НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ПРОГРАМА - АНТРОПОЛОГИЯ

КУРСОВА РАБОТА
НА
ТЕМА

ИГРИ, КОИТО ХОРАТА ИГРАЯТ

( ПО КНИГАТА НА ЕРИК БЪРН )

Изготвил: Преподавал:
Аделина Тодева доц. Иван Иванов
Ф.№28128 Курс:AРLB 301
 1. Въведение
Ерик Берн – е известен американски психотерапевт и теоретик от
психоаналитичното направление. Книгата „Игри, които хората играят”
има подзаглавие „Психология на човешките взаимоотношения” Ерик Берн
е основател на едно от теченията на „социалната психоанализа”, наречено
транс акционен анализ. Той представлява метод на групова психотерапия,
основан върху своеобразието на представата за човешката психика,
състояща се, според дадената теория, от три основни елемента: а) чувства
и желания, характерни за детето във възрастовия диапазон до шест години
(„Дете”); б)родителски ценности, традиции, и норми на поведение
(„Родител”); в)подход към самостоятелното възприятие на света
(„Възрастен”). В разработките си, Ерик Берн, предполага, че всеки човек
има свой жизнен сценарий, модела на който се определя през ранните
детски години.
2.Транзакционен анализ
Транзакция условно може да бъде наречена единицата на общуване.
Намирайки се заедно, хората неминуемо показват, че забелязват
присъствието на другите. Това може да бъде наречено транс акционен
стимул. Този, към който е насочен транс акционният стимул, по някакъв
начин ще отговори на него. Това се нарича – транс акционна реакция.
Целта на опростения транс акционен анализ е да изясни кое именно
състояние на „Аз-а” е „отговорно” за транс акционният стимул и кое
състояние на човека е осъществило транс акционната реакция. При най-
простите транзакции и стимула и реакцията изхождат от Възрастният.
Например, хирурга, преценявайки необходимостта от скалпел, протяга
ръката си към медицинската сестра, която преценявайки разстоянието и
мускулното усилие, му подава скалпела в точно определено време. В този

2
пример стимула води след себе си уместна, очаквана и естествена реакция,
може да бъде класифициран като допълнителна транзакция.
Основното правило на комуникацията е: докато транзакциите са
допълнителни, процеса на комуникация ще протича гладко. Следствието
от това правило е: Докато транзакциите са допълнителни, процеса на
комуникация може да продължава безкрайно дълго. Това правило не
зависи от природата на транзакциите, нито от тяхното съдържание. Те
изцяло са основани на векторите на общуването.
Обратното правило се състои в това, че процеса на комуникацията
се прекратява, ако се случва това, което ние наричаме пресичаща се
транзакция. Именно този тип транзакции, най-често води хората при
психотерапевтите. Стимула при него е предвиден за отношения от типа
„Възрастен – Възрастен”, но те често се препокриват от взаимоотношения
от типа „Родител – дете”. Това несъответствие може да предизвика нервна
ответна реакция и съответно да навреди на взаимоотношенията.
Като правило транзакциите следват една след друга в определена
последователност. Тя не е случайна, а е планирана от едно от трите
основни състояния на Аз-а: Родител, Възрастен и Дете, както и от
реалната ситуация и личностните особености. Изискванията на
адаптацията предвиждат следното: докато дадена социална ситуация не е
апробирана, Детето, трябва да се намира под защитата на Възрастния или
Родителя. Затова планирането, което е осъществено от Детето се среща в
ситуации, за които съществува социален опит и които предполагат
наличието на близост и конфиденциалност на отношенията.
3. Игри
А) Определение;
Игра ще наричаме серия следващи една след друга скрити
допълнителни транзакции с ясно определен и предсказуем резултат.
Играта представлява набор на повтарящи се еднообразни транзакции,

3
външно изглеждащи напълно правдоподобно, но притежаващи скрита
мотивация; по-просто казано, това са действия външно изглеждащи
напълно естествено, но съдържащи някакъв скрит смисъл. Отличителните
белези на игрите са следните: 1. скрити мотиви; 2. наличие на „печалба”.
Игрите трябва да се различават от операциите. Операция се нарича проста
транзакция или набор от транзакции, предприети с предварително
определена цел. Например, ако човек моли за утешение и го намира в
другите, то това е операция. Ако утешения моли за утеха, и получавайки
го, по някакъв начин обръща това утешение срещу другия, то тук имаме
случай на игра.
Ще илюстрирам типичната игра с един пример, който е широко
разпространен сред съпружеските двойки и условно би могъл да се нарече
„Ако не беше ти”: Госпожа Уайт се оплаква от мъжа си, заради това, че
той ограничава нейния светски живот и заради това тя, въпреки желанието
си не се научила да танцува. След преминаване на психо-терапевтичен
курс, нейният съпруг започнал да и позволява да излиза значително по-
често. Госпожа Уайт се записала на уроци по танци, но за свой ужас
констатирала, че тя изпитва страх да танцува пред много хора и се
отказала от начинанието си. След анализ на брака на семейната двойка,
било констатирано, че проблемите са породени от особеностите на брака.
Оказало се, че госпожа Уайт от всички претенденти, избрала за съпруг
най-деспотичния претендент. По-късно това и дало възможност да се
оплаква от това, че „би могла да се занимава с различни неща, ако не беше
той”.
В консултантската практика се прилага структура на играта, която
се състои от: теза, антитеза, цел и геназис на играта. Така психотерапевта
трябва да отчита, за да разкрие пред пациента основните групи проблеми
и да му помогне да ги преодолее.

4
 Тезата съдържа общо описание на играта, в това число и
фактическата последователност на събитията, както и информация за
психологическия фон, еволюцията на взаимоотношенията и техните
съществени черти.
Антитезата - може единствено да предполагаме, че определена
последователност на транзакциите представлява игра, докато не се убедим
в нейната значимост за играча. Като доказателство може да се използва
отказ от играта или намаление на „възнаграждението”.
Основна цел на анализа на транзакциите е съответния пациент да
получи увереност в действията си. Тази увереност ще даде възможност на
индивида за нормално развитие и няма да затруднява взаимоотношенията
му с околните.
Генезис на игрите е цялостният процес на възпитание на детето,
може да се разглежда като обучение на игри, които детето трябва да играе.
В този случай се има предвид социалните роли, които детето трябва да
„изиграе” в процеса на социализацията си. При традиционните форми на
възпитание основно внимание се отделя на обучение на детето на
процедури, ритуали и провеждане на времето. Твърде малко внимание се
отделя на проблема на игрите, които образуват основната структура на
емоционалната динамика на вътрешно - семейните отношения. Децата са
оставени сами да придобиват подобен опит на основата на емоционалните
изживявания, характерни за тяхното семейство. Многобройните клинични
наблюдения показват, че игрите по своята природа са имитативни и
първоначално възникват като резултат от дейността на Възрастният в
детето (неопсихичен аспект на личността). В много психотерапевтични
групи, използващи метода на анализа на игрите, една от процедурите се
състои в това да се намери „Малкият професор” във всеки един от
участниците.

5
 Някои най-очевидни видове класификации на игрите се базират
върху, следните фактори: брой на играещите - игри за двама участници
(„Фригидна жена”), за трима участници („Хайде сбийте се”), за петима
участници („Алкохолик”), за много участници („Защо да не направите
това…Да, но”).
Б) На основата на използваният материал: думи („Психиатрия”),
пари („Длъжник”), части на човешкото тяло („Необходима ми е
операция”)
В) На основата на клиничните видове: истеричен („Динамо”), със
синдром на натрапчивите състояния(„Неловък гост”), параноичен(„Защо
това става именно с мен?), депресивен(„Пак старото”).
Г) Съгласно психо-динамичните характеристики: контра фобични
(„Ако не беше ти”), проектиращи („Родителски комитет”), интроециращи
(„ Психиатрия”).
Д) Класификация на основата на инстинктивните влечения:
мазохистки („Ако не беше ти”), садистки („Неловък гост”), фетишистки
(„Фригиден мъж”).
Освен класификацията според броя на участниците, могат да се
разгледат още три количествени характеристики.
1. Гъвкавост. Едни игри се играят върху еднообразен материал,
докато други са значително по-гъвкави.
2. Привързаност. Едни хора се отказват от изпълнение на ролите в
игрите значително по-лесно от други хора.
3. Интензивност. Едни хора играят „по прохладно” от други, които
играят по – напрегнато и агресивно. Съответно и тези видове игри се
наричат „леки” и „сериозни”.
В зависимост от трите последни характеристики, игрите се делят на
„тихи” и „буйни”. При психично неуравновесени хора игрите могат да
имат няколко стадии. Различават се следните степени на играта:

6
 а) Първо стъпало на играта – това е игра, която е социално
приемлива в даденият кръг от хора.
б) Второ стъпало на играта – тази игра не заплашва с непоправими
последици, но играчите предпочитат да я скриват от другите;
в) Трето стъпало на играта – това е стъпалото, при което могат да
възникнат най-много проблеми и без наблюдението на квалифициран
психотерапевт могат да доведат до увреждане на пациента