На границата между две епохи

Живеем в интересни и вълнуващи времена. Големите сътресения, на които сме

свидетели, показват, че се намираме на границата между две епохи: една стара, която
залязва, и една нова, която изгрява. Виждаме с очите си колко бързо се променя нашата
цивилизация. Ако погледнем дори само половин век назад, не може да не забележим
колко по-различен е станал животът. И все пак най-големият преход, който преживяваме,
е свързан с пробуждане на съзнанието на човечеството.
Днес две мощни противоборстващи течения се сблъскват и ще определят бъдещето на
цялата Земя. От една страна имаме стремежа към обединение и взаимопомощ, а от
друга – все по-очевидно става нарастващото разединение и противопоставяне между
хората. Чрез тази втора тенденция определени духовни същества и черните окултни
братства, чрез които те се проявяват, целят да осуетят идването на една нова светла
епоха в живота на Земята.
За щастие събитията през изминалите 3 години позволиха много маски да паднат и много
хора да се пробудят, да осъзнаят в колко решаващи за бъдещето времена се намираме.
Макар да сме лишени от спокойствието на удобния, мирен живот, всички ние имаме
уникалната възможност да бъдем свидетели и ковачи на новата история.
Намираме се на кръстопът и именно днешните деца са тези, които в утрешния ден ще
поведат човечеството към хармония или към самоунищожение. Затова образованието на
подрастващото поколение е голямата задача, която се поставя пред нас и от която зависи
целият човешки прогрес оттук насетне.
Днес почти всички осъзнават колко голяма нужда имаме от добри, умни и честни хора, но
все още малцина разбират, че вместо да чакаме спасители да дойдат от тук или от там,
ще трябва сами да ги създадем, отгледаме и възпитаме.
Всеки от нас със своя личен пример и със словото си влияе върху околните и най-вече
върху подрастващите. Като най-преки възпитатели обаче се явяват учителите и
родителите. Те предават идеали, ценности, мисловни модели, които ще живеят в човека
и ще определят поведението му. Затова никак не би било преувеличено, ако кажем, че
възпитателите държат в ръцете си бъдещето на всеки народ.
И тук е моментът да се запитаме какво бъдеще искаме, за да знаем какви деца искаме да
отгледаме? Ако искаме да имаме светло бъдеще, е нужно да възпитаме светли деца.
Това е най-важният принос, който можем да направим за човешкото развитие.
Неслучайно и самият Христос обръща специално внимание на грижите за подрастващите
като казва: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е
Царството Небесно.“
За да бъдем добри възпитатели, преди всичко е нужно да разбираме добре
историческата фаза, в която се намира човечеството. В ранните епохи човекът е имал
все още групово съзнание – чувствал се е едно с другите членове на племето. Нещо
подобно виждаме в стадния инстинкт на животните. След това идва
индивидуализирането на човека – той започва да се чувства като нещо отделно и да
счита за най-важни своите лични интереси. Този процес достига своя връх през 19 век.

~1~
Но сега се забелязва един нов процес – събуждат се в човешката природа силите на
обединение, свързани с едно ново космично съзнание в човека.
Докато племенното съзнание е обхващало само членовете на племето, новото космично
съзнание обхваща всички същества. Човек с космично съзнание чувства своето единство
с всички, с цялата Вселена. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у
човека води към културата на Любовта. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и
пр. той ще вижда и ще обича Бога.
Днес има чувствителни и зрели души, които долавят вълните на новото, което се ражда.
Те са носителите на новите идеи. Благословен е онзи народ, който има повече такива
души, защото те ще разрешат проблемите на днешната култура.
Новото съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет и огромни
постижения. Тази духовна вълна ще реформира коренно целия живот на Земята.
Славяноезичните народи се намират в началото на своя подем. На тях е възложена една
велика мисия – да влеят нова духовна струя в общочовешката култура и да приложат
принципа на любовта и саможертвата! Много от най-напреднали души на човечеството,
елитът на човечеството, вече са започнали да се раждат сред славяните. Затова е
толкова важно да им се дадат най-благоприятните условия, за да могат да проявят
ценните заложби, с които идват.
България от дълбока древност е средище на богат духовен живот, насочващ
планетарната еволюция според Божествения план за развитието на света. Школата на
Орфей и богомилството са само малка част от проявленията на Божия дух по нашите
земи. Сега на народа ни е възложена от висшите сили една още по-отговорна задача във
връзка с подготовката за Шестата раса. За да я изпълним достойно е нужно принципно
ново образование за младото поколение, което чрез светлия пример и постигнатите
резултати да вдъхнови и много други народи по Земята.
Христос ни учи, че ново вино се налива в нови мехове. Така и всяка нова епоха изисква и
нови методи за възпитание и образование на подрастващите, за да могат те по правилен
начин да разрешават задачите на своето време. Винаги в началото на такава епоха на
Земята идват Божи пратеници, които дават основни насоки за правилното развитие на
човечеството.
Ние българите сме особено благословени в това отношение, понеже неотдавна един
такъв светъл дух предава на народа ни Учението, което отговаря в най-висока степен на
духа на епохата, в която живеем. Вероятно вече се досещате, че става въпрос за Учителя
Петър Дънов. Това е същото изчистено от наслояванията Христово Учение, което
Рудолф Щайнер предава на западните народи под името „Антропософия“.
Сведенията, които ще ви представим, се основават на лекциите на тези двама Посветени
ясновидци, които още преди един век предсказват съвременните изпитания пред
човечеството и как можем да ги преодолеем именно чрез средствата на педагогиката.
Тъй като методите на Учителя и Рудолф Щайнер красиво се припокриват и допълват
взаимно, в този филм ще използваме названието „Новата педагогика“ като обобщаващо
за идеите на двамата Посветени.

~2~
Съвременната образователна система
Още от древността хората са знаели, че благоденствието или нещастието на един народ
зависи от това как е изградено възпитанието и обучението на децата. За съжаление в
наши дни образователната система се е превърнала в средство за налагане на
определени възгледи и идеи, опитващо да угаси в децата моралното чувство и
способността за самостоятелно мислене. Защото най-трудно е да манипулираш мислещи
и морални хора. Нужни са маси, отдадени на евтини развлечения, които хипнотизирано
да ръкопляскат на утопичните политически обещания.
Една от най-ясно забележимите цели на системата е да възпитава безразличие към
общото благо, като малко по малко всички колективни дейности, водещи към
взаимопомощ, се превръщат в индивидуални задачи, основани на конкуренцията.
А по-късно порасналите деца се превръщат в роби, принудени да стават в определен час,
да обличат определени дрехи и да отиват да вършат работа, която не обичат, за да
получат прехрана и базови условия за оцеляване, без ни най-малка потребност да
развиват своите добродетели, което всъщност е огромна част от тяхната земна мисия.
Друго от скритите предназначенията на съвременната образователна система по
американски модел е да направи децата колкото се може по-еднакви. Подредените в
редица хора са предвидими в действията си и това е добре за тези, които биха искали да
използват и манипулират работната сила на масите.
След това децата биват обучавани до степента, която е оправдана с оглед на крайното
им предназначение в социалната машина, но нито стъпка по-нататък. Дотук с „проявата
на най-доброто аз“. Тази система има за цел да ни направи добри бизнесмени, търговци,
служители, но няма интерес да ни превърне в добри, честни и милосърдни хора.
Днешните училища са насочени предимно към интелектуалното развитие, най-вече към
натрупване и боравене с информация. На заден план остават морала, творческото
мислене, въображението, индивидуалните заложби на децата, развитието на практически
умения, както и стремежът към духовно търсене и израстване.
Обаче умението за запаметяване не е интелигентност. Самото разбиране за
„интелигентността“ в нашето общество е доста погрешно. Способността да се помнят
многобройни факти и статистики не е мярка за интелекта, но точно на нея се обръща най-
голямо внимание при оценяването на днешните ученици.
Съхраняването на информация в една база данни, каквато е човешката памет, не е много
полезно в наши дни, когато дори мобилните телефони могат да правят същото в много
по-голям мащаб. Има обаче някои способности, които технологиите не могат да развият,
защото са уникални умения на човека, и именно на тяхното развитие трябва да
наблегнем. От една страна, това са моралът, съвестта и милосърдието, а от друга –
способността да осмисляме информацията, правейки взаимовръзки между привидно
несвързани факти. Например една машина никога не може самостоятелно да стигне до
заключението, че Бог съществува, докато всеки човек със здрава логична мисъл рано или
късно достига до този извод.
За съжаление обаче все още робуваме на едно архаично разбиране за знанието, което е
било актуално по времето на килийните училища. Тогава ключов е бил самият достъп до

~3~
информация. Но сега, когато тя е общодостъпна, не само е безсмислено, но е и
невъзможно да я обхванем. Днес трябва да се научим да се ориентираме в нея, да я
използваме и да я създаваме.
Сами можем да видим какви са резултатите от сегашното образование. Свят с малко
богати и много бедни, живеещи в страх, гняв, войни, насилие, студена пресметливост,
консуматорство и пълен морален упадък. Очевидно е, че само един изцяло нов начин на
възпитание и педагогика може да спаси децата и нашето бъдеще.
Учеха ни да мислим, че животът е надпревара и борба. Че неща като оценките, парите и
всеобщото одобрение са по-важни от любовта. Че трябва да се съревноваваме, за да
изпъкнем и да засенчим другите. Но истината е, че Любовта е това, за което сме родени.
Смисълът не е в предметите, които притежаваме, нито във фактите, които сме заучили.
Смисълът е в Любовта. И ролята на образованието е да ни помогне да проумеем това.
От гимназиите и университетите младежите излизат често професионално ориентирани,
но без съзнание за връзката си с природата и с Бога. Разбират отчасти материалния
свят, но не знаят почти нищо за духовната си същност. Умеят да работят с новите
технологии, но не и да контролират гнева и обидата си. Могат да печелят пари, но не
знаят как да се хранят, как да дишат и как да живеят, така че да запазят физическото и
емоционалното си здраве. А и сами виждаме колко много егоизъм, гордост и високомерие
може да влее едностранчиво развитият интелект в днешните хора.
Тук, разбира се, и дума не може да става за това да хвърляме вината за тези проблеми
върху учителите – първо, защото много от тях да се заели с тази нелека професия по
призвание и правят най-доброто, на което са способни, и второ, защото – както казва
Рудолф Щайнер – „повечето грешки в областта на възпитанието се дължат на незнание.“
В никоя епоха досега човечеството не е било по-потопено в материалистичния и
егоистичен начин на мислене. Мнозинството от хората днес все още вярват, че
проблемите, пред които днес се изправя човечеството, ще бъдат разрешени чрез научния
прогрес. Но те сериозно грешат и колкото повече упорстват в този възглед, толкова
повече на гърба на човечеството ще се стоварват последиците от незачитането на
духовните светове. Защото днешните трудности могат да бъдат преодолени единствено
чрез духовното познание за света и човека.
В последните години много хора забелязаха, че познатата ни училищна система става
все по-безпомощна да се справи с проблемите на съвремието. Очевидно е, че днес
децата са по-различни от децата преди десетилетия и съответно би трябвало да се
възпитават и обучават по-различно, отколкото в миналото. Нужно е да се преподава със
съзнанието, че у всяко дете трябва да се осъществи едно спасение на човешката душа –
че в хода на живота си всяко дете трябва да открие в себе си Христовата Любов.
Новото поколение идва с ново разбиране за света и трудно се напъхва в рамките на
познатата система, в която връзката между Човека и Вселената е прекъсната. А децата
имат нужда от тази връзка, защото тя им дава истинска посока и цел в живота. В
противен случай те стават объркани, апатични, агресивни и т.н. Тогава е най-лесно да
обвиним самите деца или техните родители, но това не решава проблема.

~4~
За да отгледаме едно растение, ние трябва да познаваме неговата естествена среда и да
се съобразим с неговите нужди от плодородна почва, вода, светлина и т.н. Също и за да
възпитаме и отгледаме едно дете, ние трябва да познаваме добре неговата природа.
Затова отхвърлянето на основните същности на човека – духът и душата – е неправилно,
ако искаме да осъществим хармонично и цялостно развитие.
Днес ограмотяването на децата започва още в детската градина, а в началните класове
учениците вече трябва да боравят със сложни понятия. Това обаче е възрастта, в която
се развиват чувствата и фантазията на детето, а не абстрактното мислене. Какъв е
резултатът? Притиснати от обстоятелствата, децата наизустяват обикновено нещата
механично, възпроизвеждат ги, но не могат да се свържат с тях и да ги разберат. Защо ги
обвиняваме после, че са апатични, че нямат интерес към училището, че не могат да
помнят, да мислят или да чувстват правилно?
Едно от най-разрушителните неща за по-късното развитие на човека, е да започне да
разсъждава твърде рано и да го караме да учи по начин, за който все още не е
достатъчно зрял. Така той приема голям брой предварително определени преценки,
които след това продължават да му влияят през целия живот като вкоренени
предразсъдъци. Хубав пример е преподаването на дарвиновата теория като доказан
факт още преди детето да е развило аналитично мислене около 14-тата година. В
резултат на това до края на дните си човек може да вярва в това суеверие, мислейки си,
че сам е достигнал до някакви изводи за живота, които всъщност са му били втълпени
още като дете.
Друга опасност е претоварването на паметта през детските години. Според ясновидските
изследвания на Рудолф Щайнер това често води в по-късните години от живота до
дегенеративни заболявания като ревматизъм и подагра. За жалост медицинското
наблюдение не изследва хода на целия човешки живот и затова не забелязва подобни
закономерности. Разбира се, не е препоръчително и занемаряването на паметта в
училищните години – трябва да се намери правилният баланс между двете крайности.
Неправилното възпитание и обучение може да убие много ценни заложби в човека, да го
обърка и да отключи ред заболявания в по-късна възраст, за които медицината няма
обяснения. Ако обаче гледаме на всяко едно дете като на едно уникално човешко
същество, ако се опитваме да разберем какво носи то и какво му е потребно, за да
разгърне своите заложби по възможно най-добър начин, не само ще формираме
благородни граждани, край които е радост да се живее, но ще имаме и едно хармонично
общество.
Слава Богу има реални алтернативи в образованието, които многократно са се доказали
в практиката на много места по света, и затова набират все по-голяма популярност.

Слънчева педагогика
След Първата световна война човечеството се сблъсква с политическа, икономическа,
културна и най-вече духовна криза. Индустриализацията и динамичните исторически
събития подлагат на съмнение ефективността на образователната система – тя била
остаряла и непригодна към новата реалност. По това време положението в България
тогава също не е никак розово след двете национални катастрофи.

~5~
В целия този мрак се появява Учителя като лъч светлина за народа. В течение на над 40
години Петър Дънов провежда хиляди беседи, лекции и срещи, в които развива
възгледите си за природосъобразен живот, основан на християнските ценности и
принципи. Той показва пътищата за правилното разрешение на всички въпроси от най-
различни области, които вълнуват днешното човечество, като дава и множество
конкретни насоки за реформи в образованието.
„Децата съвсем се променят, когато се приложи някой от методите на Учителя“ – казват
учителите, които са проучили педагогическите идеи на Учителя и са ги приложили,
доколкото допуска днешната училищна програма. Даже най-малкият опит в това
направление може да даде впечатляващи резултати.
Педагогическите идеи на Учителя не са мисли само на един теоретик, а на един мъдрец,
който носи опита на вековете и дълбоко познава глъбините на човешката душа.
В основата стои разбирането, че в природата всичко е свързано в живота на Цялото.
Хората, заедно с всички малки и големи животни, растения, минерали – са свързани с
видими и невидими нишки и така изграждат тялото на един грандиозен организъм. Затова
една от целите на Слънчевата педагогика е да работи за възстановяването на тези
първични връзки на човека със силите на живата и разумна природа. Така се създават
условия, в които да се прояви най-доброто, красивото и разумното, вложено във всяко
дете.
Преди всичко, учителят трябва да осъзнава, че в детската душа се крият големи
богатства, дарби и заложби. Бог е насадил доброто в човека, а задачата на възпитателя е
да създаде условия за развитие и растеж на онова, което е вложено в душата, вместо да
иска да направи детето като себе си.
Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, вложено в детето, то има
силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения,
склонности и навици. Единствената сила, която може да се справи с всички тях и да ги
превърне в добродетели, е Любовта.
Тази иновативна педагогика се стреми да предотврати убиването на творческите
способности чрез ранно интелектуализиране, което отнема жизнените сили и ни
превръща в студени, закоравели хора, неспособни на милосърдие, съчувствие,
състрадание, саможертва. Петър Дънов набляга на развиването на добротата, заложена
във всяко човешко същество, и чрез нея децата да намерят смисъл в живота. Защото
човек, който не е разбрал смисъла на живота, е невъзможно и да изпълни своята земна
мисия.
Всеки човек, като душа, излязла от Бога, носи доброто в себе си, само че трябва да го
пробудим, за да се прояви. Точно както земеделецът посява семената в почвата и – без
да им казва как трябва да растат – само им предоставя добри условия за развитие и се
грижи за тях, за да могат да проявят собствената си същност по най-пълноценен начин.
Точно както и Слънцето не посява нищо, а само създава подходящите условия за растеж,
така и слънчевата педагогика не се стреми да създава качества, способности и таланти, а
преди всичко да създаде условията, при които заложеното в детската същност да се
прояви в пълнота.

~6~
Неслучайно именно Слънцето е символ на безкористната Любов, която щедро дава и
помага. И както то грее за всички живи същества, така и методите на Слънчевата
педагогика са приложими за всяка култура, раса, религия, общност. Тя не е обвързана с
религиозни доктрини и догми, нито е предназначена само за един народ.
Педагогическите идеи на Учителя са безценен дар за цялото човечество.

Валдорфска педагогика
Валдрорфската педагогика е цялостна педагогическа система, основана на духовните
познания на Рудолф Щайнер за правилното развитие на детето. Тя е най-
разпространената недържавна образователна система. Съществуват повече от 2000
валдорфски детски градини и училища в над 70 държави, а елементи от педагогическите
идеи на Щайнер се прилагат и в множество държавни училища.
В България тази иновативна педагогика се развива активното през последните години и
вече се радва на много привърженици, като вече има и няколко учебни заведения, в
които се прилага успешно. Валдорфските училища са съобразени с държавните
изисквания, но методите на преподаване и възпитание са много различни от тези в
традиционното училище.
Когато това движение възниква преди повече от един век, идеите му се определят като
революция в образованието. Основавайки се на задълбоченото си познание за
развитието на детето и от какво то се нуждае, Щайнер създава методология на
преподаване, в която по холистичен начин се работи не само за интелектуалното
развитие на детето, но и за неговото волево и емоционално израстване.
Основната цел на Валдорфската педагогика е подготовката на будни и самостоятелно
мислещи хора, които наред със своето собствено развитие да дават тласък за
положителна промяна в обществото. Затова в тези училища се поощрява взаимопомощта
и загрижеността за другите, вместо съревнованието, като по-напредналите ученици в
класа помагат на по-бавно обучаващите се.
Във Валдрофската педагогика изкуството не присъства като някакъв отделен предмет, а
е част от цялостното обучение и присъства във всички предмети под формата на музика,
рисуване, моделиране и т.н. Освен това учениците създават свои собствени учебници –
красиво нарисувани дневници, съдържащи най-важното от преподадения материал,
илюстрации, карти, лабораторни описания и т.н. Това позволява на децата да усвоят
материала много по-лесно.
Във Валдорфските училища ежедневно се възпитават и чувствата, които в
традиционната педагогика често се игнорират. В резултат на това децата израстват като
устойчиви и адаптивни личности, които със знания и с творчески подход се превръщат в
двигател на обществото. Може би и затова валдорфските възпитаници на Запад са
предпочитан персонал за работа във всяка сфера, тъй като те могат да се справят и в
най-трудни ситуации и да решават по креативен начин сложни казуси.
Валдорфската педагогика се изгражда върху три опорни точки – учители, ученици и
родители. Родителите активно участват във възпитанието и обучението и подпомагат
работата на педагозите. Характерни са честите срещи и разговори между родители и

~7~
учител; посещенията на педагога в дома на детето; участие на родителите в
организирането на училищни празници и инициативи. Всичко това подпомага обучението.
Световна практика е валдорфските детски градини и училища да се създават по
инициатива на родители и учители. Те изграждат заедно средата на обучение.
В тези училища няма директор, а учителски колегиум, който отговаря за училището и
всичко, което се случва в него. Родителите решават какво да плащат и участват в
управлението на парите, заедно с учителите. Ако възникнат проблеми, отново всички го
решават заедно.
Обстановката във валдорфските детски градини и училища е изключително уютна.
Мебели, играчки и учебни пособия от естествени материали, меки пастелни цветове на
помещенията, близка до домашна обстановка в сградата и в двора – всичко това създава
у децата чувството за сигурност, защитеност и комфорт. А и самите те участват
ежедневно в поддържането на реда и хигиената. Така развиват способност за социално
общуване и чувство на отговорност за средата, в която се възпитават.
Ред проучвания установяват, че децата, които се обучават според методите на Щайнер,
са по-нетърпеливи да научават нови неща, забавляват се повече в училище и имат по-
оптимистичен поглед към бъдещето си, отколкото децата, записани в традиционните
училища. Според неотдавнашно изследване в Германия децата във Валдорфските
училища се оплакват и по-малко от главоболие, болки в стомаха или лош сън. Друго
изследване показва, че децата, обучаващи се според Валдорфската педагогика, са по-
организирани и изобретателни.
Тези фактори вероятно са и сред основните причини много богати и известни семейства
(като тези на Силвио Берлускони, Харисън Форд, Фердинанд Александър Порше,
Дженифър Анистън и др.) да избират валдорфската педагогика за своите деца.

Любовта като основен образователен фактор

Всяко знание е полезно за човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него.
Затова Любовта е основата на Новата педагогика. Учителя казва за нея: „Първото
условие за възпитанието на детето е любовта. Искаш ли да възпитаваш детето, ти трябва
да го обичаш… Да възпитаваш някого – това значи да го обичаш с цялото си сърце и
душа. Във вашето лице той трябва да вижда човек, на когото да се довери напълно, за да
приеме и приложи всичките му съвети.“
Затова първата задача на един учител е да обича своите ученици. Ние не можем
истински да помогнем на един човек – в случая на подрастващото поколение – ако не го
обичаме. Никакви учителски курсове не могат да заменят обичта на учителя към децата.
Само чрез Любовта ние можем да събудим Божественото в тях. За да стигне тя до
детето, първо трябва да изпълни душата на възпитателя.
Ако се упражни насилие върху детето – заплашване, наказание и пр. – то заключва
своето сърце за нас и вече не можем да го възпитаваме. Така бихме създали само
лицемерни, подозрителни и страхливи хора, а не зрели личности, които да проявяват
Любовта без никаква принуда, в пълна свобода.

~8~
Разбира се, под свобода и Любов тук не подразбираме липса на ред и дисциплина.
Напротив, дисциплината, приложена от децата доброволно, от любов, е най-ценна. Само
при Любовта подрастващите са свободни и все пак правят това, което трябва, водени от
любов към учителя и към знанието.
Детето не идва съвършено на този свят – то носи добри и лоши заложби. Любовта е
силата, която ще подхрани положителните и ще трансформира отрицателните. Затова
свободата е възможна само при една атмосфера на чиста любов. Тогава също възниква
известен страх, но много по-различен и градивен: детето ще се страхува да не изгуби
любовта на учителя си.
Децата разполагат с грамадна енергия. Сама по себе си тя е полезна. Ролята на
възпитателя не е да я потиска, а само да я насочи в правилна посока. Тази енергия
непременно ще се прояви. Но ако не се прояви в добро направление, то естествено е, че
ще се прояви в лошо. И обратното: ако се прояви в добро направление, няма да остане
излишна енергия за лошите направления. Това е много важен принцип в Новата
педагогика – да се насочва вниманието винаги към доброто.
Затова е препоръчително на детето да се говори за положителните неща, за добрите
постъпки. Когато то е грубо, не трябва да се борим с грубостта му, а чрез педагогически
средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това
значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи.
Като човек вижда доброто, красивото у някого, той го подхранва и то се разцъфтява. Така
внася нещо ново у онзи, когото обича – подтиква неговото развитие. А когато човек държи
в ума си лошите черти на някого, той ги стимулира и усилва. Затова Учителя казва: „Като
обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно
дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да ви обича, за да бъдете подкрепени при
трудностите във вашия живот.“
Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя дава крила. Затова всяка работа,
вършена с любов, успява. Даже ако отгледате едно растение с любов, то ще даде по-
изобилни плодове. Това всеки може да го провери. Също и хората, доколкото получават
любов, дотолкова могат да растат правилно.
Човешката душа чувства естествена нужда да обича и да бъде обичана. Тогава се
откриват пред нас безгранични хоризонти за постижения. Любовта ще подбуди детето да
насочи всички свои сили и знания към работа за една велика цел, за благото на
човечеството. Само тя може да даде на човека сили да остане честен и добър дори при
най-големите изкушения и изпитания.
Учителя казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.“
– Доверието тук се разбира в по-широк смисъл – не само да вярва, че детето няма да
злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но преди всичко да има доверие в
божествените сили, които работят в него – доверие в добрите заложби, които то крие в
себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа гори вечният
пламък на Любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика.
Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ми“, тогава
– макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни – само струните

~9~
„ми“ на пианото ще затрептят и ще издадат тон „ми“. Този закон има приложение в много
области на живота. Той помага да разберем и колко е важна хармонията между душите
на учител и ученик. Така любовта на учителя по време на час ще събуди най-нежните,
най-възвишените струни на детската душа. Също и любовта на учениците ще стимулира
най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова
вдъхновение, с което учител и ученици ще работят хармонично.
Ако пък учителят влезе в клас с негативни мисли и чувства, тогава по същия закон за
резонанса той ще стимулира по-нисши, по-обикновени детски психични сили, независимо
от думите, които ще произнесе. Ако влезе със с гняв, страхове, тревоги и т.н., ще събуди
у децата сходни чувства. Ако пък влезе в музикално състояние, ще създаде музикална
атмосфера, при която може да се твори.
Законът гласи: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си.
А ето и няколко конкретни примера за прилагане на Любовта в педагогиката: Ако някой
ученик нарушава реда, можем да отидем при него и да си поговорим приятелски с него.
Да го попитаме „Как се казват твоите родители? С какво се занимава баща ти? Имаш ли
братчета и сестричета, как се казват те, на колко години са?” и пр. Тогава това дете ще се
сближи с нас и ще се успокои.
Любовта може да се проявява още и чрез празнуването на рождения ден на учениците в
класа. Когато наближава рождения ден на някой ученик, целият клас подготвя малки
ръчно-изработени подаръци и програма за отпразнуване. Отделя се за целта специален
час; тогава се поднасят на ученика подаръци, изпяват се няколко песни и му се отправят
добри пожелания от учениците. Или може да се празнуват групово рождените дни на
учениците през даден месец. Това е прекрасен повод за проявяване на любовта. А и
самият ученик, към готово е проявена тя, ще оцени красотата на топлите отношения
между човешките души.
Ето и друг повод за практикуване на любовта: един от учениците е болен; посещава го
целият клас, изпяват му няколко песни, отправят му се добри пожелания, съобщават му
новини от училищния живот и му поднасят подаръци – например свои рисунки.
Прилагането на любовта в училище и у дома ще създаде у децата подтик да правят
услуги и при всеки друг повод. Учителят може да им помогне за това като ги вдъхнови –
например когато детето види старец с развързани обувки, да се наведе и ще му ги
завърже. Или когато група гимназисти видят, че някой човек не може да си запали колата
в студа, да отидат да бутат и да му помогнат.
Любовта в училището има и още едно много важно приложение. Илюзия би било да
очакваме децата да изпълняват с удоволствие всички свои задачи в училище. Някои
неща неизбежно ще бъдат скучни и дори неприятни за тях. Ако учителят доставяше на
детето само удоволствие, то не би могло да развие чувство за дълг и през целия си
живот би се стремяло само към приятните неща. Това, разбира се, не е целта. Би било
прекрасно обаче, ако – като възпитатели – успеем да спечелим любовта на децата
толкова силно, че под наше ръководство те да правят и неща, които не им доставят
удоволствие. Ако успеем да събудим любовта у децата, те ще почувстват: „Има много
трудни неща, но за този учител аз ще направя и трудните неща.“

~ 10 ~
Успехът в това училище, където любовта е приложена, е гарантиран.

Влияние на храната при децата

От голямо значение за възпитанието на детето е правилното хранене.
На първо време майчиното мляко е най-полезната храна за бебето. Чрез кърменето то
възприема не само материална, а и духовна храна от майка си. От нея излиза сила, която
облагородява детето. Затова е добре тя да се старае да бъде в добро настроение и
изпълнена с Любов, без да се гневи. Отрицателните чувства и мисли образуват в гърдите
ѝ вредна храна, която ще окаже влияние върху целия живот на детето.
Изкуствените млека са още по-непълноценен заместител на майчиното мляко, но
материалистичното възпитание се е погрижило много хора да не могат да проумеят
факта, че майчиното мляко е нещо много повече от вода с разтворени в нея
въглехидрати, белтъчини, мазнини, витамини и минерали. Tова, което майката природа
създава с една велика мъдрост, ние по изкуствен и механичен начин не можем да го
постигнем.
Когато детето премине към самостоятелно хранене, Петър Дънов препоръчва
вегетарианското хранене. То действа здравословно и дава отлични условия за духовно и
морално израстване. Много полезно е за детето от малко да се научи да обича всички
живи същества без да им причинява вреда. Да знае, че животните също като нас
изпитват чувства като болка и страх.
Можем да разкажем на децата и за нещастните агънца, които остават сами след като
заколят майка им. За да почувстват подрастващите по-живо положението на агънцата,
можем да споменем и за тъжната съдба на децата, когато загубят майка си. Като
разберат положението на сирачетата, децата ще разберат положението на агънцата,
чиято майка е заклана.
Плодовете, зеленчуците, ядките, зърнените култури, млечните продукти и меда
изграждат съвсем пълноценен хранителен режим за децата. И това не е някаква
фантастична теория, а нещо, което е доказано в практиката буквално милиони пъти. В
Индия например то се случва от хилядолетия.
Можем да възпитаваме децата в чистота и като им разкажем, че като ядат немити
плодове, заедно с тях поглъщат нечистотиите на мухите, от които се разболяват. Затова,
преди да се ядат плодове, е добре да ги измиват в топла вода и така чисти и хубави да ги
хапват.
Хубаво е също така и да не се дава на децата да ядат твърде често, за да не им
създадем лоши навици за цял живот. Най-добре е да се хранят на всеки 4 часа – т.е. 4
пъти на ден е напълно достатъчно.
Ако децата не са били разглезени в началото, те дълго време нямат склонност да се
тъпчат с вредни храни и дълго време запазват своите здрави хранителни инстинкти. По
сходен начин и животното има много добри инстинкти за хранене и избягва онова, което е
вредно за него – например алкохола.

~ 11 ~
С половото съзряване човек изгубва инстинктите си за здравословно хранене и трябва с
разум да замести онова, което по-рано са му давали вътрешните усещания за правилно
поддържане на здравето. Затова между 4 и 8 клас е особено полезно да се дадат
указания за храненето и здравословния живот. При всеки удобен случай на децата може
да се казва нещо, свързано с науката за храненето и хигиената. Не е нужно това да бъде
отделен предмет, а просто в часовете по природознание, физика, география, дори по
история – навсякъде може да се вмъкнат напътствия за храненето и хигиената.
Ако пък някое дете проявява слаби способности за учене, ще му помогнем много, ако
помолим родителите да му дават възможно по-малко храна с месо и яйца и повече
плодове и зеленчуци. Чрез тази диета детето ще покаже съществено повишаване на
способностите си.
Специално внимание Рудолф Щайнер обръща на вредата от консумацията на алкохол
при децата, дори в малки количества. Той дава пример как само с малки чашки вино,
давани ежедневно, едно способно дете на 7 години може да бъде превърнато в слаб
ученик, а след това в много нервен и неспокоен човек за цял живот.

Правилното дишане
Учителя многократно в своите беседи е акцентирал върху важността на правилното
дишане. Той казва: „Без дишане не можем да внесем никакво възпитание в децата и не
можем да ги заставим да мислят правилно и да чувстват правилно.“
Затова е препоръчително всяка сутрин да се правят дихателни упражнения, придружени
с движения, преди да пристъпи към учебните часове. Те подпомагат педагогическата
работа през целия ден и действат като превенция срещу агресията.
Когато по време на учебната работа учителят забележи разсеяност, невнимание или
умора у децата, хубаво е веднага да прекъсне часа, да направи с тях дихателни
упражнения с движения и след това те – ободрени и освежени – ще продължат успешно
учебната си работа. Дълбокото дишане действа укрепително не само физически, но и
върху ума, сърцето, волята, паметта и характера.
Петър Дънов е дал множество дихателни упражнения, които могат да бъдат прилагани и
в училищата с отлични резултати. В описанието под този филм ще откриете линкове към
няколко кратки видеа с дихателни практики от Учителя, които подготвихме за вас.

Влиянието на майката
Когато детето идва на Земята, Бог е приготвил за него едно сърце, което да го обича с
безусловна любов. Това е майката! Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди,
които само не може да задоволи. То само не може да направи почти нищо. Затова
Разумната природа го заобикаля с нежността и самоотричането на майчината любов.
Съществуването на майчината любов говори, че има Някой там горе, Който дирижира
нашия живот. Сам Бог възпламенява Своята Любов в сърцето на майката.
Любовта на майката не зависи от това дали детето е надарено, умно и красиво. Тя го
обича и вижда в него това, което никой друг не вижда. За другите това дете може да е
бездарно, глупаво и грозно, но тя вижда в него най-доброто. Чрез любовта си тя открива в
него Божествената същност.

~ 12 ~
Развитието на детето започва още през периода на бременността. Тогава е много важна
средата, в която живее майката: нейните мисли, чувства и постъпки. Не е безразлично
какви настроения, какви мисли има тя през този период. Мисълта е сила.
Учителя казва: „Чрез храната си майката определя бъдещето на детето. През време на
бременността си жената трябва да бъде поставена при най-благоприятни условия – тя
трябва да се храни правилно, с чиста храна, при добро хармонично разположение на
духа; никога да не вечеря късно преди лягане. Трябва да диша дълбоко, да мисли и да
чувства правилно. Понеже в това състояние жената е силно чувствителна и
възприемчива, със силно въображение, трябва да си създава най-възвишени гледки,
занимания и удоволствия. Трябва да прави сутрешни разходки, да наблюдава красиви
картини в природата, да се разхожда в градини, където цъфтят красиви, благоуханни
цветя, където растат хубави плодни дървета, където животът расте и се развива.
… и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна
литература трябва да бъде нейната умствена храна – животът на мъдреците, на великите
хора трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава
музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот.
Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да се
свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли
жените с красиви образи, когато са били бременни.“

Периоди в детското развитие

В наши дни има толкова много човешки души, които се лутат объркани и не успяват да
ръководят разумно живота си. Захващат се с различни дейности, но никога не постигат
удовлетворение. Ако животът на Земята продължава както досега, тези нещастни хора
ще стават все повече. Но защо? Основната причина е, че в нашето възпитание
съществува една голяма празнота: Ние обучаваме децата си така, че не успяваме да
пробудим в тях силите, чрез които човек да се справя в живота. Нашите принципи на
възпитание трябва коренно да се променят, ако искаме напредък.
Според Учителя и Рудолф Щайнер всяко дете се развива в 3 етапа от по 7 години.
Ако разглеждаме детето външно, ние не откриваме повратни точки в развитието на
живота му. Ние възприемаме всичко като едно непрекъсващо развитие. Но това не е така
за този, който подхожда към наблюдението на детския живот с духовни познания.
Вътрешно детето е едно съвсем различно същество до към 7 години, когато започва
смяната на зъбите, в сравнение с по-късния си живот от смяната на зъбите до
настъпването на половата зрялост. Възпитателното изкуство се основава на това: да се
познава човека, да се знае какво изисква от нас всеки един жизнен период.
Възпитателите, прилагащи Новата педагогика, знаят добре, че на училище ходи целият
човек, не само главата му, и затова помагат за разгръщането на воля, чувства и мисли
според особеностите на съответната възраст.

Първи период (от 0 до 7 години)

Възплъщавайки се на Земята, душата продължава изживяното в духовните светове. Там
тя се е намирала в единство с духовните същества от ангелските йерархии и е живяла

~ 13 ~
като имитатор на техните действия. И неслучайно след раждането ние продължаваме да
се чувстваме свързани с обкръжението ни и да имитираме съществата, които се намират
край нас. Тъй като децата до 7-мата година живеят предимно чрез сетивата си, те учат
най-добре чрез подражание и имитация.
През първите 7 години детето живее със съзнанието, че светът е добър и морален.
Тогава то има вътрешното убеждение, че всичко, което го заобикаля, отговаря на
висшите моралните принципи, и с готовност го приема в себе си. Впечатленията от
околния свят се отпечатват дълбоко в неговата природа и то ги носи през целия си живот.
За този толкова важен период Рудолф Щайнер казва:
„Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно
не може да се навакса. Както природата преди раждането създава правилната среда за
физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за
правилното физическо обкръжение. То трябва да въздейства върху детето така, че
неговите физически органи да придобият правилни форми.“
След седмата година тялото продължава да расте, но главно следвайки формите, които
са изработени през първия период. Ето защо този период определя до голяма степен
цялото бъдеще на човека.
Правилно развитото тяло е от голяма важност не само от здравословно гледище, но и за
духовното развитие на човека. Човешкият дух има нужда от добре устроено тяло, за да
може да прояви своите сили. Дори и най-големият виртуоз не може да прояви таланта си,
ако му дадем една дъска с опънати 4 струни.
През този период е важно всичко, което може да въздейства върху духовните сили на
детето, включително и всички морални или неморални, разумни или безразсъдни
постъпки, които то може да види.
До седмата година не учи чрез поучения, а чрез подражание. Физическите му органи
също се формират чрез въздействието на физическото обкръжение. Например, ако в
това обкръжение се внесат правилните цветови и светлинни комбинации, детето развива
правилно зрение. А ако детето види моралното в своето обкръжение, в мозъка и
кръвообращението се създават правилните физически предпоставки за развитие на
правилен морал. Ако пък преди седмата година детето вижда само безразсъдни
постъпки, мозъкът му придобива форми, чрез които по-късно то ще бъде
предразположено към неразумни действия.
Ако например пушим цигара пред едно 5-годнишно дете и му кажем: „Пушенето е вредно,
ти не трябва да го правиш!“, няма да има никакъв смисъл от нашите думи.
Към силите, които влияят градивно за физическите органи, спадат и ведрото радостно
лице на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов,
която обгръща с топлина, буквално израстват формите на здравите физическите органи.
През този период децата са изцяло отдадени на влиянията, идващи от тяхната среда.
Както ние вдишваме въздуха от заобикалящата ни среда, за да го обединим с тялото си,
като по този начин внасяме част от външния свят в себе си, така и с всяко вдишване
децата до 7-годишна възраст внасят външни влияния в своя вътрешен живот. Тези
влияния включват всеки жест, изражение на лицето, действие, дума и дори всяка мисъл,

~ 14 ~
идваща от околните. И точно както кислородът от заобикалящата ни среда пулсира в
дробовете ни, така всичко, което е част от обкръжението, пулсира в малкото дете.
Така откриваме колко силно се отпечатва в душата на малкото дете дори една
неизказана мисъл, която може да е повлияла за миг и съвсем леко на изражението на
лицето ни и под чието влияние може да сме забавили или ускорили движенията си.
В момента, в който детето възприеме нещо – например движение или звук – в него
възниква стремежът за подражание. Малкото дете следва примера, доколкото може, до
най-малките подробности. Начинът, по който говорим в присъствието на дете,
интонацията на речта ни и маниерът на нашите действия – всичко това навлиза във
вътрешния живот на детето.
Така отдадено на околната среда, малкото дете е същевременно малък скулптор,
извайващ цялата си човешка природа. Установено е, че образуването на мозъка и на
нервите завършва със смяната на млечните зъби. През първите 7 години тяхната
организация може да се сравни с пластичността на мекия восък. През това време детето
не само получава най-добрите и силни впечатления от заобикалящата го среда, но и
всичко получено несъзнателно се влива в кръвообращението, в здравината на
дихателните органи, в растежа на тъканите, във формирането на мускулите и скелета.
Така тялото на детето става като отпечатък от заобикалящата го среда и най-вече от
нейния морал.
Например как бащата се държи в различни житейски ситуации винаги ще се запечата
дълбоко в душата на детето и ще продължи да съществува там през целия му живот.
Енергията на бащата ще насити целия организъм на детето.
Също и добротата, нежността и любовта на майката, обгръщащи детето, несъзнателно
ще го проникнат с мекота, откритост и интерес към моралните въпроси.
Ако детето често вижда угрижените и бледи лица на своите родители, то, като имитатор,
ще ги възприеме в своя вътрешен свят. В резултат на това детето ще изгради един
организъм, който по-късно лесно възприема житейските ситуации като грижи.
Ако пък едно дете расте с ядосан баща или избухлив учител, тогава сърдечно-съдовата
система ще се развие по специфичен начин. Това води до повишаване на активността на
жлезите с вътрешна секреция, което може да повлияе на целия му живот. По този начин
определени състояния на душата на възпитателя директно засягат физическата
организация на детето.
А ако например някой потърси бащата в присъствието на детето и той каже на жена си:
„Кажи му, че ме няма вкъщи“, в мозъка и душата на детето тази постъпка ще остави
трайна следа. Един ден то ще стане на 30-40 години и тогава ще се прояви това, което е
отпечатано още в детството. Тогава то ще има предразположение към лъжа.
Възпитателите, които познават този принцип, внимават много как ще реагират, когато
детето направи някаква грешка. Те знаят, че ако му се гневят и го нагрубяват, ще му
навредят по два начина:
1. Няма да постигнат желаната цел – детето няма да се отучи от лошата си постъпка.
Дори и временно да спре да я върши от страх да не му се карат пак, то рано или късно ще

~ 15 ~
се озове извън родителския контрол и всичко, което е било потискано, но не преодоляно,
ще излезе наяве с още по-стихийна сила.
2. Мозъкът и душата на детето получават такива следи, че когато то порасне, ще прави
същото, което са правили възпитателите му спрямо него, т.е. ще придобие
предразположение към гняв, нагрубяване и пр.
Също и този, който е виждал любов около себе си през детството, приема в себе си
известни предразположения. И когато порасне, ще проявява тази любов към другите.
Това, което казвате и преподавате през този период, все още не прави впечатление,
освен че децата имитират вашите думи. Но това, което сте вие, има значение. Добротата
или лошият нрав ще се проявят в жестовете ви. Затова основното нещо не е да си
въобразявате, че малките деца могат да разберат кое е добро или лошо, а да знаете, че
всичко, което се прави в тяхно присъствие, се превръща в част от тях. Здравето и
наклонностите на децата през целия им живот зависят вашия личен пример.
Затова родителите, които искат да възпитат детето си добре, трябва да бъдат
внимателни в негово присъствие. Безполезно е да го учат да мисли, то не мисли, не
разсъждава, може само да подражава. Например внимателните родители трябва да се
въздържат от тези храни и напитки, които не желаят да употребява тяхното дете.
Едно малко дете наистина може да се научи да играе на компютър, да чете, да смята, но
през първите години от живота си човек подсъзнателно работи за изграждането на своя
физически организъм. До смяната на млечните зъби не само мозъкът му не е зрял, но и
цялата му физика. Ритъмът му на дишане и кръвоносната система не са координирани.
Ако преждевременно започваме с интелектуалното обучение, ние изтегляме детските
сили в погрешна посока. Ние буквално изцеждаме силите на детето.
Преди 7-годишна възраст не бива да се мисли за писане, смятане и подобни учебни
занимания. Лишаването на децата от възможността да изучават света около тях и
насочването на вниманието им към ранното интелектуализиране, е предпоставка за
създаване на неуверени, травмирани и нещастни възрастни, които не знаят какво да
правят с живота си. Например, ако останат без работа, приемат това за най-голямата
трагедия в живота им, вместо да помислят с какво биха могли да се захванат и че всичко
е за добро.
Не трябва да се притесняваме, че по този начин децата ще изостанат от учебния
материал, защото те са много възприемчиви. Ученето на важни за нас възрастните неща
– като работа с компютър – е нещо, което в следващите възрастови периоди много бързо
може да бъде наваксано от тях. Но времето, което ще отнемем от децата за правилно
формиране на техния организъм, никога не може да бъде върнато. От тази гледна точка,
няма нужда да бързаме и да записваме децата на училище преди 7-мата им година.
Основната ценност през първия възрастов период е благодарността, затова, когато
възрастните чувстват и изразяват благодарност един към друг, децата усвояват това и
израстват чрез него. Ако едно дете каже „благодаря“ много естествено – не в отговор на
подканянето на другите, а просто чрез имитация – е направено нещо, което ще бъде от
голяма полза за целия му живот. От това в бъдеще ще се развие всеобхватна
благодарност към целия свят и Любов към Бога.

~ 16 ~
Втори период (от 7 до 14 години)
Смяната на зъбите бележи края на най-активния период в развитието на физическото
тяло. През втория период детето вече не е имитатор на всичко, което възприема, а има
нужда от авторитет, който всеотдайно да го напътства и подкрепя. За детето между
седмата и четиринадесетата година е най-важно да можем да го научим на нещо по
начин, изпълнен с обич. Детето все още не се нуждае от логични доводи, а се нуждае от
нас, от нашата човечност.
През този период чувствата се развиват особено интензивно и именно чрез тях можем да
въздействаме най-силно и плодотворно върху изграждащия се характер. Например,
вместо да морализираме детето и да се аргументираме защо то не трябва да върши
лоши неща, по-добре е да му разказваме поучителни приказки, разкази и легенди, в които
доброто е представено като нещо красиво, а лошото – като отблъскващо. Можем да
съчиним много разкази за децата, в които да се изтъкне, че когато човек прави добро –
винаги печели, а когато прави зло – губи силата, богатството, красотата си.
Най-важното в тази възраст е детето да развие симпатия към моралното и антипатия към
неморалното. Безсмислено е да внушаваме морални заповеди и да забраняваме това,
което смятаме за грешно – да казваме „Ти трябва“ и „Ти не трябва“. Отношението на
учителя трябва да породи у децата спонтанна любов към доброто и отвращение към
злото.
Ако това правило бъде спазено по-късно в младежите ще се пробудят душевните сили,
които ще превърнат моралните чувства в естествен морален начин на поведение.
Както за първите 7 години подражание и образец бяха вълшебните думи за
възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Щастливо е всяко дете през този
период, което е в състояние да погледне към възпитателите си като към естествени и
неоспорими авторитети. То учи от любов към тях. За учениците учителят става безспорен
представител на истината, красотата и доброто.
Всички, които са имали късмета да се радват на такава връзка с учителите си в
детството, са спечелили нещо ценно за остатъка от живота си. А ако през този период
детето не е изпитвало дълбока почит към достойни за уважение личности, то, когато
порасне, няма да може да уважава и другите хора и може да се прояви като диктатор или
аутсайдер.
Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така и детето на тази възраст
има нужда да изпитва благоговение. Когато то порасне, ще има предразположение към
всички качества, към които е било изпълнено с благоговение. Ето защо, за да развием у
децата благороден характер, трябва да ги поставим в такава среда, където ще могат да
почитат всичко, достойно за уважение. А онзи, който иска да направи учителя почти
излишен и да го замести с книги, компютри и мъртви пособия, рядко осъзнава какви тежки
последствия може да има това за детето.
Има закон в психологията: Това, за което мислиш, извайва твоя характер, оказва
въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме
добри, доброто в нас започва да се развива. Този закон трябва да се приложи във
възпитанието. Ако изучаваме живота на велики хора, те стават един вид жив пример за
нас и подсъзнателно ни възпитават.

~ 17 ~
Историята на българския народ и човечеството е пълна с примери на възвишени
характери. Животът им трябва да се представи на малките деца във вид на приказки и
разкази, а на по-големите – във вид на биографии. Например може да се използва
животът на известни хора, които са живели за другите – като Сократ, Ганди, Васил
Левски, Петър Димков, богомилите и т.н.
През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на
благоговението у него. Никак не е добра идея да се хулят, одумват или критикуват други
лица. Подобни действия попарват нежните цветя, изникващи в душата на детето.
Способността за анализиране трябва да остане на заден план, за да може да узрее. Едва
след половата зрелост човек е способен да развива собствено мнение за явленията на
живота. Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната
способност и колкото по-успешно се развиват другите душевни сили, толкова по-добре е
за целия по-нататъшен живот. Ако през този период образователният процес не
въздейства върху чувствата и въображението, за детето той ще бъде скучен, досаден и
неплодотворен.
Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, можем
да постигнем известен напредък, но после горчиво ще се разкайваме, понеже
преждевременно развитото дете после ще остане с увехнали душевни сили – то ще стане
апатично, с посредствени умствени способности.
Често гениалните деца стават посредствени мъже и жени заради преждевременното
стимулиране на интелекта преди нужната зрялост. Затова например обучението по
математика преди 14-годишна възраст трябва да става по такъв начин, че да не се
предизвиква изкуствено напрягане на детските умствени сили.
Високоинтелигентните възрастни не правят ярко впечатление на децата преди половото
съзряване. На тази възраст подрастващите се чувстват безразлични към
интелектуалните постижения. От друга страна, хора с приятелски и любезен нрав
наистина правят дълбоко впечатление на децата. До душата на детето достигат хора,
чиито гласове носят нежност, изразяват одобрение и похвала.
Това е периодът на въображението и фантазията. Не интелектът, а фантазията изпълва
живота на тази възраст. Затова е добре подрастващите да усетят тайните на природата
първоначално чрез сравнения и образи, а не чрез абстрактни природни закони.
Например, ако искаме да обясним на детето, че душата продължава да живее след
смъртта, на тази възраст няма да постигнем нищо, ако му го обясняваме чрез теории.
Преди 14-тата година никакви философски разяснения няма да бъдат правилно
разбрани. Но можем да му помогнем истински, ако кажем: „Мило дете, погледни как
пеперудата излиза от какавидата. Сега погледни човешкото тяло – то е също като
какавидата. Когато настъпи смъртта, по сходен начин душата излиза от тялото и то
остава празно като какавидата. Представи си сега, че ти самият си такава какавида.
Душата ти е в тебе, по-късно тя ще излезе навън така, както пеперудата изхвръква от
какавидата.“ – Чрез едно такова сравнение се говори не само на разума, но и на
чувствата, на цялата душа. Добрият учител си казва: „За да можем да разберем
безсмъртието на душата, Бог е вложил този образ в природата.“

~ 18 ~
Всяко детско занимание през втория период трябва да буди у децата живи чувства:
възторг, радост, милосърдие, любов, състрадание и пр. От друга страна, красотата на
художествения елемент трябва да прониква цялото обучение, всички учебни предмети,
всеки учебен час, всяко детско занимание.
Между смяната на зъбите и пубертета детето се ръководи от чувството: „Светът е
красив.“ – Всичко, което то възприема, изгражда неговия естетически усет. Ако например
слуша тежка музика или съзерцава грозни картини, те се отпечатват в него като еталон за
нещо красиво и през целия живот ще има копнеж за подобни възприятия.
Затова специално внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на добър
естетически и музикален усет. От тях ще израснат в бъдеще радост от живота, любов към
всичко, сила за работа.
Изкуството вдъхва истински живот в целия образователен процес, особено през този
период. За това можем да се уверим и сами – например учениците са пасивни, разсеяни,
но внасяме художествен елемент и магически цялата атмосфера се променя:
разсеяността се заменя с концентрация, умората изчезва, всички са увлечени в учебната
работа. Детските лица светват. Това преобразуване на класа не е ли най-доброто
доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че има дълбоко
въздействие върху нея?

Трети период (от 14 до 21 години)

През третия период, започващ с половото съзряване, човек успява да се освободи от
авторитета, който му е бил нужен до този момент, и постепенно започва да придобива
способността да ръководи своя живот, да мисли самостоятелно и да анализира
научените по-рано неща.
Едва сега във всичко човекът търси логичното – затова вече можем да го възпитаваме и
обучаваме така, че да апелираме към неговия интелект. Tогава мощни творчески енергии
пробуждат висшите мозъчни центрове и се разцъфтяват дарбите за философия, поезия,
наука, техника и т.н. Ако обаче енергиите не се насочат към главния мозък, те се
отклоняват в грешна посока и водят към порочност, престъпност, насилие и безразличие
към всичко възвишено, прекрасно и идейно.
През третия 7-годишен период младият човек иска да изследва смисъла и целта на
собствения си живот. Тогава подрастващите трябва да бъдат насочвани към откриване
на истината и нейното осмисляне.
В гимназията може да се изучават произведенията на видни поети, писатели, философи
от различни епохи, за да се изтъкне, че всички хора със събудени души във всички векове
са проповядвали едни и същи висши истини. Това ще провокира у учениците голям
интерес и множество въпроси, ще им даде материал да размисъл.
Много от вечните истини ще открием в произведенията на Питагор и Платон, Гьоте,
Толстой, Достоевски, а защо не и с лекции от Учителя и Рудолф Щайнер.
Това е и периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал е
проява на любовта. Младежите през този период повече или по-малко живеят с
идеалистични стремежи далеч отвъд тесните рамки на личния им живот. Те искат да
живеят за нещо велико и вечно – за благото на цялото човечество, готови са да жертват

~ 19 ~
всичко свое за великата идея, която ги вдъхновява. В този период те са като небесни
пратеници, които напомнят на всички да се издигнат над дребнавото и да пребивават в
чистите сфери на идейния живот!
Но защо обикновено младежът, след изминаването на този златен период, пренебрегва
свещените идеали и тръгва по отъпкания път на обикновения живот? Можем да открием
причината в онзи кариеризъм, който се внушава на детето от най-ранна възраст. Затова
ученикът никога не трябва да учи с цел да изкарва пари, защото това покварява душата.
Много по-добре е той да бъде воден от стремежа да бъде полезен за другите, за Цялото.
Много ученици са преживели през гимназиалния период една вътрешна борба между
религия и наука. Те може по-рано да са възпитани в строго религиозен дух, но в
гимназията изучават ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. Тогава
юношата все повече вижда противоречието между онова, което е учил за религията, и
това, което твърди науката – например Кант-Лапласовата теория или еволюционната
теория. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и
наблюдението, то естествено е какъв ще бъде изходът на тази борба: Ученикът
възприема научното обяснение като по-вярно; после отъждествява научното обяснение с
материализма и става материалист. Този факт стои в основата на голямата криза на
нашата епоха.
Ето защо образованието не трябва да бъде едностранчиво, а да се изучат и научните
факти, които потвърждават съществуването на Бога – например, че неживата материя
никога не може да роди живот и съответно всичко живо на Земята няма как да е
възникнало от хаоса без намесата на един Висш Разум. Можем да включим още и
способностите за телепатия, ясновидство, пророкуване и пр. В почти всички науки има
вече събрани нови факти, които нямат материалистично обяснение и водят по един или
друг начин до духовността. По този начин младежът сам ще може да стигне до схващане
на Разумността, която прониква цялата природа. И това няма да бъде абстрактно
твърдение, плод на философски спекулации и гола вяра, но ще бъде обосновано на
опита и наблюдението. Днес всеки, който желае и разполага с логична мисъл, може по
чисто научен път да стигне до духовността.
А щом младежът стигне до разбирането за Бога, който прониква целия живот в Космоса,
ще има вече условия да се разцъфтят у него заложбите, които водят към благороден
живот до дълбока старост. Той ще бъде винаги млад по душа, със същия борбен дух ще
работи и ще живее за нещо възвишено и вечно! Именно това трябва да бъде целта на
гимназиалното образование! Само тогава ученикът ще бъде в хармония с новото, което
се ражда днес в човешкото съзнание и в човешката култура.
Добре е се насърчат и всички ученически клубове, които могат да допринесат за идейния
живот в гимназията. Например клуб на вегетарианците, туристите, въздържателите от
алкохол и т.н. В идеята за въздържанието трябва да се влее една нова дълбочина, една
нова свежа струя, и тогава тя може много да съдейства за изграждането на новия човек!
Когато се работи по този начин, от гимназиите ще излизат строители на една нова
култура, в която водеща ще бъде човещината. И те ще работят пламенно, с вдъхновение.
През този период момичетата може да се научат на предене, тъкане и оказване на първа
помощ, а момчетата например да боравят с геодезически инструменти. Можем да им

~ 20 ~
поставим задача да начертаят точна карта на определен район. Би било от полза за
целия живот, ако на тази възраст бъдат изучени най-простите счетоводни форми, както и
писането на официални делови писма. Накратко: всичко, което детето учи в училище,
трябва да се представи така, че навсякъде да води към практическия живот.

Цел на образованието: Развиване на добродетелите и морала

Истинската цел на образованието са не запаметените факти, а развитите добродетели.
Чрез тях могат да се разцъфтят всички дарби, таланти и заложби в човешката душа.
А всички семена на добродетелите растат само при любовта. Тя преобразява всичко, до
което се докосне – прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Любовта дава
вдъхновение за изкуства, за наука, за всичко.
И любовта на възпитателя към ученика е онази вълшебна сила, която постепенно ще
пробуди любовта на ученика към възпитателя и към целия свят. По този начин
училищната атмосфера, изпълнена с Любов, ще допринесе за създаване на новия тип
човек – човекът на Любовта.
Майките понякога допускат една грешка, като дават на децата си такава любов, от която
те после изпитват най-големи страдания. Внушават на детето, че то не е като другите, че
е нещо повече от тях: че е по-хубаво и по-умно, че заслужава всички да му обръщат
особено внимание. И то, като порасне, си мисли: „Аз съм най-специален!“ – Ако е момче,
трябва непременно да е много уважаван, да заема висока длъжност. Ако е момиче, ще си
каже: „Аз трябва да се старая да съм много хубава, за да се харесвам на много мъже и да
се оженя за някой богат, който ще се грижи за мен.“ И тръгват – момчето да става виден
човек, момичето да се харесва. Така започват разочарованията. Лутат се цял живот и
накрая казват: „Ех, глупави хора, не можаха да ни оценят!". Ето как майката може да
опорочи детето си.
Затова детето не трябва да мисли никога, че другите са длъжни да му дават и да го
оценяват. Добре е майката да научи детето си да служи, а не да му служат.
Благородният човек оставя другите абсолютно свободни, без да изисква нищо от тях.
Само когато всеки започне да зачита другия и да му дава свобода, хората ще разберат
истинския смисъл на братството и любовта.
Преди всичко детето трябва да придобие благородно сърце – да бъде нежно, деликатно.
Тези качества много по-лесно се предават на детето, отколкото на възрастния, който е
изпитал вече много разочарования и е започнал да се съмнява във всички.
Особено важно за тази цел е детският живот да протича при такива условия, че никое
дете да не счита другите деца или другите хора за по-долни от себе си. Учителят може да
помогне много със своя личен пример. Ако той унижава някои деца пред класа или им се
подиграва, с това неволно събужда презрение към тези деца. А това угася любовта в
детските сърца. А когато учителят проявява уважение и доверие дори към най-
изоставащите деца, той насърчава и другите деца към това. Затова никога не трябва да
насърчаваме детската критика. Когато някое дете се опитва да критикува другите, нека
веднага учителят да изтъкне някои техни добри черти.

~ 21 ~
Също така, децата никога не трябва да се оставят да доносничат едно срещу друго. Като
цяло не трябва да се толерира в класа нито една постъпка, която накърнява взаимното
доверие и любов.
Никой не може да обича истински, докато не се научи да вижда доброто в хората около
себе си. Възникват съвсем нови отношения, когато станем способни да виждаме във
всички същества Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Това е особено
важно за възпитателите. Когато човек вижда добрите черти на някого, той ги подхранва и
те се засилват и разцъфтяват. Така внасяме нещо ново у онези, когото обичаме –
подтикваме тяхното развитие. Учителя казва: „Ако искате да въздействате на един човек,
каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му
помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате.“
Особено вредни за възпитанието са отрицателните поучения като „Не прави зло!“, „Не
лъжи!“ и т.н. Така подсъзнателно тласкаме детето именно към това, което не бихме
искали да прави. Много по-добър резултат бихме имали, ако го съветваме: „Прави добро!“
„Говори истината!“
А най-добре, вместо да обясняваме на учениците колко е важно да правим добро на
другите, да им подарим светъл личен пример, като например им занесем една ябълка,
нарежем я на малки резенчета и раздадем на всяко дете по едно; друг път да им дадем
да опитат сливи, череши. Така и децата ще имат склонност да правят същото през целия
си живот.
Възпитателят може да приложи и правилото „Всеки ден да се прави по едно добро.“
То ще пробуди голям интерес и възторг сред децата. Ще внесе разнообразие в детския
живот. Най-добрият начин, по които учителят може да заинтригува учениците с тази идея,
е като им каже, че той има за правило всеки ден да прави по едно добро. Това –
представено по достатъчно интересен начин – ще породи у детето желание да последва
неговия пример. Един ден то може доброволно да помага вкъщи на майка си като ѝ
подава дрехите за пране. Друг ден да превърже за колче някоя слаба фиданка, да спаси
някоя давеща се мушица и т.н. Така у детето се събуждат сили, чрез които то ще бъде
готово да работи за една възвишена цел в бъдеще.
Ако пък забележим, че детето върши нередни неща, можем да му помогнем по следния
начин. Да кажем, че един ученик често лъже – тогава нека измислим разказ, в който едно
дете чрез своята лъжа е въведено в неприятна ситуация. Когато на детето се разкаже
такъв разказ, на следващия ден – друг подобен, после – още един, тогава то ще се
излекува от склонността си към лъжата.
Живата природа е безценен помощник за укрепването на добродетелите.
Майката трябва да научи детето да не къса цветята, а да ги полива; да не хваща
птичките, а да им дава трошиците, останали от трапезата; да не бие животните, а да ги
милва. Като се развие у децата любов към растенията и животните, тогава те няма да
късат цветята и ще загубят желание да нараняват животни. А каквото е отношението им
към тях, такова ще бъде и към хората.

~ 22 ~
Връзка с природата
Разходките и излетите сред природата играят голяма роля в новото училище. Те не
трябва да се считат като изгубено време, понеже имат важна образователна мисия.
Необходими са, за да се получи едно здраво и добре възпитано поколение.
Излетите в планината ще помогнат за физическото укрепване не само чрез упражненията
на мускулите и дълбокото дишане, но и чрез свързване с енергиите, с които планината е
богата. Освен това, детето ще прави наблюдения върху треви, цветя, дървета, извори,
камъни и пр., и събираният по този начин материал ще се проучва в клас. Знае се, че
умът се развива само когато се натрупат достатъчно факти, с които той може да работи.
Всеки по-близък досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителя
казва: „Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него.“
Един велик Божествен живот минава през всички форми в природата. И той учи и
възпитава много повече, отколкото хиляди морализирания. Чистотата, хармонията,
силите, които работят в изворите, цветята, плодовете и т.н. събуждат красивото в
човешката душа.
За да се пробуди Любовта в учениците, тя преди всичко трябва да стане лична опитност,
а не суха теория. За щастие животът е толкова разнообразен, че всеки ден предоставя
безбройни случаи да се прояви любовта в училището.
Работата на детето сред природата може активно да се използва за целта. За начало е
нужно детето да се научи да възприема цветята, зеленчуците, овощните дръвчета като
живи същества, като души, които то обича и които чувстват неговата любов.
Това не е трудно, защото детето има вродена любов към природата. То с радост отива в
нейното красиво царство. Ако го оставите свободно и без електронни устройства, детето
има желание да бъде навън – в градината, в парка, в гората, край реката.
Любовта към треви, цветя, дървета, извори, птички, буболечки по естествен начин после
ще развие и любов и към хората. Ако едно дете с любов полива едно цвете или дърво,
после ще е готово да направи услуга и на един човек. Чрез подобни дейности то ще
разбере, че изворът на истинската радост е в работата за другите, в служенето на
любовта!
Случаите за практикуване на любовта в училищния живот са изобилни и добрият педагог
умело ги използва. Например по време на планинска екскурзия кой ще поддържа
вечерния лагерен огън? Ще се явят ученици доброволци, които ще си разпределят
дежурствата. На другия ден учителят ще изтъкне при беседа с класа красотата на
тяхната саможертва. Ученикът, който по такъв начин безкористно помага на своите
приятели, изпитва голяма радост и тази радост го възпитава.
При разходка в гората децата могат да посипят трошички на мравките. През зимата пък
може да чистят пътеките от сняг и да правят пъртини. Наглед това са дребни, маловажни
неща, но именно чрез умело използване на подобни малки случаи се гради нещо велико в
детската душа.
Учителят дава още един ефективен метод за възпитание: Когато децата минават през
гората, да събират от пътя сухите листа и клечки – да чистят пътя. Така детето ще се учи

~ 23 ~
да разделя нужното от ненужното. Сухите клечки и клончета не служат за нищо, когато са
разхвърлени по пътя. Но ако бъдат събрани отделно, могат да бъдат употребени за огън.
Значи от непотребните неща правим нещо полезно. Задачата на възпитателя е да
направи така, че децата сами да се вдъхновят да почистят пътя с благородна цел –
например да облекчат движението на хората и животните, както и да направят пътя по-
красив. Тоест в основата на тяхната дейност да бъдат любовта и естетичният вкус.
Тогава тя ще има възпитателен характер. Като пораснат, тези деца ще искат да внесат в
живота около себе си ред, красота, хармония.
Подобен чудесен резултат ще има и чистенето на изворите по време на екскурзиите.
Децата може да почистят дъното на извора, да го постелят с красиви камъчета, да го
оградят и да се вслушат в музиката на кристалните му струи. От детето, което е очистило
един извор от любов към извора, красотата и хората, може в бъдеще да се очаква много.
Възпитателят може да помогне на детето, след като то почисти извора, у него да се
породи идеята, че и неговото сърце трябва да е така чисто от лоши чувства, както този
извор. Така в детската душа ще стане един вид духовна алхимия. Това, което детето
прави във физическия свят, ще се превърне у него в духовна сила.
Всяко малко дело на любовта е едно семенце, посадено в детската душа, което ще даде
красиви плодове в по-късния живот на ученика. Например можем да дадем на всяко дете
по една ябълка и после да им кажем да посеят семенцата. А после, когато изникне дърво,
от плодовете му да правим добро. Или да посеем с децата жито и от реколтата да
даряваме хляб. Всяко дете може да си посее по един квадратен метър с жито, да има и
по едно дръвче, за което да се грижи, и по една малка лехичка със зеленчуци.
Особено възпитателна е колективната работа в градината. Както всяка обща работа, тя
сближава хората, развива у тях социални чувства, дух на взаимопомощ, сътрудничество
и солидарност. Ето как трудът води към любовта.
Може още да се поеме инициативата ученици да засаждат с овощни дръвчета
пустеещите земи и крайпътните места в техния район. Когато детето посажда, то не
разваля. Ако се приложи този образователен метод, в скоро време България ще се
превърне в райска градина, а в същото време децата ще бъдат възпитани по съвсем нов
начин. Тогава няма да остане нито един българин, който да гладува, защото ще има
целогодишно изобилна храна за всички, и то първокачествена – пресни и сушени
плодове, а също и ядки.
Чрез пчеларството пък децата могат да се запознаят с живота на пчелите и да извадят
нравствени правила от тях за човешкия живот. Тяхната разумност, търпение,
трудолюбие, чистота, предвидливост т.н. ще упражнят голямо образователно влияние
върху детето.
Трудът сред природата е важен и за детското здраве, защото детето има нужда от много
слънце, чист въздух и движения. Вместо да прекарва цял ден в прашните стаи,
неподвижно на чина, чрез работата в градината то ще може да упражнява цялото си тяло.
При такъв труд детето – ще-не ще – ще диша дълбоко и така ще развие дихателната си
система. От друга страна, то ще получи изобилен материал за развитие на
въображението, паметта, мислите, чувствата и волята. По този начин ще получим здраво,
жизнеспособно поколение, готово за работа.

~ 24 ~
При такъв близък досег с природата детето винаги ще се намира сред красива
обстановка. Така ще се развие естетическият му усет. Какви щастливи минути ще достави
този начин на обучение!
Детската работа сред природата обаче не трябва да е механична. Ако в нея липсва по-
висша идея, тя няма такова образователно значение. Душата загрубява, когато
природата се възприема като мъртва – като сбор от материални явления. Ако детето
мисли цветята, тревите, дърветата за мъртви механизми без душа, тогава неговата
работа ще бъде механична и малко ще се различава от работата му с мъртвите машини.
Затова трябва детето да съзнава, че в растенията, както и в цялата природа, работят
разумни сили и същества. Учителя дава следното изяснение: „Когато посадим няколко
царевични зърна, няма да считаме, че те са мъртви, но ще ги наглеждаме като наши
малки братчета.“
Ако децата подарят на учителката букет откъснати цветя, тя може да го сложи във ваза и
да каже: „Цветята са малки дечица. Вижте как са си навели главичките, понеже са
отделени от майка си. Земята е тяхната майка.“ – На децата ще им стане мъчно и вече
няма да късат цветята и да ги тъпчат.
Можем да покажем на детето и как се радва цветенцето, когато го полеем. То ще
разбере, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и едно
растение. После от там ще преминем към съзнанието на мушичките, птиците и после на
човека. Така у детето се заражда морал, събуждат се спящите му заложби. То ще схване,
че всички същества чувстват любовта.
Всяко растение, с което човек се занимава, внася в него известни качества. Например
плодните дървета учат децата на щедрост, на даване. Трябва да се обясни на децата, че
тези дървета ни дават своите плодове без да искат нищо, освен да посеем техните
семена.
Природата има и успокояващ, балансиращ ефект върху децата. Чрез работа сред
природата по естествен начин ще могат да се трансформират отрицателните състояния
на гневливи, свръхактивни, меланхолични деца и пр.
Учителя съветва физическият труд на децата да бъде един-два часа на ден, като за
малките деца той да се разпредели на няколко пъти през деня. Целта не е да превърнем
основното училище в земеделско, а само да използваме труда сред природата като
средство за развиване на всички дарби и сили, вложени в детската душа, и
същевременно да бъде изходна точка за обучението по различните учебни предмети.
Детето ще изучава различните форми на лехите и така много лесно във връзка с детския
труд да стигнем до понятията триъгълник, четириъгълник, петоъгълник, шестоъгълник,
окръжност и пр. После децата ще броят лехите, броя на редовете в тях и броя на
посадените растения във всеки ред. Така лесно ще стигнем и до четирите аритметични
действия. Например в дадена леха има шест реда, а във всеки ред – по 15 глави лук –
нека децата сметнат колко лук имаме чрез събиране и умножение. После може да вземем
няколко глави лук за училищния обяд. Ето прекрасен случай за изваждане, даден от
самия живот.

~ 25 ~
Детето може приготви скици на лехите и план на цялата градина. Това е прекрасен повод
за запознаване с чертането. После ще рисува цветя, дървета, извори, които е
наблюдавало. По този начин детската работа навън ще се свърже и с рисуването. Още
по-приятен и възпитателен ще стане този труд, ако се съпровожда и с песни за цветята,
дърветата, изворите, реките, слънцето, вятъра, птичките и т.н.
Като цяло, при детската работа сред природата ще се породят много въпроси и така, по
естествен начин, ще се яви нужда да се разгледат различни области на природознанието,
за да се отговори на тези въпроси. Например отглеждането на царевицата ще стане
причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува
как е станало това, каква е тази страна, от където е пренесена царевицата и т.н. Така
цялото обучение ще протича по един много по-приятен и непринуден начин.

Вредата от работа с машини

Съвременните технологии, които за съжаление на все по-ранна възраст навлизат в
живота на децата, ги превръщат в бездейни и безучастни наблюдатели, които после
стават много лесни и удобни за манипулиране хора. Затова е желателно децата да
прекарват минимално време пред компютри и смартфони – така те ще станат по-човечни,
дружелюбни и креативни хора.
Учителя съветва до 14-годишна възраст детето да бъде сред природата, да се занимава
с растения, да употребява малки ръчни инструменти. Едва когато се събуди умът, тогава
да се занимава с машини. Той дори предупреждава, че ранното запознаване със света на
машините прави детето бездушно и преждевременната убива детската природа.
А Рудолф Щайнер допълва, че контактът с машините изсмуква сърцето и душата на
човека, пресушава човечността в нас и затова е особено вреден за децата.

Игри и играчки
Възрастните обичат да дават на децата напълно оформени, оцветени и елегантно
облечени кукли, но рядко забелязват, че децата всъщност не желаят това.
Подрастващите ги връщат, но възрастните пак им ги натрапват. Много по-разумно би
било да вземем едно парче плат, да рисуваме нос, две очи и уста или още по-добре – да
позволим на детето само да го направи. Здравите деца изпитват много по-голяма радост
от такава играчка, на която могат да добавят много от чертите ѝ във фантазията си,
отколкото от „красивата кукла“, при която тяхното въображение остава бездейно.
Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Всеки път,
когато напълно завършена играчка хване окото, детето трябва да потисне своята
душевна активност и пробуждащото се въображение, в резултат на което мозъкът
закърнява и изсъхва, вместо да се развива чрез изграждането на образи.
От друга страна, игрите, при които децата трябва да следват конкретни стъпки за
постигане на единствено правилно решение – като много пъзели и конструктори – водят
до пендантизъм, когато децата пораснат. Затова е препоръчително използването на
общодостъпни прости и екологични играчки, подтикващи детето към творчество:
шишарки, жълъди, прежди, парчета плат, пръчки, дървени блокчета, камъчета, мидички,
картон и т.н.

~ 26 ~
В детската градина всичко, което е нужно за децата, е да копират това, което възрастният
прави. Затова задачата на учителя в детската градина е да коригира работата, взета от
ежедневието, така че да стане подходяща за игрови дейности на децата. Например може
да им даде да ушият или избродират нещо много просто.
Дейностите на децата не трябва да бъдат изкуствено измислени от възрастните, а да
произтичат от задачите на обикновения живот. Изкуствените детски игри, които нямат
нищо общо с естествените човешки дейности, всъщност отклоняват вътрешните сили на
детето от правилното им развитие, затова е полезно децата да си играят на магазинери,
шивачи, строители и т.н. Чрез тези игри ще създадем у децата социални и нравствени
навици, с които те ще израснат като нови човеци.
При всички положения е добре да се избягва състезателният принцип, защото той
превръща децата в хора, които не се гледат като братя и сестри, а като взаимна
конкуренция, в която неизбежно трябва да има победители и губещи.

Труд и творчество
До 7-годишна възраст е полезно да се извършват смислени и необходими дейности като
месене на хляб, развиване и навиване на прежда, правене на играчки, както и свободни
игри, отразяващи първични човешки дейности като копане, бране на плодове или
плетене. Важна роля имат и изкуствата – основно рисуване, пеене и танци. Чрез тях
детските заложби и дарби се разцъфтяват.
Целта на обучението не е да се трупат сухи знания, а да се развият в пълнота
личностните качества на всяко дете. Това става чрез упражняването на различни
професии и занаяти. Учениците може да правят малки постройки, да подвързват книги, да
правят кутии, да плетат кошнички, да боядисват, да моделират с восък, да коват желязо,
да правят театър и т.н. Добре е децата да се включват и в ежедневните домакински
дейности – да готвят, да сервират, да се хранят сами и дори да мият чиниите си. Чрез
работата сред природата детето среща много препятствия, които трябва да преодолее.
Така то калява своя характер, развива воля и инициативност.
Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго полезно въздействие: училище, в
което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и
материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора,
обичащи труда и същевременно обичащи високия полет на мисълта.

Музика
Учителя казва: „Първият метод, с който трябва да започне новото възпитание, е
музиката.“
„Съвременното поколение без музика не може да се възпита. Това да го знаете. Всичко
може да положите, всички усилия и пари, и книги да пишете, но възпитание, култура да
създадете – не може без музика.“
Има много мъдрост в поговорката, че който пее зло не мисли. Затова е добре още от
самото начало учениците да пеят малки песнички, без каквато и да е теория. След това
може да се премине към малко по-сложни песни, от които децата постепенно да научат

~ 27 ~
какво е ритъм, такт, мелодия, хармония и т.н. чрез използването на възможно най-
елементарни факти.
Днес училищата основно запознават децата с нотите и начина на пеене, но не са
възприели музиката като възпитателен метод. Колко по-приятно и плодотворно би
протичал всеки учебен час, ако бъде съпроводен с тематични песни от време на време.
Доказано добра практика е, когато учителят влезе в клас, учениците първо да изпеят
една песен и после да започнат работата си. В бъдеще учителят няма да се оплаква от
непослушанието на учениците и да се чуди как да ги укроти, а ще вземе цигулката или
флейтата, ще им засвири и те веднага ще млъкнат и ще го слушат внимателно и
задълбочено.
Щайнер дори препоръчва още от първи клас децата да се учат да свирят на музикален
инструмент, като най-подходящи за начало са духовите инструменти.

Паневритмията
Учителя казва: „Паневритмията трябва да се въведе в училището. Един час на ден,
употребен за Паневритмията, ще подготви ново поколение.“
„Ако се въведат тези музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много
повече.“
В българския дух се крият велики творчески сили, които още не са събудени и
използвани. Паневритмията и музиката са едни от начините за събуждането и
разцъфтяването на творческите сили на народа. И тогава българският народ ще стане
способен да влее в общочовешката съкровищница богатствата на своя дух – новите
културни ценности, които ще създаде.
Знае се от физиологията, че в мозъка се намират центрове за движение на крака, ръце и
т.н. Като движим тези органи, ние активираме мозъчните центрове, които им
съответстват. С това те привличат повече кръв и енергия и се развиват. Знаем още, че
всеки мозъчен център отговаря и на известни психични сили, например на любов,
милосърдие, вяра, надежда, логична мисъл, музикалност и т.н. По този начин, чрез
правилни движения, ние можем да работим за събуждането на тези дарби и психични
сили, които им съответстват. Чудесен пример за такива движения е Паневритмията.
Тя може да се употреби и като метод за трансформиране на отрицателните човешки
състояния като тъга, тревожност, гняв, страх и т.н. Това трансформиране се извършва
лесно, защото чрез Паневритмията човек се свързва с великите извори на живота.
Чрез нея се развива и социалното чувство у човека, понеже тя се изпълнява групово от
много хора, които по този начин образуват единство – чувстват се свързани в едно цяло.
Нещо невидимо ги обединява. Това чувство на единство събужда колективното съзнание.
В музиката и движенията на Паневритмията са вложени новите идеи, които идват днес в
света – идеи, които ще залегнат в основата на Новата култура. И когато известни идеи се
съчетаят с движение и музика, те стават живи сили в човека, работят в неговото съзнание
и го преобразяват. Затова тези упражнения имат силно въздействие върху ума, сърцето и
волята.

~ 28 ~
В Паневритмията са включени и дихателни упражнения, придружени с музика и
движения. Това съчетание на дишането с музиката и движението усилва неговото
обновително действие върху човека.
Тези упражнения се правят сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия в
природата – всичко в нея е в подем и праната – духовната енергия – е най-изобилна.
Би дало отлични резултати, ако всяка сутрин учениците излизат сред красивата природа
на някоя обширна поляна да правят тези упражнения под звуците на жива музика, а след
това – обновени и вдъхновени – да започнат своите учебни занимания.
Паневритмичните упражнения, практикувани в ранна възраст, ще събудят детето за
възвишените идеи на новото, ще го подготвят за Културата на Любовта, за служене на
ближните, на народа и човечеството.

Ролята на четирите темперамента

Многообразието на децата може да се сведе до 4 основни типа и е важна задача на
възпитателя да познава истински тези 4 темперамента – сангвиничен, меланхоличен,
флегматичен и холеричен. Те винаги са смесени, но един от тях преобладава.
Разбирането на темпераментите има голямо значение за възпитанието, защото
учителският подход трябва да бъде специфичен към всяко дете според темперамента му.
Да предположим, че имаме едно сангвинично дете, което винаги прелита от едно
впечатление към друго и не може се задържи дълго вниманието си. Към идеи, предмети,
събития то показва само временен интерес. Когато обаче у него бъде събудена любовта
към една личност, тя твори чудеса и може да провокира искрения му интерес.
Затова трябва да положим усилия да събудим любов у едно такова дете. То трябва да
развие силна привързаност към човек, достоен за обичта му. Това е най-важното за
сангвиничното дете – то да се научи да обича една или друга личност. След това трябва
да се погрижим в обкръжението на детето да има всякакви неща, към които сме
забелязали, че то все пак проявява малко по-задълбочен интерес и ще забележим как то
постепенно преодолява своята слабост под влиянието на любовта към възпитателя.
Същият метод обаче не би помогнал при едно холерично дето, което обикновено е буйно
и хиперактивно. Няма да е лесно холерикът да изпита любов към дадена личност. Затова
трябва да се доближим до него по друг начин. Най-важно за детето холерик е да може да
почувства почит и уважение към един авторитет. Тук не говорим за обич, породена от
лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва
винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Иначе той веднага ще загуби
уважението на детето. Учителят не бива да разкрива слабите си места. Най-добре е
холеричното дете никога да не забележи, че той може би не е в състояние да му даде
отговор или съвет по даден въпрос. Възпитателят трябва да покаже, че може да
преодолява изпитанията, които самото дете не е успяло да преодолее.
На пътя на такова дете трябва да бъдат поставяни трудности, така че холеричният
темперамент да не бъде потискан, а да му се даде възможност да се изразходва в
правилна посока. Можем да оставим детето да тича и да се катери по дърветата, от което

~ 29 ~
то накрая то капва от умора, тогава то ще е изживяло своя холеричен темперамент и
скоро ще се завърне успокоено.
Най-добрият подход, когато такова дете започне да се гневи, е да го наблюдаваме
безучастно и хладнокръвно. На следващия ден, когато то се е успокоило, е добре да
разговаряме за случилото се, за да може то само да повтори цялата сцена в своето
съзнание. Да му кажем „Спомняш ли си вчера какво ми каза, как хвърли и счупи даден
предмет“ и т.н. По този начин детето ще изживее отново случката и ще осъзнае колко
грозна и неправилна е била. Така може да се постигне много с буйстващите деца.
Да разгледаме сега меланхоличното дете – често хората неуспешно се опитват да
смекчат неговия темперамент като го развеселят. Но ние не можем лесно да изкореним
тъгата от душата на такова дете. Ще му помогнем повече, ако му покажем колко много
оправдана болка и мъка има на света и по този начин отклоним вниманието му от
вътрешната болка.
Меланхоликът смята, че неговият живот е най-тежък. В момента, в който разбере, че и
други хора имат същите или подобни преживявания, в него става прелом, понеже
забелязва, че не само той е такава необикновена личност, както си е мислил – че и други
хора преживяват сходни страдания. Това значително ограничава неговата меланхолия.
Затова е добре да го занимаваме преди всичко с биографии на велики личности, които са
имали труден, но плодотворен живот.
За меланхоличните деца е най-важно да знаят, че възпитателите им са преминали през
множество страдания и житейски драми. Меланхоликът се окуражава много, когато
израства близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания.
Най-трудно е да се постигне влияние върху флегматика, но и тук Щайнер ни дава ключ
как да действаме. Ние няма да постигнем нищо особено, ако опитваме да привлечем
интереса му. Много по-добре би било да го насърчим да общува интензивно с други деца.
Такова общуване, разбира се, е важно за всички подрастващи, но най-много за
флегматика. Нужни са му приятели в игрите с най-разнообразни интереси, които то да
съпреживява.
Можем да му помогнем и по хомеопатичен път, при който подобното лекува подобно. Т.е.
да се държим с детето така, сякаш сме огледало на неговото поведение. Самите ние да
се превърнем във флегматици до него. Тогава детети има до себе си това, което е
самото то, и скоро започва да му омръзва. Дори флегматичното дете започва да скучае,
когато има до себе си учител-флегматик! И ако имаме нужното търпение, ще открием, че
с времето нещо в детето ще се възпламени.
Следвайки същия принцип – че подобното лекува подобно – учителят може да раздели
класа на 4 групи, като отдели по един ъгъл от стаята за сангвиниците, холериците,
меланхолиците и флегматиците. Тогава той ще забележи как децата взаимно изглаждат
темпераментите си. Например сангвиниците, които са обградени от постоянно сменящи
се идеи и впечатления, накрая ще желаят да се спрат на нещо конкретно и да се
концентрират върху него. Холериците ще дивеят и буйстват с останалите холерици,
докато не се изтощят от ударите на другите и не получат тук-таме по някоя синина, която
да им напомня, че не е лошо да са по-кротки понякога. Меланхолиците се ободряват,

~ 30 ~
когато са сред меланхолици, а флегматиците сред други флегматици ще се потопят в
такава скука, че сами ще започнат да търсят интересното в живота.
Чрез храненето също можем да действаме благоприятно върху детските темпераменти.
Например, ако учителят забележи, че дадено дете е ярко изразен меланхолик, той може
да потърси връзка с родителите и да научи как хранят детето. Тогава щ вероятно ще
открие, че му дават твърде малко сладки неща за ядене. Поради това, че с храната се
дава твърде малко захар, чернодробната дейност не се осъществява правилно. Чрез
хранене с повече сладки неща – особено плодове – ние можем да въздействаме върху
гликогенната функция на черния дроб и чрез нея да бъде постигнато много за
преодоляването на меланхолията.
При сангвиничното дете пък ще открием точно обратното. То често е обожател на
шоколадите и бонбоните. Ако родителите ограничат малко захарта в храната на детето
сангвиник, могат значително ще облекчат състоянието му. Кореноплодните зеленчуци
също са много полезни за тях, защото ги приземяват от тяхното летене в облаците.
При флегматичните деца трябва да се избягва преяждането, както и консумацията на
яйца, а при холериците – шоколадът и пикантната храна.
Така чрез неща, които не се осъществяват директно чрез преподаването, а са сякаш
между другото – ако сме добри възпитатели – можем да направляваме по правилен
начин развитието на детето.

Учебната програма
Рудолф Щайнер никак не одобрява стандартната учебна програма, при която всеки час е
посветен на различен предмет и така всичко, което се направи за тези 40 минути, веднага
след това се налага да угасне и в детските души настъпва голямо объркване. Вместо
това той препоръчва основните предмети да се преподават на епохи – т.е. няколко
седмици подред се учи един основен предмет. Така учителят има възможност всяка
сутрин в рамките на около 2 часа да представи обстойно учебния материал и детето да го
разбере в дълбочина, а след тези няколко седмици то да си почине, преминавайки към
следваща епоха с друг основен предмет. През последните седмици на учебната година
материалът се преговаря, така че се прави обобщение за учебната година. По този начин
детето изцяло се свързва в преподадения материал. След основния сутрешен предмет
може да последва голямо междучасие, а по-късно са часовете по изкуства, ръчен труд,
спорт и чужди езици, които са част от целогодишното обучение.
Всеки ден се отделя и време сред природата – то е важно, за да създадем условия да
говорим на душата на детето, а това е безценно.
Многократно е доказано от практиката, че деца, които са учили предметите на епохи, а не
по стандартния начин, са усвоили материала много по-добре. Затова и този начин на
преподаване е въведен в много училища по целия свят.

Оценяването
В училището на бъдещето няма да има стрес, състезателност и борба за оценки, защото
конкуренцията и надпреварата между учениците не са градивни за тяхното развитие.

~ 31 ~
Във валдорфските училища обикновено има един класен ръководител от първи до осми
клас, който не просто предава знания, но и подпомага цялостното развитие на всяко дете.
Едва в гимназията идва редът на специализираните преподаватели по различните
предмети.
Класният ръководител познава всички свои ученици. В края на годината той им пише по
едно свидетелство как върви развитието на детето. То изглежда като една малка
биография относно опита, натрупан с детето – както в класа, така и извън него.
Там, вместо да пише например „Физика: Добър 4“, което не говори почти нищо на
родителите, учителят описва накратко как ученикът се справя с учебния материал – кои
неща е усвоил добре, на кои е добре да наблегне в бъдеще и т.н. Освен това учителят
дава на всеки ученик и по едно изречение, върху което трябва да работи за следващата
година. Веднъж в седмицата детето трябва да казва тази мисъл, да живее с нея. Така
свидетелството представлява не само интелектуален израз на това, което детето е
постигнало, но съдържа в себе си и възпитателна сила.
Рудолф Щайнер обръща специално внимание на факта, че страхът от изпитване преди
половото съзряване е особено вреден за целия подрастващ организъм, затова трябва да
бъде сведен до минимум. Отделно прекомерното четене за изпити нарушава съня и
внася безредие в нормалния човешки живот, особено при децата. Затова според Щайнер
е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат премахнати.
Това обаче съвсем не означава, че учителят не трябва да следи знанията на децата и да
вижда техните силни и слаби страни – напротив, той трябва внимателно да наблюдава
техния напредък и да ги подпомага там, където е нужно да наблегнат на нещо.
Днес за съжаление оценката се е превърнала в самоцел без съдържание, затова има
толкова много търгуване с нея – опити за заобикаляне на правилата, преписване,
наизустяване на готови отговори, купуване на дипломи. Ако заветната цел е самата
оценка, редно е да се запитаме – тя нужна ли ни е изобщо в този си вид?!
В днешните условия това може би звучи почти като революция, но липсата на оценки и
тестове далеч не е само във валдорфската педагогика. До голяма степен този подход е
приложен във Финландската образователна система, която според редица проучвания е
една от най-ефективните в света. Образованието там е голям приоритет на обществото,
учителската професия се ползва с огромно уважение, а резултатите на учениците са
необикновено добри.
Според финландците взаимодействието с другите деца помага на детето да постигне по-
добри резултати, отколкото ако се конкурира с тях. Те казват: „Или се подготвяме за
живота, или за изпити. Ние избираме първото.“ – Затова там се избягват стандартизирани
тестове и методи за изпитване. По този начин учениците имат щастието да израстват без
безсънни нощи, притеснение и чувство за настъпване на края на света.
Във Финландия учениците и студентите не учат, за да се готвят за тестове и матури, а за
да знаят и защото са любопитни. Там децата започват формалното си обучение на 7
години. Преди това могат да посещават неформални детски градини, много от които се
наричат „горски училища“. В тях често децата прекарват почти целия ден навън, играейки
сред природата и опознавайки околния свят.

~ 32 ~
Финландските училища са се справили с най-важното – децата не изпитват страх и
омраза към училището. Те се радват на детството и същевременно се подготвят за самия
живот.
При Новата педагогика идеята не е да се състезаваме помежду си, а с всеки ден да
отиваме една крачка по-напред, да се състезаваме единствено със себе си. Така децата
ще изпитват удовлетворение от всеки малък напредък.

Обучение по писане и четене

Както казахме, Новата педагогика не препоръчва преждевременното развитие на
интелекта. В един идеален свят дори основни дейности като писането и четенето не биха
се преподавали още в първи клас. Защо?
Когато детето види един човек пред себе си, чувствата веднага се стимулират. Но ако
някой постави пред дете една изписана дума, например думата „БАЩА“, очаквайки
асоциация с това, което е известно и обичано като баща на детето, за подрастващите
това се изживява като едно противоречие. Опитайте се да видите ситуацията през очите
на детето. Там стои човек. Има черна коса, чело, нос, очи. Той върви и държи нещо в
ръцете си. Той казва нещо. Той има свой характер. Това е баща. И сега детето трябва да
приеме, че този знак „БАЩА“ означава същото като истинския баща. За детската психика
това е нещо напълно неразбираемо.
Дори числата и простите геометричните форми могат да бъдат лесно разбрани около
седмата година, ако бъдат преподадени по правилния начин, но четенето и писането са
дейности, които първоначално са много чужди на децата.
По този въпрос Рудолф Щайнер казва нещо, което може и да звучи еретично за днешните
учени хора, но от гледна точка на истината е неоспорим факт: „… днес не се знае колко е
вредно, когато децата се учат да четат и пишат твърде рано. Много е лошо да можеш да
пишеш рано. Четенето и писането, както ги имаме днес, наистина не са подходящи за
човешкото същество до по-късна възраст – 11-та или 12-та година. И колкото повече едно
дете е благословено да не може да чете и пише добре преди тази възраст, толкова по-
добре е за по-късните години от живота.“
„Когато, както е прието днес, човек трябва да усвои нашите познания по четене и писане
на 6,7-годишна възраст, това е голямо мъчение за душата… За да може човек да пише,
както това се изисква днес – това значи да убие някои особени качества в себе си.“
Все пак в днешния свят често се налага децата да усвоят четенето и писането на ранна
възраст. В тези случаи можем значително да смекчим вредата и да подпомогнем
развитието им, ако направим така, че писането да възникне плавно от рисуването.
Еволюционно първо са възникнали ръкописните букви, а едва по-късно печатните, затова
е правилно и при обучението да ги въвеждаме в същата последователност, а четенето да
остане за малко по-късно.
Когато децата рисуват, цялата им същност участва в това, което те правят. Ето защо
трябва така да организираме учебния процес, че писането да се развие като следствие от
рисуването.

~ 33 ~
Децата имат една процъфтяваща фантазия и живеят сред картини, затова най-голяма
радост за тях е да им преподаваме чрез приказки. Например можем да им разкажем
история за един смел крал, а след това те сами да нарисуват този смел крал, застанал в
тази поза, която прилича на буквата К. Ако направим така, когато те отново видят буквата
К, ще я свързват с фигурата на крал.
По сходен жив начин мога да бъдат представени и други букви. Например буквата П чрез
образа на подковата, а Ж – чрез едно житно растение с 3 коренчета и 3 разклонения.
По сходен начин можем да действаме и с чуждите езици, използвайки въображението си,
като например представим буквичката B чрез рисунка на мечка (Bear) или пеперуда
(Butterfly), C като котка (cat), D като делфин, F като фламинго, G като жираф, P като
папагал и т.н. Така децата постепенно ще бъдат доведени до начина, по който
йероглифната писменост е възникнала.
Според Щайнер обаче този метод е приложим само за съгласните букви. При гласните
трябва да имаме предвид, че те изразяват човешката душевност и отношението на
човека към света, затова не бива да се изучават чрез предмети, а чрез чувства. Ако
например се опитваме да обясним на детето „О“, можем да го попитаме какво
възклицание използва, когато е изненадано от нещо. То вероятно ще се сети, че казва
„О!“ – и от там ще направим връзка с формата на устата, когато произнасяме този звук, и
ще изведем самата буква.
Друг ефективен метод, чрез който може да бъде смекчено неблагоприятното влияние от
ранното писане и четене, е практикуването на Евритмия или Паневритмия.

Обучение по чужди езици

Новата педагогика препоръчва обучението по чужди езици да започва още от първи клас,
като за начало протича под формата на устен урок. Писането е добре да бъде отложено
за по-горните класове.
Желателно е да не се прилага популярният метод, при който преминаваме през думата
на родния език, за да я назовем на чуждия. Например, вместо да казваме „маса е table“, е
по-добре да посочим или нарисуваме една маса и директно да свържем този образ с
думата „table”. Преди 9-тата година пък изобщо не е удачно да се изучава абстрактната,
интелектуална граматика.
Една от най-ненужните части от чуждоезиково обучение според Щайнер е постоянното
превеждане от роден на чужд език и обратно. Много повече би трябвало учениците да
четат с правилно произношение текстове на чуждия език и да разказват свободно със
свои думи какво са разбрали от текста. Така и учителят ще може да разбере в кои части
детето не е успяло да вникне.
Можем също да поговорим на родния си език по дадена тема с учениците, а после те да
ни преразкажат на чуждия език онова, което вече сме обсъдили. А още по-добре – да
оставим учениците да водят разговор на съответния чужд език и – като учители – ние
само да направляваме този разговор. Доставя голяма радост на децата, когато
разговарят на съответния език, а учителят само поправя грешките или най-много насочва
разговора.

~ 34 ~
Литература
По отношение на литературата е желателно учителят да се подготви за първи клас с
богатство от приказки. Те въздействат отлично върху цялостното развитие на децата, но
е важно да им се разказват, а не да се четат. За втори клас е препоръчително учителят
да осигури поучителни разкази от животинския свят и басни. След тях идва ред на
библейските истории, а по-късно може да се премине към отделни сцени от историята. На
малко по-късен етап следват разказите за народите и тяхното създаване, както и
характерните им особености. Спазването на тази последователност е една особена
необходимост за доброто възпитание през настоящата епоха.
Много съвременни учители мислят, че добрият преподавател трябва да обясни подробно
всичко в час. Но какво ще остане тогава за детето, освен да запаметява информацията?
Добрият учител никога не трябва да разваля чувствата и усещанията, които едно
произведение предизвиква, като след прочита му започне педантично да го разяснява.
Той трябва така да действа, че да позволи на прозата или стихотворението да
въздействат върху детската душа и тя да изпита удовлетворение от получените
впечатления. Именно удовлетворението се засилва, когато ученикът чрез чувствата
инстинктивно разбира съдържанието на стихотворението.
Желателно е през цялото обучение да предлагаме на детето само живи понятия, които се
развиват в хода на неговия живот. Например, ако му заявим че „Лъвът е ...“, последвано
от някаква дефиниция – когато детето стане на 30 години, то най-вероятно ще си служи
със същите дефиниции, които сме му предложили в детската възраст. Те ще останат в
детската душа като нещо неподвижно и мъртво, което лесно се превръща в догма за цял
живот.
Затова много по-правилно би било да характеризираме, вместо да дефинираме. Тоест да
ги разглеждаме нещата по максимално жив начин от различни гледни точки, както правим
при фотографията. Едва след като сме снимали едно дърво от различни страни, имаме
правилна представа за формата му… Нашата задача е в душата на детето да посеем
семена, които ще продължат да растат през целия му бъдещ живот…

Математика
Добре е и цялата математика да бъде предавана нагледно, а не чрез абстрактни
правила. Например едно от най-трудно разбираемите неща за децата е питагоровата
теорема, която често се преподава по твърде сух начин. Можем обаче лесно да вдъхнем
живот в нея, като кажем на класа: „Нека трима от вас излязат на дъската. Първият ще
покрие тази повърхност тук с жълт тебешир. Вторият – тази повърхност със син тебешир;
а третият – тази с червен.“ – След това ще кажем на третия ученик: „Ето, ти използва
точно толкова тебешир, колкото другите двама, взети заедно, защото квадратът на
хипотенузата е равен на сумата от квадратите на катетите.“ – Така чрез нагледното
възприятие представите навлизат още по-дълбоко в душата на детето.
След това може да продължим: „Виж, сега ще разделя квадратите: първият – на 9
квадратчета, втория – на 16, а третия – на 25. Сега си представете, че те са 3 ниви, които
трябва да прекопаете. Този, който е обработил 25-те малки квадрати, е работил толкова,
колкото този с площта от 16 и този с площта от 9 квадратчета, взети заедно.“

~ 35 ~
Така ние можем да оживим за детето онова, което иначе би влязло в главата му по един
твърде нежив начин.

История и география
Децата не са достатъчно зрели, за да разберат историята преди 12-годишна възраст,
затова първоначално е най-добре те да се спират основно върху живота на благородни
характери, върху личности с висок морал и себеотрицание. Като цяло историята трябва
да се преподава не като набор от факти, години и имена, а като нещо живо, което
учениците да съпреживеят чрез нашите описания.
Обучението никога не трябва да води до пораждане на омраза против никой народ, а
напротив – да допринесе за сближаването им. Новата култура ще бъде култура на
сътрудничество между народите, а не на взаимно съперничество.
При преподаване на история и география трябва да се събуди у ученика любов към
родината, любов към своя народ, но същевременно и към всички други народи. Трябва да
се изтъкне при преподаването, че във всички народи има нищо добро и красиво, че
всички те са дали на човечеството велики хора и културни ценности. След това да се
обърне внимание на факта, че всички народи са органи на едно велико цяло.
За отправна точка трябва да вземем семейството. За детето то е познато, познати са му
любовта и взаимопомощта между членовете на семейството. Затова може да му се
изтъкне, че народът е едно голямо семейство и каквито са отношенията в семейството,
такива трябва да бъдат отношенията между членовете на един народ. После ще му се
каже, че има едно още по-голямо семейство – цялото човечество. И същите отношения –
сътрудничество, солидарност, милосърдие – които съществуват в едно семейство,
трябва да съществуват и в живота на цялото човечество.
Ако искаме да преподадем на децата гръцката история по абстрактен начин, дори и да са
гимназисти, те няма да вникнат с душите си в този материал. Няма да разберат защо
съвременните хора трябва да знаят нещо за гръцката епоха. Веднага обаче ще разберат
защо е важно, ако учителят им опише как в настоящето ние преживяваме последиците от
гръцката епоха.
Чрез такова представяне децата трябва да добият представа, че всеки определен период
постига нещо съвсем специфично за човечеството – нещо, което след това остава. По
този начин те могат да стъпят здраво в настоящето и да си кажат, че и техният собствен
период от историята трябва да постигане за вечността нещо специфично.
Ако изучим хода на историята с нужната дълбочина, ние ще разберем лесно, че тя не е
нещо хаотично, както изглежда на пръв поглед, но представлява едно строго
закономерно развитие на силите на човешкия Дух. Всяка епоха развива и проявява една
нова страна на човека. А коя е характерната черта, която ни носи близкото бъдеще? Това
е Добротата.
Такова представяне на историята въздейства силно на душата и развива волята.

~ 36 ~
Физика
За обучението по физика е особено важно да не се отдалечаваме напълно от живота,
учейки детето твърде рано на празни абстракции. Затова физическите понятия трябва да
се преподават на базата на живота. Например да оставим децата да забележат как
понякога, когато в стаята е студено и започнем да я затопляме, първоначално ни е все
още студено на краката, докато горе е вече топло.
Изхождайки от тази житейска истина може да им обясним, че от печката се затопля първо
въздуха долу около нея, но топлият въздух се стреми винаги нагоре и тогава студеният
въздух трябва да падне надолу. Затова подът в стаята е още студен, когато въздухът
горе отдавна се е загрял. Така вече може да се направи преход към факта, че топлият
въздух се разширява, а студеният се свива.
Рудолф Щайнер препоръчва следния метод за уроците по физика: Когато учителят иска
да преподаде даден физичен закон, първо прави експеримент, който внимателно се
наблюдава от децата. След това оставя инструментите, а задачата на учениците е да
нарисуват или опишат това, което са видели. С това урокът може да бъде завършен.
Сънят тук играе много важна за душевните процеси в човека. На следващия ден децата
може да поразсъждават и да опитат да стигнат до заключение въз основа на опита. И
едва тогава идва подходящият момент учителят да им каже правилото.

Какъв трябва да бъде добрият възпитател?

Има огромно значение дали в класа влиза един или друг учител. Най-важното обаче не е,
че единият може би е по-умен и владее някои педагогически методи по-добре от своя
колега. Съществената и решаваща разлика, която изпъква в хода на обучението,
произтича от това – в каква посока учителят е насочвал своите мисли през своя
съзнателен живот – какъв човек е станал той. Един учител, който често мисли за своите
ученици, им влияе по съвсем различен начин, отколкото друг, в чийто ум тази мисъл не се
задържа дълго.
Затова личността на учителя е поне толкова важна, колкото са важни и методите, които
той прилага. Определени среди в наши дни искат да направят учителя почти излишен, а
ученикът да учи сам пред екрана. Подобна тенденция е много по-опасна, отколкото
повечето хора предполагат, и времето неминуемо ще го докаже. Каквото и да си говорим,
личността на учителя остава един от най-важните образователни фактори.
Добрият учител обича децата и работата с тях. Той не жали време и сили за общия успех.
Винаги застава на страната на правия; подкрепя слабите и с търпение изслушва всеки.
Той трябва да е личен пример и образец на новата култура.
Добрият учител съзнава добре отговорността, произтичаща от влиянието, което може да
упражни върху града, народа и цялото човечество чрез децата, с които работи. Той знае,
че им предава не само учебния материал, но заедно с него и своите добродетели и
слабости. Защото е невъзможно учителят да предаде на учениците нещо, което сам
не притежава.
Съществува невидима връзка между душите на учителя и учениците. Когато учителят им
говори, се извършва външно и вътрешно общуване. Първото се състои от зрителни и
слухови възприятия – чрез погледа, жестовете, гласа. А второто – от трептенията, които

~ 37 ~
се излъчват от мислите и чувствата на участниците. То обикновено се възприема само от
подсъзнанието, но оказва голямо влияние.
Колкото и красноречиво да говори учителят, той влияе не само с думи, но и със своите
мисли, желания и действия, които влизат в контакт с душата на детето и я извисяват или
покваряват. Затова е нужно той да бъде много внимателен. Например никога не трябва
да си служи с лъжа. Децата имат силен усет за доброто, красивото и истинното. Щом
разберат, че учителят им лъже, тогава рухва красивото отношение между учител и
ученици. Те трябва да знаят, че учителят им не е способен да излъже. Тогава се създават
условия за онова взаимно доверие, което е най-благоприятната възпитателна
атмосфера!
Учителят трябва да разбира душата на всеки един ученик и да насърчава техните дарби,
за да ги подтикне към развитие. Но преди всичко учителят трябва да обикне учениците,
тогава и те ще го обикнат. Децата познават кой ги обича. А Любовта винаги изключва
прекалената критичност и педантизма, които лесно могат да угасят детския ентусиазъм.
И все пак, дори и най-добрият учител не би могъл да избегне напълно лошото
възпитание. Какво може той да направи в такива случаи, за да възстанови реда в своя
клас? Едно сурово наказание от страна на учителя ще предизвика само страх. То не води
към подобрение в дългосрочен план. Още по-вредно е да засягаме честолюбието на
учениците и да ги злепоставяме пред класа. Тогава какво ни остава?
За щастие Новата педагогика препоръчва множество ефективни методи за
възстановяване на хармонията в училище.
Например могат много да ни помогнат лидерите в класа. Задачата на учителя е да
намери 2-3 от тях и да си поговорят. Той ще им разясни как непослушанието на класа
прави обучението невъзможно и тези деца-лидери могат да използват влиянието си за
доброто на всички. Тогава те в междучасието може да кажат: „Приятели, не ви ли е срам
да се държите така? Помислете колко глупави ще останете всички, ако учителите не ви
учат на нищо.“ – Това може да е напълно достатъчно. Важно е добре да се познава
класът и да се намерят тези, които са подходящи за такава мисия.
А може и учителят да улови главатаря на непослушните ученици и да го накара да се
срамува колкото може повече за стореното, след което бързо да приключи темата. Важно
е да се събуди вътрешното желание ученикът да поправи своята грешка.
А когато е пропуснато време заради нарушаване на обучението, тогава най-добре да се
навакса пропуснатото след учебно време. Всички останали наказания са по-скоро
преходни, дори често вредни.
Дали учителят се справя добре с работата си може да разбере чрез вглеждане в класа.
Самите деца му подсказват какво се случва с тях. Те клюмват на стола си и бързо се
разсейват, ако учителят направи нещо неподходящо. А когато той извърши нещо, което е
подходящо за тях, възвръщат своята жизненост. За тази цел особено много помага
хуморът. Всъщност възпитателното изкуство не може да бъде овладяно без хумор.
Например, ако някое дете се разгневи и започне да буйства, учителят само ще влоши
положението, ако и той реагира гневно. Но, ако успее да покаже на детето, че не е ни най-

~ 38 ~
малко обезпокоен от неговия гняв, и дори успее да го посрещне с чувство за хумор – това
ще бъде истински възпитателно.
Учителят трябва да е наясно, че неизбежно понякога ще се сблъсква и с присмех от
страна от учениците. Ако той си е изработил самообладание, ще може лесно да отмине
този присмех и да го приеме като един естествен факт от живота – както например, че
след като е излязъл без чадър, изведнъж е заваляло. Естествено, това е една неприятна
изненада, но може да се случи на всеки. На присмеха би трябвало да погледнем точно
като на внезапен дъжд. И ако успеем, постепенно ще възникне мечтаната връзка между
учител и деца именно благодарение на самообладанието и любовта, които учителят е
развил в себе си.

Оттук накъде?
Основната трудност за образованието в наши дни е, че дори и най-идеалният
възпитателен метод не трябва да откъсва човека от живота. След като бъде отгледан,
човекът трябва да се впише в социалните условия на своето време. Дори ако можем да
възпитаме едно дете така, че абсолютно да отговаря на идеала за 14-15-годишна
възраст, то няма да си намери място в днешния живот. Затова детето трябва да бъде
възпитавано така, че винаги да може да установи връзка с днешния живот.
В същото време трябва да сме наясно, че българският народ (а и човечеството като
цяло) няма да успее да изпълни духовната си мисия, ако не създаде училището на
Новата Култура. Задачата очевидно никак не е лека, но затова пък колко благодатни
плодове обещава нейното изпълнение!
Днешните деца са Божи пратеници, дошли да трансформират света. Носят огромен
потенциал. За съжаление ние често не успяваме да им създадем средата, в която да
развият потенциала и огромните си заложби. Затова колкото по-скоро у една критична
маса от народа ни узрее идеята за необходимостта от нов тип образование, в толкова по-
добър свят ще живеят децата на бъдещето.
Днес все още душите са далеч една от друга. Отношенията между хората са механични.
В днешното общество трябва да се влее един нов елемент, който да сближи хората, да ги
обедини – Любовта.
Тази Любов, която възпитаниците на новото училище ще внесат в обществото, прилича
на онзи напоителен, благословен дъжд, който дълго е бил очакван от зажаднялата,
напукана земя и от засъхналите цветенца, треви и дървета. Тя ще внесе в съвременния
живот онази живителна влага, която превръща безплодните пустинни пясъци в красиви
цветни и плодни градини.
Тази Любов е и като онзи слънчев изгрев в човешкия живот, за който копнее човешката
душа след дългата нощ. Той ще внесе в живота онази топлина, която ще стопи снеговете
на дългата зима в човешките души.
Новият тип човек ще внесе в човечеството един нов елемент – духът на саможертвата и
самоотричането. Защото той намира своето щастие в служенето на другите; радостен е
само когато направи нещо за тях. И този дух, който новият тип човек ще внесе в живота,
ще закваси цялото общество, както с малко квас се заквасва цялото тесто.

~ 39 ~
Учителя казва: „Единствената сила, която може да оправи света, е Любовта. Тя може да
даде подтик на човешкия ум, сърце, воля и душа… Светът не може да се оправи по никой
друг начин! Смисълът на живота е в Любовта. Когато хората се обичат, това е
Божественото в света!“ – Само когато положим за основа Любовта, нашите училища ще
бъдат ръководени от най-великия водач от всички – самият Христос.
От всички страдания, които днес човечеството минава, ще излезе едно възродено
човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Идва едно велико пробуждане на
съзнанието. Само тези народи имат бъдеще, които приложат новите идеи.
Когато днешното училище осъзнае тази своя мисия, то ще създаде едно съвсем ново
поколение, пропито от идеализъм, от възторг – едно поколение на строители, работници
за изграждането на новата култура, която иде!
Бързо наближава моментът, в който всички пробудени хора ще трябва да обединят сили
и способности за общото издигане на народа, а защо не и да бъде пример за подражание
за всички народи.
Затова нека си пожелаем – и заедно да работим за това – човечеството да изживее
своето пробуждане. То може да се случи единствено с осъзнаването на сериозността на
задачата, която предстои на душите, въплътени на Земята в тези интересни времена – да
подготвим едно младо поколение, което да направи следващата важна крачка към
Царството Божие на Земята – Царството на Братството и Любовта.
В този филм успяхме да вместим само малка част от съкровищницата от знания, която
Учителя и Рудолф Щайнер са завещали на човечеството. Източници и по-детайлно
описание за почти всичко, което ви разказахме, можете да откриете в тези 2 книги:
„Учителя за образованието“ и „Новата педагогика“. Разпространяват се безплатно,
благодарение на даренията на добри хора. В описанието под видеото ще откриете линк
към формуляра за заявки, както и възможност за изтегляне. Вярваме, че те ще се
превърнат в незаменими наръчници за всеки буден родител или възпитател.
Благодарим ви за вниманието! Ако този филм ви е харесал, може да го споделите с
приятели, защото само чрез духовната светлина ще бъде разпръснат мрака на днешния
материализъм. Бъдещето на цялата човешка цивилизация е заложено на карта и
големият въпрос е: Ще успеем ли да приложим Новата педагогика в живота си, следвайки
заръките на Христовите пратеници, или пак ще си учим уроците по трудния начин?
Ако прецените, гласувайте с палец нагоре, за да може YouTube да препоръчва този
материал на повече търсещи души.
Ще се радваме да споделите вашите впечатления и идеи в коментарите под видеото.
Ако желаете да получавате известия за нашите видеа и занапред, можете да се
абонирате за канала ни… 😉

~ 40 ~