Л. Ст.

Георгиев

Еволюционна
психология

1997
 Еволюционна психология
Л. Ст. Георгиев
ISBN- 954-680-088-0
© Университетско издателство "Неофит Рилски" - Благоевград
 ВЪВЕДЕНИЕ
Психологията навлезе широко в социалната практика.
Потребностите от психологически знания, умения, способности в
различните области на живота наложиха разработването на реди­
ца клонове на психологията. Общата психология отдавна се е ро­
ила на множество нови психологически дисциплини — възрастова
психология, педагогическа психология, социална психология, ме­
дицинска психология, трудова психология, икономическа
психология, космическа психология и много други. Сред тях важ­
но място заема и еволюционната психология, която е призвана да
разкрие появяването и възходящото развити е на психиката, нейно­
то предназначение, функции и многообразните й проявления в ак­
тивността на животните. Генезисът на психиката и богатството на
нейните изяви в света на животните с неотслабваща сила привли­
ча вниманието на изследователите. Повишеният интерес се обус­
лавя от необходимостта да се опознае по-пълно и по-задълбоче­
но взаимната връзка между промените в средата и психическите
новообразувания у населяващия я жив свят, ролята на психиката и
Прогреса в морфологичното развитие на видовете, богатството
от функции на психиката и специфичното им съчетание у различ­
ните животни, психическите механизми на поведение и възмож­
ностите за тяхното моделиране и др. Цялата общественост е с по-
голяма насоченост към причудливите форми на живота в
природата. Тя се подхранва от желанието на съвременния човек
да общува по-непосредствено с представители на огромното цар­
ство на животните, да проявява грижи за тях, да вниква и да разби­
ра все по-добре тяхната душевност, да изпитва удовлетворение
от близостта и взаимодействието, от вярното приятелство със свои
любимци. Насочеността се обуславя и от осъзнатата потребност
от екологично равновесие в природата, а това означава ново от­
ношение и към животните, грижи за поддържане на присъствието
им, създаване на подходящи условия за целта. Все повече се отк­
риват възможности за подходящо включване на животни в
дейностите, които осъществява човекът, за улесняване и усилване
на собствената му активност.
Значението на еволюционната психология за по-добро раз­
биране на източниците, начините и последователността на психи­
ческото развитие, за по-целесъобразно взаимодействие с живия
свят в интереса на човечеството я наложи като университетска
дисциплина. Тя ще заема полагащото й се все по-престижно мяс­
то в подготовката на специалисти в различни области на социал­
ната практика. Естествено, на първо място еволюционната психо­
логия се изучава от студентите бъдещи психолози. Отделните учеб­
ни часове са ограничени, което е обяснимо при значителната об­
ща заетост на студентите. При това положение задачата на курса
е, а това е и оправдано, да ги въвежда в основното съдържание на
еволюционната психология, в нейните проблеми, понятия, зако­
номерности и което е не по-малко важно, да създава интерес към
този клон на психологическата наука. Постигне ли това, обучени­
ето открива богати хоризонти за задълбочаване на подготовката
по пътя на самообразованието, за творчески изследвания и пости­
жения в опознаване на толкова привлекателната и толкова непов­
торима по своите възможности и проявления психика на много­
образните живи същества, без които природата би изглеждала ка­
то застинала, би загубила много от своята красота, а обществото
би било невъзможно. Предлаганият учебник именно цели, без да
претоварва студентите с информация, да предложи съдържание,
което да изпълнява въвеждаща, ориентираща и стимулираща роля.
Потребността от учебник по еволюционна психология у нас
се определя и от обстоятелството, че учебникът на Ив. Нетов из­
даден през 1977 г. отдавна е изчерпан. Освен това съдържанието
на подобен курс се нуждае от обновление, което се обуславя от
бързото развитие на съвременното научно знание, в това число на
психологията на животните.
Още при писането на текста съзнавах, че има още много как­
во да се събере и обобщи. Ръководеше ме мисълта да се отговори
на потребностите на дадения етап, да се улесни подготовката на
студентите. Заедно с това да продължи усъвършенстването на
учебника. За него несъмнено ще допринесат отзивите на
студентите, обществената оценка и критичните бележки,
препоръки, за които предварително изказвам своята признател­
ност и благодарност.
 1. ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ И ВРЪЗКИ
С ДРУГИ НАУКИ
Съществуването на хората в природата отдавна им е наложи­
ло да опознават живота и поведението на насекомите, на влечугите,
на птиците, на бозайниците. Познанията им са били потребни, за
да се предпазват и да се защитават при необходимост, а така съ­
що да задоволяват своите насъщни потребности - да използват
дивеча за храна, кожите за обличане и постилане и др. Интересът
към животинския свят с времето не отслабвал. Той все повече се
засилвал. С напредването на познанията и опита на обществото
все повече въпроси занимавали съзнанието на човека. Искал да
узнае как се е зародил животът, какво е обусловило появяването и
развитието на различните видове животни, защо едни са се запа­
зили и са просъществували до наши дни, а други се изчезнали, как
се е осъществявал процесът на възходящото формиране на видо­
вете и от какво той е зависел, какви механизми обуславят целесъ­
образното поведение на животните и много други? Разбирал е и е
различавал тялото от силата, която го организира и направлява и
далече в древността я е нарекъл - душа. Не е искал да допусне, че
тя загива заедно с тялото и затова определял, че умира т.е. отлита
в света (у направление, мир-свят). По-трудно било да се изясни
какво представлява душата, как се развива тя, какви обстоятелст­
ва благоприятстват за нейната все по-сложна роля във възходя­
щото обогатяване на живия свят и т.н.? Трябвало да мине значи­
телно време, да се водят дълги и оживени спорове, да се утвърж­
дават едни и да се отхвърлят други възгледи, докато човечеството
стигне до науката за душата - психология (от гръцката дума псю-
хе-душа и логос-наука). Постепенно се натрупват и обобщават зна­
ния за душевните процеси, свойства и състояния на живите съ­
щества и на човека като най-високо завоевание в еволюционното
развитие. Дискусиите за психичното обаче не спират и до наши
дни. Това най-величествено, най-феноменално творение на живо­
та в неговото взаимодействие с околната среда крие още много
тайни, много неизвестни, които продължават да вълнуват, да прив-
личат вниманието. Това, което на даден етап от познанията за пси­
хиката се приема за убедително, обосновано, по-късно се оказа
непълно и в някаква степен неточно. Така, както всяка наука и пси­
хологията чрез осъзнаване и разрешаване на възникващи
противоречия, осъществява своето възходящо обогатяване и
развитие. Натрупва непреходни ценности, опознава все по-вярно
и по-пълно своя предмет.
С усилията си да осмисли началото на психическото разви­
тие и закономерностите на този процес, научното търсене в об­
ластта на психологията неизбежно се отправя към формите на жи­
вот в тяхното усложняване и усъвършенстване - към изследване
на психическите новообразувания в царството на животните. С
това се поставят и основите на психологията на животните като
важен дял на психологическата наука, без който е невъзможно да
се разбере същността на психиката, нейните функции, факторите
и закономерностите на извисяването й. И това е така защото вся­
ко психическо новообразование е продукт на съдържателна и дълга
предшестваща го история. Пръв е 3. Фройд, който в труда си
"Въведение в психоанализата" посочва, че човечеството е трябва­
ло да понесе две големи разочарования, обиди на своето
самолюбие. Първо, когато е узнало чрез откритията на Коперник,
че нашата земя не е център на вселената, а малка частица от нея и
когато в резултат на изследвания е премахната заблудата за свръ­
хестествено сътворяване на човека и е доказало, че произлиза от
животинското царство, че не е възможно да се изкорени животин­
ската му природа.
Търсенията и постиженията при изучаването на психологи­
ята на животните се обособяват в научна дисциплина, която получа­
ва различно название според това къде се поставя ударението, ко­
гато в обсега на вниманието са отделни видове животни, опреде­
лението е - зоопсихология. При ориентиране към сравняване на
изследваните обекти, предпочита се наименованието - сравнителна
психология. Когато се проследява и оценява възходящият процес
на психическото развитие на живия свят се говори за генетическа
или еволюционна психология. Независимо от предпочитаните
заглавия, анализът обикновено разкрива както психически харак­
теристики на индивидуалностите, така, върху основата на
сравняване, възходящите изменения, придобивки, тенденции и за­
кономерности в психическото развитие на видовете.
Обектът на еволюционната психология са животните в стъл­
бищата на все по-богатите и сложни форми на живот. Предмет на
изследванията и е психиката на животните в нейното възходящо,
генетическо развитие и усъвършенстване.
Психиката, както и други сили (магнетизъм, електричество и
пр.) не може да бъде опосредствено наблюдавана и изучавана. Тя
се проявява в активността на живите същества, в тяхното поведе­
ние и дейност. Ето защо психиката на животните се опознава не­
посредствено чрез изучаване на тяхното поведение. То е отворе­
ната книга, която позволява на този който умее да чете, много да
научи и да разбере.
Усложняващата се природа в своето развитие предявява все
по-високи изисквания към населяващия я жив свят. За да оцелее
той трябва да придобива механизми за пригаждане към особенос­
тите й. Тези животни се развиват, които "изобретяват" форми на
поведение адекватни на условията. За да постигнат целесъобраз­
но взаимодействие и равновесие със средата потребно им е да
развиват своята вътрешна регулираща и направляваща сила -
психиката. Тя от своя страна, както и много други потребности в
дадената обстановка, налагат промени в морфологическото и фун­
кционалното изграждане на органите и системите на живите
същества, които улесняват удовлетворяването на потребностите
и усилват проявленията на психиката. Например, при отделяне на
старите от младите пчели, което става при разместване на коше­
ри (старите пчели се връщат на мястото, където е бил кошерът в
поставения нов) у старите пчели се появява потребност да хранят
личинките, което обикновено правят младите пчели. Тази обек­
тивна потребност води до реактивизиране на жлезите, които от­
делят млечице, загубили с възрастта своите функции.
У птици, родствени с чайките (Rissa triclactyl), които гнез­
дят в скалите, са настъпили изменения в тяхната морфология. Тя
им осигурява адаптиране към средата. Тялото на тези птици е по-
леко. Те имат силни пръсти и нокти, които им позволяват да се
захващат за цепнатините в скалите. В сравнение с чайките, въз­
растните птици тук имат и редица поведенчески адаптации към
скалите, които обитават. Те изграждат чашкообразни гнезда от
пръст и кал, за разлика от чайките, които строят гнездата си на
земята и използват трева и морски водорасли. Малките им стоят
по-дълго в гнездата и приемат от родителите храна направо от
гърлото, докато повечето чайки я повръщат на земята, от където
малките я поемат. Пилетата на чайките, които гнездят на земята
при уплаха бягат и се крият, докато тези на родствените скални
обитатели притихват и остават в гнездата си.
У повечето животни, които живеят в пещерите и дълбоко в
морето или в мътни води, очите им имат рудиментарно развитие.
Такова е то и у прилепа, който ловува нощем. За сметка на това, в
зависимост от условията, се развиват други сетива като странич­
ните линии от осезателни клетки у рибите, които са чувствителни
към вибрациите. С помощта на тях те откриват движещи се и нед-
вижещи се предмети, проявяват чувствителност към електромаг­
нитни изменения и др. Подобна чувствителност притежават
бактерии, пчели, гълъби и др.
Посочените примери показват, че съществува взаимно
свързано, допълващо се взаимодействие между среда,
потребности, функции, психика и строеж на организмите. То е ос­
нование и за изучаването им в единство. От това обаче не следва,
че предметът на еволюционната психология включва подробно
описание на анатомическия строеж на отделните видове животни,
на нервната им система, на средата в която те живеят и пр. Такъв
подход би иззел задачи на други науки, неоснователно би ги
дублирал, би затруднил осмислянето и вникването в собствената
проблематика. Присъствието на други страни от единството трябва
да е относително, ограничено, подчинено на анализа на собстве­
ния предмет, идващо да илюстрира, да подкрепя съждениятаи
умозаключенията в това отношение, а не да ги подменя. Всяко
изследване неизбежно включва процес на абстрахиране, отделя-
не на значими страни, свързани с целта. Същото следва да се ка­
же и за поведението на животните. То не е самоцел на еволюцион­
ната психология, краен резултат на нейните усилия. Описанието
на поведението е полезно в тези му аспекти, които идват да под­
помогнат осмислянето на психологическите закономерности и
особености. Или в еволюционната психология разглеждането на
поведението на животните, на характеристиките на нервната сис­
тема е избирателно и е подчинено на главната цел - да се разбере
по-вярно и по-пълно тяхната психика, генезисът на нейното
развитие.
От това, че опознаването на психиката е опосредствено не
следва, че изучаването и има спекулативен, субективен характер.
И атомната енергия не се възприема непосредствено, но това не
пречи чрез редица други процеси и явления да се разкриват нейните
тайни, закономерности.
Еволюционната психология в своето развитие си поставя все
нови и нови задачи, те се определят от потребностите на общест­
вото и са свързани с постиженията на научното познание. На се­
гашния етап особено актуални са задачите:
1. От позициите на съвременното научно познание да се ос­
мисли по-добре същността и ролята на психиката, а с това да се
отговори по-вярно кога тя се появява и кои са причините, които я
обуславят.
2. Да се разкрие по-пълно взаимната връзка между условията
на живот и развитието на психиката.
3. Да се разкрие единството и взаимната обусловеност между
психика и нервна система.
4. Да се проследи по-цялостно възходящата линия в развити­
ето на психиката.
5. Да се определят условията благоприятни за формирането .
на психически качества и свойства у животните, които са в инте­
реса на хората.
6. Като се придобиват познания за психиката на животните,
по-адекватно и целесъобразно да се взаимодейства с тях.
7. В хода на генетическото развитие животните придобиват
повече психически възможности, но същевременно и загубват ня­
кои (например, усетливостта на кожата към светлина). Познанията
за психически качества и свойства, които са притежавали или имат
и понастоящем животни, позволяват да се търсят перспективи за
увеличаване на възприемателните възможности на човека (сни­
жаване прага на усещания и др.).
Голямото познавателно и практическо значение на еволюци­
онната психология е основание тя целенасочено и плодотворно
да се развива, да привлича все повече изследователи. Във фирма­
та "Мерцедес" например, разработват боя която да изменя цвета
си, така както южноамериканската пеперуда Морфо. Тя променя
цвета на крилата си в тонове на синьо и зелено. Този феномен на
интерференция (взаимодействие), наречен от учените фото ефект
Флип-флоп, се получава от напластяването на светлинни лъчи върху
крилете. Те са покрити с плочици. При полет на пеперудата свет­
линните лъчи се отразяват във фините жлебове на стройно подре­
дените плочици и се получава ефектът на оцветяване от зелено в
синьо и обратно.
Еволюционната психология взаимодейства с етологията.
Проучванията и за поведението на животните улесняват анализа
и оценката на психическото им развитие. От своя страна еволю­
ционната психология подпомага етологията в осмисляне на
факторите, които мотивират поведението. Допринася също така
антропологията да осветли по-добре проблемите на човека. Дава
свой принос за обогатяване на медицината чрез провеждане с жи­
вотни на психофармакологични експерименти. Полезна е на сел­
скостопанската практика за по-добро отглеждане на различни ви­
дове животни, за увеличаване на тяхната продуктивност, за бор­
бата с вредителите и др. Например скакалците, които нападат и
опустошават реколтата от огромни територии, издават специфич­
ни звуци - сигнали за отлитане. Записани на магнетофон и про­
дължително възпроизвеждани тези звуци позволили на борещите
се с вредителите да държат скакалците до изнемощаване във въз­
духа и по този начин да спасят посевите. Еволюционната психо­
логия е свързана с общата, възрастовата психология чрез взаим­
ното сътрудничество в опознаване на закономерностите на психи­
ческото развитие. Взаимодейства още със зоологията, анатомията,
генетиката.
 2. РАЗВИТИЕ

Отначало разбиранията за душата се създават и се предават

на поколенията като поверия, традиции. Постепенно по-образовани
личности и особено древните философи, започват целенасочено
да осветляват въпроси на душевните процеси, свойства, състояния.
Платон разграничава душата от тялото. Счита, че по приро­
да тя е инертна (не се изменя). Способна е да познава общото у
нещата без помощта на сетивата и в това отношение душата оти­
ва по-далече от опита. Дели душата на разума, усещаща и расти­
телна (импулсивна). Всяка душа има място в тялото на човека -
разумната в главата, за да е по-близо до небето, усещаща - в сър­
цето и растителната - в корема. Говори и за биологична душа.
Съществува душа от висш порядък, която е безсмъртна. Тя позна­
ва идеите.
Ученикът и приемникът на Платон-Аристотел също разделя
душата на няколко вида. Една от тях е безсмъртна. Вниманието
му обаче е насочено не толкова към умозрителни разсъждения, а
към събиране и подреждане на факти, на емпирични данни в раз­
лични области на живота. Те правят по-пълни, по-точни и по-си­
гурни човешките познания. Аристотел няма равен в древността
по огромното количество систематизиран фактически материал в
областта на физиката, астрономията, ботаниката, зоологията,
логиката, поетиката, етиката, политиката и др.
Животните, според Аристотел, притежават низша душа. У
всяко от тях във възходящ ред тя е по-развита и съдържа
предидущите, така както квадратът се състои от триъгълници (ако
се пресече по диагонал). В този смисъл между душата на човека и
на животните има различия, но и сходство.
Стоиците, и преди всичко Хризел, въвеждат понятието за ин­
стинктите на животните. Те посочват, че животните придобиват
влечения и имат представи. Извършват целесъобразни действия
под влияние на космическия разум, но не ги осъзнават, а постъп­
ват инстинктивно. Птиците вият гнезда без да разбират своите
действия. Паякът по същия начин плете мрежа. Пчелите строят
изкусно восъчни пити и др.
През Средновековието догматичното мислене пречи за разг­
ръщане на познанието. През този период заслуга на Тома Аквински
е, че обединява преди това направеното.
В епохата на Възраждането - XVI век бързо нараства потреб­
ността от експериментални проучвания. Все повече се търси опо­
ра на доказателства, на емпирични данни, в това число и в облас­
тта на развитието на животинското царство. Декарт утвърждава,
че животните нямат душа, съзнание и действат като автомати.
Бекон извежда правилото, което важи и за психологията, че на­
уката трябва да има работа само с факти. Геснер публикува труд, в
който описва много наблюдения върху животни. Следват подоб­
ни разработки на Белон, Рондал, Тьонер и др. Бързо се обогатя­
ват знанията за животните. В резултат на продължителни наблю­
дения Л. Бюффон предоставя значими данни за гръбначните
животни. Реомюр изследва насекоми. Трамбле, Кювие и др. ос­
ветляват въпроса за навиците и способностите на животните.
Бюффон изтъква, че животните имат възприятия, но не могат
да сравняват възприетото и да стигнат до общи понятия. Поради
това те не притежават мислене.
Кондиляк доказва, че инстинктите отначало са били разум­
ни действия и после, след много повторения са се автоматизирали.
Повратен момент в историята на познанията за психиката е •
теорията за еволюцията на Ж. Б. Ламарк. Той отхвърля широко
наложилото се разбиране, че всичко у животните е дадено веднъж
и завинаги. Високо оценява движението, изменението, развитието.
Разделя животните на групи според равнището в развитието на
тяхната психика. В първа група включва животни, движенията на
които се пораждат от външни дразнители, но не се съпровождат
от усещания и от проявяване на воля. Това е най-примитивната
форма на живот. Към втора група отнася животните, които заедно
с общата възбудимост, имат усещания, смътна представа за собс­
твеното си съществуване (елементарни зачатъци на съзнание). Тези
животни действат по вътрешни подбуди. Трета група обхваща
животните, които стигат до неясни представи (образи) и проявя-
ват волеви актове, които се изразяват в насочване към предмети.
В четвърта група са най-съвършените животни - гръбначните. Те
притежават във висша степен способностите на животните от пре­
дидущите групи. Имат точни представи за обектите, които са прив­
лекли вниманието им. Умеят да сравняват, да стигат до сложни
представи. Проявяват воля в различните дейности. Възможностите
им в това отношение са неограничени.
В основата на процеса на еволюцията Ламарк поставя психи­
ческия фактор, вътрешната потребност на животните да адапти­
рат към променящите се условия на средата. Посочва, че същес­
твува връзка между нервна система и психически способности, че
различието между човека и животните е в степента на тяхното
развитие. У животните Ламарк различава три вида дейности:
рефлексивна, инстинктивна и разумна. Идеята на Ламарк за ево­
люционното развитие дава значителен тласък за разгръщане на
плодотворни изследвания, за обогатяване на познанията за
животните, за психическото им развитие.
С делото си Л. Бюффон и Ж. Б. Ламарк поставят основите на
научния подход към изследване на животните. Голям е приносът в
това отношение на Ч. Дарвин. Той потвърждава, че у животните
има инстинкти и научно обяснява тяхната целесъобразност, връз­
ката между жизнена среда и изменения на инстинктите. Обосновава
естествения отбор като условие за запазване на животните, които
успяват да се приспособят към обстановката, към нейните
изисквания.
Теорията на Ч. Дарвин за произхода на видовете стимулира
по-нататъшните интензивни изследвания на психиката на живот­
ните в тяхното еволюционно развитие (Романес Морган, К.
Бернар, Е. Толмен, Прейр, Бине, Ферфорн и др.). Романес, при­
ятел и последовател на Ч. Дарвин през 1882 г. издава труда
"Умствените способности на животните", Морган през 1894 г. -
"Въведение в сравнителната психология", К. Бернар в 1878 г. -
"Лекции за жизнените явления, общи за животните и за растени­
ята". Леббок става инициатор за използване на точни лаборатор­
ни методи при изучаване на психиката на животните. Той провеж-
да оригинални опити с пчели, мравки, оси и кучета, създава мето­
да на лабиринта и на препятствията за изследване на животни.
Ферворн изследва психическия живот на едноклетъъчни
животни. Обяснява, че поведението следва да се разглежда до­
скоро под въздействието на физико-химически фактори, отколко­
то на психологически.
Льоб създава оригинални методи за наблюдението на пове­
дението на животни. Осъществява измервания и извежда количес­
твени зависимости.
Постепенно се поставят основите на експерименталния ме­
тод в изучаването на психологията на животните.
В Русия основоположници на научното изучаване на психи­
ческата активност на животните са К. Ф. Рул и В. А. Вагнер
(ХIХ-ХХ век). По-късно трудове посветени на психическата регу­
лация на поведението на висшите бозайници пишат
Н. Ю. Войтонис, Н. Н. Ладигина Коте, Г. 3. Рогински и др.
Н. Н. Ладигина Котс, Ян Дембовски и др. обогатяват еволю­
ционната психология като разкриват сходствата и различията в
развитието на човека и на маймуните.
Еволюционната психология в своето развитие зависи от пос­
тиженията на науките. Те влияят върху темповете на напредване­
то й.
Положително върху изучаването на поведението на живот­
ните през XX век се отразява теоретичното направление бихеви¬
орзъм (от англ. behaviour - поведение). То извежда за предмет на
научното изследване поведението, което непосредствено може да
се наблюдава. Високо оценява ролята на външните стимули. За
единица на поведението се взима връзката стимул - реакция.
Бихевиоризмът допринася за разработването на емпирични и ма­
тематически методи за изучаване на поведението. Счита, че ре­
шаването на задачи се основава на пробата и грешката. Д. Уотсон
предлага първата програма за изследване на поведението и се зас­
тъпва за точни методи на проучване. Е. Торндайк изучава поведе­
нието на животни с помощта на лабиринти, проблемни клетки,
апарати за опознаване на способностите за различаване и др.
 За разбиране на еволюционното развитие на психиката доп­
ринасят в значителна степен изследванията на И. П. Павлов с не­
говите открития за рефлекса. Той доказва, че при определени ус­
ловия индиферентни дразнители (цвят, миризма, светлина, звук),
получават сигнална функция, започват да имат за животното оп­
ределено значение. Осъществява оригинални опити с кучета.
Показва, че при хранене слюнчената жлеза отделя секрет, което
той нарича безусловен рефлекс. Когато храненето се съпровожда
от действието на някакъв дразнител, който няма пряко отноше­
ние към този процес (например звук), то идва момент, когато са­
мото появяване на звука предизвиква слюноотделяне т.е. живот­
ното свързва сигнала с предстоящото хранене. У него възниква
състояние на очакване. Дразнителят, към който доскоро живот­
ното се е отнасяло безразлично, придобива за него определено
значение. Тази връзка И. П. Павлов определи като условен рефлекс.
Той експериментално доказа механизма на условните рефлекси,
тяхното значение за ориентиране на животните, разграничи видо­
ве условни рефлекси и др. Обоснова, че у човека има и по-висша
сигнална система (втора) - сигнал на сигналите, която се основава
на речта. Така ако при първата сигнална система видът на лимона
предизвика определена реакция (слюноотделяне), то достатъчно
е човек само да произнесе думата лимон, за да последва същото
влияние. Последното е именно в резултат от действието на вто­
рата сигнална система.
Принос за развитието на психологията, в това число и на пси­
хологията на животните има и гещалтпсихологията (от немски
"gestalt" - образ, форма). Това направление възниква като реакция
срещу голямото раздробяване на изучаваните явления, срещу "ана­
томичния" подход. Възниква в Германия през тридесетте години
на XX век. Вертхеймер и неговите ученици В. Кьолер, К. Кофка и
други изследователи - Рубин, Левин, Зандер, Маттей и пр. изли­
зат от разбирането, че възприемането на цялото изпреварва това
на частите. Цялото е образа - гещелта. Елементите на образа се
подчиняват на пялото. Две точки на бял фон са прост образ и
разстоянието между тях се определя неточно. Ако обаче са очи
на лице и малките промени се забелязват, защото се изменя изра­
за на лицето. Всеки образ може да се подлага на транспозиция - в
него да се внасят промени, които не водят до изменение възпри­
емането на цялото. Мозъкът действа като единно цяло и отделни­
те части могат да се заместват. Това показали опитно на животни
Франц, Лешли и др. За разлика от бихевиористите, които са
убедени, че решаването на задачи се основава на проби и грешки,
гещелтпсихологията извежда ролята на мигновеното схващане
(инсайта). През 1917 г. В. Кьолер издава книга "Изследване на ин­
телекта на човекоподобните маймуни", в която от позициите на
гещалтпсихологията разглежда процеса на решаване на задачи от
човекоподобна маймуна като разумно интелектуалното поведение.
Е. Толмен изгражда психологическа система, която се основава
на признаването на съвместността на бихевиоризма и
гещалтпсихологията. През 1932 г. той публикува своя фундамен­
тален труд "Целевото поведение на животните и на човека". Толмен
се приема за създател (наричат го баща) на съвременния когнити-
вен подход при разбиране поведението на животните.
Руските психолози А. Н. Леонтиев, С. Л. Рубинщейн, П. Я.
Галперин и др., в светлината на теорията за дейността, обоснова­
ват генетичното появяване и развитие на психиката като потреб­
ност и проявление на ориентировъчната активност на живите
същества.
 3. МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Както всяка наука и еволюционната психология има свои ме­
тоди и средства за анализ и оценка на изследваните явления и
процеси. Тя ги обогатява, развива, усъвършенства и с това по-пълно
и задълбочено изучава психиката на животните в нейното възхо­
дящо генетично изменение. Специфичните условия при които се
извършват проучванията обуславят своеобразие на подходите и
начините за обхващане и осмисляне на сложните актове на пове­
дение и действия на животните.
Наблюдението като целенасочено и организирано възприема­
не на факти и осмисляне на връзки, зависимости е основен метод
и в еволюционната психология. Използването му обаче има свои
особености, които се обуславят от обекта на изследване.
Наблюдението включва редица помощни методи. То се съпътства
от описване на възприемането като важен начален методи. Колкото
описанието е по-пълно с оглед на целта, толкова по-надеждна е
научната информация, която може да бъде получена. Описанието
може да се основава на еднократно или на продължително наб­
людение на проявите на животни. Възможно е и опосредствено да
бъдат събирани данни чрез проследяване на заснети филми.
Непосредственото наблюдение позволява с повече сетива да се
възприема ситуацията, което е от съществено значение за
описанието. Опосредственото наблюдение от своя страна пък от­
крива възможност да се възпроизвеждат кадрите колкото пъти же­
лае изследователят. Това улеснява и подпомага ориентирането.
Описанието обхваща активността на животните в тяхната дина­
мика и развитие, а така също и резултатите, последствията. Още
по времето описанието или след него се извършва отбор
(отсейване) на данни, което е необходим метод за по-добро ос­
мисляне на главното, определящото, свързано с целта. Отборът
може да е условен, когато мислено се акцентира върху определе­
ни страни от проявленията на животни с оглед да се посочи общо­
то (ритуален характер на застрашителните пози, защита на тери­
ториални граници и др. /или различия/ брачно поведение на
партньорите, сигнална комуникация и др.). Възможно е подборът
да се извърши ситуативно по силата на доминиращд впечатления
(например проявяване на страхови реакции при опасност) или ра­
ционално т.е. в зависимост от поставената цел (например какви
средства използват различните животни за защита?).
Наблюдението създава условия за използване и на други важ­
ни методи на познание. Един от тях е причинно-следственият
анализ. Той изисква да се откриват и да се обясняват факторите,
които обуславят дадени форми на поведение, психически процеси,
свойства и състояния, да се откриват и осмислят същностните връз­
ки и зависимости между причини и следствия. Игрите на живот­
ните съдържат елементи на движения и взаимодействия при
ловуване, при брачно общуване, при нападение и отбрана. Подобно
съдържание на игрите се обуславя от предназначението им да под­
готвят животните за реалните им функции в живота.
Не по-малко важен е и методът на предвижване, прогнозиране.
Например за отражението на групови или на единични начини на
живот върху поведението на птици, бозайници, за навиците, които
е възможно да придобият животни в различни ситуации - при съ­
жителство с други видове, при обучение и пр.
В процеса на наблюдението, чрез мисловните операции срав­
няване (откриване на сходства и различия), оценяване и други, се
отделя общото между изучаваните обекти. Осъществява се ин-
дентификация (разпознаване), обединяване, класификация. Това е
метод, който широко се прилага. Дадено насекомо например, не
може да се каже към кой вид принадлежи без да се открие нещо
съществено, общо с други, да се съотнесе към дадена група.
Различни са цвета, големината, начините на ловуване у гущерите,
но редица признаци са основание те да бъдат отнасяни към даден
вид и да бъдат разпознавани, идентифицирани т.е. всяка инденти-
фикация включва и момент на обединяване, класификация.
Класифицират се животните, които използват миризми като сред­
ство за вътрешно видово взаимодействие, за предпазване и отб­
лъскване на нападение и др. Класифицирането се извършва глав­
но по три критерии: по причините, които обуславят дадени явле-
ния и процеси; по функциите, които изпълняват и по техния
произход. Действието на половия хормон е причина за изменение
на поведението на животните, за доминирането на определени пси­
хологически характеристики - внимание и интерес към срещупо­
ложния пол, агресивност към съперника, активност при опреде­
ляне на териториалните граници и др. Промените в биологичес­
кия часовник на животните пораждат състояния на
предприемчивост, оживеност. Гладът изостря вниманието,
усещанията, възприятията, усилва волята. Ситостта - ги притъпява.
Когато се извършва класификация на дейности на животни
по това къде избират места за своите гнезда и как те ги строят, с
какви движения си служат, за да предупреждават и да заплашват
противника, по какъв начин опознават и адаптират (привикват)
към средата и др., става дума за функционално обединяване на
сходства или различия.
Що се отнася до класификацията по произход тук се обхва­
щат прояви, които са обусловени генетически или които са при­
добити в онтогенетичното (индивидуалното) развитие на животни.
Така криенето на храна у различни насекоми, птици, бозайници е
видово фиксирано и онаследявано поведение, докато предпочи­
танията за преминаване по един или по друг път е въпрос на навик,
на прижизнено придобито поведение.
Използва се и методът на моделирането. Той помага за илюс­
триране на явления и процеси, за тяхното по-добро анализиране и
обясняване.
Все по-широко в научните изследвания на поведението и пси­
хиката на животни навлиза и експериментът. Чрез него се създа­
ват специални условия и се използват подходящи технически сред­
ства за обективиране и изучаване на определени психически
процеси, свойства и състояния. За разлика от наблюдението, къ­
дето еднократно се възприема известно поведение, взаимодейст­
вие без възможности за вмесване, експериментът има това
предимство, че той може да се повтаря и да се правят промени в
неговата организация и осъществяване, които изследователят на­
мира за полезни.
 Експерименталните методи се назовават по предназначени­
ето им или по използваните средства. Според предназначението
си са методи за изследване на паметта, мисленето, емоциите и др.
Според използването им:
1. Метод на лабиринта. Създаден е от Смол, който е правил
опити с мишки. Ако дъждовен червей се пусне в лабиринт с фор­
ма на буква Т той привиква да се движи само в една посока при
положение, че известно време опитите му да се отклонява в про­
тивоположно направление се посрещат с удари на ток. Отчита се
след колко опити се създава условен рефлекс за движение в зада­
дената посока, каква е неговата трайност и др. С различни по слож­
ност лабиринти са изследвани насекоми, птици, бозайници. Те да­
ват богата информация за начините на ориентиране, за мотивите
на поведението и пр.
2. Метод на обходния път (с препятствия). При срещане на
препятствия животните използват различни стратегии, които раз­
криват особености на тяхната психика - на вниманието, на
възприятията, на мисленето и др. Тези животни, които се намират
на по-ниско равнище на развитие (например риби) не са в състо­
яние да диференцират обекти на своята активност от
препятствията. Когато препятствията ги няма, те продължават да
правят обходни движения към храната. Не постъпват така
бозайниците. Те действат според условията и използват прекия
път към целта.
3. Метод на едновременния или последователен избор. При
дресиране се подкрепя (с храна) определено единство от дейст­
вия (например животните танцуват,карат велосипед, "играят фут­
бол" и др.) или също, върху основата на подкрепление се науча­
ват да имат "предпочитания" - да сядат на столчета с един и съ­
щи цвят, форма, номер и др. Освен външна ефективност от по­
добни действия, методът дава информация за процеса на
обучението, за интелектуалните възможности на животните и др.
4. Метод на откритото поле. Животните се оставят свободно
да избират пътища, по които да минават, място където да нощуват,
дейности в които да участват. Анализира се и се оценява избора,
изясняват се обстоятелствата, които са мотивирали техните
предпочитания.
5. Метод на проблемната клетка. Животни се поставят в си­
туация на затруднение (противоречие между това, което умеят и
непознати нови условия - проблемност). Иска се например да от­
ворят вратата на клетка и да влязат в нея. Там има привличащо ги
подкрепление (лакомство). Или чрез манипулативни движения да
излязат от клетката. Изследва се начина на ориентиране, на ре­
шаване на интелектуалната задача, на количеството необходими
упражнения за формирането на навика, трайността на съхранява­
нето му и др. Например, врабче, за да получи храна трябвало да
дръпне връвчица. Отваряла се вратичка, зад която имало храна.
Постепенно то се справило със задачата. Започнало да проявява
известна стереотипност в поведението като дърпало връвчицата
и тогава, когато вратичката била отворена.
6. Метод на употреба на средства за дейност. От примати се
иска да намерят начин за привличане на лакомство, което е извън
клетката и с ръка не може да бъде достигнато. Решението е жи­
вотното да използва пръчка или да я удължи с друга и така да
постигне целта. Методът създава възможности за изучаване на ин­
телекта на маймуните. Използвали са го Кьолер, Ладигина Котс,
Рогински и др.
Известни са и други методи като метод на грешките - измер­
ване на интензивността на опитите на животното, метод на отсро­
чените реакции - отдалечава се времето през което животното след­
ва да реагира на условен дразнител (например светлина) т.е. да
действа по спомен. При изучаване поведението на животни се из­
ползват различни варианти на така наречения депресивен
експеримент. Животното се държи известно време гладно или
жадно, при други ограничения (на движенията, възприятията) и се
проучва как те се отразяват на поведението. Използват се и ус-
ловно-рефлекторни методики. Животното го обучават да реагира
по различен начин на два дразнители. При обучението се отчита
броя на грешките и на опитите за постигане на определен резултат.
С този метод е било доказано например, че някои риби са чувст-
вителни към изменения на окръжаващото ги електрическо поле.
; Прилагат се и математическите методи за обработване на пър­
воначално получените данни - намиране на проценти, корелаци¬
онен анализ за измерване на връзки между признаци, изчисляване
на рангова корелация, факторен анализ за оценяване на главните
фактори, които обуславят дадени психически явления и пр.
 4. ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ
НА ПСИХИКАТА
Явленията и процесите се предшестват и подготвят от опре­
делени обстоятелство т.е. имат своите предпоставки. Има ги и
появяването на психиката. По-важни от тях, както ги посочват А.
Н. Леонтиев, С. Л. Рубинщейн и Ж. Пиаже са следните:
1. В основата на многообразието на света са процесите на
равновесие и лабилност (свобода). Те дават качествената опреде­
леност на нещата, характеризират ги като индивидуалности.
Например, водата е резултат от равновесието между две молеку­
ли водород и една молекула кислород. Това единство съдържа в
себе си възможности за изменение т.е. определена лабилност,
свобода. Когато се наруши равновесието се стига до получаване­
то на нови съединения. Или ако равновесието осигурява неповто­
римостта на нещата, то лабилността - перспективите за техните
изменения, възможности за развитие. Както в неживата природа
всичко е резултат на определено равновесие между онова, което
съставлява индивидуалностите (предметите), и те носят в себе си
възможности за изменение, така и в живата природа - цялото й
богатство е проявление на причудливи форми на равновесие и на
степени на независимост, на по-голяма или по-малка
самостоятелност, свобода на съставляващите я компоненти.
Разнообразните форми на равновесие от една страна обособяват,
отделят индивидуалностите и от друга страна ги свързват. Това е
така защото равновесието, хармонията обуславя не само индиви­
дуалностите с техните качествени характеристики, но и съгласу­
ваността между тях, съвместното им съществуване. С нарушава­
не на равновесието вътре в индивидуалностите или между тях, с
други думи, при настъпване на диспозиции се създават условия за
изменения, за възстановяване на равновесието на качествено но­
во равнище. Процесът на нарушаване на равновесието
(диспозиция) и на възстановяването му осигурява развитието на
живата и неживата природа. Както равновесието, така и възмож­
ностите за промени (лабилността, свободата) биха били безсмис-
лени ако не водеха до развитие, до нови качествени образования.
Колкото свободата, степените на самостоятелност са по-големи,
толкова са по-многообразни, по-варативни перспективите за
новообразувания, за уравновесявания със средата на качествено
нови равнища. Динамичната връзка между равновесие и свобода
в природата е важна предпоставка за непрекъснатото й изменение
и развитие.
2. Висша форма на равновесие и свобода е животът. Той е
най-сложен по механизмите и равнищата на вътрешно и външно
уравновесяване. Животът притежава огромни потенции за развитие,
за самостоятелно, свободно самоизменение. Богатството от на­
чини на уравновесяване и придобиваните степени на свобода во­
дят до многообразие от живи индивидуалности и връзки между
тях. Индивидуалностите все повече се отделят от средата и в съ­
щото време увелечиват и задълбочават своите връзки с нея.
Появява се поведението като необходимост за поддържане и съх­
раняване на живота, като специфична активност за уравновесява­
не със средата и за изявяване в нея, за осъществяване на опреде­
лена самостоятелност, отделеност. Животът в неговото развитие
е обективна предпоставка за появяването на психиката. Без него и
психиката не би била потребна и възможна.
3. Живите индивидуалности се отличават от неживите по на­
чина на вътрешното и външното уравновесяване и по характера
на лабилността (свободата), която притежават. Така, както посоч­
ва А. Н. Леонтиев, докато машината работи чрез енергията, ко­
ято идва отвън, то активността на организмите се основава на съз­
даваната от тях собствена енергия. Кучето по думите на К. Бернар
пълнее не за сметка на тлъстините от овците, които изяжда, а об­
разува своя собствена кучешка тлъстина. Всеки организъм предс­
тавлява сам източник на енергия, работи като енергийна система.
Тя му позволява да се отзовава на външни въздействия.
Поддържането на организма и взаимодействията със средата е
свързано с изразходването на енергия, със спадането на нейния
потенциал. Тези процес е известен като дисимилация.
Възстановяването на силите чрез храненето е процес на
асимилация. Двата процеса са взаимно свързани. За да си набави
енергия животното изразходва част от тази, която притежава. При
осъществяване на жизнените си функции - придвижване, хранене,
избягване на опасности и др., то изразходва енергия и му е пот­
ребно възстановяването и т.е. дисимилацията да бъде компенси­
рана от асимилация. Живите същества като енергийни системи
изразходват и сами възпроизвеждат своя енергиен потенциал, са-
мообновяват се, самовъзстановяват се, което не е присъщо на ме­
ханичните устройства. Техните части се износват и трябва да бъ­
дат подменяни. Те спират да работят щом се прекрати притока на
енергия. Не е така при животните. Асимилацията напрекъсва с
непостъпването на хранителни вещества. Тя продължава чрез пре­
образуване на собствени вещества в хранителни. Оползотворява
се притежаваната мастна тъкан. Когато енергията се изчерпи така,
че организмът не е в състояние да си набави потребната, няма
сили за това (дисимилацията е изразходвала резервите /т.е. диси­
милацията не се съпътства от процес на асимилация, животното
загива. Получава се разпадне на организма - дисоциация.
Последната се получава не само когато прекомерно се изразход­
ват силите без възстановяване, но и тогава, когато продължител­
но се осъществява асимилация/ натрупване на хранителни вещес­
тва /без или при обеднена дисимилация/ изразходване на енергия).
Възможностите на животните да се самовъзстановяват и
самообновяват, върху основата на асимилацията и дисимилацията,
поддържат тяхната идентичност т.е. да бъдат това, което са.
Постига се равновесие, което съхранява съществуването им. Не е
така с неживите предмети в природата. Те непрекъснато по-бавно
или по-бързо, се разрушават и постепенно се превръщат в други
тела. Например, чрез изветряване скалите стават на прах, при ви­
сока температура водата се превръща в пара, а при ниска - в лед.
Различният начин на уравновесяване на животните със сре­
дата е друга съществена предпоставка за възникване на психиката.
4. Различен при животните е и характерът на взаимодействи­
ето със средата. Веществата и телата, които си взаимодействат са
в равностойна позиция. Все едно е дали цинкът действа върху сол-
ната киселина или обратно, както и кое от две тела е причинило
сблъсъка между тях. Резултатите са едни и същи. Не е така при
активността на животните в средата. Тук те си набавят потребно­
то за поддържане на живота. Намират се в действена позиция по
отношение на предметите, които задоволяват потребностите им.
Тя утвърждава животните като субекти т.е. те не са пасивни в
средата, а насочено въздействат на нея, търсят и осигуряват сво­
ето съществуване, постигат жизнено необходимото им равновесие.
Това изисква и е обективна предпоставка за появяването на
механизми, които идват да осигуряват субектното проявяване на
животните, успешните и все по-разширяващи се и усложняващи
се техни връзки и взаимодействия със средата в хода на еволюци­
онното развитие. Разширява се обхватът на субектната активност.
По-сложно става набавянето на храна, по-многообразна и много­
посочна защитата от неприятели, по-богата по съдържание сиг­
налната обмяна на информация със себеподобните и т.н. С други
думи, субектната позиция гарантира все по-добро пригаждане към
условията, приспособяване (акомодиране) към променливите в об­
становката и привикване (адаптиране). Акомодацията и адапти­
рането са възможни при успешно ориентиране, което е предназ­
начение на психиката. Ето защо субектната позиция на животните
с нейните процеси на пригаждане и привикване изискват, подгот­
вят и водят до появата и развитието на психиката.
 5. ТРОПИЗМИ

Специфична предпоставка на психическото отразяване са

тропизмите. Те се появяват в хода на еволюционното развитие
като необходима форма на взаимодействие и уравновесяване на
живите организми със средата.
Първоначална проява на дейното състояние на организмите
е дразнимостта. Тя се изразява във възможност на живите орга­
низми да реагират на определени външни обстоятелства.
Растенията в сутрешните часове са обърнати към слънцето, тъй
като това съответства на нуждите им. След обяд, когато слънче­
вите лъчи са много силни, растенията свиват листата си, свеждат
стебла, сякаш се отвръщат от слънцето. По определен начин ре­
агират инфозори и др. Именно тази начална форма на насочване
и избиране на начина на реагиране на най-простите организми на
неизбежни (принудителни) въздействия, върху основата на свойс­
твото за дразнимост, се нарича тропизми.
Теорията за тропизмите създава Ж. Льоб. Той посочва, че все­
ки жив организъм постоянно се намира под влияние на различни
външни въздействия. Едни от тях нямат посока. Такива са разсе­
яната светлина, общата температура, влажност и др. В тези усло­
вия организмите са напрегнати, неспокойни. Реакциите на посо­
чените дразнители се наричат кинези. Под влияние на разсеяна
светлина се говори за фотокинеза, на топлина - термокинеза и др.
Обикновено повечето от въздействията имат направление,
насоченост. Слънцето има посока на греене. В зависимост от раз­
лични условия увлажняването на почвата не е равномерно.
Източниците на топлина направляват силата на греенето и др.
Всички тези и други въздействия предизвикват насочени реакции
на организмите - тропизми. Според вида на въздействията тро­
пизмите получават съответни названия. Когато реакциите са по
посока на дразнителя, тропизмите са положителни. Щом са в про­
тивоположна посока т.е. на отбягване от въздействието, тропиз­
мите са отрицателни. Положителен фототропизъм е насоченост­
та та стеблата на растенията към слънцето. Също така и водорас­
лите проявяват положетилен фототропизъм като се стремят към
светлината. Така постъпва и хидрата в аквариума. Тя винаги се
разполага на най-осветената страна - тази която е към прозореца.
Ако се завърти аквариума, така, че светлата доскоро страна да
попадне в сянка, хидрата веднага се премества към осветената.
Отрицателен фототропизъм се наблюдава у комарите. Те през де­
ня се крият и само вечер излизат да търсят храна. Корените на
дърветата се развиват към по-влажните места в почвата. Това е
положителен хидротропизъм. Стеблото расте в противоположна
посока на земното привличане. Налице е отрицателен
геотропизъм. Корените на растенията се спускат в дълбочина -
положителен геотропизъм. Мишките, плъховете постоянно се стре­
мят да се допират до твърд предмет. Затова пълзят и бягат винаги
край стената. По същата причина и червеите се натикват в тесни
отвори. У всички тях това е проявление на положителен
стереотропизъм. Пъстървите плуват винаги срещу течението на
реката. Птиците обичат далетят срещу вятъра. Това е положите­
лен реотропизъм. Инфозорите се събират в по-топлите места. Те
избягват силно нагретите и охладените. Наблюдава се следова­
телно положителен и отрицателен термотропизъм. Реагират по­
ложително или отрицателно при различна наситеност на хими­
чески вещества във водата - хемотропизъм и когато им се въз­
действа с електрически ток - галванотропизъм.

Хемотропизъм при инфузории (Bramaleim caudia)

абв

а) равномерно разсейване на инфузориите при отсъствие на химически

вещества; 6) положителен хемотропизъм при пусната във водата
капка от слаб разтвор на оцетна киселина - инфузориите се отпра­
вят и събират край нея; в) отрицателен хемотропизъм - инфузориите
отбягват от капката по-силен разтвор на оцетна киселина.
 В основата на тропизмите (таксиси), според теорията на Льоб,
са неравномерните въздействия на дразнители върху тялото на
животното. Тази теория се приема по отношение реакциите на
растенията, микроорганизмите, на някои насекоми. Трудно обаче
с нея могат да се обясняват формите на поведение у животните с
по-сложна организация и с по-многообразни форми на уравнове-
сяване с околната среда. Несъмнено е, че тропизмите са важна
стъпка в прехода към психическите механизми на въздействия със
средата.
 6. ПОЯВА. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ
НА ПСИХИКАТА
Проблемът за генезиса на психиката и за нейната роля отдав­
на е привличал вниманието. Той е получавал различни отговори в
зависимост от напредването на научното познание. Декарт е
считал, че психиката е присъща само на човека. Това разбиране е
известно като "антропопсихизъм". Противоположно на него е пъл­
ното удохотворяване на природата, утвърждаването, че всичко е
надарено с психика. Подобна позиция са застъпвали френските
материалисти, Фехнер и др. Това направление е известно като "пан-
психизъм". Между тези две крайни направления съществуват и
междинни възгледи.
Аристотел и В. Вунд са изразявали виждане, че психиката е
присъща не на всяка, а само на живата материя. То е известно
като "биопсихизъм". Ч. Дарвин, X. Спенсер и др., считали пък, че
не всяка жива материя има психика. Тя, според тях, е възникнала с
появяването на нервната система. С това получава гражданстве­
ност направлението - "нервопсихизъм". Нито едно от схващани­
ята не е могло да се наложи като безспорно. Трудно могло да се
приеме, че само човек е облагодетелстван и е надарен с психика,
както и генерализираното разбиране, че всичко в този свят носи в
себе си и психика. По-приемливо било да се стесни кръга на
обектите, които притежават психика и да се сведе той до живите
същества. Останал обаче открит въпросът : "Всички ли живи съ­
щества притежават психика и кои са критериите, ако отговорът е
положителен, за подобно твърдение?". Недостатъчно обоснова­
на се приемала пряката връзка между живот и психика, т.е. щом
се появят форми на живот те не могат да не притежават и някаква
степен на психика. Не се възразявало срещу единството между
психика и нервна система, но оставал открит въпросът доколко е
еднозначна тази връзка? Още преди появяването на нервната сис­
тема на протоплазмено равнище се осъществяват известни регу­
лиращи функции на организма. Освен това има животни, които
притежават нервна система, каквато е например листната
мухоловка, но не и психика. По периферията на своите листа тя
има малки израстъци, от които се отделят капчици летлива течност.
Насекомите се привличат от нея. Щом кацнат те се полепват и
започват да се мъчат да се освободят. Тогава мухоловката започ­
ва да отделя храносмилателен сок, който разгражда насекомото и
тя усвоява хранителните вещества. После листът се отваря, вятъ­
рът издухва остатъците от насекомото и мухоловката е готова за
поредно ловуване. Този пример П. Я. Галперин привежда в дока­
зателство на това, че в дадените условия асимилационно-дисими-
лационният процес се осъществява и при отсъствието на психика.
В процеса на еволюционното развитие се увеличават
веществата, които осигуряват енергийния баланс на организмите,
усложняват се взаимодействията и уравновесяването със средата.
Всичко това предявява много по-високи изисквания към активнос­
тта на животните, към преминаването в дейно състояние -
дразнимост. Простата дразнимост и реакция вече не могат да оси­
гуряват съществуването на много от живите индивидуалности. Това
налага и обуславя по-нататъшното развитие на дразнимостта, обо­
гатяване и диференциране на нейното съдържание. Появява се
дразнимостта не само от вещества, които участват непосредстве­
но в енергийния обмен на животното, допринасят за набавяне и
възстановяване на неговите сили, но и от други, които улесняват и
подпомагат основната жизнена активност. Жабата например, ре­
агира не само на обекта, който е храна за нея, но и на звукове (от
мушиците, които се стреми да улови). Определени шумове тя свър­
зва с грозяща я опасност и бърза да се скрие. Очевидно е, че нито
звуковете, нито шумовете допринасят за увеличаване на енерги­
ята на животното. Нещо повече, както казва А. Н. Леонтиев, ре­
агирането на тях е свързано с изразходването на енергия, с разг­
ръщане на процес на дисимилация. Въпреки това обаче, биологи­
ческото значение на подобна дразнимост е голямо. Тя насочва
животното към възможностите да осъществява и да поддържа сво­
ето съществуване, ориентира го към необходимите източници на
енергия, за опасностите, които трябва да избегне. С други думи,
появява се дразнимост, която носи информация на животното из-
ключително важна за успешното му взаимодействие със средата,
за оцеляването в нея. Получаваната информация прави действи­
ята му по-точни, по-адекватни на условията, по-резултатни.
Следователно в дразнимосттта се отделят две взаимно свързани
направления, два вида дразнимост, различни помежду си, но от
съществено значение за осъществяване на живота при усложнява­
щите се условия на уравновесяване в околната действителност.
От една страна това е дразнимост, която обезпечава асимилаци-
онния процес, енергийните потребности на животните и от друга,
дразнимост, която опосредства и гарантира поддържането на жи­
вота и развитие на индивидите. Втората дразнимост възниква във
връзка с първата. Иначе не би могла да се появи и би била излишна.
Звуковете, миризмите, цветовете и т.н. се включват в полето на
дразнимостта, стимулират активността на животните, свързани са
с нея. Отпадне ли тази им роля, животните стават индиферентни
към тях, те загубват своята подбуждаща сила. Тогава, когато драз­
нимостта придобива посочените две измерения, когато се отделя
активност с получаването на информация която благоприятства
жизнените процеси (насочва ги, предпазва ги и др.) се слага нача­
лото на нов тип взаимодействие на животните със средата на пси­
хическото взаимодействие. Очевидно е, че то възниква не с по­
явяването на живота, а с развитие на способността на живите съ­
щества да организират и да направляват своята дейност под
въздействия, които пряко незадоволяват техните енергийни
потребности, но ориентират животните в ситуацията, дават свой
принос за оптимално осъществяване на жизнената им активност.
Това са въздействия, които благоприятно опосредстват
активността, издигат я на качествено по-високо равнище. Там, къ­
дето храненето е осигурено и на животното не се налага да про­
явява по-специални усилия (да търси, да се движи, да се ориенти­
ра в променящи се условия и т.н.), други дразнители, освен непос­
редствено участващите в енергийния обмен, не получават значе­
ние за животното. То не се нуждае от психика и няма психика. И
така, психиката се появява в еволюционното развитие на
животните, когато усложняващите се условия на живот налагат
те да се съобразяват с повече обстоятелства, за да поддържат съ­
ществуването си и да се развиват. Същността на психиката е в
появяването на нов тип дразнимост по отношение на страни от
действителността, които пряко не обогатяват енергийния потен­
циал на животните, а в определена степен изразходват от него, но
откриват перспективи, гарантират успешното разгръщане на жиз­
нено потребната дейност. Главна функция на психиката е да ори­
ентира животните в обстановката, да подсигурява и в този смисъл
да опосредства техните начинания - да ги улеснява, насочва,
предпазва.
Породена от обективните изисквания на живота психиката във
възходящото си развитие води до морфологични изменения в стро­
ежа на животните - до поява и все по-голямо диференциране и
специализиране на сетива, до формиране и разгръщане на нерв­
ната система. Те от своя страна разширяват и усилват възможнос­
тите на психическото отразяване.
И. П. Павлов експериментално показа действието на непос­
редствените и опосредсвените дразнители в активността на
животните, връзките и зависимостите между тях. Той въведе по­
нятията безусловен рефлекс - реакция на животното - слюдоотде¬
ляне при непосредствено хранене и условен рефлекс - реакция на
страничен дразнител, придобил за животното сигнално значение.
Така И. П. Павлов установи, че кучето отделя слюнка не само,
когато то приема храна. Достатъчно е да я види, да усети мириз­
мата й, за да започне процеса на слюноотделяне. Същото се по­
лучава и когато храненето се съпровожда с още по-индиферентни
дразнители като звук, светлина. Достатъчно е след няколко съче­
тания храна - звук (или светлина) да се появи само звука (светлина),
за да започне слюноотделянето т.е. индиферентният дразнител
придобива значение за животното, започва да му носи информация,
поражда условен рефлекс.
Безусловната дразнимост и психическата (условната) се на­
мират в единство. И. П. Павлов доказа опитно, че безусловният
рефлекс в съчетание с условен дразнител води до формирането
на условен рефлекс и, че последният угасва, ако продължително
време отсъства безусловно подкрепление. Животното започва да
не реагира на светлината на звука (да не отделя слюнка). Също
така изкуствено предизвикани трептения на изплетената мрежа от
паяка го отправят по посока на тях, но неполучил подкрепление,
условният рефлекс угасва. Постепенно се стига до по-добро ди­
ференциране на условните сигнали и избирателно реагиране.
А. Н. Леонтиев привежда интересен пример за условия, при
които бързо угасва условния рефлекс и при които продължава не­
говото действие. Той пояснява, че ако на жаба и бъде поднесена
хартийка, която и прилича на насекомо, тя лакомо се хвърля да я
улови, но установила измамата, рефлексът моментално угасва и
животното повече не посяга към хартийката. Не е така обаче, ако
тя е показана зад стъкло. Невъзможността на животното да удов­
летвори потребността си го заставя многократно да реагира на
условния дразнител, да се опитва да достигне храната. При тези
условия сигналното значение на условния дразнител остава
устойчиво. Угасналият условен рефлекс се възстановява при въз­
приемането на истинско насекомо и опитите за улавянето му се
възобновяват.
Жабата и други животни се научават по-добре да различават
условните дразнители, което е свидетелство, че диференциране­
то се развива, уточнява. Малкото пиленце отначало кълве всякак­
ви зърна, в това число и камъчета. Постепенно все по-добре за­
почва да различава едните от другите. Когато е гладно предпочи­
та царевични зърна, а когато е нахранено - по-дребни житни и др.
Със своите опити И. П. Павлов нагледно и доказателствено
показа сигналната, ориентираща роля на условните дразнители,
на условните рефлекси, които са в основата на психическото
отражение.
 7. СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ И
БИОЛОГИЧЕСКИ СМИСЪЛ

Много са въздействията върху животните в средата от звукове,

шумове, цветове, светлина, форми на телата, миризми, темпера­
тура и др. Към много от тях обаче животните са безразлични, не
ги забелязват. Не реагират дори на силни дразнители.
Същевременно са чувствителни към някои съвсем слаби. Котката
например, спи спокойно при високо звучаща музика, но незабеле­
жими за ухото на хората прошумолявания са в състояние да я
активизират, да я приведат в голямо Напрежение. Котката сред
множество миризми отделя някоя специфична, макар и слаба, ко­
ято я привлича и я стимулира часове наред да стои до мястото,
откъдето тя се излъчва и да е в готовност за ловуване. Въпросът е
как да си обясним противоречието между богатството от влияния
и реагирането от животните на част от тях, при това често пъти на
едвам доловими? Причината не е в неразвитие на сетивата. Щом
животните са в състояние да възприемат въздействията на по-сла­
би дразнители, то естествено те са в състояние да реагират и на
по-силни. Невъзприемчивостта им към известни дразнители (не
ги "чуват", не ги "виждат", не им носят информация) явно няма
органически характер. Причината за проявяваната избирателност
е психологическа.
Сред множество дразнители за животните имат значение тези,
които са свързани с тяхното съществуване (улесняват ги в нами­
рането на специфична за тях храна, подпомагат ги да се предпазят
от врагове и др.). Те са актуални, значими. Останалите дразните­
ли са извън полето на активното възприемане. Всеки вид животни
има свой спектър, по-богат или по-беден, от въздействия, които
мобилизират и разгръщат психическата активност. Именно
въздействията, които непосредствено не задоволяват хранителни­
те потребности на животните, но ги ориентират в условията на
живот, помагат им да се снабдят с необходимото, за да възобно­
вят своите сили, за да избягват опасности, за да оцеляват, изпъл­
няват важна за съответните видове сигнална функция. Малките
птичета се оживяват при шума от крилата на птицата, която им
носи храна. Те протягат шии и отварят човки щом се наклони
гнездото, което за тях също е знак, че е долетял някой от родите­
лите естествено с храна. Специфичният шум и осезателните усе­
щания от наклоняването на гнездото имат за птичетата сигнално
значение. Известяват им за важни моменти от техния живот.
Опити на А. Н. Леонтиев показват, че ако малки пиленца се
хранят с червеи, то сигнално значение за тях придобива продъл­
говатата форма. По тази причина те посягат да кълват и клечици.
Хранят ли се с насекоми, пиленцата започват да ги привличат и
други предмети с подобна големина и кръгла форма. Те предпо­
читат за разлика от първите пилета да кълват и камъчета. Това
показва, че сигналната функция на звукове, светлини, цветове, ми­
ризми и др. не е неизменна. Според условията една сигнална фун­
кция може да загуби значение и да се появи друга. Например, ако
пилетата, хранени с червеи, след известно време започнат да по­
лучават насекоми, то постепенно ще се загуби сигналното значе­
ние на продълговатата форма и такова ще придобие кръглата.
Възможни са и периодични изменения в сигналните влияния. При
известна ситуация животното да се активизира от даден сигнал,
той да го привежда в състояние на дразнимост, а в друга, при съ­
щото въздействие, да остава пасивно. Така на гладното животно
специфичната за хранителната му нагласа миризма му действа сил­
но възбуждащо т.е. чувствителността към сигналната функция е
много изострена. Не е така обаче, когато животното е нахранено.
Тогава същата миризма не му действа така или въобще се прекра­
тява сигналната и роля. И това е докато животното отново
огладнее. Кучето, което се е нахранило не само, че не може да
бъде привлечено от аромата на преди това блазнещата го храна,
но е в състояние и да се отдалечи от нея т.е. да прояви отрицател¬
на.реакция на сигнала. Това е основание да се направи изводът, че
действието на дразнители, които са придобили сигнална роля (но­
сят значима информация на животното), зависи не само от
подкреплението, но и от състоянието на животното в даден мо­
мент - дали е гладно или е нахранено, изплашено или спокойно,
спало или неспало, във фаза или не на полова активност и др.
Казано по друг начин, отношението към сигналната функция на
дразнители се влияе и от вътрешните условия, от потребностите,
нагласите на животното. Променливото отношение към сигнала
А. Н. Леонтиев определя като биологически смисъл. Когато но­
сената от сигнала информация е важна за животното, ориентира
го към нещо, което в дадения момент му е особено необходимо
(храна, прикритие, спасителна пролука и пр.), сигналът има би­
ологически смисъл за животното. Той мобилизира и активизира
неговите сили. Отпадне ли биологическият смисъл, заинтересо­
ваността в определена насока, сигналната функция на съответно­
то въздействие отслабва или се прекратява, за да се възобнови
при нови условия. Разбираемо е, че сигналната функция и биоло­
гическият смисъл,-колкото и да са свързани помежду си не са
тъждествени. Между тях има съществени различия.
Сигналната функция на въздействия е следствие на връзката
между тях и значимите за животните подкрепления, задоволява­
нето на насъщни за тях потребности. Жълтият цвят на жълтъка
придобива сигнално значение за пилетата и щом те видят зрънца
с подобен цвят, апетитно се отправят към тях. Цветът им носи
важна информация. Ако обаче жълтите парченца се окажат резан¬
чета от портокалова кора, още с първите движения за хранене пи­
летата установяват грешката. Хранителната потребност остава не­
удовлетворена и реакцията на жълтия цвят изчезва. Ако стъклена
преграда им пречеше да осъществят своите действия - да придо­
бият желаната храна и да открият, че видимото не е очакваното,
то жълтият цвят щеше продължително време да ги мотивира за
активност. А. Н. Леонтиев разказва за опит с жаба, отделена със
стъклена преграда от привличащо я насекомо, която повече от
50-60 пъти скача, прави опити да улови храната. Тя постъпва така
и тогава, когато усилията и са съпроводени с изтърпяване на бол­
ки (убожда се на игли, залепени по стъклената стена или я посре­
щат удари на ток). Примерът показва възбуждащото влияние на
дразнителя и при неблагоприятни условия.
Биологическият смисъл разкрива повлияването на сигнални-
те функции от състоянието на животното, от незадоволеността
или задоволеността на жизнено важни за него потребности, кол­
кото потребностите са по-големи, толкова сигналите придобиват
по-изразена сила, по-високо равнище на биологическия смисъл.
В хода на еволюционното развитие се увеличават потребнос­
тите на животните, а с това се разширява и се усложнява кръгът от
фактори, които придобиват сигнални функции.
 8. УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ ОТ
ДРАЗНИТЕЛИ НА СИГНАЛНА ФУНКЦИЯ
Богати са обстоятелствата, които водят до "натоварване" със
сигнална функция на определени дразнители. Интересът към тях
се обуславя от теоретическа и практическа гледна точка. От те­
оретична - да се разберат механизмите за присвояване от дразни­
тели на сигнални функции и от практическа - да се осмислят въз­
можности за целесъобразно оползотворяване на условия и сиг­
нални функции за по-продуктивно отглеждане на животни.
Е Хайнд, 3. Васелковски и др. посочват редица обстоятелства,
които са благоприятни за придобиване от дразнители на сигнални
функции.
1. Има дразнители, които носят на животните информация
непосредствено след раждането или наскоро след това, което сви­
детелства за биологическо предаване, онаследяване на сигнални
функции на дразнители. Така ако на птиченца, отглеждани изоли­
рано от себеподобни, след десетина дни им бъдат подадени звуци,
които приличат на използваните от майката за предупреждаване
от опасности, те се сгушват и замълчават. Ако след тридесет дни
им се покаже образа на граблива птица, те реагират възбудено,
изплашено. Още на втория ден от началото на своя живот змията
реагира нападателно, когато и се въздейства с химически вещест­
ва (екстракти) отделени от обекти, които и служат за храна.
Червената окраска на гърдите на мъжки пойни птички предизвик­
ва подчинение у птичките, които нямат същата окраска.
2. Влияние за диференцирането на дразнители, които са но­
сители на определена информация, оказват сетивата най-добре
развити у дадени животни. Маймуните например, разчитат най-
вече на осезанието и на зрението. В полето на осезанието и зрени­
ето са и значимите дразнители, по които те се ориентират.
Маймуните манипулират с предмети и с помощта на осезанието
отделят важни качества. Чрез зрението различават цветове,
големини, форми на предмети и това ги улеснява в активността.
3. В природата животните се срещат с различни ситуации,
трудности, с все по-сложни задачи за разрешаване. От множест­
вото задачи те избират значимите и изпълнимите. Съответно се и
ориентират на признаци, които ги улесняват в усилията им. Това
налага експериментаторът да е сигурен, че при даден опит живот­
ното решава именно задачата, която той му предлага, а не своя
(избрана в зависимост от степента на достъпност и биологичес­
кия смисъл). Куче било учено да изпълнява инструментални дейс­
твия и дадени дразнители да придобият за него сигнална роля. В
същото време обаче, кучето имало друга ориентация. То търсело
отговор на своя задача. В опита не се получавали желаните
резултати.
4. Сигналната функция на дразнители се определя в голяма
степен от времето през което животните са особено чувствителни
(сензитивни) към тях. Сензитивността води до тройно запечатва­
не в паметта на животните на възприемането - импринтинг. Той
обуславя признаците, по които животните различават своите малки.
Ако папагал (а това се отнася за всички птици) веднъж отгледа
собствено потомство, той в никакъв случай в бъдеще не се грижи
за птичета от друг вид, перушината на които е с друга окраска.
Ако обаче при първото люпило му се подменят яйцата, то по-
нататък папагалът приема за свои само птичета от вида с чиито
яйца са били сменени неговите.
Импринтингът помага на братята и сестрите да се познават.
Котета отгледани в ранна възраст заедно с плъхове, живеят с тях
спокойно и не ги убиват. По-късно подобно сближаване и съжи­
телство са невъзможни.
Запечатването улеснява малките да разпознават родителите
си. Току що излюпилото се пате като вижда някакъв движещ се
предмет започва да го следва. Предметите могат да са различни
като се започне от придвижвана кутийка и се стигне до човека. Не
всички признаци са еднакво привлекателни. Някои отблъскват ка­
то например бързото ходене, съвсем друго е когато човек се дви­
жи бавно и прави крачки ту в една, ту в друга посока. Тогава запе­
чатването е сигурно (виж илюстр. №1). Агнета отгледани от чове­
ка и върнати в стадото не пасат заедно с останалите овце. Делят
се от тях.
 Илюстр. №1

Малки гъски вървят по Конрад Лоренц

 Импринтингьт определя в бъдеще изборът на брачен партньор.
Малките отгледани от родители от друг вид (например патета от
кокошка), когато достигнат полова зрелост, търсят за свои поло­
ви партньори не индивиди от своя вид, а от вида на родителите
(със същия цвят на перушината, форма на тялото и др.). Ако кот­
ка отделена от себеподобни в периода на полово зрелост се опита
веднъж да се оплоди с неадекватен обект - заек или дори плюше­
но мече и илюзорно приживе е подкрепление, тя в бъдеще счита
заека или плюшеното мече за свой полов партньор и не изпитва
потребност от свързване с котарак. При нормално общуване пос­
тепенно неадекватната нагласа отпада. Илюзорното подкрепле­
ние актуализира дадени признаци и те придобиват за животното
сигнално значение, стават предпочитани. Синигер, отраснал сред
хора, се отнася към своя хазаин отначало като към родител, а по-
късно като към пръв партньор. Ако през зимата или през есента
синигерът има възможност да образува двойка със женска от своя
вид, привързаността му към човека постепенно изчезва. Няма ли
обаче тази възможност, възприемането на стопанина като полов
партньор се запечатва и става необратимо.
Опитът, който животните са придобили по време на
сензитивността, определя по-нататъшното им поведение. Ако пти­
ци не чуят песента на мъжкия от съответния вид няколко седмици
след издишването, у тях не се формира съответен модел на звуко­
во изразяване и в бъдеще те не могат да пеят. В същото време, ако
възприемат песента на друг вид птица, по-нататък и подражават.
Така червенушка, която в началото възприема песента на канарче,
после се стреми да пее като него. При мишките изборът на парт­
ньор силно зависи от миризмата, която е окръжавала женската в
ранна възраст. Когато родителите и са били пръскани с парфюм,
впоследствие тя търсела и избирала партньори със същия аромат.
Сензитивността е в различни интервали от време при отдел­
ните видове животни. Насекоми и птици се научават да разпозна­
ват цветовете между 20 и 30 ден. Диференцирането на размери, на
форми, на дълбочина продължава да се повишава до 90-120 ден. У
птичката овесарка периодът на повишена възприемчивост е през
целия период до формирането на пълната песен. У сипката е от 2
до 4 м. Изолирана сипка чула песен, когато тя била на 2 м., а друга
- след четвъртия месец. После тя пеела само първата песен.
Продължителността на сензитивния период, през който се
осъществява запечатването зависи от условията, при които израс­
тват животните. Периодът се удължава у изолирано отглеждани
патета или при разсеяна светлина. Той е различен по възможнос­
ти в началото и по-нататък. В първите часове току що родилата
овца, коза, крава и редица други бозайници запечатват в паметта
си детайли от образите на своите малки. По тях започват да ги
разпознават. Майката е в състояние да допусне до себе си и да
приеме като свое чуждо малко само в периода на сензитивността.
Собствените и деца отделени от нея в това време (на
сензитивността) или тя не приема или не проявява към тях необ­
ходимите грижи. Влиянието на условията върху запечатването се
вижда и от следния пример: Три пуячета били отглеждани изоли­
рано едно от друго до 32 ден. Други три - живеели заедно. След
този период всички пуячета по-нататък били отглеждани общо.
При настъпване на зрелостта и шестте птици ухажвали пуйки.
Когато тях ги нямало, пуяците пренасяли чувствата си на човека.
При възможности за избор обаче, първите три пуяка предпочита­
ли човека, а останалите три - пуйката.
5. Върху образуването на сигнални функции оказват влияние
и индивидуалните особености на животните. Два гълъба били на­
учени да кълват зърна на бял триъгълник, поставен върху червен
фон. Това съчетание придобило за тях сигнална функция. Когато
им показали зелен кръг на син фон не следвало подкрепление.
Птиците естествено към съчетанието оставили безразлични. При
съчетаване на елементи от двете групи обаче, единият гълъб ре­
агирал (кълвял) на варианта - бял триъгълник на син фон, а други­
ят - на зелен кръг на червен фон. Птиците проявили индивидуал­
ни различия. Те избирателно свързвали подкреплението с белия
триъгълник или с червения фон.
 9. ВНИМАНИЕ
Когато в еволюционното развитие на животните елементи на
средата започват да изпълняват сигнална роля, да им носят важна
за съществуването информация, се слага началото на психичес­
кото отразяване, а с него и на психическия процес внимание. Не е
възможно сред множеството дразнители животните да разграни­
чават значимите, да се ориентират на изпълняваните от тях сиг­
нални функции без помощта на вниманието. То не съществува
самостоятелно. Присъства при осъществяване на усещанията,
възприятията, на всички психически процеси. Вниманието им пре­
дава насоченост, избирателност, влияе върху тяхната устойчивост,
последователност и успешност, изпълнява функциите на контро­
лиращ механизъм. Без него психическите процеси губят своята
организираност и системност, своята резултатност. Ролята на вни­
манието да няма самостоятелен живот, но да се изявява чрез дру­
гите психически процеси и да осигурява качеството и ефектив­
ността на тяхното протичане е основание то да бъде поставено
пред скоби, да бъде приоритетно разгледано преди анализа на дру­
гите психически процеси. Този подход позволява по-нататък, ма­
кар и имплицитно, да се отчита присъствието на вниманието, не­
говата роля и значение за достойнствата на усещанията,
възприятията, мисленето и т.н.
В борбата за съществуването на видовете вниманието има важ­
но предназначение. От него зависи твърде много животните мак­
симално вярно и точно да се ориентират в условията, да осъщес­
твяват все по-сложното набавяне на храна, предпазване от
опасности, отглеждане на малките и др. Всичко това изисква и
допринася за развитие и усъвършенстване на вниманието.
Обективните обстоятелства налагат вниманието твърде рано в ево¬
люционното развитие да постигне значително развитие.
Присъствието му в активността на животните е да осигурява
нейната успешност. Развитието на вниманието върви с разгръща­
нето на психическите процеси, с тяхното взаимно свързване и
усложняване, с повишаване на присъствието им при взаимодейст-
вието на животните със средата. Развитието на вниманието се из­
разява в усилване на контролиращата му роля, на неговата съсре­
доточеност и точност, разпределеност и системност, в разширя­
ване на обхвата и насочването му не само под влиянието на външ­
ни обстоятелства, но все повече според вътрешните нагласи и ори¬
ентация на животните, в зависимост от обогатяващите се
потребности. Когато взаимодействията със средата са стабилни и
се поддържа жизнено потребното равновесие, вниманието конт­
ролира процесите по определена система от сигнали. При проти­
воречие между очакваните и получаваните резултати, внимани­
ето се отклонява от предишните опори и се пренасочва към други
дразнители в тяхното единство и зависимости. Промените в
поведението, като вид резултати, могат да бъдат породени от фи­
зически препятствия, от конфликт между мотиви и при непотвър¬
ждаване на очакванията. Тези обстоятелства изострят внимани­
ето и увеличават получаваната информация. Опити проведени от
Д. Мак-Фарленд доказват, че птици, които не винаги са получава­
ли подкрепление по-добре усвояват допълнителни сигнали и се
отзовават на нови ситуации.
Много са проявите на животните, които свидетелствуват за
тяхното внимание, за използване на вниманието с различно пред­
назначение в разнообразните ситуации. Животните в природата
имат изострено внимание. Когато се хранят, чистят, почиват те
не пропускат да следят за обстоятелствата. Ако наблюдаваме ня­
кои от бозайниците в природата, например сърна, ще забележим,
че тя често се спира, обръща глава и когато незабележи опасност,
отново започва да пасе. Животните въртят ушите си на всички
страни, очите им проследяват съмнителното, чрез обонянието (с
помощта на разширените ноздри), проверяват за присъствието и
на най-малката миризма, която сигнализира за опасност т.е. всич­
ки сетива са мобилизирани, напрегнати. Често вниманието е свър­
зано със заемането на определена поза (виж илюстр. - 2).
Слоновете често вдигат хобота си и така като дишат по-високи
слоеве от въздуха, контролират появила ли се е някаква опасност
в обстановката.
 Илюстр .№2

Внимание! Опасност !

Езерна чайка в поза на съсредоточаване и заплашване

 При подозрение за опасност животните изменят поведени­
ето си. Те се стремят с по-интензивни движения точно да открият
откъде и от какво са заплашени. За получаване на по-добра ин­
формация животните привидно продължават първоначалната
активност, например, бозайниците продължават да пасат, но в
действителност цялото внимание е насочено към по-нататъшно
уточняване, откриване и реагиране на вероятната опасност.
Издаваните звуци от животното, което е усетило опасност, ведна­
га мобилизират вниманието на останалите не само от своя вид.
Информационното им съдържание се универсализира. На звуци­
те реагират всички обитатели, които са застрашени от сигнализи­
раната опасност.
Вниманието се проявява още в ранните периоди от развити­
ето на живия свят. Женска осмонога (октопод), при грижите за
излюпване на потомство, стояла скрита в мида и здраво държала
отвътре с пипалата си двете половинки на мидата така, че всеки
момент можела да ги притвори или отвори. В преплетените пипала,
като в кошничка, имало яйца, прикрепени към лентичка. Очите на
октопода гледали по краищата на мидата и щом се приближавала
някаква опасност, женската притваряла страните на мидата като
оставяла малка пролука, за да гледа навън. Щом установила, че
опасността е преминала, заемала първоначалното положение.
Проявявали са се, както се вижда, редица качества на вниманието
- насоченост, устойчивост, продължителност. Постепенно се раз­
ширява неговия обхват и разпределение.
Паяци с окраска по тялото като на зебра, които през лятото
лесно могат да бъдат забелязани по стените на къщите, следят за
прелитането на мухи и щом някоя кацне, без да бъдат забелязани,
пропълзяват към нея и от подходящо за скока им разстояние це­
ленасочено и неочаквано се хвърлят върху жертвата така, че трудно
могат да я изпуснат.
Вниманието изпълнява редица важни функции. То служи за
успешно разпознаване на себеподобните и за диференциране на
половите различия. Пеенето на щурците привлича женски. Между
разнообразието от звукове в полето те различават значимите за
тях и се отправят към мястото, откъдето идва пеенето. Щом жен­
ската прелети при щуреца, започва взаимното им опознаване.
Щурците взаимно се опипват с мустачките (пипалцата) по главата,
гърдите, крилата и по такъв начин установяват пола на партньора.
Добре позната е настойчивостта, с която мъжките риби-гупи след­
ват женската по време на половата й зрелост и не я изпускат от
погледа си. Възприеманите подбуждащи условия привличат и на­
сочват вниманието.
Въз основа на вниманието се осъществява ориентиране в
средата. Чрез специфичен танц по питата, пчелата която е откри­
ла паша, съобщава на другите посоката, разстоянието и мястото
където се намира тя. Те внимателно следят за движенията, които
носят значима информация. По-бавният танц означава, че пашата
е по-далече, по-бързият - че тя е по-близо, началната и крайната
точка на танца указва посоката на летене и т.н.
Щъркелът с летене в кръг известява за територията, която
владее. Внимава да не навлезе в чужда. Другите щъркели възпри­
емат предаваната им информация и се съобразяват с нея. Вълците,
лисиците, кучетата и другите животни определят свои пространс­
тва за неприкосновени и ревниво ги пазят. Вниманието им помага
да съблюдават установените правила. С негова помощ животните
разпознават своите малки. Кокошките и гъските например са чув­
ствителни към издаваните звуци от малките. Доказателство зато­
ва е опитът от А. Н. Леонтиев, при който пиле било поставено под
стъклен похлупак. Квачката го виждала, но не чувала неговите
звуци. Въпреки, че възприемала образа на отделеното пиле, виж­
дала неговата напрегната поза, не реагирала, оставала безразлична.
Съвсем друго било поведението на майката, когато пилето било
поставено зад ограда и тя не го виждала, но чувала призивите му.
Тогава обезпокоена квачката обикаляла около плетения съд, кон­
тактувала с малкото, търсела възможност да достигне до него (виж
илюстр. №3).
Вниманието улеснява животните да улавят и най-малките про­
мени в поведението на тези, с които обстоятелствата ги срещат. В
конфликтни ситуации едва забележими признаци за отстъпление,
 Илюстр. №3

Квачка и пиле

подчинение на другата страна е основание за незабавно прекратя­

ване на агресивността у по-силната.
Животното, което ухажва женска е активно докато забелязва
признаци на отзивчивост. Установи ли, че обектът на емоциите му
е безразличен, веднага се оттегля. Взаимното внимание поддържа
връзката.
Вниманието усилва зрението на сокола, който от голяма ви­
сочина вижда и най-малката мишка, която пропълзява по земята.
Съсредоточеното и продължителното внимание му позволява да
открие къде между ятото от летящи птици е настъпило раздале¬
чаване и една от птиците изостава, за да я атакува. Когато птици­
те летят плътно приближени, соколът не може да определи точно
обекта. Това му е потребно, за да може при нападението да забие
ноктите си в центъра на тялото на жертвата. При отклоняване го­
лямата сила с която се спуска е в състояние да му коства живота.
Начин за предпазване и оцеляване е да се отклони и притъпи
вниманието на противника. Някои пеперуди в долната част на кри­
лата си имат тъмни ивици, които към края изтъняват и създават
илюзия, че там е главата При кацане пеперудите веднага се обръ­
щат в противоположна посока и нападателят, отправил се към лъж­
ливата глава, остава излъган. Пеперудата отлита в неочаквана за
него посока.
Гущерът отклонява вниманието на нападателя при опасност
като отделя част от опашката си (явлението се нарича автономия).
Тя започва да се извива като змия и привлича вниманието. Гълъбите,
пойните птички и др. при нападение отделят опашатите си пера
със същото, биологически закрепило се, предназначение.
Много от насекомите, птиците и бозайниците (зебри, зайци и
др.) се сливат по цвета на своята външност с околната среда. Така
са по-защитени, неразличими за вниманието на противната страна.
Когато сврака открие, че друга я наблюдава и вижда къде тя
крие своя "трофей", незабавно отклонява вниманието, като започва
по-далече демонстративно да рови дупка. После я зарива, уж е
поставила нещо. Наблюдаващата сврака скоро се оказва на
мястото, което е привлякло вниманието й. Усилията й да открие
"трофея" обаче, остават напразни. В същото време другата птица
необезпокоявана завършва своята работа по прикриване на онова,
което и представлява интерес.
Известно е, че лисицата обича да се преструва на умряла.
Когато предпазливостта на приближаващите към нея птици
отслабне, вниманието им се разсее и те спокойно и весело започ­
ват да скачат около лисицата в предусещане на предстоящия пир,
тя изведнъж улавя близкостоящата.
 Умората на вниманието се използва от животните при
ловуването. Жирафът, при опасност да бъде нападнат от лъва, пре­
нася тежестта на тялото си на задните крака и освобождава
предните, за да нанесе удари, които ако успеят са смъртоносни за
нападателя. Следи внимателно за движенията на лъва. Лъвът знае
при невнимание какво го очаква и затова не бърза. Прилегнал във
високата трева той бавно се придвижва към жирафа и следи всяко
негово движение. Изчаква да се умори вниманието му, малко да
се разсее, за да извърши своя скок върху гърба на жирафа, което
осигурява на лъва успех в борбата.
Изпитание на вниманието е и поведението на крокодила.
Застанал неподвижно в плитко място на реката, сякаш е паднало
дърво, там където животните идват на водопой, той търпеливо
чака да се появи някое недостатъчно бдително животно, да се нак­
лони то над водата, за да извърши крокодилът скок, който обик­
новено е успешен.
На остротата на вниманието на животните разчитат
дресиращите, когато демонстрират изключителни "способности"
на кучета, коне и др. безпогрешно да "пресмятат", да "откриват"
скрити предмети и др. Подобни прояви, които удивляват зрителя,
се основават на незабележими за зрителите мимики, жестове на
водещите.
 10. ЕЛЕМЕНТАРНА СЕТИВНА ПСИХИКА
Когато отделни въздействия от средата изпълняват сигнална
функция, носят определена информация на животните, тези жи­
вотни се намират на стадия на елементарната сетивна психика.
Това е стадия на усещанията. Ако дъждовният червей бъде докос­
ван с пръчица, той не се отзовава на дразненето или реакцията му
е отрицателна (свива се или отбягва от дразнителя). Когато до­
косването се придружи с хранене, реакцията се изменя.
Докосването с пръчицата придобива сигнално значение и у чер­
вея се активизира рефлекса за хранене.
Амебата, според състоянието си - дали е гладна или е
нахранена, реагира различно на хранителните вещества - проявя­
ва повишена дразнимост, осъществява активни асимилационно-
дисимилационни действия.
Сигналните функции изискват и водят до развитие на анато-
мически структури на организмите и те улесняват тяхното
осъществяване. Ю. П. Флоров посочва, че амебата - това най-
просто едноклетъчно животно, което може да се наблюдава под
микроскоп или с лупа, при докосване до клетки на водорасли със
своя външен чувствителен слой или до зрънца от боя, веднага ги
обхваща с израстъците на своето тяло - с всевдоподите, включва
ги в протоплазмата и ги смила с помощта на соковете. Изхвърля
несмлените частици (например зрънцата боя). Макар чувствител­
ността и реакцията на амебата да са високи (усетливостта,
дразнимостта), те все пак са на зачатъчно равнище, тъй като се
повтарят по един и същи начин, еднообразно. Изразяват се в про­
мяна на псевдоподите и в химическите действия на протоплазмата.
При чехълчето - също едноклетъчно животно, вече има ди­
ференциране в действията на отделните части на клетката.
Оформят се специални вакуоли, в които се натрупват сокове, ко­
ито допринасят за смилане на хранителните вещества. Под мик­
роскоп се наблюдават пулсации за придвижване на течността в
организма. Отделят се полупрозрачни реснички (фибрили), които
все повече служат за предаване на дразненето от една част на клет-
ката към друга. Фибрилите разширяват възможностите за покой
или за движение на животното под влияние на влажност, химичен
състав на водата, светлина, топлина и др.
При многоклетъчните организми предаването на възбудата
от една част на организма към друга се засилва. Така при сладко­
водната хидра от клетките в пипалата около устния отвор, въз­
буждането се предава на клетките, които образуват стъблото. У
медузите има сетивни органи - огромен брой очи, които се нами­
рат по ръба на чадърчето (на полупрозрачния звънец). Те, заедно
с другите сетивни органи - за равновесието на тялото във водата,
са съединени с тънки нишки от проводници в особен пръстен, със­
тавен от множество нервни нишки и клетки. До този пръстен се
предават сигналите на възбуждането от сетивните органи. В ре­
зултат настъпват ритмични свивания и разпускания на двигател­
ните органи на медузата. Устните органи и нервната система ра­
ботят в единство и регулират поведението.
В еволюционното развитие постепенно се диференцират и ко­
личествено се увеличават сетивните органи. У низшите животни
клетките, които са възбудили от светлината са пръснати по цяло­
то тяло. Светлочувствителността е дифузна. При червея свето¬
чувствителните клетки вече се събират в единия край на тялото и
придобиват форма на пластинки.
Земният начин на живот води до поява и развитие на
движенията. Те изискват по-добра координация с получаваната сиг­
нална ориентация. С това се поставя началото в развитието на
нервната система. Тя отначало е мрежеста. Състои се от влакна,
които отиват, в различни направления. Те съединяват сетивните
клетки, които се намират по повърхността на тялото със съкра­
щаващата се тъкан на животното. Такава е връзката например у
хидрата. У медузата връзката се обогатява като мрежестата нерв­
на система свързва сетивните клетки с мускулната тъкан чрез дви­
гателни нервни клетки (виж илюстр. №4).
По мрежестата нервна система възбуждането се предава
дифузно. Нервните клетки имат двустранна проводимост. Те не
са обособени на сетивни и двигателни. Животните не са в състо-
 Илюстр. №4

Типове нервна система (отляво горе - нервни клетки и влакна на

дифузна нервна система; отдясно горе - дифузна нервна система на
хидра; отляво долу - нервна система на дъждовен червей; отдясно
долу - нервна система на пчелата)
яние да извършват синтез на външни дразнения, да свързват, да
интегрират информация от различни части на тялото. Причината
е в отсъствието на интегриращ център на нервната система.
Мрежовият характер на нервната система позволява отделни час­
ти на тялото при отразяване да изпълняват същите движения, как­
то и цялото.
У медузата развитието на нервните клетки е по-добре
изразено. То се обуславя от свободния начин на живот. Тя плува
във водата чрез периодични свивания и разпускания на "чадърче­
то" си. Рецепторните (сетивните) клетки са групирани най-вече
по краищата на "чадърчето". Въз основа на светочувствителните
клетки медузата различава светлината и сянката.
По-нататък развитието на нервната система се изразява в от­
делянето на нейрони, които образуват централни ганглии (нервни
възли). При червея те са по два към коремната страна на всеки
сегмент. Броят им достига от 140 до 170. Нервните клетки са свър­
зани помежду си и образуват цялостна верига - ганглиина нервна
система (виж илюстр. №4). Обособяват се сетивни и двигателни
нервни влакна. Първите пренасят възбудата от повърхността на
тялото до ганглиите. От тях двигателните нервни влакна предават
информация за реагиране, за съкращаване на мускулите. По ли­
нията на червея - паяка - насекомите се образува масивен преден
ганглии - главен, който изпълнява функциите на централно нервно
образование. На него се подчинява работата на по-ниско намира­
щите се нервни ганглии. Ако се отреже предната част на дъждо­
вен червей, той продължава да се движи насочено. Движенията на
другата част обаче са хаотични, което е свидетелство за ръковод­
ната роля на централния ганглии. Сегментното тяло на червея поз­
волява по-голяма диференциация на усещанията.
Психическото отражение в полето на елементарната сетивна
психика остава на равнището на отделното свойство или на съв­
купност от свойства. Дейността на животните тук се усложнява
по две линии. При първата се появяват вериги от реакции, които
отговарят на отделни последователни въздействия. Например,
мравченият лъв по пътя на мравките изкопава ямичка, в която се
скрива. Когато минаващи мравки се ориентират за настъпилата
промяна по пътя, те неволно бутат песъчинки, които падат върху
мравчения лъв и му сигнализират, че върху ямичкатка е надвеси­
ла мравка. Тогава той изхвърля силна струя пясък, която бута мрав­
ката в ямичката и с това мравченият лъв осигурява поредната си
порция храна. Тази линия на верига от отделни въздействия и дейс­
твия достига високо развитие при насекомите, но както изтъква
А. Н. Леонтиев, тя не е прогресивна, защото не осигурява по-на­
татъшни качествени изменения на нервния апарат.
Втората линия, по която се усложнява сетивността и
дейността, води до изменение на строежа на дейността, до нови
по-високи форми на психическо отражение - до стадия на перцеп-
тйвната психика и затова тя е прогресивна.
На стадия на елементарната сетивна психика (на усещанията)
поведението на животните се направлява от механизми предава­
ни по биологически път, каквито са инстинктите.
 11. ОСЕЗАТЕЛНИ УСЕЩАНИЯ

Отначало взаимодействието на организмите със средата е

непосредствено. Пряко, контактно се осъществява връзката меж­
ду животното и дразнителите. Появяват се и контактни сигнални
функции, които ориентират към храната, за избягване на опаснос­
ти и др. Това е осезанието. Още хидрата с помощта на осезанието
осъществява своята основна жизнена функция - свиване при сиг­
нал за попадане на храна и разтваряне след извършване на
асимилацията. Амебата проявява чувствителност към промени в
средата (химически, температурни и др.), които я насочват към
храната или за отбягване на вредни въздействия. В първия случай
тя разгръща активността си по посока на дразнителите, а във вто­
рия - извършва движения за отдръпване, отдалечаване.
При организмите с ганглиина нервна система осезанието се
диференцира и се обогатява по съдържание. Увеличават се сигна­
лите и информацията, която те носят. Червеят реагира на
механични, химични и температурни въздействия. Той избягва су­
хите места и се отправя към влажните. Върху основата на осеза­
нието у дъждовният червей се създават условни рефлекси. При
съчетаване на хранене и докосване с пръчица идва момент, кога­
то самото докосване с пръчицата става сигнал за хранене. Условно-
рефлекторно червеят се научава да се движи в Т-образен лабиринт.
У насекомите продължава диференцирането и обогатяване­
то на осезанието. Обособяват се вкусови рецептори, които са раз­
положени в устната кухина, по хуботчето и по крачката.
Насекомите различават много тънко промените в температурата.
Пчелите излитат на полет при температура на въздуха 10°. Те под­
държат в гнездото си постоянна температура от 36 °. Не приемат
сироп с ниска степен на захарност. Осезателните усещания ори­
ентират майката в кошера да снася оплодени яйца, от които се
появяват млади пчели или майки и неоплодени, които дават жи­
вот на тьртеи. Със своята антена в предната част на главата, чрез
осезателни движения, майката се осведомява за ширината и дъл­
бочината на килийките на питата. В по-тесните и почистени
килийки, което увеличава дълбочината им, тя при снасянето на
яйцата, отделя и сперматозоиди, които ги оплодяват. В по-широ­
ките килийки снася само неоплодени яйца.
Пчелите, пеперудите, мухите щом кацнат на сладък разтвор,
веднага го различават от соления, киселия и горчивия. Предните
крачка на мухата по месото имат почти пет пъти по-голяма чувст­
вителност към сладкото, отколкото устата. След десетдневно гла¬
дуване усетливостта се увеличава многократно - до 700 пъти от
нормалното. Това показва, че вкусовите усещания се притъпяват
и усилват.
Чувствителни към промени в температурата на водата са
рибите. В Харвардския университет златни рибки в аквариум би­
ли научени, чрез взаимодействие с подходящо приспособление,
да понижават или да повишават температурата на водата. Те под­
държали температурата на водата от 35 до 38°. Когато температу­
рата на водата била повишена до 41°, която застрашавала живота
на рибите, те усилено се стремели да се спасяват като ползвали
непрекъснато уреда, докато температурата спаднала в съответст­
вие с природния им термометър.
Когато птиците мътят, яйцата които се намират по-близко или
по-далече от центъра на гнездото имат различна температура. За
да поддържат потребната температура, птиците периодично сме­
нят местата на яйцата. По този начин осигуряват нормалното из­
дишване на пиленцата.
У гръбначните животни обхватът на осезателната чувствител­
ност е много по-голям. Биологично значение за тях имат измене­
нията в степените на топло и на студено, тактилните усещания за
повърхности на тела, вкусовите усещания и техните съчетания.
Ориентацията на рибите във водата се подпомага от органи, ко­
ито съставляват така наречената странична линия. Това са сетив­
ни клетки снабдени с чувствителни израстъци, наредени в права
линия от двете страни по дължината на тялото. С тях рибата ула­
вя ритмичните колебания на водата при плуването. В епитела на
устната кухина на рибите има множество вкусови пъпки, които
ориентират за хранителните вещества. Вкусови рецептори има и
по мустачките за диференциране на срещнатите обекти, преди при­
емането им в устата. По този начин те осъществяват определена
предпазна функция. Рибите различават сладко, солено, кисело и
горчиво. У някои риби, като сомовете, вкусовите рецептори се
намират и по повърхността на тялото, особено в предната част на
главата. Подобно разположение на вкусови рецептори има и в
шарана. Освен мустачките, осезателни функции при сомовете и
при други риби изпълняват и пипалцата в предната част на главата.
Рибите са особено чувствителни към промените в осезателните
усещания.
У земноводните, с типичен представител жабата, вкусовите
рецептори са чувствителни към киселини и соли. Вкусовите ре­
цептори са разположени по горния свод на устата, езика и
челюстите. Шведски учени установили, че чрез вкусови нервни
окончания върху езика, жабата специфично реагира на вода и на
силно разредени разтвори на хлористия натрий, което
свидетелства, че тя има характерно предпочитане към водата. По
кожата жабата има разпръснати сетива за топло и за студено, как­
то за докосване и за болка. Вибрационна усетливост, във връзка с
колебанията на водата е развито само при личинковия стадии от
живота на земноводните.
При влечугите вкусовите усещания стават много по-развити.
Вкусовите рецептори са съсредоточени в устната кухина,но има
рецептори и по повърхността на тялото. Те ориентират животно­
то за проходимостта и за особеностите на средата - дали е гладка
или е назъбена, с остри предмети и др.
У птиците е развито осезанието свързано с пазене на равно­
весие във въздушната среда, с промените във въздушната струя.
У чайките, пеликаните, кокошките по-слабо са развити вкусовите
усещания, тъй като те поглъщат цялостно храната, без да я
раздробяват. Вкусовите усещания са по-добре изразени у птиците,
които се хранят с насекоми - кълвачи, лястовици и др. При по­
мощта на осезанието патиците отделят в прецежданата през чов­
ката вода, което може да послужи за храна. По същия начин пос­
тъпват и китовете. Преди да изяде уловеното совата най-напред
го изследва с помощта на осезанието. затваря очи и опипва пляч­
ката с човката и с осезателните перца около нея.
Различната среда, в която живеят бозайниците - на сушата
(лисици, мечки, вълци), във водата (китове), във въздуха (прилепи),
в различни климатични пояси е обусловила голямо разнообразие
от биологически значими осезателни усещания. Общото е разпо­
ложението на вкусовите луковици по повърхността на езика и по
слизестия епител на устната кухина. Множество рецептори на осе­
занието са разположени в епидермиса на кожата на животните.
На тези пък, които ровят и живеят под земята - по краищата на
външните страни на ноздрите. Богато е количеството на вкусови
рецептори у бозайниците. Зайците например, имат 17 хиляди
луковици, кравите - 25 хиляди. У човека те са 10 хиляди. От това
вкусовите усещания на животните не означава, че са по-добри от
нашите, но не са и по-лоши.
Животните умеят по-добре от човека да различават натри­
евите соли, които имат важно значение за растежа им, от всички
други соли (калиеви, амониеви, манганови, литиеви). Дивите жи­
вотни са принудени да изминават много километри, за да намерят
почва с натриева сол, която като ближат задоволяват глада на ор­
ганизма си от нея. За предпазване на животните от този дефицит в
хранилките им редовно се поставя натриева сол.
Много животни (кучета, коне и др.) обичат сладко и това улес­
нява тяхното дресиране. Безразлична към сладкото е котката.
Освен посочените сигнални функции на осезателните усеща­
ния (за измененията на силата и налягането на въздушната струя,
за температурата, за прикосновението до предмети, за болка), те
изпълняват и други.
Поглаждането между животните, приближаването на главите,
на телата им действа успокояващо, изразява доброжелателност,
благоразположение, създава чувство за сигурност. Котките изра­
зяват взаимните си симпатии като си погалват с предните лапи,
като се доближават главите. В знак на разположение обичат да се
галят в краката на хората, повечето бозайници - вълци, овци, сло­
нове и др., при опасност се събират в кръг, приближават се плътно
едни до други и така не само обективно, но и субективно се чувс­
тват по-защитени. Ръкостискането при приматите изразява чувст­
во на обич, на разбирателство.
Осезателните усещания са условие за привикване на птици и
бозайници към човека, за израстването им спокойни и дружелюбни.
Така, ако от две групи новородени животни, едната периодично
среща ласките на човешката ръка, то малките в нея не са плашат
както другите, не проявяват агресивност, склонни са към
отзивчивост, добродушие.
В трудните условия на живот при температури -20° до -60°
пингвините са загубили вътрешновидната си агресивност и за да
оцелеят, те се събират плътно едни до други.
Осезателните усещания са средство за емоционално благо­
разположение между животните. Ако по време на игра куче отне­
ме нещо от друго, то веднага започва да облизва муцуната на
ощетеното, сякаш му се извинява. Партньорът може да вземе кост
от кучето, което я владее само когато то демонстративно отвърне
глава - знак за разрешение.
Осезателните усещания в редица случаи сигнализират за
опасност. Има риби, които при улавяне изпускат химическо
вещество, което веднага информира останалите и те се разбягват,
стават по-бдителни, а органите на осезанието по-чувствителни.
Колкото е по-малка концентрацията на веществото във водата и
от по-голямо разстояние рибите узнават за опасността, толкова
те са по-уверени в спасяването. Подобно поведение се среща у
акулите. По горния клетъчния слой на кожата им има групирани
клетки, които излъчват отблъскващо вещество. Ако съвсем малко
се повреди от кожата на акулата (например колкото върха на игла),
то във водата попада такова количество вещество, че разтворено
във сто литри вода изпълнява своята сигнализираща функция. По
време на втората световна война американските военно-въздуш¬
ни и военно-морски сили използвали това вещество за запазване
на живота на войниците, които по различни причини (при спася­
ване от разбит самолет с парашут, при корабокрушение) попада­
ли в морето. Достатъчно било от флакончетата, които имали, да
излеят няколко капки във водата, за да бъдат акулите успокоени и
отблъснати.
Мравките в гнездата отделят секрети, които обменят помеж­
ду си. Те им носят информация. Призовават ги за обща тревога,
насърчават ги да проявяват по-големи грижи за малките и пр.
Котката, когато търси мишки, мушва леко муцуната си в тъм­
ната дупка. Мустачките и закачат нейните краища и така котката
узнава каква е формата на отвора. Ако котката закачи стърчащите
и треперещи мустачки на мишка, последната мигновено отскача
и се стреми да се мушне на по-скрито място. Но ако мишка в
тъмното внезапно се допре до мустачките на котката, или до нейни­
те дълги вежди, то котката отреагирва също така бързо и уверено
като ловец на мишки. -
В тинестите води сомовете разчитат на своето осезание като
използват месестите си, спуснати надолу, мустаци. Чрез тях те се
докосват до множество предмети, които иначе не биха забелязали.
Омарите пускат от укритията дългите си антени и по този начин
разширяват обхвата на своите усещания. Животните, които оби­
тават места, където никога не проникват слънчеви лъчи - огром­
ните пещери или морски дълбини, опознават окръжаващата сре­
да чрез удължените части на своето тяло - антените.
За ролята на осезанието като успокояващ фактор говори след­
ния опит: Доктор Гари Ф. Харлоу и негови колеги от Висконския
университет отнели от майки-макаки новородените им деца, ко­
гато те били на два дни и ги поставили в клетка с изкуствено нап­
равени родители с размери на истинската майка. Едната "майка"
имала "гърда", от която по всяко време малките можели да бозаят
топло мляко. Тя била направена от проводници. Другата "майка"
била от дърво, покрито с мека материя и двете "майки" имали
въртящи се дървени глави с блестящи копчета за очи. "Майките"
били прикрепени към пода с лек наклон на тялото назад.
Маймунките бързо открили "гърдата" с мляко и се ползвали от
нея, когато те били гладни. Но само меката, облечена с "топли
дрехи" "майка" предизвиквала нежната детска любов. Към "майка­
та" от проводници маймунките прибягвали само когато са гладни.
Уют, топлота, закрила при уплаха, утешение, увереност те търсе­
ли при "меката", "топлата", "майка". Нея прегръщали, радвали й
се.
Голяма е информационната роля на вибрациите за ориенти­
ране на животните. Малката бодлива рибка
и еднометровата сьомга извършват оплодяване, което се основа­
ва на осезателната сетивност за вибрационните колебания.
Произвеждат ги индивидите от противоположния пол. Женската
не снася яйца, докато не усети вибрации.
Блестящите въртящи се черни бръмбарчета по повърхността
на водата улавят отраженията от препятствията (брегове, стени
на аквариума), от малките рибки. Като извършват зигзагообразни
движения по водното огледало, бръмбарчетата-въртележки възп­
риемат отраженията посредством антените си.
Въздушната струя, чрез сетивните клетки, които се намират
по краищата на крилата на насекомите, поражда вибрации.
Предавани по нервната система те служат за регулиране на дви­
женията (за ъгъла на крилата и ъгъла на полета). Мухата (по
месото) чрез вибрациите определя скоростта на вятъра. Щом тя
достигне 2,5 кл. в час, мухата спира да лети.
Много чувствителни към вибрации са пчелите. Направен бил
опит да се постави върху стената на кошера апарат, който произ­
вежда звукови колебания с една, две октави по-високи от тона ла.
Той се оказал по-ефектен за създаване на подходящи условия за
преглеждане на пчелите, отколкото опушването и без да им вреди.
Паякът по вибрациите причинявани от насекомото попадна­
ло в мрежата определя неговата големина и начина на реагиране.
Ако вибрациите сигнализират, че насекомото е голямо, паякът го
оставя само да се освободи от мрежата или бърза сам да стори
това, за да не я разкъса. На малко насекомо не реагира. Сигнална
роля изпълняват вибрациите със средна сила. Мъжките паяци, оп­
лели паяжина, често я подръпват, за да се ориентират за възмож­
ното поведение на женската. По колебанията на паяжината узна­
ват дали тя е гладна и бягат, за да не станат нейна жертва. Ако
сигналът е, че е просто у "дома", паякът постепенно се приближа-
ва към нея.
Топлината като осезателно усещане също изпълнява ориен­
тираща роля. Комарите във вечерно време се отправят към тъм­
ните стаи с отворени прозорци по топлината, която излиза от тях.
Тя ги привлича към лицето на стопанина на дома. Топлината на­
сочва змиите нощем, а и не само тогава, към обектите за нападение.
По нея те се ориентират за мястото им," за разстоянието до тях, за
големината. Топлината им помага да се приближават на
разстояние, от което могат да извършват успешно нападение.
Специфични осезателни усещания са за електричество. Не
са присъщи на човека, а на организми от едноклетъчни до риби.
Те реагират на електрически изменения в средата. Още нежната
туфелка, микроскопическите парамециуми определят посоката на
електрическия ток. У африкански сладководни риби, които при­
личат на змиорки, била установена усетливост към електромаг­
нитни въздействия. У други африкански риби били открити ре­
цептори около плавника на гърба, които реагират на кратки елек­
трически импулси с продължителност само от 0,0001 секунди.
Рибата нож, която живее в топлите води на
Атлантическото крайбрежие на Америка има орган за усещане на
електричество около края на дългата опашка. Чрез него рибата
изпраща импулси на електрически ток, с които изследва средата.
Още Аристотел описва хищната риба Torpedo (живее в
Средиземно море), която вцепенява животните преди да ги улови.
От двете страни на тялото - до очите тя има електрически органи,
с които произвежда електрически удари с напрежение до 220 волта.
С помощта на взрив тя заглушава минаващите риби и така лесно
ги улавя.
В реката Нил и в Сладководните води на тропическа Африка
живеят така наречени електрически сомове, тялото на които ся­
каш е обвито с електрически орган. Той произвежда електрически
заряд до 350 волта. Има обаче и по-мощни електрически риби,
чиито електрически заряд достига до 550 волта, те се срещат в
реките на Амазонка, Оринако и др. в североизточната част на
Южна Америка.
 Електрическите риби в р.Нил избягват препятствия като раз­
познават местоположението на предмети по електрическата им
проводимост (парчета метал, месо) или по непроходимостта (ке­
рамични и пластмасови материали). Те са много чувствителни и
към най-слаби електрически потенциали - до 30 микроволта на
сантиметър. Това улеснява рибите да реагират веднага при приб­
лижаването на други.
У повечето риби електрическите им органи не могат да про­
извеждат големи електрически заряди. Те им служат за извършва­
не на навигации. При всеки импулс на електрически ток тялото
им се превръща в батерия с положителен и с отрицателен полюс.
Токът се разпространява във водата и се изменя при движение на
рибите в различни посоки (север, юг, изток, запад, нагоре, надолу)
под влияние на магнитното поле на земята, на тела с електропро­
водимост по-голяма или по-малка от тази на водата, в зависимост
.от температурата на водата и др.
Особен вид усещания, които се основават на осезанието и
имат важно значение при взаимодействията на животните със сре­
дата са кинестезичните усещания - усещанията за координацията
на движенията. Те им предават бързина, ловкост, точност.
Освобождават животните от постоянно ориентиране, от усилия
за насочване на движенията, за контролиране. Рецепторите на ки­
нестезичните усещания са разположени в мускулите и техните
обвивки, в сухожилията. Те изпращат непрекъснато информация в,
мозъка за извършените движения, за тяхната последователност,
натоварвания, напрежение. Инстинктивните и усвоените движе­
ния на животните се осъществяват на равнището на кинестезич­
ните усещания. Механизмът на летенето на насекомите, птиците,
движенията на бозайниците се извършват по строго определен ред.
Той е присъщ на инстинктивното строене на гнезда,копаенето на
дупки и др. При завръщането си в кошара пчелите разчитат на
отработеното движение, на кинестезичните движения. Достатъчно
е да се премести кошерът на половин метър, за да се види как
пчелите автоматично осъществяват своето движение до познато­
то място на кошара и като не го намерят там, постепенно преми-
нават към активно ориентиране и коригиране на движенията.
Прилепите, които безпогрешно се ориентират в средата чрез из­
даваните от тях ултразвукове, също разчитат на автоматизирани­
те кинестезични движения в позната обстановка. Когато в нея нас­
тъпят внезапнилромени,навичните действия могат да им костват
понякога и живота (да се ударят в случайно срещнати по пътя на
летенето предмети).
 12. ОБОНЯТЕЛНИ УСЕЩАНИЯ
Редица предимства на животните открива възможността да
се ориентират от известна дистанция (разстояние). Те имат пове­
че време да избират начина, по който да постъпят, да преценяват.
По-свободни са да маневрират. Колкото повече се усложняват ус­
ловията на живот, толкова по-големи стават потребностите от усъ­
вършенстване на формите на взаимодействия на животните със
средата, за да оцелеят, за да задоволяват жизнените си
потребности. В хода на еволюционното развитие животните дос­
тигат развитие, което им позволява да получават сигнали, които
им носят значима информация, имат за тях биологически смисъл
не при непосредствен контакт, а от разстояние. Една от тези при­
добивки е обонянието. Животните започват да реагират на ми­
ризми специфични за различните видове. Обонянието има някол­
ко важни достойнства: миризмите са дълготрайни сигнали; те пре¬
възмогват препятствия; интензивността им може да се повиши над
равнището на фона; позволяват общуване на голямо разстояние.
Недостатък понякога е голямата устойчивост на тези дразнители,
които могат да направят и не добра услуга. Още по ръба на чадър­
чето на медузата в множеството пипала се намират и отделни обо¬
нятелни ямички, което свидетелства за наченки на различаване на
някои миризми.
Сред представителите на ганглиината нервна система обоня­
нието достига високо развитие у насекомите и това е обяснимо с
начина на техния живот. Обонянието, както и осезанието, се осъ­
ществява с антените (пипълцата), които се намират в предната
част на главата т.е. от общ осезателно-обонятелен сетивен орган
наречен топохимически. Развит е в пчелите и особено в мравките.
Той насочва насекомите към храните. Като ги опипват те разли­
чават полезното от вредното. Различават миризми, които човекът
непритежава - кръгли, меки, гладки, изпъкнали, нагънати.
Пеперудите, както и други насекоми се привличат от аромата на
растенията, които те посещават. Паразитните насекоми откриват
своята жертва също по миризмата, която тя издава. Миризмата
ориентира насекомите за откриване на половете. Пеперудите на­
мират женските на разстояние от няколко километра. Рекорд по
изтънченост на обонянието държи димният бръмбар. Той улавя
миризмата на пчелите и на мравките. Някои от насекомите отра­
зяват формите на предмети като ги помирисват от различни страни.
В този случай се говори за "обемно" обоняние.
Обонянието на пчелите в много отношения наподобява това
на човека. И те различават минимални концентрации от миризли­
ви вещества. Безразлични са към цветята, които не са в полето на
обонянието и на човека. При летене пчелите разчитат много на
своето обоняние. Не случайно при първото отлитане (ориентиро­
въчен полет) младите пчели са обърнати с глави към кошера, за
да уловят специфичната миризма на пчелното семейство. Тя им е
потребна, за да разграничават своя кошер от останалите, да не
навлязат случайно в други. Обонянието им служи да разпознават
своите от чуждите пчели. Две пчелни семейства могат да бъдат
събрани заедно само при предварително уеднаквяване на тяхната
миризма. За целта се напръскват с ментова, лавандулова или дру­
га есенция. Пчелите силно се възбуждат и жилят, когато лицето,
което ги преглежда мирише на алкохол, на пот, на чесън.
Обонянието насочва пчелите към медоносните растения. Ако в
сиропа за подхранване се постави акациева есенция, пчелите се
ориентират по нейния аромат и избирателно събират нектар от
съответните видове растения. По този начин целенасочено се съз­
дават условни рефлекси със стопанска цел. Пчелите различават
определени миризми между 43 други. Фриш в чашка капвал есен­
ция от мента, а в друга - от лавандул. Пчелите се ориентирали на
ментата и тогава, когато местата на чашките били разменяни.
И гнездата на мравките имат индивидуална миризма. Тя из­
пълнява ориентираща, мобилизираща, направляваща функция.
Миризмата, която мравките оставят по пътя, улеснява тяхното
завръщане.
Обонянието на рибите направлява активността им, заедно с
функционирането и на други рецептори. Обонянието има водеща
роля у дълбочинните риби, които живеят навътре в моретата и в
океаните в постоянен мрак. Тук обонянието изпълнява главната
сигнална роля. Голяма е тя и при миграционните процеси на риб­
ните стада.
Органът на обонянието при рибите е чифтен. Той се състои
от две носови ямички, които нямат връзка с устата, както това е
при по-висшите животни. При костните риби носовите ямички са
разположени гръбно на главата, а при акулите - коремно. Ямичките
завършват с обонятилни мехурчета, по вътрешността на които се
намират множество нервни клетки. Обонятелните рецептори се
дразнят от химическите вещества, разтворени във водата, при пре­
минаване през мехурчетата.
Обонянието у земноводните, според начина на живот, е уст­
роено по-сложно. Обонятелният орган е разположен в предната
част на главата. Особеното тук, например у жабата, е че ноздрите
освен като орган на обонянието се използват и за дишане т.е. като
орган и на дихателната система. Обонятелният нерв се намира в
горната част на носовите пътища. При потапяне на животните във
водата, ноздрите се затварят с капачета. Те предпазват от проник­
ване на вода в белите дробове. Каналите на ноздрите се свързват
с устната кухина чрез специални отвори - хуани. това позволява
участие на обонянието в процеса на храненото.
У влечугите обонятелните рецептори се намират в горната
част на носовата кухина, както при висшите животни. Долната
част еволюира по-нататък като орган на дихателната система.
Разширява се и се диференцира сферата на обонятелните влияния.
У птиците обонянието не изпълнява водеща роля, както това
е при другите животни. Доскоро се е считало, че обонянието на
птиците е слабо. Сега чрез различни методики - физиологични и
за изследване на рефлекси на сърцето е установено, че обоняни­
ето на гълъбите и у другите птици е добре развито и им помага
при осъществяване на навигация.
При бозайниците, в зависимост от обектите, които задоволя­
ват хранителните им потребности и от условията свързани с жиз­
нената им дейност, има различия в характера и в силата на
обонянието. Някои породи кучета - ловджийски, полицейски и др.
се ориентират по следи на незначителни по сила миризми и са в
състояние да ги откриват и когато са смесени с други. По своята
острота обонянието у редица животни превъзхожда това на човека.
То ги предпазва от храни, които са замърсени и не са свързани с
техния опит. Предварително зайците, а и не само те, подушват
храната и тогава започват да я ядат. Обонянието помага на конете
да откриват и най-малките примеси във водата, която пият.
Видът от дразнители, към които обонянието на животните е
чувствително, зависи от биологическото им значение за съответ­
ните видове. Заекът чрез обонянието се ориентира към зелето и
морковите, докато кучето е безразлично към тях. За него обаче,
сигнално значение има миризмата на заека и др. Вятърът, който
духа по посока на движението са животните пречи за ориентира­
нето им с помощта на обонянието, но ги улеснява, когато е срещу
тях. Тогава не им представлява трудност да открият значими за
тях миризми. Не случайно ловците се стремят да се движат срещу
вятъра, за да не бъдат подушени от животните, които се намират
по-близо или по-далече от тях.
Обонянието служи за опознаване между животните. Кучетата,
котките при среща най-напред се подушват. Обонянието улесня­
ва животните да се предпазват от врагове - да узнаят за присъст­
вието им тогава, когато могат да предприемат нападателни или
отбранителни действия. Биволите в Индия имат силно развито
обоняние и от големи разстояния улавят миризмата на тигъра или
на пролятата от него кръв. Това не е повод те да бягат. Напротив,
в близост до тигъра биволите плътно се приближават един до друг
и образуват полукръг с глави навън готови за нападение. Като
удрят с копита и мучат, те се отправят по посоката където чувстват,
че е тигъра. Единствено спасение при тази атака е той да избяга.
Иначе за няколко минути стадото го стъпква и превръща в без­
формена маса.
Носорогът не притежава добро зрение, но слухът и обоняни­
ето му са изключително силни. От голямо разстояние той улавя,
надушва животното, което го безпокои. Определя мястото, къде­
то то се намира и наклонил глава напред се понася устремено
напред, на което трудно може нещо да устои.
Големи гущери - "дракони" от остров Комодо (оттам комод¬
ски дракони) си осигуряват храната като се опират на обонянието.
Достатъчно е някъде да се остави елен или глиган, за да се събе­
рат за по-малко от час от всички големи и малки "дракони" на
пиршество.
За много животни е важно да се избавят от собствената си
миризма, което ги защитава от хищниците. Последните обикно­
вено се ориентрат по излъчваната от жертвите миризма.
Пъдпъдъците и други птици строят гнездата се на земята. Тя пог­
лъща миризмата от телата им и така птиците успешно се скриват
от своите врагове.
Обитателите на морето прилагат съвършено друг начин, за
да се противопоставят на хищниците, които се ориентират по из­
лъчваната от тях миризма. Октоподите, калмарите и др. се опи­
рат на наркотичното действие на мастилените вещества, които те
изпускат, когато са изплашени. Веществата не са само димна
завеса. С химическия си състав те притъпяват обонятелните усе­
щания на рибите, които ги нападат.
 13. ИНСТИНКТИ

Когато условията на живот са били относително по-

елементарни и постоянни, тогава и уравновесяването на животни­
те със средата се е извършвало по повтарящи се, еднообразни
начини. Възможностите за свобода, за изменения са били
ограничени. Доминирали са фиксирани, с ниска степен на лабил­
ност форми на поведение. Това е благоприятствало те да бъдат
биологически закрепени и да се предават по наследство.
Фиксираният, биологически онаследяван опит, който автоматич­
но се проявява, започва да действа от първите дни в активността
на животните е механизъм на поведение наречен инстинкти.
Център на инстинктите е мозъчният ствол - най-старата част на
мозъка. При дразнене с електрически ток се предизвиква инстик-
твно поведение - защита, агресия, секс и др. Пилето щом се излюпи,
започва да кълве, патето - да плува и т.н. Птичето, което току що
се е появило на света, не обръща внимание на прелитащата над
него патица, но с явен страх реагира при появяването на ястреб,
макар че различията между тези птици по външните им белези не
са така големи. При полет опънатите им крила имат сходна форма.
Дългата шия на патицата съответства на дългата опашка на
ястреба. За птиченцата е важно коя част от тялото се движи нап­
ред - удължената или късата. В това отношение те имат вродена
представа. Ако картонен силует на птица се движи над птиченца­
та с удължената част напред, те са спокойни. За тях това е нещо,
което не ги заплашва. Но ако късата част е отпред, това е сигнал
за голяма опасност и птиченцата бягат уплашено и се крият. Явно
късата част на тялото насочена напред сигнализира на птиченца­
та за главата на ястреба и този биологически закрепен сигнал "от­
ключва" съответни механизми на поведение. Малките рибки поз­
нават родителите си по цвета на тялото, по неговата форма и по
движенията т.е. по вродена схема от признаци. Също така и бо­
зайниците имат биологически заложена схема за звуковете, цвета
и поведението на малките си, по които ги различават.
Инстинктивните действия имат редица особености. На пър-
во място те се отличават със своята стереотипност. Всички жи­
вотни от даден вид постъпват по един и същи начин при хранене,
предпазване, общуване и др. Птиците, родени в инкубатор, които
никога не са виждали и чували себеподобни, строят своите гнезда
както всички от своя вид т..е. носят в биологическата си природа
начина на дейност и той сработва автоматично. По един и същи
начин, стереотипно те постъпват при отглеждането на малките,
при ловуване и-др.
Инстинктивните действия са сложни актове на поведение. Те,
като резултат от филогенетичното развитие, са се допълвали, обо­
гатявали и с това са предавали по-голяма надеждност и ефектив­
ност на взаимодействията на животните със средата.
Инстинктивните форми на поведение са включвали все повече опе­
рации и взаимни връзки между тях. Сложен е процесът на изграж­
дането на гнездото. Той включва множество отделни поведенчес¬
ки актове, които са свързани помежду си в своеобразно единство.
Множество сложно преплетени актове на поведение включват
нападението, отбраната на животните, укриването на храна.
Инстинктивните действия са целесъобразни. Те съответстват
на условията, на обективните изисквания при взаимодействията
на животните със средата. Копринената буба си изработва паш­
кул точно по своите размери, в който на определен етап от разви­
тието си се увива. Пчелите строят килийки в изработваните от тях
пити с изключителна точност, при най-добро използване на
пространството и икономическо изразходване на материал.
Макар и целесъобразни инстинктите се отличават и с извест­
на степен на нецелесъобразност, на неадекватност. Те не се при­
гаждат към изменящите се условия. Кокошката, у която се е про­
явил инстинктът за размножаване, продължава да лежи в гнездото,
въпреки, че яйцата са отнети. Пчелите запечатват килийките, в
които майката е снесла яйца и когато от другата страна сме ги
пробили. Причина за нецелесъобразност на инстинктите, за сля­
пото им проявление (несъобразено с конкретните условия) е
обстоятелство, че отделен сигнал пуска механизма в действие.
Например, пеперудата прави опити за съвкупление с какъвто и да
е предмет, стига той да излъчва миризма На женския индивид т.е.
началото на инстинкта дава усещането. През пролетта, в периода
на хвърлянето на хайвера, коремчето на мъжката рибка бодливка
става червено. Ако пуснем в аквариум други мъжки, по цвета ос­
таналите веднага ги атакуват. Че цветът е сигналът за нападение
свидетелства следния опит: Достатъчно е вместо мъжка бодлив­
ка в аквариума да бъде пусната червена тапа, за да не закъснее
атаката на мъжките обитатели. Тя се усилва при положение, че на
тапата се даде наклон, сякаш е "мъжка" риба в поза за нападение.
Или при съчетаването на два значими за животното сигнали, тях­
ното въздействие се увеличава. При това колкото значимият сиг­
нал е по-изразен, толкова влиянието му е по-силно. Например,
между няколко изкуствени яйца дивата гъска избира да мъти най-
голямото. Полският изследовател 3. Веселовски поставил пред
гнездото на южноамерикански щраус-нанду изкуствено яйце два­
десет пъти по-голямо от неговото, наред с други по-малки. Щраусът
предпочел да прибере в гнездото си най-голямото яйце и правил
отчаяни опити да седни на него, но постоянно падал. Накрая се
задоволил да го обгърне с крилата си.
Пусковите сигнали могат да са сложни като например, изра­
за на лицето на маймуната. Маймуни, отгледани отделно от
възрастни, реагират дружелюбно, ненапрегнато, когато им се по­
казва снимка със спокойно лице на себеподобна. При сърдит из­
раз обаче, побягват, сгушват се в ъгъла на клетката и дълго не
смеят да се покажат.
Макар инстинктивното поведение да е автоматично, то не мо­
же да се отъждествява с механичното действие на машината.
Отличава се от него по това, че притежава известна свобода. По
един начин животните постъпват, когато огладнеят или са
нахранени, когато им е студено или топло, когато са спокойни
или уплашени и т.н. Инстинктът сработва много по-напрегнато у
гладното животно, когато улови и най-слаба миризма на храна.
Когато е нахранено, потребни са повече сигнали в единство, за да
подбудят инстинкта за хранене. С други думи, биологическият сми­
съл определя интензивността, напрегнатостта на реагирането на
част от сигнал или на група сигнали. За известна адаптивност на
инстинктивното поведение говорят следните примери: Ако по вре­
ме на размножаването птиците, бозайниците не намерят подходя­
що място за гнездене т.е. покритие между инстинктивно носения
пусков сигнал (пускова схема) и реалната действителност, те ре­
агират на изменени сигнали. Когато двойка гугутки (опити на аме­
риканския изследовател Крейг) вече били настроени за
размножавене, мъжкият бил отстранен от клетката. След извест­
но време той започнал да ухажва намиращата се край него бяла
гълъбица, която преди това незабелязъл. Когато бил лишен и от
тази възможност, започнал да проявява нагласата си към препа­
риран гълъб, към намачкана кърпичка и "гукал" дори по посока на
празния ъгъл в клетката. Реагирането на изменени сигнали посте­
пенно води до промяна на инстинктите, до създаване на нови ви­
дове животни, които живеят при променени условия. Заекът, кой­
то няма възможност да рови дупка, за да роди там малките си,
приема поставената кутия, но запазва елементи от предишния ин­
стинкт (носи сламки в застланото гнездо, скубе мъх от тялото си).
При възможност да осъществи първичната инстинктивна схема,
реализира я в нейната пълнота.
Вътрешните противоречия между възприемането и желаното,
потребното, очакваното води до борба на инстинкти. Тя приключва
с определено изменение на поведението. Така при среща на две
мъжки птици край гнездата, например чайки, те се настройват
нападателно, но до двубой не се стига, защото всяка възприема
противната страна като твърде силна. Противоречивата нагласа
между желанието за нападение и за бягство поражда ново действие.
Съперниците навеждат човки и започват да късат трева т.е. осъ­
ществява се превключване на автоматизма към ново действие.
Същото се отнася и за мъжките бозайници. След заплашване, те
се превключват към хранене. Птиците често вместо да се нападат
пъхат човки под крилата и заспиват или започват да чистят пера­
та си. Превключването може да се изрази и в активност към няка­
къв предмет (напрегнато го кълват, разкъсват и др. т.е. странично
отреагирват, изразходват натрупаната енергия). От задръжните ин-
стинктивни форми на поведение възникват изразените средства -
системата от ритуализирани движения, пози, жестове. Те носят
определена информация - заплаха, закана, разположение и др.
Инстинктивните нагласи, при определени условия, взаимно
се изключват. У гладното животно отслабва нагласата за
размножаване. Първата става доминираща. У застрашеното - гла­
дът отстъпва в страни.
Инстинктивното поведение се подпомага от опита. Отначало
пилето кълве зрънца и камъчета. Постепенно то се научава да раз­
личава само зрънцата. Когато е гладно предпочита по-едрите, ко­
гато инстинктивното действие се основава на възприемане на пред­
мети й на някои общи и по-специално пространствени свойства
на ситуацията, то започва да се допълва, обогатява и коригира и
от други форми на поведение - навици и интелект. С това инстин­
ктивното поведение става по-адекватно на условията. Такива инс­
тинкти се проявяват у животни с развити рецептори, каквито са
птиците. По наблюдение на Хертц врана, която забелязва, че оре­
хи са скрити под купички, отмества една от тях, хваща ореха, но
прави опит да грабне и купичката, при което орехът пада. Тогава
враната взима ореха и го пуска в купичката. Хваща я с клюна и
отлита. Очевидно е, че при решаването на задачата тук се намес­
ват и интелектуалните компоненти. Колкото еволюционното раз­
витие е по-високо, толкова инстинктивното поведение взаимодейс­
тва по-пълно и с други нефиксирани в природата на животното
начини на постъпване.
В инстинктите се повтаря общата схема на действията.
Отделните моменти в тях могат да търпят известни изменения. Те
имат степен на свобода. Пчелите при изграждането на питите мо­
гат да изпълняват различни движения в зависимост от положени­
ето им в момента. При търсене на нектар те изминават различни
разстояния и различно време предоставят на отделените цветове.
Котката по-дълго или по-кратко дебне жертвата, различен е ско­
кът й, разстоянието, което пропълзява и т.н.
Мотиви за появяването, сработването на определени инстин­
кти у животните са техните органически състояния - действие на
половите жлези, глад, опасност и др. Външните дразнители, без
съответни вътрешни нагласи, състояния на животното, не водят
до проявяване на инстинктите и свързаните с тях емоции. Преди
размножителния период животните са безразлчни към намиращите
се край тях особи от противоположния пол.
Инстинктивното поведение е цялостно. Включените опера­
ции са свързани помежду си и се разгръщат в последователен ред.
След изграждането на гнездото и снасянето на яйцата идва след­
ващото действие - мътенето и то не може да се прекрати с иззем­
ването на яйцата.
Основа на инстинктите са безусловните рефлекси. По тази
причина те са изцяло подчинени на органическите състояния на
животните. Това ограничава мотивацията и отличава инстинктите
от други по-високи форми на поведение.
Инстинкти имат всички животни. Има ги и човекът - инстин­
кти за самосъхранение, за агресивност, за собственост, за бозаене,
мигане и др. В първите дни след раждането и човешкото дете
инстинктивно, като маймуните, може да се задържа и да виси на
въже. В процеса на еволюционното развитие инстинктите се уве­
личават количествено, обогятяват се и се усложняват по
съдържание, стават по-обобщени. Ч. Дарвин в бележития си труд
"Произходът на човека и половият отбор" посочва, че човекът и
всички животни (особено приматите) имат общи инстинкти в то­
ва число и най-сложни като ревност, подозрителност, конкуриране,
благодарност, великодушие. Способни са да мамят и умеят да
отмъщават, да се учудват, да проявяват любопитство, понякога
да разбират смешното и дори да имат чувство за хумор.
Инстинктите са прости (разширяване на зениците на очите,
мигането и др.) и сложни (поставяне на гнезда, ловуване, събира­
не на храна и др.). Мравченият лъв например, по пътя на мравките
изкопава ямичка, в която се скрива. Когато мравките, които
преминават, се ориентират за промяната настъпила по пътя им, те
неволно бутат песъчинки, които падат върху мравчения лъв и му
сигнализират, че върху ямичката се е надвесила мравка. Тогава
той изхвърля силна струя пясък, която бута мравката в ямичката и
с това мравчения лъв осигурява поредната си порция храна.
Начинът на живот и особеностите на строежа на отделните
видове животни обуславят особеностите на инстинктивното им
поведение. Хищните животни, които проследяват жертвата си, имат
инстинкти да нападат по права линия. Това за тях е изгодно, тъй
като по-лесно се приближават към обекта и по-бързо набират
скорост. Друг е инстинктът у животните, които правят усилия да
се спасяват. Така заекът бяга зигзагообразно, което затруднява
животното, което го гони. Задължава го на моменти да спира и да
се ориентра, с което губи време, а понякога се заблуждава и тръг­
ва по погрешна посока. Инстинктивно, но целесъобразно е и бя­
гането на заека към високото, което също затруднява преследва­
нето му.
Инстинктивно е действието на птици (патици и др.), които
демонстративно, при опасност, се отдалечават от гнездото, къде­
то са малките, за да привлечат вниманието на нападателя към се­
бе си. Инстинктивно прибягват и до друга хитрост - падат на
земята, сякаш са умрели, и щом хищната птица приближи, внезап­
но отлитат.
Инстинктивни са действията на животни да зариват храна,
мимикрията, която осигурява по-голяма безопасност, дава пре­
димство при ловуване. Класически пример за мимикрия е
хамелеонът. Той е феноменален ловец. В състояние е, особено ко­
гато е в готовност за нападение, за малки интервали от време да
смени цвета си, съобразно всички оттенъци и нюанси на околната
среда и така да се приближи максимално близко до жертвата си
без да бъде забелязан.
В Австралия и Нова Гвинея има птици, наречени мегаподи
или кокошки на джунглата, които тежат около килограм и половина.
На всеки четири дни, в продължение на пет месеца, женската сна­
ся яйца, които тежат по 200 гр. Събират се около 40 яйца. Женската
нито има време, нито може да се погрижи за излюпването на тол­
кова яйца. Не е по силата подобна задача и на мъжката птица.
Наложил се е друг, предаван по наследство, инстинктивен подход.
Двете птици правят купчина от земя в средата с дупка. В нея пти-
ците хвърлят трева и отгоре леко я засипват с пясък. Тревата за­
почва да гние, при което се отделя топлина. Тя нагрява пясъка до
33°. В този топъл пясък кокошката снася яйцата. По няколко пъти
на ден петелът измерва с клюна си температурата между яйцата.
Ако тя е по-висока, той прави малък отвор до тревата, за да изле-
за част от топлината. Ако тя е по-ниска, насипва пясък, за да се
увеличи изолацията. Сутрин сваля от земята около дупката, за да
охлади и отново я събира към върха. По този начин, чрез създаде­
ния от птиците инкубатор, те осигуряват излюпването на новото
потомство.
 14. ПЕРЦЕПТИВНА ПСИХИКА

Веригата от отделни въздействия и действия, колкото богата

и сложна да е тя (особено при насекомите) не осигурява по-ната­
тъшни качествени изменения на нервния апарат. Ето защо тази
линия на развитието обективно не е прогресивна. Прогресивно е
развитието, при което се изменя строежа на дейността, а заедно с
това начинът на функциониране на сетивата, на психическото
отразяване. Тези промени водят до по-високо равнище на психи­
ческо взаимодействие с околната среда - до появата на перцеп¬
тивната психика.
Усложняването на психическото взаимодействие се изразява
най-напред в свързването и взаимното допълване на сигнални
влияния. Това добре се вижда от следния опит описан от
А. Н. Леонтиев.
Аквариум с риби бил преграден хоризонтално с рамка, на ко­
ято е опъната мрежа. В единия край на мрежата има малък отвор.
Рибите са в пространството над мрежата. В противоположната
страна на отвора под мрежата се поставя храна. Миризмата дос­
тига до рибите и те започват да се стремят към храната. Спускат
се към дъното, но мрежата им пречи. Спират се, сякаш отглеждат
и след това плуват докато открият отвора на мрежата. Преминават
в другата част на аквариума, където е храната. Така се създават
две сложно координирани дейности: отправяне към храната под
влияние на миризмата и обходни движения за преодоляване на
преградата. Нейното въздействие се отличава от това на мириз­
мата на храната. Преградата самостоятелно не може да стимули­
ра активността на рибите. Реагирането на мрежата с обходни дви­
жения се обуславя от влиянието на храната. В тази връзка тя при­
добива сигнално значение. Иначе рибите не биха и обръщали
внимание. Възникнал въпросът дали рибите разграничават от ед­
на страна източникът на тяхната активност - храната и от друга
условието, което трябва да преодолеят, за да удовлетворят пот­
ребността си? За целта в опита били внесени известни промени.
Махната била преградата (рамката с мрежа). На същото място,
както и преди, била поставена храна. Рибите се отправили към
храната сякаш преградата е на мястото си т.е. извършили обход­
ното движение, за да преминат към следващата дейност -
храненето. Това показва, че двете въздействия на храната и на прег­
радата се възприемат като взаимно свързани. Оттук следва и вза­
имна свързаност на дейностите - обходни движения и хранене.
По-нататък психическото взаимодействие на животните със
средата придобива нови характеристики, които собствено го из­
дигат до равнището на перцепцията (възприятията). Животните
осъществяват своята активност не по отделни свойства или по
група свойства, а по възприемане на предметите като цяло.
Отношението към тях се определя от сигналното им значение в
дадената конкретна ситуация. С това се прави преход от сетивна­
та към стадия на перцептивната психика.
Ако бозайник бъде отделен с преграда от храната, той ще я
заобиколи, както това правят и рибите, но докато те, когато се
премахне преградата, продължават да извършват обходни движе­
ния (постепенно изчезват), то бозайникът в променените условия
веднага пряко се отправя към храната. Двете въздействия са отде­
лени едно от друго. Храната определя насоката на дейността и
нейния резултат, а преградата - начина по който да се осъществи
дейността. Или, както изтъква А. Н. Леонтиев, постигат се важни
изменения в дейността:
1. Животното отделя влиянието на предмета на дейността
(храната) от условията, които благоприятстват или пречат за задо­
воляване на потребностите.
2. Стимулирането на дейността не е общо (предмета на
дейността и условията), а диференцирано.
3. Ако при елементарната сетивна психика въздействащите
свойства се обединяват около доминиращия дразнител (храната),
то при перцептивната психика свойствата, които влияят се интег­
рират в образи на предметите.
На стадия на перцептивната психика се намират голяма част
от гръбначните животни. Взаимодействията със средата, при раз­
ширяване на придвижванията, изискват по-надеждно ориентиране
и по-сигурно уравновесяване, по-добро гарантиране и защита на
жизнените процеси. Това налага по-високи, качествено нови об­
разования в психиката и благоприятства за тяхното появвяване.
Животните се издигат на по-високо стъпало в своето развитие -
на стадия на перцептивната психика (на отразяване на нещата и
явленията като цяло, на възприемането им). Този процес неизбеж­
но е свързан с промени в анатомо-физиологическите структури
на животните. Основно новообразование е появяването на дис¬
танти сетива (възприемащи информация от разстояние). На пър­
во място това е зрението. По-сложни и значими стават неговите
функции и взаимодействията му с централния (с главния) нервен
апарат. Развитието на сетивата като цяло (зрителни, слухови и
др.) е по посока на свързване и взаимодействие между тях при
отразяване на външните въздействия. Това е свързано с по-ната­
тъшното изграждане на централната нервна система. Образува се
предният мозък, а постепенно и мозъчната кора. Отначало пред­
ният мозък изпълнява обонятелни функции като продължение на
обонятелния апарат (у рибите). Впоследствие (у бозайниците) от­
носителният дял на обонятелните центрове в мозъчната кора на­
малява за сметка на представителността на други сетива - най-
напред на зрението. Процесът на кортикализация (представител­
ност в мозъчната кора) заема все по-голямо място. У птиците очи­
те стават главен рецептор. Голяма роля те имат и в много висши
бозайници. Развиват се органите на външните движения - "естест­
вените оръдия" на животните. Те им позволяват да извършват слож­
ни действия - бягане, лазене, преодолляване на препятствия и др.
Двигателните функции на животните също така все повече се
кортикализират. Като цяло, ако на предшестващия стадии по со­
вите функции доминират подкоровите ганглии, то сега кората при­
добива все по-приоритетно значение. Обособяват се дяловете на
главния мозък - преден, междинен, среден. Варолев мост, продъл­
говат мозък и малък (виж илюстр. №5.). Продълговатият мозък,
Варолевият мост и малкият мозък съставляват задния мозък.
Продълговатия мозък и Варолевият мост са пряко продължение
на гръбначния мозък, но имат по-сложно образование.
 Илюстр. №5

Напречен разрез на главния мозък, който показва

степента на развитието на големите полукълба у
човека и у другите животни.
Отдолу нагоре: мозък на акули, мозък на гущер, мозък
на човек; 1-обонятелни зони; II-големи полукълба;
III-междинен мозък; IV-среден мозък;
V- малък мозък; VI-продълговат мозък
Осъществяват връзка между висшите отдели на главния мозък и
гръбначния мозък. Взимат участие при осъществяване на
бозаенето, гълтането, слюноотделянето и др. В продълговатия
мозък са разположени центровете за регулиране на дишането, на
сърдечната дейност, на тонуса на кръвоносните съдове. От мал­
кия мозък зависят движенията. При отстраняването му животните
не могат да стоят нормално. Движенията стават некоординирани,
хаотични. Средният мозък регулира тонуса на мускулите, поло­
жението на тялото по отношение на звуковете и на светлинните
дразнители и др. При отделянето му птиците и бозайниците за­
губват способност за ориентирани движения. Междинният мозък,
осигурява общата чувствителност на тялото. Предният мозък за­
едно с мозъчната кора са висшите отдели на мозъка. Колкото жи­
вотните са по-високо в еволюционното развитие, толкова е по-
голяма ролята на предния мозък по отношение на останалите. Той
не само нараства количествено, но се увеличават и неговите
функции. Той у човека е близо 80% от главния мозък. Материална
основа на психическите процеси у висшите животни и у човека е
кората на главния мозък. В подкоровите участъци, както и в гръб­
начния мозък са центровете на безсъзнателните, на рефлекторни­
те действия и управлението на различните физиологични процеси.
Във възходящ ред отдолу - нагоре новообразованията се надграж­
дат над постигнатото в предшестващите периоди. Гръбначният
мозък, а след него и продълговатият са най-старите образования
на централната нервна система. Предният мозък и мозъчната ко­
ра генетически са най-млади образования. С изменението и раз­
витието на мозъчните структури, сложните и все по-усложняващи
се психически функции се поемат от висшите полета на мозъка. В
низшите участъци остават условно - рефлекторните и инстинк­
тивните действия. Опитите потвърждават това. Когато на живот­
ни бъдат отстранени мозъчната кора и предния мозък, макар и
несъвършено, функциите се поемат от по — низшите участъци.
Например, жабата продължава да осъществява и да координира
своите движения (при издърпване на дъската, на която се намира,
се премества по-нагоре като запазва позата си. Ако падне на гръб,
успява да се обърне). Гълъбът може да се храни, когато му поста­
вят храна в човката, да ходи, когато го побутват, да лети без да се
удря в препятствия. При отсъствие обаче на външни действия,
той обикновено остава неподвижен. По същия начин при изкуст­
вено хранене и кучето може да живее. Ако го ударят - ръмжи, при
силен звук - трепва. Не е способено да си търси храна и да се
ползва само от тази, която е близо до него. Не познава стопаните
си. Формираните навици изчезват. Животните загубват и способ­
ността да изграждат у себе си навици. У маймуните, които са на
върха на еволюционното развитие сред животните, което означава,
че много повече психически функции са поети от висшите отдели
на мозъка, естествено и пораженията при отстраняване на полу­
кълбата са по-големи. След операцията изчезват психическите
функции. Разстройва се координацията на движенията. Животните
запазват само позата на седене и стоене. Това показва, че и движе­
нията се кортикализират т.е. ръководенето им се осъществява от
висшите отдели на мозъка. Ограничени стават възможностите за
превключване на действията за изпълнението им от по-нисшите
структури на мозъка. Кората на полукълбата е свързана с всички
участници на главния мозък и с гръбначния. Ето защо психическа­
та активност се основава на пялата нервна система.
В различните животни, според начина на живот, дяловете на
главния мозък се отличават по своето абсолютно, относително
тегло и качествени особености. Количествено най-голям е мозъ­
кът на слона и на кита. На трето място се нарежда този на човека,
следван от други бозайници. В отношението обаче мозък - обща
маса на тялото слонът и китът заемат последните места без това
да означава ниско равнище на интелектуални възможности (виж
илюстр. № 6). В проценти теглото на нервно-мозъчното вещество
по отношение на теглото на тялото у рибите е 0,02%, у влечугите
- 0,08%, у птиците - 0,47%, у бозайниците - 0,54%. За сравнение у
човека е 2,00%. Спрямо цялата нервна система теглото на главния
мозък у рибите е 1 %, у кокошките - 49%, у кравата - 53%, у кучето
- 77%, у висшите маймуни- 94%, у човека - 98%.
От рибите по-добре е развит главния мозък на акулите.
 Илюстр. № 6

Относително тегло на мозъка

Нервните клетки тук са не само във вътрешността на мозъка, но и
по неговата повърхност. Тази линия на кортикализация става все
по-характерна за еволюционното развитие. Гръбначният мозък
представлява тръбица разположена в кухината на гръбначния
стълб. Оттук и нервната система на гръбначните животни се на­
рича тръбеста. Двете кълба на мозъка у рибите са разделени с
плитка бразда. Функциите се съгласуват от средния и от малкия
мозък. Ако се отстраняват челните полукълба у рибите, биологи­
ческите им функции се запазват. При премахване обаче на сред­
ния мозък се нарушава координацията на движенията, а на малкия
мозък - равновесието.
У земноводните и у влечугите предният мозък постига по-
добро развитие. Още у жабите той е обособен на две полукълба.
По-добре е развит междинният мозък. Той се покрива частично
от предния мозък. Още не е обособена кора на мозъчните
полукълба, но се наблюдава известно диференциране на нервните
клетки и изнасяне напред към повърхността на сивото вещество.
По-слабо е развит малкият мозък. Това се обяснява с по-простите
движения на земноводните, отколкото у рибите. У влечугите
(гущери, змии, костенурки, крокодили), които живеят във водна и
надземна среда, изискванията за уравновесяването с нея са пове­
че и по-сложни. То определя и развитието на новообразувания в
нервната система. Увеличава се обема на полукълбата на главния
мозък. При влечугите покриват изцяло междинния мозък.
Разширяват се участъците на струпване на сиво нервно-мозъчно
вещество. При крокодилите има вече наченки на мозъчна кора,
която е съставена изцяло от сиво вещество. При отстраняване на
полукълбата на мозъка у влечугите се нарушава ориентацията,
движенията. Това свидетелства за централизация на функциите в
предните полукълба, за увеличаване на ролята на висшите отдели
на главния мозък в регулиране на активността. Или от една стра­
на е налице разчленяване и специализация на функции на нервна­
та система и от друга - обединяване под общото ръководство на
челните полукълба.
При птиците още повече се увеличават предният и малкият
мозък. Тук се събират всички пътища, които водят от различните
сетива. Задълбочава се диференцирането в структурно и във функ­
ционално отношение. При премахването на полукълбата на мозъ­
ка птиците престават да разпознават предмети. Забележимо се от­
деля междинният мозък. Той регулира водния обмен в организма,
развитието на половите жлези и др. Увеличават се зрителните дя­
лове на средния мозък и намаляват обонятелните. Това е свърза­
но с нарастващата роля на зрението при полетите. Малкият мо­
зък е по-изпъкнал и има напречни бразди. Той служи за поддържа­
не на координацията на движенията и на равновесието при полета.
Бозайниците като най-висши гръбначни животни и сред тях
приматите, към които спадат съвременните човекоподобни майму­
ни (горили, шимпазета, гибони, урангутани) притежават и най-
висок строеж и богатство от функции на централната нервна
система. По-нататък се увеличава обема на полукълбата на пред­
ния мозък. Кълбата са обвити с ярко изразена кора от сиво
вещество. Отвътре мозъчното вещество е бяло. В кората на мозъ­
ка се появяват бразди и извивки, които водят до значително уве­
личаване на нейната повърхност. У човека тя достига до 2000 кв.
см. Мозъчните полукълба у бозайниците не са напълно отделени,
макар, че помежду им браздата е дълбока. Свързват ги миелино¬
ви нервни клетки. Добре са развити междинният и средният мозък.
Полукълбата покриват изцяло междинния мозък и част от сред­
ния мозък. При бозайниците малкият мозък достига най-високо
развитие. Зад малкия мозък е продълговатият, който изцяло се
покрива от него.
Развитието на нервно-мозъчните структури допринася за по­
добряване на анализа и синтеза при възприемане на образите на
предметите, за по-голямо единство и взаимодействие между
възприятията, за постепенно обобщаване на възприеманите образи.
Както възприятията на човека, така и на животните се отли­
чават с константност. И те са способни да запазват сетивният об­
раз неизменен при промени в ъгъла на зрение, на разстоянието и
осветлението. Обектите не изглеждат по-малки при възприемане
от разстояние, макар, че на ретината се отразяват като по-малки.
И това е така защото, както посочва Е. Хаинд, размерът на възпри­
емания предмет се определя не просто от големината на проекти­
рането му върху ретината, а от съотнасянето и с размерите на
останалите неща в околното пространство. Съотнасянето дава
представа за разстояние. Или при възприемането на обекти се от­
чита и разстоянието.
В хода на еволюционното развитие се появяват и сетивни
представи. Качествено се изменя функцията на паметта. Докато
на стадия на елементарната сетивна психика тя съхранява отдел­
ни движения и свойства, които изпълняват сигнална функция, то
на стадия на перцептивната психика паметта включва сетивни
образи. Изменят се механизмите на поведение. Те все повече за­
почват да включват и придобити автоматизирани форми на пове­
дение - навици, които също се съхраняват в паметта.
 15. ЗРИТЕЛНИ УСЕЩАНИЯ И ВЪЗПРИЯТИЯ
При подвижния начин на живот и с разширяване на посеща­
ваните места от животните, потребностите им от дистантно ори­
ентиране се увеличават, стават насъщна потребност. Контактните
усещания не са в състояние да обезпечават безопасността им.
Наред с обоятелните сигнали все по-голяма роля започват да имат
и други, които са с известни предимства. Сигнално значение при­
добиват светлинните дразнители. Зрението като разкрива посока­
та на светлината, позволява точно да се определи (локализира)
източника и да се опознае пространството наоколо. С това то пре­
възхожда всички останали сетива. Не случайно у хищниците
(октоподи, ястреби, котки и др.) зрителният апарат е развит по-
добре отколкото у други животни. Зрението се използва като срав­
нително дълготрайно средство на общуване. Главен недостатък
на зрението е, че работи добре при определени условия (през деня).
Само някои животни, които сами произвеждат светлина, са в със­
тояние да превъзмогват този недостатък. Светлината има и тази
слабост, че не може да преодолява препятствия. Постепенно се
обособяват светлочувствителните органи, а с тях се увеличават
възможностите за светлочуствително отразяване. Усещането на
отделни свойства или на групи от свойства се заменя с възпрема¬
нето на предмети. Зрителните възприятия осигуряват получаване
на информация от големи разстояния, при това диференцирана и
богата по съдържание. Ориентирането се улеснява и се повишава
неговата надеждност.
Още в пипалата около чадърчето на медузата се срещат по
две очни петна. Светлочувствителни елементи в тях позволяват
на медузата да различава светлината от сянката. Тази диференци¬
ровка я ориентира за определени реакции. Хидрата, която също
различава светлината се насочва към посоката, откъдето тя идва.
Дъждовният червей има усетливост на кожата към светлината.
Светлочувствителните клетки съдържат тъмен пигмент. Те са раз­
положени по тръбната страна на червея и особено са концентри­
рани в предната и в задната част на тялото. Чрез светлочувстви-
телните клетки червеят реагира не само на светлината, но и на
нейната интензивност. Осъществява се светлинен и сянков рефлекс.
При някои видове червеи в предния край на тялото има обособе­
ни елементарни очи като две черни точки, което е подготвителна
фаза за появяването на зрението.
У морските звезди и в охлювите светлочувствителните клет­
ки не са вече на повърхността на епидермиса, а малко по-дълбоко
във вид на зрителни ямички. Външният им отвор е свит, а в ъ т -
решното пространство е разширено. То е заобиколено от зрител­
ни клетки. По форма очите приличат на мехурчета. Върху светло ¬чувств
предмети. С това окото става не само орган за усещане, а и за
възприемане, за виждане на телата.

У насекомите зрението получава по-нататъшно

усъвършенстване. Пчелите имат две сложни очи, които се нами­
рат от двете страни на главата и три прости очи, които са разпо­
ложени отзад към тила на главата. Чрез сложните очи пчелите
възприемат форми. Простите очи им помагат да различават сен­
ки и по този начин да избягват опасности. Пчелите различават
цветовете - син, жълт, синьозелен, ултравиолетов. Затова най-
често с тези цветове се боядисват и кошерите. Пчелите не разли­
чават червения цвят. Белият те възприемат като г ъ л ъ б о в о -
зелен. Предметите, които отразяват ултравиолетови лъчи пчели­
те и другите насекоми възприемат като по-ярки. Те им действат
стимулиращо. Контрастът между белия цвят на цъфналите дърве­
та и по-тъмната околна среда улеснява полета на пчелите. Особено
привлекателно за насекомите е движението на цветовете от вятъра.
Осемте очи на паяка му позволяват да забележи приближава­
щата муха на 20 см. Морското конче я вижда от няколко метра.
Добре развито е зрението на рибите. Те различават червен,
жълт, гълъбов, виолетов и ултравиолетов цвят. Виждат предмети,
които се движат, тяхната големина, а така също и различни
проблясъци. Силно е зрението на риби, които ловят насекоми из­
вън водата, като изпръскват към тях мощна струя вода. Зрението
им помага да се приближат на потребното разстояние до забеля-
заното насекомо, точно да насочат и да стрелят със своето оръжие.
Зрението помага на калкана да приема цвета на околната
среда. Ако по тъмния пясък бъдат пръснати бели камъчета, кал­
канът забелязва промяната и веднага по тялото му се появяват бе­
ли петна, подобни по форма на камъчетата. Правени са и други
опити. Така ако главата на калкана е на тъмен пясък, цялата риба
става тъмна. Обратно, когато главата е на светъл пясък и рибата
придобива светъл цвят.
Осмокраки чрез отрицателно подкрепление (с електрически
ток) били научени да различават визуално шест различни цвята.
Двадесет и седем дни след опитите 83% от осмокраките правилно
различавали цветовете. Установено било, че те могат да различа­
ват и отделните хора.
Очите на насекоми и риби са приспособени да виждат във
въздушна и във водна среда. Бръмбърчето-въртележка, срещано
по блатата и езерата, има разделени на две сложни очи. Едната
половина гледа във водата, а другата - във въздуха. В Централна и
Южна Америка има и риби, които също така едновременно възп­
риемат обекти във водата и във въздушната среда. Очите им имат
по две зеници.
Отразената светлина помага на рибите да виждат в дълбоки­
те води и най-малките обекти, които имат за тях жизнено значение.
Възприемането им се влияе от промените на водната повърхност
под въздействие на вятъра. Тюлените и морските змии виждат ед­
накво добре във водата и извън нея.
Интерес представляват луминисциращите животни, които на-
й-вече населяват моретата и океаните. Срещат се и на сушата. У
нас това са светулките. Луминисцентната светлина е следствие от
съединяването на сложни химически вещества в особени клетки.
Британският океанограф д-р Джон С. Колман изказва виждане, че
светлините очевидно са средство за вътрешно-видово общуване.
Риби и различни видове раци използват излъчваната луминисцент¬
на светлина от обитатели на водните простори за ориентиране и
ловуване.
Зрението на жабите е приспособено за гледане във въздушна
среда. Те възприемат форми, които имат биологически смисъл за
тях. Цялата кожа на жабата е чуствителна към светлина. Така ако
на жаба бъдат премахнати очите и по-голяма част от мозъка, тя
ще продължи да живее няколко седмици, макар, че няма да може
да се храни, като диша чрез влажната кожа. Ако такава жаба бъде
поставена в тръба закрита със стъкла и капаци от двете страни
(непропускащи светлина), то когато се отвори единият капак и свет­
лина навлезе в тръбата без да е съпроводена от въздушна струя,
жабата обръща глава към светлината. Същото прави, когато отво­
реният капак бъде затворен и се отвори противоположният. Поради
чувствителността на жабата към светлината у нея е развит в зна­
чителна степен и рефлексът за сянка. Тя, както и другите
земноводни, е чувствителна към ултравиолетова светлина и към
виолетовия цвят. Когато в полето на жабата няма движещи се
предмети, тя не ги забелязва. Сетивата не изпращат информация
към мозъка. Сетивността се активизира при биологически значи­
ми за жабата промени в пространството.
По силата на обективните условия на живот остротата на зре­
нието на птиците, особено на грабливите, значително се увеличава.
Те възприемат обектите и направлението на тяхното движение.
Зрението им помага да извършат навигационни процеси. Затова,
когато на птици се завържат очите, те загубват тази способност.
По-сложната дейност обуславя увеличаване на големината на око­
то и неговото качествено усъвършенстване. Птиците виждат цве­
товете в спектъра на гълъбовите и виолетовите лъчи. Опитите
показват, че обхватът на цветовото им възприятие е по-широк и
не се отличава съществено от това на човека. По-лошо разгра­
ничават оттенъците. Гълъбите например, различават 20 оттенъка, а
човека -160. Птиците диференцират формите кръг, триъгълник,
правоъгълник, по-големи и по-малки предмети (когато са гладни,
кълват по-големите зърна). Различават разстояния, дълбочина. Бил
направен следния опит: На маса било поставено стъкло, така, че
половината от него излиза извън масата. Под стъклото на масата
имало шахматно разграфена хартия, която се спускала към пода и
вече на него се изравнявала с удължената част на стъклото. Пилета,
един ден след излюпването им, били пускани върху стъклото на
масата. Те се движели по тази част, която възприемали за плътна
и се спирали там, където им се струвало, че тя се прекъсва, че
следва дълбочина. Козлета и агнета постъпвали по същия начин
ден след раждането. Котета реагирали на видимата дълбочина през
четвъртата седмица. Птичета с еднаква лекота преминавали в две­
те пространства. В плътното те ходили, а при възприемането на
дълбочина - подскачали. Оказвал влияние специфичния начин на
живот.
Докато зрението на насекомите е монукулярно или панорам­
но т.е. всяко око има свое зрително поле, то у бозайниците, вслед­
ствие на усложняващите се изисквания на взаимодействията със
средата, се развива бинокулярно зрение. Постига се
взаимодействие, допълване, покриване на зрителните полета меж­
ду двете очи. Предимство е, че на базата на бинокулярното зре­
ние се осъществява стереоскопичен ефект - възприема се обем­
ността на телата.
Според потребностите си, птиците могат да прибягват към
бинокулярно и монокулярно зрение. Това е особено характерно за
лястовичките и за грабливите птици. Те улавят храната си по вре­
ме на полет.
При някои бозайници - котки, мечки и др. бинокулярното зре­
ние се подсилва от огледалната повърхност на окото. При абсор¬
биране на светлина, тя стимулира зрението. Когато няма
абсорбиране, светлината се отразява от огледалната повърхност
и се връща отново към ретината. По тази причина при осветление
вечерно врече очите на котката са като кръгли огнени петна. У
мечките блясъкът на очите в такива случаи е оранжев, а на миещи­
те се мечки е ярко жълт.
Очите на мишките са приспособени така, че те виждат на всич­
ки страни. Хамелеонът без да помръдва, слял се чрез мимикрията
с околната среда, движи изкусно само очите си в различни посоки.
Бозайниците възприемат много особености на околната среда,
но с изключение на маймуните, те са лишени от способности да
различават цветове. Поради това не могат да бъдат и научени.
Биковете реагират не на червения цвят на кърпата, която тореадо-
рът държи пред очите им. Нейните колебания, размахването й прив­
личат зрението и активизират животното за нападение.
Предимство на конете е, че добре виждат нощем. И редица
други животни - земните червеи, сови, лисици, котки, прилепи,
елени и др. предпочитат да се движат и да ловуват през нощта.
Разчитат на своето бинокулярно зрение. Не възприемат червената
светлина.
Развитието на възприятията у животните има различна
интензивност. Децата на маймуната се научават да разпознават
своята майка към 10-14 ден. В резултат от развитие на
възприятията, през първите седмици се появяват манипулативни-
те движения. Към третата седмица се постига координация на дви­
женията на очите, между крайниците и устата, което позволява на
малкото да се храни. Към шестата седмица то вече бяга вертикал­
но по мрежата на клетката.
 16. СЛУХОВИ УСЕЩАНИЯ И ВЪЗПРИЯТИЯ
Богати възможности за ориентиране, за общуване и за вза­
имодействия от разстояния огигуряват слуховите усещания и
възприятия. Ето защо, наред със зрението, слуховият анализатор,
като дистантно сетиво, има важно значение за адаптивните възмож­
ности на животните. Както възприеманите, така и издаваните от
тях звуци носят информация, изпълняват жизнено мотивиращи сиг­
нални функции. Звуковете имат свойства, които ги правят важни
средства за общуване. Те могат бързо да се изменят, а с това и
бързо да се обменя информация, бързо да се включват и изключват,
в това число от прикритието, което предпазва животните от
хищниците. Интензивността на звуковете може да бъде повиша­
вана над фоновото равнище в околната среда.
Филогенетически слуховото сетиво се появява по-късно. Няма
го у организмите с мрежова и ганглиина нервна система. Звуците
започват да се възприемат от насекомите с фонорецептори във
вид на тимпанални органи. Те се намират в различни места на
тялото. Песните са приоритет на мъжките насекоми. Всеки вид
насекоми има своите неповторими песни. Те са звучали преди трис­
та милиони години и ще изпълват природата докато има живот в
нея. Разнообразните вибрации на движещите се, на триещите се
крила, крака на насекомите излъчват техните песни, отправят пос­
ланията им към себеподобните. Със същата честота антените на
приемащите насекоми вибрират и така се осъществява вътрешно
видово сигнално общуване.
Звуците носят на насекомите богата информация. Пчелите
отдалече улавят звуците на пчели-крадци, които се опитват да вля­
зат в кошера и да измъкнат мед. Различно е звученето на пчелите,
които са обезпокоени, когато прелитат от цвят на цвят или когато
се роят.
Женските щурци избират от певците в своя вид най-
гласовитите. Те са най-силни, най-добре развити, а това е гаранция,
че младото поколение ще бъде жизнеспособно. Щурците, скакал­
ците и други насекоми улавят звуците, които рязко се намесват в
звуковия фон на природата. Затова и замълчават, прекъсват пе­
сента си. Потребно им е да се ориентират в нарушеното равнове­
сие на звуковия фон.
Относително краткият живот на насекомите по нашите земи
за един сезон или за част от него, е причина за интензивност на
пеенето. В краткото време, с което насекомите разполагат, тряб­
ва да намерят своя брачен партньор и да продължат рода. Не е
така там, където е вечно лято. Пеенето на насекомите е по-
спокойно, по-малко напрегнато и изразително.
У мухи била забелязана "звукова мимикрия" (подражание).
Осите при полет извършват 150 размахвания на крилата в секунда.
Това произвежда специфичен звук. Птиците по звука познават осите
и ги избягват, заради жилото. Мухи също правили по 147 движе­
ния на крилата за секунда, когато летели близо до оси и по този
начин избягвали опасността да бъдат нападнати.
Пеперудата определя мястото, където е прилепа чрез слухо­
вата информация, която получава на разстояние от 7 до 35 м. При
по-голяма близост ултразвуковите крясъци на прилепа не позво¬
ляват на пеперудата да се ориентира.
Прието е да се казва "мълчи като риба". В действителност
рибите издават и чуват звукове. Нещо повече, те са невероятно
бъбриви. Морето е изпълнено със звукове. Рибите за малко спи­
рат да издават звуци, когато попаднат под силна светлина или край
тях преминава лодка. В големите аквариуми рибите възвръщат сво­
ята бъбривост. Създадени са фонотеки със записи от звуковете на
обитателите на моретата. Плавателният мехур на рибите резони¬
ра на възприеманите вибрационни колебания. Повечето от риби­
те като съкращават мускули край гръбначния стълб и главата пре­
дизвикват колебания, които се отразяват в плавателния мехур, про­
извеждат звукове и те се предават в окръжаващата среда. Така дейс­
тват барабанните риби, морските петли, "пеещите" риби, морски­
те риби костур и др. У големите и по-възрастните риби "гласове­
те" са почти с една октава по-ниски. Рибари край Жълто и
Каспийско море отдавна се оплакват, че не могат да заспят от
непрестанния хор на рибите крокери. С помощта на хидрофон би-
ли слушани звуците, които подводният свят издава. Те приличали
на буботене, трещене, квакане, барабанене, щракане, пискане,
свистене и др. Някои оприличават морето на телефонна централа
с множество линии за свръзки, където всеки избира и получава
информация от интересуващите го. Височината на звука на риби­
те е твърде различна, но се движи най-вече в пределите от 75 до
300 колебания в секунда. Голяма част от рибите са без зрение, но
няма глухи риби.
С помощта на звукове рибите в дълбочините на моретата, в
мътните води на плитки реки и езера намират своите партньори
от противоположния пол. На звуковете разчитат сомовете и др.
риби. Разграничени били звукове, които изразяват "недоволство",
"тревога", готовност за борба. Изказва се увереност, че рибите
чуват гласа на човека, тъй като водата и телата на рибите са доб­
ри проводници на звуковите вълни.
Топлокръвните делфини със своя голям мозък произвеждат
много по-значими звукове, за да определят местоположението на
обекти. Делфините имитират човешката реч. Подражават на сме­
ха на човека. Направени са опити за обмяна на информация меж­
ду човека и делфина. При успех делфинът би оказал ценна помощ
за изследване на морето.
Още снегът и ледът не са се стопили, температурата на вода­
та през пролетта е едва над нулата, а жабокът със своята песен
вече оглася околностите и зове женската, за да поставят началото
на ново поколение. Барабанните мембрани у жабите са разполо­
жени симетрично от двете страни на главата. Звуковете у различ­
ните жаби са различни. Те се проявяват инстинктивно и улесняват
вътрешно видовите взаимодействия.
'Добре известни са богатите слухови и звукови възможности
на птиците. Чрез своето пеене те разменят помежду си
информация, която още не е добре разчетена. Малката копривка
за около седем секунди изпява към 130 звуци. Дроздът изпълнява
своята песен в три части с различни вариации. Той изменя висо­
чината на звуковете в песента от 1640 до 8900 колебания в секунда.
Записани са му били около 55 песни, които не се повтарят. За раз-
витието на слуха на дроздовете, на косовете свидетелства фактът,
че те чуват шумоленето на пълзящите в земята червеи. Кълвачът
удря по дървото със здравия си и остър клюн и се ослушва. Стреми
се да чуе ходенето на личинки под кората, за да продължи усили­
ята си. Чрез почуквания по дървото, той призовава и партньора
си.
Човек не може да възприема инфразвуковете. Те имат често­
та по-малка от 10 херца. Гълъбите чуват инфразвукове с честота
до 0,06 херца. Те се разпространяват на голямо разстояние и улес­
няват птиците при навигация.
Гарваните се отличават не само с развита висока слухова
чувствителност, с богатство от вариативно изпълнение на звукове,
но и със способността си както за звуково подражание, така и за
свързването им с определени значения. На гарван подавали жела­
на от него храна и произнасяли думата "ела". Не след дълго той
призовавал женската не със специфичния за него сигнал "гро", а с
"ела" т.е. било осмислено и обобщено определено значение. При
опасност гарванът предупреждава женската със звукосъчетанието
"ракрак", но видял някаква опасност за стопанина си, започнал да
крещи "роа", с което човекът му обръщал внимание. Констатирано
било, че гаргите, отглеждани в различни райони на света, имат
свои специфични езици и събрани заедно не се разбират, но имат
възможност да овладеят и чужд език. Така установено било, че
гаргите от северна Европа и Америка, които общуват помежду си,
разговарят на двата езика.
Всеобщо правило за животните е да изразяват с ниски звуци
недоволство, агресивност, враждебност, а с високи -
благоразположение, тревога или страх.
Многообразни по значение са звуковете, които произнасят и
възприемат гъските. Всяка гъска има индивидуален глас и родст­
вените с нея по гласа я разпознават сред много други. Цялото зву­
ково взаимодействие е биологически онаследено. Гъските имат
звукови съчетания за призоваване, за връзка (контакт), за отиване,
отлитане, предупреждение и др.
Високо развито е слуховото възприятие у прилепите. Тяхната
активност е през нощта. Тогава те ловуват. Това обусловило из­
ползването на звука по особен начин. Още преди петдесет мили­
они години прилепите започнали да си служат с ехото като начин
за ориентиране. Когато навън е тъмно, отразеният звук им пома­
гал да "виждат" обектите от оклната среда. Прилепите издават
нечувани от човешкото ухо звуци - ултразвуци с честота на коле­
банията от 40 000 до 50 000 херца и дължина на вълната - 2,5
мил.мин. Със своя високо чуствителен слух те улавят звуковите
вълни, които се отразяват от предметите. По този начин прилепи­
те получават информация за големината на обекти, за положени­
ето им в пространството, за направлението и скоростта на полета
им. Получените сведения позволяват на прилепа с точност да пре­
сича полета на жертвата в точката, където се срещат двата полета.
Хората започват да използват възможностите на колебанията на
звука с голяма честота едва в тридесете години на нашия век с
откриването на радара, а по-сетне и на компютъра. Те позволяват
да се осъществява локационно ориентиране. Осъзнато било, че
честотата на звуковите колебания е обратно пропорционална на
дължината на звуковата вълна т.е. колкото е по-висок звукът и по
чести са колебанията му, толкова звуковата вълна е по-къса. За да
се получи добро ехо от отразяваното препятствие, то трябва да е
от два до три пъти по-голямо от дължината на удрящите се в
него звукови вълни т.е. те трябва да се твърде къси. Това означава
висок звук с голяма честота. Малката уста на прилепа концентри­
ра късите звукови вълни във вид на тесен сноп. Ушите му чуват
ехото от предметите, към които са отправени звуковите вълни.
Така в тъмното прилепът забелязва комара и без особени труднос­
ти го улавя. Своите високо ориентировъчни способности приле­
път загубва, когато той не получава необходимото ехо от отразе­
ните звукови вълни. Тогава възприема, че пространството пред
него е свободно. Косата на човека поглъща звуковите вълни и то­
ва е причина нощно време прилепи да се заплитат в коси на хора.
Ултразвукове използват делфините и др. животни.
 17. ПРЕДСТАВИ И ПАМЕТ

На стадия на перцептивната психика животните възприемат

различни образи - на местности, на растения, на птици и др. Те
имат сигнално значение за тях, а в зависимост от състоянията на
животните (гладни или нахранени, защитени или незащитени и др.),
придобиват и биологичен смисъл. Образите, които са свързани с
жизнената активност, животните съхраняват и се ползват от тях за
по-бързо и по-лесно ориентиране - да се отправят към местата,
където има храна, да разпознават своите деца от чужди, своите
гнезда, да избягват ситуации, които са опасни и др. Съхраняването
на образи и опирането на тях при осъществяване на богатство от
взаимодействия със средата свидетелства, че животните имат
памет. Тя се развива като се обогатява по съдържание, по коли­
чество на запомнените образи, по степента на обобщаване на об­
разите и др. В еволюционното развитие на животните все повече
се налага да обобщават образи на ситуации, на животни, да отде­
лят определящото, важното и да се абстрахират от несъществени
признаци (напр. дали животното е пълно или слабо, високо или
ниско). Ако животните нямаха способността да обобщават, да въз­
приемат и да запомнят общото в многообразието от различия,
трудно биха оцелели, защото никога нямаше да могат да намерят
точно копие на животното, което им е послужило първоначално
за храна, точно същата обстановка, където са се скрили и др.
Възможностите за обобщаване увеличава свободата и адаптивнос­
тта им, целесъобразността на уравновесяване в изменящите се
условия.
Съхранените образи в паметта, от които животните се полз­
ват са техните представи. Съществува разбиране, че животните
имат образи, но не и представи, тъй като не са в състояние да
отделят образа от възприемания предмет. Образът на дървото за
тях е самото дърво. При сънуване у животните има възпроизвеж­
дане на образи, но за тях това е самата действителност. Подобно
разбиране среща възражения, тъй като много от животните, ко­
ито крият на различни места храна, после я търсят по запомнени-
те образи на местата и на начините на прикриване. За тях не обра­
зите са търсеното, а те само улесняват този процес - на откриване
на храната т.е. образите изпълняват ориентираща функция, роля
на подпомагащ и насочващ минал опит, на представи.
Още у дъждовния червей има наченки на памет щом е въз­
можно у него да се създаде условен рефлекс. Известно е, че по
време на храненето ако червеят се докосва с пръчица, то идва
време, когато той реагира с хранителен рефлекс само при докос­
ване с пръчица т.е. у него се е създала условна връзка. Паметовите
следи тук бързо изчезват. Условната връзка се разпада, угасва.
По-богата по съдържание и трайна е паметта на насекомите.
Младите пчели при първото излизане от кошера летят пред него,
за да получат представа за местоположението му и да я запомнят.
Ориентират се по цвета, по специфичната миризма на пчелното
семейство, по близки край кошера предмети и др. Като се връщат
от паша пчелите носят в паметта си образа на мястото, където са
открили паша и чрез своеобразни танци съобщават на себеподоб­
ните си необходимата информация. Последните от своя страна
запомнят дадените им координати, за да изпълняват успешно пред­
стоящите им дейности.
Има оса, която дълбае дупки в пясъка. В тях внася парализи­
рани чрез жилото и гъсеници. Върху телата им снася яйца. Дупките
покрива с камъчета, сламки и др., така, че да не се виждат
входовете. Във всяка дупка има по една гъсеница и снесеното яйце,
от което се излюпва личинка. На не голямо разстояние осата
прави по 6-7 такива гнезда. Всяка сутрин тя ги обикаля, узнава за
състоянието на плода, затова от което всяка личинка се нуждае.
Снабдява я с потребното, докато стане годна да излети и сама да
си осигурява прехраната. Очевидно, за да изпълнява тези сложни
действия, осата притежава добра памет.
Кокошките могат да бъдат научени да различават 6-7 фигури.
Те ги помнят няколко седмици. Помежду си кокошките се узнават
по гребените, перата, а пилетата разпознават по гласа.
При изменение на гребена и ново оцветяване на крилата ко­
кошките не откриват "своите". Те добре ги познават, когато са
отлъчени от групата не повече от 2-3 дни. След 4 до 6 дни не са
уверени, че отделената птица е тяхна, проявяват нерешителност,
а след 2-3 седмици я възприемат като чужда.
У гъските, както и у други животни - овци, кози, крави и т.н.
има сензетивен период след раждането, когато у майката и у де­
цата трайно се запечатват първите възприети образи. Така за па¬
тенцето родител става човекът или предметът, който то първо е
възприело. Майките се запознават с децата си в първите часове,
запомнят техните образи и след това не допускат други до себе си.
Изпусне ли се сензитивният период, майката не приема по-ната¬
тък и собственото си дете. В периода на висока мнемична чувст­
вителност към запомняне, майката може да приеме за свое и дру­
го дете и да се грижи впоследствие и за него.
През есента патиците търсят своите партньори там, където с
тях са се срещали т.е. продължително помнят мястото. Те взаим­
но се приветстват и остават по двойки до следващия сезон.
Както гаргите, така и папагалите запомнят имена на хора, но
гаргите по-сполучливо си служат с научените думи.
Това, което свраките не могат да изядат, те го скриват.
Затрупват го със земя, с листа, така, че да не се забелязва. Когато
огладнеят, прибягват към него. Това не може да стане ако те не
запомнят мястото и това, което са скрили, ако активно, въз осно­
ва на паметта, не извършват необходимите действия - намиране
на мястото, където е зарита храната, откриване и др. Същото пра­
ви и катерицата. Тя се запасява с храна като крие орехи, жълъди в
цепнатини и дупки на дърветата или ги зарива в земята. И лисица­
та това, което не може да изяде го разделя на части и го скрива на
различни места - най-вече в разклоненията на своята дупка, която
тя използва много години. Обикновено разширява дупки издълба­
ни от зайци. Тъй като лисицата не ловува около своя дом, то зайци
могат спокойно да живеят в други части на дупката. И котките
скриват храна, която им е останала. Те обичат много пъти да се
връщат на мястото, където успешно са ловували. Всичко това се
основава на добро развитие на паметта.
Територията, която владеят животните е строго разпределена.
Имат място за нощуване, за хранене, за скриване, за тоалет, пъте­
ки по които да се движат и др. Трайността и услужливостта на
паметта им помагат да осъществяват безпогрешно усвоените на¬
вични действия. Освен своя територия животните имат и обща,
където заедно пасат различни видове и семейства, заедно ловуват.
Своята територия, означена със специфични знаци (урина, обел­
ване кора от дървета и др.) животните добре знаят, помнят и рев­
ниво пазят. Навлязлото в чужда територия незабавно бива
прогонвано. Ако увлечено в защита на своята територия животно
случайно прекрачи границата, ролите веднага се сменяват.
Бягащото става нападащо, а гонещето - отстъпващо. Процесът се
обслужва от функционирането на паметта.
В зависимост от възможностите на паметта, пъстървата ре­
шава до 6 задачи, кокошката - 6-7, магарето до 13, конят - 20, шим¬
панзето - 30 и повече. Усвоените задачи пъстървата помни след
150 дни, конят - след 12 м.
Значителни са възможностите на паметта на слоновете. Слон
бил научен да различава 26 различни фигури. След година той си
спомнил - 24. Слоновете са способни да заучават и да изпълняват
до 27 команди.
Куче, отделено от стопаните си, след близо година радостно
ги посреща.
Прилепите живеят дълго и добре запомнят маршрутите на
своето движение. Макар, че постоянно издават звуци, ехото от
които ги ориентира за препятствията по пътя, навикът понякога е
причина да грешат и да се ударят в предмети, местоположението
на които е променено. Промяната влиза в противоречие с добре
запомненото безпрепятствено движение и води до неблагоприятни
последствия при полета.
Животните притежават също кратковременна и дълговремен­
на памет. Така ако на животно бъде нанесен удар с електрически
ток (със съответната сила), то не помни случилото се непосредс­
твено до удара, но се запазва предшестващият му опит. Нарушава
се следователно, кратковременната и се запазва дълговременната
памет.
 И досега остава открит въпросът за същността на паметта.
Биохимични изледвания посочват ролята на рибонуклеиновата ки­
селина за осигуряване на възможностите на паметта. Планарии
(плоски червеи) били обучени да изпълняват прости задачи. Когато
отразявали от тях главния ганглии, който скоро се възстановявал,
планариите се справяли със задачите не по-лошо отпреди. В след­
ващи опити телата на обучените планарии били разрязани и даде­
ни на други които ги изяли, те усвоили същите задачи много по-
бързо т.е. чрез рибонуклеиновата киселина било осъществено пре­
даването на опит. Той изчезвал, когато рибонуклеиновата кисели­
на в тялото на планариите била разложена с помощта на ензими -
рибонуклеаза. Подобни били опитите извършени и с черни плъхове.
След като били научени да решават определени задачи, от мозъ­
ка им била извлечена рибонуклейнова киселина. Екстратът бил
инжектиран в телата на необучени плъхове. Те бързо и лесно ус­
воили дадените задачи.
 18. ЕМОЦИИ И ЧУВСТВА

Отношението между потребностите и тяхното удовлетворя­

ване или неудовлетворяване е източник на емоционални преживя­
вания у животните. Емоциите се изразяват чрез изменение в тону­
са на организма, намират отражение в мимики, жестове, паузи,
интонации.
При удовлетворение на потребностите между животното и
средата се създава равновесие и то изпитва положителни емоции.
Противоречията между потребности и задоволяването им, нару­
шават равновесието и пораждат отрицателни емоции. На базата
на миналия опит емоциите ориентират животните за действията,
които следва да предприемат - да проявят сдържаност или да
атакуват, да избегнат опасност и др.
Потребностите на животните са свързани с осъществяването
на основни жизнени функции - хранене, размножаване, движения,
самосъхраняване, организиране и др. Възможностите да бъдат
удовлетворени потребностите действат подбуждащо на
животните, мотивират ги за активност.
Когато равновесието на животните с околната среда се под­
държа на определено позитивно или негативно равнище (има хра­
на или тя е оскъдна, добре е прието в групата или не е и др.) у тях
възникват трайни и не особено силни емоции - настроения.
Продължителните емоции не могат да се поддържат на високо
равнище на напрегнатост и при интезивност, наситеност на
преживяванията. Емоциите биват положителни и отрицателни.
Към положителните емоции се отнасят спокойствието,
удовлетворението, нежността във взаимоотношенията и др.
Нежността е показател за емоционален комфорт в групата.
Животните си дават подаръци, взаимно се хранят, грижат се за
перушината, козината, пеят еднакви мелодии (в еднакъв ритъм или
съзвучие - I — II глас, издават звуци в дует).
Отрицателни настроения са тъгата, тревогата,
безпокойството, недоволството, напрежението и др.
Прекомерното увеличаване на броя на животните в дадена мест­
ност е причина за появяване на стресови състояния т.е. на силни
отрицателни емоционални преживявания. Те се отразяват небла­
гоприятно върху развитието на индивидите - водят до увеличава­
не на смъртността, до деформиране на поведението. Изостава из­
растването на животните, развитието на органите за размножава­
не и кърмене. Увеличава се агресивността. Разстройва се и изос­
тава размножаването.
Емоциите възникват постепенно. Ухажваната птица отнача­
ло прогонва мъжкия докато не настъпи процес на свикване, на
емоционално допадане. Емоционалната отзивчивост се стимулира,
когато една от страните се държи като малко животно, при даване
на подарък и др. Щъркелите например, емоционално са по-при­
вързани към гнездото, отколкото помежду си. Мъжкият с тракане
на клюнове приветства всяка женска, която прелита над гнездото.
И двамата партньори извън гнездото са свободни за полови връзки.
Женски се бият не за партньора, а за гнездото. В подобни ситу­
ации мъжкият е безразличен. Не е така при пойните птички,
гълъбите, папагалите, гъските, китовете и др. Емоционалните връз­
ки между партньорите при тях са трайни за цял живот. Животните
са тревожни при непознати условия, при отделяне от своята
територия, при загубване на партньора и пр.
Гъсокът и гъската, които образуват двойка остават заедно за
цял живот. Те са ласкави помежду си. Който от тях да загуби пар­
тньора си, дълго тъгува. Не се храни и не прави опити да създаде
ново семейство в продължение близо на година. Търси партньора
си по всички места, където са били заедно. Ден и нощ, особено
през пролетта, издава призивни звуци. Повторилият от двойката
става склонен към нови връзки. Описан е случай от Бените Берг
на дива гъска, която остава през есента при своя болен партньор,
когато братята и сестрите и отлитат към слънчева Испания.
Емоциите на животните в процеса на индивидуалното разви­
тие се влияят от преживяното. Колкото по-голяма е емоционал¬
ността на майката, толкова тя е по-изразена и в потомството.
Когато децата от едно поколение на майка били разделени между
родители с различна емоционалност, те в бъдеще се отличавали
със същата емоционална отзивчивост. Болезнените преживявания
на малките в детството снижават тяхната емоционалност. Реакции
на "неприятни" дразнители у животните се появяват в момента на
раждането или непосредствено след това. Предизвикват ги усе­
щането за болка, понижаването на температурата. Още преди из­
дишването пилетата реагират с безпокойство на светлина, звук с
определена интезивност, на промени в температурата. Страхът у
малките е следствие от сигналите за тревога, които издават роди­
телите или други животни.
Относително по-бързите промени в условията на живот - по­
ложителни или отрицателни, предават на емоциите ново качество.
Те стават по-интензивни, енергийно наситени, по-изразни, но и
по-кратки. Динамичното проявяване на емоциите с висока степен
на напрегнатост ги характеризира като чувства. По-лесно е те да
бъдат разпознати и по съдържание. Затова помага изразеността и
диференцираността на емоционалните преживявания, нежните си
чуства, при общуване, птиците предават като леко спускат и кле­
пачите си. Грижите към малките са мотивирани от положителни
емоции, в това число и пренасянето им при опасност на защитено
място (виж илюстр. №7)
 Илюстр. № 7

При опасност и котката и полската мишка

преместват децата си на сигурно място
 Животните преживяват чувство на мъка. Куче трябвало да
бъде отделено от стопанката му при пристигането им в друга дър­
жава и поставено за известно време под карантина. Това било стре­
сова ситуация и за двете персони, източник на чувство на мъка. За
да намали мъката на своя любимец, жената си събула обувката и я
поставила в клетката. Тя знаела, че предметът, който има специ­
фична миризма на стопанката, ще намали мъката на кучето.
От съществено значение за доброто развитие на животните е
чувството за благополучие. Пиленцето се чувства безопасно, ко-
гао е под крилото на майката. Отначало тактилният контакт, а
после е достатъчен видът на майката, за да се снижи у малките
чувството за безпокойство. По същия начин постъпват и малките
на бозайниците (на носорога, на маймуната и др.). Чувството за
благополучие кара животните да бъдат заедно, близко, едни до
други при нощуване, при търсене на храна, при отбрана. Не слу­
чайно лястовичките и др. птици построяват близо едно до друго
гнездата си. Слоновете, които са израснали в по-голямо стадо,
са по-уверени, по-смели, за разлика от отгледаните в малки групи.
Последните са по-страхливи, с по-изразено чувство на
несигурност.
Присъщи на животните са дружелюбни чувства. Макар, че
китовете често са преследвани и унищожавани от човека, те из­
питват дружелюбни чувства към него. Поддържат давещия се над
водата да поема въздух, да се възстанови. Привързват се към
хората, играят с тях, позволяват им да сядат на плещите им, возят
ги.
Настроенията и чувствата изпълняват важна роля при взаимо­
действията на животните със средата. На базата на миналия опит
те изпреварващо ориентират животните за действията, които след­
ва да предприемат - да проявяват сдържаност или да атакуват, да
избягват опасността и др. У животните лесно могат да бъдат наб­
людавани афектът и страхът, обичта и приятелските чувства, ра­
достта и др. (виж илюстр. - 8,9,10,11)
Проява на афектно състояние е агресивността на животните.
 Илюстр. №8

Взаимно изразяване на чувства у андски гъски и у лебеди.

Илюстр. №9

Страх
 Илюстр.№ 10

Изразяване на приятелски чувства у кучета динго

Изразяване на чувства на обич у кучетата

 Илюстр. №11

Израз на чувства
 Илюстр. № 12 Тя е само вътрешно видова.
Животните се бият за защита на
своята територия, при
съперничество, при голямо
приближаване помежду им или
към важни за животните обекти
гнезда, индивидуална
територия, при изолирано отг­
леждане на животни, при страх.
Агресивността зависи още от
вътрешните състояния на
животните, от техния опит.
Тенденцията към агресия еднов­
ременно е свързана и с тенден­
цията за бягство, подчинение. В
много от позите за угроза се по-
явяват тези тенденции. Те об­
разуват сложен комплекс наре­
чен агонистично поведение.
Агресивното поведение редко
стига до нанасяне на физически
увреждания на срещуположната
страна. Двете тенденции за на­
падение и за отстъпване в тях­
ното съотношение обуславят
различните ритуални пози на
животните, (виж илюстр. №12)
Пози на на заплаха у Страхливи и в бъдеще агре­
обикновени чайки. сивни са птиците отгледани изо¬
Различни пози свързани с различнилирано и при различни
съотношения на тенденциите за
ограничения. Когато такава пти- ,
атака (черните колонки) и за
избягването й (белите колонки) ца се види в огледало, изпитва
силен страх и крещи от "среща­
та" със себеподобна. Обратно, птицата отгледана в група и
отделена, като вижда в огледалото "своя", се успокоява. Също
така макаки резуси отгледани до 6 м. или до една година в пълна
изолация, при освобождаването изпитват силен страх. Дълбоко
се нарушават много страни от тяхното поведение. Кучета, израс¬
тнали при много обеднена сетивна информация, впоследствие
трудно можели да бъдат научени да избягват дразнители, които
им причиняват болка. Като цяло били по-неспокойни, напрегнати.
Животните, които използват за храна други видове, не про­
явяват афективност, ненавист, ярост. Те просто осъщестяват ос­
новната си дейност. Чрез нея обективно помагат за по-нататъш­
ното съществуване на дадени видове, като регулират тяхната
численост.
Силно проявени при животните са емоционалните задръжки.
Те умеят да се овладеят, при това колкото са по-остри техните
човки, зъби, нокти, толкова са по-изразени задръжките. Основни
оръжия на животните са заплахите - подчертаване на силата чрез
изпъчване на гърдите и размахване на крилата при птиците, наст¬
ръхване на перушината им, на козината при бозайниците, показ­
ване на зъбите, присвиване на устните назад и др. Всичко това
най-често е достатъчно, за да отстъпи по-слабият индивид.
Вътрешновидовите двубои са подчинени на строго спазвани
правила. Те регулират и неутрализират афектните състояния.
Животните никога не нападат незащитения хълбок или корема.
Жирафите не налитат с предните си копита, на себеподобни уда­
рите от които биха били фатални за противника, а се мушкат, по-
скоро ритуално, с късите си тъпи рога. В двубоите си змиите не
използват смъртоносната си отрова. Кокошките кълват гребена
на себеподобни, в областта на ушите, но никога в очите. При стъл-
ковение е достатъчно едно от животните да даде и най-малък из­
раз на подчинение, за да преустанови веднага другото своето
нападение. Вълкът, който отстъпва, показва незащитеното си гърло,
което противникът може веднага да пригризе. Задържаните про­
цеси обаче, мигновено се включват и нападението се прекратява.
Помирителна тактика е държанието на женските като малки, ко­
ито молят за храна. Подобна тактика, както и даването на
подаръци, успокояват и най-агресивните мъжки. Успокояващо при
маймуните действат взаимният допир и подаването на ръка.
Емоциите изпълняват регулиращи функции във вътрешно-г-
руповите взаимоотношения. Групите са няколко вида: анонимни -
всеки индивид може да се присъедини към група или да се отдели
от нея и да отиде в друга (при плуване например, на рибните
пасажи); затворени анонимни съюзи - между семейства от опре­
делен род, членовете на които не се познават (например плъхове
от няколко популации) и индивидуални съюзи - стада, глутници,
участниците в които много добре се познават.
Извън групата животното е неспокойно, разтревожено. То ста­
ва апатично - не се храни, не се чисти. Гъски израснали без братя
и сестри, без възможност за близост с други животни или с човек
се развиват непълноценно, израстват хилави, със затормозено
поведение, необщителни. Ако малкото на гъска се загуби, то тъ­
гува за своите, бяга наоколо и ги търси като издава жални призив­
ни звуци. Докато не ги намери не се храни, не се чисти и не спи.
Папагалите са много общителни птици. Лишени от тази въз­
можност те тъгуват, стават безразлични, отпуснати. Искат с ня­
кой да говорят, да им обръща внимание, емоционално да
взаимодействат.
Върху основата на вътрешно-груповите взаимоотношения се
изграждат и се спазват определени връзки и зависимости, опреде­
ля се статуса и мястото на всеки индивид в общността.
Водачът на групата се ползва от благоразположението на жи­
вотните в нея, от тяхното доверие и емоционална привързаност,
от силно изразени задръжки при взаимодействие, от готовност да
изпълняват волята му, да се подчиняват. Животните се обединя­
ват за осигуряване на храна и за отглеждане на малките, за защита,
за психически комфорт (сигурност, увереност, общуване), за сът­
рудничество и др.
Водачът защитава групата от опасности, допринася за спло­
тяване и за запазване на нейната цялост, за регулиране на
взаимоотношенията.
Йерархията на доминиране може да има последователен ред,
да бъде във вид на триъгълник - А доминира над Б, В над С, а С
над А или едно животно да доминира и другите да му се
подчиняват. Обикновено йерархията се поддържа от животните с
по-нисък ранг (от подчиняващите се). Те я съблюдават и се гри­
жат за нея. Доминиращите животни са по-свободни в групата. При
кучетата строго се спазва йерархията. Най-напред се храни водачът,
после кучето, което следва по йерархия и накрая каквото остане е
за малките. Кучетата проявяват голяма афективност при опити на
друго куче да се намеси при храненето. Те са безразлични към
поотрасналите малки. Не са свързани помежду си. Всяко куче се
грижи само за себе си. Не е така при вълците. Те отстъпват най-
напред да се нахранят малките и най-гладните. Грижат се за деца­
та си и когато те са станали големи. Отнасят се дружелюбно и с
обич към тях. Всички взаимно се подпомагат.
Подражаването у животните е свързано с техните потребнос­
ти и е емоционално подкрепено. То може да има инстинктивен
характер (възпроизвежда се онаследен механизъм на поведение),
взаимно-стимулиращ (заедно отлитане на птици) и имитационен
(повтаряне на действия, извършени от други животни).
Младо шимпанзе било научено да пуска в автомат монета и да
получава банан. Неговият опит не подтиквал останалите шимпан-
зета от групата да му подражават, макар, че той не оставал скрит
за тях. Те просто му грабвали банана и го изяждали. Съвсем друго
било поведението на шимпанзетата, когато водачът бил обучен да
ползва автомата. Тогава никой не посягал да му отнеме банана.
Членовете на групата внимателно наблюдавали какво прави вода­
ча и се стремели да повторят неговите действия.
Различни са факторите които обуславят по-големия статус
на животни в групата, отношението на признателност и емоци­
онална привързаност на останалите към тях. Общественото поло­
жение на мъжките зависи от силата им, от мощността на издава­
ните звуци, от умението за ориентиране, Женските, които са свър­
зани с индивиди в групата с по-високи позиции, придобиват по-
висок статус и това важи както за птиците, така и за бозайниците.
Техните малки също се ползват с по-голямо внимание и
предимства. Елените с най-големи рога са и с най-добро положе-
ние в общността. При птиците, бозайниците то се влияе от цвета
на перата, на козината. Положението на отделни членове на гру­
пата се изменя положително или отрицателно според отношени­
ето към тях на висшестоящите. Те могат да получават благоск­
лонност и да издигат своя престиж като предразполагат висшес­
тоящите животни към себе си чрез проявяване на по-голямо вни­
мание към тях, чрез подпомагане, даване на подаръци (храна), чрез
грижи за малките им, чрез участие с тях в игри. Също така добро
е отражението, когато при взаимодействия с висшестоящи члено­
ве на групата, нисшестоящи се държат като малки. Общественото
положение на женските се повишава в периодите, когато те са
годни за оплодяване.
При всички бозайници малките са на висока почит. Към тях
участниците в групата се отнасят с внимание и обич. Малките мо­
гат да правят каквото си пожелаят.
Водачът на групата не само се цени, но се и пази. При прид­
вижване той обикновено е в средата на групата, а при опасност от
нападение заема предни позиции. При павианите, шимпазетата
ако загине водачът, водещата роля поема женската. Младите мъжки
не се приема да общуват с нея и тя остава без поколение. Едва по-
късно, когато някои от младите мъжки се наложи в групата, връз­
ките с първата женска се възстановяват. При павианите старите
мъжки ръководят групата. Правото за размножаване обаче, при­
надлежи на най-силния млад павиан.
 19. НАВИЦИ

Още в ранните стадии от еволюционното развитие на живот­

ните в поведението им се наблюдават индивидуално придобивани
и променящи се форми на поведение - навици. Те, както и инстин¬
ктите.функционират автоматично, но са прижизнени образования.
Още червеят може да бъде научен с помощта на електрически
ток, на базата на безусловния рефлекс за болка, да преминава по
определен път в лабиринта. Също и насекоми могат да бъдат на­
учени да заобикалят определен път, ако при опити да навлязат в
него ги посреща електрически ток. Достатъчно е в сиропа за под­
хранване на пчели да се разтвори есенция от някое растение, за да
се отправят пчелите да съберат нектар от него. Много птици из­
бират мястото за нощуване и всяка вечер кацат на предпочитано
дърво и клони.
За разлика от инстинктивните навичните действия се осъщес­
твяват върху основата на миналия опит - на представите, тяхното
съхраняване в паметта и възпроизвеждане. Пчелите трябва да за­
помнят аромата, по който да се ориентират; птиците - мястото за
нощуване и т.н. От това, че навиците са присъщи на животни, ко­
ито се намират на различно равнище на развитие, не означава, че
те са тъждествени, че не се различават помежду си. Напротив,
различията са твърде съществени и зависят от две важни условия:
от степента на диференцирано и генерализирано (обобщено) въз­
приемане на ситуацията и от съотношението между фиксираните
(шаблонните) и лабилните (променящите се) компоненти в актив­
ността на животните.
Куче било поставено в клетка и научено да отваря с дръжка
вратичка, от която поема храна. Когато извъртели клетката на 180°,
кучето търсело дръжката на вратата на същото място, както пре­
ди т.е. в противоположната посока на реалното и присъствие.
Оказало се, че то се ориентирало на експериментатора и по отно­
шение на него търсело да намери вратичката. Потребни били доста
опити, за да преодолее животното фиксираността на навика, да
отдели и да възприеме дръжката на вратата като значим обект в
ситуацията, за да се справи със задачата. Навикът станал по-гъвкав,
приспособен към различни ситуации, когато животното започна­
ло да диференцира предмета, с който да си служи, да го отделя от
околната среда като главен обект. Заедно с диференцирането, го­
ляма роля има и генерализирането на възприятието т.е. абстрахи­
рането от несъществените признаци - цвят, форма, големина на
дръжката, местоположение и възприемане на предназначението
й, което включва и начина на използване. Това прави навикът
свободен, независим, приложим в различни условия т.е. предава
му качеството гъвкавост. Гъвкавостта на навика осигурява ефек­
тивност и точност на дейността. В същото време в дейността на­
викът се усъвършенства и придобива своите достойнства.
В зависимост от степента на своето развитие у животните се
разграничават два вида навици: навици са фиксирана последова­
телност от движения и навици с фиксирана само обща схема на
дейността. Тя позволява успешното им използване в различни
условия. За свободата, лабилността на навика свидетелства пове­
дението на мишка, която била научена да преминава лабиринт.
Когато той бил изпълнен с вода, тя успешно го преплувала т.е.
осъществила пренос на дейността.
Докато при инстинктите автоматичността на действията е да­
дена първично, по наследство, то при навиците автоматизиране­
то на действията и тяхното обобщаване (освобождаване от
подробностите) е резултат от учене, от упражнения т.е. постепен­
но се постига автоматизиране на първоначално неавтоматизира¬
ни действия. Това означава, че навикът се формира не изведнъж, а
след известни повторения. Потребно е да се съчетава няколко пъ­
ти хранене на животното с определен звук или светлина, за да се
създаде условния рефлекс, да бъде научено, при появата на ус­
ловния дразнител, да реагира със слюноотделяне.
Дъждовният червей, поставен в Т образен лабиринт, има въз­
можност да избира между два пътя - единият който води към хра­
ната т.е. към положителното подкрепление и другият - към удар с
ток т.е. отрицателно въздействие. Постепенно се образува навик.
Той преминава през няколко фази.
 1. Отначало дъждовният червей се отправя по единия или по
другия път. След време той се научава да избягва удара на елект­
рическия ток. Връща се и не пълзи по посока на отрицателното
въздействие.
2. Достига до разклонението, обръща се за миг към областта
на тока и пропълзява в противоположна посока. Възможно е чер­
веят да реагира на термични, химични или други влияния от тока,
които са придобили за него сигнално значение.
3. Червеят се отправя веднага в правилната посока. При про­
мяна на условията (необходимата посока на движение), навикът у
червея се образува по-бързо, при по-малко опити. Това се отнася
не само за него, а е обща закономерност. Обща е и
закономерността, че когато неколкократно няма положително
подкрепление, условният рефлекс угасва - отпада създадената на¬
вична връзка.
Опити показват, че когато се формира навик, например при
появата на светлина животното да се отправя в определена посока,
то по-лесно осъществява транспозиция (пренасяне) на навика в
нови условия. (при замяна например на светлината със звук)
Навиците повишават целесъобразността на инстинктивните
действия. За построяването на гнезда младите гарвани отначало
носят камъчета, по-дълги клони и едва след доста опити те сти­
гат до използването на подходящ материал.
Специфичен вид навични действия са традициите при по-раз­
витите животни. 3. Веселовски разказва, че японски макаци отна­
чало ядели картофи с полепналата по тях пръст. Когато едно от
животните в групата измило картофите и те станали по-вкусни,
скоро и останалите маймуни започнали да постъпват по същия
начин. Също така макаците най-напред събирали изсипаната в пя­
съка пшеница зърно по зърно. Една от маймуните хвърлила шепа
пясък с житни зърна във водата. Пясъкът паднал на дъното, а жи­
тото изплувало на повърхността и маймуната лесно го събрала.
По подобен начин започнали да постъпват и останалите. Той се
превърнал в традиция. Чрез подражание на пазачите на резервата,
макаците усвоили навика да палят огън и да се греят на него през.
зимата.
На навиците са посветени редица изследвания. Особено зна­
чими са тези на Торндайк. Той правил опити с животни - кучета,
котки, а по-сетне и с маймуни. Затварял изгладнялото животно в
клетка. Пред нея поставял видима за животното храна. За да я
достигне, то трябвало а извърши определени действия - да натис­
не пружина, дръжка и др. Изследователят наблюдавал за поведе­
нието на животното - за начините, по които то постъпва, за времето,
което изразходва за постигане на целта. Опитите се повтаряли
дотогава, докато животното без проби и грешки осъществявало
потребното действие. Тогава навикът се считал за създаден.
Резултатите се отразявали в криви и се оценявали.
Торндайк стига до извода, че решаването на задачата от жи­
вотните носи случаен характер т.е. не се основава на разбиране.
Водещи са пробата и грешката. Правилните движения се отбират
и се закрепват. При формирането на навика Торндайк извежда три
закона: закон за упражняването - трайно се закрепва това движение,
което се повтаря; закон за ефективността - повтаря се това
движение, което има положителен ефект, което доставя на живот­
ното удовлетворение и закон за готовността - за да се образува
навик (връзка) потребна е известна готовност на организма - зре­
лост на неговите нервни механизми, животното да не е уморено и
да има обща нагласа (установка).
Е. Рогински пояснява, че при изработването на навици у майму­
ни действително животните пробват, грешат, но тези техни дейс­
твия не са хаотични, случайни. Те са отправени в определена
посока, насочени са за достигане на известен резултат. Това изис­
ква и предполага известно структуриране на дейността.
Е. Толмен доказва, че навикът на мишката да прибягва през
лабиринта включва два компонента: знание за лабиринта и изпол­
зването му за достигане по най-краткия път до храната или за из­
бягване на опасности. Тези два компонента обуславят поведен¬
чески актове с различна мотивация. Когато животното разузнава
лабиринта, ориентира се в него, то предпочита да опознава по-
дългите пътища, да отива в различни отклонения. Не постъпва
така обаче, когато е гладно или е застрашено. Тогава избира най-
кратките пътища.
Навиците са свързани както с инстинктите, така и с интелекта.
Той обогатява по съдържание навиците и повишава тяхната
свобода. От друга страна навиците съдействат за автоматизиране
на повтарящи се интелектуални дейности.
На навиците предават известна целесъобразност, разумност
запечатването на образи и действия по време на сензетивните пе­
риоди на животните, подражанието като социално онаследяване
на форми на поведение (културна приемственост) и следването
на определени традиции.
 20. ИНТЕЛЕКТ
Изменящи се условия на живот влизат в противоречие с въз­
можностите на инстинктите и на навиците. И двете автоматизи­
рани форми на поведение не могат да гарантират във всички слу­
чаи целесъобразно поведение, съобразено с конкретната
обстановка. Това застрашава съществуването им. Възниква пот­
ребност от друг начин на поведение, което своевременно да отра­
зява промените в средата, от пречупване на автоматизмите, които
улесняват животните, но ги и затрудняват в нови ситуации, от мак­
симално увеличаване на свободата при уравновесяване в сложни­
те и променящи се обстоятелства на живота. Противоречието пос­
тепенно се разрешава чрез увеличаване дела на вариативните,
адекватни на променящите се условия начини на постъпване.
Появява се интелектът като форма на психическа дейност на жи­
вотните насочена към опознаване, овладяване на връзките и зави­
симостите между предметите от околната среда.
Интелектът като понятие, както е известно, произлиза от ла­
тинската дума intellectus - разбиране, познаване, постижение. На
този етап от еволюционното развитие животните откриват и из­
ползват нови възможности за разрешаване на възникналите пред
тях трудности. Шимпазето Рафаел (от лабораторията по сравни­
телна физиология на И.П. Павлов) било поставено на дървен сал
в центъра на езеро. На отдалечен от него друг сал имало привле­
кателна за животното храна. Маймуната била гладна, но не може­
ла да достигне храната по известните на нея начини. В необичайни­
те условия тя открила нова възможност за осъществяване на целта.
Видяла, че на сала има дълга бамбукова пръчка. Взела я, потопи­
ла я във водата до дъното и като се опряла на нея, се прехвърлила
на отсрещния сал. При друг опит (имало по-близък втори сал с
по-къса бамбукова пръчка, а третият с храната бил по-отдалечен)
Рафаел, след като огледал обстановката, прехвърлил се на втория
сал, взел бамбуковата пръчка, върнал се на първия съединил пръ-
ъчките и с помощта на удължената опора се прехвърлил на сала с
храната. Когато разстоянието между мястото, където се намира-
 Илюстр. №13

Шимпанзето Рафаел отива от единия сал до другия за да вземе вода и

да гаси огъня, който му пречи да вземе лакомството

Установяване на асоциации по тъждество. Избор по образец на

различни стереоскопични фигури
ла маймуната и сала с храната било по-голямо, така, че прехвър­
лянето станало невъзможно, тя измислила друг начин. Поставила
пръчката на двата сала и за първи път преминала над водата по
своеобразния мост (опити на Е. Вацуро и М. Щадина). Използвала
го и при гасене на "пожар" на първия сал като пренасяла вода от
съд на втория, но не се досещала да гребне вода от езерото (виж.
илюстр. №13). Както се вижда, интелектът не е просто проявле­
ние на притежавания опит, а на необходимия в дадената ситуация.
Необходимостта налага изменение на поведението, изпреварва­
що преустройване. То става ориентирано в перспектива, към
предстоящото, към бъдещето. По този начин поведението на рав­
нището на интелекта става много по-целесъобразно, съответва¬
що на условията. Това му предава качеството разумност. Не е ра­
зумно поведението на кокошката, която продължава да лежи вър­
ху празното гнездо, но е разумно поведението на гаргата, която
след като прави безуспешни опити да грабне ореха, поставя го в
чашката и отлита с нея. Безуспешните стереотипни опити се за­
менят с отговарящо на условията интелектуално постъпване. 3.
Веселовски разказва за интересно поведение на слон от зоологи­
ческата градина в Прага. За да бъде примамен в клетката в дъно­
то и било поставена храна (овес и цвекло). Слонът отначало пра­
вил опити да достигне храната с хобота си. Не му се искало да
влезе в клетката. Когато това не му се отдало, той започнал силно
да духа храната. Тя излязла извън пръчките на клетката. Тогава
слонът събрал накуп любимия деликатес и го изял.
Разумността на поведението зависи от степента на развити­
ето на възприятията, от възможността, както изтъква А.Н.
Леонтиев, да се възприемат не само отделните предмети, а връз­
ките и зависимостите между тях, пространствените им
съотношения. Това е първична предпоставка на интелекта. Той се
изразява в умението да се отделят в ситуациата съществени за
действието свойства в тяхното единство от връзки и зависимости
и поведението да се изгражда в съответствие с тях. Интелектът сле­
дователно изисква да се анализира обстановката, да се отделя зна­
чимото от второстепенното с оглед на потребното и в този сми-
съл да се "преустройва" ситуацията, животното да се проявява в
активна, субект на позиция. Тя предполага произволност на движе­
нията т.е. пораждани не непосредствено от външните въздействия,
а мотивирани от потребностите. Произволните движения водят
до друга важна предпоставка за развитието на интелекта - до обо­
собяването на ръката като орган за дейност и по-тясната и свърза­
ност с контрола на зрението. Постига се, както посочва С.Л.
Рубинщейн, единство между дейност и познание. Изпълнението
на манипулативни действия с ръката, под контрола на зрението, а
заедно с това - развитието на интелекта, се появява най — напред у
човекоподобните маймуни. Манипулирането поставя началото на
"изследователския импулс".
Интелектуалните операции отначало са вплетени в "практи­
ческа" дейност, постепенно се отделят в изпреварващо ориенти­
ране в ума. То издига на качествено ново равнище дейността. Прави
я по-целесъобразна, по-адекватна на условията. Предпазва я от
грешки и с това се увеличава нейната разумност.
Интелектът повишава адаптивните възможности на навици­
те и инстинктите. При неговото доминиране те стават по-
свободни, по-адекватни на обективните изисквания на средата.
Навиците се обогатяват при автоматизирането (повтарянето) на
интелектуалните дейност. Интелектът започва да определя про¬
явяването на инстинкта (кога да стане това, с каква начална и за­
вършваща сила и др.). Регулиращата функция на интелекта прес­
тава ново качество на инстинктите. Превръща ги във влечения.
Изменя се съотношението инстинкт, навик, интелект. Ако от­
начало интелектът функционира вътре в инстинкта и навика, то
впоследствие те започват да се включват в интелектуалната
дейност, да се обхващат от нея. Тя става доминираща. Инстинктите
и навиците се осъществяват под нейното влияние и контрол.
Отначало интелектът е продукт на взаимодействието на жи­
вотните със средата за задоволяване на своите биологически пот­
ребности т.е. появява се като биологическа необходимост. С по­
явяването на средствата за дейност - другата важна особеност на
интелектуалното поведение, се слага началото на историческата
необходимост т.е. на качествено ново взаимодействие и уравно¬
весяване с околната действителност. Някои животни и най-вече
човекоподобните маймуни използват предмети за въздействие
върху други или върху животни, което им предава значение на сред­
ства за дейност. Чрез тях се осъществява опосредствена връзка
между животното и обекта на въздействие. Средствата се използ­
ват за осигуряване на храна (чупене с камък на орехи, вадене с
клечка на червеи под кората на дървета и др.), за общуване (чрез
докосване с предмет), за защита (биене на нападащо животно с
пръчка, хвърляне на камъни към него), (виж илюстр. №13)
Начинът на живот влия върху успеха, с който се решават да­
дени интелектуални задачи. Така, изтъква А.Н.Леонтиев, мишка­
та по-добре решава задачата за преминаване през лабиринт, от­
колкото маймуната, не защото е по-умна от нея, а защото задача­
та е по-подходяща на начина на нейния живот. Това се е отразило
на формираните у нея способности. Птиците, според начина на
своя живот, притежават по-развито ориентиране в пространство­
то и др.
Интелектуалното поведение на човекоподобните маймуни
системно и експериментално е изучавал отначало В. Кьолер. За
да постигнат желаното лакомство маймуните е трябвало да пре­
одоляват трудности, да намерят средства, чрез които да решат
задачата, В задачите по-нататък се внасят различни усложнения,
но подходът на В.Кьолер се запазва като класически. И така, майму­
ната е поставена в клетка. На разстояние вън от нея има лакомство.
С ръка, въпреки опитите, тя не може да го достигне. В клетката
има пръчка, която животното би могло да го използва, за да прив­
лече лакомството към себе си (пръчките може да са и няколко, с
които, след като ги съедини, да си послужи). След продължител­
ни неуспешни опити дейността за известно време като, че се
прекратява, замира. После изведнъж започва отново, но вече по
друг начин. Маймуната взима пръчката, насочва я към лакомст­
вото и с помощта на нея успява да го привлече към себе си и да го
улови. Проведени са и други подобни опити като вместо пръчки в
клетката има сандъци, с които маймуната може да си послужи, за
да вземе лакомство закачено на тавана, (виж илюстр. №14) При
променените условия тя решавала задачата по-бързо, което сви­
детелства за известен пренос на опита.
Илюстр. №14

Маймуната с помощта на съндьци

достига високо поставения
предмет

Опитите дали основание на В. Кьолер да направи няколко

съществени заключения:
1. След неуспешните опити настъпва озарение - инсайт.
Маймуната намира и се ползва от потребното средство.
Ориентирането на отношенията между предметите улеснява ре­
шаването на задачата.
2. Успешният опит, макар осъществен и веднъж, се възпроиз­
вежда по нататък без предварителни проби т.е. маймуната без уси-
лия решава нови подобни задачи.
3. Човекоподобните маймуни се оказват в състояние да ре­
шават двуфазни задачи т.е. да обединяват в единна дейност две
различни операции - подготвителна операция - намиране на под­
ходящо средство за решаване на задачата и изпълнителна опера­
ция - постигане на целта.
Н.Н.Ладигина Котс и Е. Г. Вацуро са извършили опити, зна­
чително усложнени, които характеризират интелектуалните въз­
можности на човекоподобните маймуни. В стаята, където живе­
ели маймуните бил поставен сандък отпред преграден с мрежа, а
отзад с дъски. Между тях имало тесен продълговат процеп. В сре­
дата на сандъка през процепа и мрежата се виждал плод. До сте­
ната на сандъка стояла пръчка. Решението на задачата се състо­
яло в това с пръчката през процепа да се отблъсне лакомство до
мрежата и да се вземе с ръка. Най напред маймуната правила сте­
реотипни опити да достигне плода с ръка. Обикаляла около
сандъка, гледала през процепа, провирала пръчката и се мъчила
да приближи лакомството към себе си, което не и се отдавало. Не
е могла да го привлече и през мрежата. Трябвало да извърши об­
ратна на привичната операция - да отблъсне с пръчката през про­
цепа плода към мрежата, за да и се отдаде да го вземе, което тя
накрая и сторила.
Изследователите ги интересувало дали решението на зада­
чата идва внезапно или има известни подготвителни моменти. За
целта бил проведен и друг опит. Отвън до клетката бил поставен
сандък с височина около 10 см. Той бил покрит със ситна мрежа
така, че маймуната можела да бръкне през нея само с пръст.
Сандъкът имал отвор отпред, а не откъм страната на клетката. В
сандъка поставяли протакал. Маймуната имала единствената въз­
можност да го вземе като постепенно с пръст го изтласквала към
отворената страна на сандъка. Това не и се отдавало лесно. Най¬
напред да отблъсква плода от себе си, вместо да го привлича, при
това твърде бавно - сантиметър по сантиметър с пръст.
Изследователите се интересували и за посоката, по която майму­
ната изтласква плода - дали тя е случайна или е избрана с оглед на
най-краткия път за решаване на задачата. Отговорът потвърдил
последната хипотеза. И тук се осъществявало двуфазно решение
- подготвителна фаза (отблъскване с пръст на плода) и изпълни­
телна (постигане на целта). Подготвителната фаза придобива би­
ологически смисъл, доколкото е свързана с изпълнителната (за­
доволяване на потребността). Извън нея животното не би проявя­
вало интелектуалната активност, не би търсило и откривало сред­
ства и начини за дейност. Подготвителната фаза е характерна черта
на интелектуалното поведение. То се отличава от слепите проби.
Докато кокошката се мята по оградата, за да намери случайно
някъде изход, то маймуната опитва други начини, за да излезе от
затрудненото положение. Тя търси известна перспектива, предва­
рително се ориентира за откриването на предполагаемата възмож­
ност и тогава действа. Тя прави не слепи опити, а премервани,
насочени, вариативяи. В задачата да вземе плода от сандъка, тя
гризе ъгъла, оглежда го, мъчи се да мушне ръка през процепа, за
да стигне постепенно до правилното решение. Подходът и се ос­
новава на ориентиране на връзки и зависимости в околната
действителност. Той е типичен за психиката на равнището на
интелекта. Преносът на опита се осъществява не само по сходст­
вата на предметите, а и по взаимоотношенията.
Анатомо-физиологическа основа на интелекта на животните
е по-нататъшното развитие на кората на главния мозък и на него­
вите функции. Мозъкът на висшите бозайници се отличава с по-
голямото място което заема мозъчната кора, със значително уве­
личаване на нейната площ, на диференциращата и интегриращата
роля на челните полукълба. Опити показват, че при отделяне на
предни части от челните извивки на мозъка на висши маймуни,
които до операцията са решавали сложни задачи, те загубват спо­
собността си да се справят с двуфазни задачи. Това показва, че
челните полета на мозъка са най-тясно свързани с интелекта.
Двуфазните задачи не са единствено приоритет на маймуните.
С тях се справят кучета, някои котки и др.
Обобщено интелектуалната дейност като вариативна, адек­
ватна на променящите се условия, се отличава със следните по-
важни особености:
1. Възниква при затруднения, когато животното не може да
постигне потребното му чрез сработването на инстинкта или с
помощта на навичните действия.
2. Поражда се при необходимост от нови действия за реша­
ване на затруднението.
3. Не е шаблонна, а предполага различни възможности за
решаване.
4. При животните се основава на възприятията в полето на
образа (нагледността).
5. Има примитивен характер. Не се основава на знания и не
излиза извън задачите, породени от естествените условия на живот.
6. Не е водеща в поведението на животните. Главни форми на
поведение са инстинктите и навиците.
7. Средствата за дейност са постижение на отделното
животно.
 21. МИСЛЕНЕ

Мисленето е съществена страна на интелекта. Неслучайно в

по-тесен смисъл той се разглежда като мислене.
Мисленето като опосредствено познание, като психически про­
цес за разрешаването на възникнали трудности в многообразието
от ситуации, като дейност за изпреварващо ориентиране се по­
явява в еволюционното развитие на животните и бележи непре­
къснато обогатяване и усъвършенстване. То достига високо раз­
витие у приматите.
Мисленето се явява потребност в усложняващите се условия
на живота, когато изпълняването в ума на възможни действия в
дадена ситуация е условие за адекватност на поведението на
животното, за неговата успешност. Мисленето увеличава свобо­
дата на поведението, възможностите за уравновесяването със
средата. При опасност например, различни са посоките за бягство,
които животното може да избере, местата, където да се скрие и
начините по които да стори това (да се сниши и притихне, да се
зарови в листата и др.), разстоянието до което да се отдалечи,
бързината на бягане и пр. Изборът на подходящо поведение не се
извършва хаотично, случайно. То не е стереотипно, механично
проявление, инстиктивен механизъм. Поведението на животното
търпи изменения в зависимост от обективните условия и те се под­
готвят и осъществяват в тяхната пълнота, единство и последова­
телност от мисленето. Или мисленето е тази сложна дейност в
ума, която в съответствие с обективните изисквания на средата,
подготвя и гарантира успеха на практическите действия, на пове­
дението на животните, проиграва в ума възможните начини на пос­
тъпване и определя целесъобразните. То се осъществява с по­
мощта на идеални средства и начини (образи, операции). Помага
на животните да опознаят обстановката и да постъпват, в зависи­
мост от потребностите, оптимално.
. Мисленето се появява с възникването на търсещо поведение
у животните т.е. на поведение, което има избирателен характер,
което се основава на анализиране, оценяване на обстоятелствата,
 на очертаване на възможни перспективи за активност и приемане
на най-подходящите. Търсещато поведение се основава постоян­
но на критично отношение към избрания начин на постъпване, на
контролиране съотношението му с променящите се условия и
своевременно, при потребност, реагиране. Вътрешното търсене
на алтернативи, осъществено чрез мисленето, намира израз и във
външните проявления на животните, които се отличават с търсе­
що поведение. Устремените им движения често се съпътстват от
моменти на ориентиране, от промени в динамиката на
устремеността, в посоката и начина на движенията.
Търсещото поведение, обусловено от многообразните и все
по-сложни взаимодействия на животните със средата, е възможно
при развитие на мисленето и е условие за неговото разгръщане и
задълбочаване.
Мисленето като дейност, която обслужва търсещото
поведение, предназначено да осигурява оптималното му
осъществяване, е възможно при съотнасяне на възприеманата си­
туация с миналия опит. Той позволява тя да се опознае и да се
извърши целесъобразен пренос на начини на постъпване в нови­
те условия, те да се допълват, обогатяват, изменят. Без миналия
опит ориентирането и конструктивната дейност биха били
невъзможни. Ето защо мисленето на животните е дейност опос¬
редствана от техния опит, съхраняван в паметта и възпроизвеж­
дан при потребност. Съдържанието на опита са нагледни образи
на предмети, ситуации, на начини на поведение. Всички те функ­
ционират при репродуцирането като представи, а при внасянето
на промени - като образи на въображението. Или представите и
образите на въображението са опорите, средствата, чрез които се
осъществява мисловната активност. Ако, по данни на
Д. Мак Фарленд, на едни гълъби показваме храна и това придру­
жаваме с включването на слаба светлина, а на други - по отделно
(без свързване във времето) храната и светлината, то след някол­
ко опити и двете групи гълъби еднакво кълват механизма, чрез
който се подава храната. Гълъбите от първата група обаче, кълват
и електрическата крушка. Това показва, че у тях е възникнала мис-
лена връзка между светлината и храната.
Нагледните образи, от които животните се ползват при мис­
ленето имат различна степен на обобщеност. Тя се изисква и оп­
ределя от променящите се условия, при които животните осъщес­
твяват жизнените си функции, което ще рече от мястото, което те
заемат в еволюционното развитие. Едни и същи хищници могат
да се различават по големина, по височина на звуците, които
издават, по промени в цвета и дължината на козината, но това не
пречи на животните да ги възприемат като еднакво опасни, като
един и същи неприятел. С други думи, животните си изработват
обобщени представи за много от възприеманите предмети,
явления, процеси, ситуации, отделят значими признаци, по които
бързо и точно ги разпознават и това ги улеснява при определяне
на начина на реагиране. Стъпки и специфичен мирис на хищника
са в състояние да възпроизведат у ориентиращото се животно
обобщения му образ и с помощта на мисленето то да реализира
най-добре търсещото поведение за избягване на опасността. На
мишки, научени да минават през съчетания от Т- лабиринти, пос­
ледователно премахвали някои от сетивата, което изключвало
участието на все повече видове усещания при ориентирането.
Въпреки това, мишките постигали целта, преминавали успешно
през усложнения лабиринт. Оказало се, че в своята активност те
си съставяли абстрактни образи за направлението на движенията,
за положението на лабиринта. Те ги "освобождавали" от влияни­
ето на специфичните местни ориентири на лабиринта и на окръ­
жаващата среда.
Гълъби били научени да разпознават на фотографии фигура­
та на човек. Това те успешно правили и не се влияели от цвета на
кожата на възприеманите хора, от възрастта им, от мястото което
заемали на фотографиите, от позата им и др. При друг опит майму­
ни били учени да намират изображенията на три насекоми сред
нарисувани листа, плодове, пръчки, сходни по големина и цвят на
насекомите. Маймуните успели да постигнат потребната
диференцировка, което се приема като свидетелство за образува­
не на понятие. Те били научени също така, да разпознават цветове
на растения от други техни части.
Пусков механизъм за разгръщане на мисленето са труднос­
тите във възприеманите ситуации в единство с вътрешните състо­
яния и потребности на животните. Опасностите активизират мис­
ленето за тяхното избягване. Гладът стимулира животните да тър­
сят решение на проблема за намиране на храна, да изследват мис­
лено различни възможности и да приемат най-надеждната. В пър­
вия случай външните обстоятелства стимулират мисленето и то­
ва му предава непреднамерен характер. Във втория - гладното жи­
вотно по вътрешни подбуди осъществява мисловна активност и в
този смисъл тя е преднамерена.
При непосредствено възприемана ситуация и в зависимост
от нейната сложност, животните разгръщат своето мислене било
в хода на практическото разрешаване на затруднението (търсят
храна, намират подходящо място за нощуване и др.) и по този
начин мисленето им е нагледно-действено или преди практичес­
кото поведение, като се опират на своя опит от нагледни образи,
предварително проучват ситуацията, определят начина на постъп­
ване и тогава предприемат непосредственото му осъществяване.
В този случай мисленето на животните е нагледно-образно. Към
него те прибягват, когато е потребно да се избере оптимален на­
чин на постъпване за да се съхрани животът. Не може практичес­
ки да се пробва възможно ли е да се прескочи пропастта. Тук
трябва да се предприемат действия само при сигурност на скока,
гарантиран от мисленото му изпълнение, премерване. По същия
начин не може да се опитва непосредствено как да се постъпи при
възприемането на хищника. Въз основа на миналия опит е потреб­
но бързо в ума да се съпоставят начини на постъпване с оглед на
условията и да се действа по най-перспективния.
Много са нагледните образи, които животните притежават и
мисловните действия, които извършват. Те им помагат да разгра­
ничават познатото от непознатото, благоприятното от опасното,
целесъобразно да постъпват в променени условия, където онас¬
ледените механизми не им осигуряват жизнено потребното
поведение. Мисленето на животните без имена не ги лишава от
неговото присъствие и умело използване. Тяхното безименно мис­
лене изпълнява успешно своите ориентиращи, планиращи,
направляващи, контролиращи и др. функции. Д.Мак Фарленд
съобщава, че след като навършат шест месеца, жабите вече се
ориентират по абсолютните размери на възприеманите обекти,
независимо от разстоянието, на което те се намират. Това е резул­
тат на съждения за разстоянията при оценка на размерите.
Маймуните, когато са възпрепятствани да се движат по най-крат­
кия път към целта, използват странични пътеки, което показва, че
те имат мислен образ на околната среда.
Както нагледно-действеното, така и нагледно-образното мис­
лене на животните се извършва чрез основните мисловни опера­
ции абстрахиране, сравняване, обобщаване, избиране и др.
Животните асоциират (свързват) събития. Когато след светлинен
сигнал се появява храната, те започват да разглеждат светлината
като свързана са появяването на - храната. Богатството от сигна­
ли свързват с определени следствия - миризмата на хищник - с не­
говото появяване, приклекналата поза - знак на помирение и др. С
други думи, придобиват знания (на равнището на представите) за
връзките и зависимостите в околната среда.
Риби били хранени на червен триъгълник. Те не обръщали
внимание на правоъгълника, който бил до триъгълника.
Създадената условна връзка - триъгълник-храна, била обобщена
и рибите започнали да реагират на всички предмети с остри ъгли,
но не и на правоъгълни.
Ян Дембовски описва интересни опити с мишки, които разк­
риват възможностите им да абстрахират т.е. да разпознават пред­
мети по важни признаци, отделени от цялото. Камера, в която
имало мишки била с три еднакви врати. На тях били закачени бе­
ли кръгове на червен фон с различна големина - в отношение 1:2:4.
Едни от мишките били дресирани да се ориентират на най-малкия
кръг и да преминават през вратата, зад която имало подкрепление
(храна). Други били обучавани да различават най-големия кръг и
да извършват съответното преминаване през вратата, а трети да
диференцират средния по големина кръг. След създаване и ук-
репване на навика мишките проявили способност за транспози­
ция т.е. когато била изменена абсолютната големина на кръгове­
те (при запазване на съотношението), мишките отново избирали
най-големия или най-малкия кръг според дресировката. Опитът
по-нататък бил усложнен като вместо кръгове на вратите били
поставени триъгълници в същите съотношения. Изборът пак бил
правилен. Животните действали съобразно разликата в големи­
ната на фигурите. Това потвърдило възможността да абстрахират,
да се ръководят от относителни признаци. По-нататък на мишки­
те били показвани окръжности и фигури с различна степен на
яркост. Част от животните се справили и с тези по-сложни задачи.
Трудност за мишките представлявало ориентирането по средната
величина. Причина затова е невъзможността едновременно да об­
хващат два признака (най-голяма и най-малка фигура).
След осемдесет опита пилета били научени да преминават
през по-малката от две врати в клетката. Когато по-малката врата
била разширена така, че тя станала по-голяма от голямата, пиле­
тата започнали да преминават през по-малката, която преди това
била голямата т.е. ориентирали се на принципа, на отделния и
обобщен признак - големина.
Слон бил научен да различава кръст от окръжност. Успешните
му действия били възнаграждавани. Скоро той започнал да по­
сочва за кръстове всички линии, които се пресичат т.е. извършил
обобщение.
О. Кьолер учил гълъби, папагали, гарвани да различават ко­
личества от 1 до 7. Той успял да научи птиците да кълват толкова
зърна, колкото пръсти им покаже, колкото пъти светне електри­
ческата крушка или зазвъни звънец т.е. те успели чрез сравняване,
абстрахиране на количествената страна на предложените образци,
да се справят със задачата. Кьолер установил, че видовете птици
имат различни граници, в които могат да осъществяват мислов­
ната си активност. Така гълъбите могли да постигнат количестве­
но съответствие в пределите на числата до 5, гаргите и вълнести¬
те папагали до 7 и само папагалът жако се ориентирал в количес­
тва до 8. Той бил в състояние да усвои и до 100 човешки думи и да
ги свързва в известни ситуации.
Ладигина Котс опитно доказала, че шимпанзетата могат да
абстрахират и да обобщават форми на тела, да разрешават позна­
вателни задачи въз основа на отделни признаци. След много дру­
ги форми на тела те откривали познатата, при това
не само при помощта на зрението, но и на осезанието.
(виж илюстр. №13). Когато фигурите били скривани в торбичка,
шимпанзето чрез опипване откривало желаната фигура.
За висока степен в развитие на мисленето при приматите сви­
детелства и ориентирането им за стойности, означавани с извест­
ни стимули. Шимпанзета и макаци били научени, че срещу жълто
кръгче автомат им пускал 15 фастька, срещу бяло - 6, срещу синьо
-1, а срещу червено - нищо. Когато на животните разбъркано по­
казвали различно оцветените кръгчета, те без колебание взима­
ли кръгчето с най-голяма стойност (жълтото). Стойностите шим­
панзетата и макаците помнели при повтаряне на опитите след се­
дем месеци.
Практическите действия се интериоризират като умствени и
животните повтарят успешните. Съхранените в паметта образи и
действия функционират чрез мисленето. Повторението на успеш­
ните действия е доказателство, че животните се учат от своя опит,
извличат полезна информация и се ползват от нея. На известно
разстояние от куче, което било завързано, поставили месо, така,
че то непосредствено не можело да го достигне. Единственият
начин бил да претегли месото чрез връвта, с която то било завър­
зано и която била близко до кучето. Отначало то се опитвало да
си служи с инстинктивните форми на поведение - дърпало се към
месото и правило усилия да го захапе. Мъчело се да го приближи
и с крак. Постепенно неуспехите отслабили усилията му. Рефлексът
угаснал. Когато при повторни опити кучето случайно придърпало
връвта и успяло да налапа лакомството, по-нататък в същия екс­
перимент то вече не прибягвало към инстинктивните действия.
Веднага се опирало на опита - на нагледно-образния модел за на­
чина на постигане на целта. По него осъществявало поведението
си.
 Мисленето, особено на човекоподобните маймуни, позволя­
ва на животните да отиват от явленията към техните връзки и
зависимости, към причинно-следствените им обусловености.
Когато сандъците, с които шимпанзетата достигнали банана ока­
чен на тавана, като ги поставяли един върху друг, били напълнени
с пясък и шимпанзетата не могли да ги помръднат, те изсипвали
пясъка т.е. отстранявали причината, която им пречела да извър­
шат потребната дейност.
Действията в ума осигуряват надеждност на действията на
животните. Човекоподобната маймуна предварително изчиства
пръчка. С нея бърка в мравуняка, изважда я и облизва долепилите
се мравки, без те да я полазят и да причинят неприятни усещания.
Очевидно начинът на постъпване животното предварително го е
съставило в своята глава и мислено го е проиграло. Откритата
перспектива му е послужила като основание да обели пръчка и
като модел за начина, по който да се ползва от нея. Мислено отк­
ритата възможност пръчката да се ползва като средство за удряне,
за отбрана, води и до практическото й приложение за тази цел.
Мислено шимпанзето се вижда по-красиво, когато си украси
с клонки, парцалчета и този мислен образ го кара практически да
осъществи даденото действие т.е. мисленето е основата, върху
която то изгражда своя въображаем образ.
В изменящите се условия на живота възниква обективна пот­
ребност от мислено проектиране, планиране на дейността, от осъ­
ществяване на известни намерения. Тази мисловна дейност е при­
съща не само на човека, но и на някои животни и особено на чове­
коподобните маймуни. Лисицата, която се преструва на умряла
очевидно прави това неслучайно, а с намерение да заблуди птиците,
които се стреми да улови. И птици, които са застрашени от хищник,
отлитат от гнездата и някъде по-далече от тях падат, сякаш са
ранени, за да отвлекат вниманието на нападателя. При устремя¬
ването му към "жертвата", птицата отлита и по-късно се връща
необезпокоявана при малките си.
Маймуните са способни много повече да действат в съотвес¬
твие със своите намерения, а така също и да откриват намерения.
Поотрасналите малки по различни начини се стремят да предраз­
положат майката да им даде. от храната, която притежава. Тя съ­
що се ръководи от свои намерения. Например, изкрещява силно,
както при опасност, без да има такава, при което малките се
разбягват.
Шимпанзе било научено да общува със стопанина си чрез не¬
вербални сигнали. Скоро то започнало да заблуждава стопанина
си, който най-често намирал и изяждал скритата храна.
Шимпанзето издавало фалшиви сигнали за мястото на храната.
Не се отзовавало на сигналите на човека, чрез които той искал да
насочи шимпанзето в погрешна посока. Явно животното се ръко­
водило от свои намерения и разбирало намеренията на човека.
 22. ОРИЕНТИРОВЪЧНА ДЕЙНОСТ
Колкото начинът на живот е по-динамичен и се осъществява
в по-сложна среда, толкова е необходима по-голяма мобилизация
на душевните сили, по-активно изпреварващо анализиране на
условията, съпоставяне на опита с изискванията на ситуацията и
избиране на адекватна стратегия. Потребно е с една дума, целе­
насочено участие на психиката, подчиняването й на жизнено важ­
ната потребност от вярно възприемане и оценяване на обстанов­
ката , на възможностите и начините за оптимално поведение.
Потребна е развита способност за ориентировъчна дейност. Тя
участва във всеки момент на познавателната и практическата
дейност и ги обезпечава, гарантира техния успех. Анализиращата,
оценяващата, направляващата, регулиращата и т.н. функции на ори­
ентировъчната дейност са основание тя да се възприема като съ­
ществено предназначение на психиката. Ориентирането включва
участието в единство на множество от психическите процеси,
свойства и състояния.
П. Я. Галперин посочва няколко съществени характеристики
на еволюционното развитие на ориентирането.
1. То се осъществява от все повече сетива и при взаимно- свър­
заното участие на различни психически процеси и способности.
Сетивата взаимно се заменят при необходимост в ориентирането.
Когато на мишки били отстранявани сетива, които участвали при
ориентирането им в лабиринти, в ориентировъчната дейност се
включвали други рецептори. Те компенсирали отсъстващите, ста­
вали решаващи. Осъществявало се мобилизиране на съществува­
щите способности.
2. Ориентирането придобива все по-диференциран и обоб­
щен характер. Животното възприема обектите не по
подробностите, а по техните типични, основни черти. Вълкът не
търси точно същата овца, като тази, която е изял, а се ориентира
по обобщения й образ. Иначе би останал гладен, би станал жертва,
както казва П.Я. Галперин, на собствената си педантичност.
Обобощеното ориентиране се постига постепенно. Малките
маймунки съобщават с крясък за "леопард" щом видят бозайник,
за "орел" - при вида на големи птици, а за "змия" щом се сблъскат
с предмети, които им приличат на нея.
3. При ориентирането все повече и гъвкаво се съотнасят опи­
та и променените условия т.е. ориентирането придобива известна
продуктивност. Ако при нови ситуации вълкът би повторил стари­
те действия без да открие съществуващите различия и да измени
поведението си в съответствие с тях, той би допуснал грешки, ко­
ито могат да му костват и живота. Например, ако скокът на вълка
не отговаря на ширината на реката, на пропастта, която следва да
прескочи, той би паднал и едва ли би се спасил. Ако не премери
вярно сока си и не достигне или прескочи жертвата, тя не би го
чакала. Всичко това налага ориентирането да придобие максимал­
на степен на точност.
4. При ориентирането се осъществява нов вид подкрепление.
То не е непосредствено, безусловно (приемане на храна), а е иде­
ално - все по-вярно опознаване, съотнасяне на предвижданата с
потребната дейност в дадените условия. Или с други думи, за под­
крепление служи все по-вярното оценяване на ситуацията, адек­
ватността на ориентирането в полето на образа. Когато животно­
то установи, че в процеса на премерването на око на ширината на
реката тя се окаже по възможностите на скока му, това съотвест¬
вие се явява своеобразно подкрепление. То потвърждава, че е въз­
можно да се осъществи практическото действие.
5. Преди непосредствено, практическо изпълнение на една
или друга дейност, ориентирането започва да включва мисленото
й изпълнение, идеалното й извършване в ума. Това осигурява уве­
реност и точност на практически осъществяваната активност.
6. Ориентировъчната дейност започва да включва и кореги¬
ращи моменти в планираната и мислено изпълняваната дейност,
за да бъде тя максимално адекватна на условията.
7. Ориентирането, като се основава на интелекта, става все
по-вариативно, гъвкаво, оптимално, свободно от стереотипност.
Това увеличава свободата на поведението на животното. Не обре­
менява паметта му с множество конкретни начини на постъпване.
 8. В процеса на ориентирането се изменя стойността и значе­
нието на различните сигнали. Те не са редоположни с еднакво сиг­
нално тегло. Някои от сигналите започват да доминират по важ­
ността на информацията, която те носят, да изпълняват водеща
роля. Постига се субординиране на сигнали с доминираща сила
на някои от тях. По много признаци птиците възприемат други
пернати, но в системата от отличителни черти някои като късата
шия, общата конфигурация на тялото и др. предизвикват изостре­
но внимание, страхови състояния и отбранителни реакции. В ком­
плекса от сигнали често един - специфично ръмжене например,
специфична миризма е в състояние да определи дадено поведение.
Животните, когато ходят, тичат или се хранят и пр. отвреме,
навреме спират, оглеждат се, ослушват се и продължават, ако ня­
ма нещо обезпокоително. Тези им действия служат да се ориенти­
рат в обстановката. Те включват активността на сетивата и сложна,
напрегната аналитико — синтетична дейност.
През 1949 г. професор Карл Фон Фриш изучил опитно как
пчелите, които откриват паша, съобщават при връщане на други­
те затова, което са намерили - за мястото където е пашата и за
разстоянието до нея. Той установил, че чрез изпълнението на спе­
цифичен танц по питата пчелите разузнавачки съобщават на оста­
налите за находището, ориентират ги. Ако то е наблизо, пчелата
прави кръг и от точно определено място се връща обратно. Край
нея плътно насъбрали се пчели я наблюдават. При положение, че
пашата е по-далече, разузнавачките изпълняват осморка танци и
от определено място се връщат перпендикулярно през образува­
лите се кръгове. Когато танцът се изпълнява сутрин, посоката в
която следва да се лети на изток, по обяд - на юг, а привечер - на
запад. За посоката свидетелства и мястото върху питата, където
се изпълнява танцът - в източния или в западния край, в горния -
север или в долния край - юг. За разстоянието пчелите съдят по
бързината, с която се движи танцуващата пчела. Бързите движе­
ния означават, че пашата е близо, а бавните, че е отдалечена.
Ъгълът на правата през кръга или осморката е ъгълът между
пашата, слънцето и кошера. Слънцето служи на пчелите за водещ
ориентир. Танцът завършва винаги в точката, където слънцето се
намира в момента. Сложните очи на пчелите им позволяват да се
ориентират в облачно време по слънцето чрез различаване на си­
лата на поляризираната светлина, а така също по ултравиолето­
вите излъчвания (виж илюстр. № 16)
Не по-малко сложно е ориентирането на мигриращите птици,
риби, на бозайници, които оставени на стотици километри от род-
Илюстр. №16

Съобщение на медоносни пчели за разстоянието до откритата паша

и за посоката до нея. От А до Е са стадиите на ориентиращия танц
ните места се завръщат в своите домове. Изследванията показват,
че всички те извършват сложни навигационни дейности и се ръко­
водят от важни "компаси" - слънцето, луната, звездите, денят и
нощта, приливите, отливите и др. Формираните у животните би­
ологически часовници за най-високата точка на слънцето в род­
ното място в определено време от денонощието, за положението
на луната, звездите и др. им позволяват да извършват необходи­
мите сравнения и да избират верни решения за своето придвижване.
Ориентири им служат ъглите, които се получават между точката,
в която се намира слънцето в даден момент и точката, в която би
трябвало да се намира по представите от биологическия часов­
ник на животното. Получаваните различия и чувството за посока
му показват накъде то следва да върви. Нощно време ориентира­
нето се извършва по звездите - по ъгъла между точката, в която се
намират и точката на пространственото им разположение в пред­
ставите на животното в дадения интервал от време. При облачно
време ориентирането е затруднено и животните предпочитат да
преустановяват движението. Възможно е то и да продължи като
на помощ им идва ориентирането по магнитните полета. Това пред­
стои по-точно да се установи.
Според начина на задоволяване на жизнените си потребности,
едни от животните са активни през деня (маймуни, грабливи и др.
птици - кокошки, гълъби и т.н., гущери и пр.), някои през нощта
(сови, хищници, прилепи й др.), а трети привечер или на
разсъмване, а четвърти в кратки интервали от време редуват ак-
тивност и почивка.
Ориентирането на годишните периоди регулира циклите, през
които животните раждат и отглеждат своите малки, сменят кози­
ната (птиците - перушината), преминават от активно в пасивно
състояние (мечки и др.).
При промени в ритъма на живот на животните и при невъз­
можност да се ориентират по периодите в природата, здравос­
ловното им състояние се разстройва.
Ориентирането помага на животните да определят разстояни­
ето от опасността, което ги задължава незабавно да бягат, преде-
лите до които трябва да се отдалечат т.е. да определят оптимал­
но своето поведение. Заекът, когато забележи ястреб или сокол,
се снижава и застава неподвижен, за да не бъде забелязан. Това е
поведение на върховно напрежение и следене на нападателя. От
лисиците, които разчитат на обонянието си, заекът се спасява със
зигзагообразно бягане със скорост от шестдесет километра.
Враните също по различен начин реагират на ястребите, на
соколите. От ястребите, които ловят жертвите си по земята или
ниско над нея, враните се спасяват като отлитат, а от сокола, кой­
то ловува във въздуха - като се скриват в клоните.
Важна роля в ориентирането изпълнява ехото от ултракъсите
звукове, които издават прилепите, а и не само те. Отражението им
показва на какво разстояние са дадени предмети и каква е тяхната
големина.
Пчелите и осите, освен по слънцето, се ориентират с помощ­
та на зрението по обекти в направление към гнездото. Мравките
се ориентират по миризмите, които оставят по пътя.
Пингвините, които живеят сред огромни колонии, лесно раз­
познават своите партньори, следствие на добро ориентиране.
Птиците, бозайниците продължително изследват различни
предмети. Удовлетворяването на потребността им от ориентира­
не се изразява в любопитството, в изследователската им активност.
Ориентирането при миграционните процеси на редица оби­
татели на природата привлича вниманието на изледователите.
Проф. В. Роуен отгледал врани и ги пуснал, когато вече било зима
и всички техни себеподобни отдавна били отлетели. Той успял да
улови по пътя на движението на птиците към мястото, където зи¬
муват останалите врани, някои от своите. Разпознал ги по
пръстените, които поставил на краката им. Тези врани не разчита­
ли нито на помощта на родители, нито на ориентири на местнос­
ти (не ги познавали). Те нямали опита и от предишни прелитания.
Единствен ориентир им бил усещането за направление, което те
придобили още до излюпването от яйцето. Този извод се потвър­
дил и от друг опит. Яйца на щъркели от Западна Германия били
заменени с източногермански. На излюпилите се млади щъркели
били поставени пръстени. Когато щъркелите от Западна Германия,
излюпили и отгледали малките щъркели от Източна Германия, се
отправили към долината на р. Нил през Южна Франция, Гибралтар
и северното крайбрежие на Африка, техните деца полетели по друг
път към р. Нил - покрай източното крайбрежие на Средиземно
море през Гърция и Мала Азия. По пътя се присъединили към щър­
келите от Източна Германия.
Ориентиране с помощта на усещането за направление използ­
ват морските костенурки, китове, прилепите, насекомите, а така
също и немигриращите животни, които независимо от разстояни­
ята на които са отдалечени, винаги успешно намирали пътя към
своя дом.
Дж. Матюс от Кембриджския университет изтъква ролята на
слънцето за ориентирането на гълъбите и на други птици. За ми­
нути те определят траекторията на слънцето и като я съотнасят
със своя еталон от опита, с "домашния часовник" за връхната точка
на слънцето по обяд, установяват местоположението си на всяка
точка от земното кълбо.
Птиците избягват да летят през нощта в облачно време, но се
ползват от възможности, които им представят луната, звездите.
Д-р Зауер от Германия отгледал няколко мигриращи през нощта
славей в помещение, в което те нямали никаква възможност да
видят небето до времето, когато трябвало да отлетят в районите
за зимуване. Тогава изследователят поставил славеите в тъмна
клетка и ги отнесъл в планетария на гр. Бремен. Пуснал птичетата,
когато на изкуственото небе засветили звездите. Славеите ведна­
га полетели в направлението, по което вече извършили своя по­
лет техните родители. Славеите били прибрани в клетката и били
извършени промени в небосвода така, че съзвездията, които били
на юг се оказали на запад. Когато птичките били отново пуснати,
те изменили на 90° своя полет и се ориентирали по южните звезди.
Запазили своето направление на полета и тогава, когато изкустве­
ното небе бавно се въртяло, както това е при действителното дви­
жение на земята. Това потвърдило, че славеите се ориентират по
звездите.
 Италианският етолог Ф. Санчи изследвал способността на
североамерикански мравки да се връщат в своя мравуняк. Той пос­
тавил мравка зад висока ограда, така, че тя не можела да се полз­
ва от никакви земни ориентири. Непроницаем за светлината диск
хвърлял сянка върху мравката и тя не можела да види местополо­
жението на слънцето. Въпреки това мравката успешно се върнала
у дома. Изследователят направил заключението, че мравките виж­
дат звездите и през деня и се ориентират по тях. Важна роля играе
и усещането за направление.
 23. ВЪТРЕШНОВИДОВИ И МЕЖДУВИДОВИ
СИГНАЛНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ

За успешно уравновесяване на животните със средата от съ­

ществено значение са както въздействията от предметната среда,
които имат сигнално значение за различните видове, така и вът¬
решновидовите и междувидовите информационни (зоосемантични)
влияния. Те изпълняват ориентираща роля и са специфичен начин
на общуване между животните. Сигналните взаимодействия меж­
ду животните или за по-кратко общуването, се е обогатявало и
усложнявало в хода на еволюционното развитие. То е ставало все
по-разнообразно по съдържание и по използваните средства.
Общуването между животните има различни значения. То доп­
ринася за тяхното опознаване, мобилизиране, организиране,
привличане, насочване, предупреждение, предпазване и др.
Осъществява се с помощта на различни средства - миризми,
движения, мимики, жестове, пози, светлинни сигнали, физически
взаимодействия, погледи, мимикрия, звуци и звукови съчетания.
Механизмите на общуването между животните в дългата история
на съществуването им биологически са се закрепили и се преда­
ват по наследство. Те се проявяват непроизволно в дадени усло­
вия под влияние на обстоятелствата, но са възможни, особено
при бозайниците, и произволни сигнални взаимодействия.
Всяко от средствата на общуването има многообразни про­
явления и сигнални предназначения. Съчетания от звукове могат
да предават различни послания - от емоционално предположе­
ние до омраза, от спокойствие до страх, от нападение до бягство
и т.н. Често песните са предупредителни знаци. Не случайно пти­
ците пеят от най-високия клон, за да бъдат чути. Различни посла-
ния предават движенията, жестовете, позите и др. Да се опознаят
средствата на вътрешновидови и междувидови сигнални взаимо­
действия между животните - тяхното общуване, техния богат език,
това означава да се разбира поведението им. Разбирането позво­
лява да се взаимодейства по-резултатно с животните.
Общуването между животните присъства при осъществяване
на основните им форми на живот - ловуване, защита, нападение,
размножаване, грижи за малките и др. Особено богати са изразни­
те средства у социално живеещите бозайници. По данни на 3.
Веселковски вълкът притежава 40% повече изразни средства, от-
колкото изолирано живеещата лисица.
Силата на сигналните въздействия, отражението им зависи
от мястото на комуникиращото животно в групата, от неговия ранг.
Бозайниците почти не реагират на предупредителни звуци на
малките, но извика ли водачът, реакцията е незабавна и всеобща.
Между средствата за дистантно сигнално взаимодействие на
животни с помощта на обонянието са различни миризми. Мъжката
пеперуда като издава специфична миризма привлича и подтиква
женската към оплодяване. Пчелните семейства имат тънка харак­
терна миризма, по която познават своите от чуждите, взаимодейс­
тват помежду си, ориентират се вярно за родното гнездо.
Оттенъците на миризмата издавана от мравките в едни случаи сиг­
нализира за обща тревога, в други стимулира към проявяване на
по-големи грижи за малките, за възможни опасности и др. Опитно
било установено, че за кратко време върху основата на излъчва­
ната миризма, били известени за опасност не само хилядите мравки
в гнездото, но и от съседните гнезда. Миризмата ориентира бо­
зайниците за пола, за половата зрелост на партньора. Помага им
при запознаването. Не случайно при среща кучета, котки и др.
животни винаги се подушват. Лисиците, а и не само те, отбеляз­
ват граничните зони на своите участъци с урина. Животното, ко­
ето уринира по-високо, означава, че е по-голямо и по-силно. Това
е важна информация, с която другите се съобразяват. Мирисните
жлези на заека се намират от вътрешната страна на бузите. Като
ближе лапите си той нанася от секрета, с който означава мястото,
което населява. Сърните имат мирисни жлези не само между
копитата, но и по рогата. Чрез триенето им в клоните на дърветата,
те определят периметъра на обитаване. Северните елени при не­
очаквана уплаха отделят от междукопитните си жлези вещество,
миризмата от което кара себеподобните веднага да реагират с
бягство. Слонът също отделя миризлив секрет, с който като се
трие в дърветата, отбелязва своя район. Като докосва с хубота си
жлезата, която отделя миризливия секрет, той придобива
увереност. Излъчваната миризма е информация за останалите
слонове.
Богато е информационното съдържание на различни
движения, които използват животните. Паякът изпълнява зигзаго­
образен танц пред женската, за да я привлече. Ако женската пепе­
руда не избяга, когато мъжка кацне до нея (показател, че е навляз­
ла в полова зрелост), тогава започва своеобразен ритуал за иска­
не на "съгласие" и за брачно съчетаване. Мъжката неколкократно
разперва и свива крилата си. По този начин показва своите
впечатляващи, ярки "очи" на предните си крила. След това раз­
перва крилата и като потрепва с тях, се накланя напред сякаш се
покланя на избраницата. С ритуален танц в зиг-заг мъжката риба
дава сигнал на женската да я следва до мястото, където е избрала
и подготвила да хвърли хайвера, за да бъде той оплоден. Гълъб,
който напуска ятото не предизвиква безпокойство у другите птици,
когато извършва познати движения и показва намерение за
отлитане. Внезапното отлитане обаче, без предварителни сигнали
за подготовка, обезпокоява птиците. Те приемат станалото като
знак за тревога и също бързо отлитат. Демонстративно заплашва­
щи са движенията на котката, която източва на дърво ноктите си.
Две котки взаимно се заплашват, изправени една срещу друга, ка­
то удрят с опашки по земята и извиват глава ту в една, ту в друга
посока. Привързаността помежду си изразяват като потриват гла­
вите си, галят се по лицето, шията, гърдите. Чрез ритуално хапане,
облизване лисици, вълци, кучета и др. бозайници изразяват сво­
ето дружелюбие. В знак на ласкателство папагалите, а и не само
те, се чистят помежду си, тясно се прилепват един към друг, целу­
ват се, взаимно се хранят. Кучето размахва опашката в знак на
дружелюбие. Слонът, според бързината с която хлопа ушите си,
приветства или призовава своите. Поздрав е и лекото люлеене на
опашката. Чрез движения на ръцете маймуните изпращат различ­
ни послания до себеподобните, правят разбираеми своите нагласи,
настроения, състояния. Те удрят с ръце по земята в знак на угроза,
подбуждат за общуване себеподобни чрез докосване с ръка, про­
явяват внимание помежду си чрез взаимно чистене. С движения
на главата напред, наляво, надясно подканят за отправяне в опре­
делена посока. С много значения са прегръщанията между
маймуните. Мъжко шимпанзе ударило женско, защото взело ба­
нана към който то се стремяло. Женското побегнало с вик.
Мъжкото настигнало партньорката си, погалило я по главата, це­
лунало я по челото и това и подействало успокоително. Щъркелите
съобщават за заетата от тях територия като кръжат над нея.
Сред средствата за сигнално взаимодействие важно място за­
емат мимиките. Те достигат особено богато функциониране у
приматите. Изразителни са мимиките им за страх, внимание, гняв,
плач, тъга, болка и др. (виж. илюстр. №17)
Разнообразни са
жестовете като средст­
во за общуване. Те имат
различно предназначе­
ние - успокояващи
жестове, приветстващи,
предупреждаващи, де¬
монстриращи
агресивност, подчине­
ние и др. Заплашващи
при среща са жестове­
те на гущерите. Те де­
монстрират гърдите си.
Наведената глава у
чайката е жест на
покорство. У враната
жест на помирение е из­
дигнатият клюн нагоре.
У слона свитият хобот
под тялото е израз на
подчинение, а поставе­
ният му край в устата -
на изключително подчинение. Жест на молба при маймуните е
подаването на ръка. При този жест маймуната, която притежава
 Илюстр. №18

Един от най-добре проучените "езици" на животните са

изразните средства на сивата гъска: а) спокойна поза;
б) поза за повишено внимание; в) заплаха към отдалечен
съперник; г) нападение; д) нападащата гъска се страхува от
съперника си; е) защитна поза; ж) поза, която изразява
подчинение; з) поза при запознаване с бъдещия партньор
/по Х. Фишер, 1965г./
 Илюстр. № 19

Изразни средства на вълка. Много от тях са се запазили при неговия

родственик - домашното куче. Положението на ушите и на
опашката играят важна роля в израза на вълка: а) доминиращо,
самоуверено животно при среща с друг вълк; б) заплаха с израз на
социално превъзходство; в) при предизвикателна поза опашката се
поклаща встрани; г) нормална, спокойна поза без социално
напрежение; д) неуверена заплаха, животното не се осмелява да
изрази напълно превъзходството си; е) нормална поза на животното
по време на хранене; ж) поза, която изразява безпокойство; з)
състояние на границата между заплаха и защита; к) поза за
подчинение
храна, раздава по малко на молещите се.
Близки до жестовете са позите. Отличават се повече със сво­
ята статичност. Израз на заплаха е силно наведеното напред тяло
на свраката, хоризонтално опънатата опашка, прибраната към пле­
щите глава с наежена перушина и леко повдигнат клюн. Подобни
изразни средства на животни добре се виждат на илюстрация №18
и №19. Лисиците се стараят да изплашат противника като си слу­
жат с ритуална поза. Те извиват гърба и отпускат глава. Поза на
слабост, на покорство е снижавене на тялото към земята, разтя­
гане на устните, отпускане на мустаците, притискане на ушите на­
зад и свиване на опашката край тялото. Вълкът я поставя под
тялото. Победеното животно е възможно да се обърне на гръб.
При тези пози всякакво нападение е изключено. По-силните жи­
вотни стават пасивни или се отдръпват.
Значима информация животните предават и приемат чрез
погледа. Той може да бъде заплашващ, забраняващ, призовавщ,
предупреждаващ, молещ, изразяващ задоволство,
благоразположение, безразличие, страх и др. У приматите и у мно­
го други животни съсредоточеният поглед е стимул за нападение,
а отправянето му в страни - сигнал за подчинение.
Информационно междувидово предназначение има
мимикрията. Тъмните петна на крилата на пеперуди, които при­
личат на очите на хищник, плашат и прогонват нападащата птица.
При опасност някои гъсеници се превъплатяват в образа на змия
като раздуват главата си.
В хода на еволюционното развитие сигналното взаимодейст­
вие започнало да се осъществява и с помощта на звукове и съче­
тания от звукове различни по височина, тембър, ритъм, сила, емо­
ционална наситеност. С богатството на своите характеристики зву­
ковете изпълват природата. Паякът по музикален начин се стреми
да привлече вниманието на женската като и закача нишка от па­
яжина и я люлее ритмично. С това предизвиква у нея готовност за
оплодяване. Цяла пролет и лято щурецът пее, с което привлича
женски, за да изпълнява оплодяващата си роля. При среща с жен­
ската пеенето му става по-мощно и по-ускорено. Срещне ли
съперник, тонът се извисява и става рязък, предупредителен. У
щъркела са познати приветствените тракания с клюна, у гъските -
тържествените крясъци. Два дни до излюпването малките патенца
издават приветствени звуци и със звуци съобщават, че им е
студено, че яйцата са охладени. Пилетата си служат с три вида
звуци-призоваващи, потвърждаващи (че са под крилото на майката)
и за сънливост. Известни са звуците, с които кокошките известяват,
че са снесли, с които призовават малките, съобщават за опасност
и др. Подбуждащо в групата влияе пеенето на петела. Той така се
увлича в изпълнението, че около 10 сек. е напълно безчувствен
към външни дразнители. Гъските издават звуци за предупреждение,
за контакт. Богато е звуковото общуване у врабчетата. Те със зву­
ци поддържат връзка помежду си. При желание да летят издават
звука "иерк". Звуците "чилп" и високо "чиелп" създават настро­
ение за отлитане. Двусричните сигнали "шеп-шеп", когато враб­
четата са кацнали, означава "ела тук". Птичката овесарска издава
звука "иии", когато изразява страх, а женската, когато иска храна
от мъжкия си служи със звукосъчетанията - "ти-ти-ти". Когато гарга
види, че враг е нападнал себеподобни, тя издава рязък метален,
треперещ вик и удря с крила. При този сигнал веднага прелитат
всички други гарги и заедно с крещящата, започват да бият врага.
Изследвания установили, че враните и чайките в САЩ и тези във
Франция говорят на различни езици и не се разбират помежду си.
Тези обаче, които летели между Северна Европа и Америка раз­
бирали сигналите от различни звукови съчетания т.е. усвоявали
не само своя език, но и на съседите. Тази способност притежават
и повечето от животните, които имат общи врагове. Те имат общи
сигнали за опасност, на които всички реагират т.е. получава се
конвергенция на сигнали. Характерна тяхна особеност е, че хищ­
никът трудно локализира източника им. В зависимост от услови­
ята звуковите са по-силни или по-слаби, така, че трудно може да
бъде забелязано откъде те идват. Съществуват междувидови ко­
муникации у животни, които водят симбиозен начин на
съществуване. Така медоедът живее заедно с
малка п т и ч к а , която открива гнездата н а пчели
и насочва медоеда към тях, като издава особени сигнали. Медоедът,
който има дебела кожа и не се плаши от жилата на пчелите, разва­
ля гнездата им и яде меда, а птичката - восъка и пилето. Малките
катерички поддържат връзка помежду си, за да не се загубят със
звукосъчетанието "дук-дук".
С преминаването към воден начин на живот делфините загу­
били своето обоняние, но у тях изключително се развила способ­
ността за общуване чрез звукове. Те си служат със звукове за пос-
таянна връзка. Отзовават се на звуците на хора, които са изпадна­
ли в беда и им помагат да оцелеят.
Особено развити са звуковите взаимодействия у човекоподоб¬
ните маймуни и на първо място у шимпанзето. То издава 13 звуци
и други с промеждутъчни характеристики. Диференцирани били
звуци за срещнати препятствия, за призоваване, опасност, страх,
недоволство, агресия, молба, търсене, при сексуално общуване,
за обръщение към детето, за игра, при кавга и др. Различни тре­
вожни звуци издават маймуните, когато видят леопард или питон
и всички реагират - покатерват се на дърветата или поглеждат в
краката си. Израз на силна възбуда са звукосъчетанията им "хух",
"уах", "хух" и др.
Обстоятелството, че речта не е задължителна съставка на
езика, подтикнала към изследване на възможностите на маймуни­
те за общуване чрез манипулиране със зрителни символи.
Изследователи с помощта на пръстите и ръцете, в продължение
на четири години, учили шимпанзе да представя думи. За този
период то усвоило 132 знака и можело да ги комбинира с последо­
вателност от 1 до 5 думи. Първите такива комбинации били "от­
вори" и "дай сладко". Други пък научили щшимпанзе да чете и да
пише. За целта били използвани цветни пластмасови жетони, ка­
то знаци, символи за означаване на различни неща. Те били на­
реждани вертикално на магнитна дъска и шимпанзето отговаряло
на така поставените въпроси чрез поставяне на съответни фигури.
То усвоило 120 пластмасови символи и се научило да прави ком­
бинации от няколко. Трети изследователи обучавали шимпанзе
да използва клавиатурата на компютър, с помощта на който на
екран се показали символи на думи. Компютърът бил програми­
ран така, че да разпознава дали символите се използват в грама­
тическа правилна последователност. При правилно подреждане,
шимпанзето получавало подкрепление. То имало възможност да
ползва компютъра, когато пожелае. Нисша маймуна-макак бил
научен с помощта на условни знаци (чрез свиване на пръстите на
ръката) да изразява свои потребности от твърда храна (хляб, орехи,
ябълки и др.) и от течна (мляко, кафе, чай). Животното трябвало
да иска орехи като доближи палеца и показалеца и се получи по­
добно на буквата "о", ягоди - при положение на пръстите в буква
"С", хляб с притиснати пръсти към дланите и т.н. На животното
бил показан желан продукт, но не му позволявали да го вземе.
Отначало го учили какво движение трябва да направи с ръката
или с двете ръце и после, при всеки подобен случай, настоявали
да повтори движението. Навикът за поискване на хляб бил постиг­
нат след 152 опита, за репичка -198, за ябълка - 448, за ягоди - 576,
за вода - 209 опита. Направен бил извод, че колкото е по-привле­
кателна храната, толкова по-бързо маймуната се научава да се пол­
зва от условния знак.
Познанията за сигналното значение на звуци, издавани от раз­
лични насекоми, птици, бозайници има познавателно и практи­
ческо значение. Звуците издавани от скакалците с честота от 17
до 20 колебания в секунда ги стимулират към излитане. По същия
начин те постъпват, когато им се възпроизведе запис на тези
звукове. Възниква въпросът дали е възможно по този начин, чрез
продължително възпроизвеждане на посочените сигнали, скакъл­
ците да се държат във въздуха до изнемощаване и така да се спа­
сят огромни площи от техните нападения? В Китай, чрез оглуши­
телни звуци, били ликвидирани цели популации домашни
врабчета, които причинявали вреди.
Различно е бръмченето на пчелите в отделни моменти на тех­
ния живот, в това число при подготовката за роене. Направен бил
успешен опит апарат прикрепен към кошера да изпраща на стопа­
нина предупредителна информация, когато бръмченето на пчели­
те достигне съответната честота.
 24. СПОСОБНОСТИ ЗА ОБУЧЕНИЕ
И ВИДОВЕ ОБУЧЕНИЕ
За сега няма общоприето определение за същността и съдър­
жанието на понятието обучение на животните. Едни приемат, че
обучението на животни е налице, когато настъпват дълготрайни
изменения в тяхното поведение. Други вземат за критерии изме­
ненията в активността на животните, които са извън процесите на
съзряване. У всички тези разбирания за обучението на животни
има известна истина. Обобщено може да се каже, че обучението е
дейността, чрез която животни в своето онтогенетично развитие
придобиват опит за поведение, за целесъобразно адаптиране в
средата, за вдаимодействие с нея. В обучението животните разви­
ват у себе си дадени възможности.
За успешно обучаване на животни, те трябва според Толмен
да притежават следните по-важни способности:
1. Способност да очакват появяването на дразнители и да
действат в съотвествие с тях.
2. Способност да различават и да манипулират (действат) с
дразнители.
3. Способност да съхраняват и да се ползват от придобития
опит.
4. Способност да предвиждат резултатите от собствените
действия при алтернативен избор.
5. Способност да формират представи и въз основа на тях да
сравняват, да избират от алтернативни решения.
6. Способност за "творческа гъвкавост" - за намиране на оп­
тимални решения в нови условия.
Разграничават се няколко вида обучение:
1. Привикване. Реакциите отслабват при многократно повта­
ряне на дразнител. Нов предмет отначало плаши животните (съ­
що така звук, обстановка). Постепенно привикват. Пиленцата,
мътенето на които е било на тъмно, след излюпването се плашат
от светлината. Осветляването на яйцата до излюпването на
пиленцата, помага после те да не се плашат от светлото.
 2. Обучение по метода на пробата и грешката. Действия,
които получават подкрепление се утвърждават, закрепват. Така е
например, при преминаването на животното през лабиринт. То
скоро се отказва от погрешните движения, санкционирани с елек­
трически ток. Отправя се по посоката на положителното
подкрепление.
3. Латентно обучение. Когато още няма подкрепление, у
животното, което се намира в лабиринта, се образуват известни
връзки (асоциации) между дразнители, нещо то научава. Постига
се скрито - латентно обучение. Свидетелство за това е фактът, че
при обучение, животното, което е било вече в лабиринта, постига
по-бързо и по-добри резултати, отколкото други. Червей бил пус­
нат в Т лабиринт без положителни или отрицателни въздействия.
После следвал опит, при който движението му в едната посока
било посрещнато с електрически ток, а в другата - завършило с
подкрепление (храна). С друг червей, който предварително не е
бил в лабиринта, опитът бил повторен. Той по-трудно, при много
повече погрешни движения, придобил потребния навик.
4. Обучение по типа на инсайта. Изразява се в откриване на
отношения и осъществяване на целесъобразни действия. Пример
за проявяване на инсайт е поведението на шимпанзе, което откри­
ва възможност да използва средства за постигане на целта (пръч­
ка или да съедини две пръчки, да постави сандъци един върху друг,
за да постигне желаното лакомство - банан, портокал).
Своеобразен инсайт е подражанието - откриване и следване
на извършеното от друго животно. Подражанието може да бъде
на звукове, на действия и др. То получава най-високо развитие и
приматите. Възможно е да бъде инстинктивно (стимулиране на
животни за присъединяване към хранене, за отлитане) и имитаци­
онно - подражаване на поведение придобито в индивидуалното
развитие. Подражанието е особено присъщо на животните с гру­
пово поведение.
5. Метод на викарните (заместващи) проби и грешки.
Животното (мишка) се поставя на площадка за скачане пред две
вратички. Едната била разчертана с хоризонтални линии, а дру-
гата с вертикални. Изследвало се ще се ориентират ли животните
по зрително възприеманите различия. Един от зрителните стиму­
ли (например вратичката с вертикални линии) бил винаги прави­
лен т.е. щом мишката скочела на тази вратичка, тя се отваряла и
зад нея имало храна. При погрешен скок падала и отново била
поставяна на площадката за скачане. Местата на вратичките се
сменяли без да се спазва някакъв ред. Животното трябвало да се
научи да реагира на правилния (положителния) зрителен сигнал.
6. Образуване на класически и инструментални, оперант¬
ни условни рефлекси. И. П. Павлов успял да предаде сигнална
функция на дразнители, към които животното (например кучето)
отначало било индиферентно (безразлично). Нито звукът, нито
светлината имали за него някакво значение. Когато обаче, звукът
или светлината започнали да придружават храненето и това се пов­
таряло няколко пъти, то между звука (светлина) и храненето се
получава връзка. Достатъчно било да се появи звука (светлината),
за да се породи у животното хранителния рефлекс и да започне да
се отделя слюнка. Това показало, че доскоро индиферентният драз­
нител (звук или светлина) придобил сигнално значение. Той но­
сил на животното информация за предстоящото хранене. Връзката
сигнал-реакция И. П. Павлов нарекъл условен рефлекс, за разли­
ка от връзката хранене - реакция, която определил като безусло­
вен рефлекс. При отсъствие на подкрепление (хранене) условни­
ят рефлекс постепенно угасвал. Освен този класически начин на
обучение съществува и друг начин наречен инструментален. Под
влияние на К. Морган той е създаден от Е. Торндайк.
Ако котка бъде поставена в клетка, през която тя вижда
лакомство, котката инстинктивно се стреми да го достигне.
Протяга крака си през мрежата на клетката, бяга, опитва да пос­
тигне целта от различни страни. Случайно натиска дръжката или
пружината на вратичката и тя се отваря. Котката взема
подкреплението. В следващи опити животното все повече съсре­
доточава усилията си по посока на успешните действия. Научава
се щом бъде поставено в клетката да извърши потребното дейст­
вие - отваряне на вратичката т.е. да се ползва от своеобразния в
случая инструмент. Оттук и реакцията се определя като инстру­
ментален рефлекс. Характерно при него, за разлика от класичес­
кия условен рефлекс на И. П. Павлов, е че подкреплението не
следва веднага след появяването на условния дразнител, а след
като животното извърши известно инструментално действие т.е.
получава се по-сложна връзка - условен дразнител (миризма, вид
на храната) - инструментално действие - подкрепление. При нея
слюноотделянето не следва с появяването на условния дразнител,
а след осъществяване на инструменталното действие.
Инструменталната методика за обучение широко се прилага
и развива по-нататък. Г Гриндли формирал инструментални реф­
лекси у морско прасе. То било научено при звук веднага да извива
главата си т.е. да извършва определена операция и тогава получа­
вало подкрепление. В. Скинер започнал да провежда опити, при
които животните непосредствено не възприемали стимула. Такива
стимули той нарекъл оперантни, за разлика от пряко въздейства­
щите определяни като реактивни. В опитите разчитал на свобод­
ното поведение на животното. По този начин методиката получа­
вала името - методиката на свободното оперантно поведение.
Например, гладен гълъб е в клетка, в която има механизъм за по­
даване на храна. На удобно за птицата място е поставен ключ за
пускане на механизма. Това е осветена пластинка (ключов стимул),
която гълъбът щом удари с клюна, тя освобождава падането на
зърно. Отначало при светването на лампичката, в улейчето, което
се намира по-ниско под нея, се появява зърно. Гълъбът скоро се
научава, при светване на лампичката, да очаква и да поема появи­
лата се храна. На следващият стадии на обучение върху пластика­
та се залепва зърно. Естествено гълъбът прави усилие да го вземе,
прие което удря пластиката. Тя светва и в улейчето падат зърна.
Постепенно у гълъба се изгражда навик да удря с клюна
пластинката, когато пожелае и да получава храна. Методиката се
използва за реагиране на животни по аналогия на определен цвят,
рисунка. Получават храна при определен брой удари по ключа
т.е. при постоянно съотношение на действията и др.
Класическият и инструменталният условни рефлекси са свър-
зани помежду си.
Обучението на животните зависи от възрастта им и по незна­
чително от пола. Постепенно интензивността на обучението се
повишавали резултатите стават по-трайни. Например-, по-възраст­
ната морска молюска (sepia) по-бързо отколкото младата, прек­
ратява опитите да достигне лакомство поставено в затворен стък­
лен съд т.е. постига, в резултат на своеобразно учене, угасване на
рефлекса. Скоростта на обучението на мишки да избягват удари­
те на електрически ток при движение в лабиринт е сходна за мла­
дите и по-възрастните, но трайността на придобития навик е по-
добра у последните.
Обучението се влияе и от условията, при които са отглежда­
ни животните. Израсналите без ограничения, в обогатена среда
по-лесно се обучават, отколкото живелите при различни
ограничения.
Посочените способности за обучение и видове обучение не
изчерпват установените и възможностите в това отношение.
Съвременните научни изследвания ги допълват и обогатяват.
 25. МОТИВИ
Мотивите са подбудите, които стимулират, мобилизират, ор­
ганизират и насочват активността на животните. Тази роля могат
да изпълняват образи на потребното или на опасното, вътрешни
състояния, преживявания. Мотивите са положителни или
отрицателни, положителни са тези, които пораждат приятни емо­
ции у животните и водят до задоволяване на важни жизнени
потребности. Например, възприеманите признаци на желана хра­
на (миризма, цвят, форма и др.) пораждат приятни емоции у жи­
вотното и го мотивират за активност. Отрицателни са мотивите,
които при неприятни емоции карат животното да се въздържа от
действия, да се скрива, да демонстрира нападателно поведение
или да бяга. Например, видът на неприятел е неприятно възприятие.
Той подбужда животното да определи как да постъпи, какви да
бъдат негативните му реакции. Положителните и отрицателните
мотиви често са в единство, действат едновременно като прева¬
лират едните или другите. Това се отразява върху поведението на
животните. Те са в готовност за нападение и отстъпление, за тър­
сене и въздържане, за активност и пасивност и др. Стремят се да
се ориентират по-добре в условията, да определят кои подбуди са
повече и по-важни и как е възможно да се променят в дадените
условия. Това държи животните в напрежение, в усилена вътреш­
на активност за преценка на обстоятелствата и избор на поведение.
В едни случай отрицателните мотиви могат да изчезнат (опаснос­
тта да е преминала), да се намали тяхното значение (нападащото
животно да бъде застрашено от друго) или да се заменят с поло­
жителни (животното към което е проявен полов интерес и то от­
начало е реагирало негативно е дало знаци за благоразположение).
В други случаи положителните подбуди могат да бъдат заменени
от действието на отрицателни (откритата привличаща храна се
оказва до местопребиваването на опасно животно). Съжителството
на положителни и отрицателни мотиви, взаимната им свързаност
и замяна допринася за пълноценно адаптиране на животните в
средата, за поддържане на постоянна готовност за изменение на
поведението. Промените в положителните или в отрицателните
мотиви (увеличаване, намаляване) се отразява върху вътрешните
състояния и върху външния израз (пози, мимики, движения и др.)
на животните, (виж илюстр. №20)
Илюстр. №20

Мотивирани взаимоотношения
между китайски папагали.

Стремежът да избута лакомството от

тръбата подбужда шимпанзето Парис да
отчупва и да употребява пръчка.
 Мотивите могат да бъдат външни и вътрешни. Към външните
се отнасят признаци, предмети и ситуации, които имат сигнално
значение за животните и задоволяват техни потребности (храна,
вода, удобни места за нощуване, скриване, вида на неприятел, бу­
ря и пр.). Вътрешни мотиви са състоянията на глад, жажда, тревога,
страх, радост, умора, действие на жлезите с вътрешна секреция,
които обуславят половата зрелост и потребността от полово вза­
имодействие и др. Много от външните условия придобиват моти-
вационна роля в зависимост от мотивиращата сила на вътрешни­
те състояния и преживявания на животните. Нахраненото живот­
но няма потребност от храна, не е вътрешно мотивирано в това
отношение. Поради това и зрително възприеманата храна не го
подбужда, не го мотивира за активност. Съвсем друго е, когато
животното е гладно. Тогава и най-малката миризма на храна го
мотивира да търси. И най-малкият специфичен шум на дивеча,
който му служи за храна, го привлича. С други думи, силата на
вътрешните състояния, на потребностите на животното, които реф­
лектират като действие на вътрешни мотиви, влияят върху моти¬
вационната сила на външните фактори. Очите на страха са голе­
ми и при животните. Той придава мотивиращо значение, дори и
илюзорно, на редица дразнители. Те усилват страховото емоци­
онално състояние и подтикват животното към защитни реакции.
Има дразнители, които мотивират определено поведение, независимо о
на хищника предизвиква незабавно спиране на движенията,
притихване, скриване или бягство.

Мотивационните изменения на поведението са временни и

обратими. С преминаване на заплахата изчезват напрежението,
предприетите предпазни форми на поведение. Животното се връ­
ща към привичния спокоен начин на живот.
Мотивите активизират животните. Установено е, че деприва¬
цията (когато животното се държи гладно, жадно или при други
ограничения) заставя животното да се ориентира по-обхватно и
настойчиво в условията, да търси възможности за задоволяване
на своите потребност.
 Силата, с която действат едни и същи мотиви се опрделя ос­
вен от вътрешните състояния на животните, още от техния опит,
от възрастта, от конкретната обстановка. Младите животни, с по-
малък опит повече се боят от различни неща, проявяват по-голя­
мо любопитство и по-продължително ги изследват. Повече драз­
нители мотивират тяхната активност. Животните, които живеят в
група, при присъствието на себеподобни се чувстват спокойни,
удовлетворени. Отгледаните изолирано дори при възприемане на
своя облик в огледалото реагират възбудено, изплашено,
нападателно.
Колкото са по-големи измененията в ситуацията, в стимули­
те които оказват подбуждащо влияние върху животните, толкова
по-голяма е тяхната активност, толкова повече са усилията им да
овладеят ситуацията, да се справят с нея. Това може да се постиг­
не с различни реакции - от търсещо, изследователско поведение
до агресивност или бягство. Е Хайнд привежда пример на мишка
в клетка с въртящо се вътре колело и на друга в клетка с люлка,
задвижването на която изисква по-малко усилия. Колелото като
стимулиращ фактор, в което мишката извършва много повече дви­
жения и изразходва повече енергия, обуславя по-голяма активност
на животното.
При постоянна обстановка на дефицит на хранителни
продукти, свикналото е недоимъка животно, макар и недостатъч­
но нахранено, не е мотивирано да проявява голяма активност. Тя
малко би му дала, освен излишно изразходване на сили. Не е така
при промяна на условията. Те откриват перспективи и влияят за
разгръщане на активността.
Мотивите обуславят насочеността на активността на
животните, техните очаквания, образите на онова към което се
устремяват. Миризмата на желания дивеч актуализира представа­
та за него и мобилизира силите за постигане на целта.
Дразнителите, които мотивират активност са в състояние да
запазват тези си функция, докато са съпътствани от подкрепления.
Ако определен шум мотивира животното за активност и тя пери­
одично завършва с успех, то шумът продължава да бъде важен
фактор при ориентирането на животното. Когато шумът многок­
ратно не води до очакван резултат, той загубва сигналната си, а
заедно с това и мотивираща роля.
Освен измененията в средата, мотивиращо значение има и
бързината, с която те се извършват. Резките промени, положител­
ни или отрицателни, привличат вниманието и обуславят активност.
Връзката дразнител — мотивация — активност не винаги е
еднозначна. В едни случаи мотивацията може да усилва
активността, а в други да я снижава. Гладните мухи Phormia уве­
личават двигателната си активност, когато получават фруктоза.
Тя обаче постепенно се натрупва в организма и реактивността на
насекомите се снижава.
Според потребностите на животните различни дразнители ста¬
ват актуални и мотивират тяхната активност. Едни са
потребностите, когато животните охраняват своята територия, ко­
гато събират материал за гнездо или търсят храна.
Условията на живот водят до конкурирането на мотиви, до
доминиране на едни и подтискане на други. Силен мотив за глад­
ното животно е храната, която по миризмата то усеща, че е
наблизо. Но ако в същото време улавя и миризмата на хищник,
пред потребността да съхрани себе си, животното подтиска под­
будите за хранене.
Животните имат близки и по-далечни мотиви. Свидетелство
за това е, че много от тях (вълци, кучета, катерички и др.) не изяж­
дат изцяло храната, която имат. Те разделят храната и скриват
част от нея за следващи дни.
Мотивацията многопосочно влияе върху животните. Тя изос­
тря сетивата и осигурява сенсибилизация (устойчивост) на вза­
имодействията между тях. Онова, което е мотивирало активност­
та става по-траен обект на вниманието, повишава неговата изби­
рателна насоченост. Когато действието на хормоните, които под­
буждат птиците към изграждане на гнезда е по-слабо, строител­
ната дейност е по-бавна и по-некачествена. При оптимална хор¬
монна наситеност на организма движенията на птиците стават по-
координирани и успешни. Гнездата придобиват необходимата фор-
ма и здравина. Мотивите изменят състоянието на кръвоносните
съдове на животните, пигментацията на клетките. Различна става
окраската на кожата на риби, гущери, маймуни и др.
Мотивите се обогатяват и усъвършенстват в онтогенетично¬
то развитие на животните, в процеса на техния социален живот
(в групата). Много от страховите състояния, йерархическите фор­
ми на взаимоотношения като мотиви за поведение, животните при­
добиват чрез подражание на по-възрастните. Възприеманите тех­
ни действия често стават своеобразни мотиви на поведение.
Кокошки, които кълват зърна, подбуждат другите, въпреки, че пре­
ди това те са се били нахранили и са отказали да приемат повече.
Куче, което до половата зрелост било отглеждано изолирано и
при бедна обстановка, впоследствие не умеело да се предпазва от
болезнени въздействия (не се отдръпнало от горяща клечка кибрит,
удряло се във водопроводни тръби и др.). Непроявявало избира­
телно внимание към външни дразнители.
 26. РАЗВИВАЩА РОЛЯ НА ИГРАТА

Сложните условия на съществуване в многообразната и про­

меняща се природна среда обуславят необходимостта от съвър­
шенство в проявленията на животните, от поведение, което мак­
симално да съответства на обективните условия. Всяко противоре­
чие между обективни изисквания и осъществявана активност от
животното сурово се наказва, а нередко може да коства и живота
му. Неумелата отбрана или не добре премереното нападение да­
ват предимство на противната страна. Изпуснатите възможности
се заплащат с гладуване от животното, със стресови състояния, а
понякога и със загиване. Колкото и съвършен да е инстинктивни­
ят механизъм на поведение и той се нуждае от предварително
упражняване, уточняване. В усложнената действителност инс­
тинктите не могат да осигуряват потребното адаптиране, уравно¬
весяване със средата, ако не се допълват, обогатяват и коригират
от възможностите на навиците и интелектуалните форми на
поведение. Това налага съгласувания между инстинкти, навици,
интелект, установяване на целесъобразни връзки между тях.
Потребни са добре овладени комплекси, които гарантират жизне­
но важните проявления на животните. Трудно и рисковано е всич­
ко това да се постига в непосредствената практическа дейност, в
борбата за съществуване. Ето защо преди практическата дейност
се създават условни разнообразни ситуации, в които се изграждат
и отработват, проверяват, допълват и коригират многообразни фор­
ми на поведение. Това изпълнява играта на животните. В нея и
чрез нея те се подготвят за своите реални функции в живота. Без
да са изложени на опасности животните извършват всевъзможни
действия, изпитват удовлетворение от условното участие в живо­
та на групата, приобщават се към постиженията на нейното вза­
имодействие със средата. Игрите изискват и допринасят за разви­
тие на психиката на животните - за разширяване на обхвата на
възприятията, за усилване и разпределение на вниманието, за нат­
рупване на представи и съхраняването им в паметта като опит, с
който да сравняват и да предприемат верни действия и др.
Животните се научават да проявяват усилия, да превъзмогнат
трудности. В игрите те постигат физическа и психическа зрелост.
Колкото животните стоят по-високо в еволюционното развитие,
по-сложни и многообразни са начините им на взаимодействия със
средата и по-голяма е свободата на тяхното поведение, по-развит
е техният интелект, толкова те повече играят. Не случайно особе­
но игриви са делфините, шимпанзетата, които чрез игрите си се
научават по-добре да се отзовават на променящите се условия.
Лоренц справедливо нарича интелектуално развитите животни спе­
циалисти по неспециализираност т.е. те са способни да постъпват
нестандартно в променящите се условия, да намират и да използ­
ват адекватни на тях подходи.
Игрите са присъщи най-вече на младите поколения животни
и това е обяснимо. На тях най-много им е потребно в игрите и
чрез игрите да обогатяват своя опит, да се подготвят за живота.
Играят и животните от следващите възрасти за овладяване на нови,
жизнено важни действия, навици. Положителните емоции при иг­
рите са своеобразно подкрепление, мотив за активност на
животните. Птиците часове се оставят да ги носи вятърът в
пространството. В бурите те усъвършенстват летателните си
възможности. Това птиците не биха правили, ако не им доставя
приятни преживявания. Котето не би си играло дни наред с къл­
бото прежда, кучето - с някакъв предмет, малките на лисиците, на
вълка не биха така настървено се борили, гонили, премятали, ако
игрите също така не будеха у тях приятни емоции. Развитието на
емоциите в игрите подготвя животните за изпреварващо емоци­
онално отразяване на ситуациите. То е от съществено значение за
• адекватност на поведението. Стимулира или задържа определена
активност. Преди да се осъществят още мисловният анализ и син­
тез и да се предприемат необходимите практически действия, емо­
циите вече са дали "зелена улица" или са поставили своя "стоп", с
което са усилили вниманието и оценяването на обстоятелствата.
В игрите,освен индивидуалните механизми на поведение, се
отработват взаимодействията с останалите членове на групата -
при нападение, защита. Овладява се съдържанието на йерархи-
ческите зависимости.
Животните предпочитат подвижните игри. Те отговарят на
начина на техния живот. Това са борбите, догонването, търсенето,
ловуването, скриването, проследяването, полови взаимодействия
и др. Любими са манипулативните игри - с различни предмети. В
игрите животните проявяват изследователско поведение. Те разг-
глеждат обектите от различни страни. Миришат ги, гризат ги, об­
ръщат ги. Придобиват за тях различни познания. Установяват връз­
ки и зависимости. Например, делфините придружават кораби,
край тях играят като извършват красиви скокове, приближават се
и се отделечават, опознават издаваните от кораба звуци, вибраци­
ите на водата, възприемат образа на кораба.
Като си играе с мишлето, което е уловило - пуща го, хваща
го, догонва го и др., котето се проявява като изкусен
експериментатор. То опознава природата на мишлето - външния
му вид, особеностите на поведението. С оглед на тях тренира сво­
ята ловкост. Осъществява по-добра координация между поведе­
нието на обекта и своето поведение.
Птиците, които се реят в небесните висини в слънчеви или в
бурни дни, също "експериментират", улавят и упражняват връзки
между въздушните потоци и положението на своето тяло,
действията, които са оптимални при дадени условия.
В игрите животните разгръщат и развиват своите
способности, опознават възможностите си. Укрепва тяхната
увереност, самочувствие, които са от съществено значение за ус­
пеха на практическите им начинания (виж илюстр. № 21)
Играта, със своята условност, позволява многовариантност
при нейното изпълнение. Това увеличава развиващите й
възможности.
1. Игрите могат да бъдат повтаряни.
2. В игрите е възможна размяна на ролите. Веднъж животно­
то да е в ролята на нападащо, а после - на отбраняващо се, на
гонещо или гонено и др.
3. Условната дейност в игрите може да не бъде изпълнена в
нейната цялост. Да се възпроизвеждат само отделни важни фраг-
 Илюстр. №21

Игра на мечета

Игра на бели мечки във водата

Поощряване към игра у кучета

менти от дейността. Например, да се осъществи само проследя­
ването на даден обект без следващите операции. Или неколкок­
ратно да се възпроизвеждат нападащият или отбягващият скок и
пр.
4. възможно е да бъдат смесвани движения от различни
дейности - защита, лов, полово поведение.
5. Допустима е размяна в последователността на действията.
Животното най-напред да извършва скокове за хващане. После
да упражнява залягане и пълзене.
6. Игровите действия лесно могат да бъдат прекъсвани от дру­
ги видове активности - хранене, скриване и пр.
Игровото поведение на животните се подбужда от вътрешни
и външни обстоятелства. Когато животното е нахранено,
благоразположено, то е склонно към игра. Играе здравото животно,
неумореното, по-младото, изпълненото с енергия. Мотиви за иг­
ри са и външни предпоставки. Търкулнатото кълбо е повод котето
да се спусне към него и да започне да играе. Видяната топка прив­
лича към игра кучето и др.
Игрите при бозайниците често се подхващат от възрастното
животно. То предизвиква малките да играят чрез поглед, движения,
закачане, "хапане", подбуждащо размахване на опашката.
Маймуните гъделичкат децата си и така ги подтикват към игри. В
игрите, като подражават на възрастното животно, малките придо­
биват опит, усъвършенстват форми на поведение. Обикновено
инициатори на игри в групата са животните, които имат по-висок
ранг в социалните отношения. Останалите повтарят
възприеманото, подражават.
При вътрешногрупови стълкновения игрите са средство за ус­
покояване на възбудените животни. Достатъчно е един от конф¬
ликтуващите да заеме поза на помирение, на покана за игра, като
си послужи с игрови мимики, за да отслабне агресивността у дру­
гите животни и да припламне чувство за игрови взаимодействия.
Животните, които са лишени от свобода, играят повече. По
този начин от една страна те компенсират ограничеността на сво­
ите движения и от друга, игрите са им единствената възможност
да осъществяват биологическите си механизми на жизнено важни
за тях взаимодействия със средата.
27. ДЕТЕТО НА ЧОВЕКА И НА ШИМПАНЗЕТО
(СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО)

При сравняване на новоборазованията във физическото и в

психическото развитие на детето на човека и на човекоподобната
маймуна се придобиват познания за факторите на развитието (фи­
зическо и психическо), за връзките между биологичното и
социалното, за общия корен в развитието на приматите и на човека.
Богатата научна информация, която се получава чрез този подход,
е основание редица автори да прибягват към него.
През 1930 г. във Флорида в продължение на една година са
проведени наблюдения за развитието на женско шимпанзе наре­
чено Алф. До 9 м. то общувало само с възрастни хора. Не било
подлагано на дресиране, не му обличали дрехи. Осигуряван му
бил само всевъзможен комфорт и условия за упражнения и игри,
каквито и както то намери за добре. Общият извод бил, че шим¬
панзето се развива физически по-бързо от човека. На година то
вече имало млечни зъби като на тригодишно дете. Инстинктите
не се проявявали веднага с необходимото качество, а след извес­
тно упражняване. Така активните движения за бозаене у Алф се
появили на втория ден, но потребни били още два дни, за да за­
почне да бозае добре. Движенията му се развивали по-бързо, но у
него и в човешкото дете фазите на развитието на движенията про­
тичали в една и съща последователност. Установено било, че ко­
ординирането на движенията, овладяването на по-сложните дви­
жения - пълзене, сядане, стоене, ходене не се появяват
автоматично, а са резултат от научаване и се влияят от условията
на живота. През третата седмица човешкото дете и детето на
шимпанзето, поставени по корем, повдигат главите си, но докато
човешкото дете след втория месец е в състояние да повдигне и
гърдите си, то шимпанзето прави това в началото на втория месец.
Детето започва да пълзи след седмия месец, а шимпанзето - през
третия. То започва да сяда след третия месец, да стои като се опи­
ра на нещо през четвъртия, да ходи свободно през седмия. Детето
съответно сяда към 8 м, стои с опора към 10 м. и прохожда сво-
бодно към година и половина.
Що се отнася до психическото развитие, то добрите условия
могат да подобрят постиженията на човекоподобните маймуни,
да допринесат за тяхното разгръщане, но не и по същество да ги
изменят. Остават да доминират видовете ограничения. Не е така
при човека. Тук адаптивността е изключително голяма и условията
на живот са определящи за равнището на психически постижения,
до които ще достигне човекът. При тяхното обедняване, ограни­
чаване и развитието е ниско. Примери за това има не малко.
През 1920 г. индийският психолог Рид Сингх с група ловци
край вълча дупка открили заедно с вълчетата на разходка две мо­
миченца - едното на около осем години, а другото на около годи­
на и половина. Ловците успели да вземат децата и Сингх се наел
да ги отглежда. Те бягали на четири крака, плашели се и се опит­
вали да се скрият при вида на хора, виели през нощта като вълците.
Малкото дете, нарекли го Амала, умряло след година, а това на 8
години - Камала, живяло до 17 години. Това позволило на Сингх
около девет години да води дневник на детето. Той положил мно­
го грижи да компенсира пропуснатите години в обучението, въз­
питанието и развитието на детето, но пропуснатото трудно могло
да се догони. Към 17 години Камала имала умствено развитие на
четиригодишно дете.
През 1799 г. в горите близо до Авейрона във Франция било
намерено момче на 11-12 години израствало сред животни, то се
бояло от хората, катерело се като маймуна по дърветата. Не уме­
ело да говори. Усилията да му се помогне в социализирането не
дали значими резултати.
През 1828 г. В Нюренберг бил открит младеж, който до 17
години живял изолирано от хора. Той не умеел да говори, трудно
ходел, не обичал силната светлина и приемал за храна само хляб
и вода. Допуска се, че е бил наследник на някои от немските князе
и в резултат на дворцови интриги бил заключен още като дете в
ниска, тясна стая-затвор. Получавал храна само от надзирателя,
който никога не е разговарял с детето.
Вече в нашия век в Пенсилвания в САЩ било намерено
момиченце, което до 6 години не било общувало с хора. То било
незаконно родено и го криели на балкона. Когато спяло му поста-
вяли храна. Момиченцето не умеело да говори и трудно можело
да бъде научено.
Благоприятното отражение на социалната среда за пълноцен­
ното развитие на човешкото дете е добре познато и то постоянно
се потвърждава от прогреса на обществото. Как обаче социална­
та среда би повлияла върху приматите и по-специално върху деца
на шимпанзета, които стоят най-високо в еволюцията на
животните, това е проблема, която съблазнява изследователи, на­
сърчава ги да полагат усилия, да жертват от удобствата и времето
си, за да получат повече и по-надеждна научна информация. Тя е
потребна не само от познавателна, но и от практическа гледна
точка. Би позволила по-добре да се взаимодейства с тези животни
в интереса на тях и на човечеството.
През 1931 г. женско шимпанзе - Гуа било отделено от майката,
когато то било на седем и половина месеци. Съпрузите Келлог го
взели да го отглеждат и да го възпитават. В същото време техният
син Доналд бил на десет и половина месеци. В продължение на
девет месеци двете деца били отглеждани и възпитавани заедно,
при еднакви условия. Те били обличани, завивани, лекувани, ед­
накво хранени, имали общ режим, обща обстановка, внимание и
др. Голяма част от времето децата играели. Гуа често хвърляла от
стола предмети и се навеждала да види как те падат. Когато тя
намирала дреха, връвчица слагала ги на шията и ходила като ши­
роко се усмихвала. Накичвала се и с клонки. Децата с желание се
криели в сандъци и кошници. Гуа се люлеела на дръжката на
вратата, на клони на дърветата, за нея било играчка всичко, което
може да гризе, да хвърля, да издава звук. Гуа духала по стъклото и
рисувала по него с пръст, преспивала с ръце пясък и копаела дупки.
Понякога грабвала играчка на Доналд и закачливо се усмихвала.
Двете деца, седнали на пода, си препращали едно на друго топката.
Гуа изоставила от Доналд по отношение на подражанието.
На година и пет месеца Доналд отварял и затварял кутии, влачел
метлата по пода, сякаш мете, ходил из стаята с ръце на гърба и др.
Всичко това било недостъпно за шимпанзето.
Гуа и Доналд още от самото начало живеели дружно. По вре­
ме на разходки Гуа се държала покровителствено. Ако Доналд
изоставал Гуа се връщала, хващала го за ръка и се стараела да му
помогне. Към възрастните Гуа била недоверчива и трудно може­
ла да бъде предразположена. Тя помагала, когато я обличали и
събличали. Вдигала глава да й завържат лигавник. Това Доналд
можел да прави година по-късно. Двете деца се радвали, изразя­
вали своите емоции при проявяване на внимание към тях, получа­
ване на подаръци и др. (виж. илюст.№ 22)

Илюстр. № 22

Усмивка на шимпанзето и на детето

на шимпанзето и на детето
Младото американско семейство Хейс, вече в по-ново време,
взело няколко дни след раждането шимпанзе (нарекли го Вики) и
започнало да се грижи за него като за свое дете. "Родителите"
проявявали много обич и внимание към шимпанзето. През 1952 г.
семейството издало книга, в която двамата съпрузи описали сво­
ите наблюдения за развитието на шимпанзето. То било привърза­
но към "родителите" си и постоянно искало да бъде с тях. Обичало
да играе, като особено му доставяло удоволствие да бута нареде­
ни предмети. Проявявало любопитство към новото. Бързало да
облече подарените му дрехи, да разглежда картинките в илюстро­
вани книжки, да пробва лакомства. Показвало умение да под­
ражава - да почиства с четка мебели, дрехи, да мие съдове, да се
черви с червило, да забива пирони с чук и др.
Към година и шест месеца "родителите" могли да научат шим-
панзето чрез подражание, когато му казвали "направи това" да
пляска с ръце, да свири ос свирка, да реди кубчета. Още през
третия месец можело да показва изображението на показан му
предмет. През третата година шимпанзето подражавало както
приблизително и тригодишно дете. То използвало различни начи­
ни за да привлича вниманието на охолните към себе си, особено
когато в семейството идвали гости. Шимпанзето се научило да
произнася думата "мамо", с която си служело, когато искало нещо.
Проявявало интерес към играчките, любими и за децата. При об­
щуване с деца, пазело играчките си, бранило ги да не му ги вземат.
По тази причина ие винаги се отнасяло ласкаво към децата. С
времето възпитанието на шимпанзето ставало все по-трудно.
През периода 1913-1916 г. интересни сравнителни проучва­
ния провела Н. Н. Ладигнна Коте. В продължение на две години в
семейни условия тя се грижела за шимпанзето Йони.
(виж люстр. №23)
Взела го, когато то било на година и половина. Или го отг­
леждала приблизително до четвъртата му година. По-късно в пе­
риода 1925-1929 г. Ладигина Котепровела същите наблюдения до
четвъртата година на своя син. Това и позволило да събере чрез
сравняване значителна научна информация. Тя подробно описала
поведението на Йони.
Всичко, което Йони виждал у възрастните, искал да го
 Илюстр. №21

Шимпанзето Йони

притежава. Ако му покажели тапа от шише, той веднага прекъс­

вал играта и правел усилия да вземе тапата. Щом успеел, слагал
предмета в устата и по никакъв начин не го давал. Когато шим-
панзето било оставяно на спокойствие, то изплювало тапата и по­
вече не и обръщало внимание. Обичало всичко да влачи и колко­
то се вдигал по-голям шум, толкова възторгът му бил по-голям.
Много обичало да го возят. От игра Йони никога не се отказвал.
Любимо му било да се промъква през различни дупки и при зат­
руднения полагал усилия. Според Л. Коте чрез играта животното
се тренира за преодоляване на препятствия, нещо което му е пот­
ребно при естествени условия на живота. Йони се намирал в пос­
тоянна психическа активност. Всяка негова игра обаче, не била
продължителна. Тя представлявала сбор от несвързани помежду
си действия. Йони обичал да събира различни предмети и да ги
обединява по някакви сходства (цвят, прозрачност и др.).
Привличали го звуковете и ритмично пляскал с ръце. Той правил
опити да улови вода с ръце от чешмата. Търсел удобен начин за
пиене. Поставял различни предмети в устата си, в това число и
стъкла, за да види какви са, но никога не се порязвал. Голям бил
стремежът му да унищожава всеки предмет, независимо от забра­
ните и наказанията. Йони тържествувал, когато създавал хаос
наоколо. Разкъсвал книжки,разливалвода по пода, размазвал какво­
то намери по стъклата, изваждал и разхвърлял дрехи и др. Йони
бил много привързан към своя възпитател и се чувствал спокоен,
когато се държал за него. Съчувствал му.
Наблюденията на Н. Н. Ладигина Коте й позволили да нап­
рави следните по-важни изводи за общото и различното в разви­
тието на маймуната и на човека:
1. И у двете деца има общи инстинкти - за самосъхранение,
самозащита и агресия. И двете са твърде страхливи. Боят се от
странични хора, от големи животни, от тъмно и др. Сходни са
емоциите им при страх и.гняв в еднакви ситуации. И у двете деца
е силно развит инстинктът за собственост.
2. И двете деца предпочитат блестящи, ярки, прозрачни
предмети. Любими са им червените, белите, жълтите, сивите и се
плашат от черните. Предпочитат малките, кръглите неща, меките,
гладките, еластичните, топлите, приятно миришещите, сладките
и сладкокиселите. И двете деца се украсяват с лентички, с дълги
парцалчета и др.
3. И двете деца обичат свободата. С нежелание се обличат,
закопчават. Плачат, когато ги затварят в стаята и се радват при
освобождаване.
4. Еднакво проявяват симпатия към възпитателката. Притискат
се в нея, прегръщат я, деликатно се опират с ръце или с устни до
лицето й.
5. И двете деца имат тенденция към подражаване, но детето
превъзхожда шимпанзето.
 6. И двете деца заместват предмети с други. Например, като
нямат молив "рисуват" с клечка, пирон, пръст.
7. Сходство между шимпанзето и детето се вижда в игрите.
Децата се увличат от подвижни игри. Особено обичат да се гонят
и да отнемат предмети. Обичат да лазят, да се катерят, да догон­
ват топка, да отварят и да затварят прозорци, да наблюдават през
прозореца движението по улицата. Каквото намерят - камъчета,
пръчици, капачки, веднага им стават играчки. Разрушителните игри
са характерни и за двете деца. Като правят нещо непозволено, те
се стараят да го скрият, да го замаскират. Заинтересоваността и
любопитството и у двете деца не са постоянни.
8. И двете деца са твърде наблюдателни, те откриват всяка
промяна в облеклото, в обстановката.
9. И двете деца се ползват от сходния език на жестове, забе­
лязват се общи звуци.
10. Родителският и половият инстинкти у децата на маймуна­
та и на човека се появяват още до половото съзряване.
Всички тези сходства свидетелстват, както посочва Н. Н.
Ладигина Котс, за тясна родствена връзка между маймуната
(шимпанзето) и човека. Заедно с това, съществуват и значителни
различия:
1. Детето и шимпанзето седят различно. Шимпанзето е с пов­
дигнати крака, подпряно на ръцете. На два крака шимпанзето стои
трудно, неустойчиво. Но то пълзи по-добре, има по-голяма физи­
ческа сила и по-добре развито чувство за равновесие.
2. Детето се самообслужва (храни се, облича се, мие се, реши
се) твърде небрежно и припряно. Шимпанзето върши всичко това с
голямо внимание. То помирисва храната преди да яде, пробва я.
Храни се бавно и никога не гълта костилки, което често се среща
при детето. Шимпанзето не понася масло и месо, но апетитно изяж­
да някои насекоми. Това се оценява като индивидуална особеност.
Например Гуа никога не е посягала на насекоми. Детето понякога
дава своята храна на близките. Шимпанзето - никога.
3. Йони сам се лекува. Той ближе раните си, изважда си
трънчета, охотно приема лечение и стоически понася болка. Детето
се бои от всяка рана и не обича да се докосват до нея. Към болки­
те е много чувствително.
4. Още тригодишното дете проявява елементи на чувство за
справедливост (защита на слабите), нравственост, алтруизъм.
Всичко това е чуждо за шимпанзето.
5. У Йони емоциите се изразяват в мимики. Детето плаче без
сълзи до шест месеца. У шимпанзето сълзи въобще няма. Емоциите
му се изразяват в обща възбудимост. Тя често е на границата на
афекта. У детето общата възбудимост се явява рядко. У шимпан­
зето доминират емоциите - вълнения, страх, гняв. У детето емо­
циите са по-богати. То преживява огорчения, удивления и др.
6. Детето е по-склонно да подражава. То възпроизвежда
мимики, жестове, разговор, гласове на животни и др. Шимпанзето
имитира само лая на куче и гласа на други шимпанзета. Същото е
и по отношение на движенията.
7. От събраните предмети детето прави различни неща. От
пясъка то строи къщи, от клечки реди фигури и др. Йони само
събира предмети. Човешкото дете конструира. Шимпанзето само
руши.
8. При манипулирането у маймуните преобладава анализът.
При детето на човека доминира синтеза. С развитието на детето
той придобива все по-голяма сложност.
9. Шимпанзето Йони, макар, че постоянно е чувало човешка
реч, тя у него не е получила развитие. Научило се е правилно да
реагира на редица думи. Детето овладява речта и това се отразява
благотворно върху цялостното му развитие.
10. Между човека и шампанзето съществува и принципно би­
ологическо различие. Мозъкът на човека е три пъти по-голям. Тази
разлика не може да бъде отстранена каквито и методи на изслед­
ване и на обучение да бъдат прилагани. Малкото шимпанзе из­
раства като голямо, докато детето на човека се формира като лич­
ност с богат социален опит (знания, умения, способности).
 Краткият курс по еволюционна психология само въвежда в
богатата проблематика на психическите новообразувания у жи­
вотните и тяхната роля за целесъобразното им уравновесяване със
средата. Поставя си за задача да даде начални познания за психи­
ката на животните и да създаде интерес към нея. Познанията в
това отношение ще позволят по-добре да се разберат механизми­
те на психическото отразяване у човека и по-добре той да взаимо-
деййства с останалия жив свят. Доколкото написаното постига
това, то изпълнява своето предназначение.
 ЛИТЕРАТУРА
1. Веселковск 3. Необикновеното при животните. С, 1979
2. Гальперин П. Я. Введение в психологии, М., 1976
3. Дарвин Ч. Произходът на човека и половият отбор. С.,1974
4. Дембовский Ян, Психология животньк, М., 1959
5. Дембовский Ян. Психология обязьян, М., 1963
6. Джой Алтен. Приятели от гората, С, 1986
7. Жуливерт М. А., Очарователният свят на паяците, С, 1994
8. Зверев М., Съкровищница на чудеса, С, 1982
9. Кликс Фридрих. Пробуждащото се мислене, С, 1986
10. Коте Ладигина Н. Н., Злементарное мншление животннх,
"Вопр. психологии", 1955, 3
11. Коте Ладигина Н. Н. Развитие психики в процесее зволюции
организмов, "Сов.наука", 1958
12. Леонтьев А. Н., Проблеми развития психики,. М,,' 1965
13. Лоренц К., Соломоновият пръстен. Езикът ка животните, С,
1991
14. Лубоцки Д. Н. и Е. М., Душата на животните и на човека, С,
1929
15. Маркова А. Я., Процесс злементарной абстракции у низших
обязьян, "Вопр. психологии", 1962,1
16. Милн Дж. и Милн М., Чувства животньк и человека, М., 1966
17. Нетов Ив., Еволюционна психология, С, 1977
18. Павлов Ив. П., Двадесетгодишният опит от обективното изу­
чаване на висшата нервна дейност (поведението) на животните,
С, 1953
19. Понучаев А. Т. Импринтинг, С, 1973
20. Рубинштейн С. Л., Основн общей психологии, М., 1945
21. Сергеев Б.Ф. Ступени зволюции интелекта, Л., 1986
22. Фарленд Д. Мак, Поведение животньк, М., 1988
23. Фролов Ю. П., От инстинктите до разума, С, 1942
24. Хайнд Е, Поведение животннх, М., 1975
25. Штейман Г., Оружие животньк, М., 1984
26. Уланова Л.И., Формирование у обязьян условньк знаков внра-
жающих потребность в пище. Сб." Исследование вншей нервной
деятельности в.естественом зксперименте, К., 1950
 СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение 3
1. Предмет, задачи и връзки с други науки 6
2. Развитие 12
3. Методи на изследване 18
4. Предпоставки за възникване на психиката 24
5. Тропизми 28
6. Поява. Същност и функции на психиката 31
7. Сигнална функция и биологически смисъл
& Условия за придобиване от дразнители
на сигнална функция 40
9. Внимание 45
10. Елементарна сетивна психика 53
11. Осезателни усещания 58
12. Обонятелни усещания 68
13. Инстинкти 73
14. Перцептивна психика 81
15. Зрителни усещания и възприятия 91
16. Слухови усещания и възприятия 97
17. Представи и памет 102
18. Емоции и чувства 107
19. Навици 121
20. Интелект 126
21. Мислене 135
22. Ориентировъчна дейност 144
23. Вътрешновидови и междувидови сигнални
взаимодействия 152
24. Способности за обучение и видове обучение 162
25. Мотиви 167
26. Развиваща роля на играта 173
27. Детето на човека и на шимпанзето
(сравнителен анализ на развитието) 178
Литература 188
 Еволюционна психология
Л. Ст. Георгиев

Рецензенти: 1. доц. В. Мадолев

2. доц. к.п.н. Г. Енева
Технически редактор: Кристиан Костов
Художник на корицата: Христо Шапкаров
Тираж 1000, формат 1/16, Коли 11,87
Пореден №45 от утвърдения тематичен план за 1997г.
Учебникът е одобрен от МОНТ с протокол №22/28.03.97г.