УВОД

Съвременният свят , който живеем, се е превърнал в пространство на постоянен размен

на информация и комуникация. Именно комуникацията е този фактор, който ни свързва
със света. Още Аристотел е казал „ Човекът е социално животно”, има нужда от
общуване и най-вече да се чувства част от някаква общност, за да се социализира
адекватно и да функционира нормално.

В случаи на нарушена комуникация наблюдаваме явление, при което се прекъсват

връзките на индивида със заобикалящата го среда. Тогава този индивид се превръща в
лице с комуникативни нарушения и става обект на интервенция и корекция.
Комуникативните затруднения са едно доста разпространено нарушение. Редица науки
правят опити да се заемат с този проблем, но безспорно водеща роля има Специалната
педагогика. Причината , поради която тази област така явно се е наложила е ,че с всяка
измината година броя на децата с нарушено развитие все повече се увеличава. А именно
при прилагането на една ранната речева диагностика и интервенция се откриват големи
възможности за компенсиране на комуникативното нарушение или свеждането му до
граници близки до нормата за дадена възраст, както и за осъществяване на превенция по
отношение на речевото развитие на децата. За сведения ще приложа данни от едно
изследване проведено в САЩ преди няколко години, които са учудващо адекватни към
положението в България спрямо настоящия момент. Двайсет процента от всички
ученици са обект на Специалната педагогика, повече от петдесет процента от всички
деца в предучилищна възраст получават специално-педагогическа помощ за говорни
езикови нарушения, а по последни данни за страната ни всяко пето дете у нас спада към
групата деца с комуникативни нарушения.

Ето защо е от изключително значение да се вземат навременни мерки , за да могат да се

предоставят възможно най-голям брой положителни алтернативи за справяне с
проблема както на децата , така и на техните семейства. Първата стъпка както при всяко
лечение е поставяне на диагноза. От изключително значение е тя да бъде направена от
компетентно лице , за да се избегнат вероятно допустимите грешки. Много са методите
а диагностициране , особено интересни са тези за ранно диагностициране. Използват се
тестове за оценка на уменията за сукане, гълтане, дъвкане и етапите на пиене от чаша и
хранене с лъжица. Затрудненото и забавеното развитие на тези умения оказват пряко
въздействие върху овладяването на артикулационните умения и произношението на
много от звуковете, както и на самоконтрола и координацията на артикулаторните
органи .В процеса на корекция на артикулационните, дихателните и говорните
възможности, както и при корекция на степента на разбиране се използват различни
методи и техники, подбрани индивидуално за всяко дете и според всеки диагностичен и
терапевтичен казус. Първоначално обучението се провежда индивидуално, до момента
на формиране на комуникативни умения, след което се преминава към групова
логотерапия, с цел подобряване на наличните възможности за общуване.Голямо
внимание се отделя на възможностите на децата за овладяване на писмена реч.
Различните нарушения в сферата на фината моторика дават възможност за овладяване
на писмена реч с ръкописен шрифт, с печатен шрифт или чрез техническо средство
пишеща машина или компютър. Именно това е и темата която бих искала да разгледам
по-обстойно – Диагностика на деца с комуникативни нарушения.

Класификация на комуникативните нарушения

Ще изложа накратко клaсификацията на комуникативните нарушения. Те се делят

основно на пет големи групи:

1) Нарушения на артикулацията- фонологията – характеризират се с погрешно

възпроизвеждане на речеви звукове. Езиковите характеристики, начинът на
говорене се извличат от назоваване на картини, имитация, преразказ представяне
на езикови модели. Съществуват и специфични тестове за изследване на
коартикулацията.

2) Нарушение на плавността – най-често срещано нарушение е заекването. То се

характеризира с удължаване на звукове срички , думи, напрежение в
артикулационния апарат, съдвижение (мигане, лицев тремор). Извършените
изследвания на етиологичните фактори показват, че най голям е процента на
заекване в резултат на психична травма – 59%. Не съществуват специални
тестове за заекване. Повечето от процедурите включват разглеждане и
интерпретиране на детските проблеми, изследване на степента на заекване,
анализ на различните физиологични речеви процеси и интерракцията родител-
дете.

3) Гласови нарушения – гласът е продукцията в ларингса и селективната

трансмисия и модификация чрез резонанса и силата. Важна е ранната
идентификация, тъй като някои състояния могат да се предотвратят при
навременна интервенция. При изследването на този вид патология е
задължително участието на фониатър или специалист УНГ и фонопед.

4) Езикови нарушения

4.1) морфологичен дефицит

4.2) фонологичен дефицит

4.3) дефицит на синтатсиса

4.4)семантичен дефицит

4.5)прагматичен дефицит

5) Специфични нарушения на комуникацията -Децата със специфични езикови

нарушения имат проблеми с езиковото функциониране. Те обикновено се представят
добре в невербални тестове за интелигентност. Такива деца обикновено се етикират
като деца със закъсняло езиково развитие, дисфазия на развитието, общо недоразвитие
на речта и др.
5.1) Специфични обучителни трудности –при тях се наблюдава дефицит в уменията за
преразказ, разказ, синтактичните трудности, като и трудностите в семантиката и
прагматиката в тази група се отразяват върху лошите им социални умения .
Идентифицират се три типа несъответствия:

*несъответствие между способности и постижения. ( различие в оценките на тестовете

за интелигентност и тестовете за достижения)

* интракогнитивно несъответствие( ученици с адекватни умствени способности, но с

лоша зрителна перцепция)

* несъответсвие между постиженията. ( добри постижения по математика, но поява на

трудности в овладяване на четенето)

Като диагностични критерии се включват дислексия, сензорни нарушения, сематични

езикови нарушения , проблеми на зрително-пространствено и праксисно равнище,
нарушение на смятането и различни вариации на челен синдром (дисграфия и
дискалкулия)В последната десета ревизия на международната класификация на
болестите (МКБ-10) тези нарушения се назовават като „ специфични разстройства в
развитието на училищните умения” .

5.2.) Детска церебрална парализа- най-често трудностите са свързани с

артикулационни проблеми, речеви и езикови нарушения, свързани с увредата на
двигателния неврон. Наблюдава се невъзможността за контрол на позата за говорене и
слушане, нарушен мускулен тонус и рефлексии, дишане и фонация, а в някои случаи и
снижен интелект. Децата се затрудняват при усвояване програмите на масовото
училище , въпреки че са с първично съхранен интелект.

5.3 )Структурни увреди на артикулационния апарат- настъпват в следствие на

генетични предписпозиция и влияние на средата. Хиперназалността е най-честата
речева характеристика на децата с цепки. Те допускат множество артикулационни
грешки във връзка с увредените функции на небцето.

5.4.)Физически увреди и хронични болести – деца, които преживяват травми на главата

са във висок риск от появата на комуникативни нарушения. Нарушението може да се
определи като дисфазия на развитието, различна езикова стратегия, специфични грешки
на назоваването, трудности в прагматиката или намалена комуникативна и когнитивна
компетентност.

5.5)Поведенчески нарушения- нарушението се характеризира с различни комбинации на

увреда в перцепцията, концептуализацията, езика, паметта и контрола на внимание,
импулсите и моторните функции. Дефицитът се описва и с свръхактивност,
неудържимост, разсеяност и недостатъчен обхват на внимание, специално у малките
деца. Най-често използвани понятия са хиперактивен синдром и дефицит на внимание.

5.6.)Умсвена изостаналост- закъснялото езиково развитие е универсална

характеристика на децата с умствена изостаналост. Те често се отличават от нормалното
развитие в интерпретацията на изречения със сходни структури, но различно значение.
Умствено изостаналите деца в предучилищна възраст често не разбират речта в пълен
обем. Също така не владеят разгърната фразова реч. Разбирането на речта е ситуативно.
Склонни са към ехолалии. Речта им се характеризира с нарушения в структурата на
думатаи изречението, както и с чести персеверации. Нивото на развитие на езика зависи
от тежестта на интелектуалния дефицит.

5.7)Слухова увреда – нивото на развитие на езиковата система е различно в зависимост

от степента на увреждането. При някои деца речта има характер на активен лепет, други
произнасят прости фрази с много фонетични и граматични изкривявания. Без
специално обучение глухите деца без речев опит не проговарят спонтанно.

5.8.)Зрителни затруднения- невъзможността за сензорно опознаване на обектите и

явленията лишава зрително затруднените деца от възможността за съпоставяне на
усвоени думи и обекти. Това довежда до така наречения вербализъм.

Методи за Изследване

Децата с комуникативни нарушения спадат към нормата, затова методите за изследване

често съвпадат с методите прилагани към нормалното развитие. Въпреки своето
разнообразие те имат своята специфика. Първата стъпка , която всеки специалист
трябва да направи, независимо от професионалната си област, е подробно изучаване на
документацията на детето, съдържаща цялата информация за пълната картина на
нарушението. Често тези документи съдържат сведения извлечение от специалисти от
различни области. Важен документ е педагогическата характеристика на детето
включваща- вида учебно заведение, продължителността на обучение и корекцията,
анализ на успеваемостта и особеностите на поведението му в детския колектив.

Важен аспект на по-нататъшното събиране на данни е то да протича в естествена за

детето среда. Тъй като в такъв тип среда могат да бъдат най-ярко проявени повечето
качества и умения, които детето притежава.

Изследването продължава с документация на езиковите модели. Те илюстрират

типичните опити на детето за комуникация. Важни условия са средата, в която протича
процедурата, трябва да осигурява максимален брой на възможности за детето да
разкрие комуникативните си умения , както и ролята на диагностика трябва да е активна
и окуражаваща.

Същинското изследване започва със снемане на анамнезата. Тя протича през четири

етапа:

1) Анамнеза на актуалното състояние- обхваща данни от появата на

нарушението до момента на изследването. Важен аспект е проследяването на
динамиката на нарушението, обогатяване на симптомите , тяхното отпадане или
изменение.
 2) Анамнеза на „преморбалната личност” – тя включва сведения за физическото,
психическото и социалното развитие на детето.

3) Фамилна анамнеза – събиране на данни за психичните и соматичните

заболявания на родителите и близките на детето, като и фактори свързани с
възпитанието.

4) Социална анамнеза- данни за отношението на детето с възрастни и връсници,

травмиращи за него ситуации и неговата реакция на тях.

Следващият важен метод , който е често използван , е диагностичната беседа.

Разговорът с детето има свободна и гъвкава структура. Въпросите включвани в беседата
биват преки , непреки и проективни. Детето трябва да се чувства разбирано, а
диагностикът да проявява тактичност и толерантност към неговите нагласи.

Освен ,че трябва да умее да провежда беседа, специалистът трябва да владее и метода
на наблюдение. Наблюденията бива директно ( пасивно) и активно. То дава сведения за
общата двигателна активност и наличието на хиперактивно поведение. Тези данни са
свързани с наличието или липсата на тревожност, невротичност, патологични навици,
емоционалния резонанс, наличието или липсата на трайни и ангажирани интереси в
различни сфери, самоконтрола ,планирането на дейностите, както и развитието на
общата и фина моторика.

Методът на експеримента предполага събиране на данни в специфично моделирани

условия. На детето се предлага по определена инструкция да изпълни дадена задача.
Инструкциите трябва да бъдат достъпни, интересни и мотивирани. За деца с
комуникативни нарушения особено използван е обучаващият експеримент. Чрез него се
определя обучаемостта и възможностите. Отчита се количеството и качеството на
помощта , оказана от експериментатора на детето, възможността за словесен отчет и
преноса на придобити умения и знания в друга, сходна ситуация.

Широка употреба в практиката за изследване на анормални деца има и анализът на

продуктите от дейностите (детско творчество, учебна дейност). В тях се отразява
детското отношение към действителността, към другите, нивото на умствено и
емоционално развитие, сензорните и моторни умения, а често и отношението към
собствения дефект.

Следващ важен метод е анализът на задачите, който предполага прекъсване и

разчленяване на наблюдаваното умение на базисни компоненти.

Диагностичното решение може да бъде взето и сред директно тестване. Практиката

борави с голям набор от тестове, които се различават по своята специфика. Основните
тестове в специалната педагогика са скрининг, идентификация, съставяне на обучителна
програма и оценка на ефективността от терапията.
Десетилетия наред за стандартните изследвания са били използвани тестовете за
интелигентност. Те включват обикновено задачи за памет, асоциации, класификации и
т.н., т.е. тези умствени операции , които са особено важни за училищната дейност.
Обикновено ученици с високи постижения в тестовете добре функционират в училище,
въпреки че има и изключения. В днешно време тестовете за интелигентност са
подложени на остри атаки и критики, защото освен интелектуалното развитие е
необходимо да се изследват и интериндивидуалните различия. Съществуват два подхода
за изследване на интериндивидуалните различия:

1) Използване на стандартни тестове за достижения- показват дали учениците са

достигнали очакваното ниво на изпълнение на дадено умение

2) Използване на диагностични тестове- определят кои от аспектите на училищната

програма са недостъпни за ученика.

ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ

Спрямо начина на администриране , обстановката, очаквания отговор, оценката при

успех и неуспех процедурите за изследване съществуват в две категории:

1) Формални- сравняват се детските езикови умения с уменията на някаква

нормативна група, с цел да се детерминира съществуването и степента на
отклонението в езиковото развитие. Делят се на два вида

1.1) Скрининг- изследва се комуникативното поведение на селективно число

от индивиди и има за цел да установи дали е необходимо по-нататъшно
изследване. Тези тестове са бързи и лесни за администриране, но само
формират проблема. Целта е да се установи кои деца трябва да участват в по-
изчерпателно оценяване. За практиката скрининг тестовете са съществени за
ранната интервенция.

1.2) Интензивно изследване – използва се за определяне на социалните мерки

на отделните деца. В зависимост от резултатите се преценява коя форма на
интервенция да се избере за конкретното дете. Този тип изследвания изискват
повече време за провеждане и оценяване.

2) Неформални- оценяват детските умения в релация с някакъв критерий. Липсват

добре оформени норми, нямат стандартизирана процедура за администриране и
интерпретация. Включват скали на развитието, протоколи и модели за
наблюдение. Нестандартизираните тестове изследват всички аспекти на езика.
Включват директно наблюдение, общуване с детето и родителско интервю.
 Преди да се насочи към посочените подробни процедури, диагностикът трябва да
приложи някои кратки изследвания, за да определи към коя област на развитието е
необходимо да се фокусира, с цел да се избегнат излишни анализи.

Процедурите за езиково развитие включват комплекс от проби, предназначени за

изследване на актуализацията, семантиката, граматичния строй и други. Все още
липсва единодушие по въпроса кои са най-важните показатели при оценката на
езика и комуникативните нарушения. Специалистите са на мнение , че водещи
въпреки всичко са две – разбиране и продукция.

Трудности при диагностицирането на деца с речеви нарушения

Особено големи трудности възникват при поставянето на диференциална диагноза

на нарушение в развитието, тъй като причините са близки , а психичните прояви
сходни. Главните спънки се появяват при:

1) Установяване на първичния дефект и вторичните , третичните и т.н. нарушения

2) Установяване на причините за речевите и езикови нарушения.

В следствие на локални поражения на кората на главния мозък могат да се появят

недостатъци в зрителното възприятие, пространствена ориентация, двигателния акт и
други. Грубите речеви нарушения са очевидни даже за неспециалисти, но причините за
тези нарушения, тяхното своеобразие и проява могат да бъдат определени само с
помощта на експериментални методики. Те намират място при определянето на
първичния дефект и вторичните и третични нарушения, както и при определяне на
насоките за терапия и нейната ефикасност.

Единствената област в педагогическата практика, която би могла да се справи с тази

тежка задача е специалната педагогика. Правилното поставяне на първоначална
диагноза е изключително важно, защото чрез него се насочва детето към определен тип
учебно заведение. Цялостното проучване в тази област играе важна роля при
изработването на учебни програми и индивидуализацията на подхода с цел осигуряване
на условия за изява на потенциалните възможности на децата с нарушения.

Основни инструменти за диагностика

Голяма част от методиките за изследване на нарушенията в развитието са вербални.

Някои автори смятат , че вербалните тестове имат много голяма диагностична стойност.
Според тези методики много голямо място заемат тези, които изискват възможност да
се познае и да се повтори определен словесен материал и да се отговаря на въпроси.

Вербалните диагностични методи могат да се разделят на две големи групи:

1) Отговорът не излиза извън обема на словесния материал , съдържащ се в

задачата и не изисква от детето да го преобразува активно.( картинен речник,
повтаряне на думи и изречения, отделяне на думи и фрази, откриване на грешно
използвана дума)
 2) От изследваното лице се изисква активно преобразуване на речевия материал от
поставената задача. ( тясно свързани с мисловните дейности)

Не съществуват специфични тестове за заекване , както има за артикулация и езикови

нарушения. Заекването често се изследва с количеството думи, на които има спазъм за
единица време при различни речеви стимули- имитация, назоваване, четене, монолог,
диалог. Сричките и думите се броят и се изчислява стойността и пресенажът на
дисфункция.

Не съществува единен тест , който да е подходящ за всички цели и всички деца.

Езиковите характеристики , начина на говорене се извличат от назоваването на картини,
имитация, преразказ и представяне на езикови модели. Това са най-важните фактори
при избора на изследователски инструментариум. Някои от инструментите са
конструирани да предсказват кои от изследваните имат нужда от корекционна работа,
други разрешават обмисляне на интелектуална оценка на базата на случка и не на
последно място са тези които изследват звуковата продукция в структурни истории.

Най –популярните вербални методики за диагностициране са:

1) Battell протокол на развитието. Използва се при деца от 0 до 8 години. Области

на изследване са личността, адаптивността, моториката, комуникацията и
когнитивната сфера.

2) Диагностичен въпросник за ранно развитие на Brigance. Използва се при деца от

0 до 6години. Изследва психомоторното развитие, уменията за самообслужване,
езиково развитие и доакадемични умения.

3) Callier- Azusa скала. Използва се при деца от 0 до 6 години. Изследва моториката,

перцепцията, когницията, комуникацията, езиковите и социалните умения.

4) Каролинска програма за увредени деца и деца в риск. Използва се при деца от 0

до 2 години. Изследва тактилната интеграция, слуховата локализация,
константността на обекта, визуално проследяване, посягане, хващане,
локализация в пространството, функционално предназначение на предметите.
Също така и невербалната комуникация- жестовата имитация и имитационна
игра, вокална имитация и комуникация, социални умения, обща моторика ,
умения за хранене.

5) Ранен обучителен профил. Използва се при деца от 0 до 3 години. Изследва

общата и фина моторика, когнитивните умения, езиковото развитие,
способностите за самообслужване, социално и емоционално развитие.

6) Хавайски ранен обучителен профил. Използва се за изследване на когнитивни

умения, езиково развитие , обща и фина моторика, социални умения и
самообслужване при деца от 0 до 3 год. Възраст.
 7) Сънфордски обучителен профил. Изследва фина моторика, когнитивно и езиково
развитие и способностите за самообслужване при деца от 0 до 6 год.

8) Профил за развитие в предучилищната възраст. Измерва особености на

перцепцията , фина моторика, когнитивно и езиково развитие, социални и
емоционални умения и самообслужване при деца от 3 до 6 год.

9) Система за изследване на еднообразни изпълнения. Измерва доакадемични ,

комуникативни и социални умения, обща моторика и самообслужване при деца
от 0 до 6 год.

10) Изследователска батерия на Vulpe, 1977 . Използва се при деца от 0 до 5години.

Измерва базисни чувства , езиково и когнитивно развитие, особености на
поведението и активността. Има отделни айтъми за изследване на средата.

Инструменти за изследване развитието на езиковата система и речта

А) Скрининг- тестове за езиково развитие

1) Езиков скрининг тест на Barkson

2) Клинично оценяване на езиковите функции: скрининг за начална и предучилищна

възраст на Semel

3) Клинично оценяване на езиковите функции: скрининг напреднало ниво на Semel

4) Речево и езиково скрининг- оценяване

5) Езиков скрининг тест за предучилищна възраст

6) Езиков скрининг тест за предучилищна възраст на Hannah

7) Скрининг тест за детска градина

8) Мерил езиков скрининг-тест

9) Неформален езиков въпросник

10) Бърз скрининг-тест

11) Езиков скрининг тест на Stephens

Б) Формални изследвания на речта

1) Goldman- Fristol тест за артикулация (1969)- може да се използва и при умствено

изостанали деца. Състои се от звукове и думи, включва назоваване и отговор на въпроса
със стимулен картинен материал. Втора част –детето възпроизвежда слухово възприет
текст. Третата част измерва правилната употреба на фонеми от деца. Използва се при
деца от 3 до 8 години.

2) Тест за артикулация- съдържа 141 айтъма, групирани в 13 фонемни категории.

Отделните айтъми изследват детските способности за продуциране на гласни, дифтонги
и съгласни.

3) Установяващ езиков протокол- детето слуша 52 изречения и фрази, след което се

опитва да ги изимитира. Детските опити се записват и анализират във връзка с
правилността на повторение.

4) Северозападен синтактичен тест – използва се индивидуално. Първа част – детето

слуша изречения, придружени от картини , едната от които коректно илюстрира чутото.
Втора част – детето слуша двойки изречения, илюстрирани с картини. То трябва да
повтори чутото.

5) Анализ на развитието на изречението

6) Peabody картинен речников тест- на детето се представя стимул заедно с картина

съдържаща 4 рисунки. То слуша думата и избира рисунка, която най-добре я описва.
Тестът е индивидуален за деца от 2 до 18 години.

7) Юта тест за езиково развитие – съдържа задачи с последователно повтаряне на

изречения, прерисуване и назоваване. По принцип е конструиран за употреба при
мозъчно увредени деца.

8) Тест за езиково развитие- първа част: картинен речник, които измерва способността
за асоцииране с думата. Втора част е свързана с образа на думата.

9) Илинойски тест за психолингвистични способности – индивидуален тест за деца от

2г и 4м. До 10г. И 3 м. Чрез него се изследват вербални и невербални комуникативни
умения. Състои се от 10 главни субекта и 2 допълнителни.

В) Неформални изследвания на речта

За съставяне на неформални инструменти трябва да се познават елементите на

езиковата система в норма

Използвана литература:

Матанова, В. Диагностика на деца с комуникативни нарушения, София, 1998