Тема №4:Методика за обучение за формиране на

комуникативно-речеви умения на учениците от

началните класове.Теоретични основи на обучението по
развитие на речта.Обучението по преразказ и съчинение-
функции,същност,видове, технология на работа.Система
на уроците за създаване на ученически текстове.

1.Теоретични основи на обучението по развитие на

речта.
За обучението по развитие на речта се отделят от общия хорариум на
предмета 1,5 часа седмично или 3 часа през седмица като третия час се
комбинира с обучение по извънкласно четене.Съвременното обучение по
развитие на речта се гради на теорията за речевата дейност, разработена от
психолозите, според която речевата дейност протича в 4 фази:
-Ориентировъчна
-Планиране
-Реализация
-Контрол

Ориентировъчна – говорещия или пишещия трябва да се ориентира в

условията на общуване, целта и задачите на речевата изява.От
ориентацията в тези елементи зависи по- нататъчния ход на речевата
дейност.
Планиране-планира се самото речево изказване (устно или писмено) като
планирането включва не само набелязване на основните моменти на
речевото изложение, но и определяне на съдържанието, което ще бъде
включено и намирането на адекватни изразни средства за изразяване на
това съдържание.
Реализация- създава се самия речеви продукт.При неговото създаване
автора взима под внимание всички уточнения,направени в 1-ва и 2- ра фаза
Контрол – прави се съпоставка между това, което е изразил автора на
речевата изява и възприемането, разбирането от ответната страна.Ако
имаме съвпадение между намеренията на автора и ответната реакция на
възприемане, сме постигнали речевите цели и задачи.Ако има
разминаване, търсим грешката в кой етап е и правим корекция.

Съобразно възрастовите особености на децата тези етапи се отразяват в

работата по развитие на речта и най вече в работата по съчинение.Самото
обучение на деца от 1-ви до 4-ти клас по развитие на речта протича в 3
равнища: лексикално, синтактично и равнище на свързаната реч.
Лексикално равнище -основната единица, с която се работи е думата от
гледна точка на нейната семантика (значение).Обучението в това равнище
е организирано в 4 основни направления:
-обогатяване речника на децата, запознаване на децата със
значението на нови думи или разширяване знанието на децата за
значението на вече познати думи.Колкото по-богат е речника на детето,
толкова по големи са техните възможности за общуване с другите.
-уточняване речника на децата-голяма част от думите, които децата
вече знаят ,често се използват с неточно значение или в грешен контекст,
поради факта, че тези думи са усвоени по пътя на аналогията при
общуване с възрастните, а не осъзнато.
-активизиране речника на децата-всеки човек има активен и пасивен
речник.В пасивния речник са думи , които разбираме, знаем какво
означават, но не ги използваме.При децата съотношението между активен
и пасивен речник е в полза на пасивния.Целта е колкото може повече думи
от пасивния речник на децата да преминават в активния, за да може речта
на учениците да стане по- богата, по-разнообразна, да избягват
повторенията и използването на езикови щампи.
-работа върху диалекти и жаргонни изрази-важно е да разберем, че и
диалекта и жаргона се развиват и съществуват заедно с некнижовната
норма.Не можем да ги елиминираме и да забраним на децата използването
им .По важно е децата да разберат, че използването на диалектни думи и
жаргонни изрази в речта е уместно в определени условия на общуване и е
нежелателно при други условия.
Синтактично равнище- основни лексикални единици, с които се работи
на това равнище са словосъчетанието и изречението.
В работата в словосъчетания като лексикална единица вниманието е
насочено към свободните словосъчетания.Основните методични похвати,
които се използват от 1-ви до 4-ти клас са следните:
1 )анализ на изречение с цел установявяне на връзките между думите в
изречението и отделянето на словосъчетания в него;
2) анализ на словосъчетанията от четен текст;
3) образуване на словосъчетания по дадени от учителя думи;
4) замяна на дума в словосъчетание с подходящ синоним;
5) замяна на цяло словосъчетание с подходящо синонимно и
обясняване на разликата в употребата им;
6) образуване на словосъчетания при изучаване на отделни граматични
категории;
7) откриване на устойчиви словосъчетания в четен текст и обясняване на
значението им;
 8) образуване на словосъчетания по зададена тема,по някаква визуална
опора-картина,илюстрация;
9) включване на словосъчетание при самостоятелна писмена дейност-
преразказ, съчинение;

Изречението се разглежда като относително завършена цялост,

изразена мисъл, като думите в изречението са свързани по смисъл,
подчинени на определена граматична закономерност.Изречението има
своя интонационна оформеност, определяща се от пунктуационните
знаци.Упражненията, които използва учителя при работа с изречения се
класифицират от различни принципи.В зависимост от умствените процеси
биват аналитични и синтетични.
-аналитични-подава се готово изречение и се разпознават връзките
между цялото изр.;
-синтетични-самостоятелно съставяне на изречения като използват
различни опори-дадени думи, тема, нагледен материал.

Равнище на свързаната реч-лексикалното и синтактичното равнище

служат за негова основа.Комуникативна единица е текста.Работата върху
текста включва различни дейности:
-разширен отговор на въпрос;
-построяване в устна и писмена форма на диалози по поставена задача;
-създаване на кратки писмени текстове: покана, съобщение, поздравителна
картичка, писмо, обява;
-всички видове преразкази, съчинения, драматизиране на текст, писмен
отговор по поставен въпрос върху художествен текст.

Обучението по преразказ и съчинение

Същност и функции
Преразказът е писмен или устен повествователен текст, който пълно
или частично предава съдържанието на текст със сюжетна основа. При
него се извършва репродуктивна дейност, която е една от основните в
работата по развитие на речта. В естествени условия преразказването
обикновено се характеризира с краткост, но учебният преразказ в начална
степен се различава по това, че ученикът пълно и достоверно
възпроизвежда текста, като ползва собствения си езиков
запас.Преразказващият подчертава несвидетелската си функция чрез
употребата на преизказно наклонение (л-форми) или на изявителни форми
на сегашно историческо време.
При работа върху преразказа от основно значение е подбора на текста,
който ще се преразказва.В учебната програма е предвидено
преразказването на художествени и нехудожествени текстове, но акцента е
върху художествения текст.
Съчинението е творческа дейност, при която учениците създават
самостоятелно някакъв текст. Съчинението е кулминация в обучението по
развитие на речта, тъй като при тази дейност в пълнота се проявяват
всички езикови и речеви умения на децата и учителят добива най-точна
представа за постиженията на едно дете.Затова съчинението се използва
като метод за проверка на нивото на развитие на децата.

Видове преразказ

Подробен преразказ- съдържанието на оригиналния текст трябва да бъде

предаден в детайли.Този вид преразказ е най -лесен в сравнение с другите.
Сбит преразказ- при него се преразказва само най- важното от
съдържанието на оригиналния текст.Труден е за децата, не могат да отсеят
най- важното и често пъти сбития преразказ се разбира като чисто
механично съкращаване на обема на оригиналния текст.Понякога
учителите подвеждат децата като използват термина кратък преразказ.За
да помогне на децата учителят започва със сбито преразказване на един
момент от текста колективно с целия клас, като учителят с подпомагащи
въпроси насочва вниманието на децата към най-главното за този
момент.Работата по сбит преразказ започва от втори клас като е най-
широко застъпена в 3-ти 4- ти клас.
Подборен преразказ- при него се преразказва някаква част от
оригиналния текст, която отговаря на предварително поставена
задача.Например се поставя задача на учениците да преразкажат момент
,който отговаря на дадена илюстрация.
Творчески преразказ- единствения вид, при който учениците имат право
да направят определени промени в оригиналния текст.Тези промени могат
да се отнасят до :
-лицето, от името на което се води повествованието в оригиналния
текст.Например ако автора говори от 3-то лице, ученика преразказва от 1-
во;
-от името на единия герой-тук има промяна и в последователността на
изложението като преразказа започва оттам, откъдето се включва героя в
текста.

Преразказът може да бъде също устен и писмен

Видове съчинение

1. Според вида на речта-устни и писмени;

2. Според източника на информация- съчинения по картини,
съчинение по наблюдение, по лично преживяно, по словесна опора-
откъс от текст,опорни думи, пословица;
3. Според вида на текста: повествование,описание, разсъждение;
-Съчинение повествование-повествователния текст предполага
някаква случка, събитие, представено в разгърнат план.Доближава се
до разказа като художествен жанр.Това позволява на началния
учител да изпорзва уроците по четене, в които изучават
художествени разкази да ориентира учениците в същноста на
създаване на повествователния текст, за да подпомогне след това
процеса на създаване на такъв текст.(Начало, същинска част,
заключителна част).
-Съчинение описание- ученически текст, в който се разкриват
признаци на предмета, подбрани от автора в зависимост от целта на
изказване. То има за опора реални предмети и явления, картина или
серия от картини. За улеснение при описването може да се даде обща
схема, която включва: предназначение на предмета; външен вид-
цвят, големина; материалът, от който е изготвен; как действа, за
какво се използва.
В зависимост от целта на описващия описанието може да бъде :
- научно ( научно – популярно) –целта е да се разкрият
съществените признаци на описвания обект.При научното описание
задължително в текста присъстват следните части: съобщава се
какво точно ще се описва; разкриват се неговите съществени
признаци,като този обект привеждаме в определена
квалификация ,след това могат да се дадат несъществени признаци
за този обект; извод за описвания обект.
- художествено– целта е да се предаде личното отношение на автора
към описвания обект. При художественото описание център на
изображение може да бъде само един признак, даже той може да
бъде несъществен за обекта, стига той да бъде причината за личното
отношение на автора към описвания обект.

Двете описания се различават и в езиково отношение.В първия

използваме повече термини и понятия и липсват емоционално
натоварени изрази и възклицателни изречения.Във втория имаме
емоционална натовареност, изразни средства, които разкриват
чувства и употреба на възклицателни изречения.
 -Съчинение-разсъждение- текст,при който в подкрепа на някаква
теза или твърдение се предлагат доказателства и се правят съответни
изводи.В него има три задължителни части:
-тезис-(увод )
-доказателства (изложение)
-изводи (заключение)
4. Според стила на изложението- с елементи на научен стил; с елеминти
на художествен стил.

Система на уроците за създаване на ученически

текстове
Обособяването на тези уроци е условно, защото освен основния признак
за класифициране, който вече е приет в изложението- целите на обучение,
се добавя още един-спецификата на процеса за създаване на текст.От
гледна точка на целите това са синтетични уроци за създаване на
собствени текстове (съчинения) и за предаване на чужда реч (преразкази).
Въпреки различията между тях, те имат общи характеристики, които са
проекция на последователността от действия, съставящи процеса на
създаване на текст , а именно:
-Мотивация за създаването на текст- учениците се поставят в
ситуация,налагаща да се удовлетвори някакъв мотив, който е възникнал в
настоящата или в бъдещата им практика.Необходимо е ориентиране в
речевата ситуация и планиране на текста;
-Реализация на замисъла-подбират се езикови средства;
Урокът по преразказ и урокът по съчинение се различават от останалите
уроци по БЕЛ и не влизат в традиционната дидактическа
класификация.Структурата е по- различна и времето е по различно.
В училищната практика системата се реализира чрез т. нар. Урок за
подготовка, урок за написване и урок за редактиране на текста.Трите типа
уроци са относително самостоятелни, поради което не е задължително да
се търси някаква последователност във времет за провеждането
им.Въпреки това училищната практика показва, че най добре е урокът за
подготовка и урокът за написване на текста да се провеждат двата
последователни часа за писмени упражнения, докато урокът за попраквка
се провежда значително по-късно.Ще разгледаме как протичат уроците по
преразказ и съчинение по отделно за да проследим системата за създаване
на ученически текстове.
Урокът по преразказ-провежда се в 3 учебни часа, които се реализират в
две учебни седмици.В първата седмица в един ден се взимат първите два
часа-подготовка и правене на преразказ и втората седмица включва един
учебен час за проверка и поправка на преразказа.
подготовка за преразказ- този час включва:
-поставяне на задачата, и вида на преразказа
-прочитане на текста
- анализ на съдържанието на текста и езиков анализ на текста-честа
грешка на учителите е да правят аналитичен на урока по четене
анализ.Целта на този анализ е различна, а именно да се подготвят
учениците за преразказване.Анализа се прави в две посоки- да се проследи
логиката в развитието на действието (кое след кое следва), както и езиков
анализ на текста, в който се изважда лексиката от текста (имена на герои, ,
обекти, дати),обяснява се значението на непознатите думи, срещани в
текста и на дъската се записват подходящи синоними .Анализират се
всички специфични авторови изрази, както и всички думи с правописни
особености;
- изработване на план-учителят може да даде наготово план, когато децата
са още в началото на обучението си по преразказ и когато се прави нов вид
преразказ.Постепенно учителят включва децата докато те успеят сами да
го направят.Планът може да бъде направен с различни по вид изречения
( въпросителни,съобщителни), като всички точки от него отразяват
последователността на действието.
-предварителен устен преразказ от едно или две деца от класа;
правене на преразказ-работят самостоятелно вторият час;
оценка и проверка и поправка на преразказ -оценката се прави
веднъж индивидуално в тетрадката и втори път колективно от целия
клас .Оценката е комплексна и включва: дали направеният преразказ
отговаря на поставената задача,спазена ли е логиката в авторовото
изложение,езика на преразказа (спазена ли е книжовната нарма,умесно ли
са употребени авторови изрази, употребена ли е задължителната
лексика,правописни и
пунктуационни грешки),естетическо оформление на преразказа
(оформление, нови абзаци)
Правейки тази комплексна оценка, учителят помага на децата да формират
постепенно самооценка.
Поправката се прави самостоятелно
Урокът по съчинение- също се провежда в 3 учебни часа.Компонентите
са също като при преразказа.В подготовката влиза:
-учителят поставя задачата и определя вида на съчинението както и какъв
текст ще създадат като продукт (повествование, разсъждение, описание);
-поставя темата на съчинението-учителят трябва да се старае до прави
максимално конкретна формулировка на темата за съчинение.Ако е много
обща децата излизат от темата или прекалено стеснено пишат по нея;
-подбор на материал по темата-работата по подбора на материала е много
различна при различните видове съчинения.Ако се прави съчинение по
картина за целия клас източника е общ и се прави анализ на
съдържанието на картината,ако е съчинение по наблюдение се
възпроизвежда основното,което са видяли.
- план на съчинението-плана ориентира децата в структурата на текста
,който ще съчиняват.Ако източника на информация е общ то и плана ще
бъде общ.Когато обаче източника на инф. Не е общ, а индивидуален,
учителят трябва да насочи детето с въпроси и отговаряйки на тях детето
достига до собствения си план;
-езикова подготовка на съчинението –подбират се думи и изрази и
синоними.Избират се примерни имена на герои, примерно място, където се
развива действието;
-предварително устно съчиняване по план;
Правенето на съчинението ,както и проверката и поправката се
извършват както при преразказа.