Конспект

по
Психология на обучението

1. Психология на обучението – същност и предмет.Психодиагностика.

2. Психологически условия за прилагане на психодиагностиката в психологията на
обучението.Същност на теста.
3. Класификация на методите на психодиагностиката.Обективни тестове – тестове
за изследване на интелекта.
4. Психология на ученето – същност.Поведенчески подход към ученето –
класическо кондициониране.
5. Поведенчески подход към ученето – оперантно кондициониране.
6. Поведенчески подход към ученето – социално учене.
7. Когнитивен подход към ученето – същност.Знанието като носител на
информация и учението като процес на преработка на информацията.
8. Когнитивен подход към ученето – същност.Метапознание и индивидуални
различия и учене на понятия.
9. Когнитивен подход към ученето – същност.Учене чрез решаване на проблем.
10. Дейностен подход към ученето – същност.Ученето като гностична дейност.
11. Дейностен подход към ученето – същност.Концепция на учебната дейност.
12. Мотивация на ученето – същност.Мотивацията като процес.
13. Същност и характеристики на мотивационната система.
14. Същност и функция на мотивите.
15. Мотиви за учене - видове и класификации.
16. Атрибутивен анализ на мотивацията – същност,особености.
17. Причинно приписване на успехите и неуспехите.
18. Същност на способностите – подходи за анализ на способностите.
19. Критерии за дефиниране на свойствата на личността като способности.
20. Същност на общите способности.Дефиниране и специфика на интелигентността.
21. Същност на специалните и творческите способности.
22. Личностни характеристики на учащите се с изявени способности.
23. Спецификата на нравственото развитите през призмите на Хофман и Колбърг.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Психология на обучението – същност и предмет.Психодиагностика.

Първата група въпроси,свързани с психологията на обучението се отнася до теоретичните и конкретно

методически принципи на построяване на психодиагностични техники и формулиране на
психодиагностични заключения.
Втората група въпроси се свързва с конкретни методики на психодиагностиката за изследване на такива
особености като черти на личността,способности,мотиви,междуличностни отношения.
Третата група въпроси се отнася до проблемите на диференцираната психология – математизиран
подход за разкриване на междуиндивидуални различия.
Четвъртата група въпроси се съотнася до изискванията за норма към методиката.
Психодиагностиката е наука и практика за поставяне на психологични диагнози.Психологичната
диагноза означава измерване на дадено явление.Психодиагностиката по един своеобразен начин оказва
въздействие върху специфичната дейност на обучаваните и обучителите.За ефектното и професионално
използване на методиките и методите на психодиагностиката е необходимо да се обосноват според
условия : задълбочено овладяване на съдържанието на основните диагностични процеси,както и
умението за психологическо тълкуване на методите,овладяване на начините за оперативно планиране на
психодиагностичното общуване на конкретния човек,при който съотношението на стандартизираните и
клиничните методи е балансирано,овладяване на конкретни специализирани методики,които са
стандартизирани и адекватни за определени условия.

Класификация на методите на психодиагностиката.Видове тестове.

В псоходиагностичната литература съществен психодиагностичен инструмент и техника е тестът,за

който съществуват различни гледни точки и схващания.Тестът в качеството си на измерителен
инструмент е съвкупност от стилирани задачи и въпроси.Тестът представлява модел на ситуация,с чиято
помощ получаваме образци на поведение.Тези образци на поведение приемаме за сбор от показатели по
отношение на изследвания признак.Най-логичното определение за тест дава психоложката
А.Анастази.Тя определя теста като обективно и стандартизирано изследване на поведението.
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Класификация на методите на психодиагностиката.

Първата голяма група,това са обективните тестове,втората група – стандартизираните

самоотчети,подгрупа са им тестовите въпросници,трета подгрупа са скаловите техники.Третата група са
проективните техники,а четвъртата – диалогичните и анкетните техники.
Обективните тестове са методики,при които е възложен правилен отговор,т.е. правилно изпълнение на
задачите.Тези тестове поемат широка представеност сред текстовете за изследване на интелекта.Един от
първите авторитетни тестове е на Стенфорд-Бине.Този тест намира широко приложение при работа с
деца от 5 до 16 години.Съдържа скали за измерване на общата освободеност,нивото на вербалното
развитие, възприятие,памет,способност за логическо мислене.Всички задачи с разпределени по
възрастови нива.Показателят IQ се определя при сравняване на показателя на отделното дете със
средногруповите показатели за дадена възрастова група.
Тестът на Уебслър съдържа скали на измерване на интелекта като една от тях се прилага при работа с
деца от 4 до 6 години, а другата от 7 до 16 годишна възраст.Методиките се състоят от субтестове,които
са насочени към измерване на определени навици,а именно – владеене на речников запас,разкриване на
различни сходни елементи,различия и сходства.Резултатите на субтестовете се обединяват в два
показателя – (ВИП-вербален интелектен показател).Той обединява резултатите от изпълнението на тези
задачи,при което се използва речта.Следва НИП-невербален интелектен показател,който обединява
резултатите от изпълнението на тези задачи,при които речта практически не се използва само в
качеството си на инструкция от страна на изследователя.Резултатите от теста на Бине и Уебслер силно
корелират-еднакво точно и надеждно измерват интелекта(ОИП-общ интелектуален показател).Те
измерват обаче различни компоненти на интелекта.
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Съществуват и други тестове за изучаване на интелекта – невербален тест на Рейвън.Изпълнява се тест
Амтауер в Симеоново.Аналитичния тест на Мейли подбужда креатиността.

Психология на ученето – същност.Поведенчески подход към ученето – класическо

кондициониране.

Ученето е процес на относително устойчиво изменение на знанието и поведението,на начините за

ориентиране и регулация и то при активното взаимодействие на индивида със заобикалящата го среда.
Трите теоретични подхода са поведенчески,когнитивен и дейностен.
Поведенческият подход на ученето е залегнала основна тема на бихейвиоризма,а именно,че поведението
е непосредствено следствие от влиянието на средата.Тук резултатите от научаването се свеждат
единствено до измененията във външното поведение,като се изследват ефектите от него.
Класическото кондициониране е процес,при който индивида се научава да реагира автоматично на
стимули,които предварително са нямали ефект или са имали различно влияние върху
поведението.Фиксираната ответна реакция би могла да бъде някакво преживяване или някакво мускулно
упражнение.Този тип рефлекторно научаване е фактически открито от Иван Петрович Павлов.В
изследванията си той свързва условните и безусловни дразнители и изграждането на условни
рефлекси.При класическото кондициониране се откриват три процеса : генерализация,дискриминация и
угасване.
Генерализацията е разширяване значението на стимулите или реакциите в сходни ситуации.Когато един
стимул придобие капацитет да предизвика ответна реакция по силата на това,че е свързан с безусловен
дразнител,т.е. други подобни стимули могат да придобият част от този капацитет.В този случай е на лице
т.нар. стимулна генерализация.
Дискриминацията е процес,състоящ се в научаването да се различават подобни стимули и да се отговаря
избирателно,в зависимост от тяхната специфика.Затрудненията при дискриминацията идват от
сходството на стимулацията.
Угасването е повторяемата поява на условен стимул без подкрепление,което води до изчезване на
съответната условна реакция.Липсата на продължително подкрепление угасва изградения условен
рефлекс.
Класическото кондициониране не дава резултат при усвояване на целенасочени,преднамерени модели на
поведението.То дава резултат само при непреднамерените автоматизирани форми на поведение.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Поведенчески подход към ученето

Ярък представител на оперантното кондициониране е Едуард Торндайк.Фактически именно чрез него се

осъществява усвояване на целенасочени,преднамерени модели на поведение.Торндайк пръв издига
идеята за оперантното кондициониране.Той казва,че ученето се основава на един основен принцип – на
пробата и грешката.Според него този процес представлява продължителна серия от опити,при които се
овладява случайно постигнат успешен поведенчески резултат.По мнението на Торндайк най-важният
закон за ученето е този за ефекта.Или всяко действие,което води до удовлетворение в дадена ситуация
ще проявява тенденция за повторение в тази ситуация.Най-мащабното оперантно кондициониране е
изследвано от Скинър.Според него преднамереното поведение се влияе в най-голяма степен от неговите
следствия.Оперантното учене включва контрола върху следствията на поведението,като то може да
подсилва или да отслабва в зависимост от приятните или неприятните ефекти на неговите
резултати.Видът и времето на подкреплението са отговорни за продуктивността на ученето.Терминът
подкрепление се разбира като всяко следствие,което засилва поведенческата тенденция.То в голяма
степен зависи от това как човек възприема дадено събитие и какво значение му
приписва.Подкреплението може да бъде положително,свързано с преживяване на удоволствие,но също и
отрицателно,когато неприятната стимулация предизвиква тенденция за избягване.Или то представлява
нежелателно следствие,което засилва поведението в обратна посока.Преживяването на удоволствие или
страх кара индивида да отбягва неприятната стимулация.И в двата случая се засилва тенденцията за
повторение на поведението.Действие,следвано от наказание носи малка вероятност да бъде повторено в
сходна ситуация.Наказанието също може да се появи в две форми – допълнително неприятно следствие
или отнемане на желана стимулация.При оперантното кондициониране важно място заема контролът на
предпоставките.Това са събитията,които предхождат поведението.Те осигуряват информация кои
действия биха довели до положителни следствия и кои до отрицателни.Предпоставките функционират
като закови стимули.В този случай влияние оказва процесът дискриминиране.Ученето е в посока
различаване,разграничаване на ситуациите.То се изразява във фиксиране на ситуациите,на обичайните
знаци или ориентири,които определят избора на ответни реакции.Знаковото стимулиране може да се
представи като готово указание към непосредствено очаквано поведение.

Поведенчески подход към ученето – социално учене.

Налага се идеята,че ученето не се свежда само до ситуативни влияния,но и до особеностите на

непосредствено наблюдаваните процеси.Различни изследвания показват,че нови модели на поведение
могат да се усвоят и без стандартните процедури на условнорефлекторно научаване.Ярък представител
на социалното учене е Алфред Бандура.Той утвърждава тезата,че социалното влияние изпълнява водеща
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
роля в овладяването на сложни поведенчески модели.Той прави разлика между придобиване на знания и
наблюдавана поведенческа изява,основана на тези знания.Според него наученото се проявява само в
подходящи ситуации.Факторите на средата и личностните фактори взаимно си влияят в процеса на
ученето.Социалното учене се основава на моделирането и подражанието и се изразява в просто
наблюдение на изпълнението на готова за придобиване ответна реакция.Така според представителите на
социалното учене децата по време на игра дискретно копират формата на действие,наблюдавано при
възрастните.Концепцията за социалното учене обособява два начина за учене чрез наблюдаване :
заместващо кондициониране,което се осъществява,когато човек наблюдава друг индивид,който е
поощрен или наказан за определена постъпка.Следствието се приема като лично и в резултат на това
настъпва промяна в поведението.Следователно заместващото подкрепление застъпва тенденцията за
повторение на действието в сходни условия.Същото се отнася и за заместващото наказание.Неутрално
подражание се осъществява в случаите,когато наблюдаващия имитира поведението на
модела,независимо дали той е санкциониран в момента.Неутралното подражание се появява,когато
действията на модела съответсват на желанията или очакванията за положителен резултат на индивида.
Ученето чрез наблюдение дава възможност да се овладяват двигателни модели,външни форми на
действие и начини на поведение,и то в специфични ситуации.Според Бандура при ученето чрез
наблюдение е важно да се отчитат четири елемента – внимание,запазване на информацията или
впечатленията,поведение на изпълнителя при мотивация за повторение на поведението.
Вниманието,това е първата необходима предпоставка на ученето чрез наблюдението.Тук се имат
предвид неща,които са привлекателни,популярни,компетентни или предизвикват възхищение.Всъщност
тук се отчитат външните свойства на индивида.Стилизиращата стойност на обекта на имитация е
предпоставка от разнообразни знакови комбинации,които варират при отделните хора в зависимост от
техните очаквания.
За да се имитира поведението на модела,то трябва да бъде запазено.Това означава закрепване на
действията на модела като вербални формулировки или като образни представи.Запазването се поддържа
или чрез въображаемо подражание или чрез реална практика.
Знаенето на едно поведение,последователността на неговите елементи,не са достатъчни за неговото
гладко изпълнение.Често е необходима продължителна практика,сравняване и отработване на отделни
компоненти,за да се възпроизвежда предизвиканото поведение на модела.На този етап упражненията
изглаждат извършването поведението на модела и го правят по точно.Тук е особено важно чувството на
увереност и резултатност от собствените действия.
В теорията на социалното учене се прави ясно разграничаване между придобиване и изпълнение.Чрез
наблюдение може да се придобие някакво умение,но то не би се реализирало в поведението,без да е на
лице някаква подбуда или стимулация.
Според Бандура съществуват три форми на подкрепление,които могат да поощрят ученето чрез
наблюдение: директно подкрепление се прилага непосредствено след възпроизвеждане на поведението
на модела, а при заместващото подкрепление индивидът преживява поведенческите следствия на модела
като свои и имаме самоподкрепление.Това е преживяване на собствената надрастваща компетентност
като следствие от овладяно поведение.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Когнитивен подход към ученето – същност.Знанието като носител на информация и ученето като
процес на преработка на информацията.

Този подход е особено разпространен през последните двадесет години.За когнитивните психолози
поведението не се свежда само до неговите външни,наблюдаеми свойства,но предполага обяснение на
ниво умствени репрезентации.Когнитивната психология се занимава с това как и защо хората правят
избор и вземат решения,как се структурира и съхранява информацията в паметта,как се оперира с
понятията.Представителите на това направление разбират ученето като активен умствен процес ,чийто
основен компонент е знанието.Хората тук не са пасивни получатели на влияние от средата,а активно
преработват информацията за свта.Получават се нови преживявания,нов опит,знания.Или според тази
теория ученето води до придобиване на знания.А промените в знанията правят възможни промените в
поведението.Важен компонент на процеса е обратната връзка,който дава информация за правилността на
изпълненото действие.Обратната връзка намалява неопределеността и води до разбиране и чувство за
съвършенство.
Когнитивният подход към ученето не се центрира около една унифицирана теория.Обединяващо звено е
понятийният апарат и предметът на изследването.В този смисъл този подход включва няколко теории.
Знанието като носител на информация – с понятието знание се означава съдържанието на притежаваната
от човека информация,както и умствените компоненти,изгрдадени вследствие на придобити
знания.Когнитивните психолози разглеждат знанието като резултат от ученето.Наличните знания
определят до голяма степен какво ще бъде научено,запомнено или забравено,т.е. знанието насочва
ученето.Знанията са в основата на възприятията,паметта и вниманието.Те преднамерено фокусират
избирателната и насочена активност,стесняват границите на възприемането.В когнитивната психология
са известни няколко класификации на знанията.Най-популярната е разделянето на общи знания и на
знания в различна област.
Общите знания носят широка информация,която обхваща различни сфери,събития,ситуации.Могат да
бъдат обши правила,начини на действие, времеви последователности.Знанията в специфичната област се
отнасят към решаването на конкретни задачи или носят информация за определен дефект или
предмет.Един от изследователите,който предлага известна класификация е Гане,при която разделя
знанията на декларативни,процедурни и условни.
Декларативните знания носят преднамерена,целенасочена,фактологическа информация за
света.Съдържат факти,убеждения,мнения,правила,имена,пасажи от литературни произведения.Тази
група се доближава в най-голяма степен до значението на думата “знания”.Гане определя
декларативните знания като носители на вербална информация.
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Процедурните знания носят една оперативна практическа информация и отговарят на въпроса как да се
направи нещо.За разлика от декларативните,процедурните знания извън индивидуалното
съзнание.Според Гане процедурните знания са най-близко до интелектуалните умения.
Условните знания носят информация за синхрона и обстановката в прилагането на декларативни и
процедурни знания.Те решават проблема кога изобщо да се направи нещо,да се използва нещо.
Моделът на ученето като преработка на информация се основава на паметта като системообразуваща
функция.Моделът се състои от три стъпки,които представляват три блока.
В преработването на информацията се осъществява получаването на външни дразнения върху
анализаторите.Усещанията за кратко време се задържат в сензорния рецептор,където стимулацията се
разпознава или възприема.Приетата и първоначално трансформирана външна информация се предава
към кратковременната памет.Тя е с ограничен обем,съдържа активна информация и може да
функционира като оперативна памет.След известно преобразуване информацията се предава към
дълговременната памет.Нейните възможности са големи.Информацията,съхранена в дълговременната
памет никога не се губи,само се измества.Извличането на информация от дълговременната памет се
осъществява чрез преднамерено или автоматизирано търсене.Активираните спомени се отнасят към
оперативната памет и в комбинация с новопостъпващата информация,спомагат за разбирането и
обозначаването на ситуацията.Последният елемент,изпълнителният контрол,проверява и насочва целия
процес и това е от фокусиране на вниманието в даден момент до откриване на отдавна заучена
информация.

Когнитивен подход към ученето – същност.Метапознание,индивидуални различия и учене на

понятия.
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
Защо едни хора учат и помнят по-добре?Част от отговора на този въпрос е в процеса на изпълнителския
контрол,който насочва и регулира потока от информация в преработващата система.Изпълнителския
контрол се осъществява чрез избирателността на вниманието,различните начини на припомняне.Тези
особености,специфики в психологията се наричат метапознавателни умения.
Метапознанието се разбира като знание за познанието или осъзнаване на собствената когнитивна
технология и собственото и действие.Различията в продуктивността и бързината на ученето зависят от
индивидуалните свойства на метапознанието и метапознавателните умения.Според изследователите
някои от метапознавателните способности се дължат на развитието.Колкото са по-големи децата,толкова
повече нарастват възможностите да се налага изпълнителски контрол и да се използват
стратегии.Метапознавателните способности се развиват между петата и седмата година и се проявяват в
училищния период.Метапознанието включва два елемента – декларативни и процедурни знания за
уменията и стратегиите,необходими за решаване на редица задачи.Стратегии като припомняне на
информационното формиране на асоциации и представи.Втория елемент са условните знания –
осигуряват успешно завършване на решението на задачата.
Голяма част от когнитивните психолози смятат,че ученето е продуктивен начин за усвояване на знания
за света,които се състоят от понятия и понятийни системи.Именно понятията помагат да организират
огромни количества информация в достъпна за разбиране на единица информация.
Под понятие се разбира категория за групиране на сходни събития,идеи обекти или хора.Понятията са
абстракции,които не съществуват в реалния свят.Традиционно се приема,че представителите на една
категория носят общ комплект от определени признаци.Според това виждане ние разпознаваме
отделните предмети,като отбелязваме ключови характеристики.Ученето на понятия се осъществява чрез
откриване,осмисляне и съпоставка на определящите признаци на категорията.
Изследванията върху формирането на понятия в процеса на учене показва,че изграждането на категории
се основава на прототипи и образци.Прототипът представлява най-добрият,най-типичният представител
на дадена категория.Основава се на абстракцията,на общи черти и функции по отношение на
представител на клас или категория.В рамките на една категория могат да се опишат множество
представители с различна степен на съответствие.Прототипите,това са представители с най-висока
степен на съответствие на класа или категорията.
Образецът се разбира като специфичен пример от дадена категория,който се използва за класифициране
на отделен представител.Образците съдържат актуални спомени за характерни обекти или
предмети.Предполага се,че прототипите се изграждат от опита с множество образци.

Когнитивен подход към ученето – същност.Учене чрез решаване на проблем.

В когнитивната психология ученето се разглежда като взаимодействие на изградени и нови знания.Един

от аспектите на това определение е прилагането на придобити знания в нови ситуации,самостоятелно
решаване на проблеми и като резултат – допълнително научаване.
Приема се,че ученето чрез решаване на проблеми намалява информационното натоварване,повишава
възможностите за трансфер на знанията,снижава разходите на труд и време като цяло и подобрява
ефективността на научаването и се поощрява чувството за собствена компетентност и
съвършенство.Основен компонент на този вид учене е проблемната ситуация.Тя е на лице,когато има
формулирана цел и се търсят начини и средства за нейното постигане.Ученето чрез решаване на
проблеми се осъществява чрез пет етапа:откриване на проблема,определяне и представяне на
проблема,изследване на възможните стратегии за решение,провеждане на стратегиите,проверка и оценка
на резултатите от действията.
На първия етап се възприема и анализира наличната информация в първоначалната ситуация и се
съпоставя с поставената цел.Основни предпоставки за това са открито и критично отношение към
света,активен интерес,гъвкаво мислене,необвързаност с традиционни възгледи.При дефинирането се
подбира информацията така,че да се отсеят излишните елементи и да се открои адекватното
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
съдържание.Тук се предполага едно избирателно насочване на вниманието и съпоставка с наличните
знания и преработка на информацията.Правилното представяне на проблема допълва неговото
определяне.Тук се изискват знания от специфична област,за да се разберат отделните елементи на
ситуацията и да се изгради идея за техните взаимовръзки.
Изследването на възможните стратегии за решение има място,когато не се вижда мигновено,ясно и
просто решение на проблема.В търсенето на варианти тук се очертават две основни
процедури:алгоритмична стратегия.Тя се изразява в търсене на решението стъпка по стъпка,като се
изследва по определени правила всеки вариант на съответния етап от постигането на целта.Алгоритмите
съдържат правила и знания за специфичната област,към която се отнася проблема.Еврастичната
стратегия,това са сложни целенасочени процедури,при които се намалява обхвата на възможните
решения или броя на възможните отговори.Те най-лесно се прилагат при зле дефинирани проблеми и
липсата на явен алгоритъм.Такива стратегии са : разделяне на проблема на подцели и търсене на начини
за постигане на всяка от тях;формулиране с думи на плана за решение в сходни ситуации или
задачи;връщане обратно към първоначалната формулировка на проблема.
В четвъртият етап се осъществява самостоятелна обработка като възпроизвеждане и реализация на
изследваните стратегии.Важно място заема текущото подреждане и класификация на
информацията,както и активното внимание при осъществяване на отделните етапи и последователност
на решението.
При петият етап се провежда проверката и оценяването на резултати,отнасящи се към езика на
изпълнителския контрол.Преодолява се привързаността към постигнатия краен резултат,повишават се
възможностите за решаване на проблеми.Тук е особено важно значението на процедурните и условните
знания,които се използват за проверка и оценка,т.е. как и защо се прилага стратегията,довела до
определено решение.

Дейностен подход към ученето – същност.Ученето като гностична дейност.

Същността и корените на дейностния подход са заложени в разработките на

Виготски,Рубенщайн,Леонитов.Основният акцент в дейностия подход е психология на
съзнанието.Психичните процеси при човека се разглеждат като продукт на социалния опит,като
елементи на съзнателната активност,като висши психични функции в своята най-съвършена форма.Тук
се изследват особеностите на развитието и условията за формирането на съзнателната
психика.Предметните действия се отразяват в психичните процеси като непосредствената им връзка чрез
предмета постепенно се променя и отпада.Външните действия се превръщат в психични
операции.Гарлин изследва етапите на този преход и респективно логиката във формирането на
умствените действия.Изследванията,които са натрупани в рамките на психологията на съзнанието и
дейността,са обширни и многообхватни,но могат да бъдат обособени в две основни концепции,ученето
като гностична дейност и концепцията за учебната дейност.
Вътрешните гностични действия също се отнасят към три групи:вътрешни
перцептивни,паметови,умствени при пасивно възприемане и овладяване на поднасяната отвън
информация.
Застъпник на теорията за ученето като гностична дейност е Ителсон.Според него ученето е специфична
за човека дейност и представлява съзнателно и целенасочено усвояване на знания,умения,навици,форми
на поведение и видове дейност.Ученето се разглежда като разновидност на гностичната дейност.Нейна
цел е познанието или приемането и преработката на информация за свойствата на заобикалящия
свят.Гностичната дейност може да се проявява като външно предметно познание и като вътрешно
идеално идеално познание.
Външната гностична дейност е връзката,опората на предметите.Те се
опипват,преобръщат,манипулират,придвижват се.Тук се отнасят три групи външни гностични действия –
външни перцептивни,предметни,символни.
Вътрешната гностична дейност се опира на образи,думи и понятия.Те се използват за конструиране на
представи,за избор на ориентири,за подреждане и схематизиране на информация за анализ,синтез и
обобщение,за кодиране и прекодиране.
Ученето се състои от решаване на поставени задачи и оценка на резултатите.Тук има проби и
грешки,експериментиране и избор и приемане на общи принципи и понятия.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Концепция за учебната дейност?????????????????????????????

Автори на концепцията са Елконин,Давидов,Маркова.Ученето се разглежда като специфична човешка

дейност,като на определен етап от детството заема водеща позиция.Тази концепция се основава на
принципа на единство на психика и дейност.
Концепцията за учебната дейност е пряко свързана и с теорията за поетапното формиране на умствените
действия по Галперин.Той разработва механизма на интериоризацията,като проследява етапите на
превръщане на външното предметно действие в идеално психическо.Според Галперин в процеса на
усвояване на знанията е необходимо да се отделят две фази – разбиране и отработване.Изследванията на
Галперин показват,че наред с умствените действия се формират чувствени образи и понятия за предмета
на действията като страни на един и същи процес.Учащият се изпълнява ролята на приемник и
дешифратор на информация.Той е просто обект на формиращи въздействия: активно самостоятелно
търсене,откриване и използване на информацията.Учащият се изпълнява ролята на саморегулиращ се
селектор и генератор на информация.Той се учи сам да избира познания и действия,които да отговарят
на неговите потребност;насочено търсене,откриване и използване на информацията – в случая учащият
се –детето – е обект на педагогическите въздействия и субект на собствената си познавателна дейност.На
тези учебни действия съответстват три основни типа учебни ситуации.При готовото поднасяне ученето
се осъществява чрез подражание,дословно или смислово възприемане и повтаряне,тренировка и
упражнение на готови образци и правила.При естественото самонаучаване ученето се извършва чрез
избор на въпроси и задачи,търсене на информация и общи принципи,разбиране и осмисляне,творческа
дейност.Насочената познавателна активност може да води до овладяване на знания и навици,а може и да
води до овладяване на способности.При овладяването на способности се проявява и ефектът на
развитието.В учебната дейност усвояването на научни знания и обществен опит е не само съдържание,а
и цел.Учебната дейност има специфичен строеж и структура.Според Елконин основните компоненти на
учебната дейност учебната задача,учебното действие,учебнопознавателните мотиви и условията за
контрол и оценка.
Учебната задача е най-важната единица на учебната дейност.Целта и резултата на учебната задача се
състоят в изменение на самия действащ субект,т.е. в овладяването на определени способи за действие,а
не в изменение на предмети.
Учебната задача служи за откриване и усвояване на най-общи способи за решаване на цял кръг от
конкретно-практически задачи.Нейна характеристика е овладяването на съдържателно обобщение.
Давидов анализира два типа обобщение.Фомално-емперичното обобщение се основава на наблюдение и
сравнение на външни признаци на предметите.То възниква при решаване на серия от конкретни задачи.
На второ място показват,че идеалната форма на действията се показва в умствен план на възприятието и
в речеви план.
На трето място тези изследвания показват,че действията се пренасят в идеален план,както цялостно,така
и в ориентировъчната си част като разбиране
Въз основа на тези предпоставки изведени от Галперин,авторите на концепции за учебната дейност се
насочват към анализ на прехода на дейността и към нейния субективен продукт,а това са качествените
изменения в психиката на децата.Елконин смята,че учебната дейност води до самоизменение.Нейн
продукт в процеса на усвояването на научни понятия е психичното развитие на учащите
се.Съдържанието на учебната дейност се състои в овладяването на обобщени за действие,и то в сферата
на научните понятия.Авторите на концепцията за учебната дейност смятат,че тя не е тъждествена с
ученето.За обяснителна основа на модела се приема понятието усвояване.Усвояването се разбира като
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
процес на индивидуално възпроизвеждане на исторически изградени начини за преобразуване на
предметите от действителността.Усвояването………………………………..

Мотивация на ученето.Мотивацията като процес.

С мотивацията се описва един широк кръг от явления –

желания,предпочитания,стремежи,очаквания,нагласи,стимули,ценности,влечения и значения на
ситуативните условия – цели,намерения.
С понятието мотивация се означава активирането,насочването и регулирането на поведението и
дейността.Тук възниква въпросът,процес или система е мотивацията.
Ярък представител,който защитава тезата,че мотивацията е процес,е Хекхаузен.Той изтъква,че
мотивацията е процес на избор между регулация и насочване на поведението,и то за достигане на
специфично зададен мотив,крайно целево състояние.Подбуждането и мотивирането е

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

неравномерно,създава се от разнородни процеси,които осъществяват саморегулацията на отделните
етапи от поведенческия акт,преди всичко до и след изпълнение на действието.
Първата фаза се отнася до актуализацията на подбудата.Тя се описва с
желанието,влечението,стремежът,скоростта към извършване на определено действие или с очакването да
се постигне определен резултат.Тук възприетата и преработена информация за ситуацията се отнася към
съдържанието на подбудата.Тук се търсят значимите ценни елементи или условия,които могат да
повишават вероятността за удовлетворяване на подбудата.В случая оценката има подчертано
емоционален характер и изразява пристрастеността на личността.Оценката е строго субективна.Оценката
на ситуацията може да засили или намали активиращата роля на подбудата,и то в зависимост от
вероятността за постигане на очакваното удовлетворение,желание,стремеж.Оценката на ситуацията и
съпоставянето и със съдържанието на подбудата водят до третата фаза.
Тя се отнася към това,дали да се предприемат действия за достигане на крайно целево състояние или
временно да се отложи задоволяването на актуалната подбуда.Ако ситуативните условия са преценени
като препятстващи,тогава имаме следните вероятно решения – действия за преодоляване или
преобразуване на препятстващите условия,действия за заобикаляне на препятствието,временно отлагане
на действието,отказ от вземане на решение и изместване съдържанието на подбудата.
Четвъртата фаза конкретизира посоката на действието като го обвързва с представата за постигане на
определени резултати.Това са резултати,които съответстват на съдържанието на подбудата в даден
момент или в по-далечна перспектива.Целта най-непосредствено насочва действието.
Формулирането на целта е следствие от съпоставянето на съдържанието на подбудата със ситуативните
условия и характера на взетите решения.
Петата фаза представлява текуща оценка поведенческите резултати.Те се влияят пряко от съдържанието
на целта и косвено от съдържанието на подбудата.В зависимост от тенденцията за удовлетворяване на
подбудата,оценката на поведенческите резултати може да доведе до преформулиране на целта.Според
Хекхаузен мотивацията не изчерпва дейността.Всяка дейност е мотивирана и разбира се,мотивационния
процес е само една страна на дейността.
Мотивационния процес стеснява избора между различните варианти за действие,стеснява или разширява
модела за възприемане на външната информация,определя посоката на преработване на информацията.
Леонитиев издига идеята за две подструктури на дейността.Функционалната съдържа
действията,начините,операциите и средствата за осъществяване на дейността.Регулативната дейност се
състои от източници за активиране,организиране,насочване и контрол на дейността.
Според Леонитиев мотивационния процес е взаимовръзката и взаимната обратимост на
компонентите.Изследванията на мотивацията като процес акцентират върху динамиката,обратимостта и
развитието на психичната регулация.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Същност и характеристика на мотивационната система.

Мотивационната система е изградена от компоненти,които не само се допълват,но и си

противоречат.Много често конфликтните мотивационни тенденции предизвикват
колебания,нерешителност,неадекватен избор на цели за действие.Това е израз на вътрешната
противоречивост на самата личност.
Мотивационната система включва съдържателни и динамични характеристики.Съдържателните
характеристики включват три компонента.Според нивото на осъзнатост различните подбуди могат да
бъдат напълно осъзнати,частично осъзнати или неосъзнавани.Осъзнаването на подбудите е продукт на
развитието и зависи от реалните психични възможности на подрастващите.
Действеността на подбудата е свързана с нейната осъзнатост и удовлетвореност.Реализирането и
удовлетворяването на подбудите укрепва тяхното съдържание.Реалната действеност на подбудите се
изразява в случаите на морален избор.
Йерархичната структура на мотивацията предполага различна степен на подчиненост на
компонентите,т.е. в един момент една подбуда може да заема водеща позиция,а в друг момент тази
подбуда може да заема подчинена позиция.Колкото по-ниско е поставен даден мотив в
йерархията,толкова по-слабо е неговото избирателно и насочващо въздействие.Съдържанието на
водещата подбуда определя до голяма степен общата информационна насоченост.
Динамичните характеристики:
Емоционалността има връзка с удовлетворяването на подбудите и увереността в успешното реализиране
на действията.Положителната емоционална модалност придава обща ориентация към избор и регулация
на целта.
Отрицателната информационна модалност води към избягване и отказ от действия.
Интензивността е зависима от темпераментовите особености,но също и от съдържанието на
подбудата.Изразява се в силата на активирането и избора не цели.Съдържанието на мотивите се
конкретизира в целевите програми и отделните цели.Високата степен на осъзнатост на мотивите спомага
процеса на целеполагане.
При регулативната характеристика съдържанието на мотива представлява един обобщен еталон за
сравнение и съпоставяне на поведението и неговите резултати.Чрез оценката на вероятността за
удовлетворяването на мотива се контролира осъществяването на действието,упражнява се контрол над
взетото решение за неговата посока.Оценката и контролът чрез съдържанието на мотива могат да
коригират и да променят,както етапите на извършеното поведение,така и формирането на целевите
програми.
При смислообразуващата характеристика мотивите придават емоционална пристрастност на
поведението.Въз основа на успешното или неуспешното удовлетворяване,мотивите могат да изменят
обективно значението на действията и техните резултати,като им придават субективен и личностен
Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org
смисъл.Тази функция е най-тясно свързана с осъзнаването и реалното действие на мотивите като
личностни свойства.
При защитната функция отрицателното изживяване на мотива води до маскиране на ????ергичността
при реализация на действията.
Устойчивостта се изразява в независимостта на подбудата от ситуативни влияния.Колкото по-лесно се
променя съдържанието на една подбуда,толкова е по-неустойчива.

Същност и функции на мотивите.

Понятието мотив представлява сложно мотивационно образувание,при което са поставени в единство

удовлетворяването на актуалните потребности и регулативните функции на личноста.
Подбудителната функция е израз на потребностите,т.е. създават готовностт за действие и активират
поведението.
Насочваща функция-съдържанията на мотивите придават определена посока на действията.Мотивите
стесняват вероятните възможности за извършване на поведението,като съдействат за избиране на
тази,която субективно в най-голяма степен съответства на съдържанието.
Мотивите придават посока на цялостната психическа активност.Стеснява се полето на
възприемане,избирателно се разработва и извлича информация от паметта.
Целеобразуваща функция-мотивите са в основата на ????еговото съдържание.
Защитната функция на мотивите се изразява в избора на нереалистични средства за постигане на
целите.Отрицателното приемане на мотивите се завоалира с вербални обяснения или привидни
действия.Тази функция на мотивите се появява в случай на конфликт между обективното и субективното
значение на тяхното съдържание.

Мотиви за учене – видове и класификации.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

Основна теза в атрибутивните теории – това психолозите да обяснят защо някой се провалят в някои
области.Представителите на тези теории се опитват да обяснят защо нещата са такива.
Такъв представител е Уайнър.Според него основните причини,на които учениците приписват своите
успехи и неуспехи,се характеризират с три основни параметъра – локализация,стабилност,отговорност.
Локализацията е отнасяне на причините към или извън себе си.
Стабилността определя променя ли се причината или остава постоянна величина.
Отговорността се изразява в това,дали може да се налага точен контрол надпричината или не
може.Локализацията има тясна връзка със самооценката.Т.е.ако успехите и неуспехите се приписват на
вътрешните фактори,то успехът води до повишаване на самочувствието и повишава усилията за
постигане на целта,докато неуспехът занижава самооценката и може да доведе до отказ от действия.
Стабилността е пряко свързана с времевата перспектива и ориентацията към бъдещето.При положение,че
учащите се приписват успешността на ученето на стабилни причини,то те с готовност формулират и
реализират дългосрочни учебни цели,като проявяват склонност да решават трудни задачи,но ако
приписват успехите си на нестабилни причини – случаен късмет,шанс,те проявяват нерешителност и
колебание и предпочитат близки цели,които водят до непосредствено видим резултат.
Отговорността е обвързана с такива преживявания като гняв,признателност,съжаление или срам.Ако
учащият се провали на задача,която смята за контролируема,може да изпита срам или вина,а при успех
се чувства горд.А провалът при неконтролируема задача предизвиква гняв,докато успехът води до
преживяване на радост и признателност.
Еймс акцентира своите изследвания върху успехите на учащите се.Той изтъква,при провал на неуспяващ
ученик,той приписва на вътрешни контролирани причини – не се е ориентирал в задачата,не са му
достигнали знания.Когато един ученик се възприема като способен,приписва неуспеха си на
недостатъчно положени усилия от негова страна(контролируема причина).Той фокусира вниманието си
към стратегии за постигане на успех.Най-сериозни мотивационни проблеми се появяват,когато учащите
се приписват неуспехите си на стабилни неконтролируеми причини.Те могат да изглеждат ???свързани
към успеха,или децата реагират на неуспеха като се задълбочават в своята неадекватност и по този начин
отношението им към училището стабилно се променя.Снижаването на емоционалния тонус и апатията са
следствия на убеждението,че причините за неуспеха са стабилни и извън личния контрол.Подобни
резултати биват основание за извеждането на т.нар.”заучена безпомощност” при такива ученици.Това са
такъв тип ученици,които са възприемали тези резултати и са привързани към тях.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org