ВТУ „ Св. Св.

Кирил и Методий”

Задачи за самостоятелна работа

 Велико Търново

2015 г.

1. Докажете ролята на играта за развитието на деца с физически

увреждания
Играта е една от основните форми, чрез които детето реализира
своето присъствие в битието. Детето и играта трудно могат да се мислят
като нещо разделно, защото една от най-дълбоките представи за детето се
свързва именно с играта.
Играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения.
Играта е необходима на детето, защото тя му доставя радост, удоволствие,
удовлетворение, чрез нея то усеща, че е свободно. Играта предполага едно
особено съзнание: ”съзнанието, че това се прави просто така”, че се
извършва пренасяне в един особен свят.
Играта не е обикновен живот, тя е излизане от живота за
задоволяване на впечатленията. Играта не е наложена и затова може да се
играе винаги. Тя е необходима, доколкото е желана и доколкото създава
радост, породена от самото играене. Тя е ограничена и затворена. Играта
има завръзка и развръзка – в нея съществува абсолютен ред и всяко
отклонение от този ред разрушава играта. Разгръщането на играта изисква
особено време – пространство, различно от обикновеното жизнено време –
пространство. И само в това пространство са в сила игровите правила и
закони. Играещото дете е изцяло завладяно от играта.
Играта се характеризира с напрежение, породено от изпитанието на
възможностите на участниците, на техните физически и морални сили, от
отношението към другите играещи в играта.
Играта се играе с правила, а когато те се отричат – това е причина за
въвеждането на нови правила. Правилата са неоспорими и задават
законите, управляващи временния свят, създаден от играта. Нарушаването
им води до разрушаване света на играта, тя престава да съществува,
разрушава се “илюзията” на играта, на вътрешната свобода и
себеизразяването, на несъзнателното.
Игровият свят помага на детето да придобие опит за пълноценното
съществуване в “не-игровия” свят.
В най-ранна детска възраст игрите свързват в единство физическото
и умственото развитие на детето, те са механизъм за адаптация на детето
към околната среда и реалния живот и са средство без алтернатива.
Изследванията на учени твърдят че ¼ от живота на човека преминава в
игра. Тя е историческо явление появило се по необходимост, генетично
заложено в природата на човека, като незаменима форма на обучение и
възпитание.
В детските игри за основно двигателно съдържание служат
естествените движения – ходене, бягане, скачане, хвърляне ловене и т.н.
Игрите имат здравословен характер, поради тяхното въздействие и
възможност да бъдат провеждани в съчетание с естествените сили на
природата и при изключително непретенциозни терени и условия.
Игрите имат възпитателен характер. Чрез тях развиваме и
усъвършенстваме редица морално- волеви качества /воля, дисциплина,
последователност, коректност, толерантност, самоконтрол и др. /
От особено значение е играта на децата със специални
нужди.Специална игра за специални деца?
Това заглавие съдържа въпрос, защото не вярвам, че играта за
деца със специални нужди трябва да се различава съществено от играта за
деца без увреждания. Всички деца имат право да играят; децата с
увреждания може да се нуждаят от повече подкрепа от страна на
възрастните или от някое приспособление към съоръженията за игра, както
и децата без увреждания.
Важно е да си припомним игрите, в които сме участвали като
деца: онова, което ще нарека „стойностните“ ни спомени за играта. Много
от тях ще бъдат сходни за представителите на различни култури като
например:
• да бъдеш член на банда или група деца;
• игри на преследване и криеница;
• правене на скривалища;
• игри с вода и пясък;
• ролеви игри, маскиране, участване в различни ситуации и
превъплъщаване в различни герои.
В нашите „стойностни“ спомени за играта има много повтарящи се
елементи, но има и един интересен факт, който се откроява от натрупания
игрови опит: по-малко се помнят и споменават игрите с купените от
магазина играчки .
Имат значение спомените за:
• aктивността: да бъдеш участник, а не зрител;
• вълнението: поемането на рискове и срещата с предизвикателствата;
• поуката от всичко, което се е случило, независимо дали е добро или
лошо;
• приятелите - чувството за принадлежност, за това как да се държиш с
хората и да приемаш техните потребности като свои;
• фантазията;
• творчеството:
Целта е да направим всичко възможно децата с увреждания да имат
същите възможности за игра, каквито сме имали и ние, за да имат някога
същите стойностни спомени за играта.
Играта е свободно избрана, спонтанна дейност, естествено
допринасяща за физическото, умственото, емоционалното и духовното
развитие на детето. Тя е основна човешка дейност, за която са необходими
няколко допълнителни стимула. Удовлетворението и забавлението се
съдържа в самия процес на играта и много рядко в крайния продукт, ако
изобщо има такъв.
Чрез играта детето придобива умения и способности, необходими за
живота му като възрастен. Следователно играта е важна част от
обучението на децата с увреждания: в семейството, в предучилищните
центрове и училищата.
Играта е много добър начин за освобождаване от чувството на гняв и
безсилие. Това не означава, че се нуждаем от играчки и игри, които
окуражават насилието. Не са за предпочитане пухкави играчки,
задвижвани от батерии, които квакат и тичат наоколо, след като я удариш
по главата или пистолет, който възпроизвежда пиукащи електронни звуци.
Винаги си струва да разгледаме обикновените играчки, които:
• привличат вниманието на детето и стимулират сетивата му —
особено важно, ако то изпитва затруднение при изследването на околната
среда или има сензорно увреждане;
• имат допълнителни ефекти — за повечето деца самият акт на игра е
награда, но някои деца със специални нужди не винаги изпитват такова
чувство на задоволство и могат да се нуждаят от играчка, която им дава
„награда“ (звук, светлина, трепване), когато играят с нея;
• стимулират уменията за свързване и разделяне — по цвят форма,
големина и др.;
• стимулират игрите с фантазиране — често пъти децата със
специални нужди намират, че е трудно да се включват в ролеви игри,
които изискват по-сложни умения, разбирането, че един предмет може да
означава нещо друго, памет, за да се възпроизвеждат събития и умението
да бъдат подредени;
• да са забавни! Елемент от играта, който понякога изглежда се
пренебрегва при подбора на играчки за деца със специални нужди —
особено такива които окуражават развитието на умения.
В децата със специални нужди, а не само и при тях, трябва да виждам не
само уврежданията им, а целия човек. Комуникацията трябва да се движи
на плоскостта на желаната, изпълнена с внимание човечност, но без
надценяване или подценяване. Необходимата помощ трябва да се предлага
и да не се натрапва. На тази основа човекът със специални нужди може да
се изживява като равноправна личност, без да бъде потискан от
непрекъснатото чувство на благодарност към „благодетелите“.
2. Играта удовлетворява различни потребности на детето
2.1. Играта удовлетворява потребност от изразходване на излишната
енергия
Една от най-ранните теории е създадена от ХербартСпенсер, който
обяснява играта като начин за изразходване на излишната енергия.
Известно е обаче, че децата играят през цялото време и изразходват не
излишната, а всичката си енергия.
2.2. Играта удовлетворява потребност от двигателна активност
Движенията и игрите са естествено необходима част от развитието и
живота както на здравото, така и на болното дете. Чрез движенията на
детето, макар в началото на живота и несъзнателни, се оформят двигателни
зони на централната нервна система и се обогатява нейната кора с условни
връзки, които допринасят за хармоничното функциониране и
усъвършенстване на всички системи и органи на организма-обстоятелство,
твърде необходимо за правилното физическо и психическо развитие на
детето. Детският организъм реагира много бързо на физическите
упражнения с изработване на условни рефлекси и двигателни навици,
които остават трайни.
2.3. Играта удовлетворява потребност от отдих и развлечение

Играта като феномен на културата обучава, възпитава, развива,

социализира, развлича, тя е отдих и удоволствие. Без да го планират, в
играта децата се подготвят за решаване на сложните жизнени проблеми.
Играта е импулс за творчество, подготовка за социалната практика, за
съвместна дейност, активизиране на процеса на опознаване на света.
Играта в този преход е призвана да подготви детето за онова висше
състояние на духа, където отделните страни на човешката дейност: труд,
знание, красота се обединяват в едно хармонично единство, носят радост и
вътрешна свобода на духа.

2.4. Играта удовлетворява потребност от действие:

 Играта задоволява потребността на децата от активност. Детето не се
задоволява да бъде пасивен наблюдател на нещата, а иска да бъде в
действен контакт с тях. За детето не е достатъчно само да наблюдава
действията на другите, то се стреми да направи онова, което вършат. При
това то се стреми не само да действа с непосредственопредоставената му
играчка, а и подражава на по-сложните действия на възрастните.

3. Кои функции на играта са най-подходящи за осъществяване на

социализация на деца със специални образователни потребности?
 Социализираща – чрез играта, освен че се усвояват, но и се
възпроизвеждат онези отношения, норми и поведени то степен на
развитие на детето чрез играта съответстваща на степента на
присвояване на материалната и духовна култура на общността.
 Възпитателна – чрез играта се осъществява процесът на
взаимодействие на детето с различни възпитателни субекти, чрез
което се усвоява съвкупния човешки опит.
 Творческа – играта дава възможност на детето да осъществи
творческо преобразуване на материалната и социална реалност
 Интегративната -- Детето трябва да се формира като индивидуален
или групов субект на определени и съвместни човешки дейности със
социален, духовен и материален смисъл.
 Посредническа – играта посредничи между субектните дадености
на детето в личностен план и несъвместимите с тях обективни
изисквания на дейностите, динамично в целеви, процесуален и
резултативен план.
4.Запишете 5 основания, доказващи, че сюжетно - ролевата игра може
да се използва за социализация на децата със специални
образователни потребности:

1.В процеса на игра всяко дете е свързано с другите деца в отношения,

които пораждат вътрешни промени – както във взаимоотношенията между
децата, така и в отделното дете. Взаимоотношенията възникват и се
формират в процеса на активното общуване, чиято най-ярко изразена
форма е съвместната дейност.
2. Крайна цел на процеса на възпитание е реалното поведение на детето.
Средство за неговото постигане се явява ролевото поведение на детето в
играта. Чрез ролята се постига необходимият възпитателен ефект и в
реалното поведение на детето.
3. Влизайки в роля- образ децата на детето се създават условия при които
изпълнението на роля да се възприема като естествен изразна неговото
“Аз”.
4. Изпълнявайки роля на режисьор, децата могат да излязат от
конфликтната ситуация и да я управляват отвън.
5. Сюжетно - ролевите игри дават възможност да се оптимизира игровото
взаимодействие между децата в норма и децата със СОП.

5. Систематизирайте педагогическите условия, от които зависи

включването на дете/деца със СОП в сюжетно – ролева игра:
-Познавателното съдържание, в което са включени системни знания за
предметите и явленията от околната действителност.
- Практическата дейност в която децата преобразуват обектите и явленията
–елементарните опити.
-Усилване на субективната позиция на детето в познавателната дейност,
което се постига, когато детето се постави в позиция на Учител, т.е.то учи
другите.
-Обучаващата роля на възрастния, състояща се в подбор на постепенно
усложняващо се съдържание на познанието
-Умението на педагога да насочи вниманието си към формирането на
компонентите на познават.дейност на децата , в умението да предвиди
хода на развитие на познавателната дейност, да избере подходящите
похвати на работа, съобразени с индивидуалните особености на децата.

6. Протоколи от наблюдение на съвместна сюжетно-ролева игра между

дете с нормално развитие и дете със СОП в детска градина Oтчетане
на игровата култура детето със СОП според ролевото участие,
ролевите взаимодействия с децата и съдържанието на играта.
Протокол №1/ 15.04.2015г
Игрова култура на детето в сюжетно-ролевата игра 
Име и фамилия на детето със СОП: Димитър Георгиев
Възраст: 6 год, подготвителна група
Име и фамилия на детето в норма: Мария Иванова
Възраст: 6 год, подготвителна група

Описание на играта
Игра:„Моето семейство” е сюжето-ролева игра. Чрез нея децата
от детската градина влизат в познати социални роли, което им помага
за последващата им по-лесна социализация в обществото. Развиват
активен и пасивен речник, взаимно обогатяват знанията за света около
себе си.Затвърждват познати понятия, научават нови.
 Играта се провежда групово с две деца – Димитър - дете с
разстройство от аутистичния спектър и Мария - дете в норма.
Учителката казва на децата, че ще играят играта „Моето семейство” и
им обяснява, че ще трябва да децата да пресъзддт една вечер в техния
дом. Разпределя ролите – Мария ще бъде майката, Димитър – бащата.
Предоставя им различни играчки, от които двамата избират какво ще им
трябва. Мария и Димитър се познават и работят успешно в екип.
Избират си 2 кукли, детска количка, прибори за хранене, дрехи за куклите,
телефон, кутия, която ще е телевизор.

Показатели за игрова  
култура

Желание на детето за Мария и Димитър проявиха голямо желание при

конкретна роля изпълнението на играта. И двамата бяха заинтригувани.

И двете деца имат изградена полова идентичност и се

Наличие на любима роля.
асоциираха с ролите, които им бяха възложени.

Желание да за съвместна В тази игра и двете деца изпълниха успешно ролите, които
игра с връстниците им бяха зададени.

Сюжетната линия на играта беше основана на социалните

познания, които има децата. И двете деца се отглеждат в
Развитието на сюжета
семейна среда и пресъздадоха успешно ситуации, които са
виждали.

Продължителност на В конкретната игра Мария прояви интерес към играта до

заинтересованост на дето от края., но Димитър на около 20-та минута от играта згуби
играта интерес и каза, че е време семейството да си ляга.

Нежелание за приключване  Мария имаше желание играта да продължи, Димитър –

на играта. не.

7. Като се позовавате на същността и особеностите на

конструктивната игра, запишете обосновано становище за ролята на
игровото взаимодействие с конструктивните материали и общуването
с връстника/връстниците за психосоциалното развитие на децата със
СОП.
Понятието конструктивна игра най-често се свързва с онази дейност
на децата, която води до частично или пълно преобразуване на обект от
близката среда. В конструктивната игра замисълът възниква под влияние
на активното мислене и въображението на децата. Въображаемият модел е
подобен на този при изобразителната дейност, но реализацията му е
различна и средствата за изобразяване са други. Децата изграждат
конструкции в пространството с обемни и равнинни елементи и достигат
до завършен, реален обект.
В самостоятелната конструктивна дейност у децата се възпитават и
много други социални качества и способности. Например да се съветват
помежду си, да отстояват собствената си позиция и др. Конструктивната
игра също е начин да се упражнява, усъвършенства и придобива
конструктивен опит именно по пътя на примера, подражанието,
сътрудничеството, на свободното съгласуване и взаимодействие между
децата. В конструктивната игра знанията на децата стимулират
възникването на замисъла и определят общия ход на играта. Случайно
възникнали и епизодични детски хрумвания и индивидуални изяви
ентусиазират децата.
Възникването и развитието на конструктивната игра се основава не
само на жизнения опит но и на уменията на децата за конструктивна
дейност. Необходими са още самостоятелност, взаимопомощ и
сътрудничество между тях. От значение са някои личностни качества,
например – детето се ориентира бързо в средата, да се приспособява към
промените в нея, да бъде дружелюбно и открито в поведението си, да
търси присъствието и помощта на другите деца и да се чувства добре в
съвместната дейност.
Конструктивната игра е комплексно средство за коригиране
проблемите в умственото и двигателното развитие на деца със СОП.
Основен принцип в специалната педагогика е, че всеки дефект създава
стимули за компенсация. Проучванията показват, че играта е сензитивен
механизъм за компенсация и частично преодоляване на проблемите в
работата на деца със СОП. Играта формира не само интелигентността на
детето, а много често му помага да решава своите емоционални или
социални проблеми. Освен това, в играта детето може да изразява чувства,
които са иначе неприемливи, като агресия, ревност страх, без да са опасни.
Играта допринася да се преодолее безпокойството, като дава на детето
възможност да изучи и приеме трудните и болезнени преживявания, с
които то се сблъсква всеки ден.
Играта помага да се открият и ключовите способности, които
притежават децата със СОП. За тази цел може да се прибегне до
компенсирането, като се заменят нарушените функции с други форми на
възприятие и системно да се стимулира това, което е останало у детето.
Главното при всеки даден случай да се открие, кои са възможностите и
способностите на детето и да се намери начинът за тяхното развиване и
стимулиране.
Играта като метод предлага много предимства. Те се дължат може би
главно на факта, че играта ясно изтъква онези фази и особености на
развитието, които свидетелстват за развитие на познавателните
способности. Тя може да ни посочи какво е равнището на развитие,
постигнато от детето, какво го интересува и какви са неговите подбуди при
усвояването й.
Конструктивните игри способстват за развитие на мисленето- логично,
образно и абстрактно, на въображението, на фината моторика, както и за
координация на движенията, връзката „око- ръка”. В зависимост от
диагнозата се постигат различни резултати.
8. Направете опис на конструктивните материали, конструктивни
играчки и конструктори, които биха повлияли върху сензорното
развитие на дете със СОП (състояние и възраст на детето по избор):
 Дете с умерена умствена изостаналост, начален етап.

Конструктивни играчки Релефна топка, мек пъзел, строител, домино,

кукли, телефон, топки от различни материали,
плюшни играчки, релефни подложки за хранене.

Конструктивни Меки, леки, различни по размер (но не много

материали дребни) и цвят, без остри ръбове, нечупливи
(гума, пластмаса, дърво, картон).

Конструктори  Конструктор с различни цветове и различни по

големина елементи, пъзел.

9. Литературна творба за театрализирана игра.

Приказка: Бременските музиканти от Братя Грим
Участници: Ученици от 3 б клас, в който има 3 деца със СОП, съответно с
лека умствена изостаналост – 2-ма ученици и с обучителни трудности – 1
ученик.
Учителката предварително е разпределила ролите и е извадила сценарий за
вски от участниците. Участват 6 деца – 3-ма ученици със СОП и 3-ма
ученици в норма.
Разказвач: Живял някога мелничар. Той имал едно сиво магаре. Цял живот животно напрягало сили и
носело на гърба си тежките чували с брашно и зърно. И нито се оплаквало, нито се инатило. Минали
много години и сивушко остарял. Краката му треперели, едва-едва стъпва; под тежкия товар и от ден на
ден все повече отслабвал. Един ден господарят влязъл в обора, видял, че магарето лежи и си рекъл: 
Господарят: Хм, това магаре вече не върши никаква работа! Само давам пари за сено и зоб. Дали пък да
не изгоня? Не, по-добре още утре да го продам на касапина. Тъкмо ще взема някой и друг талер. 
Магарето Сивушко (разстроно): Е-е-х, цял живот служих вярно на господаря, а сега за отплата той ще
ме продаде на касапина. Още утре ще ме заколят, ще одерат кожата ми и ще хвърлят тялото ми на
кучетата. Какво да сторя? Как да се спася? 
Разказвач:Мислило магарето, мислило и си наумило да избяга, да отиде в град Бремен и там да си
изкарва прехраната като градски музикант. Речено-сторено. В полунощ, когато всички спели дълбоко, то
тихичко се измъкнало от обора, открехнало портата и тръгнало за града. Скоро видяло един стар булдог,
който лежал край пътя и дишал тежко-тежко. 
Магарето Сивушко: Защо си толкова задъхан, вълкодавецо?
Кучето:- Ах, остави се! Цял живот служих вярно на своя господар, но остарях и вече не мога нито да
ходя на лов, нито да пазя къщата. Днес случайно дочух, че господарят се кани утре да ме убие. Плюх си
на лапите и избягах, без да му мисля много-много. Но как ще живея отсега нататък, умът ми не го
побира! 
Магарето Сивушко:Щом сме братя по съдба, тръгни с мен за Бремен. Ще станем градски музиканти - аз
свиря добре на лютня, ти ще удряш тарамбуката и така ще се прехранваме. 
Разказвач:Съгласило се кучето и двамата продължили заедно по пътя. Не след дълго срещнали един
котарак. Той гледал намръщено като есенен облак, който три дни не е спрял да вали. 
Магарето Сивушко: Защо се мусиш така, стари мустакатко? Да не е дошъл краят на света?
Котката: Че кой се весели, когато животът му виси на косъм? Цял живот служих вярно на господарката
ми, но щом остарях, на нея й хрумна да ме удави, защото зъбите ми вече не са така остри, и предпочитам
да си лежа край огнището, вместо да ловя мишки. Добре, че навреме усетих какво е наумила и избягах.
Ала сега си блъскам главата и не мога да измисля как ще преживявам отсега нататък. 
Кучето: Ела с нас в Бремен, всички знаем, че вие, котките, пеете чудесни серенади. Ще станеш градски
музикант като нас. 
Разказвач:Котаракът се съгласил и тръгнал с тях. Не след дълго тримата бегълци стигнали до някакъв
двор. На портата бил кацнал един петел и кукуригал така силно, че въздухът кънтял. 
Котката: Какво те безпокои, червеноглавчо? Защо кукуригаш толкова силно?
Петел: Защото днес времето ще е хубаво. А кукуригам с цяло гърло, защото се прощавам с белия свят.
Преди малко господарката заповяда на готвачката да ме заколи довечера, защото утре е неделя и ще
дойдат гости. Затова ще кукуригам докато мога. 
Магарето Сивушко: Ей, червеноглавчо, защо не тръгнеш с нас за Бремен? Каквото и да ни чака там,
няма да е по-лошо от смъртта. Ти имаш чудесен глас, ще станеш музикант като нас и все някак ще му
намерим колая. 
Разказвач:Петелът изкукуригал радостно, скочил от портата и тръгнал с тях. Вървели, вървели, но
Бремен бил още далеч, а започнало да се стъмва. Стигнали една гора и решили да пренощуват там.
Магарето и кучето легнали под голям стар дъб, котаракът се покатерил в клоните му, а петелът хвръкнал
чак на върха на дървото, защото там се чувствал най-сигурен. Преди да скрие глава под крилото си и да
заспи, той решил за всеки случай пак да огледа наоколо. Погледнал на изток - нищо, на запад и на север -
пак нищо. Когато погледнал на юг, забелязал в далечината мъничка светлинка. Събудил тримата си
събратя и им казал, че наблизо май има някаква къща. 
Магарето Сивушко: Приятели, хайде да отидем там. Може би ще намерим по-добър подслон -
предложило магарето. 
Кучето: Прав си, сивушко.Няколко кокала и малко месце ще ми дойдат много добре. 
Котката:И за мен ще е по-добре да се свия на топличко до огъня, вместо старите ми кости да мръзнат
цяла нощ върху кривия клон!
Разказвач:Тръгнали към светлинката. А тя се доближавала все повече и повече, ставала по-голяма и по-
ярка и най-сетне четиримата другари спрели пред една хубава къща. Магарето, като най-голямо, тихичко
доближило прозореца и надникнало вътре. 
Петел: Какво виждаш, сивушко?
Магарето Сивушко: Виждам голяма трапеза, отрупана с печено месо, хляб и най-различни гозби.
Около масата седят разбойници, ядат, пият вино и се веселят. 
Кучето: Печено месо ли? Тъкмо като за нас.
Котката: Е-е-ех, да можеше сега да сме там! - размечтал се и котаракът. 
Разказвач:Събрали глави четиримата музиканти да решат какво да правят. Най-сетне измислили.
Магарето застанало до стената и опряло предните си крака на прозореца. Кучето скочило върху гърба на
магарето, котаракът се покатерил върху кучето, а петелът хвръкнал и кацнал на главата на котарака.
Щом се приготвили, магарето дало знак и четиримата в един глас запели така, както си знаели: магарето
заревало, кучето залаяло, котаракът замяукал, а петелът закукуригал с пълно гърло. Че като настанала
една олелия, една страхотия, цялата гора кънтяла от гласовете на музикантите: "ъ-а-а-а! ъ-а-а-а!", "бау-
бау, рррр! бау-бау, рррр!", "мяу! мяу!", "кукуригу-у-у! кукуригу-у-у!". Стреснати, разбойниците останали
като гръмнати, а четиримата приятели изведнъж нахлули през прозореца в стаята с такава сила, че
прозорците издрънчали. 
(Останалите ученици в стаята започват да викат уплашени)
Разказвач:Толкова се уплашили, че избягали от къщата.
(учениците притихват)
Разказвач:А нашите приятели бързичко се настанили край масата и така се налапали, сякаш са стояли
гладни цял месец и щели да гладуват още толкова. Когато омели и последната трошичка, четиримата
изгасили светлината и всеки си избрал удобно място за сън. Магарето легнало до сметището на двора,
кучето се свило зад вратата, котаракът се настанил до огнището, а петелът кацнал на една греда.
Пожелали си "лека нощ!" и, тъй като били твърде изморени от приключения, веднага заспали. 

10. Дидактичн игри от различни образователни направления.

На игрова ситуация ( вид ) : Театрализирана игра

Възрастова група: ІІ група
Образователно ядро: Драматизации, етюди и артистично пространство
Цели на игровата ситуация: Изразяване на игров опит от позицията на
артист. Пресъздаване на артистични и приложно-изразителни умения в
игровото пространство.
Очаквани резултати:
а) знания: има обобщени представи за персонажи, принадлежности и
аксесоари и за използването им в драматизации
б) умения: използва по предназначение предмети и материали според
игровите цели на пресъздаване
в) отношения: изразява положително отношение към игрова артистичност
и свобода в играенето
Подготовка на игровата ситуация:
а) на учителя - текст на приказката „ Под гъбата ” от В. Сутеев, текстове
на гатанки; оформя естетически интериора, определя мястото за игра,
подготвя декори, диадеми, костюми, подходяща музика за различните
моменти, маркира мястото на кътове за СРИ.
б) на децата - запознати са с произведението в предходни ситуации,
определили са сюжетното развитие, направили са характеристика на
героите /положителна или отрицателна /, поставили са се в позицията на
герои, усвоили са умения да импровизират, имат опит в други игри и могат
да преминат към театрализирана игра.

Ход на игровата ситуация

Основни Дейност на Дейност на
Забележки
компоненти учителя децата

Насочва децата към Децата слушат и са Отговорилите правилно

игра чрез в атмосфера на получават награда-
1.Насочване гатанки,разказва очакване, дават жетони
изразително част от отговори
към играта приказка, задава
стимулиращи
въпроси

Посредник между Разпределят Включване на децата в

автора на основни и група, в зависимост от
2.Организация произведението и епизодични роли, желанията на децата -
децата, намесва се задават въпроси, допълнителни роли,
за играта при необходимост свързани със разделяне на артисти и
при разпределяне сюжета на играта публика
на ролите

Режисира ролите, Привикват към Децата предават

грижи се за адекватно емоциите на героите в
музикалното поведение, зависимост от
оформление, взаимодействат си индивидуалното си
поощрява съобразно развитие и възможности,
стеснителните, поведението на не трябва да учат
споделя радостта на героите, които предварително думите
децата и не пресъздават чрез на героите, а трябва да
3. Игрово нарушава тяхната подходящи импровизират,ролите се
взаимодействие артистичност с жестове мимики, сменят и изпълняват от
излишни забележки интонация, различни деца, при
зрителите намаляване на интереса
подкрепят се насочват към СРИ
артистите, правят „ Сладкарница ”
забележки относно
поведението им,
изпълняват песен,
играят хоро заедно

4. Перспективи Прави преценка- Упражняват се в Включване на всички

 индивидуална и следваща игра, деца в драматизацията,
групова, предлага самооценяват се, надарените с добра
друг вариант на „грешките ” артистичност се
играта с служат за нови включват в театралната
дообогатяване на постижения при група на ДГ.
ролите, възбужда обогатяване на
очакване на нови игровата роля
изненади

/ представления
пред други групи,
родители,
общественост/

Децата със СОП са с нарушения в развитието, с различни физически,

сензорни, интелектуални и комуникативни проблеми,от които произтичат
трудности в обучението.Те имат право да участват в образователния
процес както всички останали свои връстници, да развият своя потенциал,
да овладяват умения и способности, даващи им възможност за активно
участие в живота на обществото.
Съвременните тенденции в обучението на децата със СОП са
насочени към достигане на по-високо качество на образованието,
възможно най-добрата социална интеграция и приобщаване към средата в
масовото училище за осигуряване на възможност за най-доброто обучение
в него. Педагогиката трябва да бъде насочена не към болестта и дефекта, а
към личността на детето и неговата социална реабилитация, за това
учителят трябва да познава особеностите на всяко дете със СОП, неговите
потенциални възможности и да усвоява различни технологии и стратегии
за работа с него.
Един от най-важните проблеми в обучението е ограмотяването.
Езикът е сложна система от звукове и правила за тяхното използване,
където отделните фонеми се трансформират в графеми и обратно.Тези
деца трудно се ориентират в звуковата страна на езика, не разбират
съответствието между звук и буква. Детето с олигофрения отделя и
различава малко думи. Трудно различава сходните звукове,особено
съгласните. Когато детето пише под диктовка "лотка" вместо "лодка", то
не различава Д и Т. Слабото развитие на фонеметичния слух води до
замяна на отделни звукове един с друг. Освен това то се затруднява при
звуковото овладяване на думите.
Активният речник на децата с умствена изостаналост е значително
стеснен. Те рядко използват прилагателни, глаголи, съюзи. Дори
речниковият запас, който вече е усвоен от учениците в помощното
училище, дълго време остава непълноценен. За да се развие активният
речник с детето се провеждат беседи по картинки или на определени теми;
след това се преброяват думите, които са били произнесени по време на
беседата /еднаквите, т.е. повтарящите се думи се изключват/. Със задачата
да разпознаят името на жената от картинката, се стимулират да четат
кратки думи. Същата картинка ги подтиква без затруднение да съставят
изречение.
Децата със СОП много трудно придават на буквите нужните
очертания, затова естествено се получават трудности при формиране на
почерка. Те трудно различават изписването на букви. Добре е да се
използват различни цветове при изписване на букви и думи, за да се
привлече вниманието им. Добра практика е когато ученикът греши буква,
да я нарисува на голямо пространство – дъската. Буквите и думите могат
да се пишат и с различен шрифт, за по-лесно запомняне.
В един урок за запознаване със звук и буква”Н”, могат да се предложат
анимирани картинки за откриване на новия звук.Украсените букви
привличат вниманието за сричкуване, а звуковият елемент прави възможно
запаметяването на новата буква.
При овладяването на съществителното име (като част на речта), базовият
учител може да използва помощни материали като различни картинки, на
който има нарисувани примери със съществителни имена (орел, кон,
човек, дърво, планина и т.н.). От голямо значение за развитието на речта е
подражаемостта.Тя се използва като енергиен източник, когато
вниманието на детето е привлечено от различни дразнители (в случая
картинки). А въпрос на педагогическо изкуство е то да бъде фокусирано
върху артикулацията на определен звук или дума.
При оречевяването децата отработват не малка част от фонемите, особено
гласните под формата на игра и ги свързват в думи (пр.С помощта на
учителя, детето изважда от “вълшебната”шапка на магьосника картончета
с различни фонеми-“а”,”о”, “е” и ги назовава звуково.След това учителят
обръщакартончетата, където се крият и останалите гласни звукове-“ъ”,
“у”,”и”.В зависимост от групата на съгласните с които се работи, детето
свързва отделни звукови комбинации-“ва”,”во”,“ву”, тях в думи-“вол”,
„вълк”, “вик”, а думите в изречения ).
За целия процес на обучение подреждането на овладяваните знания в
система е от първостепенна важност за постигане на по-голяма
ефективност при комуникация.Добре поставената артикулация има
отношение към взаимодействието между устната и писмената реч.
Писменият език е по-лесно приложим от устния, но правилната
артикулация стои в основата на доброто владеене на правописа.
Използването на мултисензорни подходи на обучение е
препоръчително. Това е най - ефективният начин за учене при всички деца.
А при деца със СОП това е достъпният начин да научават. При деца от
предучилищна група и първи клас писането с пръст, пеенето на азбуката,
пластилина, стимулират зрението слуха и допира. Така буквите са чути,
видени и пипнати.
Житената питка

Разровила баба огнището, скришом извадила питката и я потулила

някъде. Ваньо и Кунето претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под
леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта - няма я.
- Бабо, дай ни питката, бабо! - замоли се Ваньо.
- Бабке, молим ти се, дай ни я! - изправи се пред нея сестричето му.
- Мирувайте, че видите ли хурката! - сопна се баба им.
- Бабичко, много сме гладни, ба! - с нажален глас пееше Кунето.
- Я зяпни да видя!
Пуста баба все не вярва. Кунето разтвори като риба малката си устица.
- Пъй, че огладняло момичето ми - рече бабата, - ами сега? Ха почакайте
още малко, да се върне от гората тейко ви с шейната.
- Де е питката, ба? - дръпна сукмана й Ваньо и я погледна с очи, от които
се гласяха да капнат две сълзи.
- Де я! Отиде да си обиколи нивката. Не я ли видяхте кога изскокна? Ей я
там, хе, тича по пътя. Подир нея куцука Черньо и джавка.
Ваньо и Кунето залепиха очи на изпотения прозорец. И видяха широкия,
белия път. Нападал от небето сняг - един човешки бой. Затрупал дърветата,
затрупал малките къщурки, затрупал гората. Студено и страшно е на
полето. Големи пустали вълци сноват по пъртината, гледат към село,
където пушат комините, точат си зъбите и ръмжат. Никой не смее да ходи
там. А тя, нищо и никаква питка, излязла от огъня с гореща глава, отърсила
от гърба си въглените и се търкулнала. Хайде-е-е! Отива да си обиколи
нивката.
- Бабо... - обърна се умислен Ваньо. 
-Ей?
- Право ще кажеш - вярно ли е?
-Кое?
- Онуй, дето ни го разправи, че уж питката ходела да си обикаля нивката.
- Вярно е, чедо. Баба никога не лъже.
- Ами далеч ли е нивката?
- Много е далеч.
- Чак до голямата гора, че зад нея - показа с пръст Кунето.
- Там.
Двете деца опряха очи на прозореца. Пада ситен сняг. Сипе, сипе. Затрупва
къщите. Те пъшкат под дебелия юрган и дъхът едвам им излиза през
комините. Мудно крета по пътя една биволска шейна, накамарена с дърва.
Преваля зад моста и чезне зад снега.
- Бабо, хайде пак ни разправи за питката! - обърнаха се двете замислени
руси глави към очилатата бабичка.
- Какво да ви разправям, нали снощи ви разправих.
- Още един път искаме.
- Хубаво! Слушайте! Тя, питката - започна баба им, - като излязла от огъня,
озърнала се, смъкнала от гърба си въглените и полека се промъкнала през
открехнатата врата. Плюла си на петите и ударила на бяг.
Подир нея се втурнал Черньо. Гони я до моста, но не я достигнал, защото
тя летяла напреде му като заек. Щом разбрал, че няма да я стигне, Черньо
лавнал два-три пъти подир оня, що духа и се върнал.
Минала питката през равното поле, навлязла в гората, и насреща й, насред
пътя, изневиделица изскочил вълк, ей такъв, три дни нищичко не хапнал.
Облещил се, тропнал с крак:
- Стой, питкежитена! Както съм прегладнял, наведнъж ще те лапна, ама ме
е страх да не се задавя.
- Недей, Вълчо, брат да си ми! Ще се задавиш, много съм корава. Почакай
ме тук, додето се върна! Мене баба ми е заръчала нивката да обиколя,
където съм се родила, че да стана мека и сладка. Сега не съм за ядене:
много съм гореща.
Излъгал се глупавият вълк. Хванал вяра. Клекнал на пътя. Чака, чака, а
студеният вятър брули ушите му.
Питката хукнала. Бре нагоре, бре надолу, между старите дървета - право на
нивката. Гледа - голяма, широка нива. Насред нивата - круша-самосянка,
стои като самодива в бялата си премяна.
А под синура - кладенчето замръзнало. Навела се зачервената от студа
питка и попитала:
- Тук ли е житцето?
- Тук е - рекло то с тъничко гласче като на пчелица.
- Ами будно ли е, или спи?
- Будно е. Трае си на топло, под снега. Завило се през глава с бяла черга.
Едвам диша.
В гората било много страшно. Нивата е сред самата гора. Бучал лудият
вятър. Дърветата плачели. А житцето се затоплило - нищичко не ще да
знае.
- Гладно ли е? - попитала питката.
- Не е.
- Ха тогаз нека мирува, че напролет, когато се стопи белият снежен юрган
и славеите запеят край нивата, стръкчетата му да израснат високо, едър
клас да завържат. Ще напълнят житницата догоре. Нека знаят малките
стръкчета - всичките ще станат
питки.
Засмяло се тихо под снега житцето. Май го лъжела питката. Как може то
да стане питка. Глупавичко е, защото е много мъничко - само на два
месеца. Тръгнала си питката назад. Свършила си работата, иде си у дома.
Не минава през гората, ами заобикаля по долината, през ливадето, поела
дълбокия път - иде си.
- Ами вълкът, бабо?
- Вълкът, клекнал сред гората, чака и трака със зъби, а студеният вятър
брули ушите му.
Пустата питка, колко е хитрушка! Вратникът скръцна. В двора влязоха
шейни.
- Ваньо-о-о-о, тичай - шейната!
- Иде си татьо - у-у-у-у, какъв е побелял!
- Хайде, Куне, налей топла вода в менчето, да си умие баща ти ръцете,
защото цял ден е мръзнал. Пък аз ще отида в малката къща, да видя дошла
ли си е питката.

Вид-музикално-театрализирана игрова ситуация

Възрастова група - ІІ
Образователно направление- Музика
Образователно ядро- темпо
Цели:
1.Познавателни -двигателно отразяване на бавно и бързо темпо чрез
ходене и бягане
2.Цели за артистично пресъздаване на движенията на героите от
приказката „Житената питка”
Очаквани резултати:
Затвърдяване на знанията за характерните качества на животните мечка,
вълк, лисица,заек (външен вид,големина,нрав,начин на придвижване)
Изграждане на умения :
-за двигателно отразяване на темпото в музиката;
- за изразяване на ритъм чрез пляскане с ръце
-развитие на музикална памет
 -за разпознаване на лайттемите на животните и питката и тяхното
отразяване с характерни движения;
-за артистично пресъздаване на образите;
-говорни умения;
Отношения-децата изпитват радост от играта и от изпълнението на
ролите.Бурно изразяват емоциите си.

Подготовка на игровата ситуация

Учителя осигурява маски (шапки) на лисица,заек,вълк,мечка,забрадка,
престилка, калпак,нарисувана върху картон питка,шарена торба,акордеон.
Децата предварително са запознати с приказката „Житената питка” в
ситуациите по български език и литература.

Ход на игровата ситуация

Основни Дейност на учителя Дейност на Забележки

компоненти децата
Здравейте,деца! Добър ден!
Тази сутрин като минавах
през двора на детската
градина, точно под борчето
намерих тази шарена торба,а
до нея - писмо.Сега ще го
отворя и ще го прочета:
„Мили деца,ние артистите от
кукления театър
1. Насочване разбрахме,че сте много
към игра послушни и затова ви
изпращаме тази торба с …
подаръци.Пожелаваме ви да
сте здрави и много да се
забавлявате!”
Чудя се, какво ли има Играчки,бонбони
вътре.Вие как мислите?
Искате ли заедно да я Да
отворим и да проверим?

2. Организация А, това е маска на животно!

за игра Кое е това животно? Зайче
Точно така,а по какво
познахте ,че е зайче?Къде По дългите учи
живее Зайо? Какво животно В гората
е?Как се придвижва? Кой от Малко,страхливо,
вас иска да бъде Зайо? пъргаво Тъй като
Спокойно,в торбата има още Подскача,тича децата са от
изненади. Сега ще сложа бързо малка
маската на Алекс,защото Всички деца възрастова
той е най-мъничкият в изявяват желание група и
групата.(поставя маската на трудно биха
детето),също като разделили
Зайко.Хайде сега покажете ролите си,е по
как скачат зайчетата. Докато –подходящо
децата подскачат учителят Децата подскачат учителят да ги
свири темата на насочи.
Зайо.Чудесно,деца!Сега да
видим какво още има в
торбата.Учителят изважда
една по една всички маски
като за всяка една кара
децата да обяснят кое е
животното,как се придвижва
и да покажат характерните
движения върху съответната
музикална тема (Мецана
ходи бавно,прегърбена,
защото е тежка ,голяма и
стара; Вълчо е страшен,
гладен и показва големите си
зъби и нокти и т.н.) Лайттемите на
А тук има калпак,забрадка и животните и
престилка.Кой носи забрадка питката не
и престилка?А калпак?Ама Бабите бива да се
вие много знаете,браво! Дядовците променят,
С тях ще си направим едни защото децата
чудесни баба и дядо. ги запомнят
(учителят връзва лесно и когато
престилката и забрадката на чуят
момиченце и поставя характерна-та
калпака на момченце) мелодия,те я
Мисля,че торбата е вече асоциират с
празна. А на дъното има още образа на
нещо (вади картонената съответния
питка)Какво е това, деца? На Питка герой.Това
какво ви прилича? Точно На топка развива
така,питката е кръгла и музикалната
прилича на топка и също им памет.
като топката може да се
търкаля.Хайде да покажем с Децата въртят
ръце как се търкаля питката. ръце пред тялото
(Учителят свири темата на
питката.)Тя може да се Децата въртят
търкаля бързо (свири бързо) ръце бързо,после
и по-бавно.Браво!Хайде сега бавно
 да се огледаме и да
помислим от коя приказка са От „Житената
тези герои. Разбира се, от питка”
приказката „Житената
питка”. Вече имаме чудесни
артисти с красиви маски и
можем да си изиграем
приказката.Хайде да Децата оформят
направим кръгче. кръг,като се
В центърът на кръга хващат за ръце,
учителят поставя бабата и като за хоро,след
дядото което ги пускат.
3.Игрово Имало едно време една баба
взаимодействие и един дядо. На дядото му се При
дояло питка и рекъл на -Бабо,омеси ми необходимост
бабата: питка! учителят
Бабата запретнала ръкави и -Добре ,дядо. помага на
започнала да меси. децата с
Месила,месила,месила… Всички деца репликите
изпълняват
движения
наподобяващи
-Омесила баба питката и я месене на питка. Докато децата
сложила да се изпече къде, - усвоят умения
деца? В да отразяват
Как я мушнала в печката,ето правилно
така.Хайде всички да темпото,учите
покажем. Децата правят лят може да
-Изпекла се питката,баба я движения,с им помага и с
извадила и я оставила на ръце,все едно думи: Пример:
прозорчето да изстине. пъхат питката в „Търкаляла се
печката по-бавно,
Децата показват с търкаляла се
изваждането и по- бързо, и
Но питката била непослушна поставянето на все по- бързо”
и решила да се поразходи. питката на
Учителят свири темата на прозореца.
питката,като променя Децата се движат
темпото. в кръг,като въртят
ръце пред тялото
си. В средата на
кръга е дете,което
държи картонения
-Търкаляла се питката и макет на питка и
насреща и се появил Зайо също обикаля в
Байо. кръг.
Децата спират на
място и в крьга
при питката с
Учителят свири темата на подскоци влиза
 Зайо. Зайо.
Децата подскачат
като зайчета със
свити пред тялото
ръчички.
-Стой питке,ще те
изям!
-Не ме яж Зайо
Учителят свири темата Байо ,аз песничка
(песента) на питката. ще ти изпея.
Всички деца
пляскат с ръце и
пеят:
Аз съм питка По същият
сладичка,сладичка начин се
и мекичка .От изиграват и
баба избягах,от останалите
дядо избягах,че на животни
тебе ли ще се дам
И питката се търкулнала….. (тропват с крак),
Зайо Байо!
Тема на питката. -Изгоряла питка
Зайо не яде!

Накрая на играта учителят
изисква от децата да
направят извод.Защо от
всички горски животни
единствено Лиса е успяла да
изяде питката?Каква е Лиса?
Каква е питката?
Детето,което
играе Зайо отива в
кръга при
останалите деца-
вътре остава само
питката.
Умна,хитра
Непослушна,глупа
ва,възгордяла се е
от похвалите на
Лиса,че пее добре.

Мили деца,днес вие бяхте

прекрасни актьори, слушахте
внимателно и се старахте да
изпълнявате движенията
правилно.Благодаря ви!
4. Перспективи В началото в ролята на
разказвача е учителят.
След усвояване на играта,тя
може да се усложни като
разказвач стане някое от
децата (а може и повече от
едно като учителят посочва
 кое дете да продължи да
разказва).Децата може да
променят сюжета и края на
приказката.
Важно е да играят играта с
желание, се стараят точно и
артистично да изразят
движенията на животните и
търкалянето на питката.
Темпото може да се
усложни,като освен бързо и
бавно се използва по-
бързо,много бързо ,по
-бавно,много бавно,
постепенно забързване и
забавяне. Играта може да се
използва и за усвояване
понятието сила в
музиката,като темите на
Зайо и Лиса се свирят тихо,а
тези на Меца и Вълчо-силно
и се изисква от децата да
скачат и ходят тихо,на
пръсти или силно, с цяло
ходило.

Име на играта. Как да наречем!

1. Образователно направление. Запознаване на децата с околната
2. Възрастова група. среда

Подходяща за 4 група

Структурни компоненти: Правила на играта

а) игров замисъл 1. Разказът да бъде за един сезон;
б) правила
2. Посоченото дете с една дума да
в) познавателно съдържание
нарече описаното годишно време;
г) игрови действия
3. При допускане на повторение
всички деца да пляскат с ръце.
Представяне на играта Ръководство. В този вариант
водач е учителят. Той създава
Точно, кратко поставяне на
правилата. ситуацията с подходящи малки по
обем разказчета. С тях активизира
Обяснение на играта
знанията и опита на децата за един
или друг сезон и ги насочва към
търсене на думи за
характеризирането им. След всяко
разказче водачът пише: ,,Как да
наречем такава пролет; есен;
зима……”и чрез посочване определя
кой трябва да отговаря. Например: ,,
Слънцето припича. Лек ветрец
полюшва натежалите от плод
дървета. Гората е пъстра и тиха.
Жълти листенца се отронват и
безшумно падат. По небето летят
птици на юг.”

Име на играта.  Кой има едно и най-много

1. Образователно направление.
БЕЛ
2. Възрастова група.
3-4 група

Структурни компоненти: Изграждане на представа за

а) игров замисъл понятията едно и много. Да се
овладеят съгласуването на
б) правила числителните бройни имена със
в) познавателно съдържание съществителните. Уточняване на
г) игрови действия представите за обекти от
действителността
Представяне на играта Материал: за всяко дете картинка с
един или няколко нарисувани обекти
Точно, кратко поставяне на
правилата. от нея. Набор от същите има и в
учителя.
Обяснение на играта
Игрови действия : изтегляне и
показване на картинки, съставяне на
изречения.

Правила на играта:

1. Децата, които имат

картинки на обекти, еднакви с
показаните, ги вдигат.
2. Посоченото дете да
отговаря така: ,, Аз имам едно
зайче” или ,,АЗ имам 3, 4, 5, 6 …
зайчета

Ръководство. Играта може да се

изиграе с цялата група или с няколко
деца. Раздават се картинки на
участници в играта с нарисувани по
един или няколко обекта. Всяко дете
трябва да разгледа картинката си –
какви и колко обекти са нарисувани
на нея. Същите има и учителят.С
изтегляне той показва една от тях -
например котка. Децата , които
имат същата рисунка, я вдигат и по
реда на посочването отговарят.
Образец за построяване на фразите
дава учителят, но само при първия
отговор.

Структурни компоненти:
а) игров замисъл колективизъм и интеграция 
б) правила при верен отговор играча
в) познавателно съдържание продължава
г) игрови действия познаване на буквите
хвърляне на зара

Представяне на играта Играта съдържа игрално поле,

пионки, зар и упътване.
Точно, кратко поставяне на Играе се от 2, 3 или 4 играчи. Всеки
правилата. играч взема по една пионка и започва
Обяснение на играта играта след хвърляне на зара.
Придвижването на пионката става
през толкова полета, колкото показва
хвърления от играча зар. Когато една
пионка попадне в поле с буква,
играчът трябва да назове звука и след
това дума, започваща със съответния
звук. При верен отговор той повторно
хвърля зара. Играта печели онзи
играч, който пръв стигне до рибата .
Играейки, децата се учат да
разпознават буквите, развиват
умението да различават звуковете в
думата и да определят позицията им;
упражняват се и да броят.  

Име на играта.  “До вълшебното цвете”

1. Образователно направление.
математика
2. Възрастова група.
6 – 7 годишна възраст

Структурни компоненти:
а) игров замисъл колективизъм и интеграция  
б) правила при верен отговор играча
в) познавателно съдържание продължава
г) игрови действия решаване на задачи по математика
хвърляне на зара

Представяне на играта Играта съдържа игрално поле,

пионки, зар и упътване.
Точно, кратко поставяне на Играе се от 2, 3 или 4 играчи. Всеки
правилата. играч взема по една пионка и започва
Обяснение на играта играта след хвърляне на зара.
Придвижването на пионката става
през толкова кръгчета, колкото
показва хвърления от играча зар.
Когато една пионка попадне в жълто
кръгче, играчът трябва да реши
математическата задача. При верен
отговор той повторно хвърля зара.
Играта печели онзи, който пръв
стигне до вълшебното цвете.
Играейки, децата се упражняват да
броят, да събира и изваждат до 6. 

11. Играчки и игрово пресъздаване

Играчката като обобщен реален образ на действителността отразява
същността на предметите, с които си служат възрастните и в същото време
е непосредствено свързана с техните взаимодействия. Това определя
широките й функции в цялостния педагогически процес.
Появяват се и нови играчки, които са откритие на епохата като предмети
на труда. Но дори повтарящи се: кукли /човешки образи и животни/,
возила, играчки, свързани с предмети за битово обслужване и пр., те
отразяват съвременната действителност. В противен случай детето само ги
използва по нов начин, подчинено на действията.
Към досегашната характеристика на играчката като обобщен образ,
отразяващ в художествена форма обекти от реалната действителност за
претворяване на взаимодействията между хората в тяхната разнообразна
дейност, трябва да се допълни и това, че в идейно и техническо отношение
играчката е продукт на съответния етап от развитието на обществото.
Усвояването на съвременен опит изисква и съответно отразяване на
елементи от новата техника в самите играчки.
Тук има приоритет въображението на детето. В зависимост от функциите,
които трябва да изпълнява даден обобщен образ, детето само го допълва
или само създава от налични материали играчки.
Като се има предвид ролята на играчката за цялостното развитие на
детската личност, към нея се поставят и съответни изисквания в това
отношение. Тя трябва да развива сензориката като основа на умствената,
естетическата, трудовата и физическата активност.
Играчката по своя замисъл може да съдейства и за по - голямо
диференциране на някои възприятия, но в повечето случаи тя дава
възможност за комплексност на въздействието и развитието.
Основното методологическо изискване на играчката с оглед
цялостното формиране на детската личност е комплексното развитие на
способностите. Играчките във всички техни разновидности трябва отрано
да съдействат за формиране на базисните способности. Към тях на първо
място могат да бъдат отнесени развитието на наблюдателността и
любознателността. Подражателността и активността насочват вниманието
на детето към предметите, с които си служат околните.
В единство с наблюдателността играчката обуславя и появата на
любознателността. Същевременно трябва да бъде отбелязано, че степента
на развитие на общите умствени способности зависи от наличието на
"умна играчка". Насочила вниманието на детето към себе си, играчката ще
развива наблюдателност и любознателност.
Фактически в единство с наблюдателността и любознателността се
развиват нагледно-образното мислене и въображението като основни,
общи умствени способности.
С някои от играчките се решават предимно дидактични познавателни
задачи, а с други се стимулира въображението и се създават ситуации за
претворяване на реалната действителност. Следователно играчките
съдействат за цялостното развитие на детската личност, но този процес се
опосредства от играта и от функциите на играчката да развива играта.
Оттук и ролята на играчката да развива игровата дейност с нейните
логически разновидности и да стимулира мисленето, речта, въображението
и чувствата на детето в зависимост от участието му в съответна игра.
Връзката между играчката и играта е необходима. Като се има предвид
постановката за развитието на личността в дейността. Още повече, че тук
се засяга въпросът за водещата, определящата дейност в детското развитие
- играта. Играчката създава предпоставките за развитие на играта. В
зависимост от степента на развитие на играта и нейните разновидности се
поставят изисквания към играчката.
Играчката създава предпоставки за влизане на детето в ролева
позиция. Качи ли се на движещото се автомобилче, то започва да действа
от позицията на шофьор, а кара ли количката с кукла - изпълнява ролята на
майка. За ролево действие съдействат и различните комплекти - лекарски
инструменти, съдове за хранене и др. По-късно ролята насочва към
необходимите играчки за реализирането й. Тя се оказва още по-
необходима в следващия съществен етап в развитие на игровата дейност,
когато се оформят контактите между играещите, когато ролята
опосредства взаимодействията между играещите. Играчките могат да
насочат детския опит и към теми в игрите, да разширят сюжета с нови
звена в съдържанието им. По такъв начин те едновременно обогатяват
ролевите действия и създават устойчивост на игровия замисъл.
Възрастовите особености налагат да се разширяват функциите на
играта в обучението и по-специално в организирания учебен процес
/протичащ под формата на занятие и игри/.
Играчката може да присъства многопосочно в занятията за усвояване на
образователното съдържание по всички раздели в програмата. Тя се
използва преди всичко като нагледен материал, и то във всички възрастови
групи. Играчката като компонент на дидактичната игра отбелязва етап в
развитието на познавателната дейност.
Всестранното развитие на детската личност в условията на научно-
техническия прогрес насочва вниманието към нов вид играчки,
съдействащи за ранното поставяне на основите на техническата култура у
подрастващите.
Комплексните функции на играчката осигуряват в педагогическия
процес единство на основните дейности и изменяне на техните връзки и
зависимости за пълноценно реализиране на възрастовия потенциал. В
организирания учебен процес играта и играчката съдействат за развиване
на елементите на учебната дейност в предучилищна възраст и за
осигуряване на преход към водещата учебна дейност в училище.
Разновидностите на дидактичната играчка, използвани в занятията по
запознаване с околната природна и обществена среда.
Изпълняват моделираща функция за уточняване на представите и за
формиране на родови и видови понятия. Играчките, съпътстващи
подвижните, спортно - подготвителните игри и физическите упражнения,
създават емоционални ситуации за максимална двигателна активност и за
развиване на висока физическа дееспособност. От своя страна музикалните
играчки са пряко подчинени на дидактичните задачи за ранно развитие на
музикалните способности на децата.
Единната система на теорията и практиката по проблемите на
играчката дава възможност да се очертаят и принципните постановки за
усъвършенстване на номенклатурата на детските играчки с техните
диференцирани характеристики. В тази система конструктивната и
съвременната техническа играчка заема подходящо място, което улеснява
усвояването на научно-техническите постижения и подготвя
подрастващите като творци на нови открития.