Доклад на тема: „Хиперактивност и автоагресия”

I. Хиперактивното дете
Що е то ADHD?
Разстройството с дефицит на вниманието и хиперактивност
/Attention Deficit Hyperactivity Disorder/

1. ИСТОРИЯ
1845 г. немският лекар Heinrih Hoffman в поетична форма е описал извънредно
подвижно дете, като му дал прозвището „непослушника или мърлявия Питър”.
1902 г. в списанието Lancet се появява лекция на англйският лекар G. F. Still, който
свързва хиперактивността с биологична основа, а не с лошо възпитание, както се е
предполагало тогава.
1926 г. Bond E.D. PartridgeG. E., след епидемия от енцефалит се наблюдавало
увеличаване на броя на децата, които се държали „странно”, което най – вероятно е
накарало учените да свържат поведението на децата с функцията на мозъка.
Получил разпространение термина „хипердинамичен синдром”.
1838 г. P. M. Lewin изследвал 279 хиперактивни деца и стигнал до извода, че
тежката форма на двигателно безпокойство е обусловено от органични увреждания
на мозъка, а при леките форми, голяма роля играе нарушение на взаимоотношения
с родителите.
1947 г. A. Strauss разработил концепцията за минимално поражение /minimal brain
damage/, съгласно която хиперактивността при децата напомня последствията от
черепно – мозъчна травма при възрастните.
По – нататък в английско – американската литература се появява термина
минимална мозъчна дисфункция /minimal brain disfunction/. Тук, в тази група,
започват да отнасят деца с проблеми в обучението или поведението, разстройство
на вниманието, имащи нормално интелектуално ниво или леки неврологични
нарушения.
Значителната нееднородност на тази група довело по – късно до разделянето на две
категории:
- деца с нарушения на активността и вниманието
- деца със специфични разстройства в обучението /specific learning disability/,
като към последната се отнася и дисграфията, дислексията, дискалкулията.
1980 г. в квалификациите се появява термина „синдром на дифицит на вниманието”
– Attention Deficit Disorder /ADD/ и неговата разновидност „синдром на дефицит на
вниманието с хиперактивност”- Attention Deficit with Hyperaktivity Disorder
/ADD+H/.
В по- късната редакция на същата квалификация DSM – LH – /R/ Revised /1987/
започва да се използва термина „синдром на нарушено внимание с
хиперактивност”.
В своя днешен вид – Attention Deficit Hyperaktivity Disorder /ADHD/ в 10-та ревизия
на Международния класификатор на болестите /МКБ - 10/това заболяване се
разглежда в рубриката F – 90 – ХИПЕРКИНЕТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА. В тази
група са още F – 90.0 – Нарушение на активността на виманието, F – 90.1 –
Хиперкинетично разстройство на поведението, F – 90.8 – Други Хиперкинетични
разстроства, F – 90. 9 – Хиперкинетично разстройство, неопределено по друг
начин.
2. Разпространение
САЩ
1983 г. – 2,2 % деца в 6 – 7 г. възр.
1998 г. – 3 – 6 % от децата в училищна възраст, като през 1997 г. само в щата
Тенеси са регистрирани 16% от учениците с ADHD.
2004 г. – 4 – 12 % от учащите се и 1 – 1,2 % сред възрастните.
4,5 милиона деца на възраст 5 – 17 години някога са били диагностицирани с
ADHD, считано от 2006 г.
РУСИЯ
1999 г. – 7,6 % от децата в училищна възраст
2001, 2002 г. в Мосва – 18%, а във Владимир – 17%
БЪЛГАРИЯ – по откъслечни данни
2 до 10% деца до 12 г., като при момчетата е три пъти по-често
Дебютът е различен и е етиологично зависим 7 – 5 – 2 г. Децата и младежите с
ADHD са в риск от отключване на много други психични разстройства. Почти
половината имат също опозиционно или поведенческо разстройство, а една четвърт
са с тревожно разстройство. Повече от една трета са с депресия и почти една пета
са с обучително разстройство.
3. ПРИЧИНИ – ЕТИОЛОГИЯ:
Учените не са открили точна причина и/или рискови фактори на ADHD, но
текущите проучвания показват, че генетиката играе важна роля. Най – вероятна
причина за ADHD е дисрегулация на допаминов невротрансмитер и дисфункция на
невронни мрежи, свързващи предния мозъчен дял с центъра за мозъчен контрол.
До 4 год. възраст проявите на ADHD могат да се дължат на:
1.Пре/перинатални увреждания: прематуритет, недоразвитие, токсични фетопатии,
фатален алкохолен синдром, родени с ниско тегло деца, травми на ЦНС, други
травми, хеморагии.
Последиците от прематуритета /преждевременно раждане/ могат да бъдат –
церебрална парализа – 5–10 %, говорна задръжка – 25–50%, поведенчески
проблеми – 25-50%, глухота – 1-4%, намаление на зрението – 25-30%, епилепсия,
сензорни проблеми други.
2.Хромозомни болести
3.Институционализъм
4.Депривация
До 12 год. проявите на ADHD се дължат предимно на афективни проблеми / ниска
самооценка, безпокойство, депресия/, малтретиране, семейни и социални проблеми
с последици като дефект на речта /устна и писмена/, затруднено абстрактно –
логическо мислене, понижено внимание.
4.НЕВРОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ
Забелязва се забавяне в развитието на челния дял /lobus frontalis/ и слепоочния
дял /lobus temporalis/ на крайния мозък. От друга страна се забелязва ускорено
развитие на моторния кортекс. Съчетанието от ускорено развитие на моторния
кортекс и забавено развитие на части на крайния мозък се приема за причина на
някой от симптомите – силно изразена двигателна активност, неспособност да се
стои в покой.
Дясната страна на крайния мозък при ADHD на пациентите е по-изтънена, което
при носителите на dopamine D4 receptor гена се компенсира в пубертета, което
съвпада и с подобряване на симптоматиката.
През 1990 г. изследване с използването на томография базирана на позитронна
емисия /ПЕТскан/ на глюкозен метаболизъм установява, че глюкозният
метаболизъм е с 8,1 % по – нисък при възрастни, които са били диагностицирани
ADHD пациенти като деца
5. ПРИЗНАЦИ
Хиперактивното дете, независимо от ситуацията, при всякакви условия – в къщи,
на гости, при лекаря, на улицата – се държи по един и същи начин: тича, движи се
безцелно, не задържа вниманието си задълго дори и на най-интересната играчка.
Не му действат безкрайните молби и уговорки, нито подкуп. То просто не може да
бъде спряно. При него не работят механизмите за самоконтрол, за разлика от най –
палавото и живо дете на същата възраст. Него можеш да уговориш или ако не стане
дори и да накажеш. При хиперактивните това е невъзможно, те трябва прво да те
чуят. Синдромът с дефицит на вниманието с хиперактивност се проявява в три
основни критерия, а именно: невнимателност /разсеяност/, хиперактивност и
импулсивност /прибързаност, липса на самоконтрол/.
6. ДЕФИЦИТ НА АКТИВНО ВНИМАНИЕ
6. 1. НЕВНИМАТЕЛНОСТ
- Обикновено детето е неспособно да задържи, съсредоточи вниманието си върху
детайлите, затова то допуска грешки при изпълнението на различни задачи в
училище или детската градина.
- Детето не е в състояние да се вслуша в речта, насочена към него, затова се създава
впечатление, че то не чува и игнорира, не забелязва присъстващите.
- Детето не може да довърши изпълнението на нито една дейност до край. Често ни
се струва, че то все едно протестира, че не му харесва задачата. Това, обаче, съвсем
не е така, детето просто не е в състояние да усвои правилата за работа и дадените
му инструкции, както и да се придържа към тях.
- Малкият изпитва огромно затруднение в процеса на организация на собствената
си дейност, независимо дали трябва да подреди комин от кубчета или да напише
съчинение в клас.
- Детето избягва задачи, които изискват продължително умствено напрежение.
- Детето често губи вещите си, предмети, нужни му в училище или вкъщи, в
детската градина никога не може да намери шапката си, в училище – писалката или
бележника, въпреки че майка му е сложила всичко на едно място.
- Детето лесно се разсейва от пространствени стимули.
- Детето постоянно забавя всичко.
6. 2. ХИПЕРАКТИВНОСТ
- Детето е неспокойно, напрегнато. Често може да бъде видяно да движи пръстите
на ръцете безпричинно, стъпалата, да се плъзга по стола, да се върти на мястото си.
- Детето не е в състояние да стои дълго на едно място, става без разрешение и
се разхожда из стаята.
 - Двигателната активност на детето няма определена цел. То просто тича,
снове насам – натам, катери се, ляга, кдето му дойде на ум, което понякога
не е съвсем безопасно.
- Детето не умее да играе на тихи игри, да си почива, да стои мирно и
спокойно, да се занимава с нещо определено.
- Детето постоянно е в движение. Често може да си бъбре само.
6. 3. ИМПУЛСИВНОСТ
- Детето често отговаря на въпроси без да се замисли, дори не ги чува докрай,
почти винаги грешно, предизвиквайки смях в класа.
- Детето трудно дочаква своя ред, независимо от ситуацията и обстановката.
- Детето пречи на останалите, меси се в техните разговори, игри, досажда на
заобикалящите го.
7. ДИАГНОСТИКА
Диагностицира се от екип от специалисти – детско – юношески психиатри, детски
невролози и специално подготвени педиатри. Те често работят в екип с други
здравни професионалисти, логопеди, психолози и социални работници.
Пълната оценка обикновено трябва да включва:
- интервю с родителите
- оценка на проблемното поведение на детето
- въпроси за семейството – роднините ... имат ли подобни проблеми?
- подробности от бременността и раждането
- подробности от развитието на детето – кога е проговорило, кога е проходило
и т.н.
- прекарани заболявания и провеждани лечения в миналото
- взаимоотношения в семейството
8. ЛЕЧЕНИЕ – МЕДИКАМЕНТИ
По света съществуват множество медикаменти за лечение на дефицит на
вниманието с хиперактивност, които принадлежат към клас наречен стимуланти.
Единственият регистриран в Блгария медикамент е Concerta R, веднъж дневно.
Освен стимулиращи лекарства за лечение се прилагат и други медикаменти от
други групи като антидепресанти, антихипертензивни средства, нестимулиращи
препарати, невролептици.
9. ЛЕЧЕНИЕ – ДИЕТИЧНИ ПОДХОДИ
Някой изследвания сочат, че децата с ADHD имат по – ниски нива на есенциални
мастни киселини, в сравнение с другите деца. Това показва, е те не могат да поемат
тези мазнини от храните или може би липсва ензим в организма, който да ги
разгражда. Не е ясно каква е ролята на тези мастни киселини и имат ли те връзка с
нарушението?
Специалистите понякога препоръчват диети с изключване /т.е. избягване на
определени храни/, макар че понякога, тези диети могат да се окажат ефективни
само за малка част от децата. Рибеното масло е едно по – ново лечение, но не
разполагаме с остатъчно данни, за да го препоръчаме или отречем.
Дневникът на храненето е един начин да се разбере дали има някаква връзка между
поведението и храната на детето.
10. ПСИХОТЕРАПИЯ И ПСИХОКОРЕКЦИЯ
Изборът на психотерапия и методи за корекция е обусловена от индивидуалните
особености на детето.
ЦЕЛ: Оказване на помощ в адаптацията към съществуващите условия за живот.
ЕТАПИ:
1.Запознаване с докуменацията – трябва да е наясно с медицинската диагноза,
медикаментозното лечение, мнението на други специалисти.
2.Запознаване със семейството, за допълнителни сведения.
3.Други специалисти – логопед, класен ръководител и всички останали, които
работят с детето.
МЕТОДИ НА ПСИХОКОРЕКЦИЯ:
ИГРОВА ПСИХОТЕРАПИЯ
1.По време на играта децата са най-спонтанни.
2.Играта активизира формирането на психичните процеси – внимание, памет,
мислене, въображение, воля и т.н.
3.Повишава самооценката и комуникативните умения
4.Усъвършенства опорно – двигателния апарат. Спомага най – добре да разбере
своите чувства, научава се да взема самостоятелни решения и да прави избор.
ПЯСЪЧНА ТЕРАПИЯ
1.Комплексен характер
2.Създават се визуални образи
3.Изразяват се спонтанни мисли и желания, които не може да се изразят вербално.
АРТ – ТЕРАПИЯ
1.Повишава адапционните способности
2.Активизира вниманието и концентрацията
3.Ликвидира негативните емоционални състояния
4.Повишава саморегулацията и комуникацията, особено сред връстниците си
5.Невербално изразяване
6.Чувство на удовлетворение
МУЗИКОТЕРАПИЯ – разновидности:
1.Активна – сами музицират, възпроизвеждат, импровиират, фантазират с помощта
на човешки глас или музикални инструменти.
2.Рецептивна /пасивна /- подава се на детето терапевтично подбрана музика, при
което то само слуша.
ПСИХОГИМНАСТИКА
За системно движение на тялото или на части с цел укрепване на цялото тяло или
на специфични мускулни групи за развитие на сръчност, прецизност, бързина в нй
– различни движения.
1.Невебална форма за отреагиране на емоционалните преживявания
2.Използва се двигателната експресия за осъобщуване без помощта на речта.
ДРУГИ СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ НА ПСИХОКОРЕКЦИЯ
1.Наративна психотерапия – съчинена история, чрез която се разбират
преживяванията на детето, вътрешният конфликт и предстоящите пред него
трудности.
2.Библиотерапия – чрез четене на подходящи книги, децата могат по-леко и бързо
да разрешават и осъзнаят собствените си проблеми, мисли, чувства.
3.Бихевиористична /поведенческа/ терапия
4.Когнитивна терапия /познавателна/
5.Гещалт терапия
6.Сензорно – интеграционна терапия
7.Трудова терапия
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИ С ADHD
1.Повишаване на учебната мотивация
2.Развитие на познавателната сфера
3.Преход към саморегулация и самоконтрол
4.Снижаване нивото на негативните емоционални прояви и нивто на тревожност
5.Поощряване на взаимопомощта между учениците
КАКВИ СТРАТЕГИИ МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ В КЛАСНАТА СТАЯ ЗА
ДЕТЕ С ХИПЕР АКТИВНОСТ , ИМПУЛСИВНОСТ И РАЗСЕЯНОСТ?
Организация в класната стая:
- научете учениците си как да подредят материалите си, чина си. Дайте им
време да се организират
- окуражете учениците да подреждат пособията си в началото и в края на
учебния час
- осигурете време и подкрепа за почистване, подреждане на разхвърляните
чинове, гардеробчета и лавици
- периодично проверявайте чиновете / тетрадките и поощрявайте добрата
работа /напр. с награди или привилегии/
- ясно обособете определени места в стаята /напр. лавици, цветни кутии и
др./, където учениците могат да връщат работите си или да съхраняват
недовършените си работи
- давайте на учениците устно или нагледно задачите, номера на страниците,
срока за връщане и т.н.
Материали:
- изисквайте учениците да идват с раница/ училищна чанта и да носят
тетрадките си всеки ден
- осигурете кутии за моливи и кутии за съхраняване на пособията и
материалите
- окуражете използването на самозалепващи се листчета за отбелязвае на
страниците в учебника, изваждане на ключови думи и бележки
Други съвети:
- различни цветове за папките и материалите /напр. син учебник по
математика, синя тетрадка/ папка по маематика, в програмата за деня
математиката е написана в синьо/
- различни цветове за важните бележки, наръчни помагала и детайли от
задачите /напр. учебниците се отбелязват с розово, седмичните/ месечните
новини със синьо/. Опитайте се да дадете две копия – едно за тетрадката и
едно за вкъщи.
- използвайте нагледни/ графични организатори с висока честота на
нанасяне /графика на последователностите, карта на разказа/
ВРЕМЕ И ГРАФИК
- научете учениците да казват часа и да разпознават времето по стрелките на
часовника
- научете ги да разпознават календара и графиците
- изработете дневен режим и график за класната стая
- поставете всички графици на видно място и често се позовавате на тях. При
по-малки ученици използвайте картинен график.
УПРАВЛЕНИЕ НА РАБОТАТА
- Помогнете на учениците да приоризират ангажиментите си и работното
натоварване
- Използвайте списъци „какво трябва да направя”. Дайте пример и научете
учениците да записват и отмятат свършените задачи.
- Закачете списъка на чина на ученика и мониторирайте отмятането на
задачите.
- Раздробете по – дългите задачи на по – малки структурирани части.
КАКВИ СТРАТЕГИИ МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ В КЛАСНАТА СТАЯ ЗА
ДЕТЕ С ХИПЕРАКТИВНОСТ, ИМПУЛСИВНОСТ И РАЗСЕЯНОСТ?
- Дайте достатъчно време за прехода от една дейност към друга, за да се
приберат материалите и ученикът да се организира за следващата дейност.
- Помогнете на учениците да организират идеите си като използват
самозалепващи се листчета.
- Осигурете лично напомняне /устно или писмено/ за необходимите за работа
в клас материали.
- Дайте възможност да се случат естествените последствия от несвършената
работа. Давайте по-малко желаните материали на тези, които са дошли без
необходимите неща и трябва да ги заемат / стари моливи, използвани
листове с чист гръб и др./ НЕ поощрявайте учениците като им давате нов
молив, чисти листи и др.
- Опитайте се да използвате договор за работа, която да се свършва в клас и
поощрявайте изпълнения договор.
- Използвайте часовник за работа и за преминаване от една дейност към
друга/ друг урок. Първо кажете:” - Имате 5 мин. да завършите работата си и
да приберете нещата си.” След това използвайте часовника.
- Проверете как върви работата на учениците с ADHD с дългосрочните
проекти и четене на книги например. Попитайте ги до къде са стигнали с
работата си.
- Осигурете копия за всички задачи и крайни срокове за родителите на
ученика вкъщи.
- Прикрепете съученици, които да им помагат. Те могат да се проверяват един
на друг, за да се уверят, че всички задачи са записани в календарите на
задачите.
- Често използвайте поощрения и похвали. Възнаградете спазването на
сроковете, завършването на работата в клас и т.н.
II. АВТОАГРЕСИЯ
Самонаравяването е проблем, с който все повече родители се сблъскват.
Посягането върху себе си е автоагресивен подход за решване на емоционални
проблеми и кризисни периоди, през които детето преминава.
Важно е да осъзнаем, че в повечето случаи склонността към самонараняване не
е сериозна патология и подлежи на терапия и коригиране на деструктивното
поведение. Чрез работа със специалист, проблемът може да бъде премахнат.
Научете повече за автоагресията и факторите, които я предизвикват.
Какво е агресията?
Най – общо казано, агресията е поведение, което причинява вреда на околните
или на самия агресор. Според световноизвестния психолог и учен Зигмунд
Фройд, агресията е вродена, заложена у всеки човек, т.е. тя е нещо, с което се
раждаме. От различни условия и обстоятелства зависи доколко и по какъв
начин ще я освободим.
Нивата на агресия се редуцират и съответно напрежението се понижава чрез
различни агресивни прояви. Тази теория приписва на агресията инстинктивен
характер. Доказано е, че при индивиди от мъжки пол, притеаващи
допълнителна Y – хромозома, нивата на агресията са по-високи,което довежда и
до по-голям брой агресивни прояви.
Има два вида агресия – хетероагресия /насочена навън/ и автоагресия /насочена
към самия себе си/.
АВТОАГРЕСИЯТА
Автоагресията представлява себенараняване /себеувреждане/. Среща се както
при деца, така и при възрастни. Когато се среща при възрастни,обикновено
става дума за по-сериозни случаи и някой психологически патологии. При
децата често е временен период и следствие от импулсивни действия, чийто
корен обаче трябва да се премахне навреме.
Автоагресията е продиктувана от саморазрушителни импулси. Те се изразяват в
желание за самоунищожение. Най – често причината се крие в нанесена
физическа или психическа травма, в психически или физически тормоз /много
често именно т. нар. жертви се самонараняват/, чувство за малоценност, в страх
от заобикалящия ни свят и същевременно във враждебност към него.
Автоагресията е начин за справяне с дълбоки емоционални проблеми и трудни
периоди. За някои хора може да звучи налудничево, че самонараняването
облекчава страданието, но трябва да знаем, че автоагресията има различни
форми. Ще се изненадата ли, че зависимости като злоупотреба с наркотици,
алкохолизмът, дори тотюнопушенето също са форми на автоагресията?
Как помага самонараняването?
Помага да се изразят чувства, които е трудно да бъдат изразени с думи.
Освобождава напрежението.
След изпитването на болка, натрупаната агресия се освобождава и настъпва
облекчение.
Създава чувство на самоконтрол.
Създава сигурност.
Притъпява чувството на вина и малоценност чрез самонаказанието.
В своите изследвания известния руски психолог А.А.Реан е отделил няколко
основни личностни качества на детето, склонно към проявяване на автоагресия:
1.Преобладаване на негативните емоции над позитивните. Такова хлапе лесно
се разстройва, често почва да плаче заради незначителни неща, рядко е в добро
настроение.
2.Ниска самооценка на способностите и възможностите си, важност и
значимост на добруването на собственото тяло.
3.Срамежливост, ниска комуникация.
4.Високо ниво на уважение на другите и приемане на техните ценности.
Опитвайки се да помогнем на детето, трябва да се съсредоточим не върху това
как да предотвратим опитите му да се самонарани, а върху преживяванията,
скрити зад стремежа да изпита болка.

КАК СЕ ПРОЯВЯВА АВТОАГРЕСИЯТА?

При децата се наблюдава самонараняване, драскане и хапане на собственото
тяло. Възможни са и всякакви други болезнени манипулации. Те винаги се
извършват тайно от околните. След самонараняването следва известен период
на самоуспокоение и затишие, след което депресивните състояния и чувството
за малоценност и самосъжаление се проявяват отново. Облекчение дава
единствено ново самонараняване и така омагьосаният кръг се затваря.
При зрелите хора автоагресията ескалира под множество разнообрани форми –
наркотична зависимост, безразборни сексуални връзки, умишлено злепоставяне
в различни ситуации, рискови занимания и др., но най – лесна за разпознаване
от специалистите е автоагресията, свързана с реално самонараняване.
Важно е да се знае, че съществуват и различни форми на психическа
автоагресия, които се забелязват по-трудно. Те често граничат с естествените за
всеки, съмнения в собствените възможности и упреци, които човек сам отправя
към себе си. Става дума за самонаказване чрез понасяне на различни нарочно
предизвикани трудности, унижения, липса на стремеж към развитие,
самоубеждаване в собствената непълноценност и т.н.
Най – разпространени наранявания:
- порязване с нож или друг остър предмет
- одраскване с нокти /химикалка/ ключове
- блъксане на главата или други части на тялото в стената
- шамари / удари по лицето
- ритане в стената
- силно щипане, извиване на кожата
- болезнено скубане на косата
- отваряне на рани с цел да не оздравеят
- поглъщане на различни предмети /развалена храна/ лекарства
- системно пресичане на червено
- поемане на рискове / при децата те са в зависимост от възрастта им,
например, неконтролируемо бързо каране на колело, падане, нараняване при
игри и др./
Кога има причина за тревога?
- ако откривате все нови и нови драскотини и рани по детето, които не може
адекватно да обясни
- ако откривате кървави петна по дрехите
- ако в стаята на детето намирате необичайни предмети като ножици, ножове,
остри предмети и др.
- ако хващте често детето в лъжи
- ако детето предпочита да бъде само/ заключва се в стаята си или банята
- ако детето не споделя/ раздразнително е
- ако знаете, че има проблеми в училище – с бележките, съучениците,
учителите
- ако знаете, че има проблеми вкъщи – самотен родител сте, развеждате се с
другия родител, в семейството наскоро сте преживели смъртта на близък и
т.н.
- ако детето е жертва на някакъв вид психически или физически тормоз

Как да помогнем на детето си, ако се самонаранява?

- Първа стъпка задължително трябва да е намирането на професионална
помощ
- Разговори с детето – трябва да изградите задълбочена и сигурна
комуникация с детето. За тази цел е необходимо да спечелите доверието му.
Не започвайте разговора си със: „Защо се нараняваш?” Така, то няма да се
отпусне и няма да сподели проблема с вас. Подхождайте към ситуацията
внимателно и не бързайте.
- Не тършувайте из стаята на малчугана и не крийте вещите му. Разбира се,
можете да приберете опасните ножици и ножове, например. Ако детето ги
поиска обратно, попитайте за какво му трябват.
- Покажете на детето, че го обичате и винаги може да разчита на вас.
- Не наричайте детето „болно”, „страдащо”, ”ненормално” и др. Използвайте
жизнеутвръждаващи прилагателни като „способно”„силно”,”ценно”,”добро”
и т.н.
- Провокирайте детето да сподели чувствата си
- Открийте нови отпускащи напрежението занимания – например интензивен
силов спорт, гледане на филми, четене на книги, психологически техники за
релакс, йога и др.
- Запишете детето на занимания по изкуство – рисуването, писането или
музиката могат да му помогнат да изрази натрупаната агресия и чувства.
- Викайте с цяло гърло – силното викане освобождава напрежението
- Не раздавайте присъди
- Не си служете с крясъци и не повишавайте тон по какъвто и да е повод – и
то не само на детето, но и на другите членове на семейството. Изцяло
променете начините на комуникация.

Изготвил: Мариана Стоянова – ресурсен учител