Professional Documents
Culture Documents
АНГЕЛИНА КАЛИНОВА
КОНСТРУИРАНЕ И ТЕХНОЛОГИИ
В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
СД „КОНТРАСТ”
СТАРА ЗАГОРА
2017
1
Книгата представя резултатите от изследователска работа, свързана с
изясняване на методологичните и методическите основи на педагогическото
взаимодействие в технологичната подготовка на деца от 3 до 7 години.
В книгата се разглеждат въпросите за постигане на ключовата компетентност
инициативност и предприемчивост от европейската референтна рамка. Специално
внимание е обърнато на възможностите за осъществяване на субект-субектно
взаимодействие по образователно направление конструиране и технологии.
Книгата е предназначена за студенти от специалностите “Предучилищна и
начална училищна педагогика” и студентите от магистърските програми по
предучилищна и начална училищна педагогика в ПФ на ТрУ – Стара Загора, както и за
всички, които имат отношение към осъществяването, ръководството и управлението
на учебно-възпитателния процес в детската градина.
КОНСТРУИРАНЕ И ТЕХНОЛОГИИ
В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
ISBN: 978-954-314-048-0
2
СЪДЪРЖАНИЕ
Първа глава
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ТЕХНОЛОГИЧНАТА ПОДГОТОВКА
НА ДЕЦАТА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
1. Играта и трудовата дейност за възпитанието на децата в предучилищна възраст…………….5
2. Система на трудово възпитание ..................................................................................................6
3. Взаимодействие между семейството и детската градина за технологичното възпитание на
децата...................................................................................................................................................7
4. Съвременни концепции за осъществяване на технологичната подготовка в детската градина
.............................................................................................................................................................16
4.1. Типология на съвременните концепции за детското конструиране .....................................16
4.2. Характеристика на различните концепции .............................................................................17
5. Съвременни гледища за педагогическо взаимодействие в детската градина .......................22
Втора глава
ВИДОВЕ ТРУД И СЪДЪРЖАНИЕТО МУ В РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ
1. Образователен стандарт за предучилищно образование …………………………………………30
2. Видове труд в детската градина .................................................................................................43
3. Съдържание на трудовата дейност в детската градина ...........................................................45
4. Технологичната подготовка в програмите за детската градина …………………………………..51
4.1. Програма за възпитателната работа в предучилищната подготвителна група - „Ръка за ръка”
..............................................................................................................................................................62
4.1.1. Особености на Програмата ..................................................................................................62
4.1..2. Особености на конструктивно-техническата дейност в подготвителната група
..............................................................................................................................................................68
4.1.3. Педагогическото взаимодействие при реализиране на програмното съдържание
………………………………………………………………………………………………………..................73
Трета глава
СЪЩНОСТ НА КОНСТРУКТИВНО-ТЕХНИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА
РЪКОВОДСТВОТО Й
1. Същност на конструктивно-техническата дейност ...................................................................85
2. Особености на детската конструктивно-техническа дейност .................................................91
3. Същност на конструктивно-техническата задача .....................................................................93
4. Видове проблемни задачи в конструктивно-техническата дейност ..........................................99
5. Методически изисквания при решаването на конструктивно-технически задачи
............................................................................................................................................................100
6. Структура на конструктивно-техническата дейност ................................................................102
7. Основни форми на дейността на децата по техническо конструиране и моделиране
............................................................................................................................................................104
8. Изграждане на способности в конструктивно-техническата дейност ....................................106
9. Насоченост на конструктивната дейност и възможности за съвместно конструиране
............................................................................................................................................................109
9.1. Конструиране и обучаващи конструктивни игри ..................................................................109
9.2. Конструиране и строително-конструктивни игри ...................................................................111
3
10. Култура на детския труд и конструиране .............................................................................117
11. Условия за развитие на детското творчество в конструктивно-техническата дейност
…………………………………………………………………………………………………………………120
11.1. Организация на детското творчество ................................................................................120
11.2. Детското творчество при работа с хартия и картон ......................................................126
12. Значение на конструктивно-техническата дейност за развитието на децата ...................129
12.1. Подходи за осъществяване на конструктивно-техническата дейност ............................129
12.2. Особености при ръководството на конструктивно-техническата дейност в следващата
възрастова група (обучението по технологии и предприемачество - І -ІV клас)
…………………………………………………………………………………………………………………130
13. Инициативност и предприемчивост – ключова компетентност по конструиране и технологии в
детската градина …………………………………………………………………………………………..132
14. Регламентирани и оперативни цели в детската градина ……………………………………143
15. Познавателната самостоятелност в детската градина ………………………………………146
16. Приложение на технологията за субект-субектно взаимодействие по конструиране и
технологии в детската градина ………………………………………………………………………….150
16.1. Примерен вариант за постигане на субект-субектни отношения в педагогическа ситуация
по конструиране и технологии в първа възрастова група в детската градина (3-4 години)
………………………………………………………………………………………....................................151
16.2. Примерен вариант за постигане на субект-субектни отношения в педагогическа ситуация
по конструиране и технологии във втора възрастова група в детската градина (4-5 годишни)
…………………………………………………………………………………………………..…………….155
16.3. Примерен вариант за постигане на субект-субектни отношения в педагогическа ситуация
по конструиране и технологии в трета възрастова група в детската градина (5-6 годишни)
…………………………………………………………………………………………………………………159
Четвърта глава
ПРОУЧВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ КОНСТРУКТИВНО-ТЕХНИЧЕСКАТА И БИТОВА ДЕЙНОСТ
В ПОДГОТВИТЕЛНАТА ГРУПА/КЛАС
1. Същност на диагностичната процедура за проучване на резултатите от конструктивно-
техническата и битова дейност в подготвителната група/клас ..................................................162
2. Индикатори за диагностика при решаването на конструктивно-технически задачи
............................................................................................................................................................163
3. Инструментариум за диагностика .............................................................................................164
3.1. Инструментариум за текуща диагностика .............................................................................164
3.2. Инструментариум за диагностика на крайните резултати от обучението по конструктивно-
техническа и битова дейност .........................................................................................................165
ЛИТЕРАТУРА .................................................................................................................................167
ПРИЛОЖЕНИЯ ............................................................................................................... …………..168
4
Първа глава
5
диференцират. Усвоеното в различните видове трудови задължения се пренася в
разнообразни роли и сюжети, които отразяват трудовата практика на околните. В
рамките на играта се създава положително отношение към човешкия труд и към
собствената трудова дейност.
Играта може да се използва и като метод за моделиране, приложим при усвояване
на знания за труда на възрастните. В игрова форма и чрез игрови похвати се създават
модели, които нагледно представят структурата на трудовия процес и зависимостите
между компонентите му.
Е. Петрова посочва, че при взаимодействието на играта и труда, с оглед на
диференцирането на трудовата дейност като самостоятелна, се очертават три етапа:
Първи етап - Трудът се извършва по повод на игровия замисъл. Контактът с възра-
стните е опосредстван от ролите, чрез които децата претворяват трудовите
взаимоотношения между хората. Пак чрез ролята се възприемат и осмислят мотивите
за труд, създава се интерес към трудовата практика на хората.
Втори етап - Трудовата дейност се отделя от игровата, но продължава да се
определя от нея.
Трети етап - Трудовата и игровата дейност си взаимодействат като форми за
организиране на взаимоотношенията между децата.4
Според Капка Солакова, спецификата на трудовата дейност, като самостоятелен
вид дейност на детето, намира израз в мотивацията, която е свързана както със създа-
ването на някакъв продукт, така и с желанието на детето да влезе в пряк контакт с
възрастните и да участва в дейността им.5
Самостоятелността, съответстваща на степента на развитие на детето, определя
характера, задачите и съдържанието на трудовата дейност и степента на
реализирането им.
Особеностите на детския труд определят задачите на трудовото възпитание:
Възпитаване на положително отношение към труда и към хората, които го
упражняват. Насочване на детето към обществената значимост на резултатите от
труда.
Възприемане многообразието на човешката трудова дейност. Усвояване на
общотрудови умения и навици, както и на умения за работа с различни материали.
Създаване на интерес към техниката.
Създаване на предпоставки и стимулиране на желание за труд.
7 Е.Събева, К.Солакова и др. Предучилищна педагогика. „Сема 2001” Пловдив, 2001., стр. 96.
7
успешната трудова подготовка в детската градина?
В условията на детската градина детето трябва да умее самостоятелно да
работи в голям детски колектив, без да е необходимо учителят непрекъснато да му
отделя внимание. То трябва да умее да слуша съсредоточено, да не задава въпроси
просто така, за да привлече вниманието към себе си, бързо и точно да изпълнява
изискванията на учителя, да може самостоятелно да се провери ("Направих ли, каквото
е необходимо?") и да не се отвлича дори ако го предизвикват съседите му. Заедно с
това детето трябва да умее да работи с другаря си, ако седи с него на една масичка.
Това значи: да не му пречи, когато е необходимо да му помогне, да му услужи с нещо,
да не го клевети, ако му е попречил, без да иска, да може да му обясни това, което е
разбрало, а другарят му бърка; да може да изпълнява заданията заедно с него
(например в занятията по трудово-конструктивна дейност някои неща се правят
колективно).
В условията на детската градина, детето трябва да може да ръководи решаването
на важни за колектива задачи, за които е лично отговорно, да ръководи работата на
другите, да ги контролира (при изпълнението на задълженията на дежурен).
Колективизъм и самостоятелност, лична отговорност и отговорност за всички -
това са качества, които в известна степен трябва да притежава детето на прага на
училището. В училището чрез разнообразните форми на труда всяко от тези качества
ще се развива и задълбочава. Важно е да се отбележи, че формирането и развитието
на тези качества започва в семейството.
В семейство, в което възпитанието се провежда разумно, се обръща внимание
върху приобщаването на детето към труда още в предучилищната му възраст. Но ако в
семейството по някакви причини не се е придавало сериозно значение на трудовото
възпитание, в никакъв случай по-нататък не трябва да се отлага началото на
задълбочена работа с детето, като се оправдаваме с това, че преходът към ученето и
без това изисква от него големи усилия.
Самообслужването и свързаните с него форми на битов труд имат голямо
психологическо значение за формирането на новото "аз" на детето. За съжаление,
известната естествена безпомощност на децата от предучилищна възраст задълго се
задържа в съзнанието на някои родители и те упорито продължават опеката и над
децата от доста по-голяма възраст в най-простите битови операции, които отдавна
трябва да се извършват съвсем самостоятелно (да оправят леглото си, да следят за
чистотата на дрехите си, да перат малки неща да шият копчета, да си топлят ядене, да
си приготвят някои ястия). Понякога се стига до там, че родителите завързват връзките
или вдигат ципчето на обувките на детето едва ли не до IV клас. Не е чудно, че у тези
деца се развива инфантилност, готованство, егоизъм.
Излишното опекунство на родителите усложнява и собствения им живот: те се
боят да излязат от къщи, тъй като детето не може само да се нахрани, да си играе само
или да се заеме с нещо разумно и полезно...
Да се самообслужва детето се научава постепенно, в съвместния труд с по-
големите. Колкото е по-разнообразно участието му в битовия труд на семейството,
8
толкова по-бързо расте неговата самостоятелност. Във всяка работа у дома може да
се намери нещо, което да е по силите на малчугана.
Отначало то извършва някаква част от работата (отделни операции), но колкото се
може по-скоро трябва да му се възложи самостоятелно изпълнение на задачата от
начало до край (при условие че нейният обем е по силите му).
Оказва се, че трудността не е само в това да се научи детето. Да допуснем, че вие
правилно сте поставили задачата пред него ("Ти вече си голям, сега ще те науча
самостоятелно да правиш това и това, така ще ми станеш добър помощник!"). То с
желание се учи на новата работа, но се случва и така: след като се е научило, не иска
да я поеме като свое постоянно задължение.
Безполезно е да се сърдим, да се караме на детето и да го наказваме. От това
полза все едно няма да има. По-добре е да се постараем да покажем на детето, че и в
най-обикновената работа има творческо начало и главно - то да разбере нейната
важност, да изпита радост от добре свършената работа. Да му обясним, че в живота си
човек прави не само това, което му е интересно, което му се иска, но и това, което
трябва. Като се убеди в необходимостта и важността на работата, то ще прояви
естествен стремеж да я свърши бързо и добре.
Това, че детето помага на възрастните по собствена инициатива, не се заключава
само в неговата физическа помощ. Тук по-важно е възпитаването в деликатност и
отзивчивост.
Още от малко детето трябва да има и постоянни задължения като член на
семейния колектив. Колкото повече се доверяваме на малкия човек, толкова по-
сериозно се отнася той към поръченията, толкова по-бързо расте чувство за отговор-
ност и самоуважение. А това е много важно условие за утвърждаването на
нравствените начала на формиращата се личност.
Като планираме дневния режим на детето, необходимо е да отделим достатъчно
време на творческия труд, който би го увлякъл със своето съдържание, с процеса на
работата, с крайния резултат. Това може да бъде работа заедно с някой от по-големите
членове на семейството, с негов другар.
При избора на любимо занимание и на постоянни трудови задължения не бива да
се прави разлика между момчетата и момичетата. Но когато възрастните започват от
най-ранно детство да правят разлика между момчетата и момичетата (на момичетата
се възлага да измият чашките, а момчетата деликатно се отстраняват от такъв вид
работа), то не е за учудване, че у момчетата се възпитава презрение към момичетата и
към техните занимания. Както е съвършено неразумно да се предпазват момчетата от
"женската" работа, също толкова неразумно е да се предпазват момичетата от
техническия труд.
Изследователите отбелязват, че в предучилищната възраст интересът на
момичетата към техниката е толкова голям, колкото и у момчетата. Но този интерес, за
съжаление, в много случаи не намира поддръжка от страна на възрастните.
Като възпират волно или неволно момичетата от увлечението им по техниката,
много родители изхождат от предпоставката, че техническите умения и навици няма да
9
им потрябват в живота. Те не отчитат факта, че в наши дни рязко се увеличава броят
на жените, които работят във високо механизираните и автоматизираните отрасли на
производството. Много специалности, свързани с електрониката, електротехниката,
радиотехниката стават типично "женски". Затова да се игнорира интересът на
днешните момичета към техниката, значи да се нанася известна вреда на тяхното
бъдеще.
Семейството има големи възможности за включване на децата и в
общественополезен труд: хигиенизиране и озеленяване на двора, на улицата, грижи за
зимуването на птиците, отглеждане на разсад за цветя и много други дейности.
Всеки от посочените видове труд влияе своеобразно върху формирането на
детския характер. Родителите и учителите е необходимо да се стремят към
хармонично съчетаване на различните видове труд, като преходът от един вид труд
към друг трябва да предизвиква радостни преживявания у децата и стремеж към нова
работа.
Как да се привлече детето към всекидневния труд? Вече Това не бива да става
принудително. По-добре се опитаме достъпно да обясним на децата, че именно този
труд изисква най-голям героизъм.
В никакъв случай не бива да се наказва чрез труд; не бива за извършено
провинение да се карат децата да мият съдовете, да чистят картофи, да шият. И
работата не е само в това, че у детето, което е имало такова наказание, няма да
пламне любов към определен вид труд. Въпросът е по-сложен. Едва ли може да се
оцени нравственото поражение, което се нанася на цялото възпитателно дело, ако у
детето се формира убеждението, че трудът е наказание.
Добрите възпитатели имат едно много разумно правило: поверяването на
определена работа трябва да се заслужи, да се заслужи правото да бъде извършено
нещо като награда. Ако всичко е наред - еди-кога си ще направим заедно еди-какво си.
Разбира се, включената в перспективата задача трябва да бъде интересна, нова,
привлекателна за детето.
В детската градина и в училище децата ще разберат, че всеки труд е почетен, ще
се запознаят с разнообразни професии, ще получат представа колко хора са се
докоснали до най-простата вещ, преди тя да попадне в нашите ръце. Но това още не е
достатъчно, за да осмислят децата цената на труда, цената на предметите, създадени
с труд.
В борбата с еснафството ние осмиваме онези, които придават на вещите твърде
голямо значение, за които смисъл на живота става тяхното притежаване. Но
едновременно с това детето трябва да цени вещите като носители на вложения в тях
труд - да не ги поврежда, да не разхищава. Децата често не разбират цената на вещите
и на парите и че понякога на техните родители се налага да се откажат от нещо, за да
им осигурят всичко необходимо.
Този, който от детството си не е научен на пестеливост, никога няма да стане
грижовен стопанин, истински гражданин, умеещ да цени и своя, и чуждия, и
обществения труд.
10
Пестеливостта се възпитава от най-ранните детски години, когато майката учи
детето да прибира играчките си, когато заедно с него "лекува" старото, протрито мече,
подлепва разкъсаната книжка, събира трохите от масата, за да нахрани птичките.
Великата повеля на нашия народ, че всеки труд е почетен, постепенно се
подкопава от едва забележимия тон на пренебрежение, който понякога се промъква в
разговорите на родителите. Ако детето вижда с какво уважение родителите поз-
дравяват пощальона, чистачката, ако забележи, че възрастните пазят техния труд и се
стараят да поддържат реда, то ще разбере важната истина: всеки труд в полза на
хората е достоен за уважение. И ако човек го върши добросъвестно, самият той е
достоен за уважение.
И още нещо, което е важно да се знае: децата лесно се увличат от мисълта за
"далечни" или редки професии, чиято романтика и привлекателност, както се казва,
лежат на повърхността. Усилията на възпитателите трябва да бъдат насочени към това
децата да почувствуват колко важен и необходим на хората е обикновеният, скромният
труд, качеството на всеки вид труд и отношението към възложената задача.
Полезно е да се направи следното просто нещо. Нека детето назове някой най-
обикновен предмет, който ползва всекидневно. Обсъдете с него от какво и как е
направен, какъв път е изминал, преди да попадне във вашия дом. Дори вие ще се
изненадате колко е дълга тази верига.
Основна дейност на децата от предучилищна възраст е играта.
Докога детето играе и кога започва да се труди?
Възпитанието в трудолюбие – задача само на детската градина ли е или е задача,
която се поставя още в семейството и се решава през целия живот на човека?
Успехът в трудовата дейност в детската градина пряко зависи от възпитателната
работа в семейството, от начина, по който родителите подхождат към децата.
Напълно основателно е да се очаква, че родителите с по-голяма култура по-лесно
ще намерят път до ума и сърцето на децата си, по-успешно ще подберат
съдържанието, организационните форми и методите на извършваната от тях възпита-
телна работа. Едва ли друго явление в обществото има такъв масов характер, както
грижите на родителите за възпитанието на техните деца.
Възпитателната работа, извършвана в семейството, зависи главно от дейностите, в
които се въвличат децата. Основните видове дейности - игра, учене и труд -
придобиват редица характерни черти в живота на семейството, главно в неговия бит.
По своята същност битът е сложна съвкупност от условия и отношения извън
сферата на производството, без обаче да е напълно откъснат от него. Тези условия и
отношения дават отражение върху играта и ученето, но те се определят преди всичко
от труда, от така наречения битов труд. Оттук произтича и неговото грамадно значение
за възпитанието на подрастващото поколение в семейството.
Битовият труд се състои в създаване и запазване на необходимите условия за
живот в семейството - грижи за приготвяне на храната, за поддържане на облеклото и
обувките, за спазване на личната хигиена, за уреждане на жилището и т. н. На пръв
поглед това са все „дребни" грижи. В действителност тези грижи са всекидневни и от
11
начина, по който те се задоволяват, зависи в каква обстановка ще живеят децата, какви
отношения ще се създадат между по-възрастните и тях, какви навици и привички ще
придобият. Едно е децата да живеят в удобна, хигиенична и естетична обстановка, а
друго е в семейството да съществува безредие. Съдържанието на възпитателните
задачи в семейството се определя от изискванията, които родителите и близките на
децата им поставят във връзка с поддържането на бита и със създаване "на по-добри
битови условия. Типична особеност за тези задачи е, че децата не само се напътстват
какви задачи трябва да решат и по какъв начин да постъпят, но и проявяват
активност, самостоятелност и инициативност. Поради активното участие на
децата в семейния живот от първостепенно значение е начинът, по който задачите се
поставят от родителите и близките и по който се решават от самите деца.
Основното изискване при поставяне на задачите е те да произтичат от
потребностите в живота на семейството. Това значи децата да разбират смисъла и
значението на тези задачи, за да ги изпълняват ревностно, дори с увлечение. Във
всички случаи, когато те не са добре осъзнати, възпитателната работа се затруднява,
защото децата започват да ги смятат за излишно бреме.
На първо време задачите се поставят от родителите или от други членове на
семейството, поради което се налага те да бъдат винаги добре съгласувани. Когато
липсва такова съгласуване, децата изпадат в колебание по какъв начин да постъпят.
Задачите придобиват по-голямо значение тогава, когато децата ги възприемат като
свои постоянни задължения. Без излишни напомняния те се приучват да носят
отговорност за подреждане на трапезата, на детският кът, подреждането на играчките
и т.н..
За да се създаде чувството за отговорност пред семейството, от съществено
значение е спазването на определен режим, установяването на ред в храненето,
спането, игрите, развлеченията и пр. Режимът дисциплинира децата и създава у тях
уважение към реда в семейството, приучва ги да разграничават важното от
маловажното в живота. Спазването на определен режим обаче не значи той да бъде
така „строг", че да сковава всяка инициатива у децата. Всички полезни начинания на
децата, щом като допринасят за общото подобряване на живота в семейството, като
внасят в него нещо ново и дори неочаквано, заслужават одобрение и поощрение.
Задачите в живота на семейството се възприемат толкова по-доброволно, колкото
по-справедливо са разпределени. Тази справедливост обаче не означава механично
разпределение на задачите. Тяхното поставяне зависи от пола, възрастта и под-
готовката на всички деца в семейството. Ако днес дадена задача, например
извършването на покупки, се възлага на някои от по-големите деца, утре може да се
окаже доверие и на друго дете, за да изпита и то гордост, че не се подценява
способността му да се справи с тази задача. В името на справедливостта не бива да
има „любимци" и „пепеляшки”, а всички да се чувстват еднакво отговорни за
равномерното протичане на семейния живот, за неговия бодър и жизнерадостен дух.
Решаването на задачите зависи от конкретните условия и обстоятелства, от
обстановката, при която се извършва необходимата дейност.
12
Към външните условия спадат наличие на детска стая, кът за играчките,
отоплението, чистият въздух, тишината и пр. Те са безусловно необходими. От не по-
малко значение са вътрешните условия, онази готовност за битов труд, от която
зависи доброволното и старателно решаване на задачите. Същевременно обаче не
бива да се забравя, че децата се развиват. За да протича успешно тяхното развитие,
целесъобразно е да им се поставят все по-сложни задачи, т. е. такива задачи, които
изискват по-голямо напрежение на духовните сили. По думите на Л. С. Виготски това
става, като се навлиза в „зоната на най-близкото развитие". Когато например децата от
предучилищна възраст решават с желание, внимателно и равностойно възникналите в
бита задачи, те се подготвят да навлязат в „зоната" на учебната работа по същия
начин.
Както всяка друга дейност, така и дейността на децата в домашната среда е
съпроводена с борбата на мотивите. Могат да се явят разнообразни мотиви.
Например при поставена задача детето да прибере и подреди играчките си или да
оправи леглото си надделяват така наречените лични мотиви – на детето още му се
играе и изпълнението на това поръчение не е приятно за него. Добре е в такива случаи
да се подходи към детето така, че то да осъзнае необходимостта от извършваната от
него дейност. Необходимо е детето от най-ранна възраст да се приучва на ред и
самовзискателност. Това е трудно постижимо и само целенасочената и съгласувана
дейност между членовете в семейството може да доведе до очаквания добър резултат.
Личните мотиви трябва да са съгласувани с общите мотиви – това са така наречените
трайни мотиви. Възпитанието на децата в семейството е успешно тогава, когато
общите мотиви определят тяхното поведение, а личните мотиви допринасят за
неговото укрепване. Ако господстват само временните лични мотиви, по неизбежност в
поведението на децата се явяват големи колебания.
Когато се анализират съдържанието, поставянето и решаването на задачите при
възпитанието на децата в семейството, могат да се установят редица грешки и
недостатъци, които се допускат от родителите.
Една от важните грешки, която затруднява възпитателната работа в семейството, е
допускането на неразбиране между родителите и децата, между по-възрастното и по-
младото поколение. Като причина за липсата на пълно взаимно разбиране в
семейството може да се отбележи убеждението на някои родители, че някога като деца
са били по-добри от съвременното поколение. За това ни убеждава следният пример:
Пред група родители на почтена възраст била прочетена твърде отрицателна
характеристика на съвременните деца. Слушателите я приели като справедлива и
дори я подкрепили със свои примери и съждения. Те обаче останали дълбоко
изненадани, когато им било съобщено, че тази характеристика е направена преди 30
години от проф. Ив. Шишманов и се отнася за самите тях, когато са били на възрастта
на децата им.
Важно изискване към родителите като възпитатели е да имат вяра в своите деца, в
техните положителни качества и прояви, за да ги засилват, да ги поощряват и развиват.
Разбира се, не бива да се отива и до другия полюс, когато родителите загубват реална
13
преценка за възможностите, с които разполагат децата им.
Липсата на взаимно разбиране между родителите и децата води до редица други
грешки и недостатъци, между които особено опасен е фалшивият авторитет.
Родителите се ползват с естествен авторитет пред децата си, тъй като едно от най-
скъпите чувства на децата е да обичат и да уважават майка си и баща си. Достатъчно е
родителите да бъдат честни и справедливи, трудолюбиви и обществено активни, да
държат на своята дума и да не се спират пред трудностите в живота, за да спечелят
авторитет в семейството. Заслужава да се припомнят думите на В. И. Нефедов и Ю. Ю.
Шчербан: „... родителят крачи в живота пред децата, а те вървят след него и гледат как
и къде крачи."8 Ето защо истинският авторитет не се нуждае от никакви доказателства.
Но когато липсва истински авторитет, той се замества с фалшив, какъвто, по думите на
А. С. Макаренко е например авторитетът на насилието, на самохвалството, на
педантизма, на подкупа и т. н. От подобен авторитет няма полза. Той отдалечава
децата от родителите им и затруднява възпитателния процес.
Изискването към детето да се труди не трябва да е общопожелателно. Необходимо
е да се възлагат конкретни поръчения, да се обясняват изискванията, да се следи за
изпълнението им. Оттук произтича необходимостта внимателно и търпеливо да се
изяснява на децата как трябва да постъпват при една или друга ситуация, за да могат
да вземат и самостоятелно решение, така че в края на краищата спазването на
изискванията да стане тяхна „втора природа".
Упреците, че детето постоянно играе и не се заема сериозно с поставените му
трудови поръчения не допринасят за неговото трудово възпитание. За детето играта е
начин то да вземе участие в живота на възрастните. В игрите си детето от преду-
чилищна възраст става и татко, и мама, и лекар, и строител, и пожарникар, и машинист,
и космонавт.
За детето играта е сериозно занимание! Играта по свой начин отразява неговата
потребност от дейност. Ще отбележим, че това е дейност от особен характер: играта
занимава, радва детето. В труда нещо се създава, в ученето нещо се научава, а играта
се играе заради самата нея. Дори ако децата построят нещо от пясък, от сняг, от
парчета дърво или желязо, в края на краищата те го разрушават като нещо ненужно...
Но много по-дълготрайни се оказват някои важни особености на личността, които
детето придобива в играта.
Играта е своеобразна школа за труд — чрез нея се възпитават качества като
съсредоточеност на вниманието, точност на реакциите, организираност. Постепенно се
усвояват доста широк кръг от необходими в живота движения и действия — в толкова
много игри трябва да се проявява ловкост, находчивост, издръжливост, активност
(игрите с топка, скачането на "дама" и т.н.). А игрите с правила? Необходимо е участни-
ците да бъдат организирани и съсредоточени. Тъй като в тези игри винаги има няколко
участника, които трябва да действат съгласувано, може да се каже, че чрез тях децата
8В.И.Нефедов, Ю.Ю. Щербань, Изкусство воспитания в семье, Изд. Нарозная просвета, Минск,
1971, стр. 60.
14
се учат да общуват, като се съобразяват с елементарните изисквания, които
предполагат колективните действия.
В игрите е отразен реалният опит на децата, тяхното възприятие за едни или
други явления от живота. Именно затова детските игри се променят в зависимост от
измененията в живота на обществото, като на свой ред отразяват темите, които заемат
най-голямо място в съзнанието на възрастните. Но да се играе не значи просто да се
подражава. Играта способства за проявата на творческите възможности, заложени в
детето; когато в играта изпълнява една или друга роля, можем да видим неговото
собствено разбиране за нещата.
В детството три години са огромен скок. Игрите на децата от предучилищната
възраст претърпяват забележими изменения и по съдържание, и по характера на
организацията - проявява се законът на играта: децата приемат само игрите (по
съдържание, по форма, по сюжет), които ги вълнуват, предизвикват жив интерес.
Сюжетите на детските игри са много разнообразни. При едно изследване на
ролевата игра на децата от последната възрастова група са наброени около 60
сюжета!
Постепенно в живота на децата заемат по-голямо място игрите с правила, особено
подвижните игри. В тях намира изход безкрайното влечение на децата към движение.
Популярни са игрите с разделяне на "отбори", свързани със съревнованието и
взаимната помощ. Те привличат децата с възможността да разкрият своята
съобразителност, ловкост, бързина, издръжливост.
Колкото по-големи стават децата, толкова по-често вместо другите игри ще се
появяват игри, които имат продуктивен краен резултат – изработено изделие.
Например децата много обичат игрите на "театър" и затова те подготвят
импровизирани представления, като заимстват сюжетите от гледаните пиеси, филми,
телевизионни постановки и се подготвят за това, като изработват необходимия
реквизит. Затова е правилно да отбележим, че играта заема съществено място във
формирането личността на детето. Ще отбележим също така, че в играта понякога се
изглаждат отрицателните черти на характера — капризите, високомерието,
обидчивостта.
Трябва да се посочи още едно обстоятелство. Лесно може да се забележи как се
променя отношението на детето към играта, когато и възрастните вземат участие в
нея. Тогава играта става още по-важна за него, още по-сериозна. В играта правилата
са еднакви за всички — възрастният вече не може да командва, не се възприема като
по-голям, а става приятел на детето. Получава се общуване на равни начала!
Осъщественото по този начин взаимодействие благоприятства не само трудовата, а
цялостната възпитаност на детето. Разбира се, когато се визира трудовата
възпитаност на детето, което тепърва открива света и себе си в света, опознава себе
си и усвоява ценностите на средата, в която живее винаги трябва да се има предвид
условността на тази възпитаност. Да се има предвид динамиката във възпитателните
отношения и да не се абсолютизира резултатът от тях, разглеждан само по отношение
на проявяваното трудолюбие или неговото отсъствие. Все още в научната литература
15
съществуват различни възгледи за същността, съдържанието, структурата на
трудовата възпитаност на детето на тази възраст. Едни автори9 разглеждат трудовата
възпитаност като резултат от всички възпитателни въздействия, резултат от
психологическо, педагогическо влияние, съвкупност от качествата на детската личност,
готовност за труд. Други автори10 разглеждат трудовата възпитаност като
проявление на трудолюбието, разглеждано като стожер на трудовата възпитаност на
личността. Трети автори представят трудовата възпитаност като израз на отношението
към труда или проявлението на трудолюбие. В действителност трудовата възпитаност
намира израз в трудовите отношения на детето и извън тези отношения не може да се
търси и обяснява трудовото възпитание. Следователно има основание да се приеме
възгледа, че трудовата възпитаност на детето от тази възрастова група е динамична
величина, която отразява съвкупността от всички трудови отношения, в които е
включено то. Характерът на трудовите взаимоотношения между детето и всички
останали хора – възрастни, връстници или по-малки от него, очертават реалното
състояние на трудовата му нагласа. Най-силно това проличава в игрите, в които детето
пресъздава точно този тип, разбирани от него взаимоотношения, този тип нагласи. И
никак не е необяснимо защо едно дете иска в игрите да е пожарникар, друго - лекар, а
трето - космонавт. Субективно възприетия модел на трудови взаимоотношения дава
отпечатък на нагласите на малкото дете. Често се дискутира въпроса за начините за
възпитаване на правилно отношение към труда. Преди всичко трябва да се знае, че
основните трудови отношения - това са отношенията към различните видове труд,
което детето познава. Съдържанието и насочеността на трудовите отношения
определят в крайна сметка общото съдържание и насоченост на трудовата
възпитаност на малкото дете. В този смисъл критериите за трудова възпитаност на
този етап от развитието на детето – 3-7 години, изразяват желанията или
предпочитанията за трудова изява. Най-важен критерий, определен в този аспект се
явява трудолюбието.
Автори: Концепции:
А.Н.Давидчук Определя като основна особеност на детското конструиране
установяването от децата на взаимно пространствено разположение на
даден предмет и подчиняване на действието на логиката.
З.В.Лищван Детската конструктивна дейност е органична част от сюжетно-ролевата
игра. При конструктивния процес мисълта на детето се „насочва към
конструиране на предмети от готови и правилни по форми части, намиращи
се една към друга в определено съотношение.
Г.Пирьов, Определят проблема за конструктивно-техническото възпитание на децата
В.Манова, като твърде актуален, а дейността като „комплексна дейност, която има за
Р.Паскалева основна цел създаването на интерес и положително отношение към
техниката и в която се включва даването на елементарни технически
знания за развитието на достъпно за възрастта на децата конструктивно
мислене и въображение, създаване на прости технически умения и
обогатяване на речника с някои думи от областта на техниката”.
В учебно- Конструктивно-техническата дейност е такава дейност, в която децата от
помощна различни материали (хартия, картон, дърво, специални строителни набори
литература за и конструктори) създават разнообразни игрови предмети (играчки,
учители постройки и др.).
17
Втора група концепции:
При изясняване същността на конструктивно-техническата дейност, тези автори
базират своите концепции както на идеите за свързване на тази дейност с трудовия
процес, така също и с идеите за ролята на познавателните (психическите) процеси за
успешното й осъществяване.
Автори: Концепции:
Т. Делчева, Проектират техническото възпитание в процесите на трудовото
Р.Паскалева, обучение на децата. Освен това те търсят политехническите му
Р.Райчев, елементи като същностни в структурата на това възпитание,
което в предучилищна възраст се изявява като комплексна
дейност. Чрез нея се създава интерес и положително отношение
към техниката. Своеобразието на конструктивната дейност се
определя от своеобразието на конструктивно-техническата
задача. Тя е централно звено в творческия процес на техничес-
ката дейност. Конструктивната задача е проблемна и нейното
разрешаване изисква търсене и откриване чрез комбиниране.
В.Й.Логинова Същността на детското конструиране се състои в „моделиране на
предмети от готови и полуготови детайли, или материали -
строително-конструктивен геометричен материал, метални или
дървени конструктори, хартия, дърво, картон и т.н."
Автори: Концепции:
Петер Цвик Обосновава нуждата от създаването на информационна култура
у индивида и следователно, в обществото като цяло. Чрез
конструктивна дейност с подбран конструктивен материал
авторът смята, че може да се достигне ефективна
интериоризация на познанието у децата.
Интензивното използване на играта и ситуационно научаване на
разнообразни действия и принципи от децата чрез способите, па
конструирането. Целенасоченият конструктивен процес води до
учене и разбиране на технически и информационни системи по
естествен, непреднамерен път. Освен това се осигурява
конструктивна среда за успешно емоционално обединяване на
децата в социални групи. Изисква промени в позициите на
учителя, защото настоящите позиции ограничават
осъществяването на тези образователни и развиващи ефекти на
19
конструктивната дейност в различните й варианти (да се разбира
използването на различни системи конструктивни материали:
Ficher, Lego, Panda, Atco и др.).
Имре Руизел, Изследват и изтъкват регулиращата и контролиращата функция
Здена на конструирането. Според тях тези функции са от особено
Руизелова значение в процесите на научаването и консолидирането
(затвърдяването) на новите за децата знания, придобити чрез
тази и други дейности.
Обратната връзка, осъществена в процеса на конструирането,
информира детето непосредствено за правилността на взетото
решение. Тя може да засили неговата мотивация и да съдейства
за решаване на поставената задача. Може да влияе и при избора
на използването на някои механизми, употребявани и в
конструкциите на реалните обекти в общата широта на реалния
контекст (лостове, трансмисии, катинари и пр.). Обратната връзка
информира детето за реалността на собствената му преценка на
неговите възможности при решаването на проблемите.
От своя страна обратната връзка осигурява и педагога с
информация за: възможностите на системните конструктори в
рамките на познавателните организирани процеси, за
адекватното разпределение на децата в работещи групи, за
връзките между различните теми, за адекватността на
обясненията и на начина на намеса в детските конструктивни
проблеми.
Мичел Ресник , Тяхна е идеята за използването на конструктивната дейност за
Стефен Окко, създаването на естествен, близък до детската природа път на
Сеймур Пейпърт учене. Работят за въвеждане на Logo-компютърния език и за
трасирането на нови подходи към научното образование на
децата от най-ранна възраст. Смисълът на тандема Lepo-Logo се
корени в няколко основни за детето момента на овладяване на
елементите на заобикалящия го свят. Чрез конструкторите Lego
се пресъздават обекти от действителността, в които е въплътена
идеята за някои по-елементарни принципи на динамиката и
механиката. Включването им в параметрите на компютъра чрез
Logo-езика прави дейността на двумерно и тримерно равнище
много по-активна -комбинира чрез екранното пространство,
анализира и пр. Комбинацията Lego-Logo дава възможност за
активна взаимовръзка между двумерното и тримерното
пространствено измерение, но на равнище, различно от досега
съществуващото: чертеж, скица - конструиран предмет.
Алън Анов Конструктивните материали, според Анов са хартията и молива
или книгата в процеса на учене при децата от предучилищна и
20
начална училищна възраст. Това е важно да се осмисли като
своеобразно основание, от която се нуждаем в образователен
аспект на всички възрастови равнища. Това може да бъде начин,
подход, метод за учене на децата от най-ранна възраст до
университетските степени.
А.Анов вижда в конструктивните материали своеобразен език.
Отделните елементи от конструктора за него наподобяват
думите, а начините за съчетаване на тези елементи - синтаксиса.
Така те се обединяват в единен език. Теорията на Анов можем за
наречем „езикът на конструктивните материали". В системата на
тяхното използване е необходимо да се поддържа интегративния
механизъм на ученето при децата от предучилищна възраст.
Една от основните идеи при използване на тримерни материали
за обучение е, че децата научават повече, когато наред с
абстрактните задачи имат възможност да правят реални
предмети, свързани с тях. По този начин ще се прилага, според
него, методът „учене чрез всички сетива" и ще се разбере
смисълът на изразите: учене чрез игра; учене чрез изследване
(проучване); учене чрез проблемни решения, детските активности
в учебните процеси, решаване на задачи със собствените си
ръце; среда за активно учене; обучение чрез творчество. Анов
предлага тематично структуриране и извеждане на основните
направления в развитието на детето, върху които влияят
конструктивните характеристики.
Жанет Еванс Разглежда конструктивната дейност в нейната игрова форма -
нарича я манипулативна игра. Основната характеристика на тази
дейност тя вижда в ранното овладяване на личен опит. Извежда
преди всичко методически постановки за оптималните начини на
организация както на обстановката, така и на процеса.
МИЦИО и ФМФ Опитът се ограничава в рамките на началните класове и обхваща
при преди всичко извънурочната дейност. Създадените програмни
СУ„Св.Кл.Охрид продукти и конструктивните системи за обучение на децата от
ски" начална училищна възраст представляват интерес и се използват
в групите по интереси на различни образователни равнища.
Акцентът в този вид обучение пада не толкова върху достигането
на краен резултат, колкото върху формирането на конструктивни
умения да се решават проблеми, да се търсят и използват
различни информационни източници, да се правят хипотези и
на базата на оценката и проверката им да се вземат решения.
23
взаимодействието с другите. Опознаването на себе си в ситуациите на общуване и
обучение е съпроводено с интензивни емоционални преживявания, най-същественото,
от които е преживяването на чувството за успех. Активното включване на детето в
разнообразни дейности, съответстващи на неговите потребности, вдъхновението от
усвояването на новото знание по експериментален път, позволяват да се изживее
чувството за личен успех, което стимулира мотивацията за постижения. Общуването в
личностно-ориентирания подход е фактор за персонализиране на възпитателно-
образователния процес.
Личностно ориентираният подход на педагогическо общуване се базира на
постиженията на хуманистичната психология и на философските идеи на прагматизма.
Основанията за промяна в образователната парадигма се откриват именно в по-
общата концептуална рамка за човека като активен субект на своето личностно
израстване.
Педагогическото общуване (преднамерено и непреднамерено; регламентирано и
нерегламентирано) осигурява развитието на детската индивидуалност и на тази основа
утвърждава съвместните форми на взаимодействие. Ето защо в организацията на
педагогическото общуване освен преходите - преднамерени - непреднамерени
ситуации, са важни и преходите - индивидуални форми на общуване - групови форми
на общуване, както и на преки - косвени форми на общуване. Тези динамични преходи
предполагат комуникация и общуване на деца от различна възраст, което утвърждава
отворения характер на детските групи.
Спецификата на преднамерените ситуации се определя от конкретните цели
(преживяване, познание, преобразуване), от вида на съвместната дейност и
междуличностните отношения в съответните степени на педагогическо
взаимодействие.
Параметри на общуването в преднамерените ситуации:
познание изразяване
преобразуване изпробване
преживяване възприемане
25
преобразуващото се предметно действие под влияние на личностните и междулич-
ностни фактори. Положителното емоционално насочване, изявите на детската свобода
за избор на възможности, съобразно собствените потребности и интереси, гарантират
адаптацията и интеграцията на детето в групата. Тогава социалната ориентация става
важен елемент на педагогическото общуване и осигурява индивидуализацията като
адекватност на педагогическото взаимодействие в макросредата.
Възприемането на социалните еталони, тяхното активно съотнасяне, сравняване и
обобщаване, осъзнаването на взаимовръзката между индивидуално значимото и
социално очакваното, като процеси на социалното научаване, налага необходимостта
от разгръщане на педагогическото взаимодействие на степента на възприемане,
изпробване и изразяване на конкретен опит и социална практика. В тях за различните
възрастови равнища преобладават различни цели (на преживявания, на познание и на
преобразуване), които ще характеризират като цяло динамиката на социалното
развитие на детето в предучилищна възраст.
Особено място в процеса на педагогическото взаимодействие заемат
използваните методи. Чрез тях се осигуряват възможности за осъществяване на
практико-познавателна и преобразуваща дейност на детето, с което се стимулира
формирането на познавателни, социални, двигателни и естетически способности. Чрез
тези методи се осъществява съвместна дейност на децата и възрастните в условията
на групово сътрудничество, което дава възможност за динамична промяна в позициите
им.
Проблемът за груповото сътрудничество е актуален и поради факта, че в детската
градина детето взаимодейства и с учителя и със своите другарчета. Анализирано от
тая гледна точка усвояването на технологичната култура не е пасивен процес на
акумулиране на знания, а процес на динамично изграждане на вътрешни
репрезентации на знанията и индивидуално интерпретиране и преработване на
придобития опит.14 В тази връзка се описват и нови педагогически технологии, при-
ложими в технологичното обучение: проблемно обучение; концентрирано обучение;
модулно обучение; активно (контекстно) обучение и др..15 Чрез използването на
ролеви игри и дискутирането при решаването на конструктивно-технически проблеми
се осъществява интеграция между предметния и социално-личностния контекст на
технологичното обучение. Акцентът се поставя не върху информацията и отделните
факти, а върху конкретните действия и връзките с реалния живот и практическия опит
на детето. В контекста на личностно-ориентирания подход и ученето чрез действие се
обосновава приложението на т. нар. интерактивни технологии, които създават среда
на активно учене посредством засилено взаимодействие между учители и деца.
Разграничават се два типа интерактивни системи на учене – едните - основаващи
се на технологиите, а другите - ориентирани към хората.16 Тези два типа интерактивни
системи се противопоставят и не са взаимно изключващи се. Усилията в съвре-
14 Цветкова, Й. Мотивационна когнитивна регулация на ученето. С., 2001.
15 Петров, П., М. Атанасова. Образователни технологии и стратегии на учене. С. 2001, с. 96)
16 Гюрова, В., и др. Интерактивността в учебния процес. С., 2006, с. 40.
26
менната възпитателно-образователна практика много често са насочени към интегри-
ране на възможностите на двата типа интерактивни технологии с цел активизиране на
участието на децата.
При технологично базираните системи на обучение взаимодействието е
опосредствано от различни технически средства - компютърни продукти и технологии,
видеофилми и др. Това са най-общо мултимедийните системи на обучение. Тяхната
цел е да създават „среда, подкрепяща ученето".17
Ориентираните към хората системи на учене се основават на обратната връзка и
директното общуване между участниците в процеса на обучението. Те предполагат
установяването на активни контакти и съвместни действия между децата, които
заедно обменят и пресътворяват информацията, като проектират в този процес своя
минал опит и преживявания. Тези системи на учене се базират на използването на
специфичен дидактически инструментариум, който да стимулира взаимодействието
между децата. Основна роля в набора от дидактически инструменти играе подбраната
система от методи. Без да се спираме подробно на всички използвани в
технологичното обучение методи, ще посочим само ония от тях, които провокират
активното включване на всяко дете в процеса. Тази група методи носят
наименованието активни методи18 или интерактивни19. Според В. Гюрова20 е
необходимо да се прави терминологично разграничение между активните и
интерактивните методи. Активните методи поставят детето в активна позиция на
учене, при която то може и самостоятелно да достига до знанието. Докато интерак-
тивните методи изискват принадлежност към определена група, те предполагат
взаимодействие с други деца и диалогично общуване с тях по повод на груповите
дейности, в резултат на което се достига до познание.21 В този смисъл интерактивните
методи са и активни, но не всеки активен метод предполага интерактивност. Въпреки
че често в специализираната литература се говори за активни и пасивни методи,
според С. Цветанска, няма достатъчно основания методите да се класифицират по
този начин, защото всички методи предполагат определена степен на активност от
страна на обучаващия или обучавания, тъй като чрез тях се осъществява
действената, практическата страна на процеса на обучението.22 Отделните методи
имат различен потенциал за ангажиране на участниците в учебните дейности и
различна степен на интерактивност между субектите на обучение. Предимствата на
интерактивните методи се свързват преди всичко с променената структура на
комуникацията в групата. Това е една от причините методите за педагогическо
взаимодействие не са диференцирани като методи на възпитание и методи на
Кашлев, С, 2004.
20 Гюрова, В., и др. Интерактивността в учебния процес. С., 2006,
21 Гюрова, В., и др. Интерактивността в учебния процес. С., 2006., с. 44.
22 Цветанска, С. Предизвикателства в педагогическото общуване. Просвета, С.,2006., с. 170.
27
обучение. Те са представени условно в четири групи, съобразно успешното
взаимодействие между детето и възрастния и между самите деца. Това
взаимодействие се осъществява в специфични за детето от предучилищната възраст
форми на познание, свързани с процесите на възприемане, изпробване и изразяване.
Методите: обследване, конструиране, предметните игри и предметното
моделиране, упражняването и разглеждането (наблюдаването) оформят групата на
предметно-оперативните методи. Характерно за тях е взаимодействието на
детето с предметната среда.
Методите: ролеви, театрализирани, конструктивни, дидактични, музикални и
подвижни игри оформят другата група методи - игрово-преобразуващите. При тези
методи се забелязва взаимодействие на детето не само с предметната среда, но и с
другите субекти в дейността – учител и деца.
Трета група методи: конструиране, експериментиране, дидактични игри,
предметно-схематично и графично моделиране, инсценировки и етюди оформят
третата група методи, наречени практико-изпробващи. Характерно за тях е
необходимостта от взаимодействие между участниците в дейността за постигане на
ефективен краен резултат .
Четвърт група - информационно-познавателни. Към тази група се отнасят
следните методи: наблюдение, демонстрация, разказ, беседа, драматизация,
оценяване, словесни игри и др. Макар и отдалечени от конкретната практическа
дейност, тези методи имат своето място за постигане на съзнателно изпълнение на
дейностите. Тези методи са актуални и с това, че са предпоставка за дистанциране от
типичния да детската градина подход за научаване чрез повторение на показаните
образци (репродуктивност в конструктивно-техническата дейност).
При приложението на интерактивни методи общуването, комуникацията може да
се изгради на базата на децентрализирани и централизирани структури.23
При децентрализираната структура на комуникация изводите и обобщенията за
изучаваните явления не се предпоставят, а се формират последователно от самите
деца чрез активна комуникация на различни равнища. В сравнение с методи като
разказ на учителя и инструктаж, при приложението на интерактивни методи децата в
много по-голяма степен общуват помежду си, като всеки е свободен да търси
информация и взаимодействие с избран от него партньор, така че да постигне успех в
изпълнението на учебните задачи. Интензивното общуване между децата в
педагогическата ситуация създава предпоставки за индивидуална изява и
преодоляване на анонимността в общуването, като не позволява дълго време да се
остане в слушателска позиция без възможност за себеразкриване и взаимно
опознаване. Това означава предоставяне на по-голяма степен на свобода на
поведението, регламентирана от договорените правила на междуличностно равнище.
Като цяло усвояването на технологичната култура чрез игрови методи увеличава
степента на удовлетвореност на децата от конструктивно-техническата дейност и
Глава втора
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Раздел I Продължителност на предучилищното образование. Групи
30
Чл. 4. (1) Децата може да постъпят за предучилищно образование не по-рано от
учебната година, която започва в годината на навършване на тригодишна възраст.
(2) За предучилищно образование по преценка на родителя и/или при липса на
яслена група в съответното населено място, както и при наличие на свободни места в
детската градини може да постъпят и деца, навършили две години към началото на
учебната година на постъпването. Предучилищното образование в тези случаи се
осъществява при условията и по реда на тази наредба, като се вземат предвид
възрастовите характеристики на детето.
(3) Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с
начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето, като родителите
избират вида на организацията на предучилищното образование по чл. 14.
Чл. 5. (1) Предучилищното образование осигурява възпитание, социализиране,
обучение и отглеждане на децата до постъпването им в I клас.
(2) Отговорните институции си сътрудничат с цел гарантиране обхвата на децата в
задължителното предучилищно образование.
Чл. 6. Постъпването на децата за предучилищно образование се осъществява
целогодишно при спазване на условията по чл. 4.
Чл. 7. (1) Записването, отписването и преместването в общинските детски градини
за всеки вид организация по чл. 14 се извършват съгласно наредба на общинския
съвет, а за държавните детски градини - с акт на съответния финансиращ орган.
(2) Записването и отписването на децата в частните детски градини и училища се
извършват при условията и по реда, определени от детската градина и в договора за
обучение.
(3) Записването, отписването и преместването на деца за задължително
предучилищно образование в общинските училища се осъществяват при условията и
по реда на ал. 1.
(4) За записването, отписването и преместването на деца за задължително
предучилищно образование в държавните училища се прилагат актове, издадени от
съответния финансиращ орган.
(5) Записването и отписването на децата в частните детски градини се извършват
при условията и по реда, определени от детската градина и в договора за обучение.
Чл. 8. (1) Предучилищното образование се организира във възрастови групи, както
следва:
1. първа възрастова група - 3- - 4-годишни, а в случаите на чл. 4, ал. 2 -
2 - 4 години;
2. втора възрастова група - 4- - 5-годишни;
3. трета подготвителна възрастова група - 5- - 6-годишни;
4. четвърта подготвителна възрастова група - 6- - 7-годишни.
(2) Продължителността на предучилищното образование във всяка възрастова
група по ал. 1 е една учебна година.
(3) Задължителното предучилищно образование се осъществява в трета и
31
четвърта подготвителна възрастова група.
Чл. 9. (1) Децата от възрастовите групи по чл. 8, ал. 1 в зависимост от броя им се
разпределят в групи.
(2) При недостатъчен брой за сформиране на отделна група от деца в
съответната възрастова група по ал. 1 може да се сформира разновъзрастова група.
(3) Броят на групите по ал. 1 в рамките на отделните възрастови групи, както и
броят на децата в тях се определят при условията на чл. 60 от Закона за
предучилищното и училищното образование.
Чл. 10. (1) Децата от подготвителните групи, записани в целодневна, полудневна и
почасова организация, могат да отсъстват само по здравословни или по други
уважителни причини, удостоверени с документ от компетентен орган, както и по
семейни причини.
(2) Отсъствията на децата по ал. 1 по семейни причини през учебно време е
допустимо за не повече от 10 дни за съответната учебна година с писмено
уведомяване от родителите в срок, определен с Правилника за дейността на детската
градина или училището.
(3) Извън случаите по ал. 2 отсъствие на децата от подготвителните групи е
допустимо и за времето на ваканциите, определени в училищното образование за
съответната година със заповед на министъра на образованието и науката.
(4) В частните детски градини посещението на децата и заплащането на такса се
извършват при условията и по реда, определени от детската градина с договора за
обучение.
32
обявените работни дни са учебни за децата.
(5) Учебният ден включва основните и допълнителните форми на педагогическо
взаимодействие, както и време за почивка и самостоятелни дейности по избор на
детето.
Чл. 13. Неучебното време без основни форми на педагогическо взаимодействие е
в периода от 1 юни до 14 септември.
Чл. 14. (1) Предучилищното образование се осъществява при целодневна,
полудневна, почасова или самостоятелна организация.
(2) Целодневната и полудневната организация се осъществява в отделни групи в
съответствие с чл. 9, ал. 1.
(3) Почасовата организация се осъществява за отделно дете в групите за
целодневна или полудневна организация, а самостоятелната - за отделно дете извън
групите по чл. 9, ал. 1.
Чл. 15. (1) Целодневната организация осигурява възпитание, социализация,
обучение и отглеждане на децата в рамките на 12 астрономически часа на ден през
учебната година.
(2) Началният час на сутрешния прием и крайният час за изпращане на децата за
деня се определят с Правилника за дейността на детската градина или училището.
(3) В целодневната организация в учебното време се редуват основна и
допълнителни, а в неучебното време - само допълнителни форми на педагогическо
взаимодействие, като се осигуряват и:
1. условия и време за игра, почивка, включително следобеден сън;
2. условия и време за хранене - сутрешна закуска, обяд и две задължителни
подкрепителни закуски - между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята;
3. дейности по избор на детето.
(4) Учителите в групата определят редуването на формите на педагогическо
взаимодействие и организират деня на детето в предучилищното образование.
(5) При целодневна организация за една група в детската градина задължително
се назначават най-малко двама учители, които работят съвместно в групата поне един
час дневно.
(6) При целодневна организация за една група в детската градина задължително
се назначава най-малко един помощник-възпитател.
Чл. 16. (1) Полудневната организация осигурява възпитание, социализация,
обучение и отглеждане на децата в рамките на 6 последователни астрономически часа
на ден преди обяд през учебната година.
(2) Началният час на сутрешния прием и крайният час на изпращането на децата
за деня се определят с Правилника за дейността на детската градина или училището.
(3) В полудневна организация в учебното време се редуват основна и
допълнителни, а в неучебното време - само допълнителни форми на педагогическо
взаимодействие, като се осигуряват и:
1. условия и време за игра и почивка;
2. условия и време за закуска; 3. дейности по избор на детето.
33
(4) Учителите в групата определят редуването на формите на педагогическо
взаимодействие и организират деня на детето в предучилищното образование.
Чл. 17. (1) Почасовата организация осигурява възпитание, социализация,
обучение и отглеждане в рамките на 3 последователни астрономически часа на ден.
(2) Началният час на сутрешния прием и крайният час на изпращането на децата
за деня се определят с Правилника за дейността на детската градина или училището.
(3) Почасовата организация се осъществява само през учебното време.
(4) В почасовата организация се организират основна форма, а ако
продължителността на престоя на детето позволява - и допълнителни форми на
педагогическо взаимодействие, като се осигуряват условия и време за игра, почивка и
дейности по избор на детето.
(5) Почасовата организация се осъществява заедно с децата в група за
целодневна или за полудневна организация, като в една група може да се включват не
повече от 2 деца на почасова организация над максималния брой деца, определен в
съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и 2 от Закона за предучилищното и
училищното образование.
(6) Почасовата организация не се отнася до дейностите, които се организират
като допълнителна услуга по отглеждане на децата по чл. 68 от Закона за
предучилищното и училищното образование.
Чл. 18. (1) Самостоятелната организация включва възпитание, социализация,
обучение и отглеждане на детето, организирано от родителя, и проследяване
постиженията на детето от детската градина или училището в началото и в края на
учебното време по чл. 12, ал. 1.
(2) Самостоятелната организация се провежда по заявено желание на родителя
за съответната учебна година и след одобрение от експертната комисия в
регионалното управление по образование по чл. 67, ал. 2 от Закона за предучилищното
и училищното образование.
(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:
1. копие от акта за раждане на детето;
2. копие от лична карта на родителите;
3. декларация за наличие на среда за учене чрез игра, съобразена с
възрастовите особености и гарантираща цялостното развитие на детето, както и за
опазване на физическото и психическото му здраве и благополучие;
4. програма за развитие на детето, която задължително съдържа:
а) избрани методики и подходи, съобразени с възрастта, индивидуалните
потребности и интересите на детето и гарантиращи постигането на целите по чл. 5 от
Закона за предучилищното и училищното образование;
б) примерно разпределение на теми за постигане на компетентностите по
чл. 28, ал. 2 за съответната възрастова група;
в) списък на избраните познавателни книжки и учебни помагала.
(4) Експертната комисия в едномесечен срок от подаване на заявлението по ал. 2
и анализ на документите по ал. 3 одобрява или отказва да одобри включването на
34
детето в самостоятелна организация.
(5) Експертната комисия отказва да одобри включването в самостоятелна
организация, когато:
1. не представи някой от документите по ал. 3;
2. не е осигурена среда за учене чрез игра, съобразена с възрастовите
особености и гарантираща цялостното развитие на детето, както и за опазване на
физическото и психическото му здраве и благополучие;
3. представената програма не гарантира постигането на някоя от целите по чл. 5
от Закона за предучилищното и училищното образование;
4. избраните методики и подходи не са съобразени с възрастта, индивидуалните
потребности и интересите на детето.
(6) За установяване на верността на декларираните обстоятелства по ал. 3, т. 2
експертната комисия може да извършва проверки на място.
(7) Експертната комисия по ал. 2 може да провежда събеседване с детето и с
родителите преди вземането на решението по ал. 3.
(8) Постиженията на детето в съответствие с чл. 28, ал. 2, възпитавано,
социализирано, обучавано и отглеждано при самостоятелна организация, се определят
от учители в детската градина или училището в началото и в края на учебното време
по чл. 12, ал. 1.
(9) За провеждане на дейността по ал. 8 родителите осигуряват присъствието на
детето в определен от детската градина или училището ден и час.
(10)Дете, включено в самостоятелна организация, което в края на учебното време
по чл. 12, ал. 1 не постига компетентностите по чл. 28, ал. 2, от следващата учебна
година се включва в целодневна, полудневна или почасова организация на
предучилищно образование по избор на родителите.
Чл. 19. (1) При заявено желание на родителите и срещу заплащане детската
градина или училището може да осигури условия на територията си за организиране на
педагогически дейности, които не са дейност на детската градина или училището.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват извън времето за провеждане на основните
форми на педагогическо взаимодействие и се организират при спазване на
действащото законодателство.
(3) Дейностите по ал. 1 се организират за децата, които посещават детската
градина или училището.
Чл. 20. Видът на организацията на всяка група в детската градина или за отделно
дете в случаите на почасова и самостоятелна организация се определя от директора
на детската градина в съответствие с желанието на родителите след съгласуване с
финансиращия орган.
Раздел III
Форми на педагогическо взаимодействие
35
определен очакван резултат, свързан с цялостното развитие на детето, в който
основни участници са учителят и детето.
(2) При провеждането на педагогическото взаимодействие учителите използват
игровата дейност за постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2.
(3) Детската градина и училището осигуряват игрова дейност във всички видове
организация на предучилищното образование през учебното и неучебното време.
Чл. 22. (1) Педагогическото взаимодействие в предучилищното образование се
организира в основна форма и в допълнителни форми.
(2) Формите на педагогическото взаимодействие по ал. 1 се организират в
съответствие с прилаганата в детската градина или училището програмна система при
зачитане на потребностите и интересите на децата.
Чл. 23. (1) Основната форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата
ситуация, която протича предимно под формата на игра.
(2) Педагогическите ситуации се организират само в учебното време по чл. 12, ал.
1 и осигуряват постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2.
(3) Конкретното разпределяне на педагогическите ситуации по образователни
направления се осъществява в седмично разпределение.
(4) Седмичното разпределение по ал. 3 се разработва по възрастови групи от
учителите на конкретната група преди началото на учебната година и се утвърждава от
директора на детската градина.
Чл. 24. (1) Минималният общ седмичен брой на педагогическите ситуации за
постигане на компетентностите по чл. 27, ал. 2 е:
1. за първа възрастова група - 11;
2. за втора възрастова група - 13;
3. за трета възрастова група - 15;
4. за четвърта възрастова група - 17.
(2) Максималният общ седмичен брой на педагогическите ситуации за всяка
възрастова група не може да надвишава минималния общ брой по ал. 1 с повече от пет
педагогически ситуации - за целодневна организация, и с повече от две педагогически
ситуации - за полудневна и почасова организация.
(3) В детските градини и училищата, които прилагат иновативни и авторски
програмни системи, максималният общ седмичен брой на педагогическите ситуации за
всяка възрастова група може да включва до две педагогически ситуации седмично над
максималния общ брой по ал. 2.
Чл. 25. Продължителността на една педагогическа ситуация по преценка на
учителя е от 15 до 20 минути - за първа и за втора възрастова група, и от 20 до 30
минути - за трета и за четвърта възрастова група.
Чл. 26. (1) В допълнителните форми на педагогическо взаимодействие се
разширяват и усъвършенстват отделни компетентности от посочените в чл. 28, ал. 2,
които допринасят за личностното развитие и за разнообразяване на живота на детето.
(2) Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие се организират от
учителя на групата извън времето за провеждане на педагогическите ситуации.
36
(3) Допълнителните форми се организират както в учебното време по чл. 12, ал. 1,
така и в неучебното време по чл. 13.
(4) Допълнителните форми се организират по преценка на учителя в съответствие
с програмната система, прилагана в детската градина, цялостната организация на деня
и с интересите и потребностите на децата.
Глава трета
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Раздел I Съдържание на предучилищното образование
Чл. 27. Предучилищното образование полага основите за учене през целия живот,
като осигурява физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото,
социалното, емоционалното и творческото развитие на децата, вземайки предвид
значението на играта в процеса на педагогическото взаимодействие.
Чл. 28. (1) Предучилищното образование създава условия за:
1. цялостно развитие на детската личност;
2. придобиване на съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения,
необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.
(2) Компетентностите по ал. 1, т. 2 са дефинирани като очаквани резултати от
възпитанието, обучението и социализацията на децата за всяка възрастова група по
образователни направления:
1. Български език и литература (приложение № 1);
2. Математика (приложение № 2);
3. Околен свят (приложение № 3);
4. Изобразително изкуство (приложение № 4);
5. Музика (приложение № 5);
6. Конструиране и технологии (приложение № 6);
7. Физическа култура (приложение № 7).
Чл. 29. (1) Процесът на предучилищното образование е подчинен на прилагането
на програмна система като част от стратегията за развитието на детската градина,
съответно на училището, която се приема с решение на педагогическия съвет.
(2) Програмната система е цялостна концепция за развитието на детето с подходи
и форми на педагогическо взаимодействие, подчинени на обща цел. (3) Програмната
система трябва да отговаря на следните изисквания:
1. да създава условия за придобиването на компетентностите по всяко от
образователните направления по чл. 28, ал. 2;
2. да отчита спецификата на детската градина или училището и на групите;
3. да съответства на интересите, възможностите и възрастовите характеристики
на децата.
(4) В програмната система се включват:
1. подходи и форми на педагогическо взаимодействие;
2. разпределение на формите на педагогическо взаимодействие;
37
3. тематично разпределение за всяка възрастова група;
4. механизъм на взаимодействие между участниците в предучилищното
образование.
Чл. 30. (1) Тематичното разпределение по чл. 29, ал. 4, т. 3 осигурява ритмичното
и балансираното разпределяне на съдържанието по образователните направления по
чл. 28, ал. 2 и включва темите за постигане на отделни компетентности като очаквани
резултати от обучението, както и методите и формите за проследяване на
постиженията на децата.
(2) Тематично разпределение се разработва, като се отчитат интересите на децата
и спецификата на образователната среда.
Чл. 31. (1) Държавните, общинските и частните детски градини, съответно
училища, може да прилагат иновативни и авторски програмни системи.
(2) Чрез иновативните и авторските програмни системи в педагогически ситуации
се придобиват и допълнителни компетентности, включително и извън образователните
направления по чл. 28, ал. 2.
(3) Допълнителните компетентности по ал. 2 се определят в програмната система
по образователни направления и възрастови групи.
Чл. 32. За постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2, както и за постигането
на допълнителни компетентности не се допуска задаването на домашна работа и
работа с познавателните книжки вкъщи.
Раздел II
Проследяване на резултатите от предучилищното образование
38
(4) Готовността на детето за училище отчита физическото, познавателното,
езиковото, социалното и емоционалното му развитие.
Чл. 36. (1) Детската градина, съответно училището, издава удостоверение за
задължително предучилищно образование за децата от подготвителните възрастови
групи в края на предучилищното образование.
(2) Удостоверението за задължително предучилищно образование се издава в
срок до 31 май на съответната учебна година.
(3) Удостоверението по ал. 1 описва готовността на детето за постъпване в първи
клас и в съответствие с очакваните резултати по чл. 28, ал. 2.
(4) В удостоверението може да се правят препоръки за насърчаване и
мотивиране за участие на детето в допълнителни дейности и/или за включването му в
допълнителна подкрепа за личностно развитие.
(5) Когато здравословното състояние на детето не позволява постъпване в първи
клас и в удостоверението по ал. 1 са направени препоръки за включването му в
допълнителна подкрепа за личностно развитие, началото на училищното образование
за това дете може да се отложи с една учебна година при условия и по ред,
определени в държавния образователен стандарт за приобщаващо образование.
39
§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 22, ал. 4 във връзка с чл. 22, ал. 2, т.
1 от Закона за предучилищното и училищното образование.
§ 2. Тази наредба влиза в сила от 1 август 2016 г. и отменя Наредба № 4 от 2000 г.
за предучилищно възпитание и подготовка (обн., ДВ, бр. 80 от 2000 г.; изм. и доп., бр.
70 от 2005 г.).
§ 3. В срок до 15 септември 2016 г. детската градина или училището актуализира и
приема своята стратегия в съответствие с изискванията на чл.
29, ал. 1.
40
II. Очаквани резултати
Образова Първа група Втора група Трета група Четвърта група
телно
ядро
Констру Възпроизвежда показана Разбира и следва поетапно Изработва модел или изделие, като Самостоятелно довършва модел по
иране и от учителя демонстрирани указания при следва инструкции на учителя, от образец, като подбира разнообразни
моделир последователност за създаване на модел снимки или технически рисунки материали и инструменти
ане създаване на модел
Сгъва, залепва и нанизва с Изработва под указанията на Изработва по образец и собствен Предлага, представя и обяснява
помощта на учителя учителя модел, като изрязва, замисъл модели и изделия, като идея или решение при изработване
елементи за създаването сгъва и залепва елементи подбира и комбинира подходящи на модел
на модел разнообразни материали и
инструменти
Включва изработени Оценява по зададени Оценява по различни предварително Оценява по собствени критерии
играчки в игрови дейности 2-3 критерия изработени модели зададени критерии собственоръчно модели и изделия и ги включва в
и ги включва в игрови дейности направени модели и ги включва в игрови дейности
игрови дейности
Обрабо Има представа за хартия и Различава хартия, текстилни и Прави подходящ избор на хартия, Подбира и използва хартия, картон
тване природни материали природни материали в различни картон, природни и текстилни или текстил в зависимост от
на изделия материали при изработване на модел свойствата им, когато при
материа или изделие изработката на модел или изделие
ли, прилага късане, залепване,
съединя намокряне, намачкване, оцветяване
ване и
Къса хартия на ленти Реже с ножица хартия по Използва ножица за Реже хартия и картон, като използва
свързва
очертана права линия рязане на хартия и други хартиени шаблон
не
материали по права, крива и начупена
линия.
41
Образова Първа група Втора група Трета група Четвърта група
телно
ядро
Лепи хартиени ленти върху Съединява отрязани с ножица Сгъва хартия и картон по ориентири Прегъва последователно
лист елементи чрез залепване няколкократно хартия и картон
Промушва конци и прежда Свързва чрез нанизване и Свързва, като използва допълнителни Съединява елементи, като залепва,
през отвор промушване елементи, като пластилин, кламер, преплита и завързва
сламка и др.
Грижи и Има представа за Стреми се да пази, чисти и Познава правила за запазване на Познава начини за самообслужване
инициат видовете дрехи, тяхното подрежда дрехите и обувките си дрехите чисти и спретнати вкъщи и в детската градина
ивност предназначение и по указание
подреждане
Облича се и съблича с Стреми се да облича и съблича Облича се и се съблича Стреми се да се облича,
помощта на възрастен дрехите си по указания самостоятелно като закопчава и завързва
Подрежда прибор и Подбира прибори за хранене Ползва самостоятелно прибори за Спазва правила за култура на
салфетка за хранене по хранене, сервира и отсервира отделни хранене и сервиране
указания ястия с помощта на възрастен
Има представа за Подрежда местата за занимания, Следва указания при подреждане и Самостоятелно подрежда и
изискванията за игра, сън и хранене с помощта поддържане на реда, чистотата и поддържа реда, чистотата на
безопасност и чистота на възрастен естетическия вид на занималнята личните си вещи, играчки и
материали вкъщи и в детската
градина
Изслушва и избира едно от Предлага идеи и участва в Участва в малък общ проект в
няколко възможни решения провеждането на малко състезание, детската градина
игра или
42
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
44
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
45
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
51
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
55
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
56
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
конструирането (от глобалните зони към темите и оттам към възрастовите групи)
осигурява единство на процеса на усвояване и приложение на знанията и уменията в
съвместни и индивидуални форми на дейност на детето”.
Целта на предучилищното възпитание според авторите на тази програма е
насочена към: “въвеждане на детето в предметната и социалната среда чрез
подходящи за възрастта му форми на активност; ориентиране на детето в
общочовешките ценности, които имат личностен смисъл в живота; осигуряване на
възможности на детето за свободно изразяване и придобиване култура на поведение;
съхраняване и насърчаване на самоизявата на детската индивидуалност; развитие на
предпоставките за творчество, проявявано от детето в различни сфери на дейността
му”. Принципите на педагогическото взаимодействие са: системно-структурен;
емпирично-ситуативен; ценностно-мотивиран; сътрудничество. Методите не са
диференцирани като методи на възпитание и методи на обучение. Те са представени в
четири групи: “предметно-оперативни; игрово-преобразуващи; практико-изпробващи и
информационно-познавателни”.
Основна форма на педагогическо взаимодействие по тази програма са:
преднамерени, в които се осъществяват следните преходи:
обучаваща <=> практическа; игрово-познавателна <=> практическа; обучаваща
<=> игрово-познавателна; обучаваща <=> игрово-познавателна <=> практическа.
непреднамерени с възможни преходи:
игрови <=> игрово-познавателни <=> практически.
Възпитателно-образователното съдържание по тази програма е интегрирано в
глобални зони: “Моят свят”; “Аз и другите”; “Аз и природата”; “Аз празнувам”; “Светът е
голям”. Приема се тристепенно разгръщане на тематичността: от глобалните зони към
възрастовите акценти и конкретизацията на темите (за 2-3, 3-5 и 5-7-годишните деца).
Образователните акценти в педагогическото взаимодействие “Култура на детския
труд и конструиране” са към използване на вариативността и продуктивността в труда и
конструирането свързано с предоставяне на възможности на децата да изразяват и
изпробват в действие своите идеи, мисли, опит, разсъждения. Според авторския
колектив практическата значимост на труда в периода на предучилищното детство, се
изразява в овладяването на умения, гарантиращи относителна самостоятелност на
детето, както и перспектива на самоорганизация, саморегулация,
самоусъвършенстване. За тази цел се решават конкретни трудови задачи.
Използваните в конструктивно-техническите дейности набори от разнообразни
конструктивни, природни и подръчни материали допринасят за развитие на детските
двигателни и познавателни способности, например “за разчитане на схеми”... “да
изразява мисъл чрез нестандартни способи”.
Овладяването на достъпни принципи на конструирането с неговите специфични
начини за претворяване и взаимодействие, разширява и задълбочава общуването на
детето с материалните и социални обекти от обкръжаващата го действителност,
стимулира практическото възприемане на логическата същност на някои физични,
математически, социални и други явления.
58
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
► “Аз променям света” Програма за авторски тип детска градина /авторска детска
градина: предизвикателство или необходимост?/
Автор на тази програма е И. Колева. Целта на програмата е да изгради у 3-7
годишното дете мотивация за постижение на основата на стимулираната асерсивност,
в контекста на процеса на социализация. Подцелите се разгръщат на концептуално,
личностно и дейностно равнище. Концептуалното равнище отразява отношението на
детето към заобикалящия го свят и себе си. Личностното равнище определя
развитието на общите и специални способности у детето, съобразно целите и
конкретния тип авторска детска градина (авторски детски градини ориентирани към
изкуството; авторски детски градини от академичен тип; авторски детски градини,
внедряващи различни модели за социализация на деца в неравностойно социално
положение и без родителска защита). Дейностното равнище определя психологическия
генезис на детето. Изрично се подчертава, че реализацията на модела на програмата
може да бъде осъществена само чрез прилагане на субект-субективния подход между
учителя, родителя и детето в условията на детската градина и семейството.
Възрастните са равностойни партньори в процеса на педагогическото взаимодействие.
Педагогическият подход, който определя и реализира девизът на програмата е този на
глобалното образование. Вторият подход е “ситуационният”, а основната форма на
организация е проблемната педагогическа ситуация. В структурно отношение тя
61
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
62
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
са не повече от четири на ден (таблица № 2). Една ситуационна форма, която може да
има продължителност не повече от 35 мин. прави преход към друга, която е с
времетраене 15 до 20 мин.(за спокойно удовлетворяване на спонтанните потребности
на децата). Примерно седмично разпределение на задължителните (регла-
ментираните/ нерегламентираните в дните на седмицата) ситуации
Примерното седмично разпределение на задължителните (регламентираните/
нерегламентираните в дните на седмицата) ситуации е следното:
Примерно седмично разпределение на задължителните (регламентираните/
нерегламентираните в дните на седмицата) ситуации - полудневна организация:
72
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Опазва и поддържа битовата среда, като участва в някои достъпни дейности. 27, 29, 30
Стремеж за поддържане на личната хигиена и използване на средствата за 5
нейното постигане.
Желае да участва в организирането и провеждането на битови дейности 5, 8, 30
73
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
самите деца..
77
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
84
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Трета глава
цел средство
проблем;
- подбор на идеите по признаците: “предполагаемо”, “ възможно” и “ефективно”;
- оформяне на идеален модел;
- създаване на конкретен модел;
- експериментиране (изпитване, тестване) на модела;
- създаване на опитен образец;
- оформяне на техническа (конструктивна и технологична) документация за
производствени нужди.
Ако отнесем съдържанието на конструктивно-техническата дейност към
атрибутите на категорията дейност могат да се направят следните констатации:
- първо – мотивът за проявлението на тази дейност представя осъзнатите
потребности от промени във функциите или формите на технически или архитектурни
обекти от действителността;
- второ - субект на тази дейност е човекът, чийто усилия са насочени към
удовлетворяване потребностите на общественото развитие;
- трето – способът, който прилага субекта зависи от неговия професионализъм
и от това дали са налице достатъчно пълни и точни сведения за процеса за постигане
на целта (крайният резултат);
- четвърто – целта на дейността, свързана с отговора на въпроса какво се
предполага да се получи и съществува ли идеален образ на крайния резултат:
характеристики, свойства, функции и т.н.;
- трето – дейността обхваща два относително самостоятелни етапа: първият,
свързан с намирането на вариант за решение на проблема (идея) и вторият – с
реализиране на решението (създаване на модел) и отчитане на ефективността му;
- четвърто – процесът на дейността обхваща активността на субекта,
детерминираната от: средствата (суровините, материалите, енергията и др.),
необходими за получаването на крайния резултат; от изходното състояние за
постигането на целта – условията за дейността; от методите, които ще се използват
за осъществяването на процеса;
- пето - краен резултат - модел, конструкция, машина, който удовлетворява
осъзнатата потребност.
Цялостният процес – от установяването и формулирането на противоречието
между желаните и реалните или несъществуващите функции и форми на технически
или архитектурни обекти до създаване на опитен образец и оформянето на техническа
(конструктивна и технологична) документация за производствени нужди условно може
да се диференцира на два етапа:
- Първият, свързан с разработването на идеен проект, носи наименованието п
р о е к т и р а н е;
- Вторият, свързан с изграждането на модел или на макет, се нарича м о д е л и
р а н е.
Диференциацията на цялостния процес е наистина условна, защото основна
задача на професионалното проектиране и конструиране е разработване на
86
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
88
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
57 Лисийска Здр. Теория и методика на трудовото обучение. Веда Словена, С., 1994., с.185.
90
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
технически обект.
440
62 Програма за възпитателна работа в детската градина. С., Народна просвета, 1983,-с. 13.
91
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
92
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
93
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
94
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Пример:
1 2 3 4 5
95
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Зададени
характеристики
Натурален Снимка Техническа Схема или собствена
модел- рисунка идея
образец
98
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Проблемна ситуация
Конструиране
Моделиране и експеримент
76 Лисийска, Здр. Теория и методика на трудовото обучение. Веда Словена, С., 1994., с.190.
77 Пак там, стр.190.
103
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Ориентировъчна схема
На основание на проведени изследвания (И. С. Якиманска, Х. Х. Кадаяс, П. Цвиг,
Т. Делчева, Е. Русинова и др.) М. Баева отбелязва някои особености при
регистрирането на ориентировъчната схема, свързана с планиращата функция на
дейността при децата.80
1. Субективните предпочитания, идеите и хипотезите на децата при работа с
различни типове конструктивни, подръчни и природни материали могат да съвпадат с
идеите, логиката и структурата, заложени в тези материали, а могат и да не
съответстват. Като елемент на индивидуалните особености се регистрират и
различията в характера на планираните способи на действие, които определят
преобладаването на един или друг подход при осъществяване на дейността.
2. Конструктивните действия на детето дават информация, че перспективата в
операциите, чийто относителни композиции образуват образно-сюжетна група се
планират по-лесно и бързо. Децата трудно прогнозират чужди идеи, дори при наличие
на помощен дидактичен указател (дидактични карти, схеми и пр.), отколкото собствени
виждания, преминали през призмата на личния конструктивен опит.
3. От перспективата на собствена конструктивна дейност при наличие на обобщен
личен опит, децата естествено и непринудено планират степени на дейностно
интегриране в конструктивна игра, а чрез нея се ориентират и към надстроечни
равнища:
• с по-изразена сюжетност;
• с тенденции към драматизация;
• с образователни (дидактични) тенденции (самообучение и взаимо-обучение).
Според М. Баева, целта е относително да се разделят етапите, през които
преминава детското конструиране. Това ще даде възможност за формиране на система
при използване на конструктивните материали, съобразно възрастта и логиката на
предполагаемия сетивен и обобщен личен опит на децата. Този подход от една страна,
стимулира изявите и успеха и самата дейност, а от друга - активизира познавателните
характеристики, широтата и свободата на опериране с образите, създадени чрез
разнообразен нагледен материал и активната позиция на въображението в този
процес. Тенденцията е да се следва логиката от най-познатото към най-непознатото.
Показател за динамичността на конструктивните образи е степента на тяхната
обобщеност. Етапите, характерни за развиващите се процеси в детското конструиране
са повлияни от:
възрастовото, психическото и индивидуалното развитие;
социалната информация, преминала през призмата на дейността и
фокусирана в личния опит на детето;
претенциите и методическите характеристики на образователната система.81
Мария Баева определя етапността в конструирането като я свързана с усложня-
ване логиката на познанието по посока на:
I етап - „КАКВО, как, защо, кой" - насочено към запознаване и разкриване
възможностите на материалния носител на информация.
II етап - „Какво, КАК, защо, кой" - насочено към разкриване принципите на работа и
планиране на дейността за постигане на резултат.
III етап - „Какво, как, ЗАЩО, КОЙ" - насочено към възможностите за вариативно,
комбинативно, творческо претворяване на заобикалящия свят чрез конструктивните и
допълнителните материали.82
Педагогическите цели, според М. Баева, са насочени към откриване на взаимоза-
висимостите между практическо действие, мисъл, въображение и ще се концентрират
търсенето на:
I етап - „Образ - конструкция"
II етап - „Образ - конструкция - функция"
109
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Б. Интелектуални заложби
концептуално и техническо разбиране;
способност за: конструиране, планиране, класифициране, броене,
разпознаване на причина/ефект;
езиково развитие.
B. Личностни качества
собствено мотивиране;
умения за работа - самостоятелно и в група;
разбиране на себе си и другите;
удоволствие от работата;
внимателност, грижовност и търпение;
точност;
способност за концентриране.
Е Творчески замисли
стимулиране на въображението;
експериментиране;
собствена инициативност и активност;
собствена корекция (коригиране на себе си);
осмисляне на собствения свят;
създаване и пресъздаване, творение и претворяване;
решаване на проблема - вземане на вариативно решение;
собствено равнище на способности;
винаги отворен край за нови варианти и комбинации на решенията.
От анализа на функциите на съвместното конструиране могат да се набележат
някои основни практически тенденции:
• процесът на възприемане е по-ефективен като се активизират децата от цялата
група;
• процесът на мотивация при съвместната дейност включва получаване на знания,
отношения, концепции върху базата на индивидуалния интерес на децата;
• силните страни на мотивацията при групово конструиране са емоционалният
интерес и изразът на гледните точки до постигане на синхрон в мненията и целите;
• ефективността на мотивацията при груповата работа е зависима от умението на
възрастния да предизвиква и активизира децата в процеса на получаване на знания;
• в спиралата на развитие на конструктивните си умения и способности децата се
нуждаят от подходящо оборудвана среда за експериментиране, моделиране,
комбиниране;
• конструирането, осъществявано в група поддържа активността на децата и
формира способи за контакти в детската социална среда. От монологична (в
индивидуалното конструиране) децата преминават към диалогична форма на
обсъждане на конструктивните проблеми;
• в сферата на дейностно общуване в групата децата са способни да разкрият
110
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
88 Събева, Е. Г. Иванова и др. Предучилищна педагогика. „Сема 2001” Пловдив, 2001., стр.176.
112
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
като междинен момент между двете големи групи игри, тъй като при нея децата
постигат конкретен реален резултат /отговарящ по същество на игрите с правила/, но с
познавателно съдържание, което не е дидактически установено, /което е характерно за
творческите игри/. В този смисъл се приема, че конструктивната игра улеснява процеса
на отделяне на правилата, главно поради съчетаващите се по особен начин игров и
конструктивен момент с представа за възпроизвеждания обект.89
Както беше посочено в структурно отношение конструктивната игра е модел на
сюжетно-ролевата. Тя притежава същите компоненти, но за разлика от сюжетно-
ролевата игра, тук децата встъпват в специфични взаимодействия с въображаемата
ситуация. При открита въображаема ситуация ролевото действие става основен мотив
на конструктивната дейност и затова конструктивната игра протича като звено на
сюжетно-ролевата. При скрита въображаема ситуация конструктивната игра се реали-
зира като самостоятелен вид игра.90
Строително-конструктивната игра е тясно свързана с проявата на конструктивно
творчество. Творческите изяви на децата в тази игра се разгръщат при възникването
на замисъла и неговата реализация със строителните елементи, което се осъществява
като сложна система от умствени и практически действия. Във връзка с това
развиващият ефект на строително-конструктивната игра се отнася към формирането на
пространствени представи, развитието на въображението и мисленето, на
комбинативните способности и на много други качества, които лежат в основата на
техническото творчество.
Строително-конструктивната игра се развива в тясна връзка и в единство с
обогатяването на детската конструктивно-техническа дейност. Това единство се
проявява във възможностите за затвърдяване и разширяване на усвоените вече
конструктивни знания и умения в игрови ситуации и издигането на нови конструктивни
задачи, изискващи проява на инициативност и изобретателност.
Специфичната развиваща стойност на тази игра се корени в уникалното съчетание
в нейния процес на предметна, игрова, познавателна и социална дейност, в която
децата са реални субекти на тази дейност. При анализа на познавателната ценност на
строително-конструктивната игра на преден план изпъква ролята й за интелектуалното
развитие на децата, при което перцептивните форми на познание постепенно пре-
минават в мисловни и образуват солидна база за развиващия се интелект. В
самостоятелните детски конструктивни игри се възпитават и много други социални
качества, развиват се ценни способности. В тях, освен, че се затвърдява и
усъвършенства конструктивният опит, се създават и условия децата да осъществяват
сътрудничество и свободно съгласуване и взаимодействие с връстниците си и с
педагога.
При изясняване на особеностите на разгръщането на строително-конструктивната
игра от съществено значение е и въпросът за нейните корени и зараждане, тъй като
89 Русинова, Е. Конструктивни игри. В кн. Игрова дейност. Под ред. На Е. Петрова, С., 1977.
90 Пак там – стр. 76.
114
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Благоевград, 1989.
115
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
93 Събева, Е. Г. Иванова и др. Предучилищна педагогика. „Сема 2001” Пловдив, 2001., стр.179.
116
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
117
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
121
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
97 Лисийска, Здр. Теория и методика на трудовото обучение. Изд.Веда Словена, С., 1994., с.186.
129
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
детето:
- като компонент на играта в различните й разновидности (сюжетно-ролева,
игра-драматизация, конструктивна игра);
- като конструктивна дейност с използване на разнообразни конструктивни
материали в съчетание с художествената и изобразителната дейност.
Авторите на Програма „Активността на детето в детската градина” препоръчват
повишаването на познавателната активност на децата от предучилищна възраст да се
осъществява чрез интегриране на конструирането и играта в “Изобразително-
творческата активност на детето” и в “Социалната активност на детето”.
В Програма за възпитателната работа в подготвителната група на детската
градина конструктивната дейност и свързаната с нея познавателна самостоятелност се
диференцира от другите дейности. В същото време тя не се разглежда като строго
регламентирана дейност, без да се отчитат възможностите на получения краен продукт
за реализиране на вътрешния стремеж на детето за игра. Новите оригинални игрови
средства могат да предизвикат асоциации за създаване на игров сюжет, роли и
действия. Програмата се съобразява с тази особеност и позволява съчетание на
конструктивната дейност и играта, чрез приноса на изработените модели в
конструктивната дейност в игрови ситуации, за изразяване на игров опит. Участието в
творческите игри повишава познавателната активност, без да се нарушава детската
свобода за натрупване на нови за него образи, факти, знания, опит.
Конструктивната дейност, според авторите на тази програма, в регламентираните
ситуации има обучаващ характер и изисква решаване на поставените задачи при
определени условия от страна на педагога с цел развитие на детските знания и
умения. В свободната игра детето осъществява самостоятелно търсене на познатото в
непознатото за максимално пренасяне на конструктивен опит в друга обстановка. В
игрови ситуации, в свободната игрова атмосфера познавателната активност е
насочена към създаването на играчки, макар и несъвършени, но достатъчно
изразителни за игровия сюжет. Пренесен в свободната игрова атмосфера,
изработеният продукт кара детето непрекъснато да го изменя и обогатява с нови
елементи, в контекст с променящите се вариации на замислената игра. По този начин
играчката е стимул и резултат от детската целенасочена самостоятелна познавателна
дейност.
Без да се противопоставяме на показаните възможности за повишаване на
познавателната самостоятелност, чрез приложението на технологията за
осъществяване на субект-субектно взаимодействие поставяме детето в активна
позиция. Тази позиция обхваща и двата относително обособени етапа в
педагогическата ситуация по КОНСТРУИРАНЕ И ТЕХНОЛОГИИ – даването на указания
за предстоящата дейност и самостоятелното осъществяване на дейността
(индивидуално или в група). Това предполага на детето да се осигури възможност да
избира активност в контекста на отговорите на въпросите:
- „Какво ще правя?“;
- „Защо ще го правя?“(предназначение);
148
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
- „Как ще го правя?“;
- „С кого ще го правя?“
- „За колко време ще го правя?“;
- „С какво направеното е по-различно?“;
- „Ако не мога да се справя, каква помощ ми е необходима?“.
Считаме, че ако в педагогическата ситуация по КОНСТРУИРАНЕ И ТЕХНОЛОГИИ
на детето се предостави възможност да прави самостоятелен избор на активност на
базата на отговорите на тези въпроси, би могло да се премине от репродуктивност към
познавателна самостоятелност. Казано с други думи важно е детето да усвои
умението да работи по инструкция и образец, но по-важно е да формира умение
самостоятелно да решава познавателните и практическите проблеми и при
необходимост да търси възможности за компенсиране на дефицитите в познавателен,
изпълнителски и оценъчен аспект. Считаме, че това е една от стъпките за осигуряване
на условия за личностна изява от най-ранна възраст. Тези условия се обуславят от
възможността детето да прави самостоятелен избор на:
- изделие за изработване;
- подходящи материали;
- подходящи инструменти;
- подходяща технология;
- подходяща организация – индивидуална или екипна;
- оригинален краен резултат и като технология, и като функционални
характеристики на готовото изделие;
- приложимост (предназначение) на готовото изделие.
Считаме, че за да се осигурят условия за пълноценна личностна изява е
необходимо на детето да се дава възможност да избира и начина, по който да
представя резултата от практическата си дейност. Този избор да е ориентиран към
постигането на атрактивност - да привлича вниманието към положителните страни на
изработеното изделие, към оригиналните резултати, към икономията на материали и
труд, към удовлетворяване на разнообразни потребности.
Особеност на технологията за осъществяване на субект-субектно взаимодействие
е съобразяването с актуалното учебно съдържание по КОНСТРУИРАНЕ И
ТЕХНОЛОГИИ. Не всички Програмни системи и не по всички теми и включените в тях
изделия позволяват да се приложи целия спектър от акценти на технологията. Това е
предпоставка при структурирането на учебното съдържание да се търсят алтернативи.
Такива алтернативи в най-значителна степен са налице в учебното помагало от
Програмна система „Ръка за ръка“ – „На работа ръчички“.
В заключение може да кажем, че технологията за постигане на субект-субектно
взаимодействие в педагогическите ситуации по КОНСТРУИРАНЕ И ТЕХНОЛОГИИ не
ограничава методическата свобода на учителя, а дава простор за различни негови
решения.
Действеността и приложимостта на тази технология са проверени в
педагогическите ситуации във всички възрастови групи на детската градина с учебното
149
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
150
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Тема: „Калинка”
Състав (контингент): група от 21 деца, между които 5 - билингви, но посещават
редовно ДГ, 2 – билингви, нередовно посещаващи ДГ, 1 – със СОП (синдром на
Асбергер), 1 - с изпреварващо развитие, 2 - хиперактивни деца.
Образователно направление: КОНСТРУИРАНЕ И ТЕХНОЛОГИИ
Ядро: Обработване и съединяване на материали
Цел: Натрупване на индивидуален конструктивен опит за съединяване на картон
чрез залепване. Конструиране на модел по образец.
Очаквани резултати:
- Има представа за конструктивните елементи в моделите;
- Повтаря показани от учителя действия и движения при създаване на модел;
- Оценява изработените от него модели и ги включва в игрови и практически
дейности;
Оперативни цели:
- Развитие на вниманието и на речта чрез назоваване частите на модела (за
хиперактивните деца и за децата билингви нередовно посещаващи ДГ);
- Формиране на умения за откриване и назоваване на позната форма (кръг) в
модела. (за децата билингви, редовно посещаващи ДГ);
- Развитие на двигателната координация и възпитаване на стремеж за
взаимодействие с другите деца (за детето със синдром на Асбергер);
- Създаване модел на калинка по образец, с възможност за придаване на образ
или състояние на изделието (за детето с изпреварващо развитие).
Необходими материали: хартиено приложение от книжката за деца – системата
„Ръка за ръка“ и лепило.
Пояснение: Синдромът на Аспергер е психично разстройство от аутистичния
спектър, характеризиращо се със значителни трудности в социалното
взаимодействие и невербалното общуване, съпътствани от ограничени и
повтарящи се модели на поведение и интереси. То се отличава от други
разстройства от аутистичния спектър по относителното запазване на езиковото
и познавателно развитие. Често се наблюдават също слаба двигателна
координация и нетипична употреба на езика. Състоянието Аспергер е познато още
като „синдром на малкия професор“, защото въпреки негативите тези хора са по-
интелигентни от останалите в дадена област. Те трудно създават и поддържат
приятелства, защото най-често са вманиачени в своите интереси, говорят само за
тях. Възможно е поведението им да бъде неловко и социално неприемливо. Друга
характерна особеност е, че хората с Аспергер трудно фокусират вниманието си.
На дъската пред децата е поставена картина на гора – пътечка, дървета, цветя.
У: Ех, мили деца, каква хубава гора! Хайде всички да затворим очи и да си
представим, че отиваме на разходка в гората. Вървим през гората и е толкова
красиво. Ухае на цветя! Ах, какви хубави цветя! Дали ще срещнем някого в гората?
Може би Мечо или пък Зайко, а може и катеричката!
Излиза зайчето Том (кукла-петрушка или плюшена играчка) .
152
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
З: Хей, деца, здравейте, отворете очи. Аз съм зайчето Том. Тъкмо навреме
идвате, защото съм тръгнал да търся едни мои приятелки! Те са много красиви,
едни такива мънички, с крилца, могат и да летят. Много често си играем с тях, те
понякога летят, а друг път кацат върху тревата и цветята. Цветът им е червен,
а отгоре на гърба имат малки черни точици. Досещате ли се кои са те?
Д: Калинките.
З: Хей, вие познахте, това са калинките. Те всичките са ми приятелки. Но днес
ги няма в гората и на мен ми е тъжно. И добре че срещнах вас, мили деца. Можете
ли да ми помогнете да направим модели на калинки от хартия, които приличат на
моите приятелки – истинските калинки?
Д: Да!
У: Днес всеки от вас ще си направи модел на калинка от хартия.
А знаете ли, че калинките могат да изпълняват и желания. Аз вече си направих
мой модел на калинка от хартия. Преди да я пусна да отлети, ще ѝ кажа тихичко
своето желание – ето така (учителят шепне желанието на калинката). И вие ще
можете да кажете вашето желание на изработените хартиени калинки. Но за да я
изработим, нека я разгледаме. Моделът на калинката какво има?
Д: Има тяло.
У: А каква е формата на тялото ѝ?
Д: Кръгла.
У: Какво друго има калинката? Тя обича да лети!
Д: Има крила.
У: А отпред какво има?
Д: Главичка.
У: Да, има и малка главичка. Но я погледнете, може ли по крилата да познаем
дали калинката лети или е кацнала?
Д: Може. Когато крилата са разперени, калинката лети, а когато са затворени
– тя си почива.
У: Точно така, деца. Изчакайте, докато вашите другарчета (двете
хиперактивни деца) ви разнесат от кошничките страницата от книжката, на
която са нарисувани частите на калинката. Нека всеки да отдели като избута от
книжката частите за своята калинка. Ето така (показвам начина на отделяне на
частите на калинката от страницата).
У: Ето, хоп, имаме си тяло на калинка! Нека сега отделим и другата част на
калинката – крилата ѝ. Зайо, как ли ще закрепим крилата на калинката за нейното
тяло? Да попитаме децата.
Д: Ще ги залепим с лепило.
У: Чудесни сте, деца, точно така, ще ги залепим с лепило.
З: Деца, искам да ви поставя една задача – да направим нашите модели така, че
да има и кацнали калинки, и калинки, които летят. А може да има и калинки, които
се готвят да летят.
153
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Цели:
1. Обогатяване на знанията за природни материали.
2. Усъвършенстване на уменията за съединяване на елементи от природни
материали чрез пробиване и нанизване.
3. Възпитаване на емоционално-оценъчно отношение към природата.
Оперативни цели:
1. Развитие на речта чрез назоваване на различни природни материали (за
децата, които не владеят добре български език) и непосещават редовно ДГ;
2. Развитие на речта - вербално изразяване на взетото решение,
аргументиране на собствения избор (за децата - билингви, които редовно
посещават ДГ).
3. Създаване на нагласи за успех и възпитаване на стремеж за преодоляване
на познавателните трудности (детето с неустойчиво внимание);
4. Формиране на умения за самостоятелно вземане на решение - създаване на
проект за украса по избор с материали по избор - (за децата с изпреварващо
развитие);
Очаквани резултати:
- усвояване на знания за природната среда през есента;
- формиране на умения за пробиване, низане и подреждане на природни елементи
(листа);
- възпитаване на положително отношение към сезона есен и удовлетворение от
постигнатите резултати
Материали и инструменти: Различни по големина, форма и цвят есенни листа,
нарязани сламки за сок, дебел конец, молив (за пробиване на листата), различни по
дебелина макарони.
Предварително при провеждане на разходка в двора на детското заведение или в
парка с децата сме събрали есенни листа. Беседвали сме върху промените, които
настъпват през есента – листата изсъхват, стават червени, жълти, кафяви; времето се
155
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
156
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
У: Е,
деца, това е
приказката
за есенните
листа и
сламката.
Вие как
мислите,
трябва ли да
изхвърляме
сламките и
листата или можем и да играем с тях?
Д: Можем и да играем.
У: Деца, обикновено, когато използваме сламка, за да пием нещо, ние я
изхвърляме. Но бихме могли и да не я изхвърляме. Същото е и с есенните листа. Те
са много красиви, но когато се откъснат от дървото, много често никой не ги
забелязва. Мислите ли, че може сламката да се сприятели с есенните листа?
Д: Може.
У: Тъй като Вятърко донесе при нас есенните листа и много сламки, днес ние
ще ги сприятелим. Ще им покажем, че те са нужни на децата и с тях могат да се
изработват красиви неща. Днес ще изработим гирлянд от есенни листа. А дали и
сламката може да участва в направата на гирлянда?
Д: Може!
У: Деца, вижте какъв красив гирлянд си направих аз!
(Показвам готов модел на гирлянд). За да стане той толкова красив, използвах
много есенни листа, които с вас събрахме заедно. Нека да го разгледаме. Какво
друго съм използвала, за да направя гирлянда? Откривате ли нещо от приказката,
която ви разказах?
Д: Да, сламката!
У: Браво, деца! Това е сламката. Използвала съм много шарени сламки, за да
стане моят гирлянд красив.
У: А какво още ще ни бъде нужно, за да закрепим сламките и листата?
Досещате ли се какво може да бъде то?
Д: Въженце, конец.
У: Точно така, деца! Ще ни бъде нужен и конец, за да нанижем сламките и
листата на него. Така ще се получи гирлянд. Аз обаче имам една идея! Освен сламки,
можем да използваме и нещо друго, което много прилича на сламка, но е по-късо.
Какво ли е то…..? Ще ви го опиша. Продава се в магазина и е в пакети. В един пакет
са по много. Приличат на сламки или на тръбички, направени са от брашно, ядат се,
но са много по-вкусни, ако мама ги свари с мляко, сложи им захар и ни ги поднесе за
закуска.
Д: Макарони, макарони!
157
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
159
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
- На мъничко зайче.
- Огледах се, но не видях и мъничко зайче. Изобщо край мене нямаше никакви
животни и птици. Всички се бяха изпокрили от студения вятър. Видях само въртящи се
във въздуха семенца на ясен, които се откъсваха от клоните на дърветата и с
мъничките си крилца се опитваха да прелетят асфалта и да кацнат на поляна от
другата страна на пътя. Защо ли искаха да прелетят и да паднат на полянката, сред
тревичките, на хубавата почва, а не на асфалта, там където минават коли и тежки
камиони?
- За да не ги смачкат на пътя, а като паднат на полянката, там може да поникнат и
да порасте ново дърво.
- Точно така.
- А искате ли днес с вас да си направим една играчка, която също като семенцата
на ясена има крилца, може да лети и да се върти във въздуха?
- Ето, аз съм донесъл необходимите материали: сламчица, от която ще си
отрежем една малка част, за да направим тялото на семенцето. Хартия от гланцовото
блокче, за да направим листенцата на семенцето, тиксо, за да залепим листенцата към
тялото на семенцето. Ето, отрязвам една лентичка, залепвам я с тиксо на края на
сламчицата и я разрязвам, за да се образуват двете крилца. Ето, семенцето си има
крилца.
- Семенцето вече е готово, но дали ще може да прелети над пътя и да падне на
полянката? Да пробваме.
- Семенцето не може само да лети. Трябва вятърко да духа силно и тогава
семенцето ще може да полети от дървото и да падне на полянката.
- Покажете как звучи силният вятър! „Фиууууууууу!” Да пробваме (вдигам
семенцето и го хвърлям. То започва да се върти във въздуха, но пада близо до мен).
Да пробваме пак! И пак!
- Деца, колкото и силно да го хвърлям, колкото и силно да духа
вятърко, семенцето не можа да прелети до полянката и падна на
асфалта. Какво може да му се случи на пътя?
- Може ли помогнем на семенцето да прелети над пътя, а не да
падне на него и да загине под тежките колела на превозните
средства? Какво предлагате да направим? Да пробваме ли още
веднъж, но с по-силен вятър?
- Да.
- Виждате, че и, колкото да е силен вятърът, семенцето е
лекичко и пада близо до дървото.
- Може ли да го направим по-тежичко?
- Докато мислите, аз ще ви раздам по една дъвка.
- Развийте хартийката, сложете дъвката в устата и започнете да дъвчете.
Разгледайте хартийката, с която е опакована дъвката. Прилича ли ви на лентичката от
гланцовото блокче?
160
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
- Да.
- Можем ли вместо лентичката от гланцовото блокче да използваме хартийката от
опаковката и да направим листенце на семенцето?
- С какво ще залепим хартийката за сламчицата? Можем ли с тиксо?
- Ще раздам на всеки толкова тиксо, колкото му трябва. Всеки да дойде и да ми
каже колко тиксо му трябва (отрязвам на всяко дете тиксо)
- Къде ще залепим хайртийката? (на едната страна на сламчицата)
- Залепихте ли хартийката за сламката? Но нали семенцето имаше две крилца.
Как да направим от хартийката две крилца?
- Като я разрежем от горния карай.
- Точно така и както виждам семенцето вече е готово.
- Моето семенце беше леко и не можа да прелети до полянката. Пробвайте дали
вашето семенце ще прели асфалта. (всички деца издават звуци, като силен вятър и
хвърлят семенцето по посока на полянката (килима). Семенцата падат близо до тях.
- Деца, сигурно вече сте помислили как да направим нашите семенца по-тежки.
Имате ли идея? (слушам различните предложения и ги обсъждаме)
- А може ли дъвката, която дъвчете сега, да ни помогне. Може ли с нея да
направим семенцето по-тежко?
- А къде ще залепим дъвката?
- В долния край на сламката
- Колко дъвка ще залепим?
- Половината от цялата дъвка.
- Пробвайте с различно количество дъвка как ще лети семенцето. Децата пробват
и тези от тях, на които семенцата са прелетели минават от другата страна на
полянката и гледат как ще прелетят и семенцата и на останалите деца.
- Направете опити да определите кое семенце прелита най-далече и се върти във
въздуха! (Състезателна игра, от която излъчваме победител. Съобщаваме, че това
семенце ще прелети пътя и от него може да поникне ново дръвче. Изказвам
благодарност на победителя и анализирам защо неговото семенце е прелетяло най-
далече. Обръщам внимание на начина на залепване на хартийката, начина разрязване,
мястото на залепване, количеството дъвка и т.н.)
- Всяко дете да си вземе своето семенце и да застане зад тази линия на килима.
Направи ли ви впечатление, че дъвката залепва на килима и го цапа? Затова, ако у
дома се опитате да направите играчки, в които да използвате дъвка, внимавайте да не
изцапате мебелите. Какво би станало, ако някой седне върху вашата играчка с дъвка?
Затова не играйте у дома с такива играчки, а само навън, където няма опасност от
залепване на дъвката.
Сега си приберете новата играчка – семенце с крилца, почистете си работните
места, подредете ножичките и се пригответе да излезем навън.
161
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Четвърта глава
3. Инструментариум за диагностика
Чрез инструментариума за диагностика се цели получаването на обективна,
валидна и надеждна информация за постигнатите резултати: знания, умения,
отношения.
Разработването на инструментариум за диагностика обхваща две направления:
- първо направление – за текуща диагностика – главно за установяване на
изградените отношения и поведенчески нагласи;
- второ направление – диагностика на крайните резултати – за установяване
равнището на усвоените знания и формираните умения.
3.1. Инструментариум за текуща диагностика
Основен начин за получаване на информация в хода на осъществяването на
конструктивно-техническата и битова дейност е наблюдението. Резултатите от него се
попълват в протокол от наблюдение.
Фиксирането на резултатите от наблюдението е сложен процес, тъй като
изследваните отношения и поведенчески нагласи са твърде динамични величини. В
международната диагностична практика широко място заема шестстепенната скала за
оценяването им. При нея двете крайни оценки обхващат полярните стойности –
„Категорично „не”” и „Категорично „да””. Между тях се разполагат още четири степени:
„По-скоро „не”” и „По-скоро „да””; „Понякога „не”” и „Понякога „да””. Считаме, че
наблюдението не може да даде категоричен отговор, съобразно посочените шест
степени. За улесняване работата на учителя предлагаме модифициран вариант,
включващ три степени: Двете полярни стойности – „Никога” и „Винаги” и една средна
стойност – „Понякога”. За по-лесното оценяване на получените резултати чрез
качествена оценка на всяка от тези три степени се дава и оценъчна характеристика, а
именно: „Никога” – слаб, „Понякога” – добър и „Винаги” – отличен.
Протоколът за наблюдение има следния вид:
164
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
ПРОТОКОЛ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
Име, презиме и фамилия…………………………….. Възраст:…г…мес. Дата:
Подпис:…………….
165
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
Критерии и показатели
Детето може да конструира и моделира
Детето има конкретни представи за различни видове материали: хартия, картон, текстил.
Детето следва указания на работа представени графично и словесно.
Детето прегъва хартия при изработване на оригами и др. изделия.
Детето изрязва материали с листова форма по външен контур.
Детето съединява неподвижно материали чрез залепване.
Детето знае как се съединяват материали.
ЛИТЕРАТУРА
166
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
самоорганизация
30. Калинова, А., Г. Иванов, От бит и технологии към предприемачество, ДЕСЕТА
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ:
ЕФЕКТИВНИ ПРАКТИКИ“, 23. 09 – 24.09 2014 г., град Добрич
31. Калинова, А., TECHNOLOGICAL EDUCATION IN PRIMARY SCHOOL -
SUPPORTIVE ENVIRONMENT FOR DEVELOPMENT SPEECH OF STUDENTS,
Международен симпозиум „Слово, изкуство, здраве“, 21 – 23 октомври 2015 г.,
Одрин, Турция
32. Калинова А., Г. Иванов, Ефективно учене в технологичното обучение –
Международна научна конференция „20 години Тракийски университет“ – 19 - 20
май 2015 г, Стара Загора;
33. Калинова, А. Пропедевтика на студентите от педагогическите специалности за
осъществяване на субект-субектни отношения в технологичното обучение в
началното училище, Международна научна конференция „20 години Тракийски
университет“ – 19-20 май 2015 г, Стара Загора;
34. Калинова, А. Теоретични основи на технологичното обучение в детската
градина и в началното училище, публикация в студентски алманах на ПФ, брой 2 от
2015 г.;
35. Калинова, А. Възможности за модернизация на обучението по домашен бит и
техника в началното училище, публикация в студентски алманах на ПФ, брой 2 от
2015 г.;
36. Калинова, А. Взаимното рецензиране на курсови проекти в технологичното
обучение на студенти от педагогическите специалности, Международна научна
конференция, гр. Ямбол, 2014 г.
37. Калинова А., З. Стоянова, Конструиране на учебното съдържание в
технологичната подготовка в детската градина за възпитаване на
самостоятелност, инициативност и предприемчивост, ”СЪВРЕМЕННИ
ТЕНДЕНЦИИ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ”, 19 и 21 юни, Сандански,
2014г.;
38. Kalinova A. Public Expectations and Administrative Evaluation of The Function Of
Primary Teachers, Maltepe University, International Student Congresses - The Young
Teachers Of The Future Discuss The Teaching Profession, April 17-18, 2014;
39. Калинова, А. По въпроса за разширяването на научните основи на методиката
на техническото и технологичното обучение в началното училище - , ДЕСЕТА
МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ОБРАЗОВАТЕЛЕН МЕНИДЖМЪНТ:
ЕФЕКТИВНИ ПРАКТИКИ“, 23. 09 – 24.09 2014 г., град Добрич
40. Калинова А., Г. Иванов, Вариант на „е-обучение“ на студентите от
педагогическите специалности, Международна научна конференция „Електронното
обучение в образованието – алтернатива или интеграция?”, 28. 11 – 01. 11. 2013 г.,
гр. София
41. Калинова, А., Г. Иванов, Героите от литературата за деца в помощ на учителя
в технологичното обучение в началното училище, НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА
168
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
61. Сухомливский, В.А. Разговор с молодым директором школы. 2-рое изд. М. 1982
62. Русинова Е. , Конструктивни игри. В кн. Игрова дейност. Под ред. на Е.
Петрова, С. 1977г.
63. Пономарев, А. Н. Экономическая культура, М., 1987., с. 197.
64. Цветанска, С., Б. Мизова (2015). Педагогическо общуване за практически цели.
С., Университетско издателство "Св. Климент Охридски",
65. Цветанска, С. (2011). Мотивиране на учениците за постижения -
комуникационни аспекти. В: Образование и технологии, 2/2011.
66. Шатова, А., Икономическото възпитание в детската градина, Дом, дете, детска
градина, С, 1994, кн. 1.
67. Шатова, А., Нужно ли и зачем дошкольнику экономическое воспитание,
Дошкольное воспитание, 1994, кн. 8.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1
Въпроси и задачи
отрицателни страни.
22. Коментирайте разбирането си за следните сентенции:
„Това, което чух - ще забравя; това, което видях - ще запомня; това, което
направих - ще разбера."
Конфуций
„...Който прекроява действителността, той основно я овладява."
Джани Родари
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
ТЕСТ
по конструиране и технологии в детската градина
Изключение правят последните две задачи, при които: при правилно изпълнение се
присъжда по 1 точка, а при неизпълнението им - се отнемат по 5 точки.
Като ползвате теста-ключ, определете оценката си по следната скала:
Под 23 точки – 2
23- 25 точки – 3
26- 28 точки – 4
29-31 точки - 5
32-35 точки - 6
На въпросите с повече подусловия се присъжда 1 точка, ако поне едно от
подусловията е изпълнено вярно.
Отговор: 1...............................................................
2. .............................................................
б/ групова;
в/ съвместна.
Отговор: …………………………………………………...
11. Посочете поне три условия, които дават възможност на детето да се изявява
като субект в ситуациите по конструиране и технологии.
Отговор:
………………………………………………………………………………………………
177
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
преобразуване изразяване
познание изпробване
преживяване възприемане
Отговор: ………………………………………………………………………………………………
178
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
180
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
31. Посочете поне три задачи за трудовата дейност в трета възрастова група!
Отговор:
1. ……………………………………………………………….
2. …………………………………………………………………….
3. ……………………………………………………………………
ПРИЛОЖЕНИЕ № 3
ПОЛЕЗНИ САЙТОВЕ:
http://www.see-educoop.net - Документи за образованието.
1. Основна информация и база данни
2. Национални документи
3. Добра практика
4. Законодателство
5. Прегледи и доклади
6. Учебни програми
7. Практика и теория
http://www.storyplace.org/storyplace.asp - Сайтът представлява детска виртуална
библиотека, страниците са пълни с анимирани детски приказки, предназначени за деца
182
Г. Иванов Педагогическото взаимодействие в технологичната подготовка - 3-7 г.
183