Компетентностите в педагогическата теория и практика

1.Компетентността като сложна динамична структура

Компетентността – цялостна качествена характеристика на личността.
Проявява се в сложното единство на:

 ЗНАНИЯ;
 УМЕНИЯ;
 НАГЛАСИ;
 ОТНОШЕНИЯ.

Етимология на думата

 От латински език: competens,-entis – „способен”;

 От английски език: „competence“ -„способност, дарба”

Компетентността като способност на личността

Коомпетентността, развита в процеса на:

 целенасочено организиран процес на учене;

 в условията на функционално ориентирана педагогическа среда;
 и с възможност за овладяване на значим практически опит.

Терминологични уточнения:
 „компетентност“ и „компетенция“.
 В западната литература се употребяват като синонимни.
 В руските литературни научни източници се прави следното
разграничение:
 „компетенция“ – акцент върху практическата, дейностна страна.
 „компетентност“ – с отчитане на емоционално-нравствени аспекти.
2.Идеите за компетентностите в аспекта на историческата
динамика
През 60-те години на XX век и по-късно в езикознанието се използват
понятията:

 „езикова компетентност“;
 „комуникативна компетентност“.
След това понятието навлиза в:

- теорията и практиката на обучението по чужд език;

- теория на комуникацията;
- управление на човешките ресурси;
- мениджмънт.

 През 1972 г. Дейвид Маклеланд изтъква компетентостта като

важна характеристика на личността.
 През 1984 г. Джон Рейвън разглежда компетентностите като
„мотивирани способности“.
 Изтъква многокомпонентната структура на компетентността.

През 90-те години на XX век в научното пространство продължават

усилията за изясняване на понятието компетентност

 Съветът на Европа насочва вниманието към компетентностите във

връзка с равнищата на владеене на чужд език.
 Международни организации (ООН за образование, наука и култура
– ЮНЕСКО; и Организацията за икономическо сътрудничество и
развитие - ОИСР) поставят акцент върху компетентностния подход.
 Прецизира се понятийно-терминологичният апарат.
 След 2000 г. в международен план се наблюдава траен интерес към
компетентностно ориентираното образование.
 Компетентностният подход се превръща в неразделен елемент в
новата образователна парадигма.
 Продължава изясняването на двойката понятия „компетентност и
компетенция“ и тяхното диферанциране.
3. Класификация на компетентностите. Видове компетентности
Сложност при определяне на видовете компетентностни, произтичаща от:

 широката им приложимост;
 трудността при определяне на класификационни признаци.

Това затруднява създаването на единна класификация.

Примери:
1) Според субекта:

 индивидуални и организационни компетентности.

2) Според характера на уменията:

 поведенчески (“меки”): емоционална интелигентност,

комуникативност, проактивност, екипност и др.)
 технически (“твърди”) - специфични професионални умения и
способности.

3) Според съдържанието на образованието: „метапредметно” (за всички

предмети);

 „междупредметно” (за цикъл предмети и образователни области);

 „предметно” (за всеки учебен предмет)
А. Хуторской предлага йерархично подреждане на компетентностите:
 Предметни;
 Общопредметни
 Ключови

В търсене на основни (базисни) компетентности ...

Групи от компетентности, особено значими за личностната и
професионалната реализицаия:
УМЕНИЯ ЗА ЖИВОТ
  приспособимост;
 социални умения;
 нестандартно решаване на проблеми;
 самоуправление и самоконтрол;
 системно мислене.

4. Ключови компетентности
През декември 2006 г. - Препоръка на Съвета Европейския съюз и на
Европейския парламент за:
Рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, съдържаща
осем (групи от) ключови компетентности:

 общуване на роден, съответно на чужд език;

 основни умения в областта на математиката, природните науки и
технологии;
 дигитални компетентности;
 умения за учене;
 обществени и граждански компетентности;
 инициативност и предприемачество;
 културна осъзнатост и творчество;
 културни компетентности.

Защо точно „ключови компетентности“ ?

Защото:
 са приложими за всички възрасти и за всички форми на обучение;
 правят реално ученето през целия живот;
 осигуряват връзка с пазара на труда;
 са инструмент за измерване на качеството, но и за съизмерване на
образователните системи;
 създават възможности за мобилност, за пренос на кредити и за
сертифициране;
 осигуряват успешна изява и благополучие на хората чрез
повишаване на качеството на живот;
 намаляват риска от социално изключване.
5. Дефиниране на понятието „компетентност“
Компетентностите като сложна динамична система от знания, умения и
нагласи.
Знанията:
 съставени от факти, данни, понятия, представи и теории, които са
вече утвърдени и подпомагат разбирането на определена област или
предмет на познание.
Уменията:
 като способност и възможност на човек да извършва процеси и да
използва съществуващите знания, за да постигне резултати.
Нагласите:
 като предразположение и начин на мислене за действие.

В Препоръка на Съвета на Европейския съюз от 22 май 2018 г. са

определени следните осем групи ключови компетентности:

 езикова грамотност;
 комуникативна компетентност;
 математическа компетентност и компетентност в областта на
природните науки, технологиите и инженерството;
 дигитална компетентност;
 личностна компетентност, социална компетентност и
компетентност за учене;
 гражданска компетентност;
 предприемаческа компетентност;
 компетентност за културна осведоменост и изява.

Взаимна връзка и равнопоставеност на ключовите компетентности

Дигитална компетентност:
 уверено, критично и отговорно ползване на дигиталните
технологии за учене, на работното място и за участие в обществото;
 информационна грамотност и грамотност по отношение на
данните;
  медийна грамотност, умения за създаване на съдържание, за
безопасна работа в дигитална среда;
 за решаване на въпроси, свързани с интелектуалната собственост и
с компетентности във връзка с киберсигурността.

Ключовите компетентности в българското образование

1. Ключовите компетентности в Закона за предучилищното и

училищното образование
 Общообразователната подготовка - пряко обвързана с
придобиването на 8-те ключови компетентности.
 Включена е девета, значима за образователната ни система
компетентност – умения за подкрепа на устойчивото развитие и
за здравословен начин на живот и спорт.

В държавния образователен стандарт за общообразователната

подготовка:

 По всеки учебен предмет са определени очакваните резултати от

обучението в края на всеки етап под формата на компетентности,
сред които основно място намират ключовите компетентности.
 На тази основа са разработени и учебните програми.

2. Същност, роля и място на «преносимите» (меки) умения

 Не се свързват с конкретни учебни предмети, а са свързани с
цялото учебно-предметно разнообразие.
 Обвързани с личните потребности в учебния процес и откриването
на възможностите и способностите за преодоляване на трудностите
в ученето - самостоятелно и в групи.

Преносими» (меки) умения

 Инициативност
 Оценка на риска
 Креативност
  Критично мислене
 Контролиране на емоциите
 Работа в екип
 Решаване на проблеми
 Поемане на отговорност

3. Същност на ключовите компетентности

I. Общуването на роден език като способност за:
 разпознаване;
 разбиране;
 изразяване;
 създаване;
 тълкуване
на
 понятия, чувства, факти и мнения в устен и в писмен вид.

II. Общуването на чужди езици е способността за:

 ефективно ползване на различни езици

 по подходящ начин за комуникация
(слушане, говорене, четене и писане).

Ключови компетентности

III. STEM - (Science – Technology – Engineering – Mathematics) -

обучение, фокусирано върху наука, технологии, инженерство и математика.
Способност за:
 използване на математически методи на мислене и представяне;
 изследователски стил на мислене и действие;
 използване на знанията за опознаване на природата, търсене на
доказателствата.

IV. Дигиталната компетентност:

  увереното и критично използване на технологиите на
информационното общество за: работа, забавление и общуване;
 информационна грамотност;
 създаване на дигитално съдържание;
 киберсигурност.

V. Компетентност за учене – способност:

 да се управлява ефективно времето и информацията;

 да се работи конструктивно с другите;
 да се запазва устойчивост и да се управлява обучението и
кариерата.
VI. Обществени и граждански компетентности
- способност за: пълноценно участие в гражданския и социалния живот въз
основа на разбиране на:
 социалните, икономическите и политическите понятия и структури;
 световните събития и устойчивост;
 европейски ценности;
 медийна грамотност.

VII. Предприемаческа компетентност - способност за:

 превръщане на идеите в действие за тяхното трансформиране в

ценности за другите хора;
 творчество;
 новаторство;
 поемане на риск;
 планиране и управление на проекти.

VIII. Културна компетентност –способност за оценяване на значението

на:
  творческото изразяване на идеи, преживявания и чувства чрез
разнообразни средства - музика, сценични изкуства, литература,
визуални изкуства.

IX. Формиране на критично мислене

 Отстояване на позиция при решаване на конкретни казуси и

проблеми, свързани със:
 собственото здраве;
 здравето на околните;
 опазването на околната среда.

4. Компетентностите и училищната подготовка

Видове училищна подготовка:
 общообразователна – създава условия за придобиване на ключови
компетентности;
 разширена – развива и усъвършенства отделни компетентности от
общообразователната подготовка;
 профилирана – води до задълбочени компетентности в една или в
няколко научни области;
 професионална – дава възможност за придобиване на
професионална квалификация;
 специализирана – води до придобиване на компетентности в
областта на спорта, изкуствата, културата или религията;
 допълнителна – подкрепя интересите и развитието на заложбите.

5. Учебни предмети и ключови компетентности

Съотношение между отделните учебни предмети при разработването на
настоящите учебни планове с цел балансирано придобиване на ключовите
компетентности:
 БЕЛ – 20,4%
 Чужди езици – 19,3%
 Математика, информатика и ИТ – 17,0%
 Природни науки и технологии – 12,7%
 Обществени науки и гражданско образование – 11,8%
  Изкуства – 9,7%
 Физическа култура и спорт – 9,1%

6. Ключовите компетентности и държавните образователни

стандарти за общообразователната подготовка
 Връзка между ДОС и ключовите компетентности се проявява при
определяне на компетентностите, които се очаква учениците да
придобият по всеки предмет в края на всеки от образователните
етапи.
 В основата на тези компетентности стоят ключовите
компетентости.
Търси се съответствие на определените компетентности:

 с компетентностите, които измерват различните международни

изследвания (PIRLS, PISA)
 с определените нива на владеене на чуждия език в Общата
европейска езикова рамка;,
 на нивата на дигитални умения в Европейската дигитална рамка,;
 на предприемаческите компетентности в Рамката за
предприемачество…
 Това дава възможност за съизмерване на постиженията на
българските ученици с техните връстници, улеснява мобилността и
ги прави конкурентоспособни.

7. Ключовите компетентности и учебните програми

В учебните програми по различните учебни предмети:
 са заложени прагматични, измерими, съобразени с възрастта
очаквани резултати от обучението под формата на компетентности
и отделни значими за предмета понятия.
 Определени са очакваните резултати като знания, умения и
отношения/нагласи, свързани с различни познавателни равнища.
 Въвеждат се понятия, същностно значими за учебния предмет.
 Редуцира се и се преструктурира учебното съдържание според
възрастовите особености на учениците.
  Допълват се конкретни дейности, насочени към овладяването на
ключови компетентности, и примери в подкрепа на
междупредметните връзки.

8. Ключовите компетентности в контекста на

предучилищното образование
 Държавният образователен стандарт за предучилищното
образование определя изискванията за резултатите от обучението
по всяко от образователните направления в отделните възрастови
групи.
 В стандартите за детската градина имат своите проекции основите
на ключовите компетентности.
 Играта - водеща дейност, чрез която се подготвя придобиването на
ключовите компетентости.
 Поставя се основата на уменията за критическо мислене, справяне
с проблеми, поемане на отговорност и вземане на решения,
инициативност и творчество и работата в екип.

9. Ключовите компетентности в професионалното

образование

 Триадата “знания, умения, компетентности” съдържа разбирането,

че компетентностите/компетенциите определят равнището на
овладяване на определена професия.
 училището не просто да осигурява придобиването на
компентности,
 а да създава умения и нагласи за учене и за непрестанно
придобиване на нови компетентности.

10. Ключовите компетеннтности и Националната

квалификационна рамка

Национална квалификационна рамка (НКР) е разработена в

съответствие с Европейската квалификационна рамка (ЕКР) и
дава възможност:
  за съпоставимост на образователната ни система съпоставима със
системите на другите държави членки на ЕС;
 подпомага признаването на дипломи, свидетелства и други
документи за квалификация;
 улеснява достъпа до пазара на труда и валидирането и
признаването на резултатите от предходно учене.
НКР съдържа 9 нива:

 съответстват на всички образователни етапи и степени на

образование – от предучилищно образование до образователната и
научна степен „доктор”, както и всички национални квалификации.
 Нивата на НКР са описани чрез знания, умения и компетентности -
лични и професионални.

4 основни групи:

 самостоятелност и отговорност,
 компетентности за учене,
 комуникативни и социални компетентности;
 професионални компетентности.
 Компетентностите и международните сравнителни
изследвания

1. Качеството на образованието и междунородните

сравнителни изследвания

 PIRLS, TIMSS, PISA, ICCS… - в търсене на обективни инструменти

и методи за проследяване и анализ на резултатите от
образованието.
 Насочени са към различни научни области, изследват различни
възрастови групи, използват различен инструментариум.
 Изследват грамотността – базова, функционална, комплексна; в
областта на четенето, математическа, природонаучна, гражданска ...

2. Проследване на равнището на формирани компетентности.

Определяне на нива на постиженията според трудността на
задачите.
Лесни
  Ученикът извършва едностъпкова процедура, например припомня
си факт, термин, принцип или концепция;

 намира конкретна информация в графика или таблица.

Средно трудни

 Използва концептуално знание, за да опише или обясни явление;

 Избира подходяща процедура от две или повече стъпки;

 подрежда/представя данни;

 тълкува или използва несложна база данни или информация в

графики.

Трудни

 Анализира комплексна информация или данни;

 обобщава или оценява данни или аргументи от няколко източника;

 планира експеримент, включващ последователни стъпки за

изследване на проблем.

3. Международното изследване на уменията за четене PIRLS

(Progress in
International Reading Literacy Study)
Измерва способностите на учениците от IV клас да разбират съдържанието на
различни текстове, като използват набор от мисловни процеси.
Акцентът е върху две от основните цели при четенето на учениците:

 четене с разбиране;
  извличане и използване на информация.
За всяка цел има определени четири различни познавателни процеса:

 търсене и извличане на определена информация;

 извеждане на преки заключения;
 интерпретиране и обобщаване на идеи и информация;
 анализ и оценка на съдържанието, езика и структурата на текста.

4. Международното изследване на уменията по математика и

природни науки TIMSS (Trends in International Mathematics and
Science Study)
 TIMSS използва учебното съдържание за да измери:
 образователните възможности, които се предлагат на учениците;
 факторите, които оказват влияние върху използването на тези
възможности от учениците.
 Страната ни участва в изследването с ученици в IV клас.

Какви аспекти изследва TIMSS ?

 Учебното съдържание в съдържателните области, ядра и теми,

които се оценяват.
 Мисловните процеси, които се използват при работа с
математическо или природонаучно съдържание.

Оценявани в TIMSS в IV клас съдържателни области през

познавателни процеси и компетентностите, заложени в
държавния образователен стандарт
Области на компетентност по математика:
 Числа;
 Равнинни фигури;
 Измерване;
 Моделиране.

Примери:
  Познава определения, свойства, измерителни единици,
геометрични означения.
 Моделира задача, израз, отношения; съставя равенства,
неравенства; представя данни в таблици и графики

Области на компетентност по Човекът и природата:

 Вещества, тела и организми;

 Природни явления и процеси;
 Човекът и здравословният начин на живот;
 Наблюдения, експерименти и изследване.

Примери:

 Посочва характеристики или свойства на организми, вещества или

процеси.
 Класифицира тела, вещества, организми, процеси по признаци,
свойства, характеристики

5. Международното изследване на гражданското образование

ICCS (International Civic and Citizenship Education Study)

ICCS изследва:

 подготовката на младите хора за ролята им на граждани и за

активно участие в гражданското общество;
 придобитите граждански компетентности;
нагласите на учениците на възраст около 14 години за активно гражданско
поведение
Две основни части на изследователската рамка:
 когнитивна - включва знанията, уменията и нагласите на
учениците по гражданско образование;
 контекстуална – включва факторите, които оказват влияние върху
постиженията на учениците.
 Организация на изследването
Когнитивната част е организирана в четири съдържателни области:

 гражданско общество и политически системи, граждански

принципи,
 гражданско участие и граждански идентичности, които се оценяват,
и към познавателните процеси познаване, осмисляне и прилагане.
Гражданските компетентности са заложени интегрирано чрез учебните
предмети в отделните образователни етапи и се проявяват чрез:

 Познаване: припомнят или разпознават дефиниции, описания и

основни характеристики на концепции, илюстрират ги с подходящи
примери.
 Осмисляне и прилагане: използват познания за правене на изводи
в конкретни ситуации.

Важни насоки на изследването:

 Гражданско общество и политически системи – роли, права,

отговорности на гражданите, държавни институции и граждански
институции;
 Граждански принципи – равенство, свобода, чувство за общност и
върховенство на закона;
 Гражданско участие – участие при взимането на решения, участие в
дискусии, правене на предложения, доброволчество, участие в
организации и др.;
 Граждански идентичности – гражданска самооценка и връзка на
личността с общността.

6. Международното изследване PISA (Programme for

International Student Assessment)
Насока:
  измерване на постиженията на 15-годишните в три основни
познавателни области – четивна; математическа природонаучна
грамотност.

Ключова идея в PISA:

 «компетентноститe, които младите хора формират в училище, се

отразяват върху способността им да продължат обучението си и да
се интегрират успешно в обществото».

PISA определя грамотността в три познавателни области:

1) четивна грамотност -способност на учениците да:

 разбират, използват и осмислят писмени текстове за постигане на

цели и удовлетворяване на потребности;
 за задълбочаване на познанията и развиване на интелектуалния
потенциал на личността;
 за активно участие в обществото

PISA определя грамотността в три познавателни области

2) Математическа грамотност –способност на учениците:

 да формулират, използват и тълкуват математическо познание в

разнообразни ситуации;

 да развиват математическо мислене и да използват математически

понятия, процедури, факти, средства и методи за описване,
обясняване и прогнозиране на различни явления и процеси,
представени в реален контекст;
 правене на обосновани преценки и за вземане на решения

3) Природонаучна грамотност – способност на ученика:

 да се ангажира съзнателно и отговорно с въпроси от областта на

природните науки;
  да използва технологиите, като прилага знанията от областта на
природните науки в практиката;

 да обяснява природни процеси и явления;

 да прави аргументирани изводи за природните науки като част от
познанието за света.

Реални стъпки във връзка с провежданите международни

сравнителни изследвания
Все по-често в изпитите от националните външни оценявания и в Държавните
зрелостни изпити се появяват задачи и казуси, насочени към измерване на
отделни компетентности, които се диагностицират и оценяват и от
международните изследвания.

Практически измерения на компетентностния подход в

образованието

1. Ново разбиране за образоваността на съвременния човек

Промяна на нагласите:

 от предметноориентирано към компетентностноориентирано

преподаване и учене;
Преход:

 от концепция за „овладяване на учебно съдържание“ и

енциклопедичност на познанията;
 към динамичното възприемане на компетентнтостите като комплекс
от знания, умения и нагласи;
  развитие на компетентностите в училище и тяхното обогатяване
през целия живот.

2. Интегриране на знания, умения и отношения от различни

предметни области
Акценти:

 отделни глобални теми и концепции се представят в тяхната

взаимна обвързаност;
 цялостност в представянето на изучаваното учебно съдържание;
 използване на различни междупредметни връзки при изясняване на
понятията, процесите и явленията.
 контекстуализиране на учебното съдържание и въвеждане на
ученето в контекст;
 изграждане на урока върху глобални теми и осъществяване на
връзки с други учебни предмети;
 интердисциплинарното обучение – път за интегрирано формиране
на ключови компетентности;
 развитие на контекстуално мислене и интегративни качества на
личността.

3. Практическа значимост на изученото и на ученето през

целия живот
Акценти:

 преосмисляне на енциклопедичността в обучението;

 осигуряване на възможност за практическо приложение на
усвоените знанията, уменията и компетентностите;

Резултати:

 мотивира учениците за включване в учебна дейност;

 създава се увереност в собствените им възможности;
 регулира емоциите им, провокира ги да търсят позитивни решения;
 улеснява процесите на управление на класа.
  стимулиране на критическото мислене, екипната работа,
творчеството, предприемчивостта, емоционалната интелигентност,
вземането на решения.

4. Креативност и иновации в контекста на

компетентностния подход
Проявления:

 приложение на интерактивни методи и нови технологии на

обучение;
 развитие на ценни личностни качества: независимост, инициатива,
творчество, критично мислене;
 усъвършенстване на оценъчно-диагностичната дейност с акцент
върху саморефлексията и самооценката.

Резултати:

 подобряване на дизайна на обучението чрез приложение на

иновации в процеса на преподаване и учене;
 повишаване на мотивацията в дейността на педагогическите
субекти;
 прояви на творчество в професионалната дейност на учителя и в
учебната дейност на учениците.

5. Насоченост на компетентностния подход към резултати -

комплекс от умения за действие различни нестандартни
ситуации
Образователни цели:
 развитие на комплекс от умения за действие различни
нестандартни ситуации;
 формиране на личността и развитие на способностите;
 ориентация към конкретни дейности.

Учебното съдържание:
 подчинено на придобиването на знания, умения;
 създаване на отношения и нагласи;
  предполага условия за прилагане на уменията в практиката.

Учебните дейности:
 самостоятелно решаване на учебни проблеми на основата на
получените знания;
 продуктивна учебно-познавателна дейност чрез изследвания,
проекти, творчески разработки и др.
 ученикът в позиция на активен субект.

Акценти в оценяването:
 оценява се процесът на учене;
 степента на участие, съзнателно включване на ученика в учебна
дейност;
 постигнатите очаквани резултати.
 оценката има комплексен характер.

Учителите и управленските субекти в условията на

компетентностния подход

1. Роля на учителя при компетентностния подход в

образованието
В какво се изразява променената роля на учителя?

 Планира самостоятелно или в екип дейности с практическа

насоченост.
 Използва междупредметни връзки и интердисциплинарни подходи
за прилагане на знанията в практиката.
 Консултира и подпомага учениците.
 Проследява постиженията на учениците, дава комплексна оценка и
планира подкрепящи мерки.
  Изгражда увереност у учениците за използване на придобити
знания за решаване на различни по сложност проблеми.

Учителят и променените взаимодействия в класната стая

Учителят – медиатор в сложните комуникационни мрежи.
Как реализира тази своя роля?

 Организира учебната среда.

 Планира учебните дейности.
 Подбира методите, подходи и образователните ресурси.
 Обогатява дизайна на педагогическия процес със ситуации, близки
до реалните.

Как създава „развиваща среда“?

 Отчита възрастови и индивидуални особености на учениците.

 Съобразява се с актуалното състояние на знанията, уменията и
нагласите им.
 Включва съвременни средства за обучение и прилага иновативни
практики, творчески обогатява дизайна на урока.
 Осигурява условия за придобиване от учениците на опит за
прилагане на знания и умения в решаването на учебни проблеми.

Какво още се очаква от учителя в динамично променящите се

условия?

 Да развива устойчивост и способност у своите ученици да се

адаптират към промените.
 Умело да използва развиващия потенциал на съвременните
информационни и комуникационни технологии.
 Да се използват програми и приложения, подкрепящи
изследователските и творческите дейности на учениците.
 Да се предлагат дигитални методи за проектиране, за
сътрудничество и общуване в рамките на училището и извън него.
  Да определя постижими цели и реалистичните очаквани резултати,
които съответстват на възможностите на всеки ученик и на класа.
 В планирането на учебно-възпитателната дейност в рамките на
конкретен учебен предмет водещи да бъдат заложените в учебната
програма резултати, а не стриктното следване на учебника.
 Да има ясна позиция за реалните възможности на
междупредметните връзки за формирането на ключови
компетентности.
 Да развива умения за практическо и оперативно приложение на
знанията в конкретни реални ситуации.

2. Компетентностният подход и творческият урок на

учителя

 Осигуряване на разнообразни и продуктивни дейности при

ефективно управление на времето и подходящи образователни
ресурси.

 Допускане на ситуативността в урока при отчитане на безспорната

роля на планирането.
 Предоставяне на възможности за овладяване на знания в процеса
на познание (учене чрез действия).
 Изграждане на умения у учениците за самостоятелно търсене и
анализиране на информация от различни източници.
 Разработване на оригинални образователни ресурси и използване
на такива, които са разработени от други учители.

3. Мотивация на учениците и оценяване на техните

постижения

 Учителят да вдъхновява учениците си дейност – с изследвотелски и

творчески характер.
 Да насърчава сътрудничеството в учебната дейност.
 Да разчита на партньорство с учители и родители.
 Да стимулира, инициативността и творчеството на своите
възпитаници.
  Да прави съпричастни учениците си към избора на теми, дейности,
методи и организационни форми.
 Да предоставя възможност за избор на индивидуални темпо и
ритъм на работа.
 За комплексната оценка на постиженията да прилага: дискусии,
игрови методи, индивидуални задачи, проектнобазирано обучение,
казуси и др.
 Да развива умения за рефлексия и самооценяване у учениците.

4. Екипността в работата на учителите – условие за нейната

ефективност

 Учителят – извън рамките на тясната научна експертиза.

 Общи подходи при работа върху свързвани теми и понятия,
споделяне на методи и средства.
 Обмяна на информация за образователното придвижване на
учениците по различни учебни предмети.
 Създаване на споделени образователни пространства.
 Обмен на ресурси, методи, подходи, материали, добри практики.
 Това сътрудничество да се превърне в елемент на съвременната
култура на работа в сферат ана образованието.

5. Роля на училищния директор в прилагането на

компетентностния подход

 Изграждане на цялостна функционално ориентирана модерна

образователна среда.
 Мотивация на педагогическия екип за по-високо качество на
професионалния им труд.
 Подкрепа на иновативните и творчески решения в педагогическата
дейност на отделния учител и на педагогическия колектив.
 Ефективен финансов мениджмънт.
 Отказ от строго административните подходи и от формалния
контрол в управлението на качеството.
 Целенасочена и системна грижа за квалификацията и за кариерното
израстване на учителите и другите педагогически специалисти.
  Обективен и цялостен анализ на резултатите по отношение на
обучението, възпитанието и развитието на учениците.
 Нов подход за партньорство с родителите и с училищни и други
институции и организации.

... И още очаквани действия от страна на директорите на

училища
По отношение на образователната среда:
 Да осигурява условия за реализиране на личния потенциал на
всички ученици и на всеки ученик .
 Да създава подкрепяща среда, чрез провокиране на интереса за
участие в училищния живот и предоставяне на възможности за
дейности по интереси, за изява на таланти.
 Да осигури обща и допълнителна подкрепа, в т.ч. допълнително
обучение за наваксване на пропуските от учениците.

По отношение на условията на реализиация на учителите:

 Да отчита самооценката на учителя за прилогането на

компетентностен подход в обучението.
 Да работи за изграждане на позитивно обществено мнение за
предоставяните образователни услуги.
 Да планира избираемите и на факултативните учебни часове, като
отчита интересите на учениците, а не нормативана учителите;

ПЕДАГОГИЧЕСКА ИНОВАТИКА
1. Педагогическата иноватика -методологически аспект
Педагогическата иноватика - наука за създаването, усвояването и
приложението на педагогическите новости.

Педагогическата иноватика изследва:

- процесите на създаване на педагогически новости;

- тяхната оценка и усвояването им от педагогическата общност;
- използването и приложението им в практиката.
Методологията на педагогическата иноватика е система от знания и
дейности, отнасящи се до основанията и структурата на иновирането в
образованието.

Обект и предмет на педагогическата иноватика

 Обект на педагогическата иноватика - процесът на възникване,
развитие и усвояване на иновации в образованието.
 Педагогически иновации – нововъведения, целенасочени
изменения, внасящи в образованието нови елементи и
предизвикващи неговия преход от едно към друго състояние.
 Предмет на педагогическата иноватика - системата от
отношения, възникващи в иновационната образователна дейност.

1.1. Педагогически
“новост” и “нововъведение”

 Педагогическа новост - идея, метод, средство, технология или

система.
 Нововъведение - процес на внедряване и усвояване на
педагогическата новост.
 Чрез конструиране на нововъведенията може да се управлява
развитието на образователните системи.
 Понятието нововъведение - синоним на иновация.

1.2. Иновационен процес

 Иновационните процеси в образованието се разглеждат в три

основни аспекта:
- социално-икономически;
- психолого-педагогически;
- организационно-управленски.
 Иновационният процес - съвкупност от процедури и средства, с
помощта на които педагогическото откритие или идея се
превръщат в нововъведение.
 Трикомпонентна структура на иновационния процес: създаване,
усвояване и приложение на новостите.
 Иновационният процес - стихиен или съзнателно управляван?
 1.3. Иновационна дейност

„Иновационната дейност” - комплекс от мерки, действия, процедури за

обезпечаване на иновационния процес.

Основните функции на иновационната дейност са свързани с измененията

на компонентите на педагогическия процес: цели, съдържание на
образованието, форми, методи, технологии, средства на обучение,
система на управление и др.

Цикличен характер иновационния процес:

1) възникване; 2) бърз растеж в борба с опонентите;
3) зрелост; 4) усвояване; 5) разпространение;
6) рутинизация, 7) криза; 8) финал.

2. Типология на педагогическите нововъведения (По

А.В.Хуторской )

- нововъведения в областта на развитието на определени

способности на учениците и педагозите;
- нововъведения в сферата на формирането на знания, умения,
навици, способи на дейност, компетентности и др.

3) Според областта на педагогическото приложение:

 нововъведения в учебно-възпитателния процес;

 нововъведения на равнището на системата на обучение;
 нововъведения на равнището на образователната система;
 нововъведения в управлението на образованието.

4) Според типовете взаимодействие между участниците в

педагогическия процес:

 нововъведения в колективното обучение;

  нововъведения в груповото обучение;
 нововъведения в тюторството;
 нововъведения в репетиторството и др.

5) Според функционалните възможности:

 нововъведения – условия (осигуряват обновяване на

образователната среда);
 нововъведения – продукти (педагогически средства, проекти,
технологии и пр.);
 управленски нововъведения.

6) Според способите за осъществяване: систематични,

периодични, стихийни, спонтанни, случайни.

7) Според мащабността на разпространение: в дейността на един

педагог, в методическо обединение, в училище, в група училища, в
регион, на национално равнище, на международно равнище и пр.

8) Според социално-педагогическата значимост: за

образователни учреждения от определен тип, за конкретни
професионално-типологически групи педагози.

9) Според обема на новаторските мероприятия: локални, масови,

глобални и пр.

10) Според степента на предполагаемите преобразувания:

коригиращи, модифициращи, модернизиращи, радикални,
революционни.

3. Фактори, възпрепятстващи нововъведенията

  Феноменът „съпротивление срещу измененията”
 Отношение на педагозите към нововъведенията

Класификация на субектите на иновации (По Е. Роджърс)

1 група – новатори (2,5% от колектива, винаги отворени за новото,

погълнати са от новостите, характеризират се с определен
авантюристичен дух).

2 група – ранни реализатори (13,5% - следват новаторите, но са по-

интегрирани в своето местно обединение, често са лидери в своята
общност, ценени са като разумни реализатори).

3 група – предварително болшинство (34% - в ролята на лидери се

проявяват рядко, усвояват новостите след „ранните реализатори”, но
значително по-рано от така наречените „средни”).

група – късно болшинство (34% - отнасят се към новостите със сериозна

доза скептицизъм, пристъпват към тяхното усвояване понякога под
натиска на социалната среда („Средни реализатори”).
5 група – колебаещи се (16% - с ориентация към традиционните ценности,
приемат нововъведението много трудно, последни, явявайки се по
същество спирачка в разпространението на иновациите).

Според отношението към новаторството сред учителите ситуацията изглежда

по-различно:
- новаторите са 6,6%;
- ранните реализатори – 44,7%;
- умерените – 17,7%;
- около 1/3 се отнасят към нововъведенията сдържано (По
К.Ангеловски).

Ръководителят – иноватор
Реакции на подчинените по отношение на иновационните инициативи на
ръководителя – директор на училище.
Възможните модели на поведение в отговор на „натрапените” нововъведения
се проявяват в 5 фази:

 отрицание;
 съпротива;
 изследване;
 въвлеченост;
 традиционализация (По К.Ушаков)

Вместо заключение ...

1) Педагогическата иноватика се намира днес в стадий на
изграждане.
2) За педагогическата теория и практика все повече нараства
потребността от разработването на педагогическата иноватика.
3) Важно е да бъде изграден фундамент на съвременните
обновителни процеси в образованието.

Иновавации в съвременното образование

1. Основни направления на иновационната дейност в
началното училище

Иновационни насоки на работа училище:

1) Работа за формиране на индивидуалното учебно действие на ученика, като
необходимо условие за организация на самостоятелната учебна
дейност.

2) Развитие на различни форми на учебно сътрудничество в рамките на

учебната дейност на ученика.

3)Нови подходи към съдържанието и организацията на контролно-оценъчната

дейност в началното училище
Интересът към проблема на контрола и оценяването се обуславя от редица
фактори:
- обучение без бележки;
- акцент върху самоконтрола и самооценката;
- разработване на „инструментариум” за проследяване на
придвижването на ученика и на постиженията и трудностите на
самия педагог;
- модата по всякакъв вид диагностика и др.
4) Организация на работата със знаково-символни средства в началното
училище (използване на моделирането в учебната дейност).
5) Организиране на разновъзрастово сътрудничество между учениците от
началното училище и учениците от 5 -6 клас.

6) Организация на експертиза на учебно-възпитателния процес, свързана с

оценката на качеството на учебния процес.
7) Търсене на нови форми на управление в рамките на училището.

2. Нов възглед за началното училище

Възприемане на света на основата на разбиране:
 различно от “зная – не зная, мога – не мога, владея – не владея”;
 ориентирано към - “търся - и намирам, мисля - и опознавам,
тренирам - и правя”.
Смяна на установката на учителя в осъществяването на неговия
професионелен труд:
 “не да поучава, а да подбужда”;
 “не да оценява , а да анализира”.

Знанията престават да бъдат самоцел

Ново разбиране за същността на главната образователна цел:

 формиране на готовност за саморазвитие;

  успешно интегриране на личността в националната и
общочовешката култура;
 активно включване в процесите на критично усвояване на
миналото, изграждане на настоящето и бъдещето.

Основни задачи:

 реализиране на дейностен подход – свързан с формиране на умения

за целеполагане, организиране и оценка на собствената дейност;
 формиране на личностни качества;
 изграждане на цялостна представа за заобикалящата
действителност в съответствие със съвременните постижения на
човешкото познание.

3 Популярни педагогически технологии

 Диференцирано обучение
 Игрови технологии
 Метод на проектите
 Компютърни и информационни технологии
 Групови технологии
 Проблемно обучение

3.1. Нетрадиционни технологии за реализиране на

урока:
 интегрирани уроци, основани на междупредметните връзки;
 уроци във вид на съревнование или игра;
 уроци, основани на форми и методи на работа, известни в
обществената практика (изследване, изобретателство, мозъчна
атака, интервю, репортаж и др.);
 нетрадиционна организация на учебния материал («урок по
мъдрост», «урок по доброта», «урок – презентация»);

Нетрадиционни технологии за реализиране на урока:

 уроци – имитация на публични форми на общуване
(пресконференция, телевизионно предаване, «телевизионен мост»,
“жив вестник” и др.);
 уроци с използване на фантазията («урок – приказка», «урок –
подарък от вълшебника», «урок – космически фантазии»);
 уроци с елементи на извънкласната дейност (спектакъл,
инсценировка, “клуб на знаещите” и др.).

Особености на иновационния урок

 Смяна на целевата установка на урока - от „даване на образование”
към „образование като самореализация”.
 Смяна на принципа на репродуктивното усвояване на учебния
материал с принципа за продуктивност.
 Преход от общо образование за всички към реализация на
индивидуална образователна траектория на всеки ученик.

 Преход от акцент върху ЗУН към акцент върху компетентностите.

 Преход от логическа структура на урока към ситуационна.
 Вместо задачи, които предполагат единствено решение, се
въвеждат евристични задания, които нямат еднозначни „правилни”
отговори.
 Ограничеността на съдържанието на урока в рамките на класната
стая се преодолява с помощта на телекомуникациите и ресурсите на
Интернет.
 Внедряване на система на индивидуална и колективна рефлексия.
 Универсализираната, в т.ч. и тестовата система за контрол на
резултатите от обучението се заменя с персонализирана, отчитаща
индивидуалните особености и цели на всеки ученик.
 Разкриване на собственото образователно израстване на ученика.
Въвеждане на ученическо портфолио като алтернатива на
формализирания контрол върху образователните резултати на
учащите се.
3.2. Технология на развиващото обучение

 Дейностен принцип
 Принцип за цялостно представяне на света
 Принцип за непрекъснатост
  Принцип за психологически комфорт
 Принцип за вариативност
 Принцип за креативност

3.3. Съхраняващи здравето на учениците технологии

Методика на доктор В.Ф.Базарни - “Сензорно и психомоторно

разкрепостяване”

 На учениците се предлага смяна на динамичните пози в процеса на

обучение.
 В кабинетите (класните стаи) в началното училище има зрителни
тренажори.

Методика на доктор В.Ф.Базарни - “Сензорно и

психомоторно разкрепостяване”

Снемане на напрежението чрез режим на динамичните пози (смяна на позата

на учениците в определен етап на урока.
Допринася за:

 укрепване на гръбначния стълб;

 правилна осанка;
 чувство за равновесие и координацията;
 профилактика на опорно-двигателния апарат, заболяванията на
сърдечносъдовата система и появата на проблеми със зрението.

Методика на зрително-координационните упражнения

 Тренажорна схема, която се намира на тавана.

 Децата следят с очи траектория, посочена със стрелки, и
изпълняват упражнения.
  Системните занятия по тази схема-тренажор намаляват психичната
умора, излишната нервна възбудимост и агресията.

4. Приложение на иновационни идеи в практиката на

началното образование

4. 1. Портфолиото като инструмент за осъзнаване на собствените

образователни цели
Портфолиото - алтернативна форма на образователно целеполагане
Основният смисъл на портфолиото –
„да покажеш всичко, на което си способен”.

Педагогическа мисия на портфолиото:

„Вземи отговорността за своето образование в свои ръце”.

 преместване на акцента от това, което ученикът не знае и не умее,

към онова, което знае и може;
 интегриране на количествената и качествената оценка на
резултатите от дейността на ученика;
 преместване на педагогическото ударение от оценката към
самооценката на обучаващия се.
Подходи при определяне на понятието „портфолио”.
Различни са подходите към определянето на понятието „портфолио”.

1) Портфолиото – като способ за фиксиране, натрупване и оценка

(самооценка) на индивидуалните постижения на ученика.
2) Портфолиото - като колекция от работи и резултати на учещия.
3) Портфолиото – като работна папка, която съдържа разнообразна
информация, която документира придобития опит и постиженията на учещия.

Типични грешки при използване на ученическото портфолио:

  формализация и съревнование при събирането на папки на
постиженията;
 събиране само на официални документи: различни сертификати,
грамоти, удостоверения;
 подмяна на систематичната работа над портфолиото с еднократна,
епизодична, кампанийна.
Предназначение на портфолиото:

 поддържане на висока мотивация за учебна дейност;

 поощряване на активност, самостоятелност, саморазвитие,
самооценяване и саморефлексия;
 поставяне на цели, планиране и организиране на собствената
учебна дейност;
 съдействие в посока индивидуализация на училищното
образование;
 създаване на допълнителни предпоставки и възможности за
успешна социализация.

4.2. Педагогически иновации в гражданското образование на

учениците

Съветът на Европа разработва програма „Образование за демократичното

гражданство”.
Ефективното гражданско образование включва:

 знания за правата на човека, за държавата и обществото;

 умения за критично мислене, за анализ, за сътрудничество с

другите хора;
 ценности – уважение към правата на другите, толерантност,
нравствена устойчивост и др.;
 навици, намиращи отражение в демократичната култура в училище
и в обществото.
 4.3. Развитие на творческото въображение в началното
училище

Развитие на творческото въображение в началното училище - един

необичаен курс в началното училище.
През 50-те години на 20-и век Хенрих Алтшулер осъществява изследвания
в областта на теорията за решаването на изобретателски задачи
(ТРИЗ).
Провеждат се хиляди семинари, издават се стотици книги, разработени са
десетки курсове за обучение в областта на ТРИЗ.
(Х. Алтшулер – писател фантаст с литературен псевдоним Хенрих Альтов)

Методите на ТРИЗ

Методите на ТРИЗ - при решаване на творчески задачи в най-различни

области: техническо творчество, художествени, социални и
психологически задачи.
Разработена в бившия Съветски съюз, ТРИЗ намира разпространение в много
страни по света: САЩ, Израел, Франция, Великобритания, Финландия,
Германия, Виетнам, Япония и др.
Особено активно се развива тази теория в Русия, Беларусия, Латвия, САЩ,
Израел.

Особености на приложението на методите на ТРИЗ в

началното училище
1) В тази училищна възраст основен акцент се поставя върху
развитието на мисленето.
2) В ТРИЗ съществуват три раздела, свързани с:
- развитието на творческото въображение (РТВ);
- развитието на системното мислене;
- използване на прийомите на фантазирането;
 - развитието на мисленето като
цяло.

Основни цели на курса за развитие на творческото

въображение (РТВ)

 Да се убедят децата, че светът е пълен със загадки, които те самите

са способни да разкрият със собствени сили.
 Да овладеят основните механизми на творческото въображение,
които позволяват откриването и разкриването на тези тайни.
 За психологическа корекция, за развитие на възприемането,
вниманието, паметта, емоциите, мисленето.

Насоки за провеждане на занятията по РТВ:

 развитие на асоциативно-образното и системното мислене;

 подходи към изобретателство;
 работа с информация;
 работа по създаване на конкретни творчески продукти (гатанки,
пословици, приказки, разкази, модели на технически системи,
изделия от природни материали и др.)

5. Иновационен подход при създаването на съвременни

учебници за малките ученици
Необичайна идея за учебници от нов тип, “ново поколение учебници”, които
освен че допринасят за овладяване на знания, имат значение за
цялостното развитие на детето.

(Автор на учебника е О.Л. Соболева.)

Какво отличава тези учебници от традиционните?

Принципът за развитие се издига в ранг на свръхзадача.
Ново отношение към мотивацията в обучението, реализира се принципът за
доброволно учебно действие.
Включване на специални думи за създаване на емоционално отношение: „ако
искаш, ако можеш, ако имаш настроение, ако не си много уморен,
ако ти харесва”.

Как създателите на учебника успяват да поддържат постоянен

интереса на детето към ученето?

Учебниците са многоцветни, занимателни и весели - ярка занимателна форма

и много сериозен, достатъчно сложен учебен материал.
Опора върху емоционалната сфера на личността.

“Новото поколение” учебници - пръв опит за създаване на

учебници за „двете полукълба”

Традиционният учебник поставя акцент единствено и преди всичко върху

логическото мислене, т.е. върху развитието на лявото полукълбо.
Синтез на възможностите на двете хемисфери – лявата, свързана с
логическото начало, и дясната – свързана с образното, художественото
начало.

5. Технология за разработване и оценяване на иновационни

идеи при обучението на учениците в проектиране –
„Шестте шапки на мисленето”
Преход от „училището на обяснението” към „училище на развитието”.
Технология „Вариант” - предназначена за създаване на проблемни ситуации,
разработка и оценка на иновационни идеи.
Технология „Вариант” - основана на принципите на проблемното обучение и
съвместната дейност.
Групова организация на обучението с елементи на дискусия и игра.

Концептуална основа на технологията „Вариант”

Концептуална основа на технологията „Вариант” е методът „Шестте шапки
на мисленето”
(Едуард де Боно – доктор по медицина и психология, ръководител на Център
за изучаване на мисленето към Оксфордския университет)

Защо точно „шапки”?

Всяка от шестте шапки отговаря на определен тип мислене и дейност.
Бяла шапка - безпристрастност и обективност (Факти, информация, въпроси:
Каква информация притежаваме? Какви факти са налице? Каква
инфорамация ни е нужна?)
Червена шапка - символизира емоциите, вътрешното напрежение. (Какви
чувства възникват у участниците по един или друг повод?)
Жълта шапка. Жълтият цвят е слънчев, жизнеутвърждаващ. (Човек с жълта
шапка е пълен с оптимизъм, той търси преимущества. Защо си заслужава
да прави това? Какви са преимуществата?)

Шестте шапки на мисленето

Черна шапка - песимизъм и консерватизъм. (Човек с черна шапка проявява

предпазливост: Ще сработи ли това? Какво тук е неправилно? Къде са
недостатъците?)
Зелена шапка - символизира творческото начало и разцвета на нови идеи.
Синя шапка - свързана с организацията и управлението. (Какво не сме
постигнали? Какво е нужно да правим по-нататък?)

Възможности на “шестте шапки на мисленето”

Шапката се слага и сваля лесно. (Използване на мисловните ресурси, смяна
на типа мислене и дейност.)
Възможност за обединяване на усилията на събеседниците и превръщането
им в партньори.

Методът може да използва при решаването на разнообразни образователни

задачи.

Сценарий на занятие по технологията „Вариант”

Технологията „Вариант” - четири творчески групи:

1. Новатори – носители на „зелена шапка” (представят своя проект, своята
идея пред останалите членове на работната група;
2. Песимисти – насители на „черна шапка” (откриват всички отрицателни,
необмислени, неотчетени моменти в представената идея);
3. Оптимисти – носители на „жълта шапка” (откриват всички
положителни, изгодни, позитивни моменти на презентираната идея);
4. Експерти – носители на „синя шапка” (обобщават и анализират
получената информация, оценяват работата на всяка творческа група).

6. Информационните технологии и иновационните процеси

в началното училище

Авторски колектив, оглавяван от А.В.Хуторской, разработва подход за

конструиране на курс по информатика за началното училище, за който са
задължителни следните условия:

 наличие на кръг от реални обекти, по отношение на които

учениците овладяват информационната и комуникативната
компетенция;
 знанията, уменията, навиците, способите на дейност имат
социално-практическа обусловеност и личностна значимост за
ученика;
  придобиване на минимално необходимия за живота в съвременното
общество опит в сферата на информационната и комуникативната
компетенция.
Иновационна новост на курса “Моята информатика”
Дидактическа основа на курса е концепцията за продуктивното личностно-
ориентирано образование.
Названието на курса „Моята информатика” също подчертава личностната
значимост на ученика.
Курсът е разработен в рамките на учебно-методически комплекс „Началното
училище на 21-и век”.
(Ръководител - чл.кор. на РАО
Н.Ф.Виноградова)

Фрагмент от програмата на курса „Моята информатика” за

2-и клас (34 часа)

 Информацията около нас (5ч.)

 Видове информация: числова, звукова, графична, символна.
 Текстове, Изображения. Илюстрации. Разсъждение.
 Източници на инфорамация. Носители на информация: книги,
телевизионни, аудио- и видеозаписи, CD-Rom, дискети.
 Прием на информация, идваща от телевизора, радиото, вестника,
библиотеката.
 Практическа работа: „Моята информация” – систематизиране на
обкръжаващата ни информация.

7. Иновации в управлението ( Създаване на система за

информиране на родителите)
Насоки на работа:

 превръщане на родителите в пълноправни партньори на

училището;
  организиране на информационната поддръжка на родителите в
съвременните условия;
 електронни известия за предстоящи събития в училището и за
резултати от дейността му;
 създаване на информационна база на различни документи за
дейността на училището;
 новости в организацията на традиционните родителски събрания,
изразяващи в използване на мултимедийна техника.

8. Иновационни подходи към обучението на надарени деца

Необходимо е да се изтъкне голямото разнообразие от методи и форми на

обучение на надарени деца в системата на училищното образование в
САЩ.
Направления:
- обучение на надарени деца в рамките на традиционния клас, но по
индивидуални програми;
- създаване на специални класове в структурата на обикновеното
училище;
- организация на специални училища.

Американското начално училище днес

В настоящия момент в началното училище на Америка се използват:
- независимо обучение, където ученикът сам избира учебния
материал и способа за неговото изучаване; учителят - консултант;
- самоуправляемо изучаване, при което конкретните цели и учебният
материал са определени от учителя, а способа на усвояване избира
самият ученик;
- центрирана към ученика програма, при която ученикът може да
избира учебния материал и времето за неговото изучаване.

9. Евристични методи – иновация в началното училище

Метод на емпатията (вживяване) – означава „почувстване” от човека на

състоянието на друг обект.
Метод на мисленото виждане – той е продължение и задълбочаване на
метода на вживяването.
Метод на образното виждане – емоционално-образно изследване на обекта.

Метод на символичното виждане – изразява се в търсене или построяване от

ученика на връзки между обекта и неговия символ.

Метод на измислянето – реализира се с помощта на следните прийоми:

а) заместване на качествата на един обект с качествата на друг с цел създаване

на нов обект;
б) откриване на свойствата на обекта в друга среда;

в) промяна на елемент на изучавания обект и описание на свойствата на

новия, променен обект.
Метод „Ако ...”. На учениците се предлага да опишат или да нарисуват
картина за това, което ще стане, “Ако ....”.

МЕТОДОЛОГИЯ НА ИНОВАЦИИТЕ В
ОБРАЗОВАНИЕТО
1. Иновационни стратегии в образованието

Иновационните изменения в образователната система – в отговор на

растящите потребности на обществото.
Различни стратегии в осъществяването на образователните иновации.
 (По Роналд Хавелок)

1.1. Политико-административна стратегия

 Административни действия и разпореждания „отгоре” – „надолу”

по йерархичната структура на образователната система.
 Централно разработени и задължителни за изпълнение учебни
планове и програми, учебна литература, единен контрол и
финансиране.

1.2. Стратегия за изменение в квалификацията на

педагогическите кадри

Подготовка и квалификация на педагогическите кадри за осъществяване

на иновационните идеи:

 непрекъснатост на квалификационния процес;

 свързване на квалификацията с интересите на учителите;
 подкрепяща среда и подходящ климат в педагогическия колектив;
 квалификацията - задължителен елемент.

1.3. Стратегии, свързани с разглеждане на училището

като автономна организация
Етапи на иновационната дейност в училището:

1) изясняване на целите на иновацията;

2) диагностика на изходното състояние;
3) разработване на план за действие;
4) реализация и оценка на планираната иновационна дейност;
5) завършване на проекта;
6) институционализиране – организиране и по-нататъшно развитие
на иновационната идея.

2. Иновационни модели
Иновационните стратегии се реализират в практиката чрез различни
иновационни модели.

2.1. Организационен модел - свързан със съблюдаване на строга

последователност на етапите (началото на 60-те години на XX век в
САЩ).
Етапност:
1) изследване;
2) развитие;
3) разширяване;
4) масово приложение, внедряване.

2.2. Модел на социалното взаимодействие

Отчита интересите и потребностите на потребителите на иновацията.

Технологична последователност:

 създаване на центрове с участието на учители, родители,

общественици;
 съвместна работа по обсъждане на актуалните проблеми на
обучението, възпитанието, образователното съдържание;
 провеждане на семинари, конференции, дни на образованието и
др.

Варианти на приложение на модела на социалното

взаимодействие:
1) естествено разпространение на иновацията;
2) използване на готови комуникационни мрежи;
3) изграждане на нова система за комуникация;
4) използване възможностите на средствата за масова информация.

2.3. Иновационен модел на Роналд Хавелок

Иновационният модел на Хавелок:
„всеки ръководител и сътрудник на една организация има две основни
задачи:
1) да запази системата такава, каквато е;
2) да изменя системата така, че тя да функционира по-добре” .

Етапност на модела на Хавелок:

1) установяване на тясна връзка между иноватори и
потребители;
2) диагностика на проблема;
3) анализ на значими източници – анализира се
информация за очакванията и представите на
потребителите;

Етапност на модела на Хавелок

1) търсене на иновационни решения;
2) постигане на признание – свързан е с широка
дейност за популяризиране на иновационните идеи и
резултатите от внедряването им в практиката;
3) стабилизиране и самообновяване на иновацията –
осигуряване на условия за непрекъснатост на
иновационната дейност.

Последователност на етапите в условията на

България (По Г.Бижков)

1. Диагностика на реалното състояние на теорията и на

образователната практика.
2. Установяване на конкретни връзки и взаимодействия с учебно-
възпитателната практика.
3. Проучване на националния и световния опит.
4. Разработване, обсъждане и експериментална проверка на
цялостната концепция за иновацията.
5. Внедряване на иновацията в педагогическата практика,
непрекъснато оценяване и разширяване.
 6. Стабилизиране на иновацията, постигане на признание,
създаване на условия за самообновление.

Задача за студентите:
Американските автори С.Парки и С.Маршал правят опит на основата на
анализ на значителен брой изследвания да изградят „портрет на едно
добро училище”.
Направете опит да представите свой вариант на „Доброто училище” и
“Добрата детска градина” на близкото бъдеще .
Структура на представяне:

Организационни и структурни характеристики на училището;

 ръководство на училището;
 ръководство на учебно-възпитателния процес;
 учителски колектив;
 учебни програми;
 усъвършенстване на подготовката и квалификацията на
учителите;
 сътрудничество с родителската общност;
 популяризиране на постиженията на учениците;
 ефективно използване на учебното време;
 подкрепа на училището от местните власти.

Процесуални характеристики:
 съвместно планиране и колегиални взаимоотношения между
учителите;
 наличие на чувство за еднаква принадлежност и идентификация с
училището;
 формулиране на ясни цели и високи очаквания, които се приемат
от всички учители и ученици;
 ред и дисциплина.