ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„Епископ Константин Преславски”

Гр. Шумен

Факултет по хуманитарни науки

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Древна Тракия през първото

хилядолетие пр. н.е

Изготвил: Нели Петкова

І курс, фак. № 721

Специалност: Български език и история

Проверил: Доц. Д-р И. Топалилов

Гр. Шумен
2011 год.
 В древността траките се славели като безчислен народ, който е храбър
и жесток, но също така дълбоко религиозен и познаващ свещените тайни на
мистериите.Древните извори са запазили много сведения за това
раздвояване между „Арес” и „Орфей” , между звъна на оръжията и звъна на
лирата.От Карпатите на север до Егейско море на юг, от Морава на запад до
Черно море на изток се простирала тази „Земя на многобройни герои”.Към
нея обръщат поглед не само боговете , но и търговците на Елада. През нея
минават не само народи , но и култури. Още от неолита тя става един мост ,
който свързва Европа с Мала Азия и Изтока. И може би това географско
положение на Тракия е попречило в нея да се създаде стабилна държавност ,
тя да се превърне във важен политико-военен фактор в историята на
Балканите и на Древния свят. Храбри , но неорганизирани , мъдри , но само
като религиозни учители , а не като политици , траките останали в
периферията на античния свят. За гърците те били „варвари” , т.е.
„некултурни” , макар че още Омир възпява златни те изделия на
тракийските майстори , а славата на Орфей , Музей и Тамарис е
свидетелство за тракийския принос в религиозното обучение на гърците.
Най-достоверните сведения за значителна част от безписмения , т. е.
праисторическия период от историята на племената в древнотракийския
простор от долното течение на Дунав , се съдържат не само в Омировия
епос , но и в запазени за жалост твърде фрагментарно , трудове на гръцките
логографи , историци , географи , философи , етнографи , естественици ,
антрополози и други. Особена историческа стойност притежават сведенията
, макар и в повечето случаи твърде откъслечно запазени у ранните гръцки
поети и прозаици , за придвижванията и разселванията на различните
племена(включително и на траките) от края на трети и особено в течение на
второ и първо хилядолетие пр. н. е. както на Балканския полуостров , така и
по островите на Егейско и Мраморно море , пък и в северозападна и западна
Мала Азия.
От решаващо значение като извори за историята на траките през
архаичния , класическия , римския и късноантичния период са преди всичко
сведенията , които се намират в съчиненията на най-големите гръцки и
римски писатели-историци , в речите на някои оратори от късно
класическия и ранно елинноелинистическия период , в творбите на
големите гръцки драматурзи (трагици и комедиографи) от класическия и
елинистическия период , както и в епическите произведения от тези два
периода , създадени почти изключително на гръцки език.От значение са и
сведенията за траките и тяхната страна , макар и по-откъслечни които се
намират у гръцките философи от класическия и ранноелинистическия
период.Голяма стойност притежават и сведенията на ръцките писатели и
географи. На първо място сред тях са неизчерпаемите по своето богатство и

2
разнообразие сведения за историята , географията и етнографията на
древнотракийските племена и техните земи в „Географията” на Страбон.
Най-многобройни и най-разнообразни сведения за материалния бит ,
за етнографията , за социалния строй , донякъде и за политическия строй ,
пък и за духовната култура на траките през класическия период , са се
запазили в „Историята” на Херодот.В съчинението на Херодот се намират и
някои извънредно важни сведения за ранните преселвания(миграции) и
размествания на траките и други сродни или съседни с тях племена.
В знаменитата монографично построена „История на Пелопонеската
война” Тукидит дава значително повече сведения , отколкото Херодот , за
политическото и икономическото развитие на Тракия тогава , когато
Одриското царство било най-силно и най-обширно. Високата стойност на
Тукидитовите сведения за траките се състои преди всичко в това , че те са
излезли изпод перото на най-големия историк на древността , на
първомайстора на политическата история. Въпреки че произхождал от
върховете на атинската аристокрация и се е чуствал само елин и атинянин ,
по кръв Тукидит бил наполовина тракиец.Благодарение на близките
роднински връзки , които го свързвали с богатите ръководни среди на
тракийската аристокрация , Тукидит имал завидно материално положение.
Принуден да емигрира от Атина той намерил убежище в своето имение в
Югозападна Тракия.Тук той написал и по голямата част от своята
ненадмината „История на Пелопонеската война”. От тази част на Тракия
Тукидит могъл да следи от близо вътрешно тракийските работи. Оттук той
могъл да прецени икономическото , стратегическото и политическото
значение на една обединена Тракия като съюзник на Атина и без да храни
каквито и да било симпатии към траките Тукидит отразил в съчиненито си
ролята на Одриското царство не само в атинската , но и в общогръцката
политика.
В трудовете на останалите трима видни представители на елинската и
елинистическата историография – Ксенофонт , Полибий и Диодор , се
съдържат също не малко ценни сведения за материалния и духовния бит на
траките , особено за тяхното политическо и културно развитие.
Особено ценни са сведенията на Ксенофонт за положението в
Югоизточна Тракия в края на пети и през първите години от четвърти век
пр. н. е. , защото те почиват върху непосредствените наблюдения на
автора.По това време Ксенофонт бил по тези места като като наемнически
командир на Севт Втори , един от претендентите за тракийския престол ,
той могъл вярно да схване и нагледно да опише политическия упадък на
Тракия след разпадането на Одриското царство.
Полибий , най-големият представител на гръцката историография
през елинистическата епоха , който познавал Южна Тракия и областите
около черноморските протоци от свои лични наблюдения създал най-
доброто и най-подробното описание в античната литература на Черно море
и на долното течение на делтата на река Дунав.Важни са и неговите
3
сведения за влиянието което река Дунав упражнявала върху водния режим и
върху дъното на Черно море.Описал е поразително вярна картина на
икономическия , социалния и политическия упадък в причерноморските
страни , включително и в Тракия.
Диодор Сицилийски е представител на късноелинистическата
историография.Запазени са редица ценни сведения за най-ранния период от
културната история на Тракия , за нейната политическа история през
елинистическата епоха и единствените сведения за ранния период от
развитието на държавните организации у гетите , т.е. за отвъддунавските
траки през ранноелинистическия период.Благодарение на него са оцелели
важни сведения и за героичните усилия на тракийския владетел Севт
Трети(чието име носи град Севтополис) несамо да се съпротивлява срещу
македонското властване в Тракия , но и да въстанови , доколкото може
някогашната единна и силна Тракийска държава.
По многобройни са римските писатели , които засягат историята на
траките през императорската и късноантичната епоха.Сведенията за траките
и специално за тяхтата политическа история през тези две епохи се намират
в съчрненията на най-представителните за онова време писатели – Тацит и
Амиан Марцелин.
За първи път името „траки” се споменава от Омир във Втора песен на
„Илиада”:
„Траките бяха предвождани от Аквамант и от хероя Пейрой;това са
траки , обитаващи брега на бурно вълнуващия се Хелеспонт.”-като по
нататък той не пропуска да възхвали жребците им:”Най-красивите и най-
едрите които съм виждал , по-бели от ослепителния сняг и с бърз бяг като
вятъра.”
Херодот пише в своят „История”:”Тракийският народ след индийския
е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и
беше единодушен , той би бил , по мое мнение , непобедим и много по
силен от всички народи. Но това е невъзможно и надали може да стане
някога;и затова са слаби.”
Херодот има предвид множеството племена , които не се различават по своя
етнос , а носят имената на царско-жречески династични фамилии:одриси ,
гети , трибали , беси и др.:стигащи до 80 на брой.Самото название траки не
е много ясно , но според едно тълкуване то има смисъл на „смел , храбър” ,
което по късно преминава в противоположно значение –
див,груб,суров,необуздан. Оформянето на племенната карта на траките
става през 7–6 век пр. н. е.В централната част на Балканския полуостров
живеят мизите , а на запад от тях–трибалите. По-късно мизи и беси всъяност
стават синоним на траки. Югозападните райони , наречени Пеония , са
населени от едони , бистони и бисалти. През 6 -3 век пр. н. е. гетите се
оформят в държавно-политически съюз в района на Североизточна
България. Даките се появяват в много по късен период.

4
 Сведенията , които се дават в подбраните откъси от съчиненито на
Херодот , илюстрират не толкова природата на Тракия и на съседните с нея
области на север , колкото бита и ролята на многобройните тракийски
племена , които били основното население на днешните български земи.
Сведенията на Херодот за тракийските племена дават възможност да се
заключи , че значителна част от тези племена , а особено племената , които
живеели южно от Родопите и изобщо в съседство с моретата , миещи
бреговете на Тракия , се намирали вече на такова ниво на социално-
икономическо развитие , което предполага възникването и оформянето на
господсваща класа.Известни сведения на Херодот за траките свидетелстват ,
макар и косвено , и за това , че у траките било силно развито
патриархалното робство , като бащата продавал често своите деца в
робство.В сведенията на Херодот за траките не се съдържат изрични
известия за наличието на роби , но няма и известия за убиването на
чужденците пленници , каквито намираме например в неговите сведения за
Скития. Това говори , макар и косвено , в полза на предположението , че
отношенията , които съществували всред напредналите в своето развитие
тракийски племена , не били тъй първобитни както у скитите.
Че това е така , може да се види най-добре от факта , че Тукидит ,
който работил само едно поколение след Херодот и при това познавал
Тракия много по добре от него , съобщава вече за мощното Одриско
царство в Тракия , като ни дава доста изобилни и извънредно интересни
сведения както за неговите граници , тъй и за неговото вътрешно
устройство. Нещо повече:спорейки очевидно с Херодот , според който
тракийският народ бил след индийския най-многоброен от всички народи ,
Тукидит подчертава , че Одриското царство по количеството на своите
доходи и въобще по своето благосъстояние билонаистина най-мощно
измежду всички царства , които се намирали между Адриатическо и Черно
море , но не че по отношение на своята мощ и броя на своите войски то
отстъпвало далеч на Скитското царство. Някои съобщения на Тукидит , като
например сведенията за наличието на автономни тракийски племена в
рамките на Одриското царство , които живеели главно в планинските
области на Тракия сочат историческите корени на това царство. То
нараснало в резултат постепенното обединяване по един или друг начин на
тракийските племена около мощното племе одриси.Обществено-
икономическото развитие на траките сбособствало за развитието и
процъфтяването на гръцките колонии по бреговете на Черно море , чието
основаване се извършило общо през втората половина на седми и началото
на шести век пр. н. е.
В тракийските земи царете изпъуват като динамичен център и опорна
точка на вселената.тракийският владетел трябва да премине през редица
ценностни изпитания , за да спечели и за да съхрани властта си , както и да
даде нужните гаранции и да докаже присъщите си качества за степенното си
самоусъвършенсване. Всяка победа носи основания за периодичното
5
реактуализиране на неговите възможности.Тя мотивира достойнствата и
управлението му , пропагандира социалния му ранг и непобедимост ,
божествените му черти и едновременно с това е търсеният път към
съвършенството и безсмъртието.Обожествяването на тракийските
владетели и на тяхната власт се подчертава допълнително от изображенията
по предметите на изкуството.
Тракийските владетели могат да си позволят всякакъв лукс , тъй като
земите им крият най-големите рудни и златни находища в Европа.В
планината Пангей , в Родопите и на север от тях се добива злато , сребро и
мед. Благополучие им осигурява не само търговията с тези суровини , но и
тяхната преработка. Изкусни занаятчии изковават оръжия , правят съдове и
ювелирни накити , прочути чак в Мала Азия.За това великолепие
свидетелства неповторимото Панагюрско златно съкровище , открито на 8
декември 1949 година от братята Павел , Петко и Михо Дейкови.Оценка на
най-ценното тракийско съкровище , намирано в света прави археологът
Петър Горбунов , койтокатегорично заявява:”То е от чисто злато от трети
или четвърти век пр.н.е.Чудно съкровище. То няма цена!”Съкровището се
състои от девет ритуални съда , изработено от чисто злато с общо тегло над
6 кг.Някои учени твърдят че е принадлежало на владетеля на Тракия
Лизимах , управлявал провинцията след Александър Македонски. Други
учени смятат , че е подчертавало величието на местния тракийски владетел
на одрисите. Тази теория противниците оборват с твърде простичкия
въпрос:”Защо тогава върху фиалата са изобразени 75 негърски глави?”
Знатните тракийци живеят в укрепени селища сред голям
разкош.Около царските резиденции през втората половина на първо
хилядолетие пр.н.е. започват да се формират първите градове.Такъв „царски
„ град представлява откритият по горното течение на Тунджа Севтополис.
Той е основан от тракийския владетел Севт Трети в края на четвърти век
пр.н.е. и има форма на петоъгълник.Дворецът на владетеля , разположен в
един от ъглите на крепостните стени и заобиколен от втора стена , е бил
едновременно и храм. Улиците са покрити с речни камъни и се пресичат
под ъгъл 90 градуса , като по този начин образуват квадратни квартали.
Севт Трети , който е първият тракийски владетел започнал да сече
монети.При откриването на Севтополис още през 1953 година са открити
2000 монети , 800 от които са негови.
Благородният тракиец бил страстен ловджия:покрай войната ловът
бил главното му занятие. Той дори вярвал , че и след смъртта си ще участва
като конник-ловджия в свитата на своя бог Дионис или Хероя.Да си
припомним многобройните релефи , които изобразяват тракийския
конник:яхнал своя кон с копие в ръка , придружен от кучето си , той гони
глиган , заек и други зверове...
Като свещено животно конят е символ и на отвъдното царство , и на
слънцето и следователно той е междинното звено между хората и боговете.

6
 Начинът на живот на траките е характеризиран кратко и точно от
Херодот:”Най изисканото е да не се прави нищо , най-презряното да се
обработва земята , най-хубавото-да се живее от война и грабежи.”Той
описва въоражението и екипировката им:”На главите си носят качулки от
лисича кожа , опасани са с роба , а върху нея виси пъстро украсено
наметало.Ботушите им са от еленова кожа.Въоръжени са с копие , лек яит и
къса кама.”Войната е постоянен спътник в живота на тракиеца , който я
счита за „благородна дейност”. Войската е съставена предимно от
пехотинци и конници , въоръжени с лек кожен щит , двойка къси копия ,
къс меч или нож , лък и колчан стрели.Сред европейските племена траките
са считани за най-войствените , поради което през цялата античност са
служели за неизчерпаем източник на наемни войници.Ако се вярва на
хрониста , участието на траките в Троянската война не представлява
изключение.Когато в края на 6 век пр.н.е. персийците предприемат големия
поход срещу гърците , траките се бият на тяхна страна.След оттеглянето на
персийците през 5 век пр.н.е. , владетелят на одрисите оглавява всички
траки.Така се появява още една велика сила–Одриското царство.То се
образувало върху територията на основното ядро на одрисите. Това били
земите по долнототечение на река Хеброс и по поречието на река
Ергин.Първите двама владетели на Одриското царство били Терес и Ситалк.
В своята външна политика следвали линията на добри отношения с Атина,
тъй като след Гръко-персийските войни тя станала решаващ политически и
военен фактор в източната половина на Средиземно море.
В основата на тракийската религия е застъпен политеизмът.Траките
развиват култ към силите на Природата.Тепочитат свещени гори , дървета ,
извори , потоци. Вярват в съществуването на нимфи , музи и демони.
Змията за тях е символ на хтоничните (подземните) сили. Нестинарските
игри , запазени и до днес в някои райони у нас , са тракийски по произход и
са свързани с култа към Слънцето и с определени магически заклинания.
Дионис е бог на виното и любим бог на траките.”Те прядъчно си
пийват-това твърди римският писател Елиан(ок.170–222 г.) и продължава:В
цял свят е известно , че траките са най- големите пиячи.”Виното играе
важна роля при богослужението им.В Родопите се намира общотракийското
светилище на Дионис, където жрица предсказвала бъдещето и давала
отговори на различни въпроси.Но в тракийския божествен пантеон не
властва Дионис, а богът на войната Арес(тракийското му име е Плейстор)-
подземно божество на войната, което изисква да му се принасят човешки
жертви.На древногръцката богиня Артемида съответства тракийската
Бендида-богиня на плодородието , на лова и на Луната. Елинският бог Зевс
дублира тракийския Сбелсурд-бог на небето , мълниите и дъжда , чийто
образ се покрива с този на Херос-герий , почитан като полубог и
изобразяван като конник с атрибути, змия, куче и диви животни.Образът на
тракийският конник е послужил като първообраз на славянския Св. Георги.

7
 В основата на тракийската религия стои човешкото безсмъртие
проповядвано от Залмоксис.Голямата роля , която играят представите за
отвъдното в живота на траките , се потвърждава и от мита за Орфей и
Евридика.Тази история е доказателство за вярата на траките във
възкръсването и човешкото безсмъртие.Смъртта за тях е загубила ужаса си ,
защото в отвъдното ги чака един по добър свят.Затова и погребенията им не
са траурни. По този повод Херодот разказва:”При раждане и смърт траките
правят следното:близките седят около новороденото и го оплакват , защото
ще трябва да изживеемного лоши неща, след като се е родило, и изброяват
всички човешки страдания;починалия обаче изпраяат до гроба с шеги и
смях и твърдят, че сега есвободен от цялото нещастие и е блажен.”
В пряка връзка с вярата на траките в безсмъртието на човешката душа
са техните погребални ритуали, които включват както трупополагане ,така и
трупоизгаряне.Най-ранните следи от подобни погребения са открити при
село Долно Сахране, където са разкопани четири надгробни могили от края
на бронзовата и началото на желязната епоха.Общият брой на тракийските
гробници в България е около сто, а само ва казанлъшката долина те са
дванадесет , откъдето идва и названието „Долина на тракийските
царе”.Заедно съсъ съпругата траките снабдявали своите мъртви с всичко
необходимо за отвъдния свят.Най-древни в това отношение са скалните
фурнообразни гробници, групирани по течението на река Арда в Източните
Родопи. От четвърти век пр.н.е. започват да се строят правоъгълни и
куполни гробници, които се състоят от коридор, погребална камера с купол
и понякога-с допълниителни камери.Такива са тракийските гробници в село
Свещари, в село Мезек , в село Градище , Казанлък и Старосел.Сред тях се
откроява със своята уникалност на стенописите си, определяни като
шедьвър в древното тракийско изкуство.
Казанлъшката гробница се нарежда сред откритията с най- голяма
историческа стойност по нашите земи.Открита случайно при разкопаването
на една от могилите в казанлъшкия парк „Тюлбе” на 19.04.1944.Макар и
незначителни,намерените в гробната камера находки и кости показват, че в
нея са били погребани двама души, вероятно от знатна тракийска фамилия.
По своята архитектура Казанлъшката гробница може да се определи
като уникална за времето си постройка.Изградена е наравно с околния
терен, ориентирана от север на юг.Входът и се намира от чгоизточната
страна.Корпусът на гробницата се състои от тухлена гробна камера с
кошеровидно-камбановиден купол.Гробната камера е свързана с тесен
тухлен коридор (дромос), в който се влиза през правоъгълна врата,
оформена с рамка от големи дялани каменни блокове.
Казанлъшката гробница получава своята световна известност с
неповторимите картини по стените си.Не рядко те са определяни като
шедьовър в древнототракийско изкуство. Уникалната архитектура и
невероятните стенописи на Казнлъшката гробница спомагат за проучването

8
на изкуството и културата на елинизма, тъй като траките са носители на
тази култура, а и участници в нейното създаване.
Друг уникален паметник от времето на древните траки е Голямата
Косматка.В могилата край Шипка ескрита една от най-големите и най-
богати тракийски гробници по нашите земи.Това е трикамерна гробница с
дромос(коридор), дълъг 26 м. , за която се предполага, че датира от края на
пети и началото на четвърти век пр.н.е.Открита е на 4 срещу 5 октомври
2004 г.
Тази изключителна находка предоставя невероятния шанс на
археолозите да попаднат на изцяло запазено погребение на тракийски
владетел, което да не е ограбено нито в древността , нито от днешните
иманяри.
В нея са намерени над 70 предмета-бронзови, сребърни, около20
златни, коитоса оставени като дарове за умрелия.
Смята се че първо е била изградена могилата, а след това е построен
храмът вътре в нея, който по късно се е превърнал в мавзолей на тракийския
владетел.
Сред находките от Голямата Косматка особено интересна и
предизвикваща спорове сред учените е бронзова глава в естествени
размери.Тя вероятно е отчупена от колна с височина около 1,80 м.
Характерните черти на главата говорят , че тя не е на божество или митичен
герий. Според Г. Китов”лицето изразява толкова много мисъл, че е по
хубаво от „Мислителя” на Роден”.Гробницата се свързва с името на великия
тракийски цар Севт Трети, изградил столицата си Севтополис на няколко
километра южно от могилата.
Краят на историята на древните траки се прелива с началото на
историята на Средновековна България, но тяхното наследство скрито в
недрата на нашите земи ,ни дава заслужено основание да сме горди , че сме
част от една древна цивилизация , с която обединена Европа и светът
тепърва ще имат възможност да се запознаят и да я оценят по достойнство.

Използвана литература:

1. Александър Фол - „Земи в древността”

2. Иван Маразов - „Митология на траките”
3. Димитър Попов - „Залмоксис”
4. Христо Данов - „Траки”
5. Списание „Ключ”
6. Списание „Еволюция”
7. Димитър Попов - „Тракийските царе”
8. Христо Данов - „Христоматия по История на стария свят”
9. Иво Йоновски - „Траките” изд.2010 г.

9
10