Педагогика на физическата култура в детската

градина

РЕФЕРАТ
На тема:

Физическото възпитание и спорта в ДГ и НЕО за

превенция на негативните влияния от
заседналия начин на живот

Изготвил: Веселина Боева Проверил: проф. д.п.н. Малчо Малчев

ф. № 2242747061
Магистърска програма:
ИПНО

Добрич, 2023
 СЪДЪРЖАНИЕ
1. ЗАСЕДНАЛ НАЧИН НА ЖИВОТ………………………………………………… 2
2. КАКВО Е ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ, ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО …………...
3
3. СПОРТЪТ КАТО ЧАСТ ОТ ФИЗИЧЕСКАТА И ОБЩАТА КУЛТУРА НА
ЧОВЕКА……………………………………………………………………………... 4
4. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА СЪВРЕМЕННИЯ СПОРТ ……………………….
10
5. ОСНОВИ НА СПОРТНАТА ПОДГОТОВКА…………………………………….
15
6. ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ „ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА“ В
ДЕТСКАТА
ГРАДИНА………………………………………………………………………….. 20
7. ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТЪТ В НАЧАЛЕН ЕТАП НА
ОСНОВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН (1-4 КЛАС)…………………………..
28
8. ПРЕВЕНЦИЯ НА НЕГАТИВНИТЕ ВЛИЯНИЯ ОТ ЗАСЕДНАЛИЯ НАЧИН НА
ЖИВОТ В ДГ И НЕО……………………………………………………………….
34

1
 1. ЗАСЕДНАЛ НАЧИН НА ЖИВОТ
Напредъкът в технологичното развитие на съвременния свят доведе до
създаване на електронни устройства, приложими практически във всички човешки
дейности. Този факт превърна огромен брой хора в „удобно полегнали ленивци“.
Много от нас прекарват безброй часове в гледане и дъвчене пред телевизорите.
Увеличеното количество храна, съчетано със заседналия начин на живот създава
сериозен риск за развитие на много болести. Заседналият начин на живот не е проблем
само на възрастните, но дори и за децата. Той води до развитие на метаболитни
заболявания поради разстройствата в секретирането на инсулина, обмяната на
холестерола и много други метаболитни нарушения.
Главният проблем на заседналия живот е затлъстяването. Поради намалената
двигателна активност, броят на изгорените калории е далеч по-малък, отколкото на
приетите чрез храната, което води до затлъстяване. Увеличеното отлагане на мазнини в
тялото увеличава и риска от сърдечно-съдови инциденти, диабет и много други.
Ето и някои други големи минуси за здравето, свързани със заседналия начин на
живот:
 Изследванията показват, че хората, водещи заседнал начин на живот остаряват
по-бързо. Това се дължи на увреждането на техните теломери – образувания,
намиращи се в крайните участъци на хромозомите. Теломерите играят важна
роля за предпазване от ускорено стареене.
 Заседналият начин на живот спомага и за образуването на запушвания в
артериите, които пък водят до съдови проблеми като атеросклерозата.
 Намалената активност увеличава и риска от развитие на определени видове рак,
като рак на гърдите, рак на дебелото черво и други злокачествени тумори.
 Намалената физическа дейност понижава силата на мускулите, засяга ставите и
тяхното нормално функциониране и така предразполага организма към

2
 заболявания като артрит и остеопороза, при която костите стават рехави и
чупливи.
 При хора, водещи заседнал начин на живот мозъчната активност намалява и
това се отразява на реакциите в ежедневието. Ако мозъкът не се натоварва
достатъчно, това може да доведе до депресия.
 Хора, които водят заседнал начин на живот от малки, развиват високо кръвно
налягане на много ранна възраст.
 Такива хора не обичат да общуват много и предпочитат да стоят в къщи
залепени за кушетката. Те трудно се решават да приемат някакво житейско
предизвикателство.
Поради многото недостатъци и проблеми, свързани със заседналия начин на живот,
силно се препоръчва предприемането на адекватни стъпки към по-активен начин на
живот.
Умерената и редовна физическа активност е един от всепризнатите основни
фактори за поддържане на добро здраве и дълголетие, успоредно със здравословното
хранене.

2. КАКВО Е ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ, ЗАЩО Е

НЕОБХОДИМО.

Физическото възпитание е дисциплина, която цели

да усъвършенства, контролира и поддържа здравето на тялото и ума на човека. То се
състои от набор от физически дейности, планирани и структурирани да насърчават
физическата подготовка на децата, младежите и възрастните чрез практикуването на
различни видове спорт.
Физическото възпитание още в детска възраст има положително въздействие
върху психическото и здравословно състояние в по-късен етап от живота.
Ниската физическа активност е сред основните рискови фактори за възникване
на хронични незаразни болести. Заседналият начин на живот наред с редица други
фактори като нездравословното хранене води до увеличаване на риска от сърдечни
заболявания, диабет, свръхтегло, затлъстяване и др.
Обездвижеността не е просто липса на физическа активност, а тип поведение,
при което извън времето за сън, човек прекарва много време в седнало или легнало

3
положение. При такива условия разходът на енергия на организма е много нисък. За
съжаление обездвиженият начин на живот е широко разпространен сред всички
възрастови групи на населението в България. Този проблем стои и при децата и
учениците, за които часовете за физическо възпитание и спорт в училище са
недостатъчни за поддържане на добро здраве.

3. СПОРТЪТ КАТО ЧАСТ ОТ ФИЗИЧЕСКАТА И ОБЩАТА

КУЛТУРА НА ЧОВЕКА

Физическата култура, като част от общата култура на обществото представлява

сложно социално явление, което е неразделна част от нея. Физическата култура
възниква и се развива едновременно с материалната и духовната култура. Като цяло
физическата култура има сложни и многостранни връзки с различните области на
човешка дейност. Между нея и различните видове изкуство съществуват преки и
косвени връзки, а връзката между нея и духовната култура на обществото се проявява
в сферата на формиране на духовни ценности.
Физическата култура е съвкупност от ценности, създадени и използвани в
обществената практика с цел физическо усъвършенстване на личността. За
възникването и развитието на физическата култура са присъщи както естествени
предпоставки, така и социалните такива, във връзка със социалните потребности на
обществото. Обективната предпоставка за възникване на физическата култура е
трудът, а като основна предпоставка за осъществяване на този процес се проявява
възпроизводството на физическата дейност на човек и потребността за хармонично
развитие на личността.
Физическата култура е резултат от историческото развитие на обществото, като
възникването и трябва да се търси още в древността. В процеса на труд човек, чрез
въздействие върху околната среда, развива своите физически и духовни сили. Което от
своя страна означава, че необходимостта на хората да се трудят и да осъществят своето
съществуване, исторически обуславя и по-нататък спомага за развитието на
физическата култура. На всеки следващ исторически етап тя се изменя в зависимост от
условията, които й създава дадения обществен строй. Най-съществените показатели за
развитието на физическата култура в едно или друго общество са здравето,

4
работоспособността и всестранното развитие на физическите способности на хората в
това общество. Физическата култура не бива да се разглежда само като средство за
решаване на образователни и оздравителни задачи или като средство за физическо
усъвършенстване, но и като активен фактор за идейно, нравствено, естетическо и
трудово възпитание на хората.
На свои ред физическата култура, като сложен социален феномен може да се
разгледа като относително самостоятелно функционираща система с подчинени на нея
и съставляващи я подсистеми. Съставът и строежът на системата, както и връзките и
взаимоотношенията, в които влизат нейните компоненти представляват нейната
структура. Тя е относително стабилна и устойчива макар съставляващите я елементи
вътре да са динамични и изменчиви.
Физическата култура трябва да се разглежда не само като съвкупност от
достижения, а и като дейност, като процес на физическо възпитание, физическо
развитие и усъвършенстване на човека, средство за възстановяване на неговите сили,
повишаване на работоспособността и т.н. Системообразуващите фактори на системата
физическа култура са във връзка с потребностите на обществото на съответното
равнище на развитие.
Характеристиката на основните компоненти на системата физическа култура са:
 Базова физическа култура, която включва физическото възпитание в
училище и висшето училище като задължителен предмет и физическа
подготовка и като необходимост за всестранното физическо развитие на
младежта, както и необходима основа за физическо усъвършенстване.
 Спортът, като елемент на физическата култура, под формата на базов
(детски- юношески) спорт, спорт за високи постижения и спорт за всички.
 Рекреативна физическа култура, която включва хигиенна физическа
култура в рамките на дневния режим и физическа култура и спорт под
формата на активен отдих и развлечения през свободното време.
 Професионално-приложна (утилитарна) физическа култура, която включва
физическа подготовка в армията, полицията и физическа подготовка в
трудов процес.
 Оздравително-рехабилитационна физическа култура със съдържание
лечебна физическа култура и физическа култура като превантивна дейност с
оздравителен характер.

5
 Физическото възпитание е водещ най-древен компонент на физическата култура
на обществото. То отразява обективната необходимост на обществото за развиване на
физическите, двигателните и функционалните способности на децата и възрастните с
оглед реализацията на общата физическа подготовка, усъвършенстването на
моториката и формиране на редица двигателни навици. Целта на физическото
възпитание е съвършенството на човека. Основните му задачи са оздравителни,
образователни и възпитателни:
 Оздравителни задачи стимулират физическото развитие, укрепват здравето,
формират хигиенни навици свързани с дневния режим, учебния процес и т.н.
 Образователните задачи имат за цел овладяване на основни естествено-
приложни движения, развиване на двигателни качества, формиране на
елементарни двигателни умения и навици, усвояване на игрови умения, даване
на знания във връзка с техниката на изпълнение и приложение на разучените
двигателни действия.
 Същността на възпитателни задачи е:
o формиране на ценностна ориентация към физическото възпитание;
o възпитаване на потребност от системни занимания с физически
упражнения;
o възпитаване на съревнователно поведение и волеви качества;
o възпитаване на високи нравствени качества (честност, другарство,
взаимопомощ, родолюбие, етични норми на поведение);
o формиране на естетически чувства (красота, изящество на движенията,
поза);
o възпитаване в трудови навици;
o формиране на умения за осъществяване на социални контакти по време и
извън двигателната дейност.
Спортът като част от системата физическата култура се разглежда като
многостранно обществено явление, което има за цел изразяване или подобряване на
физическата и психическа годност, развитието на социални отношения и постигане на
спортни резултати на всички нива. Спортът отразява необходимостта на обществото да
демонстрира своите физически, двигателни и морално-волеви възможности в
пределите на максималните и субмаксималните усилия.

6
 Спортът се разглежда в три области: детско-юношески спорт, спорт за всички и
високо спортно майсторство:
 Детско-юношеският спорт е с изключително важна роля за откриването и
създаването на нови талантливи и успешни спортисти;
 Спортът за всички цели укрепване и повишаване на общата работоспособност,
предлагайки голямо разнообразие от форми и средства;
 Същността на високото спортно майсторство е постигането на високи и стабилни
спортни постижения. Рекреацията се обуславя от потребността на всички
видове трудова дейност за възстановяване на изразходваните сили и т.н.
Всеки един от тези компоненти на системата физическа култура от своя страна
представлява сложна и многофункционална организация и може да бъде разгледана в
качеството си на система.

Проблемите, които възникват пред човечеството в началото на новия век, извеждат на

преден план в системата от ценности свободата на човека да развива и да изявява
своите способности. На тази основа с особена актуалност се откроява проблемът за
съхраняване на физическото здраве и психическото равновесие на отделната личност в

7
новите еко-социални условия, характерни за постиндустриалното общество. Известно
е, че в процеса на филогенетичното развитие на човека са възникнали адаптационни
механизми, в които физическото движение се е фиксирало като изключително важен
еволюционен импулс, осигуряващ нормалното протичане на жизнените функции в
онтогенезата. По този начин двигателната активност на човека се „закодира“ като
устойчива иманентна характеристика на неговата био-социална природа.
Успоредно с това на развитието на обществото се характеризира с ярко изразена
настъпателна стратегия за овладяване на природата и стремеж към „минимизиране“ на
физическите усилия на хората за сметка на тяхното умствено и духовно обогатяване. С
навлизането на науката и техниката във всички сфери на човешката дейност бяха
създадени мощни източници на енергия, висок темп на общественото производство и
комуникациите заедно с това – предпоставки за глобален екологичен кризис, хронична
хиподинамия и нарастващо психическо напрежение.
Научните изследвания през последните години доказаха, че един от най-
негативните продукти на научно-техническата революция е намалена двигателна
активност (хиподинамията), която постепенно се превръща в бич за съвременното
цивилизовано общество. Така се стига до големия парадокс на нашето време –
човешката популация е „пренатоварена“ с хронично обездвижване. Това води до ярко
изразена психофизическа дисхармония в биосоциалната природа на човека. Тя е
резултат от противоречието, което възниква в „генетичната памет“ на организма, чиито
нервно-хуморални адаптационни механизми са изключително стабилни, и стресовите
фактори на средата. Тази „соматоментална“ дисхармония в съчетание
неконтролираното хранене, употребата на алкохол и тютюнопушенето, както и с някои
екологични и стресови фактори на средата, са в основата на най-разпространените
болести на цивилизацията: сърдечносъдовите и раковите заболявания, хипертонията,
психическите разстройства, пораженията върху опорно-двигателния апарат и много
други.
Целеви изследвани на ЮНЕСКО, СИЕПС и научни институти доказаха, че един
от най- мощните фактори за решаването на проблема е широкото навлизане на
физическите упражнения и спорта в бита на хората като основни компоненти на
съвременния модел за здравословен начин на живот в най-широкия смисъл на това
понятие, т.е. като състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие, а не само като липса на болестно състояние.

8
 Следователно една от главните социални функции на спорта в съвременното
общество е неговата биоадаптационна и психорегулативна роля, която осигурява на
индивида необходимата му степен на двигателна активност за пълноценна изява във
всички сфери на живота.
Успоредно с това спортът постепенно разширява обхвата на своите социални
функции. Значително нараства неговата роля за хуманизиране на съвременното
общество, като ефективно средство срещу наркоманията, проституцията,
престъпността и другите социални деформации.
Спортът е неразделна част от демократичните процеси на общественото развитие.
Безспорна е конструктивната му роля в сферата на международните отношения, в
борбата срещу политическата, расовата, религиозната и другите форми на
дискриминация. Съвременният спорт във всичките му форми все повече се обвързва с
проблемите на екологията, личната и обществена хигиена, внасяйки по този начин своя
съществен принос за екологизацията на културата и опазване на природната среда.
Видно е, че спортът като обществено явление е органически обвързан с главните
мотиви на човешката дейност, което го прави все повече неразделната част от
програмите за културно, образователно, социално и здравно развитие! Именно това
дефинира спортът като социален феномен. Самото понятие произлиза от латинското
disportare или desportare, а в говоримия език – от староанглийското disport или desport,
което означава забава, игра, телесно упражняване. За по-пълно изразяване на неговата
същност в съвременното общество, спортът е многостранно обществено явление, което
се характеризира със специализирана система от средства, способи и форми на
двигателната активност за укрепване на здравето, подобряване на физическата годност
и хармоничното развитие и изява на човека.
Задачата му е да разкрие деятелната същност на спорта като специфична двигателна
(игрова и състезателна) дейност. Така например в Европейската харта за спорта под
„спорт“ се разбира „всяка форма на физическа дейност, която чрез организирано и
неорганизирано участие има за цел изразяването или подобряването на физическата
и психическата годност, развиването на социални отношения или постигането на
спортни резултати на всички нива“.
Разглеждайки спорта и съгласно съвременните концепции различаваме три
относително самостоятелни предметни области на спорта.
 Спорт за всички. Това понятие, предложено от Европейския съвет още през
1966г. и прието с консенсус от всички европейски страни се свързва с
9
 дейностите за възпитаване и подобряване качеството за живота, като поощряват
поведението и начина на действие, подпомагащи здравето, физическото,
моралното и психическо равновесие, така наболялата напоследък тема за
пандемията и борбата срещу нея.
 Спорт в учебните заведения. Той включва организирани форми на
тренировъчната и състезателната дейност като неразделна част от държавните
програми по физическо възпитание за всички степени на образователната
система. Световната практика през последните години доказа, че ученическия
спорт, съобразен с биологичната възраст на учещите се и техните
предпочитания към определен вид двигателна дейност, се утвърждава все
повече като основен елемент на модерните системи на физическото възпитание.
 Спорт за високи постижения. Това условно определение включва системна,
високоинтензивна, научнообоснована тренировъчна и състезателна дейност за
постигане на максимални спортни резултати.
Трите предметни области на съвременния спорт се намират в тясна взаимовръзка.
Например движението „Спорт за всички“ е основна предпоставка за равнището на
спорта в учебните заведения. Той от своя страна създава условия за селекционирането
на спортни таланти и тяхната изява в големия спорт. Постижението на най-изтъкнатите
спортисти също оказват своето стимулиращо въздействие за развитието на спортното
движение и на детско- юношеския спорт. По този начин спортът прераства в една
глобална концепция за био-социалната природа на човека, която съдържа в себе си
всички форми на двигателна активност – от свободните занимания с физически
упражнения и игри за отдих и развлечения до строго регламентираната тренировъчна и
състезателна дейност за високи спортни постижения.

4. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА СЪВРЕМЕННИЯ СПОРТ

Спортът като вид дейност залага в себе си всички форми на конкурентна
физическа активност, включително игри. Тези форми на активност, независимо дали са
на случаен принцип или имат организиран характер, имат за цел да използват,
поддържат и подобряват физическите способности и умения на човека като
същевременно осигуряват наслада за практикуващите дейността, както и развлечение
за всички, които я наблюдават. Обикновено спортът има състезателен характер, явява
се надпревара между две страни като всяка от тях се стреми да покаже превъзходство

10
над другата. Освен това спорт може да се практикува и заради удоволствието от
двигателната дейност, придобиването на нови умения и сръчности, двигателно
усъвършенстване, по-добро самочувствие или комбинация между всички посочени
фактори. Някои спортове са насочени към умственото и интелектуалното развитие на
индивида. Ярък пример за това е спортът шахмат.
Понятието спорт произлиза от латинското „disportare“ , a в говоримия език от
староанглийското „disport“, което означава игра, забава, телесно упражняване. За
изясняване същността на спорта в съвременното общество специалистите използват
два подхода.
Системно-интегративният подход разкрива най-общите черти и функции на
спорта като многостранно обществено явление, характеризиращо се със
специализирана система от средства, способи и форми на двигателна активност,
насочена към укрепване на здравето, подобряване на физическата дееспособност и
хармоничното развитие на човека.
Системно-функционалният подход е насочен към разкриване на действената
същност на спорта като специфична двигателна дейност. В Европейската харта на
спорта под спорт е дадено определението „всяка форма на физическа дейност, която
чрез организирано или неорганизирано участие, има за цел изразяването или
подобряването на физическата и психическата годност, развиването на социални
отношения или постигането на спортни резултати на всички нива“.
В 21. век, епоха на бързото развитие на човечеството, на високите технологии,
информираност, интернет, поява на множество нови дейности, които се налагат като
заместител на двигателната дейност (за съжаление не толкова ефективен), на преден
план в системата за ценностно развитие на индивида изпъква желанието за развитие и
изява на неговите способности. Все повече време се отделя за повишаване на
познанията, придобиване на умения в областта на науката, следене на иновациите,
които са ежедневие в една бързо развиваща се икономика. Това наред с нарастване
възможността за извършване на конкретна дейност от всяка една точка на света води
до сериозен двигателен дефицит.
Двигателната дейност с напредване на науката и технологиите все повече
отстъпва място на дейности, насочени към умственото и духовно развитие на
личността. Научните изследвания през последните години доказват, че един от най-
негативните продукти на научно-техническия прогрес е намалената двигателна
активност, която постепенно се превръща в бич за съвременното цивилизовано
11
общество. Човечеството е хронично обездвижено. Всичко това в съчетание с
неправилното и неконтролирано хранене, навлизане на химията в хранителната
промишленост, употребата на вредни за човешкото здраве продукти, алкохол,
тютюнопушене, злоупотреба с лекарствени продукти, наркотични вещества, стрес,
замърсената околна среда и редица други фактори, дава предпоставка за най-
разпространените в световен мащаб заболявания. Все повече хора страдат от сърдечно-
съдови, ракови заболявания, диабет, хипертония, психични разстройства, болести на
опорно-двигателния апарат.
С още по-голяма сила това важи за нашата страна. По данни на Eurobarometer
като ниво на физическата активност на гражданите България се нарежда на последно
място сред страните от ЕС с едва 3% редовно практикуващи спорт и 58 % никога не
участвали в спортни дейности. Четиридесет и шест на сто заявяват, че по
местоживеене не им се предоставят достатъчно възможности за спорт и физическа
активност. По този показател България се нарежда също на последно място сред
страните - членки на ЕС. Наблюдава се тенденция за увеличаване броя на хората с
наднормено тегло, почти половината от българите (49,5%).
Неблагоприятна е тенденцията за все по-нарастващото обездвижване на
подрастващото поколение – 51,0% от общата популация са силно обездвижени. Нивото
на физическото развитие и физическата дееспособност на децата и учениците в
сравнение с предишните поколения техни връстници е значително снижено.
Решаването на всички тези проблеми е необходимо да се превърне в приоритет на
цялото човечество. Необходима е качествена преоценка на исторически формиралите
се представи за начина на живот и координирани усилия на всички институции в
обществото в борбата с негативните явления, следствие на съвременния начин на
живот.
Един от важните изводи на съвременната спортна наука е, че в процеса на
филогенетичното развитие на човека са възникнали адаптационни механизми,
включващи в себе си двигателна активност. Движението е изключително важен
еволюционен фактор, осигуряващ нормално протичане на жизнените функции на
човека в неговото историческо развитие. В този смисъл двигателната активност на
човека е закодирана като устойчива характеристика на неговата биосоциална природа.
От казаното до тук става ясно, че при съвременния начин на живот движението
като вид дейност решава изключително важни задачи. В епохата на високите
технологии, водещи до обездвижване на хората от всички възрастови групи, той се
12
явява един от основните фактори за пълноценен и ефективен начин на живот,
поддържа баланса между умственото и физическото развитие на човека в
съвременното общество. Основна роля за ограничаване и премахване на негативните
тенденции от този процес се пада на физическото възпитание и спорта. Особено
актуален е този въпрос при подрастващите и младите хора. Системните занимания в
тази област стимулират функционалното и повишават цялостното психо-физическо
развитие на личността им. Световната практика през последните години убедително
доказва, че подсистемата Физическо възпитание и спорт за учащи се заема централно
място в системите за физическо възпитание и спорт. Нейната водеща роля се определя
от широкия обхват на занимаващите се, от благоприятната възраст за формиращо
въздействие на физическите упражнения и комплексните условия при провеждането на
ефективен учебно-възпитателен и тренировъчен процес. За да бъде постигнато това, е
необходима системна и целенасочена работа, както и подбор на правилните средства,
методи и форми на дейност. Това твърдение се подсилва от множеството изследвания в
международен мащаб, които доказват, че един от най-мощните фактори за разрешаване
проблема с хиподинамията е масовото навлизане на двигателните дейности
посредством. спорта в ежедневието и бита на хората. Спортът е основен компонент от
съвременния модел за здравословен начин на живот, включващ освен здравето също
така и състояние на пълно физическо, психически и социално благополучие.
Главната социална функция на спорта в съвременното общество е неговата
биоадаптационна и психорегулативна роля, която осигурява на индивида
необходимата му степен на двигателна активност, насочена към пълноценна изява във
всички сфери на живота.
Успоредно с това, спортът като част от обществения живот има и множество
социални функции. Все по-силното му навлизане в начина на живот на хората действа
върху хуманизирането на съвременното общество. Спортът се явява мощно средство,
противодействащо на вредните явления, съпътстващи живота на хората, а именно
престъпност, агресия, злоупотреба с наркотични и вредни за здравето вещества и други
социални деформации.
Спортът се явява и основен фактор в демократизацията на обществото. Негова
безспорна функция в областта на международните отношения е сближаването между
народите, расите, различните националности. Той е основно средство в борбата срещу
политическата, расовата, религиозната и други различни форми на дискриминация,

13
подпомага приятелството и връзките между хората от различните страни и краища на
света.
Спортът във всички негови форми все повече се обвързва с различните проблеми
на съвременното общество и подпомага ефективно тяхното разрешаване. Част от тези
проблеми са екологична, околната среда, личната и обществената хигиена,
възпитанието, културата.
Спортът се превръща в социален феномен, обществено явление, което с
нарастваща сила се вплита във всички останали сфери на човешката дейност и става
част от програмите за здравно, образователно, културно, социално развитие на
обществото.
Спортът като вид дейност дава много възможности за възпитателни въздействия,
в чиято основа са заложени двигателни действия и активност. Специфичната дейност,
насочена към постигане на високи резултати, динамиката и многообразието на
ситуации, емоционалният фон го превръщат в силно въздействащ възпитателен
фактор. В условията на учебно-възпитателния, тренировъчния и състезателния процес
се разкриват възможности за изграждане на положителни черти от характера на човка.
Воля за преодоляване на трудностите, за победа, целенасоченост, постоянство,
упоритост, настойчивост, трудолюбие, самообладание, твърдост, себеотдаване,
взаимопомощ са част от качествата, които се възпитават в спортно-педагогическия
процес.
Спазването на правилата, честността и спортсменската игра са другото измерение
на тази дейност – нравственото, което изгражда положителен морал.
Спортът има и друга страна на въздействие върху личността, а именно
естетическото въздействие. Спортът е изкуство, което излъчва красота, въплътена в
изяществото на добре заучени и изпълнени от спортиста двигателни действия. Не на
последно място трябва да се спомене и развитието на интелекта като следствие на
спортната дейност. То се изразява в умението да се взима бързо и правилно решение в
условията, които предлага тази дейност, способността за концентрация, за разрешаване
и успешно излизане от ситуации със сложен характер.
Съгласно съвременните концепции се различават три относително самостоятелни
предметни области на спорта.
Спорт за всички или масов спорт. Тази форма включва огромно разнообразие от
физически дейности и практики с многобройни възможности. Характерни за нея са
свободната и спонтанна игра в съчетание с удоволствие, отдих, психическо
14
разтоварване, намаляване на напрежението и по този начин навлизане във физическа
форма.
Спорт в учебните заведения. Той включва организирани форми на тренировъчна
и състезателна дейност, които са регламентирани в държавни програми по физическо
възпитание и спорт за всички степени на образование в държавата.
Спорт за високи постижения или високо спортно майсторство. Той включва
системна, високо интензивна, научно обоснована тренировъчна и състезателна
дейност, насочена към постигане на максимално високи спортни резултати.
Трите области на съвременния спорт са в неразривна и в тясна връзка помежду
си. Те се допълват или преминават една в друга през различните стадии от развитието
на индивида. По този начин спортът прераства в глобална концепция за биосоциалната
природа на човека, която съдържа в себе си всички форми на двигателна активност.

5. ОСНОВИ НА СПОРТНАТА ПОДГОТОВКА

Същност на спортната подготовка - спортната подготовка заема централно място
в системата на спортната тренировка. Според Цветан Желязков спортната тренировка е
процес на възпитание и усъвършенстване на функционалните възможности на
индивида за достигане на високи спортни резултати в определен вид двигателна
дейност. Спортната подготовка е педагогическата област от теорията на спорта. В себе
си тя съдържа разкриване на главните фактори на спортното постижение и създава
методически подходи и технологии за тяхното подобряване.
Предмет на спортната подготовка е спортното усъвършенстване.
Цели на спортната подготовка:
 Високо спортно майсторство;
 Осигуряване на пренос на способности към професионалната дейност;
 Подобряване на здравословното състояние;
 Осигуряване на възможности за оцеляване в екстремални условия /състезания,
победи/.
Принципи на спортната подготовка:
 Насоченост към максимални резултати;
 Непрекъснатост на тренировъчния процес;
 Активност и целесъобразност на тренировъчните въздействия.
Фактори на спортната подготовка:

15
  Генотипни фактори:
o Морфологични – ръст, тегло, мускулна маса, дължина на крайниците,
телесни мазнини;
o Моторни- двигателен капацитет и вегетативни функции;
o Психологически- интелект, емоционалност и други компоненти на
психологическия статус.
Установено е че повечето от изброените признаци се предават генетично с доста
голяма близост до стойностите на родителите, което ги прави особено важни за
спортния подбор.
Фенотипните фактори:
 Тренировката е фенотипен фактор, представляващ основната единица на
тренировъчния процес (средства, методи и принципи; видове спортна
подготовка; управление на тренировъчния процес).
 Състезание – подготвителни, селективни, контролни, моделни, основни
състезания.
Допълнителни фактори (социална среда; двигателен режим; възстановяване)
Съдържанието на спортната подготовка са тренировъчните средства,
систематизирането им и начините /методите/ за прилагането им в практиката.
Основно средство на спортната подготовка е физическото упражнение. Те са:
 Общо подготвителни упражнения. Целта им е развитието на двигателните
качества. Използват се както за натоварване на организма, така и за
подпомагане на процесите на възстановяване.
 Състезателни упражнения. Характерни за конкретната спортна дисциплина и
прилагани по състезателния и правилник.
 Специално- подготвителни упражнения – двигателни действия, с близки
характеристики до състезателните. Прилагат се в неспецифични условия, което
ги превръща в основно средство. Използват се множество спомагателни
средства, като тренажори, компютърни програми и др. Например плувците
изпълняват множество упражнения извън водата.
Методи на спортната подготовка:
Методи за натоварване – предназначени са да усъвършенстват водещите функции
на специалната физическа работоспособност.

16
Без прекъсване – натоварването се извършва
без прекъсване на двигателната дейност.
Непрекъснат равномерен метод –
усъвършенстват се аеробните възможности
на организма. Развива общата издръжливост.
Прилага се в различни варианти на
интензивност и продължителност. С
покачване на интензивността намалява
продължителността и обратно.
Непрекъснат променлив метод- главна цел е да усъвършенства вегетативните
функции на организма чрез вариативно натоварване. Пасивната почивка се заменя с
умерена двигателна дейност. Така тренировъчното натоварване придобива
непрекъснат променлив характер, а методът е наречен „Фартлек”- игра на скоростите,
тоест натоварването е с различна интензивност- например една част от отсечката се
бяга с висока скорост, след което следва отсечка с понижена скорост. Прилага се
естествена среда, при която характера на натоварването идва от различния релеф на
местността.
Интервален метод- редуване на периоди на работа и почивка. Целта на този
принцип е да се извършва по- голямо количество работа с по- голяма интензивност. За
разлика от непрекъснатото натоварване, което има два основни компонента,
продължителност и интензивност на усилието, при интервалният метод има още три
компонента- брой на повторенията, времетраене и характер на почивките.
Методи на организация на тренировката: игрови (под формата на щафети и
други), състезателен (двустранни срещи, спаринги), кръгов (известен още като
станционен -последователно се изпълняват различни упражнения с различни уреди) и
др.
Тренировъчно натоварване - Под натоварване най- общо се разбира сумарното
въздействие на тренировъчните средства (физически упражнения) и методи (начина по
който се прилагат физическите упражнения) върху спортиста Компоненти на
тренировъчното натоварване:

17
Външна страна на
натоварването: Величина –
степен на въздействие върху
организма (голямо, средно,
малко).
Обем – показател за
извършената работа в едно
занимание или за определен
период от време
(продължителност, брой на повторенията, характер на почивките)
Интензивност – степен на усилията-извършена работа за единица време. Величината
на натоварването е съставена от обема и интензивността му. Двете са в отрицателна
зависимост, когато нараства обема, намалява интензивността и обратно.
Вътрешна страна: величината и характера на адаптивните промени в организма.
Оптимално натоварване е максимално ефективното въздействие за моментните
възможности на спортиста. Оптималните натоварвания водят до най-положителен
ефект от тренировъчната работа.
Видове натоварвания според тяхната величина:
 Максимални натоварвания – предизвикват функционални промени. Те са
пределни за моментните възможности на спортиста. Получават се при различни
съотношения между обем и интензивност.
 Средни – имат укрепваща функция, стабилизират постигнатия ефект от
максималните натоварвания.
 Малки – активизират възстановителните процеси и подготвят организма за нови
натоварвания.
В зависимост от моментните възможности на спортиста всяко от трите може да
бъде оптимално.
 Суперкомпенсация – специфично повишаване на функционалните възможности
на спортиста вследствие на тренировъчно натоварване и последвал го период на
възстановяване. Фазата на суперкомпенсация настъпва между 24-ия и 36-ия час,
а в някои случаи и след 2-3 денонощия, след тренировъчно занимание. За
увеличаване на плътността на тренировъчния процес се прилага редуване на
различни по величина, характер и насоченост натоварвания.

18
  Умора – под умора в
областта на спортната
подготовка разбираме
временно снижаване
на
работоспособността
на спортиста и
частично или пълно
прекратяване на
дейността. Процесът на умората е типична реакция на всяка жива система и се
наблюдава на всички равнища в организма. Появата на субективното усещане за
умората е изключително важен индикатор за това че организма е изразходвал в
голяма част веществените и енергетичните си запаси. Функция на умората е да
предпази организма от достигането до патологични състояния. Възстановяване-
факторът, който включва възстановителните механизми и процеси в организма,
е величината и характерът на умората, които се развиват в резултат от
извършената работа. Най-общо представлява процес на отстраняване на
отпадните продукти и възстановяване на енергетичните загуби на организма.
Устойчивата адаптация на организма, която дава характеристика на годността на
индивида в определен вид спортна дейност се нарича тренираност. Нейното равнище
се определя от ефективността с която се изпълняват конкретни двигателни действия в
определени условия –тренировка или състезание.
Спортната форма e качествено ново състояние на тренираността, при което
всички фактори на спортното постижение са оптимално съгласувани, което осигурява
максимална реализация на потенциала на спортиста- той показва максимални
резултати в състезания. В миналото се е смятало че спортната форма се постига само
веднъж в цялата спортна кариера на спортиста, в съвременния спорт е доказано че
спортната форма е състояние, което може многократно да се постига, поддържа и
управлява.
Спортна техника – специализирана система от едновременни и последователни
действия, насочени към рационална организация на вътрешните и външните сили
действащи върху спортиста, както и тяхното най-пълно използване при решаването на
конкретна двигателна задача (1). Най-просто казано спортната техника представлява
двигателни действия, с които се постига максимален ефект с минимален разход на
19
енергия, в конкретна ситуация в конкретна спортна дисциплина. Овладяването на
отделните технически елементи от всеки един спорт преминават през няколко етапа на
формиране на двигателни умения и навици.
Под двигателен навик се разбира доведеното до автоматизъм практическо
действие. Действията, които не са станали навик по правило се изпълняват забавено с
продължително обмисляне, докато при формиран навик това става мигновено, след
постъпил сигнал от външната среда. Двигателния навик се формира и усъвършенства
по пътя на многократните повторения на движенията.
Спортна тактика – Под тактика се разбира творческото и целесъобразно избиране
и прилагане на средствата, способите и формите за най-ефективна борба с противника
в условията на състезанието (1).
Тактическите действия в спорта се изграждат на базата на относително високо
равнище на двигателни качества, умения и навици. При небогат технически репертоар
и недостатъчно високо равнище на двигателните качества няма как да бъдат успешно
реализирани и най- добрите тактически планове.
Като фактор на спортното постижение, тактиката има различно значение в
отделните дисциплини. Най-голямо е значението ѝ при спортните игри и
единоборства.
Двигателни качества: сила, издръжливост, бързина, гъвкавост и ловкост.
Мускулната сила характеризира способността на човека да преодолява или да
противодейства на външно съпротивление. Мускулната сила се проявява под няколко
форми:
✓ Максимална сила – максималните стойности на сила, които може да достигне даден
мускул или мускулна група в една контракция.
✓ Динамична (експлозивна) сила – максимална сила, която мускула може да развие за
възможно най- кратко време.
✓ Силова издръжливост – сумирано максимално проявление на сила след голям брой
мускулни напрежения.
✓ Относителна сила – отношението на максималната сила на даден човек към
собственото му тегло.
Издръжливост – способността на организма да се противопоставя на умората
запазвайки за дълго време своята работоспособност.

20
Бързина – способността на човека да извършва движения с голяма скорост и честота в
продължение на минимален период от време.
Гъвкавостта е способност да се изпълняват движения с голяма амплитуда. Тя се
определя от подвижността на отделните звена на опорно двигателния апарат.
Ловкостта е способност на човека мигновено да преустройва двигателната си дейност
в съответствие със сложна или бързо променяща се обстановка. Ловкостта е
координирането на отделните движения по време, пространство и усилие.

6. ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ „ФИЗИЧЕСКА

КУЛТУРА“ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

I. Общи цели на образователното направление.

Целевата ориентация на стандарта по образователното направление е
комплексното развитие на детето от предучилищна възраст: добро здравословно
състояние, физическо развитие и дееспособност; потребност, познавателна активност и
емоционална удовлетвореност от двигателната дейност; игрови и комуникативни
умения в игровата двигателна дейност. Дейностите по образователното направление са
подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за
изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности.
Очакваните резултати за това направление са: съответстващо на възрастта ниво
на двигателните способности и функционалните възможности на организма; умения за
комбиниране на приложните движения и елементи от спортно-подготвителни игри в
разнообразни условия; познания за спортове, спортни съоръжения, пособия и
екипировка; положително отношение към двигателната активност, здравословния
начин на живот, спорта и туризма, като фактори за обществен, фамилен и
индивидуален просперитет.
II. Очаквани резултати.
Образователн Първа група Втора група Трета група Четвърта група
о ядро
Естествено Придвижва се Строява се Строява се от Строява се и се
приложна самостоятелно един зад друг разпръснат престроява в
двигателна и организирано и един до друг строй в колона, редица,
дейност в група със и по права колона, кръг и обратно

21
 без водач от и линия, в кръг редица, в кръг със смяна на
към и обратно със и обратно. посоката и
предварително и без Придвижва се темпа.
определени захващане на чрез Придвижва се
ориентири и ръцете. ритмувано чрез
посоки Придвижва се ходене по маршируване и
чрез ходене в предварително спазва точно
общ темп и определен устни указания
ритъм метричен
размер
Придвижва се Придвижва се Придвижва се Придвижва се
чрез ходене с чрез ходене в чрез ходене в чрез ходене
малки крачки, с разпръснат коридор над и равновесно по
големи крачки, строй, в между ниски тясна
на пръсти, пети колона с препятствия, в повърхност
и назад с престрояване различно (пейка) с
различни в кръг и темпо, в зиг- изпълнение на
положения и обратно, със заг и равновесни
движения на смяна на странично с стоежи,
ръцете посоката догонваща обръщане,
крачка, с пресечни
високо стъпки, отскок
повдигане на до полуклек
коленете
Придвижва се Придвижва се Придвижва се Изпълнява
чрез бягане в чрез бягане в чрез бягане в комбинации от
различни разпръснат права посока и различни видове
посоки и строй, в зигзаг над и бягане с други
редувано с колона, със между естествено-
ходене. Бяга в смяна на различни приложни
коридор до посоката и препятствия. движения.
определена цел темпа. Бяга в Изпълнява Изпълнява
права посока насрещно насрещно

22
 и зигзаг бягане бягане с
единично и по разминаване в
двойки редици. Бяга за
постижение
Подскача с два Изпълнява Изпълнява Изпълнява
крака на място подскоци с подскоци с ляв подскоци с един
и с придвижване и десен крак. крак и с
придвижване. напред. Скача Скача от придвижване
Скача на в дълбочина – ниско на напред. Скача с
дължина от от ниско на високо, въженце с
място, в високо. съчетано с придвижване
дълбочина – от Скача и отскачане от напред, на
високо на прескача един и два дължина и на
ниско и за ниски крака. височина със
достигане на препятствия с Скача на засилване, в
предмет, един и два дължина и дълбочина
окачен на крака височина със (върху
височина засилване, с постелка) от
въженце с два височина 40 см
крака на място
Търкаля/хвърля Хвърля с две Хвърля Хвърля малка
отдолу плътна ръце отдолу вертикално гумена топка с
топка (1 кг) с напред и нагоре и една ръка
две ръце, отгоре напред опитва да лови отгоре в
гумена топка с гумена топка, малка гумена далечина,
една и две ръце с една ръка топка (с една плътна топка (1
свободно и към малка топка ръка, със кг) с две ръце
цел, между във смяна на над глава,
деца в кръг вертикална ръцете), гумена топка с
цел и в подава и лови две ръце от
далечина гумена топка гърди и отгоре в
по двойки повдигната
хоризонтална

23
 цел
Катери се по Катери се по Катери се по Катери се с
наклонена и невисока висока кръстосана
вертикална катерушка и катерушка или координация по
стълба сяда върху гимнастическа диагонал на
(катерушка) със нея. Свободно стена със гимнастическа
стъпване с се прекатерва странично стена
двата крака на над уред с хоризонтално (катерушка) и
всеки височина до придвижване изпълнява вис –
напречник. 40 см. обръщане в
тилен лег и
повдигане на
краката
Придвижва се Придвижва се Придвижва се Придвижва се
чрез свободно от свита чрез лазене от чрез лазене от
лазене от стояща опора лакътно- от свита стояща
колянна опора от и към колянна опора опора
от и към предварителн и от колянна странично и в
предварително о определени опора с кръг.
определени ориентири в неголяма Провира се чрез
ориентири в права посока, тежест на изтегляне от
права посока и по гърба и в лицев и тилен
зигзаг и се гимнастическа комбинация с лег
провира под пейка и се провиране и
въже провира през прекатерване
обръчи
Спортно- Изпълнява Изпълнява Изпълнява Участва в игри
подготвителн дейности от щафетни игри спортно- и състезания с
а двигателна различни с елементи от подготвителни поставени
дейност спортове, различни игри, задачи от
имащи спортове обвързани с спортове (лека
естествено- (бадминтон, различни атлетика,
приложен и баскетбол, спортове – бягане, скачане

24
 оздравителен волейбол, бадминтон, и хвърляне,
характер лека атлетика, баскетбол, баскетбол,
(спускане с спортна волейбол, лека футбол или
шейни, гимнастика, атлетика, хандбал, тенис
тротинетка или футбол, спортна на корт,
колело, хандбал, гимнастика, плуване),
туристическо тенис и др.) тенис, футбол, насочени към
ходене, хандбал и др. формиране на
катерене) двигателен опит
Проявява Спазва Съблюдава и Проявява
желание да основни изисква от стремеж към
изпълнява изисквания и другите постижения и
елементи от правила при спазването на себедоказване,
различни изпълнение на правила и коопериране и
спортове и елементи на норми на взаимодействие
преодоляване различни поведение в в различни по
на изкуствени и спортове игровата вид игри
естествени дейност и
препятствия проявява обща
солидарност
към
принципите на
честната игра
Проявява Познава Различава Посочва
интерес към характерни положителнот примери за вида
елементи от различия о и спорт в
различни между отрицателното зависимост от
спортове популярни в поведението използвания
спортове, на играчите в уред (топка,
както и съревнователн ракета и др.), от
местата и и условия и броя на
изискванията игри играчите
за (отборни и

25
 провеждането индивидуални),
им от условията,
при които се
провеждат
(зимни, водни)
Физическа Изпълнява Изпълнява Изпълнява Използва
дее- физически физически двутактови естествено-
способност упражнения без упражнения физически приложните
уред, които без уред, упражнения с движения за
въздействат които да уред и без комплексно
върху въздействат уред, които да развиване на
развитието на върху въздействат двигателните
всички развитието на върху качества с
мускулни групи всички развитието на приоритет
мускулни всички развитието на
групи и мускулни двигателните
подпомагат групи. качества
развитието на Използва бързина, сила и
по- слабите естествено- издръжливост.
мускулни приложните Изпълнява
групи движения за закалителни
(коремни и комплексно процедури
странични) развиване на
двигателните
качества с
приоритет
развитието на
двигателните
качества
гъвкавост и
ловкост.
Изпълнява
закалителни

26
 процедури
Включва се в Координира Назовава Изпълнява
организирана движенията си двигателните физически
двигателна с тези на качества упражнения за
дейност останалите бързина, сила, развитие на
участници при издръжливост, двигателни
изпълнение на гъвкавост и качества
двигателна ловкост
дейност
Игрова Изпълнява Изпълнява Изпълнява Владее набор от
двигателна естествено- двигателни комбинации от подвижни игри:
дейност приложни действия в двигателни с организиращ
движения в подвижните действия в характер; с
подвижните игри с подвижните общо
игри организиращ игри въздействие и с
характер, за насочено
развитие на въздействие (за
моториката и разгряване,
двигателните дихателни,
способности, успокоителни);
музикално- музикално-
двигателни, двигателни;
спортно- спортно-
подготвителн подготвителни;
и, щафетни и щафетни; за
други усъвършенстван
е техниката на
естествените
движения; за
комплексно
развитие на
двигателните
способности;

27
 народни
подвижни игри
и други
Проявява Разбира Проявява Инициира
двигателна двигателни двигателни замисъл и
активност и задачи и умения и сюжети на
емоционална правила, качества, спортна
удовлетворенос стреми се към определя тематика в
т от игровата постижения и участието си в игровата
двигателна себедоказване игрите по двигателна
дейност конкретни дейност,
показатели – сравнява се и се
точност, самооценява в
бързина, игрово-
оригиналност, двигателен и
екипност поведенчески
план
Движи се и Играе с Разбира Познава и
играе другите деца, значението на спазва духа на
безопасно в като се грижи „честната „честната игра“
групата, в за своята игра“
салона и на безопасност и
площадката за
безопасността
на другите
деца

7. ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТЪТ В НАЧАЛЕН

ЕТАП НА ОСНОВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН (1-4
КЛАС)

28
 Физическото възпитание е педагогически процес, насочен към физическото
усъвършенстване на подрастващите, включени в образователно-възпитателната
система. Като педагогически процес физическото възпитание се характеризира с два
основни компонента: образователен и възпитателен.
Образователния процес се състои в обучение в знания, практически умения и
навици. Съдържанието на учебния материал, който дава облика на физическото
образование, е претърпяло значителни изменения. Първоначално учениците са
обучавани в естествено приложни умения, строеви упражнения и прости двигателни
действия, наричани “Гимнастика”, и в подвижни игри и танци. Сега тези двигателни
действия се изучават предимно от учениците в началния етап на основната
образователна степен.
В по-горните образователни степени учениците се обучават в знания, спортно-
технически и спортно-тактически умения от основните училищни спортове :
гимнастика, лека атлетика, и спортните игри (хандбал, баскетбол, волейбол, футбол).
По този начин физическото възпитание изгражда спортна образованост у учащите се.
Възпитателния процес е насочен предимно към развитието на физическите
качества на учениците. Упражняването на различни двигателни действия предизвиква
адаптационни изменения в организма на занимаващия се, като отговор на физическото
натоварване. Тези адаптационни изменения са благоприятни за организма и се
проявяват в повишаване на енергетичния капацитет на организма, повишава се
физическата работоспособност. Освен посоченото функционално усъвършенстване
организмът претърпява и структурни изменения. От своя страна подобрената
структура влияе върху усъвършенстването на функциите на организма.
Необходимостта от физическо възпитание се определя от биологичните,
психологичните и социалните закономерности в развитието на човека. Задачите на
физическото възпитание могат да се групират в три основни раздела: образователни,
оздравителни и възпитателни.
Образователните задачи са насочени към усвояване на знания за двигателните
дейности на човека и свързаните с нея изисквания, формиране на разнообразни умения
и навици, обогатяване на двигателната култура и др.
Осъществяването на оздравителните задачи е свързано с повишаване
съпротивителните сили на организма срещу вредните въздействия на средата и
различни заболявания чрез закаляване и морфофункционално усъвършенстване на
всички органи и системи, тонизиране на мускулната система и др.
29
 Възпитателните задачи са насочени към формиране на човешки добродетели и
полезни за живота качества. Физическото възпитание е тясно свързано с умственото,
нравственото, естетическото и трудовото.
Наред с познатите специфични цели и задачи на физическото възпитание и
физкултурната дейност подпомага и за запознаването на децата с природата, дава
възможност за пълноценното организиране на свободното време и отдиха.
Използваните двигателни активности с физкултурна насоченост се разглеждат като
много добър повод за контакти и съгласувани действия между ученици, учители и
родители. Тяхното осъществяване съдейства и за екологичното възпитание на
подрастващите.
Стандартът за учебно съдържание регламентира знанията, уменията и отно-
шенията, които учениците трябва да притежават в края на съответната образователна
степен или етап. Той дава творческа свобода при разработването на учебните програми
и тяхната реализация. На тази основа се разнообразява учебното съдържание,
физическото възпитание и спортът стават по-привлекателни за учениците, създават се
условия за личностна изява, самоутвърждаване и социално взаимодействие, осигурява
се емоционално и психическо разтоварване.
Постигането на стандартите за учебно съдържание изисква на учениците да се
даде възможност да изучават трите основни и най-малко едно от допълнителните ядра.
Изборът на допълнителните ядра се осъществява от училищното ръководство,
съобразно условията, традициите, квалификацията на педагозите и интересите на
учениците.
Преследват се следните цели:
 Поставяне основите на хармонично физическо и двигателно развитие.
 Усъвършенстване на основните естествено-приложни двигателни действия и
овладяване на нови двигателни умения и игри със строеви общоразвиващ
характер.
 Комплексно развитие на двигателните способности /качества/.
 Овладяване на достъпни за възрастта знания за значението, терминологията,
техническото изпълнение и приложението на физическите упражнения;
 Възпитаване на нравствени добродетели и волеви черти на характера като
условие за пълноценно личностно развитие;

30
  Формиране на позитивно отношение към двигателната активност, на умения за
групови взаимодействия и насърчаване на генетично заложената у децата
„любов към движението”.
 Стимулиране на естествено-биологичната потребност от двигателна активност и
игри сред природата.
 Формиране на здравно-хигиенни навици при спортуване.
В началния етап на основната образователна степен целта е постигането на
начална спортна грамотност (образованост) и определено равнище на физическа
дееспособност. В значителна степен това се осъществява в основните ядра на учебното
съдържание: лека атлетика, гимнастика, спортни игри.
Учебното съдържание по предмета физическо възпитание и спорт в началното
училище обхваща практически всички известни и традиционни спортни дейности и
физически упражнения, като: подвижни и спортни игри, лекоатлетически и
гимнастически упражнения, туризъм, музикално-ритмични игри и танцови движения,
плуване. Това е базата, върху която по-нататък в другите етапи и степени на
образователната система ще се реализира цялостната философия на тази културно-
образователна област, синтезирана накратко, като:
- Получаване на личен и социален опит в областта на физическата култура,
реализиран на основата на разнообразните двигателни действия, т.е. по пътя на
многостранния двигателен опит.
- Обогатяване на спортно-специфичния опит в резултат от заниманията с
физически упражнения и игри, който да води до многостранно кондиционно и ко-
ординационно развитие на учениците и обогатяване на двигателната им култура чрез
овладяване на нови двигателни умения и навици.
- Подобряване на физическата дееспособност, здравно функционално
усъвършенстване, хармонично и комплексно личностно формиране.
Това е и основата, върху която са разработени Държавните образователни
изисквания (ДОИ) по физическо възпитание и спорт, учебните програми и системата за
оценяване. Държавните образователни изисквания (ДОИ) за физическо възпитание и
спорт предвиждат общообразователната подготовка да се осъществява в основни и
допълнителни ядра на учебно съдържание.
Основните ядра са: лека атлетика, гимнастика и спортни игри. Те утвърждават
традициите по физическо възпитание в българското училище. Допълнителните ядра са
представени от: водните спортове, туризмът и танците.
31
 Лека атлетика - в това ядро са застъпени лекоатлетически игри, включващи
ходене, бягане, скокове, хвърляния. Те развиват силата, бързината и издръжливостта и
позволяват усвояването на двигателни умения. които са в основата на физическата
дееспособност.
Гимнастика - ядрото обхваща система от специално подбрани упражнения,
които съдействат за общото развитие на органите, укрепване здравето на учениците и
за решаването на редица специфични с корекционно-профилактична насоченост и
въздействие. Съществена част от тази система са общоразвиващите и строевите
упражнения. Гимнастическите упражнения имат избирателно въздействие върху
различни части на тялото, възможност за точно дозиране на натоварването, използване
на разнообразни уреди и музикален съпровод.
Спортни игри - в това ядро са включени игри и игрови упражнения с различни
по големина леки топки. Целта е начално разучаване на двигателни действия ловене,
подаване и нанасяне удар с топката (стрелба).
Игровата дейност има комплексен характер, подобрява координираността на
движенията. предоставя възможност за проява на находчивост и самоинициатива,
подпомага в значителна степен изграждането на способности за работа в група и води
приоритетно развиване на ловкостта, бързината и издръжливостта.
Допълнителните ядра туризъм, танци и водни спортове (плуване) подпомагат
обогатяването на учебния материал и сближаването на учебното съдържание с
интересите и потребностите на учещите чрез включване на двигателна активност със
специфично влияние върху тяхното психо-физическо развитие.
Туризмът позволява да се удовлетворят естествените биологични потребности
на учениците от двигателна активност сред здравословното въздействие на природните
фактори. Усвояват се също така умения за екологичен контакт с природата и се
въздейства положително върху издръжливостта на учениците. Участието в излети и
походи, съчетани с упражнения и игри на местността, при различни климатични
условия не само закалява детския организъм, но е и добра основа за формиране на
здравословен начин на живот и любов към природата.
Двигателните действия на фона на музикален съпровод или песен, реализирани
в ритмични упражнения, музикални игри, хора и танци, макар и на съвсем начално
ниво, повишават емоционалността на заниманията и решават редица въпроси на
музикално-двигателното възпитание на учениците.

32
 Плуването не само обогатява двигателната култура на учениците, но съчетава
благотворното въздействие на двигателната активност и водната среда. По-добрява
значително функционалното състояние на сърдечно-съдовата и дихателната система,
закалява детския организъм и създава навици за поддържане хигиената на тялото.
Учебната програма по предмета физическо възпитание и спорт определя обема
и структурата на учебното съдържание за всеки клас. Развива последователно и
съдържателно поставените цели съобразно предварителните изисквания и условия, а
именно:
- Конкретизиране на очакваните резултати на ниво учебна програма по
отношение на образователните цели на обучението и равнището на физическата
дееспособност.
Системата за оценяване постиженията на учениците дава възможност на
учителя да разбере къде точно се намира отделният ученик по отношение стандарта за
учебно съдържание. Това подпомага използването на подходящи за ситуацията
средства и методи на обучение. Оценяването трябва да е част от учебния процес, а не
просто формална процедура. В тази насока е желателно да се използват не само тестове
за оценка на физическата дееспособност, както беше досега, но и точкови оценки за
комплексна оценка на резултатите от учебно-възпитателната работа по физическо
възпитание
Началният етап на основната образователна степен е периодът, в който се
овладяват някои от основните ценности на нашата цивилизация, в това число поз-
наването, съхраняването и развитието на човешкия организъм и неговите двигателни
способности, процесите на възстановяване след занимания с физически упражнения и
основните принципи на здравословния начин на живот. Здравословният начин на
живот и двигателната активност са основните форми за овладяване на вътрешната и
външната природа на подрастващите, начин за създаване на хармония в тяхното
израстване. Това е времето, в което се формират интереси, мотивационни потребности
за системни занимания с физически упражнения и спорт, възрастта за овладяване на
базовите компоненти на двигателната дейност, усвояване на богат арсенал от
двигателни координации и умения за изпълнение на различни физически упражнения.
В началната училищна възраст двигателните качества на подрастващите бе-
лежат високи темпове на растеж. Възрастта от 6 до 9 години е особено плодотворна за
създаване въз основа на координационните способности на бързината и „бързата" сила.
Ето защо учебно-възпитателна работа, която си поставя за цел развиване на скоростно-
33
силовите способности и общофизическа подготвеност и е насочена към развитие на
двигателната координация на детето, се оказва най-адекватна на възрастовите му
особености.
Успеваемостта в учебния процес по физическо възпитание и спорт се определя
от отношението на ученика към собственото му физическо усъвършенстване
изпълнение на физическите упражнения и овладяването на новите умения), степента на
физическа дееспособност, овладяването на знания и новите понятия, воденето на
здравословен начин на живот, умението творчески да решава двигателни задачи.
Умственото и физическото възпитание са така свързани, че трябва да представляват
една цел, всеки опит за едностранчивост ще доведе до нарушаване хармонията в
образованието. Различията в степента на физическа подготвеност на учениците
изисква да се проследяват цялостно техните постижения, като се имат предвид и
предишните им резултати. Целенасочената активна двигателна дейност разширява
възможностите на учениците за опознаване на природата и тяхното екологично
възпитание.
Чрез широкия спектър на своето педагогическо въздействие учебният процес по
физическо възпитание и спорт в началното училище цели формирането на двигателен
опит на ученика по пътя на усвояването на многообразни двигателни координации и
развитие на физическите качества. При това не трябва да се забравя, че учениците
възприемат ритмичната и пространствената характеристика на движенията преди
всичко като усещане и обобщено възприятие и в много малка степен като осъзнато и
осмислено действие. Основните принципи на този процес са:
- учебното съдържание и режимът на двигателна дейност да са съобразени с
възрастовите и индивидуалните особености на ученика;
- учебно-възпитателната дейност оптимално да съответства на степента на
подготовка на учениците и материално-техническата база на училището;
- степента на свобода за избор на двигателни дейности от страна на ученика да
съответства на неговите лични наклонности и способности.

8. ПРЕВЕНЦИЯ НА НЕГАТИВНИТЕ ВЛИЯНИЯ ОТ

ЗАСЕДНАЛИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ В ДГ И НЕО

34
 Физическата активност, здравето и качеството на живот са тясно свързани.
Човешкото тяло е създадено да се движи и поради това се нуждае от редовна
физическа дейност, за да функционира оптимално и за са се избегнат заболявания.
Доказано е, че заседналият начин на живот е рисков фактор за развитието на много
хронични заболявания, включително сърдечносъдови заболявания, една от основните
причини за смъртност в западния свят. Освен това активният живот води до много
други социални и психологически ползи и съществува пряка връзка между
физическата активност и продължителността на живота, така че физически активните
хора често живеят по-дълго от неактивните. Хората, водещи заседнал начин на живот,
които повишат своето ниво на физическа активност, твърдят, че се чувстват по-добре
както от физическа, така и от психическа гледна точка, и качеството на техния живот
се повишава.
Като последица от редовна физическа дейност човешкото тяло преминава през
морфологични и функционални промени, които могат да предотвратят или забавят
развитието на някои болести и да подобрят нашата способност за физически усилия.
Понастоящем има достатъчно доказателства, от които е видно, че водещите физически
активен живот хора могат да извлекат редица ползи за своето здраве, в това число
следните:
 намален риск от сърдечносъдови заболявания,
 предотвратяване и/или забавяне на развитието на артериална хипертония и
подобрен контрол върху артериалното кръвно налягане при лица, които страдат
от високо кръвно налягане,
 добра сърдечно-белодробна функция,
 запазване на функциите на обмяна на веществата и по-малко случаи на
заболявания от диабет тип 2,
 повишено изгаряне на мазнини, което може да спомогне за контролиране на
теглото и понижаване на риска от затлъстяване,
 по-малък риск от някои видове рак, например рак на млечната жлеза, на
простатата и на дебелото черво,
 по-добра минерализация на костите при младите хора, което допринася за
предотвратяване на остеопороза и фрактури на по-късен етап от живота,
 по-добро храносмилане и регулиране на чревния ритъм, поддържане и
подобрение на мускулната сила и издръжливост, което води до повишаване на
функционалната способност за извършване дейности в ежедневието,
35
  поддържане на двигателните функции, включително сила и баланс,
 поддържане на когнитивните функции и понижен риск от депресия и деменция,
 по-ниско ниво на стрес и свързано с това по-добро качество на съня,
 подобрена представа за себе си и самочувствие, както и повишен ентусиазъм и
оптимизъм.
 по-малко отсъствия от работа (отпуск по болест) .
 при много възрастни лица, понижен риск от падане и предотвратяване или
забавяне на хронични заболявания, свързани с остаряването.
Децата и младите хора участват в различни видове физическа активност,
например като играят игри и участват в различни спортове.

Превенцията на негативните влияния от заседналия начин на живот може да се

осъществи предимно чрез повишаване на физическата активност.
Съществуват достатъчно научни доказателства за ползите от физически
активния начин на живот за здравето и дълголетието.

36
 Детството и началото на пубертета са доказани ключови моменти за усвояване
на здравословни навици, а по последни данни това е периодът, в който неактивните
деца придобиват предразположение към негативни последствия за здравето в по-късна
възраст, сред които наднормено тегло, затлъстяване, диабет тип 2 и рискови фактори за
сърдечносъдово заболяване.
Доказано е, че редовната физическа активност в този възрастов период:
 подобрява растежа и развитието на детския организъм и функционалното
състояние на дихателната и сърдечносъдовата система;
 води до оптимална костна минерализация, подобрява мускулната маса и
издръжливост, което допринася за предотвратяване на остеопороза и фрактури
на по-късен етап от живота;
 развива нервно-мускулния контрол (т.е. координация и контрол на движенията);
 подпомага поддържането на здравословно тегло;
 подпомага развитието на моторни и психосоциални умения, подобрява
познавателните функции и самооценката в детска възраст.
Препоръките в областта на общественото здраве във връзка с физическата
активност са еволюирали от акцентирането върху физическата активност с висока
интензивност за постигане на дихателна и сърдечна издръжливост, до включването на
умерени нива на активност за получаване на множество други ползи за здравето. В
публикувания през 2010 г. документ на СЗО40 „Глобални препоръки за физическа
активност за здраве”, са представени препоръчителните нива на физическа активност
за 3 възрастови групи: 5-17 г., 18-64 г. и >65 г. Тези 3 възрастови групи са включени на
база натрупани научни доказателства в областта на двигателната активност и нейния
здравен ефект. В тях не е включена групата на децата от ранна възраст (под 5 г.)
поради това, че се отчита необходимостта от допълнителни проучвания, за да бъде
определено оптималното количество и интензитет на необходимата за тяхното здраве
физическа активност.
Препоръчителна физическа активност за деца и юноши на 5-17 години За
укрепване на дихателната и сърдечносъдовата система, натрупване на оптимална
костна маса и намаляване на риска от инфекциозни заболявания се препоръчва:
 ежедневна двигателна активност, с умерена до висока интензивност, най-
малко 60 минути дневно, като аеробната активност е водеща част от
физическото натоварване;

37
  двигателна активност с продължителност, по-голяма от 60 минути
дневно, носи допълнителни ползи за здравето;
 двигателната активност с висока интензивност (скокове, скачане на въже,
танци, тенис, футбол, баскетбол) и упражненията за издръжливост (напр.
бързо ходене, вдигане на тежести) се препоръчват най-малко три пъти
седмично.
Двигателната активност за децата и юношите включва игри, състезания, спорт,
разходки и придвижване пеша, часове по физическо възпитание в училище, активен
отдих и физически занимания със семейството.

38