Религията на древните траки

Траките вярвали в много богове, но нямали конкретни представи за техните образи. Те били безлични. Едва най-
бележития гръцки скулптор ги представил в завършен вид и като такива те изпълнили пантеона на траките. От
всичките им богове, Тракийският конник, или Херос, е всемогъщ с покровителството си над различни страни от
живота им. Това се потвърждава от огромния брой обредни паметници, изработвани повече през римската епоха и
открити по нашите земи.
Древните траки дълбоко вярвали и във Великата майка богиня. Тя е изобразена върху една от каните на
Рогозенското съкровище и то с лъка като неин символ.
Култът пък към Бендида се слял по-късно с този на Артемида или Диана, „господарка на животните“, богиня на
лова, домашното огнище и раждането. Затова и даровете, които й поднасяли „увивали с пшеничена слама“.
Вярата на траките в задгробния живот най-ясно личи в погребалните обичаи. Херодот пише, че около умрелия
колели всякакви животни и се угощавали. За да отиде в отвъдния свят освободен от грехове – безсмъртен и слят с
вечността, те го очиствали с вода и огън, оплакали го, а след това погребвали или изгаряли. Костите на
кремирания събирали в урна. Поставяли му и необходимите неща: съдове, оръжия, храна. Царете се нуждаели и от
колесници, а до нея убивали и коне. Изглежда, че чест е било за любимата му жена да го последва в гроба. Върху
гроба на знатните траки насипвали могила и устройвали игри и състезания. Насипването на могили е и от
практически съображения, да не се разграбват вложените богати дарове.
Между траките и древните елини протичали оживени културно взаимодействия. Траките посрещали
новородените с плач, а мъртвите с веселие и игри, разбира се, че имало и изключения.
Тракийски конник
Тракийският конник е тракийско божество и герой, най-често наричано само Херос. Почитан е в множество
тракийски светилища от римската епоха (I - III в. сл. Хр.). Представян е в ловни сцени, или просто в движение. В
по-сложните сцени конникът може да се движи към олтар, до който има дърво с увиваща се в клоните му змия. До
олтара понякога е изобразена жена или жертвени животни. Понякога конникът е съпътстван от куче или
помощник.
Образът на конника се среща върху различни артефакти в предримската епоха - образът на царя-конник (или бог-
конник) украсява апликации за конска амуниция (Летнишкото съкровище, Луковитското съкровище), съдове и
пръстени. Повечето от тези предмети са от скъпоценни метали и се свързват с царската идеология или
тракийските култове.
Иконографията на образа претърпява развитие и преживява в християнското изкуство, в което като конници-
воини се изобразяват светците Георги, Димитър и Мина. В наши дни в православния свят особено популярни са
изображенията на св. Георги Победоносец и Свети Димитър.

Изображение на конник-воин е изсечено в скалите на Мадарското плато, близо до днешното село Мадара в
България. Този скален релеф се намира на около 23 метра височина от основата на скалите и представлява конник,
пронизващ с копие лъв, следван от куче. Около конника има запазени прабългарски надписи на гръцки език.
Някои изследователи свързват Мадарския конник с тракийската изобразителна традиция. Други смятат
прабългарския му произход за безспорен, понеже има изобразено стреме.
Тракийската култура
Древните корени на тракийската култура са отразени най-вече от гръцките антични автори, включително и от
Омир.
Вълчитрънското златно съкровище е страхотен пример за високо художествено майсторство. Има сведения за
това, че тракийската култура достига най-голям разцвет през IV-III в. пр. Хр. Ярък пример за това е Панагюрското
съкровище с неговите изящни и богато окрасени съдове.
Други съкровища - Рогозенско, от с.Борово и др.

Широко известна е и Долината на тракийските царе в района на Севтополис. Прочутата Казанлъшка гробница
(паметник на ЮНЕСКО) е изградена от камъни и тухли и е украсена с уникални стенописи, изобразяващи
бойнисцени, погребално угощение и препускащи колесници (свързващи се с конника).
Силно впечетление правят и гробниците при с. Старосел (Пловдивско) и с. Александрово (Хасковско).
с. Свещари, Разградско → столицата на ГЕТИТЕ → Царска гробница → скулптурна и стенописна украса (стр. 20)

Митовете и култът кум Орфей навлизат в духовния живот през Античната епоха.
Тракийски вярвания, фолклор, обреди и др. стават част от българската традиция чрез нестинарските танци и
кукерските игри.