ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

“СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ПО ДИСЦИПЛИНА: ОБЩА И ВЪЗРАСТОВА ПСИХОЛОГИЯ

ТЕМА: “ПСИХОЛОГИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА

СРЕДНО-УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ”

Р Е Ф Е Р А Т

ИЗГОТВИЛА: ПРОВЕРЯВАЩ:
СИЛВИЯ НАЧКОВА ДОЦ. ДН КРАСИМИРА ПЕТРОВА
СПЕЦИАЛНОСТ: “СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА”
КУРС ПЪРВИ
ФАКУЛТЕТЕН №D207006
ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ: ДИСТАНЦИОННА
 Обща характеристика на средното детство в нашата страна за детето
от 7 до 11 години се казва, че то е в “начална училищна възраст”.
Обозначаването на възрастови периоди в зависимост от училищната
степен, в която се учат децата, е несполучливо, защото така изпъкват
институционални критерии като водещи черти на даден възрастов
период, а не техните иманентни особености. В англо-американската
психология е прието този възрастов период да се нарича “средно
детство”. Всъщност в последното понятие се влага по-широко
съдържание - средното детство обхваща възрастта от 6 до 12 години. В
така обособената възрастова група попадат както 6-годишните деца, така
и 12-годишните, които обикновено са петокласници. И едните, и другите
споделят сходни психо-поведенчески черти с децата, учещи в I-IV клас.
Названието средно детство е подходящо, защото периодът от 6 до 12
години е не само хронологическа, но и психологическа среда на
детството.
До около 6 години у детето се забелязват често рудименти на бебешкото
начало и то е все още твърде свързано със своето семейство и значимите
хора от тази интимна общност. И това е съвсем обяснимо, защото
семейството образува първичния жизнен свят на детето. В него се
извършва базисната му социализация. Преди средното детство въпреки
че детето може да ходи на детска градина и да играе там или на улицата
с връстниците си, то си остава в главните си ориентации семейно
същество. За детето от предучилищната възраст семейството е моделът
и гледната точка за разбирането на социалните взаимоотношения.
Може да изглежда парадоксално, но за психологическата специфика на
средното детство се знае най-малко в сравнение с другите 5 периода на
детството. Фройд дори си позволява да нарече средното детство
“латентен стадий” и сам не открива да се случва нещо важно в психо-
сексуалното развитие на детето. Редица изследователи на детството
намират, че спецификата на този период е в това, че тогава детето се учи
и училището е ключова институция в детския живот. Така разсъждават
руските психолози, подобно е становището и на Е. Ериксън.
Предположението за централната роля на училището може да е било
вярно за децата преди две поколения, да речем, но едва ли и в един
мултимедиен свят, в който протича средното детство в европейския тип
култура в края на ХХ век!
В съвременната психология на развитието средното детство продължава
да се разглежда като период на ускорено развитие на интелектуалните
психични функции и най-вече на мисленето под въздействие на учебния
процес. Вече има достатъчно данни да се ревизира това становище и да
се докаже, че във възрастовия период между 6 и 12 години водещо е
формирането на социални умения и мотиви, които изтеглят учебната
дейност след себе си. Ето защо е оправдано да се каже, че средното

2
детство е време на широка социализация на детето. От тази гледна точка
оптимизацията на социално-публичния живот на детето е предпоставка
за растеж на психичните му възможности.
През средното детство момчето или момичето обикновено е хармонично
отнесено към своите три жизнени свята: семейството, училището и
връстниците. По правило след средното детство тази хармония се
нарушава и децата започват да са ценностно ангажирани предимно в
света на връстниците и другите два свята се превръщат във фон.
Известно време преди да пристъпи прага на училището (предимно на 6-
годишна възраст за българските деца) у бъдещия ученик възниква т. нар.
готовност за училищно обучение. Това е комплексно състояние,
включващо психофизиологически, познавателни и мотивационни
съставки. Главното в училищната готовност у детето е неговото желание
да бъде ученик. Л. И. Божович изтъква, че детето слабо проумява какво
значи да си ученик по същество, но бива привлечено от външните
атрибути на ученичеството - новите дрехи, чантата, училищната
обстановка, увеличената независимост от възрастните и всички символи
на порастването. Детето се стреми да заеме ново място сред възрастните
и училището резонира на неговата потребност от по-висок статус.
Тръгвайки на училище, малкият човек всячески се стреми да бъде като
възрастните не само изпълнявайки “възрастни” роли в игрите, но и
реално, практически. Изобщо от I клас нататък той по думите на Л. И.
Божович все повече “бърза да порасне” (Божович, 1979). В тази, пък и в
другите възрасти, да бъдеш дете за самото него нито е привлекателно,
нито е престижно. Седем-осемгодишните деца вече романтизират
живота и статуса на по-големите - батковци, какички и всички
възрастни, те копнеят да бъдат поне в някои атрибути подобни на по-
големите. Затова ходенето на училище им предоставя чудесна
възможност да пораснат в собствените си очи. По-късно в юношеството
(втората половина на тийнейджърството) стремежът да са като
възрастните във всяко отношение става натрапчиво желание, може да се
каже и страст за немалко от децата. Тук ще отбележим още, че
бързането да пораснеш е не само част от нормалната мотивация на
порастването, но и необходимост , за да вървиш ритмично по пътя на
съзряването.
Социална ситуация на развитие през средното детство
Социалната ситуация на развитие се сменя - камерната социалност на
семейството, където на детето е отредено привилегировано място, се
замества от доминирането на партньорска, равностойна социалност в
класовия колектив. Там рядко има центрираност върху отделен индивид
и е нужна взаимна координация на гледните точки и на интересите на
децата. Изпреварващо се преустройва социалната сфера на детето, а това
води до растеж на детските познавателни възможности.

3
Първокласникът има желанието и възможността да се приобщава към
извън-семейния социум. За него се разтварят широко други два жизнени
свята - на училището и на връстниците. В средното детство училището,
макар и не много, доминира в ценностните ориентации на малките
ученици, а през тийнейджърството училището отстъпва водещата си
роля на връстниците.
Впрочем това не би могло да стане без негласната или явна подкрепа на
родителите. Те внушават на детето си пиетет към училището и учителя.
Ако в началните класове у детето възникне конфликт между ценностите
на училището и на семейството, той в повечето случаи би се разрешил в
ущърб на училището. За щастие в нашата българска, пък и европейска
традиция, родителите обикновено оказват най-малкото морална
подкрепа на училището поне в първите 7-8 класа.
Може би главната причина за това, че значителна част от големите
ученици отбиват учебна “повинност” се крие в отчуждението на
родителите (донякъде и на учителите) им от училището като институция
и форма на духовен живот. Обичайно в семейства, в които има малки
ученици, проблемите на класа и на училището са постоянни
дискусионни теми в “семейния парламент”. Една от дежурните фрази в
устата на детето от началните класове е: “Госпожата (госпожицата)
каза...” Затова началният учител трябва да внимава какво говори пред
децата, тъй като повечето негови оценки, особено казани категорично,
се загнездват трайно в детското съзнание и пораждат бурен коментар от
страна на родителите при несъвпадение с техните възгледи.
Такова тематизиране на оценките на учителя от децата е повече за
добро: за няколко години учителят добива в детските очи голям
авторитет, нерядко надвишаващ този на родителите, и това може да се
използва за приобщаване на детето към по-широки пластове на
културата на дадено общество. Като цяло средното детство бележи връх
на авторитета на възрастните.
“Практици” и “теоретици” през средното детство
В тази възраст се забелязва диференциация на два личностни типове по
отношение на доминиращата им ориентация - към разбиране на света в
неговата истинна определеност, или към “правене на неща”. Условно
можем да наречем първия личностен тип теоретици, а втория - практици.
Ако тази типология е вярна, тя би имала сериозни последствия за
организацията на училищното обучение. За двата типа е нужен различен
по форма учебен процес, а дори и учебното съдържание би трябвало да
се различава. Теоретичното обучение би било слабо ефективно у деца с
практическа нагласа и обратното. Предполага се, че двата типа се
запазват и след средното детство, защото изразяват фундаментални
склонности на човешките индивидуалности.
Ускорено развитие на волята

4
Средното детство е период на ускорено развитие на волята. Изглежда
главният фактор за волево развитие е цялостната организация на
училищното обучение. Тя кара детето да разрешава типичната ситуация
на противоречие между “иска ми се” и “трябва” в полза на “трябва”, т. е.
да потиска спонтанните си желания и вместо тях да върши неща, които
са необходими, макар и неприятни. Такова заместване става чрез
привички за самопринуда. В руслото на волевото развитие се зараждат и
усложняват преднамерените форми на познавателна дейност -
преднамереното внимание, преднамерената памет, наблюдението,
писмената реч. Изключително важна за цялостното развитие на детето е
писмената реч като преднамерена форма на комуникативна дейност.
Изразявайки мислите си в написан текст, детето създава безконтекстно
изказване, така че намерението и ситуацията да присъстват адекватно в
писмения текст, а не да се подразбират, както е обикновено в устната
реч.
Три фундаментални групи умения през средното детство
Така или иначе началното училище развива у детето три групи умения,
които ще са основа на развитието му в бъдеще. Това са:
грамотността като средство за приобщаване към дълбинните пластове на
общочовешката и на националните култури;
научните понятия като средство за създаване на истинна картина на
света;
волята като набор от умения за самопринуда, така че да се преодоляват
трудности и пречки от всякакво естество.
Тези три вида компетентности са най-важните предпоставки детето да
стане добре адаптиран гражданин на обществото, в което живее.
Психично развитие през тийнеджърството
Тийнейджърството е може би най-сложният и противоречив период на
човешкия живот. Особено добре проучено е късното тийнейджърство -
юношеството.
Задачи на развитието през тийнейдърството са следните:
усвояване на маскулинни /фемининни/ социални роли;
самоутвърждаване в света на връстниците чрез противоборство и
приятелство;
възникване на духовно Аз като интегратор на самосъзнанието и на
главните идентификации;
възникване на мотиви за професионални и духовни дейности.
Ранното тийнейджърство се характеризира с бурни процеси на
физическо израстване. Само по себе си това е интензивен физиологичен
стрес за организма. Общо взето тогава децата са най-непослушни,
своенравни, особено в училище. Като че ли тогава нетърпението им да
пораснат е най-голямо. Много деца войнствено отстояват претенцията
си, че са вече големи. В това те по-скоро убеждават себе си и

5
връстниците си, отколкото възрастните - родители и учители. В пози
под-период се наблюдава рязък спад на учебната мотивация. Голяма
част от децата започват да отбиват “учебна повинност”. Още в ранно
тийнейджърство децата в Европа и Америка развиват особена
тийнейжърска субкултура със специфични идоли, модни облекла и
маниери на поведение.
Късното тийнейджърство /юношеството/ обикновено укротява емоциите
по отношение на предизвикателствата от живота. Реакциите и
преживяванията са подобни, но вече се проявяват белези на нарастваща
емоционална и социална зрелост. Първи са обърнали внимание на
спецификата на юношеството Русо и Гьоте. Русо твърди, че тогава се
извършва “второто раждане на човека”, а Гьоте открива феномена
“мирова скръб” чрез своя герой-юноша в “Страданията на младия
Вертер”. После редица писатели и поети са придали романтичен ореол
около юношеството. В психологията първите изследователи на
юношеството са били Дж. Стенли Хол и Едуард Шпрангер. За
очертаване на облика и проблемите на юношеството много е допринесла
и Шарлота Бюлер. Увлекателни книги за юношеството е написал
руският психолог и социолог Игор Кон (“Дружба”, “Психология
старшекласника”, “Открытие “Я” и др.). Едно убедително социо-
историческо изследване на юношеството е направила и Франсоаз Долто
(“Тийнейджърите”, преведена на български). Важни проникновения за
проблемите на юношите е изказал и Е. Ериксън.
Може да се види, че за юношеството са писали много, знае се много, и
все пак около юношеството витае някаква мистика. Общо взето тогава
човек създава най-много неприятности за себе си и за своите близки.
Затова нещата, които са изучени за този особено невралгичен период, не
са достатъчни за справяне с проблемите, които юношеството причинява.
Средно детство, 7 - 12 години
 
Физическо и двигателно развитие
В периода на средното детство децата продължават да растат, но вече с
по-умерени темпове. На 6–годишна възраст те достигат средно 20 – 25
килограма, а тяхната средна височина е около 1.10 метър. До 11-
годишна възраст, тяхната височина е около метър и половина и тежат
около 36 килограма. Разликата между момичетата и момчетата до 10 /
11-годишна възраст не е значителна, но след това настъпва бум на
растежа, в който момичетата навлизат около година по-рано. Тъй като
това интензивно израстване е свързано с пубертета, момичетата започват
да развиват вторични полови белези още през втората половина на
средното детство. Момчетата запазват пред пубертетската си форма на
тялото до около 12 / 13 години.

6
Моторните умения като бягане, катерене, ритане и хвърляне са вече
добре разработени на 8 / 9-годишна възраст и продължават да се
подобряват през целия период. Индивидуалните различия в
двигателната координация стават значими, защото в етапа на средното
детство, атлетическите способности стават мярка за компетентност в
очите на всяко дете и неговите връстници. Децата с лоши двигателни
умения са често подигравани и отхвърлени.
През последните 20 години, педиатрите са загрижени поради все по-
широко разпространеното затлъстяването сред децата в училищна
възраст. Въпреки, че наднорменото тегло е свързано с генетична
предразположеност, промените в културата на хранене, по-малкото
физически движения и повишеното количество вредна храна оказват
своето влияние. Прекомерното време прекарано пред телевизора,
съчетано с намаляване на физическите движения, многобройният избор
на хиляди сладки и чипсове, рекламните кампании на ресторантите за
бързо хранене и т.н. са смятани за основни причинители на
затлъстяването сред децата. Децата с наднормено тегло са изложени на
риск от поява на различни здравословни проблеми, включително
хипертония, диабет и мускулно скелетни проблеми, както и на сериозни
здравословни проблеми в дългосрочен план. Те, също така, са често
изложени на риск от социално отхвърляне и съответно - ниско
самочувствие. Отхвърлянето от връстниците е особен риск за развитието
в детството, защото децата отделят голямо значение на това как другите
ги възприемат.
Имайки предвид повишения процент на деца с наднормено тегло, факта,
че двигателните умения на децата се намират в период на развитие и
усъвършенстване, този период е най-подходящ за началото на едно
активно спортуване. Такъв избор от страна на родителите в този период
ще уплътни времето на децата им в спорт и училище, без да ги лишава
от социални контакти и предпазвайки ги от затлъстяване и изграждане
на вредни навици.
Фината моторика се усъвършенства значително през този период.
Координацията на ръцете и очите, необходима за писането и рисуването
се подобрява значително и към средата на средното детство те вече
могат да пишат бързо. Децата със забавена или тромава фина моторика
могат да срещат проблеми в училище по време на началните класове.
Трудностите при овладяването на фината моторика, могат да се дължат
и на определени неврологични дисфункции или проблеми на ученето,
при които е необходимо специално внимание.
Напредъкът в рационалното мислене се дължи на бързите темпове на
развитие на фронталния дял на главния мозък между 5 и 8-годишна
възраст. В тази част от главния мозък, изграждането на връзки между
клетките и тяхната миелинизация възникнат при повишена честота и

7
 тези промени съвпадат с появата на по-висши когнитивни
функции, свързани с работната / краткосрочната памет,
планирането, избирателното внимание и контролът.
 
Начало на училище. Периодът от 5 до 8-годишна възраст е
преходен етап, през който детските таланти се развиват бързо, но са
непостоянни. През първите две години от започването на училище
(първи и втори клас) децата често изглеждат надживели предучилищния
етап, егоцентризма и магическото мислене и често демонстрират
сериозен напредък в когнитивните и ежедневните способности. В
същото време обаче, те често сякаш се завръщат към егоцентризма и
мисленето на предучилищния период. Поради този феномен, характерен
за този етап от детското развитие е важно той да бъде отделен като
преходен период, слагащ края на предучилищния етап и поставящ
началото на средното детство. Този етап се дефинира като повратна
точка, през която децата се научават да разсъждават, учат и възприемат
действителността по-точно. Познавателното и емоционалното съзряване
позволяват на детето да работи самостоятелно и да придобие нови
умения, което го подготвя за зряла възраст. Семейните и социалните
очаквания на детето също се променят.
Постъпване в училище. Когато детето влезе в училище, то се отделя от
родителите си, навлизайки в една структурирана среда. То трябва да се
адаптира към правилата и учебните дейности, както и към съучениците
си. Преходът е психологически. Детето знае, че ще трябва да
функционира по-самостоятелно. От тук нататък те трябва да внимават и
да се концентрират повече, да учат, да контактуват с учителите и
съучениците и да намерят своето място в класа. Това е натоварване, към
което е необходимо време, за да може детето да се нагоди. Децата, които
още през предишните периоди на развитие са развили адекватна
саморегулация и контрол, по-лесно се адаптират към новата училищна
среда. Изграждането на приятелства и тяхното запазване също се смята
за защитен фактор. Децата, с повече приятели по-лесно намират своето
място в училище и имат положителна нагласа към училището. Добро
приятелство в началните класове може да бъде от особено значение за
развитието в училище за момчетата. То е също важно и за момичетата,
но те обръщат и особено значение на отношенията с учителите, за
разлика от момчетата. Момичета се идентифицират с учителките и ги
използват като модели за това как да се държат и как да подходят към
училищните задачи. Мъжете преподаватели са рядкост в началните
класове, което не дава възможност на момчетата да намерят модел за
подражание. Поради това, идеалната училищна среда би включвала
преподаватели и от двата пола. Предучилищната подготовка оказва
голямо значение върху нагласата на децата към училището и тяхната

8
подготвеност. Също така, децата, стартиращи по-добре в училище
са склонни да продължат така добре и в дългосрочен план.
Затова, за успеха на децата в училище и тяхното добро адаптиране е
важно те да бъдат предварително подготвени за отговорностите,
вниманието и усилията, които ще са им необходими за едно успешно
пребиваване в училище. Детските градини или другите предучилищни
занимания са една своеобразна подготовка за ходенето на училище. Там
също има часове за различни занимания, учителки / лелки, които се
грижат за децата и ги обучават и правила, които трябва да се спазват.
Там те срещат приятели и намират своето място в групата. Една такава
подготовка би допринесла значително за безпроблемното стартиране на
училището.
Започвайки училище, децата разбират, че фантазирането и игрите не са
адекватни средства за овладяване на учебните задачи. Те осъзнават, че
ще бъдат оценени уменията, които се развиват. Ще трябва да се научат
да четат, да пишат и да се специализират в колективните игри и
спортове. За 5 - до 8-годишните, изпълнението на тези изискванията на
реалността, обаче, често изглежда трудно. Те разбират какво ще трябва
да постигнат и научат, но също така знаят, че те все още не ги
притежават. Гледайки по-големите от тях, децата често се чудят кога и
как ще могат да достигнат до такава умелост и знания. Това за тях е
сериозен грижа. Повечето деца използват този проблем като източник на
мотивация и работят усилено, за да подобрят академичните си умения и
научат максимално, за да се доближат до знанията на по-големите.
Първокласниците са често сериозни, вглъбени и абсорбиращи, когато се
опитват да учат математика или четат пасаж от буквара. Тези сериозни
усилия, положени по време на училище обясняват честото раздразнение
на децата вкъщи и допълнителната им активност на детската площадка.
Това напрежение и умора трябва да бъдат изразходени някъде, поне
докато свикнат на новия натоварен режим.
Мястото на родителите в тези промени. Тръгването на училище е голямо
събитие и за родителите. Пълно с притеснения за успеха и трудностите
на тяхното дете, отделянето му от тях и пр. Нагласата и поведението на
родителите в този период е от голямо значение за децата. Ако родители
са тревожни, то има голяма вероятност техните деца да изпитват
подобни емоции. Ако пък имат положителна нагласа и очаквания,
излъчват спокойствие и увереност, то техните деца ще изпитват най-
вероятно същото. Качеството на връзката между родителя и училището
показват значим ефект върху успехите на детето в училище. Децата на
родители, които са загрижени за учебните задачи, трудностите на децата
и го подкрепят с помощ и внимание, имат по-добри резултати и се
чувстват по-уверени. Обратно, децата на родители, които не обръщат
сериозно внимание на учебния материал и не подкрепят децата си с

9
помощ в ученето, по-често се провалят и са по-неуверени. В такива
случаи, домът и училищната среда са прекъснати и рискът от по-ниска
ефективност в училище се увеличава.
Често обаче, причините за проблеми в училище са системни. Това ще
рече, че успехът или неуспехът се дължи на комбинация от различните
фактори като личността на детето, отношенията му с родителите,
отношенията му с връстниците, отношението на родителите към
училището и т.н.
 
Когнитивно развитие
7-годишните заменят магическото и егоцентричното мислене с по-
полезната логика. Те вече не гледат толкова повърхностно на нещата и
разбират, че всичко е много по-сложно. Пиаже нарича този етап от
детското развитие, фаза на конкретните операции (виж линка по-горе).
Това бележи преминаването от прости действия към мислене и
използването на логика. По-добре усвоеният език също дава преднина на
децата и възможност да извършват различни „операции“ мисловно.
Въпреки че абстрактното мислене все още не е налично през този етап
от развитието, децата разбират все по-добре причинността на събитията.
Те разбират защо техните родители трябва да ходят на работа и по-рядко
се сърдят при раздяла.
Изследванията на "деца експерти", които развиват изключително
специализирани умения или на познанията в определени области,
показват, че децата могат да разбират и концептуализират в много по-
високо от очакваното ниво. Например, малките деца в училищна възраст
могат да развият добри умения в шаха, тъй като с познанията си, те
демонстрират много по-добър начин за разрешаване на проблеми и
стратегия в шаха, отколкото възрастните, които са новаци в тази игра.
Узряването на префронталната кора на главния мозък, което става
между 6 и 7-годишна възраст, корелира с редица промени във
възприятието и познавателните способности, които се появяват при 7-
годишните.
След 7-годишна възраст децата вече могат не само да определят ляво и
дясно от собствена перспектива, но и от тази на хората, които стоят
срещу тях. Пространствената организацията напредва сериозно и това се
вижда не само в определяне посоките, но и в рисунките на децата. Те
стават все по-организирани и съразмерни по отношение както на
размерите така и на разстоянията между обектите. Къщите вече не са
големи колкото хората и не плуват така свободно в листа както преди
това. 10-годишните вече могат да използват линейната перспектива, така
че рисунката отразява това, което виждат очите.  
Децата в предучилищна възраст имат добри познания за дните от
седмицата и часовете, но все още не могат добре да разберат календара и

10
не могат напълно да осмислят връзката между числата и времето. На
около 7 години детето разбира, че числата представят части от времето,
което може да бъде разделено на минути и часове. Това позволява на
децата да планират действията си по-ефективно.
Освен това, те вече все по-добре боравят с различни количествени
характеристики, които са в основата на математическото мислене.
На възраст около 10 години децата вече добре могат да дискриминират
основни от второстепенни идеи в пасаж от книга, например. Това, обаче,
представлява значителна трудност за по-малките.
С напредването и все по-доброто усвояване на езика се подобрява и
звуковото възприемане. Децата вече успяват да разбират и долавят
детайли, които по-рано са им убягвали.
Внимание. Вниманието представлява възможността да избереш това,
което възприемаш и да се съсредоточиш върху него, сканирайки и/или
игнорирайки другите дразнители. Вниманието е способност, свързана с
развитието. По-малките деца са по-разсеяните и могат да се
концентрират за по-кратко. На около 8-годишна възраст децата успяват
да фокусират вниманието си умело и все по-трудно се разсейват.
Например, когато едно 4-годишно дете не спира да иска и говори за
някоя играчка, ние лесно можем да сменим темата и да му отвлечем
вниманието към нещо друго. Това, обаче, става все по-трудно с
напредването на възрастта. 8-годишните вече имат добра концентрация
и не могат да бъдат лесно разсеяни.
Памет. Паметта също се подобрява заедно с когнитивното развитие.
Докато нарастването на паметовите способности по време на
предучилищния период е свързано с усвояването на езика, през средното
детство то се дължи на повишената скорост и усложнените стратегии за
обработката на информация. В мозъка продължават да се случват важни
промени, които спомагат за развитието на паметта и други когнитивни
функции.
Децата в училищна възраст помнят по-добре, прилагайки интуитивно
правила за извличане на информация. Те се научават да сортират
информацията за време, място и други категории, които им служат за
организиране на спомените и улеснено припомняне.  
Работната памет (определена като информацията, която е активна и
налична в съзнанието при разглеждането на даден проблем или задача)
се подобрява значително през средното детство. Тя позволява достъп до
необходимата информация и стъпките необходими за нейното
изпълнение. Това позволява на децата да изпълняват по-сложни задачи и
е пряко свързано с академичните постижения в училище.
Мотивирани от училищните задачи, децата измислят съзнателни
стратегии за запаметяване с цел подобряване на постиженията си.
Екзекутивни функции (способността да се мисли за разрешаването на

11
проблем, изготвянето на идеи и стратегии за решаването му). Децата
развиват способността гъвкаво да прилагат правила и стратегии в
решаване на проблеми, като на практика се питат: "Какво трябва да се
направи, за да се разреши този проблем?" В предучилищна възраст
детето е по-вероятно да повтаря една и съща стратегия и след това да се
откаже. 9 / 10-годишните вече показват тенденцията да отхвърлят
неефективните решения и да търсят по-добри алтернативи. За
развитието на това умение допринася и напредъкът в другите
когнитивни домейни, като по-добра работна памет, способността за
съсредоточаване на вниманието, увеличаването скоростта на
обработката на информация и напредъкът в концептуалното мислене.
Екзекутивните функции са от решаващо значение, при отстраняване на
проблеми и справянето с нови ситуации.
Децата през годините на средно детство могат да:
• назоват проблема и да генерират идеи за справянето с него
• владеят когнитивни стратегии, които ще помогнат в решаването на
проблема
• прилагат стратегии за справяне в подходящ за това момент
• решат проблема по гъвкав начин, избирайки / сменяйки стратегиите
• задържат по-дълго вниманието си
• се самонаблюдават и оценят работата си
• покажат постоянство при трудни задачи
Привързаност. В годините на средното детство, привързаността на
децата към техните родители продължава постепенно да се понижава.
Децата са вече по-самостоятелни и все по-рядко се нуждаят от помощта
на родителите си. В тази възраст те са способни да се справят
самостоятелно с различни нови ситуации, отделяне от родителите, както
и с леки условия на заплаха или опасност, без да е необходимо
присъствието на възрастни. От друга страна те вече притежават и друг
източник на подкрепа – техните приятели. От отношенията им с тях те
получават емоционална сигурност, която по-рано са получавали от
родителите си.
В тази възраст за децата е важно да знаят, че фигурите на привързаност
са налице и че те могат да се обърнат към тях, когато им е необходимо
(както към родители, така и към приятели). Въпреки нарастващото
влияние на приятелите, 11 – 12-годишните все още заявяват, че в
ситуации на стрес и опасност разчитат повече на подкрепа от
родителите си, отколкото на приятелите си (при стабилна връзка с
родителите, разбира се).  
Децата все още демонстрират поведение на привързаност, търсейки
физическа близост от родителите си в множество ситуации. Въпреки че
9-годишните могат да си легнат сами, те често предпочитат да го
направят в присъствието на родител, потвърждавайки своята

12
привързаност. В ситуации на стрес, като сериозно заболяване, травма
или загуба на любим човек, децата имат силна нужда от защита,
сигурност и подкрепа, които се активират чрез проявите на
привързаност между родителите и децата. В периода на започването на
училище, например, привързаността на децата към родителите се
засилва, помагайки им да се справят с новите натоварвания и стреса.
Историята на привързаност на детето от предишните етапи на развитие
продължават да са предиктор за приспособяване в годините на средното
детство. Децата, имали подкрепата на родителите си, са уверени и
участват активно в социалния свят на средното детство, работят
ефективно в партньорска група, следвайки правилата и поддържат
близки отношения с приятели. Освен това, се чувстват самоуверени и си
поставят високи цели, което ги прави конкурентни и успешни.

Социално развитие. Задачите на социалното развитие стават все по-

сложни за децата в училищна възраст. Контактите и броят на хората в
обкръжението на детето се умножава и правилата и ценностите стават
все по-сложни. Детето трябва да намери подходящото поведение, което
да го накара да се чувства комфортно в отношенията си с връстниците и
възрастните. Въпреки нарастващото влияние на приятелите, родителите
и качеството на привързаност с техните деца, продължават да оказват
влияние върху поведението на детето извън семейната среда.

В този период децата започват все по-добре да разбират гледната точка

на другите и да се откъсват от егоцентризма. Започвайки от 6-годишна
възраст, децата постепенно осъзнават, че всяка ситуация може да бъде
погледната от много различни перспективи и те могат да си представят
как техните собствени идеи изглеждат на другите хора.
Между 10 и 12 години, едно дете може да побере противоположни или
различни гледни точки в съзнанието си по едно и също време. Така
например едно 11-годишно момиче разказва за чувствата си в период на
приспособяване към развода на нейните родители: „Понякога ми се иска
тя да не се жени отново. Той е добър и всичко, но ще се чувствам
странно, ако той живее с нас. Попитах татко и той каза, че не го е грижа,
ако тя се  омъжи повторно. Аз мисля, обаче, че той няма да е доволен.
Но пък може би това ще е за добро, защото виждам, че майка ми е много
по-щастлив сега, а аз искам тя да бъде щастлива." Това дете разбира
гледните точки на другите и ги отразява. Тя също така показва, нещо
характерно за късното развитие на средното детство (8-10 години), а
именно способността да толерира емоционална амбивалентност (да има
2 противоположни мнения едновременно – не иска новия мъж у дома си,

13
но иска майка и да е щастлива). Развитието на това чувство е признак за
сериозен напредък в развитието. По-малките не са способни на такива
заключения и начин на мислене. Те не могат да си представят, че някой
може да е весел и тъжен едновременно. За тях всичко е черно или бяло.
Развитието на това умение позволява на децата да са по-умели и вещи в
отношенията си с другите. Те вече могат да направят добра прогноза за
това как другите биха реагирали в определена ситуация, какви са
техните мисли и очаквания. Това им позволява да се справят в новата,
вече по-сложна социална среда, в която те се развиват и търсят своето
място.
Способността да вникват под повърхността и отвъд очевидното също се
развива след 8-годишна възраст. Те започват да описват другите по
отношение на техните вътрешни характеристики. Ако едно 7-годишно
момче описва някой така: "Андрей работи много и вика много ", то едно
10-годишно би описало същия човек така: "Андрей е наистина
хиперактивен и доста глупав. Той винаги се опитва да привлече
вниманието върху себе си. " Децата стават все по-вещи в разпознаването
на намеренията на другите хора и психологическия резонанс в
комуникация (синхронът между комуникиращите за случващото се).
Например, едно дете в предучилищна възраст може да се обърка от
саркастична забележка на някой възрастен, защото не може да я разбере.
В периода на средното детство, обаче, децата развиват силни
емоционални реакции и разбират враждебните, или пък позитивните
намерения на околните.
Приятелства. Близките приятелства в тази възраст са основани на
взаимно харесване, споделяне на интереси и пол. Еднополовите
приятелства се превръщат в норма, когато децата са вече повече полово
осъзнати и „играят” културно приетите норми на своя пол. Същата
тенденция важи и за расовите и други различия. С напредването на
годините, приятелствата се формират основно около един пол, една раса,
една социална класа.
В средното детство, детските приятелства се задълбочават и техните
представи за приятелството се развиват. За 6 - до 8-годишните, идеята за
един приятел се организира около конкретни дейности: "Галя е моя
приятелка, защото ние обичаме да си играем на кукли заедно." По-
големите деца започват да мислят за приятелството като връзка, която
включва общи ценности, ангажираност, лоялност един към друг,
взаимна подкрепа и отговорност. Едно 11-годишно момче казва: "Иван е
най-добрият ми приятел. Той се отнася към мен добре и ми помага.
Майка ми ми каза, че не мога да изляза докато не си подредя стаята и
той ми помогна, за да изляза по-бързо. Аз също му помагам, ако той има
нужда.”
Приятелствата изпълняват редица функции. Те дават на децата чувство

14
за идентификация с друг човек, който е като тях. Вместо да се сравнява
само с възрастните, чиито способности са далеч извън техните, те могат
по-удобно да се сравняват със своите приятели. Те също така могат да
получат облекчение, когато видят, че техните приятели също като тях
самите, бъркат и невинаги постъпват правилно. По този начин децата
приемат себе си по-лесно. Приятелствата осигуряват подкрепа и
сигурност. При проблеми в семейството, например (раздяла, развод), те
имат и друг източник на подкрепа. Наличието на приятели предвижда
също така по-добро справяне в конфликтни ситуации. Въпреки, че
приятелите имат чести конфликти, те са мотивирани за тяхното
разрешаване с цел запазване на приятелството и съответно имат
натрупан опит в различни конфликти ситуации, преживени в игрите с
техните приятели. Децата със силни приятелства развиват добри
социални умения, действат просоциално и са по-малко уязвими от
неблагоприятно развитие за тях в нова партньорска група.
Децата, които са изключително срамежливи или агресивни са склонни
да имат по-малко и нестабилни приятелства. Отхвърлените деца
показват по-лоши резултати в училище и по-неблагоприятна прогноза в
бъдеще.
Наличието на приятелства е защитен фактор, който има различни
защитни и положителни функции.
Социална репутация и самочувствие. Социалната репутация става важна
част от живота през средното детство. Децата започват да отразяват
статуса си в групата, да се конкурират и наблюдават помежду си и често
коментират резултатите си в училище: "Аз имам 6 по математика, а ти
имаш 5." Ако оценките на другите са точни, децата са склонни да ги
приемат и включат към своите собствени оценки за себе си. Търсените и
популярни деца, например, осъзнават, че са такива и това рефлектира
върху тяхното самочувствие и поведение. Обратно, децата с по-ниска
социална репутация често изпитват тревожност и страдат от ниско
самочувствие.
Срамежливите, затворените в себе си, несигурни деца, често се
сблъскват с проблеми като отхвърляне или неглижиране от страна на
другите. Те както всички други искат да имат приятели и да са
харесвани, но по една или друга причина не могат да се справят така
добре в социалните ситуации, поради което биват отхвърлени. Това
повлиява тяхното самочувствие и себевъзприятие. Такива деца често се
обвиняват за невъзможността да създадат приятели и това рефлектира
върху цялостното им себеусещане. Появата на такива проблеми може да
последва и тяхното задълбочаване в по-горна възраст и пълното
затваряне и изолиране на тези деца, когато социалните отношения и
оценката на връстниците имат още по-голямо значение за
самочувствието на децата.

15
В подобен риск от ниско самочувствие и изолация могат да изпаднат
децата със значителни хронични заболявания, които не им позволяват
постоянна и активна връзка с техните връстници и приятели. Те
разбират, че заболяването ги прави различни и често се чувстват
самотни и отхвърлени.
Влияние на групата. Децата в училищна възраст се определят като
членове на определена група. Тези групи обикновено се организират
около пола, етническата / расова принадлежност, общите интереси и
социалния статус на децата в тях. Те притежават своя йерархия,
базирана на популярност. В групата на момчетата, например, най-
добрият футболен играч получава често най-високия статус. Децата са
напълно наясно със съществуването на тези социалните групи и
организацията в тях. Те са загрижени за своя статус в групата и особено
в кръга на собствения си пол. Тази загриженост може да бъде особено
силна при момичетата, които са по принцип по-емоционални от
момчетата. За извоюването на своето място, момичетата често си служат
с клюки, манипулации, изключване от групата и др. Въпреки че много
малко момичета атакуват физически другите деца, последните
изследвания показват, че това се случва все по-често. Децата с изградено
вътрешно просоциално поведение се противопоставят на идеите на
другите деца, които показват антисоциално поведение, и са нетипични
членове на групи, извършващи агресивни постъпки.
Агресия, тормоз и жертви. Физическата агресия е разпространена
практика в предучилищната възраст, особено сред момчетата. По време
на средното детство, обаче, пряката физическа агресия намалява
значително. Вербалните и социалните умения на деца в училищна
възраст им позволяват да поискат, ласкаят, или, понякога, заплашват, за
да получат това, което искат, без да се налага да прибягват до физическа
разправа. За по-голямата част от децата в тази възраст (,които по
принцип не са агресивни,) физическата агресия е необичайна и появата й
е вероятно израз на лична, умишлена враждебност или отговор на
провокация от страна на други деца. Децата в тази възраст лесно правят
разлика между умишлено и неумишлено поведение. Поради това те са
склонни да простят, но и да наложат наказание, ако забележат
враждебни намерения.
Независимо от тези общи тенденции, често се срещат деца, които
контрастират с изразено агресивно поведение. Тези деца са враждебни,
разчитащи на насилието като средство за упражняване на контрол и
поддържане на статуса си сред връстниците си. Тормозът и
отношенията, които тези деца налагат са отговорни за голяма част от
физическата агресия, наблюдавана при децата в тази възраст. Този вид
агресия започва да се проявява на 5 или 6-годишна възраст, но най-често
в по-късните години на средното детство и началото на юношеството.  

16
Момчетата хулигани използват както физически, така и емоционални
стратегии в атакуването на жертвите, докато момичетата разчитат по-
често на релационна агресия (клюки, подигравки, интриги). Децата,
които тормозят другите, често сами са били подложени на строги
наказания и / или физическо насилие от страна на родителите /
настойниците си. Те са чести жертви на подобно поведение вкъщи.
Тяхното поведение отблъсква другите и те често се чувстват изолирани.
Това от своя страна засилва агресията им към другите, опитвайки се чрез
нея да получат желания социален статус.
Проучванията в САЩ показват, че едни и същи деца (около 10% от
децата в училище) са обект на многократен тормоз. Ако този тормоз
продължи, тези деца (често непопулярни, отхвърлени от другите) са
заплашени от развитието на депресия и други тревожни разстройства и
съответно по-дълбока социална изолация. Някои деца се опитват да се
измъкнат от ролята на жертва, превръщайки се в хулигани.
Въпреки че повечето деца не са нито жертви, нито хулигани, те стават
многократно неволни свидетели на ежедневния тормоз. Те често са
обезпокоени от жестокостта, но не знаят как или не смеят да се борят с
нея.

Децата в училищна възраст са склонни да вярват, че тормозът се случва

под наблюдението на възрастните. Тормозените деца често не търсят
подкрепата на възрастните, но дори и да го направят, получената
подкрепа е невинаги адекватна. Проучванията показват, че кампаниите
„не на насилието в училище” нямат съществен резултат. За да бъде
спряно насилието в училище е необходимо активното наблюдение от
възрастните (родители и учители), както и развитието на системите за
подкрепа от връстниците (разговори с децата, измисляне на стратегии за
справяне…).
Просоциалното поведение изисква наличието на способността за
приемане и разбиране на чуждата гледна точка и за умението да
потиснем собствените си нужди и желания. То се поддържа от
(вътрешното) приемане на моралните норми, от настъпващите
когнитивни промени, които намаляват детския егоцентризъм, както и от
развитието на социални умения, както в семейството, така и извън него.
Примерът, който те получават от родителите си играе също важна роля.
Децата в училищна възраст са по-склонни да разпознаят, когато друго
дете има нужда от помощ и са по-склонни да му помогнат. Те вече
притежават необходимите им когнитивни способности, за да могат да
вникнат и разберат другия и следователно шансът те да се притекат на
помощ е значително по-голям.

Пол и просоциално поведение. Многобройни проучвания показват, че

17
момичетата показват по-просоциално поведение и съчувствие към
другите, отколкото момчета. По време на средното детство, в сравнение
с момчета, поведението на момичета става все по-просоциално и техните
морални разсъждения показват по-голям капацитет за разбиране на
другия и съпричастност. Момичетата са склонни да се идентифицират с
грижовни роли и са по-чувствителни към емоциите на другите и въобще.
От друга страна, в много други изследвания не се намира разлика между
двата пола или разликите са незначителни. Т.е. не могат да се правят
заключения, че момичетата са мили и грижовни, а момчетата не са. В
тази картина, социалните и културни условия биха могли също да играят
роля. Това как една култура вижда половите роли и това, което те трябва
да изпълняват, примерът от средата и т.н.
 
Морално развитие
Децата постепенно усвояват все по-добър самоконтрол и с помощта на
развитието на съвестта те все по-умело се справят в ежедневните
ситуации. Появата на съвестта обаче,  поражда в децата объркване. Тя
изисква от детето да наблюдава и определя границите на поведението
си, което често наказва децата с чувства на вина, срам и тревожност,
когато те нарушат вътрешни си правила. Тези емоции са сравнително
нови и непознати за тях и те често ги объркват и смущават. Както при
всяко ново явление, е необходимо време, за да може да привикнем към
него и да го приемем. Поради това, децата често се съпротивляват срещу
този вътрешен контрол.
Спадът на егоцентричното мислене също допринася за появата на
моралното развитие. 7 – 8-годишните вече успяват да балансират своя
личен интерес със социалните норми и правила. Те вече не мислят само
за себе си и осъзнават, че чуждите интереси и желания също трябва да се
признават.
Изграждането на вътрешни ценности, появата на съвест и когнитивното
развитие са свързани и до голяма степен зависят от семейните модели на
поведение, вниманието, което се обръща на детето и неговото
запознаване с проблемите на съвестта, правилата, просоциалното
поведение и техните ползи.
В училищна възраст, логическото мислене вече е налице и помага на
децата по-лесно да разбират правилата и родителските забележки.
Например, ако майка каже на 8-годишния си син: "Ти не би искал някой
от твоите приятели да вземе колелото ти, без да те попита, така че и ти
не трябва да го правиш.", момчето ще разбере логиката в тези думи.
Родителските забележки, обаче, трябва да бъдат подкрепени и с подобни
действия. Ако липсва резонанс между думите и действията на
родителите, децата се объркват. Друг важен източник на изграждане на
морални ценности са връстниците и особено тези, които са значими за

18
детето.
Постепенно децата започват да ценят моралната сложност и развиват по-
нюансирани мнения относно моралните дилеми. 8 - / 10-годишните
често взимат предвид както намеренията, така и последствията за едно
действие при изграждане на мнение и оценка в определена ситуация.  
Идеите за справедливост и правосъдие се променят. По-малките гледат
на справедливостта по елементарен начин, всички трябва да получат
едно и също. 8 / 9-годишните вече разбират, че заслуги на някой играят
голяма роля за това какво и колко ще получи. 10 - и 11-годишните
поддържат идеята за заслуги, но добавят и идеята за благотворителност,
т.е. тези, които са в неравностойно положение заслужават допълнителна
подкрепа.
В сравнение с юноши, деца в училищна възраст са склонни да приемат
правилата. Те приемат, че ако едно правило съществува, то трябва да
има причина за това. Това е много по-различна позиция от тази на
юношите, които анализират възрастните и правилата и намират
доказателства за несъответствия в тях. Начина на мислене на децата в
средното детство ги прави готови да се учат и могат по-лесно да бъдат
навигирани. В този период, често тяхната безусловно приемане на
правилата ги прави изключително критични и стриктни, дори и често
към родителите си. Те са много по-наясно с обществените норми.
Имайки предвид тази тенденция, децата в училищна възраст не обичат
да се разглеждат като "девиантни." Когато някое дете наруши или
игнорира училищните правила, неговите съученици често го
заклеймяват и го избягват, тъй като те не искат да бъдат, свързани с
извършването на нарушения. Децата с нелекувани ADHD или други
поведенчески разстройства често са заклеймявани от връстниците си,
които се тревожат да не бъдат свързани с тях, за да избегнат проблеми с
учителите и обществените правила.
Сексуалната ориентация в средното детство. Сексуалната ориентация не
се появи с яснота до началото на края на юношеската възраст. В периода
на пубертета се случват големи хормонални и физически промени, които
могат и повлияват значително нашето тяло и съзнание. Преди
преминаването на този етап от развитието не бива да се правят
заключения за сексуалната ориентация. Хомосексуалистите посочват
различни периоди като знакови за отключването на тяхната сексуална
ориентация. Често, обаче, те казват, че са се осъзнали като
хомосексуалисти в годините след пубертета. От друга страна, не бива да
се забравя, че както биологични причините за хомосексуалността могат
да бъдат и психологически / социални и поставянето на всички в една
рамка не би могло да бъде възможно.
Расова и етническа информираност в годините на средно детство.
Расовото и етническо самосъзнание се развива все повече. Те разбират,

19
че етническата принадлежност е нещо постоянно и непроменимо. Тези
разбирания се дължат и на развитието на когнитивните умения за
идентифициране и класифициране на обектите. Расата, етническата
принадлежност и пола влияят силно на партньорските отношения. Точно
както момчета и момичета формират отделни групи, така и децата в
училищна възраст са склонни да избират за приятели връстниците, с
които те се идентифицират като тази тенденция се запазва през
годините.
Въпреки тези тенденции, разбира се съществуват хиляди примери за
приятелства между различните етнически групи. Тук, обаче, важна роля
играе обществото и семейството и в частност техните нагласи към
различните етнически групи.
 В границите на средната училищна възраст се включват деца на възраст
от 11 до 15 години (ІV – VІІІ клас). Тази възраст с определена условност
се нарича още пубертетна, а в последното десетилетие се наложи и
понятието тийнейджър и тийнейджърска възраст. Този период е най-
критичният в живота на човека, а се приема и като най-труден от гледна
точка на организацията и ръководството на учебно-възпитателната
дейност. В същото време пубертетът е от съществено значение за
физиологичното и психично развитие, за формиране на личностните
качества, тъй като интензивно се усвояват нравствени ценности,
формира се активна социална позиция, цели и социални идентификации.
“Раждането на личността” в този период протича бързо, сложно и
противоречиво. Детето като че ли изведнъж се превръща във възрастен
човек. Сред психолозите в продължение на десетки години протича
дискусия за факторите, които детерминират биологичните и психични
процеси в тийнейджърска възраст, като се оформят две крайни мнения:
едни смятат, че източника на развитието е генетично и биологично
детерминиран процес, а други приемат, че социалните фактори
за развитие са определящи. Преобладаващи е мнението, че биологичните
фактори оказват влияние върху психичното развитие, опосредствано от
социалните фактори и междуличностните отношения. Факт е, че
феномени, характерни за тази възраст, като противопоставяне на
възрастните, социално бунтарство, конфликти с родители и
учители, биха били невъзможни при социална изолация на тийнейджъра.
Основен фактор за образуване на новите личностни качества е
изменението на водещата дейност
и водещите типове социални взаимоотношения. Движеща роля за
психичното развитие играе решаването на вътрешните когнитивни и
емоционални конфликти и основните връзки със социалната среда –
семейство, училище, неформални групи.
Съществена психофизиологична особеност през този период е бурното

20
физическо и полово развитие, което като процес не винаги се осъзнава и
преживява.
При всяко дете тези промени протичат по строго индивидуален начин.
Под влияние на усиленото функциониране на жлезите с вътрешна
секреция се повишава възбудимостта на нервната система. Затова често
се наблюдава повишена реактивност и раздразнителност, висока степен
на обида и резки и неочаквани поведенчески реакции.
Тази особеност следва да се познава и разбира от възрастните, за да
проявяват повишена толерантност спрямо необичайното поведение на
тийнейджъра.
Бурното физическо и полово развитие поражда интереса на
тийнейджъра към другия пол, към половите взаимоотношения. В същото
време се засилва и интереса към
собствената външност. Но на тази възраст детето не е готово нито
интелектуално, нито социално да разрешава зараждащите се полови
потребности. Тук е необходимо възрастните да помогнат на
подрастващите да осмислят и разберат същността на половите и брачни
взаимоотношения между мъжа и жената.
В този период има определена специфика и при общуването с
връстниците и възрастните. В училище се общува не само с един, а с
много учители, които преподават различни дисциплини. Отношението
на ученика към учебния процес се пречупва през феномените симпатия –
антипатия, които функционират при общуването с всеки учител. Като се
прибавят и различията в изискванията на отделните преподаватели се
получава сложна система от противоречиви чувства на ученика към
учебните му задължения.
Остротата и честотата на конфликтното общуване н тийнейджърска
възраст може да се намали само тогава, когато възрастните определят
съдържанието и формата на възпитателните стимули при пълно
отчитане на психологическите особености в тази възраст, която се
отличава с големи страсти, лесна раздразнителност и повишена
тревожност. При среща с трудности тийнейджърът лесно се отказва от
набелязаните цели, формира противоположни желания, което често води
до разрушаване на вече постигнат резултат. В същото време той може да
бъде упорит и невероятно издръжлив при постигане на значими за него
самия цели. Затова важно педагогическо правило е изискванията да се
поставят по такъв начин, че той да изпитва положителни емоции и
чувства при тяхното изпълнение. Тийнейджърът се отличава с бързи и
бурни емоционални преживявания, като е способен да се “взриви” по
незначителни и несъответстващи поводи, особено, когато е в състояние
на умора. Емоционалната възбудимост се проявява и по време на
интелектуални спорове. В тази възраст волята остава на по-задни
позиции. Във всяко съждение и поведение се наблюдава проявата на

21
емоциите и чувствата. Тийнейджърът страстно се бори за постигането на
своите цели, разпалено отстоява мнението, разбиранията и убежденията
си.
Като правило той не може самостоятелно да стигне до същността на
отделни природни и социални факти, до смисъла на социалните роли и
взаимоотношения. Причина за това е малкия жизнен опит и
недостатъчните възможности на интелекта.
Затова някои стимули, свързани с асоциално поведение могат да окажат
силно емоционално въздействие и тийнейджърът да попадне под
влияние на улицата с всички произлизащи от това последствия: алкохол,
дрога, проституция, кражба, скитничество и др.
В тази възраст обидата от възрастните възниква непринудено и лесно и е
необходимо голямо търпение и усилие от тяхна страна, за да се
възстанови нарушеното равновесие. В много случаи преживяванията са
бивалентни и противоречиви, както в отношението към самия себе си,
така и по отношение на другите хора. Тийнейджърът е едновременно
внимателен и груб, доброжелателен и агресивен, може до смърт да
защитава чувството за собствена чест и достойнство и в същото време да
хленчи и плаче по незначителни поводи. Като правило той има
проблеми във всички основни дейност: игра, учене, труд. Психолого-
педагогическото майсторство на учителя се заключава в това, така да
организира съдържанието и формата на основните дейности, че те да
редизвикват положителни преживявания.
В края на тийнейджърската възраст все по-значимо място в живота на
детето започват да заемат моралните и социални чувства. То изпитва
гордост от принадлежността си към съответна социална група:
училищния клас, спортния тим, друга организирана или референтна
група. Социалното подкрепление става водещ поведенчески мотив
Характерен социален феномен в тази възраст е приятелството. То се
формира на базата на общност на интересите, чувствата и личностните
качества.
Приятелството за тийнейджъра има голяма личностна значимост, към
него той проявява големи очаквания и изисквания - вярност, преданост,
коректност и честност.
Възрастните трябва компетентно и внимателно да се намесват в
приятелските връзки на децата, тъй като те са форма и средство за
социализация.
Учебната и трудова дейност в средна училищна възраст също и имат
своите особености. Голямо педагогическо предимство е повишената
готовност към всички техни форми, което допринася за реализирането
на стремежа за достигане нивото на възрастните. Ако учебната дейност
не създава условия на тийнейджъра за самореализация и резултатите от

22
нея не му дават основание да изглежда възрастен в собствените си очи,
се наблюдава тенденция за отклоняване от училище.
Познавателните психични процеси в средна училищна възраст също
имат своята специфика. Налице са трудности за устойчивост и
превключване на вниманието, понякога то е разконцентрирано или
насочено към несъществени елементи на дейността. Паметта все още е
механична, като смисловата памет се появява едва в края на периода.
Тийнейджърите имат проблеми и с мисленето. В основните мислителни
операции - сравнение, анализ и синтез, обобщение и систематизация, се
използват несъществени признаци, незначителни факти и подробности,
които не позволяват да се достигне до същността на изучаваните
реалности. Възприятно-представните образи продължават да заемат
водещо място в мисленето. Не са редки случаите на умствена и
физическа пасивност и липса на критическо отношение към резултатите
от учебната дейност.
Основен резерв за повишаване качеството на обучението в
тийнейджърска възраст е целенасоченото формиране и управление на
мотивацията за учене. Проява на педагогическо майсторство е тя да се
свърже с доминиращите за тази възраст потребности. За тийнейджъра е
привлекателна възможността да разшири и обогати своите умения и
знания, самостоятелно да достига до същността на природните и
социални феномени. Като правило е засилен интересът към проблемите
на моралните взаимоотношения, т.е. проявява се стремеж към учебна
дейност с изследователски характер. Затова в тази възраст е от значение
не само учебното съдържание, но и методите, чрез които се осъществява
учебния процес. Положителното отношение към обучението се
опосредства от личностната значимост на знанията. За тийнейджъра е от
значение да оцени личностния смисъл на овладяване на знания, умения
и навици, което е обусловено от ръста на самосъзнанието. Ученикът има
възможност да се убеди , че само знанията и уменията могат да го
направят достоен и равноправен с възрастните .
Ако педагогът не може да убеди тийнейджъра в социалната и личностна
ценност на знанията, той формира отрицателно и нихилистично
отношение към отделни учебни предмети или към цялостния учебен
процес. Съществено значение за подобно отношение имат и някои
трудности и неуспехи, свързани с овладяването на знанията.
Неуспешните резултати и получаваните отрицателни подкрепления не
рядко са причина за спонтанни и силни емоционални реакции, което
формира негативна мотивация за учене. Процесът се задълбочава, ако
това системно се повтаря.
Подкреплението (оценката, похвалата, порицанието) е от голямо
значение за тийнейджъра. Страхът от неуспеха и желанието за
положителна оценка са значими мотиви за учебна дейност. Израз на

23
педагогическо майсторство е учителят да използва завишени
положителни подкрепления, което ще допринесе за самоутвърждаването
на тийнейджъра и за утвърждаването на неговата положителна
самооценка, която в кря на този период играе все по-доминираща роля.
За вътрешния му психичен баланс е изключително важно самооценката
и оценката да се доближават по съдържание. В противен случай
възниква вътрешен психичен конфликт, който като правило винаги
прераства във външен социален сблъсък.
Индикатор за успешен преход през тийнейджърската възраст е
разкъсването на емоционалната връзка и зависимост между детето и
възрастния и формиране на
убеждението, че двете страни са равноправни и автономни личности. В
противен случай се формира патологична симбиоза дете-родител или
дете-възрастен, която е причина тийнейджърската възраст при някои
деца да продължи още много години.
ГОРНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Необходимостта от характеристика на горна училищна възраст се налага
от спецификата на измененията, които настъпват във физиологичен,
психологичен и социален аспект.
Различните периодизации представят горна училищна възраст от
различни теоретични позиции.
З. Фройд я разглежда като генитален период на физическо съзряване,
Ериксон - като криза в идентичността, съветските автори я разглеждат
във връзка с промяната на основния тип дейност – преминаване от
учебна към трудова и професионална ориентация на юношите и
девойките, Сухомлински я нарича “второ раждане”.
Х. Силгиджан разглежда юношеството като продължителен период,
чието начало може да се приеме като физически и психологически
феномен, а краят – като социален.
Наред с физиологични промени, свързани с появата на вторични полови
белези, с усъвършенстване дейността на вътрешната телесна
организация, се наблюдават и поведенчески, и психологически промени,
продиктувани от биологичните изменения – тревожност, недоумения,
съмнения, страх, притеснения, които могат да доведат до пълно
отричане на външния вид или до прекомерен интерес към собственото
тяло.
Настъпилите изменения в очертаните сфери се отразяват и върху
интелектуалното развитие на юношите и девойките, като в същото време
се детерминират от него.
Всички физически изменения рефлектират в най-голяма степен върху
емоционалната сфера, отключвайки дори психопатологични явления или
асоциални прояви.

24
П. Дако обаче отбелязва, че наред с психопатологичните прояви, “…в
случай на вече съществуващи психични разстройства, пубертетът често
играе роля на прекъсвач”.
Противоречията в двете схващания за развитието на юношите налагат в
по-голяма степен необходимостта от възпитателна намеса в процеса на
изграждането на личността на юношата.
Общуването и необходимостта от трайни взаимоотношения се явяват
съществено условие за развитието на личността на юношите.
Недостатъчните или неудовлетворяващи личността контакти се
отразяват неблагоприятно върху поведението и развитието на юношите.
Друго важно условие за личностното развитие е появата, по-скоро
промяната на “значимия друг” – референтно за личността лице, което
може да има реално измерение /приятел, възрастен, учител, родител,
лидер в групата/ или недостъпен социален модел /певец, артист,
спортист/, чието поведение става модел за подражание.
В юношеската възраст нараства необходимостта от общуване с
връстниците.
Заедно с интереса към връстниците не престава и интересът към
възрастните, макар че според Драгунова:: “…отношенията на
възрастните с юношите могат да бъдат сведени към два основни типа –
безусловно неравенство и относително равноправие”, което обяснява
гнева на младите хора към родители, възпитатели, учители.
Характерни особености за горна училищна възраст са проявите на
грубост, конфликтност, сприхавост, произтичаща от необходимостта на
юношите да извоюват своята автономност, да изградят “Аз”- образа си,
да се предпазят в уязвимостта и несигурността си.
Юношеската възраст се отличава с потребност от изграждане на
адекватна самооценка и самосъзнание, потребност от намиране на
своята идентичност – психологическа самотъждественост, социална и
сексуална идентичност. Към посочените типове идентичност можем да
посочим и групова, и етническа.
Изграждането на идентичност означава способност да се “преминава”
границата от детството към света на възрастните и обратно. А това
означава изграждане на позиции по жизнено важни проблеми, каквито
са плановете и перспективите.
Феномените на юношеството се детерминират и от жизнените планове,
жизнената позиция и перспективите, които определят и социалната
активност, безкомпромисния избор на жизнени цели и високите
претенции към себе си и другите.
Сохан въвежда термина “жизнена програма на личността”, който “…се
отразява на стратегията и жизнената дейност на човека, основните цели
и резултати, с които човек свързва своето бъдеще.” А това означава

25
насоченост към бъдещето, към себедоказване и самоопределяне в
настоящето.
В насочеността се отразява “субектното понятие за време” в съзнанието
на юношата, а субективното време налага прецизност, отговорност,
решителност в изпълнението на предназначението.
Основна характеристика на юношеската възраст е спецификата в
междуличностните отношения, които се изразяват в широк диапазон от
прояви – от симпатия, до изграждане на доверие, приятелство, любов
или антипатия, враждебност, агресивност, недоверие. Завишена е
усетливостта към различни социални прояви като лъжа, предателство,
неизпълняване на обещания, изневяра. Повишената критичност
към другите е проява на самокритичност и самовзискателност.
Едно от доказателствата за собствената значимост на личността й в
различни социални групи - формални и неформални, рефернтни или
групи на членуване. Ролята на аутсайдер в групата е показател за
личността, че е отхвърлена, непотребна, и в този случай, членуването в
асоциални или дори престъпна група е за предпочитане пред
безразличието на приятели и връстници.
В същото време обаче, не бива де се смята, че някои юноши ги
отминават проблеми, свързани с израстването им като личности. За тях
периодът е белязан дори с асоциални прояви, престъпления, суицидни
опити и др.
За всяко отклонение си има обяснение. И за посочените трябва да се
търси такова.
Ръстът на престъпления на малолетни и непълнолетни през последните
няколко години рязко се увеличава, като причините за това са
практически неизброими. Общият дял на непълнолетните и малолетните
е до 10% годишно, като по тежест престъпленията нарастват. При
непълнолетните се забелязват някои особености - първо, относително
висок дял на престъпленията от страна на момчетата, който нараства;
второ - извършените престъпления от страна на момчетата са много по-
сериозни и по-организирани.
Във възрастово отношение, с нарастването на възрастта престъпленията
се увеличават, въпреки че не нараства броят на извършителите. Най-
критична се оказва възрастта между 16 и 18 години.
Сред престъпленията най-висок е процентът на кражба на лична
собственост - над 60% и престъпленията срещу личната собственост на
40%.
Основна водеща причина за кражбите е липсата на средства или на
достатъчно материални продукти, които са недостъпни за детето.
Силната диференциация в икономическата структура на обществото е
сериозно изпитание за всички. Тя се отразява в много по-силна степен

26
върху децата и юношите в рискова ситуация – без семейства, без
материална и духовна подкрепа или със семейства, живеещи на ръба на
недоимъка.
Друга съществена причина за кражбите е разстроената чувствителност
на юношите:
* реакция срещу законовите норми, срещу правилата, срещу моралните
принципи;
* реакция срещу опекунството от страна на възрастните
* доказване на социална зрялост;
* потребност от самодоказване;
* проява на отмъщение;
* реакция срещу безразличието;
* ревност в различна форма и др.
Следват общоопасните престъпления и престъпленията срещу
личността, които общо са над 20%. От престъпленията срещу личността
най-много са изнасилванията и
най-малко убийствата. Хулиганските престъпления също бележат висок
ръст.
Някои от характеристиките на извършителите:
* подчертано по-ниска образователна степен - обикновено са със
завършено начално образование и едва 3/4 - с основно и средно, което е
показателно за образователната степен, до която са достигнали
малолетните и непълнолетните правонарушители;
* повече от половината са напуснали училище по свое желание и
окончателно са се откъснали от училищна среда;
* образователното равнище на техните родители като цяло се определя
като ниско, както и професионалната им заетост. Особено впечатление в
това направление правят майките, които са с най-ниска образователна
степен. Това не означава, че в семействата на висшисти подобни явления
са изключени, напротив, през последните години се забелязва и
увеличаване делът на престъпления - употреба на наркотици,
проституция, кражби точно от семейства на родители, които са
материално добре осигурени и с висока образователна степен;
* често родителите на невръстните правонарушители са също съдени
или издирвани от закона;
* оказва се, че голяма част от децата са с отклонения в психическото си
развитие - едва 3-4% са диспансеризирани или са с диагнози;
* всяко второ дете е било регистрирано в ДПС;
* много малко от тях са преминали през поправителен дом;
* що се отнася до употребата на алкохол и наркотици, то се оказва, че
доста от правонарушителите са приемали такива;
* специфично за непълнолетните извършители на престъпления е, че те
не извършват за пръв път такива;

27
Освен престъпления в чисто криминалния им вид, нараства делът и на
противообществените прояви на малолетни и непълнолетни
правонарушители.
Тези постъпки нямат характер на истински престъпления,
непълнолетните не носят отговорност за постъпките си пред закона, но
са опасни за обществото и за тях самите.
Едно разпространено, ненаказуемо явление е самоубийството при
децата. До опит за самоубийство по-често прибягват юноши и младежи,
най-критичната възраст е около 18 години, като през последните години
долната граница рязко намалява до 14 години.

28
 Библиография:

Георгиева, Елена и Е. Драголова. Механизми на творческата готовност

на децата в игра. Българско списание по психология, 1993, бр. 3, с.63-72.
Гинът, Хайм. Децата и ние. С., Наука и изкуство, 1988 (също Булвест
2000, 1992).
Гофман, Ървинг. Представянето на Аз-а във всекидневието. С., Петър
Берон, 2000.
Дайнов, Евгений. Забавленията на другата половина. Рокът и
съвременната културна ситуация. С., Университетско издателство, 1991.
Даскалова, Фидана. Книга за възпитанието на детето от раждането до
училището. С., Просвета, 1993.
Десев, Любен. Уникална преходна възраст. Педагогика, 1993, бр. 4,
с. 3-17.
Диагностика на готовността на децата за училище. Колектив с
ръководител Г. Бижков. С., Университетско издателство, 1996.
Огниенович, Весна и Нешич, Будимир. Поздрави някого. С., Народна
младеж, 1983.
Цветкова, Методка и В. Банова. Взаимодействие на децата с връстници
през ранното детство. Българско списание по психология, 1993, бр. 3, с.
73-84. Цолов, Валентин. Познаваме ли приятелите на своите деца.
Психология, 1985, бр. 1, с. 8-12.
Чавдарова, Сийка. Проявления на мотива за идентификация в горна
училищна възраст. Педагогика, 1996, бр. 2, с. 19-26.
Чичикова, Кристина и Р. Стаматов. Развитие на детската речева дейност.
Пловдив, Сема 2001, 1996.
Чуковски, Корней. От две до пет. Варна, изд. Г. Бакалов, 1982.
Шихи, Гейл. Преходи. С., Кибеа, 1998.
Янгс, Бети. Как да развиете самооценката на вашето дете. Шест съставки
от жизнено значение. С., Наука и изкуство, 1999.

29