БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

национален АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ

НУМИЗМАТИКА,
СФРАГИСТИКА
и
ЕПИГРАФИКА

13

СОФИЯ
2017
 xvii

СЪДЪРЖАНИЕ
CONTENTS
Посвещава се на 65-та годишнина от рождението
на проф. д-р Димитър Драганов
Dedicated to the 65th anniversary of Prof. Dimitar Draganov

Боряна Русева v
Felix Anniversaria, проф. Драганов!
Boryana Russeva
Felix Anniversaria, prof. Draganov!
Проф. д-р Димитър Драганов – Curiculum Vitae vii
Prof. Dr. Dimitar Draganov – Curiculum Vitae
Подбрана библиография на трудовете на проф.д-р Димитър
Драганов x
Bibliography of prof. Dr Dimitar Draganov

Нумизматика
Numismatics
Боряна РУСЕВА 1
Отново за среброто от Пловдивското съкровище (IGCH 869),
съхранявано в НАИМ-БАН
Boryana Russeva
Again on the silver from Plovdiv hoard (IGCH 869) housed
in NIAM – BAS

Методи МАНОВ 29
Контрамаркирани монети на скитските царе в Добруджа
Metodi Manov
Countermarked coins of the Scythian kings in Dobroudja

Светослав ЙОРДАНОВ 49
Монетосеченето на Реметалк II
Svetoslav Yordanov
Coinage of Rhoemetalces II

Диляна БОТЕВА 57
Периодът 238-247 г. сл. Хр. като феномен в римското
провинциално монетосечене
Dilyana Boteva
The period of AD 238 – 247 as a phenomenon in the Roman
provincial coinage
xviii

Мирослава ДОТКОВА 75
Съкровище с монети на градове от Мала Азия в колекцията
на НАИМ–БАН
Miroslava Dotkova
Hoard of coins issued by towns in Asia Minor in the collection
of the National Institute of Archaeology with Museum

Върбин Върбанов 85
Римски монети от проучването на Тримамиум (I-III в.)
Varbin Varbanov
Roman coins from Trimmamium (AD 1st-3rd c.)

Сергей ТОРБАТОВ 117

Четири колективни монетни находки от „Градището“
край Рибен
Sergey Torbatov
Four coin hoards from Gradishteto site near Riben

Бистра БОЖКОВА 145

Монети от късноримско неукрепено селище в м. Козлука,
с. Малко Тръново (обект № 11 по трасето на
АМ Тракия, ЛОТ 1)
Bistra Bozhkova
Coins from a late Roman unfortified settlement in Kozluca, Malko
Tranovo village (Site N 11 along Thracia Highway bed, Lot 1)

Светослава ФИЛИПОВА 167

Късноантична монетна находка от Горубляне
Svetoslava Filipova
Late Antiquity coin hoard from Gorublyane

Дочка ВЛАДИМИРОВА-АЛАДЖОВА 183

Нумизматични данни за историята на Сердика през V век
Dochka Vladimirova–Aladzhova
Numismatic data on the history of Serdica in the 5th c.

Игор ЛАЗАРЕНКО 191

Имитации на златни монети на император Юстиниан II
(685-695, 705-711) от Североизточна България
Igor Lazarenko
Imitations of golden coins of Emperor Justinian II (685-659,
705-711) from Northeastern Bulgaria
 xix

Валери ГРИГОРОВ 203

Монети от обект „Дворцов център – изток“ в Плиска
Valery Grigorov
Coins from Palace Centre – East site in Pliska

Владимир ПЕНЧЕВ 219

Част от колективна находка с електронови скифати на
византийския император Исак II Ангел (1185-1195),
от фонда на НИМ-София
Vladimir Penchev
Part of a hoard containing electron scyphati of the Byzantine
Emperor Isaac II Angelus (1185-1195) from the depot
of National Museum of History – Sofia

Женя ЖЕКОВА 223

Нов тип сребърна монета на император Михаил VIII
Палеолог (1258-1282)? от средновековния Шумен
Zhenya Zhekova
New type of silver coin of Emperor Michael VIII Palaiologos
(1258-1282)? from Medieval Shumen

Константин ДОЧЕВ 229

Нов вариант златна перпера на Андроник III с Йоан V
Палеолог (1328-1341)
Constantine Dochev
New variant of golden perpera of Andronicus III with Ioannes V
Palaiologos (1338-1341)

Невян МИТЕВ, Драгомир ГЕОРГИЕВ 235

Венециански и дубровнишки монети (XIII-XVIII в.)
от фонда на ИМ – Провадия
Nevyan Mitev, Dragomir Georgiev
Venetian and Dubrovnik coins (13th – 18th c.) from the depot
of Museum of History – Provadia

Красимир КРЪСТЕВ, Венко ИВАНОВ 243

Част от колективна монетна находка от XVI в. от село Горни
Дъбник, Плевенско
Krasimir T. Krastev, Veliko Ivanov
Part of a hoard from the 16th c. from Gorni Dabnik village,
Pleven region
xx

Николай МАРКОВ 257

Кратки бележки за „левантинските“ френски монети
и техните подражания от 50-те и 60-те години на XVII в.
и техния прием в Османската империя
Nikolay Markov
Brief notes on the Levantine French coins, their imitations
from 1650s and 1660s and their reception in the
Ottoman Empire

Бисера ТОМОВА 287

Западноевропейски монети от съкровището Копиловци,
Монтанско
Bissera Tomova
Western European coins in the treasure from Kopilovtsi village,
Montana region (16th – 17th c.)

Владимир ПЕНЧЕВ 293

Част от колективна находка със сребърни монети на султан
Селим III (1789-1807), от фонда на НИМ – София
Vladimir Penchev
Part of a hoard containing silver coins of Sultan Selim III
(1789–1807) from the collection of the National Museum
of History – Sofia

Сфрагистика
Sigillography

Владимир ПЕНЧЕВ 299

Моливдовул на Анастасий, комеркиарий на темата Халдия
(IX в.), намерен в Созопол
Vladimir Penchev
Molybdobulla of Anastasius Comerciarius of Theme of Chaldia
(9th c.) found in Sozopol

Живко АЛАДЖОВ 303

Печат на цар Петър от разкопките на обект „Улица“
в Преслав
Zhivko Aladzhov
Seal of Tsar Peter from the excavations at Ulitsa Site in Preslav

Николай КЪНЕВ 307

Новооткрит печат от Плиска на византийски стратег
на Преслав
 xxi

Nikolay Kanev
New seal of a Byzantine strategos of Preslav found in Pliska

Иван ЙОРДАНОВ 311

Бронзов позлатен пръстен-печат на Мануил Критопул
(XIII-XIVв.)
Ivan Yordanov
Bronze gilt signet – ring of Manuel Kritopul (13th – 14th c.)

Епиграфика
Epigraphy

Катерина ВЕНЕДИКОВА 317

За живота на един светец и един интересен надгробен
паметник от 1478-1479 г.
Katerina Venedikova
On the life of a saint and an intriguing tomb stone from 1478-1479

Явор МИТОВ 363

Новооткрити надписи и рисунки графити от пещерата
на св. Йоан Рилски при с. Гърбино, Кюстендилско
Yavor Mitov
Newly found inscriptions and drawings from the cave
of St. John of Rila near Garbino village, Kyustendil region
Нумизматика, Сфрагистика и Епиграфика 13 (2017)

Таблa XLVII-XLVIII

Венециански и дубровнишки
монети (XIII-XVIII в.) от
фонда на ИМ-Провадия
Невян МИТЕВ, Драгомир ГЕОРГИЕВ

Във фонда на ИМ-Провадия се съхраняват различни видове мо-

нети, които са участвали в паричното обращение в региона през
вековете. Целта на настоящото изследване е да се въведат в научно
обращение венецианските и дубровнишки емисии от фонда на
музея1. Те са общо 12 бр. и се датират в периода XIII-XVIII век. От
тях венецианските монети са 6 екземпляра и се разпределят както
следва: 1 грош на дожа Раниери Зено (1253-1268), 1 грош на дожа
Лоренцо Тиеполо (1268-1275), грош на Андреа Дандоло (1343-1354),
златен дукат на Антонио Гримана (1521-1523), 10 торнези (2 ½ солди-
ни), отсечени през 1611-1619 г. за Кандия (о. Крит) и златно дзекино
на Алвизе Мочениго IV (1763-1778) (табло XLVII 6-15, XLVIII 1-2).
Венецианските монети навлизат по българските земи през
XIII-XIV в. Те представляват част от чуждите емисии, участвали в
монетната циркулация през този период. Към настоящия момент не
са регистрирани подобни монети от крепостта Овеч. Най-вероятно
това се дължи на факта, че твърдината не е добре проучена и добитият
нумизматичен материал е оскъден (Митев 2014, 586-596; Лазаров
2001). Макар и в незначително количество, такива екземпляри са
открити в близкия до Провадия Шуменски регион (Жекова 2006,
158, № 1462-1463). От столичния град Търново също произхожда
малобройно количество венециански екземпляри. Лимитираното
постъпване на венециански емисии по българските земи през
този период се обяснява с различните монетни системи, които са
използвали двете държави. В българското царство се запазила
византийската монетна система, въведена от Алексий I Комнин
през 1092 г., където основната парична единица бил златният
иперперон с тегло 4,5 г, който представлявал 1/72 от византийската

  Изказваме своята благодарност на директора на ИМ-Провадия, г-н Николай Христов,

1

за възможността да публикуваме монетите.

236 Невян МИТЕВ, Драгомир ГЕОРГИЕВ

литра (327,45 г). Венецианската монетна система се основавала на

сребърната марка с тегло 238,50 г. По-късно Венеция започнала да
сече плоски сребърни монети с тегло 2,178 г (Дочев 1994, 162). По-
масово тези монети започнали да се употребяват при управлението
на Теодор Светослав (1300-1321) и Михаил III Шишман (1323-1330),
които също отсичали плоски сребърни емисии. По това време дейст-
вали и локални монетарници в българските земи, които издавали
имитации на венецианските грошове (Дочев 1994, 163).
След падането на България под османска власт венецианските
емисии остават едно от основните платежни средства. Италианската
република играе основна роля в османските парични и стокови
пазари, за което свидетелства силното разпространение на нейните
емисии в османската държава. Венецианските златни монети
(дукати или дзекини) са сред най-често срещаните емисии на
османските пазари (Ибришимова-Петрова, Кръстев 2015, 101-118).
Тази теза се потвърждава и от публикуваните тук монети. От общо
6 екземпляра, два са златни.
За нас от изключителен интерес е медната емисия, сечена за
херцогство Кандия (дн. о. Крит). Това монетосечене е утвърдено с
3 указа от 15.I.1611 г., 16.VII.1615 г. и 12.III.1619 г. През този период
Републиката има 5 различни дожове. Това са Леонардо Дона (1606 –
1612), Марк Антонио Мемо (1612 – 1615), Джовани Бембо (1615-1618),
Николо Донато (1618) и Антонио Приули (1618 – 1623). Поради този
факт не е възможно да се установи по времето на кой от петимата е
отсечена тази монета.
Дубровнишките емисии, които се публикуват в настоящо-
то изследване, са също 6 броя. Те се разпределят по следния
начин: грош, сечен в периода 1284-1761 г.2, един грош от 1642 г.,
един и три гроша, отсечени през XVII век и два талера от 1762
и 1768 г. В периода XIII-XIV век дубровнишките емисии са слабо
разпространени по българските земи. Затова свидетелства и фа-
ктът, че към настоящия момент няма публикувани екземпляри от
двете големи крепости в региона – Овеч и Шумен. Въпреки това,
най-вероятно тези емисии са били част от паричното обращение
по българските земи през този период. Цар Иван Асен II издава
Дубровнишката грамота през 1230 г. С този документ той дава
право на дубровнишките търговци да търгуват свободно по
българските пазари (Даскалова, Райкова 2005, 30). К. Дочев изказва
следното твърдение по въпроса за търговските взаимоотношения
на българското царство с Венеция и Дубровник: „Венеция привлякла

 Поради лошата запазеност на монетата не може да се установи типът на гроша, затова

2

тук даваме целия период, в който се секат подобни монети (виж CNI 1922, 467-475;
Tabl. 30).
 Венециански и дубровнишки монети (XIII-XVIII в.)... 237

и Дубровник за свой посредник в търговията с българското царство. За да

улеснят своята търговска дейност в бившите територии на Византия,
както и в България, венецианците и дубровничаните започнали да секат
големи количества медни корубести монети по образец на Комниновото
монетосечене, а вероятно те имитирали и златните перпери на
Ласкаридите и на Палеолозите.“ (Дочев 1994, 162). Авторите на насто-
ящата статия напълно подкрепят становището на Дочев. Именно
поради този факт същинските дубровнишки емисии са рядко
срещани по българските земи през XIII-XIV век.
През XVI-XVII век Дубровнишката република е един основните
търговки партньори на Османската държава (Сакъзов 1930).
Дубровнишките емисии от периода на османското владичество
са изключително често срещани по българските земи. Те се
откриват както като единични находки, така и в съкровищата от
това време (Кръстев 2015, 214-216). Интерес предизвиква фактът,
че публикуваните тук три гроша са част от колективната находка
от османски и западноевропейски монети, открита в местността
„Бозлука”, край село Невша през 1966 г. Упоменатото съкровище е
публикувано от Л. Лазаров, но въпросната монета не е включена в
изследването (Лазаров 1990, 28-44). Най-вероятно това се дължи на
факта, че изследователят не е имал информация за този екземпляр.
Макар и да не са придобити при редовни археологически
разкопки, публикуваните в настоящото изследване монети са ценен
извор за историята на Провадийския регион. Те са носени през
годините от различни хора и от различни места. Благодарение на
тях може да се проследят, макар и спорадично, видовете венециан-
ски и дубровнишки емисии, циркулирали в региона в един дълъг
хронологически период от могъществото на българската държава
през XIII век – до средата на XVIII век, когато България повече
от три века e под османска власт. Известно е, че през периода на
османското владичество в Провадия има дубровнишка колония,
която извършва търговия с отвъддунавските пазари (Георгиева,
Генчев 1999, 150). Със сигурност търговците са използвали като
разплащателно средство дубровнишките и венецианските монети.
Бъдещите археологически проучвания в Провадийския регион,
както и публикуването на нов нумизматичен материал, ще внесат
допълнителна яснота относно циркулацията на различните видове
венециански и дубровнишки монети в този географски ареал, а и
като цяло в българските земи.
238 Невян МИТЕВ, Драгомир ГЕОРГИЕВ

Каталог3:

Венеция
Раниери Зено (1253-1268)
Грош
Л. RA. CENO. S.M .VENETI DVX
Дожът и Св. Марко, насреща, държат помежду си знаме с дълга дръжка.
О. IC-XC.
Исус Христос, седнал на трон, насреща (CNI 1915, 35-39).
1. AR; ИМ-Провадия, инв. № 126. Д. 20.8–19.5 мм. Т. 2.01 г. Монетата е
отчупена, донесена от Атанас Николов, с. Славейково (Провадийско).

Лоренцо Тиеполо (1268-1275)

Грош
Л. LA. TEVPL P S. M. VENETI DVX
Св. Марко и дожът, прави, насреща, държат помежду си знаме.
О. IC-XC.
Исус Христос, седнал на трон, насреща (CNI 1915, 39-42).
2. AR; ИМ-Провадия, инв. № 131. Д. 20 мм. Т. 1.80 г. Не е добре запазена,
пробита.

Андреа Дандоло (1343-1354)

Грош
Л. ANDR DANDVLО S. M. VENETI DVX
Дожът и Св. Марко, прави, насреща, държат помежду си знаме.
O. IC-XC.
Исус Христос, седнал на трон, насреща (CNI 1915, 75).
3. AR; ИМ-Провадия, инв. № 133. Д. 20 мм. Т. 1.96 г. Монетата не е добре
запазена, пробита на две места. Намерена през 1970 г. в района на „Ловен
дом” гр. Провадия от Милка Кирчева Анастасова, Провадия, уЛ. „Добрина”,
№ 21.

Антонио Гримана (1521-1523)

Дукат
Л. ANT. GRIMAN SN VENETI DVX
Вляво св. Марко, с нимб, подава знаме на коленичилия вляво от него дож.
О. SIT . T. XP DAT Q TV. REGIS. ISTEDVCAT
Исус Христос, с нимб, прав, насреща, в мандорла, благославя с дясната си
ръка, а в лявата държи евангелие. Във вътрешната част на мандорлата – 9
петолъчни звезди (CNI 1915, 236).
4. AV; ИМ-Провадия, инв. № 128. Д. 21 мм. Т. 3.46 г. Леко износен екземпляр,
има следи от корозионни налепи на опакотО. Монетата е намерена в изкопа
на 2-ро училище гр. Провадия. Донесена е от Ибрям Емеров, ученик във
2-ро училище „Иван Вазов”, гр. Провадия.

Кандия (Крит)
10 торнези (2 ½ солдини) 1611 – 1619
Л. Във фас е изобразен крилат лъв на св. Марко. От двете му страни е
разположена по 1 роза. Под изображението е номиналът на монетата – Т 10.
О. Орнаментиран надпис. В средата триредов надпис:
„SOL”.

 Илюстрациите на монетите следват номерацията им в каталога – виж табло ... 1-12.

3
 Венециански и дубровнишки монети (XIII-XVIII в.)... 239

“DINI”.
„ 2 ½”.
От двете страни са изобразени 2 звезди (SCWC 2008, KM#6).
5. АЕ; ИМ-Провадия, инв. № 212. Д. 26-28 мм. Т. 4.60 г. На лицето на монетата
е поставено числото 725. Предадена от Колю Маринов, с. Добрина, 1966 г.

Алвизе Мочениго IV (1763-1778)

Дзекино
Л. ALOY MOCENI S. M.VENET. DVX
Вляво св. Марко, с нимб, подава знаме на коленичилия вляво от него дож.
О. SIT. T . XPE. DAT. Q . TV REGIS ISTA DV CA
Исус Христос, с нимб, прав, насреща, в мандорла, благославя с дясната си
ръка, а в лявата държи евангелие. Във вътрешната част на мандорлата – 14
петолъчни звезди (CNI 1917, 500).
6. AV; ИМ-Провадия, инв. № 127. Д. 21 мм. T. 3.47 г. Монетата е пробита.
На опакото има следи от налепи. Донесена е от Иван Манолов, с. Добрина
(Провадийско).

Дубровник (Рагуза)
Грош
Първи тип
(1284-1372)
Л. S BL . SIVS. RAG …
Св. Власий, прав, насреща, с нимб.
О. IC-XC.
Христос, седнал на трон.
7. АR; ИМ-Провадия, инв. № 125. Д. 16 мм. Т. 0.54 г. Монетата е пробита и
зле запазена. Донесена е от Рафаил Ямболиев, гр. Провадия (CNI 1922, 467-
475).

Грош
Л. SBLASIVS RAGVSII
Св. Власий, с нимб, прав, насреща, благославя с дясната си ръка. От двете му
страни е изписана годината на отсичане – 16 42
О. TVTA SALV
Исус Христос, изправен, насреща (SCWC 2008, KM #5).
8. AR; ИМ-Провадия, инв. № 129. Д. 17-16 мм. Т. 0.51 г. Монетата е пробита и
много зле запазена. Донесена от Д. Сапарев, гр. Провадия.

III гроша
Л. . …… SIV S…...
Бюст на св. Власий, надяснО.
О. Най-горе е изписан номиналът на монетата III. След това не личи година-
та на отсичане и изображениетО. От триредовия надпис се вижда следното:
CRO………
TRIP. C….
RAG V (SCWC 2008, KM#4).
9. AR; ИМ-Провадия, инв. № 130. Д. 20-21 мм. Т. 1.34 г. Монетата е пробита
и много зле запазена.

Грош
Л. SBLASIVS RAGVSII
Св. Власий, с нимб, прав, насреща, благославя с дясната си ръка. От двете му
страни е изписана годината на отсичане – 16 .2
О. TVTA SALV
Исус Христос, изправен, насреща (SCWC, 2008, KM #5).
240 Невян МИТЕВ, Драгомир ГЕОРГИЕВ

10. AR; ИМ-Провадия, инв. № 132. Д. 16 мм. T. 0.46 г. Монетата не е добре

запазена и е отчупена. Намерена на уЛ. „Скобелев”, № 5, гр. Провадия, през
1971 г. от ученика Ивайлов.
Талер
Л. RECTOR REI RHACVSIN
Бюст, налявО.
О. DVCAT ET SEM REIP RHAG 1762
Коронован герб (SCWC 2013, KM#18).
11. AR; ИМ-Провадия, инв. № 124. Д. 43 мм. Т. 28 г. Монетата е донесена от
Иво Георгиев, гр. Провадия.

Л. RECTOR REI RHACVSIN

Бюст, налявО.
О. DVCAT ET SEM REIP RHAG 1768
Коронован герб (SCWC 2013, KM#18).
12. AR; ИМ-Провадия, инв. № 123. Д. 40-41 мм. Т. 23 г. Монетата е донесена
от Иво Петров, гр. Провадия.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:

Георгиева, Генчев 1999: Ц. Георгиева, Н. Генчев. История на България XV–

XIX век. Том II. София, 1999.
Даскалова, Райкова 2005: А. Даскалова, М. Райкова. Грамоти на българските
царе. София, 2005.
Дочев 1994: К. Дочев. Монети и парично обръщение в Търново XII-XIV в.
Велико Търново, 1992.
Жекова 2006: Ж. Жекова. Монети и монетно обръщение в средновековния
Шумен. София, 2006.
Ибришимова-Петрова, Кръстев 2015: М. Ибришимова-Петрова, К. Кръстев.
Монети на република Венеция (XV-XVIII в.) от фонда на Исторически музей
„Искра“ – Казанлък. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика, 11, 2015,
101-118.
Кръстев 2015: К. Кръстев. Политически и икономически аспекти на криза-
та в Османската империя в периода 1585-1648 г. (по нумизматични данни).
Шумен, 2015.
Лазаров 1990: Л. Лазаров. Колективна монетна находка от с. Невша
Провадийско. Нумизматика, 2, 1990, 28 – 44.
Лазаров 2001: Л. Лазаров. Данни за монетната циркулация на Провадийската
крепост (по материали от Дългополския музей). Нумизматични проучвания
и материали. Част 3, 1997 г. (авторска поредица). Велико Търново, 2001.
Митев 2014: Н. Митев. Монети и монетна циркулация в средновековния Овеч
(491-1388) – В: България в световното културно наследство. Шумен, 2014, 586-596.
Сакъзов 1930: И. Сакъзов. Стопанските връзки между Дубровник и българ-
ските земи през XVI и XVII столетия. София, 1930.
CNI 1915: Corpus Nummorum Italicorum, Vol. VII. Veneto. (Venezia – parte I),
Roma, 1915.
CNI 1917: Corpus Nummorum Italicorum, Vol. VIII. Veneto. (Venezia – parte II),
Roma, 1917.
CNI 1922: Corpus Nummorum Italicorum, Vol. VI. Veneto. (zecche minori),
Dalmazia-Albania, Roma, 1922.
 Венециански и дубровнишки монети (XIII-XVIII в.)... 241

SCWC 2008: Standard Catalog of World Coins. Seventeenth century, 1601-1700.

Krause Publications, 2008.
SCWC 2013: Standard Catalog of World Coins. Eighteenth century, 1701-1800.
Krause Publications, 2013.

ТЕКСТ КЪМ ИЛЮСТРАЦИИТЕ:

Таблa XLVII 6-15, XLVIII 1-2. Венецианските и дубровнишките емисии от

фонда на музея в Провадия.

Venetian and Dubrovnik coins (13th – 18th c.)

from the depot of Museum of History – Provadia

Nevyan Mitev, Dragomir Georgiev

(Summary)

The depot of the Museum of History in Provadia houses various kinds

of coins that have been involved in the money circulation in the area over
the centuries. The goal of the work here presented is to introduce the
Venetian and Dubrovnik coins from the Museum depot. They are 12 in
total dating from the 13th – 18th c. The Venetian pieces are 6 in number
distributed as follows: one Grosch of Doge Reniero Zeno (1253-1268),
one Grosch of Doge Lorenzo Tiepolo (1268-1275), one Grosch of Andrea
Dandolo (1343-1354), a golden ducat of Antonio Grimani (1521-1523), 10
tornesi (2 ½ soldini) struck in 1611 – 1619 for Candia (Crete Island) and a
golden decino of Alvise Mocenigo IV (1763-1778).
Although not discovered during regular archaeological excavations,
the coins here presented are a valuable source of history of Provadia
region. They have been brought over the years by different people and
from different places. Thanks to them we can trace, albeit sporadically,
the kinds of Venetian and Dubrovnik emissions circulating in the region
in the course of a long chronological period of the power of the Bulgarian
state from the 13th – to the mid 18th c., when Bulgaria was already three
centuries under Ottoman rule. It is well known that during the Ottoman
domination there was a Dubrovnik colony in Provadia trading with the
lands beyond the Danube. Sure merchants have paid with Dubrovnik and
Venetian coins.
The future archaeological research in Provadia region as well as the
publication of new numismatic material will add extra clarity about the
circulation of various Venetian and Dubrovnik coins in this geographical
area and over the Bulgarian territories in general.
 Табло XLVII

1 2

4
3

6 7

8 9 10

11 12 13

14 15
Табло XLVIII