ЛК „Цветни стъпки“

Практически онлайн семинар:

Изследване на праксис –
маркери и интерпретация
21.11.2021
Водещ: Д. Попова
 Диагностичният процес в логопедичната
практика

• Тестови
• Наблюдение методики,
•Логопедичен
Обща в естествена Подробно процедури,
статус/КН
среда проби Заключение
ориентация • Оглед на АО обследване • Консултация • Причина
• Анамнеза с други
специалисти
 Тестови методики, процедури и проби
 Прозодика
 Праксис
 Гнозис
 Импресивна реч
 Експресивна реч
 Писмена реч
 Комуникативни умения
 Когнитивни процеси
Какво е праксис?
ПРАКСИС
≠ ФИНА
МОТОРИКА
 Какво е праксис?
 Висша корова функция;
 „Планирането, изграждането и изпълняването на комплексни
моторни програми, чрез които се реализират плавно, точно и
автоматизирано редица сложни и целенасочени двигателни
действия“ (Л. Мавлов, Фундаментална неврология, 2000)
 „Сложни двигателни програми, които човек усвоява чрез обучение
и които винаги преследват постигане на точно определена цел.
Активен избирателен процес, при който се взема решение за
извършване на нужното действие“ (М.Моцинова-Бръчкова;
Г.Проданов, Биологична психология, 2014)
 Видове праксис

 Моторен праксис – действия с реални предмети

(примери: закопчаване на копче, боравене с вилица и т.н.)
 Идеомоторен дескриптивен праксис – показване на
действия или серия действия с несъществуващи обекти
(примери: показване как се яде с лъжица; как си решим
косата и т.н.)
 Идеомоторен символен праксис – показване на движения,
които имат символно значение (пример: помахване с
ръка за довиждане)
 Видове праксис

 Мануален праксис – способността да се извършват

волево двигателни програми с ръцете/пръстите.
 Орален праксис – способността да се извършват волево
двигателни програми с участието на оралната
мускулатура.
 Артикулационен праксис – способността да се
извършват волево двигателни програми, участващи при
артикулирането на звуковете.
 Видове праксис
 Постурален (кинестетичен) праксис – способността да
се задържа поза за определено време (5-10 сек.)
 Динамичен (кинетичен) праксис – способността
неколкократно да се превключва между отделни пози и да
се възпроизвеждат серия от движения (5-10 пъти)
 Конструктивен праксис – способността да се
конструират цели фигури от елементи
 Графични умения – способността опосредствано (чрез
пишещо средство) да се конструират двуизмерни образи
според предварително избарана цел
 Неврологични основи на праксиса

Задача/ ЦДН ПДН

Намерение

Обратна
Движение Нерви
връзка
 Какви могат да бъдат
причините, поради които
детето се затруднява да
изпълни праксисните
упражнения?
 Причини за затруднение при реализирането на
праксисните упражнения

 Невродинамичен фактор – енергията, необходима за

реализирането на дейността; активация, тонус; I ФБ по Лурия;
 Регулаторен фактор – намерението, концентрацията,
интереса; III ФБ по Лурия;
 Неразбиране на инструкциите;
 Нарушение в имитативните способности;
 Социален фактор - липса на възможност за трениране;
 Причини за затруднение при реализирането на
праксисните упражнения
 Нарушена инервация на мускулите (дизартрия);
 Нарушено програмиране на движенията (диспраксия);
 Нарушение в проприоцепцията;
 Нарушения в пространствената ориентация;
 Нарушение в зрителните възприятия;
 Нарушена координация око-ръка;
 Нарушено взаимодействие между двете МПК и др.
 Изследване на постуралния праксис -
принципи
 Разчита на имитативните способности на детето;
 Имитация на животни, предмети, явления или имитация на
логопеда;
 Позата следва да се задържи между 5 и 10 секунди;
 Предлагат се поне 3-5 пози;
 При формулиране на хипотетична причина за
затруднението, се предлагат допълнителни проби или
хипотезата се проверява при пробите за динамичен и
конструктивен праксис.
 Изследване на постуралния праксис -
провеждане
 Ясна инструкция с онагледяване (картинка, демонстрация);
 Без помощ и обучение;
 Обезпечаване на задържането (отброяване, таймер, вербални
поощрения);
 Проба без и с визуална опора (отворени/затворени очи за
мануален праксис; огледало за орален праксис);
 Проби с лява, дясна и двете ръце (при мануален праксис);
 Подробно регистриране на качеството на изпълнение.
 Изследване на постуралния праксис -
проби
Мануален праксис Орален праксис

„Ушички“ „Хипопотам“

„Кръгче“ „Хоботче“

„Бик“ „Усмивка“

„Муцунка“ „Платно на кораб“

„Чашка“ „Пързалка“

„Покривче“ и др. „Игличка“

„Лопатка“ др.
 Изследване на постуралния праксис -
маркери
 Невъзможност да се направи позата, помагане с ръка;
 „Търсене“ на позата;
 Разпад, изменение на позата, загуба на амплитуда;
 Тремор;
 Синкинезии;
 Невъзможност да се направи позата или неточност на позата без нагледна
опора;
 Изместване на артикулационните органи от средната линия;
 Саливация, посиняване на езика;
 Изтегляне на езика назад и др.
 Изследване на постуралния праксис –
проба 1 на Е.Краузе

 Език изплезен навън без опора върху зъби или устни;

 Проследяване на движещ се обект;
 Положителна проба – наличие на съдвижения на езика,
главата, паралелно с движението на очите;
 Положителната проба е силен маркер за наличие на
дизартрия.
 Изследване на динамичния праксис -
принципи
 Разчита на имитативните способности на детето;
 Имитация на животни, предмети, явления или имитация на
логопеда;
 Превключване между движения на пръстите или артикулационните
органи;
 Превключването следва да бъде между 5 и 10 пъти;
 Предлагат се поне 3-5 серии с повишаване на трудността;
 При формулиране на хипотетична причина за затруднението, се
предлагат допълнителни проби или хипотезата се проверява при
пробите за постурален и конструктивен праксис.
 Изследване на динамичния праксис -
провеждане
 Ясна инструкция с оналгледяване (картинки, демонстрация);
 Без помощ и обучение;
 Обезпечаване на превключването (отброяване, ритъм,
вербални поощрения);
 Проба без и с визуална опора (отворени/затворени очи за
мануален праксис; огледало за орален праксис);
 Проби с лява, дясна и двете ръце (при мануален праксис);
 Подробно регистриране на качеството на изпълнение.
 Изследване на динамичния праксис -
проби
Мануален праксис – комбинации Орален праксис – комбинации от
от движения движения или динамични движения
„Ушички“ „Хипопотам“

„Кръгче“ „Хоботче“

„Бик“ „Усмивка“

„Муцунка“ „Люлка“

„Чашка“ „Часовник“

„Длан – страна – юмрук“ „Бояджия“

„Поздравяване на пръстите“ и др. „Рибка“ др.

 Реципрочна координация

 Динамични мануални упражнения;

 Едната ръка прави едно движение, другата ръка – друго;
 Едновременно превключване на движенията;
 Изисква високо ниво на неврологично съзряване;
 Изисква прецизна организация и протичане на нервните
процеси;
 Изисква обучение.
 Изследване на динамичния праксис -
маркери
 Загуба на амплитуда, загуба на точност;
 Тремор;
 Съдвижения;
 Нарушаване на ритъма;
 Персевериране на позите;
 Невъзможност да се направи позата или неточност на позата без
нагледна опора;
 Изместване на артикулационните органи от средната линия;
 Саливация, посиняване на езика.
 Изследване на реципрочната координация
– допълнителни маркери

 Паралелни, а не реципрочни движения;

 Последователно, а не паралелно превключване.
 Изследване на конструктивния праксис -
принципи
 Пряко свързан със зрителните възприятия и пространствената
ориентация;
 Изследва се в две направления – по инструкция и по модел;
 По инструкция се предлагат предмети, които са познати на
детето;
 Провеждат се поне 3-5 проби;
 При формулиране на хипотетична причина за затруднението, се
предлагат допълнителни проби (предимно за зрителни възприятия
и пространствена ориентация) или хипотезата се проверява при
пробите за постурален и динамичен праксис.
 Изследване на конструктивния праксис -
видове

 Подреждане на фигури от елементи;

 Сглобяване на разрязани фигури/картинки;
 Кубове на Коос.
 Изследване на конструктивен праксис -
провеждане
 По инструкция:
 Само вербална инструкция, без насочващи онагледяващи средства;
 По модел:
 Представяне на готовата фигура за наблюдение през цялото
време;
 Общи:
 С нарастваща или намаляваща сложност в зависимост от
успеваемостта на детето;
 Без помощ и коригиране;
 Подробно регистриране на качеството на изпълнение.
Изследване на конструктивния праксис -
проби

Подреждане на фигури от елементи Сглобяване на фигури

„Къща“ От 2 (3,4,6) еднакви части – 2D

„Стълба“ От 2 (3,4,6) различни части – 2D

„Елха“ и др. 3D фигури и др.

 Изследване на конструктивния праксис –
проба „Кубове на Коос“

 Поетапно представяне на картините с

нарастваща сложност.
 Дългосрочно изследване (15-20 мин),
което може да бъде прекратено по-рано,
ако детето не се справи с три поредни
картини.
 Изследване на конструктивния праксис -
маркери
 Съответност на фигурата;
 Свързаност на елементите;
 Отпадане/добавяне на елементи;
 Ориентация на фигурата;
 Самокоригиране;
 Тремор;
 Трудна координация на ръцете;
 Затруднен захват и др.
 Изследване на графичните умения -
принципи
 Пряко свързани със зрителните възприятия,
пространствената ориентация, захвата на пишещото
средство;
 Повлиява се от специфични психологически характеристики
(например страх от оставяне на следи);
 Предлагат се 3-5 проби;
 При формулиране на хипотетична причина за
затруднението, се предлагат допълнителни проби (предимно
за зрителни възприятия и пространствена ориентация) или
хипотезата се проверява при пробите за постурален,
динамичен и конструктивен праксис.
 Изследване на графичните умения -
провеждане

 Ясна инструкция с или без онагледяване (в зависимост от

пробата);
 Без помощ и обучение;
 Различни пишещи средства, цветове, фон, текстура;
 Подробно регистриране на качеството на изпълнение.
 Изследване на графичните умения –
видове

 Прерисуване;
 Рисуване;
 Довършване по модел.
 Изследване на графичните умения -
проби
Рисуване Прерисуване

Фигури Фигури

Къща Къща

Дърво Дърво

Човек Човек

Рисунка по избор и др. Елементи на букви

Абстрактни фигури

Графични композиции и др.

 Изследване на графичните умения -
маркери
 Съответност на рисунката;
 Свързаност на елементите;
 Съответност на размера и разположението;
 Качество на линиите – прекъснати, вълнообразни, с повторения и
др.
 Натиск;
 Захват;
 Тремор;
 Напрежение в мускулите;
 Недовършване на рисунката и др.
 Довършване по модел – проба „Оградка“
 На бял лист се предоставя модел, който детето следва да
продължи самостоятелно до края на листа
 Довършване по модел – проба
„Оградка“- насоки
 Препоръчително е предоставянето на двата модела, за да се
проследи умението за превключване между различни програми.
 Изисква се продължаване на модела без отделяне на пишещото
средство.
 Моделите се представят на 1/3 от листа, за да се избегне
следването на реда по ръба на листа.
 Използването на флумастер позволява да се проследят паузите, а
използването на молив – натиска.
 Не се назовават елементите с асоциативни наименования (врата,
елхичка; П, Л и др.), за да се избегне организационната функция на
езика.
 Довършване по модел – проба
„Оградка“- маркери и интерпретация
 Вербализиране по време на изпълнение на пробата – включване на
компенсаторни механизми, поради затруднено програмиране;
 Нарушен ритъм на изпълнение – невродинамичен фактор; затруднено
програмиране; екстрапирамидални или малкомозъчни нарушения (дизартрия)
 Персеверации, контаминации – регулаторен фактор; затруднено
превключване (програмиране);
 Затруднение при следване на реда – невродинамичен фактор (предимно при
изкривяване надолу); регулаторен фактор; хипотонус на мускулите; нарушена
пространствена ориентация
 Нарушен натиск (силен или слаб) – невродинамичен фактор (предимно при
слаб натиск); регулаторен фактор; хипотонус или хипертонус
 Постоянно сверяване с модела – регулаторен фактор; паметови затруднения
 Довършване по модел – проба
„Оградка“- маркери и интерпретация
 Прекъсвания – регулаторен фактор; затруднено програмиране; нарушен
мускулен тонус (хипотонус, хипертонус, дистония); затруднения в
зрителните възприятия; затруднена координация око-ръка
 Несъответна големина на елементите (твърде малки или твърде големи) –
невродинамичен фактор; регулаторен фактор; затруднена координация око-
ръка; затруднения в пространствената ориентация
 Неравномерна големина на елементите – невродинамичен фактор;
регулаторен фактор; сменящ се тонус на мускулатурата (дистония);
затруднения в зрителните възприятия; затруднения в пространствената
ориентация; затруднена координация око-ръка;
 Отпадане на елементи – навродинамичен фактор; затруднено превключване
(програмиране)
 Липса на самокритичност (самокорекция) – регулаторен фактор; нарушени
зрителни възприятия
 Допълнително изследване на
невродинамиката

 Еднообразни, повтарящи се дейности;

 Коректурни проби;
 Таблици на Шулте;
 Наблюдение на работоспособността при всички диагностични
дейности.
 Допълнително изследване на
регулацията
 Дейности за задържане на произволното внимание –
лабиринти, търсене на разлики, търсене на обекти,
еднообразни дейности и т.н.
 Различна дейност при различен сигнал (Пример: при едно
почукване – вдигни лява ръка, при две – дясна ръка);
 Наблюдение за наличие на затруднение при превключване
между дейностите;
 Регистриране на импулсивност или интертност;
 Наблюдение за наличие на критичност при грешки.