ОБЕКТ, ПРЕДМЕТ, ЗАДАЧИ И ФУНКЦИЯТА НА ПЕДАГОГИКАТА

1. Предмет на педагогиката: в широк смисъл предмет на педагогиката е

преднамереното образование и непреднамерено образование. Затова
има три сфери на педагогическо действие:
- гранични педагогически явления – т.е. асоциациално с
непреднамерено образование ( психофизическо и изосоциализация );
- базови педагогически явления – всичко, което засяга педагогическо
общуване, в процеса на усвояване на познавателен и социален опит,
цели, методи, форми и средства на възпитание и обучение;
- институциите в сферата на образование – училищни и извън училищни;
В по – тесен смисъл предмет на педагогиката е възпитанието и
обучението, като процеси, начинът за тяхната организация и
механизмите, в които те функционират.

2. Обект на педагогиката: човекът, включен в системата на обучение и

възпитание, чрез формално и неформално възпитание и промените,
които настъпват в развитието на човека, в резултат на педагогически
въздействия и невъздействия.

3. Функция на педагогиката: предагогиката като социална част има

методическа финкция, която се различава от другите.

4. Проблематика:
- обоснование на принципите, същността и закономерностите на
педагогическото явление;
- съдържание и форма;
- диагностика на резултатите от обучението;
Педефтология – наука за учителската професия;

Педагогиката е сложна социална наука, обединяваща, синтезирайки в

себе си данните от много природни и обществени науки за детето, за
законите за развитието на обществените отношения. Педагогиката е
науката за същността, законите, принципите, методите и формите на
обучение и образование на човек.

Предметът на педагогиката като наука е педагогическият процес, т.е.

процесът на обучение и образоване на човек като специална функция на
обществото, изпълняван в контекста на определена педагогическа
система.

Предметът на педагогиката могат да бъдат ученици, ученици, учебни

групи, учители, педагози, педагогически групи, както и явления,
свързани с областта на образованието и възпитанието, които
предизвикват развитието на индивида в процеса на целенасочена
дейност на обществото.

Приоритетните научни задачи на педагогиката са:

• намиране на модели на образование, обучение, образование;

• изучаване и синтезиране на практическия опит в преподаването;

• разработване на нови методи, инструменти, форми, системи за

обучение и образование;
• прогнозиране на развитието на образователните системи;

• въвеждане на резултатите от педагогическите изследвания в

практиката, разширяване на връзките между теорията и практиката;

ФИЛОСОФСКИ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ

АСПЕКТИ НА ПЕДАГОГИКАТА

Филосовски основи на педагогиката:

- философска антропология – център на вниманието е човекът,
взаимовръзката с другите хора, мястото на човека в света – всичко това е
проблема.
- педагогическа антрополия – има две основни концепции за природата
на човека:
* егоцентрична – индивидуалистична концепция за природата на човека.
Идеи:
Природата на човека се определя от всеобщата борба за по – добро
съществуване. По своята най – добра природа, човек е егоцентричен.
Тази негова същност е неизменна и вечна. Егоцентризъмът е градиран в
началото на човешкият живот, защото от него тръгват риска,
инициативата и творчеството. Проявява се в свободната воля, в
действията, които водят до самоутвърждаване. В този случай целта
оправдава средствата с блясък на волята.
Решения:
Ницше казва, че този блясък на волята се проявява чрез надделяванена
стремежа към власт за силната личност. Според Шопенхауер, Зигмунд
Фройд, Ерих Фром и Ницше може да се преодолее в такива сфери на
дейност, в които човека може да се изрази и да се утвърди без да пречи
на другите. Шопенхауер говори за изкуство. Фройд твърди чрез наука,
игра, творчество. Ерих Фром твърди: „Когато започваш да обичаш себе
си, тогава започваш да обичаш другите.”.
Формирането на личността е цялостен процес, който се характеризира с
индивидуално своеобразие и това се разпределя с вродените
разположения. Всяко възпитание има свое ограничение. Макс Шилер и
културното и нравственото развитие са строго индивидуални. На базата
се развива личностна педагогика.
Характеристики на личностната педагогика:
1. Цел на образованието е саморазвитие и развитие на индивидуални
качества, способности на личността.
2. Чрез положителна мотивация подрастващите се подготвят за
индивидуална борба за по – добро съществуване и по – добро място в
живота.
3. Развитието на личността е спонтанно, затова не се нуждае от външна
намеса и принуда. Нужно е да създадат благоприятни условия за
саморазвиитие – рола на педагога.
4. Образованието се осъществава по индивидуални планове и програми
за образование.
5. Педагогическото общуване е между развнопоставени субекти.
Способи на общуване са диалози, споделяне и менторство.
6. Образованието е взаимодействие между творчески личности. „Само
творец създава творец.”
 СОЦИАЛИСТИЧНА КОНЦЕПЦИЯ

Предствавители на социална психология: Фойербах, Рихтер, Курт Левин и

Джейкъб Морено.

Основни признаци:
1. Човекът е коликтивист. Той не може да се развива без общество.
Цивилизацията го изкривява и го превръща в егоцентрик,
индивидуалист.
2. Колектвизмът ограничава и егоизма, и подхранва аултруистичните
прояви.
3. Човешкото щастие е невъзможнп без обществото. Човекът може да
бъде щастлив само в обществото.
4. Формирането и развитието на обществото се свързват с усвояване на
социални роли и функции, които човека има в обществото. Джон Малер
твърди: „Човекът е изпълнител на роли и е психически здрав, когато
може да сменя ролите е в зависимост от ситуацията”.

На тази основа се развива колективистичната педагогика.

Цел на образованието и възпитанието е формирането на социални

качества и комуникативни умения.

Идеи:
Личността се формира чрез преки и косвени педагогически въздействия;
Педагогическото общуване и въздействие има по –скоро авторитарен
характер. „Ред и дисциплина”
 ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЕДАГОГИКАТА

-
- психологията на личността

Психологични закономерности:
- неравномерен характер ;
- кризисен характер на някои периоди;
- индивидуални темпове на развитие;

Тези закономерности влияят на съдържанието на човека.

Виготски твърди:”Зона актуалността, зона на потенциално психологично
развитие, следователно индивидуализирано диференцииращо
развитие.”

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЕДАГОГИКАТА

Има две основни теории:

1. На органичната социология – Протагор: „Човек е мяра за всички неща
– на съществуващите, че съществуват, и на несъществуващите, че не
съществуват“.

2. Теорията на Мария Монтесори – разглежда две ембрионални

развития:
- първото зараждане на физическото тяло;
- зараждане на психологическото тяло;
Периодизация:
- 0 – 6 години – период на развитие на речта;
- 1 – 4 години – период на усвояване на движения и действия;
- 1 – 3, 4 години – период на възприемане на реда;
- 1. 5 – 2. 5 години – период на възприемане на малките предмети;
- 2 – 6 години – период на развитие на социални навици;

ОБЩЕСТВОТО Е ПРОДУКТ НА ЧОВЕШКАТА ПСИХОЛОГИЯ

Термини: социалдемокрация, анархолиберализъм, либерализъм

Основната идея е демократично, неавторитарно образование:

- възможност за избор;
- видове училища;

Разновидности в педагогиката:
1. Анархо – либерална педагогика (Иван Илич, Маркузе) – отхвърлят
училището като институция. Съвременният вариант на анархо –
либералната педагогика е попмодернизъм.
2. Неконсервативна педагогика – елитарен характер, неконсервативен.
Класически тип на обучение.
3. Базово образование за масово население – експериментиране,
модернизиране на образование и друго. Класически модел е работещ.
Експерименти и друго се правят вмасовото базово образование.
Характерно е йерархично общество, което е средно, бедно и богато –
социална диференциация.
Има няколко варианта на либерално, демографична педагогика:
1. Свободното саморазвитие на личността може да стане чрез създаване
на стимулираща среда. „Тактична концепция – Монтесори”
2. Материалистична социология – обществото се разглежда, като
изкуствено създадено независимо същество. Човешката природа се
приспособява към средата.
3. Политически вариант: автократизъм – централизация в управлението
4. Педагогически вариант: тоталитаризъм – вариант на социалистичност.
Личността е средство за постигане на общи цели.

Образованието като основна педагогическа теория.

Същност на понятието „образование”:
- система от институция;
- вертикална структура;
- култура на обществото;
- процес на възпитание и обучение;
- притежание на личността;
- ценност (личностна и обшествена);
- технология, начин на придобиване на знания;
- стока;

СУГЕСТОПЕДИЯ

На проф. д – р. Георги Лозанов – наука за внушението и разкриването на

всестранни резерви на личността.
- сугестия (внушение);
- десугестия;
- подкрепа на хипотезите за съществуване на значителни по обем и
качество резерви в мозъка;
- възможност да се създават учебни програми;

Научна дейност – дава възможност на личността да избира

едновременно разсъдъчно – интуитивно.

Здравно – учебна система – чрез хармонизация на учебен процес

участниците се освобождават от наложените норми и правила.

Интегрална психология – обединяват се психологическите принципи на

Източните и западните, на южните и северните страни, като интегрирана
психология.

ОБРАЗОВАНИЕ

Образованието е сложен културен процес, личностна ориентирана

културна дейност. Системата на образование разлеждаме като система
от условия за личностно и културно развитие.
- семейна ( неформално общество );
- училищна ( формално общество );
- медийна ( неформално общество );
- младежка ( неформално общество );
- субкултурна ( нефорнално общество );

Училищна – субкултурна среда – е основен източник на всякакъв вид

информация, която е падагогически организирана.
Глобализация в образованието:
Резултат на глобализация има няколко социални тенденции в
образованието:
- индивидуализъм – човек се възприема като един завършен вид, ако
незабавно не удовлетворява потребности в себе си: „Полезно за мен или
не?”;
- фокусиране върху икономична мисъл – теория за човешкия капитал.
Основни: хората са капитал, инструмент, който трябва да израстне с
технологията; конкурентна способност; икономическа финансова
печалба на пазарно – образователна структура. Основано на лични и
икономични интереси в условие на свободни конкурентни пазари.
Образованието е ключ към основна образователна система –
интернационализация. Пример: еразъм, булонски процес;
* договорно отношение;
* качествено образование;

Идея:
Подход към различията – рационална причинност.
Обществото трябва да бъде конструирано върху рационална мисъл.
Център на собственото образование, пълна свобода, самостоятелна
работа, владеене на чужди езици.

Термини: антипедагогическо образование, интеркултурно образование и

мултикултурно образование.
Браун твърди: „Образованието депресионира хората. Образованието е
вредно.”
 ФУНКЦИИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Ценност на обществото, част от културата. Функцията е социализираща.

Чрез образованието човека приобщава към социалистични групи и към
тяхната култура. Има отношение към изграждане на личностната
идентичност и отново приобщаване към тази идентичност към
определена група.
Чрез образованието се съхранява културата на едно общество ( духовна
и материална култура ).
Образованието е форма на социална селекция. Има елитарна функция.
Чрез различни възможности могат да се появят различни общества,
които да образуват елитарно общество.
Идеологическа функция на образованието: образованието няма нищо
общо с политиката. Кулианизъм – образованието може да смени
социалния хаус. „Образованието е фундамент на обществото.”

ВЪЗНИКВАНЕ НА РАЗВИТИЕ НА НЕТРАДИЦИОННАТА ПЕДАГОГИКА

( реформарматорска педагогика, ново възпитание, прогресивно
възпитание и демократично възпитание)

Нетрадиционната педагогика цели стремеж към подобряване на

учителите, зачитането на правата на детето, по – добра съвместна работа
с родителите – международно движение. Създателите му са хора с
политико – философски убеждения. Освен за усъвършенстване на
училището още се усъвършенства музейна и библиотечна педагогика.
Образование за възрастни.
Основни направления в нетрадиционната педагогика:
1. Индивидуална педагогика – личностни характеристики – Елен Кей
2. Социална педагогика – ориентирана към социалния живот на
учениците. Проблемите на хора – безработни, работа с деца. Паул
Наторн.
3. Трудова училищна педагогика – участие на учениците в трудова
дейност – Дерон Дюи;
4. Движение за дидактическо художество – със средствата на изкуството
– танц, опера, музика, фотография и т.н. „Учителят е творец” – Е. Линде;
Ръскин Дж.;
5. Цялостно интегрирано обучение – заменят предметната система на
(Шмит, Дюи) обучение. Заменят я с глобални теми, жизнени области и
учебни комплекси. Развива се през 60 – те години по света, в България –
през 80 – те години.

Нетрадиционни методи – теории за свободно възпитание

* Юнеско и Уницеф се създават след световната война 1946,
благодарение на нетрадиционни методи;
* 20 ноември 1959 година – организира Юнеско декларация за правата
на детето;
* 1922 – 1943 година в България излиза списание „Свободно възпитание”
– Д. Кацаров;

Анти – авторитарни методи:

- от втората половина на 50 –те – педагогика на социалното
партньорство;
- технокритичен подход към образованието: прилагане на информация
образование, епоха на свързани технологии;
Вместо методика на преподаване се заменя с „Технология на обучени”.
През 70 – те години тече обратен процес, връщат се идеи за хуманизма:
- социално критично ( в духа на комунизма ) ;
- психотерапевтична психология;
- антропотерапия – след 80 – те години благоприятно влияе на културата
на човека. Движението за антропотерапия става причина за студентските
движения в края на 60 – те години. Още от 60 – те се ражда идея за
общежития – пансиони, в които заведения учителите и студентите внасят
идеи за партньорство и равностойност.

Теория на възпитанието:
Възникване и развитие, възпитание като феномен.
Теорията на възпитанието е върху зората на човешкото познание –
действаща теория на човека.
Този период се нарича „донаучен” период в теорията.
- стихийно научно развитие – съвпада с включване на възпитателни идеи
в рамките на философията;
- класическо научно развитие 19 век – обособяване на педагогиката като
самостоятелна наука;
- самостоятелен период – обособява се теорията като самостоятелна
отделна наука, като част от системите за педагогическите науки.
Основното понятие е възпитание, в което липсва еднозначност в
определението. Авторите разглеждат възпитанието в широк смисъл и го
утъждествяват като понятие „социализация”. Авторите разглеждат
възпитанието в по –тесен смисъл като „специфична социална
педагогическа дейност, единство на възпитателни оъношения с различно
процесуално и съдържателна страна”. Възпитанието има ярко изразен
национален характер, отразен на културата и на възпитание на нацията.