Курсова работа

на тема:

Аутизъм
по курс:
PSYB884:Диагностика на комуникативните и емоционално-
поведенчески нарушения в детска възраст

Изготвил: Натали Иванова

1. Дефиниране и етиология

Едни от най-загадъчните нарушения на детското развитие са генерализираните

разстройства. Те са група, характезираща се с качествени нарушения на
социалните интеракции, на комуникацията, както и с стереотипен, ограничен,
повтарящ се репертоар от действия и интереси. Може би най-обсъжданата
такава диагнози в последно време е аутизма. Възниква преди третата година, но
съществуват данни и за по-ранни диагностицирани случаи още след първата
година, когато кърмачето не плаче, спи много, не реагира на интонацията, има
слаб мускулен тонус и слаби рефлекси. Проучване от 2014 г. установи, че едно на
всеки 68 деца в САЩ е с диагноза и е се наблюзава по-често при момчетата.
При аутистичните деца е налице вродена невъзможност да общуват адекватно и
да реагират съобразно ситуацията. Често речта е безсмислена и хаотична. Почти
при всички аутистични деца са налице езикови и речеви нарушения, чиито
прояви са изключително разнообразни. Играта като дейност е стереотипна,
стереотипно е и използването на играчките, почти винаги не по тяхното
функционално предназначение. Не поддържат отношения с връстници,сякаш
гледат на тях като на одушевени предмети или не забелязват присъствието им.
Веднъж проявили интерес обаче, те демонстрират поразителна памет за минали
събития. Чувствата при тези деца са амбивалентни и полярни. Нямат усет за
реална опасност, но могат да изпаднат в криза или паника от напълно безопасни
ситуации и предмети. Поведението им може да се характеризира с множество
натрапливости и ритуали, които обикновено съпровождат дейностите им около
самообслужването и храненето. По време на чувство на обърканост и
неудовлетвореност, хората с аутизъм могат да попаднат в епизод, включващ
агресия, хиперактивност, самонараняване, възбудимост и др. Проявяват с
абнормности в три области:
- Нарушени социални взаимоотношения
Това включва нарушения в социализилането, както с деца на тяхната възраст,
така и в някои случаи с възрастни и родители. Предпочитат да играят сами и
често избягват очния котакт. Също така не диференцира отношението си към
близки, познати и непознати хора.
- Нарушена комуникация
Засяга се както вербалната комуникация, така и невербалната. Често не може да
поддържа разговор, дори при добри речеви умения. Използват се много
ехолалични думи и изрази. Точно тази употреба води до грешната мисъл, че
индивидът всъщност разбира, но той само потваря чутата реч.
- Поведенчески нарушения
Срещат се двигателни стереотипии, липса на спонтанност, както и липса на
реакция. Налюдава се и агресивно и автоагресивно поведение и са много
характерни хипер или хипосензитивността. Друга характеристика е трудната
концентрация, която може да се причини от дефицит на вниманието,
неразбиране или незаинтересованост спрямо обекта, върху който трябва да се
концентрират или липса на мотивация.
2. ПРИЧИНИ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

За жалост се срещат доста противоречивите емпирични данни, които са в

следствие от методологичните трудности при изследването на децата аутисти и
от твърде широката вариативност на проявите на аутистичното разстройство,
която най-често е в основата на спекулациите с диагнозата. Изследванията, които
описват симптомите са множество, но етиологията остава неизяснена и
дискусионна. Най-обсъжданите хипотези са:

1. емоциогенна – синдром на хладната майка; През 1949г. Канер описва в своя

статия майките на аутистите като хладни, студени и че детето се отдръпва от тази
студенина чрез своето поведение и бяга от света. Освен това начинът на живот
на майката и нейното психологическо състояние по време на бременност могат
да се считат като фактор от някои хора. Например минали болести на майката,
пренатален стрес, лоши навици като цигари, кафе и алкохол, възраст на
родителите и други. Хипотезите, че „аутизмът“ е във връзка с особеностите на
свързаността и поведението на майката към много малкото дете, са отхвърлени
категорично. Това разбиране, израз на т. нар. „цялата вина на майките“ подход,
има само историческо значение.
2. перцептивна - намален сензорен филтър; Поради недостатъчното филтриране
на сетивната информация, детето с аутизъм е склонно към сетивно претоварване,
което го кара да се чувства доста некомфортно и да изслезе извън контрол. Това
се случва понеже сетивни сигнали са усилени и се получават едновременно с
еднаква интензивност. Например при слухова чувствителност, чуват еднакво
отчетливо и силно всички звуци около себе си, а някои от тях направо им
причиняват болка. Най-натоварващ е контактът с другите хора. Дори
елементарно общуване подлага аутиста на същото напрежение, което чувства
човек, когато е домакин на доста гости. Изходът от това напрежение е да се
премести на по-тихо място да се успокои.
3. генетична; Въпреки това, че произходът на болестта е свързан с генетиката,
все още няма научни доказателства за съществуването на специфичен ген, който
причинява заболяването.
4. интоксикационна -ваксиниране- живачно отравяне от тройната ваксина –
Тимерозал; отравяне с тежки метали – олово и др.; Една друга теориа е, че
аутизмът се причинява от задължителни ваксинации, давани на деца в ранна
възраст. Към наши дни обаче има много разнообразни научни изследвания, но
нито едно от тях не е доказало връзка между ваксините или тяхната комбинация
с това заболяване. Също така не се откриват абсолютно никакви доказателства,
че веществата, използвани при производството на ваксини, допринасят за
появата на разстройства от аутистичния спектър.
6. инфекциозна; Последователите на тази теория твърдят, че дадени вируси
могат да причинят анормален отговор на имунната система на организма към
инфекция, което може да предразположи към развитие на аутизъм и други
автоимунни заболявания. По този начин се предполага, че инфекциозни причини
могат да повлияят на развитието на аутизъм. Според тази теория на първо място
са засегнати по-слабите области на мозъка, а именно тези, които са отговорни за
комуникативните умения и емоционалното настроение.
7. алегична - хранителни алергии; Глутенът като провокатор на увреждания в
развитието - Напоследък се говори, че един от факторите, причиняващи аутизъм
при деца и възрастни, може да бъде непоносимостта към хранителен глутен.
Според някои учени имунологичната непоносимост към глутена може да лежи в
основата на нарушенията на аутистичния спектър и в много издания се
препоръчва безглутенова диета. Все още обаче няма достатъчно научни
доказателства, които да покажат, че диетата оказва някакво влияние върху
симптомите на аутизъм.
В днешно време около 1 на всеки 2000 деца - САЩ се диагностицира с аутизъм а
в Европа - 1 на всеки 10000 деца. От 1987 до 1998 има тенденция с нарастване с
300%. По данни от 2007 година от Американската асоциация по аутизъм един на
всеки 250 души страда от аутизъм и едно на 50 деца. Момичетата страдат от
аутизъм четири пъти повече, в сравнение с момичетата, за сметка на това
остротата на симптомите при момичетата се проявява по-често.

3. История на нарушението

Autos от гръцки означава „аз“, „собствен“. Терминът „аутизъм“ в буквален

превод означава „съществуване сам за себе си“. През 1911 г. за първи път Бюлер
го използва за описание на патологична тенденция при някои болни от
шизофрени да се откъсват от обкръжението се поглъщат от лични фантазии. Днес
е установено, че аутизмът със сигурност не е психоза, нито форма на детска
шизофрения, понеже не включва халюцинации и се проявява преди 3 годишна
възраст. Други автори го описват като поражение на централната нервна система
и го причисляват към умствената изостаналост като се твърди, че 60% от
аутистите са с дъбока умствена изостаналост, 20% с лека такава, а останалите
имат запазен интелект. От друга страна има доста доказателства, при които тези
деца показват доста добри резултати при визуални и манипулативни
пространствени умения.
През 1943 г. Лео Канер се въвежда термина „аутизъм“ в детската психиатрична
практика, но и до наши дни остава един от най-големите загадки в детското
патологично развитие _цитатІ.
Ханс Аспергер от своя страна наблюдава деца със средна или висока
интелигентност, но без емпатия, трудно общуващи, ограничени интереси,
несръчни и с еднопосочен говор. Дава им името „малки професори“, а
състоянието - „аутистична психопатия“. В наши дни е популярно като „синдром
на Аспергер“. Канер описва основно две характеристики на разстройството.
Едната е т. нар. от него „аутистичната самота“, която се отнася до неспособността
на тези деца да се свързват с другите, имат бегъл очен контакт; също така
предпочитат играта с предмети вместо с хора. Другата характеристика е
„желанието за повтаряемост“ или желанието на децата ежедневието им да е
организирано в ясна и точна рутина, която ако бъде нарушена, предизвиква
силно разстройване у тях. Той обсъжда и вторични характеристики на
разстройството, които са свързани със забавяне и затруднение в езика (могат да
говорят, но често без да влагат смисъл, повтарят буквално чутото), липсата на
спонтанни дейности (имат повтарящо се поведение и ограничени интереси),
свръх-чувствителност към определени шумове или обекти.
През 1980г. Аутизмът е въведен като официална диагноза под общото
наименование Генерализирано/Первазивно разстройство на развитието. PDD
(Pervasie Development Disorders), защото обхваща всяко качество на личността.

4. Диагноза и класификация

Диагнозата се основава основно от клинична симптоматика, данни от тестове и

въпросници, данни от параклинични изследвания и данни от продължително
наблюдение. От анамнезата се извлича информация за ранни прояви,
характерни за аутистичното дете – липса на реакция при глад или при поява на
някой , който се грижи за детето; продължително спане в кърмаческа възраст,
по- късно прохождане , нежелание за невербална комуникация.
Най-широко разпространените системи за класификация на психичните
нарушения DSM-IV и Международната класификация на заболяванията (МКБ-10)
разделят аутистичните спектрални нарушения или проникващите нарушения на
развитието в различни диагнози: детският аутизъм или аутистичното
разстройство, синдромите на Аспергер и Ретт и Дезинтеграционно разстройство
на детството.

5. Клинична картина и симптоматика

Основните симптоми са следните :

- Нарушени социални итеракции; Трудни отношения с други деца, не се

интересуват от сприятеляване
- Слаб или липсващ очен контакт
- Изключителна самотност
- Стремеж към неизменност и стереотипност
- Не имитират и не влизат в роля
- Липса на желание за социална употреба на
езиковите умения
- Липса на адекватни емоционални реакции.
- Нарушения на речта: ритъм, интонация, сила, височина;
- Ехолалия-повтарят чути думи и фрази, вместо нормална реч;
- Говорят за себе си във 2-ро лице
- Трудност в изразяването на нужди-използва жестове и посочва
- Не умеят да поддържат и да започнат разговор

Неспецифични симптоми :

- Чести прояви на страх

- Непровокирани изблици на гняв и агресия
- Самонаранявания
- Смущения в храненето
- Хиперактивност или пълна пасивност
- Ходене на пръсти
- Съпротива на всякакъв род въздействия
- Стереотипни двигателни маниеризми
- Неподходяща привързаност към предмети; Интерес само към детайл от
предмет: копче или връзка на дреха.
- Безсмислени и нелогични движения, катерене на неподходящи места,
неуместен смях
- Монотонни движения-поклащане, игра с пръстите с усукващи движения и др
- Еднообразни вкусови предпочитания
- Често имат добра памет

Соматични прояви :

- Гастроинтестинални смущения- диарии, запек, несмлени хранителни вещаства.

- Ниски нива на витамини В6, фолиева киселина, метионин, витамин В12, и др.

6. Терапия

Дори и да се открива ранна детска възраст, аутизмът се повлиява доста трудно

от всякакъв вид специализиранатерапия и работа.
Само 30% от децата страдащи от аутизъм имат подобрение.Твърди се, че
колкото по-рано започнат интервенции, толкова по-голямо и видимо е
улесняването на развитието.
Терапията главно се разделя на това дали детето води или възрастния. Ако се
канцентрира около възрастния се набляга върху овлядяването на неадаптивните
поведения и научаването на умения, език, реч, имитация и др. При
подходите,водещи от детето се акцентира повече върху комуникацията и
вазимоотношението. Задължително условие за пълноценна интервенция е
хармоничната атмосфера в семейството, защото това намалява състоянието на
тревожност у детето. За тази цел е необходимо да се провежда и фамилна
терапия със самите родители. Терапиите са:
-Психологически
Приложният поведенчески анализ (Applied Behavior Analysis, ABA)се среща най-
често за образование и интервенция, следван от родителите в САЩ. Съществуват
различни варианти, но най-известен е моделът на доктор О. Ивар Ловаас.
Подходът се базира на идеята, че поведението се научава на базата на
последствията. Приложният поведенчески анализ окадва работа върху
оперативното волево поведение, с което детето взаимодейства със средата си,
за да постигне дадена цел. Оперативното поведение е вследствие от
подкреплението и наказанието.
-Логопедични
Следната терапия включва всички видове речева терапия,различаване на
гласове, лица и жестове, развиване на слуховия гнозис, установяване на
зрителен контакт, подобряване на праксисните уменияи, нициативност
доближаване до други деца и игра в група. Метода е ефективен, когато се
прилага в тясно сътудничество от екип, включващ психиатри, психолози,
логопеди,невролози, педагози, ерготерапевти, арт-терапевти, музикотерапевти и
други. Двете подходящите за целта логопедични терапии са - P.E.C.S. (Picture
Exchange Communication System), която е система за комуникация чрез размяна
на картинки и TEACCH- (Treatment and Education of Autistic and Related
Communication Handicapped Children), чиито основен принцип е да се адаптира
околната среда към детето, а не обратното.
-Педагогически
Главната цел цел на педагогическата терапия е изработването на времеви
представи, на ориентация в пространството и на понятия за формата на
предметите.
- Ерготерапия
Работи се с разнообразни развлекателни дейности, за да се изгради базисна
увереност, подобрява се сензорната интеграция и се постига здраве и
равновесие. Също този вид терапия може да насърчи и подобри ежедневни
дейности като: миене на зъби, използване на тоалетна, изкачване на стълби,
обличане, сресване, закопчаване, боравене с ножица, каране на колело и много
други.
- Сензорна терапия
Сензорната терапиясе насочва към преодоляване на сензорно-интегративната
дисфункция при деца с аутистичен синдром. Сензорната интеграция е процес на
Сортиране, събиране и интерпретация на информацията, постъпваща през
различните сетивни канали. Това е неосъзнат процес, но и основен фактор за
ранното детско развитие. Бъдещите способности на детето зависят
от възприеманата сензорна информация , въз основа на която опознава света и
тялото си. Най-важният аспект при подхода е мотивацията на детето за избора
на дейности.
- Арт терапия
Арттерапията е форма на психотерапия и си служи с ресурсите на
изобразителното изкуство като начин на общуване. Арттерапевтът не прави
диагностична оценка на създатите образи. Целта е да се подпомогне детето да
развитие на личностния му потенциал чрез използването на художествени
похвати и материали.
- Музикална терапия
Музикотерапията е свързана с възприемането и използването на различни
музикални инструменти за себеизразяване, най-често под формата на игра.

Проявите на аутистично разстройство е възможно да се изменят в зависимост от

възрастта и средата на индивида. При добри условия и терапия със специалисти
и родители, аутиста може да има напредък и да се научи да комуникира.
Прогнозата е по-добра при високо-функциониращите аутисти и тези с джбра реч.
Сбед години могат се научават и приспособяват към средата, въпреки
симптомите. Дори може да се реализират професионално.

7. Използвана литература

Матанова, В. (2007). „ Аутизъм“. Софи-Р

Великова, З. (2019) “ ТЕРАПЕВТИЧНИ МОДЕЛИ ПРИ ДЕЦА С НАРУШЕНИЯ

ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР ”