Professional Documents
Culture Documents
Самият термин „етнография” идва от древногръцките думи etnos – народ, племе – и grapo –
пиша, т.е. на български би могъл да се преведе като „народоописание”. С други думи, етнографията
е наука, занимаваща се с етносите – техният произход, начин на живот, състав, особености и
материална и духовна култура, т.е. всички страни на живота на даден етнос. Макар и етнологията
да се е обособила като отделна наука едва в средата на XIX в., интерес към чуждото се наблюдава
още от древността (Древен Египет, Елада и Древен Рим разполагат със съчинения, описващи чужди
етноси). Той обаче се засилва изключително много по време на Великите географски открития и
появата колониализма, защото тогава необходимостта да разбираме другия придобива съществено
значение. Като тенденция се обособява стремежът колонизираните етноси да се представят като
намиращи се на по-ниска степен от развитието си и имащи нужда от „цивилизоване” – по този
начин колониализмът обосновава себе си. Наравно с интереса към чуждото се появява и интерес
към своето – възниква преди всичко в Германия, тъй като тя няма колонии, а се опитва да
обоснове наличието на единна германска нация, състояща се от съществуващите дотогава
множество по-малко политически образувания на територията на днешна Германия.
Според Мери Дъглас - реда, който лежи в основата на човешката културна символика се основава
на понятията за чисто и мръсно.
Интерпретативната антропология е подход, близък до този на превода - опитва да обясни как всеки
елемент на една култура е свързан смислово с оригиналния си контекст. Всяка к-ра се разглежда
като отделна конфигурация от смисъл. Кл. Гиърц. пр. петелът за бой е символ на понятието за
мъжественост на о. Бали.
За разлика от всички изброени досега дисциплини, антроплогията е много по-обща и има
много по-голямо поле на изследванията си. Грубо казано, антропологията е „наука за човек” в
цялата му многополастовост – от чисто биологическата му, „животинска” същност до уникалната
му надбиологична същност, наречена „култура”. Самият термин идва от гръцките думи anthropos –
човек и logos – наука. Макар и толкова обща обаче, методите на антропологията са същите като
методите на гореизброените дисциплини, а именно теренно изследване и сравнителен анализ на
получените данни.
Едни от големите теми, занимаващи антрополозите от цял свят са родството, даровият
обмен и легитимността. Под родство се разбира определено отношение между индивиди, основано
на произход от някакъв общ прародител и обособяващо определени връзки. Тези връзки обаче са
конструирани от културата, към която принадлежат дадените индивиди. Дори предаването на
родството е конструирано от културата. В някои общества, например еврейското, родството се
предава по майчина линия (матрилинейни общества), докато в други, като повечето страни в Европа
например, това се случва от бащата (патрилинейни общества). Съществува също и билатерален
(родството се предава и от двамата родители) и амбилинеен (човек сам избира, към кой род да
принадлежи) произход. Според начина, по който живеят обществата и по който родството бива
предавано, могат да бъдат откроени 6 или 7 системи за родство, като по-разпространеният модел е
този с 6 типа: судански, хавайски, ескимоски, ирокезки, тип омаха и тип кроу. Родството се
определя и според определени степени. В нашето общество доминира „кръвното родство”, като
всички останали типове родства са вторични по отношение на него – тъща, зет, снаха и т.н. не са
просто думи, а термини, обозначаващи определени родствени отношения. Именно
терминологията на родството и начинът, по който хората говорят за семейните отношения
символично предават разграниченията между роднините, които са от значение за техния живот.
Друг много важен за антропологията процес е процесът на даряване или обменът на
материални или други блага, който образува определен тип отношения между индивидите и
групите. С тази проблематика изключително подробно се занимава френският изследовател,
племенник и ученик на Емил Дюркем Марсел Мос. Той прави разграничение между традиционно
и модерно общество според принципа на размяната, практикуван в него. Мос казва, че в
традиционните общества размяната на дарове се основава на солидарност на индивидите и винаги
установява лични отношения. Смисълът на даряване е строго морален, докато в модерните
общества размяната на дарове е изключително стоково-парична. Всеки се ръководи от личен
интерес и в акта на даряване няма солидарност, а само материален интерес. В този смисъл, Мос
нарича модерните хора homo economicus. Той обаче не казва, че традиционният вид даряване е
изчезнал напълно в модерните общества – той все пак присъства във формата на благотворителна,
социална и други типове дейности.