175

ФИБУЛИ ОТ КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА

ОТ СЕЛИЩЕТО НА ХЪЛМА КРАКРА ПРИ ПЕРНИК
Миглена ВАСИЛЕВА
НАИМ при БАН–София

Обектът на хълма Кракра при Перник е проучван чрез археологически

разкопки, проведени през сезоните 1960–1961, 1968–1979 (Чангова 1981, 5) и
възобновени през 2002 (Паунова, Бакъмска, Михайлов 2003, 39–40) и 2003 г.
(Паунова, Михайлов 2004, 64–66). Характеристиките на крепостните стени
и откритите находки от I хил. пр.Хр. са публикувани и анализирани от Й.
Чангова в том I на проучванията при Перник (Чангова 1981, 52–106), а мо-
нетите са изследвани от Й. Юрукова (Юрукова 1981, 218–256). Въпросите за
хронологията и функцията на крепостта са разисквани от М. Чичикова (Чи-
чикова 1985, 87), М. Домарадски (Домарадски 1998, 29–37) и Х. Попов (Попов
2002, 139–142; Попов 2008, 29–44), като последният автор детайлно разглежда
особеностите на стратиграфията и вътрешната организация на укреплението
(Попов 2002, 135–142).
В настоящата статия ще бъде обърнато внимание на намерените на
хълма фибули от времето на късножелязната епоха, както и въпросите, които
те поставят във връзка с хронологията на селището и етнокултурната харак-
теристика на притежателите им.
От селището са публикувани 12 фибули, които могат да се отнесат към
времето от края на V до I в. пр.Хр. (Чангова 1981, 74–79).

Фибулите принадлежат към няколко типа:

I. Шарнирни фибули (Фиг. 1) 1

В научната литература тези фибули са известни с няколко термина –
шарнирни (Попов 1922, 161; Vasić 1999; Тонкова 2003), Букьовци (Димитрова
1966, 124), малоазийски (Домарадски 1995, 64–65), анатолийски (Ognenova-
Marinova 1978, 990), Щрбци (вж. Милчева 1966, 124) и др. В настоящото из-
следване е възприета употребата на названието „шарнирни фибули“, което
най-ясно отразява тяхната конструкция. Това са сложносъставни фибули с
дъговидно извит лък, който в двата си края преминава в две плочки – челна
(на шарнира) и ножна (на иглодържателя). Иглата е закрепяна чрез нит. По-

1
Изказвам благодарност на Василка Паунова – археолог в РИМ–Перник, за пре-
доставената ми възможност лично да се запозная с образците.
176 Миглена ВАСИЛЕВА

ради начина на свързване, много често иглата е много често тя е загубвана и

достигналите до нас цели екземпляри са изключително малко2. Изработвани
са от злато, сребро и бронз, а в Тракия досега са откривани само бронзови и
сребърни екземляри (Василева 2012, 33).
Ареалът на разпространение на шарнирните фибули е Централните
Балкани, като образците от Тракия попадат в източната му периферия. От
разкопките на селището са публикувани шест шарнирни фибули, които имат
различна датировка. При изследването им е следвана съществуващата типо-
логия на Р. Васич за шарнирните фибули от Централните Балкани, базирана
на формата и броя на орнаментите върху лъка, която е и хронологично обо-
снована (Vasić 1999, 101–118; Василева 2012, 34).

I.1. Тип I по Р. Васич (Фиг. 1:1,2)

Характеристиките от този тип са украсата от коси врязани линии вър-
ху лъка и силно стилизирани плочки. При някои представители врязването
е плитко, а при други дълбоко, което води до образуването на релефна по-
върхност. Всички екземпляри са с дължина 3–3.5 см и са изработени от бронз
(Vasić 1999, 103).
1. Фибула, бронз (Чангова 1981, 77, обр. 31:5). Фрагментирана. Дъговид-
но извит масивен лък, леко удебелен в средата, с кръгло сечение и украса от
косо разположени на дължината на лъка врязани линии. Голяма част от чел-
ната плочка липсва. Върху плочката на иглодържателя са запазени две малки
сфери, занитени в задната ѝ част, където е бил и иглодържателят. Той и игла-
та не са запазени. Консервирана, тъмнозелен цвят. Запазена дължина: 3.2 см.
Инв. номер П 21, РИМ–Перник (Фиг. 1:1).
2. Фибула, бронз. Фрагментирана. Дъговидно извит масивен лък с кръг-
ло сечение и украса от косо разположени на дължината на лъка врязани ли-
нии. Челната плочка е с овална форма и голям отвор за нита на иглата. Плоч-
ката на иглодържателя е с триъгълна форма и занитени две сфери. Задният ѝ
край е извит за закрепване на върха на иглата. Иглата липсва. Консервирана,
тъмнозелен цвят. Запазена дължина: 3.3 см. Инв. номер П 1658, РИМ–Перник
(Фиг. 1:2).
Й. Чангова предполага, че иглите на двете фибули от Кракра са били
железни (Чангова 1981, 77, обр. 31:4,5). Те са с близки размери, а челната и
ножната им плочки са изработени огледално. Това дава основание да се пред-
положи, че фибулите са образували чифт.
Фибулите от този тип от Централните Балкани са датирани в рамките на
последните десетилетия на V и първата половина на IV в. пр.Хр. (Vasić 1999,

2
До момента в Тракия единствената известна цяла шарнирна фибула е открита
в гробния комплекс в могила С в местността Равнището при село Старо село, Радо-
мирско, проучен от В. Паунова. Тенденцията шарнирните фибули да се откриват без
игла се наблюдава в целия ареал на тяхното разпространение.
 Фибули от Късножелязната епоха от селището на хълма Кракра при Перник 177
103). Макар до нас да не е достигнала информация за точния контекст на от-
криване в рамките на крепостта, за тяхна датировка може да се приеме пред-
ложената от Р. Васич. Тези фибули намират добри паралели с няколко екзем-
пляра от околностите на Горно Поле при село Стар Караорман, област Щип и
Прилеп в Македония. Те са с дължина 3–3.1 см (Vasić 1999, Taf. 51:865; 867–869).
В Тракия са открити още няколко фибули, които принадлежат към този
тип. Две от тях, също с огледално разположени плочки, са разкрити при моги-
ла N 4 (К) при Старо село, Радомирско3. При тях върху лъка са нанесени пове-
че врязани линии в сравнение с тези от пернишката крепост, а върху ножна-
та плочка са оформени три отвора за закрепяне на орнаменталните мотиви.
Едната фибула е открита в могилния насип, а другата в оформено каменно
пространство, определено като цистоподобно. Изграждането на могилата е
поставено в края на V в. пр.Хр. с допълнението, че в нея е извършвано перио-
дично препогребване на човешки кости (Паунова 2008, 279–281).
Най-източно разположеният представител на този тип шарнирни фи-
були в Тракия е открит при разпознаваното като емпорион Пистирос селище.
Той също е датиран от Я. Боузек в края V – началото на IV в. пр.Хр. (Bouzek,
Domaradzki 2010, 223, Pl. 36:6).

I.2. Тип II, Вариант IIа по Р. Васич (фиг. 1:3, 4)

Към Тип II по Р. Васич принадлежат шарнирни фибули с пластични
орнаменти на лъка, които при Вариант IIa са два и фланкират двата му края
(Vasić 1999, 105). За него Р. Васич приема, че възниква в края на V в. пр.Хр.,
отбелязвайки, че добре датираните образци са от IV в. пр.Хр.4 В рамките на
IV в. пр.Хр., но без възможност за конкретизация, биха могли да бъдат да-
тирани и двата представителя на този вариант в селището на хълма Кракра.
3. Фибула, бронз (Чангова 1981, 77, 31:3). Фрагментирана. Нисък и раз-
лат лък, удебелен в средата с овално сечение. В двата му края е разположен
по един релефен пръстен. Върху плочката на иглодържателя са занитени два
малки сферични бутона. Челната плочка, иглодържателят и иглата липсват.
Консервирана, тъмнозелен цвят. Запазена дължина: 3.8 см. Инв. номер 12948,
РИМ–Перник (Фиг. 1:3).
4. Фибула, бронз (Чангова 1981, 77, 31:6). Фрагментирана. Дъговидно
извит нисък лък, удебелен в средата с кръгло сечение. В двата му края са раз-
положени по един масивен релефен пръстен. Плочката на иглодържателя е с
овална форма, долния ѝ край е извит за захващане на върха на иглата. Върху
нея чрез занитване са закрепени два цилиндрични бутона. Между задните
краища на двата нита е разположено едно квадратно гнездо. Челната плочка

3
Непубликувани. Изказвам благодарност на В. Паунова за предоставената ми
възможност да се запозная с тях.
4
В Олинт например тези фибули са поставени в хронологичния диапазон меж-
ду 432 и 348 г. пр.Хр. (Vasić 1999, 105).
178 Миглена ВАСИЛЕВА

и иглата липсват. Консервирана, тъмнозелен цвят. Запазена дължина: 3.8 см.

Инв. номер 5022, РИМ–Перник (Фиг. 1:4).
Размерите на тези две фибули също не са големи – дължината им не
надвишава 4 см. Фибула с Кат. № 3 не намира точен паралел сред известните
ни екземпляри, а сходства могат да се видят само при някои елементи. По
формата на лъка, който е удебелен значително в средата, тя намира паралел
с друга такава, открита в гроб 2 при Катлановска баня в Македония (Ристов
1999, 122, Т. II:9)5. Проучвателят К. Ристов датира гроба в началото на IV в.
пр.Хр. на базата на фибулите, както и на лекита и амфориска, открити в раз-
положения в съседство гроб 1 (Ристов 1999, 130).
Начинът, по който е оформена челната плочка на фибула с Кат. № 3, ма-
кар и счупена, е основание да се предположи, че тя е имала формата на ясно
изразена в пространството палмета. По този показател образецът намира па-
ралели с фибули от Охрид (Vasić 1999, Taf. 51:888) и района на Прилеп (Vasić
1999, Taf. 51:892; Taf. 52:904–905). По формата на лъка и релефните пръсте-
ни в краищата си има сходства с фибули от Кършевица, Югоизточна Сърбия
(Vasić 1999, Taf. 51:886) и Скопие в Македония (Vasić 1999, Taf. 52:914).
Фибула № 4 е сходна с фибули от Заград, Прилеп в Македония, израбо-
тени от сребро и бронз (Vasić 1999, 104, Taf. 52:907–908).
Най-източно разположеният представител на Вариант IIa по Р. Васич
в Тракия отново произхожда от Пистирос. Фибулата е с удебелен в средата
нисък и разлат лък, а челната ѝ плочка е с форма на палмета. По тези показа-
тели прилича на фибула № 3 от Кракра. Първоначално е поставена в хроноло-
гичния диапазон IV–II в. пр.Хр. от М. Домарадски (Домарадски 1995, 65), но
впоследствие е датирана от Я. Боузек в края на V – началото на IV в. пр.Хр.
(Bouzek, Domaradzki 2010, 223).

I.3. Тип V, Вариант Vb по Р. Васич (Фиг. 1:5, 6)

Фибулите от този вариант имат пет-шест пластични орнамента със
звездовидна форма върху лъка. Плочките на шарнира и иглодържателя са
украсявани с разнообразни елементи – розети, топчета, малки животни,
букрании и др. Дължината на фибулите варира от 3 до 10 см (Vasić 1999,
114–115).
Това е най-често срещаният вариант от този тип, широко разпростра-
нен на Балканите от Тесалия до Дунав. Той се появява в Македония в края на
VI – началото на V в. пр.Хр. Според Р. Васич в северна посока се явява едва в
средата на IV в. пр.Хр. (Vasić 1999, 114–115), а предатирането от М. Тонкова
на фибулите от Букьовци от V в. пр.Хр. във втората половина на IV в. пр.Хр.,

5
В гроба са намерени общо десет фибули, пет от които са с S-овидно краче,
две шарнирни, а останалите три са едноспирални, без запазено краче. Този затворен
комплекс е единственият засега, в който е регистрирано присъствието на фибули тра-
кийски тип и шарнирни фибули.
 Фибули от Късножелязната епоха от селището на хълма Кракра при Перник 179
въз основа на разпространението на висулките с човешки маски, е важно по-
твърждение на тази хипотеза (Тонкова 2003, 217–218).
5. Фибула, бронз. (Чангова 1981, 76–77, 31:2). Фрагментирана. Дъговид-
но извит лък, украсен с пет шестлистни розети, които са фланкирани от двете
си страни с тънки пръстени. Плочката на иглодържателя е оформена като
палмета, върху която е нанесена врязана украса. Част от нея, както и челната
плочка, иглодържателят и иглата липсват. Силно патинирана с жълто-кафяв
цвят. Запазена дължина: 4 см. Инв. номер П 4316, РИМ–Перник (Фиг. 1:5).
6. Лък на шарнирна фибула, бронз (Чангова 1981, 76–77, 31:9). Слабо
извит дъговидно. Украсен е с пет пластични орнамента, вероятно с формата
на розети. Плочката на иглодържателя е малка, с овална форма, без орнамен-
тация върху нея. Силно патинирана, тъмнозелен цвят. Дължина: 4.3 см. Инв.
номер 939, РИМ–Перник (Фиг. 1:6).
Отличителна черта на фибула с Кат. № 5 е добре оформената като пал-
мета плочка на иглодържателя с врязана украса, макар и не изцяло запазена.
Бронзови фибули от този вариант с плочка във формата на палмета досега в
Тракия не са откривани, а екземплярите от сребро са със значително по-голе-
ми размери – Пенкьовци, Трънско (Попов 1936, 35, 13), Кюстендилско (Попов
1936, 35, 12), Търнава (Николов 1965, 19г) и др. По този показател образецът от
Перник не намира точни паралели, а само известни сходства с някои бронзови
фибули от района на Прилеп в Македония (Vasić 1999, 111, Taf. 55:1012, 1016).
Особен интерес предизвиква фибула с Кат. № 6, за която е трудно да
се определи дали е фрагментирана впоследствие или е била заготовка/брак.
Въпреки че фибулата е силно патинирана, преимущество е дадено на пред-
положението за заготовка/брак, основано най-вече на разтегления силует на
лъка и недобре оформената челна плочка.
Фрагментарното състояние на шарнирните фибули е обяснимо с от-
криването им в селищна среда, където по правило животът е протичал ди-
намично (Василева 2012, 36). Всички шарнирни фибули от крепостта при
Кракра са изработени от бронз, чрез допълнително закрепяне на иглата.
Украсата при този тип фибули е представена от двете декоративни сфери
върху плочката на иглодържателя при Кат. № 1, 2, 3 и 4 и врязване върху
лъка и плочката с форма на палмета при фибули Кат. № 1, 2 и 5. Изработ-
ването на тези фибули е било по следния начин: първо е отливан лъкът –
масивен при фибулите Тип I, заедно с релефните орнаменти в двата му края
при Тип II, и тънък при Тип V. След това, чрез допълнително изковаване, са
оформени двете плочки, като краят на челната плочка е раздвояван, за да
може да бъде пъхната иглата. Чрез занитване са закрепяни декоративните
сфери върху плочката на иглодържателя, а със запояване – орнаментите
върху лъка.
180 Миглена ВАСИЛЕВА

II. Фибули тракийски тип (Фиг. 2 а, б и 3) 6

Фибулите, причислени към тракийския тип, от хълма при Кракра са две:
7. Фибула, бронз (Чангова 1981, 77, 31:7). Високо S-овидно краче, с кръгло
сечение, което завършва с конусовиден бутон, обърнат навън. В края си то пре-
минава в пластинка с неправилна форма. Крачето на фибулата е приплеснато
от две страни, вероятно в резултат на допълнителна обработка с чук. Офор-
мени иглодържател, лък, спиралата и игла липсват. Консервирана, жълт цвят.
Запазена дължина: 5.5 см. Инв. номер П 1473, РИМ–Перник (Фиг. 2 а, б).
8. Фибула, бронз (Чангова 1981, 77, 31:8). Фрагментирана. Дъговиден
асиметричен лък, който преминава в късо рамо на иглодържателя. Иглодър-
жателят е с трапецовидна форма и е от дясната страна на фибулата. Лъкът е
лентовиден, с правоъгълно сечение, леко разширен в средата. Върху лицевата
му страна е нанесена украса от две врязани линии, които очертават перифе-
рията. В пространството между тях зигзаговидно са разположени шест коси
линии, които са образувани от малки щамповани квадратчета. Такива недо-
бре отпечатани линии са нанесени и по периферията на фибулата. Крачето и
иглата липсват. Зелена патина. Запазена дължина: 5.2 см, запазена височина
2.1 см. Инв. номер П 1695, РИМ–Перник (Фиг. 3).
Фибула с Кат. № 7 е с оформено S-овидно краче, което е типоопреде-
лящ признак. По този показател тя принадлежи към Тип III по типологията
на автора на настоящото изследване, чиято поява и най-голямо разпрос-
транение е през втората половина на IV до средата на III в. пр.Хр. (Василева
2012, 14–16). Изхождайки от дължината на крачето е видимо, че оставено-
то при лъка количество метал е крайно недостатъчно за оформянето на ос-
таналите функционални елементи. Поради тази причина, както и липсата
на индикации за наличието на иглодържател, този екземпляр е възприет
по-скоро за брак. Това е още едно доказателство, че в крепостта или в ней-
ната непосредствена околност е функционирало ателие за производство на
фибули.
Въпреки че е без запазено краче, лентовидният лък на фибула Кат. № 8
е достатъчно информативен за нейното датиране. Установено е, че промяната
на тънкия лък с кръгло сечение в лентовиден лък при фибулите тракийски
тип се извършва във втората половина на IV в. пр.Хр. (Василева 2012, 19).
Лъкове с такава характеристика продължават да съществуват до края на из-
ползването на фибулите от този тип, т. е. до I в. сл.Хр., като най-ясен пример
в това отношение е фибулата от Чаталка (Буюклиев 1986, 27–29; 44, 61, 92).
Концентрацията на фибулите с лентовиден тесен лък, без значение по какъв
начин завършва крачето (с вертикално краче с бутон, с вертикално краче без
бутон, най-често конусовидно, с S-овидно или лентовидно краче), е на юг от
Стара планина (Василева 2012, 19).

6
Изказвам благодарност на В. Паунова от РИМ–Перник за възможността лично
да работя с образците.
 Фибули от Късножелязната епоха от селището на хълма Кракра при Перник 181
Интерес в случая предизвиква украсата върху лъка на фибула Кат. №
8. Щампованата украса не е популярна сред фибулите тракийски тип. Досега
е известен само един представител с такава украса върху лъка – фрагменти-
рана фибула без краче с лентовиден лък и щамповани кръгчета върху него,
подредени в редица, случайно открита в района на Варна7. Щампована ук-
раса има и една фибула хибриден тип с едностранна спирала, ромбовиден
лък и S-овидно краче от Суворово, Варненско (Landes et all. 2006, 160, Cat.
N 108). Тя е поставена в края на IV – началото на III в. пр.Хр., но ромбо-
видният лък допуска и по-късна датировка – дори до I в. пр.Хр. Голямото
разстояние на тези паралели обаче не позволява да се установи наличието
на пряка връзка между тях.
Особеностите на двете фибули тракийски тип определят тяхната долна
граница във втората половина на IV в. пр.Хр., когато се счита, че са построени
крепостните стени на хълма Кракра и от което време произхождат находките
от единствената разкрита сграда в града (Попов 2002, 138). Горната граница
на фибулите обаче е затруднена. Прието е, че в Тракия фибулите тракийски
тип се употребяват активно до средата на III в. пр.Хр., а на север от река Дунав
тази употреба е била до края на III в. пр.Хр. (Zirra 2000, 51–52; Măndescu 2000,
92). След това време те се появяват спорадично. Ако бъде приета теорията, че
крепостта е разрушена в резултат на келтските нашествия в началото на III в.
пр.Хр. (Чангова 1981, 101), тази дата може да се приеме за край на употребата
на фибулите тракийски тип тук.

III. Билатерални фибули8

В селището при Перник са открити четири фибули с билатерална спи-
рала. На базата на конструкцията си те могат да бъдат причислени към два
типа: фибули със закрепено за лъка краче – Тип II по типологията на автора
на настоящото изследване, и фибули, чието краче, заедно с лъка, образуват
едно цяло – Тип III (Василева 2012, 26–29).
9. Фибула. Фрагментирана. Дъговиден лък и закрепено за него чрез
пръстен краче, което не е запазено. Спиралата се състои от осем навивки и
външна хорда. Запазена дължина: неизвестна (Чангова 1981, 78, 32:3).
10. Фибула. (Чангова 1981, 78, обр. 32:3). Фрагментирана. Дъговиден
асиметричен лък, вътрешна хорда. Крачето, върхът на иглата и част от лъка
не са запазени. Запазена дължина: неизвестна.
11. Фибула, бронз. (Чангова 1981, 78, обр. 32:1). Фрагментирана. Дъ-
говиден лък, оформен като пластинка с ромбовидна форма. Спиралата е от
четири навивки и вътрешна хорда. Иглодържателят представлява плочка с

7
Непубликувана, съхранявана в Националния исторически музей–София.
Благодаря на д-р Г. Лазов за възможността да се запозная с предмета.
8
Описанието на фибулите е направено въз основа само на публикацията на Й.
Чангова от 1981 г.
182 Миглена ВАСИЛЕВА

четириъгълна форма, огъната в долната си част за захващане на върха на иг-

лата. Иглата липсва. Запазена дължина: 3.5 см.
12. Фибула, бронз. Фрагментирана. Дъговиден лък, изработен от объл
тел. Спиралата се състои от четири навивки, захванати върху ос. Иглодържа-
телят представлява плочка с четириъгълна форма, огъната в долната си част
за захващане на върха на иглата. Иглата липсва. Запазена дължина: неизвест-
на (Чангова 1981, 78, 32:2).
Първите две фибули (Кат. № 9–10) принадлежат към билатералните фи-
були със среднолатенска схема. От представените в публикацията изображе-
ния е трудно да се направи извод относно тяхната принадлежност към кон-
кретен вариант/подвариант на типа а датировката им най-общо може да се
определи в рамките на края на III – целия II в. пр.Хр.
Другите две фибули с билатерална спирала от хълма (Кат. № 11–12) къс-
нолатенска схема и се характеризират с плътен четириъгълен иглодържател
и дъговиден лък. По силует екземплярите намират добър паралел с разпрос-
транения на територията на цяла Дакия Тип 9 по А. Рустою, датиран във вто-
рата половина на I в. пр. Хр. – края на I в. сл.Хр., което отговаря на фаза LT
D (Rustoiu 1997, 127, ig. 36:12). Фибула с Кат. № 11 има известни сходства с
публикувани от Р. Попов две фибули, но изработени от сребро и с повече на-
вивки при спиралата. Едната от тях е с неизвестно местонамиране, а другата е
от село Арчар, Видинско (Попов 1922, 160, обр. 149 а, б).
Всички фибули с билатерална спирала от Кракра са фрагментирани и
това затруднява намирането на техни точни паралели. Представителите на
подтиповете, към които принадлежат, са разпространени в цяла Тракия и на
север от река Дунав. Времево те покриват хронологичния диапазон от края на
III до втората половина на I в. пр.Хр. евентуално края на I в. сл.Хр. Те отгова-
рят на регистрирания последен, трети етап от преустройството на крепост-
ната стена – от средата на III до I в. пр.Хр.9 (Паунова, Бакъмска, Михайлов
2003, 39).

***
Хронология на фибулите. Както неведнъж е отбелязвано, голяма част от
находките при Кракра са открити без археологически контекст и единственият
начин за тяхното ориентиране във времето остава сравнението им с добре да-
тирани аналогични находки от съседни райони (Чангова 1981, 74, Попов 2002,
135). Този метод на изследване доведе до следните изводи: Най-ранна датиров-

9
Времето на III в. пр.Хр. на хълма е белязано с пълна липса на монети. От пър-
вата половина на II в. пр.Хр. са няколко монетни находки – бронзов ас на римската
република, тетрабол на Истиея, тетрадрахми на Първа македонска област, сечени в
Амфиполис. В края на II – началото на I в. пр.Хр. са поставени откритите при крепост-
та три римски републикански денара. Всички тези монети индикират наличието на
връзки с района на Македония на юг (Юрукова 1984, 221).
 Фибули от Късножелязната епоха от селището на хълма Кракра при Перник 183
ка имат шарнирните фибули Тип I (фиг. 1:1,2), които в Централните Балкани
са поставени в края на V – първата половина на IV в. пр.Хр. Вероятно малко
по-късни във времето са шарнирните фибули от Тип II, Вариант IIа, датирани
най-общо в IV в. пр.Хр. С по-сигурна датировка – втората половина на IV в.
пр.Хр., са представителите на Тип V, Вариант Vb, които са и най-широко раз-
пространени. Фибулите тракийски тип също могат да бъдат датирани най-рано
във втората половина на IV в. пр.Хр. до началото на III в. пр.Хр.
Наличието на фибули от края на V – първата половина на IV в. пр.Хр.
подкрепя идеята, че по това време пространството на хълма Кракра е било
обитавано. От този ранен период са една сребърна монета на Тасос и две на
Дамастион (Юрукова 1981, 218–219, Табл. I:1,2; Паунова, Михайлов 2004, 66),
както и един фрагментиран атически червенофигурен скифос (Reho 1990,
157, Cat. N 463).
Нарастването на броя на фибулите през втората половина на IV в.
пр.Хр. e правопропорционално на увеличеното количество находки – амфо-
ри, чернофирнисова и червенофигурна керамика (Чангова 1981, 91–98), мо-
нети (Юрукова 1981, 218–221) и отговаря на регистрирания пласт пред въ-
трешното лице на западната крепостна стена (Паунова, Михайлов 2004, 65).
Всичко това дава преимущество на изказаната от М. Чичикова и М. Домарад-
ски хипотеза, че крепостните стени са били построени през втората половина
на IV в. пр.Хр. (Чичикова 1985, 87; Домарадски 1998, 32–35).

Производство на фибулите
Крепостта при Кракра не прави изключение от наблюдаваната тенден-
ция в останалите селищата в Тракия, в които е откривано голямо количество
фибули – Пистирос, обектът Водна централа в резервата Сборяново, Вратца-
та при Враца, Драгоево, Шуменско, Глоджево, Русенско, Коцофени дин Дос в
Южна Румъния, Бъздъна, Южна Румъния, Пойана, Източна Румъния и др. В
тях са регистрирани данни за функциониране на ателиета за производство-
то на този тип предмети, което означава, че изработката им е стояла в тясна
връзка с тяхното потребление (Василева 2012, 38–39).
Косвена индикация за наличието на такова производство на хълма
или неговата близка околност са шарнирната фибула Кат. № 6 (Фиг. 1:6) и
фибулата тракийски тип с Кат. № 7 (Фиг. 2:а, б), за които в настоящия текст
е допуснато, че са брак или полуфабрикати. Това е подкрепено и от наблю-
дението, че ранните шарнирни фибули от края на V – първата половина на
IV в. пр.Хр. намират повече паралели в земите на съвременна република
Македония (Прилеп, Охрид, Скопие), докато по-късните шарнирни фибули
от втората половина на IV в. пр.Хр. са по-оригинални по своето изпълнение
и не намират напълно точни аналози. Функционирането на ателие/ателиета
за фибули при Перник може да се постави във времето на ранноелинисти-
ческата епоха.
184 Миглена ВАСИЛЕВА

Фибулите като възможност за етнокултурна характеристика на оби-

тателите на хълма
Не може да не бъде отбелязан фактът, че най-многобройни сред фибулите
от Кракра са представителите на типа с шарнирна конструкция, които са много
популярни в централнобалканските области. Независимо от субективността на
тази количествена характеристика, свързана със степента на проучване на сели-
щето и разрушения от по-късни интервенции античен пласт, ситуацията ясно
контрастира с останалите части на Тракия, където през IV в. пр.Хр., и особено
през ранноелинистическата епоха, преобладават фибулите тракийски тип.
Предпочитанието към шарнирния тип фибули за сметка на тракий-
ския би могло да потърси обяснение в няколко насоки. На първо място това
е наличието на контакти с населението от района на Централните Балкани,
където този тип фибули е особено популярен. Синкретизмът на културата в
района на селището, което се намира в контактната зона на няколко големи
етнически групи (Попов 2008, 31–33), е засвидетелстван с редица находки. Па-
ралелите на шарнирните фибули от Кракра с екземпляри от Прилеп, Скопие,
Катлановска баня, Щип и др. подкрепят наличието на връзки с населението
на антична Пелагония и съседните области. Съществуването на контакти на
междуречието на Струма и Вардар с района на Илирия е установено още от
времето на VІІ–ІV в. пр.Хр. (Попов 2008, 31 с цит. литература), а сребърни-
те монети на Дамастион (Юрукова 1981, 219–220, Табл. 1:2; Попов 2002, 140;
Паунова, Михайлов 2004, 66) дават основание да се счита, че отношенията с
населението от централнобалканските области са продължавали и през IV в.
пр.Хр. Обитателите на хълма при Кракра са поддържали контакти и на изток
с вътрешността на Тракия, вероятно по северните склонове на Рила и през
Самоковско (Попов 2002, 140). Доказателство за това са откритите три шар-
нирни фибули от Пистирос (Bouzek, Domaradzki 2010, 223, Pl. 1:1, 5, 6), които
намират добри паралели с тези от района на Перник и Радомир. През периода
на III–I в. пр.Хр. контактите на живущите на Кракра се разширяват на север и
северозапад, където широко се разпространяват билатералните фибули.
Втората насока е свързана с присъствието на население с чужда на тра-
кийската етнокултурна характеристика (македонци, гърци). Тази хипотеза е
изказвана във връзка с някои от находките (тежести за стан и монети) и ка-
чеството на изработка на крепостната стена, която не намира паралели с въ-
трешността на Тракия (Домарадски 1998, 33–34; Попов 2002, 142). М. Дома-
радски например счита, че предпочитанието към определен тип фибули от-
разява вкусовете на местното население и респективно неговата етнокултур-
на характеристика (Домарадски 2000, 208). На този етап от познанието това
предположение е трудно доказуемо. Обвързването на конкретни артефакти
с присъствието на определени етнически групи крие много рискове и в тези
случаи трябва да се отчита собствената еволюция на ареала, чиято динамика е
стимулирана и от контактите със съседните райони.
 Фибули от Късножелязната епоха от селището на хълма Кракра при Перник 185
***
От всичко изложено до тук може да се обобщи, че фибулите са едни от
находките, които най-ясно отразяват продължителното обитаване на хълма
Кракра през IV–I в. пр.Хр. Те дават основание да се заключи, че селището при
Перник е имало индивидуален модел, който по характера на материалната
си култура засега не намира точни паралели в другите градове от античния
свят10. Повече яснота върху познанието ни за неговото проявление биха мог-
ли да дадат само по-нататъшните проучвания в региона.

Цитирана литература
Буюклиев 1986: Буюклиев, Х. Тракийският могилен некропол при Ча-
талка, Старозагорски окръг. – Разкопки и проучвания, 16, 1986.
Василева 2012: Василева, М. Фибули от късножелязната епоха в древна
Тракия (V–I в. пр.Хр.). Автореферат на дисертация за присъждане на образо-
вателна и научната степен „доктор“. София, 2012.
Димитрова 1966: Димитрова, А. Сребърно съкровище от с. Владиня,
Ловешко. – Известия на Археологическия институт, XXIX, 1966, 115–131.
Домарадски 1995: Домарадски, М. Трако-гръцки търговски отноше-
ния. – В: Емпорион Пистирос. Т. І, Септември, 1995.
Домарадски 1998: Домарадски, M. Тракийската култура в прехода към
елинистическата епоха. – В: М. Домарадски, В. Танева. Тракийската култура
в прехода към елинистическата епоха. Септември, 1998, 31–36.
Домарадски 2000: Домарадски, M. Фибули от късножелязната епоха в
Тракия (част I). – В: Годишник на Департамент Археология – Нов Български
Университет, 2000, IV–V, 202–224.
Николов 1965. Николов, Б. Тракийски паметници във Врачанско. – Из-
вестия на Археологическия институт, XXVIII, 1965, 163–201.
Паунова 2008: Паунова, В. Археологическо проучване на могила № 4
(К) в м. Равнището, с. Старо село, община Радомир, област Перник. – Архео-
логически открития и разкопки през 2007 г., София, 2008, 279–281.
Паунова, Бакъмска, Михайлов 2004: Паунова, В., А. Бакъмска, Ф. Ми-
хайлов. Археологически разкопки на крепостта в м. Кракра, град Перник. –
Археологически открития и разкопки през 2002 г., София, 2003, 39–40.
Паунова, Михайлов 2004: Паунова, В., Ф. Михайлов. Археологически
разкопки на крепостта в м. Кракра, град Перник. – Археологически открития
и разкопки през 2003 г., София, 2004, 64–66.

10
Възможно е да се допусне, че този модел е съществувал и на други места в
района. Важно доказателство за еклектизма в материалната култура в този ареал е от-
критият гроб 2 в Катлановска баня, в чийто инвентар присъстват повече фибули тра-
кийски тип и само две шарнирни фибули (Ристов 1999).
186 Миглена ВАСИЛЕВА

Попов 1922: Попов, Р. Материали за проучване на халщадската и ла-

тенската култури в България и Македония. – Годишник на Народния музей за
1921, III, 1922, 152–181.
Попов 1936: Попов, Р. Новооткрити предисторически материали в Бъл-
гария. – Годишник на Народния музей, 1932–1934, VI, 1936, 27–37.
Попов 2002: Попов, Х. Урбанизация във вътршните райони на Тракия
и Илирия през VІ–І в. пр.Хр. С., 2002, 135–136.
Попов 2008: Попов, Х. Крепостта на хълма Кракра – изключение или
често срещан селищен модел в Тракия? – Известия на Регионален Историче-
ски Музей–Перник, 2008, 1, 29–44.
Ристов 1999: Ристов, К. Два гроба од Катлановска банња. – Macedoniae
Acta Archaeologica, 1996–1997, 15, 1999, 113–134.
Тонкова 2003: Тонкова, М. Произведения на тракийската ювелирна
школа от втората половина на IV в. пр.Хр. – В: Пътят. Сборник с научни ста-
тии, посветени на Георги Китов. София, 2003, 216–223.
Чангова 1981: Чангова, Й. Тракийското селище от І хил. пр. н.е. – В:
Перник. Т. 1, София, 1981, 52–106.
Чичикова 1985: Чичикова, М. Тракийският град (по археологически
данни). – Годишник на Софийския университет, Исторически факултет,
LXXVII/2, 1985, 86–87.
Юрукова 1981: Юрукова, Й. Антични и ранновизантийски монети. – В:
Перник. Т. 1, София, 1981, 218–256.
Bouzek, Domaradzki 2010: Bouzek, J., M. Domaradzki. Fibulae and others
bronze objects. – In: Piros IV. Excavations and studies. Prague, 2010, 223–225.
Landes et all. 2006: Landes, C., C. Huguenot, M. Doncheva. Des hraces aux
Ottomans: la Bulgarie à travers les collections des musées de Varna: Catalogue de
l`exposition, vol. I, Montpellier, 2006.
Măndescu 2000: Măndescu, D. Fibula dе schemă tracică – noi puncte de ve-
dere – Studi şi cercetari de istorie veche şi archeologie, 2000, 51, 1–2, 71–92.
Ognenova-Marinova 1978: Ognenova-Marinova, L. Notes sur les parures
de la hrace et de l`Anatolie – In: Proceedings of the Xth International Congress of
Classical Archaeology. Ankara 1978, 989–994.
Reho 1990: Reho, M. La ceramica attica a igure nere e rosse nella Tracia Bul-
gara. Roma, 1990.
Rustoiu 1997: Rustoiu, A. Fibulele din Dacia Preromana (sec. II î. e. n. – I e.
n.). Bucureşti. 1997.
Vasić, 1999: Vasić, R. Die Fibeln in Zentralbalkan (Vojvodina, Serbien, Koso-
vo und Makedonien) – Prähihistorische Bronzefunde, XIV, 1999, 12.
Zirra 2000: Zirra, V. V. Bemerkungen zu den hraкo-Getischen Fibeln. –
Dacia 1996–1998, 40–42. 2000, 29–53.
 Фибули от Късножелязната епоха от селището на хълма Кракра при Перник 187

Фиг. 1. Шарнирни фибули от крепостта на хълма Кракра, сн. М. Василева

188 Миглена ВАСИЛЕВА

Фиг. 2а, 2б. Фибула тракийски тип (брак?) от хълма Кракра,

сн. и рис. М. Василева

Фиг. 3. Фрагментирана фибула тракийски тип от хълма Кракра, рис. М. Василева

 Фибули от Късножелязната епоха от селището на хълма Кракра при Перник 189

LATE IRON AGE FIBULAE

FROM THE SETTLEMENT OF KRAKRA, PERNIK
Miglena Vasileva
Summary

he present article studies in detail twelve ibulae from the Late Iron Age
found in the Krakra Hill that belong to three main groups – Hinge, hracian and
Bilateral ibulae.
he earliest and the best preserved are the Hinge ibulae. hey belong to three
main types according to the typology of R. Vasić and to the decoration of the bow.
All of them are made of bronze and pins of some are presumed to be made of iron.
Chronologically, they belong to a vast period of time between the end of the 5th –
the end of the 4th century or the beginning of the 3rd century B.C.
he hracian type ibulae are two and according to their typology (ater M.
Vasileva) they are dated in the second half of the 4th century B.C., the same period
that is supposed to be built the fortress Krakra, up to the beginning of 3rd century
B.C. when it is assumed that the fortress was destroyed by Celts.
he ibulae with bilateral spiral from Krakra are four and belong to the Mid-
dle and Late La Tène scheme. hey are dated in the end of the 3rd century up to the
end of the 1st century B.C.
he hinge ibulae were preferred because of two possible reasons - the pres-
ence of contacts between the local population and the population from the Central
Balkans or the presence of population diferent from the hracian ethno-cultural
characteristics – Macedonians, Greeks. It has been recorded that the early hinge
ibulae from the end of the 5th – the irst half of the 4th century B.C. were found
mainly in the modern Republic of Macedonia (Prilep, Ohrid, Skopie), while the
later hinge ibulae from the second half of the 4th century B.C. had more original
shapes and did not have so precise analogues. his fact, along with the found two
billets (or scrap), give reasons to be assumed that there was a workshop for the pro-
duction of such objects in the Krakra fortress.
However, the link between concrete artifacts and the presence of speciic
ethnical groups carries a lot of risks and in such cases it should be considered the
genuine evolution of the region that was being stimulated by relations with other
neighboring areas.