Шуменски университет

‘‘Епископ Константин Преславски‘‘ – колеж Добрич

КУРСОВА РАБОТА

ДИСЦИПЛИНА- Конструиране и технологии в

детската градина.

ТЕМА- Конструктивни игри- същност, значение,

ръководене
Съдържание:

I. Същност на конструктивната игра. Общи черти и различия с

други видове игри.

II. Значение на конструктивните игри.

III. Общи изисквания и задачи при ръководене на

конструктивните игри.

IV. Организация на конструктивната игра.

V. Видове конструктивна дейност (конструиране).

VI. Основни моменти при ръководене на конструктивните игри в

различните групи

VII. Приложения.

VIII. Използвана библиография.

„В детската игра често се крие дълбок смисъл" Йохан Шилер
I. Същност на конструктивната игра. Общи черти и различия с други
видове игри.
По своя характер играта е отразителна творческа дейност. Децата
отразяват възприетото от околната действителност и същевременно
знанията им се обогатяват, уточняват и обобщават. Играта е форма
за практическо опознаване на околната действителност. Игровата
дейност е развиващ се процес, процес на структурно и
функционално усъвършенстване. Най-типичен пример при
проследяване развитието на игровата дейност е конструктивната
игра, чиято основата са конструктивните умения и способности,
която в много по-голяма степен, в сравнение с другите видове игри,
се доближава до съзидателната продуктивна човешка дейност.
Разглеждана като разновидност на сюжетно-ролевата игра,
конструктивната игра е своеобразен преход от творческите игри
към игрите с правила. Както при творческите така и при игрите с
правила, а съответно и при конструктивните игри, детето
осъществява свой замисъл, ръководи се от правилата, влиза в
определени взаимоотношения, планира и оценява дейността си.
Различието се определя главно от мотива, който при игрите с
правила продължава да е заложен в игровия процес, но вече
опосредстван от познавателната задача. В структурно отношение
конструктивната игра е модел на сюжетно-ролевата. Притежава
същите компоненти: игрови замисъл, игрово съдържание, игрово
действие, правила, игрови отношения, но за разлика от сюжетната
игра децата встъпват в специфични взаимодействия с
въображаемата ситуация. При нея има претворяване на
впечатленията от околната действителност, но то не е
подражателно, а обобщено при активната намеса на творческото
въображение и логическото мислене. За разлика от ролевата
творческа дейност при конструктивната игра пресъздаването се
извършва чрез различен конструктивен материал. Претворяват се
не взаимодействията на околните, а обекти, които са предмет на
човешката дейност. Различията се явяват и в структурата на
игровата дейност. Замисълът е свързан по- пряко със задачата и
резултата. От тях се определят подборът на материалите и
способите да се реши даден проблем. Насочването към резултата не
изменя мотивите на дейността. Детето изпитва удоволствие от
самия процес при конструктивната игра, а не пряко от резултата.
Характерно за конструктивните игри е наличието на познавателен
елемент, което всъщност ги доближава до дидактичните. Но докато
при последните конструктивните то е включено в основният вид
дейност - построяването, изграждането, където децата прилагат на
практика конструктивния материал, учат се да сравняват отделните
елементи, усвояват пространствените отношения, което всъщност
им дава възможност за по-пълна реализация на игровия замисъл.
За конструктивните игри е присъщо наличието на подвижния
елемент. Осъществявайки изграждането и подредбата на различни
конструкции, децата удовлетворяват растящата потребност от
движение. Пренасяйки и подреждайки конструктивния материал,
подрастващите прилагат определени физически усилия - овладяват
много нови и полезни движения, изискващи активно участие на
различните групи мускули. Тази страна на конструктивната игра я
доближава до подвижната и съдейства за развитието на
физическите сили на децата. Но ако в подвижната игра движението
е в основата на съдържанието, то в конструктивната то е естествен
процес. И докато правилата, на които се базира съдържанието на
подвижните и дидактичните игри ограничават до известна степен
творческата проява на децата, в конструктивните и сюжетно-ролеви
игри такова ограничение няма.
II. Значение на конструктивните игри. /Приложение 1/
Както вече споменах, конструктивната игра е междинен момент
между двете големи групи игри, тъй като при тях децата постигат
конкретен реален резултат (отговарящ по същество на игрите с
правила), но с познавателно съдържание, което не е дидактически
установено (характерно за творческите игри). Поставяйки си
самостоятелно конструктивна задача, детето практически се
насочва към свързване на резултата с определени начини на
действие, като осъзнава връзката между правилата и действието. По
този начин мотивите във връзка с преследването на дадена цел
издигат на по-висш етап активността в поведението на децата.
Богатите емоции, произтичащи от същността на играта, ускоряват
процеса на осмислянето и благоприятстват за развитието на
познавателните интереси. Не случайно връзката между развитието
на движенията и волята е една от най-типично развиващите се (и
проявяващи се) зависимости в играта. В процеса на действието се
формират и усъвършенстват изпълнителските и задръжни процеси,
цялостна психическа дейност. Големите възможности за развитие на
познавателните процеси при конструктивните игри се определят от
постоянно действаща взаимовръзка между действие, мислене, реч
по посока на игровия замисъл.
Конструктивната игра създава умения за колективни
взаимодействия и е важно средство за социално-нравственото
формиране на детската личност (децата встъпват в дружески
отношения помежду си, а върху тази основа най- резултативно се
възпитават положителни личностни качества). Отразявайки
обобщено представите си за предметния свят на възрастните по
време на конструктивната игра, децата се учат да планират и да се
самоконтролират, да ръководят и същевременно да се подчиняват
на общите изисквания в процеса на практическата дейност.
Доказано е огромното значението на конструктивната игра за
развитие на сензорните процеси, играещи важна роля в
интелектуалното и художествено развитие на децата. При
използване на различни материали те получават представи за
форма, величина; изграждат умения за пространствена ориентация;
обогатяват речника си с наименования на редица свойства и белези
на предметите - висок, нисък, широк, тесен. Наличието на игрови
замисъл, неговото свободно развитие, вариативност на решенията
на задачите - всичко това определя творческият характер на
конструктивните игри и развива детското творческо въображение.
Усвояване на конструктивните особености на материалите
подтикват децата към създаване на нови предмети, към изменение
на техните свойства. Реализирането на конструктивния замисъл
изисква сложна аналитико-синтетична дейност. Например
подрастващите проектират постройката, овладяват способ на
действие и мислене при решаване на задачата. Свързването на
проекта с резултата и средствата за реализирането на замисъла
развива конструктивните способности.
Конструктивните игри откриват широки възможности за
развитието на инициативата, умствената и двигателна активност,
художествения вкус на децата.
В процеса на играта децата осмислят трудов резултат в полза на
другите и по този начин емоционално и непринудено се учат да
подчиняват желаното на необходимото, макар и опосредствано от
игрова задача.
III. Общи изисквания и задачи при ръководене на конструктивните
игри. /Приложение 2/
Ръководенето на конструктивната игра има свои особености. То
обхваща в единство и паралелно конструктивните занятия и
самостоятелните конструктивни игри.
1. За да се създаде трайна основа за развитие на конструктивното
мислене и въображение в игрите е необходимо системно и
целенасочено разширяване представите и практическия опит на
децата . От това, дали те знаят какво, как и с каква цел се наблюдава,
се определя в голяма степен активното им участие при овладяване
на конструктивните умения и навици. Играейки, децата
упражняват комплексни действия и сензорни еталони, обуславящи
резултатността на умственото възпитание при различни видове
продуктивна дейност. В процеса на игрите подрастващите се
насочват към дадена тема, съобразно която работят по образец или
самостоятелно планират в умствен и речеви план проекта на своята
постройка. Игровият процес е най-творчески, когато децата сами
планират предстоящата дейност; определят темата, материалите и
разпределят работата помежду си; учат се да съгласуват усилията
си, да преследват заедно желания резултат. Под ръководството на
преподавателя играещите получават умения да се договарят преди
започването на конструктивната игра. Практическото осмисляне на
необходимостта от планиране води до организираност в
поведението, а посредством преценката се изгражда умение за
оценка на собственото отношение, сравнено с общественото мнение
- на колектива от връстници и на възрастните, осмисля се
постигнатият резултат. Преценката обхваща точността на
уменията, сложността на постройката, особености на
конструкцията, пропорциите на частите, начините за използване на
материалите. Освен това чрез преценката и самооценката се дава
нравствена насоченост на самостоятелността. Задачата на педагога е
да изведе на преден план възпитателните задачи - умението да се
работи по план, да работят колективно (за по-големите групи), да
проявяват другарство и взаимопомощ, да оценяват в зависимост от
резултата и начините на неговото постигане. Така конструктивната
игра може да изпълнява функции на практическа и интелектуална
дейност и в същото време да запази своя игрови характер. Затова
най-важното условие за поддържане на интереса към
конструктивната дейност е всекидневното провеждане на
конструктивните игри.
2. Организиране на обстановката и материалната база. От една
страна, трябва да се имат предвид особеностите на възрастовата
група и етапът на развитие на конструктивната игра, а от друга
страна, възпитателните задачи, които се решават в този процес,
отнасящи се до личността и до колектива. Наличието на специален
кът от занималнята, предназначен за конструктивно- техническа
дейност, осигурява творчески подход и усъвършенстване на
детските постройки. В зависимост от своя замисъл децата подбират
съответния материал. В непосредствена близост с материалите
играещите имат възможност да реализират своя замисъл по пътя на
пробата и грешките. При наличието на специално обособен кът
строително-техническата дейност се извършва през различни
моменти от режима, без да се разваля построеното. По такъв начин
игровият замисъл става устойчив, а конструктивните умения се
усложняват.
От голямо значение е правилният подбор на необходимия
строителен материал, съответстващ на задачите за развитие на
конструктивната дейност на децата от определена възраст.
Конструктивният материал трябва да е достатъчно устойчив и
отговарящ на детските възможностите. Особено ценни при
конструктивната дейност са разнообразните строителни материали
(кубчета, конструктори от сглобяеми части, вместващи се тела, едър
и дребен строителен материал, пясък, вода, сняг и др.), даващи
възможност за усложняване на строежа или играчката в структурно
или функционално отношение. Промяната в размера, обема,
пространственото съотношение, уравновесяването на телата
развива висшите прояви на психическите процеси, на първо място
на мисленето. При работа с видовете конструктори, играчки за
монтаж и демонтаж, строителни материали, механизирани
играчки, детето се упражнява да подчинява движенията на ръката
си и на другите анализатори (слухов, обонятелен, зрителен) на
възприемания образ, а по-късно и на представения образ.
3. Последователното формиране на конструктивните умения и
възпитаването на интерес към този вид игри. За усвояване на
конструктивните умения е необходимо специално обучение. За
разлика от конструирането, провеждано на занятие, тук децата не
биха могли да доведат до успешен край завършването на дадена
конструкция без наличието на система от умения и похвати,
овладени по време на учебната дейност. Без последователното
формиране на конструктивните умения игрите остават на
равнището на манипулациите, което за съжаление се среща в много
детски градини. Основните умения децата придобиват по време на
занятията, при съвместна дейност с възрастните, а след това ги
пренасят, преобразявайки и допълвайки в самостоятелните игри с
конструктивен материал.
Ефективността на всяко едно обучение, в това число и на
конструктивното, зависи от това, доколко то е предизвикало
интерес от страна на децата и до каква степен ги подтиква към
активна дейност. За да формира интереса на децата към
конструктивната игра, педагогът трябва да използва разнообразни
похвати:
• Педагогът строи сам в присъствието на децата, въвличайки ги
по този начин в процеса на играта;
• Съвместното творчество - педагогът предлага на децата да
достороят, да поправят или да променят изцяло направената от
него конструкция;
• Педагогът целенасочено запознава децата със строителството в
реалният живот - по време на разходка, например, той предвидливо
насочва вниманието на подрастващите към различните видове
постройки и съоръжения и техните особености, фасада, украса и
други детайли, които придават естетичен вид на сградата. Наред с
непосредствените впечатления децата уточняват своите възприятия
и представи и чрез разглеждане на картини, рисунки, фотографии
и други модели на постройки.
Сензорен опит и конкретни технически умения децата получават в
организираните форми на учебната дейност - занятията. Това е
така, тъй като учебният процес в най-голяма степен създава
системност, пълнота и свързаност на представения и на
практическия опит. Това обаче не означава, че играта е само
средство за упражняване и активизиране на детските знания. С
оглед на определени конструктивни задачи педагогът може да
запознае децата с ново
познавателно съдържание и извън занятията. Например при
усложняване на строежите той може да покаже нов начин на
съединяване на отделните части (многоетажно здание), да разкрие
вариант на планиране на жилищен комплекс; изпълнявайки част от
конструкцията да постави пред децата главните условия на игровия
замисъл. Отговаряйки на многобройните детски въпроси, педагогът
трябва да разшири представите на децата за отделните видове
професии, превозни средства, да създаде интерес към техниката, да
насочи вниманието към техническите играчки.
Конструктивните игри, осъществявани в различните режимни
моменти, изискват също така системност и последователност в
ръководенето. В обратен случай ще се получи повторение на
знанията по конструиране, въпреки че децата по свое желание ще
осъществят игрови замисъл. Педагогът трябва да знае с какво да
подпомогне отделното дете: да го насочи към решаване на известна
задача върху нов материал, да постави нови изисквания, отнасящи
се например до художественото оформление на строежа, да създаде
условия за реализиране по общ замисъл и т.н.
IV. Организация на конструктивната игра.
Конструктивната игра може да се организира като самостоятелна и
като съставна част от съдържанието на сюжетно-ролевата.
От своя страна самостоятелната конструктивно техническа дейност
се развива като индивидуална и колективна. Независимо от
предимствата на колективната игрова дейност индивидуалната е не
само етап в нейното развитие, но и постоянна необходимост за
формиране на детската личност. В индивидуалната игра детето
осмисля своя опит, съсредоточава вниманието си и активизира
мисленето си при решаването на определени задачи; проявява
инициатива и развива творческите си способности.
Индивидуалната игра се използва паралелно с колективната, която
също има свои особености и предимства. В нея децата се учат
съвместно да обмислят темата на строежа и необходимите
материали за неговото реализиране. В процеса на играта те действат
съгласувано и солидарно. Организацията на колективната игра е
по-сложна. Тя изисква създаване на умения за разпределение на
функциите между играещите в една и съща група, насоченост на
интереса към крайния резултат и усъвършенстване на строежите.
Самостоятелната конструктивна игра, организирана като
индивидуална или колективна, дава възможност за по-пряко
развиване на техническите умения на децата. Те си служат с
разнообразни материали и детайли, извършват различни
конкретни технически процеси - завинтване, сглобяване,
прикрепване, монтиране, демонтиране. Конструираните играчки
съдържат повече подробности, които съответстват на реалните
предмети.
Конструктивната игра може да бъде и съставна част от сюжетно-
ролевата колективна игра. Направената от децата постройка може
да послужи като начало за развитие на сюжетна творческа игра или
в хода на ролевите игри децата извършват конструктивна дейност,
за да реализират своя замисъл. В рамките на сюжетно-ролевата игра
конструктивната има до известна степен подчинена функция.
Въображението определя по-широко ситуацията, обобщеността на
образите и средствата за претворяване. Ето защо в сюжетно-
ролевата игра конструкциите имат по-схематичен характер;
допуска се по-голяма условност, която улеснява речеви контакти и
формирането на колективни взаимоотношения. За разлика от
самостоятелната конструктивна игра тук вниманието не се фиксира
върху резултата от дейността. Различните форми на организация
на конструктивната игра дават възможност тя все по-типично да се
отделя от другите видове игри и да съдейства все по-пряко за
развитието на игровата дейност и за възпитаването на определени
конструктивни способности.
V. Видове конструктивна дейност (конструиране). /Приложение
3/Всеки един от видовете конструиране, за които ще стане въпрос,
има своите достойнства, затова е необходимо тяхното съчетаване, в
зависимост от възрастта и възможностите на подрастващите. При
организацията им трябва да е налице разумното комбиниране на
обучаващото въздействие на педагога и самостоятелността,
творчеството на децата.
1. Конструиране по образец - най-разпространеният вид
конструиране. Образецът се използва във всички възрастови групи.
При този вид дейност у децата се формират разнообразни умения,
овладяват се общите начини на действие, усвоява се
последователността на извършваните операции, опознават се
конструктивните възможности на строителните материали. При 2-
3годишните деца педагогът показва образеца, след което децата
изработват дадената конструкция заедно с него. Методиката на
използване на даден образец се мени, в зависимост от натрупаният
от децата опит. Така например, на децата могат да бъдат посочени
само онези начини на конструиране, които са им все още непознати
или да им се представи незавършен образец на постройката. На по-
големите могат да се предложат 2-3 образеца (това може да бъде и
рисунка или схема на желания елемент).
2. Конструиране по дадена тема - децата творчески изпълняват
поставената задача, но границите на решението и са ограничени от
темата. За малките деца е важно наличието на игровата мотивация
(„Да направим къщичка за куклата Деси”).
3. Конструиране по собствен замисъл - децата решават
самостоятелно всичките задачи: определят целта, планират,
подбират необходимият материал, реализират замисъла. Опитният
педагог, организирайки този вид дейност, започва с формирането
на замисъла, в противен случай, децата ще строят това, което вече са
правели нееднократно. На по-малките игровият замисъл се
подсказва от педагога. При по-големите е желателно да се проведе
предварителна беседа, по време на която те да си спомнят, какви
постройки и конструкции са наблюдавали по време на разходката,
какво им е харесало и направило най-голяма впечатление, да
разгледат снимки и рисунки със съответното съдържание. Трябва да
се помогне на всяко дете при реализиране на замисъла по нов начин
да използва придобитите и усвоените вече умения, да достигне до
решението на задачите и да изпита радост от творчеството си.
4. Конструиране по условие - провежда се след като децата вече
са усвоили начина на построяване и конструиране на определени
предмети, сгради и съоръжения (мост, кораб). При изпълнение на
дадената конструкция на подрастващите се задават определени
параметри (напр. височината на моста трябва да съответства на
височината на кораба, който ще минава под него). Вземайки
предвид поставените условия, децата трябва самостоятелно да
определят дължината и височината на постройката. Този вид
конструиране оказва влияние на развитието на преобразуващата
мислителна дейност, на формирането на обобщени представи.
5. Конструиране въз основа на модел - този вид конструиране е
разработен от А. Р. Лурия (с името на Лурия се свързва създаването
на един качествено нов научен клон на психологията -
невропсихология). На децата им се предлага модел на постройка
(рисунка или направена от педагога постройка, облепена от всички
страни с хартия), на която очертанията на съставящите я елементи
остават скрити. Децата анализират модела - определят съставните
му части, подбират онези форми, които са необходими за
пресъздаването му; мислено комбинират предполагаемите
геометрични фигури, тяхното разположение една спрямо друга.
6.Игри с природен материал.
Този вид конструктивни игри навлизат най-рано в живота на
децата. Те дават възможност за развитие на детското мислене,
волята и настойчивостта. Г олямото разнообразие на природния
материал предопределя различни начини за неговото използване в
качеството на строителен материал. Към този вид игри спадат -
игри с вода, игри със сняг, игри с пясък.
VI. Основни моменти при ръководене на конструктивните игри в
различните групи.
Първа група. Бедността на представите и неукрепналите движения
на ръката ограничават изявата на тригодишните деца в
конструктивните игри. Първата задача на педагога е да запознае
децата със свойствата, качествата, начините на употреба на
материалите и играчките предвидени за първа група. Така децата се
научават да назовават и използват за строеж кубче, тухла, покрив,
греда и т. н., като ги нареждат в прав ред, една върху друга, в кръг,
вертикално, хоризонтално. Още от началото на първата група
децата трябва да се научат да използват с определена цел
строителен материал.
Развитието на конструктивната игра е пряко свързано с
овладяването на формата на предметите. Свързвайки формата на
предмета с неговото предназначение, детето проявява устойчивост в
постигането на резултата. В първата група основната задача е да
научим децата да играят: да съставят елементарен план на действие,
да реализират свой замисъл, да знаят с какви материали ще
построят замисленото, да проявяват организираност и грижливо
отношение към работата на другите. Конструктивните
възможности на децата се усъвършенстват, когато свързването на
строителната дейност се предхожда от цялостен показ на действие,
разкриващ конструкцията и начините на работа. Сравнявайки ги,
детето постепенно започва да открива общото, типичното за даден
вид строеж. Важно е педагогът да знае във всяка конкретна игра
какви възпитателни и образователни задачи да решава, при
спазване на детската самодейност.
Втора група. В своята конструктивна дейност 4-5-годишните деца
могат вече да се ръководят от представата за крайния резултат, при
което осмислянето се извършва в процеса на действието. Създават се
устойчиви игрови обединения от по три-четири деца, които строят
съвместно по общ замисъл (детска градина, болница).
Показът на педагога трябва да е организиран така, че децата с
негова помощ да могат да установят връзката между конструкцията,
материалите и начините на конструирането, а това означава в
процеса на наблюдаването да се извършват действени сравнения,
анализ и синтез на отделните етапи на предметното действие.
Особено важно е да се поощряват отделните опити на
инициативност, на умението за планиране и оценка на дейността.
Педагогът и в тази група продължава да е съиграч, тъй като все още
се затвърдяват уменията на децата от първа група. Въпреки че
игрите имат по-организиран, целенасочен характер, обединенията
за игра се формират в малки групи с помощта на педагога, а към
края на годината и самостоятелно.
В тази група връзката на конструктивната игра със занятията по
конструиране е по-пряка, тъй като за претворяването на по-сложни
теми са необходими и нови, по-усъвършенствани конструктивни
умения. Във втората група освен цветовото оформление, формата и
големината на строителния материал голямо място трябва да се
отдели на неговото пространственото разположение, с което се
подпомага резултатното и навременно завършване на строежите. За
разлика от първа група децата подреждат материалите въз основа
на характерните им признаци: форма, големина и т.н.
Договарянето на децата се осъществява с помощта на педагога, а
преценката, въпреки че се извършва по групички, организира
вниманието на цялата група. Отчита се сложността на постройката -
обемно и пространствено, построяване върху различни основи,
избора на място за игра, декоративно оформление на строежите.
Във втора група конструктивните игри все още имат за основна цел
насочването на децата към по-устойчиви групировки, но с оглед
обогатяване на реалните приятелски взаимоотношения и
усложняване на умствените задачи.
Трета група. По високо развитие на познавателната активност на
децата и наличието на редица конструктивни умения, навици и
привички отделят две проявления на конструктивната игра - като
самостоятелно звено и като звено към сюжетно-ролевата игра.
Самостоятелната конструктивната игра е важно средство за
развитие на техническото мислене, защото самата конструктивна
дейност изисква логическа аргументираност на действията и
етапност в реализирането. Това е свързано с подчиняване на
поведението на децата на предварително дадени или определени от
самите тях правила. Строителната дейност може да се осъществи
при частично по-сложна промяна в условията - конструиране по
тема, по илюстрация, по игрови замисъл. Анализите, разговорите и
обсъжданията върху построеното вече все повече оформят
конструктивната дейност вътре в речевата; обогатява се
първоначалният замисъл, планира се вече изборът на детайлите,
разположението на постройките, тяхната адекватност в най-общ
план с представения образ. Развиват се мисловните операции и
особено конструктивното въображение. При умело ръководство от
страна на педагога децата могат самостоятелно да ползват различни
материали и да проявяват активност при разнообразяването на
строежите. Все по-често 5-6-годишните свързват конструирането на
даден предмет с ролята, която изпълняват. Строителните кътове
трябва да разполагат освен с предвидените материали, още с готови
фигурки, природни и декоративни детайли.
Четвърта група. В игрите на децата от четвърта група се проявяват
елементи на творчеството не само във връзка с конструкцията, но и
при търсенето на начини за конструиране. При 6-7-годишните деца
конструктивният замисъл се осъществява изключително на
равнището на мисленето. Основни дидактически похвати са:
образците-схеми, работата по словесни указания (конструиране по
условие, по тема), по собствен или колективен замисъл. Важен
момент е свързването на практическата дейност с речево-
мисловната активност, изразяващо се в обсъждане на вариантите на
строежа, „четенето” на схемите, планирането на колективната
работа и преценката. Умението да създават самостоятелни
конструкции е предпоставка за творчество в работата. В процеса на
конструктивните игри децата придобиват редица положителни
трудови привички и умения за колективен труд, а преживяванията
им са все по-дълбоки и свързани с проблемния характер на
задачите.
Както във всички възрастови групи и тук основният принцип е
творчеството в работата на педагога, съчетано с познаване
особеностите на възрастта, етапа на развитие на играта, начина на
проявление на конструктивната игра (самостоятелно звено или
звено към сюжетно-ролевата игра), степента на общото развитие на
децата в групата и на конкретните задачи, решавани чрез този вид
игри.
От правилното ръководене на игрите и от всекидневното
занимание на децата с видовете строителен и конструктивен
материал зависи устойчивостта на игровия интерес и възможността
да бъде усъвършенствана игровата дейност. И докато при занятията
по конструиране в най-голяма степен се овладява техническата
сръчност и се обогатява речникът, при игрите най-високите
стойности на коефициентите се отнасят до развитието на
конструктивно мислене и най-вече на конструктивното
въображение. Следователно обективните възможности на
конструктивните игри, съчетани с правилно ръководене, трябва да
бъдат използвани рационално с оглед на цялостното психическо
развитие на децата.
Единствено и само при научно, системно и творческо ръководене на
конструктивните игри те могат да изпълнят предназначението си
на важно звено в прехода от творческите игри към игрите с правила
и да имат развиващо значение върху детската личност.

VII. Приложение!
Приложение 2
Приложение 3
 ВИДОВЕ КОНСТРУКТИВНА ДЕЙНОСТ

VIII. Библиография:
1. Козлова С. А., Куликова Т. А., Дошкольная педагогика, Игри
со строительньш материалом, Москва, 2000 г.
2. Петрова Е., Предучилищна педагогика, София, 1977 г.
3. Нечаева В. Г., Корзакова Е. И., Строительние игри в детском
саду, Москва, 1966 г.
4. Русинова Е., Конструктивни игри
5. www.detskiysad.ru/igra/stroitel 15.html