Диагностика на езиково говорните

нарушения
Езиково говорни нарушения
Увод
Нарушенията във формирането на езика и речта са
предизвиквали основателен интерес още от най-дълбока
древност. Първите представи за речевите разстройства и
начините за тяхното преодоляване са били свързани с
естествените условия на живот на древния човек, с
неговите мистически и религиозни представи, с неговата
вяра в свръхестествените сили и чудеса.
Всичко това е намерило отражение в религиозните
митове и суеверия, в молитвите, заклинанията и обредните
ритуали.(Силиверстов, 2004) В медицинските съчинения на
Хипократ, Аристотел, Гален, Авицена и др. се разглеждат
въпросите на диагностиката и класификацията на речевите
разстройства, анализират се причините за тяхното
възникване, правят се описания на симптомите и
прийомите за лечение.
1.Диагностика на езиково-говорните
нарушения
Проблем в съвременната логопедична практика е, че
липсва единен диагностичен инструментариум, ориентиран
към поставяне на комплексна и обективна диагноза в
разглеждането на многообразието от случаи на речева и
езикова патология. В съществуващите модели за изследване на
езиковите и речеви нарушения присъстват елементи от
педагогическата и психологическа диагностика, но често те са
подбрани на случаен принцип и не са съобразени със
спецификата на речевата функция и нейната връзка с другите
психични функции, като по този начин не може да се уточни
ясно картината на нарушението.
Диагностиката на езиково-говорните нарушения се
затруднява и от факта, че при обследването на децата се
наблюдават не само речеви отклонения, но и комуникативни и
психо-емоционални разстройства в различна степен на
проявление.
Ролята на комплексната диагностика се изявява в
отчитането на взаимовръзката между
етиологическите, физиологическите,
2.Комплексен модел за диагностика на езиковата и
речева патология.
Натрупаният практически опит дава основание да бъде представен един комплексен
модел за диагностика на езиковата и речева патология, който е използван при
обследване на нарушенията на езика и речта при близо 100 деца на възраст от 3 до 7
години, за периода 2013-2017 година.
Предлаганият модел на диагностичен инструментариум включва участие на екип от
специалисти: логопед, психолог, социален педагог, кинезитерапевт, невролог
и педиатър.
Модел на диагностичен инструментариум на езиковоговорни нарушения
Структурата на модела включва конкретни структурни компоненти за комплексна
диференциална диагностика:

Фамилна и лична анамнеза.

1. Фамилната анамнеза е насочена към събиране на данни за: възраст на родителите,

заболявания (мозъчни, психически, физически) , езиково-говорни нарушения
(артикулационни, гласови, нарушения на плавността и темпа на речта, нарушения
на четенето и писането). Проследяват се отклоненията в речта на други членове на
семейството – братя, сестри, прародители (ако е възможно).
2. Личната анамнеза включва събиране на данни за развитието на детето от
бременността, раждането и ранното детство по отношение на: заболявания и
увреждания на майката по време на бременността, как е протекло раждането (с
асфикция, преждевременно, с хирургическа помощ). Проследява се информацията
за заболявания на дететоинфекциозни, травмени, мозъчни увреждания, вродени
малформации, травми по време на раждане, хромозомни аномалии, метаболитни
увреждания и др. Проследява се соматичното развитие по данни на родителите и
близките – двигателни нарушения, умствено изоставане.
3. Диагностиката на орално-фациалните моторни модели.
Осъществяващи храненето и гласовата експресия са в тясна връзка с
правилното диагностициране на отклоненията във формирането на
речта и профилактиката на късното проговаряне при децата.
Следва проследяване развитието на хранителните механизми –
кърмене, отбиване, прием на твърда храна, дъвчене, пиене от сламка
и чаша и други особености на храненето. При събиране на данни за
говорното развитие се обръща внимание на появата на гукане, лепетна
реч, първи думи и изречения.
4. Психосоциалната анамнеза и оценка на семейното
функциониране.
Включва данни от родителите и близките за особеностите в
поведението и развитието на детето, семейната среда и
взаимоотношенията, наличие на други значими възрастни, участващи в
отглеждането на детето. Проследяват се социалните взаимоотношения
на детето – в ясла, детска градина, училище и др., както и неговите
навици и предпочитания.
При изследване и оценка на семейното функциониране се използват
следните методи: - При деца от 3-4 годишна възраст основно се
използват игрови средства за интерпретация на отношенията деца-
родители. - Проективни методики („Омагьосаното семейство” и
„Проективна зрително-словесна методика на Рене Жил”) се прилагат
при деца от 5 до 10 годишна възраст. Информация за домашната
атмосфера е от значение за физическата самостоятелност на детето,
неговото лично пространство и степен на откривателство.
 5. Изследване уменията на детето за справяне с проблеми в
семейството (копинг) , в училищната среда и сред приятели.
Обективно изследване:
Включва оценка на соматичен статус в няколко направления:
- Общ соматичен статус;
- - Соматичен статус на говорните органи: език, устни, твърдо небце, меко небце,
увула, гласови връзки, гръден кош;
- - Неврологичен статус: черепно-мозъчни нерви (лицев, слухов, вагус, подезичен,
добавъчен);
- - Рефлекси : намалени, липсващи или усилени – едностранно или двустранно,
патологични (Хофман, Бабински, Опенхайм, Щефер, Гордон, Росолимо);
- - Двигателна дейност - сила, тонус, обем;
- - Сетивност – запазена, намалена, липсваща; Снемането на данни за общия и
неврологичния статус и рефлексите се извършва от невролог и педиатър.
- Проследява се развитието на естествените движения – сядане, обръщане, пълзене,
ходене, бягане, поза, походка, хващане и манипулиране с предмети, координация и
се прави оценка на усвояване на ежедневните дейности - навици за
самообслужване, хранене, контролиране на тазови резервоари, обличане,
събличане, обуване, събуване, участие в домакинството.
 6. Психологически статус
Обследват се когнитивните процеси памет, мислене и внимание.
Изследването на паметта се извършва чрез произволно запаметяване на думи
(по Лурия), опосредствано, логическо и механично запаметяване на двойки
думи. Мисленето се изследва чрез специфични задачи като: намиране на
грешки в картина, намиране на общо и различно, класификация на предметни
картини, а с изпълнението на конкретна задача, свързана с манипулиране на
предмети от обкръжението се прави оценка на практическо-действеното и
конструктивното мислене. Оценката на вниманието се определя по
показателите – концентрация, устойчивост и превключване.
7. Изследването на гнозиса е в следните направления:
- Зрителен гнозис – посочване на предмети, цветове;
- - Пространствен гнозис – ориентация ляво - дясно, проба на Хед, по
подражание и по словесна инструкция;
- - Гнозис за форма /основни фигури – разпознаване, назоваване, съотнасяне/;
- - Слухово възприятие (за ритми, предметен слухов гнозис). Изследване на
праксиса:
- - Орален – целувка, духане, свирване, оголване на зъби, надуване на бузи,
мръщене, затваряне на очите, поставяне на езика на горна устна, показване
на езика извън устата;
- - Мануален – юмрук с вдигнат палец, колелце с палец и показалец, уши от
показалец и кутре;
- - Идиоматичен – махане с ръка за довиждане, имитация на пиене от чаша; -
Динамичен – редуване на юмрук – колелце и реципрочна координация;
- Конструктивен – подреждане на фигури с клечки: стълба, борче, сглобяване
на човешка фигура.
 8. Изследване на ЕЕГ и аудиометрия – извършва се от невролог и
фониатър.
9. Оценката на речевото функциониране съдържа (по Тодорова 2016):
Изследване на езиковото разбиране в следните компоненти: -
Фонологичните езикови умения и фонологичната осведоменост: -
фонемен гнозис (идентификация на фонеми в морфологични структури),
диференциация на серия опозиционни фонеми, количествен звуков
анализ на думи (метафонология), диференциране на семантичната и
произносително-акустичната стойност на фонемата, определяне на
позиционната разпределеност на фонемата (начало, средисловие,
краесловие).
- Разбиране на многозначността на думите, предлозите и предложните
отношения;
- Разбирането на прости и сложни линейни инструкции, поговорки и
метафори;
- Разбирането на слухово възприет текст. Оценка на говора и
артикулацията:
- Логопедичен статус : анатомофизиологичен статус на артикулационния
апарат (устни, захапка, съзъбие, език, подезична връзка, твърдо небце,
меко небце и увула), говорно дишане, слюноотделяне, темп и ритъм на
речта;
- - Артикулационен праксис: задържане и превключване на
артикулационна поза;
 Артикулация на ниво изолирани фонеми;
Артикулация на ниво серия опозиционни фонеми;
Артикулация на ниво думи, в които изследваните звукове са с различна позиция;
Артикулация на ниво повторение на многосрични думи; -
Артикулация на ниво повторна реч – текст;
Изследване на артикулацията в спонтанен говор (разказ по сюжетна картина, по серия
от картини и разговор с детето).
Оценка на езиковата изява в устната реч:
- Преразказ на слухово възприет текст и разказ по серия от картини, като се прави
качествен лингвистичен анализ на грешките в устната реч – фонологични,
морфологичи, синтактични, семантични. Оценка на езиковата изява в писмената реч –
четене
- - Четене на букви, думи, псевдодуми, четене на ум и разбиране, четене на глас и
разбиране;
- - Отчитат се процесите на декодиране (замени, пропускане и разместване на букви,
срички и думи и влиянието на сричковата сложност на думата) и разбирането,
паралексия, елизии, огледално четене, инверсии, изпускане на служебни думи,
затруднено графемно-фонемно прехвърляне (представки и окончания).
Оценка на езиковата изява в писмената реч – писане
- Вербално-слухова диктовка, преписване на текст. автоматизирано писане: трите
имена, адрес, училище, клас, подпис, разказ по тема „Моето семейство”;
- - Отчитат се специфичните нарушения в писането – параграфия, елизии, огледално
писане, инверсии,
- -изпускане на служебни думи, сливане на служебните думи с предходна или
следходна дума, отделяне на представката от коренната морфема и изписване като
предлог, затруднено фонемно-графемно съотнасяне, грешки на граматиката и
правописа, пунктуационни грешки, нарушена зрително-моторна координация и бавен
темп на писане.
Оценка на други особености на речта : темп (ускорен, умерен, забавен),
интонация и глас.
Оценка на фонологичното осъзнаване
Тест за изследване на фонологичното осъзнаване и бързото серийно
назоваване като предиктори за нарушения на четенето и писането при
децата. Картинен тест за фонологично осъзнаване, КТФО, (Щерева,2012).
Използва се с цел да се определят индивидуалните интервенционни
стратегии. Включва задачи с картинен стимулен материал за римуване,
класификация и категоризация на думи, манипулиране и сегментиране и
идентификация.
Етапи и организация на дейността за преодоляването на езиково –
говорните нарушения
Първи етап: Диагностика на ЕГН. Диагностиката се извършва за не по-
малко от 10 срещи с детето и неговите родители и включва оценката на
гореизброените специалисти. Следва изготвяне на обобщена оценка, която
включва езиково-говорен статус, психологически и невропсихологически
статус, оценка на физическото развитие, моториката и поведението и
завършва с поставяне на диференциална
логопедична диагноза и препоръки за прилагане на интервенционни
стратегии.
Втори етап: Изготвяне на индивидуална програма Програмата включва
съобразени с индивидуалните особености логопедични занимания –
индивидуални и групови и допълнителни занимания с: Логоритмика с цел
развитие на зрително и слухово внимание и памет, координация на общите
движения и фината моторика и развитие на пространствените представи;
- Психогимнастика за овладяване и трансформиране на негативните
психо-емоционални модели
- - Системи за слухова преработка за въздействие върху центалната и
периферна нервна система с цел релаксация посредством музиката;
- - Ритъм – терапия за подобряване координацията на движенията и
мускулна релаксация и развитие на чувство за темп и ритъм на
движенията;
- - Срещи и обучения на родителите за използваните методи и средства
за въздействие;
- - Арт – занимания за преодоляване на неосъзнати негативни модели;
- - Кинезиологични упражнения за обща и фина моторика;
- Системата на комплексната интервенция за преодоляване на ЕГН е
структурирана по време през цялата година и поставяне на определени
цели за комплексна интервенция на всяко тримесечие и отчитане на
резултати, като се провеждат следните мероприятия:
- Всеки месец – среща с родителите за обучение в интервенционните
стратегии и насоки за домашни занимания;
- Ежемесечни супервизии на специалистите, работещи с детето; Срещи
на екипа, обслужващ нуждите н детето и неговото семейство –
психолог, логопед , кинезитерапевт, социален педагог, невролог и
педиатър за обсъждане на стратегията за преодоляване на
нарушенията и отчитане на постигнатите резултати;
- Оценка на постигнатото и актуализиране на индивидуалната програма
ЛИТЕРАТУРА
Георгиев 2006: Георгиев,Б. Езикът като знакова система. – В:
Езикова култура, авт. Б.Бъчварова, Б.Георгиев, Вл.Игнатов, С.,
НБУ Мавлов 2005: Мавлов,Л. Алексии и аграфии. С., Матанова
1998: Матанова, В. Диагностика на деца с комуникативни
нарушения. С., УИ”Св. Кл.Охридски” МКБ – 10 (1992), гл.V,
психични и поведенчески разстройства, С. Силиверстов 2004:
Силиверстов,В. История логопедии. М., Стамов 1994: Стамов,В.
Йерархическа структура и терминология на логопедията,
Благоевград, ЮЗУ Стамов 1989: Стамов,В. Логопедия,
Благоевград, ЮЗУ. Тодорова 2004: Тодорова,Ек. Артикулационни
нарушения.