Помагало за родители

BG05M2ОP001-3.
018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
Помагало за
РОДИТЕЛИ
Упражнение за тренировка на Аз-послание“
Тема: УПРАЖНЕНИЕ 1
На участниците (родители, учители) се раздават картички с описание на проблемни

ситуации и варианти на изказвания от вида „Ти-послания“ и „Аз-послания“. От тях се иска да
изберат тези, които в най-голяма степен съответстват на „Аз-послание“. Например:
1
BG05M2ОP001-3.018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“
На участниците се раздават картички с описани проблеми ситуации. Предлага им се да

съставят „Ти-послание“ и „Аз-послание“ във връзка с описаната ситуация. В началото
упражнението може да се проведе и по двойки (групи). Партньорите последователно прочитат
един на друг посланията си. Задачата на партньора е да определи в какво емоционално
състояние се намира лицето, което изпраща „Ти-послание“ и в какво при „Аз-послание“. В
края на упражнението се провежда обсъждане (обмен на впечатления). Например:
2
На участниците се предлага да помислят върху реални проблеми, свързани с нежелани
действия на детето, които предизвикват в тях чувство на безпокойство. За тренировка на „Аз-
посланията“, тези ситуации не трябва да бъдат повече от три. Задачата е да бъдат съставени
няколко варианта на „Аз-послания“ за всяка ситуация. Например:
След като участниците усвоят знания и умения за съставяне на „Аз-послания“, е

желателно за по-добро закрепване и осмисляне на навиците, да използват „Аз-послания“ в
реални жизнени ситуации, чрез провеждане на ролеви игри по двойки (размяна на ролите по
двойки). В края на занятието следва обсъждане и обмен на впечатления.
Понякога родители и учители се оплакват, че в отговор на техните „Аз-послания“,

децата игнорират техните изказвания. Това се приема за особено обидно (За какво тогава
трябва да се изразявам с „Аз-съобщения“? и те просто губят увереност и се дезориентират как

да постъпят.
Детето може да игнорира „Аз-посланията“ обикновено по следните причини:

-Възможно е той (тя) все още да не е пораснал възрастово и социално за тези правила и
изисквания, които сте определили или се опитвате да наложите като изисквания към него.
Например, да си ляга да спи не по-късно от 22.00 часа, а синът е вече на 19г. и това изискване
въобще не го устройва. В такива случаи следва да преразгледате собствените си изисквания и
правила.
-Възможно е: „Навлезли сте в неговите териториални води, вторачили сте се в някакъв

негов проблем, който той иска сам да разреши. Добре е в такъв случай да си зададете сам на
себе си въпроса: „Касае ли това лично мен, какво ще направи той по този въпрос?“ Ако този
проблем не ви засяга лично, то по-добре е да оставите момчето си само да се справи. Все едно,
вашите вълнения тук няма да помогнат, по-скоро ще влошат положението.
3
-Възможно е детето да ви манипулира (борба за власт), да премерва сили с вас и да не
отстъпва от позицията. В такъв случай, в контекста на „Аз-посланието“ е необходимо да
включите предупреждение за възможни санкции (т. нар. „цивилизована конфронтация“ –
Сидоренко, 2001; Байярд, 1995), за да започне детето да се съобразява с вас. Даденото „Аз-
послание“ следва да се развие по следната схема:
Да напомним! Ако вие имате намерение и декларирате пред детето предупреждение за

санкция и не настъпят промени, то вие задължително следва да я приведете в действие, иначе
детето ще усвои този модел на мнима санкция и впоследствие ще ви манипулира отново и
отново. Санкциите следва да са реални и изпълними и да не носят характер на мнима заплаха.
Например: Млада майка в маршрутката казва на своята 4-годишна дъщеря: „Ако не
прекратиш с капризите си, аз веднага те хвърлям от колата“. Прилагането на „Ти-послание
както е в случая + мнима угроза водят задължително до продължаване на нежеланото
поведение („капризите“) на детето.
Предупреждението за санкции се отправя, за да може ученикът да получи сигнал и

възможност за собствен избор – сам да вземе решение и да носи отговорност.
Пример:
4
Детето чете книги, а не уроците си, докато не се приберат от работа

родителите. След това учи до 12 през нощта, но всичко това е
Ситуация
съпроводено с викове, крясъци, скандали (детето плаче, иска да спи, но
уроците трябва да са научени).
1 Майка "Аз-послание" "Когато четеш книги докато се върна от работа (20.00ч.), а не си учиш
уроците, аз се ядосвам. Аз вече не зная какво да правя."
Дъщеря "Мамо, но книгата е много интересна!"
Майка - усилено "Аз- "Тя (книгата) е интересна винаги, но уроците стоят ненаучени. Аз повече
послание" нямам сили. Хем се ядосвам, хем ми се ще да заплача. Уморена съм, искам
2
да оставя всичко."
Дъщеря "И аз съм уморена от уроците, искам просто да си отпочина."
Майка -
конкретно
3 "Аз искам първо да си научиш уроците, а след това - книгата."
пожелание
"Аз-послание"
Дъщеря "Не мога така, просто не ми се получават нещата."
"Ако утре ти не си подготвиш уроците след обяд, аз ще прибера и
Предупреждение заключа всички книги в шкафа за цяла седмица. И така ще бъде всеки
за възможни път, когато не си подготвена за следващия ден. Страхувам се, че въобще
4
санкции ще престанеш да четеш книги. "
Дъщеря "Виж, нека довърша тази книга. Остава ми за четене още два дни, а
после ще направя както ти искаш."
Книгите се събират от майката и се заключват в шкафа за цяла
5 Реализация на санкциите седмица. Дъщерята започва да подготвя уроците си навреме. След два
дни започва да моли майка си за книга, но родителят твърдо удържа
обявената санкция - една седмица. Дъщерята прилежно учи уроците
си навреме.
Техниката на „цивилизованата конфронтация“ изисква тренировка и закрепване на навика чрез

ролеви игри.
-Помислете (спомнете си) за реална ситуация, която предизвиква във вас чувство на
безпокойство (в дадения случай е добре да се тръгне от леки към по-тежки ситуации: в противен
случай участниците ще бъдат буквално „залети“ от емоции, а това ще се отрази негативно върху
формирането навици).
-Опитайте се да „чуете“ какви чувства и преживявания откликват във вас (възникват).
5
-Определете ясно позицията си: какво точно желаете („Бих желала…“, „Искам да …“,
„Ще ми се да …“ и пр.)
-Определете какво точно ще правите, ако детето игнорира вашето желание: добре е да
имате няколко варианта с различна тежест.
-Запишете всичко в следната форма:
Ситуация Аз Аз Аз решавам да …
преживявам … искам …
(в случай на игнориране - санкции/срок)
1.
2.
3.
-След това постъпково от 1 до 5 в духа на „Аз-посланията“ запишете вашето „Аз-

послание“ с предполагаемите отговори на детето.
-Проиграйте по двойки в ролева игра дадените „Аз-послания“ с цел, закрепване на

навика. Обменяйте впечатления.
Развитие на навици за „активно слушане“.
6
УПРАЖНЕНИЕ 1 . „Парафрази“ (изразява се в повторение с помощта на няколко
фрази на главния смисъл на казаното от събеседника).
На участниците се раздават картички, на които има едно изказване на събеседника и

няколко варианта (парафрази) на неговия основен смисъл, дадени от другия събеседник.
Задачата се състои в това, да се избере от предложените парафрази една, която предава най-
точно главния смисъл. Например:
Днес по време на часа по математика аз не разбрах едно от правилата и казах за

това на учителката, а тя ми отговори, че трябва да съм по-внимателна.
1. Ако съм те разбрал правилно, ти не си могъл да разбереш нещо от урока по

математика и си поискал помощ от учителката. Тя не ти е помогнала – мисля, че това е
обидно.
2. Ако правилно съм те разбрал, днес ти не си бил внимателен в часа по

математика и затова не си разбрал правилото.
1.Ако съм те разбрал правилно, ти отново си се борил с

Когато днес излизах от училището, на децата, не си успял да се задържиш, паднал си и сега целите
вратата децата ме блъснаха. Аз паднах ти панталони са в кал.
и окалях панталона си. Аз не исках да
2.Ако правилно съм те разбрал, на теб не ти е било
се случи това, но така стана.
неприятно, че са те блъснали на вратата на училището,
паднал си, изцапал си панталоните и сега се чувстваш
виновен, разтревожен и се питаш дали няма да ти се карам.
Това упражнение се препоръчва да бъде изпълнено по двойки, възможно в кръг.
1) Първоначално единият от участниците разказва някаква ситуация или споделя
няколко фрази, отразяващи описана ситуация.
2) Другият участник с помощта на способа „парафрази“ проверява, дали правилно е
7
разбрал събеседника си.
3) След това партньорите сменят местата си.

4) Накрая на упражнението е необходимо да се споделят впечатления между
партньорите:
- Имаше ли нещо и какво беше то, което ви пречеше да изпълните задачата (трудност);
- Какво ви помогна
- Какво чувствахте, когато вашия събеседник неточно беше разбрал смисъла на ващите
думи
- Какво чувствахте, когато вашия събеседник успя точно да разбере смисъла на вашите
думи
Чрез способа „парафрази“ участниците се научават да слушат казаното от другия,

т.е., какво всъщност иска да ни каже детето. Този способ помага да се създаде текст, „покана за
беседа“, позволява да почувстваме детето и да покажем, че го разбираме.
За детето е особено важно да разбере, че възрастният е чул неговите чувства,

обозначил ги е и ги е вербализирал. По този начин детето се връща към неизказаното свое „Аз“,
което по най-позитивния начин се вгражда в неговия емоционален свят, дава му усещане за
увереност и защитност.
За развитие на способности за слушане на чувствата на детето помагат следващите две

упражнения (№ 3, № 4).
На участниците се раздават картички с различни ситуации. В лявата колонка е описана

ситуацията, а в дясната – вероятните чувства, които преживява детето. На участниците се
8
предлага да изберат тези от тях, които по тяхно мнение са най-точни. Например:
Ситуация и разказ на детето Чувства на детето

Обида
Детето е излязло пред дъската да изложи знанията си, група негови Злорадство
съученици започнали да му показват различни физиономии, скришом да Гняв
му се смеят. Детето се обърнало към учителя: "Госпожо, Мария и Валя ми
Раздразнение
пречат." Учителят не обърнал внимание. Изпитването завършило, а детето
получило тройка. Желание за отмъщение
Отчаяние и безразличие
Желание да се оправдае
На участниците се раздават картички с различни ситуации, описани в лявата колонка.

Предлага им се в средната колонка да напишат чувствата, които според тях преживява детето
във всяка ситуация, а в дясната – варианти на собствените си отговори.
9
Например:
Ситуация и думи на детето Чувства на Вашия отговор
детето
Страх Ти искаше да помогнеш на мама, да
Обида
1.Дете на 3 г. иска да вземе чашата на прибереш чашата, но тя се счупи. Това те
майка си. Тя пада от масата и се чупи. Безпокойство уплаши и обиди. Ти много се разстрои.
2.Бащата се връща от работа. Синът му се

хвърля срещу него и казва: "Тати, знаеш
Радост Аз виждам, че ти истински си щастлив,
ли, днес реших всички задачи на теста по
Гордост радваш се и се гордееш със своя успех.
математика."
3. Детето не успява да си подготви уроците Огорчение Ти си огорчен и разочарован. Досадно ти

за следващия ден и пропуска интересен Досада е, че не успя да видиш любимия си филм.
филм.
Злоба
4.По време на час детето се опитва да Неувереност
изпълни задача, но не успява: "Аз не мога, Безпокойство
Ти се страхуваш да опиташ втори път. Ти
няма да работя по тази задача!" - казва то Страх
се безпокоиш, че няма да успееш.
на учителя.
На участниците се предлага:
1) Помислете (припомнете си, представете си) за някоя ситуация, която е типична за
вашите взаимоотношения с детето ви и предизвиква във вас безпокойство.
2) Ако имате няколко такива ситуации, започнете с най-леката.

3) Мислено „чуйте“ какво ви казва детето.
4) Постарайте се да разберете какви са най-вероятните чувства, които преживява (запишете ги).
10
5) А сега, вместо това което обикновено казвате на детето, съставете нов отговор, в който да
назовете чувствата му (запишете ги)
Ситуация Чувства на Отговор с назоваване

моето дете чувствата на детето
1
2
6) За отработване на навик и осмисляне необходимостта от тази „техника“, се препоръчва да

се приложи игра по двойки, която както обикновено протича в условията на
„активно слушане“ – партньора изпълнява ролята на детето у обратно. Накрая се споделят

впечатления.
Позитивните намерения на детето във фокуса на

вниманието на възрастните.
Тренировъчни упражнения
11
На участниците се раздават картички с описани ситуации и думи на детето, написани в лявата
колонка и „положителни намерения“ на детето – в дясната. На участниците се предлага да изберат
онова намерение, което по тяхно мнение се явява главно за детето (могат да бъдат няколко). Пример:
Ситуация и думи на детето Намерения на детето

1.Детето по невнимание поврежда Желание да бъде честен.
ключалката на сандъка за инструменти,
Желание да взима самостоятелни решения.
когато се опитва да поправи велосипеда
си. Отива и казва за това на баща си. Желание да действа самостоятелно.
Да бъде отговорен за своите вещи (велосипеда).
2.Майката влиза в стаята на детето и му Искам да разполагам със себе си.

казва: "Бързо се преобличай, оставяй
Искам да се съобразявате с мен и моето лично време.
това, с което се занимаваш. Ти тръгваш с
Бих искал и моето мнение да се отчита при вземане на
решения.
Искам да се занимавам с това, което ми е интересно.
УПРАЖНЕНИЕ 2 (авторски вариант)
На участниците се раздават картички с различни ситуации, описани в лявата колонка.
Срещу всяка ситуация – в дясната колонка трябва да бъдат записани варианти на
„положителните намерения“ на детето и от тях да се избере главното.

12
1.Детето се е сбило в училище с други деца, когато 1.
същите скрили обувката му и я подменили с друга. Пред 2.
майка си е споделило, че се е ядосало и е било
3.
изнервено, тъй като щяло да закъснее за урока.
4.
2.Ваш ученик има навика да разсейва другите по време 1.
на часовете по история. При забележките той казва, че
2.
не прави нищо лошо, като добавя, че просто искал да
помогне на другите си приятели, да им обясни урока. 3.
4.
Упражнението се изпълнява по двойки:

1) Първоначално един от участниците разказва своя лична ситуация, която е
възникнала при него във взаимоотношенията му с някого.
2) Задачата на другия участник е да разбере, какви „положителни намерения“

(„положителни настроения“) се крият за външното поведение и думите на събеседника
(партньора) и да ги назове.
3) След това ролите се сменят.

4) В края двамата партньори споделят впечатленията си:
-какво е пречело да разберете „положителните намерения“ (трудности);
-какво ви е помогнало;
-как сте се чувствали, когато вашите намерения са били назовани погрешно;
-как сте се чувствали, когато партньорът е успял да познае намеренията ви;
5) Обсъждане на упражнението (групово в кръг).
На участниците се предлага да си припомнят ситуация, която се отнася до

взаимоотношенията с детето и която предизвиква в тях безпокойство (започва се с възможно
най-леката ситуация).
1. Представете си ситуацията и обърнете внимание на маниерите в поведението на

детето.
13
2. Послушайте внимателно (мислено) тези думи, които обикновено детето казва.
3. Послушайте внимателно (мислено) тези думи, които обикновено детето казва.

4. Определете позитивното настроение („позитивно намерение“), което е скрито зад
външното поведение и думите на детето.
Запишете своите наблюдения и изводи в следната форма:

Поведение и думи „Позитивно намерение“ Какво обикновено казвам аз
на детето на детето
Ситуация
1.
2.
3.
Когато попълвате колонка 2, обърнете внимание на чувствата, които възникват във вас.
Упражнението помага на участниците да изпълнят следващото упражнение,
предложено от Д. и Дж. Елиум).

Авторите предлагат да се заведе малък бележник, в който родителите да анализират
ситуациите и поведението на детето в следната форма:
а) Моето дете казва …

б) Аз обикновено отговарям …
в) Моят нов отговор (включване на елемента „позитивно настроение“).
В случая, вниманието следва да бъде насочено не само върху думите на детето, но и
върху неговото поведение (както например случая по-горе със счупената чаша, когато детето
не казва нищо), а също така да се наблюдава и изражението на лицето и интонацията, с която
детето казва едни или други думи.
„Много важно е родителите да осъзнаят, че тяхното дете изначално е

положителен, отговорен, добър човек и че те (децата) както и всички други, неизменно
искат в своя живот справедливост, любов, взаимна помощ, доброта и разбиране.“ (Р. и
Дж. Байярд, 1995).
Способи за саморегулация на емоционални състояния.
ПРОГРЕСИВНА МУСКУСЛНА РЕЛАКСАЦИЯ С „ДЪЛБОКО ДИШАНЕ“
(М. Алворд, А. Бейкър, 1998)
14
Техниката „дълбоко дишане“ беше описана подробно в раздел „Формиране на навици за
контрол и управление на гнева“. Частично в този раздел са описани упражнения за прогресивна
мускулна релаксация.
Тези упражнения могат да бъдат изпълнявани в целия си комплект, но могат и само като отделни
елементи от тях (толкова и тези от тях, които са желани). Важното е упражненията да бъдат
изпълнявани в едно и също време, в удобна и приятна за вас обстановка (леглото, дивана, еко-
кресло, килим) и се препоръчват под звуците на музика, която да ви действа успокояващо
(шведските психолози препоръчват изцяло класическа музика – основно Моцарт и Бах).
А-блок „Ръка“
(след всеки блок-упражнения се прави дълбоко вдишване и задържане на въздуха).
1. Направете дълбоко, плавно вдишване и задръжте въздуха: сгъвате и стискате
силно юмрука, поставяте го от дясната страна на гръдния кош (по ред, започвате с дясната
страна, а след това с лявата, а след едновременно и с двете и натискате) – вдишването е бавно
и спокойно: юмрукът бавно се отпуска; издишване – отнема няколко секунди, също бавно и
спокойно (устата е леко отворена).
2. Дълбоко вдишване – при задържане на дишането: напрягате силно само ръката (от
китката до рамото) – следва издишване: бавно отпускате ръката (или двете ръце) – отдих.
3. Дълбоко вдишване – силно напрягате само ръката (ръцете) от китката до рамото

(рамената) – следва издишване бавно отпускане – отдих.
В-блок „Шия“ (избягвайте резки движения).

4. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: отпуснете главата и напрегнете
шията – издишване: бавно отпускане на шията, връщане главата в изходно положение –
отдих.
5. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: завъртане главата вдясно, напрягане

на шията – издишване: бавно отпускане и връщане главата в изходно положение – отдих.
6. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: завъртане главата вляво, напрягане

на шията – издишване: бавно отпускане и връщане главата в изходно положение – отдих.
7. Повтаряне на упражнение 4.
C-блок „Корем“.
8. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: леко натоварване на корема,
постепенно издишване, леко отпускане на корема, връщане към нормално състояние -
15
издишване.
Упражнението се изпълнява 2 пъти.

Д-блок „Крака“ (цялата група упражнения се прави първо с десния, а след това с левия крак).
9. Дълбоко вдишване: повдигане на единия крак (ъгъл 30 ° - 45 °) при задържане на

дишането: изпъване на пръстите и напрягане – издишване: отпускане на пръстите, спускане
на крака – отдих.
10. Дълбоко вдишване: повдигане крака – при задържане на дишането: издърпване на

петата напред и напрягане – издишване: отпускане на петата, спускане на крака – отдих.
Същото се прави и с другия крак.

Е-блок „Глава“.
11. Дълбоко вдишване: задържане на дишането: силно изразена усмивка и
натоварване на мускулите на лицето – издишване: отпускане на мускулите – отдих.
12. Дълбоко вдишване: задържане на дишането: напрягане на носа („изгонване на

муха“) издишване – отдих.
13. Дълбоко вдишване: повдигане на веждите и задържане на дишането: напрягане на

веждите и мускулите в областта на челото – задържане и издишване: отпускане на челото,
отпускане на веждите – отдих.
14. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: силно напрягане горната част на

главата – издишване: отпускане на мускулите в горната част на главата – отдих.
15. Представете си (визуализирайте) себе си в уютно място, където обикновено ви е

добре и където се чувствате спокойни (отпуснете се). Поемете дълбоко дъх – задръжте и
бавно издишване (направете това толкова, колкото имате нужда).
16. Разтегнете мускулите на тялото; завъртете се от кръста вляво, а после вдясно –

важното е да не правите внезапни движения).
„ПРОДУКТИВНО ВЪЛНЕНИЕ“ (Дж. Нейхард, 1997)
Това упражнение е подходящо за тревожни хора, които искат да научат бързо да се справят със
своята тревога, с излишното си безпокойство и вълнение, а не да го „отреагират“ върху
собствените си деца. Провежда се индивидуално.
16
Инструкция (предписания):
1. Изберете за провеждане на занятията място, на което може ежедневно и по едно и
също време да се провеждат срещите. За всяко занятие следва да се отделят по 30 мин.
2. Съставете списък на „възможните“ и „невъзможни“ ситуации. В колонка „сериозни

тревоги“ запишете тези, които ви тревожат най-много. В колонка „малки тревоги“ нанесете
тези, които ви безпокоят не толкова често и не толкова сериозно.
3. Първо прегледайте списъка с „малките“ тревоги. Ако можете да отстраните някои от тях
незабавно или в кратки срокове, то това не са неприятности, а ежедневни дела. Зачертайте ги
от списъка.
4. Сега обърнете внимание на списъка със сериозни тревоги. Отделете по 15 мин. и

помислете, как са възникнали те, помислете за това, как се развиват и как могат (най-
вероятно) да повлияят в бъдеще върху живота ви.
5. След 15 мин. прекратете размишленията и преживяванията. Сега се отпуснете под

звуците на музика в продължение на 2 мин., като използвате техниката дълбоко дишане.
Издишвайки си казвайте: „Аз съм абсолютно спокоен!“
6. След това се върнете към списъка с тревоги. Вземете молив и лист хартия,
използвайте останалите 13 мин. за да съставите план за действие отделно по всяка ситуация.
Когато съставите ясен план за действие, изведнъж ще установите, че ситуацията не е нито
толкова тежка, нито неразрешима.
7. Точно след 13 мин. прекратете работата. Повторете упражнението на следващия ден

на същото място и по същото време.
8. Ако наблюдавате положителна промяна в нивото на тревожност, започнете да

съкращавате времето за „безполезно“ вълнение от 15 до 10, а след това до 5 мин. и
увеличавайте за сметка на това времето за съставяне на плана от 13 постепенно вървете към
17-20 мин. Ако не сте почувствали положителна промяна в сравнение началото, тогава
отделете повече време за процеса „преживяване и размисъл“ и намалете времето за обмисляне
на решение (съставяне на план). Във всички случай оставяйте най-малко 2 мин. за разпускане.
Докато усвоявате успешно метода, вие ще забележите, че не само ще се отървете от тежкото

бреме на преживяването и ще получите емоционална стабилност, които благоприятно ще
повлияят на вашите взаимоотношения с детето, но ще научите как ефективно да организирате
17
вашите дейности, да бъдете по-събрани и дисциплинирани.
Тема: „РЕЦЕПТА“ ИЗБАВЛЕНИЕ ОТ ГНЕВА (за родители)
„РЕЦЕПТА“ ИЗБАВЛЕНИЕ ОТ ГНЕВА (за родители)

(М. Мак-Кей, Ю. Мак-Кей, П. Роджерс, 1997)
„В минутите на стрес запазете спокойствие и помнете: към какво и към кого се стремите,
т.е. най-щастливите ситуации за вас самите.“ (Байярд, 1998).
1. Създайте взаимоотношения с детето си, за да може то да се чувства спокойно и

уверено с вас:
-Чуйте какво казва вашето дете – „активно слушане“.

-Прекарвайте колкото се може повече време с него. Установете някакви семейни традиции
(ритуали): игри (подвижни, на маса, компютърни); съвместно четене на интересна книга, излизане
и посещение на кино, театър, концерт; съвместни разходки; съвместни развлечения и отдих;
съвместни спортни занимания (каране на велосипед; ролери; скутер); съвместно приготвяне на
вечеря; кино-вечери;
-Споделяйте с детето своя опит: разказвайте му за своето детство (децата са особено любопитни
за детството на своите родители, баби и дядовци), за трудности, радости, допуснати грешки,
комични ситуации, случки от училищния живот, спомени за добри приятелски отношения и
преживявания.
-Ако в семейството има няколко деца, то се постарайте да отделите от своето внимание за всяко
едно от тях отделно от другите, а не на всички заедно. Не правете групови срещи!
2. Самонаблюдавайте се, особено за минутите, през които се намирате под действието на

стрес и сте раздразнени (ядосани, напрегнати):
-Кажете на себе си „STOP“ и пребройте до 10.

-Не докосвайте детето.
-Идете в другата стая (прекъснете визуалния контакт с детето).
-Отложете съвместната дейност с детето (ако е възможно).
-През този период избягвайте резки движения, опитайте се да правите всичко в бавен каданс.
-Дишайте дълбоко и бавно, снижете силата и височината на гласа си; не удряйте (блъскайте)
вратата;
3. Ако вие сте разтроени, то детето трябва да знае за вашето състояние. Разкажете на
18
детето открито за чувствата си, за желанията си и нуждите си, като приложите
техниката „Аз-послания“, вместо да скривате недоволството си.
-„Извини ме, днес аз много се изморих на работа. При мен не всичко се нарежда така, както
искам. Беше много труден ден . Сега ще изпия един чай, мъничко ще си почина, а след това ние
двамата ще си поговорим.“
-„Много съм разстроен, имам ужасно настроение. Ти не си виновен за нищо. Сега ще се погрижа
за себе си и ще дойда при теб.“
-„Много съм разстроен. Бих искал да остана за малко насаме със себе си. Моля те, поиграй в
съседната стая, а аз като си почина ще дойда при теб.“
4. В минутите, в които сте особено раздразнени, разстроени (тревожни), напрегнати или

разгневени:
-направете нещо приятно, което може да ви успокои;

-Вземете топъл душ (вана).
-Изпийте чаша чай.
-Послушайте любима музика.
-Просто се отпуснете за няколко минути на леглото.
-Използвайте дълбоко дишане, издишвайте своя гняв във вид на облаци.
5. Постарайте се да предвидите и предотвратите възможни неприятности (ситуации),
които могат да предизвикат вашия гняв и емоционален срив.
-Ако детето е малко, то не бива да играе с вещи и предмети, на които особено държите или които
могат да бъдат опасни за него. Най-добре е тези предмети да бъдат скрити, за да не взаимодейства
детето с тях (ножици, вилици, шишове, книги и пр.).
-Ако ви предстои посещение (на лекар, в детската градина и др.) или продължително пътуване,
помислете и от репетирайте по-рано възможни трудности; помислете как ще се храни детето;
какви играчки можете да вземете със себе си;
Не позволявайте да бъдете изведен от равновесие. Прогнозирайте (предвиждайте) собствения си

емоционален срив и не допускайте това – управлявайте себе си:
-Кажете на себе си „STOP“ и пребройте до 10.

-Стиснете силно и отпуснете юмруците си.
-Дишайте бавно и дълбоко.
-Превключете мислите си за нещо хубаво и приятно, задръжте картината (представата) по-дълго
19
в съзнанието (визуализирайте спомените).
СЪВМЕСТЕН ТРЕНИНГ ЗА РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

ЧАСТ I. КОИ СМЕ НИЕ, КОЙ СЪМ АЗ
ЧАСТ I. КОИ СМЕ НИЕ, КОЙ СЪМ АЗ
Цели:
 осмисляне и преживяване на собствените ценности;
 приемане на другостта (различието);
 преодоляване на стерео типизацията.
Тема: Упражнение: Образи на чуждостта
Цел: Осъзнаване и рефлектиране на чуждостта
Описание:
На масата пред участниците са пръснати множество изрезки от вестници и списания с

изображения на отделни хора или групи от хора. Под изображенията не бива да има надписи.
Всеки участник си избира две изрезки, които у него са предизвикали спонтанно усещането за
чуждост. Всеки участник представя избраните от него изображения и описва усещането си за
чуждост, като се опитва да осъзнае какво е предизвикало у него това усещане. При подбора на
фотосите трябва да се обърне внимание да няма сред тях известни личности (политици, артисти,
спортисти и т.н.). Най-подходящи са изображенията на сцени от всекидневието.
Тема: Игра: Етикети
Цели:
• осъзнаване на зависимостта между очаквания, отношения и поведение.
• осмисляне на ефектите от отношението на другите към нас – различните, върху поведението и

самочувствието.
Материали: картон, маркери, етикети, ножици, лепило, вестници.
20
Описание:
Участниците се разделят в малки групи от 6 – 7 човека. Водещият предлага набор от стикери,

върху които са написани различни, но често срещащи се стереотипи в живота: изключително
умен; глупав; несръчен; безотговорен; работлив, но не много умен; умен, но мързелив;
недоразвит; изпълнителен; недисциплиниран и др. (това са примерни епитети).
Всеки от групата си изтегля стикер/етикет, който се залепва на челото му. Никои от участниците
не трябва да знае какво е написано върху етикета му до момента, в който се свалят. При
изпълнение на съвместната дейност всеки член на групата е длъжен да се отнася към останалите
според съдържанието на етикета върху челото им.
Всяка група работи върху постер на тема:
„В училище всички сме равноправни”
Не се дават никакви пояснения по темата, предлагат се само материали – постери, маркери,

ножици, лепило, тиксо, стари списания и вестници. Изисква се задачата да се изпълни така, че
всеки да почувства отношение, съответстващо на етикета му, без да му бъде казано какво пише на
него. Важно е групата да разполага с достатъчно време не толкова за изпълнение на поставената
задача, колкото да преживеят последиците от етикета, който е на челото им.
След приключване на съвместната дейност следва последователна презентация на проектите

(постерите) на всяка група. След всички презентации на участниците се предлага да свалят
етикетите от челата си.
Следва общ коментар за цялата група върху следните опорни въпроси:
• Как се чувстваха хората с неудобните етикети?
• Как се чувстваха хората с потискащи етикети – напр. изключително умен?
• Трудно ли ви беше да се отнасяте с хората според техния етикет?
Споделят чувства относно дейността „Етикетите” или за аналогични примери и ситуации от

реалния живот.
След дискусията на участниците се предлага да смачкат своя етикет и да го пуснат в обща кутия с
мисълта, че се освобождават от него.
Обобщение: да се подчертае още веднъж манипулативността на стереотипите и предразсъдъците,

защото формира конкретни очаквания, нагласи и поведение.
21
Време: 60 мин.
Тема: Игра: „Взаимодействие училище-семейство”
Цел: осмисляне на концепцията за взаимодействие между училището и семейството
Метод: Недовършени изречения.
Материали:
• Самозалепващи листчета с художествена форма (цветя, звезди, облачета, точки и т.н.);
• Стрелки с различен цвят и форма;
• Маркери.
Описание:
Водещият записва „взаимодействие училище-семейство” на флипчарт (бяла дъска). На

самозалепващите листчета участниците записват думи и/или фрази, с които асоциират
поставената тема. След приключване на работа, всеки от участниците залепва произволно своето
листче на дъската. Водещият поканва от 1 до 3 доброволци, които обобщават написаното по 2 – 3
критерия, които обясняват. Останалите следят дейността им и могат да поставят лепящи точки
и/или стрелки. С точките се „маркират” приоритети, а със стрелките – проблеми.
Обобщение:
Чрез дискусия. След приключване на дейността групите асоциации се дискутират и се извежда

групова концепция за взаимодействие между училището и семейството. Време: 10-15 мин.
Тема: Упражнение „Аз и моето дете”
Цел: Упражнението разкрива личностната ценност на всеки индивид, както и неговите критерии
по отношение на родителството.
Описание:
Всеки участник изброява три свои качества, които го характеризират, и три качества на детето си.
Качествата са ранжирани в йерархичен ред. Те демонстрират ценностите, които се почитат от
всеки индивид.
• Изброй три неща, типични за теб.
• Изброй три силни качества на твоето дете.
22
• Какъв не би искал да бъдеш?
• Какво не би искал да бъде твоето дете?
Времетраене: 20 минути.
ТЕМА II. НАШАТА ОБЩА МИСИЯ
Цели:
• формиране на сензитивност към проблемите на другите.
• осмисляне на общата мисия на родители и учители.
Примерни активности към тази част:
Тема: Решаване на казуси
Цел:
търсене на решение на реални възпитателни проблеми в семейството и в училището
Материали:
картонче с казус за всяка група (приложени)
Ход:
Участниците се разделят на групи – група на учителите и група на родителите. Формираните две

групи се разделят на по три малки групи (по 4 участника). Всяка група получава по един казус,
който трябва да реши, използвайки опорните въпроси, като групите от учители получават казус,
касаещ проблеми на семейните отношения, а родителите – казус, касаещ училищния живот.
Говорител на всяка група прочита казуса пред всички и съобщава груповото решение, което се
аргументира. Решенията се дискутират в цялата група.
След това водещият приканва групите да запишат казус и опорни въпроси към него, който е
типичен за тях като възпитателни субекти – майки/бащи и учители (използвайки собствения си
опит). Групите разменят казусите на принципа групите на учителите търсят решение на семейни
казуси, а групите на родителите – на казуси от училищния живот. Казусите и решенията се
дискутират в цялата група.
23
Времетраене: 40-45 минути
Тема: Решаване на казуси
Примерен казус за групите на учителите (останалите казуси се разработват по подобен начин):
Дъщеря Ви/синът Ви ви споделя, че в класа има съученик, който „... само мълчи и гледа тъпо...”.
Коментира, че и в други класове и училища има такива ученици и не разбира, защо не се обучават
някъде, където няма да пречат на останалите.
• Как ще реагирате на това изказване?
• Какви въпроси бихте задали на детето си?
• Доколко ще подкрепите изказаната от детето теза?
Примерен казус за групите на родителите (останалите казуси се разработват по подобен

начин):
В класа Ви има ученик, който явно е различен от останалите. Той работи бавно, често не успява
да разбере инструкциите и въпросите Ви, вниманието му се привлича и задържа трудно. Сигурни
сте, че се нуждае от консултация със специалист-психолог, но всеки намек пред семейството по
този въпрос среща яростната съпротива на майката, която твърди, че „На детето му няма нищо!” и
Вие преувеличавате проблема. Проблемът обаче се задълбочава!
 Как ще постъпите?
• От кого ще потърсите подкрепа?
• Как ще продължите да работите с този ученик?
Тема: Ролева игра: Взаимоотношения „учител – родител”
Цел:
Преживяване на опита на другите, развиване на емпатия
Описание:
Участниците се разделят на две групи според принадлежността си – родители и учители. Чрез
24
жребий се избира по един участник от група. Участникът от групата на учителите получава
ролята на родител, а този от групата на родителите – на учител. Всеки от участниците, в
зависимост от ролята, получава от водещия лист с инструкция. Участниците не бива да знаят,
какви инструкции са дадени на другия. Задачата на родителя е да не отстъпва пред позицията на
учителя. Задачата на учителя е на всяка цена да извоюва позицията си. Задачата на наблюдателите
е да регистрират поведенческите прояви на „актьорите” в ситуацията. Водещият приканва
участниците да оформят мизансцена така, както е според техните представи, използвайки
наличните ресурси – маса, стол/столове, бюро, папки и др.п. Играта започва и приключва
едновременно по сигнал на водещия, който предварително е задал време от 5 минути за решаване
на конфликта.
Инструкция към актьорът „учител” - извикали сте на разговор родител, за да го убедите, че
Обобщение:
Чрез представяне и брейнсторминг. След приключване на играта водещият приканва „актьорите”

да споделят, как са се почувствали в създалата се ситуация. „Публиката” споделя впечатленията
си от видяното. Водещият записва откроените тенденции. В дискусията се акцентира върху
начина, по който е организирана средата и поведението на „актьорите” в нея – къде и как са
поставени „училищните атрибути”, създават ли бариери пред общуването, какви са невербалните
послания.
Тема: Игра: „Взаимоотношенията в нашата общност”
Цел:
Поставяне на мястото на другия, пресъздаване на взаимоотношения, предполагащи

дискриминация и нетолерантност.
Материали: Копия на ситуацията и ролите на актьорите, които да се раздадат на участниците.
Описание:
На случаен принцип от групата се избират 6 участника, които ще бъдат актьори. Останалите ще

са публика. Всички получават копие от ситуацията. Водещият обяснява сценария: Директорът и
класният ръководител за извикали представител от асоциация за хора с увреждания;
педагогическия съветник; родители по повод възникналата ситуация. Актьорите следва да
«изиграят срещата», придавайки достоверност на образа, който интерпретират.
25
Времетраене: 45-50 минути. Планира се малко време за почивка, която се дава обикновено след
разработването на сценария, за да могат участниците да «излязат от ролята», преди началото на
дискусията.
Ситуацията:
Прибирайки се от училище, ученик с проблеми в интелектуалното развитие е нападнат на улицата

от група младежи. Наранен е сериозно и в момента се намира в болница. След инцидента, местна
асоциацията за хора с увреждания изпраща писмо до директора на училището с молба да свика
събрание, на което да се определи общата позиция за предотвратяване на подобни прояви за в
бъдеще. Полицията не полага усилия да открие извършителите.
Роли:
• Класният ръководител на пострадалия ученик.
• Директорът на училището.
• Представител на асоциация за хора с увреждания.
• Представител от асоциация за защита на граждански права.
• Родители – 4-ма.
Въпроси за дискусия:
• Упражнението трудно ли беше?
• Как се почувстваха актьорите?
• Какви бяха наблюденията на останалите?
• До каква степен играта отразяваше реалния живот?
• Какви конкретни проблеми се появяват при това упражнение?
• Как можем ние, или организациите които представяме, да допринесем за разрешаването на

подобни проблеми?
Тема: Игра „Взаимопомощ”
Цел:
Преживяване на опита на другите, развиване на емпатия.
26
Описание:
Участниците се разделят на три групи. От всяка група, на случаен принцип, се избира по един
актьор. В първата група актьорът ще играе ролята на незрящ, като за целта ще му се постави
превръзка на очите. Във втората група актьорът ще играе ролята на не чуващ, като за целта ще
получи слушалки тип „Антифони”. В третата група актьорът е обездвижен, като за целта ще седи
на подвижен стол и ще се придвижва с него. Трите групи получават инструкция да подпомогнат
актьора да преодолее определени препятствия. Играта се изпълнява, като отборите се представят
последователно.
Задача на отбор 1. Водещият поставя серия от препятствия – столове, маси, прегради – през които
незрящият трябва да премине, подпомаган от устните указания на отбора.
Задача на отбор 2. Отборът трябва да обясни с мимики и жестове на актьора, съобщение, дадено
от водещия. То може да е следното: „Отиди до шкафа, вземи книгата и я занеси на рафта до
вратата”.
Задача на отбор 3. Водещият описва кръг на пода (с тебешир или огражда пространство с въже).
Обяснява, че това е река. Отборът трябва да открие начин да „пренесе” през
Обобщение:
След приключване на играта водещият приканва всички споделят, как са се почувствали и с какви
трудности са се сблъскали в изпълнението на задачата. Прави се аналогия с ежедневието на
хората с увреждания.
Диагностични процедури за учители и родители

Тема: ТЕСТ - СТИЛ НА ВЪЗПИТАНИЕ
Със следващият тест ще разберете към кой възпитателен стил спадат вашите методи.
27
1. Кое според вас в по-голяма степен определя характера на човека?
a/ предимно възпитанието
б/ съчетанието на вродени дадености и условията на средата
в/ преди всичко вродените особености на човека
г/ нито едно от посочените, а по-скоро жизненият опит
2. Как се отнасяте към мнението, че децата възпитават родителите си?
а/ това е просто игра на думи и няма нищо общо с действителността

б/ съгласен/съгласна съм с това
в/ готов/а съм да се съглася с това при условие, че не се пренебрегва и традиционната роля на
родителите като възпитатели
г/ затруднен/а съм да отговоря – не съм мислил/а за това
3. Кой от следните цитати приемате за най-верен?
а/ ”Ако няма какво повече да кажете на детето, кажете му да отиде да се измие”
б/ “Цел на възпитанието е да научим децата да се оправят без нас”
в/ “На децата са нужни не поучения, а примери”
г/ “Ако научиш сина си на послушание, значи си го научил на всичко”
4. Смятате ли, че родителите са длъжни да просвещават децата си по въпросите за пола?
а/ мен никога не са ме учили на тези неща
б/ смятам, че родилите трябва в достъпна форма да удовлетворят възникващите у децата интереси
към тези въпроси
в/ когато децата пораснат достатъчно, тогава трябва да се говори с тях за това.
г/ най-добре е първо родителят да говори по тези въпроси с детето.
5. Трябва ли родителят да дава редовно джобни пари на детето?
а/ ако поиска – трябва да му се дава
б/ най-добре е да му се дават пари за определена цел и разходите да се контролират
в/ добре е да му се дават пари за определен срок (една седмица или един месец) за да се научи детето
да планира разходите си
г/ когато е възможно, може понякога да му се дава някаква сума
6. Как ще постъпите, ако разберете, че вашето дете е обидило друго?
а/ ще се разочаровам и ще се постарая да разговарям с обиденото дете
б/ ще се опитам да изясня случая с родителите на другото дете
в/ децата сами ще се разберат помежду си, при тях обидите бързо се забравят
28
г/ ще посъветвам детето си, как по-добре да се държи в подобни ситуации.
7. Как се отнасяте към говоренето на цинични думи?
а/ ще се постарая да му обясня, че в нашето семейство и въобще сред порядъчните хора това не е
прието
б/ Това трябва да се пресече в зародиш! Трябва да се прекъсне връзката с тези деца, които говорят
“мръсни думи”
в/ на това не трябва да се отдава голямо значение – все пак всички знаем и понякога употребяваме
тези думи
г/ на детето трябва да се позволява да изразява чувствата си , независимо че е по начин който не ни
харесва
8. Дъщеря ви, която навлиза в пубертета, ви моли да я пуснете на вилата на нейна съученичка.
Родителите на другото момиче няма да са там. Ще я пуснете ли?
а/в никакъв случай. Ако децата искат да се повеселят-това трябва да става под надзора на родителите
б/възможно е, ако зная, че приятелките й са порядъчни момичета в/ тя е разумен човек, за да вземе
правилно решение, но аз ще се безпокоя
г/ не виждам причина да й забранявам
9. Как ще реагирате ако разберете, че детето Ви Ви е излъгало?
а/ще се постарая да предизвикам у него чувство за вина и ще го разоблича
б/ако случаят не е много сериозен, няма да се занимавам с това в/ ще се разстроя
г/ще се опитам да разбера защо ме е излъгало
10. Считате ли че давате добър пример на вашето дете?
а/ безусловно
б/ старая се
в/ надявам се
г/ не знам
Резултати:
Стил на поведение 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Авторитетен Б В В Г В Г А Б Г Б
Авторитарен А А Г В Б Б Б А А А
Либерален В Б Б Б А А Г В В В
Индиферентен Г Г А А Г В В Г Б Г
АВТОРИТЕТЕН СТИЛ
29
Вие разбирате и осъзнавате важната роля, която имате за определяне характера на вашето дете, но
признавате и правото му за саморазвитие. Трезво преценявате, кои искания трябва да се задоволяват
и кои – не. Готови сте да преразгледате своите позиции по отношение на възпитанието.
АВТОРИТАРЕН СТИЛ
Вие ясно си представяте какво трябва да бъде вашето дете и прилагате максимални усилия за да
постигнете това. Във вашите изисквания към детето вие вероятно сте много строги и неотстъпчиви.
Може би на детето не му е приятно да бъде с вас.
ЛИБЕРАЛЕН СТИЛ
Вие високо оценявате способностите на вашето дете, прощавате му слабостите. Лесно общувате с
него, доверявате му се, не сте склонни към забрани и ограничения. Не трябва ли да се замислите: по
силите ли е на детето такава свобода?
ИНДИФЕРЕНТЕН СТИЛ
Проблемите за възпитанието на детето не са първостепенни за вас. Привърженици сте на тезата, че
детето трябва да се научи само да се справя с нещата от живота. А може би то има нужда от вашата
подкрепа и внимание?
Тема: ПРОУЧВАНЕ НА ТИПОВО СЕМЕЙНО СЪСТОЯНИЕ (по И. Иванов)

Как се чувстваш в семейството най-често?
Доволен ................................................0 1 2 3 4 5 6 7 8.................................... Недоволен (У)
Смел ..................................................... 0 1 2 3 4 5 6 7 8............................................... Плах (Т)
Напрегнат ........................................... 0 1 2 3 4 5 6 7 8..................................... Отпуснат (Н)
Радостен ...............................................0 1 2 3 4 5 6 7 8....................................... Огорчен (У)
Нужен ...................................................0 1 2 3 4 5 6 7 8........................................ Излишен (Т
Отдъхнал .............................................0 1 2 3 4 5 6 7 8......................................... Уморен (Н)
30
Добре ....................................................0 1 2 3 4 5 6 7 8.................................................. Зле (У)
Ловък ...................................................0 1 2 3 4 5 6 7 8............................................ Неумел (Т)
Безгрижен ............................................0 1 2 3 4 5 6 7 8...................................... Загрижен (Н)
Лош .......................................................0 1 2 3 4 5 6 7 8............................................ Добър (У
Спокоен ................................................0 1 2 3 4 5 6 7 8................................ Разтревожен (Т
Свободен ..............................................0 1 2 3 4 5 6 7 8...............................................Зает (Н)
Скала:
Скала У – Обща неудовлетвореност
Скала Т – Семейна тревожност
Скала Н – Нервно-психично напрежение
*Критичен параметър за всяка скала – сумата от оценките е равна или надвишава 28
Тема: ВЪПРОСНИК ЗА ТРАДИЦИОННИ СЕМЕЙНИ ЦЕННОСТИ (по И. Колева)

ИНСТРУКЦИЯ: Посочените по-долу въпроси се отнасят до определени традиционни семейни
ценности. Интересува ни, доколко си съгласен с тези ценности. Съобразно мнението си, избери един
от посочените отговори и пред всяко твърдение запиши съответстващата му цифра!
Напълно Съгласен Донякъде Нито съм Донякъде Не съм Напълно
съм съм съм съгласен, не съм съгласен не съм
съгласен съгласен нито не съгласен съгласен
съм
съгласен
31
1 2 3 4 5 6 7
___ Бащата трябва да бъде глава на семейството.

___ Трябва да сме в добри отношения с роднините.
___ Мястото на майката е в къщи.
___ Майката трябва да посредничи между децата и бащата.
___ Родителите трябва да учат децата си да се държат добре.
___ Бащата трябва да се разпорежда с парите в дома.
___ Родителите не трябва да се месят в личния живот на женените си деца.
___ Децата имат задължение да се грижат за родителите си, когато остареят.
___ Децата трябва да помагат в домакинството.
___ Семейните проблеми се решават вътре в семейството.
___ Децата трябва да слушат родителите си.
___ Трябва да почитаме и пазим честта на семейството си.
___ Родителите трябва да помагат финансово на децата си.
___ Децата трябва да уважават бабите и дядовците си.
___ Майката трябва да приема решенията на бащата.
___ Децата трябва да работят, за да помагат на семейството си.
___ Родителите не трябва да се карат пред децата си.
___ Бащата трябва да осигурява паричните средства.
Тема: ЦЕННОСТИ (адаптиран вариант по м. Рокийч)
Следват два списъка с ценности. Моля, във всеки отделен списък:

• подредете ценностите от 1 до 18 място според степента на важност, която им придавате (лява
колона);
• поставете цифра на процентите от 1 до 100, според това, в каква степен считате, че всяка от тях е
реализирана в живота Ви (дясна колона).
Пример: *примерът е върху 5 от 18-те ценности от списък 1!
[ 3 ] КРАСОТА НА ПРИРОДАТА И ИЗКУСТВОТО [40 %]
(преживяване на прекрасното в природата и изкуството)
32
[ 1 ] ЛЮБОВ [70 %]
(духовна и физическа близост с любимия човек)
[ 4 ] МАТЕРИАЛНО ОБЕЗПЕЧЕН ЖИВОТ [50 %]
(отсъствие на материални затруднения)
[ 2 ] НАЛИЧИЕ НА ДОБРИ И ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ [80 %]
[ 5 ] ОБЩЕСТВЕНО ПРИЗНАНИЕ [40 %]
(уважение от обкръжаващите)
ПЪРВИ СПИСЪК
[___] АКТИВЕН ЖИВОТ [ %]
(пълнота и емоционална наситеност на живота)
[___] ЖИТЕЙСКА МЪДРОСТ [ %]
(зрелост на съжденията и здрав смисъл, достигани с опита)
[___] ЗДРАВЕ [ %]
(физическо и психическо)
[___] ИНТЕРЕСНА РАБОТА [ %]
[___] КРАСОТА НА ПРИРОДАТА И ИЗКУСТВОТО [ %]
(преживяване на прекрасното в природата и изкуството)
[___] ЛЮБОВ [ %]
(духовна и физическа близост с любимия човек)
[___] МАТЕРИАЛНО ОБЕЗПЕЧЕН ЖИВОТ [ %]
(отсъствие на материални затруднения)
[___] НАЛИЧИЕ НА ДОБРИ И ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ [ %]
[___] ОБЩЕСТВЕНО ПРИЗНАНИЕ [ %]
(уважение от обкръжаващите)
[___] ПОЗНАНИЕ [ %]
(възможности за разширение на образованието, знанията)
[___] ПРОДУКТИВЕН ЖИВОТ [ %]
(максимално пълно използване на своите възможности)
[___] РАЗВИТИЕ [ %]
(работа над себе си, самоусъвършенстване)
[___] РАЗВЛЕЧЕНИЯ [ %]
33
(приятно прекарване на свободната време, отсъствие на задължения)
[___] СВОБОДА [ %]
(самостоятелност, независимост на съжденията и постъпките)
[___] ТВОРЧЕСТВО [ %]
(възможност за творческа дейност)
[___] УВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ [ %]
(вътрешна хармония, свобода от вътрешни противоречия и съмнения)
[___] ЩАСТЛИВ СЕМЕЕН ЖИВОТ [ %]
[___] ЩАСТИЕ ЗА ДРУГИТЕ [ %]
(благополучие на другите, народа, човечеството)
ВТОРИ СПИСЪК
[___] АКУРАТНОСТ (ЧИСТОПЛЪТНОСТ) [ %]
(умение за подреждане на вещите, подреденост в делата)
[___] ВЪЗПИТАНОСТ [ %]
(добри маниери)
[___] ВИСОКИ ИЗИСКВАНИЯ [ %]
(високи изисквания към живота и високи претенции)
[___] ЕФЕКТИВНОСТ В РАБОТАТА [ %]
(трудолюбие, продуктивност в работата)
[___] ЖИЗНЕРАДОСТНОСТ [ %]
(чувство за хумор)
[___] ИЗПЪЛНИТЕЛНОСТ [ %]
(дисциплинираност)
[___] НЕЗАВИСИМОСТ [ %]
(способност за самостоятелно и решително действие)
[___] НЕПРИМИРИМОСТ КЪМ НЕДОСТАТЪЦИТЕ [ %]
(свои и чужди)
[___] ОБРАЗОВАНОСТ [ %]
(широта на знанията, висока обща култура)
[___] ОТГОВОРНОСТ [ %]
(чувство за дълг, умение да държи на думата си)
34
[___] РАЦИОНАЛИЗЪМ [ %]
(умение за логично мислене, приемане на обмислени решения)
[___] САМОКОНТРОЛ [ %]
(сдържаност, самодисциплина)
[___] СМЕЛОСТ В ОТСТОЯВАНЕТО НА СВОЕТО МНЕНИЕ [ %]
[___] ТВЪРДА ВОЛЯ [ %]
(умение да настоява на своето, да не отстъпва пред трудностите)
[___] ТЪРПИМОСТ [ %]
(към възгледите на другите, прощаване на грешки и заблуждения)
[___] ЧЕСТНОСТ [ %]
(правдивост, искреност)
[___] ЧУВСТВИТЕЛНОСТ [ %]
(грижовност за другите)
[___] ШИРОТА НА ВЪЗГЛЕДИТЕ [ %]
(умение да се приеме друга гледна точка, да се уважават други вкусове и привички)
За родители
Тема: При промяна в отношенията с децата им
Всеки любящ родител, щом забележи дори малка промяна в настроението

на своето дете, веднага е готов да се притече на помощ. Понякога е напълно
достатъчно да му дадем ласка, любов и търпение и по този начин да му
помогнем. Но в живота за жалост има такива ситуации, в които само
родителската любов не е достатъчна и това са ситуациите, когато може да
потърсите подкрепа от училището.
35
Когато детето е малко, родителите с радост го гушкат, вземат го на ръце,
разговарят с него и всякак се стараят да предизвикат ответна усмивка. Всяко ново
негово умение предизвиква възторг. И няма нищо по-важно на света от това детето да
бъде нахранено, подсушено и наспано.
Но ето, че малкият човек прави своите първи крачки, започва да изговаря своите
първи думи, да придобива навици за самообслужване, да се храни от храната на
възрастните. Мама се чувства спокойна и уверена при общуването си с него. Детето
расте и от ден – на ден става все по-самостоятелно. Ето, пред нас стои човек със свой
собствен мироглед, собствени желания, навици, вкус, често упорито отстояващ
собствената си самостоятелност. При това той все още е доста зависим от семейството
си. И тук се появяват първите сериозни трудности с възпитанието.
Чувствата на малкото дете могат да бъдат силни, но най-често те са доста
нетрайни: това, което много се харесва днес може да бъде забравено утре. То се движи
напред в развитието си осезателно. Но какво точно се случва в неговия свят?
На тези и други въпроси отговаря детската психология. Тя изучава
закономерностите в психическото развитие. Психологът в училище може да помогне
на детето да порасне, безболезнено да премине през естествените трудности в
развитието на личността, да го научи на умения за общуване с другите и как най-
пълно да развие своя потенциал, да развие хармонично своята личност, мисленето,
паметта, въображението, като през целия процес се отчитат индивидуалните
особености.
Разбира се, в семейството родителите най-често сами могат да преценят
състоянието и поведението на детето, да му помогнат най-добре да развие своите
природни заложби, да намери най-добрия път за взаимодействие с тях.
Но също така е вярно, че рядко ще се намерят родители, които в определен
момент да не си задават въпроса: ”Како се случва? Защо моето дете не ме слуша?
Защо се сърди, защо както плаче, изведнъж започва да се смее? Защо сега е толкова
послушно, а след няколко минути започва да се инати? Защо вчера отиде на училище
с такова удоволствие, а днес не иска да ходи?”
Списъкът с въпросите може да бъде безкрайно дълъг – нали това е животът на
най-скъпото ни същество на света?! Как да си отговорим на тези въпроси? Как да
помогнем на детето си да съхрани този крехък вътрешен хармоничен свят, който
толкова сме се старали да му изградим? Какво точно се случва с него в училище?
Детската психика е много крехка и уязвима. В живота не рядко има такива
ситуации, с които трудно се справя дори и възрастен. Към тях се отнасят: смърт на
някой от семейството, развод на родителите, появата на нов член на семейството,
тръгване на детска градина или на училище, сериозно заболяване, насилие по
отношение на самото дете или на което то е свидетел.
36
Даже при най-хармоничните отношения между родители и деца има моменти,
когато детето не слуша и това е нормално, защото доказва изграждането на детската
личност. Но понякога чувствате, че губите контрол над положението и на вас ви е все
по-трудно да общувате.
Ако чувство на страх тормози детето, потиска неговата активност,
инициативност и води до безпомощност в определени ситуации. Ако то изпитва
постоянен страх от тъмното, страх да остане само в стаята, страх от дъжда, бурите или
силния вятър, от насекоми, животни, непознати хора…Макар в определени
възрастови периоди, страховете да са естествено явление, което само показва, че
въображението на детето се развива, то е добре да се направи консултация относно
по-безболезненото им преминаване.
Често самовъзприятието на прекалено срамежливите деца е достатъчно
негативно, за да избягват контакт с връстниците си, да бъдат прекалено чувствителни
към критиката, но в същото време не проявяват никаква инициатива да се изявят или
да се защитят. Това всъщност е черта на характера, която се формира в детството, но е
важно да се знае, че развитието и може да бъде повлияно.
Навярно всички родители в една или друга степен се сблъскват с проблема
агресия. Докато се сърди на вас, детето ви може да удари другарчето си или кучето, да
счупи демонстративно играчка. Причините за такова поведение могат да са много и те
никога не са прости. Важно е то да не се закрепя и да не се превръща в черта на
характера, да не проникне дълбоко вътре в него и да му пречи да установява нормални
отношения с хората около себе си.
За всички тези случаи в училище е назначен психолог. Дори, когато ви се
струва, че дадено събитие не е засегнало особено детето, добре е с него да се
поговори. Работата е в това, че най-често може изобщо да липсва външно проявление,
а болката да се таи дълбоко в душата и да се прояви в момент и по начин, какъвто най-
малко очаквате. Тук също ви е необходима обективна преценка доколко детето е
засегнато, ще успее ли да се справи, да преживее случващото се.
Тема: Как се развиват нашите деца в училище?
Детето става ученик на седемгодишна възраст. Постъпването в училище, новият

начин на живот са основните събития, които влияят върху неговото израстване.
Това е един от най-важните периоди в живота на човек.
Ето защо ние трябва да разбираме децата и да им помагаме да се приспособяват
по-добре към новия свят, който се открива пред тях. Те ще се чувстват и развиват по-
добре, когато и у дома и в училище атмосферата и отношенията са добри.
През този период детето започва да разбира кое е, къде на този свят се намира,
към коя група принадлежи, какви са неговите родителите, какви са възможностите му
37
и мястото му в общността. На тази възраст детето започва да си поставя и да решава
задачи, започва да се учи да се справя с трудностите, да се подготвя и да работи, както
и да цени тези нови качества у себе си.
То започва да оценява своето поведение и поведението на околните. Затова
трябва да си даваме сметка, че детето ни наблюдава внимателно, оценява нашите
постъпки, учи се от нас. Ето защо е и важно на какво ще го учим, какъв пример ще му
дадем, ще работим ли с него, ще се занимаваме ли, ще му показваме ли и ще му
разказваме ли за хората и за света или ще го оставим само да се сблъсква с
проблемите на живота и само да търси отговор на най-различни въпроси и проблеми.
В тези първи години е нормално детето да изпитва трудности в училище, а
ромското дете още повече – най-често то няма навици и условия да учи. Точно в тези
първи години детето изгражда навици за учене, за справяне с трудностите в училище.
Ако не му помогнем, ако не се интересуваме от него и от проблемите му, то няма да
има опора в училище и сигурно няма да може да се справя, ще загуби желание да се
учи, ще започне да изостава, а самото учене ще се превърне не в удоволствие, а в
нещо трудно и неприятно.
Ето защо ние трябва да се срещаме с учителите, да разговаряме за своите деца,
да се опитаме да разберем в кои области се развиват най-добре, да ги поощряваме и да
им помагаме /ако пеят добре, ако са добри спортисти, ако са силни в смятането или са
сръчни/. Детето трябва да повярва в своите възможности и така ще върви много по-
добре и по-бързо напред, ще вярва в себе си и ще бъде уважавано от другите деца.
Детето навлиза в нов свят, който и самите ние не винаги разбираме добре. В
него то има своите права и задължения, трябва да се подчинява на изискванията му, да
усвоява дисциплината и реда. Ако искаме детето ни да успее, да получи добро
образование, ние трябва най-вече да му помагаме в тези първи години в училище.
В тези първи години в училище ние трябва да помогнем на детето да усвоява
правилата за поведение и в училище и извън него. Днешният свят е изграден от
правила и ако човек не ги спазва, не може да успее. За ромското дете например
понякога е твърде сложно да разбере и научи тези правила, защото идва от свят със
съвсем други правила и отношения. То трябва да изгради умения как да работи с
другите деца, да им помага и да получава помощ, да бъде част от класа, да се чувства
добре с тях. Животът вече е такъв, че ако иска да успее за в бъдеще, трябва да умее да
работи с другите хора, да знае как да се държи с тях.
През тези първи години в училище детето преминава от света на играта към
света на ученето и разбира, че играта е нещо важно и обичано, както и че не винаги
ученето е нещо приятно. Ето защо трябва да му осигуряваме възможности да играе, но
и да следим отделя ли време за учене. А за да знаем това, трябва да сме наясно какво
учи, с какво се занимава в училище, какви задачи има да изпълнява. Помогнем ли на
нашето дете да се учи пълноценно, да изпълнява задачите, да си изгради ред и
38
дисциплина, ще му помогнем за цял живот, защото когато след някоя и друга година
то отиде да се учи другаде, извън дома, вече ще има изградени навици.
Нека си спомним какви сме били ние на неговите години и че то още си е дете:
бързо нещо му харесва , но и бързо му омръзва, не винаги е постоянно в заниманията
си и в усилията си. Детето още не е възрастен – за него е трудно да подрежда всичко в
този нов свят. Нека и да не забравяме, че детето запомня и се интересува от това,
което му е интересно, че все още паметта му е слаба, че мисли по детски – не винаги
може да направи връзка между две събития, да посочи причините за дадено явление.
Не трябва да забравяме също, че детето изразява силно чувствата си, трудно се
контролира, не може да потиска у себе си лошото или неправдите, боли го, плаче,
негодува, и веднага след това се радва на нещо друго.
И все пак децата днес – колкото и несъвършено да го правят – могат да мислят,
могат да разсъждават, правилно да използват нужните думи, да установяват не само
близки, но и по-широки връзки и отношения между предмети и събития. Не само
учениците от трети-четвърти клас, но дори и тези от първи клас могат да обобщават,
да отделят главното, да правят изводи. На тази възраст започват да се развиват нови
качества – съсредоточеност, организираност, умения за самостоятелно планиране на
работата, изпълнителност и способност за поемане на отговорност.
Детето започва да установява приятелства, да прекарва много време със
съучениците и връстниците си, започва да разбира и оценява какво е приятелството.
Нашето малко и до вчера безпомощно дете започва да мисли и то да мисли
много -най-важното е, че започва да мисли не само за себе си и за своите потребности,
но и за това, което чувства и мисли или възнамерява да направи другият човек, хората
около него. На 6 години децата могат да отличават мислите на другия човек от
собствените си; към 8-годишна възраст те могат да си представят, че другият човек
може да си представи техните собствени мисли, а към 10-та си година са способни да
си представят съдържанието и хода на мислите на другия човек.
В училище и извън него на тази възраст децата започват да усвояват и правилата
за поведение в обществото – отначало те ги заучават механически или посредством
подражание, а след това реагират по-гъвкаво при различни условия и обстоятелства.
Детето на тази възраст продължава да гледа с огромен интерес като
изследовател света – то започва да преценява и да подрежда събития, хора, норми на
поведение. Ето защо има необходимост да му помагаме в тази дейност, да бъдем с
него, да го подкрепяме, да му даваме възможност да споделя, да му обясняваме
трудните за разбиране неща.
Из „За образованието и възпитанието на детето”
Румен Вълчев
Център „Отворено образование“
39
София 2004
Тема: Пети клас или проблеми с училищната адаптация

Ура! Първата част от училищния живот вече е минало. Детето е пораснало. Вече
се чувства възрастен, отнася се снизходително към „малките”, към които се
причисляваше само три месеца по-рано. Ето сега е петокласник!
Родителите очакват нови успехи, повишаване на успеха или в краен случай
задържането му на това ниво. Но, уви, това не се случва. Не само това! Вие изведнъж
с ужас забелязвате, че вашето дете е по-нервно, по-неспокойно, понякога не може да
реши дори тези задачи, които само преди половин година е правел за нула време,
постоянно си забравя тетрадките, химикалките, учебниците, а ето, че в бележника се
появяват и първите забележки. И ето ви и вас, чакате пред учителската стая, червите
се и целия треперите в очакване на класния ръководител…
Позната картинка? Не се разстройвайте. Всичко е наред. Цялата вина за това е в
адапционния период, просто детето още не е успяло да се пренастрои на „вълната на
възрастните”. Сложността на този период се заключава в т.нар. „подводни камъни”, в
които се „спъва” детето, но също и родителите и дори педагозите.
Камък 1: изменение на условията на обучение. В началното училище почти всички
часове преминават при един учител. Малко след началото на учебната година
учителят вече знае какви възможности има вашето дете, как да го поощри, да му
помогне да преодолее трудностите. Детето спокойно се развива и расте в една и съща
стая, с един учител, с едни и същи деца, и изискванията по всички предмети от страна
на учителя са едни и същи. Всичко е добре познато, а учителят е на практика втората
мама на детето, която и ще му подскаже и ще му помогне.
При прехода в 5-ти клас детето се сблъсква с множествеността: множество учители –
„предметници”, различни кабинети за различните предмети, т.е. много кабинети. За
част от децата училището също е ново и в по-редки случаи състава на колектива.
Тогава на детето му се набляга да се приспособява към съвсем нова среда. Разрушава
се стария сигурен свят на детето, а да се усвои всичко ново е много трудно и изисква
време. Трябва да се запознае с всички нови учители, разположението на всички
кабинети, вече няма кой да му казва какъв ще бъде следващия час и кои учебници и
тетрадки да си подготви. Вече детето се стреми да си извоюва авторитет не пред един
учител, а пред много и с много учители да изгради отношения.
И от всичко това, по неволя ще се изплашиш, ще се разстроиш и ето ти – повишена
тревожност.
Как може да се помогне? Класният ръководител провежда екскурзия на децата из
училището, за да се ориентират в обстановката, да им разкаже къде какво се намира.
40
В класната стая се слага разписанието на часовете и кой час в кой кабинет се
провежда. А най добре е, ако поне първата седмица класния ръководител ходи при
децата всяко междучасие и ако е нужно ги води до кабинетите.
Камък 2: изменение на изискванията. Периода на адаптацията се усложнява още
повече от разнопосочните изисквания на различните учители. Един иска тетрадки от
40 листа, друг – тънки, трети от 80, но да бъде разделена на три части, по английски –
отделна тетрадка-речник и т.н. По един предмет искат на урока всичко да се разказва
така, както е диктувала госпожата, по литература ценят изказването на собствени
мисли и разсъждението… И всички тези изисквания трябва не само да се запомнят, но
и да се съблюдава за изпълнението им и да се внимава да не се сгреши!
Какво може да се направи? Първо, помогнете на детето да види плюсовете на тази
„разнопосочност”. Това не само затруднява живота на детето, но носи и ползи. Детето
се учи да отчита тези изисквания, да се съобразява с тях, да преодолява трудности – а
това означава, че все повече се доближава до живота на възрастните, където има
безброй много изисквания и норми. Второ – това учи детето да гради различни
отношения с различни хора. Можем да помогнем на детето да запомни всички
изисквания и правила като съставим заедно списък с особеностите на всеки отделен
предмет. Например: английски език – тетрадка речник и тетрадка 40 листа, по история
– след плана на урока да се записва домашното, а по български език – отделна
тетрадка за работа в клас и отделна – за домашна работа…
Камък 3: отсъствие на контрол. През целия училищен живот в началния курс на
вашето дете е помагал един учител. Той е изпълнявал функцията и на учител, и на
класен ръководител, и на контролиращ. Учителят бързо научава специфичните
особености на всяко дете и му помага да контролира учебния процес. На едно дете
напомня да не забрави да си напише домашното, на друго – да не си забрави пак
моливника, на трето прощава, че не е решило задачите, защото знае, че имат семейни
проблеми и остава да работи с него след часовете. Като цяло учителят е съблюдавал за
изпълнението на поставените задачи от всеки ученик. При прехода в пети клас този
индивидуален подход се нарушава. Преминава се към т.нар. „обезличаване” на
ученика. Всеки учител влиза в много класове и преподава на много ученици, към
които трябва да има еднакви изисквания. Когато тези ученици са много, не е по
силите му да запомни индивидуалните особености на всеки. За това у детето се
създава впечатлението, че то е „никой” за учителя, че него не го забелязват и че в
тълпата може да направи каквото си иска или да не изпълни задълженията си без да
бъде забелязан. От друга страна се появява и усещането за „безнадзорност” от страна
на класния ръководител, тъй като той вече не е непрестанно, всяко междучасие при
децата, за да следи поведението им. Оттук и появяващата се у някой деца регресия –
започват да капризничат като малки деца (ходят постоянно при началната си
учителка), отхвърлят класният си ръководител или обратното: изпитват опиянение от
свободата на придвижване и липсата на постоянен контрол.
41
Как може да се помогне? Разбира се гореизложената ситуация може да обиди и вас
като родители, тъй като вие сте в пълното си право да искате индивидуален подход
към вашето дете. Истината е, обаче, че колкото и да се старае класният ръководител,
той не може да влезе в ролята на началната учителка. И второ-не забравяйте, че така
детето се приобщава постепенно към света на възрастните, където има задължения за
изпълнение на някаква работа, но при това много рядко началника се съобразява с
индивидуалните ти особености и състоянието ти.
Бъдете търпеливи. Често говорете с детето за живота му в училище и обсъждайте
нещата, които са се случили. Контролирайте изпълнението на домашните, като се
съобразявате с изискванията на самия учител. Ако виждате проблем, не се
натоварвайте излишно, веднага посетете училището и споделете с класния
ръководител или училищния психолог. Разкажете за особеностите на вашето дете и
заедно разберете откъде идват усложненията.
Камък 4: пробиви в знанията. За годините на обучение в началното училище,
практически във всеки ученик има някакви пропуски: неусвоени знания, умения,
навици. И те се натрупват като снежна топка. Но ако в началното училище тези
пропуски се заглаждат от индивидуалния подход на учителя, от специално
провежданата индивидуална работа,от повторните обяснения, то в пети клас такова
нещо не се случва. И когато не е научил урока или не е разбрал задачите и не потърси
сам разяснение и помощ веднага от учителя, детето не може да усвои и следващия
материал. Така положението се усложнява от урок, на урок. Натрупват се неусвоени
знания и ученикът бавно започва да потъва в море от незнание. Така се появяват и
първите двойки. И те носят след себе си нови… Понякога неусвоените теми се носят
още от началните класове. Нима е трудно да се разбере, че цялата сложност на всяко
учебно съдържание се крие в пропуснатия материал. Така например, ако не се е
научило да определя корена на думата, детето се затруднява в словообразуването и
подбора на думи с еднакъв корен. Значи ще има и правописни грешки, защото
ученикът няма да може да си открива думи за проверка. Затруднения при усвояването
на материала могат да се появят и при дефицити в речевото развитие, вниманието и
паметта.
С какво може да се помогне? Преди да пристъпите към писане на домашното,
проверете дали е усвоен преподадения материал. Важно е да се уверите, че детето е
разбрало дребните детайли при изпълнение на задачата и може да изпълнява
аналогични задачи. Помолете детето да ви обясни как решава едно или друго
упражнение, защо именно по този начин изчислява и защо именно този начин избира
за решаването на определена задача. Ако то разбира всичко, но проблема с
успеваемостта стои, то се заемете със задачи за развитие на мисленето, вниманието,
паметта, тъй като те ще погнат на детето да види детайлите, да направи разбор и да
усвои материала. Развитието на тези психични процеси най-добре се осъществява под
формата на игра, защото все още в играта се проявява и най-силната мотивация. После
навиците от играта ще бъдат пренесени в учението.
42
И в заключение трябва да се отбележи следното. Продължителната училищна
неуспеваемост практически винаги е съпътствана от личностни особености
(неадекватна самооценка, повишена тревожност, агресивност, нарушения в
комуникационната сфера, в познавателните процеси и т.н.). Ето защо е много важно
да се работи с детето, за да му се помогне да си изясни каква е неговата собствена
представа за постижение, успех и неуспех, да му се погне да намери начин да
проверява възможностите си и да търси пътища за самоусъвършенстване
(самостоятелно или с помощта на възрастен).
Ако вие смятате, че вашето дете може да се справя по-добре в училище, но все пак
това не се случва, не отлагайте посещението си в училище. Срещнете се с учителите,
които му преподават, посете и училищния психолог. Все пак той е там, за да помага на
децата в развитието им.
Тема: Типове родителско-детски отношения

От лични наблюдения знаем, че личността на детето, неговото обучение и
поведение се променят съгласно възрастовите периоди. Изучаването на проблемите на
междуличностните отношения в семейството показва категорично, че
психологическата деформация на семейството, нарушената система на
междуличностни отношения и ценностите в нея оказват мощно влияние върху
негативното развитие на личността на детето и води до редица личностни нарушения
– от социален инфантилизъм да асоциално поведение. Семейството е най-важния
инструмент за социализация на личността. Именно тук човек получава първия опит на
социално взаимодействие. От особено значение са родителско-детските отношения в
начална училищна възраст.
Особености на възрастта 6-11 години: импулсивност, непоследователност в
постъпките и отношенията, недостатъчно развита отговорност, в тази възраст често
43
децата отхвърлят ценностите на родителите, но в същото време не могат да предложат
нещо свое, с което да ги заместят.
Ето и най-често използваните типове взаимоотношения между родители и деца.
Вид взаимоотношения – позитивен интерес.
Положително отношение към децата, основано на психологическото приемане като
отношение към малкото дете, което постоянно изисква внимание, грижи, помощ, тъй
като все още може да прави малко неща самостоятелно.
При такъв стил на родителско – детски отношения се поощрява търсенето на помощ в
случай на спор или някакво затруднение от една страна и ограничаване на
самостоятелността – от друга. Заедно с това се отчита и фактора снизходителност,
когато родителя при всяка възможност тича да удовлетвори и най-малкото желание на
детето.
Вид взаимоотношения – директивност.
Абсолютен контрол от страна на родителите, изключваща изразяването на собствено
мнение от страна на детето и основана на прекомерни родителски амбиции. Тези
родители смятат, че винаги са прави и често използват мярката наказание.
Вид взаимоотношения – враждебност
Враждебността се описва като подозрително отношение към семейната среда и
дистанция по отношение на нейните членове (в частност, към децата).
Подозрителното поведение и отказ от социални норми по правило довеждат
родителите до дистанциране от собствените деца.
Вид взаимоотношения – автономност
Автономността изключва всяка зависимост от детето, неговите искания и
потребности. Отричат се всякакви форми на грижа и опека по отношение на детето.
Такива отношения се определят от подрастващите като снизходителни и неизискващи.
Родителите практически не поощряват детето, относително рядко и вяло правят
забележки, не обръщат внимание на възпитанието.
Вид взаимоотношения – непоследователност
Под непоследователност от страна на родителите се разбира рязката смяна на стила и
реакциите, представляващи преход от много строго към либерално и обратно, преход
от психологическо приемане към емоционално отхвърляне.
Разглеждайки основните типове отношения между родители и деца трябва да се има
пред вид влиянието на всеки тип върху формирането на определени личностни черти
и поведение на детето.
Позицията на отхвърляне (враждебност, непоследователност) способства
формирането у детето на такива черти, като агресивност, непослушание, склонност
към асоциално поведение, лъжливост. Тази родителска позиция тормози
44
емоционалното развитие на детето. В много случаи тя формира у тях плашливост и
безпомощност.
Ако родителите са в позиция на избягване на общуването със своето дете, то може да
израсне човек, неспособен на здрави емоционални връзки, следователно –
емоционално неустойчив. Преди всичко такива деца са неспособни за настойчивост и
съсредоточеност в ученето, недоверчивост, боязливост, при тях често има конфликти
с родителите и в училище.
Родителската позиция на прекалена взискателност (директивност) много често лишава
детето от вяра в собствените сили, възпитава в него неувереност, прекомерна
впечатлителност и покорност, пречи на умението за съсредоточаване. При него може
да се появят трудности в учене и отношенията с околните.
При родителска позиция (позитивен интерес) признаване правата на детето, то
постепенно изработва приятелско, лоялно отношение към всички членове на
семейството. Децата на такива родители разчитат преди всичко на себе си и се стараят
да бъдат колкото може по-независими. Тези деца са инициативни и това
благоприятства формирането у тях на творческо начало.
Родителската позиция прекомерна опека може да забави у детето социалната зрялост.
Зависимостта от майката или от бащата, пасивността, отсъствието на инициатива,
може да формират у детето от една страна прекомерно самоувереност, високо мнение
за своята личност, дързост, прекомерна взискателност и дори тирания по отношение
на родителите, а от друга страна – безпокойство, постоянно чувство на тревога,
боязливост.
Снемането на междуличностния конфликт между възрастния и детето обикновено
способства установяването на междуличностни доверителни отношения, приятелски
взаимоотношения, взаимно уважение. За нормалното развитие на човека във всяка
възраст са необходими постоянни, стоящи на положителна емоционална основа,
открити, доверителни взаимоотношения с околните. За детето това са родителите,
учителите, връстниците. Само с тяхна помощ подрастващия може успешно да реши
сложните вътрешни проблеми, които го вълнуват.
Възпитанието на детето е част от самото семейство. Децата в съвремието все по-често
стават за родителите си източник на проблеми, а старата догматична педагогика
изобщо не може да помогне. И тук отново търсим корените и мъдростта в историята.
Древният принцип на педагогиката – при възпитанието на детето трябва да започнеш
от самия себе си.
А сега, уважаеми родители, размислете добре.
Добре ли се чувства вашето дете в семейството?
Чувства ли се уютно в семеен кръг?
45
Как според вас възприема себе си детето, което няма близки отношения вкъщи с
родителите си?
Обича ли вашето дете да си седи вкъщи, когато вие сте си у дома?
Тема: Какво искат децата

Всеки човек иска да бъде уважаван и ценен от другите и нашите деца не правят
изключение. Когато не уважаваме достатъчно и не ценим децата си, те израстват с
мнението, че нещо с тях не е в ред. Не трябва да забравяме, че ние сме най-важните
хора за тях и затова нашето мнение определя тяхното развитие.
Това, което искат децата – и от което имат нужда е внимание, приемане и
активно родителство от наша страна.
Ето отговорите на различни деца на въпроса „Какво искате от родителите?“.
 Искам родителите ми да мислят, че съм специален;
 Искам родителите ми да са топли и дружелюбни с мен – такива, каквито са с
тези, които им звънят на телефона или на вратата;
 Искам родителите ми да са по-загрижени за мен;
 Искам родителите ми да познават „онази част от мен, която никой друг не
познава“;
 Искам да разговарям с родителите си за онова, което е важно за мен /и да ценят
моите виждания/;
 Искам да ходя на училище с деца, с които имам нещо общо /Децата разглеждат
родителите като имащи контрол върху това, защото определят мястото,на което
живеят/;
 Искам да съм част от щастливо семейство;
46
 Искам родителите ми да са по-ведри;
 Искам родителите ми да знаят повече за чувствата, които изпитвам;
 Искам да живея в мирен свят.
***
Детето ни се развива добре, когато чувства, че е във:
Физическа безопасност – дете, което се чувства във физическа безопасност не се
страхува, че ще се нарани или че някой ще му навреди. То е уверено и се научава да
бъде открито и да се доверява на другите. Свободно проявява любознателността си,
което му помага много в ученето.
Емоционална сигурност – детето не се страхува и смущава. То се чувства
емоционално сигурно, когато знае, че няма да го „срежат“, да го накарат да се чувства
зле, че няма да му се подиграват и обиждат. Когато се чувства емоционално сигурно,
то се научава да бъде грижовно и да съчувства както на себе си, така и на другите.
Познава себе си и развива здраво чувство на индивидуалност. То вярва в собствената
си ценност като човешко същество. Убедено е, че заслужава похвала, но и също смята
за нещо нормално да хвали и да прави комплименти на другите. Когато е сигурно в
себе си, детето е открито и грижовно към другите. То поема отговорност за
действията си и открито ги признава.
Принадлежи и е свързано със семейството, с приятелите си. Детето, което се чувства
приемано от и свързано с другите, се чувства едновременно с това харесвано,
оценявано и уважавано. То се научава да търси и да поддържа приятелствата си, да
споделя и да сътрудничи с другите. Така то се учи колко важни са връзките му с
другите хора и доколко то зависи от тези добре изградени отношения.
Способно – когато смята, че е добро в някои области малкото дете има желание да
научи как се вършат други неща. Тъй като се чувства способно, то е готово да
упорства, а не да се отказва, когато нещата станат трудни. А като опитва, преживява
успехи, които го насърчават да пробва нови неща. То започва да си поставя
реалистични и постижими цели, да поема инициатива.
Има разбиране за цел в живота, за него животът има смисъл. Тъй като има чувство за
посока в живота /да се учи, да бъде част от семейството, да познава света около него/,
то не само си поставя цели, но и упорства в тяхното постигане. Когато се изправи
пред трудности, се опитва да намери различни решения. Такова дете е ведро,
усмихнато, открито към близките и приятелите си и към останалите хора.
Из „За образованието и възпитанието на детето”
47
Тема: Детските страхове

Страхът е естествена емоция, свойствена за всички хора, точно толкова колкото
радостта, възторга, любовта. Детските страхове са обусловени от възрастовите
особености на детската психика и обикновено с израстването на детето преминават
без следа, но понякога те променят поведението на детето. То става по-неуверено,
тревожно и неспособно за хармонично взаимодействие с обкръжаващия го свят.
Причините за това могат да са няколко:
- Излишната тревожност на родителите. Самите родители имат множество страхове
и тези страхове се предават на детето. Понякога децата могат да привикнат към
повишената тревожност на родителите и да я възприемат като фон, нищо повече. Но
най-често се случва друго: тревожните родители отглеждат тревожни деца с
множество фобии и страхове.
- Хиперопека. Желанието на родителите да предпазят детето от проблемите, не само
пречи на развитието, но и в последствие може да се развие повишена тревожност и
поява на страх. В това отношение много уязвими са единствените деца в семейството.
- Плашене на детето от родителите. На всички ни се е случвало да чуем родители,
които казват: „Ако не си послушен, ще повикам доктора да ти направи инжекция.”
или „Ще те дам на Баба-Яга!”…Най интересното е, че по-късно тези родители искрено
недоумяват защо детето се бои от лекаря или откъде – накъде сънува кошмари.
Детето никога не бива да се плаши!
- Голямо влияние на формирането на детски страхове оказва обстановката в
семейството. Страхове у децата се срещат по-често в тези семейства, където
съществува конфликт между майката и бащата, където родителите много работят и
активно участват в обществения живот в ущърб на семейството.
- Невнимание към детето. Най-често страдат от страхове децата, предоставени на
самите себе си и лишени от родителско внимание.
- Травмиращи ситуации. Силна уплаха също може да стане причина за появата на
страх. Например, дори не много голямо куче със силен лай може да уплаши така
детето, че дълги години след това да се бои от кучета.
48
Основната причина за детските страхове обаче си остава – богатата фантазия на
детето. Именно затова страховете най-често се появяват във възрастта 4-6 години,
когато развитието на въображението и емоционалната сфера рязко се ускорява.
За всеки период от живота на детето има характерни страхове.
Според някои теории страховете могат да започнат да се формират още във
вътреутробния период. Негативните емоции на майката предизвикват нахлуване на
голямо количество стресови хормони в кръвта. Хормоните, попадайки в кръвта чрез
плацентата се предават на детето и могат да предизвикат безпокойството му. Затова
превенцията на детските страхове трябва да започне още преди раждането на детето.
Необходимо е да се помни, че бременността не е време за изясняване на отношенията,
изграждане на кариера и напрегната работа.
Следващия период за формиране на страхове – това е възрастта до 1 година. От
седмия месец детето вече добре различава майката от другите възрастни и изпитва
безпокойство, когато тя не е при него. Възрастта от 7 до 18 месеца – така наречения
период на сепарация – не е добър период за връщане на майката на работа. Ако това е
наложително, то е добре детето да навърши поне 18 месеца. В този период започва да
намалява тревожността от отсъствието на майката. През 8-мия месец се появява страх
от чуждите хора и само за този период е добре да се ограничават контактите на детето
с непознати.
От 1 до 3 години – възраст, когато детето отделя своето ”аз” от личността на майката.
В тази възраст то изисква все по-голяма самостоятелност. Именно за това е времето на
известната криза на третата година. Ако се предостави на детето относителна
свобода и му се даде възможност за избор, то нивото на тревожност ще спре да расте
и съответно ще има по-малко причини за появата на страхове. Проведените
изследвания показват, че основните страхове на децата от 1 до 3 години са: страх от
неочакван силен звук, страх от това да останат сами, страх от инжекции. В този
възрастов период може да се появи и страх от заспиване, свързан с появата на
кошмари. Ако в семейството цари здрав микроклимат и семейните роли са добре
разпределени, на детето се отделя достатъчно време и му се дава достатъчно
самостоятелност, то тези страхове не са силно изразени и бързо преминават от само
себе си.
Възрастта 4-6 години е най-благоприятната възраст за развитие на детски страхове.
Основните страхове, характерни за тази възраст са страх от това да не бъде оставено
само, срах от тъмното, от затворени пространства. Тъмното плаши децата със своята
неизвестност, детето се страхува от чудовищата, които могат да се крият там (Баба
Яга, герои на анимационни филми, приказки). На тази възраст детето често моли да се
остави светната лампа в стаята, да не се затваря плътно вратата нощем. Това е и
възрастта, в която голямо значение придобива общуването с връстниците. Детето,
което има възможност да играе с други деца е по-малко податливо на такива страхове.
49
Във възрастта 6-8 години на първо място излиза страхът от смъртта или неговият
аналог: страхът да не се изгуби, да не бъде изядено от мечка или вълк, да не се зарази
и се разболее, страх от височините. Децата могат да бъдат преследвани от кошмарни
съновидения, свързани със собствената смърт или смъртта на родителите. В тази
възраст не се препоръчва детето да се оставя задълго и да се провеждат болезнени
манипулации и операции, ако това е възможно.
За възрастта 9-12 години са характерни следните страхове: страх да не оправдае
очакванията на родителите и учителите, това е особено характерно за децата с
повишено ниво на тревожност, страх да не бъде различно от останалите, страх от
бедствия, мистични знаци, остава актуален и страха от загуба на родителите. За да се
намали нивото на тревожност, родителите не бива да сравняват детето си с
останалите, трябва да предявяват към тях умерени и изпълними изисквания,
необходимо е да поощряват самостоятелното изпълнение на училищните задачи, а не
да се стараят да ги изпълнят вместо детето.
При подрастващите могат да се развият натрапливите страхове (фобии) и
натрапливите съмнения. На първо място се подреждат следните страхове: страх да се
направи нещо смешно или нелепо, страх от затворени пространства, могат да се
появят неврози и натрапливи действия. Като правило, появата на фобии предшества
епизод от реални неудачи, а страхът това да не се повтори прави преживяването
болезнено. Съмнения у подрастващите могат да възникнат по повод на външността,
по повод на това дали се харесва от противоположния пол, на тях им се струва, че тях
никой не ги обича и не може да ги обича. Тези страхове са особено изразени в
семействата, където родителите се отличават с прекалена принципност и
педантичност и които не прощават на детето дори малките грешки.
Как да помогнем на детето да се справи със своите страхове?
1. Не плашете детето.
2. Не наказвайте детето за неговия страх. Неговия страх не е каприз, нито прищявка.
Безполезно е да го съветвате да се вземе в ръце или да престане да се страхува, защото
се страхуват „само момичетата”.
3. Не оставяйте детето само, ако обстановката му е непозната или може да се появи
внезапно травмиращ фактор, например куче.
4. Удовлетворявайте любопитството на детето. Понякога родителите много се
изморяват от безкрайните въпроси „Защо?” и „Какво е това?”, но колкото повече нещо
е непознато, толкова повече страх може да предизвика. Ако не получи отговор на
въпроса си, то може да помисли разни неща и неговата фантазия да ги дорисува като
плашещи. В същото време информацията трябва да съответства на възрастта на
детето. Няма никакъв смисъл да акцентирате вниманието му върху пожарите,
стихийните бедствия, смъртта и т.н.
50
5. Признавайте правото на детето на страх и проявявайте съчувствие, без да се
опасявате, че това само ще усили страха му. Детето трябва да чувства, че вие го
разбирате и не го осъждате.
Тема: Корекционни методики за преодоляване на детските страхове:
1. Игри:
-Една от най-простите и в същото време ефективни игри е играта на криеница. Тя
помага да се избави детето от страха от тъмното, затвореното пространство и това да
остане само. Максимален ефект се постига, ако се играе на тъмно.
-Игра на „Тунел”. Правят се тунели от столове, одеяла и детето трябва да минава през
тях. Може да се използва при страх от затворени пространства.
-Игра „Коридор”, децата и възрастните образуват нещо като коридор от спящи кучета.
Детето трябва бързо да премине през коридора, докато кучетата спят. Тази игра
помага да се преодолее страха от животни и от внезапно нападение.
-Игра „Крачки”. Подреждат се столове така, че детето да може да мине през тях
крачка по крачка. Целта е да се стигне до финала. Ако някой падне във водата трябва
да се върне и да тръгне отначало. Когато премине през това, играта се усложнява като
в нея се включват възрастните, които непрекъснато повтарят „Ти няма да успееш!”,
„Не можеш да се справиш!”. Има и последен етап, когато възрастните, за да попречат
на детето да премине го нападат внезапно. Чрез тази игра се преодолява страха от
дълбочини, както и неувереността в собствените сили.
2. Рисуване на страха. На детето се предлага да нарисува това, от което се бои. По-
добре е тази задача да се поставя не от родителите, а от авторитетен възрастен. Не
трябва да се притесняваме, че е възможно страхът по някое време да се превърне в
реален, това е първата стъпка към преодоляването му. По-нататък детето трябва да
разкаже за своите страхове и ако не се бои да го направи, това вече е огромен успех.
После възрастният скрива рисунката и казва на детето, че тук при него вече остава
страха, че го взема за себе си.
3. Много ефективни за преодоляване на страховете са ролевите игри. Особено
актуални са те, ако детето се бои от някакво животно – приказен персонаж или
някакви хора, например лекари. Добре е детето да влезе в ролята на куче, а
възрастният да се бои от него, а после да си сменят местата.
4. Преодоляване на страховете чрез приказки. Добре е това да приказка измислена от
самите родители. Сюжетът да е прост: зайче, мишка, пиленце, например се страхува
от вълка или да остава сам или от тъмното, а после по някакъв начин преодолява този
страх.
51
Тема: Конкретните страхове и пътищата за преодоляването им.
Страх от животни или насекоми. Най-ефективен е методът на постепенното
привикване. Започва се с картинка с изобразеното животно. После, когато картинката
вече не е толкова плашеща, може да се четат на детето приказки за това животно. Ако
детето се отнася добре към това и вече не се бои, следващата крачка е да му купите
мека играчка, например куче, ако се бои от кучета. И накрая, ако ви е възможно,
осъществете реална среща с кученца. Важно е да не се бърза. Ако играта плаши детето
и предизвиква в него негативни емоции, за известно време трябва да се откажем от
нея.
Страх от лекари. Преодоляването на страха може да започне с четене на
приказки за доктор Ох-боли и обсъждане на тези приказки. После следва игра, в която
възрастният е пациент, а детето – лекар, а след известно време си сменят ролите.
Преди посещение на лекар, особено, ако следват болезнени процедури, не трябва да
казвате на детето, че няма да го боли. Много по-добре ще е да му обясните
необходимостта от процедурата и дори може да я проиграете. В противен случай
освен, че ще се изплаши, освен болката, детето ще изпита и разочарование от вашата
лъжа.
Страх от тъмното. Добър ефект оказват игрите. Мама може да се скрие с детето
под одеялото и да са „мишки”, които се крият от котката. Отначало детето ще си
оставя малка пролука, през която да преминава светлина, но след известно време ще
свикне да играе в пълна тъмнина. Може да се разнообрази играта на криеница като
възрастният крие играчка, а детето трябва да я намери в тъмната стая.
Не се опитвайте да действате със сила като изключвате осветлението и оставяте
детето само със своя страх. Оставете да свети нощна лампа или вратата леко
открехната. Ако детето се плаши от конкретни предмети през нощта, просто ги
преместете в другата стая. Предложете му да спи с мека играчка, която ще го пази
нощем.
Кошмарни съновидения и свързан с това, страх от заспиване. За преодоляването
на това е необходимо да се ограничи гледането на телевизия, внимателно да се
подбират приказките, така че да няма в тях страшни сцени. Може също да предложите
на детето да нарисува своя кошмар, а после да изгорите тази рисунка. Страх от
чудовища и привидения.
Пробвайте да се сприятелите с източника на страха. Не воювайте с него – това
само ще засили напрежението. В краен случай може да използвате „вълшебен спрей”
(флакон с вода, на който сте залепили съответен надпис).
Страховете са определен етап в живота на детето и в тях няма нищо
паталогично, ако те не пречат на детето да се развива и адаптира към житейската
среда. В повечето случаи не е необходима намесата на психолог, а просто трябва да
бъдете до детето, да го разбирате и подкрепяте в усилията му да се справи с това.
52
Тема: 5 причини за отказ от телесно наказание

Причина първа:
Това във всички случаи е удар сам по себе си достоен за осъждане.
Причина втора:
Това е признание на собствената слабост: родителят не може да се овладее, а това
уронва авторитета му в очите на детето. Детето прави извод, че със своите провокации
може да взема връх над възрастните.
Причина трета:
Това прави насилието нещо обикновено. Възрастният дава да се разбере, че
физическата сила е единственото безотказно средство при решаване на конфликти.
Има опасност детето да усвои това правило и на свой ред да избере форма на
поведение, свързана с насилието.
Причина четвърта:
Това е унизително. Детето се чувства недостатъчно обичано. То започва да се държи
все по-лошо и по-лошо и за това получава все повече бой. Това е порочен кръг, който
провокира и в едната и в другата страна все по-голямо насилие и възпрепятства
формирането у детето на самоуважение.
Причина пета:
Това е неефективно: ако детето отстъпва от чувство на страх, а не от искрено
признание на своята вина, то не извлича от това никакъв урок; причината за
конфликта не изчезва, а обратно – провокира следващата криза в отношенията. Да,
под влияние на емоциите и най-принципният родител може да шляпне детето. Но след
време, когато страстите се успокоят, не се плашете да му се извините и да му
обясните, без да го обвинявате. Това ще покаже на детето, че вие разбирате
безсмислието на физическото наказание и това може да стане първата успешна крачка
към вашия диалог.
Тема: Ако детето започне да заеква
Заекването се предизвиква от спазми на речевия апарат, които могат да имат

както соматични, така и психологически причини. Ето няколко правила, които е добре
да спазвате, ако вашето дете е започнало да заеква:
1. Не се паникьосвайте. Вашите тревожни погледи (или още по-лошо – сълзи) още
повече ще увеличат напрежението в детето и ще задълбочат проблема.
2. Незабавно заведете детето на специалист – логопед или психо-невролог. Колкото
по-рано направите това, толкова по-добре.
53
3. Осигурете, по възможност, спокойна и стабилна атмосфера в семейството. Бъдете
последователни в държанието си с детето, хвалете го, играйте с него, но не реагирайте
на необоснованите пристъпи на истерия.
4. Не претоварвайте детето с впечатления: книги, телевизия, приказки и други.
5. Никога не плашете детето и не му повишавайте тон, да не говорим за бой и шамари.
6. Старайте се, детето да бъде в компанията на добре говорещи хора и от него да не се
изисква да говори публично. Подражанието е мощен фактор на възстановяването.
7. Заедно с детето учете правилото „първо поеми дъх, после говори бавно и тихо“.
Колкото по-малко е детето, толкова по-добра е прогнозата. Във всеки случай
редовните ви занимания ще доведат, ако не до пълното изчезване на симптомите, то
поне до значителното им намаляване.
Тема: Стълба на гнева(Д-р Р. Кембъл „Как да се справим с гнева на детето“).
„В близките години на вас ви предстои много работа над формирането на характера на

вашето дете? През цялото време вие ще се стараете да му помогнете да се пребори с
една степен, за да премине на следващата, да премине от негативно проявление на
гнева към по-позитивно. Това е дълъг процес, включващ както обучение, така и
пример.“
Позитивни способи за изразяване на гнева:
1. ВЕЖЛИВОСТ * СТРЕМЕЖ ДА СЕ НАМЕРИ РЕШЕНИЕ * ГНЕВЪТ СЕ
НАСОЧВА КЪМ ОБЕКТА, КОЙТО ГО ПРЕДИЗВИКВА. ИЗРАЗЯВА СЕ
ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ, БЕЗ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ НЕГО * ЛОГИЧЕСКО
МИСЛЕНЕ.
2. ВЕЖЛИВОСТ * ГНЕВЪТ СЕ НАСОЧВА КЪМ ОБЕКТА, КОЙТО ГО
ПРЕДИЗВИКВА. ИЗРАЗЯВА СЕ ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ, БЕЗ ОТКЛОНЕНИЯ
ОТ НЕГО * ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ.
Съчетание на позитивни и негативни способи за изразяване на гнева.
3. ГНЕВЪТ СЕ НАСОЧВА КЪМ ОБЕКТА, КОЙТО ГО ПРЕДИЗВИКВА. ИЗРАЗЯВА
СЕ ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ, БЕЗ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ НЕГО * ЛОГИЧЕСКО
МИСЛЕНЕ. * Гневът се изразява в силно викане и невежлива форма.
54
4. ИЗРАЗЯВА СЕ ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ, БЕЗ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ НЕГО *
ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ. * Гневът се изразява в силно викане и невежлива форма. *
Гневът се смесва с предизвикващия го обект и се насочва към други, странични
обекти.
5. ГНЕВЪТ СЕ НАСОЧВА КЪМ ОБЕКТА, КОЙТО ГО ПРЕДИЗВИКВА. ИЗРАЗЯВА
СЕ ОСНОВНОТО ОПЛАКВАНЕ, БЕЗ ОТКЛОНЕНИЯ ОТ НЕГО * ЛОГИЧЕСКО
МИСЛЕНЕ. * Гневът се изразява в силно викане и невежлива форма. * Словесни
оскърбления.
6. ЛОГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ * Гневът се изразява в силно викане и невежлива форма.
* Гневът се смесва с предизвикващия го обект и се насочва към други, странични
обекти. * Изразяват се оплаквания, които нямат нищо общо със случващото се.
Основно негативните способи за изразяване на гнева са:
7. Гневът се изразява в силно викане и невежлива форма. * Гневът се смесва с
предизвикващия го обект и се насочва към други, странични обекти. * Изразяват се
оплаквания, които нямат нищо общо със случващото се. * Емоционално-
разрушително поведение.
8. Гневът се изразява в силно викане и невежлива форма. * Гневът се смесва с
предизвикващия го обект и се насочва към други, странични обекти. * Изразяват се
оплаквания, които нямат нищо общо със случващото се.
* Словесни оскърбления * Емоционално-разрушително поведение.
9. Гневът се изразява в силно викане и невежлива форма * Псувни и проклятия *
* Словесни оскърбления * Емоционално-разрушително поведение.
10. ГНЕВЪТ СЕ НАСОЧВА КЪМ ОБЕКТА, КОЙТО ГО ПРЕДИЗВИКВА * Гневът се
изразява в силно викане и невежлива форма * Псувни и проклятия * Гневът се смесва
с предизвикващия го обект и се насочва към други, странични обекти. * Изразяват се
оплаквания, които нямат нищо общо със случващото се.* Хвърляне на предмети*
Емоционално-разрушително поведение.
Негативни начини за изразяване на гнева:
оплаквания, които нямат нищо общо със случващото се. * Чупене на предмети*
55
оплаквания, които нямат нищо общо със случващото се. * Хвърляне на предмети*
*Словесни оскърбления * Емоционално-разрушително поведение.
14. Гневът се изразява в силно викане и невежлива форма * Псувни и проклятия *
* Хвърляне на предмети* * Словесни оскърбления * Физически оскърбления *
15. Пасивно-агресивно поведение.
Внимание: положителните начини за изразяване на гнева са набрани с главни букви.
Тема: Четенето на книги
За съвременния човек книгата е обикновен предмет, част от домашния

интериор, както останалите мебели и се свързва главно с детството и училището. Все
по-често родителите с тревога споделят, че децата не обичат и не искат да четат
книги, че цялото си свободно време посвещават на сериали, видеофилми и
компютърни игри. Високата скорост, с която се променя нашия свят донесе и нови
носители на художественото слово – сега са популярни електронните книги,
аудиокнигите, екранизираните романи. Просто, лесно, удобно. Аудиокнигата може да
се слуша докато пътуваш или вършиш нещо друго, просто я изтегляш от Интернет и
готово. В училище са ти дали задача да напишеш реферат. Отново търсиш в Интернет
и готово.
Когато учените започват да изучават психиката на хора, успели в различни
области, то те откриват, че общото между всички тези хора е, че могат да правят
добре три неща: 1) обичат да четат и обсъждат книги, вестници, списания; 2) четат
често и най-редовно; 3) те самите могат да съчиняват и пишат с лекота текстове.
Добре известно е, че детето чрез книгата преминава една хуманна „ускорена
социализация” в нашия сложен свят. Класическата литература ориентира ценностно
детето в света на различните теории и убеждения. Това не означава, че трябва да се
четат само класически романи и поезия. Може да се чете най-разнообразна литература
– фантастика, детективски романи, любовни романи и т.н. – важно е да може да се
различи ценностното, да се развие литературен вкус, да се оцени изкуството на
словото.
Любовта към четенето се изгражда от три основни елемента: добрата, полезна
книга, способностите за четене, интелекта, въображението и творчеството.
Коя книга е добра за детето? Днес на пазара има безброй нови, ярки, лъскави
книжки за деца. В детската книжка много важна роля играе шрифта и картинките
(илюстрациите). Повечето от съвременните книжки са илюстровани с компютърни
56
рисунки или са в един стил (Дисни). Тази еднотипност в голяма степен ограничава
развитието на възприятията. Добрите книжки имат авторски илюстрации.
Художниците на детските книжки са също автори, както и писателите, тъй като
техните рисунки допълват написания текст, изобразяват описаните събития и
характера на персонажите, а това прави книгата още по-привлекателна, провокира
творческо въображение.
Коя книга е полезна за детето? Ползата от четенето или слушането на книга
зависи от самия читател. Има книжки, които отразяват светоусещането на детето,
литература, засягаща проблемите на една или друга възраст. Има литература, която
разширява кръгозора и увеличава словесния запас на детето. Има книжки за
добротата, милосърдието, съчувствието, приятелството. Има книжки, които помагат
на детето да преодолее упорството, агресията, мързела и егоизма. Има и особена
жизнеутвърждаваща литература – книги, подобряващи настроението, повдигащи духа.
Има интересни книги, например, за живота на забележителни личности, за герои и
пътешественици. Всеки човек има своя любима книга, където открива себе си и
собствената си история (съдба), значи полезна именно за него. Има книги за четене
„по определен повод”, когато в живота се случват особени събития, които детето
преживява дълбоко, например: премесване в ново училище, конфликти с родителите,
предателство на приятелите, смърт на близък човек, преместване в нов град, развод на
родителите, появата на второ дете в семейството, първата любов, първата раздяла.
„Правилните” в такива ситуации книги, оказват на страдащия читател първа помощ,
лекуват душата. Има книги, които повишават самооценката и те карат да се отнасяш
към себе си критично. Има книги за деца: само за шестгодишни, само за тийнейджъри,
само за възрастни, за учители и т.н. може да се изброява още дълго.
Книгите в дома трябва да живеят редом с вас. Добре е в домашната библиотека
да има специален раздел с литература за детето: справочници, речници,
енциклопедии, илюстровани атласи, учебници, познавателна литература по история,
география, загадките на света и природата, книги за допълнително четене по
различните училищни предмети, книги за творчество (загадки, книжки за оцветяване,
кръстословици, книги-игри, комикси) и разбира се – художествена литература за деца
(приказки, стихове, разкази, романи, митове, книги за приключения и пътешествия,
повести и разкази за животни, детски детективи, класическа детска фантастика).
Желателно е родителите заедно с децата да общуват с книгите, не само да четат
заедно, но и просто да разглеждат книжки, да ги подреждат и групират, защото
именно така започва първия контакт на детето с книгата и приучването му към
общуване с нея. Родители, не прибирайте книгите и не ги поставяйте на горната
лавица, за да може вашето дете да ги стига и винаги, когато пожелае да може
самостоятелно да ги разглежда. Книгите вкъщи трябва да са лесно достъпни,
разположени на нивото на ръста на детето. Помагайте на детето, когато избира или
търси книга, пробвайте да намерите най-страшната книжка или най-красивата, или
57
най-смешната, най-тъжната. И накрая, мили родители, задължително е самите вие да
четете. Най-важния пример за любознателност и читателска активност давате вие.
Четенето е труд. Читателските способности изискват определено развитие на волята и
съзнанието на детето, на неговите познавателни интереси, фантазия и
самостоятелност. Педагозите и психолозите постоянно търсят нови начини и
разработват специални програми за развитие на читателските умения. Учителите по
литература непрекъснато работят над развитието на мисленето, речта, въображението
и нравственото възпитание със средствата на литературата. Важно е децата да се
научат да обичат и ценят книжното слово. В училище те получават информация за
развиваща и обучаваща литература и постепенно се учат сами да правят своя избор.
Докато се запознават с различните жанрове и автори те се научават на творчески
прийоми за работа с книгата. Как могат сами да си водят дневник, да пишат стихове
или роман, да измислят приказки и разкази или да направят свои илюстрации към
някоя книга, как изразително да четат текст, как да обсъждат прочетеното, как
правилно да изслушват събеседника и да изказват свое мнение.
Четенето с увлечение или развиващото четене – това е особено четене,
откриващо за детето нов свят: то започва да разбира себе си и околните по-добре,
научава се да си поставя цели, развива интелекта си, разширява кръгозора си. Така
постепенно у него се формира навик за постоянно четене и любов към книгата.
Всички възрасти са подвластни на книгата. Но всяко дете трябва да извърви до
нея свой собствен уникален път, който започва много преди да се научи да чете. И ние
като родители сме задължени да го насърчаваме, за да отглеждаме умни, добри и
културни деца.
Тема: Готовност за училище

Готовността за
училище има няколко измерения:
- физическа готовност, т.е. определено физическо развитие, здравословно състояние;
- психологическа готовност;
- интелектуална готовност;
- социална готовност;
- педагогическа готовност (умение за четене, смятане и писане).
Под психологическа готовност за училищно обучение се разбира нивото на
психическо развитие, което ще му позволи да усвои учебната програма в условията на
обучение в училищния клас.
Характерни особености:
Индивидуалните различия — значителни.
58
Постепенния преход от игрова към учебна дейност.
Изменение на социалното положение на детето в обществото.
Особености на развитието
Физическо Психическо
Частите на мозъка са сформирани Постепенно формиране произволността на
почти както у възрастния. психологическите процеси. Процесите усещане,
Двигателната сфера е добре възприятие са много по-добре развити в
сформирана. сравнение с мисленето. Мисленето е нагледно-
образно, с елементи на абстрактно.
Процесите на вкостяване Мислителните процеси са недостатъчно
продължават. развити. Затруднения: в съпоставянето по
Координацията на скелетната няколко признака; в преноса на мислителна
мускулатура се развива интензивно. дейност върху решението на нови задачи.
личност самосъзнание
Тенденция на преобладаване на Формира се произволно поведение, но неговата
обществено значими мотиви над регулация е все още затруднена. Импулсивност.
личностни. Ситуативност. В процеса на усвояване на
нравствени норми се формира съчувствие, и
активно отношение към жизнените събития.
Самооценката е достатъчно правилна и устойчива.
Възможно е нейното завишаване, по-рядко – занижаване.
По-обективно се оценяват резултатите от дейността, отколкото от поведението.
Развитието на личността става в дейността и общуването.
Сюжетно-ролева игра - Делово- Познавателно- Личностно (преобладава)

Продуктивни видове дейност. Детето – Детето –Детето – семейството.
Учение учител съученик
Спортни игри
Затруднения: Познание За Познание За самия себе си
- в прехода от външния към възрастните и
вътрешния план на действие; връстниците
- в самоконтрола над Разрешение на противоречията между развитието на
поведението и дейността; колективистичното направление и егоцентричните
тенденции.
-в умението да се оценява
59
личността на другия.
Задачи на възрастните в този период:
Да формират готовност и желание за учене.
Да организират живота и дейността на детето:
 Хигиенни условия;
 Условия за проявление на физическа и психическа активност;
 Активен отдих, предпазване от интелектуално и емоционално претоварване;
Подпомагат усвояването на нормите на поведение.
Прилагат индивидуален подход.
Контролират физическото и психическо развитие на детето.
Идеален портрет на ученика, съставен от психолозите:
1. Педагогическа готовност:
- навици за четене;
- навици за броене;
- навици за писане;
- навици за рисуване;
- звукова култура на речта (чиста реч);
- умение да развива отговора на въпроса;
- добър речников запас;
- добра обща осведоменост.
2. Интелектуална готовност:
– диференцираност на възприятията като основа на мисленето;
– планомерност на възприятията (наблюдателност);
- развито въображение;
- добра ориентировка в пространството и времето;
- развито нагледно-образно мислене:
- умение да се определя същественото в явленията от обкръжаващата действителност;
- умение да се сравняват, да се открива общото и различното;
- развита фина моторика (овладяно умение да се използва молив, химикалка, ножица,
навици за рисуване);
-добра памет;
60
- развита регулираща функция на речта (да изпълнява словесни инструкции);
- интелектуална активност (умение да превръща учебната задача в самостоятелна цел
на дейността);
- предпоставки за абстрактно-логическо мислене: способност да се разбират символи;
-способност да се формулират въпроси; способност да се разсъждава самостоятелно,
да се намират причините за явленията и да се правят прости изводи.
3. Мотивационна готовност:
– добре изразени познавателни интереси;
– стремеж за усвояване ролята на ученик (иска да ходи на училище, да има чанта и
т.н.);
– приемане на изискванията на училището и учителите.
4. Емоционално – волева готовност:
- умение да управлява поведението си (по време на час и на междучасие);
- съхранена работоспособност в рамките на часа и на учебния ден;
- емоционална устойчивост (регулация на емоциите);
- произволна регулация на вниманието: концентрация, устойчивост, превключване;
- умение да задържа своите импулси (например, не прекъсва другите по време на
разговор);
- умение за продължително действие като използва волево усилие.
5. Комуникативна готовност:
- желание за общуване с възрастни и деца;
- умение за установяване на контакт с учителя;
- запазване на чувството за дистанция;
- способност за личен контакт с възрастен (в противовес на ситуативния);
- умение за установяване на контакт с връстниците;
- умение за влизане в детския колектив и намиране на своето място в него;
- умение за съвместна работа;
- умение за поддържане на равноправни отношения с връстниците.

Идеалният ученик от началните класове:
1. Педагогическа готовност:
- знае буквите;
61
- различава слухово звуците;
- голям запас от думи;
- смятане до 10;
- има елементарен запас от знания по математика;
- с добре подготвена за писане ръка;
- умее правилно да държи химикалка и молив;
- овладени навици за рисуване с моливи;
- умее да се оправя с училищните принадлежности;
- умее да се подготви за урок;
-овладени елементарни навици за самообслужване (умее самостоятелно да се
преоблече, знае къде са неговите вещи).
2. Интелектуална готовност:
-устойчиво внимание;
- умее да мисли;
- умее да прави изводи;
- умее да фантазира;
- наблюдателен;
- добре развита реч, умение да изрази мислите си;
-ориентира се пространствено на лист хартия.
3. Мотивационна готовност:
- настроен за обучение;
- готов за сериозна работа;
- учи с интерес;
- иска да научава нови неща;
- обича да мисли;
- внимателно се отнася към училищните си принадлежности;
- проявява интерес към най-разнообразни въпроси от живота.
4. Емоционално-волева готовност:
- способен да управлява поведението си;
- съсредоточен в изпълнението на задание, което не е много интересно, но е много
необходимо;
62
- умее да издържа на напрегната работа;
- способен да направи усилие на волята;
- способен да постави „трябва” над „ искам”;
- способен да слуша и изпълнява изискванията на учителя;
- изпълнителен;
- усърден;
- умеещ да се настройва за работа, когато това е необходимо;
5. Комуникативна готовност:
- не се страхува да влезе в нов колектив;
-не се страхува да се обръща с въпроси към учителя;
- разбира мимиките на учителя;
- слуша интонацията на учителя;
- чувства дистанция към възрастните;
- отговорен за постъпките си;
- възпитан;
- спазва необходимите норми на благоприличие;
- умее да говори свободно, без да се стеснява;
- общителен;
- емоционално отзивчив;
- уважаващ себе си, другарчетата си, родителите си;
- умеещ да слуша;
- отзивчив към молбите на другарчетата си.
6. Добро здравословно състояние.
По материали на Г. Казначеева
Настоящия материал е съгласуван с начални учители от СОУ „Иван Момчилов”
Тема: Готовност за училище – какво е това?
Кога е по-добре да се даде детето на училище? Как да определим готово ли е за

това? Какво е необходимо да може да прави и какво трябва да оставим за училището?
Как да направим така, че постъпването в училище и адаптацията към него да
преминат гладко? В какво трябва да се заключава подготовката за училище?
63
Тези и множество други въпроси неизбежно възникват в родителите.
И така, нека да започнем по ред.
Не случайно училищното обучение започва на 6-7 години. Ученикът се отличава
от детето в предучилищна възраст не само по това какво заведение посещава всеки
ден (училище или детска градина). Това е един от преломните моменти в живота на
човека и в психологията се нарича „криза на седмата година”. Основното е това, че
привичната дейност и статуса вече не могат да удовлетворят повишените потребности
на детето. На първо място това е познавателният интерес и желанието да бъде
възрастен.
Понятието „готовност за училище” включва:
Интелектуална (или познавателна) готовност. Това е необходимото ниво на
развитие на мисленето, вниманието, паметта, готовността на ръката за писане, а също
и необходимите учебни умения (броене, четене, писане). Вниманието на родителите,
като правило е насочено именно върху нея. На нея са посветени многобройни пособия
по книжарниците. Това е наистина много важна страна от училищната готовност. Но
тук веднага родителите трябва да бъдат предупредени за възможни грешки.
Не е правилно да се опитвате да преминете с детето предварително програмата
за първи клас. С това вие не само няма да му помогнете, но и напротив: доста ще
усложните живота му. Първо, ако това, което се учи в час вече му е известно, то
интересът към ученето много бързо преминава и на детето просто му става скучно.
Ако искате вашето дете да е чувства наистина добре, то по-добре насочете усилията
си върху усвояването на способности. Да може уверено да държи химикалка и молив,
да рисува стабилни линии (развитие на фината моторика), да има формирани
пространствени представи, фонематичен слух (умение правилно да различава звуците
в думата), мислене и памет. И ако всичко това бъде развито в съответствие с
възрастта, вашето дете много бързо и с интерес ще се научи да пише, чете и смята.
Второ: имайте пред вид, че програмата и технологията на преподаване в училище
може да се отличава от тази, по която сте го готвили вие. И неправилно (или просто
различно) сформираните навици могат да се превърнат в пречка за успешното
обучение.
Неумението на детето да чете и пише не е най-голямата трудност, с която може
да се сблъска в училище. Това никога няма да се случи, ако то иска да учи и е готово
да бъде ученик с всички произтичащи от това плюсове и минуси. В психологията това
се нарича „мотивация за учене”. Тя се формира в последните години на
предучилищната възраст и означава, че вече играта не е основният, водещ тип
дейност, а приятна почивка. Детето е готово да се посвети на ученето. За да проверите
дали това е така можете просто да отидете в книжарницата и да предложите на детето
да му купите нова химикалка или нещо друго, свързано с ученето или играчка. Какво
ще предпочете то? Обърнете внимание и на това как се отнася детето към
постъпването си в училище, какво знае за него и какво очаква. Имайте през вид, че
64
положителните или отрицателни очаквания зависят на първо място от вас самите.
Какво му разказвате за своите училищни години? Това е много важно. Може да му
разкажете например, каква лоша е била вашата учителка в началните класове. Или за
това как са ви наказвали, когато сте получавали двойки. Или за това как сте се
страхували от по-големите ученици. А може и за това колко е интересно на първите
уроци и екскурзии или как вие и до днес сте приятели с вашето другарче по чин. И
дори вашият училищен опит да е по-скоро негативен, не бива да предавате това на
детето. Все пак то си има своя собствена съдба.
Още един залог за успеха на детето в училище е развитието на неговата воля и
самоконтрол. Никога преди на него не му се е налагало да се съсредоточава, запомня,
да се „държи в ръце” в течение на 30 минути, час след час. Никога преди неговите
действия не са били толкова точно структурирани, с толкова много нови правила,
които трябва да спазва. Става ясно, че ако няма развита воля, няма да може да се
справи с всичко това.
Последната предпоставка за успешното обучение в училище – това е
готовността и умението на детето да общува с връстниците си и възрастните, да
навлезе в нов свят на социални отношения. Това общуване вече не е общуването от
детската градина или площадката пред блока. Взаимоотношенията вече навлизат в нов
етап на развитие. Те стават по-дълбоки и по-съдържателни. Формулата „Който дойде
да си играем, той ще бъде мой приятел”, вече престава да работи. Мнението на
съучениците става значимо и започва да влияе върху самооценката и представата на
детето за самото себе си.
Обикновено към 6-7 годишна възраст горе представените фактори за готовност
за училище се формират, както се казва „от само себе си“. Но отчитайки колко много
трябва да знае, да може и да разбира бъдещият ученик, става ясно колко е необходимо
подготовката му да започне по-отрано. Дали ще го пуснете на детска градина или вие,
самостоятелно вкъщи ще се занимавате с него, е ваше право да решите, но имайте
пред вид все пак, че може да го научите на повечето неща, но няма как да го научите
да работи в група, да изпълнява еднакви за всички изисквания. С тези задачи най-
добре ще се справят педагозите в детската градина.
В момента готовността на детето за училище се изследва в първите дни след
постъпването му в училище и тя дава ценна информация на учителя и родителя
относно уменията на детето. Но истината е, че е добре това да се провежда през
пролетта, в годината, в която детето ще постъпи на училище. Времето, с което
разполагате до първия учебен ден е достатъчно, за да поработите над областите, в
които изостава и уменията, които му липсват.
И още един немаловажен въпрос – изборът на училище. Разбира се вземането на
решение за това, къде ще учи детето зависи от ред обстоятелства.
Препоръката на психолога е съвсем проста: в началното училище много, ако не
всичко зависи от класния ръководител: той води всички основни предмети,
65
организира училищния живот на децата и е най-значимия човек в живота на малкия
ученик. Значи, избирайте не училище, а учител.
Щастлив училищен живот на вашето дете и на вас, заедно с него!
Тема: Към родителите на бъдещите първокласници

Е, дойде времето. Тази или следващата есен вашето дете ще постъпи в училище.
Започват притесненията: дали моето дете е достатъчно умно, как ще се справи. И в
стремежа си да го подготвим с колкото може повече знания забравяме простата
истина – образованието наистина ще направи вашето дете умно, но щастливо може да
го направи само вашето топло, разбиращо и подкрепящо общуване със семейството и
близките хора.
Единствено по вашите сили е да създадете именно такава обстановка, която не
само ще подготви детето за успешно учене, но и ще му помогне да заеме своето място
сред съучениците си, да се почувства комфортно в училището и класа.
1. Често се отдавайте на спомени в миналото заедно с детето.
Началото на училищния живот е голямо изпитание за малкия човек.
Този момент се преживява по-леко от тези деца, у които много по-рано е
формирано топло отношение към училището. Такова отношение се формира при
допира на детето със спомените на близките. Разглеждайте заедно старите си албуми,
разказвайте весели случки и истории. Това занимание е всъщност много полезно за
цялото ви семейство. Връщането на човек към миналите щастливи години го прави
по-уверен и по-силен, а душата на вашето дете вече е пълна с радостно очакване.
2. Помогнете на детето да научи всичко необходимо, за неговата сигурност.
По правило, когато попитате дете на тази възраст как се казва мама, то отговоря
„Мама”. Уверете се, че детето знае пълните си имена, адреса, имената на родителите
си, дори домашния телефон. Това може да му помогне в нова, неочаквана ситуация.
3. Научете детето да държи в ред вещите си.
Успехите на детето в училище до голяма степен зависят от това колко добре
умее да организира работното си място. Вие можете да направите тази скучна
процедура привлекателна за него. Много по-рано организирайте вкъщи за детето
66
негово работно място. Нека то си има своя масичка, на която да стоят неговите
моливи, флумастери, тетрадки. Всичко това, както и при възрастните – е негова лична
собственост и отговорността за поддържането на ред на това място е толкова голяма,
както и при възрастните.
4. Не плашете детето с трудностите и неуспехите в училище.
Много деца на тази възраст успяват трудно. Не на всички се удава добре
четенето и смятането. Много деца се будят трудно сутрин и искат да се върнат в
детската градина. Във връзка с това родителите често предупреждават детето за
възможен неуспех: ”В училище ще ти се смеят…”, ”Ще получиш двойка…”, ”Няма да
те пуснат в училището…”. В някои случаи това дава резултат, но бъдещите последици
от това са винаги плачевни.
5. Не се опитвайте да бъдете учител на детето.
По-добре е да се стремите да поддържате приятелски отношения. Някои деца
изпитват затруднения при общуването си с други деца и се срамуват от непознати
възрастни. Вие можете да помогнете на детето да преодолее тези трудности. Опитайте
се да организирате игра за децата от детската площадка и вие вземете участие в тази
игра. На всички деца много им харесва да играят заедно с родителите си.
Предложете на детето само да избере и покани гостите за рождения си ден. Този
ден ще остане наистина незабравим, ако на организираното парти има игра за деца и
родители.
Дайте на детето да разбере, че то може да разчита на вашата поддръжка във
всяка ситуация. Само учебните занимания с детето не са достатъчни за това.
6. Научете детето да реагира правилно на неуспехите.
Вашето дете се е оказало последно в играта и демонстративно отказва да играе с
приятелите си по-нататък. Помогнете му да се справи с разочарованието. Предложете
на децата да поиграят още веднъж, но ако може малко изменете правилата на играта.
Нека победител да бъде само първия, а всички останали да са загубили. В хода на
играта окуражавайте успехите на всяко от децата. След играта обърнете внимание на
това как останалите се отнасят към този, който е загубил. Нека те да осъзнаят
ценността на играта, а не на победата.
7. Добрите маниери на детето – огледало на семейните отношения.
„Благодаря”, „Извинете”, „ Може ли…”,” Бихте ли…” Трябва да влязат в
речника на ученика. Постарайте се да изключите от речника на семейството
нарежданията и заповедите.” Повече няма да слушам това!”, „ Донеси водата!”.
Превърнете това в молби, казани с вежлив тон. Детето непременно копира вашия стил
на общуване. То ви обича и се стреми да ви подражава във всичко.
8. Помогнете на детето да придобие чувство на увереност в себе си.
67
Детето трябва да се чувства във всяка ситуация естествено, все едно си е вкъщи.
Научете го внимателно да се отнася към своите нужди и своевременно да да съобщава
за тях на възрастните. Нека следващия път сам да обясни на лекаря оплакванията си,
сам да се нареди на опашка в магазина или да попита някого къде е тоалетната.
9. Учете детето на самостоятелност.
Колкото повече неща може да прави самостоятелно детето, толкова повече се
чувства като възрастен. Научете детето само да се облича и съблича, да закопчава
ципове и копчета и да връзва обувките си.
10. Научете детето да взема решения самостоятелно.
Умението да прави самостоятелен избор развива в човека чувство на
самоуважение. Съветвайте се с детето относно Коледната вечеря. Нека то само да
избере ястията, нека само да подбира дрехите си според сезона. Планирането на
семейната почивка е сложно нещо. Приучвайте детето да зачита интересите на всички
членове на семейството и да се съобразява с тях в ежедневието си.
11. Стремете се всеки миг на общуване с детето да е полезен.
Ако детето ви помага да изпечете сладкиша, използвайте случая да го
запознаете с мерните единици например за обем и маса. Супермаркетът е много
подходящо място за развитие на вниманието и активното слушане. Нека детето да
сложи в кошницата три хляба, две млека и пакетче сода. Кажете му поръчката си
бързо и повече не повтаряйте.
Помага ви да подредите масата. Помолете го да сложи четири чинии, салфетки и
вляво вилиците. Бързо го попитайте колко вилици ще са му нужни. Независимо дали
вървите по улицата или сте в магазина винаги обръщайте внимание на детето върху
надписите и тяхното значение.
12. Учете детето да чувства и да се удивява, поощрявайте любознателността му.
Обръщайте внимание на първите пролетни цветя и цветовете на есенната гора.
Наблюдавайте времето през различните сезони и гледайте за формата на облаците.
Направете дневник за растежа на котето. Учете детето да чувства. Открито
преживявайте заедно с него събитията в ежедневието и неговата любознателност
скоро ще се превърне в радост от научаването.
Тема: Дисциплина
Какво може да се направи за подобряване на дисциплината в
училище.
68
Изследванията показват, че 80% от учениците рядко нарушават правилата, те
идват на училище, за да учат. 15% от учениците от време навреме нарушават
правилата, те не ги приемат и се борят с ограниченията. 5% от учениците хронично
нарушават правилата и често са извън контрол. Цел на дисциплината в клас е да се
управляват тези 20% от учениците, които нарушават правилата, без да се отчуждят
останалите 80%, които са готови да се учат.
Основни принципи на интервенция за модификация на проблемни поведения:
Създаване на училищно обкръжение, което се характеризира с топлота,
позитивен интерес и загриженост от страна на възрастните
Твърди граници за неприемливото поведение.
При накърняване на границите и нарушаване на правилата трябва да се прилагат
системно последици, които не се враждебни и насилствени.
Достатъчна степен на наблюдение и надзор на дейностите на учениците в клас и в
училище .
Политика на общоучилищен подход към дисциплинирането (превенция на
тормоза).
Система от последици, когато правилата се нарушават
Защо е необходимо да има последици?
Според У. Гласер, когато някой нарушава правилата нещо трябва да се случи.
Последиците дават сигурност на учениците, които се държат добре, че учителят ще
защити тяхната физическа и психическа безопасност ката гарантира правото им да
учат. Последиците трябва да се разглеждат от мнозинството ученици като наказателни
по природа, но също и като справедливи, уместни, безпристрастни и достатъчни.
Макар че е важно да се поставят граници и да се гарантира справедливост за жертвите
на насилие, най-добре би било ако последиците подкрепят и поддържат просоциални
поведения като в същото време обезкуражават и елиминират негативни поведения.
Кои последици са по-добри – естествените или логическите?
Естествените последици са за предпочитане, но те не винаги са практични в
ситуации на дисциплиниране. Ако се отнасяш лошо с другите ще има за естествена
последица отхвърляне от връстниците, но някои деца не умеят да взаимодействат по
друг начин и затова продължават да се държат зле.
Логическите последици изискват интервенции от учителя, които се основават на
разум, търпение и самоконтрол (в същата степен, която ние очакваме от нашите
ученици). За да сме сигурни, че интервенциите са логични, а не просто наказателни,
трябва да са спазени следните изисквания:
 Да са свързани с нарушението
 Да са уважителни – не се прилагат с гняв и не унижават учениците
69
 Да са основателни – суровостта е основателна
Например ако не си свършил работата си в час това ще доведе до ниски оценки,
намаляване на времето за междучасие, обаждане на родителите, изключване от
спортни екипи. Обратно добрата работа в час ще има за резултат добри оценки,
социално признание, допълнително време в библиотеката, писмени похвали от
учителя и т.н.
Йерархия на последиците – защо е необходима?
Обикновено от 2 до 7 разумни и подходящи последици се изброяват
последователно като всяка следваща стъпка е по-неприятна от предишната.
Причините за това са две:
 За по-сериозните или многократни отклонения от очакванията са осигурени по-
сериозни наказания
 Учителят разполага със стъпки на интервениране, които са достатъчно малки за
да може да ги приложи всеки път, когато трябва да спре дадено лошо поведение.
Ако има само една или две последици учителят ще се колебае да ги приложи и
това ще направи прилагането им непредсказуемо, което е грешка.
Как се прилагат последиците?
Обикновено първата реакция при нарушение е формално предупреждение. По-
добре е да използва думата напомняне, отколкото предупреждение, защото звучи по-
ненатрапчиво за предизвикателните ученици. Повечето учители използват 3 стъпки:
1. Изискване за подходящо поведение – Гого, моля те, върни се на мястото си.
2. Аз-послание, ако първата стъпка не е ефективна – Аз ще продължа урока,
когато всички са на местата си.
3. Прилага се първа стъпка от списъка с последици – Ти трябва да седнеш веднага
на мястото си, за да си запазиш междучасията. Какво избираш да седнеш сега
или да загубиш 20 мин. от междучасието? Гого, сега ли ще седнеш или през
междучасието ще седиш с мен в класната стая?
4. Прилагане на последица
Кой е добрия начин на говорене, когато се прилагат последици?
 Бъдете специфични, когато формулирате какво очаквате да прави ученика.
Избягвайте генерализации като: Бъди добър. Дръж се отговорно. Прави
каквото трябва да правиш.
 Бъдете стегнати в изказа си. Избягвайте лекции, гълчене, разпити и
морализиране. Децата ще ви изключат ако коментарите ви са твърде дълги.
 Изглеждайте уверени, когато говорите (Когато изглеждаш като носещ
отговорност шансовете за успех се увеличават.)
70
 Бъдете спокойни и хладнокръвни, когато говорите (Разстроения възрастен е
плашещ за малките деца и смешен за по-големите, които печелят одобрението
на връстниците си за това ,че са “надвили”учителя.
 Бъдете уважителни и твърди в изказването си. Помислете за това как вие бихте
искали да ви говорят вашите началници за грешките ви. Запазете личния
контакт с ученика в интерактиния си стил.
 За да покажете нарастващото си неудоволствие от лошото поведение,
използвайте по-твърд тон на гласа, когато ученикът не се подчини. Винаги
бъдете подкрепящи и уважителни.
 Ако младият човек се подчини не поддържайте недоволство. Веднага го
поздравете за доброто решение.
Прилагане на система от позитивни подкреплениия
Дисциплината има и позитивна страна. Това е системното внимание към ученици,
които се държат подходящо. При този подход:
 Влиянието на учителя върху класа нараства
 Намалява броя на проблемите
 Учебната среда става по-позитивна
Кои са някои от позитивните подкрепления, които мотивират учениците?
1. Лично внимание от учителя – поздрав, кратък
разговор,комплименти,признания,усмивки, приятелски поглед
2. Специални награди – от писмени коментари до сертификати
3. Позитивни телефонни разговори с родителите
4. Специални привилегии – 5 допъпълнителни минути желана дейност за целия
клас, избор на приятел,с когото да работиш
5. Материални награди – учебни помагала, лакомства
6. Награди от родителите – в сътрудничество с родителите могат да се дават
привилегии у дома. При написано домашно-допълнително време за гледане на
телевизия, четене на книга – любимо ястие.
7. Групови награди – време за предпочитани дейности за целия клас
Нива в прилагането на позитивни подкрепление
Ниво 1. Предизвикателство към себе си с цел самооценяване
 Оценяване на собствена работа (силни и слаби страни) и посочване на начини за
подобрение
 Оценяване работа на съученик върху материал, който той смята,че владее
71
 Ученикът преподава урок
 Ученикът дебатира с учителя (избира една позиция, за да покаже знания)
Ниво 2. Решение как ще се усвоява уч. материал
 Дискусия в клас
 Гледане на филм
 Ученикът ръководи проучване в интернет
 Ученикът учи чрез четене на книга
Ниво 3. Продукти от работата влияят на начина, по който изглежда класната стая
 Проектиране и изработване на табло-бюлетин, което показва какво е научено
 Привилегии да се правят промени в класната стая
 Ученик рисува стенопис, плакат за стаята
 Ученици поставят свои проекти, така че да се виждат от външни за класа хора
Ниво 4. Учениците избират условията, при които ще работят върху задача:
 По-слабо осветление
 Музика
 Учениците решават кога са научили материала и могат да спрат, за да бъдат
оценявани
 Учениците избират реда, по който ще учат различни теми
 Учениците могат да учат до прозореца, ако работят върху задачата
Високо мотивирани ученици могат да се представят над тази линия
Ниво 5. Учениците решават как ще покажат своите знания и способности
 Ще пишат на дъската
 Ще запишат отговорите си на магнетофон
 Ще ги напишат на компютър
 Ще напишат есе
 Ще представят ролева игра
Ниво 6. Социално одобрение (да работиш за признанието и одобрението на другите)
 Да изложи работата си върху табло”Супер добри работи”
 Телефонна похвала пред родителите
 Ръкопляскания
 Поздрав с нарисувана ръка
72
 Класът го поздравява (като на спортни събития)
Ниво 7. Специални привилегии (усилията/изпълнението се награждават с
предпочитани задължения)
 Ученикът пуска филм
 Събира задачите и домашните
 Отговаря за редицата
 Помага на връстник
 Помага на по-малки ученици
Ниво 8. Вероятни дейности (Трябва да извършиш дейност, която не харесваш за да
спечелиш дейности, които харесваш)
 Да играеш на любима игра
 Да храниш любимото животно на класа
 Да четеш само с учителя
Ниво 9. Веществени награди (нещо, което може да се пипне, но не е за ядене)
 Баджове за достижения
 Точки, които да се натрупват за награди
 Сертификати за достижения
 Златни звезди
 Билети от томбола
Ниво 10. Награди, които се ядат
 Ядки
 Бонбони
 Чипс
 Сокове
Как да хвалим децата, когато са с добро поведение?

Най-ефективната техника за управление на поведението е и най-лесна за
прилагане. Изследванията показват, че най-бързия и ефективен начин да допринесем
за появата на подходящи поведение е като ги наградим (усмивка, благодаря, награда,
точки и т.н). Ние всички обичаме нашите усилия да бъдат признати и ще
демонстрираме още такова поведение, ако то ни носи награди. В природата на човека
е да показва поведение, което носи ползи за него. Също в човешката природа е да
харесваме и да искаме да зарадваме хората, които признават нашите усилия.
73
Много учители не включват този подход в техния стил, защото не вярват, че толкова
проста стратегия може да работи. Те упорстват в прилагането на своите негативни
подходи, които не работят (често влошават нещата – “Колко пъти трябва да те
наказвам преди да се научиш да правиш правилните неща?”).
Как се прилагат позитивните подкрепления?
Ако детето не е демонстрирало желаното поведение, подтикнете го или го изискайте
от него. Когато го демонстрира покажете задоволство, че най-накрая сте видели това
неуловимо поведение. Признайте първо усилията, а след това се насочете към
правилността. Бъдете радостни,че виждате едно грубо приближение до желаното
поведение. Признавайте усилията на ученика и неговия прогрес.
Когато изграждате поведение го награждавайте всеки път възможно най-бързо.
Когато детето започне да интегрира поведението в своя репертоар, подкрепяйте по-
рядко и не веднага.
Тема: Влияние на учителя върху класа като група

Какво е група?
Група са двама или повече човека, които взаимодействат един с друг и са
взаимозависими защото техните потребности и цели ги карат да си влияят взаимно.
Защо хората се присъединяват към групи?
Членуването в група предлага много ползи, които включват достъп до източници на
важна информация, разрешаване на проблеми, свързани с идентичността, усвояване
на социални норми и правила.
Състав на групите
Членовете на една група са обикновено на сходна възраст, от един и същи пол, със
сходни убеждения и мнения. Това е така защото хората са привлечени от подобните
на тях и защото групите функционират по начин, който подкрепя приликите между
членовете.
Структура на групите
Социалното влияние в групата се осъществява чрез груповите норми,груповите роли,
които са споделени очаквания за това как определени хора в групата трябва да се
държат, половите роли, груповата кохезия или характеристиките на групата, които
привличат отделните членове един към друг.
Нормативното социално влияние
Включва груповите норми и правила (които могат да бъдат подразбиращи се или
явни) за приемливи поведения, ценностите и убежденията на нейните членове.
74
Хората са социални същества и имат фундаментална потребност от общуване, която е
в основата на нормативните социални влияния, приобщаването и съгласяването, за да
бъдат харесвани и приети от другите.
Умения на учителя за управление на класа като група
 Знае и усеща ролите на всеки ученик в групата (например лидер, подстрекател,
доставчик на материали, храна, новини, съвест на групата, насилник и т.н)
 Знае какво обединява груповите членове. Например:
 Какво е ценно за тях
 Какви поведения се изискват от членовете на групата
 Техните интереси и постоянните теми на разговор (за коли, спорт, оценки, мода,
престъпления, дроги, видове музика
 Прави постоянни усилия да се свърже с групата
o Поздравява ги когато ги види
o Въвлича ги в разговор
o Говори с тях с уважение
o Дава им приятни напомнящи знаци за да се включат в желаното
поведение (вдигане на ръка, върши си работата) преди да започне часа
o Развива приятелски, сърдечни взаимоотношения с лидерите,
подбудителите и съвестта на класа
o Знае, че другите ще последват лидера (те) затова ги включва в
подготовката за задачата (писане на задачата върху дъската, закачане на
постери, включване на видео, четене на инструкциите към задачата)
o Държи лидерите и подбудителите да работят по задачата
o Използва кооперативно учене
 Подкрепя положително децата, когато са добри
 Никога не злепоставя, (кара да се чувства неудобно ученик) пред
останалите. Подобно действие ще накара ученика да защити своята
репутация и може да настрои целия клас срещу учителя
 Прави интересни уроци
 Свързва учебния материал с живота и интересите на
учениците
 Изпълнен с ентусиазъм и драматизъм в своята презентация за
да мотивира учениците да учат
75
o Разнообразява формите на презентиране (лекция, дискусия, 5 мин. видео,
писане и т.н)
 Използва хумор
Дезадаптивното поведение
Някои ученици изглеждат не ангажирани с учебната дейност и отчуждени в
известна степен от съучениците си. Подходите, които се прилагат към другите
ученици често не работят при тях. Изследванията показват, че най-важният фактор,
който определя успеха в училище е формирането на подкрепящо отношение с поне
един значим възрастен човек.
Драйкурс пръв идентифицира 4 основни мотива за дезадаптивното поведение:
избягване на неуспеха, внимание, отмъщение, власт. Тези мотиви предизвикват
подобни контра-чувства в хората, които ги обкръжават.
 Избягване на неуспех (мотив на ученика) – учителят се чувства неадекватен,
безпомощен, изпълнен със страх
 Търсене на внимание (мотив на ученика) – учителят изпитва раздразнение
 Гняв и отмъщение (мотив на ученика) – учителят изпитва гняв и иска да си
отмъсти
 Власт и контрол (мотив на ученика) – учителят изпитва инат и желание да се
наложи
Ако учителят действа под влияние на горните чувства, той лесно ще бъде отклонен
от първоначалните си намерения да учи учениците. Той ще се въвлече в ирационална
битка, която ще влоши ситуацията. Вместо това е добре да използва “новите” чувства
за да отгатне скритите мотиви на дезадаптивното поведение на ученика. По този
начин той ще може да вземе обмислени решения.
Изкуството да се правят компромиси е като силата на реката. Нищо на света не е
по-меко и отстъпчиво от водата. Тя е ненадмината в способността си да оглажда,
разтваря и променя най-твърдите камъни на пътя си.
Избягване на неуспех
Прочитане на примера и обсъждане в групата.
Какво мислите, че ще се случи, ако учителят приложи последици за неспазване на
правилата?
Защо момчето реагира така враждебно на едно безобидно изискване?
Защо момчето просто не каже, че не може да чете?
76
Поведение на учителката: “Чувам те. Какво ще кажеш да се върнеш на чина и аз
ще отворя буквара за теб.” Момчето се връща на чина и започва да работи с нея. Как
ще коментирате нейното поведение? (тя се предава, а момчето е спечелило; какво ще
си помислят другите деца?)
На неподходящото поведение трябва да се обърне внимание, но малко по-късно.
След като детето е работило с нея веднъж учителката може да сподели своите
наблюдения Четенето изглежда е трудно за теб. Как ми показа, че не обичаш да
четеш? Нормално е да се чувстваш нервен, когато някой те моли да правиш нещо
трудно, но не е нормално да ругаеш и да блъскаш чина. Какво мислиш, че ще
направят повечето хора, когато ти постъпиш така? Как ще накараш хората да
разберат чувствата ти ,без да ругаеш и крещиш? Това трябва да направиш
следващия път. Каква е последицата за неприличен език?
Ученикът е много по-склонен да слуша човек, който го подкрепя в криза,
отколкото възрастен, който го изключва.
Внимание
Прочитане на примера и обсъждане в групата. Учителката използва стандартните
техники за управление на поведението, но те не помагат.
Защо ученикът се държи така? Как се чувства учителката? (раздразнение, това
поведение било типично за този ученик)
Какво може да се направи?
Това е опит да се печели внимание с негативно поведение. Ако се опитаме да го
спрем, ще насърчим негативните прояви. По-добре е да се включи ученика в
конструктивни дейности, т.е. да му се обърне внимание заради негово позитивно
поведение (да помага на учителя, да изпълни някаква поръчка и т.н). Въпреки, че
подобни задачи се дават на деца, които се държат добре може да се използват и в
случая за да се приобщи ученика към класа.
Ако награждаваме позитивно ученика за прекъсването на работата по един
реактивен начин, това поведение може и да продължи да се случва. Проактивният
подход предполага да имате план как да държите този ученик зает, тъй като има ниска
търпимост към скука. Освен това този ученик има нужда да се научи как да търси
внимание по подходящ начин и как да се справя със скуката. Когато учителят се
сблъска с подобна ситуация, той трябва да си помисли: „Аз имам избор… Мога да му
дам негативно или позитивно внимание. Кой от двата избора отговаря на целта ми в
този момент?” по-късно “какво мога да направя в бъдеще за да съм проактивен и на
какви умения трябва да го науча в перспектива?”.
Гняв/отмъщение
Прочитане на примера и обсъждане в групата. Ако излетите след него и го
накарате да се върне и да загаси лампата, какво ще се случи?
77
Решението да го оставите да излезе без последици и да си продължите урока
може да е трудно за преглъщане, но в него има най-малко щети за всички. Учителят
осъзнава, че в тази ситуация има избор. Може да не е в състояние да контролира
поведението на ученика, но е в състояние да контролира своето поведение. Ако запази
самообладание и се фокусира върху първоначалната си цел, той няма да се чувства
принуден да реагира.
Подходът на игнориране може да се използва и когато ученик измърморва нещо
неприятно за вас под носа си и вие го чуете. Дали е добре да го накарате да го повтори
пред всички или да го игнорирате? Тези поведения трябва да бъдат коментирани в по-
късен момент.
Власт/контрол
Прочитане на примера и обсъждане в групата.
Едни от най-трудните за повлияване са учениците, които са мотивирани от
потребността за власт и контрол. Игрите на власт са форма на опозиционно
поведение. В тези ситуации учителят чувства безсилие. Ще има желание да наложи
силата си и да подчини ученика. Ученици, които се чувстват безсилни за големите
неща в живота си ще се стремят да контролират дребните неща. Учителят трябва да
прецени колко власт ще даде на ученика ако само със слагането на шапката си, той е
способен да доведе всички до крайно изнервяне. В случаи като този учителят трябва
да използва властта си за да не се стигне до това. Той може да напомни за правилото.
След това отговорността е на ученика. Ако избере да не се подчини ще понесе
последица след часа.
Какво ще си помислят другите ученици? Ако проактивно учителят ги е научил,
че ще използва „Планирано игнориране” (решение да не се обръща внимание на
поведенията в момента, в който се случват) те ще знаят, че правилата не са се
променили и нарушението ще бъде обсъждано с ученика по-късно. Те също ще са
благодарни на учителя, че вниманието му е фокусирано върху това да върши своята
работа – да ги учи.
Обобщение
Когато нещата си текат нормално и изведнъж се сблъскате със скала във вашия
поток, задайте си следните въпроси:
1. Каква беше моята първоначална цел?
2. Каква мотивация може да има ученика за това поведение?
3. Ще свършат ли работа традиционните интервенции (напомняне, последица,
отстраняване) в този случай или ще влошат ситуацията?
4. Какво мога да направя да приспособя поведението си веднага и да изпълня
първоначалната си цел (да предложа помощ, планирано игнориране, включване на
ученика)?
78
5. Какъв вид последваща работа е нужна за да развие ученика умения да изразява себе
си по социално приемливи начини в бъдеще?
Разговор с ученика в клас
Когато учителят види неподходящо поведение на ученика в класната стая често е
необходимо да го извика настрани и да се обсъдят с него действията му.
Стъпки:
Срещнете се с ученика колкото се може по-скоро след инцидента. Осигурете
уединено място.
Помолете ученика да разкаже отново какво се е случило (с уважителен и загрижен
тон на гласа). Изслушайте (наистина!) младия човек. Чуйте неговата гледна точка.
Незабавно (уважително) коригирайте всяко несъответствие, разлика в мненията или
лъжи, така че да сте сигурни че и двамата ще работите върху едно и също възприятие
на ситуацията.
1. Дискутирайте морала и учтивостта и попитайте ученика кое е правилно и кое е
погрешно в дадената ситуация. Дискутирайте чии права са накърнени и от кого.
2. Обсъдете модела на поведение на ученика. (Всеки ученик с поведенчески или
емоционални проблеми е склонен към стереотипни реакции при фрустрация).
Дайте му да разбере, че неговите особени, характерни поведения са
неприемливи в класната стая, училищния двор и не могат да бъдат толерирани.
3. Споразумейте се за нови поведенчески модели. Нека ученикът предложи други
възможни начини за овладяване на ситуацията, когато възникне отново.
Предложете му да изброи колкото може повече алтернативни реакции.
Запишете ги. Изберете една, която ще използва.
4. Очаквайте връщане към стари модели на поведение. Проведете втори разговор
за да отчетете прогреса на ученика. Очаквайте промяната да отнеме време за
повече разговори. Никога не се отказвайте от ученика. Признайте всяко
подобрение или усилие.
Дисциплинирането не е наказание
Тема: Детската агресия

Обикновено под агресия се разбира – реакция на някакъв срив – на дейност,
планове, ограничения, забрани или неочаквани трудности. Във всеки един от тези
случаи целта на такова поведение е отстраняване на възникналите препятствия. Това е
и най-честата причина за притеснение на родители и учители относно децата и
подрастващите – детската агресия.
79
Най-силното проявление на агресията е присъщо именно за детската възраст. Тя
се проявява много рано, още в силния плач на бебето, при малкото дете, когато нещо
му се отказва. Децата са раними и беззащитни, можеш лесно да ги обидиш и излъжеш,
но в повечето случаи детската агресия е своеобразен протест против поведението на
възрастните, отстояване на свои собствени граници и права. Детската агресивност
обикновено нараства в продължение на цялата предучилищна възраст и едва към
седмата година на детето започва да спада. Психолозите свързват този факт с това, че
на тази възраст децата вече овладяват нови начини за справяне с конфликтите, те имат
опит в „изпускането на парата” в игровите ситуации, стават по-малко егоцентрични
по-добре разбират чувствата и постъпките на другите. Но, всичко това се отнася за
нормата. Ако агресивността на вашето дете като привична реакция на препятствията и
забраните, не намалява, а се увеличава, то има повод за безпокойство. В периода на
детската агресия (до6-7 години) много зависи от родителите. И тук на нашите деца е
нужна по-скоро помощ и разбиране, отколкото строгост и наказание за
неприемливото от морална гледна точка поведение.
Агресивните деца всъщност са деца, попаднали в омагьосан кръг.
Многобройните изследвания показват, че причина за такова поведение най-често е
липсата на достатъчно внимание и разбиране от страна на възрастните. Но със своето
поведение малките агресори само още повече отблъскват от себе си околните, а
тяхната неприязън още повече засилва протестното поведение на детето. Нали именно
враждебното неодобрение на околните провокира детето и предизвиква в него страх и
гняв. Всъщност това поведение, което ние наричаме асоциално се явява отчаян опит
на малкия човек да възстанови социалните си връзки.
Тема: Трябва ли да се наказва агресивното поведение?

Направените изследвания (и нашия житейски опит) показват, че ако детето
веднъж постигне нещо чрез агресия и възрастните са му отстъпили, то и занапред ще
прибягва до този начин за постигане на своето. Но и наказанието за агресия води до
същия резултат. След наказанието детето може и да престане например да чупи
вещите си или да се бие с децата пред погледа на възрастните, но тази скрита и
потисната агресия, задължително ще се прояви на друго място, далеч от това, където е
наказвано, например в училище и не във вид на бой, а на обидни думи и грубо
държание. Агресията може да се насочи и към самия себе си (така наречената авто-
агресия) във вид на желание да си причиним болка, измисляйки за себе си всякакви
нелицеприятни истории и т.н. Така че, наказанието на агресията не снижават, а
80
напротив – повишават нейното ниво. Наказанието е най-яркия пример, който могат да
дадат възрастните на тази агресивност, пример за това, че тя напълно се вписва в
качеството на мярка за въздействие. Американски психолози през 1994 година
провеждат експеримент, в който се опитват да установят връзката между шамарите, с
които родителите „награждавали” малките агресори и степента на проявление на
тяхната агресивност. Резултатът от експеримента бил напълно очакван: децата, които
са били наказвани, в детската градина се държали по-агресивно от връстниците си,
които не получавали физически наказания.
Всичко казано до тук не означава, че родителите не трябва да реагират на
пристъпите на агресия на детето. Тук напълно подхожда така наречената
„поведенческа терапия” с правилото „стимул – реакция”. Нека детето да знае, че на
вас не ви харесва неговото поведение и вие си оставяте правото да го лишите от нещо
заради това: от компютър, телевизия, среща с приятели… Това не е задължително да
бъде изказано в директивна форма. Обяснете на детето, че неговото поведение влачи
след себе си последствия, нека то знае за това. Освен това много е важно също да не
забравяте да отбелязвате с похвала и поощрение всяко старание на детето да помогне,
да бъде послушно, да направи нещо хубаво.
И още едно важно правило, което трябва да знаят родителите на детето, склонно
към агресия: на него му е необходимо да се разтовари, необходимо е да бъде научено
да се избавя от натрупващото се напрежение, да му се даде модел как да използва
преливащата си енергия за мирни цели. Чешкият психолог Зденек Матейчик казва:
„ Ако детето няма възможност да ритне топката, то ще ритне своето другарче”.
Необходимо е вашето дете да има колкото може повече възможности да се
освобождава от натрупаната негативна енергия. Създайте му условия да
удовлетворява потребността си от движение. Това може да е спортна секция на
училище или спортен ъгъл вкъщи. Просто това трябва да е място, където е разрешено
на детето да прави каквото му се иска: да лази, да се търкаля, да хвърля топката,
Като правило, агресивните деца не могат да изразяват своите чувства, те ги
потискат, натрупват ги вътре в себе си, не говорят за тях и не се опитват да ги
разберат. В резултат – неизбежен срив вкъщи, пред близките, в позната обстановка,
където детето е свикнало да се отпуска. И това не носи на детето облекчение, защото
то започва да се чувства виновно, особено, ако е получило и наказание за поведението
си. Оттук следват още по-големи сривове по-нататък, и те ще бъдат още по-бурни и
по-продължителни. Предложете на детето да остане само в стаята си и там да изкаже
всичко, което му се е наслоило по адрес на този, който го е ядосал. Дайте му да
разбере, че вие нямате намерение да подслушвате на вратата и да го наказвате след
като чуете думите му. Ако много му се е натрупало, разрешете му да удря
възглавницата или дивана, да накъса няколко вестника, да напише на лист думите,
които му идват в главата и после да накъса написаното. Може още да посъветвате
сина или дъщеря си в момент на раздразнение, преди да каже или направи каквото и
да било, няколко пъти дълбоко да си поеме дъх и да прочете до 10. А може още да му
81
предложите да нарисува своя гняв, за да остане по-голямата част от него на листа.
Има много начини. Важното е да не си мислите, че с вашето дете се случва нещо лошо
и затова трябва да му се карате и да го наказвате. На малкия агресор му е нужно много
внимание, съвет, готовност за разбиране и помощ, а не крясъци и шамари.
Тема: Агресивността – вродена или придобита
Според психолозите, филолозите, етолозите и философите има спор относно
причините за агресивността. Едни смятат, че тя е вродено, инстинктивно явление, а
други – че този вид поведение се заучава. Спорът се води от векове и надали скоро ще
се разреши. Според схващането на Жан Жак Русо например за благородния дивак
(публикувано за първи път през 1762 г.) човекът е мило, щастливо и добро създание, а
обществото със своите ограничения му налага да бъде агресивен и го покварява.
Друга част от учените, поддържат схващането, че в естественото си състояние човекът
е звяр, чиито естествени инстинкти към агресивност могат да се обуздаят или
сублимират само с прилагането на мерки за опазване на обществения ред. Към
привържениците на второто становище принадлежи Зигмунд Фройд. Той смята, че
човек се ражда с инстинкт към смъртта – thanatos: насочен навътре и изразяващ се в
наказание, което човек налага върху себе си, и в крайната си форма това наказание се
превръща в самоубийство. Насочен навън обаче инстинктът към смъртта се проявява
във враждебност, разрушителни наклонности и убийство. Фройд е убеден, че тази
агресивна енергия трябва по някакъв начин да намери отдушник, за да не продължава
да се натрупва и да причини заболяване. Тази концепция може да се определи като
„хидравлична” теория, т.е. по аналогичен начин нараства налягането на водната маса
в контейнер : ако не намери отдушник за агресивността, тя ще доведе до взрив.
Според Фройд обществото играе основна роля в регулирането на този инстинкт и
помага на хората да го сублимират, т.е. да превърнат разрушителната енергия в
приемливо или дори полезно поведение. Някои учени отиват още по-далеч в
концепцията за вродената агресивност на човека като приемат, че в естественото си
състояние той не само е убиец, но безсмислената му разрушителна наклонност е
единствена по рода си сред животните. Така тези учени правят предположението, че
за да се нарече човешкото поведение „зверско” е оскърбление за другите видове,
различни от човека. Красноречив израз на това схващане дава Антъни Стор:
„Най-отблъскващите примери на човешката жестокост обикновено описваме
като зверски или животински и с тези определения подсказваме, че подобно
поведение е типично за животните, намиращи се на по-ниско стъпало на развитие от
нас. В действителност обаче крайностите на „зверското” поведение се проявяват само
у човека: свирепостта, която един човек може да прояви към друг човек, не може да се
сравни с нищо в природата. Печален е фактът, че ние сме най-жестокият и
безмилостен вид, който е стъпвал някога на земята, макар и да настръхваме от ужас,
когато във вестника или в учебника по история четем за жестокостите, които хора са
извършвали върху хора.”
82
Липсват убедителни или поне ясни доказателства по въпроса дали човешката
агресивност има или няма инстинктивен характер. Голяма част от доказателствата
всъщност почиват на наблюдения и експерименти, провеждани върху видове,
различни от човека. Цин Янкуо прави опит да опровергае мита, че котките дебнат и
ловят плъховете по инстинкт. Експериментът му е съвсем прост. Авторът отгледал
котенце и плъх в една и съща клетка. Котката не само че не нападала плъха, но дори
се сприятелила с него. Освен това тя не проявявала никакво желание да гони или
убива други плъхове. Този експеримент обаче не доказва, че агресивното поведение
няма инстинктивен характер. Той само показва как ранният опит може да потисне
агресивното поведение. В експеримент, описан от Иренойс Айбъл Айбесфелт е
установено, че плъхове, отгледани в изолация (т.е. без да са имали по-ранен опит да се
бият с други плъхове), се нахвърлят върху друг плъх, който е въведен в същата клетка.
Нещо повече, отгледаният в изолация плъх използва същия модел на заплаха и
нападение, който използват плъховете с опит. Наистина агресивното поведение може
да се модифицира с опита (както показва експеримента на Янкуо), но Айбъл
Айбесфелт показва, че не е необходимо агресивността да се научава. От друга страна,
въз основа на това изследване не би трябвало да се прави изводът, че агресивността е
непременно инстинктивна, защото както изтъква Джон Пол Скот, за да се докаже този
извод е необходимо да се наблюдават физиологични изменения в организма, които да
отразяват появата на спонтанна стимулация за борба в самия организъм. В
експеримента на Айбъл Айбесфелт стимулът идва отвън – появата на новия плъх
подтиква отгледания в изолация плъх към борба. От своя анализ на резултатите от
този експеримент Скот прави извода, че няма вродена потребност от борба : „ако
даден организъм устрои живота си така, че в него да няма външни стимули за борба,
той не ще получи никакви физиологични или психични увреждания, ако не проявява
агресивност”. Това гледище противоречи на твърдението на Фройд и фактически
означава, че не съществува инстинкт за агресивност. По мнението на Ленард
Бърковиц, един от най-изтъкнатите американски специалисти по въпросите на
човешката агресивност, хората се отличават коренно от останалите видове по това, че
научаването играе по-важна роля в тяхното агресивно поведение. У хората
агресивността е функция на сложно взаимодействие между вродените склонности и
заучените реакции. Редица данни подкрепят твърдението на Бърковиц, че
поведенческите модели, вродени у човека, са безкрайно гъвкави и податливи на
модификация. Което означава, че човек може да победи наследствеността чрез воля и
вяра. Стига да иска, разбира се.
Из „Домашна енциклопедия на здравето“
83
Литература
1. Алворд М., Бэйкер П. Как работать с агрессивными детьми. Видеокурс практической психологии.
Центр практической психологии «Катарсис», 1998.
2. Бандура А., Уолте Р. Подростковая агрессия. Изучение влияния воспитания и семейных
отношений. М.: Апрель Пресс, 1999.
3. Бэрон Р., Ричардсон Д. Агрессия. СПб: Питер, 1997.
4. Байярд Р.Т., Байярд Дж. Ваш беспокойный подросток. Семья и школа. М., 1995. о. Гиппенрейтер
Ю.Б. Общаться с ребенком. Как? М.: ЧеРо, 1988.
6. Гулдинг М., Гулдинг Р. Психотерапия нового решения. М.: Независимая фирма «Класс», 19г."
7. Кривцова С. Тренинг: учитель и проблемы дисциплины. М.: Генезис, 1997.
8. Оклендер В. Окна в мир ребенка. М.: Независ:;, мая фирма «Класс», 1997.
9. Нейхард Дж.Властелин эмоций. СПб.: Питер, 1997.
10. Мак-Кей М., Роджерс П., Мак-Кей Ю. Укрощение гнева. СПб, 1997.
11. Реан А. Агрессия и агрессивность личности. СПб, 1996.
12. Лоренц К. Агрессия (так называемое зло). М., 1994. 99 / 101
13. Лютова Е., Монина Г. Тренинг эффективного взаимодействия с детьми. СПб: Речь, 2000.
14. Самоукина Н. Игры в школе и дома. М., 1995.
15. Сидоренко Е. Тренинг влияния. СПб: Речь, 2000.
16. Фромм Э. Анатомия человеческой деструктивное -ти. М., 1994.
17. Фурманов И. Детская агрессивность. Минск, 1996.
18. Пилипко Н. Приглашение в мир общения. Ч. 2. М.: Перспектива, 2001.
19. Фонель К. Как научить детей сотрудничать? Ч. 1-3. М.: Генезис, 1998.
20. Элиум Д., Элиум Дж. Воспитание сына. СПб: Питер, 1996.
Източници: http://www.al24.ru/pdf_kniga_10117.html http://www.koob.ru/smirnova_t/
84
Превод от руски език – Кирил Кунчев.
Използвани източници:
1. Психологическа корекция на агресивното поведение при децата (Смирнова Т.П.)
2. Когато в класа ви има дете със СОП – Автори: Надежда Калоянова, Диана Циркова, Мимоза
Димитрова Редактор: Ненчо Попов Дизайн и предпечат: Надежда Георгиева Илюстрации: Ралица
Янева Печат: Ракурс АД
3. Из „За образованието и възпитанието на детето”
Център „Отворено образование“
София 2004
4. Из „За образованието и възпитанието на детето”
5. Из „Домашна енциклопедия на здравето“
85

Помагало за родители

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Помагало за родители

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

BG05M2ОP001-3.

018-0001 „Подкрепа за приобщаващо образование“

На участниците (родители, учители) се раздават картички с описание на проблемни

На участниците се раздават картички с описани проблеми ситуации. Предлага им се да

След като участниците усвоят знания и умения за съставяне на „Аз-послания“, е

Понякога родители и учители се оплакват, че в отговор на техните „Аз-послания“,

трябва да се изразявам с „Аз-съобщения“? и те просто губят увереност и се дезориентират как

Детето може да игнорира „Аз-посланията“ обикновено по следните причини:

-Възможно е: „Навлезли сте в неговите териториални води, вторачили сте се в някакъв

Да напомним! Ако вие имате намерение и декларирате пред детето предупреждение за

Предупреждението за санкции се отправя, за да може ученикът да получи сигнал и

Детето чете книги, а не уроците си, докато не се приберат от работа

Техниката на „цивилизованата конфронтация“ изисква тренировка и закрепване на навика чрез

-Опитайте се да „чуете“ какви чувства и преживявания откликват във вас (възникват).

-Запишете всичко в следната форма:

-След това постъпково от 1 до 5 в духа на „Аз-посланията“ запишете вашето „Аз-

-Проиграйте по двойки в ролева игра дадените „Аз-послания“ с цел, закрепване на

Развитие на навици за „активно слушане“.

На участниците се раздават картички, на които има едно изказване на събеседника и

Днес по време на часа по математика аз не разбрах едно от правилата и казах за

1. Ако съм те разбрал правилно, ти не си могъл да разбереш нещо от урока по

2. Ако правилно съм те разбрал, днес ти не си бил внимателен в часа по

1.Ако съм те разбрал правилно, ти отново си се борил с

2) Другият участник с помощта на способа „парафрази“ проверява, дали правилно е

3) След това партньорите сменят местата си.

Чрез способа „парафрази“ участниците се научават да слушат казаното от другия,

За детето е особено важно да разбере, че възрастният е чул неговите чувства,

За развитие на способности за слушане на чувствата на детето помагат следващите две

На участниците се раздават картички с различни ситуации. В лявата колонка е описана

Ситуация и разказ на детето Чувства на детето

На участниците се раздават картички с различни ситуации, описани в лявата колонка.

2.Бащата се връща от работа. Синът му се

3. Детето не успява да си подготви уроците Огорчение Ти си огорчен и разочарован. Досадно ти

2) Ако имате няколко такива ситуации, започнете с най-леката.

Ситуация Чувства на Отговор с назоваване

6) За отработване на навик и осмисляне необходимостта от тази „техника“, се препоръчва да

„активно слушане“ – партньора изпълнява ролята на детето у обратно. Накрая се споделят

Позитивните намерения на детето във фокуса на

Ситуация и думи на детето Намерения на детето

2.Майката влиза в стаята на детето и му Искам да разполагам със себе си.

„положителните намерения“ на детето и от тях да се избере главното.

Упражнението се изпълнява по двойки:

2) Задачата на другия участник е да разбере, какви „положителни намерения“

3) След това ролите се сменят.

На участниците се предлага да си припомнят ситуация, която се отнася до

1. Представете си ситуацията и обърнете внимание на маниерите в поведението на

3. Послушайте внимателно (мислено) тези думи, които обикновено детето казва.

Запишете своите наблюдения и изводи в следната форма:

предложено от Д. и Дж. Елиум).

а) Моето дете казва …

„Много важно е родителите да осъзнаят, че тяхното дете изначално е

Способи за саморегулация на емоционални състояния.

3. Дълбоко вдишване – силно напрягате само ръката (ръцете) от китката до рамото

В-блок „Шия“ (избягвайте резки движения).

5. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: завъртане главата вдясно, напрягане

6. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: завъртане главата вляво, напрягане

Упражнението се изпълнява 2 пъти.

9. Дълбоко вдишване: повдигане на единия крак (ъгъл 30 ° - 45 °) при задържане на

10. Дълбоко вдишване: повдигане крака – при задържане на дишането: издърпване на

Същото се прави и с другия крак.

12. Дълбоко вдишване: задържане на дишането: напрягане на носа („изгонване на

13. Дълбоко вдишване: повдигане на веждите и задържане на дишането: напрягане на

14. Дълбоко вдишване – задържане на дишането: силно напрягане горната част на

15. Представете си (визуализирайте) себе си в уютно място, където обикновено ви е