Софийски университет “Св.

Климент
Охридски”
Факултет по начална и предучилищна
педагогика

Реферат

тема:Програми за терапия на ранно

заекване

Гергана Любенова Грозданова

магистърска програма – Логопедия
задочно, Ф. № М 43603
 Въпросът за начините и методите за отстраняване на
заекването е актуален от най-дълбока древност. През вековете са се
оформили най-разнообразни, чудновати, оригинални, понякога
противоречащи си методи, едни с по-голяма, други с по-малка
научна обоснованост. Първоначално вниманието на занимаващите
се с говорна терапия специалисти е било насочено предимно към
възрастните, а децата с комуникативни нарушения по-късно стават
обект на по-задълбочено внимание. Постепенно става ясно,че
много от методите използвани за терапия на заекването при
възрастните не са приложими при децата, което налага
разработването на нови методики или адаптирането на
съществуващи такива за нуждите на терапията на заекващите деца
[4].
Ценова (2009) описва система на логопедична работа при
заекване като дава насоки за адаптирането й към нуждите на
децата от по-ранна възраст.
Според нея прозодичната терапия може да се разглежда като
система от вербални и паравербални процедури за нормализация на
прозодиката, прилагани с постепенно усложняване. Тази терапия
може да се представи във вид на структура с три елемента –
подготвителен , основен и заключителен.
В подготвителния етап се работи върху регулиране на
емоционалнато състояние, на речевото дишане, на гласовата
функция и изговаряне на автоматизирани редове от думи. Ценова
препоръчва при малките деца това да се реализира в игрова форма ,
инструкциите да се дават с ясен и достъпен език, който за най-
малките деца е добре да приема стихотворна или сюжетна форма,
съпроводена с имитации и звукоподражания.

2
 В основния етап се провокира вербалната активност на
заекващия в посока отдолу-нагоре, като задачите се усложняват
постепенно от малката към по-голямата лингвистична единица и от
по-прости към по-сложни форми на на реч. В основния етап се
преминава през следните нива:
1. Встъпително ниво – то включва изговаряне на думи,
словосъчетания и прости фрази съвместно с логопеда и след това
повторно след логопеда. На този етап се използват и шепот,
стихотворна реч, пеене – подпомагащи техники, които действат
окуражаващо на заекващия.
2. Ниво на контекстуална диалогична реч – на този етап се
произнасят главно фрази с различен брой думи, вкючващи един и
повече говорни такта. Упражнява се изговарянето на различни
видове изречения (съобщителни, въпросителни, заповедни), като
тук е много важно създаването на подходящи ситуации с
разнообразни дидактични средства: картини, макети, играчки,
предмети от бита. Ценова отбелязва, че още тук може да се прояви
“ефекта на научаването” (т.е. детето не заеква само в логопедичния
кабинет, но продължава да заеква в други ситуации), за
предотвратяването на който може да се вземат следните мерки: да
се смени помещението, да се допусне присъствието на друг човек в
него или да се въведат дистрактори – разсейващи шумове по време
на заниманията.
3. Ниво на контекстуална диалогично-монологична реч – тук
се пристъпва към самостоятелно описание на обекти, реални или
изобразени на картини. Първо се анализират под формата на диалог
с логопеда, при който той задава насочващи въпроси. Правят се
първите контролирани опити за контекстуална монологична реч в
малък обем.

3
 4. Ниво на монологична реч с подкрепа – използват се
различни методи за провокиране на свързана реч. При децата в
предучилищна възраст това са разказ и преразказ.Тези методи
осигуряват опора на речевата дейност, но в по-малка степен в
сравнение с дидактичните средства, използвани на предходното
ниво.
В заключителния етап се затвърдяват придобитите
комуникативни умения в свободни диалози и монолози.
Ценова отбелязва, че работата с деца никога не може да бъде
пълен аналог на работата с възрастните, поради факта, че децата не
могат да спазват режим на мълчание, което е много характерно за
терапията при възрастните, при децата с данни за органично
заекване се налага предварително или успоредно стимулиране на
езиковото, моторното, когнитивното развитие и за логопедичната
работа с малки заекващи е задължително включването на
родителите в прозодичната терапия.
Eдин от авторите създали методика за работа с малки
заеващи е Чевельова [по Ц. Ценова] . Тя отрича необходимостта от
дихателно-фонационни упражнения, съвместна и подражателна
реч, повторения на автоматизирани редици. Изхожда от
впечатлението, че спазмите значително намаляват, когато лицето не
фиксира вниманието си върху тях, а се занимава с приятна дейност
(за децата това са –рисуване, апликация, конструиране, моделиране
и др.) Заниманието протича под формата на някаква манипулативна
дейност, в хода на която логопедът разговаря с детето за това, което
прави, и и го насочва към плавна реч. Работата протича в следните
5 етапа:
- пропедевчески – детето не говори, само слуша речта на
логопеда, а той му обръща внимание върху това какво трябва да се
прави, за да се произвежда плавна реч.

4
 - съпровождаща реч – в беседа с логопеда детето описва
извършваните от него действия.
- завършваща реч – детето описва извършените от него действия.
- предварителна реч – детето обяснява какво смята да прави.
- самостоятелна реч извън ситуации с манипулативни действия.
Някои автори отстояват мнението, че децата в предучилищна
възраст не подлежат на логопедични занимания. Миссуловин [по Ц.
Ценова] смята, че децата в предучилищна възраст не осъзнават
своето заекване и не могат да се отнасят съзнателно към
заниманията с логопеда в кръга на прозодичната терапия. Малките
деца не са в състояние да спазват режима на мълчание, който е
важен момент в работата с възрастните заекващи. Авторът смята, че
при тези деца са достатъчни общоразвиващи упражнения за
развитие на устойчиво внимание, на музикален усет, на обща,
мануална и орална моторика, обогатяване на активния речник и
създаване на умения за граматически правилно оформяне на
изказването. С това малките деца придобиват качества и навици за
преодоляване на спазмите без третиране на прозодичния
компонент.
Според Бладщайн, 1995, [по М. Станкова], в първата половина
на 20 век терапиите на ранното заекване са се ограничавали до
съвети към родителите , които са били тренирани да казват често на
заекващото дете да забавя темпото, да вземе дълбоко въздух преди
да говори и т.н.Тези практики се променят с модела на Bluemel от
1932г.[по Станкова] , който описва първично и вторично заекване,
като твърди, че първичното заекване не е съпроводено от усилие
и/или негативни емоции и често изчезва спонтанно. Той счита, че
вторичното заекване е резултат от първичното, тогава когато
родителите със своите реакции направят детето сензитивно и
тревожно по отношение на говорните грешки. Johnson, 1942,

5
доразвива идеята на Bluemel като предполага, че първичното
заекване на практика е нормална дисфлуентност и че
хронифицирането се причинява в резултат от родителски абнормни
реакции [3]. Това, според Станкова (2007), причинява широко
разпространеното вярване, че директната терапия на заекването в
предучилищна възраст би причинило повече вреди отколкото
ползи. На практика привържаниците на тази теория препоръчват
родителите да не отдават внимание на грешките на детето, да не
реагират и да ги игнорират напълно. Това вярване е продължило до
около 1980г., когато водещи клиницисти и изследователи достигат
до консенсус, че ранните интервенции не само са желателни, но са
съществени и необходими в терапията на заекването. В последствие
са предложени множество програми за терапия на малките
заекващи.
Програма “Lidcombe” представлява терапия на заекването при
деца под 6-годишна възраст. Това е вид поведенческа терапия –
фокусът на проблема пада върху поведенческите особености,
проявявани по време на заекване при малките деца. Онслоу [2]
представя програмата Лидкомб като програма за родители, не за
логопеди. Ролята на логопеда е просто да обучи в тази процедура
родителите. Те заедно с детето посещават логопеда 1 час седмично
и се тренират да предоставят на детето определени реакции при
постигане на свободен от заекване говор и при говор с думи
произнесени със заекване. Когато родителят вече е овладял
необходимите умения и детето се чувства добре по време на
процедурите, вербалните реакции се въвеждат ежедневно в
неструктурирани ситуации. Начинът на действие на програмата е
речеви реакции от родителите като отговори по време на
ежедневните разговори с детето.

6
 Cooper [по Д. Георгиева] разработва програма за корекция на
аномалиите на плавността при деца от предучилищна и начална
училищна възраст. Целта на тази програма е да развие контрол над
плавността на речта и да модифицира емоционалните,
поведенческите и когнитивните нарушения при заекващите. Също
така програмата предполага специални мерки за развитие на
моторните, езиковите и металингвистичните умения на децата с
нарушена речева плавност.Тази програма съдържа три компонента:
- афективен - работи се за разясняване на т. нар. чувство за
контрол над плавността на речта;
- поведенчески - подобряване и поддържане на чувсвото за
контрол чрез приложение на шест специфични говорни техники
даващи възможност на говорещия да модифицира речта си;
- когнитивен - формиране на металингвистични умения.
Най-популярен във Франция през 70-те и 80-те години на ХХ в. е
психоритмичния метод на S.B.Maisonny [по Д. Георгиева]. При
прилагането на този метод механизмите на вербалната експресия
при децата се обновяват напълно, създава се нова серия от
автоматизми и рефлекси, които заместват неправилните навици.
Преди да започне терапията се обръща внимание на съветите, които
родителите най-често дават на децата, и които могат да имат
отрицателно влияние. В работата за постигане на нормален ритъм
Maisonny включва упражнения за повторения на ритмични
формули, подавани върху барабанче или чрез почукване на маса. А
с цел психологическо въздействие използва мимически
упражнения и пантомима, импровизация на жестове и творчески
игри. Чрез тях детето се учи да чувства, разбира и контролира
различни движения.
Англйските изследователи R.Hayhow и S.Levy (1993) [по Д.
Георгиева, 1996] също разработват модел за корекция на заекването

7
при деца. Авторите отбелязват, че всеки вид дейност,
“отработвана” на логопедични занятия, трябва да се моделира
първоначално от логопеда, а след това предполага активно
включване на родителите на детето. Същинската корекция включва
следните етапи:
- етап на съпровождаща реч – включва произношението на
достъпни детски стихчета, песни, римушки.
- етап на имитационни, подражателни упражнения – детето
подражава на логопеда при произношението на думи и
словосъчетания, подбрани от разкази и приказки.
- етап на повторение на стереотипни изречения – това е
междинен етап между имитирането и спонтанния говор.
Изреченията, които се образуват са свързани с заобокалящите
предмети, играчки, картинки.
- етап на спонтанна реч - използва се беседа, разказване и
задаване на въпроси по картинки, като речевите задачи постепенно
се усложняват. Включват се много нагледни средства и игри.
- етап на усвояване на речеви навици под въздействие на
комуникативен натиск – затвърждаване на постигнатите умения за
плавна реч, като се усложняват условията, при които протича
спонтанната реч (привнасяне на шумове, присъствие на външни
хора и др.). Вниманието на детето се насочва към дейности
свързани с известно удовлетворение (рисуване, оцветяване,
апликиране, подреждане на пъзели, конструиране).
- етап на трансфер на придобитите навици за плавна реч в реални
житейски ситуации - експериментиране на говор в определени
ситуации, в които заекващия често има вербални трудности и които
са стресови за него.
- етап на продължаване процеса на промяна на речевата плавност
– затвърждаване на говорните навици.

8
 Програма “Превенция на заекване и ранни интервенции: Мулти-
процесуален подход” [по Станкова] - Starkweather, Gottwald и
Halfond развиват метод за ранни интервенции за заекване през
1980г. Те включват снижаване на изискванията за говорене към
заекващото дете, като в това време се правят опити за увеличаване
на способностите на детето за продуциране на флуентност. Това се
постига с консултиране на родителите, създаване на подходящи
позитивни нагласи в тях, формиране на правилни поведения. За
някои деца се предвиждат и директни интервенции –
модифициране на говора на детето чрез използване на техники като
моделиране на говорните поведения и оформяне на флуентност [3].
Програма “Родител-дете: групов подход за терапия на заекване
при деца в предучилищна възраст” -Conture, 1990 [по Станкова] –
Тази терапевтична програма се фокусира към поведенията свързани
с говоренето и нагласите към вербалната комуникация изобщо, с
наблягане върху изграждането на позитивно родителско отношение
към говора на детето и към техния собствен говор. Въпреки, че се
използват и директни подходи за модифициране на детския говор
програмата е насочена предимно към индиректните методи, а
директните интервенции се използват по изключение само за някои
деца.
Програма “Развитийни интервенции”, Gregory, 1999 [по
Станкова] е програма за ранно заекване, която прилага
диферинцирани стратегии за постигане на флуентност.
Първоначално децата се подлагат на оценка , за да се установи дали
детето действително има проблем с говора или става дума за
нормална дисфлуентност. Ако оценката констатира, че детето има
заекване, то се включва в определен брой интервенции в рамките на
програмата за терапия. Детето със симптоми на нормална

9
дисфлуентност се подлага на превантивно консултиране на
родителите.
Програмата “Моторно говорно трениране”, Riley& Riley, 1999
[по Станкова] е развивана в продължение на 20г. и има за цел да
подобри говорно моторното продуциране и от там и говорната
флуентност. Детето моделира говорното си поведение под
ръководството на терапевта чрез много бавен темп на говорене,
като скороста на говора се увеличава заедно с напредъка на
терапията. Сложността на говорните задачи също постепенно се
увеличава. Подтикването към желаното говорно поведение се
постига чрез използване на знаци, игри с движения или
придвижване на символни играчки. В допълнение почти
половината от децата имат нужда да бъдат обучавани в дихателни
техники и дихателен контрол в някакъв етап от терапията.
Програма “Флуентни правила”, Runyan and Runyan, 1993 [по
Станкова] е терапевтична програма за малки деца, базирана на
методи, които са доказали своята ефикасност в терапията на
възрастни със заекване. Тя вкючва 10 правила, организирани за да
обучат децата да говорят плавно, използвайки естествени говорни
модели. Тези 10 правила са преработени и поднесени по начин,
приемлив за децата, като някои от тях са отпаднали, тъй като са се
оказали неприложими при деца. Петте останали правила са
категоризирани в два типа – универсални, които се прилагат за
всички деца (“Говори бавно”; “Кажи думата само веднъж”; “Кажи
думата кратко”) и допълнителни, които се използват само ако е
необходимо (“Дишай преди да започнеш да говориш”; “Отваряй
кутията с”господин глас бавно”). След като детето овладее
правилата под ръководството на терапевта, генерализирането у
дома и в училище се постига чрез включване на родителите и
учителите в терапевтичната програма.

10
 Програма “Мonterey”, Ryan &Van Kirk, 1978 [по Станкова] има
три фази:
-установяване – постигане на клинично проявена флуентност;
-трансфер – постигане на извънклинична флуентност;
-поддържане – постигане на флуентност по всяко време.
Клиничната флуентност се моделира чрез използването на
постепенно увеличаване на дължината и сложността на
изказването, но понякога се използва и забавена обратна слухова
връзка. Първичната цел на терапията е да се редуцира честотата на
заекването, но се обръща сериозно внимание и на скоростта на
говоренето.
Програма “Разширена дължина на изказването(ELU)”, Costelo,
1983 [по Станкова] е базирана на прогресивно удължаване и
усложняване на говорните задачи. Програмата започва с
продуциране на 1-срични думи, които преминават в 6-срични
изказвания, след това в монолози с различна продължителност и
завършва с монолози с 5 минутна продължителност. Следват
разговори, чиято продължителност също се увеличава постепенно
до 5 минути. Прогресията на това постепенно увеличаване на
сложността зависи от постигането на резултат на всяко отделно
ниво.
Описаните терапевтични програми приложими при ранно
заекване имат множество общи страни и дори пренасяне на методи
от една в друга. При някои се набляга на модифицирането на
заобикалящата среда, а други включват техники на директно
модифициране на говора. Във всички програми за работа с деца
обаче, присъства активното включване на родителите.
Поради големите подражателни наклонности на малките деца,
поради тяхната лесна внушаемост, поради това, че страданието се е
появило наскоро, преодоляването на заекването в ранна възраст е

11
сравнително най-лесно и най-ефективно и именно за това тази
възраст трябва да се използва, за да се предотврати по-нататъшното
неблагоприятно влияние на това нарушение върху развитието на
детето.

ЛИТЕРАТУРА
1. Георгиева, Д. Избрани методи за корекция на заекването.
Благоевград, 1996.
2. Онслоу, М. Лидкомб програма за интервенция на ранно
заекване: клинични методи и данни за ефективността.- В:
Нарушения на плавността на речта - нови изследователски
перспективи, под ред. на Георгиева, Д. и колектив, Благоевград,
2004, с. 193-207.
3. Станкова, М. Програми за терапия на заекването – Практики,
основани на доказателства. С., 2007.
4. Ценова, Ц. Логопедия.С.,2009.

12