Здравей приятелю,

Това с Стъпка 1 от

„Програма за изцеляване на Вътрешното дете“

Стъпка 1 включва:
 Какво точно е Вътрешно дете и каква е ролята му в живота ни като
възрастни? Какво е вътрешен родител и какъв тип е нашия вътрешен
родител?

1
  Петте най-чести травми от детството, които ни пречат да живеем
щастливо. Да се потопим в нашето подсъзнание. Откриване и осъзнаване
на бариерите и подсъзнателните страхове, които ни спъват.
 Видео урок 1 „Травмите от детството и уроците, които е нужно да
научим“.

Как се чувстваш? Доволен ли си от себе си, от живота, който живееш?

Щом си тук и четеш тези редове, вероятно търсиш отговори и се стремиш да се

справиш с нещо в себе си…Нещо, което може би се е формирало още в
детството. Понякога дълго работим върху себе си и постигаме резултати -
успяваме да се освободим от негативните чувства към другите, развиваме се,
изграждаме по-добра самооценка, но се случва нещо, което ни кара отново да
реагираме по стария начин. Усещаме пак и пак старата болка или познатата
необяснима тъга…

В такива моменти, ние ясно съзнаваме, че реагираме като дете, но това е някак
по-силно от нас. Чувстваме, че се задействаме от нещо като програми или схеми,
които ни карат да постъпваме по определен начин, независимо от волята и
разума ни.

И се питаме: „Защо реагирах така…защо ми е толкова трудно да кажа „не“…кое

ми пречи да приема себе си…защо се вкопчвам толкова силно в другите…защо
не мога да се отпусна…“ и т.н. и т.н.

Често съм чувала думите: „Не мога да го преодолея, по-силно е от мен, това е
моята втора природа…не мога да си обясня защо реагирам по този начин, има
нещо в мен, което ме кара да го правя…“

 Нека помислим:

Каква е тази сила в нас, която действа независимо от волята ни, която често
действа сякаш против нас?

Дали не сме по някакъв начин програмирани? Какво мислиш?

…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………

Всъщност в най-ранното си детство, дори още преди това- в утробата на майка

ни, ние наистина се програмираме. Ние попиваме енергията на хората около нас,
възприемаме модели на поведение. Тогава се изграждат характера и
самооценката ни, формира се волята, моделите на мислите, възгледите и
вярванията ни за света.

2
В този период малкото същество си създава представа за това - кой съм аз, какво
представлявам, доколко съм ценен и важен за другите. Тогава се формират
нашите базови убеждения, въз основа на които ние започваме да възприемаме
себе си, и света около нас. Научаваме се как да реагираме в различните
ситуации, създаваме си критерий за правилно или неправилно.

Но има нещо друго много важно - когато пораснем и станем възрастни, в

подсъзнанието ни остават неизчистените болка, страхове, неудовлетворени
потребности и детски нужди.

Те остават в частта от нас, която наричаме Вътрешно дете.

 Какво точно е Вътрешно дете и каква е ролята му в живота ни като

възрастни?

Вътрешното дете е подсъзнателна част от нашата психика. То е

импулсивната, творческа част от нас, благодарение на която мечтаем,
проявяваме любопитство и можем да се радваме истински на живота.

Тъй като е подсъзнателна част, тя не може да „мисли“, тя чувства. Може да се

каже, че Вътрешното дете е емоционалната част в нас, която се страхува и
преживява нещата. Тя е свързана с нашите най-дълбоки нужди и потребности.

Вътрешното дете пази в себе си преживяваната болка, спомените и травмите,

преживени в миналото.

Тъй като тази част от нас е проява на детската същност - игривостта,

спонтанността и емоционалността, я наричаме Вътрешно дете. Но независимо на
колко години сме, Вътрешното дете винаги живее в нас. То е неразделна част от
нашата психика.

Ако като деца сме били наранени или неудовлетворени, ако сме се чувствали
пренебрегнати или отхвърлени, това неминуемо се проявява в живота ни като
възрастни. Независимо че вече сме големи и осъзнаваме нещата, ние реагираме
водени от нашите детски страхове и потребности. Възрастният човек действа и
мисли, но Вътрешното дете преживява.

Мисленето, поведението ни, реакциите ни изцяло се ръководят от това,

което Вътрешното дете в нас изпитва.
Ако едно дете е било потискано, засрамвано и се е чувствало жертва, когато
порасне то вечно ще изпитва нужда от закрилник, но често привлича насилник,
чрез който травмата се повтаря.
Ако е било отхвърлено или пренебрегвано, то ще има постоянна нужда от
вниманието и одобрението на другите. За да получи така необходимото му
внимание, то дори може да прояви агресия.

3
Нашите страхове, неизлекувани болки и неудовлетворени детски нужди създават
автоматични механизми на реакция, които трудно бихме могли да контролираме.

Подсъзнателно ние проектираме детските си страхове и потребности в

живота като възрастни.
Затова е изключително важно да изцелим нашето Вътрешно дете.
Защото колкото и работим върху личностното си развитие, то няма да доведе до
задоволителни резултати, ако дълбоко в нас продължават да стоят неизлекувани
детските травми.
И както няма как да градим нещо ново върху гнила основа, както не може да
отгледаме красива градина с цветя ако има бурени, така и няма как да се
чувстваме спокойни, удовлетворени, обичани и уравновесени, ако не сме
изцелили детето в нас.
За щастие това е напълно възможно! И наистина никога не е късно да
имаме щастливо детство!
В своята работа като психолог съм се убедила, че работата с Вътрешното
дете е една от най-ефективните техники за промяна.
В следващите части на този курс ще се учим стъпка по стъпка как да изцелим
детето в нас, как да задоволим неговите детски нужди, как да го утешим и да го
накараме да се почувства спокойно и обичано.
Важно е също така да уточня, че освен Вътрешно дете, в нас има още една
психична структура – Вътрешен родител.

 Какво е Вътрешен родител и какъв тип е нашият вътрешен родител?

Вътрешният родител е нашият вътрешен критик, който ни наставлява, критикува

и ни казва кое е правилно или не. Макар че го наричаме родител, той се формира
в нас още докъм до 5-та ни година под влияние на нашите родителите.

Вътрешният родител е точно копие на нашите родители или възрастни, от които

сме били заобиколени в детството, но най-вече копира характера и изискванията
на майката и бащата. Във вътрешният ни глас, този наш Вътрешен родител се
отнася към Вътрешното дете точно така, както родителите ни са го правили. Ако
се вслушаме в собствените си критики, ще си дадем сметка, че това е техния глас
или по-точно техният глас се е превърнал в наш.

Колкото по-строги са били родителите ни към нас като малки, толкова по-строг е
и Вътрешния ни родител.

4
Вътрешният родител изисква да правим всичко така както „трябва да бъде." Той
проверява всяка стъпка, която правим, и дори мислите и чувствата ни като им
дава определения- "добро-лошо“, „правилно- неправилно“.

От една страна това е добре, защото това създава някакви норми, формира
нашата съвест и отговорност, но от другата страна създава силно напрежение,
вътрешни конфликти и страдание. Още повече ако родителите ни са били твърде
критични и взискателни, ако са ни подценявали, обиждали или пренебрегвали.

Така нашия собствен Вътрешен родител се превръща в тиранин.

Понякога, потиснат от Вътрешния родител, човек забравя какво всъщност иска, а

прави всичко, защото така „трябва“, защото така е „правилно“, „така правят
другите“ или „така е казала мама“. Но вътре в душата си страда, не живее
истински…

Въпреки че във всеки човек съществуват отношения на вътрешен родител и дете,

много хора не знаят за тези взаимодействия, случващи се в техния ум. Това
означава, че те вероятно пренебрегват или потискат своето Вътрешно дете с
негативното си отношение на Вътрешен родител без дори да подозират.
Затова е много важно не само да излекуваме раните от миналото си.
Необходимо да създадем в себе си нов Вътрешен родител, които да разбира и
подкрепя детето в нас.

За да започнем да работим с Вътрешното дете, е нужно да се запознаем първо с

нашите детски травми.

Всеки от нас има различно детство, различни спомени, има своите специфични
нужди и страхове.

Но съществуват пет най-чести травми от детството, които формират нашия

бъдещ характер и модели на мислене и поведение.

Това са:

- травма от отхвърляне;
- травма от изоставяне;
- травма от унижение;
- травма от предателство;
- травма от несправедливост.

Тези пет травми се преживяват в различните фази от развитието на детето

през първите седем години от живота му.

5
Вярно е, че първите седем години са от изключително голямо значение за
бъдещия ни живот. Те са основата, която определя какви ще бъдем.

Интересното е, че всеки един от нас е преживял една, две, три или дори всичките
от тези пет травми.

Няма човек, който да няма никаква травма. Когато казвам травма, нямам
предвид само тежките травми, свързани с насилие, побоища, унижения или
загуба.

Защото малкото дете може да преживее като дълбока травма липсата на топлина
и прегръдки, но също и „задушаващата“ любов и супер опека; прекалено
строгите забрани и наказания, но също и липсата на правила и поставяне на
граници, липсата на внимание, подкрепа и т.н.

 Нека проследим как се изгражда нашия характер, воля, самооценка и

начините ни на реагиране през отделните фази на детското развитие до 7
години и какви са свързаните с тях травми.

Още по време на бременността, когато сме в утробата на майката си- ние

възприемаме нейната енергия и това, което преживява. Ако тя е много тревожна,
ако живее в стрес, ако се чувства самотна, то неминуемо се отразява и на бебето
тъй като те имат общо кръвообращение и всичките хормони и вещества,
отделени в резултат на различните емоции се възприемат от плода.

По тази тема вече има доста литература, така че няма да се спирам подробно на
нея. Само исках да подчертая, че понякога носим тревожността и нервността
дори още от този период.

Първата фаза от детското развитие е фазата на новороденото – от 0 до 3 месеца

Тази фаза е свързана с травма от отхвърляне.

Тя се преживява, когато малкото същество е нежелано или родителите искат да

имат дете от другия пол. Дори и да не казват нищо на детето, то усеща енергията
им и изживява отхвърляне. Тази травма може да се получи и когато родителят не
приема детето си такова, каквото е, когато го вижда като пречка, като трудност и
не отделя място за него в своя собствен живот.

Макар че нямаме никакъв спомен от този период, когато не сме приети, това
може да остави дълбок подсъзнателен страх от отхвърляне в нас. Разбира се,
възможно е да преживеем подобна травма и на по-късен период от своето
детство.

Хората, които са преживели отхвърляне в тази фаза, по-късно изграждат един

характер, които на психотерапевтичен език се нарича- шизоиден (откъснат).
Тоест тези хора обикновено винаги се отделят другите, често се превръщат в

6
аутсайдери, затварят се в себе си. Те се чувстват отхвърлени и самите отхвърлят
себе си. Имат много ниска самооценка, смятат се за незначителни и се
притесняват да занимават околните със себе си.

Когато са във връзка и усетят, че другият вече не се интересува толкова от тях,

те се оттеглят. Предпочитат да изчезнат, да избягат, отколкото да се срещнат
отново с отказ и да преживеят отхвърляне.

Ако са в компания и се опитват нещо да кажат, но в това време някой ги

прекъсне, е много вероятно да решат, че не са интересни, че са глупави, скучни и
отново да преживеят болка от отхвърляне.

Втората фаза е сензорна фаза (тогава се развиват сетивата) - от 4 месеца до 1

година.

Тази фаза се свързва с травмата от изоставяне.

В този период малкото дете има много голяма нужда от гушкане, от топлина, от
близост с майката. Това му носи усещане за значимост и чувство на сигурност.

Ако майката е лишила детето в този период от ласки, докосвания, прегръдки и

гушкания в себе си и го е оставяло често да плаче без да му обръща внимание, то
преживява изоставяне. Много родителите си мислят, че ако прекалено галят
децата си, ще ги разглезят, но не си дават сметка че в този момент близостта на
майката и усещането за сигурност е от жизнено важно значение на малкото
същество. Представи си как то е гладно или му е студено…и започва да плаче…
но никой не идва. Плачът е единственият начин то да извести света, че има
нужда от него. Но светът не отговаря…светът го изоставя. За детето на тази
възраст това наистина е сериозна травма.

Такава травма от изоставяне може да се преживее и в по-късна възраст, когато

единият родител си тръгне или замине далеч; когато оставят детето само или при
баба и дядо, но родителят изчезва без да се обади и успокои детето, без да му
каже, че го обича и ще дойде да го вземе.

Изоставяне може да се изживее и когато детето се чувства емоционално

неудовлетворено. Тоест родителите се грижат за това да е нахранено, напоено,
облечено, но не му дават нужното внимание, обич и споделяне на емоции.

Много хора бъркат травмата от отхвърляне с травмата от изоставяне. Те обаче не

са едно и също. При отхвърлянето, родителят може да е с детето, но не го
приема и сякаш не иска то да съществува или поне детето така усеща.

Докато при травмата от изоставяне, родителят може да обича и приема детето,

но се отдалечава временно от него, напуска, няма достатъчно време или е
емоционално неприсъстващ.

7
Децата, които изживяват травмата от изоставяне, обикновено стават след това
зависими от хората около тях. Те се вкопчват в своя партньор, в познати места, в
работата и изключително трудно изживяват всяка раздяла. Много се страхуват
от самотата, за тях тя е равна на смърт.

Тези хора често усещат в себе си празнота, чувстват се непълноценни и винаги

търсят някого, който да я запълни. Болезнено чувствителни са към всеки намек
за изоставяне или отдалечаване на близък човек. Често изпитват тъга и основно в
характера им става склонността към зависимост и вкопчване.

Третата фаза е фаза на Аза - от 1 до 3 години

Тази фаза е свързана с травмата от унижение.

В този период детето осъзнава, че е отделно същество, че има нещо, което е Аз.
Тогава се появяват и първите „не“- та. Детето се противопоставя на света,
осъзнава че започва да има някаква власт над него.

Това е моментът, когато се учи да проявява здрава агресия- да отстояване себе си

и своите граници. Тогава се оформя неговата самооценка, воля и умение да се
защитава.

Ако в този момент родителите прекалено много забраняват на детето да изрази

своето мнение, да откаже нещо, ако не го ценят като личност (макар и още
незряла), то започва да се чувства потиснато. Може да стане много послушно, но
не се научава да изразява собствената си воля и да се отстоява.

Такава травма се нанася и когато родители възпитават чрез така наречената

условна любов и казват на детето си: „Ако направиш това и това- ще те обичам,
ако не слушаш, значи си лошо дете и заради теб мога да се разболея…“

Тогава детето свиква да бъде жертва, да прави винаги това, което другите искат
от него, за да заслужи, за да получи одобрение.

И тъй като му се забранява да има право на глас, се научава, че не е хубаво да

казваш „не“, че трябва да търпиш в името на значимите други… В него се
формира едно хронично чувство за вина, прекалена отговорност и прекомерно
чувство за дълг.

Това е една травма, която е характерна за нашия народ и е свързана с нашата

обща народопсихология и съзнание на жертва.

Когато това дете порасне, започва да живее в услуга на другите…смята, че не

заслужава, че трябва да заслужи любовта, че трябва да прави каквото искат
другите от него, за да заслужи обич.

8
Трудно му е да каже „НЕ“, преглъща обиди, трупа негодувание.

Такъв човек изгражда садо-мазохичен характер и винаги поставя другите пред

себе си.

Тъй като този човек не е научен да изразява и освобождава своята естествена,

здрава агресия, тя прераства или в агресия към другите, или в агресия към себе
си- самосъжаление, самоунижение, подценяване, трупане на болка, самокритика.

Често човек, преживял такава травма, усеща стягане в гърлото (защото не

изказва своето мнение), болка в гърба и раменете (тъй като се опитва да носи
прекалено тежък „товар“).

Четвъртата фаза на съперничеството - към 3-4 години

В тази фаза детето търси своя статус в обществото, в детската градина…сред

своите връстници и близки.

Тук то се учи да влияе на другите, да привлича внимание, да се доказва. Затова и

прави най-различни номера, за да привлече вниманието към себе си и да се
наложи. В този момент често момиченцето иска да се ожени за татко си и
започва да се конкурира с майка си (както и обратния случай- момчето иска да е
мъжа на мама и се стреми да стане по-добър от таткото).

В тази фаза ако родителят не изпълни свое обещание, детето го приема като
предателство. Ако майката или бащата се отнасят грубо към опитите на детето
да се докаже, ако не му обяснят спокойно и с любов какво е мястото му в
семейство и че не може да бъде жената на тате (или мъжа на мама), това също го
приема като предателство. Когато порасне, такова дете винаги ще се опитва да
се доказва, да извоюва вниманието към себе си. То изгражда един контролиращ
характер като се опитва да навлиза в границите на другите и да осъществява
контрол.

В същото ако в тази възраст няма установени правила, ако родителите прекалено
напомпват увереността на детето и непрекъснато му казват как всичко може да
прави, как е най-хубавото, най-умно и навсякъде го показват и демонстрират
уменията му, това също довежда от объркване и болезнена нужда от доказване и
аплодисменти.

Тези хора изпитват силна нужда да контролират, да се доказват, да са номер

едно на всяка цена, приемат провала и „падането от високо“ като голяма
трагедия, която може да ги срине. Вътре в себе си един такъв човек е несигурен,
има нужда от одобрение, непрекъснати постижения и аплодисменти.

Често обаче те страдат от тревожност, защото винаги са в голямо напрежение.

Пета фаза - на детската сексуалност- около 5-6 години

9
Свързана с травмата от несправедливост.

В този период се развиват се гениталиите и детето проявява естествен интерес

към тях. Тогава е съвсем нормално то да опитва да мастурбира. Това е съвсем
нормален процес, но ако родителите реагират грубо на това, без да обясняват
поведението си, детето е страшно объркано. Не знае на кое да вярва- на тялото
си, което му показва че изпитва удоволствие или на родителя, който казва че
това е нещо срамно, лошо, непозволено…

Това дете, когато порасне се научава, че удоволствието трябва да се забранява в

името на морала…то развива усещане, че няма право да търси приятни
усещания, защото това е нещо грешно. То става недоверчиво, страхува се да се
отпусне, да си достави удоволствие. Често тези хора стават перфекционисти и се
стремят да бъдат винаги точни, да не сбъркат, за да не ги порицаят.

Такъв човек винаги е стегнат, свръх бдителен – трудно се доверява на някого, на

себе си…и на живота…Той търси винаги справедливост, трудно му е обаче да
определи кое е правилно и кое неправилно, кое е истина и кое лъжа.

Затова човекът, която я преживява, става прекалено мнителен, недоверчив и

изгражда един ригиден характер.

Това създава едно непрекъснато напрежение и неспособност да се радва на

удоволствията от живота.

…………………………………………………………………………………………...

Разбира се, в живота на детето може да има и много други травми, които се
получават в тази или по-късна възраст.

Защото всяка крайност води до травма.

Например: липсата на внимание, гушкане и емоционално удовлетворение,

липсата на похвали и уважение водят до травма, но също така свръх опеката,
прекалената загриженост за детето, ако се опитват да ни предпазят от всичко,
също довежда до травма и вътрешна неувереност.

Насилието в къщи, отношенията между родителите, поведението на самите

родителите също са определящи за формирането на нашия характер, увереност
и отношение към себе си и света.

Всичко тези травми обаче са уроци. Уроци, които ни е било нужно да

научим.

За тях може да чуеш повече от видео урока, приложен към тази Стъпка:

10
  Пусни Видео урок 1 „Травмите от детството и уроците, които е нужно да
научим“.

 Както разбираш, много е важно да открием и осъзнаем бариерите и

подсъзнателните си страхове, които ни спъват.

Следват въпроси, които ще ти помогнат да стигнеш до твоите страхове и травми:

1. Кои от разгледаните пет основни травми са ти познати и откриваш себе си

в тях?:

(Помни, че в живота няма чист тип характер и е възможно да имаш страхове или
качества на характера от една, две, три или дори петте травми. Те могат да се
проявяват в различна степен и форма при всеки човек).

…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………

2. Кой е най-лошият ти спомен от детството?:

…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………

3. От какво се страхуваш?:

…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………

11
 4. Кой е най-големият ти страх?:

…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………

5. Какво най-много ти липсва?:

…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………

6. Какво ти е най-трудно да направиш?:

…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………

7. Какво мислиш за себе си?:

…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………

8. Как се чувстваш през повечето време: самотен, тъжен, радостен,

отхвърлен…:

…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………
…………………………………………………………………………………………

9. Какво забелязваш, че се повтаря в живота ти (като реакции, истории,

отношение на хората към теб):

………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………

12
 ………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………
………………………………………………………………………………………

Напиши отговорите на тези въпроси и ако желаеш, може да ми ги пратиш.

Може също така да споделиш по-подробно какво се случва в твоя живот,
какво би искал да промениш в поведението и реакциите си и кои травми от
миналото смяташ, че не си изчистил.

Разбира се, може да ми зададеш въпроси или просто да споделиш твои

разсъждания за теб самия.

Дай си време тази седмица, за да се върнеш мислено назад, да осъзнаеш своите

травми и уроците, които е нужно да научиш.

Може да си вземеш тетрадка- Дневник, в която ще работиш по тази програма.

Там може да си пишеш отговорите на всичките тези въпроси, които зададох и

които ти самият си задаваш. Може да си записваш твои прозрения, открития или
въпроси, които възникват.

Винаги е по-добре, когато пишем това, което е нас. Така по-лесно разбираме
себе си, а и често в самия процес на писане, се раждат идеи или осъзнаваме
нещо, за което не сме си давали сметка.

Желая ти успех в работата със себе си!

Отдели си време, колкото ти е нужно. Помни, че ти заслужаваш това. Дължиш

си го!

Работата върху себе си и изчистването на старите травми е най-добрата

инвестиция, която можеш да направиш!

Ако имаш каквито и да е въпроси, не се колебай да пишеш.

До скоро!

13
 Роси Вакъвчиева

www.sebepoznanie.com

14