педагогическа етика (учебно пособие)

Георги Георгиев
ПЕДАГОГИЧЕСКА
ЕТИКА
УЧЕБНО ПОСОБИЕ
Велико Търново, 2017 г.

Георги Георгиев
Педагогическа етика
УЧЕБНО ПОСОБИЕ
Велико Търново, 2017 г.

Рецензент: доц.д-р Боряна Здравкова
Научен редактор: гл.ас.д-р Мариела Тодорова-Колева
© Георги Петров Георгиев – автор, 2017

© Издателство ―Фабер‖, 2017
ISBN: 978-619-00-0684-8
Формат 60х84/8
Печатни коли 15
FABER – (062) 600650

В.Търново 5000, п.к.241
www.faber-bg.com
2
СЪДЪРЖАНИЕ
ТЕМИ
Тема 1.Етиката като наука .................................................................................................4

Тема 2.Възникване и развитие на етическите учения.....................................................7
Тема 3.Етика и педагогика...............................................................................................12
Тема 4.Професионална етика и педагогическа етика....................................................15
Тема 5.Категории на педагогическата етика..................................................................29
Тема 6.Нравствени отношения в педагогическия процес.............................................37
Подтема 6.1.Нравствени отношения между педагогическите
специалисти и възпитаниците ………………………..………………38
Подтема 6.2.Нравствени отношения между педагогическите
специалисти и родителите ………………………………...………….62
Подтема 6.3.Нравствени отношения между педагогическите специалисти ….…71
Тема 7.Нравствени аспекти в педагогическото общуване …………………………...79
Подтема 7.1.Вербална и невербална комуникация ………………………………..85
Подтема 7.2.Облеклото, като средство за невербална комуникация……..………95
Тема 8.Нравствени конфликти в педагогическия процес ………………….……….100
ПРИМЕРНИ ТЕСТОВЕ
Тест 1 …………………………………………………………………...………………113
Тест 2 …………………………………………………………………...………………114
Тест 3 …………………………………………………………………...………………115
Тест 4 …………………………………………………………………...………………116
Тест 5 ………………………………………………………………...…………………117
Тест 6 ………………………………………………………………...…………………119
Примерни теми за реферати …………………………………...……………………120
3
ТЕМА 1
ЕТИКАТА КАТО НАУКА
Етиката като наука изследва закономерностите на възникването, развитието и

реализирането на морала, неговата специфична роля в обществото, както и
системата от нравствени ценности и традиции.
 Изяснете основните понятия от научна гледна точка:
-етика ……………………………………………………..…………………………..............
-морал …………………………………………………………………………………............
Проблемът за нравствените ценности на личността има непреходна значимост.

Те са онзи компонент в съзнанието, който е в основата на нравствената и култура и е
условие за изява на нравствената позиция на човека. Те определят характера на
мотивационната сфера на личността и нейната насоченост (Димитров 1996:236).
Ценности
 исторически изменчиви, като нормите;
 в личностен план: „ценността – това е значимостта на нещо за човека…,
идеала – идеята (Димитров 1996:236);
 ценностна система: „специфичен набор и йерархия от ценности… най-високо
равнище на социална регулация; в нея са фиксирани критериите, на основата
на които са разгърнати конкретните и специфичните системи за нормативен
контрол (Съвременна българска енциклопедия 2003:1337).
 нравствените ценности са в основата на ценностната система и нравствената
култура на личността. В структурата на индивидуалното съзнание те са мостът
между възгледите, убежденията и отношението на личността (Димитров
1996:236).
Изборът на нравствени ценности се определя от това доколко дадените
явления са познати за личността, доколко тя ги признава, приема като потребност и
те самите се превръщат в потребност (Димитров 1996:237).
 С какъв ранг са нравствените ценности: ………………………………………….
……………………………………………………………….…………………………………...
 В хода на кой процес се усвояват: …………………………………………………...
…………………………………………………………..…………………..……………….......
Морал
Морал са реално съществуващите нрави и тяхното тълкуване и обяснение. Той
се поражда от сложния комплекс на социално-икономическите отношения и по-
конкретно от потребността за социално регулиране на общите и частните интереси
(Карапенчев 1993:10).
Моралът има следните социални функции:
 ориентировъчна – моралът е такова социално образувание, което стимулира,
подпомага и насочва социалните групи и отделния човек към основния
ценностен конфликт – доброто и злото (Карапенчев 1993:11);
4
 регулативна – регулира отношенията между хората, като ги поставя в
определен ред в дейността и във взаимоотношенията между поколенията
(Карапенчев 1993:11);
 възпитателна – съдържа сближаването на морала с процеса на социализация,
формиране и развитие на личността (Карапенчев 1993:12).
Какви други функции има моралът: ………………………………………………….
……………………………………………………………………………………………...........
Какви потребности се задоволяват при реализирането на социалните
функции на моралът: .................................................................................................
ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ЕТИКАТА

Най-общото определение за предмета на етиката е, че тя е наука за морала: за
неговата същност, структура, функции, за закономерностите на моралното развитие
(Нешев 1986:10).
Изхождайки по този начин от предмета на етиката, можем да определим
нейните основни задачи:
 трябва да очертае качествените граници на нравствеността, т.е. да разкрие
специфичните нравствени аспекти в единната човешка дейност;
 трябва научно да обоснове необходимостта от нравственост, нейния произход,
същност, специфика, ролята и мястото и в обществото и законите на нейното
развитие;
 да прави критично-ценностен анализ на нравите, като пояснява защо се дава
превес на едни или други норми на поведение в отделните етапи на
обществената история;
да определи и обоснове целта на живота като висша ценност и да посочи
пътищата и средствата за постигането и (Карапенчев 1993:13-14).
 Как бихте подредили по значимост задачите на етиката от гледна точка
на задоволяване на потребностите на социалния прогрес ...................................
.......................................................................................................................................
 Трудна морална дилема .........................................................................................
Ситуации, в които човек е принуден да избере „по-малкото зло―, т.е. ситуации,

в които който и път да изберем, резултатът все ще е негативен, винаги са ме
привличали като изпитание на ума и душата. Хората много обичат да
морализаторстват, особено на чужд гръб, а напоследък е много модерно да се
изявяваш като защитник на правата на онеправданите. Интересно е, обаче, каква
позиция ще заемете, когато ситуацията изисква жертви във всички случаи, още
повече, ако тези жертви се изискват от вас.
Ще ви бъдат дадени няколко примера.
Представя ви се дилема, над която да се замислите и да дадете своето

мнение. Тя има три варианта:
1. Вие се намирате отстрани на железопътната линия.
Виждате приближаващ влак и с ужас забелязвате, че той ще удари
майка с количка, която е заседнала на релсите и тригодишното и дете, които се
опитват да я освободят. В този момент забелязвате, че можете да дръпнете
5
стрелката и да пренасочите влака да мине по друга линия, където той ще удари и
убие само един човек. Въпрос: ще дръпнете ли стрелката?
2. В същата ситуация, когато Вие се намирате отстрани на
железопътната линия. Виждате приближаващ влак и с ужас забелязвате, че той
ще удари майка с количка, която е заседнала на релсите и тригодишното и дете,
които се опитват да я освободят. В този момент забелязвате, че можете да
дръпнете стрелката и да пренасочите влакът да мине по друга линия, където той
ще удари и убие само един човек, но този човек е ваш роднина или познат, а
майката с децата не са Ваши познати. Въпрос: ще дръпнете ли стрелката?
3. Вие се намирате на мост над ж.п. линията. Виждате приближаващия
влак и с ужас забелязвате, че ще удари майка с количка, която е заседнала на
релсите и тригодишното и дете, които се опитват да я освободят. В този
момент забелязвате един добре сложен мъж на моста и осъзнавате, че ако го
бутнете върху линията, това би спряло влака, като убива само него и предпазва
майката с децата. Въпросът е: ще бутнете ли човека?
Друг пример, от по-личен характер, който се открива във филма „Бурята на
века― по Стивън Кинг. Там дяволът (или както и да наречем превъплъщението на
злото) поиска от жителите на един остров да му дадат доброволно едно дете, което
да отведе и превърне в свой наследник, като в противен случай се закани да убие
всички жители, и за да докаже силата и намеренията си, уби няколко от тях за
пример.
Във филма само един от героите се опита да организира съгражданите си на
обща борба със злото, но не успя. В крайна сметка, всички хора, включително и
родителите на обречените деца, включително и съпругата на главния герой и майка
на отведеното в последствие дете, се съгласиха на дяволските условия.
Оправданието на всички беше, че го правят в името на всички жители, като са
надяват тайно, че точно тяхното дете няма да пострада.
Когато накрая теглиха жребия кое дете да бъде пожертвано, майката, която до
този момент защитаваше общата кауза, изведнъж осъзна, че когато става въпрос за
собственото ти дете, общото благо изведнъж застава на много заден план. Тя
започна да обвинява всички в измама и подлост, но за съжаление, вече беше късно.
Та тук възниква подобна дилема, върху която да помислите: ако сте в

подобна ситуация на филма, бихте ли се съгласили на тези условия да
включите собственото си дете в подобен жребий и ако късметът посочи
него, да го дадете доброволно на Принца на злото? Или ще се опитате да
се борите? Как?
Ще бъде интересно да дискутирате върху тези въпроси.
Библиография:
1.Съвременна българска енциклопедия. В.Т. 2003
Литература по темата:
1.Димитров 1996: Димитров, Л. Теория на възпитанието. С., Аскони издат.
2.Карапенчев 1993: Карапенчев, Ж. Педагогическа етика. В.Т. УИ „Св.св.Кирил и
Методий―.
3.Нешев 1986: Нешев, К. Педагогическа етика. С., Наука и изкуство.
6
ТЕМА 2
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЕТИЧЕСКИТЕ УЧЕНИЯ
Етиката е много древно знание, произлизащо от различни култури на стария

свят, които разглеждат човека по съвсем различен начин.
Първите етически размишления намираме преди повече от 500 години преди
Христа в индийската, китайската и древногръцката философия (Карапенчев
1993:18).
Развитието на етическите учения във времето можем условно да разделим на
три големи периода. Първият обхваща развитието на етиката в древните държави до
появата на християнството, вторият – времето на развитие на християнството и
третият – на новото време (от средните векове до днес) (Карапенчев 1993:18).
1.Етиката в древността
Принц Гаутама в Индия, наречен по-късно Буда открива четири основни
истини. Първата гласи: животът е страдание; 2) има причина за страданието; 3)
причината за страданието е желанието; 4) има път, който може да ни спаси от
желанието. Така изведнъж човешкият живот се превръща в обект на философско
мислене – защо и как живее човекът, защо страда, как можем да определим
страданието? Голямото откритие наистина става човекът – страдащ, смъртен или
грешен. Затова той трябва да бъде обяснен.
Дотогава в Индия традицията разделя хората на касти. По философията на
Буда обаче излиза, че всички същества страдат, следователно са равнопоставени.
Той достигнал до представата за човека като общовалидна ценност независимо от
това кой към каква каста принадлежи.
Хората се оценяват различно по признака на своите желания, показващи дали
допринасят допълнително страдание на друг човек. Идеята за възмездието
придобива по-друг характер: тя като че ли започва да зависи и от желанието на
човека, а не само от Бога.
 Какво е голямото откритие за човека направено от Буда и как повлиява на
обществените отношения в древна Индия:…………………....................................
.......................................................................................................................................
 В какво направление са насочени етическите възгледи на Буда ………………
……………………………………………………………………………………………………
Китайският мислител Конфуций считал, че проблемът не е животът като

индивидуално преживяване на страдание, нито пътя към спасението. Той се е
интересувал от три неща: 1) как се предава истината от човек на човек и от
поколение на поколение; 2) как трябва да се отнасят хората в семейството и в
общността; 3) как могат да се научат знанията от авторитетите.
Според Конфуций човешкото общество (държавата) е невъзможно без
семейството, както и без традицията. Пътят към препредаването на истината за
стабилност във взаимоотношенията между хората, Конфуций виждал в
приемствеността. Нито едно общество не е възможно без авторитет, а нито един
авторитет не е възможен без закон, нито един закон не може да се мисли извън
разума. Човек мисли за да живее, а живее за да учи. Затова трите велики правила на
7
Конфуций са свързани с 1) разумното подчинение; 2) истинното взаимоотношение
между хората и 3) укрепването на сигурността.
Откритие на Конфуций е проблемът за отношението на човека и обществото
(държавата). За решението на този проблем той предлага мярата на традицията.
 Кои са основните разлики между етическите възгледи на Буда и Конфуций
……………………………………………………………………………………………………
 Какво е общото във виждането и на двамата за човека ………………………
Етически възгледи на древногръцките философи

Изходна точка на етическите възгледи у древните гърци е въпросът: коя е
последната цел на всеки стремеж, т.е. кое е висшето благо, висшата ценност
Един от най-значимите древногръцки философи е Аристотел. Той за първи
път употребява думата „етика‖, като замисля етиката като философия на обществото
(държавата) и като философия на всекидневието. Философията на обществото той
нарича „политика‖, а философията на семейството и личното поведение – „етика‖.
Това, което обединява политиката и етиката е изследователският обект – човекът. За
Аристотел човекът е: политическо (социално) животно – т.е. той не може да
съществува вън от обществото, но той се характеризира и с това, че винаги преследва
някакви цели, за да реализира способностите си. Третата му характерна черта е, че
има разумна душа – следователно може да съзерцава вечните истини, дори да се учи
на добри дела. Тези три характеристики придават на човека едно божествено
качество – свободата. Това е голямото откритие на Аристотел, с което
чувствително се отличава от древните индуси и китайци. Аристотел обединява
проблема за индивида на Буда и идеята за обществото на Конфуций, като прибавя
добродетелта и свободата, разумната душа и избора на постъпките. От тук
Аристотел поставя и проблема за щастието – целта на човешкият живот и смисълът
на човешкото е висшето благо разбирано като щастие, като едно продължително
удоволствие, в което хармонично съвпадат физическата и духовната наслада с
изпълнението на главните социални задължения на индивида.
Изключително значение за Аристотел има дружбата, приятелството, но не
приятелството заради облаги и ползи, а приятелството заради самия човек. Като
изхождаме от тази теза достигаме до извода, че индивидуализмът не е напълно чужд
на древногръцката етика: по дефиниция само личности могат да бъдат приятели по
между си.
 Защо наричат Аристотел баща на етиката: ……..……………………………...
 Изведете основните направления на етиката при древните индийци,
китайци и гърци:
Индия Китай Гърция
1. 1. 1.
2. 2. 2.
3. 3. 3.
 Как бихте съотнесли етическите възгледи на Аристотел, Конфуций и

Буда, като Общо към Частно: ………………...…………………………………………………
8
Дълго време след Аристотел етиката не е разработила почти никакви нови
етични гледища. Тя си останала в общи черти в ония рамки, които са начертали
техните основоположници. В най-общи линии можем да разграничим две течения в
древногръцката етика – на стоиците и епикурейците (Карапенчев 1993:22).
Заедно с Платон и Аристотел стоиците възприемат като основна мисълта, че
целият свят е подчинен на закони, но само човекът като разумно същество е
способен да ги опознава и съзнателно да ги следва и използва. Тяхното основно
изискване е, да се живее природосъобразно. Но природата на човека е в това, че той
е разумно и обществено същество, следователно да се живее природосъобразно,
значи да се живее разумно, и да се съзнава и изпълнява обществената
закономерност. Природата ни учи на такъв живот, като ни е дала естествени
инстинкти. Такъв е инстинктът за самосъхранение, който е присъщ на всяко живо
същество, затова всяко живо същество се стреми да живее според своята природа.
Стоиците съзират висшето благо и висшето щастие на човека в изпълнението на
неговото природно предназначение.
Според тях, евдемонията е определено състояние на душата, като най-висше
благо за живота е осъществяването на природното предназначение на човека
Един от най-оригиналните мислители в древногръцката етика е Епикур. Той и
неговите ученици намират евдемонията в осъществяването на наслада, на
блаженство. Епикурейската етика е отрицание на стоическия фатализъм. Според нея
удоволствието и страданието са относителни определения на моралното съзнание:
не всяко удоволствие осмисля адекватно човешкото битие и не всяко страдание
трябва да се избягва. Удоволствието е оправдано, ако премахва страданието.
Епикурейците смятат, че не толкова наличието на наслаждения, колкото
отсъствието на страдания е източник на блаженство. В основата на техните възгледи
стои учението за атараксията) гр. αταραξία, „невъзмутимост, хладнокръвие,
спокойствие―), представляваща невъзмутимо състояние на духа, в което човек се
освобождава от своите страсти и влечения и така постига висше блаженство
 Изведете основните различия във възгледите на двете основни течения в
древногръцката етика:
Стоици Епикурейци
1. 1.
2. 2.
3. 3.
2.Етическите възгледи на християнството

Обръщането на стария свят към християнството е една продължителна и
трудна революция в Европа, пълен поврат на възгледите въобще. Основният жизнен
принцип, който въвежда християнството, рязко противостои на принципа на
класическата зрялост, която вижда като основна задача на живота съвършеното
развитие на естествените човешки сили и способности и тяхното всестранно
проявление във временния живот тук, на земята. Християнството предявява напълно
противоположна цел – не усъвършенстване на природния човек и на неговите
9
влечения, а неговото „омаломощаване‖ с цел да се изкупи първородния грях и да се
създаде място за „новия човек‖ (Карапенчев 1993:24).
Усъвършенстването и реализирането на интелектуалните способности стои в
основата на древните етически възгледи, а в началото християнството се отнася с
безразличие и дори с пренебрежение и с недоверие към естественото познание. От
позициите на християнската етика абсолютен източник на нравственост е само
господ бог.
Именно в бог човек намира причината и целта на своето битие и нормите на
своя живот. По същността си човек е божествен, но след първородния грях целият
негов индивидуален живот е пълен с грехове. Спасението става със строго спазване
на божиите морални закони. През средновековието критериите за добро и зло се
извеждат извън личността и така етиката разглежда нравствеността като обективна
система от обществено значими принципи. Видни представители на християнската
етика са Августин Блажени – християнски богослов и философ-метик; Тома
Аквински – католически теолог, който интерпретира Аристотеловото учение, като
го приспособява към християнското вероучение (Карапенчев 1993:25).
 Кои са основните различия в етическите възгледи през епохата на
древността и християнството: …………………………………………………………
 Кое стои в основата на християнските етически възгледи: …………………..
……………………………………………………………………………………………………
 В какво се изразява прогресивният момент на средновековната етика: …...
…………………………………………………………………………………………………....
3.Етика на новото време (ХVII - XX век)

Седемнадесети век е много важен период за развитието на съвременната
етика. Той е век едновременно на криза на нравите и морала на едно общество и
създаване основите на една нова ценностна ориентация, чиито принципи са
индивидуализмът, свободната инициатива, новата структура на авторитетите. Век, в
който окончателно побеждава един нов модел на света, изграден върху мощта на
науката. Възниква и една нова християнска етика – етиката на Мартин Лутер –
протестантската, която разяжда традиционната етика на католицизма, която
игнорира индивидуалната човешка участ и акцентира върху подчинението на
духовенството, тъй като не отговаря на новите представи за свобода, морал,
равнопоставеност и реализация на човешките сили. Лутер подпомага за зараждането
на Реформацията – религиозно движение, описвано като най-забележителната
революция в човешката история. Конфликтът му с католическата църква възниква от
разбирането на Лутер за това как Бог „гледа‖ на грешниците. По онова време било
широко разпространено вярването, че след смъртта грешниците трябвало да бъдат
наказани за известен период от време. Но се казвало, че този период от време можел
да бъде съкратен чрез опрощение от папата срещу заплащане. Лутер бил възмутен от
безчинствата на църквата, и така написал прочутите си 95 тезиса, с които обвинявал
църквата във финансови, доктринални и религиозни злоупотреби. Така той
допринесъл за промяната на религиозната ситуация в Европа и за края на
средновековните времена на континента.
Три са главните духовни постижения с огромно социално значение за етиката
през ХIХ век.
10
Национализмът има особено значение за утвърждаване на новите общества,
изградени на принципа на етноса. Появява се въпросът за отношението между етос и
етнос: как се тълкуват общочовешките ценности от гледна точка на етническите
интереси, етническото самосъзнание, етническите обичаи и традиции. В известен
смисъл национализмът разделя народите, но в същото време изостря проблема за
интереса като социален, национален и личен.
Марксизмът проблематизира човека и неговото съществуване. Маркс създава
социална теория, изградена върху класовия принцип, пролетарската революция като
глобално социално насилие за решаване на конфликти; премахва общовалидните
стойности и възражда една утопия, чиито главен принцип е уеднаквяването и
пълното унищожаване на частната собственост.
Появата на ницшеанството (немския философ Фридрих Ницше) се свързва с
глобалната преоценка на ценностите на всекидневния морал, свързани със
страданието, милосърдието и любовта към ближния. Ницше се опитва да замени
обикновения човек с главните му недостатъци слабостта и стадността, с идеята за
свръхчовека, личност напълно лишена от морални задръжки, скрупули на съвестта и
общочовешките представи за солидарност, милосърдие и взаимопомощ.
Всеки морал, казва той, се е стремил винаги да надделее над инстинктите,
криейки се зад думите, че уж се стреми да внесе господство на разума. Моралът
според него се опитва да направи човека слаб, за да може после по-лесно да го
опитоми (Карапенчев 1993:29).
През ХХ век етическото познание се свързва тясно с проблемите на
лингвистиката и семантиката. За Джордж Мури и Л.Витгенщайн и техните
последователи, моралът най-често изразява човешките емоции, чиято истина
подлежи на интуитивно откритие.
В САЩ в средата на 50-те години започва да се развива т.нар. приложна етика.
Според принципите ѝ етическото знание би трябвало да бъде ориентирано към
конкретните проблеми на всекидневието. Да дава практически решения на житейски
казуси, които представляват противоречива и конфликтна ситуация, чието решение
не може да бъде намерено, така че да удовлетвори всички страни, но без да дава
предимство на която и да е от тях.
С други думи, приложната етика се оказва система от професионални етики,
обслужващи квалифицираната дейност на едни или други специалисти в една или
друга област на разделението на труда.
 Каква е разликата във възгледите между протестантската етика на
М.Лутер и християнската етика на средновековието: …………………………....
 Защо етиката на новото време преоткрива етичните (моралните)

ценности на древността: …………………………...…….………………………………
1.Делчев 1999: Делчев, Кр. Философските емблеми ХVI-XVIIIв. С., ЛИК.
2.Видева 2005: Видева, Н. Девет лекции по история на етиката. С., Кота.
Методий―.
5.Нешев 1999: Нешев, К. История на етиката. С., Парадигма.
11
ТЕМА 3
ЕТИКА И ПЕДАГОГИКА
Взаимовръзка между етиката и педагогиката

В своя „Речник по педагогика‖1 Вилхелм Хелман посочва, че „педагог‖ –
детски ръководител, означавало в Древна Гърция „спътник или надзирател на дете
от знатно семейство, който най-често бил някой образован роб; днес думата
означава възпитател, учител, специалист по училищно дело‖ (Нешев 1986:3).
Друг автор Пол Фулкие в „Речник на педагогическия език‖2 отбелязва:
„Педагогика – (изкуство за възпитаване на деца) състои се от pais, paidos (дете) и
agôge (начин на ръководене).
A) Дисциплина, която има за обект възпитанието на детето. Тя включва
науката за детето, познанието за възпитателните техники и изкуството да се
използват.
Б) Всяко действие целящо да въздейства върху мнението и върху навиците на
другите.
В) Педагогика за възрастни – термин, чиято несравнимост с предшестващите
два елемента ни напомня за „перманентно възпитание‖ (Нешев 1986:4).
Педагогическата наука е съвкупност от теоретични и теоретико-практични
науки, които изучават възпитанието, образованието и обучението. Нейните
особености са:
1. Педагогиката изучава закономерностите, тенденциите и перспективите на
педагогическия процес;
2. Тя е социална теоретико-приложна наука;
3. Педагогиката е една от най-динамичните и с най-ярко изразен интегрален
характер наука;
4. Тя е водеща сред науките, изследващи възпитанието на личността;
5. Педагогиката е относително самостоятелна наука;
6. Тя е непосредствено свързана с педагогическата практика;
7. Тя изследва своя предмет и обект чрез опитно-експериментална работа и
чрез изучаване и обобщаване на положителния педагогически опит (Карапенчев
1993:33-34).
 Можете ли да потвърдите или отречете (аргументирано) следните
твърдения:
-педагогиката е наука ………………………………………………………………………
-педагогиката е техника …………………………………………………………………..
-тя е изкуство …………………….………………………………………………………….
-тя е практическа философия ……………………………………………………………
В предишните теми бе разгледана и дефинирана етиката, като наука за морала:

за неговата същност, структура и функции, за закономерностите на моралното
развитие.
 … „етиката е наука, която изследва причините за съществуването и
изменението на нравственото съзнание, поведение и постъпки на хората, която
1
W. Helmann. Wörterbuch der Pädagogik. Stuttgart, 1967, S 31.
2
P.Fulquie. Dictionnaire de la langue pedagoquie. P., 1971, p. 357.
12
изучава социалната същност, роля и място на морала, неговите норми,
принципи и понятия, историческо развитие на етическите теории и тяхната
роля и място при възникването, развитието и функционалното значение на
морала в живота на хората‖ (Карапенчев 1993:33).
Взаимовръзката между етика и педагогика откриваме още с утвърждаването
на двете научни познания. Възгледът, че етиката определя целите на педагогиката е
широко разпространен в педагогическите среди още през XIX век.
Прави впечатление схващането на немския учен Йохан Фридрих Хербарт
(1776-1841), който посочва, че целта на възпитанието е формирането на нравствения
характер на ученика. Според него етиката посочва целта на педагогиката, а
психологията показва пътя към достигането на етическата цел.
педагогика психология етика

(път) (цел)
Фиг. 1
Подобни възгледи се срещат и при немския философ К.Шлайсхаймер, който

изтъква, че съзнателното възпитание се стреми да „излезе‖ от нещо и да „отиде‖ по-
напред към нещо друго, което предполага известен ценностен ред, известна ска̀ла от
норми, съзнание за това, кое е добро и кое е лошо, какво трябва да се прави и какво
не. Обосноваването на нормите и техния ред е работа на етиката, а не на
педагогиката (Нешев 1986:16).
В началото на 30-те години на ХХ век на етиката вече не се гледало като
„основна наука‖, определяща целта на педагогиката, а като помощна за
педагогическата дейност, но без да се пренебрегва, тъй като без норми и ценности
педагогическата дейност е невъзможна, а разработването и обосноваването им, е
работа на етиката (Нешев 1986:17).
Педагогиката и етиката са самостоятелни, специфични социални науки

със свой предмет на изследване. От тази гл.т. е очевидно, че етиката не
може „да дава цели” на педагогиката, дори само поради
обстоятелството, че целта на етическото познание е точно толкова
социално обусловена и научно детерминирана, колкото и целта на
педагогическото познание.
Това съвсем не означава, че липсва всякакво взаимодействие между етиката и

педагогиката. Това взаимодействие се определя в три направления, които оформят
един относително единен комплекс за въздействие върху формирането и
възпитанието на личността:
1. Ценностно-светогледно – на това равнище педагогиката и етиката си
взаимодействат, като взаимно предизвикват идеи и решения на равнище, в
което като че ли „преливат‖ идеи, постановки, концепции по формирането
13
и възпитанието на съответния тип личност, за създаването на онези базисни
ценности, характеризиращи светогледа на личността.
2. Познавателно-приложно – то разкрива целесъобразната дейност за
възпитанието и формирането на личността. В това направление етиката и
педагогиката се взаимодействат чрез целта на възпитателния процес и по
конкретно – на нравственото възпитание.
3. Професионалноетическото – изразява единството на педагогическата и
етическата обусловеност на дейността на специално подготвени
професионални групи от личности, което поражда необходимостта от
специфична морална регулация (Нешев 1986:12-21).
 Очертайте самостоятелните научни области за:
Педагогиката: ………………………………………………………………………………..
Етиката: ……………………………………………………………………………………...
1.Видева, Горанов 1994: Видева, Н. Горанов, П. Етика. Учебник с текстове. С.,
Философска фондация "Минерва".
Методий―.
14
ТЕМА 4
ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА И ПЕДАГОГИЧЕСКА ЕТИКА
Както вече беше отбелязано в предишните теми, в средата на 50-те години на

ХХ век в САЩ започва да се развива т.нар. „приложна етика‖, която представлява
система от професионални етики, обслужващи квалифицираната дейност на едни
или други специалисти в определена трудова сфера.
За да се вникне в същността на професионалната етика е необходимо да
изясним някои основни понятия, свързани с професията като услуга,
професионалната общност и етичните аспекти на професионализма. Един от
първите научни опити за дефиниране на понятието „професия‖ прави А. Флекснер
през 1915г., който извежда някои основни характеристики, които отличават
професията от останалите човешки дейности, а именно:
1. Тя трябва да притежава и да създава система от такива знания, които да са с
по-висока от обичайната сложност.
2. Да осигурява теоретично обхващане на явленията, с които се занимава.
3. Да прилага своите сложни теоретични знания при практическото решаване
на човешки и социални проблеми.
4. Да се стреми да усъвършенства своята система от знания.
5. Да установява система от критерии за приемане, легитимна практика и
нужното поведение на професионалистите.
6. Да бъде наситена с алтруистичен дух.
7. Да предава знанието на следващите поколения (Johnson 1992: 226).
Едно от най-нетрадиционните тълкувания на етимологията на понятието
„професия‖ дава немският юрист, икономист и социолог Макс Вебер в книгата си
„Протестантската етика и духът на капитализма‖ (Вебер 1993: 12). Според автора
днешният смисъл на думата „професия‖ произхожда от превода на Библията от
латински на немски език, който прави Мартин Лутер през ХVІ в. И този съвременен
смисъл е дело на самия преводач. Немската дума, която Лутер е употребил „beruf‖
(професия), произхожда от „ruf‖, което означава вик, призив, призоваване. В
английския език аналогична е думата „calling‖ (от „call‖, призив, призоваване,
призвание). М. Вебер прави една историческа справка, в която посочва, че „в
античните езици единствено в староеврейския има изрази с подобно съдържание‖
(Вебер 1993: 79). Преди Лутеровия превод, в своя сегашен светски смисъл думата
„професия‖ не се среща в нито един от езиците, които днес разполагат с нея
(Младенова 2012:15).
В съвременният тълковен речник1 думата професия се дефинира, като основна
трудова дейност при човека, за която се подготвя, квалифицира и с която се
прехранва.
Професията се свързва с доминирането на когнитивния авторитет в дейността
на професионалиста с разбирането, че те са независими от всякакъв външен или
вътрешен авторитет и, че те са подвластни преди всичко на нормите на едно трудно
определимо и трудно постижимо знание. Именно притежаването на такива знания
легитимира определена група в очите на обществото за професионална група.
(Симеонов 2006: 36).
15
Професионализмът е качественият аспект на всяка вид дейност, той е
етичното измерение на професията и начин да се разреши ценностен конфликт.
Професионализмът е морален избор и дълг, доброволно приемане на
професионалния идеал като личен мотив на собственото разбиране.
Всяка професия притежава особени социални функции, специфични
възможности за предоставяне на услуги на обществото чрез особената зависимост от
обществените отношения. Обективната необходимост от възникването и
съществуването на професионален морал се корени в условията на разделението на
труда (Нешев 1986:27).
Професионалната етика изследва както цялостната линия на поведение,
начина на живот на представителите на една или друга професия, така и социално-
моралните характеристики на професиите (Нешев 1986:30).
Професионалната етика е преди всичко наука за нравствените принципи,
норми и задължения, в които е изразено отношението на представителите на
определена професия към обекта на труда и към членовете на съответните
професионални общности и обществото като цяло (Карапенчев 1993:44).
Може да се отбележи, че структурата на професионалния морал като че ли
дублира структурата на общия морал: съзнание, отношение, поведение. Но тук
съществуват някои специфични особености. Моралът, като съвкупност от принципи
и норми бива „филтриран‖ през изискванията на служебната отговорност. Така в
общите структурни компоненти, се появяват черти, които характеризират
спецификата на професионалния морал.
дълг
съзнание морален кодекс съвест
между колеги чест

отношение
между неколеги
професионална
дейност
поведение професионална
култура
професионален
етикет
Фиг. 2
В елемента съзнание се обособява специфичен морален кодекс, който

конкретизира дълга, съвестта и честа. В елемента отношение се проявяват
взаимоотношенията, най-вече чрез общуването като дейност, насочена към друг
16
субект. В елемента поведение са включени ценностните аспекти на професионалната
дейност и специфичната култура на поведение, която се конкретизира в особен
професионален етикет.
От всичко казано до тук се достига до извода, че професионалният морал
функционира като цялостна система от определени структурни единици, чиито
преходни елементи са: от съзнанието към отношението (личностните
мотивационно-оценъчни качества на професионалиста); от отношението към
поведението (позиция, мнения и постъпки); от поведението чрез отношението към
съзнанието (общественополезния смисъл на професионалната дейност).
 Посочете специфични професионални общности, които поради изпълнение
на своята дейност се нуждаят от професионални кодекси: ……..……………….
……………………………………………………………………………………………………
 Посочете предмета на професионалната етика като наука: ………………..
……………………………………………………………………………………………………
 Изяснете къде съществува професионалният морал: …………………………..
……………………………………………………………………………………………………
ПЕДАГОГИЧЕСКА ЕТИКА
Съществува единодушно становище, че професионален морал притежават
предимно тези професии, които имат за свой обект човека или са от системата
„човек-човек―. В зависимост от обекта на приложението на труда, социалната му
функция и произтичащите от тях нравствени изисквания, всички професии могат да
се разделят на две групи: към първата могат да се отнесат професиите, чиито обект е
човекът, а към втората, чиито обект е природата или създаденото от човека.
 Изхождайки от определението, посочете примери за професионална
дейност, които попадат в първа и втора група:
I-ва група: ……………………………………………………………………………………..
II-ра група: …………………………………………………………………………………….
Понятието „професионална етика„ е приложимо предимно към професиите,

попадащи в първата група, които поради спецификата на своята дейност встъпват в
непосредствен контакт с хората.
Педагогическата етика се занимава с формирането и възпитаването на
човешката личност, тя е вид професионална етика, чиито принципи и норми,
ценности и идеали директно въздействат върху определена група специалисти и
индиректно върху всички членове на обществото. Педагогическата етика има три
равнища, разкриващи взаимодействието (общуването) на човек с човека:
I. –включва всяко взаимодействие, което нерегулирано, стихийно,
случайно и спонтанно оказва влияние на човек върху човека, на човека
върху групата (общността) и на групата върху отделният индивид.
II. –формиране на основите на възпитанието, в частност на нравственото
възпитание, като предаване на поколенията на моралните норми и
ценности на общността.
III. –обхваща етиката на педагогическите специалисти при
взаимодействията им в конкретната педагогическа среда.
17
 Посочете конкретни примери на взаимодействие (общуване) на трите
равнища: ….……………………………………………………………………………………
Според българския етик В. Момов, педагогическата етика, като специфичен

вид професионална етика, има за свой предмет на изследване организираното и
целенасочено нравствено възпитание, но протичащо и под влияние на
неконтролируеми и стихийни социални възпитателни въздействия.
На тази основа могат да се изведат и конкретните теоретико-практически
задачи на педагогическата етика:
 разкриване на основните структурни звена и механизми на нравственото
възпитание;
 обосноваване на рационална структура на учебно-възпитателния процес и на
научна програма за нравствено въздействие;
 създаване на ефективна, нормативна и оценъчна система на педагогическата
дейност;
 създаване на модели от социални ситуации за нравственото развитие на
личността;
 определяне на нравствените механизми и характеристики на личността, както
и пътищата за тяхното формиране;
 разкриване на нравствените аспекти на професионалната роля на педагога и
необходимите нравствено-професионални качества на личността.
 От изнесеното до тук може да се направи извод, че педагогическата
етика разширява обхвата си до такава степен, че като че ли се „разтваря”
във възпитателния процес и обхваща цялата педагогическа наука.
 Изяснете доколко посоченото твърдение е вярно: ………………………………
……………………………………………………………………………………………………
От направените аналитични разсъждения, се достигна до схващането, че

предмет на педагогическата етика е педагогическият морал е необходимо да се
разгледа по-подробно неговата същност. Той е отражение на нравствената практика
и нравствените отношения, които преминават през всички страни на
педагогическата дейност (Карапенчев 1993:53).
Педагогическият морал възниква като необходимост от оптимално поведение
и отношение на педагогическите специалисти в рамките на учебно-възпитателната
дейност. Това произтича от стремежа на обществото да запази неприкосновеността
на духовния свят на децата си, които поради липса на социален опит могат да станат
жертва на несправедливост от страна на възрастните. Освен това в педагогическият
морал съществува и изискването да се пази авторитетът на педагогическите
специалисти, като едно от важните условия за успешна работа на учебните
заведения. По този начин се утвърждават онези принципи, норми и правила, без
които учебно-възпитателният процес би бил невъзможен.
Педагогическият морал е исторически формирала се система от

принципи, норми, предписания и оценъчни съждения, които регулират
поведението на педагогическите специалисти в сферата на тяхната
професионална дейност.
18
Педагогическият морал е своеобразно проявление на обществения морал в
специфичните условия на учебно-възпитателната дейност. Той обхваща както
отношението на педагогическите специалисти към спецификата на извършваната от
тях дейност (учене, преподаване, възпитаване), така и отношението към социалния
статус на педагогическата професия, изискванията към собствената професионална
подготовка и нивата на взаимодействие с родителите. От тук следва изводът, че
педагогическата етика не остава само в рамките на учебните заведения, не се
ограничава само в отношенията учител-учител, учител-ученик и учител-родител.
Нейните принципи, норми и ценности преливат в цялостната структура на
обществото.
 Как бихте съотнесли понятията „педагогически морал” и „учителски
морал” по признак „Общо към Частно”: ………………………………………………
 Кои характеристики на морала в рамките на възпитателния процес се

включват в понятията:
-педагогически морал:……………………………………………………………………….
-учителски морал: ………………………….………………………………………………..
След като се разгледа същността на педагогическия морал, се откриват

различните нравствени принципи, норми и ценности, които са се формирали в
обществото в продължение на векове, които се отнасят до нравствените качества на
педагогическите специалисти, до тяхното отношение и поведение в обществото, към
професията, към възпитаниците, към родителите, към колегите и към самите тях.
Изискванията на педагогическия морал са насочени предимно към личността
на педагогическите специалисти. На пръстите на едната ръка могат да се изброят
професионалните етики, където личността на професионалиста да е подложена на
толкова високи изисквания. Огромният обществен интерес, произтичащ от
спецификата на педагогическата дейност, а именно възпитанието на бъдещото
поколение, налага изискването моралните задължения към педагогическите
специалисти да прераснат в самозадължения, разкриващи и подчертаващи техния
професионален облик. По този начин личността на педагогическите специалисти
придобива фундаментално значение в цялостното осъществяване на възпитателното
въздействие.
 Използвайте познанията си по темата и изгответе етичен кодекс за
професионално поведение, като се съобразите със следните изисквания:
Етичният кодекс трябва да бъде:
 реалистичен; трябва да са описани, изведени в тяхната конкретика правила;
 да спомага за реализиране на противоречията между моралните,
комерсиалните цели на професията;
19
 общи правила и принципи, а не конкретни указания или инструкции за
поведение;
 трябва да оставя възможност за избор в професионални ситуации, които
съдържат етични проблеми или някакъв вид дилема.
1. Съвременен тълковен речник. Буров, Ст. (редактор). В.Търново: GABEROFF., 1995.
1.Вебер 1993: Вебер, М. Протестантската етика и духът на капитализма. София,
Издателство „Захари Стоянов‖.
2.Симеонов 2006: Симеонов, Ст. Въведение в полицейската етика. С., ИК Фенея.
Методий―.
5.Момов 1982: Момов, В. Педагогическа етика. В: Марксиско-ленинска етика. С.,
с.408-409.
6.Младенова 2012: Младенова, М. Дискус за етиката, етичните кодекси, етичните
взаимоотношения, професионалната и библиотечната етика. В: ББИА онлайн, бр.5 с.13-21
7.Хувър 2016: Хувър, Джон. Как да работим за шеф идиот. С., ИК Световна библиотека.
8.Johnson 1992: Johnson, O. Business judgement audit judgement : The legal distinction. //
Accounting Organization and Society, V. 17, 1992, N 3–4.
20
ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
Представете си една междуличностна и същевременно етична

професионална дилема, пред която са изправени голяма част от
служителите в цял свят, а именно шефът - клюкар3. Ето и казуса:
Прекият Ви ръководител постоянно клюкари с Вас за другите хора в
учреждението, където работите, които обаче също му докладват. Пред Вас той
омаловажава тяхната работа и ги подценява. От една страна се чувствате
привилегировани, но от друга осъзнавате, че е много вероятно той да говори
същите неща и зад Вашият гръб. Как ще постъпите в тази ситуация?
Без съмнение е вълнуващо да бъдете "вътрешен човек" на шефа, с когото той
си бърбори за колегите и работната атмосфера. Това може да ви накара да се
чувствате поласкани и дори да смятате, че вършите по-добра работа от останалите
служители. Но замислете се върху следното: ако той/тя говори по този начин за
останалите, е много вероятно вие също да сте в неговия "черен списък".
Според редица проучвания хората се сближават по-лесно, когато споделят
какво не харесват, отколкото обратното. Лоша идея обаче е да изградите връзката с
началника на "клюкарска" основа, тъй като това ще рефлектира не само върху
вашите взаимоотношения, но и върху тези с останалите в офиса.
Не забравяйте, че слуховете на работното място се разпространяват бързо и в
тази връзка не казвайте нищо различно по адрес на колегите си, от това което бихте
им казали лично. Ако все пак решите да ги обсъждате с прекия си ръководител,
съсредоточете се върху предимствата им, а не върху недостатъците.
Представен Ви е друг аспект на междуличностна и същевременно етична

професионална дилема, а именно колега - сваляч4. Ето и казуса:
Преди около месец постъпвате на длъжност в учреждение, където
колективът е изцяло женски, но има един мъж - красавец и всеобщ
любимец. Точно той е източникът на Вашите проблеми. Когато обсъждате
някакви служебни въпроси, той доближава стола си съвсем до Вас, прегръща Ви
през раменете, навежда се до лицето Ви. Това Ви е много неприятно. Отдръпвате
се, но това е безрезултатно. Струва Ви се, че опитите Ви да се защитите от него
само го забавляват. Опитвате се да се посъветвате с началничката си, но тя се
шегува и Ви каза да се оправяте сама. Имате чувството, че на нея всичко това ѝ е
неприятно, защото харесва този мъж и сигурно ревнува. Отношенията с другите
жени в колектива са някак студени. Как ще постъпите в тази ситуация?
Причините за поведението на колегата могат да бъдат най-различни. Във

всеки случай това, което прави, е манипулация и Вие трябва да се защитите от нея.
В тази ситуация ще Ви се наложи да влезете в конфронтация с него, но това може да
се направи в няколко стъпки.
Първо
Съобщете за чувствата, които предизвиква у Вас такова поведение. Например
може да кажете: „Когато сядат толкова близо до мен, чувствам напрежение и
3
http://www.bbc.com/capital/columns/work-ethics
4
http://www.blitz.bg/article/2768
21
неудобство. Не мога да работя така‖. Ако след Вашите думи той промени
поведението си (извини се, отдръпне се), Вие сте постигнали целта си и можете да
спрете дотук. Но ако мъжът не направи това или следващия път отново повтори
опитите си, преминете към втората стъпка.
Второ
Това пак е съобщение за чувствата Ви, но усилено. Например: „Когато
казвам, че чувствам напрежение и не мога да работя така, а на това изобщо не
реагират, започвам да се вбесявам (да се огорчавам и т.н.). Не ми е добре така,
разбираш ли?‖ Ако и тогава той не прекрати своите попълзновения - следващата
стъпка.
Трето
Изразете пожелание как бихте искали да контактувате с колегата си
комфортно. „Моля те да седиш ето на такова разстояние, не по-близо. И не бива да
ме докосваш‖. Ако мъжът не изпълни молбата Ви - продължавайте.
Четвърто
Въведете санкции. „Ако още веднъж седнеш толкова близо до мен, първо, ще
си тръгна и няма да обсъждам с теб служебни въпроси, и второ, ще ти обръщам
гръб всеки път, когато ме доближиш‖. На този стадий на манипулатора ще му се
наложи да избира: или да се подчини на Вашите изисквания, или да престане да
общува с Вас. Ако той предяви насрещни претенции, трябва да преговаряте с него.
Само в случай че не постигнете консенсус, продължете към следващата стъпка.
Пето
Реализация на санкциите. Ограничаване на общуването с манипулатора.
Това са някои стъпки за „цивилизованата конфронтация‖, като обикновено са
достатъчни първите две, за да се промени поведението на манипулатора. Важно е
обаче да се използват безлични термини: не „Когато сядаш толкова близо‖, а
„Когато сядат толкова близо до мен‖. И ако в отговор той започне да се шегува или
да коментира думите или поведението ти, бъдете настойчиви. Кажете: „Ти може да
имаш свое мнение по този въпрос, но...‖ и продължете с това, което Вие чувствате.
В службата ни се налага да контактуваме с различни личности. Някои от

тях постигат големи успехи благодарение на хитростта си, при това за
наша сметка. Тук ще Ви представя няколко типа колеги, които се срещат
в почти всеки колектив. Това са различните по вид манипулатори на работното
място5.
1. Представете си следната ситуация: Вие работите, добросъвестно
изпълнявате задълженията си, доволни сте от всички. Но край Вас се оказва
госпожица, която също работи, но умее да се хвали със заслугите си. При всеки
удобен случай разказва колко много работа има и колко ѝ е трудно да се справи
успешно с всичко. Трудно ѝ е, разбира се, не защото е некомпетентна, а защото
чисто и просто за нормален човек е невъзможно да издържи на такъв обем
работа, който ѝ се стоварва на главата всеки ден. Проблемът е там, че
колежката Ви няма чак толкова много работа, затова пък умението ѝ да
рекламира непосилния си труд в крайна сметка й прави добра услуга. В същото
5
http://www.chudesa.net/p5269/
22
време тъй като Вие не се оплаквате от обема на работата си, на Вас Ви се възлага
още допълнителна работа, за да може да се облекчи ежедневието на
„бачкаторката”. Как ще постъпите в тази ситуация?
Този тип колеги се квалифицират като „продавачи на въздух‖.
Подход за решаване на казуса: Не си струва да си тровите нервите,
доказвайки на шефа несправедливостта на неговите изводи. По-добре ще е да се
заемете с профилактика по пътя на саморекламата. Това между другото няма да
навреди на никого. На плахите и тихите ще им се наложи да се научат да продават
активно своя труд, без да се надяват, че някой ден силните на деня сами ще
забележат заслугите им. Не се притеснявайте, говорете за собствените си успехи,
колкото и дребни да Ви се струват, при това редовно. По този начин пред началника
Ви ще се очертае картината на Вашата реална работа, а професионалната Ви
репутация няма да бледнее на фона на въздухарите.
2. Представете си следната ситуация: Тя/той всячески поддържа Вашите

идеи, заедно с Вас негодува по повод недалновидността на ръководството, но щом
настъпи моментът да направи критика пред главния шеф, бойният ѝ/му дух се
изпарява – колегата Ви млъква и гледа в тавана или тихо мърмори: „Казвах ви аз,
че това е глупава идея“. Как ще постъпите в тази ситуация?
Този тип колеги се квалифицират като „страхливци‖.
Подход за решаване на казуса: Опитайте се да намерите доказателства за
нейната/неговата подкрепа изказана към Вас. Следващия път, когато се случи
подобно нещо, напомнете ѝ/му за това.
3. Представете си следната ситуация: Има колеги, на които им се струва, че

именно Вие получавате най-интересните и перспективни задачи, и те по
завоалиран начин се мъчат да пресекат това. Да кажем, че Вие излизате от
кабинета на шефа. Среща Ви Ванчето и казва нещо от сорта: „А, ясно. Пак ти е
дал отчета на теб. И това при обема работа, която вършиш!“ И съчувствено
добавя: „Обади се, ако имаш нужда от помощ“. У Вас остава двойствено
впечатление. От една страна, Ви е приятно, че участта Ви не е безразлична на
някого, но от друга – лесно е да се разбере, че възложената Ви задача не е чак
толкова трудна, напротив, тя е много интересна и важна за бъдещата Ви
кариера. Накратко: Вие се досещате, че се опитват да Ви манипулират, защото
от подобна ситуация е доста трудно да излезете сухи – хем да не засегнете
чувствата на престорено съчувстващата ти колега, хем да извлечеш изгода и за
себе си. Как ще постъпите в тази ситуация?
Този тип колеги се квалифицират като „завистници‖.
Подход за решаване на казуса: Да не играете на тази игра. С такива хора
трябва да се държите на дистанция и винаги да съблюдавате вежливост. А ако Ви се
налага с въпросният колега да работите заедно по някакъв проект, трябва да сте
съвсем нащрек. Най-добре е веднага да признаете съществения принос на колегата
Ви в него. Не забравяйте: способността да хвалиш чуждия труд е качество, присъщо
на широко скроените натури.
23
4. Представете си следната ситуация: Колежката/колегата Ви лесно печели
доверие. Знае всичко за Вашия личен живот, разказва Ви за своя, носи Ви подаръци,
връщайки се от командировка. В крайна сметка у Вас узрява увереността, че с
нея/него сте добри приятели, следователно винаги сте готови да си подадете ръка
за помощ. А когато в службата Ви се отвори спешно допълнителна работа,
тя/той се възползва изкусно от Вашите добри отношения – например моли Ви да
довършите и тяхната работа, защото имали много важна среща. Вие се
съгласявате въпреки, че това ще е във Ваш ущърб. Как ще постъпите в тази
ситуация?
Този тип колеги се квалифицират като „псевдоприятели‖.
Подход за решаване на казуса: В този случай се налага да съберете волята
си, защото е невероятно трудно да дадете отпор на човек, който се отнася уж
безкрайно добросърдечно към Вас. Когато разберете как ловко Ви манипулират, и че
мнимите Ви приятели всъщност са сметкаджии, важно е да се дистанцирате от тях.
Постарайте се по-малко да им разказвате за личният си живот, не показвайте
емоциите си, за сметка на това повече време обсъждайте с тях служебни въпроси.
Освен това е много полезно да се научите да казвате „не―, без да изпитвате никакво
чувство за вина.
5. Представете си следната ситуация: Тя/той искрено смята, че е самата

доброта, и използва този бонус за користни цели. При всеки опит да бъде
установена истината, тя/той, едва сдържа сълзите с и въздиша: „Как можа да
си помислиш, че съм способна на подла постъпка?!“ Нещо повече – тя/той така ще
направи всичко, че Вас непременно да Ви е срам, задето сте се усъмнили в добрите
им намерения. Повишите ли глас обаче, тези колеги тутакси ще Ви изкарат
чудовище, а те ще заемат удобната позиция на жертва. И това ще им даде
възможност да бъде в центъра на всеобщото внимание. Как ще постъпите в тази
ситуация?
Този тип колеги се квалифицират като „лъжливи добряци‖.
Подход за решаване на казуса: Обръщайте се към такива колеги само по
професионални въпроси. Само факти! Всички важни моменти трябва да отразявате
писмено. А ако ситуацията излезе извън контрол, веднага сложете всяко нещо на
мястото му, но внимателно, оставайки мили, не повишавайте тон. При всички
останали случаи пресичайте всеки техен опит да насочат разговора към неслужебни
теми.
В електронното издание на списанието „Журнал за жената6‖ бяха изведени

няколко т.нар. „сложни ситуации‖ на работното място. Ето някои от тях,
подходящи за дискутиране.
Ситуация 1. Не ви забелязват...
Доскоро сте били фаворит на началника си. Но, неизвестно защо, той
напоследък почти не ви забелязва. Разговаря с всички, но не и с вас. Вече се
съмнявате дори дали ви помни фамилията. Как да промените нещата?
6
spisania.rozali.com/ot-za-jenata/p12923.html
24
Подход за решаване на казуса: Най-добрият начин да привлечете
вниманието му, е да проявите инициатива. Огледайте се – сигурно има важна
несвършена задача. Помислете как най-добре да я изпълните, заинтригувайте
ръководството и се залавяйте с реализацията й.
Съвет: не се измъчвайте с ненужни терзания. Най-вероятно сега шефът ви е
ангажиран с някакви по-глобални проблеми, които нямат нищо общо с Вас и Вашата
работа. А не ви контролира ежеминутно, просто защото напълно се доверяват на
професионализма ви. Главното е да работите добре и да бъдете отговорни. Не си и
помисляйте да се отпускате и да мързелувате! Запомнете: началникът Ви Винаги Ви
наблюдава и оценява работата ви, дори когато ви се струва, че не ви забелязва.
Ситуация 2. Шефът не ви харесва

Всичко Ви е наред: заплатата е добра, работата е интересна, екипът е
задружен. Но началникът... той е досаден и невъздържан – може да се разкрещи за
глупост, при това доста грубо. Не ви се ходи в офиса, нещата се изплъзват от
контрола ви. Ще напуснете ли любимата си работа заради това, че не харесвате
шефа?
Подход за решаване на казуса: Честно си отговорете какво е най-важно за
Вас в работата: приличното заплащане, готините колеги или идеалният началник?
Представете си, че рязко Ви намаляват заплатата, колегите се превръщат в злобни
интриганти, а шефът се превръща в прекрасен човек. Ще ви устрои ли тази
ситуация? Едва ли. И колкото по-ярко си представите проблемите, които ще ви
сполетят при такива обстоятелства, толкова по-малко ще ви впечатляват
недостатъците на ръководителите ви.
Съвет: никой не Ви кара да обичате шефа си. Пък и всичко останало Ви е
наред. Съсредоточете се в непосредствените си задължения – колкото по-ефективно
работите, толкова по-малко поводи ще давате на шефа си да ви обяснява едни и
същи неща.
Ситуация 3. Не ви приемат в групата

Заплатата, отговорностите, местоположението на офиса – всичко е
идеално. Но едно нещо не ви устройва: няма задружен колектив. Звучи тъпо, но
всъщност никой не ви кани да обядвате заедно, не си споделяте новините. Дори
напоследък около Вас сякаш се образува вакуум. Какво да правите?
Подход за решаване на казуса: Най-вероятно не Ви приемат поради нещо
съвсем конкретно – опитайте се да разберете какво е. Може би Вие идвате на работа
със супер кола, а останалите – с градския транспорт? Или избягвате кафенето в
сградата и ходите в ресторанта? Реагирайте веднага – оправете нещата.
Съвет: при общуване с колеги се старайте да спазвате златната среда между
предпазливостта и откритостта. Помнете главните правила: усмихвайте се,
поздравявайте първи, канете колегите си на личните си празници. Не си тръгвайте
първи от офиса.
25
Ситуация 4. Колегите са разделени на вражески лагери
Постъпвате на ново работно място, а там служителите са разделени на две
вражески групи. Всяка от тях се опитва да ви привлече на своя страна. Как да
изберете? И ако сбъркате, дали няма да провалите кариерата си?
Подход за решаване на казуса: Не забравяйте баналната истина: на работа се
ходи, за да се работи! И точно това е най-важно за Вас, ако, разбира се, искате да
запазите работата си. Пък и едва ли ще успеете да прецените кой е прав.
Разграничете се от конфликтите и по-скоро по наблюдавайте началството – как то
реагира на ситуацията.
Съвет: установете разумна дистанция с колегите и се старайте да я удържите
максимално дълго. Не се хвърляйте да се сприятелявате, дръжте си езика зад зъбите.
С времето всичко ще се намести и ще разберете кой от колегите ви е подходящ за
сближаване.
Ситуация 5. Клиент се отнася грубо с вас

Клиент на фирмата Ви прехвърля свои грешки и заплашва да се оплаче от
Вас. А вие с ужас си представяте реакцията на шефа. В крайна сметка, откъде
накъде? Кипва ви и сте решени да покажете на самодоволния нахален клиент къде
му е мястото!
Подход за решаване на казуса: Стоп! В никакъв случай не се поддавайте на
тази провокация. Спокойно изслушайте обвиненията и кажете, че ще отговорите
писмено. Ако това не помогне и жалбата стигне до началника Ви, не се
паникьосвайте. Подгответе подробен отчет не само за същността на конфликта, но и
с идеи как да бъден разрешен. И по възможност повече не допускайте такива
ситуации.
Съвет: най-добрата реакция на нападките на възмутен клиент е да се
съгласите с него. Това го шокира, защото той очаква да отговорите на неговите
нападки с грубост. И докато той се окопити, можете да подведете разговора в
правилната посока. Обикновено се постига съгласие. Не забравяйте: клиентът не
крещи лично по вас, а по-скоро по служител на фирмата във Ваше лице.
Отново в онлайн списанието „Журнал за жената7‖ впечатление прави

направената класификация на различните видове работодатели
(началници) и подходите за действия с тях.
Първи ще Ви представя т.нар. „разсеян шеф‖. По какво да го разпознаете
- хаосът е както на бюрото му, така и в главата му. Непрекъснато нещо
прекроява, преправя и променя. Отличава се с изключителна твърдоглавост. За
съжаление по правило е и доста пестелив – никога няма да Ви повиши
възнаграждението, без да има наистина голяма и основателна причина. Какво ще
направите, как да работите за такъв човек?
Как да постъпвате? Останете спокойни и най-вече организирани – един
разсеян човек в офиса е предостатъчен. Бъдете точни, стриктни и ясни, не говорете
със заобикалки и намеци, а пределно ясно.
7
spisania.rozali.com/ot-za-jenata/p13914.html
26
На второ място ще Ви представя „материалният шеф‖. Ще го познаете лесно
– обича фактите, точността, стегнатите и сбити разговори, ясните
отношения. Ако сте наистина работливи, не е лошо точно той да Ви е началник –
винаги повишава своите служители според успехите им, а не по лични симпатии.
Как ще се държите на работното си място?
Как да постъпвате? Как иначе освен с факти? Формулирайте въпросите и
обясненията си точно и ясно, забравете за дългите обяснения. Само така ще го
спечелите на своя страна.
На следващо място ще Ви представя „театралният шеф‖. Лесен е за

разпознаване – този тип началник обича театралните жестове, обича да е под
светлината на прожекторите, обича да бъде забелязван! Той е креативен, спокоен
и приятен до момента в който не се появи проблем. Случи ли се това, веднага
започва да търси жертва, върху която да стовари вината. Как ще се държите на
работното си място?
Как да постъпвате? Обръщайте му постоянно внимание, той има нужда от
публика. Винаги се интересувайте какво ново се случва около него и бизнеса, но
гледайте да останете дипломатични и леко дистанцирани.
„Депресивният шеф” Не може да понася стреса, затова се обгражда със

спокойни и уравновесени служители. Ако се появи напрежение в работата, веднага
ще изпадне в депресия. Не е нито много смел, нито много креативен, тъй като
просто се страхува от неуспеха. Как ще се държите на работното си място?
Как да постъпвате? Най-вече спокойно. Ако той изпадне в депресия, вие
нямате право на грешка. Дайте му смелост и всичко ще бъде наред.
„Инфантилният шеф”. Обича да дискутира, да разисква, да съветва, но

появи ли се истински проблем – просто ви го прехвърля. Пие кафето само с мляко,
често прави детски гримаси и се държи като дете, нищо чудно някъде по
чекмеджетата на бюрото му да откриете плюшена играчка. Как ще се държите
на работното си място?
Как да постъпвате? Тук можем само да кажем – дръжте се добре и бъдете
послушни, за да стигнете далеч. Интерпретирайте го, както си искате...
„Хаотичният шеф”. Той има много общи черти с разсеяния шеф, с тази
разлика, че шефът хаотик е много по-лош вариант – не само, че не умее да раздава
задачи, но и много често забравя да информира подчинените си за важни неща, от
които зависи работата им. Как ще се държите на работното си място?
Как да постъпвате? Ако говорите с него за дати и срокове, ще установите, че

в главата му е страхотна бъркотия. Наложително е да му изготвите списък с най-
важните предстоящи събития, но ако го разпечатвате, направете повече копия,
защото със сигурност ще го изгуби поне няколко пъти. Опитвайте се ненатрапчиво и
без той да разбере да го контролирате.
27
„Шефът-интригант”. Той е човек на настроенията. Обича да си играе с
хората, като непрекъснато изпитва тяхната прилежност и лоялност. Постоянно
си търси нови жертви. Как ще се държите на работното си място?
Как да постъпвате? Пазете цялата си кореспонденция и изобщо всички данни
и материали, свързани с работата ви. Така ще имате доказателства в случай на
проблем. В никакъв случай не му отвръщайте с интриги.
„Шефът-мързеливец”. Този началник има една голяма положителна черта –

почти няма да го видите на работа. Цяла сутрин е по срещи с важни клиенти, по
обяд се завърта за малко в офиса, после излиза на служебен обяд и така и не се
връща. Единственият недостатък е, че цялата му работа трябва да се върши от
Вас. Как ще се държите на работното си място?
Как да постъпвате? Опитайте се с любезен тон да му кажете, че без него
работата просто не върви.
„Шефът-патриарх”. Точен, стриктен, винаги на работното си място – от

сутрин до вечер. Почти никога не боледува. Подчинените му често го мислят за
скучен. Как ще се държите на работното си място?
Как да постъпвате? Бъдете точни, стриктни, лоялни. Това е достатъчно.
„Шефът-симпатяга”. Винаги е в настроение, усмихнат, често ви хвали,

държи се определено приятелски. Знайте обаче, че обикновено този тип началник е
добър актьор, така че имайте едно наум. Как ще се държите на работното си
място?
Как да постъпвате? Винаги бъдете нащрек.
„Шефът-нарцис”. Ако го попитат кой е най-красивият и най-умният човек

на този свят, той без колебание ще отговори: „Аз!”. Опериран е от
самокритичност, в критични ситуации винаги хвърля вината върху другите. Как
ще се държите на работното си място?
Как да постъпвате? Подмазвайте му се. При суетен началник, това е
единственото спасение.
28
ТЕМА 5
КАТЕГОРИИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ЕТИКА
За да се изяснят категориите на педагогическата етика, е необходимо първо да

се разгледа понятийния апарат на етиката. Като всяка наука, така и етиката
разполага със свой собствен понятиен апарат, с помощта на който се отразяват и
обосновават най-съществените страни на моралните явления и процеси. Като
основни етически категории се разкриват „добро‖ и „дълг‖. „Доброто‖ концентрира
всичко положително в морала, а „дългът‖ изразява действената страна на
нравствеността. Поради огромното многообразие на морала, основните етични
понятия са много повече – чест, съвест, достойнство, щастие, отговорност,
справедливост и т.н. Всичките те представляват нравствени ценности, които са
взаимосвързани и притежават особени характеристики, отличаващи ги от
категориите на другите науки (Карапенчев 1993:57).
Категориите на етиката са основни понятия, които отразяват „най-

съществените страни и елементи на морала и най-пълно разкриват
нравствените изисквания и мотиви на поведение на хората в различните
обществени условия” (Речник по етика. С., 1974:145).
Основните понятия в етиката имат специфични черти, които са характерни

само за тях:
 Широка приложимост не само в етиката, но и във всички социални и
естествени науки, тъй като пред всеки учен стои въпросът „В името на какво?‖
се създава, се изгражда, изследва. В името на доброто или злото; на прогреса
или регреса.
 По-малка степен на общност в сравнение с понятията във философията.
Например понятието „необходимост‖ се отнася и за природата и за човешкото
мислене и човешкото общество, докато етическото понятие „дълг‖ се отнася
само до човешкото общество.
 Тъй като са социални понятия, тяхното съдържание е обвързано със социално-
икономическите и материалните отношения на обществото.
 Притежават своеобразен оценъчен характер.
 Понятията в етиката имат своя противоположност: добро-зло, щастие-
нещастие, справедливо-несправедливо и т.н.
 Понятията в етиката се делят на съдържателни – отразяват съответните
социални отношения (добро, дълг, щастие) и структурни – имат всеобщо
етическо значение (нравствено съзнание, нравствено поведение, нравствени
принципи и т.н.).
Вече знаейки основните категории на етиката, ще бъде интересно да се

поразсъждава над една древна индианска притча.
Възрастен вожд Чероки преподавал на внука си уроците от живота.
29
„У мен се води битка - рекъл той на момчето – страшна битка между два вълка.
Единият е зъл – той е гневът, завистта, недоволството, алчността,
нахалството, самосъжалението, вината, ядът, чувството за малоценност,
лъжите, фалшивата гордост, чувството за превъзходство, неувереността в себе
си, егото.
Другият е добър – той е радост, мир, любов, надежда, спокойствие,
скромност, доброта, доброжелателство, разбиране, щедрост, истина,
състрадание и вяра.
Същата битка се води и в теб – както и във всеки друг човек на земята.“
Внукът се замислил за минута и после попитал „Дядо, а кой вълк ще победи?“
На което старият вожд отговорил простичко:
„Този, който храниш.“
КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕТИЧЕСКИТЕ КАТЕГОРИИ

В литературата съществуват различни концепции относно начина на
класифициране на етичните категории, като едни възприемат принципа за
систематизиране от общо към частно, други възприемат принципа за
фундаментализиране на определена етична категория, като я поставят в основата на
класификацията.
Съществува класификация, която поставя в основата структурата и
съдържанието на самия предмет на етиката, а именно моралът. На тази основа могат
да се очертаят три групи категории на етиката:
1.Категории, които отразяват съдържанието на моралното съзнание и
самосъзнание.
2.Категории, които отразяват моралните отношения.
3.Категории, които отразяват реализацията на конкретните морални качества.
30
морална норма
морален принцип
морално убеждение
морален мотив
1гр.-отразяващи
съдържанието на нравствен идеал
моралното съзнание и самоконтрол
самосъзнание
морални чувства
нравствена воля
нравствено
взаимодействие
Категории на етиката нравствен контакт
2гр. -отразяващи
морално отклонение
моралните отношения
нравствен конфликт
морален авторитет
морална репутация
нравствена свобода
морално състояние
самодисциплина
3гр. -отразяващи
морална постъпка
реализацията на
морално действие
моралните качества
морални последствия
линия на поведение
нравствени санкции
Фиг. 3
Категориите от първа група отразяват субективната страна на морала на

теоретична основа. В тях обективната социална необходимост е изразена във вид на
конкретни идеи за необходимото и съществуващото.
 Посочете примери изразяващи морални чувства и нравствена воля:
-морални чувства: …………………………………………………………………………...
-нравствена воля: ……………………………………………………………………………
Категориите от втора група изразяват взаимодействията на хората в процеса

на обществените взаимоотношения. По своята същност представляват начин за
връзка на моралното съзнание с нравственото поведение.
31
 Посочете примери за морално отклонение: ……………………………………….
Категориите от третата група намират проявление в процеса на реализация на

субективната страна на морала в реалните човешки постъпки.
 Посочете примери за нравствени санкции: ………………………………………..
Същност и значение на категориите в педагогическата етика

„Категориите на педагогическата етика са едновременно и извор, и основно
изходно начало за дейност, те разкриват нивото на етическото познание в
педагогическата практика. Отразяват не само специфично, но и уникално социално
човешко проявление на педагога като специалист, като член на педагогическата
общност, като личност, като поведение и взаимоотношение с други хора и други
колективи на групата възпитатели в учебно-възпитателния процес‖ (Карапенчев
1993:63).
Тъй като понятията в педагогическата етика отразяват най-вече
педагогическата практика, притежават специфични характеристики, които могат да
се очертаят във всяка професионална етика. Тук на преден план се извеждат
взаимодействията между понятията „дълг‖, „съвест‖, „чест‖, „достойнство‖, а на
заден план остават взаимодействията между най-общите етични понятия като
„добро‖ и „зло‖ „справедливост‖ и „идеал‖. От това може да се изведе изводът, че
категориите в педагогическата етика очертават най-общи рамки и изисквания за
качество и ефективност на дейността на педагогическите специалисти, като насочват
поведението им към обекта на въздействие и определят взаимоотношенията им с
колеги, родители, социални групи и общности при реализиране на професионалната
им дейност.
Категориите в педагогическата етика имат едновременно оценяващо и
нормативно значение, защото са обобщени оценки на педагогическата дейност и на
нормите насочващи към определен начин на поведение, към определени средства и
форми на общуване за постигане на висшата цел на педагогическото
взаимодействие.
 В своята педагогическа дейност педагогическите специалисти могат да
срещнат такива нравствени норми и правила, чието изпълнение може да
води към противоречие с други нравствени норми и правила. Подкрепете
това твърдение с примери: …………………………………………………….…………
Педагогически дълг
Това е една от основните категории в педагогическата етика, представляваща
съвкупност от нравствените изисквания, които обществото предявява към дейността
на педагогическите специалисти, но превърнали се в техни вътрешни потребности.
Педагогическият дълг е най-общо отношението към дължимото, предявявано
от обществото към педагогическите специалисти, както и степента на личното
осъзнаване на професионалната отговорност. Той има и практическа насоченост,
като задоволява потребността от осъзнаване и реализиране на общите изисквания на
педагогическата отговорност в конкретните условия на всяка педагогическа
ситуация, която може да възникне в учебно-възпитателния процес.
32
Педагогическият дълг изисква активно отношение на педагогическите
специалисти към две главни сфери: първата – към колектива, към който те
принадлежат и втората – към професионалната дейност, която трябва да
изпълняват.
Педагогическият дълг изисква и изпълнение на конкретни задължения към
професионалната учителска общност; към педагогическия колектив, към който
принадлежат; към ученическия колектив на който оказва възпитателно въздействие.
 Посочете развитието на какви положителни качества стимулира
педагогическият дълг: …………..……….…………………………………………………
Другата сфера на реализация на педагогическия дълг е професионалната

дейност. Това изисква задължение на педагогическите специалисти към постоянно
професионално усъвършенстване, като специалисти в дадена научна или учебна
област. Същевременно педагогическите специалисти трябва да притежават и висока
психологическа и нравствена култура, да познават добре особеностите на всяка
възраст, да притежават умения деликатно да се намесват във взаимоотношенията
между учениците и не на последно място умения за поднасяне на съвети към
родителите относно възпитанието на децата.
 В педагогическия процес между педагогическият дълг и желанията и
потребностите на личността на педагогическите специалисти могат да
възникнат противоречия. Подкрепете това твърдение с примери: ……….…….
……………………………………………………………………………………………………
Педагогическа съвест
Педагогическата съвест е емоционално-оценъчното отношение, което всеки
педагогически специалист проявява към собствените си действия, доколко те са в
съответствие с нормите и целите на професията. Педагогическата съвест се
характеризира със способността на педагогическите специалисти да осъществяват
нравствен самоконтрол и да формират нравствени задължения към себе си.
Педагогическата съвест поставя качествен „знак‖ пред всяка една постъпка,
като по този начин реализира ценността на професионалната отговорност и нанася
съответните корекции при изпълнението на професионалния дълг.
 Посочете кои са двете форми на съвестта, които определят всяка една
постъпка: ……………………………………………………………………………………..
Педагогическа съвест
отрицателна положителна
(осъждаща) (одобряваща)
Фиг. 4
33
Двете форми на съвестта се намират в диалектическо единство и са израз на
недоволство или удовлетворение от предприетите действия и постигнатите
резултати.
Педагогическата съвест е специфичната способност на педагогическите
специалисти за самооценка на собствените им действия и за проява на
самокритичност и непримиримост към собствените им слабости и несъвършенства.
 Посочете някои форми на самокритичност: ……………………………………..
……………………………………………………………………………………………………
Педагогическата съвест е тясно свързана и с високата самовзискателност,

която трябва да имат педагогическите специалисти, при всекидневното изпълнение
на служебните им задължения. Тази самовзискателност е свързана с едно
перманентно чувство на недоволство от постигнатото, водещо до желание за
самоусъвършенстване, за придобиване на нови знания и умения, позволяващи
максимална професионална реализация.
Педагогическата съвест се характеризира с това, че не позволява на
педагогическите специалисти въпреки постигнатите положителни резултати, да се
главозамаят от успехите си, да се отнасят надменно и пренебрежително с останалите
участници в учебно-възпитателния процес.
Педагогическа чест и педагогическо достойнство

Разглеждането на тези две категории от педагогическата етика едновременно е
продиктувано от това, че в съдържателен аспект те взаимно се допълват и са
взаимосвързани.
Педагогическата чест и достойнство се изразява в очакванията, които ще
предявят родителите, колегите и обществото към педагогическите специалисти, че
те ще постъпват по определен начин, ще проявяват определени качества, ще бъдат
компетентни и винаги ще зачитат интереса на децата. Те намират израз в определени
дейности, които педагогическите специалисти осъществяват при реализирането на
професията – да бъдат дискретни и да не злоупотребяват с информацията за ученика
и семейството му; да бъдат обективни и безпристрастни; да бъдат отговорни за
действията си, и не на последно място да притежават безупречна репутация.
Педагогическата чест и достойнство притежават и определени различия.
Педагогическата чест разкрива отношението, което другите изразяват по
отношение на педагогическите специалисти, за проявени качества, постигнати
професионални резултати, за дейността на педагогическия колектив. Следователно
тя е нравственото признание на обществеността за ценността на педагогическите
специалисти. Педагогическото достойнство е специфичното нравствено отношение
на педагогическите специалисти към самите тях, като личности, следователно
изразява личностната представа на всеки един за собствената му ценност като
специалист. Чрез нея всеки един специалист осъзнава отговорността, която носи
пред себе си.
 Изведете някои критерии за педагогическа чест и педагогическо
достойнство: ……………………………….………………………………………………..
34
 На честта и достойнството често пъти противостоят отрицателни
нравствени качества, уронващи престижа на педагогическите специалисти,
които се разглеждат като отклонения на честта и достойнството.
Посочете някои от тях и ги характеризирайте: ………………………….…………
……………………………………………………………………………………………………
Педагогически авторитет
Педагогическият авторитет отразява влиянието и значението на
педагогическите специалисти, тяхното общопризнато педагогическо майсторство,
влияние, сила, власт и т.н., които се определят от ролята и мястото на личността на
педагогическите специалисти в учебно-възпитателния процес. Съществено значение
за определяне равнището на педагогическия авторитет има нравствения облик на
педагогическите специалисти, което изисква не само високо ниво на професионална
квалификация, но и да са високонравствени личности.
Всяко действие на педагогическите специалисти, дори и извън учебно-
възпитателния процес, се наблюдава и оценява от техните възпитаници, родители и
колеги и оказва влияние върху утвърждаването или уронването на авторитета.
 Посочете постъпки, които биха довели до уронване на авторитета от
страна на педагогическите специалисти извършени
-спрямо техните възпитаници: …………………………………………………………..
-спрямо родителите: ……………………………………………………………………….
-спрямо колегите: ……………………………………………………………………………
 Кои личностни качества на педагогическите специалисти биха допринесли

за повишаване на техния авторитет: …….……………………………………………
Важна особеност на педагогическият авторитет е неговата

неоспоримост и общопризнатост, за него не са необходими непрекъснати
доказателства, а той се приема като несъмнено достойнство на
педагогическите специалисти.
Авторитетът, който имат педагогическите специалисти пред децата, е пряко

свързан с възрастовите им особености. В ранна детска възраст децата безусловно се
подчиняват на педагогическия авторитет, дори и само заради това, че те са по-
възрастни, но растейки децата започват все повече да възприемат онези личностни и
професионални качества на педагогическите специалисти, които действително
изграждат техния авторитет. По-малките ученици с изразена охота приемат и
изпълняват дадените им указания, защото все още тях ги удовлетворява ролята на
изпълнител, но колкото повече растат, толкова повече проявяват самостоятелност и
инициативност. Това разкрива наличието на педагогическия авторитет, който се
предоставя на педагогическите специалисти от ролята, която изпълняват в учебно-
35
възпитателния процес, но при липса на личностни качества от тяхна страна същия е
застрашен, тъй като учениците забелязват това и въпреки „официалната роля‖ и
положението им няма да запазят авторитета, който са имали.
Педагогическият авторитет, това е нравственият статус, който имат
педагогическите специалисти в съответната социална група (колектив), който се
намира в пряка зависимост от личностните професионални и нравствени качества.
 В кои групи – на ученици, на родители и на колеги се формира и
утвърждава най-лесно и най-трудно педагогическият авторитет и защо: ..…
……………………………………………………………………………………………………
Педагогически такт
Педагогическият такт е мярка за съобразителност и оптимален подход на
педагога към обучаваните във всички сфери на педагогическите отношения
Педагогическият такт се основава на общоприетите морални норми, като
включва умението да се общува, както с възпитаниците, така и с колегите, като се
проявяват необходимите възпитаност и уважение. Той се формира върху основата на
индивидуално натрупаните специфични и психолого-педагогически знания на
личността на педагогическите специалисти, както и в ежедневната им
професионална дейност. Педагогическият такт се проявява, като едно непрестанно
търсене на оптимално решение при множеството променливи и противоречиви
ситуации, като задължително включва в себе си съобразяване с прогнозирания
нравствен ефект от предприетото действие в следствие на това решение. Същността
му се изразява в реалното чувство за мяра във всеки един момент от
професионалната дейност.
Педагогическият такт изисква и при най-противоречивите ситуации, които
могат да възникнат при изпълнението на професионалната дейност, педагогическите
специалисти да проявяват уважение към участващите в педагогическия процес, но
същевременно да бъдат непримирими към техните недостатъци. Затова е
необходимо да се обърне особено внимание на формата, на съдържанието и на тона
в отношенията на педагогическите специалисти с другите.
Педагогическият такт се намира в диалектическо единство, и е преди всичко
проява на личностните качества на педагогическите специалисти и на тяхното
педагогическо майсторство. При неговата липса действията на специалистите са от
позицията на администрирането, на заплахата, на фамилиарниченето, което води до
отблъскване най-вече на децата от тях.
 Педагогическият такт е качество, което се формира и възпитава през
целият съзнателен живот на човека. Кое чувство е най-важно да се развива
непрекъснато за да се поддържа това качество и защо: ………………………….
……………………………………………………………………………………………………
Методий―.
2.Матеев 2000: Матеев, Г. Етика - част 2. В.Т. Сириус 4.
36
ТЕМА 6
НРАВСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ В ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
В исторически план нравствените отношения в педагогическия процес

попадат в борбата между две напълно противостоящи схващания. Според едното,
чиито привърженици са Г.Хегел, Й.Хербарт и др., нравствените отношения в
педагогическия процес трябва да се основават на господството и подчинението.
Други, като Ж.Ж.Русо, Л.Н.Толстой, които са привърженици на теорията на
свободното възпитание, поставят в основата на нравствените отношения в
педагогическия процес свободата и равноправието. Педагогическата теория и
практика през годините доказва, че истината е някъде по средата, като се отчитат
положителните и отрицателните страни и на двете теории. Така нравствените
отношения в педагогическия процес включват елементи и от двете схващания, като
не изключват напълно нито равноправието и свободата, нито подчинеността и
отговорната зависимост.
Нравствените отношения в педагогическия процес проектират по своеобразен
начин обществените отношения във всяка една историческа епоха, те са специфични
проекции на тези отношения, които възникват между педагогическите специалисти
и учениците, родителите и колегите. В реалния педагогически процес е възможно
известно разминаване, било то изоставане или изпреварване, между нравствените
отношения в педагогическия процес и потребностите на обществото. Изоставане
може да има когато в нравствените отношения в педагогическия процес все още
битуват консервативни традиции, нрави и образци, които са престанали да бъдат
целесъобразни и не отговарят на нуждите но обществото. Съществува възможност
нравствените отношения да изпреварят развитието на обществото. Това е възможно
при долавяне и прогнозиране на бъдещите тенденции и привнасянето на идеалното в
реалното.
Нравствените отношения в педагогическия процес могат да се разглеждат като
подвластни на институционализирани и нормативно регламентирани норми. Това е
така, защото нравствените отношения в педагогическия процес се формират не само
върху личностните особености на педагогическите специалисти, родителите и
учениците, но и върху нормативно уредените държавни стандарти – норми, правила,
програми и т.н.
 Нормативният компонент в нравствените отношения оказва
положително и отрицателно влияние върху тях. Посочете кои са
положителните и кои отрицателните черти:
-положителни: ............................................................................................................
-отрицателни: ............................................................................................................
Същността на нравствените отношения в педагогическия процес е

взаимодействието на педагогическите специалисти с другите страни във
възпитателния процес, каквито са родителите и възпитаниците, както тяхното
поведение в рамките на педагогическия колектив. При това взаимодействие винаги
има две страни – субект и обект, като характерно за педагогическия процес е
обективизацията на субекта и субективизацията на обекта. Нравствените отношения
37
в педагогическия процес се характеризират със субект – субектно взаимодействие,
като всяка една от страните оказва влияние върху ответната.
ПОДТЕМА 1
НРАВСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ
СПЕЦИАЛИСТИ И ВЪЗПИТАНИЦИТЕ
Същността на нравствените отношения в педагогическия процес са

отношенията между педагогическите специалисти и възпитаниците, и най-вече това
което педагогическите специалисти виждат като приписвана от другите роля, която
трябва да изпълняват. Според някои автори (Джеймс Сори и Чарлз Телфорд) на
педагогическите специалисти се приписват различни роли, които се очаквало да се
„играят― от тях. Те определят осем „променливи роли―, които обособяват в три
групи8:
• поддръжник на строга дисциплина

Негативни роли
• изкупителна жертва
• заместител на родителите
• разпространител на знания
Авторитарни роли
• групов лидер
• образцов гражданин
• терапевт
Поддържащи роли
• приятел и довереник
Фиг. 5
Ролите са подредени по критерий от негативни към позитивни, като най-много

конфликти ще възникват при ролите в двете крайности. Без да се впускаме в
излишни подробности относно всяка една роля, ще кажем само, че отношението
между педагогическите специалисти и възпитаниците зависи от това, как те виждат
своята роля и каква е представата им за собствената им личност.
Нравствените отношения между педагогическите специалисти и
възпитаниците се разкриват най-пълно в статута, ролята и мястото на всеки един
участник в това взаимодействие. Самата институция изисква поддържането на
известна „социална дистанция‖ между педагогическите специалисти и
възпитаниците. Нарушаването на тази дистанция от страна на педагогическите
8
J. Sawrey, Ch. W. Telford. Educational Psychologi. Boston, 1968.
38
специалисти, води след себе си до загуба на статута, който те имат, нарушава се
йерархията при взаимоотношенията, което води до намаляване на техния авторитет.
Прекалената идентификация с възпитаниците може да произтича от желанието на
педагогическите специалисти да опознаят, да разберат, да окажат помощ на своите
възпитаници или да ги накарат да бъдат „добри‖, но това желание често пъти води
до установяване на лично приятелство с отделни възпитаници и довежда до
формализъм при изпълнение на основните ангажименти на педагогическите
специалисти. Необходимо е притежаването на гъвкавост от тяхна страна, за да могат
умело да контролират такива ситуации.
Дистанцирането на педагогическите специалисти и възпитаниците е важно
условие за спазването на необходимата дисциплина във взаимоотношенията
помежду им. Важно условие е педагогическите специалисти да отчитат
възрастовите, психологическите и интелектуалните особености на възпитаниците си,
за да открият сравнително точната дистанция по между си. Прекалено голямата
дистанция по между им може да прерасне в преграда, което води до влошаване на
взаимоотношенията им и възникването на множество конфликти.
Характерът на нравствените отношения между педагогическите специалисти и
възпитаниците неизбежно се отразява върху цялостното поведение и на двете страни
в този процес, но неправилните взаимоотношения помежду им оказва негативни
последствия в морално-психическата сфера на възпитаниците, в техните нравствени
представи, чувства и отношения към действителността. Промените в представите на
възпитаниците за добро и зло, за чест и справедливост, за вярност и искреност водят
до изграждане на отрицателни черти на характера, като малодушие, страхливост,
примиреност, лицемерие, манипулаторство и др. Исторически условно са се
обособили три типа отношения: авторитарно, демократично и либерално.
Авторитарното отношение – при него педагогическите специалисти
изискват безпрекословно подчинение. Характерно за този тип отношения е
задължителното изпълнение на изискванията от страна на педагогическите
специалисти, насаждане на дисциплина, и дори използване на наказателни методи.
Възпитаниците нямат право на собствено мнение, нито на самостоятелност, те са
пасивен обект на въздействие.
Въпреки, че се подчиняват, този тип взаимоотношения предизвиква у
възпитаниците вътрешен протест, който на по-късен етап се проявява като отказ да
се подчиняват. Децата стават раздразнителни, затворени и некомуникативни, като в
по-горна училищна възраст те са подтиснати и зависими, или проявяват агресивно
поведение.
Демократично отношение – този тип взаимоотношение се гради на
сътрудничеството между педагогическите специалисти и възпитаниците.
Педагогическите специалисти поставят правила и следят за спазването им. За
разлика от авторитарния тип отношения, тук се наблюдава дискутиране и
обясняване защо е важно възпитаниците да се придържат към правилата.
Общуването помежду им е пълноценно. Когато е необходимо, се налагат и
наказания, но и когато педагогическите специалисти са удовлетворени от работата
на своите възпитаници, те ги поощряват. По този начин автономията,
самостоятелността и правото на глас на възпитаниците растат, те не са само пасивен
39
обект на въздействие, а се превръщат в субект на собственото си възпитание,
формиране и развитие.
Този тип взаимоотношения указва най-добро влияние върху възпитаниците,
като предполага взаимно уважение и взаимна взискателност.
Либерално отношение – този тип взаимоотношение е угаждащ и отстъпчив.
Педагогическите специалисти, придържащи се към него, рядко имат изисквания към
възпитаниците и рядко ги дисциплинират. Този тип взаимоотношения е много
близък до идеите за свободно възпитание, като се съобразява с потребностите,
интересите и желанията на възпитаниците. Педагогическите специалисти
изпълняват функциите си на съветник и консултант, които подпомагат спонтанното
и свободно развитие на децата. Избягват се конфликти и се отстъпва пред желанията
и капризите им. Тези отношения по-скоро наподобяват приятелски, отколкото
между педагогически специалисти и възпитаници. В този случай авторитетът на
педагогическите специалисти липсва.
В резултат на този тип отношения възпитаниците стават глезени и склонни
към непослушание или неадекватни и импулсивни към околните.
 Посочете характерните черти на всеки отделен тип отношения и до
какви последствия водят:
Авторитарен тип Демократичен тип Либерален тип

1. Заплашване 1. Окуражаване 1. Поддаване
2. Заповядване 2. Похвала 2. Мълчание
3. 3. 3.
4. 4. 4.
5. 5. 5.
Води до:
 От представените типове взаимоотношения с възпитаниците кой е с най-

големи възможности за пълноценно сътрудничество на равнище
"педагогически специалисти - възпитаници" и защо: …….…………………………
……………………………………………………………………………………………………
Нравствените отношения в педагогическия процес трябва да бъдат изградени

на базата на сътрудничество и взаимно доверие. Връзката между педагогическите
специалисти и възпитаниците е изключително важна, тя е ключът към успешно
развитие на младите хора и тяхната успешна бъдеща реализация. Педагогическите
специалисти, като водещи при осъществяването на нравствените отношения трябва
да бъдат тези, които оказват подкрепа, настояват, окуражават, порицават, проявяват
прецизност към детайлите, и покриващи широкия спектър от изисквания на
възпитаниците. Доверието е основен компонент в тези отношения, което се печели с
течение на времето, чрез заслуги и въз основа на действия. Изграждането на връзка
на доверие не е еднократен акт, а поредица от действия и ситуации, които трябва да
се прилагат в по-продължителен период.
Някои от основните прийоми за изграждане на нравствените отношения на
базата на доверие могат да бъдат следните:
40
Бъдете лидери – възпитаниците се доверяват на преподаватели, които имат
лидерски качества и могат да формират последователи. Тази роля изисква освен
ментори, педагогическите специалисти да бъдат настойници, приятели, довереници.
Бъдете отговорни – възпитаниците се доверяват на своите преподаватели,
само и единствено, ако са сигурни, че могат винаги да разчитат на тях. Те търсят
съдействие в моменти на трудност, проблем или нужда и не искат да бъдат
предадени. Те търсят сигурност, че винаги има кой да ги подкрепи и защити.
Бъдете подготвени и компетентни в своята област – възпитаниците
изграждат по-лесно отношения на основата на доверие с преподаватели, които са
високо квалифицирани. Липсата на подготовка намалява качеството на учебно-
възпитателната работа и оказва негативно отражение върху изграждането на
позитивни отношения, тъй като липсата на професионализъм се установява от
родителите, и тези техни негативни настроения се прехвърлят като нагласа у
възпитаниците.
Бъдете в крак с новостите – възпитаниците се доверяват на преподаватели,
които винаги са в крак с новите технологии и тенденции в областта в която
преподават. Те се уважават тези, от които могат да научат нещо ново и различно,
което изисква едно постоянно надграждане на знания и умения от страна на
Бъдете гъвкави – един от прийомите за изграждане на отношения на основата
на доверие е възможността на педагогическите специалисти да се справят ефективно
в уникални и кризисни ситуации. Понякога тези ситуации преднамерено ще бъдат
създавани от възпитаниците, с цел да преценят допустимите граници на
взаимоотношенията, но педагогическите специалисти трябва да бъдат в състояние да
се справят спокойно с проблема и да извлекат най-доброто от създадената ситуация.
Бъдете последователни – надграждайте поетапно знания и умения във
възпитаниците си. Тази грижа и внимание към младите се оценява високо от тях и
създава силни положителни връзки. Бъдете внимателни, тъй като проявяването на
загриженост само към определени възпитаници, и пренебрегването на други, ще
доведе до негативизъм и разпадане на взаимоотношенията.
Ценете времето си и това на възпитаниците – от психологична гледна точка
сме по-склонни да се доверяваме на хора, които са ангажирани и оценяваме малкото
време, което са ни отделили. Възползвайте се от този факт, бъдете ясни и конкретни
в отделянето на време за възпитаниците. Разпределете времето си така, че всеки
възпитаник да има „достъп‖ до вас. Проявявайте търпение и не прекъсвайте връзката
си с нито един от възпитаниците си, посочете им колко са важни за вас.
Възпитаниците уважават и се доверяват на преподаватели, които отделят
допълнително време за тях.
Решавайте проблемите сами – изграждането на доверие между
педагогическите специалисти и възпитаниците се основава на способността на
специалистите сами да се справят с кризисна ситуация. Безкрайното препращане на
възпитаници към директор или педагогически съветник уронва вашият
педагогически авторитет. Възпитаниците приемат това като предателство, което
води до ситуация при която уважението изчезва и по този начин се губи контрола
над учебно-възпитателния процес.
41
Сложете възпитаниците си на първо място – с течение на времето някои
педагогически специалисти забравят защо са избрали тази професия. Всяко ваше
решение трябва да се взема единствено след като си отговорите на въпроса „Кое ще
е най-доброто за възпитаниците?‖
Не вземайте еднолични решения – възпитаниците се доверяват на
преподаватели, които търсят тяхното мнение, вслушват се в съветите им дори и по
отношение на учебно-възпитателния процес. Оставете групата сама да вземе
решение за правилата в клас, начина на работа, начина на оценяване, видовете
наказания. Вие като добър модератор ще съумеете да изведете „правилните
правила‖, но те ще изглеждат като решение на възпитаниците ви, и никой няма да се
противопоставя на спазването им.
Нравствените отношения между педагогически специалисти и възпитаници,
изградени на основата на доверие, са едни от най-силните, но доверието е нещо,
което може лесно да се разруши. Представят Ви се няколко казуса – ситуации, в
които от вашето решение зависи запазването на отношенията или техния срив.
Представете си следната ситуация: „В края на учебните занятия при

Вас идва Ваша възпитаничка, която с тревога Ви съобщава, че тази
сутрин докато вървяла с най-добрата си приятелка, тя ѝ споделила, че
през последната седмица се е запознала по интернет с ученик от Вашия
град, но от друго училище и макар да не са се били виждали, много са си допаднали.
Тя Ви споделя, че приятелката ѝ е избягала от последният час, тъй като имала
уговорена среща с момчето в неговия квартал и щяла да отиде да се видят, но я е
помолила да запази това в тайна. Но Вашата възпитаничка смята, че тази среща
с непознат може да бъде много опасна и го споделя с Вас.
 Какво бихте направили, за да разрешите случая, без да злепоставите
възпитаничката си, че е споделила с Вас? Каква е ролята на педагогическите
специалисти в подобни ситуации? Посочете най-малко два варианта за
разрешаване на проблемната ситуация: ……………………………………………….
 Защо бихте постъпили по този начин? Посочете до три аргумента за
всеки един от вариантите: ……………………….………………………………………
 Какви са според Вас последиците от преките действия, които бихте
предприели: ……………………………………………………………………………………
Представете си следната ситуация: “В VIII клас Зоя започва да учи

усилено и изкарва отлични оценки по английски език. Освен това е много
активна в училищния живот и скоро получава уважението на
учителите. Останалите момичета моментално започват да ѝ
завиждат и съответно да я тормозят. Шест момичета от класа създават
Фейсбук група, за да обиждат Зоя публично. Обидите се изразяват най-вече в думи
или фрази, които се присмиват на поведението и вида на жертвата, както и в
заплахи да не казва на никого за уебстраницата, защото ще пострада.
Съдържанието на тази страница е толкова агресивно и вулгарно, че на по-късен
етап администраторите я премахват. Но през цялото това време Зоя си мълчи и
не казва на никого. Тревожна и депресирана е, разсеяна е и успехът ѝ в училище
започва да спада. За сметка на това шестте момичета показват шокираща липса
42
на чувствителност, като се забавляват на чужд гръб, без да си задават каквито и
да било въпроси или да се замислят за действията си. Приятелите на Зоя и
останалите от класа знаят за групата във Фейсбук, но и те мълчат и не
предприемат мерки. ”
 Какво бихте направили, за да разрешите случая, ако сте на мястото на
учителите на Зоя? Каква е ролята на учителя в подобна ситуация? Посочете
най-малко два варианта за разрешаване на проблема в ситуацията: …………..
……………………………………………………………………………………………………
всеки един от вариантите: …………………………………………….…………………
 Как учителят да се справи със шестте момичета – насилници? Какви
мерки да предприеме спрямо тях? Как да помогне на жертвата? Какви са
според Вас последиците от преките действия, които бихте предприели: .……
……………………………………………………………………………………………………
Представете си следната ситуация: „Ваша възпитаничка не идва на

училище и от нейната най-добра приятелка Вие разбирате, че тя е в
депресия, тъй като момиче от съседния клас за да ѝ отмъсти, че ѝ е
отнела „гаджето”, си е направило фалшив профил във Фейсбук от
където я компрометира с различни публикации”.
 Как бихте постъпили? Посочете варианти за действие. Мотивирайте
отговора си: …………………………………………………………………………………..
 Какви са възможните последици от Вашия избор? За Вашите
възпитанички, за момичето от съседния клас, за околните: ……….……………..
Представете си следната ситуация: „Ваш възпитаник Ви споделя, че

неговият най-голям приятел е силно притеснен и уплашен, тъй като
преди няколко дена коментирал във Фейсбук снимка на тяхна позната, но
се оказало, че тя си има ревнив приятел, който започнал да го заплашва. Заплахите
засега са само по интернет, но звучали доста сериозно. Моли Ви за помощ, защото
не знаят как да постъпят!”
 Какво бихте направили, за да разрешите случая, без да злепоставите
възпитаника си, че е споделил с Вас? Каква е ролята на педагогическите
специалисти в подобни ситуации? Посочете най-малко два варианта за
разрешаване на проблемната ситуация: ……………………………………………….
всеки един от вариантите: ………………….……………………………………………
предприели: ……………………………………………………………………………………
ДИСЦИПЛИНАТА КАТО ЧАСТ ОТ НРАВСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Един от основните компоненти на нравствените отношения в педагогическият
процес е дисциплината, която цари в учебно-възпитателната среда. Наличието или
липсата на такава оказва огромно влияние на отношенията между педагогическите
специалисти и възпитаниците. Всички преподаватели, без значение дали от начален
43
или гимназиален етап, без значение от професионалният им опит са изправени пред
огромното предизвикателство – дисциплината. Съществуват много примери в
педагогическата практика за лошо поведение на възпитаниците, като например,
непрекъснатото закъсняване за час, непредаване навреме на домашната работа, отказ
от страна на възпитаниците да изпълнят някое указание или изпълнение, което е
съпроводено с демонстративно поведение, нежелание от страна на възпитаниците да
участват активно в учебно-възпитателния процес.
Реакцията на педагогическите специалисти зависи от тяхната философия за
дисциплината, която може да бъде причислена към един от трите типа
взаимоотношения – авторитарни, демократични или либерални.
Ключът към създаване на позитивна атмосфера в учебно-възпитателната среда
се изразява в това, да се конкретизират какви са очакванията на възпитаниците към
педагогическите специалисти и обратното, какво те очакват от възпитаниците.
Винаги съществуват въпроси, които педагогическите специалисти си задават,
свързани с лошото поведение на възпитаниците и това как да постъпят, за да
преустановят това поведение, как да мотивират възпитаниците и да ги вдъхновят за
една промяна. Отговорите на тези въпроси идват с разбирането на основните
концепции за поведението, а именно възпитаниците избират своето поведение;
крайната цел на поведението им е да удовлетворят своята потребност от
принадлежност и лошото им държание цели постигането на една от четирите
непосредствени цели – внимание, власт, отмъщение или избягване на неуспеха.
След като разгледаме идеята, че възпитаниците сами избират своето
поведение, можем да посочим множество примери за това как едни и същи
възпитаници постоянно закъсняват за час, не предават на време домашното си,
мърморят под носа си, а други имат желание да останат след часовете, да помогнат в
организирането на някое мероприятие и т.н. Чудейки се защо това се получава така,
отговорът е много прост – защото те сами избират как да се държат. Наличието на
правила за вътрешен ред в учебните заведения и тяхното познаване от
възпитаниците не може да промени поведението им, ако самите те не решат да
променят поведението си. Не съществува човек или ситуация, които биха накарали
някой да се държи по определен начин, ако самият той не го желае. След като сме
разбрали, че поведението на възпитаниците се основава на избор, можем да
започнем да влияем върху решението им как да се държат.
Схващането, че крайната цел на поведението на възпитаниците е да се
задоволи потребността от принадлежност, може да се посочи като фундаментално.
Потребността да принадлежиш към някоя група е основна социална потребност на
всяка личност. За да изпитат чувство на принадлежност към учебното заведение
възпитаниците трябва да се чувстват способни да изпълняват поставените им задачи,
по начин, който отговаря на стандартите на учебното заведение. Те трябва да вярват,
че могат успешно да комуникират със съучениците си и с педагогическите
специалисти, като при тях от основно значение е потребността, че са значими за
групата. Възпитаниците, които се държат лошо имат същата крайна цел като
възпитаниците, които се държат добре, а имено да задоволят потребността си от
приобщаване, демонстриране на значимост за групата. Като осъзнаем тези
потребности можем да помогнем на неудовлетворените възпитаници да намерят
начин за постигане удовлетворение. Потребността от принадлежност може да
44
обясни защо някои възпитаници показват в училище поведение, което е коренно
различно от тяхното поведение в къщи, както в положителен, така и в отрицателен
аспект. Това се обяснява с чувството за значимост в групата – в семейството, в
класа, в спортния клуб.
Разбирането, че възпитаниците избират да се държат лошо, за да постигнат
една от четирите цели, също се основава на желанието им да намерят мястото си в
групата, да се приобщят. Това, което те целят е:
Внимание – някои възпитаници избират лошо поведение, за да получат
допълнително внимание.
Власт – при тази цел възпитаниците искат да покажат, че никой не може да ги
командва и отказват да се съобразяват с правилата и реда в учебното заведение.
Отмъщение – тази цел се поражда с желанието за възмездие за отправено
истинско или въображаемо оскърбление. Обект на отмъщението могат да са както
педагогическите специалисти, така и съучениците.
Избягване на неуспеха – някои възпитаници искат да предотвратят
несполуките си, които се повтарят често. Те смятат, че не могат да отговорят на
изискванията, които училищната институция има към тях, поради което избират
поведение на затваряне в себе си. Смятат, че по този начин няма да са център на
внимание, ще бъдат забравени и неуспехите им ще останат в миналото.
Ако внимателно се изучава и изследва лошото поведение на един възпитаник,
то със сигурност ще се разкрие непосредствената му цел. Независимо дали лошото
държание има за цел да получи внимание, власт, отмъщение или да избегне неуспеха
е необходимо да се реагира, и то не само за момента на проявата, а да се изгради по-
дълготрайно и ефективно взаимодействие за елиминиране на лошото поведение.
Няма единно решение, което може да се приложи към всички проблеми с
поведението на децата. Ако разгледаме правилник за вътрешния ред на едно учебно
заведение, ние виждаме, че при нарушаване на вътрешния ред, нарушението се
отбелязва в дневника и в ученическата книжка на възпитаника. Отбелязването на
нарушението ще мотивира ли възпитаника да влиза навреме в час, да не тича по
коридорите, да се държи прилично? Разбира се, че не. Дисциплината трябва да
съответства на лошото поведение. Както всеки възпитаник избира своето поведение
на основата на уникална комбинация от причини и цели, така и последствията
трябва да са на базата на индивидуални решения, съответстващи на конкретните
прояви.
За да се разгледа обективно лошото поведение на възпитаника, така че да се
определи неговата цел и да се изберат адекватни механизми за интервенция, е
необходимо да се премине през няколко етапа.
1. Конкретизирайте подробно лошото поведението – преди да предприемете
каквито и да е било действия и интервенции за прекратяване на лошото поведение
на възпитаниците, трябва точно да определите, кои поведения ви безпокоят най-
много. Трябва да изведете само две-три поведения, които ви причиняват най-големи
неприятности, а не всяка една постъпка.
2. Установете каква е целта на лошото поведение – след като обективно сте
конкретизирали лошите постъпки на възпитаниците, е необходимо да се определи
каква е целта им, съгласно посочените по-горе.
45
3. Определете способите за намеса, съобразно лошото поведение – намесата
трябва да има за цел да се преустанови за момента лошото поведение на
възпитаника, както и да му повлияе за в бъдеще да избира подходящо поведение. За
да бъде ефективна намесата, тя трябва да бъде неочаквана, в момента на лошото
поведение, както и да е сигурна, т.е. да съответства на конкретната проява.
4. Изберете начини и средства за поощрение – внезапната намеса при проява
на лошо поведение е само временно решение, което води до моментно прекратяване
на този тип поведение, но не води до преустановяване на лошото поведение в
бъдеще. Необходимо е предприемане на мерки за поощряване, които да изградят у
възпитаника висока самооценка и да доведат до сътрудничество в отношенията.
На следващо място ще изведем характеристиките на видовете поведение на
възпитаниците, съгласно тяхната цел, както и техники за интервенция за справяне с
лошото поведение.
На първо място е необходимо да се разгледат характеристиките на
поведението, което се стреми към внимание. Всяко едно социално същество се
нуждае от определено количество внимание, за да се чувства приобщено към
определена социална група. Възпитаниците, които се държат лошо с цел да получат
внимание, са от този тип хора, на които нормалния обем внимание не им стига.
Могат да се определят два типа поведение, целящо внимание:
Активно поведение, което се стреми към внимание – в литературата се
разглеждат т.нар. механизми за получаване на внимание. Те могат да бъдат най-
различни, като например почукване с предмет по чина, спъване на съучениците си,
правене на различни гримаси, говорене в час, непрекъснато искане на помощ дори и
за лесни задачи. При липса на адекватна интервенция от страна на педагогическите
специалисти това поведение води до нарушаване на отношенията в педагогическия
процес.
Пасивно поведение, което се стреми към внимание – и този тип възпитаници
използват механизми за получаване на внимание. Въпреки, че не нарушават
правилата в клас и не пречат на съучениците си, те също търсят внимание но
пасивно. Това са мудните възпитаници, които още не са извадили учебника си,
докато техните съученици вече изпълняват възложената им задача. Но тази
пипкавост те проявяват само в учебно-възпитателния процес, извън него те не са
флегматични и се движат и реагират нормално. Интервенцията при този тип
поведение е по-трудна от активния тип поведение.
 Посочете някои примери на активно и пасивно поведение, стремящо се
към внимание, които сте наблюдавали в живота: ………………………..…………
 Смятате ли, че положителната страна на поведение стремящо се към
внимание е желанието на възпитаника за по-близка връзка с преподавателя.
Обосновете твърдението си: …………………………………………………………….
След като бяха изведени основните характеристики на поведението търсещо

внимание, ще бъдат представени и способите за посредничество, полезни за
възпитаниците, които избират да получават внимание чрез лошото си поведение. За
по-доброто представяне на способите, същите ще бъдат групирани в няколко групи:
1 група – Сведете вниманието до минимум – тук са включени разнообразни
техники, които могат да повлияят на възпитаниците да прекратят поведението си.
46
 Не обръщайте внимание на поведението – в много случаи това се оказва
ефективен способ, тъй като липсата на реакция от ваша страна, унищожава
отплатата, която възпитаниците търсят, а именно допълнително внимание;
 „Хвърлете им едно око” – тази техника само регистрира лошото поведение
на възпитаниците, без да има словесен контакт. Възпитаниците знаят, че това
което правят е неправилно и знаят, че вашия поглед значи „престани‖;
 Застанете наблизо – физическата близост е друга техника, която помага да се
сведе до минимум поведението, което търси внимание;
 Споменете името на възпитаника – тази техника дава възможност за най-
минимално зачитане на лошото поведение, което се прекратява тъй като е
постигната част от целта – внимание;
 Изпратете знак – в училищната среда от години се използват вече утвърдили
се невербални средства за комуникация, като вдигнат показалец на ръката,
който означава „внимание‖ или „замълчете‖;
 Подайте бележка – тъй като лошото поведение търсещо внимание няма да
изчезне като с магическа пръчка, може да си подготвите предварително
бележки с послание, като: „Моля те да престанеш да правиш това‖. Без да
прекъсвате работата си, само оставете бележката на чина на възпитаника,
който се държи лошо;
 Изпратете „Аз-послание” – тази техника ни позволява да предоставим
конкретна информация относно лошото поведение и неговия ефект върху
останалите. Например може да се използва фразата „Иване, като говориш със
съученика си по време на преподаване на урока, аз се дразня, загубвам
мисълта си. Моля те престани‖. „Аз-посланието‖ съдържа някои основни
компонента. На първо място то съдържа обективно описание на поведението,
което пречи: „като говориш със съученика си‖, на второ място предава
чувствата ви: „аз се дразня‖, следващия компонент съдържа вредата, която
това поведение нанася: „загубвам мисълта си‖ и на последно място е молбата:
„моля те престани‖. „Аз-посланията‖ показват на възпитаника как се
чувствате, като при поведение което търси внимание излагането на чувствата
ви по такъв начин се превръща в търсената отплата за лошото поведение.
Тези техники могат да се използват както поотделно така и в съчетание с
други от тази група.
2 група – Узаконете поведението – очарованието на забраненото се крие
точно в това, че е забранено. Тук ще посочим някои техники които да узаконят
поведението.
 Превърнете поведението в урок – тази техника цели да обезсърчи
извършването на даден тип лошо поведение, като превърне в урок. Например
когато възпитаниците подхвърлят в час хартиени топчета от смачкани листи,
може да се ангажират възпитаниците в провеждане на експерименти с тях,
като се изучават техните траектории, времевите и пространствените им
характеристики, като експериментите се документират със записки. След
провеждането на няколко седмичен експеримент, този тип лошо поведение
вече ще е изчезнал;
 Разгърнете поведението до краен предел – тази техника е ефективна при
много от досадните поведения. Например помолете възпитаник, който не стои
47
на мястото си да стои прав цял час, а от този, който не спира да говори може
да поискате да ви направи едночасов аудио запис с негови думи;
 Накарайте всички да се присъединят към поведението – когато всички
участват в лошото поведение, възпитаника търсил внимание вече губи своето
удовлетворение, тъй като не получава никакво специално внимание.
Удоволствието от извършването на деянието е изчезнало, тъй като същото е
било узаконено;
 Договорете снижаване на постъпките – тази норма е свързана с това да се
позволят предварително уговорени прояви на конкретно лошо поведение, но
само на тези които са договорени и то при условие, че ще намаляват
ежедневно. Например ако лошото поведение на даден възпитаник е свързано с
това да се оригва в час, може предварително да се договорят броя на
оригванията за деня и всеки път когато тази постъпка бива извършена,
преподавателя я регистрира с тире в края на дъската. Необходимо е ежедневно
да се предоговаря все по-ниска норма. Тази техника постига ефект, тъй като
дава необходимата допълнителна доза внимание, което кара възпитаниците да
се чувстват приобщени.
3 група – Направете нещо неочаквано –лесно може да се прекрати поведение
търсещо внимание, като извършите нещо неочаквано.
 Загасете светлината – това е една доста стара техника, при която без да е
необходимо да се казва каквото и да е, само се спира светлината в стаята за
няколко секунди;
 Изсвирете един тон – това е прийом предимно на учителите по музика, тъй
като разполагат с музикални инструменти, но могат да се използват всякакви
инструменти, като звънче, дайре, барабанче. Просто в момента на лошо
поведение изсвирете един тон или акорд;
 Говорете тихо – да се изпада в истерия, когато възпитаниците се държат
лошо, не само добавя „масло в огъня‖, но и отчуждава възпитаниците, тъй
като те губят чувството си на приобщеност към социалната група на
училището. Когато се говори тихо възпитаниците трябва да се напрягат за да
чуват, което ги отвлича от лошото поведение;
 Променете гласа си – промяната на интонацията в говора, използването на
необичайни модели на говорене и дори неразбираем език, говоренето
монотонно, с по-нисък или висок глас ще отвлече вниманието на
възпитаниците, които се държат лошо с цел да получат внимание;
 Използвайте кратки забележки – всяка навременна и шеговита забележка
ще преустанови лошото поведение на възпитаника, но само ако е казана
забавно и без сарказъм, без да го обижда и злепоставя;
 Временно прекратете дейността си – възпитаниците много добре знаят
какви са техните и вашите задължения. Когато прекъснете дейността си
(преподаване, изпитване и т.н.) за няколко минути, това изпраща много ярко
послание към възпитаниците да променят поведението си. Честото прекъсване
на заниманията ще доведе до натиск от страна на съучениците към тези с
лошо поведение, тъй като и те са потърпевши от това поведение.
4 група – Отвлечете вниманието на възпитаника – няма живо същество,
което да може да прави няколко неща едновременно и то за по-продължително
48
време. Поради тази причина може да се отвлече вниманието на възпитаника
посредством някои от следните способи.
 Задайте директен въпрос – в момент на лошо поведение задайте директен
въпрос към възпитаника, като например какви са последните указания които
сте дали, какви са неговите виждания по дискутирания проблем и т.н.
Задаването на директен въпрос не само отвлича вниманието на възпитаника от
лошото поведение, но и го фокусира към извършваната от класа дейност;
 Помолете за услуга – може да накарате възпитаника да отиде да донесе нещо,
което е извън класната стая или да занесе някакъв документ на колегите ви.
Използването на тази техника по-продължително време, ще бъде възприета от
добрите ученици като награда за лошото поведение, затова трябва да се
използва рационално;
 Променете заниманието – ако няколко възпитаника се държат лошо с цел да
получат внимание е удачно да смените заниманието, което ще отвлече
вниманието им от постъпката. Накарайте ги да почистят чиновете си, да
извадят други пособия и др.
5 група – Регистрирайте доброто поведение – вместо да реагирате директно
на лошото поведение на някой възпитаник и така да го удостоите с внимание, което
е неговата цел, може да кажете нещо позитивно за някой съученик, който стои близо
до него и се държи добре, по този начин вие регистрирате добрата постъпка, която
получава вашето внимание.
 Благодарете на възпитаниците – може да изкажете благодарност на някой
възпитаник, който прави точно това, което изисквате от класа, например че е
съсредоточен в поставената задача, че си е отворил учебника и решава
задачата и т.н. Тази техника е ефективна само ако описвате обективно и
конкретно желаното от вас поведение. Използването на благодарност трябва
да се прецизира, тъй като прекомерната употреба към конкретни възпитаници,
може да доведе до отчуждението на съучениците им от тях, тъй като ще бъдат
провъзгласени за „любимците на преподавателя‖.
 Изведете от анонимност възпитаниците, които се държат добре – може на
дъската или на специално подготвен постер да записвате имената на
възпитаниците, които се държат добре, като по този начин не само подкрепяте
доброто поведение, но и изпращате послание към тези които се държат лошо
да спрат.
6 група – Преместете възпитаника – в повече от случаите възпитаниците
търсещи внимание, обичат да демонстрират лошото си поведение пред публика.
Когато отделим възпитаниците от тяхната аудитория, те загубват интерес към
проявата, тъй като се отнема част от удовлетворението им.
 Сменете мястото на възпитаника – понякога преместването на възпитаника
на друго по-отдалечено място в класната стая е достатъчно. Докато
възпитаника се премества, не е необходимо да го удостоявате с още внимание,
а трябва да продължите заниманието си, като по този начин намалявате
публиката, която той търси.
 Определете си място за размисъл – в част от класната стая, която се намира
извън зрителното поле на възпитаниците по време на час, определете място за
размисъл, където може да изпращате възпитаниците, които се държат лошо.
49
На това място може да поставите специален стол, пейка или друга вещ, която
да се използва само за това предназначение. Изпращането на мястото за
размисъл дава възможност на възпитаника, който се е държал лошо да
преосмисли поведението си и начина по който ще се държи след като се върне
на мястото си. Не трябва да се злоупотребява с времето, което възпитаника ще
стои на мястото за размисъл, според педагогическата практика около пет
минути са напълно достатъчни.
При използването на която и да е техника от посочените в шестте групи е
необходимо педагогическите специалисти да се съобразяват с възрастта на
възпитаника и с това кое според тях ще даде най-добър резултат, както и със
собственият им стил на нравствени отношения.
Ако използваните техники не дават желания от вас резултат и възпитаниците
продължават с лошото си поведение, тогава направете преоценка на целите, тъй като
лошото им поведение може да не цели получаване на внимание, а вероятно целта е
власт или отмъщение.
Представете си следната ситуация: „В час Георги взема една монета и я

подхвърля във въздуха, така че тя да падне на земята и да издава шум
докато се върти. Монетата е далеч от него и той помолва свой
съученик да му я върне, който също я подхвърля обратно, но Георги нарочно я
оставя да падне на земята до него.”
 Определете вида на механизмите за получаване на внимание: ………………..
……………………………………………………………………………………………………
отговора си: …………………………………………………………………………………..
 Какви са възможните последици от Вашия избор: ……………………………...
……………………………………………………………………………………………………
На следващо място ще бъдат разгледани характеристиките на поведението,

насочено към власт. Възпитаниците, търсещи власт, всячески се опитват да
демонстрират, че не педагогическите специалисти определят правилата, а те самите.
Техните предизвикателства спрямо преподавателите могат да бъдат демонстрирани,
както в явното неспазване на установените правила, като закъсняване за час,
неизпълнена задача, шумене докато другите работят, така и чрез незначителни
действия, като мърморене под носа, високомерното изпълнение на поставената
задача. Търсещите власт възпитаници действат предимно при наличието на публика,
което затруднява педагогическите специалисти при избора на интервенция, тъй като
при евентуална публична загуба това може да допринесе до загуба на авторитет.
Също както при поведението целящо внимание и при поведението търсещо власт
има активна и пасивна форма.
Активно поведение за печелене на власт – една от формите на активно
поведение за печелене на власт са пристъпите на лошо настроение. Могат да се
дадат множество житейски примери за такова поведение, което наблюдаваме около
нас, но не му обръщаме внимание или не го приемаме като такова. Децата не губят
настроението си, те ни манипулират с него. В по-ранна училищна възраст
демонстрацията на лошо настроение може да е чрез плач, ритане, търкаляне по
50
земята, отказ да се изпълни определена задача. Това поведение никога не се случва,
когато детето е само в класната стая или е в най-отдалечения ъгъл на двора на
училището. Пристъпът на лошо настроение цели да манипулира възрастния и той да
се подчини на изискванията на детето. Друга форма на поведение, целящо власт, са
словесните атаки. Тази форма се използва предимно от възпитаници от по-горните
курсове, които отговарят на преподавателя дръзко, неучтиво и предизвикателно. Те
разполагат с хиляди вариации на тема „не можете да ме накарате да го направя‖.
Друга разновидност на словесните атаки е „синдромът на адвоката‖. Възпитаниците,
които използват това поведение са будни и красноречиви, не използват груби и
дръзки изрази, но се уповават на псевдологиката, като обяснение за лошото си
поведение. Първоначално тези възпитаници могат да направят добро впечатление,
но постоянните сблъсъци с това поведение води до изтощение и разочарование от
постоянната им словесна еквилибристика.
Пасивно поведение за печелене на власт – както и при активното поведение,
така и тук съществуват няколко разновидности на пасивно поведение, целящо
печелене на власт. Една от разновидностите е т.нар. тихо неподчинение –
възпитаниците използващи тази техника са забелязали, че при демонстриране на
явно лошо поведение си навличат две неприятности за една и съща постъпка – първо
за това, че не се подчиняват и второ, когато преподавателя застане срещу тях в
директен двубой. Вместо това те с усмивка и с привидна охота заявяват това, което
преподавателят иска да чуе, но правят това което са решили. По този начин те
предизвикват преподавателя и показват, че няма да изпълнят желанието му, като
изпълнението им може да е толкова завоалирано, че да не показва истинската си
същност, а именно борба за власт. Възпитаниците използващи пасивно поведение за
печелене на власт демонстрират двусмислено поведение, тъй като думите им
говорят едно – че ще изпълнят задачата, а действията им друго – в крайна сметка не
изпълняват.
Етикиране на пасивните търсачи на власт – ако се замислим над
поведението на възпитаниците, пасивно търсещи власт, ще открием, че думите
които всъщност използват са лъжа. Тъй като е рисковано да се определи някой като
лъжец, особено в детска възраст, се използват т.нар. етикети, за да се оправдае
несъответствието между това което казват и това което вършат пасивните търсачи
на власт. Етикетите прикриват желанието за власт, като го правят да изглежда като
черта на характера, която възпитаника трудно може да преодолее.
 етикетът „мързелив‖ – използва се от пасивните търсачи на власт, като
оправдание за несвършената работа, но вместо директно да влязат в
конфронтация, че не желаят да изпълнят поставената задача, те изказват
съжаление, че не са успели тъй като са мързеливи.
 етикетът „забраван‖ – друг способ е използването на фразата „Забравих да го
направя!‖, като по този начин няма да си навлекат неприятности, както ако
директно отговорят „Отказвам‖. Забравянето свързано с поведението
насочено към власт се случва само когато е трябвало да се изпълни нещо
неприятно.
 етикетът „малък обхват на вниманието‖ – използването на този прийом от
възпитаници пасивно търсещи власт, както и със забравянето, се прилага
избирателно само по отношение на задачи, които те не желаят да изпълнят.
51
Тези, които го използват са открили, че по този начин намаляват своята
натовареност и избягват прекомерната близост с преподавателите, те сякаш
витаят в облаците и не могат да се концентрират, независимо какво прави
класа или педагогическите специалисти.
 етикетът „с ниски постижения‖ – в случая целящите власт показват, че те
сами ще преценят какво точно ниво на познание ще постигнат.
Възпитаниците използващи тази стратегия могат за показват различни
постижения по различните предмети, като в тяхното съзнание те постигат
точно това което целят. Ниските постижения са начин възпитаниците да
демонстрират пасивно поведение за власт.
 Посочете някои примери на активно и пасивно поведение, ориентирано
към власт, които сте наблюдавали в живота: ………..………………………..……
 Смятате ли, че положителната страна на поведение, стремящо се към
власт, е разкриването на лидерските качества на възпитаниците, техният
потенциал и независимо мислене. Обосновете твърдението си: …………………
……………………………………………………………………………………………………
Възпитаниците, чието поведение цели привличане на внимание или търсене

на власт, могат да бъдат възхитителни, когато не проявяват лошо поведение. Не така
стоят нещата с тези, чиято цел е отмъщение. Тези възпитаници често са намръщени
и нацупени, дори и когато не атакуват, но са готови да „изригнат‖ и при най-малката
провокация. Целящите отмъщение възпитаници търсят възмездие за действителна
или предполагаема обида отправена към тях. Това поведение често следва това
целящо власт, особено ако педагогическите специалисти са реагирали на постъпката
с демонстрация на сила. Демонстрацията на сила решава моментно лошото
поведение, но неизбежно довежда до по-неприятния вариант на лошото поведение, а
именно търсенето на отмъщение. Не всяко поведение, целящо отмъщение, е в
следствие от конфронтация за власт с преподавателя. В някои случаи то може да се
породи от чувство за отблъскване от страна на преподавателя, без то да е
преднамерено, в други може да е в следствие на нанесена им обида от техните
родители, други преподаватели или връстниците им, такива на които те не могат да
отмъстят. Тогава преподавателят се превръща в мишена, която е на разположение.
Една от формите на поведение на активно отмъщение са преките физически
атаки – увеличаващото се насилие около нас не пощади нито една институция, в
това число не остана чужда и за училищата. Насилието над педагогически
специалисти вече не е само сън, а една нечувана реалност, която витае в училищните
коридори. Друга форма на активно поведение, целящо отмъщение, са
индиректните физически атаки – в своя изблик на гняв възпитаниците постигат
индиректно физическо отмъщение, като счупят или увредят нещо, с което ще
засегнат педагогическите специалисти. Наблюдават се и словесни психологически
атаки, които често пъти се проявяват като заплахи, обиди или критики. Тяхното
предназначение е чрез манипулация да накарат преподавателя да се чувства наранен
и виновен. Едни от най-често използваните разновидности на психологическата
атака са: „Вие сте най-лошия учител‖, „Нищо не се научава от този предмет‖,
„Добре, че тези знания няма да ми трябват за да вляза във ВУЗ‖, „Има ли изобщо
някой да се интересува от предмета Ви‖. Разбирането, че това е форма на поведение,
52
целящо отмъщение, ще спести на педагогическите специалисти безсмислените
словесни битки, в които те ще влязат, за да убедят възпитаниците си да променят
поведението си.
В повечето случаи поведенията, които целят отмъщение са активни, но има и
един вид пасивно поведение, целящо отмъщение – затварянето в себе си. При този
тип поведение възпитаниците са мрачни, необщителни, изолират се от останалите
съученици. Въпреки опитите на педагогическите специалисти да контактуват с тях,
те всячески ги отхвърлят, като по този начин целят да ги наранят. Възпитаниците
получават своето отмъщение – въпреки огромния арсенал от техники и способи да
осъществят контакт с тях, педагогическите специалисти остават без отговор,
чувстват се виновни, изчерпани и наранени от постоянното отхвърляне.
 Посочете някои примери на активно и пасивно поведение, целящо
отмъщение, които сте наблюдавали в живота: ……………..………………………
 Смятате ли, че положителната страна на поведение, целящо
отмъщение, е опит да се предпазят от по-нататъшни оскърбления.
Обосновете твърдението си: ………………………….…………………………………
След като бяха изяснени основните характеристики на поведението, търсещо

власт или отмъщение, ще бъдат представени средствата за контрол и справяне със
ситуациите целящи това. Както при способите за интервенция при възпитаниците
целящи внимание, така и тук същите ще бъдат групирани в няколко категории.
Някои учени (L.Albert) оприличават поведенията целящи власт или отмъщение на
изригване на вулкан. Конфронтацията протича през етапи, като тези на изригване на
вулкан – стадий на тътнеж, когато възпитаниците използват дразнещи постъпки, за
да предизвикат конфронтацията. След като педагогическите специалисти са се
подали на заигравката, следва взривът – изблик на неприлични думи и поведение, и
на края се достига до стадия на стабилизиране, когато се прави опит да се възвърне
нормалната атмосфера в отношенията и да се предотвратят бъдещи конфронтации.
При така описаните етапи на протичане на конфронтацията съответстват и
определени техники за интервенция и справяне с всеки отделен стадий.
Стадий на тътнеж – Елегантно напускане на сцената – в повече от случаите
ако тази техника се използва рационално, до стадий на изригване не се достига. Този
стадий предупреждава за наближаването на сблъсъка с пълна сила.
Предупреждението може да се открие в изражението на лицата на възпитаниците, в
езика на тялото или думите им. Предизвестяването на настъпващата буря може да се
открие и в пренебрегването на училищните правила и инструкции, което те
извършват с усмивка. Техниката за елегантно напускане на сцената е специфичен
дипломатически ход, който позволява на всички замесени в конфронтацията да
съхранят репутацията си. Тук няма победител и победен, като се предоставя
възможността за стилно оттегляне от напрегнатата ситуация. Оттеглянето от страна
на педагогическите специалисти трябва да стане грациозно, като се избягват прояви
на враждебност, сарказъм и обиди, тъй като това поведение ще доведе до „взрив‖ в
поведението от страна възпитаника.
 Признайте властта на възпитаника – никой педагогически специалист не
може да накара някой да направи нещо против волята му, докато той самия не
реши, че трябва да го направи. Вместо да се губи време в тази загубена кауза,
53
може да се признае властта на възпитаника, като му се признае, че не може на
сила да бъде принуден да извърши нещо. Като привидно се откаже контрол и
командване над него, той вече няма срещу какво да се съпротивлява и
ситуацията се успокоява, което дава възможност за по нататъшна подкрепа в
бъдеще за избор на подходящо поведение. Признаването на властта довежда
до успокоение на ситуацията, тъй като това е признание за еднаквост на
всички в класната стая, за липса на превъзходство на едни над други, което
води след себе си по-голямо сътрудничество от страна на възпитаниците.
 Отстранете публиката – когато има аудитория, която следи развръзката на
ситуацията, нивото на конфронтацията неизменно ескалира. Може някои
ситуации да не позволяват отстраняване на публиката, но тогава
педагогическите специалисти дипломатично трябва да отложат
конфронтацията, до момент в който публиката вече ще си е отишла. Липсата
на зрители обезсмисля конфронтацията и тя вече не представлява интерес.
 Оставете нещата без последствие – предизвикателството от страна на
възпитаниците винаги цели някакви конкретни действия от страна на
педагогическите специалисти. При оставяне без последствие на отправеното
предизвикателство може временно да се отложи конфронтацията, но е
необходимо да се подбере подходящият момент, когато ситуацията за
справяне с проблема е по-добра, като например липсата на публика, по-малко
натовареност и т.н. За отлагане на конфронтацията могат да се използват
някои ефективни реплики като: „Нямам желание да разговарям точно сега по
този проблем‖, „Може да си прав, но нека поговорим друг път‖.
 Назначете среща – когато за първи път установите контакт с определени
възпитаници, ги уведомете, че при желание от тяхна страна за лични
разговори е необходимо да се определи среща с дата и час извън установеното
учебно време, която записвате в бележник. При опит на възпитаник да ви
конфронтира извадете бележника и запишете дата и час за лична среща с него,
която сте договорили в момента, като не обръщате внимание на
предизвикателството, а продължавате с заниманията си.
 Използвайте техники за озадачаване – при вербална атака от страна на
възпитаниците те атакуват умението на педагогическите специалисти за
„активно слушане‖, като по този начин доказват важността на тяхното
твърдение. При използването на тази техника педагогическите специалисти
дават такъв отговор на предизвикателството отправено към тях, сякаш то не е
от значение. Най-ефективните форми на тази техника са съгласяването с
възпитаника или промяната на темата. Когато възпитаниците направят
обидно изложение, най-малкото което очакват е педагогическите специалисти
да се съгласят с тях, например ако е отправена обида, че са най-лошите
специалисти, то може да се отговори просто „Може би си прав‖ и да се изиска
от възпитаника да продължи с учебната дейност. При продължаващи нападки
и съответно съгласие от страна на педагозите, възпитаниците разбират, че не
могат да ги въвлекат в конфронтация и се отказват от предизвикателствата си.
Друг прийом е смяната на темата – при предизвикателство от страна на
възпитаниците, може рязко да се смени темата, като разговора се изведе извън
официалната насоченост, като например за времето, за вчерашния мач или да
54
се разкаже някоя шега. Ако предизвикателството продължава,
педагогическите специалисти могат да повтарят едни и същи реплики, които
са извън темата, докато възпитаниците не разберат, че няма да бъдат
удостоени с вниманието да влязат в конфронтация.
Стадий на изригване – Използвайте прекъсването – ако една конфронтация
не е могло да бъде прекъсната в първия стадий, то тогава взривът наближава, като
най-мъдрото решение е бързото отстраняване от пътя му. Понякога отношенията,
целящи отмъщение, пропускат първия стадий и е необходимо да се действа
незабавно „тук и сега‖, без да се размишлява да произхода на това поведение.
 Прекъсване на мястото на провеждане на заниманието – в зависимост от
мястото – класна стая, спортна зала и др. е необходимо да се определи място
за прекъсване, което да е извън полезрението на останалите възпитаници. Това
може да е пространство в помещението, което е оградено с пиано, библиотека,
подвижен параван и др., като тази техника е подходяща предимно за деца в
начална училищна възраст.
 Прекъсване в друго помещение – голям ефект се постига при прекъсване,
при което възпитаника се премества в друга класна стая на възпитаници от
същият или по-горен курс. Техниката е ефективна, тъй като възпитаниците от
друг клас няма да проявят интерес към провокацията и така няма да бъдат
публика на някого, когото не познават и най-вероятно ще го пренебрегнат.
Вероятността възпитаникът да продължи да се държи лошо намалява, тъй като
му се отнема наградата, а именно вниманието на съучениците. Целесъобразно
е преместването да бъде в клас на връстници или на по-големи възпитаници,
за да види тяхното „зряло‖ поведение.
 Прекъсване в специална стая – може да се определи специално помещение,
което да се използва за прекъсване и временно изолиране от съучениците, но
то трябва да е под постоянно наблюдение. Това помещение може да се
използва като междинна стъпка между прекъсването в друга класна стая и
изпращането при педагогическия съветник.
 Прекъсване в кабинета на педагогическия съветник – в учебни заведения,
където няма педагогически съветник за тази стъпка може да се използва
кабинета на директора. Тази мярка трябва да се използва само в краен случай
или при толкова лошо и злонамерено поведение, при което междинните
стъпки са безсмислени.
 Прекъсване в къщи – тази най-тежка техника за прекъсване по възможност
трябва да се избягва, тъй като много често през деня в дома на възпитаника
няма възрастни и той остава без надзор и може да си навлече неприятности.
Още повече, че съвременното разбиране на възпитаниците е, че да не си на
училище е награда, а не наказание.
Съществува и вариант, при който възпитаниците отказват да отидат на
мястото за прекъсване, като идва ред на педагогическия такт. Ако педагогическите
специалисти продължат да настояват, те предизвикват по-нататъшна съпротива и
отказ да се изпълни каквото и да е било. По-ефективно е да се предостави
възможност за личен избор, при който възпитаника да реши дали да се държи
подобаващо или да се отправи към мястото за прекъсване. Ако първоначално
възпитаникът се съгласи да се държи добре, но продължи с лошото си поведение, то
55
тогава му се съобщава, че явно неговият избор е такъв и той трябва да отиде до
мястото (стаята) за прекъсване. Това, че е предоставено право на избор на
възпитаника и той е постъпил по този начин, обикновено обезврежда
конфронтацията, тъй като няма натиск от страна на педагогическите специалисти
спрямо него.
Определянето на продължителността на паузата също е от решаващо
значение. Идеята, която стои в основата не е да изолираме възпитаниците в
продължение на часове, а да ги накараме да преосмислят поведението си, като
преживеят няколко минути неудобство. При определяне продължителността на
паузата също е от значение да се даде право на избор на възпитаника, като му се
предложи прекъсването да е дотогава, докато той е готов да се върне и да се държи
подобаващо. Ако след това прекъсване възпитаникът продължи с лошото си
поведение, тогава педагогическите специалисти определят мястото и времето на
прекъсването, като не се дава право на избор на възпитаника, тъй като той вече го е
пропилял.
Стадий на стабилизиране – Определете последствията – всеки познава
третия закон на Нютон, който гласи че всяко действие има равно по големина и
противоположно по посока противодействие, който важи не само във физическия
свят, а и при нравствените отношения в педагогическия процес. Възпитаниците са
напълно запознати с характера на отношенията в учебно-възпитателния процес и
изискванията за прилично поведение. Те са наясно, че всяка лоша проява (действие)
води след себе си и определени последствия (противодействие), дори и с негативни
последици. Последствията трябва да бъдат конкретни и да отговарят на лошото
поведение, като същите могат да се изберат еднолично от педагогическите
специалисти или да се помолят възпитаниците за някои предложения. При втория
вариант възпитаниците се чувстват значими, тъй като са въвлечени в процеса на
вземане на решения, и сътрудничат с по-голяма охота.
Всички възпитаници трябва предварително да са запознати с изискванията,
които имат педагогическите специалисти спрямо тях, относно начин на общуване,
поведение в клас, начин на прекъсване на учебния процес и т.н. и съответно какви
последствия биха произтекли, ако те изберат да нарушат правилата. Последствията
се представят по-добре като изявления „когато-тогава‖ т.е. на възпитаниците им се
разяснява, че когато направят „това‖ (конкретно лошо поведение), ще им се случи
„това‖ (специфичното последствие). Предложеният модел на представяне на
последствията се счита за по-добър от модела „ако-тогава‖, тъй като възпитаниците
възприемат „ако-тогава‖ като заплаха и изискванията няма да бъдат изпълнени.
За да бъде едно последствие ефективно, то трябва да отговаря на конкретното
лошо поведение, т.е. да бъде свързано с него, произтичащо от него. Друго изискване
за ефективност на последствието е то да е основателно и не на последно място, да не
уронва достойнството на възпитаника. Както вече изяснихме, всяко едно
последствие трябва да е свързано с лошото поведение, т.е да има логическа връзка
между действие (лошо поведение) и противодействие (последствието), например ако
възпитаник постоянно накланя стола си на задните крака и така стои в час (лошото
поведение), може да бъде помолен през останалата част от часа да стои прав
(последствията). Така у възпитаника се утвърждава правилото „когато-тогава‖ и той
разбира, че губи правото си да стои на стола, ако го накланя назад. Ако на този
56
възпитаник му се наложи друго последствие, като например да бъде лишен от
междучасие или да остане след часовете, той губи връзката между действията и
последствията, тъй като те не са логически свързани.
На следващо място последствието трябва да бъде основателно, т.е. както е в
закона на Нютон, то трябва да е съразмерно по сила на лошото поведение.
Последствието трябва да се използва с възпитателна цел, а не с цел наказание или
изтезание, например ако един възпитаник е написал името си с флумастер на чина на
който седи, основателно последствие е да бъде накаран да изчисти чина си.
Неоснователно последствие е да бъде накаран да изчисти и други надраскани чинове
в класната стая, въпреки че не са надраскани от него, тъй като по този начин не се
затвърждава модела „действие-последствие‖, а се увеличава риска от враждебност и
отказ от сътрудничество.
И не на последно място последствието трябва да бъде уважително, като се
съхранява самооценката на възпитаника, без да се отправят обвинения, укори или да
се отправят морални присъди. По-скоро последствието трябва да бъде представено
вежливо, лишено от отрицателни емоции и да предава точно фактите.
Въпреки, че досега разглеждахме последствията като начин за справяне с
лошото поведение, някои биха казали, че това е един вид наказание за лошата
постъпка. Действително ако едно последствие не отговаря на изискванията да е
последователно, основателно и уважително то се превръща в наказание. Разликата
между последствие и наказание се изразява в това, че наказанията не са свързани с
лошото поведение, а се избират произволно, както и това, че не са основателни, а
несправедливи. Те пораждат у възпитаниците чувство на враждебност, омраза,
съперничество, противопоставяне, като по този начин правят невъзможни
хармоничните нравствени отношения в педагогическия процес.
 Загуба или отлагане на право на действие – когато възпитаниците
постоянно закъсняват за час или нарушават работата, като губят времето в
несвойствени дейности, могат да „заплатят‖ за загубеното време, като бъдат
лишени от дейност, която те харесват. Например да останат след часа толкова
време, колкото са закъснели или са загубили в несвойствени занимания, като
при продължаване на това поведение, времето от което те се лишават се
увеличава. Неоснователно би било лишаването на възпитаника от посещение
на някои любими негови часове, тъй като това вече не е последствие на
лошото поведение, а е наказание за него.
 Загуба или отлагане на право да ползва определени предмети – когато
възпитаниците злоупотребяват с оборудване, книги, спортни пособия или с
предмети, които са донесли от дома си, може да им бъде забранено ползването
им, но за разумен период от време.
 Загуба или отлагане на достъп до някои места – когато възпитаниците се
държат лошо на определени места в училището – училищния двор, столовата
и др. може да им бъде забранен достъпът до тези места, но също за разумен
период от време.
 Отказ от взаимоотношения с други възпитаници – когато възпитаник се
държи лошо, за да спечели публика, може за кратко да се откажат
взаимоотношенията със съучениците му, като се използват посочените по-горе
техники за пауза.
57
 Администриране на взаимоотношенията – при наличие на крайно лошо
поведение, при което педагогическите специалисти са в задънена улица, може
да се поиска среща с педагогическия съветник или директора, като целта е да
се изготви цялостен план за действие на всички ангажирани с учебно-
възпитателния процес.
При някои от случаите на лошо поведение е необходимо и осъществяване на
взаимоотношения с родителите и взаимопомощ от двете страни. В други случаи, при
които лошото поведение е на границата да се превърне в асоциално, е необходимо
взаимодействие както със специалистите в лицето на психолози, педагогически
съветници, социални работници и др., така и с полицията, като задължение на
педагогическите специалисти е да продължат взаимоотношенията си с възпитаника с
цел повишаване на самооценката му и намиране на позитивен начин да се чувства
значим за групата.
Представете си следната ситуация: „В училищния двор малко момиче се е
тръшнало на земята и с цялото си гърло пищи и иска топката от две
съученички, които я канят да играе с тях, но тя отказва.‖
 Определете целта на лошото поведение (власт или отмъщение).
Обосновете отговора си: ………………………………………………………………….
отговора си: …………………………………………………………………………………..
 Какви са възможните последици от Вашия избор: ………………………………
……………………………………………………………………………………………………
Представете си следната ситуация: „Задали сте писмена задача преди

повече от десет минути, като целият клас е навел глава и я решава, само
Георги все още гледа през прозореца и листът му е празен. При въпрос от
Ваша страна дали всичко е наред, той Ви кимва утвърдително и
отговаря, че още мисли. При въпрос дали ще изпълни поставената му задача,
Георги се обръща към Вас усмихва се и отново кима утвърдително. В края на часа,
когато събирате листите установявате, че листът на Георги е празен.‖
 Определете целта на лошото поведение (власт или отмъщение).
Обосновете отговора си: ………………………………………………………………….
отговора си: …………………………………………………………………………………..
……………………………………………………………………………………………………
И накрая ще бъдат разгледани и характеристиките на поведението, което цели

избягване на неуспеха. Тази цел на лошо поведение много трудно се забелязва от
педагогическите специалисти, тъй като възпитаниците целящи избягване на провал
обикновено не пречат в клас, не отнемат от времето, не причиняват неприятности.
Проблемът при тях е, че рядко взаимодействат с педагозите и със съучениците си,
остават в страни от това което се случва с целия клас, затварят се в себе си, а това
пречи на тяхната социализация и на успешното усвояване на учебния материал.
За разлика от останалите видове лошо поведение, при които активната страна
е по-ясно изразена и може да се оцени целта им, то при поведението целящо
58
избягване на неуспех, активното поведение се проявява рядко. При този тип
поведение проблемът не е в това, което прави възпитаникът, а точно обратното – в
това, което не прави. Единствено като активно поведение, целящо избягване на
провала, може да се приеме пристъпът на фрустрация. Той цели изпускане на парата
и отдалечаване на вниманието от предстоящия провал, тъй като са започнали
изпълнението на дадена задача, но не са могли да успеят да достигнат до
собственото си удовлетворение, и в крайна сметка се достига до пристъп.
Фрустрацията може да бъде изразена чрез повишаване на тон, хвърляне на предмет,
разплакване и др., като целта им е чрез емоционалният изблик да избегнат
директната среща с провала си.
Преди всичко поведението, което цели избягване на неуспеха е пасивно, като
възпитаниците използват различни прийоми за постигането му. Някои възпитаници
използват отлагането, като способ за избягване на неуспеха, въпреки че са
способни. При постигане на ниски резултати при положени усилия, чувството за
неудовлетвореност завладява възпитаниците и те възприемат отлагането на
изпълнението на определена задача до последния момент, тъй като са сигурни в
неуспеха си. Друг вид на поведение целящо избягване на неуспех е недовършването
на определен проект или задача. По този начин се избягва оценяването на
извършеното и се предотвратява провала. Някои възпитаници развиват временна
неспособност с цел избягване на неуспеха, например възпитаник който е с добри
способности в часовете по български език и математика, но е по-пълничък и
часовете по физическо възпитание го затормозяват, внезапно получава главоболие
или друга болежка, която ще го извини от часа. Така като не участва в часа, той няма
да достигне до поражение. Промените в образователния стандарт и приемането на
наредба за приобщаващото образование2, което се основава на приемане и подкрепа
на индивидуалността на всяко дете, въз основа на оценка на индивидуалните му
потребности и включване на ресурси, насочени към създаване на възможност за
развитие във всички аспекти на живота, неволно помага на възпитаниците целящи
избягване на неуспех. Имитацията на намалени способности е законно извинение за
възпитаника да се оттегли от извършването на дадена дейност и да престане да се
опитва да постигне удовлетворителен за него резултат. По този начин държат
педагога на разстояние от тях и избягват по-нататъшно поражение.
 Посочете някои примери на активно и пасивно поведение, целящо
избягване на неуспех, които сте наблюдавали в живота: ……………....…………
……………………………………………………………………………………………………
 Смятате ли, че положителната страна на поведение целящо избягване на
неуспех е наличието на амбиция на възпитаниците, която може да бъде
подхранена. Обосновете твърдението си: ………………………………………….…
……………………………………………………………………………………………………
След като бе направено описание на поведението, целящо избягване на

неуспеха, ще бъдат изведени и някои стратегии за успешна интервенция. Този тип
поведение се проявява от възпитаници, които не вярват в собствените си
възможности, не се чувстват способни и вероятно не знаят как да внасят своя принос
в групата и по този начин да се чувстват значими. На първо място посредничеството,
59
което педагогическите специалисти трябва да окажат на тези възпитаници е те да се
почувстват способни.
Първата стратегия за справяне с проблема на възпитаниците, които се
страхуват от неуспех, е трансформиране на методите за обучение. За тази цел се
препоръчват използването на следните техники:
 използване на конкретни учебни материали и подпомагано от компютър
обучение – голяма част от възпитаниците, особено в начална училищна
възраст, възприемат по-добре учебния материал, когато им се представя с
материали, които могат да видят, да пипнат, с които могат да работят. Те
трябва да бъдат привлекателни за децата и да ги стимулират сами да работят с
тях. С навлизането на аудиовизуалните технологии в образованието,
компютърът е допълнително учебно пособие, което предава ново измерение
на методите на преподаване. Възпитаници, които имат по-ниски постижения
поради действителен неуспех, получават особено голяма помощ от тях, тъй
като използването им позволява поемането на риск за извършване на някое
действие, което не биха предприели с традиционните материали на обучение.
 преподаване поетапно на учебния материал – тъй като възпитаници, които
се боят от неуспех, лесно се объркват от големи по обем задачи, може да се
избегне тяхната пасивност, като се раздели задачата на по-малки фрагменти,
които прогресивно да се допълват и развиват. По този начин се намалява
вероятността за допускане на грешка и дори такава да бъде допусната, тя по-
лесно може да се коригира и отстрани. По този начин увереността у
възпитаниците нараства и те постигат цялостно изпълнение на задачата, без да
се боят от настъпването на неуспех.
В много от случаите възпитаниците, които показват поведение, целящо
избягване на неуспех, са попаднали във водовъртежа на неуспеха. Те многократно са
се опитвали да изпълнят до край и да достигнат до правилното решение на
поставената задача, като по този начин удовлетворят собствените си потребности, но
в повечето случаи те се провалят. Това може да се дължи на пропуски в знанията по
някой предмет, които правят по-нататъшната работа трудна и обезпокоителна.
Постоянното им лутане в кръговрата на неуспеха води до загуба на увереност в
собствените им възможности, до спад на мотивацията им, което води до
продължително и слабо представяне и още по-сигурно затъване в собствената им
несигурност. В този момент възпитаниците не са способни сами да излязат от този
водовъртеж, необходимо е педагогическите специалисти в ролята си на наставници
да ги подпомогнат да развият своите основни умения, като по този начин да
възстановят увереността им и заедно да преодолеят чувството за страх от неуспеха.
Някои от формите за осигуряване на наставничество е оказване на допълнителна
помощ от страна на педагогическите специалисти под формата на индивидуално
обучение. Това ще доведе до допълнително натоварване на педагогическите
специалисти, но е една от най-успешните стратегии за справяне с проблема на
децата целящи избягване на неуспех. При възпитаници, които още не са стигнали
„дъното‖ на водовъртежа може да се използва и техниката за осигуряване на
наставничество от страна на съучениците, които да влязат в ролята на ментори и да
ги подпомагат за възвръщане на увереността им.
60
Попаднали във водовъртежа на неуспеха възпитаници, чиито поведение цели
избягване на неуспех, често развиват негативен модел на отношение спрямо себе си,
което изразяват, чрез отрицателни изказвания за себе си. След като се изправят пред
задача, която предизвиква някаква трудност с решаването ѝ, този тип възпитаници
машинално започват да се самонавиват, че не могат да се справят с решението, тъй
като е твърде трудно за тях. Подобно негативно и обезкуражително мислене се
превръща в модел на поведение, който постиска инициативата на възпитаника и
пречупва мотивацията му за учене. Педагогическите специалисти могат да помогнат
за превръщане на негативните вътрешни послания в позитивни посредством
използването на някои техники:
 поставете позитивни надписи в стаята – в класната стая на място където
възпитаникът, целящ избягване на неуспех има пряка видимост (за
предпочитане е да са в близост до дъската, където погледът му ще се сблъсква
с труднорешимата задача и посланието), поставете надписи с позитивни
послания. Четенето на позитивните послания въздейства на подсъзнателната
нагласа на възпитаника, като по този начин постепенно намалява
неувереността и се повишава мотивацията за работа. Позитивните надписи
трябва да са няколко и да се сменят редовно, например „Можеш, ако мислиш,
че можеш!‖, „Мога да го направя!‖, „Ще успея с малко усилие‖ и т.н.
 две за едно – в повечето от случаите негативното отношение към себе си
възпитаниците изказват гласно и чрез подценяващо се изказване. Тази техника
изисква създаването на правило при направено подценяващо изказване от
страна на възпитаника спрямо себе си, той да направи две „надценяващи‖ или
позитивни изказвания за себе си. По този начин се помага на възпитаниците
да се съсредоточат върху начина по който се изказват за самите себе си, както
и да се трансформира негативното отношение, което има за себе си в
позитивно.
Представете си следната ситуация: „Във Вашия час Георги седи
отпуснат на стола си в ъгъла на последният ред. Той не е погледнал
нито веднъж към задачата, която сте записали на дъската.
Когато го питате защо не преписва задачата, както правят
съучениците му, той свива рамене и сякаш потъва още по-дълбоко на стола си.”
 Определете вида на поведението, целящо избягване на неуспех.
Обосновете отговора си: ………….………………………………………………………
отговора си: …………………………………………………………………………………..
……………………………………………………………………………………………………
Независимо от целта на лошото поведение – за внимание, власт, отмъщение

или за избягване на неуспех, е необходимо не само еднократна интервенция за
справяне в момента с лошото поведение, а и използването на по-продължителни
стратегии за поощрение, като изграждане на увереност, концертиране на вниманието
върху минали успехи, превръщане на ученето в нещо значимо, възнаграждаване на
постиженията и т.н.
61
За по-лесното диференциране на целите на лошото поведение ще бъдат
представени и сигналите, които педагогическите специалисти получават при
различните типове лошо поведение. Реакцията на преподавателя спрямо
поведението на възпитаника целящ власт е чувството на раздразнение и досада, при
възпитаника целящ власт, са по-скоро – яд, фрустрация и страх. Към възпитаник
целящ отмъщение, чувствата са нехаресване, обида и омраза, докато при
възпитаника целящ избягване на неуспех са преди всичко професионална
загриженост.
Накрая ще ви бъде даден примерен план за действие при лошо поведение в
няколко стъпки:
1. Диференцирайте с точност лошото поведение, като опишете обективно
лошите постъпки: ………………………………….…………………..……………
2. Определете целта на лошото поведение: ………………………………………….
3. Изберете най-подходящите техники за интервенция: ……………………………
4. Изберете способи за поощрение:
- Способен: ……………………………………………………………………...…
- Свързва се: ……………………………………………………………………….
- Допринася: ………………………………………………………………….……
 Посочете кои според Вас са характеристиките на добрия мениджър на

класа?: …………………………………………...…………………………………………….
 Кои професионални качества на педагогическите специалисти смятате за
най-важни? Как бихте ги подредили в йерархичен ред? Защо?: ………………….
……………………………………………………………………………………………………
 От посочените качества на преподавателя кои считате за
професионални и кои противопоказни?
а) равнодушие към децата;
б) професионална работоспособност;
в )честност, принципност, справедливост, скромност, вярност на дадената
дума, общителност, сдържаност;
г) безволие, отсъствие на целеустременост, съсредоточеност, находчивост,
издръжливост;
д) добавете вие някои качества................................................................................
 Разработете модел на добрия мениджър на ученическия клас. Какви
компоненти ще включите и защо?: …………………………………...…………………
…………………………………………………………………………………………………....
ПОДТЕМА 2
СПЕЦИАЛИСТИ И РОДИТЕЛИТЕ
Разглеждането на нравствените отношения между педагогическите

специалисти и родителите на второ място не цели противопоставянето им по
значимост с тези между педагогическите специалисти и възпитаниците. В научната
литература преобладават различни мнения за значимостта и йерархичната
62
подреденост на едните над другите, но според нас те трябва да се разглеждат като
равнопоставени, тъй като сътрудничеството с родителите е от основно значение за
нравствените отношения в педагогическия процес.
Същественото в отношенията между педагогически специалисти и родителите
е конкретизирането на взаимодействието по между им, което да бъде подчинено
само и единствено на целта на възпитателния процес. Съдействието по между им би
било немислимо и неефективно, ако едната от страните не разбира с какво и по
какъв начин би могла да помогне.
Този тип взаимоотношения са продиктувани от самите условия на
осъществяване на педагогическия процес. Разликата между този тип отношения и
тези между педагогическите специалисти и възпитаниците се състои в това, че тук
те могат да функционират и без пряк контакт между нейните участници, тъй като
тях ги свързва възпитаника, като обект на взаимно влияние. При този тип отношения
трябва да се отчита и факта за нравствените отношения в самото семейство, за
тяхната структура и роля в семейството. Това е необходимо тъй като
педагогическите специалисти или доразвиват нравствените възможности на детето,
залегнали в семейството или са принудени да го превъзпитават. И в двата случая
педагогическите специалисти трябва да са запознати със семейната нравствена
среда, а родителите с нравствено-педагогическите изисквания на преподавателя.
Като цяло общуването с родителите носи всички белези на всяко социално
общуване, с неговите положителни и отрицателни страни, но от друга страна то е
специфично взаимодействие, тъй като участниците в него комуникират от
позициите на определени социални и професионални роли – родител и
преподавател. В същото време на педагогическите специалисти не винаги им се
отдава възможност да осъществяват водеща роля в тези отношения, тъй като те
нямат правомощия над родителите, а трябва да се уповават само на изградения от
тях морален авторитет. Това придава индивидуалност на този тип отношения и
налага спазването на определени правила.
Най-често допирните точки между педагогическите специалисти и родителите
са по повод обсъждане на постиженията и поведението на възпитаниците или при
привличането на родителите като партньори в поддържане на нравствените
отношения в педагогическия процес.
Несъответствията във възгледите на педагогическите специалисти и
родителите може да доведе до пораждането на конфликтни ситуации. Не бива да се
забравя, че емоционалността на родителите в повечето случаи господства над
рационалността. Ако и при педагогическите специалисти емоционалното
преобладава над логичното, то конфликтът с родителите е неизбежен. Затова винаги
трябва да се помни, че каквото и да е детето, за родителите си то е най-умното, най-
ценното, най-милото, поради което в този вид отношения винаги трябва да се
подхожда водени от нравствено-етични цели.
Характерът на нравствените отношения между педагогическите специалисти и
родителите не може, а и не трябва да се представя като безконфликтно
сътрудничество, а е необходимо да се насочат усилията към реализирането на онези
нравствени норми, които да оптимизират нравствените отношения по между им.
Причините за възникване на противоречия между педагогическите
специалисти и родителите могат да бъдат най-различни – те включват различните
63
интереси, голямата натовареност, различия в изискванията от едната страна към
другата, разликата в отношението към детето и т.н. Прекалено завишените
изисквания от която и да е от страните, без да се вземат предвид възможностите и
условията на практика води до недоразумения, неблагодарност и разочарования.
Различните видове отношения с детето произлизат от разликите в двете социални
групи – семейната и училищната, които са с коренно различни роли и отношения.
Представителите на различните групи си взаимодействат по между си, но запазват
вече създадените модели на поведение и установени връзки и модели на
комуникация спрямо възпитаника. При това могат да възникнат противоречия, в
случаите когато педагогическите специалисти са формалисти и приемат своята
дейност като доминираща и създават само делови отношения с възпитаниците и
техните родители, като не отчитат факта, че родителите проявяват човешки подход
към детето и вниманието и грижите за него са нормална нравствена потребност.
Необходимо е педагогическите специалисти да отчитат факта, че понякога у
родителите се създава впечатление за несправедливо отношение към тяхното дете.
Това впечатление е една от основните причини за възникване на конфликти
ситуации по между им. В повечето случаи това впечатление се създава у родителите
посредством детето, което най-често несъзнателно намира причините за своите
неуспехи в училище в действията и отношението на педагогическите специалисти.
Това изисква проява на педагогическо майсторство от страна на педагогическите
специалисти, които във всички случаи трябва да показват и доказват на родителите,
че техните деца имат и някои слаби страни или, че тяхната любов към детето е
„сляпа‖ за постъпките му, но водени единствено от благородни мисли и чувства и
доказвайки, че те не са чужди за детето и също желаят да го видят знаещо, можещо,
способно и преуспяващо. Педагогическите специалисти са тези, които с личният си
пример ще показват на родителите как любовта, грижата и вниманието към децата,
трябва да се съчетава с разбирането за дълг и отговорност, което ще доведе до
установяване на оптимални нравствени отношения между педагогическите
специалисти и родителите.
На следващо място ще бъдат изведени характеристиките на някои стратегии в
поведението на родителите, когато комуникацията с педагогическите специалисти е
по повод проблеми в ученето или дисциплината на възпитаниците:
Външно влияние – често родителите отхвърлят изискванията на
педагогическите специалисти като неоснователно завишени и започват да търсят
механизми за оказване на натиск върху тях, посредством управата на учебното
заведение или друг влиятелен в обществото човек, който от своя страна се опитва да
убеди преподавателя, че трябва да занижи изискванията си и да промени критериите
си. Допускането на натиск върху педагогическите специалисти и занижаване на
техните изисквания в учебно-възпитателния процес носи негативни последствия
след себе си. На първо място възпитаниците добиват представа, че преподавателят
не е важен и чрез оплаквания до директора той може да бъде преодолян и всичко ще
продължи по стария начин – без много усилия, което напълно омаловажава ролята
на преподавателя, от когото сякаш нищо не зависи. На второ място се занижават
очакванията към възпитаниците, като по този начин те никога не биха постигнали
успехи при по-високи цели.
64
Активно противопоставяне – родителите често не са съгласни със
стандартите за оценяване на децата, които се прилагат от педагогическите
специалисти. Те считат, че децата им са ощетени и по-ниските оценки, които се
поставят в края на учебната година ще попречи за по-нататъшното развитие на
детето (при кандидатстване в елитна гимназия или във ВУЗ). При този тип
взаимоотношения родителите вменяват чувството на вина у преподавателя, че той
пречи на бъдещето на детето, стресира го и създава излишни проблеми. Родителите
оприличават поставянето на слаба оценка с демонстрация на негативно отношение
спрямо възпитаника. Така се създава погрешно впечатление, че ниската оценка се
поставя за наказание, а с високата оценка поощрява желаното поведение, напр. тези,
които са дисциплинирани и не пречат в час получават по-висока оценка;
възпитаниците, които участват в клубове по интереси, организирани от
преподавателя, също се възнаграждават по подобен начин.
Пасивно противопоставяне – родителите не приемат схващането на
преподавателя, че всеки възпитаник трябва да получава толкова, колкото заслужава,
независимо от неговото социално-икономическо състояние и се противопоставят
пасивно. Те престават да общуват с преподавателя, спират да ходят на родителски
срещи, отказват покани за срещи. Често това поведение е съпроводено и с негативни
коментари в къщи по адрес на преподавателя, които се отправят в присъствието на
възпитаника, което неизбежно води до повлияване на възпитаника и влошаване на
отношенията му с преподавателя.
Незаинтересованост – независимо дали се касае за обсъждане на
поведението, оценките или необходимост от сътрудничество в извънкласната
дейност с родителите трудно се установява контакт. Те не откликват на никакви
послания за срещи и съвместна дейност, не проявяват негативно отношение или
недоволство, а при тях липсва каквато и да е комуникация. При евентуален успешен
контакт с тях, те внимателно изслушват проблемите, но заявяват, че са прекалено
заети или са „вдигнали ръце‖ от децата си, проявяват съчувствие към преподавателя,
но не виждат с какво могат да бъдат полезни и да помогнат и категорично отказват
съдействие.
Свръхактивност – родителите поддържат ежедневен контакт с
преподавателя, особено в началния етап на обучението, помагат при провеждането
на училищните празници, извънкласните мероприятия и др. В този случай
родителите са напълно запознати с живота в класа, чувстват се много ангажирани и
вярват, че по този начин са полезни за децата си. В повечето случаи този тип
родители са свързващото звено между педагогическите специалисти и родителите,
но по този начин комуникацията се осъществява само с определен брой родители –
близки на свръхактивните, като другите остават в периферията и с тях практически
не се осъществява пълноценен контакт.
След като изведем основните стратегии в поведението, които родителите
прилагат при осъществяване на нравствените отношения с педагогическите
специалисти, е необходимо да се представят и някои модели на взаимоотношения по
между им. Съвременната ситуация в сферата на образованието изисква
привличането на родителите като партньори, независимо от специфичните различия
на родителската общност. В основата на това партньорство е разбирането, че
училището трябва да бъде активно в намирането на подходящи форми за работа с
65
родителите, които да позволяват на всеки родител да се включи според
възможностите си и то в сфера където е най-силен. Това означава проучване в какво
родителят е добър, кои са ситуациите, в които може да се включи с опит и желание и
ще го направи без никаква противопоставяне, тъй като там той се чувства най-
сигурен. Този подход е възможен ако и двете страни във взаимодействието се
възприемат в ролята на експерти – педагогическите специалисти са експертите в
обучението и образованието, а родителите са експертите по отношение на
собствените им деца. Признаването на ролята на експерт на родителя в неговите
възпитателни и междуличностни отношения с детето му е в основата на
изграждането на позитивни нравствени отношения между родители и
преподаватели.
В зависимост от личността на педагогическите специалисти и личностните им
нагласи, с които възприемат родителите, се формират различни модели на
отношения по между им. Има случаи, когато родителите са възприемани като
проблем, като съперници, като безпомощни и незнаещи лаици, и това доминиращо
възприятие повлиява на начина, по който ще се развият нравствените отношения по
между им.
Някои изследователи разграничават шест модела на взаимоотношения между
родители и преподаватели9. С. Цветанска предоставя следната характеристика на
особеностите на моделите от гледна точка на общуването:
Наименование Проявления на модела във Характеристики на

на модела взаимоотношенията комуникацията между
педагогически специалисти – педагогически специалисти и
родители родители
Защитен Родителите и преподавателите Еднопосочна комуникация –
строго защитават територията си изпращане на съобщения към
и внимават да не смесват ролите – родителите само при
преподавателите имат грижата за необходимост, без обратна
обучението, родителите – за връзка и отговор на посланията.
времето извън училище. Родителите не споделят какво
Ориентация към избягване на се случва с децата им у дома и в
конфликти и съвместни действия. свободното време.
Експертен Преподавателите се държат като Еднопосочна комуникация.
експерти във всички аспекти от Общуването е под формата на
развитието и образованието на инструкции, съвети и насоки от
децата. Ролята на родителите е да преподавателя към родителите.
приемат информация и Макар и компетентно и на
инструкции за своите деца и да ги високо професионално ниво,
следват, защото очевидно не са този тип общуване не въвлича
достатъчно компетентни и следва родителите в общи действия.
да се доверят на преподавателя.
Ниско доверие към родителя като
9
Steh, B.,J. Kalin (2011). Building Partner Cooperation between Teachers and Parents. In: C.E.P.S Journal, Vol. 1, № 4,
pp. 85–86.
66
източник на информация за
учениците, за техните интереси,
начин на учене, емоционално
развитие и пр. Преподавателят
остава на пиедестал и на
дистанция и самостоятелно взима
решения кога и по какъв въпрос
да информира родителя.
Трансмисионен Преподавателите възприемат себе Преподавателите представят на
си като основен източник на родителите ясно определени
експертиза и опитност, но изисквания и очакват те да ги
приемат, че родителите могат да изпълняват.
играят важна роля за прогреса на
учениците.
Обучителен Родителите се въвличат да Активна двупосочна
помагат активно за постигане на комуникация с добро взаимно
целите на обучението. Основната опознаване между
ориентация на преподаватели и родители.
взаимоотношенията между Съдържанието на общуването
преподаватели и родители е да се определя от най-важното в
помогнем на учениците да учебния процес и учебния
научават повече. Полагат се материал.
максимални усилия за
обогатяване на учебното
съдържание и неговото
разработване с помощта на
родителите. Съществува опасност
родителите да се намесват твърде
много в процеса и да изземват
функции, присъщи на учителя.
Потребителски Родителите доминират във Преподовотеля е активен като
взаимоотношенията и имат източник на информация –
контрол над вземането на подава цялата необходима
решения какво да се случва с информация към родителите, за
техните деца като ученици. да могат те да изберат
Родителите са овластени с цел оптимален начин на действие.
максимално включване в Комуникацията е двупосочна,
подкрепа на училището и но неравностойна като
процесите в класната стая. активност – с превес на
Отговорността за процеса се родителите.
прехвърля върху заявителя и
потребителя на образователната
услуга.
Партньорски Равностойно участие на двете Респект между преподаватели и
страни във взаимоотношението родители. Двупосочна
според ролята и експертизата на комуникация с активно
67
всеки участник. Балансиран слушане и обратна връзка
контрол над процеса на между участниците.
взаимодействие. Съвместно Общуването е ориентирано към
вземане на решения. Основна оказване на многопосочна
ориентация към насърчаване на подкрепа.
ученето на учениците при
отстояване на тяхната
самостоятелност.
От изведените модели на взаимодействие между педагогическите специалисти

и родителите, несъмнено чрез партньорския модел се постига най-висока степен на
ефективност и резултатност по отношение помощ и подкрепа за личностното
развитие на възпитаниците, достигане целите на обучението и възпитанието в
училище. При този модел на сътрудничество се запазват границите на
взаимоотношенията, които се определят от ролите – на родител и преподавател,
както и взаимното уважение и разбиране за важността на всяка една от страните в
изграждането на личността на детето, и в частност в нравственото изграждане.
Изграждането на партньорски модел на взаимоотношения с родителите се
основава на демонстрирането на уважение към тях, вместо поучаването им как да
бъдат добри родители или как да общуват с преподавателя. Необходимо е проява на
разбирателство, на зачитане на техните експертни функции като родители, а не
надменно отношение или отправяне на скрити и явни обвинения, които биха се
превърнали в бариера при комуникацията и биха усложнили по-нататъшните
отношения. Партньорските отношения с родителите се градят на основата на
взаимно доверие и приемане на родителите, а не на осъждащото или оценяващото
поведение. Различната хомогенност на групата на родителите изисква и
индивидуален подход към всеки от тях, тъй като не всички са запознати с характера
и изискванията на учебно-възпитателния процес и това незнание води до обърканост
и дори страх от тяхна страна.
Най-честите причини за негативното, а в някои случаи дори враждебно
поведение на родителите, могат да бъдат следните:
 Страх от провал или неприятни последици. Неизвестността и непознаването
на новите неща, които се случват в училище предизвиква страх у родителите,
тъй като те не са сигурни дали ще могат да се справят с новите изисквания.
 Безпомощност – родители с нисък социален статус и липса на умения за
общуване не знаят как да се справят в създалата се нова за тях ситуация, нямат
изработени стратегии за взаимодействие с децата и училището, като
институция.
 Обич към детето – обичта към детето е може би най-силният първоизточник
за действие и преодоляване на трудности на родителите. Те развиват до такава
степен своята борбеност, че в някои случаи това ги прави да изглеждат твърде
противопоставящи се на новото, което предстои при постъпване в училище и
неподатливи към промяна.
 Социално сравнение – стереотипите наложили се в обществото за „добър‖
или „успял‖ ученик, както и сравнението, което родителите правят на своите
68
деца с тези на техни познати, може да доведе до дискомфорт, че децата им са
по-различни.
 Пренос – психологическата схема от вида „детето ми не успява в училище,
следователно аз се провалям като родител‖, води до конфронтация с
преподавателите за по-високи оценки. Избягването на усещането за провал
подтиква родителите към действия с които нападат преподавателите за
поставени оценки или липса на мнима справедливост. Друга крайна форма е
омаловажаването на ситуацията и заявяването, че оценката не е точен
критерий на наличните знания.
В някои случаи като крайна фаза на развитото чувство на родителите за
обгрижване и защитаване на децата, те настървено ги защитават, дори когато знаят,
че децата са сгрешили. Опитват се с всички средства да им помогнат – срещат се с
преподавателя, молят го за съдействие, обвиняват го че е несправедлив, отиват при
директора и това е само и единствено с цел да предпазят децата си от трудности, да
ги обгрижат, когато се чувстват застрашени или стресирани. Този тип родители
предприемат действията с най-добри намерения, те не искат да злепоставят
преподавателя, а искат само едно – да предпазят децата си. В тези случаи е
необходимо да се разясни на родителите, че да помагат на децата си не означава да
правят всичко вместо тях или да филтрират преживяванията им с цел те да изпитват
само положителни емоции, че децата им не са „цвете в саксия‖. Особено важно е
родителят да разбере, че е полезно децата да бъдат оставяни сами да се справят с
трудностите, да се научат понякога да губят, което ще ги мотивира да полагат
достатъчно усилия в по-нататъшните им дейности.
Изграждането на позитивни нравствени отношения с родителите на базата на
сътрудничеството е труден и нелек процес. Да убедим родителите да станат
партньори във взаимоотношенията между семейството и училището, и особено
когато се касае за сътрудничество при проява на лоша дисциплина, обикновено е
трудна сделка. От педагогическите специалисти зависи да направят така, че
разговорите и срещите с родителите да вдъхновяват сътрудничество, а не взаимна
враждебност и защита. Контактите с родителите не трябва да бъдат епизодични,
само при решаване на конкретен проблем, а трябва да бъдат изградени на базата на
постоянност и последователност.
Неминуемо всеки педагогически специалист се е сблъсквал с проблема за
представяне на лошото поведение на възпитаника пред родителите. Възниквали са
много въпроси, как да бъде поднесено пред родителите, така че да не накърни
достойнството им, но и същевременно да ги провокира да сътрудничат. Поднасянето
на информацията към родителите за лошото поведение на децата им, трябва да бъде
съобразено със следните изисквания:
 Да се говори за лошото поведение обективно – поднасянето на субективни
осъдителни етикети води до объркване на родителите, което неминуемо води
до защитни реакции. Вместо фразата „Георги почти през целия ден нарушава
дисциплината‖, може да се използва „Около пет пъти на ден Георги отговаря
на въпросите, които съм задала на друг ученик и така пречи на съучениците
си‖.
 Ограничете оплакванията до две-три специфични лоши прояви –
поднасянето на избирани лоши прояви, които причиняват най-много грижи,
69
ще доведе до възможност родителите да разберат какво става, без да са залети
с лоши новини. Споменаването на всяко едно, дори и минимално прегрешение
на възпитаника, което е направил някога ще демотивира родителите за по-
нататъшно сътрудничество.
 Не правете предсказания за бъдещи провали – за родителите е достатъчно
натоварващо да чуят как детето им се държи днес, и е допълнително
притеснение ако им се представи евентуална ситуация, при която изгледите за
неуспех в бъдеще са почти сигурни, напр. да се спомене на родителите, че при
такова държание на детето им, то няма да има възможност да завърши
учебната година.
 Очаквайте успех – недопустимо е създаването на впечатление у родителите,
че детето им е непоправимо. Изказването на негативни послания от рода „Не
знам какво да правя с детето ви‖ води до загуба на доверие от страна на
родителите към педагогическите специалисти, както и загуба на доверие в
детето, и в себе си като родители. Необходимо е да се покаже на родителите,
че детето има и позитивни черти в поведението си и да се предрече евентуален
успех, което би довело до благоприятна реакция и сътрудничество от страна
на родителите.
 Не предприемайте защитни противодействия – защитната реакция на
родителите е естествена, когато чуят новини за децата си, които ги
разстройват. Всъщност тази реакция цели прикриване на чувствата на
родителите, а именно вина, безсилие, уплаха или обърканост. Разбирането на
тези чувства на родителите ще доведе до проява на емпатия от страна на
 Не искайте невъзможното – понякога родителите получават от
преподавателите молби, които не могат да изпълнят, напр. „Г-н Иванов, моля
ви направете така, че синът ви да не закъснява повече за час‖ или „Г-н Иванов
втълпете на дъщеря си, че отношението и навиците и за работа трябва да се
променят, ако не иска да остане на поправителен изпит по български‖. При
получаване на такива молби родителите оправдано могат да се чувстват
разстроени, защото е възможно да не знаят как да изпълнят подобни задачи.
Изграждането на нравствените отношения с родителите на базата на
сътрудничество надхвърля рамките на междуличностните взаимоотношения и става
проявление на културата на общуване в училищната общност. Тук се проектират
нравствените ценности и норми, определящи организационната култура на
училището като институция.
Изяснявайки същността на нравствените отношения между

педагогическите специалисти и родителите, ще бъде интересно да
поразсъждаваме над една притча за възпитанието.
Седял си край пътя един старец и наблюдавал. Видял, че приближава
мъж, който води със себе си дете. Човекът спрял и казал на детето да даде на
стареца вода и парче хляб от техните запаси.
– Какво правиш тук, старче? – попитал странникът.
– Чакам те! – отвърнал съзерцателят. – Това дете са ти го дали да го
възпитаваш, нали?
70
– Точно така е! – удивен отвърнал мъжът.
– Ами, ето ти тогаз тая мъдрост:
Ако искаш да посадиш дърво за някого, нека да е плодово.
Ако искаш да подариш на някого кон, дай му най-добрия ат.
Ако си се наел да възпитаваш нечие дете, върни го на родителите му крилато.
– И как да стане това, като аз самият не мога да летя?
– Опитай! – рекъл старецът и си затворил очите.
Минали години. Старецът си седял на същото място и гледал в небето. И
какво да види - лети дете, а след него – учителят му.
Приближили се те, спуснали се на земята и се поклонили на стареца.
– Връщам детето крилато! – казал учителят и гордо погледнал възпитаника
си.
А старецът погледнал крилете на мъжа и рекъл:
– Мен повече ме радват твоите криле…
За да възпитате крилато дете, трябва вие самите да се научите да летите.
ПОДТЕМА 3
СПЕЦИАЛИСТИ
Под педагогически екип се разбира група от хора, обединени от обща

професия, притежаващи сходни интереси и ценности. Педагогическият екип
представлява сложна динамична система, в която се открояват следните елементи:
личността на отделният педагог, дейността на педагозите в колектива, нравствените
отношения, които се създават в колектива. По същество работата в педагогическия
колектив се свежда до силна и постоянна проява на сътрудничество, взаимно
разбиране, взаимопомощ и коректност, честност и прямота в отношенията между
изграждащите го индивиди. На първо място от всички тези белези излиза
сътрудничеството. Междуличностните отношения, изграждани в процеса на
общуване в училище, се характеризират с индивидуална неповторимост и
определеност но те водят и до пораждане на конфликти.
Поведението на педагога в училище се предопределя от много фактори, по-
важните от които са: отношенията с останалнте педагози, отношеннята с
училищното ръководство, отношенията с възпитаниците и собствените
педагогически и нравствени възгледи и убеждения. Погрешно е да се приема, че
нравствените отношения са същите, както във всеки друг трудов колектив.
Формална прилика има, но своеобразието на тези отношения е твърде голямо, за да
не се съобразяваме с него, а именно: относителна самостоятелност в
педагогическата дейност; обособен характер на дейността с отделните класове
(учебни групи) независимо от другите педагози; различно съдържание на учебно-
предметната дейност; опосредствени директивни функиии на училищното
ръководство; инднвидуален стил на взаимоотношения с учениците, утвърждаван от
всеки педагог; големи различия в изискванията на отделните педагози при
изпълнение на едни и същи педагогически функции и задачи; особен характер на
противоречията между педагозите, между тях и училищното ръководство и
71
необходимостта от тяхното педагогическо завоалиране пред учениците, нетипично
за останалите трудови колективи. За това е нецелесъобразно стихийното и
механичното пренасяне на типичното за други сфери в характерното за
педагогическите колективи (Карапенчев 1993:130).
В днешните условия работата в училище е трудна и отговорна и затова
социалната ефективност на общуването като активен обмен на действия и
поведенчески реакции е невъзможна без взаимното опознаване и разбиране.
Според В. А. Сухомлински учителския колектив не може да осъществява качествено
възпитание на учениците, ако не е специфична възпитателна среда за собствените си
членове. Най-важно условие за това са да разбира и чувства, че до него живее и се
труди човек с радости и мъки към когото трябва да се отнасяме човешки (Джонев
1991:231).
Въпреки огромното разнообразие на отношенията между педагогическите
специалисти, условно можем да ги разделим на формални и неформални. Към
първите се включват взаимоотношенията с училищното ръководство и с останалите
равни по права и задължения педагози. Въпреки че изпълняват и ръководни
функции, директорите на учебните заведения също имат определени педагогически
функции. Тъй като на това равнище разграничаването на ролите не е голямо, то и
нравствените отношения се формират и развиват на по-бедна основа. Значително по-
сложно се развиват нравствените отношения на неформално равнище. Тук оказват
влияние педагогическият стаж, възрастта, полът, семейното положение и др.
Обикновено на това равнище се изграждат основните предпоставки на нравствено-
педагогическата атмосфера в училище.
Нравствените отношения между педагогическите специалисти зависят и от
различните особености на конкретното учебно заведение: вид училище, вид степен,
образователни различия между педагозите, педагогическо самочувствие и
самосъзнание, педагогическа активност, ценностни ориентации на педагозите,
особености на селището, в което се намира училището и т.н. (Карапенчев 1993:131).
За да бъдат ефективни взаимоотношенията в един колектив, те трябва да
отговарят на някои условия:
 Взаимни цели и/или намерения – индивидуалните цели са съвместими и
подкрепят целите на групата или екипа.
 Взаимозависимост – колегите трябва да разчитат един на друг за
осъществяването на личните си цели и целите не екипа.
 Ангажираност – всеки член е ангажиран с постигането на целите определени
от групата.
 Отговорност – екипът е отговорен за постигането на целите си.
 Определима принадлежност към екипа – хората възприемат даден член на
екипа като член на екипа.
Работните взаимоотношения в един колектив преминават през четири етапа:
72
Хаос
Истински Псевдо
екипи екипи
Разрешаване
на конфликта
Фиг. 6
ХАОСЪТ
Характеристики Индивидуални Роля на фасилитатора Инструменти
реакции на
фасилитатора
•Процедурните •Желание да •Действа като •Слушателски
правила не са помогне, но и катализатор умения
определени страх от •Поощрява членовете на •Да говори
•Индивидуалните отговорност екипа да говорят и да обективно
роли не са •Опасения изказват мнението си •Ефективни
изяснени относно •Предлага идеи умения за
•Team doesn’t реакцията на •Помага на участие в среща
know its purpose or ръководството ръководителите/лидерите •Четирите етапа
vision при препоръката да определят очаквания на развитие на
•Срещите са •Притеснения за формулиране на какво екипа
хаотични около личната трябва да се случи в •Съгласия в
•Членовете не роля и резултат на усилията на груповия процес
знаят кои ангажираност екипа, както и начинът, •Оценки на екипа
аналитични •Разчита на по който екипът ще •Писмени отчети
инструменти да лидера да постигне целите си. •―Продажба‖ на
използват задвижи нещата •Осигурява направление, идеи
•Негодувание подкрепа и помощ на
заради другите
предишни
неуспешни
опити за участие
73
ПСЕВДО ЕКИПИ
Характеристики Индивидуални Роля на Инструменти на
реакции фасилитатора фасилитатора
•Погледнато •Отделните хора •Да увеличи •Умения по пряко
отстрани екипът или: участието на наблюдение на
функционира -губят интерес; членовете и груповите процеси
нормално -стават разнообразния •Умения по
•Хаосът е фрустрирани и начин на мислене. обективно
елиминиран критични; •Да поощрява изказване
•Скритият дневен -стават хората с голямо •Умения по
ред остава политически влияние да обективно
неизказан или се активни и демонстрират изслушване
разисква извън продължават готовността си да
групата нататък; или бъдат повлияни
•Отделните хора -не забелязват като изслушват и
действат в конфликта и са помагат на другите
собствените си доволни. Според да изслушат
интереси тях групата е различните гледни
•Съществуват идеална. точки
пречки в •Недоволни от •Да разшири
общуването, като фасилитатора— количеството
например или—мислят, че информация и
групировки или фасилитаторът е наличните гледни
общи приказки спасителят на точки, така че
групата. екипът да
•Разочаровни от разполага с
участието на достатъчно
служителите— информация за
или—мислят, че разрешаване на
това е най-доброто проблемите
изобретение след •Да поощри
разрязването на влиятелните
хляба членове да улеснят
•Съмняват се в участието на
способността на другите и да
групата да изказват само
разрешава информация или
проблеми—или— мнения, които не
мислят, че могат да могат да бъдат
постигнат всичко представени по
бързо и перфектно друг начин
•Недоверие към •Да посочи
другите членове на пречките в
групата общуването
74
РАЗРЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ
Характеристики Индивидуални Роля на Инструменти на
реакции фасилитатора фасилитатора
•Проблемите •По време на •Да увеличи •Умения по
появили се при първоначалните участието на екипа управление на
псевдо-екипа опити за и единомислието. конфликта
започват да се разрешение на •Да продължи да •Умения по
третират от екипа. конфликта, разяснява и положителна и
•При третирането фрустрация и подпомага уточнителна
на конфликти, в съмнения относно общуването обратна връзка
екипа може да се способността на •Да помогне •Поведенческо
появи борба и групата да излезе стигането до моделиране
впечатлението, че от конфликта като споразумение чрез
се разпада единно цяло открито обсъждане
•Пречките в •Чувства се по- на проблемите
комуникацията уверен когато •Да демонстрира
постепенно се осигурява обратна процеса на
осъзнават и екипът връзка за другите разрешаване на
полага усилия да ги •Става по-уверен и проблема
отстрани релаксиран •Да помогне на
•Появява се общ •Запова да се екипа да вземе
език и чувство за идентифицира като решение и да се
хумор член на екип ангажира с него
•Групата започва да •Започва да се •Да затвърди
уважава доверява и да подобренията в
индивидуалните подкрепя други груповите процеси
различия членове на екипа и
•Групата започва да •Чувства се по- междуличностните
отбелязва напредък уверен при взаимодействия
по трудните споделянето на •Първоначално, да
въпроси личните си помогне на хората
предимства и да ги
недостатъци идентифицират—
•Появява се впоследствие, да ги
готовност за поощрява сами да
обсъждане на ги идентифицират
пречките за успеха •Да проверява
на групата прогреса
Личните качества на педагогическите специалисти са компонент на социално-

психологическия климат. Всеки педагог формира облика на екипа със своя
авторитет, с онези трайни личностни характеристики, които са неделими от стила на
дейност и поведение. Деловите и нравствените качества на педагога се отразяват в
поведението и дейността му, във всяка негова проява. Личностните му качества
ежедневно са в полето на вниманието на възпитаниците и влияят положително или
отрицателно върху психологическия климат в колектива. Уважението и доверието
75
към всички членове на екипа и оптимистичното поведение спрямо училищното
ръководство са необходима предпоставка за ефективен учебно-възпитателен и
комуникационен процес.
Взискателността и справедливостта към самия себе си и към колегите са
съществени качества на педагогическите специалисти, от които зависят добрите
взаимоотношения и спокойната атмосфера на работа в колектива. Колегиалните
отношения, приятната и спокойна атмосфера в учителския колектив са от значение
за процеса на адаптация на младите специалисти.
Успешната професионална адаптация дава увереност в правилността на
избраното професионално поприще, осигурява необходимото професионално
самочувствие, укрепва професионалната насоченост и създава социално-
психологически комфорт на младия преподавател.
Изграждането на позитивен социално-психологически климат в
педагогическия колектив е от изключително значение за оптималното
функциониране на личността на педагогическите специалисти, както и за добра
превенция и поддържане на психичното здраве. Социално-психологичният климат е
понятие, което се употребява многозначно в обществените науки. То се отнася до
доминиращите ценности, норми, вярвания и чувства, свързани с рутинната дейност
и социалните интеракции в определен социално-образователен контекст. Това
понятие отразява доминиращите настроения състоянията на оптимизъм и
песимизъм, степента на мобилизация на интересите, равнището на мотивация за
работа. Чрез понятието за социално-психологически климат се проучват такива
междуличностни отношения като кооперативност, конкурентост, стил на лидерство,
конфликтност. Или това е съвкупност от доминиращи взаимоотношения между
членовете на групата както в хоризонтален, така и във вертикален ред във връзка с
изпълнението на съвместната дейност. Социално-психологическият климат се влияе
от различни променливи, които са представени чрез общоприетите обществени
отношения и чрез утвърдените социални и нравствени норми. Той е пряко свързан и
с особеностите на организационния контекст - социални връзки, разпределение на
функциите и властта, права и задължения, стил на ръководство. Социално-
психологическият климат се поддържа също така от съществуващите в обществото
мотиви, ценности, убеждения, поведенчески модели в качеството им на силни
регулиращи и мотивиращи фактори. Може също така да се посочи, че климатът се
влияе от личностните особености и е в пряка зависимост от равнището на
индивидуалната удовлетвореност от общуване.
В научната литература се използват множество термини, които се отнасят до
различни аспекти на социално-психологическия климат като атмосфера, култура,
среда, морал, социални общности. Понятието атмосфера веднъж се използва като
синоним на психичния климат, а друг път за изразяване на по-краткотрайни и по-
динамични състояния на междуличностните отношения. То отразява също така
временните състояния на човешките общности, в които се проявяват особеностите
на междуличностните връзки, както и характера на човешкото общуване вътре в тях.
Днес факторите от които зависи социално-психологическият климат в
педагогическия колектив са обект на задълбочени проучвания. Те се извършват във
връзка с разработването на теории за рационална организация и управление на
груповото поведение. Добре известно е влиянието на качествата на ръководителя
76
върху поведението на ръководените. Но не се пренебрегва и обратната зависимост -
на стила, формите и методите на управление от качествата на човешките ресурси,
включени в управляваната система.
Нищо не укрепва така авторитета на един колектив, както педагогическият
такт на директор, помощник-директори, учители и възпитатели своевременно да
определят и е белег за високо педагогическо майсторство, но и необходим елемент в
работата на всеки член на учителския колектив. Особеностите му предопределят
продуктивното педагогическо общуване и нормалния психологически климат.
Представете си следната ситуация: „Иван е един от най-добрите

педагогически специалисти в училище. Той е отговорен, търпелив и
отдаден на работата си, справя се отлично с изпълнението на
поставените му задачи. Но Иван не е част от екипа, в който работи.
Обядва сам и рядко се включва в разтоварващите разговори за релакс. Често
попада в конфликтни ситуации и получава индиректни нападки, които уронват
самочувствието и репутацията му. Директорът на учебното заведение често
пъти е ставал свидетел на неетична комуникация между служителите си и усеща
напрегната атмосферата в училището. Директорът достига до извода, че Иван,
който е изключително добър специалист и е ценен за училището, е жертва на
групов психически тормоз и като мениджър трябва да реши проблема с
незачитането му и да осигури разбирателство и комфорт за всички.”
 Как бихте постъпили, ако сте в ролята на директора, за да се справите с
тормоза на работното място? ………………………………………………………….
 Защо бихте постъпили по този начин? Посочете до три аргумента:………
…………………………………………………………………………………………………...
предприели?……………………………………………………………………………………
Представете си следната ситуация: „Кристина работи като педагог

в средно училище. Поради навършване на пенсионна възраст директорът
на училището е пенсиониран и на негово място назначават нейна
колежка – Петя. Петя е отличен специалист с доста опит като
преподавател в началният етап на обучението, но й липсва опит и подход при
управлението на хора. Не успява да делегира задачите на правилните хора, въпреки
че от 15 години работи с тях. Получава се така, че част от екипът е затрупан от
работа, докато другата част се чуди какво да прави като ролите се сменят
непрекъснато, вместо всеки да работи умерено и достатъчно. Тъй като всички в
екипа са професионалисти и отлични в работата си, резултатите не спадат, но
след година и половина се усеща напрежение сред хората. Кристина и колегите й
провеждат разговор с Петя относно разпределението на задачите и Петя
обещава да подобри подхода си. След половин година обаче това не се случва, а
междувременно Петя започва да се държи неуважително към Кристина и
колегите ѝ, организирали разговора.”
 Как бихте постъпили, ако сте на мястото на Кристина?……………..………
……………………………………………………………………………………………………
 Защо бихте постъпили по този начин? Посочете до три аргумента:...….…
77
…………………………………………………………………………………………………...
предприели?……………………………………………………………………………………
1.Наръчник за учители „Младите хора между виртуалното и реалното‖. 2011. Издадено
със съдействието на European commission, Национален център за безопасен интернет и БЛОБ.
2. Наредба за приобщаващото образование Обн. в ДВ, бр. 89 от 11.11.2016г.
1.Albert 1996: Albert, Linda. Cooperative discipline. United States. American Guidance
Service.
2.Джонев 1991: Джонев,С. Мениджмънтът е човешко общуване. София.
3.Иванов 1995: Иванов, И. Педагогическата власт на учителя. Шумен. АКСИОС.
Методий―.
5.Кларк 2013: Кларк, Р. Край на скуката в час. София. Издателство „Изток-Запад‖.
6.Кривцова 2004: Кривцова, С.В. Учитель и проблемы дисциплины. М., Генезис.
8.Тодорина, Марулевска 2010: Тодорина, Д. Марулевска, Кр. Педевтология.
Благоевград. УИ „Н.Рилски―.
9.Цветанска 2015: Цветанска, С. Комуникация и партньорство между учители и
родители в училище. Електронно научно списание „Реторика и комуникация‖, ISSN 1314-4464,
бр.17.
10.Цветанска, Мизова 2015: Цветанска, С., Мизова Б. Педагогическо общуване за
практически цели. София. УИ „Св. Кл. Охридски‖.
11.http://setmodels.net/polezno/15-tehniki-za-izgrazhdane-na-doverie-koito-dobriyat-uchitel-
prilaga
78
ТЕМА 7
НРАВСТВЕНИ АСПЕКТИ В ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ОБЩУВАНЕ
За да вникнем в същността на педагогическото общуване и в частност на

нравствените отношения, които се проявяват в него, е необходимо първо да изясним
някои аспекти на общуването като социален феномен.
Общуването между хората е сложен процес, чрез който те обменят
информация. То е нещо много повече от изговарянето на думи в смислено
подредени фрази и изречения. Общуването може да се дефинира като социално
умение и като всяко едно такова е необходимо да се упражнява и усъвършенства.
Доброто и ефективно общуване е критерий не само за резултатни междуличностни
взаимоотношения, но и за формиране на нравствена самооценка и самоувереност.
Процесът на общуване има четири основни форми:
 четене;
 писане;
 говорене;
 слушане.
Изследванията показват, че 70% от времето, през което един човек на средна
възраст е буден, преминава под някаква форма на общуване. След като разгледаме
общуването чрез четирите му основни форми цифровите показатели са следните:
писане – 9%, четене – 16%, говорене – 30% и слушане – 45%. Съпоставяйки тези
резултати, се достига до извода, че човек прекарва половината от времето си в
слушане. Въпреки това повечето хора се учат да четат, пишат и говорят и много
малък процент се учат да слушат ефективно. Резултати от практически проведени
изследвания доказват, че хората чуват половината от онова, което им се говори
(50%); вслушват се в половината от чутото (25%); разбират и осъзнават половината
от онова, в което са се вслушали (12,5%); вярват в половината от това, което са
разбрали (6,25%) и запомнят едва половината от това, в което вярват (3,125%).
Общуването е вид комуникация между двама или повече души, при която
единият подава някакво послание, което се кодира чрез езикови и визуални символи
и се изпраща чрез средствата за общуване (разговор, текст, медия и т.н.), а
останалите го приемат, декодират и възприемат според своята лична интерпретация
на езиковите и визуалните символи. Успехът от общуването се оценява чрез
измерването на отговора на получателя, съпоставен с целта на изпращача.
Ефективно е онова общуване, което възниква когато изпращачът и получателят
разбират езика на който се осъществява.
Цикъл на общуване:
79
Общуването
започва
тогава, когато
някой изпраща
послание до
Измерването на друг Посланието
отговора на се изпраща и
получателя, се кодира с
съпоставен с езикови или
първоначалната визуални
цел символи
Получателят Посланието
декодира се изпраща
посланието чрез
според своята средствата
лична за общуване
интерпретация
Фиг. 7
За осъществяване на ефективно общуване, трябва да се има предвид, че хората

обработват достигналата да тях информация чрез петте си сетива:
 зрение (виждане);
 слух (чуване);
 допир (усещане);
 вкус;
 обоняние.
Първите три са ключовите комуникационни области. При общуването
повечето хора използват и трите области, но винаги при преработването на
информацията има една, която е доминираща. Ето някои характеристики на
различните типове личност, в зависимост от приоритетните им комуникативни
области.
При визуалния тип личност доминира зрението. Този тип личности мислят
пейзажно в „картини‖ и поради тази причина говорът им е по-бърз. Те
подсъзнателно се опитват да накарат скоростта на говора да се синхронизира със
скоростта на картините, които виждат в ума си. В общуването по-често използват
изрази от типа „радвам се да те видя‖, „не виждам смисъл в това‖, „изглежда ми
сякаш‖ и т.н.
80
При слуховия тип личности доминира слуховото възприемане (чуването).
При общуването този тип личности използват внимателно и подбрано думите си.
Говорът им е по-бавен, гласът им е добре модулиран. По-често използват изрази от
типа „чух, че идваш в града‖, „от доста време не сме се чували‖ и т.н.
При личностите, при които доминират сетивата за усещане водещ е допирът.
При общуване този тип личности говорят по-бавно, тъй като реагират на усещанията
си, а понякога това води до по-трудно намиране на конкретна дума, с която точно да
изразят това което усещат. По-често биха използвали изрази от типа „чувствам се
добре‖, „захващам се с това‖, „изплъзна ми се от ума‖ и т.н.
Изключително добра комуникация се получава, когато двама души използват
един и същи тип доминиращо сетиво, докато при общуването между двама души с
различни доминиращи сетива, въпреки че говорят за едно и също нещо, може да
имат различни неща в предвид, което довежда до пълен провал в общуването.
При общуването с възпитаниците си педагогическите специалисти трябва да
могат да използват и трите вида комуникация, като в конкретна ситуация се спират
на подходящия вид, според вида доминиращо сетиво на възпитаника. За определяне
на доминиращия тип сетиво е необходимо педагогическите специалисти внимателно
да се вслушват в типа думи и изрази, които използват техните възпитаници, така
определяйки кой е доминиращият тип сетиво в комуникацията, да използват същото
за по-добро разбиране.
Общуването, като процес на взаимодействие между отделните личности, при
който се създава, преработва и използва информация, изпълнява три основни
функции:
 Информационно-комуникативна – общуването е процес на обмен на
информация, която не само се предава или приема, а се създава и формира.
 Регулативно-управляваща – благодарение на общуването хората имат
възможност да регулират както собственото си поведение, така и поведението
на другите.
 Емоционално-комуникативна – в процеса на общуване възникват и се
развиват разнообразни човешки емоции. Чрез него ние изразяваме и
предаваме на другите своите преживявания, а и самото общуване поражда
нови емоционални състояния.
Формите на общуване основно са две – словесна (вербална) и несловесна
(невербална), която включва позата на тялото, мимиките, жестовете, пространството.
Човешката реч е най-универсалното средство за комуникация, но при
непосредственото общуване важна роля играят и интонацията, жестовете, мимиките
и др. Изследвания на психологическите аспекти на общуването показват, че с
помощта на думите се предава 7% от информацията, със звукови средства
(интонация, тембър) около 38%, с мимики, жестове, пози – 55%. Изводите, които
могат да се направят са, че езикът е вторична проява на човешката дейност;
поведението предоставя най-добрата информация; значимо е не какво се говори, а
как това се прави.
В действителност общуването е толкова различно, колкото различни са и
хората. Въпреки това, в зависимост от конкретната ситуация и ролите, които
изпълняват отделните личности в процеса на общуване, могат да се очертаят
следните типове общуване:
81
 Неформално общуване – то е обособено от личностните взаимоотношения
между хората – свободно време, приятелство, любов и др.
 Ролево общуване – това е вид формално общуване, определено от позицията,
която даден човек заема (педагогически специалист – възпитаник, началник –
подчинен и др.).
 Делово общуване – това е форма на междуличностно общуване, което има за
цел да се постигне взаимно приемлива позиция или да се сключи договор. В
това общуване винаги има предварително поставена цел.
 Направете анализ на китайската мъдрост „Като слушам, забравям.
Като виждам, помня. Като действам, разбирам.” от гледна точка на
общуването като социален феномен:..………………………………….…………….
 Посочете примери от ежедневието за различните типове общуване:
-неформално: ……………………………………………………………………..…………
-ролево: ...……………………………………………………………………….……………
-делово: ………………………………………………………………………….…………...
СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИКА НА ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ОБЩУВАНЕ

По своята същност педагогическото общуване е вид социално общуване, което
носи характерните черти на професионалната култура и целенасочена дейност.
Отличава се с целенасоченост, регламентираност, системност и преследва
реализирането на редица специфични учебно-възпитателни цели. Педагогическото
общуване притежава специфични черти, които го отличават от останалите типове
общуване. Ст. Жекова представя в синтезиран вид основните характеристики на
педагогическото общуване: то е трайно интелектуално-емоционално
взаимодействие; има като генерален регулатор крайната цел на възпитателно-
образователния процес – формирането на детската личност; педагогическото
общуване е активно, многостранно, динамично и преобразуващо; има задължителна
обратна информационна връзка и форми на реализация; то е цялостно и
непрекъснато; важен фактор е за изграждане личността на детето; педагогическото
общуване е социално ориентирано и целенасочено.
В педагогическото общуване всеки от участващите има равностойно място,
като се представя чрез своята позиция, възгледи, убеждения, отношения към
другите. В научната литература са обособени два вида теории за същността,
спецификата и съдържанието на педагогическото общуване. Първата група автори
извеждат твърдението, че педагогическото общуване е вид взаимодействие между
педагогическите специалисти и възпитаниците, при което се създават оптимални
условия за формиране на личността в т.ч. и за положителни нравствени нагласи.
Според втората група автори, педагогическото общуване се осъществява не само и
единствено в учебното заведение, но и извън него. То е форма на взаимодействие
както между педагогическите специалисти и възпитаниците, така и между
родителите и децата, между родителите, децата и педагогическите специалисти и
между всички елементи на социално-педагогическата система. Най-новата
формулировка представя педагогическото общуване като „сътрудничество‖ между
педагогическите специалисти и възпитаниците, където те участват като субекти на
взаимодействие.
82
Педагогическото общуване, като специфичен вид социално общуване,
осъществява следните основни функции:
 Информационна – общуващите непрекъснато получават словесна и
несловесна информация, която условно може да се раздели на два вида:
констатираща и подбуждаща. Основният смисъл на тази информация е да
стимулира възпитаниците да извършат нещо или обратното – да ги възпре от
извършване на нежелани прояви и нарушения.
 Познавателна – реализира се чрез опознаването и възприемането между
общуващите личности.
 Нормативна – при педагогическото общуване възпитаниците усвояват
нравствените норми и ценности на обществото, за да могат да ги реализират
при своите последващи действия и постъпки.
 Проективна – изработват се модели на поведение на личността в различни
житейски ситуации, които тя трябва да спазва.
 Емоционална – има огромно значение за формиране на позитивна
емоционална сфера на възпитаниците.
 Комуникативна – създават се и се затвърждават основни умения за
установяване на контракт с околните.
 Креативна – съществуват реални възможности за различна творческа дейност.
 Конативна – свързана е с формирането на волевата сфера в личността на
 Перцептивно-диагностична – изразява се във формирането на образа на
партньора по общуване, както и на формирането на собственото „Аз‖ при
общуването. Подпомага за установяване на преживяванията, които има
партньора по време на общуването.
 Праксеологическа – според някои автори тя се проявява в обмен на дейности
между хората, в приемане и предаване на опит.
При осъществяването на педагогическото общуване условно могат да се
обособят следните етапи: прогностичен етап, при който педагогическите
специалисти изграждат различни варианти на поведение, което ще следват при
своето взаимодействие със възпитаниците, съобразно спецификата на
педагогическата ситуация; начален период на общуване, при който педагогическите
специалисти се запознават с възпитаниците си и се определят взаимно изискванията
и нормите за поведение по между им; управление на общуването, свързано е с
анализ на дейността на субектите в педагогическото общуване, както и с
корекционната и стимулираща дейност от страна на педагогическите специалисти,
като водеща страна в процеса на общуване; анализ на системата на общуване, на
този етап се изисква оценка на дейността и на двете страни в процеса на общуване,
извеждане на решените и нерешени проблеми, на позитивните и негативни страни от
използваната система на общуване и налагането на корекция при необходимост.
Стадиите на педагогическото общуване могат да бъдат представени по
следния начин:
83
ориентиране в
конкретната
ситуация
осигуряване привличане
на обратна на
вързка вниманието
на децата
проучване на
осъществяване готовността
на общуването 3 им за
общуване
Фиг. 8
В ориентировъчния стадий се цели приспособяване на установения стил на

общуване, към конкретната педагогическа ситуация. При привличането на
вниманието на възпитаниците успешно се използват няколко варианта: речеви, при
който вербално се отправя обръщение към възпитаниците; пауза, в която
възпитаниците да могат да възприемат отправените към тях изисквания; двигателно-
знакови, чрез използване на невербални средства за комуникация. В следващия
стадий се проучва и зрително се възприема готовността на възпитаниците за
общуване, като се уточнява готовността им за пълноценно и ползотворно общуване.
Осъществяване на същинското общуване чрез словото, като всеки акт на вербално
общуване има две форми – монологична и диалогична. Монологът се използва,
когато се осъществява контакт със възпитаници, които имат малък опит, но
незабавно трябва да получат някаква информация (обяснение, упътване и т.н.).
Диалогът е основа на същинското общуване, при него значение имат редица речеви
умения, като яснотата на речта, добрата дикция, звучността на говора, правилната
интонация и др. Последният етап от педагогическото общуване е осигуряването на
обратна връзка. Характерна особеност при този етап е, че той дава информация и е
един вид знание за човека, което се изпраща от комуникатора на реципиента в
педагогическото общуване. При осъществяването на обратната връзка
комуникаторът получава информация за усвояването от учащите на знания, умения,
навици, норми на поведение, което е съдържателната и страна. Но обратната връзка
има и емоционална страна, като дава информация за емоционалната нагласа на
възпитаниците, състоянието на класа, климата, който цари в определената група.
Специфичните особености на педагогическото общуване зависят от много
фактори, като възрастовите и индивидуалните характеристики на децата, личният им
социален опит, вида на училището, социокултурните особености на обществото,
нивото на професионална култура на педагогическите специалисти и т.н.
84
Познаването на спецификата на педагогическото общуване, подпомага процеса на
взаимодействие с децата, в който се осъществява изграждането на личността,
полагат се основите на нравствените ценности и изграждането на нравствени
личности.
 Като се позовавате на етапите на педагогическото общуване, дайте
примери, за:
-бариери или шумове при осъществяване на общуването на всеки един от
етапите:……………….………………………………………………………………………
-конкретни мерки за избягване на бариерите и осъществяване на
ползотворно общуване:……………….……………………...……………………………..
ПОДТЕМА 1
ВЕРБАЛНО И НЕВЕРБАЛНО ОБЩУВАНЕ
Процесът на установяване и поддържане на пряк или косвен контакт между

хората с помощта на езика се нарича вербално общуване. Речта е конкретна
употреба и реализация на езика. Нейната проява е чрез говоренето и писането в
рамките на комуникативната дейност. Тя не се унаследява по генетичен път, а се
усвоява в рамките на индивидуалния живот на индивида.
В зависимост от каналите за предаване на информацията речевата
комуникация се дели на устна и писмена. Речевото общуване включва процесите
говорене и слушане при устната реч и съответно писане и четене при писмената реч.
Особеностите на речта се обуславят от статуса, пола, възрастта, образованието,
етническия произход, културата и др. специфични белези на комуникатора (Иванов,
Иванов 2006:57-58).
По отношение на вербалната комуникация пред педагогическите специалисти
ежедневно възникват множество трудности. Като основни може да се изведат тези,
свързани с подбора, структурирането и систематизирането на учебното съдържание,
за да може да бъде представено разбираемо за възпитаниците. Най-често
трудностите при представянето на учебното съдържание възникват, тъй като обемът
и съдържанието му не съответстват на потребностите, мотивите, актуалните
възможности и интересите на възпитаниците.
Практически вербалната комуникация се управлява от педагогическите
специалисти, но за да бъде тя ефективна, е необходимо на първо място разбиране на
смисъла на изискванията. Тук оказва огромно влияние подготовката на
педагогическите специалисти от гледна точка на езиковата им компетентност и
педагогическата реторика, която им дава възможност да усвоят техниката на речта,
да се запознаят с обективно и субективно допусканите от тях грешки по време на
речевото общуване и т.н.
Без съмнение педагогическите специалисти получават знания и умения за това
как да осъществяват вербалната комуникация, но на голяма част от тях им липсва
подготовка как да осъществяват предаването и приемането на информация чрез
невербални средства.
Неречевата комуникация е обмен и разтълкуване на информация, съобщения,
призиви за действия или въздържане от такива между непосредствените участници в
85
общуването чрез кодираните и предавани по специфичен начин движения на тялото,
звуковото оформяне на речта, организацията на микросредата, облеклото,
културните аксесоари, времето, пространството, цветовете и др. знаци имащи
символично значение. Тя е съществена и необходима страна на междуличностното
общуване.
Учените определят, че тя носи информация за личността на комуникатора,
отношението на участниците един към друг – желателност на общуването, типа на
отношенията, динамика на взаимоотношенията, и отношението на участниците
към ситуацията на общуване – включеност в дадена ситуация (комфортност,
спокойствие, интерес) или стремеж да се излезе от нея (напрегнатост, нетърпение и
т.н.). В определени ситуации невербалната комуникация има още допълващи,
дублиращи, уточняващи или акцентиращи речевата комуникация функции (Иванов,
Иванов 2006:63-65).
Специално място сред невербалните средства за комуникиране заема
пространственият компонент в процеса на общуване. Проксемиката, като понятие
за обозначаване на закономерностите на пространствената организация и влиянието
на дистанцията между участниците в общуването, е основен подход за анализ на
общуването между педагогическите специалисти и възпитаниците. Като специфично
направление в психологията проксемиката (Е.Хол) определя четири типа разстояние
между партньорите в междуличностното общуване.
 Интимната дистанция, включва диапазона от непосредствения контакт до
40-45см. От всички зони, тази е най-значима за личността и се отстоява най-
напористо.
 Лична дистанция – обхваща диапазона от 40-45см. до 120см. Тя е оптимална
за провеждането на почти всякакъв вид разговор, като в този случай
непосредственият физически контакт е възможен, но не е задължителен.
 Социална дистанция – включва разстоянието от 120см. до 360см., като е
препоръчителна при провеждането на формални и делови контакти.
 Публична дистанция – подходяща за провеждането на събрания, митинги,
лекции и други официални прояви, като дистанцията между оратора и
аудиторията е повече от 360см.
Общуването между педагогическите специалисти и възпитаниците протича
обикновено в обсега на социалната дистанция. Това обикновено е разстоянието от
учителската катедра до първите чинове, като това разстояние дава възможност на
класа да се възприема като специфична социална група, притежаваща собствена
територия. Изборът на определено разстояние между общуващите обуславя
характера на общуването, като от своя страна подчертава йерархията в отношенията
и педагогическия авторитет на преподавателя.
В зависимост от възрастта на възпитаниците е допустимо в начална училищна
възраст педагогическите специалисти да се движат повече между децата, да бъдат
по-близо до тях, да нарушават социалната дистанция с цел да обяснят някоя задача,
с която те изпитват трудност, като по този начин изграждат нравствени
взаимоотношения на базата на довереност, загриженост и предразполагат
възпитаниците за адаптиране към училищните условия. В средна и особено в горна
училищна възраст взаимодействието между педагогическите специалисти и
възпитаниците се осъществява при увеличена дистанция, която подчертава както
86
различията в статута им, така и приемането на възпитаниците като самостоятелни
личности. Нарушаването на социалната дистанция при възпитаници в средна и горна
училищна възраст се приема от възпитаниците, като опит за установяване на
доверителни отношения с тях, което в повечето случаи може да доведе до уронване
на авторитета на преподавателите, тъй като възпитаниците ги приемат като едни от
тях и не се съобразяват с мнението и препоръките им. Създаването на доверителни и
лични отношения би могло да доведе до конфузни ситуации, особено при
необходимост от делово общуване по между им в присъствието на
административното ръководство на учебното заведение.
Пространствената организация на класната стая има също огромно значение за
ефективното протичане на процеса на общуване. Традиционното подреждане на
класната стая в повечето училища, предполага по-голяма активност от страна на
педагогическите специалисти в процеса на общуване. Въпреки, че се намират в една
класна стая преподавателите и възпитаниците я виждат по различен начин. Докато
педагогическите специалисти са разположени фронтално и имат общ поглед над
цялото пространство от по-голяма височина, то възпитаниците са разположени един
зад друг и виждат безброй глави, рамене и гърбове. В зависимост от вида на
провежданият учебно-възпитателен процес (преподаване на урок за придобиване на
нови знания, урок за проверка и затвърждаване на знанията и т.н.), педагогическите
специалисти могат да променят интериора на стаята, като по този начин разширяват
възможностите за по-интензивно сътрудничество и обмен на информация с
възпитаниците. При всички случаи преподавателя запазва ролята си на основен
субект ръководещ комуникативният процес, но създаването на подходяща
обстановка стимулира сътрудничеството по между им, и извежда всички на една
равнина, дори и възпитаници, които нарочно избират последните чинове, с цел
избягване на общуване с педагогическите специалисти.
Като основни компоненти на проксемиката могат да се изведат
териториалността, личното пространство и позициониране на тялото.
Пренесени в учебно-възпитателния процес, тези компоненти получават специфични
характеристики.
Териториалността, която играе роля за нормалното функциониране на
общуването, придава чувство за постоянство и служи за личностна или групова
идентичност, в учебно-възпитателният процес може да подпомага за регулирането
на нравствените взаимоотношения, но може и да бъде причина за възникване на
конфликт. Дистанцията, която се възприема като комфортна е различна и се
детерминира в зависимост от културата, етническата принадлежност, обстановката,
емоционалното състояние на общуващите, темата за разговор и т.н.
Личното пространство може да се представи като въображаем кръг, който е
описан около всеки човек и не трябва да се нарушава. То не е константа, както
типовете разстояние, което определя дистанцията между партньорите в
междуличностното общуване, а се изменя в зависимост от личността на
комуникатора. В научната литература се дефинират три типа пространство –
фиксирано, т.е. това което е неподвижно (класната стая, училищната сграда),
полуфиксирано – пространството, което се получава при преместването на различни
подвижни обекти (чинове, столове, маси), и неформално – включващо дистанцията,
която личността поддържа с околните при общуването. Личното пространство, също
87
както и териториалността варира в зависимост от културата, конкретните условия
при които се провежда комуникацията и емоционалното състояние.
Личното пространство е част от личната свобода на всеки един човек и то
трябва да се уважава. Нарушаването му води до дискомфорт и съответно
нарушаване на качеството на взаимодействието. Условията в по-голямата част от
българските училища не предлагат възможност за по-различни от традиционните
класно-урочни форми на учебно-възпитателен процес, което от своя страна води до
нарушаване на личното пространство на учениците. Разположението на чиновете в
доста случаи, дори принуждават възпитаниците да навлизат в зоната на интимното
разстояние със своите съученици. Примери от практиката посочват, че в начална
училищна възраст има случаи, при които съученици си разделят чина наполовина,
като го разчертават с молив и всеки от тях има претенции, че това е негова
територия и никой не трябва да я нарушава. Това е един спонтанен и естествен
начин, по който възпитаниците изразяват невербално своите чувства и емоции,
което трябва да е знак за педагогическите специалисти да реагират, за да
предотвратят по-нататъшни противоречия и конфликти.
Разстоянието между педагогическите специалисти и възпитаниците има
специфично значение. Незачитането на златното правило за спазване на оптимална
дистанция по между им, може да доведе до недоразумения или нарушаване на
процеса на взаимодействие между тях. Например, ако по време на самостоятелна
работа преподавателят застане твърде близо до определен възпитаник, като по този
начин наруши личното му пространство, това може да го блокира и той да се
притесни и да не се справи с поставената задача. Подобна може да бъде и
ситуацията, когато преподавателят се приближава твърде близко до изпитвания
възпитаник и го фиксира с поглед.
Освен деструктивно, навлизането в личното пространство на възпитаниците
може да бъде и полезно в педагогическата практика. При преодоляване на
териториалните защити на възпитаниците, педагогическите специалисти засилват
своята лидерска позиция и подчертават йерархията във взаимоотношенията. Тъй
като навлизането в личното пространство действа стресиращо за възпитаниците,
намаляването на дистанцията е един от прийомите за работа с деца, които нарушават
реда или дисциплината. Намаляването на дистанцията между преподавател и
възпитаник показва също и съпричастност към решаването на някакъв проблем, като
най-трудно е избирането на оптимална дистанция. При проявяване на прекалена
близост ще се задействат защитните блокировки на личността и това ще влоши
комуникацията, а при отстояване на по-голямо разстояние, това подсъзнателно се
възприема, като липса на съпричастност. Подборът на оптимална дистанция изисква
от педагогическите специалисти проява на наблюдателност и правилно възприемане
на реакциите на възпитаника. Отдръпването на възпитаника говори за нарушаване
на зоната му за комфорт и е необходимо педагогът да увеличи дистанцията, за да
избегне поставянето на „преграда‖ по между им, а намаляването на разстоянието от
страна на възпитаника или неподвижността му – за готовност диалога да продължи.
Както бе подчертано по-горе, личното пространство и дистанцията, която се
приема като комфортна, се определят от множество фактори. Общуването с
възпитаници от различни етноси би довело до неразбиране и напрежение, ако
педагогическите специалисти не разчетат вярно културното значение на
88
невербалното им поведение. Например за децата от малцинствените етноси
комфортна е по-голямата дистанция между тях и педагогическите специалисти,
отколкото за децата от основният етнос. Тази дистанция те спазват и когато общуват
по между си, което е в резултат на отношението им един към друг. За да не изпаднат
в ситуация на неразбиране и напрежение, педагогическите специалисти трябва да
познават, както собствената си култура, ценности и невербално поведение, така и
етнокултурните или социо-културните особености на децата с които общуват.
Изследвания в тази област доказват, че деца от етнически или социо-културни
малцинства най-често избират места по периферията на класната стая с цел да се
намират по-далече от бюрото на педагогическите специалисти и обратното, деца от
основния етнос, които са самоуверени сядат най-близо до преподавателя.
Ориентацията на позата на тялото е следващият елемент на проксемиката,
който разглежда как човек използва средата в междуличностното общуване. Тук
става въпрос не само за позицията на главата и очите, а за позицията на цялото тяло,
от която могат да се направят изводи, както за вида на общуването и отношенията
между общуващите, така и за степен на изразяване на предпочитания, внимание,
интерес и др.
В научната литература липсва общоприета класификация на невербалните
средства за комуникация, но най-често предмет на проучване са мимиката, погледа,
позата, жестовете, походката и др.
Изражението на лицето (мимиката) е важно средство на невербалната
комуникация, тъй като тя разкрива най-добре човешките емоции. Човешкото лице
предоставя почти пълна информация за състоянието на личността (физическо,
психическо и емоционално), за нейната интелигентност, равнище на компетентност
и други индивидуални особености. Мимиката е важно средство на невербалната
комуникация, която представлява динамичен израз на лицето. Промените в израза на
лицето сигнализират за моментното състояние на хората.
В педагогическото общуване изражението на лицето може да активизира
възпитаника да продължи да говори или обратното – да престане. То също може да
окуражи говорещия, да му покаже разбиране и интерес от страна на преподавателя.
Като основните компоненти са приветливата усмивка и спокойния поглед насочен
към възпитаника. В педагогическата практика усмивката е фундаментално средство
за създаване на емоционално благоприятен климат за общуване и за насърчаване на
неуверени възпитаници. Изражението на лицето и в частност усмивката, често пъти
служат за прикритие на чувствата и емоциите на човека. При общуването си в
възпитаниците, педагогическите специалисти не трябва да пренасят своите
емоционални състояния отвън в класната стая. Независимо от тяхното физическо и
емоционално състояние, влизайки в класната стая, те трябва да бъдат приветливи и
лъчезарни, което се постига чрез „поставяне на маска‖, посредством усмивката.
Маската помага на педагогическите специалисти да изграждат обективни
нравствени взаимоотношения с възпитаниците си, без да дават израз на негативни
емоции и състояния, предизвикани от различни обстоятелства. Ползването на маска
не е едностранен процес, твърде бързо възпитаниците осъзнават ползата от
използването на маска на заинтерисовани, скромни и тихи, за да удовлетворят
очакванията на педагогическите специалисти. Това изисква и способност на
89
педагогическите специалисти да разпознават маските на възпитаниците си, да успеят
да проникнат зад тях, с цел осъществяване на по-ефективна обратна връзка.
Визуалният контакт (погледът) играе съществено значение, като средство за
невербална комуникация. Чрез него се показва началото на разговора, както и е знак
за внимание или приключването му. Изследвания показват, че насочеността на
погледа по време на общуването зависи от неговото съдържание, от индивидуалните
различия на участващите в него и от характера на създадените по между им
отношения.
В зависимост от посоката, в която е отправен погледа на общуващите, могат
да се диференцират следните видове:
 Делови поглед – обхваща пространството между очите и челото на
събеседника и демонстрира сериозно отношение към воденият разговор;
 Социален поглед – насочен е предимно между очите и устата на участниците
в общуването и създава нагласа за обсъждане на светски теми;
 Интимен поглед – започва от очите на събеседника и се разпростира върху
раменете, гърдите, ръцете и интимните части на събеседника, като
демонстрира изцяло проява на сексуален интерес.
При общуването между педагогическите специалисти и възпитаниците е
необходимо да се използва социалният поглед, за създаване на по-комфортна
учебно-възпитателна атмосфера.
В случай, когато някой от участниците в общуването желае да го прекрати,
тъй като му е станало неприятно, понякога неосъзнато, а друг път целенасочено се
пристъпва към т.нар. „блокиране на погледа‖. Това се изразява в по-продължителни
премигвания, когато очите на събеседника остават затворени за по-дълго време, или
когато събеседникът гледа над главата на партньора си. За избягването на тези
неприятни моменти е необходимо педагогическите специалисти, като основен
участник в общуването, да предприемат адекватни мерки, като промяна на темата на
разговора, или да направят опит да „контролират‖ чуждия поглед. Това се постига
чрез вземане на предмет в ръката (химикал, очила и т.н.), с който се жестикулира.
По този начин погледа на събеседника се фокусира върху използваният предмет, а
след това се връща интуитивно към лицето на говорещия и съзнанието им се
активизира и те започват адекватно да възприемат предоставяната им информация.
Погледът е и онова средство, чрез което възпитаниците най-непосредствено и
бързо изразяват своето отношение. Ако отправеният от тях поглед напред, с широко
отворени очи е признак на заинтересованост към оратора, то периферният и често
отклоняващ се поглед е сигурен белег за умора или отегчение. В професионалните
си взаимодействия, педагогическите специалисти използват различни видове поглед:
подкрепа, окуражаване, съгласие; или поглед – отрицание и предупреждение. Най-
ефективен е спокойният поглед, който излъчва увереност и настойчивост. Тъй като
педагогическите специалисти обикновено говорят пред голяма аудитория, погледът
им трябва да бъде насочен не към един от учениците или към отделна група, а да се
мести периодично към различни части на аудиторията, докато я „покрие‖ цялата.
Така всички ще се почувстват, че са удостоени с внимание и преподавателя по-лесно
ще улови протичащите процеси в класната стая.
Жестовете са движенията, които правим с китките, с ръцете, с краката и с
главата и като средство за общуване те имат определен понятиен смисъл. Те
90
предават непосредственна и специфична информация, не само за емоциите на
човека, но понякога заменят речевото взаимодействие или регулират и стимулират
действията му.
Особеностите на жестовете се обуславят както от пола, възрастта и статуса на
индивидите, така и от културните и традиционни форми на предаване на
информация. Така например широко разпространеният американски символ „ОК‖,
който означава, че всичко е наред, във Франция той може да означава Нула, а в
Япония – пари. Други жестове символи са още повече ограничени в рамките на една
или друга култура или местност, при това тяхната специфичност може да се
проявява двояко. За обозначаването на някое понятие в една култура може да бъде
използван определен символ (жест), а в друга култура да отсъства. Националната
специфика се проявява в това, че в различни култури се използват различни жестове
– символи за обозначаване на едни и същи близки понятия. В частност за това, да се
покаже самоубийство или подобно действие и т.н, американците и европейците
приближават един или два пръста към главата, като че ли показват пистолет. В
аналогичния случай жителите на Папуа и Нова Гвинея прекарват ръка по гърлото, а
японците правят енергични движения на ръката, свита в юмрук.
Съществуват множество класификации на типовете жестове, като сравнително
приемлива е класификацията на В.Руменчев, която най-близко представя
жестикулацията от гледна точка на педагогическото общуване. Той условно разделя
жестовете на следните групи:
 Изобразителни – имат най-широко приложение, тъй като се използват за
описание на обекти (ширина, височина, дължина, обем и др.). В
педагогическото общуване тези жестове се използват най-често от
преподавателите по физическо възпитание, изобразително изкуство, труд и
техника.
 Указателни – свързани са с показване на посока или местонахождение. Най-
често в педагогическото общуване се използват за подкрепа на заповедни
изречения като стани, седни, излез, влез, вън, изправи се.
 Условни – наричат се още пластични йероглифи. Това са ръкостискането,
махането с ръка за поздрав, заканване с пръст, кимане с глава и др. В
педагогическото общуване негативна роля могат да изиграят скръстените пред
гърдите ръце, сключените ръце или крака, тъй като те изпращат сигнал към
участниците в общуването за издигане на своеобразна бариера по между им.
Това може да доведе до непредвидими последици, тъй като тази позиция може
да се тълкува и като сигнал за конфликт.
 Емоционални – най-трудно подаващи се на контрол жестове, тъй като
изразяват непосредствена емоция и се влияят както от индивидуално-
личностните особености, така и от нравствените норми и правила валидни за
дадена култура. Изследванията доказват, че този вид жестове се срещат с най-
голяма интензивност в общуването между педагогическите специалисти и
децата от предучилищна възраст. Обяснява се с неподправеността на
емоционалното поведение на малките деца, спрямо която педагогическите
специалисти реагират по подобен начин, за да направят общуването по-
успешно. На следващо място са педагогическите специалисти в начална
училищна възраст, които изразяват емоциите си много непосредствено при
91
педагогическото общуване. Най-често използваните жестове от възпитаниците
са докосване на лицето; подпиране на брадичката, като израз на интерес;
подпиране на главата с едната или двете ръце, като израз на скука; затворена в
юмрук ръка с изправен показалец, допряна до лицето, като израз на внимание;
разтъркване на челото с пръсти, като израз на съсредоточеност; потриване но
окото или ухото, почесване по врата, подръпване на дрехата. Педагогическите
специалисти трябва успешно да дешифрират тези жестове, за да бъде
комуникацията по между им пълноценна.
И не на последно място трябва да се има в предвид, че непрекъснатата
жестикулация уморява аудиторията и създава монотонност. И най-ефективният жест
губи своето въздействие при многократната му употреба и рискува да се превърне в
паразитен, което дразни участниците в общуването и може да стане повод за
подигравки от страна на възпитаниците. Особено неприятно впечатление създават
т.нар. „паразитни‖ жестове, като отмятането на косата, постоянното оправяне на
облеклото, въртене на химикал в ръцете, разместване на пръстени, обеци и колието.
Както вече казахме жестикулацията е детерминирана от индивидуално-личностните
особености на всеки индивид, но педагогическите специалисти трябва да полагат
повече усилия и да „тренират‖ своите условно придобити жестове, като правят опит
да избягват такива, които се определят като паразитни.
Позата е определено положение на човешкото тяло и неговите части в
определен момент на процеса на общуване. Тя също е трудно контролируема форма
на невербално поведение и също е обособена от личностните особености на
общуващите. Информационни носители в позата са насочеността на тялото, главата,
ръцете и краката, както и тяхното разположение едни спрямо други. Насочеността
на завъртането на главата по отношение на собственото тяло и към партньора,
мускулният тонус на врата, гърба и крайниците определят смисловото съдържание
на позата. Тя се синхронизира и с останалите елементи от невербалната
комуникация – мимика, жест, поглед и т.н.
За разлика от жестовете, които имат по-малка продължителност във времето,
позите са действия, които включват по-голяма част от тялото за по-дълго време. При
педагогическото общуване най-характерни пози за педагогическите специалисти са
стояща и седнала поза, като задължително изискване е изправеното положение на
тялото, независимо от позата.
Позата носи различни послания, свързани с различията в статуса между
педагогическите специалисти и възпитаниците, положителна или отрицателна
нагласа към общуващите, както и желание за убеждаване. Педагогическите
специалисти могат да променят позата си, но при спазване на дидактическата мяра.
Трябва да се има предвид, че всяка промяна на позата влияе на вниманието на
възпитаниците и може да доведе до отвличане на вниманието и преустановяване на
учебно-възпитателния процес. Ако движенията на педагогическите специалисти са
резки, те могат да смутят нормалния ход на процеса на преподаване и да
предизвикат отрицателни реакции у възпитаниците. Скованите и неестествени пози
се приемат от възпитаниците, като израз на неудобство, страх, безпокойство и имат
негативно влияние върху процеса на общуване. При избора на поза педагогическите
специалисти трябва да се съобразяват и с определения етап на учебно-възпитателна
дейност, напр. седящата поза е по-подходяща когато възпитаниците извършват
92
самостоятелна работа, писмена работа, работа в група и др., докато стоящата поза е
за предпочитане при преподаване на урок за придобиване на нови знания. Както и
при жестовете, така и при позите може някои да се приемат за „паразитни‖ или
неуместни. Такива са подпирането на бюрото с едната или двете ръце и навеждане
на тялото напред, облягането на шкафове и чинове, подпирането на перваза на
прозореца.
Изследванията показват, че разчитането на позите спомага за успешната
междуличностна комуникация в педагогическото общуване. Позата е надежден
показател за проява на интерес или апатия. Например възпитаник, който е седнал на
края на стола с ръце поставени на коленете, носи послание, че пир първа
възможност е готов да преустанови разговора. Проявяващите желание да продължат
разговора възпитаници в седнало положение се накланят напред към чина за да се
доближат повече и да участват активно в разговора, а тези които са седнали в края
на стола и са се отпуснали назад демонстрират липса на интерес и скучаят. При
педагогическото общуване е недопустимо педагогическите специалисти да
използват т.нар. агресивна поза – ръце поставени на хълбоците или на кръста, тъй
като тя създава непосредствена бариера в междуличностното общуване.
Походката изразява определена характеристика на човека при ходене. Най-
важните признаци, които я определят, са скорост, дължина на крачката, степен на
напрежение, ритъм, съгласуваност на движенията на ръцете, краката и тялото. За
разлика от други професии педагогическите специалисти могат да се движат сред
аудиторията и да оказват помощ и контрол над възпитаниците. Важно е да се има
предвид, че територията на преподавателя свършва до линията, от която започва
територията на аудиторията. Деликатно е да се разговаря с възпитаници, които стоят
на местата си, тъй като се чувстват некомфортно, когато разговарят седнали, а
педагогическите специалисти са се извисили над тях. Придвижването в
пространството носи информация за емоционалното състояние на преподавателя по
време на обучението. Бързите, припрени движения водят до напрегнатост, докато
спокойните и отмерени движения създават нормална творческа атмосфера. При
педагогическото общуване е недопустимо педагогическите специалисти да говорят
встрани и зад гърба на възпитаниците или да говорят и да гледат през прозореца.
 Направете анализ на съпоставката, която прави Ф. дьо Сосюр между
речта и езика, като компоненти на комуникативната дейност: „Езикът е
социален. Речта е индивидуална. Езикът е обективен. Речта е субективна.
Езикът е еднороден. Речта е разнородна. Езикът е абстрактен. Речта е
конкретна. Езикът е системен. Речта е хаотична.‖ Разкриват ли се
достатъчно пълно техните особености? ………………..……………………………
……………………………………………………………………………………………………
 Застанете един срещу друг и разговаряйте по между си, като един и същ
текст го разказвате, като променяте дистанцията по между си от
публичната зона, до интимната зона – какви чувства предизвиква у вас
промяната на дистанцията въпреки, че текстът е един и същ? Как
дистанцията повлиява на процеса на общуване?....................................................
……………………………………………………………………………………………………
 В разстояние на няколко часа, при различни видове общуване
наблюдавайте колегата до себе си и посочете, какви паразитни жестове
93
прави? Разберете кои са вашите паразитни жестове и се опитайте да ги
контролирате при общуването. ……………………….…………………………………
……………………………………………………………………………………………………
АКУСТИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ОБМЕН НА НЕРЕЧЕВА ИНФОРМАЦИЯ

Човешката уникалност се изразява и с неповторимостта на гласовите данни,
богатството на активния речник, маниера на говорене, интонацията и пр. Накратко
казано тембърът на гласа, темпото на речта, употребата на специфични изрази,
издаването на някои нечленоразделни звуци, продължителността на паузите и
мълчанието са надежден индикатор за особеностите на личността. Това е така,
защото речевото произнасяне на думите винаги е свързано с някакво преживяване и
отношение. Последните се обменят чрез различните акустични средства като
следните особености на речта: височина, скорост, ритъм, тембър, звучност, сила,
мелодичност, напрежение и пр. Във връзка със звуковите сигнали, разкриващи
моментните психични състояния на хората, с различна степен на възможности за
контрол са: плача, смеха, въздишките, покашлянията, паузите, нечленоразделните
звуци и др. Например, паузите изпълняват регулативна функция в речта. Чрез тях се
подчертават съществените моменти в изказванията и се дава възможност на
аудиторията да обмисли казаното, а понякога и да разбере за замислената измама. Те
са израз на увереност и са средство за направляване на разговора и манипулиране
поведението на партньорите. Гръмкият глас се свързва с личностни качества от типа
на смелост, решителност, компетентност, увереност. Той означава, че индивидът се
чувства комфортно и смята, че контролира положението. Съществува мнение, че
хората, които говорят тихо, без да правят паузи, са тревожни, плахи и нерешителни.
Важен аспект на общуването е съчетаването на темпа на речта между
събеседниците. По принцип темпът на речта разкрива темперамента и чувствата на
говорещия, неговата увлеченост от това, което говори или отношението му към
човека, с който говори. Чрез ускоряването или забавянето на темпото на речта може
да се влияе на протичането на разговора и на състоянието на събеседниците. С
голяма скорост се отличава речта, както на неуверената и суетлива личност, така и
на активния и енергичен индивид.
Акустичните индикатори на неречевата комуникация са носители на следната
информация:
 подчертават значението на дадена дума или изказване чрез интонацията,
ударенията и паузите;
 разкриват индивидуалните особености на комуникатора - пол, възраст,
големина на тялото, темперамент, социален статус, емоционални
преживявания (радост, гняв, нежност, учудване, мъка, ирония, сарказъм,
възхищение, самоувереност и др.) и пр.
Гласът на разгневения човек се характеризира с увеличаване на неговата сила
и височина, като същевременно се увеличава и отсечеността му. Докато мъката се
изразява чрез забавяне на скоростта на човешкия глас и спадане на неговата
тоналност и сила. Приглушеността и звънкостта на речта са показател за възрастта
на комуникатора. Ниският приглушен с богати интонации глас е характерен за
решителния, целеустремен и волеви човек. Ритмичната реч е признак за
въодушевление и устрем.
94
Понякога гласовите характеристики на комуникатора могат да имат важно
значение в междуличностното общуване. Опитно е установено, че слушателите
приписват повече и в по-голяма степен социално желани качества на хора с по-
добра култура на речта. Тези хора се възприемат като: по-интелигентни, по-
симпатични, по-компетентни, по-образовани, по-уверени, по-доброжелателни, с по-
голямо чувство за достойнство и пр.
Всички канали за предаване на неречева информация и най-вече акустичните
и оптичните средства са от голямо значение за осъществяване и на механизма на
обратната връзка в процеса на междуличностното общуване разглеждан като
комуникация. Тяхното отразяване и осъзнаване се обуславя от две много важни
комуникативни умения - наблюдателност и умение за активно (професионално)
слушане (Иванов, Иванов 2006:78-79).
ПОДТЕМА 2
ОБЛЕКЛОТО, КАТО СРЕДСТВО ЗА НЕВЕРБАЛНА КОМУНИКАЦИЯ
Откакто е възникнала човешката цивилизация, хората се разделят на групи и

общности, които се идентифицират със своята общност не само по бит и култура, а и
по начина си на обличане. Българският фолклор не случайно е създал пословицата
„По дрехите посрещат, а по ума изпращат‖. Тази поговорка е вечно актуална, тъй
като на човек му се отдава само един единствен шанс да направи добро първо
впечатление, което остава завинаги в съзнанието на хората, които среща.
Защо е важно облеклото? То маркира статуса и общественото положение,
изразява принадлежност към определена социална група, икономически статут,
идеологическа принадлежност, характер и т.н. Изследванията показват, че само по
облеклото на определена личност се придават качества, които следва да притежава
човек в определена социална роля, напр. за военния по облеклото се смята, че е
дисциплиниран, честен, порядъчен, добросъвестен – личността придобива качества,
които влизат в репутацията на облеклото. Облеклото може да се приеме като
самостоятелен канал за невербална информация, като особено голямо значение има
при срещи с непознати и по-малко при срещи с познати.
Как трябва да се облича човек на работното място е въпрос, който няма
еднозначен отговор. Етикетът в облеклото зависи изцяло от естеството на работата,
която извършва човек. За някои професии, като военни, полицаи, банкови
служители, има строги изисквания по отношение на работното облекло, докато при
други се позволява по-голяма свобода на избор. Такава е и професията на
педагогическите специалисти. В миналото е имало изисквания към облеклото на
педагогическите специалисти, когато са в училище, но сега всеки специалист има
своя лична представа как трябва да изглежда пред възпитаниците и родителите. В
желанието си да изглеждат добре и в крак с модата, в много случаи педагогическите
специалисти демонстрират лош вкус, кич и привнасяне на еротични елементи в
облеклото.
И в действителност още преди да са произнесли и дума или направили жест,
педагогическите специалисти се характеризират по облеклото. Ако си представим,
че педагогическите специалисти възприемат своите възпитаници по-често като
95
група, то те гледат на тях персонално. Техните погледи изучават всеки детайл от
външния вид на преподавателите, те са преценявани от главата до петите и в някои
случаи неподходящото облекло допринася до поява на „прякори‖, които децата
използват, когато комуникират по между си.
Облеклото на педагогическите специалисти може да вдигне бариерите между
възпитаниците и тях, но може и да се получи обратният ефект при идентификация.
Тъй като педагогическите специалисти работят с деца и подрастващи, които от една
страна са много впечатлителни, а от друга строги съдници, то те трябва много
внимателно да прецизират облеклото си. Според облеклото си педагогическите
специалисти могат да бъдат класифицирани като кокетни, небрежни,
екстравагантни, демоде и т.н.
Педагогическите специалисти трябва задължително да съобразят облеклото си
с особеностите на своята фигура, съвременните модни тенденции, възрастта си,
както и с възрастта на възпитаниците. Облеклото на педагогическите
специалисти става обект на внимание, в пряка зависимост от възрастта на
възпитаниците. Докато в предучилищна и начална училищна възраст облеклото на
любимия преподавател е обект на подражание от страна на възпитаниците, то в по-
горните степени всеки недостатък в облеклото може да стане обект на критика и
подигравка.
Наред с облеклото по този канал протича и невербална информация за общия
външен вид на педагогическите специалисти – телосложение, ръст, коса, прическа,
аксесоари и т.н. Промяната в някои от тях може да допринесе до непреднамерено
внимание, макар че като цяло тези промени нямат съществено значение, тъй като
педагогическите специалисти се срещат ежедневно с децата и добре се познават.
Въпреки липсата на дрескод, не е без значение как се обличат
педагогическите специалисти. Специалисти от световни модни агенции съветват, че
подходящото облекло не само ще ви накара да се чувствате по-уверени, но и ще
стане част от имиджа ви пред възпитаниците, ето някой от тях:
 създайте си емблематична визия – дали сте специалист по физическо
възпитание и спецификата на работата ви изисква да сте в спортен екип, или
сте специалист по литература и обичате рокли на цветя, важното е да си
изградите визия и да не я сменяте постоянно. Това ще допринесе за
изграждането на цялостният ви имидж.
 бъдете последователни в стила си – ако често сменяте визията си от
консервативни преподаватели, на хипи непукист, то възпитаниците ви ще
бъдат объркани в представата си за вас.
 не се обличайте като възпитаниците си – нека си личи „кой е мъж и кой
момче‖. Ако в учебното заведение има въведени униформи, съобразете се
със стила на униформите, но променете някой елемент за да се отличавате от
възпитаниците си. Препоръчително за мъжа специалист е носенето на
вратовръзка.
 придържайте се към класическите дрехи – не се обличайте като палячо,
тъй като ще станете обект на безброй подигравки.
Ето няколко съвета за приличен вид на нашето работно място, предложени от
хора в областта на модата и етикета:
96
За педагогическите специалисти дрехата трябва да е чиста и добре изгладена,
без петна или скъсана.
За педагогическите специалисти – мъже:
 Комбинация от панталон и риза в неутрални цветове. Дрехите трябва да са
съчетани по подходящ начин: тъмен панталон със светла риза или обратното.
 Преподавателят може и без вратовръзка, но ако сложи тя не трябва да е нито
прекалено дълга, нито прекалено къса. Края (върха) на вратовръзката трябва
да бъде точно до катарамата на колана, в изправено положение.
 Ризата трябва да е добре прибрана в панталона, за предпочитане с дълъг
ръкав. Ако изберете риза с къс ръкав, не я съчетавайте с вратовръзка.
 Коланът трябва да е изчистен, за предпочитане в черно или кафяво, с
нормална катарама.
 При закопчаването на сако има едно основно правило - "понякога, винаги,
никога". Ако имате сако с три копчета, понякога закопчавайте най-горното
копче, винаги закопчавайте средното копче и никога не закопчавайте най-
долното копче. При сака с две копчета трябва винаги да закопчавате горното
копче и никога долното. Независимо от това какъв костюм носите, най-
долното копче никога не трябва да бъде закопчавано. Когато става въпрос за
елеци, също има подобно правило – винаги оставяйте най-долното копче
незакопчано.
 Чорапите да са черни или кафяви, обувките добре почистени, които да не
тропат, когато вървите.
 Изберете чорапи, които се връзват с цвета на панталона и обувките. Белите
чорапи са недопустими. Що се отнася до дължината, изберете такава, при
която да не се вижда гол крак нито когато сте изправени, нито когато седите.
 Пуловери, жилетки – в неутрални цветове и без много шарки.
 Друго важно изискване за мъжете е да са добре избръснати и подстригани –
това със сигурност ще допринесе за цялостното впечатление, което създават у
околните.
За педагогическите специалисти – жени:

 Жените трябва да избират дрехи, които не са твърде широки или твърде тесни.
Прекалено изрязаните блузи, блузите без ръкав и тези с гол гръб не са
подходящи за училищна обстановка.
 Същото важи и за твърде късите поли. Вместо това представителките на
нежния пол могат да заложат на роклите, костюмите, полите. Възможните
варианти за блузи са: блуза или риза с дълъг ръкав или блуза без ръкав,
задължително комбинирана със сако.
 Обувките трябва да са затворени, не много високи, със средна височина на
токчето не повече от 4 см. Забравете за тънките токчета.
 Чоропогащникът също е задължителен, като телесният цвят се смята за най-
неутрален, а цветните модели и тези на фигурки – за неподходящи.
 Чантата задължително трябва да се съчетава по цвят с цялостната визия.
 Маникюрът не трябва да е много дълъг. Препоръчват се неутралните цветове.
Гримът трябва да е лек.
97
 Що се отнася до аксесоарите, жените следва да избягват големите бижута и
обици, а също и шапките, освен ако не са навън и не вали.
 Шаловете са позволени, защото като цяло придават елегантен вид.
Татуировките и пиърсинга трябва да се прикриват, доколкото е възможно,
особено ако жената работи директно с клиенти или е на ръководен пост.
 Тежките парфюми са табу.
Шарките в дрехите, както и подчертано спортното облекло не са забранени, но
тяхното съчетание в цялата визия изисква много усет, познания за мода, материали и
цветове.
Подбрали своето облекло, педагогическите специалисти не трябва да забравят,
че те въздействат върху възпитаниците си с цялостната си личност и, че обществото
предявява много по-високи критерии към тях в сравнение с някои други категории
специалисти и по отношение на външния им вид. Дрехите невербално внушават,
създават дистанция или привличат. Техният подбор съответства на психическото
състояние на човека. Когато сме в добро настроение избираме дрехи с по-ярки,
ведри цветове, когато сме тъжни или в лошо настроение се ориентираме към по-
тъмни, неутрални и пастелни тонове. Това подсъзнателно се възприема и от
възпитаниците, които по тоналността на дрехите понякога са в състояние на
надникнат в душевния мир на учителя.
Добрият специалист е този, който съчетава професионализма с модата,
естетиката и психологията на междуличностното общуване.
 Изведете недопустимите съчетания в облеклото и аксесоарите на
педагогическите специалисти мъже и жени. Кои според вас са ощетени в по-
голяма степен от изискванията за спазване на етикет? Мотивирайте
отговора си:……………………...……………………………………………………………
Педагогически специалисти - мъже Педагогически специалисти - жени

1. 1.
2. 2.
3. 3.
4. 4.
5. 5.
1.Андреева 1999: Андреева, Л. Социално познание и междуличностно взаимодействие.
София. ИК Лик.
2.Аргайл, Хендерсън 1989: Аргайл, М., М. Хендерсън. Анатомия на човешките
отношения. С., Наука и изкуство.
3.Балабанова 2011: Балабанова, Св. Роля на пространството в невербалната
комуникация в началното училище. Електронно научно списание „Реторика и комуникация‖,
ISSN 1314-4464, бр.2.
4.Жекова 1996: Жекова, Ст. Професионално-личностни качества на учителя
(психограма). С.
5.Иванов, Иванов 2006: Иванов, С. Иванов, М. Социална психология. Шумен. УИ
Константин Преславски.
6.Кръстева 2006: Кръстева, А. Комуникативната компетентност като иманентна
част от професионализма на педагога. сп. Начално училище, №2, с.3.
98
7.Кръстева 2008: Кръстева, А. Хуманистични стратегии в процеса на педагогическото
общуване В: Съвременни образователни технологии в основното училище. В. Търново, с. 277.
8.Мирчева 2012: Мирчева, К. Комуникативни умения и ефективно общуване. Стара
Загора. Издателство Арт клуб „Херос‖.
9.Петрова 2001: Петрова, Кр. Невербалната комуникация като начин за общуване сп.
"Диоген", "Философия и психология‖. В.Търново
10.Петрова 2000: Петрова, Кр. Невербалната комуникация /дизайн на семинар/, сп.
"Начално образование", кн. 5-6
11.Павлов, Тоцева 2000: Павлов, Д., Я. Тоцева. Педагогическа реторика. С.,
Издателство „Даниела Убенова‖.
12.Руменов 2006: Руменов, В. Невербална комуникация в публичната реч и деловото
общуване. С., УИ „Св.Климент Охридски‖.
13.Савова 1989: Савова, Ж. Педагогическото общуване в обучението. С., Народна
просвета.
14.Цветанска 1997: Цветанска, С. Особености на невербалната комуникация в
обучението. Стратегии, № 2.
99
ТЕМА 8
НРАВСТВЕНИ КОНФЛИКТИ В ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС
Разглеждането на същността на нравствените конфликти в педагогическия

процес изисква изясняването на същността на конфликта, като социален феномен. В
научната литература съществуват множество тълкования за конфликта, като най-
често с него се означават различните видове сблъсъци, стълкновения,
противопоставяне, които имат враждебен характер и са свързани със социални,
психологически, икономически и т.н. отношения между отделни лица или групи.
Наличието на множество тълкования на конфликтите води след себе си и множество
различни понятия за това „Що е конфликт?‖
Според С. Джонев той е „остро сблъскване между противоречиви тенденции-
интереси, позиции, нагласи и т.н., пораждащи взаимно отрицание между
опонентите, при което всяка от страните държи еднолично манипулиране с обекта
на конфликта‖ (Джонев 1990:195).
Според Д. Димитров „конфликтът е форма на проявление на противоречията –
универсален и вечен човешки и обществен феномен, базиран на динамичното
взаимодействие между най-малко две противоборстващи страни, причинен от
различни интереси, потребности, цели, ценности, мнения и недостиг на ресурси, в
които се използват средства от различно естество за достигане на целите и
удовлетворяване на интересите, завършващ с победа, поражение, компромис или
взаимно приемливо решение‖ (Димитров 2004:76).
Някои автори дефинират конфликта като проблемна ситуация, провокираща
търсенето на оптимален вариант за решаването ѝ, други като ситуация на
съперничество, трети като различни мнения по един и същи въпрос.
Като неизменна част от съвременното общество, конфликтите не са чужди и
на образователната система. За да можем да визуализираме нивата, на които се
развиват конфликтите в образователната сфера, бихме могли да използваме
математически способ и да ги преставам като координатна система.
регионално управление на образованието 

дирекция образование при общината 
 ръководство на учебното заведение
родители педагогически специалисти

х`   х
О  възпитаници
у` училищна среда
Фиг. 9
100
Разглеждайки координатната система, приемаме, че педагогическите
специалисти се намират в нейният център „О‖, а нивата на които могат да се развият
конфликтите се намират в четирите квадранта, които се образуват между двете
координатни оси. По координатната ос „Ох‖ се развиват конфликти, в учебното
заведение, при които двете страни в конфликта са равнопоставени – това са
конфликтите, които могат да възникнат между самите педагогически специалисти в
даден колектив. По координатната ос „Ох`‖ се развиват конфликти, при които
конфронтиращите се страни са почти равнопоставени, но те се развиват, както в
училищната, така и в извънучилищна среда – това са конфликтите, които могат да
възникнат между педагогическите специалисти и родителите.
По координатната ос „Оу‖ се развиват конфликти, при които едната страна се
намира в йерархическа подчиненост спрямо другата. Това са конфликтите, които
могат да възникнат между педагогическите специалисти и ръководството на
учебното заведение, в училищната среда, и между тях и общинското или областното
ръководство по образование.
По координатната ос „Оу`‖ се развиват конфликти, при които педагогическите
специалисти се намират в по-висока позиция от ответната страна, а именно това са
конфликтите, които възникват между педагогическите специалисти и техните
възпитаници.
Границите на всеки конфликт, и в частност нравствените конфликти в
педагогическия процес, не започват с неговото видимо избухване. Те се
разпростират от мотива за възникването му, до резултата, като ползата или вредата
от него имат дълготрайни последици. Нерешаването на даден конфликт води след
себе си до по-дълбоки и трайни конфликти в колектива, които довеждат до
дестабилизиране на системата.
В повечето от случаите конфликтите се разглеждат като негативно явление,
тъй като оказват отрицателно влияние върху отношенията в колектива, но в много
случаи при правилното им решаване, изходът от конфликта може да бъде
конструктивен и да доведе до повишаване личната удовлетвореност на членовете на
колектива, груповото сътрудничество и ефективност на управлението.
Прегледът на научната литература показва, че липсва валидно научно
определение на понятието „педагогически конфликт‖, както и единна типология на
педагогическите конфликти и технология за тяхното ефективно управление. Това
може да се дължи на факта, че конфликтите винаги са уникални и ситуационни, а
поведението на участниците в него – непредсказуемо.
Конфликтите в педагогическият процес са многообразни и могат да се
класифицират по редица признаци:
101
локални и тотални
според начина на скрити и открити

проявление
краткотрайни и
продължителни
политически
религиозни
по съдържание
етнически
професионални
за власт
авторитет
по ценност
престиж
Видове конфликти нравствено-етичен
приятелство
съперничество
по емоционален
фон симпатия
вражда
агресия
личностни
/вътрешно-
личностни
от гл.т. на взаимо- групови /вътрешно-

отношенията групови
междуличностни
между личността и
групата
Фиг. 10
102
Ще бъдат разяснени по-подробно видовете конфликти от гледна точка на
взаимоотношенията, тъй като останалите признаци са достатъчно красноречиви
сами по себе си.
Личностните конфликти възникват при незачитане личността на
педагогическите специалисти, вследствие влошения климат в училище. Причините
за вътрешноличностните конфликти могат да бъдат както противоречивите оценки
за работата на педагогическите специалисти, така и прекомерната натовареност или
поради несъответствие между изискванията на работното място и личностните
потребности на педагогическите специалисти.
Груповите (вътрешногруповите) конфликти възникват както между формални,
така и между неформални структури в колектива. В повечето случаи тези конфликти
са деструктивни.
Междуличностните конфликти се срещат най-често при сблъсък на различни
характери, ценности, възгледи и виждания. Причина за възникването му може да
бъде стремеж за работни места, борба за ограничен ресурс, работна сила, капитал и
др.
Конфликт между личността и групата възниква, когато определен член от
групата не спазва установените правила и норми в групата, както и когато отделен
член на групата заема позиция, която е различна от общата.
 Като използвате класификацията на видовете конфликти, посочете
примери за конфликти според различните им признаци (напр. локален,
междуличностен конфликт, възникнал по професионални причини с цел
власт)? …………………………………………………………………………………………
……………………………………………………………………………………………………
Предпоставки за възникване на конфликти в педагогическия процес.

Педагогическият конфликт се определя предимно като форма на проява на
изострени субект-субектни противоречия, които възникват в резултат от
професионалното и междуличностно взаимодействие на участниците в учебно-
възпитателният процес. Като всеки друг конфликт, така и педагогическият има
причини, които го предизвикват, които условно можем да разделим на обективни и
субективни. Към първите принадлежат особеностите на условията на
педагогическият процес (съдържанието и начина му на организация), а към вторите
се отнасят междуличностните отношения в училищната общност и личностните
особености на всеки участник в учебно-възпитателният процес.
В научната литература съществуват множество виждания относно факторите и
предпоставките, обуславящи възникването на конфликти в педагогическия процес,
но като общи могат да се изведат следните: Причина за човешката конфликтност
може да се търси в две насоки, от една страна в човека, като биологично същество, а
от друга страна в неговата социална природа. Основният мотив за всеки конфликт е
несъгласието с определена идея, мнение, убеждение, оценка. Социалната
идентичност на педагогическите специалисти е свързана както с членството в
групата, така и с ролята, която заема в нея. Борбата за роля е едно от най-честите
проявления на междуличностния конфликт. В междугруповите процеси много силно
са изразени взаимоотношенията на власт и авторитет, които създават реална
предпоставка за възникване на конфликти. Изведените предпоставки касаят
103
възникването на конфликт в педагогическото общуване предимно между
педагогическите специалисти като колектив.
Основните нравствени аспекти на конфликтите в педагогическия процес се
проявяват при конфликтите, които възникват между педагогическите специалисти и
Взаимоотношенията между педагогическите специалисти и възпитаниците,
които могат да доведат до възникване на конфликтна ситуация, могат да се обособят
в няколко групи. Те са свързани не толкова с теоретичната и практическа подготовка
на педагогическите специалисти, колкото със стила, тактиката и реакциите им,
спрямо постъпките на възпитаниците.
На първо място това са взаимоотношенията, които възникват между
педагогическите специалисти и възпитаниците по повод дисциплината. Най-честите
конфликти по това отношение са конфликтите на неподчинение, когато
възпитаникът отказва да изпълни дадени изисквания. Отказът може да бъде
демонстриран, както чрез действия, така и словесно. Причините, които могат да
доведат до лошо поведение от страна на възпитаниците са подробно анализирани в
подтема 6.1.
На второ място това са конфликтите, свързани с проява на „дискриминиращо‖
отношение на педагогическите специалисти към определени възпитаници или група
възпитаници, напр. делене на възпитаниците на способни и неспособни,
надценяване и подценяване на възпитаниците, прояви на симпатии и антипатии).
Много често педагогическите специалисти без определена умисъл, дават за пример
отличните, примерните възпитаници, пред другите деца. Реакцията на децата спрямо
това отношение е защитна (пасивна или агресивна), но винаги е предпоставка за
конфликт. Често такова поведение може да доведе и до конфликти между
„примерния‖ възпитаник, толериран от преподавателя и останалите възпитаници в
класа. В крайна сметка това поведение може да доведе до деструктивни процеси в
класа и до възникване на съперничество, конфликти и дори до отхвърляне на
определени деца от групата, до тяхното изолиране.
Друг вид взаимоотношения, които биха довели до възникване на конфликтни
ситуации, това са толерирането (нетолерирането) на определени възпитаници, като
такова отношение може да се проявява и поради социалната роля на техните
родители. Към тази група може да се отнесат и взаимоотношенията при които
педагогическите специалисти прилагат т.нар. „публични мерки за наказание‖, като
обидни квалификации, които осъждат не само детската постъпка, а личността като
цяло, които дълбоко засягат детската личност и могат да доведат не само до
конфликтни ситуации, а до тежки психологически травми.
Друга група взаимоотношения между педагогическите специалисти и
възпитаниците, които могат да породят конфликтни ситуации, са тези свързани с
оценяването на придобитите знания, умения и навици. Този тип взаимоотношения
могат да доведат и до конфликти не само със възпитаниците, но те са и основна
предпоставка за възникване на конфликти между педагозите и родителите.
Възникването на конфликти на тази основа са предимно поради неясните както за
възпитаниците, така и за родителите критерии, по които се извършва оценяването.
Както възпитаниците, така и родителите са много чувствителни към оценяването на
техните постижения и за да бъде избегнат конфликт е необходимо педагогическите
104
специалисти винаги да мотивират оценката си, независимо дали се касае за отлична
или добра оценка.
„Нравствените‖ конфликти са свързани преди всичко с личността на
педагогическите специалисти с техният професионализъм, педагогическата съвест и
педагогическият такт, с личностната им нагласа да взаимодействат с възпитаниците
си като субекти и личности, които се намират в позиция на равнопоставеност, а не
от позицията на превъзходство. Липсата на педагогически такт, оскърбителното,
обиждащото децата и грубо отношение, несъмнено ще доведат до възникване на
конфликти между педагогическите специалисти и възпитаниците. Това води след
себе си не само до изграждане на защитен механизъм от страна на децата (вариращ
от пълна апатия до агресия), но и до изграждане на негативни образци на поведение
спрямо цялата училищна общност и до дълготрайни негативни психически
последици, които се отразяват неблагоприятно върху емоционалното състояние на
децата, тяхното самочувствие, поведение и мотивация за учене.
В групата на взаимоотношенията между педагогическите специалисти и
възпитаниците, които довеждат до т.нар. „други конфликтни ситуации‖ се отнасят
крайните форми на неетично поведение на педагогическите специалисти спрямо
децата. Такива са например прояви на жестокост, малтретиране, физическо,
психическо или сексуално насилие. Възпитаници, които са подложени на такова
отношение, са по-податливи към агресия, тъй като трудно контролират своите
емоции или изпадат в другата крайност – чувстват се неуверени, срещат трудности в
общуването със съучениците си, затварят се в себе си, и като крайна степен могат да
изпаднат и в депресивни състояния.
Управление на конфликтите, избягване на конфронтации и

обезвреждането им
За да може да се говори за ефективно управление на конфликта, е необходимо
следването на определена последователност в действията. На първо място трябва да
се определи вида на конфликта, като внимателно се изследват всички детайли (виж
графиката по-горе в темата). На второ място е необходимо напълно безпристрастно
да се определят причините за възникването му. След това трябва да се избере и
съответния стил и метод за управление на конфликта, и на последно място е
необходимо на базата на извършения анализ на причините довели до конфликта,
същите да се избягват при последващите взаимодействия.
Един от най-ефективните методи за разрешаването на конфликти е
осигуряването на сътрудничество между конфронтиращите се страни. За тази цел е
необходимо решаващия конфликта (без значение дали е ръководител при възникнал
конфликт между педагози или педагогически специалист при възникнал конфликт
между възпитаници) да прилага творческо мислене, аргументация, убеждаване и не
на последно място да притежава умение да изслушва страните.
Според А. Ангелов съществуват няколко ефективни начина за управление на
конфликтни ситуации. Те могат да се групират в две групи – структурни и
междуличностни. Педагогическите специалисти (не само тези изпълняващи
ръководни функции) трябва да осъзнаят, че причините за конфликтните ситуации в
класа или организацията, която ръководят, не са само различията в характерите на
105
различните членове на групата, а е необходимо един по-задълбочен поглед на
нещата.
Теорията и практиката на управленската дейност познава четири структурни
метода за разрешаването на конфликти ситуации, от гледна точка на управление на
училищната институция – разясняване на изискванията към работата, използване на
координиращи и интегриращи механизми, формулиране на общоорганизационни и
комплексни цели и използване на различни системи за възнаграждение.
Първият метод, а именно разясняване на изискванията към работата, се счита
за един от най-добрите методи за управление, с който може да се предотврати
дисфункционален конфликт. По-точно казано, става дума за разясняване на
резултатите, които се очакват от всеки член на педагогическия колектив. Към този
метод спадат такива параметри като: равнище на резултатите, които трябва да бъдат
достигнати; кой предоставя и кой получава различна информация; ясно определена
политика, процедури и правила. Директорът на училище трябва да е наясно с тези
правила и да ги разясни на своите подчинени.
Вторият метод – приложение на координиращи и интегриращи механизми е
друг вариант за управление на конфликтна ситуация. Един от най-разпространените
механизми е „веригата на командите‖. Ако двама или повече подчинени имат
разногласия по някакъв въпрос, те могат да избегнат конфликта по между си, като се
обърнат към техния общ ръководител. В случая принципа на единоначалието
облекчава използването на йерархията за управление на конфликтни ситуации, тъй
като подчиненият прекрасно знае на кого е подчинен.
Формулиране на общоорганизационни комплексни цели е следващият
структурен метод за управление на конфликти. Ефективната реализация на такива
цели изисква съвместните усилия на двама или повече съдружници или групи
педагози. Идеята заложена в т. нар. висши цели, е да обединят усилията на всички
участници за тяхното постигане.
Четвъртият метод, който може да се използва за управление на конфликтни
ситуации, е структуриране на системата за възнаграждение. Чрез този метод се
оказва въздействие върху поведението на хората с цел избягване на
дисфункционалните последствия. Хората, които имат принос за общите цели на
организацията и помагат на други колеги и групи, трябва да бъдат награждавани, за
да им се изказва благодарност и признание. По принцип системата на
възнаграждение не поощрява неконструктивно поведение (Ангелов 1998:314).
Според Т. Ангелов има различни стилове за разрешаване на конфликти:
 силови - когато ръководителят действа от позицията на своето място в
йерархията и пристъпва към решаване на конфликта, чрез натиск над
страните.
 избягване на конфликта - ръководителят се прави, че не вижда
съществуването на конфликт, избягва потенциално конфликтна ситуация, не
обсъжда въпроси които водят до разногласия. Това довежда до уронване на
авторитета на ръководителя и намаляване на доверието в него.
 прикриване на конфликта - при този метод умишлено не се обръща
внимание на конфликта. Причините довели до не го се омаловажават и се
апелира за приемане на ситуацията като даденост.За съжаление това води
доизостряне на конфликта в бъдеще.
106
 приспособяване към страните в конфликта - когато ръководителят заема
позиция на една от страните или се приспособява към страните в конфликта.
Това води до задълбочаване на конфликта и деструктивни последствия.
 осигуряване на сътрудничество между страните в конфликта - е един от
най-удачните методи за справяне с конфликтна ситуация. За използването на
този метод са необходими умения, като творческо мислене, аргументация,
убеждаване, изслушване (Ангелов 2008:45).
Разгледаните досега методи за решаване на конфликти ситуации бяха от
гледна точка на управлението на учебното заведение. Нека бъде обърнато внимание
на някои техники за избягване на конфронтации и начините им на обезвреждане,
които могат да възникнат при взаимоотношенията между педагогическите
специалисти и възпитаниците.
Изведените насоки за интервенция оказват най-голяма помощ, когато причина
за възникването на конфликт между педагогическите специалисти и възпитаниците
е лошото поведение на децата с цел нарушаване на дисциплината. Ще бъдат
изведени насоки как трябва да се държат педагогическите специалисти, при
действия целящи нарушаване на дисциплината, като следването им ще доведе до
моделиране на нагласите и действията на възпитаниците и постигане на позитивни
взаимоотношения по между им.
Насока 1 – Съсредоточете се върху поведението, а не върху възпитаника –
тази насока отново поставя ударение върху идеите, които подробно са разгледани в
подтема 6.1, и се отнасят до записването на точни описания на проблемното
поведение на възпитаника. За да бъде избегната конфликтна ситуация е необходимо
да се направи описание на поведението, вместо да бъде оценявано. Необходимо е
при категоризирането на постъпката да се използва обективен език, като се каже на
възпитаника какво точно прави, а не да се използват субективни термини като лош,
погрешен или глупав, тъй като те провокират негативни емоции и подхранват
конфликтната ситуация. Когато педагогическите специалисти използват определена
техника за интервенция с цел прекратяване на лошото поведение е необходимо да се
занимават само с това поведение, което става в момента, а не да се отнасят към
минали лоши постъпки.
Насока 2 – Погрижете се за негативните емоции – когато възникне
конфликтна ситуация, естествено е емоционалният отговор да е негативен.
Възможно е педагогическите специалисти да се почувстват ядосани, фрустрирани и
дори изплашени, но те трябва да съумеят да контролират отрицателните си емоции.
Позволявайки на гнева да ги овладее, те не могат да мислят трезво и да действат
логично, като още по-лошо е ако покажат тези негативни емоции на възпитаника,
чрез невербалните средства за комуникация. Това може да доведе до чувство на
власт на възпитаника над педагога и той да продължи конфронтацията (чрез лошо
поведение или словесно), като го приема като награда. Контролирането на
негативните емоции от страна на педагогическите специалисти, води не само до
възможност за избягване и решаване на конфликта, но и до възможност за
контролиране на причините за възникването му при бъдещи взаимоотношения.
Възпитаниците очакват при определено поведение, педагогическите специалисти да
реагират предсказуемо – най-общо емоционално, като целта им е да извлекат
очакваната от тях реакция. Когато педагогическите специалисти отговорят (а не
107
реагират емоционално) обосновано и използвайки педагогически такт, те не
„хранят‖ егото на възпитаниците, при което те губят интерес от по-нататъшни
конфликтни ситуации.
След всеки конфликт или наподобяваща конфликт ситуация, много често у
педагогическите специалисти остават негативни чувства, които трябва да бъдат
освободени. Всеки човек има индивидуални начини за освобождаване от
негативните емоции – едни чрез джогинг, тичане, тенис, други чрез физическа
работа, трети чрез даване на словесен израз на емоциите, когато друг не ги слуша.
Насока 3 – Избягвайте да повишавате напрежението в ситуацията – тази
препоръка е тясно свързана с предходната. При възникване на конфликтна ситуация
между педагогическите специалисти и възпитаниците, трябва да се избягват някои
поведения от страна на специалистите. На базата на проведени множество
проучвания, са синтезирани някои типове поведения, които биха влошили
ситуацията:
- да се повишава глас, да се крещи - да се правят обобщения относно

- да се проповядва възпитаниците, като например: "Вие,
- да се преструват децата, всичките сте еднакви"
- да заявяват "Аз съм началникът тук" - да се отправят недоказани обвинения
- да настояват за последната дума - да се използва сарказъм
- да молят или да подкупват - да се използват начини за справяне с
- да използват напрегнат език на конфликта, които са обезценяващи,
тялото, като например скована поза, и обидни, унизителни или неудобни
свити ръце - да се заяждат
- да привеждат събития, които не са - да се напада характера на възпитаника
във връзка със случая - да се действа високомерно
- да подражават на възпитаника - да се използва физическа сила
- да карат възпитаниците да правят - да се привличат в конфликта хора,
това, което казват, а не това, което които нямат отношение към него
правят - да се прави сравнение на възпитаника с
- да се доминира над тях другите му братя и сестри или с други
- да се награждават без нужда съученици
- да се настоява, че сте прави
Насока 4 – Обсъдете причините за възникване на конфликта – съществува

подходящо време за разговор относно причините довели до възникване на
конфликтната ситуация, но това време не е в момента на протичането му, защото
нито една от страните не могат да чуят думите на другия, тъй като момента е много
емоционален и за двете страни. Времето подходящо за разговор е тясно свързано
както с личностните особености и на двете страни участвали в конфликта, така и с
начина му на разрешаване и варира от няколко часа до няколко дни. Необходимо
условие при обсъждането на причините довели до възникване на конфликта е
всички страни да са се успокоили и да могат да възприемат адекватно аргументите
на другата страна и да реагират разумно на ситуацията.
Насока 5 – Позволете на възпитаниците да спасят репутацията си – при
възникване на конфликтна ситуация възпитаниците вътрешно в себе си знаят, че
108
педагозите има основната власт и че накрая те ще трябва да се съобразят с техните
изисквания. В резултат на това те правят това, което се изисква от тях, но по свой
собствен начин, а не по начина посочен от преподавателя. Ако педагогическите
специалисти не оценят правилно ситуацията и продължат да настояват дадено
действие да се извърши по точно указаният от тях начин, рискуват да провокират
нов сблъсък, който често е по-неприятен от първоначалния. Най-често използваният
прийом от възпитаниците да изпълнят дадено действие „по свой начин‖ е
мърморенето. Други прийоми са изпълняване на исканото от преподавателите, но с
няколко секунди забавяне, направата на гримаси или жестове или повтаряне за
последно на забраненото действие. Ако педагогическите специалисти позволят на
възпитаниците да запазят репутацията си, чрез изпълнението на даденото действие
„по свой начин‖, това прекратява конфронтацията по между им и нуждите на всички
са били удовлетворени – преподавателят е постигнал целта си, а възпитаникът е
запазил гордостта си. Всички печелят!
Насока 6 – Дайте пример за неагресивно поведение – по време на конфликт
емоциите и на двете страни много лесно могат да излязат от контрол. Когато това се
случи, общуването между страните става агресивно – използват се крясъци, обиди,
сарказъм, заплахи и др. Въпреки че педагогическите специалисти са психологически
по-устойчиви, често пъти се изкушават да използват агресивни тактики при
конфликтни взаимодействия. При преживяване на силни емоции по време на
конфликтната ситуация и евентуална възможност за използване на агресивно
поведение, педагогическите специалисти трябва да отложат всякакви по-нататъшни
действия, особено ако се касае за възстановяване на дисциплината в клас. Вместо
това могат да се използват някои от грациозните техники за изход от положението,
които подробно са разгледани в подтема 6.1. Възпитаниците се учат как да общуват
неагресивно от техните преподаватели, те правят и говорят така, както
педагогическите специалисти, при изблик на агресия от страна на педагога,
възпитаниците ще направят същото. Поддържането на самоконтрол приканва
възпитаниците да направят същото.
За успешното управление и решаване на конфликта педагогическите
специалисти, независимо дали са на ръководни длъжности и е необходимо да
разрешават конфликти в ролята си на директори, или трябва да разрешават
конфликти възникнали между самите възпитаници или възпитаниците и тях е
необходимо добре да проучат причините за възникването на конфликта. Да бъдат
безпристрастни и да подпомогнат страните сами да стигнат до решаването му, като
уважават мисленето на всеки, не уронват престижа му и запазват репутацията им.
Представете си следната ситуация:

Стефан - ученик от 8-ми клас се държи неподобаващо в час, в следствие
на което получава забележка за държанието си от учителката си по
математика. Тя го помолва да си седне на мястото и да запази тишина.
В отговор на забележката Стефан обижда учителката по брутален начин и я
наплюва.
 Направете анализ на действията по предложените варианти за решение.
Обосновете отговора си……………………………………………………………………
109
-Вариант № 1: Учителката излиза извън нерви при което хваща ученика и
започва саморазправа като му удря шамари и крещи пред целия клас.
-Вариант № 2: Учителката изгонва ученика от час със викове, като му пише
отсъствие и забележка в бележника.
-Вариант № 3: Учителката отива заедно с ученика при директора и класния
ръководител и желае постъпката му да бъде разгледана на педагогическия
съвет и незабавно да бъдат уведомени родителите.
-Вариант № 4: Учителката уведомява класния ръководител, родителите и
педагогическия съветник, при което насрочва среща за решаване на проблема
при която могат да бъдат всички засегнати страни.

Моника се разхожда в стаята по време на час. Вие я молите да се върне
на мястото си, но докато сяда мърмори нещо под носа си. Гласът ѝ не е
достатъчно силен, за да разберете какво казва. Вие я питате какво е казала, а тя
съвсем спокойно Ви отговаря: -Нищо!
отговора си: …………………………………………………………………………………..
……………………………………………………………………………………………………

Ситуацията се развива в училище по време на час. Ученици в осми клас
преди това в междучасието са заложили разглобен стол за учителката
си по френски език. За уточнение това е скромна, спокойна, доста тактична и
либерална преподавателка, което може би е дало знак, че с нея може да си
направят тази подигравка. Очакват, когато се опита да седне на стола - да падне.
Предварително е подготвен и ученик с мобилен телефон, който да запише всичко
това на видеоклип. Учителката пристига, поздравява, оставя на бюрото дневника
на класа, след което последва разпадане на стола. Тя е на подиума в безпомощно
състояние, с непоносими болки. Откарана е в "Бърза помощ", където се оказва, че
левият й крак е счупен на три места. Назначено й е домашно лечение. Въпреки
жестоката картина със счупения крак на учителката, клипът е направен и до
вечерта качен в интернет сайт. Директорът бива уведомен за записа и гледа
видеоклипа на другия ден.
 Определете типа на конфликта по следните критерии:
-според начина си на проявление………………………………………………………….
-по съдържание ………………………………………………………………………………
-по емоционален фон ………………………………………………………………………..
-от гледна точка на страните ангажирани с решаването му ……………………
 Представете решение на казуса от гледна точка на:
-директора ……………………………………………………………………………………
-педагогическият съветник ……………………………………………………………….
-от Ваша страна, като родител ………………………………………………………...
110
1.Albert 1996: Albert, Linda. Cooperative discipline. United States. American Guidance
Service.
2.Ангелов 1998: Ангелов, А. Основи на мениджмънта. С. Издателство „Тракия-М‖.
3.Ангелов 2008: Ангелов, Т. Помагало за студенти.
4.Балтаджиева 2008: Балтаджиева, Й. Психологическа природа на конфликтните
взаимоотношения между учители и ученици в начална училищна възраст.
https://bjop.files.wordpress.com/2008/10/ionka-baltadzhieva-doklad.pdf
5.Бонева 2003: Бонева, Г. Социално-педагогически измерения на конфликтите в
началното училище. Сб. България и Европа - традиции и съвременност", Съюз на учените -
клон В. Търново.
6.Бонева 2015: Бонева, Г. Конфликтите – образователни проекции и решения. В.
Търново, 2015. I&B. LTD, ISBN& 978-954-9689-92-1, стр.189.
7.Джонев 1990: Джонев С. Стратегии на ръководителя в междуличностните
отношения. С. Издателство „Наука и изкуство‖. 1990.
8.Джонев 2004: Джонев, С. Кризите на преуспяващите фирми. Психология на
мениджмънта на успеха. С. Издателство „СОФИ-Р‖.
9.Димитров 2005: Димитров, Д. Управление на конфликта. Пловдив. Издателство
„Марица‖.
10.Димитров 2004: Димитров, Д. Конфликтология. С. УИ „Стопанство‖.
11.Петрова 2006: Петрова, Кр. Стратегии за разрешаване на проблеми и конфликти,
сб. „Bridges – Building Bridges to Language Learning, Culture and Society”, електронно издание
В.Търново.
111
Примерни тестове
112
ТЕСТ 1
1. Предмет на етиката като наука е:

a) моралът
b) нравствеността
c) добродетелите
2. Етиката като учебна дисциплина принадлежи към:
a) теоретическите науки
b) практическите науки
c) теоретико-практическите науки
3. Моралът има следните основни функции:
a) ориентировъчна; обучителна; възпитателна
b) ориентировъчна; регулативна; възпитателна
c) нравствена; обучителна; възпитателна
4. Трите стожера на етиката са:
a) индийската, еврейската и китайската философия
b) римската, китайската и древногръцката философия
c) индийската, китайската и древногръцката философия
5. Развитието на етическите учения във времето можем условно да разделим на:
a) три големи периода
b) четири големи периода
c) два големи периода
6. През IV в. пр.н.е. науката за морала получава своето име, което носи и досега
"етика", неин кръстник е:
a) Демокрит
b) Аристотел
c) Сократ
7. Началото на същинското научно разработване на етическите проблеми е свързано
с името на:
a) Сократ
b) Платон
c) Херодот
8. При обръщането на стария свят към християнството етиката:
a) получава своя възход
b) се пренебрегва
c) не се развива като наука
9. Първоначално преди да се обособи като самостоятелна наука, етиката е била дял
от:
a) логиката
b) философията
c) епистемологията
10.Научната област на етиката като наука е:
a) моралната регулация на взаимоотношенията между хората
b) възпитанието в широк смисъл
c) социализацията на личността
11.Основните категории в етика са:
113
a) дълг и съвест; чест и достойнство
b) добро и зло
c) справедливост и идеал
ТЕСТ 2
1.Професионалната етика свързва съдържанието на науката с необходимостта от:
a) разработване на способи за практическо въздействие върху нравственото

поведение на всички хора
b) разработване на способи за практическо въздействие върху нравственото
поведение на определена група, общност или етнос
c) разработване на способи за практическо въздействие върху нравственото
поведение на група хора упражняващи определена професия
2.Освен понятието "професионална етика" се използват и следните понятия, които
по своята същност изразяват едно и също приложение на етиката:
a) "приложна етика"; "практическа етика"; "специална етика"
b) "приложима етика"; "прибавена етика"; "специализирана етика"
c) "приложна етика"; "специализирана етика"; "специфична етика"
3.Професионалната етика разглежда проблеми свързани с:
a) етичните категории "добро" и "зло"
b) нравствените черти на характера
c) отношението на професионалните общности и на всеки специалист към
обществото като цяло
4.Професионалната етика е наука за:
a) качествените граници на нравствеността, т.е. разкриваща специфичните
нравствени аспекти в единната човешка дейност
b) професионалния морал, който съществува реално само в конкретните
обособени видове трудова дейност и трудови отношения
c) професионалния морал, който съществува реално не само в конкретните
обособени видове трудова дейност и трудови отношения
5.Предметът на професионалната етика е:
a) професионалният морал
b) професионалните ценности
c) професионалните отношения
6.Изхождайки от разделението на труда и светогледното възпитание на личността,
науката определя три типа професионална етика: светогледно-формирана,
традиционно-професионална и
a) нетрадиционно-професионална
b) светогледно-професионална
c) традиционно-формирана
7.Необходимост от професионален етичен кодекс имат:
a) професии, при които доминиращи са свободният избор, липсата на регламент
b) професии, които приоритетно са свързани с работа с хора
c) и двата отговора са верни
114
8.Съществуването на професионален морал и професионална етика означава:
a) че за дадената професионална група те са единствените регулатори
b) че освен с професионалният морал дадената професионална група се
съобразява и с общите морални ценности и норми
c) че дадената професионална група се съобразява само с общоприетите за
обществото ценности и норми
9.Основната цел на професионалната етика е:
a) да съдейства за по-доброто изпълнение на професионалните функции
b) да осигурява надеждна защита на интересите на хората, които са обект и
субект на труда в тази професия
10.Изведете основните изисквания на които трябва да отговаря един етичен кодекс:
- …………………………………………..
- …………………………………………..
- …………………………………………..
- …………………………………………..
ТЕСТ 3
1.Педагогическата етика като наука изучава дейността на хората, работещи в:

a) учебно заведение
b) регионалният инспекторат по образование
c) сферата на образованието
2.Педагогическата етика има няколко равнища, разкриващи взаимодействието на
човек с човека те са:
a) три
b) две
c) четири
3. Основните категории в педагогическата етика са:
a) дълг и съвест; чест и достойнство
b) добро и зло
c) справедливост и идеал
4.Етическите категории са:
a) нравствен дълг, нравствен авторитет, нравствени чувства, нравствени норми и
принципи, нравствена оценка и самооценка
b) нравствено съзнание, нравствени възгледи, нравствени чувства, нравствени
норми и принципи, нравствена оценка и самооценка
c) нравствено съзнание, нравствени възгледи, нравствени чувства, нравствени
норми и принципи
5.Категориите в педагогическата етика са:
a) педагогическо съзнание, педагогически възгледи, педагогическа съвест,
педагогическа чест и достойнство, педагогически чувства
b) нравствено съзнание, нравствени възгледи, нравствени чувства, нравствени
норми и принципи, нравствена оценка и самооценка
c) педагогически оптимизъм, педагогически дълг, педагогическа съвест,
педагогическа чест и достойнство, педагогически авторитет и такт
115
6.Нравствената дейност на педагога включва:
a) нравствено възпитание и самовъзпитание
b) нравствена отговорност и самоотговорност
c) нравствен авторитет
7.Нравствените отношения в педагогическия процес биват:
a) между педагози и родители
b) между педагози и ученици и между педагози и педагози
8.Коя от следните категории на педагогическата етика отговаря на описанието:
характеризира способността на педагога да осъществява нравствен самоконтрол и
самостоятелно да формира нравствени задължения към себе си:
a) педагогически такт
b) педагогическо достойнство
c) педагогическа съвест
9.Кое от изброените определения отговаря за категорията на педагогическата етика-
педагогически оптимизъм:
a) вяра в по-доброто бъдеще, в тържеството на доброто над злото, на
справедливостта над неправдата
b) чувство за мярка, за съобразителност и оптимален подход на педагога към
обучаваните във всички сфери на педагогическите отношения
c) отразява общопризнатото влияние и значение на педагога, неговото
общопризнато педагогическо майсторство, сила, влияние, власт и т.н.
10.Кое от определенията не се отнася за категорията на педагогическата етика-
педагогически такт:
a) основава се на общочовешките принципи и норми на морала, отразява
специфичната дейност на педагога и влияе върху вътрешния свят на ученика;
b) мяра за признаване на действителната стойност, на нравствената ценност и
значимост на човешката личност пред другите хора и обществото;
c) включва умението да се общува с подрастващите, да се проявява възпитаност
и уважение, когато и колкото е необходимо, да се съдейства за формиране на
обществено ценни отношения.
ТЕСТ 4
1.Трите типа нравствени отношения между педагогическите специалисти и

възпитаниците са:
a) авторитарно, демократично и либерално
b) демократично, тоталитарно и либерално
c) републиканско, демократично и либерално
2.На базата на какво биха се изградили най-позитивни взаимоотношения между
педагогическите специалисти и възпитаниците
a) авторитет и сътрудничество
b) сътрудничество и доверие
c) авторитет и власт
3.При лошо поведение от страна на възпитаниците, техните цели са:
a) власт, успех, отмъщение и внимание
116
b) внимание, власт, отмъщение и избягване на неуспех
c) успех, надмощие, внимание и власт
4.Посочете примери за активно и пасивно поведение целящо внимание:
- активно поведение …………………………………
- пасивно поведение …………………………………..
5.Кой от способите, представен по-долу е удачен за използване от педагогическите
специалисти при прояви на лошо поведение целящо внимание:
a) физическата близост
b) използвайте техники за озадачаване
c) оставете нещата без последствие
6.Посочете примери за активно и пасивно поведение целящо власт:
7.Посочете примери за активно и пасивно поведение целящо отмъщение:
8.Етапите на протичане на конфронтация при лошо поведение, целящо власт или
отмъщение са:
a) четири
b) три
c) два
9.Посочете примери за активно и пасивно поведение целящо избягване на неуспех:
10.Първата стратегия за справяне с проблема на възпитаниците, които се страхуват
от неуспех е трансформиране на методите за обучение. Тя включва следните
техники – използване на конкретни учебни материали и
a) подпомагано от компютър обучение
b) преподаване поетапно на учебният материал
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ТЕСТ 5
1.Според начина си на проявление конфликтите в учителските колективи биват:

a) локални и религиозни; скрити и открити; краткотрайни и продължителни
b) локални и тотални; скрити и открити; краткотрайни и продължителни
c) политически и религиозни; скрити и открити; краткотрайни и продължителни
2.По съдържание конфликтите могат да бъдат:
a) политически; религиозни; етнически
b) локални; религиозни; политически
c) краткотрайни; политически; открити
3.От гледна точка на взаимоотношенията, конфликтите биват:
a) ценностни; емоционални; групови
b) лични; професионални; синдикални
c) личностни; групови; междуличностни; конфликт между личността и групата
117
4.По емоционален фон конфликтите биват:
a) политически; синдикални; групови; емоционални
b) личностни; емоционални; враждебни; политически
c) приятелство; съперничество; вражда; симпатия; агресия
5.По по ценност конфликтите биват:
a) за власт; авторитет; престиж; нравствено-емоционални
b) локални; религиозни; политически
c) приятелство; съперничество; вражда; симпатия; агресия
6.Последствията от конфликтите са:
a) винаги са функционални
b) зависят от начина на решаване на конфликта
c) винаги са деструктивни
7.Според Т. Ангелов стиловете за разрешаване на конфликтите са:
a) силови; избягване на конфликта; прикриване на конфликта; приспособяване
към страните в конфликта; осигуряване на сътрудничество между страните в
конфликта
b) определяне вида на конфликта; посочване на причините за неговото
възникване; избор на подходящ стил и метод за управление на конфликта;
намаляване на условията, които предизвикват конфликта
c) да се научи да контролира средата и да променя условията в нея; да проучи
причините за появата на конфликта; да заеме неутрална позиция; да уважава
позицията на конфликтните страни; непрекъснато да се стреми да предизвиква
страните към сътрудничество.
8.При възникване на конфронтация между педагогическите специалисти и
възпитаниците, най-удачно е използването на:
a) педагогическата власт
b) педагогически авторитет
c) педагогически такт
9.Възникването на конфронтация между педагогическите специалисти и
възпитаниците, е най-често заради:
a) теоретичната подготовка на педагогическите специалисти
b) стила, тактиката, и реакциите на педагогическите специалисти спрямо
постъпките на възпитаниците
10.При възникване на конфликтна ситуация между педагогическите специалисти и
възпитаниците, най-доброто поведение от страна на педагозите е:
a) използване на педагогическата власт за потушаване на конфликта
b) избягване на субективни оценки, обиди и квалификации
c) повишаване на напрежението в ситуацията, с цел доминиране над възпитаника
118
ТЕСТ 6
В предоставената ви шифрограма, открийте и оградете категориите в

педагогическата етика:
У Е И Ш Щ К С Д З Ц Ь Я А О
Б Д Е Ж Т Н Ч Т С Е В Ъ С Ж
Л Г О Т Н К С Н В М Л Б Ф Г
Р Е И С А О Ш Ю Й Ъ Х П У Т
П Н Т Ж Т А Я Ь У И Ш К С Н
Х Д А В Т О Р И Т Е Т З Ц В
Ф Я О Ж Г Т Й Н В М Ч Ю Й М
Ч Ч Ъ Ф Х Г П Н Р Л Б У Е Ч
М Е И Ш Щ Л К Д С З Ц Я А Ю
В С О Ж Г Ъ Т Н В Т А К Т Й
Н Т М Ч Ю Д Й Ъ Ф Х В П Р Ъ
Т Л Б М Ъ З И М И Т П О Ж Ф
П Р Л Б Ц З Д С К Щ Ш И Е Х
119
ПРИМЕРНИ ТЕМИ ЗА РЕФЕРАТИ
1. Сравнителен анализ на етическите учения от древността.

2. Взаимовръзка на етиката и педагогиката – общи характеристики.
3. Възникване и развитие на професионалната етика – причини, условия,
закономерности.
4. Що е професионална етика и има ли тя почва у нас?
5. Доброто и злото в нашето съвремие.
6. Педагогическият авторитет – вчера днес и утре (ретроспективен анализ).
7. Педагогическа чест и достойнство – отминали лозунги или необходимост.
8. Доверието, като фундамент при изграждане на позитивни нравствени
отношения между педагогическите специалисти и възпитаниците.
9. Дисциплината в клас – мит или реалност.
10. Партньорство между родители и училище.
11. Педагогическото общуване, като средство за придобиване на познание.
12. Психологически аспекти на педагогическото общуване между педагози и
възпитаници.
13. Поведението на педагогическите специалисти в процеса на реторичното
общуване – пластика, мимика, етикет.
14. Външният вид като невербално реторично средство.
15. Психологическа характеристика на конфликтите между педагогически
специалисти и възпитаници.
16. Управление на конфликтите в педагогическият колектив.
17. Изгответе цялостен етичен кодекс за етично поведение на работещите в
сферата на образованието по следната примерна структура: 1.Преамбюл;
2.Раздели включващи: -общи положения, -морални отговорности към детето,
семейството, обществото, -взаимоотношения с колегите, с организационните
структури, -професионално поведение, -конфликт на интереси, -
административна и дисциплинарна отговорност.
120

педагогическа етика (учебно пособие)

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

педагогическа етика (учебно пособие)

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Георги Георгиев

Велико Търново, 2017 г.

Велико Търново, 2017 г.

© Георги Петров Георгиев – автор, 2017

FABER – (062) 600650

Тема 1.Етиката като наука .................................................................................................4

Етиката като наука изследва закономерностите на възникването, развитието и

Проблемът за нравствените ценности на личността има непреходна значимост.

ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ЕТИКАТА

Ситуации, в които човек е принуден да избере „по-малкото зло―, т.е. ситуации,

Представя ви се дилема, над която да се замислите и да дадете своето

Та тук възниква подобна дилема, върху която да помислите: ако сте в

Етиката е много древно знание, произлизащо от различни култури на стария

Китайският мислител Конфуций считал, че проблемът не е животът като

Етически възгледи на древногръцките философи

 Как бихте съотнесли етическите възгледи на Аристотел, Конфуций и

2.Етическите възгледи на християнството

3.Етика на новото време (ХVII - XX век)

 Защо етиката на новото време преоткрива етичните (моралните)

Взаимовръзка между етиката и педагогиката

В предишните теми бе разгледана и дефинирана етиката, като наука за морала:

педагогика психология етика

Подобни възгледи се срещат и при немския философ К.Шлайсхаймер, който

Педагогиката и етиката са самостоятелни, специфични социални науки

Това съвсем не означава, че липсва всякакво взаимодействие между етиката и

Както вече беше отбелязано в предишните теми, в средата на 50-те години на

съзнание морален кодекс съвест

между колеги чест

В елемента съзнание се обособява специфичен морален кодекс, който

Понятието „професионална етика„ е приложимо предимно към професиите,

Според българския етик В. Момов, педагогическата етика, като специфичен

От направените аналитични разсъждения, се достигна до схващането, че

Педагогическият морал е исторически формирала се система от

 Кои характеристики на морала в рамките на възпитателния процес се

След като се разгледа същността на педагогическия морал, се откриват

Представете си една междуличностна и същевременно етична

Представен Ви е друг аспект на междуличностна и същевременно етична

Причините за поведението на колегата могат да бъдат най-различни. Във

В службата ни се налага да контактуваме с различни личности. Някои от

2. Представете си следната ситуация: Тя/той всячески поддържа Вашите

3. Представете си следната ситуация: Има колеги, на които им се струва, че

5. Представете си следната ситуация: Тя/той искрено смята, че е самата

В електронното издание на списанието „Журнал за жената6‖ бяха изведени

Ситуация 2. Шефът не ви харесва

Ситуация 3. Не ви приемат в групата

Ситуация 5. Клиент се отнася грубо с вас

Отново в онлайн списанието „Журнал за жената7‖ впечатление прави

На следващо място ще Ви представя „театралният шеф‖. Лесен е за

„Депресивният шеф” Не може да понася стреса, затова се обгражда със

„Инфантилният шеф”. Обича да дискутира, да разисква, да съветва, но

Как да постъпвате? Ако говорите с него за дати и срокове, ще установите, че

„Шефът-мързеливец”. Този началник има една голяма положителна черта –

„Шефът-патриарх”. Точен, стриктен, винаги на работното си място – от

„Шефът-симпатяга”. Винаги е в настроение, усмихнат, често ви хвали,

„Шефът-нарцис”. Ако го попитат кой е най-красивият и най-умният човек

За да се изяснят категориите на педагогическата етика, е необходимо първо да

Категориите на етиката са основни понятия, които отразяват „най-

Основните понятия в етиката имат специфични черти, които са характерни

Вече знаейки основните категории на етиката, ще бъде интересно да се

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕТИЧЕСКИТЕ КАТЕГОРИИ

Категориите от първа група отразяват субективната страна на морала на

Категориите от втора група изразяват взаимодействията на хората в процеса

Категориите от третата група намират проявление в процеса на реализация на

Същност и значение на категориите в педагогическата етика