Journal of Historical and Archaeolo

ЖУРНАЛ
ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
JOURNAL
OF HISTORICAL AND
ARCHAEOLOGICAL RESEARCH
2БРОЙ / 2019
УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН

ПРЕСЛАВСКИ”
ШУМЕН, 2019
ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ
СЪСТАВИТЕЛИ:
д-р Невян Митев

Симеон Кулиш
ОТГОВОРЕН РЕДАКТОР:
проф. д.и.н. Иван Русев, Икономически университет - Варна
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:
проф. д.и.н. Дариуш Розмус, Университет Humanitas в Сосновиец, Полша

проф. д-р Атила Барани, Университет в Дебрецен, Унгария
проф. д-р Росица Ангелова, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Васил Параскевов, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Иво Топалилов, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Николай Кънев, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
доц. д-р Стела Дончева, НАИМ-БАН
доц. д-р Стефан Минков, ШУ „Епископ Константин Преславски”
доц. д-р Цветана Иванова, ШУ „Епископ Константин Преславски”
гл. ас. д-р Иван Вълчев, СУ „Св.Климент Охридски”
гл. ас. д-р Михаил Христов, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“
Финансирането на изданието се осъществява с личните

средства на съставителите. Този брой се издава със съдействието на
Драган Илиев и Кольо Хубенов.
ISSN 1314-748X
© Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”,

Шумен, 2019
JOURNAL OF HISTORICAL AND ARCHAEОLOGICAL
RESEARCH
COMPILERS:
Dr. Nevyan Mitev

Simeon Kulish
EDITOR-IN-CHIEF:
Prof. Dr. Hab., Ivan Roussev, University of economics - Varma
EDITORS:
Prof. Dr. Hab., Dariusz Rozmus, Humanitas University in Sosnowiec, Poland

Prof. Dr., Attila Barany, University of Debrecen, Hungary
Prof. Dr., Rositsa Angelova, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen
Assoc. Prof. Dr., Vasil Paraskevov, „Konstantin Preslavsky” University of
Shumen
Assoc. Prof. Dr., Ivo Topalilov, „Konstantin Preslavsky” University of Shumen
Assoc. Prof. Dr., Nikolay Kanev, “St. Cyril and St. Methodius” University of
Veliko Tarnovo
Assoc. Prof. Dr., Stela Doncheva, National archaeological institute with
museum, BAS
Assoc. Prof. Dr., Stefan Minkov, „Konstantin Preslavsky” University of
Shumen
Assoc. Prof. Dr., Tsvetana Ivanova, „Konstantin Preslavsky” University of
Shumen
Chief Assistant Dr., Ivan Valchev, „St. Kliment Ohridski” Sofia University
Chief Assistant Dr., Mihail Hristov, “St. Cyril and St. Methodius” University of
Veliko Tarnovo
The Journal is funded by the compilers. The following issue is publish

with the help of Dragan Iliev and Kolyo Hubenov.
ISSN 1314-748X
© Konstantin Preslavsky Publishing House, Shumen, 2019

Списание "Журнал за исторически и археологически
изследвания" е индексирано и реферирано в международната
мрежа CEEOL. Изданието е включено в Националния
референтен списък на съвременни български научни издания с
научно рецензиране.
Тhe magazine "Journal of Historical and Archaeological

research" is an indexed and referenced issue in the international
platform CEEOl. It is entered in the Registry of the National
referent list of the peer-reviewed contemporary Bulgarian
scientific editions.
СЪДЪРЖАНИЕ:
СТАТИИ И СЪОБЩЕНИЯ:
CONTENTS:
ARTICLES AND REPORTS:
PREHISTORY ПРАИСТОРИЯ
Иван Коцов - За появата на калъпите с леярско сърце през халколита в

днешните български земи
Ivan Kotsov – On the appearance of the molds with casting heart in the
contemporary Bulgarian ................................................................................ 7
Petar Minkov – Characteristics and Chronology of Bronze Age Site near

Velikan, Dimitrovgrad District
Петър Минков – Характеристики и хронология на обекта от
бронзовата епоха до с. Великан, Димитровградско................................. 16
ANTIQUITY АНТИЧНОСТ
Илиян Илиев – Върхове на копия от Античната епоха във фонда на

Исторически музей – Дългопол
Iliyan Iliev – Spears of the Antique age from of the Historical Museum –
Dalgopol ...................................................................................................... 47
RENAISSANCE, EARLY MODERN AND MODERN HISTORY

ВЪЗРАЖДАНЕ, НОВА И СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ
Жоро Цветков – „Великото хуманно дело“(Българският въпрос в

руската източна политика)
Zhoro Tsvetkov – „The Great Human Cause” (Bulgarian Issue in the
Russian Eastern Policy) ............................................................................... 82
5
Симеон Кулиш – Посещението на първия космонавт Юрий Алексеевич
Гагарин във Варна през 1961 година
Simeon Kulish – Тhe visit of the first cosmonaut Yuri Alexeevich Gagarin in
Varna in 1961 .............................................................................................101
NUMISMATICS НУМИЗМАТИКА
Любомир Василев – Сребърна сикла на Ахеменидска Персия от района

на град Сливен
LubomirVassilev – Silver siglos of Achaemenid Persia from the Region of
Sliven town ..................................................................................................114
Янислав Тачев – Римските императори върху реверсните печати на

бизийските монети
Yanislav Tachev – The Roman Emperors on the Reverse Dies of Bizye’s
Coins...........................................................................................................117
Янислав Тачев – Нови типове монети на Бизия

Yanislav Tachev – New Coin Types of Bizye ..............................................123
6
PREHISTORY ПРАИСТОРИЯ
За появата на калъпите с леярско сърце през халколита в

днешните български земи
Иван Коцов
On the appearance of the molds with casting heart in

the contemporary Bulgarian
Ivan Kotsov
В памет на моите родители – Камелия и Васко Коцови
Abstract: No Chalcolithic molds with casting heart are known from

the contemporary Bulgarian lands. The Pločnik type copper hammer-axes
are accepted to be the earliest implements for which a mold with casting
heart is needed. The date of their appearance is controversial. I accept that
in the present day Bulgarian lands they occur in the time interval between
4700 and 4550 cal. BC. This is done basis of: 1. revision of the relative
chronology of the hoard from Rakilovtsi (Pernik district); 2. the new absolute
dates from the “Pločnik hoards horizon” and Varna I necropolis; 3. critical
analysis of the available data for the territorial distribution of the Pločnik
type hammer-axes and their stone prototypes.
Therefore, the occurrence of the molds with casting heart in the
contemporary Bulgarian lands can be dated to the time interval 4700-4550
cal. BC. These are the earliest known dates for the use of such an advanced
casting technology in Europe and Anatolia.
В днешните български земи до момента халколитни леярски

калъпи не са намирани1. Предполагано е, че те са изработвани от глина2,
от графит3, глина или камък4. Н. Риндина счита, че оръдията с дупка и
1
Тодорова, Х., Димитров, К. Современные исследования археометаллургии в
Болгарии. Российская археология, 2005, с.8.
2
Пак там.
3
Раындина, Н. Две фазы развитии Балкано-Карпатской металургической провинции.
- В: Х. Тодорова, П. Попов. (ред.). Проблеми на най-ранната металургия. София,
7
някои от плоските медни сечива са изливани преимуществено в
графитни калъпи5. В същото време, изследванията на К. Димитров
върху тежките медни оръдия от некропола на с. м. Дуранкулак показват,
че използваните за изработката им калъпи са неразглобяеми, направени
вероятно от пясък и глина6. Така се е налагало те да бъдат разчупвани за
да се извади готовото изделие. Именно поради това, според Димитров,
досега не са и откривани халколитни калъпи в днешните български
земи7. Предвид неизбежното им разчупване, е слабо вероятно калъпите
да са били изработвани от графит, както твърди Н. Раиндина8, защото
тази суровина е значително по-трудна за добиване, отколкото глината.
Това е така и поради факта, че почти всички известни графитни находки
са с правилна, умишлено търсена, форма9, а не безформени фрагменти,
каквито се очаква да се получат след счупване на леярския калъп.
Следователно, за установяване времето на поява на калъпите с леярско
сърце може да се съди единствено по датировката на отливаните в тях
предмети.
Със сигурност с помощта на леярско сърце са били изработвани
масивните медни сечива с дупка 10. За тяхната направа са били
използвани, както отворени, така и затворени калъпи 11. За най-ранни в
научната книжнина са приемани брадвите-чукове тип Плочник12 (фиг.
1). За направата им най-вероятно са използвани полузатворени
1994, с.150; Раындина, Н. О Литейных формах эпохи энеолита Северо-восточных

Балкан. – Российская археология, 2, 2000, с.8.
4
Димитров, К. Медната металургия по Западния бряг на Черно море. Автореферат.
София, 2007, с.41.
5
Раындина, Н. Две фазы развитии Балкано-Карпатской металургической провинции.
- В: Х. Тодорова, П. Попов. (ред.). Проблеми на най-ранната металургия. София,
1994, 150.
6
Димитров, К. Медната металургия по Западния бряг…с.41.
7
Пак там, с.41-42.
8
Раындина, Н. Две фазы развитии Балкано-Карпатской… с.150; Раындина, Н. О
Литейных формах…, с.8.
9
Вж. Лещаков, П. Графитните находища в България и някои аспекти на
разпространението и употребата на графита през халколита. – В: В. Николов, К.
Бъчваров, П. Калчев, (Ред.). Праисторическа Тракия. София-Стара Загора, 2004, с.494-
495, обр. 1-3 .
10
Раындина, Н. О Литейных формах…, с.7, табл. 2; Димитров, К. Медната
металургия по Западния бряг…с.10.
11
Раындина, Н. О Литейных формах…, с.7, табл. 2.
12
Тодорова, Х. Основни етапи в развитието на най-ранната металургия. – В: Х.
Тодорова, П. Попов (ред.). Проблеми на най-ранната металургия. София, 1994, с.7-8;
Радивоевич, М. Прилог типологиjи и дистрибуциjи секира-чекића типа Плочник на
простоту Jугоисточне Европе. – Гласник-САД, 22, 2006, с.220-221; Todorova, H.,
Vajsov, I. Der kupferzeitliche Schmuck Bulgariens. Prаhistorische Bronzefunde, 20, (6).
Stuttgart, 2001, с.9.
8
хоризонтални калъпи с леярско сърце13. Точната дата на появата на
брадвите-чукове тип Плочник на територията на Балканския полуостров
обаче от години е в основата на нестихващи и до днес научни
полемики14. Така, зараждането им е отнасяно към всеки от трите
периода на халколита – ранен, среден, късен15. Предвид липсата на по-
ранни данни за употребата на калъпи с леярско сърце в древното
металолеене, не само на Балканите, а и в цяла Европа и Анатолия16,
изясняването времето на появата на брадвите-чукове тип Плочник е от
първостепенно значение за разбиране развитието на ранната
металургия.
Фиг. 1. Медни брадви-чукове тип Плочник от Плочник, Южна Сърбия

(по Radivojević, 2006, 213, sl. 1).
Fig. 1. Copper Pločnok type hamer-axes from Pločnok, Sowthern Serbia (by
Radivojević, 2006, 213, sl. 1).
13
Раындина, Н. О Литейных формах…, с.7, таб. 1; 8, рис. 2.
14
Тодорова, Х. Основни етапи в развитието…,с.7-8; Радивоевич, М. Прилог
типологиjи и дистрибуциjи…с.221; Ślivar, D. The earliest cooper metallurgy in the
Central Balkans. – Metalurgija - Journal of Metalurgy, 2006, с.102; Бояджиев, К.
Въоръжение през халколита в днешните български земи. Дисертации, т. 10. София,
2014, с.55-56.
15
Тодорова, Х. Основни етапи в развитието…,с.7-8; Радивоевич, М. Прилог
типологиjи и дистрибуциjи…с.221; Ślivar, D. The earliest cooper metallurgy…, с.103;
Бояджиев, К. Въоръжение през халколита…, с.55-56.
16
Димитров, К. Медната металургия по Западния бряг…, с.10; Rosenstock, E., Scharl,
S., Schier, W. Ex oriente lux? – Ein Diskussionsbeitrag zur Stellung der frühen
Kupfermetallurgie Südosteuropas. – In: Bartelheim, M., Hores, B., Krauß, R. (Hrsg.). Von
Baden bis Troia – Ressourcennutzung, Metallurgie und Wissenstransfer. Eine
Jubiläumsschrift für Ernst Pernicka. Vienna, 2016, pp.86-89.
9
Без да изтъква конкретни аргументи, Х. Тодорова приема, че в
днешните български земи брадвите-чукове тип Плочник, започват да
бъдат произвеждани през средния халколит17. От друга страна, в
сръбската научна литература битува становището, че в Централните
Балкани тези артефакти се появяват още през ранния халколит в
рамките на т. нар. Градачка фаза на култура Винча 18. Точният
стратиграфски контекст на откриване на въпросните сечива е обаче
несигурен19 и становището за тяхната датировка е изградено единствено
на база корелативния метод20. От друга страна е важно да се подчертае,
че в Централните Балкани брадвите-чукове тип Плочник сe срещат
сравнително по-често, отколкото в Източните21. В първия регион
всъщност те са и единствените брадви-чукове през целия „класически”
халколит22. В днешна Западна България въпросните брадви-чукове
обаче не се откриват в сигурни стратиграфски контексти23. Въпреки
това, появата на масивни медни сечива в Западна България става по-
рано – в края на ранния халколит, отколкото в Източна, където те
започват да се срещат през средния 24. Следователно не е изключено
това да се отнася и за медните брадви с дупка, т.е. за тези от типа
Плочник. Към подобна възможност насочва и посочената от Ф.
Михайлов синхронност на находката от 9 медни сечива (6 брадви-
чукове тип Плочник и 3 плоски брадви), открита случайно до с.
Ракиловци, Пернишко с Дяково и Ваксево-Студена вода V,
Кюстендилско25. Тази синхронизация е направена на база
типологическите сходства на плоските сечива със стратифицираните
17
Тодорова, Х. Основни етапи в развитието…,с.7-8; Todorova, H., Vajsov, I. Der
kupferzeitliche Schmuck…,p.9.
18
Радивоевич, М. Прилог типологиjи и дистрибуциjи…с.220; Ślivar, D. The earliest
cooper metallurgy…p.103
19
20
Радивоевич, М. Прилог типологиjи и дистрибуциjи…с220; Ślivar, D. The earliest
cooper metallurgy…p.104
21
22
Пак там, с.56.
23
Manzura, I.. Cooper Axes and Bracelets in the Cultural Context of Prehistoric Europe. –
In: Nikolova, L. (Ed.). Early Symbolic Sistems for Communication in Southeast Europe.
BAR International series 1139. Oxford, vol. 2., Oxford, table 4; Бояджиев, К.
Въоръжение през халколита… с.49.
24
Čochadziev, S. Contribution to the Research of the Earliest Copper Extracion and
Processing in the Struma Basin. – Archaeologia Bulgarica, 1998, II (2), pp.10-14;
Тодорова, Х., Димитров, К. Современные исследования археометаллургии…, с.8;
Димитров, К. Медната металургия по Западния бряг…с.17.
25
Михайлов, Ф. Нови данни за най-ранния добив и обработка на мед в долината на
Горна Струма. – В: PHOSPHORION. Studia in honorem Mariae Čičikova. София, 2008,
с.44, обр. 8 .
10
такива от Дяково и Ваксево-Студена вода V26 – селища, отнасяни както
към началото на късния, така и към прехода между ранния и късния
халколит (т. нар. среден халколит) в региона27. В първичната
публикация не са дадени обаче точни паралели на керамичния съд, от
който произхожда находката 28. Според С. Чохаджиев той най-общо се
отнася към късния халколит29. По-точни паралели дава П. Георгиева,
според която той намира най-добри сходства с амфоровидните съдове
от Слатино 5-6 и Дяково30. Предвид тези аналогии тя отнася керамичния
съд към “края на ранния и началото на късния халколит” 31. Тази
датировка се корелира добре и със синхронизациите на Дяково и
Ваксево-Студена вода V в източна посока. Независимо от това кое от
селищата е по-ранно, и кое е по-късно32, в източна посока те са
приемани за синхронни най-общо с фаза IV на култура Марица и/или
със самото начало на развитие на къснохалолитното културно явление
Коджадермен-Гумелница-Караново VI33. Към посочената от Георгиева
датировка насочва и близостта на находката от Ракиловци до селище,
отнасящо се към ранния халколит34. Също така, датирането на
колективната находка от Ракиловци към време, предхождащо началото
на късния халколит в Западна България се корелира добре с наложеното
в последните години становище, че т. нар. „съкровища” от с. Плочник,
Южна Сърбия, съдържащи в себе си не само сходни на ниво подтип
брадви-чукове35, но и аналогични плоски медни сечива36, се отнасят към
26
Михайлов, Ф. Нови данни за най-ранния добив и обработка…, с.38.
27
по повод съществуващата в научната литература полемика: вж. Чохаджиев, С.
Неолитни и халколитни култури в басейна на река Струма. В. Търново: Фабер, 2007,
с.148; и Георгиева, П. Керамиката на култура Криводол-Сълкуца. София:
Университетско издателство „Св. Клим ент Охридски”, с.181.
28
Михайлов, Ф. Нови данни за най-ранния добив и обработка…, с.35-46.
29
Чохаджиев, С. Неолитни и халколитни култури…, с.77.
30
Георгиева, П. Керамиката на култура Криводол-Сълкуца…, с.182.
31
Пак там
32
вж. Чохаджиев, С. Неолитни и халколитни култури…, с.154-155; Георгиева, П.
Керамиката на култура Криводол-Сълкуца…., с.181.
33
Georgieva, P. Periodization of Krivodol-Sălkuţa Culture (pp. 167-174). In: Serjovič, D.
& Tasič, N. (Eds.). Vinča and its world. Beograd, 1990, p.168; Georgieva, P. (2007). On the
Late stages of Krivodol – Sălkuţa Culture (pp. 329-337). – In: H. Todorova, M. Stefanovich,
G. Ivanov (Eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedingsof .the
International Symposium “Strymon Praehistoricus”, 28.09.–01.10 2004, Kjustendil-
Blagoevgrad (Bulgaria) – Serres-Amphipolis (Greece) (Eds.). In the Steps of J. H. Gaul 2,
Sofia, p.330, fig. 1; Чохаджиев, С. Неолитни и халколитни култури…, xxxix, таблица 8.
34
Чохаджиев, С. Неолитни и халколитни култури…, с.31.
35
Diaconescu, D. New remarks about the typology and the chronology of the Pločnik and
Čoka copper hammer-axes. – In: Schier, W. & Draşovean, F. (Hrsg.). The Neolithic and
Eneolithic in Southeast Europe; New approaches to dating and cultural Dynamics in the 6th
to 4th Millennium BC. Rahden/Westf.,2014, p.241.
11
т. нар. култура Винча D37 – 4850-4650/4550 BC38. Важно е да се
подчертае, че плоските медни сечива са най-характерните артефакти за
т. нар. „хоризонт на съкровищата от Плочник” 39. Tе се отнасят към най-
ранните халколитни масивни медни оръдия на Балканите40. Както
споменах, откритите в Ракиловци плоски брадви са сходни.
Фиг. 2. Колективна находка от Ракиловци, Пернишко (по Mihaylov,

2008, 44, obr. 8).
Fig. 2 Collective find Rakilovtsi (by Mihaylov, 2008, 44, obr. 8).
36
Михайлов, Ф. Нови данни за най-ранния добив и обработка…, с.38.
37
Borić, D. Absolute Dating of Metallurgical Innovations in the Vinča Culture of the
Balkans. – In; T. Kienlin. & B. Roberts, B. (Eds.). Metals and Societies. Studies in honour of
Barbara S. Ottaway. Universitatsforschungen zur prahistorischen Archaologie, Bonn, 2009,
p.169.; Diaconescu, D. New remarks about the typology and the chronology…,p.232.
38
Borić, D. The End of the Vinča World: Modelling the Neolithic to Copper Age Transition
and the Notion of Archaeological Culture (pp. 157-218). – In: S. Hansen., P. Raczki,, A.
Andres, A. Reingruber (Eds.). Neolithic and Cooper Age between the Carpatians and the
Agean Sea. Bonn, 2015, p.164.
39
Diaconescu, D. New remarks about the typology and the chronology…,p.232.
40
Димитров, К. Медната металургия по Западния бряг…, с.14-15; Михайлов, Ф.
Нови данни за най-ранния добив и обработка…, с.38.
12
Д. Дяконеску отнася „хоризонта на съкровищата от Плочник”
към времевия отрязък 4700-4600 пр. Хр41. Датировката на Дяконеску се
основава единствено върху анализа на две радиовъглеродни дати42.
Първата е от финалните етапи на обитаване на самото селище и датира
появата на един от типовете плоски сечива, представени в
”съкровищата” – медно длето, открито в каменно съоръжение43. Втората
произхожда от яма в археологически обект, намиращ се на повече от
700 км на северозапад от „съкровищата” (Вайтендорф, Австрия), но
дава една от малкото, и от най-ранните, дати за медните брадви от типа
Плочник44. И двете дати попадат в посочения от Дяконеску
хронологически диапазон45. Предвид последните интерпретации на
датите от Плочник обаче, трудно може да се отхвърли възможността за
синхронност между въпросния „хоризонт” и останалите селища,
отнасящи се към финала на Винча D в региона46. Този етап отговаря на
времето от втората половина на 47 в. пр. Хр. докъм средата на 46 в. пр.
Хр.47.
К. Бояджиев счита, че в днешните български земи, предвид
относителната хронология на стратифицраните им контексти брадвите-
чукове тип Плочник се отнасят към развития късен халколит48. От друга
страна, според последната интерпретация на абсолютните дати от Варна
I появата на брадвите-чукове тип Плочник може да се отнесе към
първата фаза от развитието на некропола – 4600-4550 BC49, т.е. към
самото начало на късния халколит в Източните Балкани. В цялото
западно българско Черноморие обаче липсват раннохалколитни
каменни прототипи на брадвите от типа Плочник (тип I по
класификацията на К. Бояджиев)50, каквито са налични в централните
41
Diaconescu, D. New remarks about the typology and the chronology…p.232.
42
Diaconescu, D. New remarks about the typology and the chronology…,pp.233-234,
fig.10.
43
Borić, D. Absolute Dating of Metallurgical Innovations…, p.238.
44
Diaconescu, D. New remarks about the typology and the chronology…pp.233-234, fig.10.
45
Ibidem
46
Whittle, А., Bayliss, Barclay, А., Gaydarska, B., Banffy, E., Borić, D., Draşovean, F.,
Jakucs, J., Marić, M., Orton, D., Pantović, I., Schier, W., Tasić, N., Vander Linden, M.
Vinča potscape: formal chronological models for the use and development of Vinča ceramics
in south-east Europe. – Documenta Praehistorica, 2016, p.43, p.21, p. 32.
47
Borić, D. The End of the Vinča World…, p.163, fig. 2; p.164, p.193; Whittle et. alli…,
p.32.
48
49
Krauß, R., Schmid, C., Kirschenheuter, D., Abele, J., Slavchev, V., Weninger, B.
Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. – Documenta
Praehistorica, 2017, p.44, p.290; p.396, fig. 13.
50
Бояджиев, К. Въоръжение през халколита…, с.36, 52.
13
зони на полуострова още от самото начало на халколита51. Също така е
важно да се подчертае, че като цяло медните брадви-чукове са
изключително характерни за региона на днешна Източна България през
късния халколит52, но не и тези от типа Плочник, които се срещат рядко
(5 сигурно на идентифицирани екземпляра)53. Именно тези факти ми
дават основание да приема, че през средния халколит в Източните
Балкани (4700-4600 BC)54 липсват необходимите предпоставки за
самостоятелна поява на брадвите-чукове тип Плочник. От друга страна,
именно към това време (47-46 век пр. Хр) е отнасяна една аналогична
брадва-чук, произхождаща от „съкровището” от Карбуна,
принадлежащо към култура Прекукутени III-Триполие А255. По този
начин тя се явява една от най-ранните медни брадви с дупка, а също
така и най-отдалечената, както от източниците на метал в Тракия, от
която са произведени част от предметите в „съкровището”56, така и от
останалите сходни артефакти, произхождащи предимно от регионите на
Централните и Западните Балкани, и Трансилвания57. Последните
констатации поставят под съмнение отнасянето на брадвата-чук от
Карбуна към време, синхронно на средния халколит, още повече, че
против това свидетелства и наложената в българската научна
литература синхронизация на Прекукутени III-Триполие A2 с началото
на културните явления Коджадермен-Гумелница-Караново VI и Варна в
днешна Източна България58. Несигурността на ранната дата,
предложена за брадвата-чук от Карбуна, се потвърждава от наличието в
51
Антоновић, Д., Ћорћевић, А. Типологиja перфорираног каменог оруђа из Србиje.
Зборник Народног Музеja, 2011, XX, (1), с.59. Бояджиев, К. Въоръжение през
халколита…, с.36, с.52.
52
Черных, Е. Горное дело и металургия в древнейшей Болгарии. София: Болгарскои
академии наук, 1978, карта VII, рис. 6; Tодорова, Х. Каменно-медната епоха в
България (пето хилядолетие преди новата ера). София: Наука и изкуство, фиг. 24.
53
Бояджиев, К. Въоръжение през халколита…, с.52.
54
Reingruber, A. Absolute and Relative Chronologies in the Lower Danube Area during the
5th Millennium (pp. 301-325). In: S. Hansen, P. Raczki, A. Andres, A. Reingruber (Eds.).
Neolithic and Cooper Age between the Carpatians and the Agean Sea. Bonn, 2015, p.314;
Krauß, R., Schmid, C., Kirschenheuter, D., Abele, J., Slavchev, V., Weninger, B.
Chronology and development of the Chalcolithic necropolis of Varna I. – Documenta
Praehistorica, 2017, p.44, p.296, fig. 13.
55
Rosenstock, E., Scharl, S., Schier, W. Ex oriente lux?..., p.79; Diaconescu, D. New
remarks about the typology and the chronology…, p.237.
56
Tодорова, Х. Каменно-медната епоха в България (пето хилядолетие преди новата
ера). София: Наука и изкуство, с.147.
57
Бояджиев, К. Въоръжение през халколита…, с.55; Diaconescu, D. New remarks about
the typology and the chronology…,p.231, map. 1.
58
Tодорова, Х. Каменно-медната епоха в България (пето хилядолетие преди новата
ера). София: Наука и изкуство, с.232;
14
„съкровището” на плоска брадва тип Гумелница59. Такива не се срещат
в стратиграфски сигурни контексти преди средата на късния халколит.60
Направеният анализ води към извода, че за разлика от в днешна
Източна, в Западна България необходимите предпоставки за
производството на медните брадви-чукове тип Плочник са налични
преди началото на късния халколит, а така и тези за по-ранната
употреба на калъпите с леярско сърце. Основната причина за появата на
медните сечива с дупка по-рано в последния регион следва да се търси в
зараждането на идеята за наподобяване на познатите още от началото на
ранния халколит каменни брадви-чукове, но от нов, по-„престижен”
материал – медта. Предвид това, може да се предположи, че най-
ранните къснохалколитни медни брадви-чукове в района на западното
българско Черноморие са изработени под влиянието на чужда, западна
„мода” или са директен внос от региона на Централните Балкани. От
друга страна, поради липсата на сигурни абсолютни дати за халколита в
Югозападна България61, не е изключено появата на медните брадви-
чукове там да е частично синхронна с началото на къснохалколитните
културни явления в днешна Източна България. И при двете положения
най-ранната изработката на брадвите-чукове тип Плочник в днешните
български земи, а така и първата употреба на калъпите с леярско сърце,
следва да бъдат отнесени към времевия отрязък, попадащ между
началото на „хоризонтa на съкровищата от Плочник” и края на първа
фаза от развитието на Варненския халколитен некропол, т.е. – 4700-4550
г. пр. Хр.
59
Раындина, Н. Металообробне Трипiльськпої культури (с. 223-261). – В: Вiдейко, М.
& Будро, Н. (ред.). Енциклопедiя Трипiльськпої цивилизацiї, Т. 1. Киїев, 2004,с.229.
60
Димитров, К. Медната металургия по Западния бряг…, с.16.
61
Bojadžiev, J. Absolute chronology of the Neolithic and Eneolithic cultures in the valley
of Struma (pp. 309-317). – In: H. Todorova, M. Stefanovich, G. Ivanov, (Еds.). The
Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedingsof .the International Symposium
“Strymon Praehistoricus”, 28.09.–01.10 2004, Kjustendil-Blagoevgrad (Bulgaria) – Serres-
Amphipolis (Greece) (Eds.). In the Steps of J. H. Gaul 2, Sofi, 2007, p.312
15
Characteristics and Chronology of Bronze Age Site near
Velikan, Dimitrovgrad District1
Petar Minkov
Характеристики и хронология на обекта от бронзовата

епоха до с. Великан, Димитровградско
Петър Минков
Резюме: Целта на настоящата статия е да разгледа

археологическите структури, масовия керамичен материал и малките
артефакти от бронзовата епоха, открити на обекта до с. Великан,
Димитровградско. По време на разкопките са открити шест ями,
които сигурно могат да се отнесат към ранната бронзова епоха.
Всички ями са с кръгла форма и овален профил. Структурите са
вкопани в седимент с жълт до жълто-кафяв цвят. Ямите, в които е
открит само материал от ранната бронзова епоха, са плитки (не по-
дълбоки от 1 м) и са с кръгла форма на отвора, чийто диаметър
варира между 0,50 и 0,60 м. Структурата на депозита в описаните
долу примери (ями № 2, 6, и 27) включва сиво-кафява пръст песъкливи
включения и въглени. Керамичният материалeпредставен от
фрагменти на купи, паници, амфори и кани. На база откритите
находки и анализа на масовия керамичен материал,за относителна
хронология на ямите, може да се предположи периода – края на
втората фаза/началото на третата фаза на ранната бронзова епоха
(2600 – 2400 г. пр.Хр.). На база анализираните материали и техните
паралели от други познати обекти може да се предположи, че
обектът при Великан принадлежи към същия кръг от обекти, чиято
материална култура е сравнима с етапите при Михалич и Свети
Кирилово в Горнотракийската низина и не демонстрира съществени
различния от тях.
1
The present article is already published shortly in Bulgarian language – “Датировка и
културна принадлежност на раннобронзови структури и находки при Великан,
Димитровградско” in Volume dedicated on 90-th anniversary of the museum in Haskovo.
Because the volume was published without ISBN number, the article is published here again,
this time in English, with some changes and additions to the text, conclusions and
illustrations.
16
The aim of the article is to publish structures, archaeological
materials, and finds originating from the recent excavations near Velikan,
Dimitrovgrad district.2
History of the research

The rescue excavations at the archaeological site were conducted as
part of the construction preparations for the building of a part of Maritsa
highway. The site (No. 4.1 on the trace of Maritsa Highway) is located on the
non-footed terrace of Stara reka river, which bed is approximately 3 km to
the north from Maritsa river.3 During the excavations 128 pits and 5 graves
were detected. They belong to the Early Bronze Age and the Hellenistic times
(figs. 2–3). 4
Based on the consultations received during the excavations it was
concluded that 6 of the pits could have been from the Early Bronze Age and
that their overall number could have been higher.5 In the preliminary
publication is pointed out that piece of wall-burnt clay (plaster) and pottery
sherds of tick-wall/storage vessels or pithoi are present in almost every pit.
Among the typical sherds stand out the ones with tunnel handle, and singles
sherds with corded print decoration. The mentioned finds are clay weight and
spindle whirl. 6
The processing of the additional pottery materials and finds showed
few “new” findings – single fragment of clay axe; two fragments from the
2
I would like to express my deepest gratitude to the excavation team – Chavdar Lalov, Elena
Nikolova, Vladislav Zhivkov – for giving me the opportunity to publish my observations
about the structures and material from the Early Bronze Age at site 4.1. – Velikan. The
graphics and photo illustrations are made by the Ch. Lalov, E. Nikolova, V. Zhivkov.
3
Лалов, Ч., Николова, Е., Живков, В. Спасително археологическо проучване на
обект 4.1 по трасето на АМ „Марица”. Ямен комплекс и погребения от
късноелинистическата епоха. – В: Археологически открития и разкопки през 2014 г.,
2015, с. 178.
4
2015, с. 178 – 179.
5
The first consultations for the chronology of the site come from Assos. Prof. Stefan
Alexandrov – Лалов, Ч., Николова, Е., Живков, В. Спасително археологическо
проучване на обект 4.1 по трасето на АМ „Марица”. Ямен комплекс и погребения от
2015, с. 179.
6
2015, с. 179.
17
rear of stone axes (or both from the same axe?); clay object with unknown
functions.
In the coming pages the presentation of the data from the site and its
analysis will be done in the following order: І. Archaeological structures; ІІ.
Mass pottery materials; ІІІ. Finds.
І. Archaeological structures
The pits from the Early Bronze Age are concentrated on the eastern
part of the site. Those are structures № 2, 6, 8, 20, 27 (figs. 4–8). In three of
them – № 2, 6, 27 (figs. 4–6) –pottery sherds and finds solely from the Early
Bronze Age were found, while in the others were found mixed materials from
the Early Bronze Age and the Hellenistic age. The structures were dug in
layer of yellow to yellow-brown soil. The pits with materials only from the
EBA are shallow (no more than 1 m deep) with circle shape of the mouth,
which diameter varies between 0.50–0.60 m. The vertical section of the pits
is irregularly-oval or conical-oval as the inequalities of the contour were
probably caused of episodically dilapidation of the pit’s walls. The structure
of the fill in the abovementioned pits (№ 2, 6 and 27) includes grey-brown
soil, and burnt clay pieces and charcoals. In comparison, the pits with mixed
materials are deeper (pit № 8 – 1.43 m; pit № 20 – 1.73 m). In the structure
of the fill large single stones (0.40–0.50 m), sandy inclusions and yellow soil
are present.
The excavators pointed out that in comparison to the pits from the
Hellenistic period the concentration of ceramic find in the “clear” EBA pits is
significantly lower. 7 Other structures from the Early Bronze Age were not
discovered at the site.
ІІ. Pottery (Tabs. 1–6)
The study of the pottery is in the following order:
1. Technology of the vessels’ making. Types of impurities.
Technological groups;
2. Vessels categories;
3. Decoration;
4. Parallels;
5. Chronology.
7
2015, с. 179.
18
The methodology of the research in each of those categories will be
based on the model for analyzing pottery material accepted by Krassimir
Leshtakov.8
The mass pottery material is presented by a whole profile of a jar and
pottery sherds. They were found in pits № 2, 6, 27. 132 sherds were
analyzed. The significant pieces are from pits № 2 (25 specimens) and pit №
6 (23 specimens). Some uncharacteristic sherds were found in pit № 27.
Their features are described below before the observation of the
characteristics of the significant material, because they can’t be included in
the full analysis.
In pit № 27 were found 84 sherds, 63 of which are uncharacteristic.9
Based on their wall’s thickness three groups are separated – thick-walled
sherds (with thickness more than 1.00 cm); sherds with medium thickness of
the wall (between 0.5–1.00 cm); thin-walled sherds (less than 0.5 cm).
The thick-walled sherds are 6 in number. The colors recognized as
original after the firing are brown, beige and grey-brown; the surface varies
from rough to medium smoothed; there is high concentration of quartz
stones, white pieces and mica – 0.1–0.2 cm and middle to high concentration
of impurities – which sizes are bigger than 0.3 cm. Тhе fractures are
monochromatic with dark grey color and one example with grey-beige color.
The sherds with medium thickness of the wall sherds are 50. Тhey are
separated into tree subgroups according their color and technological
specifications – AW.1. – sherds (28 specimens) with grey-brown color;
medium to well smoothed surface (as on some places are observed
inequalities on the surface); on some of them are preserved traces of angoba;
there is high concentration of stone quartz, white pieces and mica – 0.1–0.2
cm; the fractures are monochromatic with dark grey to black color. AW.2. –
sherds (9 sps.) with beige-brown inner and outer side; rough to medium
smoothed surface; high concentration of stone quartz, white pieces and mica;
8
Лещаков, К. Основни класификационни принципи за керамиката от ранната и
средната бронзова епоха в Тракия. Археология, 1988, 3, с.1 – 13; Лещаков, К.
Раннобронзови съдове от обекти в Новозагорския район. – В: Археологически и
исторически изследвания в Новозагорско, 1, 1999, с.57 – 90; Лещаков, К. Относителна
хронология на пласта от ранната бронзова епоха в селищна могила Казанлък. – В:
STUDIA ARCHAEOLOGICA UNIVERSITATIS SERDICENSIS Supplementum IV.
Stephanos Archaeologicos in honorem Professorisл Ludmili Getov, 2005, с.442 – 454.
Кънчева-Русева, Т., Лещаков, К. Характеристика и датировка на праисторическо
селище от бронзовата епоха до селищна могила Нова Загора. (Археологически и
исторически проучвания в Новозагорско), 2008, ІІ, с.51 – 86.
9
The more detailed description of the uncharacteristic fragments is due to the fact that they
are the only ones from the Early Bronze Age and originating from a concrete structure. None
of the uncharacteristic fragments has a contact surface with some of the characteristic
fragments.
19
the fractures are two types, based on their color – beige-brown outer and
black inner. AW.3. – sherds (14 sps.) which color vary from beige to brown
on the inner and outer surface; the latter is very well smoothed; low to middle
concentration of stone quartz, white pieces and mica; the fractures are
monochromatic as the inner part is dark brown to black, while the edges are
with the colors of the inner and outer surface.
The thin-wall sherds are 7. They are separated in to two subgroups –
TW.1. – sherds (4 sps.) with grey-brown color; well smoothed surface (with
some inequalities); traces of angoba on almost of all sherds; high
concentration of stone quartz, white pieces and mica – 0.1–0.2 cm; the
fractures are monochromatic with grey to black color. TW.2. – sherds (3
sps.) with beige-brown colored outer and grey-brown inner side; rough to
medium smoothed surface; high concentration of stone quartz, white pieces
and mica – 0.1–0.2 cm; the fractures are two-part – the outer color is beige-
grey, while the inner is grey-brown.
Summarizing the above observed sherds, we can say that they belong to
category of medium-fine and medium-rough pottery. On the surface of most
of the specimens are present pots from secondary firing, which clearly stand
out from the original color of each sherd.
1. Technology of producing vessels. Types of the impurities.

Technological groups
The sherds are from handmade vessels. The vessels’ original colors after
their firing that are recognizable are (based on how often they appear): grey-
brown, brown-beige, grey-beige, beige, dark-brown, brown, red-brown. The
predominant colors are the first three from the mentioned above. There is no
concrete connection between the different types of vessels and their coloring,
but some ascertainments could be made. 10
On the bowls are distinguished the following colors after firing: grey-
black; brown; grey; beige; grey-brown; grey-beige; brown-black.
The colors observed on the jars are: grey; grey-black; grey-beige; beige;
On the amphorae the colors are: dark-grey to black and beige;
The jugs have the following colors: grey to grey-brown (for the rims);
grey-brown, dark-grey to black, grey-beige (for the walls); one jug’s bottom
with black color for the outer surface and grey-brown for the inner surface;
According to the treatment of the surface, the shreds (characteristic,
uncharacteristic, thin-wall, average-wall and tick-wall) could form 6 groups:
black polished surface; brown very well smoothed surface; brown smoothed
surface; grey-brown smoothed surface; beige and grey-beige smoothed
10
The order in which the colors of the different categories of vessels are listed is from the
higher to the lower number of fragments of such color.
20
surface; pottery with well smoothed surface, but without the original cover;
pottery on spots; pottery with rough surface (lowest concentration).
On all the examples with traces of polishing, it was done in horizontal
manner.
2. Vessels categories
The ceramic repertoire of Bronze Age object next to Velikan are listed
below from the most common to the less popular: Bowls; Jars; Amphorae;
Jugs. The observed materials belong to fine, semi-fine and semi-rough
pottery.
Bowls (B) – The only recognizable kind is pots with conical or sphere-
conical shape. The strong fragmentation of the material, as well as the limited
number of sherds make it almost impossible to define specific types.
However, there are several variants based on the modeling of the of rim’s
edge: B.1. – slightly curved (8 examples), which may be rounded, slightly
thinner at the top, slightly thicker on the inside; B.2. – strongly curved mouth
edge (2 exs.), which is rounded (on two of the shreds is observed longitudinal
edge due to rounding); B.3. – obliquely cut inward edge (1 ex.), spherical-
conical profile with straight walls; B.4. – evenly cut mouth edge, conical
profile having a straight wall; B.5. – T-shaped rim’s edge, profiled with a
relief edge on its inner and outer sides (1 ex.), spherical profile.
The surface of the bowls is: polished to shine (B.2.); very well
smoothed (B.1.–4.); medium well smoothed (B.5.). There are fragments,
which original surface is not preserved. Most of the sherds are from vessels
with medium thickness of the wall (B.1.–5.) and thin-walled ones (B.1.–2.).
Several of the sherds are with preserved handle – tunnel-shaped (B.1.);
tongue-shaped (ezichesta) handles (B.1., B.4., B.5. – with two perforation);
vertical flat handles (B.1.).
Several sherds from bowls have decoration, made by two techniques –
relief – “ribs” and negative – pricking /notches on the outer edge of the rim
(B.5.).
Jars (Ja) – The category is recognized based on 5 sherds of rims and
9 sherds of walls with relief band. Despite the strong fragmentation of the
material, two forms can be distinguished – conical and S-shaped profiles. All
fragments except one belong to vessels with conical profile. In this case, the
shape of the mouth may be: evenly cut (G.1.); evenly cut with a relief edge
on the outer side (G .2.); rounded (G. 3.). One example from the vessels with
"S"-shaped profile is with highly curved outward rim with tinned out edge at
the top (G. 4.).
The surfaces are: well to very well smoothed (G .1.–2); medium-
smoothed (G. 3.–4.). On two of the rims the original surface is not preserved.
The walls of the pots (with relief decoration) are black (4 exs.), beige
(4 exs.) and a wall of brown-gray color. They belong to vessels with medium
21
thickness of the wall. A medium to high concentration of quartz and mica
impurities of 0.1–0.2 cm in size is observed; the fractures are monochromatic
with beige and black color.
The ornamentation at the mouth is a relief strip/band, at the edge of
the rim and may be – separated by a finger (G.4.), with notches (G.1.)
modelled by an object with a circular cross section (G.2.–3.). Along the
walls, the relief strip has different ways of "interruption“ – pinching, notches.
In one case, the relief band was embossed with small in diameter tubular
bone. In one case, the relief strip is vertically stuck – two parallel vertical
strips.
Amphorae (А) – They are identified on the basis of fragments of walls
with a preserved neck-to-body transition, walls with decoration and single
fragments with preserved handles. The fragments with entirely preserved
handles (4 exs.) are beige and dark-gray to black in color. The handles are
vertical, flat, to slightly curved – with an arcuate cross section. In the
modeling of some of them, lateral edges on both sides were formed. Their
surfaces are very well smoothed (black) and medium well smoothed (beige).
The decoration is made by two techniques – a relief band with notches –
immediately above the upper base of the handles, and in one case the
decoration is made by printed cord – hanging triangles, which are located at
the level of the upper base of the handle.
The walls with decoration (6 exs.) have the following colors: black,
gray-black, gray-beige. Their surfaces are smoothed, with no traces of
angoba. High concentration of impurities – 0.1–0.2 cm (quartz pebbles and
mica) is observed. The fractures are monochromatic with gray-black and
brown color. The decoration is represented by a relief band with notches and
a relief edge, with round prints. It is possible that two of the latter originated
from the same pot.
The handles (4 exs.) are vertical with an amorphous ellipsoidal cross
section. They are gray-brown, brown and beige. The surfaces are medium to
well-smoothed (the handle sherds have the same characteristics as the walls
with decoration). The sherds with handles do not differ from the features of
the above-mentioned fragments of walls with entirely preserved handles.
Based on the processing of these fragments, it is impossible to
distinguish different types in the category of amphorae vessels.
Jugs (Js) – This category is identified based on three fragments of
rims; three fragments of walls with a preserved neck-to-body transition and
one fragment from a bottom.
The rims are gray to gray-brown in color. They are rounded (in one
case the mouth is strongly curved outwards, while in the other two cases the
mouth is straight).
22
Neck-body walls are gray-beige, gray-brown and dark gray to black.
The bottom has a dark gray to black outer surface and a gray-brown inner
surface. From the available walls, where the transition between the neck and
the body is preserved, is visible that the neck is conical and the body has a
spherical profile. The bottom is flat and unprofiled. The preserved wall above
the bottom shows that the lower part of the bottom is spherical. The surfaces
of all the fragments are very well smoothed (with the exception of one rim).
A medium impurity concentration of 0.1–0.2 cm (quartz pebbles and mica) is
observed.
One of the walls has a preserved base of a vertical flat handle with a
rectangular cross-section. The decoration is presented by one technique – a
printed cord – on three fragments of walls, in which the neck-body transition
is marked. The motif is a single horizontal line of transition – a large printed
cord in two of the fragments, while in the third there are three horizontal
parallel lines of finely printed cord decoration.
The observation of the material didn’t allow us to distinguish different
types of jug category.
ІІІ. Finds (clay; stone) (Tabs. 7–9)
The objects from the Early Bronze Age were founds in five pits (№ 2,
6, 8, 20, 27). As we mentioned above in three of these structures (№ 2, 6, 27)
the discovered pottery materials are exclusively from EBA. The finds were
also discovered in other parts of the site (in the main layer) without belonging
to specific structures. Those are: one entirely preserved pot (№ 79); clay
loom-weights (№ 10, 41); spindle whirls (№ 44, 49, 52); fragments from
stone axes (№ 16, 31, 41), clay model of axe. Most numerous are the finds
from pit № 6, which can most certainly be related to the Early Bronze Age.
There were found spindle whirl, weight for a loom, fragment from stone axe.
Particularly noteworthy is one object with a rhombus-rectangular
shape, flat on one side (the lower one?) and with a small ellipsoid shaped
pool (?) on the upper side. Its decoration is made by printed cord, notches and
relief decoration. Similar objects are unknow for modern Bulgarian lands and
the neighbor territories. The serious fragmentation of the find doesn’t allow
more in-depth analyzes, which make it hard for some concrete conclusions to
be made. However, some hypothetical assumptions about its nature could be
mentioned. One is that this object was a mold, a model of a real existing other
object – a boat, a rig, etc..; andiron.
Mold (?) – Several clay molds are known from the territory of the
Bulgarian lands, which have already been discussed in the literature. They
were discovered at Tell Ezero, Tell Nova Zagora, the open-air settlement near
23
Momchilgrad. 11 The molds are rectangular in shape, with rounded corners,
and vertical walls with even edges (sills). The molds from these settlements
are for axes and are generally dated to the Early Bronze Age. A more specific
date may be mentioned about the mold from Momchilgrad, from which site
are published 14C dates – 2890–2620 and 2880–2580 BC.12 The molds were
used for casting axes with a hole and are identical to each other. They are
similar to the finds from Anatolia, but differ significantly from the find from
the Velikan, both in terms of shape and lack of decoration on their surface.
None of the known molds from the Bulgarian lands and from Anatolia13, and
the neighbors around have examples with decorated. These observations
prevent us from referring the find from Velikan with certainty to the group of
molds at this time.
Model of boat (?) – the assumption is based on the similarities with
some models of Bronze Age boats14. There are no similar findings originating
from the Bulgarian lands, so the identification of the object from Velikan is
significantly difficult.
Andiron/Firedog (?) – this hypothesis was admitted because of the
presence of a later chronological period – the Hellenistic era, during which
these findings were most widely spread in the Upper Thracian Plain. From
11
Черных, Е. Н. Метални изделия и калъпи за отливане. Езеро. Раннобронзовото
селище. София, 1979, с.171 – 176, обр. 109-л, м, н; Черных, Е. Н. Конструкции
литейных форм топоров и вопросы периодизации. Типология металлических изделий.
Ранний и средний бронзовые века. Горное дела и металлургия в древнейшей Болгарии,
1978, с.138; Нехризов, Г., Иванов, Г., Селище от ранната бронзова епоха при с.
Седларе, мах. Градинка, общ. Момчилград. – Археологически открития и разкопки
през 2010 г., София, с.113, обр. 3 – 42.
12
Нехризов, Г. Спасителни разкопки на селище от ранната бронзова епоха при с.
Седларе, мах. Градинка, община Момчилград (обект № 19Б по трасето на път І-5,
участък Подкова – разклон за Джебел). – Археологически открития и разкопки през
2009 г., 2010 г., с. 117.
13
Müller-Karpe, A. Anatolisches Metallhandwerk, Wahholtz Verlag Neumunster, 1994, taf.
pp.8-14; Bicer, K. Multifaceted Stone and Ceramic Moulds from Bronze Age Anatolia:
Building an Analytical Protocol of Mould Properties and Behavior During the Process of
Metal Casting, 2005 –
https://www.researchgate.net/publication/37994500_Multifaced_stone_and_ceramic_moulds
_from_Bronze_Age_Anatolia_building_an_analytical_protocol_of_mould_properties_and_b
ehavior_during_the_process_of_metal_casting - [10.09.2019, 17:04]; Găvan, A. Metal and
metalworking in the Bronze Age tell settlements from the Carpathian Basin, 2015, Pl. pp.1-2.
14
Kaverzneva, E. Bronzezeitliches Tonmodell eines Boots der Meščera-Kultur. –
БРОНЗОВЫЙ ВЕК ЕВРОПА БЕЗ ГРАНИЦ. Четвертое — первое тысячелетия до н.
э/BRONZEZEIT EUROPA OHNE GRENZEN 4.–1. Jahrtausend v. Chr., 2013, с.259 – 263,
с.543 – 237.8.2.
24
site 4.1. few finds have already been published15, which, hypothetically,
means it is not excluded that the object may be from a later date than the
Early Bronze Age and be part of a portable hearth or ledge. However, similar
objects are not known in the literature.16 The fragmentation and the lack of
clearer evidence leave this hypothesis debatable, pending on the
accumulation of more similar objects, such as the one from Velikan.
The whole vessel has S-shaped profile, straight rim with narrowed
oval edge, vertical neck and globular low part of the body, staying on flat
non-profiled bottom. The part of the maximal diameter is covered of relief
buds (they are conical with round bases). Almost whole preserved shaped
demonstrate a bowl with conical shape and horizontal “tunnel” handle.
Interesting is one fragment of a ceramic axe found in pit № 2. The
front part of the find has been preserved. Without specifying unnecessary
details, it is important to mention that the presence of ceramic axes in a clear
pit context was unknown till now, i.e. this is the first time that a clay model
of axe has been discovered in a pit in the Upper Thracian Plain. Usually,
these objects are found in dwellings or as accidental finds in the strata of the
Early Bronze Age settlements. According to K. Leshchakov, they have a
dating significance – until the end of the second phase of the early Bronze
Age, since they do not appear after its end.17
Chronology, cultural affiliation and interpretation
The chronology of the structure and the finds of site 4.1. – Maritsa
highway, is determined by the pottery mass materials found in the pits and
their corresponding parallels. Among the significant sherds are present bowls
with T-shaped rim edge and tunnel handles, sherds of bowl’s rims with
horizontal relief edge under the rim or in the middle of the pot.
Among the characteristic sherds from the category of the amphorae
and jugs could be distinguished sherds with cord-printed decoration (motifs –
hanging or standing triangles, angles, horizontal lines and etc.)
Among the ceramic materials are missing any examples of the
decoration typical for the classical period of the phase “Mihalich” – bowls
15
Живков, В. Преносими огнища от късноелинистическата епоха, открити при
разкопките на АМ "Марица". – В: Тракия и околният свят. Сборник с доклади от
национална научна конференция. 27 – 29 октомври 2016. Шумен, 2016, с.248 – 259.
16
Leshtakov, K. On the origins and functions of Thracian andirons. – Древние культуры
юго-восточной Европы и Западной Азии. Сборник к 90-летию со дня рождения и
памяти Н. Я. Мерперта, 2014, с.227 – 243.
17
Лещаков, К. Сравнителна стратиграфия на селищните могили от ранната бронзова
епоха в Югоизточна Тракия. Годишник на Софийския университет „Св. Климент
Охридски”, Исторически факултет, 1992, с.29, с.38; Лещаков, К. Относителна
хронология на пласта от ранната бронзова епоха в селищна могила Казанлък. – В:
STUDIA ARCHAEOLOGICA UNIVERSITATIS SERDICENSIS Supplementum IV.
Stephanos Archaeologicos in honorem Professorisл Ludmili Getov, 2005, p.447.
25
with a wide rim edge and decoration on the outer and inner surfaces, as well
as the rich and various decorative schemes made in the technique of the
printed cord, which is typical for the indicated period. The decorated
fragments are relatively small and their decoration is of simple motifs that are
carelessly executed. At the same time, are also missing elements from the
later phase of the Early Bronze Age, known also as "Sv. Kirilovo” ("St.
Kirilovo” cups, relief outgrowths of vessels’ handles, “Assenovets” handles,
decoration of embossed edges and elements on the walls of vessels).
All this suggests that the probable relative date of the structures and
the materials from Velikan could possibly be related to the second half/end of
the IInd phase and the beginning of the IIIrd phase of the Early Bronze Age
(2600–2400 BC). It is not excluded that part of the analyzed materials belong
to the transition between these phases of the Early Bronze Age.
The presented chronological value corresponds to the chronological
frame 18 provided for the duration of the phases of the Early Bronze Age in
Upper Thrace and shown below:
Бояджиев Ist Phase Ezero IInd Phase IIIrd Phase Nova

2003 3250/3200– Mihalich Zagora/Yunatsite
2950/2900 BC 2950/2900– 2600/2500–2200/2000
2600/2500 BC BC
Александров Ist–IInd Phases 3200/3100– IIIrd Phase Sv.
2018 Ezero and 2500/2400 Kirilovo
Mihalich 2500/2400–2200/2100
The suggested hypothesis is based on the parallels of the ceramic

repertoire from the site. As such can be mentioned materials from
Ognyanovo19; Gudjova mogila20; Polski gradets – the settlement 21; the open-
18
Бояджиев, Я. За някои проблеми на хронологията и периодизацията на бронзовата
епоха от територията на България. – Studia Archaeologica. Suppl. I., София 2003, p.20 –
26; Александров, С. Ранната и средна бронзова епоха в българските земи:
хронология, периодизация, културни контакти и находки от благородни метали. – В:
Злато и бронз. Метали, технологии и междурегионални контакти на територията на
Източните Балкани през бронзовата епоха (Александров, Димитрова, Попов, Хорейш,
Чукалев съставители), София, 2018, с.90.
19
Leshtakov, K. The pottery from Maletepe Tell near Ognyanovo (Characteristic,
Chronology and Interrelations). – In: L. Nikolova (Ed.), Technology, Style and Society.
26
air settlement at Nova Zagora22; the open-air settlement at Svilengrad23; Tell
Ezero24. The pointed-out parallels refer to the bowl with T-shaped rim’s edge,
the rim of the bowls with horizontal relief lines under the rim, the amphorae
and the walls of jugs decorated with singles cord-printed horizontal lines.
In regard to the finds, parallels of the model of axe are known from
settlements and sites from the Early Bronze Age at Pernik, Yunatsite, Nebet
tepe, Kazanlak, Ovcharitsa, Karanovo, Dyadovo, Nova Zagora (settlement
mount and open-air site), Ezero, Sokol, Mihalich, Veselinovo and Drama.
They are dated to the second and third phases of the Early Bronze Age.
Other finds, supposedly related to the site near Velikan and relevant
to the detected finds are the clay spindle whirls with incised decoration –
published as unknown finds from the region of the same village.25 Those are
objects with negative decorations – lines and holes on the surface which are
very closed to the found at site 4.1. near Velikan.
Based on the analyzed materials and similar analogies from others
well known sites we could accepted that Velikan belongs to circle of places,
which material culture is comparable to the phases – “Mihalich” and “St.
Kirilovo” in the Upper Thrace and do not differ from it.26
It could be pointed out that certain objects, such as the ceramic model
of the axe, are unified and common even to both the Ezero, Mihalich,
Karanovo, Dyadovo, Nova Zagora during this time, as well as to the
Contribution to the innovations between the Alps and the Black Sea in Prehistory, BAR-
Series, 2000, 254 fig. 16.9 – 1-3.
20
Leshtakov, K., Kancheva-Ruseva, T., Stoyanov, S. Prehistoric studies. Settlements sites.
(Maritsa-Iztok. Archaeological Research, Vol. 5), Radnevo, 2001, p.56 – fig. 26-k.
21
Leshtakov, K., Kancheva-Ruseva, T., Stoyanov, S. Prehistoric studies. Settlements sites.
(Maritsa-Iztok. Archaeological Research, Vol. 5), Radnevo, 2001, p.64 – fig. 34-e.
22
Кънчева-Русева, Т., Лещаков, К. Характеристика и датировка на праисторическо
селище от бронзовата епоха до селищна могила Нова Загора. (Археологически и
исторически проучвания в Новозагорско), II, 2008, с. 71 – обр. 11-3; с.73 – обр. 13-10.
23
Валентинова, М., Ненова, Д. Обект от ранната бронзова епоха при Свиленград. В:
В. Николов, Г. Нехризов, Ю. Цветкова (ред) Спасителни археологически разкопки по
трасето на железопътната линия Пловдив-Свиленград през 2005, 2008, с.512 – табл. V-
5-10.
24
Катинчаров, Р., Мерперт, Н. Я. Украса на съдовете. Дръжки на глинените съдове.
Украса върху дръжките на глинените съдове. Езеро. Раннобронзовото селище. София,
1979, с.349 – табл. 202; с.350 – табл. 203; Черных, Е. Класификация на формите на
глинените съдове. Езеро. Раннобронзовото селище, София, 1979, с. 230 – обр. 134-г;
с.232 – обр. 136-а; с.235 – обр. 137-а, б; с.239 – обр. 139-а; с.247 – обр. 142-б; с.280 –
обр. 154-а.
25
Петрова, В. Текстилното производство през бронзовата епоха според материали от
днешните български земи. – Известия на Исторически музей Хасково, 2, 2004, с. 106 –
фиг. 18-1,5.
26
The map is made by D-r Nikola Tonkov to whom I express my deepest gratitude for
allowing me to use it!
27
Yunatsite and Sitagri despite the existing cultural differences between them
in the elements of the material culture.
The number of the archaeological structures and finds presented here
is not sufficient for complete interpretation. This is due to the lack of other
structures and facilities, as well as the lack of other sites – present from the
same time period are only pits. An exception is the site Yazdach – the area
“Korutarla”, Chirpan district, where Early Bronze Age pits were detected. 27
In the publications for the excavations the types of the structures and the
materials originating from there are indicated. Part of the materials refer to
Cherna voda III, others belong to later period – 3rd phase of the Early Bronze
Age (vessels with spouts and etc.).28 The finds from Velikan belong to the
inventory for daily use and they could hardly be connected to some ritual
activities. On the other hand, their deposition in pits (in the absence of other
structures and fitments) rise the question whether they were related to cultic
manifestation or they were part of waste landfills of a site that possibly
excited near the studied area.
The presented information shows a site, which characteristics are
rarely evidenced during the Early Bronze Age in the Upper Thrace. The
scarce data and the lack of more details, and well-preserved archaeological
structures and materials prevent us from making more secure definition of the
site’s character. This leaves the discussion about those types of objects open,
until more reliable information is acquired.
27
Панайотова, К., Миков, Р., Христов, М. Спасителни археологически проучвания
на обект № 16 по АМ „Тракия“, в землището на с. Яздач, Община Чирпан, през 2003 г.
– Археологически открития и разкопки, 2004 г.,с. 48; Panayotova, К., Mikov, Р.,
Hristov, М. Ein Komplex aus der Bronzezeit in der Flur des Dorfes Jasdač, Bez. Čirpan
(vorläufiger Bericht). – In: V. Nikolov, K. Bacvarov (eds.). Von Domica bis Drama.
Gedenkshrift für Jan Lichardus, 2004, pp.190-197 – Fig 1; Панайотов, И., Христов, М.,
Миков, Р. Спасителни археологически проучвания на обект № 16 по трасето на АМ
„Тракия“, ЛОТ 1, в м. „Корутарла“, до с. Яздач, община Чирпан. – Археологически
открития и разкопки за 2004 г., 2005, с. 78-79.
28
Panayotova, К., Mikov, Р., Hristov, М. Ein Komplex aus der Bronzezeit in der Flur des
Dorfes Jasdač, Bez. Čirpan (vorläufiger Bericht). – In: V. Nikolov, K. Bacvarov (eds.). Von
Domica bis Drama. Gedenkshrift für Jan Lichardus, 2004, pp.190-197.
28
Обр. 1 – Карта на обекти със сходни на обект 4.1. – Великан, материали
(картна подложка – Д-р инж. Н. Тонков)
Fig. 1 – Map of the EBA site near Velikan and sites with similar materials
(map made by D-r Ing. Nikola Tonkov)
29
Обр. 2 – Обект 4.1., Великан. Общ план на структурите
(Ч. Лалов, Е. Николова, В. Живков).
Fig. 2 – Site 4.1., Velikan. Graphic plane of the structures
(drown by Ch. Lalov, E. Nikolova, V. Zhivkov)
30
Обр. 3 – Обект 4.1., Великан. Аерофотоснимка
(Ч. Лалов, Е. Николова, В. Живков)
Fig. 3 – Site 4.1., Velikan. Air-photo
(taken by Ch. Lalov, E. Nikolova, V. Zhivkov)
31
Обр. 4 – Обект 4.1., Великан. Яма 2
Fig. 4 – Site 4.1., Velikan. Pit 2.
32

33
34
35
Табла 1-2 – Обект 4.1., Великан. Яма 2 – керамика
Tables – Site 4.1., Velikan. Pit 2 – pottery
36
Табло 3-5 – Обект 4.1., Великан. Яма 6 – керамика.
Tables 3-5 – Site 4.1., Velian. Pit 6 – pottery
37
38
39
Табло 6 – Обект 4.1., Великан. Яма 27 – керамика
Table 6 – Site 4.1., Velikan. Pit 27 – pottery
40
Табло 7 – Обект 4.1., Великан, находки – фотоизображения
Table 7 – Site 4.1., Velikan, finds – photo-illustrations
41
Табло 8 – Обект 4.1., Великан, находки – графични изображения
(В. Живков)
Table 8 – Site 4.1., Velikan, finds graphic illustrations
(drown by V. Zhivkov)
42
Табло 9 – Обект 4.1., Великан, керамичен съд (фото и графично
изображение - (Ч. Лалов, Е. Николова, В. Живков)
Table 9 – Site 4.1., Velikan, vessel (photo and graphic drown by Ch. Lalov,
E. Nikolova, V. Zhivkov)
Табло 10 – Обект 4.1., Великан, цял профил на паница

Table 10 – Site 4.1., Velikan, whole shape of bowl
43
Табло 11 – Глинени калъпи: А. Езеро
(Черных 1979, 175 – обр. 109-л, м, н);
В. Момчилград (Нехризов, Иванов 2011, 113 – обр. 3-42)
Table 11 – Clay moulds: A. Tell Ezero
(Черных 1979, 175 – обр. 109-л, м, н);
B. Momchilgrad (Нехризов, Иванов 2011, 113 – обр. 3-42)
44
Табло 12 – Яздач, Корутарла. Керамика
(Panayotova, Mikov, Hristov 2004, 195, Abb. 1 – 3, 4, 5, 6)
Table 12 – Yazdach, Korutarla. Pottery
(Panayotova, Mikov, Hristov 2004, 195, Abb. 1 – 3, 4, 5, 6)
45
Табло 13 – Яздач, Корутарла. Керамика
(Panayotova, Mikov, Hristov 2004, 196, Abb. 2 – 2, 3)
Table 13 – Yazdach, Korutarla. Pottery
(Panayotova, Mikov, Hristov 2004, 196, Abb. 2 – 2, 3)
46
ANTIQUITY АНТИЧНОСТ
Върхове на копия от Античната епоха във фонда на

исторически музей – Дългопол
Илиян Илиев
Spears of the Antique age from of the Historical Museum –

Dalgopol
Iliyan Iliev
Abstract: In this scientific report presents the collection of iron spears

of the Thracian and Roman age, which are stored in the fund of the
Historical Museum- Dalgopol. From the spears of the early iron age stand
the two spears from the “Kaleto” mound to the village of Petrov dol-
Provadia, which have two symmetrically located openings at the base of the
blade and the tip with a flat longitudinal edge from the village of Nenovo-
Provadiya. They are most likely from the end of the early iron age from the
VI- th century B.C. The other Thracian spears with a flat leaf blade are from
late iron age dating back to V-III- th. century, from the IV- th. century B.C.
are the two toes with narrow, four- sided blades passing through a wide bush
and the four tips of small swatches. From the time of the Roman age II-IV
century, the collective find of three tips with a leaf blade, discovered together
with a long sword with a round nozzle during excavations on a mound in the
area of the village of Tutrakantci- Provadia, and the two heavily elongated
peaks found along with a spear thrower in the area of the Roman road
station “Panisos” to the railway station Burzitca. Of interest are also the
mouthpieces of spears, saurothers, which for the time being are still poorly
studied in Bulgarian archaeology.
Копията са вид прободно оръжие, което е използвано през всички

епохи от съществуването на човечеството. Още от зората на
праисторията първобитният човек е използвал заострени на огън
дървени колове, които са използвани като оръжиe за лов и война. С
развитието на технологиите се появяват първо кремъчните, а след това и
метални върхове на копия. Те са изработвани от мед през късния
халколит, през бронзовата епоха са лети от бронз, а през античността и
средновековието са изковавани от желязо. Като цяло железните върхове
47
на копия са запазили своята форма за много продължителен период от
време което прави тяхното точно датиране понякога много трудно,
особено когато са извадени извън археологическата среда. Копието е
ефикасно бойно оръжие, което било използвано с успех и от двата рода
войска, пехота и кавалерия. Обикновено по- дългите копия се
използвали от пехотата, а по- късите от конницата. Има случаи обаче,
когато тежкото и дълго повече от човешки ръст копие било използвано
от тежките конници катафрактарии, тъй като неговият поразяващ ефект
бил много по-голям. В България с изследване и периодизация на
различните върхове на копия от античната епоха пръв започва да се
занимава Хр. Буюклиев, който прави периодизация на копията от
ранната желязна епоха. Г. Атанасов в своя каталог също описва
различните върхове на копия от тракийската епоха, съхранявани във
фонда на РИМ – Шумен. С тази проблематика се занимават още Д. Агре
и Н. Торбов. С проблематиката и периодизацията на въоръжението от
римската епоха се занимават И. Дзанев, С. Стойчев и Е. Генчева. В
археологическия печат има изработени редица класификации на
различните видове върхове на копия. М. Чичикова разделя върховете на
копия на две основни групи в зависимост от сечението на остриетата
им: 1. Листовидни копия с изпъкнал ръб по средата. 2. Копия с плосък
лист (без ръб).1 Това е доста опростена класификация, която е валидна
за разграничаване на копията от ранната и късна железни епохи. По
задълбочена класификация на различните видове копия от ранната
желязна епоха прави Хр. Буюклиев. Той разделя различните видове
копия въз основа на формата на техните остриета на две основни групи,
със техните подтипове.2 Д. Агре също прави периодизацията на
железните върхове на копия. Тя ги разделя на два основни вида. 1. С
лавролистно и 2. С остролистно острие (перо). Вероятно придържайки
се към тезата на Хр. Буюклиев всички върхове, освен този от с.Топчий-
Разградско са от времето VІІІ-VІ в.пр.Хр. В зависимост от това как е
оформен надлъжния им ръб тя също ги разделя на три основни вида.3
Според М. Домарадски, най- често срещаното оръжие на келтските
войни било именно копието. Той подразделя копията на две основни
групи: Първите имали дължина от около 3 метра, използвани за близък
бой от разстояние. Вторите с дължина от около 1,5 метра били
използвани като метателни. Върховете им били с много разнообразна
1
Чичикова, М. Тракийска гробница от Калояново, Сливенски окръг. - ИАИ, 1969 т.
ХХХІ, с. 60-68.
2
Буюклиев, Хр. Тракийски върхове на копия от ранножелязната епоха в българските
земи. - Археология 1985, кн. 2, с.27-35.
Китов, Г., Д. Агре. с. 321-322.
3
48
форма, като не са точно класифицирани. Някои от тях са листовидни,
други дълги и тънки като шила и зигзаговидно оформени, като пламтящ
огън.4 С периодизацията на върховете на копия от римската епоха в
България се занимават Виктория Христова, която е изработила една
доста сложна тяхна класификация, Евгения Генчева и Станимир
Стойчев. Руските изследователи също се занимават с периодизацията и
развитието на различните открити при археологически разкопки
върхове на копия, останали от скитските и сарматски племена. От тях
много важни са периодизациите на А. Мелюкова, която разглежда
откритите скитски върхове на копия в различни хронологически групи.
На М. Хазанов и Е. Черненко. В Румъния с изследването на подобни
върхове на копия, останали от даките се занимават А. Вулпе и В. Зира.
Върховете на копия, останали от келтите в Словакия са изследвани от В.
Фурманек, П. Санкот и Я. Виздал.
В археологическия фонд на Исторически музей – Дългопол се
съхраняват 21 железни върхове на копия, 7 техни накрайника,
сауротери, един предпазител за връх на копие и една копиехвъргачка.
Те са от ранната и късно желязна тракийски епохи и римския период.
Били са открити на различни места в Дългополския и Провадийски
региони. За наше съжаление обаче по голяма част от тях са случайни
находки. По тази причина при тяхното разглеждане и датиране се налага
да ги съпоставим с други вече публикувани образци, чието датиране е
станало въз основа на археологическата среда в която са били открити.
Въз основа на различни утвърдени научни публикации съм
систематизирал тези върхове на копия по следната класификационна
схема :
1. Върхове на копия от ранната желязна епоха.

- върхове на копия с плоско остролистно острие и релефен
ръб по средата.
- малки метателни върхове на копия.
2. Върхове на копия от късната желязна епоха.
- върхове на копия с плоско издължено острие.
- върхове на копия с тясно четиристенно острие.
3. Върхове на копия от римската епоха.
- върхове на копия – pilum.
- върхове на копия – hasta (lancea).
4. Сауротери.
- с издължена тръбовидна форма.
- с изострен четиристенен край.
Домарадски, М. Келтите на Балканския Полуостров.

4
49
- бронзов накрайник на сауротер.
5. Предпазител за връх на копие.
6. Копиехвъргачка.
1. Върхове на копия от ранната желязна епоха (РЖЕ):

Като цяло върховете на копия от ранната желязна епоха са копирали
формата на копията от предходната бронзова епоха, но за разлика от тях
вече са изковавани от желязо. За сега най- ранният железен връх на
копие е този от село Топчий- Разградско. Той е бил открит при разкопки
на селище, датирано от Х-ІХ в.пр.Хр. По голяма част от останалите
открити върхове са от времето след VІІІ в.пр.Хр. Основната разлика
между тях е че през средния период на РЖЕ остриетата на копията имат
лавролистна форма с заоблен релефен ръб по средата, естествено
продължение на втулката, докато тези от късния и период, каквито са и
нашите, вече имат изострени остролистни върхове с плоски или остри
странични ръбове.
Върхове на копия с издължено остролистно острие и релефен ръб
по средата- 3 броя: Кат. № 1, 2 и 3, (Обр. 1, 1-3 и 6, 1-3.)
Най- ранните от съхраняваните в нашия музей върхове на копия
са от края на РЖЕ, вероятно VІ в.пр.Хр. Те са от вида с остролистни
остриета. На два от тях има пробити по два симетрично разположени
малки отвора в основата на острието, близо до втулката. Те вероятно са
колективна находка, открити на територията на антично селище,
намиращо се в землището на село Петров дол – Провадийско. Макар че
са с почти еднакви размери, има известна разлика в тяхното устройство.
При единият с по- големи размери страничният ръб има плоско
трапецовидно сечение. Неговата втулка е права, почти цилиндрична с
отвор за пирон в основата. При другият има изострена триъгълна форма.
Първият връх, кат. № 1, с изострени странични ръбове е подобен
на един от върховете открити край с. Палилула- Монтанско. Определен
от Хр. Буюклиев като тип В. Той обаче е без отвори в основата на
острието. Според изследователя, тези върхове са синхронни на тип А и
Б и са били разпространени предимно в края на VІІ и VІ в.пр.Хр. С
подобна форма е един връх, открит при разкопки на гроб до могилата
„Турнатепе” североизточно от Варна, датиран от Г. Тончева към ІІІ-ІІ
в.пр.Хр.5 Подобен връх е открит и при разкопки на могила в с. Цар
Асен- Панагюрско. Д. Цончев обаче не дава датировка на откритите
материали.6 С такава форма, но без отвори в основата е един връх
5
Тончева, Г. Гробни находки от Одесос. - ИВАД 1961, т. ХІІ, с. 31; 44, табл. ІІІ, обр.
16.
Цончев, Д. Археологически вести. - ГНАМП, т.1 – 1948, с.197, обр. 57- а.
6
50
открит заедно с крив железен нож в могилно погребение при с.
Надежда- Ловешко, датирано от В. Миков към VІ-V в.пр.Хр.7 Подобен
връх е открит и в тракийско селище до с. Букьовци- Оряховско, което
според В. Велков датира от V в.пр.Хр.8 От територията на бившия
СССР, Подобни върхове са открити при скитско могилно погребенине,
край Нартан – Кабардино-Балкария в могила № 9. Датирано от В.
Петренко към края на VІ-V в.пр.Хр.9 и в скитска могила в село
Братышево, датирана от А. Мелюкова към V в.пр.Хр.10 От територията
на Румъния. С подобна форма е един връх открит край Ботошан,
определен от С. Раце като скитски, датиран към VІ-V в.пр.Хр.11 Такъв
връх, но без отвори в основата е открит във Фергил, датиран от Ал.
Вулпе към VІ в.пр.Хр.12
Вторият връх, кат. № 2. Като цяло се доближава по своята форма
и размери до един от върховете описани от Хр. Буюклиев, открит при с.
Равна- Провадийско, определен от него като вариант А на върховете на
копия с остролистно острие. Въз основа на откритите в некропола
материали и въоръжение е датиран от втората половина на VІ в.пр.Хр.
Друг подобен връх е открит и при разкопки на некропола при с.
Добрина- Провадийско, открит в могила № 12, забит между две урни.
М. Мирчев датира некропола от VІ-V в.пр.Хр.13 Подобен връх е открит
и при разкопки на некропола при с. Кръгулево- Добричко, който Л.
Бобчева датира от втората половина на VІ, началото на V в.пр.Хр. 14 С
подобна форма е един връх открит на могила край село Брестовица–
Миковъ, В. Могилни некрополи отъ Ловчанско и Тетевенско. - ИБАИ 1930-1931,

7
т.VІ, с. 160 обр. 141.

Велков, И. Археологически вести Находки от античното и средновековното селище
8
при Букьовци, Ореховско. - ИАИ 1957- ХХІ, с. 312, обр. 3.

9
Терехова, Н. Технологическая характеристика железных изделий из курганного
могильника скифского времени у селения Нартан (Кабардино- Балкария), С.А. 1990- 4
с. 173, рис. 2- 3618.
10
Мелюкова, А. Памятники Скифского времени лесостепного среднего
Поднестровия. В - Памятники Скифо-Сарматского времени в Северном
Причерноморье. Материалы и исследования по археологии СССР 64. с. 43, 44, рис. 8-
5.
11
Rata, S. Noi urme scitice linga Botosani. - ISTORIE VECHE, 1965-3, tomul 16, s. 575,
fig. 1-3.
12
Vulpe, A. Zur chronologie der Ferigile- grupe. - DACIA 1977- XXI, s.94, abb. 1-2.
Мирчев, М. Тракийският могилен некропол при село Добрина. - ИНМВ 1965, т. І/
13
ХVІ, с.44; с.66, Табл. ХІІІ- 47.

14
Бобчева, Л. Тракийски некрополи при селата Кръгулево и Черна, Толбухински
Окръг. - ИНМВ, 1975- ХІ, с.120, табл. ІV-10.
51
Русенско, който е датиран от Д. Иванов към VІ в.пр.Хр. 15 Подобен връх
на копие е открит и при разкопки на могила при с. Лиляче- Врачанско.
С него е бил убит коня открит при погребението. Според Д. Бучински то
е от V-ІV в.пр.Хр.16 Такъв връх на копие е открит при разрушаване на
тракийска надгробна могила в с. Бели извор- Врачанско. Той е датиран
от Б. Николов от VІ в.пр.Хр.17 С подобна върбовидна форма на
острието, но без отвори в основата са голяма част от върховете от ранно
скитската епоха, открити при разкопки в поречието на река Тясмин.
Най- близък аналог е един връх открит при разкопки на могила край
село Макеевка, датиран от В. Илинская към VІ в.пр.Хр.18 Подобен по
форма връх е открит при разкопки на Протомеотска могила край Фарс –
Приазовието, датиран към VІІ в.пр.Хр.19 Подобен връх на копие, с
трапецовиден надлъжен ръб, но без отвори в основата е открит при
разкопки на дакийска могила в Олтения – Румъния. Според А. Вулпе
датирани от VІ в.пр.Хр.20 С подобна форма са два от върховете открити
в дакийския некропол в Басарби- Румъния. Който според В. Димитреску
датира от VІІ-V- в.пр.Хр.21 С такава форма е и един връх открит при
разкопки на келтския некропол при Санислау в Румъния. Той е датиран
от Й. Немети към ІV-ІІІ в.пр.Хр.22 С такава форма са и част от върховете
открити на територията на Литва. Те са определени от В. Казакявичус
като тип V, използвани от ІІ до VІІ век.23
Третият връх, кат. № 3 е корозирал. Той е открит на
повърхността на малка могилка в района на село Неново- Провадийско.
Подобно на предните също има плосък страничен ръб, но е без отвори в
основата на острието. Въз основа на ранните върхове разгледани от Хр.
Иванов, Д. Нови материали от бронзовата и желязната епоха, съхранявани в

15
Русенския музей. - ГМСБ, кн. 4, 1978, с. 6, обр. 5-с.

Бучински, Д. Археологически вести. Могилен гроб при с. Лиляче. - ИАИ 1952-
16
ХVІІІ, с. 364-365, обр. 366.

17
Николов, Б. Тракийски паметници във Врачанско. - ИАИ 1965-ХХVІІІ, с. 200-201,
обр.3.
18
Илинская, В. Относительная хронология раннескифских курганов бассейна реки
Тясмин. - С.А. 1973- 3, с.8, рис. 3- 1.
Балинский, И. Протомеотский могильник Фарс (VІІІ-VІІ вв. до н.э.) в Сокровища
19
курганов Адигей, Москва, 1985, с. 62-63, рис.13- 5, кат № 66.

20
Вулпе, А. Вопросы в связи концом раннежелезного века в свете раскопок в
Фериджеле. - DACIA 1960 – IV, p.180, рис. 6-4.
21
Dimitresku, V. La necropole tumulare du premier age du fer de Basarbi. - DACIA 1968-
XII, pp.204-206, fig. 14, 15 – 1,2.
22
Nemeti, I. Keltische grabelfelder von Ciumesti und Sanislau (kreis Satu Mare). - DACIA
1975- XIX, s. 247. Abb. 3-4.
23
Казакявичюс, В. Оружие Балтских племен ІІ-VІІ веков на територии Литвы.
Вильнюс 1988, с. 48-49, рис. 19-1.
52
Буюклиев трябва да го сравним с един от върховете от с. Палилула-
Монтанско. С подобна форма са и четири върха открити при разкопки
на тракийска гробница в Брезово, датирана от И. Велков към V
в.пр.Хр.24 Според него тези върхове с плоски странични ръбове,
определени като тип Б били характерни за края на ранно желязната
епоха от VІ в.пр.Хр. Такъв връх на копие е открит изхвърлен в близост
до некропола на с. Байлово- Софийско, датиран от Р. Попов към ІХ-V
в.пр.Хр.25 Подобен връх на копие е открит и при разораване на
тракийска могила в Троян. Според Б. Филов този връх и откритите
тракийски тип бронзови фибули датират от ІІІ в.пр.Хр. 26 Три подобни
по форма върхове са открити случайно при тракийско погребение от С.
Букьовци- Оряховско. Според И. Велков, тяхната датировка е от ІV
в.пр.Хр.27 Други два подобни върха са открити в гроб № 2 в некропола
на ул. Македония във Варна, датиран от Г. Тончева към І век. 28 Част от
подобен връх е открит и при разкопки на некропола при с. Равна-
Провадийско, който е датиран от М. Мирчев към V в.пр.Хр.29 С такава
форма са и два върха от Врачанско. Първият е открит при могилно
погребение от с. Софрониево.30 Вторият от гр. Криводол. Според Б.
Николов те са от края на РЖЕ.31 От територията на Северна Македония
подобен връх е открит и при разкопки на могила ІІ, Куново- Чуки, край
Оризаре. Според Д. Митревски откритите находки са от ранната жлязна
епоха, VІІІ-Vв.пр.Хр.32 От територията на бившия СССР също има
голям брой такива върхове, които археолозите свързват с
местообитанията на различните скитски и сарматски племена. Такъв
връх е открит при сарматско погребение от могилен комплекс,
погребение № 3 в долината на река Уруп- Краснодарския край, който е
24
Велков, И. Могилни гробни находки от Брезово. - ИБАД, 1934 т. VІІІ, с. 6; с. 8, обр.
6.
Попов, Р. Некрополът при с. Байлово, Софийско. - ИБАИ 1921-1922, т.І, св.2, с. 80,
25
Обр. 77.
26
Филов, Б. Два могилни гроба в Балкана. - ИБАД, 1910 т.1, сл 155-156, Обр. 2.
27
Велков, И. Археологически вести Находки от античното и средновековното селище
при Букьовци, Ореховско. - ИАИ 1957- ХХІ, с. 313, обр. 6 и 7.
Тончева, Г. Гробни находки от Одесос. - ИВАД 1961, т. ХІІ, с. 34; 46, табл. V, обр.
28
26.
29
Мирчев, М. Раннотракийският могилен некропол при с. Равна. - ИАИ 1962- ХХV,
с.123; с.161, табл. ХХХІV, 1-а.
30
Николов, Б. Тракийски погребения при с. Софрониево, Врачански окръг. -
Археология 1981- 3, с. 35, обр. 4- д.
Николов, Б. Колективна находка отжелезни предмети от халщатската епоха до гр.
31
Криводол, Врачански окръг. - Археология 1970-1, с. 55-56, обр. 5- а.

32
Митревски, Д. Куново-Чуки, кай Оризара, Могила ІІ. - Macedoniae Acta
Archaeologica. Бр. 11 1987/ 1989, с. 74, с. 73, табл. 4-7.
53
датиран от И. Каминская към ІV-І в.пр.Хр.33 Подобен по форма връх,
но от сарматско погребение от ІІ-ІІІ век е открит край град Пенза. 34 С
подобна форма са и два върха открити при разкопки край Велико
плоско на Керч, които според А. Симоненко датират от ІV-ІІІ в.пр.Хр.35
Сравнително голям брой върхове са открити в Чечено-Ингушетия и
Абхазия. Такъв връх е открит при разкопки на могила в околностите на
село Гойты – Чечено-Ингушетия, датиран от В. Марковин от V
в.пр.Хр.36 Друг подобен по форма връх е открит при разкопки на могила
в Лугов- Чечено-Ингушетия. Според Е. Крупнов от VІ-V в.пр.Хр.37
Подобен връх е открит в могила в Ахаччараха в Абхазия, датирана от Г.
Шамба между ІІІ и V век.38 С такава форма е и връх открит при скитско
могилно погребение край Нартан Кабардино-Балкария, датирано от В.
Петренко към VІ в.пр.Хр.39 Подобен по форма е и връх от Джрарат в
Северна Армения, датиран от Г. Тирацян към V-ІV в.пр.Хр.40
Въпреки наложилото се мнение в българската археология, че
върховете с остролистно острие и релефен ръб по средата са използвани
през ранната желязна епоха, тяхното разпространение е продължило и
през римския период ІІ-ІV век. Свидетелство за това са откритите
подобни върхове при разкопки на могилни комплекси от Цебелдинската
култура в Апсилии – Абхазия.41 Подробно описание на тези върхове
правят О. Бажба, Н. Терехова и Л. Розанова. Авторите подчертават, че
болшинството от разгледани върхове имат аналогии с върховете от
Каминская, И. Сарматские погребения на Урупе. - С.А. 1988- 1. с. 247; рис.2- 15.

33
Полесских, М. Ранние могильники древней Мордвы в Пензенской области. - С.А.

34
1959- 4, с. 210, рис.5- 4.

Симоненко, А. О послескифских налобниках. в Древности степной Скифии. Киев
35
1982, с. 239-242, рис. 2-3.

36
Марковин, В. Скифские курганы у селения Гойты (Чечено-Ингушетии). - С.А.
1965- 2, с. 165, рис. 6-1.
37
Крупнов, Е. Новые данные по археологии Северного Кавказа. - С.А. 1958- 3, с.103,
рис.7- 1.
Шамба, Г. Позднеантичние погребения Нагорной Абхазии. - С.А. 1965- 2, с. 264,
38
рис. 2-4.
39
могильника скифского времени у селения Нартан (Кабардино- Балкария). - С.А. 1990-
4 с. 173, рис. 2- 3623.
40
Тирацян, Г. Некаторые черты материальной культуры Армении и Закавказия V-ІV
вв. до н. э. - С.А. 1964- 3, с.65, рис.1.
41
Воронов, Ю., В. Юшин. Ранний горизонт (ІІ-ІV вв.н.э.) в могильниках
Цебельдинской культуры (Абхазия). - С.А., 1979- 1, с. 190, рис.6-19; с. 194, рис. 8-38;
с. 195, рис. 9- 26.
54
ранната желязна епоха, открити на територията на Абхазия. 42 От
територията на Румъния също има подобни върхове, които румънските
археолози свързват с дакийското присъствие по техните земи. С
подобна форма на тилната част са два върха открити при погребение в
село Беребу – Банат. Те са датирани от В. Ляху от втората половина на
V в.пр.Хр.43 Подобен връх е открит при разкопки в Телешти – Румъния.
Според А. Вулпе датира от VІ в.пр.Хр.44 С такава форма е и част от връх
открит в латенския некропол на Орош в Румъния. Той е датиран от В.
Зирра към ІІІ-ІІ в.пр.Хр.45
2. Върхове на копия от късната желязната епоха (КЖЕ).

Като цяло формата на върховете от късно желязната латенска
епоха продължава да повтаря тази от ранно желязната. Забелязват се
обаче някои конструктивни различия в тяхното сечение. Изчезват
високите трапецовидни и заоблени надлъжни странични ръбове, а
острите с триъгълно сечение стават все по- ниски. Острието през тази
епоха придобива плоско ромбовидно сечение. С развитието на
защитното въоръжение се появява необходимостта от използването на
ново, по- мощно оръжие способно да поразява защитните доспехи на
противника, срещу които използваните до този момент копия с плоски
върхове се оказват неефективни. Това наложило използването на нови
тънки и здрави върхове, които могли да пробият неговите щитове и
доспехи, както при близък ръкопашен бой, така и при хвърляне от
дистанция. Във нашия музей се съхраняват два такива върха, които
незнайно защо са силно подкривени.
Върхове на копия с плоско издължено острие- 4 броя: Кат. № 4,
5, 6 и 7, (Обр. 1, 4-7; 6-4 , и 7, 1-3).
Първият връх, кат. № 4 има масивно, сравнително широко
ромбовидно острие с ромбовидно сечение и широка конична втулка.
Дългата му конусовидна втулка заема почти ½ от неговата дължина. Тя
е отворена от едната страна и има отвор за пирон в основата. Според Г.
Атанасов този връх е от типа с листовидно острие с окръглен долен
край и слабо изразен надлъжен жлеб Тези върхове са били използвани
през V-ІІІ в.пр.Хр. Подобен масивен връх е открит при добив на камък в
42
Багжба, О., Н. Терехова, Л. Розанова. Кузнечные изделия из паметников
Цебельдинской культуры. - С.А. 1990- 3, с.187, рис. 2- 57 и 97.
43
Leahu, V. Mormint hallstattian descoperit la Brebu. - ISTORIE VECHE, 1963- 1, tomul
16, s. 160, fig. 1- 3,4.
44
Фериджеле. - DACIA 1960 – IV, p.195, рис. 10- 13.

45
Zirra, V. La necropole ld tene d Apahida nouvelles considerations. - DACIA 1976- XX,
s.136, fig.6- T9-2.
55
района на с. Чомаковци. Той е част от гробна находка заедно с още един
връх и три бойни махейри. Според Б. Николов откритите находки са от
ІV в.пр.Хр.46 С подобна форма е един от върховете от скитско
Коломадското селище, датиран от ІV-ІІІ в.пр.Хр.47 Подобен по форма
масивен връх е открит при разкопки на могила край Лугов- Чечено-
Ингушетия. Той е открит заедно с върхове от по- ранния период, за това
Е. Крупнов го датира към VІ-V в.пр.Хр.48 С подобни големи размери е
един връх открит при разкопки на могила край Яунейкяй в Литва.
Според В. Казакявичюс използването на железни върхове на копия в
Литва е започнало едва след ІІ век. Той датира този връх от V век. 49
Вторият връх кат. № 5, открит в района на село Рояк-
Дългополско има силно издължено плоско листовидно острие, със
счупена втулка. По класификацията на Г. Атанасов този връх е от вида с
листовидно острие, с най- издута част над основата и сечение със
сплесната ромбовидна форма. Според него тези върхове са използвани
през ІІІ-І в.пр.Хр., като един от върховете от РИМ- Шумен е бил открит
около с. Партизани- Дългополско. Подобна форма има и един връх,
открит при разкопки на двуобрядния тракийски некропол при село
Черна- Добричко. И. Василчин датира открития некропол от VІ-ІV
в.пр.Хр.50 Два върха с подобна форма са открити в могилно погребение
при с. Аязлар (Светлен) – Поповско. Те са открити заедно с части от
бронзова броня, вероятно от V-ІV в.пр.Хр.51 С такава форма са и два
върха, открити при реголване на могила по пътя Русе- Бяла. Според Д.
Иванов тяхната датировка е в периода V-ІІІ в.пр.Хр.52 С подобно
лавролистно острие е един връх от с. Кадин мост- Кюстендилско. И.
Венедиков датира откритите гробове от ранната желязна епоха VІІІ-VІІ
в.пр.Хр.53 Такъв връх е открит и при разкопки на могила № VІІІ от
некропола при с. Байлово- Софийско. Според Р. Попов открития
Николов, Б. Тракийски находки от Северозападна България. - Археология 1990-4, с.

46
16, обр. 3.
47
Гопак, В. Радзиевская В. Кузнечное ремесло Коломакского городища в VІ-ІІІ вв. до
н.э. - С.А. 1990- 1, с. 203, рис.3- 1243.
Крупнов, Е. Новые данные по археологии Северного Кавказа. - С.А. 1958- 3, с.103,
48
рис.7- 1.
49
Вильнюс 1988, с. 37-38, рис. 14-3.

50
Василчин, И. Двуобряден тракийски некропол при село Черна, Добричко. - ИНМВ
34-35, 1998-1999, с.60; 86, Табл. ХХІ- 121.
51
Велков, И. Нови могилни находки. - ИБАИ 1928/29, т.V, с.51-52, обр. 77.
Иванов, Д. Нови материали от бронзовата и желязната епоха, съхранявани в
52
Русенския музей. - ГМСБ, кн. 4, 1978, с. 6, обр. 5- а и б.

53
Венедиков, И. Находки от ранножелязната епоха в България. - ИВАД, 1963, том
ХІV, с.17-18, обр. 4.
56
некропол датира от ІХ-V в.пр.Хр.54 Такъв връх на копие открит заедно
с предпазител при разкопки на гробница в Дуванлий- Пловдивско. И.
Велков датира откритите находки от V-ІV в.пр.Хр.55 С подобна форма е
и един връх открит заедно с келтски тип мечове в тракийско могилно
погребение при с. Осен- Монтанско.56 Други два върха са открити при
прокопаване на канал в плосък гроб край гр. Койнаре- Ловешко.57 Такъв
връх е открит заедно с желязно умбо на щит при заравняване на една
могила в с. Малък Вършец- Севлиевско. Откритите находки са датирани
към ІІІ-ІІ в.пр.Хр.58 От територията на бившия СССР, подобен по форма
връх е открит при разкопки в скитското селище край Коломак-
Харковска област. То е просъществувало сравнително дълъг период от
време от VІ до ІІІ в.пр.Хр., като върхът е датиран от В. Гопак и В.
Раздиевская към V-ІV в.пр.Хр. 59 Такъв връх е открит и при разкопки на
могила в село. Шолданещи – Молдова. Според А. Мелюкова датира от
първата половина на VІІ в.пр.Хр.60 С подобна форма са и някои от
върховете открити при разкопки на скитски могили в района на
Вознесенка – Краснодарския край. Те са датирани от И. Гущина към ІV-
ІІІ в.пр.Хр.61 Такъв връх е открит и при разкопки в Оздятическое –
Беларус. Авторите предполагат, че е от ІІІ-ІІ в.пр.Хр.62 Подобен връх, но
с много дълга запазена втулка е открит при разкопки на Троицкото
селище в Подмосковието. Според А. Дубыйнин датира от ІV-ІІІ
в.пр.Хр.63 Друг подобен връх е открит заедно с келтски тип меч от
скитско могилно погребение край село Верхне- Тарасовке в
Томаховския район. Откритите находки са датирани от А. Бодянский
54
Обр. 66.
55
Велков, И. Могилни гробни находки от Дуванлий. - ИБАИ 1930-1931, т.VІ, с.19,
обр. 18.
56
Николов, Б. Тракийски находки..., с. 21, обр. 10-б.
57
Пак там, с. 22, обр. 12- а и б.
Милчев, А., Н. Ковачев Материали за археологическата карта на Селиевско. -
58
Археология 1971- 2, с. 52, обр.9-б.

Гопак, В. Радзиевская В. Кузнечное ремесло Коломакского городища в VІ-ІІІ вв. до
59
н.э. - С.А. 1990- 1, с. 203, рис.3- 1242.

60
Мелюкова, А. О датировки и соотношении памятников начала железного века в
лесостепной Молдавии. - С.А., 1972- 1, с.63, рис.4- 6.
61
Гущина, И. Находки скифского времени из Прикубанья. - С.А. 1970- 1, с.242, рис.
1- 4 и 5.
62
Будько, В., А. Митрофанов. Археология Беларусии за Совецкий период. - С.А.
1967- 4, с. 136, рис. 7- 8.
Дубыйнин, А. Троицкое городище Подмосковья. - С.А. 1964- 1, с. 189, рис.9- 23.
63
57
към V-ІІІ в.пр.Хр.64 С подобна форма са и някои от копията открити при
ранни скитски погребения от село Арександровка, датирани от И.
Ковалев и С. Мухопад към края на VІ-V в.пр.Хр.65 От територията на
Румъния също има такива върхове. Подобен връх е открит при разкопки
в Олтения. Той е определен от Дорин Попеску като келтски, датиран от
ІІ-І в.пр.Хр.66 Два подобни върха са открити при скитско погребение в
некропола при Бандиана. Това погребение вероятно е по- ранно тъй
като некрополът е средновековен от Х-Х- век.67 От територията на
бивша Чехословакия също са открити такива върхове на копия. Такъв
връх е открит заедно с келтски тип мечове при разкопки на могила в
Дрна- Словакия. Откритите находки са датирани от В. Фурманек и П.
Санкот от ІІІ в.пр.Хр.68 Подобен по форма връх е открит и при разкопки
в Мирковице, окр. Домажлице в Чехия. Откритите находки са датирани
от М. Читрачек към ІІІ в.пр.Хр.69 Такъв връх на копие е открит при
латенско могилно погребение в Бештехов- Яшьхланице о. Пилзен в
Чехия.70
Третият връх, кат. № 6. Сравнително добре запазен е открит в
околностите на село Комунари- Дългополско. Подобен по форма връх е
открит при разкопки на могила край Оризово- Чирпанско. Откритите
материали са датирани от Д. Цончев към ІV в.пр.Хр.71 Той има
върбовидно острие със слабо изразен страничен остър ръб. Такъв връх
на копие е открит случайно във Влашко село – Врачанско. Според Р.
Попов датира от ІV в.пр.Хр.72 Колективна находка от жлезни оръжия,
сред които и върхове на копия е открита случайно при изкопни работи в
м. Кайлъка в Плевен. Единият има сходна форма на нашия. За
Бодянский, А. Скифское погребение с латенском мечом в Среднем Поднепровье. -

64
С.А. 1962- 1, с.274, рис.1-2.

Ковалева, И., С. Мухопад. Скифское погребение конца VІ-V вв. до н.э. у с
65
Александровка в Древности степной Скифии Киев, 1982. с. 95, рис.4-1.

66
Popescu, D. Doua descoperiri celtice din Oltenia. - ISTORIE VECHE, 1963- 2, annul
XIV, s. 409, fig. 5-3.
67
Hordet, K. Die ansiedlung von Blandiana, rayon Orastie, am ausgang des ersten
jahrtausends u. z. - DACIA 1966- X, p.281, abb. 22- 6,7.
68
Furmanek, V., P. Sankot. Nove latenske nalezy na strednim Slovensku. - Slovenska
Archeologia 1985, XXXIII- 2, p.291 Obr.12- 4.
69
Chytracek, M. Mohilove pohrebiste u Mirkovic, okres Domazlice. - PAMATKY
ARCHEOLOGICKE 1990- 1, p.89, obr. 13- 6.
70
Sldova, V. Zelezne postranice z Beztehova na Plzensku. - Archeologicke Rzhledy 1959-
3, p.357, obr. 156- a
Цончев, Д. Антична могилна гробница при Оризово. - ГНАМП 1948, т.1, с. 24, обр.
71
15.
72
Попов, Р. Предисторически изследвания въ Врачанското поле. - ИБАИ 1923-1924,
т,2, с.127-128, обр. 59.
58
съжаление Р. Попов не дава датировка на находката, вероятно тя е от
ІV-ІІІ в.пр.Хр.73 Подобен връх е открит заедно с кинжал при разкопки
на могила №2 на некропла при с. Ендже, (Царев брод)- Шуменско. Р.
Попов не дава датировка на гробния инвентар, вероятната му датировка
е към ІІІ-ІІ в.пр.Хр.74 Подобен по форма връх е открит случайно в
землището на Хасан Факъ (Омуртаг). Той е датиран от Р. Попов към ІІІ-
І в.пр.Хр.75 С такава форма е и един връх от с. Лесичери- Велико
Търновско. Според С. Стефанов датира от късно латенската епоха. 76
Подобна форма на острието има един връх от могилно погребение от
Враца, датирано от Б. Николов към ІІІ в.пр.Хр.77 Подобен връх е открит
в могила №1 на скитския некропол около Нартан – Кабардино-
Балкария. Той е датиран В. Петренко към края на VІ-V в.пр.Хр.78 Такъв
връх е открит и при разкопки на погребение в Симферопол в долното
Поволжие. Според А. Тереножкин от VІІІ в.пр.Хр. 79 С подобна форма са
върхове открити при келтско погребение в Бажчи- Влканове- Нитра в
Словакия, датирано от Б. Бенадик към ІІ в.пр.Хр.80
Четвъртият връх, кат. № 7 е открит в околностите на село Сава –
Дългополско. С подобна форма е един от върховете открити при
изкопни работи в местността Кемер дере, край Варна. Според М.
Георгиева откритите върхове на копия от първия изкоп датират от ІІІ-І
в.пр.Хр.81 С такава форма е и един връх открит в околностите на с.
Макоцево- Софийско. Той е датиран от Н. Петков към ІІІ-ІІ в.пр.Хр.82
Такъв връх е открит и при тракийско погребение в с. Алтимир-
73
Попов, Р. Новооткрити паметници от желязната епоха в България. - ИБАИ 1928/
29,т.V, с. 276-277, Обр. 138- 3.
Попов, Р. Могилнитъ гробове при с. Ендже. - ИБАИ 1930-1931, т.VІ, с.105, Обр. 94.
74
75
Попов, Р. Археологически вести. Новооткрити предисторически старини. - ИБАИ
1932-1933, т.VІІ, сл 353, обр. 101.
Стефанов, С. Археологически вести. Гробна находка от Лесичери. - ИБАИ 1939-
76
ХІІІ, с. 320-322, обр. 344.

77
Николов, Б. Тракийски паметници във Врачанско. - ИАИ 1965- ХХVІІІ, с. 191, обр.
35.
78
могильника скифского времени у селения Нартан (Кабардино- Балкария). - С.А. 1990-
4 с. 173, рис. 2- 3611.
79
Тереножкин, А. Основы хронологии предскифского периода. - С.А. 1965- 1, с.77,
рис.6- 18.
80
Benadik, B. Keltske pohrebisko v Bajci- Vlkanove. - Slovenska Archeologia 1960- VIII-
2, pp.442; 444, Tab. VII-26; Tab. IX- 20.
Георгиева, М. Гробни находки от околностите на Варна. - ИНМВ- 1992- 28/43, с.
81
78; с. 77, обр. 7- а.

82
Петков, Н. Археологически вести. Могилни некрополи от Софийско и Троянско. -
ИБАИ 1939, т.ХІІІ, с. 311-312, Обр. 338.
59
Врачанско, датирано от Б. Николов към ІІІ в.пр.Хр.83 С такава форма са
и част от върховете от колективна находка от седем върха, поставени
вертикално в глинена урна открити при изкопни работи в циментовия
завод на Плевен. Според Г. Табакова датирани от ІV-ІІІ в.пр.Хр.84
Подобни върхове на копия са открити и при разкопки на Меотска
могила при станция Пашковска в Краснодарския край. Според К.
Смирнов те датират от ІІІ в.пр.Хр.85 Подобен но с доста по- дълго
острие е един връх на копие, открит заедно с келтски тип меч в Дрин-
Словакия, датиран в първата половина на ІІ в.пр.Хр.86 Такъв връх,
заедно с желязно умбо на щит е открит в Могосани – Румъния, датиран
от Г. Дякону към ІІІ-І. век.87 Подобен връх на копие е открит заедно с
железни умба на щитове при разкопки на некропола в Тиргсор-
Румъния. Според Г. Диакону, датиран към ІІІ-ІV век.88 От територията
на Полша, подобен връх е открит и при разкопки на некропола при
Бискупине, той е датиран от Б. Балке към средата на І в.пр.Хр. 89
Върхове на копия с тясно четиристенно острие- 2 броя: Кат. №
8и 9 (Обр. 2, 1и 2 и Обр. 8, 1и2)
Първият връх, кат. № 8 открит в района на скалния манастир при
село Рояк- Дългополско е подкривен при основата. Вторият връх, кат.
№ 9 открит при село Тутраканци- Провадийско има по големи размери.
Той е силно подкривен, на повече от 900 при основата си. Според Г.
Атанасов, тези върхове с конична втулка и четиристенно острие са
използвани през ІІІ-І в.пр.Хр. Такъв връх на копие е открит при
разкопки на надгробна могила № 5 от некропола на с. Малка Брестница-
Тетевенско. В. Миков датира некропола към ІV в.пр.Хр.90
Малки, метателни върхове на копия- 4 броя: Кат. № 10, 11, 12 и
13 ( Обр. 2, 3-6; Обр. 7-4 и Обр. 8, 3-5)
Николов, Б. Тракийски паметници във Врачанско..., с. 201; с. 174, обр. 15-в.

83
84
Табакова, Г. Нови находки от Плевенския музей. - Археология 1964- 4, с.46-47, обр.
2- б и в.
85
Смирнов, К. Меотский могильник у станци Пашковской. - В: Памятники Скифо-
сарматского времени в Северном Причерноморье. 64, Москва, 1958. с. 279, рис. 5- 2-5;
с. 289, рис. 9- 9-13.
86
Pieta, K. Umenie doby zeleznejq. Tatran 1982, s. 40-41, obr.35.
87
Diaconu, G. Deispre taifali in lumina cercetarilor arheologice. - ISTORIE VECHE, 1964-
4, tomul 15, s. 475, fig.4-2.
88
Diaconu, G. Archaologische angaben uber die taifalen. - DACIA 1963- VII, s. 307; Abb.
4- 2.
89
Balke, B. Dwa poznolatenskie groby szkieletowe z Biskupina. - WIADOMOSCI
ARCHEOLOGICZNE, 1969- 3-4, p.363, ryc. 3-c.
90
Миковъ, В. Могилни некрополи от Ловчанско и Тетевенско. - ИБАИ 1930-1931, т-
VІ, с. 165, обр. 146.
60
Първият връх, кат № 11. е открит в района на село Поляците-
Дългополско. Интересното при него е, че втулката му е била счупена
още в древността. При неговия последвал ремонт задната му част е била
сплесната двустранно, но не е скосена. По всяка вероятност това е
направено за да може да бъде втъкнато в дървена дръжка и използвано
като малко метателно копие. По своята форма този връх се доближава
до върховете с долна листовидна и горна изострена четиристенна част.
Според Г. Атанасов, обаче в повечето случаи техните листовидни части
били с назъбени странични ръбове.
Вторият връх, кат № 10 е със сравнително малки размери.
Подобни по размери и форма са два от върховете открити при разкопки
в Кнежа и един връх от Долно шипково- Троянско. Те са датирани от Н.
Петков, към края на халщатската епоха в България.91 С такава форма е
един малък връх от могилно погребение при с. Комарево- Врачанско. Б.
Николов не му прави датировка, но вероятно е от ІV-ІІІ в.пр.Хр.92 Два
подобни върха са открити при тракийско могилно погребение около с.
Друмево- Шуменско. Според Ц. Дремсизова, датират от ІV-ІІІ в.пр.Хр.93
Подобен връх е открит при разрушено погребение в Паемчмо – Полша.
Според Й. Окулич откритите находки са от римската епоха от ІІ-ІІІ
век.94
Третият връх, кат. № 12 има много малки размери.
Четвъртият връх, кат. № 13 е частично запазен. С такава форма и
малки размери е друг връх открит при могилно погребение при с.
Комарево- Врачанско, който Б. Николов датира към ІІІ в.пр.Хр.95 Такъв
връх е открит и при разкопки на могила в Батак, при изграждане на
язовира. Той е датиран от Д. Цончев и А. Милчев към V-ІV в.пр.Хр.96
3. Върхове на копия от римската епоха.

Като цяло използваните от римските легионери копия през І-ІV
век, се делят на две основни групи. 1. Копия с дълги тънки върхове,
които се прегъват или чупят при удар, известни с името pilum.
Петковъ, Н. Археологически вести. Могилни некрополи въ Софийско и Троянско. -

91
ИБАИ 1939- ХІІІ, с.312-315, обр. 339, 340.

Николов, Б. Тракийски паметници във Врачанско. - ИАИ 1965- ХХVІІІ, с. 184, обр.
92
24- б.
93
Дремсизова, Ц. Могилен некропол при д. Друмево, Коларовградско. - Археология
1965- 4, с.64; 57, обр. 7.
94
Okulicz, J. Cialopalne groby z okresu rzymskiego w Miejscowosci Suchowolaq pow.
Pajeczno. - WIADOMOSCI ARCHEOLOGICZNE 1959- 1960 – 3-4, p.236 TAB. LVII- 4.
95
Николов, Б. Тракийски паметници във Врачанско..., с.184, обр. 24- в.
96
Цончев, Д., А. Милчев. Разкопки в чашата на язовир „Батак”. - ИАИ 1970- ХХХІІ,
с. 200, с. 178, обр. 60.
61
Разглеждайки римското въоръжение по нашите земи Евгения Генчева
отбелязва, че до сега върхове на pilum са открити само от римския
военен лагер в Нове, но те не са публикувани.97 Такива върхове са
публикувани в Сръбската археология, използвани като най- близък
паралел за сравнения. 2. Копия с плоски листовидни върхове, известни с
латинските наименования hasta и lancea. Това са най- често срещаните
по нашите земи върхове от римската епоха. Те са били на въоръжение в
помощните пехота и конница, поради което и техният брой е най-
голям. Най- често се откриват по три в различни могилни погребения на
войни, вероятно това е техния боекомплект. В своята статия за
типологията на върховете на копия от Мизия и Тракия през І-VІ век.
обаче Виктория Христова донякъде си противоречи. В началото тя
отбелязва, че пехотинеца е носел по две леки копия, докато в края
посочва, че в откритите до сега гробни находки техният брой е винаги
по три.98
Върхове на копия – pilum - 4 върха: Кат. № 18, 19, 20 и 21. (Обр.
3, 1, 2, 3 и 5 Обр. 9, 1-4)
М. Бишоп отбелязва, че върховете на pilum , подобни на кат. №
18 са използвани от римските легионери по времето на Принципата.
Подобни два върха са открити в Оберстурм. 99 С форма на № 19 е един
връх, открит в ров от градището при Николо-Ленивец – Калужска
област, който според Т. Никольская датира от ІІІ-V век.100 Два подобни
върха са открити при разкопки на погребение в Кибуряй- Латвия.
Според В. Казакявичюс датирани към VІ-VІІІ век.101 Върхове подобни
на № 19 и № 21 са открити задно с върхове от типа hasta/ lancea при
разкопки на некропола при Нюйди в Геочайско- Асхучайското
междуречие в Азербаджан. Върхове на копия са откривани при почти
всички открити погребения, като броят им варирал от 2 до 4. Според И.
Алиев и Ф. Османов откритите върхове датират от І-ІІ век.102 Такъв
връх от Цебельдинската култура е открит при разкопки на Църковния
хълм в Шапкин Абхазия. Той е датиран от Ю. Воронов и В. Юшин от ІV
Генчева, Е. Въоръжението на римската армия по времето на Принципата.

97
Археология на българските земи т. І – 2004. с. 148.

Христова, В. Типология на върховете на копия от Мизия и Тракия (І-VІв.). - В:
98
Оръжие и снаряжение през късната античност и средновековието (ІV-ХVв.) ACTA

USEI AARNAENSIS т.1 2000, с. 15-19
99
Bishop, M., C. Conlson. Roman Military Equiment. 1993. London. s. 64, fig. 34- 8-9.
100
Никольская, Т. Городище у дер. Николо-Ленивец. - С.А. 1962- 1, с.234, рис.8-7.
101
Вильнюс 1988, с. 33-34, рис. 11.

102
Алиев, И., Ф. Османов. Басейн рек Геокчай- Гирдманчай- Ахсучай в античное
время (предварительное сообщение) С.А. 1975- 1, с. 190- Рис. 2- 8- 1 и 3.
62
век.103 Върхове подобни на разгледаните са откривани и сред
паметниците на Цебельдинската култура в Абхазия. Кат № 19 е
определен като, връх с късо линзовидно острие и дълга втулка. Връх
подобен на Кат. № 20 е открит при изкопни работи в циментовия завод
на гр. Плевен. Находката се състои от седем върха, поставени
вертикално в глинена урна. Г. Табакова датира откритите находки към
ІV-ІІІ в.пр.Хр.104 Кат. № 20 и 21 са определени като копие дротик, с къса
втулка, която преминава в дълго тясно перо в повечето случаи с
ромбоидно сечение.105 Подобен връх е открит при разкопки на могила в
Мурманска област, датиран от А. Дубынин към V-VІ век.106 Два
подобни върха са открити от селището Ножа- вар в Чувашия. Те са
датирани от Н. Трубникона към ІІІ-ІV век.107 Подобен връх е открит и
във Ведерат.108 Подобни върхове са открити и на различни места в
Сърбия. Иван Бугарски, разглеждайки тези върхове отбелязва, че били
откривани дори в пласт от VІ век. Датировката на разгледаните от него
върхове датира от ІІІ-ІV до VІ век. Той ги обозначава с термина
„spiculum”.
Върхове на копия – hasta (lancea)- 4 върха: Кат. № 14, 15, 16 и 17.
(Обр.3, 5-8 и Обр.10)
Върхове № 15-17 са открити в трако- римско могилно погребение при с.
Тутраканци- Провадийско. Те са публикувани от Л. Лазаров. Откритите
гробни находки са датирани от него към втората половина на ІІ до
средата на ІІІ век.109 По класификацията на Виктория Христова този вид
върхове спадат към тип І, вариант 2.110 Подобна находка от шест върха
на копия е открита при разкопки на сарматско погребение в м. Чаталка-
Старозагорско в могила 2, погребение 1. Според Хр. Буюклиев
Воронов, Ю., В. Юшин. Новые памятники Цебельдинской культуры в Абхазии. -

103
С.А. 1973- 1, с. 177, рис.6- 19.

104
Табакова, Г. Нови находки от Плевенския музей. - Археология 1964- 4, с.46-47,
обр.2- г.
105
Багжба, О., Н. Терехова, Л. Розанова. Кузнечные изделия из паметников
Цебельдинской культуры. С.А. 1990- 3, с.187, рис. 2- 20 и 98, 286.
Дубынин, А. О племенной принадлежности населения Северной Окраины
106
Мурманской земли. - С.А. 1966- 2, с. 68, рис.1-2.

107
Трубникова, Н. Городище Ножа- вар в Чувашии. - С.А. 1965- 4, с. 155, рис.7- 1 и 2.
108
Бугарски, И. Ромеjске сулице VІ века и налази са градине у Всреницама и Лишке
баве. - В: Зборник Народног музеjа , ХХІ – І 2009 Београд, с.441 Табл. ІІІ-5.
109
Лазаров, Л. Гробни находки от могила при с. Тутраканци, Провадийско. - ИНМВ
1993-29/44, с. 71-72; с.84- табл. ІІІ.
110
Христова, В. Типология на върховете на копия от Мизия и Тракия (І-VІ в.). - В:
Оръжие и снаряжение през късната античност и средновековието IV – XV в. /Acta
Musei Varnaensis, X-2, 2018 Варна. с. 16; с.21, обр. 8.
63
откритите гробни находки датират от І-ІІ век.111 Друга подобна находка
от три върха и римски меч от сарматски тип е открита през 1960 г. при
разораване на моила в село Ряховците- Севлиевско. Според Н. Ботева,
откритата находка е характерна да времето от края на І и ІІ век. 112 Три
подобни върха са открити при разкопки на могила в с. Дюлево-
Панагюрско. Според Д. Цончев от римската епоха.113 Такъв връх е
открит и при разкопки на източния сектор на Нове, през 1963 година.
Обект датиран от ІV-VІ век.114
Два подобни върха на копие са открити и при разкопки на трако-
римския некропол при Меричлери, в могила № 5, която е датирана от Д.
Аладжов към ІІІ-ІV век.115 С такава форма е връх на копие открит и при
разкопки край село Росица- Габровско. Според К. Койчева този вид
върхове са използвани през ІV-VІ век.116 Подобни върхове на копия с
елипсовидно острие и дълга конична втулка са открити при разкопки на
некропола при Нюйди в Геочайско- Асхучайското междуречие в
Азербаджан. Върхове на копия са открити при почти всички
погребения, като броят им варира от 2 до 4. Според И. Алиев и Ф.
Османов некропола е от І-ІІ век.117 Такъв връх е бил открит при
разкопки на селището Собар в Сорокскоя регион на Молдова, то е
датирано от Э. Рикман от края на ІІ до І. век.118 Подобен връх на копие е
бил открит при разкопки на могила край Малая Муромка на брега на
река Лух в Мурманска област. Откритият комплекс е датиран от А.
Дубынин към V-VІ век.119 С подобна форма са и два върха открит при
разкопки на Пензенските могили в Ражкиновскиа район. Те са датирани
Буюклиев, Х. Тракийският могилен некропол при Чаталка, Старозагорски окръг. -

111
В: Разкопки и проучвания 1986, кн. ХVІ, с.72; с. 113, табл. 11- 117, с. 114, табл. 12-
123.
Ботева, Н. Оръжието от трако-римския гроб от с. Ряховците Севлиевско. - Във:
112
Военни експедиции, въоръжение и снаряжение (античност и средновековие). ACTA

MUSEI VARNAENSIS, X-2, 2018 Варна. с.120-121, обр.3.
113
Цончев, Д. Археологически вести. - ГНАМП, т. 1, 1948. с.193- 194, обр. 50- а.
114
Димитров, Д., М. Чичикова, Б. Султов, А. Димитрова. Археологические
раскопки в восточном секторе Нове в 1963 году. - ИАИ 1965- ХХVІІІ, с. 56-58, рис. 25.
Аладжов, Д. Разкопки на трако-римски могилен некропол при Меричлери. - ИАИ
115
1965- ХХVІІІ, с. 104, обр.25-5.

116
Койчева, К. Материали за археологическата карта на Габровски окръг, старините
на село Батошево. - ГМСБ, кн. ХІІ 1986. с. 74, обр. 5.
117
Алиев, И., Ф. Османов. Басейн рек Геокчай- Гирдманчай- Ахсучай в античное
время (предварительное сообщение). - С.А. 1975- 1, с. 190- Рис. 2- 8- 2 и 4.
Рикман, Э. Поселение первых столетий нашей эры Собарь в Молдавии. - С.А.
118
1970- 2, с.186, рис. 5- 8.

119
Дубынин, А. О племенной принадлежности населения Северной Окраины
Мурманской земли. - С.А. 1966- 2, с. 68, рис.1-1; с. 71, рис.4-2.
64
от М. Полесских към - ІV век.120 Подобни върхове на копия са открити и
при разкопки на Меотска могила при станция Пашковска в
Краснодарския край. С такава форма са и някои от върховете откривани
на територията на Литва. Според В. Казакявичюс те са от тип VІ и
датират от VІІІ век.121 Такива върхове на копия са открити и при
разкопки на римския некропол при Дунай- Словакия, който според Л.
Краскова датира от ІІІ-ІV век.122 Подобен връх, заедно с желязно умбо
на щит е открит при разкопки на могила № 3 от некропола в Лесне-
Михаловице в Словакия.123 Сравнително голям брой копия са открити и
при разкопки на ранно римския некропол при Цемплин в Словакия.
Според В. Будински- Кричка и М. Ламиова- Шмидлова в него са
погребани келти и даки от І в.пр.Хр. и І век.124
Подобен връх на копие е открит при разкопки на дако- римски
некропол край Магура- Румъния. Според М. Макреа и М. Русу датиран
от І-ІV век.125 М. Бишоп пояснява, че този вид върхове на копия са
използвани от римските легионери през ІІІ век. Подобни върхове са
открити в Буш и Калереон.126 Връх подобен на № 14 е открит при
разкопки на могила при Цедровица- Полша. Според Х. Виклак датиран
към ІІ-ІІІ век.127 Подобен по форма връх е открит в Кюнциг, датиран от
М. Бишоп към ІІІ век.128
4. Сауротери.
Сауротерите са накрайници поставяни в долния край на стеблото
на копието. Те са служели за баланс при носене и тяхното хвърляне.
Тяхната основна функция е да предпазват дървеното стебло при
забиване в земята, а в случай на необходимост, при счупването на
120
Поллесских, М. Пензенские могильники Мордвы ІV – V вв. - С.А.1962- 4, с.183,
рис.4- 1 и 2.
121
Вильнюс 1988, с. 52-53, рис. 21-1,2,4 и 5..

122
Kraskova, L. Populinove pohrebisko v Ivanke pri Dunaji. - Slovenska Archeologia 1965-
XIII-1, p.178; Tab.I-1; 180q Tab. III- 13.
123
Budinsky-Kricka, V. Vychodoslovenske mohyly. - Slovenska Archeologia 1967- XV-2,
p. 310, Obr. 41- 3.
124
Budinsky-Kricka, V., M. Lamiova- Schmiedlova. A late ist century b.c.- 2nd century
a.d. Cemetery at Zemplin. - Slovenska Archeologia 1990 XXVIII- 2; p.322 Plate III- 32;
p. 325 Plate VI- 22,23; p.327 Plate VIII- 6,8,9.
125
Macrea, M., M. Rusu. Der Dacische friedhof von porolissum und das problem der
Dakichen bestattungsbrauche in der Spatlatenezeit. - DACIA 1960- IV p.215 Abb. 13- 22.
126
Bishop, M., C. Conlson. ROMAN MILITARY EQUIMENT.... p.124, fig. 84, 1-2.
127
Wiklak, H. Badana ratownicze w Cedrowicach, pow, Leczyca. - WIADOMOSCI
ARHEOLOGICZNE 1970- IV, p.549, ryc. 3-a.
128
Bishop, M., C. Conlson. Op. cit.,. p.124, fig. 84- 3.
65
неговия връх в боя, да се използва и като основно оръжие. Такива
сауротери се откриват основно през късната желязна епоха, във времето
след V в.пр.Хр. Сауротерите от Върбица, Галатин и Койнаре са описани
от Б. Николов. Те представляват еволюцията на този тип тракийско
оръжие от късната бронзова, края на ранната желязна и края на късната
желязна епохи.129 Те са изработвани предимно от желязо, но в нашия
фонд има и един накрайник, който е излят от бронз. В зависимост от
това как е оформена тяхната конструкция, те могат да имат: 1.
Издължена тръбовидна форма. 2. Издължено четиристенно острие,
което преминава във втулка.
С издължена тръбовидна форма- 3 броя: Кат. № 22, 23 и 24,
(Обр. 4, 1-3 и Обр. 11, 1-3).
Първият от тях, Кат. № 22. Подобен по форма сауротер е открит
в тракийско погребение при гр. Койнаре- Монтанско. Той е датиран от
Богдан Николов към ІІ в.пр.Хр.130 Два подобни тръбовидни предмета са
открити при разкопки на могила № ІХ от некропола при с. Байлово-
Софийско. Според Р. Попов датиран от ІХ-V в.пр.Хр.131 Подобни на кат.
№ 23 тръбовидни сауротер и втулка на дротик са били открити при
разкопки на могила край село Мастюгино – Воронежкия край. Те са
датирани от П. Либеров към ІV-ІІІ в.пр.Хр.132
С изострен четиристенен край- три броя: Кат. № 25, 26 и 27,
(Обр. 4, 6-8 и Обр. 11, 6
8).
С такава форма са пет железни шипа, открити при разкопки в
Кадъкьдй (Малък Преславец). Те са открити в жилище в сондаж № 3
заедно с части от мечове. Според С. Георгиева селището е съществувало
от ІІІ до VІ век.133 От територията на Сърбия Иван Бугарски, също
описва няколко подобни накрайника. Той датира откритите накрайници
от Йелице и Царичин град към ІІІ-ІV век.134
Бронзов накрайник на сауротер- 1: Кат № 28, (Обр. 4-5 и Обр.
11-5).
Николов, Б. Тракийски находки от Северозападна България..., с. 24.

129
Пак там, с. 23, обр. 13- б.

130
131
Обр. 74.
132
Либеров, П. Мастюгинские курган и Волошинские городища. - С.А. 1960- 3, с.168,
рис. 4- 8 и 9.
133
Георгиева, С. Разкопки на обект S в „Горното градище” при с. Кадъкьой. - ИАИ
1952- ХVІІІ, с. 280, обр. 267.
134
Бугарски, И. Ромеjске сулице VІ века и налази са градине у Всреницама и Лишке
баве. - В: ЗБОРНИК НАРОДНОГ МУЗЕJА , ХХІ – І 2009 Београд. с.431 Табл. І-5 и
Табл. ІІ. 3-8.
66
5. Предпазител за връх на копие- 1: Кат. № 29, (Обр. 4-4 и Обр. 11-
4).
За да предпазят върховете на своите копия остри и невредими и
за да се предпазят от самонараняване по време на своите походи, част от
бойците през античността са им поставяли специални предпазители. Те
са изработени от стоманен лист ламарина с елипсовидно извита конична
форма, поставяни като калъф върху острието на копието. С такава
форма е един предпазител, открит случайно при изкопни работи в м.
Кайлъка в Плевен. Р. Попов обаче не дава датировка на откритата
находка, вероятно от ІV-ІІІ в.пр.Хр.135 С подобна форма и размери е
един предпазител открит при разкопки на ранно скитска могила при
село Макеевка в поречието на река Тясмин. Той е датиран от В.
Илинская към VІ в.пр.Хр.136 Подобен по форма предпазител е открит
при разкопки на дакийска могила в Олтения – Румъния. А. Вулпе
пояснява,че подобен предпазител е открит при разкопки в Дуванлий и
датира от V в.пр.Хр.137
6. Копиехвъргачка една: Кат. № 30, (Обр. 3-4 и Обр. 9-5)

Освен традиционните за римския воин копия pilum и hasta/
lancea, част от пехотинците са използвани малки метателни копия
известни в науката с термина plumbatum, тъй като в средната част на
тези малки дротици е имало поставена специална оловна тежест,
служеща за баланс при тяхното хвърляне. Повечето специалисти
предполагат, че тези дротици са хвърляни с ръка има някои мнения, че
са били хвърляни със специални копиехвъргачки. Една такава се
съхранява и в нашия музей. Кат. № 30.
Целта на тази статия е да популяризира сравнително богатата
сбирката от антични върхове на копия, съхранявани в нашия музей. В
нея по хронологически ред са представени върховете от ранната
желязна, късната желязна и римски епохи. От тях по- голям интерес
представляват четирите върха на копия pilum използвани от римските
легионери. Два от тях, за наше съжаление са с неизвестно
местонамиране, факт който затруднява тяхното датиране. Другите два,
които са най- добре запазени със сигурност са от района на римска
135
Попов, Р. Новооткрити паметници от желязната епоха в България. - ИБАИ 1928/
29,т.V, с. 276-277, Обр. 138- 2.
136
Илинская, В. Относительная хронология раннескифских курганов бассейна реки
Тясмин. - С.А 1973- 3, с.8, рис. 3- 2.
137
Фериджеле. - DACIA 1960 – IV, с.180, рис. 6-4.
67
пътна станция Panisos, намираща се южно от жп. спирка Бързица, в
землището на с. Дъбравино. Този вид оръжие на римския легионер е
слабо проучено в българската археология, тъй като откритите до сега
екземпляри са единици.
КАТАЛОГ:
1. Връх на копие. Желязо. Издължено остролистно острие с
оформен остър надлъжен
ръб по средата, с два симетрично разположени малки отвора в основата.
Острието преминава в дълга конична втулка с отвор в основата.
Реставриран. Размери: дълж. 37см.; шир. макс.
4.1см.; диам. втулка 1,4-1,6см. Инв. № АА 0400/1 – ИМ Дългопол. От с.
Петров дол – „Калето”

оформен плосък,
трапецовиден надлъжен ръб по средата, с два симетрично разположени
малки отвора в основата. Острието преминава в дълга, почти
цилиндрична втулка с отвор в основата. Реставриран. Размери: дълж.
39,4см.; шир. макс. 4,6см.; диам. втулка 1,9 см. Инв. № АА 0400/2 – ИМ
Дългопол. От с. Петров дол – „Калето”

оформен плосък,
трапецовиден надлъжен ръб по средата. Острието преминава в дълга,
конична втулка с отвор в основата. Корозирал. Размери: дълж. 35см.;
шир. макс. 4,9см.; диам. втулка 1,6 см. Инв. № АА 0410 – ИМ Дългопол.
От с. Неново – малка могила.
4. Връх на копие. Желязо. Късо масивно ромбовидно оформено

острие с ромбовидно
Сечение, което преминава в масивна конично оформена отворена втулка
с голям диаметър. Реставриран. Размери: дълж. 23,8см.; шир. макс.
5,7см.; диам. втулка 3,6 см. Инв. № АА 0412 – ИМ Дългопол. С
неизвестно местонамиране.
5. Връх на копие. Желязо. Дълъг остролистен връх с плоско

сечение, което преминава
68
в тясна втулка счупена близо до основата. Реставриран. Размери: дълж.
зап. 32см.; шир. макс. 4,2см.; диам. втулка 1,7 см. Инв. № АА 0039 – ИМ
Дългопол. От с. Рояк- „Скалния манастир”.
6. Връх на копие. Желязо. Листонидно оформен връх, с нисък

остър надлъжен ръб,
Който преминава в дълга конична втулка. Реставриран. Размери: дълж.
25,2см.; дълж. връх 15,7см. шир. макс. 4,2см.; диам. втулка 1,7 см. Инв.
№ АА 0222 – ИМ Дългопол. От с. Комунари- „Коренежа”.
7. Връх на копие. Желязо. Листовидно оформен връх с плоско

ромбоидно сечение,
Който преминава в тясна конична втулка. Върхът е подкривен със
счупена втулка. Корозирал. Размери: дълж. зап. 19см.; шир. макс.
3.1см.; диам. втулка 1,1см. Инв. № АА 0413 – ИМ Дългопол. От с. Сава.
8. Връх на копие. Желязо. Дълъг, тесен, силно изострен връх с

ромбовидно сечение,
което преминава в отворена конично оформена втулка с отвор в
основата. Върхът е подкривен в долната си част. Реставриран. Размери:
дълж. 22,5см.; шир. сеч. 1,4х1,5 см.; диам. втулка 1,7см. Инв. № АА
0408 – ИМ Дългопол. От с. Рояк- „Скалния манастир”.
9. Връх на копие. Желязо. Дълъг, тесен, силно изострен връх с

ромбовидно сечение,
което преминава в отворена конично оформена втулка с отвор в
основата. Върхът е силно подкривен към средата. Реставриран. Размери:
дълж. 33,5см.; шир. сеч. 1,5х1,6 см.; диам. втулка 1,6см. Инв. № АА
0409 – ИМ Дългопол. От с. Тутраканци- „Катранджията”.
10. Връх на копие. Желязо. Малък остролистен връх с тясно

издължено острие и остри
надлъжни ръбове, което преминава в дълга комична втулка. Част от
едното крило е и долната част на втулката са счупени. Корозирал.
Размери: дълж. зап. 15,8см.; шир. макс. 1,7см.; диам. втулка 0,9см. Инв.
№ АА 0414 – ИМ Дългопол. С неизвестно местонамиране.
11. Връх на копие. Желязо. Малък силно изострен връх с високи

надлъжни ръбове,
счупен в долната си част и преправян чрез сплескване. Корозирал.
Размери: дълж. зап. 14,7см.; шир. макс. 1,4см. Инв. № АА 0415 – ИМ
Дългопол. От с. Поляците.
69
12. Връх на копие. Желязо. Малко остролистно оформено острие
с остри надлъжни
ръбове, които преминават в тясна конична втулка. Едното крило и
задната част на втулката са счупени. Корозирал. Размери: дълж. 9,4см.;
шир. макс. 0,7см.; диам. втулка 1,0 см. Инв. № АА 0670 ИМ Дългопол.
С неизвестно местонамиране.
13. Връх на копие. Желязо. Масивен връх с лавролистно перо с

шестограмно сечение,
което преминава в масивна конична втулка с ромбоидно сечение.
Върхът е счупен. Размери : дълж. зап. 8.6 см.; шир. 1,7 см.; диам. втулка
1.1 см. Корозирал. Инв. № АА 0751 ИМ Дългопол. От района на
„Петрич кале”.
14. Връх на копие. Желязо. (hasta- lancea) Ромбовидно острие с

плоско ромбовидно
сечение, което преминава в дълга конична втулка. Част от върха и
долната част на втулката са счупени. Корозирал. Размери: дълж. зап.
24,8см.; шир. макс. 3,6см. диам. втулка 1см. Инв. № АА 0384 – ИМ
Дългопол. С неизвестно местонамиране.
15. Връх на копие. Желязо. (hasta- lancea) Лавролистно острие с

плоско елипсовидно
сечение, което преминава в дълга конична втулка. Част от върха е
счупен. Силно корозирал, консервиран. Размери: дълж. зап. 31см.; шир.
макс. 3см. диам. втулка 1,6см. Инв. № АА 0461/1 – ИМ Дългопол. От с.
Тутраканци - гробницата.

сечение, което преминава в дълга конична втулка. Силно корозирал,
консервиран. Размери: дълж. 25,5см.; шир. макс. 2,8см. диам. втулка
1,6см. Инв. № АА 0461/2 – ИМ Дългопол. От с. Тутраканци -
гробницата.
сечение, което преминава в дълга конична втулка. Предната част от
върха е счупен. Силно корозирал, консервиран. Размери: дълж. зап.
29см.; шир. макс. 3см. диам. втулка 1,4см. Инв. № АА 0461/3 – ИМ
Дългопол. От с. Тутраканци - гробницата.
70
18. Връх на копие. Желязо. Предна част на pilum. Малък
четиристенен връх,който
чрез плавен отстъп преминава в дълго стебло с обло сечение. В долната
част е сплеснат и счупен. Корозирал. Размери: дълж. зап. 11,5см.; връх
сеч. 1х1 см. диам. стебло 0,5см. Инв. № АА 0685- ИМ Дългопол. С
неизвестно местонамиране.
19. Връх на копие. Желязо. pilum. Малък плосък връх с

лавролистна форма и плоско
ромбовидно сечение, който преминава в дълга конична втулка
Корозирал. Размери: дълж. 30см.; шир. връх 2,6см. диам. втулка 1,8см.
Инв. № АА 0411- ИМ Дългопол. С неизвестно местонамиране.

лавролистна форма, плосък
дъговидно извит, който преминава в дълго стебло с обло сечение и
завършва с конична втулка. Реставриран. Размери: дълж. 31см.; шир.
връх 2,6см. диам. втулка 1,8см. Инв. № АС 0021 0411- ИМ Дългопол. От
римска пътна станция PANISOS до с. Бързица.

лавролистна форма, плосък
дъговидно извит, който преминава в дълго стебло с обло сечение и
завършва с конична втулка. Реставриран. Размери: дълж. 32см.; шир.
връх 2,6см. диам. втулка 1,8см. Инв. № АС 0021 0411- ИМ Дългопол. От
римска пътна станция PANISOS до с. Бързица.
22. Стебло с втулка- сауротер. Желязо. Дълго спирално усукано

стебло. От единия край
с правоъгълен накрайник, от другата със счупена втулка. Корозирал.
Размери: дълж. зап. 15.7см.; диам. стебло 0.9-0.7 см. диам. втулка 1.2 см.
Инв. № АА 0752- ИМ Дългопол. С неизвестно местонамилане.
23. Втулка на копие, сауротер. Желязо. Дълга цилиндрична

втулка конично оформена в
единия край, със счупен връх. Счупена в широкия край. Корозирала.
Размери: дълж. зап. 7,5см.; диам. 1.0- 0.7 см. Инв. № сп.ф. АА 0098- ИМ
Дългопол. С неизвестно местонамиране.
24. Втулка на копие, сауротер. Желязо. Къса цилиндрична

втулка, счупена в единия
71
край. Корозирала. Размери: дълж. зап. 2,5см.; диам. 1.5 см. Инв. № сп.ф.
АА 0099- ИМ Дългопол. С неизвестно местонамиране.
25. Накрайник на копие, сауротер. Желязо. Издължен

пирамидален връх с квадратно
сечение, който преминава в широка конична отворена втулка, която е
смачкана. Върхът е подтъпен. Корозирал. Размери: дълж. зап. 9,5см.;
сеч. 1,5х1,5 см. Инв № АС 0351 ИМ Дългопол. От с. Рояк- „Скалния
манастир”.

сечение, който преминава в широка конична отворена втулка, която е
счупена. Корозирал. Размери: дълж. зап. 9.0см.; сеч. 1,3х1,5 см.; диам.
втулка 0,8см. Инв. № АС 0350 ИМ Дългопол. От с.Чайка.

сечение, който чрез отстъп преминава в тънка цилиндрична втулка,
която е счупена. Корозирал. Размери: дълж. зап. 9,4см.; сеч. 1,0х0,8см.;
диам. втулка 0,6 см. Инв. № АС 0349 ИМ Дългопол. От района на с.
Партизани- вр. Арковна.
28. Накрайник на копие, сауротер. Бронз. Долна част на

накрайник с издължено
правоъгълно сечение, който нагоре преминава в широка конусовидна
втулка с осмограмно сечение. Горната част на втулката е счупен а
върхът е подбит. Патиниран. Размери: дълж. зап. 3,8см. сеч. 0,6х0,5см.
диам. зап. втулка 1,2см. Инв. № АА 0577 ИМ Дългопол. От разкопки на
Цитаделата на вр. Арковна. Сондаж № 1, 08.10.1999г.
29. Предпазител за връх на копие. Желязо. Отворена

конусовидна втулка с разтворени
в страни връх и основа. Леко сплеснато елипсовидно сечение.
Корозирал. Размери: дълж. 4.5 см.; деб. Лист. 0.2 см. сеч. горе. 1.3х0.9
см.; сеч. основа 2.1х1,6 см. Инв. № АА 0753 ИМ Дългопол. От с.
Друмево- могилно погребение с каменен гроб.
30. Накрайник на копиехвъргачка. Желязо. С отворена втулка

преминава в стебло с
72
издължен правоъгълен отвор. Реставрирана. Размери: дълж. 21см.; диам.
втулка 6.5 см.; диам. отвор. 0.6 см. Инв. № АС 0037 ИМ Дългопол. От
римска пътна станция Панисос, до жп. спирка Бързица.
ПРИЛОЖЕНИЯ:
APPENDIX:
Обр. 1. Снимка на върхове на копия с плоско листовидно острие от

Тракийската епоха: Кат. № 3, 2, 1, 4, 5, 6 и 7.
Fig. 1. Picture of tops of flat-footed spears from the Thracian age: Kat. № 3,
2, 1, 4, 5, 6 and 7.
73
Обр. 2. Снимка на върхове на копия с четиристенно острие и върхове на
малки метателни копия: Кат. № 8, 9, 11, 10, 12 и 13.
Fig. 2. Picture of toe spears with four-walled blade and tops of small
swatches: Kat. № 8, 9, 11, 10, 12 and 13.
Обр. 3. Снимка на върхове на копия от Римската епоха, pilum, hasta/ lancea и

копиехвъргачка: Кат. № 21, 20, 19, 30, 18, 14, 15, 16 и 17.
Fig. 3. Picture of the tops of copies of the Roman age, pilum, hasta / lancea
and spear thrower: Kat. № 21, 20, 19, 30, 18, 14, 15, 16 and 17.
74
Обр. 4. Снимка на сауротери и предпазител на копие: Кат. № 22, 23, 24
29, 28, 25, 26 и 27.
Fig. 4. Picture of saurothers and copy protector: Kat. № 22, 23, 24, 29, 28,
25, 26 and 27.
75
Обр. 6. Рисунка на върховете на копия: Кат. № 3, 2, 1 и 4.
76
Fig. 6. Drawing of spears peaks: Kat. № 3, 2, 1 and 4.

77
Обр. 8. Рисунка на върховете на копия: Кат. № 8, 9, 11, 12 и 13.
Fig. 8. Drawing of spears peaks: Kat. № 8, 9, 11, 12 and 13.
78
Обр. 9. Рисунка на върховете на копия: Кат. № 18, 19, 20, 21 и копиехвъргачка,
Кат. № 30.
Fig. 9. Drawing of spears peaks: Kat. № 18, 19, 20, 21 and copier, Cat. No 30.
79
80
Обр. 11. Рисунка на сауротери: Кат. № 22, 23, 24, 28 и предпазител на
копие Кат. № 29.
Fig. 11. Drawing of saurothers: Kat. № 22, 23, 24, 28 and copy protector Cat.
No 29.
Обр. 12. Рисунка на сауротери: Кат. № 25, 26 и 27.

Fig. 12. Drawing of saurothers: Kat. № 25, 26 and 27.
81
RENAISSANCE, EARLY MODERN AND MODERN HISTORY
ВЪЗРАЖДАНЕ, НОВА И СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ
„Великото хуманно дело“

(Българският въпрос в руската източна политика)
Жоро Цветков
„The Great Human Cause”

(Bulgarian Issue in the Russian Eastern Policy)
Zhoro Tsvetkov
Abstract : When speaking about “The great human cause” the

governing circles in Russia mean creation of a big Slavic state in front of the
gates of Tsarigrad and the Adriatic sea, that will serve as a means of control
over the Straits and the coast of the the Mediterranean Sea. After losing the
war with Turkey (1876) Serbia begins to comply its politics with Austria-
Hungary for the great disappointment of Russia. The Bulgarians become the
only ally, interested in the defeat of the Ottoman Empire. Russia estimates the
creation of a state in the ethnic Bulgarian borders as a keystone of the All-
Slavic Building, from where the energy of the Slavic unity will spring out.
This is a leading idea during the Russian-Turkish War 1877-1878, it draws
the borders of the Bulgarian state in the Preliminary grounds for the end of
the war, and is achieved in The San Stefano Peace Treaty.
Правителствата на Австро-Унгария и Англия посрещат с резерви

договора, подписан в Сан Стефано. В течение на преговорите за тяхното
отстраняване несъгласията стигат до пълно отрицание.
Русия е в съюз с Австро-Унгария1 и затова търси сближаване на
позициите първо с нея. В края на март 1878 г. граф Николай Павлович
Игнатиев (1823-1908) пристига във Виена. Вместо обсъждане на
спорните текстове, министърът на външните работи на Дунавската
монархия граф Гюла Андраши (1823-1890) предлага сделка: Австро-
Унгария и Русия да си поделят Балканския полуостров. С малки
1
През май 1873 г. Франц-Йосиф (1830/1848-1916), император на Австро-Унгария и
Александър ІІ (1818/1856-1881), император на Русия подписват съюзен договор, към
който през септември се присъединява Вилхелм І (1797/1861-1888), император на
Германия. През 1881 г. Съюзът на тримата императори е подновен с нов договор,
продължен през 1884 г. и заменен през 1887 г. с руско-германски договор.
82
корекции на санстефанските граници България остава неделима с излаз
на Егейско море. Босна, Херцеговина, Новопазарската област и
Косовска Митровица преминават към Австро-Унгария. На запад от
Вардар до Албания със Солун и околностите се създава
административна област Македония, която остава в сферата на
австрийското влияние. Предложението на Андраши се гради на
презумпцията, че българската държава ще бъде под „руски флаг“ и на
Хабсбургската империя се полага да владее Западните Балкани и да има
открит достъп до Солунския залив за своите търговски и политически
интереси.
Предложената от виенския кабинет сделка е в противоречие с
получените от граф Игнатиев указания за водене на преговорите и в
несъгласие с личните му схващания за съдбата на българския народ и
българската държава. В телеграма до Александър ІІ той обяснява, че
Андраши „иска с всички средства да унищожи главните резултати,
постигнати във войната, като издига прегради по пътя за завършване на
великото хуманно дело (подчертано от Ж.Ц.) и че „няма какво повече да
прави във Виена“. На 2 април отпътува за Петербург.2
Мястото и поводът, при които Николай Павлович поставя
въпроса за „великото хуманно дело“, навеждат на мисълта за специално
отношение на Русия към Санстефанска България, както и за ролята ,
която й отрежда в решаването на Източния въпрос. До подобен извод в
последно време стигат и други автори.3 За повече яснота следва
изложение на нашите аргументи и схващания по този въпрос.
Цариград (Константинопол), кръстопътен възел на Изтока,
превзет от турците през 1453 г., привлича вниманието на руските царе.
През 1472 г. владетелят на Московското княжество Иван ІІІ (1462-1505)
се жени за София Палеолог, племеница на последния византийски
император. От времето на Иван ІІІ и неговите приемници Василий ІІІ
(1505-1533) и Иван ІV Грозни (1533-1584) руските царе живеят с
мисълта, че са наследници на византийските василевси, че столицата им
Москва е трети Рим. От Екатерина ІІ (1729/1762-1796) Романовци имат
заветна цел – да издигнат Христовия кръст върху купола на „ Света
София“ в Цариград. Не им липсва воля. Набезите им към
старопрестолния град стигат до Балкана. След себе си оставят разорени
селища. За живеещите в тях българи няма мисъл, нито пощада.
2
Освобождение Болгарии от турецкого ига. Документы в трех томах. Т. 3. Борьба
России и болгарского народа за создание Болгарского государства 1878-1879. Москва,
1967, № 22, с. 34.
3
Тодев, И. „Българският проект“ – кръстопътна утопия или пропусната магистрала? –
В: България и Русия (ХVІІІ-ХІХ век) – пътища и кръстопътища. С., 2017, с. 21-29.
83
Откъсват ги от родните им места, завличат ги на север от Дунава. 4
Генерал-фелдмаршал Ханс Карл фон Дибич (1775-1831) пръв минава
Балкана и добавя към името си Задбалкански. През 1829 г. подписва в
Одрин мир, който донася свобода на гърци, сърби, черногорци, власи и
молдовани. За първи път българите са забелязани, но нищо не се прави,
за да им се помогне, да се опази и защити животът им.5
Кримската война (1853-1856) е предел: урок по политически
прагматизъм. Александър ІІ наследява престола в последните месеци на
войната. Подписаният в Париж мирен договор (1856) лишава Русия от
ползите, придобити във войните с Турция. Тя е принудена да се оттегли
от устието на Дунава (Южна Бесарабия) , от крепостта Карс в Кавказ и
да приеме неутрализацията на Черно море. Императорът и избраният от
него управленски екип, воден от княз Александър Михайлович
Горчаков, министър на външните работи и канцлер, създават нов
политически модел. Насочват вниманието си към руския народ, към
реформирането и модернизацията на Русия. Във външната политика
целта е утвърждаване в Кавказ, Средна Азия, Приамурието и Далечния
изток. В източната политика Цариград и Проливите (Босфора и
Дарданелите) остават неизменна цел в демарша към топло море. В
нейното преследване за първи път се търси мястото на българите. След
460 робски години те са съхранили своите език и писменост,
православието им сочи спасителния път към Храма. И като олтарите на
техните църкви, очите им са отправени на Изток към Русия, от нея
очакват помощ и спасение.
В Императорския двор, сред управленския елит и генералитета
назрява план за подкрепа на българите. Земята им от Дунав до Бяло
море и от Черно море до Преспанското и Охридското езеро е обходен
път за пристанища на топло море и предмостие за влизане в Цариград.
България, населена със славянски и борбен народ, е база със
стратегическа устойчивост за успеха на руската източна политика.
Представа за съзряването на тази идея ни дава писмото от 5 януари 1857
г. на руския консул в Одеса Николай Дмитриевич Ступин до Найден
Геров (1823-1900), вицеконсул на Русия в Пловдив. Той критикува
радикалните възгледи на Геров за изхода от църковната борба и в края
на писмото си пише: „ Мога ли да не видя, че създаването сега на
отделна българска йерархия и избирането на независим от Вселенската
Цариградска патриаршия Патриарх е мечта на нашите врагове, които с
4
Митев, П. Генерал-фелдмаршал Михаил Кутузов. – В: Империи, граници, политика
(ХІХ-началото на ХХ век). С., 2016, с. 23-25.
5
Епанчин, Н. Очерк похода 1829 г. в Европейской Турции. Ч. І. Подготовка к походу.
С.Пб, 1905, с. 427.
84
тази съблазнителна уловка се стремят за в бъдеще да лишат България от
всякакви права да владее Цариград, към което така разумно се стремеше
великият Симеон и от което така малодушно се отказа посредственият
Петър“6. Ступин е дипломат от втория ешелон и затова е трудно да му
припишем мисъл за „права“ на българите да владеят Цариград.
Цитираната част от писмото по-скоро свидетелства, че след Кримската
война въпросът за българско участие в демарша към Проливите се
обсъжда в правителствените среди, че това е идея в развитие и
израстване до „велико хуманно дело“.
Приобщаването на българите към политиката на Русия е
съпроводено с конкретни дейности. Руските училища, университети и
академии отварят вратите си за български младежи и девойки, отпускат
им стипендии, улесняват ги да завършат образованието си. Най-
изявените получават руско гражданство и достъп до държавните
институции. Останалите като учители и свещеници при завръщането си
в родината допринасят най-много за доверието на българите към Русия,
да разчитат и да очакват от нея свободата си.
Наред с консулствата в Одрин и Солун се откриват
вицеконсулства в Пловдив, Русе, Варна, Видин, Битоля и Търново.
Дейността им включва събиране на сведения за географските и
етнографските особености на областта, за селищната система и
пътищата. Основна задача е просветно-културната и национална
еманципация на населението . Изпълнението на тази задача на север и
юг от Балкана не създава проблеми. В Македония обаче се натъква на
сериозни трудности. Заплаха представляват гръцкото духовенство,
сръбската просветна инвазия, западните влияния, чиито носители са
Католическата и Протестантската църкви, особено успехите на
униатското движение. Борбата с тях е упорита. Постигнатите резултати
се оценяват като оптимистично начало. През 1863 г. английският консул
в Битоля пише в доклад до Форин офис: „ Може да се приеме, че
първите семена на славянските идеи бяха посети по времето, когато в
1861 г. беше открито руското консулство в този град. Оттогава има
забележително развитие на националното чувство между българите в
тази област, както и в съседните области Кьопрюли (Велес) и Охрид.
Този интерес към собственото им политическо положение беше
постепенно и умело подбуждан, бих се осмелил да кажа, напълно с
помощта на пропагандата на техните родственици и религиозни
привърженици – русите. Никакви средства не бяха пренебрегвани, за да
се разбуди най-съкровената душа на българите, живеещи в тези
6
Геров, Н. Из архивата на Найден Геров. Кн. 2. С. ,1914, № 2108
85
краища“. 7 Десетилетие след Кримската война в Русия се гледа на
Мизия, Тракия и Македония като на неразделни части от Българската
държава.
Борбата на българите с гръцкото духовенство и проявите на
национална и социална солидарност привличат вниманието на руската
общественост. В научните среди се приема, че българите и тяхната
държавност са създали славянската писменост и книжовност, културна
и православна традиция. Активността на славянофилите за включване
на българската тема в публичния диспут заслужава специално
внимание. Тезата за единството на славянския свят въвежда Българския
въпрос в ежедневния и периодичен печат, в църковната проповед, в
гражданските трибуни и аристократичните салони. Славянофилите
превръщат политиката на държавата за просветното и културно
издигане на българския народ в дейност, която включва представители
от всички прослойки на руското общество. Организираната от тях
мрежа за събиране на помощи осигурява за българските земи
непрекъснат поток от учебници и учебни пособия, книги, църковна
книжнина и утвар, парични дарения за ремонт и построяване на нови
училища, църкви, читалища, за създаване на българско книгопечатане и
издаване на вестници.
През юни 1875 г. в Херцеговина се надига бунтовна вълна, която
се пренася в Босна, а през септември и в България (Старозагорско) и
поставя началото на поредната източна криза.
Кризата дава на Русия шанс да върне правата си да защитава
християните в Османската империя, да поднови усилията си за контрол
над Проливите и да има достъп до Средиземно море. Уроците от
Кримската война обаче й налагат да търси обходни пътища. Александър
ІІ заявява, че не се стреми към териториално разширение, но Русия,
която е дала скъпи жертви за защита на християните в Османската
империя, не може да остане равнодушна към тяхната съдба. Европа
трябва да оцени жертвата й, да се солидаризира с нея и да изисква от
Портата не само реформи, но и действия, които да сложат край на
бедственото положение на християните.8
7
Генчев, Н. Българо-руски културни общувания през Възраждането. С., 2002, с. 175.
8
За усилията на руската делегация да убеди правителствата на европейските сили
(Австро-Унгария, Англия, Германия, Италия и Франция) за колективен натиск върху
Портата да въведе ред в собствения си двор и да гарантира на славянските етноси
права на автономни области с минимална отговорност пред султана (Татищев, С.
Александр ІІ. Его жизнь и царствование. Т. ІІ. С.Пб, 1903, с.297-370). С.С.Татищев
(1846-1906) е руски дипломат, историк и публицист. В Министерството на външните
работи служи в Азиатския департамент, в посолствата в Атина и Виена и изпълнява
специални поръчки, много от които свързани с Блгария. В обемистия двутомен труд за
86
Априлското въстание от 1876 г. разширява дискусията по
източната проблематика. Българският въпрос заема трайно място в
търсенето на решение и постепенно излиза на преден план. На 7 юни
1876 г. княз Горчаков запознава правителствата в Берлин, Виена и
Лондон с предложенията на Русия. Европа, отговорна за
омиротворяването на Изтока, трябва да съдейства за създаване на
автономни княжества от християнските области в Османската империя.
Такова решение на проблема не нарушава териториалното и
политическото статукво на империята. На 15 октомври 1876 г. Горчаков
обяснява на английския посланик Август Ловтус, че „ Русия е длъжна да
настоява за такива реформи в България, Босна и Херцеговина, които да
са приложими на практика, а не на думи“. Ловтус е приет и от
Александър ІІ, който с нетърпящ възражения тон заявява, че Русия не
само настоява за реформи и създаване на автономни области в
размирните райони, но и ще упражни натиск за тяхното приемане като
„окупира част от България, но само временно, докато не бъдат
гарантирани мира и безопасността на християнското население.“ 9
Междувременно кризата се задълбочава. На 20 юни Сърбия
обявява война на Турция. Черна гора я подкрепя. В края на септември
сръбската армия е пред разгром. Военната помощ, оказана от Русия, не е
в състояние да затвори пътя на турската армия към Белград. На 19
октомври Русия дава ултиматум на Портата за спиране на военните
действия. На следващия ден ултиматумът е приет.
Европейските сили се абстрахират от турските изстъпления в
размирните провинции. Всяка от тях има резерви към руските
предложения за колективен натиск върху Портата да въведе реформи,
да даде автономия на християнските етноси и има свои схващания за
изход от кризата.
Франц-Йосиф смята, че за понесените загуби от войните за
обединение на Италия и Германия, империята му трябва да бъде
компенсирана с Босна и Херцеговина. Княз Ото фон Бисмарк (1815-
1898), райхсканцлер на Германия, не пропуска случай да заяви,че заради
никого не би „пожертвал дружбата си с Русия“. Но е неискрен. Въпреки,
че Съюзът на тримата императори гарантира границите на обединена
Германия, той не може да прости на Горчаков, че през 1874-1875 г. го
живота и делото на Александър ІІ използва богат архивен материал за политиката на

Русия по решаване на Източния въпрос, освобождаването на българите и създаването
на българската държава.
9
Пак там, с.312-314, 328-329, 331. Според Александър ІІ България обхваща земята
между Дунава и Стара планина ( от устието на Дунава до Видинския и Нишкия
санджак), Тракия и Македония. Под „част от България“ има предвид земите на север
от Балкана.
87
възспира да довърши спора си с Франция. Затова търси опора за
политиката си в Хабсбургския двор, подкрепя домогванията му за Босна
и Херцеговина и прави каквото може за въвличането на Русия в
конфликт с Турция. Княз Горчаков прозира ненадежността на съюза с
Виена и Берлин, но в момента техният неутралитет е необходим за
успех при военен сблъсък с Турция. Затова е внимателен и сговорчив.
Така се стига до среща на Александър ІІ с Франц-Йосиф в замъка
Райхщад в Бохемия в края на юни 1876 г. Австро-Унгария и Русия
гарантират неприкосновеността на границите на Сърбия и Черна гора.
Франц-Йосиф е против образуването на сплотена славянска държава на
юг от Дунава и настоява при евентуално изменение на териториалното
статукво на Балканския полуостров империята му да бъде компенсирана
с Босна и Херцеговина. От своя страна Александър ІІ поставя въпроса
за признаване правата на Русия върху частта от Бесарабия, отнета й след
Кримската война. Двете страни се договарят предварително да се
осведомяват за действията си в „източните дела“, като не изключват
възможността от разпадане на Османската империя и образуване на
малки автономни княжества.10
Англия се обявява за ненамеса: „ да не се пречи на Портата да
въведе ред в собствения си двор“. Създаването на българска държава е
заплаха за Цариград, за интересите й в Средиземно море и Персийския
залив. На 28 октомври министър-председателят Бенджамин Дизраели,
лорд Бикънсфилд (1804-1881) произнася реч, в която заявява, че Русия
се стреми към война и териториално разширение, към окупацията на
чужда земя (има пред вид България), нарушава международни договори,
които гарантират целостта на Турция. Мирът е същността на
английската политика и „ако Англия иска мир, то нито една държава не
е по-добре подготвена за война и ако Англия се реши да воюва, то ще
бъде само да защити правата си и няма да спре докато тези права не
възтържествуват.”11
Опасенията в Англия, че Русия се готви за война, не са
безпочвени. Основна тема, която се обсъжда в императорския съвет при
престоя на Александър ІІ в Ливадия, резиденция на руските царе в Крим
( края на септември – октомври), е въоръжената намеса в „балканския
смут“. На 3 октомври е взето решение в случай на разрив с Турция
главният удар да се насочи към Цариград. Целта на войната не е
разпадането на Османската империя, а освобождаването на България от
10
Пак там, с. 321-322, 555. Официален документ за срещата не е приет. Свидетел и
участник в подготовката на срещата, Татищев е запознат със записките на Горчаков и
Андраши, които водят при разговорите на двамата императори.
11
Пак там, с. 335.
88
турски произвол и насилие. За главнокомандващ на Дунавската армия е
определен великият княз Николай Николаевич, а на Кавказката армия –
великият княз Михаил Николаевич. Решаването на въпроса за войната е
поставено в зависимост от изхода на дипломатическите преговори.
Решенията на Императорския съвет са последвани от
подготвителни действия. Александър ІІ дава заповед за частична
мобилизация в Одески, Харковски, Киевски и Кавказки военни окръзи.
Преговорите с румънската делегация на 5 октомври приключват с
подписването на Конвенция, която осигурява свободно преминаване на
руската армия през Румъния. На път за столицата Александър ІІ научава
за речта на лорд Биконсфилд. На 30 октомври дава отговор на неговата
заплаха при прознасянето на реч в Кремъл пред московското
дворянство. Русия се стреми да убеди Европа по мирен път да се стигне
до съгласие за подобряване бита на християните, населяващи
Балканския полуостров. „ Ако това не стане и видя, че не се дадат
гаранции, които да осигурят това, което сме в правото си да изискваме
от Портата, решен съм да действам самостоятелно и съм уверен, че цяла
Русия ще се отзове на моя призив.”12
С пристигането си в Царское село на 1 ноември Александър ІІ
заповядва мобилизация на армията. В началото на 1877 г. Дунавската
армия наброява 193 000 души, а действащият корпус в Кавказ -122 000.
Към 1 януари 1877 г. приведената в бойна готовност войска се състои от
286 бтальона, 38 ескадрона и сотни, 1154 оръдия. Общата й численост
наброява 460 000 души. Циркуляр на Министерството на външните
работи известява правителствата на Европейските сили за проведената в
Русия мобилизация.
Опасенията на английското правителство, че създаването на
голяма българска държава е прдмостие за превземането на Цариград,
също не са без основания.
Основните сили на руската армия са съсредоточени в Бесарабия.
Черноморското крайбрежие се охранява от 48 батальона и 39 ескадрона.
Резервът в Киевския военен окъг се състои от 52 батальона, 24 сотни,
210 оръдия, общо от 73 000 души. Подобни са числеността и съставът
на резерва в Одеския военен окръг. На 19 ноември великият княз
Николай Николаевич пристига в Главната квартира на Дунавската
армия в Кишинев. В Щаба на армията е учредена длъжност Завеждащ
гражданските дела, която е поверена на княз Владимир Александрович
Черкаски (1824-1878). Неговата основна задача е създаването на органи
за управление в освободените български земи.
12
Пак там, с. 336.
89
На 16 ноември ген. Николай Григориевич Столетов (1834-1912),
назначен за началник на българското опълчение, съставя Правилник за
неговото формиране. На 23 ноември той е одобрен от Александър ІІ.
Създава се временен щаб на опълчението. През юни 1877 г. българското
опълчение наброява 7 444 нисши чинове, 72 офицери, девет щабни
офицери и един генерал.
По време на Цариградската конференция (края на ноември 1876
– средата на януари 1877) 350-хилядна руска армия е съсредоточена в
Южна Бесарабия и бреговете на Черно море. Държавите, участнички в
конференцията, са наясно с нейното предназначение.
На 25 и 26 ноември лорд Роберт Солзбъри (1830-1903), министър
на колониите и генерал-адютант Игнатиев (граф от декември 1877г.)
имат предварителна среща. Николай Павлович представя проект, два
пункта от който заслужават специално внимание: окупацията на турски
провинции не е анексия, а само натиск Турция да приеме решенията на
конференцията; автономия на християнските области с минимална
отговорност пред Портата. В контекста на руския проект Българският
въпрос заема особено място: ако Портата не приеме препоръките на
Конференцията, българският ареал остава под руска окупация. Лорд
Солзбъри изпраща проекта в Лондон за мнение и указания.
Запознат с руския проект, граф Андраши отсича: насочен е
„против независимостта и развитието на гръцкото население“ за сметка
на „руските всеславянски интереси“. Неговото схващане създава
прецедент: населението на юг от Стара планина се определя като
гръцко, отдалечава границите на българския ареал от Егейско море и
като цяло е в подкрепа на английската политика.
Следва незабавен отговор. На 1 декември делегатите на
конференцията получават Политическа програма на българския народ,
придружена от Мемоар на френски език. Това е съгласуван българо-
руски прект за възстановяване на българската държава в граници, в
които българите са мнозинство. За гарантиране на тяхната свобода и
безопасност се иска временна окупация, по време на която българска
администрация ще поеме управлението на страната.
Делегатите на конференцията, без турско участие, провеждат
девет заседания и стигат до общо съгласие. Босна и Херцеговина се
обединяват в автономна област. България се разделя на две части по
мередиана. Източната автономия с главен град Търново обхваща
санджаците Тулчански, Русенски, Търновски, Варненски, Сливенски,
Пловдивски (без две кази в Родопите) и от Одринския санджак
Кърджалийска, Лозенградска, Свиленградска и Елховска кази.
Западната автономия с главен град София обхваща санджаците
Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Битолски (без две южни кази),
90
три северни кази на Серския санджак и казите Струмишка, Велешка,
Тиквешка и Костурска. 13
Решаването на Българския въпрос е успех за руската дипломация
и добра перспектива за българския народ. Двете области включват
територии, в които българите са мнозинство и са международно
признание, че Тракия и Македония са земи на българите. Фактът, че
Русия допуска южната българска граница да бъде в непосредствена
близост до Цариград (минава на север от Лозенград и Одрин) е
индикатор за ролята, която отрежда на българския народ и неговата
държава в източната си политика. На едно от последните заседания
Игнатиев заявява, че неговото правителство приема постигнатото
съгласие като програма минимум, която не подлежи на съкращение. В
заключителната си реч той прочита изпратена до него телеграма на
Александър ІІ: „ Императорът е непоколебим в решението си да
постигне решително и чувствително подобрение на съдбата на
християните в трите области въз основа на решенията, приети от всички
кабинети ... и се надява, че те няма да отстъпят пред огромната
отговорност, която имат пред историята на човечеството“. Въпросът за
война между Русия и Турция Александър ІІ поставя в зависимост от
това дали Портата ще приеме или ще отхвърли решенията на Европа. 14
На 9 (21) декември съгласуваният от европейските сили проект е
предоставен на Високата порта. Официалното откриване на
Конференцията ( 11/23 декември) хвърля делегатите в недоумение.
Топовни салюти оповестяват волята на падишаха да дари поданиците си
с конституция. Ръководителят на турската делегация Савфет паша,
министър на външните работи, заявява, че свободите, които
конституцията гарантира на всички поданици на империята, изчерпва
въпросите, по които е свикана конференцията. След месец неуспешни
преговори с турските делегати конференцията приема декларация, че
вината за нейния провал е на Портата и делегатите се разотиват.
На 12/24 април 1877 г. Александър ІІ обявява с Манифест война
на Турция. Възбудата в европейските столици е голяма. Бисмарк е
доволен, че Русия потъва в „ориенталска неразбория“. Андраши е
огорчен: нарушаването на международните договори е заплаха за
европейската сигурност. Лорд Дерби е категоричен: султанът е пазител
на Проливите и това е аксиома в английската източна политика.
В Петербург са наясно, че загрижеността на силите за
европейската сигурност е породена от страха от създаването на
13
Генов, Г. Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история. Ч. ІІ. От
Парижкия конгрес (1856 г.) до Ньойския договор. С., 1926, с. 317.
14
Татищев, С. Александр ІІ. Его жизнь и царствование. Т. ІІ. С.Пб, 1903, с. 345-346.
91
славянска държава пред вратите на Цариград. В инструкциите на
Горчаков до посланика в Лондон граф Пьотър Андреевич Шувалов
(1827-1889) има специален текст за България. Ако европейските сили
останат неутрални и Турция поиска мир преди руската армия да е
преминала Стара планина, „ние ще се съгласим да не преминаваме тази
линия(...) България до Балкана ще бъде преобразувана във васална
автономна провинция под гаранцията на Европа (...) За България на юг
от Балкана, както и за всички християнски области в Османската
империя въведени реформи и надеждни гаранции за тяхното стриктно
изпълнение.”15
Лондон отговаря на руското послание с меморандум, изпратен
до Виена за общи действия против Русия. Граф Андраши не може да се
реши на такава стъпка, но разгласява английското предложение и
особеното си мнение по въпроса: Русия може да постигне своите
интереси, но не може да претендира да защитава всички християни в
Османската империя, да създаде голяма славянска държава и да въведе
продължителна окупация в България.16
Поведението на европейските сили изпълва с решителност
Александър ІІ. На 30 май Горчаков телеграфира на Шувалов: „След
зряло изследване на въпроса ние не можем да се съгласим с
разделението на България на две части. Тя трябва да бъде единна и
автономна“. След два дни телеграфира отново да не отстъпва в
преговорите по въпроса за създаване на „единна автономна България.”17
Престоят на Александър ІІ в Дунавската армия от 11-20 април в
Кишинев, 24 май – края на юни в Румъния, началото на юли – 3
декември в България променя схващанията му за войната и за изхода от
нея. На преден план излиза освобождаването на българите и
държавното им обединение.
Мисълта за българска държава с място в източната политика на
Русия съпътства хода на войната. На 24 май чиновниците от
консулската мрежа в българския ареал са прехвърлени в разположение
на княз Черкаски. Те предоставят материали за изучаването на България
и за устройството на нейното управление. Александър Иванович
Нелидов (1855-1910), съветник в посолството в Цариград , оглавява
дипломатическата канцелария в щаба на Дунавската армия. Посланикът
на Русия в Цариград генерал-адютант Игнатиев съпътства армията. Той
помага в устройството на гражданското управление, във включването на
15
Освобождение Болгарии... Т. 2. Борьба за национальное освобождение Болгарии в
период Русско-турецкой войны 1877-1878. Москва, 1964, № 61,62.
16
Цветков, Ж. България – Русия. Заедно или разделени. С., 2015, с. 133-135.
17
Освобождение Болгарии... Т. 2, № 77,78; Татищев, С. Александр ІІ. Его жизнь и
царствование. Т. ІІ. С.Пб, 1903, с. 388-389.
92
българи в неговите структури и тяхното обучение да поемат
управлението на държавата, активно участва в съветите при императора
и в щаба на армията, обхожда фронтовата линия. Опълчението,
замислено като резерв и за използване в тила, след боевете при Стара
Загора, на Шипка и Шейново се подготвя да поеме защитата на
освободеното си отечество. С участието си в разузнаването, в
организирането на съпротива срещу турския терор, с усърдието си да
бъдат в подкрепа на руската армия българите доказват, че са дорасли
да бъдат свободни и да изградят дейна държавна организация. Това
стимулира руското правителство да отстоява тяхната национална кауза.
Войната е тема, широко обсъждана от руската общественост.
Новините от България, кореспонденциите от фронтовата линия за
българско участие и принос за успеха на руското оръжие вдигат
непозната в руската история вълна от общонародна солидарност и
подкрепа за избавлението им от османски гнет. В контекста на
геополитическите измерения на руската имперска политика
Българският въпрос, освен като територия и подстъп за излаз на топло
море, придобива и друго значение – земя, населени с братя славяни и
православни, на които трябва да се помогне и да бъдат спечелени за
общата славянска кауза. Това придава особен, непознат в историята
облик на войната – движение на два братски народа, решени да живеят в
мир и разбирателство.
Отбраната на Шипка, преграждането на старопланинските
проходи и блокадата на Плевен предопределят изхода от войната. На 28
ноември, ден преди Осман паша и неговата армия да се предадат,
Александър ІІ подписва документ за прекратяване на войната:
Предварителни основания на мира. На България е отредено централно
място: създава се като автономно княжество в „пределите на
българската националност“, което плаща данък на султана, с
християнско правителство, народна милиция, освободено от турско
военно присъствие и с граници не по-малки от начертаните на
Цариградската конференция; две години ще бъде под руски военен
контрол – време, необходимо българите да бъдат подготвени и сами да
поемат управлението и защитата на страната си. Сърбия, Черна гора и
Румъния получават независимост. Босна и Херцеговина – автономия,в
която ще бъдат въведени реформи, определени и гарантирани от
Австро-Унгария. Русия получава Южна Бесарабия с устието на Дунав,
крепостите Адрахан, Карс и Батум в Азия, гарантирани от Портата
права в Проливите и репарационни компенсации.18
18
93
Със саморъчно написано писмо Александър ІІ запознава
държавните глави и правителствата на европейските сили с
предварителните условия за мир. Виена и Лондон посрещат мирните
предложения на Русия със загриженост. Най-оспорвания пункт е
териториалният обхват на българската държава. Според граф Андраши
създаването на „сплотена славянска държава“ нарушава
предварителните договори; ще приеме мирни условия, предварително
съгласувани с интересите на Австро-Унгария, а клаузите от
общоевропейски интерес – със съгласието на държавите, подписали
Парижкия мирен договор. Лорд Дерби счита, че създаване на държава в
българския етнически ареал е угроза за Цариград, заплашва със
скъсване на дипломатическите отношения и изпращане на бойни кораби
в Мраморно море.
На Балканите също е неспокойно. Гърците, след като получават
свобода и независимост, забравят за подкрепата на Русия, която им е
давала в продължение на векове. „Мегали идея“, проект за Велика
Гърция, включва в границите й Тракия и Македония, претендира за
Константинопол, Източното средиземноморие, за правата на
Вселенската патриаршия да покровителства християните на Балканския
полуостров. От потенциален съюзник, Гърция става опонент на руската
политика за решаване на Източния въпрос. През 1861 г. Влашко и
Молдова със съдействието на Франция се обединяват в една държава –
Румъния и с немски крал гледат на Запад. На 21 май 1877 г. Румъния
провъзгласява своята независимост и дава да се разбере, че приема
Северна Добруджа като компенсация за участието си във войната и
няма желание да се раздели с Южна Бесарабия. Сърбите първи от
славянските етноси на Балканския полуостров се сдобиват с автономна
държава. Това става с подкрепата на Русия и естествено е Петербург да
гледа на Белград като на обединителен център за славянски алианс на
Балканите. Но Австро-Унгария е съсед, владее земя и хора, които
сърбите смятат за свои и това внася колебание в преследването на
националните приоритети. Княз Милан Обренович (1854-1901, княз и
крал 1868-1889) води двойнствена политика: търси опора в Петербург и
кокетира с Виена.По време на Източната криза тази двойнственост се
превръща в голямо разочарование за Русия. Неубедителното
представяне на Сърбия във войната с Турция внася колебание сред
управляващите и руската общественост, че Белград е център и опора за
създаването на общославянски съюз на Балканите. Английският
посланик Август Ловтус в доклада си за аудиенцията при Александър ІІ
(21 октомври 1876) пише, че императорът на Русия дава висока оценка
на черногорската армия и съжалява за надеждите, които е възлагал на
Сърбия. „Като скърби за значителния брой руски офицери, загинали в
94
боевете, продължава Ловтус, изразява мнение, че общественото
възбуждение в полза на сърбите в Русия е понамаляло“. Седмица по-
късно в речта си в Кремъл пред московското дворянство Александър ІІ
казва: „Както ви е известно Турция се покори на моето изискване за
незабавно сключване на примирие и се сложи край на кланетата в
Сърбия и Черна гора. Черногорците в тази неравна борба както винаги
се показаха като истински герои. За съжаление същото не може да се
каже за сърбите, въпреки присъствието в техните редове на наши
доброволци, много от които за славянското дело платиха с кръвта си.”19
Руската дипломация се убеждава, че крал Милан плува в австрийски
води. След провала във войната с Турция тронът му е застрашен.
Андраши му обещава защита, ако не поставя въпроса за Босна и
Херцеговина и в замяна - съдействие за разширяване на Сърбия на
изток. При представянето на княз Милан на Александър ІІ в Плоещ ( 4
юни 1877) му е заявено, че „Сърбия не трябва да се помръдва и да не
мисли за каквото и да е участие във войната.”20 След първите
неуспешни атаки на Плевен Русия се нуждае от подкрепа, но Сърбия
остава страничен наблюдател. След като Осман паша се предава в плен
с армията си, княз Милан нарушава примирието с Турция. Без да среща
съпротива, сръбската армия настъпва на изток по долината на р.
Нишава, проходите на Западна Стара планина, влиза в Бела паланка,
Пирот, Драгоман, Сливница, Брезник. Ниш е обкръжен и след месец
турският гарнизон се предава. Гърция също набира кураж от
предстоящия разгром на Турция и стяга бойните си редици да окупира
Епир и Тесалия. След създадените усложнения от балкански държави,
българите остават единствения съюзник на Русия, заинтересован от
успешния изход на войната. Държава в техните етнографски граници се
очертава като доминантна сила и опора на руската политика на
Балканите.
Дунавската армия прехвърля Балкана при зимни условия и се
устремява към Одрин и Цариград. На 31 декември главнокомандващият
велик княз Николай Николаевич премества главната квартира в
Казанлък. Създаването на държава в етническите граници на българския
народ е въпрос на дни. Николай Николаевич телеграфира на своя брат
за готовността на Англия да посредничи за прекратяване на военните
действия и за лично отправената от султана молба за примирие. В
Петербург са наясно, че съгласуваната акция на Форин офис и Портата
за примирие цели да спре руската армия далеч от Проливите. На 3
19
Пак там, с. 332, 335-336.
20
Пак там, с.383; Чичагов, Л. Дневник за пребиваването на царя-освободителя в
Дунавската армия през 1877 год. С., 1901. 2.изд. С.,2018, с. 62.
95
януари 1878 г. Александър ІІ телеграфира на брат си: Докато турската
армия „не приеме безусловно нашите предварителни условия за мир, за
примирие и дума не може да става и военните действия да продължат с
необходимата енергия. Бог да ни помага да довършим както сме
замислили започнатото от нас свято дело за ползата и достойнството на
Русия.”21
Тези думи на Александър ІІ с акцент върху „започнатото от нас
свято дело“, навеждат на мисълта, че императорът на Русия има
предвид освобождаването на славяните и християните от османско
потисничество и създаване в българския ареал на голяма славянска
държава. Основанията за това са: първо, в лицето на българския народ,
съхранил своята първична доброта и доверчивост, еднороден,
едноезичен и едноверен, признателен за своето освобождение, Русия ще
има съюзник и опора за културно и политическо присъствие на
Балканите; второ, с държава на българите, организирана и моделирана в
периода на двегодишна окупация, Русия си осигурява излаз на Егейско
море и контрол над Проливите; трето, след разочарованието от гърци,
сърби и румънци, държавата на българите се проектира като
обединителен център на славянските етноси и преграда за проникване
на германизма на юг.
С приближаването на руската армия към Цариград опасността от
международна изолация нараства. Това налага да се вземат мерки и на
първо място да се прецезират предварителните условия за мир. При
обсъждането им от 17 до 21 декември се пропускат подробностите за
териториалното разширение на Русия, Сърбия и Черна гора. Редица
текстове се редактират, за да бъдат по-приемливи за Турция и да не
дават повод за възражения от страна на силите. Промени в границите
на българската държава няма и като цяло същността на документа не се
променя.
На 4 януари 1878 г. Александър ІІ свиква в Зимния дворец
съвещание на управленския екип, дипломатите и генералитета. Обсъжда
се въпросът за територията и бъдещето на българската държава. След
оспорвани дебати са взети решения: държавата, очертана от етническите
граници на българите, остава непроменена; преговорите с турската
делегация да се водят с презумпцията, че сключеният мир ще бъде
прелиминарен (предварителен); всички въпроси от общоевропейски
интерес ще бъдат решени със съгласието на европейските сили. Въз
основа на тези решения на граф Игнатиев е възложено да изготви
проект за прелиминарен мирен договор с Турция.22
21
Татищев, С. Александр ІІ. Его жизнь и царствование. Т. ІІ. С.Пб, 1903, с. 430.
22
Пак там, с. 430-431.
96
Александър ІІ лично осведомява своя брат за решенията на
съвещанието и определя границите, допустими в преговорите за
спиране на военните действия. На 8 януари Николай Николаевич
приема в Казанлък Сервер паша и Намик паша. На въпроса им какви
условия предлага Русия за примирие и мир отговаря, че победените
нямат право да поставят въпроси, Портата е запозната с основанията за
мир и тяхното приемане не подлежи на обсъждане. На следващия ден
преговорите са прекъснати. Основното несъгласие е за границите на
българската държава. Според Намик паша „ самостостоятелна България
ознаменува гибелта на Турция, край на владенията й в Европа, след
което на турците не остава нищо друго, освен да се върнат обратно в
Азия.”23
Прекратяването на преговорите изпълва с решителност Николай
Николаевич. На 12 януари неговият адютант полк. Михаил Газенкампф
записва в дневника си: „ Идеята да стигне до Константинопол и
Галиполи напълно е завладяла Великия княз – той само за това мисли и
говори и страшно се бои Господарят да не го възпре.”24
На 10 и 11 януари Николай Николаевич телеграфира на своя
брат: След като турците не приеха условията за мир и създадените
обстоятелства, не бива да спираме, „необходимо е да отидем до центъра,
т.е. до Цариград и там да завършим святото дело (... ) Войската ми без
да спира се движи напред. Ужасите, които предизвикват бягащите в
паника турци, са страшни (...) Убеден съм, че настъпи време и че е
необходимо да отидем до край, т.е. до сърцето на Турция“. По думите
на очевидци телеграмите на главнокомандващия изпълват сърцето на
Господаря „с голяма радост“: „Ако е съдено, нека вдигнем кръста над
Света София“. На 10 януари телеграфира на брат си, че одобрява
съображенията му „за настъпление към Цариград.”25
С преместването на Главната квартира на Дунавската армия в
Одрин (14 януари) изтича времето на Портата да отлага подписването
на поставените от Петербург условия за мир. На 19 януари е подписан
протокол за приемането на Предварителните условия за мир.
Документът фиксира демаркационната линия между руската и турската
армии, която започва от езерото Даркас ( до Черно море, отстоящо на
40-45 км от Босфора) до вливането на р. Кара-су в Мраморно море.
Крайбрежието на Мраморно море от устието на р.Кара-су до
Галиполския полуостров и Егейският бряг от Галиполския полуостров
до Дедеагач остава в руски ръце. От Дедеагач демаркационната линия
23
Пак там, с. 432-433.
24
Жирков, Е.Само да стоварим там руските щикове, Култура, бр. 8/ 2 март 2018
25
97
минава по склоновете на Източните и Средните Родопи и през Рила
стига до Горна Джумая (Благоевград) и Кюстендил. Русия не предвижда
други териториални придобивки на Балканския полуостров освен Южна
Бесарабия. Това предполага земите до демаркационната линия или поне
част от тях с Егейския бряг да бъдат включени в границите на
българската държава.
Александър ІІ не споделя възторга на брат си от подписването на
примирието. На 26 януари му телеграфира да не вярва в искреността на
турците и че примирието е подписано по внушение на Англия. В
заключение пише: „При всички случаи относно нашето искане за
България отстъпки са недопустими. Ето защо ти телеграфирах, че до
окончателното сключване на мира трябва да бъдем готови, тъй като в
нашия век на прогрес само силата взима връх.”26
Седмица след сключване на примирието граф Игнатиев пристига
в Одрин и поема в свои ръце преговорите за сключването на мирния
договор. През това време английското правителство опъва до скъсване
нишката на допир с Русия.На 3 февруари издава заповед за влизане на
английския флот в Мраморно море. Руското правителство заплашва с
влизане в Цариград. Англия, която не успява дя създаде антируска
коалиция, изтегля флота си на 50 мили от Цариград. Със съгласието на
Портата на 12 февруари 10-хиляден руски отряд влиза в Сан Стефано,
където са пренесени преговорите за мир. Мирният договор е подписан
на 19 февруари/3 март 1878 г.
Санстефанският договор създава България като „автономно
поданно княжество с християнско правителство и народна милиция“. В
него „ всички крепости ще бъдат съборени“ и „ турски войски не ще има
вече в България“. Границите на Княжеството обхващат Дунавска
България без Северна Добруджа, която се преотстъпва на Румъния,
Тракия без Гюмюрджина и Одринско, Македония без Солун и
Халкидическия полуостров. България получава излаз на Бяло море от
залива Боругьол (днес Порто Лаго) до устието на Струма и устието на
Вардар на Солунския залив. За срок от две години „руска войска ще
заеме страната“ и ще гарантира спокойствието до поемането на нейната
защита и управление от българска войска и администрация.27
С малки изключения Санстефанска България обхваща
етническото българско землище. Поколения българи очакват този миг.
И най-после – свобода! Отечество! Покрив за всички българи да се
подслонят и да заживеят дружно с едно знаме и един химн.
26
Пак там, с. 341-342, 335-340.
27
Българската държавност в актове и документи. С., 1981, с. 196-197.
98
Всичко това Русия ни го подари. Не го направи безкористно.
Границите на България: южната – на хвърлей място от Цариград и
заливи, прозорци към широко и топло море; западната – от
Преспанското и Охридското езеро, на запад от Дебър, Тетово, Бела
паланка, Пирот и по течението до устието на р.Морава; северната и
източната – Синия Дунав и брега на Черно море от Мангалия и малко на
север от Мидия, обхващат 160 000 кв.км с около 5 милиона българи,
безкрайно благодарни за свободата си и готови да бранят сбъднатата си
мечта.
Великото хуманно дело е свършено! България е всичко
постигнато от имперската воля на Русия да прогони турците от Европа
и, стъпила здраво на Балканите , да обедини славяните в съюз –
преграда за чужди вмешателства. Но България е всичко и за руския
народ – да види угнетените си братя свободни и приобщени към
голямото и очакващо го светло бъдеще славянско семейство. Доколко
тези основания съпътстват войната с Турция (1877-1878) и нейното
приключване четем в писмо на Константин Леонтиев до граф Игнатиев
от 29 октомври 1878 г. :
„Славянският, или по-добре казано, Източният велик съюз от
държави, начело с Цариград, ще се образува от само себе си и никакви
Плевени или Берлински трактати задълго няма да задържат потока... В
това има fatum, звезда (...) Тъкмо с това твърдо убеждение (...) виждам и
отгатвам особената роля, която на българския народ е предопределено
да играе сред славяните (...) Като руснак аз не мога да не се радвам на
успехте на българите и на бързото им освобождение. Самата им
изостаналост и географското им положение са такива, че ще ни бъде по-
лесно на тях, отколкото на всички други славяни, да наложим руски
печат. Българите трябва да станат крайъгълен камък на Всеславянското
здание, от тях като център трябва да изхождат токовете на славянското
единение.“28
Санстефанска България не се получи. В Берлин я насякоха.
Европейските сили и балканските държавички са против създаването на
голяма славянска държава, против правото на българския народ да бъде
свободен и единен.Русия е принудена да отстъпва. Подписва в Сан
Стефано прелиминарен мир и дава съгласие клаузите, които засягат
интересите на европейските сили, да бъдат съгласувани на
28
Тодев, И. „Българският проект“ – кръстопътна утопия или пропусната магистрала?
– В: България и Русия (ХVІІІ-ХІХ век) – пътища и кръстопътища. С., 2017, с. 25;
Косик, В. Константин Леонтиев: размышления на славянскую тему. Москва, 1977, с.
148. Константин Николаевич Леонтиев (1831-1891) е философ, литератор, публицист,
дипломат за специални поръчения в Османската империя.
99
международна конференция. След подписването на мирния договор
натискът от страна на Англия нараства до заплаха от война.
От 15 до 18 април 1878 г. на съвещание с участието на
Александър ІІ е решено: „ да се пожертва единството на България, като
се раздели на две, стига двете области да са еднакво самобитни“, да
получат учреждения, които да ги представят като български области и
„които естествено ще се стремят към обединение в една държава, както
това направиха Влахия и Молдова“. За Южна България, която като
автономна област остава под върховната власт на султана, се договаря
режим, който ще я представя пред Европа като българска област.
Македония, която остава под турска власт, е болка, която руският народ
споделя с българите: „Отделянето на западните части на България е
отстъпление от принципа на българското единство и ще бъде огромна
морална жертва от страна на Русия, защото славянското население,
отделено от България, ще бъде лесно да се денационализира под
двойния натиск на гръцките елементи и материалните интереси.”29
Берлинският договор не разруши освободителното дело на
Русия. Тя прие солидарната перфидност на Европа не като трагедия, а
като епизод от лъкатушната линия на историята, който забавя, но не
отменя онова, което трябва да се случи, което е fatum – звезда. Великото
хуманно дело остава като цел на външната й политика, България – като
център за решаване на Източния въпрос.
Българите са непримирими. Санстефанска България остава в
сърцата им, от нея изковават своя национален идеал.
И така, ако си послужим с изразните средства на Илия Тодев, Русия
откри пред българския народ магистрала, по която да се движи напред и
да следва своите национални въжделения.Постави й магистрална
маркировка. Пътните знаци, знае се, ядосват водача, но гарантират
сигурността на пътниците. Пропуснахме магистралата! Избрахме
нашите балкански друмища. Но това вече е друг разказ, труден, много
труден за разказвача и с тъжен край.
29
Освобождение Болгарии... Т. 3, № 34, с. 48.
100
Посещението на първия космонавт Юрий Алексеевич
Гагарин във Варна през 1961 година
Симеон Кулиш
Тhe visit of the first cosmonaut Yuri Alexeevich Gagarin in Varna in

1961
Simeon Kulish
Abstract: In 1961, Yuri Alekseevich Gagarin became the first person

in history to conduct a space flight. In May 1961, Gagarin visited Bulgaria.
On 25th and 26th of May he arrives in Varna. He is welcomed by tens of
thousands of people. He pronounces an emotional speech at the central
square of the city. Gagarin is given the title Honorary Citizen of Varna. The
cosmonaut also receives other material rewards for remembrance. On the
26th May Yuri Gagarin plants two trees in Varna Sea Garden in, laying the
foundation of Astronauts' Alley.
На 12 април 1961 г. Юрий Алексеевич Гагарин става първия

човек в историята на човечеството, който извършва космически полет.
Епохалното събитие поставя едно ново начало в овладяването на
космическото пространство от нас, хората. То е част от технологичната
и научна надпревара между САЩ и СССР по време на Студената война.
Към този момент Москва вече е с една крача пред Вашингтон. През
1957 г. Съветският съюз изстрелва първия изкуствен спътник около
Земята – „Спутник-1”.
Юрий Гагарин е гордостта на Съветите, за които той е реклама и
безценно бижу в короната на Кремъл. Никита Хрушчов започва да го
„показва” на целия свят, посредством визити в различни държави, в това
число и в капиталистически (Великобритания, Франция, Япония). Само
месец след полета си Първият посещава България. Една от
емблематичните срещи на космонавта с партийни лидери и
гражданството се провежда във Варна.
В настоящата статия ще се опитам да разгледам максимално
подробно престоят на Юрий Алексевич в морската столица на НРБ,
символът и значението на неговото посещение. Изследването представя
и някои непубликувани документи и фотографии, свързани със
събитието.
101
* * *
По предложение на Тодор Живков и с решение на ПБ на ЦК на

БКП от 29 април 1961 г. Юрий Гагарин е поканен в България за
тържествата по случай 24 май1. Посещението на космонавта по време на
честванията на Деня на славянската писменост и българската култура не
е случайно. Ръководството на БКП определено търси този ефект, като
по този начин подсили и акцентира върху културно-историческите
връзки между НРБ и СССР, най-вече по линия на славянството, езика и
писмеността. В този контекст са и думите на проф.д.и.н.Сергей
Никитин.2 Според него, посещението на Гагарин, е с „особено
значение”3 и за двете страни. Съгражданинът му Евгений Туганов4
допълва, че Юрий Алексеевич пристига при „братския български
народ”.5 От друга страна, посещението на Първия в България се приема
като своего рода празник. А.Бонов (старши ас. по астрономия при СУ)
отбелязва, че българите с „дълбока и вълнуваща радост”6 очакват
Гагарин. Това са само една малка част от изказванията поместени във
вестниците, засвидетелстващи положителните емоции и от двете
държави. Но, определено най-впечатляваща е реакцията на семейството
на Юрий Алексеевич. В телефонен разговор с майка му – Анна
Гагарина, тя споделя: „Щастлива съм, че моят Юрий след няколко дни
ще гостува на братския български народ. Изпращам го с най-голяма
радост при вас.”7
По предварителен план-график майор Гагарин трябва да бъде на
посещение във Варна на 25 и 26 май. Научавайки за визитата голяма
част от варненските работници ги обвзема трудов ентусиазъм. Трябва да
отбележим, че това не е необичайно, нито е случайност. Подобно
поведение може да се наблюдава при даването на ежегодните
„обещания” към ръководителите на БКП, по повод различни годишнини
(9-ти септември, 7-ми ноември и т.н.) или текущи инициативи, спуснати
„отгоре”. „Гагарински трудови дни” (19-24 май) са обявени от бригада в
локомотивно депо Варна, Държавно индустриално предприятие
„Дружба”8. „Ударни Гагарински дни” (23 и 24 май) са обявени и от една
от корабостроителните бригади, носеща името на първия космонавт,
1
Протокол „А”, № 100/ 29 април 1961 г., ЦДА, ф.1, оп.6, а.е.4445, л.6.
Професор от Института по славяноведение при Академия на науките на СССР.
2
3
Народно дело, бр.120/ 19 май 1961 г.
4
Отговорен секретар на Дружеството за съветско-българска дружба.
5
Земеделско знаме, бр.4577/ 19 май 1961 г.

6
7
ДА-Варна, ф.689, оп.1, а.е.256, л.685-1,3.
8
102
ръководена от Илия Корчев.9 На страниците на в-к „Народно дело” от
21 и 24 май 1961 г.са публикувани и други подобни трудови
инициативи. Така например докерите от бригади 15,16 и 18 на
пристанището във Варна разтоварват предсрочно съветския кораб
„Тула”, натоварен с 3 500 т. съоръжения за Кремиковския металургичен
комбинат и за др. предприятия.10 Риболовците от ДСП „Рибен център”
изпълняват предсрочно с 42 дни сезонния си пла.11 Впечатляващи са и
постиженията на бригада „Юрий Гагарин” (арматуристи) при Градска
строителна организация, която преизпълнява плана си със 125% 12 и на
шлайфистите от ДИГ „Вулкан”, които преизпълняват със 145% нормите
си.13
* * *
Срещата на варненци с Юрий Гагарин се осъществява на 25 май

1961 г. Още от обяд хиляди граждани и гости на града се струпват по
главните булеварди и площади, откъдето трябва да премине кортежа на
Юрий Алексеевич. Шпалир от хора се простира по бул. „Сталин” – от
машиннотракторна станция до Дом Народен Флот (ДНФ).
Многохиляден митин се събира и на пл. „9-ти септември” още от 15.15
ч.14 Самолетът („ИЛ-14”) на космонавта каца на летището във Варна в
16 часа. Той е посрещнат с бурни ръкопляскания от първенците на
морския град – Ламбо Теолов, член на ЦК на БКП и първи секретар на
ГК на партията, Тодор Стойчев, първи секретар на ОК на БКП, Илия
Добрев, член на ЦК на БКП и председател на ОК за българо-съветска
дружба, председателите на градския и окръжния народни съвети –
Николай Бояджиев и Димитър Желязков. Сред официалните посрещачи
са още: Петър Родопски – председател на окръжното ръководство на
БЗНС; контраадмирал Иван Добрев – командващ Военноморския флот и
консулът на СССР във Варна – Михаил Гатилов.15 След слизането си от
самолета Гагарин получава букет пролетни цветя от пионери.16
Юрий Гагарин преминава през главните булеварди на града в
автомобил, придружен от секретаря на ЦК на БКП Борис Велчев и
9
ДА-Варна, ф.689, оп.1, а.е.256, л.716-1.
10
11
Пак там.
12
Пак там.
13
ДА-Варна, ф.689, оп.1, а.е.256, л.720-15.

14
15
ДА-Варна, ф.689, оп.1, а.е.256, л.757-3.
16
103
зам.председателя на МС Живко Живков.17 Космонавтът е посрещнат от
десетки плакати, ознаменуващи неговия полет и дружбата между
българския и съветския народ. Сред лозунгите се отличават: „Братски
привет на покорителя на Космоса Юрий Гагарин”, „Привет на СССР” и
„Слава на съветската наука и техника”. 18 Освен с плакати, Първият е
посрещнат с бурни аплодисменти и възгласите: „Ура!”, „Привет
Гагарин” и „Слава на съветската наука”. 19
Тук е момента да отбележим, че на същия ден, 25 май, сутринта,
пред Пионерския дом в града се събират около 1 500 пионери, носещи
знамена с лика на Гагарин и лозунг „Да бъде мир на нашата планета”.20
Целта на събранието е преименуването на Дома на името на съветския
космонавт.21 В тази връзка, при отпътуването си, на аерогарата във
Варна на 26 май 1961 г. секретарят на ГК на БКП Стефан Николов взема
автограф от Гагарин. Върху своя огромна снимка Юрий Алексеевич
полага своя подпис с думите: „Дом пионеров, г.Варна. 26.V.1961 г.
Гагарин”.22 Още един конкретен пример, чрез който българската
държава и партия засвидетелстват дружбата си със Съветския съюз и
КПСС. Тези действия, на пръв поглед насочени към Гагарин, всъщност
имат и втора страна, политико-идеологическа. Прекрасен символ за
изразяване на вярност от страна на БКП към лидерите в Москва.
Действия, който трябва да потвърдят и затвърдят политическите и
икономически взаимовръзки между НРБ и СССР.
Пристигайки на пл. „9-ти септември” Юрий Алексеевич е
посрещнат от пионерката Мария Радева с думите: „Добре дошъл, майор
Гагарин, от родния си край! Добре дошъл в България през цъфналия
май... Ние, пионерите и чавдарчетата от град Варна, Ви молим, да
предадете нашите сърдечни приятелски поздравления на Вашето
семейство, на Вашите дъщери Лена и Галя...”23
Приветствени слова отправя и председателят на ГНС Николай
Бояджиев: „Сега към нашия град са отправени очите на всички,
защото наш скъп гост е Юрий Алексеевич Гагарин – покорителят на
Космоса! Ние сме особено щастливи и радостни, че посрещаме своя
брат!”24
17
Пак там.
18
19
ДА-Варна, ф.689, оп.1, а.е.256, л.757-4.
20
ДА-Варна, ф.689, оп.1, а.е.256, л.757-8,9.
ДА-Варна, ф.689, оп.1, а.е.256, л.716-13.
21

22
23
Пак там.
24
104
След вълнуващото посрещане, придружено със скандирания на
неговото име, възгласи „Ура!” и бурни ръкопляскания, космонавтът се
обръща към хилядите събрали се с думите: „Благодаря ви за
сърдечните чувства, за топлотатаи задушевността...за вашите
топли открити усмивки и горещи сърца.” Първият допълва още: „12
април е само началото на междупланетните пътешествия, началото
на полетите на човека в Космоса... Своя първи космически полет
съветския народ посвети на делото на укрепване на мира в целия
свят.” Гагарин завършва с още по-емоционалните слова: „Дружбата
между двата народа-братя, съветския и българския, е възникнала още
в далечни времена. Това е дружба на два народа – братя по дух и
кръв!”25
След Варна Гагарин посещава курортите „Златни пясъци” и
„Дружба”. Вечерта на 25 май в Евксиноград се състои и прием в негова
чест, организиран от ГК и ОК на БКП в града. Сред гостите са: Борис
Велчев, Живко Живков, Ламбо Теолов, Тодор Стойчев, както и
секретарите на партията в Толбухин – Стойко Георгиев и на
Коларовград – Иван Драгоев.26
На 26 май сутринта на път за летището Юрий Гагарин посещава
едно от емблематичните места във Варна – Пантеонът в Морската
градина. Той засажда една сребърна ела и един кедър. 27 По този начин
Гагарин полага началото и на Алеята на космонавтите в града. На това
събитие присъстват и курсанти от ВНВМУ „Н.Й.Вапцаров”. По желание
на Юрий Алексеевич тази среща е запечатана с фотография.
Първият космонавт в света си тръгва не само с положителни
емоции от Варна, но и с дарове от гражданите. Така например Българо-
съветското дружество му подарява албум със снимки от проведените
мероприятия, митинги и др. в негова чест, както и рисувана ваза с
орнаменти,28 цех „Българска бродерия” на ТПК „Облекло” – бродирана
копринена риза, а ТПК „Апостол Славов” изработва кожен гравиран
албум. 29 Заедно със всичко това, космонавтът напуска морския град и
със званието „Почетен гражданин на град Варна”. 30 Не случайно, когато
произнася паметното си слово на площад „9-ти септември” в града,
Гагарин се обръща към варненци със „земляци”.31 Накрая, но не и на
последно място, с Указ на НС от 23 май 1961 г. майор Гагарин е
Пак там.
25
26
ДА-Варна, ф.689, оп.1, а.е.256, л.703-2,3.
27
ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.88, л.2.
28

29
30
Дряновски, Б. Почетни граждани на Варна 1879-2009, Варна 2010, с. 24.
31
105
удостоен със званието „Герой на социалистическия труд” и с орден
„Георги Димитров”.32
ПРИЛОЖЕНИЯ
Юрий Гагарин на летище Варна

(ДА-Варна, ф.1286, оп.1, а.е.126, сн. 1)

32
106
Юрий Гагарин пред ГНС (Градски народен съвет)
(ДА-Варна, ф.616, оп.5, а.е.1128, сн.2)
107
Варненци посрещат Гагарин на площад „9-ти септември”
(ДА-Варна, ф.616, оп.5, а.е.1129, сн.8)
108
Юрий Гагарин поздравява варненци от балкона на ГНС
(ДА-Варна, ф.616, оп.5, а.е.1132, сн.10)
Гагарин раздава автографи на официалния прием в Евксиноград

(ДА-Варна, ф.616, оп.5, а.е.1133, сн.16)
109
Гагарин в Евксиноград
(ДА-Варна, ф.616, оп.5, а.е.1133, сн.26)
(ДА-Варна, ф.616, оп.5, а.е.1133, сн.28)
110
(ДА-Варна, ф.616, оп.5, а.е.1137, сн.3)
111
(ДА-Варна, ф.616, оп.5, а.е.1137, сн.4)
112
(ДА-Варна, ф.616, оп.5, а.е.1137, сн.11)
113
NUMISMATICS НУМИЗМАТИКА
Сребърна сикла на Ахеменидска Персия от района на

град Сливен
Любомир Василев
Silver siglos of Achaemenid Persia from the Region of

Sliven town
LubomirVassilev
Abstract: The article review one very rare for Modern Bulgaria
ancient coin – silver siglos(17/19mm.;5,51g.),archaic type of Achaemenid
Persia(of the kings Darius I and Xerxes I) from the region of Sliven
town,South-Eastern Bulgaria.The coin is a single find as is with dating – the
time 510-480 BC.
В столична частна колекция се съхранява една интересна и много

рядка за България сребърна антична монета – сикла на Ахеменидска
Персия, от т.н. архаични ранни типове, с местонамиране земеделска
площ, разположена в непосредствена близост до съвременното
местоположение на град Сливен. Разглеждания в случая екземпляр е
единична находка и е със следното описание и характеристики:
- Ахеменидска Персия, сикла, сребро – архаичен ранен тип,
отсечена при управлението на царете Дарий I и Ксеркс I.
Сравнително лошо съхранен и запазен екземпляр, при това доста
изтрит, вероятно в резултат от усилената му употреба в монетното
обращение. Приблизителната датировка на въпросната монетна
емисия е времето, заключено в периода от 510 до 480 г. пр. Хр. С
неправилна бобовидна форма и размери съответно - 17/19мм. и тегло
– 5,51 гр. Екземпляр от частна колекция, собственост на гражданин
от София.
Лице/аверс: Персийският цар надясно, с кидарис и кандис, облечен
в дълга персийска роба. В ръцете си държи опънат и готов за стрелба
лък, като позата му е в приклекнало и готово за стрелба положение.
114
Опако/реверс: Влъдбнатина с правоъгълна форма, при това със
силно заличени страни.1
Ахеменидските персийски монети от периода VI-IV в. пр. Хр. -
както т.н. “царски монети“ (каквато в случая е и нашата монета, обект
на настоящата работа, б.а. – Л.В.), така и т.н. „сатрапски монети“ се
срещат много рядко на територията на съвременна България. Основният
ареал на разпространението им, според данните от досега откритите
находки, съдържащи в себе си подобни екземпляри, в това число и
единични находки, са земите на Северното и Южното ни Черноморие и
тези на Североизточната част от страната.2
Именно поради гореизложените причини е от изключително
важно значение за нас, да установим „пътя“, по който ахеменидската
сребърна сикла е попаднала в близката на град Сливен околност.
Според нас, античната сребърна персийска монета е попаднала в
указания район по най-малко две направления – или по търговски
пътища, посредством преминаването на персийски или елински
търговци от малоазийските персийски земи, преминали през него през
VI-V в. пр. Хр., или в резултат от настаняването на персийски военни
контигенти в тази част от земите на Тракия, във времето на и преди
Гръко-Персийските войни, когато самата тя е била част от Империята на
персите.
Сребърната ахеменидска монета от района на град Сливен ни
дава нови сведения за същността и характеристиката на монетната
циркулация в Югоизточна България през разглеждания времеви период
– края на VI - нач. на V в. пр. Хр.
Същевременно с това тя доразширява и увеличава известния към
момента ареал на разпространение на този интересен, но много рядък за
страната тип монети, включвайки към него и района на Югоизточна
България, към който спада и град Сливен. В този ред на мисли,
разгледаната в настоящото съобщение монетна находка е и един
любопитен епизод от историята и далечното миналото на града и
близката негова околност през разглеждания времеви период.
1
Монетата е проучена по фотоснимки, придружени с метричните й данни,
предоставени на автора от лице, познато на собственика й – б.а., Л.В.
2
За находките на персийски монети от България, отсичани и емитирани от
Ахеменидите – вж.: Издимирски, М. Находки съдържащи персийски монети от
Североизточна Тракия. Състояние на проучванията –В: Сборник в чест на Александър
Минчев. Terra Antiqua Balcanica et Mediterranea.Miscellanea in honour of Alexander
Minchev”(Международна конференция/International Conference – 23.02.2007, Varna),
изд. „Онгъл”, Варна, 2011 г., с. 7-16 с цит. там литература – б.а., Л.В.
115
116
Римските императори
върху реверсните печати на бизийските монети
Янислав Тачев
The Roman Emperors on the Reverse Dies of Bizye’s Coins
Yanislav Tachev
Abstract: The reverse iconographic repertoire of Bizye’s mint keeps

developing and enriching itself throughout the entire period of its
functioning.
Unlike the ancient Greek colonies, Bizye is a peregrine town and has
no centuries-old traditions of coinage. In spite of this fact, its reverse dies
depict primarily Greek deities, personifications, heroes, and their attributes.
The number of dies depicting eastern deities is more limited.
Particularly noteworthy are the reverse types that represent the
Roman princeps and the members of his family. They provide us with
valuable information about the local history, politics, religion, and the
culture of Bizye.
Coins with reverse types representing Roman emperors in Bizye have
been issued for the following rulers, organized by us into six reverse types:
Antoninus Pius, Septimius Severus, Caracalla, Geta, and Philip I.
Реверсният иконографски репертоар на бизийската монетарница

се развива и обогатява през целия период на функционирането ѝ.
Най-голямо типово разнообразие в градското монетосечене се
наблюдава през управлението на император Филип I (244 – 249 г.). Това
е безспорен показател за икономическото и културното развитие на
Бизия през този период.
За разлика от старите гръцки колонии, Бизия е перегринален град
и няма вековни традиции в монетосеченето. Въпреки това върху
реверсните печати се представят основно гръцки божества,
персонификации, герои и техните атрибути. По-ограничен е броят на
печатите, изобразяващи източни божества.
Особено внимание заслужават реверсните типове, представящи
римския принцепс и членовете на семейството му. Те ни предоставят
ценна информация за локалната история, политика, религия, и култура
на Бизия.
117
Още през първата половина на I век започва отдаването на почит
към божествения произход и върховната власт на римския принцепс. 1
В новосъздадените в Тракия и Мизия римски градове и колонии
също възниква култ към императора. В тях той е почитан като
основател или restitutor.2
Фигурата на римския император, представена в различни
сюжетни композиции, се появява върху реверсните печати на почти
всички3 провинциални монетарници в Мизия и Тракия.
През периода на управление на ранните Севери (193 – 217 г.)
императорските типове масово навлизат в иконографския репертоар на
източните монетарници. Според Юрукова: „Под влияние на политико-
религиозните традиции на Изтока (където царската власт се смята за
дадена от бога, но и се слива с божествената) династията на Северите
изисква почести, дължими на техния божествен ранг.“4
Монети с реверсни печати, представящи римските императори в
Бизия, се емитират за: Антонин Пий, Септимий Север, Каракала, Гета и
Филип I, систематизирани от нас в шест реверсни типа.
Тип 1. Императорът, с броня и развята хламида, на кон, в

спокоен ход, надясно; в дясната си ръка държи насочено към земята
копие, в лявата – юздите.
1
Минчев, Ал. Одесос през елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на
I в. сл. Хр.). Варна, 2007, p.43; Goceva, Z. Der Kaiserkult in der offizellen Religion von
Odessos und Dionysopolis. – Acta Musei Varnaensis, V, 2007, pp.352 – 355; Шаранков,
Н. Гръцки надписи от Одесос. – Acta Musei Varnaensis, VIII-2, 2011, pp.303 – 326;
Райчева, М. Императорският култ в провинция Тракия. Автореферат на дисертация за
присъждане на научно-образователна степен доктор, София, 2013, с.8.
2
Broughton, T. “Roman Asia Minor”. – Tenney Frank. An Economic Survey of Ancient
Rome, IV, Baltimore, 1938, pp.697 – 706; Boatwright, M. Hadrian and the cities of the
Roman Empire. Priceton, 2000, p.12; Burrell, В. Neokoroi: Greek cities and Roman
Emperors. Brill /Leiden/ Boston, 2004; Топалилов, И. Римският Филипопол. Том 1:
Топография, градоустройство и архитектура. В. Търново, 2012, с.15.
3
Дионисополис и Аполония са едни от малкото провинциални градове през римската
епоха, в чийто монетен репертоар отсъстват реверсни типове, представящи римския
император. Подробно вж. Тачев , Я. Монетосеченето на Дионисополис IV век пр. Хр.
– III век сл. Хр. София, 2014, IV. 2.; Тачев, Я. Провинциалното монетосечене на
Аполония Понтийска. София, 2017.
4
Юрукова, Й. Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия II – III в.
Хадрианопол. София, 1987, с.23 – 25.
118
А. Пий Каракала Гета
Гета Филип I
Познати са печати на монети V номинал, гравирани за Антонин

Пий, Каракала, Гета и IV номинал – за Филип I. Точни иконографски
аналози на типа се откриват в монетосеченето на Сердика, Никополис
ад Иструм, Хадрианополис, Одесос, Анхиалос и др.
Тип 2. Императорът, на кон, в спокоен ход, надясно; с дясната си
ръка държи юздите, а лявата е вдигната за поздрав.
Филип I
Илюстрираният печат е на монети V номинал, гравирани за

Филип I. Реверсни печати с идентична иконография се откриват в
монетосеченето на Сердика, Никополис ад Иструм, Деултум и др.
Тип 3. Филип I и Филип II-цезар, на коне, в спокоен ход,
надясно, обърнати с лице към строената войска; с вдигнати за adlocutio
(поздрав) десни ръце към строените пред тях легиони.
119
Филип I
Познатият печат е на монети V номинал, емитирани за Филип I.

Сходни реверсни изображения се срещат в централноримското
монетосечене.
Tип 4. Императорът, прав, надясно, във военно облекло, с
лъчиста корона; стъпил е с левия си крак върху прора, държи с дясната
ръка подпряно на земята копие, а с лявата – паразониум.
Филип I Филип I
Илюстрираните печати са на монети V номинал, емитирани за

Филип I. Реверсни печати с идентична иконография се срещат в
монетосеченето на Анхиалос.
Tип 5. Двамата съимператори Каракала и Гета се поздравяват –
прави, един срещу друг, облечени в тоги, с лаврови венци на главите;
Гета – вляво, държи свитък с лявата ръка.
С. Север С. Север Каракала
Общ
печат
Познатите печати са на монети V номинал. С eдиния от

реверсните печати, гравиран за Септимий Север, са отсечени и част от
монетите от този тип за Каракала. Сходни реверсни изображения се
откриват в монетосеченето на Августа Траяна, Никополис ад Иструм,
Амасия, Иерополис – Кастабала и др.
120
Тип 6. Императорът, във военно облекло, прав, глава наляво, с
лъчиста корона; срещу него – Нике, в дълъг хитон. Двамата държат
военен трофей. В основата му – двама пленници, с вързани ръце,
седнали с гръб един към друг.
Филип I Филип I
Илюстрираните печати са на медальони, емитирани за Филип I.

„В схемата на градското монетосечене в Тракия и Долна Мизия
емитирането на медальони е свързано с някакво значително събитие в
политическата и културната история на даден град. Медальоните са
сечени в чест на осъществени или предполагаеми императорски
посещения, по повод организиране на спортни състезания, военни
победи и пр.“5
Реверсният печат на бизийските медальони представя
триумфалния сюжет „Императорът и Нике, държащи военен трофей“.
Триумфалната тематика, представена върху реверсните печати на
медальоните, емитирани в Бизия, подсказва, че най-подходящият
момент за тяхното отсичане е била пролетта на 247 г., когато император
Филип I е извоювал победа над племето карпи. Докато триумфалната
тематика на част от реверсните изображения на одесоските, томийските,
марцианополските и анхиалските медальони, подсказва, че най-
подходящият момент за тяхното отсичане е преминаването на Гордиан
III през Мизия и Тракия и победите му срещу нахлулите в балканските
провинции варвари, вероятно през лятото на 242 г.6
Средноаритметичното тегло на медальоните, емитирани за
Филип I в Бизия, е 36 грама, а средноаритметичният диаметър е 40,5
милиметра.
Метричните параметри на бизийските медальони са по-високи от
тези на Анхиалос, както и от тези на медальоните, емитирани в
5
Пак там, 18.
6
Лазаренко, И. Хронология на монетите, сечени в Одесос във времето от император
Септимий Север (193 – 211 г.) до император Гордиан III (238 – 244 г.). – AMV, VIII-2,
Варна, 2011, с.162; Тачев, Я. Монетосеченето на Анхиалос. София, 2018, с.285.
121
градовете от Долна Мизия (Одесос, Марцианополис и Томис) –
показател за доброто икономическо и финансово състояние на
тракийския град през този период.
Реверсни печати, представящи императора, държащ военен
трофей, се срещат често в централноримското монетосечене и по-рядко
– в провинциалното. Печати с аналогична иконография се откриват в
монетосеченето на Никополис ад Иструм.
В заключение ще добавим, че емитирането на голям брой
реверсни типове (в Бизия те са шест, в Анхиалос са осем7 и пр.),
представящи римските императори, най-вероятно е инспирирано от
конкретни исторически събития, затова не трябва да се приемат само
като шаблонни модели, заимствани от централноримското
монетосечене или от това на съседните градове. Всеки отделен
иконографски тип е необходимо да се тълкува индивидуално, в
контекста на историческите събития, разиграли се в региона през
хронологическия период, когато е отсечена съответната емисия.
7
Тачев, Я. Пак там, с.19 – 25.
122
Нови типове монети на Бизия
Янислав Тачев
New Coin Types of Bizye
Yanislav Tachev
Abstract: The coinage of Bizye took place in the period from the end
of the first decade of the 2nd century AD to the middle of the 3rd century AD
(247 AD). During this nearly 1.5-centuries long period, the Roman
provincial town issued coins for six emperors and their families.
Despite the large number of reverse coin types with different
iconography published so far, Bizye’s coinage doesn’t cease to bring
interesting surprises.
In this study, we present several new, extremely rare Bizye coins, that
have thus far not been published in the numismatic literature.
The coins come from private collections (author’s note: wherever
possible, we have indicated the auctions from which they were purchased),
and have been systematized according to their issuance date, and illustrated
in real size.
Монетосеченето на Бизия е реализирано в периода от края на

първото десетилетие на II – до средата (247 г.) на III век сл. Хр. През
този почти век и половина в римския провинциален град се емитират
монети за шестима императори и членове на техните семейства.
На монетите на Бизия са посветени голям брой публикации на
чужди и български автори.
Още преди два века и половина основоположникът на научната
нумизматика J. Eckhel1 описва шест монети, отсечени в Бизия.
Всички публикации (обнародвани до 1999 г.), в които са описани
и/или коментирани бизийски монети, стриктно са събрани и
систематизирани по азбучен ред в библиографския труд на немската
изследователка Е. Schönert-Geiss2, посветен на монетосеченето на
градовете от Тракия и Мизия.
1
Eckhel, J. Catalogus musei caesarei Vindobonensis numorum veterum. Pars I,
Vindobonae, 1779, pp.65 – 66, № 1 – 6.
2
Schönert-Geiss, Е. Bibliographie zur antiken Numismatik Thrakiens und Moesiens.
Berlin, 1999, pp.635 – 659.
123
През 1981 г. е публикуван монографичният труд на Й. Юрукова 3,
посветен на монетосеченето на Бизия.
Това изследване е първият опит за представяне на по-цялостна
картина на градското монетосечене въз основа на значителна част от
наличния дотогава нумизматичен материал.
През последните десетилетия се появиха още две публикации с
каталожен характер4, както и научни съобщения за колективни находки,
в чийто състав влизат и бизийски монети, и единични екземпляри,
открити при археологически разкопки или случайно.
Въпреки големия брой публикувани до настоящия момент,
различни по своята иконография реверсни типове, монетосеченето на
Бизия продължава да ни поднася интересни изненади.
В настоящата публикация представяме няколко нови, неописани
досега в нумизматичната литература, изключително редки монети на
Бизия.
Монетите са от частни колекции (където е възможно сме
посочили аукционите, от които са закупени – бел. авт.),
систематизирани по хронология на емитирането им, онагледени в
реален размер.
Антонин Пий (138 – 161 г.)

V номинал
Аверс: AYT KAI T AI AΔPI║ANTΩNEINOC ; глава на Антонин
Пий, с лавров венец, надясно.
Реверс: HΓE ΠOM OYOΠEICKOY BIZYHNΩN ; императорът, с
броня и развята хламида, на кон, в спокоен ход, надясно; в дясната си
ръка държи насочено към земята копие, а в лявата – юздите.
1: Obv.1–Rev.1; 31 мм; 15.20 г; ↑↓; ч. к.
Изписаното върху реверсния печат име на императорския легат
Aulus Pompeius Vopiscus датира монетата в тесни хронологически
граници. Откритите епиграфски паметници отнасят мандата му в
провинция Тракия в периода 157 – 158 г.5
Реверсният тип до настоящия момент бе познат от монети V
номинал, емитирани в Бизия за Каракала-август и Гета-август, както и
от монети IV номинал, емитирани за Филип I Араб.
3
Jurukova, J. Die Münzprägung von Bizye. Berlin, 1981.
4
Върбанов, И. Гръцки императорски монети. Том 2. Бургас, 2002, pp.124 – 141;
Varbanov, I. Greek Imperial Coins. The Local Coinage of the Roman Empire. Vol. II:
Thrace (from Abdera to Pautalia). Burgas, 2005, pp.118 – 139.
5
Thomasson, B. E. Laterculi praesidum. Vol.1: Еx parte retractatum. Göteborg, 2009, pp.64
– 65.
124
Точни иконографски аналози на типа се откриват в
монетосеченето на Сердика, Никополис ад Иструм, Хадрианополис,
Одесос, Анхиалос и др.
Септимий Север (193 – 211 г.)

Бизийското монетосечене за император Септимий Север и
членовете на неговото семейство е реализирано на два етапа. Първият
етап е през мандата на провинциалния управител Titus Statilius Barbarus
(195 – 198 г.), вторият етап е реализиран в краткия хронологически
период октомври/ноември 210 – януари/февруари 211 г.
Представената тук рядка бизийска монета е емитирана през
втория период на активност на бизийското монетосечене за семейството
на Северите.
V номинал
Аверс: AY K Λ CEΠ║CEYHPOC Π ; бюст на Септимий Север, с
лавров венец, броня и драпирана дреха, надясно.
Реверс: BI│ZY║HN│ѠN ; градска порта, със свод, двукрила –
полуотворена, флангирана от две кули; от двете страни на вратата – по
три колони; над вратата – галерия, на две нива, с по пет арки, с фигури в
тях. Над галерията, между двете кули – статуарна композиция: Нике, в
квадрига, в галоп, наляво; пред квадригата – Зевс, с мълния в дясната
ръка, замахващ надясно; зад квадригата – Атина, с копие в дясната си
ръка.
2: Obv.1–Rev.1; 29 мм; 13.04 г; ↑↓; Gorny & Mosch, Auction 263
(07.03.2019), 3359.
Известните до настоящия момент реверсни печати, представящи
главната градска порта на Бизия се отличават от останалите подобни
изображения на други градове по своята пищна скулптурна украса и
архитектурно разчленяване на фасадата с едикули и колони6.
Крепостните порти с част от фортификационната система,
представени върху реверсните печати на градските монети, са
архитектурният тип, който най-ясно изразява идентичността на
съответния град.
6
Доткова, М. Архитектурни паметници, представени върху монетите на градските
управи в Тракия и Долна Мизия I – III в. Автореферат на дисертация за присъждане на
научно-образователна степен „доктор“, София, 2011, с.23.
125
Каракала-цезар (средата на 195 – преди 28. 01. 198 г.)
III номинал
Аверс: •М AYPH•Λ•AN║TΩNINOC KAI• ; бюст на Каракала, в
драпирана дреха, надясно.
Реверс: BIZY║HNΩN ; Хадес, седнал на трон, наляво, в дълъг хитон, с

калатос; с протегната напред дясна ръка над клекнал в краката му
Цербер, а в лявата държи подпрян на земята жезъл.
3: Obv.1–Rev.1; 25 мм; 8.64 г; ↑↓; ч. к.
Реверсният тип е конвенционален и се открива в монетосеченето
на Хадрианополис, Анхиалос, Сердика, Августа Траяна и др.
I номинал
Аверс: М AYPHΛ ANTΩ║NINOC KAICAP ; бюст на Каракала, в
драпирана дреха, надясно.
Реверс: BIZYH║NΩN ; Хермес, прав, гол, насреща, с глава наляво; в
дясната си ръка държи кесия, а в лявата – кадуцей и дрехата си.
4: Obv.2–Rev.2; 18 мм; 2.83 г; ↑↓; ч. к.
Иконографията на реверсния тип е конвенционална и се среща в
репертоара на редица монетарници в Тракия и Долна Мизия.
Гета-август (октомври/ноември 210 – януари/февруари 211 г.)

Знаем, че по-малкият Северов син е обявен за август през
октомври/ноември 210 г. и носи титлата до смъртта си през декември
211 г.7
За Гета-август бизийската монетарница емитира монети V и I
номинал.
V номинал
Аверс: AYTKPA Π C║EΠ ΓETA CEB ; бюст на Гета, с лавров венец,
в драпирана дреха, надясно.
Реверс: BIZY║HNΩN ; Аполон, прав, гол, насреща, с глава наляво, с
кръстосани крака; държащ лаврова клонка в дясната си ръка, а с лявата
се подпира на колона.
5: Obv.1–Rev.1; 30 мм; 15.98 г; ↑↓; ч. к.
Младият бог Аполон е сред най-популярните гръцки богове.
Изображението му е изключително често експонирано върху монетите
на градовете от Тракия и Долна Мизия.
7
Halfmann, H. Zei syrische Verwandte des severischen Kaiserhauses. – Chiron, 12, 1982,
pp.229 – 230, № 49; Birley, A. The African Emperor Septimius Severus. London, 1988,
p.218, № 22; Ботева, Д. Долна Мизия и Тракия в римската императорска система (193
– 217/218 г. сл. Хр.). София, 1997, с.44.
126
Върху монетите на Бизия Аполон е представен в седем
иконографски типа (в три – самостоятелно, а в четири – съвместно с
други божества).8
Филип II-цезар (244 – 247 г.)

През лятото на 244 г. синът на Филип I Араб – Марк Юлий
Филип (Младши) е обявен за цезар. Според последните публикации по
проблема Филип II е обявен за цезар през месец август 244 г.9
Инаугурацията му е през юли/август 247 г. 10
През този тригодишен период за младия цезар в Бизия са
емитирани монети III и I номинал.
I номинал
Аверс: M IOYΛ ΦIΛIΠΠOC KAIC ; глава на Филип II, надясно.
Реверс: BIZY║HNΩN ; орел, с разперени крила, насреща, с глава
наляво.
6: Obv.1–Rev.1; 18 мм; 3.32 г; ↑↑; ч. к.
Свещената птица на Зевс често е изобразявана както върху
централноримските, така и върху провинциалните монети.
В Бизия изображението на орел се появява самостоятелно
единствено върху монети I номинал, емитирани за Филип II-цезар.
До настоящия момент не са познати бизийски монети, емитирани
за Филип II като август, тоест месец август 247 г. е terminus ante quem на
градското монетосечене.
8
Тачев, Я. Монетосеченето на Бизия. София, 2019, с.26 – 29.
9
Kiennast, D. Römische Kaiser tabelle. 5. Auflage. Darmstadt, 2011, 200; Ботева, Д.
Периодът 238 – 247 г. сл. Хр. като феномен в римското провинциално монетосечене. –
НСЕ, 13, 2017, с.60.
10
Peachin, M. Roman Imperial Titulature and Chronology, AD 235 – 284. – Studia
Amstelodamensia ad epigraphisam, ius antiquum et papyrologicam pertinentia, XXIX,
Amsterdam, 1990, p.31; Kiennast, D. Römische Kaiser tabelle. 5. Auflage. Darmstadt, 2011,
p.200.
127
ПРИЛОЖЕНИЕ
1 2 3
4 5 6
128
СЪКРАЩЕНИЯ/ABBREVIATIONS:
АОР – Археологически открития и разкопки

ГНАМ – Годишник на националния археологически музей
ДА – Варна – Държавен архив – Варна
ЖИАИ – Журнал за исторически и археологически изследвaния
ИАИ – Известия на археологическия институт (София)
ИБАИ – Известия на Българския археологически институт
ИВАД – Известия на Варненското археологическо дружество
ИДА – Известия на държавните архиви
ИНВИМ – Известия на Националния военноисторически музей
ИНМВ – Известия на Народния музей - Варна
ИПр – Исторически преглед
МПК – Музеи и паметници на културата
СА – Съветска археология
ЦДА – Централен държавен архив
129
АВТОРИТЕ В БРОЯ:
Жоро Цветков – доц. д-р по история. Възпитаник на СУ „ Св. Климент
Охридски“. Специализация по история на СССР в Московския
държавен университет. Началник на Окръжен държавен архив –
Перник, музеен работник и хабилитиран преподавател. Интересите му
са в областта на новата история. Българо-руските отношения заемат
място в научните му изследвания. Автор е на повече от десет
монографии и книги, десетки научни студии и статии, на множество
научно-популярни и историко-познавателни текстове.
Иван Коцов – магистър по археология от февруари 2014 г.

Месторабота: докторант в Секция за Праистория, НАИМ при БАН (от
януари 2015 г.). тема на дисертационния труд: Икономика и социална
структура на халколитното общество; Научен ръководител: чл.-кор.
Проф.д.и.н. Васил Николов. Научни интереси: късна праистория на
днешните български земи, балкански халколит; ранна медна
металургия; поява и развитие на ранните занаяти; социална структура
на халколитното общество; ранни комплексни общества; проблеми на
ранния политогенез;
Илиян Илиев – Роден да 10. 02. 1977 г. в гр. Дългопол. Завършил

средното си образование в СОУ „Св. Климент Охридски ” – Дългопол.
Завършил бакалавър по История и магистър по Археология в ШУ „Еп.
Константин Преславски”. Работи в Исторически музей – Дългопол,
уредник – археолог, от 2007 г. Научни интереси: в областта на
античното и средновековно въоръжение.
Любомир Василев – завършил ПУ “Паисий Хилендарски” - гр.

Пловдив, специалност “История” с профилирано изучаване на
“Археология”. Има научни интереси в областта на античната и
средновековната история, археология и нумизматика.
Петър Минков – магистър по „Археология” в СУ „Св.Климент

Охридски”. Интересите му са насочени в областта на Археологията и
Ранната Бронзова епоха.
130
Симеон Кулиш – хон.ас. по Съвременна обща история в ШУ „Епископ
Константин Преславски” и научен секретар на Тракийския научен
инстиитут, филиал Варна. От 2017 г. е член на редколегията (Editor) на
научното американско историческо списание “History Research”, USA,
New York. Има интереси в областта на Новата и съвременна българска и обща
история, Студената война и международните отношения през XX-XXI век.
Янислав Тачев – д-р по „Археология” (антична нумизматика).
131
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПУБЛИКУВАНЕ
В „ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ”:
Текст: Times New Roman, size 12, single, Justified;
Обем: до 15 страници, включително илюстрации, таблици и др.
Цитиране на литература: footnote
За монографии:
Пример: Харитонов, Х. Стари мерки, теглилки, монети. В.Търново,
2004, 120
За статии в периодични издания:
Пример: Мирчев, М. Едно съкровище от средновековни монети. –
ИНМВ, VI, 1970, 210
За статии в научни сборници:
Пример: Градева, Р. Турците в българската книжнина XV-XVIII в. – В:
Балкански идентичности, С., 2001, 112-134
За издания на латиница:
Пример: Benedict, R. The Chrysanthemum and the Sword. Patterns of
Japanese Culture, 1974, 274
* Материалите да бъдат изпращани с прикрепено резюме на английски
език
Times New Roman, size 12, Line spacing 1, 5, Justified, Italic;
* Всеки автор да изпраща кратка биографична справка във формат:
научна степен (ако има)/образователна степен, месторабота и научни
интереси.
* Пълните наименования на съкращенията на периодичните издания се
изнасят в края на изданието, поради това всеки автор трябва да изпрати
пълно наименование на използваните абревиатури!
Пример: ИВАД – Известия на Варненското археологическо дружество
ИПр – Исторически преглед
Вашите материали и въпроси относно изданието, може да изпращате на
електронната поща на изданието: journal_iai@abv.bg
„Журнал за исторически и археологически изследвания” е
периодично специализирано издание за история, археология и
помощните им науки, което се издава 2 пъти годишно.
Internet link: http://journal-history.com/bg/index.html
Материали в изданието се публикуват, след като бъде

направено двойно анонимно рецензиране!
Изданието е отворено за рекламодатели и спонсори!

Координати: Симеон Кулиш 0884/765-350;
e-mail: journal_iai@abv.bg
132
THE REQUIREMENTS TO PUBLISH AN ARTICLE AT „JOURNAL
OF HISTORICAL AND ARCHAEOLOGICAL RESEARCH” ARE:
Text: Times New Roman, size 12, single, Justified;

Size: not exceeding 15 pages, including illustrations, tables, etc.
Reference terms
References: footnote
For monographs:
Example: Haritonov, H. Stari merki, teglilki, moneti. V.Tarnovo, 2004, 120.
For articles in scientific periodicals:
Example: Mirchev, M. Edno sakrovishte ot srednovekovni moneti. – INMV,
VI, 1970, 210
For articles in article collections:
Example: Gradeva, R. Turtsite v balgarskata knizhnina XV-XVIII v. – V:
Balkanski identichnosti, S., 2001, 112-134
For issues not written in Cyrillic:
Example: Benedict, R. The Chrysanthemum and the Sword. Patterns of
Japanese Culture, 1974, 274
 The materials should be sent with an attached resume in English:
Times New Roman, size 12, Line spacing 1, 5, Justified, Italic;
 Each author should also send a short professional bio, including
academic degree (if any), workplace and research interests.
 The authors should send a list of the full names of all abbreviated
titles of scientific journals, magazines, etc. (if any).
Example:
 IVAD – Izvestia na Varnenskoto arheologichesko druzhestvo
 IPr – Istoricheski pregled
Send materials procedure

You can send your materials and any questions regarding your participation
in our journal at: journal_iai@abv.bg „Journal of historical and
archaeological research” is a periodical scientific magazine for history,
archaeology and other auxiliary science of history, issued 2 times per year.
Internet link: http://journal-history.com/bg/index.html
The materials are published only after being peer-reviewed!
133
ЖУРНАЛ ЗА ИСТОРИЧЕСКИ И АРХЕОЛОГИЧЕСКИ
ИЗСЛЕДВАНИЯ
JOURNAL OF HISTORICAL AND ARCHAELOGICAL
RESEARCH
ISSN 1314-748X
© Университетско издателство
“Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2019
134

Journal of Historical and Archaeolo

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Journal of Historical and Archaeolo

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ЖУРНАЛ

УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН

д-р Невян Митев

проф. д.и.н. Иван Русев, Икономически университет - Варна

проф. д.и.н. Дариуш Розмус, Университет Humanitas в Сосновиец, Полша

Финансирането на изданието се осъществява с личните

© Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”,

Dr. Nevyan Mitev

Prof. Dr. Hab., Ivan Roussev, University of economics - Varma

Prof. Dr. Hab., Dariusz Rozmus, Humanitas University in Sosnowiec, Poland

The Journal is funded by the compilers. The following issue is publish

© Konstantin Preslavsky Publishing House, Shumen, 2019

Тhe magazine "Journal of Historical and Archaeological

Иван Коцов - За появата на калъпите с леярско сърце през халколита в

Petar Minkov – Characteristics and Chronology of Bronze Age Site near

Илиян Илиев – Върхове на копия от Античната епоха във фонда на

RENAISSANCE, EARLY MODERN AND MODERN HISTORY

Жоро Цветков – „Великото хуманно дело“(Българският въпрос в

Любомир Василев – Сребърна сикла на Ахеменидска Персия от района

Янислав Тачев – Римските императори върху реверсните печати на

Янислав Тачев – Нови типове монети на Бизия

За появата на калъпите с леярско сърце през халколита в

On the appearance of the molds with casting heart in

В памет на моите родители – Камелия и Васко Коцови

Abstract: No Chalcolithic molds with casting heart are known from

В днешните български земи до момента халколитни леярски

1994, с.150; Раындина, Н. О Литейных формах эпохи энеолита Северо-восточных

Фиг. 1. Медни брадви-чукове тип Плочник от Плочник, Южна Сърбия

Фиг. 2. Колективна находка от Ракиловци, Пернишко (по Mihaylov,

Характеристики и хронология на обекта от бронзовата

Резюме: Целта на настоящата статия е да разгледа

History of the research

1. Technology of producing vessels. Types of the impurities.

Бояджиев Ist Phase Ezero IInd Phase IIIrd Phase Nova

The suggested hypothesis is based on the parallels of the ceramic

Обр. 6 – Обект 4.1., Великан. Яма 8

Табло 10 – Обект 4.1., Великан, цял профил на паница

Върхове на копия от Античната епоха във фонда на

Spears of the Antique age from of the Historical Museum –

Abstract: In this scientific report presents the collection of iron spears

Копията са вид прободно оръжие, което е използвано през всички

1. Върхове на копия от ранната желязна епоха.

Домарадски, М. Келтите на Балканския Полуостров.

1. Върхове на копия от ранната желязна епоха (РЖЕ):

Миковъ, В. Могилни некрополи отъ Ловчанско и Тетевенско. - ИБАИ 1930-1931,

т.VІ, с. 160 обр. 141.

при Букьовци, Ореховско. - ИАИ 1957- ХХІ, с. 312, обр. 3.

ХVІ, с.44; с.66, Табл. ХІІІ- 47.

Иванов, Д. Нови материали от бронзовата и желязната епоха, съхранявани в

Русенския музей. - ГМСБ, кн. 4, 1978, с. 6, обр. 5-с.

ХVІІІ, с. 364-365, обр. 366.

курганов Адигей, Москва, 1985, с. 62-63, рис.13- 5, кат № 66.

Криводол, Врачански окръг. - Археология 1970-1, с. 55-56, обр. 5- а.

Каминская, И. Сарматские погребения на Урупе. - С.А. 1988- 1. с. 247; рис.2- 15.

Полесских, М. Ранние могильники древней Мордвы в Пензенской области. - С.А.

1959- 4, с. 210, рис.5- 4.

1982, с. 239-242, рис. 2-3.

2. Върхове на копия от късната желязната епоха (КЖЕ).

Фериджеле. - DACIA 1960 – IV, p.195, рис. 10- 13.

Николов, Б. Тракийски находки от Северозападна България. - Археология 1990-4, с.

Вильнюс 1988, с. 37-38, рис. 14-3.

Русенския музей. - ГМСБ, кн. 4, 1978, с. 6, обр. 5- а и б.

Археология 1971- 2, с. 52, обр.9-б.