THRACIA

XXIII
Предпечат и печат: Издателство „Парадигма“

© Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“, 2018

© Българска академия на науките, 2018

ISSN: 0204-9872
 ИНСТИТУТ ЗА БАЛКАНИСТИКА
С ЦЕНТЪР ПО ТРАКОЛОГИЯ „ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР ФОЛ“

THRACIA
XXIII
THRACO-ANATOLICA
СБОРНИК В ЧЕСТ
НА 65-ГОДИШНИНАТА
НА ПРОФ. КАЛИН ПОРОЖАНОВ, Д-Р, Д.Н.

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:
Ваня Лозанова, Александър Порталски

София 2018

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

 INSTITUTE FOR BALKAN STUDIES
& PROFESSOR ALEXANDER FOL CENTRE OF THRACOLOGY

THRACIA
XXIII
THRACO-ANATOLICA

In HonoRem AnnoRum LXV

KALInI PoRozHAnoV

EDITORIAL BOARD:
Vanya Lozanova, Alexander Portalsky

Sofia 2018

BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES

 THACIA XXIII

СЪДЪРЖАНИЕ
ConTenTS

IN HONOREM ANNORUM LXV KALINI POROzHANOV ............................................. 11

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ПРОФ. ДИН КАЛИН ПОРОжАНОВ........... 22

LIST OF PUBLICATIONS OF PROF. DSC KALIN POROzHANOV ................................ 22

Валерия Фол
БЕЛЕжКИ ЗА ЦАРСКАТА ВЛАСТ В ТРАКИЯ ................................................................. 43
Valeria Fo
NOTES FOR THE ROYAL POwER IN THRACE ................................................................. 43

Ваня Лозанова-Станчева
„ДА БЪДЕш чОВЕК, МЪж, ЕЛИН…“: ДРЕВНА ТРАКИЯ И ТРАКИТЕ В
СТАРОАТИчЕСКАТА КОМЕДИЯ ........................................................................................ 55
Vanya Lozanova-Stantcheva
„TO BE A MAN, MALE AND GREEK...“: ANCIENT THRACIA AND THE
THRACIANS IN OLD ATTIC COMEDY ............................................................................... 55

Светлана Янакиева
ТРАКИйСКИЯТ ЕЗИК КАТО ИСТОРИчЕСКИ ИЗВОР ............................................... 73
Svetlana Yanakieva
THE THRACIAN LANGUAGE AS A HISTORICAL SOURCE .......................................... 73

Иля Прокопов
ЕДНО ИЗГУБЕНО МОНЕТНО СЪКРОВИщЕ ОТ ТЕТРАДРАхМИ
С ИМЕТО НА ФИЛИП II OТ СЕЛО ЕЛЕшНИЦА, ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД ........ 83
Ilya S. Prokopov
ONE LOST COIN HOARD wITH TETRADRACHMS IN THE NAME OF
PHILIP II FROM VILLAGE ELSHNITSA, BLAGOEVGRAD DISTRICT ........................ 83

Иван Тодоров
МИТЪТ ЗА ТИРО (Τυρώ; APOLLOD. 1 9,8) И НЯКОИ НЕГОВИ РЕАЛИИ В
ДРЕВНА ТРАКИЯ ...................................................................................................................... 95

7
 Съдържание / Сontents

Ivan Todorov
THE MYTHOLOGICAL STORY OF TYRO AND SOME ITS REALIA IN ANCIENT
THRACE (Τυρώ; APOLLOD. 1.9, 8) ....................................................................................... 95

Александър Порталски
„ПАЛЕОБАЛКАНО-ЗАПАДНОАНАТОЛИйСКАТА ОБщНОСТ“ –
НЕОБхОДИМИЯТ ТЕРМИН ...............................................................................................101
Alexandar Portalsky
“PALAEOBALKAN-wESTANATOLIAN COMMUNITY”: THE REqUIRED TERM .....101

Пламен Петков
КАМПАНИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР III СРЕщУ ТРИБАЛИТЕ В СКИТИЯ ПРЕЗ
335 Г.ПР.хР. .................................................................................................................................117
Plamen Petkov
THE CAMPAIGN ОF ALEXANDER III AGAINST THE TRIBALLOI IN
SCYTHIA DURING 335 B.C. ...................................................................................................117

Сотир Иванов
ДОЛИНАТА НА СРЕДНА СТРУМА В КОНТЕКСТА НА РИМСКАТА
ПРОВИНЦИАЛНА ПОЛИТИКА ОТ СРЕДАТА НА II В.ПР.хР. ДО СРЕДАТА
НА I В.СЛ.хР. .............................................................................................................................141
Sotir Ivanov
THE MIDDLE STRYMON VALLEY IN THE CONTEXT OF THE ROMAN
PROVINCIAL POLICY FROM THE MIDDLE OF 2ND CENTURY BC TO THE
MIDDLE OF 1 CENTURY AD ................................................................................................141

Стоянка Димитрова
ВЛАДЕТЕЛЯТ ОРОЛ – МЕжДУ МИТА И хИПОТЕЗИТЕ .........................................159
Stoyanka Dimitrova
THE RULER OROLES – BETwEEN MYTH AND HYPOTHESIS ..................................159

Милен Иванов
ЦАР РЕЗОС И ОРФЕй В ПЛАНИНАТА ПАНГЕй ........................................................173
Milen Ivanov
KING RHESUS AND ORPHEUS IN THE MOUNTAIN PANGAION ...........................173

Мирослав Издимирски
ДЕПОРТИРАНИТЕ ПЕОНЦИ В МАЛА АЗИЯ И ПЕРСИйСКИТЕ ЦАРСКИ
СТОПАНСТВА .........................................................................................................................181

8
 Съдържание / Сontents

Miroslav Izdimirski
DEPORTED PAEONIANS IN ASIA MINOR AND PERSIAN ROYAL ESTATES .........181

Антон Генов
СИМВОЛИКАТА НА ПЕщЕРАТА КАТО ГРАНИЦА МЕжДУ СВЕТОВЕТЕ В
ПРЕДСТАВИТЕ НА ДРЕВНИТЕ ОБщЕСТВА ................................................................189
Anton Genov
THE DIVINE NATURE. THE SACRED CAVES AS ALLEGORY OF THE
NETHERwORLD.......................................................................................................................189

Веселина Митева
ДОРОСТОЛСКИТЕ МЪчЕНИЦИ ОТ XI КЛАВДИЕВ ЛЕГИОН ПО ВРЕМЕ
НА Т.НАР. „ДИОКЛЕЦИАНОВИ ГОНЕНИЯ“ ................................................................201
Vesselina Miteva
THE SOLDIER-MARTYRS OF DUROSTORUM FROM LEGIO XI CLAUDIA
DURING THE GREAT PERSECUTION ...............................................................................201

Иво Топалилов
ВЪРхУ ЕДИН ФЕНОМЕН ОТ ГРАДСКИЯ жИВОТ В ТРАКИЯ ПРЕЗ ІV В.
IVO TOPALILOV .......................................................................................................................217
ON ONE PHENOMENON FROM URBAN LIFE IN THRACE IN
4TH CENTURY AD ...................................................................................................................217

Боряна Маркова
БЕСИТЕ И CARMEN XVII НА ПАВЛИН НОЛАНСКИ................................................231
Boryana Markova
THE BESSIANS AND THE CARMEN XVII OF PAULINUS OF NOLA ........................231

Зозан Тархан
ОТНОшЕНИЯ И ВЗАИМОДЕйСТВИЯ МЕжДУ АСИРИЯ И НОВОхЕТСКИТЕ
ЦАРСТВА В ЕПОхАТА НА АшУРНАЗИРПАЛ II .........................................................249
Zozan Tarhan
RELATIONS AND INTERACTIONS BETwEEN ASSYRIA AND NEO-HITTITE
KINGDOMS DURING THE REIGN OF ASHURNASIRPAL II .....................................249

9
 THACIA XXIII

ПАЛЕОБАЛКАНО-ЗАПАДНОМАЛОАЗИЙСКАТА
ОБЩНОСТ – НЕОБХОДИМИЯТ ТЕРМИН

Александър Порталски

Предлагането на (относително) нов научен термин, дори и да е ра-

ботен и технически, е доста сериозна претенция за вниманието и съу-
частието на научната общност. Това е така, защото самото предложение
съдържа в себе си претенцията терминът да бъде употребяван и от дру-
ги колеги, т.е. да бъде видян като полезен и откриващ възможности за
изграждане на нови хипотези и достигане до ново научно познание. Аз
имам тази претенция за термина палеобалкано-западномалоазийска
общност (нататък за по-кратко изписвано като ПБЗМО). ще се опитам
да представя дългата му предистория и да обоснова ползите от употреба-
та му и възможностите, които предлага за паралелизъм между общества
в няколко исторически епохи. Мястото на този текст е тъкмо в този том,
защото Калин Порожанов е човекът, който най-последователно досега се
е опитвал да предлага и формулира този термин. Вярвам, че след време
това ще бъде признато за един от съществените му приноси в знанието за
древността, не по-малко значим от подводните проучвания, наблюдения-
та за Тракия и моретата или преподавателската му работа.

Малко предистория или в търсене на термините

Преди да се стигне до синтеза и обосновката на термина, редно е
да се започне с неговия анализ. Основната съставка е общност, другото
е географска приблизителна характеристика, защото е най-необремене-
на. Та за какво е необходима подобна общност? За да може да се правят
паралели и да се дават характеристики на определени общества, култу-
ри или археологически комплекси. Специфика на Старата история е
хроничната оскъдица на извори. В модерните епохи, оставили милиони
страници извори и документи, работата на историка е да отсее измеж-
ду тях значимите, да мотивира кои претендират за достоверност и да им
даде съответното тълкувание. При изучаването на древността е съвсем
различно: там от малкото данни, независимо словесни или други, тряб-

101
 Александър Порталски

ва да се извлече максималната информация. При това рядко може да се

проследи последователно развитие или обособен процес – изследването
прилича на плаване нощем в непознати води, при което спасението е да
се гледа внимателно за светлината на фара, който огрява за известно вре-
ме важен нос или плитчина и потъва в мрака. А ако изследователят иска
да плава до друг бряг, а няма светлини? Тогава остава възможността да
се изготви предварителна лоция въз основа на предположения за вида
на подобни плавания, макар и ставали по друго време. Така може худо-
жествено да се представи методът на спиралната ретроспекция (Поро-
жанов 1998а: 11). Тя е крайно необходима, защото чрез нея могат да бъдат
предположени и описани предварително явления и процеси, основани
на по-късни знания. Разбира се, произволното предлагане на сходства от
различни краища и периоди от историята на Европа и Близкия Изток би
било несериозно и ненаучно. Спиралната ретроспекция е допустима само
в среда на дефинирана общност, която да е прединдустриална и да съ-
ществува на определена територия с проследени във възможната степен
климатични промени и демографски флуктуации. Само тогава предполо-
женията за предпочитани стопански дейности, места за добив на полезни
изкопаеми и тяхната първична обработка могат да имат научна стойност.
Такива паралели са възможни в рамките на древността, но са допустими
и с периода на средните векове, дори и малко след тях, при отчитане на
настъпилите технологични промени.
Има и втора причина общността да е така желана и търсена. Ней-
ното дефиниране открива перспективи пред изучаването на общества,
които нямат свои писмени извори или имат съвсем малко количество,
които често са и нечетими или непреводими. Свързването на нелитера-
турни общества с литературни позволява писмените свидетелства да се
разпрострат и върху „нелитературните“ археологически находки, като им
помагат „да проговорят“ и обогатяват сериозно възможностите за тях-
ната интерпретация. Неслучайно търсенето и дефинирането на такива
общности започва именно от археолозите.
При опита си да дефинира ПБЗМО К. Порожанов определя като
стари термините културноисторическа общност и етнокултурна
общност. Културноисторическа общност е археологически термин, кой-
то изразява забележимо сходство в материалната култура на определе-
на територия, главно в безписмените епохи. Етническа атрибуция тази
общност няма и не може да има, но общите или сходните материални
обекти вероятно издават и близост в мисленето и светоусещането (Поро-
жанов 1998а: 12). Етнокултурната общност, от друга страна, обединява

102
ПАЛЕОБАЛКАНО-ЗАПАДНОМАЛОАЗИЙСКАТА ОБЩНОСТ – НЕОБХОДИМИЯТ...

общества, за които има писмени свидетелства и, следователно, те могат да

бъдат етнически определени. Естествено, не се предполага народностно
самосъзнание, а общност на социално-политическо поведение и (евенту-
ално) езици за комуникация. Етническата характеристика обаче е почти
винаги несигурна или поне проблемна, затова „културната съставка“ на
термина е крайно необходима (сравни Порожанов 1998а: 12).

Микенска Тракия
Още Богдан Филов в програмната си статия „Тракийско-микенски
отношения“ поставя въпроса за генезиса на микенската цивилизация и
връзките й със земите на север (Филов 1920). Той започва прегледа си
още от неолита, но като добре школуван немски възпитаник точно опре-
деля на кои находки може да се опре при търсенето на паралели: мечът
от Карагладере, каменната гробница край Лозенград (тур. Къркларели),
две диадеми и златните маски от некропола при Требенище (подробен
коментар у Лазова 2010, срв. Vassileva 2005). От наблюденията му логично
следва въпросът: как да се обясни наличието в Тракия на типично микен-
ски обекти във време, в което отдавна са изчезнали в Гърция? Отговорът
е намерен в липсата на промяна на населението, защото траките живеели
по тези места поне от първата половина на II хил.пр.хр., но по-скоро ет-
ническата приемственост е видима до началото на III хил.пр.хр. Така тра-
ки и микенци образуват един „културен кръг“, ограничен пространствено
(още от неолита той се очертава не само в Балканска Тракия, но включва
и Тесалия, земите на север от Дунава и неопределено Мала Азия) и вре-
мево (от III – II хил. до времето на изработване на сравняваните обекти,
т.е. IV – V в.пр.хр.). Тази операция умело превръща Филов и българската
археология като цяло не просто в проучватели на локални артефакти, а
в изследователи на важна култура, не просто съседна, а равностойна и
взаимодействаща с Микенска Гърция, която е част от дефиницията на
тогавашната европейскост и европоцентризъм.
Тази идея Ал. Фол доразвива и предефинира в термина Микен-
ска Тракия още през 1972 г. (Фол А. 1972, ср. Fol A. 1991, както и Фол А.
2000а). Освен на забележителното Вълчитрънско съкровище, той може да
се опре и на сведенията на Омир, за да изведе типологичното сравнение
и да даде културноисторическо съдържание на асинхронните, но видими
паралели между Микенска Гърция и тракийските й съседи. Омир тук е
особено важен, защото описва наравно героите от ахейския и трако-тро-
янския лагер, които са етнически различими, но културно-типологиче-

103
 Александър Порталски

ски идентични. Както пише Ал. Фол, терминът изразява „процеси, които
са близки и дори сходни, за да не кажа типологически еднакви, с онези,
които са плътно засвидетелствани в Микена, Тиринт, Пилос, Орхомен и
в други средища на микенската общност, назована койне. Близостта или
сходството се изразява най-напред във видимия напредък на икономика-
та… на основната социална единица, която постепенно се оформя в рам-
ките на родовата община. В специализираната книжнина тази единица се
нарича ойкос… Когато условията за такова преминаване са благоприят-
ни, ойкосът ще се превърне в отправна точка при изграждането на полис-
ната социална уредба, каквато ще бъде съдбата на много селища от суб-
микенски вид в Елада. Когато условията за такова преминаване не са бла-
гоприятни, ойкосът ще си остане структурообразуващата съставка на съ-
седско-териториалната община, каквато е, общо казано, икономическата
характеристика на Европейска Тракия поне до края на IV в.пр.н.е. Такава
обстановка изисква централизиране на политическата власт и създаване-
то на относително стройна идеологическа платформа… Стабилността на
ядрото на производствените отношения на ойкоса в Тракия е същинската
причина да са жизнени микенските традиции още няколко столетия след
разпадането на микенското койне.“ (Фол А. 1990:57-58). Това е предпочи-
таното от мен определение и кратко обяснение на Микенска Тракия.
Тази терминологична операция също има много важни последи-
ци за нашата наука. Сега траките не просто са сравнени с микенците от
разкопките на шлиман и последователите му, сега те са успоредени на
пишещите протоелини след разчитането на линейното писмо Б от Вен-
трис и чадуик. Благодарение на това четене, звуковите стойности на ня-
кои знаци може да се отнесат и към минойското линейно писмо А и така
добиват звучене тракийски имена от II, а защо не и от III хил.пр.хр. (за
датировката на критските писмена Olivier 1986, ср. Schoep.1999). чрез Ми-
кенска Тракия траките са представени като паредри на най-популярната
древна култура през 60-те и 70-те години на XX век в Европа, което много
улеснява тяхното проникване в медиите, помага и за създаването на из-
ложбите за Древна Тракия, които до днес остават един от най-конверти-
руемите продукти на българската култура изобщо. Аз съм убеден, че без
налагането на този термин на Ал. Фол би било много трудно да създаде
Института по тракология към БАН и да организира поредицата конгреси
по тракология. Така че терминологията е изключително важна в занаята
на историка!
В пряка връзка с този термин е и Орфическа Тракия (Фол A. 1986).
Той има идеологическо съдържание и отразява тракийската царска иде-

104
ПАЛЕОБАЛКАНО-ЗАПАДНОМАЛОАЗИЙСКАТА ОБЩНОСТ – НЕОБХОДИМИЯТ...

ология (Порожанов 1998а: 12). Какти пише Ал. Фол, „С него [термина] се
обозначава онова равнище на духовен живот, което е вече постигнато и
на което обществено се затвърдява позицията на исторически активния
субект. Укрепването на тази позиция става възможно благодарение на
сигурното въздействие на учение, пронизано от вяра, което нарекох тра-
кийски орфизъм.“ (Фол А. 1990:58). Този термин не беше приет толкова
еднозначно, колкото Микенска Тракия, заради доста по-високото ниво на
абстракция и хипотетичност на възстановяваната идеология. Двата тер-
мина обаче са доста трудно отделими. Възстановяването на орфизма е
немислимо без „признаването“ на Микенска Тракия, защото така корени-
те на идеологията възхождат дълбоко в гръцкото минало и употребата на
гръцките автори може да става асинхронно на политическата действител-
ност по тяхно време (включително тази в самата Тракия). Тази операция
също е много важна, защото чрез нея соларната царска идеология лесно
се развива в соларно-хтонична и така тракийската вяра бива изключена
от общата маса на почитащи Великата богиня-майка „варварски“ обще-
ства с неясни ритуали. Това поставя на друго ниво тракийските култови
паметници – те подлежат на интерпретация през погледа на гръцкия на-
блюдател (по методиката на Interpraetatio Thracica – Fol A. 1983), на анализ
през анализа на елинските преводи-означения (според израза на Ал. Фол)
и на снабдяване на тяхната археология с гръцкото описание на обредност
и митология. Казано другояче, за тракийските култови паметници стана
възможно да се правят и антропологически, и културологични изслед-
вания. С удревняването на Микенска Тракия и преди средата на II хил.
пр.хр. (за него ще стане дума след малко) в ареала на тези изследвания се
включват и всички тракийски мегалити и скалноизсечени обекти.

Други общности
Микенска Тракия (с или без орфическия й вариант) се оказа много
полезна, но недостатъчна за описването и коментирането на тракийските
обекти. Напредъкът в технологиите откри нови хоризонти пред архео-
логията на праисторията и забележителните открития не закъсняха. До
знаменития Варненски халколитен некропол се наредиха находките от
езерния остров край Дуранкулак, селищните могили край с. Юнаците и
край солниците в Провадия и мн.др. Необходимо беше да се намерят дру-
ги термини, които да предават близост или сходства в различните епохи.
хронологически най-рано се появи терминът Трако-пеласгийска етно-
културна общност (Фол А. 1979), подробно коментиран от К. Порожанов

105
 Александър Порталски

и променен на Пеласго-тракийска етнокултурна общност в Порожанов

1998b. К. Порожанов доизяснява етнокултурната общност вече на базата
на предлаганата ПБЗМО и констатира, че най-голям дял в ПБЗМО зае-
ма пеласго-тракийската циркумегейска общност (Порожанов 1998b: 28).
Така предгръцкото (или по-добре не(до)елинизираното) население на
различни области в Елада (Атика, Лемнос, Тесалиотида и др.) се сродява с
траките поради липсата на що-годе убедителни археологически сведения
за преселения и промени на населението.
Ал. Фол предложи и Циркумпонтийска зона, в която протича про-
цесът на индоевропеизация (Фол А. 1990: глава втора). Тази зона беше
предложена и на световната научна общност с малки допълнения като
Circumpontic macro-zone (Fol 1996: 2), в западната част на която има не-
съмнен континуитет на селищните системи и на всички човешки дейнос-
ти между III и II хил.пр.хр. Тази зона следвало да се намеси в спора за ин-
доевропейската прародина, а индоевропеизацията съответно се изтегля
към края на IV – началото на III хил.пр.хр., т.е. към периода на преход от
халколит към ранен бронз. Тук личи и отгласът от старата идея за Цир-
кумпонтийската металургична провинция. ще напомня и че във Варна
през 2012 г. се проведе конференция на тема Културни взаимовръзки в
Циркумпонтийската зона и контакти със съседните й райони.
Друг опит за терминологизуване на сходства са Трако-троянската
и Трако-фригийската етнокултурна общност и/или контактна зона
(Василева 2005; Василева 2007), както и Трако-хетолувийска етнокултур-
на общност (Фол А. 1981: 68–69). Ал. Фол особено акцентира на парале-
лите с Фригия при работата си върху поредицата за Тракийския Дионис.
Тук ще бъда по-лаконичен, защото целите са същите, но са свързани с
показване на сходства с културите в Мала Азия. Фригия изпъква заради
сведението на херодот за преселението на бригите в Анатолия от Тракия
и промяната на името им (Hdt., 7, 73), но и заради забележителните си ар-
хеологически обекти и запазената писменост. Огромна е и литературата
за презаселването на Троя VIIb2 и за съюзниците на трояните от Тракия.
Едва ли има български археологически или исторически музей, в който
да не присъства цитатът от „Илиада“ за неподобаващите на смъртен дос-
пехи, коне и лукс на цар Резос.

Палеобалкано-западномалоазийската общност
И така, до тук показах разнообразието от общности, в които участ-
ват предимно траки (поради регионалната насоченост на българската на-

106
ПАЛЕОБАЛКАНО-ЗАПАДНОМАЛОАЗИЙСКАТА ОБЩНОСТ – НЕОБХОДИМИЯТ...

ука за древностите), а другите съставки се включват според нуждите на

съответното изследване. Същевременно съм убеден, че това не са просто
историографски трикове и медийни операции, макар да използвах точ-
но тази дума по-горе. Още през 1988 г, когато завършвах дипломната си
работа за историята на Лидия в Националната гимназия за древни ези-
ци и култури „Константин-Кирил Философ“, виждах непрекъснато пара-
лели и сходства, било социално-политически, било ономастични, между
малоазийските области и Балканска Тракия. Опитът за справяне с този
проблем започва с Калин Порожанов. Виждайки това терминологично
блуждаене според нуждите на различни изследвания, той даде название-
то ПБЗМО – изцяло географско, но формулирано с две характеристики:
езикова и историко-географска (Порожанов 1998а: 12–14). Засега отми-
навам първата и се вглеждам във втората. „Тя гласи, че освен около Егея,
общността се простира около Проливите, Мраморно море и извива една
огромна дъга около черно море – от запад; изключение прави източният
му край… Изглежда ПБЗМО предшества появата на писмения микенски
гръцки.. Тоест, вероятно е тя да съществува културноисторичерски пре-
ди XV в. пр.хр, през Ранната и Средната бронзова епоха, но реалната й
проява на историческата сцена се фиксира с документираната проява на
микенския гръцки като новосформирал се език и етнос от тази общност.
Краят й, или с други думи разпадът й, се определя от отделянето, проя-
вено чрез появата на писмени паметници на езиците на етносите фри-
гийски, карийски и тракийски във времето между VIII/VII и VI/V в.пр.
хр. Всъщност, през втората половина на II хил.пр.хр. и първата половина
на I хил.пр.хр. ние най-добре наблюдаваме и можем да определим като
индоевропейска и етнокултурна ПБЗМО.“ (Порожанов 1998а: 12–13). По-
рожанов уточнява, че най-голям дял в тази общност заема циркумегей-
ската пеласго-тракийска етнокултурна общност, но освен нея там влизат
и фриги, кари, македони, а може би и микенци (Порожанов 1998b: 28–29).
Това е достигнато към 1998 г. Какво може да се добави по-късно?
Най-напред, както се пише в духа на литературно-публицистичните пох-
вати, внимателният читател би трябвало вече да си е задал няколко важ-
ни въпроса:
1. При така продължително и настоятелно формулирани термини
като Микенска и Орфическа Тракия, може ли Орфическа Тракия да се
отнесе и към Микенска Гърция?
2. Микенска и Орфическа Тракия валидни ли са като термини, а сле-
дователно и като културноисторическа реалност, за траките в Мала Азия?

107
 Александър Порталски

3. Ако терминът ПБЗМО отразява главно културноисторическа

и социално-икономическа реалност, то какво отношение има към него
фактът, че някои етноси в общността в някакъв момент „прописват“, но
не до степен на същински литературни общества? Дали това може да ги
отдели от общността?
Тези въпроси са от значение, защото, ако отговорът на първите два
е положителен, тогава чертите на Микенска Тракия и орфизмът могат да
бъдат отнесени, макар и с голяма доза предпазливост, и към анатолийски
общества и археологически паметници. Ако отговорът на третия въпрос
е отрицателен, тогава хронологическият обхват на ПБЗМО може да се
промени радикално.
част от отговорите дава самият Александър Фол. Ключово е пра-
вилното му наблюдение (макар отнасящо се още за Микенска Тракия, а
не за ПБЗМО), че решаващ за възможността за описание и реконструк-
ция на културноисторическите процеси е уникалният паралелизъм меж-
ду елини и траки, между литературната изключителност на първите и
изключителната наблюдаваност на вторите (Фол А. 2000: 34–36). Това,
по привидно парадоксален начин, се обяснява с уникалната тракийска
без-държавност или по-добре не-държавност. Организирани по тради-
ция регионално, траките възпроизвеждат едно и също в социокултурната
сфера, независимо дали са приобщени към дузина държави (или квази-
държавни обединения) или са в границите на една гигантска империя.
Това ги прави безпогрешно разпознаваеми като „близкия друг“ на елини-
те и не просто много тракийски реалии имат преводи-означения, а таки-
ва преводи-означения дори се наслагват в уникална проследимост. Спо-
ред А. Фол траките са описвани от Омировия епос до неоплатониците и
византийските писатели, т.е. до XIV в. (Фол А. 2000: 35).
Такава периодизация може да се свърже и с наблюденията за място-
то на траките в историята на Стария свят. Според К. Порожанов траките
се разполагат и в трите големи периода на древността – ранната древност,
разцветът на древните общества и упадъка на древния свят (Порожанов
1996). Предложените характеристики на периодите се отнасят към из-
вестното на науката за траките. Авторът заключава: „Така се оказва, че
двете големи цивилизации от тракийските земи – тази на Къснохалко-
литната (V хил.пр.хр.) и Раннобронзовата (средата на IV – края на III/
началото на II хил.пр.хр.), както и Историята на траките от Късноброн-
зовата и Ранножелязната епоха (втората половина на II – първата полови-
на на I хил.пр.хр.) имат типологически сходства в стопанската структура,
социално-икономическото и социално-политическото устройство, които

108
ПАЛЕОБАЛКАНО-ЗАПАДНОМАЛОАЗИЙСКАТА ОБЩНОСТ – НЕОБХОДИМИЯТ...

са на съсловнокласови общества. Съществуват сходства и в идеологиче-

ската характеристика на същите тези съсловнокласови общества (Поро-
жанов 1996: 21–22). Тук Порожанов прави хронологическа разлика между
Циркумпонтийската културно-историческа общност (средата на IV–III/
началото на II хил.пр.хр.) и ПБЗМО (II – нач. на I хил.пр.хр.), но според
мен казаното спокойно може да се отнесе цялостно към ПБЗМО (Поро-
жанов 1996: 23). Така се надявам, че давам приемлив отговор на третия
въпрос: разумно е началото на ПБЗМО да се постави при началото на
Микенска Тракия, но все пак преди началото на Късната бронзова епо-
ха, а краят да се постави при падането на Константинопол под османска
власт. Тогава се създава твърде различна империя, въпреки опитите да се
представи като „Византия след Византия“, която няма връзка с елинската
езическа древност и с нея изчезват гръцкото мислене и назоваване, т.е.
преводите-означения.
Колкото до първите два въпроса, необходимо е да се обърне повече
внимание на известното ни за Анатолия. То изисква сериозно внимание и
ще бъде доразвито в друг мой текст, но тук трябва да направя поне след-
ните забележки.
Първата е свързана с отличния коментар на Майя Василева за при-
съствието на фригийския цар Мидас в елинската литературна традиция.
Сравнявайки митологичните сведения, тя стига до извода, че Мидас е по-
ставен в „микенски“ контекст, но едва ли с някаква историческа конота-
ция – този контекст е типологически, а не хронологически, и носи по-об-
ща културно-историческа информация (Василева 2005: 16). Написаното
е напълно съотносимо и спрямо митологичните тракийски царе – това
е общият типологичен контекст на ПБЗМО, в която династиите са рав-
ностойни, а членовете им се срещат и взаимодействат безпроблемно по
всяко време като добри приятели и настървени противници, независимо
дали са фриги, лиди, мизи, трояни, кари или представители на десетките
тракийски етноси. В много добрата статия „Тракия и Фригия – проблеми
на паралелизма“ М. Василева отбелязва, че вече се предпочитат термини
като политическа и социополитическа общност, защото в политическото
развитие на Анатолия през I хил.пр.хр. държавите включват по правило
пъстри етнически групи и е по-приемливо да се разглежда историята на
тяхната култура (Василева 2007: 63). Предложените от авторката парале-
ли между Фригия и Тракия очертават отлично общата среда в ПБЗМО,
в която логично идва и друг извод: „Резултатите от културните взаимо-
действия в трако-фригийската зона показват, че фигурата на Мидас при-
надлежи и на Балканите, и на Мала Азия.“ (Василева 2005: 109).

109
 Александър Порталски

Сега ми остава да се върна на въпроса за орфизма в ПБЗМО. Ал.

Фол отбелязва: „Религия траките нямат. Те изповядват вяра/вярвания,
немислими извън обредните им идентификации, които впоследствие са
персонифицирани и частично антропоморфизирани.“ (Фол А. 2000: 36).
До днешните учени достига част от гръцката висока литературна обра-
ботка на вярата,1 която със сигурност не е достъпна не само за голяма
част от хората в Тракия и околните страни, а и за голяма част от полис-
ните граждани в самата Елада, които не са и пристъпвали до Академията.
За разлика от познатото християнство липсва институцията на йерар-
хизираното свещеничество, което да свежда по опростен начин идеята
за триединното единосъщие до вярващото население. В Делфи, Дидима
или Самотраки има наследствени жреци с огромен авторитет, но те нямат
идея какво е богословие и догматика. Затова може да се приеме, че масо-
вата народна вяра е доста сходна на цялата територия на ПБЗМО. Това
се потвърждава от много подобните култови места или изобщо обекти,
наричани топоси на вяра (Фол В.: 1993; Фол В.: 2000: Фол В.: 2007). За тази
вяра названието, предложено от Ал. Фол, е тракийски орфизъм и то из-
глежда работещо, защото няма как да подходим към обяснението на тази
вяра освен през образците на високата литературна обработка. Това дава
основание на Ал. Фол да включи към зоната на срещата между устност
и литературност не само Европейска и Малоазийска Тракия, а и Беотия,
Тесалия, Фокида и Македония, а дори и Южна Италия, по-точно Апулия
(Фол А. 2000: 46). Това не покрива цялата територия на ПБЗМО, поне тази
извън малоазийските траки, но тук добавям още сведения от М. Васи-
лева: „Досещането на Грийнуолт за възможни “affinities for some kind of
“Orphic” doctrine”, споделени от Фригия и Ликия, както и отбелязването
на общ “religious background” за Македония, Фригия и Ликия, заслужа-
ват да се имат предвид (Василева 2005: 54, ср. Greenwalt 1995). Също така
Василева предлага отговор на въпроса защо Великата богиня е наричана
Майка, след като култът й няма матронални или плодоносни характерис-
тики – защото тя е назована така не защото е майка на фригийската дър-
жава, а заради обредната й позиция към фригийския цар (Василева 2005:
102). Така че „тракийският орфизъм не етническа придобивка, не е вяра
на един народ. Той е достояние на югоизточно-европейската етносна ду-
ховност“ (Фол А. 2000: 46).

1
„Докато митографията е серийна литературна продукция, разцъфтяла през и след
александрийската епоха, митологията е опит за интерпретативна философска стратегия с по-
мощта на теоними-понятия в подбрани ситуации. Тази техника е въведена от Платон.“ (Фол
А. 2000: 36).

110
ПАЛЕОБАЛКАНО-ЗАПАДНОМАЛОАЗИЙСКАТА ОБЩНОСТ – НЕОБХОДИМИЯТ...

Езиците
На внимателния читател не може да не е направило впечатление и
как последователно избягвам или загърбвам въпроса за езиците, на които
се говори в ПБЗМО. Още повече, че самият термин „палеобалкански/о“ е
употребен за пръв път от езиковеди. ще отговоря направо: това е напъл-
но съзнателно, защото подобна културно-историческа общност не може
и не бива да бъде дефинирана езиково.
Това противоречи на всички досегашни формулировки на терми-
ните. От Трако-пеласгийската етнокултурна общност през палеобал-
канските езици и езикознание винаги лингвистичният компонент за-
дължително присъства в обяснението (напр. Върбанова 1999, особено
Порожанов 1998а в цялата втора глава). Но допринесе ли това с нещо за
дефинирането на ПБЗМО? Несъмнено филолозите могат да са много по-
лезни при изясняване на определени въпроси относно ПБЗМО (от бъл-
гарските мога да спомена Димитров 2007 и Янакиева 2009). Но обобща-
ващото изследване „Увод в палеобалканистиката“, в което А. Мирчева
добросъвестно събира почти всичко от досега натрупаното за палеобал-
канските езици, показва, че то трудно може да послужи за дефинирането
на термина (Мирчева 2017). Това не е опит да се измъкна от заплетена
ситуация. Работата е там, че езикът е средство за комуникация, което,
безспорно, съществено формира мисленето на своя носител, но може да
бъде използвано в най-различна културна среда. Следователно езикът не
може да определи близост или отдалеченост, еднотипност или различие
на обществата. Той не бива да бъде натоварван с такава функция, защо-
то му е неприсъща. ще си послужа със съвсем съвременен пример. Едва
ли някой се съмнява, че съществува относителна общност на балкански
общества със сходна култура. Отделните нации изключително държат на
своята отграниченост, но напуснат ли родния полуостров и попаднат ли
в Западна Европа или отвъд океана, те изведнъж стават трудно отдели-
ми в очите на страничния местен наблюдател и започват да се събират в
турския или гръцкия квартал, защото там могат да слушат любимата си
музика и да ядат предпочитаните ястия. Те успяват и да се разбират по-
между си, като същевременно говорят не просто на различни езици, а на
такива, които представляват различни езикови семейства – турски, гръц-
ки, български, румънски, сръбски и т.н. Това би трябвало да са коренно
различни етноси, ако изхождаме от езиковите данни, и да са пришълци
от четирите края на света. Но има много белези на културата, следствие
на продължителното съжителство и общата културна основа, които да

111
 Александър Порталски

правят възможно определянето на балканска културна общност. Нещо

повече. Ако продължа с тази квази-спирална ретроспекция, има пре-
красни примери от периода на българското възраждане и посещаването
на гръцки училища, при които човек е неграмотен на майчиния си език,
ограмотен е и се изразява литературно на гръцки език, а ползва и турски
като имперския език за комуникация. Какво езиково определение може
да бъде дадено на такъв индивид? А такива примери в ПБЗМО, убеден
съм, е имало немалко.
С казаното до тук не искам да омаловажа езика като извор на знание
за миналото. ПБЗМО може да получи още едно чудесно основание за де-
финирането си, ако се развият и докажат всички хипотези за тракийските
надписи от Зоне и Самотраки, за находките край Солун и възможността
срещата между езиците и фригийската, гръцката и тракийската писме-
ност да се случили на северния бряг на Егейско море, а употребата им да е
на големи територии в Мала Азия. Но засега това са само хипотези.

Заключение
Сега остава само да определя границите на ПБЗМО. ще предложа
много широка територия, на която със сигурност няма да са налице всич-
ки политически, културни и социални белези на общността или, което е
по-вероятно, те няма да бъдат откриваеми във всеки момент от същест-
вуването на общността от XV век преди до XV век сл.хр. Общата рамка
обаче на вяра, култ, стопанство и археологически обекти и артефакти е
видима. И така, в Европа ПБЗМО покрива земите, населени с траки, т.е.
на север до Карпатите, но на запад, за разлика от учебникарските схеми,
трябва да се включат и земите на илирите и македоните. Континентална
и Островна Гърция до Крит на юг също влизат в сметката. Около чер-
но море дъгата започва от двуречието Днепър/Днестър, обхваща целия
западен бряг и извива далеч на изток, приблизително до Трапезунт (дн.
Трабзон). В Мала Азия дъгата обхваща споменатия южен бряг на черно
море, продължава покрай Мраморно море, обхваща целия Егейски бряг и
земите на Мизия, Фригия, Лидия, Кария и Ликия, навлиза в Средиземно
море, за да завърши нейде в залива на Анталия срещу Кипър (включва-
нето на острова в ПБЗМО засега е доста спорно). Във вътрешността на
Мала Азия границата на общността е някъде по линията Керкенездаг –
Анкара и Кападокия, но тя ще се прецизира все повече с напредъка на
археологическите проучвания.

112
ПАЛЕОБАЛКАНО-ЗАПАДНОМАЛОАЗИЙСКАТА ОБЩНОСТ – НЕОБХОДИМИЯТ...

На това доста голямо пространство се оказва възможно да се пре-

насят и сравняват реалии от различни региони. Това е още странно и не-
присъщо на западните изследователи, които дори не са убедени в балка-
но-фригийските паралели, но може да е много полезно на балканските и
турските проучватели. Според сполучливия израз на Димитър Попов в
предговора към изследването на М. Василева „Ето как гръцката литера-
турна традиция и фригийските скални паметници обединяват личността
на царя с Великата богиня във възвишен обред на открито, на връх, в
ниша или планинско светилище и точно в този момент Мидас се про-
явява като неин син, който трябва да се съедини със скалната й утроба
и да осъществи свещения им брак. Този път паралелите с тракийската
действителност (обикновено пренебрегвана) проличават най-добре чрез
тяхното организиране в сходни скални комплекси“ (Василева 2005: 6). Та-
кива паралели може да се направят и с района на Карпатите и Трансил-
вания и тогава ще се окаже, че там своите следи е оставил не само граф
Дракула. Обратният пренос също е възможен и необходим. Балканите са
наистина уникално място заради съхранената и описана в най-ново вре-
ме народна култура, изпълнена с древни реминисценции. Заради дока-
заните преселения в Анатолия, особено през османския период, и плът-
ната ислямизация тази информация там изглежда изгубена. Дълго съм я
търсил с мои колеги, особено с К. Порожанов, но не можахме да видим
явни следи освен вързани части от дрехи над болни органи на разцъф-
тяло дърво край Града на Мидас. Не бързам да обявявам, че такива следи
няма, но на Балканите те са навсякъде около нас, дори да спомена само
кукерските празници, коледарите или нестинарите. чрез тях и живите им
ритуали могат да бъдат обяснени много по-добре и Градът на Мидас, и
скалноизсечените обекти около Сарди или халикарнас, и светилището
край Лабраунда, и много други места.
Успешни проучвания по тази проблематика се правят и без терми-
нът ПБЗМО да е дефиниран и употребяван (Фол В. 2007; Марков 2002;
Марков 2007; Марков 2010). Но неговата употреба ще спести нуждата
от дълги уводи, обясняващи с редица уговорки възможните паралели и
сходства. Общото проучване на ПБЗМО ще даде много нови възможнос-
ти за балканските учени, ще направи познанията им важни и ценни за
световната наука, а интереса към техните публикации – много по-силен.

113
 Александър Порталски

Библиография
Василева, М. 2005: Цар Мидас между Европа и Азия (= Studia Thracica 8). София.
Василева, М. 2007: Тракия и Фригия – проблеми на паралелизма. – В: Списание на
БАН, 2007/4, 63–67.
Върбанова, М. 1999: За езика на пеласгите (Към въпроса за трако-пеласгийската ет-
нокултурна общност). – В: Thracia Antiqua 10. Studia in honorem Georgi Mihailov. Со-
фия, 24–29.
Димитров, П. 2007: Индоевропейски езици и култура. София.
Йорданов, К., К. Порожанов 1999: Траките и тракологията в контекста на индоевро-
пеистиката. – В: Thracia Antiqua 10. Studia in honorem Georgi Mihailov. София, 10–20.
Лазова, Цв. 2010: Лазова, Цв. Създаването на Микенската епоха: значения и употре-
би. – В: Studia Classica Serdicensia 1 (Научна конференция в памет на проф. Димитър
Бояджиев). София, 507–515.
Марков, В. 2002: Следите на бога. Благоевград.
Марков, В. 2007: Културно наследство и приемственост. Наследство от древноезиче-
ските свети места в българската народна култура. Благоевград.
Марков, В. 2010: Древнотракийско наследство от българската народна култура.
Структурни, сематични и функционални аспекти. Велико Търново.
Мирчева-Жечкова, А. 2017: Увод в палеобалканистиката. София.
Порожанов, К. 1996: Историята на траките в историята на Стария свят (Принципни
постановки и проблеми). – В: Минало, 1996/4, 14–26.
Порожанов, К. 1998a: Общество и държавност у траките средата на II – началото на I
хил.пр.хр. (в контекста на палеобалкано-малоазийската общност). София.
Порожанов, К. 1998b: Пеласго-траките в контекста на палеобалкано-западномалоа-
зийската общност (средата на II – средата на I хил.пр.хр.). – В: Seminarium Thracicum
3. Първи академични четения в памет на академик Гаврил Кацаров. София.
Филов, Б. 1920: Тракийско-микенски отношения. – В: Сборник в чест на Ив. Д. шиш-
манов, София, 40–53.
Фол, А. 1972: Политическа история на траките. Края на второто хилядолетие до края
на пети век пр.н.е. София.
Фол, А. 1979: Гръцки извори за историята на Древна Тракия. част III. Тракия в Туки-
дидовата „Археология“, I. 10–12 и II. 14–17. – В: Годишник на Софийския универси-
тет-Исторически факултет, 68 (1974), София, 1979, 7–34.
Фол, А. 1981: История на българските земи в древността. Първа част: Родово-общи-
нен строй и възникване на робовладелски отношения. София.
Фол, А. 1986: Тракийският орфизъм. София.
Фол, А. 1990: Политика и култура в Древна Тракия. София.
Фол, А. 2000a: четиридесет години по-късно. – В: Известия на народния музей в Бур-
гас 3. Studia in memoria Ivani Galabov. Археологически музей – Бургас.

114
ПАЛЕОБАЛКАНО-ЗАПАДНОМАЛОАЗИЙСКАТА ОБЩНОСТ – НЕОБХОДИМИЯТ...

Фол, А. 2000b: Етносност. – В: Seminarium Thracicum 4. Традиция и трансформации

на културни явления в Древна Югоизточна Европа. София, 31–48.
Фол, В. 1993: Скалата, конят, огънят. София.
Фол, В. 2000: Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия. София.
Фол, В. 2007: Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и Мала Азия през древ-
ността. София.
Янакиева, Св. 2009: Тракийската хидронимия (= Studia Thracica 12). София.
Best, J., n. de Vries 1989: Thracians and Mycenaeans. Proceedings of the Fourth
International Congress of Thracology, Roterdam.
Fol, A. 1983: Interpraetatio Thracica. – In: Journal of Indo-European Studies, vol. 11, No3–4,
217–230.
Fol, A. 1984: Thracians and Mycenaeans: Methodology of Parallelism. – In: Bulgarian
Historical Review, 1, 76–79.
Fol, A. 1991: Mycenaean Thrace II. – In: Старинар: српски научни археолошки часопис,
нова серия 40–41 (1989–1990), 127–130.
Fol, A. 1996: Thracia Pontica – Twenty Years Later. – In: Tsetskhladze, G. (Ed.). Colloquia
Pontica 1: New Studies on the Black Sea Littoral. Oxford, 1–12.
Greenwalt, W. 1985: The Introduction of Caranus into the Argead King List. – In: Greek,
Roman and Byzantine Studies 26, No1, 43–49.
olivier, J. P. 1986: Cretan writing in the Second Millennium B.C. – In: world Archaeology.
17 (3), 377–389.
Schoep, I. 1999: Tablets and Territories? Reconstructing Late Minoan IB Political Geography
through Undeciphered Documents. – In: American Journal of Archaeology, Vol. 103, No2,
201–221.
Vassileva, m. 2005: Thracian-Mycenaean Relations or Bogdan Filov as a historian. – В: Зе-
мите на България: люлка на тракийската култура. Т. 2. София, 248–250.

PALAeoBALKAn-WeSTAnAToLIAn CommunITY:
THe RequIReD TeRm
Alexandar Portalsky
The paper justifies the use of the term Palaeobalkan-westanatolian community. The
community is defined as over-lingual and culturally identifiable, but it demonstrates simi-
larities in the political systems too.
The community becomes identifiable from the second half of the 2nd millennium BC.,
slightly blurred in Hellenistic and Roman period, but its strong fundamentals hold until the end
of antiquity. The announcement of Constantinople as an imperial capital plays a big role for that.

115
 Александър Порталски

It, in turn, is conditioned by the existence of this core that ensures the centuries long existence of
Byzantium. Late manifestations of Palaeobalkan-westanatolian community are well documented
and easily noticeable. A more significant question is since when we may identify this community
and what might cause its formation. It`s appearance is related with the presence of similar natural
conditions and the common to a great extent religion, as well as with the eased communication
around the three seas - the Aegean, Sea of Marmora and Black sea.
The community includes different languages, not all of which are ethnically close.
within the community appear some of the earliest protopoleis and cities in Europe. The
Greek polis was born here too. Polis suggests a different type of culture and polity in com-
parison to the monarchy, but both are formed gradually and would have hardly strengthen
without interaction with the other political formations in Palaeobalkan-westanatolian com-
munity. They do not simply accept greek apoikies, they need a symbiotic relationship with
them. The easy migration of local population in the colonies shows that the way of life in
them is known and acceptable for non-greeks. All that will emerge as a symbiosis between
polis and monarchy in the era of Hellenism and in the Roman Empire, has already been
tested within the Palaeobalkan-westanatolian community and has proven its viability.
The term summarizes many previous observations made by many scientists. The term
“Mycenaean Thrace” shows diachronic proximity between societies in Mycenaean Greece
and Thrace from the early Iron Age. I can add also the parallels between Thrace and Phrygia
synthesized in the term “Thracian-Phrygian contact zone” and “Thracian-Trojan ethnocul-
tural community.” Subsequently the term “Palaeo-Balkan community” is introduced.
Observations on ancient authors show awareness of the existence of such a com-
munity. It is expressed most often through mythological genealogy of eponyms of different
ethnic groups that show the connections between them. This tradition began by Herodotus
and increased during the Hellenistic era. Finally I offer examples which suggest the existence
of a Palaeobalkan-westanatolian community in the understanding of kingship and cults.

Key words: Mycenaean Thrace, Thracian-Phrygian contact zone, Thracian-Trojan

ethnocultural community, Palaeobalkan-westanatolian community

Assist. Prof. Alexandar Portalsky, PhD

South-west University “Neofit Rilski” – Blagoevgrad
portalsky@gmail.com

116