с п о с о б н о с ти те и и зс л е д в а н е т о и м п о с р е д с т ­
вомтестове. Учени като Хр. Галтон, Кятъл тъ р ся т з а в и с и м о с т т а н а с п о ­
собностите от класовото и се м е йно то п о л о ж е н и е н а хо р а та . Въ рху п р о б ­
лемаза методите на изсл е д ва не н а с п о с о б н о с т и т е п о с р е д с т в о м ф а к­
торния анализ успехи п о стига т п с и х о л о з и ка то Л . Л . Т ъ р сто ун , Д ж . Гил-
фор д,. П. О л ёр 'о н. Н о Т 1р р и и и и т ё щ а к о и " о щ р я х а Л ж Ь ч е н и | ю ^ И ж я
н е |ж л о з в < З ш 5 а д а с т й щ а т д о ^ н а ч и т е д ™ в е щ н и щ Ж и ж е нЖ яда зуча -
ването на с т ^ гс о б н о с т й р .
| ^ ш Ь | н и т и , р а з д а л и п Ж Е э б л е ц & а а с п о с о щ м Т и т ё ^ » | 6. М.
Т ё ш о в , С. ^ . ( ^ б и н щ а й ^ А . Н. Л ё д а - и е в .ш М . Т ё Н & Я Ш р а й а Ю п р о б -
л е м з Е э ^ У ^ Ж л н и т е с в в с о б н о с а ж и п р о б Л / г а з а типологическите осо­
б е н о с т и н а йиддзата Н ёЕ рна д е й ш с т к а т о щ й - с ъ щ ё ^ т е н м ё о тго ъ м м ;
м ^ ^ Е але^ е а б страт н ^ с п о с о б ш С т и т ^ И
Щ Ц сл е д в З ч и я та с г а ад о ч в нида а в н о върху способностит^торми-
РДШ, в процеса на о б щ е н и е тр ^'у че б н й Ж 'п р е д м 'ш ! и предЖсичко
м а т е щ » т и ч ^ у й е способности (Е|. Д К р у|Ш ки ), лф Ж йурнитШ ю соб-
н ^ и (Н. А. 'Йисенкр]зМ ,' подагошческитерЬпособйгаТи (Ф. НзГно&аЯ
лйн|Ж зобрд5ителните',С пособ|]р^1'и (В. Г}. игунковаЩ)рганиз'^ Д нни«п
т в а Ш й бн^ Г ^ м4рвяд> С пе ш и л но й ^ л е ш а н ^ д Ь р х у теорията нач
с п ^ З б н о с т и т р и раз|то§идностй<ге им Р аросветйМ Г. КрваяЖиС.
Н. Мясишчев, а също така и К. К ? П л а т^Я .

2. О З э Щ Н О С Ъ И С Т Р У К Т У Р А Н /Ж П О С О Б Н О С Т М Т Я ^

[[> 0 ?1 р е д е Л З й и е т о Т )а с п о с о 1 1 ю с ^ и т е л ж ® н е с з а т р щ Ш 8 а л с И м & м
те . П р ^ ч и н а Т гГ з а то ва -ё ^ ч е с п о е р б н о сТ и те не м о Т У т бъдагеведени
к ъ - ® т о е д ® п си> № (ён п р о ц е & и л и д ы р - ю г о в о ’Ъ воиство ! щ т о в а т
а е т о ^ и те , р у т и л и Я п р о б л ё Щ з а - с т И ш с т т а 1 Щ э т о с о б ]Я ш т е , се
о гш в и ч а в ф .в ^ п о в е ч й р с л у ч а й т а п о с о ч 8 ^ ^ е < ^ ф б о б н о с « Ж с а с и н -
т е э ^ и н т е т ^ Е с к а с ^ Ж г у р а ох Ж и х и ч н ш ^н о м е й ^с л о ж н ^И э у кту р -
н о о Ш а з у в а й е и т. Н: тЖ <а н а п р Т О е р Б. т е п л о й ,]^ ш - м н д |Ж ж и 5аю
а в т Я Г п о о п р ^ д е л о н ц е /о н а с Т тб с о б н о с тй ге и м предай с л е д н д а харак­
т е р и с т ика:
>"първо,_гтод спё с^но сти Се разбират инд|^ввуая'Ив'!"ЙЩйчниге~
'рм ^нрстпбтл ичавэвд т едид^фвеи оттизуг...
Е _О то р о ,^ № )С о б н о .о Е т е с е .щ р и ч а т Ц В <акви и р " е индЙ Й дуапМ
о с о б & ю с т и ц а с а м о д щ и в а , к о Ш ) . ||й м а т Ж < о ш е :н ц ^ № й у с п е й б т о из-
Л и е тм Д к а к в а ^ р н о с г ^ й й м н о го д е й н о с ти ...
I Трето,данятиетоЖ10собШ&и не сегсвежда квщ ези знания, на-
в ш и дли умй&ия, ко и м вече израбдщ ш у даден човек“%й:
[ О р зл у ч д й тБ . М . ТеЗТлов о б р в щ а в н а д а н и е н & д а ш видуагаото, на
п р о я в а т а н а .и н д и в и д у ^ Ь н о с т х д ш с п о с о б н о с т и т е ^ © р е з у л ^ а г о т изя-
в а г а ^ Д , Н Й Ш т а м я с & х н а р ^зл й ка та и в д от ум енШ та и н з в щ Е Н о
какво п р е д став л яв а т с п о с о б н о с ти те и к а к в а е т я хн ата с тр укту р а, то з и
въпрос Б. М . Т е п л о в р а з р а б о т в а с а м о з а м у з и ка л н и те сп о с о б н о с ти .
Б. Г. А н а н и е в , к а т о р а з гл е ж д а в ъ п р о с а з а с п о с о б н о с ти те , а к ц е н ­
тира на си нтети чни я им х а р а к т е р , п о с о ч в а й ки сл едн о то : „П ро б лем ъ т
за с п о с о б н о с ти те и н а д а р е н о с т т а п р и н а д л е ж и към с и н т е т и ч е с к и те
проблеми н а п си хол оги ята...“3. В. А. К р у ге ц к и п о с о ч в а сл ед н о то з а с п о ­
собностите: „С п о с о б н о с ти те с е р а з гл е ж д а т о т съ в етски те п си х о л о зи
като сл о ж н о и н те гр а л н о ка ч е с т в о н а п с и х и ка та , с л о ж н о стр укту р н о
о бразув ане, с в о е о б р а з е н с и н т е з о т с в о й с т в а “4.
Автори ка т о М . Н . М я с и ш ч е в и А. Г. К о в ал ьо в, Я. В. Я р м о л е н к о и К .
К. П латонов р а з гл е ж д а т с т р у к ту р а та н а с п о с о б н о с ти те в ш и р о к ли ч­
ностен п лан, ко е т о н е п о зв о л я в а д а с е р а з к р и я т к о м п о н е н ти т е н а с п о ­
собностите, д а с е види с ъ щ н о стта й.
З а с р а в н и т е л н о пълно о п р е д е л е н и е н а с п о с о б н о с ти те м о ж е д а с е
претендира, ко га то в н его с е отговори н а сл едните въпроси: какв о п р ед ­
ставляват с п о с о б н о с ти те , к а к с е ф о р м и р а т, въз о с н о в а н а к а к в о с е
и згр аж д ат, и в к а к в о с е и з р а з я в а т . К а т о и з х о ж д а м е о т т е з и и з и с к в а ­
ния, м о ж е м д а ф о р м у л и р а м е о п р е д е л е н и е то н а с п о с о б н о с ти те , к а к т о
следва: с п о с о б н о с ти те с а ф у н кц и о н ал ен ан сам бъ л о т затв ъ р д ен и ин­
дивидуални с в о й с т в а н а п си х и чн и те п р о ц е с и , п о з н а в а т е л н и п сихичн и
структури, о п е р а ц и о н н и ко н ц еп туа л н и м одел и. С п о с о б н о с ти те с а и з г­
радени върху к о м п л е к с а н ер в н о -п си х и ч н и о с о б е н о с т и , ф о р м и р а н и и
р азвити в п р о ц е с а н а д е й н о с т т а п ри съ зд а в а н е то и у с в о я в а н е то н а
продукти (м а т е р и а л н и и духо вни ). С п о с о б н о с ти те о с и гур я в ат в и с о к а
ко л и ч е с т в е н о -ка ч е с тв е н а п р о д укти в н о ст н а ч о в е к а в р а б о та та .
В п о с о ч е н о то о п р е д е л е н и е е н а п р а в е н о п и т д а с е р а з к р и я т съ щ ­
н о с тта и в ъ тр еш н ата с тр у кту р а н а с п о с о б н о с ти те , а и м е н н о : 1. А н с а м ­
бъл от затвъ рдени индивидуални св о й с тв а н а п сихичните п р о ц е с и (п ри ­
м е р н о о б е м н а въ зпри ятието, гъ вкавост н а м и с л е н е т о и д р уги с в о й с т ­
в а о б р а з у в а т е д н а с п о с о б н о с т). 2. А н сам бъ л о т затв ъ р д ен и п о з н а в а ­
тел н и психични стр уктур и. Т о в а в е ч е е п о -в и с ш а с п о с о б н о с т, т а з и с п о ­
с о б н о с т сто и н а п о -в и с о ко р а в н и щ е и по в кл ю чен и в с е б е с и к о м п о ­
нен ти, и по с т е п е н в й е р а р х и ч е с к а т а с т р у к ту р а н а с п о с о б н о с ти те . 3.
О п е р а ц и о н н и м одел и — то з и род с п о с о б н о с т в кл ю ч в а в е ч е н е с а м о
ел ем е н ти с д о м и н и р а щ п о з н а в а т е л е н х а р а к т е р , н о и съ д ъ р ж а в с е б е
 си тактически ходове за изпълнение на задачата. 4. Концептуални мо­
дели - те са най-високото ниво в йерархическата структура на способ­
ностите, разглеждани като механизъм.
Разглеждането на способностите по отношение на компоненти,
разположени в йерархическата структура на психиката, позволявала
се обхванат ако ли не всички, то поне повечето видове способности.
На първото равнище - способностите като синтез от свойства на поз­
навателните психични процеси, могат да бъдат очертани десетки и сто­
тици видове способности. Н апример наблюдателността е една необ­
ходима за учителя способност. Тя, макар да включва участие и на мис­
ленето, по структура съдържа компоненти от сензорната сфера. Вто­
рото равнище - способностите като познавателни психични структу­
ри - също има голям диапазон. Учители, организатори, адвокати се
нуждаят и от тази категория способности. Третото равнище-способ­
ностите като операционални модели - включва в себе си не само еле­
менти от предиш ните две равнища, като например способността за
диагностика на нещо, например лекар да диагностицира заболяване­
то, монтьорът открива причината за повредата в колата. Тези способ­
ности вклю чват не сам о наблюдателност, но в тях е налице информа­
ция за реш ението на проблема, в тях има тактически елемент.
Четвъртото равнищ е - способностите като концептуални модели,
съдържа систем и за реш аване на по-глобални въпроси, в тези спо­
собности с е о пе ри ра с ком поненти като моделирането, прогнозира­
нето на резултатите. Това са вид научни способности.
С посочените четири йерархически равнища на способностите се
очертават и обемът, и съдържанието на понятието способност. Що се
отнася д о другите ком поненти в определението на способностите, а
им енно в ка кв о се изразяват, въз основа на какво се формират и как
се ф ормират способностите, то тези страни са посочени от не един от
д о се га цитираните автори, работили в областта на способностите.
О пределението на способностите следва да разкрие същността и
структурата им. А способностите, ка кто е известно, спадат към онези
психични явления на личността, ко ито са детерминирани и от волята,
и о т емоциите, и о т темперамента, и о т типа висша нервна дейност, и
о т сигналните систем и, и о т уменията и навиците. Структурата и същ­
ността на сп о со бно стите трябва д а се търсят в свойствата на познава­
телните психични про це си. К ато цяло нито възприятието, нито памет­
та, нита м исленето пр едставляват способност. Не представлява спо­
с о б н о с т и синтезъ т о т д ва или тр и познавателни психични процеса

216
Само един поглед към практиката ще ни убеди в това. Д е йностите,
професиите предявяват изисквания не към цялостните психични п р о ­
цеси, а към отделни свойства на едни или други психични процеси.
Структурата на способностите, формирана в процеса на д е й н о с­
тите, не носи структурата на дейността, а носи структурата на о н е зи
междинни (между способността и дейността) психични ко м поненти,
обединени в цяло, които пряко кореспондират и се изгр а ж д а т в д ей­
ността. Ако например приемем, че наблюдателността е вид с п о с о б ­
ност, спадаща към способностите на най-ниско ниво (спо со бн о стите
като синтез от свойства на познавателните психични п роцеси), то и
компонентите на тази способност - обем, точност и ко нстан тно ст на
възприятието, кореспондират пряко с дейността, в нея те се ф орм и­
рат и затвърдяват, но като психично образуване те не с а в дейността,
а в психиката на човека. Преподавателят, наблю давайки учениците в
процеса на обучението, развива компонентите на сп о со б но стта наб­
людателност. Несъмнено той ги развива, когато работи с учениците, т.
е. в дейността в класно-урочната работа, но с това той ф ормира в се бе
си точност на възприятието, преценка, умение да сравнява и на о с н о ­
вата на тези компоненти се формира наблюдателността като с п о с о б ­
ност. Тази разлика между компоненти на способностите, ко р е сп о н д и ­
ращи пряко с дейностите и структурата на способността, п р и п о -в ис-
шите способности е още по-голяма. Концептуалният модел ка то с п о ­
собност не се формира от компоненти на дейността, а от ко м п о н е н ти
на психичните познавателни процеси, които п р яко ко р е сп о н д и р а т с
дейността и се формират в нея.

3. ХА РАКТЕРИ СТИКА Н А С П О С О Б Н О С ТИ ТЕ

Способностите притежават редица особености, м е ж ду ко и то по-

съществени са следните: индивидуални особености на личността, за т-
върдени психични особености, наличие на интегралност н а ко м п о н е н ­
та в структурата на способността, наличие на йерархия в стр уктур а та
на способностите, връзка и за ви сим о ст на сп о со б н о сти те о т м н о го
други психични явления от емоционално-волеви характер, н а л ичие н а
корелационни зависимости между ком понентите н а д а де на с п о с о б ­
ност и между отделните способности, взаи м на обусл о ве но ст и де те р-
минираност при формирането им, динам ичен и пр о гр е си ве н х а р а кте р
в развитието им.
Още Б. К. Теплое посочва, че способностите с а индивидуални о с о ­
бености. Индивидуалността на способностите идва не о ттяхна та стр ук-

217
тура, а от влиянието н а д р уги те п си х и ч н и ко м п о н е н ти върху изявата на
ф о р м и р а н а та с п о с о б н о с т. Н а п р и м е р изпъ л н ен и ето на едно и също
м узикалн о п р о и з в е д е н и е о т р а з л и ч н и а в то р и изпълнители носи инди­
видуалността н а в с е ки ед и н о т тях и т а з и индивидуалност може да
„идва“ о т р а з л и ч н а т а д о з и р о в к а е м о ц и о н а л н о с т, от композицията на
т е м п е р а м е н та и т. н. Н е с ъ м н е н о и н д и в и д уа л н о с тта в способностите е
н ай -я р ко о ч е р т а н а в с п о с о б н о с т и т е , ти п и ч н и з а изкуството. Напри­
м ер изпъ лнението н а е д н о и съ щ о м у з и к а л н о произведение носи дъл­
бокия о тп ечатъ к н а о тд е л н и те и зпъ л н ител и, като всеки един от тях,
прид ъ рж айки с е към к о н ц е п ц и я т а н а а в т о р а , вл ага свое виждане, усет,
чувства, ритъм, ко ито х а р а к т е р и з и р а т индивидуалността в способност­
т а му з а тв о р ч е с ко и зп ъ л н е н и е . Т а з и индивидуалност има различни
изто чн ици. Тя с е и з гр а ж д а н е с а м о в о б у ч ен и ето , но и носи белезите
н а дъ лбоката ин д и в и д уа л н о с т в ч о в е к а - чувства, темперамент и други
психични ко м п о н е н ти .
С п о со бн ости те като затвьрдени психични особеностина личността
и м а т з а п р е д п о с та в к а к а к т о м н о го к р а т н о т о п овторение на дейността,
т а к а и х а р а к т е р а н а с о б с т в е н а т а с и с тр у кту р а . Н али всяка способност
съ държа, о т е д н а с т р а н а , з атв ъ р д ен и п си х и чн и компоненти от най-ши­
р о к д и а п а з о н , о т д р у га с т р а н а , с а м а т а с п о с о б н о с т, изградена оттези
затв ъ р дени к о м п о н е н ти , п р и д о б и в а б е л е з и н а ед н а устойчива систе­
м а, ко ято е п о д ч и н е н а н а м и р о гл е д а и и д еи те. Н апр им ер един спосо­
б ен р а з у з н а в а ч м о ж е д а и з п о л з в а с п о с о б н о с ти те си и като врат, и
като з а щ и т н и к н а о те ч е с т в о то .
Щ о с е о тн ас я д о субординацията на компонентите в структурата
н а с п о с о б н о с ти те , к а т о х а р а к т е р н а тя х н а о с о б е н о с т следва да отбеле­
ж и м , ч е н и то е д н а с п о с о б н о с т н е би п р и д о б и л а устойчивост, ритмич­
н о с т, п о в т о р я е м о с т и п о с л е д о в а т е л н о с т в и зя в а та си без наличието
н а с у б о р д и н ац и я , с ъ п о д ч и н е н о с т н а ко м п о н е н ти те . В процеса на дей­
н о с тта в с еки п сихичен к о м п о н е н т, ф о р м и р а н и затвърден, намира сво­
ето м ясто в а н с а м б ъ л а н а д а д е н а с п о с о б н о с т . Н априм ер при способ­
н о с тт а д а с е у п р а в л я в а к о л а с а н а л и ц е с е р и я о т последователно зат­
въ рдени ко м п о н е н ти , ко и то н а м и р а т и з р а з в определени движения и
д ействия. И ко га то н астъ п и н е о б и ч а й н а си туац и я , субординираноспа
н а ко м п о н е н ти т е п р о д ъ л ж а в а д а с е и з я в я в а в установения порядък
б е з д а с е п р е ц е н я в а к о н к р е т н а т а о б с т а н о в к а . Т о в а е шаблонизацията
н а с п о с о б н о с ти те , т о в а е с к л о н н о с т т а н а ч о в е к а д а върви по угьпка-
ния път, т. е. сл уч в а с е т а к а , ч е с п о с о б н о с т т а към нещ о, ако се автома­
т и з и р а , с е п р е в р ъ щ а в б а р и е р а з а ф о р м и р а н е то н а нова способност

218
 Интегралността к а т о х а р а к т е р е н б е л е г н а с п о с о б н о с т т а с ъ щ о и м а
няколко н и ва . Н а п ъ р в о м я с т о , в с я к о п с и х и ч н о я в л е н и е , д а ж е и е д н о
отделно с в о й с т в о н а п с и х и ч е н п р о ц е с , н о с и в с е б е с и и н т е гр а л н и я
характер на го л я м о р а з н о о б р а з и е а д е к в а т н и о п е р а ц и и о т п р а к т и к а т а .
На второ м я сто , о б е д и н я в а н е т о н а п с и х и ч н и т е к о м п о н е н т и в с и с т е м а ,
в сп о с о б н о с т е в т о р о т о н и в о н а и н т е гр а л н о с т н а к о м п о н е н т и т е в ц я л о ­
то. Н а п р и м е р ф о р м и р а н а т а с п о с о б н о с т з а п р е ц е н к а в у ч и т е л с к а т а
практика с п р я м о у ч е н и ц и т е е в с ъ щ н о с т и с п о с о б н о с т з а п р е ц е н к а н а
хората, на п р о ц е с и т е и я в л е н и я та . Т о в а е т а к а , з а щ о т о с а р а з в и т и т а ­
кива психични о п е р а ц и и в ч о в е к а к а т о а н а л и з , с и н т е з , с р а в н е н и е , к о ­
ито по зво л я ва т н а ч о в е к а д а ги и з п о л з в а з а п р е ц е н к а н а д р у ги о б е к т и .
С ледващ ата х а р а к т е р н а о с о б е н о с т н а с п о с о б н о с т и т е с е о т н а с я
до сложнат а и м о б усл о в е н о ст и в р ъ з к и с д р у ги т е п с и х и ч н и к о м п о н е н ­
ти. Тази х а р а кте р н а о с о б е н о с т в с е о щ е о с т а в а с к р и т а з а н а у ка та . С п о ­
собностите с а с в ъ р з а н и с в с и ч к и п с и х и ч н и п р о ц е с и и с в о й с т в а н а п с и ­
хичните п р о ц е си . Н е щ о п о в е ч е , с в о й с т в а т а н а п с и х и ч н и т е п р о ц е с и и з ­
граждат н а й -н и с ко то н и в о н а с п о с о б н о с т и т е . О с в е н т о в а о б е д и н е н и я
от психични к о м п о н е н т и к а т о с в о й с т в а н а п р о ц е с и т е и н я к о и п р о ц е с и
като цяло, н а п р и м е р п р е д с т а в а т а с ъ с с в о й с т в а т а н а м и с л е н е т о , с ъ щ о
могат д а о б р а з у в а т о п р е д е л е н и с п о с о б н о с т и . Н а п р и м е р п о м н е н е т о и
въ зпроизвеж д ането н а о б р а з и е е д н а с в о е о б р а з н а с п о с о б н о с т .
С п о со б н о сти те с а с в ъ р з а н и и с т и п о л о ги ч е с к и т е о с о б е н о с т и н а
висшата н е р в н а д е й н о с т , в т. ч . и с т и п о л о ги ч е с к и т е о с о б е н о с т и , и з г ­
радени на б а за та н а д в е те с и гн а л н и с и с т е м и .
С п о со б но стите с а с в ъ р з а н и и с у м е н и я т а , н а в и ц и т е и з н а н и я т а .
Автори като Б. М . Т е п л о е , С . Л . Р у б и н щ а й н и д р у ги и з к а з в а т ц е н н и
мисли за вр ъ зка та м е ж д у с п о с о б н о с т и и у м е н и я , б е з д а ги о т ъ ж д е с т ­
вяват. Следва д а с е о тб е л е ж и , ч е у м е н и я т а м о га т д а п р е д ш е с т в а т и д а
прокарат пътя на ф о р м и р а н е т о н а с п о с о б н о с т и т е и в с ъ щ о то в р е м е д а
бъдат изр а з на с п о с о б н о с т и т е . Щ о с е о т н а с я д о зн а н и я т а , т е с е п о л у ­
чават чрез с п о с о б н о с т и т е и с ъ щ е в р е м е н н о м о га т д а с л у ж а т к а т о н а ­
чален момент в с ъ з н а т е л н о т о и з гр а ж д а н е н а с п о с о б н о с т и т е . С п о с о б ­
ностите с а с въ р за н и с во л я та , е м о ц и о н а л н а т а сф е р а , х а р а к т е р а и и н ­
тересите. Нали во л я та е о н з и в ъ тр е ш е н д е т е р м и н а т о р , к о й т о у с и л в а
или забавя ф о р м и р а н е то н а с п о с о б н о с т и т е . Н а л и и е м о ц и и т е и гр а я т
ролята на сп е ц и а л н и ф е р м е н ти - у с и л в а щ и ил и з а б а в я щ и и з я в а т а н а
способностите.
С п о со б но стите с е х а р а к т е р и з и р а т и с т. н а р . к о р е л а ц и о н н и з а в и ­
симости м е ж д у ко м п о н е н т и т е н а е д н а и с ъ щ а с п о с о б н о с т и р а з л и ч н и

219
с п о с о б н о с т и . Т е з и з а в и с и м о с т и у с и л в а т в р ъ з к и т е м е ж д у компоненти­
т е и в к р а й н а с м е т к а в о д я т д о е д н а п о -в и с о к а с т е п е н н а развитие на
с а м а т а с п о с о б н о с т . Т а м , къ д ето с а н а л и ц е п о л о ж и т е л н и корелацион-
ни в р ъ зки м е ж д у с п о с о б н о с т и т е , и н и в о т о н а с п о с о б н о с т т а е високо.
Н а п р и м е р ф о р м и р а н и т е м у з и к а л н и с п о с о б н о с т и съ д ей ств ат з а раз­
в и ти е то н а д в и га те л н и те и о б р а т н о .
К о с в е н а т а о б у с л о в е н о с т н а с п о с о б н о с т и т е о т д е й н о с ти те се обяс- 1
н я в а о т н а л и ч и е т о н а с л о ж н и в е р и ги о т п с и х и ч н и ко м п о н е н ти , които
с ъ щ е с т в у в а т м е ж д у с п о с о б н о с т и т е и д е й н о с т и т е . П си х и ч н и те състоя- I
н ия к а т о п р я к а ф ункц ия н а д е й н о с т т а с л е д м н о г о к р а т н о т о им повторе­
н и е м о га т д а п р е р а с н а т в е д н а ил и д р у г а с п о с о б н о с т , а и свойствата
н а п с и х и ч н и те п р о ц е с и п р и н а л и ч и е т о н а о п р е д е л е н и условия прерас­
т в а т в с п о с о б н о с т и . И з о б щ о с п о с о б н о с т и т е с е и з г р а ж д а т н а основата
н а д е й н о с т и т е , н о н е п р я к о , а к о с в е н о , ч р е з и з гр а д е н и т е в дейностите
п с и х и ч н о к о м п о н е н т и , к о и т о с л у ж а т к а т о е л е м е н т и н а способностите.
И то в а им енно нерядко ус л о ж н яв а про учв ан ето им.
Д и н а м и ч н и я т х а р а к т е р н а с п о с о б н о с т и т е с е с в е ж д а до изменени­
е т о и м в п р о ц е с а н а д е й н о с т и т е и в ъ з р а с т о в о т о р а з в и т и е н а личност­
т а . З а п о ч в а й к и с е д и н с р а в н и т е л н о н е д и ф е р е н ц и р а н и диф узен харак­
т е р в д о л н и те в ъ зр а с ти , с п о с о б н о с т и т е в с е п о в е ч е с е диференцират
н а б а з а т а н а д е й н о с т и т е , ф о р м и р а т с е с п е ц и а л н и с п о со б н о сти в про­
ф е с и и те . И з о б щ о д и н а м и к а т а н а с п о с о б н о с т и т е з а в и с и както от дей­
н о с т и т е , т а к а и о т н а л и ч н и т е з а л о ж б и и н а к л о н н о с т и в личността, за­
в и с и и о т р е д и ц а п с и х и ч н и п р о ц е с и , к а т о в о л я та , и н те р е с и т е и харак­
т е р а , о т н а ч и н а н а о б у ч е н и е т о и х а р а к т е р а н а т р у д о в а т а дейност.
П р о г р е с и в н и я т х а р а к т е р н а с п о с о б н о с т и т е с е с в е ж д а до тенден­
ц и я т а и м в с е п о в е ч е и п о в е ч е д а с е р а з в и в а т , с т и га й к и до талант и
ге н и а л н о с т п р и н я ко и х о р а .

4. К Л А С И Ф И К А Ц И Я Н А С П О С О Б Н О С ТИ ТЕ

С п о с о б н о с т и т е с т а в а т о б е к т н а в с е п о -з а д ъ л б о ч е н и изследвания
във в с и ч ки о б л а с т и н а п р а к т и к а т а , б е з д а е н а л и ц е тя х н а та класифика­
ци я . К л а с и ф и к а ц и я т а н а д а д е н и я в л е н и я с е о с н о в а в а н а структурата
н а я в л е н и я та . К л а с и ф и к а ц и я т а п о з в о л я в а д а с е д о и з я с н и същността
н а р а з гл е ж д а н о т о я в л е н и е и д а с е в и д и т о к а т о ф о р м и р а н о , в статика.
А п о н а с т о я щ е м п р о у ч в а н е т о н а с п о с о б н о с т и т е в д и н а м и к а и развитие
п р и л и п с а т а н а к л а с и ф и к а ц и я н а с ъ щ и те в о д и д о н атр упв ането на фак­
ти з а с п о с о б н о с т и т е в р а з л и ч н и т е о б л а с т и н а д е й н о с т и б е з ясна пер­
с п е к т и в а , къде д а с е о т н е с а т т е з и ф а кти .

220
 В психологическата литература са правени опити, п о -то чн о и з ­
казвани са мисли за класификацията на способностите, но с е р и о зн и
проучвания липсват. О собено затруднено е съставянето на кл асиф и­
кация на способностите поради липсата на уточнени крите р ии , о т ко ­
ито трябва да се изхожда. А ко се изходи о т критерия видовете д е й ­
ност, ще изградим класификация на дейностите или в най-добрия слу­
чай класификация на професиите. К акто е известно, сп о со б н о сти те и
професиите не се покриват, една професия изи скв а ра зл ични видове
способности. Затова при изграж дането на класиф икация на с п о с о б ­
ностите трябва да се опираме и на психичните явления.
Класификацията на способностите трябва да се изгр а ж д а , ка то
се изхожда от видовете дейност и се премине към ко м п о не н тите на
психиката, и то онези от тях, които се вклю чват и и згр а ж д ат стр уктур а ­
та на различните способности. К ол ко го и големи да с а р а зл ичия та в
дейностите, те се отразяват в обобщен вид в човеш ката психика. П си ­
хиката и психичните явления притежават обобщ аващ о-отразителен ха­
рактер спрямо дейностите. Д адено свойство или ка че ство на п сихи­
чен процес отразява не сам о конкретни проф есионални ф ункции, а и
широк диапазон от функции в различните проф есионални д е йно сти.
Именно този обобщително-отразителен характер на психичните ко м ­
поненти, които се включват в структурата на способностите, и на с а ­
мите способности като цяло позволява класиф икацият а н а с п о с о б ­
ноститеда се изгради на д в а вза и м но допъ лващ и с е и непрот иворечи­
ви критерии, а им енно - видовете дейност и психичнит е компонент и.
Първото делене на способностите е на ум ствени и ф изически, ка ­
то първите са резултат на доминирането на ум ствената д ейност, а вто­
рите-на физическите действия. По-късно и умствените, и ф изиче ски­
те способности търпят въздействието на разделението на труда.
А. Леонтиев класифицира способностите на природни, в о с н о в а ­
та си биологични и специфично човеш ки способности, ко ито им а т об­
ществено-исторически характер. Към природните прибавя и т. нар. о т
него способности от втори род, които са също специф ични чове ш ки,
като например речевите, музикалните, конструкторските.
Понастоящем способностите се разглеждат като сл о ж н и и сп е ц и ­
ални способности, като под слож ни спо со бно сти се р а зб и р а по те нци­
алната възможност на човека да овладява различни работи и да п о с ­
тига успех в тях, а под специални спо со бно сти се р а зб и р а с п о с о б ­
ността му да постига резултати сам о в една област. Сложните сп о с о б ­
ности се наричат обикновено общи. В та зи група се п осочват следни-

221
те : с п о с о б н о с т и з а о б у ч е н и е , з а с о ц и а л е н к о н т а к т , з а т р у д и т. н., а
к а т о с п е ц и а л н и с п о с о б н о с т и с е п о с о ч в а т п р о ф е с и о н а л н и т е . М ож ем
д а п о с о ч и м , ч е п о н а с т о я щ е м в р е з у л т а т н а р а з в и т и е т о н а н а ука та и
о б р а з о в а н и е т о н а х а р а к т е р а н а п р о ф е с и и т е в с е п о в е ч е с е н а л а га т об-
щ оспециал ните сп о со б н о сти .
П р о у ч в а н е т о н а с п о с о б н о с т и т е и з о б л а с т т а н а и з к у с т в о т о , лите­
р а т у р а т а , м у з и к а т а и н а у к а т а н е с ъ м н е н о щ е д о п р и н е с е з а о бо га тява ­
н е т о н а к л а с и ф и к а ц и я т а н а с п о с о б н о с т и т е . П р о у ч в а н е т о н а де йно сти­
т е и р а з к р и в а н е т о н а п с и х и ч н и т е я в л е н и я в ъ в в е р т и к а л н а н а с о к а ще
д о в е д е д о у в е л и ч а в а н е н и в а т а н а с п о с о б н о с т и т е в кл а с и ф и к а ц и я т а им
к а т о с и н т е з о т с в о й с т в а т а н а п о з н а в а т е л н и т е п с и х и ч н и п р о ц е с и , спо­
с о б н о с т и т е к а т о п о з н а в а т е л н и п с и х и ч н и с т р у к т у р и , к а т о операционни
и к о н ц е п т у а л н и м о д е л и . Н а п р и м е р о р г а н и з а ц и о н н и т е с п о с о б н о с т и не
м о г а т д а б ъ д а т в к л ю ч е н и с а м о в р а в н и щ е т о н а о п е р а ц и о н н и т е моде­
л и . Н е о б х о д и м о е д а с е ф о р м у л и р а н о в о р а в н и щ е и л и д а с е обединят
д в е о т п о с о ч е н и т е ч е т и р и . П о д о б н о е п о л о ж е н и е т о и п р и н я ко и спо­
со б н о сти в изкуствата.
К л а с и ф и к а ц и я т а н а с п о с о б н о с т и т е п о з в о л я в а д а с е в н е с е извес­
т е н р е д в п р о у ч в а н е т о и м , п о з в о л я в а и д а с е в н и к н е в с тр у кту р а та на
способностите.

5. З А Л О Ж Б И , Н А К Л О Н Н О С Т И , Н А Д А Р Е Н О С Т
В п с и х о л о г и ч е с к а т а л и т е р а т у р а з а л о ж б и т е , н а к л о н н о с т и т е и на-
д а р е н о с т т а в с е о щ е о ч а к в а т с в о е т о п ъ л н о ц е н н о и з я с н я в а н е . Липсват
ф а к т и , л и п с в а и е д и н н о м н е н и е з а с ъ щ н о с т т а и с т р у к т у р а т а н а залож­
б и т е , н а к л о н н о с т и т е и н а д а р е н о с т т а . Н е р я д к о з а л о ж б и т е с е отъждес­
т в я в а т с д а р б и т е , д а р б и т е с н а д а р е н о с т т а , а т я с ъ с сп о со б н о сти те .
С р а в н и т е л н о у б е д и т е л н о с т а н о в и щ е з а з а ч а т ъ ц и т е к а т о с и н о н и м на
з а л о ж б и т е с е з а с т ъ п в а в у ч е б н и к а п о „ О б щ а п с и х о л о г и я “ , М ., 1976, под
р е д а к ц и я т а н а П е т р о в с к и , к о й т о е и а в т о р н а г л а в а т а з а сп о с о б н о с ти ­
т е . Т о й с х в а щ а з а ч а т ъ ц и т е к а т о п р и р о д н и п р е д п о с т а в к и з а способ­
н о с т и т е . „ Т е з и м о р ф о л о г и ч е с к и и ф у н к ц и о н а л н и о с о б е н о с т и в строе­
ж а н а м о з ъ к а , о р г а н и т е н а у с е щ а н и я т а и д в и ж е н и я т а , к о и т о встъпвате
к а ч е с т в о т о н а п р и р о д н и п р е д п о с т а в к и з а р а з в и т и е т о н а сп о со б н о сти ­
т е , с е н а р и ч а т з а ч а т ъ ц и “ 5. А в т о р ъ т д а в а п р и м е р с в и с о к а т а чувстви­
т е л н о с т н а о б о н я т е л н и я а н а л и з а т о р , к о я т о е п р и р о д н а п р е дпо ста вка
з а с п о с о б н о с т , н о н е е с п о с о б н о с т , з а щ о т о в с я к а с п о с о б н о с т е спо-
собност към нещ о и когато та зи в и с о ка чувствителност с е включи в
дейността и се развие, с е превръ щ а в способност.
О бикновено о сн о в а та н а зал о ж б и те с е търси в типологическите
особености на висш ата н ер в н а д е й н о ст и п о-ко нкретн о в си л ата (сл а­
бостта), подвижността (бързина и б авност) и ур ав но весен о стта, р е с ­
пективно н еурав новесеността н а възбудните и то р м о зн и те про цеси, в
структурата и о собеностите н а ан ал и зато р и те и п о-ко нкретн о в ко ро -
вите им представителства, в съ отнош ението м еж ду сигналните си сте­
ми, в специално чо веш ки те ти пове (първосигнален, второсигнален и
смесен), в парциалните о со б ено сти на н ер в ната си стем а. Н есъ мнено
по тези въпроси с а налице и ко нкр етни изследвания, д о казв а щ и ко р е -
лационните зависим ости м еж ду зал о ж б и те в лицето н а го р еп осочен и­
те механизми и наличните спо со бно сти . М о ж е би по-нататъш ните и з с ­
ледвания ще р азкри ят нови стр ан и и ком поненти в зал о ж б и те като
вродени предразполож ения н а сп особностите.
Посочва се м н огозначн ият х а р а кте р на зал о ж б и те в смисъл, че
върху основата н а едни и същи зал о ж б и м огат д а с е р азвият р азличн и
способности в зав и с и м о ст о т дейностите. М о ж е би по-точно е д а се
каже, че на основата на едни и същи зал о ж б и могат д а с е р азвият
пълноценно определен кръг о т спо со бно сти .
Ако трябва д а продължим по-нататък и д а търсим връ зката м еж ду
заложбите и способностите, сл едва д а отделим място на н акл о н но с­
тите като междинно зв е н о и верига, св ъ р зващ а природното с ф орми­
ращото се (способността) в д ейностите. Н акло нн о сти те с е проявяват
в дейностите и въз о сн о в а на дейно стите винаги с а в п ол ож и телна
корелационна връзка м еж д у д ей н о стта и зал о ж б ата. Н акл о нн о стта е
своеобразен сигнал з а наличието н а и зв ес тн а потенциална въ зм ож ­
ност у детето.
Обикновено зал о ж б и те с а в н ай -тясна връзка с о пределен кръг
способности. Н ап р и м е р в обл астта н а изкуството, м узиката, скулпту­
рата и математиката зал о ж б и те с а ср ав нител но по-ярко и з р а зе н и , от-
колкото например в обл астта н а м асов ите проф есии или н ап р и м е р в
способността да с е изучават учебни предм ети от ти п а н а р а з ка з в а т е л ­
ните. Получава с е та ка , като ч е ли едни д ейно сти и проф есии не и зи с ­
кват това. Причината е м о ж е би в л и п с ата н а м ногостр анни проучва­
ния на проблема.
Връзката зало ж б и - н акло н но сти - сп о со бн о сти и н ад а р е н о ст се
разчленява под влияние н а д ейно стите. П ри едни случаи въз о сн о в а
на дейностите и при н аличието на о пр ед ел ени зал о ж б и и наклонности

223
с е р а з в и в а т сп ец и ал н и с п о со б н о сти , а п ри други сл учаи, п ак в зависи­
м о ст от х а р а к т е р а н а з а л о ж б и т е и гл авн о в д ейно стите, с е развиват
о бщ и сп о со б н о сти , ко ито п о в е ч е ав то р и н а р и ч а т н ад а р е н о ст „Под об­
щ а н а д а р е н о с т - п о с о ч в а С . Л. Р уб ин щ айн , с е р а з б и р а равнището на
о б щ и те сп о со б н о сти , ко ито с е п р о яв яват ка т о с п о со б н о ст към общо
(о б щ о о б р а зо в а тел н о ) о б у ч ен и е“6. Н а д а р е н о с т т а с е сх в ащ а в повече-
то случаи д вустранно: от е д н а с т р а н а , ка т о п о тен ц и а л н а възможност
з а ф о р м и р а н е и р а з в и ти е н а ш и р о к д и а п а з о н о т способности, а, от
д р уга с т р а н а , като сл ед стви е о т р а зв и ти сп о со б н о сти , като изява на
м н о го с тр а н н о р а зв и ти с п о со б н о сти .
П ъ рвото р ав н и щ е - з а л о ж б и т е , с е ко р е н я т в анатомо-физиоло-
гичните о со б е н о сти н а м о зъ ка, второто р а в н и щ е - наклонностите -
св ъ р зв ат то в а р ав н и щ е с п р а к ти к а та и д ей но сти те, а третото равнище
— н а д а р е н о с тта , м а к а р д а с е о с н о в а в а н а з а л о ж б и те , по своята същ­
н о с т п ред став л яв а е д н а ф ункц ион ал на, п р а к т и ч е с к а годност за изява
н а ч о в е к а в м ного о б л асти и п о-то чн о в ъ зм о ж н о с тта з а формиране на
м н ого сп о со б н о сти . Н а с то я щ и те п о с ти ж ен и я н а н ауката отхвърлиха
ста н о в и щ е то з а н ал и чието н а връзки м е ж д у ан ато м и чески те особе­
н ости н а м о зъ ка и с п о со б н о сти те , о тп а д н а и стан о в и щ ето з а зависи­
м о с тта н а за л о ж б и т е о т р а з м е р и т е н а м о зъ ка. П он асто ящ ем най-при-
е м л и в а с е о к а з а т е з а т а , съ гл асно която зачатъ ц ите с а свързани с мик-
р о с тр у кту р а та н а м о зъ ка и о р га н и те н а у с е щ а н и я та - посочва Петров­
ски .
Във вр ъ зка с р а з гл е ж д а н е то н а з а л о ж б и т е необходимо е да отде­
лим м ясто и н а п р о б л е м а з а та л а н ти те и гени алн о стта.
П роблем ъ т з а та л а н т а и ге н и ал н о стта в психологическата литера­
ту р а е б егло р а з р а б о те н : в п о в е чето сл учаи то з и въпрос се отнася към
п сихол огията н а тв о р ч ес тв о то . А ко и зхо дим о т наличните доминира­
щ и п о с та н о в ки в л и те р а ту р а та , щ е видим, ч е талантът с е свързва със
с п е ц и а л н а та н а д а р е н о с т и с в и с о ки п о с ти ж е н и я в д ад ен а област. Ге­
ният с е св ъ р зв а с о б щ а т а н а д а р е н о с т и с в и с о к а и зяв а в няколко об­
л а сти н а д е й н о сти те - и зкуств о , н а у к а и други.
Т алантъ т и ге н и а л н о с тта с е тр а кту в а т ка т о в и с о к а степен на съче­
т а н и е н а сп о с о б н о с ти те , в и с о к а с т е п е н н а р азв и ти ето им, като обик­
н о в е н о та л а н ти те и ге н и и те с е тъ рсят в о б л астта главно н а изкуството,
л и те р а ту р а та , н а у к а та и в те х н и ч е с ко то тв о р честв о . Т о в а са хората,
които с ъ зд а в а т о р и ги н а л н и п р о и з в е д е н и я н а и з к у с т в о т о , р а з к р и в а т
за ко н о м е р н о сти те в явл е н и я та , д в и ж а т н а у ка та н а п р е д .
С тр уктур а та н а с п о с о б н о с т и т е п р и та л а н тл и в и т е и ге н и а л н и те х о ­
ра все ощ е о с т а в а с к р и т а з а н а у к а т а . М о ж е б и п о к о м п о н е н т и с т р у к т у ­
р а та н а с п о с о б н о с т и т е и п р и т а л а н т а , и п р и г е н и я , и п р и с п о с о б н и я е
е д на и с ъ щ а . Р а з л и к а т а е п о - с к о р о в з а с и л е н и т е к о р е л а ц и о н н и в р ъ з ­
ки м е ж д у к о м п о н е н т и т е н а т е з и я в л е н и я и в р а з л и ч н о т о у ч а с т и е и п о ­
точно сте п е н н а у ч а с т и е н а д о п ъ л н и т е л н и п с и х и ч н и я в л е н и я , к а т о н а п ­
ример е м оции те, во л я та .

6. Ф О Р М И Р А Н Е Н А СПО С О БН О С ТИ ТЕ
А . Н. Л е о н т и е в , П . Я . Г а л п е р и н з а щ и т а в а т п о с т а н о в к а т а , ч е с п о ­
собности те се ф о р м и р а т с а м о в п р о ц е с а н а у с в о я в а н е н а о б щ е с т в е ­
н о -и с т о р и ч е с ки я о п и т н а м и н а л и т е п о к о л е н и я ч р е з и з г р а ж д а н е н а „ п р и -
ж и з н е н о ф о р м и р а щ и с е м о з ъ ч н и в р ъ з к и - у с л о в н и р е ф л е к с и “ (А . Н .
Л е о н ти е в ) и у м с т в е н и т е д е й с т в и я , в т . ч . и с п о с о б н о с т и т е , с е ф о р м и ­
рат ч р е з т р а н с ф о р м а ц и я н а в ъ н ш н о т о , м а т е р и а л н о т о д е й с т в и е и ч е
то в а е п р о ц е с , в р е з у л т а т н а к о й т о п р о и з л и з а в ъ з п р о и з в е ж д а н о т о о т
индивида н а и с т о р и ч е с к и ф о р м и р а н и т е ч о в е ш к и с п о с о б н о с т и и ф у н к­
ции - п о с о ч в а А . Н . Л е о н т и е в 7.
С. Л. Р у б и н щ а й н , П . К . А н о х и н , п р и е м а й к и п о с т а н о в к а з а р е ш а в а ­
щ ата р о л я н а м а т е р и а л н и т е д е й с т в и я в ъ в ф о р м и р а н е т о н а с п о с о б н о с ­
тите, п о с о ч в а т р о л я т а н а з а л о ж б и т е и н а с л е д с т в е н и т е п р е д п о с т а в к и в
р а зв и т и е то н а с п о с о б н о с т и т е . „ Н и щ о н е с е р а з в и в а ч и с т о и м а н е н т н о ,
са м о о тв ъ т р е , б е з о т н о с и т е л н о в н е щ о в ъ н ш н о , н о н и щ о н е и з л и з а в
процеса н а р а з в и т и е т о о т в ъ н , б е з в с я к а к в и в ъ т р е ш н и у с л о в и я з а т о ­
ва“ - п о с о ч в а С . Л. Р у б и н щ а й н 8. п . К . А н о х и н о щ е п о - т в ъ р д о з а щ и т а в а
та зи п о з и ц и я , п о с о ч в а й к и с л е д н о т о : „ А з м о г а д а д о к а ж а , ч е м н о г о о т
това, к о е т о н и е с м я т а м е с п е ц и ф и ч н о , ч о в е ш к о , п р и д о б и т о о т ч о в е к а
след р а ж д а н е т о м у , в с ъ щ н о с т с е с ъ д ъ р ж а в н а ш а т а г е н е т и к а , з а к л ю ч е ­
но в н а ш а т а п р и р о д а в ъ в ф о р м а н а ф и к с и р а н и с ъ о т н о ш е н и я н а н е р в ­
ните с т р у к т у р и “ 9.
 ф о р м и р а н е т о и р а з в и т и е т о н а с п о с о б н о с т и т е , осъщ ествявани пос­
р е д с т в о м д в а т а к а н а л а - ч р е з у с в о я в а н е т о н а общ е ствен о -истор иче с­
ки я о п и т , ч р е з р е ч т а и, н а в т о р о м я с т о , ч р е з п р я к о т о уч а с ти е на чове­
к а в д е й н о с т и т е , в о д я т и д о ц я л о с т н о т о р а з в и т и е н а л ично стта .
ф о р м и р а н е т о и р а з в и т и е т о н а с п о с о б н о с т и т е в о б учението се осъ­
щ е с т в я в а т п о с р е д с т в о м у ч е б н о т о с ъ д ъ р ж а н и е . С в с я к а методическа
е д и н и ц а о т у ч е б н о т о с ъ д ъ р ж а н и е , с у с в о я в а н е т о н а в с я к о н о в о знание
в ъ з н и к в а т и п р о т и ч а т м и с л о в н и п с и х и ч н и п р о ц е с и , р а з в и в а т се свойс­
т в а т а и м (гъ в к а в о с т и п о с л е д о в а т е л н о с т н а м и с л е н е т о , устойчивост и
р а з п р е д е л е н о с т н а в н и м а н и е т о , к о н с т а н т н о с т и о б е м н а възприятие­
т о и д р .), ч и е т о гр у п и р а н е и з г р а ж д а е д н и и л и д р у ги сп о с о б н о с ти , фор­
м и р а н е т о н а д а д е н а с п о с о б н о с т в о б у ч е н и е т о з а п о ч в а с усвояването
н а у м с т в е н а о п е р а ц и я , з а т в ъ р д я в а с е ч р е з п р е д м е т н о т о съдържание,
з а д а с е п р е в ъ р н е в с в о й с т в о н а л и ч н о с т т а , т. е. в с п о с о б н о с т.
К о я т о и с п о с о б н о с т д а а н а л и з и р а м е в д е ц а т а о т р а н н а училищна
в ъ з р а с т , щ е о т к р и е м р е д и ц а п с и х и ч н и к о м п о н е н т и , изя в я в а щ и се като
с в о й с т в а н а п о з н а в а т е л н и т е п с и х и ч н и п р о ц е с и . Н а п р и м е р при изоб­
р а з и т е л н и т е с п о с о б н о с т и , ч и е т о ф о р м и р а н е з а п о ч в а о щ е в предучи­
л и щ н а в ъ з р а с т , н а р е д с к о м п о н е н т и о т п о -о б щ х а р а к т е р , ка то любоз­
н а т е л н о с т и в л е ч е н и е , с а н а л и ц е и п о -ч а с т н и ко м п о н е н т и , като остра
з р и т е л н а у с е т л и в о с т , и з р а з я в а щ а с е в у с е т з а л и н и и , з а пропорции,
з а с и м е т р и я и р е л е ф н о с т , з а с в е т л о с е н к и ; к о н с т а н т н о с т и точност на
в ъ з п р и я т и е т о , у с т о й ч и в о с т н а п р е д с т а в и т е и д р у ги ко м п о н е н ти .
С ъ о б р а з н о в ъ з р а с т о в и т е о с о б е н о с т и и п о л а га н и т е гр и ж и от учи­
т е л и и р о д и т е л и у д е ц а т а с е ф о р м и р а т е д н и ил и д р у ги компоненти от
го р е п о с о ч е н и т е , р а з в и в а т с е с в о й с т в а т а н а п с и х и ч н и т е процеси; за
д а с е ф о р м и р а т п о -о б о б щ е н и к о м п о н е н т и н а и зо б р а зи те л н и те спо­
с о б н о с т и , к а т о с п о с о б н о с т з а ц я л о с т н о и с и н т е т и ч н о възприемане на
о б е к т а ; с п о с о б н о с т з а р и с у в а н е п о п р е д с т а в и , с п о с о б н о с т за анали­
т и ч н о в ъ з п р и е м а н е н а о б е к т а , к о о р д и н а ц и я м е ж д у д в и ж е н и е и зрение
и др.
В у ч и л и щ н а т а в ъ з р а с т с е ф о р м и р а т к о м п о н е н т и и н а литератур­
н и т е с п о с о б н о с т и , н а л и ц е с а д а ж е я р к о о ч е р т а н и п о е ти чн и способ­
н о с т и . О щ е в н а ч а л н а у ч и л и щ н а в ъ з р а с т у д е ц а т а с е ф о р м и р а т компо­
н е н т и к а т о в п е ч а т л и т е л н о с т , е м о ц и о н а л н о п р е с ъ з д а в а н е н а чутото и
п р о ч е т е н о т о , н а л и ч и е н а о б р а з н а п а м е т . В п о -го р н и т е въ зрасти могат
д а б ъ д а т у с т а н о в е н и к о м п о н е н т и н а л и т е р а т у р н и т е с п о с о б н о с ти с по-
о б о б щ а в а щ х а р а к т е р , к а т о н а п р и м е р п о е т и ч е с к о в ъ зп р ие м а не , спо­
с о б н о с т з а з а д ъ р ж а н е н а о б р а з и т е в п а м е т т а , в ж и в я в а н е , богатство

226
на е зи ка. А н а л и з ы н а д е т с ко т о л и те р а ту р н о т в о р ч е с т в о п о з в о л я в а д а
се и з в л е к а т р е д и ц а к о м п о н е н т и н а л и т е р а т у р н и т е с п о с о б н о с т и у д е ­
цата в р а з л и ч н и т е в ъ з р а с т и , д а с е п р о с л е д и о б о г а т я в а н е т о н а т е з и
ко м п о н е н ти , о б е д и н я в а н е т о и м в к о м п л е к с в к а ч е с т в о т о в е ч е н а о ф о р ­
м ена с п о с о б н о с т, ко я то м о ж е д а бъ де о т к р и т а п р и д е в о й к и т е и ю н о ­
шите, и з я в и л и с е в о б л а с т т а н а л и т е р а т у р н о т о п о п р и щ е .
П ри децата о т п р е д уч и л и щ н а и н а ч а л н а у ч и л и щ н а в ъ з р а с т м о га т
д а бъдат о т к р и т и и к о м п о н е н т и н а к о н с т р у к т и в н и т е с п о с о б н о с т и . П р о ­
учва ни я та н и в ъ р х у д е ц а о т 5 -г о д и ш н а в ъ з р а с т п о к а з в а т , ч е у н я к о и о т
тях, с ко и т о е р а б о т е н о с и с т е м н о , с а н а л и ц е к о м п о н е н т и к а т о е л е м е н ­
ти н а п р е с ъ з д а в а щ о в ъ о б р а ж е н и е , у с е т з а т ъ р с е н е , н а л и ч и е н а н а ч а л ­
ни д в и га те л н и у м е н и я . В п о - г о р н а т а в ъ з р а с т , 8 -, 9 -, 1 0 -го д и ш н и д е ц а
м о га т д а бъ дат п р о у ч е н и к о м п о н е н т и н а т о з и р о д с п о с о б н о с т и , к а т о
например зад ъ рж ане на о б р а зи , р а зп р е д е л е н о ст на вн им а ни ето, усе т
з а тъ р с е н о - п р о б и и г р е ш к и .
С равнително р а н о с е р а з в и в а т и м у з и ка л н и те с п о с о б н о с т и у д е ­
цата. В д е ц а о т 6- д о 10 -г о д и ш н а в ъ з р а с т с и з я в е н и н а к л о н н о с т и к ъ м
м у зи кта и п р и р е д о в н и з а н и м а н и я с т я х с е о ч е р т а в а т к о м п о н е н т и н а
м узи ка л н и те с п о с о б н о с т и о т р о д а н а с л е д н и т е : 1у |у з и к а л е н с л у х и м у ­
зи ка л н о в ъ з п р и е м а н е , е м о ц и о н а л н а о т з и в ч и в о с т , у с е т з а и н т е н з и в ­
но ст н а з в у к а , у с е т з а р и т ъ м в и з п ъ л н е н и е т о . В п о -г о р н и т е в ъ з р а с т и с а
налице в е ч е м у з и к а л н и п р е д с т а в и , м е л о д и ч н о с т в и з п ъ л н е н и е т о , к о ­
о р ди на ция м е ж д у с л у х и гл а с .
З а с л у ж а в а т в н и м а н и е и в о к а л н и т е с п о с о б н о с т и , тъ й к а т о в с и ч к и
деца с а с к л о н н и к ъ м р е ц и т а ц и я . Т о з и р о д с п о с о б н о с т и м о г а т д а б ъ д а т
за б е л я за ни о щ е в п р е д у ч и л и щ н а в ъ з р а с т , к а т о в н а ч а л н а т а е н а л и ц е
процес н а о б е д и н я в а н е н а н я к о и о т т е х н и т е к о м п о н е н т и и н а л и ч и е н а
отчетливо р а з г р а н и ч а в а н е н а т е з и с п о с о б н о с т и у д е ц а с п р о я в е н и н а к ­
лонности в т а з и о б л а с т . П о к а з а т е л и к а т о я с н о т а в п р о и з н о ш е н и е т о ,
усет з а у д а р е н и я т а , у с е т з а п а у з и т е , п л ъ т н о с т н а г л а с а и г л а с о в а а р т и -
кулация м о га т д а б ъ д а т о т к р и т и п р и р е ц и т и р а н е т о н а д е ц а о т н а ч а л н а
училищ на в ъ з р а с т .
ф орм ирането и р а зв и ти е то н а с п о со б н о сти те у п од растващ ите в
пр о це са н а о б у ч е н и е т о с е о с ъ щ е с т в я в а и н а о с н о в а т а н а в з а и м о д е й с ­
твието и к о р е л а ц и о н н и т е в р ъ з к и м е ж д у к о м п о н е н т и т е н а р а з л и ч н и т е
сп о с о б н о с ти . Н а п р и м е р п о к а з а т е л я т к о о р д и н а ц и я м е ж д у д в и ж е н и е и
зрение, т и п и ч е н з а и з о б р а з и т е л н и т е с п о с о б н о с т и , с ъ д е й с т в а з а ф о р ­
м ир а не н а д в и га т е л н и с п о с о б н о с т и , и з о б щ о о б о г а т я в а д в и г а т е л н а т а
култура н а д е т е т о . М н о г о о т п о к а з а т е л и т е н а в о к а л н и т е с п о с о б н о с т и

227
се намират в положителни корелационни връзки с литературните спо­
собности, същото се установява и за конструктивните и математичес­
ките способности.
Широк е диапазонът на способностите в обучението, връзките меж­
ду способностите също са много. Ако разглеждаме интелекта на ета­
па на т. нар. от Ж. Пиаже формални операции и ги свържем с поста­
новките на Л. С. Виготски за висшите психични функции, ще се убе­
дим, че почти всички видове способности - математически, литера­
турни и други, преминават едни в други, обединяват се в лицето на
обобщени и формализовали психични функции, без да се елиминира
относителната им самостоятелност. А този факт е в унисон с поста­
новките за общите и специалните способности. Но докато в предучи­
лищната и началната училищна възраст способностите имат многост­
ранен характер, основаващ се на дифузността на психофизиологич­
ните процеси, то в последните класове на обучението многостранният
характер на способностите и многостранното развитие на л и ч н о ст
се основава на висшите психични функции и на формализованите опе­
рации на интелекта. В каквато и степен разнообразието на учебните
предмети да формира диференциални способности, развитието на
интелекта и висшите психични функции ги обединява в комплекси и
подходи на действия. Все повече се налагат способностите за обоб­
щение, дедуктивно-познавателните способности, диагностичните спо­
собности, способностите за откриване на закономерности за .сметка
на репродуктивните способности, изявяващи се като познавателни пси­
хични структури.
Докато формирането на способностите в обучението е един пар­
циален процес, макар и непрекъснат и осъществяван в степени, то
развитието на способностите носи панорамен характер и се характе­
ризира с много по-сложни вътрешни механизми. Може да се посочи,
че развитието на способностите започва като социален процес (об­
ществените изисквания към личността), прераства в социалнопсихо­
логически (превръщането на изискванията в лични потребности и тран­
сформирането на потребностите в мотивационен фактор и детерми­
нанта при развитието на способностите), ограничава се в психологи­
чески процес (наличните механизми на структуриране в развита спо­
собност), за да премине в четвъртия етап, в социологосоциален и тру­
дов процес (реализацията на способностите в труда и творчеството).

228
 СЪДЪРЖ АНИЕ

УВОД
ОБЩ О ЧО ВЕШ КО ТО В ПСИХИКАТА НА ЧО ВЕКА
И П Р Е Д М Е Т А Н А О Б Щ А Т А П С И Х О Л О Г И Я .......................................................5

Ч А С Т П Ъ Р ВА
Т Е О Р Е Т И К О -М Е Т О Д О Л О Г И Ч Е С К И В Ъ П Р О С И
Н А П С И Х О Л О Г И Я Т А .................................................................................................... 12

Глава п ъ р ва
Е Т А П И В Р А З В И Т И Е Т О Н А У Ч Е Н И Е Т О З А П С И Х И К А Т А ........................ 12
1. Ж И Т Е Й С К О -П Р А К Т И Ч Е С К А П С И Х О Л О Г И Я ..................................... 12
2. Р А З В И Т И Е Т О Н А У Ч Е Н И Е Т О З А П С И Х И К А Т А
П О Д В Л И Я Н И Е Н А Ф И Л О С О Ф И Я Т А ................................................... 14
3. У Ч Е Н И Я З А П С И Х И К А Т А , П О Р О Д Е Н И ВЪ В В Р Ъ З К А
С Р А З В И Т И Е Т О Н А Ч А С Т Н И Т Е Н А У К И .............................................. 16
4. Н А П Р А В Л Е Н И Я И Ш К О Л И В И З У Ч А В А Н Е Т О
Н А П С И Х И Ч Н И Т Е Я В Л Е Н И Я .................................................................... 18
5. П О Д Х О Д И В И З У Ч А В А Н Е Т О Н А П С И Х И Ч Н И Т Е Я В Л Е Н И Я ... 20

Глава в то р а
П Р Е Д М Е Т Н А П С И Х О Л О Г И Я Т А ............................................................................. 22
1. Т Р У Д Н О С Т И П Р И О П Р Е Д Е Л Я Н Е П Р Е Д М Е Т А
Н А П С И Х О Л О Г И Я Т А ...................................................................................... 22
2. П С И Х И Ч Н И Я Т Ж И В О Т Н А Ч О В Е К А К А Т О
П Р Е Д М Е Т Н А П С И Х О Л О Г И Я Т А ...............................................................23
3. М Е Т О Д О Л О Г И Ч Е С К И И Е С Т Е С Т В Е Н О Н А У Ч Н И
О С Н О В И Н А П С И Х О Л О Г И Я Т А ................................................................ 26
4. П Р О Ц Е С У А Л Н А С Т Р У К Т У Р А Н А П С И Х И Ч Н О Т О ............................ 29
5. К Л А С И Ф И К А Ц И Я Н А П С И Х И Ч Н И Т Е Я В Л Е Н И Я ............................. 33
6. К Л А С И Ф И К А Ц И Я Н А П С И Х О Л О Г И Ч Е С К И Т Е Н А У К И ................ 35
7. М Е Т О Д И Н А П С И Х О Л О Г И Я Т А ..................................................................37

Глава тр е та
Р А ЗВ И ТИ Е Н А П С И Х И К А Т А И С Ъ З Н А Н И Е Т О .............................................. 43
1. Р А З В И Т И Е Н А П С И Х И К А Т А П Р И Ж И В О Т Н И Т Е ............................. 43
2. Р А З В И Т И Е Н А П С И Х И К А Т А П Р И Ч О В Е К А ........................................4 6
3. Р А З В И Т И Е Н А С Ъ З Н А Н И Е Т О ................................................................... 50

229
 ЧАСТ ВТОРА
ПСИХИЧНИ ПРОЦЕСИ, СЪ СТО ЯНИЯ И С В О Й С ТВ А
Н А Л И Ч Н О С Т Т А ................................................................................ 55
Г л а ва че твъ р та
У С Е Щ А Н Е .................................................................................................... 55
1. Т Е О Р Е Т И Ч Н И П О С Т А Н О В К И ............................................ 55
2. Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А Н А У С Е Щ А Н Е Т О ............................ 56
3. К Л А С И Ф И К А Ц И Я Н А У С Е Щ А Н И Я Т А ........................... 61
4. Р А З В И Т И Е Н А У С Е Щ А Н И Я Т А И У С Е Т Л И В О С Т Т А 62
Глава пе та
В Ъ З П Р И Я Т И Е ............................................................................................

2 2
1. Т Е О Р Е Т И Ч Н И П О С Т А Н О В К И ............................................
2. Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А Н А В Ъ З П Р И Я Т И Е Т О .................. 65
3. К Л А С И Ф И К А Ц И Я Н А В Ъ З П Р И Я Т И Я Т А ...................... 71
4. Р А З В И Т И Е Н А В Ъ З П Р И Я Т И Я Т А ....................................... 74

Глава ш е ста
П А М Е Т ........................................................................................................... 75
1. Т Е О Р Е Т И Ч Н И П О С Т А Н О В К И ............................................ 75
2. Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А Н А П А М Е Т Т А ................................... 77
3. В И Д О В Е П А М Е Т ......................................................................... 85
4. Р А З В И Т И Е Н А П А М Е Т Т А ...................................................... 88

Глава с е д м а
П Р Е Д С Т А В И ............................................................................................... ...90
1. Т Е О Р Е Т И Ч Н И П О С Т А Н О В К И ............................................. ..90
2. Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А Н А П Р Е Д С Т А В И Т Е ....................... ..91
..93
3. В И Д О В Е П Р Е Д С Т А В И .............................................................
..95
4. Р А З В И Т И Е Н А П Р Е Д С Т А В И Т Е ..........................................

Глава о с м а
В Ъ О Б Р А Ж Е Н И Е .........................................................................................
1. Т Е О Р Е Т И Ч Н И П О С Т А Н О В К И ..............................................
2. Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А Н А В Ъ О Б Р А Ж Е Н И Е Т О ...............
3. В И Д О В Е В Ъ О Б Р А Ж Е Н И Е .......................................................
„100
Я 101
4. В Ъ О Б Р А Ж Е Н И Е И Т В О Р Ч Е С Т В О .....................................
5. О П Е Р А Т И В Н И О Б Р А З И , Б Л Я Н О В Е , М Е Ч Т И ,
.107
Н А Д Е Ж Д И , С Ъ Н И Щ А .................................................................
". 110
6. Р А З В И Т И Е Н А В Ъ О Б Р А Ж Е Н И Е Т О ....................................

230
Глава девета
М И С Л Е Н Е ............................................................................................................111
1. ТЕОРЕТИЧНИ П О С ТА Н О В КИ ........................................................... 111
2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА М ИСЛЕНЕТО .......................................... 113
3. РАЗВИТИЕ НА М И С Л Е Н Е Т О ............................................................ 119
Глава десета
В Н И М А Н И Е ........................................................................................................ 121
1. ТЕОРЕТИЧНИ П О С ТА Н О В КИ ........................................................... 121
2. ХАРАКТЕРИСТИКА НА В Н И М А Н И Е Т О ..........................................122
3. ВИДОВЕ В Н И М А Н И Е ...........................................................................127
4. РАЗВИТИЕ НА ВНИМАНИЕТО. В Н И М АТЕП Н О С Т.....................129
Глава единадесета
Р Е Ч .........................................................................................................................131
1. РОЛЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА РЕЧТА З А ПСИХИЧНАТА
Д Е Й Н О С Т ................................................................................................131
2. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА Р Е Ч Т А ........................................132
3. Ф У Н КЦ И И НА Р Е Ч Т А ........................................................................... 136
4. ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИ СТИКА НА Р Е Ч Т А ................. 137
5. МЕХАНИЗМИ НА РЕЧТА...................................................................... 138
6. ВИДОВЕ Р Е Ч ........................................................................................... 139
7. РАЗВИТИЕ НА РЕ Ч Т А ........................................................................... 142
Глава дванадесета
ЕМОЦИИ И Ч У В С Т В А ....................................................................................... 144
1. ТЕОРЕТИЧНИ П О С Т А Н О В К И ............................................................144
2. МЕХАНИЗМИ НА ЧУВСТВАТА И Е М О Ц И И Т Е ............................. 148
3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЕМ О ЦИ И ТЕ И ЧУ В С ТВ А Т А ...................151
4. ПРОЦЕСУАЛНАТА СТРУКТУРА НА
ЕМОЦИИТЕ И Ч У В С Т В А Т А ................................................................154
5. ВИДОВЕ ЕМ ОЦИИ И Ч У В С Т В А .........................................................156
6. ИЗРАЗЯВАНЕ НА ЧУ В С ТВ А Т А ........................................................... 159
7. РАЗВИТИЕ НА Ч У В С Т В А Т А ................................................................ 160
Глава тринадесета
ВО ЛЯ.......................................................................................................................162
1. ТЕОРЕТИЧНИ П О С Т А Н О В К И ............................................................ 162
2. ПРОЦЕСУАЛНА СТРУКТУРА НА ВО ЛЕВИ ТЕ Д Е Й С Т В И Я .....163
3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВО ЛЕВИ ТЕ Д Е Й С ТВ И Я ........................ 167
4. КАЧЕСТВА НА В О Л Я Т А ........................................................................ 170

231
 5. ОБЕКТИВИЗАТОРИ НА ВОЛЯТА . 173
6. РАЗВИТИЕ НА ВОЛЯТА........................ 175

Глава четиринадесета
ТЕМПЕРАМЕНТ . . . Щ .... ..............................................................................
1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТЕМПЕРАМЕНТА....................... тШ
2. ТЕМПЕРАМЕНТИ И ТИПОВЕ ВИСША НЕРВНА ДЕЙНОСТ .. 179
3. КЛАСИФИКАЦИЯ НА ТИПОВЕТЕ ВИСША НЕРВНА
ДЕЙНОСТ И ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ..................................... . И . . 180
4. ТИПОЛОГИЯ НА ТЕМПЕРАМЕНТИТЕ..............................
5. ТЕМПЕРАМЕНТИ И ДЕЙНОСТИ

Глава петнадесета
ХАРАКТЕР.......... ..................................................................... .В Д Е 1 . 194
И . ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И
ХАРАКТЕРИСТИКА...................................................
2. СТРУКТУРА НА ХАРАКТЕРА........................................
3. КЛАСИФИКАЦИЯ И ТИПОЛОГИЯ НА ХАРАКТЕРА .Л И ! .. 202
4. ФОРМИРАНЕ НА ХАРАКТЕРА.....................................
Глава шестнадесета
СПОСОБНОСТИ.... ...................................Г * ......... .............................. 213
ЕС.ТЕОРЕТИЧНИ ПОСТАНОВКИ....................................................... 213
К . СЪЩНОСТ И СТРУКТУРА НА СПОСОБНОСТИТЕ...................214
3. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПОСОБНОСТИТЕ..............................217
4. КЛАСИФИКАЦИЯ НА СПОСОБНОСТИТЕ........................ 220
5. ЗАЛОЖБИ, НАКЛОННОСТИ, НАДАРЕНОСТ ........................... 222
6. ФОРМИРАНЕ НА СПОСОБНОСТИТЕ................................. 225

232
—