Робърт Мелило - Откъснати Деца

РОБЪРТ
КИБЕА
РЕВОЛЮ ЦИОННА ПРОГРАМА

деца
за б ал ан си р ан е н а м о зъ к а п ри д е и а с ауш изъм ,
синдром на д е ф и ц и т на в н и м ан и ето и х и п е р а к т и в н о с т ,
ди слекси я и други н ев р о л о ги ч н и р а з с т р о й с т в а
Книгата представя рисковите фактори и начина за преодоляване
на редица дисфункционалности в детското развитие, които
стряскат все повече родители. Авторът д-р Робърт Мелило -
изтъкнат специалист по неврологични заболявания при децата,
смята, че умствените увреждания и поведенческите
разстройства се дължат на нарушено синхронно развитие между
лявото и дясното мозъчно полукълбо. С термина „синдром
на функционалното откъсване“ той обединява заболявания
о т аутистичния спектър, синдром на дефицит на вниманието
със и без хиперактивност, дислексия, обсесивно-компулсивно
разстройство и др., с които всяка година се диагностицират
над един милион деца. Добрата новина е, че „функционалното
откъсване“ може да бъде повлияно.
Представената в книгата „Програма за баланс на мозъка“
(Brain Balance program) се основава на най-новите проучвания
в областта на детската неврология и изследвания за детското
развитие. Тя съчетава дейности, препоръки за хранене
и упражнения за компенсиране на развитието на изоставащото
мозъчно полукълбо, чрез които децата да живеят пълноценно,
като постигат забележителни поведенчески, емоционални,
обучителни и социални успехи.
Н Е М Е Д И К А М Е Н Т О ЗЕ Н П О ДХ О Д
ЗА Б А Л А Н С И РА Н Е Н А М О ЗЪ К А В Д О М А Ш Н И УСЛ О ВИ Я
www.kibea.net
О ткъ сн а ти
деца
ЗА А В Т О Р А
Д-р Робърт Мелило е уважаван в Америка специалист в о б л а стта

на неврологичните заболявания при децата. Има магистърски степени
по неврология и по клинична рехабилитационна невропсихология, к а к то
и д окторска степен по в т о р а т а специалност. Притежава докторска
степен и по хиропрактика. Сертифициран специалист по неврология. Член
на Американската колегия по функционална неврология и на Американския
съ в е т за нарушения в разв и ти е то в детска възраст. Изпълнителен
директор на Националния и н с т и т у т за мозъка и за рехабилитационни
науки и на п роекта „Надежда за децата с аутизъм“. Почетен президент
на Международната асоциация по функционална неврология и
рехабилитация и един о т главните редактори на специализираното
списание „функционална неврология, рехабилитация и ергономия“.
А в то р на множ ество научни публикации, съавтор на редица монографии
с професионална насоченост. П ътува по целия свят, за да представи
идеите и разработките си на международни конференции и форуми.
Д-р Мелило е и асоцииран професор по рехабилитационни науки
в Назаретския академичен и н с т и т у т и старш и изследовател
в Националния и н с т и т у т за мозъка и за рехабилитационни науки. Води
курсове за следдипломна квалификация по нарушения на развити ето
в детска възраст. Над двадесет години помага на деца с проблеми като:
первазивно разстро йство на развити ето - неспецифицирано по друг начин,
разстройства о т аутистичния спектър, синдром на дефицит
на вниманието със и безхиперактивност (СДВХ/СДВ), дислексия,
синдром на Аспергер, синдром на Турет, биполярно разстро йство и други
познавателни и поведенчески нарушения. Специалист по диетика, хранене
и невроимунни разстройства при деца и възрастни. Има специализирана
практика в Ню Йорк, къ д е то работи с деца и възрастни със СДВХ и други
неврологични заболявания. Провежда изследвания при деца с педиатричен
о с тъ р невропсихиатричен синдром (PANS), педиатричен о с тъ р неврологичен
синдром и педиатрично автоимунно невропсихиатрично заболяване,
асоциирано със стреп тококова инфекция (PANDANS) - все още слабо
проучени неврологични и имунологични състояния.
Д-р Мелило дава десетки радио- и телевизионни и н те р в ю та и участва
в предавания к а т о The Doctors Show на CBS, коментира к а т о експерт
предавания no Fox News и NBC. О т 2013 води седмично радиошоу с национално
покритие, в к о е то представя различен Ц ентър за постигане на мозъчен
баланс. През 2014 година д-р Мелило и съпругата му Каролин пускат
телевизионно шоу за здраве, развлечения и начин на ж ивот, насочено
към о б щ н о с ти те със специални нужди.
Д-р Робърт Мелило е автор на редица книги: „Невроповеденчески
разстройства на д е т с т в о т о : еволюционна перспектива. Практическо
ръководство за увреждания на развити ето“ (2004); „О ткъ сн а ти деца“
(2009, в то р о издание - 2015), „Възвърнати деца“ (2011). „Аутизъм“ (2013) и
„Хранителен режим при деца със синдром на функционално откъсване“ (2016).
Н о ва то р ски те изследвания и успехите, регистрирани в р а б о та та с
повече о т хиляда деца в неговата „Програма за баланс на мозъка“, вод ят до
създаването на Ц е н тр о в е те за постигане на мозъчен баланс, предоставящи
допълнително обучение и подпомагане на деца с разнородни обучителни
трудн ости . В тези центрове се използва съчетаваща разнообразни дейности
учебна програма, основаваща се върху т е о р и я та на д-р Мелило за нуждата
о т баланс във функционирането на мозъчните хемисфери. Цел на програмата
е преодоляването на функционалното откъсване - основен проблем при
повечето случаи на умствени увреждания и поведенчески разстройства.
О т к а к т о д-р Мелило въвежда тази своя концепция, т я се превръща в една
о т водещ ите теории, свързани с аутизма, СДВХ, дислексията и др.
Д-р Мелило активно сътрудничи на международни изследователски
лаборатории. Той неуморно популяризира свои те теории и техники сред
здравни специалисти по целия свят, к а т о само за последните двадесет
години е преподавал знанията си пред повече о т седем хиляди специалисти
в различни страни и континенти.
ЗА К Н И Г А Т А
„О ткъ сн а ти деца“ излиза 6 Америка през 2009 година и бързо се превръща

в сензация, а а в т о р ъ т й д-р Робърт Мелило добива национална популярност.
Само четири години по-късно, през м а рт 2016, излиза в т о р о т о й издание.
Тезата на автора - и зтъ к н а т специалист по неврологични заболявания
при децата, се посреща с истинско въодушевление, а впоследствие става
водеща в р а б о та та на основаните о т него Ц ентрове за баланс на мозъка.
В книгата е представено виждането му за причината, довеждаща до редица
нарушения в развити ето на д е те то : заболявания о т аутистичния спектър,
СДВ/СДВХ, дислексия, обсесивно-компулсивно р азстройство и други.
Според д-р Мелило в основата им с т о я т нарушения в синхронното
развитие между лявото и дясното мозъчно полукълбо. За да се о т с т р а н я т ,
първо следВа да се установи в коя мозъчна половина се наблюдава
изоставането, к а т о понякога дисбалансът може да засяга и д вете
хемисфери. Д-р Мелило дава насоки, чрез к о и то тези дисфункционалности
м огат да се коригират и проблемите да се преодолеят, т а ка че д е т е т о
да започне да се развива пълноценно. Сред т я х , в ч а стн о ст, са поредица
о т различни дейности, спазване на препоръки за храненето и упражнения,
чрез к о и то и зоставащ ото мозъчно полукълбо да навакса в р азвити ето си.
С термина „синдром на функционалното откъсване“ д-р Мелило обединява
редица нарушения на развитието, чиито наименования с т р я с к а т
днес все повече родители. Всяка година над един милион деца биват
диагностицирани с подобни проблеми. За съжаление, въпреки напредъка на
медицината, що се отнася до те ра п и ята на тези нарушения, има още много
какво да се желае. Д окато е така, лекарите ще продължават да обясняват
на родителите, че децата им ще с т р а д а т о т дисфункционалност до края
на ж ивота си.
Според автора на „О ткъ сн а ти деца“ обаче то в а не е съвсем вярно.
В основата на ум ств е н и те увреждания и поведенческите разстройства
е функционалното откъсване, а т о може да бъде повлияно. Тази теза
връща надеждата на безброй семейства по света. Н о ва то рско то
схващане, че тези нарушения се дълж ат на прекъснатата връзка между
лявото и дясното полукълбо на развиващия се мозък, е в основата на
революционната „Програма за баланс на мозъка“ на д-р Мелило. Към
днешна дата Програмата, представена в книгата му „О ткъ сн а ти деца“,
е натрупала значителен брой документирани резултати, доказващи
значителното подобряване в кач е ств о то на ж и в о т при значителен
брой деца и т е х н и т е родители. О т 1998 година насам близо хиляда деца
са завършили Програмата със забележителни успехи - поведенчески,
емоционални, учебни и социални.
Написана в достъпен стил, „О ткъ сн а ти деца“ показва на род и телите как
да използват този немедикаментозен подход в домашни условия. А в т о р ъ т
предлага те сто в е , чрез к о и то т е сами да се о п и т а т да уста н о вя т в коя
мозъчна половина е нарушението при т я х н о т о дете, и предлага серия
упражнения, чрез к о и то децата да п о сти гн а т сериозни физически, сетивни
и образователни резултати. Дадени са съвети за промяна на поведението,
информация за храни, к о и то следва да се избягват, и последваща програма
за постигане на трайни резултати.
„О ткъ сн а ти деца“ днес е преведена на множество езици. Издадена е на
китайски, корейски, иврит, френски, италиански..., а вече - и на български
език.
Източник - http://drrobertmelillo.com/about
Отзиви
О тк р и х Програмата Brain Balance на 6 декември 2012, след цяла нощ на

молитва с кървави сълзи над м о е то спящо, тогава аутистично, дете. Молих
се на Бога и на починалия си съпруг да ми посочат Изход о т аутистичния
спектър. С у т р и н т а написах в гугъл „functional autism“ и първият резултат,
к о й то се появи, беше с а й т ъ т на Brain Balance. Там за първи п ъ т видях
книгата „О ткъ сн а ти деца“ на д-р Робърт Мелило. Това беше О т го в о р ъ т
на м оята молитва! Днес си н ъ т ми е завинаги извън аутистичния спектър
и диагнозата му е официално отменена. Благодаря о т все сърце на Господ,
на св. Николай, на моя съпруг, на м о е то семейство, на наш ата Православна
църковна общ ност в Пийчтри с и т и (Джорджия, САЩ), на екипа на Brain
Balance, на всички, к о и то ни помогнаха! Слава на Бога за всичко!
Г а л и н а Д и м и т р о в а К о л е в а
Един нов, проницателен подход... Тези ценни клинични прозрения

са важно допълнение към инструментариума ни.
Д а н и ъ л Г о л м а н
автор на „Емоционална интелигентност“*
Клинично иновативна, академично подплатена... предлага свеж,

обнадеждаващ и социално отговорен подход в сферата на д е т с к и т е
неврологични разстройства.
д - р Л е е л и Ф и л и п У а й з ъ р
Медицински факултет на Харвардския университет
Д-р Мелило е истински визионер в сферата на нарушенията на д е т с к о т о

развитие и по-конкретно - на аутизма. Познавам деца и семейства, чийто
ж и в о т е бил преобразен о т неговия труд. Убеден съм, че последната му
книга ще бъде поредният полезен и нструм ент, к о й то ще помогне
на хората да научат повече и може би ще п редотврати аутизма при
т е х н и т е деца.
З а к Б р а у н
музикант, носител на награда „ Грами“и основател на Camp Southern Ground
Издаден на български език о т ИК „Кибеа“. - Бел. ред.

Книгите па д-р Мелило са лъч надежда. Пребогати на научна информация
за мозъчните функции и т е х н и т е поведенчески корелати, т е дават
удовлетворително обяснение, в к о е то род и телите разпознават собствения си
опит. И т ъ й к а т о т р у д ъ т му е свързан с п роста програма за интервенция, т о й
има силата и потенциала за революция в областта.
д - р М и ш е л Де н и з С т р е й ч ъ н
педиатър и специалист по детско поведение, Програма по педиатрия
на развитието и поведението. Университет на Минесота
Д-р Робърт Мелило е една о т онези редки личности, к о и то м огат да разнищят

привидно нерешимите загадки на невроповеденческото развитие благодарение
на м ъ д р о стта , състраданието и ш и р о та та на възгледите си. Неговият
уникален, новаторски, научен подход към подобряването на мозъчните функции
въвежда процеса за отклю чването на потенциала на всяко дете.
д - р П а м е л а Г а р с и
клиничен психолог и професор по когнитивна поведенческа терапия,
Университет „Аргоси“, Аалас
Д-р Мелило, един о т водещ ите световни специалисти по нарушения на

д е т с к о т о развитие, е създал най-добрия източник на научнобазирана
информация отн осно рисковите фактори за аутизма, к о й то трябва да стане
достояние на всички родители. Книгата му е задължително четиво.
А - р А а т и с К а р а з я н
магистър по невронауки
Д-р Мелило представя едно много ясно и образователно виждане за развитието

на детския мозък о т долу нагоре... Това без никакво съмнение е удивителна
теория, к о я то ще стимулира множество научноизследователски протоколи.
д - р К а л и к с т о Ма ч а д о
президент на Кубинското дружество по клинична неврофизиология
Д-р Робърт Мелило разкрива т а й н и т е на мозъка и превежда цялото ни познание

по въпроса на п рост, практически терапевтичен език, за да можем да позволим
на всички деца да д о сти гн а т неограничения си потенциал. Той отправя послание
на надежда към род и телите с ясни, последователни и значими резултати.
А ж е р и Л е й с м а н
директор на Националния институт по мозъчни и рехабилитационни
науки в Назарет, Израел
Д-Р РОБЪРТ
МЕЛИЛО
Превод огп английски

Ирина Манушева
<
сг>
КИБЕА
О ткъ сн ати
деца
Революционна програма за балансиране на мозъка

при деца с аутизъм, синдром на дефицит
на вниманието и хиперактивност,
дислексия и други неврологични разстройства
Ново, преработено и осъвременено издание

Ako uckamega закупите книги на ИК„Кибеа“,
можете да ги поръчате чрез най-близкия до вас
ЬшготъргоВен, ш и на телефон (02) 988 0193,
kakmo и на електронните ни пощи
bookstore@kibea.net и office@kibea.net.
ЦЕНТЪР ЗА КНИГИ И ЗДРАВЕ „КИБЕА“
София 1000, ул. Д -р Г. Вълкович“ №2А

(близо до ул. .Ангел Кънчев“ и ул. „Солунска“)
ф и р м ен а книжарница: 02 988 01 93
Robert Melillo
DISCONNECTED KIDS
Copyright © 2009, 2015 by Roelty Corporation
All rights reserved including the right of reproduction in whole o r in part in any form.
T his ed itio n p u b lish ed by arra n g em en t w ith T archerPerigee, an im p rin t o f Penguin
Publishing Group, a division of Penguin Random House IXC.
© Издателска къща „Кибеа“, 2018

© Ирина МанушеВа, превод о т английски, 2017
© Красимира Деспотова, графичен дизайн, 2018
ISBN 978-954-474-800-5
Благодарности
Посвещавам тази книга преди всичко на

съпругата ми, Каролин, и на децата м и -
Роби, Ели и Тай. Обичам ви всички. Вие сте
истинското вдъхновение в живота ми
и основата на всичко, което съм и което
правя. На второ място, на родителите си -
Катрин иЛжоузеф, за обичта и nogkpenama
им. На трето място, на сестра ми, Сюзан,
на брат ми, Аоменик, и на техните
семейства - Бия, Сюзан, Били, Ажефри,
Кейти, Колит, Ажоуи, Александра, Оливия
и Huk. Всички вие изиграхте роля за това
постижение и аз ви обичам. Бих искал да
благодаря наАжанет Грошел и Ажери Аейсман
за професионалното вдъхновение и подкрепа
и наАебора Йост за помощта, съветите,
професионализма и търпението. И накрая,
но не по значение, на Карш Ман и нейния ekun,
kakmo и на всички в моето семейство
за Баланс на мозъка, най-вече на племенника
и партньора ми Били фаулър. Всички вие
много ми помогнахте за написването на тази
книга, за развитието на Програмата
за балансиране на мозъка и за създаването
на Центровете за постигане на мозъчен
баланс. Специални благодарности на Аениз
феста, която ме тласна по този път преди
много години.
Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ 15
Д а спрем най-т еж кат а gem cka
епидем ия на наш ет о врем е
Ча с т първа
ОТКЪСНАТИТЕДЕЦА
1. МНОГО СИМПТОМИ, ЕДИН ПРОБЛЕМ 23

А а р азб ерем к а к р а б о т и у м ъ т на от к ъсн ат и т е д ец а
2. ДЕТСКИЯТ МОЗЪК МОЖЕ'ДА СЕ ПРОМЕНИ 52

K ak се градя т връзки в р а зви ва щ и я се м о зъ к
3. КОГАТО МОЗЪКЪТ НЕ НИ СЛУША 69

Р азри вът меж ду ля во т о и дя сн от о полукълбо
4. КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ВСИЧКО ТОВА? 106

А а спрем д а обърквам е нещ ат а
5. ЛЯВО ПОЛУКЪЛБО/ДЯСНО ПОЛУКЪЛБО 133

Еднот о не може д а бъде силно без д р у го т о
Ч аст в т о р а
ПРОГРАМА ЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА

НА Д-Р МЕЛИЛО ЗА ПРИЛАГАНЕ В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ
6. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКИТЕ В МОЗЪКА 155

А есет т е принципа на П р о гр а м а т а з а б алан с на м о зъ к а
7. ОСНОВНИ КРИТЕРИИ ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

НА РАБОТАТА НА МОЗЪКА 165
К ак д а р а зп о зн а ем деф ицит в л я во т о или дя сн от о полукълбо
8. КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ОТ ПРОГРАМАТА

ЗА БАЛАНСИРАНЕ НА МОЗЪКА 182
K ak д а т ъ л к у ва л а р езул т а т и т е
9. СЕТИВНО-ДВИГАТЕЛНА ОЦЕНКА В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ 193

K ak д а у с т а н о в и м деф ицит в л я во т о или дя сн от о полукълбо
10. СЕТИВНО-ДВИГАТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ 271

О бучение н а м о зъ к а чрез ф изическа ст им улация
11. НЕВРОАКАДЕМИЧНА ОЦЕНКА И ЗАНИМАНИЯ УДОМА 329
Устремени към по-добри р езул т а т и в училищ е
12. КАК ДА ХРАНИМ ДЕТЕТО 373

Х ранит елен реж им за балансиране на м о зъ к а
13. ПЛАН ЗА МОДИФИЦИРАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО 406

А а се върнем към норм алния си живот
ПОСЛЕСЛОВ 435
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 436
АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ 441
В Ъ В Е Д Е Н И Е
ВЪВЕДЕНИЕ
А а спрем
най-тежката gemcka епидемия
на нашето време
Все си представям малки дечица да си и гр а я т на някаква игра в една

голяма ръжена нива. Хиляди деца - а наоколо няма никой, никой голям
човек, искам да кажа - освен мене. А аз с т о я на ръба на някаква ш ем етн а
пропаст. И каква ми е р а б о та та ? Да спасявам всяко д ете, к о е т о
тр ъ гн е към п р о п а с т т а - искам да кажа, ако т о се е затичало и не вижда
накъде оти ва, аз да изляза о тн я к ъ д е и да го спася. Е т о т о в а бих правил
по цял ден. П р о с т о ми се иска да бъда с п а с и те л я т в р ъ ж та. Знам,
че е лудост, но ей на, т о в а е е д и н с т в е н о т о нещо, к о е т о наистина
ми се иска да бъда.
Д ж . Д . С е л и н д ж ъ р
Спасителят в ръжта *
ивеем в свят и епоха на големи противоречия. О т
Ж една страна, сме свидетели на безпрецедентен тех

нологичен напредък. Разполагаме с цялата информа
ция на света буквално на една ръка разстояние. Имаме мигно
вен достъп до всевъзможни високотехнологични развлечения
на гигантски екрани. Благодарение на смартфоните си можем
да общуваме с когото, където и когато си поискаме.
* Селинджър, Дж. Д. С п а с и т е л я т в р ъ ж т а . Прев. Н. С о т и р о в а. „ О т е ч е с т в о “,

1978. - Бел. прев.
15
Същевременно обаче сме свидетели и на тревожна еска

лация на броя деца, които не могат да живеят пълноценно
в този свят, просто защ ото мозъкът им не функционира
правилно. Днес в света има 21 милиона деца, при които са ус
тановени сериозни проблеми на вниманието, поведението и
обучението. Всеки ден хиляди нови биват диагностицирани
със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
(СДВХ), разстройство о т аутистичния спектър, дислексия,
синдром на Турет, обсесивно-компулсивно разстройство, би-
полярно разстройство или друго стряскащо състояние, по
твърждаващо, че нещо не е наред в мозъка им.
Това е непознат на историята феномен и най-сериозният
здравословен проблем на нашето време. Само преди едно по
коление аутизмът се смяташе за рядко среицано нарушение,
което се установяваше при около 1 на 10 000 деца в САЩ. Пре
ди ш ест години, когато за първи п ъ т публикувах „Откъсна
т и деца“, диагнозата аутизъм се поставяше на 1 о т 150 деца.
Днес с този проблем живеят 1 на всеки 68 деца, в това число 1
на всеки 42 момчета. Ч е ст о та та на другите нарушения също
достига космически размери. СДВХ се см ята за най-разпрос
транения здравословен проблем в детска възраст по целия
свят, както и за най-разпространения ментален проблем при
деца, а невръстни тригодишни деца получават рецепти за
„Риталин" и „Адерал“. Тези стати сти к и са почти всеки ден в
заглавията на новините, но никой не може да обясни защо. За
що се случва това? Как да го спрем? Какво може да се направи?
Когато през 90-те години, като баща на д ете със СДВХ и
специалист по неврология, започнах да изучавам невропове-
денческите разстройства, останах смаян о т липсата на ка
чествена, точна информация, която би могла да обясни какво
се случва в мозъка на едно дете. Разпитвах специалистите,
но получавах неясни отговори за нарушения в химичните ба
16
ланси и генешиката и нищо повече. Четях книги, но о ткр и

вах, че т е казват почти едно и също. Описваха симптомите
и разказваха по няколко конкретни случая. Говореха за базова
медикаментозна терапия. Твърдяха, че тези разстройства
са най-вече генетични и не подлежат на лечение. И дотам.
Никога не посочваха действителния проблем и как се стига
до симптомите на СДВХ, аутизъм, дислексия и др. Всъщност
не можеха да посочат ясно дори и симптомите.
Започнах да осъзнавам, че липсата на конкретни отговори
се дължи на това, че т е не разполагат с реални факти за тези
проблеми и техн и те причини. Не успях да намеря нито една
утвърдена неврологична теория, приета и прилагана о т на
учната или педагогическата общност. Единственото, което
ясно виждах и разбирах, бе, че проблемът драстично се увели
чава. Каквото и да правехме, очевидно не бе ефективно.
Айнщайн е казал, че дефиницията за лудост е да правиш ед
но и също и да очакваш различни резултати. След известно
време си дадох сметка, че причината да не намирам отговор
е, че няма един-единствен отговор.
Неврологичните разстройства в детска възраст и м ат
много общи характеристики и често биват окачествявани
к ато обучителни трудности или поведенчески нарушения,
п о д текстъ т на което е, че основните симптоми засягат са
мо поведението, а останалата ч аст о т разви ти ето върви
гладко и безпроблемно. Случаят не е такъв. Всяко разстрой
ство е сложно и често засяга всички системи в организма.
Науката обаче не предприема цялостен подход към тъ р се
н ето на решение, а се фокусира само върху основния наглед
проблем. СДВХ е проблем във вниманието и импулсивността.
Дислексията е проблем при четенето. Аутизмът е проблем в
социализацията и общуването. Никой не поглежда останали
т е проблеми на тези деца - проблеми, които биха могли да ни
17
насочат към действителната причина. Аз обаче го направих

и видях, че т е обхващат всички системи в тял о то , не само
мозъка. Така се роди Програмата за баланс на мозъка.
Тези разстройства се проявяват с различни симптоми, но
всъщност са един общ проблем - дисбаланс в мозъка. Това яв
ление си има и име: синдром на функционално откъсване, или
нарушение на връзките, което ще рече, че определени обла
сти в мозъка и най-вече двете полукълба не са електрически
балансирани или синхронизирани. Това смущение на електри
ческия баланс нарушава способността на двете полукълба да
споделят и интегрират информация, поради което мозъкът
не може да функционира цялостно. В резултат д е т е т о с на
рушен мозъчен баланс има нормални и даже необичайно добри
умения, свързани с по-високофункциониращата област или
полукълбо, но необичайно слаби умения в неактивната. Про
блемът к ато че ли възниква, защ ото едната страна на мо
зъка съзрява по-бързо о т другата. С развитието на д е т е т о
тази разлика става все по-значима и двете полукълба вече не
могат да функционират заедно. Мозъкът губи функционални
т е си връзки. Възстановете тези връзки - накарайте незря
лата мозъчна половина да настигне другата - и симптомите
ще изчезнат. Заедно с разстройството.
Точно това прави Програмата за баланс на мозъка и затова
е толкова революционна. Въпреки нейния успех и научните
изследвания, доказващи как и защо т я работи, повечето спе
циалисти обаче не са се променили. Те продължават да под
хождат към всяко о т тези състояния като нещо различно и
да се задоволяват с т р е т и р а н е т о само на симптомите, не
и на проблема в цялост. Убедил съм се, че повечето о т тези
деца показват комбинация о т различни симптоми, включи
телно сетивни, двигателни, когнитивни, академични, емо
ционални и имунни затруднения, както и хранителни и хра-
18
носмилашелни смущения. Както вече казах, проблемът засяга

всички системи в тялото.
Програмата за баланс на мозъка е насочена към всички
тези симптоми и стимулира по-бавната страна на мозъка,
без да влияе на другата, чрез поредица о т сетивно-мотор
ни и сетивно-академични упражнения за подобряване на
симптомите при конкретното дете успоредно с диетични,
хранителни и поведенчески промени. Тя кара двете мозъчни
половини да се интегрират и да започнат да р аб о т я т като
едно цяло. Програмата е единствена по рода си в целия свят.
За съжаление, повечето родители на деца с невроповеден-
чески разстройства на развитието не разбират добре същ
н о с т т а на проблема. Те не знаят какво точно не е наред при
децата им и защо т е се държат по този начин. Освен това
специалистите ги заблуждават, че няма решение. Казват им,
че най-добрата стратегия е лекарствената терапия - която
ще маскира симптомите, но няма да ги премахне.
Работя с деца с подобни диагнози о т 1994 г. насам, без да
използвам лекарства и други медицински интервенции, и
знам, че dcunku симптоми могат да се излекуват. Синдро
м ът на дефицит на вниманието (СДВ), СДВХ, дислексията и
дори аутизмът могат да о стан ат в миналото.
Родителите и децата трябва да знаят, че то ва не само е
възможно, но и самите т е могат да го постигнат. Затова и
написах книгата О ткъснат и деи,а. Тя предлага не просто
ясно обяснение на случващото се в мозъците на днешните де
ца, но и възможност за родителите и учителите да реш ат
сами проблема.
Книгата почива на същ ите принципи к ато Програмата
за баланс на мозъка, прилагана в Ц ентровете за постигане
на мозъчен баланс, които днес се намират в над 80 града из
цялата страна. При първото издание на Откъснати деца
19
през 2009 г. едва малко над 1000 подрастващи бяха преминали

успешно Програмата. Днес броят им надминава 20 000. Това е
най-успешната и пълна програма, съществуваща днес. Това е
единственият наистина холистичен подход към мозъка, как-
т о и единственият подход, насочен към всички проблеми на
тези деца. Откъснати деца е кулминацията на моя научен
труд и, надявам се, катализатор за прекратяването на тази
епидемия, застрашаваща психичното здраве на децата по це
лия свят. Целта й е да предложи ясно обяснение за случващо
т о се в мозъка и тя л о т о на децата - жертви на епидемията,
както и да даде възможност на всички околни да направят
нещо по въпроса.
О т първото публикуване на Откъснати деца до днес по
света са проведени забележително множество проучвания
относно причината за този епидемичен бум на неврологич
ните разстройства в детска възраст. Голяма част о т т я х
насочват към заобикалящата ни среда - към начина ни на
ж ивот и токсините и химикалите, на които сме изложени
ежедневно. Важно е да вникнем в тези причини, на които съм
се спрял в настоящ ото преработено издание на книгата, не
само за да помогнем на собствените си деца, но и да разберем
как бихме могли да преустановим проблема.
Това е най-важното социално предизвикателство, пред
което сме изправени днес. Няма по-значим проблем, който да
заплашва бъдещето на стран ата ни и целия свят, о т случва
щ ото се в развиващите се мозъци на нашите деца. Аз преду
гадих неговото настъпване и създадох програма за овладява
н ето му. Вярвам, че информирането на общ ествеността и
даването на реални инструменти в ръцете на родителите е
най-бързият начин да вземем мерки сега, преди да е станало
късно.
20
ЕДНО
М ного с и м п т о м и -
ед и н проблем
Да разберем kak работи умът

па откъснатите деца
У ч и т е л к а т а п о п и та дали някой е чувал за аутизма и аз вдигнах ръка: „Аз

съм чувала, з а щ о то преди имах аутизъм “. А т я отвърна: „Никой не може
да каже, че е имал аутизъм п реди ; т и п р о с т о им аш а ути зъм “. Тогава
аз ста н а х и разказах на всички за Балансирането на мозъка и как т о е
излекувало аутизма ми.
Б е к и , 12 г
амо преди едно поколение човек можеше цял ж ивот
С да не срещне нито едно д ете с аутизъм. Днес е голяма

рядкост да не познаваме подобно дете или поне човек,
който има познато д ет е с аутизъм. Преди 50 години хипе-
р акти вн и те и буйни деца се разглеждаха к а т о „проблем с
дисциплината“. Днес СДВХ е най-често срещаният проблем в
детска възраст в целия свят. Преди 15 години повечето ро
дители дори не бяха чували за синдром на Аспергер, биполярно
Ч А С Т П Ъ Р В А 23
R A Н 0
разстройство или опозиционно-предизвикателно поведение.

Днес т е са познати на почти всички родители с деца в учи
лищна възраст.
Д етските неврологични разстройства, описвани предим
но като поведенчески, социални или обучителни нарушения,
нарастват толкова стремглаво, че Ц ентровете за контрол
и превенция на заболяемостта в САЩ ги окачествяват като
„основна заплаха за здравето“. Това е доста меко казано. Спо
ред данни на Ц ентровете едно на всеки 4 или 5 деца, които
се раждат сега, преди осмата си година ще бъдат диагности
цирани с един или друг вид поведенческо или обучително за
труднение. Смятам, че рязкото повишаване на броя на тези
случаи е най-сериозната заплаха за здравето и благополучие
т о на децата, с която се е сблъсквала нашата нация, а т я на
раства с епидемични размери. Помислете само:
Аутизмът, koumo до преди 15 години се считаше за pngko
разстройство, вече засяга 1 на всеки 68 деца, като само за 2
години ч е с т о т а т а му е нараснала с 29% (1 на 88 деца). През
2007 г. в цялата страна се срещаше при 1 на 150 деца. Засяга
четири пъти повече момчета, отколкото момичета. Едно
на всеки 42 момченца, които се раждат в момента в Съеди
нените щати, ще бъде диагностицирано с аутизъм преди на
вършване на тр и години. При момиченцата съотношението
е 1 на 189. Според едно шестнадесетгодишно проучване през
последните 15 години броят на мъжете с диагноза аутизъм
се е увеличил четири пъти, а този на жените - седем.
Анес САВХ се среща 10 пъти по-често, отколкото преди
едно поколение, и се очаква да продължи да нараства с тем п
о т 15 до 20% годишно. Ц ентровете за контрол и превенция
на заболяванията посочват изследвания, според които този
проблем е диагностициран при 11% о т децата (1 на всеки 9
деца, както и 1 на всеки 5 момчета в гимназиална възраст) в
24 Ч А С Т П Ъ Р В А
Е Д Н О
сравнение със 7,8% през 2002 г. През осемгодишния период до

2012 г. ч е с т о т а т а на СДВХ е нараснала с 42% и наброява около
2 милиона случая. О т тези деца между 60 и 70% им ат поне още
една диагноза - нещо, което се случва все по-често при всички
състояния о т този тип. При приблизително 30% о т децата
СДВХ продължава и в зряла възраст, често съпътстван о т
други психични нарушения.
Един на всеки петима ученици (15-20%) има обучителни
трудности на езикова основа. Най-разпространеното е ди-
слексията. Смята се, че 38% о т четвъртокласниците са с
умения за четене под минималните. Други 7% им ат толкова
сериозни затруднения с м атем атиката, че проблемът вече си
има име - дискалкулия - и се смята за неврологично разстрой
ство.
Със същото темпо нарастват и други нарушения. „Зачес
тяван ето на съобщенията за диагнозата аутизъм напоследък
може да не е уникално сред детските невропсихиатрични раз
стройства и да е част о т широкоразпространен епидемиоло
гичен феномен“, писаха датски учени още през 2007 г. Изслед
ването им бе фокусирано върху зачестяването на синдрома на
Турет, опозоционно-предизвикателното поведение и СДВХ.
Най-често предписваните медикаменти за деца са срещу
САВХ. Лекарите в САЩ назначават повече лекарства за СДВХ,
отколкото колегите им по целия свят, взети заедно. Толкова
са популярни, че вече се приемат и о т тригодишни деца. Вся
ка година се издават 20 милиона рецепти само за „Риталин“,
при това по консервативни оценки. Според Ц ентровете за
контрол и превенция на болестите близо 70% о т децата със
СДВХ се лекуват с медикаменти въпреки силните им с т р а
нични ефекти и факта, че дългосрочните последствия върху
развитието все още са неизвестни. Изследване, проследяващо
ефекта на лекарствата за СДВХ, не установява никакво подоб
Е Д Н О
рение на академичните умения 8 дългосрочен план. Неотдав

на учени о т ф акултета по обществено здраве „Блумбърг“ на
Университета „Джоне Хопкинс“ откриха пряка връзка между
стимулиращите медикаменти за СДВХ и затлъстяването и
предположиха, че лекарствата може да променят някои био
логични свойства и параметри на ап етита, а еф ек ти те о т
това да продължат цял живот.
Едно на Ikeku 4 деца в специалните програми за обучение
е сьс синдром на Турет. Според лекарите това състояние, ха
рактеризиращо се с неконтролирани вербални или мускулни
тикове се среща о т 50 до 75% по-често, отколкото се смя
таш е преди.
Анешните деца два пъти по-често от връстниците им
преди 15 години посещават медицинско лице поради психич
ни проблеми. В същ ото време диагнозите на психични раз
стройства при възрастните запазват сравнително стабил
но ниво, въпреки че според мнозина следващата епидемична
вълна ще бъде о т възрастни с поведенчески проблеми, нере
шени в д е т с т в о т о им. Смята се, че в момента СДВХ засяга
около 20% о т възрастното население. Тези стойности също
нарастват. А състоянията, които най-често водят деца в
спешните отделения, са поведенчески и тревожни разстрой
ства и други нарушения на настроението и развитието.
Анешните деца прекарват около седем и половина часа
дневно пред ekpanume на смартфоните и таблетите си. А
изследванията показват, че докато си играят с тези устрой
ства. мозъците им не преработват информацията правил
но. Гледката на двегодишно д ете със смартфон или айпад в
ръка. заместващ бавачката, днес вече не е рядкост. Макар ро
дителите инстинктивно да знаят, че това е неправилно, т е
просто следват тълп ата и често дават неограничен достъп
на децата си до електронните медии.
Е Д Н О
Тези стати сти к и , са меко казано, смущаващи. Има обаче

един факт, който е по-тревожен дори о т епидемичното на
растване на проблемите в психичното здраве на децата -
методите, които лекарите, психолозите и специалистите
по поведенчески нарушения използват за диагностициране
то и лечението на тези състояния - те не са се променили
за повече от 50 години.
Какво става? И по-точно, какво не е наред? Няколко неща,
бих казал:
■ Широкоразпространеното, но погрешно схващане, че със

тоянията, известни като аутизъм, синдром на Аспергер,
СДВХ, дислексия и множество други детски неврологични
проблеми, са отделни състояния без призната или обясни
ма причина, с изключение може би на генетичното пред
разположение.
■ Масово разпространеното, но погрешно мнение, че няма
лечение за тези проблеми.
■ Безразборната употреба на лекарствени средства в психи
атр и я т а, които маскират симптомите, но не могат да
реш ат проблемите, въпреки че са напълно решими.
■ Добронамерените учители и други специалисти, използва
щи академични подходи, които в действителност влоша
в а т състоянието на децата и може би неволно доприна
ся т за зловещите статистики.
За родителите на д е т е с поведенчески, социални и/или

обучителни нарушения диагнозата може да е съкрушителна.
Обикновено им се казва, че причината за проблема е неиз
вестна, най-вероятно генетична, което ги кара да се чувст
в а т още по-зле. Последният удар обаче идва с прогнозата:
„Няма лечение“. При някои деца сим птом ите отш ум яват с
Е Д Н О
годините, при други се Влошават. В най-добрия случай могат

да се контролират с лекарства - психиатрични медикаменти,
и както впоследствие ще разберат, с дълъг списък о т стр а
нични ефекти и неизвестни дългосрочни последици.
Тези лекарствени средства обаче не лекуват, а само мас
кират симптомите. Затова родителите получават и съве
т и да разговарят с училищните власти и преподавателите.
Да се срещ ат с психолози. Да проявяват любов, разбиране и
търпение. Да се научат да приемат проблема, защото невро-
поведенческите и невроакадемичните нарушения може да се
подобрят, но няма да изчезнат никога. Аз обаче ще ви кажа,
че могат да изчезнат. И наистина изчезват, а аз разполагам
с напълно документирано доказателство за то ва о т хиляди
случаи. Нарича се Програма за баланс на мозъка - революцио
нен, немедицински подход, който ефективно коригира основ
ния проблем, в който се корени целият спектър о т привидно
нерешими неврологични нарушения в детска възраст.
НОВО ОТКРИТИЕ В НАУКАТА ЗА МОЗЪКА -

СИНДРОМ НА ФУНКЦИОНАЛНОТО ОТКЪСВАНЕ
Програмата за баланс на мозъка почива на клинично доказани

о тк р и ти я , а именно, че не е задължително мозъкът на де
т е т о ви цял ж ивот да функционира по същия начин, както
сега. Установихме, че много деца м огат да се възстановят
о т разстройства като аутизъм, СДВХ, синдром на Аспергер,
дислексия и др„ когато бъдат задоволени уникалните потреб
ности на развитието им и действителните причини за нару
шенията бъдат отстранени. Дори деца с най-тежки форми на
тези разстройства могат да постигнат подобрение в пове
Е Д Н О
денческо и академично отношение и да усвоят умения, които

ще о б огатят качеството им на живот.
Невронауката отдавна знае, че за да функционира пълно
ценно човешкият мозък, големи области о т него, както и
лявото и дясното полукълбо, постоянно използват електри
чески импулси, за да комуникират помежду си. Това е изклю
чително важно, защото всяко полукълбо изпълнява различни
функции, позволяващи ни да живеем в този свят. По-новите
изследвания обаче показват, че когато двете полукълба на
мозъка не съзряват с еднаква скорост, балансът на електри
ческите импулси между т я х се нарушава и пречи на комуни
кацията. Днес разполагаме с доказателства, че именно този
проблем на комуникацията е причина за множеството пове
денчески, социални и обучителни трудности при децата.
Въпреки че медицината традиционно класифицира тези
деца к ато носители на конкретно нарушение, дефинирано
о т определени симптоми - най-вече аутизъм, СДВХ, синдром
на Аспергер и дислексия - новите диагностични методи и
образни изследвания показват поразителни сходства между
мозъците на деца с подобни състояния. Виждаме, че на прак
тика всички проблеми, влияещи неблагоприятно на поведе
нието и обучението, им ат общ корен - дисбаланс на елект
рическата акти вн о ст между различни мозъчни области и
най-вече между лявото и дясното полукълбо. Известен е като
синдром на функционалното откъсване.
Ако се вгледате по-задълбочено, ще видите, че децата с т е
зи разстройства имат множество общи симптоми. Това не е
случайно. Всички т е са симптоми на синдрома на функционал
ното откъсване и се различават единствено по засегнатата
част на мозъка и т е ж е с т т а на нарушението.
Идеята за синдром на нарушените връзки всъщност дати
ра още о т края на XIX век, когато учените разбират, че ня
Ч Л С Т П Ъ Р В А 29
Е Д Н О
кои неврологични състояния са резултат о т комуникационен

проблем между двете полукълба, а не о т травма в определена
част. Те откри ват, че нарушаването на връзките води до
специфични симптоми като тези, на които сме свидетели
днес. функционалното нарушение на връзките обаче не е ре
зу л тат о т мозъчна травма. А то ва според мен означава, че
може да бъде коригирано.
За да функционира нормално мозъкът, дясното и лявото
му полукълбо трябва да р аб о тят хармонично, като симфони
чен оркестър. Ако дадена функция излезе о т ритъм, т я може
да разстрои цялото полукълбо. Затова другото се опитва да
го игнорира. Това може да причини такава дисхармония, че
двете полукълба въобще да спрат да обменят и интегрират
информация ефективно. Мозъкът се разделя функционално
на две.
Д е т е т о с бавноразвиващо се ляво полукълбо например ще
има различни проблеми при заучаването на информация и мо
дели на поведение о т тези при дете с бавноразвиващо се дяс
но полукълбо. То може да не умее да ч ете или да се фокусира
върху четенето. Дете с дисфункция в дясното полукълбо пък
може да не ви гледа, докато говори, защото е разстроена спо
собността му да разчита езика на тялото. Симптомите са
различни, но проблемът е същият - синдром на функционал
ното откъсване. Можем да дадем десетки примери, но най-
просто казано, то ва е причината д е т е т о ви да не изглежда
„нормално“. В интерес на истината, когато се обърнат за по
мощ към лекар или друг специалист, родителите често каз
ват, че д е т е т о им изглежда „откъснато“, без да подозират
колко точна е тази дума.
Е Д Н О
Откъснатите деца са различни
Децата със синдром на функционалното откъсване (СФО )

са различни от останалите, защото се чувстват различно.
Те са откъснати от тялото си. Повечето деца със С Ф О не
чувстват добре тялото си. Те нямат усещане за тялото си
в пространството или за връзката му със земята. Изглеждат
непохватни, лишени от координация, време и ритъм. Имат слаб
или абнормен мускулен тонус, което е видно от лошата им
стойка и/или тромавата им походка. Движението на очите им
не е като при другите деца. Някои сякаш са зареяли поглед в
далечината, а при други е нарушен синхронът в движението на
едното око („мързеливо око").
Те са откъснати от сетивата си. Повечето деца със С Ф О
не преживяват пълноценно петте си сетива - зрение, слух,
осезание, вкус и обоняние -чрез които здравите деца се
учат да взаимодействат със заобикалящия ги свят. Много от
откъснатите деца не могат да използват повече от едно сетиво
едновременно, а когато са принудени да го правят, се объркват.
Лесно се разсейват от всичко, което виждат, чуват или усещат, а
това силно затруднява концентрацията им. Така те се превръщат
в роби на заобикалящата ги среда.
Те са социално и емоционално откъснати. Децата, които
не могат да почувстват движенията на тялото си, не долавят
интуитивно връзката между движенията и усещанията. Не
умеят да интерпретират израженията на лицата и тоновете на
гласовете, които биха им подсказали мислите на другите. Докато
околните изразяват емоциите си, те могат да запазят каменно
изражение. Това води до социално и емоционално отдалечаване
от хората. За тези деца е много трудно, дори невъзможно да
развият приятелство или връзка със заобикалящите ги.
Е Д Н О
Видно е, че тези деца изглеждат различни о т другите, за-

щ ото са различни. А са различни, защ ото се чувстват раз
лично.
Децата със СфО физически не се чувстват по същия начин
и не мислят по същия начин к ато останалите. Те се чувст
в а т откъснати о т т ел а т а и сети вата си. Някои въобще не
усещ ат т я л о т о си или местоположението си в простран
ството. Чувстват се социално и емоционално откъснати.
Тази откъ сн ато ст се проявява в това, което наблюдаваме
като необичайно или смущаващо поведение, вариращо о т им-
пулсивни действия и емоционални изблици до неспособност
за концентрация и социална изолация.
Децата със СфО им ат доста общи характеристики. Ви
д ъ т им често е тромав и непохватен, показват слаб муску
лен тонус и им ат странния навик да накланят глава на една
страна. Някои не обичат да бъдат докосвани или показват
особена чувствителност към определени звуци или мириз
ми. Боледуват често, защото имунната им система не е във
форма, и повечето са „злояди“, тъй като храносмилателната
им система не работи добре. Индивидуалните поведенчески
симптоми и обучителни трудности обаче зависят о т кон
к р етн и те проявления на дисбаланса в мозъка. Нашите кли
нични проучвания през последните 15 години показват, че
често пъти става въпрос за един о т тр и типа нарушения на
мозъчните връзки, водещи до СфО:
■ Намаляване на електрическата активност в определени

области в лявото или дясното полукълбо.
■ Необичайно повишаване на ак ти в н о стта в по-силно функ
циониращото (по-голямото) полукълбо.
■ Комбинация о т намалена активност в по-слабото (по-мал
кото) полукълбо и повишена активност в по-силното.
Е Д Н О
КАКВО ПОКАЗВАТ ИЗСЛЕДВАНИЯТА?
П олезността на Програмата за баланс на мозъка се по

твърждава освен о т хилядите истории на децата, премина
ли през нея, и о т десетки научни изследвания, проведени през
последните години както о т мен и колегите ми, така и о т
други учени.
През 2009 г. малко след излизането на първото издание на
„О ткъснати деца“, с колегите ми поставихме началото на
проекта „Надежда за децата с аутизъм“, посветен на изучава
нето на децата с неврологични разстройства и на популяри
зирането на резултатите о т различни програми и терапии,
включително „Баланс на мозъка“. О ттогава насам с колегата
д-р Джери Лейсман сме публикували над дузина ст ат и и и сме
участвали в написването на поне половин дузина учебници за
СфО и връзката му с аутизма, СДВХ, дислексията и множес
т в о други детски неврологични състояния.
Едно о т първите ни изследвания, публикувано в „Internatio
nal Journal of Adolescent Medicine and Health“, проследяваше 60
произволно подбрани деца, записани в Програмата за баланс
намозъка след независимо поставена диагноза СДВХ. Те пре
минаха тримесечната ни мултимодална програма, фокуси
рана върху стимулирането на дясното мозъчно полукълбо. В
края на изследването всички т е демонстрираха подобрение в
повече о т една област на дефицит, а 85% - статистически
значимо подобрение в множество области на дефицит. Приб
лизително 60% подобриха постиженията си с най-малко две
академични нива, а 35% - с четири или повече. Най-впечат-
ляващото бе, че 82% вече не отговаряха на стан д ар тн и те
критерии за СДВХ.
Н A Н 0
През 2013 г. проведохме друго изследване при над 150 деца,

в което сравнявахме децата със СДВХ, преминали през т р и
месечната Програма за баланс на мозъка, с деца със същия
проблем. Ръководителят на изследването - д-р Лейсман - ус
танови, че всички деца в експерименталната група „показват
значително подобрение с над две нива във всички академични
направления, освен математическа логика“. Освен това „значи
телно подобрение“ бе отбелязано по отношение на поведени
е т о според т е с т о в е т е за оценка на състоянието, както и на
маляване на симптом ите на хиперактивност. Промяна у де
цата о т контролната група на практика не бе констатирана.
През 2010 г. представих доклад пред Европейското дру
жество за педиатрични изследвания, в който демонстрирах
функционалното откъсване при деца с аутизъм, сравнявайки
компютърнотомографски изследвания на електрическата ак
ти вн ост в мозъка при деца с аутизъм и здрави деца. Устано
вихме, че електрическата активност в дясното полукълбо е
значително по-ниска о т тази в лявото на аути сти те, за раз
лика о т останалите. Налице беше и значително по-малка ко
муникация между двете полукълба - признак за електрически
дисбаланс между т я х вследствие на функционално нарушение
на връзките.
Отново през 2010 г. представихме доказателства за пряка
т а връзка между баланса и Стойката (често срещани проблеми
при СфО), о т една страна, и академичните и поведенческите
показатели, о т друга, на Т р етата международна конференция
за походката и психичните функции, проведена във Вашинг
тон. Демонстрирахме, че подобрението в едната област се
отразява с идентично подобрение в другата. „Налице са ясни
доказателства, че тези проблеми могат да се коригират функ
ционално и физически, като промените о стават трайни“, гла
сеше заключението.
Е Д Н О
Hue не сме единствените, които показваме, че при тези

неврологични състояния съществува аномалия в развитието
на едната мозъчна половина в сравнение с другата, и изказва
ме предположение, че настоящ ите терапевтични методи са
лишени о т основание и трябва повече да се доближат до на
ш ата работа в Програмата за баланс на мозъка. Например:
■ Изследване, сравняващо 11 деца на възраст о т 12 до 33

месеца с аутизъм и 49 контроли, установява, че тези с ау-
тизъм и зостават с почти една година по отношение на
фината моторика (например държане на лъжица или малка
играчка), както и с около ш ест месеца по отношение гру
бата моторика (тичане и скачане). „При деца между една
и тр и годинки това са значителни дефицити“, коментира
авто р ъ т на проучването Меган Макдоналд, специалист по
двигателни умения при деца с аутизъм. Въпреки че програ
мите за терапия при аутизъм обикновено не се фокусират
върху двигателните умения, според нея то ва е необходи
мо. Този ти п умения са сред основните акценти в Програ
мата за баланс на мозъка.
■ Изследване о т 2014 г., публикувано в „International Journal
of Psychophysiology“, обхващащо 14 момчета с аутизъм на
възраст о т 6 до 14 години с нормални вербални функции,
показва л атен тен дефицит и по-бавно преработване на
информацията в дясното мозъчно полукълбо в сравнение
с 21 нормално развиващи се момчета - същото, което не
веднъж сме установявали в нашата програма.
■ В стати я, публикувана в „International Journal of Neuroscien
ce“, се съобщава за еф ек ти те на мултимодална програма,
насочена към мозъчните полукълба, върху д е т е с теж ка
форма на аутизъм и умствено изоставане, за което се е
смятало, че няма лечение. Програмата, стимулираща кон
Е Л Н 0
кретни слаби места 6 дясното полукълбо, показва „значи

телно подобрение“ в обективните показатели за акаде
мични, социални и поведенчески умения.
■ През 2014 г., благодарение на образната техника, извест
на като функционална магнитнорезонансна томография,
учени успяват реално да документират укрепването на
връзките между мозъчните полукълба с разви ти ето на
плода. „Наблюдаваме картина на изграждаща се връзка, ся
каш дясното и лявото полукълбо с т р о я т м ост помежду
си“, пише а в т о р ъ т Мория Томасън о т Медицинския фа
култет на Държавния университет „Уейн“. Изследването,
макар и предварително, би трябвало да даде основа за но
во разбиране кога и как се обърква развитието, заключава
Томасън.
■ Учени о т „Карнеги Мелън“, Калифорнийския университет
в Сан Диего и И н сти ту та „Вайцман“ в Израел установя
ват, че проблемите със синхронизацията на полукълбата
могат да се забележат дори при едногодишни деца. О т
криват също така, че бъдещите симптоми зависят о т
специфичния времеви прозорец, през който се нарушава
синхронизацията между мозъчните полукълба.
■ В научното списание „Cerebral Cortex“ е публикувано из
следване, използващо компютърна томография за изслед
ване на мозъците на 53-ма подрастващи и младежи с ви-
сокофункционален аутизъм. Установено е, че поведенчес
ки те проблеми са резултат о т спад на неврологичната
акти вн ост между връзките в определени области. Ав
т о р и т е забелязват и още нещо, установено и о т други
учени, изследвали мозъците на деца и възрастни с аути
зъм - м о с т ъ т между двете полукълба (т.нар. мазолесто
тяло) е по-малко, о тколкото при мъже на същ ата въз
раст с нормално развит мозък. Някои с м я та т, че този
Е Л Н 0
дефект допринася за възникването на аутизма. Аз обаче

съм на мнение, че той се появява вследствие на аутизма.
■ Бразилски учени провеждат електроенцефалография (ЕЕГ)
на група момчета с аутизъм на възраст о т 6 до 14 години
и сравняват резултатите им с тези на техни връстници
о т същия пол с нормално развитие. Установяват аномалии
във връзката между двете полукълба при аутисти те, но не
и при другите (Clinical Neurophysiology).
О т всички разстройства, които лекуваме чрез Програма

та за баланс на мозъка, най-често обект на погрешно разби
ране и заблуди е дислексията - обучителната трудност, при
която ч етен ето и преработването на речта се превръща в
непосилно предизвикателство. Хората неправилно я възпри
ем ат к ато проблем на четеното, предизвикан о т мислено
обръщане или разместване на буквите, който остава до жи
вот. Ние констатирахме, че това не е така. Да, дислексията
е проблем на ч етен ето , но се причинява о т неспособност
т а да се различават звуковете на буквите поради дефицит
в лявото мозъчно полукълбо. През 2002 г. д-р Лейсман пръв
демонстрира чрез измервания с ЕЕГ, че синхронизираната ак
тивн ост между двете области на мозъка (т.нар. темпорал
на koxepenmHocm) при хора с дислексия е по-голяма в дясното
полукълбо на мозъка, отколкото в лявото. Затова писането,
правописът и дори говоренето ги затрудняват - лявото по
лукълбо откликва твърде бавно на дясното. Ако успеете оба
че да накарате лявото полукълбо да навакса, както става в
Програмата за баланс на мозъка, проблемите, свързани с дис
лексията, могат да намалеят и дори да изчезнат.
През 2013 г. белгийски учени провеждат изследване, което
доказва, че дислексията е проблем на мозъчните връзки, а не
резултат о т изкривено тълкуване на звуците, каквото е об-
ч л с Т П Ъ Р В А 37
Е Л Н 0
щоприешото схващане в научната общност. „За наша изнена

да, а струва ми се, и за изненада на голяма част о т колегите,
изследващи дислексията, ние открихме, че ф онетичните
репрезентации са съвършено непокътнати“ при хората с
дислексия - коментира Барт Боетс. Екипът му установява,
че хората с дислексия им ат „забележително по-лоши връзки“
между областите в мозъка, отговарящи за речта.
Тези о ткр и ти я се потвърждават и о т други проучвания
върху дислексията:
■ Учените о т Университета „Карнеги Мелън“ Тимъти Келър

и Марсел Джъст показват, че интензивното обучение за
подобряване на уменията за четене при малки деца с ди
слексия кара мозъка физически да промени връзките си,
създавайки ново бяло вещество и подобрявайки комуника
цията в самия себе си. Според публикацията в научното из
дание „Neuron“, авто р и те са установили посредством об
разни изследвания на мозъка на деца между 8- и 10-годишна
възраст, че качеството на бялото вещество - тъканта,
пренасяща сигналите между областите, в които се обра
ботва информацията, се подобрява значително след 100
часа възстановително обучение.
■ Децата с дислексия и м ат дефицити и в слуховата прера
ботка, особено по отношение на ф онетиката. Те напри
мер трудно различават първи звуци като „б“ и „п“. Учени
о т Университета във Вюрцбург - Германия, установяват,
че упражненията за осмисляне на речевите звуци води до
значително подобряване на уменията за четене и писане
при деца с дислексия. Точно това правим и ние в Програма
та за баланс на мозъка.
я Изследване на 682 деца с дислексия и нарушения на слухова
т а преработка констатират, че упражненията, насочени
Е Д Н О
към тези слабости, значително подобряват умението за

четене и намаляват грешките в правописа с 40%. Същото
сме наблюдавали и ние в Програмата за баланс на мозъка,
ш Учени о т Университета във фрайбург, Германия, конста
т и р а т , че възрастните с дислексия правят два пъти по
вече грешки при задачи, свързани със зрително внимание и
движение на очите, отколкото лицата без подобен проб
лем, и в това няма нищо чудно. Когато обаче обучават мо
зъците на деца с дислексия чрез серия упражнения за очи
т е, както се прави и в Програмата за баланс на мозъка,
само за 3 -6 седмици грешките им намаляват двойно. Сен
зорното обучение е съществена ч аст о т балансирането
на мозъка.
Очевидно е, че децата със затруднения в четенето се нуж

даят о т помощни уроци, но ако другите проблеми, свързани с
дислексията, в това число слаби примитивни рефлекси, изос
таване във фината или грубата моторика, незадоволителна
обработка на сетивните данни или хранителни нарушения,
не бъдат решени, мозъкът няма да се промени и проблемът
ще продължи. Същото важи за аутизма, синдрома на Аспер-
гер, СДВХ и остан алите поведенчески и обучителни раз
стройства, на които сме свидетели днес.
МОЗЪКЪТ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ
Причината всичко това да се случва се крие в способността

на мозъка да се променя, и т о не само в д етство то , но и през
целия живот. Някога учените смятаха, че мозъкът установя
ва неизменни връзки при раждането и повече не расте, не се
променя и не коригира погрешните си модели. Това просто
Е Д Н О
не е вярно. През последните десетилетия невроучените ус

тановиха, че мозъкът е доста пластичен - т.е., може да се
променя както физически, така и химично, стига да е налице
правилната стимулация. Тази способност за промяна се нари
ча невропластичност.
С помощта на образни изследвания разбрахме, че при под
ходяща стимулация слабата мозъчна половина става по-голя-
ма и по-бърза. П ространствата между клетките се смаляват
и се развиват нови връзки. Те се свързват с no-зрелите клет
ки на по-развитото полукълбо и ри тъ м ъ т се възстановява.
Мозъкът заработва отново като едно цяло. О тк ъ сн ати те
деца се завръщат към себе си.
Именно тази идея е залегнала и в Програмата за баланс
на мозъка. Това е нов, революционен начин за откриване на
проблема и оказване на помощ на децата с обучителни и по
веденчески трудности, който преобръща конвенционалното
мислене наопаки. Кто някои основни черти на Програмата,
по които т я се различава о т всички останали.
> Отличителна характеристика № 1:

Проблемът има решение
До момента разстройствата, свързани със симптоми, произ

тичащи о т нарушения в мозъчния баланс, се смятаха за дожи
вотни и неподлежащи на корекция и лечение. Установихме,
че това просто не е вярно. Балансът може да се възстанови.
Ние показахме, че слабите области в мозъка могат да създа-
д а т нови връзки и да настигнат no-развитите, да се свър
ж ат с т я х и да възвърнат нормалния си ритъм.
Е Л Н О
0 Отличителна характеристика № 2:
Медикаментите не са решение
Досега лекарствата въпреки дългия им списък о т странични

ефекти се смятаха за най-доброто средство за контрол на
симптомите на множеството разстройства, произтичащи
о т нарушения мозъчен баланс. Противоречията около тези
лекарства пораждат сериозни терзания у родителите, кои
т о са съветвани, а понякога и принуждавани да ги дават на
децата си. Това просто не е необходимо. Аз не съм против
ник на медикаментите. Убеден съм, че т е помагат при деца с
тежки симптоми. Но не са решение. В действителност най-
обширното изследване на „Риталин“, както и други по-мал
ки проучвания, установяват, че лекарствената терапия не
предлага дългосрочни ползи и може да доведе до понижаване
на успеха при мом четата и до увеличаване на емоционалните
проблеми при момичетата. Програмата за баланс на ума е
изцяло холистичен, мултимодален подход за коригиране на
равновесието. Тогава симптомите сами намаляват и посте
пенно изчезват, медикаменти не са необходими.
> Отличителна характеристика № j:

Ние не акцентираме върху способното
Традиционният и все още популярен подход към овладяване

т о на академичните симптоми в клас е да се наблегне върху
силното полукълбо и да се пренебрегне слабото. Общопри
е т а т а мъдрост твърди: „Джони има т ал ан т в математика
т а, да се фокусираме върху развиването в тази област. Така
ще стане по-умен и ще се чувства по-добре и по-самоуверен“.
Ние открихме, че този ти п стратеги я всъщност влошава
нещата! Тя прави силната страна още по-силна, а другата по-
Е Д Н О
шъва в сянка. Това е и една о т причините да се смята, че тези

проблеми не могат да бъдат решени.
Програмата за баланс на мозъка прави тъкм о обратно
т о - фокусира се само върху „слабата страна“ и използва це
ленасочени упражнения, провокиращи развитието в изостава
щ ото полукълбо, за да може т о да настигне доминиращото.
Наричам го Теория на наваксването - мозъкът притежава
способността буквално да навакса до състоянието, в което
би следвало да се намира.
Вездесъщият наръчник DSM-V*,

или защо лекарят ви не е споменал за С Ф О
Знам, бихте искали да имаше лабораторно изследване, скенер

или нещо друго, с което лекарите, психолозите и специалистите
по поведенческа терапия да поставят диагнозата СДВХ,
аутизъм, дислексия и всички останали детски неврологични
разстройства. За съжаление - няма.
Не съществуват ясни и категорични анатомични или физически
маркери за тези състояния. Диагнозата на всяко от тях е изцяло
субективна и почива на отговорите ви на поредица от въпроси,
свързани със симптомите на детето, както и на интерпретацията
на тези отговори. Няма нищо конкретно, освен самите въпроси,
които са взети директно от „Диагностичен и статистически
наръчник на психичните заболявания", публикуван за първи път
през 1952 г. и претърпял две основни редакции през 1992
и 2013 г.
* DSM-V - Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders, nem a редакция, 2013 г.
е Р ъ к о в о д ств о за класификация и д и агн о сти к а на А м ери кан ската п си х и атр и ч н а
асоциация. В САЩ т о в а издание служи за универсален наръчник за п о с т а в я н е на
п си х и атр и ч н и диагнози. - Бел. ред.
Е Д Н О
Наръчникът се използва масово от специалистите

за диагностика и класификация на психичните разстройства.
Сегашната му преработка е първата значителна от 20 години
насам и е обект на множество противоречия, най-вече
вследствие на „етикетите", които поставя (или не поставя).
Той елиминира три подгрупи, които преди влизаха в общата
дефиниция за разстройства от аутистичния спектър -
аутизъм, синдром на Аспергер и первазивно разстройство
на развитието, неуточнено по друг начин -
и добавя нова категория, наречена социално комуникативно
разстройство. Въобще не се споменава за синдром на
функционално откъсване, въпреки че според съвременните
научни изследвания това е състояние, отварящо нови врати
към разбирането и откриването на лечение за сериозните
неврологични разстройства в детска възраст.
Противоречив е и настоящият стеснен диапазон от
диагностични критерии, който според едно проучване ще
оставя годишно хиляди деца с изоставане в развитието без
диагнозата, която им е нужна, за да ползват социални услуги,
образователна подкрепа и облекчения в медицинското
обслужване. Според изследване от 2014 г., проведено
от екип учени от Университета „Колумбия“, насоките в новото
издание на Наръчника ще изключат 31% от децата, които щяха
да бъдат диагностицирани с разстройства от аутистичния
спектър при старите правила. „Възможно е да изпуснем
диагностицирането и лечението на някои от най-уязвимите
деца с изоставане в развитието", отбелязва Кристин Кулидж,
един от авторите на проучването.
Ако имате дете, диагностицирано с неврологично
поведенческо разстройство след май 2013 г., лекарят или
терапевтът най-вероятно е използвал въпросния нов Наръчник.
Е Д Н О
Преди това в употреба бе старият. Бъдещите диагнози обаче

най-вероятно ще се поставят въз основа на изданието
от 2013 г. Ето как протича обикновено поставянето
на диагноза: Поради свои притеснения или по настояване
на учителя или педиатъра на детето, вие си уговаряте час при
специалист по детски неврологични разстройства.
След кратък разговор с вас и детето той се съгласява,
че да, поведенческият, социалният или академичният проблем
на детето е вероятно да се дължи на умствено увреждане.
Вади някой само външно променен, иначе буквално изваден
от „Диагностичния и статистически наръчник на психичните
заболявания" въпросник и започва да ви разпитва за
симптомите на детето. Окончателната диагноза се основава
на броя и продължителността на симптомите, отговарящи
на критериите в Наръчника. Всичко това обаче не е толкова
ясно и категорично, колкото изглежда на пръв поглед.
Въпросите за определяне на симптомите често са твърде
неясни и е трудно да дадете точни отговори. Освен това
специалистът често ги тълкува субективно, което значително
увеличава опасността от погрешно заключение. Известно е
например, че това, което се приема за нормално поведение
и социални умения, е различно при отделните деца. Но в кой
момент се преминават границите на нормата? Освен това,
възможно е специалистът да прояви повече великодушие или
недостатъчно състрадание, като се има предвид стигмата
на аутизма, макар и не толкова голяма, колкото в миналото.
Субективността на Наръчника само налива масло
в разгорелия се дебат относно причините за увеличаването
на тези състояния при днешните деца.
Е Д Н О
> Отличителна характеристика Ns 4:

Един проблем - едно решение
Традиционното схващане е, че диагнозата се определя о т

специфичните симптоми. Програмата за баланс на мозъка
обаче разглежда повечето обучителни и поведенчески на
рушения к ато прояви на един и същ проблем - синдром на
функционалното откъсване. Затова т я се оказва решение
за привидно най-различни състояния.
СЪСТОЯНИЯ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЛЕЧЕНИЕ
Установихме, че Програмата за баланс на мозъка може да

помогне на повечето деца, диагностицирани с разстрой
ст в о о т аутистичния спектър, СДВХ, дислексия и други
обучителни трудности или нарушения в преработването
на информация. Програмата може да коригира и проблеми,
попадащи в категорията на первазивните разстройства на
развитието - набор о т комплексни симптоми, характери
зиращи се с неспособност за нормално социализиране и об
щуване.
Според някои учени голяма част о т по-сериозните невро
логични нарушения, най-вече биполярното разстройство и
шизофренията, също попадат под ш апката на СФО и сле
дователно, могат да бъдат подпомогнати о т Програмата
за баланс на мозъка. Макар засега да нямаме много опит при
деца с биполярно разстройство и шизофрения, сме убедени,
че всяко дете е уникално и може да извлече полза о т Програ
мата. Ето и състоянията, при които постигаме успех:
Синдром на Аспергер. Разстройството е сходно с аутиз-
ма, но е съпроводено о т отлични вербални умения. Често
Е Д Н О
го наричаш „синдром на малкия професор“ поради високата

интелигентност на децата и фиксирането им върху опреде
лени теми на познание. Въпреки че според новия Аиагности-
чен и статистически наръчник на психичните заболявания
това вече не се счита за отделно разстройство, терминът,
говорещ за специфичните симптоми, все още е в широко об-
ращение.
Синдром на дефицит на вниманието и xunepakmuB-
ност (САВХ). Изключително обширна диагноза, покриваща
симптоми о т неспособност за концентрация до извънмерна
хиперактивност и неспособност за овладяване на импулсите
до степен, в която това разстройва семейния живот, прия
телските отношения и р аботата в клас.
Аутизъм и разстройства от аутистичния cnekmbp.
Крайна неспособност за нормално общуване и създаване на
социални взаимоотношения. Често е съпроводена о т слож
ни поведенчески нарушения като продължително фиксиране
върху даден предмет или група думи, както и о т липса на го
ворни умения. Смята се за най-сложното и трудноразбираемо
неврологично разстройство в детска възраст. Понякога се
разглежда като первазивно разстройство на развитието.
Аисле1гсия и други нарушения в обработването на ин
формация. Неспособност за различаване на звуците на бук
вите, което силно затруднява писането, правописа и право-
говора.
Невербални обучителни трудности. Характеризират
се с изключително ниска невербална интелигентност и сред
на до над средна вербална интелигентност.
Обсесивно-!гомпулсивно разстройство (ОКР). Тревож
но разстройство, за което са характерни набор о т ритуали
или обсесивни мисли до степен, в която пречат на ежеднев
ния живот.
Е Д Н О
Опозиционно предизвикателно поведение (ОПП). Харак

теризира се с о т к р и т о враждебно и предизвикателно поведе
ние, обикновено към автори тети .
Нарушение на преработката на сетивната информа
ция. Това състояние е налице, когато сигналите о т сетива
т а не се интегрират, за да предизвикат правилната реакция.
Различните типове сетивна информация се преработват чрез
мултисетивна интеграция. Нарушението на преработката
на сетивната информация се характеризира със значителни
проблеми в организацията на данните, постъпващи о т тял о
т о и заобикалящата го среда и се проявява със затруднения
във функционирането в една или повече основни области на
живота - труд, забавления, игра, ежедневие.
Синдром на Турет. Характеризира се с неконтролируеми,
внезапни, повтарящи се и лишени о т цел мускулни или вербал
ни тикове.
КАК РАБОТИ ПРОГРАМАТА ЗА МОЗЪЧЕН БАЛАНС
Програмата за мозъчен баланс почива на разработената о т

мен техника Терапия за интегриране на полукълбата (ТИП).
На д е т е т о първо се дава серия тесто в е за оценка на симпто
м ите и функционалните способности и за определяне на полу
кълбото и неговите функции с нарушен баланс. След то ва се
подбират сензорни, физически и академични упражнения, на
сочени към проблемните зони. В началото упражненията се
прилагат по отделно, за да се усилят функционалните слабо
сти, а след това - едновременно, за да се интегрират големи
области о т мозъка и най-вече двете полукълба, така че да се
възстанови синхронът помежду им. Упражненията о тн ем ат
около час три пъти седмично.
Е Л Н 0
Програмата за баланс на мозъка включва и хранителен

режим за коригиране на хранителните проблеми, често сре
щани при деца със СфО. Балансирането на мозъка е насочено
и към ф акторите о т семейната среда, които според редица
изследвания също са свързани с проблема. В Ч етвърта глава
ще поговорим за всички причини за тези състояния. Важно
е да ги прегледате, защото ще ви помогнат да разберете по-
добре начина, по който се развиват състоянията, така че,
моля ви. не ги прескачайте.
Резултатите, постигнати с Програмата за баланс на мо
зъка, са смайващи. През нея са преминали над 20 000 деца, при
които се отбелязва значително подобрение. Само за 3 месе
ца в Програмата много о т децата с обучителни трудности
напредват с 3 до 11 нива. Наблюдаваме как затворени деца,
които никога не говорят, се превръщат в щастливи, соци
ални, академично преуспяващи ученици. При много о т т я х
повторн ите т е с т о в е показват, че вече не о тго в ар я т на
критериите за проблеми в развитието - като 12-годишната
Беки, чиито думи прочетохте в началото на тази глава. По-
н ататъ к в книгата ще срещнете споделени мисли и о т много
други деца като нея.
През последните 20 години съм обучил над 1000 специалис
т и в здравната и образователната сфера по целия свят как
да прилагат част о т принципите на Програмата за баланс
на мозъка, а сега ще запозная и вас. Вярвам, че ако има начин
да спрем епидемичното разрастване на тези неврологични
разстройства, заплашващи психичното здраве на бъдещите
поколения, т о то й е дадем на колкото може повече хора ин
струменти за коригиране на нарушенията и информация за
предотвратяването им. За тази цел адаптирах Програмата
си така, че родителите, учителите и клиницистите също
да могат да постигат трайни резултати с нея. Настоящ ата
Е Д Н О
книга е наръчник, с чияшо помощ можете да усвоите и прила

гате основната програма в собствения си дом с резултати,
сходни с тези в нашите клиники.
Докато изпълнявате различните физически, умствени,
хранителни и поведенчески занимания, ще забележите пос
тепенна промяна в акадамичните и двигателните умения на
д е т е т о си - мозъкът му догонва сам себе си и навлиза в нор
мален, здравословен ритъм. Крачка по крачка ще ви отведа до
заветната цел. Програмата за баланс на мозъка в домашни
условия ще ви покаже:
■ Как да прецените дали д е т е т о ви е с дефицит в лявото

или в дясното мозъчно полукълбо.
■ Как да определите областта или областите с намалена и/
или с повишена електрическа активност.
■ Как да установите хранителните дефицити, които биха
могли да влошават симптомите на д е т е т о ви.
■ Начин да внесете нужните промени в хранителния режим,
за да коригирате биохимично проблема.
■ Да преразгледате стила на ж ивот на сем ейството си и
домашната среда, за да извършите промени, които ще се
о т р азя т благотворно на цялото ви семейство.
■ Да възприемете поведенчески стратегии, които ще спо
могнат за намаляване на напрежението в сем ейството
(което впрочем ще изчезне о т само себе си с възстановява
нето на баланса).
Очакваните резултати са:
■ По-добри академични резултати и даже отлични оценки.

■ Намаляване на негативното поведение.
Е Д Н О
■ Елиминиране на отклоняващото се и/или екстремно пове

дение.
■ Подобряване на социалните умения и общуването.
Преди да започнем обаче, трябва да знаете някои основни

неща за развитието на детския мозък и причините за пре
късването на връзките.
• С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : С ам
КРАЯТ НА ЕДИН КОШМАР
Копито майка му го доведе в един от

Центровете за постигане на мозъчен баланс,
четиринадесетгодишният Сам буквално живееше
в собствен свят. Аиагнозата му бе кошмар за всеки
родител: САВХ, первазивно разстройство
на развитието и синдром на Аспергер. Функционираше
на съвсем ниско ниво и беше очевидно, че страда
от безсилието си. Когато говореше например, често
се запъваше, при което правеше непохватни жестове
и издаваше нечленоразделни звуци, за да успее да се
изрази. Не разбираше неписаните социални правила
и норми.
Преди да ни потърси, майка му бе изпробвала какви
ли не терапии - речева, когнитивна, поведенческа,
ерготерапия - но почти без резултат. Безглутеновата
диета на практика също не се бе отразила
на по-съществените проблеми.
Назначихме на Сам двигателно-сензорна програма,
насочена към дефицитните области в дясното му
мозъчно полукълбо, както и диета за коригиране
Е Д Н О
на konkpenmume дефицити на витамини

и хранителни вещества. Резултатите бяха
поразителни. Той стана no-cnokoeH, научи се
да разсъждава и логически да разбира как може
да се справи с гнева и раздразнението.
„Сам се пробуди в acnekmu, за които не съм и мислила,
че са възможни - писа ни майка му след края на
тримесечната програма. - Вече умее да се изразява
по много no-зрял начин, особено по отношение па
чувствата си. Лори използва примери. Успя да обясни
на учителката си, че повече няма да й позволява
да се „чувства унизен“в клас“
И още един положителен резултат: семейната
трапеза се превърна от хаос в удоволствие. „Сам вече
не изисква да яде нещата едно по едно или да настоява
никоя от храните в чинията му да не се докосва
до друга - сподели майка му. - Почеркът му се подобри.
Стана читаем! Освен това вече слуша. Умее да изрази
• позицията и да обясни чувствата си.“
ЧАСТ Ъ Р В А 51
Д В Е
Д е т с к и я т м озък
мож е да се пром ени
Как се градят връзки

в развиващия се мозък
К о га т о дойде м о м е н т ъ т , Боби зае м я с т о т о си сред в р ъ с т н и ц и т е си.

Нямаше пристъпи, нямаше плач, нямаше запушване на у ш и т е и сти скан е
на очите. Сякаш а у т и з м ъ т си беше отиш ъл, а Боби беше останал с нас.
М е р и л и н , м а й к а т а на Б о б и
овечето хора възприемаш мозъчното развитие като
П познанието, ко ето тъпчем между уш ите си още с

първия си дъх. Не е учудващо, като се има предвид, че
бебето се ражда с около 100 милиарда мозъчни клетки. Пове
че клетки с повече връзки в една мъничка главичка, отколко-
т о са звездите в галактиката!
Може би ви е трудно да си го представите, особено зна
ейки, че мозъкът на новороденото тежи едва около 700 гра
ма - приблизително 25% о т общото му тегло. Това обаче си
Д В Е
има логично обяснение: тези клетки, както и мозъкът като

цяло, тепърва ще р а с т а т и ще се развиват. Постепенно мозъч
ните клетки, наречени неврони, с т а в а т по-големи, по-силни и
формират пипаловидни разклонения, чрез които се свързват
и комуникират с други неврони, така че да се погрижат за на
ш ето оцеляване и добруване в живота, дарявайки ни със спо
собност да разсъждаваме, да усещаме света около себе си, да
изразяваме емоции, да слушаме, да общуваме и да се учим. Това е
истинската същност на мозъчното развитие.
МОЗЪКЪТ ПРИ РАЖДАНЕТО
Повечето хора см ятат, че се раждаме с напълно формиран мо

зък, също както се раждаме с тъканта, благодарение на която
бие сърцето. Само че не е така. Всъщност мозъкът е един
ствен ият орган, който не е изцяло формиран при раждането.
Налице са само основните мозъчни структури. Мозъкът обаче
започва да работи като жизненоважен орган, много преди да е
окончателно оформен.
Развитието на мозъка на практика започва около 40 дни след
зачеването, с формирането на мозъчната кора (кортекс) -
т.нар. сиво вещество, напомнящо на дълбоки бръчки или браз
ди. Неокортексът, както се нарича по време на ф еталното
развитие, е семето, о т което израстват невроните, а т е се
множат доста бързо - понякога със скорост о т ч ет в ъ р т ми
лион в минута. През следващите 125 дни т е непрекъснато „из
бухват“ като фойерверки о т вътреш н остта на неокортекса.
Това обаче не става на случаен принцип. Придвижването им
към конкретни локации е внимателно дирижирано, до голяма
степен о т генетичния код. Част о т тези неврони се насочват
към строежа на самия мозък, за да образуват ш е с т т е слоя на
Л в Е
мозъчната кора. Към края на втория месец кората на плода ве

че е ясно изразена. Миграцията на клетките обаче продължава
и няма да спре до края на петия месец.
Междувременно се наблюдава и друг важен аспект на мозъч
ното развитие. С още по-голяма скорост се появяват и нара
с т в а т характерните мастни обвивки, наречени глиални клет
ки - „лепилото“ на централната нервна система. Те са много
важни за здравите неврони, защото предават електрически
т е импулси и осъщ ествяват комуникацията между клетки
т е - т.нар. синаптични връзки.
Глиалните клетки изпълняват важна роля за поддържането
на ж изнеността и а к т и в н о с т т а на мозъка и нервната сис
тем а през целия ни живот. Те отговарят за снабдяването на
невроните с жизненоважните кислород и глюкоза. Помагат за
образуването на аксоните и дендритите - „пипалцата“, служе
щи като предаватели (аксоните) и приемници (дендритите)
в масивната комуникационна система на мозъка. Глиалните
клетки отговарят и за избавянето о т загиналите неврони. Ос
новната им работа обаче е да захранват мозъчното развитие
чрез формиране на неврологични пътища, които на практика
управляват всяко наше действие - о т дишането и ученето до
мислите и чувствата. Гените им ат известна роля за образу
ването на глиалните клетки, но т я е ограничена. Растеж ът
им зависи преди всичко о т обратната връзка о т майчиното
тяло, изразена с хранителни вещества и стимулация.
Синаптичните връзки се развиват с изумителна скорост.
При раждането т е са съвсем малко - достатъчни само да регу
лират дишането, сърдечния ритъм, кръвното налягане, м ета
болизма и други жизнени функции. През първата година мозъ
к ъ т на бебето се увеличава с малко повече тъкан, отколкото
през целия му живот по-нататък. На двегодишна възраст мо
зъкът е развит на около 80%, а на ш ест достига почти 90% о т
A B F .
размерите си и приблизително 1000 трилиона синаптични

връзки - повече, отколкото би могъл да използва и най-умни
я т човек на света. Това дава на мозъка практически неограни
чена възможност за обработка на информация.
Синаптичните връзки са ключът към ученето - това, кое
т о повечето хора възприемат като мозъчно развитие. Те са
ключът и към физическото развитие. По едно време учените
смятаха, че умственото и физическото развитие са взаим-
ноизключващи се събития. Това обаче въобще не е вярно.
Едното без другото не може. Всяко биологично значимо съ
битие - о т разпознаването на майчината усмивка или бащи
ния глас до сядането, пълзенето, ходенето и говоренето, е
резултат о т нови връзки, предизвикващи електрическа въз
буда между невроните в синаптичната връзка. Тези момен
ти , които всеки родител нетърпеливо чака с камера в ръка,
в действителност са маркери за създаването на синаптични
връзки и белези за нормално неврологично развитие.
Въпреки че мозъчните клетки се множат с мълниеносна
скорост преди раждането, синаптичните връзки не се създа
в а т като по магия. Образуването и развитието им зависят
о т два фактора: о т горивото (под формата на кислород и
глюкоза) и о т стимулацията. Когато два неврона са едно
временно възбудени, т е изграждат функционална връзка по
между си. Стимулацията позволява на клетките да о стан ат
свързани дори след отминаване на усещането. Това свързване
обаче трябва да се повтаря, за да се създаде синаптична връз
ка. Вече знаем - и това откритие стои в основата на успеха
на Програмата за баланс на мозъка - че горивото само по
себе си не може да доведе до растеж на мозъчните клетки.
Този процес зависи и о т стимулацията.
Колкото повече нарастват мозъчните размери, толкова
повече гориво му е нужно, за да издържи на увеличаващото
Л в F.
се работно натоварване. Цялото гориво в биологичната все

лена обаче няма да накара клетките да се множат, ако липсва
стимулация. Без нея мозъкът спира да нараства, а мозъчните
клетки дегенерират и загиват. До десетгодишна възраст де
т е т о би изгубило половината о т трилиона синапси, които е
имало при раждането си.
Хората са го казали - неизползваното се губи. Това не важи
само за стареещия мозък, а е о т решаващо значение и за раз
виващия се.
МОЗЪЧНО РАЗВИТИЕ
Както може да се очаква, мозъкът се изгражда о т долу наго

ре - о т мозъчния ствол, най-простата област, до мозъчната
кора - най-сложната, както и в другите две посоки - лявото
и дясното полукълбо. Това, което може би не знаете, е, че две
т е полукълба не се развиват синхронно.
Гените, отговарящи за мозъчното развитие, са особено
уязвими при раждането, защото трябва да се задействат в
точн о определен момент, за да изградят неврологичните
пътищ а според замисъла на Майката Природа. Невроните
трябва да взаимодействат светкавично между лявата и дяс
н а та страна, за да породят и най-простото движение или
мисъл. Това прави човешкия мозък една о т най-сложните
структури във вселената.
В утроб ата и веднага след раждането първо започва да се
развива дясното полукълбо - онова, което обикновено се смя
т а за „интуитивното“. Тенденцията общо взето се запазва
през първите две години о т ж ивота и помага на д е т е т о да
интерпретира заобикалящия го свят и да прави първите си
крачки в него. Така се формира основата на уменията, които
А В Е
дясното полукълбо ще поддържа през целия живот. Когато

бебето плаче и казва „не“ на всичко, дори да иска да каже „да“,
това е гласът на дясното полукълбо.
По-късно, около тригодишна възраст, акц ен тъ т се прех
върля върху лявото полукълбо, което често наричаме „логи
ческо“. То използва уменията, усвоени о т дясната хемисфера,
за да помага на д е т е т о да изследва заобикалящия го свят, да
стиска моливчетата с пръстчета, да отличава звуците и да
вижда ясно лицата на обичните си хора. Този свят го очарова.
То не спира да се чуди: „Кой е това? Защо прави така? Как се
случва това?“ Това е гласът на лявото полукълбо и то й ще
продължи да говори така още няколко години.
След това акцентът отново ще се насочи към дясното по
лукълбо. Двете ще продължат да се редуват в развитието
си в съвършен ритъм и синхрон, изграждайки нови неврони
и неврологични пътища и укрепвайки стари, за да може мо
зъкът да регулира и усъвършенства всеки нов поведенчески
модел, докато бебето не стане младеж.
Взаимозависимост на тялото и мозъка
Някога учените смятаха, че няма връзка между телесното

и мозъчното развитие. Днес вече знаем, че не е така. Тялото
и мозъкът са взаимозависими. Мозъкът зависи от тялото,
което трябва да му осигури нужната стимулация за растеж,
а тялото зависи от мозъка, който трябва да му изпраща
невротрансмитерите, даващи сигнали на мускулите да се
движат.
Филип Тейтълбаум - специалист по моделите на човешко
движение от Университета на Флорида в Гейнсвил -
ABE
установява тази взаимозависимост, докато изучава

физическото развитие на деца, диагностицирани
впоследствие с аутизъм. В бебешка и най-ранна възраст
децата с аутизъм използват необичайни стратегии за
придвижване. Те не се претъркулват, сядат, пълзят и учат
да ходят като другите. Сякаш частите на мозъка,
контролиращи движението, не са свързани правилно.
„Склонни сме да разглеждаме [аутизма] като проблем
на ума - отбелязва д-р Тейтълбаум в интервю за „Ню Йорк
Таймс". - Сега, когато започваме истински да разбираме
как работи мозъкът, знаем, че умът има телесно въплъщение.
Тялото е част от него и няма как да ги разделим."
КАК СЕ СЪЗДАВА ЗДРАВИЯТ МОЗЪК
стимулирам (глагол): предизвиквам активност, растеж или

повишаване на акти вн остта
Тази дефиниция на Уебстърския речник изразява същност

т а на мозъчното развитие. Изследванията показват, че без
правилна стимулация д етск и ят мозък ще страда. Учени о т
Медицинския колеж „Бейлор“ например установяват, че мозъ
к ъ т на деца, които не играят достатъчно или рядко са до
косвани, се развива до 20-30% по-малки размери в сравнение
с нормалното. Тъжна илюстрация за еф ек ти те о т липсата
на стимулация за развиващия се мозък е проучването в сиро
питалища в Румъния отпреди няколко години, при което се
установи, че бебетата, оставени да лежат в кошарките си,
без никой да ги гушка, да им се усмихва и гука, и зо стават в
А В Е
мозъчното си развитие почти до патологичната граница.

Тези деца са със забавен мозъчен растеж, защото са лишени
о т сетивни преживявания. С етивата са средството, което
движи стимулацията на мозъка. Те са тясно преплетени с
процесите, стимулиращи развитието му.
Въпреки че мозъкът може да си осигури сам известна
стимулация (най-добрият пример е сънуването), то й зависи
изключително много о т външните източници, които про
вокират растежа на невроните и образуването на връзки.
Такива са:
■ светлината;
■ звуците и вибрациите;
■ миризмите;
■ вкусовете;
■ температурата;
■ докосването;
■ натискът и гравитацията.
О траж ението на слънчевите лъчи на плажа, шумът на

вълните, разбиващи се в брега, миризмата на морския въз
дух, вкусът на солената вода, топлината на бриза, шляпане-
т о на босите крака по мокрия пясък, движенията и игрите
в пясъка - всичко това провокира сетивата да стимулират
ума.
Сетивната система е снабдена с рецептори, действащи
като превключвател за потока о т стимулация, активиращ
мозъка - също като ключа на лампата, който пропуска или
спира електричеството. Р етин ата има пръчици и колбич-
ки, служещи к ато рецептори за светлината. Ушите им ат
косъмчета, пренасящи звука. С тав и те и мускулите им ат
рецептори, долавящи движенията и гравитацията. Всич
Л в Е
ки тези рецептори съществуват с една-единствена цел - да

събират информация о т околната среда и да я препращат
към мозъка. Подобно на ключа на лампата, тези рецептори
са свързани с проводници в цялата нервна система. Чрез т я х
стимулацията достига до нервите в гръбначния мозък, мо
зъчния ствол и всички части на мозъка, където задейства
взрив о т акти вн ост в клетките. Колкото повече се с т и
мулира една мозъчна клетка, толкова повече се увеличават
размерите и скоростта й на преработане, укрепват се връз
ките й и се формират нови синапси. Успехът зависи о т тр и
фактора:
■ ч есто та на стимулацията;
■ продължителност на стимулацията;
■ и н тен зи тет на стимулацията.
Импулсите, които най-често стимулират к л е т к и т е за

най-дълъг период о т време и с най-висок и н т е н зи т е т , ще
оказват и най-голям еф ект върху растежа на клетките и об
щ ата скорост на обработка на информацията в мозъка.
П редставете си дете, което се учи да кара велосипед. Пър
во се качва на триколка и се опитва да я управлява. Върти
кормилото наляво и надясно, описва кръгчета, докато нещо
не прещрака - нов синапс - и т о се научава да кара по права
линия по тротоара. После преминава на велосипед с помощни
колелца, постепенно овладява изкуството на равновесието
и вече не се нуждае о т тях. Друг пример е запаметяването.
Спомнете си колко пъти ст е чели един и същ стих, докато
го запомните наизуст.
Какво да кажем за ч е с т о т ат а? Вероятно си мислите, че
стимулите, за които говоря, са непостоянни и невинаги са
налични. С ветлината, звукът, вкусът и т е м п е р а ту р а та
Л в Е
имаш различна ч есто та, продължителност и и н тен зи тет.

Слънчевите лъчи например греят само през деня, а в някои
части на света изчезват за месеци наред.
В заобикалящата ни среда обаче има един постоянен, не
изменен източник на стимулация - гравитацията. Всички
сме принудени непрекъснато да използваме мускулите и с т а
вите си, за да действаме със съпротивление. Тъй като грави
т ац и я т а постоянно упражнява силата си върху нас, а ние -
съ о тв етн о то противодействие, количеството време, през
което т я стимулира мозъка (с оглед на ч е с т о т а т а и продъл
ж ителността), е по-голямо отколкото на всяко друго сети
во. Всяко извършвано движение стимулира мозъка. Дори само
изправеният стоеж кара мускулите да противодействат на
гравитацията. П овтарящ ата се мускулна активност е най-
важният елемент о т мозъчното развитие. Ще се убедите в
това и по-нататък в книгата.
ДВЕТЕ ПОЛУКЪЛБА НА МОЗЪКА
Съпоставен с тялото, човешкият мозък е сред най-големите

в животинския свят. Той обаче е уникален не само по размери,
а и по структура.
Нашият мозък е твърде сложен и пригоден да извършва
толкова много функции, че специфичните му задължения са
разпределени между дясното и лявото полукълбо. Това озна
чава, че всяко о т т я х извършва половината о т общ ата ра
бота. Същевременно обаче мозъкът следва да функционира
като едно цяло. Не ни е известен друг мозък в цялата вселена,
устроен така.
За да може човешкият мозък да работи к ато едно цяло,
лявото и дясното полукълбо трябва да поддържат постоян-
ABE
на комуникация помежду си. А за да комуникират ефективно,

е необходимо да се развиват в синхрон, в съвършен ритъм,
хармония и унисон, като танцова двойка.
Освен това е нужно синхронизиращият мозъчен механи
зъм да е достатъчно бърз, за да реагира на потока о т инфор
мация. Колкото повече се развива мозъкът, толкова повече
нараства скоростта. Необходимо е мозъкът да е д о статъ ч
но бърз, за да взема решения за части о т секундата - напри
мер, да ни накара да отскочим о т пътя на профучаващата
кола или да се снишим, за да не ни удари топката. Мозъкът не
може да действа с такава скорост, ако не е синхронизиран.
П редставете си ритмичния контрол върху краката на
бегач о т световна класа. Наближавайки финиша, то й все по
вече увеличава скоростта си. Ако единият му крак изведнъж
се схване или препъне, цялото тяло ще бъде осакатено. Ще
се наруши синхронът между краката. Благодарение на здра
вия си крак сп о р т и с т ъ т би могъл да стигне до финиша, но
със сигурност ще изостане о т всички останали. И колкото
по-далеч о т финиша се случи това, толкова по-голяма ще е
разликата.
Това в общи линии се случва в училище с д е т е т о със синдром
на функционално откъсване. Синхронизиращият механизъм
на мозъка е основата на всички мисли, движения, поведение,
сетивни реакции и жизнени функции като дишането и хра
носмилането. Всяко полукълбо допринася по различен начин
за разбирането и реакциите ни към заобикалящия ни свят и
откликва по различен начин на стимулирането. Сетивните
преживявания също се обработват по различен начин.
За да проумее докрай света и да реагира адекватно, д е т е
т о трябва да използва цялостно и двете части на мозъка си.
Ако едната функционира значително по-бавно о т другата,
т е не могат да сравняват и обменят точно информация. Ко-
Л в Е
гашо едното полукълбо е прекалено бавно, по-бързото „зав

зема вл астта“ и започва да пренебрегва по-слабото. Когато
се случи това, интерпретацията на д е т е т о за заобикалящия
го свят и реакциите му към него с т а в а т незадоволителни и
поведението му изглежда неадекватно.
Това е основният проблем при откъснатите деца. Те им ат
нарушения в обучителните и поведенческите функции, защо-
т о мозъчната им дейност не е синхронизирана. Убеден съм,
че това е причината, ако не за всички, т о поне за голяма част
о т физическите, умствените и/или поведенческите и соци
алните затруднения, свързани с широкия спектър невроло
гични разстройства в детска възраст.
Обучителните трудности на Алберт Айнщайн
Алберт Айнщайн - един от най-великите умове на всички

времена, като дете изобщо не се радва на подобно уважение.
Напротив, днес учените смятат, че той е имал сериозно
обучително нарушение, което днес бихме класифицирали
като СДВХ и/или дислексия.
Айнщайн проговаря чак на 7 години и се справя зле
в академично отношение през цялото си пребиваване
в училището и колежа. Не успява да постъпи в университет
и става чиновник в Швейцарската патентна служба. Въпреки
това не се отказва от мозъчните си стремления. Само
6 години по-късно публикува първия вариант на своята Теория
на относителността, която след още 10 години му донася
Нобелова награда.
Е, какво може да превърне дете, вземащо едвам изпитите си,
в гений? Отговорът се крие в невропластичността -
A B E
способността на мозъка да се променя и развива. Когато

учените изследват мозъка на Айнщайн след смъртта му,
той изглеждал общо взето като на всички други. Има
приблизително същите размери и форма като повечето
мозъци и средностатистически брой клетки. Един учен обаче
открива нещо уникално - този мозък притежава огромно
количество междуклетъчни врзъки (синапси). Някога това
е отдадено на гените, но днес знаем, че голяма част от гения
на Айнщайн се дължи на уникалния начин, по който използва
мозъка си.
Айнщайн обладава силна страст към музиката и редовно
свири на пиано и цигулка. Споделя, че когато се сблъска
с някое математическо предизвикателство, сяда да посвири,
докато уравнението не се „яви" само. С други думи, слушането
на музика (сетивото на слуха) стимулира свиренето
(физическа активност), което е работа на дясното полукълбо,
и концентрацията върху уравнението (умствена активност),
което е функция на лявото полукълбо. Редовното извършване
на това упражнение не само укрепва електрическите връзки
(комуникацията) между клетките в лявото и в дясното мозъчно
полукълбо на Айнщайн, но и провокира растежа на нови
връзки. Комбинираният им ефект увеличава силата на ума му.
И той става гений.
Същото интелектуално израстване може да се случи и с
вашето дете. П р о гр а м а та за ба ла н с на мозъка съчетава
физически и умствени упражнения със сетивна стимулация,
за да се предизвика възстановяване на комуникацията,
укрепване и създаване на нови връзки. Когато това се случи,
поведенческите модели вследствие от нарушения мозъчен
баланс и хранителните дефицити започват да изчезват.
Д В Е
СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ ВРЪЗКИ В МОЗЪКА
При раждането мозъкът е само схема на това, в което пред

стои да се превърне. Неврологичната активност, тласкана
о т прилива на сетивни преживявания, ще насочва растежа му
и непрекъснато ще го усъвършенства. С годините д е т е т о
постепенно ще зависи все повече о т стимулацията на окол
н ата среда, която ще движи разви ти ето на мозъчната му
кора - най-голямата и най-сложна част о т мозъка, формира
ща начина му на мислене, поведение и постижения. Мозъкът
може да е генетично предопределен за величие, но о т невро
логичната активност зависи дали ще даде плодове. Тези фак
т и и о тк р и ти я ме накараха да заподозра, че тревож н ото
увеличаване на случаите на аутизъм, СДВХ, дислексия и други
е свързано повече със заобикалящата среда, отколкото с ге-
нетиката. Те също така навеждат на дълбоки положителни
заключения за децата със синдром на функционално откъс
ване, защото доказват, че мозъкът им може да възстанови
връзките си. При подходяща стимулация, насочена към т о ч
ната мозъчна област и съ о тветн ата продължителност, на
рушеният баланс между двете полукълба може да се коригира.
В миналото лекарите и тер ап евти те използваха терапии
за стимулиране на целия мозък. Те обаче не бяха ефективни,
защото този подход не работи добре. Той може на практика
да влоши проблема още повече. Програмата за баланс на м о
зъка, о т друга страна, стимулира само слабото мозъчно по
лукълбо, за да може т о да укрепне и да се развие, без да си пре
чи с по-силното. Не е толкова трудно, че родителите да не
могат да го правят и сами. Преди да ви демонстрирам как да
установите дисбаланса при своето д ете и как да го коригира
т е, трябва обаче да знаете какво се случва с д етето , когато
синхронът между двете полукълба на мозъка му е нарушен.
Д В Е
Как работят мозъчните клетки
Мозъчната клетка изпълнява две задачи: да приема и да

предава информация. И толкова. Само че това е огромна
отговорност, защото тъкмо този процес, случващ се постоянно
с милиони клетки, съставлява мозъчната функция.
Мозъчните клетки получават и предават информация чрез
електрически импулси, осъществяващи се предимно чрез
отделянето на определени химични вещества, наречени
невротрансмитери. Информацията постъпва в тялото
чрез стимулация от околната среда и достига до мозъка
благодарение на рецепторите под формата на светлина, звук,
мирис, вкус, температура и осезание. По-големите рецептори
изпращат сигнали към по-големите мозъчни клетки,
а по-малките - към по-малките клетки. Повечето големи
клетки изпращат сигнали към дясното полукълбо, а малките -
към лявото.
Когато дразнителите от околната среда достигнат до
рецептора, те сякаш натискат копче. По-леките дразнители
го натискат бавно, а по-силните - бързо. Скоростта
и честотата на натискане на копчетата зависят от
количеството дразнители (стимули) в заобикалящата ни среда.
• С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : Ш т н
ОТ ПЪЛНА ИЗОЛАЦИЯ ДО КО М П АН И Я С М НОГО ПРИЯТЕЛИ
Когато постъпи в Програмата за баланс на мозъка,

Кебапи беше на 7 но родителите и бяха забелязали
липсата на социални умения още нар, години.
Тя изглеждаше добре, когато беше с тях, но не умееше
A B F
да общува с връстниците си. В детската градина се

справяла добре, но не се включвала в „кръгчетата“
за сближаване, организирани в час. Винаги сядала
извън кръгчето. Ако някой седнел твърде близо до нея
или в нейното квадратче на килимчето, веднага се
отдръпвала. В предучилищна възраст и първи клас
играела сама и това нея притеснявало. Седяла сама
на обяд. Не се разстройвала, че никога не я канят
на рождени дни. Единственото дете, което наричала
приятел, било малко момченце аутист, което почти
не говорело.
Когато дойде в един от Центровете ни за постигане
на мозъчен баланс, бе очевидно, че самата тя
е аутист, и никой не се учуди, че тестовете го
потвърдиха. Установихме също така, че страда от
често главоболие и непоносимост към редица храни.
Никога не гледаше никого в очите. Говореше почти
безизразно и казваше точно това, което мисли,
независимо как ще засегне хората. Нямаше представа
как да започне разговор или да покани дете за игра,
или да се включи в друга група от момичета.
„Въпросът за тези модели на поведение беше повдиган
на всяка родителска среща - сподели майката. -
Предполагахме, че просто е срамежлива. Опитахме
се да направим оценка на състоянието и чрез
училищните власти, но не успяхме да й осигурим
никакви допълнителни услуги. Чух за Програмата
за баланс на ума от сестра ми, която имаше приятели
с деца, преминали през нея. В главата ми изникнаха
купища въпроси, а след тях - още толкова.“
Три месеца след началото на Програмата Кейти
беше друг човек. „Сега тя е общителна, дружелюбна
ABE
и има много приятели - радваше се майка й. - Може

да е лидер и инициатор в компанията. Гобори меко
и любящо със сестра си и приятелите си. Загрижена
е за благополучието им, когато отсъстват от
училище, и веднага им се обажда, за да провери дали
са добре. Гледа хората в очите, прегръща и целува
родителите и учителите си - нещо, което преди
правеше изключително рядко. Записа се в скаутската
организация и истински се гордее с постиженията си.
Способна е да помага на хората в нужда и винаги знае
какво да каже;умее дори да се пошегува, за да ги накара
да се почувстват по-добре.
Тя просто е едно мило момиче. Аълго чакахме
дая видим такава, каквато Бог я е създал
Т Р и
К о г а т о м о зъ к ъ т не ни слуша
Откъсването между
лявото и дясното полукълбо
На п ра кти ка не осъзнавах, че имам тяло, освен к о га то огладнея

или застана под душа и се намокря... Всеки миг е доказателство,
че същ ествувам. Същ ествувам, з а щ о то мога да се движа.
Тито, 13 г.
овороденото идва на то зи свят с то чн о толкова

мозъчна сила, колкото е нужна, за да бие сърцето му,
да диш ат дробовете му, да р а б о т я т червата му и за
действието на други недотам очевидни базисни потребнос
т и за живота.
Бебето например не вижда особено добре. Когато майка му
за първи п ъ т го прегърне, т я вероятно съзира пред себе си
най-прекрасното създание на света, но самото т о вижда са
мо мъгляв, сивкав силует. Чува и реагира на гласа й, но все още
не се е настроило към високочестотните звуци. Не може да
Т Р И
движи добре главата, очите и малките си пръстчета. Ала са

мо за кратко! В ход е сетивно претоварване, задействащо си-
наптичните връзки, които „включват“ цветовете и всичко
друго наоколо. С ветъ т е най-големият източник на сетивна
стимулация за малкото дете.
М АШ И Н А НА ВРЕМЕТО
Един о т сложните механизми на човешкия мозък е синхро

низиращият. Въпреки че за нормалното функциониране на
мозъка е нужен баланс между лявото и дясното полукълбо, т е
не се развиват еднакво. В у тр о б ата и през първите години
о т ж ивота р астеж ъ т е съсредоточен почти изцяло върху
дясното полукълбо, рисуващо общ ата картина за света. То
движи големите мускули и позволява на бебето да мърда ръ
чичките и крачетата си, да върти главата си. Лявото полу
кълбо също расте, но не толкова активно. През този изклю
чително важен период о т мозъчното развитие се създава
основата, върху която ще се градят всички бъдещи умения.
Към двегодишна възраст акц ентът на растежа се измест
ва върху лявото полукълбо - центъра на т.нар. локални про
цеси. формират се първите думи. О тт у к насетне двете по
лукълба се редуват в развитието си докъм д есетата година,
когато мозъкът достига зрелите си размери.
Друг сложен аспект на човешкия мозък е неговата асимет
рия (т.нар. латерализация). Процесите, благодарение на
които д е т е т о мисли, движи се, изразява емоции и общува, се
случват в едно о т двете полукълба. При другите живи орга
низми мозъчните центрове са разположени и о т двете стра
ни. Асиметрията позволява на човешкия мозък да използва
цялата си сила.
Т Р и
ЗАЩО СА ВАЖ НИ ПОСТИЖ ЕНИЯТА

В РАЗВИТИЕТО
Все още не сме разбрали какво точно се случва, за да се наруши

дотолкова балансът на мозъчното развитие, че да доведе до
бъдещи проблеми в мисленето и поведението, но разполагаме
с немалко доказателства, че т о в значителна степен е свър
зано с чувствителния синхронизиращ механизъм.
Знаем например, че сетивната стимулация и активност
т а не са случайни. С етивата улавят дразненията и методич
но ги препращат към мозъка, за да развият определени части
о т него. Затова основните постижения в д етск о то разви
т и е са толкова важни и не позволявайте педиатърът да ви
убеди в противното. Всяко ново умение води след себе си
друго и следва да се придобива в правилния ред и подходящия
момент. Така например бебето трябва да се научи да пълзи,
преди да проходи. Ако пропусне напълно или частично фазата
на пълзенето, това не е белег на особена дарба, а предупреж
дение, че липсваща брънка в обичайното развитие на мозъка.
Изкривените връзки при аутизма
Аутизмът е най-крайното разстройство в спектъра от

нарушения, свързани с обобщеното от мен под названието
синдром на функционалното откъсване.
Децата аутисти изглеждат здрави, но поведението им е
абнормно. Могат да гледате часове в празното пространство
или да се фиксират върху петно на пода, което никой друг
не забелязва. Избухват и правят сцени. Като цяло се държат
асоциално. Не показват интерес към хората и често
Т Р и
се улисват в специфични дейности като размахване на ръце и

други подобни.
Новите проучвания върху това озадачаващо състояние разкрива
важни детайли за произхода му. Специалистите по детско
развитие установяват, че мозъкът и главата на децата с аутизъм
развиват сходни асинхронни модели.
С помощта на прости измервания учени от Калифорнийския
университет в Сан Диего откриват, че новородените, развили
впоследствие аутизъм, имат по-малка обиколка на главата
от средното. През първия месец от живота им мозъкът рязко
нараства, главата - също. Подобен скок в растежа се наблюдава
между 6 месеца и 2 години, поради което главите на децата
в тази възраст изглеждат несъразмерно големи. Между 2- и
4-годишна възраст мозъчният растеж постепенно се забавя, като
достига пик година по-късно. Петгодишното дете с аутизъм може
да има същите размери на мозъка като здраво дете на 13,
но към средата на пубертета, когато другите наваксват, мозъкът
на децата с аутизъм отново е сравнително малък.
Освен това, мозъчните области с усилен растеж показват също
така и признаци на хронично възпаление.
Рут Карпър от Калифорнийския университет в Сан Диего открива,
че челният лоб - областта, развиваща се най-бавно и последна -
отбеляза най-голямо нарастване. Нервните клетки там обаче са
много по-малки от обичайното, т.е. нямат достатъчно сила. Това
ни навежда на важни изводи за проявленията на аутизма, защото
именно челният дял отговаря за висшите функции, включително
за социалната разсъдливост и вземането на решения.
Други изследвания разкриват, че още при раждането са налице
малки аномалии в мозъчните връзки. Образните изследвания
сочат, че някои части на аутистичния мозък имат прекадено много
връзки, а други - твърде малко.
T Р И
С помощта на ново техника, наречена морф ометричен анализ,

д-р Марта Хърбърт, детски невролог в Медицинския факултет
на Харвардския университет, установява аномалия в бялото
мозъчно вещество при аутисти - по-точно, асиметрия. При
аутизъм бялото вещество нараства нормално до 9-месечна
възраст, след което излиза от норма. Към 2-годишна възраст
се открива прекомерно количество бяло вещество
в челния дял, малкия мозък и в други области с висши функции.
Това се потвърждава и от изследванията, проведени
в лабораторията на д-р Марсел Джъст, невроучен в
Университета „Карнеги Мелън". Той констатира, че децата
с аутизъм запомнят буквите от азбуката в определена
част на мозъка, която обикновено преработва формите.
Изкривяването на мозъчните връзки обяснява защо децата
с аутизъм често са тромави и непохватни.
Постиженията са очевидните контролни точки о т живо

т а на д е т е т о , в които можем да забележим, че мозъчното
развитие не върви според предначертания природен план.
Това се случва, когато електрическата активност, движеща
мозъчния растеж, излезе о т релси. Във всеки един момент в
мозъка се случват милиони електрически събития, поддър
жащи неспирен поток о т активност. Ако д е т е т о не полу
чи подходящата стимулация в подходящия времеви отрязък
или даден сензорен п ъ т се окаже прекалено слаб, невроните,
предназначени за създаването на новата зона и за достигане
т о на съ о тветн ата цел, ще пропуснат момента за създаване
на връзка. Когато това се случва твърде често или в критич
на фаза о т мозъчното развитие, правилната последовател
ност се нарушава и може да се предизвика забавяне на расте
Т Р И
жа 6 ключова зона, kakmo и 6 съ о т в е т н о т о полукълбо като

цяло. Междувременно здравото полукълбо продължава да се
развива. Първото изостава все повече и пропуска все нови и
нови връзки.
Това най-често се случва в най-решаващите периоди о т
мозъчното развитие - преди раждането и през първите 2
години о т живота. Последиците обаче се о тк р и ват по-къс
но - когато д е т е т о започне да проявява симптоми на СДВХ,
аутизъм, дислексия и други неврологични нарушения. Част
о т тези симптоми могат да се забележат обаче още в бе
бешка възраст - просто трябва да знаете какво да гледате.
Проявленията и спецификата им зависят о т момента на въз
никване на забавянето в развитието, но проблемът в крайна
сметка е един и същ - синдром на функционалното откъсва
не. Симптомите обаче ни показват дали забавянето е в ляво
т о или дясното полукълбо. Ето и кои са те.
СИМПТОМ №1:
НЕДОСТАТЪЧНО ОСЪЗНАВАНЕ Н А ТЯЛОТО
Слабата ориентация в пространството, или т.нар. проприо-

цепция, е квинтесенцията на състоянието на откъснатите
деца - т е просто не знаят къде се намират в пространство
т о . Не се чувстват стъпили на земята. Много възможно е
някои деца със СфО да не чувстват добре т я л о т о си още о т
мига на раждането си.
За съжаление, повечето о т т я х не са в състояние да ни ка
ж а т какво изп итват, защ ото никога не са се чувствали по
друг начин. Вие обаче можете да го установите по начина,
по който движат т я л о т о си. Има някои признаци, за които
трябва да следите.
Т Р и
Децата, които се ч у встват не на място, и м ат нарушено

усещане за гравитацията и поради то ва - недобър баланс и
равновесие. Обикновено са тромави и непохватни. Възможно
е да ходят странно, да се накланят на една страна, да не мо
га т да се научат да карат колело. Причината е именно, че не
чувстват добре т я л о т о си. Някои въобще не го чувстват и
нямат никакво усещане за себе с в пространството.
Често се блъскат в различни предмети. Когато затво р ят
очи, се клатуш кат и залитат. Ако ги помолите да затво р ят
очи и да съберат крака, се накланят или падат на една страна.
Някои деца, особено тези със СДВХ, не обръщат внимание
на заобикалящото ги пространство. Не забелязват какво се
случва о т лявата им страна и понякога дори изглежда, че пров-
лачват левите си крайници. Установихме, че понякога визуал
но изпускат лявата част на думите, което очевидно възпре
п ятства четенето.
Проприоцепция - нещо,
без което не можете да живеете
Детето може да се адаптира и функционира нормално,

дори да е лишено от зрение и слух, но ще се измъчва,
ако лроприоцепцията му е даже леко отслабена.
Проприоцепцията, често наричана „шестото сетиво",
е способността ни да използваме контрола на мускулите си
и равновесието, за да противодействаме на гравитацията.
Тя е и най-значителният стимул за мозъчния растеж, защото
единствено тя въздейства без прекъсване.
Гравитацията е толкова силен стимул, че животът не би оцелял
дълго без нея. Изпращайки живи организми в Космоса, за да
изследват ефекта на безтегловността върху мозъка, учените
Т Р и
установиха бърза и значителна дегенерация на мозъчните

клетки. НАСА изкова дори термин „космическа дислексия"
за астронавтите, които се завръщаха от космически мисии
с проблеми, сходни стези на децата с обучителни трудности.
Ние противодействаме на гравитацията посредством
големите си мускули и стави. Това е важна функция. Учени
от Калифорнийския университет в Бъркли установяват, че
когато плъховете използват мускулите и ставите си по нови
и интересни начини, в мозъка им се наблюдава повишена
пластичност и усилен растеж. Изпратени в Космоса,
същият вид плъхове показват понижена пластичност и бърза
дегенерация на мозъчните клетки.
Нужна е само още една крачка, за да направим извода,
че детето, седящо пред телевизора или компютъра, или
губещо времето си часове наред със смартфона, не използва
максимално гравитацията като стимул за мозъчното си
развитие.
При тези деца като че ли липсва вътреш ната карта, коя

т о другите развиват през първите години о т ж ивота си.
Мнозина са неспособни да идентифицират части о т тя л о т о
си в огледалото. Макар да знаят, че им ат нос, ако ги помоли
т е да го посочат, т е слагат пръст, да кажем, върху ухото си.
Ч увството за физическо откъсване оказва дълбок еф ект
върху способността на д е т е т о да се развива емоционално
и социално. Децата, които не усещат гравитацията, не се
чувстват сигурни и здраво стъпили на зем ята и не са спо
собни да формират нормални емоционални връзки дори в
собственото си семейство. Майките често споделят, че т а
зи о ткъ сн атост е първият забелязан знак, че нещо не е наред
Т Р и
с децата им. В липсата на образ за самите себе си се корени и

друг изразен симптом - слабата социализация.
СИМПТОМ №2: НЕДОСТАТЪЧНИ УМЕНИЯ

НА ГРУБАТА И ФИНАТА МОТОРИКА
Всички деца със СфО показват една съществена обща черта:

имат проблеми с моториката. Иначе казано, мускулите им не
се движат гладко.
На практика всички тези деца им ат забавяне в развитие
т о и трудно се научават да използват големите си мускули
(т.нар. грубаMomopuka). В резултат на това обикновено мус
кулният тонус в цялото им тяло е слаб. Най-забележими са
неправилната стойка и тром авата походка, както и лошата
координация и усет за време и ритъм.
Децата със СфО често д остигат със закъснение ранните
постижения в развитието си, по-конкретно пълзенето и хо
денето. Възможно е да пълзят по странен начин, например да
се плъзгат по дупе. Мнозина въобще пропускат пълзенето и
прохождат по-рано о т обичайното. Повечето обаче прохож
д а т късно, като нерядко изглеждат нестабилни или падат.
При седене често се к ату р ват настрани. Това се дължи о т
части на забавеното развитие на мускулите на гърба, подкре
пящи нормалната стойка.
Те нерядко им ат и други двигателни симптоми, които са
по-недоловими и често биват пренебрегвани. Накланянето на
главата или т я л о т о в една посока примерно е знак, че съ о т
ветн и те мускули не са балансирани. Обръщането на стъпало
т о навътре и сближаването на коленете също са симптоми
за неправилно развитие и за намален тонус на мускулите.
Т Р и
Децата със СфО често се затрудняват 6 управляването на

ръцете, п р ъ сти те и ходилата си - т.нар. фина Momopuka.
Това най-често се проявява на по-късен етап с лош почерк.
СИМПТОМ №3: ЗАДЪРЖАНЕ

НА ПРИМ ИТИВНИТЕ РЕФЛЕКСИ
В утроб ата и през първите седмици о т живота бебето мо

же да движи само най-важните мускули - торса, главата, ус
т а т а и очите, както и ръцете и краката, но с много слаб
контрол. Това са т.нар. примитивни рефлексни движения -
автоматични движения, не изискващи мисъл. Те задоволяват
ин сти н кти те на бебето да диша, да яде, когато е гладно, да
мърда, да плаче, когато се чувства дискомфортно, и да гука,
когато го гушнат.
И н стин ктивн ото завъртане на главичката за сучене е
най-очевидният примитивен рефлекс, който родителите за
белязват. Друг пример е начинът, по който се извива бебето,
когато завърти главичка - ръката и кракът о т страна на
посоката, в която я върти, се изпъват, а о т срещуположна
т а се свиват.
Примитивните рефлекси са важни още преди раждането.
Те се развиват в утробата, за да помогнат на бебето да пре
мине през родовия канал. Ако нещо при т я х не е наред, ражда
нето може да е трудно. Седалищното предлежание е знак, че
е възможно рефлексите да не са докрай активни и симетрич
ни. Цезаровото сечение пък означава, че бебето ще пропусне
първата възможност да ги използва.
Между т р е т и я и петия месец прим итивните рефлекси
задействат едно о т първите и най-важни постижения: пре
'8 Ч А С Т П Ъ Р В А
Т Р И
обръщането. Движението на прим итивните рефлекси ак

тивира сети вата и ги организира според останалата част
о т т я л о т о и заобикалящата среда. Този т и п стимулация е
изключително важен за мозъчното развитие. Мускулните
движения и сетивната стимулация подтикват гените да из
граждат мозъка, невроните и връзките, които тл аск ат бе
бето към следващото постижение.
С уголемяването на мозъка и увеличаването на връзките
се създават условия за изпълняването на no-висши функции.
На този етап повечето примитивните рефлекси в голямата
си ч аст с т а в а т излишни и мозъкът ги потиска, за да изве
де на преден план по-сложните моторни рефлекси - т.нар.
постурални рефлекси. Примитивните рефлекси не изчезват
съвсем, но се подчиняват на мозъка.
Ако д е т е т о не се движи достатъчно, за да стимулира ге
ни те да изграждат мозъка му, примитивните рефлекси ще
продължат да действат. Тъй като много о т т я х са билате-
рални (базирани и в двете мозъчни полукълба), то ва може да
доведе до забавяне на съзряването на целия мозък и до дисба-
ланс, което е характерно за СфО.
Бебето би трябвало да надрасне примитивните рефлекси
към края на първата година. При някои обаче т е се задържат
по-дълго или въобще не биват потиснати. Това може да нару
ши хода на развитието на големите мускули във времето и да
е ранен предвестник на бъдещи проблеми.
Липсата на адекватни примитивни рефлекси, като затруд
нение при засукване или невъзможност за хранене о т гърда,
също е признак на неправилно мозъчно развитие. Ако бебето
се бави с достигането на важно постижение, характерно за
дадена възраст, причината най-вероятно е, че примитивни
т е му рефлекси все още действат активно.
Т Р и
Лява ръка, десен крак
Всички имаме по два крака, две ръце, две очи, две уши и даже
две мозъчни полукълба. Ляво и дясно - съвършено симетрична
човешка фигура. Само че тази симетрия е само от гледната
точка на наблюдателя. Стане ли дума за функциониране,
определено сме „едностранни".
Най-очевидното изражение, естествено, е доминиращата
ръка. Още към двегодишна възраст става ясно дали детето ви
предпочита лявата или дясната си ръка. Но знаехте ли,
че също така има доминиращ крак, ухо и око?
При повечето хора - около 90% от населението - водещата
ръка е дясната. Не е изключение дете със С Ф О да борави
предимно с лявата си ръка, но това само по себе си не е повод
за тревога. Червената лампичка трябва да светва не заради
водещата ръка, а заради т.нар. кръстосана латерализация.
В оптималния случай водещите ръка, крак, око и ухо са
разположени от една и съща страна на тялото (при повечето
хора - в дясната). Смята се, че това извлича предимства
от контрола на лявото полукълбо върху езика и волевите
моторни умения. Значителен процент от децата собучителни
трудности и поведенчески нарушения обаче имат кръстосана
латерализация - например водещи са дясната ръка, левият
крак, дясното око, лявото ухо. Това е отклонение от нормата,
защото забавя скоростта на мозъка. Помислете само, ако
доминиращото око и ухо са на противоположни страни, то
зрителните вериги трябва да прескачат до другото полукълбо,
за да се свържат със слуховите. Дори да отнема само части
от секундата, това е бавно в сравнение със светкавичната
скорост на мозък и може да попречи на детето да се справя
наравно с останалите в училище. Често именно това е
Т Р И
причината някои хора да не умеят едновременно да четат

и да слушат.
Впрочем, оказва се, че кръстосаната латерализация се среща
по-често при деца, чието раждане е протекло проблемно.
СИМПТОМ № 4: СЛАБА ЗРИТЕЛНА

КООРДИНАЦИЯ
Често се наблюдава лек дисбаланс в тонуса на очните муску

ли. Това може да се прояви като „мързеливо око“, при което
едното око се „изключва“ или не се движи едновременно с дру
гото. Признак е и неспособността за кръстосване на погледа.
Възможно е също така едното око да бъде по-високо о т дру
гото или д е т е т о да не може да стабилизира погледа си или да
поддържа очите си стабилни, докато се движи.
Недотам очевидна е слабата зрителна координация, при
която двете очи се затрудняват при проследяването на дви
жещ се обект. Едното или и двете се прицелват под или над
„мишената“, което води до проблеми с четенето.
СИМПТОМ № 5: НЕЗАДОВОЛИТЕЛНИ
СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ
Липсата на адекватни социални умения е не просто често

срещан симптом на СфО, но и значителен проблем. За жа
лост, повечето о т тези деца са много дружелюбни и м оти
вирани да поддържат контакти , но не знаят как и правят
всичко погрешно.
Т Р и
А декватното изграждане на социалните умения зависи

о т нормалното развитие на специфична мозъчна зона, кон
тролираща невербалната комуникация. Това е способност
т а да разбираме езика на тял о то , да разчитаме емоциите
и намеренията на хората, наблюдавайки Стойката на т я
лото, изражението на лицето им, тон а на гласа им и т.н.
Това умение не се преподава. То се развива естествено и под
съзнателно в ранен етап о т живота. Новите изследвания
показват, че може да започне още на тримесечна възраст.
Ако мозъкът на д е т е т о се забави в развитието на невербал
ната комуникация, то ва ще се отрази на способността му
да разбира хората и да установява социални взаимоотноше
ния с тях.
Терапевтите и родителите често допускат една грешка
при р аб о тата си с деца с аутизъм, синдром на Аспергер и
СДВХ, които говорят много малко или въобще не говорят:
фокусират се върху проговарянето, без да си дават сметка,
че реалният проблем се крие не във вербалната, а в невер
балната комуникация. Не може да имаме вербална комуника
ция, ако преди това не се усвои невербалната.
Невербалната комуникация е в основата на вербалната.
Тя се развива първа. Затова ако липсва нормално развитие
на невербалните умения, д е т е т о няма да се научи да общува
вербално или ще го направи със закъснение, а без умения за
общуване няма как да развие социални умения.
Е то защо е почти невъзможно да учим някого на умения
за социализация. Децата, преминаващи през подобни обуче
ния, може да усвоят правилата за социално взаимодействие,
но никога няма да се научат истински как да общуват нор
мално. Социализацията не може да се научи съзнателно, за-
щ ото е подсъзнателно умение, което следва да се развие по
естествен път.
82 Ч A C Т П Ъ Р В А
Т Р И
СИМПТОМ № 6: НЕАДЕКВАТНИ
ЕМОЦИОНАЛНИ РЕАКЦИИ
Д ет ет о със забавено развитие на невербалните умения по съ

щ ите причини ще има проблеми и с емоционалното развитие.
Емоционалното и социалното развитие се дирижира о т
специална мрежа мозъчни клетки, наречени огледални невро
ни. Те подсъзнателно предават емоцията на видяното и чу
т о т о . Огледалните неврони управляват системата на невер-
балната комуникация, която разбира смеха и усмивката като
щастие, а плача и смръщването - като разочарование. Затова
и можем да различим дали викът, идващ о т другата стая, е
породен о т радост или страх.
Когато бебето вижда израженията на лицата и позите на
т я л о т о на другите хора, огледалните неврони в мозъка му
се задействат и стимулират същите вътрешни химични ре
акции и инстинктивни движения на мускулите, за да отрази
същите емоции. Мозъкът казва: „Знам какво чувства този чо
век, защото и аз се чувствам така, когато т я л о т о ми се дви
жи по такъв начин“. След това образът се запечатва в мозъка.
Д ет е т о е в състояние да установи връзка с чуждите емоции.
Когато мама се усмихва и т о отвръща на усмивката й, значи,
че огледалните неврони си вършат работата. Поне така би
трябвало да бъде.
Д етето, което не чувства собственото си тяло и не е раз
вило невербалната комуникация, не притежава нужните уме
ния да различи вика на ужас о т този на радост. В най-добрия
случай т о ще полага много усилия да се сприятелява и общува,
а в най-лошия просто няма да разбира емоционалните израже
ния, вследствие на което ще се държи по социално неприемлив
начин.
Т Р И
СИМПТОМ №7: АНОМАЛИИ В СЕТИВНАТА

СИСТЕМА
Не съм срещал д ете със СфО без някаква аномалия 6 сетив

ната система. Обикновено нещо не е наред при поне едно о т
сети вата - вкус, обоняние, зрение, слух и осезание. Злоядите
деца са с понижен усет за вкус и миризма. Някои покриват
уш ите си, защото не могат да т ъ р п я т шумове, звучащи на
пълно нормално за всички останали. Други не обичат да ги
прегръщат даже и родителите им.
Нарушената чувствителност може да засяга едно или по
вече сетива, дори всички. Възможно е едно сетиво да бъде
свръхактивно, а друго - отслабено. При някои деца със СфО
може да се установи и сензорно интегративна дисфункция,
което означава, че цялата сетивна система не успява да пре
дава адекватно дразненията към мозъка. Общо взето, кога-
т о е нарушено преработването на информацията о т едно
сетиво, останалите също стр ад ат. Нерядко тези деца се
затрудняват, ако се налага да използват няколко сетива ед
новременно.
Здравата сетивна система е о т изключително значение
за правилното мозъчно развитие, тъ й като е единствени
я т източник на стимулация. Всяко сетиво играе важна роля
за това. Когато са добре настроени, т е изстрелват сигнали
към мозъка като високоскоростен влак. Ако някое излезе о т
релси обаче, т о забавя целия процес и сигналите започват да
се движат като теснолинейка. Учени о т И н сти ту та за из
следване на мозъка „Вандербилт" потвърждават, че децата
с разстройства о т аутистичния спектър трудно интегри
р а т информация, постъпваща едновременно чрез зрението и
слуха. „Сякаш гледат зле дублиран чуждестранен филм - казва
Т Р и
съавторът на изследването Стивън Камарата. - Слуховият

и зрителният сигнал не се съгласуват в мозъка.“
Д еф ицитът в едно или повече о т се т и в а т а причинява
т.нар. нарушение на преработката на сетивната инфор
мация. Аз обаче го разглеждам като важен симптом на СфО.
Начинът, по който са засегнати сетивата, показва дали дис-
балансът произтича о т лявото или о т дясното полукълбо.
Ето симптомите, за които трябва да следите.
> Зрение
Бих искал да илюстрирам нарушението на преработката на

зрителната информация със следните въпроси: Виждате ли
нещо? Какво виждате? С други думи, пречат ли ви дърветата
да видите гората?
Д е т е т о с нарушение в преработката на зрителната ин
формация трудно може да забележи гората заради дървета
т а. О п то м етр и сти те установяват, че много деца с обучи-
телни нарушения са с нормално зрение 20/20, но стеснени
зрителни полета. Някои дори им ат големи слепи петна в по
лезрението. Това е признак за нарушено възприемане на свет
лината, поради което са свръхчувствителни или нечувстви
телни към светлина.
Зрителният проблем оказва пряк ефект върху способност
т а на д е т е т о да учи, тъй като е налице забавяне в ч а с т т а на
мозъка, отговорна за обработката на светлината. В резул
т а т на това мозъкът не възприема достатъчно бързо видя
ното о т детето .
Зрителната сетивна система се състои о т два пътя, все
ки о т които е със специфично предназначение. Единият о т
говаря на въпроса „какво“, а другият - на въпроса „къде".
Т Р и
Системата „къде“, разположена в задната част на мозъка,

рисува ц ялостната картина. Тя отговаря за периферното
зрение и помага на мозъка да възприема движението и да лока
лизира предметите в пространството, но не различава цве
т о в е т е . Системата „какво“ е разположена в предната част
на мозъка и се фокусира върху по-малката картина. Тя улавя
детайлите и цветовете. Вижда и движението, но го прера
ботва по-бавно.
Установихме, че децата с обучителни трудности не виж
д а т гората заради д ърветата, защ ото не възприемат пра
вилно зрителната информация, т.е. мозъкът им не успява да
съчетае цялостната картина и детайлите.
В редица случаи д е т е т о се справя добре с уменията, свърза
ни с голямата картина, и зле - с малката. Възможно е едните
умения да се влошават, именно защото другите се подобря
ват, т.е. защ ото дисбалансът се задълбочава. Подобни деца
често започват да ч е т а т на много ранна възраст - някои
още на 18 месеца.
Без нормално развита способност за зрителна преработ
ка д е т е т о не може да сглоби информацията и да извлече по
виеш смисъл. Наричаме то ва явление слаба централна koxe-
рентност. Много деца със СфО например са в състояние да
прочетат даден тек ст, без да разберат смисъла му.
Тази неспособност е очевидна при д ец ата с аутизъм и
синдром на Аспергер - т е често отлично помнят детайли,
числа, последователности и дати и наизустяват текстове,
но не могат да обяснят смисъла им. При дислексията се на
блюдава обратното.
Т Р И
[> Слух
Също като при зрението, мозъкът възприема слуха на две ни

ва: с основна и висша система за преработване на информаци
ята. Основната система е слуховият еквивалент на система
т а „къде“ в зрението и се интересува най-вече о т локализира
не на звуците в пространството. Тя е по-фино настроена за
улавяне на емоционалния тон, не се фокусира върху думите и
чува по-нискочестотни звуци.
Висшата система е слуховият еквивалент на систем ата
„какво“ в зрението. Тя е настроена към детайлите и улавя
по-високочестотни, бързопроменящи се звуци, които св е т
кавично се сменят, като звуците на буквите в думите. И о т
ново, подобно на зрението, не е изключение д ете с дефицит
на слуховата преработка да показва нормални резултати при
т есто в ете.
Проблем със звуците и светлината
Децата със С Ф О нерядко са затруднени при едновременното

преработване на слухова и зрителна информация.
Учените са го открили с помощта на един забавен
експеримент със звуци и светлини. По време на теста
се чува звук, бързо последван от присветване. Установява се,
че децата с нормална сетивна перцепция могат правилно да
посочат кое е първото, въпреки минималната разлика
от няколко милисекунди. Децата със затруднения в слуховата
преработка твърдят, че двете явления са се случили
едновременно, и успяват да различат поредността едва когато
разликата достигне 2-3 секунди. Забелязва се, че всички
Т Р И
деца, които не определят правилно последователността

на звука и светлината, са с диагноза аутизъм, СДВХ или
дислексия - все нарушения от спектъра, известен като
си ндром на функционалното откъсване.
Неотдавна с колегите ми публикувахме статия в Journal o f
Autism a n d D evelopm ental Disability, в която чрез образни
изследвания на мозъка демонстрираме, че децата с аутизъм
не могат да интегрират зрителните и слуховите сигнали,
особено между двете полукълба.
Това са само допълнителни щрихи към доказателството,
че тези индивидуални състояния практически са едно и също.
Нарушението на преработката на слуховата информация

може да се прояви като намалена чувствителност както към
високите, така и към ниските честоти. Д ет е т о с намалена
високочестотна чувствителност например трудно чува зву
ците на думите. Това се нарича фонологично осъзнаване и се
см ята за една о т основните причини за дислексия. Децата,
които не чуват всички звуци и думи, не могат да ч е т а т .
Д е т е т о с намалена нискочестотна чувствителност не
долавя интонациите в гласовете, предаващи емоции (т.нар.
прозодия), и среща трудности в невербалната комуникация
и социализацията. Възможно е д е т е т о да чува много добре
високочестотни звуци и зле - нискочестотни, което е харак
терно за аутизма, както и обратното, което е често среща
но при дислексията.
Някои деца са с толкова чувствителен слух, че постоянно
запушват уш ите си, неспособни да понесат околните шумо
ве и дори издават обсесивни пронизителни звуци.
Т Р И
Темпъл Грандин - университетски преподавател с високо-

функционален аутистичен синдром, е автор на няколко книги
за трудностите в израстването си. „Слухът ми е такъв, че
все едно имам слухово апаратче, усилено до максимум - раз
казва т я . - Като че ли съм с микрофон, усилващ всичко. Имам
два варианта: да включа микрофона и да бъда залята о т зву
ков потоп или да го изключа. Майка ми твърди, че понякога
съм се държала като глуха.“
Ушите улавят звуците о т заобикалящата ви среда и ги из
пращат по косместите клетки към средното ухо и мозъка,
който интерпретира звука и го връща обратно, за да го чу
ете. Ако слуховата система е увредена, мозъкът не може да
възпроизведе правилно звука. Д етето чува нещо различно о т
това, което казваме. Ако т о има проблем с модулациите на
звука например, вероятно няма да различава интонациите.
Развълнуваният глас за него може да звучи монотонно. Това
е още един проблем, допринасящ за неумелото социално по
ведение.
Част о т децата им ат проблем с възприемането на бързо-
променящи се звуци. Те може да не улавят разликата между
„ба“ и „да“, която се проявява само в първите милисекунди.
Това означава, че може да пропускат цели срички или думи в
изречението. Тъкмо това нарушение стои в основата на про
блема с четенето - отличителния белег на дислексията.
При някои деца с аутизъм се открива един о т най-забеле-
ж ителните примери за изкривена слухова система. Те им ат
рядката дарба на удивително точен слух и са в състояние да
разпознаят музикална н ота само о т едно натискане на кла
виша. Ако чуят цялата песен обаче, много вероятно е да не я
познаят.
Ч А С Т II Ъ Р В А 89
I
Т Р И
t> Осезание
Чувствителността към допира може да е обезпокоителна за

родителите, особено ако не разбират какво се крие зад това
поведение.
Някои деца със СфО са изключително чувствителни към
докосване. Гърчат се, ако се о п и тате да ги прегърнете, и се
д я т на разстояние дори о т близките си. Други пък се нужда
я т о т по-интензивен контакт, постоянно т ъ р с я т физичес
ки допир и жадуват за ласка.
Другата крайност са децата, неусещащи болка. Някои деца
с аутизъм могат да блъскат ли, блъскат главата си в земята
без никаква отрицателна реакция.
Чувствителните на допир деца обикновено не харесват
лекото докосване - например сресването на косата, но се
успокояват о т по-силното - например масажа на скалпа. Ро
дителите често споделят, че д е т е т о им е било необикно
вено добро като малко и така и не е преживяло прословутия
„бебешки пубертет“. Казват, че било спокойно и не мрънкало
много. След това обаче поведението му се променило и около
ш естата годинка станало неуправляемо. Това веднага ме на
вежда на мисълта, че дактилното развитие на д е т е т о е би
ло забавено. „Бебешкият пубертет“ всъщност е нормален пе
риод. Той показва, че д е т е т о започва да осъзнава собствено
т о си тяло. Децата изследват, защото искат да установят
връзка. Така започват да формират представи за харесвано и
нехаресвано. Това е важен етап о т мозъчното развитие.
t> Обоняние и вкус
Повечето родители се оплакват, че децата им са капризни

към храната. И често пъти наистина е така. Трудно ще наме-
Т Р И
pume тригодишно хлапе, което да поиска херинга и заквасе-

на сметана за обяд.
Децата обикновено и м ат ограничено любимо меню, за-
щ ото все още не са усъвършенствали сети вата си за вкус
и обоняние. Някои деца обаче не харесват дори и най-попу
лярните сред връстниците им храни - печено сирене, пица,
пилешки хапки. Това е признак за мозъчен дисбаланс.
Обонянието е едно о т най-основните сетива. Изследва
нията показват, че т о е много важно за способността за
учене, запаметяване и социализиране. Децата без добро обо
няние и вкус, преценяват храната най-вече по усещането за
консистенцията й в у ст ат а си. Може да избягват курабийки-
те, просто защото не им допада усещането в устата. Дока-
т о за останалите им връстници е типично да не обръщат
внимание на консистенцията и да се водят единствено о т
вкуса и обонянието, особено ако е нещо сладко.
Това е о т съществено значение, защ ото една и съща об
ласт в мозъка движи цялостното поведение - не само по
отнош ение на избора на храна, но и в социалната сфера.
Възможно е определена област о т мозъчната кора, наречена
инсула, да се окаже брънката, обясняваща всички необичай
ни модели на поведение, наблюдавани при аутизма и други
неврологични разстройства. В тази област се срещ ат обо
нянието и вкусът, емоционалното докосване, невербална-
т а комуникация, имуносупресията, чревната регулация и
храносмилането, интуицията, „предчувствията“ и подсъз
нателн ите усещания на т я л о т о , вестибуларното и прос
тр ан ствен о то усещане, функцията на огледалните невро
ни, емоционалното осъзнаване на себе си и другите. Затова
понижената чувствителност към миризмите и вкуса има
много по-голямо значение о т прекия еф ект върху хранене
т о и вкусовите предпочитания.
Т Р И
Клиничният ми опит показва, че на практика всички деца

е невроповеденчески разстройства им ат слаборазвито или
напълно отсъстващ о обоняние. При обследването се оказва,
че не умеят дори да подушат. В опита си да помиришат не
що, т е издишват през носа, вместо да вдишат. Не успяват
да го направят, даже след като им бъде показано. Това, без
съмнение, разкрива, че не са в състояние да улавят миризми.
В нашите Центрове за постигане на мозъчен баланс сме про
вели десетки хиляди такива обективни, стандартизирани
т ест о в е и почти всички деца първоначално показват нару
шение на обонянието и храненето. Впоследствие практичес
ки при всички Програмата води до нормализиране на обоня
нието, а о т т а м - и до подобряване на хранителните навици.
СИМПТОМ № 8:
КОМПРОМЕТИРАН ИМ УНИТЕТ
Мозъкът е контролният център на имунните реакции - не

обратното. Имунната система е чудесен пример за работа
т а на двете полукълба като едно цяло. Както много системи
в организма, имунната също е разположена и в двете мозъчни
половини, но всяко полукълбо има ясно определена задача. Ле
ви ят имунен център напомня на Националната гвардия. Той
активира ан ти телата, щом се зададе заплаха о т заболяване.
Лесният пък потиска имунната система и не й позволява да
прекали - иначе казано, грижи се Гвардията да пази мира, без
да започне военни действия. Въпреки това, щом имунната
система все пак започне битка, се случва да се обърне и срещу
самата себе си. Така избухват безредици под формата на ав-
тоимунни заболявания като алергии и астма.
Т Р И
Следователно, деф и цитът в лявото полукълбо означава

потисната имунна защита. Бактериите, вирусите и други
т е вражески агенти преодоляват понижената съпротива
и се насочват към синусите, белите дробове, дихателната
система или на друго място, където реш ат да се настанят.
Децата с дефицити в лявото полукълбо боледуват често.
Каквато и зараза да плъзне, най-вероятно т е ще я хванат. Ре
довно получават ушни инфекции и мнозина о т т я х успяват
до 8- или 9-годииша възраст да натрупат 15-20 курса на ан-
тибиотично лечение.
Дефицитът в дясното полукълбо, о т друга страна, води до
свръхактивност на имунната система. Тя заема защитни по
зиции, дори и да няма враг, и бързо излиза извън контрол. За
това тези деца често стр ад ат о т автоимунни заболявания
к ато астма и алергии, както и по-слабоизразени проблеми
като хронични хранителни непоносимости. Същевременно
изглеждат напълно имунизирани срещу обикновени детски
болести и инфекции като настинка и зачервено гърло. Нари
ч а т ги „тефлонови" деца, защото рядко се разболяват.
Повече о т вероятно е д е т е т о със СфО да страда о т дис-
балансирана имунна система - свръх- или недостатъчно ак
тивна. И в двата случая ще изглежда по-болнаво о т нормално
то. Това е характерна черта за децата със СфО.
Те вечно хващ ат всички възможни вируси, често получа
в а т хронични ушни инфекции и алергии. Много о т т я х са с
изключително слаба имунна реакция и стр ад ат о т хронични
инфекции. При други свръхактивната имунна система води
до автоимунни заболявания к ато екзема, астм а и алергии.
Често обаче тези имунни реакции са по-слаби и се проявяват
като хронично възпаление или хранителна непоносимост, а
не като хранителна алергия.
Т Р И
Мнозина всъщност разглеждат аутизма като автоимунно

заболяване, водещо до хронично, доживотно възпаление не
само на т я л о то , но и на мозъка. Това обаче не е така. Тези
имунни симптоми не са причина за неврологични разстрой
ства. Напротив, подобно на други симптоми, представени в
тази книга, т е са част о т цялостния проблем.
СИМПТОМ № 9: УСКОРЕН ПУЛС И НЕЗРЯЛО

ХРАНОСМИЛАНЕ
Д ет ет о се ражда с примитивна нервна система, контролира

ща автоматичните жизнени функции като дишане, сърдечна
дейност и храносмилане. Това е т.нар. лимбична система -
също като примитивния мозък при животните.
Лимбичната система ни осигурява основни умения за оце
ляване като задоволяване на глада и жаждата и самозащита.
Бебето реагира импулсивно, водено о т непосредствените си
потребности - затова и плаче, щом се нуждае о т нещо или се
чувства застрашено и уплашено.
С израстването и съзряването на мозъка no-висшите цен
трове поемат контрол над автом атични те телесни функ
ции. Това обикновено се случва около т р е т а т а година. По-
разви тата кора забавя и подобрява функциите на сърцето и
храносмилателната система.
При забавено развитие на тази важна част о т мозъка бър
зи ят пулс, пли ткото дишане и незрялата храносмилателна
система се запазват и по-нататък. Тези симптоми често
объркват педиатрите, защ ото във всички останали о т н о
шения д е т е т о изглежда съвършено здраво.
Т Р И
СИМПТОМ № 10: ХРАНИТЕЛНА

НЕПОНОСИМОСТ
Х ранителните непоносимости са ч есто срещани при деца

т а със СфО, но не са алергии. Между двете съществува голя
ма разлика. Преди всичко, обикновено не е никак трудно да се
установи хранителна алергия. При нея симптом ите - обрив,
сълзене, кихане, затруднено дишане - се появяват веднага или
в рамките на часове след консумацията на определена храна.
Може да се стигне дори до животозастрашаващ анафилакти-
чен шок. Това са алергиите, при които д е т е т о хапва фъстък и
едва не умира. Повечето родители са запознати с т я х и много
внимават. Едва около 10% о т децата със СфО обаче стр ад ат
о т алергии.
О т друга страна, 85% о т децата със СфО са с различни хра
нителни непоносимости. Те не причиняват алергични реакции
с физически симптоми, а предизвикват възпалителна реакция,
водеща до no-незабележими психични и поведенчески симпто
ми, които могат да се проявят след 6 до 72 часа. Изследвани
я т а потвърждават, че е налице пряка връзка между този ти п
хранителна чувствителност и нарушения мозъчен баланс.
Един о т въпросите, които задаваме на родителите, довели
децата си в някой о т нашите Центрове за постигане на м о
зъчен баланс, е: „Има ли д е т е т о хранителна алергия или непо
носимост?" Повечето отговарят отрицателно и настояват,
че биха забелязали, ако д е т е т о им реагира зле на определена
храна. Налага се да им обясня, че грешат.
За разлика о т очевидните и стряскащи изяви на алергиите,
хранителните непоносимости се установяват трудно без
кръвни изследвания, защото симптомите се развиват посте
пенно. Част о т т я х са:
Т Р и
■ раздразнителност и нервни сривове;

■ неспособност за концентрация;
■ импулсивни действия;
■ агресивно поведение;
■ умора;
■ нощно напикаване;
■ нарушения на съня, като кошмари и често будене;
■ обучителни трудности;
■ хиперактивност и др.
Децата могат да бъдат чувствителни към почти всички

видове храна, но най-често към глутен (протеиноподобно
вещество, съдържащо се в пшеницата и пшеничните проду
кти) и казеин (протеин в млякото и млечните продукти).
Глутенът и/или казеинът се откриват в много о т популярни
т е детски храни като спагети и макарони, пица, хляб, мляко,
зърнени закуски и др.
Други храни, често предизвикващи хранителна непоноси
мост, са:
■ цитрусовите плодове (портокали, грейпфрути, лимони и

др);
■ царевицата;
■ яйцата;
■ варивата (грах, боб, фъстъци, соя);
■ доматите;
■ продуктите с мая.
Т Р и
СИМПТОМ № И: СИНДРОМ
НА ПРОПУСКЛИВИТЕ ЧЕРВА
Ако дадена ч аст о т мозъка на д е т е т о е незряла, същото ва

жи и за храносмилателната му система. На практика всички
деца със СфО им ат 3 основни проблема със стомашно-чрев
ния т р ак т :
■ намалено количество на стомашни киселини и храносмила

телни ензими, които спомагат по химичен п ъ т за разграж
дането на храната;
■ слаб мускулен тонус и по-малко мускулни контракции на
чревните и стомаш ните мускули, които способстват за
механичното разграждане на храната;
■ недостатъчно кръвоснабдяване на стомашно-чревната
лигавица.
С увеличаването на количеството и разнообразието о т

храни, постъпващи в храносмилателната система на д е т е
то, се повишава нуждата о т кръв за поддържане на храносми
лателните процеси. Ако тази система не съзрява нормално,
процесът не може да протича правилно.
Здравият стомах има лигавица о т тясно свързани клетки,
формиращи солидна бариера срещу най-малките молекули. Тя
предпазва стомаха о т външни нашественици к ато б ак те
рии, вируси, гъбички и паразити. Н едостатъчното кръво
снабдяване обаче възпрепятства образуването на тази пре
града. Освен това т о позволява на по-големите молекули да
преминат в кръвообращението, преди да бъдат разградени
и да освободят витам ините и минералите. В резултат на
това се губят ценни хранителни вещества.
Т Р и
Този порочен кръг е известен като синдром на пропускливи

те черва. Възможно е децата с подобен проблем да стр ад ат о т
хранителни дефицити, дори когато редовно приемат здраво
словна, питателна храна. Пропускливите черва могат да дове
д а т и до хранителни непоносимости. През 2012 г. Американска
та педиатрична академия призна, че синдромът на пропускли
вите черва е налице и е неразделна част о т аутизма.
По-голямата ч аст о т а н т и т е л а т а на имунната система -
около 60% - са разположени в чревните стени като войници, ох
раняващи крепост. Те се държат мирно, докато не се появи вра
жески нашественик, който заплашва да нахлуе и да смути живо
т а в крепостта, но са готови за отбрана, ако забележат нещо
подозрително. Големите протеинови молекули о т частично
преработените храни, които се пропуснат о т червата, много
наподобяват бактериите, вирусите и гъбичките, така че имун
ната система започва да ги обстрелва с антитела. Когато това
се случва твърде често, организмът става чувствителен към
тези протеини и започва да ги т р ети р а като враг. Така децата
със СфО развиват непоносимост към редица храни. След кори
гирането на основното заболяване непоносимостите изчезват.
• СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: 'Ш Ьрнъл

КОРИГИРАНЕТО НА ЕДНО ТЕЖ КО ОТКЪСВАНЕ
Гейбриъл беше на шест, когато майка му го доведе при

мен. Тя веднага ме впечатли. Беше изключително добре
осведомена и бе посветила цялото си време и ресурси на
усилията да намери начин да помогне на сина си, който
бе диагностициран едновременно сумерен аутизьм
и САВХ.
Още в самото начало установих, че Гейбриъл
е със сериозни езикови затруднения. Не говореше много
Т Р И
и повтаряше фрази, koumo бе чул по телевизията.

Очевидно бе, че не разбира думите.
Не ме гледаше в очите. Xlaiika му сподели, че се държи
така с всички. Аостатъчно бе да му обърна гръб за
секунда, за да побегне. Неведнъж го гоних по коридора,
за да го върна обратно в кабинета. Освен това нямаше
обоняние, а пулсът му беше доста бърз за възрастта,
koemo озадачаваше педиатъра. Беше физически изтощен.
Безспорно Гейбриъл показваше класически симптоми
на аутизъм. Започнах работа с него с няколко физически
упражнения и сензорна стимулация, насочена към
активиране на дясното му полукълбо.
Тестовете показаха, че Гейбриъл е с умерена до тежка
непоносимост към редица храни, най-вече млечни
продукти, пшеница и яйца. Извадихме тези храни
от менюто му и коригирахме хранителния му режим,
за да стане по-питателен.
Шест седмици след началото на програмата майка му
го доведе за поредния сеанс със сълзи на радост в очите.
„Току-що за първи път разговарях истински със сина
си!“, сподели тя. От този момент насетне Гейбриъл
започна да показва значителни положителни промени
в поведението, моториката и академичните си умения.
Появи се и обоняние. „За първи път го видях да вдъхва
аромата на прясно изпечени шоколадови kypa6mku",
похвали се развълнувано майка му.
В края на дванадесетседмичната терапия тя ми донесе
бележника на Гейбриъл от училище. В началото
на годината бе получавал само „Налага се помощ“.
Сега навсякъде пишеше: „Отговаря на очакванията“.
Приблизително по същото време повторихме
кръвните изследвания за хранителна непоносимост.
Т Р и
Чувствителността към пшеница беше изчезнала, а

тази към млечни продукти - намаляла до минимум. Това
показваше, че храносмилателната му система работи
по-добре, а имунната вече не е толкова хиперактивна.
• Педиатърът потвърди, че пулсът му се е нормализирал.
СИМПТОМ № 12:
АКАДЕМ ИЧНИ ТРУДНОСТИ
Децата със СфО често са интелигентни - някои о т т я х изклю

чително много - но въпреки това им ат проблеми в училище. По
някои предмети получават оценки на средното или над средно
т о ниво, но по други - не.
Много деца със СДВХ и синдром на Аспергер, например, обик
новено започват с превъзходни вербални умения. Отрано започ
в а т да ч е т а т цели думи. Някои деца с аутизъм сами се научават
да ч е т а т още в най-ранна възраст. Има такива, които изумя
в ат родителите си, като ч е т а т думи о т детските си книжки
едва на 18 месеца!
Други показват забележителни аритметични способности.
С лекота пресм ятат числа наум, но силно се затрудняват с ма
тем атическата логика.
Всички тези деца в началото впечатляват родителите и
учителите си, но към четвърти-пети клас започват да срещат
затруднения при усвояването на информация. Ч е т а т добре, но
не вникват в съдържанието. Учителите им установяват, че не
разбират какво вършат героите и защо се държат по опреде
лен начин. Особено трудни са им прагматичните аспекти на
езика и метафората. Не умеят да правят изводи и заключения.
Ето защо за т я х ч етен ето не е удоволствие и като цяло го из
бягват.
Т Р и
На стан дартн ите тест о в е за интелигентност показват

драстично разминаване между вербалните и невербалните
умения. Нормално е да има малка разлика в двата показателя,
но при някои деца т я е 30, 40, дори 50 точки. Работил съм
с деца, които им ат 150 точки за вербални умения и 70 - за
невербални!
Как е възможно това? Как е възможно едно д ете да се про
явява като гений в дадени области и като умствено изоста
нало - в други?
О тговорът на този въпрос се изплъзва и обърква педаго
зите години наред. Аз ч ета лекции на много преподаватели
и училищни психолози и т е признават, че този феномен ги
озадачава. Не се учудвам, защото досега никога не е имало яс
нота за произхода му.
Отдавна знаем, че нарастващ брой деца със затруднения в
разбирането и м атем атическата логика не умеят да създа
в а т мисловни образи за думите и понятията. Вместо да об
раб отват общия смисъл на представената им информация,
т е о т ч и т а т само части о т ч у то т о или прочетеното.
Причината е липсата на връзка между разбирането (уме
ние на дясното полукълбо) и създаването на образи за думите
(умение на лявото полукълбо). А липсата на такава връзка се
дължи на нарушения синхрон в мозъка. Лявото и дясното по
лукълбо не комуникират правилно.
Списъкът о т симптоми на академичните трудности, ха
рактерни за откъснатите деца, е дълъг, но е т о някои о т
по-често срещаните:
■ Незадоволително устно и писмено изразяване;

■ Недобро разбиране на писмен текст;
■ Незадоволителни умения за писане;
■ Неспособност за организация;
Ч А С Т П Ъ Р В А Ю1
Т Р И
■ Неумение за съсредоточаване;
■ Проблеми с четенето и правописа;
■ Неспособност за следване на инструкции;
■ Липса на концентрация;
■ Затруднения при разбирането на причини и следствия;
■ Затруднения при установяването на последователност;
■ Объркване при представяне на разпокъсана информация;
■ Неразвити социални умения.
СИМПТОМ № 13: СЛАБИ ПОЗНАВАТЕЛНИ

УМЕНИЯ
Повечето хора свързват обучителните и поведенческите

разстройства именно с незадоволителни познавателни (ког-
нитивни) умения. Върху т я х обикновено са съсредоточени
вниманието и тревоги те на родители, педагози и здравни
специалисти.
Причината е, че разглеждат СДВХ преди всичко като про
блем на вниманието, аутизма - като проблем на общуването
и социализацията, дислексията - като проблем с четенето.
Но нещата не с т о я т по този начин. Безспорно липсата
на тези умения е проблем, но не т е са проблемът. Те са само
симптоми на действителния проблем, който е дисбаланс
между лявото и дясното мозъчно полукълбо.
Когнитивните способности са това, което дефинира ед
но дете като уникална личност. Това са уменията, изковава
щи успеха на децата в бъдеще. Те определят начина, по кой
т о д е т е т о ще мисли, учи, разсъждава, взема решения, пла
нира, инициира, изразява емоции, контролира импулсите си,
ще си поставя цели, ще регулира поведението си, ще създава
връзки и ще се ангажира с други висши дейности. Може да се
Т Р И
каже, че т е са шефовете на мозъка - главния изпълнител на

всички функции и операции. Затова познавателните умения
често се разглеждат к ато изпълнителни функции, контро
лирани о т префронталния лоб на фронталния кортекс. Това
е най-сложната част о т мозъка, която се развива най-бавно.
Н есъответстващ ото на въ зрастта поведение, неспособ
н о с т т а за концентрация в училище, проблемите в социално
т о общуване и в завързването на приятелства са все призна
ци, че тази важна ч аст о т мозъка не се развива правилно.
Част о т симптомите са:
■ неуместен смях и кикотене;

■ липса на страх, особено при реална опасност;
■ поемане на рискове;
■ нежелание на д е т е т о да бъде прегръщано или държано;
■ устойчива необичайна или повтаряща се игра;
■ избягване на контакта с очи;
■ предпочитание да играе само;
■ трудно изразяване на нуждите;
■ необуздани жестове;
■ настояване за непроменяне на нещата;
■ трудно общуване с околните;
■ затруднения за поставяне на цели и определяне на приори
тети;
■ слаб емоционален контрол;
■ трудно заучаване, запомняне и концентрация;
■ слаб контрол над моториката;
■ неспособност за контролиране на собствените действия;
■ неспособност за сприятеляване и поддържане на връзки.
Ще забележите, че ч аст о т тези симптоми се срещ ат и

на други места в настоящ ата глава - поредната илюстрация
Т Р и
за взаимовръзката между случващото се в главите на всички от

къснати деца.
Липсата на синхронизация, или т.нар. темпорална кохерент-
ност, между двете мозъчни полукълба и/или в големи области о т
централната нервна система води до откъсване на функциите.
П редставете си огромна зала, пълна с лампи, в която изгарят
различни крушки.
Когато двете полукълба не могат да се свързват и да обменят
информация, мозъкът неминуемо започва да разчита само на ед
но о т тях. Затова способностите, намиращи се в доминиращо
т о полукълбо, изглеждат подсилени. Както вече споменах, това
не означава, че д е т е т о е с мозъчно увреждане - просто работа
т а на едното полукълбо е твърде бърза, а на другото - прекалено
бавна. Това е възможно да се коригира. Залата отново може да
грейне.
За да бъде корекцията трайна обаче, трябва да се реши основ
ната причина(и) за проблема. Това е зона на много противоречия
и тъкмо на нея предстои да се спрем.
* С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : Vat)и и П о л
УДИВИТЕЛЕН НАПРЕДЪК САМО ЗА6 МЕСЕЦА
Роби беше на 3 годинки и половина, а братчетому Поя -

едва на 16 месеца. Родителите им ме потърсиха, след като
и двете момченца са диагностицирани с тежък аутизъм.
Майка им, Реджина - спортен физиотерапевт - бе вземала
всякакви предпазни мерки от момента на планиране
на бременностите до ражданията, които протекли
нормално. Бебетата не са ваксинирани, семейството
се храни с органични продукти. Въпреки всичко двамата
със съпруга и почти от самото начало забелязват,
че нещо с децата не е наред.
Т Р и
И двете момчета закъсняват с достигането на важни

етапи в развитието. Роби започва да пълзи и да ходи
късно. Косато се срещнахме, изобщо не говореше. Пол пък
не умееше нито да пълзи, нито да ходи и само се плъзгаше
седалищно.
Симптомите на Пол бяха по-тежки. Пищеше
пронизително всеки път, щом го приближеше друг
човек, освен родителите му, а когато бе недоволен, се
отскубваше от обятията на майка си. Седеше и биеше
главата си в пода без всякаква реакция за болка, което
още повече плашеше родителите му. Роби изпълняваше
прости указания, но не умееше да се изразява и като
чели не съзнаваше случващото се около него. И
чувствителността му към звук. и допир бе понижена.
Тези и други симптоми сочеха, че и двете момчета са със
забавено развитие в дясното полукълбо. Изследванията
на урина и кръв потвърдиха наличието на редица
хранителни непоносимости, както и дефицит на
витамини, аминокиселини и минерали.
Създадохме програма за упражнения и сензорна
стимулация за двете момчета съобразно
индивидуалните дисбаланси. Обърнахме внимание
и на хранителните проблеми, като ги поставихме на
подходяща диета и добавки. Пол въпреки по-тежките си
артистични симптоми откликна по-бързо благодарение
на по-ранната си възраст. Само след шест месеца той
можеше да застане на батут, смееше се, рецитираше
азбуката и за първи път се разпознаваше в огледалото.
По същото време Роби вече говореше и се изразяваше,
Makap да му бе нужно повече време, за да достигне
обичайното развитие за възрастта си. И двете момчета
бяха на път да заживеят нормално детство.
ч а с т п ъ р в а ! 105
Ч Е Т И Р И
4
Каква е п р и ч и н а т а
за всичко т о в а ?
Да спрем да объркваме нещата
Ако т я л о т о на едно д е т е е в лоша форма, какво да кажем за мозъка,

прикрепен към него?
д - р Д ж е й н Х и й л и
ъпросите, които винаги ми задават родители и педа
В гози, са: „Защо? Защо има толкова много деца с аутизъм

и СДВХ? Защо класните стаи са пълни с деца, приема
щи медикаменти? Защо д е т е т о ми среща такива проблеми в
училище? Защо това се случва с м оето дете?“
О тговорът на тези въпроси невинаги е лесен, не защото
нямам обяснение - всъщност имам, а поради ширещото се
объркване и заблуди относно природата на детските невро
логични разстройства. Това, за съжаление, само допълва т р е
вож н остта и отчаян и ето на всички добронамерени хора,
опитващи се да се справят с тези проблеми у дома и в учили
Ч Е Т И Р И
ще. Ешо защо тази глава е толкова важна. Можете да използ

вате моята Програма за баланс на мозъка в домашни условия
и да постигнете забележимо, дори изключително подобрение
при д е т е т о си, но р е зу л т ат и т е няма да са трайни, ако не
разберете кое според нас причинява нарушенията в мозъчния
баланс и не положите необходимите усилия да го коригирате,
особено ако планирате да имате други деца. След 20 години на
учни изследвания и работа с деца с ментални нарушения мога
без колебание да заявя, че основната причина за огромна част
о т проблемите, наблюдавани днес, се о ткр и ват в близост до
дома. Става въпрос не само за токсините, на които всекиднев
но сме изложени, но и за начина, по който сме избрали да жи
веем и да отглеждаме децата си. А именно, за околната среда.
Много о т тъ й наречените специалисти се о п и т в ат да ни
убедят, че увеличаването на случаите на аутизъм и СДВХ се
драматизира твърде много. Те твъ рдят, че нарастването им
е само привидно поради по-точното и ранно диагностицира
не. В то ва може и да има известна доза истина, но въпреки
всичко не е разумно обяснение. През последните години бяха
публикувани две мащабни проучвания върху аутизма, които,
надявам се, най-сетне да заглушат тези аргументации.
В едното о т т я х учени о т Университета „Йейл“ анализи
р а т близо 5 милиона акта за раждане и 20 000 картона о т Де
партамента за услуги на граждани с проблеми в развитието в
Калифорния и ст и га т до заключение, че този аргумент в най-
добрия случай обяснява по-малко о т половината о т днешното
увеличение. По думите им около 25% о т нарастването може
да се отдаде на повишена диагностичната точн ост, т.е. де
ца, които преди 10 години биха били диагностицирани с ум
ствено изоставане, днес получават едновременно диагноза ум
ствено изоставане и аутизъм. Други 15% могат да се о тд ад ат
на повишеното диагностициране вследствие на по-широката
Ч Е Т И Р И
обществена информираност. Около 4% се дължат на т.нар.

географски клъстери, което накратко ще рече, че високият
процент диагнози в дадена общност води до повече изследва
ния, а т е о т своя страна - до още повече диагнози (въпреки
че има и други фактори за образуването на клъстери). Това
прави общо 44%. Според авто р и те още 10% могат да бъдат
отдадени на по-високия риск о т аутизъм поради покачване
т о на средната възраст на родителите, въпреки че помоему
това е външен фактор. И пак се получават едва 54%. Учените
нямат обяснение какво стои зад останалите 46% о т ръста
на тези заболявания.
Независимо на коя страна в спора сме никой не може да о т
рече, че 46% са много. Когато погледнем всички изследвания
и успеем да си обясним едва половината о т главоломното
нарастване на случаите с по-добра информираност и диаг
ностични практики, единственото заключение може да е, че
останалата половина са резултат о т действително увели
чаване на броя нови случаи. Според критериите на мнозина,
включително и моите, това си е епидемия.
Следващите доказателства идват о т едно о т най-задъл-
бочените проучвания за аутизма, проведени в САЩ. Учени о т
Калифорнийския университет в Дейвис установяват 800%
увеличение на броя деца, диагностицирани с аутизъм, в рам
ките на 16 години. Заключението им е, че промените в ди
агностичните критерии, включването на по-леките случаи
и по-ранната възраст на поставяне на диагнозата могат да
обяснят не повече о т 50% о т това нарастване.
И аз, като много водещи учени, смятам, че тези изследва
ния отразяват реалността, пред която сме изправени днес.
Не споря, че сега се диагностицират много случаи на пробле
ми в развитието, които вероятно щяха да о стан ат незабе
лязани, ако не бяха широката обществена информираност и
Ч Е Т И Р И
усъвършенстваните диагностични средства. Не можем обаче

да си затворим очите пред факта, че се о тк р и ват още тол
кова напълно нови случаи. Дори да са само половината - 400%
увеличение е много. Учените о т Университета в Дейвис го на
ричат повод за „сериозна тревога по отношение на общ ест
веното здраве и образованието“. Напълно съм съгласен с тях.
Според някои колеги тези проблеми и по-конкретно - ау-
ти зм ъ т - са изцяло генетично предопределени. Твърдението
е неприемливо, тъй като, както ще потвърди всеки учен, ге
нетичните проблеми не показват подобни взривни увеличе
ния. Наблюдаваме прекалено бързо и специфично нарастване
на броя случаи.
Въпреки всичко едно известно - печално известно, бих ка
зал - изследване о т 1977 г. успя да разпространи схващането,
че аутизмът е наследствен. Това проучване, което бе хилядо-
кратно цитирано, включва 11 двойки еднояйчни и 10 двойки
двуяйчни близнаци, при които едното о т двете деца е диагно
стицирано с аутизъм. Учените установяват, че вероятност
т а и другото да развие аутизъм е значителна при еднояйчни-
т е, но сравнително ниска при двуяйчните близнаци. Следват
още няколко изследвания с подобен малък брой участници,
потвърждаващи, че в ер о я т н о ст т а другият еднояйчен близ
нак да бъде диагностициран с аутизъм варира о т 60 до 95%.
Въпреки очевидните ограничения на тези изследвания, т е ус
пяват да увековечат идеята, че аутизмът на практика е 100%
генетично заболяване.
Друго генетично твърдение се позовава на многобройни из
следвания, показващи, че над 50% о т децата със СДВХ и други
невроповеденчески разстройства о тго вар ят и на официал
ните медицински критерии за една или повече други психи
атрични дисфункции к ато разстройства на настроението,
тревож ност, затруднения на обучението и поведението. В
Ч Е Т И Р И
този случай специалистите теоретизират, че нарушенията се

дължат на сходни генетични мутации, въпреки че нямат дока
зателства за това. Генетичната теория, мисля, беше оконча
телно сразена през юли 2011 г. о т друго изследване върху близна
ци, само че по-мащабно и по-добре контролирано. Проведено о т
екип на Медицинския факултет на Станфордския университет
и обхващащо 192 двойки еднояйчни и двуяйчни близнаци, т о
недвусмислено доказва, че що се отнася до аутизма, външните
фактори са с по-голямо значение о т генетиката. Както може да
се очаква о т предишните изследвания, автори те установяват,
че ако единият о т двойката еднояйчни близнаци страда о т
аутизъм, съществува вероятност диагнозата да се потвърди
и при другия. Само че наблюдават и нещо неочаквано: вероят
н о с т т а за подобно събитие при двуяйчните близнаци е по-висо
ка, отколкото при еднояйчните, а това не може да се обоснове
с генетично предразположение. Единственото обяснение е, че
състоянието се влияе и о т заобикалящата среда. Двуяйчните
близнаци нямат еднаква ДНК, но практически живеят в едни и
същи условия. При статистическия анализ учените констати
рат, че външните фактори са отговорни за над половината о т
риска за аутизъм. Влиянието на гените върху този риск се оце
нява на около 40%, а това на заобикалящата среда - на 60%.
Това е едно о т най-сериозните изследвания до момента, раз
криващо ролята на заобикалящата среда върху развиващия се
ум и показва по-задълбочен анализ о т предишните изследвания,
ф а к т ъ т , че не във всички случаи еднояйчните близнаци разви
в а т еднакво аутизъм, демонстрира, че е налице и друг, негенти-
чен фактор. Така например едно по-ранно скандинавско изслед
ване о т 1989 г. установява много висока степен на еднаква забо-
ляемост (91%) сред еднояйчните близнаци, но учените отбеляз
ват, че всички т е са били еднакво изложени на силен стрес при
вътреутробното си развитие и са показали високи стойности
Ч Е Т И Р И
на т е с т о в е т е за стрес след раждането - два рискови фактора,

които днес са ни добре известни.
Новите изследвания с близнаци разкриват, че сами по себе си
гените не могат да променят здравия п ъ т на развитие на ума.
Генетиката обаче играе известна роля. Всичко това разкрива,
че проблемът не се поражда пряко о т гените, а о т т я х н о т о
изражение, т.е., о т начина, по който се включват или изключ
ват, усилват или отслабват в решаващи периоди о т мозъчно
т о развитие. Това се нарича enmenemuka.
НОВИЯТ КОД НА ЕПИГЕНЕТИКАТА
Науката генетика извървя дълъг п ъ т през последните 100 го

дини. Преди смятахме, че гените са нашата съдба - със съща
т а сигурност, с която знаем, че родителите с кафяви очи ще
и м ат деца с кафяви очи. Вярвахме, че гените не могат да се
променят или да се модифицират. Това схващане накара много
хора да с м я т а т , че ако в рода им има сърдечни заболявания,
т о т е също ще заболеят. Вече знаем, че генетиката не предо
пределя съдбата ни в такава степен, каквато предполагахме.
Стига да нямате някой рядък генетичен маркер за шепа специ
фични заболявания, начинът ви на ж ивот ще окаже по-голямо
влияние върху съдбата ви о т гените. Това е т.нар. епигнети-
чен ефект. За разлика о т ДНК - схемата на живота, която не
може да се промени - у ч а с т т а на гените може. Именно то ва
според новите проучвания се случва в развиващия се детски ум.
Епигенетиката показва, че проявлението на гените в начални
т е етапи о т живота става по различен начин в зависимост о т
преживяванията и условията. Представете си, че ДНК е пиано
то, а гените - клавишите. Епигенетиката определя кога и кой
клавиш ще бъде нати сн ат - дали мозъкът ще се развие в съ
Ч Е Т И Р И
вършена хармония или т я ще бъде нарушена о т някой епигене-

тичен ефект. Предразположението към заболявания например,
независимо дали става въпрос за сърдечни заболявания, диабет,
СДВХ или аутизъм, е епигенетичен ефект. Можете да наследи
т е склонността, но то ва не е неизбежна съдба. Не е задължи
телно да се случи. Това не значи, че ако ст е със СДВХ, д е т е т о ви
също ще го развие. Н ито че ако едното ви д ете има аутизъм,
това очаква и останалите. Означава обаче, че ако е налице на
бор о т рискови фактори, способни да повлияят на генетично
т о изражение, рискът д е т е т о ви да има проблем в развитието
се повишава. И това важи за Bcmku.
ЕФЕКТИТЕ ОТ СЪВРЕМЕННИЯ НАЧИН

НА Ж ИВОТ
Убеден съм - и за това има множество доказателства - че епи

демичното нарастване на невроповеденческите и невроакаде-
мичните разстройства е резултат о т негативните влияния
в заобикалящата ни среда, а именно, множеството практики,
съставляващи типичния съвременен начин на живот в Амери
ка. Това лесно се вижда в светлината на обществените проме
ни, настъпили в САЩ, през последните 10-20 години. Налице
са фактори като нездравословни навици на родителите, късни
бракове, водещи до късно раждане (особено първо), здравослов
ното състояние на майката през бременността, травматични
бременности, драстичното увеличение на случаите на раждане
с цезарово сечение, токсините в атмосферата, времето, кое
т о децата прекарват седнали пред компютъра и телевизора,
както и деликатната тем а за родителството о т разстояние.
Трябва обаче ясно да се разбере, че няма нито един конкретен
рисков фактор, който да предопредели, че д е т е т о ви ще бъ
Ч Е Т И Р И
де диагностицирано с аутизъм, СДВХ, обсесивно-компулсивно

разстройство или друго състояние, попадащо под шапката
на синдрома на функционалното откъсване. Рискът по-ско
ро се натрупва. О п и т ъ т ни показва, че е нужна комбинация
о т няколко рискови фактора, за да се породи епигенетичният
ефект, който ще включи или изключи определен ген или група
гени, влияещи на развиващия се мозък.
Имайте предвид, че мозъкът на новороденото не е умалено
копие на този при възрастния човек. Развиващият се мозък е
много по-уязвим за токсичните химикали и другите фактори
о т околната среда в сравнение със зрелия. Това важи с особена
сила за периода на вътреутробното развитие. Тъй като слож
н о с т т а на мозъка нараства в резултат о т взаимодействието
с околната среда, всяко негативно влияние на ранен етап може
да продължи през различни фази о т развитието му. Плацента
т а осигурява защитна преграда пред някои вредни фактори,
но не пред всички.
Когато бъде засегната мозъчната функция, другите систе
ми, контролирани или регулирани о т мозъка, също стр ад ат.
Децата със СфО често им ат проблеми с храносмилателната,
имунната и ендокринната система, а проучванията сочат,
че същото важи в много случаи и за родителите им. Всичко,
известно ни за външните фактори, допринасящи за СфО, по
казва, че здравето на майката и бащ ата преди зачеването,
както и това на майката по време на бременността, играят
значителна роля за риска о т нарушаване на мозъчния баланс
при д е т е т о . Външните фактори, които могат да повлияят
на предаването и изражението на гените, се т р у п а т през це
лия живот.
Влиянието на заобикалящата среда върху разви ти ето на
здравите деца е важна тема. Националната академия на нау
ки те започна да привлича внимание върху проблема преди 10
Ч Е Т И Р И
години, като публично заяви, че ф акторите о т заобикалящата

среда (т.нар. външни фактори) допринасят за неврологичните
разстройства на развитието в детска възраст. И под такива
фактори се разбират не само токсичните химикали, но и здра
вословните навици и начинът на живот на двамата родители.
О т първото издание на „Откъснати деца“ през 2009 г. насам
бяха проведени десетки нови изследвания, показващи, че връз
ката между тези практики и различните форми на детските
неврологични заболявания е съвсем реална. Неотдавна прес
тиж н ото научно списание JAMA, издание на Американската ме
дицинска асоциация, публикува изследване, показващо, че външ
ните фактори са много по-важни, отколкото редица учени ни
убеждават. А вторите анализират медицинските картони на
над 2 милиона шведски деца и заключават, че генетиката може
да обясни едва 50% о т общо 14 516 случая на аутизъм. О ста
налите 50% се отд ават на външни фактори, като усложнения
при раждането, социално-икономически статус, здравословно
състояние и начин на ж ивот на родителите.
КОИ ВЪНШ НИ ФАКТОРИ ОКАЗВАТ

НАЙ-ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ?
Известни са ни десетки външни фактори, свързани с невроло

гичните разстройства, наблюдавани днес при децата. К ато
родители на д ете със затруднено развитие вие също трябва
да се запознаете с т я х - не за да тъ р си те вина, а за да предпази
т е, доколкото е възможно, здравето на семейството и децата
си. Описах тези о ткр и ти я най-подробно в книгата си: Аутиз-
мът: Научната истина за превенцията, диагностицирането
и лечението на разстройствата от аутистичния cnekmbp и
ролята на родителите. По-долу ще намерите основните фак-
Ч Е Т И Р И
mopu, koumo според науката 6 момента увеличават риска о т

неврологично разстройство на развитието. По-задълбочено
обяснение можете да потърсите в споменатата книга.
По-висока възраст на родителите при зачеването. Из

следванията сочат, че колкото по-възрастни са родителите
към момента на зачеване, толкова по-голяма е опасността
д е т е т о след време да бъде диагностицирано с аутизъм, СД-
ВХ или друго разстройство о т спектъра на СфО. И не става
въпрос само за въ зр астта на майката. Според новите про
учвания въ зрастта и здравословното състояние на бащата
може да са още по-голям рисков фактор. А за каква възраст
говорим? Единадесет изследвания, занимаващи се с майчина
т а възраст и аутизма, установяват, че рискът о т това раз
стройство нараства с 50% след 35-годишна възраст, въпре
ки че едно проучване о т 2014 г., обхващащо над 417 000 живи
раждания определя за граница 30 години. Що се отнася до мъ
жете, к ато се усреднят сто й н о сти те о т всички изследва
ния по въпроса, се оказва, че рискът да им ат д ете с аутизъм
е с 50% по-висок след 40 години и двойно по-висок - след 50.
Нарушен мозъчен баланс при единия или двамата ро

дители. Тук се намесва генетиката. Р одителят с наруше
ние на мозъчния баланс представлява много по-голям риск за
развитието на дисбаланс у д е т е т о о т родител без подобно
нарушение. Рискът е още по-висок, ако и двамата родители
са с нарушение на баланса. Няма съмнение, че симптомите,
наблюдавани при децата със СфО, се предават о т поколение
на поколение. Редица проучвания недвусмислено показват, че
при братя и сестри аутизмът се среща приблизително 15 до
30 пъти по-често о т средното за населението. Наличието на
едно дете аутист в семейството означава 1 към 500 вероят-
Ч Е Т И Р И
ност за аутизъм при второто. Ако имате две деца с аутизъм,

опасността и т р е т о т о да развие разстройството е 1 към 3.
Хранителен режим на бъдещите родители. Не е нужно

богато въображение, за да проумеем важното значение на хра
ната за нормалното протичане на бременността. Повечето
хора обаче не осъзнават колко далеч могат да сти гн ат ефек
т и т е о т непълноценното хранене. Това е един о т основните
начини, по които епигенетиката променя изражението на ге
ните. Това важи както за мъжете, така и за жените. Няколко
изследвания показват, че неподходящите диети могат да про
менят гените и да ги предадат на бъдните поколения, дори т е
да не възприемат същия начин на хранене.
С тр есъ т при родителите. Науката вече знае, че майчини

я т стрес през време на бременността носи риск за мозъчното
развитие на плода. При деца с неврологични разстройства на
разви ти ето нерядко се установяват високи нива на корти-
зола, както и у т ех н и т е майки. Това е признак на хроничен
стрес. Неотдавна се появиха доказателства, че стр есъ т при
бащите също може да повлияе на мозъчното развитие на бебе
то. Изследвания в Университета на Пенсилвания установиха,
че ст р е с ъ т при бащите, дори да е възникнал в д е т с т в о т о ,
може да остави трайни следи в спермата, които да повлияят
на стресовата реакция на децата и риска им о т неврологични
разстройства на развитието.
Наднормено тегло на родителите. Изследване, публику

вано в научното списание Pediatrics, разкрива, че рискът о т
развиване на аутизъм е с 67% по-висок при децата на жени със
затлъстяване, отколкото при тези с нормално тегло. Веро
я т н о с т т а о т забавяне на развитието в други направления е
Ч Е Т И Р И
2 пъти по-висока. И отново не става въпрос само за майките.

Едно ново пилотно проучване, публикувано в същото издание,
показва, че мъжете със затлъстяване удвояват риска о т аути-
зъм или синдром на Аспергер при децата си, въпреки че като
цяло този риск е относително нисък.
Дефицит на витамин D при р оди тел и те. Изглежда, съ

ществува връзка между недоимъка на витамин D и увеличаване
т о на случаите на поне едно о т състоянията на нарушен мозъ
чен баланс, а именно - аутизма. Дефицитът на витамин D при
родителите преди зачеването се оказва основен рисков фактор
за аутизма според мащабно проучване научени о т Медицинския
ф акултет на Харвардския университет, Д етската болница в
Бостън и Болницата „Маклийн“ в Белмонт, Масачузетс. Според
авто р и те някой ден обогатяването на хранителния режим с
витамин D преди зачеване може да изиграе значителна роля за
редуциране на риска о т раждането на деца с аутизъм.
Фамилна анамнеза за психични заболявания. Няколко из

следвания показват сходен риск при родители с анамнеза за пси
хични заболявания относно развиването на подобни разстрой
ства, включително аутизъм, афективно разстройство, бипо-
лярно разстройство, шизофрения психоза и други, при децата.
Здравословно състояние на бъдещ ата майка. Изслед

ванията сочат, че физическото и психичното състояние на
бременната жена в миналото и настоящето, както и нейната
физическа активност, хранителни навици, сън и стрес могат
да повлияят поведението и интелектуалния капацитет на де
т е т о й. Всичко, което влияе негативно на хормоналните нива и
автономната, имунната и нервната система на бъдещата май
ка, може да се отрази неблагоприятно и на развиващия се плод.
Ч Е Т И Р И
Тук се включваш токсини, непълноценно хранене, алкохол,

наркотици, прием на медикаменти по време на бременност
та, тютюнопушене. Екип о т учени, анализирал медицински
т е картони на 300 хиперактивни и 300 деца без проблеми в
развитието, установява, че по време на бременността май
ките на децата със СДВХ са били по-възрастни, като цяло в
по-лошо здравословно състояние, имали са по-високи нива на
токсини в кръвта, раждали са за първи п ъ т и са претърпели
по-дълго раждане (над 13 часа) в сравнение с другите. Често
са имали и по-високо артериално налягане през бременност
та. Други здравословни проблеми, свързани с повишения риск
о т неврологично разстройство на д етск о то развитие, са
цъолиакията, диабет ти п 1, ревматоидният а р т р и т и т.н.
Хронично възпаление и и м у н и т ет на майката. Хро

ничните възпаления, дори при о т съ ст в и ет о на автоимун-
но заболяване, могат да създадат враждебна среда за плода.
Изследванията показват, че при ч аст о т децата с аути-
зъм и при тех н и те майки има високи нива на възпалителни
имунни антитела, които според учените преминават през
плацентната бариера о т майката към плода и повлияват
развиващия се мозък. Доказателства за то ва намираме и в
изследванията, показващи определени антитела, които се
откриват само при майки на деца с аутизъм, но не и при дру
гите.
Повишени хормонални нива. Половите хормони тестос-

терон и естроген са особено активни през бременността
и изследванията разкриват корелация между аномалиите в
тех н и те нива по време на вътреутробното и неонатално-
т о развитие и повишения риск о т аутизъм и СДВХ. Преди
няколко години британско проучване установи високи нива
Ч Е Т И Р И
на mecmocmepoH 6 амниошичната теч н о ст при майки, чиито

деца впоследствие развиват аутизъм.
Ползата да си момиче
Няма спор, че аутизмът и СДВХ засягат 4 пъти по-често

момчета, отколкото момичета, а една статия от 2014 г.,
публикувана в Am erican Journal o f Hum an Genetics, обяснява
на какво се дължи това. Момчетата са много по-уязвими за
генетични мутации от момичетата. Екипът учени изследва ДНК
проби от над 16 0 0 0 души и установява, че момичетата трябва
да наследят по-голям брой и по-изразени генетични мутации,
за да развият нарушен мозъчен баланс. „Това е сериозен
аргумент в подкрепа на твърдението, че жените са защитени
от аутизъм и забавено развитие и са нужни по-голямо
натоварване с мутации и повече на брой тежки мутации, за
да се премине критичният праг - пояснява Еван Ейхлър от
Вашингтонския университет в Сиатъл. - Мъжете, от друга
страна, са, образно казано, миньорски канарчета, и далеч
не са тъй устойчиви."
Изследването потвърждава механизма, но причината остава
неизяснена. По мое мнение обаче, без съмнение, става дума
за комбинация от външни, хормонални и времеви фактори.
Дефицит на щ итовидната жлеза. Бременните, чиито

щитовидни жлези произвеждат твърде малко тиреоидни хор
мони, са с почти 4 пъти по-висок риск за раждане на д ете с
аутизъм в сравнение със здравите. Това показва изследване при
4039 жени и деца в Холандия. Учените установяват, че освен
това децата с аутизъм показват no-явни симптоми, ако май
ката е страдала о т сериозен дефицит на Т4 (тироксин).
Ч Е Т И Р И
Лекарствен прием по време на брем енността. Бремен

ните, приемали медикаменти или боледували често, за да се
наложи лекарствена терапия, трябва да се консултират с ле
кар за продължителността или промяната в терапията. На
практика всички лекарствени средства изискват преценка на
риска спрямо ползата, особено когато се има предвид здраве
т о на плода. Съществуват поне 5 типа лекарства, отпускани
със и без рецепта, повишащи риска о т нарушаване на мозъч
ния баланс при бъдещото дете - популярното болкоуспокоява-
що ацетаминофен (парацетамол); медикаменти за индуциране
на раждането; антидепресанти; лекарства срещу епилепсия и
тревожност; талидомид, който понастоящем се използва за
лечение на болестта на Крон, възпалени черва и множествен
миелом, форма на рак на кръвта.
Заболявания през бременността. О тличното физическо

здраве преди зачеването помага за намаляването на риска о т
заболяване през бременността, което би могло да се отрази и
на плода. При анализа на картоните на 66 445 жени, включени
в изследването Nurses' Health Study //, учените откриват връз
ка между усложненията през бременността и повишения риск
о т аутизъм, синдром на Аспергер и первазивно разстройство
на развитието. Сред въпросните усложнения са гестационен
диабет, прееклампсия, грип и други инфекции, рубеола, висока
температура и тежка форма на сутрешно гадене и повръщане
(hyperemesis gravidarum).
Травматично раждане. Учени о т ф акултета по общ ест

вено здраве на Харвардския университет анализират 40 из
следвания, занимаващи се с 50 различни проблема, свързани с
раждането, за които се подозира, че повишават риска о т
аутизъм. Част о т т я х са потвърдени, други - опровергани.
Ч Е Т И Р И
Успокояващото е, че нито едно усложнение по време на раж

дането не може само по себе си да доведе до аутизъм. Това и
други проучвания откриват връзка между следните събития
и нарушения мозъчен баланс:
■ преждевременно раждане;
■ цезарово сечение;
■ седалищно предлежание;
■ ниско тегло при раждане;
■ малки за гестационната възраст размери на плода;
■ фетален дистрес;
■ продължително раждане;
■ усложнения с пъпната връв;
■ кислородна депривация.
Тютюнопушене - активно и пасивно. Още една причина

да не пушите и да с т о и т е далеч о т пушачи! Налице са ясно
документирани доказателства, че излагането на плода на
влиянието на токсините в тю тю н а е свързано с развитие
т о на аутизъм и СДВХ.
Замърсители на околната среда. Изкуствените химика

ли са толкова сериозна заплаха за децата по света, че двама
учени неотдавна ги определиха к ат о пандемия. „Най-голя-
м ата ни тревога е, че децата по целия свят са изложени на
незнайни токсични химични вещества, които тихомълком
подкопават интелекта им, смущават поведението им, осуе
т я в а т бъдещите им постижения и вредят на общ еството“,
коментират д-р Филип Гранджийн и д-р Филип Ландриган в
популярното си изследване о т 2014 г., публикувано в Lancet
Neurolog}'. Учените ц и ти р ат дузина вредни влияния, свързани
с невроповеденчески разстройства в развитието, и заявя-
Ч Е Т И Р И
ват, че предстои да бъдат „открити още повече невроток-

сини“. Представям ви 12 о т тях:
■ Хлорпирифос и други органофосфати, които приемаме,

консумирайки храни, пръскани с тях, пиейки вода, в която
т е са попаднали, и дишайки замърсен с т я х въздух.
■ Полибромидни дифенилови етери (PBDE) - забавители на
горенето, широко използвани в строителните материали,
електрониката, мебелите, м атраците, текстила, ав т о
мобилите, самолетите, пластмасите и в праха.
■ Полихлорирани бифенили (РСВ), използвани в изолациите
на сградите за предотвратяване на пожари, както и в ан
тифриза.
■ DDT/DDE - макар и вече забранени в САЩ, т е все още се о т
криват във вносни плодове и зеленчуци, както и в почвите
и водите в цялата страна.
■ Тетрахлоретилен - популярен разтворител, използван в
химическото чистене.
■ Толуен - употребяван за повишаване на октановото чис
ло на горивата, както и за производството на найлони и
пластмаси.
■ MuBak - открива се в отпадъчните газове, които попадат
във водите и се акумулира в рибата, която консумираме;
■ Олово - продължават дебатите за безопасната граница на
концентрация. През 1970 г. се смяташе, че т я е 60 микро-
грама на децилитър кръв. Днес т я се определя к ат о 10
микрограма на децилитър.;
■ Манган, използван за производството на кутийките за
безалкохолни напитки и неръждама стомана с цел предот
вратяване на корозията.
■ Арсен, ползван като бронзиращ агент в козм етиката и в
производството на пиротехника и пестициди.
Ч Е Т И Р И
■ Етанол - рисковете о т алкохолната консумация през вре

ме на бременност са отдавна известни.
■ флуор. Не изпадайте в паника - съществуват потвърдени
ползи о т флуора по отношение превенцията на кариес и
подпомагането на скелетния растеж, но само в малки дози.
Според Ландриган и Гранджийн, в САЩ няма проблем с пре
комерното излагане на флуор, за разлика о т други страни,
като Китай например.
Заложете на натуралното
Най-важното, което бременната може да направи, за да

предпази бебето си от пестицидите в храната, е да консумира
органични продукти. Според д-р Филип Ландриган, водещ
специалист по токсините в околната среда, това може да
намали вредните влияния с от 80 до 90%. Той отбелязва,
че към момента на пазара има около 45 органофосфатни
пестицида, повечето от които биха могли да навредят
на развиващата се нервна система.
• СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: С аван а

ОТ ОБУЧИТЕЛНИ ТРУДНОСТИ ДО ПОЧЕТНА ГРАМОТА
Савана се ражда без затруднения и е дете мечта -

с идеални o6mcku и поведение, благодарение на които
родителите й могат спокойно да я водят дори в
изискани ресторанти. На около eogunka обаче пада и
получава леко мозъчно сътресение по думите на лекаря.
Първият сериозен сигнал, че нещо не е наред, идва
в първи 1глас, когато се оказва, че изостава от
Ч Е Т И Р И
• съучениците си. Не се държи зле и не показва признаци

на САВХ. така че учителката препоръчала да я
изследват за обучителни трудности. Установено е
нарушение в преработката на сетивна информация.
Емоционалното й състояние рязко се влошава. Често
плаче и се превръща в „трудно дете“у дома. Няма
приятели и постоянно моли да си остане вкъщи,
вместо да ходи на училище. Оценките й са под
средното. През сълзи повтаря, че се чувства „глупава“.
Страданието и кара родителите й да потърсят
помощ от Програмата за баланс на мозъка.
При обследването на Савана се установи,
че обучителните й трудности са вследствие
от липсата на ранно развитие в лявото мозъчно
полукълбо. Възможно бе това да се дължи на падането,
тъй като то се бе случило точно във възрастта,
в която развитието е фокусирано в лявото полукълбо.
Успокоихме родителите й, че проблемът е напълно
решим.
Те я включиха в Програмата за балансиране на
мозъка и я записаха в домашна форма на обучение.
Променихме хранителния и режим, назначихме й
специални добавки и разработихме упражнения,
насочени към стимулирането на лявото полукълбо.
Само няколко седмици по-късно тя вече твърдеше, че се
чувства по-добре. Имаше повече енергия и постепенно
излизаше от черупката си. А най-хубавото бе,
че отново се усмихваше. С течение на Програмата
академичните и способности и скоростта
на преработване на информация също се подобриха.
Аевет месеца след успешното завършване
на Програмата получих съобщение от майка и. Савана
124 Ч А С Т II Ъ Р В А
Ч Е Т И Р И
бе получила nokaua за национален конкурс

за естествена красота и таланти. И беше спечелила!
Самочувствието вече не беше проблем. Ала черешката
на тортата бяха академичните и социалните й
успехи. Лнес Савана е отличничка в прогимназията
и обича да излиза с приятели, да играе голф.
Най-хубавото, споделя майка й, е, че „излъчва чувство
• на гордост“.
ПРОБЛЕМЪТ СЪС ЗАСЕДНАЛИЯ НАЧИН

НА Ж ИВОТ
Ако се разходите 6 кой да е квартал късно следобед, най-веро

ятн о ще видите най-различни неща - дървета, автомобили,
къщи, тротоари... но съвсем малко играещи навън деца. Къде
са останалите? Вътре - пред телевизора, компютърните иг
ри или с таб л ет в ръка. А това е може би най-лошото, което
може да се причини на развиващия се детски мозък.
При днешните млади хора се наблюдава най-лошата физи
ческа форма и най-висок процент затлъстяване в цялата ни
история. Проблемът е толкова сериозен, като цяло, че през
1989 г. се наложи американската армия да облекчи физически
т е изисквания за основната тренировъчна подготовка. „Мла
дите хора, постъпващи днес в армията, са прекарвали повече
време пред телевизора, отколкото на тенис корта или игри
щ ето за софтбол“ - заяви официален представител по онова
време. А това беше преди цели 25 години!
О тто гава положението се е влошило, както е видно о т
другата епидемия, застрашаваща здравето на американски
т е деца - затлъстяването. В момента т е са не само в най-
лошата физическа форма в целия свят, но са и най-дебели.
Ч Е Т И Р И
Учените о т ч и т а т , че о т 80-те години на XX век насам де

цата спортуват все по-малко и все по-често са с наднормено
тегло. Забелязва се пряка корелация между намаляването на
физическата активност и увеличаването на процента т е
лесни мазнини, особено през последното десетилетие. Нес-
лучайно о т 10 години насам се забелязва най-острото пови
шаване на процента деца с тежки поведенчески проблеми,
незадоволителни социални умения, обучителни трудности,
дефицит на вниманието и подложени на терапия Риталин
и други лекарства, предписвани при психични нарушения. В
същ ото време учителите съобщават, че концентрацията
на учениците отслабва, поведението им в класната стая се
влошава, а уменията за обработка на информация се забавят.
З атл ъ стяван ето е също толкова опасно за развиващия
се мозък, колкото обездвижването. Като начало, и двете се
свързват с понижена мускулна маса и тонус, особено на голе
м ите постурални мускули, отговорни за правилната стойка
и походка. Пониженият мускулен тонус на свой ред е пряко
свързан с намалената стимулация на мозъка, особено на вис
ш ите центрове за учене и мислене.
Освен това учените в Торонто установяват, че мозъкът
на деца, редовно приемащи храни с високо съдържание на маз
нини, не получават достатъчно глюкоза - иначе казано, хра
ната за мозъка. В резултат на това изследването установява
нарушена памет и отслабена концентрация. Все едно мазни
ната блокира глюкозния транспорт към мозъка и го обрича
на глад, поясняват авторите. Те се опасяват, че поради тази
причина ще се стигне до трайно увреждане на развиващите
се мозъчни връзки.
Най-тъжното о т всичко е, че то ва не е непременно по ви
на на децата. Проблемът всъщност е на цялото семейство.
Ч Е Т И Р И
КОЙ ВЪЗПИТАВА ДЕЦАТА НИ?
Това, което ще кажа, неминуемо ще породи противоречие,

но въпреки то ва ще го споделя. Убеден съм, (и имам доказа
тел ства в подкрепа на твърдението си), че съвременните
тенденции в родителството, несъзнателно и неволно о т
страна на родителите, също са отговорни за проблемите,
наблюдавани при децата днес.
Повечето деца, при които впоследствие се установява
неврологично нарушение, започват живота си (и мозъчното
си развитие) под грижите на друг човек, защ ото майка им
или баща им работят. Родителството се превръща във в т о
ростепенна дейност, или както аз го наричам, родителство
„на лунна светлина“.
Поради необходимостта или стремежа да поддържат две
кариери, съвременните родители не прекарват толкова вре
ме с децата си, колкото преди. Заради времевите ограниче
ния т е не разговарят достатъчно с децата си, ни то им ат
възможност просто да прекарват време заедно.
Безкрайно важ ната връзка между майката и д е т е т о се
оказва споделена с външен, т р е т и човек. Неотдавнашна с т а
тисти ка показва, че над половината о т едногодишните деца
в Америка понастоящем прекарват деня си с друг човек, а не с
майка си. Три четвърти о т децата в училищна възраст и две
т р е т и о т най-малките им ат работещи майки. Това показва,
че голям процент о т учениците се прибират след училище в
дом без родител или настойник.
Други с т а т и с ти к и сочат, че 50% о т семействата с два
ма работещи родители и сам отните майки не разполагат с
адекватна дневна грижа за децата си. Освен то ва за много
детегледачки английският е втори език, което означава, че
тези деца учат майчиния си език о т възрастен, за който то -
Ч Е Т И Р И
зи език не е майчин. Забелязал съм, че 6 подобни случаи някои

деца започват да говорят на английски с лек чуждестранен
акцент.
Учителите споделят, че наблюдават еф екти те о т това в
класните стаи. Когато родителите не са наблизо, телевизо
рът, компю търът и видеоигрите се превръщат в сурогатни
бавачки. Множество изследвания доказват, че тези занима
ния не помагат за здравословното мозъчно развитие. Засед
налият начин на живот ражда обездвижено тяло.
Много о т родителите на деца с обучителни и поведенчес
ки проблеми страд ат о т наднормено тегло и лоша физическа
форма, което значително оказва влияние на тегл о то и фи
зическата активност при децата им. Това ясно подсказва,
че редица родители не са запознати с основни положителни
концепции за храненето и не осигуряват правилен храните
лен режим нито на себе си, нито на децата си.
Общоприет ф акт е, че децата се учат да използват и дви
ж а т т я л о т о си, подражавайки подсъзнателно на движения
т а на родителите си. Не са необичайна гледка деца, които
ходят и говорят досущ к ато родителите си. И то ва няма
нищо общо с генетиката. Става въпрос за имитация.
Ето защо, ако родителите не използват достатъчно или
правилно т я л о т о си (което впрочем намалява капацитета
на собствения им мозък), децата им също няма да го правят.
Те само ще п овтарят наученото о т родителите си. При по
ложение, че сред възрастните наблюдаваме рекордно лоша
форма и безпрецедентните 70% хора с наднормено тегло, лес
но можем да направим извода, че голяма част о т родителите
не дават добър пример на следващото поколение.
Ч Е Т И Р И
ТЕЛЕВИЗИЯТА ЗАТЪПЯВА МОЗЪКА
Прекаденото гледане на телевизия вреди и на мозъка, и на

тял о то . Изследванията показват, че когато децата седят
пред телевизора, мозъчната им акти вн ост се забавя. Пре
карването часове пред екрана води до мускулна атрофия,
особено на мускулите в близост до гръбначния стълб (посту-
ралните), отговарящи за правилната стойка и походка. А т
рофията понижава мускулния тонус, което о т своя страна
намалява стимулацията на мозъка, най-вече на челните дяло-
ве - висшите центрове за учене и мислене. Налице са толкова
много проучвания за негативните ефекти о т прекомерното
заседаване пред телевизионния екран, че още преди 10 годи
ни Американската педиатрична академия препоръча децата
под двегодишна възраст изобщо да не гледат телевизия. По-
нови изследвания показват, че всеки час, който най-малките
прекарват пред телевизора, увеличава риска о т развитие в
бъдеще на СДВХ с 10%.
Според японско изследване децата, гледащи телевизия
средно по 2 часа дневно, показват ниски резултати на вер
балните т е с т о в е за интелигентност. Друго проучване ус
тановява, че гледащите по 4 и повече часа телевизия на ден,
са с по-висок процент телесни мазнини о т стоящ и те пред
малкия екран о т 1 до 3 часа. Най-нисък процент телесни маз
нини се о т ч и т а при децата, които гледат до 1 час дневно
телевизия.
А когато се п и т а т е какво се случва с мозъка на днешните
млади хора, имайте предвид следното - при завършването
си на гимназия средностатистическият абитуриент ще е
прекарал между 15 и 18 хиляди часа пред телевизора и едва 12
хиляди - в училище.
Ч Е Т И Р И
КОМПЮ ТЪРНИТЕ ИГРИ и м о з ъ к ъ т
Редица родители см я та т, че компютърните игри помагат на

децата им да усъвършенстват мозъка си, но доказателствата
сочат точно об р атн о то . Въпреки че според изследванията
играта на компютър наистина подпомага някои познавателни
способности, оказва се, че негативните ефекти значително над
вишават положителните. Изглежда, дори покойният създател
на Apple Стив Джобс интуитивно е съзирал риска о т техноло
гиите за децата и е ограничавал употребата им в собственото
си семейство. Според ст а т и я в Ню Йор1г Таймс в началото той
дори не разрешавал на децата си да използват прочутия му iPad.
Най-очебийно е времето, което децата прекарват с мобилни
т е си устройства - средно по 7,5 часа на ден. Няма нужда да ви
казвам, че това е прекалено много време! Мозъкът на децата,
играещи на компютърни игри, преработва информацията по
различен начин о т този на връстниците им, тичащи на игрище
то . На пръв поглед може да ни се струва, че са съсредоточени,
но това не е онзи ти п внимание, необходим им, за да се справят
добре в училището и в живота. Новите изследвания разкриват,
че компю търните игри изграждат много краткотрайно вни
мание, изискващо постоянно възнаграждаване. А за да успяват в
училище и в социалната сфера, децата трябва да изградят дъл
готрайно, невъзнаграждавано внимание - тъкмо обратното на
стимулираното о т видеоигрите и съвременната телевизия.
С видеоигрите децата не учат по същия начин, както в клас
ната стая и в живота въобще. Един учен дава пример, че един
ствен ото ценно умение, което усвояват подрастващите с тях,
е способността за разпознаване на символи и икони.
Други изследвания сочат, че видеоигрите и особено тези с на
силие стимулират лявото полукълбо и потискат десните челни
дялове, които са решаващи за устойчивото, невъзнаграждавано
Ч Е Т И Р И
Внимание, задръжките и социалните умения. Много хора, игра

ели часове наред видеоигри и прекарвали дълго време във вир
туалния свят, признават, че започват да объркват реалния и
имагинерния си живот. Губят връзка с д ей стви телн остта,
което по дефиниция е психоза. В една видеоигра участниците
следва да минат през мола и да избият колкото могат повече
хора. Представете си последиците, ако объркат играта с ре
алността!
Изследване показва, че компютърните игри могат да заба
в я т мозъчното развитие. Учени о т Япония използват висо
коспециализирана технология за визуализиране на мозъка, за да
проследят мозъчната активност при стотици тийнейджъри,
играещи на Nintendo. Те сравняват резултатите си с изображе
нията на сто ти ц и деца, извършващи прости аритметични
пресмятания. Установяват, че мозъчна активност при игра
ещ ите компютърна игра се извършва само в областите, кон
тролиращи зрението и движението. Не се о т ч и т а дейност в
челните дялове. И обратното, при децата, извършващи пре
смятания, се наблюдава висока активност и в двете полукълба.
Всичко то ва разкрива, че родителите следва най-малкото
да контролират времето, прекарвано о т децата им в ком
пютърни игри. Проучванията обаче сочат, че мнозинството
родители не го правят, дори упражняващите контрол върху
гледането на телевизия.
• СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: А лъя

СЯКАШ Ж ИВОТЪТ ЗАПОЧВА ОТНАЧАЛО
Алън идва на бял свят с писъци, които тъй и не спират.

Пред очите на родителите си той се превръща
от щастливо и игриво бебе в гневно, несговорчиво дете.
Ч Е Т И Р И
Усещайки, че не се развива типично за възрастта си,

те го водят на психолог, komio го диагностицира
със СЛБХ. По това време Аихън е на три.
Това слага началото на дълъг път, осеян със скъпи
изследвания, специални образователни услуги, курсове
за социални умения, социална терапия, неврофийдбек.
и прочее, koumo изтощават и слагат отпечатък
върху живота на цялото семейство. А обезсърчените
родители гледат как синът им все повече се влошава.
Когато се запознахме, осемгодишният Алън, подобно
на редица деца с такава диагноза, бе безкрайно
неспокоен и толкова непокорен у дома и в училище, че
се налагаше да го наблюдават постоянно. Не можеше
дори да пътува заедно със съучениците си в училищния
автобус.
Първият голям пробив в поведението му настъпи
благодарение на Програмата за баланс на мозъка.
Само 12 седмици по-късно той вече се возеше в
автобуса заедно с останалите деца от семейството
и не се нуждаеше от допълнителна помощ след
специалните часове. Оценките му по всички предмети
се повишиха. През лятото за първи път в живота си
отиде на лагер и завърза нови приятелства.
Според родителите му Програмата за баланс
на мозъка е провокирала първата значима промяна
в поведението на Алън. „Близките и приятелите ни се
удивяват на този нов прекрасен Алън - споделиха те. -
Благодарим ви и макар Алън да е твърде малък,
за да оцени случилото се с него, някой ден той също ще
• ви благодари.“
П Е Т
Ляво полукълбо / дясн о полукълбо
Едното без другото

не може да развие потенциала си
П о в е ч е то род и тели чуват, че де ц а та им няма да се п од об рят и гу б я т

надежда. Аз пък им казвам да погледнат м о и т е деца, щом т е м о гат,
значи и в аш и те ще успеят.
Р е д ж и н а , м а й к а на д 6 е д е ц а ,
д и а г н о с т и ц и р а н и с т е ж ъ к а у т и з ъ м
т мига, в който мозъкът започне да нараства при вът-
О реутробно развитие на плода, до деня на раждането и

приблизително до двегодишна възраст развитието
му е концентрирано в дясното полукълбо. Това е уязвим пери
од за мозъка, тъ й като то й е особено податлив на някои о т
о три ц ател н и те влияния, за които говорихме в Ч етвъ р та
глава. Всичко, свързано с пренаталното развитие, родилния
процес и здравето на д е т е т о през първите 2 години, може
да се отрази и на дясното мозъчно полукълбо. Това вероятно
П Е Т
е основната причина по-често да се среща дефицит в него,

отколкото в лявото полукълбо.
КАК ФУНКЦИОНИРА ДЯСНОТО мозъчно

ПОЛУКЪЛБО
Дясното полукълбо отговаря за общата картина на света. То

отлично възприема цялото, но детайлите го затрудняват.
Така да се каже, вижда гората, но не и дърветата.
Дясното полукълбо движи големите мускули и управлява
сто й ката и походката. Това е пространствената ч аст на
мозъка и благодарение на него д е т е т о придобива усещане за
себе си в пространството. Дясното полукълбо контролира
равновесието и т.нар. проприоцепция - съзнанието за това,
къде се намира т я л о т о ни по отношение на гравитацията,
както и по отношение на самото себе си и останалите.
В това полукълбо протича невербалната комуникация. Бла
годарение на него можем да разчитаме и тълкуваме позите,
израженията и интонациите, за да разберем какво мислят и
чувстват другите. Невербалната комуникация е в основата
на социализацията, така че можем да го назовем социално по
лукълбо. И тъй като е невербално, т о се учи подсъзнателно.
Д е т е т о невинаги разбира, че учи - все пак, за бебето и мал
кото д ете всяко преживяване е нов опит, но то ва не прави
процеса по-маловажен.
Невербалната способност е основа и за вербалната кому
никация, която се развива по-късно в лявото полукълбо.
Дясното полукълбо е по-емоционално. То помага на д е т е т о
да изпитва емоции и да разчита чуждите. Това наричаме емо
ционална интелигентност.
П Е Т
Дясното полукълбо управлява сети вата и „усеща“ цялото

тяло. Причината е, че т о граничи с част о т мозъчната кора,
наречена инсула, чрез която д е т е т о възприема вътреш ните
усещания о т стомаха, червата, сърцето и белите си дробове,
които му позволяват да чувства различни емоции.
Дясното полукълбо е емпатично. Научи ли се да разчита
собствените си емоции, д е т е т о ще започне да развива способ
н о с т т а за разпознаване на същите емоции у други хора чрез
невербалната комуникация.
Дясното полукълбо е много чувствително към миризмите
и вкусовете. То определя дали дадена миризма е приятна и съ
о т в е т н о дали издаващият я човек или предмет е добър или
напротив, трябва да бъде избягван. Същевременно т о приема
информация и о т слуховата система.
Дясното полукълбо отговаря за самоосъзнаването, т.е. за
чувството ни за собствения Аз. То се управлява о т поведение
т о на отбягването, с други думи, това е предпазливата част
на мозъка. Тя помага на д е т е т о да се грижи за безопасността
си. Преди любопитното ляво полукълбо да посегне за нещо, т о
трябва да получи позволение о т дясното. Бидейки отговорник
за отбягването на опасностите, дясното полукълбо е пазител
на негативните емоции като страх, гняв и отвращение.
И тъй като е стожер на предпазливостта и сетивността,
дясното полукълбо е отговорник и за вниманието. То контро
лира импулсите. То ще попречи на д е т е т о да извърши нещо,
особено ако става дума за социално неприемливо действие.
Дясното полукълбо обича новите и необичайни ситуации и
места. То ненавижда еднообразието и монотонността. Рути
ната лесно го отегчава.
Дясното полукълбо участва в контрола на имунната систе
ма. То не й позволява да реагира свръхактивно, за да не се обър
не срещу самата себе си.
П Е Т
Дясното полукълбо управлява и по-голямата ч аст о т жиз

неноважните автоматични реакции като храносмилането и
механизмите за контрол на сърдечната дейност.
Синдром на саванта*
Савантите са деца, най-често момчета, които въпреки

умствените и понякога физическите си увреждания
демонстрират забележителен талант. В някои случаи са
смятани за гениални. Най-често явлението се наблюдава
при деца, диагностицирани с аутизъм - дефицит на дясното
полукълбо.
Синдромът на саванта е резултат от значително увеличаване
или усилване на умение в лявото полукълбо, съпроводено
от дълбока слабост на способностите в дясното полукълбо.
Практически някои саванти притежават определена
способност на гениално равнище, но не умеят да общуват.
Част от тях дори са смятани за умствено изостанали.
Едно от най-разпространените умения на савантите е
способността за свирене на музикален инструмент, въпреки
че не могат да четат ноти и никога не са вземали уроци. Други
рисуват изключително точни изображения на предмети
и места само по памет със забележителни подробности
и демонстрация на невероятна фина моторика.
Музикалните способности произтичат от усилена активност
в лявото полукълбо, водеща до уникалната дарба за
съвършено възпроизвеждане на тонове. Смята се, че Моцарт
е аутист-савант, а музиката му е толкова уникална, понеже
съдържа необичайно много високочестотни ноти - много
повече от
* О т фр. savant - учен. - Бел. ред.
П Е Т
всички останали. Високочестотните звуци стимулират лявото

полукълбо.
Други типични умения за савантите са пресмятане на големи
числа и удивителна памет за дати и детайли - например
бейзболна статистика.
Може би най-известният савант от последните години
е Ким Пийк, вдъхновил кинохита на Вари Мороу от 1988 г.
„Рейнман". Пийк, който почина през 2 0 0 9 г. на 58-годишна
възраст, умееше да чете със смайваща скорост и помнеше
прочетените книги с всички подробности, въпреки че
резултатите му от общите тестове за интелигентност бяха под
средните. Твърди се, че през живота си е прочел над 12 0 0 0
книги.
Пийк не се смята за аутист. Той е роден с аномалия в малкия
мозък и липса на мост между двете полукълба - същински
синдром на структурно откъсване.
t> Когато дясното полукълбо се обърка
Децата с дефицити 6 дясното полукълбо не усещат т я л о т о

си добре. Те са със слаб мускулен тонус, особено 6 големите
постурални мускули 6 близост до гръбначния стълб. Най-оче-
бийният симптом е странната им походка.
Наблюдават се също така забавени и незадоволителни уме
ния на грубата моторика, в това число проблеми с равновеси
ето, с ритъма и с координацията. Децата често се спъват и
падат без видима причина.
С транното поведение проличава и в социалното общува
не. Децата говорят неуместни неща, без да разбират къде
грешат. Често им е трудно да намерят приятели.
П Е Т
Много о т тези деца са изключително капризни към храна

та. Може да се каже, че я отбягват, защото им липсва нормал
ното усещане за аромат и вкус. Не обичат дори храните, кои
т о повечето деца обожават, особено сладките лакомства.
Дясното полукълбо чете хората и ситуациите, а лявото -
думите. Затова при децата с недоразвити невербални умения
и усвояването на вербалните е трудно и дори невъзможно.
Децата с дефицити в дясното полукълбо могат да ч е т а т ду
мите, но няма да разбират смисъла им. Може да боравят доб
ре с числа, но няма да се справят с по-сложни математически
задачи.
Децата със слабости в дясното полукълбо им ат незадово
лителна способност за внимание, а т ак а също импулсивно,
тревожно и нерядко компулсивно поведение. Възможно е да
проявяват необичайна или неуместна веселост или гневни из
блици, когато се почувстват объркани и разочаровани.
Автоимунните заболявания к ато алергии и астма често
вървят ръка за ръка с нарушения баланс в дясното полукълбо.
Тези деца обичайно са доста чувствителни към заобикаляща
т а ги среда и към определени храни и стр ад ат о т редица кон
т а к т н и алергии. Тъй като дясното полукълбо не успява да по
тисне достатъчно имунната система, т я може да причини
възпаление в тя л о т о и мозъка, което да се хронифииира. Тези
деца са с лошо храносмилане, а в много случаи и с ускорен пулс.
Дефицитите на дясното полукълбо често се диагностици
р а т като:
■ Синдром на дефицит на вниманието (СДВ)

■ Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност
(СДВХ)
■ Синдром на Аспергер
■ Аутизъм
П Е Т
■ Синдром на Турет
■ Обсесибно-компулсибно разстройство (ОКР)
■ Опозиционно-предизвикателно поведение (ОПП)
■ Невербални обучителни трудности (HOT)
■ Первазивно разстройство на развитието (ПРР)
■ Координационно разстройство на развитието (КРР)
■ Поведенческо разстройство
ПРОФИЛ Н А ДЕТЕ С ДЕФИЦИТ

В ДЯСНОТО ПОЛУКЪЛБО
Д еф ицитите в дясното мозъчно полукълбо обикновено се

проявяват първо като поведенчески проблеми. Майките чес
т о споделят, че децата им са „трудни“ о т самото начало. То
ва са деца, които р и т а т и се м я т а т толкова много по време
на вътреутробното си развитие, че не о ставят майките си
да спят. В повечето случаи и раждането е трудно, продължа
ва необичайно дълго или се налага предизвикване на раждане
т о поради преносване.
Като бебета тези деца подлагат майките си на изпитание
с мъчително кърмене или неутешим плач заради колики. Ка
призни са и заспиват трудно. Спомените о т всички труднос
т и обаче бързо избледняват, изместени о т родителската
гордост о т впечатляващия интелект на децата. Малчугани
т е радват всички с бързото си и ранно учене. Едва проходи
ли, т е вземат книга и се о п и тват да ч е т а т , а може дори на
истина да прочетат някоя и друга дума. Чуват всичко, казано
о т родителите им, и демонстрират слонска памет.
На този етап най-голямото оплакване на родителите е, че
д е т е т о им няма спиране. То изтощава майка си до последна
П Е Т
т а капка енергия. Не може да седи мирно и за минута. Въпреки

то ва обаче продължава да очарова с необичайното си любо
п и тство и бързото си попиване на информация. Това често
обърква родителите, защото колкото и да са умни, много о т
тези деца проговарят късно. Може и въобще да не говорят
много. Липсата на изразни умения обаче компенсират с учене
и нерядко тр ъ гв ат на училище, вече способни да ч е т а т и пи
шат. За съжаление, не след дълго тази кула започва да се срива.
О братната връзка о т учителите обикновено не закъснява.
Неприемливо държание, нервни пристъпи, твърдоглавие, им-
пулсивно, неуместно и предизвикателно поведение - са само
част о т оплакванията, които чуват родителите. Надяват се
д е т е т о да израсте проблема. Поне оценките му са добри. Ала
и това се променя, обикновено около четвърти клас.
Изведнъж гениалните деца започват да се затрудняват.
Ч е т а т , но е очевидно, че не схващат смисъла на прочетено
т о . М атем ати к ата ги тормози. Губят академична почва
под краката си заради всичко, което са пропуснали, защ ото
не са внимавали. Базисните им умения дотолкова отслабват,
че първоначалните им знания заприличват на швейцарско си
рене - целите в дупки, които не могат да бъдат запълнени.
Подобно на всички деца, т е жадуват за приятели, но им е
трудно да ги намерят. Колкото и да се стараят, все не правят
нещо, както трябва. Нахлуват в чужди територии и говорят
неуместни неща. Другите хлапета ги намират за странни ос
обняци.
Това ги разстройва, още повече че знаят, че са по-интели-
гентни о т повечето си връстници. Със задълбочаването на
фрустрацията и страховете им се затвърждава опозиционно-
предизвикателнот им поведение. Обичайно първо си го изкар
в а т на мама, а след това - нагоре и надолу по стълбицата о т
автори тети .
П Е Т
Тези деца са и с множество сензорни проблеми - т е са

свръхчувствителни или недостатъчно чувствителни към
заобикалящия ги свят и често са извънредно злояди.
По-късно майките често ми разказват, че винаги са усеща
ли, че д е т е т о им е „някак си различно“. Онези, които им ат и
други деиа, в ретроспекция признават, че то ва д ете о т са
м ото начало изглеждало някак „откъснато“ о т родителите
и останалите деца в семейството. Споделят, че не е показва
ло особени емоции и дори гласът му е бил монотонен. Някои
о т тези деца като че ли им ат проблеми с всичко. За съжале
ние, родителите чуват само стряскащи термини: аутизъм,
Аспергер, СДВХ, первазивно разстройство. И се отчайват.
Аналитичен спрямо творчески ум
Общоприетото мнение е, че при художниците и писателите

водещо е дясното полукълбо, защото са творци, а при
компютърните гении и счетоводителите - лявото, защото
са аналитични. Това не е точно така.
Смята се например, че при много от великите музиканти
и художници в света водещо е лявото полукълбо. И това има
логично обяснение.
Свиренето и изящните изкуства често са свързани със
следване на вече създаден модел. Когато се учим да свирим
на музикален инструмент - следваме нотописа, в случая
с изобразителното изкуство - копираме обекти от природата.
Много велики художници, автори на натюрморти и портрети,
рисуват, гледайки обекта пред себе си, изключително трудно
би им било да го пресъздадат по памет.
Абстрактното изкуство, от друга страна, е наистина уникално,
П Е Т
защото не почива на реалността. Това го превръща

в способност на дясното полукълбо. Оттам произлиза
концепцията за творчеството и дясното полукълбо. Мисленето,
рисуването, създаването на нещо напълно ново и уникално
е прерогатив на дясната мозъчна половина.
Така че бъдете спокойни - детето ви може да е творец,
независимо кое е водещото му полукълбо.
КАК ФУНКЦИОНИРА ЛЯВОТО ПОЛУКЪЛБО?
Лявото полукълбо вижда света на малки картини като кадри

във филм. То не обръща внимание на цялото, а се фокусира
върху детайлите. Разделя нещата на части и ги анализира.
Лявото полукълбо контролира по-малките мускули и фина
т а моторика. Всичко, което вършим с ръцете, ходилата и
пръстите си, като връзването на обувки и свиренето на пи
ано, е умение, породено в лявото полукълбо. Лявата мозъчна
половина движи малките мускули в гърлото и у с т а т а в бърза
последователност, за да може д е т е т о да говори. По същия
начин т о трансформира бързо променящ ите се звуци на
буквите и сричките в език. Лявото полукълбо е вербалната
част о т мозъка. Тук се намират всички връзки, отговарящи
за езиковите умения. Тук се случват процесите четене, писа
не, говорене и тълкуване. Лявото полукълбо ч ете отделните
думи в изречението и си превежда смисъла им буква по буква
и сричка по сричка. То е буквално и разбира само основното
значение на думата.
Тъй като е настроена да борави с думи, лявата мозъчна по
ловина е съзнателната част о т мозъка. Тя участва във всич-
П Е Т
ku съзнателни движения на т я л о т о и в съзнателните мис

ли - д е т е т о разговаря само със себе си посредством ляво
т о полукълбо. Когато пише домашната си работа, решава
задачи по математика или учи за т е с т , т о отново използва
лявата си хемисфера. Лявото е линейното и логическо по
лукълбо, занимаващо се с основните математически опера
ции, аритм етиката, пресмятането и запомнянето на чис
лови поредици.
Лявата мозъчна половина умее да разпознава модели и да
се досеща какво следва в дадена поредица. Благодарение на
това се развива езикът. Смята се, че това е причината де
ц ата да усвояват толкова лесно нови езици. Свиренето на
музикален инструмент също е плод на умението за разпоз
наване на модели. А изисква и добра фина моторика, която
също се управлява о т лявото полукълбо. На разпознаването
на модели почива и успехът в компютърните игри - лявата
мозъчна половина ги обожава.
Лявото полукълбо систематизира, т о мисли по линеен и
логичен начин. Обича да анализира нещата едно по едно и
в правилния ред. Харесва природните науки, м атем атика
т а и другите логически занимания за ума. Това е мислещият
мозък. Той обича повторението и р у ти н ата и ненавижда
новостите.
Лявото полукълбо е твърде любопитно. То управлява
търсещ ото, целево поведение. Отговаря за и н телекта,
най-вече вербалния. Традиционните т е с т о в е за интели
гентност обикновено измерват повече функцията на ляво
т о полукълбо, отколкото на дясното.
В поведенчески асп ект л яво то полукълбо контроли
ра т.нар. поведение на „приближ аванеТо предпочита да
подходи с готовност към дадена ситуация, за да анализира
всичките й детайли, да открие модел и да го запомни. В
П Е Т
емоционално отношение т о управлява положителните емо

ции и мотивацията - щ астието, забавлението, желанието да
направим нещо. Лявото полукълбо владее също и гнева и кога-
т о нещо попречи на поставената цел, реагира с раздразнител
ност и гняв, което ни помага да устоим пред трудностите.
Л явото полукълбо е специализирано да чува високочес
т о т н и , бързопроменящи се звуци и визуално да преработва
детайлна информация, за което е необходимо повече време,
т ак а че му е нужна идеална хармонизация, за да компенсира
различните скорости.
Подобно на дясното полукълбо, лявото също упражнява
контрол върху имунната система. То активира борбата с ин
фекциите и токсините, стимулира растежа и развитието на
т.нар. лимфоидна тъкан, в която се намират белите кръвни
телца и други имуномедиирани химични вещества. То подтик
ва имунната система да образува антитела, с които да о т
блъсква нашествениците. Когато д е т е т о се разболее и получи
инфекция, именно лявото полукълбо мобилизира им унитета
за борба с нея. То помага и за регулирането на някои автома
тични телесни функции като сърдечния ритъм например.
> Когато лявото полукълбо излезе от ритъм
Признаците на дефицит в лявото полукълбо обичайно са по-

трудно доловими о т тези в дясното и често о стават незабе
лязани, докато д е т е т о не тръгне на училище.
Тези деца изглеждат стеснителни и затворени и дори може
да не са особено мотивирани да се с т р е м я т към типичните
за повечето им връстници неща. Често предпочитат да си
с т о я т вкъщи, вместо да излязат да играят с приятели. Някои
са намусени и тъжни. К ато цяло се смята, че депресията е
резултат о т намалена активност в лявото полукълбо.
П Е Т
Обикновено подобни деца проговаряш късно. Възможно

е да нямаш добри вербални умения и да не обичат да гово
р я т много. Понякога объркват изреченията, поради което е
трудно да ги разбереш.
Незадоволителните речеви умения са явен белег за дисба-
ланс в лявото полукълбо, особено с напредване на възрастта.
Подобни деца им ат проблеми с ч етен ето и правописа, тъй
к ато не могат да идентифицират звуковото изражение на
буквите. Нарушението може да се прояви и в говора им. Всич
ко това е възможно да се дължи на проблем при обработва
н ето на думите и звуците. Засягат се не само уменията за
четене и говор, някои о т тези деца са слаби в музикално о т
ношение и не м огат да изпеят и една нота. Възможно е да
срещат проблеми с редица предмети, особено с елементарна
т а математика, тъй като не се справят с детайлите. Това
включва и детайлите в р аботата с ръка, което си проличава
най-силно в нечетливия почерк.
Децата с дисбаланс в лявото полукълбо ч есто са доста
загрижени за външния вид и облеклото си и се притесняват
твърде много за чуждото мнение. Изпълват ги силни емоции
и са много чувствителни. И зпитват силно желание да дос
т а в я т удоволствие на другите, но то ва може да им донесе
изразено чувство за вина или безпричинен срам. Това о т своя
страна може да доведе до нарушения като склонност към са-
монараняване или хранителни разстройства при по-големи
момичета.
Много о т тези деца притеж ават уникална способност да
разбират хората и ситуациите. Могат да са твърде социал
ни, стига да преодолеят свенливостта и несигурността си.
Често са отлични спортисти, а околните и учителите мно
го ги харесват. Другите деца ги харесват и ги следват извън
класната стая.
П Е Т
Децата с дисбаланс 6 лявото полукълбо са склонни към хро

нични инфекции като настинки и ушни инфекции. Възможно е
да имат аномалии или нарушения в сърдечния ритъм (аритмия).
Нарушенията на баланса в лявото полукълбо често се диагнос
тиц ират като:
■ дислексия;
■ хранителни разстройства;
■ нарушение на преработката на сетивна информация;
■ централно нарушение на преработката на слухова информа
ция;
■ диспраксия;
■ диеграфия (лош почерк);
■ обучителни трудности;
■ езикови нарушения;
■ проблеми с четенето;
■ акалкулия (неспособност за смятане);
■ селективен мутизъм.
ПРОФИЛ НА ДЕТЕ С ДЕФИЦИТ В ЛЯВОТО

ПОЛУКЪЛБО
Д еф ицитът в лявата мозъчна хемисфера ч есто се появява за

първи п ъ т к ато академичен проблем. Ж и вотът на тези деца
започва сравнително нормално, за разлика о т този на децата с
нарушен баланс в дясното полукълбо.
Децата със забавяне в лявото полукълбо не стр ад ат о т мно
ж еств о то проблеми, наблюдавани при децата със забавяне в
дясната мозъчна половина. Не се забъркват с проблеми в учили
ще, не се бият, не влудяват родителите си с хиперактивното
си поведение, не превръщат семейната трапеза в изпитание с
П Е Т
безкрайните си капризи. Поне не и 6 началото. Много родите

ли ги описват като „лесни“.
Големият им проблем в ранна възраст са болестите. Често
срещани са хроничните ушни инфекции, което може да окаже
лек ефект върху слуховото им развитие и да утежни академич
ните проблеми, с които родителите тепърва ще се сблъскат.
Тези деца са с чудесна координация и дори спортни талан
ти. Въпреки това могат да са непохватни, когато р аб о т ят с
ръцете си, и това личи най-вече о т кошмарния им почерк. Ро
дителите често се п и т а т дали причината не е във водещата
лява ръка или в равностойността на двете ръце.
Това са силно пространствено ориентирани деца, обожава
щи да прекарват повече време на о ткр и то . Обичат физичес
к ат а акти вн ост - к а т е р я т се, карат велосипеди, ролери и
скейтбордове. Мнозина показват ранна наклонност за овладя
ване на тези умения благодарение на отличното си чувство за
равновесие. Често обаче ст р ан я т о т тан ц и те и отборните
спортове к ато футбол и бейзбол, тъ й като им ат проблем с
усета за време и ритъм, както и с разбирането на правилата.
Много о т тези деца проговарят късно, но компенсират с пре
възходна невербална комуникация. Майките знаят, че децата
ми разбират добре и тях, и околните. Те са прекрасни хлапе
та, които се държат за мама и т а т к о и понякога дори изглеж
д ат твърде несамостоятелни.
Любящата им природа е в рязък к о н тр аст с ж ивота им в
училище. Децата с дефицит в лявото полукълбо често с т р а
д а т о т сериозни проблеми още о т първия учебен час. Трудно
им е да учат и запам етят каквото и да било. Каквото успеят
да запомнят един ден, на следващия е забравено. Трудно им е да
се научат да ч е т а т , защото не правят връзка между думата
и звука. Мразят да ч е т а т , защото то ва води до фрустрация.
Учителите в предучилищните и началните класове харесват
П Е Т
тези деца, защото не създават проблеми с дисциплината - по

не на този етап. Очевидната липса на интерес към академич
ните знания обаче безпокои учителите им на по-късен етап.
Те забелязват, че децата не обичат да седят мирно и предпо
ч и т а т да излязат да играят навън. Казват за тях, че „не реа
лизират потенциала си“. Понякога дори ги описват като мър
зеливи, но причината е проста - не обичат училището. Много
трудно е да мотивираш тези деца да вършат нещо, което не
харесват. Не става дума за целенасочено или опозиционно по
ведение, както при връстниците им с дефицити в дясното
полукълбо (поне засега), а просто за нагласа, че им липсва жела
ние или настроение за дадено занимание, което поражда дос
татъ ч н о проблеми.
Голямата промяна обичайно настъпва около четвърти клас,
когато учебният материал започне да става по-труден. Това
усилва фрустрацията им и подлага на изпитание добродушна
т а им природа. Ч увстват се все „по-глупави“ и „тъпи“, често
защото чуват подобни думи о т съучениците си. Струва им се,
че другите деца им се присмиват, когато ч е т а т на глас в час,
защото не умеят да го правят добре. Ясно усещат погледите
върху себе си. Някои успяват да го преодолеят благодарение на
милия си характер или сп ортн ите си умения. (Тук в съзнани
е т о изниква образът на глупавия спортист.) По-често обаче
натрупват гняв и с т а в а т непокорни и предизвикателни. Ро
дителите споделят, че не знаят какво се е случило, т а нещата
са се променили така внезапно. Д е т е т о им, което всички са
обичали и с което всички са се погаждали, изведнъж се е пре
върнало в проблемно д ете - както в академично, така и в по
веденческо отношение. Идва ред на частните уроци, специал
ните учители, може би дори и специалните учебни програми,
заедно с посещенията при психолога и плана за модифициране
на поведението.
П Е Т
Ляво срещу дясно
Ето един лесен начин да запомните дейностите на двете

мозъчни полукълба. Представете си тялото като автомобил,
а мозъка - като двигател. Лявото полукълбо действа като
педала на газта, а дясното - като този на спирачките.
Ляво полукълбо Дясно полукълбо
„Малка" картина (детайл) Цялостна картина

Вербална комуникация Невербална комуникация
Контрол върху малките Контрол на големите мускули
мускули
Коефициент на интелигентност Емоционална интелигентност
Четене на думи Разбиране на смисъла
Математически пресмятания Математическа логика
Преработване на информация Интерпретиране
на информация
Съзнателни действия Несъзнателни действия
Положителни емоции Отрицателни емоции
Високочестотни звуци Нискочестотни звуци
Нискочестотна светлина Високочестотна светлина
Възприемане на звукова Интерпретиране на звукова
информация информация
Линейно и логическо Разбиране на абстрактни
мислене понятия и идеи
Любопитство и импулсивни Предпазливост и
действия безопасност в действията
Склонност към рутина Склонност към новото
и еднаквост и необичайното
П Е Т
Активиране на имунитета Потискане на имунитета

Пространствена ориентация
Вкус и обоняние
Социални умения
Храносмилане
Затруднения, вероятно свързани

с дясното полукълбо
Проблеми със зрителната памет
Проблеми с разпознаването на лица
Липса на гъвкавост
Затруднения в разбирането на текст и решаването на задачи
Затруднения в разбирането на емоциите
Липса на пространствена ориентация
Трудности във визуалното учене
Творчески затруднения
Затруднения, дължащи се вероятно

на лявото полукълбо
Затруднения в разбирането на езика
Неспособност за контрол на реакциите
Затруднения при подреждането на неща
Ниско самочувствие и липса на самоувереност
Затруднения в изразяването
Логически грешки
Проблеми с вербалната памет
П Е Т
• С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : Л о р и
ТЕЖКИТЕ Й ПРОБЛЕМИ ОСТАНАХА В МИНАЛОТО
За Лори животът е изпитание от първия и ден на този

свят.
Започва с травматично раждане поради увиване на
пъпната връв и разкъсване на плацентата. Бебето се
развива много бавно и е покрито с екзема от главата
до петите. Закъснява с достигането на всички важни
постижения, включително на мускулното развитие.
На 5 годинки е диагностицирана с тежък аутизъм.
Богато се запознахме, беше на 7, а поради сериозните
проблеми в развитието родителите й се бояха,
че може да се наложи да я настанят в специализирано
заведение. Лори нямаше никакъв усет за опасност и
родителите й постоянно се страхуваха, че ще изскочи
от вратата право на улицата.
Страдаше от мигрена и постоянен тик.
в лявата страна. Теглото й беше значително под
нормата и можеше да казва само няколко думи.
Хиперактивността й пречеше да спи нощем. Почти не
контактуваше с околните. Беше преживяла толкова
много инфекции на отделителната система, че беше
развила алергия към антибиотиците. Отгоре
на всичко, на 6-годишна възраст й бяха открили рядък,
проблем на сърдечната клапа.
След 3 седмици в Програмата за баланс на мозъка
майка й дойде развълнувана: Лори за първи път
от 5 години насам бе спала през цялата нощ! Ала това
бе само началото на напредъка. След 6 месеца mukbm
изчезна, тя говореше все повече с всеки изминал ден,
П Е Т
за първи път в живота си установяваше контакт

с очи и родителите й вече не се страхуваха, че може
да изтича между колите. Мускулите и координацията
се подобриха и сега тя даже kapa колело.
Най-добрата новина получихме от педиатъра й -
специалист no gemcko развитие, който установи, че е
достигнала ниво на психично и умствено й развитие,
типично за 6, а не както досега, за двегодишно дете.
По думите на родителите й, Лори вече прилича
на нормално момиченце. „Тя е пълна с живот и участва
в живота“, каза майка й. Вече не е агресивна, расте
и пълнее, участва в заниманията на Момичетата
скаути, пее в църковния хор. Обича нощите на
открито, екскурзиите и ходенето на училище.
„Мога да я оставя на други хора, без да споменавам
за миналото и предишните й медицински проблеми
и без страх, че ще получи пристъп - споделя майка й. -
Мигрената изчезна, както и постоянните инфекции.
Тя е емоционално, обичливо момиченце, което много
сеусмихва.“
• Родителите й също.
Ч А С Т 2
ПРОГРАМА ЗА БАЛАНС
НА МОЗЪКА
НА Д-Р МЕЛИЛО
ЗА ПРИЛАГАНЕ В
ДОМАШНИ УСЛОВИЯ
В ъ зстан ов я в ан е
на в р ъ зк и т е в м озъка
Аесетте принципа
на Програмата за баланс на мозъка
О ч и т е ми се п ъ лн ят със сълзи на р адост, к о га т о се замисля за напредъка

на Бренда. Тя говори. Движи се по-плавно. Изразява ну ж д и те си. Тя е един
нов, малък човек.
К а р л а П ., м а й к а т а на Б р е н д а
рограмата за баланс на мозъка е най-задълбоченият

подход за лечение на аутизъм, СДВХ, синдром на Аспер-
гер, дислексия и множество други невропобеденчески
и неброобучителни разстройства. На света не съществува
друга подобна програма.
Тя е изцяло холистична и доказано постига измерими про
мени в поведението и академичното представяне на деца
т а . В най-добрия случай т я води до трайно коригиране на
нарушенията: симптом ите изчезват напълно заедно с пър-
Ч А С Т В Т О Р А 155
Ill Е C T
воначалнаша диагноза. В най-лошия симптомите намаляват

забележимо и д е т е т о може да възстанови или да придобие
функции в реалния свят както в социален, така и в академи
чен аспект.
Преди 20 години, когато за първи п ъ т започнахме да прила
гаме Програмата за баланс на мозъка, т я бе революционна.
Днес бележим нова крачка напред, защото адаптирах програ
мата, която използваме в нашите центрове, за да може да се
ползва о т неспециалисти в домашна среда. Нужни ви са само
всеотдайност и подходящите инструменти. Аз ще ви дам
инструментите, но всеотдайността зависи о т вас.
Програмата за баланс на мозъка на д-р Мелило за прила
гане в домашни условия почива на същия подход за рехабили-
тация на мозъка, който използваме и в професионална среда,
а именно, т р и т е стълба на мозъчното развитие:
■ сетивно-двигателни упражнения;
■ невроакадемични упражнения;
■ хранене и поведение.
О станалата ч аст о т тази книга разглеждайте к ато ра

ботна тетрадка. Във всяка о т т р и т е области о т вас ще се
иска да направите оценка на д е т е т о , за да разберете дали
страда о т синдром на функционално откъсване и да устано
вите вида на нарушения баланс. Ще се научите да анализира
т е имунната система на д е т е т о си, за да ви насочи към ко
рените на проблема. Ще о ткр и ете скритите му хранителни
непоносимости, утежняващи симптомите му, и слабостите
в храносмилателната му система.
След това ще ви покажа как да изберете подходящата про
грама, обхващаща и т р и т е стълба на мозъчното развитие,
да разработите хранителен режим и да включите хранител
156 Ч А С Т В Т О Р А
Ш Е С Т
ни добавки и дори да приложите ефективна програма за мо

дифициране на поведението, която ще структурира вашия
ж ивот и в този на д е т е т о ви.
Ще можете уверено да направите всичко това. Не ви е
нужна медицинска диагноза, която да ви насочва. Увереност
т а ви идва о т пълноценното разбиране за същ ността на ба
ланса на мозъка, неговото действие и най-вече, причините да
работи. Всичко това е обобщено по-долу в Д есетте принципа
на мозъчен баланс. П рочетете ги внимателно и редовно си
ги припомняйте. Попивайте ги. Ако не са ви кристално ясни,
върнете се и препрочетете всички глави о т 1 до 6.
Подходяща л и е Програмата за баланс

на мозъка за вашето дете?
Всяко дете с обучителен или поведенчески проблем, които

не се дължат на физическо увреждане на мозъка, може да се
повлияе положително от Програмата в домашни условия или
в някой от нашите центрове.
Част от условията, които правят Програмата неподходяща
за вашето дете, са органични заболявания на мозъка,
синдром на Даун, синдром на чупливата X хромозома,
инфекциозни и метаболитни заболявания или увреждания,
физическо увреждане на мозъка (травма), инсулт и мозъчен
тумор, психиатрично заболяване, личностни разстройства,
действителни поведенчески разстройства, поведенчески
нарушения в резултат от семейни проблеми
и незадоволителни родителски грижи и др.
Програмата за баланс на мозъка работи най-добре при деца,
които:
Ш Е С Т
• могат да говорят и реагират;

• способни са да изпълняват елементарни указания;
• са на възраст от 4 до 17 г.
По-големите деца обаче трябва да бъдат мотивирани да се

променят, в противен случай няма да се забележат драстични
резултати. Трудно е да накарате дете над 13 години
да направи нещо, което не желае, ако не е убедено, че се
нуждае от помощ. В подобни случаи може да е удачно детето
да посещава поведенческа или психологическа терапия
преди началото на програмата. Въпреки това едни от най-
смайващите резултати, които съм виждал, са постигнати
именно от силно мотивирани тийнейджъри.
Програмата за баланс на мозъка в домашни условия
е специално разработена така, че да ви помогне да оцените
и подобрите баланса и координацията на мозъка и тялото.
Тази книга не заменя професионалната терапия, тъй като
правилна диагноза може да се постави само от квалифициран
специалист по функционална неврология или функционална
медицина. Тя не заменя и програмата, която прилагаме в
нашите центрове, която е много по-задълбочена и съобразена
с индивидуалните особености на всяко дете. Ако можете да си
го позволите, препоръчваме ви да запишете детето си в някой
от Центровете за постигане на мозъчен баланс (ще намерите
списък с центровете на нашия уебсайт: brainbalancecenters.
com).
158 Ч А С Т И Т О Р А
Ш Е С Т
ДЕСЕТТЕ П РИ НЦ ИПА
НА БАЛАНС Н А МОЗЪКА
Програмата за баланс на мозъка и успехът о т нейното при

лагане почиват на десет уникални концепции:
1. Невроповеденческите и неврообучителните разстрой

ства в детска възраст на практика са едно състояние с
различни симптоми. Програмата за баланс на мозъка
разглежда мнозинство неврологични състояния в д е т
ска възраст к а т о проявления на едно и също наруше
ние - т.нар. синдром на функционално откъсване (СФО).
Децата показват различни симптоми в зависимост о т за
сегнатата област или области на мозъка.
2. Основният проблем е неправилното функциониране на
лявото или дясното полукълбо, което нарушава мозъч
ния синхрон. Всички човешки дейности са разпределени в
едното или другото полукълбо и никога в двете едновре
менно. За да функционира добре обаче, мозъкът трябва да
работи като едно цяло. Симптомите на СфО се различа
в а т в зависимост о т това дали дисфункцията е причине
на о т намалена или о т твърде усилена функция в едното
полукълбо, или о т намалено функциониране в едното и
усилено в другото полукълбо.
3. Проблемът и функционалното нарушение трябва точно
да се идентифицират. Програмата за баланс на мозъка е
специално създадена за анализ, документиране и количест
вено оценяване на СфО чрез високоефективни тесто ве за
конкретни области на функциониране.
4. Единственият начин за решаване на проблема не е лечени
е т о на симптом ите, а коригирането на дисбаланса. Ако
Ш Е С Т
се възстанови функционалният баланс, симптомите сами

ще изчезнат. Ако, о т друга страна, „лекувате“ симптоми
т е с медикаменти, какъвто е най-популярният подход в
момента, функциите на мозъка никога няма да се подоб
р я т и щом действието на лекарството отслабне, симп
то м и т е ще се завърнат.
5. Всички функционални мозъчни проблеми трябва да се ре
ш ават индивидуално. Ако не се коригират всички наруше
ния, симптомите ще се завърнат, функциите трябва да
се коригират една по една.
6. Можете да постигнете успех чрез програма, базирана на
мозъчните полукълба. Единственият начин да коригира
т е баланса е, като стимулирате полукълбото с нарушена
функция, без пряко да влияете на другото. Ние използваме
триделна програма, включваща сетивни, моторни и ака
демични упражнения, поведенчески техники и хранителен
режим.
7. Възстановяването на синхрона в мозъка става с помощта
на Едновременната интеграция. Програмата за баланс
намозъ1га първо т р ет и р а всяка нарушена функция п о о т
делно, а след това постепенно интегрира упражненията,
за да балансира синхрона и ритъма между лявото и дясно
т о полукълбо. Едновременната интеграция включва заед
но всички модалности в една и съща времева рамка, за да
накара двете полукълба да р аб о тят в синхрон.
8. Мозъкът и т я л о т о трябва да се развиват едновременно.
Програмата за баланс на мозъка почива на съвременната
наука, показваща, че ако т я л о т о е дисбалансирано, също
т о важи и за мозъка, и обратното, в еднаква степен.
9. Основната причина за проблемите не е генетична и зато
ва т е са трайно решими. Програмата за баланс на м о
зъка почива на научно подкрепеното схващане, че различ
Ш Е С Т
ните симптоми на СфО са резултат най-вече о т външни

фактори. Генетичното предразположение е следствие о т
външни фактори, които само променят изражението на
даден ген или гени. С други думи, гените не определят съд
бата ни.
10. Родителите играят решаваща роля за индивидуалния ус
пех на д е т е т о си. Те са в състояние да постигнат успех с
помощта на Програмата за баланс на мозъка на д-р Мели-
ло за прилагане в домашни условия. За тази цел т е трябва
да са мотивирани и изцяло отдадени на мисията да м оти
вират и д е т е т о си, за да изпълнява определените задачи.
Коригирането на поведенчески и/или обучителен проблем
с помощ о т страна на професионалист във или извън учи
лището само по себе си не е достатъчно. Комбинирането
на тези мерки с Програмата обаче може да е о т голяма
помощ за родителите и дори още повече да подобри резул
татите.
Разбрахте, нали? Време е да започваме.
? С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : Лора,
„НЕЛЕЧИМИЯТ“АСПЕРГЕР ВЕЧЕ Е В МИНАЛОТО
Запознах се с майката на Лора по време на беседа

за обучителните трудности пред служителите на
местна програма на Транспортните власти
в Югоизточна Пенсилвания. Когато приключихме, тя
дойде да ми разкаже за дъщеря си.
Лора, сега на дванадесет, преди няколко години била
диагностицирана със синдром на Аспергер - състояние
от аутистичния спектър. Била умна и се справяла
Ш Е С Т
• добре 6училище, но общуването и животът с нея не

били никак лесни. Съучениците и просто я смятали
за особнячка.
Лора се отличавала от връстниците си, и то не
в положителен смисъл. Ходела с наведена глава
и тътрела kpakama си, постоянно се препъвала.
Настроенията й често семеняли, никога не се
усмихвала и рядко показвала някакво изражение. Баща
и описа поведението й kamo откровено отблъскващо.
Лора била чувствителна към звуци и докосване.
Не обичала да слуша музика kamo другите деца,
защото не понасяла шума. Всеки по-силен звук -
преминаващ влак или виковете на тълпата на
спортен мач по телевизията - я карал да запуши уши
и да прави гримаси на болка. Не можела да търпи
допира на дрехите до тялото си и вечно носела
широки, провиснали блузи и панталони. „Тя е
единственото познато ми дете, което не носи дънки“,
оплака се майка й.
Аокато другите момичета на нейната възраст
експериментирали с гримове и обици на ушите, Лора
не искала и да чуе за тях. Неотдавна отказала да спи
в собствената си стая и се преместила на дивана
в дневната - поредната й странна прищявка, която
смущавала ежедневието на цялото семейство.
Разказах на майка и за Програмата
за баланс на мозъка и за убеждението си, че аутизмът
и синдромът на Аспергер подлежат на корекция
въпреки убеждението в противното на медицинската
общност. Жената изглеждаше скептична, че можем
да й помогнем, но се съгласи да доведе момичето
за обследване.
Ш Е С Т
• Забелягахме неща, koumo никой друг специалист

не бе споменал. Посочихме изключително слабата
пространствена ориентация на Аора, която бе
причината да изглежда тъй тромава и непохватна.
Имаше специфични дисбаланси в мускулния тонус
и сила. При затворени очи губеше ориентация -
класически симптом на дефицит в дясното полукълбо.
Прекомерната чувствителност и непохватността
й бяха следствие от забавеното развитие на дясното
мозъчно полукълбо, значително изоставащо от
лявото. Поради това бе потисната способността
й да извършва действия, за които отговаря дясното
полукълбо.
Вече убедени, родителите на Лора я записаха
в Програмата. Започнахме ежедневни занимания след
училище, включващи сетивни, физически и умствени
упражнения, и назначихме промени в хранителния й
режим.
Три седмици след старта на Програмата майка й бе
във възторг от напредъка й. Лора не само се усмихваше
и смееше, но ставаше все no-изразителна. Когато
някой направил номер на майка й, Лора се разсмяла
и казала: „Мамо, трябваше да видиш изражението
си! Беше толкова смешно!“. Майката беше поразена:
„Никога досега не е забелязвала израженията на
другите“. Освен това Лора започна отново да спи
в собственото си легло.
От този миг насетне светът на Лора започна да
се променя. Когато се разбрало, че Кели Кларксън ще
участва в концерт наблизо, Лора помолила да отиде.
„Мисълта, че тя ucka да отиде на концерт - където
ще има шум! - беше достатъчно вълнуваща, но когато
Ш Е С Т
Видях kakBu дрехи си е избрала, едва не припаднах.“

AbHku (тесни, като на другите момичета), бижута
(включително Висящи обици) и грим. Лора била
толкова щастлива, че се прибрала вкъщи, припявайки
си.
Няколко месеца по-късно, при едно посещение в
fauHukama, майката на Лора ме дръпна настрани.
Личеше си, че е развълнувана от нещо. „Вчера, когато
отидох на спирката да посрещна Лора, не я забелягах
да слиза от автобуса. Уплаших се. Помислих, че й се е
случило нещо лошо. Изведнъж я видях да идва към мен.
Не познах собствената си дъщеря!“Аа, това наистина
било Лора: само че вървяла изправена, с високо
вдигната глава. Смеела се и бъбрела с група момичета.
Майка й се разплакала от радост.
В края на програмата, когато отново изследвахме
Лора, резултатите показаха именно това, koemo
очаквахме. Вече нямаше признаци на дефицит
вдясно и тестовете разкриха уеднаквено развитие
на уменията в двете полукълба. Медицинските
диагностични тестове показаха, че вече не отговаря
на критериите за синдром на Аспергер, нито на друго
разстройство от артистичния спектър. Ako я видите
днес, няма да повярвате, че някога е била дете
• с „нелечим“синдром на Аспергер.
С Е Д Е М
О сновни к р и т е р и и
за д и а гн о ст и ц и р а н е на р а б о т а т а
на мозъка
Kak да разпознаем дефицит в лявото

или дясното полукълбо
М и р ъ т и норм алното ежедневие, заменили хаоса в се м е й с тв о то , не

м о г а т да б ъ д а т оценени в пари. Тази Програма промени ж и в о т а ни.
Нямам думи, с к о и т о да изразя какво чув ств ам в съ р ц е то си.
Д о р и с , м а й к а т а на 6 - г о д и ш н и я Ш о н ,
д и а г н о с т и ц и р а н с а у т и з ъ м
Основния въпросник по-долу ще намерите всички ха
В рактеристики на д ете със синдром на функционално

откъсване. Той е основният инструмент, който ще
използвате в цялата Програма за баланс на мозъка. С негова
помощ лесно ще установите дали д е т е т о ви има:
С Е Д Е М
■ дефицит 6 дясното полукълбо (най-често срещаният);

■ дефицит 6 лявото полукълбо;
■ дефицит в мозъка като цяло;
■ няма нарушения на мозъчния баланс.
Ако д е т е т о ви страда о т някакъв дисбаланс, веднага ще го

установите и ще разберете в кое полукълбо се намира. Във въп
росника са включени 200 характеристики (100 за дефицит в дяс
ното полукълбо и 100 за дефицит в лявото), които са разделени
в 7 области на мозъчното развитие:
■ моторно развитие - мускулен тонус, координация и сила;

■ сетивно развитие - връзка с п е т т е сетива - осезание, обоня
ние, вкус, зрение и слух;
■ емоционално развитие - способност за контрол и показване
на емоции в подходящи моменти;
■ поведение - уместно държание и социално общуване;
■ академично развитие - способности за учене и запаметяване;
■ имунитет - склонност към алергии и хронични заболявания;
■ автономност - саморегулиране на телесните функции.
Въпросникът ще ви помогне да определите дали д е т е т о ви

има СфО и в кое полукълбо е проблемът (възможно е и двете да
се развиват по-бавно о т нормалното). Ако дадена характерис
ти ка отговаря на вашето дете, сложете знак в квадратчето
до нея. Съберете броя на всички отбелязани знаци за с ъ о т в е т
ната категория и го запишете. Обмисляйте внимателно всеки
въпрос. О тговорите ви трябва да са съобразени с обичайното
развитие на децата за тази възраст. Ако на д е т е т о ви са назна
чени медикаменти, о тго во р ъ т ви трябва да отговаря на със
тоян ието му, когато не ги приема. Колкото по-голям е броят на
отбелязаните характеристики, толкова по-сериозно е наруше-
C E A F, М
нието и толкова по-дълго време ще отнеме възстановяване

т о на естествения баланс. (Въпросниците във и след Глава 9
о т своя страна ще ви дадат възможност да определите най-
слабите функции.)
Този въпросник ще ви е о т голяма полза през цялата програ
ма. Попълнете го, преди да започнете обследването в Глава 9.
След то ва ще се връщ ате периодично към него, за да прос
ледите напредъка на д е т е т о си. Можете да го използвате по
всяко време и колкото често желаете, но задължително го
попълнете на ч е т в ъ р т ат а, осмата и дванадесетата седми
ца, както е посочено. Добре е да го попълвате периодично и
след края на Програмата, за да се уверите, че състоянието на
д е т е т о не се влошава.
Не се бойте о т попълването на въпросника и обследване
т о на детето. Помнете, че нарушеният баланс в мозъка не е
увреждане или болест. Той означава само, че мозъкът на д ете
т о ви по една или друга причина не се развива адекватно. Цел
т а на въпросника е да разберете какъв точно е проблемът.
ХАРАКТЕРИСТИКИ Н А ЗАБАВЕНОТО РАЗВИТИЕ

В ДЯСНОТО ПОЛУКЪЛБО
МОТОРИКА
Начало на 4 8 12
програмата седмици седмици седмици
□ Тромаво е, със странна стойка □ □ □ □

□ Слаба координация □ □ □ □
□ Не показва спортни наклонности
и интерес към обичайните детски
спортове □ □ □ □
□ Има слаб мускулен тонус -
мускулите му изглеждат отпуснати □ □ □ □
С Е Д Е М
□ Незадоволителни умения на грубата
моторика (например не може да се научи
да кара колело, тича или ходи странно □ □ □ □
□ Повтарящи се/стереотипни
движения (върти се в кръг,
размахва ръце) □ □ □ □
□ Непрекъснато мърда □ □ □ □
Общо:
СЕТИВНОСТ
□ Слаба пространствена
ориентация (често се блъска
в предмети) □ □ □ □
□ Повишена чувствителност към звуци □ □ □ □
□ Обърква се, когато му кажете
да посочи една или друга част
на тялото си □ □ □ □
□ Недостатъчен усет за равновесие □ □ □ □
□ Висок праг на болката (не плаче,
когато се пореже) □ □ □ □
□ Често се върти само; обича
въртележките, люлките и всичко,
което се движи □ □ □ □
□ Компулсивно докосва предметите □ □ □ □
□ Ако е момиче - не се интересува
от гримове и накити □ □ □ □
□ Не харесва допира на дрехите
до ръцете и краката си;
често ги дърпа □ □ □ □
□ Не обича да бъде докосвано,
нито да докосва □ □ □ □
□ Непрекъснато мирише всичко □ □ □ □
□ Предпочита безвкусни храни □ □ □ □
С Е Д Е М
□ Не забелязва силни миризми
(горящо дърво, пуканки, прегорели
курабийки и др.) □ □ □ □
□ Избягва храната заради начина,
по който изглежда □ □ □ □
□ Мрази да яде и не се интересува
дори от бонбони □ □ □ □
□ Изключително капризно към храна □ □ □ □
Общо:
ЕМОЦИОНАЛНИ
ХАРАКТЕРИСТИКИ
□ Спонтанни пристъпи на плач,
смях, гняв или страх □ □ □ □
П Има много тревоги и няколко фобии □ □ □ □
0 Вкопчва се в минали обиди □ □ □ □
□ Емоционални изблици, които изглеждат
преувеличени и неуместни □ □ □ □
□ Пристъпи на паника и/или тревожност □ □ □ □
□ Понякога има мрачни мисли или
свързани с насилие □ □ □ □
□ Лицето не издава емоции, ограничен
език на тялото □ □ □ □
□ Прекомерна сдържаност, неспособност
да се отпусне □ □ □ □
□ Липса на емпатия и съчувствие □ □ □ □
□ Липса на емоционална реципрочност □ □ □ □
□ Често изглежда безстрашно
и склонно да поема рискове □ □ □ □
Общо:
С Е Д Е М
ПОВЕДЕНИЕ
□ Мисли логично □ □ □ □
□ Често пропуска общия смисъл
на дадена история □ □ □ □
□ Не разбира шегите □ □ □ □
□ Държи на определени модели
на поведение и не може
да се освободи от тях □ □ □ □
□ Липсва му социален такт или
се държи антисоциално и/или
се изолира от другите □ □ □ □
□ Неумение да организира времето си
(постоянно закъснява) □ □ □ □
□ Дезорганизация □ □ □ □
□ Проблеми с поддържане на вниманието □ □ □ □
□ Хиперактивност и/или импулсивност □ □ □ □
□ Натрапчиви мисли или поведение □ □ □ □
□ Постоянно спори и не показва желание
за сътрудничество □ □ □ □
□ Признаци на хранително разстройство □ □ □ □
□ Имало е забавено развитие
в бебешка възраст □ □ □ □
□ Многократно имитира звуци и думи,
без да разбира смисъла им □ □ □ □
□ Изглежда отегчено, надменно или рязко □ □ □ □
□ Другите деца го намират за странно □ □ □ □
□ Неспособност да завързва приятелства □ □ □ □
□ Трудно споделя развлечения, интереси
и постижения с други хора □ □ □ □
□ Неуместно развеселено или глуповато
поведение □ □ □ □
□ Неуместно поведение в социални
ситуации □ □ □ □
□ Постоянно говори и повтаря
едни и същи въпроси □ □ □ □
□ Липса на или незадоволително споделено
внимание, като например потребност
да посочи предмет, за да привлече
вниманието ви □ □ □ □
С Е Д Е М
□ Като малко дете не се е поглеждало
в огледалото □ □ □ □
Общо:________________
АКАДЕМИЧНИ
П Слаби умения по математическа логика
(словесни задачи, геометрия, алгебра) □ □ □ □
□ Слаби умения при четене на текст
с разбиране и други практически умения □ □ □ □
□ Вижда само детайлите,
но не и цялостната картина □ □ □ □
□ Много аналитично □ □ □ □
□ Обича грубите и очевидни шеги □ □ □ □
□ Веднага открива правописни грешки □ □ □ □
□ Приема всичко буквално □ □ □ □
□ Невинаги достига до извод, когато говори □ □ □ □
□ Проговорило е рано □ □ □ □
□ Има висок резултат на тест за
интелигентност, но различни точки
в отделните раздели или високи точки
за вербални умения и под средните
за практически □ □ □ □
□ Рано е започнало да чете думи □ □ □ □
□ Интересува се от необичайни теми □ □ □ □
□ Учи чрез наизустяване □ □ □ □
□ Запаметява изключителен обем
факти по определени теми □ □ □ □
□ Няма търпение □ □ □ □
□ Говори монотонно, без особена интонация □ □ □ □
□ Не умее да общува невербално □ □ □ □
□ Не обича силните шумове
(например фойерверки) □ □ □ □
С Е Д Е М
програмата седмици 1седмици седмици
□ Казва на глас каквото си мисли □ □ □ □
□ Говори близо до лицето ви, навлиза
в личното пространство на хората □ □ □ □
□ Чете добре, но не обича да го прави □ □ □ □
□ Разсъждава аналитично, води се
от логиката □ □ □ □
□ Следва правила, без да ги поставя
под съмнение □ □ □ □
□ Следи добре времето □ □ □ □
□ Лесно запаметява правописни правила
и математични формули □ □ □ □
□ Предпочита да наблюдава,
вместо да участва □ □ □ □
□ Предпочита първо да прочете
упътването, преди да пробва нещо ново □ □ □ □
□ Често математиката е първият
проблемен предмет в училище □ □ □ □
Общо:
ИМУНИТЕТ
□ Страда от множество алергии □ □ □ □
□ Рядко се разболява от настинка
и други инфекции □ □ □ □
П Има или е имало екзема или астма □ □ □ □
□ По кожата му има малки бели пъпчици,
особено от задната част на ръцете □ □ □ □
□ Има непоследователно поведение -
един ден добро, на следващия - лошо □ □ □ □
□ Непреодолимо желание за определени
храни, най-вече млечни и пшенични
продукти □ □ □ □
Общо:
С Е Д Е М
АВТОНОМИЯ
□ Проблеми с червата
(констипация или диария) □ □ □ □
□ Учестен пулс и/или високо кръвно
налягане за възрастта □ □ □ □
□ Подуване на корема, особено след
хранене; чести оплаквания
от коремни болки □ □ □ □
□ Телесна миризма □ □ □ □
□ Обилно потене □ □ □ □
□ Потни и лепкави длани □ □ □ □
Общо:________________
Съберете седемте показателя за дисбаланс 6 дясното полу
кълбо и запишете резултата:__________
ХАРАКТЕРИСТИКИ Н А ЗАБАВЕНОТО РАЗВИТИЕ

В ЛЯВОТО ПОЛУКЪЛБО
МОТОРИКА
□ Проблеми с фината моторика
(лош или бавен почерк) □ □ □ □
□ Затруднения с фината моторика
(например при закопчаване на копчета ) □ □ □ □
□ Слабо или незряло хващане с ръка
(при писане) □ □ □ □
□ Пише много едро за възрастта си □ □ □ □
□ Запъва се с думите, когато е уморено □ □ □ □
□ Имало е забавяне при пълзенето,
стоенето право и/или прохождането □ □ □ □
□ Обича спортовете и има талант за тях □ □ □ □
□ Добър мускулен тонус □ □ □ □
С Е Д Е М
програмата седмици *седмици седмици
□ Слаби умения за рисуване □ □ □ □
□ Трудно се учи да свири □ □ □ □
□ Обича да поправя неща с ръцете си
и се интересува от всякакви механизми □ □ □ □
□ Трудно планира и координира движенията
на тялото си □ □ □ □
Общо:
СЕТИВНОСТ
програмата седмици 1седмици седмици
□ Няма особени сетивни проблеми
(например повишена чувствителност
към звуци) □ □ □ □
□ Добра пространствена ориентация □ □ □ □
□ Добро чувство за равновесие □ □ □ □
□ Яде общо-взето всичко □ □ □ □
□ Има нормална до над средната
чувствителност към вкус и мирис □ □ □ □
□ Обича да бъде прегръщано □ □ □ □
□ Не показва странности по отношение
на облеклото □ □ □ □
□ Проблеми при обработката
на слухова информация □ □ □ □
□ Изглежда така, сякаш не чува добре,
въпреки добрите резултати от слуховите
изследвания □ □ □ □
□ Късно проговаряне, което се отдава
на ушни инфекции □ □ □ □
□ Морска болест, прилошаване
при возене в кола и др. □ □ □ □
□ Липса на понижена или повишена
чувствителност към болка □ □ □ □
Общо:
С Е Д Е М
ЕМОЦИОНАЛНИ
□ Прекомерно щастие и привързаност;
обича да се гушка и целува □ □ □ □
□ Чести промени в настроението
и раздразнителност □ □ □ □
□ Обича да прави нови и различни неща,
но лесно се отегчава □ □ □ □
□ Липса на мотивация □ □ □ □
□ Затворено в себе си, срамежливост □ □ □ □
0 Прекомерна предпазливост, песимизъм
или негативизъм □ □ □ □
□ Не намира радост в живота □ □ □ □
□ Избягва социални контакти □ □ □ □
□ Лесно се разплаква и обижда □ □ □ □
□ Висока чувствителност □ □ □ □т
□ Емпатия към чувствата на другите,
добре разбира чуждите емоции □ □ □ □
□ Лесно се смущава и засрамва □ □ □ □
□ Много е чувствително към мнението
на другите за него □ □ □ □
Общо:
ПОВЕДЕНИЕ
□ Бави се и отлага □ □ □ □
□ Много е стеснително, особено
с непознати □ □ □ □
□ Много добри умения за невербална
комуникация □ □ □ □
□ Харесва се на другите деца и учителите □ □ □ □
□ Няма проблеми с поведението в училище □ □ □ □
□ Разбира социалните правила □ □ □ □
□ Ниско самочувствие □ □ □ □
С Е Д Е М
□ Ненавижда да пише домашни задания □ □ □ □
□ Умее да общува □ □ □ □
□ Гледа в очите □ □ □ □
□ Обича компанията на други хора,
харесва социалните мероприятия
(например празненства) □ □ □ □
□ Не обича да преспива при приятели □ □ □ □
□ Не умее да следва режими □ □ □ □
□ Не умее да следва указания с
МНОГОстъпки □ □ □ □
□ Познава собствените си чувства □ □ □ □
□ Прави прибързани изводи □ □ □ □
Общо:
АКАДЕМИЧНИ
□ Отлично схваща общата картина □ □ □ □
□ Интуитивно мислене; води се от чувствата □ □ □ □
□ Справя се добре с абстрактни „свободни"
асоциации □ □ □ □
□ Слаби аналитични способности □ □ □ □
□ Визуални наклонности; обича образите
и моделите □ □ □ □
□ Постоянно пита защо се прави дадено
нещо или защо съществуват правила □ □ □ □
□ Има слаб усет за време □ □ □ □
□ Обича да докосва и усеща предметите □ □ □ □
□ Трудно подрежда приоритети □ □ □ □
□ Не обича да чете упътването, преди
да опита нещо ново □ □ □ □
□ Креативно е по природа, но полага
много усилия, за да развие потенциала си □ □ □ □
□ Предпочита да прави нещата, отколкото
да наблюдава □ □ □ □
С Е А Е М
□ Използва богата интонация, когато говори □ □ □ □
П Греши или пропуска често срещани
малки думи при четене □ □ □ □
П Трудно произнася дълги думи □ □ □ □
□ Чете много бавно и с усилие □ □ □ □
□ Като малко дете трудно е назовавало
цветове, предмети и букви □ □ □ □
□ Трябва да чуе или види дадена концепция
много пъти, за да я запомни □ □ □ □
□ Резултатите на тестовете в училище
постоянно се влошават □ □ □ □
□ Непоследователност в работата в училище □ □ □ □
□ Късно проговаряне □ □ □ □
□ Затруднено произнасяне на думи
(незадоволителна фонетика) □ □ □ □
□ Трудно запомняне на азбуката,
детски стихчета и песнички □ □ □ □
□ Затруднява се да довърши домашно
задание или разговор □ □ □ □
□ Действа, преди да мисли; прави грешки
от небрежност □ □ □ □
□ Много мечтае □ □ □ □
□ Трудно подрежда събития
в правилна последователност □ □ □ □
□ Често изписва буквите наобратно □ □ □ □
□ Не се справя с основни математически
умения □ □ □ □
□ Показва слаби академични способности □ □ □ □
□ Има коефициент за интелигентност под
очакваното; резултатите във вербалната
част са по-ниски от тези в невербалната □ □ □ □
□ Представя се зле на вербални тестове □ □ □ □
□ Налага се да му се повтаря по няколко
пъти, за да направи нещо □ □ □ □
□ Заеква или е заеквало като малко □ □ □ □
□ Трудно се справя с правописа □ □ □ □
0 Не чете добре указания □ □ □ □
Общо:
С Е Д Е М
И М УН И ТЕТ
□ Получава хронични ушни инфекции □ □ □ □
□ Склонно е към образуване
на доброкачествени тумори или кисти □ □ □ □
□ Често е лекуваносантибиотици
(10-15 пъти) до десетгодишна възраст □ □ □ □
□ Има поставени „макарички" в ушите □ □ □ □
□ Често се разболява от настинка □ □ □ □
□ Няма алергии □ □ □ □
Общо:
АВТО Н О М И Я
□ Нощно напикаване □ □ □ □
□ Неравномерен сърдечен ритъм -
аритмия или шум □ □ □ □
Общо:________________
Съберете седемте показателя за дисбаланс 6 дясното полу
кълбо и запишете р езу л т ат а:__________
ТЪЛКУВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
Д е т е т о ви е с нарушен баланс в лявото полукълбо, ако него

вите точки са по-високи о т тези за дясното. И обратното,
има нарушен баланс в дясното полукълбо, ако т о ч к и т е му са
по-високи о т тези за лявото. Дисбалансът в което и да е по
лукълбо е свързан с класическата неравномерност на умения
т а - основен белег на СфО.
С Е Д Е М
Не е необходимо да има значителна разлика, за да сочи СфО.

Дори една или две точки са достатъчни, за да укажат нали
чието на дисбаланс. Все пак, ако разликата е толкова малка,
най-добре е да попълните въпросника повторно, като внима
телно обмисляте всяка точка. Дори лекият дисбаланс може
да се отрази на ежедневните дейности и поведение.
За да определите т е ж е с т т а на дисбаланса, запишете ясно
броя на положителните отговори о т целия въпросник за ля
вото и дясното полукълбо.
Точки за дясното полукълбо:__________

Точки за дясното полукълбо:__________
Общ брой т о ч к и : ___
Като цяло, т е ж е с т т а на дисбаланса се определя о т общия

брой точки за двете полукълба:
Лек: < 50 точки

Умерен: 50-100 точки
Тежък: > 100 точки
Трябва да се вземе предвид и нивото на дисбаланса: колко-

т о по-голяма е разликата между д вете полукълба, толкова
по-голям е той и толкова повече време може да отнеме да се
коригира. Помнете, че по-слабото полукълбо е това с повече
точки.
Установяваме слабост в __________ полукълбо на мозъка.
Ако имате много точки за двете полукълба, най-вероятно

става дума за незрял, бавно развиващ се мозък. Не позволявай
т е това да ви разтревожи. Възможно е д е т е т о ви да има де
С Е Д Е М
фицити и 6 двете полукълба - явление, което наблюдаваме все

по-често в нашите центрове.
Какво означава това?
Означава, че д е т е т о ви има СфО и по всяка вероятн ост
едното полукълбо все пак изостава о т другото. Същевремен
но и двете полукълба не се развиват с нормалното за възраст
т а на д е т е т о ви темпо. Също като при дефицита в едно о т
двете полукълба, това не означава мозъчно увреждане, а само
че мозъкът и невронните му мрежи не получават достатъчно
и подходяща стимулация, за да се развиват според очаквания
та. При малките деца с недоразвити функции мозъкът е тол
кова незрял, че всички умения са дефицитни за възрастта им.
Нарушен е синхронът на мозъчното развитие, като при ор
кестър без диригент. Установили сме, че това се среща много
по-често при момчетата, отколкото при момичетата.
Дали д е т е т о ви е с дефицит в лявото, дясното или и в две
т е полукълба, ще стане още по-очевидно, след като направите
оценките в Глава 9, които са ч аст о т програмата. Но пре
ди да продължим нататък, бих искал да ви подскажа какво да
очаквате.
• С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : Ъ раяън
ЕДИН НОВ МАЛЪК ЧОВЕК
Косато Брайън дойде с майка си при нас, бе очевидно, че

е срещнал много трудности в kpamkm си живот. Беше
се появил на този свят четири години по-рано, след
индуцирано раждане с усложнения. Майка му сподели, че
е изглеждал kpexbk и нестабилен едва ли не от деня на
раждането си.
С Е Д Е М
Тъй kamo това бе третото й дете, тя забелязала, че

не се развива добре. Имал изразен наклон на главата,
заради което посещавал физиотерапевт. Късно
пропълзял и проходил, а и според майка му пълзял
по-различно от другите й деца. На около 18 месеца
развитието му kamo че спряло. Не напредвал в езиково
отношение и започнал да „изключва света okoao себе
си“. Поставена била диагноза тежък, аутизъм.
На 4 г. Брайън не умееше да ползва гърне и да се облича,
не желаеше да установи контакт с очи. Почти не
говореше и се боеше от нещата, които обикновено
вълнуват връстниците му, като люлки и катерушки.
Лържеше се дистанцирано, дори и с родителите си.
Изследванията показаха множество хранителни
дефицити, koemo не ни учуди предвид факта,
че приемаше само няколко храни. Разработихме
програма за прием на добавки, които да коригират
недоимъците.
Лве седмици след началото на Програмата за баланс
на мозъка Брайън най-после „схвана“и се научи да
ползва гърне и тоалетна. Започна да спи по-добре. След
дванадесет седмици приличаше на нов малък човек.
Ако в началото едва произнасяше няколко думи, сега бе
станал експресивен и разговорлив. Гледаше хората и
ги поздравяваше. Майка му вече го водеше на gemckama
площадка. „Иска да се люлее колкото може по-високо“,
похвали го тя. И не само това: Брайън започна да се
облича сам и да проявява интерес към нови храни.
За такова малко момченце с толкова много проблеми,
4 той беше изминал 75% от пътя към възстановяването.
О С Е М
Какво да очакваме
о т П р о г р а м а т а за баланс на мозъка
Как да тълкуваме резултатите
М ного е странно, мамо. Имам ч у в с т в о т о , че бавно се превръщам в друг

човек. Вече съм много по-спокойна.
Д ж и н а , 11 г . ,
к ъ м м а й к а с и , П а т р и ш а
оведението, подобно на всичко останало, свързано с
П мозъка, има две страни: добра и лоша. Разбира се, като

родители вие вече го знаете. Това, което мнозина не
осъзнават обаче, е, че има поведение определяно о т лявото
или о т дясното полукълбо, като и в двете се намира и добро,
и лошо. Ето защо родителите виждат и доброто, и лошото
при дете със здрав, правилно развиващ се мозък.
Най-очевидният пример е т.нар. бебешки пубертет. Може
да се ужасявате о т него, но всъщност трябва да го чакате с
нетърпение, защото това е възрастта, в която мозъкът на
О С Е М
д е т е т о изгражда желанието за независимост, което често се

проявява по вбесяващ начин с изблици и сцени. Две и полови-
на-годишното ангелче, което ви кара да си мислите, че ст е
най-големите късметлии на света, всъщност би трябвало да
ви безпокои.
Като родители на дете с мозъчен дисбаланс, бил то й дефи
ц и т в лявото, дясното или и двете полукълба, вие вече ст е за
белязали модели на поведение, които не съвпадат с очаквано
т о за възрастта му. Те могат да се изразяват в изблици, кризи,
заинатяване и неподчинение (често при дефицит в дясното
полукълбо) или затваряне в себе си, стеснителност, компул-
сивност и обсесии (често при дефицит в лявото полукълбо).
Всъщност няма нищо ненормално в подобно поведение, ст и
га да се проявява в определена фаза на мозъчното развитие.
На всеки етап има „положителни“ и „отрицателни“ емоции и
модели на поведение, които са не само нормални, но и много
важни за нормалното емоционално и поведенческо развитие
на д ет ет о . С т ав ат абнормни, ако продължат твърде дълго
или възникнат в неподходяща възраст, какъвто е случаят при
децата със СфО. Дори тревожните стереотипи като размах
ване на ръце, клатене напред-назад, тичане в кръг и други са
нещо обичайно за деца на четири и половина години, но не и
при по-големите. Заекването, тиковете, обсесиите, компул-
сивността и непокорството също са нормални в определена
възраст, но своевременно биват изместени о т нови поведен
чески модели. Така че проблемът не е в самото поведение, а
във времевото му проявление.
За съжаление, невинаги е лесно за родителите да разпозна
я т кога „лошото поведение“ всъщност е добро и кога не е. То
ва важи с особена сила за родители на дете с недиагностици-
рано нарушение на мозъчния баланс. Ето защо е много важно
всички родители да познават етап и те в детското развитие.
О С Е М
БАЛАНС В ПОВЕДЕНИЕТО
Балансираното поведение - звездното поведение, което все

ки родител очаква и иска да види - е способността на де
т е т о да реагира и да се държи уместно във всяка ситуация.
Това означава, че мозъкът му следва да притежава гъвкавост,
т.е. правилни електрически сигнали, за да скача напред-назад
между отрицателните и положителните емоции и модели на
поведение. Д етето трябва да умее да разбира кое поведение е
уместно, за да може да го приложи.
За съжаление, то ва е трудна задача за деца със СфО. Кога-
т о д е т е т о е с нарушен мозъчен баланс, това се отразява и на
баланса на поведението. Поведенческите прояви всъщност
са най-очевидният белег за мозъчен дисбаланс. Моделите на
поведение се затвърждават, тъй като в едно о т двете полу
кълба липсва достатъчно електрическа активност. Вашето
д ете не се държи зле „напук на вас“, а просто защото мозъкът
му диктува да се държи така. Вината наистина не е негова.
ЕТАПИТЕ: ЧАСОВНИКЪТ НА РАЗВИТИЕТО
Както вече обясних в Глава 3, здравият мозък се развива ка

т о часовников механизъм, чието махало постоянно се движи
между лявото и дясното полукълбо, реагирайки по определен
начин на външните фактори и сетивните дразнители в съ
о т в е т н и т е моменти о т растежа на д етето.
П редставете си мозъка к ато атомен часовник, управля
ващ т р и т е отделни часовника на развитието:
■ физически - включва развитието на малките и големите

мускули и на фината и грубата моторика, за да можем да
О С Е М
стоим изправени, да ходим, да махаме с ръка, да плетем и

въобще, да се движим;
■ Емоционален - управлява поведението и способността да
взаимодействаме с хората и да създаваме връзки с тях;
■ Когнитивен - обхваща всичко, свързано с ученето, езика и
интелекта.
Тези области на развитие трябва да поддържат съвършен

ритъм с мозъка. Ако един или повече о т часовниците не е
правилно „навит“ о т външните фактори и сетивните драз
нители, т о й ще започне да изостава и няма да идва навре
ме за „срещите“ на развитието - постиженията, за които
ч е т е т е в книгите за отглеждане на деца и за които следят
педиатрите. Изведнъж всичко се обърква и става трудно да
се каже кой часовник е верен и кой - не.
Най-ранният признак за потенциално нарушение в разви
т и е т о е забавянето или недостигането на определени пос
тижения. Колкото по-рано се идентифицира потенциален
проблем, толкова по-скоро могат да се предприемат кориги
ращи действия за по-добър дългосрочен резултат.
Е то защо не съм съгласен с ш ироките граници на „нор
малното“ развитие, възприети о т някои педиатри, които
убеждават родителите, че няма нищо притеснително, ако
д е т е т о им започне да пълзи, ходи, говори и т.н. по-късно о т
обичайното.
Да, децата са отделни личности, следователно са различни
и всяко се развива със собствено темпо. Това обаче е вярно
само до определена степен, и т о доста малка степен, поне
според личния ми опит. Разбира се, ако някое дете не проходи
точно на една годинка, това не е повод за тревога. Но ако на
14 месеца все още не ходи, следва да се обезпокоим.
О С Е М
Kamo цяло никой не мисли за проблеми 6 развитието, дока-

т о д е т е т о не стане на три, а все още не говори. Повечето
деца обаче могат да бъдат диагностицирани поне година по-
рано, а понякога и две, стига да се обърне по-сериозно внима
ние на белезите в развитието им.
Освен за момента на достигане на етап и те, родителите
трябва да следят и за сравнително балансирано движение на
махалата на часовниците между дясното и лявото полукълбо.
ПЕРИОДИ НА ЕСТЕСТВЕН РЕГРЕС
Има периоди в здравото мозъчно развитие, в които се на

блюдава естествен о забавяне. Те се случват в специфични
моменти през първите четири и половина години, характе
ризират се с регресии или временни промени в поведението и
други умения като език и фина моторика и често са свързани
с темпераментни или „трудни“ времена.
Така например децата с нормално мозъчно развитие обик
новено преживяват регрес в речевите умения около 17-18-ме-
сечна въззраст. По-късно може да започнат да се подмокрят
нощем или почеркът им да се влоши. Това се смята за нормал
но. Същевременно обаче е установено, че при деца, при които
по-късно се открива аутизъм, регресията на 17 месеца е била
драстична.
Такива регресии имаме обикновено на възраст:
■ 5 месеца
■ 9 месеца
■ 11 месеца
■ 1 година и 5 месеца
О С Е М
■ 2 години и 2 месеца
ПРОМЕНИ, СВЪРЗАНИ С МОЗЪЧНИЯ БАЛАНС
Получавам обратна връзка о т хиляди родители, които са

използвали варианта на Програмата за баланс на мозъка
за прилагане в домашни условия. Повечето споделят, че са
обезпокоени о т поведението на децата си на в т о р а т а или
т р е т а т а седмица или в друг момент о т програмата - пове
дение, което не са очаквали на фона на един коригиращ план.
Сдържаното д ете изведнъж започва да се т р ъ т к а. Кротко
т о д ете става непокорно и предизвикателно. Съвършеното
ангелче замахва срещу брат си.
Обяснявам, че всичко това е в реда на нещата и всъщност
е добра новина. То показва, че Програмата работи; че най-
после се случват моделите на поведение, които са „пропус
нати“ в процеса на мозъчно съзряване. Бавното полукълбо на
ваксва или по-бързото забавя тем пото. Нормално е в процеса
на възстановяване на баланса да се наблюдават добри и лоши
поведенчески прояви. Когато учтивото, въздържано д ете с
дефицит в лявото полукълбо изведнъж започне да крещи и ка-
призничи, това просто е знак, че лявото полукълбо най-после
открива негативните модели, които до момента са потис
нати заради нарушения баланс.
Мозъкът не може просто да „прескочи“ пропуснатите мо
дели. Той трябва да премине през всички етапи на развитие,
за да стане пълноценно функциониращ орган, а това включва
и лошите прояви. Както и при нормалното развитие, дете-
0 C F. М
mo ще го преживее и ще продължи нататък. А е т о и добрата

новина: то ва се случва доста бързо. Една година може да се
навакса само за няколко седмици.
Това означава, че всички промени в поведението - добри
или лоши - които ще наблюдавате по време на Програмата
за баланс на мозъка, почти винаги са знак за положителна
промяна. В резултат о т стимулирането на растежа невро
логичните връзки в мозъка започват да се променят, което
се отразява на поведението. Какво ще е поведението, зависи
о т местоположението на дефицитите, т е ж е с т т а им и въз
р а с т т а на д етето .
Д ете със забавяне вдясно, което е показвало прекомерни
положителни емоции и поведение, ще прояви преувеличени
негативни емоции и държание, докато дясното полукълбо
настигне лявото. Точно о б р атн о то ще се случи при д ете с
дефицит вляво. Сходни промени се наблюдават в моторни
те, сетивните и когнитивните умения на д етето . Въпреки
че тези промени изглеждат н есъответстващ и на хроно
логичната възраст на д е т е т о , именно т е би следвало да се
очакват о т настоящ ата му „мозъчна“ възраст.
Например нивото на развитие на лявото полукълбо на
шестгодишно д ете може да бъде к ат о на осемгодишно, но
това на дясното - като на двегодишно. Стимулирайки разви
т и е т о на дясното му полукълбо чрез упражненията в Програ
мата, характерът му изведнъж ще стане на дете в „бебешки
пубертет“. Ще изпитва непознати досега емоции. Ще прояви
неочакван интерес към храната, защото за първи п ъ т ще усе
т и истинския й вкус.
Преходът на седемгодишното дете о т дисбаланс към рав
новесие може да е съпроводен о т емоционални изблици. Въз
можно е да започне да казва „не“ на всичко и да изглежда инат-
ливо, обсебено о т играчките или вманиачено по външността
О С Е М
си. На две годинки бихте го очаквали и не бихте обърнали ни

какво внимание, но на ш ест родителят се пита дали д е т е т о
му не развива обсесивно-компулсивно разстройство. Просто
раб отата е там, че мозъкът все още не работи изцяло като
на шестгодишно дете.
ПРОСЛЕДЯВАЙТЕ СПОКОЙНО
ПОВЕДЕНИЕТО
Да допуснем, че т и х о т о и спокойно шестгодишно д ете с де

фицит в дясното полукълбо, с което провеждате Програма
та за баланс на мозъка, изведнъж започва да се тръшка като
двегодишно. Какво да правите?
Същото, което бихте направили и с двегодишното. Ко-
гато е налице нарушение в мозъчния баланс, реагирайте на
всяка проява според мозъчната, а не според хронологичната
възраст на детето .
Ако нормално развиващо се шестгодишно дете ви направи
сцена като бебе, веднага ще прекратите поведението му и
ще използвате възможността да му покажете защо подобни
прояви са неуместни. Няма да го игнорирате. Ако обаче въп
росното шестгодишно дете преживява такъв период в про
цеса на възстановяване на мозъчния баланс, т о следва да се
държите така, както бихте се държали с всяко двегодишно
д ете - т.е. да не реагирате на ситуацията, защото така са
мо ще поощрите поведенческия модел. Логичните обяснения,
естествено, не вършат същ ата работа при двегодишните
деца, както при шестгодишните.
О С Е М
Т С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : Е £а
КОГАТО ВСИ ЧК О СЕ ОБЪРКА
Ева е най-малкото от десет деца, така че за

родителите й н е е никак трудно да забележат, че нещо
не е наред, още докато е бебе. С течение на месеците
става все по-ясно, че има проблеми, и то много.
Мрази да я докосват и се държи на разстояние от
братята и сестрите си, колкото и трудно да е това
в дванадесетчленно семейство. Не показва нежност
kbM родителите си въпреки ласките и топлината
им. Нужни са много усилия, за да я срешат, облекат
или да й измият зъбите. Страхува се от хора извън
семейството си, а на обществени места напълно
губи самообладание. Аоста е непохватна и постоянно
се блъска в разни предмети. Не успява да проследи с
поглед и е особено капризна kbM храната. Не може да се
вози продължително в автомобил, без да й прилошее.
На около тригодишна възраст й е трудно да запомня
цветовете, буквите и цифрите. Говоренето не се
случва естествено и тя полага големи усилия,
за да завърши някое изречение. Когато е на четири
и половина, тестовете показват, че развитието
й в повечето области отговаря на това на
едногодишно дете. Поставена й е диагноза „первазивно
разстройство на развитието, неспецифицирано
по друг показател“- едно от множеството
разстройства от артистичния спектър. Тогава
родителите й научават за Програмата за баланс
на мозъка и я довеждат в един от нашите центрове.
Обследването, koemo проведохме, потвърди, че Ева
О С Е М
страда от сериозен дефицит в дясното полукълбо.

Освен това имаше и тежко нарушение на зрителната
преработка, останало незабелязано от офталмолога.
Лругите й сетива също бяха засегнати. Установихме
проблеми с преглъщането и почти липсващо обоняние.
Грубата й моторика бе толкова слаба, че трудно
пазеше равновесие и нямаше чувство за ритъм
и координация. Показваше класически симптоми
на синдром на функционалното откъсване - нямаше
връзка с тялото си.
Майка й, Тамар, не смяташе, че има проблеми
с хранителния режим, тъй kamo вече бе изключила
глутена и млечните продукти, но се оказа, че това не
е достатъчно. Изследванията показаха, че Ева има
непоносимост към 36 храни, в това число повечето
продукти, koumo ежедневно консумираше.
Очевидно предстоеше дълъг път и за нея, и за
родителите й. При наличието на толкова много
проблеми в мозъка и тялото родителите й се бояха,
че никога няма да се възстанови напълно. Страховете
им се оказаха неоснователни.
Назначихме мултимодална програма за стимулиране
на дясното полукълбо, в това число упражнения
за развитие на основните моторни умения и
коригиране на зрението и обонянието. Родителите
и продължиха упражненията и у дома, включително
със семейни занимания за фитнес. Най-голямото
препятствие обаче се оказа храненето. При толкова
много непоносимости изглеждаше невъзможно Ева
да се храни пълноценно, при това с желание. Нашият
нутриционист обаче помогна на Тамар да изработи
балансиран и пълноценен режим, който включваше
О С Е М
храносмилателни ензими, пробиотици и рибено

масло и изключваше всички захари, изкуствени
подсладители, овкусители и консерванти.
Само за няколко седмици всичко започна да си идва
на мястото. Ева оказваше невероятно съдействие по
отношение на хранителния режим. С напредване на
процеса за постигане на баланс Тамар успя да върне
част от здравословните храни, които се бе наложило
да спрем -ягоди, ориз, пилешко, соя и др. За първи път
детето като чели се наслаждаваше на храната -
защото усещаше Skyса и уханието й!
Анес Ева е съвсем различно момиченце. „Обича
да се гушка в скута ни и вече няма нищо против да я
разтриваме по гръбчето, да мием зъбите й или да я
решим - споделя Тамар. - Преди беше немислимо
да отидем с нея в супермаркета, защото бягаше
и правеше поразии. Сега сама бута малка количка,
пълни я със специалните си npogykmu и накрая дори ги
прибира в плик. Най-хубавото е, че вече се интересува
от уроците в училище. Удивена съм от жаждата й
за знания.“
Ева, която преди не общуваше с никого, сега е
истинска бъбривка. Маха с ръка на непознати и първа
се представя на хората. Обича да пее, въпреки че
братята и сестрите й въртят многозначително очи.
Майка й обаче се радва: „След толкова години мълчание
• е същинска благословия да чувам гласа й“.
Д Е В Е Т
С ет и в н о -д в и г а т ел н а оценка
в дом аш ни условия
Kak да установим дефицит

в лявото или дясното полукълбо
Без П ро грам ата за баланс на мозъка Крисчън нямаше да прави т е зи

смайващи крачки в академ ичното и социалното си развитие. Сякаш
о т н о в о обикна ж ивота. Аз винаги съм знаела какво удивително,
дружелюбно, забавно, умно, мило и любящо д е т е е т о й , но сега всички го
в и ж д а т и го о тб елязват.
К р и с т е н М. , м а й к а т а на К р и с ч ъ н
ече ст е въоръжени с основната информация, нужна ви,
В за да започнете Програмата за балансиране на мозъка

в домашни условия. Разбирате, че синдромът на функ
ционално откъсване е обединяващият проблем в цял спектър
о т поведенчески и обучителни трудности, произлизащи о т
дисбаланс в развиващия се мозък, както и че симптомите се
Д Е В Е Т
различаваш в зависимост о т това, кое полукълбо се развива

прекалено бавно или твърде бързо.
Знаете също, че то ва не е заболяване, свързано с мозъчно
увреждане. То се дължи предимно на външни фактори, воде
щи до нарушение на функциите, и може да се коригира чрез
сетивно-моторни и академични упражнения и посредством
промени в начина на хранене. Тези упражнения трябва да са
съобразени с конкретния дефицит в проблемното полукълбо.
Ето защо първата и най-важна стъпка към възстановяването
на ритъма и връзките в мозъка е правилното идентифицира
не на полукълбото и областите с нарушени функции. Тъкмо
това предстои да направите. С помощта на въпросниците
ще установите дали д е т е т о ви има дисбаланс в дясното или
лявото полукълбо, както и дали целият мозък на д е т е т о ви
функционира прекалено бавно (въпреки че едното полукълбо
отново ще е по-бавно о т другото). В следващата глава ще ви
покажа как да използвате информацията, за да разработите
програма о т упражнения.
НАКРАТКО ЗА ОБСЛЕДВАНЕТО
Всяко полукълбо има отделни вериги и центрове, контроли

ращи различни сетивни и моторни функции. Целта ви е да
разграничите най-слабите о т тях. В хода на т е с т о в е т е ще
стане очевидно, че най-силните функции на д е т е т о ви са спе
цифичните за едното полукълбо, а най-слабите - за другото.
Ще обследвате д е т е т о си в 10 области:
■ медицинска история (анамнеза) на майката и детето;

■ история на развитието (основни постижения);
Л Е В Е Т
■ сетивно-моторни умения;
■ ляво-дясна доминантност;
■ вестибуларни умения (равновесие);
■ слухови умения;
■ зрителни умения;
■ проприоцепция (пространствено осъзнаване и ориента
ция);
■ дактилни умения;
■ вкус и обоняние.
В повечето случаи преди началото на обследването във

всяка област ще трябва да отговорите на 10 въпроса с оцен
ка по скала о т 1 до 10, където 1 означава „не може да се каже“,
5 - „донякъде“, а 10 - „почти винаги“
След к ато приключите с въпросниците и обследването,
ще ви покажа как да ги анализирате, за да определите дали
д е т е т о ви е с дефицит в лявото или в дясното полукълбо. А
после ще ви науча как да го коригирате.
ОСНОВНИ ПРАВИЛА
Не се опитвайте да направите цялото обследване за 1 ден,

а по-скоро за 3 -4 дни или дори за седмица. Прегледайте и
попълнете въпросника преди началото на всяко обследване.
Важно е да отговаряте точно, затова при нужда се консул
т и р а й т е с учителите, бавачките и други възрастни, кои
т о им ат впечатления о т д е т е т о . Т естовете могат да се
направят о т един родител, но по-добре би било двамата да
обсъдят и съгласуват отговорите. В този случай майката и
бащата следва да попълнят поотделно въпросниците, а след
това да ги сравнят.
Л Е В Е Т
Важно е и вие, и д е т е т о да се намирате в подходящо със

тояние на духа. Ако вие например с т е в лошо настроение, а
д е т е т о ви е кисело, отлож ете обследването за друг път.
Повечето деца със СфО са много умни, така че ви препо
ръчвам да им обяснявате всичко, което правите, но не непре
менно и причината да го правите, т.е. да не им казвате, че
се о п и твате да разберете какво им има. П остарайте се да
прилича на игра. Правил съм тези обследвания хиляди пъти и
в повечето случаи е било много забавно за децата. Участват
с удоволствие, защото се забавляват и не се чувстват запла
шени. Не коментирайте какво забелязвате и установявате.
Насърчавайте ги непрекъснато и им давайте положителна
обратна връзка. Ако в даден момент д е т е т о ви се стори при
теснено или уплашено, спрете. Винаги можете да повтори
т е т е с т а в друг момент. Най-вероятно ще му хареса внима
нието и възможността да прекара повече време с вас.
Провеждайте обследванията в позната за д е т е т о обста
новка - приятна, спокойна, неотвличаща вниманието и с
много светлина. Ако д е т е т о ви е чувствително към светли
на, настройте я така, че да не го дразни.
Ще ви бъдат необходими някои пособия, които трябва да
си набавите предварително. Това са:
■ малко фенерче;
■ камертон, за предпочитане С-128;
■ две малки, нови четки за рисуване;
■ стол с права облегалка;
■ въртящ се стол с подлакътници;
■ килимче или постелка за лягане на пода;
■ няколко малки полупрозрачни контейнерчета;
■ есенциални масла или аромати, познати на д е т е т о (напри
мер портокал или лимон).
А Е В Е Т
Някои деца може да са твърде малки или с твърде значи

телни нарушения на функциите, за да бъдат обследвани по
този начин. Възможно е също так а част о т получените ре
зултати да не са съвсем ясни или да не успеете да определите
точно нивото. В тези случаи можете да разчитате на резул
т а т и т е о т въпросниците със симптомите във всяка част.
Накрая ще ви покажа как да използвате Основния въпросник
(вж. Глава 8), за да определите проблемното полукълбо и ниво
т о на дисфункция във всяка сетивна и моторна област.
Всеки сетивно-двигателен т е с т е разделен (при възмож
ност) на 3 функционални нива:
Ниво 1: най-ниско функционално ниво

Ниво 2: средно ниво
Ниво 1: най-високо функционално ниво (към което се стр е
мим)
И още нещо важно, преди да започнете - тези въпросници

и схеми за обследване не представляват неврологичен или фи
зиологичен преглед, нито служат за поставяне на професио
нална диагноза. Това може да направи само специалист. Целта
им е единствено да ви помогнат да прецените състоянието
на д е т е т о си.
Ако срещате затруднения или д е т е т о ви не откликва, мо
же би се нуждаете о т по-задълбочена професионална помощ
и/или индивидуализирана програма като например предлага
ната в Ц ентровете за постигане на мозъчен баланс. П отър
сете удобен за вас център или друг специалист, подготвен в
областта на терап и ята за интегриране на полукълбата или
функционалната неврология.
Д Е В Е Т
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТЕСТОВЕТЕ
Коригиращата програма започва с оценка на сетивно-двига

телни те функции на д етето . В следващата глава ще намери
т е сетивно-двигателни упражнения, които представляват
най-важната част о т Програмата за баланс на мозъка.
К акто знаете, основата на мозъчната акти вн ост и ба
ланс се формира о т сетивната и м оторната стимулация на
мозъка. Най-често срещаните симптоми при деца със СфО
засягат мускулите - липса на координация, слаб мускулен т о
нус, непохватност, неправилна стойка, тромава походка и
др. Сетивната стимулация подтиква мозъчното развитие и
дейност, а двигателната система тласка сетивната.
Никога не съм виждал дете, което да е само с един дефи
цит, так а че не т ъ р с е т е един-единствен проблем. Не съм
виждал и дете с проблеми само в грубата или фината мотори-
ка. Обикновено става дума за комбинация о т двете, въпреки
че проблемите са no-изявени в едната или в другата област.
Освен това е невъзможно (освен при специфична мозъчна
травма) д е т е т о да има сензорни дефицити без многобройни
емоционални, когнитивни, имунни, автономни и академични
проблеми. Комбинацията о т т я х обаче е различна при всяко
дете. Затова тези обследвания са толкова важни. Наблюде
нието на симптом ите само по себе си не е най-добрият на
чин да определите специфичните проблеми на д е т е т о си и
подходящите дейности за коригирането им. С имптомите
могат да ви подведат, но функциите не лъжат.
Преди да започнете обаче, искам да се върнете назад във
времето и да си припомните някои неща, които ще ви помог
н а т да разберете как се е стигнало дотук.
Д Е В Е Т
Ранни предупредителни знаци за забавено развитие
• Първият признак е изключително слаб мускулен тонус. Това

често се забелязва за първи път, когато се окаже, че бебето
не може да засуче правилно гърдата.
• Проблем с въртенето и обръщането. Между 3 и 5 месеца
детето трябва да се върти с лекота наляво и надясно.
В противен случай е налице признак за вече съществуващо
нарушение на мозъчния баланс.
• Храносмилателни проблеми, затруднения с изхождането
и запек и/или непоносимост към адаптираните млека -
най-вече млечните, но понякога и соевите продукти.
Възможно е да има и рефлукс.
• Екзема или хронични ушни инфекции в бебешка и ранна
детска възраст.
• Затруднения с пълзенето. В началото бебето пълзи като
войник - влачи се по корем по пода, като „загребва" с
ръцете. Това обикновено се наблюдава между 7-ия и 9-ия
месец. След това, докъм 12-месечна възраст пълзи на лакти
и колене. Всичко останало - плъзгане по дупе, претъркаляне
вместо пълзене или влачене на единия крак е признак за
тревога.
• Пропускането на пълзенето и прекалено ранното
прохождане са важни предупредителни знаци. Детето трябва
да проходи между 11 и 13 месеца. Опитът ми показва,
че прохождането преди или след тази възраст е сигнал
за изоставане в развитието. Въпреки общоприетото
схващане, което разтяга прозореца до 16 месеца, аз смятам,
че това е прекалено късно. Единственото изключение правят
недоносените деца, т.е. нормално е дете, родено месец преди
термин, да проходи на 14 месеца.
Д Е В Е Т
М ЕДИЦИНСКА ИСТОРИЯ (АНАМНЕЗА)

Н А МАЙКАТА И ДЕТЕТО
Изследванията показват връзка между обучителните и пове

денческите разстройства и ранната медицинска история на
майката и д ет ет о . Признаците на мозъчен дефицит могат
да се забележат отрано, а все повече данни сочат, че при ня
кои, ако не и при повечето деца, т о й се появява още преди
раждането, особено при дефицит в дясното полукълбо. Ако се
вгледате в развитието на д е т е т о си до момента и в собст
вената си медицинска история и бременност, ще о ткр и ете
много насоки. Разгледайте внимателно списъците по-долу. Не
е нужно да пишете или да броите, но все пак отбелязвайте
твърденията, отнасящи се до вас. Това допълнително ще ви
помогне да определите дали д е т е т о ви има СфО и дали той
се дължи на дефицит в лявото или дясното полукълбо.
> Здравен профил на майката и детето
БРЕМЕННОСТ
♦ Трудно забременяване или един или повече спонтанни
аборти
♦ Усложнения по време на бременността
♦ Употреба на хормонални препарати
♦ Грип или друга инфекция
♦ Гестационен диабет
ПРЕДИ РАЖДАНЕТО
♦ Възраст 35 г. и повече
♦ Наднормено тегло или затлъстяване
♦ Автоимунно заболяване
Д Е В Е Т
♦ Анамнеза за алергии, имунни дефицити, хронична умора

или фибромиалгия
♦ Нарушена функция на щитовидната жлеза
♦ Излагане на токсични химикали или пестициди
РАЖДАНЕ
♦ Седалищно предлежание
♦ Цезарово сечение
♦ Раждане с форцепс
♦ Кислородна недостатъчност
♦ Синини и отоци по главата и ш ията
♦ Предизвикано раждане
ОТ РАЖДАНЕТО ДО 1 ГОДИНА
♦ Колики и други храносмилателни проблеми
♦ Редуване на хроничен запек и диария
♦ Изплюване на храна (рефлукс) или повръщане на фонтан
♦ Стеноза на пилора
♦ Алергии и/или астма
♦ Млечница (гъбична инфекция)
♦ Екзема при раждането, която с времето се усилва
♦ Хронични ушни инфекции, третирани агресивно с антиби
отици
♦ Реакции към имунизации
♦ Нарушения на съня
♦ Хипотония (слаб мускулен тонус)
♦ Възможна сензорна депривация
ОТ 1 ДО 2 ГОДИНИ
♦ Симптоми на алергия: постоянна хрема, зачервени уши,
подпухнали очи
♦ Бели пъпчици по кожата
Д Е В Е Т
♦ Нарастваща хиперактивност
♦ Страбизъм (лениво око), възможен нистагъм (неволно треп
тене на очите наляво-надясно)
♦ Регресия в достигането на основните постижения в раз
ви ти ето около 2 години.
ОТ 2 ДО 3 ГОДИНИ
♦ Закъснение или аномалии в пълзенето; пропуснати фази на
пълзенето преди прохождане
♦ Тромави или отпуснати движения
♦ Обръщане на ходилата навътре или допиране на коленете
(„на хикс“)
♦ фъфлене
ХРАНЕНЕ НА ДЕТЕТО
♦ Все по-ограничено разнообразие поради силни вкусови
предпочитания
♦ Предпочитание към тестени храни и млечни продукти
♦ Предпочитание към зърнена закуска с мляко или питка с
крема сирене за закуска
♦ Предпочитание към сандвичи с печено сирене за обяд
♦ Предпочитание към пииа или паста за вечеря, а на второ
място - пилешки хапки
♦ Закуски със сурови моркови
♦ Предпочитание към пържени картофки
> Нормални жизнени показатели
Първите области в мозъка, развиващи се вътреутробно, са

зоните, контролиращи рефлексите. Продълговатият мозък
управлява автом ати ч н и те рефлекси като дишане и сърде
чен ритъм, необходими за оцеляването на организма. По
Д Е В Е Т
тази причина ги наричаме и основни жизнени показатели. С

израстването на д е т е т о се променят нормалните граници
на пулса, дишането и кръвното налягане. При новороденото
сърдечната ч есто та и дишането са много бързи, а кръвното
налягане - относително високо. С развитието на по-висшите
мозъчни области ч е с т о т а т а на пулса и дишането намалява,
а кръвното налягане се понижава. Когато д е т е т о се научи да
стои право и да ходи, пулсът и дишането му се забавят.
Ако д етският мозък се развива нормално, пулсът, дишането
и кръвното налягане трябва да отговарят на нормалните за
възрастта стойности. Към т р е т а т а година мозъчната кора
надделява и потиска систем ата на примитивните рефлекси,
управлявали тези функции о т раждането до момента. Ако ос
новните жизнени показатели о ст ан ат ускорени, това е знак,
че мозъкът не е достатъчно зрял за възрастта. Някои роди
тели си водят дневник, в който вписват и подобни данни. Ако
нямате такъв, помолете педиатъра за справка о т картона на
д е т е т о и сравнете стой н ости те с тези в таблицата:
Възраст Средна честота на Средна чеаота Средни аойноаи

сърдечната дейност* на дишането на кръвното налягане
Н овор од ено 140 3 0 -7 5
]- 6 м е с . 130 3 0 -5 0
6 - 1 2 мес. 115 2 2 -31
1 -2 г. 110 17-23 9 6 /6 0 - 1 1 2 /7 8 (2 г.)
2 - 6 г. 103 1 6 -2 5 ( 2 -4 г.) 9 8 /6 4 - 1 1 6 /8 0 (6 г.)
6 - 1 0 г. 95 1 3 -2 3 (4 -1 0 г.) 1 0 6 /6 8 - 1 2 6 /8 4 (9 г.)
1 0 -1 4 г. 85 13-19
1 4 -18 г. 82 като при 1 1 2 /7 4 -1 3 6 /8 8 (12 г.]

възрастните
* Посочени са средни с т о й н о с т и , к а т о , разбира се, е напълно норм ално п улсът

да варира с около 10% под и над т я х . - Бел. прев.
Д Е В Е Т
Много Вероятно е да установите, че жизнените показате

ли на д е т е т о ви са се отклонявали о т нормалните стойнос
ти. И най-вероятно още е така. С балансирането на мозъка
обаче това ще се коригира.
По време на цялата Програма трябва да следите пулса,
дихателната ч ест о т а и кръвното налягане на д етето . При
възможност го правете всяка седмица, като можете да за
почнете още сега. Измерете пулса на д етето , като сложите
пръсти на к и т к а т а му и преброите ударите на сърцето му
за една минута. Ч е с т о т а т а на дишане ще прецените, като
проследите повдигането на гърдите за 10 секунди и умножи
т е по 6, за да получите броя вдишвания за минута* Д ет ет о
не бива да знае, че го наблюдавате. Помолете педиатъра да
измери кръвното му налягане и на двете ръце (стойностите
трябва да са приблизително еднакви). Ако е налице значител
но разминаване (с повече о т 10 единици) в систолното или
диастолното налягане, т о може да е причинено о т мозъчен
дисбаланс**. По-високата стойност обикновено е о т страна
т а на по-слабото полукълбо. С напредване на Програмата ще
забележите промяна в жизнените показатели.
* При б е б е т а и малки деца се п репоръчва и зм ерване на д и ш а н е т о по врем е на

сън. П р еп о р ъ ч и тел н о е да б р о и т е вд и ш в ан и я та най-малко за 30 секунди, а най-
добре за м и н у т а, за да н ам ал и те в ъ з м о ж н о с т т а за греш ка. П улсът поради по-
в и с о к и т е с т о й н о с т и за м и н у т а може да бъде изм ерен (задъ лж и телн о в покой)
за 10 или 15 секунди и с ъ о т в е т н о т о число умножено по 6 или 4 . - Бел. прев.
** З н а ч и т е л н о т о разм инаване в к р ъ в н о т о налягане, изм ерено на д в е т е ръце,
може да е признак и за сериозен сърдечно-съдов проблем и изисква незабавна кон
су л тац и я със сп ец и али ст. - Бел. прев.
Д H B F Т
ОЦЕНКА Н А ЕТАПИТЕ В РАЗВИТИЕТО
През първата година о т живота си бебето расте с неимовер

ни темпове. Докъм 5-ия-6-ия месец тегл о то му се удвоява, а
до края на първата година се утроява. В същото време т о не
прекъснато учи. Сред големите му постижения в развитието
са преобръщането, сядането, стоен ето право, ходенето и из-
ричането на първите думи. Няма две еднакви деца, но повече-
т о дости гат определени постижения на сходна възраст. Ако
бебето ви е родено недоносено (преди 37-мата седмица на бре
менността), пресметнете възрастта му според термина, а не
според д а т а т а на раждане. В случай че е родено например в 7-ия
месец, добавете по два месеца към средната възраст за всяко
постижение. Сравнете развитието на д е т е т о си с таблицата
по-долу и отбележете дали е избързало или закъсняло с някоя
стъпка. И едното, и другото може да бъде знак за съществува
нето на проблем още преди раждането. И тук не е необходимо
да записвате или броите, но о т м е т н е т е , където е нужно, за
да разполагате с картина на развитието до момента.
Таблицата е официално п р и етата о т Американската педи
атрична академия, но аз съм установил, че реалните времеви
прозорци са значително по-кратки. Според Американската пе
диатрична академия например се см ята за нормално д е т е т о
да проходи между 11-ия и 16-ия месец. О п и тъ т ми показва, че
ако д е т е т о проходи след 13-ия-14-ия месец, то ва вече е приз
нак за изоставане в развитието.
Много родители се радват, когато д е т е т о им проходи по-
рано о т очакваното и го възприемат за добър знак. Не е непре
менно така. Установил съм, че ако д е т е т о проходи преди 10-
ия или 11-ия месец, също е знак за проблем в развитието. За да
се развие правилно нервната система, д е т е т о трябва да пълзи
поне 2-4 месеца, преди да започне да ходи.
Д Е В Е Т
Забележка: О п и тъ т ми показва, че повечето родители о т

лично помнят, ако д е т е т о е подранило или пропуснало важно
постижение в разви ти ето си. Ако не си спомняте някой де
тайл, вероятно всичко е било в рамките на обичайното.
> Постигане на определени умения в развитието
В края на първия месец повечето бебета:
■ правят резки, потрепващи движения с ръцете

■ вдигат ръце към лицето си
■ стискат ръцете си здраво в юмручета
■ движат глава наляво и надясно, легнали по корем
■ фокусират се върху предмети на 20-30 см разстояние
■ предпочитат човешки лица пред предмети
■ предпочитат черно-бели или силно контрастни изображе
ния
■ чуват много добре
■ разпознават някои звуци, включително гласовете на роди
тел и те си
В края на т р е т и я месец повечето бебета:
■ повдигат глава и гърди, легнали по корем

■ подпират се на ръце, легнали по корем
■ протягат крака и р и т а т , легнали по корем и по гръб
■ натискат с крачета, когато с т ъ п я т върху твърда повърх
ност
■ о тв ар я т и затварят ръчички
■ вдигат ръце към у ст ат а си
■ хващат и разтърсват играчки
■ проследяват предмети с очи
Д Е В Е Т
■ вглеждаш се внимателно в лицата

■ разпознават познати предмети и хора о т разстояние
■ започват да използват координирано ръцете и очите си
■ започват да бърборят и им итират звуци
■ усмихват се, когато чуят гласовете на родителите си
■ обичат да си играят с други хора
■ възможно е да се разплачат, когато играта свърши
В края на седмия месец повечето бебета:
■ се в ъ р т я т о т корем на гръб и о т гръб по корем

■ сядат
■ посягат с ръка към предмети
■ подават си предмети о т едната ръка в другата
■ с т о я т стабилно на крака, когато ги държите изправени
■ развиват пълноцветно зрение и зряло далечно зрение
■ използват гласа си, за да изразят радост или недоволство
■ реагират на името си
■ бъбрят с вериги о т съгласни и гласни (ба-ба-ба-ба)
■ различават емоции според тона на гласа
■ изследват предметите с ръце и уста
■ борят се да достигнат предмети, които не са им в обсега
■ обичат да играят на „криеница“
■ показват интерес към образите в огледалото
■ пълзят
До 1-ия си рожден ден повечето бебета:
■ седят самостоятелно
■ застават на ръце и колене
■ сами се изправят
Д Е В Е Т
■ ходят покрай мебелите; възможно е да правят и по някол

ко крачки без опора
■ хващат с палец и показалец
■ казват „ т а т а “ и „мама“
■ използват възклицания като „ау!“
■ о п и тват се да им и ти рат думички
■ реагират на „не“ и прости словесни молби
■ използват прости жестове като поклащане на глава в знак
на отрицание и махане за довиждане
■ изследват предметите по много начини (разтърсване, уд
ряне, хвърляне, пускане)
■ започват да използват предметите правилно (да пият о т
чаша, да реш ат косата си)
■ с лекота откри ват скрити предмети
■ поглеждат правилната картинка, когато се назове даден
образ.
До 2-ия си рожден ден повечето деца:
■ ходят самостоятелно
■ влачат играчки подире си, докато ходят
■ носят голяма играчка или няколко играчки, докато ходят
■ започват да т и ч а т
■ р и т а т топка
■ качват се и слизат о т мебелите без помощ
■ качват се и слизат по стълбите, като се държат за опора
■ драскат с пастели
■ с т р о я т кули о т 4 кубчета и повече
■ разпознават имената на познати хора, предмети и части
на тя л о т о
■ казват няколко думи (15-18 месеца)
■ използват изречения с по 2 до 4 думи („искам ям“)
Д Е В Е Т
■ изпълняваш прости инструкции

■ започват да подреждат предмети по форма и цвят
■ започват да играят с въображението си
■ подражават на поведението на другите
■ демонстрират нарастваща независимост
И зто ч н и к : А д а п ти р а н о о т м а те ри а л на А м е р и к а н ск а та п е д и а тр и ч
на академия (American Academy o f Pediatrics, Caring for Your Baby and Young
Child: Birth to Age 5, Fourth Edition, New York: Bantam Books, 2005).
ОЦЕНКА HA ЛАТЕРАЛИЗАЦИЯТА
В идеалния случай децата трябва да им ат водеща (доминира

ща) страна по отношение на използването на ръцете, крака
т а , очите и ушите. Липсата на такава най-често е признак
за неправилно развитие или съзряване на мозъка. Проблемът
може да се коригира с помощта на Програмата за баланс на
мозъка. Непрекъснато го наблюдаваме. Това не значи, че всич
ки деца с водеща лява ръка трябва да я променят, а че следва
да имат една и съща доминираща страна о т главата до пети
те. Ето как ще разберете дали е така.
В следващите стъпки ще определите латерализацията на
д е т е т о - дали водеща е лявата или дясната ръка, левият или
десният крак, лявото или дясното око и ухо. Ако не предпо
чита една и съща страна във всички действия, имаме налице
смесена доминантност, или кръстосана латерализация. В слу
чай че установите такава, повтаряйте т е с т а ежеседмично
по време на Програмата за баланс на мозъка. Ако забележите
промяна, това е добър знак, но не е задължително да се случи
при всички деца.
Л Е I! F. Т
> Ръка
Вероятно вече знаете дали водещ ата ръка на д е т е т о ви

е лявата или дяената, но все пак направете т е с т а и запише
т е резултата. Т естъ т е предназначен за провеждане на о т
крито.
Намерете малка топка (например за бейзбол), която д ете
т о ви може да хване с една ръка. Застанете на няколко крачки
о т д е т е т о и започнете да си подхвърляте топката. Малки
т е деца обикновено хващат с две ръце, затова трябва изрич
но да му кажете да се опита да я хване само с една ръка.
Д етето използва ръка.
С коя ръка рисува, оцветява и пише?

Д етето използва ______ръка.
С коя ръка мие зъбите си?

Д етето използва ръка.
П опитайте д е т е т о дали предпочита да върши нещата с

лявата или дясната ръка или няма предпочитания (смесена
латерализация). О тговорът му е:
D> Крак
С помощта на това упражнение ще разберете кой е водещи

я т крак на д етето , тъй като предпочитанието на крак не се
възпитава или насърчава като например писането с дясната
ръка дори при дете, което видимо предпочита лявата. По
молете д е т е т о да ритне лека топка през с т а я т а . Ако ня
Д Е В Е Т
маше подходяща, смачкайте вестник на топка. П овторете

упражнението тр и пъти.
1. Ляв крак_______ Десен крак

2. Ляв крак_______ Десен крак _
3. Ляв крак _ _ Десен крак
Помолете д е т е т о да свали обувките си и в изправено по

ложение да напише им ето си на пода с пръста на крака си.
Не е необходимо да го прави докрай; важното е да разберете
кой крак използва. П овторете упражнението в три отделни
занимания.
2. Ляв крак Десен крак

3. Ляв крак ____ Десен крак________
> Очи
БЛИЗКО ЗРЕНИЕ
Подайте калейдоскоп или лупа на д е т е т о и му кажете да пог
ледне през нея. Кое око използва?
Ляво________Дясно________
ДАЛЕЧНО ЗРЕНИЕ
Вземете някаква тръба - например о т руло кухненска хар
тия. Изберете малък неподвижен обект като дръжка на вра
т а или ключ на лампа и помолете д е т е т о да го погледне през
тръбата. Подайте му я, насочена към центъра на т я л о т о му,
и му кажете да я вземе с две изпънати ръце и да я вдигне към
окото си. Обърнете внимание кое око ще избере.
Ч А С Т в т о р а ) 211
Д Е В Е Т
Повтореше упражнението три пъти с тр и различни пред

мета. Винаги подавайте тр ъ б ата към центъра на тя л о т о му
и казвайте на д е т е т о да я хване е две ръце.
Предмет 1. Дясно око Ляво око_______
Предмет 2. Дясно око Ляво око________
Предмет 3. Дясно око Ляво око _
> Уши
За целите на този т е с т е най-добре да използвате камертон,

за предпочитане С-128. Първо покажете упражнението на де
т е т о , а след това го помолете да го изпълни. Не забравяйте
да завъртите глава и да обърнете ухото си към камертона,
докато показвате. Ако нямате камертон, можете да използ
вате мобилен телефон.
Ударете камертона и го поставете пред лицето на д ете
то. Помолете го да завърти глава и да се вслуша в звука, без да
докосва камертона.
Ако използвате мобилен телефон, вземете апарата и ка
ж ете на д етето , че някой (например дядо, баба или приятел)
иска да го чуе. Не му го давайте, а го сложете пред лицето му,
така че да се наложи да завърти глава, за да слуша.
Трети вариант е да о т и д ет е в друга стая заедно с д е т е
то , да затворите вр ат ат а и да му кажете, че някой го вика.
Помолете го да долепи ухо до в р а т а т а , за да чуе по-добре.
Хванете дръжката, за да не понечи да я отвори.
П овторете упражнението тр и пъти (не подред) и о тб е
лежете кое ухо използва детето.
Упражнение 1. Ляво ухо_______ Дясно ухо.

Упражнение 2. Ляво ухо_______ Дясно ухо _
Упражнение 3. Ляво ухо Дясно ухо________
Д Е В Е Т
> Профил на латерализацията
Запишете р езу л тати те о т т е с т о в е т е по-долу. Ако д е т е т о

използва т у дясната, т у лявата част о т т я л о т о си, отбележе
т е „кръстосана латерализация“.
Ръка: Лява: Дясна: ___ Кръстосана латерализация:

Крак: Ляв: Десен: _ Кръстосана латерализация:
Око: Ляво: Дясно: ____ Кръстосаналатерализация:__
Ухо: Ляво: __ Дясно: Кръстосана латерализация:___
ПРИМ ИТИВНИ РЕФЛЕКСИ
Примитивните рефлекси са главното условие за оцеляване на

новороденото. Всяко бебе започва живота си със съвсем малък
мозък - предимно мозъчен ствол - и много слаб мускулен тонус.
Затова са му нужни примитивните рефлекси. Те не изискват
мислене, а позволяват на бебето да диша, да се храни, когато
огладнее, да се гърчи и плаче, когато не се чувства добре, и да
гука, когато го гушнат. Всеки рефлекс играе важна роля за рас
теж а на бебето в утробата и извън нея и постила пътя му към
следващата фаза о т р азви ти ето му. Между 3-ия и 5-ия месец
примитивните рефлекси обуславят достигането на един о т
първите и най-важни етапи в развитието - преобръщането.
П римитивните рефлекси са о т голямо значение още пре
ди раждането. Те се развиват в утробата, за да помогнат на
бебето да премине през родовия канал. Ако нещо при т я х не
е наред, възможно е раждането да протече трудно. Седалищ
ното предлежание е признак, че тези рефлекси не са напълно
активирани и симетрични. При цезарово сечение пък бебето
пропуска първата възможност да ги използва. В тези случаи
Д Е В Е Т
наблюдаващият гинеколог и педиатър трябва да следят за при

знаци на мозъчен дисбаланс о т самото раждане. За съжаление,
това рядко се случва.
Примитивните рефлекси са още един пример за ключовата
роля на мускулните движения за правилното мозъчно разви
тие. Те подтикват гените да изграждат мозъка и да образуват
неврони и връзки, с които бебето да преминава през етап и те
на развитие. Когато мозъкът стане достатъчно голям и се
формират повече връзки, могат да се проявят и по-висшите
мозъчни функции. Тези нови връзки постепенно п о ти ск ат
примитивните бебешки движения и подготвят сцената за по-
сложните моторни рефлекси, известни още като постурални
рефлекси. Около 4-6-месечна възраст повечето примитивни
рефлекси с т а в а т излишни и трябва да бъдат заменени с посту
рални рефлекси, които позволяват двете страни на т я л о т о да
се движат в съвършен синхрон и сътрудничество. Те са клю
ч ъ т към изправянето на два крака и плавната, координирана,
лека походка. Когато развие тази способност около първата си
годинка, д е т е т о може да се изправи и да ходи.
Ако т о не се движи достатъчно, за да стимулира гените да
структурират мозъка, примитивните му рефлекси няма да бъ
д а т потиснати. А в този случай мозъкът няма да се развие пра
вилно. Така започва нарушението на баланса. В зависимост о т
по-нататъшния ход на нещата, той може да доведе до СфО.
Примитивните рефлекси не изчезват напълно, а вместо да
о стан ат независими о т мозъчните функции, попадат под т е
хен контрол. Мозъкът ги разбива на части и ги сглобява о т н о
во в името на гладката координация на сложните движения.
Възможно е да се коригира или поне да се подобри т р а е к т о
ри ята на погрешното развитие. За то ва ще говорим в след
ващата глава. Колкото по-рано обаче се намесим, толкова по-
лесно е да възстановим баланса и правилното развитие. Анали
Д Е В И Т
зъ т на примитивните и постуралните рефлекси на д е т е т о

е важен диагностичен инструмент. Повечето примитивни
рефлекси следва да са активни при раждането, да избледнеят
около 6-ия месец и в крайна сметка да бъдат заменени о т съз
нателно контролирани и насочени движения.
Примитивните рефлекси са добре изучен, важен етап о т
детското развитие. О п и тъ т ми обаче показва, че педиатри
т е рядко им обръщат внимание и почти никога не ги прове
ряват след 6-месечна възраст. Попитайте лекаря дали някога
е правил подобен преглед на д етето . Възможно е вие да не си
спомняте или той да не ви е споменал.
Проверка за общ мозъчен дефицит
Потискането на примитивните рефлекси и кръстосаната

латерализация са основни признаци за общ мозъчен дефицит.
Ако детето ви изглежда, че се „запъва" и не се подобрява
с Програмата за баланс на мозъка в домашни условия, то
най-вероятно има общ мозъчен дефицит. Той също може да се
коригира, въпреки че ще отнеме малко повече време. Ключът е
в потискането на примитивните рефлекси преди началото
на Програмата. Като цяло балансирането на мозъка води
и до корекция на кръстосаната латерализация.
Упражненията за потискане на примитивните рефлекси са
лесни (ще ги намерите в следващата глава) и няколко сеанса
са напълно достатъчни. Ако детето ви не покаже подобрение
след това, трябва да потърсите консултация с опитен
специалист, който да ви препоръча специфична програма
за решаване на проблема.
Д Е В Е Т
ОЦЕНКА НА ПОСТУРАЛНИТЕ РЕФЛЕКСИ
> Наклон на главата
Определете дали д е т е т о ви накланя глава наляво или надясно.

Помолете го да седне с изправен гръб, но не му напомняйте да
държи главата си изправена. Главата обикновено се накланя
на стран ата на по-слабото полукълбо.
Помолете д е т е т о да седне с лице към вас (най-добре е очи
т е ви да са на едно ниво). Важно е да седи изправено и непод
вижно, но същевременно да е в естествена поза, за да се чув
ства удобно.
Погледнете най-долната част на ухото му: т я ще изглежда
по-ниско о т страната, на която накланя глава. Запишете я.
Дясно________Ляво________
> Очен баланс
Предстои да проверите баланса на очите. Внимателно из

правете главата на д ет ет о , така че ушите му да са на едно
ниво. Така ще изпъкне евентуалният дисбаланс в очите.
Помолете д е т е т о да гледа право напред - към вас или
към ст ен ат а зад вас. Вгледайте се в очите му и вижте дали
едното око е по-широко отворено о т другото. Можете да го
прецените по разстоянието между ириса (оцветената част
на окото) и долния клепач. Запишете окото, при което раз
стоянието е по-голямо.
Окото, което изглежда по-голямо, обикновено е о т стр а
ната на по-слабото полукълбо.
Дясно________Ляво
Л F. В Е Т
D> фиксиране на погледа
Някои деца с дефицити 6 дясното полукълбо не могат да фик

си рат поглед за повече о т 3 секунди върху предмет, без да
мигат или движат очи. Способността на д е т е т о да задържи
неподвижно фокусиран поглед върху предмет или човек се на
рича фиксиране. То е много важно и почти винаги липсва при
слабост в дясното полукълбо.
Посочете някакъв предмет или поставете избран предмет
на не по-малко о т 45 см о т лицето на д етето. Помолете го да
го погледне и пребройте до три.
Успява ли д е т е т о да фиксира поглед? Не Да
> Зеници
За да проверите зениците на д етето , т о трябва да фокусира

поглед върху сравнително далечен обект (например определено
място на стен ата зад вас), за да задържи очите си неподвижни.
Преценете дали едната му зеница е no-разширена о т другата.
Може да се наложи да ги сравните няколко пъти. По-голямата
зеница обичайно е о т стран ата на по-слабото полукълбо.
Дясна_______ Лява________
t> Лицеви мускули
У становете дали д е т е т о има слабост в ли

цевите мускули. Най-добрият начин за то ва е
да огледате назолабиалните гънки - слабоиз-
разените (при децата) линии между ноздрите
и ъгълчетата на устата, както е показано на
Д Е В Е Т
илюстрациите. Те трябва да са еднакво изразени или липсва

щи. Ако забелязвате значителна разлика, по-слабата гънка
обикновено е о т стран ата на полукълбото с дефицит.
Ако не успявате да о тк р и ете гънките, погледнете затво
рената уста на д ет ет о , когато т о нито се усмихва, ни то се
мръщи. Възможно е едната страна на у с т а т а да е малко по-
ниска о т другата. Това и по-слабата или липсваща гънка гово
р я т за слабост в полукълбото о т същата страна.
Дясна__________ Лява___________
> Меко небце
Нужна ви е светеща писалка или малко фенерче. Повечето де

ца се справят отлично с това упражнение, стига да не използ
вате шпатула за притискане на езика. Ако езикът ви пречи,
натиснете само върха му с клечка за уши. Не я вкарвайте навъ
тре, за да не му се повдигне.
Накарайте д е т е т о да отвори уста и да каже: „Ааа“. Отведе
главата му леко назад или приклекнете, за да успеете да видите
мекото небце - задната част на небцето, без д е т е т о да спира
да казва „Ааа“. Обърнете внимание на тъ н к ата бяла линия, раз
деляща мекото небце на лява и дясна половина. Ще забележите
как мускулите се съкращават при звука „Ааа“. Двете страни на
мекото небце трябва да се повдигат с едно и също темпо и на
едно и също разстояние. Целта е да видите дали бялата ивица
се изтегля в едната или другата страна. Обикновено т я се из
мества в противоположна посока на дефицитното полукълбо.
Запишете страната, о т която се отдръпва ивицата.
Дясна__________ Лява___________
Д Е В Е Т
t> Отклонение на езика
Помолете д е т е т о да отвори леко у с т а т а си и да изплези

език колкото може повече. Вижте дали езикът се отклонява
наляво или надясно. Обратно на наблюдаваното при небцето,
езикът обикновено сочи към по-слабото полукълбо. Запише
т е в коя посока се отклонява езикът.
Надясно__________ Наляво___________
> Изкривяване на тялото при стоеж
Необходимо е да виждате т я л о т о на д етето , затова му обле

ч ете къси панталони и тениска или потник.
Нека застане право пред вас. Наведете се или седнете, за
да го наблюдавате на височината на раменете. Обърнете
внимание дали едното рамо е по-ниско о т другото (може да
прецените и откъм гърба). По-ниското рамо обикновено е
о т стран ата на дефицита.
Изкривяването на Стойката може да е резултат и о т ско-
лиоза (изкривяване на гръбначния стълб), така че се консулти
райте е педиатъра или хиропрактик.
Дясно рамо _ _ Ляво рамо _ _ _ _
> Сгьвка в лакътя
Помолете д е т е т о да застане изправено в естествен а по

за, с отпуснати до т я л о т о ръце. Обърнете внимание дали
единият о т л ак т и т е е по-прегънат о т другия. Л акътят с
no-изразена сгъвка обикновено е о т стр ан ата на по-слабото
полукълбо.
Д Е В Е Т
Десен л ак ъ т __________ Ляв лакът
> Длани
Помолете д е т е т о да застане изправено в естествена поза с

ръце и длани, отпуснати до тял о то . Нормално е палците да
са обърнати към вас и да не виждате вътреш ната страна на
дланите. В противен случай ръката е завъртяна към тялото,
ко ето е сигнал за дисбаланс между мускулите в предната и
задната част на ръката. Такъв обикновено се наблюдава при
нарушение на мозъчния баланс. Проверете дали долната част
на едната ръка се вижда повече, отколкото на другата. Стра
ната обикновено съвпада със стран ата на дефицита.
Дясна ____ Лява__________
1> Сила на палеца
г Можете да направите упражнението на два пъ

т и за всеки палец, но по-добре е да е едновре
менно за двата, за да можете да ги сравните
ясно.
Помолете д е т е т о да застане изправено в
естествена поза, след което да свие юмруци и
да вдигне палци - колкото може по-прави. Пос
т а в е т е палци върху неговите и ги натиснете, като го пре
дупредите да се съпротивлява, колкото може. Постепенно
увеличавайте натиска, докато мускулите му не поддадат. Ако
единият палец е по-слаб о т другия, това вероятно е палецът
о т стран ата на дефицитното полукълбо.
Десен палец Ляв палец
Д Е В Е Т
В случай че не успеете да направите упражнението, опи

т а й т е друго. П овторете няколко пъти, за да получите по
точен резултат.
Помолете д е т е т о да допре палеца и к у тр ето си на едната
ръка. Кажете му, че вие ще ги дърпате, а т о трябва да се опи
т а да ги задържи допрени. Внимателно дръпнете п ръ стите
му, докато се разделят. П овторете същото с другата ръка.
П ръстите, които оказват по-силна съпротива, обикновено
са о т срещуположната страна на дефицитното полукълбо.
Дясна ръка__________ Лява ръка___________
> Палец на крака
Събуйте д е т е т о босо и го сложете да

седне. Помолете го да изпъне единия си
крак напред и след това да вдигне пале
ца си колкото може повече към тялото.
Н атиснете леко палеца, като кажете на
д е т е т о да се съпротивлява, доколкото може. По-слабият па
лец е о т стран ата на по-слабото полукълбо.
Десен крак Ляв крак
> Оценка на постуралните рефлекси
Пренесете всички резултати о т упражненията тук. Веро

ятн о ще забележите, че повечето, ако не и всичките, са или
„ляво“, или „дясно“. Това подсказва дефицит съ ответно в ля
вото или дясното полукълбо.
Д Е В Е Т
Наклон на главата Ляво _ Дясно

Баланс на очите Ляво_____ Дясно
фиксиране на погледа Ляво____ _Дясно
Зеници Ляво______Дясно
Лицеви мускули Ляво______Дясно
Меко небце Ляво Дясно
Отклонение на езика Ляво______ Дясно -
Изкривяване на т я л о т о
Сгъвка на лакътя Ляво___ Дясно
Длани Ляво______ _Дясно
Сила на палеца Ляво______ Дясно
Палец на крака Ляво Дясно
Общо Ляво______ _Дясно
ВЕСТИБУЛАРНИ Ф УН КЦ И И
Вестибуларният апарат се грижи за равновесието и прос

тран ствен ата ориентация. По-долу ще о тк ри ете признаци
т е на проблем в тази област. П рочетете внимателно всеки
симптом и отбележ ете вярното квадратче, к ато им ате
предвид, че 1 означава „не важи за моето д ете“, а 10 - „почти
винаги“. Съберете всички стойности и запишете сбора (най-
ниският възможен е 10, а най-високият - 100).
А Е В Е Т
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
П роблеми с равновесието □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Късно пропълзяване, изправяне □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
и /и л и прохождане
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
С лаб мускулен тонус (прекомерна гъвкавост) □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
П рилош аване в автомобил □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
] 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не обича височини, люлки, □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
въртележки, ескалатори, асансьори
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Л есна загуб а на ориентация □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
и /ил и слаб усет за посока
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Тромавост и непохватност □ □ □ □ □ □ □ □□ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Трудно стои мирно, активно търси □ □ □ □ □ □ □ □□ □
движения като въртене и /ил и поклащ ане
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
П роблеми с възприемането □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
на пространството
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Ходене на пръсти (сега или в миналото) □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
О бщ о:
ОЦЕНКА Н А БАЛАНСА
ВЪВ ВЕСТИБУЛАРНИЯ АПАРАТ
Терминът откъснати деца е пряка препратка към наруше

на функция на вестибуларния апарат и въ тр еш н о то ухо.
Вестибуларният апарат е една о т основните системи, по
Д Е В Е Т
магащи на децата да се ориентират спрямо земното прите

гляне, да поддържат правилна стойка и да пазят равновесие.
С истемата за равновесие на вътреш ното ухо, заедно с про-
приоцептивната система (за пространствена ориентация)
и окуломоторната система (очните мускули) осигуряват по-
голямата част о т дразнителите (стимулите) за мозъка. Вес
тибуларният апарат работи в тясна връзка със зрителната
и слуховата система в името на пространствената ориента
ция и движението.
Д е т е т о с недостатъчно развита вестибуларна система
е сравнително тромаво и като че ли никога не получава све
товъртеж при въртене. На д е т е т о със свръхактивна вести
буларна система лесно му се завива свят и му прилошава при
возене в автомобил.
Целта на това обследване е да оцените баланса между дясна
т а и лявата страна на вестибуларния апарат. Той е о т изклю
чително важно значение. Ако едната страна е свръхактивна,
другата става по-пасивна.
Вестибуларният апарат о т едната страна изпраща сиг
нали на мозъчното полукълбо о т другата. Когато д е т е т о се
завърти в дадена посока, това активира вестибуларния апа
р а т о т същ ата страна. Така, ако д е т е т о се завърти надяс
но (по часовниковата стрелка), се задейства вестибуларният
апарат в дясното ухо и обратното. Именно то ва ще напра
ви те в следващите упражнения. Нарича се постротационен
нистагъм и е най-добрият начин за оценяване на баланса във
вестибуларния апарат. С термина нистагъм се обозначават
бързите неволеви очни движения, които се наблюдават при
въртенето на т я л о т о или бързото движение на главата. Това
е и причината да ни се „вие свят“, дори стоейки неподвижно.
Основната вестибуларна зона в мозъка, преработваща вес
тибуларната информация, се намира в дясното полукълбо и е
Д Е В Е Т
разположена много близо до инсулаша, контролираща храно

смилателната система, вкуса и обонянието. Ето защо, завие
ли ни се свят, изпитваме и чувство на гадене.
Тези т е ст о в е ще ви помогнат да определите местополо
жението на дефицита по отношение на равновесието. По-
слабото полукълбо е обратното на по-слабата страна на вес
тибуларния апарат.
За всички тесто ве ви е нужен въртящ се стол с подлакът-
ници. Те са важни за безопасността на д етето .
> Ротационен нистагьм
БАВНО ВЪРТЕНЕ
Сложете д е т е т о да седне с изправен гръб. Главата му трябва

да е леко приведена напред, а краката - вдигнати о т пода
(под т я л о т о или „по турски“). Помолете го да не мърда гла
вата си по време на упражнението. Завъртете бавно стола,
за да се уверите, че д е т е т о ще понесе т ест а. Достатъчни са
няколко секунди. Кажете на д е т е т о да затвори очи и завър
т е т е стола много бавно в едната посока, така че да направи
пълен оборот за 60 секунди. Междувременно инструктирай
т е д е т е т о да посочи с пръст посоката на въртене и да съ
общи, щом въ ртенето спре. След то ва бавно спрете стола.
П опитайте д е т е т о дали още усеща, че се върти. Ако о т го
вори положително, помолете го да съобщи щом спре. Едва
след като потвърди, че е спряло, му кажете да отвори очи.
Попитайте го дали чувства световъртеж или гадене. П овто
р ет е упражнението в обратна посока. Обърнете внимание
дали д е т е т о идентифицира правилно посоката на въртене и
момента на спиране и дали чувства световъртеж след о тва
ряне на очите. Запишете резултатите.
Л F. И Е Т
ВЪРТЕНЕ НАЛЯВО
Отбелязана посока Наляво Надясно____
Точен момент на спиране Да Не
Световъртеж Да Не
ВЪРТЕНЕ НАДЯСНО
Отбелязана посока Наляво Надясно
Точен момент на спиране Да Не
Световъртеж Да - Не
БЪРЗО ВЪРТЕНЕ
В случай че д е т е т о понася добре бавното въртене, премине

т е към следващия етап - по-бързо въртене до световъртеж.
Нека д е т е т о седне в същ ата поза, както по-горе, но без
да затваря очи. Завъртете стола десет пъти в една посока,
като всеки оборот отнема по 2 секунди. След д есето то за
въртане спрете стола, така че д е т е т о да е с лице към вас, но
му кажете да гледа нагоре, към тавана. Може внимателно да
хванете главата му, за да не я движи. Погледнете очите му:
и двете трябва да се движат бързо напред-назад. Засечете
колко дълго продължава това и отбележете по-долу.
Щом очите спрат да се движат, би трябвало световърте
ж ъ т да изчезне. Уверете се, че т о в а се е случило, преди да
повтори те упражнението в о б р атн ата посока. Ако очите
не се движат след спиране на стола, това говори за много сла
ба активност на вестибуларня апарат.
Нормалната продължителност на движението след вър
тене е 12-14 секунди. По-малко о т 12 секунди е знак за недос
татъчна, а над 14 секунди - за прекомерна активност на вес
тибуларния апарат. С траната на недостатъчна активност
съ ответства на дефицитното полукълбо.
Д Е В Е Т
Вършене надясно
(по часовниковата стрелка): секунди
Въртене наляво
(обратно на часовниковата стрелка): секунди
НИВО 1
Д ет ет о чувства световъртеж след бавно въртене или не
може да укаже вярната посока на въртене. Не се забелязва
движение на очите след бързо въртене.
НИВО 2
Движението на очите след бързо въртене продължава по-
малко о т 6 секунди.
НИВОЗ
Движението на очите след бързо въртене продължава о т
12 до 14 секунди.
> Вестибуло-окулярен рефлекс
При ходене главата се движи нагоре и надолу, описвайки дви

жения, подобни на осмица. Ако очите се движеха заедно с нея,
с в е т ъ т щеше да ни изглежда размазан. Това не е така благо
дарение на т.нар. вестибуло-окулярен рефлекс, който държи
очите неподвижни и на едно ниво с хоризонта, независимо
дали ходим, тичаме или местим главата си.
Когато главата се движи в определена посока, вестибулар
ният апарат подава сигнал на очите да се преместят със съ
щ ата скорост в обратна посока. Така т е о стават на практи
ка неподвижни. Нарушеният баланс във вестибуларния апа
рат, малкия мозък или ш ията и постуралните мускули обаче
може да засегне и този процес.
Д Е В Е Т
Повишената чувствителност в едната страна означава на

малена чувствителност в другата. Липсата на достатъч н а
чувствителност може да направи д е т е т о тром аво и непох
ватно. Прекомерната чу встви тел н о ст пък води до с в е т о
въртежи и прилошаване при движение. Е то как да проверите
вестибуло-окулярния рефлекс.
Сложете д е т е т о срещу вас седнало на неподвижен стол.
Вдигнете показалеца си на около 45 см пред върха на носа му. По
молете го да фокусира и двете си очи върху пръста ви и бавно
да завърти глава на една страна, без да изпуска пръста ви о т
поглед, след което да я върне в изходна позиция. П овторете 10
пъти в една и съща посока, без да спирате. Д е т е т о трябва да
може да задържи погледа си върху пръста ви през цялото време.
О тклоняването му е симптом за аномалия. Пребройте колко
пъти се случва това.
Колкото повече се отклонява погледът о т пръста ви, толко
ва по-слаб е вестибуло-окулярният рефлекс. Ако д е т е т о успява
да задържи погледа си върху пръста, но след то ва се чувства
замаяно, това е признак за свръхактивност на рефлекса о т т а
зи страна. Слабоактивният рефлекс се открива о т обратната
страна на дефицитното полукълбо. Равномерната слабост или
свръхактивност о т двете страни е рядко срещано явление и е
признак на обща вестибуларна дисфункция.
НИВО 1
Погледът се отклонява о т 6 до 10 пъти.
НИВО 2
Погледът се отклонява о т 1 до 5 пъти.
НИВОЗ
Погледът не се отклонява, д е т е т о не чувства световъртеж.
Л Е В Е Т
СЛАБА АКТИВНОСТ
Вдясно Вляво
(ляво полукълбо) (дясно полукълбо) Равномерно
Резултати за вестибуларния баланс
Нанесете тук р езу л тати те о т последните т есто в е. В

случай че повечето са о т едната страна, то ва говори за де
фицит в срещуположното мозъчно полукълбо.
Бавно въртене (по посока

на часовниковата стрелка): Дясно ___ . Ляво
Бавно въртене (обратно
на часовниковата стрелка): Дясно Ляво
Бързо въртене (по посока
на часовниковата стрелка): Дясно ____ Ляво
Бързо въртене (по посока
на часовниковата стрелка): Дясно __ Ляво
Вестибуло-окулярен рефлекс Дясно _ _ _ Ляво
Общо: Дясно __ _ Ляво
ПРОВЕРКА НА СЛУХОВАТА Ф УНКЦИЯ
По-долу са описани сим птом ите на проблем със слуховата

сетивна система. П рочетете ги и отбележ ете квадратче
то , което най-точно подхожда за вашето дете, като имате
предвид, че 1 отговаря на „никога“, а 10 - на „почти винаги“.
Съберете то ч к и те и запишете сбора им (най-ниският възмо
жен сбор е 10, а най-високият - 100).
Д Е B F Т
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Безпокоили сте се за слуха □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
на детето в бебеш ка възраст
] 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Детето не умее да пее правилно □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Свръхчувствителност към звуци □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
П огреш но ра зби ра въпросите ви □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
О бърква сходни думи; често □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
ви моли да повторите
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не е в състояние да изпълнява □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
последователни команди
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Говори равно и м онотонно П □ □ □ □ □ □ □ □ □
] 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Говори колебливо □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Има беден речник □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
Бърка или обръща букви 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
□ □ □ □ □ □ □ □ □ □
О бщ о:
ОЦЕНКА НА СЛУХА
Много о т децата, с които работим 6 наш ите центрове,

им ат един или друг проблем със слуха. П очти всички са с
нормални резултати о т изследванията на слуха, но въпреки
всичко не реагират нормално на звуците. Някои им ат пони-
Д Е В Е Т
жена чувствителност към звука. Много родители споделят,

че са смятали бебето си за глухо.
Голяма част о т децата, при които са установени проблеми
с вниманието и четенето, показват и проблеми със слухова
т а прерабтка, или т.нар. нарушение на централната слухова
преработка.
Това, което повечето хора не знаят, е, че слуховата пре
работка, подобно на повечето нарушения във възприемане
т о и преработката на сетивната информация, се различава
в дясното и лявото полукълбо. Не е достатъчно да се каже,
че д е т е т о има дефицит на слуха или слуховата преработка:
трябва да се определи дали става въпрос за дефицит в дясно
т о или в лявото полукълбо. Това е важно, тъй като свързани
т е с този проблем нарушения се проявяват по различен начин
и изискват различни подходи. Никоя сетивна функция не ра
боти изолирано сама за себе си. Всяко о т сетивата зависи о т
останалите сетивни функции, които о т своя страна зависят
о т базисното ниво на мозъчна активност.
Повечето хора приемат, че ако д е т е т о не реагира добре на
звуците или не ги преработва правилно, има проблем с ушите
или със слуховия механизъм. Ние обаче виждаме, че то ва не е
вярно в повечето случаи. Слуховият п ъ т и уш ите са съвър
шено здрави, но мозъкът не реагира на звука, защ ото мозъч
ната активност е под нормата. Ако не пулсира в правилната
скорост, т я не може да откликва на постъпващ ата звукова
информация и тази информация не достига до съзнанието.
Основното ниво на мозъчна активност идва най-вече о т
постоянно постъпващ ата гравитационна информация, т.е.
о т рец епторите на постуралните мускули и сухожилията,
ст ав и те и кожата. Е то защо слуховата стимулация сама по
себе си не е достатъчна, за да накара мозъка да работи като
едно цяло. Трябва да се обърне внимание и на големите мускули.
Д Е В Е Т
Най-добрият начин да проверим слуха и слуховата прера

ботка е чрез изследване о т аудиолог. Ако д е т е т о ви преми
не такъв т е с т , поинтересувайте се дали има разлика меж
ду резу л тати те за двете уши. В случай че едното ухо чува
по-слабо, дори и двете да са в норма, то ва може да е знак за
нарушение на мозъчния баланс. Аудиологът обаче може и да не
обърне внимание на това.
Съществуват прости тесто ве, които можете да прове
дете и вие, за да разберете дали д е т е т о ви има намалена или
небалансирана слухова преработка. Разбира се, трябва предва
рително да се уверите, че д е т е т о ви не страда о т ушна ин
фекция, теч н о ст или ушна кал. Не пропускайте и стан дарт
ния преглед и изследване на слуха.
> Тест с камертон
За следващото упражнение ви е нужен камертон. Демонстри

райте упражнението върху себе си няколко пъти, за да се за
познаете с процедурата. Обяснете точно на д е т е т о какво
правите и какво се изисква о т него по време на упражнение
то . Бързите движения често карат д е т е т о да подскача, т а
ка че направете демонстрацията, без да удряте камертона.
Д ет ет о трябва да седи неподвижно, без да върти главата си
или да се опитва да хване инструмента.
Обяснете му, че ще ударите камертона и той ще зазвънти
тихо и продължително. Кажете му да даде знак, щом спре
да чува звука. След то ва ударете камертона и го задръжте
на 5-7 см о т дясното (или лявото) ухо на д е т е т о . Използ
вайте хронометър или бройте наум, за да измерите в секун
ди времето, докато д е т е т о спре да чува звука. Запишете
резултата. П овторете най-малко 2 или 3 пъти за по-голяма
Д Е В Е Т
точност. Времето трябва да бъде еднакво за двете уши. По

п и тай те д е т е т о дали с едното ухо е чувало по-силно звука,
отколкото с другото.
Обикновено звукът се чува около 60 секунди в зависимост
о т силата, с която ударите камертона. Резултат под този
говори за намалена чувствителност към звука поради недос
татъ ч н о внимание или намалена способност за обработване
на звука в мозъка. По-слабият резултат обикновено е о т сре
щуположната страна на по-слабото полукълбо. Отбележете
обратната страна на намаления слух.
Същото упражнение може да се проведе и с вибрация. Така
резултатите ще са още по-точни.
Когато ударите камертона, ще почувствате вибрацията
в пръстите си. Измерете колко секунди след края на вибраци
я т а д е т е т о спира да чува звука. Би трябвало да е след 10 до 20
секунди и за двете уши.
Срещуположна страна
на намаления слух: Дясно Ляво _
> Тест с едновременен звук (дихотично слушане)
Този т е с т се прави със затворени очи. Ако д е т е т о е прекале-

но разконцентрирано, за да изпълни условието, ще се наложи
да закриете очите му, за да се фокусира върху слушането. За
това упражнение също е необходима известна практика, т а
ка че първо го изпробвайте върху себе си или партньора си, за
да се уверите, че го изпълнявате правилно. Целта е да се под
несе абсолютно един и същ звук към двете уши в един и същ
момент, за да разберете дали д е т е т о чува първо с едното
ухо, а след това с другото, или едновременно с двете. Трябва
Д Е В Е Т
да ст е на нивото на очите му, затова коленичете пред него

или го сложете изправено върху стабилен стол.
Застанете или коленичете с лице към д етето . Протегне
т е ръце, така че дланите ви да са на по 45 см о т уш ите му.
П отрийте палци в другите си пръсти и попитайте д е т е т о
дали чува звук. Ако не чува, започнете бавно да приближава
т е ръце към него с еднаква скорост и на еднакво разстояние
о т двете страни, к ато помолите д е т е т о да ви даде знак,
щом чуе звук. Осведомете се дали е чуло звука едновременно
с двете уши или само с едното. Ако го е чуло само с едното,
продължете да доближавате другата ръка, докато го чуе и с
него. Ухото, което не е чуло звука в началото, е о т срещупо
ложната страна на по-слабото полукълбо.
Звукът се чува едновременно с двете уши

или
Срещуположна страна
на първото чуване на звука: Ляво_____ Дясно
НИВО 1
Д ет ет о чува звука по-малко о т 30 секунди с едното или и с
двете уши или показва значителна или голяма разлика между
двете уши в който и да е о т т есто в ете.
НИВО 2
Д ет е т о чува звука по-малко о т 45 секунди с едното или и
с двете уши, или показва умерена разлика между двете уши в
някой о т т есто в ете.
НИВО 3
Д е т е т о чува звука в продължение на 60 секунди с двете
уши и не показва разлика между тях.
Д Е В Е Т
> Резултати за слуховата дисфункция
Пренесете резултатите о т т е с т о в е т е тук
Тест с камертон Дясно— Ляво__ Без разлика__

Тест с едновременен звук Дясно Ляво Без разлика
Общо Дясно— Ляво— Без разлика—
ТЕСТОВЕ ЗА ЗРИТЕЛНА ДИСФ УНКЦИЯ
Тук ще се спрем на симптомите, затрудняващи четенето.

Ако не сте сигурни, поговорете с учителя на д е т е т о или нап
равете няколко упражнения за четене. Разгледайте симпто
м ите и отбележ ете вярното квадратче, като им ате пред
вид, че 1 означава „не важи за м оето д ете“, а 10 - „почти ви
наги“. Съберете всички числа и запишете сбора (най-ниският
възможен е 10, а най-високият - 100).
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Чете погреш но думи □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
П ропуска или повтаря думи или редове □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Чете бавно □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Н уж но му е да следи с пръст □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
или молив текста
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не запомня прочетеното □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не се концентрира □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
A F. В Е Т
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не се фокусира добре при четене □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
(например буквите „мърдат" или „подскачат”!
по страницата
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Пише разкривено или със силен наклон □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Буквите му изглеждат дисбалансирани □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
при затваряне на едното око
или четене настрани
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Чувствителност към светлина □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
Общо:
ОБСЛЕДВАНЕ НА ЗРЕНИЕТО
Зрението е най-сложното сетиво за изследване по няколко

причини:
ш Това е единственото сетивно възприятие, зависещо пряко

о т мускулното движение.
■ Очите трябва да улавят едновременно светлината и дви
жението.
■ Понякога очите трябва да се движат в съвършен синхрон,
например при бавно проследяване или четене, а друг път - в
противоположни посоки, например при гледане на учебника
и черната дъска.
■ Някои очни движения са волеви, но повечето са неволеви.
■ Мускулите на зениците трябва да се свиват и отпускат
гладко, за да подпомогнат фокусирането на близко и далеч
но разстояние.
Л Е В Е Т
В Глава 3 описах двете различни зрителни системи - „къ

де“ и „какво“. Първата не е чувствителна към цветове, вижда
предметите по-бързо и се интересува предимно о т цялост
ната картина. Локализирана е в дясното полукълбо. В тората
е много чувствителна към цветовете, вижда нещата по-бав
но и се фокусира върху детайлите. Локализирана е в лявото
полукълбо.
Мускулите на очите са също така проприоцептивни, т.е.
помагат ни да се ориентираме в пространството. Изследва
нията показват, че ако поставим миниатюрни генератори
на вибрации в близост до очите, можем да променим възприя
т и е т о на човека за разположението на собственото му тяло
в пространството и да му създадем усещането, че се движи
в определена посока. Вибрациите подлъгват мозъка, че тяло
т о се движи. Това показва, че очните мускули изпращат сил
ни сигнали, които могат дори да надделеят над видяното в
действителност о т човека.
Всички тези фактори са нещо различно о т зрителната ос
т р о т а . Мнозина см ятат, че т я е единственото, което е о т
значение, но всъщност т я е може би най-маловажната функ
ция на окото и зрителната система. Някои деца се раждат
със слаби очни мускули. О чите могат да гледат в различни
посоки (страбизъм). На всички ни се е случвало да разговаряме
с хора, които сякаш ни гледат с едното око, а другото е заре
яно нанякъде. Въпреки че това обикновено се разглежда като
очен проблем, днес знаем, че проблемът може да е свързан и с
мозъка.
С оглед на правилното зрение двете очи трябва да рабо
т я т в унисон. Когато едното е слабо, или „мързеливо“, д ете
т о практически вижда само с едното око. Това очевидно пре
чи на доброто зрение, само че д е т е т о не го разбира. Всяко
око може да вижда, когато другото е затворено, но когато и
Д Е В Е Т
двете са отворени, мозъкът пренебрегва образите о т по-сла

бото око и възприема само тези о т силното. Някога лекарите
са смятали, че причината е слабостта на окото, но вече е из
вестно, че това се дължи на нарушен мозъчен ритъм.
Зрението идва о т окципиталния дял на мозъка. Десният
дял получава образи о т лявата половина на двете очи, а леви
я т - о т дясната. Ако едното око е сляпо, окципиталният дял
заема и двете страни. Ако обаче синхронът между двете мо
зъчни полукълба е нарушен, т о същото е валидно и за синхрона
на окципиталните дялове. Мозъкът получава два напълно раз
лични образа за света, които не може да слее. Вместо да вижда
двойно обаче, т о й игнорира слабото око и се фокусира въхру
образа о т другото.
При по-лек проблем зрението се приспособява и компенси
ра. Колкото по-тежък е проблемът, толкова no-изразени са и
симптомите.
О Тест за светочувствителност
Включете малко фенерче на най-слабата степен и фокусирай

т е лъча му върху външното ъгълче на окото. Пребройте се
кундите, нужни на зеницата да се свие и след то ва да се раз
шири до обичайния си размер. В зависимост о т я р к о стта на
светлината би трябвало да остане свита най-малко 10 или
повече секунди. Ако се свие бързо и веднага се разшири о т н о
во, обикновено е знак за слабост в срещулежащото полукълбо.
Запишете секундите. П овторете опита с другото око. Обър
н ете внимание дали очите на д е т е т о сълзят или са твърде
чувствителни към светлината и т е с т ъ т не може да бъде из
пълнен. Слабото полукълбо обикновено се намира о т противо
положната страна на по-бързо разширяващата се зеница.
Д Е В Е Т
Дясно око: секунди

Сълзене Д а------- Не
Чувствителност Да - - Не
Ляво око: секунди

Сълзене Да Не
Чувствителност Да - Не
НИВО 1
Д етето се извръща о т светлината или затваря очи.
НИВО 2
Окото бързо се свива и разширява. Разширява се за по-малко
о т 10 секунди.
НИВОЗ
Зеницата се свива и разширява за 10-15 или повече секунди.
[> Тест за бързо проследяване
Б ързото проследяване е изключи

телно важна зрителна функция. О т
решаващо значение е за ч е т ен ет о ,
при което окото скача о т ред на ред.
Много деца със СфО и зп и тват сери
озни затруднения с това и се „прицел
в а т “ по-ниско или по-високо, откол-
к о т о трябва. Това прави ч е т е н е т о
им трудно и бавно. Т естът ще ви помогне да определите кое
мозъчно полукълбо е недостатъчно активно, по-бавно или не
достатъчно свързано.
Д Е В Е Т
Седнете точн о пред д е т е т о на нивото на очите му. То

трябва да седи с изправен гръб и глава. Ако забележите наклон
на главата, оп и тай те се внимателно да я изправите. Вдигне
т е показалец на около 30 см пред лицето на д е т е т о и около 30
градуса встрани о т него (както е показано). Кажете му да ви
гледа право в очите. Обяснете му, че ще размахате пръста си
и го помолете, щом забележи движението, да погледне към не
го само с очи, без да движи главата си. Погледът му трябва да
се премести бързо и плавно. Наблюдавайте внимателно очите
на д етето , за да забележите дали не премества погледа тв ъ р
де далеч, когато се опитва да се фокусира върху пръста ви: ще
го забележите по това, че леко връща очите назад. Следете
внимателно за наличието на подобно „повторно“ движение.
Когато кажете: „Добре“, д е т е т о трябва отново да фокусира
погледа си върху носа ви. П овторете упражнението 5 пъти,
като раздвижвате показалеца си на различни интервали о т
време, така че д е т е т о да не може да предусети действията
ви. След това го направете и с другото око. Скоростта тряб
ва да бъде абсолютно една и съща и о т двете страни. По-бав
ното движение обикновено се проявява о т срещуположната
страна на по-слабото полукълбо. Аналогично, посоката, в коя
т о погледът се премества твърде далеч в опита си да се фо
кусира върху пръста, е срещуположна на по-слабото полукълбо.
Срещуположна страна на прекомерното

преместване на погледа: Дясна Лява___
Срещуположна страна на забавеното
фокусиране на погледа: Дясна Лява___
НИВО 1
Д е т е т о не може да изпълни упражнението или всеки п ъ т
премества погледа твърде далеч в която и да е о т двете посо-
Д Е В Е Т
ku, или показва значителна разлика в скоростта на движение

на двете очи.
НИВО 2
Д е т е т о премества погледа твърде далеч в която и да е
о т двете посоки два пъти или показва значителна разлика в
скоростта на движение на двете очи.
НИВОЗ
Д е т е т о фокусира погледа с едно движение и еднаква ско
рост о т двете страни.
> Тест за бавно проследяване
Само хората и най-висшите примати са способни на съзна

телно, волево бавно проследяване с очи. Очевидно, то в а е
свързано с по-развития им мозък. Е то защо е много важно
да се изследва тази способност при децата. Ако д е т е т о е в
състояние да следи гладко бавнодвижещ се обект наляво и на
дясно, това е добър знак за мозъчното му развитие. Упражне
нието е съвсем лесно.
Докато изпълнява то в а упражнение, д е т е т о не бива да
движи главата си. Ако го прави, сложете ръка върху главата,
за да я спрете.
Сложете д е т е т о да седне с лице към вас и му кажете да
изправи гърба и да държи главата си неподвижно. Вдигнете
показалец на нивото на очите му о т лявата страна на глава
т а му. Помолете го да проследи пръста ви с очи, докъдето
може. Започнете да движите пръста си надясно, като цяло
т о движение трябва да ви отнеме около 6 секунди. След това
обърнете посоката. Ако д е т е т о се затруднява, очите му се
движат прекадено бавно или подскачат напред-назад, след
Д Е В Е Т
вайки пръста в едната посока, то ва е признак за дефицит в

полукълбото о т същата страна. Ако не е в състояние да про
следи пръста ви в която и да е о т посоките, е знак за слаба
фиксация, говореща за дефицит на дясното полукълбо.
Дясна Лява_____ Липса на фиксация_____

Забавено движение Надясно Наляво
НИВО 1
Д е т е т о не успява да проследи движението на пръста ви
или се наблюдава значително подскачане или забавяне на по
гледа в някоя о т посоките, или има значителна разлика в ско
р о с т т а и т о ч н о с т т а на проследяване в двете посоки.
НИВО 2
Д ет е т о следи пръста, но показва значително подскачане
на погледа, забавяне в някоя посока, значителна разлика в ско
р о с т т а и т о ч н о с т т а на проследяване в двете посоки.
НИВОЗ
Д етето следи гладко движението на пръста в двете посо
ки, без подскачане на погледа и разлика в скоростта на прос
ледяване в двете посоки.
О Кръстосване на погледа (тест за конвергенция /

дивергенция)
Способността двете очи да се насочат едновременно към

носа (т.нар. кръстосване на погледа) се нарича конвергенция.
Това също е о т уменията, които по презумпция приписваме
на д етето , но всъщност няма гаранция за наличието му. Меж
ду 30 и 50% о т децата, диагностицирани със СДВХ, не могат
Д Е В Е Т
да кръстосваш поглед. Установил съм също, че това важи за

повечето деца с дефицит в дясното полукълбо.
Неумението на д е т е т о да кръстосва спокойно очи се о т
разява на четенето отблизо и преписването о т черната дъс
ка. А ако очите не р а б о т я т добре заедно, много е вероятно
двете мозъчни половини също да не са в синхрон.
Сложете д е т е т о да седне с изправен гръб и глава. Гледайте
го в очите. Вдигнете показалец на около 45 см пред носа му и
го помолете да го следи едновременно с двете очи. Започнете
бавно да приближавате пръста си към лицето му. Попитайте
го колко пръста вижда. Ако отговорът е „два“, това е показа
тел, че очите не са синхронизирани и е възможно да става въ
прос за по-сериозна мускулна слабост. Би трябвало да започне
да вижда пръста ви двойно, когато го доближите едва на 3-5
см о т носа. След това започнете отново да го отдалечавате,
докато д е т е т о пак види само един пръст. Погледнете очи
т е на д е т е т о и обърнете внимание дали едното не е обър
нато навън. О бърнатото навън око е по-слабо, особено ако е
водещо (доминантно), и обикновено говори за слабост в полу
кълбото о т същата страна. Ако д е т е т о въобще не успява да
кръстоса поглед, това показва слабост в дясното полукълбо.
Ако д е т е т о изпълни успешно упражнението, повторете го 5
до 10 пъти, за да проверите дали някое о т очите се уморява
и обръща навън. Ако то ва се случва, т о би могло да е знак за
слабост в полукълбото о т същата страна. Запишете резул
т а т и т е по-долу.
Дясно Ляво_____ Не може да кръстоса очи___
НИВО 1
Д етето не може да кръстоса очи на по-малко о т 30 см пред
носа си, без да вижда двойно.
Д Е В Е Т
НИВО 2
Д ет ет о не може да кръстоса очи на по-малко о т 15 см пред
носа си, без да вижда двойно.
НИВОЗ
Кръстосва очи на 5 см и по-малко о т носа си, без да вижда
двойно.
> Резултати от обследването на зрението
Прехвърлете всички резултати о т т е с т о в е т е за обследва

не на зрението тук. Ако т е натеж ават силно в определена
посока, то в а говори за дисбаланс в с ъ о т в е т н о т о мозъчно
полукълбо.
Тест за светочувствителност Дясно Ляво

Тест за бързо проследяване Дясно Ляво
Срещуположна страна на забавено
проследяване на бързо движение Дясно Ляво
Тест за бавно проследяване Дясно . Ляво
Забавено проследяване
на бавно движение Дясно Ляв<">
Кръстосване на очите Дясно Ляво
Общо Дясно Ляво
ПРОПРИОЦЕПТИВНА ФУНКЦИЯ
Упражненията по-долу ще ви помогнат да прецените до как

ва степен д е т е т о ви усеща разположението на собственото
си тяло в пространството. П рочетете внимателно всеки
Д Е В Е Т
симптом и отбележ ете вярното квадратче, к а т о им ате

предвид, че 1 означава „не важи за м оето дете“, а 10 - „почти
винаги“. Съберете всички числа и запишете сбора (най-ниски
я т възможен е 10, а най-високият - 100).
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Н еправилна стоика □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Детето непрекъснато мърда и се движи □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Изпитва твърде силно желание да бъде □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
държано и прегръщано
1 2 3 4 5 6 7 8 9 Ю
П рово кир а сбивания □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
] 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Увива крака около краката □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
на б ю р ото си за о п ора
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Трудно разпознава частите на тялото си □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
в пространството
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Често се блъска в предмети □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Л ош о равновесие □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Често се клати или удря главата си □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не харесва височините □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
О бщ о:
Д Е В Е Т
ОБСЛЕДВАНЕ НА ПРОПРИОЦЕПЦИЯТА
Проприоцепцията е способността на човек да познава разпо

ложението на собственото си тяло в пространството по о т
ношение на гравитацията, на самото себе си и на други хора и
предмети. Смятам, че проприоцептивната система упражня
ва най-важното влияние върху останалите сетивни системи и
мозъка като цяло. Според други колеги по-голямо значение има
вестибуларната система, но аз не съм съгласен. Изследвания
т а показват, че човек може сравнително добре да компенсира
тежко нарушение на вестибуларната функция, но не и на проп
риоцептивната.
И нтересното в проприоцептивното усещане е, че когато
т о намалее или се изгуби, никой - нито родителите, нито де
т е т о - не го осъзнава, тъ й като т о е предимно подсъзнател
но. Много по-добре познаваме и осъзнаваме другите си сетива
като зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Проприоцепцията
обаче е по-важна за мозъка, тъй като представлява единстве
ното постоянно сетиво. Тя работи в тясна връзка с вестибу
ларния апарат, който също е предимно подсъзнателен.
В началото, когато започва да се движи и ходи, малкото
д ете трябва да мисли активно за движенията си. Затова му е
трудно да се концентрира и да учи каквото и да било друго. Ако
не успява - ако е тромаво и ходи странно - ще му е трудно да
продължи по-нататък и да усвоява нови умения, защото мозъ
къ т му ще е твърде зает с оп и ти те да контролира движения
т а му. Когато се научи да ходи и да се движи естествено обаче,
вече не е нужно мозъкът да мисли за тези неща - движението
става подсъзнателно.
Мускулният тонус също е добър показател за проприоцеп
цията. Ако д е т е т о е със слаб мускулен тонус, т о чувствител
н о с т т а за движение на мускулите, сухожилията и стави те ще
Л Е В И Т
е понижена, тъй като т я л о т о ще е нужно да се движи много

повече, преди мозъкът да регистрира съ о тв етн о то движе
ние. По тази причина движенията изглеждат непохватни,
бавни и некоординирани.
t> Равновесие в изправено положение (Тест на Ромберг)
Помолете д е т е т о да застане с лице към вас спокойно и о т

пуснато, с боси крака. Кажете му да събере ходилата си, така
че глезените му да се докосват. Обърнете внимание дали про
дължава да стои изправено или се накланя настрани. Трябва
да с т е достатъчно близо до него, за да го хванете, ако залит
не. Ако д е т е т о запази равновесие, помолете го да затвори
очи и отново го наблюдавайте. Олюляването или падането
на една страна говори за слабост в полукълбото о т срещупо
ложната посока. Запишете кое е полукълбото.
Ляво____ Дясно____Няма залюляване
> Kpak пред kpak (Тест на Манс)
Ако д е т е т о се е справило добре с предходното упражнение,

следващите две ще са по-лесни.
Помолете д е т е т о да застане изправено, с боси крака и
отпусн ато тяло, със събрани ходила. Кажете му да сложи
едното си ходило точно пред другото и наблюдавайте дали
ще се олюлее на някоя страна. Трябва да с т о и т е достатъчно
близо до него, за да го прихванете, ако залитне. Ако д е т е т о
запази равновесие, помолете го да затвори очи и отново го
наблюдавайте. Олюляването или падането говори за слабост
в полукълбото, срещуположно на посоката на олюляване. За
пишете кое е това полукълбо.
Д Е В Е Т
Отворени очи Ляво_____ Дясно_____

Затворени очи Ляво Дясно_____
> Стоеж на един kpak.
Помолете д е т е т о да застане пред вас

с боси крака и да свие единия крак в ко
ляното, както е показано. С помощта
на хронометър или броейки наум изме
р е т е колко секунди ще остане в тази
поза, без да се олюлее или да се хване за
нещо. Би следвало да може да се задър
жи в то в а положение 30 секунди. Ако
успее, помолете го да повтори упраж
нението със затворени очи. Би трябвало да успее да го напра
ви за 10 секунди. П овторете с другия крак. Изпълнете упраж
нението 3 пъти, за да с т е сигурни в резултата. Олюляването
или падането на една страна, както и по-краткотрайното
запазване на равновесие на даден крак говори за дефицит в
срещуположното полукълбо. Запишете кое е.
По-дълготрайно равновесие Ляво--------Дясно---------

По-краткотрайно равновесие Ляво_____Дясно---------
НИВО 1
Д ет ет о стои с крак пред крак с отворени очи 30 секунди,
без да пада.
НИВО 2
Д ет ет о стои на един крак с отворени очи 30 секунди, без
да пада и без да стъпва с вдигнатия крак.
Д Е В Е Т
нивоз
Д е т е т о стои на един крак със затворени очи 30 секунди,
без да пада и без да стъпва с вдигнатия крак.
D> Стабилност на торса
Слабостта и недостатъчният мускулен тонус на торса чес

т о се дължат или могат да причинят лоша проприоцепция.
Тъй к ато тези мускули се контролират предимно несъзна
телно, упражненията не подлежат на волево изпълнение.
Лявото полукълбо контролира повечето съзнателни и во
леви движения, особено тези на малките мускули на дланите
и ходилата. Мускулите, които стабилизират тялото, се сък
ращават неволево. Затова не могат да бъдат тренирани със
съзнателни упражнения.
Ключът към стаб и л н о стта е мускулният баланс в пред
ната, задната и страничните части на торса. Нормално е
гръбначните мускули да са с 30 до 50% по-силни о т коремни
те. Мускулите в лявата страна на гръбначния стълб трябва
да им ат приблизително същата сила и издръжливост, както
тези о т дясната. Този баланс и общата сила са изключително
важни за стабилността и равновесието.
Д е т е т о може да създава впечатление за слаби мускули на
ръцете и краката, а в дей стви телн ост проблемът да е в
стабилизиращите големи мускули на гръбнака. Ако основата
е слаба, т о мускулите на ръцете и краката също ще изглеж
д а т слаби. Седенето деактивира тези мускули, отслабва ги
или води до забавено развитие на мускулния тонус - още едно
потвърждение за лошото влияние на телевизията и видео
игрите.
Д Е В Е Т
> Надигане от лег по гръб
НИВО 1
Сложете д е т е т о да легне по
гръб на пода, с ръце до тял о то
за етабилност и крака, разтво
рени на ширината на рамене
т е . Помолете го да повдигне
торса си с изправен гръб. Може в началото да подпрете гърба
му с ръце, за да му помогнете, но след това ги дръпнете. Ка
ж ете на д е т е т о да се задържи в тази поза колкото може по-
дълго. Измерете с хронометър или пребройте колко секунди
успява да остане така. Ако т я л о т о му започне да трепери,
да се огъва или смъква надолу, насърчете го да възстанови
правилната поза, но ако не успее, спрете да броите. Малкото
д ете би трябвало да задържи позата поне 30 секунди, а по-
голямото - 60.
Секунди:_____
НИВО 2
Ако д е т е т о се е справило с
Ниво 1, дайте му 10 секунди по
чивка и го помолете да направи
следващ ото упражнение. То е
малко по-трудно, тъ й като при
него се премахва част о т опората и се увеличава съпротиви
телн ата сила на мускулите.
Докато лежи на пода, д е т е т о трябва да събере коленете
си и да кръстоса ръце върху гърдите си. Помолете го да по
вдигне торса о т пода си с прав гръбнак. Пребройте секун
дите, които успява да да задържи позата и ги запишете. Уп-
Л Е В И Т
ражнението се см ята за изпълнено успешно, ако успее да се

задържи в тази поза за 60 секунди.
НИВОЗ
Ако д е т е т о се справи с Ниво
2 без проблем, преминете към
т р е т о т о упражнение с още
по-малка опора и по-голямо мус
кулно натоварване. Помолете
д е т е т о да заеме същ ата поза к ато в Ниво 1, след което да
повдигне единия си крак на 2-3 см о т пода. Пребройте кол
ко секунди може да остане так а и ги запишете. П овторете
упражнението с другия крак. Д ет е т о би следвало да може да
задържи позата по 30 секунди с всеки крак.
О Надигане от лег по /горем
НИВО 1
Сложете д е т е т о да легне по
корем на пода с изпънати на
пред ръце покрай главата, коя
т о също трябва да лежи на пода
по продължение на централна
т а ос на тял о то . Помолете де
т е т о да повдигне главата и едната си ръка о т пода, без да я
сгъва. Нека задържи тази поза колкото може по-дълго (до 15
секунди). Спрете да броите, ако отпусне или прегъне ръка
т а си или наведе главата си. Запишете колко време е успяло
Д Е В Е Т
да задържи позата. П овторете упражнението с ч ети р и те

крайника по отделно.
Дясна ръка:________секунди
Лява ръка:________секунди
Десен крак:_______ секунди
Ляв крак:_______ секунди
НИВО 2
Ако д е т е т о успее да задър
жи всеки о т ч е т и р и т е край
ника по 15 секунди, преминете
към следващото упражнение.
Помолете го да легне в същ ата поза и да вдигне главата,
едната ръка и срещуположния крак. Отбележете колко секун
ди се задържа в тази поза. О ставете го да почине 10 секунди и
п овторете упражнението с другите ръка и крак. Ако отпус
не или прегъне ръка или крак, спрете броенето. Нормално е
да издържи по 30 секунди о т всяка страна. Ако не може, т е с
т ъ т не е преминат успешно.
Дясна ръка и ляв крак: ________ секунди

Лява ръка и десен крак:________ секунди
НИВОЗ
Ако д е т е т о се справи успеш
но с Ниво 2, прем инете към
следващото. Помолете го да
легне по същия начин на пода и
да вдигне едновременно двете ръце и двата си крака (като
Супермен). Нека се опита да задържи позата колкото може
по-дълго (до 60 секунди).
Секунди:________
Д Е В Е Т
> Коремни преси
Сложете д е т е т о легнало по гръб върху чиста постелка на зе

м ята със сгънати колене, така че ходилата му да са стъпили
на около 30 см о т седалището. Н атиснете ходилата му с ръце
за по-добра опора. Помолете го да кръстоса ръце и да сложи
длани на раменете си, след което да повдигне горната част
на торса, така че да докосне с лакти бедрата си. Коремната
преса завършва, когато раменете му отново опрат в пода.
Целта е д е т е т о да направи колкото може повече правилни
коремни преси за една минута. Бройте ги на глас и сравнете
с таблицата по-долу.
Н иво 1 Ниво 2 Ниво 3

момчета и момичета момчета момичета момчета момичета
Възраст 15 25 25 35 35
4 - 7 г.
Възраст 25 35 35 45 45
8- 12 г.
Възраст 35 45 40 55 50
13- 17 г
> Лицеви опори

Помолете д е т е т о да заема класи
ческа позиция за лицеви опори: дла
ни под раменете, изпънати пръсти,
изпънати успоредни крака, леко раз-
далечени, подпрени на п р ъ сти те на
ходилата. Кажете му да се надигне
нагоре, с прав гръб и колене, след което да спусне т я л о т о си
надолу, така че л ак ти те му да образуват прав ъгъл. Сложете
дланите си върху дланите на д е т е т о , така че раменете му
да ги докосват, когато се спуска. Цялото упражнение трябва
Д Е В Е Т
да отнеме 3 секунди. Пребройте направените лицеви опори.

Те трябва да отговарят на таблицата по-долу.

Възраст 5 5 5 15 15
4 - 7 г.
Възраст 10 15 10 25 20
8 - 12 г.
Възраст 15 30 15 45 25
13- 17 г.
> Резултати от тестовете за проприоцепция
Пренесете резу л тати те о т направените упражнения тук.

Ако т е натеж ават значително в дадена посока, то ва говори
за дефицит в срещуположното полукълбо.
Равновесие в стоеж Дясно Ляво

Единият крак пред другия Дясно . Ляво
Стоеж на един крак Дясно......... Ляво
Стабилност на торса Дясно___ _ Ляво
Надигане о т лег по гръб Дясно___ Ляво
Надигане о т лег по корем

Ниво 1 Дясно Ляво _____
Ниво 2 Дясно Ляво
Коремни преси
Ниво 2 Дясно., Ляво
НивоЗ Дясно Ляво
Л Е В И Т
Лицеви опори
Ниво 1 Дясно __ Ляво . _ .
Ниво 2 Дясно_____Ляво _
Ниво 3 Дясно_____Ляво__
Общо Дясно__ Ляво_____
* РА ЗК А ЗЪ Т Н А Е Д Н А М А Й К А : В рш дън
ЖИВОТЪТ ПРЕДИ ПРОГРАМАТАЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА
Животът с Брейдън преди Програмата за мозъчен

баланс беше изпълнен с непрестанни викове,
избухвания и насилие. Стъпвахме на пръсти, за да не
го изкараме от равновесие. Сензорно-интегративната
дисфунцкия беше толкова силна, че той вманиачено
държеше на дрехите си и обличането сутрин
продължаваше с часове, съпроводено от същински
битки за ризите, панталоните, чорапите, обувките
и ресането на косата. Синът ми страдаше от силна
тревожност. Училището беше изпитание, защото
шумът и движението претоварваха мозъка му.
Изтощаваше се и изпадаше в нервни изблици през
нощта. Емоциите владееха целия му живот. Всяка
промяна в режима водеше до срив. Той просто губеше
самообладание. Заради склонността си към насилие
се налагаше да приема медикаменти. Те смекчаваха
изблиците, но не решаваха сензорния проблем. Имаха
и ужасни странични ефекти.
Когато медикаментите спряха да действат,
лекарите увеличиха дозата им. Това още повече усили
Д Е В Е Т
страничните ефекти. Сърцето ми се късаше, като

гледах kak страда. Бях на ръба да се пречупя, к.огато
научих за Програмата за баланс на мозъка и записах
детето си в нея.
ЖИВОТЪТ СЛЕД ПРОГРАМАТА ЗАБАЛАНС НАМОЗЪКА
Лнес имам усмихнато, щастливо дете, koemo е
в състояние да се приготви сутрин за училище без
никакви или почти никакви нервни изблици. Умее да
изразява разочарованието и гнева си, без да избухва.
Вече не се вторачва в избора на дрехи и носи чорапи,
обувки, панталони, официални дрехи, вратовръзка,
колан - неща, които не съм си и представяла! Справя се
по-добре в училище, а учителите и възпитателите му
споделят, че е и много по-щастлив. Вече не живея
в постоянен страх. Не чакам със свито сърце
поредното избухване. Все още се ядосва за разни неща,
но онзи ден ми каза: „Няма да те ударя, мамо. Вече не
съм такъв човек“.
През последните 3 месеца видях kak със сина ми се
случват чудеса. Сега той е по-щастлив, по-здрав,
по-силен, по-спокоен и като цяло се чувства по-
добре. След дългия списък от диагнози през годините
Програмата за баланс на мозъка ми даде отговор и
сбъдна молитвите на семейството ни. Само преди
3 месеца аз се чудех kak ще изкарам деня, седмицата,
месеца, живота си. Сега с нетърпение чакам утрешния
ден. Жадувам да съм със сина си. Имам чувството, че
в много отношения тепърва го опознавам, защото са
паднали някои стени. Мозъкът на сина ми се изцелява.
МерилинАж.
Д Е В Е Т
ОСЕЗАНИЕ
Описаните по-долу симптоми говорят за намалена или пови

шена чувствителност на допир (осезанието). П рочетете вни
мателно всеки симптом и отбележ ете вярното квадратче,
като имате предвид, че 1 означава „не важи за м оето д ете“, а
10 - „почти винаги“. Сумирайте всички числа и запишете сбора
(най-ниският възможен е 10, а най-високият - 100).
> Симптоми на хиподактилност (намалена чувствителност)

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Хиподактилност към ловенето предмети □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 / 8 9 10
Не забелязва или не реагира при порязване □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Висок праг на болката □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не усеща студено или горещо □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Обича контактните спортове □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не забелязва, когато седне върху нещо □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Провокира грубиянски игри и битки □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Няма гъдел □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Изпитва натрапчива потребност да докосва □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Държи се като слон в стъкларски магазин □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
Л н В Е Т
> Симптоми на xunepgakmwmocm (повишена чувствителност)

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
П остоянно изглежда свръхчувствително □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не обича спортовете □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не обича да го докосват □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Ненавижда етикетите на дрехите □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Проявява алергични кожни реакции □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Ненавижда грим и накити □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
С лаб контрол на телесната температура □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
] 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не обича дрехи, докосващи се □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
до ръцете и краката му
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Нисък праг на болката □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
] 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не обича да докосва □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
Общо:
ОЦЕНКА Н А ОСЕЗАНИЕТО
Осезанието е способността да усещаме допира. Много деца със

СфО показват аномалии в тази област. Повече са тези с намале
на чувствителност, отколкото с повишена.
Д Е В Е Т
Кожата има рецептори за лек и дълбок допир. Това, заед

но с вестибуларната и проприоцептивната система, е мно
го важно за способността на човека да чувства сам себе си в
пространството. Ако д е т е т о не усеща добре допира, това
му се отразява по най-различни начини. Осезанието, особено
в ходилата, е особено важно за равновесието. То играе важ
на роля и за развиването на нормална „карта“ на т я л о т о в
детския мозък. Рецепторите в лявото полукълбо регулират
осезанието в срещуположната страна на т я л о то , а тези в
дясното контролират предимно допира о т лявата стана, но
също така и о т дясната. Това е свързано със способността
на дясното полукълбо да вижда „цялостната картина“.
Както намалената, така и повишената чувствителност
на допир са признаци за недостатъчна мозъчна активност
и най-вече в дясното полукълбо. Много родители см я тат, че
д е т е т о им е „кораво“, защото не плаче, когато се удари. Но
всъщност то ва е признак, че т о няма нормално усещане за
болка и докосване.
Повишената чувствителност също се дължи на недоста
тъчна мозъчна активност, но е за предпочитане пред нама
лената. Забелязваме я при децата, които м разят да бъдат
докосвани или не понасят е т и к е т и т е на дрехите си, както и
определени видове дрехи.
Осезанието е важно и о т гледна точка на мозъчните полу
кълба. Най-често децата с намалена чувствителност са със
значително по-изразен проблем в едната страна, отколкото
в другата. По-слабочувствителната страна на тя л о т о обик
новено е срещуположна на по-бавното и неактивно мозъчно
полукълбо.
Д Е В Е Т
t> Чувствителност kbM допир
Закрийте очите на д етето . Вземете мека четка за рисуване

и леко погалете в ъ тр еш н о стта на едната му предмишни-
ца, после на другата. Може да го направите и с върховете на
пръстите. П опитайте д е т е т о еднакво ли е усещането о т
двете страни. Ако о тго во р ъ т е „не“, попитайте го о т коя
страна усещането е по-силно. П овторете опита 3 пъти. За
пишете ръката с по-слабото възприятие.
Лява____Дясна____ Еднакво усещане в двете ръце____
П овторете същия оп и т 3 пъти с краката над коляното.

Запишете крака с по-слабо усещане.
Ляв____ Десен____ Еднакво усещане в двата крака____
> Едновременно докосване
Погладете двете ръце едновременно с две четки, като вни

мавате нати скъ т да е равномерен. Докато го правите, по
п и тай те д е т е т о дали усещането е по-изразено в някоя о т
ръцете. П овторете 3 пъти. Запишете стр ан ата с по-слаба
чувствителност - т я е срещуположна на по-слабото полу
кълбо. П овторете упражнението 3 пъти върху горната част
на краката. Запишете стран ата с по-слаба чувствителност.
Лява____Дясна____ Еднакво усещане в двете ръце____
Д Е В Е Т -
> Проследяване на числа (графестезия)
Този ш ест също се провежда със затворени очи. Преди това

обяснете на д е т е т о какво ще правите и му покажете, дока-
т о е с отворени очи.
След т о в а го помолете да седне и да
протегне ръце с дланите нагоре. Вземете
молив с гумичка и с нея „напишете“ произ
волна цифра о т 0 до 9 на едната длан по
начина, по който е свикнало да я вижда, за
да я разпознае. Попитайте го коя е цифра
т а. П овторете упражнението 3 пъти с 3
различни цифри, а след то ва го направете
и на другата ръка. С траната с повече неправилни отговори е
срещуположна на дефицитното полукълбо. Запишете я.
Лява____Дясна____
D> Резултати от обследването на осезанието
Пренесете резултатите о т т е с т о в е т е тук. С траната с по

вече точки е срещуположна на дефицитното полукълбо.
Чувствителност към допир Дясна Лява

Едновременно докосване Дясна Лява
Проследяване на числа
(графестезия) Дясна____Лява
Общо: Дясна Лява
Д Е В Е Т
ОБОНЯНИЕ И ВКУС
Въпросниците по-долу ще би помогнат да прецените дали де

т е т о би страда о т дефицит по отношение на обонянието
и вкуса. Единият проверява за повишена чувствителност, а
другият - за намалена. П рочетете внимателно всеки симп
том и отбележете вярното квадратче, като имате предвид,
че 1 означава „не важи за м оето д ете“, а 10 - „почти винаги“.
Съберете всички числа и запишете сбора (най-ниският въз
можен е 10, а най-високият - 100).
t> Повишена чувствителност на обонянието и вкуса

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
П оказва повишена чувствителност □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
на обонянието и вкуса
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Гади му се от м иризмата на определени храни □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Рискува да се подмокри, вместо да отиде □ □ □ □□ □ □ □ □ □
до тоалетната, заради неприятната миризма
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
П редпочита безвкусни храни □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Избягва деца с мръсни или миризливи дрехи □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
О плаква се от лошия дъх на други хора □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Държи се лошо, когато чистите у дома □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
с препарати
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Чувствително е към дим □ □ □ □ □ □ □ □□ □
Д Е В Е Т
] 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Избягва храни и места със силна миризма □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
на готвено
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
О питва се да помирише □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
t> Намалена чувствителност на обонянието и Bkyca

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Н икога не коментира силни миризми □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Н икога не забелязва м иризмата на печено, □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
наприм ер курабийки
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Тъпче си устата, когато се храни □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Избягва някои храни заради вида им □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Н икога не се опитва да помирише нещо □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не обича да яде, дори бонбони □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Гризе различни предмети, □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
наприм ер химикалки
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Не забелязва силни миризми, □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
наприм ер от горене
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Храни се безразборно, посяга дори □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
към отровни препарати
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
М н о го е капризно към храната □ □ □ □ □ □ □ □ □ □
Общо:
Д Е В Е Т
ОБСЛЕДВАНЕ НА ОБОНЯНИЕТО
Обонянието е сетивото, което много хора приемат за даде

ност, но в действителност т о е по-важно, отколкото пове-
ч ето родители предполагат. Те често се изненадват, когато
т е с т о в е т е ни установят, че д е т е т о им има проблемно обо
няние. И стината обаче е, че ако д е т е т о ви не усеща правилно
миризмите, почти няма как да забележите. Трудно може да
се познае, че обонянието на д е т е т о е намалено или липсва,
особено ако винаги е било така. По-лесно ще забележите, че
д е т е т о има свръхчувствително обоняние, тъ й като вечно
души и коментира миризми.
Повечето деца със СфО им ат отклонения в обонянието.
Задайте си няколко въпроса. Случва ли се д е т е т о да коменти
ра миризми о т готвене? Реагира ли на силни миризми, напри
мер о т нещо горящо? Струва ли ви се, че реагира пресилено на
миризмите и постоянно се оплаква о т тях?
Обонянието и вкусът на практика са неделими. Едното
обаче - а именно, обонянието - е по-важно. На всички ни се
е случвало да губим усещане за вкуса заради запушен нос. Без
обонянието вкусът не предизвиква особен интерес. Освен
това, липсата на обоняние не позволява на д е т е т о да разпоз
нава опасни миризми, например на газ.
Когато става въпрос за развиващия се мозък обаче, пробле
м ъ т с обонянието е по-значителен о т липсата на наслада о т
храненето. Това сетиво ангажира висши мозъчни центрове,
следователно, ако не се развива правилно, д е т е т о вероят
но ще среща проблеми и с други важни аспекти о т живота,
управлявани о т същия мозъчен дял. Те могат да се проявят
като слабо емоционално самоосъзнаване, затруднения със со
циализацията, проблеми с имунната и храносмилателната
Д Е В Е Т
система, неспособност за задържане на вниманието и дори

импулсивно и обсесивно поведение. При възстановяване на
обонянието се забелязва и корекция на въпросните проблеми.
Не е учудващо, че децата със слабо обоняние са твърде ка
призни към храната. Най-често причината е, че сетивата им
както за миризми, така и за вкус са отслабени. Водят се пове
че по външния вид на храната и усещането за нея в у ст ат а си.
Подобно на другите сетива, обонянието също е свързано
с дейността на мозъчните полукълба. Дясното е по-чувстви
телно към лоши миризми, а лявото полукълбо - към приятни.
Едно д ете с Аспергер, с което работех, сподели, че усеща ху
бавите миризми, но не и неприятните, които близките му
забелязват.
> Тест за обоняние
Когато проверявате детското обоняние, трябва да измери

т е способността му да усеща миризми като цяло и чувстви
т е л н о с т т а на едната ноздра спрямо другата. За целта са ви
нужни 3 неща: етерични масла, памучни тампончета и някол
ко малки, непрозрачни контейнерната. Децата са много умни
и трябва да се погрижите да не разпознават аром атите по
вида на контейнерчетата. Капнете по няколко капки аро
матно масло върху памучно тапонче и го сложете в контей-
нерче. Направете това с няколко различни аромата. Подбере
т е такива, които д е т е т о ви разпознава - лимон, портокал,
ябълка, ягода, мента. Можете да замените маслата с каквито
и да е предмети със силна миризма като кафе или шоколад.
Всички контейнерчета трябва да изглеждат еднакво.
Преди да започнете т е с т а , позволете на д е т е т о да се по-
упражнява. Направете го под форма на игра, за да грабнете
вниманието му. Аз винаги им казвам, че ще играем на „Мириз
Д Е В Е Т
ми“. Така т е се забавляват, а вие придобивате ценна информа

ция. Обонянието е единственото сетиво, което не се прех
върля към срещуположното мозъчно полукълбо.
Помолете д е т е т о да затвори очи (или сложете превръзка
на очите) и да запуши едната си ноздра с пръст. Поднесете
едно контейнерче на 30 см о т носа му. Кажете му да вдиша
и да ви каже, щом усети някаква миризма, а след то в а да я
определи. Обърнете внимание на какво разстояние о т носа
улавя миризмата и дали я разпознава вярно. П овторете с дру
гата ноздра, като го предупредите, че миризмата може да е
същата, а може и да е различна - такава е играта. Нормално е
д е т е т о да усети силна, позната миризма на 20-25 см о т носа
си. Ноздрата с по-слабо обоняние се намира о т стр ан ата на
дефицитното полукълбо.
Разстояние, о т което
усеща миризмата: Дясна ноздра___ Лява ноздра____
Не разпознава
миризмата: Дясна ноздра___ Лява ноздра____
Определете нивото с помощта на въпросника.
> Резултати от обследването на обонянието
Пренесете резултатите тук. Отбелязаната страна показва

дефицит в полукълбото о т същата страна.
Тест за обоняние: Дясно__ Ляво_____
Д Е В Е Т
ОЦЕНКА НА РАБОТАТА НА МОЗЪЧНИТЕ

ПОЛУКЪЛБА
Би следвало проведените обследвания да отговарят на резул

т а т и т е о т основния въпросник за определяне на полукълбо
т о с функционален дефицит. Те обаче ви помагат и да опреде
лите мозъчната функция, стояща в основата на дисбаланса.
В първата колонка на таблицата по-долу отбележ ете да
ли обследването сочи дисбаланс в лявото или в дясното по
лукълбо.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФУНКЦИОНАЛНИЯ ДЕФИЦИТ
Обследвана функция Ляво полукълбо Дясно полукълбо Дефицитно Ниво на

(точки) (точки) полукълбо дефицита
Вестибуларна □ □ □ □
Слух □ □ □ □
Зрение □ □ □ □
Проприоцепция □ □ □ □
Осезание □ □ □ □
Обоняние □ □ □ □
Съберете всички крайни резултати о т въпросниците и ги

нанесете в съ о тветн и те колони. Въпросниците за обоняние
и осезание са по два - за повишена и за намалена чувствител
ност. Ако резултатите са извън нормата, вземете по-малко
т о число.
За всеки о т въпросниците най-малкият общ сбор е 10, а
най-големият - 100. Колкото по-висок е резултатът, толко
ва по-голям е дефицитът.
Резултат 11-40 се определя като ниво 3. Това е нивото, о т

което д е т е т о трябва да започне упражненията.
Д Е В Е Т
Резултат 41-70 се определя като ниво 2.

Резултат 71-00 се определя като ниво 1.
Ако общият сбор за всеки отделен въпросник е под 10, де

т е т о ви най-вероятно няма проблем в с ъ о т в е т н а т а функ
ционална област. То не се нуждае и няма да извлече полза о т
упражнения за тази функция.
В идеалния случай р езу л тати те о т основния въпросник,
отд ел н и те въпросници за сетивно-двигателни функции и
функционалните обследвания би трябвало да съвпадат. Ако
не ст е сигурни, използвайте основния въпросник, за да опре
делите дефицитното полукълбо и отделните въпросници, за
да определите т е ж е с т т а на проблема за всяка функция.
Тези резултати ще ви помогнат да изберете най-подходя
щ ите упражнения о т Програмата за баланс на мозъка.
? С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : П ат ри/с
КРАЙ Н АО БСЕСИ ВНО -КО М ПУЛСИ ВНО ТО ПОВЕДЕНИЕ
Първото, което забелягах, koeamo видях nampuk,

беше едно приятно, учтиво и изключително тихо
десетгодишно момче - при това, доста очарователно.
Родителите му обаче се тревожеха за него.
През по-голямата част от живота си nampuk е най-
обикновено момче. Обича да кара колело и да играе
на monka с баща си. Родителите му проявяват голям
интерес към заниманията му. Единственото им
сериозно оплакване е, че nampuk е твърде капризен към
храната. В последно време обаче момчето започва
да се държи странно и да показва faiacmecku признаци
на обсесивно-компулсивното поведение. Забелязват го
Д Е В Е Т
за пръв път, koeamo Патрик започва да отговаря по

един и същ начин на всички въпроси: „Не съм сигурен“.
Лори да държи кутията за обяд в ръцете си, ако майка
му го попита дали е взел обяда си, пак отвръща:
„Не съм сигурен“.
Родителите му са сериозно обезпокоени, когато
Патрик започва да се страхува непрестанно дори
за неща, koumo не съществуват или не могат да се
случат. Страхът му от насилие ескалира. Една вечер,
gokamo майка му помага за домашните, Патрик
изпада в състояние на силна превъзбуда и страх.
Накрая признава, че се страхува майка му - безкрайно
топла и състрадателна жена - да не го убие.
В края на краищата родителите му стигнаха до мен.
Бащата обясни, че синът му винаги е бил добър
в спорта, но през последната година става все по-
непохватен. Едва успява да хваща топката и трудно
запазва равновесие на велосипеда си, въпреки че преди
се е справял отлично с тези неща. Освен това
е започнал да се разсейва лесно, въпреки че преди
не го е правил.
При обследването на Hampuk установихме лоша
моторна координация - имаше много слабо чувство
за ритъм и такт, да не говорим за баланс и равновесие.
Имаше слаб мускулен тонус, особено в мускулите на
торса. Очевидно беше доста интелигентен. Тестът за
индивидуални постижения Уекслър (WIAT) -златният
стандарт за оценяване на академични резулта
ти - показваше, че има богат речник, но въпреки това
не говореше много. Точките от теста му разкриваха
по-ниско ниво на повечето умения, свързани
с дясното полукълбо, а тези за лявото бяха твърде
Д Е В Е Т
високи, значително над очакваното за възрастта

му. Симптомите и резултатите от теста ясно
демонстрираха дефицит в дясното полукълбо.
Симптомите на Патрик в комбинация с факта,
споделен от родителите, за капризите му Н м
храната ни накараха да подозираме, че проблемът
може да се корени в хранителния режим. Кръвните
изследвания разкриха множество хранителни
непоносимости. Това ucmmcku изненада родителите
му. Обясних им разликата между хранителната
непоносимост и алергия. Алергиите водят до почти
незабавна физическа реакция като обрив и дихателни
проблеми. Хранителните непоносимости, от друга
страна, се проявяват бавно, в течение на няколко дни,
и предизвикват поведенчески симптоми.
Назначихме хранителни добавки и режим, изключващ
всякакви млечни npogykmu. Започнахме сензорни,
физически и умствени упражнения, насочени към
дефицита в дясното полукълбо. След месец обсесивно-
компулсивното разстройство на nampuk започна
да се стабилизира и той отново kapauie колело
без проблеми. През следващите няколко седмици
страховете му започнаха да отслабват Три месеца
по-късно той се върна към стария си А з - без страхове,
без странни модели на поведение - просто уверено
момче на велосипед.
Тестът Уекслър показа драстично повишаване на
резултатите в дейностите, характерни за дясното
полукълбо - на същото ниво kamo тези в лявото.
Речевото му изразяване премина от второ на
дванадесето ниво - десет нива за три месеца!
Д Е С Е Т
С ет и в н о -д в и га т ел н и
упраж нения
Обучение на мозъка
чрез физическа стимулация
П о л о ж и те л н и те промени, настъпили при Дж ош - превръщ ането му

о т дисфункционално в общ ително, щ астл иво д е т е за тол ко ва к р а т к о
време - са и сти н ска благословия.
М а р г а р е т , м а й к а т а на Д ж о ш
т о че вече преминахте през процеса на обследване о т
Е Програмата за баланс на мозъка. Готови с т е да про

дължите със сетивно-двигателните упражнения, кои
т о ще помогнат на д е т е т о ви да се възстанови о т поведен
ческите и обучителните си проблеми.
Помнете, че т я л о т о и мозъкът са свързани помежду си в
система с обратна връзка. Развитието на едното зависи о т
другото и обратното. Това развитие се стимулира о т заоби
Д Е С Е Т
калящата среда. Дефицитите, които с т е установили при де

т е т о си, са следствие о т неправилната мозъчна стимулация
на един или друг етап о т развитието му.
В началото трябва да обучите наново мозъка чрез физи
ческа и сетивна стимулация. Постепенно ще забележите
промени в проблемите, които с т е установили в процеса на
изследване. След това ще ви покажа как да комбинирате или
интегрирате тези упражнения със занимания за ума и други
форми на стимулация. Така ще пристъпите към действи
т ел н ат а Програма за баланс на мозъка. Започнете ли да я
прилагате, ще видите прогресиращите резултати с всяка
изминала седмица. Би трябвало да постигнете успех за около
3 месеца. Възможно е да отнеме и по-дълго време при деца с
no-дефицитни функции или дисфункция на целия мозък. Не се
отказвайте, докато не постигнете желаните резултати.
Едно о т нещата, които винаги казвам на родителите, е да
не мислят за д е т е т о си като за човек с обучителен дефицит
или поведенчески проблем, а като за страдащ о т липсата на
правилна стимулация човек. Ако това се поправи, Bcmku дру
ги проблеми на д е т е т о ще изчезнат или най-малкото значи
телно ще се подобрят.
Ще се убедите, че повечето упражнения са изключително
прости. Ще видите, че т е много приличат на т е с т о в е т е
за обследване, които току-що направихте. Дори някои да са
трудни за д е т е т о ви, т о постепенно ще се научи да ги изпъл
нява и непрекъснато ще се усъвършенства. Това поне мога да
ви обещая. Следвайте начертания план всеотдайно, поддър
жайте положителна нагласа и винаги, винаги насърчавайте
д е т е т о си.
Важно е да разберете, че никое о т включените тук зани
мания не може да му навреди по какъвто и да е начин. Няма
странични ефекти. Ако се изпълняват правилно, т е могат
Д Е С Е Т
само да му помогнат, да укрепят ума и т я л о т о му и да ко

ригират нарушенията 6 мозъчния баланс, причиняващи симп
т о м и т е му.
Освен това не забравяйте, че генетиката и физическите
способности на д е т е т о ви към момента също са о т значение
за напредъка му. Някои родители забелязват по-очевиден и
бърз напредък о т други. Помнете, че всички деца им ат по
тенциала да постигнат подобрение, стига да следват Про
грамата последователно и правилно.
БАВНО И ЦЕЛЕНАСОЧЕНО
През цялата Програма вие ще карате д е т е т о да достига до

максимума на възможностите си, но никога да не го прехвър
ля. Стремете се всички движения да са колкото може по-бав
ни и целенасочени. Когато комбинирате физическо движение
с упражнение за ума, целта е т е да се изпълняват гладко и
координирано.
Ч е те те внимателно указанията, за да с т е сигурни, че ще
изберете правилното упражнение според дефицита и компе
т е н т н о с т и т е на д е т е т о си. Определете при оритетите си
и упражненията, с които ще започнете, както и тези, които
ще включите постепенно с напредъка на д етето .
Л Е С Е Т
Преоценка, преоценка!
Вие ще забележите промените в детето си с напредването на

Програмата за баланс на мозъка, но трябва да ги потвърдите,
като периодично повтаряте тестовете от Глава 9 и записвате
резултатите. Правете го веднъж седмично по време на
Програмата и веднъж на всеки 6 месеца след завършването й.
Помнете, че това е само една част от тройната Програма
за баланс на мозъка. Освен нея трябва да включите
индивидуализирани академични и поведенчески упражнения
плюс специфичен хранителен режим и подходящи добавки.
Прочетете всички глави, преди да започнете, за да можете
да внесете промените успоредно. Важно е да се работи
във всички посоки едновременно, въпреки че тази част,
за която говорим сега, се оказва най-ценна за напредъка
на повечето деца.
КЪМ ЦЕЛТА
Повечето упражнения са разделени на нива, к ато ниво 1 се

отнася за най-тежкия дефицит, ниво 2 - за no-умерен, а ниво
3 - за най-лекия. Вие вече знаете към коя категория спада ва
ш ето дете според резултатите, отчетени в Глава 9.
Започнете упражненията о т н асто ящ о то ниво на де
т е т о . Преминете към следващото, щом успее да изпълни
правилно всички упражнения в 4 последователни занимания
подред. След к ато го направи и за ниво 3, може да се смята,
че успешно ст е завършили Програмата. Може периодично да
повтаряте упражненията, за да поддържате резултатите,
но обикновено това не е наложително.
Д Е С Е Т
• РАЗКАЗЪТ НА ЕДНА МАЙКА: П р и ш и л и

ЖИВОТЪТ ПРЕДИ ПРОГРАМАТАЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА
Виждах как. синът ми бавно се влошава. Беше изпълнен

с гняв, а самочувствието му ставаше все по-ниско.
Непрекъснато ми се оплакваха, че не внимава в час.
Очевидно бе, че му е трудно да завърже приятелства.
Един ден дойде и съкрушителната новина: след втората
седмица в първи клас ни помолиха да преминем към
индивидуална форма на обучение.
Освен всичко, Кристиян се страхуваше от обичайните
gemcku преживявания, например карането на велосипед.
Като цяло, той беше една емоционална развалина.
ЖИВОТЪТ СЛЕДПРОГРАМАТА ЗАБАЛАНС НА МОЗЪКА
Анес синът ми е щастливо, забавно и безгрижно
момченце, на koerno всички се радваме. Седи мирно в
училище и наваксва с учебния материал. Бързо усвоява
умения за социално общуване и се сприятелява с други
деца на детската площадка. Учи се да кара колело
и с радост разучава нови игри. Синът ми се върна!
4aka ни още работа, но откакто започнахме
Програмата за баланс на мозъка, настъпи
забележително подобрение и знам, че то ще продължи.
Стефани С.
ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕТЕ
Преди да започнете, обяснете на д е т е т о какво ще правите и

каква ще е ползата за него. Кажете му, че ще стане по-добър
ат л е т , ще се справя по-лесно с уроците и ще му харесва да хо-
Д Е С Е Т
gu на училище. Увереше го, че много, много деца са премина

ли през същ ата програма и са се зарадвали на резултатите.
Обяснете му, че всяко д ете е различно, затова им ате нужда
о т помощта му и непрекъснато общуване с него.
Има 3 неща, които могат да забавят напредъка му, затова
е необходимо постоянно да тъ р си те обратна връзка с него.
Трябва да знаете дали:
■ Движението е прекадено лесно или трудно.

■ Д етето показва някакви странични реакции.
■ Д етето е изтощено или се уморява.
Много важно е да ангажирате д е т е т о с всички аспекти на

Програмата. През по-голямата ч аст о т ж ивота си децата
със СфО постоянно чуват какво да правят. Хората рядко ги
п и т а т какво чувстват.
Ако д е т е т о ви е малко, превърнете заниманията в игра.
Шегите и хуморът също помагат. Непрекъснато го насърча
вайте. Ако се налага да поправите д етето , непременно скоро
след това го похвалете за нещо.
В хода на Програмата може да установите нещо обичайно,
което никога досега не с т е забелязвали и което не се е проя
вило по време на обследването. Това не бива да ви тревожи -
просто се върнете едно ниво назад. Възможно е да провокира
т е движения, които са били потиснати по емоционални при
чини. Тези емоции ще изригнат и трябва да имат възможност
да излязат на повърхността. Приемете го. Възможно е също
така д е т е т о ви да прогресира известно време, а след това да
дръпне малко назад. Това също е често срещано явление, а не
знак, че нещо не върви както трябва. Просто не се отказвай
т е - насърчавайте и забавлявайте д е т е т о и не забравяйте
самите вие да извличате радост о т заниманията.
Д Е С Е Т
Полза и за родителя, и за детето
Програмата за баланс на мозъка е прекрасна възможност

да общувате и да се забавлявате заедно с детето си.
Откъснатите деца се нуждаят да се чувстват свързани
с родителите си. Програмата ви дава уникален шанс за това.
Това важи с особена сила за малките деца и никой не може
да им го даде по-добре от собствените им родители. Всяко
лично общуване с детето е допълнителен стимул, който може
само да му помогне да постигне още по-голямо подобрение.
Ситуацията е благотворна за всички. Насладете й се.
ВЪЗПИРАНЕ НА ПРИМ ИТИВНИТЕ РЕФЛЕКСИ
Ако обследването е показало, че д е т е т о ви има нарушен общ

мозъчен баланс, трябва първо да потиснете примитивните
му рефлекси. О п и тъ т ни показва, че присъствието на актив
ни примитивни рефлекси е признак за общ дефицит в мозъка.
Ето защо преди всичко е нужно т е да бъдат възпрени.
Бъдете спокойни - ремедиацията е лесен процес и не о тн е
ма много време. О статъчни те примитивни рефлекси могат
да изчезнат за броени седмици, а в най-упоритите случаи - за
3 до 6 месеца. Впрочем ако д е т е т о ви има остатъци о т при
митивни рефлекси, то ва вероятно важи и за вас. Установил
съм, че много възрастни не са се избавили напълно о т тях.
Имайте предвид, че упражненията за деца р аб о т ят и за въз
растни.
Присъствието на рефлексите се установява по същия на
чин, по който се изпълняват упражненията. Докато ч е т е т е
Д Е С Е Т
упражненията, би трябвало да си спомните дали д е т е т о ви

е имало проблем с тези рефлекси като бебе. Най-очевидното,
което всички майки помнят, е способността на бебето да
засуква гърдата.
Човек се избавя о т примитивните рефлекси, като ги из
ползва. Задържането им е причинено именно о т липсата на
употреба. Просто провокирайте описания рефлекс и го пов
т о р е т е бързо 5-10 пъти, докато изчезне. Спрете за момен
т а, но след няколко часа отново се върнете към него. Напра
вете го няколко пъти през деня, докато рефлексът не изчез
не трайно.
Съществуват над 30 примитивни рефлекса, но аз ще се фо
кусирам върху най-тясно свързаните с мозъчния дисбаланс.
Всички т е трябва да присъстват при раждането, а след това
да се следи за навременното им отпадане.
> Примитивен рефлекс: търсене и засукване
Първият примитивен рефлекс, който възприема бебето при

раждането си, е търсенето на зърното и засукването, за да
може да бъде кърмено. Когато докоснете кожата до у ст а т а
му, веднага се задейства рефлексът за търсене. Бебето о т
варя уста и се обръща в посока на дразнителя. Сукателният
рефлекс му позволява да захване зърното на гърдата и да се
нахрани. Много майки в началото срещ ат затруднения с кър
менето, защото рефлексът не се е формирал. Това може да до
веде до проблеми с растежа и развитието, тъй като бебето
не може да се храни правилно. О т друга страна, към четири
месечна възраст този рефлекс трябва да изчезне.
За да проверите наличието на този рефлекс, лекичко пог
ладете кожата около у с т а т а с пръст или малка четчица.
Направете го о т четири различни посоки: о т бузата към
Д Е С Е Т
ъгълчето на у с т а т а о т двете страни и о т брадичката към

у с т а т а о т д вете страни. Кожата около у с т а т а е много
чувствителна. Ако рефлексът все още е наличен, ще забеле
ж ите бързо, неволно присвиване на у с т а т а и/или лицевите
мускули о т тази страна. Движението може да е съвсем слабо
изразено и да прилича на естествена усмивка, но ако се случва
всеки път, означава, че е рефлекс. Всяко движение по лицето
и у ст ат а е положителен рефлекс.
Използвайте същото упражнение, за да заличите рефлекса.
Галете лицето на д етето , докато не спре да реагира по т о
зи начин. За целта обикновено са нужни 5-6 поглаждания по
дред. Правете го най-малко по 2 пъти на ден, докато рефле
ксът спре да се проявява. Дъвченето на дъвка също помага.
> Примитивен рефлекс: рефлекс на Моро
Рефлексът на Моро се изразява в стряскането на бебето при

силен шум, при което т о подскача, сепва се, а след това обик
новено заплаква. Рефлексът се стимулира и при залитане на
д е т е т о назад. Целта му е да помогне на бебето да се задържи
за майка си и да не падне.
Рефлексът на Моро обикновено отпада към 4-ия-5-ия месец
о т раждането. Наличието му след това е признак на забавено
развитие. За да се избавим о т него, използваме упражнението
„Морска звезда“, което се изпълнява под внимателен надзор
о т родител или друг възрастен.
МОРСКА ЗВЕЗДА
П оставете д е т е т о на стол в ембрионална поза, като дясна
т а му китка е върху лявата, а десният глезен - върху левия,
със свити юмручета. Помолете го да вдиша и да разпери ръ
це и крака като морска звезда, като същевременно о тм етн е
Д Е С Е Т
глава назад и разтвори пръсти. Нека задържи тази поза и дъ

ха си 5-7 секунди. После му кажете да издиша и да се върне в
ембрионалната поза, но този п ъ т да постави лявата китка и
глезен върху десните, след което отново да направи „морска
звезда“. П овтаряйте упражнението по 6 пъти няколко пъти
дневно, докато рефлексът напълно изчезне.
> Примитивен рефлекс: рефлекс на Галант
Рефлексът на Галант помага на бебето да премине през родо

вия канал, а по-късно - да се преобръща. Т естът и упражнени
ето, което използваме при по-големи деца, се нарича „Ангел
ч ета в снега“.
Започнете, като д е т е т о застане на четири крака на пода.
Повдигнете тениската му, за да имате достъп до кожата на
гърба. Погладете гръбнака му с пръст или малка четчица, ка
т о тръгн ете малко под лопатката на рамото и продължите
надолу към кръста. Поглаждането трябва да започне на около
1 см встрани о т гръбначния стълб и с всяко следващо движе
ние да преминавате по-встрани, докато достигнете ст р а
ничната част на тялото. Тази област на няколко сантиметра
встрани о т гръбнака е най-чувствителна. Ако рефлексът все
още съществува, докосването ще предизвика съкращаване на
гръбните мускули о т съ о т в е т н а т а страна. Ще забележите
бърза флексия и извиване на т я л о т о настрани. Това може да
се случва само о т едната или и о т двете страни. Наличието
на който и да е рефлекс о т едната страна и отсъ стви ето му
о т другата е сигурен признак за мозъчен дисбаланс.
АНГЕЛЧЕТА НА СНЕГА
П оставете д е т е т о легнало по гръб върху килимче или на по
да с изпънати крака и ръце до тялото. Кажете му да вдиша и
Д Е С Е Т
едновременно с то ва да разпери крака и ръце навън, докато

дланите му се докоснат над главата, след което да издиша
и да се върне в първоначалната поза. Важното е ч ети р и те
крайника да се движат бавно и едновременно. П овтаряйте
упражнението по няколко пъти дневно, докато рефлексът не
изчезне.
> Примитивен рефлекс: хващане (палмарен рефлекс)
О т мига на раждането си бебето е способно да сграбчи пръс

т а ви здраво, ако докоснете въ треш н ата ч аст на дланта
му. Това е нормално през първите няколко месеца. Ако обаче
продължи да стиска рефлекторно, това ще попречи на разви
т и е т о на движенията на отделните пръсти. Д ет е т о няма
да се научи да държи правилно молив или пастел. Много деца
с подобен проблем трябва да използват по-дебели моливи и
химикалки и срещат трудности с писането. Хващателният
рефлекс обикновено изчезва до 4-ия-6-ия месец при дланите и
към 6-ия-12-ия месец за пръстите на краката. Постепенно се
заменя с волево протягане и хващане с ръката.
За да проверите наличието на рефлекса при д е т е т о си,
погладете с нокът или четчица вътреш ната страна на длан
т а му отвън навътре. Използвайте бързи, решителни движе
ния о т четирите края на дланта към центъра. Най-чувстви
телн ата зона е в средата. За да предизвикате реакция, тряб
ва да я докоснете. Рефлексът предизвиква бързо свиване на
п р ъ сти те или целия юмрук. П овторете опита 3 пъти. Ако
рефлексът не е изчезнал, реакцията всеки п ъ т ще е все по-
отчетлива. Бързото свиване на един или всички пръсти на
ръката е признак за задържан рефлекс.
Можете да заличите рефлекса, к ат о карате д е т е т о да
стиска малка топка (например за тенис) по няколко пъти по-
Д Е С Е Т
gpeg, или да поглаждаща въ тр еш н о стта на дланта, докато

рефлексът не бъде потиснат.
ПЛАНТАРЕН РЕФЛЕКС*
Подобно на хващателния рефлекс плантарния - известен и
като рефлекс на Бабински също се проявява на ходилата, но
се различава о т него. Наличен е при раждането и следва да из
чезне до края на първата година. Той предоставя чудесна въз
можност за оценяване на развитието на двете мозъчни полу
кълба. Ако изоставането в едното стъпало е по-голямо, о т-
колкото в другото, това може да е знак за забавено развитие
или начало на мозъчен дисбаланс. За да помогнете на д е т е т о
да се избави о т рефлекса, го карайте да вдига предмети о т
пода с п ръ стите на краката си, за предпочитане с крака о т
срещуположната страна на дефицитното полукълбо. Повта
ряйте упражнението отново и отново, докато рефлексът
изчезне. Правете го по няколко пъти дневно до постигане на
траен резултат.
t>Примитивен рефлекс: асиметричен шийно-тоничен

рефлекс
Това е един о т най-често задържаните рефлекси при аутиз-

ма. Смята се, че играе важна роля за придвижването през ро
довия канал, както и за подпомагането на претъркалянето и
началото на пълзенето. Ако д е т е т о не започне да пълзи на
време или въобще пропусне този стадий, причината често е
наличието на рефлекса в твърде късна възраст. Този рефлекс
* П л ан тар ен рефлекс - Свиване на всички п р ъ с т и и възм ож но о т д р ъ п в а н е на

целия крайник при дразнене с о с т ъ р п р е д м е т по в ъ н ш н а т а с т р а н а на х о д и л о то
о т п е т а т а към п р ъ с т и т е . - Бел. ред.
Д Е С Е Т
служи още, за да се научи бебето да фокусира погледа си върху

п р о т егн ат ат а си ръка, т.е. да го отдалечи о т т я л о т о си.
Би трябвало да изчезне към 3-4-ия месец след раждането. Ако
се е запазил по-силно о т едната страна, отколкото о т дру
гата, това говори за нарушен баланс на нервната система, а
д е т е т о вероятно умее да се обръща само на едната страна.
За да проверите наличието на рефлекса, помолете д е т е т о
да застане право със събрани крака, протегнати напред ръце
и прегънати надолу китки като малък франкенщайн. Внима
телно, но твърдо завъртете главата му максимално надясно
и я задръжте так а 10 секунди. Ако ръцете му се и зм естят
също надясно и о стан ат там или бавно се върнат назад, това
е признак за наличието на рефлекса. Върнете главата в изход
но положение. Ако ръцете на д е т е т о също се върнат, това е
още един признак за действието на рефлекса. Изпълнете уп
ражнението и о т лявата страна. П овторете цялата после
дователност 3 пъти. Ако ръцете продължат да се движат,
това е no-явен знак за наличието на рефлекса.
„ФЕХТОВКА“
Правилното изпълнение на това упражнение може да отнеме
известно време, така че бъдете търпеливи. Сложете д е т е
т о да седне и го помолете да завърти главата си и в двете
посоки (ляво/дясно) или само на една страна, така че да про
вокирате рефлекса. Докато д е т е т о завърта главата си, го
помолете да протегне встрани о т т я л о т о ръката и крака
си о т посоката на завъртане на главата и да погледне дланта
си. Срещуположната длан също трябва да се отвори, ръката
да се свие и кракът да се огъне. След това да се върне в изход
на позиция и да изпълни същ ото движение, докато рефлек
съ т избледнее. П овторете 3 пъти подред.
Д Е С Е Т
\> Постурален рефлекс: странична опора
Когашо бебето сяда, без да се прекатурба, и протяга ръчички

при падане напред, т о използва постуралните си рефлекси.
Това е признак, че прим итивните рефлекси са потиснати
и т о съзрява и се развива правилно. Страничната опора се
появява, когато бебето пада на една страна и протяга ръка
настрани, за да се подпре. Тя е много важна за способността
на бебето да седи самостоятелно и би трябвало да се развие
между 5-ия и 7-ия месец. При деца с мозъчен дисбаланс обаче
това често не се случва. Ако рефлексът присъства само о т
едната страна - се нарича асиметрична странична опора и
може да е признак за нарушен баланс в мозъчното развитие.
За да проверите рефлекса на д е т е т о си, помолете го да
застане право на леглото или на пода. Застанете или коле
ничете зад него и внимателно, но рязко го б у тн ете откъм
дясното рамо наляво, сякаш се опи твате да го съборите. Ре
флексът ще накара лявата му ръка веднага да се протегне, за
да го предпази о т падане. П овторете опита и в другата по
сока и сравнете резултатите. Реакциите о т двете страни
трябва да бъдат еднакви.
> Постурален рефлекс: предна опора (парашутен рефлекс)
Когато д е т е т о тича и падне, ръцете му автом атично се

протягат напред, за да се подпре на тях. По същия начин, ако
държите бебе или малко дете и се престорите, че го събаря
т е напред или го обръщате надолу с главата, т о автом атич
но вдига ръце над главата си, за да се предпази. Този рефлекс,
известен като предна опора, или „парашутен рефлекс“, се раз
вива последен о т всички постурални рефлекси и обикновено
се проявява около 8-ия-9-ия месец. Преди това бебето приби
Д Е С Е Т
ра ръцете към равнината на т я л о т о nog себе си или се държи

за ръцете ви.
За да проверите наличието на този рефлекс при д е т е т о
си, повдигнете го, като го държите здраво през кръста. Бър
зо го обърнете с главата напред и надолу. То би трябвало ав
том атично да вдигне ръце над главата си, за да се предпази.
Можете да наблюдавате рефлекса и когато д е т е т о се спъне
или залитне напред: би трябвало да протегне ръце напред, за
да не падне по лице на земята.
Най-добрата първа стъпка - превенцията
Важно е родителите да следят изчезването на примитивните

рефлекси през първите месеци от живота на детето си.
Те трябва да изискват от педиатъра да проверява тези
рефлекси, а ако той им откаже, да потърсят друг лекар.
На всички родители обаче препоръчвам да се научат и сами
да го правят. Ако примитивните рефлекси не започнат да
изчезват към 4-тия месец, това е първият сериозен признак за
неврологичен проблем. Колкото по-рано бъде установен той,
толкова по-бързо може да бъде решен. Всеки родител може
лесно да направи сам проверките.
Между 4-тия и 6-ия месец трябва да изчезнат всички
примитивни рефлекси с изключение на рефлекса на Бабински,
който изчезва около първата година. Направете началните
проверки веднага след раждането, за да се уверите,
че всички рефлекси са налице, а към 4-тия месец започнете
да ги повтаряте, за да видите дали избледняват.
Може да забележите, че част от рефлексите са по-упорити
в едната телесна половина, отколкото в другата. Това може
Л Е С Е Т
да означава както че едното полукълбо на мозъка се развива

нормално, а другото - не, така и че е налице неврологично или
даже мозъчно увреждане. Бебето трябва да бъде прегледано
от специалист колкото може по-скоро. Най-вероятно той ще
установи, че няма неврологично и мозъчно увреждане, но не
вярвайте, ако ви каже, че остатъчните примитивни рефлекси
не са важни и бебето ще ги израсте. С цялата си емпатия ви
уверявам, че това не бива да се пренебрегва. Постиженията
в двигателното развитие са важни и не е нормално да се
пропускат стъпки и етапи от него.
Ако от самото начало липсва някой рефлекс, например за
засукване, изпълнявайте стимулиращи упражнения, докато не
се прояви, след което не забравяйте да проверите дали ще
изчезне в съответната за това възраст.
Търсене и сучене. Можете да проверите рефлекса с бебешка
залъгалка. Погалете нежно бузката на бебето на около
сантиметър от ъгълчето на устните към устата с пръст или
малка четчица. Бебето би следвало да отвори уста в посока на
дразнителя и да завърти глава, за да го улови. Ако рефлексът е
слабо изразен, повтаряйте упражнението многократно всеки
ден, докато не забележите, че се усилва. Трябва да забележите
и съпротива, когато вадите залъгалката от устата.
Рефлексът за търсене и сучене е налице, ако бебето се обръща
и отваря уста по посока на дразнението или забелязвате
неволно потрепване на мускулите около устата, устните или
лицето. По-честият проблем обаче е задържането на рефлекса
след възрастта, в която тряба да изчезне. За да помогнете това
да се случи, отново повтаряйте упражнението по няколко пъти
на ден. Ако рефлексът не изчезне, бебето може да откаже
да се раздели със залъгалката, което да доведе до проблеми
с артикулацията или фъфлене.
Д Е С Е Т
Рефлекс на Моро. За да проверите този рефлекс, поставете

или прегърнете бебето в ембрионална поза и плеснете силно
с ръце. То би трябвало да се стресне, да разпери ръце и
крака, да отведе глава назад и да си поеме дълбоко дъх, преди
отново да се върне в ембрионалната поза. Това се случва
много бързо. Силният звук задейства стресова реакция, която
се проявява като зачервяване и евентуално плач.
Можете да провокирате рефлекса на Моро и като повдигнете
главата и раменете на бебето на няколко сантиметра
от леглото. Ръцете му автоматично ще се свият върху гърдите
в естествена вътреутробна поза. След това внимателно
отпуснете детето на леглото.
Асиметрия при този рефлекс (разперване само на едната
ръка) може да говори за нарушен баланс в мозъка. Наличието
на рефлекса след определена възраст пък е възможно
да е знак за изоставане в развитието. Липсващ или непълен
рефлекс Моро може да бъде симптом на незрялост или
увреждане на мозъка.
Рефлекс на Талант. Можете да провокирате този рефлекс,
като погладите кожата отстрани на гръбнака в посока надолу.
Това ще предизвика флексия на мускулите от същата страна
и извиване напред в С-образна форма.
Ако бебето е по-голямо, сложете го на пода на четири крака
и го погладете по гърба от едната страна на гръбначния стълб
на около 2,5 см под лопатката. Направете бързо, внимателно,
но твърдо движение отгоре надолу на няколко сантиметра
отстрани на гръбнака, за да стимулирате кожата.
Плантарен рефлекс. За да провокирате този рефлекс,
хванете крачето на бебето за глезена и с нокът или малка
четчица нежно погладете външната долна част на ходилото, от
долната част на петата по външното очертание на стъпалото
Д Е С Е Т
към пръстите, без да докосвате възглавничката. Дръжте здраво

глезена с една ръка, докато поглаждате стъпалото
с другата. Повторете с другия крак. Използвайте
толкова силен натиск, колкото бихте използвали, за да го
погъделичкате. Би трябвало палецът да щръкне нагоре,
а останалите пръсти да се разперят.
Асиметричен шийно-тоничен рефлекс. Докато бебето
лежи спокойно на пода, внимателно отведете главата му
на една страна и я задръжте в позицията за 10 секунди, така
чеда провокирате движение на ръцете и краката. Рефлексът
се задейства след няколко секунди и постепенно се усилва.
Бебето следва да реагира с изпъване и протягане на ръката
и крака от същата страна, към която е завъртяна главата,
след което да сгъне ръката и крака от срещуположната
страна, като в поза за фехтовка. Повторете от другата
страна. Движете главата внимателно и естествено, за да не
травмирате шията.
Странична опора. За да проверите този рефлекс, застанете
зад бебето или детето, сложете ръце на раменете му и с бързо
и внимателно движение го бутнете на една страна, така че
да изгуби равновесие. Бъдете готови да възпрете падането
с другата си ръка. Детето би трябвало да протегне ръце,
за да се предпази.
Д Е С Е Т
ОСНОВИ Н А УПРАЖ НЕНИЯТА

ЗА БАЛАНСИРАНЕ НА ПОЛУКЪЛБАТА
Един о т основните ключове към успеха е правилното изпъл

няване на упражненията. За целта п р о ч етете правилата,
осмислете ги и ги прилагайте във всички занимания. Винаги
помнете:
Честотата е по-важна от интензитета. Това означава,
че едно бързо, енергично усилие не може ни то да предизви
ка, нито да поддържа мозъчните промени. Те ще се случат с
по-чести, неинтензивни упражнения, които се п о втар ят за
определен период.
Авиженията трябва да са бавни и целенасочени. Д ет ет о
не може да се фокусира, ако се движи твърде бързо.
Комбинирайте сумствени занимания. Ако успеете да ком
бинирате физическата дейност с умствена (например ска
чане на въже едновременно с рецитиране на азбуката), това
ще повиши правилната стимулация и развитие на детския
мозък. Добавяйте упражнения за ума само на ниво 2 или 3, или
на по-късен етап о т прогрмата.
Упражненията трябва да се изпълняват най-малко по 3-4
пъти седмично. Чудесно би било това да се случва и по-често,
но не бива да е по-рядко. Установили сме, че най-добри резул
т а т и се получават, ако режимът съвпада с учебното време:
иначе казано, през уикенда децата да си почиват. Освен това
през почивните дни децата са особено активни. Ако им ат
желание обаче да се занимават и тогава - чудесно.
Правете упражненията след училище и преди вечерята.
Ще видите, че т е подобряват здравословния а п е т и т и вни
манието по време на учене. Ако чакате до вечерта, умората
ще се окаже негативен фактор.
Д Е С Е Т
Запазете мот ивацият а и положителната си нагласа.

Д етето ви невинаги ще проявява ентусиазъм за новите си за
нимания, но е задължително вие винаги да изглеждате енту
сиазирани, дори да се чувствате уморени или обезкуражени.
Д ет ет о ви най-често ще отразява вашето настроение.
Не бързайте. Помнете, че няма скоростни решения - само
упражнения и дейности, които ще провокират, да се надява
ме, доживотна промяна в д е т е т о ви, която ще му помогне
да разбере важното значение на физическите и умствените
дейности през целия си живот. Тези навици ще продължат да
увеличават капацитета му, да подобряват функционирането
му и да п одготвят д е т е т о за дълъг, здравословен ж ивот с
високо качество.
Правилната нагласа е от решаващо значение. Не мога да
опиша колко важно е вие, като наставник на д е т е т о в Про
грамата за баланс на мозъка, да поддържате положителна
нагласа. Вие трябва да знаете и вярвате, че проблемите на
д е т е т о ви са решими.
Ще срещате много хора, включително лекари, които ще ви
убеждават, че състоянието на д е т е т о ви не може да се подо
бри и само си губите времето. Ако им повярвате, наистина
ще изгубите времето си.
УПРАЖ НЕНИЯ ЗА ДИШ АНЕ И ГОЛЕМИТЕ

МУСКУЛИ
Подобно на всяка друга тренировъчна програма - баланси

ран ето на мозъка изисква кратка загрявка за раздвижване
на мускулите и кръвообращението. В началото на всяко за
нимание д е т е т о трябва да прави упражнения за дишане и за
Д F. C F Т
раздвижване на ставите. Те не само са отлична загрявка, но

и важен елемент о т обучението на мозъка и възстановяване
т о на баланса.
0 Важността на правилното дишане
Повечето хора не гледат на дишането като на упражнение,

а би трябвало. Дишането ни осигурява кислорода, нужен ни,
за да живеем, но правилното дишане подхранва мозъка ни с
кислород, необходим му, за да работи с пълна сила. Пробле
м ъ т е, че повечето хора, включително децата, не извличат
максимума о т дишането. Ако се научат да диш ат правилно,
децата със СфО могат да променят целия си свят.
Дишането е неразделна ч аст о т всеки тренировъчен ре
жим. То е в основата на редица практики като йога, транс-
цендентална медитация и множество религиозни ритуали,
насочени към повишаването на концентрацията и внимание
то, включително Програмата за баланс на мозъка.
Колкото и да е странно, най-полезният ти п дишане е този
на бебетата. Нарича се диафрагмено, или коремно, дишане.
Ако наблюдавате дишането на едно бебе, ще видите как ко
ремчето му се повдига и спуска. Повечето хора обаче губят
този ин сти н кт още в ранна възраст и започват да диш ат
с гръдния кош. Диафрагменото дишане изисква съзнателно
усилие в началото, но децата лесно го възприемат. Ако им на
помняте, т о скоро ще се превърне в навик.
> Аиафрагмено дишане
■<------- ► И двете полукълба

------- ►На всички нива
Д Е С Е Т
Кажеше на д е т е т о да застане изправено с ръце до тялото.

Помолете го да затвори устни и да вдиша дълбоко и бавно през
носа. Пребройте секундите, които му отнема действието.
След това му кажете да отвори уста и да издиша още по-бав
но, докато не изпразни дробовете си докрай. Това би трябва
ло да продължи 2 пъти по-дълго о т вдишването. Пребройте
секундите необходими за вдишване, и след това д е т е т о да се
опита да издиша през у с т а т а 2 пъти по-дълго, освобождавай
ки въздуха бавно и контролирано. Така т о ще диша по-дълбоко
и бавно с диафрагмата, отколкото с гръдния кош. П овторете
о т 3 до 5 пъти подред. Изпълнявайте дихателното упражне
ние неколкократно през време на планирания график на упраж
ненията.
Целта е постепенно да се удължи времето на вдишване и
издишване. Насърчавайте д е т е т о да прави дихателното уп
ражнение през целия ден, особено когато се чувства тревож
но, напрегнато или неспокойно. Ако забележите например, че е
обхванато о т силно вълнение или превъзуда, кажете му: „Спри
и си поеми бавно, дълбоко въздух, както се упражнявахме. Хай
де сега издишай още по-бавно“. Приучете д е т е т о да го прави и
в училище, както и във всяка друга обстановка, дори да не сте
там, за да му напомняте.
О Раздвижване на ставите и гъвкавост
Движението на големите мускули и стави е изключително

важно, защото осигурява по-голямата част о т стимулацията,
нужна на мозъка, за да възвърне синхрона си. То е и важно загря
ващо упражнение, защото разтягането подпомага движение
т о и гъвкавостта на стави те и мускулите, което на свой ред
подобрява стимулирането на мозъка и улеснява изпълнението
на останалата част о т упражненията в Програмата.
Д Е С Е Т
Помогнете на д ет ет о , като внимателно подръпнете ръ

цете и краката му, за да ги разтегнете. Не прилагайте твъ р
де много сила и натиск.
Тези упражнения ще р азт егн ат гръбните мускули и ще
увеличат натиска върху гръбначните стави и връзки. Едно
временно с това ще разтегнете и стимулирате стави те на
ръцете и краката.
[> Проприоцептивни упражнения за ставите
•*------►И двете полукълба

-4------► На всички нива
Това е упражнение за цялото тяло, предназначено да спо

могне за уравновесяването и успокояването на д етето , като
едновременно с това подобри мозъчната стимулация. За цел
т а използвайте килимче, одеялце или хавлиена кърпа.
Помолете д е т е т о да легне по ли
це на пода с изпънали назад крака и
п ротегн ати ръце покрай главата.
Хванете го за к и т к и те и внимател
но ги подръпнете. Задръжте така 5
секунди и отпуснете. П овторете 6 пъти, като правите пау
зи о т 5-10 секунди между всяко разтягане.
Помолете д е т е т о да о стан е в
същата поза с протегнати ръце над
главата. Хванете го за глезените и
внимателно ги подръпнете. Задръж
т е така 5 секунди и отпуснете. Пов
т о р е т е 6 пъти, като правите паузи о т 5-10 секунди между
всяко разтягане.
Л F. С Е Т
Внимание: Дърпайте внимателно и бавно, без да прилага

т е сила. Ако д е т е т о запротестира, спрете, успокойте го и
възобновете упражнението.
Съвет: Ако д е т е т о ви е свръхчувствително към допир,

използвайте продължителни, твърди докосвания вместо
бързи и леки. Ограничете докосването и винаги предупрежда
вайте д етето, когато възнамерявате да го допрете.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ
НА СЕТИВНИТЕ ДЕФИЦИТИ
Както неведнъж показах в Глава 1, съществува връзка между

абнормното поведение и сети вните дефицити (обоняние,
осезание, зрение, слух и равновесие). Често се приема, че тези
дефицити са статични и не подлежат на промяна и подобре
ние. Нищо не би могло да е по-далеч о т истината.
УПРАЖ НЕНИЯ ЗА ОБОНЯНИЕ
При почти всички деца, с които работя, и най-вече тези с

дефицити в дясното полукълбо, се установява функционален
дефицит в чувството за обоняние.
С обственият ни о п и т и редица изследвания показват,
че подобрението на обонянието е свързано с автоматично
коригиране на дефицита. Когато изпълняваме обонятелни
упражнения като тези, които след малко ще ви покажа, на
блюдаваме значително, ако не и пълно завръщане на обоня
нието при 90% о т случаите. В резултат на то ва забелязва
ме промяна и в хранителните навици. Децата се о т в а р я т
А Е C F. Т
за нови и разнообразни храни и спират да ги преценяват по

вида и консистенцията им. Това на свой ред води до по-здра-
вословен хранителен режим, осигуряващ на мозъка нужните
му хранителни вещества и енергия за развитие. Както вече
обясних, това често е свързано с положителна промяна в не-
вербалната комуникация, емоционалното себеосъзнаване и
възприемането на другите, имунната регулация, храносмила
нето и усещането за собственото тяло в пространството.
> Упражнение за долавяне на миризми от разстояние
-*------- ►Слабост в дясното полукълбо: стимулирайте само

дясната ноздра
■*------- ► Използвайте силни миризми като:
Черен пипер
Изгоряло дърво
Кафе
Евкалипт
Рибено масло
Лимон
Лайм
Горчица
Лук
Мента
^ ------- ► Слабост в лявото полукълбо: стимулирайте само ля

вата ноздра
------- ► Използвайте приятни миризми като:
Ябълка
Банан
Д Е С Е Т
Череша
Шоколад
Грозде
Лавандула
Ананас
Роза
Ягода
Също като при т е с т а за обследване, кажете на д е т е т о ,

че ще играете на „Познай миризмата“. Обяснете му, че ще за
вържете очите му, защото не бива да вижда, а да о тгатва ми
ризмите. Снабдете се с девет различни малки, непрозрачни
контейнерчета за д е в е т т е различни миризми. Разменяйте
ги постоянно, так а че д е т е т о да не може да се досети кое
след кое следва. Може да променяте и силата на миризмите.
Първо направете упражнение за проверка. Винаги казвайте
на д е т е т о дали е отгатнало или не.
След к ат о завържете очите на д е т е т о , помолете го да
притисне едната си ноздра или го направете вместо него.
Поднесете първото контейнерче на около 40 см о т ноздра
т а и го попитайте дали усеща миризмата. Ако не, приближе
т е го с 2 см и опи тайте отново. Продължете така, докато
не я усети. След това го помолете да назове миризмата. Ако
сгреши, дайте му още две възможности. Ако се затруднява,
може да му дадете 3-4 възможности за избор.
Съвет: Всеки ден след играта капвайте по малко аромат

но масло на яката на дрехата му под ноздрата, която стиму
лирате. Не налагайте маслото диектно върху кожата, защо
т о може да причини изгаряне или раздразнение.
Д Е С Е Т
Цел за ниво 1: 3 правилни отговора подред.

Когато постигнете целта без грешки 4 поредни дни, пре

минете към следващото ниво. Когато д е т е т о започне да поз
нава д е в е т т е миризми правилно в продължение на 4 дни (ни
во 3), значи ст е постигнали успех. О т този момент насетне
обонянието на д е т е т о ви би следвало да се е синхронизирало
и да продължи да се подобрява о т само себе си. Повтаряйте
периодично играта, за да ст е сигурни в трайния резултат.
Съвет: Някои деца им ат толкова увредено обоняние, че

не могат да подушат правилно миризмата. Покажете им как
става това и се упражнявайте, докато не се научат да го пра
вят.
ЗРИТЕЛНИ УПРАЖ НЕНИЯ
Доказано е, че промяната в цвета на зрителния дразнител

подобрява зоните в мозъка, управляващи когнитивните, по
веденческите, автономните, имунните и емоционалните
функции. Установено е също и че двете мозъчни полукълба
реагират различно на различните цветове. Червеното на
пример възпира акти вн о стта на дясното полукълбо и усилва
тази на лявото. Е то защо промяната на цвета с помощта
на лещи или полупрозрачен цветен лист, както в следващото
упражнение, подпомага способността за четене.
Зрителните упражнения р а б о т я т поради начина, по кой
т о рецепторите изпращат светлина към мозъка. По-големи-
т е зрителни рецептори, разположени в рети н ата и въниша-
Д Е С Е Т
т а очна периферия, са по-чувствителни към определени чес

т о т и на светлинните вълни. Това ги прави по-чувствителни
към високочестотните цветове и по-бързо движещите се
светлинни вълни.
Съществуват 7 основни цвята според 7-те различни чес
т о т и на вълните във видимия спектър на светлината. С
най-ниска ч есто та е червеният цвят, следван о т оранжевия,
жълтия, зеления, синия, индиговия и виолетовия (с най-висока
честота). Зеленият цвят има средна честота.
По-нискочестотните цветове са по-специфични за ляво
т о полукълбо, т ъ й к ат о рецепторите, изпращащи инфор
мация към него, са чувствителни към по-детайлните и по-
бавни светлинни вълни. Затова всяко нещо, увеличаващо ско
р о с т т а в лявото полукълбо и възпиращо дясното, ще повиши
способността на лявото за чуване и четене на думи.
Използването на превръзка за едното око също подобрява
способността за четене. Така се укрепват очните мускули, а
децата със СфО им ат слаби мускули на окото о т проблемна
т а страна на мозъка. Изследванията показват, че носенето
на превръзка на едното око може да подобри четивните уме
ния и при деца, нестрадащи о т слаби очни мускули, защото
покриването на едното око увеличава стимулацията на дру
гото при четене.
Предложените тук упражнения използват техники за по
добряване на зрението в т р и области: светлинна стимула
ция, бързо и бавно проследяване, конвергенция и дивергенция.
> Подходът на Програмата за баланс на мозъка
Упражнениеята са сходни с тези о т т е с т а за обследване на

зрението, които вече познавате. Единствената разлика е, че
ще ги насочите само към едното око.
Д Е С Е Т
> Упражнение с молив за фокусиране на погледа
■4— —► Дефицит 6 дясното и 6 лявото полукълбо
Правете тези упражнения, ако при обследването д е т е т о

ви е показало неспособност да кръстосва погледа на нор
мално разстояние. Проблемът е характерен за дефицит в
дясното полукълбо. Ако обаче лявото око показва слабост
или умора по време на т е с т а , възможно е да става въпрос за
дефицит в лявото полукълбо. И в двата случая подобряване
т о на силата, издръжливостта и координацията и на двете
очи ще помогне за балансирането в двете мозъчни половини.
Също както при обследването, обяснете на д е т е т о какво
ще правите, преди да започнете упражнението.
Помолете д е т е т о да застане или седне отпуснато, със
стабилно изправена глава. Приближете молив на около 45 см
о т носа му. Би трябвало да успее да го фокусира о т това раз
стояние. В противен случай, ако вижда 2 молива, започнете
бавно да отдалечавате сантим етър по сантиметър, дока-
т о не ви каже, че вижда само един. Отбележете разстояни
ето. Помолете д е т е т о отново да се опита да види молива
като един. Ако успее, започнете да го приближавате обрат
но, докато не ви каже, че пак го вижда двоен. П овторете
същите указания. Продължете да приближавате молива, до
к ато вече не може да се отърси о т двойния образ. В този
момент кажете на д е т е т о да се концентрира върху молива
и бавно го отдалечете до първоначалната отправна точка.
Помолете д е т е т о да следи молива през цялото време. Пов
т о р е т е цялото упражнение 3 пъти, стига д е т е т о да не се
измори прекалено.
Ще забележите, че с подобряването на силата и коорди
нацията на очните мускули моливът остава „един“ и на по-
Д Е С Е Т
малко разстояние о т носа. Би трябвало д е т е т о да го вижда

без раздвояване на 2-5 см о т носа си и именно това е целта ви.
Ниво 1: Изпълнете упражнението до край веднъж.

Ниво 2: Изпълнете упражнението до край 2 пъти.
Ниво 3: Изпълнете упражнението най-малко 5 пъти.
Други варианти. Това е трудно упражнение. О питайте го

сами и ще видите колко уморени ще се чувстват очите ви са
мо след едно изпълнение. Установил съм, че при малките деца
понякога е по-лесно да се използва малко фенерче или огледал
це. Така се фокусират по-добре, пък и всички деца обичат да
виждат собствения си образ. Изпълнявайте упражнението по
същия начин, като пи тате: „Колко пъти се виждаш?“.
Идея: Ако д е т е т о не откликва, просто наблюдавайте очи

т е му. Ако извръща поглед или едното му око се отклонява
настрани, може да приемете, че вижда двойно.
> Упражнение за бързо проследяване
- ------- ►Дефицит в дясното полукълбо: преобладава движени

е т о на пръста отляво
◄---------Дефицит в лявото полукълбо: преобладава движение
т о на пръста отдясно
Целта на предложеното упражнение по време на обследва

н ето беше да определите дали очите на д е т е т о се движат
достатъчно бързо и дали не прескачат или не изостават о т
движеща се цел (пръста ви).
Сега ще използвате бързи движения и ще ги концентрира
т е в по-бавната страна. Но за да са ефективни, т е трябва да
Л Е С Е Т
бъдат случайни. При серия о т 10 движения например 3 ще бъ

д а т насочени към силната страна, а 7 - към слабата. Уверете
се, че д е т е т о движи бързо и двете си очи в двете посоки.
Този баланс е достатъчен, за да може д е т е т о да „отгатва“,
но о т едната страна ще работи значително повече, откол-
кото о т другата.
Помолете д е т е т о да застане или седне отпуснато, като
гледа право напред към вас на нивото на очите ви. Кажете му,
че ще размахате пръст, а т о трябва бързо да го погледне, без
да извръща главата си, а когато кажете „добре“, да погледне
отново към носа ви. Ако д е т е т о ви е с дефицит в дясното
полукълбо, размахайте 7 пъти десния си пръст, а левия - 3
пъти, и обратн о то - при дефицит в лявото. Редувайте ги
на случаен принцип, така че д е т е т о да не знае кой пръст ще
размахате в следващия момент. Обърнете внимание дали т о
„прескача“ целта и запишете броя на тези случаи. Ще ги поз
наете по това, че мърда очите си на две стъпки, вместо на
една.
С помощта на упражнението д е т е т о ще става все по-бър
зо и точно, докато двете очи не се изравнят.
Идея: За да подобрите концентрацията и ефекта, сложе

т е цветни ръкавици или вържете малки панделки на показал
ци те си - синя на десния, червена на левия. Така ще бъде не
само по-интересно, но и ц в ет о в ет е ще с ъ о т в е т с т в а т на
полукълбото, което искате да стимулирате.
--------- Цветове на лявото --------->- Цветове на дясното

полукълбо полукълбо
Червен С ин
О ранж ев И ндиго
Жълт Виолетов
А Е С Е Т
> Упражнение за бавно проследяване
---------►Дефицит 6 дясното полукълбо: упражнявайте само

в дясната посока
•*---------Дефицит в лявото полукълбо: упражнявайте само в
лявата посока
При т е с т а за бавно проследяване ст е установили дефицит

чрез идентифициране на посоката, в която очите се движат
по-трудно. За да коригирате проблема, ще правите упражне
ние за бавно проследяване само в по-слабата посока (към по-
слабото полукълбо).
Застанете пред д е т е т о и направете няколко крачки, въз
можно по-далеч о т м ястото, о тк ъ д ето ще тръгне п ръстът
ви. (Ако работите върху дясното полукълбо, трябва да се пре
м ести те наляво о т центъра.) Трябва да застанете толкова
по-встрани, колкото могат да се извърнат очите. Вдигнете
показалеца си или молив на около 30 см о т лицето на д е т е т о
и го помолете да го погледне, без да мърда главата си, а след
то ва да го проследи с поглед, докато вие бавно го движите
отляво надясно. След то ва каж ете на д е т е т о да затвори
очи и върнете пръста си в изходно положение. Кажете на де
т е т о да отвори очи и отново да се фокусира върху пръста
ви. П овторете упражнението общо 10 пъти. Изпълнявайте
го бавно, так а че д е т е т о да може да ви следва. Ако изпусне
пръста ви о т поглед или очите му „подскачат“, значи твърде
много бързате. Забавете тем пото. Изпълнявайте упражне
нието всеки ден и подобрението няма да закъснее.
За ниво 1 започнете с бавни движения, докато д е т е т о
не започне да изпълнява упражнението, без погледът му да
„подскача“. После преминете към упражнения за бързо просле
дяване. Когато свикне да го прави, без да „прескача“ целта,
А Е С Е Т
повторете всички упражнения 2 пъти. Когато започне да ги

прави без проблем 4 занимания подред, значи ст е постигнали
целта за първо ниво и е време да преминете към следващото.
Ниво 1: Правете само бавни движения.

Ниво 2: Правете упражнения за бавно и бързо проследяване.
Ниво 3: Изпълнете всички упражнения за проследяване 2
пъти подред.
С ъ вет: Винаги напомняйте на д е т е т о да затваря очи в

края на всяко бавно движение. Това е важен елемент, който му
помага да се фокусира върху по-слабата страна.
Идея: Както и при предишното упражнение, и тук можете

да използвате цветни ръкавици или панделки: синя при дефи
ц и т в дясното полукълбо, червена за лявото.
> Упражнение с блокиране на достъпа на светлина
--------- ►Дефицит в дясното полукълбо: затво р ете дясното

око.
■+---------Дефицит в лявото полукълбо: зат в о р е т е лявото
око.
Това упражнение е много силен стимул, защ ото блоки

ра достъпа на светлина по небалансиран начин. Стимулира
едното полукълбо и отнема стимула на другото. М етодът е
особено подходящ при свръхчувствителни към светлината
деца.
Д Е С Е Т
НИВО 1: ПРЕВРЪЗКА НА ОКОТО

При тази стъпка д е т е т о трябва да носи превръзка на око
то. Повечето деца го възприемат добре. Някои дори се заба
вляват, защото им прилича на игра.
Упражнението е просто. Сложете превръзка на окото о т
стран ата на дефицитното полукълбо. Нека в началото д ете
т о я носи по 30 минути и постепенно увеличете времето до
2 часа. Когато свикне с нея, настоявайте да я носи, докато
гледа телевизия или играе на компютъра. След това го насър
ч ете да я носи и докато чете. При деца с дефицит в лявото
полукълбо това би трябвало да улесни четенето. Когато де
т е т о е готово (търпи превръзката 2 часа без прекъсване),
може да преминете към ниво 2 и да замените превръзката
със специални затъмнени (блокиращи) очила.
НИВО 2: ЗАТЪМНЕНИ ОЧИАА

---------►Дефицит в дясното полукълбо: затво р ете дясната
половина на двете стъкла
-«---------Дефицит в лявото полукълбо: затворете лявата по
ловина на двете стъкла
Този т и п очила и м ат специални лещи, които м огат да

бъдат частично затъмнени, за да не допускат навлизане на
светлина към ретината. Лесно може сами да направите т а
кива. Вземете малки предпазни очила с прозрачни стъкла, об
хващащи добре очите и отстрани (за най-малките деца може
да използвате очила за плуване). Важно е да с т о я т стабилно
на лицето на д ет ет о . За да постигнете търсения еф ект на
блокиране, боядисайте едната половина на всяко стъкло с не
прозрачна боя или тиксо. Това означава, че трябва да затъм
ните вътреш ната страна на едното стъкло и външната - на
другото (важно е да затъмните и страничната част). Целта
Д Е С Е Т
е очилата да спомогнат за баланси

рането на мозъчната активност.
О бяснете на д е т е т о , че т е з и
очила ще му помогнат да се справя
по-лесно в училище и в спорта. Нека
в началото ги носи по 30 минути,
като постепенно увеличи времето до 2 часа без прекъсване.
Насърчавайте го да ги носи, докато гледа телевизия или полз
ва компютър. Не го карайте да ги носи, докато пише домаш
ните си, освен ако само не поиска. Когато свикне да ги носи
по 2 часа, д е т е т о вече е готово за ниво 3: стимулация със
светлина.
Идея: Ако срещнете съпротива, кажете на д е т е т о си, че

може да гледа телевизия или да ползва компютъра само ако
ползва очилата. Важно е да не отстъ п вате! (Ще разберете
защо, когато стигнете до Глава 13.)
НИВО 3: СТИМУЛАЦИЯ СЪС СВЕТЛИНА

В това упражнение ще използвате светлина, за да стиму
лирате окото, като карате зеницата да се свива. Нужно ви е
малко фенерче на най-слаба степен. Ако светлината е прека-
лено ярка (д е т е т о извръща глава), сложете малка м онета
върху лещата на фенерчето или залепете отгоре полупроз
рачна хартия или тиксо. Използвайте цвят съобразно дефи
ц и тн о то полукълбо (вж. по-горе).
Кажете на д е т е т о да сложи затъмнените очила и да пог
ледне право пред себе си. З астан ете о т срещуположната
страна на дефицита (т.е. ако има дефицит в дясното полу
кълбо, застан ете отляво, и обратното). Позиционирайте
фенерчето на 15-20 см о т окото, включете го и го насочете
към близкото до вас ъгълче на окото. Зениците и на двете
Д Е С Е Т
очи трябва да се свият, а после да се разширят. Пребройте

колко секунди са нужни за то ва (прекъснете отброяването,
когато зениците спрат да се разширяват).
След всяко следващо занимание разширяването ще отнема
все повече време. Целта е зениците да о с т а н а т свити по-
дълго - най-добре 10-15 секунди. Това е нормална реакция на
светлината. Ако д е т е т о ви извръща глава и показва свръх
чувствителност, прекратете заниманието и го възобнове
т е на следващия ден.
ТЕРАПЕВТИЧНА УПОТРЕБА НА ЗВУКА

И СВЕТЛИНАТА
Лечението с музикална (звукова) и цветна (светлинна) т е

рапия се корени още в древните цивилизации, но едва през
в т о р а т а половина на XX век западната медицина започва да
възприема техния потенциал за положителни промени в чо
вешкото тяло. Музиката и ц ветовете представляват енер
гийни ч естоти . Слуховата и зрителната стимулация чрез
звук и светлина оказва терапевтичен еф ект поради различ
ните честоти на вълните.
Ц в етъ т (светлината) е мощен дразнител и стимул, кой
т о ни влияе, дори да не го осъзнаваме. Ако гледаме например
червен цвят или носим червени дрехи, това предизвиква раз
лични емоционални, автономни и моторни реакции. Същото
важи, ако се намираме в стая със сини стени или се облечем
в синьо.
Звукът също представлява вълни с определени дължини и
честоти. Подобно на видимия спектър на светлината, и зву
къ т се дели на седем основни звукови честоти (тонове). Това
Д Е С Е Т
не е случайно и почива на факта, че мозъкът преработва по

сходен начин зрителната и слуховата информация.
Двете мозъчни полукълба преработват звука и светлина
т а различно според ч е с т о т а т а на дразнителя. До определен
момент звукът и светлината следват общ път, след което
се разделят. Светлината, като по-бърз дразнител, пренася
по-малко детайлна информация и се насочва предимно към
дясното полукълбо. Звукът - по-бавният и високочестотен
дразнител, носи по-детайлна информация, отива в лявата
хемисфера. Нискочестотните звуци обаче също пренасят по-
малко детайлна информация и се насочват към дясното полу
кълбо. Звуците с по-висока ч есто та - по-бързо променящите
се звуци к ато речта - се преработват предимно в лявото
полукълбо. Различните честоти на светлината и звука карат
мозъчните клетки да реагират с различна скорост.
Връзките между цветове и звуци
Според теорията за цветовете и музиката, съществуват

сравними честоти на трептене между седемте цвята на
спектъра и седемте тона в гамата (включително цели тонове
и полутонове).
Червеното трепти на тона „до“ = Червеното стимулира лявото
полукълбо, тонът „до" - дясното
Оранжевото трепти на тона „ре" = Оранжевото стимулира
лявото полукълбо, тонът „ре" - дясното
Жълтото трепти на тона „ми" = Жълтото стимулира лявото
полукълбо, тонът „ми" - дясното
Зеленото трепти на тона „фа" (полутон) = Зеленото стимулира
лявото полукълбо, тонът „фа" - дясното
Д Е С Е Т
Синьото трепти но тона „сол" = Синьото стимулира лявото

полукълбо, тонът „сол" - дясното
Индигото трепти на тона „ла" = Индигото стимулира лявото
полукълбо, тонът „ла" - дясното
Виолетовото трепти на тона „си" = Виолетовото стимулира
лявото полукълбо, тонът „си" - дясното
Седемте чисти цвята от спектъра съответстват на средната
октава на гамата. По-високите и по-ниските октави обаче
също съответстват на различни нюанси на цветовете
от спектъра. По-ниската октава отговаря на по-наститени
и тъмни цветове, но със същите тонови отношения.
На по-ниското „до” пак съответства червено, но по-наситено
от това на средното. Тоновете над средната октава
са представени от по-сияйни нюанси на същите цветове.
Звукът nog формата на музика оказва могъщ еф ект върху

мозъчната дейност. Всички знаем, че музиката провокира
спомени и емоции. П редставете си тъжна сцена във филм.
Музикалният фон акцентира въху емоцията и ч есто пре
дизвиква сълзи в очите ни. Емоцията всъщност се води о т
звуковата ч е с т о т а и други качества, свързани с музиката
и мозъчното полукълбо, в което се преработва звукът. При
тъж н и те сцени то ва е дясното полукълбо. Разбира се, музи
ката може със същ ата лекота да провокира положителни и
енергични емоции.
Д Е С Е Т
МУЗИКАЛНИ УПРАЖ НЕНИЯ
--------- ►Дясно полукълбо = нискочестотни звуци

◄---------Ляво полукълбо = високочестотни звуци
Характеристиките, отличаващи едно музикално произве

дение о т друго, се преработват в различни мозъчни области.
В хода на следващите упражнения д е т е т о ви ще слуша му
зика, която акцентира върху музикалните характеристики,
преработвани в дефицитното полукълбо, както следва:
> Аясно полукълбо
Хармония
Интервали
Яснота
Тембър
Пространствени, темпорални и дълготрайни модели
> Ляво полукълбо
Бързи звукови вариации

Височина
Размер
Ритъм
Текстове на песни
Познати звуци
За съжаление, не можете да о ти д ете в магазина и да си ку

пите дискове „за лявото полукълбо“ или „за дясното полукъл
А Е С Е Т
бо“. Разполагаме с множество изследвания за тип овете музи

ка и ч есто ти те, влияещи на двете мозъчни полукълба, но не и
с композиции, създадени въз основа на тази информация.
Когато си дадох сметка за това, аз се свързах с един ком
позитор и музикант. Двамата заедно създадохме различни
композиции, предназначени за едното или другото полукълбо.
Използваме тези музикални творби (с е т и к е т Brain Balance
Music) в р аб о т ат а си с децата в Ц ентровете за постигане
на мозъчен баланс. Други специалисти също се възползват о т
т я х и пости гат забележителни резултати. В края на книга
т а ще намерите информация за закупуването им. Но макар
да вярвам, че тези специално композирани творби дават най-
добър ефект, съществуват и други варианти.
Ако сте познавач на музиката, може сами да изберете под
ходящи произведения според дефицита на д е т е т о си. В про
тивен случай ви предлагаме списък о т творби, които да из
ползвате. Помнете, че музиката и ц в е т ъ т са противополож
ни в мозъка. Червената музика например е нискочестотна:
музиката отива в дясното полукълбо, а ц в е т ъ т - в лявото.
Наричаме я обаче „червена музика“, защото ц в е т ъ т и звукът
са с еднаква честота.
> М уш кам дясното полукълбо: тон „до“ (червено)
КЛАСИЧЕСКА
„Военен марш“ о т Франц Шуберт
Всички маршове о т Джон Филип Суза
„Танцът на моряка“ из сю и тата „Червеният мак“ о т Райн-
холд Глиер
Д Е С Е Т
СЪВРЕМЕННА
„Марс“ из „Планети“ о т Густав Холст
„На ръба“ о т Мики Харт
„Дига ритъм“ о т Мики Харт
t> Музика за дясното полукълбо: тон „ре“(оранжево)
Унгарски танц № 5 о т Йоханес Брамс
„Хабанера“ из „Кармен“ о т Жорж Бизе
Испанско капричио о т Николай Римски-Корсаков
„Зимна музика“ о т Пол Лойд Уорнър
„Юпитер“ из „Планети“ о т ГустаВ Холст
„Зобът на орела“ о т Брус Хърноу
О Музика за дясното полукълбо: тон „ми“(жълто)
„Арабеска“ о т Роберт Шуман
„фонтаните на Рим“ о т Оторино Респини
Концерт № 26 о т Волфганг Амадеус Моцарт
„ИзгреВ над Лемурия“ о т Пол Лойд Уорнър
„Разсъмване“ о т СтиВън Халпърн
„Китаро Ки“ о т Китаро
Д Е С Е Т
> Музиказа дясното полукълбо: тон „фа“(зелено)
Мелодия във фа о т Антон Рубинщайн

Концерт за цигулка в ми минор о т феликс Менделсон
„Лунна светлина“ о т Клод Дебюси
„флейтата на пана“ о т Ла Мир
„Океан“ о т Ларкин
„Пръстенът на феите“ о т Майк Роуланд
> Музика за лявото полукълбо: тон „сол“(синьо)
Сюита за оркестър № 3 в ре мажор о т Йохан Себастиан
Бах
„Аве Мария“ о т Франц Шуберт
„Лебедът“ о т Камий Сен-Санс
„Божественият циганин“ о т Парамаханса Йогананда
„Кристалната пещера“ из „Завръщане в А тлантида“ о т
„Ъпър Астрал“
Вокална селекция: „Стой тихо“ о т Розмари Кроу
> Музиказа лявото полукълбо: тон „ла“(индиго)
„Мечта“ о т Роберт Шуман
„Ададжио“ из Симфония № 1 в до минор о т Йоханес Брамс
„Поема за цигулка и оркестър“ о т Ернест Шосон
Д Е С Е Т
> Музика за лявото полукълбо: тон „си“(виолетово)
Концерт за пиано в ла минор о т Пьотр Чайковски
„Любовни мечти“ о т ференц Лист
Грегориански песнопения
„Великата пирамида“ о т Пол Хорн
„Нептун“ из „Планети“ о т Густав Холст
„Евентида“ о т Стивън Халпърн
И зточни к: Mary Bassano. Healing with Music and Color: A Beginner’s Guide.
Samuel Wesier, 1992.
> Упражнение за блокиране на звука
--------- ►Дефицит в дясното полукълбо: запушете дясното

ухо
--------- Дефицит в лявото полукълбо: запушете лявото ухо
При тези упражнения трябва да запушите едното ухо с

тапа. Блокирането на звука в „доброто“ ухо позволява на ес
т ес т в е н и т е звуци да навлизат и стимулират мозъка, без да
влияят на другото полукълбо и да водят до свръхстимулация.
Съвет: Нужна ви е само една тапа за уши, но ще се наложи

да закупите комплект о т две (продават се във всички ап те
ки и не са скъпи). Аз предпочитам да използвам меки, пластич
ни тапи, които са по-удобни за д етско то ухо. Намират се в
различни цветове и децата обичат да ги носят.
Д Е С Е Т
Можеше да използваше която и да е музикална селекция, под

ходяща за дефицита на д е т е т о ви. Не е задължително това да
е музикална творба. Естествените природни звуци могат да
окажат същия ефект. Може и да съчетаете двата варианта.
Най-добре е д е т е т о да ползва т а п а т а и затъмнените очи
ла едновременно. Можете да постигнете успех и при разделна
употреба, но при комбинираната еф ек тъ т е много по-силен.
Ако д е т е т о не може да изтърпи носенето на т а п а т а и очила
т а по едно и също време, редувайте ги през ден.
Също като при затъмнените очила, изисквайте д е т е т о да
поставя т а п а т а , докато гледа телевизия или ползва компю
търа. Хубавото на специалните ни композиции (Brain Balance
Music) е, че дори д е т е т о да откаже да носи т а п а т а за ухо, му
зиката сама по себе си стимулира едното полукълбо повече о т
другото.
Времето, за което д е т е т о трябва да ползва т а п а т а , до
голяма степен зависи о т степ ен та на поносимост. Малките
деца може да я извадят след няколко минути, но по-големите
деца и тези с no-развити функции би трябвало да са в състоя
ние да я държат толкова, колкото прецените. Добре би било
да започнете о т 30 минути и постепенно да увеличите време
т о до 60 минути без прекъсване.
НИВО 1
В началото трябва просто да помогнете на д е т е т о да свик
не с т а п а т а за ухо. Настоявайте да я носи поне по 30 минути
без прекъсване. Когато се научи да го прави, без да мрънка или
да я вади, четири пъти подред, преминете към ниво 2.
НИВО 2
Подберете музика, съответстващ а на дефицита на д е т е
т о ви. Сложете т а п а т а в ухото на д е т е т о и пуснете диска
Д Е С Е Т
6 музикалната уредба, т ак а че да не се налага т о да ползва

слушалки поне в началото. Съобразете силата на звука, т а
ка че да е приятна за д е т е т о . За да постигнете търсения
ефект, не е необходимо да слуша активно, но трябва да я чу
ва. Пускайте музиката, докато се вози в колата, седи пред
компютъра или просто си играе вкъщи. Започнете с по 10
минути дневно и постепенно увеличете времето до 30 ми
нути. Обърнете внимание колко дълго слуша, без да мрънка и
протестира.
НИВОЗ
На този етап вече не ви е нужна тапа, а слушалки за уши
(не е нужно да са скъпи). Уверете се, че прилягат добре на
главата на д е т е т о . Свалете говорителя о т с т р а н а т а на
„доброто“ ухо, така че звукът да влиза само о т стран ата на
дефицита.
Използвайте същ ите времена и критерии к а т о в ниво
2. Постепенно увеличавайте времето, докато д е т е т о ви
започне да издържа по 1 час без прекъсване.
ВЕСТИБУЛАРНИ УПРАЖ НЕНИЯ
НИВО 1: БАВНО ВЪРТЕНЕ
Сложете д е т е т о да седне с изправен гръб. Главата му трябва

да е леко приведена напред, а краката - вдигнати о т пода
(под т я л о т о или кръстосани „по турски“). Помолете го да не
мърда главата си по време на упражнението. Завъртете бав
но стола, за да се уверите, че ще понесе упражнението. Дос
т ат ъ ч н а е една минута. Кажете на д е т е т о да затвори очи
(при необходимост ги вържете с кърпа) и завъ р тете стола
Д Е С Е Т
много бавно в едната посока, так а че да направи пълен обо

р о т за 60 секунди. Междувременно инструктирайте д е т е т о
да посочи с пръст посоката на въртене и да съобщи, щом
въртенето спре. След това бавно спрете стола. П опитайте
д е т е т о дали още се върти. Ако отговори положително, по
молете го да ви каже, щом усети въ р тен ето да спира. Едва
след като потвърди, че е спряло, му кажете да отвори очи.
П опитайте го дали чувства световъртеж или гадене. Повто
р ет е упражнението в обратна посока. Обърнете внимание
дали д е т е т о идентифицира правилно посоката на въртене
и момента на спиране и дали чувства световъртеж след о т
варяне на очите. Запишете резултатите. Изпълнявайте уп
ражнението, докато д е т е т о спре да изпитва световъртеж
и може точно да определи посоката на въртене в 4 поредни
занимания.
НИВО 2: БЪРЗО ВЪРТЕНЕ
---------►Дефицит в дясното полукълбо: в ъ р т е т е по посока

на часовниковата стрелка (надясно)
■*---------Дефицит в лявото полукълбо: в ъ р т е т е по посока,
обратна на часовниковата стрелка (наляво)
Нека д е т е т о седне в указаната по-горе поза, но без да з а т

варя очи. Завъртете стола 10 пъти по посока на часовнико
вата стрелка, като всеки оборот отнема по 2 секунди. Нор
мално е да му се завие свят. След д есетото завъртане спрете
стола, помолете д е т е т о да погледне нагоре, към тавана, и
бързо вижте очите му: и двете трябва да се движат бързо
напред назад. Засечете колко дълго продължава това. Щом
очите спрат да се движат, би следвало световъ ртеж ъ т да
изчезне. О станете на то ва ниво, докато очите не започнат
Д Е С Е Т
да се успокояваш след 6 секунди. Когашо то ва се случи в 4 за

нимания подред, преминете към ниво 3.
НИВОЗ
П овтаряйте ниво 2, докато движението на очите и замай
ването не продължат 15 секунди.
ПРОПРИОЦЕПТИВНИ УПРАЖ НЕНИЯ
Дори никога да не ст е чували за проприоцепция, преди да раз

гърнете тази книга, вече знаете за какво става дума. Всъщ
ност т я е в основата на синдрома на функционално откъс
ване. Повечето деца със СфО нямат добра представа за мес
тоположението на отделните си телесни части и за силата,
нужна за привеждането им в движение, поради което са и със
слаб мускулен тонус, особено на големите мускули. Именно о т
т я х обаче зависи голяма част о т подсъзнателната мозъчна
стимулация. Упражненията, които ви препоръчваме, са насо
чени към подобряване на равновесието, стабилността и мус
кулния тонус, така че д е т е т о да може да реагира по-бързо.
НИВО 1: ЕДИНИЯТ КРАК ПРЕД ДРУГИЯ

Помолете д е т е т о да събуе обувките
и единия си чорап (ако искате да с т и
мулирате дясното полукълбо, нека съ
буе левия чорап и обратно). Кажете му
да застане изправено, с отворени очи
и събрани ходила, след което да поста
ви едното стъпало точно пред друго
т о , както е на илю страцията. Ц елта
е да запази равновесие, без да се олюлее
Д Е С Е Т
встрани, в продължение на 30 секунди. С то й те достатъчно

близо до него, за да го хванете, ако залитне. Когато постиг
не желания резултат в 4 поредни занимания, преминете към
ниво 2.
НИВО 2: СТОЕЖ НА ЕДИН КРАК

--------- ►Дефицит в дясното полукълбо: сгъва се дясното ко
ляно
---------Дефицит в лявото полукълбо: сгъва се лявото коля
но
Помолете д е т е т о да застане с лице към вас със събрани

крака и отворени очи. Кажете му да вдигне съ о тветн и я
крак, сгънат в коляното, и да задържи позата колкото мо
же по-дълго. Целта е да запази равновесие 30 секунди. Когато
постигне желания резултат 4 занимания подред, преминете
към ниво 3-
НИВО 3: СТОЕЖ НА ЕДИН КРАК

Помолете д е т е т о да повтори упражнението о т ниво 2,
но със затворени очи. Когато се научи да го прави без проблем
4 поредни занимания, целта е постигната.
О Надигане от тилен лег
НИВО 1
Д е т е т о трябва да е легнало по
гръб на пода, с ръце до т я л о т о (за
по-голяма стабилн ост) и крака,
разтворени на ширината на раме
нете. Помогнете му го да повдигне
торса си с изправен гръб. Повта-
Д Е С Е Т
ряйше упражнението във всяко занимание, докато не започне

да задържа позата 30 секунди, а при по-големите деца - 60.
НИВО 2
Нека д е т е т о да заеме същ ата
поза к ат о при ниво 1, но да кръс
тоса ръце върху гърдите си. Това
отнема ч аст о т стаб и лн остта и
увеличава мускулното натоварване. Помолете го да повдигне
торса си о т пода с изпънат гръбнак както в ниво 1. Когато
започне без проблем да задържа позата по 60 секунди за 4 по
редни занятия, преминете към т р е т о ниво.
НИВО 3
Помолете д е т е т о да заеме съ
щ ата поза като в Ниво 1 и отново
да направи „м ост“. След т о в а му
кажете да повдигне единия си крак
на 2-3 см о т пода и да остане в т а
зи поза колкото може по-дълго (до 30 секунди). П овторете с
другия крак. Целта е да успее да задържи позицията и с двата
крака 4 занимания подред.
> Иадигане от лег по корем
НИВО 1
Д е т е т о трябва да легне по ко
рем на пода с изпънати напред
ръце покрай главата, която също
трябва да е отпусната на пода по
продължение на централната ос
на тял о то . Помолете д е т е т о да
Д Е С Е Т
повдигне главата и едната си ръка о т пода, без да я сгъва. Не

ка задържи тази поза колкото му е възможно (до 15 секунди).
П овторете упражнението с четирите крайника по отделно.
Целта е да задържа позата по 15 секунди и о т двете страни.
Щом го направи за 4 поредни занятия, се преминава към в т о
ро ниво.
НИВО 2
П о в т о р е т е съ щ ото уп
ражнение, но к ат о се с т р е
м ите времето за задържане
за всеки крайник да е 30 се
кунди. Когато д е т е т о постигне целта в 4 занимания подред,
преминете към ниво 3.
НИВОЗ
Помолете д е т е т о да лег
не по същия начин на пода
и да вдигне едновременно
двете си ръце и двата крака.
Целта е да задържи позата 60 секунди в 4 поредни занятия.
> Коремни преси
Сложете д е т е т о легнало по гръб на пода върху чиста постел

ка със сгънати колене, така че ходилата му да са стъпили на
около 30 см о т седалището. Н атиснете ходилата му с ръце за
по-добра опора. Помолете го да кръстоса ръце и да постави
длани на раменете си, след което да повдигне горната част
на торса, така че да докосне с лакти бедрата си. Коремната
преса завършва, когато раменете му отново опрат в пода.
Бройте на глас колко коремни преси ще направи за една мину
Д Е С Е Т
т а. Целта е броят им да отговаря на посочените в таблица

т а за съ о тветн ата възраст и пол.

Възраст 15 25 25 35 35
4 - 7 т.
Възраст 25 35 35 45 45
8 - 12 г.
Възраст 35 45 40 55 50
13- 17 г.
> Лицеви опори
Помолете д е т е т о да заеме класическа позиция за лицеви опо

ри: длани под раменете, изпънати пръсти, изпънати успо
редни крака, леко раздалечени, подпрени на п ръ сти те на хо
дилата. Кажете му да се надигне нагоре, с прав гръб и колене,
след което да спусне т я л о т о си надолу, така че л ак ти те му
да образуват прав ъгъл. Сложете дланите си върху неговите,
така че раменете му да ги докосват, когато се спуска, преди
да се надигне отново. Цялото упражнение трябва да о т н е
ме 3 секунди. Пребройте направените нагоре лицеви опори.
Броят им трябва да отговаря на посочения в таблицата за
съ о тветн ата възраст и пол.
Н иво 1 Н иво2 Ниво 3

Възраст 5 5 5 15 15
4 - 7 г.
Възраст 10 15 10 25 20
8 - 12 г.
Възраст 15 30 15 45 25
13 - 17 г.
Л Е С Е Т
ДАКТИЛНИ УПРАЖ НЕНИЯ
---------►Дефицит 6 дясното полукълбо: р аб о тете с лявата

страна
--------- Дефицит в лявото полукълбо: р аб о тете с дясната
страна
Първото упражнение не е разделено на нива.
> Намаляване на чувствителността към допир
Вземете малка мека четка и леко погладете вътреш ност

т а на предмишницата и крака малко над коляното о т съща
т а страна. Извършвайте действието само о т срещуполож
ната страна на полукълбото, което искате да стимулирате.
Изпълнявайте упражнението по 10 пъти в началото на всяко
занимание за осезание.
> Проследяване на числа

Покажете предварително упражнението на д е т е т о . Из
писвайте цифрите така, както д е т е т о е свикнало да ги виж
да (например, ако пише 4, вие не го изписвайте като 4).
НИВО 1
Вържете очите на д е т е т о с кърпа и
го помолете да протегне ръце с дланите
нагоре. Вземете молив с гумичка и с нея
„напишете“ произволна цифра о т 0 до
9 на едната длан по начина, по който е
свикнало да я вижда, за да я разпознае. По
п и тай те го коя е цифрата. П овторете
Д Е С Е Т
упражнението 3 пъти с 3 различни цифри. Когато започне да

прави упражнението без грешка 4 поредни занятия, премине
т е към второ ниво.
НИВО 2
П овторете ниво 1, но с 6 случайни цифри. Щом ги разпоз
нае правилно 3 пъти подред, преминете към ниво 3.
НИВОЗ
П овторете ниво 1, но с 9 случайни цифри. Щом ги разпоз
нае правилно 3 пъти подред, целта е постигната.
АЕРОБНИ УПРАЖ НЕНИЯ
През 1999 г. калифорнийски учен о т И н сти ту та „Солк“ забе

лязва нещо изключително: плъховете, които т и ч а т по пъ
течка 12 дни подред, удвояват броя на мозъчните си клетки.
О тк р и ти ето е толкова поразително, че всички учени, свър
зани с него, започват да ти ч ат.
Днес знаем, че подобно на плъховете, хората също могат
да възпроизвеждат мозъчни клетки (процес, наречен невро-
генеза) с помощта на аеробни упражнения. Ако това важи за
възрастните, представете си какви възможности дава това
за развиващия се детски мозък!
> АероСти упражнения за деца

Връзката между аеробните упражнения и мозъчното раз
витие е кислородът. Този тип физическа активност напомп
ва организма с кислород. Повишеното му количество е о т
изключително голямо значение за балансирането на мозъка.
Д Е С Е Т
Научните изследвания и собственият ни опи т показват, че

детски занимания к ато тичане, каране на колело, скачане,
скачане на въже и пр. са с доказан еф ект за намаляване на хи-
перактивността и подобряване на концентрацията при де
ца със СДВХ (да не говорим за положителните ефекти върху
сърдечносъдовата система и целия организъм). В Програма
та за баланс на мозъка е важно д е т е т о ви да прави аеробни
упражнения най малко 3-4 пъти седмично, а за предпочитане
е всекидневно.
Ще ви предложим ефективни дейности, които децата
много обичат. Редувайте ги, за да поддържате разнообрази
е т о и интереса на д етето . Целта е т о да извършва аеробни
упражнения все по-дълго време, за да повиши издръжливост
т а и общата им мозъчна оксигенация (снабдяване с кислород).
Много о т тези упражнения по презумпция включват една
или друга форма на функционална интеграция, което е и цел
т а на Програмата за баланс на мозъка. Скачането на въже
например съчетава аеробна дейност с координация, ритъм и
т а к т , за които е нужна умствена концентрация. С трем ете
се да комбинирате умствени упражнения (както е описано
по-горе) с аеробните.
> Бягане на място
Отбележете знак X на пода или в двора и покажете на д ет е

т о как да тича на място, като движи и ръцете, и краката
си. Помнете, че контролираните движения са много важни,
така че насочвайте д е т е т о при необходимост. Започнете с
1 минута бягане, следвана о т 1 минута почивка. Бавно увели
чавайте времето с по 1 минута.
Увеличавайте времето само когато установите, че д е т е
т о умее да тича ритмично.
Л F. C F. Т
Ако е възможно, насърчете д е т е т о да бяга със затворени

очи. С усъвършенстване на умението му започнете да включ
вате и упражнения за ума например рецитиране на азбуката,
пресмятания с числа и дори съчиняване на история.
D> Подскоци
Насърчете д е т е т о да скача нагоре-надолу на м ясто върху

знака X за 30 секунди, след което 30 секунди да почива. Увели
чавайте времето с по 30 секунди според възможностите на
д етето.
О Мини батут
Децата обожават б ат у т а (родителите им - също, защо-

т о им спестява износването на пода). Тъй като ключът е в
контролираните движения, отбележете X в средата на бату
т а и изисквайте д е т е т о да внимава да скача на едно и също
място.
Внимание! Грижете се д е т е т о да скача контролирано под

родителски надзор, за да го предпазите о т падане.
> Скачане на въже
О ставете д е т е т о да скача самостоятелно 1 минута, след

което да направи 1 минута почивка. Постепенно увеличавай
т е времето с по 1 минута. Ако д е т е т о не може да скача само,
вържете по-дълго въже за оградата или дръжката на врата
т а и го в ъ р т ете вместо него.
Д Е С Е Т
> Тичане
Децата обожават да т и ч ат , особено когато това се превър

не в игра.
О чертайте трасе на двора с конуси или други предмети,
покрай които трябва да преминава или да прескача к ат о
препятствия. Дайте воля на въображението си и направете
упражнението толкова трудно, колкото желаете. Може да
организирате и щафета, при която д е т е т о да пренася мал
ки предмети о т едно м ясто до друго. Вземете хронометър
и записвайте времето, за което успява да изпълни задачата.
Децата обичат предизвикателството на рекордите или по
бедата над свои приятели или членове на семейството. В на
чалото упражнението трябва да отнема минимум 1 минута,
след което постепенно да го удължите. Може да започнете с
редуване на тичане и ходене, а по-късно да преминете само
към тичане.
1> Скок тип звезда
Покажете на д е т е т о как да заеме изходна позиция с прибрани

крака и ръце до тялото, след което да подскочи и да разпери
ръце и крака едновременно. Насърчавайте го да прави 3 серии
о т по 20 подскока подред, последвани о т 15 секунди почивка.
След като усъвършенства това, нека започне да ги изпълнява
със затворени очи.
Д Е С Е Т
СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: К а н си
ПРОБЛЕМЪТ С ЧЕТЕНОТО Е РЕШ ЕН
Нанси беше мило момиче с kpacuBa, приветлива

усмивка. Всички я харесваха, имаше много приятели,
а учителите я обожаваха. Беше много изразителна
и още щом я видях, разбрах, че умее да разпознава
хората. Притежаваше отлични невербални
способности.
Родителите й ме потърсиха, защото дъщеря им
срещаше трудности в академично отношение. Макар
да беше в четвърти клас, още не умееше да чете добре,
въпреки уроците в училище и у дома, тя просто не се
справяше с думите. С годините проблемът започваше
да пречи на всички учебни предмети. Майка й спомена,
че й е все по-трудно да я мотивират, което според
нея се дължеше на проблема с четенето. Отбелягах,
че Нанси ми се струва малко пълничка, и майка й се
съгласи, като добави, че през голяма част от времето
изглежда подпухнала.
Обследването показа ясно изразен дефицит в лявото
полукълбо. Резултатите й от теста WIATпоказаха,
че уменията й за четене и декодиране на псевдодуми са
много по-слаби от уменията й за разбиране на текст.
Аопълнителните тестове показаха добър мускулен
тонус, но слаб ритъм и такт. Освен това имаше
проблеми с фината моторика, което ясно личеше
и по ужасния и почерк. Нанси беше класически пример
за дете с дислексия.
Лявото полукълбо контролира малките мускули
и „дребните“понятия. Използваме го, за да декодираме
A F С Е Т
звуковете на думата. То е изцяло насочено

към детайлите. Аленото полукълбо отговаря
за цялостната kapmuna и мислене. Ако лявото
полукълбо изостава, детето не може да долови
бързите звукови промени, съставляващи думите.
То ще се справя трудно с фонетиката, най-вече защото
мозъкът й преработва твърде бавно звуковата
и зрителната информация. Точно такъв беше
проблемът на Нанси. Тя не успяваше да свърже звука със
символа (буквата), поради което и не можеше да чете.
Подобно на редица други деца с guoiekcm, Нанси
беше изключително възприемчива в други области.
Разбираше отлично хората и имаше чудесна
пространствена ориентация за тялото си.
Проблемът с четенето обаче се отразяваше на целия й
живот.
Назначихме й програма за лявото полукълбо.
Тестовете за хранителни непоносимости потвърдиха,
че Нанси има проблем с усвояването на млечни
продукти, откъдето идваше и подпухването.
Повторните тестове след 3 месеца разкриха
драстично подобрение на уменията на лявото
полукълбо. Анес тя има над средния успех във всички
академични направления. Освен това отслабна и
подуването изчезна благодарение на изключването
на млечните npogykmu.
Най-голямата награда дойде със свидетелството
за kpan на годината. От „среден“и „добър“през първия
срок бе преминала изцяло към „оптичен“. Симптомите
на дислексия бяха напълно изчезнали. Нанси вече
• разбираше думите maka добре, kakmo и хората.
Е Д И Н А Д Е С Е Т
Н евроакадем ична оценка

и занимания у дом а
Устремени към по-добри

резултати в училище
Д ж о ч е т е по-гладко! П о ч е р к ъ т му изглежда ст р а х о т н о , а
к о н ц е н тр ац и ята му определено се е подобрила. Толкова драстични
промени за съвсем к р а т к о време! Много се радвам за него, защ ото
виждам, че т о й също ги забелязва.
Б е л е ж к а о т у ч и т е л
до м а й к а т а на Д ж о
еравномерното развитие на уменията, характерно за
Н децата със СфО, проличава най-ясно в учебната рабо

т а, домашните задания и успеха в училище.
Повечето деца с обучителни трудности и най-вече тези
със СДВХ, аутизъм и дислексия, всъщност са много умни и
им ат чудесна памет. Те обаче ст р ад ат о т сериозни празни
ни в знанията си, защото мозъчният им дисбаланс е свързан
с по-бавно о т обичайното преработване на информацията.

Смята се, че д е т е т о със СДВХ внимава в едва 25% о т време
т о в училище. Това са доста пропуснати знания!
Аз не съм единственият човек, който може да разпознае
това неравномерно развитие. Години наред педагози, психо
лози, невролози и други специалисти отбелязват, че децата с
проблеми о т спектъра на невроповеденческите и невроака-
демичните нарушения срещ ат сериозни обучителни труд
ности. ф а к т ъ т , че едно дете може да се справя добре и дори
отлично по дадени предмети, а по други да е сред най-слаби
те, винаги е озадачавал специалистите. Как е възможно това?
О тговорът непрекъснато им убягваше.
Никой досега не си даваше сметка, че причината за пробле
ма може да е нарушението в мозъчния баланс. Децата срешат
трудности, защ ото някои специфични, ключови функции в
мозъка им, необходими за изпълняването на академични за
дачи, о стават недоразвити. Например д е т е т о може да чете
превъзходно, но да не се справя в клас поради нарушен баланс
на слуховата система. О т друга страна, може да има чудесен
слух, но да не успява да преработи информацията о т думите
на учителя. Р аб отата с учебник не го затруднява, но като
цяло ученето е проблем, зашото не осмисля вербалните ука
зания.
Установили сме, че академичната сила и слабост по раз
личните предмети може да се категоризират според способ
н о сти те на лявото и дясното полукълбо. Когато изолираме
определен дефицит, можем да установим причината и да го
коригираме.
Познавам много, много учители и постоянно разговарям с
тях. Силно се възхищавам на дейността им, особено на в ете
раните, които са в систем ата о т 20-30 години. Те изиграха
важна роля в усилията ми да разбера причината за неравно
мерното развитие на уменията, ясно видимо в академичната

сфера. Всеки разговор с учител ми носи нови прозрения.
Преобладаващата тенденция сред педагозите към деца с
отлични способности по един предмет и твърде слаби - по
друг, е да ги насърчат да развиват силните си страни. Кога-
т о им обясня, че то ва е възможно най-погрешният подход,
защото само влошава дисбаланса, т е веднага го схващат.
Ако същото се случва и с вашето д ете в училище, вземете
мерки това да престане. Занесете тази книга на преподава
теля на д е т е т о си и му разкажете какво знаете по въпроса.
Споделете информацията. Не познавам учител, който не би
оценил това.
КАКВО ДА ОЧАКВАТЕ
Упражненията, които видяхте в Глава 10, съставляват ос

новата на Програмата за баланс на мозъка и с времето ще
реш ат повечето, ако не и всички, академични проблеми на
д е т е т о ви. Виждал съм деца, които отбелязват изумителен
напредък в учението само за 12 седмици в Програмата.
За съжаление, то ва няма да запълни празнините в знания
т а , които дефицитът вече е причинил. Трябва да се срещне
т е с учителя/-ите на д е т е т о си и да обсъдите проблема. Ако
празнините о стан ат неустановени и некомпенсирани, д ете
т о ви може да продължи да среща сериозни трудности и след
коригирането на дисбаланса. Тази глава ще ви помогне със:
■ Въпросници, с които да разберете дали академичните

проблеми на д е т е т о ви са свързани с лявото или дясното
полукълбо;
■ Указания за идентифицирането на специфичните акаде

мични умения, които смущават потенциала на д е т е т о ви,
за да можете да ги обсъдите с учителите му;
■ Академични упражнения, които ще ускорят процеса.
* РАЗКАЗЪТ НА ЕДНА МАЙКА: РАЙЪН

Ж ИВОТЪТ ПРЕДИ ПРОГРАМАТА ЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА
Райьн е диагностициран със СЛВХ, синдром на Турет

и обсесивно-компулсивно разстройство. Синдромът
на дефицит на вниманието и хиперактивност е
в толкова тежка форма, че не може да изпълнява
ежедневни задачи. Страда от силни тикове, които
го будят през нощта, а някои от тях му причиняват
болка и повтарящи се травми. Обсесивно-компулсивно
разстройство му пречи да пише домашните си,
защото не успява да го прави с „идеален“почерк.
Емоционално нестабилен е и е склонен към избухвания.
Приема 5 различни лекарства, влияещи на мозъчната
химия, но никое от тях не помага.
Ж ИВОТЪТ СЛЕД ПРОГРАМАТА ЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА
Всяка сутрин Райьн става, облича се и си мие зъбите,

без никой да му напомня. Получава само отлични
оценки и всяка вечер пише домашните си без проблем.
Гневните му изблици са изчезнали и той се е превърнал
в щастливо, внимателно дете, изпълняващо указания,
без да го следят и да му припомнят. Станал е
по-открит, спокоен и самоуверен. Все още има малки
тикове, но нищо общо с предишното състояние.
Благодарение на значителното подобрение спряхме

Всички медикаменти. А най-добрата новина е, че получи
наградата „Ученик на годината“в училището си!
• Виктория Б.
ВЪПРОСНИК ЗА АКАДЕМИЧНО ОБСЛЕДВАНЕ
По-долу ще видите списък о т тр и д есет затруднения, с кои

т о обикновено се сблъскват децата с дефицит в лявото или
дясното полукълбо. Обмислете ги внимателно и отбележете
онези, които според вас се о т н ас я т до вашето дете. Ако не
ст е сигурни, обсъдете ги с учителите.
Не очаквайте да отбележите само проблеми за лявото или
за дясното полукълбо. Няма толкова категорична граница. Ако
е налице обаче нарушение в баланса, резу л тати те определно
ще клонят в едната или другата посока. Прибавете информа
цията о т въпросника към тази о т предишните обследвания.
[> Лефицит в дясното полукълбо
□ Слаба математическа логика (трудности със словесните за

дачи)
□ Трудности при четенето с разбиране и практическите уме
ния (не разбира основната идея, не се досеща за мислите на
героя и др.)
□ Пропуска цялостната картина
□ Силна аналитичност - преработва идеите последовател
но, стъпка по стъпка
□ Не разбира шегите
□ Бързо открива грешки (например правописни)
□ Силно изразен буквализъм

□ Говори, без да достигне до определен извод
□ Ранно проговаряне
□ Чете цели думи о т малък
□ Обича буквите и цифрите
□ Висок коефициент на интелигентност, но забележимо не-
съответстващ и умения
□ Интересува се о т необичайни теми
□ Учи със запаметяване (наизустяване)
□ Знае изумителни факти по дадена тем а например влакови
разписания, телевизионни програми, спортни звезди, с т о
лици по света
□ Изключително нетърпелив
□ Слаба интонация на гласа (говори монотонно и безизразно)
□ Не контролира добре силата на гласа си (говори прекалено
високо или твърде тихо)
□ Слаба невербална комуникация (не разбира посланията на
лицето и тялото)
□ Мисли на глас
□ Говори „в лицето ви“ (нахлува в личното пространство)
□ Чете добре, но не обича да го прави
□ Аналитично мислене. Способност за логични изводи о т на
личната информация
□ Академичните затруднения са установени късно поради
отличните умения за четене и правопис
□ Обича да съставя списъци и планове
□ Изпълнява правилата, без да ги подлага на съмнение
□ Лесно запомня правописа на думите и математически фор
мули
□ Предпочита да наблюдава, вместо да участва
□ Има голяма вероятн ост първо да прочете упътването,

преди да опита нещо ново
□ Първият предмет, при който са се появили затруднения, е
м атем атиката
Общо:
[> Дефицит в лявото полукълбо
□ Д етето умее отлично да вижда цялостната картина

□ Интуитивно мислене, доверява се на чувствата си
□ Умее да прави „свободни“ абстрактни асоциации
□ Слаби аналитични умения (трудно разделя нещата на по-
малки елементи)
□ Любопитно е какво правят другите и защо съществуват
правилата
□ Трудно определя приоритети
□ Малко вероятно е първо да прочете упътването, преди да
опита нещо ново
□ Вродена креативност, но трябва да работи над себе си, за
да развие потенциала си
□ Предпочита да действа, отколкото да наблюдава
□ Чете погрешно или пропуска малките думи
□ В ранна възраст се е затруднявал да назовава цветове,
предмети и букви
□ Налага се многократно да чува и вижда различни понятия,
за да ги запомни
□ Показва спад в резултатите на т е с т о в е т е в училище
□ Непоследователност в учебната раабота
□ Късно преговаряне
□ Трудно произнася думите (затруднения с фонетиката)
□ Кашо малък му е било трудно да научи азбуката, детски

стихчета и песни наизуст
□ Действа, преди да помисли
□ Прави грешки о т небрежност
□ Чете бавно; често бърка, пропуска или повтаря думи
□ Понякога пише думите наобратно
□ Не се справя добре с м атем атически те действия, брои
трудно, затруднява се с пресм ятанията к ато например
деленето „с опашка“
□ Получава ушни инфекции по-често о т средното
□ Слаба памет за факти и числа
□ Слаби академични способности
□ Ниски резултати на вербални тесто ве
□ Налага се да му се повтаря многократно
□ Лош правопис
□ Ниски резултати на т е с т о в е т е - не ч ет е внимателно
указанията и не разбира правилно въпросите
□ Слаби умения за запаметяване
Общо:_________
ОЦЕНКА НА АКАДЕМИЧНОТО РАЗВИТИЕ
Признаците на мозъчен дефицит се проявяват о т най-ранна

възраст - понякога още преди раждането - така че ще е по
лезно да обърнете поглед назад.
Описаните тук етапни постижения се о т н а с я т само до
езиковото и вербалното развитие. П рочетете ги и си при
помнете на каква възраст ги е достигнало д е т е т о ви. Не е
нужно да записвате и броите, но е добре да ги отбележите
за своя собствена информация: просто още една оценка, коя-
mo ще 6u помогне да определите дали д е т е т о ви има СфО

и дали той се дължи на изоставане в лявото или в дясното
полукълбо.
На 6 месеца д е т е т о би трябвало:
□ да издава най-различни звуци, включително да се смее, гър-
гори и гука;
□ да реагира на тона на гласа, особено ако е силен или гневен;
□ да се обръща по посока на новите звуци к ато дрънкалка,
писукаща играчка или песен;
□ да бърбори, за да привлече внимание, използвайки звуци ка
т о „п“, „б“ и „ин“;
□ да се усмихва, когато му говорите;
□ да изразява нужда или желание със звук или жест.
На 8 месеца д е т е т о би следвало:
□ да реагира на името си;
□ да изговаря най-малко четири или повече различни, о т ч е т
ливи звука;
□ да използва срички като „да“, „ба“ и „ка“;
□ да се заслушва в гласа си и гласовете на околните;
□ да се опитва да имитира звуци;
□ да реагира на думата „не“;
□ да се включва в игри като бебешка криеница.
□ издава звуци, напомнящи на „мама“ или „дада“, дори да не се
о тн асят към конкретния човек;
□ да издава звуци, различни о т плач, за да привлече внимание
(например да писка или повишава глас);
□ да свързва срички, които наподобяват истинска реч и
включват дълги и кратки звукови групи;
□ да повтаря отново и отново определени срички или после

дователности о т звуци.
На 12 месеца д е т е т о би следвало:
□ да разпознава името си и да се обръща, когато го чуе;
□ да казва „мама“ и „дада“ и може би още 2-3 други думи;
□ да имитира познати думи и животински звуци;
□ да разбира прости команди и указания като „ела тук“;
□ да разбира и да маха за „довиждане“;
□ да установява к о н т ак т с очи и да показва привързаност
към познати хора;
□ да реагира на звуци като звънеца на вр ат ат а или лая на ку
чето;
□ да разбира, че думите символизират предмети;
□ да разбира значението на думата „не“, дори да не е съглас
но.
□ да използва най-малко 5-10 думи, включително имена на хо
ра и познати предмети;
□ да използва думи, за да изразява желания и потребности,
като например „още“;
□ да сочи и маха към желаните предмети;
□ да започне да комбинира по 2 думи, като „няма никой“;
□ да посочва познати части на т я л о т о си;
□ да разпознава картинки на познати предмети и хора;
□ когато бъде помолено, да донася познати предмети, даже
да са в друга стая;
□ да имитира по-точно звуци и думи;
□ да откликва, като го повикат по име;
□ да тананика или пее познати мелодии;
□ да слуша и реагира на тиха реч.
На двегодишна възраст д е т е т о би следвало:

□ да използва „изречения“ о т по 2-3 думи к ат о „не иска“ и
„няма ходи“;
□ да разполага с речник о т около 200-300 думи, като 150 о т
т я х да употребява редовно;
□ да показва привързаност към познати хора;
□ да изразява прости желания и потребности повече с думи,
отколкото с посочване;
□ да говори за себе си, като употребява името си, а не с „аз“
и „мен“;
□ да задава въпроси като „Какво това?“ и „Къде коте?“;
□ да разбира прости въпроси и команди;
□ да назовава познати картинки.
На 2 и половина години д е т е т о би трябвало:

□ да знае имената на членовете на семейството си и близки
хора;
□ да разполага с речник о т 400 думи и да назовава познати
предмети и картинки;
□ да казва първото си име и да показва възрастта си с пръс
т ч ета;
□ да казва „не“, дори да иска да каже „да“;
□ да говори за себе си с местоимения като „аз“ и „мен“, а не по
име;
□ да отговаря на въпроси о т типа „къде“;
□ да използва редовно кратки изречения к ато „Аз направи
това“;
□ да използва минало време и множествено число, макар и не-
Винаги правилно;
□ да говори с други деца и възрастни;
□ да умее да съчетава поне 3 цвята;
□ да знае разликата между „голямо“ и „малко“.
На тригодишна възраст д е т е т о би следвало:

□ да говори разбираемо и за непознати, въпреки че все още
може да допуска грешки в изговора;
□ да разполага с речник о т близо 1000 думи;
□ да назовава поне 1 цвят и да може да съчетава всички ос
новни цветове;
□ да познава понятия к ато „нощ“, „ден“, „момче“, „момиче“,
„голямо“, „малко“, „вътре“, „вън“;
□ да пее познати песнички;
□ да говори много (на себе си и на околните).
На четиригодишна възраст д е т е т о би трябвало:

□ да разполага с речник о т 1500 думи;
□ да говори с изречения о т по 4-5 думи;
□ да започне да използва и по-сложни изречения;
□ да употребява множествено число, съкратени форми и ми
нало време;
□ да задава много въпроси, включително „защо“;
□ да разбира прости въпроси с „кой“, „какво“ и „къде“;
□ да изпълнява команди и указания дори когато са насочени
към предмет извън полезрението му;
□ да разпознава основни фигури като кръг и квадрат; да раз
познава основни цветове;
□ да говори за абстрактни и въображаеми предмети и ситу
ации като: „Надявам се Дядо Коледа да ми донесе скутер“;
□ да се опитва да прерисува линии и кръгчета;
□ да внимава в кратки приказки и да отговаря на въпроси за
тях;
□ да чува и разбира повечето неща, които се говорят у дома
и в д етската градина;
□ да разказва случки о т ежедневието си.
На петгодишна възраст д е т е т о би следвало:

□ да разполага с речник о т 2000 думи;
□ да говори с изречения о т 5-6 думи;
□ да използва различни типове изречения, включително по-
сложни и описващи причинно-следствени или хронологич
ни отношения, като: „Ако ударя Джими, ще ми се скарат“
или „Мога да си взема бисквита след обяда“;
□ да използва минало, сегашно и бъдеще време;
□ да знае числата до 10 и да брои предмети;
□ да разбира за какво се използват и о т какво са направени
различни предмети;
□ да разбира пространствени отношения като „зад“, „далеч“,
„близо“, „отгоре“;
□ да разбира противоположни думи к а т о „твърдо/меко“,
„дълго/късо“ и др.;
□ да задава въпроси, за да получи нова информация;
□ да познава „ляво“ и „дясно“ на себе си, макар не непременно
и върху други;
□ да изразява чувства, мечти, желания и други абстрактни
мисли;
□ да преписва главни букви, когато му се покаже как;
□ да рисува груби рисунки;
□ евентуално да пише името си;
□ въпреки че някои деца на тази възраст умеят да пишат и
ч е т а т , тези умения не са задължителни.
ЧЕСТО СРЕЩ АНИ ПРИЗНАЦИ

НА ОБУЧИТЕЛНИ ТРУДНОСТИ
Върнеше се назад и се опи тайте да прецените доколко тв ъ р

денията по-долу се о т н ас я т за вашето д ете на съ о тветн а
т а възраст. Отбележете верните, макар да не се налага да ги
броите с точност.
> Ясла и gemcka градина
□ Говори по-малко о т повечето деца

□ Среща трудности с изговора
□ Бавно надгражда речника си
□ Често не успява да намери правилната дума
□ Не умее добре да римува
□ Трудно научава цифрите, азбуката, дните на седмицата,
цветовете, формите
□ Изключително неспокойно; лесно се разсейва
□ Трудно общува с връстници
□ Трудно изпълнява указания и следва рутина
□ Бавно развиваща се фина моторика
[> Предучилищна възраст и начално образование
□ Бавно схваща връзката между буквите и звуците

□ Бърка основни думи като „тичам“, „ям“ и „искам“
□ Допуска едни и същи грешки в четенето и писането, вклю
чително огледално обръщане (ръкописно Е и 3), размества
не на букви (например „то“ и „от“, „добър“ и „бодър“), замя
на на думи (къща/дом)
□ Разменя числа и прави грешки в аритм етичните знаци (+,

- х, /, =)
□ Бавно запаметява факти
□ Бавно усвоява нови умения и разчита до голяма степен на
запаметяването
□ Импулсивно е
□ Трудно планира
□ Държи нестабилно молива
□ Не може да се научи да познава часовника
□ Има слаба координация
□ Не осъзнава физическото си обкръжение
□ Склонно е към злополуки
D> Прогимназия
□ Размества буквите в думата (то/от, заспивам/засипвам)

□ Бавно усвоява материала за представки, наставки, корени
и пр.
□ Избягва четенето на глас
□ Среща трудности със словесните задачи
□ Среща трудности с писането на ръка
□ Държи молива непохватно, твърде стегнато или в юмрук
□ Избягва писмените задания
□ Бавно или трудно си припомня факти
□ Трудно се сприятелява
□ Трудно разбира езика на тя л о т о и израженията на лицето
0 Гимназия
□ Допуска правописни грешки и често пише една и съща дума

по различни начини в един и същи т е к с т
□ Избягва заданията, свързани с четене и писане
□ Трудно прави обобщения

□ Трудно отговаря на отворени въпроси
□ Има слаба памет
□ Трудно се приспособява към нова среда
□ Върши задачите си бавно
□ Затруднява се с осмислянето на абстрактни понятия
□ Или не обръща достатъчно внимание на детайлите, или се
фокусира само върху т я х
□ Възприема погрешно информацията
• РА ЗК А ЗЪ Т Н А Е Д Н А М А Й К А : Ъ ш Ш
Ж ИВОТЪТ ПРЕДИ ПРОГРАМАТА ЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА
Разбрахме, чеАейвид изостава в езиковото си

развитие, но с облекчение научихме, че не страда
от аутизъм. Освен в детска градина, го записахме
и в център за малки деца със специални потребности,
както и на частен логопед. За щастие, самата аз
съм начален учител и работя с деца със забавено
езиково развитие, maka че знаех kakSo да правя и му
посвещавах цялото си време. Но въпреки че и аз,
и терапевтите работехме с него всекидневно, той все
повече изоставаше от връстниците си по отношение
на общуването, социализацията и учебния процес.
Ж ИВОТЪТ СЛЕД ПРОГРАМАТА ЗА БАЛАНС Н А МОЗЪКА
Аейвид с охота посещаваше всички занимания.

Изпълнявахме стриктно домашната програма.
Изключихме млечните продукти и му давахме
необходимите витамини и минерали, за да коригираме
хранителните проблеми, установени с изследванията

към Програмата за баланс на мозъка. Постепенно
започнахме да забелязваме промени. Той говореше
и задаваше много въпроси. Засипваше ни с тях от
сутрин до вечер! После започна да ни разкава за
деня си в училище. Най-важното бе, че езикът му
се обогатяваше. Учеше нови думи и ги използваше
правилно. Постепенно четенето, математиката и
ученето на нови идеи също ставаше по-лесно. Нещата,
koumo преди го раздразваха, сега му се получаваха.
Вече не се затваряше за нас и за познанието. Часовете,
koumo преди Нсаха сърцето ми, сега се превърнаха
в най-приятното време от деня. Аейвид вече обича да
си пише домашните. Усмихва се с непозната доскоро
увереност. Обичам да чувам как казва:
• „Това беше лесно, мамо“.
Мария Р.
КАКВО МОГАТ ДА ВИ КАЖАТ УЧИТЕЛИТЕ
Можете да научите много за мозъчното развитие на д е т е т о

си о т начина, по който се справя в училище. Ала не е доста
тъчно да погледнете само оценките и да обърнете внима
ние в кои предмети среща затруднения. Трябва да разберете
какво стои зад тези оценки. Защо ли? Почти няма предмети,
които да засягат само лявото или само дясното полукълбо.
Във всички академични направления роля играят набор уме
ния о т двете полукълба - поредното очевидно доказател
ство защо мозъкът трябва да функционира като едно цяло.
> В gemckama градина и предучилищните /гласове
Имайте предвид, че о т зи в и те на учителите са малко или

много субективни. Въпреки това о т т я х можете да извлече
т е съществена информация. Задавайте си следните въпроси:
□ Усвоява ли д е т е т о ви добре базови умения и знания - фигу

ри, цветове, букви, цифри и други? Ако не, това обикновено
е ранен признак за дефицит в лявото полукълбо.
□ О чертават ли се проблеми в основополагащи области или
повечето коментари на учителите засягат поведението
и м отивац ията на д е т е т о ? Поведенческите проблеми
обикновено подсказват изоставане в дясното полукълбо, а
академичните - в лявото.
□ Струва ли ви се, че д е т е т о усвоява добре основните уме
ния, но въпреки то в а учителите го критикуват заради
липса на концентрация и поради невнимаване в час? Това
обикновено говори за изоставане в дясното полукълбо.
0 В училище
В училище отзи ви те о т учителите обикновено са под фор

м ата на оценки о т изпитвания и коментари за домашните
задания и участието на ученика в час и като цяло са по-обек
тивни. Оценките сами по себе си обаче не дават достатъчно
информация. Най-малкото, ученическите картони се различа
в а т във всеки щат.
Когато в наш център дойде ново дете, ние винаги разглеж
даме училищния му картон, но му даваме и допълнителен
т е с т , за да добием по-обективна представа.
Използваме стандартизиран т е с т , измерващ академично
т о ниво. В различните образователни райони се прилагат
различни т есто в е, но най-популярните са Индивидуалният

т е с т на Уекслър, известен к ат о WIAT II, и т е с т ъ т Уудкок
Джонстън III. Лично аз намирам WIAT II за по-добър о т двата.
Имайте предвид, че на практика няма учебен предмет,
фокусиран изцяло в лявото или дясното полукълбо. Да вземем
за пример четенето. Много учители и родители см ятат, че
д е т е т о или може да ч ете добре, или не. Стандартизираният
т е с т обаче ни разкрива, че определени умения за четене са
развити, а други - не. О т традиционна гледна точка то ва е
лишено о т смисъл и няма никакво задоволително обяснение.
За нас обаче т о означава много, защото ние анализираме набо
ри те о т умения според функциите на мозъчните полукълба.
Дефицитите при деца със СфО ясно клонят наляво или на
дясно.
Тук ще ви покажа как се съ ставят академичните тесто ве
и как ги анализираме ние. Вие също можете да го направите.
Като родители имате право да прегледате резултатите на
д е т е т о си. Ще научите изумителни неща, ако ги анализира
т е така, както правим ние. Подробните резултати са осо
бено важни и ако използвате частен учител, защ ото ще ви
покажат в кои области трябва да фокусирате усилията си.
Намалете домашната работа
Децата с нарушен мозъчен баланс често срещат неимоверни

трудности с организираното и навременното изпълнение
на домашните задания. За много родители дори най-простото
домашно може да се превърне в мъчение, а времето за уче
не - във вечерна битка, отнемаща часове. Най-вероятно
за това допринасят множество фактори. Във ваши ръце обаче
е да направите тези моменти малко по-приятни.
Пречките пред домашната работа
Сетивно претоварване и/или проблем с вниманието. Ако

детето ви има СДВХ или нарушение в преработването на
сетивната информация, нищо чудно, че нормалните звуци и
движения, като почукването на входната врата или играещото
наблизо братче или сестриче, могат да му попречат да си
свърши задълженията. Добавете и факта, че детето вече може
би се чувства претоварено от напрегнатия ден в училище и
ще разберете защо избухва, когато дойде време за домашни.
Специфики в начина на учене. Дори детето ви да няма
установено обучително затруднение, то може да е
с нарушение в преработването на информацията или със
специфика в начина, на учене, която му пречи да изпълнява
в лекота домашните си задания.
С л а б и изпълнителни функции. „Изпълнителни функции" е общ
термин, с който обозначаваме набора умения, управляващ
сложни способности като планиране, определяне
на приоритети, организиране и изпълняване на определени
задачи. Слабите изпълнителни функции могат да попречат
на детето ви да работи последователно и да завършва
задачите си.
Решения на проблемите
Създайте организационна структура. Погрижете се детето да

разполага с определено място за учене и домашна работа
и разработете процес за запомняне на важните елементи и
носенето на домашните в училище. Обмислете варианта за
отделни комплекти пособия у дома и в училище,
за да избегнете риска да ги забравя.
Поддържайте връзка с училището на детето си. Поговорете

с учителя - той може да ви даде ценни идеи. Ако е възможно,
споразумейте се за максималното време, което детето
ще отделя за домашна работа всяка вечер. Ако то се справя
отлично с правописа, но има трудности по математика,
помолете учителя да съобрази домашната работа така, чеда
отговаря по-добре на потребностите му.
Сведете разсейването д о минимум. Грижете се детето да
не е гладно, като му осигурявате здравословна закуска след
училище, и се постарайте другите деца в семейството да
пазят тишина. Работното му място трябва да е подредено и да
разполага с всички необходими за учебния процес пособия.
Сведете до минимум сетивното претоварване. Давайте почивка
на децата след училище. При по-малките люлеенето
на люлка е чудесен начин за успокояване на нервната
система и „организиране“ на сетивата. По-големите деца
биха могли спокойно да свършат другите си задачи у дома, да
поспортуват или да почетат книга. Не разрешавайте почивка
пред екрана, докато не приключат с уроците и домашните.
Съставете програм а. Съобразете часовете за учене
и домашни задания с желанието на детето. Те могат да са
различни всеки ден в зависимост от другите му занимания
след училище. Залепете програмата на видно място,
за да избегнете объркване и излишни преговори по-късно.
Бъдете насрещ а. Децата с обучителни и поведенчески
нарушения често се нуждаят от родител, който да им напомня
да се концентрират върху задачата си. Отговаряйте на
въпросите на детето си и му показвайте, че сте ангажирани
с неговия успех.
Дайте известен контрол на детето си. Позволявайте му само
да реши с кой учебен предмет да започне или само да избере
спокойно място за учене. Усещането за самоконтрол помага

на децата да се успокоят и да овладеят раздразнението.
Раздробявайте големите задачи. Ако детето ви трябва да
подготви реферат или проект, задачата може да му се стори
непосилна. Помогнете му да я раздели на по-малки части и да
включи по една от тях в ежедневната си програма.
Гоижете се детето д а и м а почивки и движение. Децата
с проблеми с вниманието и сетивните възприятия често се
справят по-добре, ако им е позволено да стават, да мърдат
и да се движат, докато учат. Кратките занимания с почивки им
се отразяват по-добре от маратона по учене. Използвайте
таймер, за да му помогнете да следва програмата си за учене
и почивки.
Н е п ренебрегвайте стила на учене на детето си. Някои деца
имат силно развита зрителна памет. За тях са много полезни
всички таблици, графики, пъзели и илюстрации. Ако пък детето
ви учи добре по слух, предложете му да чете на глас уроците,
докато се готви за тест. Адаптирането на домашните задания
към стила на детето значително намалява фрустрацията.
Възнаграж давайте успеха. Ако детето успешно подготвя
уроците си всеки ден цяла седмица, възнаградете го със
специална привилегия като допълнително време за телевизия/
компютър или семейна разходка навън. Важното е то да
разбере, че цените усилията и постиженията му. Ежедневните
устни похвали за добре свършената работа също са важни.
П ом ислете за частен учител или занималия. Някои деца
се повлияват добре от външни авторитети. Ученето на места
като библиотеката или книжарницата също може да е от
помощ. Търсете варианти с въображение и съобразявайки се
с характера и особеностите на детето си.
АНАЛИЗ НА АКАДЕМ ИЧНИТЕ ПОСТИЖ ЕНИЯ

СПОРЕД ПРОГРАМАТА ЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА
Т естъ т на Уекслър (WIAT) е разделен на 9 основни области,

които о т своя страна са подразделени на подобласти. Взех
ме повечето о т т я х и ги разделихме допълнително според
уменията на лявото и дясното полукълбо. Използвайте ин
формацията по-долу, за да анализирате сами академичните
т е с т о в е на д е т е т о си. Тъй к ат о повечето т е с т о в е са в
подобен формат, можете да приложите казаното тук към
стандартизираните тесто ве, които се ползват във вашия
образователен район. В анализа на грешките в края на т е с т а
основните направления са разделени на отделни категории и
е важно, освен самите резултати, да получите и въпросния
анализ за д е т е т о си. Ако не разбирате точковата система
на оценяване, консултирайте се със специалист. Съпоставе
т е резултати те о т всяка категория на анализа на грешки с
обяснението по-долу, за да прецените ясно дали д е т е т о ви
има изоставане в дясното или лявото полукълбо.
> 1. Четене на думи
Оценява се умението на д е т е т о да ч ете думи, артикулирай

ки звуците на съ о тветн и те букви, което на академичен език
се нарича фонологично осъзнаване и декодиране. Като цяло,
това е умение на лявото полукълбо. Какво точно се тества?
Разпознаване на 6yk6u. Изисква се разпознаване на малък
визуален детайл, следователно то ва е умение на лявото по
лукълбо. Тясно свързано е с п ам етта, а т я също принадлежи
на лявото полукълбо. Буквата се разпознава по-лесно, ако де
т е т о я свързва с определен звук. При дислексията често се
срещаш обръщане и разместване на букви - д е т е т о трудно

ги запомня заради проблема с фонологично осъзнаване.
фонологично осъзнаване. То също е умение на лявото полу
кълбо. Думите са съставени о т звуци и д е т е т о трябва да ги
чува всичките. Тази способност изисква добър слухов апарат,
защото се налага бърза обработка на отделните звукове. Ако
слуховите връзки в лявото полукълбо са по-бавни, д е т е т о ня
ма да чува всички звуци.
Азбука (познаване на връзката между звук и буква). О тно
во умение на лявото полукълбо, понеже буквите са символи и
зависят о т общата скорост на преработка.
Точност в разпознаването на думите. Умение на лявото
полукълбо. Запомнянето и разпознаването на думи на прак
тика е същият процес, както разпознаването на букви; едно
т о не може да е ефективно без другото.
Автоматизъм при разпознаването на думи. Веднъж нау
чил нещо, мозъкът би следвало да започне автом атично да
достига до него. За да си спомни нещо, то й трябва да има
многократен достъп до информацията. Лявото полукълбо е
ц ен тъ р ъ т на съзнателното учене. Ако д е т е т о не може да
прочете дадена дума, мозъкът няма да съхрани трайно необ
ходимата информация.
Заклю чение: Ч етенето на думи очевидно е умение на ля
вото полукълбо.
\> 2. Четене с разбиране
Тук се оценява способността за четене и разбиране на сми

съла на писмен т е к с т . К ато цяло, ч ет ен ет о с разбиране е
умение на дясното полукълбо, но за да го прави добре, д е т е
т о трябва да използва и двете мозъчни полукълба. Четене
т о с разбиране е най-често срещаният проблем при деца с
дефицит 6 дясното полукълбо. Побечето родители се заблуж

дават, че ако д е т е т о им запомня детайлите и преразказва
добре, значи разбира прочетеното. Това не е задължително.
Запомнянето на подробностите е мислене в детайли (ляво
полукълбо), а разбирането изисква да виждаме цялостната
картина (дясно полукълбо). Ясно ще установите грешката в
анализът на грешките. Въпросите са така зададени, че да из
мерват:
Буквалното разбиране. Повечето деца с дефицит в дяс
н ото полукълбо са много буквални. Те трудно разбират, че
една дума може да има повече о т едно значение. Смяната на
смисъла често зависи о т невербален контекст. Промяната в
интонацията, за да се превърне съобщителното изречение
във въпросително например, може да се пропусне о т д ете с
подобен дефицит. Буквалният смисъл е малък детайл и като
такъв - умение на лявото полукълбо.
AegykmuBnu способности. Това е точно обратното на бук
валното разбиране и е умение на дясното полукълбо. Благода
рение на него изпитваме удоволствие о т четенето. За целта
е важно да правим изводи и заключения за неща, които не са
изрично посочени в тек ста. Когато ч е т е т е на д е т е т о си,
задавайте му въпроси о т типа: „Защо мащехата казва така
на Снежанка?“.
Лексикално разбиране. Разбирането на смисъла на думи
т е е умение предимно на дясното полукълбо, макар в него да
участват и двете мозъчни половини. Като детайл, т о зави
си о т лявото, но за да разбираме действителния смисъл на
думите, трябва да разбираме контекста, а то ва вече е о т
сферата на дясното полукълбо.
Скорост на четене. Само по себе си умението принадлежи
най-вече на лявото полукълбо, въпреки че качественото му
изпълнение зависи о т няколко фактора, включително коор
динация на очите, която се случва в дясното полукълбо. Бързи

т е последователни дейности са умение на лявото полукълбо.
Точност в изговарянето при четене. Умение на лявото полу
кълбо, много сходно с разпознаването на думи.
Гладкост на четенето. С коростта и гладкостта на ч е т е
нето, независимо дали четем наум или на глас, е умение на ля
Разбиране при четене на глас. Умението засяга предимно
дясното полукълбо, защото изисква възприемане на цялостна
т а картина. Нужно е обаче и внимание към детайлите, което
е умение на лявото полукълбо.
Разпознаване на дума в koumekcm. Лявото полукълбо е на
сочено към съдържанието (детайли, факти), а дясното - към
контекста (смисъл, цялостна картина).
Основна идея. Основната идея на т е к с т а е свързана с въз
приемането на цялостната картина, следователно става ду
ма за умение на дясното полукълбо. Д е т е т о трябва да може
да „погледне о тстр ан и “ и да сглоби отделните части, за да
схване общия смисъл, което се нарича глобално преработване.
Някои деца се затрудняват, защото не могат да излязат о т
детайлите.
Заклю чение. О т д е в е т т е подобласти, съставляващи че
т е н е т о с разбиране, четири изискват умения на лявото по
лукълбо, а п ет - на дясното. Следователно, ако д е т е т о среща
трудности в ч ет е н е т о с разбиране, трябва да установите
кои са проблемните аспекти. Като цяло обаче четенето с раз
биране се смята за умение на дясното полукълбо.
[> 3■Аекодиране на псевдодуми
Оценява се способността за прилагане на уменията за произ

насяне на непознати думи. Подобластите тук са:
□ фонологично декодиране;
□ точност.
И двете умения принадлежат на лявото полукълбо. За да ги

провери, WIAT изпозва т.нар. псевдодуми - измислени думи.
Причината е, че децата може да познават едни или други ду
ми, защото са ги чували. Тази способност обаче зависи почти
изцяло о т слуховата преработка в лявото полукълбо Уста
новили сме, че проблемите в то ва отношение се коригират
автоматично в хода на Програмата за баланс на мозъка бла
годарение на упражненията за слуха.
Заклю чение: Декодирането на псевдодуми зависи о т ля
> 4. Аритметични действия
Оценява се способността на д е т е т о да разпознава и пише

числа и да решава прости уравнения с основните аритм етич
ни операции. Подобластите са:
Броене. Тази основна м атем атична функция е линейна и

логична, свързана с разпознаването на малката картина (де
тайла) и определено принадлежи на лявото полукълбо.
Съответствие едно към едно. Детайли - ляво полукълбо.
Разпознаване и писане на числа. Умение на лявото полукъл
бо, подобно на писането и разпознаването на думи.
Пресмятане. Почива на основните математически дейст
вия, така че принадлежи на лявото полукълбо.
Обикновени и десетични дроби, алгебра. Лявото полукълбо
умее да открива сходства между новата информация и вече
известната. Особено добре се справя с решаването на алге
брични задачи стъпка по стъпка.
Заклю чение. Подобно на четен ето на думи и основните

аритметични действия са преди всичко умение на лявото
полукълбо.
Математически гений
Математическата дарба е нещо особено интересно

за невропсихояозите. Тя се дефинира като високоразвита
способност за математическа логика в ранна възраст.
Изключително талантливите ученици в областта
на математиката имат няколко уникални черти:
• по-често са момчета, отколкото момичета;

• при 50% от тях водеща е лявата ръка или работят с двете
ръце;
• над 50% страдат от алергии (над 2 пъти по-често
от средното за населението).
Това е и признак за мозъчен дисбаланс и засилени функции

на дясното полукълбо за сметка на лявото.
> 5. Математическа логика
Тук се оценява боравенето с понятия, способността за ма

тем атически съждения и ин терпретац ия на графики, за
решаване на логически задачи и разпознаване на модели. Ма
тем атическата логика използва пространствените и р о т а
ционните умения на дясното полукълбо. Като цяло мъжете,
които имат по-развито дясно полукълбо о т жените, се спра
в я т по-добре с по-усложнените математически понятия,
особено след пеши клас и 6 гимназията. Статистически мом

ч е т а т а изкарват по-високи резултати о т м ом ичетата в
ч а с т т а по математика на стандартизираните изпити SAT.
Изследванията обаче покават, че момичетата се справят по-
добре с основните математически умения.
Понятийният език к ато цяло спада към уменията за въз
приемане на цялостната картина и абстрактното мислене,
т.е. принадлежи на дясното полукълбо. Това изисква разсъдъч-
ни умения, които дори в м атем атиката спадат към дясното
полукълбо.
Решаване на задачи на множество стъпки. Следването
на стъпкови указания е умение за спазване на последовател
ност - ляво полукълбо.
Пространство, време и измервания. Разбирането на връз
к ат а между п ро стр ан ство то и времето се нарича визуал-
нопространствено математическо умение - същото, което
според мнозина обяснява гения на Айнщайн, формулирането
на теори ята на отн оси телн остта е може би най-всеобхват-
ната цялостна картина на всички времена.
Геометрия. С пособността да си представяме нещ ата
триизмерни и мислено да въртим обекти в пространството
е силно пространствено умение на дясното полукълбо. То се
случва в десния орбитален фронтален кортекс - първата мо
зъчна област, развиваща се при мъжете.
Четене и интерпретиране на графики и диаграми. Детай
ли и пак детайли, характерни за лявото полукълбо. Децата с
Аспергер са особено добри в тази област.
Cmamucmuka и вероятности. Това умение изисква следва
не на точни правила. Това е дефиницията за логика. Умението
изисква разпознаване на модели и принадлежи на лявото полу
кълбо.
Оценки и прогнози. Те изискват интуитивно и абстрактно

мислене, е т о защо принадлежат на дясното полукълбо.
Откриване на модели. Умението се използва активно в ком
пю търните игри и принадлежи на лявото полукълбо.
Заключение. Подобно на ч етен ето с разбиране, м атем ати
ческата логика обхваща и двете полукълба. Затова не може да се
направи извод о т общия резултат в тази област, а е нужен по-
задълбочен анализ. Като цяло обаче математическата логика е
умение на дясното полукълбо.
> 6. Правопис
Оценява се способността на д е т е т о да запомня букви и думи.

Подобластите са:
□ Азбучен принцип
□ Правопис на правилни и неправилни думи
□ Правопис на омоними
Заключение: като цяло правописът е умение на лявото полу

кълбо.
> 7. Писмено изразяване
Оценява се д етската способност за спокойно боравене с писме

ното слово, създаване на изречения и конструиране на тек ст .
Подобластите са:
Писане на азбуката за определено време. Изисква умения на
фината моторика и способност за последователно припомня-
не на буквите. И двете умения са о т лявото полукълбо.
Бързо писане на думи. Езиково умение, което също е функция
на лявото полукълбо.
Съчетаване на изречения. Сглобяването на изреченията

изисква способност за извличане на смисъл и предаване на
идеи. Лявото полукълбо може да формира изречения, но съче
таван ето им едно с друго в общ абзац и т е к с т изисква мисле
не с цялостни картини, следователно е преди всичко умение
на дясното полукълбо.
Генериране на изречения. Способността за творческо пи
сане спада към функциите на дясното полукълбо.
Писмена реакция на вербални и визуални знаци. Тук всичко
опира до въображението и интуитивното мислене. Изисква
се способност за отгатване на мислите на човека, подаващ
указанията. В действие влизат невербалните умения на дяс
ното полукълбо.
Създаване на описание. Оценява се организацията на т ек
ста, речникът, способността за развиване на т е м а т а и ос
новната механика на писането. Когато пише нещо, което
друг ще чете, ав т о р ъ т трябва да може мислено да се съпос
тави с читателя. Това е умение на дясното полукълбо.
Бързина на писането. Това се измерва с броя думи и е уме
ние на лявото полукълбо.
З а клю чен и е: Тази област трябва да се анализира внима
телно, защото използва умения и на лявото, и на дясното по
лукълбо. Като цяло функциите на дясното полукълбо играят
по-важна роля за постигането на задоволителен резултат
в писменото изразяване. Най-съществено е умението да си
представиш какво ще помисли и почувства ч и т а т е л я т . За
целта се изисква писмена мисъл, свързана с емоциите и чув
ств ата. Речникът и основните умения за писане обаче при
надлежат на дясното полукълбо.
0 8. Слушане с разбиране
Оценява се способността на д е т е т о да слуша детайлно. За

целта са нужни различни умения на лявото и дясното полу
кълбо. Подобластите са:
Изразителен речник Ц ентъ рът за р еч та е разположен в
лявата хемисфера и следователно е лявомозъчна функция.
Слушане с разбиране и тълкуване. Способността да слу
шаш и правиш изводи изисква интуитивно мислене и невер-
бални умения. Това са функции на дясното полукълбо.
Заключение. Успехът при слушането с разбиране изисква
едновременно умения о т лявото и дясното полукълбо. Като
цяло може да се разглежда обаче по-скоро к ат о функция на
дясната мозъчна половина.
> 9. Устно изразяване
Тази област оценява способността на д е т е т о да създава ис

тории според визуални и вербални указания. На пръв поглед
изглежда, че това е функция на лявото полукълбо, но не е т о ч
но така. Подобластите включват:
Бързина на говора. Вече знаете, че то ва е умение на ляво
т о полукълбо.
Слухова краткосрочна памет за контекстуална инфор
мация. Необходимо е да се използва краткосрочната памет,
което изисква способност за внимание. Това е умение на дяс
н ото полукълбо. Изисква се и мислене в цялоетни картини,
което също е функция на дясното полукълбо.
Създаване на история. Изисква се въображение и осъзнава
не на слушателя или читателя, което е функция на дясното
полукълбо.
Ааване на насоки. Това очевидно изисква пространстве

но мислене, което е способност на дясното полукълбо. (Меж
ду впрочем, повечето мъже са с по-развито дясно полукълбо,
което обяснява защо са толкова добри в ориентирането и
даването на указания. О т друга страна, по същата причина
са до голяма степен невербални и като се изгубят, предпо
ч и т а т да не п и т а т за посоката!)
Разясняване на cmbnku в последователни задачи. Всичко,
свързано с последователности и стъпкови действия, при
надлежи на лявото полукълбо.
Последователно изпълнение на cmbnku. Това е умение, с
което хората с по-развито ляво полукълбо се справят о т
лично.
Заключение. Виждал съм как на този т е с т не се справят
деца с изоставане и в двете полукълба. Виждал съм обаче и
как, благодарение на Програмата за баланс на мозъка, пос
т и г а т огромен напредък - с цели десет нива. Най-значите
лен напредък се наблюдава при децата с дефицит в дясното
полукълбо.
ПОДОБРЯВАНЕ НА ПОЗНАВАТЕЛНИТЕ
УМЕНИЯ
Ако анализирате р езу л тати те о т т е с т а WIAT по описа

ния току-що начин, ясно ще съзрете обучителните дефи
цити на д е т е т о си. Именно т е са в основата на слабите
му оценки. За да ги коригирате, е необходимо да правите
редовни упражнения, насочени към конкретните проблем
ни зони. Невъзможно е в рамките на една книга да включим
упражнения за всички умения на всички нива. Съществуват
обаче редица помагала, създадени именно с тази цел. Много

о т т я х са предназначени за учители и се о тк р и ват в кни
жарниците и интернет. В т я х ще намерите най-различни
упражнения на всякакви тем и и нива. По-долу давам някои
примери. Повечето са предназначени за четвърти клас, ос
вен ако изрично не е упоменато друго.
> Упражнение за буквално разбиране
Можете да използвате която и да е книга, отговаряща на

четивните умения на д е т е т о ви. Целта е да разберете да
ли т о може да схване основната идея на даден пасаж. Напри
мер:
Седнете заедно с д е т е т о си в тиха и спокойна обстанов

ка, така че да може да се концентрира и му прочетете о т
къс о т книга или с т а т и я като следния: „Знаете ли, че само
малка част о т цялата сол на света се добавя към храната,
за да стане no-вкусна? Солта има и много други приложения.
В Съединените щ ати т я се използва по-често за топене на
снега и леда по пътищ ата, отколкото за всичко останало“.
След това задайте въпрос с няколко възможни отговора.
Основната тем а е:
A. Двете основни приложения на солта

Б. Как се топи сняг
B. Как се троши лед
\> Упражнение за разбиране с тълкуване
Това упражнение проверява умението на д е т е т о да използ

ва прикрити следи в текста, за да разбере какво всъщност
стои зад шях. С други думи - „да чете между редовете“. При
лича на игра за отгатване и може да е много забавно. Пример:
„Малкият Томи съзря цял куп деца на площадката. Отиде

да види какво правят. В средата на тъ л п ата една майка ри
суваше п о р т р е т на д е т е т о си. Томи погледна картин ата и
каза: „Как ми се иска да нарисува мен!“ Кое о т следните тв ъ р
дения е вярно? Кое е грешно? Кое е предположение?
A. Никой не гледаше майката, която рисуваше.

Б. Майката рисуваше на д етската площадка.
B. Томи си помисли, че жената е добър художник.
\> Упражнение за четене на глас с разбиране
Преди да се научат да ч е т а т ефективно наум, децата тябва

да усъвършенстват умението да ч е т а т на глас и да разбират
прочетеното, т.е. да схващат основната идея. Използвайте
упражнения, подобни на описаното тук, за да подобрите уме
нията на д е т е т о си в тази област.
„Бебето стрида е голямо колкото глава на карфица. Минава
цял месец, докато порасне колкото грахче. След една година
вече е голямо колкото монета. П о-нататък стр и д ата про
дължава да расте още три-четири години с по два-три сан
ти м етр а на година.“
В те к с т а се разказва:
A. Как р а с т а т стридите
Б. Какво обичат да ядат стридите
B. Защо стридите р а с т а т толкова бързо
И още един пример:
„Преди стоти ц и години моливите се правели о т олово, а

днес - о т графит. Графитът оставя много по-тъмна следа
о т оловото, която издържа доста дълго. В един молив има
достатъчно графит, за да се начертае линия с дължина п е т
десет километра.“
Основната идея на те к с т а е:
A. Как са изобретени моливите

Б. Защо моливите се правят о т графит
B. Кой е открил графита
\> Упражнение за gekogupane на псевдодуми
Проверете способността на д е т е т о си да ч ете непознати

думи. Измислете си сами такива. Например:
1. пала
2. каб
3. ратга
4. модка
> Упражнение за съответствие
Илю стрирайте връзката между у стн а та реч и писменото

слово, като посочите дадена дума и помолите д е т е т о да я
произнесе на глас. Това се смята за ранна форма на умението
да се откри ват съответствия.
> Упражнение за разпознаване на числа
Малките деца трябва да се научат да разпознават цифрите

и буквите, след което да могат да говорят за тях. Посочете
няколко случайни числа и помолете д е т е т о да ги назове.
D> Упражнения за пресмятане
Тук се включват основни аритметични действия като съби

ране, изваждане, умножение и деление. Пример:
A) 6 + 8 = -
Б) 1 0 -5 = -----
B) 9 x 4 =
Г) 15 : 3 =
D> Упражнение за математическа логика
Тук на преден план излиза способността за решаване на логи

чески задачи. Например:
Сю обича да събира мидички. В петък т я имала 23 мидички

в колекцията си. В събота отново била на плаж и събрала още
8. После отишла в магазина и си купила още 19 за 5,50 долара.
О т една гаражна разпродажба наблизо се сдобила с още 6 ми
ди. Колко миди имала накрая Сю в колекцията си?
> Упражнение за решаване на многостъпкови задачи
Ето пример за такава задача в 5 клас:

Брад и Джил им ат 28 монети. Джил и Бил им ат 35 монети.
Брат и Бил им ат 21 монети. Колко монети има Брад?
> Упражнение за слушане с разбиране
Проверете д етск ата способност да слуша внимателно и да

разбира това, което му ч ет ет е. Можете да използвате въп
роси, свързани с текста. Например:
Кога мечката не е мечка? Звучи ли ви като сложна гатанка?

Не е! Мечката не е мечка, когато е коала. Коалата е малко ав
стралийско животно. Майката коала има торба подобно на
кенгуруто и опосума.
Коалата е дребно животно о т:
A. Австралия
Б. Китай
B. Америка
УПРАЖ НЕНИЯ ЗА КОГНИТИВНИ УМЕНИЯ
Повечето дефицити kakmo в дясното, т ак а и в лявото по

лукълбо засягат челните дялове, отговарящи за уменията,
свързани с ученето и мисленето на по-високо ниво, или т.нар.
изпълнителна функция. Тук се включват способностите за
фокусиране, внимание, съсредоточаване без разсейване и пре
ход о т една мисъл към друга. Упражненията по-долу са пред
назначени за усъвършенстване на тези умения. Те не са част
о т формалната Програма за баланс на мозъка и можете да ги
прилагате по свое усмотрение. Можете да ги ползвате и като
допълнителен измерител за напредъка на д етето . Те са забав
ни и приятни както за децата, така и за родителите им.
1> Контрасти
Седнете с лице към д етето . Вдигнете едната си ръка и му дай

т е следните указания: „Вдигни ръка срещу моята. Когато аз
вдигна един пръст, т и вдигни два. Когато аз сваля своя, и т и
свали своя. Когато вдигна два пръста, т и вдигни само един.
Реагирай колкото можеш по-бързо и веднага след то ва приби
рай п ръ стите си“. Използвайте случайна последователност,

например 1, 1, 1, 2, 1, 2, 2, 1, 1, 2. П овторете т е с т а общо 10
пъти, като записвате броя грешки на д етето .
Нормално е да сгреши 1-2 пъти в една серия. Ако се случ
ва по-често, скоро ще забележите напредък благодарение на
Програмата.
> Трьгни-спри
След к ато приключите с т е с т а „К онтрасти“, дайте нови

указания: „Хайде да сменим правилата. Когато аз вдигна един
пръст, т и пак вдигни два, но когато вдигна два, т и не вдигай
нито един“. Започнете с последователност о т типа 1,1,1,1,
2 и продължете на случаен принцип. П овторете т е с т а общо
10 пъти, като записвате броя грешки на д етето.
Тук също е нормално д е т е т о да сгреши 1-2 пъти в една
серия. Ако се случва по-често, скоро ще забележите напредък
благодарение на Програмата.
> Упражнение за движението на очите
Това упражнение много напомня упражнението за бързо про

следяване о т Глава 9 (припомнете си го), но с различни указа
ния. Вместо към мърдащия пръст, д е т е т о трябва да насочи
поглед към неподвижния отсреща. Е стественият импулс е да
погледнем движещия се пръст. Д етето трябва да овладее т о
зи импулс и да направи обратното.
Застанете лице в лице с д е т е т о си и вдигнете двете си
ръце отляво и отдясно, т ак а че да попадат в зрителното
поле на всяко о т очите. Кажете на д е т е т о да ви гледа в очи
т е. Целта е, когато размърдате пръста на едната си ръка,
да погледне към другата. П овторете упражнението 10 пъти,
редувайки ръцете на случаен принцип, но се стр ем ете да из

ползвате едната ръка повече о т другата. (Например, ако д ете
т о ви има дефицит в дясното полукълбо, мърдайте по-често
пръста на дясната си ръка, така че д е т е т о да обръща поглед
наляво и да стимулира дясното си полукълбо, и обратното.)
1> Упражнение за владеенето на думи
Помолете д е т е т о да каже колкото може повече думи, започва

щи с определена буква, за една минута. Няма право да използва
собствени имена (на хора и места) и различни форми на една и
съща дума (множествено число, членувани форми, сравнителни
и превъзходни степени на прилагателните и пр.) Дайте сигнал
за „старт“ и засечете времето с хронометър или часовник. Ако
д е т е т о спре преди изтичането на м инутата, напомнете му
да продължи. Пребройте думите, изключвайки тези, които не
отговарят на правилата. Нормално е д е т е т о да изреди около
дузина думи.
Упражнения за зрителна информация
Тези упражнения използват умения за възприемането както на

детайлите, така и на цялостната картина. Помолете д е т е т о
да погледне илюстрацията по-долу и го попитайте какво виж
да. Това би трябвало да активира функциите на едното полу
кълбо и да инхибира тези на другото.
ЛЛЛАЛЛ
Л
Л
л
л
Ако вижда буквата Л, значи използва лявото си полукълбо,

а ако вижда Г - дясното. Направете сами още подобни илюс
трации с различни букви и повтаряйте упражнението някол
ко пъти седмично. Ако кажете предварително на д е т е т о да
се фокусира върху малката или голямата буква, можете да ак
тивирате целенасочено едното или другото полукълбо.
Академичен или поведенчески проблем?
Може би смятате, че детето ви има проблем само в едната

област, но всъщност грешите - или най-малкото, скоро ще има
проблеми и в двете, ако не ги решите навреме.
По-честият дефицит в дясното полукълбо, както е при СДВХ
и аутизма, обикновено започва с поведенчески проблем и се
открива по-рано. Дефицитът в лявото полукълбо се среща
по-рядко и обикновено се проявява с академични
затруднения, поради което в много случаи се улавя едва в
училищна възраст.
Двата типа проблеми обаче са тясно преплетени.
Академичните затруднения обикновено пораждат
поведенчески нарушения, а поведенческите проблеми -
академични трудности. Това обичайно проличава ясно около
четвърти клас, когато учебният материал започне да става
по-труден.
Важно е коригиращата програма да започне веднага след
установяването на проблема. Колкото повече време минава,
толкова по-изразен става мозъчният дисбаланс,
а коригирането му - по-трудно. Въпреки това проблемът може
да се реши във всяка възраст. Никога не е прекадено късно.
• С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : АЕЙВИС
ОТ СП ЕЦ И АЛ Н И ПОТРЕБНОСТИ ДО КЛАС ЗА НАДАРЕНИ
Аейвис беше почти на 10 и учеше в пети клас, koeamo

майка му го доведе В един от нашите центрове. Имаше
диагноза САВХ, поставена му 3 години по-рано,
и страдаше от силни пристъпи на главоболие.
Въпреки очевидния му интелект, майката съобщи,
че той учи по индивидуална програма като ученик със
специални потребности, защото не внимава и лесно
се разсейва. Личеше си, че това много я разстройва.
Лекарят, установил САВХ, предписва на Аейвис два силни
противогърчови медикамента-Аепакот* и Неуронтин.**
Родителите му пробват различни варианти kamo
терапия за модификация на поведението и частни
уроци за намаляване на САВХ, но без резултат.
Пристъпите на главоболие се влошават и зачестяват.
Обследването установи изразен неврологичен
дисбаланс, отговарящ на критериите за изоставане
в дясното полукълбо - типично за дете със САВХ.
Освен това Аейвис имаше и физически симптоми:
слаба пространствена ориентация, незадоволителна
координация между двете страни на тялото. Аържеше
главата си подчертано наклонена надясно, което според
нас вероятно обясняваше главоболието.
В академично отношение имаше неравномерно
* Търговско наименование на м ед и к ам ен т, принадлеж ащ към л е к а р с т в а т а ,

наричани „ста б и л и за то р и на н а с т р о е н и е т о “. А к ти вн а с ъ с т а в к а дивалпро-
екс н а т р и й (и зв есте н к а т о валпроева киселина). - Бел. ред.
** Търговско име на ан ти е п и л е п т и ч е н м е д и к ам ен т, съдърж ащ габ ап ен ти н
(основна съ ставка). Освен за епилепсия се предписва и за овладяване на нев-
р о п а т н а болка. - Бел. ред.
370 ч A C T В Т О Р А
разбити умения - типично за децата със синдром

на функционално откъсване, както и обичайните
обучителни и поведенчески модели на момчета със
САВХ.
Аефицитът на внимание веднага стана очевиден от
теста WIAT. Въпреки това и въпреки факта, че учеше
в клас за деца със специални потребности, Аейвис
показа способности близо до девето ниво по повечето
предмети, свързани с лявото полукълбо. На тези,
свързани с дясното, резултатите му бяха за второ,
трето и пето ниво.
Назначихме наАейвис програма с упражнения за
дясната мозъчна половина. Обяснихме на майка му,
че главоболието е следствие от постоянния наклон
на главата, koiimo от своя страна се провокира от
мозъчния дисбаланс. Уверихме я, че коригирането
на дисбаланса ще реши всички проблеми на сина й,
включително САВХ.
Работехме сАейвис в Центъра, а майка му усърдно
спазваше домашните задания. За нейна радост,
пристъпите на главоболие се разредиха и отслабнаха,
а в началото точно това бе целта й. Можете
да си представите вълнението й, когато 3 месеца по-
късно отново направихме теста WIAT и установихме
забележително подобрение. Резултатите на
предметите от лявото полукълбо бяха същите,
както и трябваше да бъде. Относно предметите,
съсредоточени в дясното полукълбо обаче,
резултатите му се покачиха с 5,8 години за четене
с разбиране, 8 години за математическа логика, 3,4
години за писмено изразяване и 7 години за слушане
с разбиране. Средният му напредък бе с 6,5 години по
осем предмета. Главоболието бе напълно изчезнало,

а лекарят му преустанови медикаментите. Новите
изследвания потвърдиха, че Аейвис вече не отговаря
на диагностичните критерии за САВХ. Най-голямата
награда дойде месец след края на Програмата, когато
момчето бе извадено от класа за деца с обучителни
трудности и прехвърлено директно в програма
за надарени ученици.
Всичко това се случи преди 3 години. Неотдавна
срещнах майката на Аейвис и тя сподели, че синът и
от време на време пак. получава от онези главоболия,
но ги понася добре и не се нуждае от лекарства.
„Откакто премина вашата програма, Аейвис
• завършва всяка година с от личиедобави гордо тя.
Д В А Н А Д Е С Е Т
Как да храним д е т е т о
Хранителен режим
за балансиране на мозъка
Понякога надеждата приема облика на ш естгоди ш но момче, вдъхнало

аром а та на прясно изпечени курабийки с шоколад за първи п ъ т в ж и в о т а си.
М е р и б е т Г.
акаронени изделия, пица, сандвичи, прясно мляко, зърне

ни закуски, юфка със сирене... Това ли са любимите храни
на д е т е т о ви? Ако не всичките, бих се обзаложил, че по
не част о т т я х влизат в менюто му по няколко пъти седмично,
ако не и всеки ден.
Децата са придирчиви към храната, откак свят светува... или
поне о т началото на съвремието с неговото изобилие о т про
визии, вериги за бързо хранене и масовия бич - трансмазнините.
Отдавна не е тайна, че типичният американски начин на хра
нене е заплаха за детското здраве (а и на възрастните). Увелича
ва се процентът на затлъстяване, понижава се долната възрас
това граница на сериозни рискове като сърдечни заболявания и
диабет, които инак биха могли да бъдат избегнати. Ала не се

акцентира достатъчно върху отпечатъка, който този начин
оставя върху мозъчното развитие.
Проблемът не е само с какво се храним и какво предлагаме на
децата си, а е свързан и с качеството и състава на тази храна.
Хранителните вещества в обичайните храни, дори плодове
т е и зеленчуците, са се променили неимоверно, и т о предимно
към по-лошо.
Селскостопанската продукция вече не носи същото богат
ство о т хранителни вещества и витамини, както в минало
то. Бързата смяна на културите и интензивната употреба на
земеделските терени водят до обедняване на минералите в
почвите. Според един доклад ежегодно по света се използват
средно 250 милиона тон а пестициди за плодове, зеленчуци и
зърнени храни, които след това поглъщаме и ние, и децата ни.
Тук не се включват милионите тонове хербициди и фунгициди,
също ползвани в земеделието.
Неорганичните ферми, които все още и м ат значителен
превес, дават хормони, антибиотици и некачествени храни на
добитъка, о т който си набавяме протеини. Замърсяването на
почвите, водите и въздуха продължава да е сериозен проблем,
засягащ всички нас, но еф ек тъ т върху откъснатите деца е за
шеметяващ.
През последните 25-30 години храната ни става все по-пре-
работена и пълна със захар, рафинирани въглехидрати и вред
ни мазнини. Семейната трапеза често се състои о т полуфаб
рикати с високо съдържание на мазнини, изкуствени добавки и
консерванти. Да не забравяме и огромния р ъ ст на консумация
на нездравословни безалкохолни напитки.
Заведенията за бързо хранене са ч ест заместител на истин
ското хранене и още повече ни лишават о т полезни храни
телни вещества. Там се предлага храна с най-ниско качество и
значителна преработка, гарнирана с най-популярните „зелен

чуци“ 6 менюто на много деца - пържени картофки и кетчуп.
Да не говорим за количеството сол и наситени мазнини.
Повечето родители не осъзнават пагубните ефекти о т
неправилното хранене върху развиващия се мозък, особено
при децата, вече поразени о т синдрома на функционално о т
късване. То се отразява на всички области, които бездруго са
неимоверно предизвикателство за децата със СфО - пове
дение, когнитивни и академични постижения, преработка на
сетивната информация, груба и фина моторика, равновесие,
имунитет и нормални функции на организма като храносми
лане и отделяне.
ИСТИНСКА ХРАНА ЗА МОЗЪКА
Основните горива за мозъка са кислородът и глюкозата, кои

т о се получават о т вещ ествата в храната ни. Мозъкът, кой
т о се радва на достатъчно стимулация, но не и на достатъч
но гориво, не може да извлече ползите о т тази стимулация.
Без гориво мозъкът не може да образува нови протеини,
с които да изгражда нови клонове и да създава или възста
новява клетки, произвеждащи енергия. Без гориво мозъчните
клетки се изтощ ават, увреждат и умират. Няма полза нито
о т стимулация без гориво, нито о т гориво без стимулация.
Недохранването е сериозна заплаха за здравословното мо
зъчно развитие, защото децата не се хранят правилно. Мно
го деца са злояди, а изморените им родители са готови да
им предложат каквото и да е, само и само нещичко да хап
нат. Изследване, публикувано в научното издание Journal of
Pediatrics рисува печален п о р т р е т на хранителното здраве
на американските деца. Според доклада:
□ Здравословно се храни само 1% о т децата между 2 и 19 го

дини;
□ Въпросната възрастова група набавя средно 40% о т еже
дневния си калориен прием о т мазнини (най-вече опасни
наситени мазнини).
Според Националната академия на науките 12 милиона де

ца получават по-малко хранителни вещества, отколкото са
им нужни, за да са здрави. Въпреки това децата дебелеят, кое
т о означава, че поглъщат твърде много калории. Това само
по себе си е доказателство, че има нещо дълбоко погрешно в
начина, по който ги храним.
КАКВО БИ ТРЯБВАЛО ДА ЯДАТ ДЕЦАТА
Няма нищо специално в храните, полезни за мозъка. Това са

същите храни, които са нужни за общото здраве на децата.
Всеки ден д е т е т о трябва да приема:
6-11 порции зърнени храни

3-5 порции зеленчуци
2-4 порции плодове
2-3 порции млечни продукти
150-200 г месо
Днешните деца въобще не се хранят по този начин. Проуч

ване, обхващащо над 3300 деца на възраст о т 2 до 19 години,
показва, че под 1% о т т я х получават достатъчно плодове,
зеленчуци, зърнени продукти и други храни, които биха им
доставили важни за развитието на мозъка и т я л о т о им хра
нителни вещества.
Това едва ли е голяма изненада за родителите, които всеки

ден полагат усилия да напълнят чинията на д е т е т о си с полез
ни храни. Много деца са злояди, но тези със СфО нямат равни на
себе си. Това води до още повече проблеми, защото децата със
СФО имат дефицити в организма, допълнително затрудняващи
усвояването на хранителните вещества:
□ недоразвита храносмилателна система, която може да дове

де до „пропускливи черва";
□ намалена секреция на стомашни киселини, които разграждат
храната, и намалена перисталтика, която механично я раз
дробява;
□ намалена способност за усвояване на хранителните вещес
тв а о т храната;
□ намалено кръвообращение в червата и стомаш ната лигавица.
Затова, дори всекидневно да се храни здравословно и балан

сирано, д е т е т о със СфО пак може да получи хранителни дефи
цити.
ИЗТОЧНИКЪТ НА ПРОБЛЕМА
За да коригирате мозъчния дисбаланс на д е т е т о си, трябва да

се насочите към два основни хранителни фактора - открива
не и елиминиране на храните, провокиращи непоносимост и по
този начин - утежняващи синдрома на функционално откъсва
не, и възстановяване на обеднелите витаминни запаси.
Д е т е т о със СфО има специални хранителни потребности,
които не се установяват твърде лесно. Все пак в тази глава ще
ви предложим някои насоки, които би трябвало да ви помогнат
да се справите достатъчно добре и сами.
Ако желаете да потърсите професионална помощ, препо

ръчвам ви да се консултирате с функционален невролог или
специалист по храненето, с опи т в лечението на деца с на
рушения на неврологичното развитие. Ако няма такъв във
вашия район, намерете най-квалифицирания нутриционист
и му занесете тази книга. Задължително е т о й да осъзнава
действителните причини за дисбаланса при вашето д ете и
техн и те хранителни отражения.
Трябва да внесете тези важни хранителни промени едно
временно със започването на упражненията за мозъчен баланс
о т Глава 10. Упражненията и хранителният режим р аб о тят
синергично за овладяването на всички симптоми във всички
системи на организма. Ако не го направите, няма да извлече
т е максималната полза о т Програмата за баланс на мозъка.
• СЛУЧАЙ ОТ ПРАКТИКАТА: Ъ радля

ПРОМ ЯНАТА В ХРАНИТЕЛ НИ Я РЕЖИМ
ДОВЕДЕ ДО П РО М ЯН А ВЪВ ВСИ ЧКО
Осемгодишният Брадли влезе в нашия Център с

клюмнала глава и провиснали рамене. Имаше проблеми
с четенето в училище и не знаеше защо. Майка му каза,
че се прибирал от училище със замъглен поглед
и главоболие (въпреки че според лекаря зрението му
било чудесно) и плачел от безсилие.
Забелягахме, че Брадли е много стеснителен и избягва
konmakma с очи. Обследването показа изоставане
в почти всички моторни способности. Имаше noxogka
на четиригодишно дете. Открихме и множество
хранителни непоносимости. Най-тежко беше
положението с глутена, казеина, яйцата и синапа
(горчицата). Препоръчахме упражнения и незабавно

отстраняване на тези храни от менюто му.
Само след седмици той вече четеше, без да му се
замъглява погледът, и не се оплакваше от главоболие.
След 3 месеца всички физически дефицити бяха
коригирани и той достигна стандартното ниво
за възрастта си, а в някои отношения и гозадмина.
„Брадли постигна подобрение във всичко, включително
в ръкописа, четенето, математиката, рисуването,
моторните умения и обонянието - споделиха no-kbcno
родителтие му. - Самочувствието му също се повиши
през последните месеци, а за нас това само по себе си
е безценно.“
Последния път, когато видяхме Брадли, той ходеше
• с изправени рамене и гордо вдигната глава!
ПРОВЕРКА ЗА ХРАНИТЕЛНИ
НЕПОНОСИМОСТИ
Хранителните непоносимости, срещащи се много често при

децата със СфО, са коварен проблем, защ ото за разлика о т
алергиите, се проявяват бавно и предизвикват симптоми,
които не ви и хрумва да си обясните с храната. Налага се да
ги потърсите целенасочено, а аз ще ви покажа как. М етодът
се нарича изключваща (елиминираща) диета и диетолозите
го използват о т десетки години. Същия подход ще приложи
т е и вие, за да определите дали д е т е т о ви е чувствително
към дадена храна или групи храни. За целта са нужни усърдие
и търпение. Процедурата ще ви помогне да разберете:
□ дали д е т е т о ви реагира към определена храна и дали тази

реакция играе роля за поведенческите особености, които
наблюдавате;
□ с коя храна какви специфични симптоми могат да бъдат
свързани;
□ колко тежка е реакцията;
□ как да съставите подходящ хранителен план.
Родителите постоянно ме п и т а т дали храната може да е

свързана с поведението и обучителните трудности на д ете
т о им. П ростият отговор е, че няма доказателство, че само
храната е виновна. Малко вероятно е т я да е единственият
източник на многобройните проблеми на децата със СфО.
Вярвам, че начинът на хранене рядко е основна причина за със
тояния като СДВХ или аутизъм, ако въобще има такива слу
чаи. Убеден съм обаче, че някои храни провокират определени
симптоми и могат безкрайно да влошат общото състояние.
Една о т червените лампички за наличието на хранителна
чувствителност е непостоянното поведение: един ден де
т е т о е добричко като ангелче, на следващия не можете да го
познаете. Или се държи нормално, но час след хранене сякаш
целият ад се отприщва. Подобни резки промени са знак, че е
добре да оп и тате диета с изключване на определени храни.
• РАЗКАЗЪТ НА ЕДНА МАЙКА: Ъ а л н а

Ж ИВОТЪТ ПРЕДИ ПРОГРАМАТА ЗА БАЛАНС П А МОЗЪКА
Отчаяно търсехме решение за поведението наАаяна.

Тя не желаеше да се храни; избухваше по няколко пъти
на ден. Беше винаги гневна; отказваше да премине
от една задача към друга. Всяка минута от деня ни

бе изпълнена с напрежение. Всички лекари, които
посещавахме, казваха, че ще го „израсте“, но ние
знаехме, че това поведение не е нормално. Не само че се
бояхме, че никога няма да го израсте, но и не можехме
да чакаме повече. Записахме час и изминахме хиляда
мили до най-близкия Център за постигане на мозъчен
баланс вЛжорджия, въпреки че Ааяна през цялото
време пищеше, плачеше, хвърляше предмети, риташе
седалката и настояваше да спираме през няколко
минути.
Ж ИВОТЪТ СЛЕД ПРОГРАМАТА ЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА
Това, което научихме при първото си посещение, ни

звучеше толкова логично, че се прибрахме у дома,
събрахме си нещата и се преместихме по-близо до
Центъра. Нямахме търпение да започне програмата!
И въпреки това не очаквахме да напредне толкова
бързо. Забелягахме драстични промени още на
четвъртото занимание. Ааяна започна да се
храни и да изпитва глад. Не можех да повярвам!
Отначало нервните й пристъпи се влошиха, но за
мен бе очаквано, защото от Програмата ни бяха
запознали, че е възможна подобна реакция. Знаех, че
нещо се променя. Първи започнаха да се подобряват
моторните и умения. Харесваше ида оцветява
и да прави гривни. За първи път се занимаваше
самостоятелно с нещо. Okoao 8 седмици след началото
на Програмата започнах да виждам в нея милото,
малко момиченце, което винаги съм знаела, че се
крие там. Не вярвахме на очите си. Ааяна се научи да
разсъждава и общува, без да плаче, пищи, рита и хвърля

предмети. За първи път завързваше приятелства в
училище. И продължава да се справя чудесно. Лвете
излизаме kamo майка и дъщеря и си изкарваме
страхотно. Не мога да се нарадвам, че детето ми се
върна.
ИЗКЛЮ ЧВАЩ А ДИЕТА
По ирония най-често срещаните непоносимости при СфО са

свързани с най-питателните храни. Първите места в класаци
я т а заемат млечните продукти (казеин) и пшеничните изде
лия (глутен), така че започнете именно с тях. Тези две храни
са доста сходни в химично отношение, така че е много веро
ятно, ако едната създава проблеми, това да важи и за другата.
Не се тревожете, ако установите, че д е т е т о ви е чувстви
телно към дадена здравословна храна. Подобно на всички други
симптоми на СфО, с коригирането на дисбаланса ще изчезне
и непоносимостта, т ак а че няма да се наложи да се откаже
завинаги о т нея. А може да установите и че д е т е т о ви няма
хранителни непоносимости. Няма как обаче да знаете предва
рително. За да разберете със сигурност, трябва да приложите
изключваща диета. Може да е трудно, но е за кратко, а ползи
т е си струват.
> СТЪПКА 1. Започнете да водите дневник на храненето

(7-10 дни)
Вземете си бележник и започнете да записвате всичко, кое

т о д е т е т о ви консумира през деня, без да променяте нищо
в начина му на хранене. Отбелязвайте времето на основните
хранения и закуските. Не пропускайте нищо. Ако д е т е т о яде

готови продукти, записвайте съставките, посочени на е т и
кета. Едновременно с то ва описвайте всички поведенчески
особености (включително свързаните с подготовката на
уроците) и хранителните симптоми на д етето , кога се случ
в а т и колко продължават.
> СТЪПКА 2. Набелязване на заподозрените
Прегледайте дневника и п отърсете модели и зависимости.

Реакциите към храна обикновено настъпват между 2 часа и
3 дни след консумацията й. Сравнете списъците с храните и
симптомите и потърсете връзка помежду им. Ако забележи
т е подобна, запишете въпросната храна като „заподозряна“.
Ще изключите тези храни заедно с дугите, към които деца
т а със СфО най-често проявяват непоносимост:
□ храни, съдържащи пшеница (глутен или глиандин);

□ ябълки;
□ млечни продукти (казеин), вкючително козе мляко;
□ домати;
□ царевица;
□ портокали и всякакви цитрусови плодове и сокове;
□ яйца;
□ бобови храни (грах, фасул, фъстъци);
□ хлебна и бирена мая;
□ соя.
> СТЪПКА 3. Процес на изключване (4 или повече седмици)
Тук започва действителният хранителен режим, при кой

т о ще изключите всички храни, към които с т е заподозрели
чувствителност, плюс изброените в предишната стъпка, за

най-малко 4 седмици. Прясното мляко се разглежда отделно
о т останалите млечни продукти. Това обаче не е всичко. Не
обходимо е да положите сериозни усилия за здравословното
хранене на д е т е т о си. Тази част о т хранителния план би мо
гла - и дори е препоръчително в името на общото здраве - да
обхваща цялото семейство. След к ато елиминирате въпрос
ните храни, ще задържите новата програма 4 седмици.
Предупреждавам ви, че няма да е лесно и ще трябва вни
мателно да следите всичко. Не забравяйте да предупредите
учителя на д е т е т о си (или друг отговорен възрастен, който
може да го следи в училище) и родителите на приятелите му,
на които гостува. Освен обичайните заподозрени, трябва да
изключите още:
□ стан дартн ите вредни продукти - „бързи храни“, бонбони,

безалкохолни и пр.;
□ преработените храни, включително колбаси, сирена и пове-
чето полуфабрикати;
□ изкуствените добавки. За целта трябва внимателно да че
т е т е ет и к е т и т е . Много готови храни и полезни добавки
им ат скрити съставки като пшеница, мая и яйца, ползвани
за пълнеж. Списъкът на нежеланите добавки е много дълъг,
а т е могат да се крият под общи наименования като „аген
т и “, „овкусители”, „регулатори“, „гума“ и др.;
□ всички храни, които са показали възможна чувствител
ност.
Трябва да знаете, че при децата със СфО някои о т тези хра

ни водят до физическо пристрастяване и изключването им
може да предизвика симптоми на абстиненция, които ще о т
минат в рамките на 2 седмици. Симптомите могат да бъдат:
□ раздразнителност;
□ потиснатост;
□ летаргия;
□ проблеми със съня.
При правилно провеждане на д и е т а т а към З-ата или 4 -т а т а

седмица ще забележите значително подобрение в общото здра
вословно състояние и поведението като цяло. Липсата на т а
къв ефект може да означава, че:
□ д е т е т о все пак е консумирало забранени храни, без да знаете;

□ все още не с т е установили проблемната храна или храни;
□ не с т е съставили правилно изключващата диета. В този слу
чай може да се наложи да повторите отново целия процес;
□ д е т е т о ви няма хранителни непоносимости.
> СТЪПКА 4. Проверка
Преминете към тази стъпка, само ако стъпки о т 1 до 3 са до

вели до забележимо подобрение. На този етап отново ще въве
дете храните, които ст е изключили. Трябва да ги върнете една
по една, к ато редът няма значение. Записвайте всяка храна и
последиците о т нея в дневника. Децата с дефицит в дясното
полукълбо обикновено проявяват особености в поведението,
които се забелязват най-вече през почивните дни, така че мо
ж ете да започнете този етап в събота. При децата с дефицит
в лявото полукълбо симптомите обикновено се забелязват пре
димно през седмицата, във времето за подготовка на уроците
и домашните, так а че при т я х можете да започнете повтор
ното въвеждане на храните в учебен ден. Ето и как да процеди
рате:
1. Давайте на д е т е т о о т избраната храна на закуска, обяд и

вечеря, като постепенно увеличавате количеството.
2. Записвайте часа и количеството на консумираната храна.
3. Записвайте всички симптоми, които забелязвате, заедно с
часа на появата и продължителността им.
4. Всяка сутрин записвайте как е спало д е т е т о и поведението
му през деня след това (сънливост, потиснато настроение,
запушен нос и пр.).
5. Върнете храната само за един ден и после напълно я изклю
чете отново, дори да не е предизвикала никакви симптоми.
Изчакайте 3 дни или минимум 24 часа след пълното отш у
мяване на симптомите, след което въведете следващата
храна о т списъка. Продължете така с всички храни една по
една.
6. Ако д е т е т о се разболее о т настинка или инфекция през т о
зи период, отлож ете процеса до пълното му оздравяване.
Ако проверката за някоя храна предизвика значителни симп

томи, преустановете я веднага до пълното им отшумяване и
я подновете 24 часа след това.
> СТЪПКА 5. Резултати
Вече би трябвало ясно да ст е забелязали как определени симп

томи намаляват по време на изключващата диета и се завръ
щ ат с повторното въвеждане на някои храни. Вече можете
да приемете, че с ъ о т в е т н и т е „заподозрени“ действително
предизвикват хранителна чувствителност и напълно да ги
елиминирате о т меню то на д е т е т о си, докато не завърши
успешно Програмата за баланс на мозъка.
Възможно е да забележите значително намаляване на лошо
т о поведение вследствие на изключващата диета и недотам
драматичното му завръщане при повторното въвеждане на

храната. Това трябва да ви радва, защото е знак, че упражне
нията за мозъчен баланс, които с т е започнали заедно с храни
телн ата програма, вече дават резултат.
> Захар и изкуствени подсладители
Ако захарта е сред главните заподозрени в изключващата ди

е т а на д е т е т о ви - а то ва е напълно възможно - трябва да
с т е зорки като детективи, за да с т е сигурни, че наистина
с т е я отстранили о т менюто му.
Диета без захар означава елиминиране на всички форми на
захарта, включително царевичен сироп, фруктоза, декстро-
за, мед и кленов сироп. Захарта може да доведе до сериозни
поведенчески проблеми при деца със СфО, но рязкото й спира
не може да предизвика завръщане на симптомите за кратко
с още по-голяма сила. Това е признак за абстиненция и не бива
да ви плаши - след още няколко дни т е ще отш умят. Даже да
установите, че д е т е т о ви не е чувствително към захар, пак
би трябвало да я ограничите. Сладките храни просто не са
полезни и питателни, защото са бедни на хранителни вещес
т в а и микроелементи. Ако все пак давате сладко на д е т е т о
си, внимавайте да не съдържа изкуствени оцветители, аро
м ати и трансмазнини (ще познаете последните по думите
„хидрогенирани“ и „частично хидрогенирани“ на етикетите).
Съветваме ви да приготвяте сладките изкушения у дома, а
най-добре да предлагате пресни плодове за десерт или похап-
ване между храненията.
D> Изкуствени подсладители
Децата със СфО може да са чувствителни към изкуствените

подсладители като:
□ аспартам (например Equal, NatraTaste, NutraSweet);

□ захарин (например Sweet’N Low);
□ ацесулфам (например Sweet One);
□ сукралоза (например Splenda).
Много деца с установен СДВХ, аутизъм или дислексия не

понасят добре тези вещества, особено аспартам. Други ги
понасят в малки количества, въпреки че в по-големи дози за
харинът и ацесулфамът могат да причинят проблеми в чер
вата.
Установил съм, че дете със СФО обикновено може да поне
се сто ти н а грама газирано безцветно безалкохолно, с лимо
нов вкус, но само о т време на време. Запазете го за специални
случаи. Тези лимонови напитки съдържат аспартам, но не и
изкуствени оцветители.
Можете сами да приготвяте газирани безалкохолни напит
ки, като смесите газирана вода и концентриран, неподсладен
плодов сок. Убедил съм се, че децата много ги харесват.
Всички деца са различни, така че трябва сами да провери
т е нивото на поносимост при своето дете. По принцип най-
добре е изцяло да избягвате изкуствените подсладители.
> Гьбични инфекции
Candida albicans са често срещани, обичайно безобидни гъ

бички в чревния и отделителния т р а к т . Докато се поддържа
нормален pH баланс (ниво на киселинност), т е обикновено не
създаваш проблеми. Един о т факторите, които могат да на

рушат този баланс, е антибиотичната терапия.
Проблемът с ан ти б и оти ц и те е, че т е са толкова ефек
тивни, че убиват не само лошите, но и добрите бактерии.
При здраво като цяло д ете приложението на антибиотици
о т време на време не е проблем. Децата с дефицит в лявото
полукълбо обаче често получават инфекции, което може да
доведе до множество курсове на лечение.
Хроничната употреба на антибиотици не само убива доб
ри те бактерии, нужни за храносмилането и отделянето, но
и променя нивото на pH в чревния т р а к т , което се о т р а
зява на гъбичния растеж. В резултат на то ва гъбичките се
размножават неконтролируемо и причиняват още повече
инфекции, както и често срещани симптоми при СфО като
умора, раздразнителност, хиперактивност, неустойчиво
внимание, разсеяност и потиснатост.
Възможно е д е т е т о да страда о т гъбична инфекция, ако:
□ е било лекувано с антибиотици четири или повече пъти в

рамките на 10-12 месеца;
□ е било подложено на продължителен терапевтичен курс с
антибиотици (4 и повече седмици);
□ изпитва непреодолим глад за сладко;
□ страда о т упорити храносмилателни проблеми, включи
телно газове, подуване, констипация (запек) или диария.
Ако подозирате, че д е т е т о ви има подобна инфекция, из

бягвайте храни, които биха усилили гъбичния растеж - захар,
мед, царевичен сироп, кленов сироп, изделия с мая (например
хляб) и продукти, съдържащи плесени, като сушени плодове
и сирене. Консултирайте се с педиатъра относно употреба
т а на противогъбичен препарат като например Н истатин
на прах. Не използвайте таблетки Нистатин, ако д е т е т о ви

е чувствително към хранителни оцветители или суспензия,
защ ото т я съдържа захар. За съжаление, единствената ал
тернатива е прахът, който има леко неприятен вкус. Ако де
т е т о ви не може да го приеме, пресипете праха в прозрачни
желатинови капсули и таблетки, закупени о т аптеката, и му
го предложете като хапче. През първите дни симптом ите
могат да се влошат, но след това ще отм инат.
Най-добрият естествен начин за възстановяване на pH
баланса в храносмилателната система е чрез пробиотици и
по-конкретно - Lactobacillus acidophilus (микроорганизмите,
които откриваме в йогурта) и Lactobacillusplantarum. Може
т е да си ги набавите под формата на таблетки или с консу
мация на йогурт (последното не е вариант, ако д е т е т о ви
има непоносимост към млечни продукти). Непременно про
верявайте наличието на Lactobacillus acidophilus на етикета.
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ОБИЧАЙНИЯ РЕЖИМ
След като се реализират еф ек ти те о т Програмата за ба

ланс на мозъка, д е т е т о ви вероятно няма да проявява пове
че чувствителност към храната. Това се дължи на факта, че
със синхронизирането на мозъка ще се коригира и раб отата
на имунната и храносмилателната система. Тогава може да
започнете да въвеждате отново забранените храни в меню
т о му.
Препоръчваме ви обаче да го правите бавно и на ротацио
нен принцип. По този начин д е т е т о отново ще консумира
тези храни, но само понякога. Децата са склонни да ядат пос
тоянно нещата, които обичат, а родителите им го позво-
дяваш, за да „хапнат все нещо“. Това само по себе си е лоша

практика, защ ото когато консумираме непрекъснато една
и съща храна, т я може да провокира имунна реакция, която
отново да предизвика чувствителност.
Р о тац и ята ще п р ед о твр ати обременяването на орга
низма и пристрастяването към определени храни. През по-
голямата ч аст о т времето ще заменяте предизвикващите
чувствителност храни с други о т същия т и п и ще разно
образявате с различни варианти в рамките на 4 дни.
> Четиридневна ротационна диета
Ротационната диета следва четиридневен цикъл. В рамките

на 4 дни ще предлагате различни храни о т един и същ тип,
а след това ще започвате отначало. Непременно давайте на
д е т е т о различни храни, за да с т е сигурни, че всеки ден прие
ма достатъчно зеленчуци, плодове и белтъчини.
> Съвети и npenopbku
■ Винаги ч е т е т е е т и к е т и т е на продуктите и се информи

райте за различните наименования, под които можете да
срещнете една и съща съставка.
■ Продължавайте да водите дневник, в който вписвате хра
ните, времето и количествата, които приема д ет ет о , и
всички симптоми и промени, свързани с настроението,
будността, умората, кожата, пулса, слуха, зрението, умо
рата, евентуални болки и неразположения.
■ Не се мъчете да се съобразявате с различни диети в семей
ството. Ротационната диета е полезна за всички, защото
осигурява разнообразие и намалява риска о т реакция към
една или друга храна.
■ Предлагайте най-малко по 3 хранителни групи на всяко хра

нене с цел разнообразие, с и т о с т и осигуряване на доста
тъчно протеини.
■ Избягвайте консервираните, пакетираните и/или бързите
храни. Те съдържат множество скрити съставки, някои
о т които алергени, и са бедни на пълноценни нутриенти.
■ Използвайте нерафинирани, студенопресовани мазнини
(шафраново олио, зехтин, рапично и сусамово олио), тъ й
като са по-малко преработени и съдържат по-малко вред
ни химикали. Освен то ва им ат и по-богат вкус. По възмож
ност избирайте органично производство.
■ Насърчавайте д е т е т о си да се храни спокойно и да дъвче
бавно за по-добро храносмилане.
> Пример за четиридневна ротационна диета

без млечни npogykmu, пшеница и яйца
Това е пример за диета на д ете със силна реакция към мляко,

яйца и пшеница, поради което тези храни са напълно изклю
чени о т режима му. Д етето проявява слаба реакция към ориз
и сьомга, затова т е са включени в диетата, но се консумират
само веднъж на 4 дни.
ДЕН 1
Закуска
Елда със соево мляко
Нарязан грейпфрут
Банан
Обяд
Печени пилешки гърди с резени ананас
Д В А Н А Л Н С Е Т
Зелен фасул
Задушен пащърнак
Вечеря
Тофу и запържени зеленчуци (спанак, моркови, целина) вър
ху киноа
ДЕН 2
Закуска
Овесена каша със стафиди, натрошени лешници и оризово
мляко
Пъпеш „Медена роса“
Обяд
Свинска пържола
Сладък картоф
Салата с краставици
Портокалов сок
Вечеря
Миди със зеленчуци (бамбук, гъби, тиквички) и див ориз
Диня
Гроздов сок
ДЕНЗ
Закуска
филийка о т амарант с масло и орехи
Боровинки
Обяд
Сьомга
Задушени броколи
Нарязана ябълка и пеканови орехи
Вечеря
Печена бяла риба
Салата о т воден кресон и маслини с олио и оцет
Задушено зеле
ДЕН 4
Закуска
Препечена филийка о т спелта със сушени кайсии
Плодова салата о т праскови и сливи
Обяд
Пържола с лук и чесън
Аспержи
Печен картоф
Вечеря
Телешко с доматен сос и макарони о т спелта
Артишок
Нектарини
НАУЧЕТЕ ЗАМЕСТИТЕЛИ
ЗА ИЗКЛЮЧВАНИТЕ ХРАНИ
Не е никак лесно да се изключат напълно млечните продукти,

пшеницата, яйцата и плесените, тъй като т е се срещ ат в
най-различни продукти. Ако д е т е т о ви проявява реакция към
някоя о т тези съставки, трябва внимателно да ч е т е т е е т и
к е т и т е и да намерите подходящи заместители, за да съста
вите разнообразен, здравословен хранителен режим с всички
необходими хранителни елементи и витамини.
В специализираната литература и и н тер н ет ще намери
т е най-различни идеи за заместители. Ако д е т е т о ви има
сериозни хранителни непоносимости, може би е добре да се
консултирате със специалист или да преминете обучителен
курс, за да се запознаете както с популярните, така и с по-
рядко срещаните съставки, които могат да утеж н ят чувст
вителността. За съжаление, няма как да се спрем на всички в
рамките на тази книга.
ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ
Витамините и минералите са толкова важни за мозъка, кол-

кото и за т я л о то . За здравословното му развитие е нужен
определен минимален прием всеки ден. Особено важни са ан-
тиоксидантите - витамините А, С, Е и минералът селен -
които предпазват мозъка о т състаряване. Същото важи за
витамин D, който според изследванията играе роля за пре
д о твр атяв ан ето на множество заболявания. Установена е
връзка между ниските нива на витамин D, о т една страна,
и СДВХ и аутизма, о т друга. Можете да давате на д е т е т о си
мултибишаминен препарат 6 с ъ о т в е т н а т а дозировка. Ако

не намерите продукт, съдържащ всички посочени нутриен-
ти , помислете за индивидуални добавки.
ВИТАМИНИ
> ВИТАМИНА
Полезни ефекти за мозъка. Защитава клетъчните мембрани.

Аруги полезни ефекти. Подпомага кръвообращението и де-
токсикацията на организма.
Препоръчителна дневна доза: 10 000 единици.
Внимание. Във високи дози може да бъде токсичен.
> ВИТАМИНИ ОТ ГРУПА В
Полезни ефекти за мозъка: Важни за растежа и стабилност

т а на мозъчните неврони. Ч етирите форми на витамин В с
най-голямо значение са В^ В(, В]2 и ф олатът (В9).
ВИТАМИН В, (ТИАМИН)
Полезни ефекти за мозъка: Играе важна роля в метаболит-
ните процеси, засягащи мозъка и периферната нервна систе
ма. Усилва антиоксидантния ефект на витамините Е и В(.
Препоръчителна дневна доза: 50-100 милиграма.
ВИТАМИН В, (НИАЦИН)
Полезни ефекти за мозъка: Подпомага производството на
невротрансмитери и превръщането на въглехидратите в
глюкоза. Има успокояващ ефект върху децата.
Препоръчителна дневна доза: О т 10 до 50 милиграма, като

ниацинамид.
ВИТАМИН В5 (ПАНТОТЕНОВА КИСЕЛИНА)

Полезни ефекти за мозъка: О т важно значение за синтеза
на невротрансмитера ацетилхолин, играещ роля за п ам етта
и автономната нервна система. Участва в изграждането на
защ итната обвивка на гръбначния мозък.
Препоръчителна дневна доза: О т 50 до 200 милиграма.
Внимание: Тежкият дефицит може да доведе до парализа.
ВИТАМИН В,
Полезни ефекти за мозъка: участва в превръщането на
захарта в глюкоза, която е единственото гориво на мозъка.
Подобрява паметта.
Аруги полезни ефекти: укрепва имунната система.
Препоръчителна дневна доза: о т 50 до 80 милиграма.
ВИТАМИН В12 (КОБАЛАМИН)

Полезни ефекти за мозъка: Свързва се с подобряване на па
м е т т а и ограничаване на свиването на мозъка, характерно за
напредналата възраст. Дефицитът му може да доведе до обу-
чителни трудности, отслабена памет, потиснат разсъдък и
поведенчески симптоми.
Препоръчителна дневна доза: О т 100 до 1000 микрограма
в зависимост о т възрастта, ръста и теглото на д етето .
ВИТАМИН D
Полезни ефекти за мозъка: Мозъкът и централната не-
врна система съдържат рецептори за витамин D, които ак
т и в и р ат и деактивират ензимите и гръбначномозъчната
течност, участващи в синтеза на невротрансмитера и рас
теж а на нервните клетки. Предпазва невроните и намалява

възпалението. Установено е, че ниските нива на витамин D
влошават умствената дейност.
Препоръчителна дневна доза: 600 международни единици.
ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА (ФОЛАТ)

Полезни ефекти за мозъка: Подпомага мозъчното кръво
обращение. Особено полезен за разграждането на хомоцисте-
ина, който има токсичен еф ект върху мозъчните клетки и
нервните тъкани. Помага за намаляването на отрицателно
т о поведение и емоционалните симптоми
Препоръчителна дневна доза: О т 500 до 1000 микрограма.
> ВИТАМИН С
Полезни ефекти за мозъка: Допринася за производството на

няколко невротрансмитера, включително ацетилхолин, до-
памин и норепинефрин. Ето защо нивата му в мозъка са поч
т и 15 пъти по-високи, отколкото в други части на тялото.
Според едно изследване витамин С повишава р езу л тати те
на учениците на т е с т о в е т е за интелигентност със средно
5 точки.
Аруги полезни ефекти: Ако д е т е т о ви е с алергии и е склон
но към настинки, витамин С може да укрепи съпротивител
ни те му сили. Той подобрява имунната реакция и се грижи
за здравето на артериите. Повечето деца (пък и възрастни)
с т р ад ат о т хронично ниски нива на витамин С. При много
деца със СДВХ се открива дефицит.
Препоръчителна дневна доза: 500 милиграма два пъти
дневно.
> ВИТАМИН Е
Полезни ефекти за мозъка:Участва в защ итата на мозъчни

т е клетки о т оксидативно увреждане; подпомага и подобря
ва развитието и функцията на мозъчните неврони. Изслед
ванията показват, че когато се приема заедно със селен може
да подобри настроението и когнитивните функции.
Аруги полезни ефекти: Подпомага здравето на артериите.
Препоръчителна дневна доза: 400 международни единици.
В ним ание: Витамин Е е мастноразтворим и при високи
дози може да се натрупа до токсични нива.
МИНЕРАЛИ
> КАЛЦИЙ
Полезни ефекти за мозъка: Има успокояващ еф ект върху по

ведението.
Аруги полезни ефекти: Изключително важно значение за
здравето на костите.
Препоръчителна дневна доза: 500 милиграма под формата
на течен калциев карбонат или дъвчащи таблетки.
Внимание: Ако д е т е т о ви не обича мляко и млечни продук
т и или има непоносимост към тях, много важно е да приема
калциеви добавки. Прекомерното количество обаче може да
навреди на усвояването на други минерали.
> МАГНЕЗИЙ
Полезни ефекти за мозъка: Подпомага метболизма на невро

ните. Изследванията показват, че има успокоителен еф ект
върху много деца със СДВХ и аутизъм.
Аруги полезни ефекти:Помага за намаляване нахиперактив-
н о с тта, раздразнителността, проблемите със съня, ти к о
вете и нощното напикаване.
Препоръчителна дневна доза: 200-600 милиграма под фор
м ата на магнезиев хлорид или магнезиев ц и тр ат.
В ним ание: Изследванията сочат, че при деца със СДВХ и
аутизъм често се наблюдава дефицит на магнезий.
> ЦИНК
Полезни ефекти за мозъка: Играе важна роля в мозъчния ме

таболизъм и е част о т антиоксидантна „верижна реакция“,
разрушаваща свободните радикали. Увеличава силата и с т а
билността на невроните и помага за пречистването на мозъ
ка о т олово - опасен токсин за мозъчните клетки.
Аруги полезни ефекти: Помага за регулацията на много о т
метаболитните процеси в организма.
Препоръчителна дневна доза: 10 милиграма.
В ним ан ие: Смята се, че около 90% о т децата не получа
в а т необходимите дневни дози цинк. Ако д е т е т о страда о т
загуба на ап ети т, забавен растеж и бели петънца по нокти
т е, може да се касае за дефицит на цинк. Прекомерните ко
личества обаче е възможно да нарушат усвояването на други
жизненоважни минерали.
> СЕЛЕН
Полезни ефекти за мозъка: Подпомага предотвратяването

на оксидацията на мазнините. Това е особено важно за мо
зъка, тъй като приблизително 60% о т него са изградени о т
мазнини.
Аруги полезни ефекти'. Укрепва имунната система и подо
брява кръвообращението.
Препоръчителна дневна доза. 100 микрограма.
Вним ание: В големи дози може да е токсичен.
> МЕА
Полезни ефекти за мозъка: Подпомага функциите на невро-

трансмитерите.
Аруги полезни ефекти: Подпомага биохимичните реакции
във всички клетки.
Препоръчителна дневна доза: 1-2 милиграма.
В ним ание: Прекомерният прием на цинк на фона на недос
татъ ч ен прием на мед може да доведе до дефицит на мед.
> МАНГАН
Полезни ефекти за мозъка: Участва в производството на

енергия.
Аруги полезни ефекти: Участва в състава на няколко ензи
ма, свързани с образуването на кожата, к о сти те и хрущяли
те, както и в контрола на кръвната захар.
Препоръчителна дневна доза: 0,5-1 милиграма.
D>МОЛИБАЕН
Полезни ефекти за мозъка: Активира ензимите за изгражда

не на съединителна тъкан и отстраняване на токсините о т
мозъка и организма.
Препоръчителна дневна доза: 50-100 микрограма.
Е> КАЛИЙ
Полезни ефекти за мозъка: Играе важна роля за баланса на мо

зъчните дейности.
Аруги полезни ефекти: Подпомага мускулните съкращения
и нервните импулси и стабилизира кръвното налягане.
Вним ание: Високите нива на калий в кръвта могат да по
пречат на нормалните функции на сърцето и нервната сис
тема.
МАСТНИТЕ КИСЕЛИНИ:
ВРЪЗКА С БАЛАНСИРАНЕТО НА МОЗЪКА
Не всички мазнини са лоши. Напротив, мазнините са жизнено

важни за здравето на мозъка. Те са необходими на клетъчни
т е мембрани, нервните обвивки, производството на хормо
ни, усвояването на витамини и много други. Повечето хора
обаче, в това число и децата, приемат твърде много мазнини
с храната, и т о не о т правилните видове. Натрупват се все
повече доказателства за връзката между нивата на незамени
мите мастни киселини и установяването на СДВХ и аутизъм.
Добрите мазнини под формата на мастни киселини оме-
га-3, омега-6 и омега-9 се откри ват в храни като студеновод-
ните риби и ленено масло, зехтин и масла о т различни ядки.

Грижете се д е т е т о би да приема достатъчно о т тях. Може
т е да му предложите и добавка о т рибено или ленено масло.
D> Рибено и ленено масло (полиненаситени омега-3 мастни

киселини)
Тези мастни киселини започват с алфалиноленовата кисе

лина (АГА). Тя е незаменима (есенциална) м астна киселина,
което ще рече, че организмът не може сам да я синтезира
и трябва да си я набавя с храната. ALA се конвертира в eiiko-
запентаенова киселила (ЕРА), която участва в регулирането
на възпалителните процеси в мозъка. Друга омега-3 мастна
киселина е goko3axekcaeuoBama киселина (DHA), която е из
ключително важна за мозъка по време на вътреутробн ото
развитие и в бебешка възраст.
ХРАНОСМИЛАТЕЛНИ ЕНЗИМИ
Както вече отбелягахме, децата със СФО са с намалени хра

носмилателни секреции, включително солна киселина и хра
носмилателни ензими, които по химичен п ъ т подпомагат
разграждането на храната, преминаването й в червата и
правилното й усвояване. Децата с пропускливи черва могат
да се повлияят добре о т прием на добавки с храносмилател
ни ензими. Когато мозъкът започне да регулира по-добре
храносмилателните секреции, можете отново да ги спрете.
Добавките могат да са извлечени о т животински панкреас
(кравешки или свински) или о т определени микроорганизми.
Последните и м ат широкоспектърен еф ект и са активни в
по-широк диапазон нива на киселинността. Ще о т к р и е т е

различни продукти в магазините за здравословни храни и ня
кои аптеки. Следвайте указанията на етикета.
* С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : А Л и я
КРАЙ НАСЕРИОЗНИТЕ ФУНКЦИОНАЛНИ НАРУШЕНИЯ
Когато се запознахме с Алвин, той далеч не беше

обикновен тийнейджър. Диагностициран със синдром
на Аспергер на 4 и синдром на Турет на 7 години,
той имаше още животозастрашаваща астма,
беше алергичен към мляко и пшеница, страдаше от
хронични, парализиращи болки в пъпната област
и посещаваше логопед от тригодишна възраст.
Нищо чудно, че не беше общителен и не се справяше
особено добре в училище.
И като чели това нему стигаше, но лекарите му бяха
поставили диагноза синдром на Гилен-Баре - рядко
автоимунно. неврологично разстройство, при което
организмът атакува собствената си централна
нервна система. Неотдавна специалистите бяха
препоръчали доживотни инфузии за укрепване на
имунната система на цена от 5000 долара месечно.
Тогава родителите му ни потърсиха.
Въпреки че майка му го беше поставила на
специална диета още от шестмесечна възраст,
нашите анализи показаха многобройни дефицити,
предизвикани от съчетанието на свръхактивната
имунна и зле функциониращата храносмилателна
система. Веднага внесохме необходимите промени в
хранителния му режим и назначихме програма

от сетивни упражнения за коригиране на дисСшанса
в дясното му мозъчно полукълбо. Родителите му
останаха смаяни и зарадвани, когато месец
след началото на Програмата за баланс на мозъка
имунните проблеми, от които бе страдал през целия
си живот, започнаха да се нормализират. Преди
да изтече вторият месец, лекарите се отказаха
от скъпите „доживотни“медикаменти за имунната
система. Силните хронични болки също изчезнаха.
Медицински погледнато, Алвин беше чисто ново момче.
Родителите и учителите му съобщаваха за подобрение
в общуването и социалните му умения. Тестовете
показаха напредване с едно ниво (от трето до
четвърто) в четенето, въпреки че все още изоставаше
от нивото за пети клас.
Година по-късно Алвин се върна при нас за още шест
месеца в Програмата за баланс на мозъка, въпреки че
вече беше здрав и щастлив и общуваше все по-добре
с другите деца, той продължаваше да среща
академични затруднения. В края на периода Алвин за
първи път издържа успешно изпитите си по всички
предмети, а характеристиката му гласеше, че
„чете гладко на ниво пети клас и показва наченки
на мисловни способности от no-висш порядък“.
Следващия месец изкара 100 точки по математика
в училищната Програма „100 факта за 100 дни“
и заяви, че иска да кандидатства за Програма
за надарени деца. Анес той обожава природните науки
и математиката, свири на баритон и неотдавна
спечели Стрелата на светлината - най-голямата
• награда за млади скаути.
Т Р И Н А Д Е С Е Т
План за м одиф ициране

на п о в е д е н и е т о
Д а се върнем към
нормалния си живот
Тайлър е по-концентриран и отзивчив. У ч и т е л к а т а му казва, че к о га то

все пак се държи зле в училище, му прави забележка и т о й спира. Преди
т о в а се налагаше п осто ян н о да му напомняме. Препоръчвам т а зи
програма поради п ро сти чкия ф акт, че работи!
А Ж е с и к а X . , м а й к а на Т а й л ъ р
оведението и емоциите са свързани здраво к а т о с
П цимент. Те почиват на примитивния човешки ин

с т и н к т за оцеляване - „бий се или бягай“. Или както
предпочитат да се изразяват бихейвиористите, „приближа
ване и отбягване“. Всяко поведение се подбужда о т мотива
ция за постигане на определена цел, независимо дали става
въпрос за желание, за любов, топлина, приятелство, моливи
или бонбон.
Бий се ◄------- ►Приближаване

Бягай ------- ►Отбягване
Както вече знаете, при децата със синдром на функцио

нално откъсване се наблюдава нарушен баланс на поведени
ето. Те невинаги реагират правилно на дразнителите о т
заобикалящата ги среда, които провокират емоционалните
им прояви. Дисбалансираното поведение може да се проявя
ва като избухвания, нервни пристъпи, инат и неподчинение.
Други могат да изглеждат затворени, стеснителни, компул-
сивни или мързеливи.
ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЕМОЦИИТЕ
Казват, че в английския език има над 60 думи, описващи емо

ции, а действителните емоции са само 6. Три о т т я х попа
д а т в категорията „приближаване“, а другите тр и - в „о т
бягване“. Можем да ги разделим още на добри (положителни) и
лоши (отрицателни) емоции.
Положително поведение Отрицателно поведение

(приближаване) (отбягване)
Щ а сти е Тъга
Гняв С трах
Изненада О твращ ение
Положителните емоции пребивават в лявото полукълбо на

мозъка, а отрицателните - в дясното. П отиснатите в едно
т о полукълбо емоции могат да бъдат преувеличени в друго
т о . Е то защо д е т е т о с дефицит в лявото полукълбо може
да изглежда мрачно и потиснато, то ва с дефицит в дясно-
mo - буйно и необуздано. Следователно, за да постигнем нор

мален, балансиран диапазон о т уместни модели на емоционал
но поведение, първо трябва да балансираме мозъка.
Балансът в поведението означава способност да се реаги
ра и действа адекватно във всяка ситуация. Д ет ет о трябва
да притежава необходимата гъвкавост (правилните сигнали
о т мозъка), за да прескача о т една емоция и поведение към
друга. То трябва да е в състояние да научи що е т о уместно
поведение и кога как следва да се държи. Важно е да помним
тези думички: „трябва да е в състояние'1. Когато д е т е т о с
мозъчен дисбаланс се държи неуместно, т о просто не знае
друг начин.
БАЛАНСИРАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО
Децата идват на този свят със същия основен импулс, с кой

т о се раждат ж ивотн ите - стремеж да оцелеят. По-слож
ни те цели и подбуди, моделиращи човешкото поведение и
индивидуалност, се развиват едва с разви ти ето на мозъка
и най-вече предфронталния кортекс. О т родителите зави
си да спомогнат за оформянето и моделирането на намере
нието, целите и м еч ти те на д е т е т о си, но за следването и
осъществяването им е нужен баланс в мозъка. Ако ри тъ м ът в
мозъка е нарушен, не може да се развие нужната емоционална
структура.
За родителите е изключително болезнено да гледат как
д е т е т о им се затваря в себе си и потъва в самота. Или окол
н и те да мислят, че ням ат контрол над него. Родителите,
които ч е т а т тази книга, добре знаят за какво говоря.
Имам добри новини. Поведението, с което се сблъсквате
в момента, само изглежда безнадеждно и неконтролируемо.
Програмата за баланс на мозъка, която предстои да за

почнете, боди до автом атична корекция на поведението,
независимо дали т о е прекадено буйно или потиснато. Щом
мозъкът се балансира, д е т е т о ви ще е в състояние да овла
дее емоциите си и ще разполага с нужния интелект, за да се
държи по уместен начин в различни ситуации.
Това не означава, че даден поведенчески проблем не може
да има психологична причина. Напротив, напълно възможно е.
Ала децата със СФО, живеещи в добра среда и с любящи гри
жовни родители, имат поведенчески проблем с неврологичен
произход и той може да се коригира чрез Програмата за ба
ланс на мозъка.
ЛЯВО И ДЯСНО
Д ет е т о с нормално поведение на лявото полукълбо е щ аст

ливо, любопитно, мотивирано, дружелюбно, обичливо и уче
нолюбиво. Това е положителната страна на мозъка. Д етето с
изоставане в същото полукълбо може да стане стеснително,
неуверено, мързеливо, асоциално, страхливо, мрачно и потис
нато. Дисбалансът вляво води не само до ограничено пове
дение на „приближаване“, но и до преувеличено поведение на
„отбягване". Точно това наблюдаваме при децата с дислексия
и обучителни трудности.
Дясното полукълбо е вместилище на негативните емоции.
Човек неслучайно има такива. С трахът ще попречи на д ет е
т о да пресече натоварено кръстовище на червен светофар.
Освен това дясното полукълбо възпира лявото о т импулсив-
но и неуместно поведение. То позволява на д е т е т о да дейст
ва предпазливо и да усеща опасност. Д ет е т о с понижена ак
ти вн о ст в дясното полукълбо е хиперактивно, непокорно,
Ч А С Т В Т О Р А ч()9
буйно и агресивно. Тези деца не могат да вникват в емоци

и т е на хората и в ситуациите край себе си заради слабите
си невербални умения. Типичното дете с дефицит в дясното
полукълбо има поведение предимно на „приближаване“ - кла
сически симптоми на СДВХ.
Децата със СфО се държат по един или друг неуместен на
чин, защото съ о тветн о то полукълбо, контролиращо поведе
нието, не е достатъчно развито. Това е разсъдливата част
о т мозъка. Е то защо, както родителите добре знаят, мно
го неща не могат да бъдат разумно обяснени на малко дете:
просто тази ч аст о т мозъка му още не се е развила. Това е
и причината програмите за модифициране на поведението
често да не дават резултат. Д ет ет о не може да заучи пове
дение, което не разбира.
♦ РА ЗК А ЗЪ Т Н А Е Д Н А М А Й К А : Н мЛ л
ЖИВОТЪТ ПРЕДИ ПРОГРАМАТА ЗАБАЛАНС НА МОЗЪКА
За нас всичко започна шест месеца, преди Нийя

да постъпи в gemckama градина, когато беше
диагностициран с неспецифично первазивно
разстройство на развитието. Помня, че първият
ден в градината мина много добре. Bbnpeku че kamo
типична майка си поплаках, всъщност много се
радвах за него. С вълнение отидох да го взема на обяд.
Виждах веселите лица на децата, които излизаха
от сградата, и си бъбреха за забавните неща, които
бяха правили сутринта. Не и Нийл. Той не беше сред
тях. Когато се качихме в колата и го попитах как
е минало, той не отговори. Bceku ден задавах същия
въпрос и той Bceku ден отвръщаше със същото

каменно изражение. Нийл беше много сдържано дете,
koemo почти не говореше. Постепенно речта
и поведението му се подобриха значително, но пак не
реагираше, к.ога?по се опитвах да го заговоря
за училище. Ето защо го заведохме
в Центъра за постигане на мозъчен баланс.
ЖИВОТЪТ СЛЕД ПРОГРАМАТА ЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА

Нийл беше очарован от сензорните и когнитивните
упражнения. Чакаше с нетърпение занятията. Много
скоро забелягахме, че вече използва значително
по-дълги изречения.
Започна да изказва мнение за предметите и хората.
Гледаше ме в очите и ми задаваше въпроси. Когато
получихме оценките за края на срока, останахме
поразени. Броят задачи по математика, които
успяваше да реши правилно за минута, се бе
утроил, а скоростта му на четене на непознат
текст се бе удвоила - и всичко това само за месец.
Когато се преместихме и сменихме училището, се
притеснявахме да не изгуби постигнатото. Учителят
обаче ни увери, че той се адаптира добре. Най-сетне
дойде и денят, за който мечтаех. „Как беше днес
в училище?“, попитах аз, както правех Bceku ден. А от
задната седалка на колата се чу: „Беше страхотно.
Имаше пилешки хапки за обяд“. А на вечеря ни разказа
за новите деца в класа си. Аенят наистина беше
• страхотен за всички ни.
Шарън ф.
ОЦЕНКА НА ПОВЕДЕНИЕТО
По-долу ще намерите често срещани модели на поведение,

които биха могли да говорят за дефицит в лявото или дяс
н ото полукълбо. Както и преди, ще установявате познати
неща и в двата списъка, но ако д е т е т о ви е със СфО, ще за
бележите ясно изразена тенденция. Отбележете моделите,
които отговарят на поведението на вашето дете.
> Аефицит 6 дясното полукълбо
□ Винаги мисли аналитично.

□ Трудно подражава на чуждо поведение, но прави каквото
му се каже.
□ Често пропуска основния смисъл на дадена история.
□ Трудно схваща шегите.
□ Вкопчва се в определени модели на поведение.
□ Поема рискове.
□ Липсва му социален т а к т и/или е асоциално и/или е
изолирано.
□ Трудно организира времето си, винаги закъснява.
□ Неорганизирано е.
□ Трудно задържа вниманието си.
□ Хиперактивно и/или импулсивно.
□ Има натрапчиви мисли и модели на поведение.
□ Постоянно спори и няма желание за сътрудничество.
□ Изглежда отегчено, надменно и рязко.
□ Другите деца го намират за странно.
□ Незряло за възрастта си.
□ Неспособно да завръзва приятелства.
□ Неспособно да споделя забавления, интереси и постижения
с други хора.
Т Р И Н А л Е С Е Т
□ Държи се неуместно приподивгнато или глупаво.

□ Общува неадекватно (еднопосочно социално общуване).
□ Говори без прекъсване, задава едни и същи въпроси, повта
ря думи.
□ Като малко не е умеело да привлича адекватно вниманието
ви (например, не е сочело с пръст, за да ви накара да погле
днете или да му подадете нещо).
□ Като малко не се е гледало в огледалото.
Общо:
> Дефицит в лявото полукълбо
□ Протака и отлага.
□ Изключително свенливо, особено с непознати.
□ Много добри невербални умения.
□ Другите деца и учителите го харесват.
□ Няма поведенчески проблеми в училище.
□ Разбира социалните правила.
□ Има ниско самочувствие, особено по отношение
на ученето.
□ Мрази домашните задания.
□ Много добри социални умения.
□ Добър к о н так т с очи.
□ Чувства се добре в присъствието на други хора, обича пар
тита.
□ Не обича да гостува с преспиване.
□ Затруднява се с изпълняването на рутинни действия.
□ Не умее да следва многостъпкови указания.
□ Изглежда, че добре познава емоциите на хората.
□ Прави прибързани заключения.
□ Много е загрижено за дрехите и външния си вид.
□ Изглежда, че добре познава собствените си емоции.

□ Смущава се; бои се, че другите ще му се присмиват.
□ Като цяло изглежда безгрижно и отстъпчиво.
□ Обича да се оглежда в огледалото.
□ Понякога трудно се мотивира.
Общо:
НАГРАДИ И НАКАЗАНИЯ
Дефицит в лявото полукълбо: положителни стимули

(награда)
Дефицит в дясното полукълбо: отрицателни стимули
(наказания)
Тъй като всеки модел на поведение се базира на реакциите

за приближаване и отбягване, с т р а т е г и я т а ви трябва да е
свързана с техния емоционален еквивален - наградите и нака
занията. Ако д е т е т о направи погрешен избор, той трябва да
бъде наказан, за да не се повтаря.
Д е т е т о възприема наградата и наказанието с различни
емоции. Наградата предизвиква щастливи, дори еуфорични
емоции, резултат о т освобождаването на допамина и функ
циите на лявото полукълбо.
Наказанието идва о т мозъка и храносмилателния т р а к т .
То предизвиква съкращения на мускулите на стомаха, о т -
където се получава и п озн атото чувство за „присвиване на
стомаха“. Емоциите се усещат в дясното полукълбо.
Наградата се усеща в лявото полукълбо, а наказанието - в
дясното. Това е ключът към стратеги ите, които ще използ
ваше, за да поддържате дисциплина и да контролираше пове

дението на д е т е т о си.
Д ете със забавяне в лявото полукълбо страда о т дефи
цитна реакция към награда и свръхреакция на наказание. При
д е т е т о с по-слабо или бавно дясно полукълбо е тъкмо обра
т н о т о . Ето защо, за да мотивирате д ете с дефицит в ляво
т о полукълбо, трябва да използвате награди, а при д е т е т о с
дефицит в дясното полукълбо - да прибягвате до наказания.
Вижте как става това.
\> Аефицит в лявото полукълбо

„Направи го и ще получиш награда“
Ако д е т е т о ви има дефицит в лявото полукълбо, вие тр яб

ва да му поставяте достижими цели, след което да го възна
граждавате. Така например, предоставяйте му възможности
само да заслужи привилегии като гледане на телевизия, игра
на компютъра и нови маратонки. При тези деца наказанията
не р а б о т я т добре. Винаги отправяйте положителни посла
ния: „Ако направиш_____ , ще получиш_____ “. Стимулирай
т е с надежда.
> Аефицит в дясното полукълбо
За да мотивирате дете с дефицит в дясното полукълбо, нала

га се да използвате негативни стимули. Това не означава да му
отнем ете нещо (тази т ак ти к а не е препоръчителна), което
си е заслужило, а да прилагате наказания, например лишаване
о т телевизия, компютър или пазаруване. Важното е акцен
т ъ т : „Ако не направиш_____ , няма да получиш_____ “. Иначе
казано, стимулирате със страх. Д е т е т о с дефицит в дясно
т о полукълбо се нуждае о т незабавна реакция; ако целта или
наказанието са твърде отдалечени в бъдещето, т о ще загуби

интерес.
КАКВО МОЖЕТЕ ДА НАПРАВИТЕ СЕГА
В Програмата за баланс на мозъка няма упражнения за поведе

ние. Те не са нужни, защ ото след корекцията на баланса про
блемното поведение ще отшуми о т само себе си. Съзнавам
обаче, че за вас е важно да овладявате поведението на д е т е т о
си и преди настъпването на резултатите о т Програмата.
Ние разбираме, че ж и в о тъ т на д ете със СфО е изпълнен с
бурни емоции, както и че това е двойно по-голямо изпитание
за родителите, които искат нормален модел в семейния си
кръг. Тъй като емоционалните изблици и необузданото пове
дение, свързани със СФО, не са типични, родителите не знаят
как да се справят с т я х по добър и ефективен начин.
Ако имате въможност, запишете се на семейни консулта
ции при специалист с о п и т в поведенческите симптоми,
които проявява д е т е т о ви. Това би ви помогнало много в осъ
щ ествяването на плана за модификация на поведението. Ако
нямате такава възможност обаче, не се отчайвайте: можете
и сами да се запознаете с фундаменталните корени на Прог
рамата. С ъветите ни почиват именно на р аб о тата с роди
тели в нашата клиника. Единственото, което ще ви липсва,
е професионалната мъдрост и преките напътствия на спе
циалиста, които вдъхват увереност на родителите, когато
нещо не върви според плана или драстично се отклонява о т
предначертания курс.
Най-важното е да се о тъ р си те о т чувството за вина и да
мислите позитивно. Напълно естествено е родителите да
винят себе си за поведението на децата си, но в повечето слу
416 Ч А С Т В Т 0 Р А
чай това е напълно погрешно. Вината не е ваша. Това е невро

логичен проблем, върху който нямате никаква власт. Няма
ло е как да го предвидите. Единственото, което можете да
направите, е да потъ рсите квалифицирана помощ и тъкмо
това сте сторили, като ст е прочели тази книга.
Вече знаете, че проблемът на д е т е т о ви може да се реши.
Когато се възстанови балансът в мозъка, неприемливото по
ведение ще изчезне. Просто почакайте.
„ТЕ НЕ СА ВИНОВНИ!“
Най-честият рефрен, който ще чувате о т хора, о т които

чакате съвет и подкрепа - специалисти или не - е, че д е т е
т о не се държи така по своя вина. Повечето терапевти все
още застъпват дълбоко вкорененото вярване, че поведени
е т о на д е т е т о ви се мотивира о т психологичен проблем и
нищо не може да се направи. Затова ви казват, че не бива да
се о т н ас ят е твърде строго към него. Това ви обърква. Все
пак не забравяйте, че в думите им има и голяма доза истина:
поведението действително се предизвиква о т неестестве
на сила, и по-конкретно, неспособността на детето ви да
усеща собственото си тяло. Това е биология, не психология.
П редставете си, че с т о и т е на покрива на дванадесете-
таж на сграда и внимавате да не приближавате твърд много
до ръба, защ ото се боите да не паднете. Сега си предста
вете, че ваш приятел слага ръце на гърба ви и започва да ви
побутва натам заради хубавата гледка. Колкото повече се
съпротивлявате, толкова по-бързо и силно ви бута той. Не
що подобно се случва с д е т е т о ви. Тъй като преработва ин
формацията по-бавно о т другите деца на същ ата възраст,
т о има чувството, че с в е т ъ т го бута прежалено бързо и че
всеки миг ще падне. Също като вас на покрива, т о се мъчи да

се съпротивлява и противопоставя.
Децата, които не усещат собственото си тяло, не усещат
и границите си. Затова се нуждаят о т външни граници, за да
се почувстват сигурни и защитени. Тези външни структури
трябва да са техн и те родители и учители. Когато родите
лите и учителите не осигуряват достатъчно структура и
граници, д е т е т о започва да ги търси пипнешком. Ако му се
позволи да се държи неуместно, т о ще продължи да го пра
ви и да изпитва границите, докато не срещне отпор. Не за
бравяйте, че по всяка вероятност имате пред себе си доста
интелигентно дете, така че ако поддадете, т о ще разбере,
че му поставяте фалшиви граници и ще продължи да ги из
питва, докато не почувства действителните граници, по
твърдени о т последователната съпротива на родителите
си. Ако майката и бащата не са единодушни в това отнош е
нието, д е т е т о ще се научи да използва единия срещу другия.
Това обаче също го обърква и усилва чувството му на тревож
ност и несигурност.
Децата със СфО също се нуждаят о т рутина и не се разви
в ат добре, ако р а с т а т в лишена о т структура среда. Тревож
н о с тт а и поведението им се задълбочават и усилват. Ето за
що е много важно да изградим структура, колкото и трудно
да ни изглежда това.
НЕОБХОДИМИТЕ ПРАВИЛА
В Ц ентровете за постигане на мозъчен баланс ние преподава

ме на родителите основни техники, които ще им помогнат
да изградят структура с много обич и позитивност. Разра
ботили сме специална Програма за укрепване на семейство-
шо, която стои 6 центъра на следващата ми книга. Имайте

предвид, че всички родители са с различен опит, защ ото и
всяко д ете е различно. За някои родители тези упражнения
изглеждат непосилни. Ала не допускайте да се обезсърчите,
защото този ти п поведение на децата ви няма да е вечно.
Когато прилагате положителни и отрицателни стимули
у дома (награди и наказания), винаги помнете следните прин
ципи:
Бъдете учители, а не надзиратели. Не се чувствайте и не
се дръжте като хора, които се стр ем я т към постоянен кон
трол над поведението на д е т е т о си, а го учете да изразява и
овладява собственото си поведение, изграждайки у него пра
вилните умения.
Бъдете търпеливи. Този подход може да е нов и за вас, и за
д е т е т о ви, така че е нормално да изпитвате известно без
покойство, особено в началото.
Бъдете последователни. П оследователността е ключът
към усвояването на всеки нов модел на поведение. Продължа
вайте да насърчавате положителните прояви и да коригира
т е отрицателните с помощта на описаните тук стратегии.
Използвайте ги успоредно с другите дейности о т Програма
та за баланс на мозъка и с времето ще видите положителни
резултати (обикновено в рамките на 12 седмици). За някои
родители тези техники изглеждат прости и очевидни, но за
мнозина са съвършено нови.
Съветите ни са приложими към повечето деца със СфО, но
могат да бъдат видоизменени според спефицичните потреб
ности на вашето дете. Не забравяйте, че ако т о страда о т
дефицит в лявото полукълбо, трябва да използвате положи
телни стимули (награди), а ако дефицитът е в дясното - о т
рицателни (наказания).
ДЕБНЕТЕ ДОБРИТЕ ПОСТЪПКИ!
Децата по-често чуват забележки за отрицателните си по

стъпки, отколкото за похвали за положителните. Затова и
негативните модели се п овтарят толкова често - защото
получават признание. А в съзнанието на д е т е т о негативно
т о признание е за предпочитане пред липсата на признание
въобще.
Когато д е т е т о забележи, че определен модел на поведение
привлича внимание, независимо с добро или лошо, т о почти
задължително ще го повтори. Ала когато види, че желател
ното поведение привлича по-често внимание о т нежелател
ното, т о ще започне да се стреми да получи признание чрез
него. Иначе казано, дебнете добрите постъпки, а не лошите.
Да вземем за пример учителка, която влиза в стая с два
десет деца. Д еветнадесет о т т я х т и ч а т насам-натам и
крещ ят, а едно седи тихо и си ч ете книжка. Как според вас
учителката може да накара всич1ги да седнат на чиновете си?
Първосигналният отговор може би е, че т я ще изкрещи
на д еветн ад есетте буйни деца. Но познайте какъв е резул
т а т ъ т ? Децата вземат власт над учителката! Защо? Много
просто: наложило ли се е да седнат, за да привлекат внимани
е т о й? Не. Тичали са и са крещели.
Да си представим сега, че учителката влиза в шумната
стая и силно, но весело казва: „Много ми харесва как Джим се
ди тихо на м яс то то си и си ч ете“. Какво последва? Остана
лите деветнадесет деца се вту р ват към чиновете си, за да
бъдат като Джим и да получат същото признание.
Същият подход може да свърши работа и у дома. За целта
ще ви бъде нужна известна практика, защото е много по-лес
но и по-естествено да реагираме на отрицателното поведе
ние, отколкото да похвалим положителното. В дългосрочен
план обаче ще бъдеше благодарни, че ст е отделили време да

свикнете с новите принципи.
Означава ли това да затваряте очи за отрицателните по
стъпки? Категорично не! Което ни отвежда към следващия
съвет.
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ
И ПАК ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ
„Ако не спреш д а_____ , няма да има Чуваш ли ме? Сери

озно говоря!“
Няма на света родител, който не е използвал тези думи
с повишен т о н (бас ловя, че много бързо можете да дадете
идеи за празните места), и т о вероятно стотици пъти. А
случвало ли се е поне веднъж д е т е т о ви да не спре, но и вие да
не му наложите обещаните последици? Не съм хазартен тип,
но съм готов да се обзаложа, че е имало. Ако съм прав, следва
щ ият сценарий ще ви е доста полезен.
Да се върнем към класната стая с деветнадесетте крещя
щи деца и едно, което тихо ч ете на чина си. Когато учител
ката влиза и оглежда сцената, т я забелязва, че насред целия
хаос едно д ете агресивно блъска друго. Дали трябва първо да
обърне внимание на ти х о т о дете? Не, разбира се! Първата й
работа е да възпре негативното поведение, представляващо
опасност. Ето защо т я овладява ситуацията и смъмря агре
сивното дете, казвайки му: „Поведението т и не ми хареса и
днес губиш привилегията да излизаш в междучасие“. По-късно,
когато дойде времето за следващото междучасие, т я размис
ля, решава, че е прекалила, и казва: „Хайде, можеш да излезеш
в междучасие, но не искам друг п ъ т да блъскаш други деца,
както днес!“
Поведението й е неправилно по две причини. Първо, т я

току-що е показала на д ет ет о , че думата й не струва нищо.
Второ, отправила е посланието, че лошото поведение пре
дизвиква само малко викове, които бързо отм инават. Няма
действителни последици, над които д е т е т о да помисли.
Същото важи за д е т е т о ви у дома. Ако на него дори за миг
му хрумне, че няма да изпълните заплахата си за лошото
поведение, т о няма никаква мотивация да се държи, както
трябва, защото няма да изпълните и обещанията си за добро
поведение.
Бъдете последователни и д е т е т о ви ще разбере, че не си
хвърляте думите на вятъра. Освен това ще се убеди, че кога-
т о става дума за неприемливо поведение, границите са твъ р
ди като скала.
И за двете страни ще е далеч по-удовлетворително да чу
вате похвалите, съпътстващи доброто поведение, отколко-
т о да налагате наказания за лошото, че д е т е т о ви всячески
ще се стреми да заслужи наградата. Не спирайте да насърча
вате положителните прояви, но и да държите на правилата
по отношение на лошите.
Много родители в началото се затрудняват да следват
това предписание. Може да се породи чувство на вина, неси
гурност и страх, че не действате правилно. Не е така. На
помняйте си, че вършите каквото трябва, като поставяте
обмислени граници и настоявате за спазването им, защото
так а постилате пътя към по-продуктивно и успешно бъде
ще за д е т е т о си и ставате по-сигурни и надеждни в неговите
очи.
Последователността е нещо много ефективно. Само вни
мавайте последиците да с ъ о т в е т с т в а т на поведението, на
което ще се спрем и в следващото си предписание.
МИСЛЕТЕ, ПРЕДИ ДА НАЛОЖИТЕ НАКАЗАНИЕ
Ако се върнем на примера с класната стая, разумното послед

ствие за поведението на д е т е т о би било да му се отнеме при
вилегията на междучасията този ден и да бъде принудено да се
извини на потърпевшия си съученик.
За да работи добре стратеги ята, много важно е наказание
т о да съ о тветства на „престъплението“. За целта трябва да
го обмислите предварително, а не в момент на разгорещени
емоции.
Това не е толкова трудно, защото много о т моделите на по
ведение, които виждате, се повтарят и са ви добре познати.
Седнете и помислете за поведението, което наблюдавате
напоследък при д е т е т о си. Запишете постъпките му. Помис
лете за адекватни последици и също ги запишете. Това ще ви
помогне да се подготви те предварително, за да реагирате
ефективно следващия път. Нто някои примери:
Постъпка: отказва да свърши домашно задължение

Последствие при дефицит в лявото полукълбо (положите
лен стимул): „Ще свършиш раб отата си и ще помогнеш на бра
т я т а и сестрите си да свършат тях н ата“.
Последствие при дефицит в дясното полукълбо (отрицате
лен стимул): „Днес няма да гледаш телевизия“.
Постъпка: кара се с брат си или сестра си

лен стимул): „Поиграйте заедно на някоя игра като добри при
ятели“.
Последствие при дефицит в дясното полукълбо (отрицате
лен стимул): „Утре няма да ви оставя време за игри“.
Постъпка: обижда родителите си

лен стимул): „Извини се на родителите си пред всички“.
Последствие при дефицит в дясното полукълбо (отрица
телен стимул): „Ти ще почистиш масата след вечеря“.
НИКОГА НЕ ОТНЕМАЙТЕ НАГРАДА,

КОЯТО ДЕТЕТО СИ Е ЗАСЛУЖИЛО
Това е много важен урок. Да вземем за пример д е т е т о , кое

т о ч ете книжка, докато останалите буйстват. През следва
щ ите няколко седмици Джим продължава да се държи много
добре. Учителката е толкова доволна, че го награждава с до
пълнително време на компютъра. В следващия момент обаче
вижда как Джим се скарва с друго дете, което се опитва да го
измести о т екрана. За голямо смайване на учителката, Джим
реагира агресивно. Трябва ли в то зи случай учителката да
отнеме наградата? Категорично не! Джим не бива да изгуби
вече спечелената награда, но учителката може да я отложи
за друг път, като му обясни, че ще има възможност да се въз
ползва о т допълнителното време на компютъра, след като
се научи да владее реакциите си. Така Джим ще разбере, че
носи отговорност за поведението си, без да изгуби вече зас
лужената награда.
П остъпвайте по същия начин и у дома. Ние ползваме ис
тински „сертификати“, на които описваме с ъ о т в е т н а т а
привилегия, така че д е т е т о да осъзнае какво пропуска заради
неправилното си решение, но и да знае, че ще го получи, кога-
т о се научи да поема отговорност за импулсите си. Така уро
к ъ т се затвърждава: „Струва си да се държа добре, защото
ще си запазя спечеленото“.
Ако д е т е т о дори за миг почувства, че наградата му може

да бъде о т н е т а , това намалява мотивацията му за последо
вателно добро поведение. Най-важното е, че децата винаги
трябва да им ат възможност да се чувстват горди с пости
женията си, така че когато се отклонят о т правилното по
ведение, да разбират, че другото не им носи същите резулта
ти. Което ни отвежда към следващия съвет.
„ЗАРИБЕТЕ“ ДЕТЕТО СИ
Учителите често предлагат осезаеми награди, с които смя

т а т , че вълнуват децата и затвърждават положителното
им поведение. Или поне така си мислят. Стикерите са чуде
сен пример. Много учители поставят стикери в тетр ад к и
т е на децата като награда за свършената работа, независи
мо о т качеството й. Дали обаче някой пита учениците какво
означават тези стикери за тях? За да мотивираме децата,
трябва първо да знаем как да ги „зарибим“. Какво наистина
грабва интереса на вашето дете? Първото, за което обикно
вено се сещ ат родителите, е храна, най-често някое сладко
лакомство. Това обаче не е добра идея по няколко причини.
По-добре помислете за друга възможност, к ат о гледане на
любим филм или любима видео игра.
Ако не се ст е сигурни какво би мотивирало д е т е т о ви, не
се притеснявайте, защото лесно можете да разберете. Дай
т е си една седмица, в която да наблюдавате какво привли
ча интереса на д е т е т о ви о т само себе си (т.е. не когато
прави нещо, само защото вижда, че и друг го прави). Какво е
т о - компютърът, определена компютърна игра, спорт или
анимационен герой? Ако е някаква дейност на открито, тол
Ч А С Т В Т О Р А ч25
кова по-добре, защото ще съчетаеше наградата с физическа

активност на чист въздух.
Записвайте наблюденията си за предпочитанията на де
т е т о си сутрин, през деня и вечер в продължение на една
седмица.
В края на седмицата му покажете списъка, който с т е из
готвили. Прегледайте го заедно и му обясните, че докато
не овладее неприемливото си поведение, тези дейности ще
бъдат разглеждани като привилегии, а не като неща. които
може да прави, когато си поиска. Уверете го, че може да им
се наслаждава и всеки ден, стига да се държи добре. При лошо
държание привилегиите му ще бъдат о т н е т и до края на деня.
Това е важен елемент о т стратеги ята, защото ангажира де
т е т о с корекцията на собственото му поведение. Иначе ка
зано, демонстрирате, че го см я тате за много по-умно! Много
родители в началото се учудват о т то ва изискване, но след
това установяват, че върши добра работа. Ако о тк р и ете с
какво да грабнете вниманието на д е т е т о и го превърнете в
привилегия, ще си спестите безброй часове пропиляна енер
гия заради no-неефективни методи.
ПРЕДОТВРАТЯВАЙТЕ НЕПРИЕМЛИВОТО
ПОВЕДЕНИЕ
Да, предотвратяването на лошото поведение, още преди да

се е проявило, прилича на сбъдната мечта. Ала т о е напълно
постижимо, стига да разполагате с правилната тактика.
Преди всичко трябва да идентифицирате поведението,
което искате да остане в миналото. За тази цел ще постъ
пите по същия начин, както когато се опитвахте да откри
е т е как да зарибите д е т е т о - а именно, старателно ще до-
куменшираше. Второ, един о т най-ефективните начини да

п редотврати те нежеланото поведение е просто да инфор
мирате д е т е т о какво се очаква о т него, преди да навлезете в
зоната, в която т о обикновено избухва.
Представете си, че водите д е т е т о в библиотеката. Пре
ди да влезете в сградата, се наведете, за да го гледате в очи
т е , и с кратки, сбити изречения му обяснете, че ouakBame
о т него (важно е да използвате точно тази дума) да говори
тихо в библиотеката, защото знаете (тук е м ясто то на по
ложителния стимул), че е умно и знае kak да се държи. Доба
вете, че ако усети, че повече не може да се сдържа, знаете, че
Веднага ще Ви каже, че трябва да си тръгнете.
НАУЧЕТЕ ДЕТЕТО ДА СЕ НАБЛЮДАВА

ОТСТРАНИ И ДА ВЕРБАЛИЗИРА
Почти всеки в един или друг момент е изпитвал клаустрофо-

бия или чувство на безизходица - може би в заседнал асансьор,
в скоростно влакче, о т което не може да слезе, преди „заба
влението“ да е свършило, или пък в задръстване в тунел. Де
ц ата със СфО постоянно изп итват подобно чувство, защо
т о непрекъснато им се казва как да се държат и по-точно, да
контролират импулсите, които естествено ги връхлитат.
Проблемът е, че тези действия са... импулсивни, т.е. проявя
в а т се без предупреждение. Могат да сварят неподготвени
и вас, и д е т е т о ви. Е то защо е задължително да го научите
само да разпознава поведението си и да вербализира (изказва с
думи) потребностите си.
В началото може да давате предположения, за да му помог
нете да идентифицира импулсите си. Повечето деца разби
р а т как става това, но не умеят сами да наблюдават пове-
дението си. Когашо усетите, че д е т е т о всеки момент ще се

поддаде на неприемливо поведение, можете сами да кажете:
„Време е да си тръгваме".
Самонаблюдението е просто концепцията за разпознаване
на собственото поведение и корекцията му при нужда. Един
о т начините да го направите е постепенно да преминете сло
весни реакции към изражения на лицето и език на т я л о т о като
средство за изразяване на недоволство о т поведението на де
т е т о . Може да използвате и комбинация о т тр и те.
Това е форма на самонаблюдение, защото за д е т е т о е много
трудно да интерпретира такива знаци. По този начин, с пов
торение и общуване, вие ефективно учите д е т е т о да следи
собственото си поведение с помощта на израженията и езика
на т я л о т о на околните. Така с течение на времето т о ще се
научи само да наблюдава поведението си.
НАСЪРЧАВАЙТЕ НЕЗАВИСИМОСТТА
ЧРЕЗ РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ
Повечето родители допускат с т а н д а р т н а т а грешка да се

о п и тват да решават всички дребни конфликти и поведенчес
ки проблеми вместо д е т е т о си. Така т е го лишават о т въз
можността да затвърди чувството си за независимост.
Да предположим, че д е т е т о ви често демонстрира неприем
ливо импулсивно поведение на масата: става, без да се извини,
тича из кухнята и трапезарията и др. В тази ситуация вие
имате няколко възможности:
1. Да повишите то н и да увеличите още повече напрежението.

2. Да ст ан ете о т м ясто то си, да о ти д ете при д етето , да го
погледнете право в очите и да му подскажете кратко как би
428 ч а с т в т о Р А
могло да реши проблема: „Не е възпитано да се скача така

о т масата. Сещаш ли се за по-добър начин да се държиш?“
В отговор на това д е т е т о може:
1. Да каже: „Мога да помоля да ме извините или просто да се

върна пак на масата“.
2. Да отвърне по различни неуместни начини (включително с
шеги. които нямат нищо общо с въпроса ви) с глас, показ
ваш гняв или желание да избяга о т ситуацията.
3. Да не каже нищо (което може да бъде последвано о т няка
къв физически изблик).
Ето как можете да реагирате вие.
Отговор: „Мога да помоля да ме извините.“

Възможно решение: Възрастните, които никога не са об
щували с д ете със СфО, обикновено казват: „Но ние не пра
вим така у дома. Правилата са правила и никой не става о т
масата, преди да е приключил с вечерята и да сме прекарали
малко време заедно на трапезата.“
Да се върнем на примера със заседналия асансьор. Предста

вете си, че във фирмата ви има правило никой да не използва
стълбите. Един ден се качвате в асансьора, той спира неочак
вано и в р ат и те не се о тварят. Не стига че бездруго не оби
ч ате асансьорите, ами сега? Започвате да изпадате в паника,
сърцето ви бие учестено, крачите напред-назад в кабината и
отчаяно тъ р си те копчето „Отваряне на вратите". Дишате
плитко, трескаво се п и т а т е как ще се измъкнете о тт у к . В
ума ви препускат най-различни мисли, защото тревож ност
т а ви вече е минала всякакви граници. Изведнъж намирате
копчето и в р а т и т е се о твар я т. Как се чувствате сега? Не

съмнено изпитвате голямо облекчение. А какво стана с всич
ки симптоми, които ви измъчваха в асансьора? Няма ги. Вече
не ст е в паника, задето не можете да се измъкнете навън.
Познайте какво: точно то ва се случва постоянно с д е т е
т о със СфО. Колкото и любезно да му напомняте да сдържа
импулсите си, това просто не е достатъчно, защото това
не е неговият начин, точно като асансьорът не е вашият.
Каква е целта всъщност? Да научите д е т е т о си само да
следи поведението си и да намира приемливи решения за овла
дяване на импулсите си. Важно е да не забравяме за тревож
н о с т т а о т задължителното седене на масата и заседналия
асансьор. Когато принуждавате дете с импулсивно поведение
и хиперактивност да седи мирно „като другите“, вие про
вокирате още по-силен импулс отпреди. Но ако също като
в примера с асансьора д е т е т о се научи, че е достатъчно да
се извини учтиво, преди да стане, или просто да вербализи-
ра импулсите си, като ви каже, че има нужда да се поразходи
малко и след това отново да се върне на трапезата, т о сякаш
изведнъж е намерило бутона за отваряне на вр ати те, с кой
т о по приемлив начин да „избяга“ о т ситуацията, предизвик
ваща тревожност.
С времето ще видите, че п о т р е б н о с т та на д е т е т о да
„избяга“ изчезва. Защо ли? Защото с т е премахнали елемента
на тревожност. Вече не му е нужно да предприема действия
заради този импулс, защото знае, че може във всеки един мо
мент да изрази тревожните си чувства, стига само да го на
прави по приемлив начин - по онзи начин, който е научило
заедно с вас.
С Л У Ч А Й О Т П РА К Т И К А Т А : Е лън
ОТ 100% ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ 100% О ЧАРО ВАНИЕ
Когато се запознахме с Елън, тя трудно можеше да

се нарече образец за здраве. Беше пълна, с изтощена
коса, зачервена кожа и напукани в ъгълчетата устни.
Имаше диагноза СЛВХ и опозиционно предизвикателно
разстройство (ОПР). Като за деветгодишно
момиченце, Елън се оказа доста костелив орех.
Майка й работеше много, а баща и стоеше у дома
и се грижеше за нея и другите деца в семейството.
Той самият също имаше СЛВХ и съчувстваше
на Елън, поради което не налагаше дисцю иина и не
осигуряваше nukakSa структура в ежедневието
на децата. Това обаче трябваше да се промени, защото
Елън започваше да изостава в училище, а учителката
се оплакваше от лошото й поведение в час и
отношението й към съучениците. Майка й бе решила
да вземе нещата в свои ръце и така се озова при мен.
Един поглед ми бе достатъчен да разбера каквото ми
бе нужно. По вида и държанието на Елън си личеше,
че й липсват движение, мотивация и самочувствие.
Оставах с усещането, че няма и приятели. (Няколко
месеца по-късно разбрах от самата нея, че съм
бил прав.) Приемаше провалите си в училище kamo
даденост - нещо, което можеше да се очаква.
„И какво?“, гласеше отговорът и. Когато разговаряхме,
тя звучеше твърде напрегнато и виждах, че се чувства
несигурна.
Елън имаше и други проблеми. Беше изключително
тромава и непохватна, особено по отношение
• на грубата моторика. Ако застанеше права със

събрани крака и затвореше очи, залиташе наляво.
Имаше всички класически признаци на синдром на
функционалното откъсване. Чувстваше се несигурна
и поради това се държеше предизвикателно.
Затова и беше толкова тромава. Слабото усещане
за собственото и тяло я караше да се чувства
нестабилна. Аържеше се неуместно с другите хора,
защото не умееше да разчита езика на тялото и
израженията на лицето. Не познаваше собствените си
емоции, защото се чувстваше откъсната от себе си.
В действителност беше много умна, но това не личеше
от пръв поглед, защото интелектът й беше скрит
дълбоко под тежкия дисбаланс на мозъка. Тестовете
потвърдиха, че страда от дефицит в дясното
полукълбо. Назначихме програма за коригиране
на проблема.
В деня на първото ни занимание опозиционно
предизвикателното и поведение беше на върха си.
Тя крещеше, че ме мрази, и упорито отказваше
да направи каквото и да било, за което я молех. Това
не ме притесняваше - свикнал съм, но се тревожех как
ще реагират родителите й и особено баща й, който
винаги се огъваше, когато тя не желаеше да направи
нещо. Един от проблемите на Елън всъщност бе
пълната липса на граници, което бе пряко свързано
с лошото й поведение. Наложи се да разговарям с майка
й. Обясних й, че трябва да е твърда и да се погрижи
дъщеря и да не се откаже Казах и, че Елън се нуждае
от граници, от cmpykmypa и стабилност, за да се
почувства сигурна и спокойна. С предизвикателното
си поведение момичето всъщност отчаяно молеше
за граници и стабилност. Уверих я, че децата ценят

поставените граници, стига да се убедят
в реалността им.
Kakmo и очаквах, Елън noucka от родителите си да
не посещава повече програмата. Този път обаче най-
сетне получи това, от koemo отдавна имаше нужда:
твърдо „не“.
Не мога да кажа, че първите занимания протекоха
гладко, но Елън бързо разбра кой е шефът.
Постепенно започна да откликва, а с това започна
и подобрението. Колкото по-лесни й ставаха
заниманията, толкова по-малко съпротива показваше
и проявяваше повече старание. И аз, и майка й
виждахме физическото и емоционалното подобрение.
Само след няколко седмици Елън вече изглеждаше
по-здрава, отслабна, а борбенотой поведение изчезна.
Няколко месеца no-kbcm тя ми връчи лист
хартия - тест, който бе направила същия ден
в училище. Посочи ми резултата: 100%.
Горе-долу по същото време учителката отново
потърсила майка й, но този път по друг повод.
„Учителката не може да се нарадва на подобрението
при Елън. Сподели, че вече се държи дружелюбно,
участва в час и има приятели. Каза, че Елън всъщност
• е едно много мило момиче. “
П О С Л Е С Л О В
ПОСЛЕСЛОВ
През последните двадесет и ш ест години съм работил с хи

ляди деца и съм имал привилегията да видя как ж и в о тъ т на
повечето се променя към добро. Резултатите никога не спи
р а т да ме вълнуват. Тази област ме привлече не само като
загрижен медицински специалист, но най-вече като родител.
Използвах описаните тук мерки, за да помогна на собствени
т е си деца. Разбирам страдащ ите родители, които също ис
к а т да помогнат на децата си. О тне ми повече о т 10 години,
но най-после разработих инструмент за онези о т тях, които
не могат да си позволят формална програма. Това е Програ
мата за баланс на мозъка в домашни условия - книгата, коя
т о държите в ръцете си. Поздравявам ви за родителската
загриженост и ви желая успех. Дръжте ме в течение как се
справяте. Можете да се свържете с мен чрез уебсайта ми:
brainbalancecenters.com. С нетърпение чакам новини о т вас.
На същия сайт можете да о ткр и ете и най-близкия Център
за постигане на мозъчен баланс.
Ако т ъ р с и т е специалист по тер ап и я за хемисферна
интеграция или функционална неврология, ви ж те сай та
carrickinstitute.org.
За да научите повече за Музиката за балансиране на мозъка
или да закупите такава, о ти д ете на iwaveonline.com.
Тази книга е само началото. Предстои ни още много рабо

т а. Ако искате да подкрепите изследванията ни, можете да
направите дарение за Научноизследователския и н с т и т у т
„ф. Р. Карик“, където се изучават тези и други неврологични
нарушения. За повече информация се обадете на тел. (631) 981
1112 или п осетете сайта на Програмата за баланс на мозъка
(Brain Balance).
435
И З П О Л З В А Н А Л И Т Е Р А Т У Р А
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Arns, М. et al. 2013. Reply to: Attention-deficit/hyperactivity disorder and solar

irradiance: Acloudy perspective. Biological Psychiatry, oct. 11; epub.
Arns, M. et al. 2013. Geographic variation in the prevalence of attention-deficit/
hyperactivity disorder: the sunny perspective. B io lo g ica l P sych iatry, oct.
15;74(8):585—90.
Autism and Developmental Disabilities Monitoring (ADDM) network. Centers for
Disease Control and Prevention, cdc.gov/ncbddd/autism/addm.html.
Barbaresi, WJ et al. 2013- Mortality, ADHD, and psychosocial adversity in adults
with childhood ADHD: a prospective study. Pediatrics. April;131(4):637-44.
Bauman, MD et al. 2013. Maternal antibodies from mothers of children with
autism alter brain growth and social behavior development in the rhesus
monkey. Translational Psychiatry, July 0, epub.
Bellinger, DC. 2011. Astrategy for comparing the contributions of environmental
chemicals and other risk factors to children’s neurodevelopment. E nviron
m en ta l Health Perspectives. Dec. 19; epub.
Belmonte, MK et al. 2004. Autism and abnormal development of brain
connectivity. J o u rn a l o f Neuroscience, oct. 20;24(42): 9228-31.
Bilder, DA et al. 2013. Maternal prenatal weight gain and autism spectrum
disorders. Pediatrics. Nov.;132(5):el276-83.
Boets, B. et al. 2013. Intact but less accessible phonetic representations in adults
with dyslexia. Science. Dec. 6;342(6l63):1251-54.
Bouchard, MF et al. 2011. Prenatal exposure to organophosphate pesticides
and IQ in 7-year-old children. E n v iro n m e n ta l H ealth P erspectives. Aug.;
119(8):1189-95.
Braunschweig, D et al. 2013- Autism-specific maternal autoantibodies recognize
critical proteins in developing brain. Translational Psychiatry. July 7; epub.
Brimberg, L. et al. 2013. Brain-reactive IgG correlates with autoimmunity in
mothers of a child with an autism spectrum disorder. M olecular Psychiatry.
Nov.;18(110): 1171-77.
436
Buss, С. et al. 2012. The role of stress in brain development, the gestational
environment’s long-term effects on the brain. Cerebum. April 25.
Carper, RA, Courchesne, E. 2005. Localized enlargement of the frontal cortex in
early autism. Biological Psychiatry. Jan. 15;57(2):126-33.
Coghill, Dr et al. 2013. Effects of methylphenidate on cognitive functions in
children and adolescents with attention-deficit/hyperactivity disorder:
Evidence from a systematic review and a meta-analysis. B iological Psychiatry.
Oct. 12;pii:- s006-3223(13)00911-l6.
Constantino, JN et al. 2010. Sibling recurrence and the genetic epidemiology of
autism. A m erican Jou rn al o f Psychiatry. Nov.;l67(ll):1349—56.
Davis, EP, Sandman, CA. 2010. The timing of prenatal exposure to maternal
cortisol and psychosocial stress is associated with human infant cognitive
development. Child D evelopm ent. Jan.-Feb.;81:131-48.
Dinstein, I et al. 2011. Disrupted neural synchronization in toddlers with autism.
Neuron. June 23;70(6):1218-25.
D’onofrio, BMet al. 2014. Paternal age at childbearing and offspring psychiatric
and academic morbidity.JAMA Psychiatry. April l;71(4):432-38.
Durkin, MS et al. 2008. Advanced parental age and the risk of autism spectrum
disorder. A m erican Jou rn al o f E pidem iology. Dec.l;l68(ll):1268—
76.
Eskenazi, B et al. 2008. Pesticide toxicity and the developing brain. Basic and
C linical P harm acology a n d Toxicology. Feb.;102(2):228-36.
Fraser et al. 2010. Association of maternal weight gain in pregnancy with
offspring obesity and metabolic and vascular traits in childhood. Circulation.
June 15;121(23): 2557-64.
Grafodatskaya D et al. 2010. Autism spectrum disorders and epigenetics.
J o u r n a l o f th e A m e ric a n A c a d e m y o f C h ild a n d A d o le sc e n t P sych ia try.
Aug.;49(8):794-809.
Grandjean P, Landrigan PJ. 2014. Neurobehavioural effects of developmental
toxicity. Lancet Neurology. March;13(3):330-38.
Grandjean P, Landrigan PJ. 2006. Developmental neurotoxicity of industrial
chemicals. Lancet. Dec. 16;368(9553): 2167-78.
Gregory, SG. 2013. Association of autism with induced or augmented childbirth
in North Carolina birth record (1990-1998) and education research (1997—
2007) databases.JAMA Pediatrics. Oct;l67(10):959-66.
Hallmayer, J et al. 2011. Genetic heritability and shared environmental fac
tors among twin pairs with autism. A rchives o f G en eral P sych iatry. Nov.;
68(11):1095—102.
437
Hamlin J. 2014. “The toxins that threaten our brains.” March 18. The Atlantic.
Harrington RAet al. 2014. Prenatal SSRI use and offspring with autism spectrum
disorder or developmental delay. Pediatrics. April 14; epub ahead of print.
Hazen EP et al. 2014. Sensory symptoms in autism spectrum disorders. H arvard
review o f Psychiatry. March— April;22(2):112—24.
HerbstmanJB et al. 2010. Prenatal exposure to PBDEs and neurodevelopment.
E nvironm ental Health Perspectives. May;118(5):712-19.
Hsiao Y. 2014. Gastrointestinal issues in autism spectrum disorder. H a rv a rd
R eview o f Psychiatry. March-April;22(2):104-ll.
Idring S et al. 2014. Parental age and the risk of autism spectrum disorders:
findings from a Swedish population-based cohort. In tern a tio n a l J o u rn a l o f
epidem iology. Feb.;43(l):107-15.
Just MA et al. 2007. Functional and anatomical cortical underconnectivity in
autism: evidence from an fMRI study of an executive function task and corpus
callosum morphometry. Cerebral Cortex. April; 17(4):951—61.
Karlsson H et al. 2012. Maternal antibodies to dietary antigens and risk for
nonaffective psychosis in offspring. A m erican J o u rn a l o f P sychiatry. June
l69(6):625-32.
Khan, S. et al. 2013. Local and long-range functional connectivity is reduced in
concert in autism spectrum disorders. Proceedings o f the N atio n a l A cadem y
o f Sciences o f the U nited States o f Am erica. Feb. 19;110(8):3107— 12.
Kim, YS et al. 2011. Prevalence of autism spectrum disorders in a total population
sample. A m erican J ou rn al o f Psychiatry. May 9; online.
Kulage KM, Smaldone AM, Cohn EG. 2014. How will DSM-5 affect autism
diagnosis? A systematic literature review and meta-analysis. In te rn a tio n a l
J o u rn a l o f A u tism a n d D e v e lo p m e n ta l D isorders. Feb. 15; epub ahead of
print.
Lazarev VVet al. 2010. Interhemispheric asymmetry in EEG photic driving cohe
rence in childhood autism. C linical Neurophysiology. Feb.;121(2):145—52.
Lazarev W, Pontes A, DeAzevedo LC. 2009. EEG photic driving: right-hemisphere
reactivity deficit in childhood autism. Apilot study. In tern ation alJou rn al o f
Psychophysiology. Feb.;71(2): 177-83.
Leisman G, Melillo Ret al. 2010. The effect of hemisphere-specific remediation
strategies on the academic performance outcome of children with ADD/
ADHD. In te rn a tio n a l J o u rn a l o f A d o lescen t M edicin e a n d Health. A p r il-
June\ 22(2):275-83.
438
Leisman G, Mualem R, Machado C. 2013- The integration of the neurosciences,

child public health, and education practice: Hemisphere-specific remediation
strategies as a discipline partnered rehabilitation tool in ADD/ADHD. Frontiers
in Public Health. July 25;1:22.
Leisman G, Melillo R. 2009- EEGcoherence measures functional disconnectivities
in autism. A cta P aediatrica. 98:460,28-29-
Leisman G. 2002. Coherence of hemispheric function in developmental dyslexia.
Brain a n d Cognition. March— April;48(2—3):425—31.
MacDonald M, Lord C, Ulrich DA. 2014. Motor skills and calibrated autism
severity in young children with autism spectrum disorder. A daptive Physical
A ctivity Q uarterly. April 31(2):95— 105.
Machado C, Leisman G, Melillo R, et al. 2013- QEEG spectral and coherence
assessment of autistic children in three different experimental conditions.
J ou rn al o f Autism a n d D evelopm en tal D isorders. Sept. 19; epub.
Melillo R, Leisman G. 2009- Autistic spectrum disorders as functional
disconnection syndrome. A nn u al Review in Neuroscience. 20(2):111-31.
Melillo R, Leisman G. 2004. N e u ro b e h a v io r a l D iso rd e rs o f C h ildh ood: An
E volutionary Perspective. Springer Science+Business Media.
Millin PM et al. 2011. Prenatal exposure to hyperemesis gravidarum linked
to increased risk of psychological and behavioral disorders in adulthood.
J ou rn al o f D evelopm en tal Origins o f Health a n d Disease. Aug. 10; online.
Pagani LS. 2013. Environmental tobacco smoke exposure and brain development:
the case of attention deficit/hyperactivity disorder. N e u ro sc ie n c e a n d
B iobehavior review. March 29; pit: sol49— 7634(13)00068—67.
Parboosing R et al. 2013- Gestational influenza and bipolar disorder in adult
offspring.JAAMPsychiatry. July;70(7):677—85.
Parner ET et al. 2012. Parental age and autism spectrum disorders. A n n als o f
epidem iology. Jan. 24; online.
Pembrey ME. 2002. Time to take epigenetic inheritance seriously. E uropean
J ou rn al o f H um an Genetics. Nov.;10(ll):669-71.
Prevalence of Autism spectrum Disorder: Autism and Developmental Disabilities
monitoring network, 11 sites, United states, 2010.
Rodgers AB et al. 2013. Paternal stress exposure alters sperm microRNA content
and reprograms offspring HPAstress axis reguhuon. J o u rn a l o f Neuroscience.
May 22;33(21):9003—12.
Roman GC et al. 2013. Association of gestational maternal hypothyroxinemia and
increased autism risk. A nnals o f Neurology. Nov.;74(5):733—42.
439
Sagiv SKet al. 2012. Prenatal exposure to mercury and fish consumption during
pregnancy and attention-deficit/hyperactivity disorder-related behavior in
children. Archives o f P ediatric a n d A dolescent M edicine. Dec.;166(12):1123—
31.
Sandin S et al. 2014. The familial risk of autism. JAMA. May 7:311(17):1779— 77.
Schmidt RJ et al. 2012. Maternal periconceptional folic acid intake and risk
of autism spectrum disorders and developmental delay in the CHARGE
(Childhood Autism Risks from Genetics and environment) case-control study.
A m erican Jou rn al o f C linical N utrition. July;96(l):80— 89.
Schmidt RJ et al. 2011. Prenatal vitamins, one-carbon metabolism gene variants,
and risk for autism. Epidem iology. July;22(4):476—85.
Silberman S. 2001. “The geek syndrome.” Wired. Dec.:9(12). archive.wired.com/
wired/archive/9.12/aspergers.html.
Sprung J et al. 2012. Attention-deficit/hyperactivity disorder after early exposure
to procedures requiring general anesthesia. M ayo C lin ic P roceedin gs.
Feb.;87(2): 120—29.
Steffenburg S et al. 1989- A twin study of autism in Denmark, Finland, Ice
land, Norway and Sweden. J o u rn a l o f C h ild P sych ology a n d P sych iatry.
May;30(3):405-16.
Takeuchi H et al. 2013- The impact of television viewing on brain structures:
cross-sectional and longitudinal analyses. Cerebral Cortex. Nov. 20; epub.
Talkowski ME, Minikel EV, Gusella JF. 2014. Autism spectrum disorder genetics:
diverse genes with diverse clinical outcomes. H a rva rd R eview o f Psychiatry.
march-April;22(2):65-75.
Thomason ME et al. 2014. Intrinsic functional brain architecture derived from
graph theoretical analysis in the human fetus. PLoS One. May l;9(5):e94423-
Vinet E et al. 2013. Increased risk of autism spectrum disorders in children born
to women with SLE: preliminary data from the OSLER cohort. Presented at
American College of Rheumatology Annual Meeting; Oct. 26-30, San Diego.
Wolff S, Narayan S, Moyes B. 1988. Personality characteristics of parents of autistic
children: a controlled study.J o u rn a l o f C h ild P sych ology a n d Psychiatry.
March;29(2):143-543.
Zerbo O et al. 2013- Maternal infection during pregnancy and autism spectrum
disorders. J o u rn a l o f A utism a n d D evelo p m en ta l D isorders. Dec. 24; epub
ahead of print.
440
А З Б У Ч Е Н П О К А З А Л Е Ц
АЗБУЧЕН ПОКАЗАЛЕЦ
А вж. същ о СфО
„Адерал“ 16 дясно полукълбо 138-141
аеробни упраж нения 323-326 много си м п то м и , един проблем
азбука 352 27, 28, 39,43, 50
Айнщайн, А л б ер т 1 7 ,6 3 -64, 357 неброакадем ично обследване
айпад (iPad) 26 и упраж нения 357
академични „нелечим“ 161-164
п о сти ж ен и я, 6ж. причини 116-117,120
неброакадем ично обследване с ети в н о -д в и гател н а оценка
и упраж нения в домаш ни условия 265-266
т р у д н о с т и 100-102 с и м п т о м и 8 2 ,8 6 ,1 0 0
х а р а к т е р и с т и к и на д е ф и ц и т х р ан и тел ен реж им 4 0 3 -4 0 4
в ляво/дясно полукълбо 166,171— „А у ти зм ъ т: Н ау ч н а та и с т и н а за
172,176-177 п р ев ен ц и ят а, д и а г н о с т и ц и р а н е т о
академично обследване, въпросник и л еч е н и е то на р а з с т р о й с т в а т а
3 3 1 -3 3 2 ,3 3 3 -3 3 6 о т аутистичния сп ектъ р и ролята
акалкулия (н есп о со бн о ст за см я т а н е ) на р о д и т е л и т е “ (Melillo, R. Autism:
146 The Scientific Truth About Preventing,
аксони 54 Diagnosing, a n d Treating Autism
Алвин, случай о т п р а к т и к а т а 4 0 4 -4 0 5 Spectrum Disorders - a n d What Parents
алгебра 355 Can Do Now) 114
алергии, вж. х р ан и тел н и ау ти зъ м , р а з с т р о й с т в а о т
н еп о н о си м о сти а у т и с т и ч н и я с п е к т ъ р 46
алфалиноленова киселина (ALA) 403 баланс на м озъка и 165,180-181,
Алън, случай о т п р а к т и к а т а 131-132 187,190
Американска м едицинска асоциация 114 вж. същ о С ф О
Американска п е д и ат р и ч н а академия дясно полукълбо 133-134,136,
98, 2 0 5 -2 0 9 140-141,150
ан ал и ти ч ен спрям о тв о р ч е с к и м озък епидемия 15-17, 19, 2 3 -24,65,
141-142 107-109
„А нгелчета в снега“ 280-281 много си м п то м и , един
а н т и б и о т и ц и и добри б а к т е р и и проблем 27, 28-2 9 , 33-37, 39,
3 8 8 -3 9 0 4 2 -4 5
а н т и о к с и д а н т и 3 9 5 ,3 9 6 ,4 0 0 невроакадемична оценка и
армия, САЩ 125 занимания у дом а 329, 344, 369
арсен 122 причини 107,109,110,111-118,
асансьор, засядане 4 2 9 -4 3 0 119,120,121,122
а си м етр и ч е н ш и й н о -то н и ч ен рефлекс промени в м озъка 5 2 ,5 7 -5 8
282-283, 288 сети в н о -д в и гател н и упраж нения
Аспергер, синдром 4 5 -4 6 282-283
441
с и м п т о м и 7 1 - 7 3 ,8 2 ,8 4 ,8 6 ,8 7 -8 8 , В
89, 9 0 ,9 1 ,9 4 ,9 8 -9 9 ,1 0 2 -1 0 3 вербализиране и самонаблю дение,

синдром на с а в а н т а 136-137 модифициране на п о в е д е н и е то 427-428
х р ан и тел ен реж им (план) 377-378, вербално (ляво) полукълбо 142
380, 388, 395, 400, 402 вестибуларен а п а р а т
а у т и с т и ч е н сп е к т ъ р , вж. а у ти зъ м с е т и в о 9 0 -9 2 , 246
умения 195, 222-229, 267
Б упраж нения 315-317
Бабински, рефлекс (п л а н т ар ен рефлекс) в и зу ал н о п р о стр а н ствен о
282, 2 8 5 -288 м а т е м а т и ч е с к о умение 357
бавно в ъ р т е н е (н истагъ м ) 225, 315 В и к т о р и я и Райън, и с т о р и я т а на
бавно и целенасочено, с е т и в н о -м о т о р н и 332-333
упраж нения 272, 2 8 8 -2 8 9 ви сокочестотна н ечувстви телн ост
бавно проследяване 241-242, 3 00-303 (фонологично осъзнаване) 8 8 -8 9
балансирано поведение 184,407-409 в и т а м и н D 117, 395, 397-398
бебеш ки п у б е р т е т 182 в и там и н и о т група В 396-397
Беки, и с т о р и я т а на 23, 48 в и там и н и , х р ан и тел ен реж им 377, 395
белгийско изследване 37-38 вкус, с е т и в о вж. обоняние
биполярно р а з с т р о й с т в о 16, 2 3-24 водещ а, дом иниращ а ръка 80, 210, 356
блокиране на с в е т л и н а т а , упраж нения вредни храни 384
3 0 3 -3 0 6 връзка между р о д и т е л и т е и д е т е т о в
Боби и Мерилин, и с т о р и я т а на 52 П р о г р ам ат а за балансиране на мозъка
Б о е т с , Б а р т 38 277
Брадли, Случай о т п р а к т и к а т а 378-379 възпаление, майчин и м у н и т е т 113,114,
Брайън, Случай о т п р а к т и к а т а 180-181 115,116
Бренда и Карла, и с т о р и я т а на 155 в ъ зстан о вя ван е на в р ъ з к и т е в мозъка
б р и тан с к о изследване 118-119 65
броене 355 в ъ зстан о вя ван е на в р ъ зк и т е , вж.
буквално (ляВо) полукълбо 143-144 П рограма за балансиране на мозъка
буквално разбиране 353, 362
букви, разпознаване 351-352 Г
бързина на говора 360 Т алант, рефлекс 280, 287
бързо в ъ р т е н е (н истагъ м ) 224, 225-227, Гейбриъл, случай о т п р а к т и к а т а 98-1 0 0
316 ге н е т и ч н а т е о р и я 27,109-110,111,115,
бързо проследяване 2 3 9 -2 4 1 ,3 0 0 -3 0 1 , 119
367-368 географ ски к л ъ ст ер и 108
т е с т 239-241, 300 -303, 3 68-369 ге о м е т р и я 357
бързо хранене, заведения 373-375 Гилен-Баре, синдром 404
бяло м озъчно в е щ е с т в о 73 глиални к л е т к и 54
глобално о б р а б о тв а н е на
и н ф о р м ац и я та 354
442
глушен, н е п о н о си м о ст 382, 383 Д и агн ости ч ен и с т а т и с т и ч е с к и

глюкоза (гориво) 54, 55,126, 375, 396, наръчник на п си х и ч н и те заболявания
397 (Diagnostic and Statistical Manual of
гр а ви тац и я, м озъчно р а зв и т и е 59,61, Mental Disorders, DSM-V) 42
75,76 диаф рагмено (коремно) диш ане 291-292
Гранджийн, Ф илип 121, 123 д и е т а , дневник (с тъ п к а 1, изклю чващ а
Грандин, Темпъл 89 д и е т а ) 382-383
гр а ф ес тези я (проследяване на числа) дисграфия (лош почерк) 146
261, 322-323 дискалкулия 25
графики и диаграми 357 дислексия 46
Айнщайн и 6 3 -6 4
Д вж. същ о СФО
Даяна, и с т о р и я т а на 3 80-382 много си м п то м и , един проблем
движ ение на о ч и т е 367-368 27, 28, 33, 37, 39, 42, 45
ДДТ/МЕ 122 програм а за м одифициране на
д е б н е т е д о б р и т е п о стъ п к и , п о в е д е н и е то в домаш ни условия
модифициране на п о в ед е н и е то 409
4 2 0 -421 сети в н о -д в и гател н и упраж нения
Дейвид и Мария, и с т о р и я т а на 344-345 327-328
Дейвис, случай о т п р а к т и к а т а 370-372 с и м п т о м и 7 4 ,8 6 ,8 8 ,8 9 , 102
д е н д р и т и 54 хран и тел ен реж им 388
Д е п а к о т (Depakote) 370 диспраксия 146
Д е п а р т а м е н т за услуги на граждани с диш ане
проблеми в р а з в и т и е т о , Калифорния с к о р о с т 202-203
107 упраж нения за го л ем и те мускули
д е с е т принципа, балансиране на мозъка 290-294
157-160 длани ( т е с т ) 220
д ес е ти ч н и дроби 355 д о к а з а т е л с т в а за СФО, изследвания
д е т а й л , мислене 70,85 ,141-142, 149, 3 3-39
327, 351, 354 докозахексаенова киселина (DHA) 403
вж. същ о ляво полукълбо докосване вж осезание
д е т а й л и (ляво полукълбо) 142,143,145, дом аш на р а б о т а 347-350
237, 298, 307, 328, 351, 353, 354, 357 Дорис и Шон, и с т о р и я т а на 165
Д е т с к а болница, Б о с т ъ н 117 дроби 355
Дж есика и Тайлър, и с т о р и я т а на 406 дясно полукълбо
Дж ина и П атр и ш а, и с т о р и я т а на 182 академично обследване 333-335
Джо, и с т о р и я т а на 329 вж. също: мозък, П рограма за
Джош и М ар гар ет, и с т о р и я т а на 271 балансиране на мозъка, СФО,
Д ж ъ с т , Марсел 73 ляво полукълбо, П рограм а за
д и а б е т 373-374 балансиране на м озъка в домаш ни
условия
443
д е ф и ц и т и 9 2 ,1 0 1 ,135,136,137, емоционално (дясно) полукълбо 134

409, 4 1 0 -4 1 1 ,4 1 2 -4 1 3 ,4 1 4 емоционално/социално р а зв и т и е
много си м п то м и , един проблем 31 184-185
музика 310-313 ем п а т и ч н о (дясно) полукълбо 134
награда и назакание 415 ен туси азъ м , сети вн о -д ви гател н и
основен въпросник 165-167, упраж нения 2 89-290
167-173 е п и ге н е ти к а 111-112
о т б я гв ан е (о т р и ц а т е л н и емоции) епидемия о т СфО 15-20, 23-28, 65,
135,183, 406,407, 408, 409, 414 107-109
принцип на р а б о т а 133-136 е т а н о л 123
р а зв и т и е 56, 71, 73,133
синхронизиране 36 Ж
с ъ п о с та в к а с л я в о т о полукълбо ж ивак 122
149 ж изнени п оказател и 202-204
ц я л о с т н а к а р т и н а , мислене 7 0 -
7 1 ,8 5 ,1 3 3 -1 3 4 ,1 4 9 , 237, 258-259, 3
327, 333-335, 352-355, 356-358, заболявания по врем е на б р е м е н н о с т т а
360, 367 120
за м е с т и т е л и на проблемни храни 395
Е зам ъ рси тел и 121,123-124
Ева, случай о т п р а к т и к а т а 190-192 „зарибяване“ на д е т е т о , м одифициране
Е вр о п ей ск о то д р у ж еств о за на п о в е д е н и е т о 4 2 5 -4 2 6
п ед и ат р и ч н и изследвания 34 заседнал начин на ж и в о т 125-126,
едно съ сто ян и е, различни си м п то м и , 127-128
едно реш ение 2 3 -5 1 ,1 5 8 заслужени награди (не се о т н е м а т ) ,
едноврем енен звук (д и х о то н н о м одифициране на п о в е д е н и е т о 424-425
слушане) 233 з а т л ъ с т я в а н е 2 6 ,116-117,125-126, 373
едноврем енна и н тег р ац и я 160 за т ъ м н ен и очила 3 04-305
едноврем енно докосване ( т е с т ) 260 захар, изклю чващ а д и е т а 387
език (ляво полукълбо) 142 звук, вж. музика
езикови наруш ения 146 звук и
ей к о за п е н таен о ва киселина (ЕРА) 403 м озъчно р а з в и т и е 5 9 -6 0 ,6 6
Ейхлър, Еван 119 с в е т л и н а 306-315
електроен ц еф алограф и я (ЕЕГ) 37 зеленчуци, х р ан и тел ен план 376
Елън, случай о т п р а к т и к а т а 431-433 зеници 217
емоции, две с т р а н и 4 0 7 -408 зрение
емоционални реакции, абнормени 31, проблеми в п р е р а б о т к а т а на
83,91 з р и т е л н а т а информация 8 4 -8 8
емоционални х а р а к т е р и с т и к и на с е т и в н о -м о т о р н и упражнения
д е ф и ц и т а в л я в о т о /д я с н о т о полукълбо 297-306
166,169,175 умения 195, 235-244, 267
444
з р и т е л н а с и с т е м а - „какво“ и „къде“ балансиране на м озъка 157-158

8 5 -8 6 , 237 капризи към х р а н а т а 3 2 ,9 0 -9 2 ,1 3 8 ,
зърнени храни, х р ан и тел ен реж им 376 201-202, 265,377
Карла и Бренда, и с т о р и я т а на 155
И Карпър, Р у т 72
и ден ти ф и к ац и я (правилна) на проблема К е й т и , случай о т п р а к т и к а т а 6 6 - 6 8
и д и сф у н к ц и и те 159 кислород (гориво) 54, 55,121, 291, 323,
изклю чващ а д и е т а , х р ан и тел ен реж им 375
379-380, 3 8 2 -390 ко гн и ти вн и (познавателни) функции
и зк у ствен и добавки 384 вж. същ о невроакадемично
и зк у ствен и п одсладители , изклю чващ а обследване и упражнения
д и е т а 388 с и м п т о м и на С ф О 102-104
и зп ъ лн и телн и функции, вж. упраж нения 361-369
к о гн и ти вн и функции к о гн и ти в н о р а зв и т и е 188
и зр ази тел ен речник 360 колоездене 60
изречения, комбиниране и генериране ко м п ю тъ р , време 76, 112, 125, 128, 130—
358 131,143,304,305, 314,358,415,424,425
изследване на близнаци 109 к о н т е к с т 353, 360
имунна си с т е м а 18-19, 32,91, 92-9 4 , к о н т р а с т и 366
113,135,144 к о н т р о л над им пулси те (дясно
имунни х а р а к т е р и с т и к и на д е ф и ц и т а полукълбо) 135
в л я в о т о /д я с н о т о полукълбо 166, 172, координационно р а з с т р о й с т в о на
178 р а з в и т и е т о 139
И н с т и т у т „Ф.Р. Карик“ 435 коремни преси 253, 320-321
и н с т р у м е н т и за с е т и в н о -м о т о р н о к о р т и зо л 116
обследване в домаш ни условия 196 крак пред крак 247, 248, 317-318
и н т е р е с и на д е т е т о , модифициране на крак, смесена д о м и н а н т н о с т 210-211
п о в е д е н и е то 4 2 5 -4 2 6 К р и ст и ян и С теф ан и , и с т о р и я т а на
и с т о р и я на е т а п и т е на р а з в и т и е т о 275
194, 2 0 5 -2 0 9 Крисчън и К р и стен , и с т о р и я т а на 193
и с т о р и я на заб о л яван и ята на м а й к а т а кръвно налягане 203, 204
и д е т е т о 194, 2 0 0 -2 0 4 к р ъ с то с в а н е на погледа (конвергенция
и дивергенция) 242
К Кулидж, К р и сти н 43
какво да очакваме о т П р о гр ам ат а за
балансиране на м озъка 182-192, 331-332 Л
калий 402 л а к ъ т , сгъване 219
калций 399 Ландриган, Филип 121,123
К а м ар ата, С т и в ъ н 85 Лейсман, Джери 7, 33, 3 4 -3 7
к а м е р т о н , т е с т 232-233 лексикално разбиране 353
к ан д и д а ти за П р о г р а м а т а за ленено масло 403
445
лечение няма, погреш но схващ ане 19-20, М

27 магнезий 400
лимбична си с т е м а 94 м азо л есто т я л о 36
лимфоидна т ъ к а н 144 майчино здраве 110-121, 200-202
линейно (ляво) полукълбо 143-144 Макдоналд, Меган 35
лицеви мускули 217-218 | малък мозък 73
Лора, случай о т п р а к т и к а т а манган 122, 401
161-164 М а р гар ет и Ажош, и с т о р и я т а на 271
лицеви опори 253-255, 321 Мария и Дейвид, и с т о р и я т а на 344-345
логическо (ляво) полукълбо 143-144 м а с т н и киселини, х р ан и тел ен режим
локална п р ер а б о т к а , вж. д е т а й л , мислене 40 2 -4 0 3
Лора, случай о т п р а к т и к а т а 161-164 м а т е м а т и ч е с к а дарба 356
л у до ст 17 м а т е м а т и ч е с к а логика 356-357,365
ляво/дясно, д о м и н а н т н о с т 194-195, мед 401
208-222 м ед и кам ен ти , прием по врем е на
ляво полукълбо б р ем ен н о ст 117-121
академично обследване 335-336 медула (п р о д ъ л го в ат мозък) 202
вж. също: мозък, П рограма за меко небце 218
балансиране на мозъка, СФО, Мелило, Р о б ъ р т
П рограма за балансиране на „А ути зм ъ т: Н ау ч н ата и с т и н а за
м озъка в домаш ни условия, дясно п р ев ен ц и ят а, д и а г н о с т и ц и р а н е т о
полукълбо и л еч е н и е то на р а з с т р о й с т в а т а
д е т а й л , мислене в 70,86,142,149, о т аутистичния спектър и
327-328, 351, 355 р о л я т а на р о д и т е л и т е " (Melillo,
д е ф и ц и ти 93,101, 144-150, 4 0 9 - R. Autism: The Scientific Truth About
410, 413-414,415 Preventing, Diagnosing, a n d Treating
много си м п то м и , един проблем 29 Autism Spectrum Disorders - a n d
музика 312-313 What Parents Can Do Now) 114
награда и назакание 414-415 „ О т к ъ с н а т и деца“ (Disconnected
основни к р и т е р и и , въпросник Kids), изд. 2009 3 ,4 ,5 , 32,112
165-166, 173-178, 178-180 М ери б ет, и с т о р и я т а на 373
приближаване (полож ителни Мерилин Дж. и Брейдън, и с т о р и я т а на
емоции) 143-144,183, 406-410, 255-256
414-415 Мерилин и Боби, и с т о р и я т а на 52
принцип на р а б о т а 142-144 месо, х р ан и тел ен реж им 376
р а зв и т и е 56-57, 70 минерали, х р ан и тел ен реж им 395,
синхронизиране 3 6 ,6 0 -6 2 399-402
съ п о с тав к а с д я с н о т о полукълбо мини б а т у т 325
149 млечни п р о д у к т и 376
млечни п р о д у к ти и казеин,
ч у в с т в и т е л н о с т 382, 383
446
м ного си м п то м и , един проблем 23-51, м о с т , упраж нение за с т а б и л н о с т на

159 го л ем и те мускули 250-252, 319-320
модели на поведение, затвъ р ж д аван е м о ти в ац и я, сети в н о -м о то р н и
183-184 упраж нения 290
модифициране на п о вед е н и е то , план м о т о р н и умения 19,77-78
4 0 6 -4 3 3 м о т о р н и х а р а к т е р и с т и к и на
мозък д е ф и ц и т а в л я в о т о /д я с н о т о полукълбо
ан ал и ти чен спрям о тв о р ч е с к и 166,167-168,173-174
141-142 М о ц арт, В. А. 136
вж. същ о П рограма за балансиране музика
на мозъка; СфО; ляво полукълбо; Айнщайн и 6 3 -6 4
П рограма за балансиране на музика за балансиране на мозъка
м озъка в домаш ни условия; дясно 310-313,313-314,315,435
полукълбо синдром на с а в а н т а и 136
взаи м о зави си м о ст с т я л о т о м у л т и в и там и н и 395-396
5 7 -5 8 ,1 6 0 , 271 мускулен то н у с, вж. проприоцепция
глюкоза 54, 55,126, 375,396, 397 мускули на т о р с а , с т а б и л н о с т 249
д е ф и ц и т на целия мозък 79,165— мързеливо око (лениво око) 31,81, 202,
1 6 6 ,1 7 9 -1 8 0 ,1 8 3 ,193-194, 215, 277 237
дисбаланс 18, 29, 32-39
кислород 54, 55, 291, 323-324, 375 Н
промени 39-4 5 , 49, 5 2 -6 8 навици, с е т и в н о -м о т о р н и упражнения

р а зв и т и е 50, 52-61, 6 5 ,69-71, 289-290
7 1 -7 3 ,9 4 ,1 1 3 ,1 3 3 ,1 5 6 ,1 8 4 -1 8 6 нагласа, с е т и в н о -м о т о р н и упраж нения
регресия на р а з в и т и е т о 186 290
синхронизиращ механизъм 70-71 награди и наказания, м одифициране на
стим улиране, сти м улац и я 54, п о в е д е н и е то 414-415
5 7 -6 1 ,6 5 ,6 6 , 7 1 ,7 3 ,7 9 ,1 9 8 , 224, „Надежда за д е ц а т а с а у ти зъ м “, п р о е к т
289, 375 33
създаване на нови връзки 65 надигане о т лег 250-251, 318-319
те м п о р а л н а к о х е р е н т н о с т 37, назолабиални гънки 217-218
104, 159-160 наклон
храна за 375-376 на гл а в а т а ( т е с т ) 216
м озъчен с т в о л 56 на т я л о т о , изкривяване при
м озъчна кора (к о р тек с) 56, 203 с т о е ж 219
м озъчна обвивка, инсула 135 наруш ен баланс в м озъка 19-20, 29-3 0 ,
молибден 402 3 4 -3 9
Моро, рефлекс 279-280, 287 вж. същ о СфО
Мороу, Бари 137 корекция или с и м п т о м а т и ч н о
м орска звезда, упраж нение 279-280 лечение 19-20, 27-30, 3 3 -3 9 ,6 5 ,
м о р ф о м етр и ч ен анализ 73 159-160
447
наруш ен фокус 17,41-42, 331 т е с т 265-266

наруш ение на п р е р а б о т к а т а на умения 194-195, 261-266
с е т и в н а т а инф ормация 47 упраж нения 294-297
наруш ения в п р е р а б о т в а н е т о на обсесивно-компулсивно р а з с т р о й с т в о
инф ормация 146 16,46,113,139, 332
НАСА 75-76 обследване на п о с т у р а л н и т е рефлекси
Н ационална академия на н а у к и т е 113, 376 216-222
невербална комуникация 81-83, 88,91, о буч и тел н и т р у д н о с т и 46
134, 359,410 Айнщайн и 6 3 -6 4
невербални обу ч и тел н и т р у д н о с т и вж. същ о СфО
(HOT) 46,139 епидем ия 24-25
невроакадем ично обследване и ляво полукълбо 146
упраж нения 3 3 -3 4 ,1 5 6 , 329-372 м ного си м п т о м и , един проблем
неврогенеза 322 27-28,37, 45,46, 48
неврологични р а з с т р о й с т в а в д е т с к а модифициране на п о вед е н и е то ,
в ъ з р а с т , вж. С ф О план 409
неврони 53, 54, 55, 56, 57 невроакадем ично обследване и
н е в р о п л а с т и ч н о с т 4 0 -4 2 , 5 2 -6 8 упраж нения 329-330, 331, 348
н е в р о т р а н с м и т е р и 66, 396-398 причини 123-124,126
н ега ти в н и емоции (отбягван е) 135,183, сети в н о -д в и гател н и упраж нения
4 0 6 ,4 0 7 ,4 0 8 ,4 0 9 ,4 1 4 272
н езави си м о ст чрез реш аване с и м п т о м и 76,85
на проблеми, модифициране на х р ан и тел ен реж им 397
п о в е д е н и е то 4 2 8 -4 3 0 ч е с т о срещ ани признаци 3 42-344
незаменими м а с т н и киселини 403 огледални неврони 83,91
н еи зп о л зван о то се губи, м озък 56 око, вж, зрение
н ео к о р тек с 53 околна среда, външ ни ф а к т о р и 47,107—
н еп о н о си м о ст към плесени и мая, 123,160-161,194
изклю чващ а д и е т а 3 8 8 -3 9 0 о к ц и п и тал ен дял 238
неравном ерно р а з в и т и е на у м е н и я т а окулярен рефлекс 227-228
178, 329-331, 370-371 смесена д о м и н а н т н о с т 209, 213
Н е у р о н ти н (Neurontin) 370 олово 122
Нийл и Шарън, и с т о р и я т а на 410-411 омега-3, 6 ,9 402, 403
нискочестотна н ечувстви телн ост описание, писане 359
(прозодия) 88 опозиционно п реди зви кател н о
н и стагъ м 202, 224, 225-227 поведение (ОПП) 24,47,139,417, 431
Нобелова награда, л ау р еати 6 3 -6 4 органична храна 123
о р га н о ф о сф ати 122
О осезание
обоняние с е т и в о 5 8 -5 9 ,6 5 ,7 4 ,9 0 -9 1
с е т и в о 5 9 ,7 5 ,8 4 , 9 0 -9 2 умения 195, 257-261, 266
448
упраж нения 321-322 плодове, х р ан и тел ен реж им 376

основен въпросник 165-180,196, плъхове, изследвания 76, 323
26 7 - 268 п о -въ зр астн и р о д и т е л и 112,115
основна идея 352-354 поведение, определяно о т ц е л и т е 91
о тб я гв а н е (о т р и ц а т е л н и емоции) 135, поведенчески р а з с т р о й с т в а 16, 23-24,
183, 4 0 6 -4 0 9 , 414-415 28-29, 369
о тк л о н е н и е на езика 219 вж. същ о С ф О
о т к р и в а н е на м иризми 2 95-296 поведенчески х а р а к т е р и с т и к и на
„ О т к ъ с н а т и деца“, изд. 2009 19-20, 33, д е ф и ц и т а в л я в о т о /д я с н о т о полукълбо
114 166, 170,175-176
о т к ъ с н а т и деца, т е р м и н 223 поведенческо р а з с т р о й с т в о 24,139
оценка на п о в ед е н и е то , въпросник повиш аване на д и а г н о с т и ч н а т а
412-414 т о ч н о с т 107
оценка, п ости ж ен и я погреш ни схващ ания за н еврол оги ч н и те
в ак ад ем и ч н о то р а зв и т и е р а з с т р о й с т в а 17-20, 27,107-110
336-341 подходящ о врем е за упражнения,
важ но значение 7 1 ,7 3 -7 4 ,7 8 -7 9 , с е т и в н о -м о т о р н и упраж нения 2 89-290
9 0 ,1 0 5 ,1 8 3 ,1 8 4 -1 8 6 , 285-286 Пол и Роби, случай о т п р а к т и к а т а
вж. също: мозък, СфО 104-105
и с т о р и я на р а з в и т и е т о 194-195, полибромирани дифенил е т е р и (PBDE)
2 0 5 -2 0 8 122
оценки и прогнози 358 поли н ен аси тен и омега-3 м а с т н и
оценки о т т е с т о в е , анализ 345-347 киселини 403
очи 222 полукълба на мозъка
баланс 216 вж. също: П рограма за балансиране
вж. същ о зрение на мозъка, СфО; ляво полукълбо;
д е ф и ц и т 31, 78 основен въпросник; дясно
полукълбо
П наруш ен фокус 18-20, 4 0 -4 2 , 330
палец на крака 221 синхронизиране 36, 61 -6 3 ,6 5 ,1 0 1 ,
палец, сила 220-221 104,159-160
П а т р и к , случай о т п р а к т и к а т а успех на п р о гр ам ата , базирана на
268- 270 полукълбата 160
П а т р и ш а и Джина, и с т о р и я т а на 182 последици, модифициране на
первазивно р а з с т р о й с т в о на п о в е д е н и е т о 423-424
р а з в и т и е т о (ПРР) 4 3 ,4 6 ,1 2 0 ,1 3 9 ,1 9 0 , п оследователн и с т ъ п к и , обяснение
410-411 360-361
п ести ц и д и 374 п о с л ед о в а тел н о ст, м одифициране на
Пийк, Ким 136-137 п о в е д е н и е то 419, 421-423
писане на а зб у к ата за врем е 358 п о сти ж ен и я в акад ем и ч н о то р азв и т и е,
писмено изразяване 358-359 въпросник 336-341
449
п о стр о ш ац и о н ен н и стагъ м 216,224, външни и ге н е ти ч н и ф а к т о р и

225-226 48, 107-109, 110, 112-123, 160-161,
п о сту р ал ен рефлекс предна опора 193-194
(п араш утен рефлекс) 284 д е с е т т е принципа 157,159-161
п о сту р ал н и рефлекси 79, 214, 215, 221 дисбаланс (коригиране) и
правила, модифициране на п о в ед е н и е то с и м п т о м а т и ч н о лечение 18, 29,
418-419 32-39
п ревръзка на о к о т о 304 едно съ сто ян и е, много си м п то м и ,
п р е д и м с т в о на ж е н и т е 24,119,180 едно реш ение 2 3-51,159
предна опора, рефлекс 284-285 едноврем енна и н т е г р а ц и я 160
п р е д о т в р а т я в а н е на поведение, и ден ти ф и кац и я (правилна) на
модифициране на п о в е д е н и е т о 426 проблема и дисфункции 159
п р ер аб о т ен и храни 374, 384 какво да очакваме 182-192,
п р е р а б о т к а на з р и т е л н а т а 331-332
инф ормация 3 6 8 -3 6 9 кан д и д а ти 157-158
п р есм я та н е , упраж нение 355 м ед и кам ен ти , не реш ения 19-20,
приближаване (полож ителни емоции) 2 5 -2 8 ,4 1
1 4 3 -1 4 4 ,1 8 3 -1 8 4 ,4 0 6 ,4 0 7 , 408, 409,410, м озъчна и хронологична в ъ з р а с т
414-415 188
п р и м и т и в н и рефлекси наруш ен фокус 17,41-42,331
задърж ане 4 1 -4 2 ,7 8 -7 9 , 202, 203, о б р а т и м и съ с то я н и я 4 5 -4 7
213-215 п о в т о р н о обследване 274
п о ти ск ан е, с е т и в н о -м о т о р н и п о зи ти вн о , без а к ц ен ти р ан е
упраж нения 277-288 41-4 2 , 330-331
причини за С ф О 17-20, 27-29,104, преоценка 274
106-132 п р о б л ем ъ т има реш ение 40
п р о б и о ти ц и 390 разлики о т кон вен ц и он алн и те
п р о б л ем ъ т има реш ение 4 0 -4 1 разбирания 3 9 -4 2 , 45
п роверка (с т ъ п к а 4, изклю чващ а д и е т а ) р е з у л т а т и 182-192
3 8 5 -3 8 6 р е ш а в а щ а та роля на р о д и т е л и т е
П рограм а за балансиране на мозъка 161
4 0 -5 0 ,1 5 5 -1 6 4 синхронизиране на полукълбата
балансирано поведение 184, 36, 61-62, 65 ,1 0 1 ,1 0 4 ,1 5 9 -1 6 0
4 0 7 -409 т е о р и я на н аваксв ан ето 42,
вж. същ о СфО; П рограма за 187-188
балансиране на мозъка в домаш ни т е р а п и я за и н тегр и р ан е на
условия полукълбата 47, 435
взаи м о зави си м о ст на т я л о т о и успех 20, 33-3 4 , 4 5 -4 7 ,4 8 , 49-50,
мозъка 5 7 -5 8 ,1 6 0 , 271 155-156,163
връзка на р о д и т е л и т е с д е т е т о успех чрез програм а, базирана на
277 м о зъ ч н и т е полукълба 160
450
функционални проблеми, Р
индивидуални реш ения 160 равновесие, вж вестибуларен а п а р а т
х оли сти чен подход 1 9 -2 0 ,4 6 равновесие, т е с т (Ромберг) 247
brainbalance.com 435 разбиране с тъ лкув ан е, дед у кти вн и
П рограм а за балансиране на мозъка сп о со б н о сти 353, 362
в домаш ни условия 4 7 -4 9,155-157 р а з в и т и е на мозъка 50, 5 2 - 6 1 ,6 5 ,6 9 -
вж. същ о П рограма за балансиране 70, 72, 73, 9 4 ,1 1 3 ,1 3 3 ,1 5 6 ,1 8 4 -1 8 6
на мозъка; СфО разкази, създаване, у с т н о изразяване
модифициране на п о вед ен и ето , 360
план 4 0 6 -4 3 3 разлики о т кон вен ц и он алн и те
невроакадем ично обследване и схващ ания 4 0 -4 2 , 45
упраж нения 28, 47, 156, 271-372 разпознаване на думи, к о н т е к с т 354
основен въпросник 165-180, разпознаване на модели
198-199, 267-268 (ляво полукълбо) 143-144, 358
пром ени 186-189 разпознаване на музикална н о т а
с е т и в н о -м о т о р н и упраж нения 19 (музикален т о н ) 89,136
с е т и в н о -м о т о р н о обследване Райън и В и к т о р и я , и с т о р и я т а на 332
193-270 ранни признаци на С ф О 199
х р ан и тел ен план 48,116,160, регрес в м о зъ ч н о т о р а зв и т и е 186
3 7 3 -4 0 6 Реджина, и с т о р и я т а на 133
промени в мозъка 39-45, 50, 5 2 -6 8 р е з у л т а т и , П рограма за балансиране
проприоцепция на м озъка 182-192
с е т и в а 3 1 ,7 4 -7 6 , 135, 223-224 р е з у л т а т и (с тъ п к а 5, изклю чващ а
с т а в и 292-294 д и е т а ) 3 86-387
умения 194-195, 244-255, 267 „Рейнман“ (филм) 137
упраж нения 317-320 реш аване на проблем с т ъ п к а по
пропускливи черва, синдром 97-98, с т ъ п к а , на м н о ж е с тв о с т ъ п к и 357,365
377,403 реш аване на проблеми и н езави си м ост,
проследяване на числа (граф естези я) модифициране на п о в е д е н и е то
261, 322-333 4 28-433
п р о с т р а н с т в е н а дислексия 75-76 реш аващ а роля на р о д и т е л и т е
п р о с т р а н с т в е н а о р и е н та ц и я , вж. за успеха на д е т е т о 161
проприоцепция, вестибуларен а п а р а т рибено масло 403
п р о с т р а н с т в е н о (дясно) полукълбо 134 рискови ф а к т о р и , н атр у п в ан е 112-113
процес на изклю чване на х р а н и т е Роби и Пол, случай о т п р а к т и к а т а
3 8 3 -385 104-105
псевдодуми, декодиране 354-355, 364 родилен с т р е с 7 8 ,8 0 -8 1 ,1 1 0 -1 1 1 ,1 1 2 ,
п си х и атр и ч н и заболявания, фамилна 114,120-121,133,139,151, 201, 213, 280,
анам неза 117 282
пш еница (глутен), н еп о н о си м о ст 382, р о д и тел ск и н акл о н н о сти 127-128
383 Ромберг, т е с т 247
451
р о та ц и о н н а д и е т а , х р ан и тел ен реж им с и м п т о м и 7 4 ,7 5 ,8 2 ,8 7 -8 8 ,
391-394 9 8 -1 0 0 ,1 0 2 , 242-243
румънски си р о п и тал и щ а 5 8 -5 9 х р ан и тел ен реж им (план) 3 7 7 -
ръка, смесена д о м и н а н т н о с т 209-210 378, 380, 388, 395-396, 399-402
седалищ но предлеж ание 78,121, 201,
С 213
Савана, случай о т п р а к т и к а т а 123-125 сел ек ти в ен м у ти зъ м 146
с а б а н т , синдром на 136-137 селен 395, 399,401
Сам, случай о т п р а к т и к а т а 50-51 Селинджър, Дж. Д. 15
самонаблю дение и вербализиране, селскостопански храни 374
м одифициране на п о в е д е н и е т о 428 с е т и в е н к о н т р о л (дясно полукълбо) 134
сам осъзнание (дясно полукълбо) 134 с е т и в н а си с т е м а , ч у в с т в и т е л н а 31-32,
с в е т л и н а и звук 306-315 8 4 -9 2
с в е т л и н а т а и м о зъ ч н о т о р а зв и т и е се т и в н и д еф и ц и ти , възстан о вя ван е
5 9 ,6 0 ,6 6 294-315
с в е т о ч у в с т в и т е л н о с т , т е с т 238-239 се т и в н и х а р а к т е р и с т и к и на д е ф и ц и т а
СДВ (синдром на д е ф и ц и т на в л я в о т о /д я с н о т о полукълбо 173-174,
вн и м ан и ето ) 19,138 166-167
СДВХ (синдром на д е ф и ц и т на с е т и в н о -д в и г ател н а оценка на
вн и м ан и ето и х и п е р а к т и в н о с т ) 4 5 -4 6 полукълбата в домаш ни условия
Айнщайн и 6 3 -6 4 193-270
вж. същ о Сф О с е т и в н о -м о т о р н и
дясно полукълбо 139-141 умения 195,198-199
епидемия 15-19, 2 3 -25,65, упраж нения 17-18, 39,156,193,
107-108 271-330
л ек ар ств а (м ед и кам ен ти ) 19, сиво в е щ е с т в о 53
2 5 -2 6 с и м п т о м а т и ч н о лечение или корекция
много с и м п т о м и , един проблем на дисбаланса 18-20, 2 7 -3 0 ,3 3 -3 9 ,
28, 29, 3 3 -3 4 , 3 9 ,4 2 ,4 5 -4 6 , 50 6 2 -6 3 ,6 5 ,1 5 9 -1 6 0
невроакадемична оценка и с и м п т о м и на С ф О 31-32, 74-105,113
занимания у дома 329-330, 332, вж. същ о основен въпросник;
348, 370-372' невроакадем ично обследване
причини 106,109-110,111-115, и упраж нения
1 1 7 -1 18,119,121,123-124,129, с и м п т о м а т и ч н о лечение или
131-132 корекция на дисбаланса 18, 27-30,
програм а за модифициране на 3 2 -3 9 ,6 2 ,6 5 ,1 5 9 -1 6 0
п о в е д е н и е то в домаш ни условия с и н ап ти ч н и връзки 5 4 -55,61, 6 3 - 6 4 ,6 9
410,431 синдром на н ар у ш ен и те връзки 29
с е ти вн о -д ви гател н и упраж нения вж. същ о СФО
324-325 синхронизиране 3 6 ,6 1 -6 2 , 65, 100,
103-104,160
452
синхронизиращ механизъм, м озък 70 епидем ия 15-20, 23-2 8 , 65,

с и с т е м а т и з и р а н е (ляво полукълбо) 143 107-110
скандинавско изследване 110 м ного с и м п т о м и , ецин проблем
скачане на въже, подскоци 325 2 3-51,159
сколиоза 219 м о м ч е т а и м о м и ч е т а 16,24,119,
слаба ц е н т р а л н а к о х е р е н т н о с т 86 180
слух наруш ение на баланса 18-19,
обследване 1 9 4 -1 9 5 ,2 0 8 -2 0 9 ,2 1 2 , 2 9 - 3 0 ,3 3 -3 9
229-234, 267 о т к ъ с н а т и деца, т е р м и н 223
с е т и в о 7 5 ,8 7 -8 9 ,1 3 5 погреш ни схващ ания 17-20,27,
слухова к р а т к о с р о ч н а п а м е т 360 107-110
слушане с разбиране 360,365 причини 1 6 -2 0 ,2 7 -2 8 ,1 0 4 ,
смесена д о м и н а н т н о с т (к р ъ сто са н а 106-132
латер ал и зац и я) 8 0 -8 1 ,1 9 5 , 209-212, промени в м озъка 39-45, 5 2 -6 8
215 ранни признаци 199
социализиране 81 с и м п т о м и 2 9 -3 2 ,7 4 -1 0 5
социални р а з с т р о й с т в а 23-24, 2 8-31 съврем енен начин на ж и в о т , е ф е к т и
социални умения, н езадоволи телн и 112-123
8 1 -8 2 съ зн ател н о (ляво) полукълбо 142-143
социално ко м у н икати вн о с ъ о т в е т с т в и е едно към едно 353, 364
р а з с т р о й с т в о 4 2 -4 4 сърдечна ч е с т о т а , пулс 94, 99, 202-204
с т а в и , движ ение и г ъ в к а в о с т 292-293 сърдечни заболявания 373
с т а т и с т и к а и в е р о я т н о с т и 357 съ сто ян и я, о б р а т и м и , балансиране на
с т е р е о т и п и 183-184 м озъка 4 5-47
С т еф а н и и К р и сти ян , и с т о р и я т а на
275 Т
с т и л на учене 350 Тайлър и Джесика, и с т о р и я т а на 406
сти м улац и я на м озъка 55, 5 8-61, 6 5 -6 6 , „Те не са виновни“ 417-418
71, 73, 79,197,198, 223-224, 289, 374-375 Т ейтълбаум , Ф илип 57
с т о е ж на един крак 248,318 тел ев и зи я 7 6 ,1 1 2 ,1 2 5 ,1 2 8 ,1 2 9 , 304,
стр а н и ч н а опора, рефлекс 284, 288 305, 314,415
СфО, (синдром на ф ун кц и о н алн ото т е м п е р а т у р а , м озъчно р а з в и т и е 59,
о тк ъ св ан е) 15-51 6 0 - 6 1 ,6 5 -6 6
вж. същ о мозък; П рограма те м п о р а л н а к о х е р е н т н о с т 37,61-63,
за балансиране на мозъка; 65 ,1 0 4 ,1 5 9 -1 6 0
ляво полукълбо; П рограма за т е о р и я на н авак св ан ето 42 ,1 8 7 -1 8 8
балансиране на м озъка в домаш ни т е о р и я на о т н о с и т е л н о с т т а 6 3 -6 4 ,
условия; п о сти ж ен и я; дясно 357
полукълбо т е р а п и я за и н те г р и р а н е на
деф иниция 2 9 -3 2 полукълбата (ТИП) 47, 435
д о к а з а т е л с т в а 3 3 -3 9 т е т р а х л о р е т и л е н 122
I
тефАоновидеца93 изразяване 360-361

технология 26,76,112-114,125,128, четене 353,363-364
129-131 УудкокДжонстън III347
6ж. също време за компютър, ухо, смесена доминантност 209,212
време; телевизия вж. също слух (сетиво)
Тито, историята на 69 учител или надзирател 419
тичане, тичане на място 324-325
толуен 122 Ф
Томасън, Мория 36 фехтовка, упражнение 283
Торонто, изследване 126 физическо развитие 184
точност, разпознаване на думи 352 фиксация 217
трансмазнини 373 флуор 123
Трета международна конференция за фокусиране на погледа 299-300
походката и психичните функции, фолат (фолиева киселина) 398
2010 34 фонологично осъзнаване 88,351
трите стълба на мозъчното развитие фунгициди 374
156 функционална MPT (IMRI) 36
тръгни-спри 367 функционални проблеми, индивидуално
Турет, синдром 16,25,26,47,139,332, решение 160
404-405
търпение 419 X
търсене и засукване, рефлекс 277-278, хващане (палмарен рефлекс) 281
286 хербициди 374
тютюнопушене, пасивно 118,121 Хийли, Джейн 106
тяло/мозък, взаимозависимост 57-58, хлорпирифос, други органофосфати 122
160,271 холандско изследване 119
холистичен подход 19-20,41
У хормони, повишени нива 116,117,118
Уекслър, тест за индивидуални храна за мозъка 375-376
постижения (WIAT) 269-270, 327, 347, хранене
347-362,371 на детето 202
указания 360 на родителите 116
употреба на медикаменти по време на хранителен режим 3,48,116,160,
бременност 117-118 373-405
успех, Програма за балансиране на хранителни добавки, хранителен
мозъка 18,33-36,155,162 режим 395
успех чрез програма, базирана на хранителни непоносимости 93,95-100,
полукълбата 160 377-381
установяване на заподозрените тест 378-379
(стъпка 2, изключваща диета) 383 хранителни разстройства 146
устно храносмилане 91,94,99-100,377
454
храносмилателни ензими 403 Щ

хронологична и мозъчна възраст 188
Хърбърт, Марта 73 щитовидна жлеза, дефицит 119
Ц
цветове 297-298,301,306,307-308, А
310-313 American Journal o f Human Genetics 119
цел, сетивно-моторни упражнения 274
централно нарушение на B
преработката на слухова информация Bassano, Mary 313
146
Центрове за контрол и превенция на C
заболяванията 24,25 Candida albicans 388
Центрове за постигане на мозъчен Caring for Your BabyandYoung Child:
баланс 19-20,67,92,158,179-180,197, Birth to Age 5 (AAP) 209
310,370,378,381,435 carrickinstitute.org 435
цезарово сечение 78,112,121,201,213 „Cerebral Cotrex“ 36
цинк 400 Clinical Neurophysiology 37
цялостна картина, мислене 70,85-86,
134,149,237,259,327-328,333,335, H
353-354,357,359,360,368 Healing with Music and Color: ABeginner’s
вж. също дясно полукълбо Guide (Bassano) 313
Ч I
челен дял (лоб) 72, 73 iwaveonline.com 435
четене
на думи 351-352 L
нарушения 146 Lactobacillus acidophilus 390
с разбиране 352-355
скорост 353 N
четиридневна ротационна диета NewYorkTimes 58
391-394 Nurses’Health Study 120
числова идентификация 364 Nystatin 389
числови операции 355-356
чувство за различие 30-32,74-75 P
Pediatrics 116
Ш
Шарън и Нийл, историята на 410 R
шведско изследване 114 Ritalin 41,126
шесто сетиво, вж. Проприоцепция 289
Шон и Дорис, историята на 165
455
Р о б ъ р т M eA U A o
ОТКЪСНАТИ ДЕЦА
Превод Ирина Манушева

Редактор Светла Лазарова
Графичен дизайн Красимира Деспотова
Коректор Мидена Христозова
Компютърна обработка Здравка Славева
Компютърна обработка на корицата Мария Симеонова
П еч ат С и м али н и -94 ООД
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „КИБЕА“

Тел. 02 988 0169
Тел. 02 980 50 63
office@kibea.net
ТЪРГОВСКО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА „КИБЕА“

София, бул. „Искърско шосе“ №19
Тел. 02 973 75 37
ФИРМЕНА КНИЖАРНИЦА „КИБЕА“

София, ул. „ Хан Крум“ №15
Тел. 02 988 01 93

Робърт Мелило - Откъснати Деца

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Робърт Мелило - Откъснати Деца

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

РОБЪРТ

РЕВОЛЮ ЦИОННА ПРОГРАМА

Д-р Робърт Мелило е уважаван в Америка специалист в о б л а стта

„О ткъ сн а ти деца“ излиза 6 Америка през 2009 година и бързо се превръща

О тк р и х Програмата Brain Balance на 6 декември 2012, след цяла нощ на

Един нов, проницателен подход... Тези ценни клинични прозрения

Клинично иновативна, академично подплатена... предлага свеж,

Д-р Мелило е истински визионер в сферата на нарушенията на д е т с к о т о

Издаден на български език о т ИК „Кибеа“. - Бел. ред.

Д-р Робърт Мелило е една о т онези редки личности, к о и то м огат да разнищят

Д-р Мелило, един о т водещ ите световни специалисти по нарушения на

Д-р Мелило представя едно много ясно и образователно виждане за развитието

Д-р Робърт Мелило разкрива т а й н и т е на мозъка и превежда цялото ни познание

Превод огп английски

Революционна програма за балансиране на мозъка

Ново, преработено и осъвременено издание

ЦЕНТЪР ЗА КНИГИ И ЗДРАВЕ „КИБЕА“

София 1000, ул. Д -р Г. Вълкович“ №2А

Copyright © 2009, 2015 by Roelty Corporation

© Издателска къща „Кибеа“, 2018

Посвещавам тази книга преди всичко на

1. МНОГО СИМПТОМИ, ЕДИН ПРОБЛЕМ 23

2. ДЕТСКИЯТ МОЗЪК МОЖЕ'ДА СЕ ПРОМЕНИ 52

3. КОГАТО МОЗЪКЪТ НЕ НИ СЛУША 69

4. КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ВСИЧКО ТОВА? 106

5. ЛЯВО ПОЛУКЪЛБО/ДЯСНО ПОЛУКЪЛБО 133

ПРОГРАМА ЗА БАЛАНС НА МОЗЪКА

6. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ВРЪЗКИТЕ В МОЗЪКА 155

7. ОСНОВНИ КРИТЕРИИ ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

8. КАКВО ДА ОЧАКВАМЕ ОТ ПРОГРАМАТА

9. СЕТИВНО-ДВИГАТЕЛНА ОЦЕНКА В ДОМАШНИ УСЛОВИЯ 193

10. СЕТИВНО-ДВИГАТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ 271

11. НЕВРОАКАДЕМИЧНА ОЦЕНКА И ЗАНИМАНИЯ УДОМА 329

Устремени към по-добри р езул т а т и в училищ е

12. КАК ДА ХРАНИМ ДЕТЕТО 373

13. ПЛАН ЗА МОДИФИЦИРАНЕ НА ПОВЕДЕНИЕТО 406

Все си представям малки дечица да си и гр а я т на някаква игра в една

ивеем в свят и епоха на големи противоречия. О т

Ж една страна, сме свидетели на безпрецедентен тех­

* Селинджър, Дж. Д. С п а с и т е л я т в р ъ ж т а . Прев. Н. С о т и р о в а. „ О т е ч е с т в о “,

Същевременно обаче сме свидетели и на тревожна еска­

ланси и генешиката и нищо повече. Четях книги, но о ткр и ­

насочат към действителната причина. Аз обаче го направих

носмилашелни смущения. Както вече казах, проблемът засяга

през 2009 г. едва малко над 1000 подрастващи бяха преминали

Да разберем kak работи умът

У ч и т е л к а т а п о п и та дали някой е чувал за аутизма и аз вдигнах ръка: „Аз

амо преди едно поколение човек можеше цял ж ивот

С да не срещне нито едно д ете с аутизъм. Днес е голяма

разстройство или опозиционно-предизвикателно поведение.

сравнение със 7,8% през 2002 г. През осемгодишния период до

рение на академичните умения 8 дългосрочен план. Неотдав­

Тези стати сти к и , са меко казано, смущаващи. Има обаче

■ Широкоразпространеното, но погрешно схващане, че със­

За родителите на д е т е с поведенчески, социални и/или

годините, при други се Влошават. В най-добрия случай могат

НОВО ОТКРИТИЕ В НАУКАТА ЗА МОЗЪКА -

Програмата за баланс на мозъка почива на клинично доказани

денческо и академично отношение и да усвоят умения, които

кои неврологични състояния са резултат о т комуникационен

Откъснатите деца са различни

Децата със синдром на функционалното откъсване (СФО )

Видно е, че тези деца изглеждат различни о т другите, за-

■ Намаляване на електрическата активност в определени

Ж една страна, сме свидетели на безпрецедентен тех

Същевременно обаче сме свидетели и на тревожна еска

ланси и генешиката и нищо повече. Четях книги, но о ткр и

рение на академичните умения 8 дългосрочен план. Неотдав

■ Широкоразпространеното, но погрешно схващане, че със

П олезността на Програмата за баланс на мозъка се по

кретни слаби места 6 дясното полукълбо, показва „значи

О т всички разстройства, които лекуваме чрез Програма

щоприешото схващане в научната общност. „За наша изнена

Очевидно е, че децата със затруднения в четенето се нуж

не е вярно. През последните десетилетия невроучените ус

До момента разстройствата, свързани със симптоми, произ

Традиционният и все още популярен подход към овладяване

Опозиционно предизвикателно поведение (ОПП). Харак

книга е наръчник, с чияшо помощ можете да усвоите и прила

■ Елиминиране на отклоняващото се и/или екстремно пове

Повечето хора см ятат, че се раждаме с напълно формиран мо

мозъчната кора. Към края на втория месец кората на плода ве

се работно натоварване. Цялото гориво в биологичната все

Както може да се очаква, мозъкът се изгражда о т долу наго

Тази дефиниция на Уебстърския речник изразява същност

гашо едното полукълбо е прекалено бавно, по-бързото „зав