Professional Documents
Culture Documents
ДИПЛОМНА РАБОТА
ЗА
ТЕМА:
Изготвил: Проверил:
......................................................... д-р. Елена Колева
ДГ „.......” - гр. ..........,
Варна,
2019
Съдържание
УВОД:............................................................................................................................................ 3
ГЛАВА ПЪРВА.............................................................................................................................. 6
1.ДИДАКТИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА МУЛТИМЕДИЙНАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ......................6
1.1. Видове презентации........................................................................................................ 10
1.2 Prezi................................................................................................................................. 22
1.3 Microsoft PowerPoint.........................................................................................................24
1.4 Open-Sankoré.................................................................................................................... 27
ВТОРА ГЛАВА............................................................................................................................ 30
МЕТОДИЧЕСКИ ОСОБЕНОСТИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ ПО
МАТЕМАТИКА В ТРЕТА ГРУПА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА...................................................30
ТРЕТА ГЛАВА............................................................................................................................. 65
ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЛТИМЕДИЙНАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ В ПЕДАГОГИЧЕСКОТО
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ ПО МАТЕМАТИКА В ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА НА ДЕТСКАТА
ГРАДИНА................................................................................................................................ 65
ИЗВОДИ:..................................................................................................................................... 98
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:........................................................................................................................... 99
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА...................................................................................................101
2
УВОД:
Споделям думите на Джон Дюи: „Ако днес образоваме така, както сме
образовали вчера, ние ще откраднем бъдещето от нашите деца.“ Новото
поколение деца, които постъпват в подготвителна група и в училище, носят
отпечатъка на своето време. Голяма част от тях принадлежат към така
нареченото „дигитално поколение“, тъй като още от малки са заобиколени от
електронни играчки, които са с много и с различни светлинни и звукови
ефекти. При тази ситуация няма как да отклоним децата от дигиталното
поколение от забавленията им чрез електронни игри с компютър, таблет или
айфон. Ако оставим този процес неконтролируем и пренебрегваме
възможностите на компютърните технологии, рискуваме загуба на детския
интерес към процеса на обучение. Именно тези технологии поставят
съвременното дете в динамично променяща се образователна среда, с която то
привиква още в ранното си детство. Естествено е, че това дете ще търси
сходна среда и в детската градина и ако то не я намери там, ще изпитва
непрекъснат дискомфорт.
ХХІ век е векът на компютъризацията и автоматизацията. Днешният
свят процъфтява благодарение на бързите иновации. За да може личността да
се справя с трудностите, които времето налага в една или друга област, трябва
да се усъвършенства качеството на образованието. [1, с. 21-23]
Още през 1980 година С. Пейпърт отбелязва, че: „…компютърът може
да стане интелектуално оръжие, използвано от детето със същата
непосредственост, с която то използва молива и хартията, но с несравнимо
разнообразие… “ [29, с. 45]
Учителите следва да преодолеят традиционни практики и да се приучат
да включват в образователния процес и дигитални средства за обучение. В
този план педагозите би трябвало да се насочат към широкото използване на
3
електронни образователни игри, мултимедийни презентации, електронни
тестове и да ги превръщат в ефективни инструменти за овладяване на знания и
умения.
Правилното използване на съвременни образователни технологии
повишава ефективността на преподаването и ученето. За тази цел обаче е
необходимо използване на нови педагогически подходи, които позволяват
съвместна работа, общуване и мобилност. Такива обучаващи технологии
включват виртуални светове, интерактивни мултимедийни технологии,
безжични технологии и използване на мобилни устройства. [32, с. 101]
Интелектуалните провокации от Професионално – педагогическа
специализация, в която се обучавам; желанието да овладея нови методически
технологии – всичко това ме мотивира да избера дипломна работа на тема
„Провеждане на педагогическо взаимодействие по математика в трета
възрастова група на детската градина чрез мултимедийната
презентация“.
4
3. Да се създаде система от ситуации, в които се използва мултимедийната
презентация и да се анализира нейното влияние в процеса на
педагогическо взаимодействие.
4. Изработване на технически издържани и методически осмислени
презентации включени в различните етапи на ситуацията по математика.
5
ГЛАВА ПЪРВА
6
– за разлика от хората, те никога не са уморени да прочетат една приказка,
да обяснят някакъв факт или да изиграят дадена игра. [26, с. 201]
7
– постигане на по-голямо участие и по-лесно разкриване на вътрешната
същност на изучаваните явления и практическото им приложение;
8
Анализът на методическа литература за същността на презентацията ни
предлага няколко определения от различни автори. Група от тях (Любомир
Стойков, Валерия Пачева, Йорданка Факирска) я описват като средство.
Презентациите са мощно средство за предаване на послание на група от хора.
Те могат да се използват, за да се убеди аудиторията да предприеме
определена последователност от действия, да й се поднесе някаква
информация, да се потърси съпричастност или да се осигури форум за
дискусия по противоречиви или предизвикателни идеи.
Презентацията е средство за нагледно представяне на определена идея.
[29, с. 68]
Презентацията е помощното средство, с което се отбелязват ключовите
моменти в темата, обект на презентиране. [26, с. 56]
Според друга група автори (колективът на Национална програма за
развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и
подготовка , Ю. Тодоров) презентацията е метод.
Презентациите са метод за представянето на учебния материал като
система от ярки образи, изпълнени с изчерпателна и структурирана
информация. Те представляват своеобразен модел на активността и
инициативността на личността, на умението й да събира, обработва и
представя информацията.
Използването на мултимедийни презентации в обучението успешно се
превръща в нов метод на организация за активна и творческа работа на
учениците, като определено прави и усвояването на знанията по-интересно.
[24, с. 98.]
С. Пейпърт говори за компютърно базирана презентация . Определя я
като основана на организирането и представянето на информация пред
публика с помощтa на компютър .
С оглед на областта, която ни интересува, и приложението на
презентацията в образованието, приемаме определението на Ю. Тодоров като
9
най-точно. Презентацията цели обучаемият да възприеме дадена тема и да
обобщи нейното съдържание чрез включване на по-голяма част от своите
сетива. [24, с. 99 ]
Предизвикателството към образованието е да се въвеждат технологии и
техники, центрирани върху индивидуалната изява на всеки ученик и основани
върху интерактивността, за да се стимулират интересът и мотивацията на
обучаваните, с цел да се постигне качествено когнитивно и личностно
развитие.
Предизвикателство към нас е да успеем да организираме учебен процес,
отговарящ на необходимостта на новото поколение - да се подготви да живее в
свят, който самите ние не познаваме – света на бъдещето.
11
– презентация, направена в Power Point. Тези презентации са най-лесни за
създаване в Power Point - под формата на слайд шоу с добавяне на
анимация, звук и сценарий. Презентации от този тип могат да изглеждат
добре, ако са създадени от професионален дизайнер и всички негови
съставки - графики, текст, анимация - са направени в същия стил;
12
– 3D-презентация - информацията е представена с помощта на триизмерен
чертеж и триизмерна анимация. [13, с. 36]
1. Делова:
а) официална (доклади, отчети и др. );
б) официално-емоционална (доклади, отчети и др. пред колектива, пред
колеги);
в) с информационна роля ( слайд шоу с рекламна цел).
2. Учебна ( използвана при обучение в учебните дисциплини).
14
Според структурата и управлението:
1. Линейна последователност с твърда рамка (последователно представяне
на слайдове тип „плакати“). [33]
– четене;
– говорене;
– писане;
15
– лексикална страна на речта;
– стилистична;
– идейно-естетическа,
– идейно-емоционална;
– смислова;
– вербална;
– нагледна;
– за затвърдяване на знанията;
– за самостоятелна работа.
– [6, с. 215]
17
със структурирана и пълна информация, която учителят поднася. В този
случай се задействат различни канали на възприятие у децата;
18
– Картината в презентацията е водеща за детската активност, но
правилният подбор е задача на учителя.
– Баланс между видео и аудио информацията.
– Зададен времеви контрол в презентацията е нежелан, защото темпото на
работа с децата е непредвидимо. [5, с. 450]
Образователните възможности за използване на презентациите във
връзка с организиране на учебния процес са:
– индивидуализация на учебния процес;
19
Всички тези несъвършенства изместват функциите на психологическата
подготовка за усвояване на елементарни математически понятия. Утвърждава
се отчуждение на детето от живия контакт между учител и ученик.
Емоционалното общуване е по-бедно. Невъзможно е да се предвидят
неочаквани отговори, нестандартни въпроси и други.
L. Plowman изразява мнение, че често децата „кликат щастливо” и
вземат „произволни решения”, като в този случай интерактивността не може
да гарантира образователна стойност и смисъл. [ 34, с. 25]
Според Джуди Фланиган информационните технологии осигуряват
различна познавателна среда, която стимулира едновременно развитието на
моториката, емоциите, социализацията и познавателните умения. Компютърът
трябва да се използва в детската градина, за да представи и развие нови идеи.
Познавателните умения се развиват чрез решаването на познавателни задачи,
осигурени с различен софтуер. Децата се стремят да използват повече речта,
когато общуват с партньора си по повод на играта. Те създават картини,
разказват истории и слушат програми, които им говорят. Подобно на Морган,
и Фланиган смята, че децата използват компютъра като важно средство за
развитие на социалните си умения. Той включва и развива социални връзки и
подпомага съвместните игри. [26, с. 145]
В предучилищна възраст мисленето на децата е нагледно-образно. В
педагогическите ситуации чрез презентацията се използва илюстративен
дигитален материал. Онагледяването благоприятства за осмисляне от децата
на знанията и ги предпазва от механично заучаване. Възприятията са по-
пълни и трайни, когато са съчетани с подходящи практически дейности и
дидактични игри. За децата е трудно да се съсредоточат върху еднообразни и
безинтересни дейности, но в процеса на занимателни и учебни за тях игри,
които са създадени за пряката учебна дейност с помощта на презентация,
вниманието може да бъде доста устойчиво. В ситуациите на работата с ИКТ се
наблюдава значително увеличаване на стабилността на вниманието. Особено
20
при 6 – 7-годишните възпитаници, повратен момент в развитието на
вниманието настъпва, когато децата могат да го контролират. Когато детето се
научи да наблюдава целенасочено:
– по-лесно се справя със задачите;
21
– възможност децата/ учениците самостоятелно да търсят източници на
информация. [34, с. 45]
22
Keynote. Безплатната версия освен плеъра, дава 100 мегабайта за използване и
логото на компанията стои на изработените презентации.
Разпространението на презентацията може да се извърши с линк към
презентацията, вграждане в сайт или чрез разпространяване на свалената
презентация по e-mail, с флаш памет или по др. начин.
23
сложени още няколко.
24
„Landscape” ориентация. Софтуерът е създаден като удобна форма за
изобразяване на графична информация, която да подпомага лектора и допълва
презентацията му.
История
Microsoft PowerPoint е софтуер, създаден преди над 25 години. Той е част
пакета Microsoft Office и е в компанията на широко популярните Word и Excel.
Първоначално е бил разработен от Forethought Inc. под наименованието
„Presenter“.
На 22.05.1990 година Microsoft пуска на пазара своята версия, като част от
своя офис пакет.
Ако днес се върнем във времето и видим първата версия на PowerPoint по-
скоро може да ни „напуши смях“…
Един интересен факт за този софтуер е произходът на наименованието на
програмата.
25
Кой използва Microsoft PowerPoint?
Microsoft PowerPoint се използва от хора, работещи и развиващи се в различни
сфери – известни и наложили се професионални презентатори, анализатори и
маркетингови агенти, рекламодатели и инвеститори, дори графични дизайнери
и преподаватели.
Истината е, че колкото по-нетясно специализиран е даден софтуер, толкова
по-голяма приложимост ще има той в различни области.
Пример за това е точно PowerPoint. Той улеснява и подпомага работата на
толкова много професионалисти. Всъщност PowerPoint предлага множество
подходящи рамки, сенки и 3D ефекти, с цел запазване на еднакъв стил пре С
помощта на WordArt стиловете, намиращи се в раздела Drawing Tools, можем
да превърнем всеки скучен и безинтересен надпис като този….з цялата
презентация. С тази програма се правят диаграми. Можем да анимираме текст,
обекти, диаграми и слайдове в PowePoint. Анимацията на диаграмите става
чрез раздела Animations.
Стандартно PowerPoint се използва за:
Cъздаването на обучения;
Презентирането пред малки групи (например вътрешно-фирмени срещи)
Презентации пред голяма аудитория (например семинари);
Видео презентации в Интернет;
Уебинари;
Представяне и продажби на продукти (продажби) на живо и в Интернет;
Създаване на диаграми;
Електронни брошури;
Фото-албуми;
26
Бързи дизайн мокъпи;
Видео за интернет (тип screencast);
Прототипи за проекти;
Персонално портфолио;
Представяне на марка, проект;
Рекламна презентация на продукт;
27
Плаваща лента с инструменти (палитра от стил).
МЕНЮ:
Функции на етикетите:
При щракне, изберете подходящия цвят на линията.
При щракнете, изберете дебелината на линията.
При щракнете, изберете размера на гумата.
Изберете фон, който искате да използвате на текущата страница.
Като кликнете върху иконата "Фон", прозорецът показва следното:
бял фон;
решетка на бял фон;
черно обикновен фон;
решетка на черен фон.
Винаги създавайте нова страница, като кликнете върху иконата.
При продължително натискане на иконата "Страници" (без заглавната
страница) се появяват следните опции
добавяне на нова страница;
дублирайте текущата страница;
импортиране на страница (от файл).
Функции на етикетите
7 Преминете към предишната или следващата страница.
8 Изчистване на страницата без изтриване
страници (иконата номер 6 в лентата с инструменти по-долу).
Можете да използвате квадратния фон ръководство за писане: ако височината
на една буква е еквивалентна на височината на квадрат, писането е достатъчно
голямо, за да се вижда лесно от всяко разстояние.
Също така тази програма позволява използването на интернет с иконата, която
се намира в горе в дясно на екрана „Интернет“. Превключване в режим
„Документи“, трябва кликнете върху иконата "Документи" в лентата за
28
режими в горния десен ъгъл на екрана, за да се върнете в режим "Съвет",
трябва да кликнете върху иконата на борда в панела режими. Програмата
съдържа и много вградени игри и ресурси. В създадената папка Sankore при
инсталирането, която се намира в компютъра можем да поставим различни
картинки, които сме изтеглили или сами сме създали. С тяхна помощ ще
осъществим дадената ситуация.
Всички тези презентационни програми са само в помощ на учителя. Те са
негов помощник при осъществяване на учебно възпитателния процес.
29
ВТОРА ГЛАВА
30
свойствата и отношенията.
В детската градина съдържание по ОН „Математика” се реализира в пет
ядра:
- количествени отношения;
- измерване;
- пространствени отношения;
- времеви отношения;
- равнинни фигури и форми.
Основната цел на математическата подготовка е: стимулиране на
детското развитие чрез насочване на познавателните интереси на детето към
математическите характеристики на околния свят и тяхното диференциране,
чрез овладяване на обобщени способи при възприемането и оценяването им.
Цели се стимулиране на интелектуалното развитие на децата чрез:
изграждане основите на логико-математическото мислене, развиване на
сензорни способности и овладяване на сензорни еталони, обогатяване на
речника и свързаната реч. [17]
Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за
осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на
мотивация и увереност в собствените му възможности.
Основната цел за формирането на елементарни математически представи и
понятия е свързано с :
- Формиране на обобщени количествен представи и овладяване на умения
за сравняване и оценяване на количествени отношения;
- развитие на образното мислене у децата чрез овладяване на обобщени
начини за извършване на елементарна математическа дейност;
- възпитаване на съобразителност, находчивост, гъвкавост на мисленето;
самостоятелност, пространствено въображение, усет за ритъм и
симетрия.
Формиране на елементарни представи за:
31
- числата от едно да десет и отношенията им в числовата редица;
- графични знаци;
- добавяне и отнемане на един или два обекта;
- величини и измерването им;
- пространствени отношения, направления, посоки; развитие на умения за
ориентиране в пространството;
- време и възприемането на часовника като уред за измерването му;
- основни геометрични фигури и сравняване на формата на предмети
и обекти с тях.
С изпълнение на зададените цели се очакват и следните очаквани
резултати по образователни ядра.
По образователно Ядро „Количествени отношения“ :
- Брои до десет в прав ред.
- Определя реда на обект в редица от пет предмета.
- Определя броя на обекти до 5 и ги свързва със съответната цифра
на числото.
- Подрежда две множества в зависимост от броя на обектите в тях (до
десет обекта).
- Подрежда редицата на числата до 5.
По образователно ядро „Измерване“ :
- Назовава и показва широчината на предмет.
- Подрежда пет предмета във възходящ и низходящ ред по височина
и дължина.
- Измерва дължината, като използва „лентичка“ или друг предмет.
По образователно ядро „Пространствени отношения“:
- Определя мястото на предмети в пространството, като използва
съседство, вътре, вън.
- Установява пространствени отношения между обекти (между два
обекта; между повече обекти; на всеки спрямо всеки).
32
- Определя посоките нагоре, надолу, напред, назад, наляво, надясно.
- Назовава части на собственото си тяло, като определя лява/дясна
ръка, ляв/десен крак, ляво/дясно ухо/око.
- Ориентира се в двумерното пространство (по план, в квадратна
мрежа, лабиринт).
По образователно ядро „Времеви отношения“:
- Разбира редуването на три денонощия (вчера, днес, утре).
- Ориентира се в последователността на сезоните.
- Разбира информацията, която съдържа календара.
По образователно ядро „Равнинни фигури“:
- Различава и назовава правоъгълник.
- Комбинира познати геометрични фигури.
Продължава алгоритмични поредици от познати геометрични фигури. [14]
В ДГ целта на основната форма на педагогическо взаимодействие е
педагогическата ситуация, която протича предимно под формата на игра.
Основна форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата
ситуация, която протича предимно под формата на игра. Педагогически
ситуации се провеждат само в учебно време и осигуряват постигането на
компетентности, съобразно държавните образователни стандарти по
образователни направления.
Педагогическите ситуации се организират само в учебното време.
Според психологията ситуацията е жизненото пространство на човека.
Педагогическата ситуация осигурява:
- Субект - субективно взаимодействие.
- Дискретност на педагогическото въздействие.
- Осигурява индивидуализация на педагогическото взаимодействие.
- Мотивация на децата.
Може да предразполага към вариране на образователното съдържание.
33
Чрез педагогическата ситуация се преодолява авторитарно – империчната
насоченост на педагогическия процес. Тя превръща детето в партньор,
сътрудник, заинтересован от процеса на дейността и резултатите.
Според броя на участниците те са фронтални - обикновено участва цялата
група; групови и индивидуални.
Видът на ситуацията зависи и от някой обективни условия като:
– мястото, пространствата, материално - техническата база, дидактичната
осигуреност.
Основните характеристики които трябва да има една ситуация са:
Значимостта и за детето;
- Локалност – всяка ситуация се извършва „тук и сега“.
Определя се позицията на детето и учителя н нея. Не е възможно човек да се
намира в две или повече ситуации.
- Обозримост – това е възможността да се обхване
съзнателно
връзката между отделните елементи.
- Обърнатост – това е възможността да активираме
миналия опит
на децата. Учителят трябва да си даде ясна сметка „ Какво знаят децата“.
„Какво могат“ Въз основа на това се определя средата и начина на
взаимодействие, като този начин би осигурил максимална активност у тях.
Какво осигурява една педагогическа ситуация:
- Субект-субектни форми на взаимодействие.
- Дискретност на педагогическата стратегия.
- Активно формиране на механизми за саморегулация.
- Диференциация и индивидуализация; на взаимодействието.
- Вариране на образователното съдържание.
Обединяване на индивидуалните и груповите потребности, на
педагогическите и жизнените ситуации.
34
При организиране на ситуацията учителят включва разнообразие,
гъвкавост, динамика. За да осъществи очакванията с учителят трябва да
предизвика детския интерес, да го задържи, да стимулира активността на
децата. Добрата стратегия за това е проблематизаране на ситуацията.
Това става като насочи групата към новото, неизвестното, като
едновременно с това е подготвил информация, демонстративен материал. Във
всяка една ситуация учителят се ръководи по определена методика.
Методиката на обучението по математика в начален етап на училищното
образование е теоретична наука с приложен характер и е от системата на
педагогичеките науки.
Методиката дообогатява общата Дидактика, Психологията, диагностика на
учебните постижения като конкретизира всички дидактични и психологически
закони и закономерности. Тя има съществено значение за дидактичната
осигуреност на реалната практика, защото предлага учебни програми,
методически указания, стандарти, изисквания към работата на учителя.
Съдейства за модернизирането на предматематическия процес относно
дидактичната му осигуреност - книга за учителя, сборници с дидактични игри,
забавни книжки, работни картони за децата. Методиката предлага съвременни
форми на работа и методи на обучение, нови дидактични средства, тя има
значение и да запознае учителя с методите, средствата, подходите на
стимулиране познавателната дейност преди постъпване на децата в училище.
Тя допринася за повишаване професионалната квалификация на учителите. [9]
Обект на методиката на обучение по математика в начален етап е процесът
на обучение в начален етап.
Предмет на методиката на обучение по математика в начален етап са
компонентите на процеса на обучение и тяхната взаимовръзка.
Целта на процеса на обучение е желаното състояние на учебните
постижения на обучаваните.
Елементи на процеса на обучение: учител, деца, методи, форми, средства
35
Ученици:
Основна функция и задача на обучаемия е ученето.
- Личностната мотивация.
- Осъзнаване на целите.
- Самоконтрол.
- Навици за учене.
- Желание за житейска реализация
(фактори със съществено значение за крайния резултат от процеса на
обучението).
Овладяването на елементарните математически понятия се реализира с
помощта на методите, похватите и средствата за формиране на представи за
основни математически понятия, целите и задачите на математическата
подготовка, математическото съдържание и разкрива закономерностите и
отношенията.
В педагогическата литература [33] се дават определения за понятието
метод и похват и се подчертава значението на правилния им подбор при
педагогическото взаимодействие. Обикновено методът е начин, способ, път за
постигане на определена образователно – възпитателна цел или
взаимосвързана и целенасочена дейност на обучаващи и обучаеми, насочена
към решаване на конкретни познавателни задачи. Похватът е елемент на
метода. Системата от похвати напълва със съдържание даден метод.
Методите на обучение са съвкупност от подходи и техники, които
отразяват формите на взаимодействие на учащите и учителя в процеса на
обучение. Методите са път, начин за постигане на определени резултати в
познанието и практиката. [1]
Според Андреев „метод“ и „начин“ са синоними. П. Радев свежда общите
характеристики на метода до:
– систематичен начин за правене на нещо;
– процедура и техника за правене на нещо;
36
– внимателно организиран план, който да контролира начина, по който се
прави нещо;
– логично предвидена практика или систематичен процес за постигане на
определени цели с точност и ефективност, обикновено в една подредена
последователност от фиксирани стъпки;
– поредица от стъпки, които са различни в зависимост от конкретните
дисциплини или разглеждани проблеми. [20]
В детската градина учителя използва разнообразни методи за стимулиране
на познавателната математическа активност на децата. За детската градина е
прието методите да се класифицират на практически, нагледни, словесни и
игрови методи. При подбора им са от значение целта, задачите и
математическото съдържание, индивидуалните и възрастовите особености на
децата, дидактическата осигуреност, личните предпочитания на прилагащия
метод, конкретните условия за работа.
Използват се словесни методи: беседа, разказ, обяснение, които се съчетават
с нагледно практическите и игрови методи.
Обяснението е словесен монологичен метод, чиято цел е да
изясни и допълни дадена информация, получена от други методи.
Обяснението се съчетава с демонстрацията и упражнението. По време на
демонстрацията учителят използва пояснение и разяснения на правилата
за действие.
Разказът е словесен монологичен метод, който се използва в
трета и подготвителна група. Пред децата се поставя художествено
изложение, в което са закодирани математически факти или отношения
между обекти.
Беседата е словесен диалогичен метод, същността на който е да се
задават въпроси и да се изискат отговори от децата с цел формиране на
математически представи. Съществуват различни класификации на
37
метода беседа:
– беседа според дидактическата цел;
– беседа според вида на преобладаващите въпроси , провокиращи,
различен вид познавателна дейност.
Въпросите са основните похвати на една беседа. Тя е един от най-важните
методи в обучението и възпитанието на децата.
Водещ при формиране на елементарните математически представи е
практическия метод. При него се усвояват начини за действие с предмети или
техни заместители и на тази представа възниква определена представа за
математическия обект или отношение. Според А. А. Столяр [22,с.115]
характерните особености на този метод са :
- Изпълнение на разнообразни практически дейности, които са
основа за умствените дейности;
- възникване на представа като резултат от практически
действия с дидактичен материал;
- развитие за навици за броене, измерване, изчисления и
разсъждения в най-елементарна форма;
- използване на елементарни математически представи в
практическата дейност, бита, играта, труда.
Практическия метод предполага организация от упражнения. В
упражненията често се внася игрови елемент: внасяне на сюжетен герой,
създаване на провокационни моменти, театър на маса, куклен етюд, създаване
на емоционална сюжетна основа за провеждане на упражненията .
Освен упражненията към нагледно-практическите методи се отнасят още:
демонстрацията, дидактичната игра, моделирането.
Упражнението се изразява в уточняване, разширяване и
систематизиране на получените знания и формите на умения и навици чрез
многократно извършване на определени действия. Упражнението е основният
38
нагледно - практически метод в детската градина и затова се проявява под
различни форми:
- Колективно упражнение с илюстративен характер – в началото на
заниманията децата се въвеждат в ситуация илюстрация.
- Индивидуално упражнение с оперативен дидактичен материал.
- Дидактична игра със затвърдяващи функции като форма на упражнение.
Демонстрацията е основен нагледно – практически метод с действен
характер. Същността му се изразява в показване от учителя на дидактически
средства и начини за действие с цел овладяване на математическите знания и
умения.
Моделирането е свързан с понятието модел. Моделирането е
съвременен нагледно – практически метод, същността на който се изразява в
създаване на модели на математически понятия и отношения и използването
им при формирането на математически представи у децата.
В детската градина се използва предметно моделиране и знаково моделиране,
които имат различни видове според характера на математическите понятия:
- предметно - образно моделиране;
- предметно – схематично;
- таблично – знаково;
- схематично – знаково ;
- графично - знаково математическо моделиране;
- идеални образни и лого – математически модели.
Дидактичната игра е педагогически феномен - тя е и метод, и
средство, и форма на педагогическото взаимодействие. Дидактичните игри
могат да се класифицират според математическото съдържание и според
характера на дидактичния материал:
- Предметни игри използват се природни материали, обемни
предмети,макети, играчки;
39
- печатно – графични игри – в основата на играта са картонените
цветни основи;
- словесни игри – построени на основата на въпроси и отговори.
Използват се гатанки, стихчета, скороговорки.
- Контрол и оценка са по слабо прилагани в детската градина.
Основни са устният контрол и оценка.
- Методи на познание – това са наблюдение и експеримент,
сравнение, анализ и синтез, конкретизация и специализация, абстрахиране
и обобщение.
Основният метод за проследяване на постиженията на децата е включеното
наблюдение. То е процес от целенасочено наблюдение на детското поведение
в различни ситуации, в различни режимни моменти, в различни среди, по
време на ежедневните занимания в продължение на цялата учебна година.
Наблюдението е един от многото начини за събиране на информация
относно функционирането на децата като цяло.
Детската градина е „сцената”, на която децата играят и проявяват своите
чувства, емоционални реакции, двигателни и езикови способности, творческа
дейност, отношението към другите деца в групата и по този начин изразяват
своите типични черти от характера си.
Цели на наблюдението:
- С помощта на информацията, получена чрез наблюдението
детската учителка постига следните цели:
- Опознава индивидуално развитие на децата чрез установяване на
техните характерни възрастови и индивидуални особености: нужди,
способности, обноски, ограничения и затруднения.
- Планира индивидуална програма за развитие на детето
през учебната година.
- Похватите са основните съставки на метода или са негови
нюанси и те са:
40
Нагледно
практически похвати Словесни похвати Игрови похвати
Класифициране Въпроси Внасяне на
сюжетен герой
Обследване Указания Театрален етюд
Налагане Устен контрол Театър на маса
Прилагане Инструкции Подвижни игри
Възпроизвеждане Гатанки Музикални игри
Композиране Поощрения Конструктивни
игри
Изравняване Частични оценки Автодидактични
игри
41
запознаваме децата с мерките, а само чрез условната мярка, която трябва да се
налага цели пъти, за измерване на течности се използва условна мярка - чаша.
- Словесни похвати - развиват се мисловни операции в тяхното
единство, тренира се паметта и се активизира творческото въображение. Тук
отнасяме различни въпроси, загадки, разказчета чрез подходящи въпроси се
подпомага усвояването на новите знания, а загадките са приятна дейност за
децата.
- Игрови похвати - създава се интерес, насочват към разбиране и
осмисляне на учебното съдържание, осигуряват устойчивост на вниманието.
Към тях отнасяме: дидактични игри, театър на маса, музикални игри, авто-
дидактични игри.
В детската градина играта е. Игровият метод има своето специфично
значение и модификации. Играта придава на обучението по математика по-
жив и по-привлекателен характер. Тя е особен начин за отражение и усвояване
на действителността чрез собствената дейност на въображаем план. Тя
изпълнява важни педагогически функции, особено когато е подходящо
включена в цялостния учебно-възпитателен процес. Известно е, че играта е
основна и доминираща дейност в тази възраст. Променената социална и
дидактическа ситуация поставят нови предизвикателства в полето на
изследването и използването на игрите в педагогическия процес,
необходимост от обосноваване на нови идеи, педагогически концепции,
стратегии и системи от цели и подходи при реализиране, дефиниращи
нови педагогически решения, същностни интерпретации, определящи
използването на играта в педагогически контекст. Те са условие и
дефиниция за системно изследване на играта, структурирано в основни
направления [1] и формулирането на адекватни на принципите на
постмодерното мислене основания за същността и използването на играта,
формулиране на ясни педагогически цели и обоснована познавателна и
42
формираща насоченост в основата на стратегии и подходи за конструиране
на нови игрови модели и технологии.
В играта основни процеси са:
- Моделиране, способ с основно съдържание социалните
отношения между възрастните, тоест, моделиране на условия и мисловни
модели в специфични игрови условия.
- Опосредстване – процес на опредметяване и разпредметяване като
специфична черта на човешкото познание в цялост, но не като
универсалност на формата на приложение, а даваща възможност за
самостоятелно намиране на нови негови форми на приложение.
Дидактическият път за развиване на детското мислене е решаването на
задачи, чието съдържание или начин на решаване са свързани с определена
локална характеристика на мисленето. Децата могат да решават
„математически задачи“ само ако те са преведени на разбираем за тях език.
Такъв превод на математиката в детската градина са т.нар. математически
игри. Познатите класификации на игрите в детската градина не могат напълно
да отразят възпитателното им въздействие върху детското мислене. Затова за
математическите игри Д. Гълабова представя нова класификация според
основното познавателно действие. [9]
Групи игри според основното Подгрупи математически
познавателно действие игри
I. Игри за сравняване на обекти, 1.1 Игри за описание свойствата
развиващи аналитичното мислене на обектите
1.2 Игри за съотнасяне на
обекти по дадено свойство
1.3 Игри за идентифициране на
обекти
1.4 Игри за съотнасяне на обект
43
„един към един“ при дадено
количествено отношение
II. Игри за класифициране на 2.1 Игри за адитивна
обекти, стимулиращи обобщеност класификация
на мисленето 2.2 Игри за мултипликативна
класификация
2.3 Игри за откриване на
нарушен принцип на класификация
III. Игри за подреждане на 3.1 Игри „ритмични поредици“
обекти, стимулиращи чувството за по дадено правило
ритъм и алгоритмичното мислене 3.2 Игри „сериационни
поредици“ по дадено правило
3.3 Игри „адитивни и
множествени сериации“ за
откриване правилото за подреждане
конструирани редици и
попълването им
IV. Игри за осмисляне 4.1 Игри за разбиране на
инвариантността на величините количествената инвариантност
4.2 Игри за осмисляне на
геометричната инвариантност
4.3 Игри за осъзнаване на
съхранението на обема, масата
44
тип
5.3 „Координатни мрежи“ за
ориентиране в мрежа от квадрати
VI. Игри „Преобразуващи 6.1 Игри за преобразуване на
машини“ за стимулиране на обекта по „команда“
образно – схематично и оперативно 6.2 Играта за преобразуване на
мислене обекти чрез обратното на даденото
действие
48
предпоставка и условие за усъвършенстване на познавателната дейност и на
математическото им развитие.
Основа за опознаването на количествените и качествените характеристики на
предметите и явленията са сензорните процеси и по-специално възприятията и
представите за форма и големина, за пространствено разположение на
предметите и тяхното количество. Децата опознават тези свойства, качества и
отношения по практически път, действайки с реални предмети. В
предучилищна възраст е важно да се обучават целенасочено в овладяване на
отделни похвати и обобщени способи за обследване: прекарване на ръката и
проследяване с очи на контурите на предмети, налагане на ленти една върху
друга за сравняване на дължината, съпоставяне на една група с друга по
количество, за уточняване на отношенията „повече“, „по- малко“, „поравно“.
Така се извършва сравняване на предмети по форма, величина, количество.
Съпоставят се откритите признаци с тези, които детето вече познава.
По-високо равнище при ориентиране в математическите отношения се
осигурява чрез овладяване на умението за ползване на общоприети еталони: за
форма – геометрични фигури, за величина – мярка за дължина, за обем и др.
Овладявайки подобни знания, децата получават комплекс от мерки и еталони,
с които могат да съпоставят качества и да намерят мястото им сред другите.
Изграждат се елементи на логическото мислене, паметта, което води до
умения да разкрива математически отношения и зависимости и формира
елементарни представи за число, форма и време.
За овладяване на елементарни математически представи от детето в
предучилищна възраст, детския учител трябва да се съобрази с когнитивните
му възможности. Детските усещания, възприятия , представи, памет,
мислене , въображение, внимание са различни от тези на възрастния. За да
разгледамe спецификата когнитивните стратегии при овладяване на
математически представи трябва да сме запознати с когнитивните процеси на
49
детето. Онтологическото им развитие у детето е съотносимо на
филогенетичното развитие на човека.
- Развитието на възприятието е централен познавателен процес през
детството. В предучилищна възраст възприятията са все още конкретни и се
свеждат най-вече до добро разпознаване на основните цветове и форми.
Пространственото възприемане за цялост не е добре диференцирано, тъй като
не е стабилизирано ляво – дясната ориентация. Обучението по математика
съдейства за превръщането на възприятието в съзнателно и целенасочено
наблюдение.
- Вниманието е неволево и води до разсейване. Вниманието им се спира
на несъществуващи качества за математическото разглеждане. Игровите
похвати насочват детското внимание към лого-математическите връзки.
- Паметта е нагледно образно. Запомнянето е преднамерено. Децата не
бива да запомнят механично правилата и рецепти за действие.
- Мисленето се отличава със синкретизъм – глобално познаване на
нещата, без да разграничава основното от допълнителното.
В детската градина децата се запознават с различни технологии, които
стимулират интереса на децата към математика и решаването на логически
задачи. В ситуациите по математика широко приложение намира
мултимедийната презентация, работата с интерактивна бяла дъска и
многомишковата технология. [9]
В последните години особено много се говори за интерактивните методи
за обучение. Те са известни отдавна в образованието, но сега се рекламират
като съвременен модел да изграждане на образова- телния диалог. Редица
техни особености се дължат на постановките, които определят същността
им.[12]
Интерактивност (диалогов характер) – тя определя ефективността на
процеса на обучение и е „фундаментален механизъм за придобиване на
знания и развитие на познавателните и физически умения.
50
- Обучението е акт, процес, опит, а не цел.
- Обучението е активно усилие. Преподаването трябва да
Активизира резултатите от активното (диалогово) обучение са по-добри от
тези при пасивното.
- Децата трябва да са активни в своето собствено възприемане и да
вземат активно участие в ученето на съучениците си.
- Децата трябва да са включени в множество изследователски
действия.
- Различните хора се учат по различни начини.
- Да се поощрява креативността. Възможност за избор и
разнообразие от образци на взаимодействия.
- Да се поощрява дивергентното (индиректно, “странично”,
нетрадиционно, творческо, широко, открито, асоциативно) мислене при
решаване на проблеми.
- Създаване на привлекателна обкръжаваща учебна среда за
учениците.
- Баланс между лидерството на учителя и инициативата на
ученика/детето/.
- Новото обучение трябва да се основава на съществуващата основа:
знания (schema) и умения.
- Интерактивността изисква и интердисциплинарен подход.
- Възможност за осигуряване на съдържателна и релевантна обратна
връзка.
Интересна е позицията на В. Гюрова и В. Божилова. Според тях едни
и същи методи могат да се срещнат и като методи и като техники. Те считат,
че двете понятия трябва да се разграничават в зависимост от целите, за които
се прилагат и времето, което отнемат. От тази гледна точка една и съща
дейност или действие може да се определи като метод или техника. Според
същите автори методът е начин на действие или дейност за постигане на
51
определена цел и изисква повече време за разлика от техниката. Техниката
може да бъде самостоятелна дейност, но може да бъде и част от метод. [10,
с.44-45]
52
детската индивидуалност, разгръщане на детската инициативност и
въображение. [1]
Друга възможност за реализиране на интерактивен образователен процес е
голямото разнообразие от методи и средства, които превръщат децата от
пасивни наблюдатели и консуматори в активни партньори и творци на
собственото си знание. Интерактивните методи изискват партньорски
взаимоотношения и диалогов вид комуникация между децата в малката група
и между всички участници в дейността.
Използването на интерактивни форми, методи и средства спомага за
преодоляване на бариерите в общуването, стимулира мисленето, генерирането
и обменянето на идеи. Всеки участник в образователния процес се изявява със
собствен принос в развитието на учебната среда. Интеракцията спомага за
изясняване на вижданията, за толерантност в общуването. Тя предполага
умение да се изслуша, възприеме, обсъди друго виждане, мнение или
отношение, различно от собственото.
И. Иванов разделя интерактивните методи на три вида: ситуационни,
дискусионни, опитни или емпирични. [12] Ситуационните методи авторът
определя като „най-обещаващата новост в дидактиката на 20. век”. Към тях
включва: метод на конкретните ситуации (кейс-стъди), казус, симулация, игра,
ролева игра, драматизации. Дискусионните методи са анкета, беседа,
дискусия, мозъчна атака, обсъждане, дебати. Като опитни (емпирични) методи
са определени: метод на проектите, експеримент, моделиране и други,
основаващи се на диалога.
1. Ситуационни методи
Ситуационните методи са най-обещаващата новост в дидактиката на ХХ
век, конкурираща се само с приложението на компютъра и мултимедията в
образованието. Те се използват за имитиране на професионална или
организаторска дейност за учебни цели..
53
Ситуационните методи заемат важно място в учебния процес - за
илюстрация, за получаване на обратна връзка, за формиране на умения и
навици, за тренинг, за затвърдяване на знанията и уменията, за проверка и
оценка.
1.1. Метод на конкретните ситуации (кейс-стъди)
При този метод цел на обучението е развитието на определени качества
на мисленето - любознателност, разсъдливост, мъдрост; личностни
качества - твърдост, отговорност.
1.2. Казус
Казусът е възможно най-близко до действителността описание на реална
ситуация за вземане на решение. Описват се възможно най-много факти, а не
само тези, които са нужни на задачата за анализ и вземане на решение.
Познати са следните видове казуси:
- за вземане на решение (много информация и точно описание на
обстановката);
- за преценка (информация плюс готово решение заедно с
аргументацията); за намиране на проблема (много информация - и
излишна);
- информационен казус (описание на проблема без информация);
- за проучване (наблюдава се направо в практиката).
1.3.Симулация
При симулацията участниците извършват определена дейност в условия
възможно най-близки до условията на реалната ситуация. Методът е полезен,
когато за изпълнението на някои задачи се изисква практика, а не е възможно
да се упражнява съответната дейност. Методът позволява на участниците да
приложат пряко усвоеното.
1.4. Игра
Играта е вид симулация, изискваща активно участие, което позволява
приложение на усвоените знания. Имитира се реална дейност в една или
54
друга изкуствено създадена ситуация. Участниците или изпълняват
определени роли, или са активни зрители (жури). Предназначението й е да
формира умения и навици за реални действия. Ефективността (време) е 4-5
пъти по-висока в сравнение с традиционните методи. Играта разнообразява
често задавани упражнения. Тя не притеснява участниците и е забавна и
привлекателна. Чрез забавните моменти много лесно се постига сплотеност в
групата и се осигурява по-отворена атмосфера на взаимно внимание. Тя
спомага за ефективното насърчаване на комуникацията, поради това е особено
подходящ метод за по-свити ученици или за участници, които не се познават.
Изисква се време за обясняване на процедурата и правилата, както и за
снабдяването с необходимите материали. Играта увеличава интереса към
обучението, развива самостоятелност у учениците, запознава ги с ролевата
структура на дейността. Тя служи за трансфер на знания и формира базисни
социални умения. Учителят най-често е арбитър.
Игровата дейност за учебни цели се основава на следните принципи:
активност, динамичност, занимателност, изпълнение на роли, колективен
характер (работа в екип), моделиране на дейността, обратна връзка,
проблемност, съревнователност, резултативност, самостоятелност,
системност. При нарушаването на тези принципи се получават грешки, от
които най-често срещаната е игра заради самата игра, когато се пренебрегне
учебната цел. При ролевата игра учениците са склонни да сливат в съзнанието
си хипотетичното и реалното по отношение на някаква дейност или функция и
в резултат играейки, я изучават. Участниците симулират определена ситуация
за разиграване на това, което са усвоили или правят това с цел развиване на
нови способности. Участникът може да се конфронтира с друг човек и ще
трябва да отговаря на въпроси, да направлява проблема в различни посоки или
да отговаря на критики.
Счита се, че ролевата игра развива у участниците редица социални умения:
за комуникация (формулиране на становища, изслушване на мнения, вербално
55
и невербално изразяване); за сътрудничество; за преговаряне и договаряне; за
преодоляване на конфликти. В основата на ролевите игри е разбирането за
социалните роли.
2. Дискусионни методи
Ще бъдат разгледани дискусионните методи анкета, беседа,
брейнсторминг, дискусия, обсъждане, дебати.
2.1. Анкета
Анкета е свързана с определен проблем, който трябва да се реши, тя
въвлича в колективно обсъждане, намаляване на разногласията, формулира се
компромисна теза.
2.2. Беседа
При беседата обсъждането е по-открито, целта е по-скоро междуличностно
разбиране, отколкото отговор на специфичен въпрос или проблем. Счита се за
идеалния случай на педагогически комуникативни отношения. Учителят
задава въпрос, ученикът отговаря, учителят коригира отговора. Въпреки
очакванията, че този модел ще е зависим от социокултурния контекст, се
оказва, че не е така.
2.3.Брейнсторминг
Брейнсторминг (мозъчна атака, колективно генериране на идеи) е създаден
през 1953 г. от Алекс Осбърн [19, с. 231] и представлява форма на съвместно
обсъждане на идеи. Той е процес за генериране на нови идеи от колективната
мъдрост и синергия на групата. Процедурата включва два етапа: “Генерация
на идеи” – осигуряване на неограничен брой идеи без контрол от съзнанието.
2.4. Дискусия
Дискусията е процес на взаимодействие, контролирано от учителя,
посредством което участниците усвояват информация и опит. Дискусиите
могат да бъдат: импровизирана, регламентирана (ръководена от учителя или
от ученик), представлява свободен обмен на мнения, не формална, не
регламентирана дискусия, работа в обособени малки групи.
56
2.5. Обсъждане
Обсъждането е техника много близка до дискусията. Общото е
технологичната реализация, а различното – предметите на обсъждане, които са
конкретни: книга, филм, статия, ученически творби (съчинения, рисунки).
Много важен е оценъчният момент (аргументи).
2.6. Дебат
Дебатите са обмен на идеи, излагане на позиции и аргументи в защитата
им и против другите; алтернативните гледни точки не е необходимо да се
унифицират.
3.Опитни методи
Ще бъде разгледан методът на проектите, тъй като той е най-широко
използваният в последно време в практиката. Изпълнението на
изследователски проекти помага на децата да формират в себе си
интелектуална и формална автономност.
Системното прилагане на интерактивните методи на обучение трябва да
започне с децата още в предучилищна възраст, за да се осъществи пълноценна
подготовка на подрастващите за справяне с предизвикателствата на бъдещето.
Учителят трябва да подбира такива методи, които не изискват умения за
четене и писане. Интерактивните методи са свързани с използване на богат
набор от интерактивни техники.
Експертното учене е интерактивна форма на обучение, която стимулира не
само комуникацията, взаимодействието и сътрудничеството, но и развитието
на личностни качества като отговорност към себе си и другите, толерантност.
Съдейства за развитие на самостоятелна стратегия на учене и умения за
предаване на разбирания на другите, за социализиране и интегриране в
общността.
Експертното учене може да се реализира и сред деца в предучилищна
възраст чрез следните последователни стъпки [16]:
- подготовка на материали по дадена тема от учителя;
57
- класифициране на материалите по подтеми;
- подготовка на задача по всеки проблем (подтема);
- разпределение на материалите и задачите по групи;
- колективна самостоятелна работа на всяка група с
подготвените материали и изпълнение на задачите;
- прегрупиране на децата в нови групи. В новите групи попада
по един представител от всяка предишна група – това са експертите по
всяка подтема на разглеждания проблем.
Този метод може да се използва и при запознаване с автодидактични игри
с ново съдържание, правилата на които са добре познати на децата.
Според Е. Тополска [25] интерактивните методи могат да се класифицират
в съответствие с водещата функция на следните групи методи:
- методи за създаване на благоприятна атмосфера,
организиране на комуникация;
- методи за смяна на дейности;
- методи за мисловна дейност;
- методи за смислотворчество;
- методи за рефлексивна дейност;
- интегративни методи (интерактивни игри).
Методът на интерактивната игра се явява комплекс от изброените методи
на интерактивното обучение и затова се обединяват в група на интегративните
методи.[3, с. 14].
За целите на образованието в устойчиво развитие и в отговор на
съвременните тенденции за промяна във взаимодействието между учителя и
децата в условията на детската градина е възможно да се конструират методи
за интерактивно обучение по природен свят, съобразени с възрастовите
особености и образователните изисквания за предучилищно възпитание.
Автодидактичните игри (АДИ), които следват, могат да се групират според
вида и типа на: индивидуално-конкурентни тип „Лото” и кооперативно-
58
конкурентни тип „Лабиринт”. В първата група са предложени три игри –
„Познавам света на растенията” (дървета, храсти, треви), „Листа и цветове”,
„Листа и плодове” (на същите растения). Във втората група предложението е
едно – „Кой ще стигне пръв”. По подобие на тази игра могат да се конструират
игри с познавателни задачи, отнасящи се за структурата на други видове
растения (храсти и треви).
Съществуват и Логически методи:
- Сравнение - мислено установяване на прилика или различие на
обектите, които се изучават.
- Анализ - път (метод на мислене) от цялото към частите на това
цяло.
- Синтез - път (метод на мислене) от частите към цялото.
- Обобщение - мислено намиране на някакво свойство,
принадлежащо на дадено множество от обекти, което ги обединява в едно
цяло.
- Систематизиране - преминаване от дадено множество към
разглеждане на множество, което се съдържа в даденото.
- Класификация - разпределение на предмети от някакъв род на
взаимосвързани класове, съгласно най-съществения признак присъщ на
предметите от дадения род и отличаващи ги от предметите от другите
родове.
- Конкретизация - мисловна дейност (обратна на абстрахирането),
при която едностранно се фиксира една или друга страна на обекта на
изучаване, извън връзката с другите страни.
- Специализация - преминаване от дадено множество към
разглеждане на множество, от обекти, което ги обединява в едно цяло.
Принципи за организация на обучението в интерактивен режим:
- Обучението трябва да се основава на опита и контекста, които
правят детето желаещ и способен да учи (готовност).
59
- Обучението трябва да бъде структурирано така, че да може да бъде
лесно възприето от децата (спирална организация).
- Обучението трябва да облекчава екстраполацията (приложение в
съседни области, обобщение) и или да запълва празнини.
- Обучението трябва да бъде дете – центрирано.
Положителни страни:
- Въвлича и ангажира децата. Повишена активност
- Прави децата отговорни за резултатите от обучението.
- Повишена автономия.
- Позволява на децата да прави грешки и да намира решения.
- Развитие на творческия потенциал.
- Помага на децата да обедини новата информация с тази, която вече
има.
- Помага на децата с различни стилове на учене да учат по-пълноценно.
- Стимулира когнитивното развитие.
- Повишава нивото на критичност на мисленето. Критично самопознание.
Колективно измерение - явно или неявно споделени социални норми,
история, ценности и убеждения. Развитие на умения за работа в екип.
Съзнание за взаимозависимост. Социална компетентност.
Развитие на по-силни положителни чувства към съучениците и учителя.
По-добро разбиране на чуждите мнения, на разнообразието.
Осигурява непрекъсната обратна връзка. Намалява умората на децата.
Изчезва ясната граница между дете и експерт (учител), тъй като всички
индивиди притежават някакво ниво на опитност. Увеличена компетентност.
Житейска ценност. Подобрени жизнени умения.
Проблеми:
- Нееднаква детска академична подготовка и жизнен опит.
- Различни стилове на учене и познание.
- Различия във възможностите на паметта на децата.
60
- Неумение на учениците за трансфер (инерция).
- Нееднородност на получените резултати.
Очаквания:
- Всяка дете да участва пълноценно.
- Да се поощряват творческите решения, иновативното мислене.
- Учителят да е фасилитатор (помощник), а не даскал.
- Децата и учителите да се учат един от друг.
- Децата и учителите да се забавляват в обучението.
Средствата за обучение са материални и идеални обекти, които се
включват в образователния процес в качество на носители на информация и
инструменти за извършване на дейностите на обучаващите и обучаваните,
наричани още оръдия на учителя и децата, взети както отделно, така и заедно.
[30]
В обучението се използват следните три вида нагледност:
- натурална;
- образна;
- абстрактно-символична.
Целесъобразността на използване на един или друг вид нагледност се
определя в зависимост от конкретното учебно съдържание, възрастовите
особености, както и състава на учебната аудитория. [17] Най-често
използваните нагледни средства в електронни материали са: текст, таблица,
схема, динамична илюстрация (анимация), учебен филм и аудиофрагменти и
звук.
Средствата за обучение решават множество дидактически задачи.
Например: аудиовизуалните или мултимедийните средства са способни да
моделират реални факти и явления. С помощта на екранните средства може да
се покаже изучавания обект в естествената за него среда. Компютърни
симулации могат да забавят или ускорят изучаван процес, да покажат
микроскопични обекти, строеж и динамика на действията на сложни обекти.
61
[31] Независимо от вида на средството за обучение съществуват общи
дидактически изисквания за учителя в подготовката на урока:
- да се анализира целта на урока, учебното съдържание и хода на
урока;
- да се отделят главните елементи, които трябва да са усвоени от
обучаемите (факти, понятия, хипотези, закони), да се отделят тези от тях,
които се нуждаят от демонстрация;
- да се установи на какъв етап и за коя цел е необходимо използване
на мултимедийно средство;
мултимедийни средства;
- да се изберат оптимални средства за обучение, да се установи
съответствие с целта на урока;
- да се определят методите, с помощта на които ще се обезпечи
познавателната дейност на обучаемите, да се формулират задания само за
развлекателни, но и за образователни цели.
Развитието на информационно-комуникационните технологии разкрива
много нови възможности по отношение на методите на обучение, като
предоставя много нови технически и технологични средства, в това число и
програмни продукти, чрез които може да се подрежда и предоставя
информация. ИКТ дават много възможности самите деца да извършват всичко
това. Така се създава и един безусловно нов вид мотивация, свързана с по-
висока атрактивност и привлекателност на работата. Интегрирането на
информационните технологии в детската градина се осъществява чрез
използване на софтуерен пакет от мултимедийни ситуации; работа с програма
PowerPoint и с интерактивна дъска.
Влиянието на ИКТ върху процеса на обучение е безспорно.
Интерактивността и възможностите за визуализация на образователното
съдържание създават нова образователна среда, в която се развиват
асоциациите, въображението и мисленето на детето. Използването на ИКТ
62
повишават автономността и креативността в учебната дейност. Посредством
разнообразните информационни канали, които активизират се създават така
необходимите на образованието динамика и многообразие.
Мултимедийната презентация е често използван и успешен метод в
училищната работа. Той би бил също толкова ефективен при прилагането си и
в големите възрастови групи в детската градина. Презентацията може да
съдържа богат нагледен материал, което я прави достъпна и интересна за
децата, като се има предвид, че технологията от своя страна неимоверно ги
впечатлява.
Презентацията служи на учителя като опора по време на изнасяне на
ситуацията. В нея той предварително е акцентирал на основни моменти. Един
такъв момент е запознаването на децата с автора и представянето му. Ако
сравним литературата с дърво, то всяко разклонение от корените му е автор и
неговата биография, затова е важно още в детската градина децата да научат
елементи от нея.
Използването на мултимедийни презентации и симулации в обучението
успешно се превръща в нов метод на организация за активна и творческа
работа на учениците, като определено прави и усвояването на знанията по-
интересно. Презентациите позволяват представянето на учебния материал
като система от ярки образи, изпълнени с изчерпателна структурирана
информация, подавана в точно определен ред. Това от своя страна способства
за развитие на логическото мислене на ученика. Демонстрираният на голям
екран урок във вид на текст и графична информация многократно повишава
дидактическите възможности на урока и съкращава времето на обучение. Най-
важните моменти в иновационния модел се изразяват в следното:
– разчупване на традиционния стил на преподаване;
– мотивиране за усвояване на знания;
– развиване на умения за самостоятелна работа с учебния материал;
– подобряване на условията за работа с изявените ученици;
63
– въздействие върху по-голям брой сетива;
– формиране на качества като самосъзнание, самоконтрол,
сътрудничество, последователност;
– възможност за учебно-методическа помощ на учениците при
самостоятелната им работа;
– възможност за онагледяване на учебния материал;
– възможност децата самостоятелно да търсят източници на
информация.
Въвеждането и приложението на информационните технологии в
образователно-познавателните ситуации не само в Подготвителна група (5 - 6
- годишни) съдейства за онагледяване и проследяване на причинно-следствени
връзки, моделиране на взаимовръзки и отношения. Обучаваните се чувстват
като изследователи и откриватели, като същевременно повишават своята
компютърна култура и се формират у тях хигиенни навици за работа с
компютър. Засилва се приемствеността между предучилищната група и
началното училище, като дистанцията реално и плавно се намалява. А това
носи професионално удовлетворение на всички участници, защото усилията
на педагозите са насочени към комфорта, емоционалното и интелектуално
израстване, устойчивост и сигурност на техните възпитаници.
64
ТРЕТА ГЛАВА
65
А с инструментите, с които разполага, позволяват на учителя да се използва
както за възприемане на нови знания, така и за затвърдяване на знанията.
66
67
ПЛАН-КОНСПЕКТ
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ
ОСНОВНА ФОРМА
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
ПО ОН: „Математика”
Изготвил: Проверил:
68
ІІ. Тема: „Групиране”
V.Задачи:
- конструктор;
- пластмасови плодове и зеленчуци;
- обръчи;
- емблеми.
VIII. Връзки с други направления: Музика, Конструиране и технологии,
Български език и литература.
IХ Ход на ситуацията:
69
1. Емоционална нагласа: гатанки за плодове и зеленчуци. Използвам ги , за да
въведа децата плавно в темата и да събудя техния интерес. След отгатване на
всички гатанки, следва беседа за цвета, формата, големината на всеки един от
плодовете и зеленчуците.
70
музиката утихне те трябва всеки плод да си влезе на своето място в обръчите
според техния цвят. При започване на друга мелодия те трябва да се разделят
на групи според емблемите на „плодове“ и „зеленчуци“. Играта се играе поне
два пъти като разменям емблемите. Целта на тази игра е да се добие представа
за индивидуалните умения да децата да групират. След приключване на играта
правя анализ и стимулирам децата с похвала.
71
72
73
ПЛАН-КОНСПЕКТ
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ
ОСНОВНА ФОРМА
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
ПО ОН: „Математика”
Изготвил: Проверил:
74
І.Възраст: 5-6г. (трета възрастова група)
V. Задачи:
VІ.Очаквани резултати:
75
IХ.Интегративни връзки: Музика, БЕЛ.
Х.Ход на ситуацията:
76
разпознават геометричните фигури. Чрез провеждането на тази игра, аз
придобивам представа за индивидуалното умение на всяко дете да
разпознава и открива фигурите.
4. Правя частичен анализ. Децата заемат местата си по масите като насочвам
вниманието им към предварително подготвената презентация на Prezi. Prezi
позволява да се създаде презентация в движение от всеки компютър.
Програмата разполага с повече и по интересни възможности, привличаща
детските очи презентация.
77
взимат само по една карта . Оставят картите на определено от учителката
място. Играта се повтаря няколко пъти.
78
79
80
ПЛАН-КОНСПЕКТ
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ
ОСНОВНА ФОРМА
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
ПО ОН: „Математика”
Изготвил: Проверил:
81
I.Възраст: 5-6г. (трета възрастова група)
ІІ.Тема: „ Сезоните”
V. Задачи:
VІ.Очаквани резултати:
Броят до четири.
82
Х.Ход на ситуацията:
83
следващата игра „Всеки при своето другарче“. На един слайд съм поставила
феите отговарящи на четирите сезона. Отдолу съм поставила красиви дървета,
украсени според сезона, а над красивите феи има поставени числата от 1 да 4.
Обяснявам на децата, че с помощта на писалката те трябва да посочат на всяка
фея нейното другарче“дърво“ и после да подредят последователно сезоните. В
следващия слайд ги очаква друга интересна задача. С помощта на писалката те
трябва да оградят предметите характерни за дадения сезон и да направят
толкова точки, колкото е техния брой. Следващия слайд децата ще трябва да
групират животни, които спят зимен сън и такива, които не зимуват. Тяхната
задача е освен да ги групират, отброят, но и да ги сравнят като изпишат знака
с помощта на моливчето. На последния слайд децата ще могат да сравнят
числата до четири като изпишат с помощта на молива съответния знак.
84
85
86
ПЛАН-КОНСПЕКТ
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ
ОСНОВНА ФОРМА
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
ПО ОН: „Математика”
Изготвил: Проверил:
87
I.Възраст: 5-6г. (трета възрастова група)
V. Задачи:
VІ.Очаквани резултати:
Х.Ход на ситуацията:
88
песента, насочвам децата съм темата.
2. Плавно поставяне на темата: Започвам разказ, с който плавно преминавам в
темата, така събуждам интереса им. След кратка беседа, децата назовават
децата на Слънчевата майка – Слънцето и Луната .
89
птици и птици и тези, които летят през деня. При наблюдението децата
мислено търсят приликите и разликите на обектите.
Преминаваме към следващия слайд. Там ги очаква играта „Какво съм аз“, която
развива тяхната наблюдателност, затвърдява знанията за геометричните
фигури, усвояване на инвариантността на геометричните форми. Чрез тази
игра се развива пространствено - схематичното мислене.
На слайда са изобразени различни форми от геометрични фигури. Децата
трябва да ги назоват, да изброят от кои геометрични фигури са съставени и да
открият техните сенки и оградят. След приключване на играна децата
получават похвала.
ХІ.Рефлексивен анализ: След приключване на ситуацията децата са
емоционално заредени от преминалите игри, сами започват да си измислят
игри като споменават кое, кога ще се случи . Те правилно се ориентират в
частите на деня и нощта.
90
91
92
ПЛАН-КОНСПЕКТ
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКА СИТУАЦИЯ
ОСНОВНА ФОРМА
НА
ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
ПО ОН: „Математика”
Изготвил: Проверил:
93
I.Възраст: 5-6г. (трета възрастова група)
триъгълник.
местоположение.
най-нисък.
VІ.Очаквани резултати:
94
Х.Ход на ситуацията:
95
джуджетата със сините шапки и тези със зелените шапки и да ги сравнят. На
слайда са поставени два триъгълника, единият син, другият зелен, това са
символично шапките на джуджетата.След приключване на играта децата
получават похвали.
96
97
98
ИЗВОДИ:
99
Използването на мултимедийни презентации в обучението успешно се
превръща в нов метод на организация за активна и творческа работа на децата,
като определено прави и усвояването на знанията по-интересно
Презентацията може да се използва на всеки етап от ситуацията и на
всеки етап от коя да е тема. Например, възможно е да се направи преглед в
началото на раздела или просто да се демонстрира нужната тема, без да се
задълбочава работата в новите знания, като се спомене, че те ще бъдат
разгледани по-подробно в следващ етап. ИКТ позволяват да се представи
учебният материал като система от ярки запомнящи се образи, което ще
помогне за запаметяването и усвояването на изучаваното.
100
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
101
активността в процеса на обучение. Използването на мултимедия прави
ситуациите по математика по–забавни и интересни и учебното съдържание се
разбира по–добре от децата. Чрез мултимедийния в ситуацията се избягва
еднообразното повторение; прилагат се разнообразни методи, форми и
подходи и игри.
102
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
До и После., 2007.
104
23. Суровцева, И. Добываем знания с помощью компьютера. Начальная
28. Филипова & други. 101 идеи за иновативни учители. Велико Търново,
2006.
105
образования, 2007.
Използвани източници :
36. http://faculty.smu.edu /stevensr/ CCJN3325-001/ presentations
106