Professional Documents
Culture Documents
Ерих Фром-Изкуството да обичаш
Ерих Фром-Изкуството да обичаш
| Ерих Фром
| Изкуството да обичаш
A>
Ерих Фром е известен американски психолог и социолог от германски произход,
един от основателите на фройдомарксизма като специфичен клон на неофройдизма.
„Изкуството да обичаш“ има сензационен успех в целия свят, издадена е в милиони
екземпляри. В тази малка книжка авторът ни предлага своите мъдри отговори на
въпросите: как да превъзмогнем страха от любовта, как тя може да освободи скритите
възможности на човека, как да бъде най-радостното и вълнуващо преживяване в
живота ни.
A$
> ПРЕДГОВОР
P>
Наистина, никога обичаният не търси, без да е търсен от любимата. Щом
светкавицата на любовта блесне в _едно_ сърце, знай, че _друго_ замира от обич.
Когато в твоето сърце сияе обичта към Бога, не се съмнявай в Божията обич.
За да ръкопляскаш, винаги са ти необходими две длани.
Божествената мъдрост е съдба и по нейния закон обичта ни съединява един с
друг.
Нейната повеля свързва всяка частица от света с другата половина. В очите на
мъдреца Небето е мъж, Земята — жена, тя вдъхва живот на всичко, идващо от небесата.
Търси ли Земята топлина, Небето щедро й я дава. Жадува ли за свежест и влага —
небето я дарява. Небето обикаля като съпруг грижовен зимнина да трупа за своята
любима.
Земята пък, стопанка прилежна, ражда и кърми своите деца. Земята и Небето са
две разумни същества, защото на логиката отговарят делата им. Ако те не се радват
един на. друг, защо тогава ще се сливат в прегръдките на обичта?
Как без Земята могат да цъфтят, цветя и дървета? Без нея какво ще се роди от
небесните лъчи и дъждове? Когато Бог вдъхна у мъжа и жената воля да запазят света
със своето единство, Той накара всяка частица от битието да се стреми към своята
половина.
Само привидна е войната между деня и нощта — целта им е една и съща. Споява
ги една обич в името на съвършенството на общото им дело. Без нощта човешкият род
не ще спечели, а денят няма да има кого да храни.*
[* Nicholson, R. A. Rumi. London, 1950, pp. 122–123.]
P$
>>>
Обичта поначало не е отношение към отделна личност. Тя е _позиция_,
_ориентация на характера_, определяща връзките на едно лице със света като цяло, а не
с един обект на обичта. Ако човек насочва обичта си сам към даден индивид и е
равнодушен към другите хора, неговото чувство не е обич, а симбиотична
привързаност или разширен егоизъм. Въпреки това мнозина са убедени, че обичта е
въпрос на обект, а не на човешко качество. Те дори мислят, че ограничаването на
обичта само до „любимия човек“ доказва колко силно е това чувство. Фактически
налице е същата самоизмама, за която стана дума в началото. Който не осъзнава обичта
като активност и душевно качество, той мисли, че трябва единствено да се намери
подходящ обект и. после всичко останало се нарежда от само себе си. Подобно
схващане напомня за човека, който иска да рисува, за да стане художник, но вместо да
се заеме да изучи правилата на изобразителното изкуство, твърди, че трябва да чака да
се появи подходящ обект и щом го намери, от само себе си ще започне да рисува
хубаво. Ако наистина обичам един човек, аз обичам всички хора, обичам света, обичам
живота. Ако мога да кажа на друг човек: „Аз те обичам“, трябва да съм в състояние да
заявя: „Аз обичам в теб всеки човек, чрез теб обичам света, в теб обичам и себе си.“
Схващането, че обичта е една принципна ориентация към всички хора, а не само
отношение към един човек, не изключва различията между видовете обич според
обекта, към когото тя е насочена.
КРАЙ
I>
© 1956 Ерих Фром
© 1992 Владимир Ганев, превод от английски
Erich Fromm
The Art of Loving, 1956
__Издание:__
Издателска къща „Хр. Ботев“, 1992