Двугласната диктовка – основа на полифоничния и хармоничния слух

„Двугласната диктовка се обосновава на музикалноисторическото и музикално

теоретичното познание, което позволява опора върху исторически примери на
многоглас“
(Kaiser, Ulrich. Zur Gehörbildung in Deutschland.
http://www.gmth.dezeitschrift/articel/527.aspx

При реализиране на двугласна диктовка се осъществява слуховоаналитично

интерпретиране на:
- Двугласно хармонично слушане;
- Двугласно полифонично слушане.

Двугласно хармонично слушане

Съвременната музикално слухова практика изисква слухов анализ на стилистични
двугласни модели от различни епохи:
- гласоводене от класически тип с ясно изразено тонално звучене;
- полиладово гласоводене;
- дисонантно гласоводене, свързано с музиката на XX век.
Посоченото се преподава най-успешно чрез комбиниране на авторски примери/модели
и примери от художествената литература.

Двугласно полифонично слушане

Полифоничната диктовка се овладява също чрез инструментите на
слуховоаналитичния метод. На обучаваните се предлагат:
- авторски модели, представящи конкретни полифонични елементи: канон, фугова
тема, огледално построение, двоен контрапункт, синкопиран и цветист двуглас.
- темброви полифонични диктовки из художествената литература.
Според авторитетни музикалнослухови педагози, полифоничният слух е основен
път за развитие на многогласното слушане в съчетание с упоита работа върху развитие
на вътрешен слух и активна музикална памет.

В практическата част на труда на проф. А. Петрова – „Когнитивни подходи към

музикалния слух и музикалната памет“ са представени различен тип двугласни
диктовки:
- авторски - с алтерации, тонални отклонения и енхармонизъм;
- диктовки за допълване – исторически модели на полифоничен двуглас от
художествената практика;
- темброви диктовки в контекста на хармоничнофункционалното мислене;
- аналитично-синтетични.