Среброто

на траките
The Silver
of the Thracians
 НАЦИОНАЛЕН NATIONAL
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ ARCHAEOLOGICAL MUSEUM
КАТАЛОЗИ CATALOGUES
ТОМ VII VOLUME VII

Среброто
на траките
Исторически музей „Искра“ – Казанлък
25 август – 18 декември 2017 г.

The Silver
of the Thracians
Iskra Museum of History – Kazanlak
August 25 – December 18, 2017

София / Sofia
2017
Изложбата е организирана от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.
Реализира се във връзка с 13-тия международен конгрес по тракология „Древна Тракия: мит и реалност”, 3-7 септем-
ври 2017, Казанлък, България.

Изложбата е осъществена с подкрепата на Община Казанлък, Исторически музей „Искра“ Казанлък и Организациония
комитет на 13-тия международен конгрес по тракология „Древна Тракия: мит и реалност”.

Куратори на изложбата: Милена Тонкова, Тотко Стоянов, Кръстю Чукалев, Яна Димитрова
Научни координатори: Мария Рехо, Христо Попов
© Автори на текстовете: Милена Тонкова, Тотко Стоянов
Автори на анотациите: Диана Димитрова, Кръстю Чукалев, Марлена Кръстева,
Милена Тонкова, Слава Василева, Тотко Стоянов
Редактор: Маргарит Дамянов
Консервация и реставрация на предметите: Петя Пенкова, Чавдар Чомаков, Мария Тасева
© Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките, 2017
© Превод на текстовете и анотациите: Маргарит Дамянов, Валерия Бинева
© Снимки: Красимир Георгиев
© Картен материал: Никола Тонков

The exhibition is or ganized by the National Ar chaeological Institute with Museum at the Bulgarian A cademy of Sciences.
It accompanies the 13th I nternational Congress of Thracology “Ancient Thrace: Myth and Realit y”, September 3-7, 2017,
Kazanlak, Bulgaria.

The exhibition is r ealized with the suppor t of K azanlak Municipality, Museum of H istory Iskra, Kazanlak and Or ganizing
Committee of the 13th International Congress of Thracology “Ancient Thrace: Myth and Reality”.

Curators of the exhibition: Milena Tonkova, Totko Stoyanov, Krastyu Chukalev, Yana Dimitrova
Scientific Coordinators: Maria Reho, Hristo Popov
© Authors of the texts: Milena Tonkova, Totko Stoyanov
Authors of аnnota tions: Diana Dimitr ova, Krastyu Chukalev, Marlena Krasteva, Milena Tonkova, Slava Vassileva, Totko
Stoyanov
Editor: Margarit Damyanov
Conservation and Restoration of exhibits: Petya Penkova, Chavdar Chomakov, Maria Taseva
© National Archaeological Institute with Museum at the Bulgarian Academy of Sciences, 2017
© Translation: Margarit Damyanov, Valeria Bineva
© Photos: Кrasimir Georgiev
© Maps: Nikola Tonkov

ISBN 978-954-9472-50-9
СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4

Добив и обработка на благородни метали в предримска Тракия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5

Среброто в сервизите за пиене в Тракия ......................................................................................8

Среброто в накитните украси от Тракия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16

Среброто в конската амуниция от Тракия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25

Карта на находките от каталога и на цитираните паралели ................................................... 29-30

КАТАЛОГ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31

Литература . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62

CONTENTS

Foreword . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4

Mining and Processing of Precious Metals in pre-Roman Thrace . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5

Silver in the drinking sets in Thrace .................................................................................................8

Silver in the jewelry sets in Thrace . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 16

Silver in the horse trappings in Thrace . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 25

Map of the finds in the Catalogue and their parallels ................................................................. 29-30

CATALOGUE . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31

Bibliography . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62

3
Уважаеми посетители
на изложбата „Среброто на траките“,
От 3 до 7 септември 2017 г. в гр. Казанлък се провежда
XIII-ият международен конгрес по Т ракология. Това е
най-големият научен форум в областта на изследвания-
та на тракийската древност, а нашата страна е домакин
и организатор на конгреса за трети път в неговата вече
45-годишна история. За нас, ц ялата професионална
общност от историци, археолози, нумизмати, епиграфи
и културолози, това важно с ъбитие е повод за радос т
и възможност да предс тавим най-новите резултати от
нашата работа и да се срещнем с много свои колеги от
различни страни.
Казанлъшката долина е знак ово място за т ракийска-
та древност, а конгресът на свой ред е пово д да бъдат
проведени редица други мероприятия, които да отбе-
лежат значимостта на нас ледството, завещано ни о т
тракийската култура. Тук могат да бъдат споменати из-
ложбите, посветени на д ългогодишните археологиче-
ски проучвания в К азанлъшко и на ЮНЕСК О и редица
важни археологически паметници в Б ългария. Такава
инициатива е и нас тоящата изложба. Националният
археологически институт с музей при Българската ака-
демия на науките показва в „Среброто на траките“ част
от най-представителните експонати от своите богати
фондове. Изложбата се осъществява със съдействието
на Община Казанлък и ИМ „Искра“, Казанлък. С дълбо-
ка признателност трябва да подчертаем съдействието
и спомоществователството на ЮНЕСКО, благодарение
на чиято подкрепа стана възможно провеждането на
XIII-ия конгрес по Тракология. Искам да изкажа своята
благодарност и на целия екип от специалисти, работил
по подготовката на из ложбата и направил в ъзможно
нейното осъществяване в най-кратки срокове.
Благородните метали винаги са заема ли важно мяс то
в бита на тракийското общество и в час тност на него-
вия елит. В нас тоящата изложба бихме иск али да Ви
срещнем с различни страни на това богатство, както и
да покажем на широката публика някои от най-важни-
те находки, станали известни преди повече от век (на-
пример предметите от Брезово, Радювене и Синдел) и
превърнали се в един о т основните поводи за бурно-
то развитие на на учните изследвания на т ракийската
древност и за трайния интерес към нея както от науч-
ните среди, така и от широката общественост. Интерес,
който не е преставал и до ден днешен.
Надяваме се изложбата да Ви хареса!
доц. д-р Христо Попов
зам. Директор НАИМ-БАН
4
Dear visitors
to the exhibition “The Silver of the Thracians”,
Between 3 and 7 S eptember 2017, the 13th I nternational
Congress of Thracology takes place in Kazanlak. This is the
largest academic forum dedicated to the study of Ancient
Thrace and our c ountry hosts it f or the thir d time in its
45-year-long history. For our pr ofessional community of
historians, archaeologists, numismatists, epigraphists, and
culturologists, this important event is a happy occasion to
present the latest results of our w ork and the meet man y
colleagues from other countries.
Kazanlak Valley is an ic onic place for Ancient Thrace and
the Congress provided the oppor tunity to organize
a number of accompanying events to highlight the
importance of the Thracian cultural heritage . Among
them, the exhibition dedicated to the many decades
of archaeological investigations in K azanlak region,
and another one pr esenting UNESCO and a number of
important archaeological monuments in Bulgaria. The
present exhibition is one more such initiative. In “The Silver
of the Thracians”, the National Ar chaeological Institute
with Museum at the Bulgarian Academy of Sciences
presents some of the finest artefacts from its c ollection.
The exhibition became possible due t o the suppor t of
Kazanlak Municipality and Iskra Museum of History. We are
deeply indebted for the cooperation and the sponsorship
of UNESCO that made possible the r ealization of the 13th
Congress of Thracology. I am also very grateful to the team
of experts that worked hard to prepare the exhibition to a
very tight schedule.
Precious metals w ere always important for the Thracian
society, especially in the lif e of its elit e. In the pr esent
exhibition, we would like to bring to you various sides of
this wealth and t o show to the public some of the most
important finds that were discovered more than a century
ago (such as the objec ts from Brezovo, Radyuvene, and
Sindel) and became a driving f orce for the impetuous
development of the academic r esearch into the Thracian
antiquity and for the lasting interest of experts and general
public alike. An interest that has not abated to this date.
We hope you will like the exhibition!
Assoc. Prof. Hristo Popov, PhD
Deputy Director, NAIM–BAS
Добив и обработка Mining and Processing
на благородни метали of Precious Metals in
в предримска Тракия pre-Roman Thrace
Милена Тонкова Milena Tonkova

Древна Тракия е известна със своите залежи на чер-
ни и цветни метали, а траките като рудари, торевти и
ювелири. През І хил. пр. Хр. емблематични находки,
шедьоври на мет алопластиката, бележат история-
та на нейните земи. Металодобивът и развитието на
занаятите през ранножелязната епоха са документи-
рани чрез стотици накити, малка пластика и култови
брадви със зооморфни мотиви от бронз, и по-рядко с
Ancient Thrace was famous for its deposits of ferrous and
non-ferrous metals, and the Thracians were renowned
miners, toreutai, and jewelers. In the first millennium BC,
the history of Thracian lands is marked b y iconic finds
and masterpieces of metal plastic art. The metal min-
ing and the dev elopment of the craf ts in the Early I ron
Age are documented with hundreds of bronze personal
adornments, small-scale works of the plastic art, and cult

Сребърен скифос от Silver skyphos from

Стрелча с предадени Strelcha with female
в релеф женски глави heads in relief (Китов
(Китов 1979; Marazov 1979; Marazov еd.
еd. 1998, cat. 88) 1998, cat. 88)

5
изделия от злато. В този период находките от сребро
са много редки – сред т ях са накити от съкровището
от Бързица, Варненско, халки и орнаментирана плас-
тинка от Кочан, Благоевградско и др.1
Традициите в мет алодобива и х удожествените зана-
яти намират пълна изява през в тората половина на І
хил. пр. Хр., след създаването на Одриското царство и
неговия възход през класическата и ранноелинисти-
ческата епоха. Свидетелствата за тяхното развитие в
земите на гети и трибали също са многобройни.
През V-І в. пр. Хр. даннит е за инт ензивен добив на
цветни метали в Тракия нарастват значително. Спо-
ред писмените извори, най-извес тните рудари в
древна Тракия са бесите. Свързват се с развитото ру-
дарство от V в. пр. Хр. до V в. на територията от Пангей
(Кушница) на юг, през Западнит е Родопи, до Вит оша
на север. Многобройни са свидет елствата на древ-
ните автори (Херодот, Тукидид, Ксенофонт, Теофраст,
Диодор, Страбон, Помпей Трог, Апиан) за мащабите
на златодобива в Пангей, фокусиращ редица поли-
тически събития в района и предпоставка за възхода
на македонската държава при Филип и А лександър
Македонски. След Пангей, вторият значим златодо-
бивен район са Р одопите. Предполага се, че мног о-
бройните коренни и разсипни находища по долината
на Марица и околните планини също са били експло-
атирани през този период на разцвет на тракийското
общество. Следи от такава дейност има в С ърнена и
Панагюрска Средна г ора, в Западна С тара планина,
в района на С трума.2 Останки от древни разрабо тки
са документирани и в извес тните находища на само-
родно сребро и на полимет ални руди в централните
и западни д ялове на С тара планина – в Чипровск о,
Врачанско, Етрополско, Ловешко, както и в Т рънско,
в Панагюрска Средна г ора, в западнит е и из точните
дялове на Родопите. Късчета самородно сребро са от-
крити при с. Лесидрен, Ловешк о, както и в разсипни-
те златоносни находища по р. Огоста и притоците и. ΄3
Все още няма директни данни за усвояването на тези
находища през късножелязната епоха, но за това има
много косвени указания.
Най-важното свидетелство за наличието на интензи-
вен добив на благородни метали през V-І в. пр. Хр. е
разцветът на т ракийската торевтика и ювелирс тво.
Одриси, а по-късно гети и трибали, демонстрират не-
виждано дотогава богатство. В инвентара на богатите
погребения на тракийския елит от V, ІV и първата по-
ловина на ІІІ в. пр. Хр., както и в многобройните съкро-
1 Gergova 1987, 56, Taf. 20, A1; A4, Taf. 21, A5; 73, Taf. 35 A 156-160.
2 Авдев 2005, 23-30.
3 Георгиев 1987, 21-23; Tonkova 1994, 186-188, carte 2.
6
axes with zoomorphic motives, and less often with gold
items. In this period, silver artifacts are very rare – among
them the items in the hoard from Barzitsa, Varna region,
rings and a decorated plaque from Kochan, Blagoevgrad
region, etc.1
Traditions in metal ex traction and applied ar ts reached
their heyday in the sec ond half of the first millennium
BC, after the cr eation of the Odr ysian Kingdom and its
rise in the Classical and Early Hellenistic periods . Their
development is amply att ested also in the t erritories of
the Getae and the Triballi.
The evidence of intensive mining of non-ferrous metals in
Thrace increases considerably for the period of the 5th-1st c.
BC. According to written sources, the Bessi were the most
famous miners among the Thracians. They are connected
with the intensive mining from the 5th c. BC to the 5th c.
AD on the territory of Pangaion (Kushnitsa) to the south,
the Western Rhodopes, and as far as Vitosha to the north.
There are numerous testimonies by ancient authors
(Herodotus, Thucydides, Xenophon, Theophrastus,
Diodorus, Strabo, Pompeius Trogus, Appian) about the
important scale of gold mining in Pangaion that became
the focus of a series of political ev ents in the r egion and
a precondition for the rise of the M acedonian Kingdom
under Philip II and Alexander the Gr eat. The Rhodopes
were another major gold mining ar ea, second only t o
Pangaion. Presumably, the numer ous lode and plac er
deposits in the valley of M aritsa and the surr ounding
mountains were also exploit ed in the hey day period of
the Thracian society. There are traces of such activities in
Sarnena and P anagyurska Sredna Gora, in the Western
Balkan Range, and in the ar ea of the riv er Struma.2
Remains of ancient mines have been detected also in
the well-known deposits of native silver and polymetallic
ores in the central and western parts of the Balkan Range
– around Chiprovtsi, Vratsa, Etropole, and Lovech, as well
as in the region of Tran, in Panagyurska Sredna Gora, and
in the western and eastern parts of the R hodopes. Small
pieces of native silver were found at the village of Lesidren
near Lovech, as well as in placer gold deposits along the
river Ogosta and its tributaries.3 There is still no explicit
evidence of the exploitation of these deposits in the Late
Iron Age, but the indirect clues are plentiful.
The most impor tant testimony to the exist ence of an
intensive extraction of precious metals in 5th-1st c. BC is
the boom of Thracian toreutics and jew elry. Odrysians,
and later also Getae and Triballi demonstrate a w ealth
that was previously unseen. The inventories of the rich
1 Gergova 1987, 56, Taf. 20, A1; A4, Taf. 21, A5; 73, Taf. 35 A 156-160.
2 Авдев 2005, 23-30.
3 Георгиев 1987, 21-23; Tonkova 1994, 186-188, carte 2.
Бронзов печат
от Арбанаси,
Асеновградско с
изображение на женска
глава (Василев 1978;
Catalogue Louvre 2015,
cat. 168)
Bronze punch from
Arbanasi, Asenovgrad
region, depicting female
head (Василев 1978;
Catalogue Louvre 2015,
cat. 168)
вища, наред с вносни изделия на лук са присъстват и
немалко изделия на мес тните занаяти - ск ъпоценни
предмети от злато и сребро. Нах одки от благородни
метали са извес тни и през ІІІ-ІІ в. пр. Хр. Мно жество
изделия от сребро са открити в съкровища, светили-
ща и гробни комплекси от ІІ-І в. пр. Хр.
Голяма част от високохудожествените изделия на тра-
кийската торевтика и ювелирс тво – с ъдове, накити,
украси за конска амуниция, са изработени от сребро.
През V в. пр. Хр. те са все още рядкост, докато през ІV
в. пр. Хр. и ц ялата елинистическа епоха те съставля-
ват основна час т от репертоара на т ракийските ате-
лиета. Повечето от тях произлизат от райони с богати
залежи на сребро и най-вероят но са израбо тени от
местни суровини.
Останки от ателиета за фина обработка на метала са
открити в пове чето градове и с елищни центрове от
това време – в Пистирос, в Хелис и в укрепеното сели-
ще при Драгоево, Шуменско, са документирани остан-
ки от работилници, отделни инструменти са открити в
Севтополис, в Кабиле, в селището при Халка Бунар в
района на Чирпанските възвишения и в светилището
при Бабяк в Западните Родопи, многобройни находки
произлизат от района на Монтана и Враца.4
4 Domaradzki 2002; Lazov 2002; Stoyanov, Mihaylova 1996; Stoyanov at al.
2006, 31-32, Figs. 44-47; Catalogue Louvre 2015, cat. 172-178; Tonkova 1994, 183-
190; Tonkova 2015; Антонов 2007, 87, табло ХІХ, ХХ.
burials of the Thracian elite from the 5th, 4th, and the
first half of the 3 rd c. BC, as well as the numerous hoards
contain not only impor ted luxuries, but also man y
products of local craftsmen – precious items of gold and
silver. Precious metal finds are also known from the 3 rd-
2nd c. BC. Numer ous silver artifacts have been f ound in
hoards, sanctuaries, and burials from the 2nd-1st c. BC.
Many of the highly ar tistic products of the Thracian
toreutics and jew elry – vases , adornments, and horse
trappings – were made of silver. They were still scarce in
the 5th c. BC, while in the 4th c. BC and the entire Hellenistic
Period they formed the majority of the repertoire of the
Thracian workshops. Most of them w ere found in areas
with rich deposits of silver and were most probably made
of local materials.
Remains of workshops for fine metalworking have been
found in most cities and lar ge settlements fr om the
period. Traces of workshops were documented in Pistiros,
Helis, and the fortified settlement at Dragoevo, Shumen
region, and isolat ed tools were found in S euthopolis,
Kabyle, the settlement at Halk a Bunar in the ar ea of
Chirpan Heights, and the sanc tuary at Bab yak in the
Western Rhodopes; there are numerous finds from the
region of Montana and Vratsa.4
4 Domaradzki 2002; Lazov 2002; Stoyanov, Mihaylova 1996; Stoyanov at al.
2006, 31-32, Figs. 44-47; Catalogue Louvre 2015, cat. 172-178; Tonkova 1994, 183-
190; Tonkova 2015; Антонов 2007, 87, табло ХІХ, ХХ.
7
Среброто в сервизите
за пиене в Тракия
Тотко Стоянов
Представените в из ложбата съдове са една ма лка
част от впечатляващите по брой и разнообразие ме-
тални съдове за консумация на вино, акумулирани от
тракийската аристокрация през к ласическата и ели-
нистическата епохи. Още в к ъсната фаза на ранна та
желязна епоха се появяват примери на възприемане
на специфичните съдове, употребявани в банкета от
аристокрацията на цивилизациите от Източното Сре-
диземноморие – к упи и фиа ли от Казичене, Белене,
Софрониево и Даскал Атанасово.1
Античните автори са ни ос тавили малко конкретни
сведения за спецификите в консумацията на вино о т
траките при банк етите и оби чайните съдове и при-
бори, които им с лужат за т ова. В няк ои случаи сме
изправени пред анек дотични разкази, които изкри-
вяват реалната действителност. Затова, археологиче-
1 Срв. Venedikov, Gerasimov 1979, 76-99; Archibald 1998, 177-190, 260-281;
посл. Valeva 2015 с цитираната литература.
8
Silver in the drinking sets
in Thrace
Totko Stoyanov
The vessels in the pr esent exhibition ar e only a small
part of the impr essive number and div ersity of metal
vases for wine drink ing, accumulated by the Thracian
nobility in Classical and Early Hellenistic times. Already in
the late phase of the Early I ron Age, there are examples
of adoption of specific vases that w ere used f or the
banquets of the aristocracy of the Eastern Mediterranean
Всички съдове от
съкровището от
Радювене
All vases from
the hoard from
Radyuvene
civilizations – the bo wls and phialai from Kazichene,
Belene, Sofronievo, and Daskal Atanasovo.1
Ancient authors offer little explicit information about the
specifics of wine consumption during Thracian feasts and
the typical vases and ut ensils that w ere used. In some
cases, these ar e anecdotic narratives that dist ort the
actual reality. Therefore, archaeological finds from rich
Thracian burials in S outhern and Nor thern Thrace, and
deposits of metal it ems, usually int erpreted as hoar ds,
1 Cf. Venedikov, Gerasimov 1979, 76-99; Archibald 1998, 177-190, 260-281;
latest in Valeva 2015 with references.
ските находки от богати погребения на траки от Южна
и Северна Тракия и депозитите от метални предмети,
интерпретирани обичайно като съкровища, са основ-
ния и обективен източник за формиране на предс та-
вите ни за т ази емблематична страна на тракийската
култура.
Натрупаната и постоянно увеличаващата се база дан-
ни дава в ъзможност за наблю дения и обобщения.
Още в първа та половина на V в. пр. Хр. с е появяват
свидетелстава за в ъзприемане на основнит е типове
банкетни съдове, характерни за двете големи култу-
ри, съседни на Тракия - Елада и Ахеменидската им-
перия. По пъ тя на т ърговията и/или к ато подаръци
при политически и с оциални контакти се натрупват
прозведения на торевтичните и керамични ателиета
от Егеида, Анатолия и Левант а. Най-богатите гробни
комплекси показват съчетаването и използването на
съдове и прибори от метал (бронз, сребро и з лато) и
глина. При съдовете за пренос и подготовка на вино-
то, кратерите са обичайно глинени (червенофигурни),
а ситулите от бронз. Каните първоначално са основно
от бронз, но о т ІV век на татък са основно о т сребро.
При съдовете за консумация най-многобройни са фи-
алите, основно от сребро, по-рядко от бронз и з лато
(над 220 към днешна дата). Кантаросите, киликсите и
скифосите, основно от сребро и бронз, не с е налагат
в тракийска среда. Хидриите от бронз и г лина също
са обичаен елемент в сервизите. За разлика от Гърция
и Македония, тракийските аристократи използват в
банкетите си и принасят в гробовете на близките си
реални ритони от сребро и злато, като техните съседи
от ахеменидският изток.2 Дълбоките чаши – гобелета,
възприети от иранската традиция, намират интерпре-
тация през ІV век в едни от най-самобитните изяви на
северотракийската торевтика.
Съставът на комплектите от банкетни съдове от бога-
тите тракийски погребения показва някои различия,
вероятно обусловени от разликата в начина на к он-
сумиране на виното в елинската и тракийската тради-
ция. В литературата често се цитират пасажи от антич-
ни автори, които съобщават, че за разлика от елините
траките са пиели виното неразредено.3 В контексти от
V век бронзови съдове, дефинирани като поданипте-
ри и лекани, изглежда са използвани к ато кратери в
местния ритуал. През ІV век с е появяват бронзови и
сребърни кратери, характерни за Македония, Тракия
и Скития, но не и за Елада.4
2 Маразов 1978.
3 Подчертавайки впечатляващия брой стамноидни и овоидни ситули от
Тракия, импорт от атически и други ателиета, B. Bar-Sharar (2000, 277-279),
търси обяснение в тези сведения.
4 Stoyanov 2007, 564-567, с цит. лит., ил. на стр. 3-4.
provide the main and objec tive source for gaining an
idea of this iconic aspect of Thracian culture.
The available and c onstantly expanding database
offers the oppor tunity to make obser vations and dra w
conclusions. The earliest evidence about the adoption in
Thrace of the main types of banquet vases, typical of the
two major neighbouring cultur es – Ancient Gr eece and
Achaemenid Persia – dates already from the first half of
the 5th c. BC. By means of trade or as gifts on the occasion
of political or social contacts, works of Aegean, Anatolian,
and Levantine toreutic and ceramic workshops started
accumulating. The richest burials r eveal the parallel
use of vases and ut ensils of metal (br onze, silver, and
gold) and clay. Among the vases f or transportation and
preparation of wine, the kraters are usually ceramic (red-
figure), and the situlai are made of bronze. Initially, jugs
were mostly of br onze, but fr om the 4 th c. BC on wards
mainly silver was used . Among drink ing vases, the
phialai are most numerous (more than 220 at present) –
mostly of silver, less often of bronze and gold. Kantharoi,
kylikes, and skyphoi, mainly of silver and bronze, did not
gain popularity in Thrace. Bronze and c eramic hydriai
are another usual element of the sets . Unlike in Gr eece
and Macedonia, Thracian aristocrats used f or their
banquets and plac ed in the g raves of their lo ved ones
actual rhyta of gold and silv er – like their neighbours
in the Achaemenid East.2 Deep goblets , adopted from
the Iranian tradition, were interpreted in the 4th c. BC in
one of the most orig inal manifestations of the Nor thern
Thracian toreutics.
The composition of the sets of banquet vases in rich
Thracian burials r eveals certain differences, probably
due to the different manner of wine consumption in the
Greek and the Thracian tradition. I n publications, there
are often references to ancient authors that r elate that
Thracians, unlike Greeks, drank undiluted wine.3 In 5th c.
BC contexts, bronze vases that were termed podanipters
and lekanai seem t o have been used as k raters in the
local ritual. In the 4th c. BC, br onze and silv er kraters
appear, typical of M acedonia, Thrace, and S cythia, but
not of Ancient Greece.4
The kyathos, used f or scooping wine fr om a k rater,
stamnos, psykter, etc., is a typical element of the banquet
sets in Gr eece and M acedonia,5 adopted from the
eastern tradition, but occurs rarely in the known Thracian
complexes. In addition to the ladle fr om Resilovo, No. 2
2 Маразов 1978.
3 Emphasizing the impressive number of stamnoid and ovoid situlae in Thrace,
imported from A c and other workshops, B. Bar-Sharar (2000, 277-279) seeks an
explana on in such men ons.
4 Stoyanov 2007, 564-567 with references, Figs. 3-4.
5 Richter, Milnе 1935, 30-31, figs. оn pages 8, 13.
9
Киатосът - приборът за черпане на виното от кра-
тер, стамнос, псиктер и пр. – е оби чаен елемент в
банкетните сервизи в Е лада и Македония,5 възприет
от източната традиция, но в к омплекситe от Тракия,
известни до момента, присъства рядко. Освен пред-
ставеният в из ложбата черпак о т Ресилово, № 2, са
познати един от района на Одесос6 и един от богатия
сервиз в гробницата при Наип, на брега на Мраморно
море,7 все находки от периферията на Тракия. Сход-
ството на киатоса от Ресилово с голяма група сребър-
ни киатоси от Македония и географската близост са
указание за вероят ния произход на т ози артефакт.8
Златният венец с бръшлянови листа, единствен засе-
га в Тракия, с ясни паралели от Македония, също под-
крепя тази идея.9
Тези факти подсказват, че в „тракийския“ сервиз, фор-
миран през V-ІV в. пр. Хр., съдовете за черпане са били
други. Присъствието в мног о комплекси на чаши о т
т.нар. „Фидиев тип“ от метал или глина, както и на ка-
нички (чаши) с висока дръжка, по-често от глина, като
съдчето от Брезово, № 18, к акто и типичните за Тра-
кия през ІV-ІІІ век канички с кръгло устие, основно от
сребро,10 е указание, че тези съдове са изпълнявали
функцията на киа тоса. Каните от този тип, втори по
брой след фиалите, са били в комплект с последните,
както стана очевидно след откриването на с ъкрови-
щето от Рогозен.11
Цедилките, за които се предполага, че са произвежда-
ни като комплект с киатосите,12 са доста повече, при
това от комплекси във вътрешността на Тракия още
от V в. до първа та половина на ІІІ в. пр. Хр., с пример
и от гробницата при В ърбица.13 Това може да е ук а-
зание, че в Тракия комбинацията не е оби чайна и че
този уред е бил комплектуван в някои сервизи, но не
е задължителен компонент и прецеждането на вино-
то е ставало с други средства.
Находката от Радювене е един о т най-представител-
ните депозити за налагащите се в края на V и през ІV
век форми на фиали. № 9 е елегантен представител на
малобройните фиали-мезомфалос, на фона на дълбо-
ките „ахеменидски“ тип фиали, №№ 9-10, с гладко тяло,
познати от цялата империя,14 и фиалите с почти равно
по височина тяло, украсено с езичести орнаменти и
5 Richter, Milnе 1935, 30-31, ил. на стр. 8, 13.
6 Минчев 1978, 103, 104, № 4, 107-108, Табл. І. 2-А, Б.
7 Delemen 2006, 262, Fig. 11.
8 Срв. Zimi 1911, cat. Nos. 120-130.
9 Димитрова-Тонкова 1992, 135, кат. № 2, обр. 2, 137-138, обр. 8.
10 Вж. дискусията за произхода и адаптацията на тази форма в Тракия у
Stoyanov 2005, 235-236.
11 Marazov 1996, 60.
12 Delemen 2006, 262, Fig. 11, note 93.
13 Могила 1 при Чернозем – Kisyov 2005, 41, 43, Fig. 25, Pl. VII-VII; Златиница –
Agre 2011, 167-169, Ills. V-34-36; Върбица – Filow 1934, 177, Abb. 195.
14 Pfrommer 1987, 51, 181, 225, KaB A 111-112, FK 48, Taf. 62-Т 20.
10
in the exhibition, t wo more are known – one fr om the
vicinity of Odessos ,6 and another fr om the tumulus
at Naip on the P ropontic coast,7 both in the Thracian
periphery. The similarity of the kyathos from Resilovo to a
large group of silver ladles from Macedonia, as well as the
geographic proximity point to the probable origin of this
artefact.8 The gold wreath with ivy leaves, the only one in
Thrace so far, but with clear parallels in M acedonia, also
supports such an idea.9
These facts suggest that the “Thracian” set that emerged
in the 5 th-4th c. BC included other shapes f or scooping.
The presence in a number of c omplexes of the so-called
“Pheidias’ mugs”, ceramic or made of metal, as well as of
high-handle small jugs (cups), mor e often ceramic, like
the vase fr om Brezovo, No. 18, and of small jugs with
round mouths, typical of Thrace in the 4 th-3rd c. BC and
mostly made of silver,10 is an indication that these vessels
had the same function as the kyathos. Such jugs, second
in number only t o phialai, were apparently in sets with
the latter, as made clear after the discovery of the hoard
from Rogozen.11
Strainers that w ere presumably made in sets with
kyathoi12 are significantly more numerous, moreover
occurring in burials in the Thracian interior already from
the 5th c. BC – and t o the first half of the 3 rd c. BC, with
an example from the tomb at Varbitsa.13 This could be an
indication that the combination was not typical of Thrace
and while this utensil was part of some sets, it was not a
mandatory element and the wine was strai ned by other
means.
The find from Radyuvene is among the most
representative deposits for the shapes of the phialai that
became popular in the lat e 5th and the 4 th c. BC. No. 9 is
an elegant example of the rar e phialai mesomphalos –
compared to the deep “Achaemenid” phialai with plain
bodies, Nos. 9-10, k nown from all acr oss the empir e,14
and the phialai Nos. 6-8 that local craf tsmen began
replicating already in the 4 th c. BC – having almost the
same height, body dec orated with t ongue-ornaments,
and outturned neck. This is evidenced by close parallels,
in terms of shape, size, and decoration, and their variants
that constitute an impor tant share of the hoar d from
Rogozen. The aryballoid vase, No. 11, is a shape without
6 Минчев 1978, 103, 104, № 4, 107-108, Табл. І. 2-А, Б.
7 Delemen 2006, 262, Fig. 11.
8 Cf. Zimi 1911, cat. Nos. 120-130.
9 Димитрова-Тонкова 1992, 135, кат. № 2, обр. 2, 137-138, обр. 8.
10 See the discussion on the origin and the adapta on of this shape in Thrace in
Stoyanov 2005, 235-236.
11 Marazov 1996, 60.
12 Delemen 2006, 262, Fig. 11, note 93.
13 Tumulus 1 at Chernozem – Kisyov 2005, 41, 43, Fig. 25, Pl. VII-VII; Zla nitsa –
Agre 2011, 167-169, Ills. V-34-36; Varbitsa – Filow 1934, 177, Abb. 195.
14 Pfrommer 1987, 51, 181, 225, KaB A 111-112, FK 48, Taf. 62-Т 20.

извита навън шия, №№ 6-8, к оито местните майстори
започват да репликират още в хода на ІV в. пр. Хр. Това
е видимо от паралелите като форма, размери и орна-
ментация или вариации, които представляват значим
дял от съкровището от Рогозен. Арибаловидният съд,
№ 11, е форма без паралели в гръцката традиция, с ня-
колко варианта в Тракия и сходни паралели в Скития,
който се свързва с локалните традиции и е вероятно
един от ранните примери на про дукцията на местни
майстори.15 Фиалата от Мезек, № 12, е предс тавител
на един о т най-популярните като форма, размери и
украса варианти на т. нар. „ахеменидски“ тип фиали.
Прецизно моделираната украса по дсказва импорт-
ния и΄ харак тер. Такива екземпляри са пос лужили за
производството на техни реплики през ІV век о т раз-
лични местни ателиета. Фиалата от богат гроб при
Александрово, № 13, с надпис „на Котис от Гейстон“, е
много близка по размери, украса и тегло с фиала № 45
15 Мелюкова 1979, 186-192, рис. 43; Archibald 1998, 180-181, Fig. 7.4.
Голяма част от
инвентара на
гробницата при
Брезово
Most items of the
inventory of the tomb
at Brezovo
analogue in the Gr eek tradition, with sev eral variations
in Thrace and with similar parallels in S cythia; it belongs
to the local tradition and is pr obably among the early
examples of the pr oduction of the local ar tisans.15
The phiale from Mezek, No. 12, belongs t o one of the
most popular versions – in terms of shape, size, and
decoration – of the so -called “Achaemenid” type. The
precisely executed decoration suggests it was imported.
Such vases served as models for various local workshops
that replicated them in the 4 th c. BC. The phiale from the
rich grave at Aleksandr ovo, No. 13, with inscription “to
Kotys from Geiston”, is very close in terms of size, weight,
and decoration to phiale No. 45 from Rogozen Hoard.16
Probably, they w ere both made in a w orkshop in the
settlement of this name in S outheastern Thrace.17 Like
other vessels with such inscriptions , they w ere used in
the diplomatic relations of Kotys I with Thracian dynasts,
15 Мелюкова 1979, 186-192, рис. 43; Archibald 1998, 180-181, Fig. 7.4.
16 Marazov 1996, cat. No. 45.
17 Cf. Stoyanov 2017, 26-27, Table.
11

от съкровището от Рогозен.16 Вероятно двете са про-
дукция на ателие в селището с това име в Югоизточна
Тракия,17 послужили като другите съдове с подобни
надписи в дипломатическите отношения на Котис І с
тракийски династи, в случая в Северна Тракия.
Неголемият набор от банкетни съдове от гробницата
при Брезово, тук две фиали, №№ 15-16, бронзова си-
тула, № 14, и г линена кана, № 18, се допълва функци-
онално от две изцяло запазени тасоски амфори.18 От-
критите върху шиите им печати на епонима Мегон І19
дават възможност за определяне на една по-прециз-
на дата ок. 360 г. пр. Хр.20 на комплекса, предизвиквал
в годините противоречиви интерпретации. Двете фи-
али трябва да са произведени преди посочената дата.
Те са по чти еднакви, произведени к ато чифт, особе-
ност на продукцията на ателиета, работещи за пазара.
Следва да се отбележи, че през ІV в. са налице богати
комплекси, в които има по 2, 3, 4 и дори 5 фиали, което
е отражение на формирането на сервизи, използвани
в реалния живот и депонирани в г робовете изцяло
или частично.
Кантаросовидният киликс от Хаджидимово, № 30,
произхожда от гроб с инт ересен инвентар (вж и т е-
16 Marzov 1996, cat. No. 45.
17 Срв. Stoyanov 2017, 26-27, Table.
18 Filow 1917, 35, No. 14, Abb. 19-20.
19 Документирани от д-р К. Маджаров от НАИМ, на когото изказваме нашата
благодарност.
20 Този епоним се датира според актуалната хронология ок.± 361 г. пр. Хр. –
Garlan 1999, 192, No 479.
12
Трите фиали от
богатият гроб от
първата половина
на ІV в. пр. Хр. от
Александрово, Ловешко
The three phialai from
the rich grave from the
first half of the 4th c. BC
at Aleksandrovo, Lovech
region
in this case in Northern Thrace.
The small set of banquet vases from the tomb at Brezovo
– two phialai, Nos. 15-16, a br onze situla, No. 14, and
a ceramic jug, No. 18, is c omplemented functionally
by two intact Thasian amphorae.18 The stamps of the
eponym Megon I19 on their necks provide the possibility
to narrow to c. 360 BC20 the date of the complex that was
given controversial interpretations through the y ears.
The two phialai should have been made before this date.
They are almost identical, made as a pair, which is typical
of the produce of workshops that worked for the market.
It should be noted that there are rich 4th c. BC complexes
with two, three, four, and ev en five phialai, which fac t
indicates the f ormation of sets that w ere used b y the
living and were entirely or partially deposited in graves.
The cup-kantharos from Hadzhidimovo, No. 30, comes
from a grave with intriguing inventory (see the text on
the personal ornaments). I t has exac t parallels among
metal examples from Greece and Macedonia and in the
Attic black-glazed pottery that point t o a dat e c. 325
BC.21
The phiale from Vladinya, No. 32, which in t erms of
shape and siz e is v ery similar to the abo ve-discussed
18 Filow 1917, 35, No. 14, Abb. 19-20.
19 Documented by Dr. K. Madzhrov, NAIM-BAS, to whom we express our
gra tude.
20 The currently accepted chronology dates this eponym to c. ± 361 BC – Garlan
1999, 192, No. 479.
21 Bozhkova 2004, 246-247 with references.
кста за накит ите). Той намира т очни паралели сред
метални екземпляри от Гърция и Македония и обра-
зци на а тическата чернофирнисова керамика, което
позволява датирането му ок. 325 г. пр. Хр.21
Фиалата от Владиня, № 32, която по форма и размери
е близка до много от коментираните по-горе фиали от
„ахеменидски“ тип, но с ъс своята украса е без пара-
лел от Тракия и извън нея, демонстрира творческия
потенциал на местен майстор.
Запазеното от инвентара на г робницата от Върбица
индикира погребение на войн о т висок ранг. Освен
нападателното и защитното въоръжение (нагръдник
от типа на eпонимния о т Мал-тепе при Мезек 22), еле-
ментите на банк етен сервиз (бронзови к ана, ситула,
патера, цедилка и кра тер23) утвърждават аристокра-
тичния му сан. Пог ребението се датира във втората
четвърт на ІІІ в. от глинения лещовиден аскос,24 познат
от селища и некрополи в дн. СИ Б ългария. Каликс-ку-
пата, № 46, вероят но е малко по-ранна. Близък пара-
лел като пропорции и оформление на тялото е познат
от Тесалия,25 но при шията липсва бръшляновият лас-
тар. Неговата поява би мог ло да се свърже с един от
характерните за стила „Западен склон“ мотиви и обо-
сновава предложената дата. Глинената каликс-купа е
отражение на популярнос тта на сребърните каликс-
купи и копирането им в г лина за употреба от по-ши-
роки кръгове в Тракия.26 Каната от Върбица, № 49, е
сред най-изящните представители на една по дгрупа
от местни съдове с неукрас ено27 и украс ено тяло,28
при които в средната част на шията има моделиран
релефен хоризонтален пръстен.
Каликс-купата от Партизани, № 49, час т от инвентара
на войнски гроб с кремация в мог ила в района на с.
Партизани,29 е забележителен продукт на мес тно то-
ревтично ателие от хинтерланда на Одесос. Датата
на гроба се определя от амфора на Месамбрия Пон-
тика с печат на магистрата Антифилос, чийто период
на активност е определен ок. втората четвърт на ІІІ в.
пр. Хр.30 Формата на чашата отговаря на тенденциите
21 Bozhkova 2004, 246-247 с бел.
22 Filow 1934, 173, No. 2, Abb. 187; срв. Ognenova-Marinova 1969, 407-414, Fig.
7, 11, 16b, 18.
23 Filow 1934, 175-178, Nos. 6-10, Abb. 190-196.
24 Filow 1934, 179, No. 17, Abb. 200.
25 Pfrommer 1987, KaB H 5, Taf. 44. a-b датиран ок. 300 г. пр. Хр.
26 Stoyanov 2007, 561-563, с цит. лит., Fig. 2a-c.
27 Catalogue Montréal 1987, Nos. 295 (Стрелча), 394-395 (Луковит).
28 Рогозен : Marazov 1996, cat. Nos. 113, 115, 129, 131, 159; Букьовци:
Catalogue Montréal 1987, No. 314.
29 В гроба са открити и бронзови кана, патера и лекане, две транспортни
амфори, четири глинени кани, две лампи и две купи, два меча и 87 бронзови
върха за стрели – Кръстева, Лазаров 2002.
30 Stoyanov, T. 2011, 191-196, Fig. 4. 3. В тази и предходни публикации,
местоположението на находката е посочено като с. Ганчево, старото име на с.
Партизани.
“Achaeminid” type, but has dec oration without
analogues in Thrace or elsewher e, reveals the ar tistic
potential of a local artisan.
What is preserved from the inventory of the tomb at
Varbitsa suggests a high rank warrior burial . In addition
to the w eapons and armour (a pec toral of the t ype
of the epon ymous one fr om Maltepe at M ezek22), the
components of a banquet set (br onze jug, situla, patera,
strainer, and krater23) also indicate his aristocratic status.
The ceramic lenticular askos24 of a t ype that is k nown
from other settlements and necr opoleis in pr esent-day
Northeast Bulgaria dates the burial to the second quarter
of the 3rd c. BC. The calyx-cup, No. 46, is probably slightly
earlier. A vase of very similar proportions and treatment
of the body is known from Thessaly,25 but without the ivy
tendril on the neck . The appearance of the latt er could
be related to one of the t ypical motifs of the West Slope
style and provides grounds for the suggested date. The
ceramic calyx-cup reflects the popularit y of the silv er
calyx-cups and their r eplication in pott ery for use b y
wider social groups in Thrace.26 The jug from Varbitsa, No.
49, is among the most exquisite examples of a subgroup
of local vases with undecorated27 or decorated28 bodies
that had a horizontal ring modelled in relief at the middle
of the neck.
The calyx-cup No. 49, par t of the in ventory of a warrior
cremation burial under a tumulus near the village of
Partizani,29 is a r emarkable product of a local t oreutic
workshop in the hint erland of Odessos . The date of
the grave is det ermined by an amphora of M esambria
Pontica with a stamp of the magistrate Antiphilos,
whose activity is dated to about the sec ond quarter of
the 3rd c. BC.30 The shape of the cup c orresponds to the
trends in the evolution of the calyx-cups in the first half
of the 3rd c. BC. The artisan was familiar with the popular
at that time calyx -cups of the so -called “Macedonian”
type – with richly dec orated body with bands of c yma,
guilloche, and t ongue ornament, and of ten with a
rosette on the bott om.31 The double guilloche and the
rosette on the bott om are carefully made. However, the
22 Filow 1934, 173, No. 2, Abb. 187; cf. Ognenova-Marinova 1969, 407, 414, Fig.
7, 11, 16b, 18.
23 Filow 1934, 175-178, Nos. 6-10, Abb. 190-196.
24 Filow 1934, 179, No. 17, Abb. 200.
25 Pfrommer 1987, KaB H 5, Taf. 44 a-b, dated to c. 300 BC.
26 Stoyanov 2007, 561-563 with references, Fig. 2 a-c.
27 Catalogue Montréal 1987, Nos. 295 (Strelcha), 394-395 (Lukovit).
28 Rogozen: Marazov 1996, cat. Nos. 113, 115, 129, 131, 159; Bukyovtsi:
Catalogue Montréal 1987, No. 314.
29 In the grave, there were also bronze jug, patera, and lekane, two transport
amphorae, four ceramic jugs, two lamps, two bowls, two swords, and 87 bronze
arrowheads – Кръстева, Лазаров 2002.
30 Stoyanov 2011, 191-196, Fig. 4. 3. In this and earlier publica ons, the village of
Ganchevo – the old name of Par zani – is given as provenience of the find.
31 Cf. Zimi 2011, cat Nos., 65-93; Bar-Sharar 2016.
13
в еволюцията на каликс-купите в първата половина
на ІІІ в. пр. Хр. Майс торът е познавал модните за този
период каликс-купи от т. нар. „македонски“ тип с бога-
то украсено тяло с пояси от кима, плетеница, езичест
орнамент и чес то розета върху дъното.31 Двойната
плетеница и розета върху дъното са изпълнени гриж-
ливо. Вместо езичест орнамент, обаче, тракийският
торевт е решил да в ложи и др уги модни мотиви в
торевтиката в Източното Средиземноморие – ос тро-
листна розета във висок релеф (цвят на син ло тос
Nymphea caerulea), допълнена с релефни бадемовид-
ни орнаменти.32 Но пос ле е добавил по д бадемовид-
ните орнаменти перли, цизелирани пера и набо дени
точки, за да потвърди направените вече наблюдения,
че тракийските торевти обичайно запълват цялото
образно поле.
Купата от Прибой, № 50, е пример за тенденциите при
съдовете за к онсумация на вино в елинис тическата
епоха, проследими успоредно при металните съдове,
керамиката стил „Западен склон“ и с ъдове от стък-
ло. След средата на ІІІ в. пр. Хр. фиа лите постепенно
отстъпват място на к упи с полу сферично тяло, без
омфалос, обичайно с розета на дъното, като тялото
може да бъде гладко, украсено с фасетирана украса,
като сребърната купа от Зарева мог ила при Яс ено-
31 Срв. Zimi 2011, cat. Nos. 65-93; Bar-Sharar 2016.
32 Срв. Pfrommer 1987, 76-85, 246-251, Taf. 48. c, d, e, 50. e.
14
Thracian toreutes decided t o replace the t ongues with
other fashionable motif s of the East ern Mediterranean
toreutics – a rosette with pointed leaves (blue lotus
flower, Nymphea caerulea), complemented with almond-
shaped ornaments in relief.32 Afterwards, he added under
the almond-shaped ornaments beads , chased f eathers,
and pricked dots , confirming the obser vations that
Thracian toreutai usually filled the entire decorated field.
The bowl from Priboy, No. 50, illustrat es trends in the
vases for wine consumption during the Hellenistic Period
that could be traced simultaneously in metal vases, West
Slope pottery, and glass vessels. After the middle of the
3rd c., phialai gradually gave way to hemispherical bowls
without omphalos, usually with a rosette on the bottom;
the body c ould be plain or ornament ed with fac eted
decoration, like the silv er bowl from Zareva Mogila
tumulus near Yasenovo, Kazanlak region,33 or with
fluting, like the bowl from Priboy. The style of the cup is
a continuation of Eastern Mediterranean prototypes, like
the bowl from the hoard from Pithom in Egypt, dated
to the early 4th c. BC.34 The next stage in the evolution of
the bowls is shaping a body with pr onounced conical
silhouette and without an actual base. The bowls from
the hoard from Sindel, Nos. 51-53, and the similar ones
32 Cf. Pfrommer 1987, 76-85, 246-251, Taf. 48. c-e, 50. e.
33 Kitov 2005, 28-31, Fig. 33, dates the burial to the end of the 4th or the first half
of the 3rd c. BC. On the actual dates, see Rotroff 1997, 108-109, cat. Nos. 318-323,
Fig. 20, Pl. 32.
34 Oliver 1977, 33, No. 7.
во, Казанлъшко,33 или канелюри, като при купата от from Bohot and Yakimovo35 belong t o this tr end. A
Прибой. Стилистиката на т ази чаша е про дължение similar vase, with rich appliqued decoration of gilded
на прототипи от Източното Средиземноморие, к ато ornamented bands on the inner sur face and rosettes on
купата от съкровището от Питом, Египет, датирана ок. the bottom, was found in Sashova Mogila tumulus near
началото на ІV в. пр. Хр. 34 Следващият етап от разви- Shipka, dated to the early 2 nd c. BC.36 It has parallels in
тието на купите е моделирането на тялото с изразен similar bowls with gilded relief decoration from the Late
коничен силует и липсата на истинско дъно. В тази Hellenistic Period. These artefacts attest that Thrace
тенденция се вписват купите от съкровището от Син- was not detached fr om the cultural pr ocesses in the
дел, № 51-53, и с ходните от Бохот и Якимово. 35 Подо- Hellenistic koine in that period and that the localtoreutai
бен съд, с развит а апликирана украса в орнамент и- quickly adopted and interpreted the new models.
рани пояси с поз лата върху вътрешната повърхност
и розети върху дъното, е откритат в гробницата в Са-
шова могила при Шипка, датирана в началото на ІІ в.
пр. Хр.36 Тя намира паралели в сходни купи с изящна
позлетена релефна украса о т късноелинистическата
епоха. Тези няколко експоната свидетелстват, че и в
това време Тракия не е откъсната от културните про-
цеси в елинстическото койнè и новите образци бързо
намират прием и с тават обект на инт ерпретация от
местните торевти.

33 Kitov 2005, 28-31, Fig. 33 датира погребението в края на ІV – първата

половина на III в. пр. Хр. За реалните дати срв. Rotroff 1997, 108-109, cat. Nos.
318-323, Fig. 20, Pl. 32.
34 Oliver 1977, 33, No. 7.
35 Бохот – Венедиков 1961, 355-356, 358, фиг. 1-3; Catalogue Montréal 1987,
264-267, Nos. 484-492; Якимово – Маразов 1979, 7-32, обр. 1-6; Catalogue 35 Bohot – Венедиков 1961, 355-356, 358, фиг. 1-3; Catalogue Montréal 1987,
Montréal 1987, 268-269, Nos. 494-497. 264-267, Nos. 484-492; Yakimovo – Маразов 1979, 7-32, обр. 1-6; Catalogue
36 Китов 1996, 16-18, обр. 12-14 – купата, 15 а-б; цветна илюстрация на Montréal 1987, 268-269, Nos. 494-497.
купата – Kitov 2005, Fig. 12. 36 Китов 1996, 16-18, обр.12-14 (the bowl), 15 а-б; colour photograph of the
bowl – Kitov 2005, Fig. 12.

15
Среброто в накитните
украси от Тракия
Милена Тонкова
В развитието на накитите от благородни метали през
късножелязната епоха в Тракия има различни посоки.
В V в. пр. Хр. т радициите от ранножелязната епоха са
все още доловими, мак ар че доминират нови типове
накити, резултат от тесните културни връзки с Елада и
древна Македония. Влиянието на гръцката ювелирна
мода е особено силно в края на ІV и първата половина
на ІІІ в. пр. Хр., к огато Тракия е част от ранноелинис-
тическото ювелирно койнè. През средно- и късноели-
нистическата епоха в тракийското ювелирство доми-
нира естетиката на латенска Европа.
През раннокласическата епоха тракийският аристо-
кратичен накит е израбо тен от злато. Накитите от
сребро са по-скоро изключение. От познатите от ран-
ножелязната епоха форми1 се използват само о тво-
рените халки с изтъняващи краища (№ 41) , торквите
с извити навън краища (№ 43), к ъсните варианти на
тесалийския тип фибули (№№ 3-4). Те са представени
само с отделни образци от злато и сребро в различни
райони на Тракия.
През този период доминира др уга тенденция, която
води до пълна промяна на ювелирна та мода. Наки-
тите са изработени от злато и украсени с филигран
и гранулация, въвеждат се нови форми с д ълга исто-
рия в източното, гръцкото и македонско ювелирство,
но съчетани в нови, ориг инални модели, характерни
само за Т ракия. Създават се представителните със-
тавни украси на тракийския елит. Те имат роля на ин-
сигнии и се запазват в тракийска среда и през с лед-
ващите столетия. През ІV в. пр. Хр. и по-к ъсно всички
известни модели от злато от V в. пр. Хр. са претворени
в местните ателиета, но ве че изработени от сребро.
Използването на сребро доминира в т ракийското
ювелирство през цялата елинистическа епоха.
В развитието на представителните украси на тракий-
ския елит мог ат да с е откроят регионални особено-
сти. Накитите на о дриси, гети и т рибали имат собст-
вен стил.
1 Ср. Gergova 1987, Taf. 35, A 156 - D 160; Taf. 27, A 52-54; Taf. 7, 92-94.
16
Silver in the jewelry
sets in Thrace
Milena Tonkova
Various directions could be trac ed in the ev olution of
the adornments of precious metals in Thrace during
the Late Iron Age. In the 5 th c. BC, traditions fr om the
Early Iron Age could still be det ected, although new
types of personal ornaments dominat e in r esult of the
close cultural c onnections with Ancient Gr eece and
Macedonia. The influence of the fashions in the Gr eek
jewelry was particularly strong in the late 4th and the first
half of the 3 rd c. BC, when Thrace was par t of the Early
Hellenistic koine. In Middle and Lat e Hellenistic times ,
the aesthetic of La Tène Europe dominated in Thracian
jewelry.
In the Early Classical P eriod, Thracian aristocratic
adornments were made of gold and silv er ornaments
could be r egarded as ex ceptions. Among Early I ron
Age shapes,1 only open rings with tapering ends (No.
41), torques with outturned ends (No . 43), and the lat e
variants of the Thessalian fibulae (Nos. 3-4) ar e used.
They are attested with isolated gold and silver specimens
in various regions of Thrace.
Another trend dominates in this period , leading t o a
complete change in the jewelry fashion. The adornments
were made of gold and w ere decorated with filigree
and granulation, and new shapes w ere introduced
that had long hist ory in the east ern, the Greek and the
Macedonian jewelry but w ere combined in new and
original models that w ere specific only of Thrace. The
rich jewelry sets of the Thracian elite were created. They
served as insig nia and persist ed in Thracian setting
in the f ollowing centuries. In the 4 th c. BC and lat er, all
known gold models fr om the 5 th c. BC were reproduced
in local workshops, but already made of silver. The use
of silver dominated in Thracian jewelry throughout the
Hellenistic Period.
Regional specifics could be distinguished in the
development of the luxur y adornments of the Thracian
elite. The personal ornaments of Odr ysians, Getae, and
Triballi have distinct styles.
1 Cf. Gergova 1987, Taf. 35, A 156 - D 160; Taf. 27, A 52-54; Taf. 7, 92-94.
Представителните украси от зла-
то и сребро на одриските знатни
В развитието на арис тократичния
накит в одриските територии по гор-
ното течение на Марица и Т унджа се
наблюдава запазване на т радициите
през повече от два век а. Може да с е
проследи ясна вр ъзка между изра-
ботените от злато накитни украси
от раннокласическия некропол при
Дуванли и т радиционния тракийски
накит от сребро о т района на С евто-
полис през ранноелинис тическата
епоха. Този консерватизъм на накита
е свидетелство за континюитет в раз-
витието на т ракийското общество, Накитна украса
както и за вр ъзка между тези два за глава от Кукова
династични центъра. Създадените в могила при Дуванли
средните десетилетия на V в. пр. Хр.
комплекти от златни накити, открити
и в трите богати женски погребения в Head adornment from
могилите Мушовица, Кукова и Араба- Kukova Mogila at
джийската от некропола при Дуванли, Duvanli
стават база за формиране на т ракий-
ската ювелирна мода през следващите две столетия. The rich gold and silv er adornments of the Odr ysian
Те включват украса за глава от много на брой халки и nobility
омеговидни висулки, огърлица и нагръдник. Към ком- The evolution of the arist ocratic adornments in the
плекта от Кукова могила са добавени и т орква, грив- Odrysian territories along the upper r eaches of M aritsa
ни, пръстени-печати, към този от Мушовица – украса and Tundzha reveals continuity of the traditions for more
за гърдите от верижки и фибули, а в Арабаджийската than two centuries. A clear c onnection could be traced
и пръстен-печат с изображение на конник.2 between the gold adornments fr om the Early Classical
Тези представителни комплекти от накити се запазват necropolis at Duvanli and the traditional Thracian
и развиват в с ледващото столетие. Запазва с е както ornaments of silver in the area of Seuthopolis in the Early
композицията от накити, така и вси чки нейни еле- Hellenistic Period. This conservatism of the adornments
менти. Промяната е в мет ала, по-късните накити са is a t estimony to the c ontinuity in the dev elopment of
изработени от сребро. Някои от моделите се модифи- the Thracian society and indicates connections between
цират, променят се използваните техники – накитите the two dynastic c enters. The sets of gold ornaments
са изработени чрез о тливане и к оване, украсата от from the middle decades of the 5th c. BC found in the rich
филигран и гранулация е замес тена от врязан орна-
female burials in thr ee tumuli at Duvanli – Musho vitsa,
мент. Изработените от сребро вариант и на украсите
Kukova Mogila, and Arabadzhijskata Mogila – became
за глава от халки и омег овидни висулки, торквата с
the base f or the f ormation of the Thracian jewelry
извити навън краища, ог ърлицата от мъниста, наки-
fashion in the following two centuries. They consist
тът от фибули и верижки очертават една сравнително
постоянна територия, включваща горното и средно of a head adornment of numerous rings and omega-
течение на Марица и Тунджа и прилежащите планин- shaped pendants, a neck lace, and a pec toral. The set
ски райони.3 from Kukova Mogila was complemented with a t orque,
bracelets, and sig net rings, the one fr om Mushovitsa –
Ренесансът на тази украса е с лед средата на ІV в. пр.
with a breast adornment of chains and fibulae, and the
Хр. и най-вече в края на ІV и началото на ІІІ в. пр. Хр. От
one from Arabadzhijskata Mogila – with a sig net ring
това време са известни няколко находки от сребърни
depicting a horseman.2
2 Филов 1934, 41-46; 84-88; 129-133; Tonkova 1997, 18-22, Fig. 1a; Tonkova
2002, 277-283. 2 Филов 1934, 41-46; 84-88; 129-133; Tonkova 1997, 18-22, Fig. 1a; Tonkova
3 Tonkova 1997, 18-22, Fig. 1a; Tonkova 2002, 277-283. 2002, 277-283.

17
накити, които свидетелстват за запазване на традици-
ите от раннокласическата епоха. Пълният к омплект
от 10 халки и висулки е открит в богат гроб в могила
ІХ от некропола „Деветте могили“ при Севтополис от
ранноелинистическата епоха, заедно с ог ърлица от
биконични мъниста и лунули, торква, пръстен, десет
фибули тракийски тип с конусовидно и есовидно кра-
че, от които девет о т сребро. В к омплекса присъст-
ват и пог ребални накити - венец, обеци и ог ърлица
от позлатена глина, както и импортни съдове, които
позволяват той да се датира в ранноелинистическата
епоха.4 Друг пълен комплект от много на брой ха лки
(над 10) и омег овидни висулки бе о ткрит наскоро в
гроб от втората половина на ІV – на ч. на ІІІ в. пр. Хр. в
м. Речица при с. Бенковци, Кирковско.5
Комплектът от накити от Горнооряховско (№№ 41-43)
е подобен, макар и с по-ма лък брой елемент и. Той
включва пет халки, две омеговидни висулки и торква.
Омеговидните висулки са с изд ължени пирамидал-
ни краища с к оничен завършек, украсени по ц ялата
дължина с врязана зигзаг овидна линия, ана логична
на омеговидните висулки от могила ІХ при С евтопо-
лис. Семплите халковидни обеци с из тънени краища
(№ 41) намира т паралели в пог ребения от централ-
ните части на Предбалкана – многобройни обеци от
този тип са открити в Троянско и Севлиевско.6 Халки
с изтънени краища и омеговидни висулки за обеци са
открити и в Севтополис.7 Торквата от Горнооряховско
с обло тяло и извити навън краища е един по-к ъсен
вариант на з латната торква от Кукова могила от не-
кропола при Дуванли.8
Прави впечатление, че к акто комплектът от халки и
омеговидни висулки, така и о тделните елементи на
този ансамбъл се срещат освен в некропола на Севто-
полис и в центровете в Предбалкана – в Горнооряхов-
ско, Севлиевско, Троянско, Етрополско.
За този район е типичен и друг комплект от накити –
украса за гърдите от фибули тракийски тип с окачени
на тях верижки. За нег ов прототип може да се счита
украсата от златни фибули и верижки от могилата Му-
щовица при Дуванли.9 При късните варианти фибули-
те са много на брой, най-чес то 10, имат конусовидно
или есовидно краче и са изработени от сребро. Ком-
плект от фибули и верижки е о ткрит в бог атия гроб
от Малката могила при Шипка от късния ІV в. пр. Хр. 10
4 Николова, Коев 1984, № 183; Tonkova 1997, 20-22, Fig. 1b; експозиция ИМ
„Искра“, Казанлък.
5 Лещаков, Димитрова-Тасева 2016, 23-24.
6 Тотевски 2002, 96, обр. 2 д-з, 3, 5.
7 Огненова 1984, 163, №№ 101-105.
8 Tonkova 1997, 20-21.
9 Тонкова 2003, 216-218.
10 Китов 1994, 52, 68-69.
18
These rich sets of ornaments was preserved and evolved
in the f ollowing century. Both the c omposition of
adornments and all its elements remained the same. The
only change affected the metal – the later ornaments are
made of silver. Some of the models w ere modified and
the techniques also changed – the adornments w ere
made by means of casting and hammering and incised
decoration replaced the filigree and the granulation. The
head adornment of rings and omega-shaped pendants ,
the torque with outturned ends , the necklace of beads,
and the adornment of fibulae and chains outline a
relatively constant territory that comprises the upper
and the middle reaches of Maritsa and Tundzha and the
adjacent mountainous areas.3
The renaissance of this set of ornaments is af ter the
middle of the 4th c. BC, mainly in the late 4th and the early
3rd c. BC. From the same period , there are several finds
of silver adornments that attest the perseverance of the
Early Classical traditions . The complete set of t en rings
and pendants was discovered in an Early Hellenistic rich
grave in Tumulus IX of the Nine Mounds necropolis near
Seuthopolis, together with a necklace of biconical beads
and lunulae, a torque, a finger ring, and ten Thracian type
fibulae with conical and S-shaped f oot, nine of them of
silver. The grave also contained funerary ornaments – a
wreath, earrings, and neck lace of g ilded terracotta, as
well as impor ted vases that pr ovide a dat e in the Early
Hellenistic Period.4 Recently, another full set of numerous
rings (more than ten) and omega-shaped pendants was
discovered in a g rave from the second half of the 4 th or
the early 3 rd c. BC in Rechitsa localit y near the village of
Benkovski, Kirkovo Municipality.5
The jewelry set fr om the vicinit y of Gorna Or yahovitsa
(Nos. 41-43) is similar, although with fewer elements. It
comprises five rings, two omega-shaped pendants and
a torque. The omega-shaped pendants have elongated
pyramidal terminals with c onical ends. Identically
with the omega-shaped pendants fr om Tumulus IX
at Seuthopolis, their entire length is dec orated with
incised zigzag line . The simple ring-shaped earrings
with tapering ends (No . 41) ha ve parallels fr om burials
in the central parts of the Pre-Balkan region – numerous
such earrings were found around Troyan and S evlievo.6
Rings with tapering ends and omega-shaped pendants
for earrings w ere discovered also in S euthopolis.7 The
torque from Gorna Oryahovitsa region with oval section
of the body and outturned ends is a lat er version of the
3 Tonkova 1997, 18-22, Fig. 1a; Tonkova 2002, 277-283.
4 Николова, Коев 1984, № 183; Tonkova 1997, 20-22, Fig. 1b; exhibi on of Iskra
Museum of History - Kazanlak.
5 Лещаков, Димитрова-Тасева 2016, 23-24.
6 Тотевски 2002, 96, обр. 2 д-з, 3, 5.
7 Огненова 1984, 163, №№ 101-105.
Такъв е имало вероятно и в комплекса от могила ІХ от
некропола на С евтополис, ако съдим по запазенит е
десет фибули. Подобна украса от фибули с верижки,
но изработена от бронз, е о ткрита и в Е трополско.11
Един локален вариант на среб ърните фибули с к о-
нусовидно краче, украсено с врязан кр ъст, се раз-
пространява в централните и западни части на Стара
планина. Сред тях е фибулата от Лъга, Етрополско (№
44), и други известни образци от Лесура, Врачанско,
от Габровско, от Троянско.12 Използването на сребро
и наличието на украса са указания, че те са замислени
като накит. Възможно е и т е да са били елемент и от
съставни накити от разглеждания вид.
Сребърните накити на трибалите
Украсата за г ърдите от сребърни фибули и верижки
е популярна и в земите на трибалите още от V в. пр.
Хр., макар че фибулите са от други типове. Може да
се допусне, че т рите сребърни дъговидни фибули с
трапецовидна плочка от Червен брег, Дупнишко (№№
3-4), са били елементи от подобен накит.
Освен фибулите от Червен брег, от българските земи
е известен още един образец – о т Орсоя, Плевенско.
Д. Гергова отнася фибулите от Западна България към
късните представители на тесалийския тип фибули и
ги датира в VІ в. пр. Хр. 13 Те очертават източната пе-
риферия на разпространение на фибулите с правоъ-
гълна плочка, основен тип за Централнобалканската
област от края на VІ до средата на V в. пр. Хр. Тук те са
известни като тип Нови Пазар или Нови Пазар - А те-
ница. В т ези богати погребения от югозападна Сър-
бия, сребърни и златни фибули от този тип са открити
с вносни материали от края на VІ – нач. на V в. пр. Хр.
Фибулите от Червен брег и Орсоя, с украса от концен-
трични кръгчета и т ремоло орнамент, имат характе-
ристиките на по-късните варианти на типа от първата
половина на V в. пр. Хр. Техни добри паралели са об-
разците от богатия гроб от Крушевица до гр. Рашка в
Централна Сърбия, от неизвестно място в Сърбия и от
Винча до Белград. Сребърните фибули в тези компле-
кти са четири или повече на брой, а в последните два
комплекса те са свързани с верижки, важен детайл за
изясняване на функцията им на украшения.14 От подо-
бен комплект вероятно са и т рите фибули от Червен
брег.
Обликът на ювелирна та мода на т рибалския двор
през следващото столетие се създава от великолеп-
11 Агре 2001, 48-49, обр. 1.1.
12 Домарадски 2000, 213-214, обр. 7, № 307; Vasileva 2013, 15-16, Fig. 2.2.
13 Typ A ІІІ 4, variant Y по Gergova 1987, 34-35, Taf. 7, 92-94, 95.
14 Vasić 1987, 46-47, T. 2, 6, 8, 9; Т. 3, 1, 4-8; Vasic 1999, 77-81, Taf. 41, 587-590;
Taf. 42, 610-614.
gold torque from Kukova Mogila at Duvanli.8
It should be noted that both the set of rings and omega-
like pendants and its separat e elements ar e found not
only in the necropolis of Seuthopolis, but also in the Pre-
Balkan centers – ar ound Gorna Or yahovitsa, Sevlievo,
Troyan, and Etropole.
Another set of ornaments is also t ypical of this r egion
– a br east adornment of Thracian type fibulae with
suspended chains. The set of gold fibulae with chains
from Mushovitsa tumulus at Duvanli c ould be regarded
as its pr ototype.9 In the lat er versions, the fibulae are
numerous, most of ten ten, with c onical or S-shaped
foot, and made of silv er. A set of fibulae and chains was
found in the rich g rave from the late 4th c. BC in Malkata
Mogila tumulus near Shipk a.10 There should ha ve been
another one in Tumulus IX at S euthopolis, having in
mind the ten preserved fibulae. A similar adornment of
fibulae and chains, this time made of br onze, has been
found near Etropole.11 A local variant of the silver fibulae
with conical foot, decorated with incised cross, spread in
the central and western parts of the Balk an Range. The
fibula from Laga near Etr opole (No. 44) and other w ell-
known examples from Lesura near Vratsa and from the
vicinity of Gabrovo and Troyan illustrate the type.12 The
use of silver and the ornamentation indicat e they were
meant as adornments . Possibly, they w ere elements of
composite adornments of the above-discussed type.
The silver adornments of the Triballi
The breast adornment of silv er fibulae with chains was
popular also in the lands of the Triballi already from the
5th c. BC, although the fibulae are of different types. It
could be presumed that the thr ee silver arched fibulae
with trapezoidal catch-plate from Cherven Breg near
Dupnitsa (Nos. 3-4) belonged to such an adornment.
In addition to the fibulae from Cherven Breg, there is one
more example from present-day Bulgaria – from Orsoya
near Pleven. D. Gergova relates the fibulae from Western
Bulgaria to the lat e Thessalian type fibulae and dat es
them in the 6 th c. BC.13 They mark the east ern periphery
of the distribution of fibulae with r ectangular plate –
the main t ype in the C entral Balkans from the lat e 6th
to the middle of the 5 th c. BC. Her e, they ar e known as
Novi Pazar type or Novi Pazar–Atenica type. In these rich
burials in S outhwestern Serbia, silver and gold fibulae
of this type have been found together with imported
8 Tonkova 1997, 20-21.
9 Тонкова 2003, 216-218.
10 Китов 1994, 52, 68-69.
11 Агре 2001, 48-49, обр. 1. 1.
12 Домарадски 2000, 213- 214, обр. 7, № 307; Vasileva 2013, 15-16, Fig. 2.2.
13 Type A ІІІ 4, Variant Y a er Gergova 1987, 34-35, Taf. 7, 92-94, 95.
19

ни накити от сребро. Нов тип представителни украси
от сребърни шарнирни фибули с верижки и висулки,
или фибули, съчетани с пластинчати, богато орнамен-
тирани гривни, са о ткрити в извес тните съкровища
от Владиня, Ловешко, от Букьовци (дн. Мизия), от Гра-
нитово, Белоградчишко, и Сталийска махала, Ломско.
Отделни образци са известни и от други места в този
район. Те представят продукцията на водещи местни
ателиета.
През ІV в. пр. Хр. шарнирнит е дъговидни фибули15
напълно изместват едноспиралните фибули с право-
ъгълно краче, като стават основна форма в Ц ентрал-
нобалканската област и също еволюират в различни
варианти.16 Подобно на по-ранния тип с правоъгълно
краче, разпространението на шарнирните дъговид-
ни фибули със звездовидни у дебеления върху лъка
и орнаментирани плочки при иглата и иглодъжателя
е концентрирано в Северозападна България и на юг
до Кюстендилско и очертава източната периферия на
разпространение на този тип фибули.
Сребърни шарнирни фиб ули са о ткрити в с ъкрови-
щата от Букьовци,17 Владиня (№№ 35-36), С талийска
махала. От гробни комплекси са фибулите от Кюстен-
дилско и от Търнава, Врачанско, отделни образци са
известни от Гърбино, Кюстендилско, от Пенкьовци,
15 По Vasic (1999, 102-117); Други термини: „илирийски тип“ (Amandry 1963,
210), „звездообразни фибули“, „тип Щрбци“, „тип Букьовци“ (Димитрова
1966, 124).
16 Vasić 1993, 1687.
17 Попов 1922/1925.
20
Фиала и накити от
съкровището от
Владиня
Phiale and ornaments
from the hoard from
Vladinya
goods from the late 6th – early 5th c. BC. The fibulae from
Cherven Breg and Orso ya, decorated with c oncentric
circles and Tremolo decoration, display the f eatures of
the later variants of the t ype from the first half of the
5th c. BC. They find good parallels in the fibulae from the
rich grave at Kruševica near the town of Raška in Central
Serbia, from an unk nown site in Serbia, and from Vinča
near Belgrade. There are four or more silver fibulae in the
sets, and in the last t wo complexes, they are connected
by chains, which detail is crucial f or elucidating their
function as ornaments.14 The three fibulae from Cherven
Breg probably belong to a similar set.
Magnificent silver ornaments define the appearanc e of
the jewelry in the Triballian court during the following
century. A new t ype of sumptuous adornments of silv er
hinged (Scharnier) fibulae with chains and pendants ,
combined with richly dec orated sheet brac elets, is
present in the famous hoar ds from Vladinya, Lovech
region, from Bukyovtsi (present-day Miziya), from
Granitovo near Belogradchik, and from Stalijska Mahala
near Lom. They illustrate the pr oduce of leading local
workshops.
In the 4 th c. BC, the hinged ar ched fibulae15 completely
replaced the single -loop fibulae with r ectangular foot,
becoming the main t ype in the C entral Balkan region
14 Vasić 1987, 46-47, T. 2, 6, 8, 9; Т. 3, 1, 4-8; Vasic 1999, 77-81, Taf. 41, 587-590;
Taf. 42, 610-614.
15 A er Vasić (1999, 102-117). Other terms that are used are: Illyrian Type
(Amandry 1963, 210), star-shaped fibulae, Štrpce Type, Bukyovtsi Type
(Димитрова 1966, 124).

Трънско (№№ 39-40) и др.18
Най-добрите паралели на фиб улите от Владиня са
тези от накита от Букьовци, от Неготин в Източна Сър-
бия, от Островул Маре в Югозападна Румъния, с които
формират обособен локален вариант на типа. За него
е характерна украсата от много на брой г ранулки в
периферията на палметата и розетата върху ножната
плочка. В отделен вариант са обособени и фибулите с
фигурка на жаба от типа на образците от Пенкьовци
(№№ 39-40), с разпрос транение и по на юг в Кюс тен-
дилско.19 Според типологията на Р. Васич фибулите от
тези два локални варианта на шарнирния тип прите-
жават редица елементи (прешлени от типа “воденич-
ни колела”, голяма палмета върху ножната плочка и
др.), характерни за късните варианти на типа от вто-
рата половина на ІV в. пр. Хр. 20 В трета локална група
са фибулите от Сталийска махала и от съкровището от
Чуруг от Войводина.21 Те се отнасят също към втората
половина на ІV в. пр. Хр. в ъз основа на да тата на съ-
кровището от Чуруг, в което е открита раннолатенска
фибула.22
За датировката на среб ърните шарнирни фиб ули от
българските земи в ъв втората половина на ІV в. пр.
Хр. има и др уги основания – хронолог ията на раз-
пространение на плас тинчатите гривни от типа на
18 Димитрова 1966, 115-117, 124-128.
19 Димитрова 1966, 125-127; Vasic 1999, 116-117.
20 Vasic 1999, 114-117.
21 Димитрова 1966, 127.
22 Vasic 1999, 117.
Накитът от
Букьовци
The Bukyovtsi parure
and evolving in sev eral variants.16 Like the earlier t ype
with the rectangular foot, the distribution of the hinged
arched fibulae with star-shaped elements on the bo w
and decorated catch-plate for the pin is c oncentrated
in Northwestern Bulgaria and t o Kyustendil region to
the south, mark ing the east ern periphery of the t ype’s
distribution.
Silver hinged fibulae appear in the hoar ds from
Bukyovtsi,17 Vladinya (Nos. 35-36), and Stalijsk a Mahala.
The fibulae from Kyustendil region and Tarnava near
Vratsa come from graves, and isolat ed specimens ar e
known from Garbino, Kyustendil region, Penkyovtsi near
Tran (Nos. 39-40), etc.18
The fibulae from the Buk yovtsi parure, from Negotin in
Eastern Serbia, and from Ostrovul Mare in Southwestern
Romania provide the best parallels of the fibulae from
Vladinya. All t ogether, they f orm a local variant of the
type, characterized by the numer ous granules in the
periphery of the palmett e and the r osette on the f oot-
plate. The fibulae with a frog figurine of the type from
Penkyovtsi are set apar t as a separat e variant with a
distribution also to the south in Kyustendil region.19
According to the typology of R. Vasić, the fibulae of these
two local variants of the hinged t ype have a number of
elements (“millwheel” ornaments on the bo w, a lar ge
palmette on the f oot-plate, etc.) that ar e typical of the
16 Vasić 1993, 1687.
17 Попов 1922/1925.
18 Димитрова 1966, 115-117, 124-128.
19 Димитрова 1966, 125-127; Vasic 1999, 116-117.
21
откритата в съкровището от Владиня (№ 34), както и
на верижките с вис улки с изображ ение на човешк а
маска от съкровището от Букьовци.
Пластинчати гривни с орнаментирани краища са о т-
крити в с ъкровищата от Владиня, Г ранитово (№№
37-38) и С талийска махала, както и в с ъкровището
от Чуруг.23 Както бе споменато, в неговия състав, на-
ред с различни видове накити от сребро, сред к оито
шарнирни фибули и два вида плас тинчати гривни, е
открита и раннолатенска фибула, която позволява то
да се датира във втората половина на ІV в. пр. Хр.24 На
тази база, както и въз основа на ана лиза на шарнир-
ните фибули, датировката на плас тинчатите гривни
също може да се постави в това време.25
Допълнителни основания за о тнасяне на с ъкрови-
щата с шарнирни фиб ули и плас тинчати гривни от
Тракия към втората половина на ІV в. пр. Хр., и дори
към края на века, намираме в комплексния анализ на
всички съставни елементи на накита от Букьовци. Тази
сложна, съставна, очевидно парадна украса вк лючва
шарнирни фибули, към които на различни нива чрез
верижки са окачени висулки с форма на човешка мас-
ка и раз лични растителни орнаменти. Краищата на
верижките са оформени като глава на лебед. Както бе
показано, фибулите са почти идентични с тези от Вла-
диня. Орнаментът в краища та на верижкит е намира
паралели в сребърни верижки от Малката могила при
Шипка от края на ІV в. пр. Хр., а вис улките с човешка
маска – в украсит е за к онска амуниция о т Могилан-
ската могила при Враца и с ъкровището от Луковит,
както и в накитната украса от Староселка, Шуменско,
които също се датират във втората половина на века.
Висулките с човешка маска са характерни само за За-
падна и Централна Северна България и определят на-
кита като изделие на висококвалифицирано ателие от
този район на Тракия.26
Подобно на разг леданите сребърни тракийски тип
фибули и тези с правоъгълна плочка на крачето, шар-
нирните фибули се откриват най-често по два, т ри
или четири чифта и формират комплекти с верижки.
В гроб от Жданец фибулите са свързани с верижки и
формират накит за г ърдите.27 Композицията от шар-
нирни фибули, свързани с дълги верижки, се корени в
ювелирната мода на северна Гърция.28 Накитът от Бу-
кьовци е своеобразен връх в изработването на пред-
ставителни украси от верижки и фиб ули, характерни
23 Димитрова 1966, 120-122; Masters of Silver 1990, No. 141.
24 Vasic 1999, 117.
25 Тонкова 2006, 427-428; Tonkova 2011, 191.
26 Тонкова 2003, 217-218; Tonkova 2011, 191.
27 Vasic 1999, 113.
28 Amandry 1963, 209-212.
22
late variants of the t ype from the second half of the 4 th
c. BC.20 The fibulae from Stalijska Mahala and fr om the
hoard from Čurug in Vojvodina belong t o a thir d local
group.21 They also dat e from the sec ond half of the 4 th
c. BC, based on an Early La Tène fibula in the hoard from
Čurug.22
There are more arguments for dating the hinged fibulae
from present-day Bulgaria to the second half of the 4 th c.
BC – the chr onology of the silv er sheet bracelets of the
type in the hoard from Vladinya (No. 34), as well as of the
chains with human mask pendants from the hoard from
Bukyovtsi.
Silver sheet brac elets with decorated ends have been
found in the hoar ds from Vladinya, Granitovo (Nos. 37-
38), and Stalijsk a Mahala, as w ell as in the hoar d from
Čurug.23 As already said, the latter contained – along with
hinged fibulae and two types of sheet bracelets – also an
Early La Tène fibula that pr ovides a dat e in the sec ond
half of the 4 th c. BC.24 This circumstance and the analysis
of the hinged fibulae allow for dating the sheet bracelets
to the same period.25
Additional grounds for dating the hoar ds with hinged
fibulae and sheet brac elets in Thrace to the second half
or even the late 4th c. BC could be found in the complex
analysis of all the elements of the adornment fr om
Bukyovtsi. This complex, composite, and appar ently
parade parure consists of hinged fibulae with suspended
at different levels by means of chains pendants with
human masks and various floral ornaments. The ends
of the chains are shaped as swan heads. As already said,
the fibulae are almost identical t o those from Vladinya.
The ornaments at the ends of the chains have parallels in
the silver chains from Malkata Mogila near Shipka from
the late 4th c. BC, and the human mask pendants – in the
horse trappings fr om Mogilanskata Mogila tumulus in
Vratsa and from the hoard from Lukovit, as well as in the
adornment from Staroselka, Shumen region, also dated
to the second half of the century. Human mask pendants
are typical only of Western and Central Northern Bulgaria
and define the parure as a w ork of a highly specializ ed
workshop in this area of Thrace.26
Similar to the abo ve-discussed silver Thracian type
fibulae and those with rectangular catch-plate, the
hinged fibulae are found most of ten as t wo, three, or
four pairs and belong t o sets with chains . In a grave at
Zhdanets, the fibulae are connected by chains to shape
20 Vasic 1999, 114-117.
21 Димитрова 1966, 127.
22 Vasic 1999, 117.
23 Димитрова 1966, 120-122; Masters of Silver 1990, No. 141.
24 Vasic 1999, 117
25 Тонкова 2006, 427-428; Tonkova 2011, 191.
26 Тонкова 2003, 217-218; Tonkova 2011, 191.
за Северните Балкани, и демонстрира високите про-
фесионални възможности на т ракийските ювелирни
ателиета от този район.
Гръцки влияния в местната ювелирна мода
Наред с предс тавителните накити от сребро, харак-
терни за мес тната култура, в с ъстава на с ъкровище-
то от Владиня присъства и огърлица от злато с висок
примес на сребро (елек трон) (№ 33), 29 изработена в
стила на г ръцкото ювелирство. Лещовидните, кане-
лирани във вид на мног олистна розета мъниста от
Владиня намират много добър паралел в огърлица от
Тарент от втората половина на ІV или на чалото на ІІІ
в. пр. Хр.30
Един от възможните коридори на проникване на с е-
вер на модните тенденции на гръцката ювелирна
мода са пътищата по Струма. Във втората половина на
ІV в. пр. Хр. т е са отбелязани чрез находката от Реси-
лово, Дупнишко, която включва, освен сребърния ки-
атос (№ 2), бронзова дръжка на патера с глава на овен
и златни накити, сред които пръстен с изображение
на мълния, кривак и монограм, и мънисто с канелира-
на във вид на розета повърхност, подобно на открити-
те в съкровището от Владиня.31
В края на ІV в. пр. Хр. Т ракия става част от ранноели-
нистическото ювелирно к ойнè. Широко разпростра-
нение имат различни модни накити, изработени от
злато. По-рядко се създават изделия от сребро по те-
хен модел. Един подобен пример е сребърният змие-
виден пръстен от гробницата в Хаджидимово (№ 31).
Той е лок ална версия на мног о популярните в кра я
на ІV и първа та половина на ІІІ в. пр. Хр. змиевидни
спираловидни гривни от типа на златната гривна от
Айтос32 и сребърните гривни с позлата от богатия гро-
бен комплекс от Кралево, Търговищко.33
Сребърни накити от средната и късноелинисти-
ческата епоха в Тракия
След средата на ІІІ в. пр. Хр. облик ът на ювелирна та
мода в Тракия се създава от развитието на традици-
онни форми главно под латенско влияние, както и от
нарасналия брой ла тенски импорти (преди вси чко
фибули). Тракийският тип фибули се заменя с фибули
с латенска схема, характерни за Латен С и D. Появяват
29 Според извършения от д-р П. Пенкова (ЛАКР при НАИМ- БАН) анализ с
рентгено-флуоресцентен спектрометър, съставът на сплавта е Au 60,55 %; Ag
38,93 %; Cu 0,52 %.
30 D’Amicis 1985, 211- 212, cat. 142.
31 Димитрова-Тонкова 1992.
32 Венедиков, Герасимов 1973, cat. 252.
33 Гинев 1983, 11, ил. 17, 18.
a breast adornment.27 The composition of hinged fibulae
with long chains has its r oots in the Nor thern Greek
jewelry.28 The Bukyovtsi parure could be c onsidered a
climax in the pr oduction of sumptuous sets of fibulae
and chains, typical of the Nor thern Balkan area, and
illustrates the high professional potential of the Thracian
jewelers from the region.
Greek influences on the local jewelry
Along with the rich silver ornaments, typical of the local
culture, the hoard from Vladinya contains also a necklace
of gold with high silv er content (electrum) (No. 33)29
executed in the style of the Greek jewelry. The lenticular
beads fluted to represent a multi-leaf r osette have very
good parallels in a necklace from Tarentum, dated to the
second half of the 4th or the early 3rd c. BC.30
The roads along the riv er Struma pr ovide one of the
possible corridors for northward penetration of the
fashionable trends in the Greek jewelry. In the second half
of the 4 th c. BC, it is illustrated by the find from Resilovo
near Dupnitsa. In addition to the silver kyathos (No. 2), it
comprises a bronze patera handle with ram ’s head, and
gold jewelry, including a gold finger ring with engraved
lightning, club, and monogram, and a bead with fluted
rosette, similar to those from Vladinya.31
In the late 4th c. BC, Thrace entered the Early Hellenistic
jewelry koine. Various fashionable ornaments , made of
gold, became widespr ead. Less often, they ser ved as
models for silver items. One such example is the silv er
snake finger ring fr om the t omb at Hadzhidimo vo
(No. 31). I t is a local v ersion of the snake -shaped spiral
bracelets that were very popular in the late 4th and the
first half of the 3rd c. BC – of the type of the gold bracelet
from Aytos32 and the silv er-gilt bracelets from the rich
grave at Kralevo near Targovishte.33
Middle and La te Hellenistic silv er adornments in
Thrace
After the middle of the 3 rd c. BC, the jew elry fashion in
Thrace was defined by the evolution of traditional shapes,
mainly under La Tène influence, and the incr easing
number of La Tène imports (mainly fibulae). Fibulae of
La Tène design, typical of La Tène C and D, replaced the
Thracian type fibulae. New types of torques and bracelets
27 Vasic 1999, 113.
28 Amandry 1963, 209-212.
29 The analysis with X-ray fluorescence spectrometer made by Dr. P. Penkova
(LACR, NAIM-BAS), the composi on of the alloy is as follows: Au 60.55 %, Ag 38.93
%, and Cu 0.52 %.
30 D’Amicis 1985, 211-212, cat. 142.
31 Димитрова-Тонкова 1992.
32 Венедиков, Герасимов 1973, № 252.
33 Гинев 1983, 11, ил. 17-18.
23

се нови типове торкви и гривни. Като правило наки-
тите от този период са изработени от сребро и бронз,
а фибулите и от желязо.34
През късноелинистическата епоха в ювелирна та
мода на Тракия се извършва съществена промяна. В
периода от средата на ІІ-I в. пр. Хр., г лавно в Северна
България се разпространяват накити от сребро. Част
от тях са открити в съкровища, като тези от Якимово35
и Челюшница,36 други са единични находки. Реперто-
арът от форми се променя изцяло – колиета от къси
цилиндрични канелирани мъниста или от плътни сре-
бърни мъниста с форма на розет а, верижки с цилин-
дрични накрайници, торкви, завършващи с г лава на
змия, халки и затворени гривни с увити върху тялото
краища, характерни многоспирални гривни със сти-
лизирано представени змийски г лави и щамповани
палмети, „възлести“ фибули и т акива с ромбовиден
лък. Част от тях, като торквата с тяло от усукани телче-
та и глава на змия от Владимирово (№ 54) и фибулите с
ромбовиден лък от типа на тези от Арчар и неизвест-
но местонахождение (№№ 55, 56), са харак терни за
т.н. дакийски съкровища от сребърни ювелирни изде-
лия.37 Други, като накитите от Челюшница, са израбо-
тени в различен стил. Те са изделия на южнодунавски
ювелирни ателиета, които имат собствен репертоар
от форми и следват местни традиции.
34 Домарадски 1984, 138-142.
35 Marazov 1998, 234-237.
36 Тонкова 2006; Tonkova 2011.
37 Rustoiu 1997, 44-45, 128, Fig. 42-43, Type 11.
24
Фалера от съкровището от Галиче
с изображение на тракийска богиня
с накити (ІІ-І в. пр. Хр.) (Венедиков,
Герасимов, 1973 № 354)
Phalera from the hoard from Galiche,
depicting a Thracian goddess with jewelry
(2nd – 1st c. BC) (Венедиков, Герасимов,
1973, № 354)
appeared. As a rule, the personal ornaments were made
of silver and bronze, and the fibulae also of iron.34
In the Lat e Hellenistic Period, a major change c ould
be observed in jew elry in Thrace. After the middle of
the 2nd and in the 1 st c. BC, silv er adornments became
widespread mainly in Nor thern Bulgaria. Some of them
were found in hoar ds, such as those fr om Yakimovo35
and Chelyushnitsa,36 and other ar e isolated finds. The
repertoire of shapes changed c ompletely – necklaces of
short cylindrical fluted beads or of solid r osette-shaped
silver beads, chains with c ylindrical end pieces, torques
with snake heads at the ends, rings and closed bracelets
with ends t wisted around the body , typical multi-
spiral bracelets with st ylized snake heads and stamped
palmettes, “knotted” fibulae, and fibulae with diamond-
shaped bow. Some of them, like the t orque of t wisted
pieces of wire and with snake head from Vladimirovo (No.
54), and the fibulae with diamond-shaped bo w like the
one from Archar and another of unk nown provenance
(Nos. 55-56) ar e typical of the so -called Dacian hoar ds
of silver adornments.37 Other, like the ornaments fr om
Chelyushnitsa, were made in a different style. They are
products of S outh-Danubian workshops that had their
own repertoire and followed local traditions.
34 Домарадски 1984, 138-142.
35 Marazov 1998, 234-237.
36 Тонкова 2006; Tonkova 2011.
37 Rustoiu 1997, 44-45, 128, Fig. 42-43, Type 11.
Среброто в конската
амуниция от Тракия
Милена Тонкова
Орнаментираните пластинки за пово дите и ог лав-
ника на к оня са в ъзприемани винаги като инсигнии
на тракийската аристокрация. Безспорни свидет ел-
ства за това са откритите археологически находки и
иконографските паметници. Представителни украси
за конска амуниция са о ткрити в бог атите гробове
на тракийския елит, както и в с ъкровища от класи-
ческата и ранноелинис тическата епоха. Изображе-
нията върху емблематични за т ракийската култура
паметници на торевтиката и гробничната живопис са
особено изразителни. Тракийският аристократ е изо-
бразен като конник (върху апликации от съкровище-
то от Луковит)1 и представен чрез своите многоброй-
ни подвизи (върху апликациите от съкровището от
Летница).2 Особено важни са изображ енията на кон-
ници от централния фриз на куполното помещение
на Александровската гробница, показващи царския
лов. Изображенията са реалистични, ясно е посочено
мястото на отделните украсителни елементи на аму-
ницията, в някои случаи се разпознава дори типът на
украсата. В пове чето сцени к онете са с украси, пре-
дадени в сив цвят – цвет ът на среброто. Само в цен-
тралната сцена, за която се предполага, че изобразя-
ва тракийския династ върху бял кон, апликациите са
предадени с жълт цвят – цветът на златото.3 Гробница-
та е датирана в края на ІV или началото на ІІІ в. пр. Хр.4
Изображенията на к онски амуниции в г робницата в
Александрово отразяват времето, когато наред с тра-
диционните за Тракия сребърни украси в зооморфен
стил се появява и новият стил в тракийската торевти-
ка – изцяло златните украси за к онска амуниция, из-
пълнени в своеобразен ювелирен стил.
Най-ранните украси за конска амуниция от V в. пр. Хр.
са изработени от бронз, ляти, но още в т ози период
има стремеж за предаване цвет а на среброто. Апли-
кациите от богатия гроб от Големаните, В. Търновско,
са изработени от бронз, покрит с к алай, вероятно за
1 Catalogue Monreal 1987, 220-223; Marazov ed. 1998, 122.
2 Венедиков, Герасимов 1973, 122-124, ил. 283-292; Catalogue Monreal 1987,
197-204; Marazov ed. 1998, 160-170.
3 Kitov 2001; Китов 2004, 162-166, обр. 40.
4 Kitov 2001, 29; Китов 2004, 171; Стоянов 2008, 60.
Silver in the horse trappings
in Thrace
Milena Tonkova
The decorated plaques for the horse bridle ha ve always
been regarded as insig nia of the Thracian aristocracy.
Archaeological finds and ic onographic evidence offer
irrefutable testimonies in this r espect. Luxury sets of
horse trappings ha ve been f ound in the rich burials of
the Thracian elite, as well as in hoards from the Classical
and Early Hellenistic periods. Particularly explicit are the
scenes on toreutic works and on wall-paintings in tombs
that are iconic of the Thracian culture. The Thracian
aristocrat is depic ted as horseman (on the trappings
from the hoard from Lukovit)1 and presented through his
numerous exploits (on the trappings from the hoard from
Letnitsa).2 Of particular importance are the depictions of
horsemen on the central frieze in the domed chamber of
Alexandrovo Tomb, presenting royal hunt. The depictions
are realistic, with clearly indicated places of the individual
elements on the bridle – in some cases, even the type
of the ornament c ould be identified. In most sc enes,
the horse trappings are rendered in grey – the colour of
silver. Only in the c entral scene that presumably depicts
the Thracian dynast on a whit e horse, the trappings ar e
painted in yellow – the colour of gold.3 The tomb is dated
to the late 4th or early 3 rd c. BC.4 The depictions of horse
trappings in Alexandrovo Tomb reflect the period when
a new style in the Thracian toreutics appeared alongside
the traditional z oomorphic appliques of silv er – sets of
horse trappings made entirely of gold and executed in a
specific jewelry style.
The earliest horse trappings from the 5th c. BC are cast and
made of bronze, but already in this period there is a trend
to imitate the c olour of silv er. The trappings fr om the
rich grave at Golemanite near Veliko Tarnovo are made
of bronze and tin-plated, probably to imitate silver.5 In
the first quarter of the 4 th c. BC, they ar e already made
of silver (Dalakova Mogila tumulus at Topolchane near
Sliven).6 Along with silv er ones, bronze trappings w ere
still used, but they w ere silver-plated (Brezovo, No. 22).
1 Catalogue Monreal 1987, 220-223; Marazov ed. 1998, 122.
2 Венедиков, Герасимов 1973, 122-124, ил. 283-292; Catalogue Monreal 1987,
197-204; Marazov ed. 1998, 160-170.
3 Kitov 2001; Китов 2004, 162-166, Fig. 40.
4 Kitov 2001, 29; Китов 2004, 171; Стоянов 2008, 60.
5 Църов 2008, 96.
6 Китов 2008, 272-274; Kitov, Dimitrov 2008, 1-2.
25

да имитира сребро.5 През първата четвърт на ІV в. пр.
Хр. те са вече изработени от сребро (Далакова могила
при Тополчане, Сливенско).6 Наред с ъс сребърните
апликации продължават да се срещат и такива, изра-
ботени от бронз, но плакирани с ъс сребро (Брезово,
№ 22). До края на ІV в. пр. Хр. апликациите са сребър-
ни, понякога с позлата. От този период са най-пред-
ставителните паметници на тракийската торевтика
– украсите за к онска амуниция о т съкровището от
Летница, от богатите гробове от Маломирово-Злати-
ница, Елховско,7 от редица мог или от аристократич-
ния некропол при Шипка,8 от Старосел (№№ 27-28), от
Могиланската могила при Враца, 9 от съкровищата от
Букьовци (дн. Мизия)10 и Луковит.11
През ІV в. пр. Хр. украсата е най-често зооморфна, из-
образените животни, или борба на животни, са пред-
ставени в различни стилови течения на тракийското
изобразително изкуство. Обемната част на начелни-
ците и наносниците са оформени като глави на реал-
ни и фант астични животни – лъв, к он, овен, г рифон
5 Църов 2008, 96.
6 Китов 2008, 272-274; Kitov, Dimitrov 2008, 1-2.
7 Agre 2011, 102-126.
8 Kitov 2005, 19, 29.
9 Catalogue Monreal 1987, 211-213; Торбов 2005, 63-73, 98.
10 Catalogue Monreal 1987, 270-272.
11 Catalogue Monreal 1987, 220-223 ; Marazov ed. 1998, 122-131.
26
Апликация с конник
от съкровището от
Луковит
Applique with horseman
from the hoard from
Lukovit
Until the end of the 4th c. BC, the trappings were made of
silver, sometimes gilded. This is the period of the finest
works of the Thracian toreutics – the horse trappings
sets from the hoard from Letnitsa, from the rich g raves
at Malomirovo–Zlatinitsa near Elhovo,7 from a number of
tumuli in the arist ocratic necropolis near Shipk a,8 from
Starosel (Nos. 27-28), from Mogilanskata Mogila tumulus
in Vratsa,9 and from the hoards from Bukyovtsi (present-
day Miziya)10 and Lukovit.11
In the 4th c. BC, the decoration is most often zoomorphic
and the depic ted animals or sc enes of animal c ombats
are executed in various st yles of the Thracian art. The
protruding round parts of the frontlets and nose pieces
are shaped like heads of real and fantastic animals – lion,
horse, ram, or g riffin (cf. the fr ontlets from Peychova
Mogila and Panchova Mogila tumuli at Starosel, Nos. 27-
28, and from Brezovo, No. 19), and the lat eral appliques
are often decorated with heads, paws and other animal
parts, depicted separately or organized in triskeles and
tetraskeles (cf. Brezovo, Nos. 20-23). This style, termed
“animalistic” and “orientalizing” by I. Venedikov, is
common for a larger area that encompasses Thrace, Asia
7 Agre 2011, 102-126.
8 Kitov 2005, 19, 29.
9 Catalogue Monreal 1987, 211-213; Торбов 2005, 63-73, 98.
10 Catalogue Monreal 1987, 270-272.
11 Catalogue Monreal 1987, 220-223 ; Marazov ed. 1998, 122-131.
(ср. начелниците от Пейчова и Пан чова могила при
Старосел, №№ 27-28, и Брезово, № 19), а с траничните
апликации са украсени често с глави, лапи или други
елементи на живо тинското тяло, предадени самос-
тоятелно или организирани в трискели и тетраскели
(ср. Брезово №№ 20-23). Този така наречен от И. Ве-
недиков „животински” или „ориентализиращ” стил е
общ за един по-широк ареал, обхващащ освен Тракия
и Мала Азия и степите на север от Черно море. Апли-
кациите са най-често изработени чрез коване и репу-
се. Широко са използвани матрици, поансони и други
инструменти, за да се получат релефни изображения.
Детайлите са нанесени с врязани линии. Всички те са
изработени в местни ателиета от майстори с различ-
ни умения.12
Във втората половина на ІV в. пр. Хр., и най-вече в ран-
ноелинистическата епоха, в изработените от сребро
украси се забелязва промяна – въвежда се човешката
фигура, както и нови украсит елни елементи и техни-
ки, стилът на изображ енията става по-реалистичен.
Особено изразителни са конниците от Летнишкото и
Луковитското съкровище. Апликациите са сребърни,
но фигурите са позлатени, украсата е релефна и вря-
зана, използваните декоративни техники са непроме-
нени, нововъведение е позлатата. Този преход между
двете стилови течения в украсите за конска амуниция
е най-добре изразен чрез на челника от Свещари, №
29, който съчетава оформена като човешка глава об-
емна част с изображение на лъв и орел върху плоска-
та основа.
Наред с животинската и човешка фигура в орнамен-
тиката навлизат широко растителни елементи – розе-
ти, палмети, лотосови цветове, изпълнени понякога в
реалистичен стил, а друг път с характерна за тракий-
ското изкуство стилизация, както и няк ои елементи,
заети от гръцката огърлица. В гарнитурите от Летниш-
кото и Луковитското съкровище има нанизи от цилин-
дрични мъниста, които имат паралели в ог ърлиците
от това време.13 В украсите за конска амуниция (Мо-
гиланската могила при Враца и Луковит), както и в на-
китите (Букьовци и Староселка), се появяват висулки
с човешка маска.14
През първата половина на ІІІ в. пр. Хр. украсите за
конска амуниция се изработват предимно от злато –
известните амуниции от Каварна, Ивански, Шуменско,
Кралево, Търговищко, Голямата могила в Свещари,
могилата Голямата Косматка при Шипка, в гробница-
та от Мезек и др. 15 Апликациите са лети или ковани,
12 Венедиков, Герасимов 1973, 113-125.
13 Catalogue Montreal 1987, 213, No 358; Tonkova 2010, 46-47.
14 Торбов 2005, 69, T. V, 3; Marazov ed. 1998, 199, No 140; Тонкова 2003, 218.
15 Филов 1937, 7-79; Mincev 1983; Гинев 1983, 13; Catalogue Louvre 2015,
Minor, and the Nor thern Pontic steppes. The appliques
were usually made b y means of hammering and
repousse. Matrixes, punches, and other t ools were used
for creating images in relief. The details were added with
incised lines. All of them w ere made in local w orkshops
by artisans of varying skill.12
In the second half of the 4 th c. BC and most of all in the
Early Hellenistic Period, a change c ould be obser ved in
the silver trappings – human figures were introduced
along with new ornamental elements and t echniques.
The style of the images became mor e realistic. The
horsemen from the hoar ds of L etnitsa and L ukovit are
particularly expressive. The appliques are made of silver,
but the figures are gilded; the dec oration is in r elief or
incised. The ornamental techniques remain the same and
gilding is the only inno vation. This transition bet ween
two stylistic trends in horse trappings is best illustrat ed
by the fr ontlet from Sveshtari, No. 29, c ombining a
human head in the r ound with the figures of lion and
eagle on the flat base.
Along with animal and human figures, floral motifs were
widely introduced in the decoration – rosettes, palmettes,
and lotus flowers, sometimes realistically rendered, and in
other cases treated with the specific Thracian stylization.
Elements were adopted from Greek necklaces.13 The sets
from Letnitsa and L ukovit contain strings of c ylindrical
beads with parallels in c ontemporary necklaces. Human
mask pendants appear both in horse trappings sets
(Mogilanskata Mogila tumulus and Lukovit) and in
adornments (Bukyovtsi and Staroselka).14
In the first half of the 3rd c. BC, horse trappings were made
mostly of gold: the well-known sets from Kavarna, Ivanski
near Shumen, K ralevo near Targovishte, Golyamata
Mogila tumulus at S veshtari, Golyama Kosmatk a
tumulus near Shipk a, Maltepe tumulus at M ezek, etc.15
The appliques ar e cast and hammer ed and ther e are
changes in the subjects and the ornamental techniques.
Characters from the Greek mythology appear along with
new floral motifs. The decoration is often executed with
filigree and granulation, and enamel was used in certain
cases (Kralevo). This new style of horse trappings could
be termed “jewelry style” as it makes use of the ar tistic
means of the c ontemporary jewelers. The images ar e
realistic or stylized in various manners depending on the
workshop that made the appliques . Based on the st yle,
it could be presumed that they w ere produced both in
Thracian centers in the interior and in the Greek colonies
12 Венедиков, Герасимов 1973, 113-125.
13 Catalogue Montreal 1987, 213, No. 358; Tonkova 2010, 46-47.
14 Торбов 2005, 69, T. V, 3; Marazov ed. 1998, 199, No. 140; Тонкова 2003, 218.
15 Филов 1937, 7-79; Mincev 1983; Гинев 1983, 13; Catalogue Louvre 2015, 258-
265; Kitov 2005, 67- 92; Dimitrova 2015, 245-255; Tonkova 2010.
27
Апликация с борба
на животни от
съкровището от
Луковит

Applique with animal

combat from the hoard
from Lukovit

има промяна в използванит е сюжети и дек оративни on the Thracian coast.

техники. Срещат се изображения на перс онажи от In addition to gold sets, there are also finely crafted silver
гръцката митология, въвеждат се различни растител- horse trappings fr om this period – the w ell-known set
ни мотиви. Украсата често е нанес ена с филиг ран и from the rich g rave at Dolna Ko znitsa near K yustendil
гранулация, в определени с лучаи е използван емайл from the early 3 rd c. BC,16 and the appliques with images
(Кралево). Това е един нов с тил в сферата на украси- of deities from Ravnogor, Pazardzhik region, from the 3rd-
те за конска амуниция, който може да бъде наречен 2nd c. BC.17
ювелирен стил, тъй като използва х удожествените
средства на с ъвременното ювелирно изк уство. Изо-
браженията са реалистични или с раз лична стилиза-
ция в зависимост от ателиетата, в които апликациите
са изработени. Въз основа на с тила може да се пред-
положи, че те се изработват както в тракийските цен-
трове от Вътрешна Тракия, така и в колониите от тра-
кийското крайбрежие.
Наред с украсите от злато и през този период има ве-
ликолепно изработени сребърни украси - известните
гарнитури от богатия гроб от Долна Козница, Кюстен-
дилско, от началото на ІІІ в. пр. Хр., 16 както и аплика-
циите с изображения на божества от Равногор, Пазар-
джишко, от ІІІ-ІІ в. пр. Хр.17

258-265; Kitov 2005, 67-92; Dimitrova 2015, 245-255; Tonkova 2010.

16 Marazov ed. 1998, 104-109; Tonkova 2010, 51, note 37. 16 Marazov ed. 1998, 104-109; Tonkova 2010, 51, note 37.
17 Marazov ed. 1998, 132-135. 17 Marazov ed. 1998, 132-135.

28
 Карта на находките от каталога
и на цитираните паралели

29
Map of the finds in the Catalogue
and their parallels

30
 КАТАЛОГ
„Среброто на траките“
Исторически музей „Искра“ – Казанлък
25 август – 18 декември 2017 г.

CATALOGUE
“The Silver of the Thracians”
Iskra Museum of History – Kazanlak
August 25 – December 18, 2017
 1. КРАТЕР
Глина
Височина 39 см, диаметър на устието 41,5 см, диаметър на столчето 18 см
Надгробна могила в м. Къпините при с. Мезек, Хасковско
Втора четвърт – средата на ІV в. пр. Хр. (Художника на Лондон F 7)
Атически червенофигурен камбановиден кратер. Страна А: Симпозион.
Мъжe и хетера, възлегнали на дълго клине, които разговарят оживено,
докато пият вино; на преден план – млад мъж, вероятно виночерпец, с
фиала в ръка, и музикантка с двоен авлос. Страна Б: Три фигури на млади
мъже, загърнати в мантии, при жертвеник.
Инв. № 8478
Велков 1937, 137-141, обр. 131-133; Лазаров 1990, 101-102; Рехо 1992, 25-27
СВ

1. KRATER
Pottery
Height: 39 cm; diameter of rim: 41.5 cm; diameter of foot: 18 cm
Tumulus in Kapinite locality near the village of Mezek, Haskovo region
Second quarter – middle of the 4th c. BC (Painter of London F 71)
Attic red-figured bell-krater. Side A: Symposium. Men and a hetaera, reclining
on a long kline, engaged in an vibrant conversation while drinking wine; in the
foreground – youth, likely cupbearer, holding a phiale in his hand, and female
musician with a double aulos. Side B: Three draped youths by an altar.
Inv. No. 8478
Велков 1937, 137-141, обр. 131-133; Лазаров 1990, 101-102; Рехо 1992, 25-27
SV

2. ЧЕРПАК (КИАТОС)
Сребро
Дължина 26,5 см, височина на чашата 2,1 см, диаметър на чашата 5,5 см
Част от група предмети, открити през 1882 г. в с. Ресилово, Дупнишко. Вероятно
инвентар от разрушен гроб.
Втора половина на IV в. пр. Хр.
Черпак с плитка чашка и плоска дръжка, завършваща с шия и глава на лебед.
В най-широката част на дръжката има гравирана палмета с волути. Изработен
чрез отливане и коване.
Инв. № 149в библ.
Димитрова-Тонкова 1992, 133-134, 136, 140, обр. 7; ср. Zimi 2011, cat. No. 120-130
КЧ

2. LADLE (KYATHOS)
Silver
Length: 26.5 cm; heigth of bowl: 2.1 cm; diameter of bowl: 5.5 cm
Part of a group of objects discovered in 1882 in the village of Resilovo, Dupnitsa
region, probably the inventory of a disturbed grave.
Second half of 4th c. BC
A ladle with shallow bowl and flat handle terminating with a swan neck and head.
Engraved palmette with volutes decorates the handle’s widest section. Cast and
forged.
Inv. No. 149в библ.
Димитрова-Тонкова 1992, 133-134, 136 и 140, обр. 7; cf. Zimi 2011, cat. No. 120-130
KC

32
3. ФИБУЛA 3. FIBULA
Сребро Silver
Дължина 4,4 см Length: 4.4 cm
с. Червен брeг, Дупнишко Village of Cherven Breg, Dupnitsa region
Първа половина на V в. пр. Хр. First half of 5th c. BC
Едноспирална дъговидна фибула с трапецовидно краче с конусовиден Arched single-loop fibula with trapezoidal catch-plate with conical stud.
израстък. Украсата на плочката е от три щамповани кръгчета и Decoration on the plate: three stamped circles, an ornament of punched
орнамент от набодени точки и зигзаговидна линия. Лъкът е украсен с dots, a zigzag. Decoration on the bow: incised lines, lengthwise in the
хоризонтални врязани линии в средата и напречни в краищата. middle, transverse at the ends.
Инв. № 615 Inv. No. 615
Попов 1913, 147, обр. 6; Gergova 1987, 34-35, Taf. 7, 92; ср. Vasic 1999, 77-81 Попов 1913, 147, обр. 6; Gergova 1987, 34-35, Taf. 7, 92; Vasic 1999, 77-81
КЧ, МТ KC, MT

4. ДВЕ ФИБУЛИ 4. TWO FIBULAE

Сребро Silver
Дължина 5,7 см Length: 5.7 cm
с. Червен брег, Дупнишко Village of Cherven Breg, Dupnitsa region
Първа половина на V в. пр. Хр. First half of 5th c. BC
Едноспирални дъговидни, с трапецовидно краче с конусовиден Arched single-loop fibulae with trapezoidal catch-plate with conical
израстък. Украсата на плочката е от шест щамповани кръгчета и stud. Decoration on the plate: six stamped circles and punched dots
орнамент от набодени точки. Лъкът е украсен с хоризонтални врязани ornament. Decoration on the bow: incised lines, lengthwise in the
линии в средата и напречни в краищата. Фибулите са симетрични. middle, transverse at the ends. The two fibulae are symmetrical.
Инв. № 615 Inv. No. 615
Попов 1913, 147, обр. 4-5; Gergova 1987, 34-35, Taf. 7, 93-94; Попов 1913, 147, обр. 4-5; Gergova 1987, 34-35, Taf. 7, 93-94;
ср. Vasic 1999, 77-81 Vasic 1999, 77-81
КЧ, МТ KC, MT

33
5. ФИАЛА МЕЗОМФАЛОС
Сребро
Височина 4,2 см, диаметър 19,6 см, тегло 368,40 г
От съкровище, намерено през 1911 г. при разработване на каменна
кариера в м. Шововец при с. Радювене, Ловешко
Първа половина на ІV в. пр. Хр.
Фиалата има форма на сегмент от сфера. На дъното има омфалос,
обграден с два концентрични кръга с перлов низ, разделени от
зигзагообразна врязана линия. От дъното до тясна ивица под устието
са моделирани равномерно разграничени, изпъкнали навън езичести
орнаменти.
Инв. № 5189
Филов 1919, 32, № 48, обр. 29; Венедиков, Герасимов 1973, 369, № 142,
ил. 142; Catalogue Montréal 1987, No. 265
КЧ, ТС
5. PHIALE MESOMPHALOS
Silver
Height 4.2 cm, diameter 19.6 cm, weight 368.40 g
From the hoard discovered in 1911 during works in a quarry in Shovovets
locality near the village of Radyuvene, Lovech region
First half of 4th c. BC
The shape is segment of a sphere. An omphalos (navel) at the bottom,
girded by two concentric beaded circles with incised zigzag line between
them. Evenly spaced convex tongue-like ornaments run from the bottom to
a narrow band below the rim.
Inv. No. 5189
Filow 1917, Abb. 52; Venedikov, Gerassimov 1979, 369, No. 142, Ill. 142;
Catalogue Montréal 1987, No. 265
KC, TS
34
6. ФИАЛА
Сребро
Височина 6,8 см; диаметър на устието 12,7 см; тегло 140,5 г
От съкровище, намерено през 1911 г. при разработване на
каменна кариера в м. Шововец при с. Радювене, Ловешко
Първа половина на ІV в. пр. Хр.
Фиала с полусферично тяло, продължаващо след отстъп във висока
конична шийка с извит навън ръб на устието. Върху тялото с длето
и поансон са моделирани релефни езичести орнаменти. На дъното
има омфалос с полусферична форма, ограден с концентричен
зрънчест кръг.
Инв. № 5190
Филов 1919, 32-33, № 49; Венедиков, Герасимов 1973, 369, № 142,
ил. 142; Catalogue Montréal 1987, No. 266
КЧ
6. PHIALE
Silver
Height: 6.8 cm; diameter of rim: 12.7 cm; weight: 140.5 g
From the hoard discovered in 1911 during works in a quarry in
Shovovets locality near the village of Radyuvene, Lovech region
First half of 4th c. BC
Hemispherical body and high conical collar with outturned rim. Convex
tongue-like ornaments are modelled on the body by means of a
chisel and awl. A hemispherical omphalos at the bottom, girded by a
concentric beaded circle.
Inv. No. 5190
Filow 1917, 52-54, No 49; Venedikov, Gerassimov 1979, 369, No. 142, Ill.
142; Catalogue Montréal 1987, No. 266
KC
7. ФИАЛА
Сребро
Височина 4,5 см; диаметър на устието 10,5 см; тегло 159,25 г
От съкровище, намерено през 1911 г. при разработване на каменна
кариера в м. Шововец при с. Радювене, Ловешко
Първа половина на ІV в. пр. Хр.
Има сходна форма и украса като № 6, но шията е по-ниска. Между
дъгите на езичестите орнаменти с поансон са вдлъбнати малки точки,
с което се получава ефект на стилизиран лотосов цвят. Върху долната
страна на омфалоса има врязани гръцки букви.
Инв. № 5191
Филов 1919, 32-33, № 49; Венедиков, Герасимов 1973, 369, № 142, ил.
142; Catalogue Montréal 1987, No. 267
КЧ

7. PHIALE
Silver
Height: 4.5 cm; diameter of rim: 10.5 cm; weight: 159.25 g
From the hoard discovered in 1911 during works in a quarry in Shovovets
locality near the village of Radyuvene, Lovech region
First half of 4th c. BC
Similar in shape and decoration to No. 6, but with shorter collar. Punched
dots between the arcs of the tongue-like ornaments resemble stylized lotus
flower. Greek letters incised on the underside of the omphalos.
Inv. No. 5191
Filow 1917, 52-54, No. 49; Venedikov, Gerassimov 1979, 369, No. 142, Ill. 142;
Catalogue Montréal 1987, No. 267
KC
8. ФИАЛА
Сребро
Височина 4,8 см; диаметър на устието 10,5 см; тегло 162,60 г
От съкровище, намерено през 1911 г. при разработване на каменна
кариера в м. Шововец при с. Радювене, Ловешко
Първа половина на ІV в. пр. Хр.
Има сходна форма, украса и размери като № 7. Омфалосът е с
полусферична форма, ограден с пръстен с ширина 3 мм, с перлов низ.
Инв. № 5192
Филов 1919, 32-33, № 49; Венедиков, Герасимов 1973, 369, № 142, ил.
142; Catalogue Montréal 1987, No. 263
КЧ

8. PHIALE
Silver
Height: 4.8 cm; diameter of rim: 10.5 cm; weight: 162.60 g
From the hoard discovered in 1911 during works in a quarry in Shovovets
locality near the village of Radyuvene, Lovech region
First half of 4th c. BC
Similar in shape, decoration, and dimensions to No. 7. The omphalos is
hemispherical, girded by a 3 mm wide beaded circle.
Inv. No. 5192
Filow 1917, 52-54, No. 49; Venedikov, Gerassimov 1979, 369, No. 142, Ill.
142; Catalogue Montréal 1987, No. 263
KC

35
 9. ФИАЛА
Сребро
Височина 8 см; диаметър на устието 13 см; тегло 185,70 г
От съкровище, намерено през 1911 г. при разработване на
каменна кариера в м. Шововец при с. Радювене, Ловешко
Първа третина на ІV в. пр. Хр.
Дълбока фиала с полусферично, гладко тяло, отделено с отстъп
от широка конична шия с извит навън ръб на устието. Омфалосът
е ограден с пръстен с ширина 3 мм. Под ръба има врязани две
букви NN, вероятно обозначаващи теглото.
Инв. № 5195
Филов 1919, 32-33, № 49; Венедиков, Герасимов 1973, 369, № 142,
ил. 142; Catalogue Montréal 1987, No 261; Pfrommer 1987, 51, 181,
225, KaB A 111, FK 48, Taf. 62-Т 20
КЧ, ТС

9. PHIALE
Silver
Height: 8 cm; diameter of rim: 13 cm; weight: 185.70 g
From the hoard discovered in 1911 during works in a quarry in
Shovovets locality near the village of Radyuvene, Lovech region
First third of 4th c. BC
Deep phiale with plain hemispherical body and broad conical collar
with outturned rim. The omphalos is girded by a 3 mm wide ring. Two
Greek letters NN, probably indicating weight, incised under the rim.
Inv. No. 5195
10. ФИАЛА Filow 1917, 52-54, No. 49; Venedikov, Gerassimov 1979, 369, No. 142,
Ill. 142; Catalogue Montréal 1987, No. 261; Pfrommer 1987, 51, 181,
Сребро
225, KaB A 111, FK 48, Taf. 62-Т 20
Висoчина 7 см; диаметър на устието 12,2 см; тегло 156,65 г
KC, TS
От съкровище, намерено през 1911 г. при разработване на
каменна кариера в м. Шововец при с. Радювене, Ловешко
Първа третина на ІV в. пр. Хр.
Има сходна форма и размери като № 9. В основата на шията
е нанесена пунктирана хоризонтална линия.
Инв. № 5196
Филов 1919, 32-33, № 48; Венедиков, Герасимов 1973, 369,
№ 142, ил. 142; Catalogue Montréal 1987, No. 264; Pfrommer
1987, 51, 181, 225, FK 48, KaB A 112, Taf. 62-Т 20
КЧ

10. PHIALE
Silver
Height: 7 cm; diameter of rim: 12.2 cm; weight: 156.65 g
From the hoard discovered in 1911 during works in a quarry in
Shovovets locality near the village of Radyuvene, Lovech region
First third of 4th c. BC
Similar in shape and dimensions to No. 9. Horizontal dotted
line at the base of the collar.
Inv. No. 5196
Filow 1917, 52-54, No. 49; Venedikov, Gerassimov 1979, 369, No.
142, Ill. 142; Catalogue Montréal 1987, No. 264; Pfrommer 1987,
51, 181, 225, FK 48, KaB A 112, Taf. 62-Т 20
KC

36
11. АРИБАЛОВИДЕН СЪД
Сребро
Височина 14,5 см; диаметър на устието 8,8 см; тегло 339,75 г
От съкровище, намерено през 1911 г. при разработване на каменна
кариера в м. Шововец при с. Радювене, Ловешко
Първа половина на ІV в. пр. Хр.
Арибаловиден съд. Има сферично тяло без украса, къса шия и
невисоко вертикално устие. Под ръба му са врязани две успоредни
линии. Стъпва върху ниско столче.
Инв. № 5199
Филов 1919, 34, № 50, обр. 31; Венедиков, Герасимов 1973, 369, № 142,
ил. 142; Catalogue Montréal 1987, No. 260
КЧ
11. ARYBALLOID VESSEL
Silver
Height: 14.5 cm; diameter of rim: 8.8 cm; weight: 339.75 g
From the hoard discovered in 1911 during works in a quarry
in Shovovets locality near the village of Radyuvene, Lovech
region
First half of 4th c. BC
Aryballos-like vessel. Plain spherical body, short collar, and low
vertical rim. Two parallel incised lines under the lip. Low foot.
Inv. No. 5199
Filow 1917, 54, No 54, Abb. 55; Venedikov, Gerassimov 1979,
369, No. 142, Ill. 142; Catalogue Montréal 1987, No. 260
KC
37
12. ФИАЛА
Сребро
Височина 4,5 см; диаметър на устието 13 см; тегло 137,65 г
Част от гробна находка (или депозит) в м. Червената пръст
при с. Мезек, Хасковско
Край на V – първата половина на IV в. пр. Хр.
Има ниско сплеснато-сферично тяло, конична шия с извит
навън устиен ръб. На дъното на фиалата има омфалос с
полусферична форма. Той е ограден с пръстен, от който
започват радиални езичести пластични орнаменти, обрамчени
в горния край с релефни линии. Между тях са моделирани
изпъкнали ромбчета, с което се получава ефект на стилизиран
лотосов цвят. Над тях, до прехода към шията, следва хоризонтален
ред от вертикални езичести орнаменти. Лята.
Инв. № 6796
Велков 1937, 134, № 1, обр. 122; Catalogue Montréal 1987, 170, No. 250
КЧ, ТС
12. PHIALE
Silver
Height: 4.5 cm; diameter of rim: 13 cm; weight: 137.65 g
From a burial (or deposit) in Chervenata Prast locality near
the village of Mezek, Haskovo region
Late 5th – first half of 4th c. BC.
Flattened spherical body, conical collar with outturned rim.
A hemispherical omphalos at the bottom, girded by a ring,
with radiating convex tongue ornaments with upper ends
emphasized with relief lines. Convex diamonds in the space
between the lines, creating a semblance to a stylized lotus.
A horizontal row of vertical tongue ornaments above the
diamonds, below the base of the collar. Cast.
Inv. No. 6796
Велков 1937, 134, № 1, обр. 122; Catalogue Montréal 1987, 170, No. 250
KC, TS
38
13. ФИАЛА
Сребро
Височина 4,2 см; диаметър на устието 13.5 см; тегло 133,7 г
От погребение в надгробна могила при с. Александрово, открито в
Ловешко през 1900 г.
Първа половина на IV в. пр. Хр.
Има сплеснато-сфорично тяло, конична шия с извит навън устиен
ръб. На дъното на фиалата е моделиран омфалос с полусферична
форма. Той е ограден с два врязани концентрични кръга. От външния
към най-издутата част на тялото са моделирани езичести орнаменти.
Между дъгите, с които завършват, са врязани под тъп ъгъл две
чертици, с което се получава алюзия за малки цветчета.
От външната страна, под устието, с пунктир е нанесен надпис с гръцки
букви: ΚΟΤΥΟΣ ΕΓΓΗΙΣΤΩΝ.
Инв. № 2241
Филов 1934, 180-185, обр. 202; Catalogue Montréal 1987, 204, No. 334
КЧ, ТС
13. PHIALE
Silver
Height: 4.2 cm; diameter of rim: 13.5 cm; weight: 133.7 g
From a burial mound, excavated in 1900 near the village of Aleksandrovo,
Lovech region
First half of 4th c. BC
Flattened spherical body, conical collar, outturned rim. Hemispherical
omphalos at the bottom. The omphalos is girded by two concentric incised
circles. Tongue-shaped ornament radiate from the external ring towards
the maximum diameter of the body. Two notches cut at an obtuse angle
between the tops of each two adjacent tongues, resembling small flowers.
Dotted inscription in Greek letters on the external surface, below the rim:
ΚΟΤΥΟΣ ΕΓΓΗΙΣΤΩΝ.
Inv. No. 2241
Filow 1934, 180-185, Abb. 202; Catalogue Montréal 1987, 204, No. 334
KC, TS
14. СИТУЛА
Бронз
Височина 20,8 см; диаметър на устието 20,5 см; диаметър на столчето 11,7 см
Част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна могила в м.
Раднев геран при с. Брезово, Пловдивско
Край на V – първа третина на IV в. пр. Хр.
Яйцевидно тяло, равно профилирано Т-образно устие, ниско профилирано
столче. Две дръжки – превезла, захванати над устието с декоративно
оформени „уши“ с малки палмети в средата. Под устието – пластична украса
от ред перли, овоиден орнамент и линеен мотив. На едната от дръжките –
гравирана с точки буква Е.
Инв. № 1708
Филов 1919, 11, № 11, обр. 11; Филов 1934, 220, обр. 225;
Venedikov 1977, 99, No. 14, Fig. 32
СВ
14. SITULA
Bronze
Height: 20.8 cm; diameter of rim: 20.5 cm; diameter of foot: 11.7 cm
Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev Geran
locality near the village of Brezovo, Plovdiv region
Late 5th – first third of 4th c. BC
Ovoid body, flat cut profiled T-shaped lip, short profiled foot.
Two bail handles attached above the rim by means of decorated
handle-holders with small palmettes in the center. Under the rim –
relief decoration consisting of a row of pearls, an ovoid ornament
and a linear motive. On one handle – engraved dotted letter E.
Inv. No. 1708
Filow 1917, 33, No. 11, Abb. 16; Filow 1934, 220, Abb. 225;
Venedikov 1977, 99, No. 14, Fig. 32.
SV
39
15. ФИАЛА 16. ФИАЛА
Сребро Сребро
Височина 4,2 см; диаметър на устието 10,4 см; тегло 107,4 г Височина 4 см; диаметър на устието 10,4 см; тегло 121,75 г
Част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна могила в м. Част от инвентара на погребение в зидана гробница
Раднев геран при с. Брезово, Пловдивско в надгробна могила в м. Раднев геран при с. Брезово,
Първа половина на IV в. пр. Хр. Пловдивско
Има ниско, сплеснато-сферично тяло, без украса, конична шия с извит навън Първа половина на IV в. пр. Хр.
устиен ръб. Омфалосът, с полусферична форма, е разграничен от тялото с плитък Подобна на № 15, с близки размери. Лята.
жлеб. Лята. Инв. № 1709б
Инв. № 1709а Филов 1919, 10-11, № 10, обр. 9-10; Catalogue Montréal,
Филов 1919, 10-11, № 10, обр. 9-10; Catalogue Montréal, 1987, 173, cat. No. 257 1987, 173, cat. No 257.
КЧ КЧ

15. PHIALE 16. PHIALE

Silver Silver
Height: 4.2 cm; diameter of rim: 10.4 cm; weight: 107.4 g. Height: 4 cm; diameter of rim: 10.4 cm; weight: 121.75 g
Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev Geran locality near the Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev
village of Brezovo, Plovdiv region Geran locality near the village of Brezovo, Plovdiv region
First half of 4th c. BC First half of 4th c. BC
Low, flattened spherical plain body and conical collar with outturned rim. The Comparable to Inv. No. 15, of similar dimensions. Cast.
hemispherical omphalos is separated from the body by a shallow groove. Cast. Inv. No. 1709b
Inv. No. 1709а Filow 1917, 31-32, No. 10, Abb. 14-5; Catalogue Montréal,
Filow 1917, 31-32, No. 10, Abb. 14-15; Catalogue Montréal, 1987, 173, cat. No. 257 1987, 173, cat. No. 257
KC KC

17. ПОСТАВКИ ЗА ФИАЛИ 2 бр. 17. TWO PHIALE SUPPORTS

Глина Pottery
Височина 2,2 см; ширина 6 см Height: 2.2 cm; width: 6 cm
Част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev Geran
могила в м. Раднев геран при с. Брезово, Пловдивско locality near the village of Brezovo, Plovdiv region
Първа половина на IV в. пр. Хр. First half of 4th c. BC
Поставките са с по три крачета, с форма на триножник. Each has three short legs, resembling a tripod.
Инв. № 1714 Inv. No. 1714
Филов 1919, 11, № 10, обр. 10 Filow 1917, 31-32, No. 10, Abb. 14
КЧ KC

40
18. КАНА 18. JUG
Глина Pottery
Височина 14,3 см; диаметър на устието 11 см; диаметър на столчето 6,3 см Height: 14.3 cm; diameter of rim: 11 cm; diameter of foot: 6.3 cm
Част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна могила в Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev Geran
м. Раднев геран при с. Брезово, Пловдивско locality near the village of Brezovo, Plovdiv region
Първа половина на IV в. пр. Хр. First half of 4th c. BC
Тъмносива, излъскана външна повърхност, с голямо количество фини Dark grey, burnished exterior, with large quantity of fine mica in
слюдести примеси. Отворено навън устие, биконично тяло, ниско конично the paste. Outturned rim, biconical body, low conical foot, raised
столче, издадена над устието дръжка с овално сечение. above the rim handle with oval cross-section.
Инв. № 1711 Inv. No. 1711
Филов 1919, 13, № 15, обр. 14 Filow 1917, 35, No. 15, Abb. 21
СВ SV

41
 19. НАЧЕЛНИК ЗА КОНСКА АМУНИЦИЯ
Сребро
Височина 2,5 см; дължина 4,7 см
Част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна могила
в м. Раднев геран при с. Брезово, Пловдивско
Първа половина на IV в. пр. Хр.
Върху начелника са представени две лъвски глави. Горната е триизмерна,
а долната е релефна, предадена „гледана отгоре“. Под горната лъвска
глава има кръгъл отвор за окачване на начелника на ремък.
Инв. № 1712
Филов 1919, 8, № 4, табл. I 3; Венедиков, Герасимов 1973, 380, №№ 259-
260, ил. 259-260; Catalogue Montréal, 1987, 171, No. 251
КЧ

19. HORSE TRAPPINGS FRONTLET

Silver
Height: 2.5 cm; length: 4.7 cm
Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev Geran locality
near the village of Brezovo, Plovdiv region
First half of 4th c. BC
Two lion heads are depicted. The upper one is in the round and the one
below is modelled in relief, rendered “from above”. Round opening for
fastening to a strap below the upper head.
Inv. No. 1712
Filow 1917, 28, No. 4, Abb. 6; Venedikov, Gerassimov 1979, 380, Nos. 259-260,
Ills. 259-260; Catalogue Montréal, 1987, 171, No. 251
KC

20. ДВА ЧИФТА АПЛИКАЦИИ ЗА КОНСКА АМУНИЦИЯ

Сребро
Височина от 4,5 до 4,8 см
Част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна могила
в м. Раднев геран при с. Брезово, Пловдивско
Първа половина на IV в. пр. Хр.
Тънки пластини, представящи глави на грифони с разтворени клюнове,
в които са изобразени и eзиците им. Гривите им са предадени с врязани
линии. На гърба им има плоска халка за окачване на ремък.
Инв. № 1712
Филов 1919, 7, № 2, табл. I. 2; Венедиков, Герасимов 1973, 380, № 262, ил.
262; Catalogue Montréal, 1987, 172, No. 254
КЧ

20. TWO PAIRS OF HORSE TRAPPINGS APPLIQUES

Silver
Height: 4.5 to 4.8 cm
Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev Geran locality
near the village of Brezovo, Plovdiv region
First half of 4th c. BC
Thin plaques with griffin heads with gaping beaks, with the tongues shown.
Manes rendered by means of incised lines. Flat ring on the underside for
fastening to a strap.
Inv. No. 1712
Filow 1917, 27, No. 2, Abb. 2-3; Venedikov, Gerassimov 1979, 380, No. 262, Ill.
262; Catalogue Montréal, 1987, 172, No. 254
KC

42
21. ЧИФТ АПЛИКАЦИИ ЗА
КОНСКА АМУНИЦИЯ
Сребро
Височина 7,2 см
Част от инвентара на погребение в
зидана гробница в надгробна могила
в м. Раднев геран при с. Брезово,
Пловдивско
Първа половина на IV в. пр. Хр.
Дебели пластини с изобразени ажурно
лъвски лапи, „скачени” наляво. Имат
украса от врязани линии. Представени
са завитите и остри нокти на лапите. На
гърба им има плоска халка за окачване
на ремък. Едната е доизградена (№
1712, 12).
Инв. № 1712, 11 и № 1712, 12
Филов 1919, 7-8, № 3, обр. 3; Венедиков,
Герасимов 1973, 380, № 263, ил. 263;
Catalogue Montréal, 1987, 172, No. 255
КЧ
21. PAIR OF HORSE
TRAPPINGS APPLIQUES
Silver
Height: 7.2 cm
Part of the inventory of a tomb under a
tumulus in Radnev Geran locality near
the village of Brezovo, Plovdiv region
First half of 4th c. BC
Thick plaques with openwork lion paws
“conjoined” to the left. Decorated with
incised lines marking the curved sharp
claws of the paws. Flat ring on the
underside for fastening to a strap. One is
restored (No. 1712, 12)
Inv. No. 1712, 11 and № 1712, 12
Filow 1917, 27, No. 3, Abb. 4-5; Venedikov,
Gerassimov 1979, 380, No. 263, Ill. 263;
Catalogue Montréal, 1987, 172, No. 255
KC
22. ЧИФТ АПЛИКАЦИИ ЗА
КОНСКА АМУНИЦИЯ
Бронз, плакиран със сребро
Височина 6,1 х 6,3 см
Размери 6,1 х 6,3 см
Част от инвентара на погребение в зидана
гробница в надгробна могила в м. Раднев
геран при с. Брезово, Пловдивско
Първа половина на IV в. пр. Хр.
Ляти апликации с ажурни орнаменти,
разположени кръстовидно около омфалос
– сложни съчетания от стилизирани
животински или растителни изображения,
завършващи с кръгове и спирали,
разположени симетрично. На гърба им има
запоена плоска халка за окачване на ремък.
Инв. № 1712
Филов 1919, 8, № 5, обр. 4; Венедиков,
Герасимов 1973, 380, № 266, ил. 266;
Catalogue Montréal, 1987, 171, No 252.
КЧ, ТС
22. PAIR OF HORSE
TRAPPINGS APPLIQUES
Bronze, silver plated
Dimensions: 6.1 х 6.3 cm
Part of the inventory of a tomb under a
tumulus in Radnev Geran locality near the
village of Brezovo, Plovdiv region
First half of 4th c. BC
Cast appliques with openwork elements,
arranged in a cross around an omphalos –
intricate design of stylized faunal or floral
images, ending with symmetrically arranged
circles and spirals. Flat welded ring on the
underside for fastening to a strap.
Inv. No. 1712
Filow 1917, 28, No. 5, Abb. 7; Venedikov,
Gerassimov 1979, 380, No. 266, Ill. 266;
Catalogue Montréal, 1987, 171, No. 252
KC, TS
23. ЧИФТ АПЛИКАЦИИ ЗА
КОНСКА АМУНИЦИЯ
Бронз
Размери 4,8 х 5 см
Част от инвентара на погребение в зидана
гробница в надгробна могила в м. Раднев
геран при с. Брезово, Пловдивско
Първа половина на IV в. пр. Хр.
Кръгли, лети апликации, представящи
изображение на животно с обърната назад
глава и подгънати под тялото четири
крака. Гривата и опашката са представени
с врязани линии. Рамената и бедрата са
маркирани със спирали. На гърба им
има запоена плоска халка за окачване на
ремък.
Инв. № 1712
Филов 1919, 9, № 6, табл. I 4; Венедиков,
Герасимов 1973, 380-381, № 267, ил. 267;
Catalogue Montréal, 1987, 171, No. 253
КЧ
23. PAIR OF HORSE
TRAPPINGS APPLIQUES
Bronze
Dimensions 4.8 х 5 cm
Part of the inventory of a tomb under a
tumulus in Radnev Geran locality near the
village of Brezovo, Plovdiv region
First half of 4th c. BC
Cast round appliques depicting an animal
with its head turned back and four legs
folded under the body. Mane and tail
rendered by means of incised lines. Shoulders
and hips marked with spirals. Flat welded
ring on the underside for fastening to a strap.
Inv. No. 1712
Filow 1917, 29, No. 6, Abb. 8; Venedikov,
Gerassimov 1979, 380-381, No. 267, Ill. 267;
Catalogue Montréal, 1987, 171, No. 253
KC
43
24. ЧАСТИ ОТ ЮЗДА – 2 бр. 24. BRIDLE COMPONENTS, 2 pcs.
Сребро, желязо Silver, iron
Дължина 12 см Length: 12 cm
Част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev Geran locality
могила в м. Раднев геран при с. Брезово, Пловдивско near the village of Brezovo, Plovdiv region
Първа половина на IV в. пр. Хр. First half of 4th c. BC
Странични скоби на юзда с S-овидна форма. Върху единия им край е Cheekpieces, S-shaped. One end with lion head,
представена лъвска глава, а върху другия топче. В средната част има small ball on the other. An opening in the middle
отвор за захващане на зъбалеца. for inserting the bit.
Инв. № 1712 Inv. No. 1712
Филов 1919, 9-10, № 7, обр. 5; Catalogue Montréal, 1987, 173, No. 256; Filow 1917, 29-30, No. 7, Abb. 10; Catalogue Montréal, 1987, 173, No.
Werner 1988, 46047, Kat. No. 155, Taf. 22 256; Werner 1988, 46047, Kat. No. 155, Taf. 22
КЧ KC

25. ЧАСТИ ОТ ЮЗДАТА – ЧИФТ ХАЛКИ
Сребро, бронз
Дължина 5,7 и 6,5 см
Част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна
могила в м. Раднев геран при с. Брезово, Пловдивско
Първа половина на IV в. пр. Хр.
Чифт халки, преплетени в „Хераклов възел“. Една от халките е от
сребро с украса от три топчета. Другата халка е от бронз. В нея се е
запазил част от железен предмет, вероятно от зъбалеца.
Инв. № 1712
Филов 1919, 10, № 8, обр. 7; Catalogue Montréal, 1987, 173, No. 256;
Werner 1988, 46-47, Kat. No. 155, Taf. 22
КЧ, ТС
25. BRIDLE COMPONENTS – PAIR OF HOOPS
Silver, bronze
Length: 5.7 and 6.5 cm.
Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev Geran locality
near the village of Brezovo, Plovdiv region
First half of 4th c. BC
A pair of hoops, interlocked in “Heracles knot”. One is made of silver,
decorated with three globules, the other is made of bronze. Remnants of
an iron object, possibly the bit, in the latter.
Inv. No. 1712
Filow 1917, 30-31, No. 8, Abb. 11-12; Catalogue Montréal, 1987, 173, No.
256; Werner 1988, 46047, Kat. No. 155, Taf. 22
KC, TS

26. ЧИФТ ХАЛКИ 26. PAIR OF HOOPS

Сребро Silver
Диаметър 3 см Diameter: 3 cm
Част от инвентара на погребение в зидана гробница в надгробна Part of the inventory of a tomb under a tumulus in Radnev Geran locality
могила в м. Раднев геран при с. Брезово, Пловдивско near the village of Brezovo, Plovdiv region
Първа половина на IV в. пр. Хр. First half of 4th c. BC
Скачени халки, украсени с по три групи топчета. Interlocked hoops, decorated with three groups of globules each.
Инв. № 1712 Inv. No. 1712
Филов 1919, 10, № 9, обр. 8. Filow 1917, 31, No. 9, Abb. 13
КЧ KC

44
27. НАЧЕЛНИК ЗА КОНСКА АМУНИЦИЯ
Сребро
Плочка 4,4 х 5,5 см; височина 2,7 см
Открит в зидан гроб № 1 в Пейчова могила, с. Старосел, Пловдивско
Средата на ІV в. пр. Хр.
Има за основа плочка със стилизирана форма на осмица, от която
излиза триизмерно изображение на шия и глава на рогато животно,
наподобяващо бик и овен. През шията е изработен напречен
цилиндричен отвор за кожен ремък.
Инв. № 8875
Китов 2003, 31, обр. 35; Kitov 2003, 511, Fig. 10.4
ДД

27. HORSE TRAPPINGS FRONTLET

Silver
Base: 4.4 х 5.5 cm; height: 2.7 cm
Discovered in built Grave No. 1 in Peychova Mogila near Starosel, Plovdiv
region
Middle of 4th c. BC
Consists of a stylized figure-of-eight base and a three-dimensional
rendition of neck and head of a horned animal, bull or ram. Cylindrical
opening for leather strap cuts horizontally through the neck.
Inv. No. 8875
Китов 2003, 31, обр. 35; Kitov 2003, 511, Fig. 10.4
DD

28. НАЧЕЛНИК ЗА КОНСКА АМУНИЦИЯ

Сребро
Плочка 4,1 х 6,5 см; височина 3,2 см
Открит в гроб № 1 на Панчова могила, с. Старосел, Пловдивско
Средата на ІV в. пр. Хр.
Има за основа ажурна плочка със стилизирана форма на осмица, от
която излиза триизмерно изображение на шия и глава на грифон.
През шията е изработен напречен цилиндричен отвор за кожен
ремък. Изображението на митичното същество е експресивно, но
моделирано сравнително примитивно.
Инв. № 8876
Китов 2003, 40, обр. 51; Kitov 2003, 517, Fig. 14.1
ДД

28. HORSE TRAPPINGS FRONTLET

Silver
Base: 4.1 х 6.5 cm; height: 3.2 cm
Discovered in Grave No. 1 of Panchova Mogila near Starosel, Plovdiv region
Middle of 4th c. BC
Consists of a stylized figure-of-eight open-work base and a griffin
neck and head in the round. Cylindrical opening for leather strap cuts
horizontally through the neck. The mythical creature is rendered in an
expressive, yet somewhat primitive manner.
Inv. No. 8876
Китов 2003, 40, обр. 51; Kitov 2003, 517, Fig. 14.1
DD

45
29. НАЧЕЛНИК ЗА КОНСКА АМУНИЦИЯ
Сребро
Височина 3 см; ширина 5,1 см; дължина 7,4 см; тегло 43,65 см
с. Свещари, Разградско
Последна четвърт на IV – първа четвърт на ІІІ в. пр. Хр.
Има за основа плочка със стилизирана форма на осмица и обемна част,
оформена като човешка глава. В предната част релефно е представена
лъвска глава, а от двете ѝ страни има по едно изображение на хищна
птица (орел). Под главата е изрязан отвор за ремъка. В задната част чрез
врязвания е представена стилизирана птича опашка.
Инв. № 3159
Венедиков, Герасимов 1973, 380, №№ 257-258, ил. 257-258; Stoyanov
2000, 90-92, Fig. 1
КЧ, ТС
46
29. HORSE TRAPPINGS FRONTLET
Silver
Height: 3 cm; width: 5.1 cm; length: 7.4 cm; weight: 43.65 g
From the village of Sveshtari, Razgrad region
Last quarter of 4th c. – first quarter of 3rd c. BC
Consists of a stylized figure-of-eight base and a human head in the
round. A lion head is depicted in relief at the front of the base, flanked
by bird of prey (eagle) on each side. Opening for a strap below the
human head. At the back of the base, a stylized bird tail is rendered by
means of incised lines.
Inv. No. 3159
Venedikov, Gerassimov 1979, 380, Nos. 257-258, Ills. 257-258; Stoyanov
2000, 90-92, Fig. 1
KC, TS
30. КАНТАРОСОВИДЕН КИЛИКС
Сребро
Височина 7,4 см; диаметър на устието 8,2 см; максимален диаметър 7,8 см
От погребение в каменна гробница в м. Халките, гр. Хаджидимово (б.
Горняни), Благоевградско
Втора половина на IV в. пр. Хр.
Сплеснато-сферично тяло, висока конична шия, разширена при устието.
Стъпва върху кухо, профилирано столче. Дръжките му са силно изтеглени
дъговидно нагоре до нивото на устието, където краят им е завит надолу.
Инв. № 6763
Миков 1938, 208-209, № 1, обр. 188; Bozhkova 2004, 246-247, No. I.6, Abb. I.6
КЧ, ТС

30. CUP-KANTHAROS
Silver
Height: 7.4 cm; diameter of rim: 8.2 cm; maximum diameter: 7.8 cm
From burial in stone tomb in Halkite locality near the town of Hadzhidimovo
(former Gornyani), Blagoevgrad region
Second half of 4th c. BC
Low hemispherical body and high conical neck broadening towards the rim.
Hollow profiled foot. The looped arched handles rise to the level of the rim,
where the end is bent down.
Inv. No. 6763
Миков 1938, 208-209, № 1, обр. 188; Bozhkova 2004, 246-247, No. I.6, Abb. I.6
KC, TS

31. ПРЪСТЕН
Сребро
Диаметър 2,1 см
От погребение в каменна гробница в м. Халките, гр. Хаджидимово (б.
Горняни), Благоевградско
Последна трета на ІV в. пр. Хр.
Пръстен от тел с кръгло сечение с две пълни спирални намотки. Единият
му край е оформен като змийска глава, а другият като змийска опашка.
Инв. № 6765
Миков 1938, 209, № 3, обр. 191; Catalogue Montréal, 235, No. 414
КЧ

31. FINGER RING

Silver
Diameter: 2.1 cm
From burial in stone tomb in Halkite locality near the town of Hadzhidimovo
(Gornyani), Blagoevgrad region
Final third of 4th c. BC
Shaped of round wire drawn in two full coils. One end shaped as snake head,
the other as snake tail.
Inv. No. 6765
Миков 1938, 209, № 3, обр. 191; Catalogue Montréal, 235, No. 414
KC

47
32. ФИАЛА
Сребро
Височина 3,5 см; диаметър на устието 10,5 см; тегло 74,75 г
От съкровище, открито през 1964 г. в с. Владиня, Ловешко
Втора половина на ІV в. пр. Хр.
Тялото има сплеснато-сферична форма, шията е конична, широко отворена,
с леко извит навън устиен ръб. Омфалосът е ограден с пръстен с ширина 1,5
мм, изпълнен с врязани чертички. Около дъното е маркиран равнораменен
кръст. Площта му е изпълнена с люспест орнамент, отпечатан с поансон с
дъговидна работна част. В пространствата между раменете, чрез радиална
линия са получени триъгълни полета, защриховани с прави линии. Тази
композиция е ограничена от лента, също изпълнена с насечки. Върху най-
изпъкналата част на тялото са нанесени вертикални успоредни линии, които
са затворени отгоре от дъга с точка, а отдолу само с точка.
Инв. № 8150
Димитрова 1966, 123, № 11, обр. 15-16;
Catalogue Montréal, 1987, 194, No 309.
КЧ, ТС
48
32. PHIALE
Silver
Height: 3.5 cm; diameter of rim: 10.5 cm; weight: 74.75 g
From a hoard discovered in 1964 in the village of Vladinya, Lovech
region
Second half of 4th c. BC
Flattened spherical body, wide conical neck with slightly
outturned lip. A 1.5 mm wide notched ring around the omphalos.
Equal-arm cross at the bottom, filled with scale ornament,
stamped with a punch with horse-shoe tip. Radiating lines divide
the spaces between the arms of the cross into triangular panels,
filled with parallel lines. A notched band borders this composition.
Vertical parallel lines along the maximum diameter, limited by arc
and dot at the top and only by a dot at the bottom.
Inv. No. 8150
Димитрова 1966, 123, № 11, обр. 15-16;
Catalogue Montréal, 1987, 194, No. 309
KC, TS
33. ОГЪРЛИЦА 33. NECKLACE
Електрон
Диаметър на мънистата около 11 мм, тегло 22,25 г
От съкровище, открито през 1964 г. в с. Владиня, Ловешко
Втора половина на ІV в. пр. Хр.
Състои се от 36 кухи мъниста във форма на 15-листна розета.
Изработени са от две половини, споени в средата. Някои са
леко сплеснати. Към мънистата има тръбичка с дължина 3,5 см,
украсена със спираловидна филигранна нишка.
Инв. № 8152
Димитрова 1966, 124, № 12, обр. 17
КЧ, МТ
Electrum
Diameter of beads: ca. 11 mm; weight: 22.25 g
From a hoard discovered in 1964 in the village of Vladinya, Lovech region
Second half of 4th c. BC
Consists of 36 hollow rosette beads, with 15 petals each. The beads
are formed from two halves, welded in the middle. Some are slightly
flattened. A tube was found with the beads, 3.5 cm long and decorated
with a filigree spiral.
Inv. No. 8152
Димитрова 1966, 124, № 12, обр. 17
KC, MT

49
34. ГРИВНА 35. ФИБУЛА 36. ФИБУЛА
Сребро Сребро Сребро
Дължина 28,5 см; ширина 4,5 см; диаметър 8,5 см; тегло Дължина 4,7 см; височина 6,6 см; дължина 8 см, тегло – Височина 6 см; дължина 8
149,45 г 72,10 г см, тегло 70,80 г
От съкровище, открито през 1964 г. в с. Владиня, Ловешко От съкровище, открито през 1964 г. в с. Владиня, От съкровище, открито
Втора половина на ІV в. пр. Хр. Ловешко през 1964 г. в с. Владиня,
Отворена, пластинчата гривна, изкована от сребърен Втора половина на ІV в. пр. Хр. Ловешко
лист, дебел около 1 мм. В краищата се стеснява във вид Шарнирна с дъговидно извит лък, украсен с шест Втора половина на ІV в.
на издължени триъгълници. Украсата е оформена от три масивни профилирани пръстена, разположени на равни пр. Хр.
хоризонтални релефни пояса с щамповани и гравирани интервали. Челната плочка е с листовидна плочка, Идентична с другата
орнаменти. Четири хоризонтални линии от напречни дълга 3,7 и широка 3,2 см, равно отсечена в горния край. фибула, № 35.
чертички преминават през средата. Декоративните Оформена е във вид на стилизирана палмета, гравирана Инв. № 8149.
полета са украсени с линии от щамповани точки, и украсена с гранулки. Личи основата на иглата. Димитрова 1966, 116,
концентрични кръгчета, полукръгчета. Вътрешната Иглодържателят е с форма на букраний, украсен с две № 2, обр. 2; Catalogue
страна вероятно е от втора, неорнаментирана пластина, полусфери, плочка с щамповани кръгчета и розета, Montréal 1987, 194,
изкована заедно с горната. оформена с врязани линии и гранулки. Иглата липсва. No. 311; ср. Vasic 1999,
Инв. № 8151 Инв. № 8148 114-117; Тонкова 2003,
Димитрова 1966, 118, № 5, обр. 6-7; Catalogue Montréal Димитрова 1966, 115, № 1, обр. 2; Catalogue Montréal 217-218; Тонкова 2006,
1987, 194, No. 310; Vasic 1999, 114-117; Тонкова 2006, 427- 1987, 194, No. 311; ср. Vasic 1999, 114-117; Тонкова 2003, 427-428; Tonkova 2011,
428; Tonkova 2011, 191 217-218; Тонкова 2006, 427-428; Tonkova 2011, 191 191
КЧ, МТ КЧ, МТ КЧ

34. BRACELET 35. FIBULA 36. FIBULA

Silver Silver Silver
Length: 28.5 cm; width: 4.5 cm; diameter: 8.5 cm; weight: Length: 4.7 cm; height: 6.6 cm; length: 8 cm, weight: 72.10 g Height: 6 cm; length: 8 cm,
149.45 g From a hoard discovered in 1964 in the village of Vladinya, weight: 70.80 g
From a hoard discovered in 1964 in the village of Vladinya, Lovech region From a hoard discovered
Lovech region Second half of 4th c. BC. in 1964 in the village of
Second half of 4th c. BC Hinged (Scharnier) fibula. Arched bow decorated with six Vladinya, Lovech region
Open ended sheet bracelet, forged from a ca. 1 mm solid profiled rings at uniform intervals. The head-plate is Second half of 4th c. BC
thick silver sheet. The ends taper to elongated triangles. 3.7 cm long and 3.2 cm wide, cut flat at the top, shaped as Identical with the other
Decoration consists of three horizontal relief bands and a stylized palmette, engraved and decorated with granules. fibula from the same
stamped and engraved ornaments. Four horizontal notched The base of the pin is visible. The catch-plate is shaped as hoard, No. 35
bands along the middle. The decorative panels feature bucranium, decorated with two hemispheres, a plate with Inv. No. 8149
rows of stamped dots, concentric circles, semicircles. The stamped circles and a rosette outlined by incised lines and Димитрова 1966, 116,
underside is formed from a second, unornamented sheet, granules. The pin is not preserved. № 2, обр. 2; Catalogue
hammered together with the top sheet. Inv. No. 8148 Montréal 1987, 194, № 311;
Inv. No. 8151 Димитрова 1966, 115, № 1, обр. 2; Catalogue Montréal cf. Vasic 1999, 114-117;
Димитрова 1966, 118, № 5, обр. 6-7; Catalogue Montréal 1987, 194, No. 311; cf. Vasic 1999, 114-117; Тонкова 2003, Тонкова 2003, 217-218;
1987, 194, No. 310; Vasic 1999, 114-117; Тонкова 2006, 427- 217-218; Тонкова 2006, 427-428; Tonkova 2011, 19 Тонкова 2006, 427-428;
428; Tonkova 2011, 191 KC, MT Tonkova 2011, 191
KC, MT KC

50
37. ГРИВНА 38. ГРИВНА 39. ФИБУЛА 40. ФИБУЛА
Сребро Сребро Сребро Сребро
Диаметър 11 см, ширина 4,5 см, тегло 83 г Диаметър 11,2 см, Дължина 10,5 см; височина 7,5 см Дължина 10,4 см;
с. Гранитово, Белоградчишко ширина 4,5 см, тегло с. Пенкьовци, Трънско височина 7,5 см
Втора половина на ІV в. пр. Хр. 81,65 г Втора половина на ІV в. пр. Хр. с. Пенкьовци,
Отворена, пластинчата гривна, изкована с. Гранитово, Шарнирна, с дъговидно извит лък, украсен Трънско
от сребърен лист с дебелина около 1 Белоградчишко с шест плътни шестолистни розети, в Втора половина на ІV
мм. Краищата се стесняват във вид на Втора половина на ІV в. двата края с профилирано пръстенче. в. пр. Хр.
издължени триъгълници. Има украса пр. Хр. Челната плочка е с форма на палмета, Идентична с другата
от три хоризонтални широки ребра, Идентична с другата предадена с врязани линии и щамповани фибула – инв. №
които оформят четирите тесни пояса на гривна, № 37. кръгчета в основата. Мястото на иглата е 3015а
самата гривна. Щамповани и гравирани Инв. № 4036б прикрито с кръгла пластинка. Плочката на Инв. № 3015б
орнаменти са нанесени в краищата, върху Димитрова 1966, 121, иглодържателя е с форма на букраний, в Попов 1936, 35, 13;
и между ребрата. Украсата се състои от № 7, обр. 8-9; Catalogue долната ѝ част е апликирана стилизирана Димитрова 1966,
триъгълници, точки, линии, кръгове и дъги. Montréal 1987, 192, фигурка на жаба, а в горната личат 127; ср. Vasic 1999,
Инв. № 4036а No 306; ср. Vasic 1999, основите на две, липсващи сега, полусфери. 114-117; Тонкова
Димитрова 1966, 119-120, № 6, обр. 8-9; 114-117; Тонкова 2006, Инв. № 3015а 2003, 217-218;
Catalogue Montréal 1987, 192, No. 306; ср. 427-428; Tonkova 2011, Попов 1936, 35, 13; Димитрова 1966, 127; ср. Тонкова 2006, 427-
Vasic 1999, 114-117; Тонкова 2006, 427-428; 191 Vasic 1999, 114-117; Тонкова 2003, 217-218; 428; Tonkova 2011,
Tonkova 2011, 191 КЧ Тонкова 2006, 427-428; Tonkova 2011, 191 191
КЧ, МТ КЧ, МТ КЧ

37. BRACELET 38. BRACELET 39. FIBULA 40. FIBULA

Silver Silver Silver Silver
Diameter: 11 cm, width: 4.5 cm, weight: 83 g Diameter: 11.2 cm; width: Length: 10.5 cm; height: 7.5 cm Length: 10.4 cm;
From the village of Granitovo, Belogradhik 4.5 cm; weight: 81.65 g From the village of Penkyovtsi, Tran region height: 7.5 cm
region From the village of Second half of 4th c. BC From the village
Second half of 4th c. BC Granitovo, Belogradhik Hinged (Scharnier) fibula with arched bow of Penkyovtsi, Tran
Open-ended sheet bracelet, forged from region decorated with six solid six-petal rosettes, region
silver sheet, ca. 1 mm thick. The terminals Second half of 4th c. BC with a tiny profiled ring on each side. The Second half of 4th
tapper to long triangles. Decorated with three Identical to the other head-plate is shaped as a palmette, rendered c. BC
broad horizontal ribs, delimiting the four bracelet, No. 37. through incised lines and stamped circles at Identical to the other
narrow bands of the bracelet. Stamped and Inv. No. 4036б the base. The pin attachment is concealed by fibula – Inv. No. 3015а
engraved decoration on the terminals, on Димитрова 1966, 121, a round plaque. The catch-plate is shaped as Inv. No. 3015б
and between the ribs. The ornaments include № 7, обр. 8-9; Catalogue bucranium, with a highly stylized frog shape Попов 1936, 35, 13;
triangles, dots, lines, circles, and arcs. Montréal 1987, 192, welded to the lower part, and traces of two Димитрова 1966, 127;
Inv. No. 4036а No. 306; cf. Vasic 1999, hemispheres at the top, not preserved. сf. Vasic 1999, 114-
Димитрова 1966, 119-120, № 6, обр. 8-9, 114-117; Тонкова 2003, Inv. No. 3015а 117; Тонкова 2003,
Catalogue Montréal 1987, 192, No. 306; cf. 217-218; Тонкова 2006, Попов 1936, 35, 13; Димитрова 1966, 127; cf. 217-218; Тонкова
Vasic 1999, 114-117; Тонкова 2006, 427-428; 427-428; Tonkova 2011, Vasic 1999, 114-117; Тонкова 2003, 217-218, 2006, 427-428;
Tonkova 2011, 191 191. Тонкова 2006, 427-428; Tonkova 2011, 191 Tonkova 2011, 191
KC, MT KC KC, MT KC

51
41. ХАЛКИ – 5 бр. 43. ТОРКВА
Сребро Сребро
Диаметри от 2,2 до Диаметър 12,5
2,6 см, максимална см; максимална
дебелина до 0,25 см дебелина 0,7 см
Колективна Колективна
находка от находка от
Горнооряховско Горнооряховско
Край на ІV – начало Край на ІV –
на ІІІ в. пр. Хр. начало на ІІІ в.
Изработени пр. Хр.
са от тел с Обръчът е
кръгло сечение, отворен,
изтъняващи в изработен от
краищата. Върху по-дебела в
една от тях има средата тел с
няколко напречни кръгло сечение,
врязани линии. с плоски, извити
Краищата се навън краища.
разминават. Инв. № 8436
Инв. № 8438 Tonkova 1994,
Tonkova 1994, 177, 177, бел. 20,
бел. 20, Fig. 16; Fig. 16; Tonkova
Tonkova 1997, 20- 1997, 20-22, Fig.
22, Fig. 7; Tonkova 7; Tonkova 1999,
1999, 189, Fig. 11 189, Fig. 11
КЧ КЧ

41. HOOPS – 5 pcs. 43. TORQUE

Silver Silver
Diameter: 2.2 to Diameter: 12.5
2.6 cm; maximum cm; maximum
thickness: up to thickness: 0.7 cm
0.25 cm Collective
Collective find from find from the
the vicinity of Gorna vicinity of Gorna
Oryahovitsa Oryahovitsa
42. ЧИФТ ВИСУЛКИ 42. A PAIR OF PENDANTS
Late 4th – early 3rd Late 4th – early 3rd
c. BC Сребро Silver c. BC
Made from round Дължина 4 см; ширина 4 см; Length: 4 cm; width: 4 cm; Open-ended,
wire, tapering максимална дебелина 0,2 см maximum thickness: 0.2 cm modelled from
towards the ends Колективна находка от Горнооряховско Collective find from the vicinity a round wire,
that do not meet. Край на ІV – начало на ІІІ в. пр. Хр. of Gorna Oryahovitsa thicker in the
Several incised lines Омеговидни, изработени от тел Late 4th – early 3rd c. BC middle. Flat,
decorate one of the с кръгло сечение, с издължени Omega-shaped, modelled outturned ends.
hoops. пирамидални краища, украсени от from a round wire; extended Inv. No. 8436
Inv. No. 8438 всички страни с врязана зигзаговидна pyramid-like ends, with incised Tonkova 1994,
Tonkova 1994, 177, линия. zigzag lines on all sides. 177, note 20,
note 20, Fig. 16; Инв. № 8437 Inv. No. 8437 Fig. 16; Tonkova
Tonkova 1999, 189, Tonkova 1994, 177, бел. 20, Fig. 16; Tonkova 1994, 177, note 20, Fig. 1997, 20-22, Fig.
Fig. 11; Tonkova Tonkova 1997, 20-22, Fig. 7; Tonkova 16; Tonkova 1997, 20-22, Fig. 7; 7; Tonkova 1999,
1999, 189, Fig. 11 1999, 189, Fig. 11. Tonkova 1999, 189, Fig. 11 189, Fig. 11
KC КЧ KC KC

52
44. ФИБУЛА
Сребро
Дължина 5,7 см; височина на лъка 2,5 см; максимална дебелина 0,4 см
От надгробна могила в землището на с. Лъга, Етрополско
Край на IV – начало на III в. пр. Хр.
Едноспирална, с дъговиден лък и вертикално конусовидно краче. Бутонът
на крачето е с украса по периферията от врязани зигзаговидни линии, тип
„тремоло”, а отгоре с врязан кръст. Тракийски тип.
Инв. № 861
Попов 1922, 162-163, № 22, обр. 152; Домарадски 2000, 213-214, обр. 7, №
307; Vasileva 2013, 15-16, Fig. 2.2
КЧ, МТ
44. FIBULA
Silver
Length: 5.7 cm; bow height: 2.5 cm; maximum thickness: 0.4 cm
From a tumulus near the village of Laga, Etropole region
Late 4th – early 3rd c. BC
Single-loop arched fibula with conical foot. The sides of the foot
are decorated with incised Tremolo decoration of zigzag lines;
incised cross on top. Thracian type.
Inv. No. 861
Попов 1922, 162-163, № 22, обр. 152; Домарадски 2000, 213-214,
обр. 7, № 307; Vasileva 2013, 15-16, Fig. 2.2
KC, MT

45. ФИБУЛА 45. FIBULA

Сребро Silver
Дължина 4,9 см; височина на лъка 2,4 см; максимална дебелина 0,4 см Length: 4.9 cm; bow height: 2.4 cm; maximum thickness: 0.4 cm
Неизвестно местонамиране Unknown provenance
Край на IV – начало на III в. пр. Хр. Late 4th – early 3rd c. BC
Едноспирална, с дъговиден лък и вертикално конусовидно краче. Бутонът Single-loop arched fibula with conical foot. The sides of the foot
на крачето е украсен по периферията с врязани зигзаговидни линии тип are decorated with incised Tremolo decoration of zigzag lines;
„тремоло”, а отгоре с няколко пресичащи се на кръст линии. Тракийски тип. several crisscrossing lines on top. Thracian type.
Инв. № оп. 419 Inv. No. оп. 419
Непубликувана, за типа ср. Домарадски 2000, 213-214, обр. 7; Vasileva 2013, Unpublished; on the type, see: Домарадски 2000, 213-214, обр. 7;
15-16 Vasileva 2013, 15-16
КЧ, МТ KC, MT

53
46. КАЛИКС-КУПА
Сребро
Височина 8,7 см; диаметър на устието 9,7 см; тегло 168,50 г
Част от инвентара на каменна гробница, открита през 1885 г. в м. Черешак (Трошка) при Върбица, Шуменско.
Край на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр. Хр.
Има форма на дълбока чаша с двусъставно тяло. Долната част е полусферична, а горната конична с извит навън устиен ръб. Отвън дъното е
украсено с двуредова пластична розета – осмолистна и в двата пласта. Розетата е била позлатена. От нея тръгват езичести орнаменти, над които
в прехода към горната част е моделирана двойна плетеница, оградена отгоре и отдолу от перлов низ. В горната част има украса от гравиран
бръшлянов ластар (венец), със следи от позлата.
Инв. № 51д библ.
Филов 1934, 173, № 3, обр. 188; Венедиков, Герасимов 1973, 369, № 144, ил. 144; Catalogue Montréal 1987, No. 365; Stoyanov 2007, 561, Fig. 2а. 8
КЧ, ТС

54
46. CALYX-CUP
Silver
Height: 8.7 cm; diameter of rim: 9.7 cm; weight: 168.50 g
Part of the inventory of stone tomb discovered in 1885 in
Chereshak (Troshka) locality near Varbitsa, Shumen region
Late 4th – first half of 3rd c. BC
Deep cup with bipartite body. The lower part is hemispherical
and the upper is conical with outturned rim. The underside of the
bottom is decorated with a gilded double rosette in relief, with
eight petals in each layer. Above the rosette – radiating tongue
ornaments, with double guilloche between beaded rings on the
transition to the neck. Engraved ivy tendril (wreath), with traces of
gilding on the neck.
Inv. No. 51д библ.
Filow 1934, 173, No. 3, Abb. 188; Venedikov, Gerassimov 1979, 369,
No. 144, Ill. 144, Catalogue Montréal 1987, No. 365; Stoyanov, 2007,
561, Fig. 2а. 8
KC, TS

47. КАЛИКС-КУПА
Глина
Височина 6,3 см; диаметър на устието 8,5 см; диаметър на
дъното 3,2 см
Част от инвентара на каменна гробница, открита през 1885 г. в
м. Черешак (Трошка) при Върбица, Шуменско
Първа половина на ІІІ в. пр. Хр.
Сива глина, с примеси от фини частици слюда, излъскана
външна повърхност. Сплеснато-сферично тяло, конично
разширяваща се нагоре шия, издадено хоризонтално устие. На
дъното е моделиран омфалос.
Инв. № 51л библ.
Филов 1934, 179, № 17, обр. 200б; Pfrommer 1987, FK 58, KaB M
32; Stoyanov 2007, 562-563, Fig. 2 b.1
СВ, ТС

47. CALYX-CUP
Pottery
Height: 6.3 cm; diameter of rim: 8.5 cm; diameter of bottom: 3.2 cm
Part of the inventory of stone tomb discovered in 1885 in
Chereshak (Troshka) locality near Varbitsa, Shumen region
First half of 3rd c. BC
Grey clay with fine mica inclusions, burnished exterior. Flattened
spherical body, conical widening neck, horizontally flaring rim.
Omphalos at the bottom.
Inv. No. 51л библ.
Filow 1934, 179, No. 17, Fig. 200.2; Pfrommer 1987, FK 58, KaB M
32; Stoyanov, 2007, 562-563, Fig. 2 b.1
SV, TS

55
48. КАНА
Сребро
Височина 17,8 см; диаметър на устието 9,6 см; тегло 380 г
Част от инвентара на каменна гробница, открита през 1885 г. в м.
Черешак/Трошка при Върбица, Шуменско
Край на ІV – първа четвърт на ІІІ в. пр. Хр.
Каната има яйцевидно тяло, отделено от високата конкавна шия с
релефен пояс от лесбийска кима. Устийният ръб е извит хоризонтално
и прегънат надолу. В средата на шията на каната е моделиран в релеф
фино изработен лавров венец. Има ажурна плоска дръжка с вложена
плетеница от свързани „Хераклови възли“, завършваща с две спирали,
оградени от симетрични S-видни краища на външните линии на
дръжката. На дъното са гравирани концентрични кръгове.
Инв. № 51г библ.
Филов 1934, 173-74, № 4, Табл. ХІ.2; Catalogue Montréal 1987, No. 366
КЧ
56
48. JUG
Silver
Height: 17.8 cm; diameter of rim: 9.6 cm; weight: 380 g
Part of the inventory of stone tomb discovered in 1885 in
Chereshak (Troshka) locality near Varbitsa, Shumen region
Late 4th – first quarter of 3rd c. BC.
Ovoid body, separated from the high concave neck by a relief
band of Lesbian cyma. The lip is horizontally drawn and turned
downwards. Fine laurel garland is modelled in relief mid-high
on the neck. Openwork ribbon handle with tracery of interlocked
Heraclean knots ending in two spirals framed by the symmetrical
S-shaped endings of the sides of the handle. Engraved concentric
circles on the bottom.
Inv. No. 51г библ.
Filow 1934, 173-174, No. 4, Taf. XI.2. Catalogue Montréal 1987, No. 366
KC
49. КАЛИКС-КУПА
Сребро
Височина 8,8 см; диаметър на устието 9,1 см; диаметър на тялото 9 см;
тегло 179,25 г
От гроб с трупоизгаряне в могила при
с. Партизани (б. Ганчево), Варненско
Втора четвърт на ІІІ в. пр. Хр.
Дълбока чаша с двусъставно тяло. Долната част е сплеснато-сферична.
Преминава плавно във висока цилиндрична шия, хоризонтално извито
навън устие с хоризонтален жлеб. В центъра на дъното, отвън, има
двуреда пластична розета с осем листчета във вътрешния и дванадесет
листчета във външния ред. Следва голяма остролистна розета, изработена
във висок релеф. В най-широката част от тялото, между листата на
островърхата розета, има по три обемни вертикално разположени перли,
отгоре – голяма с бадемовидна форма, следващите малки, полусферични
с еднакви размери. В пространствата между листата на голямата розета,
през един интервал са цизелирани пера, които достигат до малките перли,
а между големите перли през интервал са цизелирани пера, заемащи
целия интервал. Всички свободни пространства са запълнени от редици от
набодени точки. В горната част на тялото е цизелирана двойна плетеница
между пояси от насечни линии.
Инв. № 9120
Кръстева, Лазаров 2002, 61-62.
МК, ТС
49. CALYX-CUP
Silver
Height: 8.8 cm; diameter of rim: 9.1 cm; diameter of body: 9 cm;
weight: 179.25 g
From a cremation grave under tumulus near the
village of Partizani (former Ganchevo), Varna region
Second quarter of 3rd c. BC
Deep cup with bipartite body: flattened spherical lower part with
smooth transit-on to a high cylindrical neck; outturned rim with
horizontal groove along the edge. In the center of the underside,
double rosette in relief, featuring eight petals in the inner and
twelve petals in the outer circle. A large rosette with pointed petals
in high relief radiates from the double rosette. At the maximum
diameter of the body, between each two petals, there are three
vertically arranged beads – two hemispherical of identical size and
a large almond-shaped above them. In every second field between
the petals of the large rosette, feathers are chased that reach up to
the small beads, and in every second field between the large beads,
feathers are chased that occupy the entire field. All free spaces are
filled with punched dots. On the upper part of the body, there is
double guilloche between bands of notches.
Inv. No. 9120
Кръстева, Лазаров 2002, 61-62
MK, TS
57
50. КУПА 50. BOWL
Сребро Silver
Височина 4,8 см; диаметър на устието 11,5 см; дебелина на стената до 4 мм; Height: 4.8 cm; diameter of rim: 11.5 cm; wall thickness: up to 4
тегло 239,90 г mm; weight: 239.90 g
Открита в лозе в землището на с. Прибой, Радомирско Discovered in a vineyard near the village of Priboy, Radomir region
III в. пр. Хр. 3rd c. BC
Има полусферична форма с прав, удебелен ръб на устието. Украсена е от Hemispherical with straight, thickened rim. The exterior is
външната страна с канелюри, които са ограничени от зрънчест орнамент decorated with flutes that reach up to a beaded ornament below
под устието. На дъното има украса от концентрични кръгове. От вътрешната the rim. Concentric circles on the bottom. The interior is smooth.
страна е гладка. Лята. Cast
Инв. № 6755 Inv. No. 6755
Catalogue Montréal 1987, 255, No 464. Catalogue Montréal 1987, 255, No. 464
КЧ KC

58
51. КУПА (МАСТОС) 52. КУПА (МАСТОС) 53. КУПА (МАСТОС)
Сребро Сребро Сребро
Височина 9,9 см; диаметър на Височина 9,9 см; диаметър на устието 19,2 Височина 9,9 см; диаметър на устието
устието 19,7 см; тегло 434,3 г см; тегло 406,95 г 19,1 см; тегло 435,95 г
От съкровището при гара Синдел, От съкровището при гара Синдел, От съкровището при гара Синдел,
Провадийско, в което са открити десет Провадийско Провадийско
цели и една фрагментирана купи. II-I в. пр. Хр. II-I в. пр. Хр.
II-I в. пр. Хр. Сходна по форма и размери с Сходна по форма и размери с
Дълбока купа с близко до конус тяло, със заоблено предходната. Има удебелен отвътре предходните. Има удебелен отвътре
дъно. Има удебелен отвътре устиен ръб с ширина устиен ръб с ширина 0,9 см, а под него има устиен ръб с ширина 0,9 см. Върху
0,8 см, а под него има жлеб – 0,04 см. Върху жлеб – 0,03 см. Върху външната страна на външната страна на съда, под устие-
външната страна на съда, под устието, има надпис с съда, под устието, има надпис с пунктир и то, има надпис с пунктир и гръцки
пунктир и гръцки букви, представящ мярка за тегло. гръцки букви, представящ мярка за тегло. букви, представящ мярка за тегло.
Инв. № 5108 Инв. № 5109 Инв. № 5110
Шкорпил, Шкорпил 1912, 25; Шкорпил, Шкорпил 1912, 25; Венедиков Шкорпил, Шкорпил 1912, 25;
Венедиков 1961, 358-364 1961, 358-364 Венедиков 1961, 358-364, фиг. 4-6
КЧ КЧ КЧ

51. BOWL (MASTOS) 52. BOWL (MASTOS) 53. BOWL (MASTOS)

Silver Silver Silver
Height: 9.9 cm; diameter of Height: 9.9 cm; diameter of Height: 9.9 cm; diameter of
rim: 19.7 cm; weight: 434.3 g rim: 19.2 cm; weight: 406.95 g rim: 19.1 cm; weight: 435.95 g
From a hoard discovered near Sindel train station, From the hoard discovered near From the hoard discovered near
Provadia region, containing ten intact and one Sindel train station, Provadia region Sindel train station, Provadia region
fragmented bowls 2nd – 1st c. BC 2nd – 1st c. BC
2nd – 1st c. BC Similar in shape and size to the Similar in shape and size to
Deep bowl with almost conical body with rounded previous one. The lip is thickened Nos. 51-52. The lip is thickened on the
bottom. The lip is thickened on the inside, 0.8 cm wide, on the inside, 0.9 cm wide, with inside, 0.9 cm wide, with a 0.03 cm wide
with a 0.04 cm wide groove below it. On the exterior, a 0.03 cm wide groove below it. On groove below it. On the exterior, below
below the rim, punched dots trace weight mark in the exterior, below the rim, punched the rim, punched dots trace weight
Greek letters. dots trace weight mark in Greek letters. mark in Greek letters.
Inv. No. 5108 Inv. No. 5109 Inv. No. 5110
Шкорпил, Шкорпил 1912, 25; Шкорпил, Шкорпил 1912, 25; Шкорпил, Шкорпил 1912, 25;
Венедиков 1961, 358-364 Венедиков 1961, 358-364 Венедиков 1961, 358-364, фиг. 4-6
KC KC KC

59
54. ТОРКВА 54. TORQUE
Сребро Silver
Диаметър 12 см; тегло 90,6 г Diameter: 12 cm; weight: 90.6 g
Намерена при оран през 1964 г. в м. Млечице, землище на с. Discovered in 1964 during ploughing in Mlechitse locality of the village
Владимирово, Монтанско of Vladimirovo, Montana region
І в. пр. Хр. – І в. сл. Хр. 1st c. BC – 1st c. AD
Отворен обръч, направен от четири масивни, усукани тела с Open hoop made from four thick twisted wires of square cross-section,
квадратно сечение, по-дебели в средата. Към краищата са изковани thicker in the middle. Towards the ends, the wires are hammered
заедно в объл тел, завършващ с плоски, стилизирано представени together in a single round wire, terminating in flat stylized snake heads.
змийски глави. Устата и очите са предадени с три щамповани кръгчета. The mouth and the eyes are rendered by means of three stamped circlets.
Инв. № 8147 Inv. No. 8147
Ruseva-Slokoska 1991, 135, cat. No. 85 Ruseva-Slokoska 1991, 135, cat. No. 85
КЧ KC

60
55. ФИБУЛА 56. ФИБУЛА
Сребро Сребро
Дължина 8 см; височина 2 см; дължина на спиралата 3 см Дължина 9 см; височина 3 см; дължина на спиралата 4,5 см
с. Арчар, Видинско Неизвестно местонамиране
Втора половина на I в. пр. Хр. Втора половина на I в. пр. Хр.
Лъкът е с форма на продълговата ромбовидна пластинка с Лъкът е с форма на продълговата ромбовидна пластинка с
щампована украса от два реда точки и концентрични кръгчета с щампована украса от надлъжен пояс от концентрични кръгчета и
тангенти в средата. В задната си част лъкът преминава в двустранна напречен – от насечки (елховиден орнамент). В задната си част лъкът
спирала с по пет навивки от двете страни, външна хорда и игла. Има преминава в двустранна спирала с осем и девет навивки, външна
плътен четириъгълен иглодържател. хорда и игла. Има плътен четириъгълен иглодържател.
Инв. № 862 Инв. № 1804
Попов 1922, 160, обр. 149 а, б; Ср. Rustoiu 1997, 44-45, 128, Figs. 42-43 Попов 1922, 160, обр. 149 а, б; ср. Rustoiu 1997, 44-45, 128, Figs. 42-43
КЧ, МТ КЧ, МТ

55. FIBULA 56. FIBULA

Silver Silver
Length: 8 cm; height: 2 cm; length of spring: 3 cm Length: 9 cm; height: 3 cm; length of spring: 4.5 cm
Village of Archar, Vidin region Unknown provenance
Second half of 1st c. BC Second half of 1st c. BC
The bow is an elongated diamond-shaped plate. Across the middle of the The bow is an elongated diamond-shaped plate with stamped decoration
plate, there is stamped decoration of two rows of dots with concentric of a lengthwise row of concentric circles and a transverse band of notches
circles joined by tangents between them. The back end of the plate is (chevron ornament). At the back end, there is a bilateral spring with eight
drawn into a bilateral spring (with five coils on each side) with an exterior and nine coils respectively, an exterior cord and a pin. Solid square catch-
cord and a pin. Solid square catch-plate. plate.
Inv. No. 862 Inv. No. 1804
Попов 1922, 160, обр. 149 а, б; cf. Rustoiu 1997, 44-45, 128, Fig. 42-43 Попов 1922, 160, обр. 149 а, б; cf. Rustoiu 1997, 44-45, 128, Figs. 42-43
KC, MT KC, MT

Инициали на авторите на анотациите: Initials of the authors of the annotations:

ДД – Диана Димитрова DD – Diana Dimitrova
КЧ – Кръстю Чукалев KC – Krastyu Chukalev
МК – Марлена Кръстева MK – Marlena Krasteva
МТ – Милена Тонкова MT – Milena Tonkova
СВ – Слава Василева SV – Slava Vassileva
ТС – Тотко Стоянов TS – Totko Stoyanov
61
ЛИТЕРАТУРА / BIBLIOGRAPHY:
Авдев 2005: С. Авдев. Ис тория на з латодобива по б ългарските
земи. София, 2005.
Агре 2001: Д. Агре. Тракийски накити от района на Етрополе (V-ІV в.
пр. Хр.). – Археология, 3-4, 2001, 48-56.
Антонов 2007: Д. Антонов. Изделията от благороден метал в
Северна Тракия. Технологичен анализ и лок ализация на мес тни
ателиета за производство (VІ в. пр. Хр. – І в.). Враца, 2007.
Василев 1978: В. Василев. Тракийски бронзов печат от IV в. пр. н.
е. – Векове, 1978, 1, 62-65.
Велков 1937: И. Велков. Разкопките около Мезек и гара Свиленград
през 1932-1933 г. – Известия на Българския археологически инсти-
тут, XI, 1937, 117-170.
Венедиков 1961: И. Венедиков. Две съкровища от елинистическа-
та епоха в Тракия. – Кр. Миятев и В. Миков (ред.). Изследвания в па-
мет на Карел Шкорпил. София, 1961, 355-365.
Венедиков, Герасимов 1973: И. Венедиков, Т. Герасимов. Тракий-
ското изкуство. София, 1973.
Георгиев 1987: Г. Георгиев. Полезните изкопаеми на траките. Со-
фия, 1987.
Гинев 1983: Г. Гинев. Съкровището от Кралево. София, 1983.
Димитрова 1966: Ал. Димитрова. Сребърно съкровище от с. Вла-
диня, Ловешко. – Известия на археологическия институт, XXIX,
1966, 115-132.
Димитрова-Тонкова 1992: М. Димит рова-Тонкова, Ранноелинис-
тическа гробна находка от с. Р есилово, Станкедимитровско. – Го-
дишник на Националния археологически музей, VIII, 1992, 133-143.
Домарадски 1984: М. Домарадски. Келтите на Балканския полуос-
тров. София, 1984.
Домарадски 2000: М. Домарадски. Фибули от късножелязната
епоха в Тракия. Част І. – Годишник на Департамент Археология, Нов
български университет, 4-5, 2000, 202-204.
Китов 1979: Г. Китов. Скифосът от Стрелча. – Изкуство, 1979, 3, 27-
31.
Китов 1994: Г. Китов. „Долината на царете“ в Казанлъшката котло-
вина. – Анали, 1994, 2-3, 46-76.
Китов 1996: Г. Китов. Сашова мог ила (Монументална неограбена
тракийска гробница между Шипка и Ясеново). – Археология, 1996,
2-3, 9-22.
Китов 2003: Г. Китов. Тракийски култов център Старосел. Варна,
2003.
Китов 2004: Г. Китов. Гробницата от Александрово. – Извес тия на
Исторически музей Хасково, 2, 2004, 149-175.
Китов 2008: Г. Китов. Могили, храмове, гробници. Записки на един
„могилар“. София, 2008.
Кръстева, Лазаров 2002: М. Кръстева, Л. Лазаров. Надгробни мо-
гили и сондажи на крепостта в землището на с. Пар тизани, Дълго-
полска община. – Ар хеологически открития и разкопки през 2001
г. София, 2002, 61-62.
Маразов 1978: И. Маразов. Ритоните в древна Тракия. София, 1978.
Маразов 1979: И. Маразов. Съкровището от Якимово. София, 1979.
Мелюкова 1979: А. Мелюкова. Скифия и фракийский мир. Москва,
1979.
Миков 1938: В. Миков. Гробна находка от Горняни, Неврокопско. –
Известия на Българския археологически институт, XI, 1938, 207-213.
62
Минчев 1978: А. Минчев. Елинистическа гробна находка от окол-
ностите на Одесос. – Известия на Народния музей-Варна, ХІV (ХХІХ),
1978, 103-111.
Лазаров 1990: М. Лазаров. Ант ична рисувана керамика в Б ълга-
рия. София, 1990.
Лещаков, Димитрова-Тасева 2016: Л. Лещаков, Я. Димитрова-Та-
сева. Тракийски погребения в землището на с. Бенк овски, община
Кирково. – В: Бояд жиев, К., П. Андреева (ред.). Б ългарска археоло-
гия 2016. Каталог към изложба, София, 2017, 23-24.
Николова, Коев 1984: Б. Николова, И. Коев. Тракийската култура
през елинистическата епоха (каталог). София, 1984.
Огненова 1984: Л. Огненова-Маринова. Дребни находки, теракота,
скулптура – В: Севтополис, І. София, 1984, 159-223.
Попов 1913: Р. Попов. Халщатски и латенски фибули от разни нахо-
дища в България. – Списание БАН, 6, 1913, 141-164.
Попов 1922: Р. Попов. Материали за проучване на халщадската и
латенската култури в България и Македония. – Годишник на Народ-
ния музей за 1921, III, 1922, 152-181.
Попов 1922/25: Р. Попов. Среб ърното съкровище от Букьовци. –
Годишник на Народния музей, IV, 1922/25, 1-22.
Попов 1936: Р. Попов. Новооткрити предисторически материали в
България. – Годишник на Народния музей, VI (1932-1934), 1936, 27-37.
Рехо 1992: М. Рехо. Атическа червенофигурна керамика в Нацио-
налния археологически музей-София. София, 1992.
Стоянов 2008: Т. Стоянов. За изобразителна програма на гробни-
цата от Александрово. – Археология, XLIX, 1-4, 2008, 58-67.
Тонкова 2003: М. Тонкова. Произведения на тракийската ювелир-
на школа от втората половина на ІV в. пр. Хр. – В: Димит рова, Д.,
А. Фол (ред.). Пътят. Сборник научни статии, посветени на живота и
творчеството на д-р Георги Китов. София, 2003, 216-224.
Тонкова 2006: М. Тонкова. За датата и характера на съкровището
от сребърни накити от Челюшница. – Хелис, V, 2006, 424-447.
Торбов 2005: Н. Торбов. Могиланската могила във Враца. Враца,
2005.
Тотевски 2002: Т. Тотевски. Накити от могилни гробове в Троянско
(V-ІІІ в. пр. Хр.). – В: Ангелова, С., З. Гочева, Т. Стефанова (ред.). Сбор-
ник изследвания в чест на проф. Атанас Милчев. – Годишник на Со-
фийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факул-
тет. Специалност Археология. Studia Archaeologica, Suplementum II,
2002, 94-101.
Филов 1919: Б. Филов. Памет ници на тракийското изкуство. – Из-
вестия на Б ългарското археологическо дружество VI, 1916/1918,
1919, 1-56.
Филов 1934: Б. Филов. Надг робните могили при Дуванлий в Пло-
вдивско. София, 1934.
Филов 1937: Б. Филов. Куполните гробници при Мезек. – Известия
на Българския археологически институт, XI, 1937, 1–116.
Църов 2008: И. Църов. Траките край Атрюс. Тракийско погребение
от с. Големаните, Великотърновско. София, 2008.
Шкорпил, Шкорпил 1912: Х. Шк орпил, К. Шк орпил. Находка на
сребърни тасове до гара Синдел. – Известия на Варненското архео-
логическо дружество, V, 1912, 24-25.
Agre 2011: D. Agre. The Tumulus of Golyamata Mogila near the Villages
of Malomirovo and Zlatinitsa. Sofia, 2011.
Archibald 1998: Z. Archibald. The Odrysian Kingdom of Thrace. Or-
pheus Unmasked. Oxford, 1998.
Amandry 1963: P. Amandry. Collection Hélène Stathatos, ІІІ. Objets
antiques et byzantins. Strasbourg, 1963.
Bar-Sharar 2000: B. Bar-Sharar. Observations on the Cast Bronze
Ovoid Situla. – Kölner Jarbuch, 33, 2000, 277-290.
Bar-Sharar 2016: B. Bar-Sharar. Suggestions for an Athenian Origin of
the Silver Calyx Cup of the Macedonian Type. – In: Μ. Γιαννοπούλου Χ.
Καλλίνη (Επιµέλεια). ήχάδιν. Τιµητικός τόµος για τη Στέλλα ∆ρούγου, I.
Athens, 2016, 192-206.
Bozhkova 2004: A. Bozhkova. Metal- und Tongefäße: typologische Par-
allelen aus Thrakien. – In: Von Domica bis Drama. Gedenkschrift für Jan
Lichardus. Sofia, 2004, 245-250.
Catalogue Louvre 2015: Martinez, J.-L., A. Baralis, N. Matieux, T. Stoya-
nov, M. Tonkova (eds.). L’épopée des rois thraces, des guerres médiques
aux invasions celtes 479-278 avant J.-C. Découvertes archéologiques
en Bulgarie. Paris, 2015.
Catalogue Montréal 1987: L’Or des cavaliers thraces, Trésors de Bulga-
rie. Montréal, Palais de la Civilisation, 30 mai – 4 octobre, 1987.
D’Amicis 1985: А. D’Amicis. Les Colliers. – In: Les ors hellénistiques de
Tarente. Paris, 1986.
Delemen 2006: I. Delemen. An Unplundered Chamber Tomb on Ganos
Mountain in Southeastern Thrace. – American Journal of Ar chaeology,
110, 2, 2006, 251-273.
Dimitrova 2015: D. Dimitrova. The Tomb of King Seuthes III in Golyama
Kosmatka Tumulus. Sofia, 2015.
Domaradzki 2002: M. Domaradzki. La production de fibules à Pistiros. –
In: Bouzek J., L. Domaradzka, Z. Archibald (eds.). Pistiros II. Ехcavations
and studies. Prague, 2002, 249-254.
Filow 1917: B. Filow. Denkmäler der thrakischen Kunst. – Mitteilungen
des Deutschen Ar chäologischen Instituts, Römische Abt eilung, XXXII.
Berlin, 1917, 21-73.
Filow 1934: B. Filow. Die Grabhügelnekropole bei Duvanlij in Südbul-
garien. Sofia, 1934.
Garlan 1999: Y. Garlan. Les timbres amphoriques de Thasos. I. Timbres
Protothasiens et Thasiens anciens. – Etudes Thasiennes, XVIII. Paris,
1999.
Gergova 1987: D. Gergova. Früh- und alt ereisenzeitliche Fibeln in
Bulgarien, Prahistorishe Bronsefunde, Band, 7. München, 1987.
Kisyov 2005: K. Kisyov. Thrace and Gr eece in Ancient Times. Part 1.
Classical Age Tumuli in the Municipality of Kaloyanovo. Plovdiv, 2005.
Kitov 2001: G. K itov. A Newly Found Thracian Tomb with Frescoes. –
Archaeologia Bulgarica, 2001, 2, 15-29.
Kitov 2003: G. Kitov. A Thracian Cult Complex Near Starosel. Chetinyova
Mogila in Light of the I nvestigations in 2000. – I n: Early S ymbolic
Systems for Communications in Southeast Europe. Oxford, vol. 2, BAR
International Series 1139, 2003, 505-518.
Kitov 2005: G. Kitov. The Valley of the Thracian Rulers. Varna, 2005.
Kitov, Dimitrov 2008: G. Kitov, Р. Dimitrov. A 4 th Century BC Thracian
Gold Signet-Ring from the Dalakova Tumulus (SE Bulgaria). – Archaeo-
logia Bulgarica, XII, 2, Sofia, 2008, 25-32.
Lazov 2002: G. Lazov. Toreutic Production from Pistiros. – In: Bouzek, J.,
L. Domaradzka, Z. Archibald (eds.). Pistiros II. Ехcavations and studies.
Prague, 2002, 243-248.
Marazov 1996: I. Marazov. The Rogozen Treasure. Sofia, 1996.
Marazov еd. 1998: I. Marazov. Ancient Gold: The Wealth of the Thra-
cians. Treasures from the Republic of Bulgaria. New York, 1998.
Masters of Silv er 1990: Masters of Silv er. The Iron Age in S erbia.
Catalogue of the Exhibition, National Museum. Belgrade, 1990.
Minčev 1983: A. Minčev. Ein Verschwundener thrakischer Schatz aus
Kavarna und einige Bemerkungen über die goldschmiedenkunst Thra-
kiens im IV.-III. Jh. v.u.z. – In: Pulpudeva. Semaines Philippopolitaines de
l’histoire et de la culture thrace, 1983, 310-323.
Ognenova-Marinova 1969: L. O gnenova-Marinova. Les motifs
décoratifs des armures en Thrace au IV siècle av. n. ère. – In: Actes du Ier
Congrès International des Etudes Balcaniques et Sud-Est E uropeennes
1966. Sofia, 1969, vol. II, 397-418.
Oliver 1977: A. Oliver. Silver for the Gods: 800 Years of Greek and Ro-
man Silver: The Toledo Museum of Art. Toledo, 1977.
Pfrommer 1987: M. Pfr ommer. Studien zu alexandrinischer und
grossgriechischer Toreutik frühellenistischer Zeit. Berlin, 1987.
Richter, Milnе 1935: G. Richter, M. M ilnе. Shapes and Names of the
Athenian Vases. New York, 1935.
Rotroff 1997: S. Rotr off. Hellenistic P ottery. Athenian and I mported
Wheelmade Table Ware and Relat ed Material. – The Athenian Agora,
XXIX. Princeton, New Jersey, 1997.
Ruseva-Slokoska 1991: L. Ruseva-Slokosk a. Roman Jew ellery. A
Collection of the National Archaeological Museum. Sofia, 1991.
Rustoiu 1997: A. Rust oiu. Fibulele din Dacia pr eromana. București,
1997.
Stoyanov 2000: T. Stoyanov. Notes on the Toreutic Workshops: Pro-
duction in Nor th-eastern Thrace 4th-3rd centuries BC. – I n: Civilisation
grecque et cultures antiques périphériques. Hommage à Petre Alexan-
drescu. Bucarest, 2000, 88-93.
Stoyanov 2005: T. Stoyanov. The Balkan Group of White Lotus Jugs (or
the so-called Derveni Type Jugs): Some Notes on the Origin and Distri-
bution. – In: Stoyanov, T., M. Tonkova, H. Preshlenov, H. Popov (eds.). He-
ros Hephaistos. Studies in honor of Liubae Ognenova-Marinova. Veliko
Tarnovo, 2005, 235-245.
Stoyanov 2007: T. Stoyanov. Late Classical and Early Hellenistic Pottery
Imitations of M etal Tableware from Thrace. – I n: Thrace in the Gr eco-
Roman World. Proceedings of the 10 th International Congress of Thra-
cology. Komotini-Alexandroupolis 18-23 Oc tober 2005. Athens, 2007,
561-574.
Stoyanov 2011: T. Stoyanov. New evidence of amphorae pr oduction
in Early Helenistic Mesambria Pontica. – Second Round Table “Produc-
tion and Trade of Amphorae in the Black S ea”, Bulgaria, September 26
to October 01, 2007. Sofia, 2011, 191-201.
Stoyanov 2017: T. Stoyanov. The Toponyms in the I nscriptions from
Rogozen and the H istorical Geography of Southeastern Thrace in the
Classical and the Hellenistic P eriods. – I n: Stoyanova, D., G. Boykov, I.
Lozanov (eds.). Cities in S outheastern Thrace. Continuity and Transfor-
mation. Sofia, 2017, 19-28.
Stoyanov, Mihaylova 1996: T. Stoyanov, Z. M ihaylova. Metal Work-
ing in the Getic Cit y in ‘Sboryanovo’ Locality near Isperih NE Bulgaria
(Preliminary Report). – Ephemeris Napocensis, VI, 1996, 55-77.
Stoyanov at al. 2006: T. Stoyanov, Z. Mihailova, K. Nikov, M. Nikolaeva,
D. Stoyanova. The Getic Capital in Sboryanovo. Sofia, 2006.
Tonkova 1994: M. Tonkova. Vestiges d’ateliers d‘orfèvrerie thrace des
Ve-IIIe s.av.J.-C. (sur le t erritoire de la Bulgarie). – Helis , 3, 1994, 175-
214.
Tonkova 1997: M. Tonkova: Traditions and Aegean Influences on the
Jewellery of Thracia in Early Hellenistic Times. – Archaeologia Bulgarica,
1, 2, 1997, 18-31.
Tonkova 1998: М. Tonkova. Les ateliers d’orfèvres de luxe en Thrace:
méthodes de localisation. – Topoi, 8/2, 1998, 749-764.
Tonkova 1999: M. Tonkova. L’orfèvrerie en Thrace aux Ve-IVe s.av. J.-C.
Gisements d’or et d’argent, ateliers, parures. – In: Ch. Koukouli-Chrysan-
thaki, A. Muller, S. Papadopoulos (eds.). Thasos. Matières premières et
technologie de la préhistoire à nos jours. Actes du Colloque Internatio-
nal, Thasos, Limenaria, 1995. Paris, 1999, 185-194.
63
Tonkova 2000–2001: M.Tonkova. Classical Jewellery in Thrace: Origins
and Development, Archaeological Contexts. – Talanta, XXXII-XXXIII,
2002, 277-288.
Tonkova 2010: M. Tonkova. Les parures d’harnachement en or de
Thrace et l’orfèvrerie de la haute époque hellénistique. – Bolletino di Ar-
cheologia on line, No 1, 2010, 44-63. Anno II (Numero speciale dedicato
al Congresso di archeologia, A.I.A.I., 2008). http://www.bollettinodiar-
cheologiaonline.beniculturali.it/documenti/generale/4_TONKOVA.pdf
Tonkova 2011: М. Tonkova. The Silver Jewellery Hoard from Chelyush-
nitsa in Thrace – A New Perspective. – In: Guštin, M., M. Jevtić (eds.). The
Eastern Celts. The Communities between the Alps and the Black Sea.
Beograd, 2011, 189-198.
Tonkova 2015: M. Tonkova. Adornments. – In: Valeva, J., D. Graninger,
E. Nankov (eds.). A Companion to Ancient Thrace. Malden MA and Ox-
ford, 2015, 212-228.
Valeva 2015: J. Valeva. Gold, Silver, and Bronze Vessels. – In: Valeva, J.,
D. Graninger, E. Nankov (eds.). A Companion to Ancient Thrace. Malden
MA and Oxford, 2015, 197-211.
64
Vasić 1987: R. Vasić. Prilog proučavanju lučnih fibula so pravougaonom
nogom na Balk anu. – Arheološk i vestnik, Acta archaeologica (Ljubljana),
38, 1987, 41-68.
Vasić 1993: R. Vasić. Macedonia and the Central Balkans: Contacts in the
Archaic and Classical P eriod. – In: Ancient Macedonia. Fifth International
Symposium, Volume 3. Thessaloniki, 1993, 1683-1691.
Vasic 1999: R. Vasic. Die Fibeln im Zentralbalkan, Prahistorishe Bronsefun-
de XIV, Band 12. Frankfurt am Main, 1999.
Vasileva 2013: M. Vasileva. The Distribution of Tremolo Decoration in-
Thrace during the Late Iron Age. – Instrumentum, No 37, 2013, 15-19.
Venedikov 1977: I. Venedikov. Les situles de bronze en Thrace. – Thracia,
IV, 1977, 59-103.
Venedikov, Gerasimov 1979: I. Venedikov, T. Gerasimov. Thracian Art
Treasures. Sofia, 1979.
Zimi 2011: E. Zimi. Lat e Classical and Hell enistic Silver Plate from Mace-
donia. Oxford, 2011.