I.

ВЪВЕДЕНИЕ

В своята хилядолетна история, човекът винаги се е стремял към развитие

и към придобиване на нови знания и умения. В този смисъл, паметта се явява
това абсолютно необходимо условие, без което процеса на учене и
възприемане на новото би бил немислим. Без паметта е невъзможно да се
натрупва и съхранява човешкия опит, а оттук и нормално функциониране на
човека в обществото, ето защо изследването на механизмите на паметта е от
особено важно значение за области като педагогиката и възпитанието. Както
казва психолога С.Л.Рубинщайн: ,,Без памет, ние бихме били същества за един
момент. Нашето минало би било мъртво за нашето бъдещето, а настоящето…
безвъзвратно би изчезнало в миналото’’.
Стремежът да се разбере как функционира човека е необходим, особено
за специалисти работещи с много хора. Всеки човек е уникален, но е възможно
да се намерят някакви закономерности, които много биха помогнали в работата
с хората и най-вече в процеса на тяхното обучение. Паметта е продукт на
обучението и същевременно една от първостепенните му психологически
предпоставки. Тя в най-голяма степен придава своеобразие на учебния процес
като специфична форма на познание. Без памет няма учене. Не случайно
термините запаметяване и заучаване не се употребяват като синоними.

II. СЪЩНОСТ НА ПАМЕТТА

1. Различия при паметта на животните и паметта на хората

Преди всичко трябва да се отбележи, че памет в някаква форма
притежават всички живи същества, но човекът стои в това отношение на много
по-високо ниво от всички други твари. В човешката памет се съхраняват около
1010 степен бита информация. При животните има два вида памет: генетична
и механична.
- генетична памет - тази, която се съхранява в генотипа, предава се и се
възпроизвежда чрез наследствения материал. Ние няма да се задълбочаваме
в този вид памет, тъй като тя е единствената, върху която не може да се влияе,
която не подлежи на обучение и възпитание.
- механична памет – това е механическата способност да се учи, да се
придобива опит. Тази памет е ограничена, придобива се, но не се съхранява, а
изчезва със самия организъм. Понятието ,,механична памет’’ означава памет,
основана на повторенията, без осмисляне на действията.
Тези два вида памет съществува у всички живи организми, макар и в
различна степен на развитие. Но човекът е много по-сложно същество: преди
всичко, той притежава реч, която се явява силен инструмент за запомняне;
също така човек притежава произволна, логическа и косвена памет, която не
съществува при животните. С други думи, за да запомня и съхранява
информация, човек използва своята воля, логика, както и средства като записи,
текст, изображения и т.н. В този смисъл човекът е ноеграничен и пред
човешката памет се откриват невероятни възможности.

1
 2. Определение за понятието памет
Във връзка с изясняването на същността на паметта са се оформили
различни теории, които датират още от времето на Аристотел, който слага
началото на т.нар. асоциативна теория. Асоциационизмът като психологическа
теория за паметта намира широко приложение и доминира в схващанията по
въпроса за възникването и протичането на психичните паметови процеси.
Специално за паметта асоциационизмът не е в състояние да изясни процесите
запомняне и съхранение. Асоциационизмът се ограничава само до
възпроизвеждането. Макар, че именно психологическите теории би следвало
да дадат отговор на паметовите процеси, това все още не е напълно
осъществило. Паметта се оказа сложен процес и съществуват безброй загадки
свързани с нея.
От гледна точка на медицината, физиологичните обяснение за паметта
се състоят в последователност от временни връзки, които възникват в кората
на мозъчни полукълба (кортекса).
Паметта е психическо свойство на човека, способност на запомняне,
съхраняване и възпроизвеждане на опит и информация. Според друго
опрделение, паметта е способността да си спомняме отделни преживявания от
миналото, осъзнавайки не толкова самото преживяване, а неговото място в
живота ни, неговото разположение във времето и пространството. Паметта е
“перспективно мислене”. Тя не е просто “следа” на мисълта, а своеобразно
нейно продължение и предпоставка за по-нататъшно движение. Паметта е
отражение на индивидуален и родов минал опит, който активно се проявява в
човешките способности, характер и поведение. От гледна точка на теория на
информацията паметта е съхранение на информация за даден сигнал и след
прекратяване на действието му. Трудно е да се открои еднозначно
определение на понятието памет, но трябва да подчератем, че то е съвкупност
от процеси и функции, които разширяват познавателните възможности на
човека. Паметта обхваща всички впечатления от обкръжаващия свят, които
възникват у човека.
Още един важен факт: паметта съхранява и възстановява много
различни аспекти на опита: интелектуален опит, емоционален и моторно-
двигателенопит. Спомените на чувствата и емоциите могат да се съхраняват
даже по-дълго отколкото интелектуалната памет за конкретни събития. И така,
паметта се превръща в един сложен механизъм, зависещ от много на брой и
различни фактори.

3. Основни характеристики на паметта

Най-важните черти характеризиращи същността на паметта са:
времетраене, скорост (на запомняне и възпроизвеждане), точност, готовност,
обем. От всички тях зависи колко полезна ще бъде човешката памет.
3.1. Обем - представлява способността едновременно да се съхранява
значително количество информация. Средният обем памет е 7
елемента(единици) информация.
3.2. Скорост на запомняне – различна е при различните хора. Тя може
да се увеличава с помощта на специални тренировки на паметта.
3.3. Точност – представлява припомняне на факти и събития, с които се
е сблъскал човек, а също така и на съдържанието на информация, която той е
получил. Тази черта е много важна в обучението

2
 3.4. Времетраене – способността в течение на дълго време да се
съхранява превивяния опит и получената информация. То също е
индивидуално качество: някои хора могат да си спомнят лица и имена на
съученици много години след завършването, а други ги забравят само след
няколко години.
3.5. Готовност за възпроизвеждане - способност на човешкото
съзнание за бързо възпроизвеждане на информацията. Именно благодарение
на този способ, ние можем ефективно да използваме придобития по-рано опит.

4. Индивидуални различия в паметта

Трябва да се отбележи, че когато става въпрос за психически явления е
доста трудно да се въведе единен шаблон за поведение. В същата степен това
важи и за паметта. Тя зависи от особеностите и свойствата на човека. Ето
защо е важно да се знае, че при различните хора, различните функции на
паметта са развити различно. Различието може да бъде количествено,
например: в различна скорост на запомняне; в качеството на съхраняване; в
лекотата на възпроизвеждане, точност и обем на запомняне. Така например
някои хора чудесно запомнят предоставен им материал за прочит, но много
трудно го възпроизвеждат след това. Други напротив, трудно запомнят , но
след това дълго съхраняват в паметта си информацията.
В зависимост от това кои вид памет доминира, човека може да
притежава по-добра зрителна, слухова, двигателна или емоционална памет.
На някои хора е необходимо да прочетат материала, при други е по-развито
слуховото възприятие, за трети е необходим зрителен образ. Известно е, че
,,чист’’ вид на паметта съществува рядко, а в човешкия живот се срещат и
комбинират различни видове памет: зрително-двигателната, зрително-
слуховата и двигателно-слуховата памет се явяват най-типичните. При по-
голямата част от хората най-често срещана е зрителната памет.
Съществува дори такова феноменално индивидуално свойство, което се
нарича ,,фотографска памет’’. Човек, който притежава такава памет може, след
еднократен поглед на материала и много малко умствени усилия, да
продължава да ,,вижда’’ материала и напълно да го възстановява дори след
дълго време. Този вид памет в различна степен притежават почти всички деца,
но в последствие поради недостатъчно упражняване изчезват у възрастните.
Такъв тип памет е необходимо да се развива при художниците и музикантите,
тъй като е необходимо точно да се възпроизвежда видяното. Всеки човек
развива този вид памет, който най-често използва и тренира.
Паметта също така зависи от такива индивидуални особености на
личността като:
- от интереси и склонности на човека (това, от което човек се
интересува най-много се запомня без трудности)
- от отношението на човека към определена дейност; от
емоционалното настроение (доказано е, че приятните
преживявания се помнят по-дълго отколкото неприятните. Паметта
изобщо е оптимистична по природа: човек винаги се стреми да
забрави неприятностите, а спомените за страшни трагедии, с
течение на времето бързо се притъпяват)
- от физическото състояние
- от желанието и от много други фактори.

3
 III. ВИДОВА СТРУКТУРА НА ПАМЕТТА

Съществуват различни класификации на видовете човешка памет:

1. Класификация според участието на волята в процеса на
запомняне:
1.1. Непроизволна памет – В този случай запомнянето се осъществява
автоматически, без усилие. Запомнянето на едни или други обекти от
действителността, се осъществява в резултат на непосредственото им
възприемане и без личността да си е поставила за цел тяхното запомняне. Като
основни недостатъци на този вид запомняне могат да се посочат:
информацията запомнена непроизволно не се запазва, има неточности в
запомнянето, и се възпроизвежда с неточности.
1.2. Произволна памет – проявява се в случаите, когато е налице
конкретна задача и за запомнянето се използват волеви усилия. Тя е продукт
на специални мнемотехники, т.е. такива техники, чиято основна цел е
запомнянето на информация. Важно условие за произволното запомняне е
нагласата за това какво точно трябва да се запомни. Според Хетелсон, първият
паметов процес се нарича кодиране, където се прави аналогия с термина взет
от информатиката, където информацията преди да изпълни дадени функции се
кодира, т.е. се превежда на разбираем език. Произволната памет се
осъществява чрез два способа: механически и смислов (логически). Трябва да
се спомене също, че вторият способ обикновено дава добри резултати.
В тези два вида памет голяма роля играе целта. Доказано е, че
непроизволно се запомня материал, който е интересен за човека, който е важен
за него.

2.Според характера на умствената дейност , с помощта, на

която човек запомня информацията, паметта бива:
2.1. Двигателна (моторна) памет – запомняне и съхранение, а при
необходимост и възпроизвеждане на многообразни сложни движения. Тази
памет активно участва в развитието на двигателните (трудови, спортни) умения
и навици. Всички ръчни движения на човека са свързани с този вид памет. Тя
се проявява при човека и е крайно необходима за нормалното развитие на
децата.
2.2. Емоционална памет – памет на преживяванията, емоции, чувства.
Този вид памет се проявява най-вече в човешките взаимоотношения. Като
правило може да се изведе, че емоционалните преживявания се запомнят без
особени трудности и за дълъг период. Този вид памет играе важна роля при
мотивацията на човека. Емоционална памет хората придобиват много рано –
още на 6 месечна възраст.
2.3. Словесно - логическа памет – тази разновидност се проявява,
когато най-важната роля в процеса на запомняне играят думите, мисълта,
логиката. В тези случаи, човек се стреми да разбере предоставяната му
информация, да си разясни терминологията, да установи всички смислови
връзки в текста и по този начин едва след това да запомни материала. Хора с
развита словесно-логическа памет лесно запомнят словесен, абстрактен
материал, понятия, формули. Тези типове памет, в съчетание със слуховата,
притежават учени, опитни лектори, преподаватели във вузове и т.н.

4
логическата памет при редовни тренировки дават много добри резултати и се
превръща в много по-ефективна, отколкото просто механическото запомняне.
Някои изследователи считат, че словесно-логическата памет се формира и
започва да ,,работи’’ преди всички други видове памет. П.П.Бонский я нарича
,,памет - история’’. Тя се появява при децата още през 3 - 4 година, когато
започват да се развиват някои основни логики и продължава да се развива с
обучението на учениците по основни и важни науки.
2.4. Образна (ейдетическа) памет – при нея ефективно се
запомнят,съхраняват и възпроизвеждат образи, представи, фантазии, образи
на въображението. Тази памет започва да се проявява на 2 годишна възраст и
достига своите най-големи възможности през юношеството, след което
изчезват в края на пубертета. Образите могат да бъдат различни: човек
запомня като картини, както различни предмети, така и общите представи за
тях. Изследвания сочат, че днес само 5 до 10% от децата имат ейдетически
образи. Типичен тест за проверка на ейдетическите способности е този, при
който децата за 30 секунди трябва да разгледат цветна картинка от албум,
поставен на триножник. След картината се сваля и на децата се задават мн
въпроси докато все още гледат триножника. Те казват, че продължават да
виждат картината на него, и макар че тя е махната, образът й остава за около
30 секунди. Децата описват нарисуваното в сегашно време и посочват такива
подробности, сякаш картината е все още пред тях.В зависимост от това кои
сетива участват при запомнянето и формирането на впечатленията на човека,
сетивната (образната) памет може да бъде:
- зрителна – свързана е със съхраняването и възпроизвеждането
на зрителни образи. Хора с развита зрителна памет обикновено имат добре
развито въображение и способност да ,,виждат’’ информация, даже когато тя не
въздейства по никакъв начин на тялото. Тя е много важна за хора със следните
професии: художници, инженери, композитори.
- слухова – представлява точното запомняне и възпроизвеждане
на разнообразни звуци: речи, музика. Такава памет е особено необходима при
изучаването на чужди езици и при обучението по музика.
-осезателна, обонятелна и вкусова памет – тези видове памет
не играят съществена роля в човешкия живот. Възможностите им са много
ограничени и те най-вече удоволетворяват биологическите потребности на
организма. Те се развиват единствено у хора със строго специфични професии
като готвачи, майстор-сладкари др.
У повечето хора, които работят със сетивната памет, най-добре е
развита зрителната памет.
Не всички психолози обаче са убедени, че ейдетическите образи
съществуват. Засега те си оставят провокация.

3. Според продължителността на съхраняване на

информацията
Форми на придобитата памет са мигновената, краткотрайната,
оперативна (междинната) и дълготрайната памет. Основанието за подобна
класификация е различното място на тези форми по време на
последователното преобразуване на информацията от нейното постъпване в
чувствителните входове до формирането на ненакърнима и запазваща се цял
живот следа.

5
 3.1. Мигновена памет – тази памет съхранява информационен
материал, който само за миг е уловен от сетивата, без каквато и да е
обработка. Продължителността на този вид памет е от 0,1 до 0,5 сек. Често в
такива случаи човек запомня информацията без съзнателни усилия, даже
против своята воля. Това е памет-картина. Специфично за мигновената памет е
и това, че след няколко секунди следата избледнява и ако информацията не се
превърне в друга форма на съхранение, то тя се изгубва окончателно.
Запазващата се в мигновената памет информация не се поддава на
преднамерено управляване, т.е. не може да бъде задържан в паметта и
възпроизвеждана. Мигновената памет се проявява при децата още в
предучилищна възраст, но с годините значението й за човека нараства.
3.2. Краткотрайна памет – съхраняване на информация за кратко време
(средно до 20 сек.). Този вид запомняне е резултат от еднократно или много
кратко възприемане на информацията и функционира без съзнателни усилия за
помнене, но с предпоставки за бъдещо възпроизвеждане. В паметта се
съхраняват само съществените елементи на възприетия образ или думи.
Краткотрайната памет ,,се включва’’, когато е в действие е т. нар. актуално
съзнание на човека.
В сравнение с мигновената следа, при краткотрайната памет,
информацията вече се преработва съществено. Тя представлява
последователност от фрагменти на кодовете, постъпващи от мигновената
памет. Когато индивидуалния обем на паметта се препълни, новата
информация частично замества по-старата, а тя от своя страна често изчезва
безвъзвратно. Всеки намиращ се в краткотрайната памет фрагмент постепенно
бива изместен от новопостъпващата информация, като това изместване може
да се предотврати и с помощта на повторението да се запази старата
информация. По такъв начин краткотрайната памет може да бъде управлявана
преднаменено с помощта на повторението, както и чрез символи.
Информацията, съхраняваща се в краткотрайната памет, е по-слабо накърнима
от мигновената поради по-голямата продължителност на запазване и като
следстие на превръщането на първичната информация в символи.
На информацията, предназначена за краткотрайната памет, трябва да се
обърне внимание. Например: човек, който стотици пъти си е виждал часовника,
понякога не може да отговори на въпроса с какви цифри – арабски или римски,
показват 6 часа. Той никога целенасочено не е обръщал внимание на този факт
и този вид информация не се ,,отлага’’ в краткотрайната памет.
Обемът на краткотрайната памет е много индивидуален, ето защо са
разработени формули и методи за измарването й. Когато индивидуалния обем
на паметта се препълни, новата информация частично замества по-старата, а
тя от своя страна често изчезва безвъзвратно. Добър пример може да бъде
трудното запомняне на фамилиите и имената на хора, с които ние току-що сме
се запознали.
Краткотрайната памет играе важно значение, тъй като благодарение на
нея, човек преработва огромен обем информация, след което отсява ненужната
от потенциално полезната. Извършвайки съзнателни усилия, човек може да
удържи този вид памет дълго и да я превърне чрез повторения в оперативна
памет.
3.3. Оперативна памет – памет, която съхранява информация в рамките
на предварително определен период от време. Срокът на съхраняване се
колебае от няколко секунди до няколко дни. Такава памет ние използваме,

6
когато решаваме някаква междинна задача. След приключването на
поставената задача, информацията може да изчезне от оперативната памет.
Добър пример може да бъде информацията, която студентът помни за изпита –
добре дефинирана и подробна. След изпита обаче се наблюдава ,,амнезия’’ по
някои въпроси. Този вид памет се явява преходна, междинна. Съдържа
елементикакто както на краткотрайната и дълготрайна памет, така и елементи
на други видове памет.
Тъй като обемът на краткотрайната памет е ограничен, информацията от
нея след прекодиране се извежда в междинната (оперативната) памет, където
се пази, докато се създаде възможност за дълготрайното й съхранение.
Времето за пазене в междинната памет се изчислява в часове. Важна
особеност на междинната памет е това, че ако в продължение на няколко
денонощия тя не се прочисти, то организмът принудително се изключва от
приемане на информация от външната среда. Има основания да се
прeдполага, че информацията от междинната памет се привежда в
дълготрайната памет не пряко, а посредством краткотрайната. Отначало
фрагментът информация се привежда в краткотрайната памет, където за втори
път се оценява и обобщава и едва тогава бива адресиран към съответната част
на дълготрайната памет. Процедурата се повтаря със следващия фрагмент,
извличан от междинната памет, и т.н. Процесите на изчистване на междинната
памет стават главно по време на съня и вероятно това в значителна степен
определа неговата специфичност и значение.
3.4. Дълготрайна памет – памет, която е способна да съхранява
информация за неограничен период от време. Тази памет не започва да
функционира веднага след като материала е бил чут или видян, а след
известно време. Човек трябва да приключи с единия процес (запомнянето), за
да започне с другия (възпроизвеждането). Тези два процеса не са съвместими
и техните механизми за напълно различни.
Обемът на дълготрайната памет практически е неограничен, както и
времето за съхраняване на информацията в нея. Ако се налага да се използва
информация от дълготрайната памет, тя трябва наново да се връща в
краткотрайната. Достъпът на информация в дълготрайната памет и
възможностите за преднамерено и непреднамерено запомняне, в значителна
степен се определят от равнището на нейната организираност и от личностната
й значимост за човека. Информацията в дълготрайната памет се преобразува
непрекъснато и има предположения, че е ненакърнима, а трудностите при
нейното възпроизвеждане са свързани с нарушения на достъпа до нея.
Интересно е, че колкото по-често се възпроизвежда информацията,
толкова по-добре тя се закрепва в паметта. Така човек с малко усилие може да
си припомни необходимата му информация. Още по интересен е факта, че
умствения капацитет не винаги е показател за качеството на паметта.
Например при слабоумни хора често се наблюдава феноменална дълготрайна
памет.

IV. МЕХАНИЗЪМ НА ПРОТИЧАНЕ НА ПРОЦЕСИТЕ НА

ПАМЕТТА

7
 Въпросите за механизма на паметта са сложни и се изучават от редица
науки: физиология, биохимия и психология.
- от физиологическа гледна точка, процесът на съхраняване на
информация е свързан с образуването на нервни връзки;
- биохимиците твърдят, че паметта е свързана с изменение в състава на
рибонуклеинова киселина (РНК) и с други биохимически структури;
- психолозите подчертават зависимостта на паметта от характера на
човешката дейност
Когато говорим за механизма на помнене, ние говорим за такива
процеси, през които преминава всеки човек не само за да запомни нужната му
информация, а и в последствие да може да я възпроизведе. Основните
процеси на паметта са: запомняне, съхранение, възпроизвеждане и забравяне.
1. Запомняне - основен процес на паметта. От него зависи пълнотата,
точността, силата и продължителността на съхраняване на информацията.
Запомнянето е процес на постъпване на нова информация от различен вид в
паметта, където тя се закрепва, свързва с тази, която по-рано е съхранена,
придобита. Запомнянето бива два вида: непроизволно и произволно
(разгледахме ги във видовата структурата на паметта) , но и при двата вида
запомняне, то е продукт на действието на субекта с обекта, т.е. запомнянето се
намира в пряка връзка с особеностите на изпълняваната от личността дейност.
Двата вида помнене играят голяма роля, тъй като именно така се
възприема голяма част от информацията, необходима ни всеки ден.
Когато човек възприема предметите и явленията, това води до промяна в
нервните окончания на кората на главния мозък. Образуват се временни
рефлесни връзки. Тяхната физиологическа основа все още не е съвсем ясна.

2. Съхраняване – при този процес следите от паметта не изчезват, а

остават в нервните окончания, дори и след изчезването на дразнителя, който ги
е предизвикал. Благодарение на това ,,информационната банка’’ непрекъснато
расте. При съхраняването на паметта се осъществяват процеси на преработка
на информацията, където тя си взаимодейства с по-рано получената
информация. Така че информацията, която е съхранена се изменя и обогатява,
т.е. този паметов процес не е пасивен, а е динамичен. Основна функция на
съхранението е да се запази информация докогато тя е необходима.
Информацията не се съхранява еднакво: едни образи остават, други отслабват,
трети бързо изчезват, затова още веднъж трябва да подчертаем личното
отношение на човека към материала, в процеса на запомняне и съхраняване.

3. Възпроизвеждане – благодарение на тази фаза, информацията

се извлича от огромната ,,библиотека’’ на паметта. Възпроизвеждането протича
на три етапа:
3.1. Разграничаване – при повторно възприемане на обекта, в мозъка
може да се появят различия в начина, по който са действали дразнителите
преди и по който действат те в настоящия момент, т.е. една и съща
информация да я виждаме по различен начин.
3.2. Припомняне – най-активната форма на възпроизвеждане на
информацията. В съзнанието изникват тези дразнители, които са съществували
при запомнянето, но в настоящия момент те не действат.
3.2. Репродукция – сложен етап, през който паметта вече конкретно
възстановява необходимия материал. Досега той беше: 1) различаван;

8
2)обновяван в съзнанието; 3) но сега трябва напълно да се възпроизведе
материала, без той да е пред очите ни – например да се напише, нарисува,
разкаже.
По този начин възпроизвеждането се явява като процес на актуализация
на запомнянето и от своя страна бива два вида: съзнателно и несъзнателно
възпроизвеждане. При съзнателното възпроизвеждане е налице цел на
личността, докато при несъзнателното образите и събитията възникват на
основата на случайни дразнители. Частен вид възпроизвеждане е спомнянето.
Споменът – това са отнесени и локализирани във времето и пространството
възпоизведени образи от миналото на даден човек. Споменът е основа на
историческата памет, в която намира израз човешкото съзнание. И това ни
различава от животните.
4. Забравяне - процес обратен на запомнянето, вследствие на което
дадена информация не може да бъде възпроизведена или ако се
възпроизвежда тя е погрешна, също така нещо което е било познато не може
да бъде разпознато.
Загубата на информация, дължаща се на липсата на наличност и/или на
достъп, води до най-разпространената непатологична форма на паметово
разтройство – забравяне. Загубата на информация поради забравяне води до
загуба на наличност на съхранената информация. Тя може да настъпи при
недостатъчно упражняване или повторение на информацията, която трябва да
се запомни, също така наскоро постъпилата информация измества по-рано
постъпилата, при което по-старата информация се загубва. Забравянето може
да бъде както полезно, така и вредно. Положителната роля на забравянето е че
се премахва огромно количество информация, която се явява ненужна, а това
от своя страна предотвратява прегряване. Негативните резултати от
забравянето са свързани със загубата на информация, която е необходима за
норманото съществуване на човека.
Процесът на забравяне винаги е интересувал учените. Съществуват
няколко теории за причините за забравяне, но нито една на практика
категорично и изчерпателно не обяснява явлението забравяне:
4.1. Теория за влошаването - според тази теория миналото време е
причина за забравянето, колкото е по-стара дадена информация, толкова тя
все повече се влошава и избледнява. Колкото повече време изминава, когато
информацията не се използва и повтаря, тя все повече затихва. Това е
нормално тъй като нещо, което не се използва губи своята сила. Критиките към
тази теория са, че тя не обяснява влиянието на процесите ставащи между
първоначалното заучаване и последващото възпроизвеждане. Защото върху
забравянето могат да влияят следващи събития, способни да блокират
възпроизвеждането на стари събития.
4.2. Теория за ситуативното забравяне - според тази теория
признаците на сегашната ситуация се разминават, с това което човек се опитва
да си спомни, т.е. достапът до тази информация е временно изгубен, паметта е
наред, но е налице липса при извличане на информацията от паметта. За да се
извлече информация е нужно само да се стимулира правилно това, което
Тълвинг нарича ситуативно забравяне. Според него това, как дадена
информация е запомнена определя кой е най-добрия начин за нейното
извличане. Когато човек не си спомня дадена информация, извличането е
претърпяло неуспех, защото той е загубил достъпа до насоките за извличане.

9
 4.3. Теория за интерференцията - такива влияния, които действат
потискащо се обозначават като потискане на паметта. За най-важната им
причина се приема интерференцията, която настъпва между следващите един
след друг във времето процеси на преработката на информацията. Рорахер
разграничава няколко вида потискане:
1) Ретроактивно (обратно) насочено потискане на редица от
срички се затруднява, ако след запаметяването им се извършва друга
умствена дейност.
2) Проактивно потискане: ако запаметяването на поредицата от
срички се предшества непосредствено от друг учебен процес, то
усвояването й е по-малки ефективно, отколкото ако преди това не е
учено.
3) Потискане поради сходство (потискане на Раншбург):
смущаващата интерференция между следващи една след друга
дейности е толкова по-силна, колкото повече си приличат тези дейности.
Следователно, влиянието на това задържане е минимално при редуване
на различни учебни дейности и максимално при редуване на сходни
учебни процеси от един вид.
4) Асоциативно (репродуктивно) потискане: съдържания, които
вече са свързани асоциативно с други съдържания се свързват по-трудно
с нови съдържания в сравнение с тези, които не са свързани. Върху този
факт се основава правилото “да се учи нещо ново е по-лесно, отколкото
да се поправя веднъж наученото”.
5) Екфорично потискане: ако кратко време преди
възпроизвеждането на по-рано заучен материал се запаметява нов, то
актуализацията на усвоеното по-рано съдържание се отдава само от
части.
6) Афективно потискане: силни отрицателни чувства след
запаметяването препядстват съхранението и възпроизвеждането. За
осигуряване на възможно най-добри постижения, ученето трябва да се
организира така, че различните видове задържания да останат в
търпимите граници. Важно е да се отбележи, че трябва да се избягват
отрицателни ефекти и влияния след запаметяването. Функцията на
човешката памет зависи и от мотивационните фактори, способът на
усвояване се определя в значителна степен от социалните потребности,
желания, интереси и от своя страна оказват влияние върху обемът,
продължителността и точността на паметта.

V. ЗАКОНОМЕРНОСТИ, НАБЛЮДАВАНИ В
ПРОЦЕСИТЕ НА ПАМЕТТА

Въпреки, че някои въпроси за паметта си остават загатка за учените, все

пак са изведени някои закономерности, на който се подчиняват процесите на
паметта.
Във връзка с действието на факторите за запаметяване и забравяне се
установява, че скоростта на забравянето е правопропорционална на обема на
материала и сложността му и обратнопропорционална на неговата логическа

10
организация, методико-дидактическа обработка и емоционална
привлекателност.
Нека да разгледаме резултатите от проведените от Ебинхауз изследвания.

Той предлага на изследваните лица да се повторят срички без смислово

значение като по този начин се стреми да се избегне асоциациите им с други
представи. В опитите на Ебингхаус обемът на учебният материал се измерва
със следния брой безсмислени срички за заучаване - 6 – 12 – 16 – 24 – 36, за
които са необходими съответно 1 – 17 – 30 – 44 – 55 повторения. От това
следва, че броят на необходимите повторения отначало нараства извънредно
бързо, а по-късно се увеличава вече бавно. Съгласно този закон - 6 до 7
безсмислени срички се научават обикновенно от първият път, 12 срички се
възпроизвеждат безпогрешно след 16 повторения. Колкото повече срички се
включват, толкова повече повторения са необходими. Обобщението на тези
изследвания в графично представяне формира т. нар. крива на запомнянето,
която нагледно илюстрира закона на Ебингхаус, който гласи, че има нелинейна
връзка между увеличаващия се обем на материала за заучаване и броя на
необходимите повторения (броя на повторенията не води до пропорционално
увеличаване на обема запомнената информация). Математически “нормалната
форма’’ на кривата може да бъде представена чрез формулата :
L = 1-(1-A)n, където
- L е количеството на научения материал;
- n брой на повторенията;
- А индивидуални психологически големини, напр. внимание, опит,
готовност за учение и т. н. и за А важи условието: 0<А<1.
От проведените изследвания също се констатира, че информацията се
запазва 59,2% в първите двадесет минути, след 1 час – 44,2%, след 9 часа –
35,8%, след 1 ден – 33,7%, след 2 дни – 27,8%, след 3 дни – 25,4%, след 31 дни
– 21,1%. От това може да се направи извода, че забравянето първоначално е
бързо, а след това намалява, което ясно се вижда от следната графика:

Този процес протича постепенно, когато информацията е смислена.

Смисленият материал, например стихове се помни по-дълго, т.е. кривата на
забравяне се спуска бавно, но ако обема е твърде голям, тя се доближава до
кривата на Ебингхаус.
От друга страна съществува и следничт експеримент: от 10 показани
пред изследвани лица предмета, 10 прочетени от изследваните лица названия

11
на предмети и 10 чути наименования, се получават следните резултати.
Веднага след първият сеанс: от показаните предмети се възпроизвеждат 8, от
прочетените – 7, от чутите – 6. След 3 дни резултатите се изменят така: от
показаните се възпроизвеждат 6, от прочетените – 2 и от чутите – 1. Както се
вижда, предимство на нагледно-образното запомняне, съхраняване и
възпроизвеждане се откроява ярко. Можем да си представим колко ниска ще
бъде ефективността на учебния процес, построен само върху слуховата памет
на учениците.
Всеки ученик също така знае, че решаването на учебните задачи изисква
различно време, повече или по-малко усилия. Големият по обем и труден
учебен материал се запомня и съхранява при условие, че за неговото
изучаване се отделя повече време и повече волеви усилия. Отсъствието или
недостатъчността на времето, например може да даде неблагоприятно
отражение, не само върху качеството на запаметяването, но и върху
цялостното психическо състояние на ученика.
Учениците по-добре и по-трайно запомнят онази информация, която си
избират, защото е свързана със собствения им живот и житейска практика. По
този начин те поставят своеобразен ,,филтър’’ и приемат само определена
информация. Представете си, че се намирате в шумна компания, а около вас
други разговарят за нещо, което особено ви интересува. Независимо от
големия шум, вие избирате разговора, който се води по-далеч от Вас, но в
повече Ви интересува. Следователно, проблемът за педагога е да направи
учебната задача значима за ученика.
Може би обаче най-големи резерви за по-добро и по-трайно запомняне на
учебния материал се крият в цялостното му и дълбоко осмисляне. В това
отношение резултатите от експериментите са сензационни: чрез по-дълбоко
осмисляне може да се достигне до 25 пъти по-високи резултати в обучението,
отколкото чрез просто механично запомняне.
Законът на Рибо има значение не само за забравянето, но и за ученето.
Съдържанието на паметта се забравя в обратния на запомнянето ред. Според
това твърдение с остаряването, забравянето по-силно засяга последните
резултати от ученето, отколкото по-рано усвоените. В зависимост от това има
няколко теории за забравянето (посочени в точка V).

VI. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В системата от грижи за развитие на паметта на учениците, важно място

заема днесвният, седмичният, целогодишният режим и начин на живот. Чистият
въздух, тишината и витаминозната храна, редуването на дейности с различна
степен на физическа активност са важни условия за психофизическото
развитие на учениците, в това число и за развитието на тяхната памет.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

12
1. ПЕДАГОГИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ – Университетско
издателство ,, Неофит Рилски’’ 2007г. с автори Петър
Николов, Наталия Александрова, Людмил Кръстев
2. ПСИХОЛОГИЯ – Дъглас Кенрик, Джон Сиймън

13