Professional Documents
Culture Documents
ЕТИКАТА В БЪЛГАРИЯ –
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ
Съставител
Емилия В. Маринова
2
ISBN 954-775-417-3
•
Формат 60х84/16
Печатни коли 18,75
Издателски коли 16,25
•
FABER – В. Търново (062) 35 256
e-mail: faber@abv.bg
3
СЪДЪРЖАНИЕ
Увод ....................................................................................................... 5
Част първа.
За етиката в България
Васил Проданов. Етиката в България – вчера, днес и утре .............. 7
Емилия Маринова. Секция “Етика” и нейният научно-
изследователски потенциал ....................................................... 30
Любомир Драмалиев. По някои проблеми на родната етика ......... 45
Слави Димитров Славов. Размисли за историята на българската
етическа мисъл ............................................................................ 58
Татяна Батулева. Френската философия и българската етическа
мисъл. Проекции и акценти на влияние ................................... 63
Латьо Латев. Български дисертации в областта на етиката от
края на ХІХ – началото на ХХ век (Няколко бегли щрихи от
европейското влияние върху етиката в България) ................... 74
Росина Данкова. Зоя Ставрева (1883-1962) – основоположник
на метаетиката в историята на българската философия ......... 80
Нина Димитрова. Иван Кинкел – изследвания върху етосите на
стопанските форми ..................................................................... 94
Иван Кацарски. Народна морална философия (добро и зло
у Елин Пелин) ............................................................................. 99
Част втора.
Приложната етика
Станка Христова. Приложната етика – по света и у нас ............ 109
Александър Стойчев. Етични проблеми с новите технологии в
медицината и европейската биоетическа конвенция ............ 122
Даниела Сотирова. Бизнес етиката и бизнесът на етиката ......... 131
4 Етиката в България – вчера, днес и утре
Част трета.
Социални предизвикателства пред българската етика
Васил Момов. Етическо творчество: необходимост и
предизвикателства при социална промяна и статукво .......... 197
Васил Вичев. Либерализъм и нравственост ................................... 207
Милчо Николов. Актуалната евристичност на концепцията за
ressentiment ................................................................................ 214
Станка Христова. Модернизация и индивидуализация ............. 221
Николай Михайлов. Другият............................................................ 237
Валери Личев. Екзистенциална вина и смърт ................................ 241
Димитър Станков. Дух, форма и съдържание на народните
празници, нрави и обичаи ........................................................ 251
Eлена Петрова. Етиката и проблемите на всекидневието ........... 266
Максим Лазаров. Шокът на социалните иновации ...................... 277
Димитър Бонев. Преходът, моралът и предизвикателствата
пред етиката............................................................................... 283
Максим Мизов. Морално-етическа аутопсия на политическия
графит ........................................................................................ 289
5
УВОД
• Част първа •
ЗА ЕТИКАТА В БЪЛГАРИЯ
*
Старши научен сътрудник ІІ ст., д-р, ИФИ-БАН, зав. секция
“Етика”
Секция “Етика” и нейният научно-изследователски потенциал 31
ст. д-р Елена Петрова, ст.н.с. II ст. д-р Емилия Маринова, н.с. д-р
Георги Арабаджиев, ст.н.с. II ст. д-р Николай Михайлов, ст.н.с.
II ст. д-р Камен Лозев, н.с. д-р Румяна Лалева, доц. д-р Роси-
на Данкова, доц. д-р Катя Личева, д-р Светла Драгомирова, д-р
Мати Коен, д-р Ирина Мирчева, д-р Васил Колев с др.
От самото си създаване ръководството на секцията отсто-
ява и издига авторитета на научното звено. Тази задача се реа-
лизира изключително успешно, много по-успешно, отколкото
във всяка друга област на философското познание благодаре-
ние на добре обмислена и още по-добре реализирана секцион-
на политика. Тя се опира на няколко важни идеи, две от кои-
то имат особено значение и ще бъдат отбелязани тук – това е
обединяването и концентрирането на националния етичес-
ки ресурс и вписването на българската етическа общност в
международното етическо пространство.
Първата идея се постига с няколко средства. Преди всич-
ко традиция е секцията да привлича специалистите по етика
от цялата страна на свои семинари, обсъждания, защити, из-
следователски проекти и пр. Създава се ново мобилно звено
– сектор “Етика”, чийто координатор е секция “Етика” на на-
шия институт. Той включва специалистите по етика в цялата
страна – преди всичко етиците от катедра “Етика и естетика”
на СУ, катедрите по етика на българските висши училища, как-
то и отделни етици, които работят в рамките на други научни
институции и учебни заведения – в Духовната академия, във
Военната академия и Висшите военни училища в страната, в
АОНСУ (в София и във Варна) и др.
Традиция е секцията да привлича специалисти от други
области на социалното познание във връзка с все по-силното
ориентиране на секцията към социалната проблематика. Инс-
титутите на БАН (и особено социологическият, психологичес-
кият, наукознанието, правният и др.), Софийският универси-
тет, Медицинският университет, Духовната академия и др. са
нейни традиционни партньори.
32 Емилия Маринова
* Професор, д-р
46 Любомир Драмалиев
БЕЛЕЖКИ:
1. Драмалиев, Р. Философски увод в морала и правото. Т. ІІІ, С.,
2002, с. 297-301.
2. Ср. Желев, Ж. Релационна теория на личността. С., 1992, с.
272.
3. Цит. по 1, т. І, с. 73.
4. Тугаринов, В. П. Философия сознания. М., 1971, с. 142-143.
5. Вж. Нашата студия “Морал, морализиране, възпитание” на-
писана в съавторство с проф.д. п. н Емилия Рангелова, включена в
Годишника на Факултета по педагогика при СУ, т. 97, 2004 г. По време
на написване на настоящия материал същата е предадена в издател-
ството за печат.
6. Дробницкий, О. Нравственное сознание. Философская энцик-
лопедия, М., 1967, т. 4, с. 100-102.
7. Нитче, Ф. Воля к власти. М., 1910, с. 90,125.
8. Драмалиев Л. Нравственост, І. Същност и специфика. С.,
1972, с. 46, 47.
9. Маркс, К., Энгельс,Ф. Соч., т. 4, с. 305.
10. Енгелс, Фр. Анти Дюринг, С., 1946, с. 149.
11. Karl von Clausevits. De la Guerre. Paris 1965, p. 62; Цит. по 1, т.
ІІ, с. 247.
12. Ср. 1, т. ІІ, с. 238-245.
58
Размисли за историята на
българската етическа мисъл
Слави Димитров Славов*
* Професор, д. ф. н.
Размисли за историята на българската етическа мисъл 59
Френската философия и
българската етическа мисъл.
Проекции и акценти на влияние
Татяна Батулева*
БЕЛЕЖКИ:
1. Вж.: Генчев, Н. Франция в българското духовно възраждане,
С., 1979; Косев, Д. Русия, Франция и българското революционно ос-
вободително движение, С., 1986; Дамянов, С. Френското икономи-
ческо проникване в България (1878-1941),С., 1971.
2. Димчева, Р. Из историята на Просвещението в България и
Гърция, С, 1986; Бъчваров, М. Българската философски мисъл през
Възраждането, С., 1966.
Френската философия и българската етическа мисъл ... 73
Латьо Латев*
БЕЛЕЖКИ:
1. Dimitroff, At. Die psychologischen Grundlagen der Ethik J. G.
Fichte’s, aus ihrem Gesamtcharakter entwickelt, Jena, 1898, 5.
2. Nikoltschoff, W. Das Problem des Bösen bei Fichte, Jena, 1898, 9.
3. Ivanoff, Th. Die Abweichungen Steinthals von Herbart auf dem
Gebiete der ethischen Elementarlehre, Jena, 1893, 7-11.
4. Ibid´, 56
5. Petkoff, N. Das Ziel der Erziehung und der Evolutionismus in der
Ethik, Jena, 1895.
6. Op. cit., 12.
80
*
Докторската дисертация на Зоя Ставрева “Das Mitleid als
Fundament der Moral bei Schopenhauer”(“Състраданието като
фундамент на морала при Шопенхауер”) е защитена в Берн по
проблемите на метаетиката.. Тя е приета за защита през 1914 г.,
а утвърдена през 1915 г. Първият превод на тази дисертация е
издаден във В. Търново през 2000 г.1 В дисертационния труд се
развиват оригинални схващания върху основата на метаети-
ката. Ценността, доброто, нравственият и естетическият иде-
ал, проблемът за метафизиката на доброто (и злото) и др. са
разгледани в контекста на метаетиката като метафизика на
нравствеността.
Философията на нравствеността (етиката) изследва отно-
шението човек-ценност, мотивиращо съществените нравстве-
ни цели на човешкия разум. Анализът на специфичните етични
форми на познание и тяхното значение за моралната постъпка
(и нейната оценка) обуславя и анализ на специфичния соци-
ален (и индивидуален) континуум на “моралния закон в нас”.
Тук “звездното небе” (И. Кант) се съизмерва с метафизиката
на Доброто, което Е въпреки злото. В този смисъл З. Ставрева
прилага метафизичен подход при съпоставяне етиката на Кант
и Шопенхауер.
Реконструкцията на историческите нравствени ценнос-
ти в контекста на настоящето с оглед на бъдещето има за цел
да съдейства за изграждане адекватна на съвременната ду-
ховна ситуация нравствена култура на българина и неговите
морални устои. В това отношение нравствените ценности се
включват също в предметния обхват на метаетиката. Тук ос-
новна роля има познанието от нравствени принципи, които
играят роля на основополагащи идеи.
Дисертацията на Зоя Ставрева с основание пробужда раз-
мисли върху миналото, настоящето и бъдещето (като етически
акт и като културен феномен) от гледна точка на съвременната
82 Росина Данкова
БЕЛЕЖКИ:
1. Вж. Данкова, Р. (съст.). Първооснови на морала. (Метаетиката
в българската традиция). В. Търново, Faber, 2000, 147 с.; Данкова., Р.
Зоя Ставрева (1890-1950) – философ и педагог. В: Търново – кръсто-
път на цивилизации. Изследвания и материали от VI музейни чете-
ния, посветени на 70-годишния юбилей на доц. д-р Янка Николова,
17-18 май 2002 г. Велико Търново. Известия, XVII – XVIII/2002-2003,
Регионален исторически музей В. Търново, В. Търново, 2002-2003,
с.383-391; Вж. Латев, Л. Българската философска докторантура на
немски език (1878-1945). Философски форум, 2001, N 9, с. 193; Спо-
ред О. Цанкова Зоя Ставрева е родена на 21.04.1883 г., а умира на
03.03. 1962 г. Вж. О. Цанкова. “Аз съм за ред и стегнатост” – Борба,
бр.54, 11 май 1993).
2. Пейчев, Б. Българска дисертация върху Шопенхауер (Берн,
1914). Философска мисъл, 1982, кн.9, с. 122-123.
3. Първооснови на морала, с. 11.
4. Пак там.
5. Пак там, с. 15.
6. Пак там, с. 28.
7. Пак там, с. 13.
8. Пак там, с. 11.
9. Вж. Данков, Е. Зоя Ставрева и проблемът за метаетиката в бъл-
гарските традиции. В. Е. Данков. История на българската философс-
ка мисъл. От Възраждането до съвременната българска философия.
В. Търново, Унив. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, 2000, с. 236-251;
Е. Данков, М. Стоева. Зоя Ставрева – първата българка, защитила
докторска дисертация по етика и философско-педагогическата кул-
тура във Велико Търново. Сб.: В перспективата на времето (Съст. Е.
Данков). В. Търново, 1989, с. 73-79; Данков, Е. М. Стоева. Учителката
Зоя Ставрева – Народна просвета, 1990, N 7, с. 56-58; Данков, Е., М.
Стоева. Първата българка с докторска дисертация по етика. – Вели-
ко Търново, (София), Год. XIX, N 1 (18), 1990, с. 15.
94
БЕЛЕЖКИ:
1. Кинкел, И. Еврейската и християнска етика в тяхното сходст-
во и различие (от социологическо гледище). С., 1938, с. 3.
2. Пак там, с. 46.
3. Вж. Кинкел, И. Етическият фактор в стопанската история. С.,
1930 (отпечатка от ГСУ, ЮФ, т. ХХV, 1929/30), с. 85.
4. Пак там.
5. Пак там, с. 84.
99
БЕЛЕЖКИ:
Елин Пелин. Съчинения в 6 тома. София, Български писател,
1972. И по специално:
Нещастие (1905). Т. 1, 188-191
Проклетисаната гора (легенда) (1903). Т. 1, 219-223
Самодива (1904). Т. 1, 244-247
Светите застъпници (1909). Т. 3, 9-13
Очите на свети Спиридон (1921). Т. 3, 14-18
Огледалото на свети Христофор (1921). Т. 3, 19-24
Изповед (1934). Т. 3, 25-30
Една обиколка на свети Георги (1921). Т. 3, 36-38
Чорба от греховете на отец Никодим (1934). Т. 3, 39-43
Пророк (1934). Т. 3, 48-52
Веселият монах (1934). Т. 3, 53-64
Старият град (1921). Т. 3, 205-208
Добра среща (1915). Т. 3, 280-291
Ангелът на справедливостта (1920). Т. 5, 48-52
Чичовците (1916). Т. 6, 23-25
109
• Част втора •
ПРИЛОЖНАТА ЕТИКА
БЕЛЕЖКИ:
1. Грънчарова, Г., С. Александрова и А.Велкова. Медицинска ети-
ка. Плевен, 2001.
2. Beauchamp, T., J. Childress. Principles of Biomedical Ethics. Ox-
ford Univ. Press, 1983.
130 Александър Стойчев
БЕЛЕЖКИ:
1. Вж. за първите стъпки на бизнес етиката в България: Business
Ethics in Bulgaria, EBEN Newsletter, No 1, 1999, p.5.
2. Teaching Business Еthics in the United Kingdom, Europe and the
USA: a comparative study, The Athlone Press, L., 1990.
3. Вж. за това: Enderle, G. A. Comparison of Business Ethics in North
America and Continental Europe. “Business Ethics: European Review, Vol.
5, No 1, 1996, p. 33 – 46.
Бизнес етиката и бизнесът на етиката 141
БЕЛЕЖКИ:
1. Балкански М. Военна етика (Войската и нейният нравствен
елемент). Печ. Г. Паскалев, С., 1908.
2. Бонин, Г. Личност и дълг. ВИ, С., 1975.
3. Боянов, С. Военно-нравственото възпитание на курсантите.
ВИ, С., 1987.
4. Бърхоуиц, Б. Новото лице на войната. ВИ, С., 2004.
5. Владимиров А.И. Военната реформа в Русия. Базови подходи,
аспекти, проблеми и тезиси. В Интернет на адрес: www.cadet.ru.
6. Влахов, Й. Героизмът. ВИ, С., 1975.
162 Мария Добрева
*
Главен асистент, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” – гр. В.
Търново
Етически граници на свободата в медиите в ... 165
БЕЛЕЖКИ:
1. Аpel, K.– O. Universal Ethics Today. Culture – Dependent Mini-
malisme of Free – Stending Philosophical Foundation? A Report to the
International Colloguium Approach to Universal Etics. Paris, 1997, p.1.
2. Петрова, Е. Морал и глобална комуникация, сб. Ст. “Моралът
и глобалните проблеми на съвременността”,.” С., 2000, с. 38.
3. Бурдийо, П. Журналистика и етика, сп. Четвърта власт, бр. 1,
1997.
4. Андреев, Л. Проблемът манипулация, в “Общества в преход
– теория и практика”, В. Т., 1999, с. 33.
5. Андреев, Л. Пак там, с. 34.
Етически граници на свободата в медиите в ... 177
За превантивната употреба
на сила в междучовешките и
международните дела
Добрин Тодоров*
• Част трета •
СОЦИАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ЕТИКА
Либерализъм и нравственост
Васил Вичев*
ния рог, от който е сукал бог Зевс. Този рог имал чудотворна
способност да се пълни с всичко онова, което собственикът му
си пожелавал. Бжежински изразява тревогата си, че в развити-
те, богати и демократични общества доминиращо място заема
корнокопичната позволеност, която започва да определя както
съдържанието, така и целите на индивидуалното съществува-
не. “Идеята за позволяващата корнокопия включва по съще-
ство общество, в което прогресивния упадък на моралните
критерии е белязан с нарастващата обсебеност от материално
и плътско себеудовлетворяване.”5
Всичко това показва, че новите вътрешни и транснацио-
нални взаимодействия в нравствената сфера никога не са били
така актуални и значими за оцеляването и хуманизирането на
човека както сега. Как да се засили социалната и нравствената
насоченост на либералните пазарни механизми? Може ли само
глобалният пазар да бъде ключ към решаването на човешките
проблеми? Тези и редица други въпроси придобиват все по-
актуално значение както пред теорията така и пред социалната
практика.
БЕЛЕЖКИ:
1. Ерасов, Борис. Унификацията на света. – Факел, кн. 1, год.
ХХІІ, с. 217.
2. Кекеш, Джон. Против либерализма. С., 2002, с. 274 – 275.
3. Бауман, Зигмунд. Животът във фрагменти. С., 2000, с. 201–
203.
4. Вж. Хабермас, Ю. Вовлечения другова. Очерки политической
теории. СПБ, 2001, с. 337; Панарин, А. Стратегическая нестабиль-
ност ХХІ-го века. Сп. Москва, 2002, с. 183.
5. Бжежински, Збигнев. Извън контрола. С., 1994, с. 74
214
Актуалната евристичност
на концепцията за ressentiment
Милчо Николов*
БЕЛЕЖКИ:
1. От достъпната ми литература ще посоча само:
– Frings M.S. Max Scheler. Von der Ganzheit des menschen (Hrsg.
Von M.S.Frings. Bon:Bouvier, 1991
– Schneider, Gebriele. Wertelite und Maht – Max Schelers Beitrag
zum Elitediskurs, Kapitel 1.2= Ressentiment – psychosoriale und
soziomoralische Disposition politische Ordnung, Berlin, 2003, Humboldt-
Univ., Philosophische Fak.III, Diss.
– Choi, Soon-Yong. Fridrich Nietzsches Moralkritik-Versuch einer
Metakritik, Kapitel 4, Die Herren_Moral und die Sklaven-Moral, Berlin,
2002, Humboldt-Univ., Philosophische Fak.III, Diss.
220 Милчо Николов
Модернизация и
индивидуализация
Станка Христова
БЕЛЕЖКИ
1. Вж. Бъргър, П. Капиталистическата революция. Изд. “ЛиК”,
С., 1998, с. 111
2. Христов, И. Място на правото в модернизационните процеси
в България. В: Социологически проблеми 2, 1995, с.124
3. Вж. Бел. Д. Културните противоречия на капитализма. Изд.
“Народна култура” С., 1994, с.57, 140
4. Бъргър, П. Капиталистическата революция. Изд. “ЛиК”, С.,
1998, с. 114
5. Вж. Бъргър, П. Капиталистическата революция. Изд. “ЛиК”,
С., 1998, с. 114
6. Хаджийски, Ив. Появата на индивидуализма у нас. В: Защо
сме такива?, изд. “Просвета”, С., 1994, с. 466
7. Страшимиров, А. Книга за българите. (Откъси) В: Народоп-
сихология на българите. Антология. “Изд. на Отечествения фронт”,
С., 1984, с. 491
8. Страшимиров, А. Книга за българите. (Откъси) В: Народоп-
сихология на българите. Антология. “Изд. на Отечествения фронт”,
С., 1984, с. 491
9. Вж.Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразу-
ването на световния ред. Изд. “Обсидиан”, С.,2000, с. 93 – 96
10. Хънгтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразу-
ването на световния ред. Изд. “Обсидиан”, С., 2000, с. 97
11. Хънгтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразу-
ването на световния ред. Изд. “Обсидиан”, С., 2000, с. 96
12. Хънгтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразу-
ването на световния ред. Изд. “Обсидиан”, С., 2000, с. 96
234 Станка Христова
Другият
Николай Михайлов*
БЕЛЕЖКИ:
Бодлер, Ш. Цветя на злото, “Дума”, С., 1993.
Бренър, Ч. Психоанализа. Основен курс, “Отворено общество”,
С., 1993.
Елиас, Н. Относно процеса на цивилизация. Социогенетични и
психогенетични изследвания, “Атика”, С., т. 1, 1999, т. 2, 2000.
Кюблър-Рос, Е. За смъртта и умирането, “Наука и изкуство”,
С., 1996.
Сартр, Ж.-П. Битие и Нищо, т. 2, “Наука и изкуство”, С. 1999.
Сартр, Ж.-П. Бодлер, “Касталия”, С., 1994.
Сартр, Ж.-П. Истина и съществуване, “СОНМ”, С., 1998.
Тодоров, Ц. Поетика на прозата, “Лик”, С., 2004.
Шницлер, А. Раздяла, В: Жената на мъдреца”, “Ал. Паскалевъ и
С-iе”, С., 1912.
Шницлер, А. Смъртта е мълчалива, “Отец Паисий”, Пловдив
1918.
Ярхо, В. Вина и отговорност в Омировия епос, В: Традиция. Ли-
тература. Действителност. Проблеми на старогръцката литера-
тура и световното литературознание, съст. Б. Богданов, “Наука и
изкуство”, С., 1984.
251
БЕЛЕЖКИ:
1. Златарски, В. Имали ли са българите свое летоброене? С.,
1911, Списание на БАН, кн. 1.; Г. Фехер. Именникът на българските
ханове. Годишник на Народния музей. С., (1922-1925), 1926, с. 238-
313.
2. Элиаде, М. Косомос и история. М., 1987; М. Елиаде. Образи и
символи..Размисли върху магическо-религиозната символика. Пр. От
фр. Л. Цанева, ИК “Прозорец”, С., 1989.
3. Венедиков, И. Медното гумно на прабългарите. НИ, С., 1983.
4. Колев, Н. Българска етнография. Етнология. Учебник. Изд.
Gaberoff, В. Търново, 1996.
5. Данков, Е. Към метафизиката на календара в историческо-
то битие на българския етнос. В: Етнологията на границата на два
века. Изследвания и материали, посветени на 60-годишния юбилей
Дух, форма и съдържание на: народните празници, нрави ... 265
на доц. д-р Николай Колев. Ун. изд. “Св. св. Кирил и Методий”, В.
Търново, 2000, с. 364-365.
6. Юнг, К. Г. Избрано. Книга втора. Плевен, 1993.
7. Вундт, В. Исследования фактов и законов нравствений жизни.
Спб, 1887, с. 1.
8. Вундт, В. Проблеми психологии народов. М., 1912, с. 4
9. Цицерон. За оратора. Пр. От лат. П. Стоянова. Изд. “Св. Кл.
Охридски”, С., 1992, с. 121.
10. Лихачов, Д. Големият свят на руската литература. БП, С.,
1976, с. 322.
11. Маринов, Д. Българското обичайно право. Жива старина.
Шеста книга. Народно карателно (углавно) право. Второ фототипно
издание. С., 1995.
12. Хаджийски, И. Оптимистична теория за нашия народ. Съ-
чинения в два тома. Първо том. БП, С., 1974.
13. Адлер, Ал. Човекознание. Пр. От нем. Г. Баева, Евразия, 1993,
с. 165.
14. Рубинштейн, С. Л. Основы общей психологии. М., 1946, с.
506.
15. Шейтанов, Н. Великобългарски светоглед. С., 1940.
16. Гълъбов, К. Зовът на родината. Културният път на бълга-
рина. С., 1930.
17. Семов, М. Българска народопсихология. Ун. Изд. “Св. Кли-
мент Охридски”, С., 1999, с. 521-706.
266
Етиката и проблемите на
всекидневието
Eлена Петрова*
БЕЛЕЖКИ
1. Караме най-старите автомобили в европа, Стандарт, бр. 4028,
2004г.
2. Симеонова, С. Четирима митничари от Калотина уволнени. В.
“Новинар” бр. 63, 2004, с. 7.
3. Мачковска, Т. Всяка четвърта българка яде пердах. В. Седмичен
труд, бр. 29 2000, с. 2; Всеки четвърти бие жена си. Стандарт, бр. 40
65, 2004, с. 1.
277
Преходът, моралът и
предизвикателствата пред етиката
Димитър Бонев*
ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Фукуяма, Ф. Доверие. РИВА, С., 1999, с. 58.
2. Фром, Е. “Човекът за себе си”. Университетско изд. “Св.Кл.Ох-
ридски”, С., 1995, с.14.
289
Морално-етическа аутопсия на
политическия графит
Максим Мизов*
* д-р
** За естеството и особеностите на политическите графити
виж подр.: Мизов, М. Потайностите на политическите графити.–
в сп. “Ново време”, 2003, бр. 2, с. 39-70; от него. Мистерията на
политическите графити.– в сп. “Понеделник”, бр. 9-10, с. 23-40.
290 Максим Мизов